Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1840
резултата от
500
текста в
2
страници в изречения в които се съдържат търсените думи : '
възпита
'.
На страница
2
:
840
резултата в
174
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
разбиране на хората и любов към хората, трябва да
възпита
първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта. И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината. Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер. Там долу в нашето подсъзнание седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората. И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е.
разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
към текста >>
2.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Второто, на което трябва да обърнем внимание, е това, което човек усвоява чрез
възпита
нието и общуването с другите хора и с външната природа.
Второто, на което трябва да обърнем внимание, е това, което човек усвоява чрез възпитанието и общуването с другите хора и с външната природа.
Днешната наука е свикнала да го нарича приспособяване на човека към външните условия. И на вас ви е известно, че съвременното естествознание счита за най-важни за всички живи същества именно тези два импулса: наследствеността и приспособяването.
към текста >>
Гимнастиката е била основна във
възпита
нието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното.
В Гърция много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката.
Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното.
При спартанците и атиняните това е ставало по различен начин. Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло. Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите упражнения независимо от времето.
към текста >>
Това е било свързано с приспособяването на човека към обкръжението посредством съответни
възпита
телни системи.
Затова то не е било така разговорчиво, както атинското момче; довеждало се до това, да бъде оскъдно на думи, малко да говори, да бъде мълчаливо. Когато все пак е казвало нещо, то е трябвало да бъде нещо значително, трябвало е да има съдържание. Спартанските изрази са били известни със своята съдържателност, атинските - с красотата на формата.
Това е било свързано с приспособяването на човека към обкръжението посредством съответни възпитателни системи.
към текста >>
Вижте как действа всичко това във
възпита
нието, в останалия духовно-душевен живот.
Това е нещо, което можем да наречем приспособяване на човека към външните условия вече в природното.
Вижте как действа всичко това във възпитанието, в останалия духовно-душевен живот.
И точно както ариманическите същества имат съществено влияние върху това, което стои в наследствеността, по такъв начин луциферическите същества имат съществено влияние върху това, което наричаме приспособяване.
към текста >>
А чрез това, че луциферическите сили могат да му влияят, човек се подлага на въздействието на импулси, които стоят във физическото обкръжение, в климата и т.н., а също на импулси, стоящи в духовно-душевно-социалното обкръжение посредством
възпита
нието и т.н.
По такъв начин са били регулирани извънземните влияния на ариманическото и луциферическото от древните мъдри учители на човечеството. Но ние вече видяхме и е достатъчно само да се замислим над това, за да стане очевидно: тук човек изпада под влияние на природата. Чрез това, че ариманическите сили могат да му влияят преди слизането на Земята, човек е подложен на въздействието на импулсите на наследствеността.
А чрез това, че луциферическите сили могат да му влияят, човек се подлага на въздействието на импулси, които стоят във физическото обкръжение, в климата и т.н., а също на импулси, стоящи в духовно-душевно-социалното обкръжение посредством възпитанието и т.н.
И така, човек влиза в определени отношения със своето природно обкръжение и в това природно обкръжение могат да действат ариманическото и луциферическото.
към текста >>
3.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И за педагогическата и
възпита
телска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
Затова с такова удоволствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година. Защото за тези природни същества човек се ражда със смяната на зъбите. Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид.
И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
Защото така се създава прекрасна приказна фантазия. И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат. Тези духове на природата понякога са много егоистични. Те стават мълчаливи, когато не им разказват нещо, което им е любопитно. И най-добрият разказ за тях е този, който им разказва за дяволиите на малчуганите.
към текста >>
4.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Помислете над днешното
възпита
ние на един принц - на какво го учат; представете си такъв принц,
възпита
ван за походи.
Оттам възникнал този непреодолим стремеж към азиатските походи. И от този пример вие трябва да видите разликата на тогавашното време от по-късното.
Помислете над днешното възпитание на един принц - на какво го учат; представете си такъв принц, възпитаван за походи.
Опитайте се да получите ясна представа за връзката между изучаването на физика. която му преподава някакъв възпитател, и това, което после се преживява в походите: що за връзка има тук? Като правило, от ретортата не изскача нищо такова, което става по време на походите. От такива примери особено ясно е видно колко отдалечено днес е това, което се дава на човек за вътрешното му формиране, от това, което той представлява във външния живот. Тук вие имате все още времето, когато именно на основата на познанието е могло да бъде достигнато съвършено единство между това, което вътрешно формира, образува човека, и това, как той сам стои в света, как действа и работи в света.
към текста >>
която му преподава някакъв
възпита
тел, и това, което после се преживява в походите: що за връзка има тук?
Оттам възникнал този непреодолим стремеж към азиатските походи. И от този пример вие трябва да видите разликата на тогавашното време от по-късното. Помислете над днешното възпитание на един принц - на какво го учат; представете си такъв принц, възпитаван за походи. Опитайте се да получите ясна представа за връзката между изучаването на физика.
която му преподава някакъв възпитател, и това, което после се преживява в походите: що за връзка има тук?
Като правило, от ретортата не изскача нищо такова, което става по време на походите. От такива примери особено ясно е видно колко отдалечено днес е това, което се дава на човек за вътрешното му формиране, от това, което той представлява във външния живот. Тук вие имате все още времето, когато именно на основата на познанието е могло да бъде достигнато съвършено единство между това, което вътрешно формира, образува човека, и това, как той сам стои в света, как действа и работи в света. Древната история се преподава вече от школската стая. Но тогава школската стая е била родствена на Мистериите, била е мистерийна; и Мистерията означавала света, а светът се оказвал като резултат от силите в Мистериите.
към текста >>
5.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Тези, които са възприели
възпита
ние и обучение на Изток примерно, във времената на Гилгамеш, са можели да си кажат, че така е било някога.
След това човешкото същество отделило от себе си този растителен свят. Представете си, че сте станали огромни, като цялата Земя, а след това сте отделили, като че сте отделили вътре в себе си растителното начало на природата, и тази растителна субстанция преминава чрез метаморфоза във водния елемент – заражда се, увяхва, разцъфтява, видоизменя се, приемайки различен облик и форма, - тогава вие отново ще извикате в душата си чувства и преживявания за това, как е било някога.
Тези, които са възприели възпитание и обучение на Изток примерно, във времената на Гилгамеш, са можели да си кажат, че така е било някога.
И когато те са гледали около себе си по поляните и са виждали растежа на зеленината и цветята, те казвали: ние отделихме растенията от себе си, ние ги отделихме от себе си на ранните степени от нашето развитие и Земята ги прие. Земята ги дари с корени и им придаде дървесната природа; дървесната природа в света на растенията произлиза от Земята. Но растителната природа като такава е била като цяло отхвърлена от човешкото същество и възприета от Земята. По такъв начин човек усещал вътрешно родство с цялата растителна природа.
към текста >>
6.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
/*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и
възпита
нието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", том 2 (GA том 236)./ В средновековните манастири живее алхимическата мъдрост: не тази алхимия, която демонстрира просто превръщане на материята, а алхимия, която демонстрира вътрешната природа на изменението на самото човешко същество във Вселената. В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада. Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване. До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание.
/*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./
към текста >>
Докторите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във
възпита
нието.
Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите. Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене. Ораторите измрели.
Докторите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във възпитанието.
към текста >>
7.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
" Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното
възпита
ние, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад.
" Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В правилното
възпита
ние лежи възможността да се създаде уравновесяване на такава карма.
Образуване на импулса за кармата между смъртта и ново раждане. Отражения в другите човешки души. Метаморфоза на любовта в радост. Радостта е кармическият резултат на проявена любов. Страданието е кармически резултат на омразата; и двете водят в третия земен живот до затъпяване на разбирането по отношение на света.
В правилното възпитание лежи възможността да се създаде уравновесяване на такава карма.
Значение на съвременността за повтарящите се земни съществувания
към текста >>
9.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Без съмнение, в известно отношение ние хората с право сме
възпита
вани така, че да надрастем силните симпатии и антипатии.
Насочете само вниманието си, мои мили приятели, към тези симпатии и антипатии. Обърнете внимание на това, колко силно тези симпатии и антипатии ръководят човека в живота.
Без съмнение, в известно отношение ние хората с право сме възпитавани така, че да надрастем силните симпатии и антипатии.
Но отначало те са налице, тези симпатии и антипатии. В живота ние първоначално изпитваме симпатии и антипатии. Един има симпатия към едно, друг към друго. Един има симпатия към ваятелството, друг към музиката; някой има симпатия към русокосите хора, друг към мургавите хора. Това са крайни, силни симпатии.
към текста >>
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на
възпита
телите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
Така ние поглеждаме във взаимовръзките, в които човекът е свързан със света и стигаме до великите въпроси: - Как от тези три елемента на човека се развива всичко това, което сега съставлява подробностите на неговата съдба? - Човекът се ражда в един родителски дом. Той се ражда на определено място на Земята. Ражда се всред даден народ. Ражда се в съвкупност от факти.
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
към текста >>
10.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние не можем току така с пълна откритост да
възпита
ваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация.
Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания.
Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза.
към текста >>
Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното
възпита
ние: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания.
Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело.
Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
към текста >>
И постепенно в следващите столетия
възпита
нието ще бъде поставено все повече в самия живот.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят.
И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот.
При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично.
към текста >>
Това, което може да помогне на
възпита
нието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки.
Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки.
Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба. Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания. И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително. Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост.
към текста >>
Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като
възпита
тели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания.
Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания.
И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително. Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост. От една желязна необходимост ние безусловно можем да извлечем зависимостите:
към текста >>
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани
възпита
тели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.
към текста >>
11.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като
възпита
тел», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт».
В този живот на Ницше строго могат да се разграничат един от друг три периода. Първият период започва, когато като младеж той написа своята книга «Раждането на трагедията от духа на музиката», одушевен от изгряването на музиката от гръцките мистерии и от друга страна извеждайки отново трагедията от музиката.
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт».
Това беше в 1876 година, през 1869 година е написана «Раждането на трагедията от духа на музиката». Книгата «Рихард Вангнер в Байройт» е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, фактически може би най-добрата книга, която е била написана от един почитател на Рихард Вагнер.
към текста >>
12.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато разгледаме съществените духовни черти на този живот, ние намираме, че той е син на беден човек от Ница, на един беден човек, който служи в корабоплаването, едно дете, което има малка склонност да взима участие в това, което обикновеното
възпита
ние предлага на човека, дете, което всъщност не е добър ученик, обаче проявява жив интерес към най-разнообразните човешки дела.
Когато разгледаме съществените духовни черти на този живот, ние намираме, че той е син на беден човек от Ница, на един беден човек, който служи в корабоплаването, едно дете, което има малка склонност да взима участие в това, което обикновеното възпитание предлага на човека, дете, което всъщност не е добър ученик, обаче проявява жив интерес към най-разнообразните човешки дела.
Това, което му се предлага в училище, до най-широка степен му дава повод да не развива особено внимание в класа, а повече да бяга от училище. Но когато може да получи някоя книга, която му вдъхва интерес, тогава - въпреки че иначе предпочита да скита по брега на морето или из горите, когато учителят преподава на децата за света - той не може да бъде откъснат от една такава книга, която е събудила неговия особен интерес. Тогава легнал по гръб на Земята, с корем обърнат към Слънцето, той може дълго време да лежи, изцяло потънал в една такава книга, забравяйки дори да яде.
към текста >>
В края на своя живот този Лесинг написа забележителното съчинение «
Възпита
ние на човешкия род», в което накрая се явява, бих искал да кажа като напълно изолирана, идеята за повтарящите се земни съществувания /прераждания/.
В края на своя живот този Лесинг написа забележителното съчинение «Възпитание на човешкия род», в което накрая се явява, бих искал да кажа като напълно изолирана, идеята за повтарящите се земни съществувания /прераждания/.
Съчинението разглежда възпитанието на човешкия род когато човечеството последователно преминава през епохи на развитието, през цивилизационно развитие: Как боговете дават в ръцете на човека първата основна книга - Старият завет, как след това идва втората основна книга - Новият завет, как в бъдеще ще дойде една трета книга за възпитанието на човешкия род.
към текста >>
Съчинението разглежда
възпита
нието на човешкия род когато човечеството последователно преминава през епохи на развитието, през цивилизационно развитие: Как боговете дават в ръцете на човека първата основна книга - Старият завет, как след това идва втората основна книга - Новият завет, как в бъдеще ще дойде една трета книга за
възпита
нието на човешкия род.
В края на своя живот този Лесинг написа забележителното съчинение «Възпитание на човешкия род», в което накрая се явява, бих искал да кажа като напълно изолирана, идеята за повтарящите се земни съществувания /прераждания/.
Съчинението разглежда възпитанието на човешкия род когато човечеството последователно преминава през епохи на развитието, през цивилизационно развитие: Как боговете дават в ръцете на човека първата основна книга - Старият завет, как след това идва втората основна книга - Новият завет, как в бъдеще ще дойде една трета книга за възпитанието на човешкия род.
към текста >>
Когато живеем заедно с хората, ние винаги сме срещали и срещаме може би също и днес такива, които много ценят Лесинг, които обаче отхвърлят съчинението «
Възпита
ние на човешкия род».
Когато живеем заедно с хората, ние винаги сме срещали и срещаме може би също и днес такива, които много ценят Лесинг, които обаче отхвърлят съчинението «Възпитание на човешкия род».
Човек всъщност не може да разбере, що за душевно устройство имат такива хора. Те най-високо ценят един такъв гениален човек, обаче отхвърлят онова, което той дава на човечеството в своята най-зряла възраст. - Той е остарял, вдетенил се е, човек не може повече да го следва - казват те. Нали, по този начин може да се отхвърли всичко!
към текста >>
И не можем да кажем, че бихме могли някак да я обясним чрез
възпита
нието или чрез нещо друго, което би могло да има влияние върху този особен Лесингов живот и то върху живота на Лесинг в напреднала възраст.
Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания. Защото през втората половина на 18-то столетие идеята за повтарящите се земни съществувания не беше общовалидна идея. При Лесинг тя наистина беше нещо като изстреляно от пистолет, като една проблеснала, гениална идея.
И не можем да кажем, че бихме могли някак да я обясним чрез възпитанието или чрез нещо друго, което би могло да има влияние върху този особен Лесингов живот и то върху живота на Лесинг в напреднала възраст.
Това вече ни поставя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало. Следователно този човек привежда всъщност вътрешни чувствени основания, които са свързани до голяма степен с указанието за неговите собствени земни съществувания, въпреки че в своето обикновено дневно съзнание Лесинг несъмнено няма никакво предчувствие за подобни взаимовръзки.
към текста >>
13.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е
възпита
но до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това.
Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени.
Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това.
Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.
към текста >>
Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и
възпита
ние, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик.
И само онзи, който, така да се каже, вижда зад дадена личност, който насочва поглед върху това, което в минали земни съществувания можеше да проникне в тялото и което в този земен живот не може да проникне в тялото, защото съвременната цивилизация прави телата неподходящи за това, който може да насочи поглед върху това, той може да си състави представа, какво представлява всъщност една такава личност. Друг човек не може да постигне това, защото най-важното при една такава личност се намира всъщност зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин.
Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик.
Той е налице.
към текста >>
Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се
възпита
ва в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща.
Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си. И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах.
Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща.
Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения.
към текста >>
Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «
Възпита
ние на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това.
Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това.
Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие. И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах.
към текста >>
Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това
възпита
ният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие.
Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това.
Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие.
И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах.
към текста >>
И този търсач стига едва в края на своя живот дотам да напише «
Възпита
ние на човешкия род», която завършва с идеята за повтарящите се земни съществувания.
И този търсач стига едва в края на своя живот дотам да напише «Възпитание на човешкия род», която завършва с идеята за повтарящите се земни съществувания.
Защо това?
към текста >>
Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху
възпита
нието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания.
Следователно ние не винаги имаме работа с личността на един човек, когато през един човек се изявява един дух. Само че има определена разлика между усърдния швабски свещеник Валентин Андрее[5], който е написал филистерските богословски съчинения и Лесинг.
Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху възпитанието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания.
Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища. Той беше изпъдил инспиратора, естествено в несъзнателната част на своята душа. Ако този инспиратор би искал да се приближи до него в неговата младост, той би казал: - Иди си, аз нямам нищо общо с теб. - Той поема обикновения път на човешкото възпитание в 18-то столетие. И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг.
към текста >>
- Той поема обикновения път на човешкото
възпита
ние в 18-то столетие.
Само че има определена разлика между усърдния швабски свещеник Валентин Андрее[5], който е написал филистерските богословски съчинения и Лесинг. Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху възпитанието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания. Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища. Той беше изпъдил инспиратора, естествено в несъзнателната част на своята душа. Ако този инспиратор би искал да се приближи до него в неговата младост, той би казал: - Иди си, аз нямам нищо общо с теб.
- Той поема обикновения път на човешкото възпитание в 18-то столетие.
И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг. При него е така, както ако Валентин Андрее също би изпратил инспиратора и не би написал никакви тривиални богословски назидателни писания, а би дочакал до стара възраст и тогава би написал съзнателно «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц».
към текста >>
14.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Изграждането на Гьотеанума
възпита
ние за кармичното виждане
Изпъкване на човешки характери от историческите събития, които се превръщат в душевни импулси за следващите земни съществувания. Коронованият принц Рудолф. Добро и зло в светлината на кармата. Въпросът за съдбата като морално изживяване на човека. Значението на храмовата архитектура, на култа и на протичащата в образи медитация: Задълбочено вътрешно познание и оздравено сетивно усещане.
Изграждането на Гьотеанума възпитание за кармичното виждане
към текста >>
15.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на
възпита
ние.
Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание.
Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен.
към текста >>
Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от
възпита
нието, от заобикалящата го среда.
Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще.
Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда.
към текста >>
И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и
възпита
ние, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца.
Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори. Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк.
И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца.
От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество. Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
към текста >>
16.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той искаше да действа върху
възпита
нието на хората чрез ударната сила.
Помислете, че той все пак идва от мохамеданизма. Той е нещо съвършено различно от духовете например, които са се присъединили към лорд Бейкън, но също и Амос Комениус в неговото прераждане като Амос Комениус живееше в действителния външен свят. Той навсякъде искаше нагледност в обучението, в основата на обучението навсякъде трябваше да има нещо образно. Той изискваше наблюдение, сетивното се подчертаваше, но по един друг начин. Защото Амос Комениус същевременно е един от онези, които в епохата на 30-годишната война най-живо се придържаха към убеждението за настъпването на така нареченото «хилядолетно царство»; той е този, който в своята «Пансофия» изрази велики, всеобхватни световни идеи.
Той искаше да действа върху възпитанието на хората чрез ударната сила.
Това продължи да действа и в Шлосер, то се намираше вътре в Шлосер.
към текста >>
17.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с
възпита
нието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение.
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение.
Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2]. И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
към текста >>
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно
възпита
нието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2].
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
към текста >>
Чрез
възпита
нието ние приемаме онова, което се намира в заобикалящия ни земен свят.
Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда. Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна среда.
Чрез възпитанието ние приемаме онова, което се намира в заобикалящия ни земен свят.
Едва когато съзрем и схванем по-тънките, по-интимните черти на един човек, когато конкретно схванем тези черти, те ни отвеждат през живота между смъртта и едно ново раждане обратно в миналия живот.
към текста >>
18.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато наближи времето, когато човешката душа, също и душата на един древен посветен, трябва да използва едно човешко тяло, тогава се касае за факта, това човешко да бъде прието такова, каквото е, и душата да се врастне в онази форма на
възпита
нието, в онзи заобикалящ я живот, който може да съществува именно там.
Съвършено различно е положението при слизането от духовния свят. Там се касае за едно ясно и напълно съзнателно действие, за едно обмисляне, произтичащо от всевъзможни дълбочини на душата. Там се касае за това, човек да погледне, каква извънредно голяма промяна настъпва с него, когато трябва да смени духовно-душевните форми на живот от предземното съществуване със земното съществуване. И при това слизане човекът вижда, как той просто трябва да се приспособи към условията на културата и цивилизацията, но също и към условията на тялото, които могат да му бъдат предложени в една определена епоха. Като оставим настрана условията на културата и цивилизацията, нашата епоха не дава така лесно тела, в които животът да може да бъде прекаран по стария начин, както са живели посветените.
И когато наближи времето, когато човешката душа, също и душата на един древен посветен, трябва да използва едно човешко тяло, тогава се касае за факта, това човешко да бъде прието такова, каквото е, и душата да се врастне в онази форма на възпитанието, в онзи заобикалящ я живот, който може да съществува именно там.
Но душата не изгубва онова, което по-рано е развила в себе си. Само че то се изразява по друг начин. Основната конфигурация на душевността остава, но тя се проявява по друг начин.
към текста >>
19.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И между всичко друго, което вече бе изтъкнато, този Гьотеанум[5], тази сграда на Гьотеанума, с начина, по който в бъдеще в нея би се упражнявала все повече и повече антропософия, беше именно
възпита
ние за възприемане на кармата.
Но вижте, действително се касае за това в антропософското движение да се мисли реално. Подходящата за днешния човек архитектура, която по правилен начин би могла да улови неговия поглед и която би могла да доведе неговото натуралистично виждане, което кармата му закрива и затъмнява, до едно истинско виждане, тази архитектура стоеше тук вън в една определена форма. И че вътре в тези форми беше говорено с антропософски обяснения, това даваше вътрешното виждане.
И между всичко друго, което вече бе изтъкнато, този Гьотеанум[5], тази сграда на Гьотеанума, с начина, по който в бъдеще в нея би се упражнявала все повече и повече антропософия, беше именно възпитание за възприемане на кармата.
Това възпитание за кармическото виждане, трябва да проникне в модерната цивилизация.
към текста >>
Това
възпита
ние за кармическото виждане, трябва да проникне в модерната цивилизация.
Но вижте, действително се касае за това в антропософското движение да се мисли реално. Подходящата за днешния човек архитектура, която по правилен начин би могла да улови неговия поглед и която би могла да доведе неговото натуралистично виждане, което кармата му закрива и затъмнява, до едно истинско виждане, тази архитектура стоеше тук вън в една определена форма. И че вътре в тези форми беше говорено с антропософски обяснения, това даваше вътрешното виждане. И между всичко друго, което вече бе изтъкнато, този Гьотеанум[5], тази сграда на Гьотеанума, с начина, по който в бъдеще в нея би се упражнявала все повече и повече антропософия, беше именно възпитание за възприемане на кармата.
Това възпитание за кармическото виждане, трябва да проникне в модерната цивилизация.
към текста >>
Обаче враговете на това, което в истинския смисъл
възпита
ва човека какво е необходимо за цивилизацията, което трябва да проникне в модерната цивилизация, бяха естествено заинтересовани то да изгори.
Обаче враговете на това, което в истинския смисъл възпитава човека какво е необходимо за цивилизацията, което трябва да проникне в модерната цивилизация, бяха естествено заинтересовани то да изгори.
По този начин е възможно и тук да проникнем в по-дълбоките връзки. Но нека се надяваме, че скоро на същото място пред нас отново ще стоят форми, събуждащи виждането на кармата!
към текста >>
20.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото всяко, годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме поставени ние самите, изисква да можем да застанем много, много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за едно съзнание, което израства от съвременните условия на живота, от съвременните условия на
възпита
нието.
Но да се предприемат кармически разглеждания с тяхното непосредствено приложение в живота е изключително трудно точно за настоящото човешко съзнание.
Защото всяко, годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме поставени ние самите, изисква да можем да застанем много, много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за едно съзнание, което израства от съвременните условия на живота, от съвременните условия на възпитанието.
към текста >>
Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото
възпита
ние и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране.
На едно такова обръщане на вниманието обаче човек ще привикне особено много, когато се задълбочи във всички неща, които днес споменах, и които ще спомена и по-нататък като важни за разглеждането на живота, когато става въпрос да насочим вниманието си върху кармически връзки, било върху кармически връзки на собствения ни живот, било върху кармически връзки, които са ни също важни, при близки до нас хора. Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по определен начин се касае действително да можем да прозираме през човека.
Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране.
То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен.
към текста >>
21.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Един човек, който в предишния земен живот, не по заложби, а поради
възпита
нието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, - който не е могъл всъщност да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал носа си навсякъде с любопитство и с едно по-повърхностно схващане, той е останал безразличен, - такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Но това отново е свързано с предишния земен живот.
Един човек, който в предишния земен живот, не по заложби, а поради възпитанието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, - който не е могъл всъщност да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал носа си навсякъде с любопитство и с едно по-повърхностно схващане, той е останал безразличен, - такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Той добива интерес едва тогава, когато е преминал вече върха на среднощието на живота и след това слиза към един нов земен живот.
към текста >>
Там, където трябва да се прояви това съзнание, вече е необходимо нещата, свързани с него да бъдат включени в принципите на
възпита
нието, както на подрастващите деца, така и на възрастните.
Днес трябва да настъпи времето, когато хората не бива да имат предвид само един земен живот, както това става в материалистичната епоха от развитието на човечеството, а когато те обгърнат с поглед цялото земно развитие да знаят, че онова, което някой е направил в един земен живот, се пренася в следващия земен живот и самите хора пренасят събитията от една епоха в друга.
Там, където трябва да се прояви това съзнание, вече е необходимо нещата, свързани с него да бъдат включени в принципите на възпитанието, както на подрастващите деца, така и на възрастните.
към текста >>
22.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските
възпита
тели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
193 стрела надолу/.
към текста >>
23.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни
възпита
тели, техни образци.
Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци.
Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо.
към текста >>
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един
възпита
тел или към един учител?
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител?
Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот.
към текста >>
Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или
възпита
тел чрез съдбата.
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител?
Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата.
Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот.
към текста >>
Когато човек стои пред един учител или пред един
възпита
тел, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
към текста >>
Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за
възпита
тел този, към когото е проявил симпатията.
Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен.
Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията.
към текста >>
24.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното
възпита
ние, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора.
Множество хора загиват заедно. Когато разглеждаме нещата от становището на духовната наука, ние не винаги можем да кажем, че при тези хора кармата за този земен живот напълно е изтекла. Нека погледнем кармическата нишка на това, което стои тук в основата. При стари хора, които без съмнение скоро биха изживели тяхната земна карма за този живот, нишката на живота се скъсява може би само с няколко месеца или с малко години. По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат.
Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора.
Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора. Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие?
към текста >>
25.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Имаме нужда да
възпита
ваме едно духовно слушане, тогава между нас ще можем да развием духовността.
Имаме нужда да възпитаваме едно духовно слушане, тогава между нас ще можем да развием духовността.
Точно това чувство бих искал да подбудя днес, не да държа една систематична лекция, а най-вече да говоря повече или по-малко на вашето сърце - позовавайки се на различни духовни факти.
към текста >>
26.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние виждаме, как чрез тяхното
възпита
ние, чрез това, което изживяват на Земята, от предземното в земното съществуване се намират човешки души, които търсят пътя в Антропософското общество, които известно време също остават в Антропософското общество.
Ние виждаме, как чрез тяхното възпитание, чрез това, което изживяват на Земята, от предземното в земното съществуване се намират човешки души, които търсят пътя в Антропософското общество, които известно време също остават в Антропософското общество.
След като една такава душа известно време се показва като един усърден, ревностен, даже свръхревностен член на Антропософското общество, по-късно може да се превърне в най-върлия противник. Нека разгледаме кармата при такъв краен случай.
към текста >>
27.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото
възпита
ние на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
200, 4. лекция.
към текста >>
28.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В тези центрове хората бяха подготвяни първо не чрез обучение, а чрез насочено към духа
възпита
ние на тялото и на духа за онзи момент, когато можеха да започнат да съзират духовното, което се изявява около човека на Земята.
Нека си изясним - аз загатнах за това тук преди няколко години[2], - как до 7-то, 8-то столетие, като следствие от предхристиянското посвещение, християнството беше приемано в такива центрове, които все пак съществуваха като центрове на познанието и остатъци от мистериите.
В тези центрове хората бяха подготвяни първо не чрез обучение, а чрез насочено към духа възпитание на тялото и на духа за онзи момент, когато можеха да започнат да съзират духовното, което се изявява около човека на Земята.
Тогава техният поглед се насочваше навън към минералното и растителното царство, както и към всичко, което живее в животинското и в човешкото царство. И тогава те виждаха аурично да разцъфтяват и да бъдат оплодени от Космоса духовно-елементарните същества, които живееха във всичко природно.
към текста >>
Свещениците от този орден бяха онези, които
възпита
ваха по-голямата част от младежите в областта, в която израснах.
Нещо забележително се беше случило например в цистерциенския орден, когато Аланус аб Инсулис, Аланус от Лил беше облякъл цистерциенската одежда, ставайки със своя платонизъм цистерциенски свещеник. Всъщност това остана свързано с този орден. И вече мога да кажа: - защо в такива връзки, които трябва да бъдат разкрити тук сега, да не могат да се направят също и малки лични забележки, които не можеха да се включат в моята «Автобиография», - аз бих искал да кажа: - Онова, което трябваше да ме научи да познавам някои взаимовръзки в това направление - други взаимовръзки се получиха всъщност от съвършено други направления - беше, че в моя живот, до моята ваймарска епоха пред очите ми непрекъснато се появяваше цистерциенският орден и все пак по определен начин постоянно бях държан далеч от този орден. Аз израснах, така да се каже, в сянката на цистерциенския орден, който има важни клонове около Виенер Нойщадт.
Свещениците от този орден бяха онези, които възпитаваха по-голямата част от младежите в областта, в която израснах.
Постоянно виждах одеждата на цистерциенския орден - бялото расо, бялата служебна дреха с черния пояс, ние го наричаме «стола». И ако в моята «Автобиография» бих имал повод да говоря върху подобни неща, бих казал: - Всичко, всичко в моята младост беше насочено натам - да не мина по онзи път на образование, по който минах през реалното училище във Виенер Нойщадт, а през гимназията. По онова време това беше една цистерциенска гимназия. И силите, които едновременно ме привличаха и отблъскваха, бяха забележителни.
към текста >>
29.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В нашата днешна материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките отношения на
възпита
нието и на живота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното - иначе неговото идване е нечестно.
В нашата днешна материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките отношения на възпитанието и на живота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното - иначе неговото идване е нечестно.
Този кармически импулс е сбор от всичко онова, което преди слизането в този земен живот е било изпитано така, както аз го описах.
към текста >>
И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са
възпита
тели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище, онези, които се намират в по-горните класове, ние намираме както при момчетата така и при момичетата, че те бързо напредват по пътя на тяхното духовно-душевно развитие, но че поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив много по-трудно, защото става по-сложно вътрешно да се овладее живота. Възможностите се разширяват, стават по-големи.
И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
към текста >>
А това остроумие, което се
възпита
ва и развива, се използва от Ариман.
Към това Ариман се стреми първоначално, той се стреми силно към това. Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието. Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората.
А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман.
И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма. Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател. И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата.
към текста >>
30.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
67 Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото
възпита
ние на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята
67 Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята
към текста >>
31.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Виждате ли например за един по-дълбок поглед фактът, че някой има определена професия, е повече или по-малко нещо, което идва от
възпита
нието и т.
Привеждам това като един особено гротесков пример. Примерите не са винаги така гротескни. Но човек трябва да има именно способността да обгръща с поглед цялостната личност, когато по един валиден начин иска да разглежда кармата.
Виждате ли например за един по-дълбок поглед фактът, че някой има определена професия, е повече или по-малко нещо, което идва от възпитанието и т.
н.. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на един човек, когато той съвсем не може да постъпи по друг начин, освен преди да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа. Това е много по-тясно свързано със същността на човека. Но това е един радикален, краен пример. Нещата не винаги се представят така. С това аз бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота.
към текста >>
32.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Описват се
възпита
нието и животът на Александър, неговите походи в Азия.
Така ние насочваме нашият поглед нагоре към тези индивидуалности, така да се каже, в духовни пътувания, които се проектират долу на Земята по току-що посочения начин. Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят.
Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия.
Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър. С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това. В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
към текста >>
33.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Такива неща са
възпита
ващи за живота.
Такива неща са възпитаващи за живота.
Това беше през 1889 година. Естествено в списанието «Гьотеанум» аз можах да разкажа само външната страна на тези неща, а статиите ще излязат под формата на книга, със забележки, в които ще бъде взето под внимание тогава също и вътрешната страна.
към текста >>
Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на
възпита
нието, които съществуват в дадена епоха.
Защото, виждате ли, онова, което ви описах за течението на Михаил, то продължи да действа след това.
Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха.
Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха. И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия. Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища.
към текста >>
И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните
възпита
телни мероприятия.
Защото, виждате ли, онова, което ви описах за течението на Михаил, то продължи да действа след това. Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха. Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха.
И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия.
Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
към текста >>
34.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Чрез това указание, което прониква дълбоко в нейната душа, Херцелоида извърши това, което легендарно се говори за
възпита
нието на Парцифал от Херцелоида, но което е истински историческо.
Виждате ли, това е Херцелоида, майката на Парцифал, която е една историческа личност, за която обаче историята не съобщава, на която обаче, в съдбата на Гамурет, за когото се беше омъжила и който също загива чрез предателство в един поход на Изток, се посочва нейната собствена съдба като предишния Юлиан Апостата.
Чрез това указание, което прониква дълбоко в нейната душа, Херцелоида извърши това, което легендарно се говори за възпитанието на Парцифал от Херцелоида, но което е истински историческо.
Душата на Юлиан Отстъпника, която в нейните основи беше останала такава и за която бихме искали да вярваме, че всъщност би била призвана да покаже истинския път на християнството, тази душа се намира в Средновековието в една женска личност, която изпраща Парцифал да търси и покаже на християнството езотеричните пътища.
към текста >>
35.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на
възпита
нието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
към текста >>
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско
възпита
ние, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот.
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
36.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
От разглежданията през последната неделя вие ще сте разбрали, че така както човекът телесно е устроен в настоящето време и чрез
възпита
нието, той не може да внесе в настоящето въплъщение това, което действа като духовно съдържание от минали земни въплъщения, даже когато това настоящо въплъщение е така забележително както онова, за което аз говорих последната неделя.
От разглежданията през последната неделя вие ще сте разбрали, че така както човекът телесно е устроен в настоящето време и чрез възпитанието, той не може да внесе в настоящето въплъщение това, което действа като духовно съдържание от минали земни въплъщения, даже когато това настоящо въплъщение е така забележително както онова, за което аз говорих последната неделя.
Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия живот, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност.
към текста >>
Личността бива
възпита
на интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в обществените отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си.
Разберете добре, какво искам да кажа. Да предположим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично. Но в личността последствието на духовността, за която говоря, е още така силно, че то иска да се изяви, иска добре да се изяви. Обаче интелектуализмът не понася това.
Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в обществените отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си.
Това би било една личност, за която можем да кажем: Тя е като призвана всъщност за антропософията. Но тя не може да стане антропософ, понеже точно това, което е спиритуализъм донесен от минали въплъщения, ако би трябвало да се побере в интелектуализма, то би било антропософия. То не може да стане антропософия, получава се, така да се каже, един шок от интелектуализма. Какво друго може да стори личността, освен най-много да не иска да се занимава с интелектуализма, за да може да се изяви в някое въплъщение това, което се намира в нейната душа. Естествено тогава то не ще се изяви както трябва, защото не отговаря на епохата.
към текста >>
37.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето
възпита
ние и цялото свое образование от днешната цивилизация.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне. Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни.
Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация.
И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята. В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече.
към текста >>
38.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
[7] Амос Комениус, 1592-1670, свещеник в бьомска община, реформатор в просветата, смята се за основател на модерното
възпита
ние.
[7] Амос Комениус, 1592-1670, свещеник в бьомска община, реформатор в просветата, смята се за основател на модерното възпитание.
към текста >>
39.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото
възпита
ние на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения.
Такъв въпрос може да се породи. Нали и тези мъдреци от древните времена също трябва да се прераждат, къде са те сега в по-новото време? И някой би могъл да попита: - Къде се намират и действат в по-късни времена великите личности от древните времена, които бяха посветени? - Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха. В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот.
И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения.
Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на битието. И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да прозрем, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си.
към текста >>
Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго
възпита
ние, отколкото това на деветнадесето столетие.
Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас. Този посветен някога много направи в защита на християнството, в бурното време, когато Бонифаций[5] в действителност много малко постигна. И при този посветен от три посоки на света са дошли трима ученика, трима ученика, които му се довериха. Тези трима ученика, кой повече, кой по-малко достигнаха твърде далеч. Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че учениците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен живот не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния живот нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези ученици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези ученици и него.
Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие.
към текста >>
40.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Днешните тела не са подходящи за духовната наука, те са постоянно препятствие, понеже произлизат от една материалистично оцветена епоха и самото наше
възпита
ние още от детството е една такава пречка.
Не е задължително онзи, който в една предишна инкарнация с пълно съзнание също и навън се е проявявал като посветен, в една следваща инкарнация отново да бъде посветен. Посвещението може да остане в подсъзнанието. Човекът трябва да ползва онова тяло, което му предоставя определена епоха.
Днешните тела не са подходящи за духовната наука, те са постоянно препятствие, понеже произлизат от една материалистично оцветена епоха и самото наше възпитание още от детството е една такава пречка.
Когато човекът израсне в него, дори преди в древните времена да е бил посветен, в тази инкарнация той не може да прояви навън онова, което е останало от посвещението. Човек учи да пише, но в съвременния шрифт не може да се изрази това, което някога е било наука на посвещението. А такива са и другите условия на живота. Личности, които в предишни епохи са били посветени, по-късно в живота се проявяват с важни задачи по друг начин, не отново като посветени. И животът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение.
към текста >>
41.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но ние не трябва да забравяме, че когато като една индивидуалност от духовно-душевното предземно съществуване човекът слезе долу в един земен живот, той е зависим от това, което определена епоха може да му предложи със съответното физическо тяло, с
възпита
нието и др.
Това наистина не е така.
Но ние не трябва да забравяме, че когато като една индивидуалност от духовно-душевното предземно съществуване човекът слезе долу в един земен живот, той е зависим от това, което определена епоха може да му предложи със съответното физическо тяло, с възпитанието и др.
п. неща. Тези неща трябва да бъдат приети от този, който се преражда в земната действителност. Ние определено можем да разгледаме някоя посветена индивидуалност, нека да е от далечното минало, чиято карма определя, тя отново да се роди по-късно, през осемнадесето-деветнадесето столетие. Но през осемнадесето столетие никъде в земната цивилизация няма такива тела, каквито е имало през това древно време, - тела, които са били гъвкави и пластични, подходящи за такава духовна човешка индивидуалност. Това, че човешкото тяло е останало същото от най-стари времена, е само един предразсъдък на една дегенерирала наука.
към текста >>
Аз го подчертавам тук, за да видите, че посветеният от онези времена може да ползва само
възпита
нието и обучението, което му се предлага.
