Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са
3944
резултата от
1141
текста в
4
страници с точна фраза : '
живее
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
321
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тогава той забелязва, че преведената в идеята природа на растението е самата тази, която
живее
в нашия дух също така, както в обекта; той забелязва също, че оживява един организъм и до най-малките части, когато си го представи в себе си не като мъртъв, завършен предмет, а като нещо развиващо се, ставащо, намиращо се в постоянно безпокойство.
Важното в метаморфозата на растението не се състои например в откриването на отделните факти, че лист, чашка, корона и т.н. са тъждествени органи, а във величественото мисловно построение на едно живо цяло на действащи едни през други формиращи закони, което произтича от това и което построение определя от себе отделните степени на развитието. Величието на мисълта, която след това Гьоте се опитва да разпростре и върху животинския свят, минава някому през ума само тогава, когато той се опитва да я оживи в своя дух, когато се залови да я размисли.
Тогава той забелязва, че преведената в идеята природа на растението е самата тази, която живее в нашия дух също така, както в обекта; той забелязва също, че оживява един организъм и до най-малките части, когато си го представи в себе си не като мъртъв, завършен предмет, а като нещо развиващо се, ставащо, намиращо се в постоянно безпокойство.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Едно във друго действува и
живее
”
Едно във друго действува и живее”
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот,
живее
чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му.
През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн. Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо. Самият Гьоте беше наясно върху това. В 1816 година /7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него. Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони.
Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му.
Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/. Това е изречено напълно в духа на Спиноза. Спиноза различава три вида познание. Първият вид е онова познание, при което при определени чути или прочетени думи си спомняме за нещата и си образуваме определени представи за нещата, подобни на тези, чрез които си представяме нещата образно. Вторият вид познание е онова, когато разполагайки с достатъчно представи за свойствата на нещата си образуваме общи представи.
към текста >>
4.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Естествено това предполага следното: В съдържанието на мисловните образи, които умът създава, съществува вече едно единство,
живее
вече един и същ живот; само че умът държи по изкуствен начин всичко разделено едно от друго.
Яснота в отделното и дълбочина в цялото са двете най-важни изисквания на действителността. Първата е работа на ума, последната е работа на разума. Умът създава мислителните образи на отделните вещи на действителността. Той отговаря на неговата задача толкова повече, колкото по-точно разграничава същите, колкото по-строги очертания тегли. Разумът имат след това задачата да подреди тези образи в хармонията на общия свят на идеите.
Естествено това предполага следното: В съдържанието на мисловните образи, които умът създава, съществува вече едно единство, живее вече един и същ живот; само че умът държи по изкуствен начин всичко разделено едно от друго.
Без да заличи яснотата, разумът премахва отново разделеността. Умът ни отдалечава от действителността, разумът ни връща отново към нея. Графически това ще се представи така: /виж рис.3 /.
към текста >>
В горната фигура всичко е свързано едно с друго; във всички части
живее
същият принцип.
В горната фигура всичко е свързано едно с друго; във всички части живее същият принцип.
Умът създават отделянето на отделните образи /Това разделяне е обозначено чрез отделящите, пълно теглени линии/, защото в даденото ни се явяват като отделни, а разумът познава единството /Същото е показано чрез точкуваните линии/. Когато имаме следните две възприятия: 1. падащите слънчеви лъчи и 2. един нагрят камък, умът държи и двете неща отделно едно от друго, защото те ни се явяват като две; той счита едното като причина, другото като следствие; след това се при прибавя разумът, събаря разделящата стена и познава единството в двойствеността.
към текста >>
5.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/* Философски месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както
живее
и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
Не, не такива неопределени, общи морални норми, а най-индивидуалните идеали трябва да ръководят нашите действия. Не всичко е еднакво достойно за всички да го изпълняват, а това за един, онова за друг, според това, доколко някой чувства призванието за дадено нещо. Й.
Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/* Философски месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
към текста >>
6.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той намира, че най-ясно излага това, което
живее
в неговата вътрешност, когато върши това с думите на въпросния мислител.
Той се запознава с него от речника на Бейл, където той е остро нападан. И Гьоте получи от него толкова дълбоко впечатление, че ние намираме изразни отзвуци от изречения на Бруно в онези части на "Фауст", които по замисъл произхождат от 1770 година * /* Годишник на Гьоте, т.VІІ, Франкфурт Майн 1886 г./. В своите дневници и годишници поетът разказва, че в 1812 година той отново се е занимавал с Джордано Бруно. И този път впечатлението е мощно и в много от стихотворенията родили се след тази година ние разпознаваме отзвуци свързани с философа от Нола. Обаче всичко това не трябва да се взема така, като че Гьоте е заел или научил нещо от Бруно; той намира у него само формулата, за да изрази това, което отдавна е лежало в неговата природа.
Той намира, че най-ясно излага това, което живее в неговата вътрешност, когато върши това с думите на въпросния мислител.
Бруно счита всемирния Разум като създател и ръководител на Вселената. Той го нарича вътрешния художник, който дава форма на материята и я изгражда отвътре. Той е първопричината на всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битие той да не участва любвеобилно. "Колкото и малко и незначително да бъде нещо, то има в себе си една част от духовната субстанция.* /*Джордано Бруно, За причината, Принципа и Единния. Преведено от италиански и предвидено с обяснителна бележка от Х.Ласон; 2-ро издание, Хайделберг 1889 г./.
към текста >>
Това, което
живее
в нас като възглед за природата, то ни се явява отново вън, само че разпокъсано, пространствено-временно.
Това, което живее в нас като възглед за природата, то ни се явява отново вън, само че разпокъсано, пространствено-временно.
Това, което застава срещу нас отвън като природа, е завършен продукт, то е само обусловеното, втвърдената форма на един жив принцип. Ние не можем да добием този принцип отвън чрез опитност. Трябва първо да го създадем в нашата вътрешност. "Да философстваме върху природата, значи първо да създадем природата", казва нашия философ. Природата като прост продукт /натура натурата/ ние наричаме природа като обект /единствено с нея се занимава всеки емпиризъм/.
към текста >>
7.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В статията "Природата" ние четем: "Тя
живее
само в деца, а майката, къде е тя?
Широкият възглед за природата, който се разви в неговия дух до все по-голяма яснота*/*виж статията "Природата"; Ест. Н.ІІ, стр.5 и следв./, го принуди да обясни в своя смисъл това, което се простираше пред неговите очи. Тук веднага се проявява една дълбоко залегнала в Гьотевата природа особеност. Той има съвършено друга потребност в сравнение с други изследователи. Докато при тези последните главното седи в познанието на отделните неща, докато те проявяват интерес към едно идейно построение, към една система дотолкова, доколкото това може да им бъде в помощ при наблюдението на отделните неща, за Гьоте подробността е само преходна точка към едно цялостно разбиране на битието.
В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя?
" Същият стремеж, да познае не само непосредствено съществуващото, а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст" /"наблюдавай всяка действаща сила и семена"/. Така също за него това, което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство, за да проникне в загадката на образуването на света. Това, което той пише на 28 декември 1789 г. на херцогинята Луиза: "Произведенията на природата са винаги като едно прясно изречено слово на Бога", одушевява цялото негово изследване; и това, което може да се проследи със сетивата, става за него писменост, от която следва да чете словото на твореца. В този смисъл пише той на 22 август 1784 година на госпожа фон Щайн: "Великата и красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетена само тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченост върху безкрайните същества." Същата тенденция намираме и във "Вилхелм Майстер": "Ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатини като букви, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи и бих искал да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това?
към текста >>
8.
14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
За това явление той беше намерил в учението на Хоуардс една средство, да задържи постоянно колебаещите се формации в определени основни състояния и така това, "което
живее
в едно колебаещо се явление", да го "затвърди с трайни мисли".
Тъй като това покачване и понижение му се явяваше непосредствено и като явление на тежестта, той вярваше, че познава в измененията на барометъра един непосредствен израз за качеството на гравитацията. Обаче в това обяснение на Гьоте не трябва да прибавяме нищо по-нататък. Гьоте отхвърляше всяко поставяне на хипотези. Той не искаше да остави нещо повече от един израз за едно наблюдаемо явление, не една същинска, фактическа причина в смисъла на днешната естествена наука. Към това явление трябваше да се подредят естествено останалите атмосферни явления.
За това явление той беше намерил в учението на Хоуардс една средство, да задържи постоянно колебаещите се формации в определени основни състояния и така това, "което живее в едно колебаещо се явление", да го "затвърди с трайни мисли".
Той търсеше само още едно средство, което дойде в помощ на преобразуването на формите на облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", за да обясни превръщането на формата на типичния растителния лист. Както там за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните "свойства" на атмосферата на различни височини му служат като нишка, за която той фиксира отделните формации. Тук както и там трябва да запомним, че на Гьоте никога не можеше да му хрумне да счита една такава нишка като една действителна формация. Той имаше точно съзнанието, че само отделната формация трябва да се счита като нещо действително за сетивата в пространството, и че всички други принципи на обяснението съществуват само за очите на Духа. Ето защо днешните опровержения на Гьоте са в много случаи една борба с вятърни мелници.
към текста >>
9.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче областта, в която духът
живее
и тъче като в своя първично собствена област, е идеята, е светът на мислите.
Те не го извеждат вън от неговите елементи.
Обаче областта, в която духът живее и тъче като в своя първично собствена област, е идеята, е светът на мислите.
Да бъдат разрешени мислителните въпроси чрез мислителни отговори, това е научна дейност в най-висшия смисъл на думата. И всички други научни дейности се провеждат в крайна сметка за това, за да служат на тази най-висша цел. Да вземем научното наблюдение. То трябва да ни доведе до познанието на един природен закон. Самият закон е чисто идеен.
към текста >>
10.
16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В тях
живее
само един общ принцип. 2.
Тъй като само при един възглед за пространството съвпадащ напълно с Гьотевия е възможно едно пълно разбиране на неговите работи по физика, искаме да развием тук този възглед. Който иска да стигне до него, той трябва да е добил от нашите досегашни изложения следното убеждение: 1. Нещата, които застават срещу нас като отделни в опитността, имат една вътрешна връзка помежду си. Те са свързани в действителност помежду си чрез една единна мирова връзка.
В тях живее само един общ принцип. 2.
Когато нашият дух пристъпва към нещата и се стреми да обхване разделеното чрез една духовна връзка, понятно единство, което той установява, не е нищо външно на обектите, а то е извлечено от вътрешната същност на самата природа. Човешкото познание съвсем не е нещо ставащо вън от нещата, то не е един процес произлизащ само от субективен произвол; но това, което се явява тук в нашия дух като природен закон, което се изявява в нашата душа, то е пулсът на самата вселена.
към текста >>
11.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
се чувства в света като в едно велико, красива, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би могла да чувства себе си, би възкликнала като че е достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето собствено развитие и същество*/*Гьоте, Ванкелман, "Мислене виждане Размисъл", т.16, стр.7/." Целта на вселената и същността на съществуването не се състои в това, което външния свят доставя, а в това, което
живее
в човешкия дух и произлиза от него.
се чувства в света като в едно велико, красива, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би могла да чувства себе си, би възкликнала като че е достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето собствено развитие и същество*/*Гьоте, Ванкелман, "Мислене виждане Размисъл", т.16, стр.7/." Целта на вселената и същността на съществуването не се състои в това, което външния свят доставя, а в това, което живее в човешкия дух и произлиза от него.
Ето защо Гьоте счита като грешка, когато природоизследователят иска да проникне във вътрешността на природата чрез инструменти и обективни опити, защото "В самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-великият и най-точен физически апарат, който може да съществува и това е най-голямото нещастие на по-новата физика, че тя някакси отделя експериментите от човека и иска да познае природата само в това, което изкуствени инструменти показват и чрез това иска да разграничи и докаже това, което тя произвежда." "Но в замяна на това човекът стои така високо, че това, което иначе е неизобразимо, се изобразява в него. Какво е една струна и всяко нейно механическо деление спрямо ухото на музиканта? Можем даже да кажем, какво са елементарните явления на природата спрямо човека, който трябва първо да ги обуздае и да ги измени, за да може някакси да си ги асимилира*/*"Сентенции в проза, цит. на др. място стр.351/?
към текста >>
12.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Важното тук не е човек да
живее
в мисли, а това, да изживява дейността на мисленето.
Но човек може да насочи своето внимание и върху нещо друго. Той може да обхване дейността на мисленето като такова в духовното око. Може например да постави една мисъл в центъра на съзнанието, която мисъл не се отнася за нищо външно, която той си представя като един символ, при който оставя напълно настрана това, че той изобразява нещо външно. Човек може да постоянствува в задържането на един такава мисъл. Той може да се вживее напълно само във вътрешната работа на душата, когато постъпва по този начин.
Важното тук не е човек да живее в мисли, а това, да изживява дейността на мисленето.
По този начин душата се освобождава от това което тя върши в нейното обикновено мислене. Когато продължи достатъчно дълго такова вътрешно упражнение, след известно време тя ще разбере, как е навлязла в изживявания, които я отделят от онова мислене и образуване на представите, което е свързано с телесните органи. Същото може да се направи и с чувстването и волението на душата, даже и с усещането, с възприятието навъншните неща. По този път ще се постигне нещо само тогава, когато човек не се плаши пред това, да си признае, че себепознанието на душата не може да се предприеме просто, като той насочва погледа си в своята вътрешност, а напротив към това, което може да се разкрие чрез вътрешната работа на душата. Чрез една вътрешна работа на душата, която чрез вътрешно упражнение стига до едно такова постоянство във вътрешната дейност на мисленето, чувстването и волението, че тези изживявания се "сгъстяват" някакси духовно.
към текста >>
През време на човешкия сън отразяващото взаимодействие между тялото и душата е непрекъснато; "Азът"
живее
само в тъкането на душевно-духовното.
През време на човешкия сън отразяващото взаимодействие между тялото и душата е непрекъснато; "Азът" живее само в тъкането на душевно-духовното.
Обаче за обикновеното съзнание не съществува изживяване, когато тялото не отразява изживяванията. Ето защо сънят протича безсъзнателно. Чрез горепосочените и други подобни психически упражнения се стига дотам, душата да развие едно съзнание различно от обикновеното. Чрез това тя добива способността не само да изживява душевно-духовно, но също и така да засили изживяното в себе си, че то да се отрази, така да се каже, в самото себе си без помощта на тялото и по този начин да стигне до духовното възприятие. И едва в така изживяното душата може да познае истински себе си, може да изживее себе си в своето същество съзнателно.
към текста >>
И когато запитаме безпристрастно за причината на този факт, получава се, че това, което сме приели чрез книгата в двадесетата година, продължава да
живее
в нас и е станало една част на нашето собствено същество.
От гледна точка на този светоглед човекът ще види някои неща на науката за душата /психологията/ в една нова светлина. Ще обърнем вниманието само върху едно. Нека наблюдаваме, как човешката душа се променя, преобразява се чрез изживявания, които в известен смисъл представляват едно възвръщане на предишни изживявания. Когато сме чели една пълна със значение книга в нашата двадесета година и след това отново я прочитаме в нашата четиридесета година, ние я чувстваме като един друг човек.
И когато запитаме безпристрастно за причината на този факт, получава се, че това, което сме приели чрез книгата в двадесетата година, продължава да живее в нас и е станало една част на нашето собствено същество.
Ние имаме в нашето собствено духовно-душевно същество силата, която се намира в книгата; и в четиридесетата година на човека в тази книга се намира тази сила, която е проникнала в човека. Така е и с опитностите на живота. Те стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Но ние виждаме също, че през време на един живот това вътрешно нарастване на силата на по-висшия човек трябва да остане в духовно-душевна форма.
към текста >>
Обаче вътре в човека
живее
като заложба зародишът, който иска да образува с добитото един нов човешки живот, както вътре в растението зародишът
живее
за едно ново растение.
Те стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Но ние виждаме също, че през време на един живот това вътрешно нарастване на силата на по-висшия човек трябва да остане в духовно-душевна форма. И ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да се изяви в тялото. За да постигне това, пречка се явява телесната определеност в дадения живот.
Обаче вътре в човека живее като заложба зародишът, който иска да образува с добитото един нов човешки живот, както вътре в растението зародишът живее за едно ново растение.
към текста >>
То води до познанието, че човешката душа
живее
в повтарящи се земни съществувания има едно чисто духовно съществуване.
Но това духовно-душевно естество се оказва надхвърлящо отделния живот. Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така и на душата минала през горепосочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особено оформяне на тялото, като образувано от духовно-душевното същество, което е предходило образуването на тялото. И този предхождащ образуването на тялото живот се явява като живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяло, преди тя да може да развие в един нов физически живот зародишните заложби на един минал физически живот. Човек трябва да се затвори пред толкова явната възможност, че силите на човешката душа са способни да се развият, когато той се възпротивява да признае, че истина говори една душа, която мимоходом изказва своята опитност, че чрез нейната работа тя действително е стигнала дотам, да знае за един духовен свят в едно съзнание отклоняващо се от обикновеното. И това знание води до духовното обгръщане на един свят от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване; че тази истинска същност се запазва духовно след смъртта, както зародишът на растението се запазва физически след смъртта на това растение.
То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания има едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
Когато човек се запознае с това, че "Азът"
живее
със своя душевно-духовен свят вън от тялото, че следователно самият той донася изживяванията навъншния свят до това тяло, тогава той ще намери също и пътя до едно истинско духовносъобразно схващане на загадката на съдбата.
Когато човек се запознае с това, че "Азът" живее със своя душевно-духовен свят вън от тялото, че следователно самият той донася изживяванията навъншния свят до това тяло, тогава той ще намери също и пътя до едно истинско духовносъобразно схващане на загадката на съдбата.
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба. Нека разгледаме душевното състояние на един 30-годишен човек. Действителното съдържание на неговото външно битие би било съвършено друго, ако пред предидущите години той би изживял нещо друго, различно от това, което е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е.
към текста >>
Както човек
живее
духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той
живее
като в едно единство със своята съдба.
Нека разгледаме душевното състояние на един 30-годишен човек. Действителното съдържание на неговото външно битие би било съвършено друго, ако пред предидущите години той би изживял нещо друго, различно от това, което е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е. Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз".
Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба.
С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба. Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба. Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата. Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание, съдбата не се явява в нейната истинска форма.
към текста >>
Когато човек не взема под внимание това, той
живее
в измама че в същността на душевното изживяване може да търси същността на познанието.
Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването. Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия. Ние ще стигнем до разбирането, че този е основният импулс на душевното изживяване. Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение.
Когато човек не взема под внимание това, той живее в измама че в същността на душевното изживяване може да търси същността на познанието.
С това той изпада в една грешка, подобна на онази, която би възникнала, ако би изследвал житното зърно само химически по отношение на неговата хранителна стойност и би искал в резултата на това изследване да намери същината на житното зърно. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама като иска да разкрие собствената вътрешна същина на душевното изживяване, което в своя път може да влезе също и в служба на познанието, без да има в това съзерцателно познание своята същинска първична природа.
към текста >>
13.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
По отношение на всичко това аз бях убеден чрез вътрешно изживяване, че със своето мислене, когато го задълбочи достатъчно, човекът
живее
в действителността на света като нещо духовно.
Едуард фон Хартман, чиято философия аз много ценях, без да мога да призная нейните основи и резултати, стоеше по отношение на въпросите на теорията на познанието изцяло на становището, което след това Фолкелт изложи подробно. Навсякъде се признаваше, че със своето познание човекът се сблъсква с определени граници, вън от които той не може да излезе и да проникне в областта на истинската действителност.
По отношение на всичко това аз бях убеден чрез вътрешно изживяване, че със своето мислене, когато го задълбочи достатъчно, човекът живее в действителността на света като нещо духовно.
Аз считах, че владея това познание като нещо, което може да стои в съзнанието със същата вътрешна яснота, както това, което се изявява математическото познание. По отношение на това познание не може да съществува мнението, че има такива граници на познанието, каквито горепосоченото мисловно направление вярваше, че трябва да се установи.
към текста >>
14.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Този Ръководител на света не
живее
като воля някъде вън от човека; той се е отказал от всяка собствена воля, за да направи всичко зависимо от човешката воля.
Първопричината на света се е разляла напълно в света; тя не се е оттеглила от света, за да го управлява отвън, а го движи отвътре; тя не се е укрила от него. Най-висшата форма, в която първопричината на света /Бог/ се явява след действителността на обективения живот, е мисленето и с него заедно човешката личност. Следователно, ако Първопричината на света има някакви цели, те са тъждествени с целите, които човекът си поставя, когато се проявява. Човекът действа според намеренията на Първопричината на света не когато изследва някакви заповеди на Ръководителя на света, а когато действува според своите собствени разбирания. Защото в тях се проявява Ръководителят на света.
Този Ръководител на света не живее като воля някъде вън от човека; той се е отказал от всяка собствена воля, за да направи всичко зависимо от човешката воля.
За да може човекът да стане свой собствен законодател, всички мисли върху извън човешки мирови определения и тем подобни трябва да бъдат изоставени. По този случай обръщаме вниманието върху съвсем сполучливата студия на Крайенбюл в списанието "Философски месечни тетрадки", том 18, 3-та тетрадка. В тази студия е изложено по един правилен начин, как максимите на нашето действане следват непосредствено от нашия индивид; как всичко велико се изпълнява не чрез силата на моралния закон, а чрез непосредствения подтик на индивидуалната идея. Само при този възглед е възможна истинска свобода на човека. Когато човекът не носи в себе си основанията на неговото действане, на своето постъпване, а трябва да се ръководи според закони, той действа под една принуда, стои под властта на една необходимост, почти само като една природна твар.
към текста >>
15.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Първата цел е да посочи, че в действителност сетивния свят е едно духовно Същество, и че като душевно същество чрез истинското познание на сетивния свят човекът
живее
в духовния свят.
Първата цел е да посочи, че в действителност сетивния свят е едно духовно Същество, и че като душевно същество чрез истинското познание на сетивния свят човекът живее в духовния свят.
В описанието на моралния свят като такъв, чието съществуване просветва в изживяваният от душата духовен свят и позволява на човека в свобода! да се приближи до себе си, е вложена втората цел." (Събр. Съч. №28, 247 стр.)
към текста >>
16.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
А този опит цели да удостовери как едно непредубедено разсъждение, простиращо се само върху посочените два основни за всяко познание въпроса, води до възгледа, че човекът
живее
в един реален свят на Духа.
При тогавашния ръкопис си поставих ограничението да не отивам по-далеч от онова, което е свързано в най-тесен смисъл с изтъкнатите два основни въпроса. Ако някой остане учуден, че в настоящата книга все още липсва насочване към сферата на света на духовния опит, изложена в мои по-късни съчинения, то нека той има предвид, че по онова време аз просто нямах намерение да предложа описание на резултатите от духовни изследвания, а исках първо да положа основата върху която могат да почиват такива резултати. В тази „Философия на свободата“ конкретни резултати от този род не се съдържат, както не се съдържат и конкретни природонаучни резултати; но по мое мнение съдържащото се в нея може да бъде особено необходимо за онзи, който се стреми към сигурността на такива познания. Казаното в книгата може да е приемливо и за някого, който поради лични основания се дистанцира от моите духовно-научни изследователски резултати. За онзи обаче, който може да разглежда тези духовно-научни резултати като нещо, към което има влечение, за него направеният тук опит ще има особена важност.
А този опит цели да удостовери как едно непредубедено разсъждение, простиращо се само върху посочените два основни за всяко познание въпроса, води до възгледа, че човекът живее в един реален свят на Духа.
В тази книга стремежът е да се оправдае опознаването на областта на Духа преди навлизането в духовния опит. А това оправдаване се извършва по такъв начин, че в настоящото изложение навярно никъде не се налага да се хвърля поглед към изтъквания по-късно от мен опит, за да бъде установена приемливостта на казаното тук, в случай че някой може или иска да прояви интерес към характера на самото настоящо изложение.
към текста >>
17.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Само нейното собствено действие може да бъде онова, което
живее
и у нас.
Колкото и вярно да е, че сме се отчуждили от природата, не по-малко вярно е, че ние сме в нея и принадлежим към нея.
Само нейното собствено действие може да бъде онова, което живее и у нас.
към текста >>
18.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Аз не бива никога да казвам, че моят индивидуален субект мисли; по-скоро той самият
живее
благодарение на мисленето.
То образува тези две понятия точно както всички останали. Следователно, когато ние като мислещ субект свързваме понятието с даден обект, ние не бива да схващаме тази връзка като нещо чисто субективно. Не субектът е този, който създава връзката, а мисленето. Субектът мисли не затуй, защото е субект, ами счита себе си за субект, защото е в състояние да мисли. Ето защо дейността, упражнявана от човека като мислещо същество, не е чисто субективна, а такава, която не е нито субективна, нито обективна, тоест тя надхвърля рамките на тези две понятия.
Аз не бива никога да казвам, че моят индивидуален субект мисли; по-скоро той самият живее благодарение на мисленето.
Следователно мисленето е елемент, който ме извежда над моето себе и ме свързва с обектите. Но той същевременно ме отделя от тях, противопоставяйки ме като субект спрямо тях.
към текста >>
19.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Чрез едно възприятие понятието придобива индивидуален облик, който съдържа отношението към възприятието като характерна особеност, понятието продължава да
живее
у нас и формира представата за въпросното нещо.
Следователно представата е индивидуализирано понятие. И сега ни става понятно, че за нас нещата от действителността могат да бъдат застъпени чрез представи. Пълната реалност на едно нещо ни се явява в мига на наблюдението, от сливането на понятие и възприятие.
Чрез едно възприятие понятието придобива индивидуален облик, който съдържа отношението към възприятието като характерна особеност, понятието продължава да живее у нас и формира представата за въпросното нещо.
Натъкнем ли се на второ нещо, с което се свързва същото понятие, ние го схващаме като спадащо към вида на първото; срещнем ли повторно същото нещо, тогава в нашата понятийна система намираме не само съответно понятие изобщо, а индивидуализираното понятие с характерното за него отношение към същия обект и ние отново разпознаваме обекта.
към текста >>
20.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да
живее
вътре в действителността.
Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките сетива и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си сетива имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други. Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността. Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата.
Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността.
Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н.
към текста >>
21.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
По време на наблюдението наблюдаващият мисленето
живее
непосредствено в една духовна, опираща се на себе си същностна дейност.
Процесът придобива друг вид, когато се разглежда познанието и проявяващото се в него отношение на човека към света. В предходното изложение бе направен опит да се покаже, че изясняването на това отношение е възможно посредством едно насочено към него непредубедено наблюдение. Правилното разбиране на това наблюдение води до убеждението, че мисленето като обособена в себе си същност може да се съзерцава пряко. Който смята, че за обясняване на мисленето като такова е необходимо да привлича нещо друго, например физически процеси в мозъка или пък несъзнателни духовни процеси, протичащи отвъд наблюдаваното съзнателно мислене, той недооценява това, което му дава непредубеденото наблюдение на мисленето.
По време на наблюдението наблюдаващият мисленето живее непосредствено в една духовна, опираща се на себе си същностна дейност.
Дори може да се каже, че който иска да схване същността на духовното във вида, в който тя се представя на човека най-напред, може да го стори, чрез основаващото се на самото себе си мислене.
към текста >>
Докато действувам, нравствената максима ме движи, доколкото тя интуитивно може да
живее
у мен; тя е свързана с обичта към обекта, който искам да осъществя чрез моето действие.
Едва установените по този път закони се отнасят към човешките действия така, както природните закони към едно частно явление. Те обаче съвсем не са идентични с подтиците, които полагаме в основата на нашите действия. Ако искаме да разберем как едно действие на човека произтича от неговата нравствена воля, първо трябва да се вгледаме в отношението на тази воля към действието. Най-напред вниманието ни трябва да се насочи към действия, при които това отношение е определящо. Ако по-късно аз, или някой друг размисля над едно такова действие, може да проличи кои нравствени максими играят роля при него.
Докато действувам, нравствената максима ме движи, доколкото тя интуитивно може да живее у мен; тя е свързана с обичта към обекта, който искам да осъществя чрез моето действие.
Аз не поставям на никой човек, нито пък на някое правило въпроса дали да извърша това действие, а го извършвам, щом ме е осенила идеята за него. Само по този начин то е мое действие. Който действа само защото признава определени нравствени норми, действието му е резултат от принципите, заложени в неговия морален кодекс. Той просто е изпълнител. Той е един по-висш автомат.
към текста >>
Да се
живее
в обич към действието, и да не се пречи на другите да живеят с разбиране за чуждата воля е основната максима на свободните хора.
Разликата между мен и моя ближен съвсем не се състои в това, че ние живеем в два напълно различни духовни свята, а в това, че от общия за нас свят на идеите той приема други интуиции в сравнение с мен. Той иска да изяви своите интуиции, аз пък - моите. Ако двамата действително черпим от идеята и не следваме някакви външни (физически или духовни) подтици, тогава ние можем да се срещнем в еднаквия стремеж, в същите намерения. При нравствено свободни хора нравственото недоразумение и сблъсъкът са изключени. Само нравствено несвободният, който следва естествения нагон или някоя приета повеля за дълг, отблъсква своя ближен, щом той не следва същия инстинкт и същата повеля.
Да се живее в обич към действието, и да не се пречи на другите да живеят с разбиране за чуждата воля е основната максима на свободните хора.
Те не познават друго задължение освен онова, с което тяхната воля влиза в интуитивен унисон; как ще проявят своята воля в даден частен случай - това ще им подскаже тяхната идейна способност.
към текста >>
Свободният
живее
с вярата, че другият свободен принадлежи ведно с него към същия духовен свят и че намеренията им ще се схождат.
Само защото човешките индивиди са от един и същ дух, те могат да изживяват себе си и един до друг.
Свободният живее с вярата, че другият свободен принадлежи ведно с него към същия духовен свят и че намеренията им ще се схождат.
Свободният не изисква от ближния си хармония, но той я очаква, защото тя е заложена в човешката природа. С това не се визират необходимостите, съществуващи спрямо едни или други външни уредби, а настроението, душевното състояние, чрез което човекът в своето себеизживяване сред уважавани от него ближни най-справедливо оценява човешкото достойнство.
към текста >>
22.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което
живее
в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт. Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност.
Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>
23.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
В това отношение той
живее
по начин, заимстван от другите или заповядан му от другите.
Но за онази част, за която човекът не може да извоюва такава свобода, той представлява един член от природния и духовния организъм.
В това отношение той живее по начин, заимстван от другите или заповядан му от другите.
Етична стойност в истинския смисъл има само делът от неговата дейност, който произтича от неговите интуиции. А наборът от морални инстинкти, притежавани от човека чрез онаследяване на социални инстинкти, се превръща в нещо етично вследствие на това, че той ги приема в своите интуиции. От индивидуалните етични интуиции и тяхното възприемане в човешките общности произтича цялата нравствена дейност на човечеството. Може да се каже също, че нравственият живот на човечеството представлява съвкупност от продуктите на нравственото въображение на свободните човешки индивиди. До този резултат стига монизмът.
към текста >>
24.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
У човека обаче поражда убеждението, че той
живее
в света на действителността, и няма защо да търси някаква неподлежаща на изживяване по-висша действителност извън своя свят.
Когато наблюдаваме мисловно, ние извършваме процес, който също спада към потока на реалната събитийност. Чрез мисленето ние преодоляваме в рамките на самия опит едностранчивостта на чистото възприемане. Ние не можем чрез абстрактни, понятийни хипотези (чрез чисто понятийно размишляване) да измислим същността на реалното, но намирайки идеите за съответните възприятия, ние живеем в реалното. Монизмът не се стреми да добави към опита нещо неузнаваемо (отвъдно), а вижда в понятието и възприятието реалното. Той не съчинява някаква метафизика от голи, абстрактни понятия, защото в понятието само по себе си вижда само едната страна на действителността, която остава скрита за възприемането, и има някакъв смисъл едва във взаимовръзка с възприятието.
У човека обаче поражда убеждението, че той живее в света на действителността, и няма защо да търси някаква неподлежаща на изживяване по-висша действителност извън своя свят.
Монизмът не позволява абсолютно-реалното да се търси другаде освен в опита, понеже го съзира в съдържанието на самия опит. И той се задоволява с тази действителност, защото знае, че мисленето притежава силата на нейното гарантиране. В самия свят на наблюдението той открива онова, което дуализмът търси едва зад него. Монизмът показва, че с нашето познание ние обхващаме действителността в истинския й вид, а не в някакъв субективен образ, който се вмъквал между хората и нея. Според монизма понятийното съдържание на света е еднакво за всички човешки индивиди (срв.
към текста >>
Дуализмът отъждествява божественото Прасъщество с онова нещо, което прониква всички хора и
живее
във всички тях.
И понятието, което А прибавя към възприятието лъв, е същото като Б, само че схващано от друг субект на възприемането (срв. стр.84 и сл.). Мисленето довежда всички субекти на възприемането до общото идейно единство на цялото многообразие. В тях единният свят на идеите се изявява като в едно множество от индивиди. Докато човекът добива представа за себе си само чрез самовъзприемане, той се вижда като отделен човек; щом погледне проблясващия у него свят на идеите, който обгръща всичко отделно, той вижда в себе си оживяването на абсолютно реалното.
Дуализмът отъждествява божественото Прасъщество с онова нещо, което прониква всички хора и живее във всички тях.
Монизмът открива този общ за всички божествен живот в самата действителност. Идейното съдържание на всеки друг човек е и мое, и аз го смятам за друго само дотолкова, доколкото възприемам, но не и тогава, когато мисля. Всеки човек обгръща с мисленето си само една част от цялостния свят на идеите и в този смисъл индивидите се различават също по фактическото съдържание на своето мислене. Но тези съдържания се намират в едно затворено цяло, обхващащо мисловните съдържания на всички хора. Така в своето мислене човекът долавя общото Прасъщество (Първичното Прасъщество), което прониква всички хора.
към текста >>
Издирванията му ще са напразни, ако търси мотиви за своята воля извън света, в който
живее
.
Човекът отделя осъществяващата се в неговото действие идея от единния свят на идеите и я поставя в основата на своята воля. Следователно в неговите действия не се изявяват повели, внушавани от отвъдното, а повелите на принадлежащите към този свят човешки интуиции. Монизмът не познава такъв мирови ръководител, който извън самите нас да поставя цел и насока на нашите действия. Човекът не намира такава отвъдна първопричина на Битието, чиито решения би могъл да изследва, за да узнае от нея целите, към които трябва да насочва своите действия. Той разчита на самия себе си и трябва сам да определя съдържанието на своите дейности.
Издирванията му ще са напразни, ако търси мотиви за своята воля извън света, в който живее.
Ако излезе извън рамките на задоволяването на естествените си нагони, за които се е погрижила майката природа, той трябва да търси такива мотиви в собственото си нравствено въображение, стига заради удобството си да не предпочита да бъде мотивиран от нравственото въображение на други. Иначе казано, той трябва или да се откаже от всякаква дейност, или да действа по мотиви, които сам избира от света на своите идеи, или пък други му предлагат също от света на идеите. За него - извън плътския живот на неговите нагони и извън изпълняване заповедите на други хора - определящо не е нищо друго освен самият той. Той трябва да действува по собствено, неопределяно от нищо друго подбуждение. Идейно това подбуждение безспорно се определя от единния свят на идеите, но фактически само човекът може да го изведе от този свят и да го претвори в реалност.
към текста >>
25.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Известно ми е каква безлична шаблонност
живее
и се шири.
При тази характеристика на моята епоха аз не се поддавам на никакви илюзии.
Известно ми е каква безлична шаблонност живее и се шири.
към текста >>
26.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той не може да свърже своите чувства и мисли нито с мисловния кръг на народа, в който е роден и възпитан, нито с времето, в което
живее
.
Също и патриотичните чувства на сънародниците му са чужди на природата на Ницше.
Той не може да свърже своите чувства и мисли нито с мисловния кръг на народа, в който е роден и възпитан, нито с времето, в което живее.
В „Шопенхауер като възпитател“ казва: „Толкова е провинциално да се обвържеш с мнения, които след няколкостотин мили вече не са валидни. Изток и запад са тебеширени линии, очертани пред очите ни от някого, за да залъже нашата страхливост. Искам да се опитам да достигна свободата, така си казва младата душа и би трябвало да я смущава фактът, че случайно две нации се мразят и воюват или че едно море разделя две части от земята, или че се изучава религия, която преди няколко хиляди години не е съществувала.“13
към текста >>
„В мен
живее
недоверие към диалектиката, към доказателствата“, пише през декември 1887 г.
Ницше не е „мислител“ в обикновения смисъл на думата. Обикновеното мислене не е достатъчно за решаване на дълбоките въпроси, които той е поставил пред света и живота. За тези въпроси трябва да се освободят всичките сили на човешката природа; мисловното разглеждане само не е достатъчно за тях. Ницше не се доверява на чисто мисловни доказателства за един възглед.
„В мен живее недоверие към диалектиката, към доказателствата“, пише през декември 1887 г.
на Георг Брандес16 (вж. неговите „Хора и дела“, стр. 212). За питащия за причините на неговите възгледи „Заратустра“ е подготвил отговор: „Ти питаш защо? Аз не принадлежа към онези, които човек може да пита за тяхното защо.“17 За него не е важно дали дадено мнение може да се докаже логически, а дали то въздейства върху всички сили на човешката личност така, че да има стойност за живота. Той признава една мисъл само ако допринася за развитието на живота.
към текста >>
Той приема като факт, над който не желае да разсъждава, че всяко живо същество иска да
живее
толкова пълнокръвно, колкото е възможно.
Истината трябва да подчини света на духа и по този начин да служи на живота. Тя има стойност само като условие за живот. Може ли да се продължи по-нататък и да се попита: Каква стойност има сам по себе си животът? Ницше смята един такъв въпрос за невъзможен.
Той приема като факт, над който не желае да разсъждава, че всяко живо същество иска да живее толкова пълнокръвно, колкото е възможно.
Инстинктите на живота не питат за смисъла на живота. Те питат само какви възможности има, за да се увеличи силата на техните носители. „Съждения, стойностни съждения по отношение на живота никога не могат да бъдат направени; те имат стойност само като симптоми, могат да се разглеждат само като симптоми. Такива съждения представляват единствено безсмислици. Трябва да се прозре, че стойността на живота не може да бъде измерена.
към текста >>
Който е развит всестранно,
живее
без да пита колко е стойностен животът му.
Те питат само какви възможности има, за да се увеличи силата на техните носители. „Съждения, стойностни съждения по отношение на живота никога не могат да бъдат направени; те имат стойност само като симптоми, могат да се разглеждат само като симптоми. Такива съждения представляват единствено безсмислици. Трябва да се прозре, че стойността на живота не може да бъде измерена. От един жив не може, защото той представлява само едната страна, не е съдия; от един мъртвец не може, поради други причини... Срещу един философ остава дори едно възражение, една въпросителна относно неговата мъдрост, относно липсата на мъдрост.“20 („Залезът на кумирите“, „Проблемът на Сократ“) Въпросът за стойността на живота съществува само за неправилно образована, болна личност.
Който е развит всестранно, живее без да пита колко е стойностен животът му.
към текста >>
Това беше свобода на духа, с която бе възвестена вярата на истината...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 24) Че тези изречения изразяват усещанията на една аристократична, властна личност, която си позволява да
живее
свободно, според свои собствени закони, без уважение към вечни истини и предписания на морала, това не могат да почувстват хора, склонни към покорство.
Ницше изказва този възглед най-ярко в изреченията, заради които ограничено мислещи хора са го окачествили като опасен дух. „Когато християнските кръстоносци в Ориента се натъкват на онзи непобедим орден на асасините, на онзи орден на свободни духове par excellence, чиито най-нисши степени живееха в едно послушание, което никой монашески орден не е достигнал, тогава те получиха също и символно-то указание, запазено като тайна само за най-висшите степени: Нищо не е истинско, всичко е позволено.
Това беше свобода на духа, с която бе възвестена вярата на истината...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 24) Че тези изречения изразяват усещанията на една аристократична, властна личност, която си позволява да живее свободно, според свои собствени закони, без уважение към вечни истини и предписания на морала, това не могат да почувстват хора, склонни към покорство.
Човек като Ницше не понася също и тирани, които следват абстрактните повели на обичаите. Аз определям как искам да мисля, как искам да действам, казва такава личност. Има хора, наричащи себе си „свободомислещи“, твърдящи, че тяхното право се води от начин на мислене и действия, който не е подчинен на закони, измислени от други хора, който следва единствено „вечните закони на разума“, „неоспоримите морални понятия“ или „Божията воля“. Ницше не смята такива личности за действително силни. Защото те също не мислят и действат според собствената си природа, а според повелите на по-висш авторитет.
към текста >>
Особена черта на човешката слабост Ницше вижда в начина на вярване в едно отвъдно, в друг свят, в който човек може да
живее
.
Особена черта на човешката слабост Ницше вижда в начина на вярване в едно отвъдно, в друг свят, в който човек може да живее.
Според мнението му човек не може да причини по-голяма вреда на живота от това да организира съществуването си съгласно някакъв живот в отвъдното. Човек не може да изпадне в по-голяма заблуда от това, зад явленията на този свят да допуска съществуването на същества, които не са достъпни за човешкото познание и които се приемат като същинската причина, като определящото за всяко битие. Чрез такова допускане човек погубва радостта си към този свят и го принизява до привидност, до празно отражение на една недостъпност, приема го за безсъдържателен сън и приписва същинската действителност на друг, измислен свят; вярва, че човешките сетива са измамници, откриващи ни лъжливи образи вместо реалности. Само от слабост може да възникне такъв възглед. Защото на силния, стъпил здраво на земята, изпитващ радост от живота, няма дори да му хрумне да измисля друга действителност.
към текста >>
Силният, здравият, който има развити и годни сетива, за да търси в себе си основанията за този свят, няма нужда от обяснение на явленията, в които
живее
, не се нуждае от отвъдни причини и същества.
Само от слабост може да възникне такъв възглед. Защото на силния, стъпил здраво на земята, изпитващ радост от живота, няма дори да му хрумне да измисля друга действителност. Той е зает с този свят и няма потребност от някакъв друг. Ала страдащите, болните, недоволни от живота, прибягват до убежище в отвъдното. Това, което им е отказано тук, отвъдното трябва да им го предложи.
Силният, здравият, който има развити и годни сетива, за да търси в себе си основанията за този свят, няма нужда от обяснение на явленията, в които живее, не се нуждае от отвъдни причини и същества.
Слабият, който възприема действителността с осакатени очи и уши, се нуждае от основания зад явленията.
към текста >>
27.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Човек не
живее
заради инстинктите си като животното, той трябва да ги облагороди, поставяйки ги в служба на по-висши цели.
Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност. Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н. заради самите тях. Те нямат стойност заради това, че служат на живота, а много повече животът съдържа стойност поради факта, че е устремен към някакво идеално благо.
Човек не живее заради инстинктите си като животното, той трябва да ги облагороди, поставяйки ги в служба на по-висши цели.
По този начин човек стига до състояние да издигне това, което първо е постигнал като задоволяване на своите нагони, до идеали, които придават на живота му святост. Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си. Той се освобождава от основите на действителността и иска да придаде на битието си по-висш смисъл и по-висша цел. Изнамира неестествена причина за идеалите си. Нарича я „божия воля“, „вечни нравствени повели“.
към текста >>
Той не се стреми повече към разгръщане на намиращите се в личността му сили, а
живее
според наложен на природата му образец.
Идеалистите щяха да имат неверни възгледи за произхода на целите си, но тези цели щяха да бъдат здрави и животът щеше да процъфтява. Но има нездрави инстинкти, насочени не към засилване и поощрение на живота, а към неговото отслабване, залиняване. Тези идеалисти са завладени от въпросната теоретична заблуда и я превръщат в практическа житейска цел. Те подвеждат хората да казват, че един завършен човек не е този, който иска да служи на самия себе си, на своя живот, а онзи, който се отдава на осъществяването на някакъв идеал. Под влиянието на тези инстинкти човек не просто неправилно придава неестествен или свръхестествен произход на своите цели, а действително си създава такива идеали или ги приема от други, които не служат на потребностите на живота.
Той не се стреми повече към разгръщане на намиращите се в личността му сили, а живее според наложен на природата му образец.
Дали тази цел е взета от някаква религия или от нещо друго, тя не се определя от намиращите се в природата на човека предпоставки. За такова нещо не става дума. Философът, който има общочовешка цел и извежда от нея своите нравствени идеали, поставя на човешката природа вериги също така, както основателят на религия, който казва на хората: това е целта, която Бог е поставил, и нея трябва да следвате. Все едно е дали човек си поставя за цел да стане божествено подобие или е изнамерил идеала на „завършения човек“ и иска по възможност да стане подобен на него. Реално имаме само отделния човек и нагоните и инстинктите на този отделен човек.
към текста >>
Да се
живее
естествено е по-здравословно, отколкото да се преследват идеали, които не произлизат от действителността.
Вярата, че човекът става завършен едва когато служи на „по-висши“ цели, е, според мнението на Ницше, нещо, което трябва да се превъзмогне. Човек трябва да погледне в себе си и да осъзнае, че той е създал идеали само за да служи на самия себе си.
Да се живее естествено е по-здравословно, отколкото да се преследват идеали, които не произлизат от действителността.
Човекът, който не служи на безлични цели, а търси целта и смисъла на своето съществуване в самия себе си и прави от това своя добродетел, служеща за разгръщане на личната му сила, на осъществяването на личната му сила - този човек е поставен от Ницше по-високо от безкористния идеалист.
към текста >>
Суверенната индивидуалност, която знае, че може да
живее
само чрез своята природа и вижда целта си в съответстващ на същността й житейски образ, представлява за Ницше свръхчовекът, който е противоположност на човека, вярващ, че животът му е подарък, за да служи на някаква намираща се извън самия него цел.
Тъкмо това провъзгласява той чрез своя „Заратустра“.
Суверенната индивидуалност, която знае, че може да живее само чрез своята природа и вижда целта си в съответстващ на същността й житейски образ, представлява за Ницше свръхчовекът, който е противоположност на човека, вярващ, че животът му е подарък, за да служи на някаква намираща се извън самия него цел.
към текста >>
Свръхчовекът е човек, който приема да
живее
естествено, учи Заратустра.
Свръхчовекът е човек, който приема да живее естествено, учи Заратустра.
Заратустра учи хората да разглеждат добродетелите си като свои творения. Той им заповядва да презират онези, които поставят добродетелите си по-високо от самите себе си.
към текста >>
Той
живее
, за да може да мечтае за живота в покой.
Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир.
Той живее, за да може да мечтае за живота в покой.
Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън. Това значи: най-доброто за добродетелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждава на своя покой. „Неговата мъдрост означава: будувай, за да спиш добре. И наистина, ако животът нямаше смисъл и ако трябваше да избера безсмислието, за мен това щеше да бъде най-достойното избрано безсмислие“, казва Заратустра.
към текста >>
В тялото ти
живее
той, твоето тяло е той.“33 Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в реалността, търси разумното в реалността; който смята реалността за бездуховна, за „просто природна“, за „груба“, само той придава на духа и на душата някакво особено битие.
„Зад твоите мисли и чувства, братко, стои могъщ повелител, един непознат мъдрец, който се зове себе-същност.
В тялото ти живее той, твоето тяло е той.“33 Който открива смисъл в реалното, той търси духа, душата в реалността, търси разумното в реалността; който смята реалността за бездуховна, за „просто природна“, за „груба“, само той придава на духа и на душата някакво особено битие.
Той прави от реалността просто обиталище на духа. На такъв човек обаче му липсва смисълът за възприятие на самия дух. Само защото не вижда духа в реалността, той го търси другаде.
към текста >>
Вечната воля, която
живее
във всички неща, се въплъщава в останалите изкуства само в отраженията им, в идеите.
След като се запознава с учението на Шопенхауер за музиката37, той развива друг възглед. Шопенхауер е на мнение, че чрез музиката ни говори същността на нещата.
Вечната воля, която живее във всички неща, се въплъщава в останалите изкуства само в отраженията им, в идеите.
Музиката не е прост образ на волята, в нея волята се изразява непосредствено. Каквото в нашите представи се явява само като отражение на вечната причина за всяко съществуване, волята, в музикалните звуци, вярва Шопенхауер, се възприема непосредствено. Музиката носи, според Шопенхауер, послания от отвъдното. Този възглед въздейства върху Рихард Вагнер. Той вече не приема музиката за израз-но средство на реални човешки страдания, както те са въплътени в драмата, а за „един вид мундщук за нещата в себе си, за телефон на отвъдното“.
към текста >>
“ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се
живее
без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки!
“ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>
Израз на това чувство е отмъщението, което
живее
постоянно в сърцата на тези, които по някакъв начин са били победени от по-способните.
Също така е естествено победеният да се бунтува срещу победителя. Когато този бунт не може да се прояви чрез действие, той може да се изрази най-малкото чрез чувството.
Израз на това чувство е отмъщението, което живее постоянно в сърцата на тези, които по някакъв начин са били победени от по-способните.
Като резултат на това отмъщение Ницше вижда модерното движение на социалдемократите. Победата на това движение за него представлява издигане на провалилите се, злощастните във вреда на по-добрите. Ницше желае противоположното: култивирането на силната, самовластна личност. Той мрази страстта, искаща да уеднакви всичко и да удави суверенната индивидуалност в морето на всеобщата посредственост.
към текста >>
Тежко обременен от своето познание
живее
аполоновият дух, защото носи товар, който произхожда от друг свят.
Аполоновата мъдрост има характера на сериозното. Усеща господството на отвъдното, което тя притежава само в образа, като тежък натиск, като противопоставяща й се сила. Сериозна е аполоновата мъдрост, защото вярва, че притежава послание от отвъдното, предаващо се само чрез образи и визии.
Тежко обременен от своето познание живее аполоновият дух, защото носи товар, който произхожда от друг свят.
И се държи достойно, защото пред манифестирането на безкрайното трябва да замлъкне всеки смях.
към текста >>
28.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Споменът, който иска да обхване нещата, които сам човек не е преживял,
живее
като исторически смисъл, като учение за миналото в човека.
Те следват инстинктите, които действат в тях във всеки отделен момент. Човек се самоопределя чрез миналото си. Когато иска да предприеме нещо, той се пита: какъв опит имам или какво е направил някой друг в подобно начинание? Импулсът за действие може напълно да се заглуши чрез спомена за някакво преживяване. Като разглежда този факт, Ницше си задава въпроса: Доколко способността за спомняне в човека действа в живота му подпомагащо и доколко отрицателно?
Споменът, който иска да обхване нещата, които сам човек не е преживял, живее като исторически смисъл, като учение за миналото в човека.
Ницше пита: Доколко историческият смисъл действа жизнеподпомагащо? Той се опитва да даде отговор в „Несвоевременни размишления“: „За ползата и вредата от историята за живота“ (1874). Поводът за това писание е било схващането на Ницше, че историческият смисъл при съвременниците му, особено при учените е станал характерен признак. Ницше вижда навсякъде да се възхвалява задълбочаването в миналото. Само чрез познаване на миналото човек трябва да бъде в състояние да различава това, което е възможно или невъзможно за него.
към текста >>
Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да
живее
само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне.“ („История“, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответства на сумата от неговите творчески сили.
Този исторически смисъл действа парализиращо на настоящото творчество. В човек, който при всеки импулс, който се надига в него, първо търси да определи до какво е довел в миналото подобен импулс, силите отслабват, преди да са се задействали. „Да вземем за пример човек, който изобщо не притежава способността да забравя, който ще бъде осъден, че вижда навсякъде само развитие. Той не вярва вече в битието си, не вярва вече в себе си, вижда всичко да тече и се загубва в потока на развитието... Забравянето е характерно за всяко действие. Както за живота на всичко органично е нужна не само светлина, но и тъмнина.
Човек, който иска да възприема нещата само исторически, е подобен на такъв, който е бил принуден да се въздържа от сън, или на животно, което трябва да живее само от преживяне и от вечно повтарящо се преживяне.“ („История“, § I) Ницше смята, че може да изтърпи само толкова история, колкото съответства на сумата от неговите творчески сили.
Силната личност реализира своите намерения, въпреки че тя си спомня за преживяванията от миналото. Може би тъкмо благодарение на спомена за тези преживявания тя преживява усилване на личната сила. Силите на слабия човек обаче отслабват благодарение на историческия смисъл. За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура. Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“.
към текста >>
Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който
живее
здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си.
Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук.
Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си.
Такъв човек се интересува от фактическото по-малко, отколкото от това, което може да се разгадае от фактите. „Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология. Затова обаче той трябва да води един силен личностен живот, защото човек може да наблюдава непосредствено инстинкти и импулси само в своята личност. „Само от най-висшата сила на настоящето можете да тълкувате миналото: само с най-огромно усилие на вашата най-благородна самобитност ще разгадаете това, което е достойно за знаене и опазване, което е велико. Подобно чрез подобно!
към текста >>
Срещу прекомерното разрастване на значението на историческия смисъл Ницше възразява, „че човек преди всичко се учи да
живее
и използва историята само в служба на изживяния живот.“ („История“, § 10) Той иска едно „учение за житейското здраве“.
Срещу прекомерното разрастване на значението на историческия смисъл Ницше възразява, „че човек преди всичко се учи да живее и използва историята само в служба на изживяния живот.“ („История“, § 10) Той иска едно „учение за житейското здраве“.
Историята трябва да се разглежда дотолкова, доколкото тя поощрява такова учение за здравето.
към текста >>
Човек
живее
„сред хората и със себе си като в природата, без похвали, без упреци и раздразнение, наслаждавайки се на много неща като на пиеса, изпълвала го по-рано с ужас.
Първо в книгата „Човешко, твърде човешко“ (1878) Ницше се проявява като свободен от влиянието на Шопенхауеровия начин на мислене. Той се отказва да търси свръхестествени причини за естествените събития; стреми се към естествени обяснения. Сега той разглежда целия човешки живот като низ от естествени събития; в човека вижда най-висшия природен продукт.
Човек живее „сред хората и със себе си като в природата, без похвали, без упреци и раздразнение, наслаждавайки се на много неща като на пиеса, изпълвала го по-рано с ужас.
Човек ще се освободи от патоса и не ще усеща повече подстрекателството на мисълта, че не е само природа или нещо повече от природа... по-скоро такъв човек, от когото обикновените окови на живота са паднали до степен, че трябва да продължава да живее единствено заради познанието, трябва да може да отхвърля, без завист и недоволство, всичко, да, почти всичко, което има стойност за другите хора. За него трябва да е достатъчно това най-желано състояние на свободно и безстрашно носене над хора, обичаи, закони и обикновени преценки на нещата.“ („Човешко, твърде човешко“ 1. § 34) Ницше се отказва от вяра и идеали. Той вижда в човешките действия само последствия от природни причини и в познанието на тези причини открива удовлетворение. Той открива, че човек получава погрешна представа за нещата, когато ги вижда просто така, както са осветени от светлината на идеалистичното познание.
към текста >>
Човек ще се освободи от патоса и не ще усеща повече подстрекателството на мисълта, че не е само природа или нещо повече от природа... по-скоро такъв човек, от когото обикновените окови на живота са паднали до степен, че трябва да продължава да
живее
единствено заради познанието, трябва да може да отхвърля, без завист и недоволство, всичко, да, почти всичко, което има стойност за другите хора.
Първо в книгата „Човешко, твърде човешко“ (1878) Ницше се проявява като свободен от влиянието на Шопенхауеровия начин на мислене. Той се отказва да търси свръхестествени причини за естествените събития; стреми се към естествени обяснения. Сега той разглежда целия човешки живот като низ от естествени събития; в човека вижда най-висшия природен продукт. Човек живее „сред хората и със себе си като в природата, без похвали, без упреци и раздразнение, наслаждавайки се на много неща като на пиеса, изпълвала го по-рано с ужас.
Човек ще се освободи от патоса и не ще усеща повече подстрекателството на мисълта, че не е само природа или нещо повече от природа... по-скоро такъв човек, от когото обикновените окови на живота са паднали до степен, че трябва да продължава да живее единствено заради познанието, трябва да може да отхвърля, без завист и недоволство, всичко, да, почти всичко, което има стойност за другите хора.
За него трябва да е достатъчно това най-желано състояние на свободно и безстрашно носене над хора, обичаи, закони и обикновени преценки на нещата.“ („Човешко, твърде човешко“ 1. § 34) Ницше се отказва от вяра и идеали. Той вижда в човешките действия само последствия от природни причини и в познанието на тези причини открива удовлетворение. Той открива, че човек получава погрешна представа за нещата, когато ги вижда просто така, както са осветени от светлината на идеалистичното познание. Тогава за такъв човек сенчестата страна на нещата остава скрита.
към текста >>
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът
живее
.
Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност.
Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
(„Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими. Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти.
към текста >>
29.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Може би все още никой от тях не
живее
.
В последната фаза на своето творчество той поставя личността изцяло в центъра на световните събития. „Тази книга принадлежи на малцината.
Може би все още никой от тях не живее.
Това биха могли да са онези, които разбират моя Заратустра. Как мога да бъда объркан с онези, на които днес още растат уши? Принадлежи ми вдругиден. Някои ще се родят след смъртта ми. Изискванията, за да ме разберат и по-къс-но по необходимост да ме разбират, аз ги зная твърде добре... Нови уши за нова музика.
към текста >>
30.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
179) Когато Ницше говори, че в него
живее
нещо декадентско редом до нещо здраво, той явно има предвид, че първото е получил от баща си, а второто - от майка си, която е била изключително здрава жена.
Той се разболява едва след раждането на Ницше при злополука. Не изглежда маловажно обаче, че Ницше посочва един болестен елемент при баща си. „Моят баща почина на тридесет и шест години. Той беше нежен, мил и болнав, като едно предопределено само за мимолетност същество, напомнящо по-скоро за хубав житейски спомен, отколкото за самия живот.“ (M. Г. Конрад, „Еретична кръв“, стр.
179) Когато Ницше говори, че в него живее нещо декадентско редом до нещо здраво, той явно има предвид, че първото е получил от баща си, а второто - от майка си, която е била изключително здрава жена.
към текста >>
Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не
живее
в действителността, а само в неговата фантазия.
Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане. Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта.
Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия.
И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз. По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед. Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят. Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал. Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път.
към текста >>
31.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Може би още никой от тях не
живее
.
Един стоящ отстрани човек трябва да си спомни контраста в отношението на съвременниците на Ницше отпреди едно десетилетие, когато се спусна нощта на безумието над този „борец срещу своето време“ и когато на 25 август 1900 г. смъртта го отне от нас. Но изглежда, че пълното противоречие е настъпило от това, което в последните дни на своята творческа дейност Ницше предрича за въздействието си върху своите съвременници. Първата част на книгата „Антихрист“, в която той мисли да пренапише ценностите на столетието, е била завършена при неговото заболяване. Той започва с думите: „Тази книга принадлежи на малцината.
Може би още никой от тях не живее.
Могат да бъдат онези, които разбират моя Заратустра. Как мога да бъда объркан с онези, на които днес още растат уши? Вдругиден само ми принадлежи. Някои от читателите ми ще се родят след смъртта ми.“ Случи се така, сякаш след смъртта му този „вдругиден“ беше вече налице. В този привиден „вдругиден“ човек трябва да каже думите на Заратустра: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра?
към текста >>
Те са натоварени със задачата да изнамират идеи, пред него възниква трудният въпрос как да се
живее
с тези идеи.
Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст. Каквото цялата епоха изживява като надежди и съмнения, като изкушения и радости от познанието, Ницше го изживява на самотна висина по свой особен начин. Той не открива нови идеи, но изстрадва идеите и им се радва по начин, който е различен от този на съвременниците му.
Те са натоварени със задачата да изнамират идеи, пред него възниква трудният въпрос как да се живее с тези идеи.
към текста >>
Той не
живее
просто в духа на древна Елада.
Образованието му го прави филолог. Ницше се потапя във великия свят на гръцката духовна култура толкова, че учителят му Ричъл84 го препоръчва със следните думи в университета в Базел, който го ангажира, преди да е приключил своята докторантура: Фридрих Ницше може всичко, което иска.85 Той постига отлични резултати в смисъла на изискванията, поставени пред филолога. Но отношението му към гръцката култура не е просто отношение на филолог.
Той не живее просто в духа на древна Елада.
Той се потапя със сърцето си напълно в гръцкото мислене и чувстване. Гръцките културтрегери не остават обекти на неговите изследвания. Те му стават лични приятели. През първия период от преподавателската си дейност в Базел той работи над книга за философите на трагичната епоха преди Сократ. Тя бива издадена по-смъртно.
към текста >>
Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да
живее
в приятелство с нея.
В същото време, когато дава на света своя химн „Шопенхауер като възпитател“, той описва тежките си съмнения към възгледите на философа. Той не го вижда като учител, обича го като баща. Чувства героичното в мислите му, дори когато не е съгласен с тях. Отношението му към Шопенхауер е толкова интимно, че му е било необходимо да изповяда вярата си в него. Той обича своя „възпитател“ така, че му приписва своите собствени мисли, за да може да ги обожава при него.
Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея.
Тази воля го притегля също към Рихард Вагнер. Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство? Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне.
към текста >>
Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да
живее
в приятелство?
Чувства героичното в мислите му, дори когато не е съгласен с тях. Отношението му към Шопенхауер е толкова интимно, че му е било необходимо да изповяда вярата си в него. Той обича своя „възпитател“ така, че му приписва своите собствени мисли, за да може да ги обожава при него. Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея. Тази воля го притегля също към Рихард Вагнер.
Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство?
Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне. Гръцките духовни герои остават за него един копнеж. Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново.
към текста >>
Иска да се извиси над живота, но се хвърля с всички сили в живота, който
живее
Вагнер.
Ницше вярва, че вижда в личността на Рихард Вагнер по-висшите светове, които биха могли да направят живота за него толкова поносим, колкото си го представя в смисъла на старогръцкия мироглед. По този начин не извършва ли именно в своя смисъл най-голямата грешка? Той търси в живота това, което според неговите допускания животът не може никога да предложи.
Иска да се извиси над живота, но се хвърля с всички сили в живота, който живее Вагнер.
Ето защо е разбираемо, че неговото най-голямо преживяване трябва да бъде и неговото най-горчиво разочарование. За да може да намери във Вагнер това, което търси, той трябва първо да издигне истинската личност на Вагнер до идеален образ. Ницше прави от него това, което Вагнер никога не е могъл да бъде. Не вижда и не обожава истинския Вагнер. А в този идеален образ неговият аз се претопява напълно.
към текста >>
Ницше се пита как би могъл да
живее
с новите идеи.
Самият той не става изследовател. Той възприема идеята за еволюцията от други. За тях тя представлява умствена работа. За него тя става работа на сърцето. Другите водят духовна битка срещу стари предразсъдъци.
Ницше се пита как би могъл да живее с новите идеи.
Неговата борба се води изцяло в душата му. Той се нуждае от по-нататъшно развитие към свръхчовека, за да понася човека. Така, на самотна висина, чувствителната му душевност трябва да превъзмогне научното познание, което е бил възприел. В последния си творчески период Ницше се стреми да добие от действителността това, което по-рано вярва, че е достигнал в илюзията, в една идеална област. Животът съдържа задача, която е вкоренена дълбоко в битието, но и извежда извън него.
към текста >>
32.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
в Байройт; той
живее
в нейния кръг между 1876 и 1882 г.
77. Малвида фон Майзенбург (1816-1903), писателка. Ницше се запознава с Ваг-неровата привърженичка през 1872 г.
в Байройт; той живее в нейния кръг между 1876 и 1882 г.
в Сорент и Рим. - Мемоарите на една идеалистка, 1876. - Заникът на една идеалистка, Берлин и Лайпциг, 1898.
към текста >>
33.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ние четем у древните мъдреци това мъдро изречение "Познай Себе си", въпреки че то се използва в мирските нрави в смисъла: Погледни себе си, що си ти, изследвай това, което
живее
в твоите гърди, разсъждавай върху себе си и не укорявай другите, въпреки че, казвам, то намира приложение в живота в мирските нрави, ние можем да разпрострем това изречение "познай себе си" много добре и върху природното и свръхприродното /естественото и свръхестественото /познание на целия човек, следователно в смисъла, че не само човек да насочва поглед върху себе си и при това да си спомня, как трябва да постъпва в своите нрави пред хората, но да познае и своята собствена природа, от къде иде, от какво е съставен, за какво е предназначен." Валентин Вайгел е стигнал от своите собствени гледища до познанията, които са обхванати в мъдрото изречение на Аполон.
И съединяваме се вътрешно с размишляващия в уединение енорийски свещеник М. Валентинус /Валентин Вайгел/, когато четем уводните думи на неговата написана в 1578 година книжка "Познай Себе си".
Ние четем у древните мъдреци това мъдро изречение "Познай Себе си", въпреки че то се използва в мирските нрави в смисъла: Погледни себе си, що си ти, изследвай това, което живее в твоите гърди, разсъждавай върху себе си и не укорявай другите, въпреки че, казвам, то намира приложение в живота в мирските нрави, ние можем да разпрострем това изречение "познай себе си" много добре и върху природното и свръхприродното /естественото и свръхестественото /познание на целия човек, следователно в смисъла, че не само човек да насочва поглед върху себе си и при това да си спомня, как трябва да постъпва в своите нрави пред хората, но да познае и своята собствена природа, от къде иде, от какво е съставен, за какво е предназначен." Валентин Вайгел е стигнал от своите собствени гледища до познанията, които са обхванати в мъдрото изречение на Аполон.
към текста >>
Независимият от нас свят
живее
за нас благодарение на това, че се разкрива на нашия дух.
Независимият от нас свят живее за нас благодарение на това, че се разкрива на нашия дух.
Това, което ни се разкрива, то трябва да бъде обхванато в характерния за нас език. Една книга, която би ни се предложила написано на един чужд за нас език, би била без значение за нас. Също така светът би бил без значение за нас, ако той не би ни говорил на наш език. Същият език, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас. Но тогава и ние самите сме тези, които говорят.
към текста >>
То става член на целия духовен свят, който
живее
в мене.
Това, което прониква от него през вратата на сетивата, е прието в едно духовно съдържание. Срещу дървото вън в мене има една идейна насрещна част. Тази идейна част ми казва за дървото безкрайно много, което намиращото се вън дърво не може да ми каже. Едва от мене срещу дървото намиращо се вън просветва това, което то е. Сега дървото не е вече отделното същество, което то е вън в пространството.
То става член на целия духовен свят, който живее в мене.
То съединява своето съдържание с други идеи, които се намират в мене. То става член на целия идеен свят, който обхваща растителното царство; включва се по-нататък в степенуваната поредица на всичко живо.
към текста >>
Следователно аз живея един двойствен живот: животът на една вещ между другите вещи, която
живее
вътре в едно тяло и чрез своите органи възприема това, което се намира вън от това тяло; и един по-висш от първия живот, който не познава никакво подобно вътрешно и външно, който се простира обгръщайки както външния свят така и самия себе си.
Защото само в този живот същността на нещата се разкрива пред себе си. Различно стои работата с по-нисшата възприемателна способност. Окото, например, благодарение на което виждаме един предмет, е арена на един процес, който по отношение на вътрешния живот е напълно подобен на един друг външен процес. Моите органи са членове, части на пространствения свят, както другите неща, и техните възприятия са временни процеси, както другите. И тяхната същност ми се явява само тогава, когато те биват потопени във вътрешното изживяване.
Следователно аз живея един двойствен живот: животът на една вещ между другите вещи, която живее вътре в едно тяло и чрез своите органи възприема това, което се намира вън от това тяло; и един по-висш от първия живот, който не познава никакво подобно вътрешно и външно, който се простира обгръщайки както външния свят така и самия себе си.
Следователно ще трябва да кажа: Веднъж аз съм индивид, ограничен Аз; другият път аз съм все общ, всемирен Аз. И това Паул Асмес е изразил със сполучливи думи /виж неговата книга "Индогерманските религии в главните точки на тяхното развитие", стр. 29, т.І/: "Дейността да се потопяваме в нещо друго ние наричаме "мислене"; в мисленето Азът е изпълнил своето понятие, той се е отказал от самата своя особеност; ето защо мислейки ние се намираме в една еднаква за всички ни сфера, защото принципът на отделеността, който се състои в отношението на нашия Аз към другите неща, е изчезнал в дейността на самозаличаване на отделния Аз, тук имаме работа с общата за всички азовост."
към текста >>
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да
живее
достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба.
Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова.
към текста >>
Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той
живее
и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да
живее
в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата.
Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова. "Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата. От това става ясно, колко много мъдрият превъзхожда незнаещия и е по-могъщ от него, който е тласкан само от удоволствията.
Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата.
Макар и пътят, който посочих, че води до тази цел, изглежда много труден, той все пак може да бъде намерен. Във всеки случай той трябва да бъде много труден, защото така рядко е намиран. Защото, как би било възможно, ако спасението би било под ръка и лесно би могло да бъде намерено, почти всички хора да го пренебрегнат? Обаче всичко възвишено е също така трудно, както и рядко."
към текста >>
По отношение на това Ангелус Силезиус е намерил сполучливите думи: "Аз зная, че без мене Бог не може да
живее
нито един момент; ако аз загина, той от неволя ще отдаде дух".
Това, което се разиграва във вътрешния живот на човека не е едно мислено повторение, а една действителна част от мировия процес. Светът не би бил това, което е, ако принадлежащият му член не би се извършил в човешката душа. И ако наричаме "божествено" най-възвишеното, до което човекът може да се издигне, тогава трябва да кажем, че това божествено не съществува като нещо външно, за да бъде повторено образно в човешкия дух, но че това божествено се пробужда в човека.
По отношение на това Ангелус Силезиус е намерил сполучливите думи: "Аз зная, че без мене Бог не може да живее нито един момент; ако аз загина, той от неволя ще отдаде дух".
"Без мене Бог не може да създаде даже едно червейче: Ако аз не поддържам това червейче заедно с него, то ще пукне веднага." Такова твърдение може да направи само онзи, който предполага, че в човека се изявява нещо, без което едно външно същества не може да съществува. Ако всичко, което принадлежи на червейчето, би съществувало и без човека, тогава би било невъзможно да се говори за това, че то ще "пукне", ако човекът не би го поддържал. Като духовно съдържание най-вътрешната ядка на света оживява в себепознанието. Изживяването на себе познанието означава за човека тъкане и действане сред ядката на света. Който е проникнат от себепознание, той естествено върши и своите дела в светлината на себепознанието.
към текста >>
34.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"човекът, който
живее
в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога.
Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал. Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа. За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение.
"човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога.
За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи.
към текста >>
Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който
живее
в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще.
Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал. Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа. За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение. "човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога. За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено.
Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще.
Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот. "Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог.
към текста >>
35.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той
живее
благодарение на това, че силите и веществата на този свят действат в него; той възприема този сетивен свят и го обсъжда според законите, според които сетивния свят и самият той са устроени.
Ако Екхарт се явява като човек, който в блаженото изживяване на духовното новораждане говори за естеството и същността на познанието като за една картина, която е постигнал да нарисува: Другите ни се представят като странстващи хора, като поклонници, на които това ново раждане е показало един нов път, по който те искат да вървят, чиято цел обаче им изглежда безкрайно отдалечна. Екхарт рисува повече великолепията на своята картина, а те трудностите на новия път. Трябва да си изясним напълно, какво е положението на човека спрямо неговите висши познания, ако искаме да изпъкне пред нашата душа разликата между такива личности като Екхарт и Таулер. Човекът е вплетен в сетивния свят и в природната закономерност, която царува в сетивния свят. Той самият е резултат на този свят.
Той живее благодарение на това, че силите и веществата на този свят действат в него; той възприема този сетивен свят и го обсъжда според законите, според които сетивния свят и самият той са устроени.
Когато насочва погледа си върху един предмет, този предмет му се представя не само като сбор от действуващи една в друга сили, над които царува природните закони, но и самото око и едно тяло изградено според същите закони и същите сили; и виждането става според такива закони и такива сили. Ако бихме достигнали докрай в естествената наука, ни е бихме искали да проследим тази игра на природните сили в смисъла на природните закони до най-висшите области на образуването на мислите. Но още вършейки това, ние се издигаме над тази игра. Не стоим ли ние над всяка природна закономерност в нейния външен вид, когато обгръщаме с поглед, как ние сами сме включени в природата? Ние виждаме с нашите очи според законите на природата.
към текста >>
От ега нататък в мене
живее
чувството, че в моето същество говори всемирното същество, което обхваща мене и целия свят.
Ние можем да застанем на една по-висока наблюдателна точка и да обгърнем с поглед същевременно външния свят и самите нас в тяхното взаимодействие. Не действа ли тогава в нас една същност, която е по-висша отколкото действащата според природните закони и природни сили сетивно-органическа личност? При такъв един акт съществува ли още една разделяща стена между нашата вътрешност и външния свят? Това, което разсъждава тук, което си създава изяснение, не е вече нашата отделна личност; това е по-скоро всеобщата мирова същност, която е съборила преградите между вътрешния свят и външния свят и която обгръща вече и двата свята. Както е вярно, че аз оставам същата отделна личност по външен изглед, когато съм премахнал по този начин преградата, така вярно е също, че по същност аз не съм вече тази отделна личност.
От ега нататък в мене живее чувството, че в моето същество говори всемирното същество, което обхваща мене и целия свят.
към текста >>
Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер
живее
и едно друго чувство.
Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек. Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В. Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.161/. Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което Бог вижда мене.
Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер живее и едно друго чувство.
Той се издига до един действителен възглед за духовното и не смесва постоянно, както лъжливите материалисти и лъжливите идеалисти, сетивно-природното с духовното. Ако със своето духовно разположение Таулер би бил природоизследовател: Той би трябвало да приеме да обясни всичко природно, включително целия човек, първия и втория, чисто природосъобразно. Той никога не би пренесъл "чисто" духовни сили в самата природа. Никога не би говорил за една "целесъобразност" в природата, измислена по образеца на човешката. Той би знаел, че там, където възприемаме със сетивата, не могат да се намерят никакви "творчески мисли".
към текста >>
В него
живее
познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение.
Той трябва да остане в нея. И въпреки това неговият вътрешен живот го издига над това положение на природно създание. Той трябва да има доверие в това, което никаква наука на външната природа не може да му даде и покаже. Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше. Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения.
В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение.
За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата. Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено. Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява.
към текста >>
Когато Таулер се намираше на своя връх, тогава в центъра на неговия мисловен живот възникна въпросът: Как може човек да унищожи, да победи в себе си своето отделно съществуване, за да
живее
според смисъла на всемирния живот?
Когато Таулер се намираше на своя връх, тогава в центъра на неговия мисловен живот възникна въпросът: Как може човек да унищожи, да победи в себе си своето отделно съществуване, за да живее според смисъла на всемирния живот?
Който се намира в това положение, за него чувствата спрямо всемирното Същество се събират в едно: Страхопочитание пред това всемирно същество, което е неизчерпаемо, безгранично. Той си казва: Каквато и степен да си достигнал, съществуват още по-високи перспективи, още по-възвишени възможности. Колкото определена и ясно е за него посоката, в която трябва да движи своите стъпки, толкова ядно му е също, че никога не може да говори за една цел. Една нова цел е началото на един нов път. Чрез такава нова цел човекът е постигнал една степен на развитието; самото развитие се движи в неизмерното.
към текста >>
Сега той
живее
това, което за предишните степени само познава.
Естествената наука проследява развитието на съществата от най простото до най-съвършеното, човека. Това развитие стои пред нас като нещо завършено. Ние го познаваме, като го проникваме със способностите на нашия дух. Когато развитието е стигнало до човека, той не намира предварително никакво по-нататъшно продължение. Той сам произвежда по-нататъшното развитие.
Сега той живее това, което за предишните степени само познава.
Той твори съобразно предмета това, което при преходните степени се е задоволявал само да подражава. Че истината не е едно със съществуващото в природата, а обгръща природно съществуващото и не-съществуващото: Това убеждение изпълва всички чувства на Таулер. Преданието ни казва, че той е стигнал до това сбъдване благодарение на един озарен мирянин, на един "приятел на Бога от Оберланд". Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това.
към текста >>
Той го мисли със своя ум; но не
живее
още в него с всяка нишка на неговата личност.
Но Учителят знае, че това учение не е оживяло още напълно в него.
Той го мисли със своя ум; но не живее още в него с всяка нишка на неговата личност.
Следователно той поучава за едно състояние, което не е осъществил още напълно в себе си. Описанието на състоянието отговаря на истината; обаче тази истина няма стойност, ако не добие живот, ако не произведе себе си като съществуване в действителността. "Мирянинът" или "приятелят божи" чува за Учителя и неговите учения. Той не е по-малко проникнат от истината, която Учителят изказва, отколкото самия този последен. Обаче за него тази истина не е истина на ума.
към текста >>
Той знае, че тази истина, когато до нея се достига отвън, може да бъде изказана, без даже ни най-малко да се
живее
в нейния смисъл.
Описанието на състоянието отговаря на истината; обаче тази истина няма стойност, ако не добие живот, ако не произведе себе си като съществуване в действителността. "Мирянинът" или "приятелят божи" чува за Учителя и неговите учения. Той не е по-малко проникнат от истината, която Учителят изказва, отколкото самия този последен. Обаче за него тази истина не е истина на ума. Той я притежава като пълна сила на своя живот.
Той знае, че тази истина, когато до нея се достига отвън, може да бъде изказана, без даже ни най-малко да се живее в нейния смисъл.
Тогава човек няма в себе си нищо друго освен естественото познание на ума. Тогава за това естествено по знание се говори така, като че то е най-висшето, еднакво с действието на Всемирното същество. Но то не е това, защото не е добито в един живот, който да е пристъпил към това познание като един преобразен, като един новороден живот. Това, което добиваме само като естествен човек, то остава само естествено, даже и когато след това изказваме основния принцип на висшето познание в думи. Преобразяването трябва да се извърши изхождайки от самата природа.
към текста >>
Такъв човек не само гледа света различно от онзи, който го схваща с ума; той
живее
различно живота.
Той ражда в себе си духа; и от там този дух върви напред от степен на степен на развитие, както природата напредва. Духът започва един природен процес на по-висша степен. Говоренето за Бога, който гледа себе си във вътрешността на човека, приема един друг характер у този, който е познал подобно нещо. Той отдава малко значение на това, че едно вече добито познание го е довело до дълбините на Мировото същество; но в замяна на това неговото духовно устройство добива един нов отпечатък. То се развива в направлението, което се определя от Мировото същество, по-нататък.
Такъв човек не само гледа света различно от онзи, който го схваща с ума; той живее различно живота.
Той не говори за смисъла, който животът има вече чрез силите и законите на света; но той дава първо на този живот един нов смисъл. Както рибата не съдържа в себе си това, което на една по-късна степен на развитието се явява като млекопитаещо, така и човекът на ума няма още в себе си това, което ще се роди от него като по-висш човек. Ако рибата би могла да познае себе си и нещата около нея: Тя би считала битието-риба като смисъл на живота. Тя би казала: Всемирното същество е подобно на рибата; мировото същество вижда себе си в рибата. Така може да говори рибата до тогава, докато тя се придържа само към своето познание добито чрез ума.
към текста >>
Който не
живее
като него в християнски догми, а в представи на естествената наука, то и предава на своите изречения други мисли; но с тези други мисли той сочи към същото направление.
И при автора на тези изречения трябва да държи сметка, че съдържанието на неговите представи, на което дава насока чрез своите по-висши идеи и чувства, е съдържание на един вярващ свещеник в смисъла на неговата епоха. Тук не става въпрос за това съдържание на представите, а за насоката, не за мислите, а за духовната особеност.
Който не живее като него в християнски догми, а в представи на естествената наука, то и предава на своите изречения други мисли; но с тези други мисли той сочи към същото направление.
А това направление е онова, което води до побеждаването на себичността чрез самата тази себичност. В Аза на човека просиява най-висшата светлина. Но тази светлина дава на неговия свят от представи истинския отблясък само тогава, когато той забелязва, че това не е неговата собствена светлина, а всеобщата мирова Светлина. Ето защо не съществува познание по-важно от себепознанието; и не съществува никакво друго познание, което да изведе човека така съвършено над самия него. Когато "Азът" правилно познава себе си, това не е вече никакъв "Аз".
към текста >>
Той също е един благочестив свещеник и
живее
напълно в кръга на християнските представи.
Едно нещо, което още трябва да става или е станало, е лишено сега от същност на настоящето. Ние не можем да познаем едно примесено битие или не-битие, освен с един признак на всемирното същество. Защото щом искаме да разберем дадено нещо, разумът среща съществото и това е съществото, което произвежда всички неща. Това не е едно частично същество на това или онова създание; защото частичното същество е изцяло примесено с нещо друго или с други възможности. Ето защо безименното божествено същество трябва да бъде едно цялостно, абсолютно същество, което подържа всички частични същества със своето присъствие." Така говори Сузо в своята автобиография, която е написал заедно със своята ученичка Елзбет Щеглин.
Той също е един благочестив свещеник и живее напълно в кръга на християнските представи.
Той така живее в тези представи, като че би било немислимо с неговото духовно направление да живее в един друг духовен свят. Но и за него също важи това, че с неговото духовно направление може да бъде свързано едно друго съдържание на представите. За това ясно говори фактът, как за него съдържанието на християнското учение става вътрешно изживяване, как неговото отношение към Христа се превръща в отношение на неговия дух към вечната Истина по чисто идейно-духовен начин. Той е съчинил една "Книжка за вечната мъдрост". В тази книжка той оставя "вечната мъдрост" да говори на нейния "служител", т.е.
към текста >>
Той така
живее
в тези представи, като че би било немислимо с неговото духовно направление да
живее
в един друг духовен свят.
Ние не можем да познаем едно примесено битие или не-битие, освен с един признак на всемирното същество. Защото щом искаме да разберем дадено нещо, разумът среща съществото и това е съществото, което произвежда всички неща. Това не е едно частично същество на това или онова създание; защото частичното същество е изцяло примесено с нещо друго или с други възможности. Ето защо безименното божествено същество трябва да бъде едно цялостно, абсолютно същество, което подържа всички частични същества със своето присъствие." Така говори Сузо в своята автобиография, която е написал заедно със своята ученичка Елзбет Щеглин. Той също е един благочестив свещеник и живее напълно в кръга на християнските представи.
Той така живее в тези представи, като че би било немислимо с неговото духовно направление да живее в един друг духовен свят.
Но и за него също важи това, че с неговото духовно направление може да бъде свързано едно друго съдържание на представите. За това ясно говори фактът, как за него съдържанието на християнското учение става вътрешно изживяване, как неговото отношение към Христа се превръща в отношение на неговия дух към вечната Истина по чисто идейно-духовен начин. Той е съчинил една "Книжка за вечната мъдрост". В тази книжка той оставя "вечната мъдрост" да говори на нейния "служител", т.е. на самия него: "Не ме ли познаваш?
към текста >>
36.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ако би устремил погледа на своите духовни очи към това, което счита за образ, тогава той би видял, че в този мним образ се изявява духовното съдържание на нещата; тогава той би открил, че в неговата вътрешност Бог не само отразява своя образ, но че той
живее
там, присъства съществено.
Схоластикът не можеше да стигне до едно друго понятие на познанието. За това му пречеше догматичното съдържание на учението на богословието.
Ако би устремил погледа на своите духовни очи към това, което счита за образ, тогава той би видял, че в този мним образ се изявява духовното съдържание на нещата; тогава той би открил, че в неговата вътрешност Бог не само отразява своя образ, но че той живее там, присъства съществено.
При вглеждането в своята вътрешност той би видял не една тъмна пропаст, една безкрайна празнота, но също и не само един образ на Бога; той би почувствал, че в него пулсира един живот, който е самият божествен живот; и че неговият собствен живот е именно живот на Бога. Това не можеше да допусне схоластикът. Според неговото мнение Бог не можеше да влезе в него и да говори от него; той можеше да съществува в него само като образ. В действителност Божеството трябваше да бъде предположено като намиращо се вън от Себето.
към текста >>
Схоластикът никога не можеше да допусне, че духовното просиява и
живее
във вътрешността.
След това то се съхранява по неговото външно съдържание, без да се съзнава, как е било добито. За него се твърди, че е дошло в света чрез свръхестествено откровение. Схоластиците приемаха съдържанието на християнската вяра просто като предание. Науката, вътрешното изживяване не трябваше да проявява никакви права върху него. Както науката не може да създаде едно дърво, така и схоластиката не можеше да създаде едно понятие за Бога; тя трябваше да приеме на готово понятието дадено чрез откровение, както естествената наука приема дървото като нещо готово.
Схоластикът никога не можеше да допусне, че духовното просиява и живее във вътрешността.
Ето защо той поставяше на правото на науката да царува граници там, където престава областта на вътрешната опитност. Човешкото познание не трябваше да се осмелява да създаде в себе си никакво понятие за по-висшите същества. То искаше да приеме едно понятие дадено чрез откровение. Но че с това в действителност се приемаше едно понятие създадено на една предишна степен на човешкия духовен живот и се считаше като дадено чрез откровение, това схоластиците никак не можеха да допуснат.
към текста >>
Човекът
живее
първо като отделно /индивидуално/ същество между други индивидуални същества.
