Търсене в текстове за 'възпомена'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 48 резултата от 32 текста с части от думите : 'възпомена'.

1. Съдържание GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
към текста >>

2. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ
ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ
към текста >>

3. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Това, което Парацелс и Яков бяха запазили още от този начин на изследване, изглежда само като възпоменания от миналото.
Поредицата от личности, които са описани тук, не са искали да пренесат някогашния начин на изследване в бъдещето. Този начин не отговаря вече на познавателните сили, които се развиват в европейското човечество начиная от 13-ия и 14-ия векове насам. Това, което Парацелс и Яков бяха запазили още от този начин на изследване, изглежда само като възпоменания от миналото. За мислещите хора от всичко това остава по същество само душевното настроение. И за това настроение те търсят един импулс и стремежите на самата душа, докато по-рано то възникваше в душата, когато тя наблюдаваше природата. Някои от съвременните хора, който има днес склонност към мистиката, не ще търси мистичните изживявания и не ще иска да ги за пали чрез това, което съвременното изследване на природата казва, а чрез това, което се съдържа в писанията на спомената епоха. Но чрез това той става чужд за това, което най-много занимава съвременните хора.
към текста >>

4. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

В създаването на произведението на изкуството Шелинг вижда едно творение на света; в мислителното съзерцание на нещата едно възпоменание на творението на света в голям размер.
В създаването на произведението на изкуството Шелинг вижда едно творение на света; в мислителното съзерцание на нещата едно възпоменание на творението на света в голям размер. В разглеждането на света в нашия дух възникват самите идеи, които лежат на основата на нещата и са ги произвели. От света човекът оставя настрана всичко, което сетивата казват за него, и запазва само онова, което чистото мислене доставя. В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата. Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие. Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата.
към текста >>

5. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Всичко, което днес е обект на вярата, в миналото е било обект на познанието и се явява вече само под формата на възпоменания поддържани от преданието.
По този начин в съвременната епоха ние видяхме наред с познанията, които се ограничават в достъпните за наблюдението и опита факти, да се установяват и преданията, които водят своето съществуване от един достоверен религиозен на миналото; те се предават през историята, обаче в тях ние можем само да вярваме, защото сме напуснали пътя, който позволява да добием познание за тях. Всичко, което днес е обект на вярата, в миналото е било обект на познанието и се явява вече само под формата на възпоменания поддържани от преданието. Живото виждане на истинския Аз чрез точното ясновидство, който Аз не се прекъсва чрез съня, но който съществува в глъбините както през време на съня, така и през време на будността е днес изгубено и поради това познанието не може да се простре до истинската религиозна опитност то е заменено чрез вярата.
към текста >>

6. 40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота GA_26 Мистерията на Михаил

Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена Любов е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент.
Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена Любов е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент. Христос действува в пълна свобода в изчислимото; така той обезвредява това, което желае само изчисляемото, ариманическото.
към текста >>

7. 42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания? GA_26 Мистерията на Михаил

Обаче това вътрешно земно съществуване не би могло да се развие, ако в човек не би съществувало още на лице като космическо възпоменание това, което виждаме, когато на сочим поглед назад в миналото в първия стадий на неговото превръщане в земен човек, когато не е бил още откъснат от божествено-духовните Същества.
Обаче това вътрешно земно съществуване не би могло да се развие, ако в човек не би съществувало още на лице като космическо възпоменание това, което виждаме, когато на сочим поглед назад в миналото в първия стадий на неговото превръщане в земен човек, когато не е бил още откъснат от божествено-духовните Същества.
към текста >>

Не само човекът възпоменава чрез празнуване на Коледа слизането на Христа, но също и Космосът.
Както в отделния човек това, което е изживяно индивидуално, е свързано с космически я спомен, така и ежегодната Свещена Нощ /Коледа/ може да бъде правилно почувствувана от човешката душа, когато небесно-космическото Христово Събитие се схваща не само като човешки, а като космически спомен. Не само човекът възпоменава чрез празнуване на Коледа слизането на Христа, но също и Космосът.
към текста >>

8. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ние видяхме как крачка след крачка с прогресивни културни цикли, човечеството израсло от тези древни възпоменания, и как все повече и повече изчезвала способността за изживяване на нещо извън физическото тяло.
Всъщност, това дохристиянско посвещение било един вид извикване на това, което за хората на древните времена е било нещо естествено и са го изживявали като естествено състояние на съзнанието. Но хората все повече израствали над това спомняне за древните времена. Ние видяхме как крачка след крачка с прогресивни културни цикли, човечеството израсло от тези древни възпоменания, и как все повече и повече изчезвала способността за изживяване на нещо извън физическото тяло.
към текста >>

9. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците.
Все пак ние можем да открием нещо общо в това, което хората все още са съхранили в това следатлантско време: това е ехото на тези много надалече прострели се сили на паметта, едва ли това е имало място в атлантско време. Тогава паметта е била развита по съвсем различен начин от днешната. Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост. Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците. Култът към предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия. В известен смисъл паметта се съхранила жива. Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа.
към текста >>

10. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай.
Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата. Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях. Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер. Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал. Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух. Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически сетива. Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят. В контраст с Авраам обаче, за когото духът на Бога можеше да бъде намерен само в света на сетивата, сега вече ние ще израстем отвъд света на сетивата към духовния свят.
към текста >>

11. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание.
Знаете, че в Библията според думите, които вчера се опитах да обрисувам образно пред вашите души, че според тези думи съществува един комплекс, който възниква от размисъла на Боговете, от тяхното творческо мислене. Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание. Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята. Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена". Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху".
към текста >>

12. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание.
Значи първо в Земното състояние, в твърдите състояние се повтаря растителното царство. Това е описано по чудесен начин в Библията. Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото състояние. Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество. Това ни се описва по един чудесен, нагледен начин, като ни се казва, че от земята израстват растенията, след като Елохимите отделиха земния, твърдия елемент от водния, от течния елемент. Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание. В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на старото Слънце съществуваше в газообразно състояние, а сега се появи в твърдото състояние като растения. Всичко се повтаря в една друга форма. То все още се намира в такова състояние, при което не е в индивидуална форма, както на днешната Земя. Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на старото Слънчево състояние, те не съществуваха е през време на старото Лунно състояние, нито пък сега в Земното състояние, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент. Това, което съществуваше тогава, бяха груповите души на растенията, което днес наричаме видовете на растенията, което за ясновидското съзнание не е нещо отвлечено, а нещо съществуващо действително в духовната област.
към текста >>

13. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Ако не се отдадем на илюзии, а просто се изправим пред истината, тогава вероятно не можем да не си признаем: Всички тези приготовления и чествания на Коледния празник, които виждаме в наше време, пасват много малко от една страна с всички други събития на съвременната цивилизция около нас; и от друга страна те подхождат също толкова малко на онова, което би трябвало да живее в дълбините на човешкото сърце като възпоменателна мисъл за най-великия импулс, който човечеството е получило в хода на своята еволюция.
Ако не се отдадем на илюзии, а просто се изправим пред истината, тогава вероятно не можем да не си признаем: Всички тези приготовления и чествания на Коледния празник, които виждаме в наше време, пасват много малко от една страна с всички други събития на съвременната цивилизция около нас; и от друга страна те подхождат също толкова малко на онова, което би трябвало да живее в дълбините на човешкото сърце като възпоменателна мисъл за най-великия импулс, който човечеството е получило в хода на своята еволюция.
към текста >>

14. Лекция трета GA_126 Окултна история

И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел.
И затова в такива мистерии душата е трябвало да преживее всичко, което душата на човека въобще е могла да преживее като страх и боязън, уплаха и ужас, за да отвикне от чувствата на боязън и страх, уплаха и ужас. Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят. По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието.
към текста >>

15. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза.
Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера. Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития.
към текста >>

Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела.
Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера. Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития. Докато на Земята ние сме едновременно с нещата, които се явяват пред нашите очи, това, което виждаме в звездното небе, понеже не представлява едно състояние, което отговаря на живото настояще, то е една истинска майя, една истинска илюзия, то представлява нещо, което е имало своето пълно значение в миналото и е останало като остатък.
към текста >>

Когато наблюдаваме нашата земна луна, тогава ясновидското съзнание, което се е абстрахирало от всичко друго и наблюдава само Луната, има особеното впечатление, че външната физическа Луна изчезва и на нейно място се явява това, което прави едно впечатление, каквото имаме по отношение на един възпоменателен образ.
Искаме да разгледаме нещата още по-точно като се опитаме да разгледаме един конкретен пример. Когато наблюдаваме нашата земна луна, тогава ясновидското съзнание, което се е абстрахирало от всичко друго и наблюдава само Луната, има особеното впечатление, че външната физическа Луна изчезва и на нейно място се явява това, което прави едно впечатление, каквото имаме по отношение на един възпоменателен образ. Ние имаме впечатлението, че това, което иначе се явява на физическите очи което естествено съществува физически, обаче всичко физическо е именно майя, всъщност ни разказва за впечатлението от едно минало, както и възпоменателната представа ни разказва за едно минало. И когато оставим да действува върху нас това, което започва сега да ни разказва за едно минало, тогава впечатлението ни казва: ако това, което всъщност се явява пред нашия окултен поглед, както то се явява тук, би действувало, ако то не би било парализирано чрез други неща в неговия начин на действие, тогава чрез съседството на това, което възприемаме като Луна, нашата Земя въобще не би съществувала в нейната настояща форма. Луната ни разказва нещо за окултното съзнание, което не би трябвало да стане както то се представя, ако нашият земен живот въобще би трябвало да бъде възможен. Ако онова, което ни се представя тук, не би било парализирано бих могъл да кажа чрез други неща, тогава чрез това, което самата планета ни разказва по отношение на Луната, човекът например не би бил никак възможен в неговия настоящ живот. Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния свят не биха били особено възпрепятствува ни.
към текста >>

Ние имаме впечатлението, че това, което иначе се явява на физическите очи което естествено съществува физически, обаче всичко физическо е именно майя, всъщност ни разказва за впечатлението от едно минало, както и възпоменателната представа ни разказва за едно минало.
Искаме да разгледаме нещата още по-точно като се опитаме да разгледаме един конкретен пример. Когато наблюдаваме нашата земна луна, тогава ясновидското съзнание, което се е абстрахирало от всичко друго и наблюдава само Луната, има особеното впечатление, че външната физическа Луна изчезва и на нейно място се явява това, което прави едно впечатление, каквото имаме по отношение на един възпоменателен образ. Ние имаме впечатлението, че това, което иначе се явява на физическите очи което естествено съществува физически, обаче всичко физическо е именно майя, всъщност ни разказва за впечатлението от едно минало, както и възпоменателната представа ни разказва за едно минало. И когато оставим да действува върху нас това, което започва сега да ни разказва за едно минало, тогава впечатлението ни казва: ако това, което всъщност се явява пред нашия окултен поглед, както то се явява тук, би действувало, ако то не би било парализирано чрез други неща в неговия начин на действие, тогава чрез съседството на това, което възприемаме като Луна, нашата Земя въобще не би съществувала в нейната настояща форма. Луната ни разказва нещо за окултното съзнание, което не би трябвало да стане както то се представя, ако нашият земен живот въобще би трябвало да бъде възможен. Ако онова, което ни се представя тук, не би било парализирано бих могъл да кажа чрез други неща, тогава чрез това, което самата планета ни разказва по отношение на Луната, човекът например не би бил никак възможен в неговия настоящ живот. Напротив настоящият животински живот на Земята, също растителният живот и действието сред минералния свят не биха били особено възпрепятствува ни. Обаче определени същества от животинското и растителното царство биха имали други форми това ние познаваме непосредствено чрез силите, които действуват върху нас с пълна сила от Луната надолу, обаче по същество животинският и растителен живот биха били възможни върху нашата Земя, не обаче и човешкият живот.
към текста >>

