Търсене в текстове за 'намерение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 286 резултата от 196 текста с части от думите : 'намерение'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Даже отношението, което той по-късно заема спрямо изключителни случаи, а именно да не ги счита просто като грешки на формирането, а да ги обяснява като произхождащи от природни закони, е съвсем ясно изразено вече тук: "И най-неестественото е природа" и "нейните изключения са рядки"* /*Рудолф Щайнер имаше намерението да напише за специалното издание на Гьотевите съчинения върху естествените науки,1.5.издание Дорнах Швейцария 1926 г.
По-късно ще видим, че в безкрайното множество от растителни форми Гьоте търси едно първично растение (прарастение). И тази мисъл ние намираме отбелязана тук: “Всяко едно от нейните /на природата/ произведения има своя собствена същност, всяко едно от нейните явления най-изолираното понятие, и въпреки това всичко съставлява едно цяло”. Даже отношението, което той по-късно заема спрямо изключителни случаи, а именно да не ги счита просто като грешки на формирането, а да ги обяснява като произхождащи от природни закони, е съвсем ясно изразено вече тук: "И най-неестественото е природа" и "нейните изключения са рядки"* /*Рудолф Щайнер имаше намерението да напише за специалното издание на Гьотевите съчинения върху естествените науки,1.5.издание Дорнах Швейцария 1926 г. на това и на други 36 отбелязани от него места, носещи в предстоящия текст знака*, забележки. Той не може да осъществи това си намерение./
към текста >>

Той не може да осъществи това си намерение./
По-късно ще видим, че в безкрайното множество от растителни форми Гьоте търси едно първично растение (прарастение). И тази мисъл ние намираме отбелязана тук: “Всяко едно от нейните /на природата/ произведения има своя собствена същност, всяко едно от нейните явления най-изолираното понятие, и въпреки това всичко съставлява едно цяло”. Даже отношението, което той по-късно заема спрямо изключителни случаи, а именно да не ги счита просто като грешки на формирането, а да ги обяснява като произхождащи от природни закони, е съвсем ясно изразено вече тук: "И най-неестественото е природа" и "нейните изключения са рядки"* /*Рудолф Щайнер имаше намерението да напише за специалното издание на Гьотевите съчинения върху естествените науки,1.5.издание Дорнах Швейцария 1926 г. на това и на други 36 отбелязани от него места, носещи в предстоящия текст знака*, забележки. Той не може да осъществи това си намерение./
към текста >>

Преценявайки това обстоятелство, ние не трябва, както мнозина правят това, да припишем това на едно подценяване на значението на по-малко развитите същества, а на едно пълно съзнателно намерение.
Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания. Едно друго поле за стремежи в тази насока му предложи Тюрингската гора, където той имаше случай да се запознае и с по-нисшите организми в техните жизнени явления. Особено много го интересуват мъховете и лишеите. На 31 октомври 1777 година той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи. За нас трябва да има много голямо значение, че тук Гьоте се занимава вече с този по-нискостоящ свят на организмите и въпреки това по-късно извлече законите на организацията на растенията от по-висшите растения. Преценявайки това обстоятелство, ние не трябва, както мнозина правят това, да припишем това на едно подценяване на значението на по-малко развитите същества, а на едно пълно съзнателно намерение.
към текста >>

2. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

/и на 4 ноември на Карл Август*/*”Той /Лодер/ ми демострира остелогия и миология в осем дни, естествено тези дни бяха използвани доколкото аз можех да издържа буден”./ В последното писмо той пише сега също, че има намерението “Да обясни на младежите на художествената академия скелета и да ги доведе до познаването на човешкото тяло”.
Същият го въвежда по-нататък анатомията, както той пише на 29 октомври 1781 г.на госпожа фон Щайн*/*”Една тежка служба от любов, която поех, ме довежда по-близо до моята любима тема. Лодер ми обяснява всички кости и мускули и за по-малко дни аз ще схвана много неща”. /и на 4 ноември на Карл Август*/*”Той /Лодер/ ми демострира остелогия и миология в осем дни, естествено тези дни бяха използвани доколкото аз можех да издържа буден”./ В последното писмо той пише сега също, че има намерението “Да обясни на младежите на художествената академия скелета и да ги доведе до познаването на човешкото тяло”. Той прибавя: “Аз правя това едновременно заради себе си и заради тях; методът, който съм избрал, ще ги запознае предостатъчно с основните стълбове на тялото”. Рисунките в дневника на Гьоте показват, че той действително е държал тези лекции и ги е завършил на 16 януари. Същевременно той трябва да е разговарял твърде много с Лодер върху строежа на човешкото тяло.
към текста >>

3. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с помощта на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно".
Това, което може да се каже тук е, че Гьоте никога не е изпълнил своите основни мисли, че той твърде малко е навлязъл в царството на особеното. Ето защо неговите работи остават откъслечни. Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с помощта на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно". Той не можа да изпълни това свое намерение; не изложи особено връзката на своите общи мисли със света на особеното, с действителността на отделните форми. Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828 година на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху метаморфозата, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
към текста >>

Той не можа да изпълни това свое намерение; не изложи особено връзката на своите общи мисли със света на особеното, с действителността на отделните форми.
Това, което може да се каже тук е, че Гьоте никога не е изпълнил своите основни мисли, че той твърде малко е навлязъл в царството на особеното. Ето защо неговите работи остават откъслечни. Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с помощта на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно". Той не можа да изпълни това свое намерение; не изложи особено връзката на своите общи мисли със света на особеното, с действителността на отделните форми. Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828 година на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху метаморфозата, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
към текста >>

намерението въведено,
намерението въведено,
към текста >>

Той постепенно се отказа от намерението да напише един по-голям труд върху естествените науки.
Общението с множество естествоизпитатели, негови приятели, както и радостта върху това, че беше намерил признание и подражание при много сродни нему духове, доведоха в 1807 година Гьоте до мисълта, да издаде задържаните дотогава фрагменти на неговите изследвания върху естествените науки. Той постепенно се отказа от намерението да напише един по-голям труд върху естествените науки. Обаче в 1807 година все още не се стига до издаването на неговите отделни студии. Интересът към учението за цветовете изтласка отново на заден план Морфологията за известно време. Първата тетрадка от тази морфология излезе едва в 1817 година.
към текста >>

Но тъй като ние не заставаме срещу едно същество на природата освен с намерението да познаем това същество защото тогава не се обявяваме задоволени с особеното като такова?
При него отделните типове стояха един до друг без никаква връзка помежду им. Обаче нашата познавателна нужда не се задоволява с особеното като такова, както то застава срещу нас непосредствено като явление. Но тъй като ние не заставаме срещу едно същество на природата освен с намерението да познаем това същество защото тогава не се обявяваме задоволени с особеното като такова? Тогава трябва да приемем, че причината за това се крие в нашата познавателна способност. А всъщност причината се крие напротив в самия обект. Същността на самия особен обект съвсем не се изчерпва още в тази негова особеност; за да бъде разбрано, то ни кара да търсим нещо, което съвсем не е нещо особено, а нещо общо. Това идейно-общо е истинската същност есенцията на всяко едно особено съществуване. Това последното има в особеността само една страна на своето съществуване, докато втората страна е общото типът*.
към текста >>

4. 08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Тук е мястото да припомним също и за изказването относно "радостния период на живота", който поетът дължи на Квантовата "Критика на чистия разсъдък" и който все пак той всъщност дължи на обстоятелството, че видя, как тук "произведенията на изкуствата и телеогичният разсъдък се осветляват взаимно." "Мене ме радваше, казва поетът, че поетичното изкуство и сравнителното прородознание са толкова близо сродни едно с друго, като и двете се подчиняват на същата разсъдъчна способност." В статията: "Знаминателно насърчение чрез една единствена остроумна дума" Гьоте поставя със същото намерение своето обективно поетическо творчество срещу своето обективно мислене.
Тук е мястото да припомним също и за изказването относно "радостния период на живота", който поетът дължи на Квантовата "Критика на чистия разсъдък" и който все пак той всъщност дължи на обстоятелството, че видя, как тук "произведенията на изкуствата и телеогичният разсъдък се осветляват взаимно." "Мене ме радваше, казва поетът, че поетичното изкуство и сравнителното прородознание са толкова близо сродни едно с друго, като и двете се подчиняват на същата разсъдъчна способност." В статията: "Знаминателно насърчение чрез една единствена остроумна дума" Гьоте поставя със същото намерение своето обективно поетическо творчество срещу своето обективно мислене.
към текста >>

5. 10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

На 10 януари 1798 година той изпраща гореспомената статия на Шилер, за да я прецени, и на 13 януари съобщава на своя приятел, че има намерение да разработи по-нататък изказаните там възгледи в една нова статия.
За съжаление изглежда,че онази статия на Гьоте, която най-добре би могла да бъде в подкрепа на тези възгледи, е изгубена. Тя е едно продължение на статията: "Опитът като посредник между субект и обект". Изхождайки от тази последна статия, искаме да се опитаме да възстановим възможното съдържание на първата според единствения и достъпен източник, кореспонденцията между Гьоте и Шилер. Статията "Опитът......" е произлязла от онези изследвания на Гьоте, които той е направил, за да оправдае своите оптически работи. След това тя е останала така, докато в 1798 година поетът е възобновил с пресни сили своите проучвания и заедно с Шилер е подложил на едно основно и пропито с цялата научна сериозност проучване на основните принципи на метода на естествената наука. На 10 януари 1798 година той изпраща гореспомената статия на Шилер, за да я прецени, и на 13 януари съобщава на своя приятел, че има намерение да разработи по-нататък изказаните там възгледи в една нова статия. Той извършва тази работа и вече на 17 януари до Шилер пристига една статия, която е съдържала една характеристика на методите на естествената наука. Именно тази статия не се намира в съчинението на Гьоте. Тя би била безспорно онази, която би ни осигурила най-добрите опорни точки, за да можем да оценим основните възгледи на Гьоте върху метода на естествената наука. Обаче ние можем да узнаем мислите, които са били изразени в нея, от подробното писмо на Шилер от 19 януари 1798 година, при което трябва да се вземе под внимание, че към посоченото в тази статия намираме множество доказателства и допълнения в Гьотевите "Сентенции в проза”*/*виж "Естествена наука" ІV/2, стр.593, забележката: В моя увод стр. ХХХVІІІ към 54.
към текста >>

6. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Сега ние познахме идеята като нещо, което лежи на основата на всичко действително, обуславящия принцип, намерението на природата.
И в двата случая стоящия пред нас обект ни се явява като резултат на закони, които могат да бъдат изразени в понятия. Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет. Това, което в природното произведение си представяме като лежащо на основата на действителното, него внасяме ние нашата дейност в действителността. В познанието ние научаваме, кои са идейните условия на сетивната опитност; ние изнасяме на бял свят идейния свят, който вече се намира в самата действителност; следователно ние завършваме мировия процес, като изкарваме на бял свят произвеждащия фактор, който вечно създава произведенията, обаче който без нашето мислене би останал вечно скрит в тях. Обаче в нашата действителност ние завършваме този процес чрез това, като превръщаме в действителност идейния свят, който още не е такава действителност. Сега ние познахме идеята като нещо, което лежи на основата на всичко действително, обуславящия принцип, намерението на природата. Нашето познание ни довежда дотам, да намерим тенденцията на мировия процес, намерението на сътворението от съдържащите се в заобикалящата ни природа намеци, знаци. Когато сме постигнали това, тогава на нашата дейност е поставена задачата да съдейства за осъществяването на тези намерения. Така нашата дейност ни се явява направо като едно продължение на онзи род деятелност, която и природата изпълнява. Тя ни се явява като едно излияние на мировата Първопричина. Но все пак, каква разлика по отношение на другата /природна/ дейност!
към текста >>

Нашето познание ни довежда дотам, да намерим тенденцията на мировия процес, намерението на сътворението от съдържащите се в заобикалящата ни природа намеци, знаци.
Разликата се състои само в това, че трябва да считаме кристала като непосредствен продукт на определящите го природни закони, докато при колелото на каруцата човекът застава по средата между понятие и предмет. Това, което в природното произведение си представяме като лежащо на основата на действителното, него внасяме ние нашата дейност в действителността. В познанието ние научаваме, кои са идейните условия на сетивната опитност; ние изнасяме на бял свят идейния свят, който вече се намира в самата действителност; следователно ние завършваме мировия процес, като изкарваме на бял свят произвеждащия фактор, който вечно създава произведенията, обаче който без нашето мислене би останал вечно скрит в тях. Обаче в нашата действителност ние завършваме този процес чрез това, като превръщаме в действителност идейния свят, който още не е такава действителност. Сега ние познахме идеята като нещо, което лежи на основата на всичко действително, обуславящия принцип, намерението на природата. Нашето познание ни довежда дотам, да намерим тенденцията на мировия процес, намерението на сътворението от съдържащите се в заобикалящата ни природа намеци, знаци. Когато сме постигнали това, тогава на нашата дейност е поставена задачата да съдейства за осъществяването на тези намерения. Така нашата дейност ни се явява направо като едно продължение на онзи род деятелност, която и природата изпълнява. Тя ни се явява като едно излияние на мировата Първопричина. Но все пак, каква разлика по отношение на другата /природна/ дейност! Произведението на природата съвсем не съдържа в себе си идейната закономерност, под чиято власт изглежда да се намира.
към текста >>

Човекът се намира в природата, гледа природата, в нея намека на нещо по-дълбоко, обуславящо, намека на едно намерение.
Когато нашата теория на познанието е стигнала до заключението, че съдържанието на нашето съзнание не е само средство, да си съставим едно изображение на основата на света, но че самата тази основа на света се явява на бял свят в нейната най-първична форма в нашето мислене, ние не можем да постъпим другояче, освен да познаем в човешкото действие непосредствено безусловното действие на самата тази първопричина. Ние не познаваме един Управител на света, който поставя цел и насока на нашите действия вън от нашето себе. Управителят /Ръководителят/ на света /Бог, бележка на прев./ се е отказал от своята сила, от своята власт, предал е всичко на човека, унищожавайки своето собствено отделно съществуване и е определил на човека задачата: Действай по-нататък. Човекът се намира в природата, гледа природата, в нея намека на нещо по-дълбоко, обуславящо, намека на едно намерение. Неговото мислене го прави способен да познае това намерение. То става негово духовно притежание.
към текста >>

Неговото мислене го прави способен да познае това намерение.
Когато нашата теория на познанието е стигнала до заключението, че съдържанието на нашето съзнание не е само средство, да си съставим едно изображение на основата на света, но че самата тази основа на света се явява на бял свят в нейната най-първична форма в нашето мислене, ние не можем да постъпим другояче, освен да познаем в човешкото действие непосредствено безусловното действие на самата тази първопричина. Ние не познаваме един Управител на света, който поставя цел и насока на нашите действия вън от нашето себе. Управителят /Ръководителят/ на света /Бог, бележка на прев./ се е отказал от своята сила, от своята власт, предал е всичко на човека, унищожавайки своето собствено отделно съществуване и е определил на човека задачата: Действай по-нататък. Човекът се намира в природата, гледа природата, в нея намека на нещо по-дълбоко, обуславящо, намека на едно намерение. Неговото мислене го прави способен да познае това намерение. То става негово духовно притежание.
към текста >>

Единствената подбуда за нашата дейност трябва да бъде в потребността да осъществим една идея, в стремежа да дадем форма на едно намерение.
Нашата теория на познанието не може да допусне едно такова действие там, където човекът се явява в своето морално съвършенство. Ние знаем, че идейният свят е самото безкрайно съвършенство; знаем, че с този свят подбудите на нашите действия лежат в самите нас; и съобразно с това трябва да считаме като морално само едно такова действие, при което деянието произтича само от намиращата се в нас идея на това деяние. От тази гледна точка човекът извършва едно действие само затова, защото неговата действителност е за него една потребност. Той действа затова, защото го тласка един вътрешен /собствен/ порив, а не еднавъншна сила. Обектът на неговото действие, щом той си състави едно понятие за него, го изпълва така, че той се стреми да го осъществи. Единствената подбуда за нашата дейност трябва да бъде в потребността да осъществим една идея, в стремежа да дадем форма на едно намерение. Всичко, което ни тласка към дейност, трябва да бъде изживяно в идеята. Тогава ние не действуваме по дълг, не действаме следвайки един инстинкт, а действуваме от любов към обекта, върху който трябва да се разпростре нашето действие. Представяйки си обекта, той извиква в нас стремежа към едно съобразно с него действие. Само едно такова действие е свободно. Защото ако към интереса, който проявяваме към обекта, би трябвало да се прибави един друг далечен повод, тогава ние не бихме искали този обект заради самия него, а заради нещо друго и бихме изпълнили това, което не искам; бихме изпълнили едно действие против нашата воля.
към текста >>

7. 13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

От тях много по-добре може да се познае намерението, тенденцията на възникването отколкото от образувания по определен начин продукт, където природата изявява нейната същност само по едностранчив начин, даже при "нейните спесификации достига в задънена улица".
и да ги подреди един до друг по техните външни признаци, а той се стремеше към един закон, който лежеше на основата на всяко образуване на скалите и който беше достатъчно да държи само пред духа си, за да разбере, как е трябвало да се роди гранитът тук, порфирът нататък. Той се насочваше от различаващите признаци към общото. На 12 юни 1784 година той писа на госпожа фон Щайн: "Простата нишка, която изпредох, ме води през всички тези подземни лабиринти много добре и ми дава един обзор даже в объркването." Той търси общия принцип, който според различните обстоятелства, при които се проявява, произвежда веднъж този вид, други път онзи вид скала. Нищо в опита не е за него нещо твърде установено, при което би искал да спре; само принципът, който стои на основата на всичко, е такъв. Ето защо той винаги се стреми да намери преходите от една скала към друга. От тях много по-добре може да се познае намерението, тенденцията на възникването отколкото от образувания по определен начин продукт, където природата изявява нейната същност само по едностранчив начин, даже при "нейните спесификации достига в задънена улица".
към текста >>

8. 14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Навсякъде трябва да насочваме погледа си върху намерението.
Също както по отношение на геологията, греши се и по отношение на метеорологията, когато се спираме на това, което Гьоте фактически е постигнал и търсим в него главното*/*виж "Опит за една теория на времето; раздел: "Самоизпитване"; Е.Н.898/. Неговите метеорологически опити не са никъде завършени. Навсякъде трябва да насочваме погледа си върху намерението. Неговото мислене беше винаги насочено към това, да намери съдържателната*/*виж "Значително съдействие чрез една единствена дума"; Е.Н.ІІ,31 и сл./ точка, от която една поредица от явления се регулира от вътре. Всяко обяснение, което прибягва тук и там до нещо външно, случайно, за да свърже една редовна поредица от явления, не беше съобразно с неговото схващане. Когато се натъкваше на
към текста >>

9. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Естествено аз нямам намерение да защищавам всички подробности на Гьотевата теория на цветовете.
Ако учените не биха търсили разликата между двете теории на цветовете в два противоречащи си начина на тълкуване, които те искаха след това да изследват по отношение на тяхната оправданост, тогава Гьотевата теория на цветовете отдавна би била оценена в нейното високо научно значение. Само онзи, който е изцяло изпълнен с такива основно погрешни представи, че от възприятията трябва да отидем обратно към причината на възприятията чрез разсъдъчно размишление, той може още да постави въпроса по начина, както днешната физика върши това. Обаче който е наясно по въпроса, че обяснение на явленията не значи нищо друго, освен наблюдаване на същите в една установена от ума връзка, той трябва да приеме по принцип Гьотевото учение за цветовете. Защото то е последствие на едно правилно схващане на отношението на нашето мислене към природата. Нютон нямаше това схващане. Естествено аз нямам намерение да защищавам всички подробности на Гьотевата теория на цветовете. Това, което искам да поддържам, е само принципът. Но и тук не може да бъде моя задача да изведа от неговия принцип непознатите още по времето ми Гьоте явления на теорията на цветовете. Ако някога бих имал щастието да разполагам с време и средства, да напиша една теория на цветовете в Гьотевия смисъл напълно на висотата на модерните постижения на естествената наука, гореспоменатата задача би била решена само в един такъв труд. Бих считал това като една от най-хубавите задачи на моя живот. Този увод можеше да се разпростре само върху строго научното оправдание на Гьотевия начин на мислене в теорията на цветовете.
към текста >>

10. 20. КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В прегледаните от него печатни коректурни листове той беше отбелязал по-нататък 36 места, на които искаше да напише още за бележки, но не можа да осъществи това намерение поради настъпилата му смърт на 30 март 1925 г.
Едно специално издание на всички уводи, изготвено от самия Рудолф Щайнер, излезе първо в 1926 година в Дорнах. Рудолф Щайнер беше дал отчасти нови заглавия на главите. В прегледаните от него печатни коректурни листове той беше отбелязал по-нататък 36 места, на които искаше да напише още за бележки, но не можа да осъществи това намерение поради настъпилата му смърт на 30 март 1925 г. Събраните уводи излязоха в 1926 година под заглавието "Рудолф Щайнер, Гьотевите съчинения върху естествените науки." В 1949 година в издателството Новалис, Фрайбург, бе организирано едно патентно издание.
към текста >>

11. 04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА GA_2 Светогледа Гьоте

Разбира се той направи това за да подкрепи един възглед, който основно се различава от нашия, и със съвършено друго намерение в сравнение с нашето настоящо намерение.
Според нашето убеждение Йоханес Фолкелт е успял отлично да обрисува в строги черти това, което ние сме оправдани да наречем опитност. Още преди 5 години в своята книга "Квантовата теория на познанието" той много сполучливо я охарактеризира и я доразви в своята нова публикация "Опитност и Мислене". Разбира се той направи това за да подкрепи един възглед, който основно се различава от нашия, и със съвършено друго намерение в сравнение с нашето настоящо намерение.
към текста >>

12. 08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Ако върху една маса се намират две топки и аз блъсна едната върху другата, щом се абстрахирам от моето намерение и моята воля, всичко се свежда до физически или физиологически процес.
Единната душа ни е дадена също така като опитност, както и нейните отделни действия. Всеки има съзнание за това, че неговото мислене, чувстване и воление изхождат от неговия "Аз". Всяка дейност на нашата личност е свързана с този център на нашето същество. Ако при едно действие изпускаме изпредвид тази връзка с личността, тогава то въобще престава да бъде едно явление на душата. То попада или под понятието на неорганичната природа, или под това на органичната. Ако върху една маса се намират две топки и аз блъсна едната върху другата, щом се абстрахирам от моето намерение и моята воля, всичко се свежда до физически или физиологически процес. При всички прояви на духа: Мислене, чувстване, воление, важното и да ги познаем в тяхната същност като прояви на личността. Върху това почива психологията. Обаче човекът не принадлежи само на себе си, той принадлежи и на обществото. Това, което се проявява в него, не е само неговата индивидуалност, а същевременно тази на народната общност, на която той принадлежи. Това, което той върши, произтича от неговата пълна сила както и от тази на неговия народ.
към текста >>

13. 02. Предговор към новото издание (1918 г.) GA_4 Философия на свободата

Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати.
Така разсъждавах за съдържанието на тази книга, когато я пишех преди двадесет и пет години. Такива изречения съм длъжен да напиша и днес, ако река да очертая замисъла на своя труд. При тогавашния ръкопис си поставих ограничението да не отивам по-далеч от онова, което е свързано в най-тесен смисъл с изтъкнатите два основни въпроса. Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати. В тази „Философия на свободата“ конкретни резултати от този род не се съдържат, както не се съдържат и конкретни природонаучни резултати; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания. Казаното в книгата може да е приемливо и за някого, който поради лични основания се дистанцира от моите духовно-научни изследователски резултати. За онзи обаче, който може да разглежда тези духовно-научни резултати като нещо, към което има влечение, за него направеният тук опит ще има особена важност. А този опит цели да удостовери как едно непредубедено разсъждение, простиращо се само върху посочените два основни за всяко познание въпроса, води до възгледа, че човекът живее в един реален свят на Духа. В тази книга стремежът е да се оправдае опознаването на областта на Духа преди навлизането в духовния опит.
към текста >>

14. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Но със съзерцанието на мисленето това би могло да се сравни само ако подир туй аз имам намерение храносмилането не да го съзерцавам мисловно, а да го поглъщам и смилам.
На моята теза, че трябва да мислим, преди да сме в състояние да съзерцаваме мисленето, някой лесно може да противопостави като равноправна тезата, че и при храносмилането не можем да изчакаме, докато извършим наблюдение над процеса на храносмилането. Такова възражение би наподобавало онова, което Паскал отправил към Декарт, твърдейки, че можело също да се каже: Разхождам се, следователно съществувам. Безспорно е, че аз също така енергично трябва да смилам храна, преди да изуча процеса на храносмилането. Но със съзерцанието на мисленето това би могло да се сравни само ако подир туй аз имам намерение храносмилането не да го съзерцавам мисловно, а да го поглъщам и смилам. И сигурно не ще да е без причина, че храносмилането не може да стане обект на храносмилането, докато мисленето явно може да бъде обект на мисленето.
към текста >>

15. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

По отношение на тези разсъждения защитниците на всеобщите нравствени норми биха могли да кажат: Щом всеки човек се стреми само към лично изживяване и извършване на онова, което му е угодно, тогава между добра постъпка и злодеяние няма разлика; всяка низост, която се таи у мен, има еднаква претенция да се изяви, както и намерението ми да служа на всеобщото благо.
По отношение на тези разсъждения защитниците на всеобщите нравствени норми биха могли да кажат: Щом всеки човек се стреми само към лично изживяване и извършване на онова, което му е угодно, тогава между добра постъпка и злодеяние няма разлика; всяка низост, която се таи у мен, има еднаква претенция да се изяви, както и намерението ми да служа на всеобщото благо. За мен, като нравствен човек, меродавно може да бъде не обстоятелството, че по идея съм насочил вниманието си към някакво действие, а проверката дали то е добро или лошо. Към извършването му аз ще пристъпя само в първия случай.
към текста >>

16. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма.
С разбирането на идеалистите, приписващи на истината самостоятелна стойност, искащи да и придадат един „чист, по-висш произход“ от този на инстинктите, Ницшевият стремеж няма нищо общо. Той смята човешките възгледи за резултат на природни сили, както естествоизпитателят обяснява устройството на окото от взаимодействието на природни сили. Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма. Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието. Ако все още има естествоизпитатели и философи, които отричат всяко творение на природата според цели, но се придържат към нравствения идеализъм и виждат в историята осъществяването на божествена воля, на идеален ред на нещата, това представлява инстинктивна половинчатост. На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития. Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал.
към текста >>

При това той има намерение, каквото има всеки, който се бори срещу вредно природно действие или унищожава някакво вредно природно същество.
Когато Ницше повежда духовна битка, той не иска да опровергава чуждите мнения като такива, но го прави, защото тези мнения водят към вредни, противоестествени инстинкти, с които иска да се бори. При това той има намерение, каквото има всеки, който се бори срещу вредно природно действие или унищожава някакво вредно природно същество. Той гради не чрез „убеждаващата“ сила на истината, а въз основа на убедеността си, че ще победи противника, който, за разлика от него, притежава нездрави и вредни инстинкти. За него е достатъчно оправдание за такава борба, ако инстинктите му усетят тези на противника като вредни. Не вярва, че трябва да се бори за някаква идея в ролята на неин защитник, а се бори, защото инстинктите му го подтикват към това. Това не е по-различно при всяка духовна битка. Обикновено борците са също толкова малко съзнателни за действителните си подбуди, колкото философите за своята „воля за власт“ или последователите на нравствения световен ред за естествените причини на нравствените си идеали.
към текста >>

17. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Не пиша следващите редове като добавка към твърденията на противниците на Фридрих Ницше, а с намерението да се даде принос за разбирането на този мъж от гледна точка, която несъмнено се взима под внимание при преценката на неговия забележителен мисловен път.
Не пиша следващите редове като добавка към твърденията на противниците на Фридрих Ницше, а с намерението да се даде принос за разбирането на този мъж от гледна точка, която несъмнено се взима под внимание при преценката на неговия забележителен мисловен път. Който се задълбочи в мирогледа на Фридрих Ницше, ще се сблъска с безчет проблеми, които могат да се разяснят само от гледището на психопатологията. От друга страна, тъкмо за психиатрията може да бъде от значение да се занимава с една значима личност, която има неизмеримо голямо влияние върху съвременната култура. Същевременно това влияние носи съществено различен отпечатък в сравнение с въздействията, които философите имат върху своите ученици. Защото Ницше не въздейства върху съвременниците си чрез логическата сила на аргументите. Разпространението на възгледите му се обяснява по-скоро със същите причини, които правят възможно за мечтатели и фанатици от всички времена да изпълняват своята роля в света.*
към текста >>

„Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“.
В Ницшевия мисловен свят се разкрива един инстинкт за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика. Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като резултат от този инстинкт за разрушение. В „Раждането на трагедията“ цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври-пид до Шопенхауер и Вагнер се представя като път на заблуда. „Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания. Другите две са химни за прослава на две личности. През 1888 г. (в „Случаят Вагнер“) Ницше не само оттегля всичко, което е казал във възхвала на Вагнер през 1876 г., а по-късно представя явлението на Вагнеровото изкуство, което отначало хвали като избавление и повторно раждане на западноевропейската култура, като най-голямата опасност за тази култура.
към текста >>

18. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език. Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина". По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
към текста >>

19. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство.
Когато Филон встъпва в този път, за да търси Логоса, който за него е Син Божи, той чувствува това като едно посвещение: „Аз не се боя да съобщя това, което безброй пъти е ставало със самия мен. Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство. Но същевременно аз се учудвах на тайнствената сила, която придава реалност на мисълта, способна да отваря и затваря глъбините на душата. Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яснота."
към текста >>

20. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Деметра трябва да се откаже от своето намерение.
Деметра е представителка на онази същност, от която е произлязло човешкото съзнание; но тук трябва така да разбираме това съзнание, както то е могло да се роди от духовните сили на Земята. Деметра е най-първичната Земна същност, а надаряването на Земята със семенните сили на полските плодове от страна на Деметра, само загатва за една още по-дълбока страна на нейното същество. Това същество иска да подари на човека безсмъртие. Деметра скрива през нощта своя възпитаник в огъня. Но човек не може да понася чистата сила на огъня (на Духа). Деметра трябва да се откаже от своето намерение. Тя може само да създаде един култ, чрез който, доколкото това е възможно, човек да участвува в Божественото.
към текста >>

21. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

И който има твърдото и трайно намерение да ги обхване със своето мислене, може да бъде сигурен, че рано или късно, те ще го доведат до някоя от разновидностите на личното ясновидство.
Предпоставка за отварянето на свръхсетивните възприемателни органи е не сляпата вяра, а запознаването с духовнонаучния мисловен свят. Духовният изследовател се изправя пред своя ученик с думите: "Аз не искам от теб да вярваш това, което казвам, а да го мислиш, да го превърнеш в съдържание на твоя собствен мисловен свят и едва тогава моите мисли ще ти помогнат да разбереш скритата в тях истина. " Ето, такова е светоусещането на духовния изследовател. Той дава на своя ученик необходимия подтик, обаче ученикът сам трябва да намери в себе си силата, с която ще провери истинността на едни или други послания от духовния свят. Духовно-научните данни следва да бъдат разглеждани тъкмо в този смисъл. И който има твърдото и трайно намерение да ги обхване със своето мислене, може да бъде сигурен, че рано или късно, те ще го доведат до някоя от разновидностите на личното ясновидство.
към текста >>

22. ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ GA_9 Теософия

Тук аз нямам никакво намерение да коментирам изследванията на проф.
Тук аз нямам никакво намерение да коментирам изследванията на проф. Бенедикт които впрочем са едни от най-интересните в областта на съвременните естествени науки нито пък ще се възползвам от удобния случай, както биха на правили мнозина, да "оправдая" Науката за Духа с доводи, взети от естествената наука. Исках само да покажа, как в определени случаи естествоизпитателят може да стигне до твърдения, които са доста близки до тези на Науката за Духа. Все пак трябва да изтъкна, че възприеманата по духовен начин аура, за която става дума, е нещо съвсем различно от аурата, наблюдавана и описана от проф. Бенедикт с помощта на чисто физически средства. Несъмнено, бихме изпаднали в голямо заблуждение, ако сметнем, че "духовната аура" може да бъде проучвана с естественонаучни средства.
към текста >>

23. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Напротив, трябва да сме напълно готови за решителното отстраняване на такова желание, за напредък в обучението независимо от подобно намерение.
Няма никакъв смисъл да подхранваме следното душевно настроение: "Добре, но аз искам да обгърна тъкмо моя предишен земен живот и поради тази причина се подлагам на обучението". Напротив, трябва да сме напълно готови за решителното отстраняване на такова желание, за напредък в обучението независимо от подобно намерение. Радостта от познанието трябва да се поддържа независимо от този личен мотив. Защото само по този начин ще се научим да култивираме съответното желание така, че вложените в него сили да бъдат насочени към осъществяването му.
към текста >>

24. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Един или друг негов инстинкт, едно или друго негово желание, намерение всички те се проектират в съответни образи.
Да, за едва прохождащия окултен ученик, тази остатъчна част представлява една огромна област от всичко, което той изобщо вижда. Той може да вникне в естеството на тази остатъчна част, само ако наблюдава себе си. И тогава той открива, кои образи се пораждат чрез самия него. В тях намират израз неговите желания, неговите действия и т. н. Един или друг негов инстинкт, едно или друго негово желание, намерение всички те се проектират в съответни образи. Да, целият му характер се отпечатва в тези образи.
към текста >>

В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно.
Както детето инстинктивно извлича необходимите за живота сили, така и човекът може да извлече необходимите сили от духовния свят, още преди раждането на своя висш Аз. Да, той трябва да постигне това, ако иска неговият Аз да се появи в нормален и добре развит вид. Погрешно би било някой да казва: "Аз не мога да приема антропософската наука за духа, преди сам да съм прогледнал в духовния свят". Защото без задълбочаване в духовните изследване, никой не може да се издигне до свръхсетивното познание. В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно. Както човешкият зародиш несъзнателно приема хранителни вещества, така и човек все още невиждащ в духовния свят може да приеме истините на антропософската Наука за Духа. Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
към текста >>

25. ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Намерението на Ману беше всичко в човешкия живот да насочва към висшите светове.
В движението на звездите и в отношенията на атмосферните процеси (състоянията на времето) човекът трябваше да вижда божествените решения, изливането на божествената мъдрост. Астрономията и метеорологията бяха преподавани в този смисъл. И човекът трябваше да устрои своята работа, своя морален живот така, че те да отговарят на пълните с мъдрост закони на Божественото. Животът беше уреждан според божествените заповеди; както в движението на звездите, така и в атмосферните процеси бяха изследвани божествените мисли. Своите дела човекът трябваше да привежда в съзвучие с промислите на боговете чрез жертвоприношения. Намерението на Ману беше всичко в човешкия живот да насочва към висшите светове. Всяко човешко действие, всички разпореждания трябваше да носят религиозен характер. Чрез това Ману искаше да внедри истинската задача на петата коренна раса. Тази раса трябваше да се научи да се ръководи сама чрез нейните собствени мисли. Обаче подобно самоопределение може да бъде за благото на човечеството само тогава, когато самият човек се постави в служба на висшите сили. Човекът трябваше да си служи със своята мисловна сила; обаче тази мисловна сила трябваше да бъде осветена чрез погледа, насочен към Божественото.
към текста >>

И така намерението на Ману беше насочено към това, да доведе хората дотам, че те самостоятелно, изхождайки от една вътрешна потребност да свързват такива неща с висшия миров ред.
Подобно беше и с другите сили. Човекът се беше научил да си служи с такива природни сили, без да осъзнава техния божествен произход. И така трябваше и да бъде. Човекът не биваше чрез нищо да бъде принуден да отнася към божествения ред тези неща, стоящи в услуга на неговата мисловна способност. Напротив, той трябваше да прави това доброволно в своите мисли. И така намерението на Ману беше насочено към това, да доведе хората дотам, че те самостоятелно, изхождайки от една вътрешна потребност да свързват такива неща с висшия миров ред. Хората можеха, така да се каже, да избират, дали да прилагат придобитите познания за чисто лично ползване или в религиозна служба на един по- висш свят. Ако по-рано човекът беше принуден да се счита като член на божественото ръководство на света, от което му идваше като дар например владеенето на жизнената сила, без да има нужда да използва мисловната си способност, сега той можеше да използва също и природните сили, без да насочва мисълта към Божественото. Не всички хора, които Ману беше събрал около себе си, бяха узрели за такова решение, а само една малка част от тях. И само от числото на тези последните Ману действително можа да образува зародиша на новата раса. Той се оттегли с тези така избрани хора, изолира се, за да ги развие по-нататък, докато останалите се смесиха с другите хора.
към текста >>

Обаче по- висшето намерение при всичко това е да помогнат на човечеството да застане на собствените си крака, да развият напълно неговата мисловна сила.
Така божествените пратеници на атлантската епоха, чрез тяхната сила бяха свещени същества, обгърнати от блясъка, който им предаваше тази сила. Човешките посветени от следващите времена, външно погледнато бяха хора между хората. Обаче те останаха свързани с висшите светове и откровенията и явленията на пратениците на боговете проникваха до тях. Само по изключение, когато се явяваше по-висша необходимост, те използуваха определени сили, които им бяха дарени оттам. Тогава те вършеха дела, които хората не разбираха според познатите им закони и затова с право ги считаха за чудеса. Обаче по- висшето намерение при всичко това е да помогнат на човечеството да застане на собствените си крака, да развият напълно неговата мисловна сила. Човешките посветени днес са посредниците между народа и по- висшите същества; и само посвещението позволява и дарява способността за общение с пратениците на боговете.
към текста >>

26. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Под заглавието Хрониката Акаша Рудолф Щайнер публикува в списанието Луцифер Гносис от номер 14 до 35 поредица от статии, които той имаше намерение да продължи.
Под заглавието Хрониката Акаша Рудолф Щайнер публикува в списанието Луцифер Гносис от номер 14 до 35 поредица от статии, които той имаше намерение да продължи. Това не можа да стане, защото издаването на списанието се преустанови с номер 35, поради неговата претовареност.
към текста >>

27. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Далеч от подобно намерение бяхме още, когато споменахме, че скритите сили могат да бъдат издирени навсякъде в техните видими действия.
Разбира се, в тази книга не се посочват всички подробности, които свръхсетивното познание може да посочи за развитието на Земята. Далеч от подобно намерение бяхме още, когато споменахме, че скритите сили могат да бъдат издирени навсякъде в техните видими действия. Напротив, всичко в света може да стане ясно и понятно, само ако човек го разглежда в светлината на Тайната Наука. В следващите страници ще посочим само единични примери, за да онагледим как във видимия физически свят и практически навсякъде в живота действуват скритите духовни сили.
към текста >>

28. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Той може да изключи това, което идва от самия него,едва след като познае образа на своя двойник; и той ще може да осъществи намерението си спрямо този втори източник на заблуждения, ако се научи да познава чрез самото естество на даден факт от свръхсетивния свят, дали той е действителен или не.
След като ученикът се научи да премахва онези измами и заблуждения, които възникват чрез оцветяването на свръхсетивните явления от собственото същество на човека, той трябва да овладее и другата дарба: Да неутрализира и втория източник на заблуждения. Той може да изключи това, което идва от самия него,едва след като познае образа на своя двойник; и той ще може да осъществи намерението си спрямо този втори източник на заблуждения, ако се научи да познава чрез самото естество на даден факт от свръхсетивния свят, дали той е действителен или не. Ако измамните образи биха изглеждали както действителните факти, разграничаването им би било невъзможно. Обаче не е така. Измамите в свръхсетивните светове сами по себе си имат признаци, които ги разграничават от действителните факти. И сега работата опира до това, ученикът да е наясно, по кои признаци може да познае действителните факти. Лесно понятно е, когато незапознатият с духовното обучение човек пита: Възможно ли е изобщо да се предпазим от заблуждения, след като източниците им са толкова многобройни?
към текста >>

29. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека".
Това са органическите същества. За тяхното обяснение не са достатъчни необходимите, закономерни връзки, в които се изчерпва светогледът на Спиноза и които Кант счита като такива на човешкия дух. Защото един организъм е едно произведение на природата, в което всяка цел и взаимообразно също средство, причина и взаимообразно следствие". Следователно организмът не може както неорганичната природа да бъде обяснен чрез просто необходимо действащи железни закони. Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова сграда според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали. В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека". С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество. Защото целта сочи към онзи, който я е вложил в съществата, към интелигентната Първопричина на света. Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да влага в нещата и целесъобразните закони от себе си. Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него определение. Следователно той би трябвало да бъде не само един познаващ, но и един творящ дух; неговият разум би трябвало, както божественият, да твори нещата.
към текста >>

30. ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_18_2 Загадки на философията

Последните 60-сет години са епохата, в която естественонаучният начин на мислене изяви намерението да разклати от различни гледни точки почвата, на която философията стоеше по-рано.
Описанието на философския духовен живот от средата на 19-то столетие до днешно време, което се постарахме да направим в този втори том "Загадки на философията", не може да носи същия отпечатък както обзорът върху предидущите работи на мислителите, който се намира в първия том. Този обзор се придържаше в тесния кръг на философските въпроси. Последните 60-сет години са епохата, в която естественонаучният начин на мислене изяви намерението да разклати от различни гледни точки почвата, на която философията стоеше по-рано. В това време възникна възгледът, че резултатите на естествонаучното изследване са тези, които хвърлят светлина върху същността на човека, върху неговото отношение към света и върху други загадки на съществуването, които по-рано мислителите се стремяха да разрешат чрез философската духовна работа. Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според стария философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията. А онези, които искаха да запазят на философията нейната самостоятелност, считаха, че вършат нещо правилно, като подлагаха резултатите на естествената наука на едно основно разглеждане, за да попречат на нейното проникване във философията. Ето защо за описанието на философския живот и тази епоха е необходимо да насочим погледите върху възгледите, които си проникнали от естествената наука в светогледите. Значението на тези възгледи за философията изпъква само тогава, когато разглеждаме научните основи, от които те произтичат, и когато се пренесем в атмосферата на естественонаучния начин, в който те се развиват.
към текста >>

31. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Да искаме да познаваме, обаче преди да сме познали, е също така неуместно, както мъдрото намерение на онзи схоластик да се научи да плува, преди да се осмели да влезе във водата".
С това хегелианецът се вижда рязко противопоставен на кантианизма. Нека се види, какво изнася самият Хегел против подхода на Кант да изследва познанието, преди човек да познае: "Една главна гледна точка на критическата философия е, че, преди да се пристъпи към познаването на Бога, на същността на нещата и т.н., трябва първо да се изследва самата познавателна способност, дали тя е в състояние да извърши подобно нещо; че първо трябва да се познава инструментът, преди да се предприеме работата, която трябва да се извърши посредством този инструмент; ако се окаже, че този инструмент е недостатъчен, тогава всички усилия ще се пилеят напразно. Тази мисъл се е явила толкова правдоподобна, че тя е събудила най-голямото удивление и съгласие и е съсредоточила познанието от неговия интерес към предметите и към занимаването с тях върху самата себе си. Но ако не искаме да се измамваме с думи, лесно може да се види, че наистина други инструменти могат да бъдат изследвани не чрез предприемането на специалната работа, за която те са предназначени, а по друг начин. Обаче познанието не може да бъде изследвано по друг начин освен познавайки; при този така наречен инструмент, да се изследва същия не значи нищо друго, освен познание. Да искаме да познаваме, обаче преди да сме познали, е също така неуместно, както мъдрото намерение на онзи схоластик да се научи да плува, преди да се осмели да влезе във водата". За Хегел важното е, душата да изживява себе си изпълнена с мировата мисъл. Така тя се издига и израства над нейното обикновено битие; тя става един вид съсъд, в който живеещата в мисленето мирова мисъл схваща себе си съзнателно. Но тя се чувства не само като съсъд на този миров дух, а знае, че е едно с него. Следователно, в смисъла на Хегел познанието не може да бъде изследвано; човек трябва да се издигне до изживяването на тази същност и с това той ще стои посред познанието по един непосредствен начин. Стои ли човек посред познанието, той не трябва и не се нуждае вече да пита за неговото значение; но ако не стои още сред него, той също няма още способността да го изследва.
към текста >>

32. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Ето защо трябва да оставим настрана борбата на такива духове като Рихард Вагнер, Лев Толстой и други; колкото и важно да изглеждаше разглеждането на тази борба, когато би се касаело за това, да проследим теченията, които водят от философията в общата духовна култура, трябваше да се откажем от това намерение.
В настоящето изложение трябваше да бъде описано развитието в същинската философска работа за разрешаване на мировите загадки. Ето защо трябва да оставим настрана борбата на такива духове като Рихард Вагнер, Лев Толстой и други; колкото и важно да изглеждаше разглеждането на тази борба, когато би се касаело за това, да проследим теченията, които водят от философията в общата духовна култура, трябваше да се откажем от това намерение.
към текста >>

33. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

И веднага трябва да поставим важния въпрос: Налага ли се изобщо да пристъпваме към това произведение, изхождайки от дадена гледна точка, с намерението да открием идейното, действителното съдържание на подобна поетическа творба?
Днес ние сме изправени пред едно всеобхватно поетическо произведение, създадено с голяма фантазия: Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. И веднага трябва да поставим важния въпрос: Налага ли се изобщо да пристъпваме към това произведение, изхождайки от дадена гледна точка, с намерението да открием идейното, действителното съдържание на подобна поетическа творба?
към текста >>

34. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Въпреки задълбочените проучвания на Приказката, тя не може да прерасне в сценична драма, каквото е било намерението на Рудолф Щайнер
Въпреки задълбочените проучвания на Приказката, тя не може да прерасне в сценична драма, каквото е било намерението на Рудолф Щайнер
към текста >>

„Когато преди години възникна идеята за театралните празници в Мюнхен, аз имах намерението за сценично представяне на всичко онова [...] което се съдържа в Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия.
„Когато преди години възникна идеята за театралните празници в Мюнхен, аз имах намерението за сценично представяне на всичко онова [...] което се съдържа в Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия. Но това не можа да стане. Нещата трябваше да бъдат представени много по-реално. Така възникна мистерийната драма
към текста >>

„сграда", първоначално в Мюнхен, а по-късно в Дорнах, с намерението, през Август 1914 да бъде поставена петата Мистерийна драма.
„сграда", първоначално в Мюнхен, а по-късно в Дорнах, с намерението, през Август 1914 да бъде поставена петата Мистерийна драма. Избухването на 1-та Световна война на 1 Август 1914 прави това невъзможно.
към текста >>

35. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Моето намерение засега е да дам някои указания върху намеренията и целите, които преследва нашата духовна наука.
Споменавайки тези практики, аз не правя това освен просто за да предпазя от едно възможно смесване на работата, която се върши тук, в Гьотеанума, с това което се вдъхновява от една напълно добра воля, но което въпреки това си остава нещо любителско и непосветено. Методът, който ние практикуваме с оглед на свръхсетивното познание трябва да бъде също така строг, прецизен, научен, както методите, които днес се прилагат за изследването на природата. За да стигнем до свръхсетивната област ние трябва чисто и просто да продължим тяхното поле на действие. Но ние не можем да сторим това, освен ако спазваме същата строгост, с която бяха постигнати такива отлични резултати в областта на сетивната действителност. Моето намерение засега е да дам някои указания върху намеренията и целите, които преследва нашата духовна наука. През следващите дни ние ще имаме случай да ги проучим по-отблизо.
към текста >>

36. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера.
Ще кажем следователно, че волящата душа, волята, остава психическа и духовна, даже през време на земното съществуване. И когато чрез Интуицията добиваме възможността да виждаме действителността, която се крие зад тази воля, ние можем да проучим онази част на човешкото същество, която остава духовна. Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата. Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме. Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера. Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците.
към текста >>

Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците.
И когато чрез Интуицията добиваме възможността да виждаме действителността, която се крие зад тази воля, ние можем да проучим онази част на човешкото същество, която остава духовна. Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата. Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме. Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера. Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците.
към текста >>

Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците.
Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците. Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила. Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си. Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено.
към текста >>

37. 01. 1. Антропософски ръководни принципи GA_26 Мистерията на Михаил

Положението не може да бъде такова, че съществуването на Антропософското Общество да се използува от тези или онези личности само като удобен случай, за да каже това, което такава личност иска лично да каже, изхождайки от едно или друго намерение, а Обществото трябва да бъде огнище, разсадник на това, което е Антропософия.
Положението не може да бъде такова, че съществуването на Антропософското Общество да се използува от тези или онези личности само като удобен случай, за да каже това, което такава личност иска лично да каже, изхождайки от едно или друго намерение, а Обществото трябва да бъде огнище, разсадник на това, което е Антропософия. Всичко друго може да се отглежда и развива вън от неговите рамки. Обществото не може да бъде използувано за такава цел.
към текста >>

38. 04. 5. Принципи 38-61 GA_26 Мистерията на Михаил

През време на това изживява не се ражда намерението, следващият земен живот да бъде изграден за изправянето на грешките от миналия по такъв начин, както отговаря на това изживяване.
54. За един период, който обхваща около една трета от изминалия земен живот, душата изпитва в духовни изживявания въздействието, което изминалият земен живот трябва да има в смисъла на един морално справедлив миров ред. През време на това изживява не се ражда намерението, следващият земен живот да бъде изграден за изправянето на грешките от миналия по такъв начин, както отговаря на това изживяване.
към текста >>

39. 28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана GA_26 Мистерията на Михаил

Така неговото намерение е, в бъдеще Интелектуалността да тече през сърцата на човеците, но да тече като същата онази сила, каквато тя е била още в начало, когато извираше от божествено-духовните Същества.
Михаел разгръща Интелектуалността през Космоса в миналото. Той вършеше тогава това в служба на божествено-духовните Същества, които са създали както него така и човека. И той иска да остане при това отношение към Интелектуалността. Когато тази Интелектуалност се отдели от божествено-духовните Същества, за да намери пътя във вътрешността на човешкото същество, той реши да заеме една правилна позиция спрямо човечеството, за да намери в това човечество своето отношение към Интелектуалността. Но той искаше да върши това само в смисъла на божествено-духовните Същества и по-нататък като техен служител, с които Същества е свързан откакто е бил създаден той самият и човекът. Така неговото намерение е, в бъдеще Интелектуалността да тече през сърцата на човеците, но да тече като същата онази сила, каквато тя е била още в начало, когато извираше от божествено-духовните Същества.
към текста >>

40. Предговор GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Ние имахме намерението, тази малка книга да бъде последвана от още една, която да бъде плод на нашата обща работа.
Ние имахме намерението, тази малка книга да бъде последвана от още една, която да бъде плод на нашата обща работа. За съжаление това не беше вече възможно. Въпреки това аз възнамерявам, от многото подбуди и бележки, които притежавам, да напиша един втори, а може би също и един трети том. - Нека обаче този първи том, бе коригиран от него с радост и вътрешно задоволство три дни преди смъртта на Рудолф Щайнер, да намери своя път при всички онези, които от загадките на живота се стремят да стигнат до разбиране на живота в неговото великолепие и величие.
към текста >>

41. 21. Послесловие GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Намерението ни беше да говорим за това знание, да го основем отново.
До тук е стигнал днес плодът на една обща работа. За нашата голяма скръб тук трябваше да спре продължението на писането, когато настъпи заболяването на Рудолф Щайнер. Нашият план беше да разгледаме в продължение онова, което действува като земни и космически сили в металите злато, сребро, олово, желязо , мед, живак, калай и да изложим, как тези метали трябва да бъдат използувани в лечебното изкуство. Трябваше също да изложим, как в древните мистерии хората са имали едно дълбоко разбиране за отношението на металите към планетите и техните отношения към различните органи на човешкия организъм. Намерението ни беше да говорим за това знание, да го основем отново.
към текста >>

42. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

За баща ми от решаващо значение при решението дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище беше намерението му да ми осигури истински добра подготовка за „назначаване на служба“ в железниците.
За баща ми от решаващо значение при решението дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище беше намерението му да ми осигури истински добра подготовка за „назначаване на служба“ в железниците. Представите му в крайна сметка се обединиха в идеята, че трябва да стана железопътен инженер. Това доведе до избора на реалното училище.
към текста >>

43. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Често поклащаше глава, но изобщо нямаше намерение да навлиза в съдържателната страна на изглеждащата му твърде нереална тема.
Друг път говорихме за повтарящите се земни животи. Професорът ме изслуша, говореше за най-различни книги, в които можеше да се намери нещо по този въпрос. Често поклащаше глава, но изобщо нямаше намерение да навлиза в съдържателната страна на изглеждащата му твърде нереална тема. И все пак за мен и този разговор беше важен. Дълбоко в паметта ми се вряза чувството на неловкост, с което Нойман приемаше изказванията ми със своите неизречени присъди над тях.
към текста >>

44. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално.
Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности. Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално. Напротив, с „фантазия“ исках да обознача силата, която способства за достигането на отделния човек до всички области на същинския духовен свят. Но ако трябва да се стигне до действително преживяване на духовното, следва да се проявят духовните познавателни сили: имагинация, инспирация, интуиция. Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте.
към текста >>

45. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Но в това е нямало никакво намерение да се възползвам от настроението на епохата с цел разпространение на антропософията.
За двадесет и пет години натрупах в себе си запас от духовни впечатления. Въплътих ги в лекции, статии и книги. Всичко, което правех, изхождаше от духовни импулси. Всяка тема е изведена по същество от духа. По време на войната съм говорил и на теми по повод събитията на нашето време. Но в това е нямало никакво намерение да се възползвам от настроението на епохата с цел разпространение на антропософията. Това стана, защото хората искаха определени съвременни събития да бъдат осветлени от познанието, идващо от духовния свят.
към текста >>

Въпреки че първоначално намерението ми беше да работя в съгласие с ръководството на Теософското общество, все пак от самото начало имах усещането, че в антропософията трябва да възникне нещо, което да се развие от собствения си зародиш, независимо от съдържанието на това, което учи Теософското общество.
Въпреки че първоначално намерението ми беше да работя в съгласие с ръководството на Теософското общество, все пак от самото начало имах усещането, че в антропософията трябва да възникне нещо, което да се развие от собствения си зародиш, независимо от съдържанието на това, което учи Теософското общество. Можех да го направя единствено с помощта на подобно списание. От нещата, които пишех в него, действително израсна това, което представлява антропософията днес.
към текста >>

46. XXXVI. Езотерични указания GA_28 Моят жизнен път

Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно общество.
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“. Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно общество. Всичко антропософско трябваше и беше абсолютно необходимо да произлиза от своя собствен източник на познание и истина. От тази цел не трябваше да има ни най-малко отклонение. Но винаги съм изпитвал уважение към даденото от историята. В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството. Така че винаги съм бил склонен по възможност да свързвам нововъзникващото с вече съществуващото в историята.
към текста >>

47. XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г GA_28 Моят жизнен път

Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент.
Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз. В програмата на конгреса беше включено художествено представление. Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент. Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото. Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>

48. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек. И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа. Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина. Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност. Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек. Защото хората са толкова безкрайно различни в тяхната индивидуална, съкровена същност!
към текста >>

49. 6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи GA_39 Писма до членовете

Не може да се допуска съществуването на Антропософското общество да бъде използвано от един или друг индивид просто като възможност да каже това, което той лично има да каже с едно или друго намерение.
Не може да се допуска съществуването на Антропософското общество да бъде използвано от един или друг индивид просто като възможност да каже това, което той лично има да каже с едно или друго намерение. Обществото трябва по-скоро да бъде мястото, където се култивира истинската Антропософия. В крайна сметка извън него може да се развива всичко друго. Обществото не е тук за такива неща.
към текста >>

50. 15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания GA_39 Писма до членовете

Непрестанно будното намерение за опазване на нашата воля жива и бдящо настроена към това Събрание ще способства благословията на тези дни да се излее занапред върху Антропософското движение.
За да може Антропософията да работи по този начин, ръководителите на групи трябва да правят каквото е необходимо. Езотеричният характер на антропософските сбирки не трябва да се поддържа чрез създаване на чувството, че тук се обсъждат неща, които са тайни. Езотеризмът се докосва до характерно вглъбяване при съобщаването на истини. В него трябва да се вижда нещо от импулса, който Коледното събрание искаше да внесе в Антропософското общество. Непрестанно будното намерение за опазване на нашата воля жива и бдящо настроена към това Събрание ще способства благословията на тези дни да се излее занапред върху Антропософското движение.
към текста >>

51. 17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание GA_39 Писма до членовете

Ако с намерение да добие ясна представа за антропософията, човек зададе да кажем следния въпрос: "Какво е мнението или жизнената позиция на този или онзи, който е записан като член на Антропософското общество?
Ако с намерение да добие ясна представа за антропософията, човек зададе да кажем следния въпрос: "Какво е мнението или жизнената позиция на този или онзи, който е записан като член на Антропософското общество? " той би поел в напълно погрешна посока за разбиране естеството на Антропософията. Все пак много желаещи да бъдат дейни членове се държат по такъв начин, че появата на подобен въпрос е неизбежна. По-скоро трябва да възникне мнението: "Антропософията съществува в света и Антропософското общество осигурява възможност за запознаване с нея".
към текста >>

52. 18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата GA_39 Писма до членовете

Намерението на Коледната Асамблея бе да покаже това много силно.
По този начин чрез работата на деятелно устремените членове Антропософското общество може да стане истинско подготвително училище за училището на Посветените. Намерението на Коледната Асамблея бе да покаже това много силно. И всеки, който истински разбира какво означава тя ще продължи да го отбелязва, докато достатъчното му разбиране не донесе отново на Обществото нови задачи и възможности.
към текста >>

53. 19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли' GA_39 Писма до членовете

Тогава то ще може да работи в съответствие с намерението на Коледното събрание.
Гьотеанумът трябва да се разглежда като необходимия център на антропософската работа и дейност, но не трябва да губим от погледа си, че преработеният в групите антропософски материал също трябва да бъде използван. Това, което е изработено в Гьотеанума може постепенно да се изяви от цялото Антропософско общество в пълен и жив смисъл, когато възможно най-голям брой членове от групите идват в Гьотеанума и участват възможно най-много в неговите дейности. Но всичко това трябва да се прави със сърце и ум. Само външното "съобщаване" на съдържанието от седмицата е безполезно. Ръководството на Гьотеанума ще има нужда от време и ще трябва да срещне разбиране от страна на членовете. Тогава то ще може да работи в съответствие с намерението на Коледното събрание.
към текста >>

54. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън.
Предварително искам да отбележа първо само това: Аз приемам различни класи и разреди на последните първоначални съставни части на всички същества, един вид на началните точки на всички явления в природата, които бих могъл да нарека души, защото от тях изхожда одушевяването на цялото, или още по-добре монади нека запазим този израз на Лайбниц! Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази простотата на най-простото същество. Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни. Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън. Само последните монади бих могъл аз да нарека души. От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество. Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят. Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата. . . "
към текста >>

Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят.
Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън. Само последните монади бих могъл аз да нарека души. От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество. Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят. Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата. . . "
към текста >>

Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата.
в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън. Само последните монади бих могъл аз да нарека души. От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество. Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят. Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата. . . "
към текста >>

55. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тогава хората казват: Ето ние виждаме следователно, че слонът има памет; той си е белязал човека, който го е раздразнил и е сложил намерение на връщане да го напръска с вода!
Аз вече обърнах вниманието върху това, че някои животни показват нещо подобно като памет. Когато един слон е воден на водопой и по пътя го раздразни някой човек, тогава може да се случи, щото когато се връща да носи в своя хобот вода и сега да напръска човека, който го е раздразнил. Тогава хората казват: Ето ние виждаме следователно, че слонът има памет; той си е белязал човека, който го е раздразнил и е сложил намерение на връщане да го напръска с вода! Но това не е така. При душевния живот е важно да проследим точно вътрешния процес и да не говорим веднага за памет, щом по-късно настъпва едно събитие като следствие на една предишна причина. Само тогава, когато едно същество действително поглежда назад върху нещо, което се е случило в едно минало време, имаме работа с памет, във всички други случаи имаме работа само с причина и следствие. А това значи: Сега ние би трябвало да се вгледаме точно в структурата на слоновата душа, ако бихме искали да видим, как раздразнението, което е било упражнено, произвежда после нещо такова, че и след определено време то предизвиква едно действие.
към текста >>

56. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия".
Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи:
към текста >>

57. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Намерението на Мани е да създаде едно духовно течение, което отива отвъд розенкройцерското течение/*23/, което води по-нататък от розенкройцерството.
Намерението на Мани е да създаде едно духовно течение, което отива отвъд розенкройцерското течение/*23/, което води по-нататък от розенкройцерството. Това течение на Мани се стреми към 6та коренна раса, която се подготвя от основаването на християнството. И точно по времето на 6-та коренна раса християнството ще бъде изразено в своята най-пълна форма. Тогава неговото време наистина ще е дошло. Вътрешният християнски живот като такъв, надделява всяка форма, той се разпространява чрез външното християнство и живее във всички форми на различните вероизповедания. Онзи, който търси християнски живот, винаги ще го намери.
към текста >>

58. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света. Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото. Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот.
към текста >>

59. Бележки. GA_93 Легендата за храма

/*5/ – Не е известно дали това намерение е било изпълнено.
/*5/ – Не е известно дали това намерение е било изпълнено.
към текста >>

60. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Другите обаче, които искат да задоволят само любопитството си, трябва да са наясно, че не могат да им бъдат дадени никакви средства или способност при други обстоятелства, освен ако имат намерение да помагат за развитието на цялото човечеството.
В действителност те искат да задоволят любопитството си, да узнаят нещо сензационно. И двете групи няма да станат истински членове на Теософското общество. Защото тези, които веднага искат да помагат, не обмислят, че за да може да се помага, трябва първо нещо да се научи и да се владее. На тях трябва да се каже: Необходимо е да имате търпение, за да развиете в самите вас силите и средствата, чрез които да станете помощници на ближните си. Едните трябва да станат скромни по този начин. Другите обаче, които искат да задоволят само любопитството си, трябва да са наясно, че не могат да им бъдат дадени никакви средства или способност при други обстоятелства, освен ако имат намерение да помагат за развитието на цялото човечеството. За това е необходимо много време. Теософското общество трябва първо да развие твърдото убеждение и знание за вечността и духовното битие. Който носи това убеждение в себе си, си казва: Имам време, мога да имам търпение, ще се развивам спокойно. Няма да искам да предприема всичко възможно веднага от сегашното ми несъвършено положение, за да реформирам човечеството и т. н.
към текста >>

61. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една антропософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
към текста >>

62. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Каквото е замислил, е намерението да внесе теософията в строежа на света.
Може да се внесе в архитектониката, във възпитанието и в социалните проблеми. Принципът на розенкройцерството е да се внесе духът в света, да се дойде до плодоносна работа за душата. Ще се удаде също и изкуството да се издигне до мистерийно изкуство, за което така много копнееше Рихард Вагнер. Имаме такъв опит в мистерийните драми на Едуард Шуре120. Тук Шуре се опитва да възобнови мистерийните игри. Каквото е замислил, е намерението да внесе теософията в строежа на света. Програмата беше в празничния цвят червено и имаше черен кръст с рози, обгърнат със синьо поле. Розенкройцерството провежда даденото от християнството в бъдещето. Началните букви на програмата предават основните му мисли121.
към текста >>

63. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

Колкото и далеч назад да хвърлим поглед, ние винаги го правим с намерението да разберем по-точно същността на човека.
Когато последния път можах да говоря пред вас,49 насочихме поглед към небето, към планетите, които имат определено отношение към нашата човешка организация и нашия непосредствен живот. Днес ще разгледаме по-отблизо развитието на нашата планетна система, доколкото тя е свързана с човека. Знаете, че винаги разглеждаме цялото развитие на Космоса от гледната точка на развитието на човечеството. Колкото и далеч назад да хвърлим поглед, ние винаги го правим с намерението да разберем по-точно същността на човека. При това сме принудени да разглеждаме от различни страни историята на развитието на нашата собствена същност. Защото бихте могли да си представите, че предишните състояния на нашата Земя и другите небесни тела не са били по-малко сложни от нашите днешни условия. Не можем да разберем само с няколко представи развитието на нашата планетна система, а само можем от различни изходни точки да се доближим до разбирането на това развитие. Възможно е на някого да му се струва, че между отделните картини, които нахвърляме, съществуват противоречия. Окултните факти обаче се обрисуват само от различни гледни точки, както ако бихме нарисували едно дърво от различни страни.
към текста >>

64. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Да споделя по-нататъшното намерение, да, общо взето плана и с това смисъла на стихотворението, разкривам, че читателят се води през един вид идеална планина и след като преминава пътя си през различните области – хълмове, скали и трудни възвишения, от време на време следва да достигне до приятни равнини.
Да споделя по-нататъшното намерение, да, общо взето плана и с това смисъла на стихотворението, разкривам, че читателят се води през един вид идеална планина и след като преминава пътя си през различните области – хълмове, скали и трудни възвишения, от време на време следва да достигне до приятни равнини. Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо почита Бог по свой собствен начин.
към текста >>

65. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Намерението на тази книга е добро, но тя е невероятно тривиална.
Твърде примитивна представа за духа на Азовете бихме имали, ако бихме запитали, дали има място за всичките различни Азове. В духовния свят всичко се взаимнопрониква. Този, който не може да го разбере, ще добие мнението, което сега се съдържа в една книга, която особено се рекламира на теософите, и която говори за духовните светове, но по такъв начин, че се пита: Ако в продължение на едно хилядолетие са живели тридесет милиарда човеци, чиито души би трябвало да се намират в обкръжението на земята, то би трябвало да съществува такъв огромен брой души, че би имало твърде малко място за всички тях. Намерението на тази книга е добро, но тя е невероятно тривиална.
към текста >>

66. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.
И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години. Следователно – приемат те – Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници. Едни или други от тях са настъпили срещу християнството, и теолозите, застъпващи това мнение, си казват: В лицето на евангелистът Йоан имаме пред себе си един човек, който специално се стреми да предложи един поучителен текст, един вид апология, нещо като защита на християнството от неговите противници. Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.
към текста >>

67. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Обаче в дълбокия смисъл на онези думи, които стоят в началото на най-дълбокото от всички Евангелия, Евангелието на Йоан, може да проникне само този, който има чистото намерение и здравата воля да се спусне и задълбочи във великите факти на света.
Обаче в дълбокия смисъл на онези думи, които стоят в началото на най-дълбокото от всички Евангелия, Евангелието на Йоан, може да проникне само този, който има чистото намерение и здравата воля да се спусне и задълбочи във великите факти на света. Първите думи от Евангелието на Йоан са една перифраза на това, което описахме вчера и днес.
към текста >>

68. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото.
В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта. За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства. Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не. "Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение.
към текста >>

Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия.
Едвам когато ще се започне с това, че човекът ще е минал вече букваря на черната магия, тогава той ще се намира в опасния път към бездната; а този буквар на черната магия се състои в това, че онзи човек, който става ученик на черния маг, е заставен да унищожава живота напълно съзнателно, да прибавя колкото е възможно повече болка и страдание на живота при убиването и да намира удоволствие в това прибавяне на страданието. Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори. Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека. То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на същества, каквито ще бъдат тези зли човешки същества, които вътрешно са се опълчили против приемането на това, което може да се излее като добро на Земята.
към текста >>

Това е било намерението и на автора на Откровението.
Авторът на Откровението е приел в себе си чрез собствена опитност, чрез собствено виждане това, което се е предавало устно в мистериите. Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново. Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана. Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат. Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на Голгота.
към текста >>

69. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Скъпи мои приятели, след като отново сме се събрали тук, нека да припомня: Когато скоро ще се разделим, ние трябва да отнесем със себе си не само определен сбор от истини; ние трябва да отнесем със себе си едно общо впечатление, едно общо усещане, което най-точно изразява формата, под която последователят на Духовната наука ще разпознае своя основен волев импулс - а именно, че той трябва да внесе Духовната наука в живота и че не бива да бъде отклоняван от нищо в това свое намерение.
Скъпи мои приятели, след като отново сме се събрали тук, нека да припомня: Когато скоро ще се разделим, ние трябва да отнесем със себе си не само определен сбор от истини; ние трябва да отнесем със себе си едно общо впечатление, едно общо усещане, което най-точно изразява формата, под която последователят на Духовната наука ще разпознае своя основен волев импулс - а именно, че той трябва да внесе Духовната наука в живота и че не бива да бъде отклоняван от нищо в това свое намерение.
към текста >>

70. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
към текста >>

71. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Но Вие винаги ще видите намерението за придвижване на ръката, невидимите сили, които са раздвижили ръката.
Цезар е извършил това или онова и доколкото той го е извършил на физическото поле, то е било видяно от неговите съвременници. Всичко това е оставило следи в Акашовите записи. Обаче когато поглеждаме в миналото с окото на ясновидеца, тогава виждаме делата така, като че имаме пред себе си един духовен сянкоподобен образ или един духовен първообраз. Представете си още веднъж движението на ръката. Като ясновидец Вие не можете да видите физическия образ. Но Вие винаги ще видите намерението за придвижване на ръката, невидимите сили, които са раздвижили ръката. Така може да се види всичко, което е живяло в мислите на Цезар, било, че той е искал да направи тези или онези стъпки, било че е искал да води това или онова сражение. Всичко, което неговите съвременници са видели, е произлязло от подтиците на неговата воля, осъществено е било чрез невидимите сили, които стоят зад външните образи. Но това, което е стояло зад тези външни образи, се представя действително като един движещ се и действуващ Цезар, като един духовен образ на Цезар. Това се вижда, когато поглеждаме в миналото като духовидец в Акашовите записи.
към текста >>

72. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана.
Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение. Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет. Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл. Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите. Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него. Четейки го, човек може да си каже: в това евангелие не става въпрос за едно свръхестествено раждане.
към текста >>

73. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Какво е намерението на луциферическите и ариманически същества по отношение на физическия свят?
Какво е намерението на луциферическите и ариманически същества по отношение на физическия свят? Какво искаха те да постигнат посредством човеците, върху които се упражни тяхното действие начиная от Атлантската епоха?
към текста >>

74. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот.
Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно.
към текста >>

75. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Не е моето намерение днес да говоря съществени неща относно Христовия Импулс.
Не е моето намерение днес да говоря съществени неща относно Христовия Импулс. Ние вече сме натрупали доста, много за това в течение на времето и аз ще продължавам да го върша. Една страна само ще подчертая пред вас сега, защото тя изглежда особено важна понастоящем, именно, че човешките същества се нуждаят да схванат, че Христовия Импулс трябва в най-дълбок смисъл да бъде разглеждан различно от други исторически импулси. Хората виждат, че това е така ала те непрекъснато правят всевъзможни компромиси. Те говорят полуистини, нямат кураж да кажат цялата истина. Онова, което човек трябва да схване е, че не е възможно да говори за Христовия Импулс по същите методи, по които се говори за обикновената история.
към текста >>

76. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Съзнанието му отново се променя; сега той не си спомня нищо за периода между смъртта и новото раждане; не си спомня нищо и за намерението да изкупи своите предишни злодеяния.
После човекът отново слиза в своята нова инкарнация. Съзнанието му отново се променя; сега той не си спомня нищо за периода между смъртта и новото раждане; не си спомня нищо и за намерението да изкупи своите предишни злодеяния. Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление. И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка.
към текста >>

