Търсене в текстове за 'критикува'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 37 резултата от 28 текста с точна фраза : 'критикува'.

1. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Опитните окултисти знаят каква сила натрупва от навика да се търсят добрите страни във всички неща и отказа да се критикува.
Окултният ученик винаги трябва да прилага този принцип. Опитните окултисти знаят каква сила натрупва от навика да се търсят добрите страни във всички неща и отказа да се критикува. Но това не трябва да остане само външно правилно в живота. То трябва да проникне в най-дълбоките бездни на нашата душа. Човек държи в ръцете си средствата за своето усъвършенствуване и в хода на времето той може да се преобрази напълно. Обаче това преобразяване трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговия мисловен живот. Съвсем не достатъчно, ако аз външно проявя уважение към едно или друго същество; това уважение аз трябва да изградя в моите мисли.
към текста >>

2. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

То позволява актьорът да бъде следван, да не се критикува това, което живее в него, а то да бъде представено по „позитивен“ начин.
Защото всичко, което може да се направи за драматичното произведение благодарение на изкуството на мисълта, е възможно също и за театралното изкуство. От фантазията на мислите може да се породи това, което режисьорското изкуство внася в сценичната картина. То позволява актьорът да бъде следван, да не се критикува това, което живее в него, а то да бъде представено по „позитивен“ начин. Тогава като „пишещ“ човек става съучастник в съвременния художествен живот, а не стоящ в ъгъла „критик“, от когото „се боят“ или когото „съжаляват“ или пък го презират и ненавиждат. Ако това се осъществи за всички области на изкуството, се получава литературно-художествено списание, намиращо се в реалния живот.
към текста >>

3. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход?
Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход? Това никак не е лесно, особено по отношение на Стария Завет. То е особено трудно по отношение на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея. Защото какво ни показва Духовната наука като една особеност на библейските описания? Тя ни показва, че външни събития, външни факти, които са свързани с тази или онази личност, с този или онзи народ, са представени така, както именно те протичат за външното историческо разглеждане. Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят.
към текста >>

4. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тогава за човека, който сам разбира нещо от търсенето на истината, идва времето, когато престава да критикува великите личности.
Това голямо почитание и съзнанието за съществуването на великите учители, е живяло у госпожа Блаватска, затова тя е била призвана да предаде нещо от тези велики учители. Водачът твори на заден план и само този може да го познае, който сам е намерил пътя към него. Така Елена Петровна Блаватска е притежавала правилното чувство, за да поеме и донесе нещо ново на съвременното човечество. Че завладяването на новото е свързано с известни трудности, може да прецени този, който поне малко е проникнал в местата, където се представя истината. Тогава за човека, който сам разбира нещо от търсенето на истината, идва времето, когато престава да критикува великите личности. Той не гледа повече към баналностите в тях. Само хората, които нямат понятие от позициите на великите личности в света, се вкопчват в тези баналности. Който обаче прозре взаимовръзките, е благодарен за това, което тези личности са донесли. Това е и единствено възможната гледна точка спрямо личност, каквато беше госпожа Блаватска.
към текста >>

5. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Особено неблагоприятно е за подрастващия човек, когато преди четиринадесетата година е подтикван да критикува, да изгражда собствени съждения, когато изгуби благотворителната власт на намиращите се около него авторитети.
Особено неблагоприятно е за подрастващия човек, когато преди четиринадесетата година е подтикван да критикува, да изгражда собствени съждения, когато изгуби благотворителната власт на намиращите се около него авторитети.
към текста >>

Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него.
Много е лошо за него, ако няма личности, към които да може да поглежда. Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите примери. И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно. Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него. Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование. Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното. Преди това човекът не би трябвало да се решава за индивидуалното. Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва.
към текста >>

Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо.
Човекът е готов да вярва в един вечен живот, в който да пристъпи възможно веднага след смъртта си. Но който наистина е убеден, че душата е нещо вечно, за него времето от втората до осемдесетата година се различава само по това, че са изминали седемдесет и осем години, а какво е това насреща на вечността? Тогава се вярва във вечността на битието и трябва също да го почувстваме и да имаме търпение. Трябва да свикнем да работим в служба на цялото човечество. Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност. Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо. По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим. Това е, което трябва да отбележим в душата си като практически закон. Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това. Тогава ще я въведем в живота, останалото ще се получи от само себе си.
към текста >>