В книгата ми «Моят жизнен път» достатъчно ясно посочих, че като петнадесетгодишен аз още не можех да пиша ортографски[3]. На това дължа особено много. Аз бях предпазен от някои неща, от които хората не биват предпазвани, когато петнадесетгодишни вече могат да пишат ортографски. Чрез някои неща, които произлизат от материалистическото образование на съвремието човек се изолира от духовния живот. Това е един много по-сериозен въпрос, отколкото човек може да си представи.
Аз го подчертавам тук, за да видите, че посветеният от онези времена може да ползва само възпитанието и обучението, което му се предлага.
Какво друго може да прави той, от това да се въплъти в организацията на тялото си, предлагана му от съвременната епоха? Той трябва да изостави много от това, което е заложено в душата му. Но въпреки това според проявите в живота, които могат да се видят в една определена епоха, също и при един човек, който външно съвсем не изглежда като посветен, а като обикновен земен жител, може да се прозре, кармическата взаимовръзка с някогашното посвещение. В кармата наистина не действа онова, което първоначално се вярва, че е най-важното в човешкия живот. Когато например някой се представи с една определена духовна нагласа, човек е склонен, когато само интелектуално преценява кармата, лесно да си представи подобно интелектуално устройство и в предишния земен живот.
към текста >>
Ученикът беше
възпита
ван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини.
В този случай говоря напълно обективно, понеже употребих много усилия да разкрия истината, която искам да изнеса, понеже индивидуалността, в нейното ново въплъщение изобщо не ми беше симпатична, до днес не ми е симпатична. Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични. Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма. В тези мистерии трябваше да се изживеят много неща, преди някой да достигне до онази степен на познанието, която трябваше да се достигне точно в тези ирландски мистерии. Там този, който искаше да бъде посветен, първо от една страна трябваше да изживее всичко това, което може да се таи в душата като съмнение към великите истини.
Ученикът беше възпитаван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини.
И чак когато в душата си той е изживял всичко възможно като болки, вътрешна трагика, подтиснатост, бих искал да кажа, вътрешна премазаност, - всичко, което може да се преживее като съмнение във върховните истини, тогава той е бил довеждан, първоначално картинно имагинативно, а после в духовна реалност до действителното схващане на истината. Така че всеки, който е бил посветен в хибернийските мистерии, не само се е научил да вярва на истината, но също и да не вярва в истината. Едва чрез това жизнеутвърждаващо е могла да се прояви неговата непоклатимост в присъединяването му към дадена истина.
към текста >>
Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова
възпита
ние, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие.
И така, имаше една индивидуалност, която до известна степен беше посветена в тези хибернийски мистерии през едно много ранно време, а по-късно тя премина през една женска инкарнация, но инкарнацията в Хиберния действаше дълбоко, дълбоко в душата. След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн. Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение. Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност. Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива.
Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие.
И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето. Но понеже то трябваше да потъне в едно тяло, което не беше подобно на особеното тяло на старите ирландски посветени, а беше тялото на един французин от деветнадесето столетие, всичко това отстъпи назад и се преобрази в динамични, но фантастични картини, които имаха нещо натрапчиво, но величествено. Тази индивидуалност се прояви в личността Виктор Юго.
към текста >>
И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно
възпита
ние, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето.
След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн. Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение. Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност. Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива. Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие.
И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето.
Но понеже то трябваше да потъне в едно тяло, което не беше подобно на особеното тяло на старите ирландски посветени, а беше тялото на един французин от деветнадесето столетие, всичко това отстъпи назад и се преобрази в динамични, но фантастични картини, които имаха нещо натрапчиво, но величествено. Тази индивидуалност се прояви в личността Виктор Юго.
към текста >>
42.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил
възпита
ван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот.
И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това.
Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот.
И виж ти, веднъж спомените му изчезнали. Той повече не знаел кой е бил. Особеното е - аз ви разказвам действителен случай, - че в него угасва не разумът, не представите в настоящето, а само спомените. Той не знаел вече какъв е бил като момче, като младеж, като мъж; той можел да си изгражда представи само за това, което в момента му прави впечатление. И понеже вече не знаел какъв е бил като момче, като младеж, като мъж, той не можел да свързва повече настоящия си живот с миналия, това не било възможно за него в този миг, когато паметта му се загубила.
към текста >>
43.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
57. Амос Комениус, 1592-1670, свещеник в бьомска община, реформатор в просветата, смята се за основател на модерното
възпита
ние.
57. Амос Комениус, 1592-1670, свещеник в бьомска община, реформатор в просветата, смята се за основател на модерното възпитание.
към текста >>
44.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И навсякъде, където тя се явява като противник не одухотворена, а ариманизирана духом там тя трябва да бъде позната по правилния начин чрез
възпита
ната чрез Михаеловия начин на мислене будност на антропософския дух.
Това е, което исках първо да поставя на сърцето Ви чрез тези сказки. Защото аз трябва да говоря предимно на сърцата. Сърцата трябва да станат помощници на Михаел в завладяването на падналата от небето на Земята Интелигентност. Както старата змия трябваше да бъде потъпкана от Михаел, така превърналата се в змия Интелигентност трябва да бъде завладяна от Михаел.
И навсякъде, където тя се явява като противник не одухотворена, а ариманизирана духом там тя трябва да бъде позната по правилния начин чрез възпитаната чрез Михаеловия начин на мислене будност на антропософския дух.
към текста >>
45.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде
възпита
н според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
към текста >>
Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като учен, получила е такова
възпита
ние, израснала е, направила е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова
възпита
ние, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството.
От къде иде това?
Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като учен, получила е такова възпитание, израснала е, направила е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова възпитание, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството.
От къде иде това? Ние ще разберем един такъв въпрос, когато насочим поглед върху повтарящите се земни съществувания на една такава меродавна личност. Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като волеви импулси.
към текста >>
Защото видите ли, през 80-те, 90-те години станаха някои неща, на които хората се удивляваха, в които те бяха
възпита
ни, при които те самите се
възпита
ваха.
Защото видите ли, през 80-те, 90-те години станаха някои неща, на които хората се удивляваха, в които те бяха възпитани, при които те самите се възпитаваха.
За литераторите на тази епоха се говори с много високопарни думи. Вземете всичко, което списанията са донесли, което изкуство е донесло, което се е появило в 80-те, 90-те години на миналото столетие, то протича така: 1879 г., 1880 г., 1890 г. и т.н. Обаче именно в тези години имаше още едно друго събитие. Имаше едно тънко було и зад това тънко було имаше един свят, който непосредствено граничеше с нашия физически свят.
към текста >>
46.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на
възпита
нието.
Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен.
към текста >>
47.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно
възпита
вани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето.
Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с бродещи духове. Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек.
За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето.
Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че цар Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях. От това място изходи така да се каже цивилизацията на Европа. Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население. Тези 12 другари на цар Артус, който ги управляваше, се бореха за външната цивилизация.
към текста >>
48.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при
възпита
нието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят.
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите. И това може да бъде.
Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят.
Когато идва посветеният и разказва нещата, които се намират в духовния свят, когато разказва за процесите, които стават в духовния свят и ако днес също човекът не може още да вижда тези духовни неща и духовни процеси с обикновеното съзнание: когато си послужи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум може да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят. И този е днес при всички обстоятелства първата правилна стъпка за всеки човек.
към текста >>
49.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ако проверим тяхното
възпита
ние, ние не можем да обясним тяхното
възпита
ние, защо те се явяват по този начин.
Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори. Ние се чудим на това, че те се явяват в определено време.
Ако проверим тяхното възпитание, ние не можем да обясним тяхното възпитание, защо те се явяват по този начин.
Ако проверим тяхната епоха, също не можем да обясним, защо те се явяват по този начин. Едва кармическите връзки ни дават истинските обяснения.
към текста >>
50.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез
възпита
нието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
към текста >>
Християнството минаваше в свръхсетивния свят през своето по-нататъшно главно развитие в осветлението на аристотелизма, на Земята бе основан материализмът: основан в науката от Бейкън, прероденият Харун ал Рашид, основан в педагогиката, във
възпита
нието под влиянието на Амос Комениус преродения съветник на Харун ал Рашид.
И така ние виждаме, че през време когато в 14-то, 15-то, 16-то, 17-то столетие и т.н.
Християнството минаваше в свръхсетивния свят през своето по-нататъшно главно развитие в осветлението на аристотелизма, на Земята бе основан материализмът: основан в науката от Бейкън, прероденият Харун ал Рашид, основан в педагогиката, във възпитанието под влиянието на Амос Комениус преродения съветник на Харун ал Рашид.
И двамата действуваха заедно.
към текста >>
51.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това е
възпита
ване към свобода, затова е бавно и трудно.
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията.
Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно.
Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека. Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля.
към текста >>
52.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие,
възпита
ние и пр.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр.
Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение.
към текста >>
53.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Виждаме също какво огромно значение има това, при
възпита
нието да обграждаме децата с впечатления от изкуството.
Всичко, което днес съществува и действа като машини, като инструменти, на Юпитер ще се превърне в страшни, в ужасни демони. Всичко, което служи на принципа на ползата, ще се превърне в такива страшни сили. Това може да бъде парализирано, спряно, ако променим полезните апарати и ги направим такива, които наред с тяхната полезност разкриват преди всичко красотата, известяват преди всичко божественото. Много е добре, че ние знаем това. Иначе силите от такова естество някой ден биха разкъсали, биха разрушили Земята.
Виждаме също какво огромно значение има това, при възпитанието да обграждаме децата с впечатления от изкуството.
Изкуството прави човека свободен. Локомотивите някой ден също трябва да се превърнат в красиви машини.
към текста >>
54.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себе
възпита
ние, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и
възпита
нието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на волята.
Въпреки всичко, което току-що казах, аскетичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек. Защо, това ще разгледаме при друг удобен случай.
Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпитание, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и възпитанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на волята.
Ако например си каже: За пет години ти трябва да придобиеш определен навик и през тези пет години трябва да насочиш цялата сила на волята си към това, да придобиеш този навик, - ако човек така разгърне волята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без аскетизъм освобождава духовното си същество от телесната природа. Тогава ще открие, че предприетото себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност.
към текста >>
55.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито
възпита
телни последствия ще бъдат разяснени тук.
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук.
Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове. Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания. Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят.
към текста >>
Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето
възпита
ние, за трето от нашия живот.
Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава. Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата.
Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот.
Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот. Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото. Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим постепенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи. Опитът също учи, че повечето пристъпват с голямо усърдие към медитативния живот, но скоро го изоставят. В това ние сме напълно свободни.
към текста >>
Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от
възпита
нието и от нашия живот.
Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава. Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот.
Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот.
Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото. Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим постепенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи. Опитът също учи, че повечето пристъпват с голямо усърдие към медитативния живот, но скоро го изоставят. В това ние сме напълно свободни. Това медитиране е прасвободно действие.
към текста >>
56.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
2.
Възпита
ние (Събр. съч.
2. Възпитание (Събр. съч.
№ 293 - 311)
към текста >>
57.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ако това би било сторено, тогава ние бихме изградили само идеите на Шилер, които са възникнали в него при съзерцаването гения на Гьоте и които той е вложил в своята книга "Писма върху естетическото
възпита
ние".
Ако мога да изкажа тук моето убеждение, това може да се припише само на обстоятелството, че Гьотевите плодотворни зародиши в тази област са били оставени невзети под внимание, че той не е бил счетен за научен човек.
Ако това би било сторено, тогава ние бихме изградили само идеите на Шилер, които са възникнали в него при съзерцаването гения на Гьоте и които той е вложил в своята книга "Писма върху естетическото възпитание".
И тези писма също не са били считани много пъти за достатъчно научни от страна на систематизиращите естетици и въпреки това те принадлежат към най-важните творби, които естетиката въобще е произвела. Шилер изхожда от Канта. Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение. Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие.
към текста >>
58.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който няма едно изопачено чрез
възпита
нието и неправилния живот чувство, той ще има и по отношение на един колкото и да е добре нарисуван пейзаж чувството, което аз изказах в прелюдията на моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че с никакво подражание на природата ние не можем да достигнем някога природата.
Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота? С непосредствената действителност, която протича между раждането и смъртта, изкуството има нещо общо всъщност само в материалистичната епоха. В тази материалистична епоха е без съмнение така, че хората са забравили свръхсетивния произход на изкуството и се насочват повече или по-малко към това, да подражават онова, което се намира във външната сетивна природа. Само онзи, който действително има едно по-дълбоко чувство по отношение на природата от една страна и към изкуството от друга страна, не ще може да се съгласи с това подражаване на природното съществувание в изкуството, с натурализма. Защото човек трябва да си задава винаги отново и отново въпроса: може ли например най-добрият живописец на ландшафта, на пейзажа да предаде по някакъв начин красотата на един природен пейзаж върху платното?
Който няма едно изопачено чрез възпитанието и неправилния живот чувство, той ще има и по отношение на един колкото и да е добре нарисуван пейзаж чувството, което аз изказах в прелюдията на моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че с никакво подражание на природата ние не можем да достигнем някога природата.
За този, който чувствува по-добре нещата, натурализмът се оказва именно нещо противно на чувството. Следователно един такъв човек ще може да счита без съмнение за оправдано само онова в изкуството, което се опитва, поне в представянето да даде нещо различно от това, което чистата природа може да представи на човека. Но как стигаме ние въобще като хора да развиваме изкуство? Защо в пластиката, в архитектурата ние се издигаме над самата природа?
към текста >>
И педагогическо-дидактичното приложение ще
възпита
ва постепенно хора, които благодарение на
възпита
нието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят.
И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят.
Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения.
към текста >>
Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било
възпита
вано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме.
Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят.
Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме.
Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно. Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас.
към текста >>
59.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Приложение на този възглед в музикалното
възпита
ние.
Квинтовата музика на следващите епохи като изживяване на вдишване и издишване. Скалата на петте тона. Терцовата музика на новото време като изживяване на субективно-душевното. Мажор и минор. Бъдещето задълбочаване на музикалното чрез изживяването на октавата.
Приложение на този възглед в музикалното възпитание.
към текста >>
60.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
[2] Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември - 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично
възпита
телно изкуство“, вж.
[2] Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември - 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж.
„Енигматично-то в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 331.
към текста >>
61.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето
възпита
телно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството.
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
към текста >>
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме
възпита
телно изкуство.
И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството. Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
към текста >>
В тази насока прочетете това, което съм написал[1] за
възпита
телното изкуство в последния свитък на „Социалното бъдеще“, и ще видите как там стремежът се състои в това, сухото научно-
възпита
телно да се трансформира във
възпита
телно изкуство.
В тази насока прочетете това, което съм написал[1] за възпитателното изкуство в последния свитък на „Социалното бъдеще“, и ще видите как там стремежът се състои в това, сухото научно-възпитателно да се трансформира във възпитателно изкуство.
към текста >>
По възможност трябва отново и отново да се издигаме от втълпеното ни чрез
възпита
нието криене в понятия, в отделни характеристики към долавяне на цялото, към обгръщане на цялото.
Така че човек вече го е възприел в себе си. Това е величествено - един могъщ архитектонически завършек. Моля отделете тази последна глава и я приемете като дефиниция за философията - та това ще е най-чиста безсмислица. Това ще е най-чиста безсмислица! Трябва да навлезем от тълкуване на частното в изживяване на общото.
По възможност трябва отново и отново да се издигаме от втълпеното ни чрез възпитанието криене в понятия, в отделни характеристики към долавяне на цялото, към обгръщане на цялото.
към текста >>
62.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
293 и „
Възпита
телно изкуство.
[1] житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика... : срв. изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч.
293 и „Възпитателно изкуство.
Методично-дидактично“, Събр. съч. 294.
към текста >>
63.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември – 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично
възпита
телно изкуство“, вж.
Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва „Песни за Валдорфското училище“, по време на „Първи антропософски висш курс в Гьотеанума“, 26 септември – 16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема „Музикално и евритмично възпитателно изкуство“, вж.
„Енигматичното в изкуството и науката“, Щутгарт 1922 г., стр. 331.
към текста >>
293 и „
Възпита
телно изкуство.
143. житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика...: срв. изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч.
293 и „Възпитателно изкуство.
Методично-дидактично“, Събр. съч. 294.
към текста >>
64.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
237
Възпита
нието на детето, стр.
34 Луцифер-гнозис 1903-1908 Хекел, световната загадка и теософията, стр.
237 Възпитанието на детето, стр.
339 От антропософската работа, стр. 549, 582, 607, 609, 611
към текста >>
2-ра лекция 21, 23 и 294 Методично-дидактични основи на
възпита
телното
23 април 192 Духовно-научно разглеждане на социални и педагогически въпроси.
2-ра лекция 21, 23 и 294 Методично-дидактични основи на възпитателното
към текста >>
6 ноември 295
Възпита
телно изкуство.
6 ноември 295 Възпитателно изкуство.
Семинарни разговори и лекции по учебния план. 2-ра и 3-та лекция по учебния план 30 и 31 320 Духовно-научни импулси за развитието на декември физиката. Първи естественонаучен курс. 7-ма и 8-ма лекция
към текста >>
16 и 21 септември 302а
Възпита
ние и преподаване с оглед познанието за човека.
16 и 21 септември 302а Възпитание и преподаване с оглед познанието за човека.
2-ра и 3-та лекция
към текста >>
23 ноември 304
Възпита
телни и преподавателски методи от гледна точка на антропософията
23 ноември 304 Възпитателни и преподавателски методи от гледна точка на антропософията
към текста >>
19 август 305 Основните духовно-душевни сили на
възпита
телно то изкуство.
19 август 305 Основните духовно-душевни сили на възпитателно то изкуство.
4-та лекция
към текста >>
Възпита
ние на детето и на младия човек.
17 и 22 април 306 Педагогическата практика от гледна точка на духовно-научното познание за човека.
Възпитание на детето и на младия човек.
3-та и 8-ма лекция и Отговори на въпроси
към текста >>
6, 11 и 16 август 307 Съвременен духовен живот и
възпита
ние.
6, 11 и 16 август 307 Съвременен духовен живот и възпитание.
2-ра, 7-ма и 12-та лекция
към текста >>
15 октомври 302а
Възпита
ние и преподаване с оглед познанието за човека.
15 октомври 302а Възпитание и преподаване с оглед познанието за човека.
7-ма лекция
към текста >>
10 април 308 Методика на обучението и предпоставки за предиобед и
възпита
нието.
10 април 308 Методика на обучението и предпоставки за предиобед и възпитанието.
3-та и 4-та лекция вечерта
към текста >>
17 август 311 Изкуството на
възпита
нието с оглед разбирането на човешкото същество.
17 август 311 Изкуството на възпитанието с оглед разбирането на човешкото същество.
6-та лекция
към текста >>
65.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Това е което с
възпита
ло тези души.
Названието "проповедник" в 13-то столетие и в 14-то, не е имало значението, което има днес, но е било нещо, което се е уважавало. Платон е бил наричан "Великият Проповедник". Понеже се е излъчвало такова задълбочаване от тези велики души, Рейн по онова време се е наричал "Голямата проповедническа улица на Европа". Знаете ли, къде са се породила тези сили, които са търсили вътрешното единение с божествените сили на съществуванието? Те са били породени и отгледани в Готическите катедрали, с островръхите сводове, колони и колонади.
Това е което с възпитало тези души.
Онова, което човешкото същество вижда, онова, което се излива от заобикалящата го среда, става сила в него. Според него, той се оформя.
към текста >>
66.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
В ранните периоди на живота, твърде много може да се постигне като се съблюдават известни закони на
възпита
нието и образованието.
Животът на човека се състои от периоди по седем години от раждането до смяната на зъбите, пубертетът седем, или осем години по-късно и т.н. по седем години периоди до края на живота. Един ден, когато човек ще взема предвид тези периоди и ще размисли какво ще е най-добре за него и от какво ще трябва да се предпази, то той ще знае твърде добре как да си подготвя една по-добра старост. По такъв начин той може да си навлече добро, или зло за останалата част от живота си.
В ранните периоди на живота, твърде много може да се постигне като се съблюдават известни закони на възпитанието и образованието.
След това идва една много важна повратна точка. Тогава твърде лесно може да се деградира, ако на младежа му бъде позволено, твърде рано да се впусне в живота, с пълна увереност в себе си. Възприетият принцип днес, който изпраща младите хора твърде рано самостоятелно в живота, е твърде вреден: би трябвало да мине Петият период на живота, преди това да стане. Такива древни окултни принципи са от голяма важност. Ето защо в миналото, по наставленията на онези, които са знаели нещо по тези въпроси, е било необходимо да се завършат годините на чиракуването и калфа, преди човек да се нарече майстор.
към текста >>
67.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Новите задачи на
възпита
нието, валидни за Петата следатлантска епоха.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха.
Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят.
към текста >>
Възпита
ни ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха. Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация.
Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>
Възпита
вайки детето, ние продължаваме онази дейност,която то е извършвало преди своето раждане.
Окултната основа на чувствата и паметта. Възникване на фантазията. За окултния произход на нервите и тяхната противоположност: Кръвта. За троичното устройство на човека. Принципната разлика между волята и представите.
Възпитавайки детето, ние продължаваме онази дейност,която то е извършвало преди своето раждане.
към текста >>
Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за
възпита
ние.
Съзнанието за „Манас'' е налице и всред европейското човечество. Кратка характеристика на Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Окултното обяснение на инстинкти, нагони; страсти, мотиви. За ограничените възможности на психоанализата. Марксизъм и образователни програми.
Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за възпитание.
Чувствата като непроявена воля. За здравите педагогически инстинкти на древните и техни те методи за укрепване на волята. Абстрактните намерения за възпитание на волята са безплодни. Невротичната симптоматика като последица от „проповядването" на морал. За необходимостта от многократно повтаряне на естетическата наслада.
към текста >>
Абстрактните намерения за
възпита
ние на волята са безплодни.
За ограничените възможности на психоанализата. Марксизъм и образователни програми. Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за възпитание. Чувствата като непроявена воля. За здравите педагогически инстинкти на древните и техни те методи за укрепване на волята.
Абстрактните намерения за възпитание на волята са безплодни.
Невротичната симптоматика като последица от „проповядването" на морал. За необходимостта от многократно повтаряне на естетическата наслада.
към текста >>
Един от основните проблеми при
възпита
нието: еманципирането на чувствата от волята.
Правилното съпоставяне на фактите като предпоставка за изграждане на точни понятия. За необходимостта от разбиране на свръхсетивните опитности.
Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от волята.
Мориц Бенедикт, и неспособността на днешните психолози да го разберат. За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст. Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите. Волевият характер на детските усещания. Локализиране на будното и спящо съзнание от духовна гледна точка.
към текста >>
Дефинициите са смърт за обучението и
възпита
нието.
Логичната и познавателна дейност на човека: Умозаключение, съждение, понятие. Защо детската памет не трябва да бъде обременявана с готови умозаключения. Понятията формират не само душевния и мисловен живот, но и самото физическо тяло на човека. Херман Бар за увеличаващия се брой на еднаквите човешки физиономии.
Дефинициите са смърт за обучението и възпитанието.
Разликата между мъртвите и живите понятия: Живите понятия метаморфозират и се развиват в хода на индивидуалния човешки живот. Силата да благославят имат само онези хора, които в детската си възраст са изградили навика да се молят. Слизайки от духовния свят, човекът сваля своята преданост към духовните Същества под формата на това, което наричаме подражание в детската възраст. Дълбоко в себе си, детето знае: Светът е морален! Светът е красив!
към текста >>
Основната задача на
възпита
теля: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава".
Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие.
Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава".
За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко. Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата. Връзката между душевните и растежни процеси у детето. За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа.
към текста >>
Първото
възпита
телно средство: Майчиното мляко.
Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие. Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава". За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава.
Първото възпитателно средство: Майчиното мляко.
Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата. Връзката между душевните и растежни процеси у детето. За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа. Интелектуалистичното преподаване на четене и писане като малтретиране на детето. Мястото и значението на художествения елемент.
към текста >>
Защо
възпита
телят трябва да стане-приятел на природата.
Системите „глава", „гърди" и „крайници" в тяхното телесно, душевно и духовно развитие. Основната задача на възпитателя: да формира „човекът-гьрди" и „човекът-крайници", с чиято помощ да пробуди „човекът-глава". За сънуващата душа и спящият Дух в човешката глава. Първото възпитателно средство: Майчиното мляко.
Защо възпитателят трябва да стане-приятел на природата.
Връзката между душевните и растежни процеси у детето. За съотношението между фантазия и памет ката фактор на растежа. Интелектуалистичното преподаване на четене и писане като малтретиране на детето. Мястото и значението на художествения елемент.
към текста >>
Лекции върху
възпита
нието
Лекции върху възпитанието
към текста >>
68.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на
възпита
ние; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея.
През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт. За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика.
Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея.
Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
към текста >>
И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско
възпита
телно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската педагогика.
„Общото човекознание" е една от трудните книги на Р.Щайнер.
И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско възпитателно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската педагогика.
към текста >>
69.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и
възпита
нието на децата.
Ние ще обхванем правилно нашите задачи, само ако гледаме на тях не просто като на интелектуално-душевна дейност, а като на дейност от най-висш морално-духовен характер; ето защо Вие ще намерите за напълно естествено, че когато днес пристъпваме към тази задача, се налага преди всичко да се замислим за дълбоката връзка между нашата работа и духовните светове.
При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и възпитанието на децата.
И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието позволение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред. Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати като един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи.
към текста >>
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и
възпита
нието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
към текста >>
Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на
възпита
нието, което да е в съответствие с нашата епоха.
Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век.
Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха.
Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха. Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден. Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха. Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи.
към текста >>
Досега хората колкото и да са имали добрата воля да
възпита
ват са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха.
Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден. Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха. Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи.
към текста >>
Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на
възпита
нието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден.
Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха. Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден.
Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха. Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи.
към текста >>
Вие ще
възпита
вате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното
възпита
ние до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им.
Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им.
Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието. Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
към текста >>
Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от
възпита
нието.
Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им.
Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието.
Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
към текста >>
Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез
възпита
нието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества.
Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло.
Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества.
Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
към текста >>
Ние ще обгърнем нашето
възпита
телно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло. Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества.
Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
към текста >>
пренатално или предрожденно
възпита
ние, с други думи, за
възпита
нието на детето по време на бременността; т.е.
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл. Често например, се задава въпросът за т.н.
пренатално или предрожденно възпитание, с други думи, за възпитанието на детето по време на бременността; т.е.
преди неговото физическо раждане. Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно. Често съм прибягвал до следния пример: Виждаме на улицата някакви следи. Веднага възниква въпросът: Откъде са те? От една кола.
към текста >>
Хората размишляват върху
възпита
нието и стигат до въпроса за пренаталното
възпита
ние, т.е.
Хората размишляват върху възпитанието и стигат до въпроса за пренаталното възпитание, т.е.
възпитанието преди раждането. Обаче преди раждането, човешкото същество е все още под закрилата на духовни Същества, които стоят над физическия свят. Тъкмо на тях е предоставена задачата да поддържат непосредствена връзка между света и неродената душа. Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете. По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат.
към текста >>
възпита
нието преди раждането.
Хората размишляват върху възпитанието и стигат до въпроса за пренаталното възпитание, т.е.
възпитанието преди раждането.
Обаче преди раждането, човешкото същество е все още под закрилата на духовни Същества, които стоят над физическия свят. Тъкмо на тях е предоставена задачата да поддържат непосредствена връзка между света и неродената душа. Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете. По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат. Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето.
към текста >>
Ето защо, пренаталното
възпита
ние няма отношение към самото дете.
Хората размишляват върху възпитанието и стигат до въпроса за пренаталното възпитание, т.е. възпитанието преди раждането. Обаче преди раждането, човешкото същество е все още под закрилата на духовни Същества, които стоят над физическия свят. Тъкмо на тях е предоставена задачата да поддържат непосредствена връзка между света и неродената душа.
Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете.
По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат. Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето. Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата.
към текста >>
По-скоро пренаталното
възпита
ние е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат.
Хората размишляват върху възпитанието и стигат до въпроса за пренаталното възпитание, т.е. възпитанието преди раждането. Обаче преди раждането, човешкото същество е все още под закрилата на духовни Същества, които стоят над физическия свят. Тъкмо на тях е предоставена задачата да поддържат непосредствена връзка между света и неродената душа. Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете.
По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат.
Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето. Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части.
към текста >>
Колкото по-малко се мисли за
възпита
нието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето.
Обаче преди раждането, човешкото същество е все още под закрилата на духовни Същества, които стоят над физическия свят. Тъкмо на тях е предоставена задачата да поддържат непосредствена връзка между света и неродената душа. Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете. По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат. Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето.
Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето.
Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части. Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst). До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе.
към текста >>
Всъщност
възпита
нието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух.
Тъкмо на тях е предоставена задачата да поддържат непосредствена връзка между света и неродената душа. Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете. По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат. Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето.
Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух.
След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части. Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst). До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека.
към текста >>
И в духовен смисъл, задачата на
възпита
нието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса.
Ако наблюдавате израстващото дете с истинска непредубеденост, Вие на всяка цена ще констатирате следното: Тук, във физическите условия, духовно-душевните сили на детето все още не са свързани с неговите физическо-телесни форми.
И в духовен смисъл, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса.
Те трябва да бъдат приведени в хармония, защото при новороденото дете, а и по-късно, хармония между тях липсва! Задачата на възпитателя е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
към текста >>
Задачата на
възпита
теля е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
Ако наблюдавате израстващото дете с истинска непредубеденост, Вие на всяка цена ще констатирате следното: Тук, във физическите условия, духовно-душевните сили на детето все още не са свързани с неговите физическо-телесни форми. И в духовен смисъл, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса. Те трябва да бъдат приведени в хармония, защото при новороденото дете, а и по-късно, хармония между тях липсва!
Задачата на възпитателя е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
към текста >>
Тук изпъква и по-деликатната същност на онова, което имаме да вършим в хода на
възпита
нието.
Ако внимателно наблюдаваме детето, ние ще установим: Детето все още не се е научило да диша по такъв начин, че да поддържа нервно-сетивния процес.
Тук изпъква и по-деликатната същност на онова, което имаме да вършим в хода на възпитанието.
Преди всичко, налага се да вникнем в човешката природа от антропологично-антропософска гледна точка. Най-важните възпитателни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което дихателният процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот. В един по-висш смисъл, детето трябва да се научи да приема в душата си онзи дар, койтo му е даден благодарение на простия факт, че то е създадено, за да диша. Вие виждате, как този дял от възпитанието се обръща към духовно-душевните сили: Благодарение на обстоятелството, че хармонизираме дишането с нервно-сетивния процес, ние просто вмъкваме духовно-душевните сили във физическия живот на детето. Накратко: Детето все още не може да диша правилно, и една от нашите задачи, е да го научим да диша правилно!
към текста >>
Най-важните
възпита
телни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което дихателният процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот.
Ако внимателно наблюдаваме детето, ние ще установим: Детето все още не се е научило да диша по такъв начин, че да поддържа нервно-сетивния процес. Тук изпъква и по-деликатната същност на онова, което имаме да вършим в хода на възпитанието. Преди всичко, налага се да вникнем в човешката природа от антропологично-антропософска гледна точка.
Най-важните възпитателни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което дихателният процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот.
В един по-висш смисъл, детето трябва да се научи да приема в душата си онзи дар, койтo му е даден благодарение на простия факт, че то е създадено, за да диша. Вие виждате, как този дял от възпитанието се обръща към духовно-душевните сили: Благодарение на обстоятелството, че хармонизираме дишането с нервно-сетивния процес, ние просто вмъкваме духовно-душевните сили във физическия живот на детето. Накратко: Детето все още не може да диша правилно, и една от нашите задачи, е да го научим да диша правилно!
към текста >>
Вие виждате, как този дял от
възпита
нието се обръща към духовно-душевните сили: Благодарение на обстоятелството, че хармонизираме дишането с нервно-сетивния процес, ние просто вмъкваме духовно-душевните сили във физическия живот на детето.
Ако внимателно наблюдаваме детето, ние ще установим: Детето все още не се е научило да диша по такъв начин, че да поддържа нервно-сетивния процес. Тук изпъква и по-деликатната същност на онова, което имаме да вършим в хода на възпитанието. Преди всичко, налага се да вникнем в човешката природа от антропологично-антропософска гледна точка. Най-важните възпитателни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което дихателният процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот. В един по-висш смисъл, детето трябва да се научи да приема в душата си онзи дар, койтo му е даден благодарение на простия факт, че то е създадено, за да диша.
Вие виждате, как този дял от възпитанието се обръща към духовно-душевните сили: Благодарение на обстоятелството, че хармонизираме дишането с нервно-сетивния процес, ние просто вмъкваме духовно-душевните сили във физическия живот на детето.
Накратко: Детето все още не може да диша правилно, и една от нашите задачи, е да го научим да диша правилно!
към текста >>
Едва правилното
възпита
ние ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят.
Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>
В качеството си на
възпита
тели и преподаватели, ние не можем да внушим на, детето абсолютно нищо, свързано с висшите светове.
В качеството си на възпитатели и преподаватели, ние не можем да внушим на, детето абсолютно нищо, свързано с висшите светове.
Защото това, което се влива в човека от висшите светове, прониква в него през периода между засилването и пробуждането, Всъщност ние можем да се възползваме от времето, което прекарваме на физическия свят дотолкова, доколкото пренасяме нашите действия в духовния свят, така че след като от ново се връщаме във физическия свят, да свалим от горе необходимата сила, за да бъдем здрави и работоспособни хора.
към текста >>
Ето как цялата преподавателска и
възпита
телска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън.
Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън.
Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането. Всичко това ще остане на заден план. А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем конкретни мерки. Обаче ние трябва да сме в пълно съзнание относно всичко, което вършим. Когато преподаваме на детето един или друг учебен предмет, трябва да сме напълно наясно, че в известно отношение спомагаме предимно за проникването на духовно-душевните сили във физическото тяло, но в друг случай улесняваме проникването на физическото тяло в духовно-душевните пространства на детето.
към текста >>
Естествено, при
възпита
нието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането.
Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън.
Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането.
Всичко това ще остане на заден план. А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем конкретни мерки. Обаче ние трябва да сме в пълно съзнание относно всичко, което вършим. Когато преподаваме на детето един или друг учебен предмет, трябва да сме напълно наясно, че в известно отношение спомагаме предимно за проникването на духовно-душевните сили във физическото тяло, но в друг случай улесняваме проникването на физическото тяло в духовно-душевните пространства на детето.
към текста >>
Нека да не подценяваме огромната важност на това, за което става дума, защото Вие няма да станете добри
възпита
тели и преподаватели, ако обръщате внимание на това, което вършите, а пренебрегвате това, което сте.
Нека да не подценяваме огромната важност на това, за което става дума, защото Вие няма да станете добри възпитатели и преподаватели, ако обръщате внимание на това, което вършите, а пренебрегвате това, което сте.
Защото, опирайки се на антропософски ориентираната Наука за Духа, ние непрекъснато подчертаваме важността на един прост факт: човекът се проявява в света не само чрез това, което върши, а преди всичко чрез това, какво представлява той самия.
към текста >>
Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното
възпита
ние, както и космическото значение на ритъма между будност и сън?
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала.
Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън?
В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за физическия човек. И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
към текста >>
Ние сме длъжни да
възпита
ваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят.
Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят.
В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят. Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област. И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
Чрез
възпита
нието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят. Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят. В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят.
Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
70.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обстоятелството, че обучението и
възпита
нието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова педагогика се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
Занапред всяко обучение ще бъде провеждано с оглед на една истинска психология, която обаче може да бъде извлечена единствено от антропософското духовнонаучно познание.
Обстоятелството, че обучението и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова педагогика се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
към текста >>
Повечето грешки в областта на
възпита
нието се дължат на незнание.
В следващите лекции ще проследим внимателно тези основни принципи и ще установим, че с тяхна помощ бихме могли да внесем в преподаването нещо наистина ново, така че да насочим детето към душевно и телесно здраве, а не към духовно и физическо израждане.
Повечето грешки в областта на възпитанието се дължат на незнание.
В твърдението на физиолозите, че нервите се делят на „сетивни" и „моторни" има само една игра на думи. Защо се говори за „моторни" нерви? Защото има много случаи, когато поради засягане на определени нервни пътища, например тези, които водят долните крайници, човек иска да ходи, но не може. Обикновено се казва, че човек не може да се движи понеже нервните центрове и пътища са „парализирани", в случая тези „моторни" нерви, които привеждат краката в движение. В действителност обаче, нещата тук се свеждат до следното: чисто и просто човек не може да възприема своите крака.
към текста >>
Ако съсредоточите Вашите сили изключително върху изграждането на представи и работите едностранчиво в тази посока, практически Вие връщате целия човек към живота му преди раждането и Вие несъмнено ще му навредите, понеже го
възпита
вате в рационалистичен дух, понеже вплитате неговата воля в нещо, с което той вече е приключил: животът преди раждането!
Ако съсредоточите Вашите сили изключително върху изграждането на представи и работите едностранчиво в тази посока, практически Вие връщате целия човек към живота му преди раждането и Вие несъмнено ще му навредите, понеже го възпитавате в рационалистичен дух, понеже вплитате неговата воля в нещо, с което той вече е приключил: животът преди раждането!
При възпитанието на детето Вие не трябва да си служите с прекалено абстрактни понятия. Вие трябва да му поднесете най-вече образи. Защо?
към текста >>
При
възпита
нието на детето Вие не трябва да си служите с прекалено абстрактни понятия.
Ако съсредоточите Вашите сили изключително върху изграждането на представи и работите едностранчиво в тази посока, практически Вие връщате целия човек към живота му преди раждането и Вие несъмнено ще му навредите, понеже го възпитавате в рационалистичен дух, понеже вплитате неговата воля в нещо, с което той вече е приключил: животът преди раждането!
При възпитанието на детето Вие не трябва да си служите с прекалено абстрактни понятия.
Вие трябва да му поднесете най-вече образи. Защо?
към текста >>
Следователно,
възпита
вайки детето, ние продължаваме онази дейност, която то е извършвало преди своето раждане.
Следователно, възпитавайки детето, ние продължаваме онази дейност, която то е извършвало преди своето раждане.
Нека да обобщим: Мисленето е една образна дейност, произтичаща от нашите опитности преди раждането, респективно преди зачатието. Духовните сили са вложили в нас определена активност на образите, която продължава и след нашето раждане. И когато предлагаме на децата не друго, а образи, ние просто подновяваме тази космическа дейност. Ние им поднасяме образи, които се превръщат в един вид зародиши, понеже те нахлуват чак в органическите структури на тялото. Ето защо, за да възпитаваме чрез образи, ние трябва да бъдем завладени от чувството: Когато си служиш с образи, ти действуваш върху целия човек, защото от резонанса на образите се променя целия човек!