Обаче това намерение е затаено дълбоко в него.
После човекът отново слиза в своята нова инкарнация. Съзнанието му отново се променя; сега той не си спомня нищо за периода между смъртта и новото раждане; не си спомня нищо и за намерението да изкупи своите предишни злодеяния. Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление. И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка. Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
към текста >>

Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление. И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка. Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
към текста >>

77. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят.
От всичко, казано до тук, е ясно: Когато имаме пред себе си човешки организъм, изграден от живите и формообразуващи сили на една душа, която се инкарнира с определени тенденции, изискващи преодоляването на едно или друго препятствие, тази тенденция закономерно отвежда човека до възможността да се разболее, но в същото време и до възможността да се бори срещу болестта, защото няма друга причина за появата на болестта, освен да бъдат създадени предпоставките за тържествуването на лечебния процес. Лечението настъпва едва тогава, когато цялостната Карма подпомага даден човек, чрез превъзмогването на съответната болест, да натрупа такива сили, които през оставащите години до смъртта, ще му позволят да осъществи действителен напредък в условията на физическия свят. С други думи: когато нещата са напреднали до там, че всред условията на физическия свят човек стига до точката, при която болестта го връхлита, тогава той започва да си служи тъкмо с онези сили бликащи от самия лечебен процес с които по-рано изобщо не е разполагал. Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят. И тогава, след като тези натрупани сили са останали неизразходвани в условията на физическия свят, той ще ги употреби едва след като мине през Портата на смъртта; да, тогава той ще се опита да ги включи след като не е успял да ги включи в процесите на физическия свят не другаде, а в подготовката на следващото си физическо тяло, когато новата инкарнация отново ще го свали в земния живот.
към текста >>

78. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Но от всичко това бликва категоричното намерение: „Аз отново трябва да премахна всичко, което носи белезите на моето несъвършенство!
Но в кой момент от своето развитие, човешката воля е напълно свободна? Тя никога не е свободна, защото всеки миг може да попадне под влиянието на Луцифер и Ариман; тя не е свободна, защото всеки човек, минавайки през Портата на смъртта в хода на пречистването, което може да продължи десетки години има едно характерно изживяване. Найсъщественото от живота в Камалока е, че ние ясно виждаме, до каква голяма степен злините и несъвършенствата, които сме внесли в света, са в основата на нашето лично несъвършенство; ние ясно виждаме, как сами издигаме, частица по частица, сградата на нашето несъвършенство. Но от всичко това бликва категоричното намерение: „Аз отново трябва да премахна всичко, което носи белезите на моето несъвършенство! " Животът в Камалока протича така, че накрая човекът взема окончателното решение: „Сега ти отново трябва да поправиш всеки недостатък, който си допуснал в своите мисли и действия! " Усещането от този забележителен момент,човек пренася в целия си по-нататъшен живот и заедно с него той слиза в своята нова инкарнация: натоварен със своята собствена Карма, той отново се ражда във физическия свят.
към текста >>

79. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Ние сме далеч от намерението да издигаме някакви догми и да заявяваме: Ето, тези неща означават това и това, и Вие трябва да ни повярвате.
Вземете най-новите постижения на естествените науки, вземете всичко, до което са стигнали най-новите изследвания в областта на историята или религията аз съм напълно спокоен! Колкото повече изпитвате нещата, толкова повече ще се убедите в правилността на розенкройцерското познание. Вие не трябва да приемате нищо, ако то Ви бъде наложено по силата на авторитета. Най-добрите последователи на Духовната наука са тези, които използват нашите лекции като стимул да подложат тяхното съдържание на основна проверка и едва тогава да го приложат в живота. Да, това което обсъждаме тук, черпейки от изворите на розенкройцерството, може да бъде изпитано във всички области на живота. Ние сме далеч от намерението да издигаме някакви догми и да заявяваме: Ето, тези неща означават това и това, и Вие трябва да ни повярвате. Внимателно изпитайте това, което и сега срещате при душевно силните, здрави хора, и Вие сами ще доловите, че тук пророчески се загатват част от бъдещите Христови откровения. Вие трябва само да отворите очи и да изпитате нещата без никакво предубеждение. Нищо не бива да се приема по силата на авторитета. Ето до какво се свежда основното настроение, което трябва да съпътствува всички духовни възприятия.
към текста >>

80. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
В своята Лекция от 22. Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
към текста >>

81. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Да ги запитаме за тяхната воля, за тяхното намерение.
Нека разгледаме тези Същества, които в известно отношение стояха най-близо до човека, когато той самият е бил образуван от това, което се беше развило от Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Нека запитаме тези Същества, какво всъщност са искали те? Да ги запитаме за тяхната воля, за тяхното намерение. Тогава ще можем да добием поне една малка представа за тяхната същност. Какво искаха тези Същества? Те можаха да направят много неща, в течение на развитието, през което са минали, те бяха добили способността и силата да работят в едно или друго направление. Едни от тях можеха да направят едно, други друго.
към текста >>

82. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът.
Мисли се, че е достатъчно човек само да погледне и всичко се разкрива от само себе си. Без съмнение, онзи, който застава срещу нещата по един наивен начин, той често вярва, че може да обясни лесно всичко. Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща. Все пак в известно отношение аз вярвам, че в този цикъл от сказки не съм употребил нито една дума, за която да не мога да кажа: тя ще може да остане, доколкото това е възможно, тази дума е един подходящ израз в немския език за това, което може да доведе до една правилна представа. Но това не беше лесно. Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът. Вие лесно ще можете да разберете, че беше невъзможно да оставим да се прочетат обикновените текстове, след като именно в този цикъл бяха търсени подходящите изрази за това, което действително се казва в Генезиса. И имаше малко надежда, че може би днес накрая би могъл да се прочете един превод въз основа на проучванията. Обаче при големия наплив на многото посещения от последните дни не можехме да се осмелим даже и да направим опит за някакъв превод на Генезиса, който да може да се прочете пред вас. Такъв, опит не можехме да направим с пълна съвестност и по отношение на това бих искал да ви утеша за по-късно. За сега трябва да се задоволим с тези подбуди, които можем да получим от този цикъл.
към текста >>

83. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Следователно, какво трябва да знаем първо, ако искаме да вникнем в намерението на евангелиста Матей относно началните думи на неговото Евангелие?
Ние получаваме отговор на въпроса: Как беше изградена физическата личност на Исус от Назарет и как в нея се събраха всички наследствени качества на един народ от Авраам насам, за да се изяви в тази личност онова Същество, което наричаме Христос? Ето на кой въпрос получаваме отговор ние. Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло, необходимо беше последното да притежава онези качества, които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам, и сумирани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет. Трябва да бъде ясно посочено: Тази кръв в Исус от Назарет действително води през поколенията до родоначалника на еврейския народ. Ето защо във физическата личност на Исус от Назарет е събрана цялата същност на този народ; всичко, което той означава за световната история, за развитието на човечеството и на Земята. Следователно, какво трябва да знаем първо, ако искаме да вникнем в намерението на евангелиста Матей относно началните думи на неговото Евангелие? Ние трябва да сме наясно за същността на еврейския народ. Трябва да сме в състояние да си отговорим на въпроса: Какво можеше да даде еврейският народ на човечеството с оглед на своите специфични особености?
към текста >>

84. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Когато се посочва дадена причина, абстрактното човешко мислене едва ли ще се откаже от непрекъснатите въпроси за причината на тази причина, сякаш има намерението да преброди със своите абстрактни понятия цялата вечност.
Особено важно е да осъзнаем тази идея докрай: напълно е възможно да се говори за мировите процеси, и то без вътрешното основание да задаваме въпроси, примерно, за произхода, за причината на един такъв основен, първичен Принцип. Когато се посочва дадена причина, абстрактното човешко мислене едва ли ще се откаже от непрекъснатите въпроси за причината на тази причина, сякаш има намерението да преброди със своите абстрактни понятия цялата вечност. Обаче ако искаме да застанем твърдо върху почвата на антропософската Духовна Наука, рано или късно, с помощта на правилното медитиране, е добре да си изясним, че въпросите за произхода, за причината все някога трябва да престанат, и че ако все пак продължаваме с тези въпроси, те се превръщат в една празна игра на мисленето.
към текста >>

85. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Всеки, който взема Евангелието на Лука в ръцете си и разглежда главата, която описва произхода на Исус в рамките на предишните поколения, и без друго ще се досети, че намерението на евангелиста Лука съвпада с това, което беше казано от нас вчера.
Всеки, който взема Евангелието на Лука в ръцете си и разглежда главата, която описва произхода на Исус в рамките на предишните поколения, и без друго ще се досети, че намерението на евангелиста Лука съвпада с това, което беше казано от нас вчера. Вчера ставаше дума, ако мога така да се изразя, за следното: Както една божествена сила трябваше да проникне във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, по същия начин друга божествена сила трябваше да завладее астралното тяло и Аза на онази личност, която познаваме като Натановия Исус или Исус от Евангелието на Лука. И в Евангелието на Лука е казано ясно: тази божествена сила трябва да бъде това, което представлява, чрез обстоятелството, че започвайки от онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в първата си физическа инкарнация през всички поколения тече надолу една пряка наследствена линия. И ние виждаме как Евангелието на Лука проследява родословието на Исус нагоре, чак до Адам, до Бога.
към текста >>

86. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Обаче човекът стига до тези опитности само ако е напреднал в посвещението, или ако едно Слънчево Същество слезе от духовните светове, с намерението да предизвика въпросните опитности у един или друг човек, който е вече избран да послужи като един вид инструмент за еволюцията на другите хора.
Тук е загатнато не друго, а именно „хармонията на сферите" и изобщо това, което живее в звуковия етер. Обаче човекът стига до тези опитности само ако е напреднал в посвещението, или ако едно Слънчево Същество слезе от духовните светове, с намерението да предизвика въпросните опитности у един или друг човек, който е вече избран да послужи като един вид инструмент за еволюцията на другите хора. И за един такъв човек Слънцето наистина започва да звучи, да пее, или с други думи, хармонията на сферите вече става достъпна за човешкото ухо, за човешкия слух.
към текста >>

87. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Аз искам да спомена само още едно събитие: Ще има все повече хора, които ще искат например да направят нещо и тогава ще почувстват подтика да изоставят своето намерение, да се въздържат и да не го изпълнят.
Така че те също ще познаят Христос, дори и ако биха били изгорени всички Библии. Тогава ние не ще се нуждаем от никакво предание, защото ще Го виждаме конкретно. И това е събитие, имащо подобно значение също както онова, което се разигра на Голгота. В следващите столетия хората все повече и повече ще стигнат до това да виждат Христос. Следващите три хилядолетия на Земята ще бъдат посветени на едно такова развитие, че етерното тяло ще става все по-чувствително, че определени хора ще изживеят както това, така и други събития. Аз искам да спомена само още едно събитие: Ще има все повече хора, които ще искат например да направят нещо и тогава ще почувстват подтика да изоставят своето намерение, да се въздържат и да не го изпълнят. Тогава те ще имат едно видение и ще забелязват все повече и повече: Това, което ще настъпи в бъдеще, е кармическото последствие на това, което съм направил. Някои „изпреварващи” личности вече са тук и те са стигнали толкова далеч, че усещат такива неща. А децата ще имат подобни изживявания все по-често и по-често.
към текста >>

88. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато например излезем навън и сме си поставили за цел да отидем на гарата, ние не си поставяме намерението да направим първата, втората и третата крачка; ние отиваме именно на гарата.
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме. Когато предприемаме да извършим нещо велико или само да уловим един предмет, тогава в нашата душа също трябва да има един импулс, един подтик, който ни дава повод за това. Тези импулси, тези подтици се превръщат постепенно в навици и не е нужно при всичко, което вършим, да прилагаме подтици. Когато например излезем навън и сме си поставили за цел да отидем на гарата, ние не си поставяме намерението да направим първата, втората и третата крачка; ние отиваме именно на гарата. В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите волеви подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
към текста >>

89. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Но да предположим, че той се отказва от своето начинание, изоставя своето намерение.
Изборът може да стане например по следния начин. Да предположим, че някой човек предприема нещо. Той се стреми към успешното изпълнение на своето начинание и се насочва устремно към това, да стигне до целта. И докато в света той настойчиво се стреми към нея това може да бъде един човек с напълно материални разбирания внезапно чува един глас: Спри с това, което искаш! И този човек ще забележи, че това не е някакъв физически глас. Но да предположим, че той се отказва от своето начинание, изоставя своето намерение. Тогава този човек ще може да констатира: Ако би продължил да действува за постигане на своето намерение, той сигурно би загинал.
към текста >>

Тогава този човек ще може да констатира: Ако би продължил да действува за постигане на своето намерение, той сигурно би загинал.
Да предположим, че някой човек предприема нещо. Той се стреми към успешното изпълнение на своето начинание и се насочва устремно към това, да стигне до целта. И докато в света той настойчиво се стреми към нея това може да бъде един човек с напълно материални разбирания внезапно чува един глас: Спри с това, което искаш! И този човек ще забележи, че това не е някакъв физически глас. Но да предположим, че той се отказва от своето начинание, изоставя своето намерение. Тогава този човек ще може да констатира: Ако би продължил да действува за постигане на своето намерение, той сигурно би загинал.
към текста >>

Тези два елемента са необходими, за да проумеем: първо, че това, което е предизвикало човека, е дошло от духовния свят, и второ, че ако намерението действително беше осъществено, този човек щеше да умре.
Тези два елемента са необходими, за да проумеем: първо, че това, което е предизвикало човека, е дошло от духовния свят, и второ, че ако намерението действително беше осъществено, този човек щеше да умре.
към текста >>

90. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Представете си за миг, че Вашите представи изведнъж се втвърдяват и стават неподвижни, че всяка Ваша мисъл и всяко Ваше намерение стават неподвижни като стена: в този случай Вие не бихте могли да твърдите, че Вашите изживявания настъпват едно след друго, че настъпват „по-рано" или „по-късно".
Представете си за миг, че Вашите представи изведнъж се втвърдяват и стават неподвижни, че всяка Ваша мисъл и всяко Ваше намерение стават неподвижни като стена: в този случай Вие не бихте могли да твърдите, че Вашите изживявания настъпват едно след друго, че настъпват „по-рано" или „по-късно". Времето престава да има каквото и да е значение. Ето защо е напълно безсмислено да се пита: Добре, Вие говорите за Старото Слънце, за Стария Сатурн и т.н., но какво е съществувало преди Стария Сатурн? А работата е там, че сега думата „преди" вече няма никакъв смисъл, защото времето е престанало да съществува. Образ но казано, нещата на Стария Сатурн изглеждат така, сякаш светът е окован от всички страни и мислите не помръдват. Същото се отнася и за ясновидството!
към текста >>

91. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Тяхното деяние произлиза от намерението да развият вътрешен живот, вътрешна подвижност, и последствието от това беше, че те станаха същевременно духове на неистината, на лъжата.
Видите ли, касае се за това, да разберете, че духовете на третата йерархия, които добиха това желание, този подтик това, което те сториха тогава, не го сториха, за да лъжат, а заради развитието на един собствен живот, обаче с това развитие на един собствен живот трябваше да поемат върху себе си последствието да станат духове на неистината, духове на отричането на собственото им, същество духове на лъжата с, други думи. Също като когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един дъждовен ден, трябва да се примири с това да издържи на дъжда и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в лъжа. Тяхното деяние произлиза от намерението да развият вътрешен живот, вътрешна подвижност, и последствието от това беше, че те станаха същевременно духове на неистината, на лъжата. Всички същества, които са се родили по този начин като една втора категория на Духовете на третата йерархия чрез отричането на тяхната вътрешна природа, ние наричаме в Окултизма луциферически духове.
към текста >>

92. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Който в последно време е минавал край книжарниците и се е заглеждал какво е изложено там и не е имал намерение да търси само онова, което иска да си купи, той ще види навсякъде една книга, която може би, ако е теософ, няма да прочете с голям интерес, ако мисли само за това да задоволи душевните си потребности, която обаче ще прочете с интерес, ако си каже: как трябва да се поставят нещата, ако искаме да посрещнем търсещите души с отговори на въпросите за житейските загадки?
Който в последно време е минавал край книжарниците и се е заглеждал какво е изложено там и не е имал намерение да търси само онова, което иска да си купи, той ще види навсякъде една книга, която може би, ако е теософ, няма да прочете с голям интерес, ако мисли само за това да задоволи душевните си потребности, която обаче ще прочете с интерес, ако си каже: как трябва да се поставят нещата, ако искаме да посрещнем търсещите души с отговори на въпросите за житейските загадки? Там е изложена една книга от един забележителен в практическия живот мъж и прочете ли човек първите страници, ще се убеди, че авторът има добър поглед върху нашата епоха, че съвремието напредва към механизирането на външния живот, че силите на човешката дейност все повече и повече се впрягат в работа с машини. Това е книгата „Към критиката на епохата“ от Валтер Ратенау. Това е книга на един познаващ нашето време човек, с когото трябва да се запознае онзи, който иска да говори в смисъла на духовната наука. В тази книга е изложено как в нашата епоха всичко се механизира и защо това трябва да е така. В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума.
към текста >>

93. Бележки GA_138 За инициацията

Spemann, 1900 г.: „От самото начало на писателската си дейност се стремях към това да записвам основните си мисли, проследявайки историята на европейското развитие на народите… Първоначално намерението ми беше да оформя изнасяните в Берлинския университет в продължение на петдесет семестъра лекции в един том, който да съдържа историята на духовния растеж на немците, но започвам да се съмнявам, че ще успея с това.“ Берлин, септември 1899 г.
149 във встъпителните бележки: Херман Грим, Фрагменти: Първи том, Берлин и Щутгарт, Verlag W. Spemann, 1900 г.: „От самото начало на писателската си дейност се стремях към това да записвам основните си мисли, проследявайки историята на европейското развитие на народите… Първоначално намерението ми беше да оформя изнасяните в Берлинския университет в продължение на петдесет семестъра лекции в един том, който да съдържа историята на духовния растеж на немците, но започвам да се съмнявам, че ще успея с това.“ Берлин, септември 1899 г.
към текста >>

94. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Вие ще имате определено чувство, когато видите, да речем един човек в Берлин, кой то е имал един билет за парахода Титаник и го отклонявате от намерението да пътува с този кораб.
Това са неща, които не са се случили, поради което човек не им обръща внимание. Когато имате пред себе си ето такова събитие, това прави определено впечатление върху вас. Обаче от сутрин до вечер могат да се случат такива неща, които не са ви засегнали в течение на деня. Това е необозримо. Всичко това са неща, които могат да изглеждат, като измислени, обаче те принадлежат към най-важната част на живота. Вие ще имате определено чувство, когато видите, да речем един човек в Берлин, кой то е имал един билет за парахода Титаник и го отклонявате от намерението да пътува с този кораб. Титаник потъва, а съответният човек е избягал своята смърт. Това прави едно трайно впечатление върху съответния човек. Това е един особен случай. Обаче такива неща могат да станат без да бъдат забелязани, обаче когато биват забелязани правят едно дълбоко впечатление, засягайки дълбоко неговите чувства. Но да разгледаме нещата от една друга страна: Колко много чувствени впечатления ни избягват чрез това, че не обръщаме внимание на това, от какво сме били предпазени.
към текста >>

95. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Често пъти сме наблюдавали даже, че е умряла някоя личност, която е имала намерението да извърши това, или онова в своя земен живот.
Често пъти сме наблюдавали даже, че е умряла някоя личност, която е имала намерението да извърши това, или онова в своя земен живот. Тя е била дълбоко свързана с това намерение. Ние можем да и помогнем, ако се опитаме от наша страна да извършим това, което тя на драго сърце би извършила. Всичко това са неща, които никак не е трудно да бъдат разбрани, които обаче трябва действително да имаме в предвид, защото те съвпадат напълно с това, което ясновидецът наблюдава.
към текста >>

Тя е била дълбоко свързана с това намерение.
Често пъти сме наблюдавали даже, че е умряла някоя личност, която е имала намерението да извърши това, или онова в своя земен живот. Тя е била дълбоко свързана с това намерение. Ние можем да и помогнем, ако се опитаме от наша страна да извършим това, което тя на драго сърце би извършила. Всичко това са неща, които никак не е трудно да бъдат разбрани, които обаче трябва действително да имаме в предвид, защото те съвпадат напълно с това, което ясновидецът наблюдава.
към текста >>

Аз се опитах да охарактеризирам това, което се е случило на Гьоте с "Пандора", чрез това както казах: Поради великото, което живееше в Гьоте той можа да си постави намерението да създаде тази поетическа творба, но не можа да развие от себе си това, което би превърнало в действителност неговото намерение.
Има хора, които в течение на техния живот предприемат най-различни неща. Тук не се касае следователно само за заложби, а и за намерения, които могат да се отнасят както за дребни неща, така също и за големи. Колко много неща предприема човек, които не стигат да осъществяване! Да, има неща, които са абсолютно такива, които не е нужно да бъдат укорявани за човешкия живот. За да покажа за какви важни неща може да става дума, искам да обърна веднага вниманието ви върху едно нещо, което някои от нашите приятели вече познават, а именно върху това, че в своето съчинение "Пандора" Гьоте е предприел да създаде една поетическа творба, която той не е завършил. Аз се опитах да охарактеризирам това, което се е случило на Гьоте с "Пандора", чрез това както казах: Поради великото, което живееше в Гьоте той можа да си постави намерението да създаде тази поетическа творба, но не можа да развие от себе си това, което би превърнало в действителност неговото намерение.
към текста >>

Той беше възпрепятствуван да изпълним своето намерение именно чрез това, че не беше един малък поет, а беше един велик поет, беше един велик човек.
Той беше възпрепятствуван да изпълним своето намерение именно чрез това, че не беше един малък поет, а беше един велик поет, беше един велик човек. Той остави тази творба незавършена. Тази част, която ние имаме от тази творба, показва че Гьоте е поставил на себе си външно в художествено отношение такива големи изисквания, че не са му достигнали силите, за да изпълни цялото велико намерение с такава лекота, както тази част, която е успял да създаде. Това е едно неизпълнено намерение. Така ние можем да кажем: От една страна съществува възможността човек да изостане зад своите заложби, поради чувството на удобство, чрез други характерни интелектуални небрежности обаче съществува също възможността човек да остане зад своите намерения, зад по-големи и по-малки неща. Следователно всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенство това е едно благородно, велико несъвършенство за неговата личност когато един поет не може да завърши едно съчинение като "Пандора".
към текста >>

Тази част, която ние имаме от тази творба, показва че Гьоте е поставил на себе си външно в художествено отношение такива големи изисквания, че не са му достигнали силите, за да изпълни цялото велико намерение с такава лекота, както тази част, която е успял да създаде.
Той беше възпрепятствуван да изпълним своето намерение именно чрез това, че не беше един малък поет, а беше един велик поет, беше един велик човек. Той остави тази творба незавършена. Тази част, която ние имаме от тази творба, показва че Гьоте е поставил на себе си външно в художествено отношение такива големи изисквания, че не са му достигнали силите, за да изпълни цялото велико намерение с такава лекота, както тази част, която е успял да създаде. Това е едно неизпълнено намерение. Така ние можем да кажем: От една страна съществува възможността човек да изостане зад своите заложби, поради чувството на удобство, чрез други характерни интелектуални небрежности обаче съществува също възможността човек да остане зад своите намерения, зад по-големи и по-малки неща. Следователно всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенство това е едно благородно, велико несъвършенство за неговата личност когато един поет не може да завърши едно съчинение като "Пандора". Всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенства, той го отпечатва в Акашовата летопис чак до сферата на Луната. И за погледът на ясновидецът действително има един богат избор, да остави да действува върху него всичко, което може да бъде отпечатано като благодарни и неблагодарни несъвършенства.
към текста >>