Днес всеки послушен гражданин чувства превъзходство, ако може да критикува теософията, но ще дойде време, в което ще се отсъжда по друг начин.
Така отново постигнахме частица разбиране, че науката за духа е нещо, принадлежащо към жизнената практика и че е един от най-безсмислените предразсъдъци, когато противниците казват, че тя отклонява от живота. В действителност тя въвежда в живота. Днес всеки послушен гражданин чувства превъзходство, ако може да критикува теософията, но ще дойде време, в което ще се отсъжда по друг начин.
към текста >>

6. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той характеризира, но не критикува.
Те би трябвало вътрешно да са толкова укрепнали, че въпреки всичко, което се изправя на пътя им, да имат увереност в духовния свят и чрез това да са подготвени за всяка опозиция. Не количеството теософско знание, а вътрешното съзнание, вътрешният живот и вътрешната сигурност са необходими за това. Не е нужно да се борим срещу това, което се изправя пред нас в света. Много представители на други течения идват тук и искат да спорят с нас, искат да представят знание, което антропософията сама може да оповести. Те винаги казват неща, които теософът от дълго време вече е отхвърлил. Той характеризира, но не критикува. Не пропагандира в обикновения смисъл, понеже това не може да бъде нашата задача. Само който идва доброволно към антропософията, ще бъде добре приет. Да се прави пропаганда и агитация, не е задачата на антропософията. Поради това не е нейна задача и да опровергава другите. Търси се възможност да се характеризира самата гледна точка на духовната наука.
към текста >>

7. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Животът, изпълнен с ненавист, пълна антипатия към другите същества, който непрекъснато критикува, към всичко е придирчив и страни от всичко, създава с тези свойства такова физическо тяло, което рано се състарява и покрива с бръчки.
Може във всички подробности да се наблюдава, как склонностите от един живот, стават в следващия свойства на физическото тяло. Живот изпълнен със склонност да се обича всичко наоколо, да се отнася с любов към всяко същество, живот излъчващ любов, което дълго време ще има млад и цветущ вид. Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно дълго време да бъде младо. Животът, изпълнен с ненавист, пълна антипатия към другите същества, който непрекъснато критикува, към всичко е придирчив и страни от всичко, създава с тези свойства такова физическо тяло, което рано се състарява и покрива с бръчки. Така склонностите и страстите от един живот се предават в следващото прераждане като процеси на физическото тяло. Може да се вгледаме в детайлите и да видим, че силната жажда за забогатяване е насочена към това, да се натрупа повече, и ставайки склонност на човека, спомага в следващия живот той да има физическа предразположеност към инфекциозните болести. Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло. Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести.
към текста >>

8. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Това е всеобщо егоистично становище и не е нужно да се критикува твърде строго, понеже то е напълно естествена наклонност в човешките същества.
Сега за него е възможно да добие представа за онова, наричано в Духовната Наука истинско себепознание. Това себепознание предполага, че ние сме способни, така да се каже, да се измъкнем от себе си и да погледнем на собственото си същество така, както ако то беше някой пълен непознат, а това по никакъв начин не е лесно. Относително лесно е да добием познание за душевните качества, които сме направили свои собствени, но да проникнем ясно в същината на темпераментите, които работят долу в телесната природа, това е трудно. В живота повечето хора винаги считат себе си за прави. Това е всеобщо егоистично становище и не е нужно да се критикува твърде строго, понеже то е напълно естествена наклонност в човешките същества. Колко далеч би стигнал човек в обикновения живот, ако нямаше това качество на твърда самоувереност? Но всички качества, принадлежащи на неговия темперамент, го формират.
към текста >>

9. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Да, в този случай е лесно да се критикува и едни критик стигна до там, че се обърна вниманието върху следното: Ако това действително би било така, какво би се случило тогава с човека, който в своята наивност би протегнал ръката си на един такъв лъв?
Тук Духовната наука ни предава почти буквално, дословно това, което ни се описва при изгонването от рая, когато се казва: Бог постави пред рая Херувима с пламъка на спираловидния меч. Когато обгърнете с поглед това, вие можете да напипате почти с ръце, както онези древни ясновидци, който са ни подарили Генезиса, виждат с пълна ясновидска сила в пълните с тайнственост процеси в това тъкане и в този живот на човека в етерните висини, преди той да беше паднал от онези области, където царуват Серафимите и Херувимите. Ето с такава реалистичност описва Библията, която не иска да представи само сравнение или грубо-сетивни, но която иска да ни опише, какво се разкрива на ясновидското съзнание. Днешните хора много зле познават представите за древните времена. Днес Библията е критикувана така много, че била наивна, когато ни разказва: Това, което някога беше рая, беше една голяма градина с дървета; из нея ходеха лъвове и тигри и сред тях живееше човекът. Да, в този случай е лесно да се критикува и едни критик стигна до там, че се обърна вниманието върху следното: Ако това действително би било така, какво би се случило тогава с човека, който в своята наивност би протегнал ръката си на един такъв лъв? Лесно може да се критикува, когато човек си е съставил първо един фантастичен образ, който съвсем не съществува в Библията. Такива възгледи възникнаха първо едва в последното столетие. Хората не знаят особено много за представите на миналите столетия. Схоластиците от 12-я век биха показали твърде странна физиономия, ако отново биха дошли днес и биха могли да чуят това, което сами са казали върху Библията. Никому от схоластиците не би минало през ума да си състави такива представи върху библейския разказ, каквито хората днес имат.
към текста >>