към текста >>
Ето защо, за да
възпита
ваме чрез образи, ние трябва да бъдем завладени от чувството: Когато си служиш с образи, ти действуваш върху целия човек, защото от резонанса на образите се променя целия човек!
Следователно, възпитавайки детето, ние продължаваме онази дейност, която то е извършвало преди своето раждане. Нека да обобщим: Мисленето е една образна дейност, произтичаща от нашите опитности преди раждането, респективно преди зачатието. Духовните сили са вложили в нас определена активност на образите, която продължава и след нашето раждане. И когато предлагаме на децата не друго, а образи, ние просто подновяваме тази космическа дейност. Ние им поднасяме образи, които се превръщат в един вид зародиши, понеже те нахлуват чак в органическите структури на тялото.
Ето защо, за да възпитаваме чрез образи, ние трябва да бъдем завладени от чувството: Когато си служиш с образи, ти действуваш върху целия човек, защото от резонанса на образите се променя целия човек!
Целият възпитателен процес е продължение на една свръхсетивна дейност от периода преди раждането и точно този факт придава на възпитанието необходимата святост, без която за възпитание е немислимо да се говори.
към текста >>
Целият
възпита
телен процес е продължение на една свръхсетивна дейност от периода преди раждането и точно този факт придава на
възпита
нието необходимата святост, без която за
възпита
ние е немислимо да се говори.
Нека да обобщим: Мисленето е една образна дейност, произтичаща от нашите опитности преди раждането, респективно преди зачатието. Духовните сили са вложили в нас определена активност на образите, която продължава и след нашето раждане. И когато предлагаме на децата не друго, а образи, ние просто подновяваме тази космическа дейност. Ние им поднасяме образи, които се превръщат в един вид зародиши, понеже те нахлуват чак в органическите структури на тялото. Ето защо, за да възпитаваме чрез образи, ние трябва да бъдем завладени от чувството: Когато си служиш с образи, ти действуваш върху целия човек, защото от резонанса на образите се променя целия човек!
Целият възпитателен процес е продължение на една свръхсетивна дейност от периода преди раждането и точно този факт придава на възпитанието необходимата святост, без която за възпитание е немислимо да се говори.
към текста >>
71.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче без да вникне в тях, човек не може да стане истински
възпита
тел.
Особено ако четете последната глава от моята книга „Истина и наука", отнасяща се до човешката свобода, Вие ще установите, че там акцентът е поставен върху следното: това, което се извършва в човека, се различава от процесите във външната природа; в известен смисъл тя е тази,която се вмъква в него, така че процесите в човека са и космически, или с други думи, човешката душа е арена, където се разиграват не само човешки, но и космически процеси. Естествено, в определени среди тези неща не могат да бъдат разбрани лесно.
Обаче без да вникне в тях, човек не може да стане истински възпитател.
към текста >>
72.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Нека да започна с това, че при бъдещото
възпита
ние и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата.
Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата.
Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо. Волята и чувствата винаги са оставяни на т.н. „случайност", понеже днес не съществува ясен възглед относно истинската природа на волята.
към текста >>
Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на
възпита
нието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на
възпита
телния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо.
Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата.
Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо.
Волята и чувствата винаги са оставяни на т.н. „случайност", понеже днес не съществува ясен възглед относно истинската природа на волята.
към текста >>
И въпреки всичко, преподавателят и
възпита
телят Целенасочено трябва да се намесят в развитието на тези три душевни сили.
И въпреки всичко, преподавателят и възпитателят Целенасочено трябва да се намесят в развитието на тези три душевни сили.
Ако искаме да преподаваме и възпитаваме правилно, трябва да работим върху това, което се крие в дълбините на човешката природа.
към текста >>
Ако искаме да преподаваме и
възпита
ваме правилно, трябва да работим върху това, което се крие в дълбините на човешката природа.
И въпреки всичко, преподавателят и възпитателят Целенасочено трябва да се намесят в развитието на тези три душевни сили.
Ако искаме да преподаваме и възпитаваме правилно, трябва да работим върху това, което се крие в дълбините на човешката природа.
към текста >>
Да, извънредно важно е, преподавателят и
възпита
телят да знаят: правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа.
Да, извънредно важно е, преподавателят и възпитателят да знаят: правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа.
А да се тръгва от обикновените междучовешки отношения тази грешка е типична единствено за така наречения „социализъм". Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища. В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски*36 е нещо ужасно. Тя означава смърт за цялата култура! Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание!
към текста >>
Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и
възпита
ние!
Да, извънредно важно е, преподавателят и възпитателят да знаят: правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа. А да се тръгва от обикновените междучовешки отношения тази грешка е типична единствено за така наречения „социализъм". Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища. В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски*36 е нещо ужасно. Тя означава смърт за цялата култура!
Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание!
Защото, ако вземат надмощие, те просто ще изкоренят всички влияния от предишните културни епохи. Всичко това няма да се усети в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура. Представете си, че се оставим на дилетантските социалистически изисквания, които разпореждат как трябва да живеем. В този случай, много скоро ще усетим дълбоката извратеност на социализма, където „доброто" и „злото" не могат да бъдат повече различавани. Дори и тук Вие често сте свидетели, как мнозина пеят възторжени химни в чест на болшевизма, без да имат каквото и да е предчувствие за неговата сатанинска същност.
към текста >>
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако
възпита
нието бъде поставено на здрава основа.
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа.
Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението. Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"?
към текста >>
Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо
възпита
телят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението.
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа.
Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението.
Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните.
към текста >>
Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще
възпита
ват самите себе си.
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа. Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението. Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти?
Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си.
Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните.
към текста >>
Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на
възпита
нието.
Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните.
Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието.
Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните. Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо. И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека? Този въпрос е изключително сериозен.
към текста >>
Накратко, преподаването и
възпита
нието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо.
Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните.
Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо.
И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека? Този въпрос е изключително сериозен.
към текста >>
И сега идва ред на въпросът: Как
възпита
нието може да се намеси във волевата природа на човека?
Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните. Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо.
И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека?
Този въпрос е изключително сериозен.
към текста >>
Интелектуалната страна на
възпита
нието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре.
Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността. Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план. С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето.
Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре.
Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят. Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.
към текста >>
По-старите патриархални форми на
възпита
ние са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно.
По-старите патриархални форми на възпитание са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно.
С една дума, това са обикновените жизнени навици. Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт. Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"? Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата!
към текста >>
Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито
възпита
ние е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия.
Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт. Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"? Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди.
Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия.
Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята. Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо. Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото!
към текста >>
Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да
възпита
ваме волята.
Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия. Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани.
Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята.
Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо. Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото! " И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.
към текста >>
Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за
възпита
нието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо.
Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия. Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята.
Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо.
Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото! " И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.
към текста >>
Но защо и художественото творчество също се отразява при
възпита
нието на волята?
Но защо и художественото творчество също се отразява при възпитанието на волята?
Защото, най-общо казано, в художественото творчество също има елементи на повторение, и на второ място защото естетическата наслада от художественото произведение възниква всеки път, когато се срещаме с него, или с други думи тя също се повтаря! Да, художественото произведение трогва човека не само първия път; то му доставя радост всеки път. Ето защо нашите педагогически задачи са в тясна връзка с художествения елемент.
към текста >>
73.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Насочете сега Вашето внимание към една забележителна мистерия на човешката природа, към една мистерия, за която се досеща всеки нормален човек, и за която всеки
възпита
тел трябва да е наясно.
Насочете сега Вашето внимание към една забележителна мистерия на човешката природа, към една мистерия, за която се досеща всеки нормален човек, и за която всеки възпитател трябва да е наясно.
Като деца, ние действуваме изключително под влияние на симпатията. Колкото и чудно да звучи, неоспорим факт е, че когато детето върши нещо или просто вилнее в къщи, то е преизпълнено от симпатия към действието, към немирството. Проявявайки се в света, симпатията застава пред нас като една силна привързаност, като една силна воля. Обаче тя не може да остане в този вид, тя трябва да бъде протъкана и, така да се каже, „озарена" от разума. А това става най-вече, когато към нашите инстинкти, ние включим и идеалите, нравствените идеали.
към текста >>
Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на
възпита
ние и т.н.
Да, тези неща следва да се имат предвид; в противен случай опустошителните въздействия върху естественонаучното мислене могат да се окажат много големи.
Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н.
В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време. Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
към текста >>
Едва тогава ще сме в състояние да
възпита
ваме децата по правилен начин.
В по-новата духовна култура на човечеството се вмъкват всевъзможни погрешни елементи и това се отразява най-силно в областта на педагогиката Ето защо трябва да се стремим да заместваме погрешните понятия с ясни и точни понятия.
Едва тогава ще сме в състояние да възпитаваме децата по правилен начин.
към текста >>
74.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Досега се опитвахме да обхванем човека доколкото това е необходимо за
възпита
нието на детето от душевна гледна точка.
Досега се опитвахме да обхванем човека доколкото това е необходимо за възпитанието на детето от душевна гледна точка.
Още в началото е добре да разграничим и трите гледни точки духовната, душевната и физическата и за да получим представа за цялостната антропология, нека да разгледаме човека с оглед на всяка една от тях. Да започнем от душевната страна на човека, защото в обикновения живот най-често се сблъскваме с нея.
към текста >>
И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде
възпита
вано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност.
Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи.
И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност.
Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение.
към текста >>
При
възпита
нието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр.
Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън.
При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр.
да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите
възпита
телни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
към текста >>
75.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Защото душевните качества зависят от човешката свобода, както и от
възпита
нието.
Напротив, ако разгледаме проявите на човека в средната му възраст, ще стигнем до началните моменти в наблюдението на неговата душевна същност. Ето защо в тази възраст човек може да изглежда твърде беден или твърде богат от към душевни качества.
Защото душевните качества зависят от човешката свобода, както и от възпитанието.
Обстоятелството, че много хора са душевно ограничени в своята средна възраст, съвсем не означава, че този възрастов период се отличава с бедна душевност. Ако сравним несъзнателната, подвижна и спонтанна телесна природа на малкото дете със спокойната и съзерцателна природа на стареца, ще установим от една страна активното и подвижно детско тяло, а от друга страна, едно тяло, чиито физически живот остава на заден план, едно тяло, което бих казал отрича самото себе си.
към текста >>
При
възпита
нието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно. Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея.
При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята.
Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето. Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>
Между двете крайни състояния се простира целия човешки живот и като
възпита
тели ние ще го утвърдим и подпомогнем, само ако разглеждаме тези неща от правилната гледна точка.
Характерна особеност в развитието на човешките душевни способности е, че „чувствената воля" на детето прераства в „чувственото мислене" на стареца.
Между двете крайни състояния се простира целия човешки живот и като възпитатели ние ще го утвърдим и подпомогнем, само ако разглеждаме тези неща от правилната гледна точка.
към текста >>
На второ място, той е естествоизпитател, а в същото време пише върху значението на поетичното изкуство за
възпита
нието и дори анализира художествени творби, за да покаже как могат да се използват в хода на
възпита
нието.
Когато говоря за родството между усещане и воля, това не е съвсем точно, понеже усещането има родство както с чувствената воля, така и с волевите чувства. И все пак един психолог, отличаващ се с добра наблюдателност, успя да открие връзката между усещане и чувства. Става дума за Мориц Бенедикт от Виена*44. Впрочем неговата „Психология", в която има нещо твърде особено, е почти непозната. На първо място, Мориц Бенедикт е специалист по криминална антропология, а пише и трудове по психология.
На второ място, той е естествоизпитател, а в същото време пише върху значението на поетичното изкуство за възпитанието и дори анализира художествени творби, за да покаже как могат да се използват в хода на възпитанието.
Тук има нещо смущаващо: този човек иска да остане учен, а твърди, че психолозите имат нужда от писателите. И на трето място: Той е евреин, а посвещава своята „Психология" на католическия свещеник философ към теологическия факултет на Виенския университет, Лауренц Мюлнер. Три наистина смущаващи подробности, които пречат на професионалните психолози да приемат сериозно неговите изводи. Но ако разлистите неговата „Психология", Вие ще установите изключително много сполучливи и остроумни разсъждения, въпреки че в основата си тя е погрешна, защото почива на едно материалистическо схващане за света. Като цяло, книгата няма голяма стойност, обаче отделните наблюдения са превъзходни.
към текста >>
Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното
възпита
ние на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива.
Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето.
Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза. При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други. Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята. За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
Обаче
възпита
телят е длъжен да вникне в духа на епохата, понеже трябва да вникне и в самите деца, чието
възпита
ние той държи в ръцете си.
Споменавам тези неща, само защото те са пряко свързани с нашата съвременна епоха.
Обаче възпитателят е длъжен да вникне в духа на епохата, понеже трябва да вникне и в самите деца, чието възпитание той държи в ръцете си.
към текста >>
76.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче
възпита
вайки детето,
възпита
вайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай.
Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин. Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай?
Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай.
Нека да разгледаме нещата по-отблизо.
към текста >>
Днешната наука просто смесва нещата и създава една атмосфера, която занапред ще осуетява всяко истинско
възпита
ние.
Днес официалната наука изобщо не допуска подобна фина разлика между тези два вида сетивни възприятия.
Днешната наука просто смесва нещата и създава една атмосфера, която занапред ще осуетява всяко истинско възпитание.
Защото, как ще научим детето да вижда, ако не знаем, че в зрителния акт участвува целият човек, включително и неговото „двигателно сетиво"?
към текста >>
Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да
възпита
ме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят. Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива. А това важи за всяко едно сетиво. Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло. По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата.
Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
към текста >>
77.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и
възпита
вате както трябва.
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света.
към текста >>
Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за
възпита
нието.
За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка. Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието.
към текста >>
Вие знаете, че цялостното
възпита
ние и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот.
Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот.
Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си. От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки. Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство. Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период.
към текста >>
Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри
възпита
тели на децата в този възрастов период.
Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си. От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки. Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство.
Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период.
към текста >>
Но като учители и
възпита
тели, Вие трябва да оставите на заден план всичко, което знаете за логиката.
От духовна гледна точка, цялостната човешка дейност включва в себе си от една страна мисленето, от друга страна волята, а между тях се простират чувствата. В периода между раждането и смъртта, всеки нормален човек непрекъснато се стреми да проникне своето мислене с логика, с онези елементи, които му позволяват да мисли логично.
Но като учители и възпитатели, Вие трябва да оставите на заден план всичко, което знаете за логиката.
Естествено, логиката е една сериозна наука и тя може да ни бъде от полза в процеса на възпитанието.
към текста >>
Естествено, логиката е една сериозна наука и тя може да ни бъде от полза в процеса на
възпита
нието.
От духовна гледна точка, цялостната човешка дейност включва в себе си от една страна мисленето, от друга страна волята, а между тях се простират чувствата. В периода между раждането и смъртта, всеки нормален човек непрекъснато се стреми да проникне своето мислене с логика, с онези елементи, които му позволяват да мисли логично. Но като учители и възпитатели, Вие трябва да оставите на заден план всичко, което знаете за логиката.
Естествено, логиката е една сериозна наука и тя може да ни бъде от полза в процеса на възпитанието.
към текста >>
Във Валдорфските училища Вие ще обучавате деца от различни възрастови групи, които вече са били
възпита
вани по всевъзможни методи.
Вие просто разрушавате детската душа, когато вкарвате готовите умозаключения в паметта на детето. Нещата, които обсъждаме тук, са от фундаментално значение.
Във Валдорфските училища Вие ще обучавате деца от различни възрастови групи, които вече са били възпитавани по всевъзможни методи.
Пред себе си Вие ще имате деца, израснали с вече формирани умозаключения съждения и понятия. Така или иначе, Вие ще се опирате на тяхното вече придобито знание, понеже не при всяко дете може да се започва от самото начало. Характерното за сегашната ситуация е, че се налага да започнем с деца от първи до осми клас едновременно. С други думи, Вие ще се изправите пред плахи, полуподготвени детски души и на първо време трябва да правите всичко възможно, за да не измъчвате децата като обременявате тяхната памет с готови умозаключения. Ако обаче тези готови умозаключения са здраво заседнали в детските души, по-добре е да ги оставите там и да насърчите детето в стремежа му да извлича умозаключения от своя непосредствен живот.
към текста >>
Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и
възпита
тели са влагали у човека още от ранната му детска възраст.
Образувайки понятия, т.е. доразвивайки съжденията, Вие се намесвате в живота на спящата душа, или с други думи, Вашите въздействия засягат самото тяло. Обаче още в мига на своето раждане що се отнася до телесните форми човекът е в един относително завършен вид и сега душата разполага само с една възможност: да запази и усъвършенствува това, което човек приема по наследство от своите родители, прародители и т.н. Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии. Но какво се крие в човешките физиономии?
Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и възпитатели са влагали у човека още от ранната му детска възраст.
От лицето на зрелия човек ни облъхва това, което под формата на понятия е било вложено в детската душа, защото спящата душа формира човешкото лице също и според вече изработените понятия. Тук виждаме цялата мощ и цялата отговорност на възпитателя. Строго погледнато, освен душевния и мисловен живот, понятията формиpaт и самото човешко тяло.
към текста >>
Тук виждаме цялата мощ и цялата отговорност на
възпита
теля.
Обаче още в мига на своето раждане що се отнася до телесните форми човекът е в един относително завършен вид и сега душата разполага само с една възможност: да запази и усъвършенствува това, което човек приема по наследство от своите родители, прародители и т.н. Всеки ден ние срещаме различни хора и те застават пред нас със своите различни физиономии. Но какво се крие в човешките физиономии? Наред с всичко друго, те съдържат и последиците от всички понятия, които учители и възпитатели са влагали у човека още от ранната му детска възраст. От лицето на зрелия човек ни облъхва това, което под формата на понятия е било вложено в детската душа, защото спящата душа формира човешкото лице също и според вече изработените понятия.
Тук виждаме цялата мощ и цялата отговорност на възпитателя.
Строго погледнато, освен душевния и мисловен живот, понятията формиpaт и самото човешко тяло.
към текста >>
От подобни факти се вижда колко необходима е промяната във
възпита
телното дело, защото
възпита
нието играе огромна роля в целия културен живот.
С една дума, всред хората е настъпило едно уеднаквяване. Това обаче е доказателство, че по време на предишните епохи, в човешките души не са вложени достатъчно ясни и точни понятия.
От подобни факти се вижда колко необходима е промяната във възпитателното дело, защото възпитанието играе огромна роля в целия културен живот.
Когато човек не обръща достатъчно внимание на отделните факти от живота, неговите понятия остават в областта на под съзнанието.
към текста >>
Възпита
телят трябва да подбира такива понятия, които не остават същите, а се развиват; това е отличителната черта на живите понятия.
Възпитателят трябва да подбира такива понятия, които не остават същите, а се развиват; това е отличителната черта на живите понятия.
А кога инжектирате детето с мъртви понятия? Когато непрекъснато му досаждате с дефиниции и го карате да ги учи наизуст, заявявайки например, че „Лъвът е ..." и т.н.; в този случай Вие явно разчитате, че когато детето стане на 30 години, то ще си служи със същите понятия, които сте му предложили в детската възраст.
към текста >>
С други думи: Дефинициите представляват смърт за обучението и
възпита
нието!
С други думи: Дефинициите представляват смърт за обучението и възпитанието!
Следователно, ние трябва да характеризираме, а не да дефинираме. А ние характеризираме нещата, когато ги разглеждаме от различни гледни точки. Ако преподаваме естествознание и описваме животинското царство, така както се прави днес, ние не можем да избегнем дефинициите. Нека да се опитаме и да охарактеризираме едно животно от най-различни гледни точки, напр. как хората са го открили, как са го опитомили в своите стопанства и т.н.
към текста >>
Истинското обучение и
възпита
ние изобщо не разчита на дефинициите.
Нека да се опитаме и да охарактеризираме едно животно от най-различни гледни точки, напр. как хората са го открили, как са го опитомили в своите стопанства и т.н. Обаче разумно замисленото обучение дори само по себе си вече отблъсква дефинициите. Погрешно е да се описват чисто хронологически етапите в еволюцията на животинското царство: например първо сепията, после мишката, човека и т.н. фактите трябва да се съпоставят; отношенията и различията между тях са толкова разнообразни, че ние и без друго ще прибегнем до характеристика, а не до дефиниция.
Истинското обучение и възпитание изобщо не разчита на дефинициите.
към текста >>
Извънредно важно е да запомним: нищо не трябва да се умъртвява в душата на израстващото дете; то трябва да бъде обучавано и
възпита
вано по такъв начин, че силите му да останат свежи и пластични.
Извънредно важно е да запомним: нищо не трябва да се умъртвява в душата на израстващото дете; то трябва да бъде обучавано и възпитавано по такъв начин, че силите му да останат свежи и пластични.
Вие ясно следва да различавате пластичните и подвижни понятия защото има и такива, които не подлежат на развитие. Последните ще останат в детска та душа като една неподвижна и мъртва конструкция, като скелет. А Вие следва да поднесете на детето нещо живо и дейно, нещо, което ще го съпровожда през целия му жизнен път.
към текста >>
Възпита
нието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното признание на детето, че светът е морален.
И така, в какво се изразяват основните несъзнателни импулси у детето до зъбната смяна? Преди всичко, тези импулси са нещо прекрасно; те трябва да бъдат грижливо и ревностно пазени. Те бликат от несъзнаваната, но извънредно силна убеденост на детската душа: Целият свят е морален! Съвременните хора не споделят това усещане; обаче в хода на своята инкарнация, т.е. слизайки в условията на физическия свят, човекът е пронизан от безусловната сигурност: Светът е морален!
Възпитанието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното признание на детето, че светът е морален.
към текста >>
78.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Този факт не убягва от вниманието на
възпита
тели, които имат да се справят с изнервени и неспокойни деца.
При крайниците нещата са още по-различни. Там още от първия миг на раждането, Духът, душата и тялото влизат в извънредно дълбоки и сложни връзки. Там детето е напълно будно още в своята най-ранна възраст.
Този факт не убягва от вниманието на възпитатели, които имат да се справят с изнервени и неспокойни деца.
Там, в крайниците, всичко е будно, само че недоразвито. Изобщо, това е една от тайните на човека: Духът, обитаващ главата, е много добре раз вит, обаче той спи. Душата, обитаваща човешката глава е добре развита, обаче тя сънува. А „човекът-крайници" е напълно буден, но все още недооформен, недоразвит.
към текста >>
Строго погледнато като
възпита
тели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди".
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди".
Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство. Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава". Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително. То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа.
към текста >>
Ако нещата не протичаха по този начин,
възпита
нието и обучението щяха да са невъзможни.
Ако нещата не протичаха по този начин, възпитанието и обучението щяха да са невъзможни.
Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество. В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите. Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето".
към текста >>
В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко
възпита
ние, защото бихте се изправи ли пред задачата да
възпита
вате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите.
Ако нещата не протичаха по този начин, възпитанието и обучението щяха да са невъзможни. Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество.
В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите.
Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е.
към текста >>
Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на
възпита
тел.
Ако нещата не протичаха по този начин, възпитанието и обучението щяха да са невъзможни. Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество. В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите.
Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател.
А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние.
към текста >>
А това е възможно само защото в процеса на
възпита
нието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да
възпита
ваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него.
Ако нещата не протичаха по този начин, възпитанието и обучението щяха да са невъзможни. Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество. В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите. Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател.
А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него.
Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби.
към текста >>
Онова, което подлежи на
възпита
ние в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето".
Ако нещата не протичаха по този начин, възпитанието и обучението щяха да са невъзможни. Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество. В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите. Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него.
Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето".
Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби. Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма.
към текста >>
Защото всичко онова, което
възпита
ваме чрез волята т.е.
Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество. В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите. Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето".
Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е.
чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби. Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма. Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора.
към текста >>
И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да
възпита
ва друг, който носи в себе си гениални заложби.
А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние.
И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби.
Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма. Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора.
към текста >>
Нашият
възпита
ник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора.
Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби. Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма.
Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора.
към текста >>
Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да
възпита
ваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух.
Обаче геният на езика се проявява не само там, но и в целия заобикалящ ни свят.
Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух.
Обаче бихме допуснали огромен пропуск в израстването на детето, ако пренебрегнем този момент. Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия. Това е невъзможно. В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение. Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо.
към текста >>
А като
възпита
тели поне в първите години ние не сме в състояние да предложим кой знае какви средства за тази цел.
Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи. Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди. Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост. Няма никаква връзка между крайниците и спящия Дух на детето, в която да се проявява волята. Сега възниква нуждата от друг посредник.
А като възпитатели поне в първите години ние не сме в състояние да предложим кой знае какви средства за тази цел.
към текста >>
И когато започнем да
възпита
ваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа.
Вие виждате, как първоначално за човешкото развитие се грижи самият Дух, самият гений на природата.
И когато започнем да възпитаваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа.
Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено. Ето как изглежда природното възпитание. Защото млякото е първото възпитателно средство. Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава". Още с раждането на детето, тя представлява едно завършено цяло.
към текста >>
Ето как изглежда природното
възпита
ние.
Вие виждате, как първоначално за човешкото развитие се грижи самият Дух, самият гений на природата. И когато започнем да възпитаваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа. Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено.
Ето как изглежда природното възпитание.
Защото млякото е първото възпитателно средство. Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава". Още с раждането на детето, тя представлява едно завършено цяло. Ние можем да пробудим това, което вече се намира в нея, но не и да прибавим нещо ново.
към текста >>
Защото млякото е първото
възпита
телно средство.
Вие виждате, как първоначално за човешкото развитие се грижи самият Дух, самият гений на природата. И когато започнем да възпитаваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа. Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено. Ето как изглежда природното възпитание.
Защото млякото е първото възпитателно средство.
Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава". Още с раждането на детето, тя представлява едно завършено цяло. Ние можем да пробудим това, което вече се намира в нея, но не и да прибавим нещо ново.
към текста >>
Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното
възпита
ние, фактически, що се отнася до
възпита
нието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава".
Вие виждате, как първоначално за човешкото развитие се грижи самият Дух, самият гений на природата. И когато започнем да възпитаваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа. Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено. Ето как изглежда природното възпитание. Защото млякото е първото възпитателно средство.
Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава".
Още с раждането на детето, тя представлява едно завършено цяло. Ние можем да пробудим това, което вече се намира в нея, но не и да прибавим нещо ново.
към текста >>
Никога не забравяйте, че докато
възпита
вате и обучавате детето, то има да върши и нещо друго, което се различава от Вашите намерения.
Никога не забравяйте, че докато възпитавате и обучавате детето, то има да върши и нещо друго, което се различава от Вашите намерения.
Детето има да върши и такива неща, които не са свързани с Вашите педагогически усилия. С други думи, то трябва и да расте. Да, то трябва да расте и Вие следва да сте наясно: докато го възпитавате и обучавате, то трябва да расте правилно. Накратко: Възпитанието не бива да смущава правилното израстване на детето. Обучението, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването.
към текста >>
Да, то трябва да расте и Вие следва да сте наясно: докато го
възпита
вате и обучавате, то трябва да расте правилно.
Никога не забравяйте, че докато възпитавате и обучавате детето, то има да върши и нещо друго, което се различава от Вашите намерения. Детето има да върши и такива неща, които не са свързани с Вашите педагогически усилия. С други думи, то трябва и да расте.
Да, то трябва да расте и Вие следва да сте наясно: докато го възпитавате и обучавате, то трябва да расте правилно.
Накратко: Възпитанието не бива да смущава правилното израстване на детето. Обучението, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването. Тези неща са от голяма важност за децата в началните класове. До периода на зъбната смяна, формообразуването зависи от главата; после се пробуждат жизнените или етерни сили, така че полова та зрялост е завършека на един кратък жизнен цикъл, който зависи от „човекът-гьрди". Ето защо в началните класове, Вие няма да постигнете нищо, ако пропуснете този важен факт: докато Вие възпитавате и обучавате детето, то израства благодарение на своята гръдна система.
към текста >>
Накратко:
Възпита
нието не бива да смущава правилното израстване на детето.
Никога не забравяйте, че докато възпитавате и обучавате детето, то има да върши и нещо друго, което се различава от Вашите намерения. Детето има да върши и такива неща, които не са свързани с Вашите педагогически усилия. С други думи, то трябва и да расте. Да, то трябва да расте и Вие следва да сте наясно: докато го възпитавате и обучавате, то трябва да расте правилно.
Накратко: Възпитанието не бива да смущава правилното израстване на детето.
Обучението, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването. Тези неща са от голяма важност за децата в началните класове. До периода на зъбната смяна, формообразуването зависи от главата; после се пробуждат жизнените или етерни сили, така че полова та зрялост е завършека на един кратък жизнен цикъл, който зависи от „човекът-гьрди". Ето защо в началните класове, Вие няма да постигнете нищо, ако пропуснете този важен факт: докато Вие възпитавате и обучавате детето, то израства благодарение на своята гръдна система. В известен смисъл, Вие трябва да станете приятел на природата, понеже тъкмо тя ръководи детското развитие чрез дишането, храненето, движението и т.н.
към текста >>
Ето защо в началните класове, Вие няма да постигнете нищо, ако пропуснете този важен факт: докато Вие
възпита
вате и обучавате детето, то израства благодарение на своята гръдна система.
Да, то трябва да расте и Вие следва да сте наясно: докато го възпитавате и обучавате, то трябва да расте правилно. Накратко: Възпитанието не бива да смущава правилното израстване на детето. Обучението, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването. Тези неща са от голяма важност за децата в началните класове. До периода на зъбната смяна, формообразуването зависи от главата; после се пробуждат жизнените или етерни сили, така че полова та зрялост е завършека на един кратък жизнен цикъл, който зависи от „човекът-гьрди".
Ето защо в началните класове, Вие няма да постигнете нищо, ако пропуснете този важен факт: докато Вие възпитавате и обучавате детето, то израства благодарение на своята гръдна система.
В известен смисъл, Вие трябва да станете приятел на природата, понеже тъкмо тя ръководи детското развитие чрез дишането, храненето, движението и т.н. Да, Вие трябва да станете един добър приятел на самата природа. Обаче нима това е възможно, ако не познавате природата и законите на нейното развитие?
към текста >>
Ако например не знаете как да забавите или ускорите растежа с помощта на чисто душевни въздействия, бихте ли могли в този случай да
възпита
вате и обучавате правилно?
Ако например не знаете как да забавите или ускорите растежа с помощта на чисто душевни въздействия, бихте ли могли в този случай да възпитавате и обучавате правилно?
Донякъде Вие разполагате дори с тази възможност, да забавите или пък да ускорите растежните процеси, което също може да бъде вредно. В резултат на всичко това, детето би могло да остане дребно и недоразвито, разбира се само до известна степен, но все пак нещата са във Ваши ръце. Следователно, Вие трябва да имате поглед върху тези неща и да се съобразявате с тяхното отражение върху душевния и телесен живот на човека.
към текста >>
Вие добре виждате, как духовно-душевния свят от само себе си преминава в телесно-физическия свят, и то до такава степен, че да твърдим: С въздействията върху тялото, което става чрез млякото, геният на природата
възпита
ва детето в неговите най-ранни години.
Вие добре виждате, как духовно-душевния свят от само себе си преминава в телесно-физическия свят, и то до такава степен, че да твърдим: С въздействията върху тялото, което става чрез млякото, геният на природата възпитава детето в неговите най-ранни години.
А ние се намесваме във възпитанието едва после когато вмъкваме художествения елемент. В края на училищната възраст детският живот отново се променя. На преден план изпъкват разсъдъчната способност, личностовото чувство, поривите на самостоятелната воля. Тези подробности следва да се имат предвид при изготвянето на учебната програма.
към текста >>
А ние се намесваме във
възпита
нието едва после когато вмъкваме художествения елемент.
Вие добре виждате, как духовно-душевния свят от само себе си преминава в телесно-физическия свят, и то до такава степен, че да твърдим: С въздействията върху тялото, което става чрез млякото, геният на природата възпитава детето в неговите най-ранни години.
А ние се намесваме във възпитанието едва после когато вмъкваме художествения елемент.
В края на училищната възраст детският живот отново се променя. На преден план изпъкват разсъдъчната способност, личностовото чувство, поривите на самостоятелната воля. Тези подробности следва да се имат предвид при изготвянето на учебната програма.
към текста >>
79.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към
възпита
нието на децата.
Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата.
А кога човешката дейност е безсмислена? Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло! Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло. Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието. От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката.
към текста >>
Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на
възпита
нието.
Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата. А кога човешката дейност е безсмислена? Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло! Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло.
Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието.
От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката.
към текста >>
Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от
възпита
теля, понеже той има да
възпита
ва не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото човечество, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване.
Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното.
Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от възпитателя, понеже той има да възпитава не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото човечество, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване.
Аз не говоря за някакъв фалшив аскетизъм, а за нещо, което е извлечено от обективния свят и е достоверно, както са достоверни изводите на естествените науки.
към текста >>
Замислете се върху тези две изречения и ще се уверите, че първото има важно отношение към
възпита
нието и към социалния живот, а второто засяга както
възпита
нието, така и хигиенната страна на живота.
Замислете се върху тези две изречения и ще се уверите, че първото има важно отношение към възпитанието и към социалния живот, а второто засяга както възпитанието, така и хигиенната страна на живота.
към текста >>
80.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че
възпита
вайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби!
И сега Вие няма да се изненадате, че в мига, когато физическата глава е вече готова, т.е. с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса. Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система. И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони.
Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби!
Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето. Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>
81.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
ЛЕКЦИИ ВЪРХУ
ВЪЗПИТА
НИЕТО
ЛЕКЦИИ ВЪРХУ ВЪЗПИТАНИЕТО
към текста >>
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно
възпита
нието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство.
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
294. Методично-дидактични основи на
възпита
телното изкуство.
294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс ІІ-ра част 14 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
295.
Възпита
телното изкуство.
295. Възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
296. Въпросите на
възпита
нието като социални въпроси.
296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси.
Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
302а
Възпита
ние и преподаване с оглед познанието за човека 9 лекции (Щутгарт 1920-23)
302а Възпитание и преподаване с оглед познанието за човека 9 лекции (Щутгарт 1920-23)
към текста >>
304.
Възпита
телни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл.
304. Възпитателни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл.
градове 1921-22)
към текста >>
305. Основните духовно-душевни сили на
възпита
телното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922)
305. Основните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство 12 лекции (Оксфорд 1922)
към текста >>
Възпита
нието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923)
306. Педагогическата практика от гледище на духовнонаучното познание за човека.
Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923)
към текста >>
307. Съвременният духовен живот и
възпита
нието 14 лекции (Англия 1923)
307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
към текста >>
308. Методика на обучението и предпоставки за
възпита
нието 5 лекции (Щутгарт 1924)
308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924)
към текста >>
311. Познанието за човешкото същество и
възпита
телното изкуство 7 лекции (Торкуей 1924)
311. Познанието за човешкото същество и възпитателното изкуство 7 лекции (Торкуей 1924)
към текста >>
82.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Това многообразие може да се сведе до четири основни типа и най-важната задача на
възпита
теля и учителя е да познава истински тези четири типа, наречени темперамент.
Това многообразие може да се сведе до четири основни типа и най-важната задача на възпитателя и учителя е да познава истински тези четири типа, наречени темперамент.
Ние винаги ще откриваме, че характерните качества на всяко едно дете спадат към един от тези темпераменти. Различават се сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен темперамент. Ние най-напред трябва да усвоим способността да различаваме отделните типове, от една по-задълбочена антропософска гледна точка трябва да можем наистина да различим сангвиника от флегматика.
към текста >>
От тук следва, че човешката същност не е завършена, а
възпита
нието и обучението трябва да служат за това да се направи от човека пълноценен човек.
В духовен аспект ние разделяме човешката същност на Аз, астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Естествено идеалните хора, които се управляват от предписаните хармония па космическия ред, притежават тези четири части на човешката същност. Но в действителност това не се открива в никоя човешка същност.
От тук следва, че човешката същност не е завършена, а възпитанието и обучението трябва да служат за това да се направи от човека пълноценен човек.
Всеки един от четирите елемента управлява някои от останалите и резултатът от възпитанието и обучението трябва да е постигане на хармония между четирите части.
към текста >>
Всеки един от четирите елемента управлява някои от останалите и резултатът от
възпита
нието и обучението трябва да е постигане на хармония между четирите части.
В духовен аспект ние разделяме човешката същност на Аз, астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Естествено идеалните хора, които се управляват от предписаните хармония па космическия ред, притежават тези четири части на човешката същност. Но в действителност това не се открива в никоя човешка същност. От тук следва, че човешката същност не е завършена, а възпитанието и обучението трябва да служат за това да се направи от човека пълноценен човек.
Всеки един от четирите елемента управлява някои от останалите и резултатът от възпитанието и обучението трябва да е постигане на хармония между четирите части.
към текста >>
Тази ориентация ни е нужна, когато трябва да
възпита
ваме много деца, за да констатираме кои от тях проявяват интерес към външните въздействия, който след това бързо спада.
Когато детето проявява нетраен интерес към всичко, тогава ние трябва да го определим като сангвиник.
Тази ориентация ни е нужна, когато трябва да възпитаваме много деца, за да констатираме кои от тях проявяват интерес към външните въздействия, който след това бързо спада.
Те имат сангвиничен темперамент.
към текста >>
Така ще можете да въздействувате
възпита
телно.
Винаги има възможност за това. Флегматичното дете може да бъде много интересно, ако се намери подход към неговата безучастност. Но не изразявайте открито този ваш вътрешен интерес, опитайте се да изглеждате безучастен. Опитайте сами да раздвоите своята същност. Ако вътрешно сте прекалено деен, външно се дръжте така, че да сте огледало на него самия.
Така ще можете да въздействувате възпитателно.
към текста >>
Детето се обучава и
възпита
ва от душа в душа.
При работата с децата най-голямо значение има вътрешното, душевното.
Детето се обучава и възпитава от душа в душа.
Вие ще въздействате върху детето чрез собственото си вътрешно душевно състояние. Възпитанието се осъществява чрез това, което сторите. Никога не го забравяйте.
към текста >>
Възпита
нието се осъществява чрез това, което сторите.
При работата с децата най-голямо значение има вътрешното, душевното. Детето се обучава и възпитава от душа в душа. Вие ще въздействате върху детето чрез собственото си вътрешно душевно състояние.
Възпитанието се осъществява чрез това, което сторите.
Никога не го забравяйте.
към текста >>
Ние ще работим противно на организацията, която е идеал на модерното материалистично
възпита
ние.
Още в началото искам да обърна вниманието Ви върху това, че урокът трябва да се организира възможно най-концентрирано. Ако това не се прави, не би могло да се обърне внимание върху всички тези неща, за които говорихме. Затова не трябва да имаме това, което наричат учебен план.
Ние ще работим противно на организацията, която е идеал на модерното материалистично възпитание.
В Базел например се говори за четиридесет минутен урок. Това означава, че всичко което се направи за тези четиридесет минути веднага след това отново ще угасне и в душите ще настъпи опасно объркване.