Вторият вид познание се развива от първия. Но един и същ е светът, към който се отнасят и двата вида познание; и един и същ е човекът, който развива своята дейност и в двете. Трябва да възникне въпросът, на какво се дължи, че един и същ човек развива за един и същ свят два вида познание? Ние още при Таулер можахме да загатнем за посоката, в която трябва да търсим отговор на този въпрос. Тук при Николай от Куза този отговор може да бъде формулиран още по-решаващо.
Човекът живее първо като отделно /индивидуално/ същество между други индивидуални същества.
Към действията, които другите същества упражняват едни върху други, у него се прибавя още и /нисшото/ познание. Чрез своите сетива той получава впечатления от другите същества и преработва тези впечатления чрез своите духовни способности. Той отвръща духовен поглед отвъншните неща и гледа самия себе си, своята собствена дейност. От това за него се ражда себепознанието. Докато остава на тази степен на себепознанието, той не вижда още себе си в истинския смисъл на думата.
към текста >>
37.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Аз върша това също, когато приписвам на самия дух или на самата душа едно пространствено и временно съществуване, когато например казвам за вечната човешка душа, че тя продължава да
живее
във времето без тяло, но все пак по начина, по който
живее
едно тяло.
"Духът в природата" може да бъде намерен само от духа. Колкото е сигурно, че в този смисъл природата е духовна, толкова сигурно е също, че нищо в природата не е непосредствено духовно, когато то е възприемано от органите на тялото. Не съществува нищо духовно, което да може да се яви като нещо духовно в моите очи. По този път аз не трябва да търся духа в природата. Но аз върша това, когато тълкувам непосредствено духовно един процес на външния свят, когато например приписвам на растението една душа, която трябва да е отдалече аналогична на човешката душа.
Аз върша това също, когато приписвам на самия дух или на самата душа едно пространствено и временно съществуване, когато например казвам за вечната човешка душа, че тя продължава да живее във времето без тяло, но все пак по начина, по който живее едно тяло.
Или когато вярвам, че духът на един умрял човек може да се яви по някакъв сетивно-възприемаем начин. Спиритизмът, който прави тази грешка, показва с това само, че той не се е издигнал до една истинска представа за духа, а иска да види духа по един груб сетивен начин. Той не познава нито същността на сетивното, нито тази на духовното. Той лишава от дух обикновените сетивни явления, за да счита направо като дух нещо рядко, изненадващо, необикновено. Той не разбира, че това, което живее като "дух на природата", се разкрива на пример при сблъскването на две еластични топки на онзи, който умее да вижда духа; а не да се търси духът едва при онези процеси, които смайват чрез тяхната радост и чиято естествена връзка не може веднага да бъде съзряна.
към текста >>
Той не разбира, че това, което
живее
като "дух на природата", се разкрива на пример при сблъскването на две еластични топки на онзи, който умее да вижда духа; а не да се търси духът едва при онези процеси, които смайват чрез тяхната радост и чиято естествена връзка не може веднага да бъде съзряна.
Аз върша това също, когато приписвам на самия дух или на самата душа едно пространствено и временно съществуване, когато например казвам за вечната човешка душа, че тя продължава да живее във времето без тяло, но все пак по начина, по който живее едно тяло. Или когато вярвам, че духът на един умрял човек може да се яви по някакъв сетивно-възприемаем начин. Спиритизмът, който прави тази грешка, показва с това само, че той не се е издигнал до една истинска представа за духа, а иска да види духа по един груб сетивен начин. Той не познава нито същността на сетивното, нито тази на духовното. Той лишава от дух обикновените сетивни явления, за да счита направо като дух нещо рядко, изненадващо, необикновено.
Той не разбира, че това, което живее като "дух на природата", се разкрива на пример при сблъскването на две еластични топки на онзи, който умее да вижда духа; а не да се търси духът едва при онези процеси, които смайват чрез тяхната радост и чиято естествена връзка не може веднага да бъде съзряна.
Но спиритистът снижава и духа в една по-нисша сфера. За да обясни нещо, което става в пространството и което той възприема чрез сетивата, чрез сили и процеси, които също са възпримаеми пространствено и сетивно, той прибягва до "духове", които поставя на равнището на сетивно-възприемаемото. На основата на подобен начин на мислене стои липсата на духовна способност на схващане на нещата. Такъв човек не е в състояние да вижда духовното по духовен начин; ето защо той задоволява своята нужда за съществуване на духа по един сетивен начин. На такива хора духът не показва никакъв дух; затова те го търсят със сетивата.
към текста >>
Така когато казва: "Няма нищо телесно, което да не съдържа в себе си един дух, който се крие и
живее
в него.
Когато говори, че "Божественото Слово" е създало от първичната материя множеството същества, това също трябва да се разбира само в смисъла, в който в модерната естествена наука се разбира отношението на силата към материята. На тази степен още не съществува един "Дух" във физическия смисъл. Този "Дух" не е никаква фактическа основа на природния процес, а един фактически резултат на този процес. Този Дух не създава природата, а се развива от нея. Някои думи на Парацелзий могат да бъдат изтълкувани в обратен смисъл.
Така когато казва: "Няма нищо телесно, което да не съдържа в себе си един дух, който се крие и живее в него.
Също така живот има не само в това, което се движи, каквито са хората, животните, червеите на земята, птиците на небето и рибите във водата, но и всяка телесна и веществена вещ." Но с такива изказвания Парацелзий иска само да предварди от повърхностното разглеждане на природата, което само с няколко "бедни" понятия/ Гьоте сполучливо казва "с няколко забити като колове понятия"/ иска да изчерпи същността на нещата. Той не иска да вложи в нещата една измислена същност, а да постави в движение всички способности на човека, за да извлече това, което фактически се намира в нещата.
към текста >>
Тогава твори не човекът, който
живее
във времето, а Бог твори, който е от вечността.
Обаче, въпреки че в известен смисъл Парацелзий мисли напълно в духа на своето време, той все пак е схванал по един дълбокомислен начин отношението на човека към природата по отношение на развитието, ставането. Той не виждаше в Първичното същество на света нещо, което съществува някъде като нещо завършено, а схващаше Божественото в ставане, в развитие. Благодарение на това той можа да припише на човека действително една самотворческа дейност. Ако Първичното Божествено същество съществуваше веднъж за винаги, тогава не може да става дума за едно истинско творчество на човека.
Тогава твори не човекът, който живее във времето, а Бог твори, който е от вечността.
Обаче за Парацелзий не съществува такъв Бог от вечността. За него има само едно вечно ставане и човекът е един член в това вечно ставане. Това, което човекът образува, не е съществувало по никакъв начин по-рано. Това, което човекът твори, така както той твори, то е едно първично творение. Ако трябва да го наречем божествено, ние трябва да го наречем така само в смисъла, в който то е човешко творение.
към текста >>
38.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да
живее
само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек".
Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност. Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост.
Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек".
Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам.
към текста >>
Яков Бьоме
живее
като духовен отшелник, прехранвайки се скромно от своя занаят и наред с това, за да може сам да си ги спомни, записва звуците, които звучат в неговата вътрешност, когато чувства Духа в себе си.
Яков Бьоме живее като духовен отшелник, прехранвайки се скромно от своя занаят и наред с това, за да може сам да си ги спомни, записва звуците, които звучат в неговата вътрешност, когато чувства Духа в себе си.
Фанатизираното усърдие на свещениците му създават големи неприятности в живота. Той, който иска да чете само писанието, което светлината вътре в него му разбулва, е преследван и измъчван от онези, за които е достъпно само външното писание, скованото, догматичното вероизповедание.
към текста >>
В душата на Яков Бьоме
живее
неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание.
В душата на Яков Бьоме живее неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание.
Той вярва, че със своя дух е потопен в една божествена хармония; но когато се оглежда около себе си, навсякъде вижда дисхармония в божествените творения. Светлината на Мъдростта принадлежи на човека; и въпреки това той е изложен на погрешност; в него живее подтикът към доброто, и въпреки това през цялото човешко развитие звучи дисонансът на злото. В природата царуват природните закони; и въпреки това нейната хармония е размътена от нецелесъобразности и една дива борба на елементите. Как трябва да се разбира дисхармонията в хармоничното мирово Цяло? Този въпрос измъчва Яков Бьоме.
към текста >>
Светлината на Мъдростта принадлежи на човека; и въпреки това той е изложен на погрешност; в него
живее
подтикът към доброто, и въпреки това през цялото човешко развитие звучи дисонансът на злото.
В душата на Яков Бьоме живее неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание. Той вярва, че със своя дух е потопен в една божествена хармония; но когато се оглежда около себе си, навсякъде вижда дисхармония в божествените творения.
Светлината на Мъдростта принадлежи на човека; и въпреки това той е изложен на погрешност; в него живее подтикът към доброто, и въпреки това през цялото човешко развитие звучи дисонансът на злото.
В природата царуват природните закони; и въпреки това нейната хармония е размътена от нецелесъобразности и една дива борба на елементите. Как трябва да се разбира дисхармонията в хармоничното мирово Цяло? Този въпрос измъчва Яков Бьоме. Той застава в центъра на света на неговите представи. Той иска да добие един възглед за мировото Цяло, което включва в себе си дисхармонията.
към текста >>
Първичното същество не
живее
своето съществувание в себе си.
Как е възможно от същото Първично същество да изтича и злото и доброто? Когато говорим в смисъла на Яков Бьоме, ние можем да дадем следния отговор.
Първичното същество не живее своето съществувание в себе си.
Многообразието на света участвува в това съществуване. Както човешкото тяло живее своя живот не като отделен член, а като множество членове /органи/, така и Първичното Същество. И както човешкият живот е разлят в това множество от членове /органи/, така и Първичното същество е разлято в многообразието на нещата. Както е вярно, че целият човек има един живот, вярно е също, че всеки орган си има своя собствен живот. И както не противоречи на целия хармоничен живот на човека, че неговата ръка се обръща срещу собственото тяло и го наранява, също така не е невъзможно нещата на света, които живеят живота на Първичното същество по свой собствен начин, да се обърнат един срещу други.
към текста >>
Както човешкото тяло
живее
своя живот не като отделен член, а като множество членове /органи/, така и Първичното Същество.
Как е възможно от същото Първично същество да изтича и злото и доброто? Когато говорим в смисъла на Яков Бьоме, ние можем да дадем следния отговор. Първичното същество не живее своето съществувание в себе си. Многообразието на света участвува в това съществуване.
Както човешкото тяло живее своя живот не като отделен член, а като множество членове /органи/, така и Първичното Същество.
И както човешкият живот е разлят в това множество от членове /органи/, така и Първичното същество е разлято в многообразието на нещата. Както е вярно, че целият човек има един живот, вярно е също, че всеки орган си има своя собствен живот. И както не противоречи на целия хармоничен живот на човека, че неговата ръка се обръща срещу собственото тяло и го наранява, също така не е невъзможно нещата на света, които живеят живота на Първичното същество по свой собствен начин, да се обърнат един срещу други. Следователно, разделяйки се на различни животи, Първичният живот дарява на всеки живот способността да се обърне срещу Цялото. Злото не извира от доброто, а от начина, по който доброто живее.
към текста >>
Злото не извира от доброто, а от начина, по който доброто
живее
.
Както човешкото тяло живее своя живот не като отделен член, а като множество членове /органи/, така и Първичното Същество. И както човешкият живот е разлят в това множество от членове /органи/, така и Първичното същество е разлято в многообразието на нещата. Както е вярно, че целият човек има един живот, вярно е също, че всеки орган си има своя собствен живот. И както не противоречи на целия хармоничен живот на човека, че неговата ръка се обръща срещу собственото тяло и го наранява, също така не е невъзможно нещата на света, които живеят живота на Първичното същество по свой собствен начин, да се обърнат един срещу други. Следователно, разделяйки се на различни животи, Първичният живот дарява на всеки живот способността да се обърне срещу Цялото.
Злото не извира от доброто, а от начина, по който доброто живее.
Както светлината може да свети само тогава, когато прониква тъмнината, така и Доброто може да съществува само тогава, когато прониква своята противоположност. Светлината лъчезари от "първичната основа" на тъмнината; доброто се ражда от "първичната основа" на безразличието. И както в сянката само светлостта ни показва съществуването на светлината; а тъмнината се чувства като нещо, което отслабва светлината: Така и в света във всички неща се търси само закономерността; а злото, нецелесъобразно се приема като нещо самопонятно. Следователно, въпреки че за Яков Бьоме Първичното същество е Цялото, нищо в света не може да бъде разбрано, ако не вземем предвид едновременно Първичното същество и неговата противоположност. "Доброто е погълнало в себе си злото или противното..... Всяко същество съдържа в себе си доброто и злото и разделяйки се в своето развитие, то по ражда противоположни качества, които се стремят да властват едно над друго."
към текста >>
Този борещ се в себе си живот се изявява на себе си; отсега нататък той вече не
живее
в една вътрешна борба на своите членове; той
живее
себе си като единно просияваща светкавица, осветявайки своята същност /огън/.
Под символа на солта Бьоме разбира тази суровост. С подобни наименования той се позовава на Парацелзий, който беше взел имената за природните процеси от химическите процеси. Чрез поглъщането на своята противоположност първата форма на природата се явява във втората; сурово, неподвижно приема движението; в него се явява сила и живот. Живакът е символ за тази втора форма. В борбата между почивка и движение, между смъртта и живота, се разкрива третата форма на природата /сяра/.
Този борещ се в себе си живот се изявява на себе си; отсега нататък той вече не живее в една вътрешна борба на своите членове; той живее себе си като единно просияваща светкавица, осветявайки своята същност /огън/.
Тази четвърта форма на природата се издига до петата, на почиващата в себе си жива борба на частите /вода/. На тази степен съществува една вътрешна суровост и безмълвие, както на първата степен; само че това не е една абсолютна почивка, едно мълчание на вътрешните противоположности, а едно вътрешно движение на противоположностите. Не почива в себе си неподвижното, а подвижното, запаленото от светкавичния огън на четвъртата степен. На шестата степен самото Първично същество възприема себе си като такъв вътрешен живот; то възприема себе си чрез сетивните органи. Съществата надарени със сетива представят тази форма на природата.
към текста >>
И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да
живее
и на границата на 19-ия и 20-ия век.
С такива възгледи Яков Бьоме се опитва да обясни света, който според знанието на неговата епоха той считаше за фактически. За него са факти онези, които естествената наука на неговото време и Библията считаха за такива. Едно нещо е начинът на неговото мислене, друго нещо е светът на фактите. Можем да си представим начина на неговото мислене приложен към едно съвършено друго познание на фактите.
И така пред нашия дух се явява Яков Бьоме, който би искал да живее и на границата на 19-ия и 20-ия век.
В този случай един такъв Яков Бьоме би проникнал със своя начин на мислене на библейското сътворение на света в шест дни и борбата на ангелите и дявола, а географските познания на Лиелли факта на Хекеловата "Естествена история на сътворението". Който прониква в духа на съчиненията на Яков Бьоме, той трябва да дойде до това убеждение. /Изброяваме тук най-важните от тези съчинения: "Изгревът на зората"; "Трите принципа на божествената същност"; "За троичния живот на човека"; "Сигнатура рерум" или "Раждането и именуването на всички същества"; "Мистериум магнум"*./*Това изречение не трябва да се разбира така, като че днес изследването на Библията и на духовния свят е една заблуда: то трябва да се разбира в смисъл, че един "Яков Бьоме на 19-ия век" е стигнал до "естествената история на сътворението" по същите пътища, по които в 16-ия век той стигна до библията. Но от там той би се издигнал в духовния свят./
към текста >>
39.
ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Естественият начин, по който той
живее
мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма.
Йохан Шефлер,наречен Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ се появи в 17-ия век като една личност, която още веднъж направи да проблесне в една велика душевна хармония това, което Таулер, Вайгел, Яков Бьоме и други бяха подготвили. Като събрани в един духовен фокус и лъчезарящи с една по-висша светлина се явиха идеите на горепосочените мислители в неговата книга: "Херувимов странствуващ поклонник. Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма.
Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма.
Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг? " "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>
" "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /
живее
/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата
живее
във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг?
" "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>
"Бог не може да направи без мене и едно червейче: Ако аз не го поддържам заедно с него, то мигом ще загине." "Аз зная, че без мене Бог нито миг не може да
живее
: Ако загина аз, той по неволя трябва да предаде дух."
Човекът чувства като необходимо звено в мировата верига. Неговите деяния нямат вече нищо произволно или никаква индивидуалност в себе си. Това, което той върши, е необходимо в цялото, в мировата верига, която би се разпаднала, ако от нея би отпаднала неговата дейност.
"Бог не може да направи без мене и едно червейче: Ако аз не го поддържам заедно с него, то мигом ще загине." "Аз зная, че без мене Бог нито миг не може да живее: Ако загина аз, той по неволя трябва да предаде дух."
към текста >>
40.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Защото когато тези религии говорят за една душа, която продължава да
живее
и след физическата смърт подобно на едно сетивно същество, аз намирам, че това е едно принизяване на Духа, един отвратителен грях против този Дух.
Аз вярвам, че нещата на сетивния свят са именно такива, каквито те ни се представят, защото виждам, че едно истинско себепознание ме довежда дотам, да не търся в природата нищо, освен природни процеси. Аз не търся никакъв божествен Дух в природата, защото вярвам, че долавям в себе си същността на човешкия дух. Аз спокойно признавам моя произход от животните, защото там, от където произхождат моите прадеди-животни, не може да действа никакъв душевноподобен дух. Аз мога да се съглася с Ернст Хекел, когато той предпочита "вечния покой на гроба" пред едно такова безсмъртие, каквото учат някои религии /виж книгата на Хекел "Мировите загадки", стр.239/.
Защото когато тези религии говорят за една душа, която продължава да живее и след физическата смърт подобно на едно сетивно същество, аз намирам, че това е едно принизяване на Духа, един отвратителен грях против този Дух.
към текста >>
41.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той ги мисли, а не
живее
в тях.
Неговите чувства са насочени само към сетивното. Когато иска да обхване духовните образи, той увисва в празнота. Те му избягват, когато иска да ги докосне. Те са именно „само" мисли.
Той ги мисли, а не живее в тях.
За него те са образи, по-недействителни, отколкото мимолетните сънища. Те се представят като променливи формации, когато той застава пред своята действителност, а изчезват пред масивната здраво построена действителност, за която му говорят неговите сетива.
към текста >>
Защото според това схващане в този, който не е мист, не
живее
вечното.
Мистите не искат да добият само едно убеждение за безсмъртието на живота. Според схващането на Мистериите такова убеждение би било без каквато и да е стойност.
Защото според това схващане в този, който не е мист, не живее вечното.
Ако би говорил за нещо вечно, той би говорил за едно нищо. Именно тази вечност търсят мистите. Те трябва тепърва да пробудят в себе си вечността, едва тогава могат да говорят за нея. Ето защо твърдите думи на Платон, според когото този, който не е посветен, тъне в калта, за тях са истинска действителност. Пак Платон казва, че който е преминал през мистичния живот, той навлиза във вечността.
към текста >>
Обаче в тази тъмни на
живее
едно невинно щастие.
Не се ли отнема щастието, даже най-ценното в живота на онези, които биват довеждани пред портата на долния свят? Страшна е отговорността, която човек поема по този начин върху себе си. И все пак, трябва ли да избегнем тази отговорност? Такива били въпросите, които посветеният е трябвало да си постави. Той бил на мнение, че чувството на народа се отнася към неговото знание, както тъмнината към светлината.
Обаче в тази тъмни на живее едно невинно щастие.
Мнението на мистите било, че на това невинно щастие не трябвало да се посяга по един престъпен начин. Защото, какво би се случило най-напред, ако мистът би „издал" своята тайна? Той би изговорил думи, нищо друго освен думи. Никъде не биха се намерили усещания и чувства, които да извлекат Духа от тези думи. За тази цел биха били необходими подготовката, упражненията, изпитанията, цялото преобразяване на сетивния живот.
към текста >>
Който
живее
в сетивния свят, той има скрит в себе си този Дух, който прониква с погледа в илюзорното естество на сетивния свят; той го има в себе си като изявяваща се действителност.
Висшият свят не може да бъде намерен в съотношението между създаването и разрушението. Той може да се търси само в това, което действително е трайно, което гледа назад към миналото и напред към бъдещето.Това виждане в посока назад и напред е именно следващата степен на познанието. То е Духът, който се изявява в сетивния свят. Той няма нищо общо със сетивния свят. Той не възниква и не се разрушава както сетивните явления.
Който живее в сетивния свят, той има скрит в себе си този Дух, който прониква с погледа в илюзорното естество на сетивния свят; той го има в себе си като изявяваща се действителност.
Който стига до такова виждане, той е развил в себе си един нов орган. С него е станало нещо както с растението, което първо има зелени листа и след това покарва от себе си един или друг обагрен цвят. Несъмнено: Силите, от които се развива цветът, са лежали скрити в растението още преди възникването на цвета, но те стават действителност едва сега. Също и в човека, който живее само един сетивен живот, лежат скрити божествено-духовните сили, но те се проявяват едва в миста.
към текста >>
Също и в човека, който
живее
само един сетивен живот, лежат скрити божествено-духовните сили, но те се проявяват едва в миста.
Той не възниква и не се разрушава както сетивните явления. Който живее в сетивния свят, той има скрит в себе си този Дух, който прониква с погледа в илюзорното естество на сетивния свят; той го има в себе си като изявяваща се действителност. Който стига до такова виждане, той е развил в себе си един нов орган. С него е станало нещо както с растението, което първо има зелени листа и след това покарва от себе си един или друг обагрен цвят. Несъмнено: Силите, от които се развива цветът, са лежали скрити в растението още преди възникването на цвета, но те стават действителност едва сега.
Също и в човека, който живее само един сетивен живот, лежат скрити божествено-духовните сили, но те се проявяват едва в миста.
към текста >>
Човек ги носи в себе си като признак на това, че в него
живее
нещо повече от онова, което той възприема чрез сетивата.
Природата се развива от най-несъвършеното към съвършеното. От неживото тя поражда съществата през една дълга редица от степени и през всички форми на живота стига до сетивния човек. В своята сетивност той отваря очи и се вижда като сетивно-действително, като променливо същество. Но той долавя в себе си и силите, от които е родена тази сетивност. Тези сили не са идентични със самото сетивно същество.
Човек ги носи в себе си като признак на това, че в него живее нещо повече от онова, което той възприема чрез сетивата.
Човек чувствува, че в него проблясва нещо, което е създало всичко, включително и него самия; и той чувствува, че ще се превърне в една сила, която ще го окрили за по-висше творчество. То е в него, било е преди неговото сетивно появяване и ще бъде и след това. Той е станал човек чрез него, но сега трябва да го обхване и да участвува сам в неговия съзнателен порив.
към текста >>
42.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Те ни показват, че всеки, който достига непосветен и неозарен в подземния свят, остава в тинята; пречистеният, обаче и посветеният, когато отиде там,
живее
при Боговете.
Многобройни факти ни заставят да признаем, че философската мъдрост на гърците почива на същото настроение, на което почива и мистичното познание. Ние разбираме великите философи, само когато при стъпваме към тях с усещанията, които сме придобили от наблюдаването на Мистериите. С какъв дълбок трепет говори Платон в своя „Федон" за „тайните учения". „Изглежда очевидно, че тези, които са устроили посвещенията не са били лоши хора.
Те ни показват, че всеки, който достига непосветен и неозарен в подземния свят, остава в тинята; пречистеният, обаче и посветеният, когато отиде там, живее при Боговете.
Защото тези, които имат работа с посвещенията, казват, че мнозина носят „тирса"*/* Тирсът е един жезъл, завършващ на върха с борова шишарка и обвит с лозови пръчки, с листа и бръшлян, който са носели Бакхус и вакханките. Бел. на пр./, но истински одухотворени са само малцина. Според мен те не са други, освен онези, които старателно са се стремили по правилния начин към мъдростта. Аз сам в живота си се стремих да стана един като тях и то с всички мои сили.
към текста >>
Умирането е преминаване, за да се направи място за нов живот, нов новия живот
живее
вечното, както и в стария.
„Живот и смърт има както в нашия живот, така и в нашето умиране." Какво друго иска да каже това, освен че животът се цени по-високо от смъртта само от гледището на преходното.
Умирането е преминаване, за да се направи място за нов живот, нов новия живот живее вечното, както и в стария.
Вечността се изявява както в преходния живот, така и в умирането. Когато човек е схванал веднъж тази вечност, тогава той гледа с еднакво чувство и на умирането и на живота. Само когато може да събуди в себе си тази вечност, тогава животът има за него особена стойност. Можем хиляди пъти да произнесем изречението „Всичко тече", но ако не го произнесем с това съдържание на чувството, то е нещо празно. Познанието за вечността е без никаква стойност, ако то не ни освобождава от нашата зависимост спрямо външния свят.
към текста >>
Тогава и недостатъците намират своето оправдание, защото и в тях
живее
вечността.
„Хадес и Дионисий е един и същ" се казва в един от Хераклитовите фрагменти. Дионисий, Богът на удоволствието от живота, на поникването и растежа, в чест на когото се празнуват дионисийските тържества; за Хераклит той е един и същ с Хадес, Богът на унищожението, на разрушението. Само който вижда в живота смъртта и в смъртта живота, а в двете вечността, която е над живота и смъртта, само неговият поглед може да види в истинска светлина недостатъците и предимствата на съществуването.
Тогава и недостатъците намират своето оправдание, защото и в тях живее вечността.
Това, което те представляват от гледището на ограничения, низш живот, е само привидно: „За хората не е по-добре да стане това, което те искат: болестта прави здравето приятно и добро, гладът ситостта, работата почивката." „Морето е най-чистата и най-нечистата вода, пивка и здравословна за рибите, непивка и вредна за хората." Това, което Хераклит иска да ни покаже на първо място, не е преходността на земните неща, а сиянието и възвишеността на вечността. Строги думи е произнесъл Хераклит против Омир и Хезиод и против учените на деня. Той искал да обърне внимание върху техния начин на мислене, който се придържа само към преходното. Той не искал Богове, надарени с качества, които са заети от преходния свят. И не можел да счита за най-висша такава наука, която изследва само възникването и умирането на нещата.
към текста >>
Защото за него и в обикновения огън
живее
Духът.
Когато се спори върху това, дали със своето понятие за огъня, Хераклит е разбирал сетивния огън, или за него огънят е бил само символ на вечния Дух, който разтопява и отново съгражда нещата, тогава неговата мисъл се изопачава. Той е разбирал същевременно и двете; но и нито едното от двете.
Защото за него и в обикновения огън живее Духът.
И силата, която в огъня действува по обикновен начин, същата тази сила живее на по-висока степен в човешката душа, която в своите реторти разтопява сетивното познание и от него извлича своя възглед за вечността.
към текста >>
И силата, която в огъня действува по обикновен начин, същата тази сила
живее
на по-висока степен в човешката душа, която в своите реторти разтопява сетивното познание и от него извлича своя възглед за вечността.
Когато се спори върху това, дали със своето понятие за огъня, Хераклит е разбирал сетивния огън, или за него огънят е бил само символ на вечния Дух, който разтопява и отново съгражда нещата, тогава неговата мисъл се изопачава. Той е разбирал същевременно и двете; но и нито едното от двете. Защото за него и в обикновения огън живее Духът.
И силата, която в огъня действува по обикновен начин, същата тази сила живее на по-висока степен в човешката душа, която в своите реторти разтопява сетивното познание и от него извлича своя възглед за вечността.
към текста >>
Тук имаме вечната двойственост, която
живее
в човека, вечната противоположност в него между временното и вечното.
Така той долавя и Духа в себе си; Духът, който произхожда от Вечността. Обаче за него този Дух се ражда от борбата на елементите. Но същият този Дух трябва да усмири елементите. В човека творящата природа надминава себе си. Това е същата Все-Единна Сила, която създава борбата на противоположностите, тяхното смесва не, и която с великата мъдрост ще усмири тази борба.
Тук имаме вечната двойственост, която живее в човека, вечната противоположност в него между временното и вечното.
Чрез Вечността той е доведен до нещо напълно определено; по-късно човекът трябва да създаде нещо по-висше. Той е зависим и независим. Той може да участвува във вечния Дух, който съзерцава, само според степента на смесването, което вечния Дух е произвел в него. Именно затова той е призван от временното да изгради вечното. Духът действува в него.
към текста >>
Днес би трябвало да кажем „Дух".) Ето как за Хераклит това, което
живее
в човека, се разширява над личното.
Едновременно тя е подобие и на Бога и на червея. Така човекът стои по средата между Бога и животното. Това, което в него тласка и прониква със сила, е неговата демонична част. То е онова, което го тласка вън от него. Хераклит е категоричен: „Демонът на човека е неговата съдба." (Тук думата „Демон" е употребена в смисъла на древните гърци.
Днес би трябвало да кажем „Дух".) Ето как за Хераклит това, което живее в човека, се разширява над личното.
Личното е носител на нещо демонично, което е включено в границите на личността; за демоничното умирането и раждането на личното нямат никакво значение. Какво общо има демоничното с онова, което се ражда и умира като личност? За демоничното, личното е само форма на проявление, една преходна форма. Носителят на подобно познание гледа над себе си, пред себе си и зад себе си. Фактът, че той изживява демоничното в себе си, за него е свидетелство за вечността на неговото Себе.
към текста >>
Защото за него предварително е било ясно, че човекът
живее
като едно средищно създание между Земното и Божественото.
Гръцкият мъдрец изобщо не е задавал въпроса, има ли нещо вечно в човека, а само въпроса, в какво се състои то и как трябва да го поддържа и култивира в себе си.
Защото за него предварително е било ясно, че човекът живее като едно средищно създание между Земното и Божественото.
Не става дума за нещо Божествено, което е вън и отвъд световното Битие. Божественото живее в човека, то живее в него само по човешки начин. То е силата, която тласка човека да направи себе си все по-божествен и по-божествен. Само който мисли така, може да говори като Емпедокъл:
към текста >>
Божественото
живее
в човека, то
живее
в него само по човешки начин.
Гръцкият мъдрец изобщо не е задавал въпроса, има ли нещо вечно в човека, а само въпроса, в какво се състои то и как трябва да го поддържа и култивира в себе си. Защото за него предварително е било ясно, че човекът живее като едно средищно създание между Земното и Божественото. Не става дума за нещо Божествено, което е вън и отвъд световното Битие.
Божественото живее в човека, то живее в него само по човешки начин.
То е силата, която тласка човека да направи себе си все по-божествен и по-божествен. Само който мисли така, може да говори като Емпедокъл:
към текста >>
Така разбираме изказването на Платон, че „който стигне в долния свят непосветен и непречистен, той лежи в тинята, а пречистеният и посветеният, когато стигне там,
живее
при Боговете".
Той може да бъде въведен в магическия кръговрат на вечността. Защото в него трябва да има сили, които чисто природният живот не при вежда в развитие. И той може да премине неизползуван, ако тези сили останат необработени. Да се разкрият тези сили и човек да направи себе си подобен на Божественото: Тази е била задачата на Мистериите. Това си поставя като задача и гръцкият мъдрец.
Така разбираме изказването на Платон, че „който стигне в долния свят непосветен и непречистен, той лежи в тинята, а пречистеният и посветеният, когато стигне там, живее при Боговете".
Тук имаме работа с едно схващане за безсмъртието, чието значение е включено в цялата Вселена. Всичко, което човек предприема, за да събуди в себе си Божественото, той го върши за да повдигне стойността на съществуванието на света. Като познаващ субект, той не е само ленив зрител на Вселената, който си съставя само образи за това, което и без него би съществувало. Неговата разсъдъчна способност е една по-висша творческа сила на природата. Това, което духовно проблясва в него, е нещо Божествено, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака.
към текста >>
Човешката личност не
живее
в себе си и за себе си, тя
живее
за света.
Тук имаме работа с едно схващане за безсмъртието, чието значение е включено в цялата Вселена. Всичко, което човек предприема, за да събуди в себе си Божественото, той го върши за да повдигне стойността на съществуванието на света. Като познаващ субект, той не е само ленив зрител на Вселената, който си съставя само образи за това, което и без него би съществувало. Неговата разсъдъчна способност е една по-висша творческа сила на природата. Това, което духовно проблясва в него, е нещо Божествено, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака.
Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света.
Животът се разширява далече над отделното съществувание, когато го разглеждаме по този начин. С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало."
към текста >>
43.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но как би могла светлината на мисълта да бъде съдия над това, което сетивата казват, ако в нея не
живее
нещо, което надвишава възприятията на сетивата?
Имен но това раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани. Но когато чрез разумното познание погледнем по-дълбоко в нещата, тогава вечното в тях става наше достояние. Следователно, сетивата не ни дават Вечността в нейните истински форми. В същия миг, когато им се доверим, те ни излъгват. Но те престават да ни мамят, когато им противопоставим светлината на мисълта и осветляваме техните резултати с тази светлина.
Но как би могла светлината на мисълта да бъде съдия над това, което сетивата казват, ако в нея не живее нещо, което надвишава възприятията на сетивата?
Следователно, това, което е истинно или погрешно в нещата, върху него се произнася нещо, което се противопоставя на „сетивното тяло" и което, следователно, не е подчинено на неговите закони. Преди всичко, това „нещо" не трябва да бъде подчинено на законите на раждането и умирането. Защото това „нещо" съдържа истината в себе си. Но истината не може да има вчера и днес, тя не може да бъде веднъж едно, друг път друго, какъвто е случаят при сетивните неща. Следователно, самата истина трябва да бъде нещо вечно.
към текста >>
А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя
живее
в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива любов, и от всички други човешки злини, за да
живее
наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
Само когато душата е сама със себе си, само тогава тя може да породи в себе си такива вечни истини. Следователно, душата е сродна с истината, с вечното, а не с временното, илюзорното. Ето защо Сократ казва: „- Когато душата съзерцава чрез себе си, тогава тя се издига до чистото и безсмъртното, винаги до подобното на себе си Битие; чувствувайки се сродна нему, тя се свързва с него винаги, когато има възможност да остане сама със себе си. Тогава тя си отпочива от своето заблуждение и има също връзка с „винаги подобното", защото го докосва и това нейно състояние се нарича именно разумност... Погледни сега, не следва ли от всичко казано, че душата има най-голямо сходство с Божественото, Безсмъртното, Разумното, Единородното, Неизчезващото?
А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя живее в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива любов, и от всички други човешки злини, за да живее наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
към текста >>
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която
живее
в душата и носи в себе си световния разум.
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум.
Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света". Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
към текста >>
44.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ако в нас не
живее
самата сила на Бога,
Ако в нас не живее самата сила на Бога,
към текста >>
Който
живее
само в образите, той сънува; който е стигнал до там да чувствува в образа духовното така, както в сетивния свят чувствуваме розата чрез представата за нея, само той
живее
в духовните възприятия.
Само че по отношение на сетивния свят, човек стои извън неговите обективни условия; докато митичните образи той може да изживее само тогава, когато стои всред съответните духовни процеси. Но за да стои всред тях, той трябва да е минал през посвещение. Духовните процеси, които той вижда, после се илюстрират чрез митичните образи. Който не може да приеме митичното като такава илюстрация на истинските духовни процеси, той е далеч от истинското разбиране. Защото духовните процеси са свръхсетивни; а образите, които в своето съдържание напомнят за сетивния свят, не са духовни, а са само една илюстрация на духовното.
Който живее само в образите, той сънува; който е стигнал до там да чувствува в образа духовното така, както в сетивния свят чувствуваме розата чрез представата за нея, само той живее в духовните възприятия.
Ето защо митичните образи не могат да бъдат еднозначни. Поради техния илюстративен характер едни и същи митове могат да изразяват различни факти. И няма никакво противоречие, когато тълкувателите на митовете отнасят един и същ мит веднъж към едно, друг път към друго духовно събитие.
към текста >>
Обаче в Прометей продължава да
живее
настроението на титаните.
Титаните са синове от най-старото поколение на Боговете, Уран (Небето) и Гея (Земята). Кронос, най-младият от титаните, сваля от престола своя баща и завладява властта над света. В замяна и той самият бива победен заедно с другите титани от своя син Зевс. В борбата срещу титаните, Прометей стои откъм страната на Зевс. По негов съвет Зевс изгонва титаните в долния свят.
Обаче в Прометей продължава да живее настроението на титаните.
Той бил само наполовина приятел на Зевс. Когато последният иска да погуби човеците поради тяхното високомерие, Прометей се застъпва за тях, предава им изкуството на числата и на писмената и още нещо, което създава културата, а именно употребата на огъня. Това предизвиква гнева на Зевс против Прометей. На Хефест, син на Зевс, било заповядано да създаде жена с голяма хубост, която Боговете украсяват с всички възможни дарове. Тази жена се нарича Пандора, Всенадарената.
към текста >>
45.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В истинския човек още през време на живота трябва да
живее
един възможно най-съвършен Озирис.
Няма съмнение, че според подобен възглед, само онзи може действително да влезе в живота на Озирис, който вече е станал Озирис преди да почука пред портата на мировия порядък. Най-висшият живот, който човек може да води, ще се състои в това, да се превърне в Озирис.
В истинския човек още през време на живота трябва да живее един възможно най-съвършен Озирис.
Човек става съвършен, когато живее като един Озирис, когато премине през това, през което е преминал Озирис. С това митът за Озирис получава един по-дълбок смисъл. Той става първообраз за този, който иска да събуди Вечното в себе си. Озирис е разкъсан, умъртвен от Тифон. Неговата съпруга Изида събира частите на тялото му.
към текста >>
Човек става съвършен, когато
живее
като един Озирис, когато премине през това, през което е преминал Озирис.
Няма съмнение, че според подобен възглед, само онзи може действително да влезе в живота на Озирис, който вече е станал Озирис преди да почука пред портата на мировия порядък. Най-висшият живот, който човек може да води, ще се състои в това, да се превърне в Озирис. В истинския човек още през време на живота трябва да живее един възможно най-съвършен Озирис.
Човек става съвършен, когато живее като един Озирис, когато премине през това, през което е преминал Озирис.
С това митът за Озирис получава един по-дълбок смисъл. Той става първообраз за този, който иска да събуди Вечното в себе си. Озирис е разкъсан, умъртвен от Тифон. Неговата съпруга Изида събира частите на тялото му. След смъртта си той изпраща един лъч светлина, който пада върху Изида.
към текста >>
Както едно химическо вещество може да се отнася само по определен начин, така един Буда, един Христос може да
живее
само по един напълно определен начин.
Те предварително знаят какво значение има личността, която се явява на света. И развитието на нейния живот може да отговаря само на това, което те познават като живот на един божествен човек. Такъв живот се явява предварително записан за вечността в мъдростта на техните Мистерии. Той може да бъде само такъв, какъвто трябва да бъде. Ходът на такъв живот се проявява като един вечен природен закон.
Както едно химическо вещество може да се отнася само по определен начин, така един Буда, един Христос може да живее само по един напълно определен начин.
Неговият живот не се свежда до случайната му биография; напротив, този живот се преразказва като се описват типичните черти, които се съдържат за всички времена в мъдростта на Мистериите. Легендата за Буда съвсем не е биография в обикновения смисъл, както и Евангелията не са биография на Христос Исус. И двете далеч не разказват нещо случайно; те разказват за един спасител на света. Предпоставките и за двете биографии трябва да се търсят в традициите на Мистериите, а не във външната физическа история. Буда и Исус са посветени до най-висока степен само за тези, които са наясно с тяхната божествена природа.
към текста >>
46.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
У тях се събужда вярата, че Исус е този, който отговаря до съвършена степен на един посветен, така че те могат да се отнасят към него като към една личност, която
живее
типичния живот, предварително изобразен в техните Мистерии.
Но естествено, не на всички места, където е бил въведен култът на Мистериите, тези предания са имали пълно и буквално съвпадение. Въпреки това, имало е достатъчно голяма съгласуваност за да могат будистите да разкажат живота на своя Бого-човек, почти точно както евангелистите на християнството са сторили това за своя Бого-човек. Но все пак е имало и различия. Необходимо е сега само да приемем, че четиримата евангелисти са черпили от различни предания на Мистериите. Фактът, че у книжниците, принадлежащи на четири различни традиции е била събудена вярата, говори за висотата на Исусовата личност.
У тях се събужда вярата, че Исус е този, който отговаря до съвършена степен на един посветен, така че те могат да се отнасят към него като към една личност, която живее типичния живот, предварително изобразен в техните Мистерии.
След това те описват неговия живот според мерилото на своите мистерийни предания, запазвайки главните събития от този живот. И когато първите трима евангелисти (синоптиците) описват живота на Исус по сходен начин, това само приказва, че те са черпили от сходни мистерийни източници. Четвъртият евангелист е пропил своето писание с идеи, които ни напомнят за религиозния философ Филон. Това също е доказателство, че той изхожда от същото мистично предание, до което е бил близо и Филон.
към текста >>
47.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Който вярва в мене, той ще
живее
, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25).
„Аз съм възкресението и животът.
Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25).
Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее.
към текста >>
А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар
живее
.
Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25). Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста.
А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее.
Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан. Той е „Словото, което е станало плът". Той е Вечното, което е било в началото. Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово".
към текста >>
По-рано в него не живееше „Словото", Духът; сега този Дух
живее
в него.
А това „Слово" е Животът, за който е пробуден Лазар. В случая имаме работа с една „болест", но с такава болест, която води не към смърт, а към „Славата Божия", т.е. служи за изявяването на Бога. Ако в Лазар е възкръснало „вечното Слово", тогава целият процес действително служи за проявлението на Бога в Лазар. Защото чрез целия процес Лазар е станал съвършено друг.
По-рано в него не живееше „Словото", Духът; сега този Дух живее в него.
Духът е роден в него. Несъмнено, с всяко раждане е свързана една болест, болестта на майката. Но тази болест не води към смърт, а към нов Живот. У Лазар „се разболява" онова, от което се ражда „новият човек", човекът проникнат от „Словото".
към текста >>
От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус
живее
„Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист.
От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист.
С това Исус подчертава, че в Мистериите е бил скрит самият смисъл на живота. Той е живото Слово; в него е станало „личност" това, което е било прадревна традиция. Евангелистът изразява този факт с думите: В Него Словото стана плът. Той вижда в Исус една въплътена Мистрия. Ето защо Евангелието на Йоан е една истинска Мистерия.
към текста >>
48.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
От Демона, от Ангела, който
живее
в гърдите на всеки човек, зависи той да реши до каква степен трябва да бъде посветен.
Сега трябваше да стане не един подбор на избрани, а обединение на всички. Според степента на своята зрялост, всеки един може да стане мист. Посланието е за всеки, който има уши да го чуе и бърза да дойде за да чуе неговите тайни. У всеки отделен човек трябва да реши гласът на сърцето. Сега вече не трябва да бъде въвеждан в храма на Мистериите този или онзи, но Словото трябва да бъде отправено към всички и тогава едни могат да го чуят по-слабо, други по-силно.
От Демона, от Ангела, който живее в гърдите на всеки човек, зависи той да реши до каква степен трябва да бъде посветен.
Цялото човечество е храм на Мистерията. Вечното блаженство трябва да стане достояние не само на онези, които виждат процесите, свидетелствуващи за Вечното, но „Блажени са, които не виждат, и въпреки това вярват". Макар и отначало само да напипват в тъмнината, може би един ден светлината ще дойде до тях. Никому не трябва да бъде отказано нещо; пътят трябва да стои отворен за всеки.
към текста >>
49.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Силата, която
живее
в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус.
Той става действителен именно като духовен Син Божи в мировата сграда. Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос.
Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус.
Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
към текста >>
Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да
живее
истински в душата.
Мистът имал работа с определена степен на Божественото в себе си и със своята земна сетивна личност. Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко. Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус. Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос. Защото мистиката е непосредствено чувствуване и усещане на божествения свят в собствената душа.
Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата.
Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се участвува по някакъв начин в този божествен свят. Тук винаги се поражда борба. В действителност, човек може да намери само своя собствен божествен дял, но това е човешки-божественото, намиращо се в определена степен на развитие. А християнският Бог е определен, съвършен в себе си Бог. Човекът можеше да намери в себе си сила да се издигне до Него, но той не можеше да счита това, което изживява на определена степен в душата си, за тъждествено с този Бог.
към текста >>
50.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но кой може да се съмнява, че
живее
, че си спомня, иска, мисли, знае и разсъждава?
„Дали жизнената сила се намира във въздуха или във водата, в това хората могат да се съмняват.
Но кой може да се съмнява, че живее, че си спомня, иска, мисли, знае и разсъждава?
Когато се съмнява, той също живее, спомня си защо се съмнява, разбира, че се съмнява, иска да се увери, мисли, знае, че нищо не знае, разсъждава, че не трябва да приема нищо прибързано." Външните неща не се опълчват срещу нас, когато отрича ме тяхната същина и съществуване. Но душата се защищава. Тя не би могла да се съмнява в себе си, ако не съществуваше. В своето съмнение тя потвърждава своето съществуване. „Ние сме; познаваме нашето битие; обичаме нашето битие и познание: За тези три неща не може да има никаква илюзия и грешка, защото ние не ги долавяме както
към текста >>
Когато се съмнява, той също
живее
, спомня си защо се съмнява, разбира, че се съмнява, иска да се увери, мисли, знае, че нищо не знае, разсъждава, че не трябва да приема нищо прибързано." Външните неща не се опълчват срещу нас, когато отрича ме тяхната същина и съществуване.
„Дали жизнената сила се намира във въздуха или във водата, в това хората могат да се съмняват. Но кой може да се съмнява, че живее, че си спомня, иска, мисли, знае и разсъждава?
Когато се съмнява, той също живее, спомня си защо се съмнява, разбира, че се съмнява, иска да се увери, мисли, знае, че нищо не знае, разсъждава, че не трябва да приема нищо прибързано." Външните неща не се опълчват срещу нас, когато отрича ме тяхната същина и съществуване.
Но душата се защищава. Тя не би могла да се съмнява в себе си, ако не съществуваше. В своето съмнение тя потвърждава своето съществуване. „Ние сме; познаваме нашето битие; обичаме нашето битие и познание: За тези три неща не може да има никаква илюзия и грешка, защото ние не ги долавяме както
към текста >>
Съдържанието на Мистериите продължава да
живее
в християнството, но в изменена форма.
От познанието за вечността, което Мистериите скриваха от тълпата, християнската църква направи съдържание на вярата и го назова като нещо, което, по своето естество, е недостъпно за чистото познание. Мистът от предхристиянските епохи беше убеден: Познанието за вечността съществува за него, а за народа съществува опиращата се на образи вяра. В християнството се създава убеждението: Чрез своето откровение Бог откри на човека Мъдростта; чрез своето познание човек получава едно копие на божественото откровение. Мъдростта на Мистериите е като едно нежно растение, което се открива на малцина узрели хора; християнската мъдрост е една Мистерия, която като познание не се открива никому, а като съдържание на вярата се открива на всички.
Съдържанието на Мистериите продължава да живее в християнството, но в изменена форма.
Истината трябва да стане достояние не на отделния човек, а на всички. Но това трябваше да се осъществи така, че от определена точка да се признае неспособността на познанието за по-нататъшно развитие, като от този момент нататък човек можеше да се издигне до вярата. Християнството изнесе съдържанието на Мистериите от храмовия мрак в светлината на деня. Единият от посочените духовни импулси всред християнството породи представата, че това съдържание би трябвало да се запази под външния облик на вярата.
към текста >>
51.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Когато човек не е ясновидец той познава света на усещанията само като собствени и "скрити" душевни изживявания; когато духовното око е отворено, това, което иначе
живее
само във "вътрешния" свят на едно друго същество, става открито за обективния духовен поглед.
Всеки един от нас може да проникне в своя собствен свят на усещанията; но светът на усещанията на едно друго същество може да се съзерцава само ясновидецът който притежава отворено "духовно око".
Когато човек не е ясновидец той познава света на усещанията само като собствени и "скрити" душевни изживявания; когато духовното око е отворено, това, което иначе живее само във "вътрешния" свят на едно друго същество, става открито за обективния духовен поглед.
към текста >>
Тази дейност
живее
вътре в душата посредством границите, поставени от тялото.
Сетивната Душа зависи от етерното тяло, що се отнася до нейното действие. Защото тя извлича от него елементите на това, което трябва да се прояви като усещане. И понеже етерното тяло е животът на физическото тяло, то Сетивната Душа зависи и от него по един коствен начин. Само при едно добре устроено и правилно функциониращо око са възможни адекватните възприятия на цветовете. Така тялото влияе на Сетивната Душа като определя и ограничава нейната дейност.
Тази дейност живее вътре в душата посредством границите, поставени от тялото.
Тялото, следователно, е изградено от минерални вещества, оживено е от етерното тяло, като самото то ограничава Сетивната Душа. Който притежава гореспоменатия орган за "съзерцаване" на Сетивната Душа, той ще я види като ограничена от тялото.
към текста >>
Ако едно познание ми доставя радост, тази радост има стойност дотогава, докато тя
живее
в мен; истината на познанието има своята стойност изцяло и независимо от тази радост.
С възхищението си от звездното небе, аз живея в себе си. Мислите, които развивам върху траекторията на небесните тела, имат за мисленето на всеки друг човек същото значение, каквото и за мен. Би било безсмислено да се говори за моята възхита, ако аз самия не съществувах; но не е така безсмислено да се говори за моите мисли, без изобщо да става дума за мен. Защото истината, която мисля днес, вчера е била вярна, ще бъде вярна и утре, дори ако се занимавам само днес.
Ако едно познание ми доставя радост, тази радост има стойност дотогава, докато тя живее в мен; истината на познанието има своята стойност изцяло и независимо от тази радост.
Душата, която схваща истината, се свързва с нещо, което носи определена стойност в себе си. Последната не изчезва с усещането на душата, както и не се е родила от него. Чистата истина не възниква и не изчезва: тя притежава една стойност, която не може да бъде унищожена.
към текста >>
Доколкото душата
живее
в тази светлина, тя участвува във вечното начало.
И човекът облагородил своите наклонности, удоволствия, така че те без принуда да следват признатия от него дълг. Както истината, така и нравствено доброто притежават една вечна стойност, която не идва от Сетивната Душа. Когато човек оживява в душата си независимата истина и независимото добро, той се издига над Сетивната Душа. Вечният Дух озарява последната. Една неугасваща светлина се запалва в нея.
Доколкото душата живее в тази светлина, тя участвува във вечното начало.
Тя свързва с него своето собствено съществувание. Това, което душата носи в себе си като истина и добро, е безсмъртно. Това, което се събужда като вечно начало в душата, ще нарека съзнаваща душа
към текста >>
Онази област от душата, в която
живее
тази истина, аз наричам съзнаваща душа.
Съзнаващата Душа се различава като един особен елемент на душата от Разсъдъчната Душа. Последната все още е вплетена в усещания, възбуди и афекти. Всеки човек знае, че истинно е най-напред това, което се преживява в усещанията. Но трайната истина е едва тази, която е освободена от всякаква симпатия и антипатия, предизвикани от усещането. Истината е вярна и действителна, дори ако се противопоставя на всички лични чувства.
Онази област от душата, в която живее тази истина, аз наричам съзнаваща душа.
Както в тялото, така и в душата се различават три съставни части: сетивна душа, разсъдъчна душа и съзнаваща душа. И като тялото действува отдолу нагоре ограничавайки душата, така и духът въздействува отгоре надолу като я разширява. И колкото повече душата се изпълва от истината и доброто, толкова повече расте и става по-всеобхватно вечното начало в нея.
към текста >>
За тези, които могат да "съзерцават" душата, сиянието на една душа, в която
живее
вечното начало, е толкова действително, колкото и светлината на един пламък за физическото око.
За тези, които могат да "съзерцават" душата, сиянието на една душа, в която живее вечното начало, е толкова действително, колкото и светлината на един пламък за физическото око.
За "ясновидеца", физическият човек е само част от целия човек. Тялото съществува като най-грубо образование, което се прониква от другите части на душата. Като една жизнена форма, етерното тяло изпълва физическото тяло; от всички страни над етерното тяло се разполага душевното тяло /астралната форма/. От друга страна, високо над него се разполагат Сетивната Душа, а над нея и Разсъдъчната Душа, която се разширява толкова по-мощно, колкото повече се изпълва с истината и доброто.
към текста >>
Ето защо той може да нарече тялото и душата "обвивки", в които
живее
; той може да ги означи като телесните условия, необходими за неговата дейност.
Човекът получава своите усещания отвън, чувствата ни се раждат под въздействието на външния свят; волята се отнася към външния свят, понеже тя се осъществява в делата. "Азът" като истинска стойност на човека, остава изцяло невидим. Жан Пол казва с голяма точност: "това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество", понеже в своя "АЗ" човек е напълно сам. "Азът" е самия човек. Това му дава право да разглежда "Азът" като своя действителна същност.
Ето защо той може да нарече тялото и душата "обвивки", в които живее; той може да ги означи като телесните условия, необходими за неговата дейност.
В хода на своето развитие той все повече и повече се научава да използува тези инструменти в служба на своя "Аз". Думата "Аз", както напр. се употребява в немския език, се различава от всички други думи в езика.
към текста >>
"Азът"
живее
в тялото и душата, но Духът
живее
в "Азът".
"Азът" живее в тялото и душата, но Духът живее в "Азът".
Онази част на Духа, която живее в Азът, е вечна. Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан. Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа. Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта.
към текста >>
Онази част на Духа, която
живее
в Азът, е вечна.
"Азът" живее в тялото и душата, но Духът живее в "Азът".
Онази част на Духа, която живее в Азът, е вечна.
Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан. Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа. Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта.
към текста >>
Доколкото
живее
във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа.
"Азът" живее в тялото и душата, но Духът живее в "Азът". Онази част на Духа, която живее в Азът, е вечна. Защото Азът получава същност и смисъл от това, с което е свързан.
Доколкото живее във физическото тяло, той се подчинява на минералните закони, чрез етерното тяло на законите на размножението и растежа, посредством Сетивната и Разсъдъчна Душа на законите на душевния свят; доколкото приема в себе си духа, той е подчинен на законите на духа.
Всичко, което е проява на минералните и жизнените закони, възниква и умира; духът, обаче, няма нищо общо с раждането и смъртта.
към текста >>
Азът
живее
в душата.
Азът живее в душата.
Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото. Духът оживява Азът. Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки". Духът оформя Азът отвътре навън, минералния свят отвън навътре. Духът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека Духовно себе или Духът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе".
към текста >>
Духът свети в Азът и
живее
в него като в своя "обвивка", както и Азът
живее
в тялото и душата като в свои "обвивки".
Азът живее в душата. Макар, че най-висшето проявление на "Азът" е Съзнаващата Душа, той изпълва и озарява цялата душа и с това въздействува върху тялото. Духът оживява Азът.
Духът свети в Азът и живее в него като в своя "обвивка", както и Азът живее в тялото и душата като в свои "обвивки".
Духът оформя Азът отвътре навън, минералния свят отвън навътре. Духът, който изгражда и оживява един "Аз" ще нарека Духовно себе или Духът-Себе, защото той проявява човека като "Аз" или "себе". Разликата между "Духът-Себе" и Съзнаващата Душа може да се изясни по следния начин: Съзнаващата душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия чиста истина, съществуваща чрез самата себе си; Духът-Себе носи в себе си тази истина, но възприета и обхваната от Аза; с това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност. Поради факта, че вечната истина става самостоятелна и се свързва с "Азът" в едно същество, "Азът" постига вечността.
към текста >>
Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да
живее
Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което
живее
Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите.
Както физическия свят може да извести себе си на един Аз, като изгражда едно тяло от собствените си вещества и сили, в което може да живее Съзнаващата Душа, и в което съществуват онези органи, които възприемат физическата страна на външния свят, по същия начин духовния свят изгражда от своите духовни вещества и духовни сили едно духовно тяло, в което живее Азът, и което може да възприема Духа чрез Интуициите.
Ясно е, че изразите духовно вещество, духовно тяло съдържат противоречие. Те трябва да се използуват, само за да насочат мислите към това което е в духовно съответствие с физическото тяло на човека.
към текста >>
Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което
живее
в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка).
Когато изследваме физическото тяло на човека, откриваме в него същите сили и вещества, които съществуват извън него в останалия физически свят. Така е и с Човекът-Дух. В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят. Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят.
Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка).
Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване. В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух. Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила. Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот.
към текста >>
В тази духовна обвивка
живее
Човекът-Дух.
В него пулсират елементите и действуват силите на външния духовен свят. Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят. Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка). Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване.
В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух.
Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила. Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот. Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе.
към текста >>
Азът разделя двете по следния начин: Физическият елемент на аурата служи за изграждането на едно тяло, което приема в себе си живота на душата; Азът на свой ред, се отдава на духа и му позволява да
живее
в него, а духът от своя страна прониква душата и я насочва в духовния свят.
Азът разделя двете по следния начин: Физическият елемент на аурата служи за изграждането на едно тяло, което приема в себе си живота на душата; Азът на свой ред, се отдава на духа и му позволява да живее в него, а духът от своя страна прониква душата и я насочва в духовния свят.
Чрез тялото, душата е затворена във физическия свят, чрез човекът- дух и израстват криле, които и позволяват да се движи в духовния свят.
към текста >>
В това единство, Човекът-Дух
живее
като Дух на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло".
Тя е вече Съзнаваща Душа. Това тя дължи на духовния свят, който изгражда в нея органа на Интуицията, както физическия свят и дава сетивните органи. Както сетивата предават усещанията чрез "душевното тяло", така и Духа и предава Интуициите чрез органа на интуицията. Така Човекът-Дух е свързан със Съзнаващата Душа в едно единство, както физическото тяло е свързано със Сетивната Душа в "душевно тяло". Съзнаващата Душа и Духът-Себе изграждат едно единство.
В това единство, Човекът-Дух живее като Дух на Живота, също както етерното тяло изгражда жизнената телесна основа за "душевното тяло".
И както физическото тяло се граничава във физическата кожа, така и Човекът-Дух се ограничава от духовната обвивка.
към текста >>
52.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
В средината между тялото и Духа
живее
душата.
В средината между тялото и Духа живее душата.
Впечатленията, които тя получава от тялото, са преходни. Те съществуват дотогава, докато тялото разтваря своите органи за нещата от външния свят. Окото ми усеща цвета на розата толкова време колкото тя стои насреща му и доколкото то самото е отворено за нея. Присъствието на нещата от външния свят, както и на телесните органи, е необходимо, за да се осъществи едно впечатление, усещане или възприятие.
към текста >>
Тук става дума не за това дали тези преживявания са осъзнати непосредствено чрез преходните реакции на телесната организация, а за това, че те съдържат нещо което
живее
действително в душата, но е независимо в своята истина от преходните процеси на възприятието.
Тук става дума не за това дали тези преживявания са осъзнати непосредствено чрез преходните реакции на телесната организация, а за това, че те съдържат нещо което живее действително в душата, но е независимо в своята истина от преходните процеси на възприятието.
Душата се намира поставена между преходното настояще и вечността; тя поддържа връзката между тялото и духа. Но тя едновременно и посредничи между настоящето и вечността. Тя запазва настоящето под формата на спомени. По този начин тя го изтръгва от преходността и го приема във вечността на своята духовна същност. Тя внася един елемент на трайност във временно-преходното, като в живота си не се отдава само на мимолетните дразнения, а сама определя нещата извън нея, като въплътява в тях своята същина чрез делата, които извършва.
към текста >>
Душата получава от Духа способността да
живее
в истината и доброто, да проявява Духа в своите наклонности и в собствения си живот.
Нека проследим сега, как се оформя взаимодействието между душата и Духа? По време на живота, Духът е свързан с душата по посочения по-горе начин.
Душата получава от Духа способността да живее в истината и доброто, да проявява Духа в своите наклонности и в собствения си живот.
към текста >>
Моето минало остава свързано с мен; то
живее
в настоящето и ще ме следва в бъдещето.
Моето минало остава свързано с мен; то живее в настоящето и ще ме следва в бъдещето.
Аз не би трябвало просто да се събудя, а сякаш да бъда отново създаден от нищото, ако последствията от вчерашните ми дела не бяха предопределили моята днешна съдба. Не би ли било абсурдно, при положение, че са налице всички нормални условия, да си построя къща, а да не се нанасям в нея?
към текста >>
Със своя Дух той
живее
в един по-висш свят.
Като Сетивна Душа, тя приема впечатленията от външния свят, предава ги на Духа, за да извлече той плодовете им за вечността. Нейното предназначение е да бъде посредница и тази роля е достатъчна. Тялото създава нейните впечатления, тя ги формира като усещания, съхранява ги в паметта като представи и ги предава на Духа, за да може той да ги отнесе във вечността. Всъщност душата е нещо, чрез което човек принадлежи на своя земен живот. Чрез тялото си той принадлежи на човешкия вид; той е част от този вид.
Със своя Дух той живее в един по-висш свят.
Душата свързва временно тези два свята.
към текста >>
В последиците от своите действия, душата на човека
живее
един втори, самостоятелен живот.
В него са отпечатани следите от миналите действия. Нещо от този свят му принадлежи и носи отпечатъка на неговото същество. Между тях има определено родство. Както някога душата е предала на Духа впечатленията от външния свят, за да получат те елемента "трайност", така сега тя като орган на Духа превръща предоставените и от него способности в действия, които в своите последици също придобиват елемента трайност. Така душата фактически е влята в тези действия.
В последиците от своите действия, душата на човека живее един втори, самостоятелен живот.
Това ни кара да вникваме в начина, по който съдбата се проявява в живота. Например, нещо "сполетява" човека. Най-напред той е склонен да разглежда това събитие, което го "сполита", като някаква "случайност".
към текста >>
Както тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в обкръжаващата ги среда, която сами са избрали, така и човешкият Дух може да
живее
единствено в обкръжаващия свят, който сам е създал чрез своите действия.
Същото е и с действията от предишните съществувания на човека. Те са свързани с него като негова съдба, както и животът в пещерите остават свързани с животните, които чрез миграцията си в тях са загубили своето зрение.
Както тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в обкръжаващата ги среда, която сами са избрали, така и човешкият Дух може да живее единствено в обкръжаващия свят, който сам е създал чрез своите действия.
Да намирам всяка сутрин ситуацията, която съм създал с моите минали действия: за това се грижи естествения ход на събитията. На сродството на моя Дух с нещата от обкръжаващия свят, аз дължа възможността да намеря отново онази среда, която отговаря на моите минали действия. Ето как можем да изградим една представа за това, как душата е свързана с човешкото същество. Физическото тяло е подчинено на законите на наследствеността.
към текста >>
Душата
живее
в настоящето.
Напротив, човешкият Дух трябва непрестанно да се превъплътява и законът, който царува над него, го принуждава да донася в своите следващи съществувания плодовете от предишните животи.
Душата живее в настоящето.
Но този живот в настоящето не е независим от предишния живот. Превъплъщаващият Дух извлича своята съдба от предишния живот. И тази съдба определя неговия нов живот. Какви впечатления би могла да има душата, кои нейни желания ще се удовлетворяват, какви радости и скърби ще я сполетят, с какви хора тя ще се срещне, зависи от това, какви са бил и делата и в предишните превъплъщения на Духа.
към текста >>
53.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Удоволствието и страданието са това, което
живее
в човека като свят на чувствата в тесния смисъл на думата.
Удоволствието и страданието са това, което живее в човека като свят на чувствата в тесния смисъл на думата.
Чувството е движението на душата в самата себе си. От начина, по който се раздвижват чувствата на удоволствие и неудоволствие в душата, зависи и това, което наричаме приятни усещания.
към текста >>
54.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Докато душата
живее
в тялото, тя взема участие във всичко, което се извършва в него.
Душата е свързващият елемент между Духа на човека и неговото тяло. Нейните сили на симпатия и антипатия, и тяхното взаимно отношение пораждат проявленията на душата: алчност, възбудимост, желание, удоволствие, страдание и т.н. те действуват не само всред душевните формации, но се проявяват и спрямо съществата от другите светове, физическия и духовния.
Докато душата живее в тялото, тя взема участие във всичко, което се извършва в него.
Когато физическите процеси в човешкото тяло протичат правилно, тогава в душата възникват удоволствие и приятност; когато тези процеси са смутени, идват страданието и болката.
към текста >>
Тя
живее
само в едно душевно обкръжение.
Но неговата истинска същност не се намира в този душевен свят. Душевният свят само временно трябва да го свърже с неговото поле на действие, с физическия свят. Обаче, за да се появи в едно ново прераждане с една по-съвършена форма, той трябва да черпи сили от духовния свят. Но ето, че той е заплетен чрез душата именно във физическия свят; той е свързан с едно душевно същество, проникнато от природата на физическия свят. След смъртта, душата не е свързана повече с тялото, а само с Духа.
Тя живее само в едно душевно обкръжение.
Ето защо само силите на душевния свят могат да действуват върху нея. Духът е свързан с този живот на душата в душевния свят, както беше свързан с тялото по време на физическото въплъщение.
към текста >>
Духът ще бъде свободен в този миг, когато душата му е предала всичко, което е могла да преживее само в тялото, а се запазва само това, което може да продължи да
живее
с Духа.
Нещо подобно съществува и в отношението между душата и Духа. Душата освобождава Духа в по-висшия, духовен свят, когато нейните сили не могат да действуват повече в смисъла на душевната човешка организация.
Духът ще бъде свободен в този миг, когато душата му е предала всичко, което е могла да преживее само в тялото, а се запазва само това, което може да продължи да живее с Духа.
Този "остатък" може да бъде съхранен като плод само в Духа и той свързва душата с Духа в един чисто духовен свят.
към текста >>
Наслаждението
живее
в душата, както и желанието за наслаждение.
За да улесним разбирането на състоянието на душата по време на първите моменти, които следват смъртта, нека да си представим следния случай: Нека вземем един доста често срещан случай удоволствията на едни чревоугодник. Той познава само удоволствията на яденето. Разбира се, само по себе си, удоволствието не е физическо, а душевно.
Наслаждението живее в душата, както и желанието за наслаждение.
Но, за да го задоволим, необходими са физическите органи, небцето и т. н. А след смъртта душата не изгубва веднага своите желания: тя вече не притежава телесните органи, необходими за тяхното задоволяване. Тогава положението макар и по различни причини, чийто ефект е подобен, само че неизмеримо по-силен е същото, както с един човек, който се намира в пустиня, лишен от вода, и който страда от изгаряща жажда. Така страда душата, изгаряйки от желание, защото е лишена от органите, които биха могли да го задоволят. Същото е положението и с всички онези желания на душата, които могат да бъдат задоволени само от тялото.
към текста >>
55.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Но мисълта, която
живее
в човека е само сянката, схемата на истинската мисъл.
Нека от самото начало изтъкнем, че духовния свят е изграден от веществото, от което е съставена и самата човешка мисъл. (Думата "вещество" е употребена тук в един съвършено неподходящ смисъл).
Но мисълта, която живее в човека е само сянката, схемата на истинската мисъл.
Нейното отношение към същността, която и отговаря в "светът на духовете", е подобно на отношението, което във физическия свят съществува между сянката на един предмет и самия предмет. А когато се пробуди духовното сетиво, човек действително възприема истинската същност на мисълта, както сетивното око възприема една маса или един стол. Той се движи между мисловни Същества, между Същества изградени от мисли.
към текста >>
Както сляпороденият, който е опериран, открива изведнъж, че светът, средата, в която
живее
има нови качества светлина и цветове така и средата, в която прониква човек, който е научил да си служи духовното око, му се явява като един нов свят, изпълнен с живи мисли или с духовни същества.
Сетивното око възприема лъва, а мисленето, което е насочено към сетивния свят, улавя идеята за лъва като една сянка, като един схематичен образ. Духовното око вижда мисълта за лъва в "светът на духовете" също така реално, както физическото око вижда физическия лъв. Казаното относно "душевния свят" важи също и за това, което казваме тук.
Както сляпороденият, който е опериран, открива изведнъж, че светът, средата, в която живее има нови качества светлина и цветове така и средата, в която прониква човек, който е научил да си служи духовното око, му се явява като един нов свят, изпълнен с живи мисли или с духовни същества.
към текста >>
56.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Докато
живее
в своето тяло, човекът действува и твори във физическия свят.
Когато, следвайки своя път от едно прераждане в друго, човешкият дух е пребродил "царството на душите", той навлиза в "царството на духовете", за да остане там, докато узрее за ново телесно съществувание. Не можем да схванем добре смисъла на това пребиваване в Царството на Духовете, без да разберем целта, която човек преследва в хода на едно въплъщение.
Докато живее в своето тяло, човекът действува и твори във физическия свят.
Той върши това в качеството си на духовно същество. Той отпечатва във физическите форми, веществата и сили това, което открива чрез своя дух. Следователно, Духът идва във физическия свят като пратеник от духовния свят. Той може да действува в този свят само като се въплъти в него.
към текста >>
Между преражданията, Духът
живее
в своята собствена област.
Същото е и с последователните съществувания на човека.
Между преражданията, Духът живее в своята собствена област.
Той е свободен да се посвети напълно на изискванията на духовния живот; освободен от физическото тяло, той се развива във всички направления и събира в себе си плодовете от миналите си прераждания. Следователно, неговото внимание е винаги обърнато към физическия свят и към целите които този свят му налага. Ето защо той работи непрестанно, следвайки еволюцията на Земята, доколкото тази последната съставлява поле на неговата дейност. Той работи за своето собствено развитие, за да може всеки път, когато се преражда, да служи в името на Земята, според изискванията за момента.
към текста >>
Така, през време на своето духовно съществувание, човек съзерцава от по-високо и, така да се каже, отвън обстоятелствата и фактите, всред които
живее
през време на своето земно съществувание.
Така, през време на своето духовно съществувание, човек съзерцава от по-високо и, така да се каже, отвън обстоятелствата и фактите, всред които живее през време на своето земно съществувание.
В най-низшата област от света на Духовете, земните обстоятелства, които определят физическата действителност на тялото, му с е явяват тъкмо в тази основна светлина.
към текста >>
На Земята човек се ражда в едно семейство, в един народ; той
живее
в една държава, създава приятелства, упражнява професии.
На Земята човек се ражда в едно семейство, в един народ; той живее в една държава, създава приятелства, упражнява професии.
Тези обстоятелства определят неговото земно съществувание. През време на нашето пребиваване в първата област от "царството на духовете" те застават пред нас като живи мисловни Същества. Ние изживяваме тези неща още веднъж, но откъм тяхната активна духовна страна. Любовта към семейството, която сме поддържали в сърцата си, приятелството, на което сме отдавали своите сили, бликват от нашите душевни дълбини; способностите ни в тази област нарастват. Духовните сили, които укрепват семейната любов и приятелството, непрекъснато се увеличават.
към текста >>
Областите, изграждащи "царството на духовете" не са отделени една от друга като "зони"; те взаимно се проникват и човекът
живее
в една от тях не поради това, че е "прекрачил" някакви външни граници, а защото е развил в себе си вътрешните способности да възприема неща, които са били невъзприемаеми за него.
Областите, изграждащи "царството на духовете" не са отделени една от друга като "зони"; те взаимно се проникват и човекът живее в една от тях не поради това, че е "прекрачил" някакви външни граници, а защото е развил в себе си вътрешните способности да възприема неща, които са били невъзприемаеми за него.
към текста >>
Всичко, което
живее
в този свят, тук се представя като сбор от живи мисловни Същества.
Третата област от "царството на духовете" съдържа първообразите на душевния свят.
Всичко, което живее в този свят, тук се представя като сбор от живи мисловни Същества.
Тук се намират първообразите на желанията, страстите, чувствата и т.н. Но тук, в духовния свят, тези душевни състояния изгубват своя егоистичен характер. Както във втората област и в тази трета област всички страсти, всички желания, удоволствия и неудоволствия също образуват едно неделимо цяло, едно единство. Страстите, желанията и удоволствията на другите същества не се различават от моите желания и страсти. Усещанията и чувствата на всички същества образуват един единен свят, обгръщат всичко останало, както физическата атмосфера на "царството на духовете".
към текста >>
Той
живее
в царството на намеренията, които определят неговите въплъщение; с тези намерения той изпълва целия свой Аз.
Живеейки в своя истински Аз, тук човекът се освобождава от всичко, което го е обгръщало през неговите въплъщения от страна на по-низшите светове. Сега той е това, което винаги е бил, и което винаги ще бъде в хода на своите въплъщение.
Той живее в царството на намеренията, които определят неговите въплъщение; с тези намерения той изпълва целия свой Аз.
Той поглежда назад към собственото си минало и чувствува, че всичките му досегашни опитности работят в името на целите, които той ще осъществи в бъдеще. У него се пробужда един вид памет за неговите минали прераждания и един пророчески поглед към бъдещите.
към текста >>
Следователно, това, което наричаме в тази книга "Дъхът-Себе",
живее
тъкмо в тази област, доколкото е успял да се развие в съответствуващата му действителност.
Следователно, това, което наричаме в тази книга "Дъхът-Себе", живее тъкмо в тази област, доколкото е успял да се развие в съответствуващата му действителност.
"Духът-Себе"израства и се подготвя да осъществи духовните намерения в хода на своето следващо въплъщение. Когато след поредица пребивавания в "царството на духовете", "Дъхът-Себе" напредва достатъчно, за да се движи напълно свободно из това "царство", тогава той все повече и повече ще намира тук своето истинско отечество. Животът в Духа става за него толкова близък и свойствен, както за земния човек е живота всред физическия свят. Занапред той ще се ръководи от гледните точки, валидни за духовния свят; малко или много, те ще са определящи за неговите бъдещи въплъщения. Сега Азът чувствува себе си като част от божествения миров ред.
към текста >>
Който
живее
в него, знае как вечният Дух е създал неговото минало, и вече може да определя посоката на бъдещето.
Занапред той ще се ръководи от гледните точки, валидни за духовния свят; малко или много, те ще са определящи за неговите бъдещи въплъщения. Сега Азът чувствува себе си като част от божествения миров ред. Неговата вътрешна същност вече не зависи от ограниченията и законите на земния живот. Силата, с която той осъществява своите действия, идва направо от духовния свят. Обаче духовният свят е единен.
Който живее в него, знае как вечният Дух е създал неговото минало, и вече може да определя посоката на бъдещето.
Погледът върху миналото непрекъснато се разширява и стига до съвършенство. Човекът, достигнал тази степен, сам определя целите, към които ще се стреми през следващото въплъщение.
към текста >>
57.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
През време на физическия живот, човекът
живее
едновременно и в трите свята.
Съществата от душевния и духовния свят не могат да бъдат предмет на външни сетивни възприятия.
През време на физическия живот, човекът живее едновременно и в трите свята.
Той възприема нещата от сетивния свят и на свой ред им въздействува. Съществата от душевния свят оказват влияние върху човека чрез техните сили на симпатия и антипатия; обаче човешката душа също се намесва в душевния свят чрез своите влечения, страсти и желания. Духовното естество на нещата се отразяват в нашия мисловен свят; а самият човек, като мислещо духовно същество, е поданик на "царството на духовете" и взема участие във всичко, което става в тази област на света. От горното следва, че сетивния свят е само една малка част от обкръжението на човека. Всред цялостното обкръжение, тя изпъква с известна самостоятелност, понеже е достъпна за нашите сетива, което не се отнася за душевните и духовни процеси, макар че те също принадлежат към този свят.
към текста >>
Той
живее
в усещанията, чувствата, влеченията, които са общи за целия народ.
Ето как различните светове си взаимодействуват в хода на мировото развитие. Светът, в който живеем, е видим израз на това сложно взаимодействие. Когато обхващаме сетивния свят по този начин, ние стигаме и до разбирането на свръхсетивните Същества от съвсем друг вид, които не принадлежат към описаните четири природни царства. Един от възможните примери имаме в лицето на това, което наричаме "народностен дух". Духът на едни народ не се проявява непосредствено във физическия свят.
Той живее в усещанията, чувствата, влеченията, които са общи за целия народ.
Това свръхсетивно Същество изобщо не се въплъщава физически. Както човекът постига видимата сетивна форма на своето тяло, така и "народностният дух" изгражда своя облик с помощта на субстанциите от душевния свят. Душевното тяло на народностния Дух е като облак, в който живеят всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в душите на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души. Който си представя народностния Дух по друг начин, се задоволява с един схематичен мисловен образ, лишен от смисъл и живот, зад живот, задоволява се с една празна абстракция.
към текста >>
58.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Съдържанието на една мисъл като такава
живее
само в душата на мислещия човек; обаче това съдържание поражда определени действия в духовния свят.
Чувствата, които той изпитва към другите същества, му се явяват под формата на светлинни явления; мислите, към които той насочва своето внимание, изпълват духовното пространство. За него мисълта, която един човек насочва към друг, е не нещо невидимо, а е един възприемателен процес.
Съдържанието на една мисъл като такава живее само в душата на мислещия човек; обаче това съдържание поражда определени действия в духовния свят.
За духовното око, тези действия представляват един напълно възприемаем процес. Мисълта, която се излъчва от едно човешко същество, за да се устреми към друго човешко същество е една непосредствена действителност. А начинът, по който тази мисъл въздействува на другия човек, в духовния свят може да бъде изживян като един възприемаем процес. Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемаемият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания.
към текста >>
Една човешка мисъл, която иначе
живее
само в ума на слушателя, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление.
Мисълта, която се излъчва от едно човешко същество, за да се устреми към друго човешко същество е една непосредствена действителност. А начинът, по който тази мисъл въздействува на другия човек, в духовния свят може да бъде изживян като един възприемаем процес. Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемаемият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания. Тук можем само да загатнем за богатия и разнолик свят, който се открива пред "ясновидеца".
Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на слушателя, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление.
Неговите цветове съответствуват на характера на мисълта. Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро. Оцветена в червени нюанси са мислите, които произхождат от чувствения живот и пронизват душевния свят*. (*Естествено, тези описания са изложени на възможно най-големи недоразумения. Ето защо, в това ново издание, отново ще се върнем накратко към тях)
към текста >>
Един човек, изцяло отдаден на своите животински влечения, има съвършено различна аура от друг, който предпочита да
живее
в своите мисли.
Човешката аура е коренно различна в зависимост от различните темпераменти и душевни състояния, както и в зависимост от степените на духовното развитие.
Един човек, изцяло отдаден на своите животински влечения, има съвършено различна аура от друг, който предпочита да живее в своите мисли.
Много по-различна е и аурата на един религиозно настроен човек, от тази на човек, потънал в сивите грижи на всекидневието. Освен това, всички променливи настроения, всички влечения, радости и болки, също намират своя израз в човешката аура. За да се научим да разбираме значението на цветовете и техните нюанси, необходимо е да сравняваме аурите на различните душевни изживявания. Нека най напред да се спрем на онзи от тях, които се определят от подчертани афекти и страсти. Можем да ги групираме в две различни части: при едните душата се отдава на тези афекти най-вече поради животинската си природа, а при другите душевните изживявания приемат една по-рафинирана форма и, така да се каже, стават достъпни за размисъл и спокойно наблюдение.
към текста >>
В този случай втората аура непрекъснато се уголемява, изпълвайки със своята светлинна сила онази оцветена формация всред която
живее
физическия човек.
Колкото повече човекът отдалечава от себе си своята животинска природа, толкова повече първата аура губи значението си.
В този случай втората аура непрекъснато се уголемява, изпълвайки със своята светлинна сила онази оцветена формация всред която живее физическия човек.
към текста >>
59.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Отсега нататък той няма да
живее
в тях; те ще престанат да бъдат негови вътрешни опитности, имащи значение за него, а ще се превърнат в душевни възпрепятствия на висшите светове.
Ако окултният изследовател съблюдава посочените закони, скоро ще установи, че неговите душевни опитности, които се отнасят до духовния свят, приемат съвършено нов облик.
Отсега нататък той няма да живее в тях; те ще престанат да бъдат негови вътрешни опитности, имащи значение за него, а ще се превърнат в душевни възпрепятствия на висшите светове.
Всички чувства, бликащи в душата му, всяко удоволствие и неудоволствие, всяка радост и болка стават душевни органи, също както в тялото му, очите и ушите не водят свой собствен живот, а в пълна безкористност пропускат през себе си външните впечатления.
към текста >>
Едва след като започне да
живее
не в тях, а чрез тях, едва след като отдели от тях същинското ядро на своята личност, те се превръщат в негови възприемателни органи; той проглежда и с тяхна помощ започва да опознава света.
Тъкмо това е състоянието на душевното равновесие. Колкото по-малко удоволствието и страданието вълнуват вътрешния живот на ученика, толкова повече те се превръщат в очи за свръхсетивния свят. Докато човекът е погълнат от удоволствието и страданието, чрез тях той не узнава нищо.
Едва след като започне да живее не в тях, а чрез тях, едва след като отдели от тях същинското ядро на своята личност, те се превръщат в негови възприемателни органи; той проглежда и с тяхна помощ започва да опознава света.
Неправилно е да смятаме, че окултният ученик израства като един студен и коравосърдечен човек, лишен от радости и скърби. Напротив, изследвайки духовния свят, той е преизпълнен с радости и скърби, но сега те приемат съвършено друг облик; сега те са "очите и ушите", отправени към духовния свят.
към текста >>
60.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Той е длъжен да се издигне дотам, да разглежда нещата, които биха го интересували въобще като човек, дори и да
живее
при съвършено други условия.
Той трябва да се извиси до чисто човешкото, което няма нищо общо с неговото особено положение.
Той е длъжен да се издигне дотам, да разглежда нещата, които биха го интересували въобще като човек, дори и да живее при съвършено други условия.
По този начин в него оживява нещо, което надхвърля личния елемент. Неговия поглед се насочва към висшите светове, които се различават от света на всекидневния живот.
към текста >>
61.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Всичко което
живее
в човека също неговите мисли и чувства е нещо наистина свято.
Но това трябва да се избегне на всяка цена. В този момент от своето развитие човек стига до твърдото убеждение, че всъщност мислите са напълно действителни неща. Ето защо той вече не може да си позволи да отправя към другите хора мисли, които биха накърнили тяхното достойнство и свобода. Не трябва дори за миг да се допуска, че даден човек би могъл да бъде за нас само един обект за наблюдение. Ръка за ръка с всяко окултно наблюдение над човешката природа трябва да върви и самовъзпитанието, което изисква да се обръщаме към всеки човек като към нещо свято и недостигаемо.
Всичко което живее в човека също неговите мисли и чувства е нещо наистина свято.
Чувството на свещен трепет пред всичко човешко трябва да изпълва душите ни.
към текста >>
62.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Едва ли е необходимо да споменаваме, че окултният ученик не пренебрегва нито едно от задълженията си в обикновения живот, под предлог, че
живее
във висшите светове.
Едва ли е необходимо да споменаваме, че окултният ученик не пренебрегва нито едно от задълженията си в обикновения живот, под предлог, че живее във висшите светове.
Никакво задължение във висшите светове не може да го освободи от неговите обикновени задължения. Бащата в семейството остава също така добър баща, майката също такава добра майка, служителят, войникът и т.н. никой не трябва да се отклонява от своите задължения, когато се подлага на определен вид окултно обучение. Напротив: Всички положителни качества на окултния кандидат нарастват до такава степен, каквато непосветения изобщо не може да си представи. И ако за непосветения нещата често изглеждат обратно, това се обяснява с факта, че той не може правилно да оценява действията на Посветения.
към текста >>
63.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Човек ще
живее
с илюзията, че нетърпението е вече овладяно, докато в дълбините на душата то укрепва все по-силно.
Защото в този случай, те по правило остават недостъпни. Да се задоволи с незначително постижение, да запази спокойствие и умереност, ето към какво е длъжна да се стреми душата. Напълно естествено е, ученикът да очаква с нетърпение резултатите от своето окултно обучение. И все пак, той няма да постигне нищо, преди да е овладял това търпение. Съвсем не е достатъчно да се борим с нетърпението само в обикновения смисъл на тази дума, защото тогава то неизбежно ще се усилия.
Човек ще живее с илюзията, че нетърпението е вече овладяно, докато в дълбините на душата то укрепва все по-силно.
Ние ще постигнем напредък, само ако непрекъснато се отдаваме на една точно определена мисъл и ако напълно се проникнем от нея. Тази мисъл е следната: "наистина, аз съм длъжен да правя всичко възможно за моето душевно и духовно издигане; обаче ще изчаквам напълно спокоен, докато висшите сили ме сметнат достоен за просветлението". И ако посочената мисъл се превърне в трайна характерова особеност, човек е вече сигурен, че се намира на прав път.
към текста >>
Трети очаква с търпение и
живее
дълги години без някакъв видим резултат.
В определени случаи например, някой може да е напреднал изключително много в окултния път. Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ. В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на съдбата. Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението.
Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим резултат.
Внезапно спокойното съзерцание в тихата му стая се нарушава и около него се разлива духовна светлина; стените изчезват и стават душевно прозрачни; един нов свят се открива пред неговите вече виждащи очи, или прозвучава за неговите вече отворени духовни уши.
към текста >>
64.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Окултният ученик се стреми да
живее
в съгласие с природните и духовни закони.
Петото Условие се състои в правилната организация на цялостния живот.
Окултният ученик се стреми да живее в съгласие с природните и духовни закони.
Той еднакво избягва както прибързаността, така и леността. За него животът е арена за работа и той насочва всичките си действия в съответствие с този факт. Грижата за здравето и всички навици имат единствената цел да му осигурят смислен и хармоничен живот.