Във всеки случай ние получаваме едно пълно изяснение на цялото състояние на нещата едвам тогава, когато от ясновидското състояние, което сме развили, за да стигнем до един възпоменателен образ на нашата планетна система, преминем отново в обикновеното състояние на съзнанието и се опитаме да си изясним, в какво се състои разликата.
Сега аз Ви описах, какво трябва да направи ясновидецът, за да стигне, както се казва, в Акашовата Летопис до едно предишно състояние на нашата планетна система, защото благодарение на това, че сме фиксирали ясновиждащия поглед навън върху Луната, ние сме установили едно предишно състояние на нашата планетна система. И когато се опитваме сега да опишем това състояние, ние можем да кажем, какво е било положението с нашата планетна система, преди да е съществувала нашата днешна Земя. И понеже трябва да постъпим по този начин, че чрез това да се запознаем със състоянието преди раждането на нашата настояща Земя, че сме фиксирали това, което е било запазено като спомен в Луната, затова е било прието предидущата форма на нашето настоящо Земно състояние да се нарича Лунно състояние. Във всеки случай ние получаваме едно пълно изяснение на цялото състояние на нещата едвам тогава, когато от ясновидското състояние, което сме развили, за да стигнем до един възпоменателен образ на нашата планетна система, преминем отново в обикновеното състояние на съзнанието и се опитаме да си изясним, в какво се състои разликата. Тогава разликата се състои в това, че трябва да се опитаме да доведем в съзвучие по някакъв начин двете впечатления; И довеждане в съзвучие е възможно само тогава и чрез това, че първо въобще се абстрахираме от Луната; защото обикновеният външен поглед на нормалното съзнание не ни казва много нещо върху Луната. Вие знаете наистина, че официалната астрономия се старае да узнае не що върху Луната, обаче общо взето външното наблюдение не ни казва много нещо върху този въпрос. Напротив за сравнение трябва да вземем определено ясновидско наблюдение на нашата собствена Земя, каквато тя е днес като небесно тяло, по която ние самите ходим. Когато изключим всичко физическо, което се явява на очите ни в различните царства на природата, и наблюдаваме Земята по ясновидски начин, тогава ни се показва, че тази Земя, която като физическа планета се намира под нас и около нас, се разкрива като едно по-нататъшно развитие на състоянието на това, което е съществувало като Луна. И когато след това сравним двете впечатления, тогава можем да кажем и да се запитаме: как от едното състояние е възникнало другото?
към текста >>

Когато извърши една такава работа, той отново получава впечатлението: с това, което е добил чрез сравнението на тези впечатления, той отново има нещо като една възпоменателна представа на планетната система пред себе си.
Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други. Тогава получавате едно впечатление, при което постоянно едното осветлява другото. При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното действие на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи. Така трябва да постъпи ясновидецът, когато е успял да получи впечатленията чрез ясновиждащия поглед да речем от Марс , от Меркурий, от Венера, от Юпитер и т.н. И сега той не трябва да разглежда тези отделни впечатления като такива, а трябва да ги сравни едни с други, да ги остави да действуват едни върху други, да ги доведе в отношение едни с други. Когато извърши една такава работа, той отново получава впечатлението: с това, което е добил чрез сравнението на тези впечатления, той отново има нещо като една възпоменателна представа на планетната система пред себе си. Това отново не е никакво състояние, което е възможно в настоящето, а едно състояние, което трябва да е било възможно в миналото; защото то се изразява като нещо, което по същия начин, както преди това описах за лунното състояние, е причина за онова, което сега съществува в планетната система. Само че това впечатление, което се получава по този начин, има действително обширни особености, обширни качества. Това, което трябва да разказвам бих могъл да кажа с привидно твърде сухи понятия и пред стави, представлява в същност най-възвишени впечатления, които въобще човек може да има. И ако трябва да кажем, в какво се състои характерното на това впечатление, отново можем да изберем само едно сравнение. Трябва да призная, че не бих могъл да Ви приведа добре нещо друго освен това, което сега ще приведа, когато искам да опиша впечатлението, което се получава по описания начин.
към текста >>