към текста >>
Освен това винаги остава възможността за час и половина да се
възпита
ва художественото у децата.
В съответствие с идеала на обучението концентрираното обучение на детето, при което е необходимо умствено напрежение, не трябва да бъде повече от час и половина дневно. След това може да разказваме още половин час приказки.
Освен това винаги остава възможността за час и половина да се възпитава художественото у децата.
И затова децата до около дванадесет години не би трябвало да се занимават повече от три часа и половина дневно. От тези три часа и половина в отделни дни ще предаваме най-необходимото от религията.
към текста >>
Следват библейски истории извън другото религиозно
възпита
ние.
Необходимо е през първата учебна година да разполагате с определено богатство от приказки. За следващия период трябва да осигурите истории от животинския свят и басни.
Следват библейски истории извън другото религиозно възпитание.
След това сцени от старата история, сцени от средновековната и нова история. След това трябва да сте в състояние да предложите разкази за народите и тяхното създаване. Следват взаимоотношенията между народите, характерните особености на индийци, китайци, американци и т.н., т.е. знания за наредите. Това е една особена необходимост, произтичаща от настоящата епоха.
към текста >>
83.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Важно за
възпита
теля е да може да бъде сангвиник при вземането на решения.
На какво се основава поетът и изобщо духовната продуктивност? Как се разбира, че можеш да станеш поет? От това, че определени качества на юношеската и детска възраст съпровождат целия живот. Човек е толкова повече предразположен към поезия, колкото по-дълго остане млад. В известен смисъл е нещастие за човека, когато не си запази за цял живот определени младежки особености, нещо сангвинично.
Важно за възпитателя е да може да бъде сангвиник при вземането на решения.
към текста >>
84.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как
възпита
телят може да помогне при тази беда.
Вземете следната нова задача: Представете си един клас с 8-9 годишни деца. Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси. Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам.
Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда.
Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание. Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.
към текста >>
Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото
възпита
ние.
Вземете следната нова задача: Представете си един клас с 8-9 годишни деца. Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси. Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам. Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда.
Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание.
Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.
към текста >>
85.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Често се налага да се помага при
възпита
нието на децата.
Често се налага да се помага при възпитанието на децата.
Идват родители и казват например: Моето дете лъже. Не трябва да се колебаете да дадете съвет. Кажете: Измислете случай или разказ, в който едно дете чрез своята лъжа е въведено в неприятна ситуация. Когато на детето се разкаже такъв разказ, след това още един и още един в същия дух, тогава то ще се излекува от склонността си към лъжата.
към текста >>
86.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Това че той можа да стане сангвиник, разчитайки на наблюдението на околния свят, би било добре в живота, ако се
възпита
по правилен начин.
Затова, че той просто е самотен, трябва да се интересува сам от себе си. Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното. В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния свят. Той става сангвиник. Ние не трябва да разглеждаме "карма" морално, а причинно.
Това че той можа да стане сангвиник, разчитайки на наблюдението на околния свят, би било добре в живота, ако се възпита по правилен начин.
Темпераментът е свързан до голяма степен с предшествуващите събития от човешката същност.
към текста >>
Искам да отбележа следното: И най-добрият учител не би могъл да избегне лошото
възпита
ние.
Искам да отбележа следното: И най-добрият учител не би могъл да избегне лошото възпитание.
Но ако го прави целият клас, тогава повече е виновен учителят. Ако вината не е у него, винаги една част от учениците ще са на негова страна. Само ако той е виновен се прави от целия клас.
към текста >>
Извънредно добре за моралното
възпита
ние е да бъдеш хомеопатичен.
Много добре е също, когато не се касае за нещо много лошо, да го направите от своя страна същото; например когато учениците бърборят, учителят да каже: "Е, и аз мога да мърморя." и нещата да се представят хомеопатично.
Извънредно добре за моралното възпитание е да бъдеш хомеопатичен.
Добър метод е и да се отклони интересът към нещо друго. Никога обаче не трябва да се засяга честолюбието на учениците.
към текста >>
Трябва да се помисли какво е най-добре да се направи с тях по време на цялото обучение и
възпита
ние.
Вие можете да опростите нещата като кажете: Не ме е грижа за вас. Но после това качество ще се изяви по друг начин, щом децата са предразположени към него.
Трябва да се помисли какво е най-добре да се направи с тях по време на цялото обучение и възпитание.
към текста >>
87.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато
възпита
никът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате. Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението.
Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението.
Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>
88.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Има
възпита
ници, които може би са изключително добре надарени да четат и да пишат, но когато дойде времето за смятане те се проявяват неспособни за него.
Р.Щ.: Нещата, които се застъпват тук, отчасти могат да се отнесат към една обща ненадареност. Но биха могли да се отнесат и към една специфична ненадареност.
Има възпитаници, които може би са изключително добре надарени да четат и да пишат, но когато дойде времето за смятане те се проявяват неспособни за него.
Има и деца, на които им върви смятането, но в момента, в който се наложи да преценяват, разсъждават, когато се наложи правилно да схващат естествените науки, нищо повече не се получава. Има такива деца, които не искат да се занимават с история. Тези специфични ненадарености са важни и трябва добре да се съблюдават.
към текста >>
Когато през 80-те години бях
възпита
тел имаше едно малко дете; то не беше
възпита
вано от мен, аз бях при големите.
Могат да се направят значими наблюдения.
Когато през 80-те години бях възпитател имаше едно малко дете; то не беше възпитавано от мен, аз бях при големите.
То беше едно мило дете, с добри хрумвания. То можеше да стане способен ученик. Аз често ставах свидетел колко остроумно и даровито беше то. Момчето беше още малко, не беше стигнало втори клас, когато веднъж на масата каза следното. Имаше две малки кюфтенца и нали беше остроумен, когато му се каза: "Ханс, сега вече ти имаш две кюфтенца", той отговори: "И веднага ще последва третото."
към текста >>
Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен
възпита
телен метод, но се притеснявах.
Но момчето беше бледо, имаше лош апетит и беше доста слабо. По съвет на един иначе отличен лекар, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино.
Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах.
След това видях този човек отново когато той беше на 32-33 години един страшно нервен човек. Да, този неспокоен човек, който на тридесет години вече беше съвсем нервен, доказваше колко трагични се оказаха малките чашки червено вино по време на ядене. Той беше способно дете, за да може да извика: "Идват две магарета". "Бил е нахален" извиква госпожа Щайнер.
към текста >>
Чрез този
възпита
телен метод с виното още на 7 години той беше напълно провален.
Р.Щ.: Не става въпрос за нахалство. Удивително е. Той не намира достатъчно силна обида и извиква на помощ числата. Това е изключително голяма дарба. Но той стана слаб ученик и не искаше да учи прилежно.
Чрез този възпитателен метод с виното още на 7 години той беше напълно провален.
към текста >>
Учителят може да бъде доведен до отчаяние от някои
възпита
ници, които никога не могат да различат, кой от минералите е малахит или смарагд; те изобщо не успяват да възприемат природните обекти и след това отново да ги разпознаят.
Може би работещите по тези проблеми трябва да обърнат внимание на това, че има много деца, които по-късно в живота нямат усет към правилното възприемане на природните обекти.
Учителят може да бъде доведен до отчаяние от някои възпитаници, които никога не могат да различат, кой от минералите е малахит или смарагд; те изобщо не успяват да възприемат природните обекти и след това отново да ги разпознаят.
Подобни случаи има и при растенията, дори и при животните. Моля Би да имате това предвид.
към текста >>
89.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Който мисли сериозно, с цялата отговорност на
възпита
тел: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача.
Очертават се три основни въпроса: Да се вземе под внимание; Кой трябва да извършва сексуална просвета?
Който мисли сериозно, с цялата отговорност на възпитател: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача.
Мисля, че Вие не бихте давали с удоволствие сексуални обяснения на 12 14 годишни палавници.
към текста >>
90.
Възпитанието като социален въпрос. Духовни, културноисторически и социални основи на валдорфската педагогика
GA_296 Възпитанието
ВЪЗПИТА
НИЕТО
ВЪЗПИТАНИЕТО
към текста >>
91.
Съдържание
GA_296 Възпитанието
Възпита
нието като въпрос на формирането на учителя
Възпитанието като въпрос на формирането на учителя
към текста >>
92.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги
възпита
ваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл?
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл?
А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието. В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред. В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието. Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука". В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието.
към текста >>
А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за
възпита
нието.
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл?
А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието.
В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред. В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието. Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука". В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието. В най-широки кръгове от съвременното човечество ще трябва да се изучава това, което може да бъде извлечено от Духовната наука по отношение на трите епохи в развитието на младежа.
към текста >>
В рамките на духовната наука за това
възпита
ние се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред.
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл? А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието.
В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред.
В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието. Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука". В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието. В най-широки кръгове от съвременното човечество ще трябва да се изучава това, което може да бъде извлечено от Духовната наука по отношение на трите епохи в развитието на младежа.
към текста >>
В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на
възпита
нието.
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл? А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието. В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред.
В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието.
Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука". В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието. В най-широки кръгове от съвременното човечество ще трябва да се изучава това, което може да бъде извлечено от Духовната наука по отношение на трите епохи в развитието на младежа.
към текста >>
Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за
възпита
нието, е нужно само да посегнете към малката книжка "
Възпита
нието на детето от гледна точка на духовната наука".
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл? А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието. В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред. В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието.
Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука".
В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието. В най-широки кръгове от съвременното човечество ще трябва да се изучава това, което може да бъде извлечено от Духовната наука по отношение на трите епохи в развитието на младежа.
към текста >>
В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за
възпита
нието.
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл? А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието. В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред. В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието. Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука".
В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието.
В най-широки кръгове от съвременното човечество ще трябва да се изучава това, което може да бъде извлечено от Духовната наука по отношение на трите епохи в развитието на младежа.
към текста >>
Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за
възпита
нието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира.
Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят. Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението.
Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира.
Колкото повече детето не живее в собствената си душа, а в душата на обкръжението, в душите на обкръжението, толкова по-благотворно е това за него.
към текста >>
В бъдеще при
възпита
нието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си?
В миналото хората можеха, тъй като животът им беше по-инстинктивен, да се оставят инстинктивно на това наподобяване. В бъдеще това няма да е така. В бъдеще ще трябва да се следи детето да наподобява.
В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си?
Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването.
към текста >>
Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко
възпита
ние в тези години в смисъла на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се събуди в детето.
Вие знаете: от седмата година до половото съзряване, до 14, 15 година в детето живее силата, която може да се нарече дела по силата на авторитета. Детето не би могло да бъде споходено от по-голямо добро от това да осъществява това, което предприема затова, защото уважавани хора от обкръжението му казват: Това е правилно, това трябва да се направи. Нищо не е по-пагубно за детето от това, да се научи на собствена преценка прекалено рано преди половото съзряване. Усещането за авторитет между 7 и 14 година ще трябва да бъде развито в по-интензивен и усилен мащаб, отколкото в миналото.
Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко възпитание в тези години в смисъла на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се събуди в детето.
Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще изживеят в социалния организъм като равноправието на хората. Равноправието на хората няма да присъства по друг начин, защото хората никога няма да съзреят за равноправието, ако в детството не им в тях не е посято чувството за авторитет. В миналото може и да е била достатъчна една съвсем малка степен на чувство за авторитет, в бъдеще тя няма да е достатъчна. И това чувство трябва да бъде силно вкоренено в детето, за да съзреят хората за това, което съвсем няма да може да бъде обсъждано като историческо предизвикателство, тъй като се явява като такова.
към текста >>
Всичко това, което е училищно
възпита
ние, училищно преподаване в тази епоха, ще трябва да бъде устроено така, че хората да могат да достигнат до тази висина на възгледа, за която говорихме току що.
Всичко това, което е училищно възпитание, училищно преподаване в тази епоха, ще трябва да бъде устроено така, че хората да могат да достигнат до тази висина на възгледа, за която говорихме току що.
Сега ви питам: колко е отдалечено днешното човечество, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от прозрението на тези неща? Как трябва да се работи за да си проправи път това прозрение? и то трябва да си проправи път, тъй като само така може да се потърси доброто.
към текста >>
За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите
възпита
тел ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим.
Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми!
За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим.
А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм. Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне.
към текста >>
Това се разиграва в Русия като
възпита
телна програма, то е смърт на всеки истински социализъм.
Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия.
Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм.
Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип. Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството.
към текста >>
Но и в други области в Европа
възпита
телните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип.
Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм.
Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип.
Те изхождат от принципа, че училището трябва да се устрои така, както приблизително възрастните трябва да живеят в социалния организъм. Чел съм учебни програми, в които едно от първите правила е: Ректоратът трябва да се премахне. Учителите трябва да са напълно равно поставени с учениците. Цялото училище трябва да се базира на другарството. Ако днес говорим против един такъв принцип, бих казал, само в Южна Германия, където нещата напредват много по-малко отколкото в други области на Европа, то ние ще сме изправени като някой, който съвършено не разбира от социален живот.
към текста >>
Братството в икономическия живот, така както трябва да се стремим към него в бъдеще, ще присъствува в човешките души само, когато
възпита
нието след 15 година бъде насочено натам да се работи с пълна съзнателност именно върху общочовешката любов, ако светогледните въпроси, цялото
възпита
ние, което трябва да се осъществи в така наречените общообразователни училища, бъде построено върху любовта към човека, изобщо върху любовта към външния свят.
Братството в икономическия живот, така както трябва да се стремим към него в бъдеще, ще присъствува в човешките души само, когато възпитанието след 15 година бъде насочено натам да се работи с пълна съзнателност именно върху общочовешката любов, ако светогледните въпроси, цялото възпитание, което трябва да се осъществи в така наречените общообразователни училища, бъде построено върху любовта към човека, изобщо върху любовта към външния свят.
към текста >>
Това, което в бъдеще ще разцъфти в човечеството, ще се базира на троичната
възпита
телна система.
Това, което в бъдеще ще разцъфти в човечеството, ще се базира на троичната възпитателна система.
В случай, че не се знае: Физическото тяло, което е един наподобител, трябва да се превърне в правилен наподобител, в него ще се посеят само анималистичните нагони. Ако не знаем, че между 7 и 14 година особено развитие претърпява етерното тяло, което трябва да се развива водено от авторитета, в човека ще се развие само общата културна поспаливост. А силата, която ще бъде необходима за правния организъм, няма да съществува.
към текста >>
Ние
възпита
ваме гимназиалната си младеж далеч от живота.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота.
При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им. Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им. Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот. Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
При гърците беше подразбиращо се младежите да се
възпита
ват така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота.
При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им.
Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им. Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот. Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Гърците
възпита
ваха децата и младежта си така, както беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота. При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им.
Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот. Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Ние
възпита
ваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота. При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им. Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот.
Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се
възпита
ват според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него.
Икономиката не може да бъде обособена като ренесанс.
Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него.
Икономическият живот трябва да е съвременен. И така третият елемент е европейския цивилизационно-стопански живот. В тези три области, тъй като те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред. Това може да се осъществи само посредством триделния социален организъм.
към текста >>
93.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да
възпита
ваме.
Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да възпитаваме.
Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието. За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието. И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието. И едва след това можем да излезем в духа.
към текста >>
Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на
възпита
нието.
Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да възпитаваме.
Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието.
За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието. И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието. И едва след това можем да излезем в духа.
към текста >>
За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на
възпита
нието.
Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да възпитаваме. Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието.
За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието.
И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието. И едва след това можем да излезем в духа.
към текста >>
И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на
възпита
нието.
Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да възпитаваме. Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието. За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието.
И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието.
И едва след това можем да излезем в духа.
към текста >>
Затова обаче е нужно да приемем идеята на Духовната наука, при
възпита
нието например трябва да започнем така, че да поставим в основата това, което знаем от познанието на духовния свят, да
възпита
ваме така, както ни е дадено това в антропософската духовна наука.
До средата на 15 век хората желаеха инстинктивно да достигнат духа. Ние принципно желаем напълно да се вживеем в машинното на външния живот, в механизма дори и в политиката, която постепенно превърна държавите в машини. Ние трябва да се стремим да се върнем към една проникната от духа воля.
Затова обаче е нужно да приемем идеята на Духовната наука, при възпитанието например трябва да започнем така, че да поставим в основата това, което знаем от познанието на духовния свят, да възпитаваме така, както ни е дадено това в антропософската духовна наука.
С това по-силно, по-съзнателно подчертаване на волята от духа ние поставяме един противовес на безсмислената воля в индустриализма.
към текста >>
Най-добре можем да започнем да желаем да достигнем духа във
възпита
нието, ако
възпита
ваме така, както то може да бъде извлечено от духа и познаването му.
Затова индустриализмът с цялото му опустошаване на хората и душите, ни е даден за да възкопнеем да се освободим от тази пустота и да поискаме да достигнем до духа.
Най-добре можем да започнем да желаем да достигнем духа във възпитанието, ако възпитаваме така, както то може да бъде извлечено от духа и познаването му.
В днешно време много неща трябва да бъдат осмислени по новому. Затова обаче е нужно едно старателно и интимно развито вътрешно чувство за истина. Днес трябва да сме наясно с това, че вътрешното чувство за истина трябва да се прилага и там, където днес още не сме свикнали да го употребяваме. Виждате ли, мисля, че някои днес биха останали изумени, ако му се каже: Ти си прав, ако особено почиташ Рафаел заради картините му. Но ако изискваш от хората да рисуват като Рафаел, не си прав.
към текста >>
То идва от там, че в нашето
възпита
ние съществува една празнота.
И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание. Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това?
То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота.
Ние обучаваме децата си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие. Това, което липсва по този начин на човека, идва от там, че силите, които е трябвало да бъдат развити в определени младежки години, не са били събудени, това го превръща в проблематична натура. Само това е нужно да се знае!
към текста >>
Затова вчера трябваше да кажа: ако желаем в бъдеще едно истинско социално устройство, то ние трябва да го подготвим именно с
възпита
нието на човека.
Затова вчера трябваше да кажа: ако желаем в бъдеще едно истинско социално устройство, то ние трябва да го подготвим именно с възпитанието на човека.
Затова е необходимо, относно тези неща да се смята с големи, а не с малки суми. Постепенно нашето възпитание стана такова, като че ли ние искаме да крачим към това, което вчера описах като механизиране на духа, вегетаризиране на душата, анимализиране на телата.
към текста >>
Постепенно нашето
възпита
ние стана такова, като че ли ние искаме да крачим към това, което вчера описах като механизиране на духа, вегетаризиране на душата, анимализиране на телата.
Затова вчера трябваше да кажа: ако желаем в бъдеще едно истинско социално устройство, то ние трябва да го подготвим именно с възпитанието на човека. Затова е необходимо, относно тези неща да се смята с големи, а не с малки суми.
Постепенно нашето възпитание стана такова, като че ли ние искаме да крачим към това, което вчера описах като механизиране на духа, вегетаризиране на душата, анимализиране на телата.
към текста >>
Но нашите принципи на
възпита
ние трябва коренно да се променят, ако искаме да постигнем в тази точка правилното!
Ние не бива да крачим към това. Ние трябва да развием силно силите, които могат да бъдат събудени в човешката детска душа, за да може по-късно човекът да напусне развитието си през детството. Днес той гледа назад към детството, чувства се върнат в него, не може да извлече от детството си нещо, защото нищо не е било развито.
Но нашите принципи на възпитание трябва коренно да се променят, ако искаме да постигнем в тази точка правилното!
Преди всичко ние трябва да сме много внимателни във всичко от съвремието, което се възхвалява като нещо специално, като особено лечебно.
към текста >>
Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на
възпита
нието да постигнем концентрация у децата.
Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем концентрация у децата.
Това ние можем да постигнем по начина, по който днешният човек се нуждае от него, единствено когато премахнем нещо, което днес е много почитано: ако премахнем проклетия учебен план от училищата, това убийствено средство за истинското развитие на човешките сили. Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езикознание, от 9 10 география, от 10 11 история! Всичко, което между 7 8 е преминало през душата, се изтрива между 8 9 и т.н. В тези неща днес е необходимо нещата да се поставят в основата. Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението.
към текста >>
Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското
възпита
ние на човека?
Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава. До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е. ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно.
Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека?
Съществуват хора, които разсъждават в тази посока така, че ни се иска да кажем: светът стои на главата си, и той трябва да бъде поставен отново на краката си. защото има хора, които искат още да скъсят часовете, така че предмети те да се изучават по половин час, и да следват един след друг. Днес някои разглеждат това като идеал. Само трябва да си представим какъв невъзможен калейдоскоп дава това, едно след друго: религия, смятане, география, рисуване, пеене! И вътре в главата то изглежда все едно в калейдоскопа са разхвърляни безразборно камъчета.
към текста >>
94.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на
възпита
нието.
Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на възпитанието.
По отношение на въпроса за възпитанието казах следното. Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо. Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят. Такива сравнения действуват образно. Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед.
към текста >>
По отношение на въпроса за
възпита
нието казах следното.
Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на възпитанието.
По отношение на въпроса за възпитанието казах следното.
Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо. Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят. Такива сравнения действуват образно. Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед. Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж?
към текста >>
И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на
възпита
нието.
Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни.
И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието.
Там могат да се наблюдават куриозни неща. На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на педагогиката. Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви слушат и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото. Но в действителност да са на коренно противоположното мнение. В действителност той е на противоположното мнение както и аз, но той изказва противоположното си мнение със същите думи.
към текста >>
95.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за
възпита
нието.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието.
Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието. И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители. Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа. Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
към текста >>
Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за
възпита
нието.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието.
Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието.
И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители. Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа. Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
към текста >>
И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за
възпита
нието е този за обучението на самите учители.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието. Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието.
И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители.
Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа. Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
към текста >>
Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за
възпита
нието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове.
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството. Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите. Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък.
Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове.
Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа. Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката. Но той предизвиква поставянето на въпроса: в какво се превръща човека, когато премине през това онагледяващо образование? Когато той премине през нагледното обучение то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните поривни сили на душата отмират.
към текста >>
Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното
възпита
ние.
Виждате ли, учителят обикновено знае това, за което бива препитван на изпитите, а то е по-скоро второстепенно, защото той обикновено бива питан за неща, които преди часовете е прочел в някой книга и върху които, ако се нуждае от тях е могъл да се подготви. Но това, което съвсем не се съблюдава на изпитите е общото душевно устройство на учителя, това, което непрестанно ще преминава духовно от него в учениците му. Голяма е разликата дали един учител ще влезе в стаята или друг. Когато единият учител влезе в стаята, децата или учениците усещат едно определено родство с собствената си душевна нагласа. Когато друг учител влезе в клас, децата или учениците често из общо не усещат подобно родство, а напротив, те чувстват пропаст между себе си и учителя, изразява що се от всички възможни нюанси на безразличието, до надсмиването на учителя, подигравките с него.
Всички тези нюанси, които се намират между тях, често стават повод за разрушаване на действително то преподаване и на действителното възпитание.
към текста >>
Пред душата на обучаващия или на
възпита
ващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят.
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят.
Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция. Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество.
към текста >>
Най-вредно това разглеждане на човека е за
възпита
теля, за преподавателя.
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят. Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция.
Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя.
Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение. Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек. Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната.
към текста >>
Физиономична педагогика: Воля с
възпита
нието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
Не трябва и да се желае това да се разпространи, защото днешните хора са устроени поради все повече разпространяващия се материализъм така, че не четат чужди писма само защото е забранено, в противен случай биха ги чели. Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени. И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло. И колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече ние трябва да се учим да схващаме духовно това, което сетивно е около нас. Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете.
Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
към текста >>
Така че въпроса за
възпита
нието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във
възпита
нието няма да може да се случи нещо благодатно.
Така че въпроса за възпитанието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо благодатно.
Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото. Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си. В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа. А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека.
към текста >>
96.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат
възпита
тели и преподаватели в бъдещето на човечеството.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството.
Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
към текста >>
Днес те трябва да се
възпита
ват и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството. Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение.
Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия.
Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
към текста >>
Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във
възпита
нието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория.
Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща.
Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта! Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
към текста >>
Човек трябва много силно да се проникне с тези неща, ако желае да направи днес нещо за бъдещето, за да
възпита
ва човека, за да преподава на човека.
Човек трябва много силно да се проникне с тези неща, ако желае да направи днес нещо за бъдещето, за да възпитава човека, за да преподава на човека.
Трябва да бъдат възприети тези важни гледища. Но вие знаете също така, колко отдалечени са хората на съвремието от това, да възприемате тези важни гледни точки. Затова е нищо не е по-необходимо от това, не само отново и отново да посочваме важността на духовнонаучното учение, а и да посочваме и сериозността, с която трябва да се сдобие душата ни с това, че посредством Духовната наука ние се запознаваме със съответните факти от развитието на човечеството. Защото не само знанието ни, а целият ни живот трябва да се импулсира от това, което е Духовната наука. Без тази сериозност човек не може да бъде истински духовнонаучен изследовател.
към текста >>
97.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ние трябва да знаем, че в нашето съвремие ние не се обучаваме за нашето съвремие, а биваме
възпита
вани за гръко-латинската култура.
Толкова малко си е проправило път разбирането по отношение на това, което е нужно.
Ние трябва да знаем, че в нашето съвремие ние не се обучаваме за нашето съвремие, а биваме възпитавани за гръко-латинската култура.
Затова тя се съдържа в живота ни. Тя трябва да бъде усетена. Трябва да бъде усетено това, което в съвремието ръководи като гръко-латинска култура именно водещите хора, така наречената интелигенция, интелектуалците. Това е едната прослойка при нас. Именно нея ние носим в цялото си духовно обучение.
към текста >>
Учителят не трябва да бъде оставян да преподава и
възпита
ва без да е получил понятие за егоизма, който се надига до най-близкия бог, т.е.
Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране. Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах! Особено трябва да се подчертае, че в обучението на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас.
Учителят не трябва да бъде оставян да преподава и възпитава без да е получил понятие за егоизма, който се надига до най-близкия бог, т.е.
до ангела, но и без да има понятие да неегоистичните, определящи съдбините сили, и без да е получил понятие за това, как в нашата култура се преплитат миналото и бъдещето, римското право, гръцката духовна субстанция, и неопределения бунт на бъдещето, който ни спасява.
към текста >>
98.
Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
ВЪЗПИТА
ТЕЛНОТО
ВЪЗПИТАТЕЛНОТО
към текста >>
99.
Съдържание
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Духовните основи на
възпита
нието (I)
Духовните основи на възпитанието (I)
към текста >>
Духовните основи на
възпита
нието (II)
Духовните основи на възпитанието (II)
към текста >>
Духовните основи на
възпита
нието (III)
Духовните основи на възпитанието (III)
към текста >>
Възпита
нието на малкото дете и душевната нагласа на
възпита
теля
Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя
към текста >>
Учителят като артист във
възпита
телния процес (I)
Учителят като артист във възпитателния процес (I)
към текста >>
Учителят като артист във
възпита
телния процес (II)
Учителят като артист във възпитателния процес (II)
към текста >>
За физическото и моралното
възпита
ние
За физическото и моралното възпитание
към текста >>
Възпита
нието в по-късната училищна възраст
Възпитанието в по-късната училищна възраст
към текста >>
100.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА
ВЪЗПИТА
НИЕТО (I)
ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО (I)
към текста >>
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един
възпита
телен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
към текста >>
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за
възпита
телното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
към текста >>
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно
възпита
телно и учебно заведение за деца в училищна възраст.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот.
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст.
И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
към текста >>
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително
възпита
телно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
към текста >>
Това
възпита
телно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Това е
възпита
телното и преподавателското дело.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа?
Това е възпитателното и преподавателското дело.
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух. Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
Във
възпита
нието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело.
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух.
Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
Ако искаме да
възпита
ваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело. Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух.
Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място
възпита
телен въпрос.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос.
Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа.
към текста >>
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са
възпита
вани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните?
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Тъкмо към такова познание за
възпита
нието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това
възпита
ние.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за
възпита
ване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като
възпита
тели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>
След като подхождаме сериозно към
възпита
нието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието. За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
към текста >>
За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на
възпита
нието.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието.
За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
към текста >>
За тази духовна основа на
възпита
нието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения. За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието.
За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
към текста >>
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно
възпита
ние ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския живот. И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия живот.
към текста >>
И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го
възпита
ваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище?
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския живот въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни. Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост.
И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище?
По какъв начин трябва да работим тук заедно с духовно-душевното?
към текста >>
За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо
възпита
ващата и обучаващата го околна среда.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие. Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект.
За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>
Ето така детето се противопоставя на другия човек и по-точно на обучаващия, на
възпита
ващия го човек.
Това, което детето изисква от нас съобразно своята същност, е да може да ни вярва, да може да има инстинктивно чувство: ето тук до мен стои един човек и той ми казва нещо. Той може да го каже, той е свързан по такъв начин с целия свят, че той може да го каже. За мен този човек е посредник между мен и целия Космос.
Ето така детето се противопоставя на другия човек и по-точно на обучаващия, на възпитаващия го човек.
За детето той е посредникът между божествения свят и самото дете в неговото безсилие. И само когато възпитателят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде възпитател.
към текста >>
И само когато
възпита
телят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде
възпита
тел.
Това, което детето изисква от нас съобразно своята същност, е да може да ни вярва, да може да има инстинктивно чувство: ето тук до мен стои един човек и той ми казва нещо. Той може да го каже, той е свързан по такъв начин с целия свят, че той може да го каже. За мен този човек е посредник между мен и целия Космос. Ето така детето се противопоставя на другия човек и по-точно на обучаващия, на възпитаващия го човек. За детето той е посредникът между божествения свят и самото дете в неговото безсилие.
И само когато възпитателят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде възпитател.
към текста >>
Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското
възпита
ние ние открихме, че проблемът за
възпита
нието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
към текста >>
Защото на това почива
възпита
телното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на
възпита
нието и обучението.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението.
Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>
По съвсем различен начин трябва да
възпита
ваме детето до
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство. Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище?
По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на
възпита
нието.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
към текста >>
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като
възпита
тели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно. Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
към текста >>
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от
възпита
теля.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка.
към текста >>
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били
възпита
вани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били
възпита
вани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на
възпита
теля и преподавателя.
То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност.
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре. Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет.
към текста >>
Те са били така
възпита
вани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност. Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет.
към текста >>
Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на
възпита
нието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да
възпита
ваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект.
Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
И ние можем да
възпита
ваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното. Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация.
И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да
възпита
ваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията.
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
101.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА
ВЪЗПИТА
НИЕТО (I)
ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО (I)
към текста >>
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един
възпита
телен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
към текста >>
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за
възпита
телното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
С това може би набелязвам нещо от намерението, с което тези лекции ще бъдат изнесени: това, което трябва да бъде казано от мен по въпроса за възпитателното и преподавателското дело, почива върху основата на онова духовно-научно схващане, чието развитие аз съм превърнал в задача на своя живот.
към текста >>
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно
възпита
телно и учебно заведение за деца в училищна възраст.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот.
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст.
И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
към текста >>
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително
възпита
телно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
към текста >>
Това
възпита
телно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Това е
възпита
телното и преподавателското дело.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа?
Това е възпитателното и преподавателското дело.
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух. Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
Във
възпита
нието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело.
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух.
Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
Ако искаме да
възпита
ваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело. Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух.
Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място
възпита
телен въпрос.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос.
Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа.
към текста >>
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са
възпита
вани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните?
Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Тъкмо към такова познание за
възпита
нието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това
възпита
ние.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за
възпита
ване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като
възпита
тели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>
След като подхождаме сериозно към
възпита
нието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието. За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
към текста >>
За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на
възпита
нието.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения.
За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието.
За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
към текста >>
За тази духовна основа на
възпита
нието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
След като подхождаме сериозно към възпитанието, ние сме призвани да познаем Бога не само за удовлетворение на нашата душа, но сме призвани да желаем заедно с Бога да действуваме, изхождайки от божествените намерения. За това обаче ние се нуждаем от духовна основа на възпитанието.
За тази духовна основа на възпитанието бих желал да Ви говоря през следващите дни.
към текста >>
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно
възпита
ние ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския живот. И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия живот.
към текста >>
И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го
възпита
ваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище?
Но това не е така за този, който подхожда към наблюдението на детския живот въоръжен с познанието, за което ще говоря тук през следващите дни. Вътрешно в основата си детето е едно съвсем различно същество до към 7-8 години, когато започва смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до към 14-15 години с настъпването на половата зрялост.
И пред нас се разкриват безкрайно важни загадки, когато се опитаме да потънем съвсем дълбоко в живота на детето и се запитаме: по какъв начин работи духовно-душевното върху детето, когато трябва да го възпитаваме, да го обучаваме в редовното училище, в основното училище?
По какъв начин трябва да работим тук заедно с духовно-душевното?
към текста >>
За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо
възпита
ващата и обучаващата го околна среда.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие. Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект.
За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>
Ето така детето се противопоставя на другия човек и по-точно на обучаващия, на
възпита
ващия го човек.
Това, което детето изисква от нас съобразно своята същност, е да може да ни вярва, да може да има инстинктивно чувство: ето тук до мен стои един човек и той ми казва нещо. Той може да го каже, той е свързан по такъв начин с целия свят, че той може да го каже. За мен този човек е посредник между мен и целия Космос.
Ето така детето се противопоставя на другия човек и по-точно на обучаващия, на възпитаващия го човек.
За детето той е посредникът между божествения свят и самото дете в неговото безсилие. И само когато възпитателят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде възпитател.
към текста >>
И само когато
възпита
телят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде
възпита
тел.
Това, което детето изисква от нас съобразно своята същност, е да може да ни вярва, да може да има инстинктивно чувство: ето тук до мен стои един човек и той ми казва нещо. Той може да го каже, той е свързан по такъв начин с целия свят, че той може да го каже. За мен този човек е посредник между мен и целия Космос. Ето така детето се противопоставя на другия човек и по-точно на обучаващия, на възпитаващия го човек. За детето той е посредникът между божествения свят и самото дете в неговото безсилие.
И само когато възпитателят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде възпитател.
към текста >>
Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското
възпита
ние ние открихме, че проблемът за
възпита
нието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
към текста >>
Защото на това почива
възпита
телното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на
възпита
нието и обучението.
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство.
Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението.
Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище? По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>
По съвсем различен начин трябва да
възпита
ваме детето до
Ето защо във Валдорфското училище в тази възраст между 6-та – 7-та и 14-та година отдаваме цялото внимание на това, учителят да научи децата на това, което се полага за тази възраст на човека по начин, изпълнен с художествена любов, чрез едно изпълнено с любов изкуство. Защото на това почива възпитателното изкуство, което имаме предвид тук: да се познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период по отношение на възпитанието и обучението. Какво изискват първите години? Какво се изисква до 7-та година? Какво може да изисква възрастта в рамките на основното училище?
По съвсем различен начин трябва да възпитаваме детето до
към текста >>
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на
възпита
нието.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
към текста >>
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като
възпита
тели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
И така можем да кажем: тъй както през първите години детето е един имитатор, един подражател, така в по-късните години то става последовател, същество, развиващо себе си душевно, в зависимост от това, което е изживяло душевно. Сега сетивните органи са станали самостоятелни и в действителност душата едва сега е изплувала със същността си.
Безкрайно нежно трябва да боравим с тази душа, непрекъснато като учители и като възпитатели да влизаме в тесен контакт с онова, което става всеки ден в душата на детето.
към текста >>
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от
възпита
теля.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка.
към текста >>
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били
възпита
вани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били
възпита
вани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на
възпита
теля и преподавателя.
То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност.
Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре. Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет.
към текста >>
Те са били така
възпита
вани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност. Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет.
към текста >>
Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на
възпита
нието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни.
Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят. Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да
възпита
ваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот. Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект.
Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
И ние можем да
възпита
ваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното. Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация.
И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да
възпита
ваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията.
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
102.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА
ВЪЗПИТА
НИЕТО (III)
ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО (III)
към текста >>
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал
възпита
тел, преди да е станал преподавател.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател.
Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо. Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание. Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин.
към текста >>
Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на
възпита
нието: трябва да
възпита
ваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател. Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо. Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание. Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин.
Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин.
Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна. В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране. Ала този, който разсъждава по такъв начин, изхождайки от интелектуалността, той не се съобразява с това какво произлиза от едно условие, към което тласкаме детето, когато това дете стане възрастен мъж, възрастна жена или старец. Такъв човек не се съобразява с живота, той не се съобразява например със следното.
към текста >>
Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на
възпита
нието може да бъде изключително удобна.
Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо. Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание. Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин.
Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна.
В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране. Ала този, който разсъждава по такъв начин, изхождайки от интелектуалността, той не се съобразява с това какво произлиза от едно условие, към което тласкаме детето, когато това дете стане възрастен мъж, възрастна жена или старец. Такъв човек не се съобразява с живота, той не се съобразява например със следното.
към текста >>
Но нека да погледнем какво означава, ако да кажем в своята 35-та година, изхождайки от някаква жизнена ситуация, аз получа в себе си следното чувство: Ето тук сега в тебе се надига нещо, което ти преди си чувал от своя
възпита
тел.
Но нека да погледнем какво означава, ако да кажем в своята 35-та година, изхождайки от някаква жизнена ситуация, аз получа в себе си следното чувство: Ето тук сега в тебе се надига нещо, което ти преди си чувал от своя възпитател.
Тогава ти си бил може би само на 8 или 9 години и нищо не си разбирал от това. Но възпитателят е бил за тебе личност, достойна за уважение. Ти си му вярвал. Той се е въплътил в твоята душа, в твоята памет. Ето това сега се надига.
към текста >>
Но
възпита
телят е бил за тебе личност, достойна за уважение.
Но нека да погледнем какво означава, ако да кажем в своята 35-та година, изхождайки от някаква жизнена ситуация, аз получа в себе си следното чувство: Ето тук сега в тебе се надига нещо, което ти преди си чувал от своя възпитател. Тогава ти си бил може би само на 8 или 9 години и нищо не си разбирал от това.
Но възпитателят е бил за тебе личност, достойна за уважение.
Ти си му вярвал. Той се е въплътил в твоята душа, в твоята памет. Ето това сега се надига. Сега то получава своето разбиране спрямо живота. Всичко това ти успяваш да проумееш.
към текста >>
Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да
възпита
ваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот.
Човек, който в по-късния си живот по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен живот, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила. То непрекъснато го пронизва с жизнена сила.
Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот.
И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето.
към текста >>
И ако искаме да бъдем истински
възпита
тели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост.
И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието. Това е, което така невероятно трудно бива разбирано в нашето интелектуалистично време. Естествено е, че ние трябва да научим детето на нещо, различно от това, което в по-късна възраст ще произлезе от него. Иначе би било неправилно да характеризираме детето като несръчно, като палаво, каквото то действително е, ако искаме да характеризираме само възрастния човек. За този, който вижда живота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия.