към текста >>
Първите следи от ясновиждането се появяват, едва след като той е стигнал дотам, че
живее
според посочения начин така непосредствено, както всеки обикновен човек в присъщата си среда.
Докато са необходими усилия за правилно насочване на нашия живот, тази дарба не се проявява. Окултният ученик не е достатъчно напреднал, ако все още трябва непрекъснато да внимава за всеки един от описаните процеси.
Първите следи от ясновиждането се появяват, едва след като той е стигнал дотам, че живее според посочения начин така непосредствено, както всеки обикновен човек в присъщата си среда.
Изискванията не бива да бъдат вече изтощаващи, а да се превърнат в навик. Няма нужда от непрекъснати самонаблюдения; всичко трябва да стане навик.
към текста >>
Никой не може да роди един здрав висш Аз, без да
живее
и мисли по здрав начин във физическия свят.
Както природата се грижи за новороденото дете и обикновено му гарантира нормално развити уши и очи, така и еволюционните закони имат грижата да осигурят висшия Аз с всички необходими способности. А законите, гарантиращи изграждането на висшите духовни органи, са идентични със здравите закони на разума и нравствеността, които са валидни за физическия свят. Както новороденото дете се развива в майчината утроба, така и духовният човек изниква от физическото тяло. Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината утроба. По същия начин и здравето на духовния човек зависи от законите на здравия разум и прилагането им в условията на физическия живот.
Никой не може да роди един здрав висш Аз, без да живее и мисли по здрав начин във физическия свят.
Природосъобразният и смислен живот е основата на истинското духовно развитие. Както детето още в майчината утроба живее според природните сили, които след раждането си то започва да възприема със своите сетивни органи, така и висшия Аз на човека живее според законите на духовния свят още по време на физическото съществувание.
към текста >>
Както детето още в майчината утроба
живее
според природните сили, които след раждането си то започва да възприема със своите сетивни органи, така и висшия Аз на човека
живее
според законите на духовния свят още по време на физическото съществувание.
Както новороденото дете се развива в майчината утроба, така и духовният човек изниква от физическото тяло. Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината утроба. По същия начин и здравето на духовния човек зависи от законите на здравия разум и прилагането им в условията на физическия живот. Никой не може да роди един здрав висш Аз, без да живее и мисли по здрав начин във физическия свят. Природосъобразният и смислен живот е основата на истинското духовно развитие.
Както детето още в майчината утроба живее според природните сили, които след раждането си то започва да възприема със своите сетивни органи, така и висшия Аз на човека живее според законите на духовния свят още по време на физическото съществувание.
към текста >>
65.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Такива са опитностите, а има и изживявания, близки до тях, всред които окултният ученик
живее
в този стадий от обучението, който описахме.
Такива са опитностите, а има и изживявания, близки до тях, всред които окултният ученик живее в този стадий от обучението, който описахме.
За да постигне още по-висши опитности в духовния свят, той трябва да осъществи нов напредък в своя окултен път.
към текста >>
66.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Както физическото тяло денем е в непрекъсната връзка с процесите и съществата от физическия свят, както търпи, а на свой ред и оказва определени въздействия върху физическия свят, така и душата
живее
във висшия свят.
Намирайки се в това състояние, тя е лишена от всички възприятия, чиито източници са във външния свят. В известен смисъл тя е извън т.н. физическото тяло, което в будност осигурява посредничеството между сетивните възприятия и мисленето. Тя остава свързана само с по-фините "тела" на човешкото същество (а именно с етерното тяло и с астралното тяло), които са недостъпни за наблюдение от страна на физическите сетива. Обаче дейността на етерното тяло и астралното тяло не спира с настъпването на съня.
Както физическото тяло денем е в непрекъсната връзка с процесите и съществата от физическия свят, както търпи, а на свой ред и оказва определени въздействия върху физическия свят, така и душата живее във висшия свят.
Този живот продължава и по време на съня.
към текста >>
Душата
живее
непрекъснато във висшите светове и осъществява там своите действия.
Опитностите, които човек извлича както от сънищата, така и от дълбокия сън, продължават без прекъсване.
Душата живее непрекъснато във висшите светове и осъществява там своите действия.
Във висшите светове тя открива истински импулси за своята работа върху физическото тяло. За обикновения човек този негов висш живот остава неосъзнат. Обаче окултният ученик го издига до равнище на един съзнателен акт. Това променя живота му из основи. Докато душата не стане виждаща, тя се направлява от висши духовни сили.
към текста >>
67.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И ако иска да
живее
в свръхсетивните области, той е длъжен да разполага със съответните качества и способности.
Една от най-важните опитности на посветения е тази, че той се научава да вниква в истинските причини на видимия сетивен свят много по-добре, отколкото преди своето окултно обучение. Това той постига благодарение на виждането си в свръхсетивния свят. Ако човек не е стигнал до свръхсетивното виждане, а само си въобразява, че свръхсетивните области са безкрайно по-богати, лесно може да подцени сетивния физически свят. Но ако вече разполага със свръхсетивен поглед, човек знае: без своите изживявания в сетивния свят, той би бил съвсем безпомощен в свръхсетивните области.
И ако иска да живее в свръхсетивните области, той е длъжен да разполага със съответните качества и способности.
Обаче тях той може да постигне единствено в сетивния свят. За да проникне съзнателно в невидимия свят, той трябва да вижда духовно. Само че "зрителната острота" за "висшия" свят се развива постепенно чрез опитности в "низшия" свят.
към текста >>
68.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Чрез чистото мислене човек
живее
в свръхсетивния свят, макар и там да изживява само него, а не и други свръхсетивни процеси и събития.
За свръхсетивната душевна дейност, която разглеждаме тук, е от огромно значение да вникне правилно в това, което наричаме изживяване на чистото мислене. Защото в основата си, само това изживяване е вече една свръхсетивна душевна дейност, при която обаче не се стига до свръхсетивното виждане.
Чрез чистото мислене човек живее в свръхсетивния свят, макар и там да изживява само него, а не и други свръхсетивни процеси и събития.
Свръхсетивната опитност трябва да бъде едно продължение на онова душевно изживяване, което е налице вече във факта на съединяването с чистото мислене. Ето защо е от толкова голямо значение да се вникне правилно в това "съединяване". От правилното вникване и разбиране на този процес идва и онази чудна светлина, която може да хвърли яснота в самата същност на свръхсетивното познание. Доколкото душевният живот протича под онази яснота на съзнанието, която е характерна за мисленето, дотолкова са налице и погрешните пътища за постигане на истинското свръхсетивно познание. В този случай душевният живот остава под властта на физическото тяло; душевните прояви и продуктивно-творческите сили се оказват не откровения на свръхсетивния свят, а чисто телесни откровения на подсетивния свят.
към текста >>
69.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Живее
ли действително човек по-нататък, когато съществува по-нататък само в неговите въздействия?
Те живеят по- нататък от предходния индивид в други индивиди, навсякъде там, където съществуват същите комплекси от условия. Те се предават по-нататък от индивид на индивид, от поколение на поколение, от народ на народ. Те действуват и тъкат на вечния стан на душата. Работят върху историята на човешкия дух. Така живеем ние всички след смъртта като звена във великата, свързваща верига на духовното развитие.” Но представлява ли това нещо друго освен продължаващият живот на водната вълна в други, които тя е предизвикала, докато тя самата загива?
Живее ли действително човек по-нататък, когато съществува по-нататък само в неговите въздействия?
Такова живеене по-нататък няма ли нещо общо с всички явления, също и на физическата природа? Ние виждаме, че материалистичното схващане на света трябваше да подкопае своите собствени основи. А нови основи то не може още да съгради. Едва истинското разбиране на мистиката, теософията, гнозиса ще му даде възможност да стори това. Химикът Оствалд преди няколко години говори пред Конгреса на природоизследователите в Любек за “преодоляване на материализма”, и за посочената с това цел основа едно ново натурфилософско списание.
към текста >>
70.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това беше един особен нов начин да се
живее
чрез размишление, който се роди тук.
Хората започнаха да обичат нещо, което особено впечатляваше живота на представите, от други неща пък започнаха да изпитват отвращение. Ако властта, която мъжкият елемент упражняваше, беше насочена повече върху външното действие на волевите сили, върху външното боравене с природните сили, то в женския елемент паралелно се пораждаше едно въздействие чрез душевността, чрез вътрешните, лични сили на човека. Само онзи може да разбере правилно развитието на човечеството, който вземе под внимание, че първият напредък в живота на представите е бил направен от жените. Свързаното с живота на представите, с изграждането на паметта развитие на навици, които образуваха зародишите на един правен живот, на един вид нрави, на един вид бит, идваше от тази страна. Ако мъжът беше видял и боравил с природните сили: Жената стана първата тълкувателка на тези природни сили.
Това беше един особен нов начин да се живее чрез размишление, който се роди тук.
Тази форма имаше нещо много по-лично отколкото начинът, по който се проявяваше мъжът. Трябва да си представим, че тази особеност на жените беше също един вид ясновиждане, макар и да се различаваше от магията на волята при мъжете. В нейната душа жената беше достъпна за един друг вид духовни същества. Тя беше достъпна за такива духовни същества, които говореха повече на чувствения елемент на душата, а по-малко на духовния елемент, на който беше подчинен мъжът. Така от мъжете се излъчваше едно действие, което беше повече природно-божествено, а при жените едно такова, което беше повече душевно-божествено.
към текста >>
71.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Духовно той би притежавал отначало само един вид сънищно съзнание, с което би продължавал да
живее
, ако не бяха се намесили полусвръхчовешките същества.
Трябва следователно да кажем, че благодарение на полу- свръхчовешките същества човешкото същество бе доведено дотам, да насочи своята вътрешна същност към сетивния външен свят. Той не можеше да изложи своите душевни образи непосредствено на чистите духовни влияния. От свръхчовешките същества той получи способността да се размножава, тя му беше внедрена от тях като инстинктивен подтик.
Духовно той би притежавал отначало само един вид сънищно съзнание, с което би продължавал да живее, ако не бяха се намесили полусвръхчовешките същества.
Чрез тяхното влияние неговите душевни образи бяха насочени към сетивния външен свят. Човекът стана същество, което във външния свят придоби съзнание за себе си. И с това човекът вече съзнателно започна да насочва действията си съобразно с неговите възприятия във външния свят. По-рано той беше действал от един вид инстинкт, защото стоеше под властта на заобикалящия го свят и на действащите върху него сили на по-висшите индивидуалности. Сега той започна да следва подбудите, примамливостта на своите представи.
към текста >>
Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да
живее
в различните по-висши животни.
Този процес съвсем не беше приключил. Също и от хората с притъпен духовен живот онези, които стояха по-високо, можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в обществото на по-високо развитите, като се отделиха от по-малко изпълнените с дух. Само благодарение на това те можаха да развият тела, които по-късно бяха годни да приемат целия човешки дух. След известно време физическото развитие стигна дотам, че в тази насока настъпи един вид застой, като всичко, което се намираше над определена граница, се задържа всред човешката област. Междувременно жизнените условия на Земята се бяха изменили така, че едно по-нататъшно слизане надолу не би създало създания подобни на животните, а въобще нежизнеспособни същества.
Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни.
Следователно в тези животни трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една по-ранна степен от човешкото развитие. Само че те не са запазили същата форма, която са имали при тяхното отделяне, а са се изродили от една по-висша в една по-нисша степен. Така маймуните са изродени човеци от една минала епоха. Както някога човекът е бил по-несъвършен от днес, така те са били някога по-съвършени отколкото днес. Обаче това, което е останало в областта на човешкото естество, е минало през един подобен процес, но само вътре сред това човешко естество.
към текста >>
72.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
При делението майчината форма продължаваше да
живее
във формите на дъщерите.
Душата се е оттеглила от непосредственото въздействие върху физическото тяло. Това тяло е предадено напълно на физическия и химическия материален свят. То се разлага в момента, в който душата не може вече да господства над него със своята дейност. И сега всъщност се явява това, което се нарича “смърт”. По отношение на съществуващите по-рано състояния не можеше да се говори за смърт.
При делението майчината форма продължаваше да живее във формите на дъщерите.
Защото в тези форми действаше цялата преобразена душевна сила също както по-рано във формата на майката. При делението не остава нищо, в което да няма душа. Сега нещата се изменят. Щом душата няма вече власт над физическото тяло, последното е подчинено на законите на външния свят, т.е. то умира.
към текста >>
73.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Човекът трябва да
живее
в тази изстудена заобикаляща го среда.
А сега нека да си представим този процес малко по-напреднал; или по-скоро, нека да си представим описаното в Хрониката Акаша, като обгърнем с поглед един по-късен момент. Луната се е отделила от Земята. Чрез това се е извършило едно радикално преустройство. Голяма част от топлината се е оттеглила от нещата, които се намират около човека. Чрез това тези неща са преминали в една по-груба, по-гъста форма на материята.
Човекът трябва да живее в тази изстудена заобикаляща го среда.
Той може да стори това, ако измени своята собствена материя. Обаче с това сгъстяване на материята е свързано също и едно изменение на формата. Защото състоянието на огнената мъгла на Земята е отстъпило място на едно съвършено друго състояние. Последствието от това е, че гореописаните по-висши същества вече не могат да разгръщат тяхната дейност в огнената мъгла. Поради това те не могат също и да оказват влияние върху душевните жизнени прояви на човека, които по-рано бяха тяхното главно поле за действие.
към текста >>
74.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И въпреки това, човечеството не може да
живее
без тези свръхсетивни познания.
Едва тогава той разбира как съвсем постепенно трябва да узрее и да стане достоен за определени познания. И гордост и нескромност в края на краищата са имена за качества на човек, които на определена степен на познанието нямат вече никакъв смисъл. Когато човек се е запознал поне с някои неща, той вижда колко безкрайно дълъг е пътят, който стои пред него. Чрез знанието човек достига до разбирането на това, “колко малко знае”. И той придобива чувството за извънредно голямата отговорност, която поема върху себе си, когато говори за свръхсетивни познания.
И въпреки това, човечеството не може да живее без тези свръхсетивни познания.
Но който разпространява такива познания, има нужда от скромност и истинска самокритика, както и от един непоклатим стремеж към себепознание и извънредна предпазливост.
към текста >>
Същият съзнателен дух, който при човека
живее
във физическия свят, за горепосочените колонии трябва да се търси в един свръхсетивен свят.
И неговите физически органи, целият негов строеж са устроени така, че ние търсим неговото съзнание първо в този физически свят. Не е така при пчелното семейство или при мравуняка. Ние ще сгрешим напълно, ако в същия смисъл както при човека, по отношение на съзнанието, за което става дума тук, останем във физическия свят. Не, тук напротив ние трябва да си кажем: За да намерим подреждащата същност на пчелното семейство или на мравешкия народ, ние не можем да останем в света, в който пчелите или мравките живеят с тяхното физическо тяло. “Съзнателният дух” при тях трябва да се търси в един друг свят.
Същият съзнателен дух, който при човека живее във физическия свят, за горепосочените колонии трябва да се търси в един свръхсетивен свят.
Ако човекът би могъл да се издигне със своето съзнание в този свръхсетивен свят, той би могъл да поздрави там „духа на мравките” или „духа на пчелите” в пълна съзнателност като свои сестрински същества. Ясновидецът действително може това. В приведените примери пред нас имаме същества, които са съзнателни в другите светове и проникват във физическия свят само чрез техните физически органи отделните пчели и мравки. Но напълно е възможно едно такова съзнание, като това на пчелното семейство или на мравуняка, да е било в предишните времена на неговото развитие вече във физическия свят, както сегашното човешко съзнание, обаче след това е възлязло и е оставило във физическия свят само изпълнителните органи, а именно отделните мравки и пчели. Подобно нещо действително ще се случи в хода на развитието и с човека.
към текста >>
75.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Както през време на сън човекът не престава да
живее
, така и неговият живот, и този на неговото небесно тяло не умира през времето на един “затворен цикъл” (пралая).
Би било съвсем неправилно, ако помислим, че през време на състоянията на почивка целият живот замира, въпреки че тази представа царува днес в много теософски кръгове.
Както през време на сън човекът не престава да живее, така и неговият живот, и този на неговото небесно тяло не умира през времето на един “затворен цикъл” (пралая).
Само че състоянията на живот през времето на затворените цикли не могат да бъдат възприемани със сетивата, които се развиват през време на “откритите цикли”, както и човекът не възприема по време на съня това, което става около него. Защо употребяваме израза “цикъл” за състоянията на развитие, ще се види от следващото изложение. Върху огромните периоди, които принадлежат към тези “цикли” ще говорим по-нататък.
към текста >>
Само че той самият не
живее
в такова състояние на съзнанието.
Сатурновото съзнание има най-малката яснота, най-малката степен на яснота. То е напълно притъпено. Трудно е да си съставим представа за притъпеността, защото даже притъпеността на съня е с една степен по-ясна от това съзнание. Човекът може да изпадне отново в това състояние на съзнанието в абнормните, или така наречени дълбоки трансови състояния. Също и онзи човек, който е ясновидец в смисъл на духовната наука, може да си състави една сполучлива представа за това.
Само че той самият не живее в такова състояние на съзнанието.
Напротив, той се издига до далеч по-висше състояние, което в известно отношение е подобно на първичното състояние. При обикновения човек на съвременната Земна степен това състояние, през което той е минал някога, е било заличено чрез “ясното дневно съзнание”. “Медиумът”, който изпада в дълбок транс, е пренесен обаче отново в него, така че той възприема така, както някога са възприемали всички хора през времето на “Сатурновата епоха”. И един такъв медиум може тогава да разказва, или през време на транса, или след събуждането си, за изживявания, които са подобни на тези от арената на Сатурн. Без съмнение можем да кажем само, че те са “подобни”, не обаче “същите”, защото фактите, които са се разиграли на Сатурн, са отминали веднъж за винаги; днес около човека се разиграват още само такива факти, които имат известно сродство с горните.
към текста >>
76.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Сега човекът
живее
в четвъртия Земен цикъл.
Четвъртата главна степен от човешкото развитие се изминава на Земята. Това е онова състояние на съзнанието, в което човекът се намира сега. Преди обаче да стигне до него, той и заедно с него цялата Земя трябваше да измине три по-малки цикли, (така наречените в теософската литература “кръгове”), трябваше да повтори едно след друго Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
Сега човекът живее в четвъртия Земен цикъл.
Той е минал вече средата на този цикъл. На тази степен на съзнанието човекът възприема сънищноподобно вече не само образи, които възникват в неговата душа като въздействия на заобикалящата го среда, а пред него се появяват предмети “навън в пространството”. На Луната, а също и през време на повтарящите се степени на Земята, в неговата душа възникваше например един цветен образ, когато съответен предмет се приближаваше до него. Цялото му съзнание се състоеше от такива вълнуващи се нагоре и надолу образи, звуци и т. н. Едва при настъпването на четвъртото състояние на съзнанието багрите се появяват вече не само в душата, а върху един външен пространствено ограничен предмет, тонът не е вече само едно вътрешно прозвучаване в душата, а вън в пространството звучи един предмет.
към текста >>
В тези състояния на съзнанието човекът ще
живее
на следващата планета, в която Земята ще се превърне след нейната настояща форма.
Приблизително към средата на Земното развитие – нещата се подготвят още по-рано – в човека възникна способността да си образува представи и мисли за предметите. И тази способност изгради основата на паметта и себесъзнанието. Едва образуващият представи човек може да развие спомена въз основа на това, което е възприемал; едва мислещият човек стига дотам, да различава себе си от заобикалящата го среда като самостоятелно, себесъзнателно същество, да се познава като един “Аз”. Следователно първите три степени бяха степени на съзнанието, четвъртата е не само съзнание, а себесъзнание. Но сред сегашното себесъзнание, сред мисловния живот се образува заложбата за още по-висши състояния на съзнанието.
В тези състояния на съзнанието човекът ще живее на следващата планета, в която Земята ще се превърне след нейната настояща форма.
Не е безсмислено да кажем нещо за тези бъдещи състояния на съзнанието, следователно също и за живота върху следващите планети (следващите инкарнации на Земята). Защото ясновидецът върви в своето развитие, изпреварвайки своите събратя поради определени причини, които ще обясним на други места. Следователно при него се развиват още сега онези състояния на съзнанието, до които трябва да достигне цялото човечество с напредващото планетно развитие. Следователно в съзнанието на ясновидеца вече има образи, характерни за бъдещите степени на човешкото развитие. И на второ място, във всички хора като зародишни заложби още сега съществуват трите следващи състояния на съзнанието; и ясновидското изследване има средствата да посочи, какво ще се развие от тези зародишни заложби.
към текста >>
77.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Всичко, което днес
живее
като вещества, сили и същества на Земята и в нея, и всичко, което принадлежи сега на Луната, беше още вътре в Слънцето.
Б.пр.) В смисъла на духовната наука неподвижна звезда е онази, която изпраща жизнени сили към една (или повече) отдалечени от нея планети. През време на втория голям космически цикъл при Слънцето не беше такъв. Тогава то беше съединено със съществата, на които даваше сила. Тези същества – следователно също и човекът на неговата тогавашна степен на развитие – живееха още на него. Не съществуваха още една планета Земя и една Луна отделени от Слънцето.
Всичко, което днес живее като вещества, сили и същества на Земята и в нея, и всичко, което принадлежи сега на Луната, беше още вътре в Слънцето.
То съставляваше част от неговите вещества, сили и същества. Едва през времето на следващия (трети) голям космически цикъл, от Слънцето се отдели като особена планета това, което в духовната наука се нарича Луна. Това не е днешната Луна, а предшественикът на нашата Земя, един вид нейно предишно въплъщение (прераждане). От Старата Луна се получи Земята, след като тя отново отдели от своята материя и изхвърли навън това, което днес наричаме Луна. Следователно в третия цикъл на мястото на предишната планета Старото Слънце съществуваха две небесни тела, а именно неподвижната звезда Слънце и отделената планета Старата Луна.
към текста >>
В средата на четвъртия слънчев кръг “Духовете на формата” придобиват съзнание, което човекът ще има на бъдещата “Венера”, която ще бъде втората планетна форма на Земята след нейното настоящо съществуване и на която човекът ще
живее
тогава.
– Това излъчване продължава до към средата на втория Слънчев кръг, след което “Духовете на движението” отново могат да влязат в действие с една нова дейност. По-рано тяхната работа можеше да се разпростре само върху човешкото физическо тяло; сега тя преминава и върху етерното тяло и посажда в него изпълнената със сила действеност. Това продължава така до средата на третия Слънчев кръг. Тогава започват да действат “Духовете на формата”. Чрез тях етерното тяло, което преди това имаше само една облакоподобна подвижност, получава определена форма.
В средата на четвъртия слънчев кръг “Духовете на формата” придобиват съзнание, което човекът ще има на бъдещата “Венера”, която ще бъде втората планетна форма на Земята след нейното настоящо съществуване и на която човекът ще живее тогава.
Това е едно свръх психическо съзнание. Те стигат до това като до един плод на тяхната дейност през време на третия и четвъртия Слънчев кръг. Чрез това те добиват способността да преобразят развитите през Сатурновия период и от тогава насам зародиши на сетивата, които до този момент бяха само физически апарати, превръщайки ги чрез етера в оживени сетива.
към текста >>
78.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Така както той сега
живее
на Земята, човекът се състои от физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и “Аз”.
В това изложение изходната ни точка ще е човекът.
Така както той сега живее на Земята, човекът се състои от физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и “Аз”.
Тази четиричленна човешка природа има в себе си заложбите за по-висше развитие. “Азът” преобразува “по-низшите тела” и чрез това от тях създава по-висши членове на човешката природа. Облагородяването и пречистването на астралното тяло чрез Аза предизвиква пораждането на “Духовното себе” (Манас); преобразуването на етерното или жизнено тяло създава “Духа-живот (Буди), а преобразяването на физическото тяло създава същинския “Духовен човек” (Атма). Преобразуването на астралното тяло се намира в пълен ход при настоящия период от Земното развитие; съзнателното преобразуване на етерното тяло и на физическото тяло принадлежи на по-късни времена; понастоящем то е започнало само при посветените – при учените окултисти и техните ученици. Това троично преобразуване на човека е съзнателно преобразуване; то е било предходено от едно повече или по-малко несъзнателно преобразуване, а именно през време на досегашното Земно развитие.
към текста >>
Това, което се отцепи накрая от Слънцето, беше едно небесно тяло, което съдържаше като сили и същества всичко, което днес
живее
на Земята и на Луната.
Ако тази точка беше премината, Лунният човек би се втвърдил в неговия вътрешен живот от образи; и чрез това той би изгубил всякаква връзка със Слънцето. Когато се стигна дотук, Слънцето отново прие Луната в себе си, така че за известно време двете отново образуваха едно тяло. Съединението продължи дотогава, докато човекът беше се развил достатъчно, за да може чрез една нова степен на развитието да възпрепятствува своето втвърдяване, каквото би настъпило на Луната. Когато стана това, отново настъпи разделяне, но сега Луната взе със себе си още Слънчеви сили, които по-рано й липсваха. И чрез това стана възможно след известно време да настъпи ново разделяне.
Това, което се отцепи накрая от Слънцето, беше едно небесно тяло, което съдържаше като сили и същества всичко, което днес живее на Земята и на Луната.
Това означава, че Земята още съдържаше в собственото си тяло Луната, която сега се върти около нея. Ако тази Луна би останала в нея, тя никога не би могла да стане арена на такова човешко развитие, каквото е то понастоящем. Силите на настоящата Луна трябваше първо да бъдат изхвърлени, а човекът да остане върху така пречистената Земя, за да продължи там своето развитие. По този начин от Старото Слънце възникнаха три небесни тела. И силите на двете от тези небесни тела, тези на новото Слънце и на новата Луна, сега се насочват към Земята и нейните обитатели отвън.
към текста >>
79.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, което го довежда до скръб и отчаяние но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той
живее
.
Тук не става дума за отделния човек, за неговото щастие или нещастие. Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят. Има път, по който човек може да прозре, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества.
Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, което го довежда до скръб и отчаяние но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее.
към текста >>
Всичко, което може да се узнае за свръхсетивните истини,
живее
в този, който го описва, като жива опитност на неговата душа; и ако човек се вживее в тази душевна опитност, тя запалва в собствената му душа импулсите, които водят към съответните свръхсетивни факти.
На първо време читателят трябва да се запознае с много по-голям брой свръхсетивни опитности и то не негови, а чужди. Друг начин не съществува и тази книга също ще се придържа към него. Ще бъде описана голяма част от това, което авторът смята, че знае върху същността на човека, върху неговото поведение от раждането до смъртта, както и върху процесите в духовния свят след смъртта, по време на които човек не е вече свързан със своето тяло; по нататък ще бъде описано развитието на Земята и на човечеството. На пръв поглед би могло да изглежда сякаш тук ще бъдат изнесени поредица от въображаеми познания с характера на догми, изискващи респект пред нечий авторитет. Но това не е така.
Всичко, което може да се узнае за свръхсетивните истини, живее в този, който го описва, като жива опитност на неговата душа; и ако човек се вживее в тази душевна опитност, тя запалва в собствената му душа импулсите, които водят към съответните свръхсетивни факти.
Когато четем описанията на Тайната Наука, ние имаме по-различни изживявания, отколкото при четенето на описания, свързани със сетивните факти. В последния случай ние просто четем нещо за тях. А когато четем описания на свръхсетивни факти, ние направо се включваме в определен поток на духовното Битие. Възприемайки последиците от духовното изследване, ние откриваме и нашия собствен вътрешен път на развитие. Вярно е, че на първо време читателят не винаги може да забележи подобно нещо.
към текста >>
80.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
„Бог, който
живее
в човека, говори, когато душата познава себе си като Аз".
Религиозните вероизповедания, които съзнателно са съхранили връзката си със свръхсетивния възглед, определят „Аза" като „неизразимото име на Бога". И когато занапред ще употребяваме този израз, нека имаме предвид това. Нищо външно няма достъп до тази част на човешката душа, за която става дума тук. Тук е „скритото светилище на душата". Тук достъп може да получи само такова същество, което е сродно с душата.
„Бог, който живее в човека, говори, когато душата познава себе си като Аз".
Както Сетивната и Разсъдъчната Душа живеят във външния свят, така и една трета съставна част на душата ако тя стигне до възприемането на своята собствена същност се потопява в Божествения свят.
към текста >>
81.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Всъщност то
живее
извън физическото и етерното тяло, в Космоса.
В мига на пробуждането физическото и етерното тяло го всмукват и се изпълват с него. Те притежават органите, чрез които то възприема външния свят. Обаче, за да осъществи тези възприятия, астралното тяло трябва да се отдели от своя собствен свят. А само от този свой свят то може да вземе първообразите, от които се нуждае заради етерното тяло. Както физическото тяло получава храната си от своето обкръжение, така по време на съня астралното тяло получава и образите от обкръжаващия го свят.
Всъщност то живее извън физическото и етерното тяло, в Космоса.
В същия Космос, от който е роден целият човек. В този Космос се намира източникът на образите, чрез който човек поддържа формата на своето тяло. В този Космос той е включен напълно хармонично. В мига на пробуждането той се откъсва от тази всеобхватна хармония, за да стигне до външните възприятия. В мига на заспиването астралното тяло се прибира обратно в хармонията на Космоса.
към текста >>
Макар и да е от духовно естество, докато
живее
в тялото, Азът трябва да има сетивни наслади, защото в сетивната област се проявява Духът, а Азът не се радва на нищо друго освен на Духа, когато в сетивния свят той се отдава на това, чрез което просветва светлината на Духа.
Азът обаче може да се издигне над насладата, която този факт по необходимост налага. Той може да покаже предпочитания към пикантни ястия, съвсем независимо от ползата, която приемането на храната оказва на Духа. Същото може да се случи и с други неща в сетивния свят. Изобщо така възникват онези желания, които никога не биха се появили в сетивния свят, ако човешкият Аз не беше включен в него. Но от самата духовна същност на Аза, такива желания не могат да възникнат.
Макар и да е от духовно естество, докато живее в тялото, Азът трябва да има сетивни наслади, защото в сетивната област се проявява Духът, а Азът не се радва на нищо друго освен на Духа, когато в сетивния свят той се отдава на това, чрез което просветва светлината на Духа.
И той продължава да се радва на тази светлина, дори когато сетивата престават да са средството, чрез което проникват лъчите на Духа. Обаче в духовния свят не могат да се изпълнят такива желания, в които Духът е липсвал още долу, в сетивния свят преди смъртта. Настъпването на смъртта отхвърля всяка възможност за задоволяването на тези желания. Удоволствието от едно вкусно ядене може да се получи, само ако са налице физическите органи, необходими за приемането на храната: Небце, език и т.н. След като при смъртта човек отхвърли физическото си тяло, той вече не разполага с тези органи.
към текста >>
По време на пречистването човек
живее
, така да се каже, в обратна посока.
Следващите изживявания след смъртта са и в друго отношение различни от тези по време на живота.
По време на пречистването човек живее, така да се каже, в обратна посока.
Той преминава още веднъж през всичко онова, което е изпитал в живота от самото си раждане. Но сега започва от събитията, разиграли се не посредствено преди смъртта и изживява повторно всичко, само че в обратен ред. Всичко, което по време на живота е възникнало не от духовната природа на Аза, се явява сега пред него в една нова, духовна светлина. Само че всичко това човек изживява в обратен ред.
към текста >>
Наистина, Азът
живее
в този свят и тогава, когато се намира между раждането и смъртта.
След пречистването, за Аза настъпва съвършено ново състояние на съзнанието. Докато преди смъртта, външните възприятия трябваше да се вливат в него, за да падне върху тях светлината на съзнанието, сега отвътре, от самия него струи един свят, който стига до съзнанието.
Наистина, Азът живее в този свят и тогава, когато се намира между раждането и смъртта.
Само че тогава този свят е облечен в откровенията на сетивата; а само там, където Азът отхвърля всяко сетивно възприятие и възприема единствено себе си в своята най-дълбока „Светая Светих", нему се открива непосредственият облик на това, което иначе се проявява само в булото на сетивата. Както преди смъртта възприемането на Аза става вътре в душата, така след смъртта и след пречистването, духовният свят се проявява отвътре навън. Впрочем това откровение е налице и веднага след отхвърлянето на етерното тяло; обаче пред него застава като тъмен облак светът на онези желания, които все още са обърнати към външния свят. Сякаш в един блажен духовен свят към чистите духовни изживявания се примесват черните и демонични сенки на желанията, възникващи в „пояждащия огън". Само че сега тези желания са не просто сенки, а действителни Същества.
към текста >>
Нищо друго, освен една душа, която
живее
и действува всред горещи страсти и желания.
Картината на целия този недостъпен за сетивата свят ще изглежда по-малко невероятна, ако човек надникне с непредубеден поглед в една малка част от животинския свят. Какво представлява за духовния поглед един свиреп, скитащ вълк? Какво възприемат я духовните сетива в случая?
Нищо друго, освен една душа, която живее и действува всред горещи страсти и желания.
Можем да наречем външната форма на вълка едно въплъщение на тези горещи желания. Дори да не притежаваше органи за възприемането на това животно, човек пак би трябвало да приеме неговото съществувание; да, дори и когато тези горещи желания биха били невидими в своите, действия, дори и когато една невидима за очите сила би се промъкнала наоколо, за да причини всичко, което става чрез видимия физически вълк. Съществата на пречистващия огън съществуват не само за сетивното, но и за свръхсетивното съзнание; техните действия обаче са явни: те се изразяват в разрушаването на Аза, ако последният им доставя храна. Тези действия стават пределно ясни, когато насладите прераснат в невъздържаност и необуздани пориви. Това което сетивата възприемат, би възбудило и Аза, само доколкото в насладата има известен смисъл.
към текста >>
Така
живее
Азът с другите Същества след смъртта.
Само че той не чувствува звуците като нещо, което се приближава към него отвън, а като една сила, която тръгва от неговия Аз и се развива на вън в света. Той чувствува тоновете, както в сетивния свят чувствува своя собствен говор, своето собствено пеене; само че в духовния свят той знае: звуците, които тръгват от Аза, са в същото време и проявления на други Същества, които се разливат из света чрез него. Едно още по-висше проявление в „родината на Духовете" има ме, когато звукът се превърне в „духовно Слово". Тогава чрез Аза се разлива не само подвижният живот на едно друго духовно Същество, но самото Същество доверява на Аза своята истинска същност. И когато Азът бъде проникнат от „духовното Слово" без присъщите на всяко съжителство в сетивния свят раздробеност и липса на единение тогава тези две Същества заживяват в едно цяло.
Така живее Азът с другите Същества след смъртта.
към текста >>
Онези чувства и страсти, чиито мотиви се коренят във външния свят, трябва да бъдат отнесени към третата област на духовния свят; обаче всичко онова, което
живее
в човешката душа и превръща човека в творец, с плодотворни и преобразяващи околния свят действия, в своята първична същност и форма, то произлиза от четвъртото поле на духовния свят.
Нека да си представим мисълта, както тя съществува в човека, само че изнесена вън от него, като едно активно, действено Същество със свой собствен вътрешен живот. Така ще имаме бегла представа за това, което изпълва четвъртата област на духовния свят. Това, което човек възприема като мисли в своя физически свят между раждането и смъртта, е само откровение на мисловния свят, доколкото то може да възникне чрез физическите органи на тялото. Обаче всички мисли, които човек храни и които означават едно обогатяване на физическия свят, имат своя произход точно в тази област на духовния свят. Тук не трябва да имаме предвид само идеите на великите откриватели, на гениалните личности; всеки има своите „хрумвания" които не идват от външния свят, но които позволяват на човека да променя и преобразява този външен свят.
Онези чувства и страсти, чиито мотиви се коренят във външния свят, трябва да бъдат отнесени към третата област на духовния свят; обаче всичко онова, което живее в човешката душа и превръща човека в творец, с плодотворни и преобразяващи околния свят действия, в своята първична същност и форма, то произлиза от четвъртото поле на духовния свят.
към текста >>
И след определено време, върху което ще говорим по-нататък в тази книга, около Аза се формира едно астрално тяло, което отново може да
живее
в такова физическо и етерно тяло, каквито са присъщи на човека между раждането и смъртта.
Тези Същества от духовния свят работят заедно с това, което човек е донесъл като плод от предишния си живот и което сега се превръща в един зародиш. И благодарение на това съвместно действие човек отново израства, този път като едно духовно Същество. По време на сън, физическото и етерното тяло продължават да съществуват; астралното тяло и Азът са наистина вън от тях, но продължават да са свързани с тези две тела. Това, което астралното тяло и Азът приемат сега от духовния свят, може да послужи само за възстановяване на изчерпаните по време на будното състояние сили. Обаче след като човек се освободи от физическото и етерното тяло по време на смъртта, и след като в периода на пречистването се освободи и от онези части на астралното тяло, които чрез своите желания продължават да са зависими от физическия свят, тогава вече всичко, което нахлува от духовния свят към Аза, не само го подобрява, но го и преизгражда.
И след определено време, върху което ще говорим по-нататък в тази книга, около Аза се формира едно астрално тяло, което отново може да живее в такова физическо и етерно тяло, каквито са присъщи на човека между раждането и смъртта.
Човекът може отново да мине през едно раждане и да се появи в ново земно съществуване, което ще съдържа в себе си и плода на предишния земен живот. До новообразуването на астралното тяло, човек е свидетел на своето ново изграждане. Понеже силите на духовния свят му се явяват не чрез външни органи, а отвътре, както собствения Аз в акта на себесъзнанието, той може да възприема тяхното откровение дотогава, докато стремежът му не е насочен към един външно възприемаем свят.
към текста >>
Докато продължава това изграждане, човек
живее
вън от физическия свят.
По този начин предишният живот действува детерминиращо върху новия. Човешките действия през този нов живот са предизвикани по определен начин от действията през миналия живот. Тази закономерна връзка между предишния и следващия живот, можем да определим като закон на съдбата. Нарича се още „Карма" израз, който е взет от източната мъдрост. Изграждането на ново тяло не е единствената дейност, която предстои на човека между смъртта и поредното ново раждане.
Докато продължава това изграждане, човек живее вън от физическия свят.
Но през този период, физическият свят напредва в своето развитие. В относително кратки периоди от време, Земята също променя своя облик. Как са изглеждали преди няколко хилядолетия областите, които днес са заети например от Германия? Когато човек влиза в едно ново физическо съществувание, по правило Земята никога не изглежда така, както е изглеждала по време на последния му живот. Докато човек е отсъствувал от Земята, всичко се е променило.
към текста >>
82.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако искаме да охарактеризираме усещането, което човек има на Луната, бихме могли да изразим чувствата му така: „В мен и чрез мен
живее
„Синът на Живота"; през мен той се вглежда в обкръжението на Луната, в мен той размишлява за нещата и Съществата на това обкръжение".
същество да се изяви чрез тях; те са по-скоро като инструмент на принадлежащите към човека „Синове на Живота".
Ако искаме да охарактеризираме усещането, което човек има на Луната, бихме могли да изразим чувствата му така: „В мен и чрез мен живее „Синът на Живота"; през мен той се вглежда в обкръжението на Луната, в мен той размишлява за нещата и Съществата на това обкръжение".
Лунният човек се усеща като засенчен от „Сина на Живота", усеща се като инструмент на това по-висше Същество. И по времето, когато Слънцето и Луната бяха разделени, при отвръщането си от Слънцето, той усещаше една по-голяма самостоятелност, но усещаше и нещо друго: като че ли принадлежащият му „Аз" който през Слънчевите периоди изчезваше за образното съзнание сега вече ставаше видим. Това, което описахме като смени на съзнанието, Лунният човек изживяваше приблизително така:
към текста >>
Но всичко, което на тази степен човек възприема от Земята, все още не е някакъв сбор от физически предмети; той просто
живее
всред топлинни усещания, които се издигат към него, и в звуци.
В огнената Земя се открояват „Духовете на Личността", които са от огромно значение за човека. Докато Земната топлина запалва живота в човешкото същество, неговата Сетивна Душа си казва: ето, това са „Духовете на Личността". От друга страна, във въздухообразната част на Земята се изявяват онези Същества, които вече определихме като „Архангели" (в смисъла на християнския езотеризъм). След като е обгърнат от въздуха, човек долавя техните действия под формата на звук. А Разсъдъчната Душа си казва: „Ето, това са Архангелите".
Но всичко, което на тази степен човек възприема от Земята, все още не е някакъв сбор от физически предмети; той просто живее всред топлинни усещания, които се издигат към него, и в звуци.
И в тези топлинни потоци, в тези звукови вълни, той усеща „Духовете на Личността" и „Архангелите". Но той не ги възприеме пряко, а като през булото на топлината и звука. И докато тези възприятия нахлуват от Земята и проникват в душата му, в нея все още възникват и чезнат образите на по-висшите Същества, в чието лоно спи човекът.
към текста >>
За него няма определена планета в пространството; то
живее
в обкръжението на Земята, с която отново се съедини след завръщането си от Слънцето.
След отделянето на Слънцето и Земята, те си обособиха от Слънцето едно обиталище, а именно планетата Венера. Техен водач стана Съществото, което се превърна във „висш Аз" за описаните Посветени и техните последователи. Нещо сходно стана и с ръководещия Дух на Меркурий, и съответно за една друга категория хора. Така възникнаха оракулите на Венера и Меркурий. Определена категория хора, които бяха засегнати най-силно от луциферическото влияние, можа де се издигне само до едно Същество, което заедно със своите сподвижници беше най-рано отхвърлено от Слънчевото развитие.
За него няма определена планета в пространството; то живее в обкръжението на Земята, с която отново се съедини след завръщането си от Слънцето.
Хората, на които това Същество се изяви като „висш Аз", могат да бъдат наречени последователи на Вулкановия оракул. Техният поглед беше обърнат към земните явления повече от този на останалите Посветени. Те положиха първите основи на това, което по-късно хората развиха като наука и изкуства. Меркуриевите Посветени основаха науката за свръхсетивния свят; а в още по-голяма степен това направиха Посветените на Венера. Посветените на Вулкан, Меркурий и Венера се различаваха от тези на Сатурн, Юпитер и Марс по това, че последните стигаха до своите тайни по-скоро чрез едно откровение „от горе", и то в завършен вид, докато първите стигаха до познание чрез собствените си мисли и идеи.
към текста >>
За тази цел беше необходимото да може да
живее
и в астралното тяло на един човек, също както действуваше и в етерното тяло след намесата на Луцифер.
При древноперсийския народ беше на лежащо да се поддържа живо усещане точно за тези духовни Същества. Поради неговата склонност към физическия сетивен свят, той беше застрашен от пълно сливане с луциферическите Същества, с луциферическата същност. Чрез пазителя на Слънчевия оракул, Заратустра мина през такова посвещение, че можеше да приема откровенията на висшето Слънчево Същество. Неговото обучение го доведе до особени състояния на съзнанието; в тях той виждаше предводителя на Слънчевите Същества, който беше взел под своя закрила човешкото етерно тяло. Той знаеше, че това Същество ръководи развитието на човечеството, и че то може да слезе от небесно то пространство и да стъпи на Земята само в определен момент.
За тази цел беше необходимото да може да живее и в астралното тяло на един човек, също както действуваше и в етерното тяло след намесата на Луцифер.
Накратко: трябваше да се появи такъв човек, който отново да преобрази своето астрално тяло до онази предишна степен (средата на Атлантската епоха), до която то би достигнало без намесата на Луцифер. Ако не беше дошъл Луцифер, човекът щеше да постигне тази степен по-рано, но без да има лична самостоятелност и без възможност да развие свободата. А сега, въпреки тези качества, той отново трябваше да постигне това равнище. В своите ясновидски състояния Заратустра предвиждаше, че занапред всред човечеството е възможно да се появи една личност, която ще притежава подобно астрално тяло. Но той знаеше и това, че преди този момент, духовните сили на Слънцето не можеха да бъдат намерени на Земята; ясновиждащото съзнание можеше да ги открие само в духовната част на Слънцето.
към текста >>
Обаче Посветените можеха да му покажат, как след смъртта, освободен от тялото, човек
живее
в света на Духовете, които тук на Земята му се явяват чрез своите метаморфози в областта на физическия свят.
С приемането на Заратустровите тайни, той можа да намери правилния път, по който да води египетския народ. В хода на земния живот, между раждането и смъртта, този народ имаше така изграден усет за физическия сетивен свят, че непосредственият му поглед в скритите зад видимия свят свръхсетивни отношения беше значително ограничен. Затова пък във физическия свят той виждаше законите на духовния. За този народ духовният свят беше нещо, което той би могъл да усвои в рамките на земния живот.
Обаче Посветените можеха да му покажат, как след смъртта, освободен от тялото, човек живее в света на Духовете, които тук на Земята му се явяват чрез своите метаморфози в областта на физическия свят.
Хермес учеше: Когато на Земята човек употребява своите сили, за да действува съобразно целите на духовните Същества, след смъртта той се оказва способен да се съедини с тях. Особено тези, които между раждането и смъртта са работили най-усърдно в тази насока, след смъртта ще се съединят с висшето Слънчево Същество, с Озирис. За разлика от египтяните, душевната нагласа на халдео-вавилонците беше обърната предимно към физическия сетивен свят. Те изследваха законите на този свят и от сетивните феномени погледът се отравяше към духовните първообрази. И все пак в много отношения народът остана прикован към физическия свят.
към текста >>
Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус
живее
идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство.
Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси. Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение. Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина. Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ.
Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство.
Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно").
към текста >>
83.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Преди своето издигане до новото съзнание, душата
живее
именно в него.
Скокът към свръхсетивното съзнание може да се осъществи само от равнището на обикновеното будно съзнание.
Преди своето издигане до новото съзнание, душата живее именно в него.
В хода на обучението, и се дават средствата, за да извърши този преход. Едни от първите средства, които обучението дава, са валидни и за обикновеното дневно съзнание. Характерна особеност на най-важните средства е, че те се състоят в една спокойна работа на душата. Става дума за това, душата да се отдаде на точно определени представи. Тези представи са от такова естество, че действуват като пробуждаща сила върху някои скрити способности на човешката душа.
към текста >>
Сега нещата изглеждат така, сякаш човек
живее
в два „Аза" без ни най-малко да губи своето само обладание.
Другото изживяване се състои в това, че отсега нататък човек има до себе си едно второ същество. Онова, в което той досега беше затворен, се превръща в нещо, спрямо което човек се усеща в известен смисъл противопоставен. В определени периоди от време той се чувствува извън това, което иначе смяташе за своя собствена същност, за свой „Аз".
Сега нещата изглеждат така, сякаш човек живее в два „Аза" без ни най-малко да губи своето само обладание.
Единият е този, когото той е познавал досега. Другият стои над първия като едно новородено същество. И човек чувствува как първият постига известна самостоятелност спрямо втория; както например човешкото тяло има известна самостоятелност спрямо първия Аз. Това изживяване e от огромно значение. Защото благодарение на него човек знае какво означава да живее в онзи свят, към който той се стреми чрез обучението.
към текста >>
Защото благодарение на него човек знае какво означава да
живее
в онзи свят, към който той се стреми чрез обучението.
Сега нещата изглеждат така, сякаш човек живее в два „Аза" без ни най-малко да губи своето само обладание. Единият е този, когото той е познавал досега. Другият стои над първия като едно новородено същество. И човек чувствува как първият постига известна самостоятелност спрямо втория; както например човешкото тяло има известна самостоятелност спрямо първия Аз. Това изживяване e от огромно значение.
Защото благодарение на него човек знае какво означава да живее в онзи свят, към който той се стреми чрез обучението.
към текста >>
И тогава ще забележим, че работим в нашето астрално тяло не като в неутрална субстанция, и че в него
живее
един съвършено различен свят, до който изобщо не можем да се доберем по сетивен път.
Тези упражнения са в действителност един вид работа над духовно-душевната същност на човека, а именно над неговото астрално тяло. И дори когато „не вижда нищо", човек усеща: „Сега аз работя в духовно-душевен смисъл". Подобно усещане няма да е налице, ако човек предварително си състави мнението, според което иска да „види" едно или друго. Тогава той просто ще подминава това, което всъщност има неизмеримо значение. Впрочем необходимо е внимателно да наблюдаваме всичко, което изпитваме по време на упражненията и което коренно се различава от всички изживявания в сетивния свят.
И тогава ще забележим, че работим в нашето астрално тяло не като в неутрална субстанция, и че в него живее един съвършено различен свят, до който изобщо не можем да се доберем по сетивен път.
Върху астралното тяло действуват висши Същества, както върху физическото тяло действува целият физически сетивен свят. И така, ако човек сам не се затваря пред тази възможност, той се „сблъсква" с по-висшия живот в своето собствено астрално тяло. Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено възприятие по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо". Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък.
към текста >>
Сега той разсъждава: В мен явно
живее
нещо, което ме ръководи по-правилно от моите разсъдъчни способности.
Но нещо неуловимо в неговите чувства го спира. Възможно е човек да не обърне внимание на този необясним нюанс в своите чувства и просто да извърши действието според основанията на разума. Но възможен е и другият вариант: Човек да се вслуша в това неясно предупреждение и да не предприеме действието. Ако после проследи не щата, може да се окаже, че ако би следвал своя разум, щеше да предизвика нещастие, и че отказът от действие е истинска благословия. Такава опитност може да тласне човешкото мислене в една точно определена посока.
Сега той разсъждава: В мен явно живее нещо, което ме ръководи по-правилно от моите разсъдъчни способности.
И моят усет за това „нещо в мен" трябва да е винаги буден. Когато душата насочва своето внимание към такива случаи, това действува благотворно върху нея. Сега сякаш едно здраво предчувствие казва: в човека съществува нещо много повече от това, което той може да обхване в даден момент с помощта на своите разсъдъчни способности. Внимание от този род несъмнено разширява душевния живот. Но и тук може да възникне някаква вредна едностранчивост.
към текста >>
84.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако някой смята, че човешката свобода е несъвместима с предварителното познание за нещата и техния бъдещ облик, нека да помисли и разбере, че занапред свободните действия на човек ще зависят толкова малко от предопределените факти, както и в случая, когато неговата свобода не зависи от обстоятелството, че е решил след една година да
живее
в една къща, чийто план той изработва днес.
Ако някой смята, че човешката свобода е несъвместима с предварителното познание за нещата и техния бъдещ облик, нека да помисли и разбере, че занапред свободните действия на човек ще зависят толкова малко от предопределените факти, както и в случая, когато неговата свобода не зависи от обстоятелството, че е решил след една година да живее в една къща, чийто план той изработва днес.
Той ще бъде свободен в своите вътрешни импулси тъкмо в къщата, която си е построил; а на Юпитер и Венера той ще бъде дотолкова свободен, доколкото това отговаря на неговата вътрешна същност, именно всред условията, които ще възникнат там. Свободата няма да зависи от пpeoпределеността на предишните условия, а от това, което душата сама е направила от себе си.
към текста >>
85.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ала по начина, по който в мен
живее
,
Ала по начина, по който в мен живее,
към текста >>
Духовен глас
живее
в нас.
Духовен глас живее в нас.
към текста >>
Оставаше ѝ да
живее
Оставаше ѝ да живее
към текста >>
че тази сигурност
живее
само
че тази сигурност живее само
към текста >>
86.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за да
живее
в тяло на човек.
за да живее в тяло на човек.
към текста >>
в духовни висини
живее
.“
в духовни висини живее.“
към текста >>
87.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Едната в нас
живее
като изкусител,
Едната в нас живее като изкусител,
към текста >>
88.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за да
живее
той в духа,
за да живее той в духа,
към текста >>
89.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
живее
във човека.
живее във човека.
към текста >>
90.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
звучащо да
живее
.
звучащо да живее.
към текста >>
91.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В творбата си художникът
живее
,
В творбата си художникът живее,
към текста >>
92.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Живее
мировата същност в битието на душата,
Живее мировата същност в битието на душата,
към текста >>
Живее
светлината в мен,
Живее светлината в мен,
към текста >>
93.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
без мен не може никой да
живее
.
без мен не може никой да живее.
към текста >>
но продължава да
живее
в битието ми.
но продължава да живее в битието ми.
към текста >>
94.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
каквото от любимите
живее
в тях,
каквото от любимите живее в тях,
към текста >>
95.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че мъка днес в душата ви
живее
.
че мъка днес в душата ви живее.
към текста >>
96.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че той
живее
в царства на блаженство.
че той живее в царства на блаженство.
към текста >>
ще може да
живее
в грешните души.
ще може да живее в грешните души.
към текста >>
живее
ли със вярата, че хората
живее ли със вярата, че хората
към текста >>
97.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Желаеше блажено да
живее
Желаеше блажено да живее
към текста >>
98.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Там собствения си живот
живее
,
Там собствения си живот живее,
към текста >>
Но в царството ти той
живее
още.
Но в царството ти той живее още.
към текста >>
99.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Каквото в същността си тук
живее
,
Каквото в същността си тук живее,
към текста >>
додето в тялото
живее
осъзнато,
додето в тялото живее осъзнато,
към текста >>
100.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Живее
в нея нещо важно, спомен
Живее в нея нещо важно, спомен
към текста >>
101.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
какво
живее
в техните души,
какво живее в техните души,
към текста >>
102.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато във душите сам
живее
когато във душите сам живее
към текста >>
не аз, Христос
живее
вътре в мен.
не аз, Христос живее вътре в мен.
към текста >>
103.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Поминък, който в тесен кръг
живее
,
Поминък, който в тесен кръг живее,
към текста >>
104.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Живее
тя у мене като дух,
Живее тя у мене като дух,
към текста >>
за моята душа: дали
живее
за моята душа: дали живее
към текста >>
Живее
тя, събудена от теб
Живее тя, събудена от теб
към текста >>
105.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Какво
живее
още в тази бездна?
Какво живее още в тази бездна?
към текста >>
106.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за да не трябва да
живее
в болка.
за да не трябва да живее в болка.
към текста >>
в духовния ти взор сега
живее
в духовния ти взор сега живее
към текста >>
107.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във жертвените форми днес
живее
.
във жертвените форми днес живее.
към текста >>
108.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
която продължава да
живее
която продължава да живее
към текста >>
109.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Щом като силна мисъл в теб
живее
,
Щом като силна мисъл в теб живее,
към текста >>
110.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Често се подчертава, и то не без основание, че ако човек преди да преговори – бъде оставен да
живее
сам на един пуст остров, без контакт с други хора, той не би се научил да говори.
Второто нещо, което човек сам научава от онази своя същност, която преминава от едно въплъщение в друго, е говорът. Чрез него той се поставя в такова отношение с другите човешки същества, че става носител на онзи духовен живот, който прониква във физическия свят.
Често се подчертава, и то не без основание, че ако човек преди да преговори – бъде оставен да живее сам на един пуст остров, без контакт с други хора, той не би се научил да говори.
към текста >>
Той ще смени зъбите си в тази възраст, дори и да
живее
на самотен остров.
Това, което сме наследили, което е вложено в нас за по-късните години така, че се подчинява на наследствените принципи, не зависи от обстоятелството, дали живеем с други хора, или не. Така например, според наследствените закони човек трябва да смени зъбите си В седмата година.
Той ще смени зъбите си в тази възраст, дори и да живее на самотен остров.
Но да говори, човек се научава само когато душевната му същност се активира като сила, която преминава от един живот В друг. Човек изгражда зародиша на своята говорна способност преди още да е постигнал съзнанието за своя Аз. За да се превърне В говорен апарат, формообразуването на ларинкса трябва да започне преди онзи момент, до който човек стига в своите спомени.
към текста >>
Тогава като физическо същество планетата Земя трябва да отпадне от единната обилност на човешките души, така както при смъртта физическото тяло на човека отпада от Духа, а човешката душа, за да
живее
по-нататък, навлиза в духовното царство, отредено и между смъртта и новото раждане.
Преминаването през последователната поредица от прераждания има своето значение за цялостната еволюция на човешкото същество. То е минало през такива прераждания в миналото и продължава пътя си напред към други. Паралелно с това напредва и еволюцията на Земята и тя ще продължи до определен момент, когато нейният път ще стигне до своя край.
Тогава като физическо същество планетата Земя трябва да отпадне от единната обилност на човешките души, така както при смъртта физическото тяло на човека отпада от Духа, а човешката душа, за да живее по-нататък, навлиза в духовното царство, отредено и между смъртта и новото раждане.
И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане като най-висш идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички плодове от живота на Земята.
към текста >>
И тази мисъл е: човек не е сам; в него
живее
нещо, което всеки миг доказва, че той може да над хвърли себе си и да се издига все повече от едно прераждане в друго.
Обикновените сили на човека а не онези, които действуват в неговото детство идват от Земния организъм. Когато той отпадне от човешкото същество, тогава, ако човек е достигнал своята цел, той трябва да е напреднал дотам, че с цялата си същност да се отдаде на силите, които днес действуват само през детските години. Следователно, смисълът на развитието през последователните земни съществувания е постепенно да превърне целия човек, включително и неговата съзнаваща част, в израз на силите, които през първите детски години властвуват в него без той да знае от духовния свят. Мисълта, която завладява душата при такива наблюдения, трябва да ни изпълва с чувство на смирение, но и със съзнание за човешкото достойнство.
И тази мисъл е: човек не е сам; в него живее нещо, което всеки миг доказва, че той може да над хвърли себе си и да се издига все повече от едно прераждане в друго.
И тази мисъл може да приеме все по-определена форма и тогава тя се превръща. В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво, като в същото време пробужда усещане за смирение и скромност. С други думи: Какво има в себе си човекът? Той наистина носи в себе си един по-висш, един божествен човек и може да се почувствува живо проникнат от него, казвайки си: „Той е моят предводител вътре в мен."
към текста >>
Едва в края на всичките си земни съществувания човек ще развие в себе си това, което ще му позволи да
живее
повече от три години със споменатите духовни сили.
Едва в края на всичките си земни съществувания човек ще развие в себе си това, което ще му позволи да живее повече от три години със споменатите духовни сили.
Но тогава човек ще си каже още: „- Не аз, а тъкмо тази висша същност, която винаги е била тук, тя работи сега в мен." По-рано той не би могъл да се изрази така или най-много би казал:
към текста >>
Ако някога към средата на Земната епоха в света би бил поставен един човешки организъм, от който по-късно определени космически сили заменят обикновения Аз с такъв Аз, който иначе действува само през първите три години от живота и както знаем, остава свързан с духовните светове н периода между смърт та и новото раждане тогава колко време би могъл такъв човек да
живее
в земното тяло?
Ако някога към средата на Земната епоха в света би бил поставен един човешки организъм, от който по-късно определени космически сили заменят обикновения Аз с такъв Аз, който иначе действува само през първите три години от живота и както знаем, остава свързан с духовните светове н периода между смърт та и новото раждане тогава колко време би могъл такъв човек да живее в земното тяло?
Приблизително три години, защото чрез световната Карма би трябвало да настъпи нещо, което би разрушило този човешки организъм.
към текста >>
Наред с това обаче възниква и необходимостта този свързан с висшия духовен свят Аз да
живее
само три години в човешкия организъм.
Това, което изложихме дотук, вече е съществувало в историята на човечеството. Човешкият организъм, застанал при Кръщението в река Йордан, когато Азът на Исус от Назарет напуска трите тела, приема след Кръщението напълно съзнателно онзи по-висш, общочовешки Аз, който иначе незабележимо за човека чрез мировата мъдрост работи върху детето.
Наред с това обаче възниква и необходимостта този свързан с висшия духовен свят Аз да живее само три години в човешкия организъм.
После идват такива събития, че след три години земният живот на това Същество стига до своя край.
към текста >>
" Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос
живее
във всеки човек.
Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан. Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи). Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал. Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос!
" Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек.
към текста >>
111.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
За Заратустра може да се каже, че е насочвал своите последователи и своя народ към Слънцето, приблизително със следните думи: „В Слънцето
живее
великият Дух Аура Маздао, който след време ще слезе на Земята!
През древно-персийската епоха за еволюцията на човечеството отговаряха Архангелите. Те бяха подчинени на Христос много по-рано от намиращите се под тях духовни Същества.
За Заратустра може да се каже, че е насочвал своите последователи и своя народ към Слънцето, приблизително със следните думи: „В Слънцето живее великият Дух Аура Маздао, който след време ще слезе на Земята!
" Защото Съществата от областта на Архангелите, ръководещи Заратустра, са го насочвали към великия водач на Слънцето, който в онези времена още не беше слязъл на Земята, но беше поел пътя към нея, за да се намеси по-късно непосредствено в еволюцията. И ръководещите Същества, които предвождали великите Учители на Индия, им показвали бъдещия Христос; защото грешка е да се мисли, че тези Учители не са предчувствали Христос. Напротив, те казвали, че Той се намира „над тяхната сфера" и че те „не могат да стигнат до Него".
към текста >>
Той
живее
двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане.
Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество. В известен смисъл и самият човек има космически произход.
Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане.
Докато човек е въплътен във физическо тяло, той живее в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и силите на Земята. Но той не приема само силите и веществата на Земята, а е включен и принадлежи към целия физически организъм на Земята. След като мине през Портата на смъртта, той не принадлежи вече към Земните сили, но би било погрешно да считаме, че тогава той не е под влиянието на никакви други сили; след смъртта човек също остава свързан със силите на Слънчевата система и на другите звездни системи. Между смъртта и новото си раждане човекът живее в космическия свят, също както по времето от раждането до смъртта живее в земния свят. След смъртта човекът принадлежи на Космоса, както по време на земния си живот принадлежи на елементите „въздух", „вода", „земя" и т. н.
към текста >>
Докато човек е въплътен във физическо тяло, той
живее
в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и силите на Земята.
Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество. В известен смисъл и самият човек има космически произход. Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане.
Докато човек е въплътен във физическо тяло, той живее в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и силите на Земята.
Но той не приема само силите и веществата на Земята, а е включен и принадлежи към целия физически организъм на Земята. След като мине през Портата на смъртта, той не принадлежи вече към Земните сили, но би било погрешно да считаме, че тогава той не е под влиянието на никакви други сили; след смъртта човек също остава свързан със силите на Слънчевата система и на другите звездни системи. Между смъртта и новото си раждане човекът живее в космическия свят, също както по времето от раждането до смъртта живее в земния свят. След смъртта човекът принадлежи на Космоса, както по време на земния си живот принадлежи на елементите „въздух", „вода", „земя" и т. н. В живота си между смъртта и новото раждане човекът се доближава до космическите влияния.
към текста >>
Между смъртта и новото си раждане човекът
живее
в космическия свят, също както по времето от раждането до смъртта
живее
в земния свят.
В известен смисъл и самият човек има космически произход. Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане. Докато човек е въплътен във физическо тяло, той живее в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и силите на Земята. Но той не приема само силите и веществата на Земята, а е включен и принадлежи към целия физически организъм на Земята. След като мине през Портата на смъртта, той не принадлежи вече към Земните сили, но би било погрешно да считаме, че тогава той не е под влиянието на никакви други сили; след смъртта човек също остава свързан със силите на Слънчевата система и на другите звездни системи.
Между смъртта и новото си раждане човекът живее в космическия свят, също както по времето от раждането до смъртта живее в земния свят.
След смъртта човекът принадлежи на Космоса, както по време на земния си живот принадлежи на елементите „въздух", „вода", „земя" и т. н. В живота си между смъртта и новото раждане човекът се доближава до космическите влияния. От планетите идват не само физически сили, за които говори официалната астрономия, като например гравитацията; от тях идват и духовни сили.
към текста >>
Но ако си предоставяме Христос след Кръщението от Йоан така, сякаш Макрокосмосът
живее
в Христос по същия начин, както и при останалите хора, ще изпаднем в голяма грешка.
След като се замислим върху всички тези неща, ще се издигнем и до представата по какъв начин Макро космосът се проявява в отделния човек и опирайки се на това познание, ще разберем как Макрокосмосът се проявява в самия Христос.
Но ако си предоставяме Христос след Кръщението от Йоан така, сякаш Макрокосмосът живее в Христос по същия начин, както и при останалите хора, ще изпаднем в голяма грешка.
към текста >>
Духът на Заратустра
живее
в младия Исус, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия дом до неговата тридесета година.
Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности. Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра.
Духът на Заратустра живее в младия Исус, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия дом до неговата тридесета година.
В това друго тяло той постига още по-пълно съвършенство. Трябва да отбележим още, че това друго тяло, където сега обитава духът на Заратустра, притежава тази особеност, че в неговата астрална част, в неговото астрално тяло Буда внася своите импулси от духовния свят.
към текста >>
Докато Исус от Назарет
живее
като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество.
Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество.
През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя. Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек.
към текста >>
Ето защо трябва да кажем: „Занапред в човешките сърца ще
живее
една идея за Христос, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес.
Виждаме как от новата Духовна Наука или Антропософия се ражда една идея за Христос, която по съвършено нов начин показва родството на човека с целия Макрокосмос. И действително, за да познаем истинския Христос, необходими са онези инспириращи сили, които се появяват сега чрез ръководените вече от Христос древни египетски и халдейски свръхчовешки Същества. Необходима е онази нова инспирация, която големите езотерици на Средновековието подготвиха още през тринадесетия век и която ще се проявява все повече и все по- открито. Когато в смисъла на Антропософията човек подготвя правилно душата си за познанието на духовния свят, тогава той може ясновидски да види и чуе откровенията на древните египетски и халдейски Същества, които сега са духовни ръководители под водачеството на Христовото Същество. Онова, което предстои на човечеството, можеше само да се подготви от първите векове на християнството, включително и до наши дни.
Ето защо трябва да кажем: „Занапред в човешките сърца ще живее една идея за Христос, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес.
Това, което възникна като първоначален импулс чрез Христос и живя като представа за Него до наши дни дори и всред най-добрите представители на християнството е само подготовка за истинското познание на Христос." Би било странно, но все пак би могло да се случи европейските последователи на Христовата идея да бъдат упрекнати, че не се придържат към западната християнска традиция. Защото християнската традиция на Запада е съвсем недостатъчна, за да бъде разбран Христос в бъдещите времена.
към текста >>
112.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В живота често идват моменти, когато душата се обръща към себе си и казва: Ако не искаш да бъдеш принудена да направиш признанието, с което не може да се
живее
, а именно, че ти си само едно персонифицирано безсмислие, трябва да се откъснеш от всичко, което външният свят може да ти даде.
В живота често идват моменти, когато душата се обръща към себе си и казва: Ако не искаш да бъдеш принудена да направиш признанието, с което не може да се живее, а именно, че ти си само едно персонифицирано безсмислие, трябва да се откъснеш от всичко, което външният свят може да ти даде.
към текста >>
Това тяло
живее
по такъв начин, че се превръща в израз на душевните изживявания.
Едва след това могат да възникнат онези размишления, без които в определени и неизбежни за всеки човек моменти бихме изпаднали в непоносимо вътрешно противоречие.
Това тяло живее по такъв начин, че се превръща в израз на душевните изживявания.
Неговите процеси са от такова естество, че душата живее чрез него и в него изживява самата себе си. Занапред това няма да е така. След време това, което живее в тялото, ще бъде подложено на съвършено различни закони, а не на тези, по които протича то в моя сегашен душевен живот. То ще бъде подложено на законите, които вече нямат нищо общо с мен и с моя живот. Тялото, на което дължа моите душевни опитности, ще бъде включено в общата еволюция на света по такъв начин, че то няма да има вече нищо общо с моите душевни изживявания.
към текста >>
Неговите процеси са от такова естество, че душата
живее
чрез него и в него изживява самата себе си.
Едва след това могат да възникнат онези размишления, без които в определени и неизбежни за всеки човек моменти бихме изпаднали в непоносимо вътрешно противоречие. Това тяло живее по такъв начин, че се превръща в израз на душевните изживявания.
Неговите процеси са от такова естество, че душата живее чрез него и в него изживява самата себе си.
Занапред това няма да е така. След време това, което живее в тялото, ще бъде подложено на съвършено различни закони, а не на тези, по които протича то в моя сегашен душевен живот. То ще бъде подложено на законите, които вече нямат нищо общо с мен и с моя живот. Тялото, на което дължа моите душевни опитности, ще бъде включено в общата еволюция на света по такъв начин, че то няма да има вече нищо общо с моите душевни изживявания.
към текста >>
След време това, което
живее
в тялото, ще бъде подложено на съвършено различни закони, а не на тези, по които протича то в моя сегашен душевен живот.
Едва след това могат да възникнат онези размишления, без които в определени и неизбежни за всеки човек моменти бихме изпаднали в непоносимо вътрешно противоречие. Това тяло живее по такъв начин, че се превръща в израз на душевните изживявания. Неговите процеси са от такова естество, че душата живее чрез него и в него изживява самата себе си. Занапред това няма да е така.
След време това, което живее в тялото, ще бъде подложено на съвършено различни закони, а не на тези, по които протича то в моя сегашен душевен живот.
То ще бъде подложено на законите, които вече нямат нищо общо с мен и с моя живот. Тялото, на което дължа моите душевни опитности, ще бъде включено в общата еволюция на света по такъв начин, че то няма да има вече нищо общо с моите душевни изживявания.
към текста >>
Достатъчно е само да погледне честно в своите мисли, за да му стане напълно ясно: той съвсем не е равнодушен към твърдението, че с телесната смърт угасва и душевният живот, както към твърдението, че душата продължава да
живее
и след смъртта.
Напълно разбираемо е, че човек се стреми да постигне едно познание за смъртта и за живота на душата, независимо от разлагането на тялото. Начинът, по който той застава пред разглежданите тук въпроси, е в състояние както почти нищо друго на света да размъти неговия поглед и да приеме за верни отговори, които са продиктувани от желанието. Обаче в духовните области човек не може да постигне знание за нещата, ако не е напълно неутрален както спрямо едно "да", така и спрямо едно "не".
Достатъчно е само да погледне честно в своите мисли, за да му стане напълно ясно: той съвсем не е равнодушен към твърдението, че с телесната смърт угасва и душевният живот, както към твърдението, че душата продължава да живее и след смъртта.
към текста >>
Представа за участието на външния сетивен свят в изграждането на човешкото тяло можем да получим не от живота, а единствено от съждението: Всичко, което имаме като субстрат за сетивата, като посредник на процесите, чрез които
живее
нашата душа, се осигурява от външния свят; а него можем да обхванем благодарение на такива представи, които се издигат над твоя живот.
Важното е не това, което душата усеща като своя вътрешна необходимост, а проявленията на външния свят, от който е взето тялото. След смъртта външният свят прибира в себе си неговите вещества и сили. И тогава в него те се подчиняват на закони, на които е напълно безразлично какво става в човешкото тяло по време на живота. Тези закони, (които са от физическо и химическо естество) имат към човешкото тяло същото отношение, каквото имат към другите неживи предмети на външния свят. Невъзможно е да мислим друго, освен че безразличното отношение на външния свят към човешкото тяло съвсем не се проявява след смъртта, а съществува и по време на живота.
Представа за участието на външния сетивен свят в изграждането на човешкото тяло можем да получим не от живота, а единствено от съждението: Всичко, което имаме като субстрат за сетивата, като посредник на процесите, чрез които живее нашата душа, се осигурява от външния свят; а него можем да обхванем благодарение на такива представи, които се издигат над твоя живот.
към текста >>
Душата изживява себе си чрез тялото; но тялото
живее
във външния свят заедно и чрез него, и не допуска душевните свойства да се проявят по начин, независещ от процесите на външния свят.
Адекватна е само онази представа, според която дори и особеното съчетание на сили намиращо израз в тялото е по отношение на тялото (като носител на душата) също така безучастно, както и процесите в мъртвото тяло. Тази безучастност обаче съществува не за душата, а за веществата и силите на тялото.
Душата изживява себе си чрез тялото; но тялото живее във външния свят заедно и чрез него, и не допуска душевните свойства да се проявят по начин, независещ от процесите на външния свят.
Логично стигаме до извода, че за движението на кръвта в тялото, топлината и нейната противоположност във външния свят са толкова решаващи, както страхът и чувството за срам, които се проявяват в душата.
към текста >>
113.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Сетивно тяло продължава да
живее
заедно с етерното тяло и придава сетивна форма на свръхсетивното изживяване.
И все пак не става дума за това, че свръхсетивните факти се изразяват по произволен начин с помощта на сетивни усещания и представи; по време на наблюдението, човек действително стига до изживяване, кое то е сходно със сетивните впечатления. Това е така, защото при свръхсетивното изживяване освобождава нето от сетивното тяло е непълно.
Сетивно тяло продължава да живее заедно с етерното тяло и придава сетивна форма на свръхсетивното изживяване.
В този случай описанието на едно етерно Същество е изградено така, че то се проявява като визионерство, като фантастично преплитане на сетивни впечатления. Но независимо от това, подобно описание е едно истинско възпроизвеждане на изживяното. Ясновидецът вижда това, което описва. Евентуалната грешка не се състои в обстоятелството, че се описва образът като такъв. Грешката възниква едва тогава, когато образът се взема за действителност, а не за това, към което той насочва, като към нещо от съответствуващата му действителност.
към текста >>
В сетивния свят човек
живее
именно в своето сетивно тяло и то обвива за него свръхсетивните наблюдения в сетивни форми; ето защо в рамките на човешкия земен живот изразяването на свръхсетивните наблюдения чрез създаваните от тях сетивни образи, е все пак на първо време един напълно подходящ начин на съобщение.
Той ще си служи с онези сетивни представи, с които е свикнал. Обаче за хора с нормално зрение е подходящо такова описание, което прибягва до изрази като че ли тук или там просветва една цветна форма. Така те стигат до усещането за онова, което вижда наблюдателят на етерния свят. Всичко това е валидно не само за съобщенията, които ясновидецът тоест човекът, способен да наблюдава чрез своето етерно тяло предава на не-ясновидеца, а и взаимното разбиране между самите ясновидци.
В сетивния свят човек живее именно в своето сетивно тяло и то обвива за него свръхсетивните наблюдения в сетивни форми; ето защо в рамките на човешкия земен живот изразяването на свръхсетивните наблюдения чрез създаваните от тях сетивни образи, е все пак на първо време един напълно подходящ начин на съобщение.
към текста >>
114.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Той усеща, че може да
живее
само с това, което му откриват сетивата и разумът.
Тя може да почувствува предстоящите усилия като едно прекомерно изчерпване, като една заплаха за цялата си същност, така че да се признае малко или много за безсилна да изпълни това изискване. Самопризнанието може да приеме всички възможни форми. То може да се прояви напълно инстинктивно и да се стори на човека мислещ и действуващ в съответната посока като нещо коренно различно от това, което е в действителност. Човек може например да усети дълбоко отвращение към всички свръхсетивни истини и да ги смята за бълнуване и фантазьорство. Но той постъпва така, само защото в своите непознати дори и за себе си душевни дълбини, изпитва таен страх от тези истини.
Той усеща, че може да живее само с това, което му откриват сетивата и разумът.
Ето защо той не се осмелява да пристъпи към прага на свръхсетивния свят, като мотивира своя отказ, заявявайки пред себе си, че всичко, което се намира отвъд този праг, не може да устои пред разума и науката, доколкото ги познава, само защото са свързани с неговия Аз. Става дума за една общочовешка форма на себелюбие. Обаче то не може да бъде пренесено от човека в свръхсетивния свят.
към текста >>
Той трябва да се научи не само да
живее
в два свята, но и да пребивава в тях по съвършено различен начин.
Това, което настъпва сега, се състои в следното: при навлизането в свръхсетивния свят, човек постига тази способност да отхвърля и най- дълбоките истини, които са били валидни за него в обикновения живот; сега той трябва да си изгради нова нагласа и да усеща и съди за нещата по друг начин. Само че трябва да е наясно: След като се изправи отново срещу сетивния свят, той отново трябва да си служи с логиката и сетивата, валидни за този свят.
Той трябва да се научи не само да живее в два свята, но и да пребивава в тях по съвършено различен начин.
Неговото здраво мислене в обикновения сетивен и разсъдъчен свят не трябва да бъде смущавано поради обстоятелството. че е принуден да си служи с друг начин на мислене спрямо един друг свят.
към текста >>
115.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Това, което
живее
в него от тази действителност, се различава от обикновените паметови представи, валидни за сетивния свят.
Така стоят нещата във втория свръхсетивен свят. Човек го носи в себе си, но в същото време знае, че действителността на този свят е недостъпна за него.
Това, което живее в него от тази действителност, се различава от обикновените паметови представи, валидни за сетивния свят.
В душата този свръхсетивен свят води едно самостоятелно съществувание. Всичко, което е там, иска да излезе от душата, стреми се да смени своето място. В себе си човек чувствува един свят, който не иска да остане в душата. Това поражда усещането, сякаш всяка отделна част от този свят иска да го разкъса. И човек може да стигне до там, че тези отделни части да се освободят и сякаш разкъсвайки една душевна обвивка отлитат от душата.
към текста >>
116.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Едва чрез такова изживяване, човек стига до ясното съзнание, че с цялата си същност
живее
в един друг свят, съвършено различен от сетивния.
Другото изживяване се състои в това, че душата може да усети като един вид спомен всичко, което е било нейно притежание досега, а самият човек да се отнася вече към предишния си Аз, както в сетивния свят се отнася към своите спомени.
Едва чрез такова изживяване, човек стига до ясното съзнание, че с цялата си същност живее в един друг свят, съвършено различен от сетивния.
Той разбира, че досегашният му "Аз" коренно се различава от истинската природа на "Аза". Сега той може да се противопостави на самия себе си. Сега човек има представа за всичко, което се изправя пред душата му и за което по-рано е казвал: ето, това съм аз. Сега вече той не казва: "Това съм аз", а: "Аз нося Аза в себе си". Както в обикновения живот Азът е независим от своите спомени, така и сега новият Аз се чувствува независим от предишния Аз.
към текста >>
117.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
С тези възприятия и с това мислене човек
живее
повече в свръхсетивната област и с тях той е много по-независим от тялото, отколкото в случая, когато една или друга абнормна телесна организация залъгва душата с опитности, произтичащи от процеси, които всъщност би трябвало да служат на тялото и които по болестен начин са отклонени от своето естествено предназначение, така че водят до представи, лишени от вътрешни основания както в областта на външните възприятия, така и в областта на волевата активност.
Още от съдържанието на втората медитация, както и от следващите, става ясно, че душевният път, за кой то се говори в тази книга, решително отхвърля всяко така наречено "ясновидство", произтичащо от болестни или абнормни телесни състояния. Всяко визионерство, всякакви медиумистични феномени, възникващи в резултат на такива състояния, тук са напълно изключени. Такива опитности произтичат от една душевна организация, спрямо която сетивните възприятия и опиращото се на тях мислене, представляват една по-висша област.
С тези възприятия и с това мислене човек живее повече в свръхсетивната област и с тях той е много по-независим от тялото, отколкото в случая, когато една или друга абнормна телесна организация залъгва душата с опитности, произтичащи от процеси, които всъщност би трябвало да служат на тялото и които по болестен начин са отклонени от своето естествено предназначение, така че водят до представи, лишени от вътрешни основания както в областта на външните възприятия, така и в областта на волевата активност.
към текста >>
118.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Една мирова същност, до която трябва да се добере в процеса на вътрешната си работа, ако иска да
живее
в нещо, което принадлежи нему, както и на целия независим от него свят.
При определени състояния на душата, тя може да бъде подтисната, но все пак е налице дори и в най-мрачните периоди на душата. Онези мислители, които се съмняват в силата и валидността на самото мислене, се заблуждават относно своята лична душевна нагласа. Защото много често тъкмо проницателното им мислене поражда у тях съмнение и загадки чрез своето свръх напрежение. Без действително доверие в мисленето, те биха се измъчвали от тези съмнения и загадки; а последните са практически само резултати от мисленето. Всеки, който развива в себе си описано то тук чувство спрямо мисленето, усеща в него не само нещо, което е източник на сила на човешката душа, но и нещо, което носи в себе си една мирова същност, напълно независима от човека и неговата душа.
Една мирова същност, до която трябва да се добере в процеса на вътрешната си работа, ако иска да живее в нещо, което принадлежи нему, както и на целия независим от него свят.
към текста >>
В състоянието на будност душата е потопена в себе си и
живее
своя собствен живот; в съня тя се изгубва, разширява се във всеобщото изживяване на света, следователно, освобождава се от себе си.
Обстоятелството, че можем да се отдадем на мисловния живот, носи в себе си нещо дълбоко успокояващо. Душата чувствува, че в мисловния живот тя може да се освободи от самата себе си. Наред с това чувство обаче душата се нуждае и от неговата противоположност: От чувството, че съществува сама за себе си. Двете чувства определят двете крайни точки на махалото и очертават диапазона на здравия душевен живот. Общо взето будността и сънят са само крайните изрази от това движение на махалото.
В състоянието на будност душата е потопена в себе си и живее своя собствен живот; в съня тя се изгубва, разширява се във всеобщото изживяване на света, следователно, освобождава се от себе си.
Двете крайни състояния се манифестират и чрез други вътрешни изживявания. Мисловният живот е едно освобождаване на душата от самата себе си, докато чувства, усещания, афекти и т.н. представляват същностното битие на душата. Така погледнато, мисленето предлага на душата утеха, от която тя се нуждае пред чувството за изоставеност от света.
към текста >>
Укрепването на душата идва когато тя започва да
живее
с подобна ясно формулирана мисъл.
Подобно повтарящо се концентриране върху тази конкретна мисъл привлича в душата такива сили, които в обикновения живот са разпилени; тя ги превлича и средоточава в себе си. Тези сили се превръщат във възприемателни органи за духовния свят и неговите истини. Така ние се приближаваме до истинския процес на медитирането. Най-напред човек формулира една мисъл, която може да обхване със средствата, които му предоставят обикновеният живот и обикновеното познание. След това той непрекъснато се потопява в тази мисъл и става едно цяло с нея.
Укрепването на душата идва когато тя започва да живее с подобна ясно формулирана мисъл.
Като пример тук избрахме една мисъл, взета от природата на самото мислене. Тази мисъл е особено плодотворна за медитирането. Но казаното тук за медитацията е валидно за всяка мисъл, до която човек стига според описания начин. За медитиращия е особено полезно да познава крайните настроения в разгледания вече диапазон на душевния живот. По този начин човек най-сигурно стига до усещането, че по време на медитацията е в непосредствена връзка с духовния свят.
към текста >>
119.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Тя
живее
във физическия свят.
В основата на физическия човек стои една фина етерна човешка същност.
Тя живее във физическия свят.
Елементарния външен свят образува свръхсетивното жизнено (етерно) тяло на Земята. То се получава като резултат от сложни преобразования на един древен свят (този на Старата Луна) и в същото време е подготвителна степен за един бъдещ свят (този на Бъдещия Юпитер). С оглед на изложеното тук можем да разглеждаме човека по следния начин:
към текста >>
120.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Преди това човешката душа
живее
в образни /символични/ представи относно света и съществуването.
Първата епоха на развитието на философските възгледи започва в гръцката древност. Тя може да бъде ясно исторически проследена в миналото до Форекидес от Сирос и до Талес от Милет. Тя завършва с времената, в които се пада основаването на християнството. Духовният стремеж на човечеството през тези епохи показва един съществено различен характер в сравнение с другите времена преди нея. Това е епохата на пробуждащия се мисловен живот.
Преди това човешката душа живее в образни /символични/ представи относно света и съществуването.
Колкото и усилия да правим, да дадем право на онези, които биха искали да виждат философския мисловен живот развит още в преди гръцките времена; при едно безпристрастно разглеждане на нещата ние не можем да сторим това. И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в Гърция, там е нейното начало. Това, което в ориенталски, в египетски мирови съзерцания е подобно на елемента на мисълта, при едно истинско разглеждане то се оказва не истинска мисъл, а образ, символ. В Гърция се ражда стремежът, мировите връзки да бъдат познати чрез това, което днес наричаме мисли. Докато човешката душа си представя мировите явления чрез образа, тя се чувствува още вътрешно свързана с тези явления.
към текста >>
Душата укрепва в себеизживяването на своето собствено същество; мисълта
живее
в подосновата и се претопява със себепознанието.
Развитието на мисловния живот е минало през 4 епохи. И първата епоха мисълта действа като възприятие отвън. Тя поставя познаващата човешка душа върху нейната собствена почва. Във 2-та тя е изчерпила своята сила в тази насока.
Душата укрепва в себеизживяването на своето собствено същество; мисълта живее в подосновата и се претопява със себепознанието.
Сега тя не може вече да бъде гледана като едно възприятие отвън. Душата се научава да я чувства като нейно собствено създание. Тя трябва да стигне дотам, да се запита: Какво общо има това вътрешно произведение на душата с един външен свят? В светлината на този въпрос протича 3-тата епоха. Философите развиват един познавателен живот, който изпитва мисълта по отношение на нейната вътрешна сила.
към текста >>
121.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче в нея продължаваше да
живее
само един клон на старото образно изживяване, което си беше създало своя израз в мита.
Мисълта се яви като инструмент на истината.
Обаче в нея продължаваше да живее само един клон на старото образно изживяване, което си беше създало своя израз в мита.
В един друг клон продължаваше да живее по-нататък угасналото образно изживяване, обаче в избледняла форма, в творенията на фантазията, в поезията. Поетическата фантазия и мислителното съзерцание на света са двете чеда на една майка, на старото образно изживяване, което не трябва да се смесва с поетическото изживяване.
