Търсене в текстове за 'молитвата'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 64 резултата от 36 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'молитвата'.

1. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Молитвата необходимост беше
описани умело за утешение на простия народ. В душата си изпитвах истинско блаженство, погледнех ли с възторг към висшите духовни сфери. Молитвата необходимост беше за моето сърце. Образованието си получих в манастир, учителите ми монаси бяха, а най-големият копнеж за мене бе монах да стана –
към текста >>

2. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

с молитвата си търсих я в опасност,
Възвишен писмо от пламък свети! Пламти любов към светлата душа на нашия водач, любов, тъй дълго съпътствала ме в земния живот, в духа намирала ме в час, когато с молитвата си търсих я в опасност, дори когато тя самата беше далече във духовни висини. Сияйна любовта ми се явява. О, думи на любов, от мене нека към другата душа да прозвучите.
към текста >>

3. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане
Изживяването на Бъдни вечер в древните мистерии. Христос като носител на духовното прераждане. Легендата за коледното дърво. Кръстът с розите – символ за победа на вечното над преходното. Седемте коледни символа. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. Молитва и медитация. Пътища към единение на душата с духовно-божественото. Горната троица и четирите по-нисши части на човешкото същество и тяхната взаимовръзка със седемте молби в молитвата Отче наш. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
към текста >>

Горната троица и четирите по-нисши части на човешкото същество и тяхната взаимовръзка със седемте молби в молитвата Отче наш.
Седемте коледни символа. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. Молитва и медитация. Пътища към единение на душата с духовно-божественото. Горната троица и четирите по-нисши части на човешкото същество и тяхната взаимовръзка със седемте молби в молитвата Отче наш. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. Движение и преобразуване, основен принцип на духовния свят. Мировата душа излива в началото единна астрална субстанция в човешките тела. Школата на туранските адепти и следствията ѝ във великите прарелигии. Въздействието на молитвата Отче наш произлиза от включените в нея мисли.
към текста >>

Въздействието на молитвата Отче наш произлиза от включените в нея мисли.
Горната троица и четирите по-нисши части на човешкото същество и тяхната взаимовръзка със седемте молби в молитвата Отче наш. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. Движение и преобразуване, основен принцип на духовния свят. Мировата душа излива в началото единна астрална субстанция в човешките тела. Школата на туранските адепти и следствията ѝ във великите прарелигии. Въздействието на молитвата Отче наш произлиза от включените в нея мисли. Азовото съзнание се запазва в човечеството до края на развитието му. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция Берлин, 4 март 1907 г. Предишни и бъдещи стадии в земната еволюция. Функцията на далака.
към текста >>

4. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя бог, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове.
Той живее в нея. Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа сили. От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране. За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия. Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог. На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя бог, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове. Преди всичко трябва да си изясним, че това, което в много случаи се смята за молитва, в никакъв случай не би важало за молитва в прахристиянски смисъл, а още повече в смисъла на основателя на християнската религия, самия Христос Исус. В истинския християнски смисъл молитва никога не представлява това, което отделният човек измолва от своя бог, което следва да задоволи собствените му егоистични желания. Когато някой измолва или изпросва изпълнението на личните си желания, естествено много скоро се стига дотам съвсем да изпусне от вниманието си универсалността и обхватността в изпълняване на търсеното чрез молитвата. Той предполага, че Бог ще задоволи именно неговите желания. Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време.
към текста >>

Когато някой измолва или изпросва изпълнението на личните си желания, естествено много скоро се стига дотам съвсем да изпусне от вниманието си универсалността и обхватността в изпълняване на търсеното чрез молитвата.
За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия. Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог. На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя бог, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове. Преди всичко трябва да си изясним, че това, което в много случаи се смята за молитва, в никакъв случай не би важало за молитва в прахристиянски смисъл, а още повече в смисъла на основателя на християнската религия, самия Христос Исус. В истинския християнски смисъл молитва никога не представлява това, което отделният човек измолва от своя бог, което следва да задоволи собствените му егоистични желания. Когато някой измолва или изпросва изпълнението на личните си желания, естествено много скоро се стига дотам съвсем да изпусне от вниманието си универсалността и обхватността в изпълняване на търсеното чрез молитвата. Той предполага, че Бог ще задоволи именно неговите желания. Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време. Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата?
към текста >>

Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата.
Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време. Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията.
към текста >>

Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си.
Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията. Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез мислите на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света. С молитвата се постига същото повече по чувствен начин.
към текста >>

С молитвата се постига същото повече по чувствен начин.
Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията. Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез мислите на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света. С молитвата се постига същото повече по чувствен начин. Така виждаме, че както с молитвата, така и с медитацията се търси съединяването на душата с протичащите в света божествени течения, т. е. това, което на най-висшата степен, така наречената Unio mystica е мистическото съединение с Бог. Оттам началото започва както от молитвата, така и от медитацията. Човекът никога не би могъл да се съедини със своя бог, никога не би се свързал с висшите духовни същества, ако самият той не стане проявление на тази божествено-духовна същност. Както всички знаем, човекът е с двустранна природа.
към текста >>

Така виждаме, че както с молитвата, така и с медитацията се търси съединяването на душата с протичащите в света божествени течения, т. е.
Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията. Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез мислите на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света. С молитвата се постига същото повече по чувствен начин. Така виждаме, че както с молитвата, така и с медитацията се търси съединяването на душата с протичащите в света божествени течения, т. е. това, което на най-висшата степен, така наречената Unio mystica е мистическото съединение с Бог. Оттам началото започва както от молитвата, така и от медитацията. Човекът никога не би могъл да се съедини със своя бог, никога не би се свързал с висшите духовни същества, ако самият той не стане проявление на тази божествено-духовна същност. Както всички знаем, човекът е с двустранна природа. Той има четирите части на човешката същност, които често сме споменавали: физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и аза.
към текста >>

Оттам началото започва както от молитвата, така и от медитацията.
Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията. Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез мислите на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света. С молитвата се постига същото повече по чувствен начин. Така виждаме, че както с молитвата, така и с медитацията се търси съединяването на душата с протичащите в света божествени течения, т. е. това, което на най-висшата степен, така наречената Unio mystica е мистическото съединение с Бог. Оттам началото започва както от молитвата, така и от медитацията. Човекът никога не би могъл да се съедини със своя бог, никога не би се свързал с висшите духовни същества, ако самият той не стане проявление на тази божествено-духовна същност. Както всички знаем, човекът е с двустранна природа. Той има четирите части на човешката същност, които често сме споменавали: физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и аза. В аза той има зародиша за бъдещето: манас, будхи, атма, или дух-себе, дух-живот, човек-дух. Ако искаме правилно да опознаем връзката между тези две същности, трябва да се преместим във времето на пораждането на човечеството.
към текста >>

Така в седемте молби на молитвата не виждате нищо друго освен израз на това, че когато човешката душа се издигне по правилния начин, измолва от божествената воля да поведе отделните части на човека към такова развитие, в което човекът да намери правилния си жизнен път през Универсума, да развие по правилния начин всички части на своето същество.
«И прости греховете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници.» Компенсацията на това, което става чрез престъпленията на етерното или жизненото тяло. Какво ще кажем по отношение на астралното тяло? «И не ни води в изкушение...» А какво ще кажем по отношение на аза? «... а ни избави от злото.» Така в седемте молби на молитвата не виждате нищо друго освен израз на това, че когато човешката душа се издигне по правилния начин, измолва от божествената воля да поведе отделните части на човека към такова развитие, в което човекът да намери правилния си жизнен път през Универсума, да развие по правилния начин всички части на своето същество. Отче наш следователно е молитва, чрез която човекът в моменти на желание може да се издигне до смисъла на развитието на седемчленната си човешка същност. А седемте молби, дори когато се казват от най-наивния човек, който не може да ги разбере, са израз на духовнонаучното възприемане на човешката натура. Всичко, което някога е съществувало в големите религиозни общества като медитационни мантри, е произлязло от тайната наука. Можете да вземете всички истински молитви и да ги разнищите дума по дума, никога няма да откриете, че в тях има само произволно подредени думи. Не, че се е следвал някакъв тъмен инстинкт и някой е подредил хубави думи, не!
към текста >>