И ако искаме да бъдем истински възпитатели и преподаватели, ние трябва да погледнем на този живот, а не на това състояние на израстналост.
към текста >>
Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с
възпита
ние и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма
възпита
телна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище.
Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано.
Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище.
И всичко това по причина, че по-рано аз не бих се осмелил да формирам учителски колегиум, който в такава степен да е изграден от познавачи на човека, но това означава и от познавачи на детето, както това се осъществи през последните години. Защото една истинска педагогика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека. За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека. И именно по отношение на това вникване в същността на човека преди около 35 години пред мен изплуваха първите възгледи – ако мога ориентировъчно да спомена този личен елемент.
към текста >>
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “
Възпита
ние на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за
възпита
нието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното
възпита
телно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени.
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени.
Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек.
към текста >>
Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на
възпита
нието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>
През следващите дни аз ще говоря и за
възпита
нието на съвсем малки деца.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца.
През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца.
На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта. Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>
Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от
възпита
телния процес колкото може по-рано.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта.
Идеалът естествено е децата да бъдат обхванати от възпитателния процес колкото може по-рано.
към текста >>
Когато децата постъпват в основното училище, те застават пред нас като души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на
възпита
телите са разбирали това.
Когато децата постъпват в основното училище, те застават пред нас като души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на възпитателите са разбирали това.
Така, че ние можем да кажем: Най-същественото във физическото възпитание, което след това наистина продължава – ние ще видим, когато описвам отделните фази на възпитанието – ала най-същественото, основата се формира до смяната на зъбите. След това ние имаме работа с душата на детето и ние така трябва да направляваме неговото душевно развитие, че от това да укрепва, да заяква неговото физическо развитие.
към текста >>
Така, че ние можем да кажем: Най-същественото във физическото
възпита
ние, което след това наистина продължава – ние ще видим, когато описвам отделните фази на
възпита
нието – ала най-същественото, основата се формира до смяната на зъбите.
Когато децата постъпват в основното училище, те застават пред нас като души, това означава, че най-същественото от тяхното физическо развитие до смяната на зъбите вече е осъществено, в зависимост от това дали инстинктите на родителите и на възпитателите са разбирали това.
Така, че ние можем да кажем: Най-същественото във физическото възпитание, което след това наистина продължава – ние ще видим, когато описвам отделните фази на възпитанието – ала най-същественото, основата се формира до смяната на зъбите.
След това ние имаме работа с душата на детето и ние така трябва да направляваме неговото душевно развитие, че от това да укрепва, да заяква неговото физическо развитие.
към текста >>
Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде
възпита
вано.
Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде възпитавано.
То трябва да бъде оставено свободно да излезе навън в света. Духовното човек може да научи само от живота. При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа. Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля. И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
към текста >>
И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко
възпита
ние.
Обаче ние ще видим, че всъщност духовното не може да бъде възпитавано. То трябва да бъде оставено свободно да излезе навън в света. Духовното човек може да научи само от живота. При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа. Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля.
И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание.
към текста >>
Във
възпита
нието нещата стоят по друг начин – аз не казвам, че с това, което разисквам тук, аз характеризирам някаква много висша наука, аз характеризирам само основата.
Наистина таблицата за умножение все още не представлява цялата математика, но човек първо трябва да научи таблицата за умножение и след това може да премине към диференциалното и интегралното смятане.
Във възпитанието нещата стоят по друг начин – аз не казвам, че с това, което разисквам тук, аз характеризирам някаква много висша наука, аз характеризирам само основата.
Висшата наука, тя не може да бъде построена така, както диференциалното и интегралното смятане биват построени, изхождайки от елементарната математика. Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на възпитателя в училището.
към текста >>
Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на
възпита
теля в училището.
Наистина таблицата за умножение все още не представлява цялата математика, но човек първо трябва да научи таблицата за умножение и след това може да премине към диференциалното и интегралното смятане. Във възпитанието нещата стоят по друг начин – аз не казвам, че с това, което разисквам тук, аз характеризирам някаква много висша наука, аз характеризирам само основата. Висшата наука, тя не може да бъде построена така, както диференциалното и интегралното смятане биват построени, изхождайки от елементарната математика.
Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на възпитателя в училището.
към текста >>
Беше необходимо да изложа предварително тези неща за тричленното устройство на човека, за да можем да постигнем по-добро разбиране по отношение на отделните физически
възпита
телни мерки и
възпита
телни методи.
Човек първо трябва да се научи да гледа, при което първо трябва да се научи да борави с инструмента, чрез който гледа. След това, когато човек се е научил да гледа под микроскоп, тогава може да види и съответния обект. Ние нищо не можем да видим у човека, ако не сме научили правилно да насочваме духовните, душевните очи по посока на това, което съответствува на мисленето, на чувствуването, на волята. Насочването на погледа – това е, което трябва да постигнем сред учителите на Валдорфското училище. Защото учителите, първо, трябва да разберат как стоят нещата при децата, едва после те могат да достигнат до правилно преподаване.
Беше необходимо да изложа предварително тези неща за тричленното устройство на човека, за да можем да постигнем по-добро разбиране по отношение на отделните физически възпитателни мерки и възпитателни методи.
към текста >>
103.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
ВЪЗПИТА
НИЕТО НА МАЛКОТО ДЕТЕ И ДУШЕВНАТА НАГЛАСА НА
ВЪЗПИТА
ТЕЛЯ
ВЪЗПИТАНИЕТО НА МАЛКОТО ДЕТЕ И ДУШЕВНАТА НАГЛАСА НА ВЪЗПИТАТЕЛЯ
към текста >>
Би могло да се стори някому, че
възпита
телното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока.
Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока.
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание. Но това е така само на пръв поглед. Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст?
към текста >>
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която
възпита
телят трябва да има като условие за своето познание.
Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока.
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание.
Но това е така само на пръв поглед. Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст?
към текста >>
Защото в действителност тъкмо това е
възпита
телно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това
възпита
телно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи.
Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока. Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание. Но това е така само на пръв поглед.
Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи.
Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст?
към текста >>
Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на
възпита
телното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм.
Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм.
Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема. Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани.
към текста >>
Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с
възпита
телната тема.
Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм.
Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема.
Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани. И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно!
към текста >>
Прокарвайки
възпита
телната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място.
Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм. Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема.
Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място.
Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани. И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно! Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство.
към текста >>
Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на
възпита
нието, ние изпадаме в едно много странно положение.
Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм. Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема. Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място.
Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение.
Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани. И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно! Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство.
към текста >>
Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във
възпита
телното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено
възпита
ние.
Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм. Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема. Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение.
Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание.
Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани. И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно! Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство.
към текста >>
Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле
възпита
ни.
Отначало дори би могло да ни се стори като противоречие, че един насочен към духовната същност светоглед по отношение на възпитателното изкуство отдава най-голямо значение на развитието на физическия организъм. Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема. Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание.
Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани.
И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно! Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство.
към текста >>
И ето сега, въпреки това лошо
възпита
ние, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се
възпита
ва правилно!
Но това противоречие ще намери разрешение, когато насочим вниманието си върху всичко онова, което ще изложим през следващите дни във връзка с възпитателната тема. Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани.
И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно!
Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство.
към текста >>
Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на
възпита
телното изкуство.
Прокарвайки възпитателната тема, това противоречие ще отпадне по-лесно, отколкото с помощта на формални изявления, които биха могли да бъдат дадени на това място. Засега аз бих желал само да отбележа, че всъщност, когато днес говорим по въпросите на възпитанието, ние изпадаме в едно много странно положение. Защото ако считаме, че трябва да реформираме много неща във възпитателното дело, то с това ние всъщност бихме казали, че сме напълно съгласни с нашето собствено възпитание. Фактически в този случай ние твърдим, че намираме самите себе си изключително зле възпитани. И ето сега, въпреки това лошо възпитание, което сами приписваме на себе си, и което така много критикуваме, ние въпреки това твърдим, че знаем как трябва да се възпитава правилно!
Това е първото нещо, което внася противоречие във всякакви реформаторски дискусии по въпроса на възпитателното изкуство.
към текста >>
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за
възпита
телно изкуство.
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство.
Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория. Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес. Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани. И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре. Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани.
към текста >>
Човек говори как трябва да се
възпита
ва и че трябва да се
възпита
ва по начин различен от обичайния днес.
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство. Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория.
Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес.
Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани. И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре. Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани.
към текста >>
Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле
възпита
ни.
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство. Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория. Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес.
Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани.
И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре. Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани.
към текста >>
И човек дори призовава тези, които са зле
възпита
ни, да започнат да
възпита
ват по-добре.
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство. Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория. Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес. Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани.
И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре.
Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани.
към текста >>
Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се
възпита
ва, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле
възпита
ни.
Вторият елемент е нещо, което изпълва човека с едно тихо чувство на срам, когато започнем да говорим за възпитателно изкуство. Защото когато говори, човек се изправя срещу една аудитория. Човек говори как трябва да се възпитава и че трябва да се възпитава по начин различен от обичайния днес. Или фактически човек непрекъснато повтаря: Всички Вие сте зле възпитани. И човек дори призовава тези, които са зле възпитани, да започнат да възпитават по-добре.
Ние предполагаме, че както говорещият, така и слушателите, всъщност разбират добре как трябва да се възпитава, въпреки че самите те би трябвало да се чувствуват изключително зле възпитани.
към текста >>
То може да бъде разрешено само от този възглед за
възпита
телното изкуство, който бива застъпен тук.
Това е едно противоречие. Но това е такова противоречие, което е създадено от самия живот.
То може да бъде разрешено само от този възглед за възпитателното изкуство, който бива застъпен тук.
Човек може изключително добре да знае какво липсва във възпитанието и какво би могло да бъде по-добре, тъй както можем да знаем, че една картина е добре нарисувана, въпреки, че никога не бихме могли да развием у себе си способности, с които сами да нарисуваме една такава добра картина. Като чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след като не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел. Да, би било много добре, ако хората в наше време мислеха по този начин. Но днес те не мислят така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат. Хората веднага започват да говорят за това, как трябва да възпитаваме.
към текста >>
Човек може изключително добре да знае какво липсва във
възпита
нието и какво би могло да бъде по-добре, тъй както можем да знаем, че една картина е добре нарисувана, въпреки, че никога не бихме могли да развием у себе си способности, с които сами да нарисуваме една такава добра картина.
Това е едно противоречие. Но това е такова противоречие, което е създадено от самия живот. То може да бъде разрешено само от този възглед за възпитателното изкуство, който бива застъпен тук.
Човек може изключително добре да знае какво липсва във възпитанието и какво би могло да бъде по-добре, тъй както можем да знаем, че една картина е добре нарисувана, въпреки, че никога не бихме могли да развием у себе си способности, с които сами да нарисуваме една такава добра картина.
Като чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след като не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел. Да, би било много добре, ако хората в наше време мислеха по този начин. Но днес те не мислят така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат. Хората веднага започват да говорят за това, как трябва да възпитаваме. Това обаче е подобно на случая, когато един човек, който не е художник и който не би могъл да бъде художник, започне да говори по отношение на една зле нарисувана картина, как тази картина би могла да бъде нарисувана добре.
към текста >>
Но днес те не мислят така върху познанието за
възпита
телното изкуство, което те могат да имат.
Но това е такова противоречие, което е създадено от самия живот. То може да бъде разрешено само от този възглед за възпитателното изкуство, който бива застъпен тук. Човек може изключително добре да знае какво липсва във възпитанието и какво би могло да бъде по-добре, тъй както можем да знаем, че една картина е добре нарисувана, въпреки, че никога не бихме могли да развием у себе си способности, с които сами да нарисуваме една такава добра картина. Като чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след като не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел. Да, би било много добре, ако хората в наше време мислеха по този начин.
Но днес те не мислят така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат.
Хората веднага започват да говорят за това, как трябва да възпитаваме. Това обаче е подобно на случая, когато един човек, който не е художник и който не би могъл да бъде художник, започне да говори по отношение на една зле нарисувана картина, как тази картина би могла да бъде нарисувана добре.
към текста >>
Хората веднага започват да говорят за това, как трябва да
възпита
ваме.
То може да бъде разрешено само от този възглед за възпитателното изкуство, който бива застъпен тук. Човек може изключително добре да знае какво липсва във възпитанието и какво би могло да бъде по-добре, тъй както можем да знаем, че една картина е добре нарисувана, въпреки, че никога не бихме могли да развием у себе си способности, с които сами да нарисуваме една такава добра картина. Като чувствуващо същество човек винаги би могъл да твърди, че е в състояние да разбере висотата на една картина на Рафаел: но след като не е художник, човек не би могъл да твърди, че може да нарисува една картина на Рафаел. Да, би било много добре, ако хората в наше време мислеха по този начин. Но днес те не мислят така върху познанието за възпитателното изкуство, което те могат да имат.
Хората веднага започват да говорят за това, как трябва да възпитаваме.
Това обаче е подобно на случая, когато един човек, който не е художник и който не би могъл да бъде художник, започне да говори по отношение на една зле нарисувана картина, как тази картина би могла да бъде нарисувана добре.
към текста >>
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро
възпита
ние; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на
възпита
телното изкуство и че човек като
възпита
тел и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието. По тази причина в предходното изложение аз се опитах да изложа елементарните основни линии за усвояването на тази способност; и това разглеждане аз бих желал да продължа сега. Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на възпитанието е познанието за духовната същност на човека.
към текста >>
Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и
възпита
нието трябва да протича на нивото на съзнанието.
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието.
По тази причина в предходното изложение аз се опитах да изложа елементарните основни линии за усвояването на тази способност; и това разглеждане аз бих желал да продължа сега. Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на възпитанието е познанието за духовната същност на човека.
към текста >>
Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на
възпита
нието е познанието за духовната същност на човека.
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство. Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието. По тази причина в предходното изложение аз се опитах да изложа елементарните основни линии за усвояването на тази способност; и това разглеждане аз бих желал да продължа сега.
Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на възпитанието е познанието за духовната същност на човека.
към текста >>
Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във
възпита
тел на детето с цялото си вътрешно изживяване.
При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности.
Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване.
Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на
възпита
теля.
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя.
То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия. Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие. Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата. В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния.
към текста >>
Ако искаме да бъдем
възпита
тели в правилния смисъл на думата, е необходимо да имаме подобни познания за по-фините жизнени въздействия.
Ето как чрез своя физически организъм детето се оформя като човек, изпълнен с грижи.
Ако искаме да бъдем възпитатели в правилния смисъл на думата, е необходимо да имаме подобни познания за по-фините жизнени въздействия.
За учителя и за възпитателя те представляват такова предварително условие, каквото за художника е способността да наблюдава въздействията на цветовете.
към текста >>
За учителя и за
възпита
теля те представляват такова предварително условие, каквото за художника е способността да наблюдава въздействията на цветовете.
Ето как чрез своя физически организъм детето се оформя като човек, изпълнен с грижи. Ако искаме да бъдем възпитатели в правилния смисъл на думата, е необходимо да имаме подобни познания за по-фините жизнени въздействия.
За учителя и за възпитателя те представляват такова предварително условие, каквото за художника е способността да наблюдава въздействията на цветовете.
към текста >>
Но ние трябва да
възпита
ваме хора, способни да възприемат всичко онова, което става в света, които всеки ден, когато видят нещо ново, да могат да променят своите усещания и своите претенции според новите условия.
Но ние трябва да възпитаваме хора, способни да възприемат всичко онова, което става в света, които всеки ден, когато видят нещо ново, да могат да променят своите усещания и своите претенции според новите условия.
Само такива хора няма да се затворят себично вътре в себе си, но ще могат свободно и открито да се изправят срещу света; и само това ще ни даде възможност да можем със света и с хората заедно да работим в живота.
към текста >>
Подобна правилна дарба за наблюдение на такива неща ще има онзи
възпита
тел и учител, който формира своето отношение, изхождайки от познанието за духовния човек, по начина, който изложих в преходното разглеждане.
Подобна правилна дарба за наблюдение на такива неща ще има онзи възпитател и учител, който формира своето отношение, изхождайки от познанието за духовния човек, по начина, който изложих в преходното разглеждане.
Трябва да можем във всички подробности да наблюдаваме как през първите години от живота на детето наследствеността се намира във вътрешна борба с приспособяването към света.
към текста >>
И този, който е застанал до детето в ролята на
възпита
тел, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм.
Смяната на зъбите представлява само симптом на други процеси, които обаче не се разиграват така явно за нашия поглед. Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето.
И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм.
Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен.
към текста >>
Или като
възпита
тели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм.
Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм.
Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм.
Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата.
към текста >>
Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като
възпита
тели самите ние всъщност постъпваме в едно училище.
В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм. Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност.
Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище.
Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно.
към текста >>
Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да
възпита
вам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен.
Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата.
Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
към текста >>
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да
възпита
ваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го
възпита
вал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно.
Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно.
Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем. Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете.
към текста >>
Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде
възпита
ван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас.
Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай.
Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас.
Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем. Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете. Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен.
към текста >>
Ние трябва да
възпита
ваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме.
Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас.
Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме.
Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем. Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете. Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен.
към текста >>
Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като
възпита
тели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме.
Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете. Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен.
към текста >>
Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез
възпита
телното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във
възпита
ваното дете.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете.
Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен.
към текста >>
Тази организация е възникнала чрез общуването с
възпита
теля.
Тази организация е възникнала чрез общуването с възпитателя.
И като последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм. Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота.
към текста >>
Искаме ли да практикуваме
възпита
телното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота.
Тази организация е възникнала чрез общуването с възпитателя. И като последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм.
Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота.
към текста >>
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да,
възпита
телят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него. Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
към текста >>
Или от
възпита
теля трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него.
Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
към текста >>
Възпита
телното изкуство трябва да се състои в следното:
Възпита
телят да създава условията, при които неговите питомци могат да се развиват свободно.
Възпитателното изкуство трябва да се състои в следното: Възпитателят да създава условията, при които неговите питомци могат да се развиват свободно.
Това ще създаде и възможност детето да развие свободно своите по-висши заложби, по-висши от тези, които притежава учителят и това ще допринесе физическият организъм на детето да не представлява отражение на организма на учителя.
към текста >>
Обаче с познанията, произлизащи от това, не може да бъде изградена основата за
възпита
нието на човека.
Доколкото вникването в духовната същност на човека може да ни служи като основа в грижата ни за физическия организъм, става ясно, ако погледнем степента на развитие, която природонаучното познание е достигнало днес. Изобщо можем да кажем, че правилното разбиране на това познание в много области на описаната тук наука за духовната страна на света представлява – без никаква следа от фантастика – едно необходимо продължение на естествената наука. Тази необходимост не може да бъде видяна до момента, когато природонаучното мислене бива осъществявано единствено чрез резултатите на сетивното наблюдение и на механичния експеримент.
Обаче с познанията, произлизащи от това, не може да бъде изградена основата за възпитанието на човека.
Защото в човека природните процеси биват издигнати на една по-висока степен тъкмо от духовните сили.
към текста >>
Във
възпита
телното изкуство ние можем да си послужим с подобни единични предложени ни от природната наука факти, едва когато ги обхванем от гледна точка, според която в цялостния си образ човекът бива разглеждан като едно духовно-душевно същество.
Във възпитателното изкуство ние можем да си послужим с подобни единични предложени ни от природната наука факти, едва когато ги обхванем от гледна точка, според която в цялостния си образ човекът бива разглеждан като едно духовно-душевно същество.
От тази гледна точка може да бъде видяна и дейността на физическия организъм, осъществяваща се под влияние на духовното. Чрез такъв възглед ние стигаме до правилно поведение спрямо детето.
към текста >>
Когато трябва да
възпита
ваме едно дете във възрастта след смяната на зъбите, или приблизително след седмата година, тогава в него вече не преобладава нервно-сетивната система, както е било преди това.
Когато трябва да възпитаваме едно дете във възрастта след смяната на зъбите, или приблизително след седмата година, тогава в него вече не преобладава нервно-сетивната система, както е било преди това.
От този момент нататък тази система все повече се обособява от останалите телесни дейности; и тя се насочва предимно към външния свят. Тя се проявява по-скоро на повърхността на физическия организъм. От смяната на зъбите до настъпването на половата зрялост в детето преобладава предимно ритмичната система. И това е, с което преди всичко друго трябва да се съобразяваме в основните училища.
към текста >>
Тук трябва да знаем: С цялото преподаване и с цялото
възпита
ние преди всичко ние влияем върху ритмичната система.
В основното училище ние имаме деца, намиращи се между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост.
Тук трябва да знаем: С цялото преподаване и с цялото възпитание преди всичко ние влияем върху ритмичната система.
Всяко едно занимание с детето е погрешно, ако то е насочено да въздействува върху нещо, различно от тази ритмична система. Но какво действува върху тази ритмична система и вътре в нея? Върху нея действува онова, което се доближава до човека в художествени форми и чрез една или друга художествена дейност.
към текста >>
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като
възпита
тели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин.
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като възпитатели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин.
Това е същественото за основното училище, целият урок при децата да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето. С цялото преподаване, с цялото възпитание ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система.
към текста >>
С цялото преподаване, с цялото
възпита
ние ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система.
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като възпитатели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин. Това е същественото за основното училище, целият урок при децата да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето.
С цялото преподаване, с цялото възпитание ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система.
към текста >>
Човекът би желал да каже: Тъкмо в това, постепенно да доведем детето до способността правилно да разгърне в себе си морални импулси, се състои най-големият, най-значителен
възпита
телен въпрос.
Човекът би желал да каже: Тъкмо в това, постепенно да доведем детето до способността правилно да разгърне в себе си морални импулси, се състои най-големият, най-значителен възпитателен въпрос.
Ала моралните импулси не могат да бъдат внесени в детето, ако ние му повеляваме, ако му казваме: Това трябва да стане така, това е добро – или чрез помощта на един апел да убеждаваме неговия интелект, че нещо трябва да стане и че е добро. Или ако му казваме: Това е лошо, онова е грозно, това не би трябвало да правиш, ако искаме да му докажем, че нещо е лошо. Това как човекът ще постави себе си интелектуално спрямо доброто и злото, спрямо цялото морално устройство на света, е нещо, което тепърва трябва да се пробуди. И то се пробужда с настъпването на половата зрялост – ритмичната система в значителна степен е извършила своя принос в цялостното човешко развитие, когато интелектуалното узрява за своето пълно разгръщане. Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той изживява вътрешното удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за битието.
към текста >>
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото
възпита
ние, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде
възпита
ван от самия живот.
Съществува голяма разлика дали ще подходим по този начин, или чрез интелектуалното формулиране на повели ще въздействуваме върху интелектуалността, за която детето трябва да се пробуди едва по-късно, когато вече е дорасло за самото възпитание, когато вече се превръща в човек, който трябва да бъде възпитаван от самия живот.
Ние деформираме нещо в човешкото устройство, ако не подготвим човека така, че той да бъде в състояние в правилния период да изживее вътрешно удовлетворение от пробуждането на моралната сила. Ако подходим по начин, различен от описания, човекът няма да се пробуди за моралния елемент, но в съответната възраст той ще има у себе си само един абстрактен спомен за това, което при другите хора съществува като морална повеля. Ние подготвяме правилно детето в периода на неговото ритмично развитие, ако го доведем до естетическото нехаресване на злото, защото в естетическото усещане е заложен зародишът, от който трябва да израстне интелектуалния елемент. Една директно насадена интелектуална преценка е като цвете, откъснато от своето стебло и от своите корени.
към текста >>
Ето така навсякъде във
възпита
нието и в преподаването въпросът се свежда до “как”.
Ето така навсякъде във възпитанието и в преподаването въпросът се свежда до “как”.
Както по отношение на живота, насочен в посока към външния свят, така и по отношение на живота, насочен към моралния свят, може да се каже, че възпитаваме и преподаваме правилно само когато възпитателят е в състояние да наблюдава, изхождайки от духовното, което в хода на различните възрасти изживява себе си в нервно-сетивната система, в ритмичната, в дихателната и в системата на кръвообращението, във веществообменната и в двигателната система поотделно, както и във взаимодействието на тези системи. Трябва да умеем, изхождайки от Духа, да се потопяваме във физиката и да можем да наблюдаваме как Духът непрекъснато струи и бушува във физическото.
към текста >>
Както по отношение на живота, насочен в посока към външния свят, така и по отношение на живота, насочен към моралния свят, може да се каже, че
възпита
ваме и преподаваме правилно само когато
възпита
телят е в състояние да наблюдава, изхождайки от духовното, което в хода на различните възрасти изживява себе си в нервно-сетивната система, в ритмичната, в дихателната и в системата на кръвообращението, във веществообменната и в двигателната система поотделно, както и във взаимодействието на тези системи.
Ето така навсякъде във възпитанието и в преподаването въпросът се свежда до “как”.
Както по отношение на живота, насочен в посока към външния свят, така и по отношение на живота, насочен към моралния свят, може да се каже, че възпитаваме и преподаваме правилно само когато възпитателят е в състояние да наблюдава, изхождайки от духовното, което в хода на различните възрасти изживява себе си в нервно-сетивната система, в ритмичната, в дихателната и в системата на кръвообращението, във веществообменната и в двигателната система поотделно, както и във взаимодействието на тези системи.
Трябва да умеем, изхождайки от Духа, да се потопяваме във физиката и да можем да наблюдаваме как Духът непрекъснато струи и бушува във физическото.
към текста >>
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия живот все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във
възпита
теля, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния живот.
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия живот все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във възпитателя, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния живот.
Такъв светоглед, когато е честно постигнат, остава не само в сферата на мисловната система, но той е съпроводен от определена нагласа. И каква нагласа ще бъде предизвикана у човека, това най-добре можем да видим, ако погледнем мнозина от нашите съвременници.
към текста >>
Защото днес човекът рядко намира възможност в хода на своето
възпита
ние, в хода на своето развитие, да изгради в себе си нещо, което бих желал да нарека: чувство на благодарност за това, което Духът на Космоса е дал на човека.
Когато някой е нещастен вътре в себе си, основателно нещастен, все пак съществува възможността човек да отправи поглед към нещо в Космоса, за да намери равновесие в своето вътрешно нещастие. Но това зависи от обстоятелствата дали в правилния момент човекът ще открие в своята душа нещо, което да го доведе до подобно уравновесяване. Едно вътрешно отношение спрямо духовния свят винаги може да помогне за откриването на това равновесие. Един светоглед, насочен единствено към сетивния свят, не може да стори това. Но съвременния човек не е достатъчно силен, та когато е съкрушен от нещо лично, да потърси утеха в съзерцанието на Космоса. Защо?
Защото днес човекът рядко намира възможност в хода на своето възпитание, в хода на своето развитие, да изгради в себе си нещо, което бих желал да нарека: чувство на благодарност за това, което Духът на Космоса е дал на човека.
към текста >>
Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във
възпита
теля.
Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя.
Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя.
Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>
Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за
възпита
ние, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност.
Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя.
Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност.
Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>
Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за
възпита
ние.
Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност.
Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание.
Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>
Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което
възпита
телят подхожда към своята задача.
Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание.
Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача.
Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>
Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за
възпита
ние и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача.
Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>
В това настроение е заложен един от най-важните импулси на
възпита
телната техника.
Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане. Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред. Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред. Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът.
В това настроение е заложен един от най-важните импулси на възпитателната техника.
към текста >>
Възпита
телната техника е различна от тази, която се прилага върху неща, непроникнати от Духа.
Възпитателната техника е различна от тази, която се прилага върху неща, непроникнати от Духа.
Възпитателната техника навсякъде предполага, че всичко, което възпитателят прави, се поражда от религиозноморални импулси. Такова усещане можем да имаме и спрямо едно дете, което е с лоши заложби. Тогава ние ще се изправим пред това дете не с антипатия, но с трагизъм.
към текста >>
Възпита
телната техника навсякъде предполага, че всичко, което
възпита
телят прави, се поражда от религиозноморални импулси.
Възпитателната техника е различна от тази, която се прилага върху неща, непроникнати от Духа.
Възпитателната техника навсякъде предполага, че всичко, което възпитателят прави, се поражда от религиозноморални импулси.
Такова усещане можем да имаме и спрямо едно дете, което е с лоши заложби. Тогава ние ще се изправим пред това дете не с антипатия, но с трагизъм.
към текста >>
Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за
възпита
ние дете.
Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете.
Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на възпитателното изкуство.
към текста >>
Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на
възпита
телното изкуство.
Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете.
Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на възпитателното изкуство.
към текста >>
Благодарността е основното настроение, което трябва да прониже обучаващия и
възпита
ващия, когато той се изправи пред детското развитие в първия жизнен период до смяната на зъбите.
Благодарността е основното настроение, което трябва да прониже обучаващия и възпитаващия, когато той се изправи пред детското развитие в първия жизнен период до смяната на зъбите.
към текста >>
Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на
възпита
теля да притежава художествен характер.
Един нов елемент се появява през втория жизнен период.
Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер.
Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност. Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
към текста >>
Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите
възпита
телни действия, спрямо нашата
възпита
телна активност.
Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер.
Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност.
Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
към текста >>
Защото в тази любов действува силата, отвеждаща
възпита
теля до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност.
Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
към текста >>
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във
възпита
теля не е пронизано от любов към
възпита
телното действие.
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие.
Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
към текста >>
Това, което
възпита
телят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
В периода от смяната на зъбите до половата зрялост нищо не може да действува в детето, което във възпитателя не е пронизано от любов към възпитателното действие.
Това, което възпитателят осъществява с любов в тази възраст, бива възприемано от детето като нещо, което то трябва да усвои, за да бъде човек.
към текста >>
Единствено от интелекта не може да произлезе
възпита
телно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към
възпита
ването.
Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването.
към текста >>
Във
възпита
телното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи.
Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>
Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на
възпита
теля.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си.
Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя.
Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>
Възпита
телят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя.
Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него.
Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>
Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича
възпита
ването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално
възпита
ние, изхождайки от духовната гледна точка.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него.
Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка.
И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>
И ако човек има тази любов към
възпита
нието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка.
И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го
възпита
ли до периода на половата зрялост с любов към
възпита
телното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество. Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>
Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме
възпита
телно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>
Ако
възпита
ваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като
възпита
тели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите. Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество.
Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>
Но неговият живот се състои в това, което ние като
възпита
тели разгръщаме в средата около него.
Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето. Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
Задачата на
възпита
теля се състои във възможно най-голямото себеотричане.
Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане.
В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на
възпита
теля.
Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане.
В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя.
Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият
възпита
тел е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и
възпита
нието.
Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си.
Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието.
Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
Трябва така да
възпита
ваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието.
Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>
Трите златни правила за
възпита
телното и преподавателското изкуство, които във всеки един учител, във всеки един
възпита
тел трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните:
Трите златни правила за възпитателното и преподавателското изкуство, които във всеки един учител, във всеки един възпитател трябва да се превърнат в основно настроение, в импулс за работа и които не бива да бъдат схващани просто интелектуално, а трябва да бъдат възприети от целия човек, тези правила са следните:
към текста >>
Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето
възпита
телно изкуство.
Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство.
към текста >>
Един
възпита
телен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно
възпита
ва себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
Един възпитателен метод, изграден с любов, чрез който с наша помощ детето инстинктивно възпитава себе си без да бъде застрашена свободата му, която следва да бъде зачитана дори там, където тя представлява един несъзнателен елемент на органичната растителна мощ.
към текста >>
104.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ
ВЪЗПИТА
ТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (I)
УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (I)
към текста >>
Ето защо при
възпита
нието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на
възпита
теля и преподавателя.
Както при детето около седмата година постепенно се осъществява смяната на зъбите, така и на една повисша степен се осъществява обрата във физическия, душевния и духовния организъм, за който говорех досега.
Ето защо при възпитанието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на възпитателя и преподавателя.
Ето защо не бива да се извършва рязка промяна в отношението спрямо детето около седмата година, т.е. във възрастта, когато то идва при нас за възпитание в основното училище. Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл.
към текста >>
във възрастта, когато то идва при нас за
възпита
ние в основното училище.
Както при детето около седмата година постепенно се осъществява смяната на зъбите, така и на една повисша степен се осъществява обрата във физическия, душевния и духовния организъм, за който говорех досега. Ето защо при възпитанието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на възпитателя и преподавателя. Ето защо не бива да се извършва рязка промяна в отношението спрямо детето около седмата година, т.е.
във възрастта, когато то идва при нас за възпитание в основното училище.
Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл.
към текста >>
Казаното тук по отношение началото на
възпита
нието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл.
Както при детето около седмата година постепенно се осъществява смяната на зъбите, така и на една повисша степен се осъществява обрата във физическия, душевния и духовния организъм, за който говорех досега. Ето защо при възпитанието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на възпитателя и преподавателя. Ето защо не бива да се извършва рязка промяна в отношението спрямо детето около седмата година, т.е. във възрастта, когато то идва при нас за възпитание в основното училище.
Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл.
към текста >>
Във
възпита
телното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето.
Във възпитателното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето.
Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието. Всъщност ние възпитаваме, а преподаването в известен смисъл използуваме, за да възпитаваме.
към текста >>
Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на
възпита
нието.
Във възпитателното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето.
Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието.
Всъщност ние възпитаваме, а преподаването в известен смисъл използуваме, за да възпитаваме.
към текста >>
Всъщност ние
възпита
ваме, а преподаването в известен смисъл използуваме, за да
възпита
ваме.
Във възпитателното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето. Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието.
Всъщност ние възпитаваме, а преподаването в известен смисъл използуваме, за да възпитаваме.
към текста >>
Застъпеният тук
възпита
телен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в живота.
Застъпеният тук възпитателен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в живота.
Ала това може да бъде постигнато по един задоволителен начин само ако не допуснем нещо неестествено в детските занимания.
към текста >>
Възпита
телното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено.
Възпитателното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено.
И то бива постигнато, като първоначално изобщо не изхождаме от четенето. Детето изхожда от ръкомахането, от изявленията на волята, а не от съзерцанието. Съзерцанието идва едва по-късно. Затова е необходимо да се започва не от четенето, а от писането; но писането трябва да се заучава така, че да произлиза от цялата човешка същност като нещо естествено. Ето защо започваме обучението с писане, а не с четене; при което се опитваме това, което детето се стреми да развие в акта на подражанието само чрез своята воля, чрез своите ръце, да го насочим в посока на писането.
към текста >>
И така, както животът може да се проявява в най-различни форми, така преподаването,
възпита
нието, изградени върху живота, могат да се изградят в най-различни форми.
Така е възможен и трети, и четвърти начин, и т.н. В различни паралелни класове Вие можете да видите преподаването на един и същи урок по найразлични начини. Защо? Защото не е безразлично дали едно преподавателско умение е съпроводено от даден темперамент, или друго преподавателско умение е съпроводено от друг темперамент. Само когато съществува правилният контакт между преподавателското умение и целия клас – само тогава урокът може да бъде здравословен. Ето защо всеки преподавател трябва да води урока според неговата същност.
И така, както животът може да се проявява в най-различни форми, така преподаването, възпитанието, изградени върху живота, могат да се изградят в най-различни форми.
към текста >>
И аз съм дълбоко убеден, че ако днес Вие съберете 12 души или друг брой хора – днес всички хора са страшно умни – те ще изработят най-прекрасната програма за това, как трябва да се осъществява
възпита
нието; 1., 2., 3., 4.
Издигайки педагогическите правила, човек изисква те да бъдат спазвани. И той ги записва в книга. Добър е този учител, който спазва тези правила: 1., 2., 3., 4. и т.н.
И аз съм дълбоко убеден, че ако днес Вие съберете 12 души или друг брой хора – днес всички хора са страшно умни – те ще изработят най-прекрасната програма за това, как трябва да се осъществява възпитанието; 1., 2., 3., 4.
и т.н. Аз не се подигравам, аз наистина мисля така. Чрез абстрактни правила човек може да измисли най-прекрасни неща. Но дали това, което сме измислили, ще можем и да го осъществим? Това е съвсем друг въпрос.
към текста >>
И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем
възпита
телното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако
възпита
телното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец.
Никой не прилича на другия, включително и до последния косъм. Животът се умножава чрез най-разнообразни форми. Всеки носи едно различно лице. Когато изграждаме абстрактните правила, ние влизаме в ученическия клас и изискваме навсякъде да се прави едно и също нещо. Когато изграждаме правила, изхождайки от самия живот, ние виждаме, че животът е многообразен, виждаме как едно нещо осъществява себе си по най-различни начини.
И така, нещата се свеждат до това, че ако искаме да приемем възпитателното изкуство като нещо живо, тогава трябва да бъде избегнат всякакъв вид педантичност, но също така и схематизъм, което именно се осъществява, ако възпитателното изкуство бъде превърнато в едно истинско изкуство и ако учителят се превърне в творец.
В училище ние сме в състояние да преподаваме писането, изхождайки от художествения елемент. След това четенето се научава от децата от само себе си. То идва малко по-късно от обикновено, но се осъществява от самото себе си.
към текста >>
Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във
възпита
телния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”.
За детето до към 9-10-та година и двете неща се сливат в едно. Вътрешно детето чувствува това или онова. Да кажем, външно то наблюдава даден процес, изгряването на Слънцето или нещо подобно. Силите, които то предполага че носи в себе си, когато среща нещо неприятно и болезнено, същите тези сили то предполага, че се намират в Слънцето, в Луната, в дърветата и в растението. Това ние не бива да опровергаваме в детето.
Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във възпитателния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”.
Това ние можем да постигнем само ако придадем на урока образност, ако оставим растенията да постъпват човешки, да разговарят помежду си, ако оставим Слънцето и Луната да говорят, ако навсякъде вложим човешкото. Днес хората изпитват истински страх от тъй наречения антропоморфизъм. Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея.
към текста >>
Под влияние на
възпита
телните принципи, за които говорих, пред учителя се поставят големи изисквания относно подготовката, която той трябва да извърши.
Ала всичко това предполага, че с учителя трябва да се случат много неща, преди той да влезе в класа.
Под влияние на възпитателните принципи, за които говорих, пред учителя се поставят големи изисквания относно подготовката, която той трябва да извърши.
Предварително, като учител, човек трябва да положи, колкото се може повече усилия, за да може после да използува времето, което има на разположение в класа. Това учителят научава много бавно и постепенно. И единствено чрез това бавно и постепенно научаване човек достига дотам, наистина да се съобразява с индивидуалността на детето.
към текста >>
Преди да започна да се занимавам с Валдорфското училище аз трябваше дълго време да се занимавам с всевъзможни въпроси, свързани с
възпита
нието.
Може би за целта е уместно да приведа един личен пример.
Преди да започна да се занимавам с Валдорфското училище аз трябваше дълго време да се занимавам с всевъзможни въпроси, свързани с възпитанието.
Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за възпитание едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито. То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици.
към текста >>
Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за
възпита
ние едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито.
Може би за целта е уместно да приведа един личен пример. Преди да започна да се занимавам с Валдорфското училище аз трябваше дълго време да се занимавам с всевъзможни въпроси, свързани с възпитанието.
Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за възпитание едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито.
То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици. Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
към текста >>
И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за
възпита
ние.
Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици. Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно. Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо.
И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание.
Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода. Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката. Накрая аз спечелих правото да преподавам.
към текста >>
Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да
възпита
вам заедно с тях.
В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици. Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно. Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание.
Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях.
Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода. Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката. Накрая аз спечелих правото да преподавам. Сега ми беше нужно да използувам възможно по-малко време непосредствено за урока с момчето.
към текста >>
Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за
възпита
нието да ми бъде представена пълна свобода.
Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно. Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит.
Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода.
Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката. Накрая аз спечелих правото да преподавам. Сега ми беше нужно да използувам възможно по-малко време непосредствено за урока с момчето. Да кажем, че ако трябваше например да се занимавам с преподаване при момчето около половин час, аз трябваше предварително да се занимавам около три часа, за да мога по възможност икономично да вместя много неща в урока. Ала освен това аз трябваше с точност да изчисля в кой час на деня да вместя например урока по музика.
към текста >>
Под влияние на това
възпита
ние, т.е.
Да кажем, че ако трябваше например да се занимавам с преподаване при момчето около половин час, аз трябваше предварително да се занимавам около три часа, за да мога по възможност икономично да вместя много неща в урока. Ала освен това аз трябваше с точност да изчисля в кой час на деня да вместя например урока по музика. Когато детето се преуморяваше, то веднага пребледняваше и човек можеше да види как здравето му се влошава. Но разбирайки цялата патологична своеобразност на детето и знаейки кое може да се отдаде на хидроцефалията14, се оказа възможно не само да се стимулира душевното у детето, но и така да се напредне, че след година и половина – след като преди това то не можеше да стори нищо друго, освен с гумата да издълбае дупка в своята училищна тетрадка – сега момчето беше в състояние да посещава гимназия. Аз имах възможност да му помагам и в гимназиалните класове, можех да го проследя до края на гимназията.
Под влияние на това възпитание, т.е.
чрез това, че нещата биваха ръководени по един духовен начин, главата намали размерите си. Аз зная, че лекарят може би ще каже: Главата и без друго би намалила размерите си. Сигурно, ала в хода на намаляване на размерите трябваше да се постигне правилното съотношение между душевното и духовното развитие. Въпросното момче след време стана усърден лекар. По време на войната, като лекар, той загина след като беше достигнал почти 40-та си година.
към текста >>
Тук нещата се свеждаха особено до това, чрез една достатъчна подготовка за целите на
възпита
нието да бъде постигната икономичност на преподаването.
Тук нещата се свеждаха особено до това, чрез една достатъчна подготовка за целите на възпитанието да бъде постигната икономичност на преподаването.
Това трябва да стане всеобщ принцип. Този е стремежът на възпитателното изкуство, за който аз искам да говоря тук. Ако в учителя трябва да заживее това, което впоследствие да премине върху детето под формата на подобно описание, тогава е необходимо цялата природа да бъде оживена, тогава е необходимо, всичко което ще бъде изнесено, да бъде обработено така, че учителят да не се бори повече с преподавания материал и да може да вложи всичко в това, изхождайки от силата на собствената си личност, да изгради образа на онова, което ще бъде поднесено на детето. И тогава човек сам стига дотам, преподаваният материал да стане образец, така че детето да се вживее в преподавания материал не само със своя ум, но с цялата своя човешка същност.
към текста >>
Този е стремежът на
възпита
телното изкуство, за който аз искам да говоря тук.
Тук нещата се свеждаха особено до това, чрез една достатъчна подготовка за целите на възпитанието да бъде постигната икономичност на преподаването. Това трябва да стане всеобщ принцип.
Този е стремежът на възпитателното изкуство, за който аз искам да говоря тук.
Ако в учителя трябва да заживее това, което впоследствие да премине върху детето под формата на подобно описание, тогава е необходимо цялата природа да бъде оживена, тогава е необходимо, всичко което ще бъде изнесено, да бъде обработено така, че учителят да не се бори повече с преподавания материал и да може да вложи всичко в това, изхождайки от силата на собствената си личност, да изгради образа на онова, което ще бъде поднесено на детето. И тогава човек сам стига дотам, преподаваният материал да стане образец, така че детето да се вживее в преподавания материал не само със своя ум, но с цялата своя човешка същност.
към текста >>
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото
възпита
ние.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението.
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато.
към текста >>
Това означава детето да бъде
възпита
вано, изхождайки от живия елемент в света.
Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност.
Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света.
към текста >>
Ако образно погледнато
възпита
ваме детето по начина, който описах, тогава то поема в себе си толкова от урока, колкото може да понесе.
И така, как да се постигне равновесието между твърде силното и твърде слабото обременяване на паметта?
Ако образно погледнато възпитаваме детето по начина, който описах, тогава то поема в себе си толкова от урока, колкото може да понесе.
Възниква едно съотношение, както между храненето и насищането. Ала по този начин децата напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа. Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя – като организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе. Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия живот.
към текста >>
Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и
възпита
ва, изхождайки от самия живот.
И така, как да се постигне равновесието между твърде силното и твърде слабото обременяване на паметта? Ако образно погледнато възпитаваме детето по начина, който описах, тогава то поема в себе си толкова от урока, колкото може да понесе. Възниква едно съотношение, както между храненето и насищането. Ала по този начин децата напредват с различна бързина и от своя страна ние трябва да се справяме с тях, без да е необходимо да повтарят класа. Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя – като организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе.
Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия живот.
към текста >>
105.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ
ВЪЗПИТА
ТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (II)
УЧИТЕЛЯТ КАТО АРТИСТ ВЪВ ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС (II)
към текста >>
Необходимостта за целта на
възпита
нието и на
възпита
телното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от живота.
Необходимостта за целта на възпитанието и на възпитателното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от живота.
Хората обикновено наблюдават – бих желал да кажа – само по-грубото преобразяване, по-грубата метаморфоза на човешката природа и нямат поглед върху по-фините преобразования. По тази причина хората вярват, че вършат нещо добро за детето, когато питат: Какви телесни движения трябва да извършва детето, за да стане телесно здраво? Тъкмо за да стане детето телесно здраво, силно телесно и без никакви ограничения, в детската възраст до тялото на детето трябва да се достигне по обходния път през душата и Духа.
към текста >>
Става дума за това, че наистина изкуството и особено
възпита
телното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор.
Става дума за това, че наистина изкуството и особено възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор.
Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява. Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде израз на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно! И учителят грабва мастилницата и я хвърля на пода, така че тя се разбива. Така Вие не можете да отстраните гнева от детето; само ако можем да покажем на детето, че неговият гняв представлява обект, който изобщо не съществува за нас, който ние посрещаме с хумор – само тогава ние възпитаваме правилно.
към текста >>
Така Вие не можете да отстраните гнева от детето; само ако можем да покажем на детето, че неговият гняв представлява обект, който изобщо не съществува за нас, който ние посрещаме с хумор – само тогава ние
възпита
ваме правилно.
Става дума за това, че наистина изкуството и особено възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор. Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява. Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде израз на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно! И учителят грабва мастилницата и я хвърля на пода, така че тя се разбива.
Така Вие не можете да отстраните гнева от детето; само ако можем да покажем на детето, че неговият гняв представлява обект, който изобщо не съществува за нас, който ние посрещаме с хумор – само тогава ние възпитаваме правилно.
към текста >>
Дотук аз описах как най-общо трябва да бъде възприеман човекът от преподавателя и
възпита
теля.
Дотук аз описах как най-общо трябва да бъде възприеман човекът от преподавателя и възпитателя.
Но човек не е само нещо общо. И дори ако можем да се доближим до човека, така че той да стане прозрачен за нас чак до активността на мускулната система преди 11-та година, на костната система след 12-та година, все пак остава нещо, което е изключително необходимо за едно художествено възпитание и за едно художествено преподаване – индивидуалността на човека. Всяко дете е едно различно същество и ако постъпваме по начина, който описах тук сега, това е само една най-първа крачка по пътя към едно художествено познавателно възприемане на детето.
към текста >>
И дори ако можем да се доближим до човека, така че той да стане прозрачен за нас чак до активността на мускулната система преди 11-та година, на костната система след 12-та година, все пак остава нещо, което е изключително необходимо за едно художествено
възпита
ние и за едно художествено преподаване – индивидуалността на човека.
Дотук аз описах как най-общо трябва да бъде възприеман човекът от преподавателя и възпитателя. Но човек не е само нещо общо.
И дори ако можем да се доближим до човека, така че той да стане прозрачен за нас чак до активността на мускулната система преди 11-та година, на костната система след 12-та година, все пак остава нещо, което е изключително необходимо за едно художествено възпитание и за едно художествено преподаване – индивидуалността на човека.
Всяко дете е едно различно същество и ако постъпваме по начина, който описах тук сега, това е само една най-първа крачка по пътя към едно художествено познавателно възприемане на детето.
към текста >>
Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за
възпита
ние и обучение, са различни според своя темперамент.
Все повече трябва да бъдем в състояние да навлизаме в личното, в индивидуалното.
Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя темперамент.
Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на възпитателното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
към текста >>
Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на
възпита
телното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
Все повече трябва да бъдем в състояние да навлизаме в личното, в индивидуалното. Тук съответните опорни точки изникват в лицето на обстоятелството, че децата, които ни биват поверени за възпитание и обучение, са различни според своя темперамент.
Наистина да вникнем вътрешно в темпераментите е нещо, което от самото начало има най-голямо значение в рамките на възпитателното изкуство, за което се говори тук и което бива прилагано във Валдорфското училище.
към текста >>
Обаче за подобно
възпита
ние е необходимо да имаме търпение, защото това
възпита
ние не дава ефект от днес за утре, това
възпита
ние действува в продължение на години.
Обаче за подобно възпитание е необходимо да имаме търпение, защото това възпитание не дава ефект от днес за утре, това възпитание действува в продължение на години.
То действува по такъв начин, че приемайки отвън нещо, което то има в себе си, детето приема в себе си лечебни сили срещу него. Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо весело, то остава безразлично спрямо веселото. Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят. По такъв начин в неговия вътрешен свят бива предизвикана ответната реакция – бива предизвикано противоположното. Следвайки в модерна форма старото златно правило: Подобното не само бива разпознато от подобното, но подобното бива и правилно третирано, лекувано с подобното; така именно ние и лекуваме по пътя на педагогиката.
към текста >>
Особено трудно за
възпита
ние е сангвиничното дете.
Особено трудно за възпитание е сангвиничното дете.
В сангвиничното дете особено доминираща е дейността на ритмичния организъм. Ритмичният организъм, който между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост в човека е преобладаващият елемент, в сангвиниците този ритмичен организъм добива голяма власт, той започва да преобладава. Ето защо сангвиничното дете препуска от едно впечатление към друго. Ако впечатленията не се сменят достатъчно бързо и ако не идват следващите, детето се чувствува вътрешно притеснено. И така, ние можем да кажем: Сангвиничното дете усеща себе си вътрешно притеснено, ако вниманието му трябва да бъде продължително време приковано на едно място; то чувствува, че не може да остане на същото място, то бяга, в него нахлуват чужди мисли.
към текста >>
Днес много хора казват, че трябва да се
възпита
ва индивидуално.
И ако после има синини по телата им, това действува изключително успокояващо. Така това, което сякаш тайнствено действува от човек на човек, може да бъде превърнато в нещо целебно чрез правилното социално отношение. И ако с достатъчно чувство за хумор ние изпратим в двора на училището някое момче, което е особено холерично, възбудено и го оставим да се катери нагоре-надолу по дърветата, от което то накрая капва от умора, тогава то, връщайки се в класа, ще е изживяло своя холеричен темперамент чрез самото себе си, чрез природата. Ако го оставим да изживее себе си чрез преодоляване на препятствия, тогава след известно време то ще се завърне успокоено. Виждате ли, тук става дума за следното: все по-добре да намираме пътя, по който чрез темпераментите да навлезем изцяло в индивидуалността, в личността на детето.
Днес много хора казват, че трябва да се възпитава индивидуално.
Да, но първо трябва да открием индивидите. Първо трябва да опознаем самия човек, след това трябва да опознаем меланхолика. Меланхоликът никога не е чист меланхолик, темпераментите са винаги смесени, при което единия темперамент преобладава. Но само ако правилно познаваме отделния темперамент, ние ще открием индивидуалността.
към текста >>
Това наистина показва, че
възпита
телното изкуство е нещо, което трябва да бъде изучавано по един интимен път.
Това наистина показва, че възпитателното изкуство е нещо, което трябва да бъде изучавано по един интимен път.
Аз все още не съм чувал съвременните хора да критикуват даден часовник, да критикуват вътрешното устройство на часовника. Защо? Защото не знаят как работи часовникът вътрешно. Рядко в обикновения разговор ще чуете критика срещу вървежа на часовника. Ала критики срещу възпитанието – тях Вие ще чуете навсякъде. Но те често звучат така сякаш хората говорят за някакъв часовников механизъм, от който си нямат понятие.
към текста >>
Ала критики срещу
възпита
нието – тях Вие ще чуете навсякъде.
Това наистина показва, че възпитателното изкуство е нещо, което трябва да бъде изучавано по един интимен път. Аз все още не съм чувал съвременните хора да критикуват даден часовник, да критикуват вътрешното устройство на часовника. Защо? Защото не знаят как работи часовникът вътрешно. Рядко в обикновения разговор ще чуете критика срещу вървежа на часовника.
Ала критики срещу възпитанието – тях Вие ще чуете навсякъде.
Но те често звучат така сякаш хората говорят за някакъв часовников механизъм, от който си нямат понятие. Но хората не вярват, че възпитанието също трябва да бъде интимно изучавано и че не е достатъчно абстрактното изявление: Трябва да защитаваме индивидуалността. Първо трябва да можем да открием индивидуалността, изминавайки интимния път на човекопознанието, опознавайки вида на темпераментите. След това ние постепенно приближаваме до най-индивидуалното у човека. Това трябва да стане жизнен принцип в учителя и възпитателя с артистична нагласа.
към текста >>
Но хората не вярват, че
възпита
нието също трябва да бъде интимно изучавано и че не е достатъчно абстрактното изявление: Трябва да защитаваме индивидуалността.
Аз все още не съм чувал съвременните хора да критикуват даден часовник, да критикуват вътрешното устройство на часовника. Защо? Защото не знаят как работи часовникът вътрешно. Рядко в обикновения разговор ще чуете критика срещу вървежа на часовника. Ала критики срещу възпитанието – тях Вие ще чуете навсякъде. Но те често звучат така сякаш хората говорят за някакъв часовников механизъм, от който си нямат понятие.
Но хората не вярват, че възпитанието също трябва да бъде интимно изучавано и че не е достатъчно абстрактното изявление: Трябва да защитаваме индивидуалността.
Първо трябва да можем да открием индивидуалността, изминавайки интимния път на човекопознанието, опознавайки вида на темпераментите. След това ние постепенно приближаваме до най-индивидуалното у човека. Това трябва да стане жизнен принцип в учителя и възпитателя с артистична нагласа.
към текста >>
Това трябва да стане жизнен принцип в учителя и
възпита
теля с артистична нагласа.
Ала критики срещу възпитанието – тях Вие ще чуете навсякъде. Но те често звучат така сякаш хората говорят за някакъв часовников механизъм, от който си нямат понятие. Но хората не вярват, че възпитанието също трябва да бъде интимно изучавано и че не е достатъчно абстрактното изявление: Трябва да защитаваме индивидуалността. Първо трябва да можем да открием индивидуалността, изминавайки интимния път на човекопознанието, опознавайки вида на темпераментите. След това ние постепенно приближаваме до най-индивидуалното у човека.
Това трябва да стане жизнен принцип в учителя и възпитателя с артистична нагласа.
към текста >>
Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във
възпита
нието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока.
Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава педагогически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм. Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично. Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси. Наученото в известен смисъл остава в главата. То не успява да проникне надолу в останалия организъм.
Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока.
Ако имам подобно дете пред себе си, аз ще му поднеса работата с цветове, живописния елемент по начин, съвсем различен от този при друго дете. И понеже това е толкова важно, при нас във Валдорфското училище от самото начало се обръща внимание на рисувателния елемент; но дори в рамките на рисуването ние можем да индивидуализираме работата си с детето именно когато детето трябва да прави нещата само.
към текста >>
Аз прилагам спрямо него
възпита
ние чрез рисуване.
Да приемем, че аз имам пред себе си това дете, което току-що описах.
Аз прилагам спрямо него възпитание чрез рисуване.
Ако е на лице истинският художествен елемент, артистичният контакт между учителя и ученика, тогава върху листа хартия детето работи с цветове и под моето ръководство ще възникне нещо, което ще бъде различно в сравнение с това при друго дете.
към текста >>
Така, изхождайки изцяло от природата на децата, Вие ще осъществите прехода между физическото
възпита
ние и душевното своеобразие.
Така също, ако имате едно момче или момиче, на което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете, на което главата е като “сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото тяло и в циркулацията на останалото тяло. Вие влизате с двете групи деца във физкултурния салон. Едната група деца, при които всичко е като “сито”, при които всичко се спуска надолу, тях Вие ще оставите да играят така, че физическите движения да се редуват с рецитиране или пеене. Другата група, където всичко спира в главата, тях Вие ще оставите да извършват такива движения, при които децата ще трябва да мълчат.
Така, изхождайки изцяло от природата на децата, Вие ще осъществите прехода между физическото възпитание и душевното своеобразие.
По един начин трябва да играе детето със застойни представи и по друг начин детето, чиито представи преминават като през “сито” през главата.
към текста >>
Ужасно е, когато от една страна учителят преподава в класа, а после децата биват изпратени в час по физическо
възпита
ние, при което учителят по физическо
възпита
ние не знае нищо за това, което става в класа и той провежда своя урок по някаква схема.
От всичко ние се убеждаваме колко важно е преподаването да бъде градено като нещо цялостно.
Ужасно е, когато от една страна учителят преподава в класа, а после децата биват изпратени в час по физическо възпитание, при което учителят по физическо възпитание не знае нищо за това, което става в класа и той провежда своя урок по някаква схема.
Урокът по физическо възпитание трябва да бъде изцяло резултат от това, което сме разбрали в класа относно децата. Така че тъкмо във Валдорфското училище ние се стремим, доколкото е възможно, чак до специалните предмети, всичко в долните класове, най-малкото всичко онова, което трябва да доведе до изграждането на човека, всичко то да бъде предоставено само на един учител.
към текста >>
Урокът по физическо
възпита
ние трябва да бъде изцяло резултат от това, което сме разбрали в класа относно децата.
От всичко ние се убеждаваме колко важно е преподаването да бъде градено като нещо цялостно. Ужасно е, когато от една страна учителят преподава в класа, а после децата биват изпратени в час по физическо възпитание, при което учителят по физическо възпитание не знае нищо за това, което става в класа и той провежда своя урок по някаква схема.
Урокът по физическо възпитание трябва да бъде изцяло резултат от това, което сме разбрали в класа относно децата.
Така че тъкмо във Валдорфското училище ние се стремим, доколкото е възможно, чак до специалните предмети, всичко в долните класове, най-малкото всичко онова, което трябва да доведе до изграждането на човека, всичко то да бъде предоставено само на един учител.
към текста >>
106.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат
възпита
вани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
И така, от другата страна имахме децата. Първоначално това бяха – бих казал – по-малките трудности.
По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
към текста >>
Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме като идеал за
възпита
нието.
Първоначално Валдорфското училище беше основано като осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст. Тези деца дойдоха от най-различни училища. Те идваха с най-различна предварителна подготовка, често далеч не с тази подготовка, която ние считахме за правилната за едно 9 или 11-годишно дете.
Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме като идеал за възпитанието.
Тук отново не можехме да напредваме според параграф 1, параграф 2, а трябваше да подхождаме според индивидуалностите на децата във всеки един отделен клас. И все пак това беше най-малкото затруднение.
към текста >>
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният
възпита
телен метод не бива да откъсва човека от живота.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота.
Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
към текста >>
След като е бил отгледан и
възпита
н, той трябва да се върне обратно в тези социални условия.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия.
След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия.
Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Виждате ли, ако Вие желаете да
възпита
те едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия.
Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне.
Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде
възпита
вано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне.
Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за
възпита
ние, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред.
Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>
умее да наблюдава и детето, за него с всеки изминат месец стават ясни най-конкретните
възпита
телни правила.
Ето защо не може да става дума да бъде конструирано училище, изхождайки от някакво умно хрумване – защото тогава би възникнала не организация, а конструкция. Тук става дума за следното: Това, което имаме вече пред себе си като един организъм, да бъде наистина изследвано от седмица на седмица. И този, който умее да наблюдава човека, т.е.
умее да наблюдава и детето, за него с всеки изминат месец стават ясни най-конкретните възпитателни правила.
Тъй както лекарят, имайки човек пред себе си, не може още от първия преглед да каже какво ще стане, но трябва постепенно да го изследва, защото човекът е един организъм, така и тук става дума за това, че такъв един организъм трябва още повече да бъде непрекъснато изследван като едно цяло. Защото може например да стане така, че поради особения състав на учителите или на децата – да кажем през 1920 год. – ще трябва да подходим по начин, различен от начина, по който бихме подходили с учителите и децата през 1924 год., тъй като поради определени обстоятелства, поради новите попълнения учителите ще бъдат различни, а децата – те съвсем сигурно ще бъдат различни. Обратно на всичко това – от параграф 1 до параграф 12 биха могли да бъдат възможно най-хубавите, но те не стават за нищо; върши работа само това, което по пътя на едно действително наблюдение ежедневно изнасяме със себе си от класа.
към текста >>
В сравнение с този, който наблюдава нещата повече отвън, тези неща за
възпита
теля представляват нещо съвсем различно.
В сравнение с този, който наблюдава нещата повече отвън, тези неща за възпитателя представляват нещо съвсем различно.
Така наистина става дума за това човек да развие в себе си тази особена любов, за която говорих сега. Тогава човек може да потвърди това също и на учителската конференция. Защото по отношение на мерките, с които трябва да подходим при здравите деца, за нас няма нищо по-полезно от това, което можем да наблюдаваме при децата, отклоняващи се от нормата.
към текста >>
Тук детето трябва да участвува по възможност с цялата си същност в това, което му предлага преподаването и
възпита
нието.
В съществената си част този езиков урок бива преподаван между 10 и 11 часа преди обяд. Това е времето, през което преподаваме следващото след основният урок, който заема първите часове на утрото. В това време се вмества и всичко онова, което представлява урок по религия. За този урок по религия, за урока по морал и дисциплина ще говоря по-късно. А сега преди всичко бих желал да подчертая, че за следобедните часове оставяме пеенето, заниманията по музика и евритмията.
Тук детето трябва да участвува по възможност с цялата си същност в това, което му предлага преподаването и възпитанието.
към текста >>
107.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
ВЪЗПИТА
НИЕТО В ПО-КЪСНАТА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
ВЪЗПИТАНИЕТО В ПО-КЪСНАТА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
към текста >>
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във
възпита
нието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост.
Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот.
към текста >>
Тук за
възпита
теля, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост.
Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности.
Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно
възпита
телно заведение, където се прилага
възпита
ние, изхождащо от същността на човека.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности.
Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека.
И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени
възпита
телни мерки.
Още вчера аз си позволих да изтъкна онзи момент във възпитанието на младежите, до който се достига, когато момчетата и момичетата навлязат в половата зрялост. Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека.
И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки.
Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот. Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
И виждате ли, един преподавател, който по този начин се изправя пред децата, както прави това Валдорфския учител, такъв
възпита
тел преценява човека, достигнал полова зрялост по съвсем различен начин, в сравнение с този, който не знае нещата по-точно, който не познава нещата от духовната гледна точка – тъй, както ги описах за младия човек, който в своето жизнено развитие е преодолял затрудненията през споменатата жизнена епоха.
И виждате ли, един преподавател, който по този начин се изправя пред децата, както прави това Валдорфския учител, такъв възпитател преценява човека, достигнал полова зрялост по съвсем различен начин, в сравнение с този, който не знае нещата по-точно, който не познава нещата от духовната гледна точка – тъй, както ги описах за младия човек, който в своето жизнено развитие е преодолял затрудненията през споменатата жизнена епоха.
към текста >>
Виждате ли, това е което учителите и
възпита
телите във Валдорфското училище трябва сами да
възпита
ват в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа.
Виждате ли, това е което учителите и възпитателите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа.
Валдорфският учител – ако мога да се изразя така парадоксално – при определени обстоятелства е постоянно готов да види това, което е днес и че то е различно от това, което е било вчера. Ето в какво се състои неговата педагогическа тайна: Вечер обикновено човек мисли: Да, утре Слънцето отново ще изгрее и всичко ще бъде така, както е било днес и т.н. Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският учител трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее. Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени.
към текста >>
Един ден, когато бях във Валдорфското училище, за да поема както обикновено спорадично ръководството на преподаването и
възпита
нието, между два часа, при мен, в едно – бих казал – скрито агресивно състояние дойде едно момиче от най-горния клас; то беше много развълнувано и с една огромна вътрешна убеденост каза: “Можем ли още днес – много е важно – можем ли още днес целият клас (това беше най-горният клас) да говорим с Вас.
Какво значение има навлизането на момчето и момичето в гореописаната възраст за тяхното отношение с учителите, става ясно чрез една друга случка, станала именно през последната учебна година във Валдорфското училище.
Един ден, когато бях във Валдорфското училище, за да поема както обикновено спорадично ръководството на преподаването и възпитанието, между два часа, при мен, в едно – бих казал – скрито агресивно състояние дойде едно момиче от най-горния клас; то беше много развълнувано и с една огромна вътрешна убеденост каза: “Можем ли още днес – много е важно – можем ли още днес целият клас (това беше най-горният клас) да говорим с Вас.
Но ние желаем това само ако и Вие го желаете”. Такава една предводителка беше застанала начело на класа и искаше да говори с мен в присъствието на целия клас. Каква беше причината? Причината беше, че момчетата и момичетата бяха стигнали дотам да усетят: те вече не са в състояние да се справят с учителите, да си извоюват полагаемото им се място.
към текста >>
Виждате ли, това е изключително важно за моралното
възпита
ние: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека.
Виждате ли, това е изключително важно за моралното възпитание: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека.
Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек. Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот. Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие.
към текста >>
Ние ставаме истински
възпита
тели във физическо-практически смисъл едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед. Едва тогава разбираме какво всъщност протича в човека.
Ние ставаме истински възпитатели във физическо-практически смисъл едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
към текста >>
Но това е възможно само ако учителят,
възпита
телят има такъв светоглед, че заставайки пред света, въпросите за човека и Всемира придобиват за него едно дълбоко значение.
Но това е възможно само ако учителят, възпитателят има такъв светоглед, че заставайки пред света, въпросите за човека и Всемира придобиват за него едно дълбоко значение.
към текста >>
Доколко в антропософския замисъл има нещо, което може да послужи също така и на преподаването, и на
възпита
нието, затова ще говоря в третата част на днешната лекция.
Доколко в антропософския замисъл има нещо, което може да послужи също така и на преподаването, и на възпитанието, затова ще говоря в третата част на днешната лекция.
към текста >>
Изхождайки от съзнанието на нашето съвремие, аз самият чувствувам, че в наше време се говори невероятно много, говори се твърде много за
възпита
нието и за преподаването: при това човек започва да се чувствува принуден да говори твърде много за всичко това, как да се преподава, как да се
възпита
ва?
Поглеждайки сега назад към деветте лекции, аз сигурно има в какво да ги критикувам, има несъвършени неща в тях, които аз мога да разкрия, но това, което най-много трябва да осъдя в тях, е изобщо формата, в която ги изнесох. Колкото и парадоксално да звучи, аз бих предпочел, ако изобщо нямаше нужда да изнасям такива лекции.
Изхождайки от съзнанието на нашето съвремие, аз самият чувствувам, че в наше време се говори невероятно много, говори се твърде много за възпитанието и за преподаването: при това човек започва да се чувствува принуден да говори твърде много за всичко това, как да се преподава, как да се възпитава?
И когато човек сам трябва да се намеси в тези въпроси, макар и от една различна гледна точка, тогава всичко това започва да му се струва прекомерно много.
към текста >>
Да, защо всъщност днес се говори толкова много за
възпита
нието, за преподаването?
Да, защо всъщност днес се говори толкова много за възпитанието, за преподаването?
И в най-малкото градче да влезе човек, не може да не чуе, че навсякъде се тръби: Как да възпитаваме, как да преподаваме? Навсякъде се говори, обсъжда се, провеждат се конгреси. Защо е всичко това? Ако погледнем към подревните времена на човешкото развитие, виждаме, че тогава хората съвсем не са говорили толкова много за преподаване и възпитание. Преподаването, възпитанието са били нещо, което хората са извършвали, изхождайки от своята наивност, от своя инстинкт и те са знаели какво трябва да правят.
към текста >>
И в най-малкото градче да влезе човек, не може да не чуе, че навсякъде се тръби: Как да
възпита
ваме, как да преподаваме?
Да, защо всъщност днес се говори толкова много за възпитанието, за преподаването?
И в най-малкото градче да влезе човек, не може да не чуе, че навсякъде се тръби: Как да възпитаваме, как да преподаваме?
Навсякъде се говори, обсъжда се, провеждат се конгреси. Защо е всичко това? Ако погледнем към подревните времена на човешкото развитие, виждаме, че тогава хората съвсем не са говорили толкова много за преподаване и възпитание. Преподаването, възпитанието са били нещо, което хората са извършвали, изхождайки от своята наивност, от своя инстинкт и те са знаели какво трябва да правят.
към текста >>
Ако погледнем към подревните времена на човешкото развитие, виждаме, че тогава хората съвсем не са говорили толкова много за преподаване и
възпита
ние.
Да, защо всъщност днес се говори толкова много за възпитанието, за преподаването? И в най-малкото градче да влезе човек, не може да не чуе, че навсякъде се тръби: Как да възпитаваме, как да преподаваме? Навсякъде се говори, обсъжда се, провеждат се конгреси. Защо е всичко това?
Ако погледнем към подревните времена на човешкото развитие, виждаме, че тогава хората съвсем не са говорили толкова много за преподаване и възпитание.
Преподаването, възпитанието са били нещо, което хората са извършвали, изхождайки от своята наивност, от своя инстинкт и те са знаели какво трябва да правят.
към текста >>
Преподаването,
възпита
нието са били нещо, което хората са извършвали, изхождайки от своята наивност, от своя инстинкт и те са знаели какво трябва да правят.
Да, защо всъщност днес се говори толкова много за възпитанието, за преподаването? И в най-малкото градче да влезе човек, не може да не чуе, че навсякъде се тръби: Как да възпитаваме, как да преподаваме? Навсякъде се говори, обсъжда се, провеждат се конгреси. Защо е всичко това? Ако погледнем към подревните времена на човешкото развитие, виждаме, че тогава хората съвсем не са говорили толкова много за преподаване и възпитание.
Преподаването, възпитанието са били нещо, което хората са извършвали, изхождайки от своята наивност, от своя инстинкт и те са знаели какво трябва да правят.
към текста >>
След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно
възпита
ние, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас?
След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас?
И колкото и странно да звучи, трябва да отговорим, че това наистина е било така. Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали познание за света – в това отношение те са знаели повече от нас. В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко. Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека.
към текста >>
Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за
възпита
нието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за
възпита
ние и преподаване.
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда.
Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване.
Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност. Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време.
към текста >>
Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото
възпита
ние ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят,
възпита
телят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивно
възпита
телно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване.
Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време.
към текста >>
Фактът, че говорим толкова много за
възпита
ние и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби
възпита
телни импулси.
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси.
Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време.
към текста >>
И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни
възпита
телни импулси и да си възвръща наивността по отношение на
възпита
нието.
И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието.
Когато говорим за Валдорфския учител, ние трябва да говорим за цялото му същество.
към текста >>
Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското
възпита
ние бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма.
Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма.
Най-лошото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции.
към текста >>
Най-лошото в живота и особено във
възпита
нието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции.
Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма.
Най-лошото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции.
към текста >>
Ето защо, когато се казва, че зад Валдорфските принципи също се крие една секта, в която хората вършат разни свои приумици, тогава трябва да се занимаем именно с тях, с конкретните условия, в които те живеят и тогава ще видим, че те могат да присъствуват по твърде особен начин в преподаването и във
възпита
нието, и че фактически то не желае нищо друго, освен да осъществи общочовешкия идеал в живия човек именно практически, а не причудливо, измамно-идеалистично и абстрактно.
Сигурно мнозина могат да кажат: Има едно антропософско движение и в него вече срещаме фанатици. Ако наблюдавате по-внимателно, Вие ще откриете: Антропософията не желае нищо друго, освен да направи познанието всестранно и да го одухотвори. Това, че я наричат антропософия, това на нея, както вече казах, ú е напълно безразлично. Тя наистина не желае нищо друго, освен да направи отново универсално това, което постепенно е станало едностранчиво. Ако все пак в антропософското движение откриваме фанатизъм, дори догматичност, придържане към определени формули, това е внесено отвън, то не се е оформило отвътре, защото в движението бяха внесени много неща, които изобщо не съответствуваха на природата и на същността му.
Ето защо, когато се казва, че зад Валдорфските принципи също се крие една секта, в която хората вършат разни свои приумици, тогава трябва да се занимаем именно с тях, с конкретните условия, в които те живеят и тогава ще видим, че те могат да присъствуват по твърде особен начин в преподаването и във възпитанието, и че фактически то не желае нищо друго, освен да осъществи общочовешкия идеал в живия човек именно практически, а не причудливо, измамно-идеалистично и абстрактно.
към текста >>
Тези лекции върху
възпита
нието аз ще трябва да приключа с твърдението, че тъкмо живото, което трябва да говори от учителите е това, което най-вече изгражда атмосферата във Валдорфското училище.
Тези лекции върху възпитанието аз ще трябва да приключа с твърдението, че тъкмо живото, което трябва да говори от учителите е това, което най-вече изгражда атмосферата във Валдорфското училище.
към текста >>
От друга страна, след като казах, че в известен смисъл осъждам изнасянето на тези лекции, мога също така да кажа, че тези лекции върху
възпита
нието ми станаха изключително скъпи и че аз много, много благодаря на уважаемите слушатели за вниманието и интереса, с който те ги приеха.
От друга страна, след като казах, че в известен смисъл осъждам изнасянето на тези лекции, мога също така да кажа, че тези лекции върху възпитанието ми станаха изключително скъпи и че аз много, много благодаря на уважаемите слушатели за вниманието и интереса, с който те ги приеха.
към текста >>
108.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато се обсъжда даден въпрос, какъвто през последните дни беше този за
възпита
нието, следва да се вземе предвид също и това, което духовният свят може да прибави към естествените науки.
И там, в естествените науки, то престана да бъде забелязвано. Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене. И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота. И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество. Тук, за да не остана неразбран, бих искал да добавя следното.
Когато се обсъжда даден въпрос, какъвто през последните дни беше този за възпитанието, следва да се вземе предвид също и това, което духовният свят може да прибави към естествените науки.
Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни. Изобщо се пренебрегва обстоятелството, че всичко онова, казано от мен относно естествените науки, е напълно проверено, че е в пълно съгласие с учебниците по физиология и с това, което се преподава от катедрите по физиология. Обаче днешното човечество просто не знае, че едното може да бъде извлечено от другото. Ето защо днешните толкова прецизни естествени науки, които са напълно признати в антропософските среди, тези естествени науки – не поради това, което самите те твърдят, а поради начина, по който хората ги приемат – днес представляват една пречка. И аз бих казал, че тази пречка се проявява съвсем очевидно в развитието на съвременното човечество.
към текста >>
Когато днешният човек,
възпита
н в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни.
Когато се надвесват над микроскопа, когато вдигат телескопа към небето или когато сецират животното, за да изучат неговия организъм, хората не допускат, че там се съдържа една историческа фаза от човешкото мислене. И в наши дни човечеството, цивилизацията, претендират за следното: естественонаучното мислене трябва да бъде прилагано във всички области на живота. И това е валидно не само за образованите хора, но и за най-примитивните, валидно е за цялото човечество. Тук, за да не остана неразбран, бих искал да добавя следното. Когато се обсъжда даден въпрос, какъвто през последните дни беше този за възпитанието, следва да се вземе предвид също и това, което духовният свят може да прибави към естествените науки.
Когато днешният човек, възпитан в духа на естествените науки, се сблъска с подобен въпрос, той разсъждава така: Да, обаче тези неща не са споменати в моите учебници по физиология; аз не съм ги чувал и от катедрата по физиология, следователно те не са верни.
Изобщо се пренебрегва обстоятелството, че всичко онова, казано от мен относно естествените науки, е напълно проверено, че е в пълно съгласие с учебниците по физиология и с това, което се преподава от катедрите по физиология. Обаче днешното човечество просто не знае, че едното може да бъде извлечено от другото. Ето защо днешните толкова прецизни естествени науки, които са напълно признати в антропософските среди, тези естествени науки – не поради това, което самите те твърдят, а поради начина, по който хората ги приемат – днес представляват една пречка. И аз бих казал, че тази пречка се проявява съвсем очевидно в развитието на съвременното човечество.
към текста >>
109.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И цялото
възпита
ние се свежда тъкмо до това тези морални интуиции да бъдат пробудени, тъй че всеки човек да почувствува: Аз не произлизам единствено от тази Земя, аз не съм само продукт на физическата наследственост, а съм слязъл на Земята от духовните светове и имам нещо общо с нея именно като индивидуално човешко същество.
Виждате ли, тук всичко опира до човешката индивидуалност. Сега трябва да се обърнем към отделния човек, към човешката индивидуалност и да предположим: В това сърце, в тази душа живеят морални интуиции.
И цялото възпитание се свежда тъкмо до това тези морални интуиции да бъдат пробудени, тъй че всеки човек да почувствува: Аз не произлизам единствено от тази Земя, аз не съм само продукт на физическата наследственост, а съм слязъл на Земята от духовните светове и имам нещо общо с нея именно като индивидуално човешко същество.
към текста >>
И в това доверие – каква златна дума – във
възпита
нието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във
възпита
нието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния живот; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие.
Малките задачи – ние сме наясно с тях. Ако например сега аз изляза навън и срещна г-н К., ще изпитам едно несъзнателно доверие, че той – вървейки по своя път – няма да ме убие; аз се ръководя от това доверие и ние се разминаваме спокойно. Така постъпваме в малките детайли от живота. Това са неща, които – ако бъдат разбрани от свободния човек – могат да бъдат приложени във всички области на живота. Но тъкмо доверието трябва да определя отношенията между един човек и друг човек.
И в това доверие – каква златна дума – във възпитанието към доверие, във вярата към отделния човек, а не във вярата, насочена към нацията или към човечеството, във възпитанието да вярваш в отделния човек се съдържат същинските импулси за социалния живот; защото пътят от човешкия индивид към обществото минава единствено през това доверие.