към текста >>
В един друг клон продължаваше да
живее
по-нататък угасналото образно изживяване, обаче в избледняла форма, в творенията на фантазията, в поезията.
Мисълта се яви като инструмент на истината. Обаче в нея продължаваше да живее само един клон на старото образно изживяване, което си беше създало своя израз в мита.
В един друг клон продължаваше да живее по-нататък угасналото образно изживяване, обаче в избледняла форма, в творенията на фантазията, в поезията.
Поетическата фантазия и мислителното съзерцание на света са двете чеда на една майка, на старото образно изживяване, което не трябва да се смесва с поетическото изживяване.
към текста >>
Той
живее
в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта.
В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти. Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид.
Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта.
Неговите три основни идеи, Зевс, Хронос и Хтон, ние можем да си ги представим само така, че изживявайки ги, душата се чувства същевременно принадлежаща на процесите на външния свят. Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните навици на мислене биха искали да си представят във връзка с тях.
към текста >>
Хронос
живее
и неговата дейност е изяждането, поглъщането, консумирането на живота на едно друго същество, Хтон.
Хронос живее и неговата дейност е изяждането, поглъщането, консумирането на живота на едно друго същество, Хтон.
В природата царува Хронос, в човека царува Хронос; в природата и в човека Хронос консумира Хтон. Едно и също нещо е, дали изживяваме вътрешно консумирането на Хтон от Хронос или виждаме това външно в процесите на природата. Защото и в двете области става същото нещо. Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме като божествено същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито като чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма.
към текста >>
Тези орфици са последователи на един начин на мислене, което
живее
още изцяло в образността.
Така както тези три първични същества се явяват при Ферекид, тези ни сочат към предшествениците на тази личност, към така наречените "Орфици" /последователи на Орфей/.
Тези орфици са последователи на един начин на мислене, което живее още изцяло в образността.
При тях също се намират три първични същества: Зевс, Хронос и Хаосът. В сравнение с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни. Ферекид се стреми вече да схване с мислителния живот това, което орфиците са държали още напълно като образ. Ето защо той се явява като онази личност, при която можем да говорим за "раждането на мислителния живот". У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в Гърция.
към текста >>
Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не
живее
в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане".
Бил е страстен борец против демократичната партия. Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване. Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда. Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида. Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват".
Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане".
Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит. Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното:
към текста >>
Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че
живее
в тази мирова душа.
Ние не можем да разгледаме един светоглед в неговото пълно значение, когато вземаме под внимание само неговото мислително съдържание; неговата съществена страна се крие в настроението, което то предава на душата; в жизнената сила, която израства от него.
Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази мирова душа.
От такова съизживяване с мировата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което живее, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си. Живот и смърт са в нашето живеене и умиране. Всичко има всичко друго в себе си; само така вечното ставане може да прониква със своя поток всичко. "Морето е най-чистата и най-нечистата вода, за рибите тя е питейната и здравословна; за човека непитейна и вредна". Младост, старост, това изменяйки се става онова, онова отново това".
към текста >>
От такова съизживяване с мировата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което
живее
, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си.
Ние не можем да разгледаме един светоглед в неговото пълно значение, когато вземаме под внимание само неговото мислително съдържание; неговата съществена страна се крие в настроението, което то предава на душата; в жизнената сила, която израства от него. Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази мирова душа.
От такова съизживяване с мировата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което живее, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си.
Живот и смърт са в нашето живеене и умиране. Всичко има всичко друго в себе си; само така вечното ставане може да прониква със своя поток всичко. "Морето е най-чистата и най-нечистата вода, за рибите тя е питейната и здравословна; за човека непитейна и вредна". Младост, старост, това изменяйки се става онова, онова отново това". "Добро и зло са едно".
към текста >>
В тези мислители мислителния елемент
живее
вече до такава степен, че те изискват един светоглед и признават истинност само на един такъв, в който мислителният живот е напълно задоволен.
В тези мислители мислителния елемент живее вече до такава степен, че те изискват един светоглед и признават истинност само на един такъв, в който мислителният живот е напълно задоволен.
Как трябва да е устроена първичната основа на света, за да може тя да бъде приета напълно в мисленето, такъв въпрос си задават те. Ксенофан намира, че народните богове не могат да устоят пред мисленето; следователно той ги отхвърля. Неговият бог трябва да може да бъде мислен. Това, което сетивата възприемат, е променливо, то има свойства, които не отговарят на мисълта, която трябва да търси трайното. Ето защо бог е непроменливото, вечното единство на нещата, което може да бъде обхванато в мисълта.
към текста >>
Тя се чувства така благодарение на това, че не
живее
вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова.
Той смята, че най-бързия бегач /Ахил/ не може да постигне костенурката, защото колкото и бавно да се влачи тя, когато Ахил ще е достигнал мястото, на което тя е била вече, тя вече е отишла по-далеч. Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност.
Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова.
Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва. Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе. Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването.
към текста >>
Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не
живее
никаква "душа".
Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа".
Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки. С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите. Те довеждат човешката душа до съзнанието на нейната собствена същност, но същевременно я изпълват с несигурност по отношение на самата нея. Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея мирова сила, която и дава сигурност и вътрешен устой. Така откъснати в душата се чувстваха онези личности, които в гръцкия духовен живот насят името "софисти".
към текста >>
Обаче с това Питагор се поставя в известно отношение и противоречие с духа, който
живее
в глъбините на гърцизма.
Обаче с това Питагор се поставя в известно отношение и противоречие с духа, който живее в глъбините на гърцизма.
Този "дух" ясно може да се долови в гръцката същност. Той вече говори от надписа върху делфийския храм, "Познай себе си". Тази стара оракулна мъдрост говори така, като че съдържа призива към прогрес в светогледа, който се извършва от образното мислене към мислителното схващане на мировите тайни. Чрез този призив човекът е насочен към неговата собствена душа. Казва му се, че той може да чуе в нея говора, чрез който светът изразява своята същност.
към текста >>
Сократ чувстваше: В мислещата душа
живее
силата, която се търсеше при "оракулните места".
В живота на мислите мировият Разум свети без особени устройства.
Сократ чувстваше: В мислещата душа живее силата, която се търсеше при "оракулните места".
Той чувстваше "демона", духовната сила, която води човека, чувстваше я в себе си. Мисълта доведе душата дотам да осъзнае самата себе си. Със своята представа за говорещия в него демон, който, ръководейки го постоянно, казваше, какво трябваше той да върши. Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия Разум. Това е изразът на ценене стойността на онова, което душата има в изживяването на мисълта.
към текста >>
Доколкото е разумна душа, тя е безсмъртна, защото като такава тя
живее
вечното съществуване на света на идеите.
Обаче ние ще налучкваме духа на неговия начин на мислене по-добре, когато изразим това по друг начин: Според нейната същност душата е един член на света на идеите. Като такава тя е разумна душа. Но тя проявява своята дейност така, че към нейния живот в разума прибавя смелостта и елемента на желанията. В този троичен начин на изява тя е земна душа. Като разумна душа тя слиза чрез физическото раждане в земното съществуване и със смъртта отново се връща в света на идеите.
Доколкото е разумна душа, тя е безсмъртна, защото като такава тя живее вечното съществуване на света на идеите.
към текста >>
За Платон е важно това, което
живее
в душата и като такова има дял в духовния свят; за Аристотел е важно, как се представя душата в човека за неговото собствено познание.
За Платон е важно това, което живее в душата и като такова има дял в духовния свят; за Аристотел е важно, как се представя душата в човека за неговото собствено познание.
Както душата трябва да се потопи в другите неща, така тя трябва да се потопи и в самата себе си, за да намери в себе си онова, което съставлява нейната същина. Идеята, която в смисъла на Аристотел човекът намира в една вещ вън от душата, е наистина тази същност на вещта; обаче душата е довела тази същност във формата на идея, за да я има за себе си. Идеята има своята действителност не в познаващата душа, а във външната вещ заедно с материята /хиле/. Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята като такава в действителност. В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност.
към текста >>
В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече
живее
нещо душевно.
В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност. И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека. Тя завладява тялото и зародишния живот на човека. Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло. Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място.
В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно.
Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/.
към текста >>
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да
живее
по-нататък като духовно същество.
Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко. На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество.
Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата. Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото.
към текста >>
Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това
живее
по-нататък безсмъртно.
Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко. На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното. Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество.
Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно.
Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата. Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото.
към текста >>
Самопонятният начин, да
живее
в мисълта, който му е свойствен, довежда Аристотеля също до това, да изследва законите на самия мисловен живот, логиката.
Аристотел е мислителят, който прави мисълта да се развие чрез допира със същността на света в светоглед епохата преди Аристотел доведе до изживяването на мислите; Аристотел взема мислите и ги прилага към онова, което му се предлага в света.
Самопонятният начин, да живее в мисълта, който му е свойствен, довежда Аристотеля също до това, да изследва законите на самия мисловен живот, логиката.
Една такава наука можеше да се роди само, след като пробудената мисъл процъфтя до един зрял живот и стигна до едно такова хармонично отношение с нещата на външния свят, какъвто можем да намерим при Аристотел.
към текста >>
И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да
живее
тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г. пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката.
И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност.
към текста >>
Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да
живее
в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност.
Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота.
към текста >>
122.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което
живее
в тях, не е развиващата се мисъл; това са религиозни импулси, които се стремят да си създадат в постигнатите мисли един израз.
В тази епоха религиозният начин на мислене тече през развиващите се човешки души; и подбудите на този начин на мислене произтичат образите на света. Мислите, които възникват при това, са продължаващите да действат гръцки мисли. Хората приемат тези мисли, преобразуват ги; но те не ги довеждат до никакъв растеж за самите тях. Светогледите възникват като от задния фон на религиозния живот.
Това, което живее в тях, не е развиващата се мисъл; това са религиозни импулси, които се стремят да си създадат в постигнатите мисли един израз.
към текста >>
123.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Въпреки това в следващото време
живее
повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент.
Гръцкото мислене сочи към душата; при Августина вниманието се насочва към центъра на душевния живот. Гръцките мислители разглеждат душата в нейното отношение към света; при Августина срещу душевния живот застава нещо в самия този душевен живот и съзерцава този душевен живот като един особен, затворен в себе си свят. Можем да наречем центъра на душевния живот "Азът" на човека. За гръцките мислители отношението на душата към света става загадка; за новите мислители такава загадка става отношението на "Аза" към душата. Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот.
Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент.
При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност. За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин. В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер. Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието градящо само на собствена сила. От тази предпоставка Тома Аквински изгражда своя образ на света.
към текста >>
Понякога тя
живее
в светогледите на мислителите по такъв скрит начин, че твърдението: Ето при този или онзи възглед се касае именно за тази загадка изглежда като едно произволно и пресилено мнение.
Ако наречем това "нещо" "Азът", можем да кажем, че в по-ново време сред душевния живот се раздвижва съзнанието за "Аза", както в живота на гръцкия светоглед се роди мисълта. Колкото и различни форми да имат стремежите към светоглед в тази епоха, все пак всички те се въртят около изследването на азовата същност. Само че този факт не се явява навсякъде ясно в съзнанието на мислителите. Те често пъти мислят, че са отдаде ни по съвършено други въпроси. Бихме искали да говорим за това, че "загадката на Аза" се явява в най-различните маскировки.
Понякога тя живее в светогледите на мислителите по такъв скрит начин, че твърдението: Ето при този или онзи възглед се касае именно за тази загадка изглежда като едно произволно и пресилено мнение.
Борбата със "загадката на Аза" се изразява най-силно в 19-тото столетие; и съвременните светогледи живеят сред тази борба.
към текста >>
Тази "загадка"
живее
още в спора между номиналисти и реалисти в Средновековието.
Тази "загадка" живее още в спора между номиналисти и реалисти в Средновековието.
Като един от представителите на реализма можем да считаме и Анселма от Кентърбъри. За него общите мисли, които човек си съставя, когато наблюдава света, не са само наименования, които душата си образува, а те се коренят в един действителен живот. Когато човек си образува общото понятие "лъв", за да обозначи с това всички лъвове, в смисъла на сетивното битие действителност имат несъмнено само отделните лъвове; обаче общото понятие "лъв" не е само едно обхващащо название, което има значение само за ползване от човешката душа. То се корени в духовния свят и отделните лъвове от сетивния свят са разнообразни въплъщения на едната "лъвска природа", която се изразява в "идеята за лъвове". Против една такава "действителност на идеите" водеха борба номиналисти като Рослен /също в 11-то столетие/.
към текста >>
С това ние обръщаме внимание върху движещия елемент, който
живее
в по-новите светогледи.
С това ние обръщаме внимание върху движещия елемент, който живее в по-новите светогледи.
В тези светогледи действа една сила, която се стреми над мисълта като един нов фактор на действителността. Ние не можем да чувстваме този стремеж на по-новото време като едно и също нещо с онова, което е бил стремежът за издигане на мисълта в древността при Питагор и по-късно при Плотин. Тези двама философи също се стремят да се издигнат над мисълта, но те си представят, че развитието на душата, нейното усъвършенстване, трябва да достигне онази област която се намира над мисълта. По-новото време предполага, че намиращият се над мисълта фактор на действителността трябва да бъде даден на душата отвън, че той трябва да дойде при нея.
към текста >>
124.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Щом тялото стане неизползуваемо чрез износване или други причини, душата го напуска, за да
живее
по-нататък в своя елемент.
Всяко възприятие, което идва отвън, дава само свойства на разпростряност. Така Декарт стига дотам, да признае в света две субстанции: Едната, на която е свойствена разпростряността, и другата, на която е свойствено мисленето и на която се корени човешката душа. Животните, които в смисъла на Декарт не могат да схванат себе си във външната, опираща се на себе си дейност, са съобразно с това само същества на разпростряността, на намеренията, те са автомати, машини. Също и човешкото тяло е само една машина. Душата е свързана с тази машина.
Щом тялото стане неизползуваемо чрез износване или други причини, душата го напуска, за да живее по-нататък в своя елемент.
към текста >>
За Карданус в природните процеси
живее
още напълно нещо, което той си представя по начина на човешко-душевното, както това би било също възможно в гръцкото мислене.
Можем да познаем голямото значение на тази промяна на душевния живот, когато преценим, по какъв начин натурфилософи като Х. Карданус /1501-1576 г./ и Бернардус Телезиус /1508-1588 г./ говорят още върху природните процеси. В тях още продължава да действува образът на света, който изгубва своята сила чрез раждането на естественонаучния начин на мислене на Коперник, Галилей и др.
За Карданус в природните процеси живее още напълно нещо, което той си представя по начина на човешко-душевното, както това би било също възможно в гръцкото мислене.
Телезиус говори за формиращи сили в природата, които си представя по образа, който той добива от човешката формираща сила. Галилей трябва вече да каже, че това, което човек има в себе си например като усещане на топлина, съвсем не съществува във външната природа, както гъделът, който човек усеща върху стъпалото, не съществува във външния свят, гъдел, който той изпитва, когато го докоснат с птиче перо. Телезиус още може да каже, че топлината и студът са движещи сили на мировите процеси, а Галилей трябва вече да твърди: Човекът познава топлината само като изживяване на неговата вътрешност; в образа на света може да бъде мислено само това, което не съдържа нищо от тази вътрешност. Така представите на математиката и на механиката се превръщат в нещо, което единствено може да изгради образа на света. Ние познаваме борбата за една нова закономерност на образа на природата при една такава личност като Леонардо да винчи /1452-1519 г./, който е еднакво велик като мислител и като художник.
към текста >>
Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато чувствам "топло", "топлотата"
живее
в мене.
Подбуден от Лок Георг Бъркли /1684-1753 г./ стигна до съвършено други резултати в сравнение с тези на първия. Бъркли намира, че впечатленията, които нещата и процесите на света изглежда да произвеждат върху човешката душа, са всъщност само в тази душа.
Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато чувствам "топло", "топлотата" живее в мене.
И така е с всичко, което аз привидно приемам отвън. Вън от това, което създавам в самия мене, аз не зная въобще нищо за външните неща. По този начин няма никакъв смисъл да говоря за неща, които са материални, веществени. Защото аз познавам само това, което се явява като духовно в моя дух. Това, което аз например наричам роза, е нещо напълно духовно, а именно една представа изживяна от моя дух.
към текста >>
Душата
живее
в съществувания разделени чрез междинни времена в периодите на развитието на човечеството, приема във всеки период това, което този период може да му даде, и отново се въплътява в един следващ период, за да се развива там по-нататък.
Неговата цел може ясно да се различи в разнообразните обрати и перспективи, през които минава неговата мисъл. Със своя себесъзнателен Аз Лесинг се чувства в една епоха на развитието на човечеството, който трябва да постигне чрез силата на себесъзнанието това, което по-рано се беше вля в него отвън чрез откровението. За Лесинг това, което по този начин беше предхождало в историята, става процес на подготовка на онзи момент, в който себесъзнанието на човека само застава на собствената си основа. Така за него историята се превръща в едно "Възпитание на човешкия род". И това е също заглавието на неговото съчинение написано когато той се намираше в своята висота, и което той счита, че същността на човешката душа не е ограничена само в един земен живот, а тя минава през повтарящи се земни съществувания.
Душата живее в съществувания разделени чрез междинни времена в периодите на развитието на човечеството, приема във всеки период това, което този период може да му даде, и отново се въплътява в един следващ период, за да се развива там по-нататък.
Следователно тя самата пренася от една епоха на човечеството плодовете на тези епохи в следващите епохи и по този начин е "възпитавана" чрез историята. Следователно във възгледа на Лесинг Азът е разширен над отделния живот; той е вкоренен в един духовно действащ свят, който се намира зад сетивния свят.
към текста >>
В неговите оракулни сентенции
живее
едно мистично чувство с пиетистично оцветение.
Такова едно душевно настроение намираме при Г. Ф. Хаман /починал през 1788 г./. Както някои личности от неговото естество, той беше един велик подбудител. Ако един такъв дух е гениален както него, тогава почерпените от тъмните глъбини на сърцето мисли действат върху другите по-енергично отколкото мислите изразени в умствена форма. Хаман се изказваше като в оракулни сентенции върху въпросите, които изпълваха светогледния живот на неговото време.
В неговите оракулни сентенции живее едно мистично чувство с пиетистично оцветение.
В тях се проявява хаотично стремежът на времето към изживяването на една сила на себесъзнателната душа, която да може да бъде опорна точка на всичко онова, което човек иска да си изработи като представа върху света и живота.
към текста >>
Как този импулс
живее
в душите в по-ново време, това изпъква при една много видна личност на историята на светогледите, при Шефтсбъри /1671-1713 г./.
Как този импулс живее в душите в по-ново време, това изпъква при една много видна личност на историята на светогледите, при Шефтсбъри /1671-1713 г./.
За него в душата живее едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните сетива проникват външните възприятия. Шефтсбъри не търси в самата мисъл нейното оправдание, а указвайки на един душевен факт, който дава възможност на мисълта да проникне от Първоосновата на света в душата. Така за него срещу човека стои един двоен външен свят: "Външният" материален външен свят, който прониква в душата през "външните" сетива, и духовният външен свят, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство".
към текста >>
За него в душата
живее
едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните сетива проникват външните възприятия.
Как този импулс живее в душите в по-ново време, това изпъква при една много видна личност на историята на светогледите, при Шефтсбъри /1671-1713 г./.
За него в душата живее едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните сетива проникват външните възприятия.
Шефтсбъри не търси в самата мисъл нейното оправдание, а указвайки на един душевен факт, който дава възможност на мисълта да проникне от Първоосновата на света в душата. Така за него срещу човека стои един двоен външен свят: "Външният" материален външен свят, който прониква в душата през "външните" сетива, и духовният външен свят, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство".
към текста >>
В тази епоха
живее
стремежът, да бъде позната душата.
В тази епоха живее стремежът, да бъде позната душата.
Защото хората искат да знаят, как е закотвена в природата на душата същността на един светоглед. Такъв един стремеж виждаме при Ник. Тетенс /починал в 1805 г./. В своите изследвания върху душата той стигна до едно различаване на душевните способности, което днес е преминало в общото съзнание на човечеството: Мислене, чувстване и воление. По-рано хора та са различавали само способността на мисленето и на желанието.
към текста >>
Ако душата не би имала никаква възможност да
живее
в себе си, а би изоставена само на външните сетива, пред нея би бил светът в безкрайната времева разпростряност.
Как духовете на 18-тото столетие са търсели да доловят душата там, където тя действа творящо върху нейния образ на света, това проличава например при Хемстерхуис /17211790 г./. При него, когото Хердер считаше за един от най-великите мислители след Платон, се вижда нагледно борбата на 18-тото столетие с душевния импулс на по-новото време. Ние ще налучкаме приблизително мислите на Хемстерхуис, когато изкажем следното: Ако човешката душа би искала да разглежда света чрез нейната собствена сила, без външни сетива, пред нея би се простирал образът на света в един единствен миг. Следователно тогава душата би била безкрайна в безкрайното.
Ако душата не би имала никаква възможност да живее в себе си, а би изоставена само на външните сетива, пред нея би бил светът в безкрайната времева разпростряност.
Тогава душата, без да има съзнание за себе си, би живяла в морето на сетивната безграничност. Между тези два полюса, които никъде не се осъществяват, а разграничават като възможности душевния живот, живее действително душата: Тя прониква тяхната безкрайност с безграничността.
към текста >>
Между тези два полюса, които никъде не се осъществяват, а разграничават като възможности душевния живот,
живее
действително душата: Тя прониква тяхната безкрайност с безграничността.
При него, когото Хердер считаше за един от най-великите мислители след Платон, се вижда нагледно борбата на 18-тото столетие с душевния импулс на по-новото време. Ние ще налучкаме приблизително мислите на Хемстерхуис, когато изкажем следното: Ако човешката душа би искала да разглежда света чрез нейната собствена сила, без външни сетива, пред нея би се простирал образът на света в един единствен миг. Следователно тогава душата би била безкрайна в безкрайното. Ако душата не би имала никаква възможност да живее в себе си, а би изоставена само на външните сетива, пред нея би бил светът в безкрайната времева разпростряност. Тогава душата, без да има съзнание за себе си, би живяла в морето на сетивната безграничност.
Между тези два полюса, които никъде не се осъществяват, а разграничават като възможности душевния живот, живее действително душата: Тя прониква тяхната безкрайност с безграничността.
към текста >>
125.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Така че туй, което в него е,
живее
и тъче,
Така че туй, което в него е, живее и тъче,
към текста >>
Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само
живее
в тази невидима страна, а и властва".
За продължител на Кант в това направление беше като че ли създаден Йохан Готлиб Фихте. Той, който каза: "- Любовта към науката и особено към спекулацията, щом тя веднъж е обзела човека, така го завладява, че той не запазва никакво друго желание освен това, да се занимава в спокойствие с нея". Можем да наречем Фихте един ентусиаст на светогледа. Чрез този свой ентусиазъм той трябва да действал вълшебно върху своите съвременници и своите ученици. Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като буря, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики.
Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва".
Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота. Той на всичко поставя най-високите мащаби. Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят. Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха. Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си.
към текста >>
Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да
живее
само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха.
Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като буря, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики. Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва". Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота. Той на всичко поставя най-високите мащаби. Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят.
Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха.
Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си. Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде". "Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността. Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света. Неговата буква говори независимо от променливостта във всички епохи на всички хора, които могат да оживят тази буква и одушевени, повдигнати, облагородени до края на дните".
към текста >>
Той чувстваше зад явната външна природа една духовна природа, за него в човешката душа са възможни изживявания, чрез които тази душа
живее
не само във външната изявена природа, но и сред творческите сили.
Важното за Фихте е да намери едно разположение на душата, чрез което човешкият Аз да може да изживее себе си. Знанието за природата му се струва неподходящо да разкрие нещо за същността на Аза. От 15-тото до 18-тото столетие се явиха мислители, за които възникна въпросът: Какво може да бъде намерено в образа на природата? Гьоте чувстваше въпроса не по този начин.
Той чувстваше зад явната външна природа една духовна природа, за него в човешката душа са възможни изживявания, чрез които тази душа живее не само във външната изявена природа, но и сред творческите сили.
Гьоте търсеше идеята, която гърците търсиха, но той я търсеше не като възприемаема идея, а в едно съизживяване на мировите процеси, там, където тези процеси не са вече възприемаеми. Той търсеше в душата живота на природата. Фихте търсеше в самата душа; обаче той търсеше не там, където в душата живее природата, той търсеше съвсем непосредствено там, където душата чувствува запален своя собствен живот, безразлично с кои други процеси и същества на света се свързва този живот. С Фихте възникна един светоглед, който е насочен напълно към това, да намери един вътрешен душевен живот, който се отнася към мислителния живот на гърците както този мислителен живот се отнася към образното мислене на древните времена. В светогледа на Фихте мисълта става изживяване на Аза, както в гръцките мислители образът стана мисъл.
към текста >>
Фихте търсеше в самата душа; обаче той търсеше не там, където в душата
живее
природата, той търсеше съвсем непосредствено там, където душата чувствува запален своя собствен живот, безразлично с кои други процеси и същества на света се свързва този живот.
От 15-тото до 18-тото столетие се явиха мислители, за които възникна въпросът: Какво може да бъде намерено в образа на природата? Гьоте чувстваше въпроса не по този начин. Той чувстваше зад явната външна природа една духовна природа, за него в човешката душа са възможни изживявания, чрез които тази душа живее не само във външната изявена природа, но и сред творческите сили. Гьоте търсеше идеята, която гърците търсиха, но той я търсеше не като възприемаема идея, а в едно съизживяване на мировите процеси, там, където тези процеси не са вече възприемаеми. Той търсеше в душата живота на природата.
Фихте търсеше в самата душа; обаче той търсеше не там, където в душата живее природата, той търсеше съвсем непосредствено там, където душата чувствува запален своя собствен живот, безразлично с кои други процеси и същества на света се свързва този живот.
С Фихте възникна един светоглед, който е насочен напълно към това, да намери един вътрешен душевен живот, който се отнася към мислителния живот на гърците както този мислителен живот се отнася към образното мислене на древните времена. В светогледа на Фихте мисълта става изживяване на Аза, както в гръцките мислители образът стана мисъл. С Фихте светогледът иска да изживее себесъзнанието; с Платон и Аристотел светогледът искаше да мисли съзнанието на душата.
към текста >>
Един човек, който иска да
живее
само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот.
Шилер търсеше да реши този скрупул на съвестта по свой начин. Фактически в човека царуват две подбуди: подбудата на сетивата и подбудата на разума. Ако човек се изостави на подбудата на сетивата, той е една играчка на желанията и страстите, накратко казано на своя егоизъм. Ако се отдаде напълно на подтика на разума, тогава той е един роб на строгата повеля на този разум, на неговата неумолима логика, на него вия категорически императив.
Един човек, който иска да живее само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот.
Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта. Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение. Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония? Шилер отговаря на този въпрос с "да". Това е състоянието, в което красивото се твори и се чувства.
към текста >>
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той
живее
, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия".
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия".
Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство".
към текста >>
Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича,
живее
неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област.
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност.
Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област.
Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно. Всичко, което те вършеха, идваше от тяхното естествено мислене, чувстване и усещане. Те бяха вътрешно свързани с природата.
към текста >>
Един стремеж към познание, който, откъснат от нещата,
живее
в един отвлечен свят, за него не е най-висшето.
За Гьоте не съществуваше една истина в смисъла, че тя е нещо различно от онова, което се изявява също и в съвършеното произведение на изкуството. Това, което изкуството въплъщава с неговите технически средства: Глина, мрамор, цвят, ритъм и т.н., то е взето от същия източник на истината, от който черпи и философът, който обаче не разполага с непосредствено нагледните средства за изразяване, а единствено с мисълта, с идеята. "Поезията сочи към тайните на природата и се стреми да ги разреши чрез образа. Философията сочи към тайните на разума и се стреми да ги разреши чрез словото", казва Гьоте. Обаче разум и природа са крайна сметка за него едно неделимо единство, на тяхната основа стои същата истина.
Един стремеж към познание, който, откъснат от нещата, живее в един отвлечен свят, за него не е най-висшето.
"Най-висшето би било, човек да разбере, че всичко фактическо е вече теория". Синевата на небето ни разкрива основния закон на цветните явления. "Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията". В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене". С това той разбираше, че това мислене не се отделя от предметите, от обектите; че предметите, възприятията стоят във вътрешното проникване с мисленето, че Гьотевото мислене е същевременно едно виждане, неговото виждане същевременно едно мислене.
към текста >>
Той се издига над всичко, което го определя отвън, и
живее
изцяло от себе си.
За романтиката можем да кажем, че тя преследваше до крайните последствие Шилеровото изречение: "Човекът играе само там, където той е в пълното значение човек, и той е напълно човек там, където играе". Тя иска да направи от целия свят едно царство на художественото. Пълноразвитият човек не познава никаква друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на въображението по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения.
Той се издига над всичко, което го определя отвън, и живее изцяло от себе си.
Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично. Карл Вилхелм Фердинанд Золгер /1780-1819 г./ е дал обяснението за романтичната ирония: "Духът на художника трябва да обгърне всички направления с един поглед обзиращ всичко, и този плуващ на всичко, унищожаващ всичко поглед ние наричаме ирония".
към текста >>
Който
живее
в това настроение, не се чувства обвързан от нищо; нищо не определя насоката на неговите действия.
Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично. Карл Вилхелм Фердинанд Золгер /1780-1819 г./ е дал обяснението за романтичната ирония: "Духът на художника трябва да обгърне всички направления с един поглед обзиращ всичко, и този плуващ на всичко, унищожаващ всичко поглед ние наричаме ирония". Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, добродетел и гениалност".
Който живее в това настроение, не се чувства обвързан от нищо; нищо не определя насоката на неговите действия.
Той може "по воля да се настрои философски или филологически, критически или поетически, исторически или реторически, антически или модерно". Ироническия дух се издига над една истина, която иска да се остави обвързана от логиката; той се издига също така над един вечен, морален ред на света. Защото нищо не му казва, какво трябва да върши, освен самият той. Ироничният трябва да върши това, което му се нрави; защото неговата моралност може да бъде само етическа. Романтиците са наследници на Фихтевата мисъл за единствеността на Аза.
към текста >>
Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят,
живее
в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света.
Съществува само особеният начин на работа на човешкия дух. Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута? " Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте.
Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света.
В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си".
към текста >>
126.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Отделната човешка личност
живее
в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност.
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност.
Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
към текста >>
Хегел е една личност, която
живее
изцяло в елемента на мисленето.
Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин.
Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето.
"Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света". Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, което човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед. "Издигането на мисленето над сетивното, неговото излиза не над крайното и издигане към безкрайното, скокът, който се прави с прекъсване редовете на сетивното в свръхсетивното, всичко това е самото мислене, това преминаване е само мислене.
към текста >>
Работата на Хегел започва сега там, където сетивното мислене, научното наблюдение е стигнало до своята цел при мисълта, както тя
живее
в събесъзнанието.
Фактически животните не правят такъв скок; те остават при сетивното усещане и гледане; поради това те нямат никаква религия". Това, което човек може да изтръгне от нещата чрез мисленето, е следователно най-висшето, което се намира в тях за него. Ето защо само това може той да нарече тяхната същност. Следователно за Хегел мисълта е същността на нещата. Всяко сетивно мислене, всяко научно наблюдение на света и неговите процеси се свежда накрая до това, което човек си образува мисли върху връзката на нещата.
Работата на Хегел започва сега там, където сетивното мислене, научното наблюдение е стигнало до своята цел при мисълта, както тя живее в събесъзнанието.
Научният наблюдател разглежда природата; Хегел разглежда онова, което научният наблюдател изказва върху природата.
към текста >>
Във външната природа мисълта наистина също
живее
своя живот, но там тя протича в нещо друго; в човека тя
живее
в самата себе си.
Следователно в човешкото себесъзнание мисълта гледа самата себе си. Същността на света идва до самата себе си. Мисълта работи в другите природни създания; нейното действие не е насочено върху самата нея, а върху нещо друго. Ето защо природата съдържа мисълта; обаче в мислещия човек мисълта не само се съдържа, тя не само действа; а тя е насочена към самата себе си.
Във външната природа мисълта наистина също живее своя живот, но там тя протича в нещо друго; в човека тя живее в самата себе си.
Така Хегел целия процес на света се явява като един процес на мисълта. И всички събития на този процес се представят като предварителни степени към най-висшето събитие, което съществува: Към мислителното схващане на самата мисъл. Това събитие се разиграва в човешкото себесъзнание. Следователно мисълта работи напредвайки, за да стигне до нейната най-висша форма на изява, в която тя разбира самата себе си.
към текста >>
Така тя съизживява като собствен живот това, което мировият Дух
живее
, в който тя се е потопила.
Но след това дейността на това събесъзнание става за него една такава, в която това събесъзнание се чувства свързано с мировия Дух. Гръцкият мислител съзерцава света и това съзерцание му дава пояснение върху същността на света. По-новият мислител в лицето на Хегел иска да се вживее в творящия свят, да се пренесе в него; тогава той вярва, че открива самия себе си в този свят и оставя де се изрази чрез него това, което Духът на света изговаря като своя същност, при което тази същност на мировия Дух присъства живо в себесъзнанието. Това, което Платон е сред гръцкия свят, това е Хегел сред по-новия свят. Платон издига съзерцаващия поглед на духа до идейния свят и чрез този съзерцаващ поглед се стреми да схване тайната на душата; Хегел прави душата да се потопи в мировия Дух и после, след като се е потопила, той е кара да разгърне своя вътрешен живот.
Така тя съизживява като собствен живот това, което мировият Дух живее, в който тя се е потопила.
към текста >>
В това последната мисълта не
живее
още като чиста мисъл, а в образа, в символа.
Философията съдържа мисълта в нейната съвършено чиста форма, в нейната първична същност. Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото. Между изкуството и философията стои религията.
В това последната мисълта не живее още като чиста мисъл, а в образа, в символа.
Този е случаят и при изкуството; обаче при него образът е такъв, че той е зает отвъншното възприятие; в образите на религията са одухотворени.
към текста >>
127.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да
живее
в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време.
За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата. Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот. За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят философски дух. Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката. "За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета".
Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време.
Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време. Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време. Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с градския живот.
към текста >>
Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да
живее
старата вяра в отвъдния свят.
Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия. Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии. Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот. Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция.
Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят.
"Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо. Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката".
към текста >>
Едно чувство на този факт
живее
през 19-то столетие на една личност като импулс.
В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта.
Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс.
Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед. И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество. Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която намира своето разгръщане в течение на историческото развитие.
към текста >>
" в действителност никакво мислене не може да стигне до това, което
живее
като Аз в мене.
Защото всичко, от което той трябва да бъде зависим, той трябва първо сам да го създаде. Той трябва да вземе от себе си нещо, за да го постави като "признаци" над себе си. "Човече, нещо не е ред в главата ти; дъската ти хлопа! Ти си въобразяваш велики неща и си рисуваш цял един свят от богове, който уж съществува за тебе, един свят на духове, към който уж си призван, един идеал, който ти прави знак. Ти имаш една фикс идея!
" в действителност никакво мислене не може да стигне до това, което живее като Аз в мене.
Аз мога да стигна с моето мислене до всичко, само пред моя Аз трябва да спра. Него аз не мога да мисля, него мога само да го изживявам. Аз не съм воля; аз не съм идея, също както не съм и образ и подобие на едно Божество. Всички други неща аз си ги правя разбираеми чрез мисленето. Но Аза аз го живея.
към текста >>
128.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
И черпейки от този първоизточник и изпълвайки се от него с мисли, тя
живее
в нейната истинска същност и същевременно в същността на природата.
Да изживее себе си мисълта, това според мнението на Хегел и неговия смисъл трябва да даде на човешката душа съзнанието, че се намира при нейния истински извор.
И черпейки от този първоизточник и изпълвайки се от него с мисли, тя живее в нейната истинска същност и същевременно в същността на природата.
Защото тази природа е също така откровение на мисълта както и самата душа. През явленията на природата светът на мислите гледа душата; и душата обхваща в себе си силата на мисълта, така че знае себе си едно с всеки процес на света. Душата вижда своето тясно себесъзнание разширено чрез това, че в нея самият свят гледа себе си със знание. С това душата престава да се счита само като това, което е обхванато в преходното сетивно тяло между раждането и смъртта; в нея знае себе си непреходният, несвързан и необвързан от никакви ограничения дух, и тя знае за себе си, че е едно с този дух, свързана в неразривно единство с него.
към текста >>
Такова едно задоволство
живее
фактически например в многобройните съчинения на Карл Розенкранщ.
Нека се пренесем в една човешка душа, която може да отиде с идейното направление на Хегел така далеч, защото да счита, че изживява присъствието на мисълта в съзнанието така, както самият Хегел; тогава ние ще почувстваме, как в една такава душа загадъчни въпроси съществуващи от стотици години се явяват поставени в една светлина, която може да задоволи до най-висока степен питащия.
Такова едно задоволство живее фактически например в многобройните съчинения на Карл Розенкранщ.
Който да остави да действат върху него тези съчинения /между другите "Система на философията 1850 г.; "Психология" 1844 г.; "Критически обяснения на Хегеловата философия" 1851 г./, той се вижда застанал пред една личност, която вярва да е намерила в идеите на Хегел това, което може да постави човешката душа в едно задоволяващо я познавателно отношение към света. В това отношение Розенкранщ може да бъде считан като знаменит, защото в подробности той не е един сляп подражател на Хегел, а защото в него живее един дух, който има съзнанието: В становището на Хегел към света и към човека се крие възможността да се даде здравата основа на един светоглед.
към текста >>
В това отношение Розенкранщ може да бъде считан като знаменит, защото в подробности той не е един сляп подражател на Хегел, а защото в него
живее
един дух, който има съзнанието: В становището на Хегел към света и към човека се крие възможността да се даде здравата основа на един светоглед.
Нека се пренесем в една човешка душа, която може да отиде с идейното направление на Хегел така далеч, защото да счита, че изживява присъствието на мисълта в съзнанието така, както самият Хегел; тогава ние ще почувстваме, как в една такава душа загадъчни въпроси съществуващи от стотици години се явяват поставени в една светлина, която може да задоволи до най-висока степен питащия. Такова едно задоволство живее фактически например в многобройните съчинения на Карл Розенкранщ. Който да остави да действат върху него тези съчинения /между другите "Система на философията 1850 г.; "Психология" 1844 г.; "Критически обяснения на Хегеловата философия" 1851 г./, той се вижда застанал пред една личност, която вярва да е намерила в идеите на Хегел това, което може да постави човешката душа в едно задоволяващо я познавателно отношение към света.
В това отношение Розенкранщ може да бъде считан като знаменит, защото в подробности той не е един сляп подражател на Хегел, а защото в него живее един дух, който има съзнанието: В становището на Хегел към света и към човека се крие възможността да се даде здравата основа на един светоглед.
към текста >>
Тя се откъсва от това битие на природата, намира се след това отделена в мисълта, но накрая вижда, че заедно с истинската същност на природата в мисълта тя е обхванала също и своята собствена истинска същност като същност на живия дух, когато
живее
и тъче като един член на този дух.
Четвъртият главен въпрос на философията, този за същността на душата и за нейните съдби изглежда, че намира в смисъла на Хегел отговор по задоволителен начин чрез истинския ход на изживяването на мисълта. Душата намира първо себе си свързана с природата; в тази връзка тя още не познава своята истинска същност.
Тя се откъсва от това битие на природата, намира се след това отделена в мисълта, но накрая вижда, че заедно с истинската същност на природата в мисълта тя е обхванала също и своята собствена истинска същност като същност на живия дух, когато живее и тъче като един член на този дух.
към текста >>
В проследяването на тази мисъл на Лесинг можем да говорим за това, че след физическата смърт душата прекарва една форма на съществуване в един свят, който се намира вън от онзи, в който човекът
живее
, възприема, мисли в тялото и че след съответното време на едно такова чисто духовно изживяване тя преминава в един нов земен живот.
Ако човек сериозно вземе този Космос от мисли, тогава по отношение на него се заличава индивидуалният душевен живот на човека. Човек трябва да се откаже да обясни и разбере този самостоятелен душевен живот; той трябва да каже: - Не индивидуалното изживяване има пълно значение в душата, а нейното съдържание във всеобщия свят на мислите. И така казва всъщност Хегеловият светоглед. За да го познаем в това отношение, нека го сравним с това, което стоеше пред погледа на Лесинг, когато той замисли идеята за неговото "Възпитание на човешкия род". Той питаше за едно значение на отделната човешка душа простиращо се над живота, който е затворен между раждането и смъртта.
В проследяването на тази мисъл на Лесинг можем да говорим за това, че след физическата смърт душата прекарва една форма на съществуване в един свят, който се намира вън от онзи, в който човекът живее, възприема, мисли в тялото и че след съответното време на едно такова чисто духовно изживяване тя преминава в един нов земен живот.
С това се посочва на един свят, с който човешката душа е свързана като отделно, индивидуално същество. Към този свят се вижда тя насочена, когато търси своята истинска същност. Щом си представим тази душа освободена от нейната връзка с телесното съществуване, ние трябва да си я представим в този свят. Напротив за Хегел животът на душата протича във всеобщия мислов процес първо на историческото развитие, след това се влива в общия духовно-мисловен миров процес. В неговия смисъл загадката на душата се разрешава, като се остави невзето под внимание всичко индивидуално в душата.
към текста >>
Как може да се
живее
с мисълта?
Как може да се живее с мисълта?
Този беше великият загадъчен въпрос на по-новото развитие на светогледа. Този въпрос възникна от развитието на това, което се яви в гръцката философия от оживяването на мисълта и от даденото с това откъсване на душата от външното съществуване. Хегел се опита сега да постави пред душата целия обсег на изживяването на мисълта, да държи пред нея един вид всичко, което тя може да извлече от своите глъбини като мисъл. По отношение на това изживяване на мисълта той изисква сега от душата: Познай себе си в твоята най-дълбока същина в това изживяване, чувствай се в него като в твоя най-дълбока основа.
към текста >>
Само че Трокслер не стига до там, да схване мисълта като жив зародиш на познанието и оставяйки този зародиш на познанието да
живее
в душата да може да оправдае индивидуалните душевни членове душа и дух по един действителен начин чрез познанието.
Той иска да знае същността на човека разрешена не в един идеен свят, а се стреми да схване "човека в човека", като "индивидуална и безсмъртна личност". Трокслер иска за знае човешката природа закотвена в един свят, който не е само мисъл; ето защо той обръща вниманието на това, че може да се говори за нещо в човека, което свързва човека с един свят намиращ се над сетивния свят и който не е само мисъл. "Още по-рано философите са различавали едно тънко, възвишено душевно тяло, различно от физическото, или са приемали в този смисъл една обвивка на духа, една душа, която има на себе си един образ на тялото и която за тях беше вътрешният по-висш човек". Самият Трокслер раздели човека на тяло, живот, душа и дух. С това той обръща вниманието на душата така, че с тялото и живота тя се намира във физическия сетивен свят, а с душата и духа прониква в свръхсетивния свят така, че се корени в този свят като индивидуално същество и действа индивидуално не само в сетивния свят, обаче в духовния свят се изгубва във всеобщността на мисълта.
Само че Трокслер не стига до там, да схване мисълта като жив зародиш на познанието и оставяйки този зародиш на познанието да живее в душата да може да оправдае индивидуалните душевни членове душа и дух по един действителен начин чрез познанието.
Той не предчувстваше, че в нейния живот мисълта може да израсне до това, което може да бъде наречено индивидуален живот на душата; а може да говори върху тази индивидуална същност на душата само от едно предчувствие. Трокслер не можеше да стигне до нещо друга освен до едно предчувствие за тези отношения, защото той беше зависим от твърде положително-догматически религиозни предпоставки. Но понеже имаше един широк поглед върху науката на неговото време и едно дълбоко проникновение в хода на развитието на светогледния живот, неговото отхвърляне на философията на Хегел може да се счита като произхождащо нещо повече от една лична антипатия. То може да се счита като израз на това, което може да се изнесе срещу Хегел от настроението на самата Хегелова епоха. Така трябва да разбираме нещата, когато Трокслер казва: "Хегел доведе спекулацията до най-висока степен на нейното развитие и именно чрез това той я унищожи.
към текста >>
Когато Гьоте се стремеше да добие от "прарастението" една такава представа, че можеше да
живее
вътрешно с тази представа и да направи да произлязат от нея мислено такива специални растителни форми, които са жизнено възможни, той показа, че се стреми към едно оживяване на мислите в душата.
Който разбира, че в историческия ход на развитието на човечеството съдействат сили по-дълбоки от тези, които се явяват на повърхността, той ще открие за развитието на светогледите нещо знаменателно в начина, как материализмът на 19-тото столетие стои по отношение на раждането на хегеловата философия. В мислите на Гьоте се намираха зародишите за едно напредване на философията, които бяха използвани само твърде недостатъчно от Хегел.
Когато Гьоте се стремеше да добие от "прарастението" една такава представа, че можеше да живее вътрешно с тази представа и да направи да произлязат от нея мислено такива специални растителни форми, които са жизнено възможни, той показа, че се стреми към едно оживяване на мислите в душата.
Той стоеше пред навлизането на мисълта в едно живо развитие на тази мисъл, докато Хегел спря при мисълта. В душевното съжителство с оживялата мисъл, към което се стремеше Гьоте, хората биха имали едно духовно изживяване, което би искало да познае духа и в материята; те нямаха едно такова изживяване в "чистата мисъл". Така развитието на света беше поставено пред едно сурово изпитание. Според по-дълбоките исторически импулси новото време се стремеше към това, не само да изживява мисли, а да намери за себесъзнателния Аз една такава представа, чрез която човек може да си каже: Този Аз стои здраво в сградата на света. Благодарение на това, че хората си го представяха като резултат на материалните процеси, те биха постигнали това разбираем за епохата начин.
към текста >>
129.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
от този животински вид се е развило всичко, което днес
живее
като разнообразни форми между полипите, сюнгерите и човека.
Тази форма има само кожа, уста и стомах. Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория. Гаструлната форма е едно наследство, което животните са получили от тяхната прадедна форма. Съществувала е вероятно една загинала преди милиони години животинска форма, един животински вид, гастреа, който е бил подобно устроен както живеещите и днес нисши растения-животни: Сюнгери, полипите и т.н.
от този животински вид се е развило всичко, което днес живее като разнообразни форми между полипите, сюнгерите и човека.
Всички тези животни повтарят в течение на тяхното зародишно развитие тази родово форма.
към текста >>
Изглежда той вярва, че на един такъв принцип хората могат да попречат твърде много той да
живее
.
Такива духове обръщаха с голямо усърдие вниманието на онези точки, при които Хекеловото схващане изглеждаше опровергано от самите факти. И тези духове имаха силни привърженици в известен брой природоизследователи, които, изхождайки от едно странно пристрастие, използваха своето познание на фактите, за да подчертават непрестанно, къде опитът не е още достатъчен, за да бъдат направени Хекеловите изводи. Типичният представител и същевременно най-изразителният застъпник на това становище на природоизследователите е Рудолф Вирхов. Можем да охарактеризираме противоположността Хекел и Вирхов приблизително така: Хекел се доверява на вътрешната последователност на природата, за която Гьоте счита, че тя утешава по отношение на непоследователността /нелогичността/ на хората, и си казва: Щом един принцип на природата се е оказал правилен за определени случаи и ни липсва опитът да докажем неговата правилност за други случаи, не съществува никакво основание да обвържем напредъка на нашето познание; това, което опитът още ни отказва, той може да ни го донесе утре. Вирхов е на друго мнение: Той иска, защото един обширен принцип да завладее колкото е възможно по-малка почва.
Изглежда той вярва, че на един такъв принцип хората могат да попречат твърде много той да живее.
Противоположността се изостри силно при тези двама духове на 15-тото събрание на германските природоизследователи и лекари през септември 1877 година. Хекел държа една лекция върху "Днешната еволюционна теория във връзка с цялата наука".
към текста >>
Хекел
живее
напълно в идеята и взема от света на естественонаучните факти само толкова, колкото се нуждае за илюстриране на своя идеален образ на света.
Когато сравним Хекел с Хекел, ние получаваме в резки черти разликата на светогледните интереси в двете половини на 19-тото столетие.
Хекел живее напълно в идеята и взема от света на естественонаучните факти само толкова, колкото се нуждае за илюстриране на своя идеален образ на света.
Хекел се корени с всички нишки на своето битие в света на фактите и от този свят той извлича само онзи сбор от идеи, към който той тласка. Хекел постоянно се стреми да покаже, как всички същества работят към това, да постигнат накрая върха на тяхното развитие в човешкия дух; Хекел непрестанно се стреми да докаже, как най-сложните човешки действия сочат назад към най-простите произходи на съществуването. Хекел обяснява природата от духа; Хекел извежда духа от природата. Ето защо можем да говорим за едно обръщане на посоката на мисленето в течение на 19-тото столетие. Щраус, Фойербах и други бяха тези, които въведоха това обръщане в германския духовен живот; новото направление намери в материализма един предварителен израз, един краен израз, а в Хекеловия свят на мислите то намери един методически научен израз.
към текста >>
130.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Всеки орган на едно същество се е родил чрез това, че съответното същество се е приспособило към условията, при които то
живее
.
Спенсер си представя процеса на познанието на естественонаучен начин.
Всеки орган на едно същество се е родил чрез това, че съответното същество се е приспособило към условията, при които то живее.
Към човешките условия на живот принадлежи това, че човекът се ориентира в света мислейки. Неговият орган на познанието се ражда чрез приспособяване на неговия мислителен живот към условията на външния свят. Когато човек изказва нещо върху една вещ или един процес, това не означава нищо друго, освен че той се приспособява към заобикалящия свят. Всички истини са се родили по този път на приспособяването. Обаче това, което се добива чрез приспособяването, може да се предаде по наследство на потомците.
към текста >>
Нали през време на сън душата не
живее
съзнателно.
И формата на това търсене е такава, каквато тя трябваше да бъде обусловена от новите естественонаучни представи. Ние се приближаваме до основния характер на тези представи, когато се придържаме към понятието "съзнание". Това понятие се е вляло ясно в новия светогледен живот едва от Декарт насам. По-рано философите се придържаха към понятието "душа" като такава. Че душата проявява само една част от нейния живот в съзнателните за нея явления, на това се е обръщало по-малко внимание.
Нали през време на сън душата не живее съзнателно.
Следователно спрямо съзнателния живот нейната същност трябва да се състои в по-дълбоки сили, които тя извлича от основата на тази същност и ги довежда до съзнанието само при будно състояние. Обаче колкото повече се стигна дотам, да се пита за оправданието и стойността на познанието на основата на ясни представи, толкова повече хората стигнаха до положението да чувствуват, че душата намира най-сигурното от всяко познание тогава, когато тя не излиза над себе си и не навлиза в самата себе си по-дълбоко, отколкото достига съзнанието. Считаше се: Може всичко останало да бъде несъзнателно; това, което е в съзнанието, то като такова поне е сигурно. Може къщата, покрай която минавам, да не съществува извън мене; че образът на тази къща живее сега в моето съзнание: Това аз мога да твърдя. Обаче щом насочим вниманието върху съзнанието, не може да не стане така, че понятието за Аза да се срасне заедно с това за съзнанието.
към текста >>
Може къщата, покрай която минавам, да не съществува извън мене; че образът на тази къща
живее
сега в моето съзнание: Това аз мога да твърдя.
Че душата проявява само една част от нейния живот в съзнателните за нея явления, на това се е обръщало по-малко внимание. Нали през време на сън душата не живее съзнателно. Следователно спрямо съзнателния живот нейната същност трябва да се състои в по-дълбоки сили, които тя извлича от основата на тази същност и ги довежда до съзнанието само при будно състояние. Обаче колкото повече се стигна дотам, да се пита за оправданието и стойността на познанието на основата на ясни представи, толкова повече хората стигнаха до положението да чувствуват, че душата намира най-сигурното от всяко познание тогава, когато тя не излиза над себе си и не навлиза в самата себе си по-дълбоко, отколкото достига съзнанието. Считаше се: Може всичко останало да бъде несъзнателно; това, което е в съзнанието, то като такова поне е сигурно.
Може къщата, покрай която минавам, да не съществува извън мене; че образът на тази къща живее сега в моето съзнание: Това аз мога да твърдя.
Обаче щом насочим вниманието върху съзнанието, не може да не стане така, че понятието за Аза да се срасне заедно с това за съзнанието. Може "Азът" да бъде вън от съзнанието каквото и да е същества: Доколкото, до където стига съзнанието, дотам можем ние да си представим областта на "Аза". Но въпреки това не може да се отрече, че за сетивния образ на света, който стои пред душата, може да се каже: Този образ на света се ражда чрез впечатлението, който светът прави върху човека. Обаче щом се хванем здраво за това изказване, ние не можем да се освободим лесно от него. Защото под него се промъква съждението: Процесите на света са причина; това, което се представя в съзнанието, е следствие.
към текста >>
Когато мисълта започва да
живее
нейния собствен живот, тя откъсва Аза от неговия субективен живот.
Тази интелектуална, остроумна създадена илюзия не може да бъде разрушена дотогава, щом веднъж е образувана, докато "Азът" не намери в самия себе си нещо, за което да знае, че, въпреки че е изобразено в съзнанието, то има своята същност вън от субективното съзнание. Азът трябва да се чувства докоснат вън от сетивното съзнание от същности, които гарантират своето битие чрез самите себе си. Той трябва да намери в себе си нещо, което го извежда вън от неговото себе. Това, което бе казано за оживяването на мисълта, може да произведе подобно нещо. Когато Азът е изживял мисълта само в себе си, той се чувства с нея в самия себе си.
Когато мисълта започва да живее нейния собствен живот, тя откъсва Аза от неговия субективен живот.
Извършва се един процес, който Азът изживява наистина субективно, обаче който въпреки това е обективен в неговата природа и който откъсва "Аза" от всичко онова, което той може да чувства само като субективно. вижда се, че също и представите, за които светът става илюзия, се стремят към целта, която се намира в по-нататъшното развитие на Хегеловия образ на света до оживялата мисъл. Тези представи приемат такава форма, каквато трябва да добие образът на светогледа, който е тласкан несъзнателно от вложени в тази цел импулс, обаче въпреки това няма силата да се добере чрез борба до тази цел. Тази цел царува в подосновите на новото развитие на светогледите. На светогледите, които се явяват, липсва силата да проникнат до нея.
към текста >>
131.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието,
живее
изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен".
Редица мислители положиха усилия, изхождайки от изходните точки на Кант да стигнат да някаква цел. Най-забележителните между тях са Харман Коен /роден в 1842 г./, Ото Либман /роден в 1840 т./, Вилхелм Винделбенд /роден в 1848 г./, Йоханес Фолкелт /роден в 1848 г./, Бенно Ердман /роден в 1851 г./. В писанията на тези мислители можем да намерим много остроумие. Извършена е била огромна работа, за да бъде изследвана природата и значението на човешката познавателна способност.
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен".
/Фолкелт, Относно възможността на метафизиката. Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето.
към текста >>
132.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
"Човекът" казва Фехнер в неговата "Книжка за живота след смъртта" не
живее
на Земята веднъж, а три пъти.
Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа. /виж по-горе стр. 20/. Това, което при Лотце е една душевна заложба, при Фехнер то се явява като резултат на една богато развита фантазия, която действува така, че от едно логическо схващане на нещата тя непрестанно води до едно пълно с поезия тълкуване на същите. Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време. За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта.
"Човекът" казва Фехнер в неговата "Книжка за живота след смъртта" не живее на Земята веднъж, а три пъти.
Първата степен на неговия живот е един непрекъснат сън, втората една смяна между сън и будност. Третата е една вечна будност. Но първата степен човек живее самотен в тъмнина; на втората той живее в общество и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-висш живот воден в най-висшия дух и той гледа в същността на ограничените неща. На първата степен тялото се развива от зародиша и си създава своите органи за втората, на втората от зародиша се развива духът и си създава нови органи за третата; на третата степен се развива божественият зародиш, който се намира във всеки човешки дух и още тук сочи нагоре към едни тъмен за нас, но не за духа на третата степен светъл като ден отвъден свят чрез предчувствие, вяра, чувство и инстинкт на гения, свят намиращ се над човека. Преходът от първата степен до втората на живота се нарича раждане; преходът от втората към третата се нарича смърт".
към текста >>
Но първата степен човек
живее
самотен в тъмнина; на втората той
живее
в общество и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-висш живот воден в най-висшия дух и той гледа в същността на ограничените неща.
Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време. За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта. "Човекът" казва Фехнер в неговата "Книжка за живота след смъртта" не живее на Земята веднъж, а три пъти. Първата степен на неговия живот е един непрекъснат сън, втората една смяна между сън и будност. Третата е една вечна будност.
Но първата степен човек живее самотен в тъмнина; на втората той живее в общество и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-висш живот воден в най-висшия дух и той гледа в същността на ограничените неща.
На първата степен тялото се развива от зародиша и си създава своите органи за втората, на втората от зародиша се развива духът и си създава нови органи за третата; на третата степен се развива божественият зародиш, който се намира във всеки човешки дух и още тук сочи нагоре към едни тъмен за нас, но не за духа на третата степен светъл като ден отвъден свят чрез предчувствие, вяра, чувство и инстинкт на гения, свят намиращ се над човека. Преходът от първата степен до втората на живота се нарича раждане; преходът от втората към третата се нарича смърт".
към текста >>
С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да
живее
всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света.
Тя е така много убедена от това, че живият, притежаващ самия себе си и вкусващ се Аз е неопровержимото предварително условие и единствено възможното отечество на доброто и на всички добрини, така много изпълнена от тихото пренебрегване на всяко привидно неживо съществуване, че ние намираме начинаещата религия постоянно заета в нейните образуващи митове начала заета с това, да преобрази природната действителност в духовна, напротив тя никога не е чувствувала нуждата да припише духовния живот на една сляпа действителност като неговата по-здрава основа". И Лотце облича своето собствено чувство по отношение нещата на природата в думите: "Аз не познавам мъртвите маси, за които вие говорите; за мене всеки живот и движение, а също покой и смърт е само една смътна преходна илюзия на неспиращото вътрешно тъкане". И щом природните процеси, както те се явяват на наблюдението, са само една такава смътна преходна илюзия, тогава също и тяхната най-дълбока същност не може да се търси в тази стояща пред наблюдението закономерност, а в "неспирното тъкане" на одушевяващата ги обща Личност, в техните намерения и цели. Ето защо Лотце си представя, че във всяко природно действие се изразява една морална цел поста вена от една личност, към която светът се стреми. Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света.
С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света.
Че този принцип не позволява никакво друго приложение в човешките ръце, едва ли е нужно да споменаваме това; ние положително не познаваме заслугите, които могат да спечелят на едно същество претенцията за вечно съществуване, нито недостатъците, които го лишават от тези претенция". /Три книги на метафизиката, параграф 245/. Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер. При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло.
към текста >>
Че всичко, което
живее
, иска да
живее
, да
живее
при всички обстоятелства, да
живее
на всяка цена, този е великият факт и спрямо този факт всяко доктринерно при казване е безсилно".
"Главното не е, дали хората са прави, че всичките, с извънредно малко изключение, искат да живеят, да живеят на всяка цена, независимо от това, дали им върви добре или зле. Главното е, че те искат това, а това не може никак да се отрече. Въпреки това докторинерните песимисти не държат сметка за този решаващ факт. Те винаги преценяват само в учени обяснения удоволствието и неудоволствието, които животът ги носи със себе си в отделните случаи, съпоставят ги чрез ума едно с друго; обаче тъй като удоволствието и неудоволствието са въпрос на чувството, тогава чувството е това, което трябва да направи равносметката между удоволствието и неудоволствието окончателно и решаващо, а не умът. И тази равносметка показва за цялото човечество, даже можем да кажем за всичко, което има живот, един превес в полза на удоволствието в съществуването.
Че всичко, което живее, иска да живее, да живее при всички обстоятелства, да живее на всяка цена, този е великият факт и спрямо този факт всяко доктринерно при казване е безсилно".
Следователно пред душата на Хамерлинг стои мисълта: В глъбините на душата съществува нещо, което е свързано с едно съществуване и което изразява същността на душата по-вярно отколкото съжденията, които говорят за стойността на живота под тежестта на новия естественонаучен начин на мислене. Бихме искали да кажем, че Хамерлинг предчувства в глъбините на душата един духовен център на тежестта, който затвърдява себесъзнателния Аз в мировия живот. Ето защо той би искал да вижда в този Аз нещо, което гарантира неговото съществуване повече отколкото мислителните построения на философите на новото време. Той вижда една главна грешка на новите светогледи в мнението: "Че в новата философия се критикарства така много за Аза", и би искал да обясни това "от страх пред една душа, пред едно душевно битие или даже пред нещо душевно". Хамерлинг посочва пълнозначителното това, за което се касае: "В мисълта за Аза играят вътре моменти на чувството... Това, което духът не е изживял, той не е способен също да го мисли..." За Хамеринг всеки по-висш светоглед зависи от това, да бъде чувствано самото мислене, да бъде то изживявано.
към текста >>
133.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Как може да се
живее
, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество.
Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба. Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване. Ницше застава срещу светогледите на втората половина на 19-тото столетие. И става негова съдба, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа. Светогледният живот в Ницше не теоретично, а с влагането на цялата негова индивидуалност така, че той бе завладян от характерни светогледи на новото време и трябваше да проникне в решението на жизнените проблеми с цялото си лично съществуване.
Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество.
Други мислят философията; Ницше трябваше да изживее философията. В Ницше новият светогледен живот се превръща в личност. За наблюдателя светогледите на другите мислители се явяват така, че в него възникват представите: това е едностранчиво, това е неправилно и т.н.; при Ницше този наблюдател се вижда застанал в живота на светогледа в едно друго човешко същество; и той вижда, че това човешко същество става здраво чрез една идея, страдащо чрез друга. Тази е причината, поради която Ницше става все повече поет в своето излагане на светогледа. Тази също е причината, поради която онзи, който не иска да се сближи с това изложение като философия, може винаги да му се удивлява заради неговата поетическа сила.
към текста >>
Тази воля
живее
в Ницше; и той приема в себе си философските идеи, разпалва ги със своята волева природа и представя след това нещо ново: Един живот, в който пулсират носената от волята идея, просветлената от идеята воля.
За наблюдателя светогледите на другите мислители се явяват така, че в него възникват представите: това е едностранчиво, това е неправилно и т.н.; при Ницше този наблюдател се вижда застанал в живота на светогледа в едно друго човешко същество; и той вижда, че това човешко същество става здраво чрез една идея, страдащо чрез друга. Тази е причината, поради която Ницше става все повече поет в своето излагане на светогледа. Тази също е причината, поради която онзи, който не иска да се сближи с това изложение като философия, може винаги да му се удивлява заради неговата поетическа сила. Колко различен е тонът, който се влива чрез Ницше в новото светогледно развитие, от този на Хамерлинг, Вундт, даже и на Шопенхауер! Тези последните търсят чрез разглеждане на нещата основата на съществуването и стигат до волята, която намират в глъбините на човешката душа.
Тази воля живее в Ницше; и той приема в себе си философските идеи, разпалва ги със своята волева природа и представя след това нещо ново: Един живот, в който пулсират носената от волята идея, просветлената от идеята воля.
Така стана чрез Ницше в неговия първи творчески период, който започна с "Раждането на трагедията" /1870 г./, и се изяви в неговите ненавременни четири разглеждания /Давид Щраус, последователя и еснафът; Относно ползата и вредата от историята; Шопенхауер като възпитател; Рихард Вагнер Байройт/.
към текста >>
При Гьоте излезе наяве дълбокият импулс на по-новия светогледен живот; той чувстваше, че в себесъзнателния Аз идеята така оживява, щото с оживената идея този Аз може да знае, че се намира в мировото съществуване; при Ницше съществува стремежът да направи човека да се почувства, че
живее
над себе си; той чувства, че в това, което е било само създаде но във вътрешността, трябва да се разкрие смисълът на живота.
Истината е само средство към целта "сила". "Погрешността на една съждение не е още никакво възражение против съждението". Важното не е това, дали едно съждение е истинно, а "доколко то поощрява живота, подържа живота, подържа вида, може би възпитава вида". "Повечето мислене на философа е тайно направлявано чрез неговите инстинкти и е принудено да върви в определени пътища". Светогледът на Ницше е лично чувстване, той е като индивидуално изживяване и съдба.
При Гьоте излезе наяве дълбокият импулс на по-новия светогледен живот; той чувстваше, че в себесъзнателния Аз идеята така оживява, щото с оживената идея този Аз може да знае, че се намира в мировото съществуване; при Ницше съществува стремежът да направи човека да се почувства, че живее над себе си; той чувства, че в това, което е било само създаде но във вътрешността, трябва да се разкрие смисълът на живота.
Въпреки това той не прониква живо до това, което се ражда в човека над човека като смисъл на живота. Той възпява по величествен начин свръхчовека; но не му дава форма, не го изгражда; той чувства неговото тъчащо съществуване, обаче не го вижда. Ницше говори за едно "вечно възвръщане", обаче не описва това, което се връща отново. Говори за повишение на живота чрез волята на сила; но формата на повишения живот, къде се намира тя описана? Ницше говори за нещо, което трябва да се намира в неизвестното; но се задоволява само с това, да посочи към неизвестното; и при Ницше развитите в себесъзнателния Аз сили не достигат, за да бъде създадено нагледно това, за което той знае, че то тъче и вее в човешката природа.
към текста >>
Така тя
живее
един вид с мисълта и трябва да и зададе въпроса: Как ще ме доведеш ти отново до един елемент, в който аз действително ще мога да се чувствам като подслонена в мировото цяло?
Анри Бергсон се опитва да проникне до същността на себесъзнателния Аз по един друг път така, че при това проникване естественонаучният начин на мислене не става пречка. Чрез развитието на светогледите от гръцката епоха до настоящето време самата същност на мисленето се е превърнала в една мирова загадка. Мисълта е извадила човешката душа от мировото цяло.
Така тя живее един вид с мисълта и трябва да и зададе въпроса: Как ще ме доведеш ти отново до един елемент, в който аз действително ще мога да се чувствам като подслонена в мировото цяло?
Бергсон разглежда научното мислене. Той не намира в него силата, чрез която то би искало, така да се каже, да се издигне до една истинска действителност. Мислещата душа стои срещу действителността и добива от нея мислови образ. Тя съединява тези образи. Обаче това, което добива, не стои вътре в действителността; то стои вън от нея.
към текста >>
Не, когато човекът изживява себе си като душевно същество в самото себе си, той стои в елемента на живота, който
живее
в съществата и който в него съзерцава самия себе си познавайки.
Така изглежда, че новата философия се обръща в лицето на Бергсон към нейната изисквана от времето задача, към задълбочаването и изживяването на себесъзнателния Аз; обаче тя прави тази стъпка, като постановява безсилието на мисълта. Там, където Азът би трябвало да изживява себе си в своята същност, той не може да извърши нищо с мисленето. Така е също за Бергсон и с изследването на живота. Това, което действува в развитието на живите същества, което поставя тези същества в една поредица от несъвършеното до съвършеното, не е достъпно на познанието чрез мислителното разглеждане на живите същества, така както те застават пред човека в тяхната форма.
Не, когато човекът изживява себе си като душевно същество в самото себе си, той стои в елемента на живота, който живее в съществата и който в него съзерцава самия себе си познавайки.
Този елемент на живота е трябвало първо да се излее в безбройните форми, за да се подготви чрез това изливане на онова, което той е станал в човека. Устремът на живота, който в човека се издига до мислещото същество, е вече налице, когато се изявява в най-простото живо същество; тогава той така се е изразходвал в създаването на живите същества, че при изявата в човека му е останала само една част от неговата цяла същност, без съмнение онази, която се изявява като плод на цялото предидущо творчество на живота. Така същността на човека съществува преди всички други живи същества; обаче тя може да се прояви като човек едва тогава, когато е отхвърлила от себе си другите форми на живота, които след това човекът може да наблюдава само отвън, той самият като една форма между тези форми. Бергсон иска да оживи резултатите на естествената наука от своето интуитивно познание така, че да може да каже: "Всичко става така, като че едно неопределено и волящо същество, няма значение дали ще го наречем човек или свръхчовек, се е стремило към усложнение и е постигнало това усложнение благодарение на това, че в пътя към тази цел е загубило една част от неговата същност. Тези загуби са това, което представлява останалото животинско царство, а също и растителния свят; това дотолкова, доколкото те означават нещо положително, нещо освободено от случайностите на развитието".
към текста >>
Възгледът на Дилтей е, че с това, което
живее
в душата на човека под формата на мисли, на представи, човек не може да стигне до една сигурност, дали на това, което сетивата възприемат, отговаря една действителна, независима от човека същност.
Забележителни в това търсене и в този стремеж на новото време са усилията на Вилхелм Дилтей /1833-1911 г./. В съчинения като "Въведение в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като философски загадки върху новото светогледно развитие. Обаче понеже изложението на Дилтей е направено в приетата днес учена изразна форма, това пречи, защото това, което имаше да каже, да произведе едно всеобщо впечатление.
Възгледът на Дилтей е, че с това, което живее в душата на човека под формата на мисли, на представи, човек не може да стигне до една сигурност, дали на това, което сетивата възприемат, отговаря една действителна, независима от човека същност.
Всичко, което има форма на мисли, на представи, на сетивни усещания с образ; и светът, който заобикаля човека, би искал да бъде един сън от образи на неговото собствено същество, без да има независима действителност, ако той би заставен да вижда действителността само чрез такива образи. Но в душата се изявяват не само тези образи. В нея се изявява една жизнена връзка във воля, стремеж, чувство, която изхожда от нея когато тя чувства самата себе си в тази връзка, чиято действителност тя не трябва да познае само чрез мислително познание, а чрез непосредствено изживяване. Проявявайки воля и чувствайки душата изживява самата себе си като действителност. Все пак, ако би изживявала самата себе си само така, тя би трябвало да вярва, че нейната действителност е единствената в света.
към текста >>
Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз"
живее
не само "Азът", а и самият външен свят.
"Азът", който както показа разгледаната в настоящата книга история на развитието на философските мирови загадки се е откъснал от света, иска отново да намери пътя обратно към света в своето същество, което е станало самотно за собственото му разглеждане. Дилтей счита, че този път не може да бъде намерен, като човек си казва: Душата изживява образи /мисли, представи, усещания/, и тъй като тези образи се явяват в съзнанието, те трябва да имат своята причина в един единствен действителен външен свят. Според мнението на Дилтей, едно такова заключение не би ни дало никакво право да говорим за един действителен външен свят. Защото това заключение е направено вътре в душата, съгласно нуждите на тази душа; и нищо не гарантира, че това, за което душата вярва според нейните нужди, действително съществува във външния свят. Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят.
Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият външен свят.
Според мнението на Дилтей, това става когато в нейното воление и чувстване душата изпитва нещо, което не произхожда от самата нея. Дилтей се старае при най-самопонятните състояния на нещата да реши един въпрос, който за него е един основен въпрос на всеки светоглед. Нека вземем следното изложение, което той дава: "Когато едно дете натиска и напъва ръката си върху един стол, за да го придвижи, неговата сила се измерва по съпротивлението, което среща; то има опит едновременно за собствения си живот и за обекта. Но нека си представим сега, че детето е затворено то напразно блъска вратата: Тогава целият негов възбуден волев живот познава натиска на един свръхсилен външен свят, който спъва, ограничава и някак си притиска неговия собствен живот. Стремежът да се освободи от неприятността, да задоволи цялото свое желание, е последван от съзнанието за пречката, неприятността, незадоволството.
към текста >>
За един такъв отговор би било необходимо, щото, прониквайки до познанието на един духовен свят, човешката душа да може също да осъзнае, как тя самата
живее
в духовния свят, независимо от съществуването в тялото.
Само със средствата, които душата има в телесното съществуване и чрез това телесно съществуване. Сред това съществуване се ражда сигурност върху това, че съществува един духовен свят. Обаче душата не намира никакъв път, за да изживее в дух своята собствена, затворена в себе си същност вън от съществуването в тялото. Тя долавя това, което духът проявява, възбужда, твори в нея, доколкото за това и дава възможност телесното съществуване. Що е тя като Дух в духовния свят, дали тя е там едно особено същество, това е въпрос, на който не може да се отговори само чрез признаването на факта, че в тялото душата може да се чувства едно с един жив, творящ духовен свят.
За един такъв отговор би било необходимо, щото, прониквайки до познанието на един духовен свят, човешката душа да може също да осъзнае, как тя самата живее в духовния свят, независимо от съществуването в тялото.
Духовният свят би трябвало не само да даде на душата възможността тя да признае съществуването на този свят, а той трябва да и предаде нещо от своето собствено естество. Той би трябвало да и покаже, колко е различен от сетивния свят и как позволява на душата да участвува в този негов различен начин на съществуване.
към текста >>
Едно чувство за този въпрос
живее
в онези философи, които искат да разглеждат духовния свят чрез това, че насочват поглед върху нещо, което, според тяхното мнение, не може да се яви сред простото разглежда не на природата.
Едно чувство за този въпрос живее в онези философи, които искат да разглеждат духовния свят чрез това, че насочват поглед върху нещо, което, според тяхното мнение, не може да се яви сред простото разглежда не на природата.
Ако би съществувало нещо, по отношение на което естественонаучният начин на мислене се оказва безсилен, тогава в подобно нещо може да има гаранция за оправдано приемане на съществуването на един духовен свят. Такава една насока на мисленето е отбелязана още от Лотце /виж стр. 60 и следв./; тя е намерила в днешно време енергични представители в лицето на Вилхелм Винделбанд /роден в 1848 г. /, Хейнрих Рикерт /роден в 1863 г./ и в това на други философи. Те са на мнение, че в разглеждането на света се явява един елемент, на който естественонаучният начин на мислене рикошира, когато вниманието бива насочено върху "стойностите", които са определящи в човешкия живот.
към текста >>
Светът не е никакъв сън, а една действителност, ако може да се докаже, че в изживяванията на душата
живее
нещо независимо от самата душа.
Ако би съществувало нещо, по отношение на което естественонаучният начин на мислене се оказва безсилен, тогава в подобно нещо може да има гаранция за оправдано приемане на съществуването на един духовен свят. Такава една насока на мисленето е отбелязана още от Лотце /виж стр. 60 и следв./; тя е намерила в днешно време енергични представители в лицето на Вилхелм Винделбанд /роден в 1848 г. /, Хейнрих Рикерт /роден в 1863 г./ и в това на други философи. Те са на мнение, че в разглеждането на света се явява един елемент, на който естественонаучният начин на мислене рикошира, когато вниманието бива насочено върху "стойностите", които са определящи в човешкия живот.
Светът не е никакъв сън, а една действителност, ако може да се докаже, че в изживяванията на душата живее нещо независимо от самата душа.
към текста >>
В този светоглед
живее
едно чувство за развитието на мислителния живот от неговото разцъфтяване сред гръцкия духовен живот е дал на себесъзнателния Аз силата, да знае себе си с пълна сила в своята самостоятелна същност.
В този светоглед живее едно чувство за развитието на мислителния живот от неговото разцъфтяване сред гръцкия духовен живот е дал на себесъзнателния Аз силата, да знае себе си с пълна сила в своята самостоятелна същност.
В настояще време тази сила на мисълта може да бъде изживяна в душата като импулс, който схванат в себесъзнателния Аз дава на този последния едно съзнание за това, че той не е само един външен наблюдател на нещата, а живее съществено с действителността на нещата. В самата мисъл душата може да почувства, че в тази мисъл има истинско, поставено на собствени основи съществуване. Когато душата се чувствува по този начин втъкава с мисълта като с едно съдържание на живот, което диша действителност, тя отново може да чувства носещата сила на мисълта така, както тази сила е била чувства на в гръцката философия, а именно в онази философия, за която мисълта беше едно възприятие. Обаче за светогледа на Коен и на сродните нему духове мисълта не може да важи като възприятие в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността. Мислителите, които разглеждаме тук, подчертават връзката с гръцката философия.
към текста >>
В настояще време тази сила на мисълта може да бъде изживяна в душата като импулс, който схванат в себесъзнателния Аз дава на този последния едно съзнание за това, че той не е само един външен наблюдател на нещата, а
живее
съществено с действителността на нещата.
В този светоглед живее едно чувство за развитието на мислителния живот от неговото разцъфтяване сред гръцкия духовен живот е дал на себесъзнателния Аз силата, да знае себе си с пълна сила в своята самостоятелна същност.
В настояще време тази сила на мисълта може да бъде изживяна в душата като импулс, който схванат в себесъзнателния Аз дава на този последния едно съзнание за това, че той не е само един външен наблюдател на нещата, а живее съществено с действителността на нещата.
В самата мисъл душата може да почувства, че в тази мисъл има истинско, поставено на собствени основи съществуване. Когато душата се чувствува по този начин втъкава с мисълта като с едно съдържание на живот, което диша действителност, тя отново може да чувства носещата сила на мисълта така, както тази сила е била чувства на в гръцката философия, а именно в онази философия, за която мисълта беше едно възприятие. Обаче за светогледа на Коен и на сродните нему духове мисълта не може да важи като възприятие в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността. Мислителите, които разглеждаме тук, подчертават връзката с гръцката философия. Коен казва следното: Трябва да се остане при отношението, което Парменид е изказал за тъждествеността на мисленето и битието".
към текста >>
Въпреки че тези мислители вземат своята изходна точка от Кант, който би искал да бъде за тях повод да считат мисълта като нещо, което
живее
само в душата и вън от истинската действителност, при тях проличава схващането за носещата сила на мисълта.
Мислителите, които разглеждаме тук, подчертават връзката с гръцката философия. Коен казва следното: Трябва да се остане при отношението, което Парменид е изказал за тъждествеността на мисленето и битието". И един друг привърженик на този възглед, Валтер Кинкел, е убеден в това, че "само мисленето... може да познае битието, защото и двете, мисленето и битието, са всъщност едно и също нещо. Чрез това учение Парменид е станал наистина създател на научния идеализъм"/виж Кинкел, Идеализъм и реализъм, стр. 13/. Обаче от изложението на тези мислители става също явно, как те изковават своите думи по един начин, който има като предпоставка въздействието в течение на стотици години наред на мислителния живот във философското развитие на душите от древната гръцка епоха насам.
Въпреки че тези мислители вземат своята изходна точка от Кант, който би искал да бъде за тях повод да считат мисълта като нещо, което живее само в душата и вън от истинската действителност, при тях проличава схващането за носещата сила на мисълта.
При тях мисълта е прекрачила границата, която Кант и беше поставил, и налага на мислители, които се отдават на нейното разглеждане, убеждението, че тя самата е действителност и води също и душата в действителността, когато тази душа си я разработва правилно и търси с нея пътя във външния свят. Следователно в този философски начин на мислене мисълта се показва вътрешно свързана с мировото разглеждане на себесъзнателния Аз. При неговите последователи можем да прочетем възгледи като този: "Само самото мислене може да роди това, което трябва да важи за битие". "Битието е битие на мисленето /Коен/. Възниква сега въпросът: Може ли изживяването на мисълта в смисъла на тези философи да очаква от изработената в себесъзнателния Аз мисъл същото нещо, което гръцкият философ е очаквал от нея, тъй като той я приемаше като възприятие?
към текста >>
134.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Тук не се касае за това, човек да
живее
в мисли, а за това, да изживява мислителната дейност на душата.
Обаче човек може да насочи своето внимание и върху нещо друго. Той може да обхване дейността на мисленето като такова в духовното око. Например може да постави в центъра на съзнанието една мисъл, която не се отнася към нищо външно, която е мислена като един символ, при което се абстрахира напълно от това, че изобразява нещо външно. Човек може да постоянства в задържането на една такава мисъл. Той може да се вживее напълно във вътрешната дейност на душата, когато постоянства по този начин.
Тук не се касае за това, човек да живее в мисли, а за това, да изживява мислителната дейност на душата.
По този начин душата се откъсва от това, което тя върши в нейното обикновено мислене. Когато достатъчно време продължава да прави едно такова вътрешно упражнение, след известно време тя ще констатира, че е проникнала в изживявания, които я отделят от онова мислене и образуване на представите, които са свързани с органите на тялото. Нещо подобно може да извърши и с чувстването и волението на душата, даже и с усещането, с възприятието навъншните неща. По този път може да се постигне нещо само тогава, когато човек не се плаши от това да си признае, че себепознанието на душата не може да се постигне просто, като гледаме към вътрешността, която винаги съществува, а напротив, като гледаме към онова, което може да бъде открито чрез вътрешната работа на душата, чрез една работа на душа та, която чрез упражнение стига до едно такова постоянстване във вътрешната дейност на мисленето, чувстването и волението, че тези изживявания един вид "се сгъстяват" духовно. В това "сгъстяване" те разкриват тогава тяхната вътрешна същност, която не може да бъде възприемана в обикновеното съзнание.
към текста >>
През време, когато човек спи, отразяващото взаимодействие между тялото и душата е прекъснато: "Азът
живее
само в тъкането на душевно-духовното.
През време, когато човек спи, отразяващото взаимодействие между тялото и душата е прекъснато: "Азът живее само в тъкането на душевно-духовното.
Обаче едно изживяване на душата не съществува за обикновеното съзнание, ако тялото не отразява тези изживявания. Ето защо сънят протича несъзнателно. Чрез посочените тук и други подобни упражнения душата постига да развие едно съзнание различно от обикновеното. Благодарение на това тя добива способността не само да изживява по чисто душевно-духовен начин, но така да засили в себе си изживяното, че то да се отрази в самото себе си, така да се каже, без помощта на тялото и да стигне по този начин до духовното възприятие. Едва в така изживяното душата може да познае истински самата себе си, може да изживее себе си съзнателно в своята същност.
към текста >>
Това настоящо физическо тяло е дало на душата възможност да има изживявания във връзка с външния свят, които правят от духовно-душевния човек нещо различно от това, което той е бил, когато е започнал да
живее
в това физическо тяло; въпреки това, настоящето физическо тяло е вече определено оформено и духовно-душевният човек не може вече да го преобрази съобразно изживяванията, които е имал в него.
Това, което чрез духовното виждане на душата се чувства свободно от физическото тяло, е една единна духовно-душевна човешка същност, която принадлежи на един духовен свят, както тялото принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява тази нейна духовна същност, тя познава също, че тази същност се намира в определено отношение с тялото. Тялото се явява от една страна като едно отделяне, като едно излъчване от душевно-духовната същност, нещо подобно, както бихме могли да направим сравнение с черупката на един охлюв, която, обвивайки охлюва, е отделена от самия него като едно негово копие. От друга страна духовно-душевното се явява в тялото както сборът от сили на растението, които, след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие с листата и цветовете, се сгъстява в семето, в зародиша, за да образуват заложбата на едно ново растение. Ние не можем да изживеем духовно-душевния човек, без същевременно да знаем чрез това изживяване, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек, в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които не могат да се проявяват в това настоящо физическо тяло.
Това настоящо физическо тяло е дало на душата възможност да има изживявания във връзка с външния свят, които правят от духовно-душевния човек нещо различно от това, което той е бил, когато е започнал да живее в това физическо тяло; въпреки това, настоящето физическо тяло е вече определено оформено и духовно-душевният човек не може вече да го преобрази съобразно изживяванията, които е имал в него.
Така в човека се намира една духовно-душевна същност, която съдържа заложбата за един нов човек.
към текста >>
И когато безпристрастно се запита за причината на този факт, той установява, че това, което е приел чрез книгата в 20-та година, е продължило да
живее
в него и е станало една част от неговото същество.
От гледището на този светоглед някои неща в науката за душата /психологията/ ще бъдат виждани в една нова светлина. Тук биха искали да бъдат посочени много неща. Ще се спрем само на идно от тях. Нека наблюдаваме, как човешката душа се променя чрез изживявания, които в известен смисъл представляват едно възвръщане на предишни изживявания. Когато някой е прочел една пълна със съчинение книга в своята 20-та година, а след това отново я прочита в своята 40-та година, той я изживява както един друг човек.
И когато безпристрастно се запита за причината на този факт, той установява, че това, което е приел чрез книгата в 20-та година, е продължило да живее в него и е станало една част от неговото същество.
Той има в своето собствено духовно-душевно естество силата, която се съдържа в книгата; и в тази книга се намира силата, която беше проникнало в него преди 20 години, тази съща сила се съдържа и сега, в 40-та година на човека, в книгата. Така е и с опитностите в живота. Тези опитности стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване.
към текста >>
Обаче във вътрешността на човека
живее
като заложба зародишът, който с добитото иска да изгради един нов човешки живот, както вътре в растението
живее
зародишът за едно ново развитие.
Те живеят в неговия "Аз". Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване. Бележка на превод./. Но ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да може да се изяви в тялото. Да постигне това му пречи определеността на тялото в същия живот.
Обаче във вътрешността на човека живее като заложба зародишът, който с добитото иска да изгради един нов човешки живот, както вътре в растението живее зародишът за едно ново развитие.
към текста >>
То води до познанието, че човешката душа
живее
в повтарящи се земни съществувания и че между тези земни съществувания тя води едно чисто духовно съществуване.