Това е едно неизпълнено намерение.
Той беше възпрепятствуван да изпълним своето намерение именно чрез това, че не беше един малък поет, а беше един велик поет, беше един велик човек. Той остави тази творба незавършена. Тази част, която ние имаме от тази творба, показва че Гьоте е поставил на себе си външно в художествено отношение такива големи изисквания, че не са му достигнали силите, за да изпълни цялото велико намерение с такава лекота, както тази част, която е успял да създаде. Това е едно неизпълнено намерение. Така ние можем да кажем: От една страна съществува възможността човек да изостане зад своите заложби, поради чувството на удобство, чрез други характерни интелектуални небрежности обаче съществува също възможността човек да остане зад своите намерения, зад по-големи и по-малки неща. Следователно всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенство това е едно благородно, велико несъвършенство за неговата личност когато един поет не може да завърши едно съчинение като "Пандора". Всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенства, той го отпечатва в Акашовата летопис чак до сферата на Луната. И за погледът на ясновидецът действително има един богат избор, да остави да действува върху него всичко, което може да бъде отпечатано като благодарни и неблагодарни несъвършенства. Там намираме отпечатани случаи, които ни показват, как чрез своето физическо здраве, чрез неговото предназначено за една интелектуална дарба тяло, човек би могъл да постигне всичко, което не е постигнал.
към текста >>

Сега аз ви моля, да не си представяте, че там в сферата на Луната е отбелязан краят на "Пандора", а е отбелязан фактът, който отговаря на Гьотевото астрално тяло, ако обгърнем с поглед в астралното тяло, това че той е имал едно обширно намерение и е изпълнил само една малка част от него.
Сега аз ви моля, да не си представяте, че там в сферата на Луната е отбелязан краят на "Пандора", а е отбелязан фактът, който отговаря на Гьотевото астрално тяло, ако обгърнем с поглед в астралното тяло, това че той е имал едно обширно намерение и е изпълнил само една малка част от него. Всички тези неща са отпечатани също всички онези дребни неща, които принадлежат на тази област. Който да речем си е поставил едно намерение, обаче не е изпълнил това намерение, когато дойде времето, когато мине през вратата на смъртта, той отпечатва неизпълнението на това намерение в сферата между Земята и Луната. Можем да охарактеризираме приблизително точно всичко това, което се показва там за погледът на ясновидецът. Едно обещание например, което човек не е удържал, се отпечатва едвам по-късно в сферата на Меркурий. Обаче това, което е намерение, то се отпечатва в сферата на Луната.
към текста >>

Който да речем си е поставил едно намерение, обаче не е изпълнил това намерение, когато дойде времето, когато мине през вратата на смъртта, той отпечатва неизпълнението на това намерение в сферата между Земята и Луната.
Сега аз ви моля, да не си представяте, че там в сферата на Луната е отбелязан краят на "Пандора", а е отбелязан фактът, който отговаря на Гьотевото астрално тяло, ако обгърнем с поглед в астралното тяло, това че той е имал едно обширно намерение и е изпълнил само една малка част от него. Всички тези неща са отпечатани също всички онези дребни неща, които принадлежат на тази област. Който да речем си е поставил едно намерение, обаче не е изпълнил това намерение, когато дойде времето, когато мине през вратата на смъртта, той отпечатва неизпълнението на това намерение в сферата между Земята и Луната. Можем да охарактеризираме приблизително точно всичко това, което се показва там за погледът на ясновидецът. Едно обещание например, което човек не е удържал, се отпечатва едвам по-късно в сферата на Меркурий. Обаче това, което е намерение, то се отпечатва в сферата на Луната. Това, което засяга не само нас, а засяга пряко всички хора, то не се отпечатва веднага в сферата на Луната, а едвам по-късно.
към текста >>

Обаче това, което е намерение, то се отпечатва в сферата на Луната.
Сега аз ви моля, да не си представяте, че там в сферата на Луната е отбелязан краят на "Пандора", а е отбелязан фактът, който отговаря на Гьотевото астрално тяло, ако обгърнем с поглед в астралното тяло, това че той е имал едно обширно намерение и е изпълнил само една малка част от него. Всички тези неща са отпечатани също всички онези дребни неща, които принадлежат на тази област. Който да речем си е поставил едно намерение, обаче не е изпълнил това намерение, когато дойде времето, когато мине през вратата на смъртта, той отпечатва неизпълнението на това намерение в сферата между Земята и Луната. Можем да охарактеризираме приблизително точно всичко това, което се показва там за погледът на ясновидецът. Едно обещание например, което човек не е удържал, се отпечатва едвам по-късно в сферата на Меркурий. Обаче това, което е намерение, то се отпечатва в сферата на Луната. Това, което засяга не само нас, а засяга пряко всички хора, то не се отпечатва веднага в сферата на Луната, а едвам по-късно.
към текста >>

Само онези несъвършенства, които са внесени, така че тяхното несъвършенство е било една необходимост, а не една намерение възникнало от удобството само такива несъвършенства могат да действуват по начина, който бе описан.
Чрез това искаме именно да направим все повече и повече разбираеми връзките на човека с целия Космос, как хората носят в себе си Макрокосмоса и могат да имат отношение също с това, което ги заобикаля духовно. И тогава когато прозрем нещо подобно, ние можем да го превърнем в чувство, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва чувството на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използува. Естествено трябва да обърнем вниманието върху това, че някой не спечелва нищо с това, като казва: Щом имам способности, аз по-добре да ги оставя несъвършени. Чрез това не би се спечелило нищо, защото в такъв случай би се получило в действителност това, че човекът ще стигне в такива положения, които приличат на споменатите завчера. Ако човек остави несъвършенствата в себе си преднамерено, той наистина ще ги впише в Акашовата летопис, но ще ги впише по такъв начин, че те ще бъдат осветлени следователно те също не могат да действуват. Само онези несъвършенства, които са внесени, така че тяхното несъвършенство е било една необходимост, а не една намерение възникнало от удобството само такива несъвършенства могат да действуват по начина, който бе описан.
към текста >>

96. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже.
За храненето, за окултната физиология на храненето ние ще говорим по-нататък също и утре. Днес обаче искам да се спра само върху темата на осамостоятелствуването. Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща. Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже. Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова осамостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък. Това, което иначе е възпрепятствано, се превръща в чисти рефлексни явления чрез осамостоятелствуването на гръбначния мозък по отношение на главния мозък. Но и в самия главен мозък една част става по-самостоятелна спрямо една друга част.
към текста >>

97. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта.
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото мислене. Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене. Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението. Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението. Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък. И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят. От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>

98. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Но характерно за истинския духовно-научен светоглед е, че той взема думите сериозно и не говори за „демонически сили", без съзнателното намерение да употреби точно тази дума.
Бих желал да попитам дали някой от читателите на Ойкен се е разсмял от тази негова наивност, или може би „мъдрост", която от една страна отхвърля вярата в демони, а от друга страна говори за „демонически сили". Естествено, хората на Ойкен ще възразят: Тук „демонически" е казано в преносен смисъл и не бива да се взема толкова сериозно. Обаче тъкмо в това се състои вътрешната неистина: Хората прибягват до думи и идеи, без изобщо да ги вземат сериозно! Но характерно за истинския духовно-научен светоглед е, че той взема думите сериозно и не говори за „демонически сили", без съзнателното намерение да употреби точно тази дума.
към текста >>

99. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

да изчерпи неговото търпение, се заел да изпълни своето намерение.
Биха могли да бъдат разказани и други такива случки. Особено много хвалели неговото търпение. За неговото търпение казвали, че е неизчерпаемо. Разказват как веднъж някой се обзаложил, че ще накара Хилел да излезе от своето търпение и да се разгневи. Облогът бил направен и този, който смятала да разгневи Хилел, т.е. да изчерпи неговото търпение, се заел да изпълни своето намерение. И направил следното. Той се отправил към дома на Хилел, когато Хилел, небрежно облечен, се подготвял за съботната проповед, почукал на вратата и извикал: Хилел, Хилел, излез навън!
към текста >>

100. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Парсифал беше сложил намерение да пита на следващото утро; но тогава той намери целия замък празен; нямаше никой там.
След това научаваме, как в този свещен Граал се намира това, от което се храни намиращия се в една отделна стая стар баща на царя на рибарите, който не се нуждае от нищо от това, което така обилно се поднася на трапезата, в която участвуват царят на рибарите, а също и Парсифал. Тези последните се хранят със земни хранителни продукти. Обаче всеки път, когато се поднася едно ново ядене, покрай тях отново минава свещеният Граал и бива засенен в стаята на бащата на царя на рибарите, който е стар и който получава храна само от това, което се намира в Граала. Парсифал, комуто по пътя е било препоръчано от Гурнеманц да не пита много, не запитва, защо мечът кърви, не запитва, какво означава блюдото на Граала естествено той не знаеше името. След това, както е писано при Християн дьо Троай в същото помещение, в което беше станало всичко това, бе на правена вечерната молитва. Парсифал беше сложил намерение да пита на следващото утро; но тогава той намери целия замък празен; нямаше никой там. Той повика за някого. Никой не се обади. Облече се сам. Намери долу само своя кон готов. Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала.
към текста >>

101. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука единствено чрез проследяване на философското развитие през вековете.
Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука единствено чрез проследяване на философското развитие през вековете. Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество. После аз се опитах да проследя как тази мисъл преминава у Сократ, Платон, Аристотел, как тя приема определени форми, как тя продължава да се развива, за да стигне през Средновековието до онзи момент, на който сега искам да се спра по-обстойно.
към текста >>

Идва някой, начертава един триъгълник и веднага всичко е готово, сега той може добре да си почине в своите мисли, защото е изпълнил своето намерение.
При това положение ние можем да направим, но и да изискаме две неща. Първото, което можем да изискаме, е нещо много удобно. Идва някой, начертава един триъгълник и веднага всичко е готово, сега той може добре да си почине в своите мисли, защото е изпълнил своето намерение. Но има и друга възможност: Триъгълникът да бъде разглеждан като изходна точка и да позволим на всяка една от неговите страни да се върти на всички посоки с различна скорост. Обаче в този случай ние не се чувстваме така удобно, понеже трябва да приведем в движение не само триъгълника, но и нашите мисли. Едва сега ние действително стигаме до общовалидната мисъл за триъгълника; тази мисъл не може да бъде постигната, ако се задоволяваме само с един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника възниква тогава, когато я приведем в непрекъснато движение, когато тя стане гъвкава и многостранна.
към текста >>

102. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот.
При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието. Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е. духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето. Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия. Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия. И така, от намеренията на човека зависи, какво ще види той в духовния свят. Ето защо понятно е, че това, което ясновиждащото съзнание описва относно видяното в духовния свят, може да се различава безкрайно много у различните ясновиждащи индивиди. Всеки един може да е видял съвсем правилно, когато със своето душевно-духовно същество е излязъл от физическо-телесното естество.
към текста >>

Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия.
Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е. духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето. Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия. Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия. И така, от намеренията на човека зависи, какво ще види той в духовния свят. Ето защо понятно е, че това, което ясновиждащото съзнание описва относно видяното в духовния свят, може да се различава безкрайно много у различните ясновиждащи индивиди. Всеки един може да е видял съвсем правилно, когато със своето душевно-духовно същество е излязъл от физическо-телесното естество.
към текста >>

Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на мисленето, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание.
Днес и въобще в тези сказки аз искам да опиша онова, което ясновидското съзнание вижда, когато то прониква в духовния свят с намерението да познае вътрешния живот на човека тези четири душевни кръгове: на възприеманието, на мисленето, на чувствуването и на волята -, за да проникне зад тях и да прозре в това, което всъщност се вълнува нагоре и надолу в тази човешка душа и произвежда щастие и страдание.
към текста >>

Постоянно трябва да повтарям: Трябва да излезем от своето тяло с намерението да познаем вътрешния живот на човека и тогава се явява всичко това, което сега ще кажа ето защо то не винаги се явява при развитието на ясновиждането.
Странно! Ние излизаме вън от своето тяло със стремежа да се запознаем с вътрешния живот на човека, и първото нещо, което застава пред нас, е самата човешка форма. Но колко изменена е тази човешка форма! Постоянно трябва да повтарям: Трябва да излезем от своето тяло с намерението да познаем вътрешния живот на човека и тогава се явява всичко това, което сега ще кажа ето защо то не винаги се явява при развитието на ясновиждането. Тази човешка форма, колко различно ни се представя тя! Ние знаем: това, което гледаме, това, което виждаме, това сме самите ние; да, това си ти, ти, който по-рано се чувствуваше вътре в твоята кожа, в твоята кръв, ти стоиш там вън. Но от това, което стои там, ние виждаме първо само бихме могли да кажем външната форма, обаче преобразена. Очите, това, което беше очи, светят като две слънца, обаче вътрешни слънца, трептящи в блясъка на светлината, искрящи, разискрящи се и в искренето заздрачаващи се слънца, които пръскат лъчезарна светлина; така се явяват очите на преобразената човешка форма. Ушите започват да звучат по определен начин.
към текста >>

103. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Вчера моята задача беше да предам във връзка с едно разглеждане на мисленето, чувствуването, волята и възприемането някои езотерични опитности, които се разкриват на човешката душа, когато тя живее вън от тялото, за да прави духовни изследвания с намерение да узнае нещо върху вътрешността на душата и нейната същност.
Вчера моята задача беше да предам във връзка с едно разглеждане на мисленето, чувствуването, волята и възприемането някои езотерични опитности, които се разкриват на човешката душа, когато тя живее вън от тялото, за да прави духовни изследвания с намерение да узнае нещо върху вътрешността на душата и нейната същност. Днес моята задача ще бъде да Ви запозная с подобни изживявания от една друга страна, защото само когато разглеждаме живота от най-различни страни и от най-различни гледища, можем да добием едно действително познание за този живот.
към текста >>

104. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Много интересно е, че една книга, иначе в своето намерение в място отношения хубава книга, каквато е тази на моя починал приятел Лудвиг Лайстнер, "Загадката на сфинкса", е незадоволителна затова, защото за да бъде задоволителна, тя би трябвало да третира тези мотиви на питането, които Лудвиг Лайстнер така подробно описва, на основата на знанието, което дава Духовната наука.
Но тези мотиви от приказките и сказанията ни разказват следното: Този или онзи среща едно духовно същество; това същество винаги му задава отново и отново въпроси и той стои пред него и трябва да му отговори; но той има съзнанието: докато се чуе определен звън на звънец или нещо подобно, той трябва да отговори. Това, което можем да наречем въпросен мотив на приказките и сказанията, е много разпространено: при миналото съновидско ясновидство то е било същото нещо, каквото сега отново се явява във формата, която аз описах, явява се, когато се намираме в духовния свят. Всъщност онова, което характеризира духовния свят, може да бъде във всички случаи едно чудесно ръководство, за да разберем правилно митовете, сказанията, приказките и т.н. и да ги поставим на мястото, където те принадлежат. От тук ние виждаме, как навсякъде, също и в духовната култура на съвремието, развитието стои така да се каже пред вратата на Духовната наука. Много интересно е, че една книга, иначе в своето намерение в място отношения хубава книга, каквато е тази на моя починал приятел Лудвиг Лайстнер, "Загадката на сфинкса", е незадоволителна затова, защото за да бъде задоволителна, тя би трябвало да третира тези мотиви на питането, които Лудвиг Лайстнер така подробно описва, на основата на знанието, което дава Духовната наука. Следователно авторът би трябвало да знае нещо от действието на духовно-научната истина в тези неща.
към текста >>

105. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Ако това е било намерението на г-н Гьоте, тогава той е спечелил състезанието.
„Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл. Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви. Ако това е било намерението на г-н Гьоте, тогава той е спечелил състезанието.
към текста >>

Нали така: ако си мислите, че то зависи от едно или друго обстоятелство, ще попречи ли това на факта, че аз трябва да осъществя намерението си да стана в точно определеното време?
Това е съвсем ясно. Вие не сте в състояние да заличите своето минало. Въпреки това, ако поискате да станете рано сутрин, Вие ще забележите: За тази цел винаги е необходимо едно твърдо решение. Обаче това твърдо решение действително зависи от миналите опитности, които се проявяват в сегашната инкарнация. Разбира се, то зависи и от много други неща. Нали така: ако си мислите, че то зависи от едно или друго обстоятелство, ще попречи ли това на факта, че аз трябва да осъществя намерението си да стана в точно определеното време? Вероятно това „намерение да стана“ може да се осъществи толкова лесно, че човек изобщо да не го забележи; обаче все пак необходимо е да има макар и едно едва загатнато „намерение“ за ставане. Познавах един човек, който известно време се движеше из нашите среди и който много добре илюстрира ситуацията: той всъщност никога не искаше да става от леглото. Той казваше: Да, аз просто не съм в състояние да стана сутрин, ако не бъда принуден от някаква външна необходимост: само тя може да ме вдигне от леглото, иначе непрекъснато бих лежал. Този човек признаваше своя недостатък и ужасно страдаше от него.
към текста >>

Вероятно това „намерение да стана“ може да се осъществи толкова лесно, че човек изобщо да не го забележи; обаче все пак необходимо е да има макар и едно едва загатнато „намерение“ за ставане.
Вие не сте в състояние да заличите своето минало. Въпреки това, ако поискате да станете рано сутрин, Вие ще забележите: За тази цел винаги е необходимо едно твърдо решение. Обаче това твърдо решение действително зависи от миналите опитности, които се проявяват в сегашната инкарнация. Разбира се, то зависи и от много други неща. Нали така: ако си мислите, че то зависи от едно или друго обстоятелство, ще попречи ли това на факта, че аз трябва да осъществя намерението си да стана в точно определеното време? Вероятно това „намерение да стана“ може да се осъществи толкова лесно, че човек изобщо да не го забележи; обаче все пак необходимо е да има макар и едно едва загатнато „намерение“ за ставане. Познавах един човек, който известно време се движеше из нашите среди и който много добре илюстрира ситуацията: той всъщност никога не искаше да става от леглото. Той казваше: Да, аз просто не съм в състояние да стана сутрин, ако не бъда принуден от някаква външна необходимост: само тя може да ме вдигне от леглото, иначе непрекъснато бих лежал. Този човек признаваше своя недостатък и ужасно страдаше от него.
към текста >>

106. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Винаги може да се види обаче едва след известно време, че онова, което човек си поставя като намерение, е нещо напълно добро.
Първите двама ми отговориха: Аз зная съвсем точно: на 25 февруари следващата година ще дам тази и тази задача. На Великден ще проведа този или онзи урок. И аз предварително се досещам за резултатите, които ще получа. Другият учител ми каза: „Аз просто не зная какво ще правя на Великден; не зная също какви задачи ще дам през месец, февруари. Ще се ръководя само от характеровите особености на децата и от техните способности в момента.“ „Всъщност казва новият директор, аз съм напълно съгласен с него. Винаги може да се види обаче едва след известно време, че онова, което човек си поставя като намерение, е нещо напълно добро. От начина, по кой то учителят се отнася към изминалата учебна година, след като е изучил характеровите особености на учениците, той черпи още по-големи способности, за да проникне в характерите и съдбите на своите ученици. Аз съм убеден, че по този начин се постига много повече.“ „Да, но тогава не може да се предвиди абсолютно нищо! Тогава всичко остава в мъгла! Планирането на учебната програма е изключено! “ казва предишният директор.
към текста >>

Третият учител бих могъл да кажа е въодушевен от силите на „природосъобразно напредващите“ божествени Същества, от техния божествен принцип, представен още в началото на Библията: Елохимите първо творят и чак после виждат, че сътвореното е нещо добро; те далеч не гледат на него по егоистичен начин и не гледат на себе си като на образцови Същества, които по такъв изключителен начин са осъществили своето намерение; не, те го приемат за добро, само за да творят и по-нататък ето какво включват те в своето развитие!
Третият учител бих могъл да кажа е въодушевен от силите на „природосъобразно напредващите“ божествени Същества, от техния божествен принцип, представен още в началото на Библията: Елохимите първо творят и чак после виждат, че сътвореното е нещо добро; те далеч не гледат на него по егоистичен начин и не гледат на себе си като на образцови Същества, които по такъв изключителен начин са осъществили своето намерение; не, те го приемат за добро, само за да творят и по-нататък ето какво включват те в своето развитие! Те живеят в живия свят и разгръщат силите си там, в живия свят!
към текста >>

107. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Както не можете да налее те вода в един съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в един съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание един или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време.
Виждате ли, аз вече казах: Гьоте не би могъл да създаде своя „Фауст“ през 14 век. Да се появи „Фауст“ през 14 век, това би било абсолютно невъзможно. Тогава Гьоте чисто и просто не би могъл да напише своя „Фауст“. А защо не? Защото съществува нещо, скъпи мои приятели, което трябва да обозначим като „празнота“ на световните събития относно определени еволюционни импулси. Както не можете да налее те вода в един съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в един съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание един или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време. През 14 век не съществуваше празнота за нещо такова, каквото е съдържанието на „Фауст“, което би се вляло във физическия свят от духовния свят чрез един велик човек; този 14 век беше запълнен от нещо друго. Мировите процеси и събития протичат в определени цикли от време. И когато един цикъл от време е запълнен, настъпва празнота за онези нови импулси, които биха могли да заемат място в световноисторическите събития едва по-късно.
към текста >>

При Ангелите всичко се свежда до намерението.
При Ангелите обаче съвсем не е така. При Ангелите всичко се свежда до намерението. И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият. Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят. А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин.
към текста >>

И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият.
При Ангелите обаче съвсем не е така. При Ангелите всичко се свежда до намерението. И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият. Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят. А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин. Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава.
към текста >>

Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава.
И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият. Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят. А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин. Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава. Когато то е вече налице. Ние виждаме и аз че сто обръщах вниманието Ви върху следното: дори при Елохимите случаят е точно такъв. Елохимите първо създадоха светлината и едва после видяха, че светлината е нещо добро. Или с други думи: онова, което при човека е първото, а именно представата за нещо, което трябва да бъде създадено на физическото поле в съзнанието на духовните Същества, които стоят над човека, то съвсем не е първо по ред; там първо по ред е намерението, а как ще бъде изпълнено то, е вече съвсем друг въпрос. В това отношение човекът е едно същество, намиращо се по средата между животното и Ангела.
към текста >>

Или с други думи: онова, което при човека е първото, а именно представата за нещо, което трябва да бъде създадено на физическото поле в съзнанието на духовните Същества, които стоят над човека, то съвсем не е първо по ред; там първо по ред е намерението, а как ще бъде изпълнено то, е вече съвсем друг въпрос.
А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин. Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава. Когато то е вече налице. Ние виждаме и аз че сто обръщах вниманието Ви върху следното: дори при Елохимите случаят е точно такъв. Елохимите първо създадоха светлината и едва после видяха, че светлината е нещо добро. Или с други думи: онова, което при човека е първото, а именно представата за нещо, което трябва да бъде създадено на физическото поле в съзнанието на духовните Същества, които стоят над човека, то съвсем не е първо по ред; там първо по ред е намерението, а как ще бъде изпълнено то, е вече съвсем друг въпрос. В това отношение човекът е едно същество, намиращо се по средата между животното и Ангела. Ето защо, от една страна, той клони малко или много надолу към безсъзнателната степен на животното. Навсякъде, където възниква нещо престъпно, там най-вече животинското е това, което го поражда в човека. Обаче, от друга страна, човекът е устремен също и нагоре, бих казал, към съзнанието на Ангелите. И така, човекът носи в себе си възможността да разбие над обикновеното съзнание едно по-висше съзнание, където намеренията застават пред неговия поглед по начин, различен от този, който иначе е в сила при обикновеното съзнание.
към текста >>