Когато отново сравним онова, което получаваме тук чрез окултното възприятие на кокетния живот, с представата сега се касае да си съставим определена представа, защото възпоменателната представа, която получаваме тук, не може да се сравни с нещо настоящо... ние получаваме непосредствено впечатлението по-нататък не можем да отидем -, впечатлението: че сме възприели нещо за едно състояние съществуващо преди Слънчевото състояние, което поради определени причини е наречено сатурново състояние.
Когато отново сравним онова, което получаваме тук чрез окултното възприятие на кокетния живот, с представата сега се касае да си съставим определена представа, защото възпоменателната представа, която получаваме тук, не може да се сравни с нещо настоящо... ние получаваме непосредствено впечатлението по-нататък не можем да отидем -, впечатлението: че сме възприели нещо за едно състояние съществуващо преди Слънчевото състояние, което поради определени причини е наречено сатурново състояние. Така ние виждаме, как нашите вътрешни изживявания, които можем да имаме при планетната система, са ре шаващи за окултиста с оглед представата, която той си съставя за планетната система.
към текста >>

16. 12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Твърде болен, за да може да се осмели да направи пътуването през ледените буци на североизточните заливи, той ни остави след прочитане на записките от цикъла в Хелсингфорс следните неувяхващи възпоменателни думи:
Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг. Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития. Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество. Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд към сказките. Твърде болен, за да може да се осмели да направи пътуването през ледените буци на североизточните заливи, той ни остави след прочитане на записките от цикъла в Хелсингфорс следните неувяхващи възпоменателни думи:
към текста >>

17. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Целият живот до този момент беше само един възпоменателен живот за земното време, за времето прекарано на Земята, даден не чрез сетивата, а чрез видения.
Нашето разглеждане ни доведе до момента, където съзнанието на умрелия може да бъде подържано още само чрез спомена за Тайната на Голгота. Целият живот до този момент беше само един възпоменателен живот за земното време, за времето прекарано на Земята, даден не чрез сетивата, а чрез видения. Също и действителностите на духовния свят могат да бъдат възприемани в този момент само чрез мидения. Постепенно за душите става все по-трудно да запазят спомена за времето прекарано на Земята, все повече се разпростира една забрава на всичко преживяно на Земята. Ако например в това време между смъртта и едно ново раждане срещне един познат по-рано човек, тя го познава лесно отначало, обаче постепенно това разположение става все по-трудно, по-късно тя може да си спомни само за отношенията си към него, когато свързва своя спомен с Тайната на Голгота. Колкото повече е проникната една душа от тази Тайна на Голгота, толкова по-лесно разпознава тя заобикалящия я свят. Когато е достигнат този момент, в който се нуждаем от спомена за Тайната на Голгота, за да можем да запазим нашето съзнание, тогава отново настъпва една голяма промяна.
към текста >>