Обаче това духовно-душевно естество се показва като нещо, което надхвърля един отделен живот. Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така на душата минала през посочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особеното изграждане на тялото, като образувано от духовно-душевната същност, която е предшествала образуването на тялото. И този предхождащ изграждането на тялото живот се показва като един живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяла, преди тя да може да развие зародишните заложби на един минал физически живот в един нов физически живот. Човек трябва да си затвори очите пред една толкова очевидна възможност, че силите на човешката душа са способни да се развиват, ако не искат да признае, че истина говори една душа, която съобщава за своята опитност състояща се в това: Чрез вътрешната работа тя действително е стигнала да знае за един духовен свят благодарение на едно съзнание, което се отклонява от обикновеното. И това знание води до духовното схващане на един свят, от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване, че тази същност се запазва при смъртта, както растителният зародиш се запазва физически след умирането на растението.
То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания и че между тези земни съществувания тя води едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
Когато човек се запознае с това, че със своя душевно-духовен свят "Азът"
живее
вън от тялото, че следователно той самият донася до това тяло изживяванията, които има във външния свят, той ще намери също и пътя към едно духовносъобразно схващане на загадката на съдбата.
Когато човек се запознае с това, че със своя душевно-духовен свят "Азът" живее вън от тялото, че следователно той самият донася до това тяло изживяванията, които има във външния свят, той ще намери също и пътя към едно духовносъобразно схващане на загадката на съдбата.
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба. Нека разгледаме душевното устройство на един 30 годишен човек. Действителното съдържание на неговото вътрешно битие би било съвършено друго, ако през предидущите години той би изживял нещо различно от това, което действително е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е.
към текста >>
Както човек
живее
душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така
живее
той като в едно единство със своята съдба.
Нека разгледаме душевното устройство на един 30 годишен човек. Действителното съдържание на неговото вътрешно битие би било съвършено друго, ако през предидущите години той би изживял нещо различно от това, което действително е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е. Те принадлежат към силите, които действат в неговия "Аз", които не го улучват отвън.
Както човек живее душевно-духовно с цвета, и този цвят е доведен до неговото съзнание само чрез отразяването от неговото тяло, така живее той като в едно единство със своята съдба.
С цвета човекът е свързан душевно; обаче той може да го възприеме само тогава, когато го отразява тялото; с причините на един удар на съдбата човекът е съществено едно от предидущите съществувания, но той го изживява благодарение на това, че неговата душа е слязла до един нов живот, като се е потопила несъзнателно в изживяванията, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в добитото свободно от тялото съзнание той може да открие, че не би искал да прояви своята воля спрямо себе си, ако с онази част на своята душа, която стои живо в духовния свят, не би сам искал всички подробности на своята съдба. Също и загадките на съдбата не се решава така, като че измисляме хипотези върху нея, а чрез това, че се научаваме да разбираме, как с това изживяване на душата, което имаме вън от обикновеното съзнание и над него, ние се срастваме в едно с нашата съдба. Тогава познаваме, че в зародишните заложби на земния живот предхождащ настоящия се намират също и причините, поради които изживяваме това или онова в нашата съдба. Така както се представя на обикновеното съзнание съдбата не се явява в нейния истински облик.
към текста >>
Ако човек не взема под внимание това, той
живее
в измамата, че може да търси в същността на душевното изживяване същността на познанието.
Такова едно изследване може да се сравни с изследването на хранителната стойност на семето. Обаче ние можем също да насочим нашия поглед върху душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължавайки да действува вътре в душата, я води от една степен на друга на съществуването. Тогава ние обхващаме това душевно изживяване в двигателната сила, която му е всадена. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия, следващия. Тогава ще разберем също, че познанието се отнася към този основен импулс както използването на растителното семе за храна се отнася към естествения път на това семе, който прави от него зародиш на едно ново растение.
Ако човек не взема под внимание това, той живее в измамата, че може да търси в същността на душевното изживяване същността на познанието.
Чрез това той изпада в една грешка подобна на тази, която би възникнала, когато би изследвал растителното семе само химически по отношение на това изследва не вътрешната същност на семето. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама, като иска да разкрие собствената вътрешна същност на душевното изживяване, което в неговия път може да се яви също и в служба на познанието, без да има в това наблюдаващо познание своята първична природа.
към текста >>
Действителна духовна наука може да се постигне само тогава, когато душата намира в една произведена от самата нея вътрешна работа прехода от обикновеното съзнание към едно такова, при което тя ясно чувства, че
живее
в духовния свят.
Описаното тук "свободно от тялото съзнание на душата" не трябва да се смесва с онези състояния на душата, които не се постигат чрез собствената работа на душата, а се получават чрез един понижен духовен живот /в съновидното ясновидство, в хипнозата и т.н./. При тези състояния на душата ние нямаме работа с едно действително изживяване на душата в едно свободно от тялото съзнание, а с едно свързване на тялото и на душата, което се отклонява от това на обикновения живот.
Действителна духовна наука може да се постигне само тогава, когато душата намира в една произведена от самата нея вътрешна работа прехода от обикновеното съзнание към едно такова, при което тя ясно чувства, че живее в духовния свят.
Това може да се постигне в една вътрешна работа, която е повишение, а не понижение на обикновено то съзнание.
към текста >>
135.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ще ни кажеш ли тогава къде
живее
Красивата Лилия?
„Чудесно! ", възкликнаха Блуждаещите Светлини.
Ще ни кажеш ли тогава къде живее Красивата Лилия?
Можеш ли да ни отведеш час по- скоро до замъка на Красивата Лилия и до нейната градина? Ние изгаряме от нетърпение да се хвърлим в нозете и."
към текста >>
За съжаление, Красивата Лилия
живее
отвъд реката.
„Тази услуга", отвърна с дълбока въздишка Змията, „аз не мога веднага да Ви направя.
За съжаление, Красивата Лилия живее отвъд реката.
„Отвъд реката ли? А ние накарахме да ни превозят от тази страна на реката. При това в такава бурна нощ! А колко зловеща изглеждаше реката! Дали не е възможно да повикаме отново стария Лодкар?
към текста >>
„Големият Великан
живее
недалеч от тук.
" „Има, даже няколко, само че не и в момента. Аз сама бих могла да пренеса господата, само че по обяд." „Но това е времето, в което ние не можем да пътуваме никъде! ", ужасиха се Светлините. „Тогава, щом се стъмни, можете да бъдете пренесени върху сянката на Великана." „И как става това? ", попитаха те с надежда.
„Големият Великан живее недалеч от тук.
Той не може нищо да направи чрез собственото си тяло: ръцете му не могат да вдигнат дори и сламка, нито раменете му да понесат дори едно оризово снопче. Затова пък неговата сянка може много, може всичко. При изгрев
към текста >>
136.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Двама мъже, единият по-млад, а другият с десет години по-възрастен, изслушали тази лекция и се случило така, че след лекцията те тръгнали заедно и започнали разговор помежду си./*2/ По-младият от двамата мъже се обърнал към по-възрастния: Ако човек се остави под въздействието на една такава лекция, той винаги става свидетел, как научният подход раздробява нещата и ги поставя едно до друго, без да се съобразява с духовната цялост, която ги свързва и
живее
в тях.
Тогава един от най-известните по онова време ботаници, на име Батч /*1/, стоящ начело на тогавашната наука, трябвало да изнесе една лекция в Дружеството за естествени науки, намиращо се в Йена.
Двама мъже, единият по-млад, а другият с десет години по-възрастен, изслушали тази лекция и се случило така, че след лекцията те тръгнали заедно и започнали разговор помежду си./*2/ По-младият от двамата мъже се обърнал към по-възрастния: Ако човек се остави под въздействието на една такава лекция, той винаги става свидетел, как научният подход раздробява нещата и ги поставя едно до друго, без да се съобразява с духовната цялост, която ги свързва и живее в тях.
Да, на по-младия мъж му беше, така да се каже, твърде противно, че растенията могат да бъдат подредени едно до друго, без никакъв намек за онзи по-висш принцип, който свързва различните растения и така или иначе, трябва да съществува в света.
към текста >>
И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не
живее
в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята.
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си.
И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята.
По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа. По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това възражение и отговори: „Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! " Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
към текста >>
По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което
живее
в така наречената жива природа.
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си. И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята.
По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа.
По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това възражение и отговори: „Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! " Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
към текста >>
" Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което
живее
във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си. И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята. По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа. По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това възражение и отговори: „Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си!
" Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
към текста >>
За да характеризира Гьотевия светоглед, той употребява израза „предметно съзнание"/*6/ и допълва: Гьотевото мислене е едно изключително своеобразно мислене, което фактически не се отделя от обективната същност на нещата, то
живее
съвсем спокойно вътре в нещата и без да ги напуска, се издига в света на идеите.
Наистина е твърде забележително: един психолог, живял през 20-те години на 19 век и днес напълно забравен, Хайнрот, в своята „Антропология", която е всъщност една психология, казва нещо много характер но за Гьоте, и това са думи, които според начина, по който са казани, са забележителни от методологическа гледна точка и хвърлят ясна светлина върху засегнатия въпрос.
За да характеризира Гьотевия светоглед, той употребява израза „предметно съзнание"/*6/ и допълва: Гьотевото мислене е едно изключително своеобразно мислене, което фактически не се отделя от обективната същност на нещата, то живее съвсем спокойно вътре в нещата и без да ги напуска, се издига в света на идеите.
към текста >>
За него той е един вятърничав самохвалко, който
живее
в своите празни думи и нищо повече.
Нека сега да се спрем на един друг философ, Шопенхауер, и преди всичко, да видим как Шопенхауер се отнася към Фихте. Те наистина бяха братя-врагове, поне Шопенхауер беше твърде враждебно настроен към Фихте. И цял живот Шопенхауер не се уморяваше да сипе ругатни върху Фихте.
За него той е един вятърничав самохвалко, който живее в своите празни думи и нищо повече.
Той винаги изтъква цялата незначителност и безсъдържателност на Фихтевата философия. Да, едва ли има по-голяма противоположност от тази между Шопенхауер и Фихте. Но Шопенхауер действително се е учил от Гьоте. Известно време той експериментира заедно с Гьоте, за да си обясни някои основни понятия от физиката, и част от изводите в първите му съчинения, както и в неговия основен труд, са направени под впечатлението, което Гьоте прави на Шопенхауер. Който познава Шопенхауер, добре знае, с каква преданост говори той за Гьоте.
към текста >>
Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината
живее
не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък.
Доколко Гьоте засяга най-дълбоките чувства също и на съвременното човечество в една толкова ограничена област това ние ще обсъдим още сега. Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят. Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни.
Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък.
Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници.
към текста >>
Край една река
живее
един Лодкар.
Край една река живее един Лодкар.
Един ден при този Лодкар идват странни посетители: Блуждаещите Светлини. Те искат от Лодкаря да ги превози с лодката до отсрещния бряг на реката. Лодкарят се съгласява с тях и изпълнява желанието им. Но те се държат толкова странно, толкова неспокойни и нетърпеливи са, че Лодкарят е обзет от страх, да не би да обърнат лодката му. Все пак той успява да ги превози благополучно до отсрещния бряг, но когато стъпват на брега, те решават да се разплатят по един твърде необичаен начин.
към текста >>
Сега Старецът с лампата се отправя там, където
живее
неговата съпруга.
Сега Старецът с лампата се отправя там, където живее неговата съпруга.
Чрез силата, идваща от светлината на лампата, различните субстанции се преобразяват: Камъните в злато, дървото в сребро, мъртвите животни в скъпоценни камъни, металите обаче биват унищожени. Той заварва своята съпруга напълно слисана. Когато я запитва, какво се е случило, тя отговаря: Тук се появиха много странни личности. Човек би могъл да си помисли, че са някакви блуждаещи светлини. Впрочем не може да се каже, че те останаха в рамките на благоприличието.
към текста >>
Ето защо Красивата Лилия
живее
напълно откъсната от останалия човешки свят.
Тогава Старицата изрича една многозначителна фраза. Тя повтаря думите, които прозвучаха от устата на нейния съпруг в под земния храм и сега те дават нови надежди на Лилия. И това беше последният миг, в който тя можеше да се улови за някаква надежда; защото последното живо същество, което я свързваше с живия свят, току що и беше отнето. Тя имаше едно канарче и много се боеше да не го докосне, понеже знаеше, че това веднага би го умъртвило. Но ето че отнякъде беше долетял един ястреб и канарчето, опитвайки се да се спаси от него, хвръкна към Лилия и докосвайки се до нея, мигом намери смъртта си.
Ето защо Красивата Лилия живее напълно откъсната от останалия човешки свят.
към текста >>
Те ще усетят, че у Гьоте
живее
нещо от чистата истина, защото Гьоте е плодотворен, а това, което е плодотворно, е истинно.
Именно тези лекции, имащи за цел да Ви приближат до Гьоте, следва да ни покажат, че Гьоте сам изпита върху себе си тази максима. И това ще усетят най-вече онези, които се опитат да вникнат в неговия живот.
Те ще усетят, че у Гьоте живее нещо от чистата истина, защото Гьоте е плодотворен, а това, което е плодотворно, е истинно.
към текста >>
137.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Следователно, навлизайки в областта на Духовната наука, човекът си дава сметка за следното: Когато разглеждам даден предмет, не бива да забравям, че в него
живее
някаква духовна сила и аз трябва да организирам моето мислене по такъв начин, че тази духовна сила да намери обективен израз в моите представи и понятия.
Следователно, навлизайки в областта на Духовната наука, човекът си дава сметка за следното: Когато разглеждам даден предмет, не бива да забравям, че в него живее някаква духовна сила и аз трябва да организирам моето мислене по такъв начин, че тази духовна сила да намери обективен израз в моите представи и понятия.
Това, което се проявява във външния свят, става непосредствена действителност вътре в мен и така, в моите представи, чрез моето мислене аз опознавам същността на нещата. Обаче по този начин аз опознавам само част от нея. Нещата притежават и такива качества, до които аз стигам не чрез представи те, а чрез чувствата, и по-точно чрез пречистените, обективни чувства. Този, който все още не е постигнал една такава култура на чувствата, той не може да се доближи до същността на нещата. Обаче за онзи, който знае, че чувствата притежават същите познавателни възможности, каквито има и мисленето чувствата не такива, каквито са в ежедневието, а като добре обосновани методи, имащи за цел да усъвършенстват познавателния процес -, за него постепенно става напълно ясно, че има неща, които са много по-дълбоки от мисленето, неща които могат да бъдат проумяни единствено чрез чувствата.
към текста >>
Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която
живее
Старецът, а после прахоснически го разпиляват наоколо.
Да, към образите никога не бива да се подхожда по такъв начин, сякаш те означават това или онова. Напротив, при Гьоте нещата стоят така, че когато се свързва с определена душевна сила, у него бликват потоци от чувства и тъкмо чувствата прерастват в този или онзи образ. Така той създава самия процес на Приказката, който е по-важен дори от нейните персонажи. Ето, сега пред очите ни застават Блуждаещите Светлини и Зелената Змия. Ние виждаме, че Блуждаещите Светлини идват от отсрещния бряг и показват твърде странно поведение.
Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която живее Старецът, а после прахоснически го разпиляват наоколо.
Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с плодове, какво предизвиква то в тялото на Зелената Змия? След като го поглъща, Змията започва да излъчва едно вътрешно сияние! Но също и растенията, както и всички неща около нея, изведнъж започват да светят, след като тя поглъща това, което за Блуждаещите Светлини няма никаква стойност, никакво значение. Обаче на Блуждаещите Светлини е отредена друга роля. Те знаят, че в решителния час Старецът ще се обърне именно към тях, за да отворят вратите на храма, така че цялата процесия да влезе вътре в него.
към текста >>
И така, това което
живее
в Блуждаещите Светлини стига да бъде преработено по друг начин се проявява в човешката душа като нещо извънредно плодотворно.
И така, това което живее в Блуждаещите Светлини стига да бъде преработено по друг начин се проявява в човешката душа като нещо извънредно плодотворно.
Ако човекът не се отнася абстрактно към своите понятия, идеи и образи, а ги разглежда като ориентири, като предводители по пътя си към действителния свят около него, тогава той си служи с тази душевна сила по същия начин, по който това прави Зелената Змия. Тогава от студените, абстрактни понятия той извлича не друго, а светлина и мъдрост. И тогава те не го тласкат към вертикалната линия на живота, при която човекът губи всяко отношение, всяка връзка с триизмерния пространствен свят. Блуждаещите Светлини са родственици на Змията, само че те са представители на вертикалната линия. Златните монети падат между скалите, Змията ги поглъща и по този начин тя се изпълва с едно вътрешно сияние; тя започва да свети.
към текста >>
На другия бряг
живее
Красивата Лилия идеалът на съвършеното познание, идеалът на живота и творчеството.
От едната страна на реката се намират тези душевни сили, които са представени в образите на Блуждаещите Светлини, Зелената Змия и Царете.
На другия бряг живее Красивата Лилия идеалът на съвършеното познание, идеалът на живота и творчеството.
За Лодкаря ние научаваме, че той може да превози пътниците до отсрещния бряг, но не и да ги върне обратно. Нека да приложим всичко това към нашата душа и нейните непрекъснати усилия за постигане на съвършенството.
към текста >>
Обаче в нас
живее
и нещо друго.
Ние хората, като душевни същества, се намираме тук на Земята. Тези или онези душевни сили непрекъснато работят в нас и формират нашите качества. Тези сили са вътре в нас.
Обаче в нас живее и нещо друго.
Вътре в нас, хората, стига правилно да разбираме себе си, живее чувството, познанието, че нашите душевни сили, които ни свързват с истинската същност на нещата и с големите Духове на света, са неразделна част от творческите сили на духовния свят. И доколкото копнеем за тези творчески сили, ние копнеем за Красивата Лилия. Така ние знаем: Всичко, което произлиза от Красивата Лилия, непрекъснато се стреми да се върне обратно при нея. Но ние си служим и с непознати сили, които са ни пренесли на този бряг и които не зависят от самите нас. Ние знаем, че към нас прииждат определени сили, които идват от отвъдния свят, респективно от отсрещния бряг на реката.
към текста >>
Вътре в нас, хората, стига правилно да разбираме себе си,
живее
чувството, познанието, че нашите душевни сили, които ни свързват с истинската същност на нещата и с големите Духове на света, са неразделна част от творческите сили на духовния свят.
Ние хората, като душевни същества, се намираме тук на Земята. Тези или онези душевни сили непрекъснато работят в нас и формират нашите качества. Тези сили са вътре в нас. Обаче в нас живее и нещо друго.
Вътре в нас, хората, стига правилно да разбираме себе си, живее чувството, познанието, че нашите душевни сили, които ни свързват с истинската същност на нещата и с големите Духове на света, са неразделна част от творческите сили на духовния свят.
И доколкото копнеем за тези творчески сили, ние копнеем за Красивата Лилия. Така ние знаем: Всичко, което произлиза от Красивата Лилия, непрекъснато се стреми да се върне обратно при нея. Но ние си служим и с непознати сили, които са ни пренесли на този бряг и които не зависят от самите нас. Ние знаем, че към нас прииждат определени сили, които идват от отвъдния свят, респективно от отсрещния бряг на реката. Обаче тези дълбоко несъзнавани сили, представени в образа на Лодкаря, не могат да ни върнат обратно, понеже в този случай човекът би се върнал в духовното царство без никакво лично участие, без никакъв личен принос.
към текста >>
138.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„...И ако потърсим една от най-изящните метаморфози на тази мъдрост, която, както описахме, намира своето място в развитието на Европа, ние ще я открием именно във всичко онова, което
живее
и действува в могъщите имагинации на Гьоте.
„...И ако потърсим една от най-изящните метаморфози на тази мъдрост, която, както описахме, намира своето място в развитието на Европа, ние ще я открием именно във всичко онова, което живее и действува в могъщите имагинации на Гьоте.
Гьоте беше добре запознат с тайната на храма. И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях. Естествено, тук златото е представено също и като реален символ. Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена. Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл.
към текста >>
Съдържанието на Приказката, и то в чисто езотерична форма, продължаваше да
живее
в моята душа."
Моята воля да направя обществено достояние езотеричния смисъл на Приказката ме тласна към решението, да напиша по повод 150 рожден ден на Гьоте, а именно на 28 Август 1899 една статия за „Магазин фюр литератур" под надслов „Гьотевото тайно откровение." Естествено, тази статия не беше достатъчно езотерична. Обаче аз не смеех да изисквам повече от моята публика.
Съдържанието на Приказката, и то в чисто езотерична форма, продължаваше да живее в моята душа."
към текста >>
И това му действува като истинско варварство, застрашаващо корените на всичко онова, което сега
живее
в душата му.
Когато Гьоте се връща от Италия обратно във Ваймар, „той попада в един свят, в който всички са разтърсени" от Шилеровите „Разбойници" [...].
И това му действува като истинско варварство, застрашаващо корените на всичко онова, което сега живее в душата му.
В своя душевен живот той се чувствува пълен самотник. За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа?
към текста >>
И помислете сега от тази гледна точка за най- дълбоките импулси във „Фауст", за това, което Гьоте вложи в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, [...]; не се задържайте на повърхността, а се опитайте да проникне те в това, което живееше в Гьотевата душа, и тогава Вие стигате до мисълта: Да, в тази човешка душа
живее
един съвсем нов Христов Импулс, един съвсем нов импулс, целящ преобразяването на цялото човечество, както навремето това стана чрез Мистерията на Голгота, един стремеж към ново задълбочаване в Мистерията на Голгота.
„Гьоте стои като един достоен представител на Петата следатлантска епоха, която беше за него една епоха на очакването. И понеже той не можеше да остане на езичническата степен, това при Гьоте се прояви по два начина: От една страна той стигна по чисто научен път до своето грандиозно естествознание, дало на света учението за цветовете и морфологията, а от друга страна той трябваше да се издигне високо над своите собствени естественонаучни възгледи, високо над цялото това модерно езичество.
И помислете сега от тази гледна точка за най- дълбоките импулси във „Фауст", за това, което Гьоте вложи в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, [...]; не се задържайте на повърхността, а се опитайте да проникне те в това, което живееше в Гьотевата душа, и тогава Вие стигате до мисълта: Да, в тази човешка душа живее един съвсем нов Христов Импулс, един съвсем нов импулс, целящ преобразяването на цялото човечество, както навремето това стана чрез Мистерията на Голгота, един стремеж към ново задълбочаване в Мистерията на Голгота.
Защото цялата Приказка е пропита с[...] едно настроение на трепетно очакване. Гьотеанизмът, наред с всичко друго, е също и едно трепетно очакване за нов поглед към Мистерията на Голгота."
към текста >>
139.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да
живее
, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава.
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения". Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят.
Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава.
Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура. Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката. По силата на обстоятелствата обаче, работникът е принуден да осмисли битието именно според изискванията на науката. Другите класи не се ангажират с „научното мислене", но за пролетарските среди то става основен ориентир в живота. За другите класи определящи остават едни или други религиозни, естетически или общочовешки принципи; за работника, науката, макар и често пъти с нейните последни мисловни разклонения, се превръща в кредо на живота.
към текста >>
140.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да
живее
според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма.
Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си. Може да се работи само за другите и да оставиш другите да работят за себе си. Човек не може да работи за себе си така, както не може и да изяде сам себе си. Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност. Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм.
Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма.
Ако все пак някакъв егоизъм е налице под формата на класови привилегии или нещо подобно, рано или късно възникват сътресения в социалния организъм. Днес ние живеем точно в такъв период от време. Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда. Подобни хора могат да правят само своите лични избоди. А те са: В случая не може да се постигне абсолютно нищо!
към текста >>
Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време
живее
в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища.
Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност. Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава.
към текста >>
141.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който
живее
с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“.
И сега, разбира се, веднага възниква въпросът: По какъв начин културният живот ще получава необходимата поддръжка от икономическия живот, ако административните граници на тези две сфери не се припокриват? За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че един самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация. Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат.
Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“.
Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят. Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите. Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения. (Вижте какво още казвам по този въпрос в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.)
към текста >>
142.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която
живее
— всичко това все по-малко се вземаше под внимание.
Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот. Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел.
Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание.
Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност. В средната класа това стана начин на чувстване — инстинктивна психологическа тенденция. Лидерите на работническата класа пък го направиха житейска философия — или по-скоро: догма.
към текста >>
143.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Разбирането за реалност, което
живее
в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици.
Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал. Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред. Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
144.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но социалният импулс, който трябва да
живее
в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще. Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват.
Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично.
Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни.
към текста >>
145.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Идеята за троичния социален ред цели пълно освобождаване от такива заблуждения, затова не е изненадващо, че яростно ѝ се противопоставя всеки, който продължава да
живее
в мъглата на такива илюзии.
Трябва да се освободим от заблуждението, че какъвто и да било задоволителен социален живот може да се постигне без социално-мислещи и отговорни хора. Такива илюзии са същинска напаст за практичните социални идеи.
Идеята за троичния социален ред цели пълно освобождаване от такива заблуждения, затова не е изненадващо, че яростно ѝ се противопоставя всеки, който продължава да живее в мъглата на такива илюзии.
към текста >>
146.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Този вид усещане трябва да протича в цялото изкуство на образованието; то трябва да оформя учебния план; то трябва да
живее
в духа, обединяващ ученик и учител.
Модерният светоглед, базиран на природния закон, не подхожда към тези факти на човешкото развитие в пълно съзнание. За да ги наблюдаваме с необходимото внимание, трябва да имаме усещане за най-фините манифестации на живота в човешкото същество.
Този вид усещане трябва да протича в цялото изкуство на образованието; то трябва да оформя учебния план; то трябва да живее в духа, обединяващ ученик и учител.
В образоването, това което учителят прави, може да зависи само донякъде от това, което той заема от една обща, абстрактна педагогика: то трябва да е по-скоро новораждащо се всеки момент от живо разбиране за младото човешко същество, което се обучава.
към текста >>
147.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да
живее
само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства. В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност. Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност. Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото. Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние.
Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
148.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В нас
живее
същината, за която хората си затварят очите, докато говорят за „неопознаваемото“ (такива са много последователи на новите мисловни школи).
Когато обаче този начин на мислене се приложи за политическата икономика, е обречен на пълен неуспех. Защото в този случаи проявлението идва преди всичко от хората; от човешките потребности и желания.
В нас живее същината, за която хората си затварят очите, докато говорят за „неопознаваемото“ (такива са много последователи на новите мисловни школи).
По този начин отминалата епоха доразвива навиците си на мислене в сегашната — те в политическата икономика водят само до разруха.
към текста >>
Той включва нуждата от развиването на свободен, независим духовно-културен живот, защото сме наясно, че окованият културно-духовен в най-добрия случай може да ни говори за духа, но не може да
живее
в духа.
Идеята за троичният социален организъм е за хората с такъв кураж. Кураж от такъв тип не капитулира през обстоятелствата в живота, а опитва да проникне в същината му.
Той включва нуждата от развиването на свободен, независим духовно-културен живот, защото сме наясно, че окованият културно-духовен в най-добрия случай може да ни говори за духа, но не може да живее в духа.
Също така е ясна нуждата от независим правов живот, защото знаем, че усещането ни за правилно и справедливо произлиза от области на човешката душа, които трябва да останат независими от духовно-културната сфера и икономическата. Човек възприема тази идея само ако признава съществуването на човешката душа.
към текста >>
149.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Обаче древността е имала за живота на душата едно познание, което е надвишавало това, което
живее
в мисълта, в чувството и във волята.
Те виждат, как тялото се минарилизира и се изражда физически и виждат също така, че мисълта, чувствата и волята също се атрофират в техните прояви.
Обаче древността е имала за живота на душата едно познание, което е надвишавало това, което живее в мисълта, в чувството и във волята.
През тези три способности древните са долавяли една субстанция, а трите способности за тях са били само було, излъчване, еманация на тази субстанция. Това, което тези способности на душата покриват, забулват, за него е имало съзнание, ясновиждащото съзнание на миналото: Това е астралната същност на човека. Във физическия човек можем да познаем присъствието на един "етерен" човек, на един свръхсетивен човек; по същия начин в този физически и етерен човек можем да познаем присъствието на една "астрална" същност. Астралната същност не е съставена от мисълта, чувствата, волята; тя е тяхна основа, тяхна субстанция. Тя принадлежи на духовните светове и се включва в съществуването, което водим между раждането и смъртта.
към текста >>
150.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
При смъртта той напуска физическата дреха, за да продължи да
живее
в духовния свят.
Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него. Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека. Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят. От там той слиза и облича на Земята едно физическо и едно етерно тяло.
При смъртта той напуска физическата дреха, за да продължи да живее в духовния свят.
Инспиративното познание позволява да познаем този астрален организъм, който в обикновеното съзнание се изразява чрез мислите, чувствата и волята.
към текста >>
Във физическия свят човек
живее
изолиран в своето физическо тяло; сега, развивайки живота на душата, той се научава да
живее
вън от тялото, заедно със съществата, които се разкриват на имагинацията и инспирацията.
Във физическия свят човек живее изолиран в своето физическо тяло; сега, развивайки живота на душата, той се научава да живее вън от тялото, заедно със съществата, които се разкриват на имагинацията и инспирацията.
Така човек стига до там, да води в духовния свят едно независимо от тялото съществуване. Могат да се правят и други упражнения, които изискват усилията на волята. Колкото повече енергия трябва да изразходваме за това развитие на волята, толкова по-добре те ни позволяват да живеем в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм.
към текста >>
Когато години наред е упражнявала своята воля по този начин, душата развива достатъчно сила, за да
живее
в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм, в общение с духовните същества и с човешките души, които са преминал и вратата на смъртта и обитават в духовния свят, преди да се върнат отново на Земята.
Когато години наред е упражнявала своята воля по този начин, душата развива достатъчно сила, за да живее в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм, в общение с духовните същества и с човешките души, които са преминал и вратата на смъртта и обитават в духовния свят, преди да се върнат отново на Земята.
Или също с духовните същества, които не напускат духовния свят и нямат нужда, както човешките същества, да обличат един етерен и физически организъм. Тогава човек се издига с душа и дух в света, в който той може съзнателно да има религиозната опитност. Със същата яснота, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в един вид съновидно състояние. Така се достига третата степен на свръхсетивното познание, истинската интуиция.
към текста >>
И отново човек добива познанието на един съществен елемент на човешката природа: Той знае как човекът със своя Аз и своя астрален организъм може да
живее
в един чисто духовен свят.
Интуицията ни позволява да имаме духовните опитности, които ще образуват съдържанието на религиозното съзнание.
И отново човек добива познанието на един съществен елемент на човешката природа: Той знае как човекът със своя Аз и своя астрален организъм може да живее в един чисто духовен свят.
Сега той знае това, какво представлява човекът, който е буден, и какво представлява човекът, който спи. Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност. Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението. Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза.
към текста >>
В действителност този истински Аз
живее
ефективно в тези течащи обмени на ритмичната система, обаче обикновеното съзнание долавя от това само едно отражение.
Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност. Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението. Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза. Но то не намира тук освен един тънък образ на истинския Аз.
В действителност този истински Аз живее ефективно в тези течащи обмени на ритмичната система, обаче обикновеното съзнание долавя от това само едно отражение.
Когато физическият и етерен организъм използува напълно силите на тази система от ритми каквито е случаят през време на съня, истинският Аз и астралното тяло живеят тогава в духовния свят. Дишането и кръвообращението, с техните обмени хранят физическото и етерното тяло, а Азът и астралното тяло водят своето съществуване вън от физическото тяло в духовния свят. Истинската интуиция ни позволява да възприемаме тези сменящи се състояния, благодарение на които физическият организъм, чрез дишането и кръвообращението може да възстанови своите сили. После, когато това възстановяване е завършено, астралното тяло и Азът се връщат отново, потопяват се отново в метаболизма, който стои на основата на дишането и кръвообращението и спящият се събужда. Така човек добива познанието на този свят на духа, който древните религии наричаха божествен свят и който е истинското отечество на човека, неговият истински Аз.
към текста >>
И когато този последният изразява с думи това, което е добил в духовния свят, чрез това, което той казва обикновеното съзнание възприема нещо, което не се отнася за земния свят, но чиято дълбока действителност може да
живее
и да разцъфти в душата.
Не е необходимо всички хора да се издигнат чрез Интуицията в този духовно-божествен свят. Това е задача на духовния изследовател.
И когато този последният изразява с думи това, което е добил в духовния свят, чрез това, което той казва обикновеното съзнание възприема нещо, което не се отнася за земния свят, но чиято дълбока действителност може да живее и да разцъфти в душата.
Чрез тази сила действа върху съзнанието на всичко онова, което духовното изследване черпи чрез Интуицията в божествения свят. За да намери отново един истински религиозен живот, основан на познанието, човечеството трябва да приеме тези откровения предадени от духовния изследовател. Тогава религията отново ще стане това, което е била в миналото т.е. едно проявление на божествения свят, едно откровение на опитностите добити в допир със съществата, които първо са се разкрили на имагинативното познание, после на инспиративното, но които срещаме истински само в интуицията.
към текста >>
Когато то се получава с помощта на физическото тяло, то не
живее
вече в своя елемент, напуснало е своето произходно място.
Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други. Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло. То се ражда само благодарение на този инструмент и характеризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание. Обаче спрямо духовния свят то е като "заточено". Защото мисленето се явява като нещо принадлежащо на духовния свят чрез характерните черти, които уточних по-рано.
Когато то се получава с помощта на физическото тяло, то не живее вече в своя елемент, напуснало е своето произходно място.
към текста >>
151.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Той чувства с особена яснота, че
живее
в един свят изолиран от всичко, което е физическо.
Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло.
Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо.
По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
към текста >>
Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да
живее
едновременно в духовния свят и в сетивния свят.
В този сетивен свят ние възприемаме слънцето, луната, планетите, звездите и много други конкретни действителности. Когато освободеното от всяка представа съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди. И тук също медитиращият трябва смело да може да установи връзката между това, което възприема, и това което познава чрез сетивата. Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят. Също и за другите опитности.
Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят.
Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят. Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н. включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност. Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре. Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото.
към текста >>
152.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Той вижда, как духовното същество се е развило от раждането, но това което се научава да познава по този начин, не му позволява да каже, че това духовно същество е живяло преди раждането и продължава да
живее
и след смъртта.
Имагинативното познание, което човек развива чрез вече описаните упражнения позволява само възприятието на астралния организъм в рамките на земно съществуване.
Той вижда, как духовното същество се е развило от раждането, но това което се научава да познава по този начин, не му позволява да каже, че това духовно същество е живяло преди раждането и продължава да живее и след смъртта.
Той не вижда в него една вечна същност, ядката на едно вечно същество. За да стигне дотам, човек трябва да изпълнява с все по-нарастваща енергия упражненията, които целят отстраняването на създадените от медитацията образи. От самото начало не може да се направи нищо друго, освен да се правят енергични и упорити усилия.
към текста >>
Чрез интуитивното познание човек предварително се запознава с това, което става с ядката на човешкото същество, с "Човек-дух", когато вместо да остане закотвен в своето физическо тяло, той
живее
в света на духовните същества.
От тоя момент той знае що е животът вън от физическия и етерен организъм. Той се научава да познава състоянието, в което се намира човешката душа, когато е изоставила вече своя физически и етерен организъм. А това не значи нищо друго, освен че той предварително се запознава с това, което става когато душата преминава границите на смъртта. Чрез смъртта душата и духът напускат физическото тяло и етерното тяло. Те ги напускат, защото под формата която са добили на Земята, тези тела не могат вече да бъдат тяхна дреха.
Чрез интуитивното познание човек предварително се запознава с това, което става с ядката на човешкото същество, с "Човек-дух", когато вместо да остане закотвен в своето физическо тяло, той живее в света на духовните същества.
Защото той действително живее в тях, както на Земята живее вътре в своето тяло и в своя организъм. Това, което ни съобщава Интуицията, е образната опитност на това, което ни очаква, когато минаваме през събитието на смъртта. За нас това е единствената възможност да добием един действителен поглед за това, на какво отговаря идеята за безсмъртната душа.
към текста >>
Защото той действително
живее
в тях, както на Земята
живее
вътре в своето тяло и в своя организъм.
Той се научава да познава състоянието, в което се намира човешката душа, когато е изоставила вече своя физически и етерен организъм. А това не значи нищо друго, освен че той предварително се запознава с това, което става когато душата преминава границите на смъртта. Чрез смъртта душата и духът напускат физическото тяло и етерното тяло. Те ги напускат, защото под формата която са добили на Земята, тези тела не могат вече да бъдат тяхна дреха. Чрез интуитивното познание човек предварително се запознава с това, което става с ядката на човешкото същество, с "Човек-дух", когато вместо да остане закотвен в своето физическо тяло, той живее в света на духовните същества.
Защото той действително живее в тях, както на Земята живее вътре в своето тяло и в своя организъм.
Това, което ни съобщава Интуицията, е образната опитност на това, което ни очаква, когато минаваме през събитието на смъртта. За нас това е единствената възможност да добием един действителен поглед за това, на какво отговаря идеята за безсмъртната душа.
към текста >>
153.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Въпреки това трябва да подчертаем, че душата продължава да
живее
, има действителни опитности; и ако тези опитности останат недостъпни за обикновеното съзнание, те могат да бъдат много добре осветлени от имагинативното, инспиративно и интуитивно съзнания.
Без никакво съмнение, това, което важи преди всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното съзнание, будността. Обаче това, което дава форма на нашия вътрешен живот и го развива, това са подхранващите опитности на съня. Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват. През време на будното състояние те също се намират под влиянието на това, което е било изживяно през време на съня. За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и волевите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието.
Въпреки това трябва да подчертаем, че душата продължава да живее, има действителни опитности; и ако тези опитности останат недостъпни за обикновеното съзнание, те могат да бъдат много добре осветлени от имагинативното, инспиративно и интуитивно съзнания.
Следователно аз искам да ви дам едно, макар и в очерк описание на тези опитности, така както Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат.
към текста >>
Той е последван от един друг, в течение на който, вместо да се чувства че
живее
вътре в един физически и етерен организъм, човешкото същество чувства в самото себе си присъствието на Космоса, който през деня е виждало около себе си.
Този стадий на първия сън трае твърде кратко.
Той е последван от един друг, в течение на който, вместо да се чувства че живее вътре в един физически и етерен организъм, човешкото същество чувства в самото себе си присъствието на Космоса, който през деня е виждало около себе си.
През време на предидущия стадий няма ясно разграничаване между субекта и това, което той изпитва; сега това разграничаване се засилва все повече, но човешкото същество го изпитва в едно отношение обратно на това, което познаваше през време на будността. Той се чувства разлято в Космоса, а неговият собствен организъм му се явява сега като намиращ се вън от него. През време на будното състояние то има едно смътно чувство за своите органи бели дробове, черен дроб и т.н. Когато спи то има едно аналогично чувство по отношение на Космоса неговата душа остава един вид космическа. Не че действително тя се разширява колкото Космоса; не, тя само чувства в самата себе си като едно пропиване дошло от космоса.
към текста >>
За съвременния човек, който
живее
след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота.
и като че бихме изгубили чувството за нашето единство. Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него. В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение. Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня.
За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота.
Всички мисли, които са били посветени на това събитие, всички образи, които човек е замислил, прожектират своите следствия върху този втори етап на съня.
към текста >>
За човечеството, което
живее
след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка.
Не е било така за хората, които са живели преди събитието на Голгота. Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх.
За човечеството, което живее след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка.
Аз вече казах преди малко, че описвам нещата така, както те се представят на инспиративното съзнание и както действително са изживени от душата. Ето защо си служа с понятия, които са тези на съзнателното мислене а съответните явления са действително налице в душата.
към текста >>
Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея
живее
един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус.
Фактически, когато през деня сме били вътрешно свързани с Христа, през време на втория етап на съня ние сме поставени в присъствие на неговата сила, която ни направлява. Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената. Благодарение на тази връзка душата е доведена дотам, да вижда планетите на нашия слънчев космос в движение, но тя ги вижда като включени в нейния вътрешен живот.
Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус.
И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм. Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня. Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система. През време на съня тези движения на планетите не действат пряко и се чувстват от душата вън от тялото. Обаче заспалият организъм е пронизан от ехото на техните вибрации, изпитани през предната нощ и през деня техния прилив е преминал в дишането и кръвообращението.
към текста >>
През време на този втори етап на съня душата е място на една друга дейност: Тя
живее
отново отчетливо всички връзки, които са я свързали с душите с които се е намирала в контакт през време на своите минали въплъщения.
През време на този втори етап на съня душата е място на една друга дейност: Тя живее отново отчетливо всички връзки, които са я свързали с душите с които се е намирала в контакт през време на своите минали въплъщения.
Ние носим в самите нас "знаците", с които са ни отбелязали тези връзки и те се явяват тогава под формата на образи. Несъзнателно, обаче твърде действително, душата живее отново всичко добро или всичко зло извършено по отношение на другите хора. Тя има също опитност по отношение на това, което я свързва с духовните същества, които обитават в Космоса, без да обличат никога едно физическо тяло, и които по отношение на земния живот са винаги свръхсетивни. По този начин през време на съня душата се намира в една разнородна мрежа от връзки, които я свързват с други души. Пред нея се явяват образите на всички деяния, добри или лоши, които е извършила, на доброто и злото причинено на другите.
към текста >>
Несъзнателно, обаче твърде действително, душата
живее
отново всичко добро или всичко зло извършено по отношение на другите хора.
През време на този втори етап на съня душата е място на една друга дейност: Тя живее отново отчетливо всички връзки, които са я свързали с душите с които се е намирала в контакт през време на своите минали въплъщения. Ние носим в самите нас "знаците", с които са ни отбелязали тези връзки и те се явяват тогава под формата на образи.
Несъзнателно, обаче твърде действително, душата живее отново всичко добро или всичко зло извършено по отношение на другите хора.
Тя има също опитност по отношение на това, което я свързва с духовните същества, които обитават в Космоса, без да обличат никога едно физическо тяло, и които по отношение на земния живот са винаги свръхсетивни. По този начин през време на съня душата се намира в една разнородна мрежа от връзки, които я свързват с други души. Пред нея се явяват образите на всички деяния, добри или лоши, които е извършила, на доброто и злото причинено на другите. Накратко казано, това е самата изпълнена вече съдба, която в този стадий на съня се явява пред душата.
към текста >>
За инспиративното познание, което възприема това, което
живее
по този начин, прераждането става един даден факт, то се налага успоредно с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали душите помежду им.
За инспиративното познание, което възприема това, което живее по този начин, прераждането става един даден факт, то се налага успоредно с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали душите помежду им.
Някоя връзка отговаря на определено въплъщение, друга извиква едно друго съществуване и т. н.
към текста >>
През време на третия етап на съня душата
живее
сред тези същества.
Душата влиза в контакт със съществата, за които по-рано казахме, че те отговарят на тези звезди и могат да бъдат възприемани чрез Интуицията. Тук в сетивния свят материалните образи на звездите са пред нашето съзнание. Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане.
През време на третия етап на съня душата живее сред тези същества.
Тя възприема в тях образи, които възпроизвеждат съзвездията, т.е. фактически дейностите на тези звездни същества. Науката на миналите времена, родена в един вид съновиждане, често е описвала тази опитност за съзвездията и зодиака, която е съществуващият момент на съня. За да разберем, какво представляват тези духовни същества, за предпочитане е в сетивния свят да обгърнем с поглед едно съзвездие в неговата целокупност отколкото звездите поотделно.
към текста >>
Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата фаза на съня човешкото същество, както през време на първото детство,
живее
като философ; през време на втората фаза той
живее
като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен.
Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от Интуицията, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната Интуиция озарява и познава най-дълбоката фаза на съня. Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи. Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня. Човекът потъва в съня не само, за да възстанови своите сили или за да черпи от него стимулантите, които внасят живот в неговото дишане и кръвообращение, но за да намери в духовния свят живите сили, от които се нуждае. Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня.
Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата фаза на съня човешкото същество, както през време на първото детство, живее като философ; през време на втората фаза той живее като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен.
Тази трета фаза трябва да напуснем ние за да се върнем отново към будното съзнание.
към текста >>
154.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че
живее
като душа и дух.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух.
Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва. Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва. За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма.
към текста >>
Той чувства, че
живее
в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти.
Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята.
към текста >>
Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да
живее
на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти. Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят. В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята.
Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло.
Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята. През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята. Физическото тяло и етерното тяло не са още налице, обаче в човека трептят отзвуци от това, което сам е извършил, за да приготви своето физическо тяло в Космоса.
към текста >>
Сега то притежава един вътрешен живот, възбуждан от силите на Луната, пронизан като светкавици от желанието да
живее
на Земята, заобиколен от образите на един духовен Космос.
В момента когато човешкото същество е обхванато от силите на Луната, а външната вселена, по-рано вселена на неговото бъдещо физическо тяло, му се явява вече само като едно откровение, в този момент то изгубва съзнанието за връзката, която го съединяваше с тази човешка вселена. Този космически зародиш на физическото тяло, върху който то също е работило, се заличава за него и изчезва.
Сега то притежава един вътрешен живот, възбуждан от силите на Луната, пронизан като светкавици от желанието да живее на Земята, заобиколен от образите на един духовен Космос.
Ако в този момент то се опитва да ги хване, те се разкъсват. Защото действителността, на която те отговарят не е вече там, тя е напуснала съществото.
към текста >>
Тя донася там със себе си чувството на лишаване, желанията да
живее
на Земята, които одушевяват нейното същество.
Защото Космосът е също един етерен Космос. От него човек извлича, сгъстявайки го, своето етерно тяло. Тези космически образи, тези космически спомени, той ги изпълва един вид с всемирния етер, който привлича към себе си и го сгъстява и по този начин се образува неговият етерен организъм. Тази работа се извършва в момента, когато физическото тяло му се изплъзва, за да се съедини при зачатието с наследственото течение, докато самата душа се облича с един етерен организъм.
Тя донася там със себе си чувството на лишаване, желанията да живее на Земята, които одушевяват нейното същество.
Този етерен организъм е свикнал да се съединява с едно физическо тяло, защото той пропива целия физически Космос. Така се раждат силите, които привличат сега човека към всичко, което по-рано беше несъзнателно за него. Облече ни сега в едно етерно тяло, душата и духът желаят да слязат и слизат към физическия организъм в процес на образуване на Земята, този, чиято духовна форма е приготвил самият човек. Така душата и духът се съединяват с физическото тяло.
към текста >>
Така постепенно ще се допълни картината, която трябва да ни покаже, че нещата които на Земята имат истинска духовна стойност, са последно отражение, образ, действие на това, което човешкото същество може да
живее
, да познае, да научи през време на свръхсетивния живот.
Днес аз се опитах да ви опиша някои неща свързани с тайната на раждането. През следващите дни ще ви изложа другата страна на тези факти тази, която е свързана с тайната на смъртта.
Така постепенно ще се допълни картината, която трябва да ни покаже, че нещата които на Земята имат истинска духовна стойност, са последно отражение, образ, действие на това, което човешкото същество може да живее, да познае, да научи през време на свръхсетивния живот.
Защото то не е само едно земно същество, а принадлежи също на света на духа, на света на душите и ако иска да има пълното чувство за това, което то самото е във всеки стадий на неговия земен живот, то трябва да познава връзките, които го съединяват със свръхсетивния свят.
към текста >>
155.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да
живее
на Земята и да участва в човешкото развитие.
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус. През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус.
То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие.
Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея.
към текста >>
Съществото, което му даваше възможност от висините на духовните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да
живее
вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си.
Но трябваше да се върви напред. На Земята трябваше да се развие едно ясно съзнание за Аза, съзнание, което да бликне и се развие само в присъствието на сетивния свят. И затова трябваше да бъде заглушена старата форма на съзнанието, при което човекът имаше познание за вечната ядка на своето същество.
Съществото, което му даваше възможност от висините на духовните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да живее вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си.
Това, което в миналото Христос му даваше от висините на духовните светове, Христос на Земята му дава възможност да го живее днес. В третата част на тази лекция ще видим, какво значение има това събитие за следващото развитие на човечеството.
към текста >>
Това, което в миналото Христос му даваше от висините на духовните светове, Христос на Земята му дава възможност да го
живее
днес.
Но трябваше да се върви напред. На Земята трябваше да се развие едно ясно съзнание за Аза, съзнание, което да бликне и се развие само в присъствието на сетивния свят. И затова трябваше да бъде заглушена старата форма на съзнанието, при което човекът имаше познание за вечната ядка на своето същество. Съществото, което му даваше възможност от висините на духовните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да живее вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си.
Това, което в миналото Христос му даваше от висините на духовните светове, Христос на Земята му дава възможност да го живее днес.
В третата част на тази лекция ще видим, какво значение има това събитие за следващото развитие на човечеството.
към текста >>
Това, което трябваше да остане да
живее
от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него.
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци.
Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него.
Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
към текста >>
Когато оживим този светоглед и го направим да
живее
в нас, той ражда отново една християнска философия.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец.
Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия.
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос.
към текста >>
Тази Троица не е вече една догма, тя
живее
, тя е видима.
Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух.
Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима.
Давайки отново живот на съзнанието за Отца, ние създаваме една християнска философия давайки живот на съзнанието за Сина, ние основаваме една християнска Космология.
към текста >>
156.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Това последното
живее
само в настоящето; от миналото то познава само един спомен.
Имагинативното съзнание възприема течението на съществуването чрез един поглед, който обхваща всички части наведнъж, като че фактите разпределени във времето са разположени един до друг в пространството. При имагинативното възприятие предметите, които се представят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни. Времето се превръщат в пространство. Събитията изживени на три десет, на осемнадесет, на десет, на седем, на пет години са всичко пред душата, едно до друго. В това имагинативните опитности се различават от тези на обикновеното съзнание.
Това последното живее само в настоящето; от миналото то познава само един спомен.
Имагинативното съзнание възприема различните възрасти, но то ги възприема едновременно. И за него мислите-спомени, спомените изчезват отначало. Това, което за обикновения живот е от такава голяма полза, паметта изчезва за имагинативното съзнание. Разбира се, тъй като човек остава нормален, той винаги запазва способността да си спомня. Обаче в полето на новото съзнание, в това течение на живота под една нова форма, той няма спомени.
към текста >>
Ако човешкото същество продължава да
живее
и след смъртта, това не става в едно физическо тяло.
Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен. Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене. Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите. Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет.
Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло.
И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме. Този е стадият, който характеризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта. Сега ще видим как трябва да продължим този път.
към текста >>
Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да
живее
предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло.
Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни. Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото.
Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло.
За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло. Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта. Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти. Ние имаме желанието да покажем, как антропософското изследване се посвещава на своето проучване с цялата предпазливост, която може да се изисква от мисълта. Ето защо аз не се поколебах да дам в настоящата лекция тази "подобна" форма; тя трябва да достави една здрава основа за изследването на проблемата на смъртта, което ще продължим сега.
към текста >>
Да бъде човек "буден", това значи да
живее
в представи.
Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни.
Да бъде човек "буден", това значи да живее в представи.
Но не е така с волята. Вземете един много прост волев акт: Вие вдигате ръката си. Какво знаете във вашето съзнание за този жест? Това съзнание познава една мисъл: аз вдигам ръката си. След това става нещо в глъбините на организма.
към текста >>
Те са произведения на физическия свят и тази друга част на душата е свързана с тях много по-слабо, така че те не отразяват това, което
живее
в нея.
Следователно ние сме изоставени на волята на този частичен сън също и през време на будното състояние. Една част от нашата душа постоянно спи, даже когато ние сме будни: Това е тази част, в която се корени нашата воля. Тя е именно тази част от самите нас, която не се преобразява за да стане органическа, когато минаваме през зачатието и раждането. Една част от нашето духовно същество се явява отново под формата на органическата глава. Обаче метаболизмът и крайниците не носят прекия отпечатък на другата част.
Те са произведения на физическия свят и тази друга част на душата е свързана с тях много по-слабо, така че те не отразяват това, което живее в нея.
Ето защо човек няма съзнание за силите, които одушевяват неговата воля, нито за това, което става в метаболизма, в органическата обмяна на веществата. Когато я наблюдаваме как тя се свързва с организма, за свръхсетивното познание тази част на душата е напълно подобна на Аза и на астралното тяло, на цялата душа, когато през време на съня те са излъчени от физическия организъм. Трябва да кажем, че човешкото същество е много по-сложно, отколкото се мисли.
към текста >>
Във всичко, което
живее
в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух.
Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно. Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло.
Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух.
Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот. Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш. Тя се намира в началото на своето развитие. В човешкото същество тя се явява като отиваща към смъртта като към едно раждане, както и самата душа в течение на предземното съществуване отива към зачатието и раждането, за да дойде на света. В глъбините на нашата воля на погледа се разкрива една душа в зародиш и може да се види, че чрез смъртта тя се издига до едно раждане за един нов духовен живот.
към текста >>
Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята
живее
като зародиш.
Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно. Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло. Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух. Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот.
Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш.
Тя се намира в началото на своето развитие. В човешкото същество тя се явява като отиваща към смъртта като към едно раждане, както и самата душа в течение на предземното съществуване отива към зачатието и раждането, за да дойде на света. В глъбините на нашата воля на погледа се разкрива една душа в зародиш и може да се види, че чрез смъртта тя се издига до едно раждане за един нов духовен живот. За да разберем земното съществуване, трябва първо да определим в свръхсетивната област тази същност, върху която се основава нашата воля.
към текста >>
157.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
И ако беше способен да
живее
вътрешно целия свой Аз, той би се чувствал пропит в своето духовно същество от небето на неподвижните звезди.
Той би познавал също онези космически сфери, несъзнателно изгубени през време на съня, за които вече говорихме. Ако би могло да използва напълно своето астрално тяло, човешкото същество би възприемало съзнателно този образ на планетните движения, които познава през време нощта. В своето дишане, в своето кръвообращение той би чувствал как преминава приливът, който тези движения отразяват. Той би искал да каже нещо, което изглежда парадоксално: През моите артерии тече силата на слънцето, подсилена чрез здравината на Марс, която на свой ред е пропита от веществената сила на Юпитер и т.н. Той би чувствал, как през неговото същество преминават различно насочените течения на планетите.
И ако беше способен да живее вътрешно целия свой Аз, той би се чувствал пропит в своето духовно същество от небето на неподвижните звезди.
Всичко това е заличено през време на будното състояние. В неговото съзнание не остава нищо от тази дейност на етерното тяло, истинския източник на нашия живот нито от движението на планетните тела, чийто възбуждащи импулси пронизват нашето дихание и нашата кръв чрез дейността на нашето астрално тяло; също така нищо не остава от това, което проявяват в нашите очи съзвездията на неподвижните звезди, по образа на които е създадено вечното същество на човека, неговия Аз. В него не присъства нищо, което би го накарало да каже: Аз съм изцяло пропит от божествен живот. Всяка сутрин когато се събужда, човешкото същество облича своя физически организъм, както обличаме една дреха, и в него се разгръща дейността на етерното тяло, тази на астралния организъм и тази на Аза. То пропива своя организъм със силите, които е събрало през време на съня, минавайки през звездните светове.
към текста >>
Следователно в ритмичната система
живее
нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него.
Резултатът от това е, че от това свързване на астралния организъм с жизнените ритми не може да се роди никаква мисъл. Там където душата се изразява, това се дължи на факта, че нейната дейност е отразена от организма на главата, който постоянно се стреми към смъртта, явление от което се получава съзнателното мислене. Подвижното свързване на астралното тяло и на органическите ритми не завършва с това отразяване във физическия организъм, източник на ясното съзнание. То създава само едно по-малко ясно оживление, одушевление, което е животът на нашите чувства, животът на сърцето. Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства.
Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него.
Този факт има едно твърде определено последствие. Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук. Това ще проучим сега по-отблизо. Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи. Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална.
към текста >>
В ритмичната система в нас
живее
една астрална духовност, под една форма аналогична на онази от предземния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание.
Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв? Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта.
В ритмичната система в нас живее една астрална духовност, под една форма аналогична на онази от предземния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание.
Тя е, която одобрява или не одобрява това, което вършим. В нея се намира съдията на нашата душа и този съдия също така действителен, както е действителна в нашата глава мислещата душа.
към текста >>
И когато при смъртта събличаме нашето физическо тяло, изчезва препятствието, което пречеше на човека да има пред своето съзнание всичко онова, което
живее
в дишането и в кръвообращението.
И когато при смъртта събличаме нашето физическо тяло, изчезва препятствието, което пречеше на човека да има пред своето съзнание всичко онова, което живее в дишането и в кръвообращението.
към текста >>
Когато при смъртта физическото тяло се разлага, човешкото същество продължава да
живее
в един етерен организъм, в един астрален организъм и в един Аз.
Когато при смъртта физическото тяло се разлага, човешкото същество продължава да живее в един етерен организъм, в един астрален организъм и в един Аз.
Физическото тяло е престанало да бъде препятствие за разцъфтяването на душата в Космоса, то е престанало да я привлича в неговата сфера; душата има веднага възможност да добие съзнание за Космоса. От друга страна тя има едно етерно тяло, което не е вече свързано с физическото тяло. Това етерно тяло представлява от една страна течението на живота; но чрез самия този факт то обхваща постоянното действие, което космическите сили са упражнявали. Минавайки с него през смъртта, душата има следователно в него опитност за космическия етер. Всичко, което този етерен космос съдържа, се влива сега в неговото етерно тяло, защото само физическият организъм е пречка за това вливане.
към текста >>
Сравнено с тази безкрайност етерното тяло е твърде ограничено и в това ограничено същество
живее
всемирният етер.
Така всички сили действащи в лоното на космическия етер проникват на вълни в него и всичко, което живееше в етерното тяло се разпространява в света. В същото време, когато освободен от своето физическо тяло човекът се приспособява към своя етерен организъм, той се включва в силите, които пронизват постоянно вселената, етерния Космос. Но човешката душа е една; астралното тяло и Азът проникват следователно заедно с етерното тяло във вселената. Все по-ясно светлината на съзнанието свети в душата в лоното на космическия етер.
Сравнено с тази безкрайност етерното тяло е твърде ограничено и в това ограничено същество живее всемирният етер.
Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека никаква стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват. А това значи, че скоро след смъртта етерното тяло се разлага. С космическото съзнание, което беше добил, човекът не запазва вече освен своето астрално тяло и своя Аз. Астралното тяло още съдържа резултатите от всичко онова, което е било изживяно в него, когато беше свързано с физическото тяло. Аз описах, как една част от астралното тяло запазва своя космически характер, защото връзката, която го свързва с дишането и кръвообращението, остава слаба.
към текста >>
Всичко това
живее
и тупти в него.
Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да съди себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали. Тази способност продължава да съществува, следователно, подържана от космическото съзнание. Това, което през време на земния живот дишането и кръвообращението отразяваха, се приспособява след смъртта към един космически ритъм. По този начин се установява един нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на делата, които е извършило на Земята. Съдържанието на неговото астрално тяло е за него едно морално съдържание, съвкупност от вътрешните качества, каквито те са се оформили на Земята, в добро или в зло, в мъдрост или глупост.
Всичко това живее и тупти в него.
Към тези вътрешни пулсации идва да се примеси в един постоянен прилив, и отвън, едно още невинно, още аморално космическо течение а не неморално за което природата ни дава на Земята един образ. Защото в него ние не различаваме нито добро, нито зло, и в тази перспектива всичко ни изглежда неутрално.
към текста >>
Ето защо, след известно време след смъртта душата трябва да навлезе в един свят, където се заличават опитностите, които току-що описах, където тя
живее
в един пречистен Космос.
Ако след смъртта човешкото същество трябваше да остане в тази фаза то не би искало да приготви както подобава духовната ядка на своя бъдещ физически организъм. То не би могло да го изработи както трябва, ако моралните несъвършенства на неговия живот продължаваха да тежат върху неговата душа.
Ето защо, след известно време след смъртта душата трябва да навлезе в един свят, където се заличават опитностите, които току-що описах, където тя живее в един пречистен Космос.
към текста >>
с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да
живее
след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота.
Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество. Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота. Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е.
с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота.
Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете. Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма. Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете. Но Христос е слязъл на Земята. Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема.
към текста >>
158.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още
живее
в своето етерно тяло, е свързано с тази способност.
Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това.
И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още живее в своето етерно тяло, е свързано с тази способност.
Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно. Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ. Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи. Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта. След това ние сме все повече и повече потопени в едно съзнание, което се е приспособило към етерния Космос.
към текста >>
През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да
живее
само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса. В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела. Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване. Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин. Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас.
През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
към текста >>
То ще
живее
тази опитност в общение със свръхсетивните същества, от които ще приеме силите, от които ще приеме силите, които ще изработят космическия духовен зародиш на неговия бъдещ физически организъм.
За да опишем това преминаване на съзнанието от света на душите към опитността на духа, от гледна точка на земното съществуване можем да кажем: Докато човешкото същество пребивава в света на душите, т.е. през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване. Там е налице една действителност, която то само е внесло, която представлява неговата морална и духовна стойност и която е плодът на неговото последно съществуване. Неговата душа е още свързана с тази действиелност и само когато е надмогнало тази наклонност, тази привързаност, то може да премине към чистата опитност на Космоса.
То ще живее тази опитност в общение със свръхсетивните същества, от които ще приеме силите, от които ще приеме силите, които ще изработят космическия духовен зародиш на неговия бъдещ физически организъм.
Така формулирани нещата са изразени от земна гледна точка. Но ние можем да ги охарактеризираме също и в перспективата на космическото съзнание и тогава ще кажем: След като човешкото същество е съблякло своето етерно тяло и докато в неговия Аз и в неговото астрално тяло още съществуват стремежите, които го свързват с миналия живот, то е вътрешно проникнато от духовните сили на Луната, чиито вълни къпят Космоса.
към текста >>
Обаче то трябва да възприема този Космос, в който
живее
не само в перспективата, която познава Земята, а също и в другата перспектива.
Дълго време след смъртта те подържат в него стремежа да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово дело. Но необходимо е той да се освободи от тази власт, да се освободи вътрешно от тези лунни сили, които се вливат и действат в него. Те подържат в него един вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди. Те го отдалечават по този начин от опитността за духовните същества, чийто физически образ са тези съзвездия. Въпреки това човешкото същество трябва по необходимост да проникне в един чист духовен свят и докато върху него действат лунните сили, те му пречат да стори това.
Обаче то трябва да възприема този Космос, в който живее не само в перспективата, която познава Земята, а също и в другата перспектива.
За да стигне до тази фаза, то трябва да развие в себе си едно космическо, чисто духовно съзнание. По този начин то стига един вид до покрайнината на Космоса. Тук долу на Земята ние сме една централна точка и насочваме нашите погледи на всички страни към Космоса. При това духовно виждане ние се намираме на периферията, на покрайнините и от там потапяме нашия поглед в Космоса. Но ние виждаме физическите образи на духовните същества.
към текста >>
159.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Рибата плува до границите на водата; тя трябва да се върне обратно, защото и липсват физическите органи, за да може да
живее
извън водата.
3. Има хора, които вярват, че с границата на сетивния възглед са дадени също и границите на всякакво разбиране. Ако биха обърнали внимание на това, как добиват съзнание за тези граници, те биха открили също в това съзнание и способностите, които им позволяват да преминат отвъд тях.
Рибата плува до границите на водата; тя трябва да се върне обратно, защото и липсват физическите органи, за да може да живее извън водата.
Човекът стига до границите на сетивния възглед; той може да познае, че по пътя към тази граница в него са се развили душевни способности, които му позволяват да живее душевно в елемента, който не може да бъде обгърнат от сетивния възглед.
към текста >>
Човекът стига до границите на сетивния възглед; той може да познае, че по пътя към тази граница в него са се развили душевни способности, които му позволяват да
живее
душевно в елемента, който не може да бъде обгърнат от сетивния възглед.
3. Има хора, които вярват, че с границата на сетивния възглед са дадени също и границите на всякакво разбиране. Ако биха обърнали внимание на това, как добиват съзнание за тези граници, те биха открили също в това съзнание и способностите, които им позволяват да преминат отвъд тях. Рибата плува до границите на водата; тя трябва да се върне обратно, защото и липсват физическите органи, за да може да живее извън водата.
Човекът стига до границите на сетивния възглед; той може да познае, че по пътя към тази граница в него са се развили душевни способности, които му позволяват да живее душевно в елемента, който не може да бъде обгърнат от сетивния възглед.
към текста >>
Истинността на този факт ни завладява едвам тогава, когато преминем към "Аза" като образ, който
живее
в етерното тяло.
14. Втората форма на "Аза", която бе посочена в изложението на третия ръководен принцип* /*Става въпрос за третия ръководен принцип от предидущата група, или тук 13-ия ръководен принцип/, се явява като "образ" на този Аз. Чрез съзирането на този образен характер се хвърля също светлина върху същността на мислите, в която "Азът " се явява пред обикновеното съзнание. Хората търсят чрез всевъзможни съзерцания "истинския Аз" в обикновеното съзнание. Обаче едно сериозно взиране в изживяванията на това съзнание показва, че "истинският Аз" не може да бъде намерен в него; напротив, там може да се яви само мисловният отблясък, който е по-малко от един образ.
Истинността на този факт ни завладява едвам тогава, когато преминем към "Аза" като образ, който живее в етерното тяло.
И само чрез това ние сме подбудени към търсенето на Аза като истинска същност на човека.
към текста >>
15. Виждането на формата, в която "Азът"
живее
в астралното тяло, довежда до едно истинско чувствуване на отношенията на човека с духовния свят.
15. Виждането на формата, в която "Азът" живее в астралното тяло, довежда до едно истинско чувствуване на отношенията на човека с духовния свят.
Тази форма на Аза за обикновеното изживяване е потопена в тъмните глъбини на безсъзнанието. Човек прониква в тези глъбини и влиза във връзка с мировата духовна същност чрез Инспирацията. Пред обикновеното съзнание стои само един слаб чувствен отблясък от тази царуваща в глъбините на душата Инспирация от далечините на духовния свят.
към текста >>
29. В развитото имагинативно познание действува това, което
живее
във вътрешността на човека по душевно-духовен начин и през неговия живот изгражда физическото тяло, върху основата на което развива човешкото съществуване във физическия свят.
29. В развитото имагинативно познание действува това, което живее във вътрешността на човека по душевно-духовен начин и през неговия живот изгражда физическото тяло, върху основата на което развива човешкото съществуване във физическия свят.
Срещу физическото тяло, което постоянно се възобновява в обмяната на веществата, стои вътрешното човешко същество, което се развива в своята същност постоянно от раждането /съответно зачатието/ до смъртта, срещу физическото пространствено тяло стои вътрешното тяло, което се проявява във времето.
към текста >>
30. В инспиративното познание
живее
образно това, което човешкото същество изпитва през времето между смъртта и едно ново раждане всред една духовна околна среда.
30. В инспиративното познание живее образно това, което човешкото същество изпитва през времето между смъртта и едно ново раждане всред една духовна околна среда.
Там може да се види, що е човекът според неговото същество във взаимоотношението на света, след като е напуснал вече своето физическо и своето етерно тяло, благодарение на които живее в земното съществуване.
към текста >>
Там може да се види, що е човекът според неговото същество във взаимоотношението на света, след като е напуснал вече своето физическо и своето етерно тяло, благодарение на които
живее
в земното съществуване.
30. В инспиративното познание живее образно това, което човешкото същество изпитва през времето между смъртта и едно ново раждане всред една духовна околна среда.
Там може да се види, що е човекът според неговото същество във взаимоотношението на света, след като е напуснал вече своето физическо и своето етерно тяло, благодарение на които живее в земното съществуване.
към текста >>
160.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
Докато човекът
живее
в същото физическо тяло, той може да направи моралното съдържание на неговата воля да се прояви в действителността само така, както това физическо тяло позволява всред физическия свят.
42. В едно такова схващане на закономерността в съдбата става явно също, че тази съдба не може да прояви своето съществуване чрез хода на отделния физически земен живот.
Докато човекът живее в същото физическо тяло, той може да направи моралното съдържание на неговата воля да се прояви в действителността само така, както това физическо тяло позволява всред физическия свят.
Едвам когато преминавайки през
към текста >>
Но човекът чувствува себе си, че
живее
в мислите.
59. Едно безпристрастно разглеждане на мисленето показва, че мислите на обикновеното съзнание нямат някакво собствено съществуване, че те са само огледални образи /отражения/ на нещо. Така се явяват те.
Но човекът чувствува себе си, че живее в мислите.
Мислите не живеят; но той живее в мислите. Този живот има своя произход в духовните Същества, които /в смисъла на моята "Тайна Наука"/можем да считаме като Същества на третата йерархия, като принадлежи на едно духовно царство.
към текста >>
Мислите не живеят; но той
живее
в мислите.
59. Едно безпристрастно разглеждане на мисленето показва, че мислите на обикновеното съзнание нямат някакво собствено съществуване, че те са само огледални образи /отражения/ на нещо. Така се явяват те. Но човекът чувствува себе си, че живее в мислите.
Мислите не живеят; но той живее в мислите.
Този живот има своя произход в духовните Същества, които /в смисъла на моята "Тайна Наука"/можем да считаме като Същества на третата йерархия, като принадлежи на едно духовно царство.
към текста >>
161.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
Човек може още да
живее
също и в мисленето.
Защото Антропософията настоява върху това: съществува едно духовно изживяване, което в мисленето не изгубва света.
Човек може още да живее също и в мисленето.
В медитацията то му дава едно вътрешно изживяване, при което мислейки той не изгубва сетивния свят, а добива духовния свят. Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на съдбата, в което човек не изгубва своето себе. И в съдбата той може да изживява самия себе си като нещо действуващо. В неегоистичното разглеждане на човешката съдба тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света. Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата.
към текста >>
162.
06. 7. Принципи 62-68
GA_26 Мистерията на Михаил
Тя изгражда човешкото същество като организъм на чувството, преди в този организъм да може да
живее
самото чувствуване.
67. Съществата от втората йерархия се извяват в една извънчовешка душевна същност, която като космически душевен процес е скрита за човешкото чувствуване. Тази космическа душевна същност твори в основа та на човешкото чувствуване.
Тя изгражда човешкото същество като организъм на чувството, преди в този организъм да може да живее самото чувствуване.
към текста >>
163.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
При едно такова действително себе-познание ние намираме първо това, което
живее
в спомена.
При едно такова действително себе-познание ние намираме първо това, което живее в спомена.
Под формата на мисли-образи ние извикваме в съзнанието сянката на това, в което в минало време сме живели като една непосредствена жива опитност. Който вижда една сянка, ще почувствува един вътрешен подтик да насочи своята мисъл към предмета, който хвърля сянката. Който носи в себе си един спомен, той не може да насочи по такъв непосредствен начин погледа на душата към изживяването, което е останало като спомен. Но когато действително размисли върху своето собствено съществуване, върху своето собствено битие, той ще трябва да си каже: аз самият, в моето душевно същество, съм това, което изживяванията са направили от мене, тези изживявания, които хвърлят своята сянка в спомена. В съзнанието се явяват сенките на спомена, в битието на душата свети това, което хвърля своята сянка в спомена.
към текста >>
Мъртвата сянка съществува в спомена; живото битие
живее
в душата, в която действува споменът.
Под формата на мисли-образи ние извикваме в съзнанието сянката на това, в което в минало време сме живели като една непосредствена жива опитност. Който вижда една сянка, ще почувствува един вътрешен подтик да насочи своята мисъл към предмета, който хвърля сянката. Който носи в себе си един спомен, той не може да насочи по такъв непосредствен начин погледа на душата към изживяването, което е останало като спомен. Но когато действително размисли върху своето собствено съществуване, върху своето собствено битие, той ще трябва да си каже: аз самият, в моето душевно същество, съм това, което изживяванията са направили от мене, тези изживявания, които хвърлят своята сянка в спомена. В съзнанието се явяват сенките на спомена, в битието на душата свети това, което хвърля своята сянка в спомена.
Мъртвата сянка съществува в спомена; живото битие живее в душата, в която действува споменът.
към текста >>
Тя показва, как в мислите, които са образи сенки , действува физическото тяло; обратно тя ни показва, как в светещото
живее
етерното тяло.
За обикновеното съзнание това виждане не стига до истинското обхващане на това, към което е насочен погледът. Ние гледаме към нещо; но погледът не среща никаква действителност. Изхождайки от Имагинативното познание Антропософията ни обръща вниманието върху тази действителност. От това, което осенява, тя ни насочва към светещото. Тя върши това, като говори за етерното тяло на човека.
Тя показва, как в мислите, които са образи сенки , действува физическото тяло; обратно тя ни показва, как в светещото живее етерното тяло.
към текста >>
живее
нещо, което осенява /което хвърля сянка/.
живее нещо, което осенява /което хвърля сянка/.
То е по-силно от оценящото естество на мислите-спомени. Когато човек прави неговите изживявания да хвърлят вътрешно сянка в спомена, той самият действува в целия този процес със своето собствено скрито Себе. Той присъствува, когато светещото хвърля сянката. В говора също има едно хвърля не на сянка. Думите са сенки.
към текста >>
Човек
живее
всред царството на тази Йерархия със своето астрално тяло.
Но този трети член също се намира в един свят, който образува неговата заобикаляща среда. Това е светът на втората йерархия. В говора на човека имаме един образ-сянка на тази втора йерархия.
Човек живее всред царството на тази Йерархия със своето астрално тяло.
към текста >>
Този "Аз" също
живее
в една заобикаляща среда.
Това, което е изразено по този начин, за него Антропософията говори като за един четвърти член на човешкото същество. Изхождайки от Интуитивното познание, тя говори за "истинското Себе", за "Аза" на човека.
Този "Аз" също живее в една заобикаляща среда.
Това е светът на първата йерархия.
към текста >>
164.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което
живее
по този начин от свръхсетивния духовен свят в човека, него чувствува той като душа.
Човекът получи чувството: аз образувам мислите. И това образуване на мислите беше нещо преобладаващо в душевния живот, така щото мислещите хора виждаха същността на човешката душа в нейното умствено поведение. По-рано хората имаха за душата една имагинативна /образна/ представа. Те виждаха нейната същност не в образуването на мислите, а в нейното участие в духовното съдържа ние на света. Мислейки хората мислеха свръхсетивните духовни Същества; и тези същества действуват в човека; те също мислят вътре в него.
Това, което живее по този начин от свръхсетивния духовен свят в човека, него чувствува той като душа.
към текста >>
Ето защо те виждаха в мисълта не що действително, което
живее
в нещата.
От сега нататък мислителния живот се развива всред човечеството. Отначало хората бяха несигурни в това, което имаха в мислите. Тази несигурност живееше в ученията на схоластиците. Схоластиците се разделиха на реалисти и номиналисти. Реалистите, чийто ръководител беше Тома Аквински и близките за него ученици чувствуваха още старата принадлежност на мисълта и вещта.
Ето защо те виждаха в мисълта не що действително, което живее в нещата.
Те считаха мислите на хората като нещо, което се влива от нещата в душата като нещо действително. Номиналистите чувствуваха силно положението, че душата образува своите мисли. Те чувствуваха мислите само като нещо субективно, което живее в душата и няма нищо общо с нещата. Те вярваха: мислите са само имена за нещата, образувани от човека. Тогава не се говореше за "мисли", а за "универсални"; но това не засяга самия принцип на възгледа, понеже мислите са винаги нещо универсално /всемирно/ по отношение на отделните неща.
към текста >>
Те чувствуваха мислите само като нещо субективно, което
живее
в душата и няма нищо общо с нещата.
Схоластиците се разделиха на реалисти и номиналисти. Реалистите, чийто ръководител беше Тома Аквински и близките за него ученици чувствуваха още старата принадлежност на мисълта и вещта. Ето защо те виждаха в мисълта не що действително, което живее в нещата. Те считаха мислите на хората като нещо, което се влива от нещата в душата като нещо действително. Номиналистите чувствуваха силно положението, че душата образува своите мисли.
Те чувствуваха мислите само като нещо субективно, което живее в душата и няма нищо общо с нещата.
Те вярваха: мислите са само имена за нещата, образувани от човека. Тогава не се говореше за "мисли", а за "универсални"; но това не засяга самия принцип на възгледа, понеже мислите са винаги нещо универсално /всемирно/ по отношение на отделните неща.
към текста >>
По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в душите на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да
живее
в човешките души, в които се образуват мислите.
Номинализмът спечели разпространение е влияние. Това можа да върви така до последната третина на 19-то столетие. През тази епоха онези хора, които имаха възприятия за духовните събития във вселената, по чувствуваха, че Михаел беше последвал потока на интелектуалния живот. Той се стреми към една нова метаморфоза на неговата космическа задача.
По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в душите на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да живее в човешките души, в които се образуват мислите.
По-рано сродните с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да живее в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата.
към текста >>
По-рано сродните с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да
живее
в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата.
Номинализмът спечели разпространение е влияние. Това можа да върви така до последната третина на 19-то столетие. През тази епоха онези хора, които имаха възприятия за духовните събития във вселената, по чувствуваха, че Михаел беше последвал потока на интелектуалния живот. Той се стреми към една нова метаморфоза на неговата космическа задача. По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в душите на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да живее в човешките души, в които се образуват мислите.
По-рано сродните с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да живее в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата.
към текста >>
Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да
живее
в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите.
Който умее да обръща внимание на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората. По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност.
Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите.
Епохата на Михаела е настъпила. Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яснота на душата. Да разбере човек това, това значи той да приеме Михаела в своето сърце. Мисли, които днес се стремят да обхванат духовното, трябва да извират от сърце, които туптят за Михаела огненият Княз на мислите във вселената.
към текста >>
165.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
Същността, която
живее
в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която
живее
в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която
живее
във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата. Мисленето поставя първо само образи, а не нещо действително за света. Чувствуването тъче в това образно естество; то говори за нещо действително в човека, но не може да го изживее. Волята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане.
Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
към текста >>
166.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава към оживените мисли ще се наклонят души и духове на свръхсетивните светове; освободеният човек ще може да
живее
с тях, както в миналото е живял с тях, когато не е бил друго, а образ и подобие на тяхното действие.
Мисията на Михаела е да донесе в етерните тела на хората силите, чрез които мислите-сенки да добият отново живот.
Тогава към оживените мисли ще се наклонят души и духове на свръхсетивните светове; освободеният човек ще може да живее с тях, както в миналото е живял с тях, когато не е бил друго, а образ и подобие на тяхното действие.
към текста >>
167.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
На Имагинативното и Испиративното съзнание се разкрива, че духовният свят, в който човек
живее
между смъртта и раждането, участвува в изграждането на неговото вътрешно същество.
89. В съновидното съзнание човек изживява по хаотичен начин своето собствено същество съединено нехармонично с духовната същност на света. Будното съзнание не може да обхване същинското съдържание на това съновидно съзнание.
На Имагинативното и Испиративното съзнание се разкрива, че духовният свят, в който човек живее между смъртта и раждането, участвува в изграждането на неговото вътрешно същество.
към текста >>
99. В чувствуването и волението на мисленето човек
живее
своята карма на миналото; в мисленето и чувствуването на воленето той подготвя своята бъдеща карма.
99. В чувствуването и волението на мисленето човек живее своята карма на миналото; в мисленето и чувствуването на воленето той подготвя своята бъдеща карма.
към текста >>
101. Това, което
живее
като чувствуване в мислите, то идва от астралното тяло; а това, което
живее
в тях като воля, идва от "Аза".
101. Това, което живее като чувствуване в мислите, то идва от астралното тяло; а това, което живее в тях като воля, идва от "Аза".
През време на сън етерното тяло на човека сияе изцяло в неговия мисловен свят; само че човек не взема участие в това, защото тогава той е извлякъл чувствуването на мислите с астралното тяло, а воленето на същите с "Аза", които през време на сън напускат физическото и етерното тяло.
към текста >>
168.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
В развитието на света настъпва една епоха, в която Космосът не
живее
вече от неговата настояща интелигентност, а от неговата минала интелигентност.
В тази сила действува Михаел. Неговата служба е да управлява космическата интелектуалност. Той желае да има по-нататъшен напредък в неговата област. А този напредък може да се състои само в това, щото онова, което действува като интелигентност през целия Космос, да се съсредоточи по-късно в човешката индивидуалност. По този начин се получава следното.
В развитието на света настъпва една епоха, в която Космосът не живее вече от неговата настояща интелигентност, а от неговата минала интелигентност.
А настоящата интелигентност се намира в потока на човешкото развитие.
към текста >>
Михаел държейки змея под свои нозе, постоянно изтласквайки го в бездната: този е образът на описаните тук свръхсетивни факти, образ мощен, който
живее
в човешкото съзнание.
Ето защо Михаел, докарва ариманическите същества под своите нозе, постоянно ги изтласква в една по-дълбока област от тази, в която се развива човекът.
Михаел държейки змея под свои нозе, постоянно изтласквайки го в бездната: този е образът на описаните тук свръхсетивни факти, образ мощен, който живее в човешкото съзнание.
към текста >>
Но Христос ще бъде там, чрез своята велика жертва, той ще
живее
в същата сфера в която
живее
Ариман.
Михаел вижда, настъпването на най-великото земно събитие. От царството, на което сам Михаел служеше, Христовото Същество слиза в земната област, за да бъде там, когато Интелигентността ще бъде напълно в човешката индивидуалност. Защото тогава човекът ще чувствува най-силно стремежа да се отдаде на Съществото, което ще е станало без остатъчно и до пълно съвършенство носител Интелектуалността.
Но Христос ще бъде там, чрез своята велика жертва, той ще живее в същата сфера в която живее Ариман.
Човекът ще може да избира между Христа и Аримана. Светът ще може да намери в развитието на човечеството Христовия път.
към текста >>
Когато чрез своето виждане такива хора успяват да отворят сърцата и умовете и на други хора, за да има един кръг от хора, които да знаят, как сега Михаел
живее
между хората, тогава човечеството ще започне да чувствува с истинското съдържание празници на Михаела, на който душите ще могат да направят да оживее в тях силата на Михаела.
Онези хора, които виждат света непосредствено граничещ със сетивния и който е свръхсетивен свят /етерния свят, бел. на превод./, виждат Михаела и неговите сътрудници на работа в това, което биха искали да на правят за хората. Такива хора виждат, как в сферата на Ариман чрез образа на Михаел човекът трябва да бъде доведен до свобода от Ариман при Христа.
Когато чрез своето виждане такива хора успяват да отворят сърцата и умовете и на други хора, за да има един кръг от хора, които да знаят, как сега Михаел живее между хората, тогава човечеството ще започне да чувствува с истинското съдържание празници на Михаела, на който душите ще могат да направят да оживее в тях силата на Михаела.
Тогава ще действува като една реална сила между хората. Но човекът ще бъде свободен и въпреки това във вътрешното общение с Христа ще върви в своя духовен жизнен път през Космоса.
към текста >>
169.
22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Той искаше да предпази човека, да
живее
прекалено силно в един свят, който беше само действеност на Божествено-духовното, а не Същност, нито Откровение.
Божествено-духовното не живееше вече в Космоса като Откровение, а само като действие. Беше настъпила една явна двойственост между Божествено-духовното и космическото. Въз основа на своята собствена същност Михаел се държеше при Божествено-духовното. Той се стремеше да подържа човека колкото е възможно близо до Божествено-духовното. Това той правеше постоянно по-нататък.
Той искаше да предпази човека, да живее прекалено силно в един свят, който беше само действеност на Божествено-духовното, а не Същност, нито Откровение.
към текста >>
В този слънчево-божествен, но не живо-божествен свят
живее
човекът.
В този слънчево-божествен, но не живо-божествен свят живее човекът.
Обаче в резултат на действието на Михаел върху него като човек той е запазил връзката със същността на Божествено-духовното. Той живее като едно проникнато от Бога същество в един непроникнат от Бога свят. В този опразнен от Бога свят човекът да внесе това, което е в самия него, това, което самото негово същество е станало в тази епоха.
към текста >>
Той
живее
като едно проникнато от Бога същество в един непроникнат от Бога свят.
В този слънчево-божествен, но не живо-божествен свят живее човекът. Обаче в резултат на действието на Михаел върху него като човек той е запазил връзката със същността на Божествено-духовното.
Той живее като едно проникнато от Бога същество в един непроникнат от Бога свят.
В този опразнен от Бога свят човекът да внесе това, което е в самия него, това, което самото негово същество е станало в тази епоха.
към текста >>
Те не искат щото първоначалните божествено-духовни Същества да озарят вселената в нейното по-нататъшно развитие; те искат всмукната от тях космическа интелектуалност да проникне с нейните лъчи цялата нова вселена и човекът да
живее
по-нататък в този интелектуализиран и ариманически космос.
Ариманическите същества се обръщат против тази насока на развитието, те искат да попречат на нейното осъществяване.
Те не искат щото първоначалните божествено-духовни Същества да озарят вселената в нейното по-нататъшно развитие; те искат всмукната от тях космическа интелектуалност да проникне с нейните лъчи цялата нова вселена и човекът да живее по-нататък в този интелектуализиран и ариманически космос.
При един такъв живот човекът би изгубил Христа. За щото Христос навлезе в света с една интелектуалност, която е изцяло такава, каквато е живяла в миналото в Божествено-духовното, когато в неговата Същност това Божествено-духовно още създаваше Космоса. Ако днес ние бихме говорили така, че нашите мисли да могат да бъдат и мисли на Христа, ние бихме противопоставили на ариманическите същества нещо, което би ни предпазило да паднем под тяхната власт.