Той ще се съобразява само с една важна предпоставка, а именно: намерението да постигне онова, което му се струва, че дреме като скрити заложби у детето.
Но, нали така, обикновеният човек си има своите принципи на възпитание, своите педагогически принципи. Той знае кога трябва да наказва и кога не трябва, може би допуска, че никога не трябва да наказва децата и т.н. С една дума, той се придържа към своята педагогическа „система“. Обаче онзи, който разглежда нещата от по-висша гледна точка, от гледна точка на едно по-висше съзнание, той не винаги разсъждава по този начин; този човек ще предостави всичко на самия живот. Той спокойно ще изчака резултата от своите наблюдения. Той ще се съобразява само с една важна предпоставка, а именно: намерението да постигне онова, което му се струва, че дреме като скрити заложби у детето. Но това, което съществува като заложба, може да бъде разгърнато по всевъзможни начини. Ето за какво става дума.
към текста >>

108. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон.
Това, което се случва във физическия живот, се случва също и в духовния живот. И, както казах, тъжно е да се гледа как хората се изправят пред това, без да го осъзнават. За духовния живот нещата са такива, че когато се описва пътят, по който върви човечеството, трябва да се каже: въпреки гордостта, с която е пропито настоящето, се забелязва, че мислите на хората стават все по-безжизнени, все по-мъртви, а дори и все по-несвързани. Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли. Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>

109. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай.
"Когато след избухване на Световната война през 1914 г. мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа. Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид. Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока. Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения. Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от представители на различни нации, възникна ново затруднение..."
към текста >>

110. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ще гледа да се добере до подобна личност, като създава впечатление, че няма и най-малкото намерение да оказва някакво влияние върху нея, така че никой не забелязва желанието му да й влияе.
И така, ето Ви на великолепно място човек, който трябва да бъде описан по следния начин: податлив на внушения от страна на онези, които се надпреварват да му повлияят, но които не се показват лично и не искат да излизат на преден план. А сега помислете какво би предприел онзи, който познава определени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност? Ще гледа да се добере до подобна личност, като създава впечатление, че няма и най-малкото намерение да оказва някакво влияние върху нея, така че никой не забелязва желанието му да й влияе. Фактически обаче той упражнява влияние. Нужно е само човек да прилага опре делени похвати, да наглася изреченията си, да използва изразните си средства,за да бъде в състояние просто чрез употребата на някои изречения, чрез изговарянето на някои думи и по други начини, които не искам да описвам, да настрои някого в определена посока. На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си миролюбие;същевременно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
към текста >>

111. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Следователно в тези кръгове съществувало също намерение на сръбския престол да бъде поставен Никита Черногорски.
Така династията Обреновичи била ликвидирана и сега въпросът бил как Карагеоргевич да бъде сложен на сръбския престол. Пашич например, макар да бил замесен във всичко това, още нямал готовност да даде веднага съгласието си за възкачване на Карагеоргевич на престола по онова време той искал да издигне на сръбския престол един англичанин. Но даже и в Източна Европа не навсякъде се застъпвало едно и също мнение. Може например исторически да се удостовери, че след разгласяване на вестта за убийството на последния Обренович великата княгиня Милица възкликнала: Да пием за здравето на сръбския крал Никита! Следователно в тези кръгове съществувало също намерение на сръбския престол да бъде поставен Никита Черногорски. Но когато се стигнало до вземане на решение, Чариков, тогавашният руски шарже д'афер в Белград, се появил и заявил дословно: Дойдох да съобщя, че моето правителство ще изрази одобрение само ако при утрешния избор принц Карагеоргевич единодушно бъде избран за крал на Сърбия.
към текста >>

112. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

" А аз нямам никакво намерение да го уязвявам той може изобщо да не е виновен за своя посев.
Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци. Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде лоша, защото посевът ти беше лош! ", пък той да отговори: "Този посев е мой и ако говориш недобронамерено за него, ти уязвяваш мен! " А аз нямам никакво намерение да го уязвявам той може изобщо да не е виновен за своя посев. Тук не става въпрос да бъде уязвено едно лице, а обективно да се установи положението на не щата. Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я предоставим. За опознаване на обективността е необходимо посевът действително да се провери и да се види за какво всъщност става дума. И ако в случая се процедира обективно, тогава всичко може би ще бъде полезно и за сеяча. Той навярно ще може дори да извлече доста голяма полза, ако му бъде изяснена връзката между реколта и посев.
към текста >>

113. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах.
Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах. Нали казах: Нека се пренесем в Декември 1870 г. При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх! Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи. И така, за да видите, че не разкрасявам нищо, ще Ви прочета една преценка именно от 1870 г.*138 Тя гласи:
към текста >>

Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти.
", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък. Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение. Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти.
към текста >>

Аз и днес можех да привеждам само отделни факти като пояснение на онова, което всъщност имам предвид; но аз ги излагах пред Вас единствено с намерението да разкривам именно факти, а не нещо друго.
Макар и да си съставя преценки по свое собствено чувство за нас преценките са факти -, необходимо е човек да се взира в самите факти и върху тях да надгражда. Аз и днес можех да привеждам само отделни факти като пояснение на онова, което всъщност имам предвид; но аз ги излагах пред Вас единствено с намерението да разкривам именно факти, а не нещо друго. Нека обаче да бъдем наясно какво цели привежда нето на такива факти. То цели да даде път на истината. Истината, дори когато тя простете за парадоксалния израз е вредна истина, не може никога да бъде толкова вредна, колкото заблудата.
към текста >>

При тях състоянието на пълна неосъзнатост относно факта, че другият също има намерение да се развива донякъде по своему, е още по-парадоксално; разбира се, само за онзи, който не застъпва същата позиция.
И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер. Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране. Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни. Американците задминават всички в това. При тях състоянието на пълна неосъзнатост относно факта, че другият също има намерение да се развива донякъде по своему, е още по-парадоксално; разбира се, само за онзи, който не застъпва същата позиция.
към текста >>

Достатъчно щеше да бъде, ако се кажеше, че германците си служат с едни или други тънкости, че имат едно или друго намерение Бриан*166, Лойд Джордж биха могли да измислят какво ли не относно възможните мотиви на германците, ала не за всички тези мотиви става дума; може дори да се приеме, че те са налице.
Не беше необходимо да се стига до такива изстъпления на безумието, та мирът да бъде окачествяван като най-страшен снаряд. Достатъчно щеше да бъде, ако се кажеше, че германците си служат с едни или други тънкости, че имат едно или друго намерение Бриан*166, Лойд Джордж биха могли да измислят какво ли не относно възможните мотиви на германците, ала не за всички тези мотиви става дума; може дори да се приеме, че те са налице. Ако си дадете труда да анализирате всеки отделен мотив, изтъкван досега, Вие непременно ще можете да кажете: Е добре, да допуснем, че е така, както предполага г-н Бриан или някой друг; но тогава у всеки истински приятел на мира би трябвало да се събуди стремеж за възможно по-бързо то му въдворяване! Ех, скъпи приятели, ако наистина можеше не да се въздейства на една преценка, а в максимална степен да се разчисти огромната камара, която днес се трупа пред способността да се преценява!
към текста >>

114. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Сега обаче за почва, така да се каже, вече непочтеното предателство на един член на американско окултно братство, който имал намерение да се възползва по користен начин от узнатото и за тази цел искал да си послужи с една личност, разполагаща с такива психически заложби, каквито имала Блаватска.
Би могло да се сметне, че раждането на един човек е без значение, но това би било само преценка от гледна точка на Майя. Работата обаче се състои в това, че цялата тази акция трябвало да бъде обсъдена в братствата и че по този начин в тях били казани, били изприказвани много неща. И тъй като през XIX век вече не било както в предишните векове, когато се разполагало с достатъчно средства за опазване в тайна на неща, които трябвало да се държат в тайна, станало възможно в даден момент един член на окултно братство, който възнамерявал да използва користно чутото в тези братства, да се свърже с Блаватска, която покрай другите си качества била преди всичко извънредно силен медиум, и да я накара в известна степен да бъде междинно звено при предприемането на ходове, които вече не били толкова почтени като първите. Първите, както видяхте, представлявали грешка, но били почтени. Преди това, което започвам да описвам сега, цялата работа представлявала един почтен, макар и погрешен опит да се провери възприемчивостта на хората. Сега обаче за почва, така да се каже, вече непочтеното предателство на един член на американско окултно братство, който имал намерение да се възползва по користен начин от узнатото и за тази цел искал да си послужи с една личност, разполагаща с такива психически заложби, каквито имала Блаватска. Нека най-напред се вгледаме във фактите, както са се случили.*195
към текста >>

115. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Аз обаче нямам намерение да решавам каквото и да било, а искам само да насоча вниманието Ви върху съществуващите трудности и върху това, че никак не е лесно човек да си състави действително обективна преценка за подобни неща.
На мен, разбира се, ми е известно, че през 1885 г. Конго също е било обявено за неутрално, но трябва да се реши въпросът, дали това не подлежи на оспорване. Аз обаче нямам намерение да решавам каквото и да било, а искам само да насоча вниманието Ви върху съществуващите трудности и върху това, че никак не е лесно човек да си състави действително обективна преценка за подобни неща. Могат да се приведат и други примери от този род; следователно трудностите начеват още тук.
към текста >>

И така, аз нямах намерение да се застъпвам за едната или за другата страна, а исках само да покажа какво е потребно, за да се получи преценка за подобни неща.
И така, аз нямах намерение да се застъпвам за едната или за другата страна, а исках само да покажа какво е потребно, за да се получи преценка за подобни неща. Защото в унисон с главната насока на Духовната
към текста >>

116. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Така днес аз най-напред заострих вниманието Ви върху нещо, подлежащо на съблюдаване от онзи, който има сериозно намерение да се запознае с живота.
Така днес аз най-напред заострих вниманието Ви върху нещо, подлежащо на съблюдаване от онзи, който има сериозно намерение да се запознае с живота. За да не се натрупва много материал, нека продължим разискванията относно отровата, болестите и здравето примерно утре.
към текста >>

Приемаме, че споменатата въпросна сила е достатъчно богата, за да поддържа един флот, чиято големина е колкото на шия собствен заедно с този на една друга велика сила, с която бихме могли да сключим съюз, и тази трета сила не крие намерението си чрез запазване на това съотношение на силите да запази превъзходството си по море.
А сега да разгърнем нашите хипотези така, че и тази трета сила да попадне сред тях. Нека си представим, че по източната и западната си граница ние нямахме морската шир, която ни дава достъп до пътищата на световната търговия, и че има една трета сила,географски разположена така сполучливо, че откъм сушата не може да бъде нападната, а в същото време държи под пряк контрол нашите единствени изходни точки към море. Приемаме, че за нашето благополучие външната търговия е далеч по-важна, отколкото е в действителност; че нашето благосъстояние във висша степен е обусловено от експорта ни. Приемаме, че споменатата въпросна сила е достатъчно богата, за да поддържа един флот, чиято големина е колкото на шия собствен заедно с този на една друга велика сила, с която бихме могли да сключим съюз, и тази трета сила не крие намерението си чрез запазване на това съотношение на силите да запази превъзходството си по море. Приемаме, че господството по море дава възможност на тази сила да прерязва международни кабели и да допуска до обществеността само толкова от онова, което вършим и което другите предприемат срещу нас, колкото изглежда да е от полза за нейната политика. Накрая приемаме, че тази сила се е споразумяла с другите две гореспоменати сили и ние би трябвало да се боим, че ти ще се присъедини към едно съвместно нападение срещу нас.
към текста >>

Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам.
На тези страници искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците. Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам. Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват.
към текста >>

117. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител.
Не от желание да ви занимавам с лични работи, а защото е симптоматично, искам да споделя следното: може би някои от вас имат под ръка първия том от книгата ми "Загадки на философията" /бележка 4/. Вторият том беше отпечатан във втората половина на юли до 104 страница, но насред изречението беше прекъснат. И то на място, което за мен е значително и симптоматично. Характеризирах френските философи и се стараех максимално да бъда обективен. След това имах намерение да премина към млад, малко известен мислител. Исках след разглеждането на съвременните френски философи да премина към това, което се говори тук, от тази страна на Рейн, в Германия. Но печатната кола беше празна, тъй като се разрази войната. Често ми се случваше да гледам празните страници на 13-та кола.
към текста >>

118. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека.
Виждаме, как една националност залива друга с потоци ненавист. Хората се опитват да си изяснят и се питат, кой има повече право на ненавист, този или онзи народ, или кой трябва да се ненавижда повече, от друг. Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война. Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства. Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат. Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение.
към текста >>

Ако подхождаме към човека с намерението да го убедим, със стремежа той да приеме нашето мнение, ние не живеем в истински духовното.
Помислете над това! Духовната наука трябва да я приемаме като нещо, което живее и не се превръща в абстрактно знание. Абстрактното знание предизвиква в нас високомерие, което така лесно се утвърждава в изкуството на словесното убеждение. Духовното иска просто да бъде съобщено. И това, което ви съобщих, би искало да бъде съобщено даже ако тук нямаше ни един, който би повярвал и на една моя дума. Ако подхождаме към човека с намерението да го убедим, със стремежа той да приеме нашето мнение, ние не живеем в истински духовното. Правилното преживяване, постигането на духовното в непосредственото изживяване създава тази аура, която човечеството трябва да има в бъдеще.
към текста >>

119. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

При това си идване имам намерение да ви говоря за неща, които ще ни помогнат по-дълбоко да разберем събитията от съвременността.
При това си идване имам намерение да ви говоря за неща, които ще ни помогнат по-дълбоко да разберем събитията от съвременността. Няма да разглеждаме тези факти от външна позиция, а ще обърнем внимание на това, което ще освети съвременните събития от духовна гледна точка. Това намерение отдавна зрееше в мен именно за тази среща. Ние пак ще се срещнем идната неделя.
към текста >>

Това намерение отдавна зрееше в мен именно за тази среща.
При това си идване имам намерение да ви говоря за неща, които ще ни помогнат по-дълбоко да разберем събитията от съвременността. Няма да разглеждаме тези факти от външна позиция, а ще обърнем внимание на това, което ще освети съвременните събития от духовна гледна точка. Това намерение отдавна зрееше в мен именно за тази среща. Ние пак ще се срещнем идната неделя.
към текста >>

Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула.
Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число. Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа. Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка. Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула. Това е налагащ се от самосебе си естествен извод. Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/! Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на мислене. Но ако този начин на съждение господства в областта непосредствено засягаща съдбата на човечеството, тук погрешните съждения носят плодове със съвсем друго значение, отколкото в спекулативните разсъждения в тясно ограничена област на науката, както в много случаи става в теоретичните разсъждения на Лео Кьонигсбергер.
към текста >>

Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет.
В това е причината, защо е толкова трудно за съвременния човек да приеме антропософски ориентираната духовна наука: тя се сблъсква с всевъзможни форми на предубеждение. Но именно затова духовната наука не може да бъде победена, тъй като трябва да се признае, че противодействието спрямо духовната наука е много слабо аргументирано. Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания. Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери. По този път и не бихме могли да се придвижим. Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет. Той се канеше да пише докторат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор. Това беше дисертация за великия руски мислител Соловьов /1853-1900 г./. Тогава за Соловьов едва ли е имало публикации. Попитах студента: защо професорът го е посъветвал да пише именно за този философ? – "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов.
към текста >>

120. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Искам да подчертая, че нямам намерение да говоря за списание "Райх" по друг начин, освен в реда на дискусията.
Много още трябва да се каже. Исках веднъж да се изкажа по този въпрос. Искам да подчертая, че нямам намерение да говоря за списание "Райх" по друг начин, освен в реда на дискусията. Това значи, да видим, дали няма да забележим зад струващите ни се несъвършени форми търсенето на новото? За мен съвсем нямаше значение това, на което обърнаха внимание мнозина, които се сметнаха за призвани за нещо, което изобщо нямаше смисъл и безусловно беше нетактично – да изкажат в писмо до автора своето отрицателно отношение към неговото произведение. Това е нетактичен и нараняващ начин. Към този, който от напрягане на душевните си сили е създал нещо, не трябва да се обръщаме с хули. Даже ако писмото беше обосновано, той не би могъл да го разбере, защото живееше още в своето произведение.
към текста >>

121. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ориенталците, които имат намерение да установят връзки с Европа, си съставят мнения, които в бъдеще ще станат световна политика.
Там в Азия, и изобщо на Изток, се натрупва камара от мнения за Европа, а именно за Централна Европа – защото нас ни интересува сега предимно Централна, Средна Европа – натрупват се мнения, които постепенно се съединяват с историческите импулси. Човекът от Изтока, японецът, индусът, китаецът, все повече се чувства принуден да развива известни импулси. И до голяма степен те са развили тези импулси. Във водещи личности на Изтока, до известна степен, се е формирало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история. Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността. Ориенталците, които имат намерение да установят връзки с Европа, си съставят мнения, които в бъдеще ще станат световна политика. Тези хора от Изток от дълбока древност са съхранили представи за духовния живот. Те виждат, какво е станало в Европа през последните столетия, но те го виждат едностранно, само от едната страна, тъй като тази Европа, именно тази Средна Европа, им показва същността си само от едната страна.
към текста >>

122. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Сред хората те създават объркване, тъй като след поражението това е тяхното намерение: да сеят объркване във всичко, което се отнася до понятия и идеи, свързани с кръвните връзки, с кръвното родство.
Битката е завършила с това, че ариманичните същности са били низвергнати, и с още по-голяма сила действат сега сред хората. Сред хората те създават объркване, тъй като след поражението това е тяхното намерение: да сеят объркване във всичко, което се отнася до понятия и идеи, свързани с кръвните връзки, с кръвното родство. Особено важно е, че от последната третина на XIX век във всичко, на което човек тук, на физически план, може да въздейства със своите мисли и възприятия, действат и тези импулси, и не може да се разбере действителността, ако не се отчита това въздействие. Това, как днес се говори за взаимоотношенията между народите и други подобни, е резултат от изкривяващото въздействие на ариманичните духове, изгонени от Михаил от висшите духовни светове.
към текста >>

123. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В това е и причината, че толкова много конфликти възникват в нашето Общество, които по понятни причини не винаги се проявяват, и които сега нямам намерение да обсъждам.
В това е и причината, че толкова много конфликти възникват в нашето Общество, които по понятни причини не винаги се проявяват, и които сега нямам намерение да обсъждам. Навсякъде, където сам мога да отгледам някакъв импулс, бих искал всичко да бъде колкото се може по-далеч от всякакви устави, правила и закони. Тъй като за какво е необходим устав, ако група хора се събира за живот в Духа? Налага се да се изработват такива устави, за да се представят пред правителствените органи; това е друго нещо, това няма отношение към истинската същност. Важно е как ние самите се отнасяме към тези устави. Работата е в това, че Обществото трябва така да живее, че всеки нов член да внася в него нещо ново, нещо свое.
към текста >>

124. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И те са въодушевени от намерението да направят този изток, тоест Русия, арена за социални експерименти.
Ето в какво се състои второто. Известно е, че социалният въпрос изхожда от миров импулс, който безусловно трябва да се реализира. Няма нито един сред известните ръководни дейци на англосаксонците, който не би си казало хладно и трезво: социалният въпрос трябва да бъде разрешен. Но при това той си казва: но той трябва така да бъде разрешен, че да не бъде нанесен ущърб на мисията на англосаксонците. Той си казва това почти дословно, и тези думи са се произнасяли често: западният свят не е предназначен да бъде разрушаван от социални експерименти, за това съществува изтокът. И те са въодушевени от намерението да направят този изток, тоест Русия, арена за социални експерименти.
към текста >>

125. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Намерението на онези ангелски духове между 1841 и 1879 година е било да не оставят да узрее в духовния свят това, което следва да се излее надолу.
Намерението на онези ангелски духове между 1841 и 1879 година е било да не оставят да узрее в духовния свят това, което следва да се излее надолу. Но тези духове, които десетилетия наред са водели борба срещу духовете на светлината, изгубват тази борба. Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората.
към текста >>

126. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Относно сегашните разглеждания, които свързвам с появата на стремеж към познанието, но с неподходящи познавателни средства, и които ни доведоха до бъдещи исторически перспективи, ви моля, най-напред да забележите, че както при тези неща, така и при това, което казах при моето предишно посещение, воден от същото намерение, от същия импулс, става дума за съобщения за действителни процеси, а не за някаква теория, не за мисловна систематика, а за споделяне на факти.
Относно сегашните разглеждания, които свързвам с появата на стремеж към познанието, но с неподходящи познавателни средства, и които ни доведоха до бъдещи исторически перспективи, ви моля, най-напред да забележите, че както при тези неща, така и при това, което казах при моето предишно посещение, воден от същото намерение, от същия импулс, става дума за съобщения за действителни процеси, а не за някаква теория, не за мисловна систематика, а за споделяне на факти. Тъкмо това е точката, която трябва да имаме предвид, защото иначе ще ни бъде трудно да разберем тези неща. Не става дума да ви представям исторически закономерности или идеи, а за факти във връзка с намерения както на определени личности, участващи в окултни братства, така и на други същества, които имат влияния върху такива окултни братства, чието влияние е желано от тях. Но такива, каквито са те, не принадлежат към въплътените хора, а са същества от духовния свят, и е много необходимо да го имате предвид особено при сведения като вчерашните. Защото при тези братства имаме работа с различни групи - знаете го от обсъжданията през миналата година126 . Тогава обясних, че сред такива братства имаме работа с група, искаща да се запазят определени висши истини в абсолютна тайна.
към текста >>

127. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Днес нямам намерение да описвам всичко съществено относно Христовия импулс.
Днес нямам намерение да описвам всичко съществено относно Христовия импулс. В течение на времето вече се събраха някои неща и такива още ще бъдат изнасяни. Но по отношение на Христовия импулс искам да изтъкна нещо, което много силно изпъква особено в днешно време. Това е, че хората вече трябва да разберат, че Христовият импулс трябва да бъде разглеждан по възможно най-интензивен начин, различно от други духовни импулси. Вие също разбирате това, но хората правят непрекъснато някакви компромиси. Те правят половинчати неща, нямат смелост за цялото.
към текста >>

128. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но именно когато имаме намерението да кажем истината и сами се осъзнаем при това изговаряне на истината, можем да направим първата крачка към изпитване на безсилието на човешкото тяло спрямо божествената истина.
Скъпи приятели, хубаво би било, особено в нашето съвремие, ако хората можеха да открият например следното: Съвсем сигурно е, че в глъбините на човешките души се намира тенденцията да се казва истината. Но именно когато имаме намерението да кажем истината и сами се осъзнаем при това изговаряне на истината, можем да направим първата крачка към изпитване на безсилието на човешкото тяло спрямо божествената истина. В мига, когато наистина стигнете до осъзнаване относно казването на истината, стигате до нещо забележително. Поетът го е почувствал, като е казал: „Заговори ли душата, ах, душата вече не говори.“ По пътя, по който се превръща в говор това, което изживяваме като истина вътрешно в душата, то веднага заглъхва. То още не се умъртвява напълно в говора, но веднага заглъхва. И този, който познава говора, знае, че нищо не е правилното означение на някаква истина, освен собствените имена, които винаги назовават само едно нещо. Щом употребим общи, генерализирани имена, било съществителни, глаголи или прилагателни, ние вече не изговаряме истината напълно.
към текста >>

129. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината.
към текста >>

Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята. Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят. По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>

130. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение.
Да разгледаме сега друг процес от човешкия духовно-душевен живот. Когато действаме, не безумстваме, а действаме, нашите действия са пронизани от намерения, от мисли. Но така, както това се описва в обикновения живот, както това си го представят в обикновения живот, е също гола илюзия. Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка. Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение. Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба. Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества. И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия. Правилно описваме волята, ако кажем следното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вследствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас. Ние се изместваме в област, където такова изместване става без нашето участие.
към текста >>

131. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Таково е било намерението на съществото, което се е стремило да се появи в 666 г.
Таково е било намерението на съществото, което се е стремило да се появи в 666 г. и да прекъсне бъдещото развитие на Земята; да затвори земното развитие с епохите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя. Човек не би трябвало да върви по-нататък по пътя, по който са го съпровождали съществата от висшите йерархии, които от самото начало са насочвали нормалното му развитие.
към текста >>

132. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Имало е намерение тази наука да потопи не само съседните области, а целия цивилизован свят на Азия и Европа.
Мъдреците от Гондишапур са изпитвали огромен стремеж. Те са се стремили – и това е било именно нещото, за което вчера ви разказах – да създадат всеобхватна наука, която е трябвало да замени усилията на самата съзнателна душа, но която би превърнала човека просто в земен човек, би го лишила от бъдеще, от възможност за по-нататъшно развитие в духовния свят. Биха се появили мъдри хора, но материалистично мислещи, чисто земни хора. Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било предопределено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Който има макар бегла представа за мъдростта на Гондишапур, ще признае този макар и опасен за човечеството, но в същото време извънредно могъщ феномен. Имало е намерение тази наука да потопи не само съседните области, а целия цивилизован свят на Азия и Европа.
към текста >>

133. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си.
Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества. Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване. И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека. Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества. Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си. От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това.
към текста >>

Ариманическите същества имат едно друго намерение.
Ариманическите същества имат едно друго намерение. Те имат решителното намерение да получат именно човешкото царство, а с това и останалата Земя в сферата на тяхната власт, да ги направят зависими от себе си, а именно да владеят първо хората като такива. Докато луциферическите същества работят и са работили винаги с оглед да постигнат да направят хората отстъпници от това, което човечеството може да чувствува като тяхно Божествено, ариманическите същества се стремят да въвлекат хората, човечеството и всичко, което принадлежи към него, в тяхната властна сфера.
към текста >>

Те имат решителното намерение да получат именно човешкото царство, а с това и останалата Земя в сферата на тяхната власт, да ги направят зависими от себе си, а именно да владеят първо хората като такива.
Ариманическите същества имат едно друго намерение. Те имат решителното намерение да получат именно човешкото царство, а с това и останалата Земя в сферата на тяхната власт, да ги направят зависими от себе си, а именно да владеят първо хората като такива. Докато луциферическите същества работят и са работили винаги с оглед да постигнат да направят хората отстъпници от това, което човечеството може да чувствува като тяхно Божествено, ариманическите същества се стремят да въвлекат хората, човечеството и всичко, което принадлежи към него, в тяхната властна сфера.
към текста >>

134. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И желателно би било, да бъде разбрана именно тази гледна точка на нещата, да бъде разбрано, как фактически трябва да бъдат потърсени първичните извори на човешкото намерение, на човешкото творчество, които са необходими във всички области за новото човечество.
С това обаче е поставено началото на една воля, което трябва да намери продължение. И желателно би било, да бъде разбрана именно тази гледна точка на нещата, да бъде разбрано, как фактически трябва да бъдат потърсени първичните извори на човешкото намерение, на човешкото творчество, които са необходими във всички области за новото човечество. Днес ние живеем сред изисквания, обаче всички те са отделни изисквания, тези изисквания изникват от различните кръгове на живота. Обаче ние се нуждаем също от едно обхващане като цялост на тези изисквания То не може да дойде от нещо, което витае само в околност та на външното видимо съществувание, защото на основата на всичко стои нещо невидимо и това невидимо трябва да бъде обхванато днес. Бих могъл да кажа: трябва да се вслушваме твърде много в нещата, които стават днес, и тогава ще открием, че никак не е една такава абсурдна мисъл, че старото се разрушава. Обаче тогава трябва да съществува нещо, което трябва да дойде на неговото място. Но за да се сприятелим с тази мисъл, ние се нуждаем от определена смелост, която не се добива във външния живот, а която трябва да бъде добита най-вътрешно.
към текста >>

135. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Знаете ли, веднъж разговарях с един човек и той казваше, че сега с теорията на относителността, вече можем да си представим човешкият индивид двойно по-голям отколкото е в действителност; защото всичко било относително, всичко зависело от човешкото намерение.
Знаете ли, веднъж разговарях с един човек и той казваше, че сега с теорията на относителността, вече можем да си представим човешкият индивид двойно по-голям отколкото е в действителност; защото всичко било относително, всичко зависело от човешкото намерение.
към текста >>

136. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Свободното Антропософско Общество имаше същностното намерение за разбиране изживяванията на младежта.
Разбира се, ние се натъкваме на неща, които неизбежно възникват от факта, че и антропософското движение, и младежкото движение са в своето начало. Ние видяхме Свободното Антропософско Общество рамо до рамо с Антропософското Общество в Германия. Това Свободно Антропософско Общество имаше – отново неизбежно – избираем ръководен комитет, който бе избран. Мисля, че този комитет имаше седем членове – някои казва, че били девет – много добре, девет; имаше девет, но един по един те учтиво бяха освободени от длъжност, докато останаха трима. Всичко това напълно разбираемо. Свободното Антропософско Общество имаше същностното намерение за разбиране изживяванията на младежта. Разви се дискусия по тази тема. Един след друг на членовете на комитета им бе оспорена способността да имат опитност за младежта по правилен начин. Останаха трима, и разбира се те обсъждаха един с друг дали всички те имаха опитност за младежта. Възникна нещо много забележително, сочещо към връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. Изглежда смешно, но всъщност е много сериозно.
към текста >>

137. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

От Оксфордското изнасяне на лекциите произлезе Възпитателският съюз, който се основа тук и който има намерението да внесе в широк мащаб също и в Англия принципите за възпитанието, за които довечера ще говоря.
От Оксфордското изнасяне на лекциите произлезе Възпитателският съюз, който се основа тук и който има намерението да внесе в широк мащаб също и в Англия принципите за възпитанието, за които довечера ще говоря.
към текста >>

138. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре.
Виждате как чудесно се преплитат нещата в човешкия организъм. Но с това е свързано още нещо и то е следното. Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре. Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато човек има необходимите пари. Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите. Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология.
към текста >>

139. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация.
И сега Вие виждате дълбоката и жива връзка, която цари в тези неща; Между смъртта и новото раждане Вие си казвате: Да, в земния си живот аз допуснах тази или онази грешка... и тази вътрешна опитност сега ще определи едно или друго поведение. С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно. Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса. Тези две неща са тясно свързани. Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н.
към текста >>

Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение.
И сега Вие виждате дълбоката и жива връзка, която цари в тези неща; Между смъртта и новото раждане Вие си казвате: Да, в земния си живот аз допуснах тази или онази грешка... и тази вътрешна опитност сега ще определи едно или друго поведение. С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно. Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса. Тези две неща са тясно свързани. Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н. Всички те се съобразяват с Вашето разширено и изнесено навън духовно същество.
към текста >>

140. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В основата на този сън лежи нещо, което всъщност може да бъде извлечено не от представите, а от чувствата, съпровождащи неговото намерение и нарастването на пречките, които затрудняват това намерение.
Да предположим, че някой сънува как заминава на екскурзия в планината. Планинското изкачване става все по-трудно. Той стига до едно място, където силите го напускат и той не може да продължи по-нататък; накрая условията стават толкова тежки, че той трябва да спре. В съня му се промъква нещо като разочарование, започва да изпитва страх. После той се събужда. В основата на този сън лежи нещо, което всъщност може да бъде извлечено не от представите, а от чувствата, съпровождащи неговото намерение и нарастването на пречките, които затрудняват това намерение. Ако се замислим върху драматичното протичане на съня, ще установим че зад неговото смислово съдържание лежи много по-наситено чувствено съдържание. Това чувствено съдържание може да бъде сънувано по съвсем различни начини. Съответният човек би могъл да сънува, че се спуска в някаква пещера, че става все по-тъмно и по-тъмно, а той продължава да напредва пипнешком, докато накрая попада в някаква блатиста местност. Там той гази и след като гази достатъчно дълго, навлиза в тресавище. Той не може да продължи.
към текста >>

141. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

В момента, когато издигащата се мъгла образува там, горе, облак, те са принудени да се откажат от намерението си и да се върнат обратно на Земята.
Ако проследите целия път на природното във външно-то, пред вас ще се открие удивително зрелище. Проследете издигащата се мъгла, проследете в нея как ариманическите духове се устремяват чрез тази издигаща се мъгла навън, в мировите простори. В момента, когато издигащата се мъгла образува там, горе, облак, те са принудени да се откажат от намерението си и да се върнат обратно на Земята. В облака намира своя завършек самонадеяният стремеж на Ариман нагоре. В облаците мъглата се прекратява и заедно с това свършва родната среда на Ариман в мъгливото. В облаците се създава възможност светлинното да се разположи върху тях: Луцифер се разполага над облаците.
към текста >>

142. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на наблюдение, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него.
Благодарение на размишление или благодарение на емпирично изследване - както това сега се нарича - никой не може да стигне до астрологията. Хората, които са били посветени в древните Мистерии, на вашия въпрос би ли могло чрез изследване, чрез размишление да се стигне до астрологията, биха отговорили: ти можеш да стигнеш до астрологията чрез размишление, чрез емпирическо изследване дотолкова, доколкото можеш да узнаеш чрез емпирическо изследване и размишление тайните на човека, ако той сам не ти ги разкаже. Да допуснем, че съществува нещо, което го знае само един човек, което не знае никой, освен този човек; и някой започва да гради предположения, да прави експерименти, за да узнае какво знае този човек или мисли за това, което този човек знае - това би било абсурдно, нали? Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на наблюдение, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него. Защото древните хора са знаели: тайните на звездните светове ги знаят само Боговете, или, както по-късно са ги наричали, космически Интелигенции. Тези космически Интелигенции знаят тайните на звездните светове и само те могат да ги съобщят на човека. Затова трябва да се премине път на познание, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции.
към текста >>

143. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос.
Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година. За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос. Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ.
към текста >>

144. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация.
Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света. В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г. до 1935 г.
към текста >>

145. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Без съмнение, тук имаме тогава другия случай, че тези деца предварително са имали намерението да приемат формата на своите родители.
Това съвсем не е смешна работа, а трябва да се разбира абсолютно сериозно. И така, човек си избира своите родители също и по форма. Той има образа за самия себе си пред себе си, и иска да стане подобен на своите родители. Тогава той става подобен на тях не чрез наследствеността, а чрез своите вътрешни духовно-душевни сили, които от духовния свят донася със себе си долу на Земята. Ето защо в момента, когато разсъждаваме, изхождайки от духовната и от физическата наука, вече не са възможни такива произволни разсъждения, че да кажем: - Аз съм виждал деца, които заприличват на своите родители още във втората година на техния живот. Без съмнение, тук имаме тогава другия случай, че тези деца предварително са имали намерението да приемат формата на своите родители.
към текста >>

146. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите. Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате. Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
към текста >>

147. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар.
Това, което ви казвам тук, не ви го казвам като една теория, а ви го казвам като резултат от наблюдението на фактите в живота. Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар. Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците. След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот.
към текста >>

148. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно.
За сега това не може да бъде предадено по свободен начин. Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани. Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно. В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух. Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.
към текста >>

149. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И така онова, което се разказва за един такъв философ, може да произлиза от намерението му да се яви с особени качества в едно следващо въплъщение.
Трябва ли тогава да се чудите, мои мили приятели, че съществува легендата за един философ /Емпедокъл от Агригент, 500 г. пр. Хр.)[1], който сам се хвърлил в кратера на един вулкан /Етна/? Каква може да бъде причината за такова решение при някой, който е посветен в тайните на света? Тук причината може да бъде само тази, че чрез самата човешка воля се създава нещо, което иначе може да бъде създадено само чрез стихийните природни бедствия: т.е внезапно грабване на това, което иначе трябваше да бъде взето бавно. И така онова, което се разказва за един такъв философ, може да произлиза от намерението му да се яви с особени качества в едно следващо въплъщение. Светът придобива съвършено друга форма, съвършено друг образ, когато по този начин проникнем в дълбоките въпроси на кармата.
към текста >>

150. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Тогава аз срещнах най-жива съпротива срещу осъществяването на това намерение.
Но има още нещо, за което искам да припомня днес. Първото, което съобщих тогава на един много малък кръг, носеше заглавието за няколкото лекции «Практически упражнения за кармата». Тогава аз срещнах най-жива съпротива срещу осъществяването на това намерение. И може би най-старият член на Антропософското общество, който за наша голяма радост днес отново е тук - господин Гюнтер Вагнер[2], когото бих искал най-сърдечно да поздравя като един вид сеньор на Антропософското общество, - може би господин Вагнер си спомня, колко голяма беше тогава съпротивата срещу много неща, които аз още отначалото исках да внедря в антропософското движение. Тези лекции не можаха да бъдат изнесени. Не можахме да развием онази езотерика срещу теченията, които произхождаха от теософското движение, не можахме да развием онази езотерика, която действително открито и безпристрастно говори за това, което всъщност винаги беше налице теоретически.
към текста >>

Това, което днес трябва да стане действителност, тогава беше намерение.
С това в известен смисъл се връщаме към изходната точка. Това, което днес трябва да стане действителност, тогава беше намерение. Тъй като от Коледното събрание насам много от нашите приятели се намират за първи път тук, в следващите дни аз ще разгледам пред вас въпроса за кармата. За целта днес ще си позволя само да дам един вид увод, като говоря за онези неща, за които се загатва макар и под формата на очерк в «Съобщения»[4] от тази седмица.
към текста >>

151. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма.
Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма. Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани. Това е също така смешно, както ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват тези математически резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали той е истински математик или не е.
към текста >>

152. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер.
Виждате ли, това и практически се прояви. Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер. Те с огромна радост ми донесоха резултата. Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта. Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот. Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално. Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация.
към текста >>

Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата. Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили. Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота. Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо. В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот.
към текста >>

В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата. Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили. Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота. Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо. В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот.
към текста >>

153. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото.
През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото.
към текста >>

154. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И не само това съществуваше, а съществуваше също и това, че тогава аз имах силното намерение да внеса в Антропософското Движение езотерическото течение.
И не само това съществуваше, а съществуваше също и това, че тогава аз имах силното намерение да внеса в Антропософското Движение езотерическото течение. Ето защо първата сказка, която аз държах тогава в рамките на това, което трябваше да бъде говорено в германската секция на Теософското Общество, носеше заглавието: "Практически упражнения върху кармата".
към текста >>

155. Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Всичко, което се говори в даден езотеричен урок, ни се доставя непосредствено от посветените, от учителите, и този, който преподава, е само инструмент на тяхното намерение.
Всичко, което се говори в даден езотеричен урок, ни се доставя непосредствено от посветените, от учителите, и този, който преподава, е само инструмент на тяхното намерение.
към текста >>

156. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Освен това, Елена Блаватска бе казала ясно на Американската Ложа при напускането си, че няма никакво намерение да крие от света онова, което знаеше.
Ситуацията сега беше извънредно трудна, ужасно трудна. Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал. Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици. Той беше изцяло материалистичен, беше чисто дилетантство. Единствените хора на науката, занимаващи се с него бяха онези, които искаха да добият информация по повърхностен, материалистичен начин относно духовния свят. Освен това, Елена Блаватска бе казала ясно на Американската Ложа при напускането си, че няма никакво намерение да крие от света онова, което знаеше. А тя знаеше много, защото можеше след това да си спомня предаденото чрез нея. Тя имаше дързост в излишък!
към текста >>

157. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Луцифер и Ариман се борят с Духовете на Формата с намерението навсякъде да изтръгнат минералната субстанция от нас.
Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп. Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран. Ние сме обзети от минерализиращия процес, който самият е въвлечен в тази битка, така че и късчета от тази субстанция могат да бъдат непрестанно изтръгвани от нея. Следователно самите ние сме въвлечени в битката. Луцифер и Ариман се борят с Духовете на Формата с намерението навсякъде да изтръгнат минералната субстанция от нас.
към текста >>

Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера. Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>

Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера.
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера. Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата. Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера. За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата). Осмата Сфера принадлежи на нашата физическа Земя в посочения смисъл. Ние сме обкръжени навсякъде от имагинации, с които целта е непрекъснато да се изтегля минералната материалност.
към текста >>

158. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Намерението бе те да се отклонят от осъзнаването, че душата е свързана не само със Земята и нейните събития, а също и с онова там отвън в Космоса, просветващо долу до нас например от другите планети на нашата Слънчева система.
Силите тук, внедрени в човешката душа, имат нещо общо главно с човешкото участие в Космоса извън Земята; и от тези среди се желаеше хората да бъдат оставени в неведение относно това участие. Намерението бе те да се отклонят от осъзнаването, че душата е свързана не само със Земята и нейните събития, а също и с онова там отвън в Космоса, просветващо долу до нас например от другите планети на нашата Слънчева система.
към текста >>

159. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Природата остава именно във всеки неин отделен предмет зад своето намерение.
Ние не можем да го поставим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да поставим на неговата основа. Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие. Той трябва да намери в обекта онази точка, от която предметът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата. Природата остава именно във всеки неин отделен предмет зад своето намерение. Наред с едно растение тя създава едно второ, трето и т.н. Нито едно от тези растения не довежда до конкретен живот лежащата на неговата основа идея. Едното проявява едната страна, другото другата страна, доколкото позволяват обстоятелствата. Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата. И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща".
към текста >>

160. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстрактна универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото.
Нека да вземем, примерно, червеното, жълтото и синьото. При тези цветове, червеното, жълтото и синьото, ние не изпитваме желанието, следвайки нашия художествен усет, да ги задържим в някакви строго определени контури; в случая ние имаме съвсем друго желание: Сега ние искаме тази или онази повърхност да блесне в някои от посочените цветове; искаме, например, блясъкът на червеното, жълтото или синьото да ни озари от тази или онази повърхност. И така, четирите цвята: на инкарната, зеленото, черното и бялото, ние определяме като цветове-образи и цветове-сенки, а синьото, жълтото и червеното като цветове-сияния, които идват към нас от областта на сенките. Следвайки нашия художествен усет, ние виждаме как светът около нас сияе в трите цвята на червеното, жълтото и синьото, и си казваме: Да, в припламването на червения отблясък ние съзерцаваме не друго, а самия живот. Живата природа иска да ни се открие именно в онзи миг, когато срещу нас грейва червеното, интензивно червеното, така че ние ще обозначим червеното като „сияние на живата природа“. От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстрактна универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото. В жълтия цвят е скрито сиянието на Духа. Ако душата поиска да потъне в своята истинска, вътрешна природа, а после да намери съответния художествен израз в областта на цветовете, тя трябва напълно да се откъсне от външните събития и да се затвори в самата себе си. Това се постига чрез нежното сияние на синьото. В нежното сияние на синьото е скрита светлината на душата. И сега ние започваме да възприемаме другите три цвята по следния начин: червеното като сияние на живота, синьото като сияние на душата, и жълтото като сияние на Духа.
към текста >>

161. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

В човешкото сърце се намира способността да се виждат нещата до техния край и това, което е било намерение на природата, да се изведе навън.
В човешкото сърце се намира способността да се виждат нещата до техния край и това, което е било намерение на природата, да се изведе навън. Гьоте вижда в природата големия творец, който не може да постигне напълно своите намерения, които, така да се каже, се изправят пред нас като една загадка. Творецът обаче разрешава тази загадка. Той е големият разрешител, тъй като си представя намеренията на природата до края и ги извежда от себе си в своите творби.
към текста >>

162. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Намерението трябва да пристъпи на сцената и затова той се нуждае от един друг език за тези свръхчовешки образи.
Рихард Вагнер чувства същото. Той иска да проникне до праизвора на нещата. Намерението трябва да пристъпи на сцената и затова той се нуждае от един друг език за тези свръхчовешки образи. Така той прибягва към музиката, за да изрази това.
към текста >>

163. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

С най-голяма стойност е не разкаянието, а намерението да осъществим определено действие по най-добрия начин.
В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм. Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път. С най-голяма стойност е не разкаянието, а намерението да осъществим определено действие по най-добрия начин. Обаче в намерението винаги ще открием следи от желанието.
към текста >>

Обаче в намерението винаги ще открием следи от желанието.
Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм. Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път. С най-голяма стойност е не разкаянието, а намерението да осъществим определено действие по най-добрия начин. Обаче в намерението винаги ще открием следи от желанието.
към текста >>

В този случай то се доближава до намерението.
Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми. В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори. Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре. Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание. Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение.
към текста >>

И у този друг човек живее „по-добрия" човек, който е винаги готов да се заеме с усъвършенствуването на нашите действия; така че във въздуха винаги се носи намерението, несъзнателното, подсъзнателното намерение: следващият път ти трябва да постъпиш още по-добре.
Дълбоко у всеки човек, сякаш в подземните пластове на неговата душа, е скрит „другия" човек. И у този друг човек живее „по-добрия" човек, който е винаги готов да се заеме с усъвършенствуването на нашите действия; така че във въздуха винаги се носи намерението, несъзнателното, подсъзнателното намерение: следващият път ти трябва да постъпиш още по-добре. И едва когато душата се освободи от тялото, това намерение се превръща в решение. Да, обикновено намерението остава само в зародишно състояние, а решението следва много по-късно. Решението има своите корени в Човекът-Дух, както намерението в Духът-Живот и чистото желание в Духът-Себе.
към текста >>

И едва когато душата се освободи от тялото, това намерение се превръща в решение.
Дълбоко у всеки човек, сякаш в подземните пластове на неговата душа, е скрит „другия" човек. И у този друг човек живее „по-добрия" човек, който е винаги готов да се заеме с усъвършенствуването на нашите действия; така че във въздуха винаги се носи намерението, несъзнателното, подсъзнателното намерение: следващият път ти трябва да постъпиш още по-добре. И едва когато душата се освободи от тялото, това намерение се превръща в решение. Да, обикновено намерението остава само в зародишно състояние, а решението следва много по-късно. Решението има своите корени в Човекът-Дух, както намерението в Духът-Живот и чистото желание в Духът-Себе.
към текста >>

Да, обикновено намерението остава само в зародишно състояние, а решението следва много по-късно.
Дълбоко у всеки човек, сякаш в подземните пластове на неговата душа, е скрит „другия" човек. И у този друг човек живее „по-добрия" човек, който е винаги готов да се заеме с усъвършенствуването на нашите действия; така че във въздуха винаги се носи намерението, несъзнателното, подсъзнателното намерение: следващият път ти трябва да постъпиш още по-добре. И едва когато душата се освободи от тялото, това намерение се превръща в решение. Да, обикновено намерението остава само в зародишно състояние, а решението следва много по-късно. Решението има своите корени в Човекът-Дух, както намерението в Духът-Живот и чистото желание в Духът-Себе.
към текста >>

Решението има своите корени в Човекът-Дух, както намерението в Духът-Живот и чистото желание в Духът-Себе.
Дълбоко у всеки човек, сякаш в подземните пластове на неговата душа, е скрит „другия" човек. И у този друг човек живее „по-добрия" човек, който е винаги готов да се заеме с усъвършенствуването на нашите действия; така че във въздуха винаги се носи намерението, несъзнателното, подсъзнателното намерение: следващият път ти трябва да постъпиш още по-добре. И едва когато душата се освободи от тялото, това намерение се превръща в решение. Да, обикновено намерението остава само в зародишно състояние, а решението следва много по-късно. Решението има своите корени в Човекът-Дух, както намерението в Духът-Живот и чистото желание в Духът-Себе.
към текста >>

Следователно, ако се обърнете към човека като към едно волево същество, Вие ще установите следните съставни части: Инстинкти, нагони, страсти и мотиви, а после леко отеква това, което вече живее в Духът-Себе, в Духът-Живот и в Човекът-Дух, съответно под формата на желание, намерение и решение.
Следователно, ако се обърнете към човека като към едно волево същество, Вие ще установите следните съставни части: Инстинкти, нагони, страсти и мотиви, а после леко отеква това, което вече живее в Духът-Себе, в Духът-Живот и в Човекът-Дух, съответно под формата на желание, намерение и решение.
към текста >>