И великият посветен, основателят на християнството Христос Исус, в момента, когато е дал молитвата, е имал предвид седемте члена на човешката същност.
Всичко, което някога е съществувало в големите религиозни общества като медитационни мантри, е произлязло от тайната наука. Можете да вземете всички истински молитви и да ги разнищите дума по дума, никога няма да откриете, че в тях има само произволно подредени думи. Не, че се е следвал някакъв тъмен инстинкт и някой е подредил хубави думи, не! Великите мъдреци са извлекли молитвените формули от съкровищата на мъдростта, които днес се наричат наука за духа. Няма истински молитвени формули, които да не са родени от великата мъдрост. И великият посветен, основателят на християнството Христос Исус, в момента, когато е дал молитвата, е имал предвид седемте члена на човешката същност. Той е дал в молитвата израз на тази седемчленна същност на човека. Така са подредени всички молитви. Не биха ли били така подредени, нямаше да имат сила да действат през хилядолетията. Само подреденото в този смисъл има сила да действа също и в наивния човек, който дори не разбира смисъла на думите. Сравняване на живеещото в душата на човека с разиграващото се в природата ще изясни това.
към текста >>

Той е дал в молитвата израз на тази седемчленна същност на човека.
Можете да вземете всички истински молитви и да ги разнищите дума по дума, никога няма да откриете, че в тях има само произволно подредени думи. Не, че се е следвал някакъв тъмен инстинкт и някой е подредил хубави думи, не! Великите мъдреци са извлекли молитвените формули от съкровищата на мъдростта, които днес се наричат наука за духа. Няма истински молитвени формули, които да не са родени от великата мъдрост. И великият посветен, основателят на християнството Христос Исус, в момента, когато е дал молитвата, е имал предвид седемте члена на човешката същност. Той е дал в молитвата израз на тази седемчленна същност на човека. Така са подредени всички молитви. Не биха ли били така подредени, нямаше да имат сила да действат през хилядолетията. Само подреденото в този смисъл има сила да действа също и в наивния човек, който дори не разбира смисъла на думите. Сравняване на живеещото в душата на човека с разиграващото се в природата ще изясни това. Разгледате ли едно растение, то ви възхищава и вие не се нуждаете да знаете за големите универсални закони, които са го породили.
към текста >>

Трябва ли молитвата да е действаща молитва, не може да бъде произволно измислена, а трябва да е произлязла от правечните закони на мъдростта.
Разгледате ли едно растение, то ви възхищава и вие не се нуждаете да знаете за големите универсални закони, които са го породили. Растението е тук и вие можете да се издигнете душевно чрез него. То не би могло да бъде създадено, ако в него не бяха се излели правечните закони. Наивният човек не се нуждае от разбирането на тези закони. Но ако трябва растението да се създаде, то трябва да произлезе от законите. Трябва ли молитвата да е действаща молитва, не може да бъде произволно измислена, а трябва да е произлязла от правечните закони на мъдростта. Няма молитва с истинско значение за разбиращия и неразбиращия, ако не е произлязла от прамъдростта. Днес за хората, които са наблюдавали растението толкова дълго и са му се радвали, е настъпила епохата, когато могат да бъдат поведени към изпълнените с мъдрост закони. В продължение на две хилядолетия християните са живели така, както наивният човек гледа растението. В бъдеще човекът ще опознае силата на молитвата, изхождайки от дълбоката прамъдрост, от която молитвата е произлязла. Всички молитви, особено централната молитва на християнския живот Отче наш, са израз на тази прамъдрост.
към текста >>

В бъдеще човекът ще опознае силата на молитвата, изхождайки от дълбоката прамъдрост, от която молитвата е произлязла.
Но ако трябва растението да се създаде, то трябва да произлезе от законите. Трябва ли молитвата да е действаща молитва, не може да бъде произволно измислена, а трябва да е произлязла от правечните закони на мъдростта. Няма молитва с истинско значение за разбиращия и неразбиращия, ако не е произлязла от прамъдростта. Днес за хората, които са наблюдавали растението толкова дълго и са му се радвали, е настъпила епохата, когато могат да бъдат поведени към изпълнените с мъдрост закони. В продължение на две хилядолетия християните са живели така, както наивният човек гледа растението. В бъдеще човекът ще опознае силата на молитвата, изхождайки от дълбоката прамъдрост, от която молитвата е произлязла. Всички молитви, особено централната молитва на християнския живот Отче наш, са израз на тази прамъдрост. И както светлината се проявява в света в седем багри, звукът – в седем тона, така седмократно издигащият се към своя Бог човешки живот се изразява в седемте молби на Отче наш в седем различни възвишени чувства, отнасящи се до седмочленната натура на човека. Така Отче наш застава пред душата на антропософите като израз на седмочленния човек. -------------------------------------------------------------- 86) Мат: 26, 39.
към текста >>

5. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Молитвата Отче наш е израз на седмочленната човешка природа.
Това е много по-вътрешен начин на отношения между ученика и учителя. Можете да го разберете от спиралата, която директно е предизвиквала чувства. Днес се дават понятия и чувствата трябва да се възпламенят от тях. Но религиозните форми са се породили именно по този начин на въздействие чрез живота. Именно седемчленната природа на човека е нещо, споделяно в туранската школа на адептите88. Молитвата Отче наш е израз на седмочленната човешка природа. Тя е била обяснявана на ученика на туранските адепти, като му е било давано да чуе една тонова гама като сетивен образ, примесен с определени цветови представи и аромати. Лежащото в седмочленната тонова гама се издигало в него като вътрешно изживяване, а външното представлявало само средство. Великите основатели на религиите го изливали в определени форми и това е излял най-великият от тях в молитвата Отче наш и всеки, който си казва молитвата Отче наш, получава нейното въздействие. Отче наш е молитва, която ще има значение и след хиляди години, понеже е мисловна мантра. Въздействието на Отче наш е било влято в мислите, и както е вярно, че човекът може много добре да смила храната, без някой физиолог да му казва как да го прави, също така е истина, че който се моли с Отче наш, чувства въздействието без да му се обяснява.
към текста >>

Великите основатели на религиите го изливали в определени форми и това е излял най-великият от тях в молитвата Отче наш и всеки, който си казва молитвата Отче наш, получава нейното въздействие.
Но религиозните форми са се породили именно по този начин на въздействие чрез живота. Именно седемчленната природа на човека е нещо, споделяно в туранската школа на адептите88. Молитвата Отче наш е израз на седмочленната човешка природа. Тя е била обяснявана на ученика на туранските адепти, като му е било давано да чуе една тонова гама като сетивен образ, примесен с определени цветови представи и аромати. Лежащото в седмочленната тонова гама се издигало в него като вътрешно изживяване, а външното представлявало само средство. Великите основатели на религиите го изливали в определени форми и това е излял най-великият от тях в молитвата Отче наш и всеки, който си казва молитвата Отче наш, получава нейното въздействие. Отче наш е молитва, която ще има значение и след хиляди години, понеже е мисловна мантра. Въздействието на Отче наш е било влято в мислите, и както е вярно, че човекът може много добре да смила храната, без някой физиолог да му казва как да го прави, също така е истина, че който се моли с Отче наш, чувства въздействието без да му се обяснява. Въздействието на Отче наш е налице, понеже лежи в мощта на самите мисли. Но към това се прибавя и по-висше познание, което предава по-дълбоко значение на Отче наш и никой не бива да го игнорира. Такъв е пътят, който са изминали религиозните истини.
към текста >>

6. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Чухме как думите «името», «царството» и «волята» от молитвата Отче наш са свързани с тези три висши същности в човешката природа.
Оттам също и този, който е написал нещата през 6-ти век, когато писането е станало обичайно, също е носил това име. Само който знае това, може да разбере какво значение е имало то за Дионисиевата школа. Нека сега да се осведомим в смисъла на истинското християнство относно трите думи: Отец, Син и Дух. При разглеждането на Отче наш95 видяхме от друга гледна точка какво лежи в тези три думи. Опознахме това от божественото, което се изразява в трите висши части на човешката природа – атма, будхи, манас. Чухме как думите «името», «царството» и «волята» от молитвата Отче наш са свързани с тези три висши същности в човешката природа. Днес искаме да разгледаме тези три човешки същности от друга гледна точка, както е правено в езотеричното християнско обучение. Накратко, нека да си спомним какво е отношението между нисшата и висшата човешка природа. В това християнско обучение винаги се е учило, че човекът се състои от физическо, етерно или жизнено и астрално тяло и че в тези три човешки тела азът живее като най-вътрешната същност на човешкото същество. Това е било някога така наречената свещена четворка, за която винаги се е говорило в онези времена: физическо, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и аз. Научихме също как в течение на човешкото развитие тези три тела се преобразуват от аза.
към текста >>

7. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

послушен, тих и от молитвата окрилен
камбанен смътен звън събужда Марко. Той незабавно скача от леглото, молитвения призив да последва. Припряно се облича и прескача прага, сърцето му пред него църквата достига, послушен, тих и от молитвата окрилен звъни, но бравата залостена намира. И както се ослушва, в мига същ дочува трикратен удар върху метална руда. Не удар на часовник или звън камбанен, от флейта звуци се преливат странно,
към текста >>

8. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Чрез молитвата на Господа бяха яли те хляба.
"Тогава Исус взе хлябовете и като благодари той ги раздели на онези които бяха насядали; даде им също и от рибите, колкото искаха. " Но точният смисъл на тези думи е лошо предаден от преданието; в първичния текст думите са слените: Учениците предадоха на другите хлябовете и рибите и ги оставиха да правят каквото си искаха с хлябовете и рибите; но в този момент никой не искаше да прави нещо друго освен да изпитва силата, която се излъчваше от мощното етерно тяло на Христа. И кое ги насити? 23-тият. стих го казва: "В това време други лодки пристигнаха от Тивериада, близо до мястото където бяха яли хляба, защото Господ беше благодарил" Чрез молитвата на Господа бяха яли те хляба. Те бяха яли без да извършат физическия акт. Също и Христос може да обясни по-късно, какво се беше случило, казвайки: "Аз Съм хлябът на живота. " Това, което те бяха приели в себе си, което бяха яли, е силата излъчваща се от Христовото тяло и от него остават остатъци. Тази сила действува с такава мощ, че след като ги е наситила всички, те можеха да съберат още. За духовния поглед човешкото тяло е съставено от дванадесет части, на които могат да се дадат следните на именования: Овен-за главата; Телец-за гръкляна; Близнаци-за горните крайници; Рак-за гръдния кош; Лъв-за областта на сърцето; Дева-за туловището; Везни-за кръста: Скорпион-за половите органи; Стрелец-за бедрата; Козирог-за коленете; Водолей-за пищялите: и Риби-за краката.
към текста >>

9. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

То би трябвало да бъде свързано с настроение на душата, близко до молитвата, където познанието става молитва.
Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото. То би трябвало да бъде свързано с настроение на душата, близко до молитвата, където познанието става молитва. Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосмоса висини далеч по-големи отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание. Крайното последствие на Духовната Наука е, че като молитва кънтят думите: Gotteg schutzender, segnender Strahl erfulle meine wachsende Seele, dass sie ergreifen kann
към текста >>

10. Съдържание GA_123 Евангелието на Матей

Молитвата „Отче наш" и „Блаженствата" от антропософска гледна точка.
Антропософското разбиране за Мистерията на Голгота. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 Христовото Събитие като исторически факт. Животът на Христос Исус като едно повторение на определени мистерийни процеси от миналото. Молитвата „Отче наш" и „Блаженствата" от антропософска гледна точка. 10. Десета лекция, 10. Септември 1910 Понижаването на. Азовите сили като част от древното посвещение. Храмовият сън.
към текста >>

11. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Понеже не забелязва нюансите, той е убеден: Молитвата „Отче наш" е съществувала много преди Евангелията.
И какви биха били последиците от този факт? Най-напред нека да отбележим, че ясновидецът, който има усет за тези фини разлики, изобщо няма да се учуди, че основните строфи на „Отче наш" са съществували много време преди Мистерията на Голгота. Повърхностният наблюдател никога не би могъл да долови тези фини разлики; за него те не са съществени. Не е съществен и смисълът на християнството, понеже той чисто и просто не го разбира. И когато открие тези строфи тук или там в древните текстове, той заявява: Ето, евангелистите дават „Отче наш", обаче тази молитва е съществувала много преди тях! Понеже не забелязва нюансите, той е убеден: Молитвата „Отче наш" е съществувала много преди Евангелията. Обаче несъмнено Вие схващате огромната разлика между истинското разбиране на нещата и тяхната повърхностна оценка. В случая важно е следното: Този, които долавя новите нюанси, веднага ги свързва с древните текстове. А повърхностният наблюдател, който не забелязва тези нюанси, само констатира, че молитвата „Отче наш" е съществувала и преди Евангелията. Налага се тези факти да бъдат епизодично припомняни, понеже антропософите по един или друг начин ще трябва да се противопоставят на онази псевдокомпетентност, която се разпространява по стотици и хиляди вестникарски канали и се възприема от повечето хора като научна истина. И така, по отношение на „Отче наш" аз бих желал да добавя следното: Някому лесно би могло да хрумне, че молитвата „Отче наш" или нещо подобно на нея е извлечена от всевъзможните древни текстове, от Талмуда и т.н.
към текста >>

А повърхностният наблюдател, който не забелязва тези нюанси, само констатира, че молитвата „Отче наш" е съществувала и преди Евангелията.
Не е съществен и смисълът на християнството, понеже той чисто и просто не го разбира. И когато открие тези строфи тук или там в древните текстове, той заявява: Ето, евангелистите дават „Отче наш", обаче тази молитва е съществувала много преди тях! Понеже не забелязва нюансите, той е убеден: Молитвата „Отче наш" е съществувала много преди Евангелията. Обаче несъмнено Вие схващате огромната разлика между истинското разбиране на нещата и тяхната повърхностна оценка. В случая важно е следното: Този, които долавя новите нюанси, веднага ги свързва с древните текстове. А повърхностният наблюдател, който не забелязва тези нюанси, само констатира, че молитвата „Отче наш" е съществувала и преди Евангелията. Налага се тези факти да бъдат епизодично припомняни, понеже антропософите по един или друг начин ще трябва да се противопоставят на онази псевдокомпетентност, която се разпространява по стотици и хиляди вестникарски канали и се възприема от повечето хора като научна истина. И така, по отношение на „Отче наш" аз бих желал да добавя следното: Някому лесно би могло да хрумне, че молитвата „Отче наш" или нещо подобно на нея е извлечена от всевъзможните древни текстове, от Талмуда и т.н. Но забележете добре: въпросните учени откриват тук или там, т.е. извън Евангелията, само отделни изречения, отделни строфи от „Отче наш". И ако отнесем това гротескно мислене към едно от произведенията на Гьоте, бихме могли да твърдим: Първите строфи на „Фауст" са чисто и просто механически сглобени от Гьоте.
към текста >>