към текста >>
За щото да разберем Михаела, това значи да намерим днес пътя към Логоса, където Христос
живее
днес между човеците на Земята.
Ние трябва да можем да приемем в нас чисто естественонаучния начин на мислене. Обаче ние ще трябва да се научим да говорим върху природата също и така т. е. да се научим да чувствуваме и така както подобава на Христа. Ние трябва да научим езика на Христа, за да говорим с него не само върху освобождението от природата, не само върху душата и Бога, а върху Космоса. Да остане нашата човешка връзка с първичното Божествено-духовно така запазена, да разбираме да използуваме езика на Христа върху Космоса, до това ние ще стигнем, когато с вътрешното чувство на сърцето се вживеем напълно в това, което Михаел и неговите сътрудници с техните дела са между нас.
За щото да разберем Михаела, това значи да намерим днес пътя към Логоса, където Христос живее днес между човеците на Земята.
към текста >>
170.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Благодарение на това човек ще
живее
духовно по следния начин.
Благодарение на това човек ще живее духовно по следния начин.
към текста >>
Но той ще се държи за откровението на Михаела; ще остави това откровение да свети в мислите като една светлина, която получава от природата; той ще го носи като топлина в сърцето, ако трябва да
живее
в божествения свят-произведение.
Той ще приеме познанието и живота така, както те трябва да бъдат приети от 15то столетие насам.
Но той ще се държи за откровението на Михаела; ще остави това откровение да свети в мислите като една светлина, която получава от природата; той ще го носи като топлина в сърцето, ако трябва да живее в божествения свят-произведение.
Тогава човек ще държи пред своя поглед не само наблюдението и изживяването на настоящия свят, но и това, на което Михаел е посредник, а именно едно минало състояние на света, едно състояние на света, което именно Михаел пренася в настоящето чрез своето същество и чрез своите дела.
към текста >>
Важно е схващането на човешката душа да
живее
една правилна представа за това, как в мисията на Михаел е избягнато всяко влияние на Луцифера.
Начинът, по който Михаел поставя в действие миналото в настоящия човешки живот, е този, който отговаря на истинския духовен напредък на света, който не съдържа нищо луциферическо.
Важно е схващането на човешката душа да живее една правилна представа за това, как в мисията на Михаел е избягнато всяко влияние на Луцифера.
към текста >>
Когато има пред своя поглед само това становище, той също не може да
живее
морално така, както подобава на неговата човечност.
Природата трябва да бъде позната и изживяна така, че всичко е останало празно от боговете. Поради това в така устроеното отношение към света човек не изживява вече себе си. Доколкото човекът е едно свръхсетивно същество, неговото подходящо за епохата становище към природата не му дава нищо относно неговото собствено същество.
Когато има пред своя поглед само това становище, той също не може да живее морално така, както подобава на неговата човечност.
към текста >>
171.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Ако в човешката деятелност трябва действително да
живее
свобода, тогава това, което се върши в нейната светлина, не трябва да зависи по някакъв начин от човешката физическа и етерна организация.
Ако в човешката деятелност трябва действително да живее свобода, тогава това, което се върши в нейната светлина, не трябва да зависи по някакъв начин от човешката физическа и етерна организация.
"свободното действие" може да бъде извършено само изхождайки от Аза; и със свободното действие на "Аза" трябва да може да сътрепти астралното, за да може то да го пренесе върху физическото и етерното тяло.
към текста >>
Обаче в човешкото същество то не трябва да действува заедно с това, което
живее
в елементите на свободата.
Онова, което човек изживява чрез това, което е само божествено-духовно произведение в заобикалящия го свят, трябва да има влияние само върху неговото духовно естество /върху неговия Аз/. Върху неговата физическа и етерна организация може да действува само това, може да има влияние само това, което в потока на развитието е едно продължение на онези сили, които са имали своето начало в същността и откровението на Божествено-духовното, но не в окръжаващия го свят, а вътре в неговото същество.
Обаче в човешкото същество то не трябва да действува заедно с това, което живее в елементите на свободата.
към текста >>
Само че тогава човек трябва действително да доведе своята душа до там, че да
живее
с Христа, за което съжителство с Христа вече говорихме в тези съобщения във връзка с мисията на Михаел.
В деятелността на Христа сред земното развитие се намират сили, от които човекът се нуждае при своята дейност по свобода за компенсиране на подтиснатите природни импулси.
Само че тогава човек трябва действително да доведе своята душа до там, че да живее с Христа, за което съжителство с Христа вече говорихме в тези съобщения във връзка с мисията на Михаел.
към текста >>
Така трябва да
живее
той и спрямо духовното слънце, Христос, което съедини своето съществуване със земното съществуване, и да приема живо от него в душата си това, което в духовния свят отговаря на топлината и на светлината /т. е.
Така трябва да живее той и спрямо духовното слънце, Христос, което съедини своето съществуване със земното съществуване, и да приема живо от него в душата си това, което в духовния свят отговаря на топлината и на светлината /т. е.
любовта и мъдростта, бележка на преводача/.
към текста >>
172.
27. Принципи 118-120
GA_26 Мистерията на Михаил
120. Тази форма, която не се дава на човека по природно-съобразен път, който човек и неговото същество
живее
заедно с настоящия и бъдещ стадий на развитие на световете, то му се дава по духовно-съобразен път на свързването му с Михаел, чрез което той намира също и пътя за Христа.
120. Тази форма, която не се дава на човека по природно-съобразен път, който човек и неговото същество живее заедно с настоящия и бъдещ стадий на развитие на световете, то му се дава по духовно-съобразен път на свързването му с Михаел, чрез което той намира също и пътя за Христа.
към текста >>
173.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек
живее
себе си истински, когато люби света.
Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той. Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие.
Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света.
към текста >>
Защото светът, който човек си рисува като природа гледайки този физически свят, не е също този, в който той
живее
непосредствено, а той е един такъв свят, който е толкова далече под истинския човешки свят, колкото светът на Михаела е над истинския човешки свят.
Епохата, в която сме навлезли сега, се нуждае човечеството да насочи погледа към един свят, който е духовен свят и непосредствено граничи със света, който чувствуваме като физически; в този духовен свят може да бъде намерено това, което тук бе описано като същество на Михаел и като ми сия на Михаел.
Защото светът, който човек си рисува като природа гледайки този физически свят, не е също този, в който той живее непосредствено, а той е един такъв свят, който е толкова далече под истинския човешки свят, колкото светът на Михаела е над истинския човешки свят.
Само че човек не забелязва, че несъзнателно, съставяйки си един образ за своя свят, всъщност не ражда образът на един друг свят. Като си рисува тази картина, той е вече на път да заличи себе си и да изпадне в духовен автоматизъм. Човекът може да запази своята човечност само тогава, когато на този образ, в който се загубва като в образ на възгледа за природата, противопоставя другия образ, в който царува Михаел, в който Михаел води в пътя към Христа.
към текста >>
174.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
В дома на своя освободител от пленничество тя
живее
като многообична дъщеря.
Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с един човек, под чиято власт се намират като пленници английски рицари и самата годеница на английския крал. Герхард дава всичко, което е придобил в своето пътуване, за да изкупи пленниците. Тях той взема на своя кораб и тръгва за своето отечество. Когато корабите пристигат там, където пътищата се разделят за отечеството на Герхард и за Англия, Герхард изпраща пленниците мъже за тяхното отечество; годеницата на краля той задържа при себе си, с надеждата, че нейният годеник, Крал Вилхелм, ще дойде да я вземе, веднага щом научи за нейното освобождение и за нейното местонахождение. Кралската годеница и дошлите с нея приятелки намират у Герхард най-доброто гостоприемство, което човек може да си представи.
В дома на своя освободител от пленничество тя живее като многообична дъщеря.
Минава дълго време, без да се яви кралят, за да я вземе. Тогава, за да осигури бъдещето на своята приведена дъщеря, Герхард решава да я омъжи за своя син. Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал. Сватбата със сина на Герхард е вече в пълен разгар; тогава се явява като непознат странник Вилхелм. Той дълго беше скитал в търсенето на своята годеница.
към текста >>
В това описание се отразява, как човекът не се чувствува само като едно същество, което
живее
и действува като едно звено във веригата на събитията от физическия свят, но как той чувствува, че в неговото земно съществуване действуват духовни, свръхсетивни същества и как неговата воля е свързана с тях.
В това описание се отразява, как човекът не се чувствува само като едно същество, което живее и действува като едно звено във веригата на събитията от физическия свят, но как той чувствува, че в неговото земно съществуване действуват духовни, свръхсетивни същества и как неговата воля е свързана с тях.
към текста >>
В това мирово действие
живее
грижата на Христа за човечеството, което по този начин може да се разкрие на човешките сърца от Михаеловото мирово откровение.
Така в своето действие Михаел стои между образа на света на Луцифер и между ариманическия Миров ум /мирова интелигентност/. При Михаела образът на света се превръща в едно пълно с мъдрост откровение на света, което разкрива мировия разум /мировата интелигентност/ като божествено мирово действие.
В това мирово действие живее грижата на Христа за човечеството, което по този начин може да се разкрие на човешките сърца от Михаеловото мирово откровение.
към текста >>
175.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Във формите и природата хората не долавяха вече произведението на Божествено-духовното, а нещо, което съществува като лишено от дух и за което въпреки това се твърди, че то произвежда духовното, в което човекът
живее
.
Положението на Михаела в Космоса стана трагично тежко, но също и тласкащо към едно разрешение именно в периода, който предхождаше неговата земна мисия. Хората можеха да подържат интелектуалността само в областта на тялото и там само в областта на сетивата. Ето защо в тяхното схващане те не приеха от една страна нищо, което не им казаха сетивата; природата стана едно поле на откровението на сетивата, обаче това откровение се разбираше само материално.
Във формите и природата хората не долавяха вече произведението на Божествено-духовното, а нещо, което съществува като лишено от дух и за което въпреки това се твърди, че то произвежда духовното, в което човекът живее.
От друга страна хората искаха да приемат за един духовен свят само това, за което говореха историческите съобщения, историческите сведения. Едно виждане на духа според това, както ставаше за миналото, беше еднакво строго забранено както и едно такова в настоящето.
към текста >>
176.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
И постепенно с това, как човешката душа изгубва възможността да
живее
заедно с божествено-духовните Същества, около нея изплува това, което днес се нарича "природа".
И постепенно с това, как човешката душа изгубва възможността да живее заедно с божествено-духовните Същества, около нея изплува това, което днес се нарича "природа".
Човекът не вижда вече същността на човека в божествено-духовния Космос; той вижда произведението на божествено-духовното в земната област. Първо той не го вижда в отвлечената форма, в която хората днес го виждат; сетивно-физическите същества, които се задържат с помощта на онези отвлечени идейни съдържания, които хората наричат "природни закони". Той ги вижда първо като божествено-духовна същност. Тази божествено-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на животинските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците. Всички тези същества и процеси около него са за него жестове, деяния, те са говор на божествената Същност, която стои на основата на "природата".
към текста >>
Една по-стара наука познава това покваряване като нещо, което
живее
в човешкото същество.
Това е възможно без едно трайно откъсване на човешкото естество от първичното божествено-духовно естество, от което той произхожда, само до тогава, докато човекът не беше стигнал до развитието на негова та Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Тогава човека стана едно покваряване на неговото физическо, етер но и астрално тяло.
Една по-стара наука познава това покваряване като нещо, което живее в човешкото същество.
Знае се, че то е необходимо, за да може съзнанието в човека да се развие до себе съзнание. В онова познание, което се развиваше в центровете, които Александър Велики даде на науката, виждаше един аристотелизъм, който, правилно разбран, носи това покваряване като един меродавен елемент на негова та психология. По-късно такива идеи не са вече разбрани в тяхната вътрешна същност.
към текста >>
Ако в човешкото сърце
живее
такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа.
Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа.
Ако в човешкото сърце живее такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа.
Ако тази Съзнателна душа би останала без това разгаряне; тогава човек никога не би стигнал до нейното одухотворяване. Той би умрял в студенината на интелектуалното съзнание, или би останала в един духовен живот, който не напредва към развитието на Съзнателната душа. Тогава той би останал на степента на развитие на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Но по своята същност Съзнателната душа не е студена. Тя само изглежда такава в началото на нейното развитие, защото там тя може първо да се изяви своето изпълнено със светлина съдържание, но още не може да изяви мировата топлина, от която произхожда.
към текста >>
177.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
И със своето същество човекът
живее
в този "настоящ" миров Дух.
Но това, което по този начин е "минало" в светенето на звездите, то е "настоящо" в мировия Дух.
И със своето същество човекът живее в този "настоящ" миров Дух.
към текста >>
В пълна противоположност към това
живее
в алчното желание на ариманическите същества студената омраза към всичко, което се развива в свобода.
В пълна противоположност към това живее в алчното желание на ариманическите същества студената омраза към всичко, което се развива в свобода.
Стремежът на Ариман е насочен към целта, да направи от това, което той прави да се разлива от Земята в мировото пространство, една космическа машина. Неговият идеал е "единствено" "мярка, число и тегло". Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка, число и тегло", което е в негова област.
към текста >>
178.
42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания?
GA_26 Мистерията на Михаил
В това взаимодействие между спомен и нова опитност
живее
човекът своето вътрешно земно съществуване.
Както в настоящия земен живот човекът носи в себе си своите преживявания като спомен, така носи той всичко, през което е минал по гореописания начин, като космически спомен в себе си. Що е земният душевен живот? Светът на спомените, който е готов във всеки момент да има нови възприятия.
В това взаимодействие между спомен и нова опитност живее човекът своето вътрешно земно съществуване.
към текста >>
Така в човешкия мисловен свят
живее
като настоящо откровение, като настояща изява това, което, за да има земно съществуване, трябва да има за основа това, което беше вече развито в човека, преди той да стигне до индивидуално земно съществуване.
Така в човешкия мисловен свят живее като настоящо откровение, като настояща изява това, което, за да има земно съществуване, трябва да има за основа това, което беше вече развито в човека, преди той да стигне до индивидуално земно съществуване.
към текста >>
Не така стоят нещата с това, което
живее
в чувствения свят на човека.
Не така стоят нещата с това, което живее в чувствения свят на човека.
Този свят се намира в отношение с изживяванията, дошли непосредствено след онези, които не изявяват още човека като такъв, с изживявания та, които човек има вече като човек, обаче още не откъснат от божествено-духовните Същества. Днес човекът ни би могъл да развие никакъв чувствен свят, ако този чувствен свят не би възникнал на основата на неговия ритмичен организъм. В този ритмичен организъм съществува космическият спомен за описания втори стадий от развитието на човечеството.
към текста >>
Само с волята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека
живее
онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални.
Само с волята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека живее онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални.
Това, което от Космоса дава формата, външната форма на човека, то се запазва в тази външна форма като космически спомен. Този спомен живее в човешката форма като сили. Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на волята.
към текста >>
Този спомен
живее
в човешката форма като сили.
Само с волята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека живее онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални. Това, което от Космоса дава формата, външната форма на човека, то се запазва в тази външна форма като космически спомен.
Този спомен живее в човешката форма като сили.
Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на волята.
към текста >>
В своя ритмичен организъм днес човекът още
живее
в Космоса така, както живееше, когато вече съществуваше като човек, но не откъснат от Божествено-духовното.
В своя ритмичен организъм днес човекът още живее в Космоса така, както живееше, когато вече съществуваше като човек, но не откъснат от Божествено-духовното.
към текста >>
Благодарение на него човекът
живее
на Земята като не-
За да може човекът да развие в себе си това извънземно космическо естество, това е резултат от действието на планетите и на другите звезди. Това, което той развива по този начин, носи го на Земята Слънцето със своите сили. Човешко-космическото е пренесено в областта на Земята от Слънцето.
Благодарение на него човекът живее на Земята като не-
към текста >>
179.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
В тези божествено-духовни Същества
живее
Волята да бъде създаден човекът.
В тези божествено-духовни Същества живее Волята да бъде създаден човекът.
В създаването на всеки отделен човек участвува Волята на всички тези божествено-духовни Същества. В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма. Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят.
към текста >>
В тяхното хорово задружно действие
живее
като мирова цел раждането на човешката форма.
В тези божествено-духовни Същества живее Волята да бъде създаден човекът. В създаването на всеки отделен човек участвува Волята на всички тези божествено-духовни Същества.
В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма.
Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят.
към текста >>
Защото човекът
живее
още без форма в божествено-духовния свят.
В тези божествено-духовни Същества живее Волята да бъде създаден човекът. В създаването на всеки отделен човек участвува Волята на всички тези божествено-духовни Същества. В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма.
Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят.
към текста >>
180.
45. Принципи 147-149
GA_26 Мистерията на Михаил
В един първи период човекът
живее
изцяло в Йерархията на Архаите.
147. Съществуванията между смъртта и едно ново раждане също показва три периода.
В един първи период човекът живее изцяло в Йерархията на Архаите.
Те подготвят неговата по-късна човешка форма за физическия свят.
към текста >>
181.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Във физическото тяло
живее
земята, а в етерното тяло
живее
звездният свят.
телната душа, така етерното тяло е приспособено към извънземните космически отношения на силите.
Във физическото тяло живее земята, а в етерното тяло живее звездният свят.
Това, което човекът носи в себе си като вътрешни сили, за да бъде на Земята така, че със своето държане, движение, жестове едновременно да се изтръгва от Земята, това той дължи на творчеството на Архангелите и неговото етерно тяло. Както във физическото тяло земните сили могат да живеят чрез формата, така и етерното тяло живеят силите, които от окръжността на Космоса се вливат от всички страни към Земята. Земните сили, които живеят в явяващата се по физически начин форма, са тези, които правят от тази форма нещо относително втвърдено и завършено. С незначителни промени, очертанията на човека остават твърди, непроменени за земния живот; способностите за движение се втвърдяват в навици и т. н.
към текста >>
живее
звездното небе.
Нещо съществено, което човекът получава чрез тази Йерархия, е принадлежността към една група човеци на Земята. Човеците са диференцирани по лицето на Земята. Когато поглеждаме назад в миналото в тази втора епоха, ние не виждаме днешното диференциране в раси и народи, но едно друго диференциране, едно повече духовно диференциране. Такова едно диференциране произхожда от това, че звездните сили се явяват в различни съчетания на различните места на Земята. На Земята, в разпределението на сушата и водата, в климата, в растежа на растенията и т. н.
живее звездното небе.
Доколкото човекът трябва да се приспособи към тези отношения, които съществуват на Земята като небесни отношения, това приспособяване принадлежи на етерното тяло и изграждането на неговата форма е едно творение на хора на Архангелите.
към текста >>
Всичко, което в този втори стадий на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане се е внедрило в човешкото същество, той го пренесе като космически спомен в третия стадий, в който още
живее
понастоящем.
Всичко, което в този втори стадий на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане се е внедрило в човешкото същество, той го пренесе като космически спомен в третия стадий, в който още живее понастоящем.
В този трети стадий той стои в едно такова отношение с Йерархията на Ангелите, което е подобно на това, в което човекът стоеше по отношение на Йерархията на Архангелите. Само че отношението към Ангелите е такова, че чрез него се осъществява пълната самостоятелна индивидуалност.
към текста >>
182.
47. Принципи 150-152
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което е станало през първите два периода, продължава да
живее
в развитието на човеците и обяснява факта, че в епохата на Съзнателната душа /през 19-то столетие/ човекът гледа в духовния свят като в пълна тъмнина.
152. В третия период човекът преминава в областта на Ангелите, които обаче проявяват своето влияние само в астралното тяло и в Аза. Този период е настоящият.
Това, което е станало през първите два периода, продължава да живее в развитието на човеците и обяснява факта, че в епохата на Съзнателната душа /през 19-то столетие/ човекът гледа в духовния свят като в пълна тъмнина.
към текста >>
183.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
В далечното минало той
живее
така, че всяка изчисляемост на неговите жизнени изяви престава да съществува.
Ясновидското съзнание открива, че Космосът е изпълнен с все по-голяма оживеност, колкото повече погледът стига по-далече в миналото.
В далечното минало той живее така, че всяка изчисляемост на неговите жизнени изяви престава да съществува.
От тази оживеност е отделен човекът. Макрокосмосът все повече навлиза в сферата на изчисляемото. Но с това той постепенно умира. Постепенно с възникването на човека микрокосмоса като самостоятелно същество от Макрокосмоса, този последният умира.
към текста >>
Те са пронизани от струите на тези сенки и в пронизването на развиващата се свободна мисъл в покълващата земна същност
живее
пълното, свободно човешко себесъзнание в епохата на Съзнателната душа в човека
От друга страна човекът взема участие в покълващите сили на Земята. От тези покълващи сили произхождат силите на неговата воля. Те са живот, но затова пък човекът не взема участие в тяхната същност със своето себесъзнание. В човешкото същество те изпращат своите лъчи в мислите-сенки.
Те са пронизани от струите на тези сенки и в пронизването на развиващата се свободна мисъл в покълващата земна същност живее пълното, свободно човешко себесъзнание в епохата на Съзнателната душа в човека
към текста >>
184.
49. Принципи 153-155
GA_26 Мистерията на Михаил
155. В космическото настояще, с неговите освобождаващи мислителни сили човекът участвува в умрелия Макрокосмос, а със силите на своята воля, които в тяхната същност са скрити за него, той участвува в ново оживяващия Макрокосмос, който
живее
като зародиш в земното същество.
155. В космическото настояще, с неговите освобождаващи мислителни сили човекът участвува в умрелия Макрокосмос, а със силите на своята воля, които в тяхната същност са скрити за него, той участвува в ново оживяващия Макрокосмос, който живее като зародиш в земното същество.
към текста >>
185.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
При будното състояние човекът
живее
в мислите-сенки, които са хвърлени от един умрял свят, и във волевите импулси, във вътрешната същност на които той може да проникне също така малко, както и в процеси те на дълбокия сън без сънуване.
При будното състояние човекът живее в мислите-сенки, които са хвърлени от един умрял свят, и във волевите импулси, във вътрешната същност на които той може да проникне също така малко, както и в процеси те на дълбокия сън без сънуване.
към текста >>
В това себесъзнание
живее
"Азът".
Чрез вливането на тези подсъзнателни волеви импулси в мислите-сенки се ражда свободно нарушаващото себесъзнание.
В това себесъзнание живее "Азът".
към текста >>
Така човекът
живее
себе си, когато изгубва от духовния поглед това, което стои на основата на неговото вътрешно същество.
Когато човек изживява заобикалящия свят в това състояние, неговото вътрешно чувствуване е проникнато от извънземни, от космически импулси, които проникват в настоящето от прадревното космическо минало. Той няма съзнание за това. Едно същество може да има съзнание само за това, в което то участвува със собствени умиращи сили, а не с растежните сили, които оживяват самото същество.
Така човекът живее себе си, когато изгубва от духовния поглед това, което стои на основата на неговото вътрешно същество.
Но именно благодарение на това той е в състояние да се чувствува през време на будното състояние напълно в мислите-сенки. Никакво оживяване не пречи на вътрешното съществуване да вземе участие в умрялото. Обаче живата същност на Земята се затваря за този "живот в мъртвото", за да може да бъде зародиш за новата Вселена. В будно състояние човекът не възприема, не вижда Земята такава, каквато тя е; на него му избягва нейният начеващ космически живот.
към текста >>
Така
живее
човекът в това, което Земята му дава като основа на неговото себесъзнание.
Така живее човекът в това, което Земята му дава като основа на неговото себесъзнание.
В епохата на себе съзнателното развитие на Аза той изгубва от духовния си поглед истинската форма на своите вътрешни импулси както и формата на обкръжаващия го свят. Но именно в това носене над битието на света човекът изживява битието на Аза, изживява себе си като самосъзнателно същество. Над него извънземният Космос, под него в земната област един свят, чиято същност му остава скрита; а между тях изявата на свободния "Аз", чиято същност лъчезари в пълното сияние на познанието и на свободната воля.
към текста >>
При това състояние човекът
живее
в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята.
Различно е положението при състоянието на сън.
При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята.
Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота". А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност. В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта.
към текста >>
В това проблясване още
живее
мисълта.
При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята. Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота". А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност. В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека.
В това проблясване още живее мисълта.
Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
към текста >>
Човекът мисли в същите сили, чрез които той расте и
живее
.
Тази връзка между представата на съновидението и будната мисъл е много важна.
Човекът мисли в същите сили, чрез които той расте и живее.
Само че, за да стане човекът мислител, тези сили трябва да умрат.
към текста >>
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз
живее
сред съществата на духовния свят.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят.
Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя. Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
към текста >>
Това, което при сънуването проблясва като напуснато от Слънцето, в духовния свят то
живее
проникнато от струите на духовното Слънце, чакайки докато Съществата на висшите Йерархии или човекът го призоват за сътворяването на същества.
Това, което при сънуването проблясва като напуснато от Слънцето, в духовния свят то живее проникнато от струите на духовното Слънце, чакайки докато Съществата на висшите Йерархии или човекът го призоват за сътворяването на същества.
към текста >>
186.
51. Принципи 156-158
GA_26 Мистерията на Михаил
157. В състоянието на сън човекът
живее
с живота на заобикалящия Земята свят; но този живот загасва неговото себесъзнание.
157. В състоянието на сън човекът живее с живота на заобикалящия Земята свят; но този живот загасва неговото себесъзнание.
към текста >>
187.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато фактите на света биват възприемани чрез Тялото на усещанията, тогава цялото познание на човека
живее
в сетивата.
Развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа бе предхождано от това на Сетивната душа, а това последното от развитието на Тялото на Усещанията.
Когато фактите на света биват възприемани чрез Тялото на усещанията, тогава цялото познание на човека живее в сетивата.
Светът е възприеман в цветове, в звуци и т.н.; обаче в цветовете, в звуците, в топлинните състояния човекът осъзнава един свят от духовни същества. Тогава не се говори за "материя", на която се явяват цветове, топлинни състояния и т.н.; говори се за духовни същества, които се изявяват чрез това, което сетивата възприемат.
към текста >>
В тази епоха не съществуваше още едно особено развитие на един "ум", който да
живее
наред със сетивното възприятие в човека.
В тази епоха не съществуваше още едно особено развитие на един "ум", който да живее наред със сетивното възприятие в човека.
Със своето същество човекът или се отдава на външния свят, тогава чрез сетива та му се изявяват Боговете. Или той се оттегля в своята вътрешност, в своя вътрешен живот откъсвайки се от външния свят, и тогава той изпитва в своята вътрешност едно тъпо чувство на живот.
към текста >>
Живее
едно чудесно познание, за което човек знае, че го притежава, когато развие своето вътрешно същество в чистота така, че божественото съдържа ние да може да се изяви в него.
Това е епохата на същинското раждане и живот на Гнозиса.
Живее едно чудесно познание, за което човек знае, че го притежава, когато развие своето вътрешно същество в чистота така, че божественото съдържа ние да може да се изяви в него.
Този Гнозис живее от 4-то до 1-то хилядолетие преди настъпването на Тайната на Голгота в онази част от човечеството, която е напреднала в познанието.
към текста >>
Този Гнозис
живее
от 4-то до 1-то хилядолетие преди настъпването на Тайната на Голгота в онази част от човечеството, която е напреднала в познанието.
Това е епохата на същинското раждане и живот на Гнозиса. Живее едно чудесно познание, за което човек знае, че го притежава, когато развие своето вътрешно същество в чистота така, че божественото съдържа ние да може да се изяви в него.
Този Гнозис живее от 4-то до 1-то хилядолетие преди настъпването на Тайната на Голгота в онази част от човечеството, която е напреднала в познанието.
към текста >>
188.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Във възпоминателната способност на човека
живее
едно копие под лична форма на една космическа сила, която е действувала над човешкото същество така, както бе показано в последните съзерцания.
Във възпоминателната способност на човека живее едно копие под лична форма на една космическа сила, която е действувала над човешкото същество така, както бе показано в последните съзерцания.
Но тази космическа сила действува и днес. Тя действува като растежна сила, като оживяващ импулс на основата на човешкия живот. Там действува тя в нейната по-голяма част. Тя отделя от себе си само една малка част, коя то прониква като дейност в Съзнателната душа. Там действува тя като възпоминателна способност.
към текста >>
"светенето" трябва да
живее
в съзнанието чрез възприемането само кратко време, в така наречените последовни образи, които така много интересуваха Гьоте.
Проблясването идва, когато сетивото е насочено към външния свят; то осветлява съзнанието. То изчезва, когато сетивото не е вече насочено към външния свят. Това, което проблясва тук в човешката душа, то не трябва да има трайност. Защото ако човекът не би го отстранил на време от своето съзнание, той би се изгубил в съдържанието на съзнанието. Той не би бил вече той самият.
"светенето" трябва да живее в съзнанието чрез възприемането само кратко време, в така наречените последовни образи, които така много интересуваха Гьоте.
Също така това съдържание на съзнанието не трябва да се втвърди и се превърне в битие; то трябва да остане образ. То не трябва да стане нещо действително, както образът в огледалото не може да стане действителен.
към текста >>
Душата отново рисува, но сега тя рисува миналото, което
живее
в собствената човешка вътрешност.
Душата отново рисува, но сега тя рисува миналото, което живее в собствената човешка вътрешност.
Отново при това рисуване в съзнанието не трябва да се образува нещо трайно реално, а само един възникващ и изчезващ образ.
към текста >>
Откакто Христовия Импулс
живее
със човекът в неговата себесъзнателна същност е отново възвърнат на Космоса.
Че това може да бъде така, е един резултат на Тайната на Голгота. Силата на Христа отпечатва имагинацията на човека в Космоса. Тази Сила на Христа, която е свързана със Земята. Докато не беше свързана със Земята, а действуваше върху Земята от вън като слънчева Сила, всички импулси на растеж и живот отиваха във вътрешността на човека. Чрез тях човекът беше изграден и подържан от Космоса.
Откакто Христовия Импулс живее със човекът в неговата себесъзнателна същност е отново възвърнат на Космоса.
към текста >>
В този факт, че в своето моментно образуване на представите човекът
живее
не в битието, а само в едно отражение на битието, в един образ на битието, се крие възможността за развитие на свобода та.
От едно мирово същество човекът е станал едно земно същество; той има заложби в себе си да стане едно мирово същество, след като в качеството на земно същество е станал той самият.
В този факт, че в своето моментно образуване на представите човекът живее не в битието, а само в едно отражение на битието, в един образ на битието, се крие възможността за развитие на свобода та.
Всяко битие в съзнанието е нещо принуждаващо. Само образът не може да принуждава. Ако чрез неговото впечатление трябва да стане нещо, то трябва да стане независимо от него. Човекът става свободен благодарение на това, че със своята Съзнателна душа той се издига от битието и се потопява в не-битийната същност на образа.
към текста >>
189.
55. Принципи 162-164
GA_26 Мистерията на Михаил
162. При образуването на представите/мисленето/ човекът
живее
със своята Съзнателна душа в битието, а в образа на битието, в небитието.
162. При образуването на представите/мисленето/ човекът живее със своята Съзнателна душа в битието, а в образа на битието, в небитието.
Чрез това той е освободен от съизживяването в Космоса. Образите не принуждават. Само битието принуждава. Ако все пак човекът се направлява според образи, това става на пълно независимо от образите, т.е. в пълна свобода спрямо света.
към текста >>
190.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
То
живее
първо несъзнателно в човека.
Ние я намираме, когато насочим духовния поглед върху това, което човек донася със себе си от миналите земни съществувания. Обикновеното съзнание не познава това.
То живее първо несъзнателно в човека.
Но когато след духовното съществуване човекът идва на Земята, то веднага се оказва сродно със земните сили, които не се намират в областта на сетивното наблюдение и на сетивното мислене.
към текста >>
Тогава се получава, че като волево същество човекът
живее
с "духовната земя", а като мислещо същество той наистина
живее
сред физическата Земя, но като та кова мислещо същество не
живее
с нея.
Вземайки под съображение това, че Земята съдържа сили, които не попадат в областта на сетивата, можем да говорим за "духовната земя" като противоположен полюс на физическата.
Тогава се получава, че като волево същество човекът живее с "духовната земя", а като мислещо същество той наистина живее сред физическата Земя, но като та кова мислещо същество не живее с нея.
към текста >>
Той
живее
в своето Астрално тяло.
Нито в природата, нито в човека ритмичните процеси не са нещо физическо. Бихме могли да ги наречем полу-духовни процеси. Физическото като вещ изчезва в ритмичните процеси. При спомнянето човекът е пренесен с неговото същество в своя собствен ритъм и в ритъма на природата.
Той живее в своето Астрално тяло.
към текста >>
Защото с Имагинацията душата
живее
в ритъма; а светът на Михаел е онзи свят, който се изявява в ритъм.
Всичко това може да бъде видяно, когато в своето душевно развитие човекът се издига до Имагинацията.
Защото с Имагинацията душата живее в ритъма; а светът на Михаел е онзи свят, който се изявява в ритъм.
към текста >>
191.
57. Принципи 165-167
GA_26 Мистерията на Михаил
165. Като мислещо същество човекът
живее
наистина в областта на физическата Земя; но той няма ни какво общение с нея.
165. Като мислещо същество човекът живее наистина в областта на физическата Земя; но той няма ни какво общение с нея.
Като духовно същество той живее така, че възприема физическото; но силите на мисленето той приема от "духовната земя" по същия път, по който изживява съдбата като резултат от миналите съществувания на земята.
към текста >>
Като духовно същество той
живее
така, че възприема физическото; но силите на мисленето той приема от "духовната земя" по същия път, по който изживява съдбата като резултат от миналите съществувания на земята.
165. Като мислещо същество човекът живее наистина в областта на физическата Земя; но той няма ни какво общение с нея.
Като духовно същество той живее така, че възприема физическото; но силите на мисленето той приема от "духовната земя" по същия път, по който изживява съдбата като резултат от миналите съществувания на земята.
към текста >>
167. Който познава правилно мисленето и спомнянето, той добива и едно разбиране за това, как като земно същество човекът
живее
едновременно в земната област, но не се потопява със своето същество напълно в тази област, а като извънземно същество търси чрез общението с "духовната земя" своето себесъзнание, като досъвършенство на Аза.
167. Който познава правилно мисленето и спомнянето, той добива и едно разбиране за това, как като земно същество човекът живее едновременно в земната област, но не се потопява със своето същество напълно в тази област, а като извънземно същество търси чрез общението с "духовната земя" своето себесъзнание, като досъвършенство на Аза.
към текста >>
192.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
Духовното виждане показва при животинското царство, как в зародишно състояние /в ембриона/
живее
не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха.
Духовното виждане показва при животинското царство, как в зародишно състояние /в ембриона/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха.
към текста >>
Когато празникът на Михаел през есента стане истински и вътрешен, тогава в чувството на хората чувствуващи този празник ще се освободи и ще
живее
в съзнанието лайтмотивът: изпълнена с идеи душата изживява светлината на духа, когато възприятието на сетивата отзвучава в човека като спомен.
Когато празникът на Михаел през есента стане истински и вътрешен, тогава в чувството на хората чувствуващи този празник ще се освободи и ще живее в съзнанието лайтмотивът: изпълнена с идеи душата изживява светлината на духа, когато възприятието на сетивата отзвучава в човека като спомен.
към текста >>
193.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
Всъщност в тази система
живее
не Той, а заобикалящият свят.
Чрез описаното духовно-имагинативно наблюдение се показва, че всъщност системата на сетивата не е така здраво свързано с човека.
Всъщност в тази система живее не Той, а заобикалящият свят.
Този заобикалящ свят се е вградил със своето същество в организацията на сетивата.
към текста >>
Когато познаващият имагинативно човек е съблякъл онзи заобикалящ свят, в който той
живее
със своята организация на сетивата, в изживяването навлиза една организация, която е носител на мисленето така, както организацията на сетивата е носител на сетивното образно възприемане.
Когато познаващият имагинативно човек е съблякъл онзи заобикалящ свят, в който той живее със своята организация на сетивата, в изживяването навлиза една организация, която е носител на мисленето така, както организацията на сетивата е носител на сетивното образно възприемане.
към текста >>
С организацията на сетивата човекът
живее
в своето физическо тяло с организма на мисленето той
живее
в своето етерно тяло.
С организацията на сетивата човекът живее в своето физическо тяло с организма на мисленето той живее в своето етерно тяло.
След събличането на двата организма чрез изживяващото познание той е в своето астрално тяло.
към текста >>
194.
60. Принципи 171-173
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът тъче и
живее
в мировите мисли, когато в изживяващо познание той е съблякъл организма на сетивата.
172. Същото е положението и с организма на мисленето. Чрез него човекът се враства в звездното съществуване. Той познава самия себе си като звезден свят.
Човекът тъче и живее в мировите мисли, когато в изживяващо познание той е съблякъл организма на сетивата.
към текста >>
195.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот
живее
заедно божествено-духовният свят.
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят.
Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното. Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените. В сетивното възприятие образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата.
към текста >>
Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта
живее
божествено-духовното.
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят.
Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното.
Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените. В сетивното възприятие образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата.
към текста >>
В неговия мислителен организъм
живее
редът на звездите, в неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците
живее
земният хаос.
Човекът е едно копие на това битие на звездите и на Земята.
В неговия мислителен организъм живее редът на звездите, в неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците живее земният хаос.
В ритмичния организъм човек изживява в едно свободно уравновесяване своето земно човешко същество.
към текста >>
196.
62. Принципи 174-176
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то
живее
в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията.
174. В духовно-телесно отношение човекът е организиран от две страни. Първо от физическо-етерния Космос.
Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията.
към текста >>
Тази организация е изцяло от духовно-душевно естество и
живее
в човека чрез астралното тяло и Аза.
175. Второ човекът е организиран от неговите предидущи земни съществувания.
Тази организация е изцяло от духовно-душевно естество и живее в човека чрез астралното тяло и Аза.
Това, което се вживяна като божествено-духовни Същества в това човешко същество, неговото въздействие свети като глас на съвестта във всичко, което е сродно с него в човека.
към текста >>
197.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което се вълнуваше в тези течения, то продължи да
живее
по-нататък до 19-то столетие.
Това, което се вълнуваше в тези течения, то продължи да живее по-нататък до 19-то столетие.
Номинализмът стана начин на мислене на природопознанието. Това природопознание изгради една величествена система от възгледи за сетивния свят, но унищожи вникването в същността на идейния свят. Реализмът водеше едно мъртво съществуване. Той знаеше за действителността на идейния свят; но не можеше да стигне до нея в живото познание.
към текста >>
198.
66. Принципи 180-182
GA_26 Мистерията на Михаил
182. У народите, които в резултат на така нареченото "велико преселение на народите " нахлуват от североизток към Римската Империя,
живее
едно чувствено схващане на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
182. У народите, които в резултат на така нареченото "велико преселение на народите " нахлуват от североизток към Римската Империя, живее едно чувствено схващане на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Напротив в техните души се оформя настанената в това чувствено схващане Съзнателна душа. Вътрешният живот на тези народи изчаква времето, когато отново ще бъде възможно съединяването на душата с духовния свят.
към текста >>
199.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Със своите представи човекът още
живее
в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене.
Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота.
Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене.
Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни. От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята. Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
към текста >>
Но със своята воля човекът
живее
до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни.
Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота. Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене.
Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни.
От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята. Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
към текста >>
Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така
живее
той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота. Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене. Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни. От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята.
Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
към текста >>
200.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Защото макар в експеримента или в наблюдението човекът да разширява с инструментите това, което сетивата могат да дадат, чрез това не се прибавя нещо съществено ново към опи та върху света, в който човекът
живее
чрез своите сетива.
Преди да се изкаже върху духовното, Антропософията развива методите, които я оправдават да прави такива изказвания. За да добие човек едно разбиране за тези методи, нека помисли върху следното: всички резултати на признатата днес естествена наука са добити всъщност от впечатленията на човешките сетива.
Защото макар в експеримента или в наблюдението човекът да разширява с инструментите това, което сетивата могат да дадат, чрез това не се прибавя нещо съществено ново към опи та върху света, в който човекът живее чрез своите сетива.
Но също и чрез мисленето, доколкото то действува при изследването на физическия свят, не се прибавя нищо ново към даденото чрез сетивата. Мисленето комбинира, анализира и т.н. впечатленията на сетивата, за да стигне до закони (природни закони); обаче изследователят на сетивния свят трябва да си каже: това мислене, което извира от мене, не прибавя нещо действително към действителността на сетивния свят. Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието. Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си.
към текста >>
Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и
живее
в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето.
От най-голямо значение е да се знае, че обикновените сили, с които човек мисли, са префинените сили, които формират физическото тяло и произвеждат неговия растеж. Във формирането и растежа на човешкия физически организъм се изявява нещо духовно. Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето. И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия живот.
Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето.
Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето.
към текста >>
В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек
живее
с тези същества.
Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието. Антропософия та говори тук за интуиция. В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят. Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества.
В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества.
към текста >>
201.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Животинският етерен организъм
живее
както растителния, обаче не по същия начин.
Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество. Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното.
Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин.
Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област. Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние. Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие. Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност.
към текста >>
202.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При будното състояние човекът
живее
в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма.
При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма.
Едно вещество, което като кислорода се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния.
към текста >>
203.
8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Как носещата захарта азов организъм може да
живее
, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма.
Когато съдържащата захар кръв циркулира из цялото тяло, тя носи през това тяло азовия организъм. Обаче навсякъде този азов организъм е подържан в равновесие чрез действието на човешкия организъм. В глава 2 бе показано, как освен азовия организъм и астралното тяло в човешкото същество съществуват също етерното и физическото тяло. Тези последните също приемат в себе си азовия организъм и го държат в себе си. Докато работата стои така, урината не отделя никаква захар.
Как носещата захарта азов организъм може да живее, това се показва при свързаните със захарта процеси в организма.
към текста >>
204.
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна
живее
по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета.
Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества.
До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета.
При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент. Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм. Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество. С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм.
към текста >>
205.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм
живее
предимно.
80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини. Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина.
Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно.
От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина. Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина. Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса.
към текста >>
206.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Този азов организъм
живее
изцяло в топлинни състояния.
В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм.
Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния.
Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган.
към текста >>
И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също
живее
азовият организъм.
Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност.
И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм.
И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре. И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма. Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня. Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
207.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
гари, където неговото семейство
живее
.
В първите две глави Рудолф Щайнер описва детските си и ученически години и това е времето от 1861 до 1879 година. Кралевец, Мьодлинг, Потшах, Нойдьорфл, Винер Нойщат – селища и ж.п.
гари, където неговото семейство живее.
Оставаме с чувството, че с това непрекъснато местене нещо трябва да остане скрито, запазено, като историята от Евангелието на Матей.
към текста >>
Само в свободното от сетивност мислене душата
живее
в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието.
Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен. Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот. След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг. Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“.
Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието.
Преживяващият се в своята вътрешност човешки дух среща духа на света, който действа не зад сетивният свят, а вътре в него.
към текста >>
Щайнер
живее
между светогледите на Гьоте и Ницше.
Щайнер живее между светогледите на Гьоте и Ницше.
към текста >>
208.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да
живее
.
Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения.
Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее.
Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>
209.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Това, че „Аз-ът“, който сам е дух,
живее
в свят на духове, за мен беше непосредствено възприятие.
Получи се дълъг ръкопис. Преди се стремях към това да намеря концепции за природните явления, от които да изведа такава и за „Аз-а“. Обратно, сега исках да проникна в процесите на развитие в природата, изхождайки от Аз-а. По това време духът и природата се изправяха пред душата ми като пълни противоположности. За мен съществуваше светът на духовните същества.
Това, че „Аз-ът“, който сам е дух, живее в свят на духове, за мен беше непосредствено възприятие.
Природата обаче не искаше да премине в преживявания от мен духовен свят.
към текста >>
За мен самото мислене беше преживяване, но такова, в което човек
живее
, а не идващо към човека отвън.
Това ме подтикна към обстойно изучаване на Хегел. Начинът, по който този философ представя реалността на мисълта, ми беше близък. Но това, че стига само до един, макар и много жив мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше. Привличаше ме увереността на философската му мисъл, когато последователно преминава от една мисъл към друга. Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене.
За мен самото мислене беше преживяване, но такова, в което човек живее, а не идващо към човека отвън.
Така че в продължение на доста дълго време Хегел ми беше много полезен.
към текста >>
Ако се остави на сетивното у себе си, той ще
живее
под принудата на природата.
Силен импулс получих от прочита на „Писма за естетическото възпитание на човека“ на Шилер. Идеята, че човешкото съзнание се люшка между различни състояния, можеше да се свърже с концепцията, която си бях създал за вътрешната работа на човешката душа. Шилер различава две състояния на съзнанието, в които човекът развива връзката си със света.
Ако се остави на сетивното у себе си, той ще живее под принудата на природата.
Сетивата и нагоните ще определят живота му. Ако се подчини на логическата закономерност на разума, ще живее в духовна необходимост. Може също така да развие у себе си и едно междинно душевно състояние. Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума. В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно.
към текста >>
Ако се подчини на логическата закономерност на разума, ще
живее
в духовна необходимост.
Силен импулс получих от прочита на „Писма за естетическото възпитание на човека“ на Шилер. Идеята, че човешкото съзнание се люшка между различни състояния, можеше да се свърже с концепцията, която си бях създал за вътрешната работа на човешката душа. Шилер различава две състояния на съзнанието, в които човекът развива връзката си със света. Ако се остави на сетивното у себе си, той ще живее под принудата на природата. Сетивата и нагоните ще определят живота му.
Ако се подчини на логическата закономерност на разума, ще живее в духовна необходимост.
Може също така да развие у себе си и едно междинно душевно състояние. Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума. В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно. Човек възприема чрез сетивата, но така, сякаш духовното се влива в тях. В своите действия човек се оставя на благоволението на непосредствените желания, но е облагородил тези желания по такъв начин, че доброто му харесва, а лошото – не.
към текста >>
В това естетическо настроение душата
живее
чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно.
Ако се остави на сетивното у себе си, той ще живее под принудата на природата. Сетивата и нагоните ще определят живота му. Ако се подчини на логическата закономерност на разума, ще живее в духовна необходимост. Може също така да развие у себе си и едно междинно душевно състояние. Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума.
В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно.
Човек възприема чрез сетивата, но така, сякаш духовното се влива в тях. В своите действия човек се оставя на благоволението на непосредствените желания, но е облагородил тези желания по такъв начин, че доброто му харесва, а лошото – не. Разумът тук е встъпил във вътрешна връзка със сетивността. Доброто се превръща в инстинкт, а инстинктът може сам да си даде насока, тъй като е приел в себе си характера на духовността. Шилер вижда в това душевно състояние онова настроение на душата, в което човекът може да изживява и създава произведения на красотата.
към текста >>
210.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Музика, която
живее
в самата себе си, която иска да съществува само в тонове, за него беше ненужен свят на ужасни филистери.
Мнението ми рядко съвпадаше с това на приятелите ми. Което обаче изобщо не означаваше, че в тези приятелства липсваше сърдечност и силно взаимно стимулиране. Едно от тях беше с един прекрасен идеалистически настроен млад мъж. С русите си къдрици и честните си сини очи той представляваше типичния немски младеж. Беше изцяло увлечен по вагнерианството.
Музика, която живее в самата себе си, която иска да съществува само в тонове, за него беше ненужен свят на ужасни филистери.
Разкриващото се от тоновете като чрез един вид език за него беше нещото, което им придава ценност. С него посетихме заедно няколко концерта и някои опери. Винаги бяхме на различно мнение. Крайниците ми натежаваха като олово, докато него „изразната музика“ го възпламеняваше до екстаз. Той ужасно се отегчаваше, когато звучеше музика, която не претендира да бъде нищо друго освен музика.
към текста >>
В сърцето му продължаваше да
живее
това, с което се бе наложило да се раздели.
Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в един провинциален град. Той не можеше да мисли за някакво по-близко обвързване с момичето. Не беше и достатъчно силен, за да се справи с тези обстоятелства. Още дълго време останах във връзка с него чрез кореспонденция. От писмата му звучеше тъжно ехо на резигнация.
В сърцето му продължаваше да живее това, с което се бе наложило да се раздели.
към текста >>
Така веднъж ми беше писал дълго разяснение за това как за него най-малкото, както и най-голямото преживяване се превръщат в символи и как той
живее
с такива символи.
При него това се проявяваше във воденето на душевен живот, който няма ни най-малко общо с външното битие. А този живот, от своя страна, се превръщаше в предмет на мъчителен самоанализ, намиращ отражение в разговорите ни и в многобройните му писма до мен.
Така веднъж ми беше писал дълго разяснение за това как за него най-малкото, както и най-голямото преживяване се превръщат в символи и как той живее с такива символи.
към текста >>
211.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
С цялата си душа той
живее
в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него.
За Шрьоер тези изследвания никога не са представлявали просто научна задача.
С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него.
След това става преподавател в Будапеща. Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение. Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература. Когато вече заемаше този пост, можах да се запозная с него и да го опозная. По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му живот бяха обърнати към Гьоте.
към текста >>
Реалистите твърдяха, че понятията са нещо същностно, което
живее
в нещата и се извлича от тях само от човешкото познание.
Така за мен светлината стана реална същност в сетивния свят, която обаче сама по себе си не е възприемаема за сетивата. Сега пред душата ми застана противоположността между номинализъм и реализъм, както се е формирала в рамките на схоластиката.
Реалистите твърдяха, че понятията са нещо същностно, което живее в нещата и се извлича от тях само от човешкото познание.
Номиналистите, напротив, разглеждаха понятията единствено като измислени от хората названия за обобщение на многообразието в нещата, които обаче нямат собствено битие в тях. Усещах, че звуковите преживявания би трябвало да се разглеждат номиналистически, а преживяванията, явяващи се благодарение на светлината – реалистически. С подобна ориентация пристъпих към оптиката на физиците. Трябваше да отхвърля много неща в нея. Така стигнах до възгледи, които ми проправяха път към Гьотевото учение за цветовете.
към текста >>
212.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Но в процеса на развитие на растението
живее
нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението.
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия. В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин.
Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението.
Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си.
към текста >>
Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да
живее
като такъв.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека.
Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв.
Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
към текста >>
Това, което
живее
у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв.
Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
към текста >>
Пред ума си имах теории като тези на Ото Либман, които под най-различни форми изразяваха тезата, че човешкото съзнание никога не би могло да излезе извън собствените си предели, че то трябва да се задоволи да
живее
с това, което му изпраща реалността в човешката душа и което се представя в него в духовна форма.
Затова онова, което представих, опирайки се на органиката на Гьоте, отново ме отпрати към теорията на познанието.
Пред ума си имах теории като тези на Ото Либман, които под най-различни форми изразяваха тезата, че човешкото съзнание никога не би могло да излезе извън собствените си предели, че то трябва да се задоволи да живее с това, което му изпраща реалността в човешката душа и което се представя в него в духовна форма.
Ако нещата се разглеждат така, не би могло да се каже, че в органичната природа съществува духовна връзка по начина на Гьоте. Духът би трябвало да се търси в пределите на човешкото съзнание, а съобразното с духовното познание за природата се явява недопустимо. Стигнах до заключението, че за метода на познание на Гьоте не съществува теория на познанието. Това ме доведе до опит да изложа една такава поне в най-общи линии. Написах своята „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, като изхождах от една вътрешна необходимост, преди да продължа да работя по следващите томове от естественонаучните съчинения на Гьоте.
към текста >>
213.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос
живее
като духовно същество в еволюцията на човечеството.
Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“. Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос.
Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството.
Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение. Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен. При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част. В негово лице ми противоречеше един от най-добрите представители на католическия начин на живот.
към текста >>
Изтъкнатият анатом Хиртл разбрал колко ценен е той и му осигурил един начин на съществуване, чрез който да може да
живее
изцяло в своите стихове, мисли и концепции.
Така се запознах с Ферхер фон Щайнванд – един целенасочен, пълен с идеи, приемащ себе си за идеалист поет от Каринтия. Син на бедни родители, той беше прекарал младостта си сред големи лишения.
Изтъкнатият анатом Хиртл разбрал колко ценен е той и му осигурил един начин на съществуване, чрез който да може да живее изцяло в своите стихове, мисли и концепции.
Светът наистина дълго знаеше твърде малко за него. След появата на първата му поетична творба „Графиня Зеленбранд“, Роберт Хамерлинг му отдаде пълното си признание.
към текста >>
214.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Един човек, който е в състояние да
живее
само с механистично-материалистически представи и занимания, влиза във връзка с жена, чието същество пребивава не в действителния свят, а в света на фантазиите.
Тогава се появи сатиричният епос „Хомункулус“* на Роберт Хамерлинг. В него като в огледало се отразяваше съвременността, в преднамерено карикатурни образи бяха показани нейният материализъм и интереси, обърнати към външното в живота.
Един човек, който е в състояние да живее само с механистично-материалистически представи и занимания, влиза във връзка с жена, чието същество пребивава не в действителния свят, а в света на фантазиите.
Хамерлинг искаше да представи двата аспекта, в които се е изопачила цивилизацията. От едната страна е бездуховният стремеж, който мисли за света като за механизъм и иска да представи живота по механичен начин. От другата страна са бездушевните фантазии, които изобщо не се интересуват от това дали привидният им духовен живот има реално отношение с действителността.
към текста >>
Понеже идеята на идеалистическия мироглед, както
живее
в съзнанието на идеалистите, не насочва към духовния свят, в следващото поколение тя не може да се утвърди като нещо, имащо реална стойност.
Един от пътищата, по които поех, за да открия тези причини, беше размишлението над заблужденията на чисто идеалистическата философия в областта на естетиката. Хегел и мислещите подобно на него намират съдържанието на изкуството в сетивното проявление на „идеята“. Когато „идеята“ се проявява в сетивен облик, тя се разкрива като нещо красиво. Това беше тяхното мнение. Но периодът, следващ този идеализъм, не искаше повече да признае каквато и да е било реалност в една „идея“.
Понеже идеята на идеалистическия мироглед, както живее в съзнанието на идеалистите, не насочва към духовния свят, в следващото поколение тя не може да се утвърди като нещо, имащо реална стойност.
Така възниква „реалистическата“ естетика, която вижда в произведението на изкуството не проявлението на идеята в сетивен образ, а само сетивния образ, който поради потребностите на човешката природа приема нереална форма в художественото произведение.
към текста >>
215.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Защото чрез него човек сам си препречва достъпа до всяка действителност, като тогава му остава само да вярва, че
живее
в представи и че би могъл да се приближи до нещо истинско само в хипотетични концепции, т.е.
Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме слушаше. За него същността на нещата се намираше в несъзнаваното и трябваше завинаги да остане там, скрита за човешкото съзнание. За мен несъзнаваното беше нещо, което чрез усилията на душевния живот може все повече да се издига до съзнанието. В хода на разговора ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието. Подобен възглед не би могъл да бъде изходна точка на теорията на познанието.
Защото чрез него човек сам си препречва достъпа до всяка действителност, като тогава му остава само да вярва, че живее в представи и че би могъл да се приближи до нещо истинско само в хипотетични концепции, т.е.
по един нереален начин. По-скоро човек би трябвало първо да провери дали възгледът за представата като нещо нереално е защитим или пък произхожда единствено от един предразсъдък. Едуард фон Хартман възрази, че това не подлежи на оспорване. Още от обяснението на думата „представа“ ставало видно, че в нея не би могло да има нищо реално. Когато чух това възражение, в душата ми нахлу мраз.
към текста >>
216.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Но също така ясно подчертавах, че човекът, който
живее
в свободното от сетивността мислене, реално осъзнавайки това, пребивава в духовните първопричини на битието.
Но също така ясно подчертавах, че човекът, който живее в свободното от сетивността мислене, реално осъзнавайки това, пребивава в духовните първопричини на битието.
Да се говори за граници на познанието за мен нямаше никакъв смисъл. За мен познанието беше преоткриване на преживяваното от душата духовно съдържание във възприемаемия свят. Ако някой говори за граници на познанието, в това виждах единствено признание, че не може да преживее духовно в себе си истинската действителност и поради това и не може да я преоткрие във възприемаемия свят.
към текста >>
217.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Често си казвах: „Как само не могат да разберат тези мистици топлотата, душевната интимност, която човек изпитва, когато
живее
в общение с духовно проникнатите идеи!
За мен вътрешната топлина на душевното преживяване се появяваше точно тогава, когато запечатвах в ясни идеи първоначално неопределеното преживяване на духовния свят.
Често си казвах: „Как само не могат да разберат тези мистици топлотата, душевната интимност, която човек изпитва, когато живее в общение с духовно проникнатите идеи!
“ За мен този жив контакт с идеите винаги беше начин за лично общуване с духовния свят.
към текста >>
218.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Сега трябваше да покажа, че дори Гьоте наистина да може да
живее
душевно, когато напредва с познанието си от сетивната към духовната природа, някой друг може да разбере напълно душевния живот на Гьоте само когато, излизайки отвъд него, сам отведе своето познание до възприемане на духовния свят в идеи.
Сега трябваше да покажа, че дори Гьоте наистина да може да живее душевно, когато напредва с познанието си от сетивната към духовната природа, някой друг може да разбере напълно душевния живот на Гьоте само когато, излизайки отвъд него, сам отведе своето познание до възприемане на духовния свят в идеи.
към текста >>
Това, че свободата
живее
в непосредственото съзнание като факт, но все пак се явява загадка за познанието, се дължи на причината, че човекът не притежава собственото си истинно битие, истинското си самосъзнание като нещо предварително дадено, а трябва да ги постигне чрез съгласуване на своето съзнание със самото себе си.
Това, че свободата живее в непосредственото съзнание като факт, но все пак се явява загадка за познанието, се дължи на причината, че човекът не притежава собственото си истинно битие, истинското си самосъзнание като нещо предварително дадено, а трябва да ги постигне чрез съгласуване на своето съзнание със самото себе си.
Най-голямата ценност на човека – свободата – може да бъде постигната едва след съответната подготовка.
към текста >>
Тя
живее
в сянката на духа, но в процеса на творчество или в наслаждението придава на духа сетивна форма, така че той загубва сенчестото си битие.
Но той може да породи у себе си това, което не му е дадено от природата или от рационалните сенки на духовното, проявяващи се без негово участие. Той може да внесе разум в сетивните дейности и може да издигне сетивното до по-висша сфера на съзнанието, така че то да действа като духовното. Така той постига една средна настройка между принудата на логиката и тази на природата. Шилер вижда, че човекът се намира в такава настройка, когато се занимава с изкуство. Естетическата концепция за света е обърната към сетивното, но по такъв начин, че открива духа в него.
Тя живее в сянката на духа, но в процеса на творчество или в наслаждението придава на духа сетивна форма, така че той загубва сенчестото си битие.
към текста >>
219.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Как
живее
Платон в идейния свят и как Гьоте?
Настроението, с което отидох във Ваймар, носеше оттенъка на обстойните ми занимания с платонизма. То много ми помогна да се ориентирам в задачата си в Архива на Гьоте и Шилер.
Как живее Платон в идейния свят и как Гьоте?
Това ме занимаваше, когато отивах към Архива и си тръгвах от него. Занимаваше ме и когато седях над ръкописите от Гьотевото наследство.
към текста >>
220.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Струваше ми се, че от това, което
живее
във фантазията, само отнасящото се до нейното съдържание е стимулирано от човешките сетива.
С две лекции, които трябваше да изнеса скоро след началото на ваймарския си период, за мен са свързани важни спомени. Едната държах във Ваймар на тема „Фантазията като създател на културата“. Тя предшестваше гореописания разговор с Херман Грим за вижданията му относно историята на развитие на фантазията. Преди да изнеса лекцията, изхождайки от духовния си опит, се опитах да обобщя в душата си това, което можех да кажа за несъзнаваните духовни влияния на истинския духовен свят върху човешката фантазия.
Струваше ми се, че от това, което живее във фантазията, само отнасящото се до нейното съдържание е стимулирано от човешките сетива.
Същинското творческо в истинските форми на фантазията за мен се явяваше отражението на духовния свят, съществуващ извън човека. Исках да покажа, че фантазията е вратата, през която съществата от духовния свят въздействат непряко върху културното развитие чрез човека.
към текста >>
Казваше подобни неща, от които човек можеше да долови, че самотата, в която
живее
душата му поради глухотата, е довела до парадокси и че той намира вътрешно удовлетворение в тях.
Първият въпрос, отправен от Трайчке към мен, беше откъде произхождам. Написах на листчето, че съм австриец. Трайчке отвърна, че австрийците са или много добри и гениални хора, или мошеници.
Казваше подобни неща, от които човек можеше да долови, че самотата, в която живее душата му поради глухотата, е довела до парадокси и че той намира вътрешно удовлетворение в тях.
Обикновено обедните гости оставаха у Зуфан цял следобед. Така стана и тогава, когато Трайчке бе сред тях. Можахме да видим как тази личност се разгръща. Този широкоплещест мъж и в духовната си личност
към текста >>
Те не знаят, че именно в това творческо начало
живее
същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг. Той притежаваше жив усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи. Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа.
Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
към текста >>
Какво
живее
в драмите на Ибсен, какво бушува в духа на Ницше – за това в дома му се водеха безкрайни, но винаги интересни дискусии.
Светът познава Ханс Олден като автор на леки театрални пиеси като „Официалната съпруга“. В тогавашния си ваймарски кръг той обаче се изразяваше по друг начин. Имаше сърце, отворено към най-висшите интереси, проявяващи се по това време в духовния живот.
Какво живее в драмите на Ибсен, какво бушува в духа на Ницше – за това в дома му се водеха безкрайни, но винаги интересни дискусии.
към текста >>
221.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Той можеше да
живее
само при себе си.
Водех например безброй разговори с Ото Харнак, остроумния автор на книгата „Гьоте в периода на неговата зрялост“, който по това време много често идваше във Ваймар, понеже работеше върху Гьотевите студии за изкуството. Мъжът, който по-късно бе въвлечен в разтърсваща житейска трагедия, ми беше истински симпатичен. Когато говорех с него, можех изцяло да бъда Ото Харнак. Възприемах мислите му, вживявах се в тях – в посочения смисъл – като на гости, но все пак „като вкъщи“. Изобщо не си и помислях да го помоля да ме посети.
Той можеше да живее само при себе си.
Беше толкова погълнат от своите мисли, че усещаше като чуждо всичко, което не беше негово. Той би могъл да слуша за моя свят единствено по такъв начин, че да го сметне за Кантовото „нещо само по себе си“, което лежи „отвъд съзнанието“. Чувствах се духовно задължен да се отнасям към неговия свят не по кантиански, а да пренеса своето съзнание в него.
към текста >>
Това очарование на интелектуализма
живее
у толкова много хора.
Само че подобен живот не бе лишен от някои духовни опасности и трудности. Който отхвърля всичко, което не се намира в неговото мисловно направление, няма да се впечатли от относителната обоснованост, която имат различните светогледи. Той може безрезервно да усеща привлекателните страни на това, което се мисли в дадено направление.
Това очарование на интелектуализма живее у толкова много хора.
Те лесно се справят с нещо, мислено по начин, различен от техния. На този обаче, на когото е открит един свят на съзерцание, духовен свят, вижда обосноваността на най-различни „гледни точки“ и трябва непрекъснато да се брани във вътрешността на душата си, за да не бъде силно увлечен от една или друга гледна точка.
към текста >>
Но в този процес той също така се научава да
живее
наистина в духовното.
Човек обаче осъзнава „същността на външния свят“, когато му се отдаде с любов и все пак винаги се връща към вътрешния свят на духа.
Но в този процес той също така се научава да живее наистина в духовното.
към текста >>
Ницше, така го чувствах, фотографира света от такава гледна точка, към която е привлечено едно дълбоко развито човешко същество през втората половина на деветнадесети век, ако е могло да
живее
единствено от духовното съдържание на тази епоха, ако в неговото съзнание не е могло да проникне съзерцанието на духа, но чиято воля подсъзнателно, с необичайна сила го е привличала към него.
Така трябваше да подходя например към Ницше, както и към Хекел.
Ницше, така го чувствах, фотографира света от такава гледна точка, към която е привлечено едно дълбоко развито човешко същество през втората половина на деветнадесети век, ако е могло да живее единствено от духовното съдържание на тази епоха, ако в неговото съзнание не е могло да проникне съзерцанието на духа, но чиято воля подсъзнателно, с необичайна сила го е привличала към него.
Така оживяваше в душата ми образът на Ницше. В него виждах личността, която не вижда духа, в която обаче духът несъзнавано въстава срещу бездуховните възгледи на времето.
към текста >>
222.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
И така, сетивният свят в действителност се явява духовен свят и душата
живее
заедно с този осъзнаваем духовен свят, разпростирайки съзнанието над него.
И така, сетивният свят в действителност се явява духовен свят и душата живее заедно с този осъзнаваем духовен свят, разпростирайки съзнанието над него.
Целта на процеса на познание е съзнателното преживяване на духовния свят, пред лицето на който всичко се свежда до дух.
към текста >>
Така на търсенето ми на духа чрез разширяване на съзнанието беше противопоставен възгледът, че „духът“
живее
единствено в човешките представи, а извън тях може да бъде само мислен.
Така на търсенето ми на духа чрез разширяване на съзнанието беше противопоставен възгледът, че „духът“ живее единствено в човешките представи, а извън тях може да бъде само мислен.
Това беше общо взето разбирането на епохата, в която трябваше да представя „Философия на свободата“. За това разбиране преживяването на духовното беше сведено до преживяване на човешките представи. А от тях не можеше да се намери никакъв път до действителния (обективен) духовен свят.
към текста >>
Да покажа, че сетивният свят в действителност има духовна същност, и че човекът, чрез истинското познание на сетивния свят, действа и
живее
като душевно същество в духовното, е една от целите на „Философия на свободата“.
Да покажа, че сетивният свят в действителност има духовна същност, и че човекът, чрез истинското познание на сетивния свят, действа и живее като душевно същество в духовното, е една от целите на „Философия на свободата“.
В охарактеризирането на моралния свят като такъв, който в своето битие осветява преживявания от душата духовен свят и с това дава възможност на човека да пристъпи към този морален свят в свобода, се състои втората цел. Затова нравствената същност на човека следва да се търси в неговото съвсем индивидуално единение с етичните импулси на духовния свят. Имах усещането, че първата част на „Философия на свободата“ и втората образуват един духовен организъм, едно истинско единство. Едуард фон Хартман пък смяташе, че като теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм те са свързани една с друга на случаен принцип.
към текста >>
223.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Това духовно преживяване можеше да
живее
с борбата на Ницше, с трагизма на Ницше.
По това време във Ваймар живеех душевно повече от всичко със съзерцанието на характерното за духа на Ницше. В собственото ми духовно преживяване този вид дух имаше своето място.
Това духовно преживяване можеше да живее с борбата на Ницше, с трагизма на Ницше.
Какво общо имаше това с формираните по позитивистичен начин изводи от мислите на Ницше!
към текста >>
Гьоте открива духа в природната действителност; Ницше губи духовното в мита в своя блян за природата, в който
живее
.
Гьоте открива духа в природната действителност; Ницше губи духовното в мита в своя блян за природата, в който живее.
към текста >>
Исках да охарактеризирам тази част от Гьотевия светоглед, която
живее
във виждане за природата, „съобразно с духа“.
В нея исках да хвърля светлина върху това как чрез чистото познание на природата Гьоте съзира проблясъка на духа навсякъде, накъдето погледне, но оставих напълно непокътнат начина, по който той се отнася към духа като такъв.
Исках да охарактеризирам тази част от Гьотевия светоглед, която живее във виждане за природата, „съобразно с духа“.
към текста >>
224.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Не виждаше как би могло да се
живее
в мисловната сфера и погрешно смяташе, че там може само да се мисли и че няма как човек да не се изгуби в студената област на абстрактното.
Той не виждаше, че чисто човешкото остава дори когато се издигне в областта на духа.
Не виждаше как би могло да се живее в мисловната сфера и погрешно смяташе, че там може само да се мисли и че няма как човек да не се изгуби в студената област на абстрактното.
към текста >>
Той още не знаеше как точно в цветовете
живее
тайната, която позволява на духовното да придобие форма, изхождайки от самия цвят, чрез боравене със самия него.
Затова пък толкова по-живо се преливаха цветовите оттенъци в „зелените змии“ в долината на най-уродливия човек. В тази част от картината живееше всичко от Фрьолих. Сега обаче за „най-уродливия човек“. Там не достигаха линиите, самата характеристика на живописта. Фрьолих не се справи с тях.
Той още не знаеше как точно в цветовете живее тайната, която позволява на духовното да придобие форма, изхождайки от самия цвят, чрез боравене със самия него.
Така „най-уродливият човек“ се получи просто като възпроизвеждане на модела, който ваймарските художници наричаха „Фюлзак“*. Не знам дали това наистина беше фамилното име на човека, когото художниците често използват, когато искат да опишат „характерно грозното“, но знам, че грозотата на „Фюлзак“ вече не представляваше нещо бюргерско-филистерско, а носеше чертите на „гениалността“. Но просто така той да бъде инсталиран в картината като „грозния Фюлзак“, като копие на модела, там, където душата на Заратустра се разкрива в цялото си сияние с черти на лицето и в одежди, където истинската същност на цветовете в светлината омагьосва, играейки върху зелени змии, развали художествената творба на Фрьолих. Така картината не можа да се получи такава, каквато би могъл, както се надявах, да я създаде Ото Фрьолих.
към текста >>
225.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Подбуда към един такъв идеен свят не може да бъде открита в духовния свят, в който човек
живее
след смъртта, съответно преди ново раждане, а единствено в земното битие, защото само в него той стои лице в лице с материалната форма на битието.
Подбуда към един такъв идеен свят не може да бъде открита в духовния свят, в който човек живее след смъртта, съответно преди ново раждане, а единствено в земното битие, защото само в него той стои лице в лице с материалната форма на битието.
към текста >>
Опитах се да покажа как човекът, който осъзнава себе си като затворено в себе си духовно същество, защото
живее
в идеи, които вече не струят от духа, а идват като импулси от материалното битие, също може да развие от своята същност интуиция за нравственото.
Във „Философия на свободата“ търсех силата, която води от етически неутралния естественонаучен идеен свят в света на нравствените импулси.
Опитах се да покажа как човекът, който осъзнава себе си като затворено в себе си духовно същество, защото живее в идеи, които вече не струят от духа, а идват като импулси от материалното битие, също може да развие от своята същност интуиция за нравственото.
Благодарение на това нравственото сияе в станалата свободна индивидуалност като индивидуален етически импулс, подобно на идеите от естественонаучните възгледи.
към текста >>
Там духът
живее
така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности.
Този човек виждаше – бих казал, вдъхновено, – че животът в чистите идеи се явява живот в духа и че в света на чистите идеи цялата природа се озарява от познанието, а материята се явява само привидност (илюзия) и че чрез идеите цялото физическо битие се разкрива като дух. Изпитвах дълбоко удовлетворение да открия такова пълно разбиране за същността на духовното в тази личност. Това бе разбиране за битието на духа в идеалното.
Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности.
За тези духовни индивидуалности още не можех да говоря на Макс Кристлиб. Това би означавало да искам нещо непосилно от неговия красив идеализъм. Но затова пък с него можех да обсъждам истинското битие на духа. Той беше прочел най-задълбочено всичко, което бях написал дотогава. И в началото на деветдесетте години имах впечатлението, че Макс Кристлиб притежава дарбата да прониква в духовния свят благодарение на живата духовност на идеалното по пътя, който смятах за най-подходящ.
към текста >>
226.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Сега живееше изцяло със съдържанието на една библиотека, която сам беше събирал и за другите беше много приятно да наблюдават как
живее
той в него.
Бащата на г-жа Нойфер, старият Ставенхаген, беше личност, която предразполага към себе си. По-рано той беше упражнявал практична професия, след което обаче се бе пенсионирал.
Сега живееше изцяло със съдържанието на една библиотека, която сам беше събирал и за другите беше много приятно да наблюдават как живее той в него.
У възрастния човек не бе навлязло нищо самодоволно или високомерно по отношение на познанието, а нещо, което по-скоро разкриваше безкористна жажда за знания.
към текста >>
Но тъкмо благодарение на Конрад Анзорге това, което продължаваше да
живее
от Лист, беше представяно пред душата по най-прекрасен начин.
Конрад Анзорге израсна от кръга на Лист. Няма да кажа друго освен истината, твърдейки, че той смяташе себе си за един от учениците на Лист, останали най-верни на художествените принципи на майстора.
Но тъкмо благодарение на Конрад Анзорге това, което продължаваше да живее от Лист, беше представяно пред душата по най-прекрасен начин.
Защото цялата музика, идваща от Анзорге, произлизаше от извора на оригинална, индивидуална човечност. Сигурно тази хуманност у него е била пробудена от Лист, но очарованието ѝ се състоеше именно в нейната самобитност. Говоря за тези неща така, както ги изживявах тогава. Не става дума за това как се отнасях към тях по-късно или как се отнасям към тях днес.
към текста >>
227.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да
живее
, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм.
В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм.
Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в сферата на моите преживявания под влияние на медитацията. Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване. За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение. Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма.
към текста >>
Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да
живее
.
Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот. За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание.
Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее.
Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение. Реалността на това, което се постига чрез медитацията (тук се има предвид само преживяването на някакво явление), бях напълно в състояние да проверя още преди самото преживяване.
към текста >>
228.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Във всичките ми съчинения
живее
основният характер на духовния ми светоглед, ако и една вътрешна необходимост да повеляваше да не разпространявам твърде много наблюденията си в духовната област.
С описания душевен прелом завърши вторият по-голям период от живота ми. Пътищата на съдбата приеха смисъл, различен от предишния. Както през виенския, така и през ваймарския ми период външните знаци на съдбата указваха посоки, съвпадащи със съдържанието на вътрешния ми душевен стремеж.
Във всичките ми съчинения живее основният характер на духовния ми светоглед, ако и една вътрешна необходимост да повеляваше да не разпространявам твърде много наблюденията си в духовната област.
Във възпитателската ми дейност във Виена си поставях цели, идващи от прозренията на собствената ми душа. Във Ваймар, при свързаната с Гьоте работа, влияние оказваше само това, което смятах за задача на подобна работа. За мен не представляваше особено затруднение да приведа насоките, произтичащи от външния свят, в съзвучие със своите собствени.
към текста >>
За да се намери отговор на този въпрос, следва да се види как божествено-духовното
живее
във всяка отделна човешка душа.
Не преставах да си казвам, че изобщо и дума не може да става да се отговори на въпроса дали волята на човека е свободна или не, а на съвсем различния въпрос: какъв трябва да бъде пътят в душевния живот, който води от природната несвободна воля към свободната, тоест към истински нравствената воля?
За да се намери отговор на този въпрос, следва да се види как божествено-духовното живее във всяка отделна човешка душа.
Нравственото изхожда единствено от нея и следователно нравственият импулс трябва да се оживи в нейната напълно индивидуална същност.
към текста >>
Свободата
живее
в мислите на човека и не волята е непосредствено свободна, а мисълта, която упълномощава волята.
Нравствените закони – като повели, – идващи от външните обстоятелства, в които се намира човекът, ако и първоначално да произлизат от сферата на духовния свят, се превръщат в нравствени импулси в него не по силата на това, че той ориентира своята воля навън, а единствено поради факта, че изживява напълно индивидуално тяхното мисловно съдържание като нещо духовно-същностно.
Свободата живее в мислите на човека и не волята е непосредствено свободна, а мисълта, която упълномощава волята.
към текста >>
Човешката душа
живее
в „Логоса“, как външният свят
живее
в този Логос?
Значителното за началото на третия период от живота ми беше не това, че тези въпроси заставаха пред моята душа, защото те ме вълнуваха вече отдавна. Най-важното беше това, че целият свят на моето познание, без да се променя съществено нещо в неговото съдържание, намери в душата ми, под влияние на тези въпроси, жизнена подвижност, съществено по-голяма отпреди.
Човешката душа живее в „Логоса“, как външният свят живее в този Логос?
Това е основният въпрос в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ (написана в средата на осемдесетте години), както и в книгите ми „Истина и наука“ и „Философия на свободата“. Това душевно направление доминираше във всички идеи, разработени от мен, за да проникна в душевните основи, изхождайки от които Гьоте се опитва да хвърли светлина върху мировите явления.
към текста >>
229.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
То позволява актьорът да бъде следван, да не се критикува това, което
живее
в него, а то да бъде представено по „позитивен“ начин.
Защото всичко, което може да се направи за драматичното произведение благодарение на изкуството на мисълта, е възможно също и за театралното изкуство. От фантазията на мислите може да се породи това, което режисьорското изкуство внася в сценичната картина.
То позволява актьорът да бъде следван, да не се критикува това, което живее в него, а то да бъде представено по „позитивен“ начин.
Тогава като „пишещ“ човек става съучастник в съвременния художествен живот, а не стоящ в ъгъла „критик“, от когото „се боят“ или когото „съжаляват“ или пък го презират и ненавиждат. Ако това се осъществи за всички области на изкуството, се получава литературно-художествено списание, намиращо се в реалния живот.
към текста >>
230.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Против това въставаше и етическият ми индивидуализъм, който искаше да
живее
морален живот не по външно дадена заповед, а изхождайки от разгръщането на душевно-духовната човешка същност, в която
живее
божественото.
Трябва да бъде отбелязано следното. Когато тогава пишех думата „християнство“, имах предвид учението за отвъдното, което действа в християнските вероучения. В тях цялото съдържание на религиозното преживяване препраща към един духовен свят, недостижим за човека, дори ако разгърне духовните си сили. Това, което религията има да каже, това, което тя има да даде като морални повели, произлиза от откровения, идващи при човека от отвън. Против това въставаше духовното ми виждане, което желаеше да преживява духовния свят точно както се възприема сетивният свят в човека и природата.
Против това въставаше и етическият ми индивидуализъм, който искаше да живее морален живот не по външно дадена заповед, а изхождайки от разгръщането на душевно-духовната човешка същност, в която живее божественото.
към текста >>
231.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
У философа съзнателно се проявява това, което
живее
несъзнавано в епохата.
А тъкмо при Хегел можедасеговори за силновъздействие. Но това не е главното. Чрез съдържанието на мислите си философите показват духа на своята епоха, както термометърът показва температурата на дадено място.
У философа съзнателно се проявява това, което живее несъзнавано в епохата.
към текста >>
232.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
В „Евреинът Вертер“
живее
целият вътрешен трагизъм на Лудвиг Якобовски.
От тези му занимания струи поезията на Лудвиг Якобовски. Не съвсем оригинална, но все пак изпълнена с дълбоки човешки чувства и силни душевни преживявания. „Сияещи дни“ – така нарече той сборника с лирическите си стихотворения. Когато вдъхновението му даряваше стихове, за него те сякаш бяха пропити от духа на слънчеви дни в изпълнения му с трагизъм живот. Освен това пишеше и романи.
В „Евреинът Вертер“ живее целият вътрешен трагизъм на Лудвиг Якобовски.
С „Локи, роман за един бог“ той създаде произведение, породено от германската митология. Задушевността, говореща от този роман, представлява прекрасно отражение на любовта на поета към народната митология.
към текста >>
233.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Волята да представя публично езотеричното, което
живее
в мен, ме подбуди на 28 август 1899 г., по случай сто и петдесетата годишнина от рождението на Гьоте, да пусна в „Списанието“ своята статия за Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ под заглавието „Тайното откровение на Гьоте“.
Волята да представя публично езотеричното, което живее в мен, ме подбуди на 28 август 1899 г., по случай сто и петдесетата годишнина от рождението на Гьоте, да пусна в „Списанието“ своята статия за Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ под заглавието „Тайното откровение на Гьоте“.
В тази статия нямаше много езотерика. Но не можех да очаквам от моята публика да разбере повече, отколкото ѝ дадох. В душата ми съдържанието на приказката живееше като изцяло езотерично. И изложеното от мен е написано, изхождайки от езотерична настройка.
към текста >>
Заявих, че бих могъл да говоря единствено за това, което
живее
в мен като духовна наука.
Семейство Брокдорф бяха ръководители на един клон на „Теософското общество“, основано от Блаватска. Това, което казах във връзка с приказката на Гьоте, доведе дотам, че те ме поканиха редовно да изнасям лекции пред свързаните с тях членове на „Теософското общество“.
Заявих, че бих могъл да говоря единствено за това, което живее в мен като духовна наука.
към текста >>
234.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Затова едно такова оборване на теоретичния материализъм е не по-малко далече от духовното битие, в което
живее
антропософията, отколкото материализмът от последната третина на деветнадесети век.
Затова едно такова оборване на теоретичния материализъм е не по-малко далече от духовното битие, в което живее антропософията, отколкото материализмът от последната третина на деветнадесети век.
Това, което беше казано от антропософията срещу естественонаучните схеми на мислене, днес важи не в отслабнала, а в засилена форма.
към текста >>
Не така стоят нещата, когато духовното познание
живее
не в съзнателната душа, а в по-подсъзнателни душевни сили.
Не така стоят нещата, когато духовното познание живее не в съзнателната душа, а в по-подсъзнателни душевни сили.
Последните не са достатъчно независими от силите, действащи в телесното. Затова съобщаването за учения, извлечени по този начин от подсъзнателни области, може да стане опасно. Защото такива учения могат да се възприемат единствено от подсъзнанието. И учители, и ученици там се движат в област, в която трябва да се внимава много с това, което е целебно или вредно за човека.
към текста >>
Вътрешният кръг на Блаватска продължаваше да
живее
в „Езотеричната школа“.
Вътрешният кръг на Блаватска продължаваше да живее в „Езотеричната школа“.
Аз провеждах антропософската си дейност в Теософското общество. Затова трябваше да бъда информиран за всичко, което се случва в него. Заради тази информация и понеже сам смятах за необходим един по-тесен кръг за напреднали в антропософското духовно познание, постъпих в „Езотеричната школа“. Наистина, моят по-тесен кръг трябваше да има малко по-друг смисъл от тази школа. Той трябваше да представлява по-висока степен, висш клас за тези, които вече са възприели достатъчно много от елементарните познания в антропософията.
към текста >>
От друга страна, строго се придържах към мнението, че в наше време познанието за духовния свят трябва да
живее
вътре в съзнателната душа.
Човек, който говори за духа, изхождайки от духа, трябваше да представлява интерес за мен.
От друга страна, строго се придържах към мнението, че в наше време познанието за духовния свят трябва да живее вътре в съзнателната душа.
към текста >>
235.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
В него
живее
духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството.
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“. Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно общество. Всичко антропософско трябваше и беше абсолютно необходимо да произлиза от своя собствен източник на познание и истина. От тази цел не трябваше да има ни най-малко отклонение. Но винаги съм изпитвал уважение към даденото от историята.
В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството.
Така че винаги съм бил склонен по възможност да свързвам нововъзникващото с вече съществуващото в историята. Затова и взех дипломата от споменатото общество, което принадлежеше към течението, представлявано от Яркър. То се придържаше към франкмасонските ритуали на т. нар. висша степен. Не съм взел нищо, наистина абсолютно нищо от това общество, освен чисто формалното право да провеждам самостоятелна символико-култова дейност, имаща историческа основа.
към текста >>
236.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ще дойде време, когато ще се смята за безсмислица твърдението, че човек
живее
само веднъж, че няма нищо трайно, което да се съчетава с наследствените белези.
Чак до 17 век учени и неуки не са се и съмнявали, че от обикновени, неодушевени обекти биха могли да се развият не само нисши животински видове, но и дъждовни червеи, дори че от обикновена речна тиня могат да се родят риби. Първият, който застъпи по енергичен начин становището, че жива материя може да произлезе само от жива материя, бе големият италиански естествоизпитател Франческо Реди, 1627-1697, който показа, че живата материя се свежда само до жива материя. Това е закон, който е само предвестник на един друг закон: че душевно-духовното може да произлезе само от нещо душевно-духовно. Заради учението си Реди е бил атакуван и само с големи усилия е избегнал съдбата на Джордано Бруно, 1548-1600. Днес изгарянето вече не е на мода; но ако днес някой заяви някоя нова истина, ако например поиска да сведе душевно-духовното до душевно-духовно, макар и да не бъде изгорен, ще бъде смятан за глупак.
Ще дойде време, когато ще се смята за безсмислица твърдението, че човек живее само веднъж, че няма нищо трайно, което да се съчетава с наследствените белези.
към текста >>
След като премине през смъртта, той
живее
под други форми на съществуване в духовния свят.
И както за всичко, което виждаме във физическия човек като форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия живот на човека. Вероятно далеч, далеч назад, отвъд всички унаследявания трябва да търсим духовната сърцевина на същността на човека, който е съществувал преди хилядолетия и който хилядолетия наред отново и отново се е раждал на Земята, и в настоящото си съществуване отново се е съединил с това, което майката и бащата са могли да му дадат. Всеки човек следователно, след като встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от животи. И това няма нищо общо с наследствената линия. Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му живот, кога е преминал през Портата на смъртта.
След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят.
И когато отново настъпи момента да изживее нов живот във физическия свят, той си избира родители. Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него. Трябва да се върнем към миналите му въплъщения, към онова, което е придобил тогава. Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот. Защото всеки човек донася със себе си от предишния живот определени качества, присъщи му в новия живот.