И действително изненадващ факт е, колко много Окултизмът потвърждава инстинктивният възпоменателен култ на мъртвите.
Това трябва да се счита като много важен морален елемент. Защото той хвърля светлина между отношенията на умрелите и останалите живи на Земята. Някои, който е умрял пред нас и когото сме забравили напълно, среща много голяма трудност да проникне до нас на Земята. Нашата любов, нашата непрестанна симпатия, тя ни отваря един път за това, защото тя възстановява една връзка със земното съществувание. И от тази връзка трябва да живеят в нас от тези първи времена след смъртта заминалите за другия свят. И действително изненадващ факт е, колко много Окултизмът потвърждава инстинктивният възпоменателен култ на мъртвите. Нашите заминали за другия свят стигат най-лесно да нас, когато могат да намерят тук на Земята насочени към тях мисли, чувства и усещания.
към текста >>

18. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха. И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно. Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>

19. Бележки GA_147 Тайните на прага

Обръщението и възпоменателното слово на Рудолф Щайнер за смъртта на Софи Щинде (17 ноември 1922 г.), в „Нашите мъртви“ (1906-1924), Събр.
14) Софи Щинде и графиня Паулине фон Калкройт, ръководителки на Мюнхенския клон; от 1907 г. са основни отговорнички за провеждането на празничните представления. Вж. Обръщението и възпоменателното слово на Рудолф Щайнер за смъртта на Софи Щинде (17 ноември 1922 г.), в „Нашите мъртви“ (1906-1924), Събр. съч. 261.
към текста >>

Обръщението и възпоменателното слово на Рудолф Щайнер за смъртта на Херман Линде на 29 юни 1923 г.
15) Херман Линде, Фриц Хас, Ханс Фолкерт: мюнхенски художници, които от Конгреса на Теософското общество през 1907 г. в Мюнхен (вж. „Изображения на окултни печати и колони“, Събр. съч. 284/285) се занимават с оформлението на празничните помещения и декорите. Вж. Обръщението и възпоменателното слово на Рудолф Щайнер за смъртта на Херман Линде на 29 юни 1923 г. в „Нашите мъртви“ (1906-1924), Събр. съч. 261.
към текста >>

20. Бележки към това издание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

В немските градове Нюрнберг, Хайденхайм, Улм и Хамбург в началото на лекциите от Рудолф Щайнер винаги се изговаряха следните възпоменателни слова:
Събраните в този том лекции бяха държани по времето на Първата световна война в различни градове на Германия и Швейцария. Те бяха изнасяни пред членове на Антропософското общество. В немските градове Нюрнберг, Хайденхайм, Улм и Хамбург в началото на лекциите от Рудолф Щайнер винаги се изговаряха следните възпоменателни слова:
към текста >>

21. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи.
Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно. Гьоте, който винаги се изказва нагледно върху тези неща, казва: образът отзвучава, постепенно изчезва. Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите. Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер.
към текста >>

22. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

И точно в тази Мистерия на физическото раждане винаги остава нещо необяснено що се касае до природата на човека, докато не я доведем до връзка с онова, което може вътрешно да бъде изпитано чрез възпоменание за Коледната Мистерия чрез възпоменание на онова детство, което навлезе в човечеството чрез децата Исус.
И точно в тази Мистерия на физическото раждане винаги остава нещо необяснено що се касае до природата на човека, докато не я доведем до връзка с онова, което може вътрешно да бъде изпитано чрез възпоменание за Коледната Мистерия чрез възпоменание на онова детство, което навлезе в човечеството чрез децата Исус.
към текста >>

23. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

В една от най-наскоро издадените книги (а след нея се появи и друга, защото брошурите целящи да се опровергае антропософията вече достигат до цели томове) в една доста голяма книга откриваме да пише, че много от Антропософията е възпоменание от древните митологии.
В една от най-наскоро издадените книги (а след нея се появи и друга, защото брошурите целящи да се опровергае антропософията вече достигат до цели томове) в една доста голяма книга откриваме да пише, че много от Антропософията е възпоменание от древните митологии. Това е така, защото авторът просто не разбира антропософията. Той е лисансие по Теология, много учен господин... те всички са учени господа. Това може да се каже и като рефрен, като си помислим за едно прочуто изказване на Шекспировия „Юлий Цезар“: „И така всички те са почтени хора...“ Те всички са учени хора и точно този човек, защото съвсем никак не разбира Антропософията, открива в нея нещо сходно с древните митологии.
към текста >>

24. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история.
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления? – Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>

25. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце. Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените. Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>

И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите мисли, нашите чувства, нашата воля, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
И така ние насочваме поглед навън и виждаме, че природата е безкрайно много сродна с нас. Така ние мислим и виждаме света на мислите в летящите птици. И така ние си спомняме, имаме една памет, и виждаме света на живеещите в нас образи на спомените в блестящите в слънчевата светлина пърхащи пеперуди. Да, човекът е един микрокосмос и съдържа в себе си тайните на великия свят, на Макрокосмоса. И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите мисли, нашите чувства, нашата воля, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
към текста >>

26. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета.
Тук трябва да кажем още нещо. Пеперудата непрестанно отдава духовно, одухотворено вещество, одухотворена материя на Космоса и тя е любимец на действията на Сатурн. А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството.
към текста >>

27. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото.
И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин. Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири. Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година. Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия. Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото.
към текста >>

Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм.
Наистина, към това време то станало смътно и слабо, но продължавало още да действа даже в тази отслабена форма. Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество. А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи духовното в понятия. Звученето на думите се преливаше в пластично изваяните форми. А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на човечеството. Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм.
към текста >>

28. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот.
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън. В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот. Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. -
към текста >>

29. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но всичко, което по този начин е възприето чрез съществата на Сатурн като минало действие, отново се съединява с изминалите събития, преживяни от всички отделни същества на цялата планетна система, така че съзнанието на сатурновите същества се състои в това, във всеки миг да поглеждат назад към цялата памет - ако мога така да изразя - на цялата жива планетна система с нейните същества и тяхната възпоменателна способност.
Вие правите следващата стъпка, отново виждате сянкообразния човек, още една стъпка, - отново и така нататък. Така пластично вие се отпечатвате и възприемате назад точно това, което сте били в предишния момент. Веднага след като нещо е станало чрез вас, вие го виждате, как то остава там, как се поставя във вечността. И вие виждате назад в перспектива всичко това, което е станало чрез вас, записано в една вечна хроника в Космоса. Защото такова е самосъзнанието на сатурновото същество. Но всичко, което по този начин е възприето чрез съществата на Сатурн като минало действие, отново се съединява с изминалите събития, преживяни от всички отделни същества на цялата планетна система, така че съзнанието на сатурновите същества се състои в това, във всеки миг да поглеждат назад към цялата памет - ако мога така да изразя - на цялата жива планетна система с нейните същества и тяхната възпоменателна способност. Всичко е записано в тази космически универсална способност за спомняне на сатурновите същества.
към текста >>

30. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>

31. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия.
Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието.
към текста >>

Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание.
Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>

Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>

Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието.
В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>

Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия.
Първо една главна опасност. Човек не може да бъде от сутрин до вечер духовен изследовател. Виждането в духовния свят е свързано с определени времена; знае се началото и краят на състоянието, в което душата е способна да се абстрахира напълно чрез собствената сила от впечатлението на сетивата, така че от всичко, при което външните се тива виждат цветове, чуват тонове, не съществува вече нищо. Именно чрез това гледане върху нещото се получава възприятието за духовния свят. Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия. Тук аз не искам да кажа, че в такива състояния ясновидецът има същите впечатления от художествените произведения, както неясновидецът. Такива впечатления той има в моментите, в които не се намира в състоянието на ясновиждане. Обаче в моментите на ясновидското състояние той има възможността да заличи на пълно сетивното, възпоминателното по отношение на външния свят, не обаче по отношение на изкуството, на художественото произведение, пред което застава.
към текста >>

Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана. Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него.
към текста >>

32. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота. Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>

НАГОРЕ

2.486004114151