И така, по отношение на „Отче наш" аз бих желал да добавя следното: Някому лесно би могло да хрумне, че молитвата „Отче наш" или нещо подобно на нея е извлечена от всевъзможните древни текстове, от Талмуда и т.н.
Понеже не забелязва нюансите, той е убеден: Молитвата „Отче наш" е съществувала много преди Евангелията. Обаче несъмнено Вие схващате огромната разлика между истинското разбиране на нещата и тяхната повърхностна оценка. В случая важно е следното: Този, които долавя новите нюанси, веднага ги свързва с древните текстове. А повърхностният наблюдател, който не забелязва тези нюанси, само констатира, че молитвата „Отче наш" е съществувала и преди Евангелията. Налага се тези факти да бъдат епизодично припомняни, понеже антропософите по един или друг начин ще трябва да се противопоставят на онази псевдокомпетентност, която се разпространява по стотици и хиляди вестникарски канали и се възприема от повечето хора като научна истина. И така, по отношение на „Отче наш" аз бих желал да добавя следното: Някому лесно би могло да хрумне, че молитвата „Отче наш" или нещо подобно на нея е извлечена от всевъзможните древни текстове, от Талмуда и т.н. Но забележете добре: въпросните учени откриват тук или там, т.е. извън Евангелията, само отделни изречения, отделни строфи от „Отче наш". И ако отнесем това гротескно мислене към едно от произведенията на Гьоте, бихме могли да твърдим: Първите строфи на „Фауст" са чисто и просто механически сглобени от Гьоте. Защото лесно бихме могли да докажем: ето, през 17. век е живял един студент, който пропаднал на изпитите и после се оплакал на баща си: Ах, напразно аз право изучавах с горещо старание!
към текста >>

Молитвата е тук, само че липсват нюансите, липсва най-важното, а то трябва да бъде внесено в „Отче наш", ако искаме да сме наясно с огромното значение на Христовото Събитие.
Нека твоето царство да властва над нас сега и завинаги. Свещените мъже от древността казваха: Прояви снизхождение към всички хора и им прости, каквото и да са ти направили. И не ни въвеждай в изкушение, но спаси ни от злото. Защото твое е царството небесно и ти ще царуваш в слава сега и во веки." Ето как са компилирани изреченията в „Отче наш". Молитвата е тук, само че липсват нюансите, липсва най-важното, а то трябва да бъде внесено в „Отче наш", ако искаме да сме наясно с огромното значение на Христовото Събитие. Най-важно тук е следното: В нито едно учение не се казва, че Царството трябва да слезе долу на Земята. Казва се: „Нека твоето царство да властва сега и завинаги", но не и: „Твоето царство да дойде при нас". А точно това е същественото, което се изплъзва от вниманието на повърхностния наблюдател. „Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз. Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности.
към текста >>

в Сипара, в чийто текст молитвата е отправена към Меродах и там четем: „Нека изобилието на света слезе и в твоя град; нека твоите заповеди се изпълняват во веки... нека злият дух да живее вън от теб" И сега ученият, който явно е впечатлен от тези думи, добавя: „Следователно, тук ние сме изправени пред един вид молитвен образец, съществуващ от 4000 г.
Авторът посочва, че един вид предшественици на „Отче наш" могат да бъдат открити не само в отделни части на Талмуда, но и хилядолетия по-назад. И още на следващата страница се изтъква понеже на „Отче наш" се гледа като на механичен сбор от стари предания, правещи ненужен какъвто и да е Христос -, че на халдейски език съществува една молитва, открита на каменни плочки, в която се призовава древновавилонския бог Меродах. Ето един характерен цитат от тази молитва, чийто превод е публикуван за пръв път от г-н T.G. Pinches в Journal of the Royal Artistic Society през октомври 1891. Става дума за каменни плочки, от крити през 1882 г. в Сипара, в чийто текст молитвата е отправена към Меродах и там четем: „Нека изобилието на света слезе и в твоя град; нека твоите заповеди се изпълняват во веки... нека злият дух да живее вън от теб" И сега ученият, който явно е впечатлен от тези думи, добавя: „Следователно, тук ние сме изправени пред един вид молитвен образец, съществуващ от 4000 г. преди Христос и напълно сходен с „Отче наш". Обаче, има ли смислена връзка между тези изречения и „Отче наш"? Въпреки всичко тези изречения се разглеждат като молитвен образец, който е послужил за прототип на „Отче наш". Ето какви твърдения се приемат днес за еталон на научното изследване. Но съществува и една друга причина, за да бъдат споделени тези неща в средата на антропософи.
към текста >>

Защото антропософите също имат нужда да успокоят своята съвест, а тя лесно би могла да бъде обременена, когато те непрекъснато чуват, че историческите проучвания установяват това или онова, или пък четат в списания и вестници: Някъде в Азия са открити каменни надписи, от които става ясно, че молитвата „Отче наш" е съществувала още 4000 г.
преди Христос и напълно сходен с „Отче наш". Обаче, има ли смислена връзка между тези изречения и „Отче наш"? Въпреки всичко тези изречения се разглеждат като молитвен образец, който е послужил за прототип на „Отче наш". Ето какви твърдения се приемат днес за еталон на научното изследване. Но съществува и една друга причина, за да бъдат споделени тези неща в средата на антропософи. Защото антропософите също имат нужда да успокоят своята съвест, а тя лесно би могла да бъде обременена, когато те непрекъснато чуват, че историческите проучвания установяват това или онова, или пък четат в списания и вестници: Някъде в Азия са открити каменни надписи, от които става ясно, че молитвата „Отче наш" е съществувала още 4000 г. преди Христос. Но когато научим за подобно „откритие", редно би било да се запитаме на какво се основава то. Днес аз се постарах да покажа какво се крие понякога зад тези неща, които са „установени научно". Такива примери можем да срещнем на всяка крачка и в тези случаи е уместно антропософите да се замислят върху вътрешната, сякаш проядена от червеи, страна на онези твърдения, с които често бива атакувана самата Антропософия. Но да продължим нататък.
към текста >>

12. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

На родния му дъб молитвата прилича,
Смирено коленичил до олтара Мъж един самотен там мълчи, По-красив от всички, дори и коленичил, А колко по-красив изправен той би бил! – – – На родния му дъб молитвата прилича, Горд, силата си чудна той усеща, Но смирен върховете свои свежда Щом бурята, този орган Божи, над него прогърми: – – – „Всичко тук привърши!
към текста >>

13. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н.
Този разрив в ненарушимия природен ред, в който аз вярвам, би означавал и пълен разрив в моята система, в целия мой мисловен свят.“ Но колцина са хората от нашето съвремие, които споделяйки модерния светоглед на епохата ще се под пишат под тези думи, колцина са тези, които ще потвърдят: Да, ако бих бил принуден да призная Възкресението като един неоспорим исторически факт, аз ще разруша и цялата си философска, или каквато и да е друга система. И ние питаме сега: Как би могло Възкресението да намери своето място, именно като исторически факт, в светогледа на модерния човек? Нека да си припомним, че още в първите публични лекции, ние обърнахме внимание, как следва да бъдат приемани Евангелията, а именно като текстове, свързани с посвещението. Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител. И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н. Ето защо описанията на древните посветени, които съвсем не са биографии в обикновения смисъл на думата, са така сходни с това, което Евангелията разказват за Христос Исус. И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус. Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение. И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба. Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили.
към текста >>

14. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата, за възпитанието на детето, за различните периоди в човешкия живот, и ги показахме, както би трябвало и да бъде, в светлината на идеите за прераждането и кармата.
Вероятно други биха могли да открият такива неща с помощта на чистата логика. Когато разглеждаме нещата по този начин, се разкрива като една идея от най-дълбоко значение, че най-важните импулси, които трябва да произлязат от антропософията, трябва да бъдат морално-душевните импулси. Днес посочихме чувството за отговорност в различни сфери. Бихме могли също така да разгледаме любовта, съчувствието, които приемат най-различни форми под влияние на идеите за прераждането и кармата. Поради тази причина през годината ние отдавахме толкова голяма стойност, дори и в публичните лекции, на това да разглеждаме антропософията винаги във връзка с живота, във връзка с най-непосредствените житейски явления. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата, за възпитанието на детето, за различните периоди в човешкия живот, и ги показахме, както би трябвало и да бъде, в светлината на идеите за прераждането и кармата. Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така. И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата. Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки.
към текста >>

Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така.
Бихме могли също така да разгледаме любовта, съчувствието, които приемат най-различни форми под влияние на идеите за прераждането и кармата. Поради тази причина през годината ние отдавахме толкова голяма стойност, дори и в публичните лекции, на това да разглеждаме антропософията винаги във връзка с живота, във връзка с най-непосредствените житейски явления. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата, за възпитанието на детето, за различните периоди в човешкия живот, и ги показахме, както би трябвало и да бъде, в светлината на идеите за прераждането и кармата. Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така. И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата. Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки. Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека. Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система.
към текста >>

15. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата: виж Рудолф Щайнер, "Метаморфози на душевния живот / Пътища на душевните преживявания", Осемнадесет лекции, Берлин, 1901/10 г, Събр. съч.
Стр. 108. на публични лекции: "Коперник и неговото време в светлината на духовната наука", Берлин, 15-ти февруари 1912 г., в "История на човека в светлината на духовното изследване", 16 лекции, от 19-ти октомври 1911 г. до 28-ми март 1912 г, Събр. съч. №61. Стр. 117. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата: виж Рудолф Щайнер, "Метаморфози на душевния живот / Пътища на душевните преживявания", Осемнадесет лекции, Берлин, 1901/10 г, Събр. съч. № 58 и 59. Ако проследите една такава лекция като последната публична: "Смъртта при човека, животното и растението", лекция от 29-ти февруари 1912 г., в "История на човека в светлината на духовното изследване", 16 лекции, 1911/12 г., Събр. съч. №61. Стр. 118. практиката при теософите ... / Нашата противоположност ...: Рудолф Щайнер има предвид тогавашните прения с теософското общество. Срв.
към текста >>

16. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И в онези народи, които имаха задача да развият мисленето, преобладаваше именно молитвата към звездите, молитвата към нощта.
Почти всички обяснения на материалистичната наука са чисти фантазии, и когато тази наука опитва да измъдри нещо и да "изясни" обожествяването на Слънцето тя просто фантазира. Обаче в случаите, когато по Земята се събираха хора без изявени интереси към средния човек, т.е. когато те бяха склонни да развиват по-скоро своите мисли и представи, изобщо живота на горния човек, тогава в съображение идваше нещо съвсем друго. В съображение идваше обстоятелството, че тези окултисти които действуваха в света като основатели на религии се обръщаха към хората и им казваха: "Същността на вашите мисли и представи не се намира на този свят. Ако вие искате да получите една представа за това как стоят нещата защото сами не сте в състояние да проникнете в свръхсетивните светове (естествено, изразите на тогавашните окултисти са били съвсем други), трябва да знаете, че в мислите и представите имате само външния отблясък на една молитвена съсредоточеност, която бди сама в нощта под блясъка на звездното небе." И в онези народи, които имаха задача да развият мисленето, преобладаваше именно молитвата към звездите, молитвата към нощта. За разсъдъчните народи на древността бяха основани такива религии, които ги насочваха към първоизточниците на мисленето, към първоизточниците на горния човек. И много от имената на тези прадревни богове, би трябвало да се преведат на по-новите езици с думата: "нощ". Тази нощ, която с неописуемо вълшебно тайнство вливаше живот в звездите, сякаш те бяха нейни деца, а тя тяхна майка; тази нощ беше наистина обожествявана, защото всъщност окултните посветени знаеха, че инструментът на мозъка е една реална и несъмнена последица на звездната нощ. И дори онези народи, чиито представители ставаха поклонници на Слънцето, те също изпитваха могъщите въздействия на "майката Нощ", така че много от Боговете им носеха имена, които днес бихме превели с думата "Нощ". Но всред тези Слънчеви поклонници господствуваше убеждението, че Слънцето създава деня.
към текста >>

17. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

някоя изключителна сцена като "Преображението" или пък "Молитвата в Гетсимания".
Сравнете само това, което се разказва за живота на посветените, с това, което се разказва в Евангелията. Тогава може би сами ще откриете както и аз представям нещата в "Християнството като мистичен факт" че за да опишат живота на Христос, авторите на Евангелията неизбежно трябваше да прибягнат до древните ритуали на посвещението. Те можеха да опишат външния живот на Христос Исус само по този начин. Но те никога не успяха да постигнат истинска достоверност по отношение на външния Исусов живот. Вземете напр. някоя изключителна сцена като "Преображението" или пък "Молитвата в Гетсимания". Това са все такива неща, които отнесени към друг посветен би трябвало да се представят по съвсем различен начин. И в такъв случай би трябвало да ни се разкаже не само историята с кървавата пот, а самите изживявания, самите опитности на посветения, така да се каже, "механизмът" на преображението. Всъщност Христос не изпита никакво преображение. На планината Табор Той застана пред Своя Бог като такова Същество, за което не би могло да се твърди, че има да научава нещо от Бога. По време на Преображението, за Него самия не се извърши никакво преображение.
към текста >>

18. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И този, който действително разбира нещата, които Окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствувам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз".
Защото Духовната Наука е живот, непосредствен живот. Тя не може да бъде отречена, или доказана чрез логически спорове. И тя ще се окаже вярна чрез това, че ще може да намери хора, в душите на които ще може да проникне. Но кое би могло да ни възвиси повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувствуваме нашето родство с цялата Вселена? Кое може да ни укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане. И този, който действително разбира нещата, които Окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствувам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз". И който умее да изживее тази молитва от най-дълбоките глъбини на своята душа, той може също да се надява, тя да се превърне в него в един истински идеал, може също да се надява, че чрез силите на една такава молитва ще стане все по-добър и все по-съвършен човек. Така това, което получаваме чрез истинската Духовна наука, работи до най-интимните дълбочини.
към текста >>

19. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование.
Това е едно действително чувство, което един културен гражданин на настоящето не ще сподели напълно, обаче всеки истински окултист ще има това чувство на съпротивлението на писмеността и печата. Когато проникнем с ясновидски поглед в духовните светове, тогава особено в настоящето време се явява като нещо особено много важно, че започвайки от настоящето време се явява като нещо особено важно все повече и повече знание за духовния свят ще се разпространи, защото от това разпространение на Духовната наука ще зависи много нещо относно все по-необходимо ставащото изменение на човешкия душевен живот. Когато насочим нашият духовен поглед върху древните времена, ако отидем само с няколко столетия в миналото, ние ще намерим с духовен поглед нещо, което може да бъде твърде изненадващо за незнаещите. Ние ще открием именно, че отношението между живите и мъртвите става все по-трудно и все по-трудно, че още преди относително не дълго време живото взаимодействие между живите и мъртвите беше нещо много по-активно. Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите. В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование. И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време. Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството. Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите. В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство.
към текста >>

20. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб.
И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните. Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник. Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб. И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят. Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии. Той усети още, как на Земята вече няма хора, които разбират гласът на древните пророци и на Заратустровата мъдрост. Сега Той знаеше: Животът заради насъщния хляб беше този, който откъсна хората от Небето, който ги въвлече в егоизма и ги хвърли в примките на Ариман.
към текста >>

21. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Молитвата ни пълна с помощ да озари
Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Heкa Вашият трепет да издигне Молитвената любов на нашите души До поверените на Вашата закрила хора на Земята, И слята с Вашата мощ, Молитвата ни пълна с помощ да озари Душите, кoитo с толкова любов тя търси. А за онези, кoитo вече са минали през Портата на смъртта в резултат на тези събития, нека кажем: Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Heкa Вашият трепет да издигне Молитвената любов на нашите души
към текста >>

Молитвата ни пълна с помощ да озари
Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Heкa Вашият трепет да издигне Молитвената любов на нашите души До поверените на Вашата закрила, хора на Сферите, И слята с Вашата мощ, Молитвата ни пълна с помощ да озари Душите, които с толкова любов тя търси. Скъпи мои приятели! В тези дни, когато отново можем да сме заедно, задачата ми ще е състои в това, да говоря върху изключително важни, но доста трудни въпроси, засягащи човешкия живот, които естествено не биха могли да бъдат изчерпани с няколко лекции; напротив, лекциите ще са само едно въведе ние, защото вcички ще се убедим колко важни, колко безкрайно важни са тези въпроси, особено с оглед на едно истинско душевно присъствие и съучастие в днешните толкова решителни събития*1, засягащи цялото човечество. Ако в самото начало би трябвало да резюмирам с няколко абстрактни думи съдържанието на следващите лекции, аз бих могъл да се изразя по следния начин, а именно, че през следващите дни ще говоря върху необходимостта на това, което става в света и с човека, както и върху човешката свобода. Общо взето, едва ли има човек, който да не се занимава малко или много с тези въпроси, а в условията на физическия план едва ли има други въпроси, които да вълнуват европейското човечество с такава сила.
към текста >>

22. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Молитвата ни пълна с помощ да озари
Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на Вашите души До поверените на Вашата закрила, хора на Земята, И слята с Вашата мощ. Молитвата ни пълна с помощ да озари Душите, които с толкова любов тя търси. А за онези, които вече са минали през Портата на смъртта в резултат на тези трагични събития, нека кажем: Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на Вашите души
към текста >>

Молитвата ни пълна с помощ да озари
Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на Вашите души До поверените на Вашата закрила, хора на Сферите, И слята с вашата мощ. Молитвата ни пълна с помощ да озари Душите, които с толкова любов тя търси. А онзи Дух, който ние търсим чрез нашето духовно-научно познание и които чрез Мистерията на Голгота пренесе себе си в жертва за спасението на Земята за спасението на хората, нека Той бъде непрекъснато с Вас, докато решавате Вашите трудни задачи. Скъпи мои приятели! Завчера се опитах да насоча вниманието Ви върху една от най-големите загадки относно тайната, свързана с необходимостта и свободата в мировите процеси и в човешките действия. Първоначално аз се постарах а и днешната лекция ще следва същата посока да обърна вниманието Ви върху цялото значение и огромната трудност на тази мирова и човешка загадка.
към текста >>

23. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Молитвата ни пълна с помощ да озари
Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на Вашите души До поверените на Вашата закрила, хора на Земята, И слята с Вашата мощ, Молитвата ни пълна с помощ да озари Душите, Които с толкова любов тя търси. А за онези, които вече са минали през Портата на смъртта, нека кажем: Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на Вашите души
към текста >>

Молитвата ни пълна с помощ да озари
Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на Вашите души До поверените на Вашата закрила, хора на Сферите, И слята с Вашата мощ, Молитвата ни пълна с помощ да озари Душите, Които с толкова любов тя търси. И нека Духът, който ние търсим с помощта на нашата Духовна наука, Духът, който мина през Мистерията на Голгота за благото на Земята, за напредъка и спасението на човечеството, нека той бъде с Вас и с Ваши те тежки задължения. Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата седмица, отново бих искал да илюстрирам с помощта на един хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери. Естествено, онова, което ще приведа като пример, се отнася за всички възможни ситуации в живота. И така, нека да вземем следния пример.
към текста >>

24. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Молитвата ни пълна с помощ да озари
Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на нашите души До поверените на Вашата закрила, хора на Земята, И слята с Вашата мощ, Молитвата ни пълна с помощ да озари Душите, които с толкова любов тя търси. А също и за онези, които следвайки хода на епохалните събития, вече са минали през Портата на смъртта: Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на нашите души
към текста >>

Молитвата ни пълна с помощ да озари
Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на нашите души До поверените на Вашата закрила, хора на Сферите, И слята с Вашата мощ, Молитвата ни пълна с помощ да озари Душите, които с толкова любов тя търси. Да не забравяме и Онзи, който мина през Мистерията на Голгота заради благото на Земята, заради свободата и напредъка на хората. Нека Той да бъде с Вас и Вашите тежки задължения. Скъпи мои приятели, отдавна сме свикнали да обсъждаме такива трудни въпроси, каквито са въпросите за необходимостта и свободата с помощта на прости понятия, с възможно най-прости понятия, така че в продължение, бих казал, на един миг, да обгръщаме наведнъж много факти и подробности. Често пъти, когато сме изправени пред такива въпроси, ние не вземаме под внимание, че те налагат необходимостта да се съобразяваме с това, колко многообразни са причинните връзки в света и как онова, което става на определено място, трябва да бъде разглеждано в съвършено друга светлина ако искаме да го разберем в сравнение с нещо напълно подобно, което обаче става в друга точка от мировите процеси.
към текста >>

25. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Молитвата ни пълна с помощ да озари
Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на нашите души До поверените на Вашата закрила, хора на Земята, И слята с Вашата мощ, Молитвата ни пълна с помощ да озари Душите, които с толкова любов тя търси. А също и за онези, които в резултат на тези събития вече са минали през Портата на смъртта: Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на нашите души
към текста >>

Молитвата ни пълна с помощ да озари
Духове на Вашите души, Вие, бдящи стражи! Нека Вашият трепет да издигне Молитвената любов на нашите души До поверените на Вашата закрила, хора на Сферите, И слята с Вашата мощ, Молитвата ни пълна с помощ да озари Душите, които с толкова любов тя търси. И нека Духът, който ние търсим с помощта на нашата Духовна наука. Духът, който мина през Мистерията на Голгота за благото на Земята, за свободата и напредъка на човечеството, нека Той да бъде с Вас и с Вашите тежки задължения! Скъпи мои приятели, бих искал да кажа още нещо към четирите лекции върху свободата и необходимостта, които, малко или много, образуват едно свързано цяло. Да разгледаме още веднъж една от основните антропософски истини, истината за съставните части на човека, нещо което стана доста обичайно за нас през последните години; и така, засега ние разглеждаме човека като изграден от четири съставни части от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
към текста >>

26. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Веднъж, когато бил коленичил в църквата и в молитвата си, въздигната до вглъбено размишление, се молел, като умре някой ден, боговете да възнаградят създаденото от него така, както му било възнаградено във физически план с многото добро, възникнало в околностите на Магдебургската архиепископия, изведнъж му се явило призрачно същество и това призрачно същество му рекло: Вярно е, че си създал много добро и че на мнозина си оказал големи благодеяния.
Тя трябвало да изпълнява особена мисия в Централна Европа и в частност да свърже Запада с Изтока така, че именно от Магдебургската архиепископия християнството да бъде разпространявано сред живеещите в непосредствена близост славяни. Магдебургската архиепископия напредвала добре, в земите околовръст ти оказвала извънредно благотворно въздействие и Ото Червенобрадия виждал какво благотворно въздействие оказвала основаната от него институция. Това му доставяло голяма радост. Делата ми носят благодат във физическия свят, казвал си той и непрестанно желаел Бог да го възнагради за вършените от него благодеяния спрямо човеците. Един бил стремежът му: дано му бъдела отредена божия награда, загдето от благочестие вършел всичко, с което се заемал. Веднъж, когато бил коленичил в църквата и в молитвата си, въздигната до вглъбено размишление, се молел, като умре някой ден, боговете да възнаградят създаденото от него така, както му било възнаградено във физически план с многото добро, възникнало в околностите на Магдебургската архиепископия, изведнъж му се явило призрачно същество и това призрачно същество му рекло: Вярно е, че си създал много добро и че на мнозина си оказал големи благодеяния. Вършил си го обаче само за да имаш подир смъртта си благословията на божествения свят,както сега имаш земната благословия. Това е лошо и с него проваляш създаденото от тебе. Ото Червенобрадия се почувствал нещастен и се по-разговорил с призрачното същество, за което ceга вече знаем, разбира се, че било същество из средата на Ангелите. Този допир се основавал на вижданията от Четвъртия следатлантски период. Поразговорил се той със съществото и съществото го поучило: Иди в Кьолн там живее Добрия Герхард; разпитай за Добрия Герхард и ако съумееш да станеш по-добър с по мощта на съвета, който ще ти даде Добрия Герхард, тогава може би ще успееш да предотвратиш настъпването на онова, за което стана дума.
към текста >>

27. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства. Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото. И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли. В общи линии, такова беше тържественото настроение, което цареше по време на летните Мистерии. Тези летни Мистерии имаха своя смисъл само дотолкова, доколкото хората гледаха на своите мисли като на откровения от духовния свят. Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам! Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера. Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв.
към текста >>

28. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Древните монотеистични религии имаха тази особеност, че караха човека да се преклони пред силите на Бог Отец, да ги приеме в дъното на душата си, да ги възвеличи в култа, в молитвата.
В мига щом извън-Земните сили се отдръпнат от това тяло и то бъде оставено само на Земните сили, тогава то се разпада, разлага се, превръща се в труп. Земните сили могат да направят от човека само един труп, те не могат да изградят никакъв жив човек. А онези сили, които между раждането и смъртта поддържат човека като един жив и цялостен организъм и не му позволяват да се изостави на силите на разрушението и смъртта, силите които през целия земен живот на човека се борят срещу това разрушение защото те трябва да се борят срещу него тях ние дължим на влиянието на Луната, на Лунните сили, на Лунната мощ. Ако от една страна приемем, че Лунните сили насочват и поддържат формирането на човешкото тяло, от друга страна ние трябва да видим, как древните религии почитаха тъкмо тях, тъкмо тези сили, които така да се каже чрез раждането вкарваха човека във физическия свят; и те ги почитаха като бащини сили, като сили на Бог Отец. И при посветените на древната юдейска религия живееше ясното съзнание, че от Луната се изливат онези космически сили, които въвличат човека във физическото съществувание, и от които той се изтръгва, щом мине през Портата на смъртта. Древните монотеистични религии имаха тази особеност, че караха човека да се преклони пред силите на Бог Отец, да ги приеме в дъното на душата си, да ги възвеличи в култа, в молитвата. Обаче в тези древни религии имаше много по-здрава логика, от колкото обикновено се мисли. Днес тези неща се представят в историята съвсем погрешно и изопачено, защото историята може да се произнася върху тях само въз основа на външните документи, тя не може да черпи от наблюденията в духовния свят. Всъщност религиите, които отправяха взор към Луната, към Луната като духовно Същество, възникнаха сравнително по-късно. А първоначалните религии наред с тази представа за Луната имаха едно ясно усещане и за Слънчевите сили, дори и налага се да го споменем за Сатурновите сили, но преди всичко за силите на Слънцето. Виждате ли, сега ние навлизаме в едно много трудно историческо разглеждане, чийто обект лежи цели хилядолетия преди основаването на християнството.
към текста >>

29. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И ако в молитвата за умрелите има благоговение, истинност, достойнство, тогава в молитвата за умрелите звучат и молитвите на съществата на висшите йерархии в свръхсетивния свят.
Онова, което върши тук свещеникът като стои пред трупа и извършва култа, има своя първообраз в най-близкия, свръхсетивен свят, където - през времето, когато тук пред физическото тяло и всъщност пред още присъствуващото етерно тяло извършваме земния култ, - се извършва небесният култ, извършва се от духовните съществата от другата страна на съществуването, където душевно-духовното естество на човека се посреща с култа на приемането, както тук ние стоим пред трупа с култа на сбогуването. Един култ е истина само тогава, когато той има този действителен произход. И така вие виждате, как в земния живот действа свръхсетивният живот; как тук навсякъде съществува свръхсетивният живот. Когато изпълняваме един истински култ за умрелите, на този култ за умрелите отговаря един свръхсетивен начин на действие. Това действа заедно. И ако в молитвата за умрелите има благоговение, истинност, достойнство, тогава в молитвата за умрелите звучат и молитвите на съществата на висшите йерархии в свръхсетивния свят. Те вибрират заедно. Тогава духовният свят и физическият свят действат заедно. Духовният свят и физическият свят действат заедно навсякъде. Духовният свят действа по най-реален начин тогава, когато в земната област се явява копието на онова, което се изтъкава в свръх-земното между смъртта и едно ново раждане със съществата на висшите йерархии: кармата. [1] Яков Бьоме, 1575-1624.
към текста >>

30. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на човечеството.
изживявана в насъщния хляб, във който не царува волята на Небето, защото човекът се отдели от Вашето царство и забрави Вашите имена, о Вие, Отци в Небесата. Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на човечеството. Срещу микрокосмичната молитва «Отче наш», която беше оповестена от Изтока към Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва. Така отеква тя отново, когато правилно разбрана от човешките души, зазвучава нататък към световните ширини и отразена оттам се завръща със словата, извлечени от Макрокосмоса. Да приемем в нас макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да постигаме разбиране на Евангелието на познанието: Петото Евангелие. От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов. Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа.
към текста >>

Хората, които към старото «Отче наш» се научат да разбират смисъла на молитвата от Петото Евангелие, ще могат въз основа на повратния момент на нашето време основно да познаят този смисъл.
В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването. Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа. Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност. Хората, които към старото «Отче наш» се научат да разбират смисъла на молитвата от Петото Евангелие, ще могат въз основа на повратния момент на нашето време основно да познаят този смисъл. Ако започнем да учим да разбираме смисъла на тези слова, ще потърсим да поемем зародишите, които трябва да разцъфнат, ако земната еволюция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката воля да постигне поставената й в праначалото цел. Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдростта и смисълът на новото познание, на новата любов и на новата могъща сила. Душите, които ще действат в разцвета и плода на бъдещата земна еволюция, ще трябва да разберат това, което ние днес за първи път искаме да въплътим в нашите души: отекващият макрокосмически глас на прадревната вечна молитва: AUM, Amen! Es walten die Übel,
към текста >>

31. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"?
Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят. Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота. По-старите патриархални форми на възпитание са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно. С една дума, това са обикновените жизнени навици. Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт. Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"? Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия. Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани.
към текста >>

32. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Често те го наричат "активна молитва", което представлява едно активно медитиране, и те са благодарни, когато някой образован пастор им даде съвети относно молитвата.
Такива хора, които преминават през тези стадии, което е свързано с тяхната Карма, с техните повтарящи се земни съществувания, такива хора притежават една чудна терминология, изработена чисто вътрешно, интуитивно. Те могат, именно защото преминават през тези стадии последователно един след друг, така че първият стадий е почти нормален, те могат по един чуден начин, да говорят за това, което изживяват. Например като съвсем млади хора, когато възниква лабилният стадий на 17 или 19 години, те казват: човек трябва да опознае себе си. И интензивно, във всички посоки, те изискват от себе си себепознание. Тогава, когато Азовото устройство излиза навън, те сами достигат до активния медитативен живот. Често те го наричат "активна молитва", което представлява едно активно медитиране, и те са благодарни, когато някой образован пастор им даде съвети относно молитвата. Тогава те изцяло се разтварят в молитвата си, но в тази молитва те изживяват същевременно и онова, което сега те започват да описват в една чудна терминология. Те поглеждат назад към първия си стадий и това, което възприемат, те наричат: първото обиталище на Бога тъй като поради това, че със своя Аз те не потъват напълно в останалите части, те разглеждат себе си в известен смисъл отвътре, не само отвън. Всичко това нараства; когато го разглеждаме отвътре, то става като едно обширно пространство: първото обиталище на Бога. Това, което възниква сега, което аз описах от една определена гледна точка, то става по-богато, то се разчленява вътрешно; човек вижда много повече откъм своята вътрешност: второто обиталище на Бога. Когато настъпи третият стадий, вътрешният поглед е с някаква особена красота, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества.
към текста >>

Тогава те изцяло се разтварят в молитвата си, но в тази молитва те изживяват същевременно и онова, което сега те започват да описват в една чудна терминология.
Те могат, именно защото преминават през тези стадии последователно един след друг, така че първият стадий е почти нормален, те могат по един чуден начин, да говорят за това, което изживяват. Например като съвсем млади хора, когато възниква лабилният стадий на 17 или 19 години, те казват: човек трябва да опознае себе си. И интензивно, във всички посоки, те изискват от себе си себепознание. Тогава, когато Азовото устройство излиза навън, те сами достигат до активния медитативен живот. Често те го наричат "активна молитва", което представлява едно активно медитиране, и те са благодарни, когато някой образован пастор им даде съвети относно молитвата. Тогава те изцяло се разтварят в молитвата си, но в тази молитва те изживяват същевременно и онова, което сега те започват да описват в една чудна терминология. Те поглеждат назад към първия си стадий и това, което възприемат, те наричат: първото обиталище на Бога тъй като поради това, че със своя Аз те не потъват напълно в останалите части, те разглеждат себе си в известен смисъл отвътре, не само отвън. Всичко това нараства; когато го разглеждаме отвътре, то става като едно обширно пространство: първото обиталище на Бога. Това, което възниква сега, което аз описах от една определена гледна точка, то става по-богато, то се разчленява вътрешно; човек вижда много повече откъм своята вътрешност: второто обиталище на Бога. Когато настъпи третият стадий, вътрешният поглед е с някаква особена красота, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества. Това е един вътрешен поглед, това е един мощен, грандиозен обзор над един одухотворен свят.
към текста >>

Сега тези хора говорят за "молитвата на покоя", при която човек вече не прави нищо, при която той оставя Бог да владее в него.
В езика това е различно. Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат. Те трябва да чакат. Те говорят за пасивната молитва, за пасивната медитация, която човек не бива да предприема, но която трябва да настъпи, когато Бог пожелае да я даде на човека. Тук пасторът трябва да има фин усет за това, кога единият стадий преминава в другия. Сега тези хора говорят за "молитвата на покоя", при която човек вече не прави нищо, при която той оставя Бог да владее в него. Това човек изживява в четвъртото обиталище на Бога. При определени обстоятелства от описанията, които правят, от това, което, ако говорим лекарски, такъв един "пациент" разказва. Пасторът наистина може да научи изключително много езотерично-теологически не ща. И ако той е добър интерпретатор, теологическото се превръща за него в нещо изключително конкретно, ако той се вслуша в това, което те знаят да му кажат, казвам това в кавички. Много от това, което се преподава в католическата теология, произхожда от общуването на просветени, образовани изповедници с техните изповядващи се, които се развиват в тази посока.
към текста >>

33. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот.
В 18 век традициите за пръв път се поставят под въпрос. Стига се до значително развитие. Източниците на опита обаче продължават да важат. Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото мисли. С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога. Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот. В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в живота изобщо. Неподозирани възможности на познанието се откриха не само чрез нови, но и чрез съвсем различни видове опитности, които възникнаха в лабораторията. Постепенно можаха да бъдат опознати не само отделното живо същество с неговото аналитично установимо веществено съдържание, а също и процесите на живота; процесите, разиграващи се между живите същества, както и тези, разиграващи се между тях и тяхната околна среда. Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото съществуване и не оставяха да важи нищо друго - материализмът. Против него още Юстус фон Либих (1803-1873) упорито се е защитавал.
към текста >>

34. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Така в първи член на Символа на вярата – молитвата «Вярвам» – е казано: «Вярвам в Единния Бог-Отец Вседържител».
[4] Карл Велики (742-814 сл. Р Хр.). [5] Харун ал Рашид (786-809), халиф на Багдад. [6] Тази гледна точка се потвърждава от наличието в Източната Църква на образа на Христос-Пантократор, тоест Вседържител. Атрибутът Вседържител православният Символ на вярата отнася към Бог-Отец. Така в първи член на Символа на вярата – молитвата «Вярвам» – е казано: «Вярвам в Единния Бог-Отец Вседържител». – Бел. пр. [7] Мартин Лутер (1483-1546). [8] Ян Хус: чешки реформатор (род. 1369, изгорен на клада през 1415). [9] бих искал да поговоря с вас в събота: предполагаемата лекция в събота, на 22 март, не се е състояла, а се е състояла в сряда, на 26 март.
към текста >>

35. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Това, което по-рано по време на празника на Адонис се разигравало пред очите на човека, сега е трябвало да се възроди по пътя на спомнянето и молитвата.
Той си направил някакъв дървен бог. Когато се запознах с този човек, той беше страшно нервен. Това състояние той получил от своя дървен бог. Вие даже не можете да си представите какво значи това: да се молиш на такъв дървен бог! Мистериите, съществували по времето на възникване на християнството, се грижели за това, хората в по-голяма степен да стигат до духовността. Това, което по-рано по време на празника на Адонис се разигравало пред очите на човека, сега е трябвало да се възроди по пътя на спомнянето и молитвата. Обаче вместо да станат по-одухотворени, тези неща, за съжаление, се възприемали все повече и повече материалистично. Те ставали по-външни, по-формални. Постепенно през III, IV в. се установил порядък, когато при настъпването на Разпети Петък свещениците се молели, хората се настройвали. В три часа след обед, в момента, когато Христос е трябвало да умре, звънът на камбаните се прекратявал.
към текста >>

36. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Китайците не познавали молитвата.
Според техните представи този, който е цар, е и син на Слънцето. Под думата «син» се подразбира това, което принадлежи към нещо, нали така? И целият останал живот е бил устроен така, че хората си казвали: да, синът на Слънцето - това е най-важният човек за нас; а другите - неговите помощници, са подобни на това, както планетите се явяват помощници на Слънцето. И те устройвали всичко на Земята така, както го виждали горе, в звездите. Всичко това те правели без молитви. Китайците не познавали молитвата. Те го правели, без да имат това, което по-късно станало култ. По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало отражение на небето. Това не би могло още да бъде наречено «държава» - безобразието, което устроили съвременните хора. Но те устройвали всичко, което е било на Земята като отражение на това, което им се явявало на звездното небе. Виждате ли, благодарение на него се е получавало нещо съвсем различно от това, което е било по-късно, и човек е ставал гражданин на царството.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0987839698792