към текста >>
Ако се вгледаме в единия поток, в това, което
живее
в наследствената линия, ще открием, че там човек бива поет от един житейски поток, чрез който придобива определени качества: Човекът застава пред нас с качествата на семейството, народа, расата.
Ако се вгледаме в единия поток, в това, което живее в наследствената линия, ще открием, че там човек бива поет от един житейски поток, чрез който придобива определени качества: Човекът застава пред нас с качествата на семейството, народа, расата.
Различните деца на родителската двойка носят в себе си такива качества. Ако се замислим за истинската индивидуална човешка същност, би трябвало да си кажем: духовно-душевната същностна сърцевина се вселява в семейството, народа, расата; тя бива обгърната от това, което е дадено от прадедите, но донася със себе си чисто индивидуални качества. Затова трябва да се запитаме: как се създава хармонията между една човешка същностна сърцевина, която вероятно преди столетия е усвоила това или онова качество и която сега трябва да се обвие с една външна обвивка, която носи качествата на семейство, народ, раса и прочие? Може ли тук да съществува хармония? Не е ли донесеното нещо в най-висша степен индивидуално и не противоречи ли на него наследеното?
към текста >>
А онова, което създава астралното тяло, е животът в мисли, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен темперамент, ще има предразположението да
живее
в приливите и отливите на чувствата и мислите, в представите на своя образен свят.
Когато в човека преобладава астралното тяло, физическият израз ще се съдържа във функциите на нервната система, този инструмент на емоционалните приливи и отливи.
А онова, което създава астралното тяло, е животът в мисли, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен темперамент, ще има предразположението да живее в приливите и отливите на чувствата и мислите, в представите на своя образен свят.
към текста >>
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да
живее
в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир. Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика.
към текста >>
Само онзи, който поначало
живее
в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек. И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>
237.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Затова макар и да е необходимо да
живее
и като литература, антропософията може всеки път да бъде ново родена, когато в една група от хора тя в думи търси пътя към душите.
Затова макар и да е необходимо да живее и като литература, антропософията може всеки път да бъде ново родена, когато в една група от хора тя в думи търси пътя към душите.
Но тя ще бъде новородена само там, където човекът, а не питащата мисъл, е това което говори на другия човек.
към текста >>
Това, което
живее
от същността на своя дух, може да изчака, докато светът пожелае да приеме въздействието му.
Самият Гьотеанум искаше да действа в този и единствено в този дух. Сградата, която изгубихме, бе построена в такива художествени форми, които сами по себе си бяха откровение на този дух. Когато някоя изречена дума се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на сградата. Когато бъде изграден наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското общество навсякъде живо свидетелства за тази истина. Не трябва да си мислим най-малко пък в Антропософията че въздействащо може да бъде само това, което е направено изкуствено с тази цел.
Това, което живее от същността на своя дух, може да изчака, докато светът пожелае да приеме въздействието му.
към текста >>
238.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Когато в будно състояние човек
живее
с хората, стремежът му трябва да бъде насочен към взаимно разбиране на нещата от общ интерес.
Подобна карикатура винаги ще бъде оцветена от личен елемент. Дори и да не се състои от сънища, тя ще бъде изживяна по съноподобен начин.
Когато в будно състояние човек живее с хората, стремежът му трябва да бъде насочен към взаимно разбиране на нещата от общ интерес.
Когато твърди нещо, то трябва да има някакво значение за другите, това което постига чрез работата си трябва да има определена стойност за тях.
към текста >>
Но когато човек
живее
в своите сънища, той се откъсва от този общ свят.
Хора, които живеят заедно трябва да имат чувството, че живеят в един общ свят.
Но когато човек живее в своите сънища, той се откъсва от този общ свят.
Сънищата на другия, дори най-близък съсед, могат да бъдат напълно различни. В будността си хората имат един общ свят. В сънуването всеки има свой собствен.
към текста >>
239.
13. До всички членове * XII 6 април 1924 Относно формирането на груповите събирания
GA_39 Писма до членовете
Но накъде ще вървим, ако прегрешаваме срещу истината, че в Антропософското общество
живее
това, което принадлежи към духовното наследство на човечеството?
Когато сега често се казва, че това което някои представят не е Антропософия, в някои случаи може да има оправдание.
Но накъде ще вървим, ако прегрешаваме срещу истината, че в Антропософското общество живее това, което принадлежи към духовното наследство на човечеството?
Едно съдържание ще бъде предложено, защото то може да формира база за антропософски размишления. Друго ще бъде съобщено с цел по-късно изясняване от антропософска гледна точка. При запазване на основополагащия антропософски характер в работата на Обществото не трябва да се слага тясно ограничение на каквото и да бъде внасяно от индивидуалните членове.
към текста >>
240.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
Може да си каже: "В моите мисли
живее
Азът.
Навлезе ли в съзнанието и следното: "Аз образувам мисли за това, което сетивата ми откриват като свят", човек вече е стигнал до точката, когато да може да се самосъзерцава.
Може да си каже: "В моите мисли живее Азът.
Светът ми дава възможност да изживея себе си в мисли. Аз откривам себе си в моите мислите, с които съзерцавам света".
към текста >>
В мисленето човек също
живее
.
Защото Антропософията приема, че съществува духовно изживяване, при която светът не се изгубва в мисленето.
В мисленето човек също живее.
При медитирането има едно вътрешно изживяване, при което човек не изгубва сетивния свят, когато мисли, а печели Духа-свят.
към текста >>
241.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
Лекциите в Гьотеанума се изнасят така, че съдържанието им да продължи да
живее
и работи свободно в умовете на слушателите.
В по-нататъшното мислене и чувстване лежи нещо, което е съществено. Ръководните Мисли трябва тъкмо това да подбудят в по следвалото им отпечатване и разпространение като лекционни цикли. Ако тази гледна точка се вземе прекалено слабо предвид, тогава и занапред ще липсва проявяването на същността на антропософията чрез Антропософското общество. Макар и с известно право някои казват: "Каква е моята полза да чуя всички тези неща за духовните светове, ако самият аз не мога да виждам в тях? " Този, който казва това не разбира, че такова виждане бива подпомогнато, когато обработката на антропософското съдържание се извършва по разяснения тук начин.
Лекциите в Гьотеанума се изнасят така, че съдържанието им да продължи да живее и работи свободно в умовете на слушателите.
Същото се отнася и за съдържанието на лекционните цикли. Те не съдържат някакъв мъртъв материал, съобщен само външно, а материал, който когато е разгледан от различни страни, стимулира виждането на духовните светове. Не трябва да се мисли, че човек слуша съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за висшите светове чрез медитация. По този начин той никога няма да постигне истински напредък. Тези две неща трябва да действат заедно в душата.
към текста >>
242.
Съдържание
GA_40 Стихове и медитации
Каквото във вселената
живее
Каквото във вселената живее
към текста >>
243.
Каквото във вселената живее
GA_40 Стихове и медитации
Каквото във Вселената
живее
,
Каквото във Вселената живее,
към текста >>
живее
само, докато за нов живот
живее само, докато за нов живот
към текста >>
244.
Основополагащият камък
GA_40 Стихове и медитации
живее
собственият аз в божествения аз.
живее собственият аз в божествения аз.
към текста >>
245.
Коледа
GA_40 Стихове и медитации
живее
слънчево-душевната утеха.
живее слънчево-душевната утеха.
към текста >>
246.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
В хармония
живее
вече той
В хармония живее вече той
към текста >>
247.
Годишни празници
GA_40 Стихове и медитации
Ала
живее
в сън и в будност
Ала живее в сън и в будност
към текста >>
живее
в лятно-зимната промяна
живее в лятно-зимната промяна
към текста >>
248.
Есен
GA_40 Стихове и медитации
във увяхване
живее
.
във увяхване живее.
към текста >>
249.
На чувството на хората говорят
GA_40 Стихове и медитации
Човешката душа
живее
,
Човешката душа живее,
към текста >>
250.
На сетива говорят
GA_40 Стихове и медитации
Човешката душа
живее
Човешката душа живее
към текста >>
251.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
в душата продължава мощно да
живее
:
в душата продължава мощно да живее:
към текста >>
252.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото във всяка душа
живее
едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност.
Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере.
Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност.
И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра.
към текста >>
И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което
живее
като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности.
Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки.
И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности.
Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай.
към текста >>
Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да
живее
една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето. Историческият напредък ни показва, че в потока на напредващото човечество се явяват все нови постижения, все нови и нови факти, които имат значение и за самото вътрешно развитие на душата. Тук човек трябва да се запита: Как стои въпросът с човека по отношение на неговата най-вътрешна същност? Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък? Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род?
Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение. Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
към текста >>
253.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да
живее
.
Но че при обяснения от този род винаги се касае за това, да бъдат спазени преди всичко по възможно най-точен начин понятията и идеите, подобно нещо може да се види у някои, които разглеждат същността на смъртта. Когато някой установява понятието за противоположност между смъртта и живота и при това, както постоянно се случва, преди всичко забравя, че смъртта и животът са една противоположност, която винаги зависи от съществото, за което тя се отнася, трябва да имаме предвид, че не можем да говорим при едно по-точно разглеждане на въпроса по същия начин върху смъртта на растението, на животното или на човека. Следващите обяснения ще държат сметка именно за това положение. Но колко малко са на ясно хората върху думите, които се употребяват в тази област, можем да видим например от факта, че във Физиологията на великия естествоизпитател Хъксли се намира следното. Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето.
Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее.
А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет. Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука. И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък. Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека. Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен.
към текста >>
Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да
живее
в смисъла на това определение на естествената наука.
Следващите обяснения ще държат сметка именно за това положение. Но колко малко са на ясно хората върху думите, които се употребяват в тази област, можем да видим например от факта, че във Физиологията на великия естествоизпитател Хъксли се намира следното. Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето. Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет.
Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука.
И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък. Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека. Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен.
към текста >>
Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да
живее
без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека.
Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето. Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет. Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука. И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък.
Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека.
Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен.
към текста >>
Тук не може да се приеме нещо като смърт, защото първото
живее
във вторите по-нататък, и когато тези последните умират, те продължават да живеят в следващите.
Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества. Този живот на най-малките организми те са считали като един сложен химически процес. Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята. Но като се имат предвид изследванията върху радия, днес понятието за вечността на материята е било разклатено. Сега трябва да обърнем вниманието само върху това, че днес вече в областта на естествената наука хората се стремят да говорят поне за един вид самостоятелност на най-малките същества: най-малките същества се размножават чрез делене, казват учените, едното се дели на две, двете на четири и т.н.
Тук не може да се приеме нещо като смърт, защото първото живее във вторите по-нататък, и когато тези последните умират, те продължават да живеят в следващите.
към текста >>
За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си мъртвото и да
живее
по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот.
Чрез едно просто разсъждение можем да се убедим, че това е така. Съществуват определени растения, които цъфтят многократно и дават плод, при които така да се каже върху старото стъбло постоянно се посаждат нови растителни форми, като паразити. Но тук можете да се убедите, че те изкупуват възможността да живеят по-нататък, като изтласкват определени части в неживо състояние, в смъртта, т.е. заобикалят се с една кора.
За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си мъртвото и да живее по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот.
И понеже има този излишък, който не отдава то отдава само това, от което се нуждаят младите същества , то трябва да се осигури благодарение на това, че изтласква смъртта навън. Но също така можем да кажем, че всяко живо същество, което съдържа в себе си възможността да продължи да живее и след създаването на едно ново същество, е поставяне пред необходимостта постоянно да побеждава в себе си самия живот, като приема неорганичната материя, неживата материя. А това достатъчно може да се наблюдава при животното и при човека.
към текста >>
Но също така можем да кажем, че всяко живо същество, което съдържа в себе си възможността да продължи да
живее
и след създаването на едно ново същество, е поставяне пред необходимостта постоянно да побеждава в себе си самия живот, като приема неорганичната материя, неживата материя.
Съществуват определени растения, които цъфтят многократно и дават плод, при които така да се каже върху старото стъбло постоянно се посаждат нови растителни форми, като паразити. Но тук можете да се убедите, че те изкупуват възможността да живеят по-нататък, като изтласкват определени части в неживо състояние, в смъртта, т.е. заобикалят се с една кора. За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си мъртвото и да живее по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот. И понеже има този излишък, който не отдава то отдава само това, от което се нуждаят младите същества , то трябва да се осигури благодарение на това, че изтласква смъртта навън.
Но също така можем да кажем, че всяко живо същество, което съдържа в себе си възможността да продължи да живее и след създаването на едно ново същество, е поставяне пред необходимостта постоянно да побеждава в себе си самия живот, като приема неорганичната материя, неживата материя.
А това достатъчно може да се наблюдава при животното и при човека.
към текста >>
254.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Който не иска да допусне, че в тези понятия
живее
нещо, което се намира в самите неща, той би трябвало, ако иска да бъде в съгласие със себе си и да обхване логически самия свой познавателен живот, никак да не пристъпва към познанието.
И ние ще видим, че не бихме могли да се ориентираме в загадките, които се отнасят за душата и духа при животните и човека, ако не направим една ясна и сигурна разлика между душа и дух. Когато говорим за душа от гледището на Духовната наука, както това трябва да стане тук, тогава с понятието за душа е винаги свързано другото понятие за вътрешността, за вътрешното изживяване. И когато говорим за дух по отношение на заобикалящия свят, ние сме на ясно върху въпроса, че във всичко, което може да ни се яви, което можем да срещнем, имаме нещо като едно откровение на Духа. Често пъти сме споменавали и това, че човек би се намерил в едно странно противоречие със себе си, ако той не би предположил съществуването на Духа във всички явления на съществуването, които го заобикалят. Само онзи човек може да пристъпи познавателно към външния свят, без да изпадне в едно убийствено противоречие със себе си, който допуска, че това, което в крайна сметка той намира в своя дух върху външния свят, което добива със своето познание като понятия и идеи, за да обхване външния свят, е свързано със самите неща.
Който не иска да допусне, че в тези понятия живее нещо, което се намира в самите неща, той би трябвало, ако иска да бъде в съгласие със себе си и да обхване логически самия свой познавателен живот, никак да не пристъпва към познанието.
Само онзи може да разглежда познанието като нещо действително, който си казва: Това, което в крайна сметка мога да намеря при познанието в моя дух, да го запазя и да си го спомня, то трябва да се съдържа първо в самите неща. Доколкото аз мога да приема в моя дух нещо от нещата, независимо на кое царство принадлежат те, аз предполагам съществуването на Духа във всички царства. Без съмнение това признание, което сега бе изказано, не се прави навсякъде. Но то не се прави само тогава, когато човек се е поставил в горепосоченото противоречие със себе си. Ето защо ние говорим за Дух, като сме на ясно, че Духът се изявява във всички светове, и ние се стремим да познаем, как той се влива в световете и се явява в тях.
към текста >>
Ние говорим за душа, само тогава, когато духовното, за което току-що говорихме, което като човеци си усвояваме чрез нашия интелект, чрез нашия разум и други средства, чрез които проникваме чрез познание в нещата,
живее
вътрешно в едно същество и бива изживяно.
Доколкото аз мога да приема в моя дух нещо от нещата, независимо на кое царство принадлежат те, аз предполагам съществуването на Духа във всички царства. Без съмнение това признание, което сега бе изказано, не се прави навсякъде. Но то не се прави само тогава, когато човек се е поставил в горепосоченото противоречие със себе си. Ето защо ние говорим за Дух, като сме на ясно, че Духът се изявява във всички светове, и ние се стремим да познаем, как той се влива в световете и се явява в тях. По друг начин говорим ние, когато говорим за душа.
Ние говорим за душа, само тогава, когато духовното, за което току-що говорихме, което като човеци си усвояваме чрез нашия интелект, чрез нашия разум и други средства, чрез които проникваме чрез познание в нещата, живее вътрешно в едно същество и бива изживяно.
Ние приписваме душа на едно същество, което не само приема духа в себе си, но което изживява духа в себе си и е творящо в себе си от духа. Следователно ние говорим за душа само тогава, когато духът се намира вътрешно в едно същество, което срещаме. А така вътрешно творящ ние намираме духа само у човека и животното.
към текста >>
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив,
живее
вътрешно.
На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган.
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза.
към текста >>
Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което
живее
в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето.
Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата. Тази наша творческа интелигентност има една особеност. Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената. Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването?
Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето.
Когато се огледаме в обширното мъртво царство, ние говорим за това, че в това обширно, мъртво природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света.
към текста >>
Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят
живее
Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното.
Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето. Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло".
Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното.
Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински организъм.
към текста >>
Животното се ражда така, че природата изобилствува в него отвътре и то донася със себе си като наследен капитал това, което му дава възможност да
живее
така, както трябва да
живее
.
Често пъти е казвано, човекът идва безпомощен чрез раждането в съществуването.
Животното се ражда така, че природата изобилствува в него отвътре и то донася със себе си като наследен капитал това, което му дава възможност да живее така, както трябва да живее.
Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина пиленцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не. Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице.
към текста >>
Напротив ние виждаме, че това, което животното изживява душевно, отново и отново
живее
по-нататък в живота на вида.
Така в неговия душевен живот животното се наслаждава на това, изпитва това, което може да му бъде предадено по наследство; а това значи, че душевният живот на животното сочи в миналото. И в момента, когато виждаме как душевното изживяване на животното потъва в смъртта, изчезва в смъртта, ние виждаме това, което животното може да изживее за себе си като вид, как то изчезва заедно с него в смъртта. Всичко, което у животното е индивидуално, когато то изживява нещо душевно, то го изживява като нещо, което му е било предадено от миналото. Душевният живот се изчерпва в живота. И тук няма никаква опорна точка за едно безсмъртие.
Напротив ние виждаме, че това, което животното изживява душевно, отново и отново живее по-нататък в живота на вида.
Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно живее по-нататък във вида. И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение. Това, което духът твори в животинския вид и род, това виждаме ние да се изживява в отделната животинска индивидуалност. Но ние виждаме също, че това изживяване сочи към миналото и че в момента, когато миналото е изчерпено, когато душевното изживяване клони към смъртта, то трябва да свърши, че с това започва неговият залез. Различно е положението, когато безпристрастно разглеждаме човешкия душевен живот.
към текста >>
Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно
живее
по-нататък във вида.
И в момента, когато виждаме как душевното изживяване на животното потъва в смъртта, изчезва в смъртта, ние виждаме това, което животното може да изживее за себе си като вид, как то изчезва заедно с него в смъртта. Всичко, което у животното е индивидуално, когато то изживява нещо душевно, то го изживява като нещо, което му е било предадено от миналото. Душевният живот се изчерпва в живота. И тук няма никаква опорна точка за едно безсмъртие. Напротив ние виждаме, че това, което животното изживява душевно, отново и отново живее по-нататък в живота на вида.
Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно живее по-нататък във вида.
И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение. Това, което духът твори в животинския вид и род, това виждаме ние да се изживява в отделната животинска индивидуалност. Но ние виждаме също, че това изживяване сочи към миналото и че в момента, когато миналото е изчерпено, когато душевното изживяване клони към смъртта, то трябва да свърши, че с това започва неговият залез. Различно е положението, когато безпристрастно разглеждаме човешкия душевен живот. Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи.
към текста >>
И никой, който иска да
живее
с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение.
Всичко, което у животното е индивидуално, когато то изживява нещо душевно, то го изживява като нещо, което му е било предадено от миналото. Душевният живот се изчерпва в живота. И тук няма никаква опорна точка за едно безсмъртие. Напротив ние виждаме, че това, което животното изживява душевно, отново и отново живее по-нататък в живота на вида. Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно живее по-нататък във вида.
И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение.
Това, което духът твори в животинския вид и род, това виждаме ние да се изживява в отделната животинска индивидуалност. Но ние виждаме също, че това изживяване сочи към миналото и че в момента, когато миналото е изчерпено, когато душевното изживяване клони към смъртта, то трябва да свърши, че с това започва неговият залез. Различно е положението, когато безпристрастно разглеждаме човешкия душевен живот. Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи. Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите органи, как той действително поучава своите органи.
към текста >>
Но той има това изживяване като развива дейност, в това, което
живее
в неговите органи, което се изразява в неговите органи.
Това е същественото. Ние твърде малко забелязваме същественото при едно животно, когато насочваме нашия поглед към това, как животното се радва на външния свят; напротив ние забелязваме същественото у него, когато наблюдаваме, как то изживява своето храносмилане. Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното. В своето душевно изживяване животното се изчерпва именно вътре в своята организация, а това, което остава още навън, то има значение за животното само дотолкова, доколкото може да се изживее във вътрешно душевното на животното. Без съмнение, трябва да предположим и да кажем, а и чрез Духовната наука да се документира, че орелът изпитва душевно изживяване при височината, в която той води своето съществуване.
Но той има това изживяване като развива дейност, в това, което живее в неговите органи, което се изразява в неговите органи.
към текста >>
Чрез това етерното тяло
живее
вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси.
Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е. И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите. Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси.
Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси.
Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло. Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло. Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите. Така ние имаме всичко, което се изявява във физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, което трябва да поставим във взаимно отношение едно към друго.
към текста >>
Във всичко това
живее
отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло.
И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите. Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси.
Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло.
Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло. Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите. Така ние имаме всичко, което се изявява във физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, което трябва да поставим във взаимно отношение едно към друго.
към текста >>
Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да
живее
себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка.
Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте. Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи.
Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка.
И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи. И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще. Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>
255.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното
живее
така да се каже в самото себе си.
Защото за да опровергаем такъв един възглед, достатъчно е да покажем, как за извършването на някои неща човекът трябва без съмнение да е развил определена степен на интелигентност, докато в животинския свят извършването на подобни неща, като изграждането на животинското жилище, както и много други действия, стават обективно по един спонтанен начин. Така щото в това, което животното извършва, е вложена същата интелигентна дейност както в това, което човекът върши с помощта на своя развит ум. Бихме могли действително да кажем: В това, което животното извършва, се влива, кристализира същата интелигентност, която после намираме и у човека. Ето защо не трябва да говорим за душата на човека и за душата на животното така, че да казваме: Животното е толкова и толкова назад от човека човекът е толкова и толкова изпреварил животното. Доколкото говорихме за ДУША противоположно на духовния живот, който ние виждаме във формирането, в изграждането на формите, ние наричаме душевен живот живота на вътрешността -, ние се позовахме на това, че в животинския душевен живот виждаме една тясна свързаност с организма на животното и че това, което животното може да изживее в своята душа, ни се явява като предварително определено чрез цялото устройство и цялото съчетание на неговите органи.
Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си.
А същественото в човешкия душевен живот е това, че душата се еманципира до висока степен от непосредствения организъм и някак си изживява духа като такъв независимо от телесния организъм, т.е. тя е в състояние да се отдаде непосредствено на духа /аз моля това да не бъде криво разбрано, то се счита само относително./
към текста >>
Следователно можем да кажем: В животинския душевен живот
живее
видовосъобразното /качествата на неговия вид/ и понеже това е наследяемо, животното се явява при раждането така, че всички обусловени от духа действия, които могат да бъдат изживени чрез душевното, са заложени в него.
Ако се издигнем сега до разглеждането на човешкия и на животинския ДУХ, ние трябва да изходим преди всичко от тези понятия и идеи, които развихме при разглеждането на човешката и животинската душа и да се занимаем малко по-интимно с едно явление, което произтича от всичко казано миналия път. Всичко, което животното върши и което е непосредствено свързано с неговите органи, което то изживява в своята душа, е заложено, свързано е това, което се наследява в животното според неговия вид.
Следователно можем да кажем: В животинския душевен живот живее видовосъобразното /качествата на неговия вид/ и понеже това е наследяемо, животното се явява при раждането така, че всички обусловени от духа действия, които могат да бъдат изживени чрез душевното, са заложени в него.
Благодарение на това животното влиза в съществуването така да се каже завършено и наследява признаците, които можем да назовем като едно излияние на животинския дух също така видовосъобразно върху потомците. Не така стоят нещата при човека, който се еманципира по отношение на душевния живот от телесния организъм. Но понеже този телесен организъм се предава в наследствената линия, той се явява в известно отношение безпомощен в съществуването спрямо онези действия, които трябва да му служат в живота. От друга страна обаче само тази безпомощност прави възможно това, което можем да наречем душевно-духовно развитие. Така, като най-важно за човека, когато той влиза чрез раждането в съществуването, ние намираме, че това, което е определено отвън, остава отворено.
към текста >>
Жестът е нещо, което фактически ни въвежда в по-дълбокия строеж на човешкия организъм, доколкото духът
живее
в човека.
Действително ние намираме отново тези сили по един твърде характерен начин: те се проявяват по един твърде характерен начин ясно в човека за напредъка на духа. Това, което човек върши за развитието на сетивото /чувството/ на равновесие, ние го намираме отново по-късно в живота, когато той употребява същата сила за развитието на своите жестове.
Жестът е нещо, което фактически ни въвежда в по-дълбокия строеж на човешкия организъм, доколкото духът живее в човека.
И когато човек изразява своята вътрешност в жеста, той употребява същата сила, която употребява, за да си изработи сетивото на равновесие за създаване на определено положение на равновесие. Това, което човек развива осезателно при научаване на ходенето, на стоенето изправен, то ни се явява като изтънчено, задълбочено, овътрешнено в по-късния живот, когато, вместо да се прояви телесно, то се проявява повече душевно в жеста. Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения. В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни. Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това.
към текста >>
Защото и говорът на човека е един особен вид жест, но не доколкото той е израз на думите, доколкото има душа, показвайки как човекът
живее
със своята душа в говора и се изразява.
В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа. И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме. Съвършено различно действува в нашата душа един език, който съдържа много гласни "а", съвършено различно един друг език, който в своите думи съдържа повече "и" или "у". Защото в това, което се крие в тембъра на звука, се излива като че несъзнателно в душите, която е разлята над цялото човечество, излива се върху нас. Това гради и действува в нас и отново се изразява в живота като един особен вид жест.
Защото и говорът на човека е един особен вид жест, но не доколкото той е израз на думите, доколкото има душа, показвайки как човекът живее със своята душа в говора и се изразява.
В това отношение можем да изтъкнем много важни различия.
към текста >>
Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което
живее
в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност.
И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност.
Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност.
И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива.
към текста >>
Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът
живее
във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично.
Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество.
Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично.
Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник.
към текста >>
Така ние ясно видяхме при разглеждането на човешкото развитие, че между духа и телесната организация застава онова, което у човека е израз на себесъзнателния аз, че при човека облагороденият организъм изживява непосредствено духа, както виждаме това в художествената творческа фантазия; но в него
живее
и себесъзнателната същност, която може да застане срещу включването на духа в тялото.
Така ние ясно видяхме при разглеждането на човешкото развитие, че между духа и телесната организация застава онова, което у човека е израз на себесъзнателния аз, че при човека облагороденият организъм изживява непосредствено духа, както виждаме това в художествената творческа фантазия; но в него живее и себесъзнателната същност, която може да застане срещу включването на духа в тялото.
Следователно важното не е, дали даваме някакво предимство на човека пред животното или не, това би било неправилен път; а трябва да насочим нашето внимание на това, че при животното духът действува непосредствено чрез телесния организъм и душата води своя живот съобразно този телесен организъм, докато при човека между духа и телесния организъм застава живият Аз намиращ се в душата, служи като посредник и работи между духа и телесния организъм. Но с това азът на човека има непосредствено общение с това, което живее в духовния свят. Той изживява първо това непосредствено общение чрез това, че се пропива със способността да основава духовни отношения в заобикалящия го свят, които животното може да основе само от своите инстинкти. Ние виждаме, как у животното има предварително отпечатан един правов живот, един морален живот. Обаче ние разбираме правовия живот, моралния живот, държаният живот, целия ход на мировата история само тогава, когато виждаме при човека еманципацията на духа от тялото, като Азът застава между духа и тялото и с това влиза в непосредствено общение с духовния свят.
към текста >>
Но с това азът на човека има непосредствено общение с това, което
живее
в духовния свят.
Така ние ясно видяхме при разглеждането на човешкото развитие, че между духа и телесната организация застава онова, което у човека е израз на себесъзнателния аз, че при човека облагороденият организъм изживява непосредствено духа, както виждаме това в художествената творческа фантазия; но в него живее и себесъзнателната същност, която може да застане срещу включването на духа в тялото. Следователно важното не е, дали даваме някакво предимство на човека пред животното или не, това би било неправилен път; а трябва да насочим нашето внимание на това, че при животното духът действува непосредствено чрез телесния организъм и душата води своя живот съобразно този телесен организъм, докато при човека между духа и телесния организъм застава живият Аз намиращ се в душата, служи като посредник и работи между духа и телесния организъм.
Но с това азът на човека има непосредствено общение с това, което живее в духовния свят.
Той изживява първо това непосредствено общение чрез това, че се пропива със способността да основава духовни отношения в заобикалящия го свят, които животното може да основе само от своите инстинкти. Ние виждаме, как у животното има предварително отпечатан един правов живот, един морален живот. Обаче ние разбираме правовия живот, моралния живот, държаният живот, целия ход на мировата история само тогава, когато виждаме при човека еманципацията на духа от тялото, като Азът застава между духа и тялото и с това влиза в непосредствено общение с духовния свят.
към текста >>
256.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Не съставлява ли сега за човека една огромна разлика, дали той се движи из стаята и
живее
само в себе си, или дали той вижда и в огледалото това, което изживява в себе си?
Сега трябва да възникне въпросът а той е извънредно важен в нашите днешни съзерцания -: Трябва ли да смесваме понятието за съзнание, каквото го познаваме днес за обикновеното съзнание на човека, трябва ли да смесваме това понятие направо с понятието за душевното или за духовното естество в човека? За да се изразя по-ясно върху тези понятия, бих искал да прибягна до едно сравнение. Един човек може да се движи в една стая и да не види никъде на различните места, където се намира в стаята, нещо от своето собствено лице. Само на едно единствено място, където може да погледне в огледалото, той може да види нещо от собственото си лице. Там срещу него застава формата на неговото лице в образ.
Не съставлява ли сега за човека една огромна разлика, дали той се движи из стаята и живее само в себе си, или дали той вижда и в огледалото това, което изживява в себе си?
Така би могло да бъде може би в малко разширен вид с човешкото съзнание. Човекът би могъл да живее своя душевен живот, и би трябвало да познае, да осъзнае самия този свой душевен живот само благодарение на това, че той застава срещу него в един вид огледало. Това би могло много добре да бъде така. Следователно бихме могли например да кажем: Напълно допустимо е човешкият душевен живот да продължава, независимо от това дали човекът е буден или спи, но будното състояние се състои в това, че чрез един вид отражение да речем първо чрез едно отражение вътре в неговото тяло човекът възприема своя душевен живот, а през време на съня не може да го възприема, защото той не се отразява в неговото тяло.
към текста >>
Човекът би могъл да
живее
своя душевен живот, и би трябвало да познае, да осъзнае самия този свой душевен живот само благодарение на това, че той застава срещу него в един вид огледало.
Един човек може да се движи в една стая и да не види никъде на различните места, където се намира в стаята, нещо от своето собствено лице. Само на едно единствено място, където може да погледне в огледалото, той може да види нещо от собственото си лице. Там срещу него застава формата на неговото лице в образ. Не съставлява ли сега за човека една огромна разлика, дали той се движи из стаята и живее само в себе си, или дали той вижда и в огледалото това, което изживява в себе си? Така би могло да бъде може би в малко разширен вид с човешкото съзнание.
Човекът би могъл да живее своя душевен живот, и би трябвало да познае, да осъзнае самия този свой душевен живот само благодарение на това, че той застава срещу него в един вид огледало.
Това би могло много добре да бъде така. Следователно бихме могли например да кажем: Напълно допустимо е човешкият душевен живот да продължава, независимо от това дали човекът е буден или спи, но будното състояние се състои в това, че чрез един вид отражение да речем първо чрез едно отражение вътре в неговото тяло човекът възприема своя душевен живот, а през време на съня не може да го възприема, защото той не се отразява в неговото тяло.
към текста >>
Докато човек е буден, той
живее
така, че създава ред в целия свой живот на представите чрез своя себесъзнателен Аз, обгръща някакси своите представи със своя Аз.
Който действително може да наблюдава живота, може да почувствува много ясно, бихме могли да кажем да види, как действително протича моментът на заспиването. Той може да констатира, как представите, чувствата все повече отслабват, тяхната яснота, тяхната сила намалява. Но това не е всичко съществено.
Докато човек е буден, той живее така, че създава ред в целия свой живот на представите чрез своя себесъзнателен Аз, обгръща някакси своите представи със своя Аз.
Защото в момента, когато в будния живот не бихме обгърнали нашите представи с нашия Аз, ние не бихме могли да водим никакъв нормален душевен живот. Ние бихме имали група от представи, които бихме отнесли към себе си, които бихме нарекли наши представи, и една друга група, която бихме считали като нещо чуждо, като един външен свят. Само хора, които изпитват едно разцепление на своя Аз, нещо което за съвременния човек би било едно болестно състояние, биха могли да имат едно такова разделяне на своя представен живот в различни области. При нормалния човек същественото е, че всички представи са като перспективно отнесени към една точка: към себесъзнателния Аз. В момента на засипването ние ясно чувствуваме, как така да се каже първо Азът бива надделян от представите, въпреки че те стават по-неясни.
към текста >>
Това е така, като че душата започва да набъбва, да
живее
в своето морално отражение, тя още чувствува себе си, обаче чувствуването престава тогава, когато настъпва тласъкът, вътрешното движение, както капката боя се изгубва като боя във водата.
За по-голяма част от хората това е извънредно трудно да се опише. Естествено Духовната наука може да опише съвсем точно това вътрешно движение. Самата душа поставя пред себе си един вид изискване: Сега ти трябва да се разпростреш по-нататък, да се разлееш по-нататък! Но поставяйки си това изискване, душата изгубва себе си за моралния живот от околната среда. Това е като че капвате една капка боя във вода и я разтваряте: отначало боята още се вижда, но когато капката се разлее в цялата вода, тя избледнява все повече и повече и накрая престава да съществува като явление на боя.
Това е така, като че душата започва да набъбва, да живее в своето морално отражение, тя още чувствува себе си, обаче чувствуването престава тогава, когато настъпва тласъкът, вътрешното движение, както капката боя се изгубва като боя във водата.
към текста >>
Защото благодарение на това нашият поглед е насочен към нещо вътрешно в нас, което наистина може да направи само слабо впечатление върху нашето тяло поради причината, защото едва ли сме му обърнали внимание, но въпреки това то продължава да
живее
в нас.
Но с нас се съединява не само това, за което имаме разбиране, а ние имаме в нас възможността да възприемаме безкрайно повече от това, което възприемаме съзнателно. Можем даже да наблюдаваме при всеки човек, как през определени времена в него се явяват представи, на които той не е обръщал особено силно внимание в момента, когато ги е изпитвал в миналото, така щото може би съвсем не може да си спомни за тях. Обаче чрез определени неща те отново се явяват и застават може би в центъра на душевния живот. Трябва напълно да допуснем, че това, което съставлява обхвата на нашия душевен живот, е безкрайно по-много от това, което ние можем да приемем в нашето дневно съзнание и да го обхванем с него. Това е извънредно важно.
Защото благодарение на това нашият поглед е насочен към нещо вътрешно в нас, което наистина може да направи само слабо впечатление върху нашето тяло поради причината, защото едва ли сме му обърнали внимание, но въпреки това то продължава да живее в нас.
Това насочва нашето внимание към дълбочини на нашия душевен живот, които за всеки разумен човек трябва да съществуват. Защото всеки разумен човек би трябвало да си каже: Това, което съществува за неговото съзнание в света около него, когато той гледа съзнателно света, то зависи всъщност от устройството на неговите сетивни органи и от това, което той може да разбере. И никой не е оправдан да ограничава действителното с рамките на това, което той може да възприема. Би било съвършено нелогично да се оспорва на духовния изследовател, че зад физическия свят съществува един духовен свят поради приетата причина, защото човек има право да говори само за това, което вижда и чува и върху което може да мисли, но никога не може да съди за това, което не може да възприема. Защото светът на действителното не е светът на възприемаемото.
към текста >>
Логически удържимо е само, когато си представяме, че чрез нашето възприятие на нас ни е дадена само една част, един откъс от цялата действителност, че зад това, което може да ни бъде дадено чрез нашето възприятие, се крие една безгранична действителност, но която също е действителна за нас, защото сме поставени в нея, така щото за нас продължава да
живее
това, което се вълнува и
живее
навън и влияе върху нас.
Когато размислим върху това, ние трябва да си кажем: Тогава зад килима от багри на сетивния свят, зад това, което сетивото на топлината възприема като топлина или като студенина и т.н., се крие една неограничена, една безгранична действителност. Нима върху нас би трябвало да влияе само това, което възприемаме, или само онази действителност, която възприемаме?
Логически удържимо е само, когато си представяме, че чрез нашето възприятие на нас ни е дадена само една част, един откъс от цялата действителност, че зад това, което може да ни бъде дадено чрез нашето възприятие, се крие една безгранична действителност, но която също е действителна за нас, защото сме поставени в нея, така щото за нас продължава да живее това, което се вълнува и живее навън и влияе върху нас.
Но как се представя тогава всъщност нашият буден живот? Тогава би трябвало да си представим нашия буден дневен живот така а няма никаква друга възможност -, че да кажем: Ние отваряме нашите сетива, нашата способност да познаваме към една необятност и заставаме срещу тази необятност. Поради това, че имаме така устроени очи, така устроени уши, едно такова сетиво на топлината и т.н., ние поставяме пред себе си само един определен откъс от действителността; другото отхвърляме, браним се така да се каже срещу него, изключваме го от нас. Тогава в какво се състои нашата съзнателна дейност? Тя се състои в едно отбраняване, в едно изключване от нещо друго.
към текста >>
Човекът
живее
безсъзнателно в този свят.
Когато при заспиването Астралното тяло се излъчва, при обикновения човек то още не е в състояние да възприема нещо в астралния свят.
Човекът живее безсъзнателно в този свят.
Каква способност добива духовният изследовател, благодарение на който той и през време на сън има съзнание за неща, въпреки че не си служи със своя мозък? Той добива способността да възприема в нещо и да може да отразява своята дейност, което за него тъче и живее между нещата така, че то може да бъде възприемано в будното дневно съзнание също така както собственото Етерно тяло. Етерното тяло на човека е изтъкано от това, чрез което ясновиждащият човек възприема; така щото за ясновиждащия човек външният свят става нещо отразяващо, както за душевния живот на обикновения човек физическото тяло става отразяващо.
към текста >>
Той добива способността да възприема в нещо и да може да отразява своята дейност, което за него тъче и
живее
между нещата така, че то може да бъде възприемано в будното дневно съзнание също така както собственото Етерно тяло.
Когато при заспиването Астралното тяло се излъчва, при обикновения човек то още не е в състояние да възприема нещо в астралния свят. Човекът живее безсъзнателно в този свят. Каква способност добива духовният изследовател, благодарение на който той и през време на сън има съзнание за неща, въпреки че не си служи със своя мозък?
Той добива способността да възприема в нещо и да може да отразява своята дейност, което за него тъче и живее между нещата така, че то може да бъде възприемано в будното дневно съзнание също така както собственото Етерно тяло.
Етерното тяло на човека е изтъкано от това, чрез което ясновиждащият човек възприема; така щото за ясновиждащия човек външният свят става нещо отразяващо, както за душевния живот на обикновения човек физическото тяло става отразяващо.
към текста >>
Но когато се излъчваме от нашето физическо тяло, тогава нашето Етерно тяло може да изрази това, което
живее
в душевния живот нещо, което трябва да ни изглежда напълно чуждо, защото природата на Етерното тяло е по-тънка.
Но все пак успяваме до определена степен да използуваме този телесен живот. Навсякъде ние се нуждаем от "пречки"? Когато един локомотив върви по релсите, той може да върви благодарение на препятствията, на триенията, защото без триене колелетата не биха могли да се въртят. Процесите на нашето тяло са в действителност това, което застава като препятствия пред нашия душевен живот и тези процеси на спъване са същевременно процесите на отразяване. Когато в нашата душа сме узрели за нещо и не сме стигнали още до там, да смажем добре нашата машина, тогава нашият дневен живот е една добра спирачка.
Но когато се излъчваме от нашето физическо тяло, тогава нашето Етерно тяло може да изрази това, което живее в душевния живот нещо, което трябва да ни изглежда напълно чуждо, защото природата на Етерното тяло е по-тънка.
И когато то е достатъчно силно, то прониква в живота на сънищата, както в случая с компониста. Това е свързано по-малко с дневните интереси отколкото със скрити интереси, които стоят по-далече в тънките основи на нашето същество. Ето един пример. Подчертавам, че аз разказвам само действително наблюдавани неща. Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това.
към текста >>
И това, което още
живее
в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението.
Ето един пример. Подчертавам, че аз разказвам само действително наблюдавани неща. Една жена сънува, въпреки че има деца, които много обича, и мъж, когото извънредно много обича -, че се сгодява за втори път и изживява с голяма радост всички събития, които са свързани с това. Какво сънува тя? Тя сънува преживявания, които са твърде отдалечени от нейния сегашен живот, които някога е изпитала, но не ги разпознава, защото обикновеният дневен интерес е свързан само с Физическото тяло.
И това, което още живее в нея в нейното етерно тяло, е отразено сега от Етерното тяло, защото може би някое радостно чувство е дало повод да се яви съновидението.
Един мъж сънува, че изпитва преживявания от своето детство. И тези преживявания от детството се отразяват чудесно. Едно особено важно събитие, което му е много при сърце, предизвиква неговото събуждане. Първо съновидението му е нещо много скъпо, той заспива отново и продължава да сънува. Сега през неговата душа преминават цяло поредица от неприятни преживявания и го събужда едно особено болезнено събитие.
към текста >>
В него
живее
всичко, което за нашия духовен живот е независимо от телесния живот даже и понятно, идейно какъвто е примерът със съвестта.
Така в съновидението ние нагледно виждаме независимостта на душевния живот от външния телесен живот. И това трябва да ни покаже много ясно, че мисълта за отразяването на душевния живот от телесния живот е много вярна. Именно обстоятелството, че интересите, в които сме заплетени, не се отпечатват праволинейно в нашето непосредствено изживяване, ни показва, че наред с живота, който се проявява във всекидневието, протича и един друг живот, който за едно съзнателно тънко наблюдение аз нарекох един вид пробуждане.
В него живее всичко, което за нашия духовен живот е независимо от телесния живот даже и понятно, идейно какъвто е примерът със съвестта.
Обаче в дневния живот този друг живот се оказва като нещо, което е твърде много ограничено чрез нашите дневни интереси. През време на съня нашата душа се показва цялостно изпълнена и от това нейно морално качество. Това е действително едно вживяване в духовното, което можем да наречем един тласък, едно движение вътре в душата. Това, което наричаме изследване на Духовната наука, ще ни послужи да можем СЪЗНАТЕЛНО да живеем в света, в който обикновеният човек живее несъзнателно при всяко заспиване.
към текста >>
Това, което наричаме изследване на Духовната наука, ще ни послужи да можем СЪЗНАТЕЛНО да живеем в света, в който обикновеният човек
живее
несъзнателно при всяко заспиване.
Именно обстоятелството, че интересите, в които сме заплетени, не се отпечатват праволинейно в нашето непосредствено изживяване, ни показва, че наред с живота, който се проявява във всекидневието, протича и един друг живот, който за едно съзнателно тънко наблюдение аз нарекох един вид пробуждане. В него живее всичко, което за нашия духовен живот е независимо от телесния живот даже и понятно, идейно какъвто е примерът със съвестта. Обаче в дневния живот този друг живот се оказва като нещо, което е твърде много ограничено чрез нашите дневни интереси. През време на съня нашата душа се показва цялостно изпълнена и от това нейно морално качество. Това е действително едно вживяване в духовното, което можем да наречем един тласък, едно движение вътре в душата.
Това, което наричаме изследване на Духовната наука, ще ни послужи да можем СЪЗНАТЕЛНО да живеем в света, в който обикновеният човек живее несъзнателно при всяко заспиване.
към текста >>
257.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Как Духовната наука трябва да признае, Духа, който
живее
и тъче във всички заобикалящи ни същества, когато тя изхожда от принципа, че в своето познание познаващият човек трябва да познае самия себе си, това бе показано в сказките "Човешката душа и животинската душа" и "Човешкият дух и духът на животното".
Как Духовната наука трябва да признае, Духа, който живее и тъче във всички заобикалящи ни същества, когато тя изхожда от принципа, че в своето познание познаващият човек трябва да познае самия себе си, това бе показано в сказките "Човешката душа и животинската душа" и "Човешкият дух и духът на животното".
Казано бе, че всъщност познаващият самия себе си човек никога не може да мисли, че може да приеме като духовно съдържание в своя собствен дух идеи, понятия и представи за нещата и съществата, ако тези понятия и идеи това духовно съдържание, чрез които човек иска да разбере това, което се крие в нещата не биха съществували първо в нещата, ако те не биха били вложени в тях. Всяко извличане на нещо духовно от нещата би било чисто фантазиране, би било една самосъздадена фантазия, ако не бихме предположили, че навсякъде, накъдето и да погледнем и откъдето можем да извлечем духа, този дух действително съществува. Можем обаче да кажем, че макар и в малки кръгове все пак това общо предположение за духовното съдържание на света е многократно прието. Обаче и у тези, които говорят за духа в нещата, не отиват по-далече от това, да говорят така да се каже изобщо за духа, т.е. да говорят за това, че на основата на всичко минерално, растително, животинско и т.н.
към текста >>
За онази част на Земята, където е зима, тя се затваря за действието на Слънцето,
живее
в самата себе си.
За онази част на Земята, където е лято, имаме нещо подобно на това, както при един човек, който се намира в състояние на сън. Земята се отдава на всичко онова, което иде от Слънцето и се оформява така, както трябва да се оформи под влиянието на слънчевото въздействие.
За онази част на Земята, където е зима, тя се затваря за действието на Слънцето, живее в самата себе си.
Там е така, както когато човекът е свит в малкия, вътрешен свят и живее в самия себе си, докато там, където е лято, положението е подобно на това, когато човек е отдаден на целия външен свят.
към текста >>
Там е така, както когато човекът е свит в малкия, вътрешен свят и
живее
в самия себе си, докато там, където е лято, положението е подобно на това, когато човек е отдаден на целия външен свят.
За онази част на Земята, където е лято, имаме нещо подобно на това, както при един човек, който се намира в състояние на сън. Земята се отдава на всичко онова, което иде от Слънцето и се оформява така, както трябва да се оформи под влиянието на слънчевото въздействие. За онази част на Земята, където е зима, тя се затваря за действието на Слънцето, живее в самата себе си.
Там е така, както когато човекът е свит в малкия, вътрешен свят и живее в самия себе си, докато там, където е лято, положението е подобно на това, когато човек е отдаден на целия външен свят.
към текста >>
Това, което се проявява като мисли и усещания на Земята, се представя така, както в нас живеят мислите и усещанията, както това, което в нас се вълнува нагоре и надолу през време на будността, което
живее
в нас астрално, ако говорим на езика на Духовната наука.
Така всичко, на което растенията са посредници през време на лятото, е насочено към центъра на Земята, който е Азът на Земята. Това не трябва да бъде казано само символично! Както човекът има своя Аз, така и Земята има своя себесъзнателен Аз. Ето защо всички растения се стремят към центъра на Земята. Ето защо ние съвсем не трябва да разглеждаме растенията за себе си, а трябва да ги разглеждаме в обмяна със себесъзнателния Аз на Земята.
Това, което се проявява като мисли и усещания на Земята, се представя така, както в нас живеят мислите и усещанията, както това, което в нас се вълнува нагоре и надолу през време на будността, което живее в нас астрално, ако говорим на езика на Духовната наука.
към текста >>
Ако искаме сега да отидем още по-далече, би трябвало, ако досегашните обяснения са правилни, да намерим, че чрез това отдаване на Земята на Слънцето растенията изразяват по някакъв начин, как чрез това, което произвежда, Земята действително
живее
във великия Макрокосмос.
Ако искаме сега да отидем още по-далече, би трябвало, ако досегашните обяснения са правилни, да намерим, че чрез това отдаване на Земята на Слънцето растенията изразяват по някакъв начин, как чрез това, което произвежда, Земята действително живее във великия Макрокосмос.
Би трябвало така да се каже да видим нещо в растенията, което би ни показало, че всъщност в растителния свят действува така, което навън се произвежда именно от слънчевите същества. Още Лине бе обърнал вниманието на това, че при определени растения цъфтенето става към пет часа сутринта и в никое друго време. Това значи: Земята е отдадена на Слънцето и това се изразява чрез факта, че при определени растения цъфтежът е възможен само в напълно определени часове на деня. Така например растението Hemerocallie fulva, червеният крин, цъфти само около пет часа, Nimpaea alba, водната роза, само към седем часа. Calendula, невенът само към девет часа.
към текста >>
Всичко това ни показва, как Земята подобно на човека през време на сън е отдадена на великия свят и
живее
с този свят.
Всичко това ни показва, как Земята подобно на човека през време на сън е отдадена на великия свят и живее с този свят.
Как тя прави растенията да цъфтят и увяхват, ни показва цялата духовна същност и тъкане, което става между Земята и Слънцето. Когато разглеждаме нещата по този начин, ние трябва във всеки случай да кажем: тук ние проглеждаме в дълбоки, дълбоки тайни на окръжаващия ни свят. Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните резултати на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията. Тук съществуват наложителни причини, наложителни основания, на които трябва да се подчини и съвестният природомислител и да си каже: В това, което естествената наука разкрива, ти не трябва да виждаш вече нещо друго, освен един израз на духовния живот, който стои на основата на всичко! Но тогава ние разглеждаме растението като един физиономичен израз на земята, като израз на лицето на нашата земя.
към текста >>
Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което
живее
като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония.
Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните резултати на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията. Тук съществуват наложителни причини, наложителни основания, на които трябва да се подчини и съвестният природомислител и да си каже: В това, което естествената наука разкрива, ти не трябва да виждаш вече нещо друго, освен един израз на духовния живот, който стои на основата на всичко! Но тогава ние разглеждаме растението като един физиономичен израз на земята, като израз на лицето на нашата земя. Така това, което наричаме наше естетическо чувство по отношение на растителния свят, се задълбочава именно чрез Духовната наука. Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята!
Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония.
Тогава ние самите се чувствуваме тъчащи и живеещи в духа. А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното. Онези слушатели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят. Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие. Ето защо белият имел не може да расте в земята, а трябва да се корени в други растения.
към текста >>
Човешката душа познавайки
живее
Човешката душа познавайки живее
към текста >>
258.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време
живее
.
Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят.
Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее.
А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа.
към текста >>
А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек
живее
напълно във външния сетивен свят.
Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее.
А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят.
Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа. Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго.
към текста >>
В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да
живее
съзнателно в един духовен свят.
След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят.
В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
към текста >>
Защото би било нелепо да се вярва, че това, което е душевен и духовен център на човека, изчезва през нощта, а сутринта отново се ражда; не, то действително продължава да
живее
и при състоянията от засипването до събуждане.
Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня. Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това.
Защото би било нелепо да се вярва, че това, което е душевен и духовен център на човека, изчезва през нощта, а сутринта отново се ражда; не, то действително продължава да живее и при състоянията от засипването до събуждане.
Обаче това, което за днешния нормален човек е вътрешната сила, която му позволява да има съзнание даже и тогава, когато за съзнанието не идва никаква възбуда чрез впечатленията на сетивата или чрез работата на ума -, то липсва през време на съня. През време на съня душевният живот е така понижен, че човек не е в състояние да запали и да пробуди онова, което самата душа изживява вътрешно. Когато човек се събужда отново, отвън проникват изживяванията и понеже по този начин му се дарява едно съдържание на душата, той осъзнава и себе си при това душевно съдържание. Той не може да осъзнае себе си, ако не бъде възбуден отвън. Иначе силата на човека е още твърде слаба, когато през време на съня е изоставен на самия себе си, за да има едно съзнание.
към текста >>
Следователно издигането в духовния свят означава разпалването на такива сили в нашата душа, които правят душата способна да
живее
някакси действително съзнателно в самата себе си, когато изпада по отношение на външния свят в такова положение, в каквото човек се намира иначе през време на съня.
Следователно издигането в духовния свят означава разпалването на такива сили в нашата душа, които правят душата способна да живее някакси действително съзнателно в самата себе си, когато изпада по отношение на външния свят в такова положение, в каквото човек се намира иначе през време на съня.
Следователно всъщност издигането в духовните светове изисква първо едно разпалване на вътрешните енергии, извличането на сили, които иначе спят, парализирани са един вид в душата, така щото човек не може да работи с тях. Всички онези интимни изживявания, през които трябва да мине духовният изследовател в своята душа, са насочени първо към целта, която току що посочихме. Днес бих искал да ви разкажа нещо накратко за пътя в духовния свят. Тези неща са изложени подробно в техните елементи така да се каже в техните начални основи в книгата, която аз издадох под заглавие: "Как се добиват познания за висшите светове? ". Но днес аз не искам да се повтарям, като ви дам едно извлечение от тази книга, а искам да представя от една друга страна това, което душата трябва да направи със себе си, за да се издигне в духовния свят.
към текста >>
Наред с него
живее
човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши.
Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено.
Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши.
Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>
Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре
живее
един Аз!
Тук трябва да вземем под внимание следното.
Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз!
когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността. Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
към текста >>
Но тогава човек трябва само сам да разбира себе си, трябва да разбере, че за признаването на това, което
живее
в света, е необходимо да се счита като единствено решаващо нещо определена степен на душевния живот.
Това изпълва душата с чувства и усещания, които са ни необходими, когато искаме да добием това, което Гьоте нарича "духовни очи". Накратко казано, това е едно изживяване на нашия чувствен живот, който иначе е най-субективното нещо, едно изживяване до точката, където се чувствуваме нещо много повече от арената, на която се разиграва нещо, където съвсем не числим към нашите чувства като нещо наше. Нашата личност е доведена до мълчание. Положението е приблизително такова, както когато някой разпъне едно платно и като живописец рисува един образ върху него, така разпъваме ние нашата душа, когато се упражняваме така и оставяме духовния свят да рисува върху тази душа. Това чувствува човек от определен момент нататък.
Но тогава човек трябва само сам да разбира себе си, трябва да разбере, че за признаването на това, което живее в света, е необходимо да се счита като единствено решаващо нещо определена степен на душевния живот.
към текста >>
Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което
живее
в нещата, в усещания на нещата.
Нещата се сблъскват и се привличат. Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение. Тогава без съмнение той има пред себе си образи. Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията. Защо това е така?
Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата.
Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата! И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго. Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света. Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване.
към текста >>
Това, което
живее
вътре в душата, него той прави изразен критерий на света.
Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията. Защо това е така? Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата. Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата! И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго.
Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света.
Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване. Само че духовното изследване знае това, докато другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат. Ето защо можем да кажем: Духовната наука не се намира в никакво противоречие с останалото изследване на истината; другите изследователи вършат същото, само че те правят първата крачка и не знаят нищо за това, докато духовното изследване пристъпва съзнателно толкова далече, колкото може да направи това определена човешка душа според нейната степен на развитие.
към текста >>
Това е, че човек се научава да разбира да
живее
така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и
живее
в духовния свят.
Когато е постигнато вече това, че нашите чувства са станали в известен смисъл обективни, едва тогава настъпва истински това, което аз също вече посочих, което обаче е една необходима предпоставка при напредването в духовните светове.
Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят.
В обикновения живот човекът е твърде далече от един такъв начин на мислене. Той се сърди, когато му се случи нещо, което не му е угодно. Това е напълно понятно, защото трудно може да се постигне едно друго становище. Това друго становище се състои в това, човек да каже: Ние идваме от един предишен живот, сами сме се поставили в положенията, в които се намираме в настоящия живот, сами сме се насочили към това, което иде срещу нас от лоното на бъдещето. Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност.
към текста >>
259.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава около този син се създава една такава духовно-душевна обстановка, която така работи над неговия духовно-душевен организъм, както е било работено над бащата и чрез това синът е принуден да
живее
в съвършено определени форми, докато би трябвало да бъде първо проучена индивидуалността, която навлиза в живота, и след това от добитото познание да формираме духовно-душевния организъм.
Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми. Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час. Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син! Както аз мисля, така трябва да мисли и моят син!
Тогава около този син се създава една такава духовно-душевна обстановка, която така работи над неговия духовно-душевен организъм, както е било работено над бащата и чрез това синът е принуден да живее в съвършено определени форми, докато би трябвало да бъде първо проучена индивидуалността, която навлиза в живота, и след това от добитото познание да формираме духовно-душевния организъм.
към текста >>
Това, което
живее
като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
Обаче от друга страна можем да кажем и нещо друго.
Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
Напротив всичко, което е подвижност на душата, на интелектуалността, то се предава по наследство от майката. Но има една интересна разлика, която само трябва да бъде наблюдавана, която може да бъде наблюдавана, когато разглеждаме целия обсег на живота. Тогава ще намерите навсякъде доказателства за това. А именно по отношение на пола се показва при това една огромна разлика. Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е.
към текста >>
Чрез съзнателната душа човекът
живее
в себе си, изолира се.
Съзнателната душа е тази, която изолира човека, която го кара да се чувствува направо като едно вътрешно затворено същество. Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява като един екстракт, като едно сливане на целия свят.
Чрез съзнателната душа човекът живее в себе си, изолира се.
Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н. Това лежи в Съзнателната душа. По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране. Тази най-вътрешна ядка на човешкото същество се проявява най-късно навън у човека. Докато неговата обвивка, неговият телесен организъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно.
към текста >>
Ние виждаме да се явява първо това, което
живее
в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа.
От тук ние виждаме, как дарбата на човека, се развива в определен ред.
Ние виждаме да се явява първо това, което живее в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа.
Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия организъм. Ето защо можем да видим, че най-малко можем да се доближим до детето, да му въздействуваме с мнения, теории, идеи, когато тази Сетивна душа иска най-силно да гради от вътре навън. Ние можем да се доближим до детето само тогава, когато действуваме върху неговата Сетивна душа както това е описано в моята книжка "Възпитание на детето в светлината на духовната наука" -, което трябва да съблюдаваме особено през първите години от неговия живот. Тогава не трябва да гледаме да развиваме теории, учения, а да заставяме детето да подражава, като му показваме предварително живо това, което то трябва да живее. Това е извънредно важно, защото този инстинкт за подражание се явява най-рано като една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме.
към текста >>
Тогава не трябва да гледаме да развиваме теории, учения, а да заставяме детето да подражава, като му показваме предварително живо това, което то трябва да
живее
.
От тук ние виждаме, как дарбата на човека, се развива в определен ред. Ние виждаме да се явява първо това, което живее в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа. Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия организъм. Ето защо можем да видим, че най-малко можем да се доближим до детето, да му въздействуваме с мнения, теории, идеи, когато тази Сетивна душа иска най-силно да гради от вътре навън. Ние можем да се доближим до детето само тогава, когато действуваме върху неговата Сетивна душа както това е описано в моята книжка "Възпитание на детето в светлината на духовната наука" -, което трябва да съблюдаваме особено през първите години от неговия живот.
Тогава не трябва да гледаме да развиваме теории, учения, а да заставяме детето да подражава, като му показваме предварително живо това, което то трябва да живее.
Това е извънредно важно, защото този инстинкт за подражание се явява най-рано като една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме. В този период увещанията и ученията действуват най-малко. Това, което детето вижда, то го подражава, защото то се оформява така, както трябва да се оформи съобразно своята връзка с външния свят. Ние поставяме първия основен стълб на цялото лично същество на детето, когато през първите седем години му показваме с нашия собствен живот това, което то трябва да живее, когато отгатваме, как трябва да се отнасяме около детето. Без съмнение за мнозина това е крайно чуден принцип на възпитанието.
към текста >>
Ние поставяме първия основен стълб на цялото лично същество на детето, когато през първите седем години му показваме с нашия собствен живот това, което то трябва да
живее
, когато отгатваме, как трябва да се отнасяме около детето.
Ние можем да се доближим до детето само тогава, когато действуваме върху неговата Сетивна душа както това е описано в моята книжка "Възпитание на детето в светлината на духовната наука" -, което трябва да съблюдаваме особено през първите години от неговия живот. Тогава не трябва да гледаме да развиваме теории, учения, а да заставяме детето да подражава, като му показваме предварително живо това, което то трябва да живее. Това е извънредно важно, защото този инстинкт за подражание се явява най-рано като една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме. В този период увещанията и ученията действуват най-малко. Това, което детето вижда, то го подражава, защото то се оформява така, както трябва да се оформи съобразно своята връзка с външния свят.
Ние поставяме първия основен стълб на цялото лично същество на детето, когато през първите седем години му показваме с нашия собствен живот това, което то трябва да живее, когато отгатваме, как трябва да се отнасяме около детето.
Без съмнение за мнозина това е крайно чуден принцип на възпитанието.
към текста >>
Не е достатъчно да премълчаваме пред децата и да си позволяваме мисли, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите мисли трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да
живее
по-нататък в детето и трябва да
живее
.
И тук много по-важното не е това, какво предприема отделният човек, а това, какво един човек се старае да бъде за другия, какви мисли и представи храни той.
Не е достатъчно да премълчаваме пред децата и да си позволяваме мисли, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите мисли трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да живее по-нататък в детето и трябва да живее.
Това е неудобно, но въпреки това то е правилно!
към текста >>
Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да
живее
съобразно това, което говорим, вършим и мислим, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да гради, така че да може да каже: Добро е това, което той върши!
След това, когато настъпва смяната на зъбите, важното, което трябва да се съблюдаваме това, което можем да наречем: Градене върху това сега не това, което човек върши, а това, което той крие в себе си като личност -, градеж върху авторитета.
Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да живее съобразно това, което говорим, вършим и мислим, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да гради, така че да може да каже: Добро е това, което той върши!
От 7-та до 14-та, 16-та година не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша! Това има неизмеримо значение.
към текста >>
Поради това той също се ориентира в това, което всъщност
живее
вече в неговата душа.
От голямата маса на тези, които живеят около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си. По отношение на един светоглед, който е изграден върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор. Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите мисли, не ще ги разбере. Ти трябва да доведеш това първо до неговото съзнание, можеш да говориш на неговата душа, но той самият не може да се домогне до него от целия инструмент на своята душа, от мозъка си. Другият е устроен така, че има възможността да схване това, което Духовната наука показва по нейния логично устроен способ.
Поради това той също се ориентира в това, което всъщност живее вече в неговата душа.
към текста >>
Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което
живее
в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата.
Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек. Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството. Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука.
Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата.
Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот. И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят. Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие.
към текста >>
260.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
онази днес малко обичана и разбирана идея за това, че в течение на развитието на човечеството върху Земята човешката индивидуалност отново и отново идва да
живее
в една отделна човешка личност.
Между констатациите на Духовната наука, на които можахме да обърнем вниманието в течение на изнесените вече сказки от този цикъл, се намира преди всичко идеята за повтарящите се земни съществувания, т.е.
онази днес малко обичана и разбирана идея за това, че в течение на развитието на човечеството върху Земята човешката индивидуалност отново и отново идва да живее в една отделна човешка личност.
Ние видяхме и ще видим още, как някои въпроси са свързани с тази идея. Между тези въпроси обаче ще има един, който се отнася за значението на повтарящите се земни съществувания. Бихме могли именно да запитаме: Какво значение има, че човешката индивидуалност не минава само веднъж през живота между раждането и смъртта, а отново и отново се ражда на Земята? Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество. Но това е възможно само тогава, когато с всичко, което той е като същество, е свързан с живия поток на развитието не само веднъж, а много пъти.
към текста >>
Заратустра също
живее
в една епоха, за която нямаме исторически съобщения, исторически сведения, и Заратустра е една от великите ръководещи личности, които са дали подбуди за големите културни напредъци на човечеството.
Обаче това, през което хората са минали исторически и са изпитали в своето древно, току що описано състояние на съзнанието, е било преди времената, от които съществуват външни исторически съобщения.
Заратустра също живее в една епоха, за която нямаме исторически съобщения, исторически сведения, и Заратустра е една от великите ръководещи личности, които са дали подбуди за големите културни напредъци на човечеството.
Такива ръководещи личност и трябва винаги да черпят своите познания от това, което можем да наречем озарение, посвещение във висшите тайни на света, независимо от това, дали нормалното човешко съзнание стои на тази или онази степен. И към онези личности, които ще разгледаме в течение на тези сказки Хермес, Буда, Мойсей принадлежи и Заратустра. Той е живял най-малко осем хиляди години преди настоящия момент в развитието на човечеството и великото, мощното, което е дал на човечеството от своя озарен дух, дълго време е могло да се чувствува ясно като едно от най-действените културни блага на човечеството. Това може да почувствува и днес онзи, който наблюдава по-тайните течения в цялото развитие на човечеството. Заратустра действително принадлежеше към онези, които можеха да изживеят в своята душа истини, мъдрости, възгледи, които бяха далече над нормалното човешко съзнание на тяхното време.
към текста >>
Прониквайки през булото на нашата собствена вътрешност, прониквайки през това, което
живее
в нас като желания, страсти и вътрешни душевни изживявания и е наша собственост само благодарение на това, че сме въплътени в този физически свят в едно физическо тяло, ние се потопяваме в онова, което е вечно в нас, стигаме в един духовен свят.
Съществуват само две възможности, чрез които човек може да издигне силите на своята душа, способностите на своето вътрешно същество над нормалното състояние, за да може да се издигне от сетивния свят в свръхсетивния. Единият път е този, чрез който човек все повече и повече слиза вътре в своята душа, вглъбява се в собствената душа; другия път можем да охарактеризираме с това, като кажем: той води човека над това, което е разпростряно около нас като килим на физическия сетивен свят. И по двата пътя се стига в областта на свръхсетивния свят. Когато задълбочим в едно интимно вътрешно изживяване всичко, което имаме в душата като вътрешни стойности на чувствата, като ценности на представите и идеите, накратко казано всичко, което имаме като импулси в душата, когато така да се каже все повече и повече влизаме в самите нас, така щото силите на нашата вътрешност стават все по-мощни и по-мощни -, тогава ние можем да се потопим някакси мистично вътре в нас и да проникнем през това, което в самите нас принадлежи на физическия свят, до онова, което е същинската ядка на нашето духовно-душевно същество, която ядка преминава от едно въплъщение в друго и представлява непреходното, вечното в нас в сравнение с преходното. Тогава ние проникваме в духовния свят на нашата собствена вътрешност.
Прониквайки през булото на нашата собствена вътрешност, прониквайки през това, което живее в нас като желания, страсти и вътрешни душевни изживявания и е наша собственост само благодарение на това, че сме въплътени в този физически свят в едно физическо тяло, ние се потопяваме в онова, което е вечно в нас, стигаме в един духовен свят.
към текста >>
а той казваше: Укрепете познавателните способности така, че да можете да гледате навън всичко, което
живее
като растение и животно, което
живее
във въздуха и водата, в планинските височини и в дълбините на долините!
Заратустра е предал на своите ученици тайната, как могат да бъдат засилен, укрепени човешките познавателни сили, човешките познавателни способности, за да проникнат през булото на външния сетивен свят. Заратустра не учеше както Учителите на Индия: Отвърнете погледа от цветовете, от звуците, от външните сетивни впечатления и търсете пътя към духовното само чрез потопяване вътре във вашата душа!
а той казваше: Укрепете познавателните способности така, че да можете да гледате навън всичко, което живее като растение и животно, което живее във въздуха и водата, в планинските височини и в дълбините на долините!
Гледайте този свят! Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват.
към текста >>
В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което
живее
в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете.
Странно е, как в Заратустризма чрез неговото отдаване на великите явления на макрокосмоса, на външния свят, нещо отстъпва, оттегля се, което във всички или почти във всички други придържащи се повече към мистиката културни течения, също и в нашия материализъм, играе важна роля. Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот. Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга. Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева.
В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете.
Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра. Нещата в света вървят по своя път и нищо не ще задържи победния ход на възгледа на Заратустра, който постепенно ще се вживее в човечеството.
към текста >>
По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да
живее
в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността.
Напротив Заратустра трябваше да казва на своите ученици: Един народ не може да отиде напред в пътя, по който на юг хората от един друг народ търсят духовното поради своя различно устроен организъм.
По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността.
Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.! Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите! Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас. И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите! Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите!
към текста >>
И който има чувството да се вслуша в това, което
живее
в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия.
Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият учител, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека. Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва. И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли! " Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи.
И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия.
И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
към текста >>
261.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато вземем предвид това, ние виждаме даже, че в Галилей
живее
това, което е дошло като философия на по-новото време, защото философията на по-новото време се съмнява, че човекът би могъл по някакъв начин да проникне зад килима на сетивния свят.
Когато вземем предвид това, ние виждаме даже, че в Галилей живее това, което е дошло като философия на по-новото време, защото философията на по-новото време се съмнява, че човекът би могъл по някакъв начин да проникне зад килима на сетивния свят.
към текста >>
Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което
живее
човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог.
Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух.
Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време!
към текста >>
Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което
живее
в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог. Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега.
Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното.
И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел.
към текста >>
За него една монада е това, което един вид плува и
живее
разкошно в морето на Божественото.
Но човекът не може да обгърне с поглед целия Дух в природата, а той вижда навсякъде само една част. Обаче във всички неща, във всяко време и във всяко пространство е божественият Дух. Ето защо Джордано Бруно казва: Къде е Божественото? Във всеки камък, във всеки лист, навсякъде е Божественото, във всяка форма, обаче особено в съществата, които в съществуването имат определена самостоятелност. Такива същества, които чувствуват своята самостоятелност, той наричаше монади.
За него една монада е това, което един вид плува и живее разкошно в морето на Божественото.
Всичко, което е една монада, е същевременно едно огледало на вселената. Така си представяше Джордано Бруно всемирният Дух раздробен в множество монади а във всяка монада, която беше един самостоятелен дух, той чувствуваше нещо като едно огледало на вселената. Такава една монада е човешката душа и такива монади съществуват много. В самото човешко тяло съществуват множество монади, а не само една. Ето защо, когато според Джордано Бруно бихме казали истината върху човешкото тяло, ние не бихме виждали в него плътски устроеното човешко тяло, а една система от монади.
към текста >>
Но как Джордано Бруно гледа нагоре от своя мощен възторг, ние можем да видим това от факта, че той казва: Божественият Дух, който
живее
във всичко, който във всичко има своето тяло, за него това, което ние имаме като представи, са идеи които са мислени преди нещата да съществуват.
Джордано Бруно стои точно в изходната точка на времето, на епохата, която предизвиква познанието за сетивното виждане и затова си служи с изрази, които ни напомнят повече за изразите на обикновеното познание за сетивния свят отколкото за това на по-висшия свят.
Но как Джордано Бруно гледа нагоре от своя мощен възторг, ние можем да видим това от факта, че той казва: Божественият Дух, който живее във всичко, който във всичко има своето тяло, за него това, което ние имаме като представи, са идеи които са мислени преди нещата да съществуват.
Как светът е в Бога? Как духът е в Бога? , пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна мисъл на света. А как е за него духът в природата? Като форма, казва той, а с тази дума Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма.
към текста >>
Ето защо това, което произхожда от Джордано Бруно, звучи така мощно, като че цялата радост, целият възторг на тогавашния дух на времето, който искаше да види, как природата тъче и
живее
в сетивното, възкликва в духа на Джордано Бруно.
Той е спиритуалист в превъзходния смисъл на думата. Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли! Когато разберем това, ние сме разбрали нещо от духовността на Джордано Бруно. Но за това е необходимо едно нещо: апелът към разбирането на преминаването от криво разбрания Джордано Бруно към това, което Джордано Бруно е бил действително. Той беше духът, който предаде на своите съвременници това, което Галилей беше дал повече интелектуално за естественонаучното мислене, предаде го сега от своя преливащ ентусиазъм.
Ето защо това, което произхожда от Джордано Бруно, звучи така мощно, като че цялата радост, целият възторг на тогавашния дух на времето, който искаше да види, как природата тъче и живее в сетивното, възкликва в духа на Джордано Бруно.
Това възкликване, това ликуване се превръща във философия, защото божественият Дух, който живее навсякъде във външния свят, съзнателно е просиял в душата на Джордано Бруно. Ето защо ние разбираме такива думи, които трябва да бъдат изтъкнати именно при Джордано Бруно, които звучат като нещо, което самата природа тогава е имала да каже на хората. Ще цитираме само няколко от тези думи.
към текста >>
Това възкликване, това ликуване се превръща във философия, защото божественият Дух, който
живее
навсякъде във външния свят, съзнателно е просиял в душата на Джордано Бруно.
Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли! Когато разберем това, ние сме разбрали нещо от духовността на Джордано Бруно. Но за това е необходимо едно нещо: апелът към разбирането на преминаването от криво разбрания Джордано Бруно към това, което Джордано Бруно е бил действително. Той беше духът, който предаде на своите съвременници това, което Галилей беше дал повече интелектуално за естественонаучното мислене, предаде го сега от своя преливащ ентусиазъм. Ето защо това, което произхожда от Джордано Бруно, звучи така мощно, като че цялата радост, целият възторг на тогавашния дух на времето, който искаше да види, как природата тъче и живее в сетивното, възкликва в духа на Джордано Бруно.
Това възкликване, това ликуване се превръща във философия, защото божественият Дух, който живее навсякъде във външния свят, съзнателно е просиял в душата на Джордано Бруно.
Ето защо ние разбираме такива думи, които трябва да бъдат изтъкнати именно при Джордано Бруно, които звучат като нещо, което самата природа тогава е имала да каже на хората. Ще цитираме само няколко от тези думи.
към текста >>
Така че туй, кое
живее
и тъче и е във Него,
Така че туй, кое живее и тъче и е във Него,
към текста >>
То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който
живее
в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата.
Обаче ние не трябва да отидем само няколко столетия напред, когато идваме от Галилей и Джордано Бруно и искаме да накараме Гьоте да говори, а трябва също да признаем, че онова, което при Джордано Бруно е бликнало като от първото ентусиазирано настроение, от философското настроение към природата, събужда у Гьоте онова настроение, което с пълна отдайност преминава от едно нещо към друго и внася отново в природните неща Бога, когото човекът е научил само да чувствува в природата. При Гьоте настроението на Джордано Бруно е станало именно настроение, то се е родило така да се каже с него.
То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата.
Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост!
към текста >>
Така Джордано Бруно
живее
в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той
живее
така, че това, което
живее
като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата.
Обаче ние не трябва да отидем само няколко столетия напред, когато идваме от Галилей и Джордано Бруно и искаме да накараме Гьоте да говори, а трябва също да признаем, че онова, което при Джордано Бруно е бликнало като от първото ентусиазирано настроение, от философското настроение към природата, събужда у Гьоте онова настроение, което с пълна отдайност преминава от едно нещо към друго и внася отново в природните неща Бога, когото човекът е научил само да чувствува в природата. При Гьоте настроението на Джордано Бруно е станало именно настроение, то се е родило така да се каже с него. То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата.
Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата.
Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост! Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение.
към текста >>
Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което
живее
в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение.
Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост!
Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение.
Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека. Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>
Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека
живее
нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека.
Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост! Ето защо Гьоте става великият изследовател на природата, който се старае да покаже, как това, което живее в природата съобразно формата, може да изпита едно повишение.
Така щото разликата между човека и животното не трябва да се търси в подобно външно нещо, каквото е междучелюстната кост, а Гьоте се старае да покаже, че в човека живее нещо, което със същите кости и мускули, каквито и животните имат, съставлява по-висшия дух на човека.
Ето защо при Гьоте се получава така чудесно, че той не само открива междучелюстната кост и показва, как тази кост при човека е срасната, защото тя е само една второстепенна кост, а, изказва и увереността, че костите на гръбначния стълб, на прешлените на гръбначния стълб могат да се издуят, когато духът, който иска да бъде деятелен в един мозък, се нуждае от това.
към текста >>
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и
живее
във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга.
И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща. Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост. Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята.
към текста >>
Защото по друг начин
живее
духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга. И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща.
Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост.
Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята. Материята се подчинява на движещия Дух. Това може да бъде изказано от едно настроение на духа, както Джордано Бруно прави това; но човек може да го търси с отдайност и във всички подробности, както прави това Гьоте. Тогава човек постепенно стига до там, да пристъпи действително към това, което разпростреният килим на природата съдържа като Дух, така щото в този килим постепенно му се разкрива Духът.
към текста >>
При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който
живее
и в най-малкия атом!
Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога. И така много неща.
При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом!
Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп. Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение. Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух:
към текста >>
262.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние виждаме, как този човек
живее
до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават.
Защото когато сега поемаме обратния път и казваме: в старите скални материали имаме нещо, което се е отделило от първоначалния организъм на Земята, и отиваме после по-нататък до нашето време, това отделяне става постоянно, непрекъснато. Гранитът е само най-старият продукт на това отделяне. Обаче процесите, които образуват отделения, ставата процеси все по-малко и по-малко изпълнени с живот, става все повече и повече химически, механически процеси, така щото накрая в нашата епоха имаме само онези действия на водата, които могат да бъдат наблюдавани, когато например една река отнася скален материал от едно място на друго. Но това, което срещаме тук като механически-химически процеси, то е само последен продукт, то е това, което се е превърнало в закономерен минерал, което е настъпило като последствено състояние на онова, което първоначално е ставало като жизнени действия. Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински организъм.
Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават.
През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси. Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив.
към текста >>
Духът, който
живее
в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно
живее
в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот.
Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси. Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив. Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес.
Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот.
Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
към текста >>
263.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това не е произлязло от материалното съществуване, в което човечеството
живее
сега, а това човечество се е сгъстило така да се каже, развило се е до сегашното физическо човешко съществуване само постепенно.
Не е добре, когато някой иска да тълкува такива образи като Озирис и Изис в смисъла, че предварително в лицето на Озирис вижда Слънцето, а в лицето на Изис /Изида/ Луната и тем подобни, давайки по този начин едно астрономическо тълкуване, както днес се използува този израз. При това такъв тълкувател вярва, че такава една легенда онагледява само определени процеси ставащи на небето. Това съвсем не е така. А ние трябва да се върнем в миналото към прадревни чувства на египтяните и изхождайки от тези чувства да си представим твърде особеното естество на поглеждането към свръхсетивни, невидими Същества, които стоят на основата на сетивния свят и които в техните взаимни отношения са характеризирани първо в лицето на Озирис и Изис. При тези две същества именно древният египтянин е чувствувал приблизително следното: На основата на човечеството, си казваше той, стои нещо по-висше, нещо Духовно.
Това не е произлязло от материалното съществуване, в което човечеството живее сега, а това човечество се е сгъстило така да се каже, развило се е до сегашното физическо човешко съществуване само постепенно.
Но същинското развитие на човечеството е започнало от едно друго, по-духовно съществуване. Когато поглеждам в моята душа, аз осъзнавам, че в мене се намира нещо, което проявява копнеж към нещо Духовно, копнеж същевременно към това, от което самият аз произхождам и което се намира в духовния свят, от който съм слязъл. Силите, от които аз произхождам, продължават да живеят още в самия мене. Това, което нося в себе си като най-добрите свръхсетивни, невидими сили в мене, то е вътрешно сродно с тези първоначални свръхсетивни сили. Ето защо аз чувствувам в мене една сила на Озирис.
към текста >>
И египтянинът не само си казваше: Слънцето и Луната ми онагледяват отношението между Озирис и Изис, а той чувствуваше: Това, което
живее
в мене, то стои първоначално на основата на онова тайнствено отношение на силите, което има светлината към Слънцето и Луната.
За да добият нещо като един вид език, като един вид писмен израз за такива представи, които са вълнували мощно душата, когато тя си казваше: Силата на Озирис-Изис действува в мене древните египтяни са прибягнали до онази писменност, която небесните тела записват в мировото пространство. Те си казваха: Това, което чувствуваме като свръхсетивна сила на Озирис, можем да си го представим онагледено в това, което излиза като светлина от Слънцето и протъкава и оживява пространството като дейна сила на светлината. А в това, което чувствуваме като Изис, можем да виждаме това, което ни идва като отразена слънчева светлина от Луната, която Луна по себе си е тъмна както душата, когато в нея не се намира активното мислене и чака светлината на Слънцето, за да я отрази, както душата очаква силата на Озирис, за да я отрази като сила на Изис. Щом древният египтянин е чувствувал така: Вън Слънцето и Луната ми казват, как най-добре аз мога да мисля върху това, което моята душа чувствува, тогава той знаеше същевременно: Не е никак една случайна връзка тази, между това, което тайнствено се явява в пространството като разпространяващо светлина Слънце и като отразяваща слънчевата светлина Луна, но това, което аз виждам като озаряващо пространството, като пръскащо светлина Слънце и като отразяваща слънчевата светлина Луна трябва да има някаква връзка с онези сили, които аз чувствувам като свръхсетивни сили в мене. Както в часовника ние не виждаме нещо, което чрез малки демони движи стрелките, а нещо механическо, и знаем също, че на основата на цялото устройство на часовника стои мисълта на първия изобретател на часовника, мисъл дошла от човешката душа, така щото нещо духовно е образувало механизма на часовника; както стрелките на часовника стоят една към друга, разбира се зависими една от друга,така и когато поглеждаме в пространството ние виждаме, че там царуват механическите закони, но в крайна сметка тези закони са зависими от онези закони, които човекът чувствува в своята душа, когато говори за силата на Озирис и за силата на Изис -, така Слънцето и Луната се явяваха като изразни средства на един мощен миров часовник.
И египтянинът не само си казваше: Слънцето и Луната ми онагледяват отношението между Озирис и Изис, а той чувствуваше: Това, което живее в мене, то стои първоначално на основата на онова тайнствено отношение на силите, което има светлината към Слънцето и Луната.
към текста >>
Тифон затваря това, което
живее
в човека като сила на Озирис.
Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания. Озирис, по-висшата сила на човека, която е разпръснатата в мировото пространство, е победена от онези сили, които в човешката природа подлежат на разрушение.
Тифон затваря това, което живее в човека като сила на Озирис.
Даже езиково Тифон има смисъл на думата "разлагам, тлея". Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса.
към текста >>
264.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя
живее
в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
Буда търси озарението в пълно изолиране. Той отива в уединение. Това, което е добил от един живот в друг, трябва да бъде победено в едно напълно изолирано съществуване и в силата на неговата душа трябва да бликне онези светлина, която може да го осветли върху света и неговата мизерия.
Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
към текста >>
Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене
живее
една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам.
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно. Но сега се явява особеното, чрез което в Християнството човекът застава по съвършено друг начин спрямо света, съвършено различно от становището на човека в Будизма.
Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам.
Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане. Можем да мислим върху грехопадението както си щем, но с едно нещо трябва да се съгласим, а то за днес е достатъчно. В това грехопадение човекът чувствува нещо, което му принадлежи, нещо, чрез което той си казва: Както стоя сега като човек, в мене действуват сили, които не са израснали изолирано в този стоящ пред мене човек, но които са се появили в едно прадалечно минало и там са участвували в нещо участвували са именно в това, че човечеството, към което принадлежа, не само е слязло, но е слязло така, щото е навлязъл в едно друго отношение към света, различно от това, което би настъпило според условията, които са царували по-рано.
към текста >>
Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене
живее
една мъдрост, една наука, една практика на живота.
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно. Но сега се явява особеното, чрез което в Християнството човекът застава по съвършено друг начин спрямо света, съвършено различно от становището на човека в Будизма. Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам.
Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота.
Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане. Можем да мислим върху грехопадението както си щем, но с едно нещо трябва да се съгласим, а то за днес е достатъчно. В това грехопадение човекът чувствува нещо, което му принадлежи, нещо, чрез което той си казва: Както стоя сега като човек, в мене действуват сили, които не са израснали изолирано в този стоящ пред мене човек, но които са се появили в едно прадалечно минало и там са участвували в нещо участвували са именно в това, че човечеството, към което принадлежа, не само е слязло, но е слязло така, щото е навлязъл в едно друго отношение към света, различно от това, което би настъпило според условията, които са царували по-рано. При своето сливане човечеството е стигнало до определена дълбочина благодарение на нещо, което е станало чрез негова собствена вина, което може да бъде наречено една предосъзната вина.
към текста >>
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега
живее
, до един по-висш Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!.
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-висш Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!.
Аз съм слязъл трябва да каже християнинът до състояния различни от тези, които са били обусловени по-рано. Сега аз отново трябва да възляза. Но аз трябва да възляза, да се издигна не чрез аза, който сега имам, а чрез една сила, която може да се всели в мене и да ме изведе нагоре над обикновения аз. Това може да стане само тогава, когато не аз, а Христос действува в мене и ме извежда отново нагоре там, където не виждам света в майя или илюзия, а в неговата действителност, където силите, чрез които болестта и смъртта са дошли в света, могат да бъдат победени чрез това, което Христос произвежда в мене.
към текста >>
Защото сега ние си казваме: Човекът
живее
своите повтарящи се земни съществувания, своите прераждания затова, защото в него трябва повтарящо да бъде всаждан смисълът на земното съществуване и защото при всяко едно ново земно съществуване го среща един нов смисъл на земното съществуване.
Така едва чрез Християнството учението за преражданията получава своя истински смисъл.