към текста >>
Ние трябва да стигнем до едно
възпита
телно изкуство, което постъпва не според правилата, а според децата, които реално стоят пред нас; ние трябва да вникнем в децата като изхождаме от общото човекознание и от самото дете да извлечем онова, което следва да вършим всеки ден, всяка седмица, всяка година.
Ние се нуждаем от такъв духовен живот, който отново да се върне в света, нуждаем се от такъв духовен живот, при който хората пишат книгите си, черпейки от самия живот, а книгите са само насърчение за живота, само средства и пътища за живота. Ние трябва да напуснем библиотеките.
Ние трябва да стигнем до едно възпитателно изкуство, което постъпва не според правилата, а според децата, които реално стоят пред нас; ние трябва да вникнем в децата като изхождаме от общото човекознание и от самото дете да извлечем онова, което следва да вършим всеки ден, всяка седмица, всяка година.
към текста >>
Ако направих опит от една страна да говоря върху
възпита
нието и от друга страна върху социалния въпрос, бих искал да добавя, че според нашите възгледи в Дорнах на двете теми следва да се гледа като на нещо универсално.
Ако направих опит от една страна да говоря върху възпитанието и от друга страна върху социалния въпрос, бих искал да добавя, че според нашите възгледи в Дорнах на двете теми следва да се гледа като на нещо универсално.
Първоначално тръгваме от мирогледната и познавателната гледна точка, а не от самото антропософско движение. Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на възпитанието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния живот, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката душа? Защото от силите, разположени в повърхностните пластове на душата, занапред няма да можем да получаваме нищо.
към текста >>
Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на
възпита
нието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния живот, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката душа?
Ако направих опит от една страна да говоря върху възпитанието и от друга страна върху социалния въпрос, бих искал да добавя, че според нашите възгледи в Дорнах на двете теми следва да се гледа като на нещо универсално. Първоначално тръгваме от мирогледната и познавателната гледна точка, а не от самото антропософско движение.
Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на възпитанието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния живот, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката душа?
Защото от силите, разположени в повърхностните пластове на душата, занапред няма да можем да получаваме нищо.
към текста >>
Стремежът за обновление на
възпита
нието възникна не от някаква приумица или от някаква абстрактна идея, а защото се появиха хора, които поставиха този въпрос пред антропософията, които поискаха да знаят какво има да им каже тя, черпейки от живота, а не от някакви сектантски амбиции.
Стремежът за обновление на възпитанието възникна не от някаква приумица или от някаква абстрактна идея, а защото се появиха хора, които поставиха този въпрос пред антропософията, които поискаха да знаят какво има да им каже тя, черпейки от живота, а не от някакви сектантски амбиции.
към текста >>
110.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез
възпита
ние, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията.
Това е едно заболяване, на което може би се обръща малко внимание, и което представлява противоположния на хидроцефалията полюс, на който трябва да се обърне внимание. Като малки деца ние всъщност непрестанно се люшкаме насам-натам между тези две крайности, между хидроцефалията и между нейния противоположен полюс.
Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез възпитание, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията.
Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия живот. Защото отново искам да подчертая, че тук могат да възникнат множество медицински дисертационни работи, ако за предпоставка се потърси връзката между това протичане на хидроцефалията в детска възраст и сифилиса или предразположение към сифилис, проявяващ се по късно. От това от проследяването на малките животинки не излиза нищо. От това се получава нещо, само ако се съгласим да вземем предвид подобни неща, така, както ги изложих сега. Би се направило изключително много за профилактиката на сифилиса, ако в на-ранната детска възраст се опита, в известна степен човекът да бъде стабилизиран срещу онова, което по-късно може да се прояви в различните сифилистични явления те също са различни, както ще чуем по-късно.
към текста >>
Разбира се, та нали и
възпита
тели и родители имат желанието, тези прояви да отзвучат възможно най-бързо, но именно при такива състояния на човека всъщност е изключително важно, тези прояви бих желал да кажа да бъдат оставени на собствената им съдба и лекарят присъствува, за да отстрани известни неща, които биха могли да имат неблагоприятно въздействие, но болестният процес трябва да бъде оставен действително да протече.
Разбира се, та нали и възпитатели и родители имат желанието, тези прояви да отзвучат възможно най-бързо, но именно при такива състояния на човека всъщност е изключително важно, тези прояви бих желал да кажа да бъдат оставени на собствената им съдба и лекарят присъствува, за да отстрани известни неща, които биха могли да имат неблагоприятно въздействие, но болестният процес трябва да бъде оставен действително да протече.
Ето защо при тези явления, както при нещо друго при други явления също е важно, но не както при тези явления в случай на заболяване на дете, което заболяване да е свързано с плеврит или с пневмония, е необходимо да бъде приложено вид физикално протичане, но не да се ускорява и да не се прекратява твърде рано. Това е важно по причина, че такъв един болестен процес, който твърде рано е бил прекратен, твърде скоро довежда до преразположение към сърдечни заболявания и до всичко, свързано с тези заболявания и по-точно води до предразположение към полиартрит (polydrthritis възпаление на големи и малки стави на крайниците) и др. И така, особено внимание трябва да се обърне на това, че в тази област, в известна степен, болестния процес не бива да бъде смущаван. При много хора би било премахнато предразположението към различните заболявания, което предразположение след това разтоварва себе си чрез различни смущения в сърцето, ако в известна степен не бихме нарушавали това, което искат да извършат плеврита и пневмонията.
към текста >>
111.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но все пак ви обръщам внимание на това, че съществува един вид само
възпита
ние, което има особено значение за лекаря, само
възпита
ние, състоящо се в това, да развием в себе си онези възможни фини способности на възприемане, да ги развием така, че да доведат човек дотам, да усеща нещо да кажем именно при външния, естествен процес на кварцообразуване.
Но, за да се занимаем по-нататък с тези неща, е необходимо поне да обърнем внимание на следното: че всяко едно сетиво на човека притежава това разграничаване, и че дори още при това разграничаване на сетивата трябва да кажем, че най-добрият реагент, най-доброто средство да бъдат открити реакции, в основата си е самият човек. Разбира се при онези субстанции, които нямат вкус и мирис, при тях това ще бъде трудно.
Но все пак ви обръщам внимание на това, че съществува един вид самовъзпитание, което има особено значение за лекаря, само възпитание, състоящо се в това, да развием в себе си онези възможни фини способности на възприемане, да ги развием така, че да доведат човек дотам, да усеща нещо да кажем именно при външния, естествен процес на кварцообразуване.
Помислете си само: има значение, че кварцът наистина показва съвсем закономерна форма, но че този камък, този минерал, който от една страна показва такива закономерни форми, в сродните му образования отново е склонен към всевъзможни кристални форми, и че в кристализацията на силикатите съществува невероятно многообразие. Който може да усети такива неща, той може да усети и как във формообразуващата способност на най-различните образования вече преобладава разпиляващия елемент. Разбира се разпиляващият елемент трябва да налице предварително, ако трябва да съществува възможността, във външната природа да бъдат създадени толкова много образования, както е при силикатите. Това ни посочва, че трябва да прилагаме силикатите в разрушено раздробено състояние. Но за това трябва да сме създали в себе си възможност за възприемане.
към текста >>
И интересното е, че когато усвоим скалата на обонянието, ако мога да се изразя така, обонятелния спектър, то по този начин ние получаваме едно
възпита
телно средство.
Това ни посочва, че трябва да прилагаме силикатите в разрушено раздробено състояние. Но за това трябва да сме създали в себе си възможност за възприемане. Защото тя, както ще видим, води до определена оценка на лечебните средства. От друга страна също така е необходимо, човекът сам себе си да превърне в едно добро поле за реакции и да усвои усещания в такава посока, че например да различава 7 миризми, колкото са цветовите усещания. Когато се сдобием с разграничителната способност за сладникавата миризма, за лютивата миризма и т.н., тогава ще открием, че действително обонянието е диференцирано в насока на 7 нюанса: също така и вкуса.
И интересното е, че когато усвоим скалата на обонянието, ако мога да се изразя така, обонятелния спектър, то по този начин ние получаваме едно възпитателно средство.
За себе си, за да се справим добре и с това, което представляват горимите субстанции. Човек в известна степен прониква в природата на горимите субстанции. Утре ще видим как. Когато усвоим определени способности за възприемането на вкуса, когато например добре можем да разграничаваме сладкия вкус от соления вкус, т.е. солите, и между тях още 5 други нюанса, тогава ние усвояваме едно определено вътрешно родство именно със солеобразуващия елемент в природата.
към текста >>
112.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но нали по тази причина не е изключено, при добра воля, човек да
възпита
ва в себе синещо от това, което бихме могли да наречем ясновидство, пренесено в сферата на разума, в сферата на разсъдъчната способност.
И въпреки това ще го сторя, макар при това човек непрекъснато да вижда, че тъкмо по повод на такива неща не бива правилно разбран. Защото виждате ли, в продължение на дълго време определени хора се постараха да посочат, че нещата, изнасяни в рамките на Антропософията, са объркани и те предприемаха своите нападения от тази гледна точка; сега като че ли изплува мнението, че това повече не може да се прави по същия начин, и че тези неща все пак правят твърде силно впечатление с обстоятелството, сякаш са в съгласие тъкмо с всичко онова, което човек може да открие едно допълнително изследване на древните мистерии и ето тук скалъпиха едно друго възражение, а именно че аз издавам мистерийните тайни. Човек винаги може да открие възможност, от една страна да формулира по съответния начин нещата. Когато вече не може да се твърди, че нещата са погрешни, тогава хората поне заявяват, че е много несправедливо, загдето тези неща биват казани. А това, което днес и тук бих желал да кажа, е следното: човек трябва да бъде наясно че самостоятелното физическо наблюдение над човека изчерпва само една малка част от човека, и по-точно, както е близко до ума, по причина, че в човека са разположени едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз, който чрез самите себе си непрекъснато работят на човешкия организъм и който разбира се, напълно убягват на външната физическа оценка, което Аз подчертавам именно предвид на това, което веднага след това искам да изнеса убягват от оценката.
Но нали по тази причина не е изключено, при добра воля, човек да възпитава в себе синещо от това, което бихме могли да наречем ясновидство, пренесено в сферата на разума, в сферата на разсъдъчната способност.
Та човек разбира се няма да се насочи към такъв вид ясновидство, което да изразява себе си нагледно чрез картини, но човек ще достигне до такъв вид оценъчна способност, която най-малкото ще бъде в състояние да установи здрава и действителна връзка с ясновидските възгледи.
към текста >>
Защото, виждате ли, тук духовната наука знае нещо, от което тъкмо съвременният човек силно се шокира: тя знае, че това, което трябва да се извърши в човешкия организъм, за да се формират очите по начина, по който именно е трябвало да се оформят в хода на човешкото развитие това нещо представлява една
възпита
телен процес, който е преминал за постоянно в сферата на нормалното, т.е.
Защото, виждате ли, тук духовната наука знае нещо, от което тъкмо съвременният човек силно се шокира: тя знае, че това, което трябва да се извърши в човешкия организъм, за да се формират очите по начина, по който именно е трябвало да се оформят в хода на човешкото развитие това нещо представлява една възпитателен процес, който е преминал за постоянно в сферата на нормалното, т.е.
не е достигнал до степента да избухне като възпалителен процес. Ако същите тези процеси, действуващи във възпалителния процес, си ги представяте задържани, забавени и събрани, тогава пред себе си Вие ще имате формообразуващия процес на човешкото око в човешкия организъм. Така че дори само от един поглед върху очите Вие можете да добиете представа за човека, дали е склонен към възпалителни състояния или не. Когато се обучите, Вие ще можете да виждате това по очите. Наистина опитът, който можем да добием по отношение на човешкото зрение, е тясно свързано с наблюдението на етерното тяло на човека.
към текста >>
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да
възпита
ваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло.
По съвсем различен начин в сравнение с окото е формирано човешкото ухо.
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да
възпита
вате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да
възпита
вате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
113.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Сега аз вярвам, скъпи приятели, че човек наистина може да напредне много, ако сам
възпита
ва себе си по този начин, мислене, да обединява външния природен процес с вътрешния човешки процес.
Сега аз вярвам, скъпи приятели, че човек наистина може да напредне много, ако сам възпитава себе си по този начин, мислене, да обединява външния природен процес с вътрешния човешки процес.
По този начин ще достигнете до тези изключително важни родства. Но по този начин Вие ще достигнете и до едно разбиране на човека, което и не бихте могли да получите по друг начин, защото всъщност човекът може да бъде разбран напълно, ако изхождаме от извън човешкото, а него от своя страна може да разберем като изхождаме от човешкото. Двете неща трябва да могат да бъдат изследвани заедно. А сега ще Ви помоля, да не помислите за излишно, ако днес допълня още нещо, което би трябвало да ви помогне много при следващите разглеждания, а именно своеобразното функциониране на слезката в човешкия организъм. Функционирането на слезката в човешкия организъм е нещо, което в силна степен е насочено към духовната страна.
към текста >>
114.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но съществува и взаимодействие във времето, и това взаимодействие във времето силно изпъква пред нас, ако например наблюдаваме такъв случай при човека, когато същият като дете или в ранното си юношество бива така неправилно
възпита
ван, че през целия му живот нещо в него не може да бъде изградено; нещо, което е трябвало да бъде изградено в него тъкмо през юношеството и през детството, а вместо това в него се изгражда нещо, което би трябвало да се появи едва през старостта.
Ето тук имате един прафеномен, който много добре ни показва пътя. "измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще регулират отделянето". Това са прафеномени, които са наистина силно показателни, защото в себе си те съдържат закономерността, действителността. Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма смисъл, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека. Това е нещо, което отново ни насочва повече към пространственото взаимодействие на силите в човешкия организъм.
Но съществува и взаимодействие във времето, и това взаимодействие във времето силно изпъква пред нас, ако например наблюдаваме такъв случай при човека, когато същият като дете или в ранното си юношество бива така неправилно възпитаван, че през целия му живот нещо в него не може да бъде изградено; нещо, което е трябвало да бъде изградено в него тъкмо през юношеството и през детството, а вместо това в него се изгражда нещо, което би трябвало да се появи едва през старостта.
Бих желал да се изразя по-точно. Виждате ли, човекът е така устроен че още през юношеството той разгръща в себе си сили, които след това изграждат организма му. Но не всичко, което се оформя през юношеството в организма, намира правилно приложение още през време на юношеството.
към текста >>
Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде
възпита
ван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде
възпита
ван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания.
Ние оформяме организма през юношеството, за да съхраним нещо, което да прояви активност едва през старостта. И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради. Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта.
Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания.
Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета. А това има огромно значение, защото всяко въздействие получава своето продължение в организма. Трябва само да имаме предвид, че в акта на подражание детето трябва да присъствува с целия си душевен живот. Така например следното има голямо значение.
към текста >>
Представете си, че Вие
възпита
вате в детето определена симпатия към дадена храна чрез това, че го оставяте да подражава на тази симпатия на храната, която симпатия притежава в самият
възпита
тел т.е.
Представете си, че Вие възпитавате в детето определена симпатия към дадена храна чрез това, че го оставяте да подражава на тази симпатия на храната, която симпатия притежава в самият възпитател т.е.
Вие свързвате принципа на подражание с формирането на предпочитание към тази храна и тук в организма е налице продължение на стремежа към подражание. Същото е и по-късно при авторитарното съществувание. Накратко, когато дадени органи това, разбира се са фини устройства които всъщност би трябвало да останат в резерва до настъпването на старостта, започват да функционират още в детството, тогава възниква ужасната dementia praecox (старческа деменция, старческо оглупяване бел. прев.). Това е истинската причина за старческата деменция. Ето защо можем да кажем: добро лечебно средство е съответното възпитание.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: добро лечебно средство е съответното
възпита
ние.
Представете си, че Вие възпитавате в детето определена симпатия към дадена храна чрез това, че го оставяте да подражава на тази симпатия на храната, която симпатия притежава в самият възпитател т.е. Вие свързвате принципа на подражание с формирането на предпочитание към тази храна и тук в организма е налице продължение на стремежа към подражание. Същото е и по-късно при авторитарното съществувание. Накратко, когато дадени органи това, разбира се са фини устройства които всъщност би трябвало да останат в резерва до настъпването на старостта, започват да функционират още в детството, тогава възниква ужасната dementia praecox (старческа деменция, старческо оглупяване бел. прев.). Това е истинската причина за старческата деменция.
Ето защо можем да кажем: добро лечебно средство е съответното възпитание.
И ако някой ден успеем да поставим цялото възпитание в съгласие с познанията, изложени от мен в малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука" нещо, към което се стремим във Валдорфското училище, но което не можем да разпрострем върху предхождащото възпитание, можем едва от 6-та или от 7-та година на детето нататък тогава всъщност старческата деменция би изчезнала, защото именно чрез провеждането на подобно възпитание се препятствува опасността човекът да активира твърде рано своите старчески органи. Това е, което трябва да бъде казано по отношение на правилното възпитание. Но в живота съществува и обратното. И обратното се състои в следното, че ние съхраняваме това, което всъщност под формата на органни въздействия би трябвало да разгърне себе си само през време на юношеството. През целия живот се осъществява активиране на органи, които съществуват предимно за възрастта на детството и на юношеството; но това трябва да става в една по-слаба степен, иначе ще остави увреждания след себе си.
към текста >>
И ако някой ден успеем да поставим цялото
възпита
ние в съгласие с познанията, изложени от мен в малката книжка "
Възпита
нието на детето от гледна точка на Духовната наука" нещо, към което се стремим във Валдорфското училище, но което не можем да разпрострем върху предхождащото
възпита
ние, можем едва от 6-та или от 7-та година на детето нататък тогава всъщност старческата деменция би изчезнала, защото именно чрез провеждането на подобно
възпита
ние се препятствува опасността човекът да активира твърде рано своите старчески органи.
Вие свързвате принципа на подражание с формирането на предпочитание към тази храна и тук в организма е налице продължение на стремежа към подражание. Същото е и по-късно при авторитарното съществувание. Накратко, когато дадени органи това, разбира се са фини устройства които всъщност би трябвало да останат в резерва до настъпването на старостта, започват да функционират още в детството, тогава възниква ужасната dementia praecox (старческа деменция, старческо оглупяване бел. прев.). Това е истинската причина за старческата деменция. Ето защо можем да кажем: добро лечебно средство е съответното възпитание.
И ако някой ден успеем да поставим цялото възпитание в съгласие с познанията, изложени от мен в малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука" нещо, към което се стремим във Валдорфското училище, но което не можем да разпрострем върху предхождащото възпитание, можем едва от 6-та или от 7-та година на детето нататък тогава всъщност старческата деменция би изчезнала, защото именно чрез провеждането на подобно възпитание се препятствува опасността човекът да активира твърде рано своите старчески органи.
Това е, което трябва да бъде казано по отношение на правилното възпитание. Но в живота съществува и обратното. И обратното се състои в следното, че ние съхраняваме това, което всъщност под формата на органни въздействия би трябвало да разгърне себе си само през време на юношеството. През целия живот се осъществява активиране на органи, които съществуват предимно за възрастта на детството и на юношеството; но това трябва да става в една по-слаба степен, иначе ще остави увреждания след себе си. Тук пред нас се разкрива една област, в която по най-различни причини, се намесва например психоанализата, предизвиквайки объркване в цялото човешко мислене.
към текста >>
Това е, което трябва да бъде казано по отношение на правилното
възпита
ние.
Същото е и по-късно при авторитарното съществувание. Накратко, когато дадени органи това, разбира се са фини устройства които всъщност би трябвало да останат в резерва до настъпването на старостта, започват да функционират още в детството, тогава възниква ужасната dementia praecox (старческа деменция, старческо оглупяване бел. прев.). Това е истинската причина за старческата деменция. Ето защо можем да кажем: добро лечебно средство е съответното възпитание. И ако някой ден успеем да поставим цялото възпитание в съгласие с познанията, изложени от мен в малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука" нещо, към което се стремим във Валдорфското училище, но което не можем да разпрострем върху предхождащото възпитание, можем едва от 6-та или от 7-та година на детето нататък тогава всъщност старческата деменция би изчезнала, защото именно чрез провеждането на подобно възпитание се препятствува опасността човекът да активира твърде рано своите старчески органи.
Това е, което трябва да бъде казано по отношение на правилното възпитание.
Но в живота съществува и обратното. И обратното се състои в следното, че ние съхраняваме това, което всъщност под формата на органни въздействия би трябвало да разгърне себе си само през време на юношеството. През целия живот се осъществява активиране на органи, които съществуват предимно за възрастта на детството и на юношеството; но това трябва да става в една по-слаба степен, иначе ще остави увреждания след себе си. Тук пред нас се разкрива една област, в която по най-различни причини, се намесва например психоанализата, предизвиквайки объркване в цялото човешко мислене. В действителност е истина че най-голямата вреда нанасят всъщност не най-големите заблуждения, защото големите заблуждения могат бързо да бъдат опровергани, но най-голяма вреда нанасят тези неща, в които се съдържа зрънце истина, защото тъкмо тези неща биват разгърнати до крайност и с тях се злоупотребява.
към текста >>
115.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното
възпита
ние в детска възраст.
Тъкмо казаното сега, обуславя цялата профилактична обработка на това, което тук влиза в съображение. Виждате ли, бих могъл да кажа например следното. Бих могъл да кажа: голяма част от това, което е въведено при нас в педагогиката на Валдорфското училище, освен всичко останало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предотврати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище.
Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното възпитание в детска възраст.
Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите. Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен смисъл зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид. Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е. не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си.
към текста >>
Ако обаче не действуват самостоятелно външните флуорни въздействия, за които разказах, тогава въпросът се свежда до това, дали можем да открием следното, човешкия организъм е така сложно устроен, че естествено на мястото на обикновеното
възпита
ние трябва да застане лечението, дали, след това не можем да се справим единствено чрез
възпита
ние, трябва да започнем вече с лечение.
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора.
Ако обаче не действуват самостоятелно външните флуорни въздействия, за които разказах, тогава въпросът се свежда до това, дали можем да открием следното, човешкия организъм е така сложно устроен, че естествено на мястото на обикновеното възпитание трябва да застане лечението, дали, след това не можем да се справим единствено чрез възпитание, трябва да започнем вече с лечение.
Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши. В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма. Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това. Това отново е една интересна взаимовръзка.
към текста >>
Защото не само зъбите ние забелязваме, че
възпита
нието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши.
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора. Ако обаче не действуват самостоятелно външните флуорни въздействия, за които разказах, тогава въпросът се свежда до това, дали можем да открием следното, човешкия организъм е така сложно устроен, че естествено на мястото на обикновеното възпитание трябва да застане лечението, дали, след това не можем да се справим единствено чрез възпитание, трябва да започнем вече с лечение.
Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши.
В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма. Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това. Това отново е една интересна взаимовръзка. В сока от кората на конския кестен действително се съдържа нещо от това, което изгражда нашите зъби.
към текста >>
116.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да
възпита
ваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло.
По съвсем различен начин в сравнение с окото е формирано човешкото ухо.
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да
възпита
вате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да
възпита
вате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
117.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във
възпита
нието, понеже нещата се проявяват външно.
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм. Това са процесите, които при детето трябва грижливо да се наблюдават. Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно.
Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно.
Една много по-важна промяна се извършва при другия процес, който протича между смяната на зъбите и половата зрялост, който лежи непосредствено в средата и се състои в това, че същинският аз, който се ражда едва през 21-та година в смисъла, както обикновено го споменавам, т.е. в екзотеричното, в напълно екзотеричното, че този аз се ражда и навътре, също както астралното тяло в говоренето. Кулминацията е в деветдесет годишната възраст.
към текста >>
В това отношение може да има великолепни постижения, ако родителите или
възпита
телите на такива болнави в това отношение деца не ги натоварват постоянно с всевъзможна богата храна и с убеждения да се хранят.
Те постепенно отзвучават между четиринадесетата и двадесет и първата година. Възможно е в това време, между смяната на зъбите и половата зрялост болнави преди това деца да станат извънредно здрави. Това е много поучително за наблюдаване. Сигурно често сте виждали как болнави деца, особено при които болнавостта се проявява особено силно навън в храносмилателни смущения, ако грижливо се лекуват, по-късно стават напълно здрави хора. При лекуването е от много важно значение да се обърне извънредно внимание на диетата.
В това отношение може да има великолепни постижения, ако родителите или възпитателите на такива болнави в това отношение деца не ги натоварват постоянно с всевъзможна богата храна и с убеждения да се хранят.
Това усложнява нещата. Много повече трябва да се опита да се проследи какво детето храносмила добре, какво преработва добре и тогава повече пъти на ден да му се дават малки порции храна. При това ще се види, че по този начин се извършва истинско благодеяние спрямо такива деца. Да се вярва, че чрез прехранване и др.п. може да се постигне нещо, е заблуждение.
към текста >>
118.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Съвсем ясно е, че всичко това е крайно нежелателно за медицинската наука, и че спорът между алопати и хомеопати, между така наречените университетски
възпита
ници и народните лечители само ще внесе объркване там, където всъщност е необходимо разбиране и дълбоко доверие между медицинските среди и най-широките кръгове от населението.
Но към нещата, които разглеждаме днес, трябва да се прибави и друго: В днешната медицина с особена сила нахлуват последиците от нашия хаотичен социален ред и те образуват в самата медицинска наука не друго, а партии, и тези воюващи по между си партии едва ли изглеждат иначе, освен като познатите нам политически партии.
Съвсем ясно е, че всичко това е крайно нежелателно за медицинската наука, и че спорът между алопати и хомеопати, между така наречените университетски възпитаници и народните лечители само ще внесе объркване там, където всъщност е необходимо разбиране и дълбоко доверие между медицинските среди и най-широките кръгове от населението.
Виждате ли, аз трябваше да спомена всичко това, за да поставя на здрави основи нещата, за които ми предстои да говоря днес.
към текста >>
119.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
За
възпита
нието на деца с изоставащо развитие е необходимо познание на
възпита
телната практика със здрави деца.
За възпитанието на деца с изоставащо развитие е необходимо познание на възпитателната практика със здрави деца.
Как да разглеждаме симптомите и субстанционалната същност на боледуването. Същинските духовно-душевни сили и тяхното отношение към наследствеността. Синтетическите процеси в нервно-сетивната система и аналитическите процеси във веществообменната система. Новото изграждане на човешкия организъм след седмата година. Действието на индивидуалността.
към текста >>
Отношението на
възпита
теля към живите мисли.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен. Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли.
Отношението на възпитателя към живите мисли.
Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
към текста >>
Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на
възпита
теля.
Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли.
Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя.
Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
към текста >>
Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за
възпита
теля.
Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм.
Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
към текста >>
Възпита
нието в ембрионалния период – това е
възпита
ние на майката.
Обсъждане на кармата.
Възпитанието в ембрионалния период – това е възпитание на майката.
Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н. истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване. Душевна конституция и нагласа на възпитателя. Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца.
към текста >>
Душевна конституция и нагласа на
възпита
теля.
Обсъждане на кармата. Възпитанието в ембрионалния период – това е възпитание на майката. Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н. истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване.
Душевна конституция и нагласа на възпитателя.
Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца. За възпитателя: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете.
към текста >>
За
възпита
теля: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете.
Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н. истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване. Душевна конституция и нагласа на възпитателя. Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца.
За възпитателя: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете.
към текста >>
Хумор, подвижност и ентусиазъм като лечебно-педагогически предпоставки от страна на
възпита
теля.
Причини и последици от слабото овладяване на долните процеси. Обсъждане на профилактичната и непосредствената терапия. Пример за лечение на хидроцефалия. Причини за боледуване на въпросното дете и тяхното обсъждане. Терапия: отслабване на ригидността и отслабване на дисхармонията чрез лечебна евритмия, лечебно-педагогически и медикаментозни средства.
Хумор, подвижност и ентусиазъм като лечебно-педагогически предпоставки от страна на възпитателя.
към текста >>
Причина за клептомания при едно 12-годишно дете, терапия чрез педагогически въздействия от страна на
възпита
теля: Доверие към
възпита
теля.
Причина за клептомания при едно 12-годишно дете, терапия чрез педагогически въздействия от страна на възпитателя: Доверие към възпитателя.
Ранно разпознаване на детската склонност към клептомания. Интензивно провеждана лечебна евритмия, медикаментозно лечение, своеврменно обсъждане на постъпките – Терапия при едно сулфуристично дете (8. лекция); хидротерапевтични процедури; пречупване на характера и неговото значение. Необходимата връзка между възпитателя и гения на езика.
към текста >>
Необходимата връзка между
възпита
теля и гения на езика.
Причина за клептомания при едно 12-годишно дете, терапия чрез педагогически въздействия от страна на възпитателя: Доверие към възпитателя. Ранно разпознаване на детската склонност към клептомания. Интензивно провеждана лечебна евритмия, медикаментозно лечение, своеврменно обсъждане на постъпките – Терапия при едно сулфуристично дете (8. лекция); хидротерапевтични процедури; пречупване на характера и неговото значение.
Необходимата връзка между възпитателя и гения на езика.
към текста >>
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за
възпита
теля: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
За албиносите, хороскопа, асцендента.
към текста >>
Лечение и
възпита
ние.
Задълбочаване на Валдорфската педагогика при т.н. абнормни деца.
Лечение и възпитание.
Духовните формиращи сили на майчиното мляко. Растенията и тяхното отношение към човека. Болест и животинско царство; осмисляне на тези съотношения чрез самовъзпитание. Духовно развитие и реалностите на живота. Субстанционално-антропософското като реалност и като основа на Антропософското общество и на Гьотеанума.
към текста >>
120.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, скъпи мои приятели, вече имаме значителен брой деца, които следва да бъдат
възпита
вани с оглед на тяхното изоставащо развитие, и съответно, доколкото е възможно, да бъдат излекувани.
И така, скъпи мои приятели, вече имаме значителен брой деца, които следва да бъдат възпитавани с оглед на тяхното изоставащо развитие, и съответно, доколкото е възможно, да бъдат излекувани.
Една част от тези деца се намират тук, в КлиничноТерапевтичния Институт, а друга част от тях са в Лауенщайн. Ние ще направим така, че това, което обсъждаме тук, да бъде приложено практически във възможно най-кратки срокове. Благодарение на това, че г-жа д-р Вегман ни разреши да се занимаем с настанените тук деца, ние ще можем непосредствено да разгледаме няколко случая.
към текста >>
Естествено, всеки, който иска да
възпита
ва деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото
възпита
ние на здравите деца.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца.
Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца.
Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения.
към текста >>
Всеки, който иска да
възпита
ва изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца.
Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание.
Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като
възпита
тел и лечител спрямо по-сериозните отклонения.
Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата.
По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения.
В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и
възпита
тели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”. В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери. И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот. Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност.
С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето.
Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид. Защото какво всъщност представлява човекът?
към текста >>
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни
възпита
тели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането.
Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
към текста >>
И сега, във възрастта между 7 и 14 години се разгръща най-тежката работа, на която е способна човешката индивидуалност: тя или преодолява наследствените сили и тогава човек забелязва, как преминавайки през смяната на зъбите, той се освобождава от наследствените сили, или – като
възпита
тели ние можем да видим това съвсем ясно и не бива да го изпускаме от погледа си – как индивидуалността изцяло попада под властта на наследствените сили, под властта на това, което се съдържа в модела.
Следователно, тъкмо при детето ние трябва да правим разлика между наследеното тяло и това, което идва като негова последица, за да се прояви по-късно в индивидуалното тяло. То се изгражда постепенно и едва това индивидуално тяло можем да определим като същинско тяло на човешката личност.
И сега, във възрастта между 7 и 14 години се разгръща най-тежката работа, на която е способна човешката индивидуалност: тя или преодолява наследствените сили и тогава човек забелязва, как преминавайки през смяната на зъбите, той се освобождава от наследствените сили, или – като възпитатели ние можем да видим това съвсем ясно и не бива да го изпускаме от погледа си – как индивидуалността изцяло попада под властта на наследствените сили, под властта на това, което се съдържа в модела.
Тогава наследствената прилика с родителите продължава и след 7-та година. Това зависи от индивидуалността, а не от наследствените сили. Ако съм художник и някой ми предложи нещо за копиране, а аз го променя основно, тогава едва ли бихме могли да твърдим, че моята картина е създадена от нейния поръчител. По същия начин не бихме могли да твърдим, че това, което носим в себе си след 7-та година е нещо, което сме получили по наследство. – Нека да вникнем в този факт, така да се каже, от духовна гледна точка и да имаме представа до каква степен може да действува човешката индивидуалност.
към текста >>
В повечето случаи дефектите в мисленето се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при
възпита
нието на изоставащите деца.
И ако, примерно, Вие мислите прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите мисли могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект. Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в мисленето. Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в мислите или сетивни измами се проявяват независимо от волята. Или ако вземем натрапливите представи: те също произлизат от смущения във волята. Преди всичко, ние трябва да насочваме нашето внимание към това, дали сме изправени пред един дефект на волята, или пред един дефект в мисленето.
В повечето случаи дефектите в мисленето се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при възпитанието на изоставащите деца.
към текста >>
121.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както
възпита
телните, така и терапевтичните мерки.
Ако обобщите всичко, което казах вчера, Вие бихте могли да видите, че точно както в различните случаи на заболяване човек се ориентира за действителното положение на нещата именно чрез отделните симптоми, така и от това, което представлява душевният живот, от мисленето, чувствата и волята, човек може да направи своите заключения относно действителното положение в тази област.
И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както възпитателните, така и терапевтичните мерки.
към текста >>
Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като
възпита
тели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите.
И сега ние трябва да опитаме всичко възможно, за да направим така, че детето, което ни е поверено, да навлезе по правилен начин в този миров етер.
Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите.
Без една такава космическо-религиозна нагласа, ние изобщо не бихме могли да имаме правилното поведение спрямо болното дете. Нещата опират тъкмо до това поведение, до това отношение. И аз бих искал да Ви обясня, защо всичко зависи от тях.
към текста >>
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от
възпита
теля и може да упражни въздействие върху детето?
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето?
Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин. Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
към текста >>
И тук ние се изправяме пред един педагогически закон, който е валиден за всички области на
възпита
нието.
И тук ние се изправяме пред един педагогически закон, който е валиден за всички области на възпитанието.
Той се свежда до това, че върху която и да е съставна част на човешкото същество, независимо къде се проявява тя, действува следващата по-висша съставна част, и че развитието може да напредва правилно само по този път. Например за развитието на физическото тяло от решаващо значение са жизнените сили на етерното тяло. За развитието на етерното тяло от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното тяло. За развитието на астралното тяло от решаващо значение е само това, което живее в Аза. И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе.
към текста >>
Етерното тяло на
възпита
теля – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето. Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз.
към текста >>
Личното астрално тяло на
възпита
теля трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв.
към текста >>
Азът на
възпита
теля трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето.
И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв. И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
към текста >>
Дух-Себе, за когото предполагаме, че у
възпита
теля той не е развит достатъчно.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето. Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н.
Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно.
А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв. И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща. Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии.
към текста >>
И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния
възпита
тел, но и Духът-Себе на възможно най-лошия
възпита
тел, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв.
И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии.
към текста >>
Всъщност
възпита
нието е забулено от ред мистерии.
И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв. И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии.
към текста >>
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на
възпита
теля действува върху атрофираното етерно тяло на детето.
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето.
Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
към текста >>
Личното астрално тяло на
възпита
теля трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето. Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
към текста >>
Ако
възпита
телят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича.
Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
И благодарение на това, че
възпита
телят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува
възпита
телно върху собственото си астрално тяло.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло.
Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да
възпита
ва добре.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло.
Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре.
Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на
възпита
теля да застане пред детето по правилния начин.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре.
Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин.
И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един
възпита
тел говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като
възпита
тел.
Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си.
Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато
възпита
ваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот. Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата.
Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>
Всяка
възпита
телна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот. Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане. Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата.
Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат.
Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>
И естествено, всички приказки относно
възпита
нието на непълноценните деца, остават празен звук, ако не се вземе предвид, че
възпита
телните средства биха могли да се прилагат също и по неморален начин.
Ето защо един ден аз казах съвсем ясно: Да, моралността трябва да присъствува във всички тези неща. И аз предполагам, че всеки участник в този курс е морално убеден, че като подпомага селското стопанство, той служи на човечеството. Ето защо селскостопанският кръг следва да бъде разглеждан и като един морален кръг, който си поставя задачата да гарантира правилното използване на въпросните средства. Да, магията се използва и от Боговете, обаче разликата между бялата и черната магия се състои изключително в това, че при бялата магия имаме една безкористна, морална намеса, а при черната магия имаме една користна, неморална намеса. Друга разлика няма.
И естествено, всички приказки относно възпитанието на непълноценните деца, остават празен звук, ако не се вземе предвид, че възпитателните средства биха могли да се прилагат също и по неморален начин.
Преди всичко, необходимо е усилване на чувството за отговорност.
към текста >>
При
възпита
нието на непълноценните деца нещата стоят така, че това, което ние правим тук, цялата ни намеса в работата на Боговете, е нещо, което би трябвало да продължи и по-късно.
Когато хората чуват: може да се направи това, може да се направи онова, те са склонни да се присъединят към общата инициатива. Те имат желание да свършат нещо. Но когато се стигне до конкретни действия, които не се свеждат до продължение на импулси от миналото, а до извличане на нови импулси от духовния свят – а те трябва да бъдат извличани – тогава работата опира преди всичко до засилване на чувството на отговорност и до пробуждане на съвестта. А тези духовни качества се развиват само, ако човек знае за какво точно става дума. Ето защо тук е необходимо да се знае, че става дума за една дълбока намеса в кармическите процеси, които иначе биха продължили по свой собствен начин между смъртта и следващото ново раждане.
При възпитанието на непълноценните деца нещата стоят така, че това, което ние правим тук, цялата ни намеса в работата на Боговете, е нещо, което би трябвало да продължи и по-късно.
Ако си представим тези думи не като някаква теория, а им позволят истински да проработят в нашата душа, ние, естествено винаги ще сме изправени пред избора: или да направим, което сме длъжни, или да се откажем от него. Обаче не бива да забравяме: Всяка стъпка, предприета с оглед на това, което човек извлича от духовния свят, го кара да се оглежда наляво, надясно или напред, и винаги да търси някакво ново решение, воден от своята вътрешна смелост. Обикновеният живот между раждането и смъртта предпазва човека от необходимостта да прояви тази вътрешна смелост. В този случай той може непрекъснато да върши това, с което е свикнал. Така той следва това, което се намира в него, винаги намира доводите си за правилни и не смята за нужно да търси нови гледни точки.
към текста >>
122.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у
възпита
теля, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете.