Ето защо „желанието", „намерението" и „решението" имат подчертано изразен представен характер; впрочем ние ги изживяваме по нормален и човешки начин, само когато те се намират във взаимна хармония.
Всичко това има огромно значение за развитието на човека. Защото онова, което просветва така неуловимо, като нещо, принадлежащо сякаш към времето след смъртта, оживява за нас под формата на образи – именно между раждането и смъртта. Ето защо „желанието", „намерението" и „решението" имат подчертано изразен представен характер; впрочем ние ги изживяваме по нормален и човешки начин, само когато те се намират във взаимна хармония. В обикновения човешки живот между раждането и смъртта, изобщо не се проявява това, което всъщност са желанията, намеренията и решенията, погледнати от страна на по-дълбоката човешка природа. Намирайки се в обикновеното съзнание, Вие съвсем не знаете какво представлява „желанието". Вие имате само представа за желанието. Ето защо Хербарт е убеден, че още в представата за желанието е скрит подчертан волев елемент. Същото се отнася и за „намерението": Ние разполагаме само с представа за него.
към текста >>

Същото се отнася и за „намерението": Ние разполагаме само с представа за него.
Ето защо „желанието", „намерението" и „решението" имат подчертано изразен представен характер; впрочем ние ги изживяваме по нормален и човешки начин, само когато те се намират във взаимна хармония. В обикновения човешки живот между раждането и смъртта, изобщо не се проявява това, което всъщност са желанията, намеренията и решенията, погледнати от страна на по-дълбоката човешка природа. Намирайки се в обикновеното съзнание, Вие съвсем не знаете какво представлява „желанието". Вие имате само представа за желанието. Ето защо Хербарт е убеден, че още в представата за желанието е скрит подчертан волев елемент. Същото се отнася и за „намерението": Ние разполагаме само с представа за него.
към текста >>

Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята.
Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия. Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята. Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо. Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото! " И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.
към текста >>

164. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Днешното образование изобщо няма намерение да работи в тази насока; то просто полага грижи, хората да останат в непрогледен мрак.
Вече споменах, че обсъжданите теми са трудни за разбиране, най-вече защото нашата епоха не полага никакви усилия за тази цел. Днешното образование изобщо няма намерение да работи в тази насока; то просто полага грижи, хората да останат в непрогледен мрак. Какво постига впрочем днешното образование? Грубо казано, след като човек ни кога не е обръщал наопаки своя чорап или ръкавица, той няма да знае и нищо за вътрешната им страна; той има поглед само за онова, което е обърнато навън. Той получава само половината от необходимите понятия.
към текста >>

165. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Готфрид фон Булон, водачът на първия кръстоносен поход, е имал намерението да завладее из основи Ерусалим, за да стане противовесна сила на Рим.
Към всичко това се прибавя и все по-значимото противоречие между църквата и светските хора в епохата на кръстоносните походи. И може би не е излишно децата да разберат нещо, което е истина, но тенденциозни историци го прикриват във всичките му основни пунктове. Готфрид фон Булон, водачът на първия кръстоносен поход, е имал намерението да завладее из основи Ерусалим, за да стане противовесна сила на Рим. Това той и неговото приближени не са споделяли открито с останалите, но в сърцата си са носили бойния призив: "Йерусалим срещу Рим! " Те са си казвали: Да издигнем Йерусалим за център на християнството, за да не може Рим да бъде повече такъв. - Важно е на децата тактично да се предаде това водещо настроение на водачите на Първия кръстоносен поход.
към текста >>

166. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
към текста >>

167. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
към текста >>

168. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И когато един лекомислен професор по медицина, който изобщо няма сериозното намерение да навлиза в тези неща, а само да ги оклеветява пред света, когато с т.н.
Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото. Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм. Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава. Така стоят нещата и с останалите системи. И когато един лекомислен професор по медицина, който изобщо няма сериозното намерение да навлиза в тези неща, а само да ги оклеветява пред света, когато с т.н. "стомашна система" той иска да дискредитира това, което ние определяме като система на вещество обмена, тогава той постъпва съвсем нелепо. По този начин той доказва, че няма разбирането за истинския функционален замисъл на тази подялба, а че се ограничава само във видимите пространствени съотношения.
към текста >>

169. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както възпитателните, така и терапевтичните мерки.
Ако обобщите всичко, което казах вчера, Вие бихте могли да видите, че точно както в различните случаи на заболяване човек се ориентира за действителното положение на нещата именно чрез отделните симптоми, така и от това, което представлява душевният живот, от мисленето, чувствата и волята, човек може да направи своите заключения относно действителното положение в тази област. И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както възпитателните, така и терапевтичните мерки.
към текста >>

Наследствените качества изпъкват дотолкова, доколкото индивидуалността е твърде слаба, за да ги преодолее и да работи според намерението си и в съответствие с кармата.
От една страна, ние видяхме, че през първите 7 години тялото представлява един модел, по който индивидуалността изгражда второто тяло, което функционира през периода между смяната на зъбите и половата зрялост. Ако индивидуалността е по-силна от вложените в нея наследствени качества, тогава, сменяйки зъбите си, детето малко или много ги преодолява и се проявява – дори и външно – като индивидуалност в цялата си същност. Ако обаче индивидуалността на детето е слаба, тя ще бъде подтисната от наследствените качества, тя ще следва модела по такъв начин, че телесните черти ще се манифестират като една заробваща отливка на модела. И тогава говорим за наследствени качества в истинския смисъл на тази дума. Защото през периода между смяната на зъбите и половата зрялост всичко зависи от индивидуалността. Наследствените качества изпъкват дотолкова, доколкото индивидуалността е твърде слаба, за да ги преодолее и да работи според намерението си и в съответствие с кармата. Ето защо в този случай същинският кармически импулс изглежда заглушен от наследствените качества.
към текста >>

170. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде изучена: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение.
Тогава възпитателят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си изработи едно специфично качество. Например той ще знае, че такива деца имат една постоянна представа: те мислят, че трябва да свършат нещо, но не могат да го направят. Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде изучена: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение. Изучете душевния живот на такива деца, за които говорих, и обърнете внимание на следното. Детето си казва: Аз искам да направя нещо, но всъщност не мога; все пак трябва да го направя, но то ще е по-различно, отколкото трябва да бъде.
към текста >>

171. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ето, сега Вие имате намерение да вършите нещо в помощ на изоставащите деца.
Ето, сега Вие имате намерение да вършите нещо в помощ на изоставащите деца. На първо място Вие трябва да обърнете внимание на това, което живее като педагогическо течение в рамките на антропософското движение. Педагогическото течение следва да бъде за Вас нещо, което се влива във Вашата собствена дейност. Нека да е ясно: Педагогическото течение съдържа в себе си нещо, което оказва лечебно въздействие върху обикновения човек. И още: Медицинската Секция към Гьотенума може да Ви даде това, което задълбочава педагогическите въздействия при хора с едни или други абнормности. А когато сами напреднете в тази област, скоро ще откриете, че не съществуват правила, според които: това е добро в този случай, това не е добро в този случай!
към текста >>

Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен.
Ето какво може да се каже, като един вид основополагащ камък, в началото на едно такова начинание, каквото е Вашето. Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на учението, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото учение, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване. Прикритата съпротива срещу онези, които поемат отговорността е нещо, което занапред трябва да изчезне; тогава принадлежността към Школата ще внася необходимия коректив в случаите, че липсва необходимото разбиране, а ако то липсва, тогава принадлежността към Школата трябва да бъде прекратена. Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен. И всеки член на Антропософското общество се беше ангажирал с „волята” според своите лични предпочитания. През периода преди Коледното събрание това беше един прафеномен в нашето общество. Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „мислите” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки. И това се правеше толкова ясно, че дори не се забелязваше и хората вярваха точно в обратното. Обаче цялото може да бъде излекувано само, ако членовете осъзнаят, че съществува и „волята”, и тази воля на обществото произлиза от Ръководството на Гьотенума.
към текста >>

172. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство.
Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство. Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен. Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му. Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно. Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството. Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство. Но ние виждаме, как Кармата от предишния живот формено бликва, виждаме я да прескача от единия живот в другия, така че може да кажем: видяхме следното.
към текста >>

173. Бележки към настоящото издание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Такова е било намерението на Рудолф Щайнер по отношение на този курс.
Тук се отнасят около 70 промени в текста. Посочените записи, освен това, съдържат множество рисунки, благодарение на което са се запазили рисунките, които е чертаел в хода на изложението лекторът.Там където предлаганият текст се отклонява от първото издание, става дума или само за стилистични промени, или за собствени корекции. Първите са многобройни, доколкото двата текста служат за различни цели. Първото издание е представлявало работен материал за определен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг слушатели. Затова това издание се е разпространявало само в номерирани екземпляри, предназначени не просто за четене, а за собствена работа, особено при изследванията в дадено направление. Такова е било намерението на Рудолф Щайнер по отношение на този курс. За изданието в събраните съчинения такова ограничение липсва. Това предявява към формата на текста други изисквания, които са довели до стилистичните промени. Корекциите са в диапазона от тривиални до по-отговорни в случай на допълване на липсващи думи или даже няколко думи. Такъв род корекции, които са неизбежни при пропуски в стенограмата или при волностите на свободния изказ, са предприети още в първото издание и почти без промени са включени в новия текст. Има места, които показват, доколко постскриптът може да се измени вследствие погрешно прочитане на стенограмата, което още един път показва значението на оригиналната стенограма.
към текста >>

174. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р.
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р. Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания. Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес.
към текста >>

Нашето намерение съвсем не е да критикуваме; искаме само да проучим, как става, че един човек клокочещ от външна дейност, е толкова миролюбив в неговия вътрешен живот, и да съпоставим след това тези два толкова различни аспекта.
Нашето намерение съвсем не е да критикуваме; искаме само да проучим, как става, че един човек клокочещ от външна дейност, е толкова миролюбив в неговия вътрешен живот, и да съпоставим след това тези два толкова различни аспекта.
към текста >>

175. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът.
Това не трябва да се взема като една критика на научните теории; то е просто едно описание. Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът. Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи. Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>

176. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига.
Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига. Ще констатирам просто, че когато изучаваме неговите идеи, ние сме заставени да търсим техния произход в едно още по-далечно минало от това, в което той е живял. Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата.
към текста >>

177. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

Изнасяйки този курс, в който бях помолен да опиша историческото развитие на научната мисъл, моето намерение беше да завърша това историческо изследване с един начин на познание, което може да даде практическите резултати.
Изнасяйки този курс, в който бях помолен да опиша историческото развитие на научната мисъл, моето намерение беше да завърша това историческо изследване с един начин на познание, което може да даде практическите резултати. Защото необходимо е Антропософското Движение да стане плодотворно в различни области на човешката дейност.
към текста >>

178. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

От нашето Антропософско движение поискаха да се създадат стопански предприятия с намерение да се противопоставят на това състояние на нещата.
Тъкмо земеделието по най-сериозен начин е засегнато от мисленето на новото време. Вижте, цялото това мислене на новото време, особено по отношение на стопанския характер, възприе форми, за чието разрушително значение много хора все още едва се досещат. От нашето Антропософско движение поискаха да се създадат стопански предприятия с намерение да се противопоставят на това състояние на нещата. Тези стопански предприятия бяха създадени от икономисти и търговци, но те не успяха напълно да осъществят първоначалните си намерения главно поради това, че в нашето съвремие действат премного сили, които противоречат на правилното разбиране на една такава кауза. Отделният човек е безпомощен срещу тези сили и затова първо началната идея на тези опрени на Антропософското движение стремежи не достигна досега дори до разискване. За какво се касаеше практически?
към текста >>

179. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Колкото до намерението, същественото тук е дали то е добро или е лошо намерение.
Колкото до намерението, същественото тук е дали то е добро или е лошо намерение. Какво имате пред вид като казвате: „когато се унищожава, когато се разрушава“? Вземете в неговата цялост начина, по който трябва да се разсъждава за тези неща. Ако си помислите по този начин за днешната лекция например, в която обърнах внимание, че когато човек познава една работа и вижда как тя се осъществява, вижда например през какъв процес преминава в животното лененото семе и морковите, как всичко това става действителност, тогава човек не може да не бъде обзет от известно смирение. С това Вие придобивате възможността да работите за благото на човечеството, за благото на Вселената. Вредна работа е тази, която се върши пряко с лошо намерение, би трябвало да е налице вече лошо намерение.
към текста >>

Вредна работа е тази, която се върши пряко с лошо намерение, би трябвало да е налице вече лошо намерение.
Колкото до намерението, същественото тук е дали то е добро или е лошо намерение. Какво имате пред вид като казвате: „когато се унищожава, когато се разрушава“? Вземете в неговата цялост начина, по който трябва да се разсъждава за тези неща. Ако си помислите по този начин за днешната лекция например, в която обърнах внимание, че когато човек познава една работа и вижда как тя се осъществява, вижда например през какъв процес преминава в животното лененото семе и морковите, как всичко това става действителност, тогава човек не може да не бъде обзет от известно смирение. С това Вие придобивате възможността да работите за благото на човечеството, за благото на Вселената. Вредна работа е тази, която се върши пряко с лошо намерение, би трябвало да е налице вече лошо намерение. Така че аз не мога добре да си представя, че може да се действа зле, ако същевременно това служи на морала. Мислите ли, че е по-малко лошо да преследвате животното и да го убиете?
към текста >>

180. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката.
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката. По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план.
към текста >>

181. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

В Селскостопанския курс не намираме никакъв намек за такова намерение да се произведе противоположно действие на препарата.
В Селскостопанския курс не намираме никакъв намек за такова намерение да се произведе противоположно действие на препарата. Щайнер идва само до едно подълбоко проникване на водата с препарата,[12] а не, съвсем не за противоположно действие.[13][14]
към текста >>

182. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Днес съвсем нямаме намерение да решаваме коя от тези две представи е вярна.
Днес съвсем нямаме намерение да решаваме коя от тези две представи е вярна. Днес ние искаме просто да изясним как си е представял света Данте, този велик ум на онова време, отстоящо от нашето само на шест столетия: сега при нас са 1900-те години, а тогава са били 1300-те години. Нека да не мислим, че едното е невярно, а другото вярно; да изясним какво е мислил за това Данте. Неговите представи се свеждали до следното (рис.): в центъра на мировата система се намира Земята. Отношението на Земята към Луната не е такова, че Луната само отразява получената от Слънцето светлина, не; Земята даже не просто е обкръжена, тя е забулена от Лунната сфера като с обвивка. Земята изцяло е включена в Лунната сфера.
към текста >>

183. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Не, намерението й е било да даде за всички хора такова учение, което е давало възможност да се установи равновесие между ариманичното и луциферичното.
Обаче това Същество, за Което ви говорих миналата лекция, Което е било родено в поврата на времената и е преживяло тридесет и три години, тази Личност не е била такава, каквато я описват хората. Не, намерението й е било да даде за всички хора такова учение, което е давало възможност да се установи равновесие между ариманичното и луциферичното. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между ариманичното и луциферичното. Наистина можеш да бъдеш християнин съвсем не в смисъла, който хората влагат днес.
към текста >>

184. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

«Имам също намерение да направя в последствие съобщение за това, в какво от медицинска гледна точка се състои действието на медотерапията... Нашите успехи ни насърчават да проследим по-дълбоките връзки.
«Имам също намерение да направя в последствие съобщение за това, в какво от медицинска гледна точка се състои действието на медотерапията... Нашите успехи ни насърчават да проследим по-дълбоките връзки. Макар и да знам, че още дълго няма да успеем да проникнем в същността на този въпрос, въпреки това ми се иска още сега, на основата на нашия опит и резултатите от изследванията да осветим направленията, по които, по мое мнение, трябва да се развиват по-нататъшните изследвания».
към текста >>

185. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън.
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение. Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това. Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.
към текста >>

186. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Работата е там, че потта винаги има тенденция, има намерение да подражава на облика на човека, да имитира формата му.
Древните казвали: ако човек се поти нормално, от всички страни той се облича в покров от пот (вж рис.). Това първо. Но човек отделя пот по цялата повърхност на своето тяло. Ако би могла да се втвърди, да се фиксира тази пот, която човек е отделил, а самият човек да се отстрани, да се извлече - представете си, какво би било (показва го на рисунка), тук човек страшно се поти, тялото му по цялата си повърхност се покрива с пот, -представете си, ако бих могъл да извлека самия човек навън, а потта да остане тук; това би бил пълен отпечатък на човека, целият човек от пот би стоял тук! Много интересно, нали? Работата е там, че потта винаги има тенденция, има намерение да подражава на облика на човека, да имитира формата му.
към текста >>

187. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Знаете, че причина за Световната война беше преди всичко намерението да се направи път през Турция, на който едното разклонение да се насочи към Индия, а другото - към Арабия.
Дълго време те са се намирали под владичеството на англичаните, така е и днес, но въпреки всичко индусите се надигат и тези, които в Англия могат да прогнозират, изпитват откровен страх, че някога индусите могат да станат независими. Днес съществува голямо индийско движение. Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини. Тук, в Арабия, също така живеят хора, в по-голяма или по-малка степен намиращи се под господството на англичаните. Това е все още почти непроходимата местност Арабия. Знаете, че причина за Световната война беше преди всичко намерението да се направи път през Турция, на който едното разклонение да се насочи към Индия, а другото - към Арабия. Това се канеше да направи Германия. Вследствие на това другите народи изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия. Тук някога е била Сирия. (Рис. 1)
към текста >>

57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята».
[9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те?
към текста >>

188. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава.
Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр. ) се разпространявало нещо грубо, по-късно проявило се като римското господство.
към текста >>

189. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Така съзрявало намерението: ние искаме да видим откъде те вземат своята мъдрост.
Вследствие на факта, че арабите донесли науката, вследствие на това, че човек се запознавал с древната из-точна мъдрост, възникнало много силното усещане: свещениците, които ни учат, съвсем нищо не знаят! Има много по-голяма мъдрост от тази, на която те ни учат. Така съзрявало намерението: ние искаме да видим откъде те вземат своята мъдрост. Така възникнала тенденцията, намерението истински да се изучава Библията, човек да се запознае с Новия Завет. Оттук възникнала третата форма на християнството: евангелското християнство, което по-късно получило в Лутер[7] своя особен представител, макар в съответствие с посочените тенденции това да се е формирало значително по-рано.
към текста >>

Така възникнала тенденцията, намерението истински да се изучава Библията, човек да се запознае с Новия Завет.
Вследствие на факта, че арабите донесли науката, вследствие на това, че човек се запознавал с древната из-точна мъдрост, възникнало много силното усещане: свещениците, които ни учат, съвсем нищо не знаят! Има много по-голяма мъдрост от тази, на която те ни учат. Така съзрявало намерението: ние искаме да видим откъде те вземат своята мъдрост. Така възникнала тенденцията, намерението истински да се изучава Библията, човек да се запознае с Новия Завет. Оттук възникнала третата форма на християнството: евангелското християнство, което по-късно получило в Лутер[7] своя особен представител, макар в съответствие с посочените тенденции това да се е формирало значително по-рано.
към текста >>

Отначало намерението да се запознаят с християнството, да го изучат бил вътрешен стремеж.
Тук (показва рисунката - Рис. 9) се образувало братство, получило името «Моравски братя». Какво са търсели тези братства? Тези братства казвали: от Рим не се разпространява истинското християнство. Християнството е такова, че с него трябва отначало да се запознаеш, с него трябва да се запознаеш посредством вътрешния живот. Отначало намерението да се запознаят с християнството, да го изучат бил вътрешен стремеж. Едва по-късно започнали да казват: трябва да се изучава Евангелието. Но и едното, и другото имали един източник.
към текста >>

190. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей.
Какво означава това, господа? Какво означава, когато за човека, написал «Хелианд», са съвсем безразлични външните факти, които е можело да се видят с очи в Палестина? Той даже няма желание да ги опише вярно! Външната картина го оставя безразличен. Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей. И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка. Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността. Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог. Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил.
към текста >>

191. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

При египтяните обичаят да се правят мумии е бил продиктуван от определено намерение.
При египтяните обичаят да се правят мумии е бил продиктуван от определено намерение. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята[1]. Те не са желаели това. Балсамирайки труповете, с това са пречели на слизането долу. Те искали да запазят за човека удобството от пребиваването в духовния свят. Следствие от това е било, че те не само са консервирали мумиите, но и с познаване на въпроса са използвали вещества.
към текста >>

Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята[1].
При египтяните обичаят да се правят мумии е бил продиктуван от определено намерение. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята[1]. Те не са желаели това. Балсамирайки труповете, с това са пречели на слизането долу. Те искали да запазят за човека удобството от пребиваването в духовния свят. Следствие от това е било, че те не само са консервирали мумиите, но и с познаване на въпроса са използвали вещества. С дълбоко познание те използвали такива вещества, които позволявали на физическите съединения да запазят такава прекрасна форма, че ние и до днес държим в музеите тези мумии.
към текста >>

[1] Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г.
[1] Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г. и от 5 март 1924 г от този том.
към текста >>

192. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Представете си какво би било в случай, че римляните просто бяха завладели Палестина, убивайки хората, които са искали да убият, и евреите още тогава биха имали намерение или стремеж да се смесят с другите народи?
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, тук трябва да разглеждаме като цяло както формата, така и характерът на това изгнание. Еврейският народ, живял по времето на Христа, сред който Христос умря, е живял в обкръжението на съвсем друг народ, сред римляни. Представете си какво би било в случай, че римляните просто бяха завладели Палестина, убивайки хората, които са искали да убият, и евреите още тогава биха имали намерение или стремеж да се смесят с другите народи? Какво би станало в този случай? Римляните биха завоювали Палестина, избивайки част от евреите, други биха били, както се казва днес, тъй като това се прави навсякъде, изселени и биха могли да живеят някъде на друго място.
към текста >>

Но евреите са нямали нито намерение, нито стремеж да се смесват с другите.
Но евреите са нямали нито намерение, нито стремеж да се смесват с другите. Напротив, навсякъде, където се оказвали макар и няколко евреи, те живеели изключително едни с други. Били са разпръснати по всички посоки, но благодарение на факта, че са живеели само едни с други, сключвали са бракове само в своя кръг, е ставало видно, било е забелязано, че те, като евреи, са чужди. В противен случай никой не би забелязал, че те се намират в изгнание. Този стремеж на самите евреи довел до това, че станало видно: те се намират в изгнание. Това стои в целия характер на еврейството.
към текста >>

193. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Те имат напълно честното намерение да опознаят духовния свят.
Но какво всъщност бихме могли да кажем на тези хора? Такива хора се стремят към познание на духовния свят. Те имат напълно честното намерение да опознаят духовния свят. Духовете не могат да се видят. Тях не можеш да ги видиш и не можеш да ги чуеш, тъй като те нямат тяло. И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко. Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат научени по друг начин! Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете.
към текста >>

194. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Той ми каза, че за начало вече е унищожил няколко човека, за да изпълни своето намерение за унищожаването на това, което той сам е създал.
Веднъж се запознах с човек, който - както всъщност и трябва да бъде, ако човек следва учението - съвсем се беше проникнал от учението на Кант. Той си беше казал така: «Нали сам съм създал всичко -планините, облаците, звездите, всичко, и човечеството също сам съм създал, и всичко в света съм го създал аз. Но на мен не ми харесва това, което съм създал. И аз искам отново да унищожа всичко това». И тук той каза: «За начало утрепах няколко човека» - защото това беше един луд. Той ми каза, че за начало вече е унищожил няколко човека, за да изпълни своето намерение за унищожаването на това, което той сам е създал. Аз му казах, че следва да се замисли над това, в какво се състои разликата от следния вид. Той има чифт ботуши. Според теорията на Кант ги е направил той. Но нека се замисли над факта, че освен че е създал тези ботуши - като явление, - над тях е поработил и обущарят!
към текста >>

195. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята».
6а. Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те?
към текста >>

33. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г.
33. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г. и от 5 март 1924 г от този том. Вж. бел. 6а.
към текста >>

196. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня.
С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия. Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня. Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно. Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата. От това зависи извънредно много. Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот.
към текста >>

НАГОРЕ

7.1150979995728