Защото сега ние си казваме: Човекът живее своите повтарящи се земни съществувания, своите прераждания затова, защото в него трябва повтарящо да бъде всаждан смисълът на земното съществуване и защото при всяко едно ново земно съществуване го среща един нов смисъл на земното съществуване.
Не само в изолирания, отделен човек има един стремеж, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл. И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се! , а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко.
към текста >>
Ти не можеш да обгърнеш този свят с това, което
живее
в тебе.
Ние можем да кажем: В течение на развитието на 19-то столетие отделните културни клонове на човечеството са дали на това човечество толкова велики и мощни неща, че в действителност човешкият дух не се считаше за способен да намеря своето изравнение, своето хармонизиране по отношение на това, което се вливаше в него от вън от великите постижения на външното изследване. Той се чувствуваше все по-безпомощен по отношение на света на фактите на личното изследване. Докато видяхме, че този свят на фактите се съгласува чудесно с Духовната наука, ние виждаме от друга страна, как скоро мисленето, което се беше развило в 19-то столетие, не беше на висотата на фактите, които се вливат като резултати на научното изследване в човека. Така щото човекът на 19-то, 20-тото столетие чувствува именно тогава най-много: Ти не можеш да овладееш всичко това с твоите познавателни способности. Всичко това се простира навън, обаче ти трябва да се справиш със самия себе си по един друг начин.
Ти не можеш да обгърнеш този свят с това, което живее в тебе.
Тогава човекът търси един светоглед, който не приема цялата борба с фактите, които днес от външния свят говорят в нашата душа. Обаче за Духовната наука ние ще видим напротив: тя изхожда от най-дълбоките основи и опитности на духовното познание, но е в състояние да обгърне всички факти, които външната наука предлага, да обработи тези факти и да покаже във всичко, че във външната действителност живее Духът. Това за някои хора е неудобно. Тогава хората се оттеглят поне са тяхното знание от света на фактите, в който имат да преработват толкова много, и искат да постигнат една по-висока степен само вътре в себе си чрез развитието на душата. Така вече от дълго време съществува един несъзнателен Будизъм.
към текста >>
Обаче за Духовната наука ние ще видим напротив: тя изхожда от най-дълбоките основи и опитности на духовното познание, но е в състояние да обгърне всички факти, които външната наука предлага, да обработи тези факти и да покаже във всичко, че във външната действителност
живее
Духът.
Докато видяхме, че този свят на фактите се съгласува чудесно с Духовната наука, ние виждаме от друга страна, как скоро мисленето, което се беше развило в 19-то столетие, не беше на висотата на фактите, които се вливат като резултати на научното изследване в човека. Така щото човекът на 19-то, 20-тото столетие чувствува именно тогава най-много: Ти не можеш да овладееш всичко това с твоите познавателни способности. Всичко това се простира навън, обаче ти трябва да се справиш със самия себе си по един друг начин. Ти не можеш да обгърнеш този свят с това, което живее в тебе. Тогава човекът търси един светоглед, който не приема цялата борба с фактите, които днес от външния свят говорят в нашата душа.
Обаче за Духовната наука ние ще видим напротив: тя изхожда от най-дълбоките основи и опитности на духовното познание, но е в състояние да обгърне всички факти, които външната наука предлага, да обработи тези факти и да покаже във всичко, че във външната действителност живее Духът.
Това за някои хора е неудобно. Тогава хората се оттеглят поне са тяхното знание от света на фактите, в който имат да преработват толкова много, и искат да постигнат една по-висока степен само вътре в себе си чрез развитието на душата. Така вече от дълго време съществува един несъзнателен Будизъм. Той работи върху философията на 19-то и 20-то столетие. Ако тогава някой такъв несъзнателен будист се запознава с Будизма, поради чувство на удобство той се чувствува повече сроден с Будизма отколкото с европейската Духовна наука, която се бори с фактите, защото знае, че в целия обсег на фактите се проявява Духът.
към текста >>
Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна слабост и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене
живее
нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота.
Ето защо можем да кажем: Тук имаме нещо от неверието и от парализирането на волята, които проникват в душите от една духовна слабост на познанието, които събуждат симпатия за Будизма.
Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна слабост и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене живее нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота.
Един такъв светоглед може да иска много по отношение на примирението, но това е едно примирение различно от онова, което отстъпва пред граници на познанието. Когато човек се примирява в смисъла на Кантианизма, той си казва: Човекът въобще не е в състояние да проникне в дълбините на света. Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието. Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш. Тогава едно такова примирение води до степента, на която човек става способен да роди от себе си висшия човек, Христовия човек.
към текста >>
265.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
При всичко, което е свързано с името на Мойсея, ние чувствуваме, че безкрайно много от него продължава още да
живее
непосредствено в това, което е съставна част, духовно съдържание на нашата собствена душа.
При разглеждането на онези велики исторически индивидуалности, с които имахме работа в миналите сказки, при Заратустра, Хермес, Буда, ние стояхме пред явления, които ни интересуват като човеци, доколкото чувствуваме, че с целия наш душевен живот участвуваме в цялостното развитие на човечеството и можем да разберем нашето съвремие само тогава, когато поглеждаме назад към онези духовни величия на миналото, които са участвували в строежа на това, което се простира и до нашето съвремие. При Мойсея, чиято личност ще разгледаме днес, нещата стоят съвършено различно.
При всичко, което е свързано с името на Мойсея, ние чувствуваме, че безкрайно много от него продължава още да живее непосредствено в това, което е съставна част, духовно съдържание на нашата собствена душа.
Ние чувствуваме в нашите удове, как все още продължават да действуват импулсите, които са изходили от Мойсея. Ние чувствуваме, как той още живее в нашите мисли и усещания и как така да се каже, когато се обясняваме с него, като че се обясняваме с една част от нашата собствена душа. Ето защо и текущото предание, което е свързано с Мойсея, присъствува за нас по един съвършено друг начин, стои пред нашите очи непосредствено като непрекъснато течащото предание, което се свързва с другите разгледани величия. Това от една страна ни улеснява да разглеждаме личността на Мойсея, защото всеки познава днес от Библията този мощен, издигащ се високо във времената образ. Макар и съвестното проучване, сериозната наука през последните десетилетия и години да е изкарала на повърхността някои неща, които в известно отношение хвърлят тази или онази светлина върху историята на Мойсея, доколкото ние я вземаме от Библията, трябва все пак да кажем, когато погледнем всичко това по-точно: Извънредно малко нещо се изменило в общия образ, който ние носим в себе си и който сме добили от Библията.
към текста >>
Ние чувствуваме, как той още
живее
в нашите мисли и усещания и как така да се каже, когато се обясняваме с него, като че се обясняваме с една част от нашата собствена душа.
При разглеждането на онези велики исторически индивидуалности, с които имахме работа в миналите сказки, при Заратустра, Хермес, Буда, ние стояхме пред явления, които ни интересуват като човеци, доколкото чувствуваме, че с целия наш душевен живот участвуваме в цялостното развитие на човечеството и можем да разберем нашето съвремие само тогава, когато поглеждаме назад към онези духовни величия на миналото, които са участвували в строежа на това, което се простира и до нашето съвремие. При Мойсея, чиято личност ще разгледаме днес, нещата стоят съвършено различно. При всичко, което е свързано с името на Мойсея, ние чувствуваме, че безкрайно много от него продължава още да живее непосредствено в това, което е съставна част, духовно съдържание на нашата собствена душа. Ние чувствуваме в нашите удове, как все още продължават да действуват импулсите, които са изходили от Мойсея.
Ние чувствуваме, как той още живее в нашите мисли и усещания и как така да се каже, когато се обясняваме с него, като че се обясняваме с една част от нашата собствена душа.
Ето защо и текущото предание, което е свързано с Мойсея, присъствува за нас по един съвършено друг начин, стои пред нашите очи непосредствено като непрекъснато течащото предание, което се свързва с другите разгледани величия. Това от една страна ни улеснява да разглеждаме личността на Мойсея, защото всеки познава днес от Библията този мощен, издигащ се високо във времената образ. Макар и съвестното проучване, сериозната наука през последните десетилетия и години да е изкарала на повърхността някои неща, които в известно отношение хвърлят тази или онази светлина върху историята на Мойсея, доколкото ние я вземаме от Библията, трябва все пак да кажем, когато погледнем всичко това по-точно: Извънредно малко нещо се изменило в общия образ, който ние носим в себе си и който сме добили от Библията. Ето защо когато говорим върху него, ние говорим като върху нещо познато в широки кръгове. Това именно улеснява разглеждането на неговата личност.
към текста >>
Това, което може да
живее
в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин.
От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми. Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин.
Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия. Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха. Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена. Съответната мисия беше отредена на един народ. Може така да се каже да е минал часът за една такава съответна мисия на един народ.
към текста >>
Тогава така да се каже един народ прескача момента, когато на мястото на старата мисия трябва да се яви една нова, продължава да
живее
по-нататък със своята особеност в по-късно време, през което обективният ход на развитието на човечеството е поставил нещо ново на нейно място.
Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена. Съответната мисия беше отредена на един народ. Може така да се каже да е минал часът за една такава съответна мисия на един народ. Това, което се е съдържало като зародиш в нея, е дало своите плодове, проявило се е. Но тогава може да се яви случаят, щото този или онзи народ да запази по-нататък съответната особеност, това, което лежи в неговия темперамент, в неговите заложби.
Тогава така да се каже един народ прескача момента, когато на мястото на старата мисия трябва да се яви една нова, продължава да живее по-нататък със своята особеност в по-късно време, през което обективният ход на развитието на човечеството е поставил нещо ново на нейно място.
към текста >>
266.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Че така както
живее
при сегашните условия човекът не би бил възможен, когато Слънцето и Земята образуваха едно тяло, това е твърде естествено.
Тук аз можах да покажа само принципа на тези събития. Естествено всеки би могъл да запита: Нима човекът съществуваше вече, когато Земята и Слънцето се отделиха? Без съмнение той съществуваше, само че при други условия.
Че така както живее при сегашните условия човекът не би бил възможен, когато Слънцето и Земята образуваха едно тяло, това е твърде естествено.
Но това не би било никакво възражение. Следователно ние получаваме за движенията на небесните тела духовни причини. Сега вече ние не се намираме при това, на което преди повече от едно столетие астрономията ни обърна вниманието чрез използуването само на законите на физиката и каза: По-рано Земята е била съединена със Слънцето в едно голямо газообразно кълбо, това кълбо е започнало да се върти и чрез това планетите, а също и Земята, са се отделили, като още по-късно Луната се е отделила от Земята. Сега вече ние не стигаме до там да твърдим, че подобно нещо става само въз основа на законите на механиката и на физиката, а трябва да съществуват вътрешни, духовни причини, които са произвели отделянето на Земята от Слънцето. Така Земята бе отделена от Слънцето, за да бъде издигнат човекът до съзнателното изживяване, и така Луната бе отделена от Земята, за да може човекът да се издигне до едно по-висше съзнание.
към текста >>
А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което
живее
в мене като духовно-душевно естество.
Така мисли Шилер. Това е правилно, когато гледаме само това, което се движи външно в пространството. То не е правилно, когато се задълбочим в това, което като духовна Същност излъчва от себе си законите на пространството. Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните.
А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество.
Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената. Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света. И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>
267.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да
живее
за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност. Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден. Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да живеят във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер. С други думи, изяснете си колко от съдържанието на душата ви е зависимо от вашата околна среда, и тогава оставете всичко, което ви подбужда отвън, да изчезне. След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата.
Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
към текста >>
Но това е защото той е достигнал по-високо ниво, на което неговото себесъзнание
живее
в това състояние на непорочност.
Онова, което в човека представлява живота на неговите страсти и инстинкти, сякаш в растението се изразява в цъфтежа. В замяна на това човекът доби своето себесъзнание. Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще. Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание. По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа.
Но това е защото той е достигнал по-високо ниво, на което неговото себесъзнание живее в това състояние на непорочност.
Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове. Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек. В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя! " Умиращо и ставащо – какво означава това? Означава, че в човека съществува възможността за израстване над самия него.
към текста >>
Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да
живее
в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален. Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност.
Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение. И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност.
към текста >>
Това е знанието, че Христос – въпреки че беше разпнат –
живее
; събитието от Дамаск разкрива Христос като Живо Същество, което може да се яви на хората, които се извисят до Него; - разкрива още повече, че наистина има духовен свят.
Когато изучаваме най-ранната форма, под която Християнството е разпространявано, от която всички негови по-късни разклонения водят началото си, ние откриваме, че никой от Евангелските разкази не е даден от Павел, и че той говори за нещо доста различно. Какво даде импулс на Павел? Как този неповторим Апостол придоби своето разбиране за Христос? Просто и единствено като последствие от събитието в Дамаск, което е не резултат от физически, а от свръх-сетивни истини. А сега, какво е основа на учението на Павел?
Това е знанието, че Христос – въпреки че беше разпнат – живее; събитието от Дамаск разкрива Христос като Живо Същество, което може да се яви на хората, които се извисят до Него; - разкрива още повече, че наистина има духовен свят.
И Павел прави паралел между Христовото явявяне пред него и Неговото явяване пред другите. Той казва: “Първо Той се яви на Кифа, после на Дванадесетте, след това на петстотин Братя едновременно, на Яков и по-късно на всички Апостоли, и най-накрая също и на мен, родения преди своето време." ( I послание на св. апостол Павел към Коринтяни 15:5-8 – бел. пр.) Това допълнение на Павел “роденият преди своето време" е странно. Но самият израз е доказателство за опитните Посветени, че Павел говори с пълно познаване на Духовната Наука.
към текста >>
Той намери своето озарение от знанието си: Христос
живее
и е тук.
пр.) Това допълнение на Павел “роденият преди своето време" е странно. Но самият израз е доказателство за опитните Посветени, че Павел говори с пълно познаване на Духовната Наука. Той казва, че е “роденият преди своето време" и от това ние разбираме, че неговото просвещение трябва да бъде възприето като несъмнен факт. Само ще загатна за смисъла му. Павел иска да обясни с тези думи, че понеже е бил роден преди своето време, той е по-малко вплетен в материалното съществуване.
Той намери своето озарение от знанието си: Христос живее и е тук.
Павел показва, че базира своето Християнство на тази свръх-сетивна истина и че това е убеждение, придобито като резултат от непосредствено възприятие.
към текста >>
268.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Онзи, в който
живее
всичко това, е Посветеният Зигфрид.
Сега трябва да насоча вниманието ви към една характерна черта, която винаги откриваме в такава ситуация от човешката еволюция. Преди да дойде новата фаза, предишните фази на еволюцията трябва да преминат през кратко повторение. Това повторение може ясно да се види на север. На нас ни е показано как всичко, изживяно тук на север от времето на Лемурия и Атлантида, трябва да бъде преодоляно, преди тези северни народи да узреят, наистина да се развият до нивото на християнизираната пета подраса.
Онзи, в който живее всичко това, е Посветеният Зигфрид.
Нека набързо преминем през изпъкващите моменти на сагата Зигфрид.
към текста >>
Тя привлича на своя страна Хаген от Трони, който
живее
в двора.
Два пъти Зигфрид обладава Брунхилд, която вярва, че нейният ухажор Гунтер е този, който я е спечелил. Гунтер я ухажва, но Зигфрид с плаща на невидимостта воюва на негова страна, и е доволен че тя става съпруга на Гунтер. По-късно Кримхилд в момент на слабост разкрива на Брунхилд, че в действителност не Гунтер е бил онзи, който я е покорил, а Зигфрид, когато е бил невидим. Брунхилд се вбесява от това и си поставя за цел да убие Зигфрид. Но тя още не знае как може да направи това.
Тя привлича на своя страна Хаген от Трони, който живее в двора.
Ние можем да разпознаем образа на Хаген като извлечен от древните Мистерии на друидите. Хаген е забележително име сред древните друиди-посветени. Не само че той е Посветен, който представя най-висшите потоци на духовния живот, но и което е по-важно тук, той онагледява факта, че предшественикът винаги влиза в конфликт със своя наследник. Зигфрид е непосредственият предшественик на Християнството. Хаген принадлежи на един предишен друидски поток.
към текста >>
Така в северните раси
живее
все още
живее
нещо, от което душите на северните народи трябва да се защитават, нещо което още проправя своя път от останките на атлантската култура.
Срещу какво се борят тези северни раси, предшествениците на Християнството? Те се борят срещу всичко старо, останало от Атлантида. Те трябва непрекъснато да бъдат на пост срещу него.
Така в северните раси живее все още живее нещо, от което душите на северните народи трябва да се защитават, нещо което още проправя своя път от останките на атлантската култура.
В петата подраса е бил запазен един предишен културен етап. Но онези, останали назад в атлантската култура, са пречка за по-нататъшното развитие, те трябва да бъдат победени. Затова и борби-те, които последвали, са представени в Гудрун. Тази Гудрун е душата на северните народи. В една по-стара версия тя води война срещу великите Посветени, които постоянно идват от Азия от останките на старата Атлантида.
към текста >>
269.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което
живее
в човешкото сърце.
Най-значимият импулс на онези, пряко Посветени в петата коренна раса, ще бъде даден, преди всичко, единствено в сферата на музиката. Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на умствения живот на петата коренна раса. То е нещо, което човешката интелигентност ще разпознае като нещо важно, наречено огънят на Кундалини16. Това е сила, която днес още спи в човека, но която постепенно ще придобива все по-голяма важност. Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на слуха.
През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което живее в човешкото сърце.
Човешкото сърце наистина ще има този огън. Отначало това изглежда само символизъм, но тогава човекът наистина ще бъде проникнат от една сила, сила която ще живее в неговото сърце, така че през шестата коренна раса той вече няма да прави разлика между своето благоденствие и благоденствието на всички.
към текста >>
Отначало това изглежда само символизъм, но тогава човекът наистина ще бъде проникнат от една сила, сила която ще
живее
в неговото сърце, така че през шестата коренна раса той вече няма да прави разлика между своето благоденствие и благоденствието на всички.
То е нещо, което човешката интелигентност ще разпознае като нещо важно, наречено огънят на Кундалини16. Това е сила, която днес още спи в човека, но която постепенно ще придобива все по-голяма важност. Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на слуха. През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което живее в човешкото сърце. Човешкото сърце наистина ще има този огън.
Отначало това изглежда само символизъм, но тогава човекът наистина ще бъде проникнат от една сила, сила която ще живее в неговото сърце, така че през шестата коренна раса той вече няма да прави разлика между своето благоденствие и благоденствието на всички.
към текста >>
Този огън ще
живее
в отделни индивидуалности; и в онези, Посветени в хода на петата коренна раса, вече
живее
искра от този божествен огън, който е начинът за братство и който ще сложи край на разделението.
Но малък брой хора от седмата подраса на петата коренна раса ще станат истински синове на огъня на Кундалини. Те ще бъдат проникнати с цялата му сила. Те ще доставят материала; те ще го предадат на водачите на онези, които ще развиват човека по-нататък. Така петата коренна раса е насочена към висотите, които запалват божествения огън; така от най-вътрешните дълбини със свещен плам бива запален божественият принцип, който повече няма да отделя човек от човека, а ще предизвика братство, докъдето стига човешкото разбиране. И по този начин братството ще бъде достигнато в нашата собствена коренна раса и в следващата.
Този огън ще живее в отделни индивидуалности; и в онези, Посветени в хода на петата коренна раса, вече живее искра от този божествен огън, който е начинът за братство и който ще сложи край на разделението.
към текста >>
Определени индивидуалности получават импулси, позволяващи им да доведат човечеството до момента, в който то ще
живее
при други условия, до момента, в който то ще стане достатъчно зряло, да се пригоди към промяната и да я понесе.
Определени индивидуалности получават импулси, позволяващи им да доведат човечеството до момента, в който то ще живее при други условия, до момента, в който то ще стане достатъчно зряло, да се пригоди към промяната и да я понесе.
Посветените са в положение да понасят тези условия и да спомагат за тях. Предположете, че някой предизвика веднага събитие, години преди то да е необходимо. Тогава човечеството не би било узряло за него. Всяка Мистерия един ден при съвсем различни условия става общо достояние, но това трябва да бъде при различни условия. Днес още има Мистерии, която няма да бъдат разкрити преди шестата коренна раса.
към текста >>
Следващата коренна раса ще
живее
при други условия.
Посветените са в положение да понасят тези условия и да спомагат за тях. Предположете, че някой предизвика веднага събитие, години преди то да е необходимо. Тогава човечеството не би било узряло за него. Всяка Мистерия един ден при съвсем различни условия става общо достояние, но това трябва да бъде при различни условия. Днес още има Мистерии, която няма да бъдат разкрити преди шестата коренна раса.
Следващата коренна раса ще живее при други условия.
Всеобщото братство тогава ще бъде нещо съвсем различно. Предположете, че днес някой кажеше тайна, подходяща само за същество с качеството на братство. Той би злоупотребил с нея. Няма абсолютни Мистерии, има само неща, които при определени условия не могат още да бъдат понесени, и хора, които още не могат да ги понесат.
към текста >>
270.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
В Него
живее
най-възвишеното съзнание, най-дълбоката Мъдрост, както и най-божествената Любов.
В този смисъл, Христос е центърът на езотеричната еволюция на Запада. Определени модерни теолози - преди всичко в Германия - се опитват да представят Христос като обикновено, наивно човешко същество. Това е ужасяваща грешка.
В Него живее най-възвишеното съзнание, най-дълбоката Мъдрост, както и най-божествената Любов.
Без такова съзнание, как би могъл Той да бъде върховно проявление в живота на цялата ни планетарна еволюция? Какво Му е дало тази сила да се издигне така високо над Своето време? Откъде идват трансцедентните Му качества?
към текста >>
271.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Той е паразитен, защото не се е научил като другите растения да
живее
направо върху минералната субстанция.
Има същества, чиито прогрес е спрян, същества, които остават на по-ниска степен на еволюция. Имелът, например, е знак за тази древна епоха. Той е остатък от паразитните растителни същества, живели някога на Земята като върху растение. Оттам са и неговите особени, окултни свойства, познати на Друидите, които говорят за него като за най-свещеното от всички растения. Имелът е останка от лунната епоха на Земята.
Той е паразитен, защото не се е научил като другите растения да живее направо върху минералната субстанция.
към текста >>
272.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Днешният човек
живее
само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще живее съзнателно в астралния свят.
към текста >>
В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще
живее
съзнателно в астралния свят.
Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще живее съзнателно в астралния свят.
към текста >>
273.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да
живее
в теб."
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: "Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "Евангелието на св.
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да живее в теб."
към текста >>
Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да
живее
без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. (Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото.
Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
към текста >>
274.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Той се нуждае от силата, която придобива вземайки жизнената сила на всичко, което
живее
, с други думи, убивайки го.
Белият магьосник би предал на другите души духовния живот, който носи в себе си. Черният магьосник има желание да убива, да създава празнота около себе си в астралния свят, защото тази празнота му дава поле, в което могат да се развихрят егоистичните му желания.
Той се нуждае от силата, която придобива вземайки жизнената сила на всичко, което живее, с други думи, убивайки го.
към текста >>
275.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Тогава човек може съзнателно да
живее
в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят.
Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта.
Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмосфера". Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли.
към текста >>
276.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Такова съзнание може да
живее
във всяка форма на еволюция.
Нека се опитаме да си представим едно всеобхватно съзнание, съзнание на което са познати всички земни и планетарни опитности.
Такова съзнание може да живее във всяка форма на еволюция.
Но само с тази сила, то не би могло да се издигне отвъд точката на създаване на човека и на планетарната система. То би останало в сферата на онова, което може да бъде и е било изпитано от човека. Човешката интелигентност не може да отиде отвъд тази граница.
към текста >>
277.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
По време на съня без сънища, неговото съзнание
живее
в деваканичния свят.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието.
По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят.
Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение "страда", страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила." Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да
живее
само с деваканично съзнание.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила." Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>
278.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Окултистът от друга страна казва, че в нашата епоха човекът
живее
в минералния свят.
Небесните тела, видими днес, са тела, които са били минерализирани. Човешкото око може да вижда само предмети, които съдържат минерални елементи и отразяват светлината, с други думи предмети, които имат физическо тяло. Когато окултистът говори за минералното царство, той има предвид не просто камъните, а средата, в самия център на която се разгръща съзнанието на човека. Много учени разглеждат живите същества просто като машини и отхвърлят идеята на жизнената сила. Това мислене е в резултат на факта, че нашият организъм е неспособен истински да вижда живота.
Окултистът от друга страна казва, че в нашата епоха човекът живее в минералния свят.
към текста >>
Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново
живее
на Земята в тяхната кръв.
Животното-човек, както живееше то на Старата Луна, е по този начин предшественик на земния, физически човек; Духът в човека е потомъкът на Духовете на Огъня в лунния период. Съществата, които на Старата Луна бяха въплътени в огъня, на Земята се въплътиха във въздуха. А сега, останало ли е в човека нещо от действията на тези Духове на Огъня? На Старата Луна живите същества нямаха топла кръв. Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като последствие, живота на страстите?
Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната кръв.
А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
към текста >>
279.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
1. Минералният слой съдържа всички метали, които могат да бъдат открити във физическите тела на всичко, което
живее
на повърхността.
1. Минералният слой съдържа всички метали, които могат да бъдат открити във физическите тела на всичко, което живее на повърхността.
Тази кора е оформена като кожа около живото същество на Земята. Тя е дълбока едва няколко мили.
към текста >>
280.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Луцифер
живее
в нас оттогава, откакто и Йехова.
Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
Луцифер
живее
в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер.
Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия.
Ето защо Змията в Книга Битие казва: "Очите ви ще се отворят". Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>
Откакто дойде на Земята, Христос
живее
в дълбините на всяка човешка душа.
Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка.
Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.
към текста >>
Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и
живее
за другите.
Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите.
В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: "Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни".
към текста >>
281.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Всичко, което
живее
във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение.
Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение.
Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло. Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества. В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си. Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята.
към текста >>
282.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което
живее
в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
За ориентация би трябвало да хвърлим кратък поглед към две течения,/*10/ принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат като живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго. Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота. Всичко, принадлежащо по-късно на юдаизма и дори на християнството съдържа по нещо от него.
От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
към текста >>
Във физическото тяло
живее
неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз.
Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле.
Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз.
Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее. Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот.
към текста >>
Човекът
живее
преди всичко в своя низш организъм, в своето съзнание, обхванато от желания.
Тук се крие истински християнското, а също и по-дълбоката мистерия, съдържаща се в празника Света Троица.
Човекът живее преди всичко в своя низш организъм, в своето съзнание, обхванато от желания.
И правилно е да е така, защото само това съзнание е, което може да му даде осъзнаването на неговата истинска цел, достигане на свободата. Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своя аз до природата на един Ангел. Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух – един Свети Дух. За тази цел обаче той трябва съзнателно да пожертва своето земно тяло, той трябва да преживее онова, "умири и бъди", така че да не остане "мрачен гост на тази тъмна Земя".[3]
към текста >>
283.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
В първоначалния смисъл означава, че той се научава да
живее
на физическото поле, той става човек на физическото поле.
"Земята" /Boden/ има значението на "физическото поле" в древните езици, а трите агрегатни състояния на физическото поле са: Твърдата земя, водата и въздухът[1]. "Каин беше орач на почвата".
В първоначалния смисъл означава, че той се научава да живее на физическото поле, той става човек на физическото поле.
Това беше мъжката характеристика. Тя се състоеше в това, че той е бил силен и як, за да обработва Земята на физическия план и след това отново да се оттегля от физическите към по-висшите полета.
към текста >>
284.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
То
живее
във всеки един от нас.
Търсенето се състояло в едно пълно осветление относно природата на човека. Тъй като Балдур бе човешкото същество, което се е отклонило. Някога човекът не е бил това, което е днес, някога той не е бил диференциран, не е бил свален и притиснат до изживяването на страстите, а се е състоял от по-фино ефимерно вещество, Балдур, светещото човешко същество. Когато бъдат правилно разбрани, всички неща, които ни се дават под формата на символи, те ще трябва да се разбират в по-висш смисъл. Това човешко същество, което не е било влязло в онова, което днес ние наричаме материя, е Балдур.
То живее във всеки един от нас.
Друидският жрец е трябвало да търси вътре в самия себе си този повисш човек. На него се е давало да разбере в какво се състои това диференциране от висшето към низшето..../липсва текст/.
към текста >>
Човекът застава пред пропастта; той наистина преживява онова, което
живее
в нисшите царства на природата.
Степените. Първата стъпка е била човекът да бъде доведен пред "Трона на необходимостта".
Човекът застава пред пропастта; той наистина преживява онова, което живее в нисшите царства на природата.
Човекът едновременно е минерал и растение, но съвременният човек не е в състояние да изпита онова, което изживяват елементарните вещества, и въпреки това желязната необходимост, ограничението в света се дължат на факта, че ние също сме минерални и растителни в нашата природа.
към текста >>
Следващата стъпка е водила човешкото същество до всичко, което
живее
в животинското царство.
Следващата стъпка е водила човешкото същество до всичко, което живее в животинското царство.
Всичко, което съществува под формата на страсти и желания е трябвало да се възприеме как се завихря и вплита едно в друго. Всичко това е трябвало да бъде наблюдавано от кандидата за посвещение, понеже посвещението е имало за цел да се погледне зад кулисите на съществуването. Човекът не съзнава, че чрез неговата физическа обвивка само се прикрива онова, което изпълва астралното пространство. Воалът на майя е всъщност обвивка, през която трябва да проникне онзи, който ще бъде посвещаван – обвивките отпадат, човешкото същество вижда ясно. Това е много особен момент: Жрецът осъзнава, че обвивките препречват импулсите, които биха били ужасяващи, ако бъдат оставени свободни.
към текста >>
Към всичко, което
живее
вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет.
След като друидът е дал клетва пред меча, той е трябвало да изпие известно питие – и това той е правил от един човешки череп. Значението е било, че той е надраснал онова, което е било човешко. Това е било чувството, което друидският жрец е трябвало да прибави към своята нисша телесна природа.
Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет.
Тогава той е бил посвещаван във висшите тайни и му е бил показван пътя към висшите светове, Балдур.. /празнота/. Той е бил въвеждан в един огромен дворец, който бил покрит с бляскави мечове. Един човек, хвърлящ седем цветя, пристъпвал към него. Космично пространство, Херувими, Демиург /Създател на света/. Така той е ставал наистина жрец на Слънцето.
към текста >>
285.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Вътрешният християнски живот като такъв, надделява всяка форма, той се разпространява чрез външното християнство и
живее
във всички форми на различните вероизповедания.
Намерението на Мани е да създаде едно духовно течение, което отива отвъд розенкройцерското течение/*23/, което води по-нататък от розенкройцерството. Това течение на Мани се стреми към 6та коренна раса, която се подготвя от основаването на християнството. И точно по времето на 6-та коренна раса християнството ще бъде изразено в своята най-пълна форма. Тогава неговото време наистина ще е дошло.
Вътрешният християнски живот като такъв, надделява всяка форма, той се разпространява чрез външното християнство и живее във всички форми на различните вероизповедания.
Онзи, който търси християнски живот, винаги ще го намери. Той създава форми и разрушава форми в различните религиозни системи. Не става въпрос навсякъде да се търси уеднаквяване във външните изразни форми, но да чувстваме вътрешния жизнен поток, който винаги протича под повърхността. Онова, което все още трябва да се направи, е една форма за живота на 6-та коренна раса. Тя трябва да бъде създадена предварително, защото ще трябва да съществува, за да може християнският живот да се влее в нея.
към текста >>
286.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
На събиранията при тази степен, особено когато в тайните ще бъде посвещаван нов член, никога не се разрешава да присъстват повече от 12 така наречени другари; така че те всъщност – както е обичайно в окултните братства – представят не сами себе си, а нещо, което по тайнствен начин
живее
всред тях.
Онези, които надхвърлят първите три степени и достигнат до по-висшите степени, притежават малко повече съзнание. Първата от тези по-висши степени е Царската дъга/*5/, степента на царското изкуство Royal Arch-Grad. Тази степен се характеризира с това, че нейната "глава (капител)" или "съюз" има специална организация, която е изпълнена с по-дълбоко значение.
На събиранията при тази степен, особено когато в тайните ще бъде посвещаван нов член, никога не се разрешава да присъстват повече от 12 така наречени другари; така че те всъщност – както е обичайно в окултните братства – представят не сами себе си, а нещо, което по тайнствен начин живее всред тях.
Те не би трябвало да са личности, а да бъдат олицетворение на свойства.
към текста >>
Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което
живее
в атома, и как да го постави в служба на цялото.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма.
Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото.
Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството. Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед. Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч.
към текста >>
287.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Факт е обаче, че то е възможно, посредством специално обучение да се продължи животът неопределено, като човек се научава да
живее
вън от физическото си тяло.
Философският камък има специална цел, която е била указана от Калиостро; той е преназначен да продължи човешкия живот до един период от 5527 години/*3/. На един свободомислещ дух това ще изглежда смешно.
Факт е обаче, че то е възможно, посредством специално обучение да се продължи животът неопределено, като човек се научава да живее вън от физическото си тяло.
Всеки обаче, който би си представил, че един адепт не умира в обикновения смисъл на думата, греши. Всеки, който си въобрази, че един адепт не може да бъде ударен и убит от една падаща от покрива керемида, ще сгреши. Наистина това обикновено би се случило само ако адептът го позволи. Ние тук не говорим за физическа смърт, а за следното. За онзи, който е разбрал същността на Философския камък и се е научил да го отделя, физическата смърт е само едно привидно събитие.
към текста >>
Поскоро лицето се е научило да
живее
без своето физическо тяло; в течение на живота си то е научило да остави всички онези процеси, които внезапно се извършват във физическото тяло в момента на смъртта да протекат постепенно в неговия живот.
За онзи, който е разбрал същността на Философския камък и се е научил да го отделя, физическата смърт е само едно привидно събитие. За другите хора това е едно истинско събитие, което представлява, един период от живота. За онзи, който разбира как да използува Философския камък по начина, по който Калиостро е искал да научи неговите ученици, смъртта е само едно привидно събитие. Тя дори не представлява решителна повратна точка в живота; тя е фактически нещо, което съществува само за другите, които наблюдават адепта и казват, че той е умрял. Самият той обаче всъщност не умира.
Поскоро лицето се е научило да живее без своето физическо тяло; в течение на живота си то е научило да остави всички онези процеси, които внезапно се извършват във физическото тяло в момента на смъртта да протекат постепенно в неговия живот.
Всичко вече е станало в тялото на въпросното лице, което обикновено става в момента на смъртта. Тогава смъртта не е вече възможна, тъй като въпросното лице отдавна се е научило да живее без физическо тяло. То съблича физическото тяло по същия начин, както се съблича горното палто и си облича ново тяло, така както се облича ново палто.
към текста >>
Тогава смъртта не е вече възможна, тъй като въпросното лице отдавна се е научило да
живее
без физическо тяло.
За онзи, който разбира как да използува Философския камък по начина, по който Калиостро е искал да научи неговите ученици, смъртта е само едно привидно събитие. Тя дори не представлява решителна повратна точка в живота; тя е фактически нещо, което съществува само за другите, които наблюдават адепта и казват, че той е умрял. Самият той обаче всъщност не умира. Поскоро лицето се е научило да живее без своето физическо тяло; в течение на живота си то е научило да остави всички онези процеси, които внезапно се извършват във физическото тяло в момента на смъртта да протекат постепенно в неговия живот. Всичко вече е станало в тялото на въпросното лице, което обикновено става в момента на смъртта.
Тогава смъртта не е вече възможна, тъй като въпросното лице отдавна се е научило да живее без физическо тяло.
То съблича физическото тяло по същия начин, както се съблича горното палто и си облича ново тяло, така както се облича ново палто.
към текста >>
Едно тяло не може да се опознае, когато човек
живее
в него, а само когато той го наблюдава като обект.
Вторият урок е било познанието за пентаграма. Това е способността да се различават едно от друго петте тела на човека. Когато някой каже: – Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, кама-манас тяло, причинно тяло /Манас или Дух-себе/ това са само думи, или в най-добрия случай абстрактни идеи. И нищо не се постига чрез това. Живият човек по правило едва познава физическото тяло; само онзи, който знае пентаграма, се научава да познава петте тела.
Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект.
Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти. Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа. Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го огледа или се види в огледалото. Учениците на Калиостро, ако правилно биха следвали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които са преминали основно обучение със същата цел. Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия.
към текста >>
Обикновеният човек наистина
живее
в тези пет тела; обаче, той
живее
в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа.
Когато някой каже: – Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, кама-манас тяло, причинно тяло /Манас или Дух-себе/ това са само думи, или в най-добрия случай абстрактни идеи. И нищо не се постига чрез това. Живият човек по правило едва познава физическото тяло; само онзи, който знае пентаграма, се научава да познава петте тела. Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект. Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти.
Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа.
Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го огледа или се види в огледалото. Учениците на Калиостро, ако правилно биха следвали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които са преминали основно обучение със същата цел. Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия. Това се нарича "Знание за пентаграма" и "Морално прераждане".
към текста >>
288.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да
живее
в човека.
Астралното, етерното и физическото тяло и азът заедно формират питагорейския квадрат. И юдейството прибавя към това и божествения аз, който идва към нас отгоре, в контраст с аза отдолу. Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм). По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името". Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/.
През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека.
Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог. Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото.
към текста >>
289.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Човек
живее
в своята физическа, етерна и астрална обвивка, със своя "аз", чрез който той така ще преобрази своето троично естество, че трите по-висши принципа ще намерят своето подходящо място за живеене и ще могат да се чувстват у дома си тук на Земята.
Човек живее в своята физическа, етерна и астрална обвивка, със своя "аз", чрез който той така ще преобрази своето троично естество, че трите по-висши принципа ще намерят своето подходящо място за живеене и ще могат да се чувстват у дома си тук на Земята.
За това трябваше да се погрижи Старият завет. Чрез изкуствата на каиновия род, трябваше да се доведат човешките синове в света и чрез тези човешки синове трябваше да се произведат всички външни неща, които служат на физическото, етерното и астралното тяло. Какви са тези външни неща?
към текста >>
В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, тя трябва да осъзнае като нещо живо това, което
живее
на самата Земя.
Оттук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: Според своето физическо тяло човекът се намира в минералното царство и със своя интелект той разбира само минералното царство. Това е една необходима преходна степен за човека. Но когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и на духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което насреща на нашето мъртво тяло работи нещо живо. И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще.
В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, тя трябва да осъзнае като нещо живо това, което живее на самата Земя.
Тъй като в по-дълбок смисъл е вярно, че мислите на човека подготвят бъдещето. С право един древен индийски афоризъм казва: "Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре."
към текста >>
Със своята физическа природа в бъдеще той ще
живее
в растителното царство, а след това ще се издигне до още по-високи царства.
Най-низкият принцип в човека, /физическото тяло/ все още ще трябва да премине през тези три царства, както понастоящем то преминава през минералното царство.
Със своята физическа природа в бъдеще той ще живее в растителното царство, а след това ще се издигне до още по-високи царства.
Днес с нашата физическа природа ние сме в преходен стадий между минералното и растителното царство, с нашата етерна природа в прехода от растителното царство към животинското царство, а с нашата астрална природа сме в преход от животинското към човешкото царство. И накрая с онази част, която имаме като зародиш в сферата на Мъдростта, където със собствената ни природа ние се разпростираме отвъд астралната природа, там надхвърляме трите царства и достигаме в божественото царство.
към текста >>
божественото би трябвало да слезе в Кивота на завета, в душата, че като най-святото самото то да може да
живее
в храма.
Така човекът е ангажиран в едно изкачване. Но това не става чрез някакво външно приспособление или конструкция, а чрез живото себе, което се събужда в нас, което не използва само външните строителни камъни, а работи по един творчески и растящ начин. Тази сила на живота трябва да навлезе в еволюцията и трябва най-напред да обхване човешкото най-вътрешно същество; неговият религиозен живот трябва да бъде обхванат от живи сили. Затова беше като една подготовка, каквото синовете на Каин направиха за низшите членове на човешката природа по време на Стария завет, а като пророческа насока за бъдещето беше онова, което направиха пророците, пазителите на Кивота на завета.
божественото би трябвало да слезе в Кивота на завета, в душата, че като най-святото самото то да може да живее в храма.
към текста >>
С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което
живее
физически, е сродно най вече с това, което
живее
в растението.
Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе. Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека.
С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението.
Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението. Животинското царство действа като бент, като връщане назад.
към текста >>
И човекът трябва да обедини това, което
живее
в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението.
Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили.
И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението.
Животинското царство действа като бент, като връщане назад. Оттам във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало.
към текста >>
Не този
живее
с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни.
Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони. Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон.
Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни.
Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа. И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
към текста >>
Не онзи, който следва само законите на държавата,
живее
във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни.
Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
към текста >>
Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да
живее
в съзнанието на душата на цялото човечество.
Сега можем да проследим Легендата на кръста по-нататък. Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там.
Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество.
Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат. Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст. Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си.
към текста >>
В християнския смисъл сега той
живее
в по-висшата природа, а кръстът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили.
Човекът сега е вплетен в по-висшето естество. Преди той живееше в низшата природа.
В християнския смисъл сега той живее в по-висшата природа, а кръстът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили.
Сега религията вече става жива сила в света, сега престава животът във външната природа, кръстът напълно става дърво. Външното тяло на човека вече става носител на вътрешната жива сила. Там се проявява великата мистерия: Кръстът се поема върху гърба.
към текста >>
Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще
живее
чрез своята вяра.
Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра.
Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това. Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
към текста >>
290.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Петдесятницата е свързана с онова възприятие на човешкото най-вътрешно същество, което съществуваше в ранното християнство, ала което постепенно е било загубено в християнството, което
живее
в различните западни църкви.
Петдесятницата е свързана с онова възприятие на човешкото най-вътрешно същество, което съществуваше в ранното християнство, ала което постепенно е било загубено в християнството, което живее в различните западни църкви.
Петдесятница е празникът, който би трябвало ежегодно отново да напомня на човека за неговото освобождение, за това, което ние наричаме свобода на човешката душа.
към текста >>
291.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Духът на Земята днес
живее
при Учителите и този Дух на Земята ще бъде физическото облекло на следната планета, бъдещият Юпитер.
Духът на Земята днес живее при Учителите и този Дух на Земята ще бъде физическото облекло на следната планета, бъдещият Юпитер.
Най-малкото нещо, което правим, ще въздейства на най-малкия атом на следната планета. Едва това усещане ни дава една пълна връзка с ложата на Учителите. Това трябва да даде една централна точка за Теософското общество, тъй като ние знаем онова, което мъдрите знаят.
към текста >>
292.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още
живее
като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура.
Ние виждаме великите неща, които тя е постигнала на физическото поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да постигне. В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение. И това е стилът на най-новите супермаркети. Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно. Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето.
Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура.
И такава култура отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота. Оставете теософията да заживее в душите на хората и тя отново ще протече като стил, като изкуство от душите на хората и ще се разгърне пред нашите очи и уши. Светът отново би станал външен израз на духовното, ако това може да бъде постигнато в живота на едно такова общество днес.
към текста >>
От това, което
живее
днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм.
Всичко, което тогава се развиваше у човека, само се отразяваше в съзнанието. Що се отнася до съвременните телесни органи, как произлязоха те? Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм.
От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм.
Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество. И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество. Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще. Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>
И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което
живее
като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество.
Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм. Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество.
И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество.
Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще. Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>
Когато йогът стъпка по стъпка слиза в своето етерно тяло, той прониква в изминалите времена, в които неговата духовна първообразна форма е била под влиянието на тези сили и същества и е било произведено онова, което
живее
днес у нас.
Когато йогът стъпка по стъпка слиза в своето етерно тяло, той прониква в изминалите времена, в които неговата духовна първообразна форма е била под влиянието на тези сили и същества и е било произведено онова, което живее днес у нас.
Когато човек слезе по този начин в живота, той отново може да достигне тази точка при неговото слизане. Той слиза от главата надолу в долните области на тялото, които бяха формирани в най-древни времена, а след това отново се връща в главата си. Това е едно описание, макар само скицирано, на окултния път на познанието. Повече може да бъде дадено в окултните школи. Така ученикът на мистерийната мъдрост развиваше способността си да погледне назад в изминалите епохи; след това идва времето, когато той е в състояние да тръгне по своя окултен път.
към текста >>
293.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
В мъжкото семе огънят
живее
в окултен смисъл.
Помислете как Хирам-Абиф беше доведен пред родоначалника на неговия род. На него му се казва, че Йехова е неприятел на синовете на огъня. Кои са синовете на огъня? Това са онези, които можаха да се родят само след разделянето на половете, чрез въздействието на физическия мъж върху физическата жена. Огънят е активната сила в мъжкото семе.
В мъжкото семе огънят живее в окултен смисъл.
Йехова трябваше да създаде тази основна сила, така че родът да може да се размножава. Но той е противник на промяната. Той беше, който продължаваше стария вид на размножаване.
към текста >>
294.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Мъдростта на бъдещето трябва да бъде извлечена от висшия човек, който
живее
еднакво както в мъжа, така и в жената.
Тъй като видяхме, защо тези духовни течения вървят паралелно едно до друго, ние сега можем да разберем значението на теософското движение. То подготвя в духовната област това, което по-късно ще стане на физическото поле – отново обединяването на половете. Разделената мъдрост отново трябва да се влее в единната Божествена мъдрост. Чрез теософската мъдрост трябва да се намери едно уравновесяване в човека между религиозната свещеническа мъдрост и мъдростта на Свободното масонство.
Мъдростта на бъдещето трябва да бъде извлечена от висшия човек, който живее еднакво както в мъжа, така и в жената.
Целта на теософското движение е да се развие това, за което се касае и върху което физическият план повече няма никакво влияние.
към текста >>
295.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Човекът не
живее
сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло.
Това е едната страна как ние разбираме живота. Има обаче и други.
Човекът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло.
Само в своето физическо и етерно тяло той е така отделен от другите. Астралното тяло, както вече казах, има нефиксирани граници, за да може междинната субстанция непрекъснато да приема потоци отвън и да се възобновява. Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема една друга гледна точка.
към текста >>
Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък
живее
вътре в колективното астрално тяло.
Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години. Ако човек наблюдава девствените астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване. Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил. Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността.
Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло.
към текста >>
Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен
живее
една астралност, която принадлежи на целия народ.
Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена.
Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ.
Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното. За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което
живее
на по-висшите полета от астралното.
Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ.
Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното.
За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
Така ние виждаме, че една национална мисия
живее
в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството. От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време.
към текста >>
Макар че народностната мисъл наистина
живее
във всеки отделен член на народа, отделният човек не се изчерпва с нея.
Макар че народностната мисъл наистина живее във всеки отделен член на народа, отделният човек не се изчерпва с нея.
Редом с нея, човекът изразява и собствената си личност. Нещо твърде забележително и специално ни се разкрива тук. Много по-лесно е за един човек да види своя път в мисловния свят на своя народ, в неговата деваканна мисия, отколкото да дойде до правилното равновесие между собствените си чувства и националните чувства. Това не е лесно, особено за онези, които са придобили по-високо образование и изисканост. Уравновесяването между чувствата на индивида и народа по-бърже се постига в по-ниските нива на еволюцията, тъй като на тези нива се развива една по-голяма принадленост между индивидуалното чувстване и националната чувствителност.
към текста >>
По-нисшите сили на тези личности действат в камалока като неприятели на онова, което
живее
в Русия, като неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си.
Един народ, който третира своите идеалисти по този начин, си създава лоши сили в камалока, които се обръщат срещу него. Русия си е създала такива лоши сили. Години наред там зле са третирани много благородни личности.
По-нисшите сили на тези личности действат в камалока като неприятели на онова, което живее в Русия, като неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си.
Такива мъченици, които напоследък са умрели, могат да бъдат видени да се бият на страната на японците срещу собствения си народ. Това е факт, който става разбираем за нас, когато погледнем в по-дълбоко действащите сили на душевния живот. Събитията на бъдещето ни стават ясни, когато погледнем към тях от тази страна.
към текста >>
Този народностен елемент
живее
в африканските народи.
Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности.
Този народностен елемент живее в африканските народи.
Начинът, по който тези два народа се врастват един в друг е характерен. Психическото влиза във взаимодействие с психическото, духовното с духовното. По този начин имаме една духовна национална мисъл на Изток и една психическа на Запад.
към текста >>
296.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Има само една наука, в която в картини
живее
онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите.
Каквото тези три принципа трябваше да дадат на човечеството в предисторически времена, протичаше към кандидата за посвещение чрез разкриването на мистерийните тайни. Там ние поглеждаме назад към онова време, когато религия, наука и изкуство не са били разделени, а са били обединени. Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство. Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство. Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука.
Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите.
Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно. Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи. Религия, изкуство и наука са били едно.
към текста >>
В мъртвия камък тогава не
живее
, но се изявява душевната същност на човека.
Затова когато са гледали назад към древната мъдрост, средновековните хора от 12-то столетие са си казвали, че мъдростта на изминалите времена се е запазила в мраморни паметници, докато съвременната мъдрост още почива в човешкото сърце. Тя се е проявявала чрез човека на изкуството и чрез труда на неговите ръце става произведение на изкуството. Каквото човекът на изкуството чувства, той отпечатва в безформената материя, издялва го от мъртвия камък.
В мъртвия камък тогава не живее, но се изявява душевната същност на човека.
Всичко в изкуството е посветено на тази мисия. Все едно дали скулпторът издялва мрамора, или художникът подрежда цветове, светлини и сенки; това винаги е овладяване на неживата неорганична природа. А също и държавникът дава структура на природата../*17/. Доколкото не става въпрос за това, което е растителна, животинска или човешка сила – винаги имате работа със собствения дух на човека.
към текста >>
Днес почти всеки
живее
само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план.
В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище. Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса. Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области.
Днес почти всеки живее само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план.
Това, разбира се, е и причината за ужасното недоволство, ширещо се навсякъде.
към текста >>
297.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
В истинския носител на това име
живее
индивидуалността на Кристиян Розенкройц.
/*8/ – Една от най-загадъчните и оспорвани личности на 18-то столетие. Неговата рождена дата и датата на неговата смърт, както и неговото истинско име не могат да бъдат установени със сигурност. Според една лекция, държана от Рудолф Щайнер в Нюшател на 27 септември 1911, името не се отнася само до една личност, а и до друго.
В истинския носител на това име живее индивидуалността на Кристиян Розенкройц.
Виж също лекция 5, държана на 4 ноември 1904г., която е включена в настоящия том и бележките към нея.
към текста >>
С други думи: Азът, като орган на съзнание,
живее
в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят.
Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин. Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата. В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени.
С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят.
По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство. Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще. Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник. Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без помощта на съществата, които стоят зад природата – дотогава, докато това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва".
към текста >>
298.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В Него
живее
най-възвишеното съзнание, най-дълбоката Мъдрост, както и най-божествената Любов.
В този смисъл, Христос е центърът на езотеричната еволюция на Запада. Определени модерни теолози преди всичко в Германия се опитват да представят Христос като обикновено, наивно човешко същество. Това е ужасяваща грешка.
В Него живее най-възвишеното съзнание, най-дълбоката Мъдрост, както и най-божествената Любов.
Без такова съзнание, как би могъл Той да бъде върховно проявление в живота на цялата ни планетарна еволюция? Какво Му е дало тази сила да се издигне така високо над Своето време? Откъде идват трансцедентните Му качества?
към текста >>
299.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той е паразитен, защото не се е научил като другите растения да
живее
направо върху минералната субстанция.
Има същества, чиито прогрес е спрян, същества, които остават на по-ниска степен на еволюция. Имелът, например, е знак за тази древна епоха. Той е остатък от паразитните растителни същества, живели някога на Земята като върху растение. Оттам са и неговите особени, окултни свойства, познати на Друидите, които говорят за него като за най-свещеното от всички растения. Имелът е останка от лунната епоха на Земята.
Той е паразитен, защото не се е научил като другите растения да живее направо върху минералната субстанция.
към текста >>
300.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Днешният човек
живее
само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще живее съзнателно в астралния свят.
към текста >>
В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще
живее
съзнателно в астралния свят.
Днешният човек живее само в своите сетива и интелект, който доразвива онова, което му казват сетивата.
В бъдеще интелектът на човека ще се пробуди до пълната светлина на съзнанието и той ще живее съзнателно в астралния свят.
към текста >>
301.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да
живее
в теб.”
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: “Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “Евангелието на св.
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да живее в теб.”
към текста >>
Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да
живее
без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. (Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото.
Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
към текста >>
302.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той се нуждае от силата, която придобива вземайки жизнената сила на всичко, което
живее
, с други думи, убивайки го.
Белият магьосник би предал на другите души духовния живот, който носи в себе си. Черният магьосник има желание да убива, да създава празнота около себе си в астралния свят, защото тази празнота му дава поле, в което могат да се развихрят егоистичните му желания.
Той се нуждае от силата, която придобива вземайки жизнената сила на всичко, което живее, с други думи, убивайки го.
към текста >>
303.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тогава човек може съзнателно да
живее
в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта.
За да се достигне третата степен на Девакана, мисълта трябва е освободена от нещата на физическия свят.
Тогава човек може съзнателно да живее в света на мисълта, напълно независимо от действителното съдържание на мисълта.
Ученикът трябва да изживее отделянето на чистия интелект от неговото съдържание. Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за “континентите” и “водите” nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия “въздух” или “атмосфера”. Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли.
към текста >>
304.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Такова съзнание може да
живее
във всяка форма на еволюция.
Нека се опитаме да си представим едно всеобхватно съзнание, съзнание на което са познати всички земни и планетарни опитности.
Такова съзнание може да живее във всяка форма на еволюция.
Но само с тази сила, то не би могло да се издигне отвъд точката на създаване на човека и на планетарната система. То би останало в сферата на онова, което може да бъде и е било изпитано от човека. Човешката интелигентност не може да отиде отвъд тази граница.
към текста >>
305.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По време на съня без сънища, неговото съзнание
живее
в деваканичния свят.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието.
По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят.
Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение “страда”, страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила.” Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да
живее
само с деваканично съзнание.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – “Представете си”, казваха те, “че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила.” Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>
306.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Окултистът от друга страна казва, че в нашата епоха човекът
живее
в минералния свят.
Небесните тела, видими днес, са тела, които са били минерализирани. Човешкото око може да вижда само предмети, които съдържат минерални елементи и отразяват светлината, с други думи предмети, които имат физическо тяло. Когато окултистът говори за минералното царство, той има предвид не просто камъните, а средата, в самия център на която се разгръща съзнанието на човека. Много учени разглеждат живите същества просто като машини и отхвърлят идеята на жизнената сила. Това мислене е в резултат на факта, че нашият организъм е неспособен истински да вижда живота.
Окултистът от друга страна казва, че в нашата епоха човекът живее в минералния свят.
към текста >>
Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново
живее
на Земята в тяхната кръв.
Животното-човек, както живееше то на Старата Луна, е по този начин предшественик на земния, физически човек; Духът в човека е потомъкът на Духовете на Огъня в лунния период. Съществата, които на Старата Луна бяха въплътени в огъня, на Земята се въплътиха във въздуха. А сега, останало ли е в човека нещо от действията на тези Духове на Огъня? На Старата Луна живите същества нямаха топла кръв. Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като последствие, живота на страстите?
Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната кръв.
А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
към текста >>
307.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
1. Минералният слой съдържа всички метали, които могат да бъдат открити във физическите тела на всичко, което
живее
на повърхността.
1. Минералният слой съдържа всички метали, които могат да бъдат открити във физическите тела на всичко, което живее на повърхността.
Тази кора е оформена като кожа около живото същество на Земята. Тя е дълбока едва няколко мили.
към текста >>
308.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Луцифер
живее
в нас оттогава, откакто и Йехова.
Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи.
Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
Луцифер
живее
в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер.
Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия.
Ето защо Змията в Книга Битие казва: “Очите ви ще се отворят”. Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>
Откакто дойде на Земята, Христос
живее
в дълбините на всяка човешка душа.
Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка.
Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.
към текста >>
Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни братства а именно, че всеки страда и
живее
за другите.
Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни братства а именно, че всеки страда и живее за другите.
В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: “Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”.
към текста >>
309.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Всичко, което
живее
във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение.
Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение.
Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло. Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества. В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си. Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята.
към текста >>
310.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Става въпрос, че това, което
живее
във висшия свят, не трябва да слезе при нас, а ние да се издигнем нагоре до него.
Човек може да познае такива по-висши индивидуалности, когато са инкарнирани в плът, само ако е станал способен за това. Ако Христос Исус днес би слязъл при нас и не се покаже такъв, какъвто хората си го представят, те не биха го познали. Това е, което антропософията иска, тя иска да развие и преобрази човека, да го направи способен да познава висшите светове. Но по отношение на днешното ни културно съзнание има една трудност.
Става въпрос, че това, което живее във висшия свят, не трябва да слезе при нас, а ние да се издигнем нагоре до него.
Ние трябва да станем способни да се изкачим нагоре до по-висшите светове. Когато умрем, единствено това ни дава възможност да достигнем висшите светове по достоен начин. Този, който има географската карта, картата, извлечена от живота, действително може да се ориентира в Мала Азия. Ако се е запознал тук с нещата, които го очакват там, той ще пристъпи в един познат свят и ще знае какво има там.
към текста >>
Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да
живее
без тяло.
При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест. Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат. Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ. То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно.
Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло.
За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко. Който не е направил нищо, за да издигне душата си нагоре, не е направил нищо да извиси душата си, усеща разликата между духовното и сетивното като разлика в тежестта, като оловна тежест, закачена за него. Действително е като разлика в тежестта. Духовното обуславя съвсем друг начин и вид на възприятие, отколкото сетивното, и въпросният човек очаква, че духовното следва да бъде също материално и конкретно, но там, в духовния свят, разбира, че астралното е от съвсем друг вид.
към текста >>
Колко често съм подчертавал, че човечеството не би могло да
живее
, ако не се развиваше благодарение на другите царства.
Физическият човек наистина е част от земния организъм, част от една цялост. А духовното и душевното са точно същото.
Колко често съм подчертавал, че човечеството не би могло да живее, ако не се развиваше благодарение на другите царства.
Също така високо развитият човек не може да се развива без нисшия. Нещо духовно не може да съществува, без тези, които са изостанали, както човекът не може да съществува, без животните да са изостанали, както животното не може без растението, а растението без минералите. Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва. Това е голямата истина. Ако погледнете в съдебна зала, виждате съдията да стои на съдийския стол и да се чувства по-нависоко от обвиняемия.
към текста >>
Ако в нас
живее
ядрото на духовната същност, тя ще ни води към братството.
Ако в нас живее ядрото на духовната същност, тя ще ни води към братството.
То е вече там, в по-висшите полета. На Земята е само отражението. Образът на това, което се намира във висшите полета, е братството върху нашата Земя. Когато на Земята не се грижим за братството между нас, ние се отричаме от това, което вече е в нас. Това е по-дълбокото значение на братската идея.
към текста >>
311.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тя не
живее
само живот, подобен на сегашния живот, както предишните неща.
Въпросът: Как живото е произлязло от мъртвото – е един от най-безсмислените въпроси, понеже първо е съществувало живото, а мъртвото се е отделило като вкаменелост, като втвърдяване. Така на цялата Земя някога е имало живот и животът, който е съществувал, когато още е нямало нищо мъртво, е бил първоначално жива материя. Това още се съдържа в плодната Земя.
Тя не живее само живот, подобен на сегашния живот, както предишните неща.
Тук, в плодната Земя, се съдържа най-първоначалният живот, какъвто се е намирал на повърхността на Земята, когато там не е съществувало нищо безжизнено. Така трябва да си представим петия пласт, плодната Земя.
към текста >>
Следователно човекът, както
живее
между нас, има не само своята индивидуалност, своята вътрешност, но според формата си той носи в себе си, в средата на тялото си също и други хора.
Когато проследите една такава съхранена човешка форма, виждате, че известно време тя остава в седмия пласт. Тогава в осмия пласт, раздробителя или създателя на числата, тя бива умножена. Поражда се наистина точно същото, каквото описах в разглеждането с примера за цветето. Телесната форма на даден човек изглежда като многократно раздробена (умножена). Тя отново се появява при изграждането на по-късния човек.
Следователно човекът, както живее между нас, има не само своята индивидуалност, своята вътрешност, но според формата си той носи в себе си, в средата на тялото си също и други хора.
И действително е възможно да се покаже влиянието, което раздробената (умножената) телесна форма на Плиний е имала върху мисленето на материалистическия естествоизпитател, който е поел раздробената форма в себе си.
към текста >>
312.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В 1-ви век след Христос в Рим
живее
Тацит, историк от несравнимо значение.
Индивидуалността, която първоначално имаше да оповести с несравнима самоотверженост великите послания, с които се свързва теософското движение, следва всяка година на този ден да се доближава още по-близко до нас. Между нас не са много хора, които имат представа какво означава и ще означава Елена Петровна Блаватска за света. Но какво значение има това?
В 1-ви век след Христос в Рим живее Тацит, историк от несравнимо значение.
За духовното движение, на което се изгражда цялата западна култура, едно столетие след неговото възникване той не е могъл да каже нищо друго за християните16, освен че далеч оттатък границите на Римското царство имало една незначителна секта, която била основана от някакъв си Исус от Назарет.
към текста >>
В такива хора едва ли може да
живее
някакво чувство за нейното действително значение.
Всъщност за този, който употреби две-три години, за да проникне в дълбокия смисъл на тези строфи, ще бъде безразлично дали те са написани преди хиляда години или са изложени през последната третина на 19-ти век от Елена Петровна Блаватска. Ако човек помисли, би трябвало дори да си каже, че чудото във втория случай би било още по-голямо. Още по-глупаво изглежда тогава възражението на критиците, което само показва, че не са разбрали нито една думичка. Тук имате нещо от големите пречки, които се изправят пред Елена Петровна Блаватска. Хората говорят, че е направила една или друга грешка.
В такива хора едва ли може да живее някакво чувство за нейното действително значение.
към текста >>
Но каквото тя донася на света, следва да
живее
в човечеството и да има бъдеще.
Когато човек помисли колко лесно могат да бъдат предизвикани страстите чрез сетивния свят и какви пропасти изживява този, който трябва да надникне в окултните светове така, както е необходимо, за да напише книга като «Тайната доктрина», не се интересува повече от баналностите, които са свързани с тази значима личност и нейното обкръжение. Дори самата тази личност почти се разбива в противодействието на света. Именно защото насреща ѝ застават толкова много неразбиране и фалшиви авторитети, имайки предвид възприемчивостта и чувствителността на нейните окултни сили, можем да разберем, че тя достига края на живота си като една, в известен смисъл, пречупена личност.
Но каквото тя донася на света, следва да живее в човечеството и да има бъдеще.
към текста >>
Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да
живее
и работи там, където трябва да работи.
Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че живият дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството.
Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи.
Защото единственото лично желание на основателката наистина е членовете на теософското движение да станат живо изразно средство за духа, който тя самоотвержено постави в служба на това движение и колкото членовете на този дух разбират самоотвержеността и колкото повече се научават да разбират, че съществува задължение към познанието, толкова повече ще осъществяват духа на Елена Петровна Блаватска. Човек чува хората винаги да казват: «Важното са любовта и състраданието». Разбира се, че любовта и състраданието са главното нещо, но само познанието може да оплоди любовта и състраданието. Съществува склонност към удобството и тя съвсем не се среща рядко също и сред тези, които вярват, че се стремят към духа. Да се казва «любов» може да се научи за една секунда.
към текста >>
313.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Искате ли да си изградите правилна представа за това, трябва да си изясните, че преди периодите, в които човекът може да бъде виждан външно, имаме още периода преди раждането, когато човекът
живее
в тялото на майката.
Искате ли да си изградите правилна представа за това, трябва да си изясните, че преди периодите, в които човекът може да бъде виждан външно, имаме още периода преди раждането, когато човекът живее в тялото на майката.
Трябва чисто физически да правите разлика между живота преди раждането и следващите периоди и да си изясните, че човекът не би могъл да живее, ако бъде роден преждевременно, ако пристъпи твърде рано във външния свят. Той не би могъл да живее във външния свят, понеже сетивните му органи, с които влиза в общение с външния свят, още не са достатъчно изградени.
към текста >>
Трябва чисто физически да правите разлика между живота преди раждането и следващите периоди и да си изясните, че човекът не би могъл да
живее
, ако бъде роден преждевременно, ако пристъпи твърде рано във външния свят.
Искате ли да си изградите правилна представа за това, трябва да си изясните, че преди периодите, в които човекът може да бъде виждан външно, имаме още периода преди раждането, когато човекът живее в тялото на майката.
Трябва чисто физически да правите разлика между живота преди раждането и следващите периоди и да си изясните, че човекът не би могъл да живее, ако бъде роден преждевременно, ако пристъпи твърде рано във външния свят.
Той не би могъл да живее във външния свят, понеже сетивните му органи, с които влиза в общение с външния свят, още не са достатъчно изградени.
към текста >>
Той не би могъл да
живее
във външния свят, понеже сетивните му органи, с които влиза в общение с външния свят, още не са достатъчно изградени.
Искате ли да си изградите правилна представа за това, трябва да си изясните, че преди периодите, в които човекът може да бъде виждан външно, имаме още периода преди раждането, когато човекът живее в тялото на майката. Трябва чисто физически да правите разлика между живота преди раждането и следващите периоди и да си изясните, че човекът не би могъл да живее, ако бъде роден преждевременно, ако пристъпи твърде рано във външния свят.
Той не би могъл да живее във външния свят, понеже сетивните му органи, с които влиза в общение с външния свят, още не са достатъчно изградени.
към текста >>
Докато човекът е обграден от майчиното тяло до раждането си, се изграждат органите – очи, уши и всичко, от което се нуждае, за да
живее
във физическия свят.
Докато човекът е обграден от майчиното тяло до раждането си, се изграждат органите – очи, уши и всичко, от което се нуждае, за да живее във физическия свят.
Преди достатъчно да са подготвени органите му в пазещата обвивка на едно друго физическо тяло, човекът не може да влезе в контакт с физическия свят. Раждането е времето, в което човекът е вече толкова зрял, че може да влезе в контакт с околния свят без запазваща го обвивка.
към текста >>
314.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но постепенно започват да разбират въпросните възгледи и научават, че човек има работа с реалната жизнена практика, която не витае в облаците, а
живее
в по-дълбоките пластове и донася сила, познание и истина.
Но пред хората има безкрайно много пречки, които ги спират да се доближат до духовната наука и да заживеят с нея. Трябва да се навлезе по-навътре в това, което сме свикнали да наричаме антропософия. Едва тогава в сърцето се събужда предчувствие, чувство, усещане, че тук имаме работа с действителен, реален висш свят. В началото всичко, което се представя на човека тук, се приема не само като нещо неразбираемо, а дори като малко фантастично и на хората им е трудно да преодолеят широко разпространения възглед, че съдържащото се в антропософията е мечтателство и фантазия, и да стигнат до убеждението, че в нашето духовно движение имат работа с нещо, което в най-дълбок смисъл лежи в основата на истинския свят. Много хора вярват, че тези, които говорят за такива неща, стоят далеч от практическия живот.
Но постепенно започват да разбират въпросните възгледи и научават, че човек има работа с реалната жизнена практика, която не витае в облаците, а живее в по-дълбоките пластове и донася сила, познание и истина.
Чрез това ставаме способни действително да изпълним големите задачи, които са поставени пред хората в света.
към текста >>
Един от нашите теософи, който силно се интересува от духовната наука и е възприел определен теософски начин на живот,
живее
заедно с друг, който също се чувства привлечен от духовната наука, но още не може да се отърси от удоволствието да яде печено прасе, твърде много го обича.
Един от нашите теософи, който силно се интересува от духовната наука и е възприел определен теософски начин на живот, живее заедно с друг, който също се чувства привлечен от духовната наука, но още не може да се отърси от удоволствието да яде печено прасе, твърде много го обича.
Когато го яде, получава угризения на съвестта, че още не може да се откаже от това удоволствие. Тогава си мисли, че на другия му е добре, понеже печеното прасе не му е вкусно. Нуждите на другия са се променили. Така може да се стигне толкова далеч, че тези, които не търсят повече обикновените удоволствия, да бъдат приемани като пример за доброто.
към текста >>
Днес тя е обхванала и многобройни образовани и научни кръгове и се проявява в това, че се
живее
сред известни положителни и отрицателни внушения.
Когато психолог-материалист говори за такива явления, които обхващат цели обществени кръгове, той показва публичното внушение, което произлиза и се разпространява от отделни кръгове – някога от манастирите. Поражда се един вид типична за епохата болест. Когато хората узнаят нещо подобно, не са склонни да попитат: Как да разбирам това? Те изцяло се намират под влияние на внушението. Такъв познавач на душата говори съвсем сериозно за това, но не забелязва, че ако един свободен човек може да се задълбочи в себе си, ще види епидемичната народна болест и може ясно да се разграничи от нея.
Днес тя е обхванала и многобройни образовани и научни кръгове и се проявява в това, че се живее сред известни положителни и отрицателни внушения.
Противопоставите ли на такъв човек духовнонаучни истини, те му действат като негативно внушение. Той не може да ги разбере, те са нещо, което той не може да понася. Многобройните материалистически предразсъдъци, разпространени днес, въздействат като позитивни внушения. Какво е това, което имате в медицинския, теоложкия и правния факултет? Внушения, които въздействат върху определени кръгове и кулминират така, че могат да се означат като вид болест със същото право, отнасящо се за споменатата масова болест.
към текста >>
Тук имате степента на зависимост, в която
живее
този, който стои под въздействието на такива внушения.
Въпросният се мисли за невероятно умен, но се намира под влиянието на материалистическото внушение, което действа върху него точно така, както е действала върху широките маси общата хистерия през 16-ти век. Помислете само колко много такива внушения съществуват около човека и действат върху него. Тези внушения са безкрайно много. Когато се появят в голямо количество, могат да се сумират в една картина, която би показвала именно болестната картина на днешната научност, както широко се говори за Dementia praecox26.
Тук имате степента на зависимост, в която живее този, който стои под въздействието на такива внушения.
В сравнение със Средновековието се е променило много малко. Колко, може да прецени само теософът. В Средновековието, когато от човека се е проявявало нещо различно от това, което е самият той, се е говорило за обсебеност. Днес хората се смеят относно обсебеността и я разглеждат като вид заболяване. Тази форма на обсебеност, която се е появявала в Средновековието, напоследък е отслабнала.
към текста >>
Като такава той
живее
в един цялостен свят.
Те се отнасят към реални същности също така, както тази ръка тук. Както тази ръка хвърля сянка върху стената, така висшите същества хвърлят своите сенки в този свят. И тези сенки са вашите мисли. Човекът, както стои пред нас, е всъщност сцената на процеси, разиграващи се извън физическото. Като физическо същество той първоначално е отделена, завършена същност.
Като такава той живее в един цялостен свят.
За да разберем човека като физическо същество, трябва да останем във физическия свят. Искате ли например да изследвате и разберете кръвта като физическа субстанция, трябва да останете във физическия свят. Но искате ли да разберете какво представляват чувствата, усещанията и страстите, трябва или да произнасяте само фрази, или да ги отнесете към същества, които се намират зад физическия свят, към свят, който се отнася към тях, както светът на багрите, към света на осезанието. По подобен начин трябва да се опитате да разберете и света на мислите.
към текста >>
Докато човекът
живее
само с обикновените си усещания и чувства, астралната същност го влече като с примка, той е винаги обсебен от нея.
Виждате как човекът участва в по-висшите светове, как астралното тяло прониква в тези светове и как деваханическият свят хвърля един вид сенки в този свят. Ако човекът не знае нищо за тези по-висши светове, им е подчинен като роб, безсилен е пред този, който го дърпа за конците. Както физическата личност се освобождава само чрез това, че разгръща собствената си воля и може да се опълчи свободно на другия, така астралната същност на човека може да стане свободна, когато опознае своята взаимовръзка с целия астрален свят.
Докато човекът живее само с обикновените си усещания и чувства, астралната същност го влече като с примка, той е винаги обсебен от нея.
Свободен ще стане, когато я опознае. Както опознаваме физическия свят около нас, така трябва да застанем срещу тези същества с духовно око срещу духовно око, или да знаем с кого си имаме работа. Същото е и с човешките мисли. Това води до действителната свобода, до прозиране на заобикалящата ни действителност. За да я опознаем правилно, трябва да погледнем стоящото зад физическия свят.
към текста >>
Злато, сребро, мед, всичко което
живее
там, е тяло на нещо духовно.
Възможно е да се появи въпросът: Може ли тези неща също така да се изследват с духовните им причини, както физически се изследва действието на радия? Да, възможно е. Не се учудвайте прекалено на това, което духовнонаучното изследване ни дава като отговор, защо вътре в социалистическото движение има такава група. Това е въздействието на оловото върху човешката душа. Каквото се намира в нашата околност, най-малкото и най-голямото представлява тяло на нещо духовно.
Злато, сребро, мед, всичко което живее там, е тяло на нещо духовно.
Също и оловото е външното тяло на определена духовност. И който работи с олово, не го прави само в химически смисъл, а има работа и с тази духовност. Оловото засяга не само белите дробове, но има и съвсем особено въздействие върху останалия човек. Тук имате произхода за особената нагласа сред този бранш.
към текста >>
315.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не се желае този живот да се
живее
толкова често и се стига до твърдението, че е учение, което води до бездействие, до резигнация насреща на сляпата съдба.
От противниците на науката за духа се отправят най-бурни възражения срещу закона за кармата и прераждането, като се започне с думите: Достатъчен ми е един земен живот.
Не се желае този живот да се живее толкова често и се стига до твърдението, че е учение, което води до бездействие, до резигнация насреща на сляпата съдба.
Ще разгледаме съвсем точно такива възражения и ако искаме да проследим историята на кармата, при всяко от тях ще видим какво може да му противопоставим. За това трябва да си припомним – макар че вече често сме го слушали – какво представлява човекът в по-дълбок смисъл.
към текста >>
Но ако принципът така навлезе в него, че той не може да
живее
по друг начин, тогава се отпечатва в етерното тяло.
Ако човекът успее да промени някой навик, черта на характера си, например да преодолее безгрижието си и да стане съпричастен човек, това ще се види в етерното тяло, а не само в астралното тяло. Ако човек учи много и възприема така, че това постепенно стане част от душевността му, като не само знае, а в дълбок смисъл притежава наученото като своя душевна собственост, той променя конфигурацията на етерното си тяло. Ако някой приеме някакъв морален принцип и винаги си казва: Принципът съществува, затова го следвам, той променя нещо само в астралното тяло.
Но ако принципът така навлезе в него, че той не може да живее по друг начин, тогава се отпечатва в етерното тяло.
Преминаването от астралното в етерното тяло става бавно и постепенно в хода на живота.
към текста >>
Ако човек
живее
в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло, – това се дължи също на лично извършени дела в предишен живот.
Нека първо да разграничим всичко, което човекът извършва като свои собствени индивидуални дела, произлизащи изцяло и напълно от неговата личност, а не тези, които изпълнява поради своята народност, семейна общност и професия. Двама министерски съветници могат да направят едно и също нещо, понеже са съветници, това го оставяме настрана. Но те могат да извършат и нещо съвсем различно, понеже са различни хора. Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот. Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба, това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот.
Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло, – това се дължи също на лично извършени дела в предишен живот.
Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху темперамента и характера. Съдбата на човека е обусловена от личните му действия в предишен живот. Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела.
към текста >>
Да се
живее
с кармическия закон, означава да се влее жизнена смелост и надежда в душата.
Да се живее с кармическия закон, означава да се влее жизнена смелост и надежда в душата.
към текста >>
Ако в смисъла на кармическия закон се
живее
разумно, в бъдеще ще се породят здрави раси и пълноценни водачи на бъдещите народи.
Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че подготвя в астралното си тяло бъдещата конфигурация на етерното тяло в смисъла на кармическия закон, и като по-нататъшно следствие също и бъдещото изграждане на физическото си тяло. Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка. Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите. Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, те същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности. Които ще живеят в бъдещето, са преродените хора от настоящето.
Ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно, в бъдеще ще се породят здрави раси и пълноценни водачи на бъдещите народи.
Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм.
към текста >>
316.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както зад червеното в астралното тяло
живее
някакво силно желание, така зад червеното на едно цвете стои силно желание «самò за себе си».
Както зад червеното в астралното тяло живее някакво силно желание, така зад червеното на едно цвете стои силно желание «самò за себе си».
Витаещо в цветето желание се представя в червения цвят на цветето. Каквото прави зрението, ако прехвърли границата, не е нищо друго освен когато обърнете една дреха наопаки. Докато в аурата се отпечатва астралната природа на човека, зад целия цветен и светлинен свят, зад света на зрението живее външната астрална природа. Никога нямаше да има багри в света, ако нещата не биха били изцяло и напълно проникнати от астрални същества. Каквото в света се проявява като багри, произлиза от астралните същества, които външно се афишират чрез цветовете.
към текста >>
Докато в аурата се отпечатва астралната природа на човека, зад целия цветен и светлинен свят, зад света на зрението
живее
външната астрална природа.
Както зад червеното в астралното тяло живее някакво силно желание, така зад червеното на едно цвете стои силно желание «самò за себе си». Витаещо в цветето желание се представя в червения цвят на цветето. Каквото прави зрението, ако прехвърли границата, не е нищо друго освен когато обърнете една дреха наопаки.
Докато в аурата се отпечатва астралната природа на човека, зад целия цветен и светлинен свят, зад света на зрението живее външната астрална природа.
Никога нямаше да има багри в света, ако нещата не биха били изцяло и напълно проникнати от астрални същества. Каквото в света се проявява като багри, произлиза от астралните същества, които външно се афишират чрез цветовете. Чрез обръщането на вътрешното навън, същността слиза от по-висш план на по-нисш план. Това можете да постигнете чрез медитация. Ако имате зелена повърхност, лист от растение и излезете извън себе си, за да го погледнете от другата страна, бихте видели астралната същност, която се намира зад зеления цвят, и се проявява чрез зеления цвят.
към текста >>
В сянката ви, която пада напред,
живее
едно астрално същество.
Когато това става, в този светлинен лъч се съдържа външната физическа светлина и същевременно живеещите в светлинния лъч астрални същества. Представете си, че задържите светлинния лъч. Представете си, че Слънцето огрява гърба ви. Когато направите това, вие задържате физическата светлина, но не задържате астралните същества. Астралното същество е тогава пред вас, във вашата сянка.
В сянката ви, която пада напред, живее едно астрално същество.
И това астрално същество живеещо в сянката, не е нищо друго освен отражение – отражение на какво? То е отражение на тялото и каквото живее в него, се формира според душата. Това е един от методите постепенно да видите собствената си душа.
към текста >>
То е отражение на тялото и каквото
живее
в него, се формира според душата.
Представете си, че Слънцето огрява гърба ви. Когато направите това, вие задържате физическата светлина, но не задържате астралните същества. Астралното същество е тогава пред вас, във вашата сянка. В сянката ви, която пада напред, живее едно астрално същество. И това астрално същество живеещо в сянката, не е нищо друго освен отражение – отражение на какво?
То е отражение на тялото и каквото живее в него, се формира според душата.
Това е един от методите постепенно да видите собствената си душа.
към текста >>
Оттам примитивни народи не без право казват, че душата
живее
в сянката.
Оттам примитивни народи не без право казват, че душата живее в сянката.
В многобройни легенди можете да намерите, че душата продължава да живее в сянката. За астралното виждане душата става видима първо според формата си в сянката.
към текста >>
В многобройни легенди можете да намерите, че душата продължава да
живее
в сянката.
Оттам примитивни народи не без право казват, че душата живее в сянката.
В многобройни легенди можете да намерите, че душата продължава да живее в сянката.
За астралното виждане душата става видима първо според формата си в сянката.
към текста >>
317.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Едва на човека се разрешава да
живее
без ритъм, за да може да действа свободно.
Те живеят егоистично по инерция. Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица. Но кой го прави в обикновения живот? Въпреки това до по-висше развитие се стига само когато в живота се внесе ритъм, повторение. В хода на планетите около Слънцето, в годишния цъфтеж и прецъфтяване на растенията, животинското царство, сексуалния живот на животните всичко е подредено ритмически.
Едва на човека се разрешава да живее без ритъм, за да може да действа свободно.
Но той трябва самоволно да внесе ритъм в хаоса.
към текста >>
318.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако човекът
живее
в този смисъл, той се издига до имагинативното познание.
Между различните указания, които окултният учител дава на ученика, на второ място беше спомената имагинацията. Тя се състои в това, че човекът не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение. В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция.
Ако човекът живее в този смисъл, той се издига до имагинативното познание.
Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове. Но вече беше казано, че ученикът трябва строго да следва окултния учител, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно. А окултният учител може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно коригира заблудите. Но в астралния свят е различно.
към текста >>
Което
живее
в духовната наука, трябва по-късно да се отпечата във външните форми.
Когато по-късно духовният живот се прояви във външните форми, тогава ще имаме един стил, който ще изразява този духовен живот.
Което живее в духовната наука, трябва по-късно да се отпечата във външните форми.
Така мисията на духовната наука трябва да я разглеждаме като културна мисия.
към текста >>
319.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Своеобразен е животът, който той
живее
там.
Това състояние се нарича камалока, което буквално означава място на страстите. Но не се има предвид някакво място, което е отвъд физическия свят. Астралният свят се намира вътре в нашия физически свят. Световете се различават само по това, че един свят се възприема от даден вид сетивни органи, а друг – чрез други такива. Човекът заживява в астралния свят и е обкръжен от астралното си тяло.
Своеобразен е животът, който той живее там.
Най-добре ще ни стане ясно, ако си представим как човекът е живял дотогава. Да предположим, че един обикновен човек от днешното време има някакво любимо ястие, той изпитва удоволствие, когато го получава. Удоволствието от ястието не е обаче във физическото тяло. То само приема ястието, това са физически процеси. Физическите процеси могат да са и химически процеси.
към текста >>
Понеже човекът сега още не може да
живее
на полето будхи, не може сам да направи и описаното по-горе.
По времето на камалока човек изживява това в самия себе си. Каквото тогава се взима като болка, изживяна от другия, става сила, която се записва на полето будхи. Разгръщането на тази сила се подготвя чрез това, че тя се внася в полето будхи. Човека бива воден до всичко записано в полето будхи. Чрез изживяванията в камалока той се свързва на полето будхи с последиците на делата си.
Понеже човекът сега още не може да живее на полето будхи, не може сам да направи и описаното по-горе.
Той трябва да има водач. Това са липиките75, боговете на съдбата. Те въвеждат човека в неговата съдба, понеже той още не може сам да я обхване.
към текста >>
320.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава само Слънцето на духа
живее
в него и с блясъка си скрива мрака на материята.
Който наистина е посветен, се научава действително да вижда Слънцето в среднощието, понеже материалното е угасено в него.
Тогава само Слънцето на духа живее в него и с блясъка си скрива мрака на материята.
към текста >>
Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и
живее
във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие.
Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие.
Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака. За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя. Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.
към текста >>
Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола, като символ на победата на живота над смъртта, и тамян, като символ на мировия етер, в който
живее
духът.
Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус. С празника на рождението му се свързва легендата за тримата мъдреци, тримата царе от Ориента.
Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола, като символ на победата на живота над смъртта, и тамян, като символ на мировия етер, в който живее духът.
към текста >>
В германските саги, в сагата за Нифелхайм, Небелхайм,85 все още
живее
споменът за Атлантида.
Отгоре е знакът Тао, знак, напомнящ ни за означението на Бог от нашите древни предци. Преди Европа, Азия и Африка да станат културни страни, тези древни предци са живели в Атлантида, потънала при Потопа.
В германските саги, в сагата за Нифелхайм, Небелхайм,85 все още живее споменът за Атлантида.
Тя не е била обгърната от чист въздух. Грамадни, мощни маси мъгла са обвивали страната, подобно на днес, когато човек се изкачва във високите планини и минава през облаци и маси от мъгла. Слънцето и Луната не били така ясни, както са днес на небето, а около тях се разгръщали обръчи, прилични на дъждовна дъга, свещената Ирис. Някога човекът много повече разбирал езика на природата. За древния атлантец е било разбираемо това, което днес говори на човека от плискането на вълните, повея на вятъра, шумоленото на листата, тътнещите гръмотевици, но той не го разбира.
към текста >>
В този звук
живее
истинската същност, пронизваща цялата природа.
Сред всички тези говорещи облаци, вода, листа и вятър към атлантеца кънтял звукът Тао – това съм аз.
В този звук живее истинската същност, пронизваща цялата природа.
Атлантида я е възприемала. По-късно Тао се изразява с буквата Т. Върху нея стои един кръг, знакът на всеобхващащата божествена природа на Бог-Отец.
към текста >>
321.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той
живее
в нея.
Който медитира дори по най-простия начин, върху дадена от духовните водачи на човечеството мантра, който медитира и следователно задържи за известно време в съзнанието си някоя мантра, някое от значимите мисловни съдържания – знаете, че не може да се вземе всеки текст, а трябва да е такъв, който се дава от Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията, – който медитира и остави в сърцето му да живеят тези мантри, изживява сливане с висшата духовност, пронизва го висша сила.
Той живее в нея.
Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа сили. От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране. За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия. Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог. На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя бог, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове.
към текста >>
НАГОРЕ