Лесно може да се критикува, когато човек си е съставил първо един фантастичен образ, който съвсем не съществува в Библията.
Когато обгърнете с поглед това, вие можете да напипате почти с ръце, както онези древни ясновидци, който са ни подарили Генезиса, виждат с пълна ясновидска сила в пълните с тайнственост процеси в това тъкане и в този живот на човека в етерните висини, преди той да беше паднал от онези области, където царуват Серафимите и Херувимите. Ето с такава реалистичност описва Библията, която не иска да представи само сравнение или грубо-сетивни, но която иска да ни опише, какво се разкрива на ясновидското съзнание. Днешните хора много зле познават представите за древните времена. Днес Библията е критикувана така много, че била наивна, когато ни разказва: Това, което някога беше рая, беше една голяма градина с дървета; из нея ходеха лъвове и тигри и сред тях живееше човекът. Да, в този случай е лесно да се критикува и едни критик стигна до там, че се обърна вниманието върху следното: Ако това действително би било така, какво би се случило тогава с човека, който в своята наивност би протегнал ръката си на един такъв лъв? Лесно може да се критикува, когато човек си е съставил първо един фантастичен образ, който съвсем не съществува в Библията. Такива възгледи възникнаха първо едва в последното столетие. Хората не знаят особено много за представите на миналите столетия. Схоластиците от 12-я век биха показали твърде странна физиономия, ако отново биха дошли днес и биха могли да чуят това, което сами са казали върху Библията. Никому от схоластиците не би минало през ума да си състави такива представи върху библейския разказ, каквито хората днес имат. Хората биха могли да знаят днес това, ако само биха искали истински да се учат.
към текста >>

Днес е лесно да се критикува Библията.
Никому от схоластиците не би минало през ума да си състави такива представи върху библейския разказ, каквито хората днес имат. Хората биха могли да знаят днес това, ако само биха искали истински да се учат. Достатъчно би било да се проучат съчиненията на схоластиците, и тогава хората биха видели, как там ясно е изразено, за какво става дума. Макар и в известно отношение да беше изчезнало съзнанието, че в разказа на Библията имаме работа с едно предаване на резултатите от ясновидското изследване, тогава съществуваше все пак нещо съвършено различно от това, което се появи от 16-ия, 17-ия век като грубо-сетивно тълкуване. Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща. Днес е лесно да се критикува Библията. Но хората не знаят, че представите, които те днес оборват, са възникнали едва от няколко столетия. И онези, които днес най-много критикуват Библията, водят борба срещу едно фантастично произведение на човешките представи, а не срещу Библията, това е една борба против нещо, което съвсем не съществува, което първо е било създадено от човешката фантазия. Срещу това Духовната наука има задачата, чрез изнасяне резултатите от духовно-научното изследване да насочи вниманието отново върху истинския смисъл на Библията и да даде чрез това възможност да се получат онези велики впечатления, които могат да обхванат нашата душа, когато се научим да разбираме това, което ни е предадено по един такъв величествен начин от древните времена.
към текста >>

10. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата.
По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>

11. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност.
Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя. Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост. Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия.
към текста >>

12. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Както по-рано светът му беше противен, сега той става противен на самия себе си, започва да критикува самия себе си, така че вижда се, как у самия него нещо не е в ред.
Както по-рано светът му беше противен, сега той става противен на самия себе си, започва да критикува самия себе си, така че вижда се, как у самия него нещо не е в ред.
към текста >>

13. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена.
Днес се повяват толкова много популярни сборници, в които човечеството може да види всичко, което са поднесли като мъдрост онези хора, които казват: „Но истинска наслада е, простете, да вникваме в духа на вековете“42 и т.н., и как после стигаме до „възходът на сегашния ни ден“43.За целта днес има наистина много средства. Искам да обърна внимание на едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето44. Тези религиозни въпроси се разглеждат много своеобразно. Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света. Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена. И този религиозен човек обръща внимание на това как песимизмът на знанието се е проявявал в различни времена. Човек вярва, че чрез своите мисли ще стигне дотам да не знае нищо, стремежът към познание никога да не може да го удовлетвори. Той дава за пример големи авторитети като Плиний Стари45, великия римски естествоизпитател, който казва: „Човекът е същество, изтъкано от безброй противоречия, най-нещастното от всички творения, доколкото останалите творения нямат потребности, излизащи извън рамките на природата. Но човекът е изпълнен с безкрайно много желания и потребности, които никога не могат да бъдат задоволени. Природата му представлява една лъжа, най-голямата нищожност, обединена с най-голямото високомерие.
към текста >>

14. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува.
Достатъчно е човек да хвърли поглед върху отминалия си живот и ще забележи колко промени са настъпили в хода на живота. В един случай, при дадени обстоятелства животът ни е поел в една посока, в друг случай, при различни обстоятелства – в друга. Ние знаем, че когато отидем в дадена местност, поради различния състав на въздуха получаваме друго усещане. Тези различни душевни усещания, в които изпадаме в хода на нашия живот, се дължат на влиянията на елементарния свят и в не по-малка степен на влиянията, възникващи от мъртвите, с които сме били свързани по-рано. Някой среща в живота приятел или някаква личност, с която установява отношения. На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува. Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили. Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща. Поради тази причина обаче нашият живот не става несвободен. Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде? “ Така също не може да се каже: ние ставаме несвободни поради факта, че нашата душа постоянно получава въздействия от елементарния свят.
към текста >>

15. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>

Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>

Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>

16. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Да, светът е многостранен и има истина в това, което самият Ницше казва111: «Светът е дълбок и е замислен по-дълбок от деня.» Не би трябвало човек да иска да критикува обширните области на духовния живот с обикновеното съзнание.
Да, светът е многостранен и има истина в това, което самият Ницше казва111: «Светът е дълбок и е замислен по-дълбок от деня.» Не би трябвало човек да иска да критикува обширните области на духовния живот с обикновеното съзнание. Ние разбираме мъдрото ръководство на света само когато отстраним егоистичните мисли при разглеждането на конкретното в ръководството на света, дори и тогава, когато трябва да причислим към мъдрото развитие и трагичните явления в световното развитие. И наистина, когато искаме действително да прозрем нещата, стигаме до много неудобни места.
към текста >>

17. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Това не бива да се критикува, а да се оплодотвори животът на мъртвите, а това ще стане едва чрез духовната наука.
Съществува ли истински взаимен живот с мъртвите в религиозните общества? Всъщност съществува егоистична вяра в безсмъртието. Това не бива да се критикува, а да се оплодотвори животът на мъртвите, а това ще стане едва чрез духовната наука.
към текста >>

18. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Той критикува всичко, което става в министерството!
До двадесет и седмата си година той е възприел единствено това, което настоящето дава от само себе си, но понеже е нямал никакъв вътрешен душевен порив, това приключва с двадесет и седмата му година. Той е избран в парламента. Лойд Джордж е в парламента, седи там със скръстени ръце, със своите малко обърнати навътре очи, говорещ навсякъде по подходящия начин, обръщащ внимание на слабостите на своите противници. Но министерството се дава на Кемпбъл-Банерман. Хората се питат: Какво да се направи с Лойд Джордж? Той критикува всичко, което става в министерството! Какво да се направи? Е, взимат го вътре в министерството, вътре той може да създава по-малко опозиция, отколкото отвън. Става министър. Оказва се, че той се ориентира в най-кратко време и в тази ситуация, защото е истински представител на своето време. Хората, разбира се, се питат: Кое портфолио да дадем на Лойд Джордж?
към текста >>

19. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Щайнер силно критикува Уилсън в различни трудове, напр.
[vi] Томас Удроу Уилсън – 1856-1924, президент на САЩ 1913-1921 г. На 8.1.1918 г. произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки“ и предлага създаването на Обществото на народите.. Защитник на самоопределението на народите. Щайнер силно критикува Уилсън в различни трудове, напр. GA 73 „Допълване на днешните науки чрез Антропософията“, GA 196 „Духовни и социални промени в развитието на човечеството“, GA 332а „Социалното бъдеще“
към текста >>

20. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И с тези няколко думи, механично заимствувани от философията на Хартман, той се опитва да критикува Антропософията.
И най-ужасното е, когато с незначителни изключения хората спекулират и се произнасят авторитетно както върху същността на тялото, така и върху същността на душата и Духа, когато си служат с най-елементарни думи от всекидневието, изменяйки произволно смисъла им с едно или друго окончание, какъвто е случаят с „психоидните“ феномени и т.н. Днес има много хора, които просто нямат дори и далечното предчувствие, как се стига от думата до понятието. Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че живеят от „отходните“ води на материалистическото естество знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век. Навсякъде шум, навсякъде лекции нека вземем например тези на Артур Дрюс, от които е ясно: Някога той е проучил философията на Хартман от своите младежки години той постоянно танцува около Хартман проучил е философията на Хартман, обаче в общи линии от нея е взел само думите. В неговата глава тези думи се търкалят по няколко установени, вечно едни и същи коловози, и той също не знае какъв е собствено пътят от думата до понятието. И с тези няколко думи, механично заимствувани от философията на Хартман, той се опитва да критикува Антропософията.
към текста >>

21. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но с течение на времето израства един голям противник на това съчинение, - един противник, който го критикува унищожително, който не намира «нищо добро» в него, който го критикува по един много умен начин, критикува го образцово - това беше самият Фридрих Теодор Фишер в неговите по-късни години!
По времето, когато този труд излиза от печат и хегелианството още беше господстващо в известен смисъл, той намира голямо признание; естествено има и противници, но все пак той намира голямо признание. Но с течение на времето израства един голям противник на това съчинение, - един противник, който го критикува унищожително, който не намира «нищо добро» в него, който го критикува по един много умен начин, критикува го образцово - това беше самият Фридрих Теодор Фишер в неговите по-късни години!
към текста >>

22. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Това самият той дълбоко критикува.
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма. Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува. Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите. И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа естетика. Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един предишен земен живот.
към текста >>

23. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм.
Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм. От само себе си се разбира, че душата на Платон пренасяше в следващите епохи част по част все повече и повече онова, което се намираше в нея. Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото учение за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе. И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс. И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който гърците имаха и който римляните съвсем нямаха. В известно отношение Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено.
към текста >>

24. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува.
Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят. Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение. Има много житейски отношения, които до голяма степен правят невъзможно такова окултно обучение. Тогава не трябва нетърпеливо да се иска, въпреки всичко да се постигне напредък, който е възможен само при определени условия.
към текста >>

25. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Знам, че лесно се критикува, когато нещата бъдат доведени до гротеска.
Знам, че лесно се критикува, когато нещата бъдат доведени до гротеска. Но в края на краищата екстремният натурализъм стига вече дотам, че на човек не му остава нищо друго освен да си помисли, че нещо такова ще е естественото следствие.
към текста >>

26. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

Но този кратък увод не трябва да се обърне да изследва или да критикува научния дух, когато този дух претендира, че може да достави едно точно познание на света на явленията, което един ден ще задоволи вечните нужди на човешкото сърце.
Но този кратък увод не трябва да се обърне да изследва или да критикува научния дух, когато този дух претендира, че може да достави едно точно познание на света на явленията, което един ден ще задоволи вечните нужди на човешкото сърце. Това изследване и тази критика са били направени много пъти и от различни гледни точки. Антропософията много пъти е разглеждала при различни случаи този непреодолим стремеж, който положителните науки имат да обгърнат в една синтеза всички подтици на човешкото същество и, нещо, което е по-добро, та показа пътищата, по които човечеството трябва да тръгне, ако иска да се освободи от този плен на научната отвлеченост. Впрочем Рудолф Щайнер загатва за тези нови пътища накрая на тези сказки.
към текста >>

Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази наука на духа, която вече изискват някои философи и някои учени.
Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази наука на духа, която вече изискват някои философи и някои учени.
към текста >>

27. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира.
Това не трябва да се взема като една критика на научните теории; то е просто едно описание. Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът. Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи. Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>

28. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува.
Виждате ли, господа, работата стои така: когато ние се родим, когато сме малки деца, имаме очи и уши, виждаме и чуваме, тоест възприемаме неща, намиращи се вън от нас. Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема. Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола. Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори. Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече. Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик. В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст. Другите не смеели да произнасят съждения, защото тогава казвали: те още нямат жизнен опит. Не искам нито да защитавам, нито да критикувам, искам само да ви кажа, че това го е имало.
към текста >>

Дявол го взел, ако шестмесечен получи дар слово, той също би почнал да критикува всичко в нашите действия!
Дявол го взел, ако шестмесечен получи дар слово, той също би почнал да критикува всичко в нашите действия!
към текста >>

1.0436220169067