И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното тяло и Азовата организация, както те бяха представени при разглеждането на така наречените абнормни деца. От това, което изложих вчера относно своеобразния начин, по който етерното тяло може да бъде деформирано чрез едно неправилно включване в общата мисловна система на мировия етер, ние стигнахме до извода, че абнормните прояви могат да поемат в най-различни посоки.
Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у възпитателя, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете.
Обаче на първо място трябва да се знае същественото: Фактически цялата днешна психиатрия няма абсолютно никаква представа за възможните лечебни методи при така наречените душевни заболявания. Ако човек е наясно с нещата, той може да направи и крачката към конкретните лечебни методи. Все пак отделните подробности не са толкова важни, колкото основният принцип: в тази област ясната патология и ясната диагноза от само себе си прерастват в терапия.
към текста >>
Ако около себе си детето има аморални
възпита
тели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните.
И колко удивително е, как наред с изучаването на говора, в проговарянето, в детето се вливат и моралните импулси. Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява имитирането.
Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните.
Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи. И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля. И всичко това се проявява в моралните дефекти. Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят. Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят.
към текста >>
Сега всъщност става дума за това, Вие внимателно да наблюдавате, за да разберете дали при клептоманията не сме изправени пред един кармическо-морален дефект, и с оглед на моите вчерашни обяснения да се обърнете към детето с правилната душевна нагласа и да го
възпита
вате в морален смисъл, но с извънредна вътрешна оживеност, а не вяло и отпуснато.
А патологията започва та, където се прекрачи определена мярка. Филистерството е присъщо на мнозина, но все пак без достатъчно основания е трудно да се определи, доколко е нормално да се събират различни вещи и предмети. Можеш да си голям филистер и да събираш пощенски марки, и тогава страстта към събиране е съвсем безвредна. Ако обаче я срещнем у едно дете като израз на подражание, това означава, че тенденцията за присвояване се е спуснала надолу в сферата на волята.
Сега всъщност става дума за това, Вие внимателно да наблюдавате, за да разберете дали при клептоманията не сме изправени пред един кармическо-морален дефект, и с оглед на моите вчерашни обяснения да се обърнете към детето с правилната душевна нагласа и да го възпитавате в морален смисъл, но с извънредна вътрешна оживеност, а не вяло и отпуснато.
Вътрешно оживени и развълнувани, търсете такива житейски истории, в които това, което детето върши, стига до пълен абсурд. Разказвайте му случки, свързани с кражби и го правете непрекъснато. Всичко това води до едно повлияване на кармата.
към текста >>
И човек, разбира се, трябва да знае тези неща, ако иска да
възпита
ва такова дете.
Лечебно-педагогическите мерки в областта на морала са възможни, ако ние действително участвуваме в тях, ако лично се интересуваме за всеки конкретен случай. Всеки клептоман е извънредно интересен. При него представите, бих казал, отиват чак до върха на пръстите на ръцете и краката.
И човек, разбира се, трябва да знае тези неща, ако иска да възпитава такова дете.
В разказите си нека да вмъкваме жестове, които клептоманът обича да използва. Задълбочавайте се във всеки отделен случай, и намирайте легенди, приказки, в които тези неща стигат до пълен абсурд.
към текста >>
123.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Напротив, при децата нещата стоят така, че тук
възпита
нието може да постигне твърде много.
И така, скъпи мои приятели, нека днес да пристъпим към един вид обобщение на въвеждащите лекции, а от утре ще преминем към практическото разглеждане на някои отделни случаи. Нещата стоят така, че едно точно наблюдение върху същността на така наречените душевни заболявания по необходимост ни отвежда и до отправната точка на лечението. Причината, че лечението на възрастните с нашите методи днес все още среща известни трудности, се корени в това, което аз изложих: за работа с душевно болни трябва да има определени условия, които в тази област изобщо не могат да бъдат създадени от нашето антропософско Общество, докато отношенията в заобикалящия ни свят са такива, каквито са те днес.
Напротив, при децата нещата стоят така, че тук възпитанието може да постигне твърде много.
Но както вече видяхте, скъпи мои приятели, при душевните заболявания
към текста >>
Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното
възпита
ние, за едно
възпита
ние още в ембрионалния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до
възпита
нието и поведението на майката.
Естествено, може да бъде поставен основателният въпрос – той може да е поставен несъзнателно, но ние трябва да се досетим какво лежи в основата му –: Докъде може да стигне едно подобрение? – Всяка степен на подобрение, която можем да постигнем, е печалба за болния човек. Ние никога не бива да се утешаваме с мисли, че: Кармата е такава и затова нещата не вървят. Ние можем да казваме това за външните кармически събития, – но не можем да го допускаме за свободно протичащите потоци на мисленето, чувствата и волята при самия човек. Защото кармата може да се изпълни по различни пътища.
Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното възпитание, за едно възпитание още в ембрионалния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до възпитанието и поведението на майката.
Останалото е работа на Боговете и там човек не трябва да се намесва.
към текста >>
Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо,
възпита
нието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение –
възпита
телят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света.
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан. Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен.
Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света.
Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си. Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека.
към текста >>
Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив
възпита
тел, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си.
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан. Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен. Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света.
Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си.
Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека. Преди всичко студентите – тук имам предвид студентите по педагогика, а не останалите – преди всичко студентите педагози никога не бива да бъдат подлагани на изпити.
към текста >>
Тогава
възпита
телят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си изработи едно специфично качество.
Тогава възпитателят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си изработи едно специфично качество.
Например той ще знае, че такива деца имат една постоянна представа: те мислят, че трябва да свършат нещо, но не могат да го направят. Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде изучена: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение. Изучете душевния живот на такива деца, за които говорих, и обърнете внимание на следното. Детето си казва: Аз искам да направя нещо, но всъщност не мога; все пак трябва да го направя, но то ще е по-различно, отколкото трябва да бъде.
към текста >>
– Онзи, който иска да стане
възпита
тел на абнормни деца, никога не е предварително готов за своите задачи; за него всяко дете е един нов проблем, една нова загадка.
Но нека не забравяме, че в това, което Духовната наука може да ни даде, се съдържа само един призив към човека. Обикновено хората следват само предписания: Ти ще направиш това по този начин, а другото ще направиш по друг начин.
– Онзи, който иска да стане възпитател на абнормни деца, никога не е предварително готов за своите задачи; за него всяко дете е един нов проблем, една нова загадка.
И той стига до разрешението им, само ако се ръководи от неповторимата същност на всяко едно дете, която ще го насочи как да постъпи във всеки отделен случай. Този начин на работа не е удобен, но е единствено правилен.
към текста >>
Ето защо в смисъла на Духовната наука главното се свежда до това, че ние – именно като
възпита
тели – трябва преди всичко да се погрижим за нашето само
възпита
ние.
Ето защо в смисъла на Духовната наука главното се свежда до това, че ние – именно като възпитатели – трябва преди всичко да се погрижим за нашето самовъзпитание.
към текста >>
124.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
При
възпита
нието на детето ние сме длъжни да обръщаме нужното внимание на тези особености, които макар и едва загатнати, са изключително важни.
Обаче неговата двигателно-веществообменна система е твърде слаба. Тогава съответното впечатление не потъва надолу, а се излъчва обратно. И сега, когато аз се занимавам с детето, то непрекъснато повтаря: Часовникът е хубав. – Едва смогвам да кажа няколко думи, и то отново повтаря: Часовникът е хубав. – То непрекъснато се връща назад.
При възпитанието на детето ние сме длъжни да обръщаме нужното внимание на тези особености, които макар и едва загатнати, са изключително важни.
Защото ако ние не сме в състояние да подсилим слабата двигателно-веществообменна система, тогава описаните прояви стават все по-интензивни, и в по-късна възраст ще възникнат онези параноидни заболявания, които са свързани с едни или други натрапливи представи. В последствие тези натрапливи представи стават все по-упорити, все по-консолидирани. Известно е, че те лесно се вмъкват в душевния живот, обаче е много трудно да бъдат отстранени. Защо е трудно да бъдат отхвърлени? Защото там горе е съзнателният душевен живот, обаче тук долу несъзнателният душевен живот е неовладян, той изтласква нагоре определени представи, които след време се превръщат в натрапливи представи.
към текста >>
Би било много добре, ако този, който иска да
възпита
ва абнормни деца, си изработи един усет за това, дали детето е богато или бедно на сяра.
Би било много добре, ако този, който иска да възпитава абнормни деца, си изработи един усет за това, дали детето е богато или бедно на сяра.
Разбира се, ние можем да обсъждаме най-различни форми на душевната абнормност, обаче преди всичко следва да се научим как определени симптоми мога да се насочат по верния път. Когато се заемам с възпитанието на едно дете и виждам, че впечатленията му създават трудности, естествено аз ще допусна наличието на такива състояния, каквито описах през последните дни. Но как да постъпя в случая, който описах току-що?
към текста >>
Когато се заемам с
възпита
нието на едно дете и виждам, че впечатленията му създават трудности, естествено аз ще допусна наличието на такива състояния, каквито описах през последните дни.
Би било много добре, ако този, който иска да възпитава абнормни деца, си изработи един усет за това, дали детето е богато или бедно на сяра. Разбира се, ние можем да обсъждаме най-различни форми на душевната абнормност, обаче преди всичко следва да се научим как определени симптоми мога да се насочат по верния път.
Когато се заемам с възпитанието на едно дете и виждам, че впечатленията му създават трудности, естествено аз ще допусна наличието на такива състояния, каквито описах през последните дни.
Но как да постъпя в случая, който описах току-що?
към текста >>
И това е много по-лесно, отколкото си мислим; защото лечението и
възпита
нието – а те са сродни помежду си – не се основават на това, да прилагаме всевъзможни сложни микстури, независимо дали за физически, или душевни, а да знаем какво точно помага в конкретния случай.
И ние сме длъжни да ги освободим, да ги изкараме на повърхността не психоаналитично в днешния смисъл на думата, а психоаналитично в истинския смисъл. Ние можем да постигнем това, ако установим, дали детските впечатления изчезват в по-силна или по-слаба степен. И ако от една страна имаме вътрешна възбудимост, а от друга страна външна апатия, ние трябва да сме наясно: Кои неща си спомня детето най-лесно, кои неща потъват и изчезват навътре в него? Ако то не може да задържа достатъчно впечатления, ние можем да му помогнем с една ритмична последователност. В това отношение, скъпи мои приятели, можем да постигнем много.
И това е много по-лесно, отколкото си мислим; защото лечението и възпитанието – а те са сродни помежду си – не се основават на това, да прилагаме всевъзможни сложни микстури, независимо дали за физически, или душевни, а да знаем какво точно помага в конкретния случай.
към текста >>
И всъщност, тъкмо
възпита
телят трябва да стори това.
Виждате ли, има много деца с такава предразположба. Нещата при тях се свеждат до това, че по правило възприемателната им способност за външни впечатления се ограничава до строго определени възприятия, имащи типичен характер. И ако сега човек получи едно правилно хрумване – а това става, когато той има правилния мироглед – тогава той изнамира за детето, примерно, едно определено изречение и му предлага тъкмо това правилно изречение. То може да направи чудеса. Същественото тук е всички стремежи на детето да се ориентират по определен начин.
И всъщност, тъкмо възпитателят трябва да стори това.
И той може да го постигне сравнително лесно, стига да не иска да е прекалено умен, стига да подреди живота си така, че да не размишлява излишно за света, а да го възприема образно.
към текста >>
Замислете се само – и това е нещо, което трябва да проумеете, ако искате да
възпита
вате абнормни деца – колко отегчително е човек да борави само с няколко понятия.
Замислете се само – и това е нещо, което трябва да проумеете, ако искате да възпитавате абнормни деца – колко отегчително е човек да борави само с няколко понятия.
Ако човечеството би боравило само с няколко понятия, то бързо би стигнало до пълен упадък. Колко трудно е за днешните поети да откриват нови рими, защото всичко е вече римувано. Така е и с другите изкуства: навсякъде само отзвуци и отделни мотиви, защото всичко вече е направено. Припомнете си само, как Рихард Щраус, днес толкова възхваляван и осъждан, внесе всичко в оркестрацията, само и само да не повтори вечните стари неща! Напротив, колко интересно е, бих казал, поне веднъж да се изследват възможните форми на човешкия нос – всеки от нас има различен нос – и да добием една обща представа за всички възможни варианти.
към текста >>
125.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Естествено, през първите години правилното
възпита
ние би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия.
Последиците са, че първоначално, след раждането, двигателно-веществообменната система още не е завършена и то може добре да я владее. Никой не забелязва, че нещо не е в ред. И тази абнормност се проявява едва в хода на времето, когато детето е пораснало. Става това, което е можело да се очаква, а именно: то стига относително късно до овладяването на долната система от страна на горната система, т.е. до умението да говори и да ходи.
Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия.
Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата. Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение. Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата.
към текста >>
По време на моята
възпита
телска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години.
По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години.
В 6. глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният лекар, се оказват безпомощни. Момчето трябваше да изучи някакъв занаят. Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят.
към текста >>
Сега пред нас възниква въпросът: Кой от симптомите на момчето се очертава като най-важен за неговото
възпита
ние?
Сега пред нас възниква въпросът: Кой от симптомите на момчето се очертава като най-важен за неговото възпитание?
– Най-важният симптом е, че то внася своята духовно-душевна същност в едно нехармонично изградено тяло. В основата на тези неща лежат кармически усложнения. Вие можете да ми вярвате или не, обаче това дете е гений! Както имам предвид? – то не го разбира – имам предвид, че според предшестващите кармически обстоятелства то наистина би могло да бъде гений.
към текста >>
Ако в преподаването сме равнодушни, ако през цялото време ни се иска да сме седнали и да не ставаме от стола, ако самите ние оставаме неподвижни, тогава
възпита
ние няма.
” – В този момент трябва да обърнем внимание на цветовете. – А сега срещу кончето се задава едно малко куче. Малкото куче започва да лае по кончето, а кончето прави ето така с краката си.” – Постарайте се да проследите всичко това с възможно най-голямо съучастие. Защото това живо съучастие, носещо в себе си духовния елемент, наистина се пренася върху децата. Ако искаме да въздействуваме върху децата по такъв начин, ние трябва да се запасим с голям ентусиазъм, както и с подходящия темперамент.
Ако в преподаването сме равнодушни, ако през цялото време ни се иска да сме седнали и да не ставаме от стола, ако самите ние оставаме неподвижни, тогава възпитание няма.
Нещата не се свеждат до някакви особени, изкуствени похвати, а до това, крачка по крачка да следваме процеса, за който става дума.
към текста >>
Чрез живото съучастие на
възпита
теля и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много.
То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти. – “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му. Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него.
Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много.
Така то самò поражда подвижност в себе си. Това се постига не ако нещо му се набива в главата, а само чрез непрекъснато общуване. При такива деца ние трябва да насочим цялото си внимание към тях, да участвуваме във всичко, което те правят. Изхождайки от тяхното поведение, от техните действия, нека да си задаваме въпроса, какво е необходимо да знаят още. Да сме заедно с тях във всичко, което те изживяват.
към текста >>
Естествено, при
възпита
нието на едно такова дете, е уместно да направим така, че то да се научи да пише чрез рисуване.
Естествено, при възпитанието на едно такова дете, е уместно да направим така, че то да се научи да пише чрез рисуване.
Ето защо учебните занимания трябва да започват с рисуване според начина, посочен от мен.
към текста >>
Тъкмо в преподаването и
възпита
нието на тези деца ние трябва да сме заедно с тях във всичко.
Тук отново бих искал да изтъкна, колко важно е при подобни случаи да си изработим истински усет за пълно присъствие в процеса на преподаването.
Тъкмо в преподаването и възпитанието на тези деца ние трябва да сме заедно с тях във всичко.
Антропософското движение ще породи у човека нови възможности за неговото пълно присъствие във възпитателния процес, стига да е налице съответният мироглед. Разбира се, има сили, които се противопоставят. И понякога човек изпитва болка, когато влиза в антропософски среди. Понякога там се усеща една оловна тежест. Липсва каквато и да е подвижност.
към текста >>
Антропософското движение ще породи у човека нови възможности за неговото пълно присъствие във
възпита
телния процес, стига да е налице съответният мироглед.
Тук отново бих искал да изтъкна, колко важно е при подобни случаи да си изработим истински усет за пълно присъствие в процеса на преподаването. Тъкмо в преподаването и възпитанието на тези деца ние трябва да сме заедно с тях във всичко.
Антропософското движение ще породи у човека нови възможности за неговото пълно присъствие във възпитателния процес, стига да е налице съответният мироглед.
Разбира се, има сили, които се противопоставят. И понякога човек изпитва болка, когато влиза в антропософски среди. Понякога там се усеща една оловна тежест. Липсва каквато и да е подвижност. Има оловна тежест и тогава, която започва някаква дискусия, никой не отваря уста, сякаш и езиците са станали оловно тежки.
към текста >>
И какво е необходимо преди всичко, за
възпита
нието на такива деца?
И какво е необходимо преди всичко, за възпитанието на такива деца?
Не оловна тежест, а хумор, истински хумор, жив хумор. Въпреки всевъзможните остроумни похвати, невъзможно е да възпитаваме такива деца, ако не притежаваме необходимия жив хумор. Следователно, в антропософското движение трябва да внесем един усет за подвижност. Разбира се, в тази област, указания не могат да се дават. Но това е действително така и е напълно разбираемо защо, когато ме питат какво да се прави при едно или друго затруднение, аз отговарям: Имайте ентусиазъм.
към текста >>
Въпреки всевъзможните остроумни похвати, невъзможно е да
възпита
ваме такива деца, ако не притежаваме необходимия жив хумор.
И какво е необходимо преди всичко, за възпитанието на такива деца? Не оловна тежест, а хумор, истински хумор, жив хумор.
Въпреки всевъзможните остроумни похвати, невъзможно е да възпитаваме такива деца, ако не притежаваме необходимия жив хумор.
Следователно, в антропософското движение трябва да внесем един усет за подвижност. Разбира се, в тази област, указания не могат да се дават. Но това е действително така и е напълно разбираемо защо, когато ме питат какво да се прави при едно или друго затруднение, аз отговарям: Имайте ентусиазъм. Да имаме ентусиазъм – ето от какво зависи всичко, когато се занимаваме с изоставащи деца.
към текста >>
126.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
За
възпита
теля е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло.
Любимото му животно беше лъвът. Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред. Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно.
За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло.
Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми. Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм. Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
И как да насочим
възпита
нието на това дете?
И как да насочим възпитанието на това дете?
Възпитанието трябва да се организира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото. Обикновено, когато учителят преподава нещо, той обръща голямо внимание на това, да се получи едно драматично нарастване на повествованието. При това дете нарастването трябва да се редува с едно отслабване на напрежението. И този принцип следва да се разпростре върху всички форми на преподаване. Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално тяло – така че този организъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
към текста >>
Възпита
нието трябва да се организира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото.
И как да насочим възпитанието на това дете?
Възпитанието трябва да се организира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото.
Обикновено, когато учителят преподава нещо, той обръща голямо внимание на това, да се получи едно драматично нарастване на повествованието. При това дете нарастването трябва да се редува с едно отслабване на напрежението. И този принцип следва да се разпростре върху всички форми на преподаване. Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално тяло – така че този организъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
към текста >>
127.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И тук
възпита
телят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя
възпита
тел в норма на подражание.
Защото, виждате ли, в тази възраст нещата остават незабележими и човек не може да им се противопоставя. В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания. Тази склонност към клептомания проличава едва след смяната на зъбите. Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален усет, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва. Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка.
И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание.
Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия. Всичко това не може да се постигне без единединствен авторитет. И ако той е необходим за така наречените нормални деца, още по-необходим е за деца като това, което обсъждаме. Най-силно действуващото възпитателно средство, това е доверието, което детето може да изпитва към своя възпитател. При подобни деца е наистина необходимо да спечелим тяхното доверие.
към текста >>
Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към
възпита
теля и
възпита
телят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия.
В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания. Тази склонност към клептомания проличава едва след смяната на зъбите. Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален усет, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва. Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка. И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание.
Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия.
Всичко това не може да се постигне без единединствен авторитет. И ако той е необходим за така наречените нормални деца, още по-необходим е за деца като това, което обсъждаме. Най-силно действуващото възпитателно средство, това е доверието, което детето може да изпитва към своя възпитател. При подобни деца е наистина необходимо да спечелим тяхното доверие.
към текста >>
Най-силно действуващото
възпита
телно средство, това е доверието, което детето може да изпитва към своя
възпита
тел.
Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка. И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание. Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия. Всичко това не може да се постигне без единединствен авторитет. И ако той е необходим за така наречените нормални деца, още по-необходим е за деца като това, което обсъждаме.
Най-силно действуващото възпитателно средство, това е доверието, което детето може да изпитва към своя възпитател.
При подобни деца е наистина необходимо да спечелим тяхното доверие.
към текста >>
Естествено, в един такъв лекционен курс не бива да пропуснем и нещо друго: а именно да посочим, че най-малкото, което трябва да направим, поемайки
възпита
нието на едно малко дете, е да проследим как е протекло неговото ранно развитие.
Естествено, в един такъв лекционен курс не бива да пропуснем и нещо друго: а именно да посочим, че най-малкото, което трябва да направим, поемайки възпитанието на едно малко дете, е да проследим как е протекло неговото ранно развитие.
Ако забележим, че още от рано детето проявява една особена живост и радост спрямо онова, което е научило, следователно, ако възприема нещата така, както ги е възприемало преди смяната на зъбите, ако забележим, че детето изпитва един вид наслада от усвоеното, следва да предположим, че занапред нещата няма да вървят както трябва. Децата, които по-късно стават клептомани, още от най-ранна възраст развиват егоизъм, например от този вид, че усвоявайки нова дума, те цъкат с език. Този случай е рядък, но все пак може да се наблюдава у някои деца.
към текста >>
Ето защо както за лекаря, така и за
възпита
теля е много важно освен да познава своите принципи – естествено той трябва да ги знае – да си изработи и един усет за това, което се случва в света.
Очите ни трябва да са отворени за евентуалните последици от тези неща.
Ето защо както за лекаря, така и за възпитателя е много важно освен да познава своите принципи – естествено той трябва да ги знае – да си изработи и един усет за това, което се случва в света.
Виждате ли, в това отношение човек не бива да прилича на държавния прокурор Вулфен, а да може да си каже: Естествено, изключително много неща зависят от цялото обкръжение на подрастващото дете.
към текста >>
В единият случай детето израства – вземам като пример едно малко населено място – в една среда, където животът върви бавно, където на войската се гледа като на нещо, което трябва да защитава страната, обаче там хората нямат никакъв ентусиазъм и найценното им качество се свежда до едно формално
възпита
ние.
Възможно е да възникнат две ситуации.
В единият случай детето израства – вземам като пример едно малко населено място – в една среда, където животът върви бавно, където на войската се гледа като на нещо, което трябва да защитава страната, обаче там хората нямат никакъв ентусиазъм и найценното им качество се свежда до едно формално възпитание.
Тук у всички хора, намиращи се около детето между неговата 7. и 14-годишна възраст се развива един естествен усет за това, което всеки трябва да върши като принадлежащ на човешкия род. Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един възпитател, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
към текста >>
Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един
възпита
тел, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
Възможно е да възникнат две ситуации. В единият случай детето израства – вземам като пример едно малко населено място – в една среда, където животът върви бавно, където на войската се гледа като на нещо, което трябва да защитава страната, обаче там хората нямат никакъв ентусиазъм и найценното им качество се свежда до едно формално възпитание. Тук у всички хора, намиращи се около детето между неговата 7. и 14-годишна възраст се развива един естествен усет за това, което всеки трябва да върши като принадлежащ на човешкия род.
Детето израства и ако никой не се погрижи специално за това, то да има един възпитател, в когото да се взира с любов и уважение – защото в тази възраст родителите не винаги могат да поемат тази роля – тогава интелектуалните заложби се промъкват в областта на волята и като последица може да се прояви една или друга разновидност на клептоманията.
към текста >>
Аз вече споменах, че
възпита
телят има едно добро лечебно средство в областта на психологията тогава, когато самият той се проявява като откривател и разказва на детето такива истории, в които играят роля и неговите лични качества; когато му разказва, че има хора, които вършат нещо, но става така, че всъщност копаят яма, в която падат самите те.
Аз вече споменах, че възпитателят има едно добро лечебно средство в областта на психологията тогава, когато самият той се проявява като откривател и разказва на детето такива истории, в които играят роля и неговите лични качества; когато му разказва, че има хора, които вършат нещо, но става така, че всъщност копаят яма, в която падат самите те.
И ако не пестим усилията си, този драматичен ход на повествованието, поддържан с вътрешен ентусиазъм, може да ни доведе до мечтаната цел. Освен това, терапията при едно такова дете ще включи инжекции с Hypophysis cerebri и мед, понеже, както видяхте, в слепоочията има отклонение и при деформацията на тази област е уместно да прибегнем до противоположните растежни сили.
към текста >>
Обаче мнозина от клептоманите не биха били тук, ако след появата на симптомите, за които стана дума,
възпита
телите своевременно биха започнали да разказват такива истории.
Ние следва да сме наясно: Благодарение на авторитета, който имаме пред детето, трябва да направим така, че свободно да обсъждаме с него всички отвратителни страни на неговото поведение. Разбира се, това не бива да се прави прибързано. Тези импулси трябва да бъдат внесени в интелекта чрез подходящи истории, но не и прибързано, понеже в такъв случай всичко пропада. Виждате ли, при тези неща е изключително трудно да говорим за успех, понеже обикновено успехът е незабележим.
Обаче мнозина от клептоманите не биха били тук, ако след появата на симптомите, за които стана дума, възпитателите своевременно биха започнали да разказват такива истории.
А те винаги вършат работа, стига да имаме достатъчно търпение. Но сигурно е, че след продължително време можем да постигнем известен напредък, дори и там, където симптоматиката е силно изразена.
към текста >>
Следователно, още в мига, когато започваме да говорим за
възпита
ние, ние всъщност призоваваме онези духовни същества, които са развили своя Дух-Себе.
Следователно, още в мига, когато започваме да говорим за възпитание, ние всъщност призоваваме онези духовни същества, които са развили своя Дух-Себе.
И фактически във всички разяснения относно езика, ние описваме не друго, а Духа-Себе. Ето защо е много уместно, ако онези, които са се заели с възпитанието на непълноценни деца, медитират върху онова, което е казано в книгите за Духа-Себе. Това е една много добра медитативна субстанция. Това е и една молитва към онези духовни същества, които са от рода на езиковите гении. И тук има такива духовни същества.
към текста >>
Ето защо е много уместно, ако онези, които са се заели с
възпита
нието на непълноценни деца, медитират върху онова, което е казано в книгите за Духа-Себе.
Следователно, още в мига, когато започваме да говорим за възпитание, ние всъщност призоваваме онези духовни същества, които са развили своя Дух-Себе. И фактически във всички разяснения относно езика, ние описваме не друго, а Духа-Себе.
Ето защо е много уместно, ако онези, които са се заели с възпитанието на непълноценни деца, медитират върху онова, което е казано в книгите за Духа-Себе.
Това е една много добра медитативна субстанция. Това е и една молитва към онези духовни същества, които са от рода на езиковите гении. И тук има такива духовни същества.
към текста >>
Ние не бива да пестим усилия и ако сме поели
възпита
нието на едно абнормно дете, между неговата
При подрастващите деца – а още повече и при абнормните деца – на първо място ние трябва да изискваме те да говорят чисто, да говорят ясно. Не бива да допускаме никакво занемаряване на езика. При всички абнормни деца нека да следваме правилото, че трябва да се грижим за едно ясно, отчетливо, добре артикулирано произношение. То има своите добри последици. Обаче дори и тогава, когато детето все още не говори, е много добре, ако всички около детето говорят ясно и правилно.
Ние не бива да пестим усилия и ако сме поели възпитанието на едно абнормно дете, между неговата
към текста >>
128.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било
възпита
вано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално тяло то не може да проникне във физическото тяло. Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст. Преди това Вие не сте го познавали и то идва при Вас, когато е на 16 години, нали така? Следователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство.
Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика.
към текста >>
Следователно, при работата си с непълноценни деца
възпита
телите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето.
От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък.
Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето.
Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца? Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия. Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето. При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока. Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно.
към текста >>
Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема
възпита
нието на непълноценните деца?
От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък. Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето.
Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца?
Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия. Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето. При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока. Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно. Тъкмо в духовните професии се спестява много време, ако човек действително се свързва със съответните явления.
към текста >>
– Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията
възпита
тел.
Вие сами бихте могли да стигнете до подобни наблюдения, ако подхождате към тези неща с онази любов, на която аз придадох такова голямо значение. Всъщност, Вие никога не би трябвало да си служите с изрази като този: Да, но за да стигна до тези неща, аз трябва да съм ясновиждащ!
– Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията възпитател.
Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека. В подходящия момент Вие сами ще вземете правилното решение. Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост. Онази езотерична смелост, която се пробужда у човека, ако не се появят едни или други пречки.
към текста >>
Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо
възпита
ние, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата.
От друга страна, не можем да укоряваме по-възрастните, че не проявяват достатъчно разбиране към по-младите; все пак голяма част от несполуките се дължат на това, че първите не приемат достатъчно сериозно вторите. Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора. Естествено, онези, които имат опит в тези неща, следва да обърнат внимание на това. При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания. И това е суетата.
Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата.
Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст. Имал съм възможност отблизо да наблюдавам много подобни случаи, които ясно показваха, че епохата, която настъпи след Кали Юга беше съпроводена с рязко нарастване на суетата и то главно на нейните особени разновидности, засягащи младите хора и подтискащи онези качества, които са присъщи именно на днешните млади хора. Ето защо толкова често сме свидетели на общи приказки за велики мисии и задачи, като в същото време никой не обръща внимание на малките, конкретни неща, без които не може.
към текста >>
Ето защо, скъпи мои приятели, ако наистина искате да
възпита
вате непълноценни деца, трябва да развиете в себе си по възможно най-скромен начин това преклонение пред малките неща и впоследствие да го пренесете и в други области на младежкото движение.
Преклонение пред малките неща! Не бива да премахваме интереса към тези малки неща, скъпи мои приятели, Вие трябва да се интересувате от всичко: както от ушната мида, ноктите и космите, така и от Сатурн, Слънцето, и Земята. Защото в крайна сметка един човешки косъм съдържа всичко и губейки един косъм, фактически човек губи целия Космос. Всъщност, ако се положат усилията, необходими за истинския медитативен живот, вътрешно е възможно да се пресъздаде всичко онова, което е видимо във външния свят. Обаче тези усилия остават напразни, ако тук или там се появяват дори само следи от гордост и суета.
Ето защо, скъпи мои приятели, ако наистина искате да възпитавате непълноценни деца, трябва да развиете в себе си по възможно най-скромен начин това преклонение пред малките неща и впоследствие да го пренесете и в други области на младежкото движение.
към текста >>
Вътрешното изживяване на истината трябва да предхожда всякакви други приказки за особената мисия на
възпита
теля.
Виждате ли, всъщност Ницше би представлявал нещо съвсем друго, ако не беше се разболял. Той накара своя Заратустра да стане един танцьор. Станете и Вие танцьори като Заратустра! Живейте с най-дълбока радост от истината! В това има по-дълбока езотерика, отколкото в сериозното умуване върху нещата.
Вътрешното изживяване на истината трябва да предхожда всякакви други приказки за особената мисия на възпитателя.
към текста >>
129.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Момичето е на 10 години, тоест в един период, за който винаги съм казвал, че отношението на
възпита
теля е изключително важно.
Нека сега да обсъдим случаите, за които вчера не достигна време. Имаше едно 10-годишно момиче, страдащо от загуба на паметта. То е едва във втори клас. При него наблюдаваме разрастване в областта на носоглътката; това е свързано с усилване на етерното тяло в областта на пикочния мехур, което има своето отражение в главата. При това момиче изоставането действително има физически произход.
Момичето е на 10 години, тоест в един период, за който винаги съм казвал, че отношението на възпитателя е изключително важно.
към текста >>
Ако работим съгласно този принцип, до постигането на посочения момент, а именно до момента, когато детето ще преработва не само ритмичните, но и неритмичните впечатления, ние така или иначе ще напредваме в областта на
възпита
нието.
Нека въз основата на тази налична способност за възприятия да работим по-нататък, опитвайки се например да насочваме вниманието към такива кратки стихотворения, в които определен мотив се повтаря на всеки три строфи, така че детето да получи едно силно усещане за ритъма, за да се приближим до момента, когато ще му предложим също и неритмични впечатления. Не е толкова важно дали този момент ще бъде постигнат бързо, или след три-четири години, вече в половата зрялост.
Ако работим съгласно този принцип, до постигането на посочения момент, а именно до момента, когато детето ще преработва не само ритмичните, но и неритмичните впечатления, ние така или иначе ще напредваме в областта на възпитанието.
Терапията е вече набелязана: компреси с Berberis vulgaris (10%) и лечебна евритмия L M S – U.
към текста >>
Тук нещата могат да са съвсем различни с оглед на досегашното му
възпита
ние.
После ни беше представен и младеж на 16 години с клептомания. В негово лице Вие имате един много поучителен пример. Необходимо е само да видим, с какво той свързва своите впечатления.
Тук нещата могат да са съвсем различни с оглед на досегашното му възпитание.
към текста >>
При него положението е такова, че то може да бъде
възпита
вано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят.
Нека да Ви обясня този феномен. То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност. А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек. Всичко това е свързано с виждането на цветовете. То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло.
При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят.
Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него. Всъщност в този случай едва ли може да бъде направено нещо друго. Момчето изписва буквите по този начин (Рис. 20).
към текста >>
Следователно, в този случай сме изправени пред едно много силно доминиране на волята и преди всичко, в процеса на
възпита
нието трябва да се отнасяме колкото се може по-нежно с нервно-сетивната система, която като цяло е много лабилна.
Следователно, в този случай сме изправени пред едно много силно доминиране на волята и преди всичко, в процеса на възпитанието трябва да се отнасяме колкото се може по-нежно с нервно-сетивната система, която като цяло е много лабилна.
Към нервно-сетивната система на тези деца следва да се отнасяме с голяма нежност и най-вече да не натоварваме очите с четене и други подобни неща, а цялото преподаване да се извършва без зрителни усилия, без четене. Напротив, нека очите да привикнат към такива цветови впечатления, които да не се различават много, а бавно преливат едно от друго, както става, когато детето наблюдава дъждовната дъга. Това са част от средствата, които бихме могли да приложим.
към текста >>
С. пита как институтът в Лауенщайн е свързан с факта, че Трюпер пръв се захваща с
възпита
нието на непълноценни деца.
С. пита как институтът в Лауенщайн е свързан с факта, че Трюпер пръв се захваща с възпитанието на непълноценни деца.
към текста >>
Що се отнася до
възпита
нието на непълноценни деца, аз не смятам, че този сравнително рано възникнал и успешно действуващ институт за
възпита
ние на непълноценни деца в Хановер е бил особено повлиян от този човек.
Мислите ли, че той наистина е първият, който се е опитвал да работи с такива деца. Това, което се говори тук, не бива да води до крайни обобщения.
Що се отнася до възпитанието на непълноценни деца, аз не смятам, че този сравнително рано възникнал и успешно действуващ институт за възпитание на непълноценни деца в Хановер е бил особено повлиян от този човек.
Възпитанието на тези деца е нещо, което съществува много по-отдавна. А това, което винаги е липсвало, е именно възможността да се вниква в цялата същност на тези деца. Ние няма да се справим и с най-простите неща, скъпи мои приятели, ако оставим антропософията встрани от разглеждането на тези въпроси. От друга страна, тъкмо вникването в човека води до най-дълбоките прозрения на самата антропософия.
към текста >>
Възпита
нието на тези деца е нещо, което съществува много по-отдавна.
Мислите ли, че той наистина е първият, който се е опитвал да работи с такива деца. Това, което се говори тук, не бива да води до крайни обобщения. Що се отнася до възпитанието на непълноценни деца, аз не смятам, че този сравнително рано възникнал и успешно действуващ институт за възпитание на непълноценни деца в Хановер е бил особено повлиян от този човек.
Възпитанието на тези деца е нещо, което съществува много по-отдавна.
А това, което винаги е липсвало, е именно възможността да се вниква в цялата същност на тези деца. Ние няма да се справим и с най-простите неща, скъпи мои приятели, ако оставим антропософията встрани от разглеждането на тези въпроси. От друга страна, тъкмо вникването в човека води до най-дълбоките прозрения на самата антропософия.
към текста >>
130.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези
възпита
телни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца.
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца.
От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина. Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят. Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място. Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението.
към текста >>
От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това
възпита
телите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина.
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца.
От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина.
Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят. Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място. Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението. Защото той знае: идеята, която лежи зад формата на растението, се проявява особено ясно именно в такива аномалии; така че наблюдавайки системно растителния свят – естествено, необходимо е да се наблюдават различни растителни видове – наблюдавайки как възникват аномалиите при корените, стъблата, цветовете или плодовете, тогава зад аномалиите ние съзираме прарастението.
към текста >>
Разглеждайки нещата по този начин, ние стигаме и до разбирането, до схващанията на древните, които във
възпита
нието са виждали нещо, което извънредно близко до лечението.
Общо взето, така стоят нещата с всичко живо, както впрочем и с живота в духовния свят. Ето как ние все повече и повече се убеждаваме, че онова, което живее зад фасадата на човешкия род и намира израз в една или друга патология, фактически представлява част от същинската, външно проявена, духовност на човешкия род.
Разглеждайки нещата по този начин, ние стигаме и до разбирането, до схващанията на древните, които във възпитанието са виждали нещо, което извънредно близко до лечението.
В лечението те са виждали едно приближаване на луциферическите и ариманически сили към това, което поддържа равновесието между тях и осигурява напредъка на добрите Богове. В лечението те виждаха уравновесяване между Луцифер и Ариман. И доколкото виждаха, в един много повисш смисъл, че в хода на своя земен живот човекът стига до равновесието едва чрез възпитанието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен смисъл е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „възпитавам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение. Възпитанието лекува така наречените нормални хора, а лечението е неговата специализирана разновидност, предназначена за така наречените абнормни хора.
към текста >>
И доколкото виждаха, в един много повисш смисъл, че в хода на своя земен живот човекът стига до равновесието едва чрез
възпита
нието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен смисъл е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „
възпита
вам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение.
Общо взето, така стоят нещата с всичко живо, както впрочем и с живота в духовния свят. Ето как ние все повече и повече се убеждаваме, че онова, което живее зад фасадата на човешкия род и намира израз в една или друга патология, фактически представлява част от същинската, външно проявена, духовност на човешкия род. Разглеждайки нещата по този начин, ние стигаме и до разбирането, до схващанията на древните, които във възпитанието са виждали нещо, което извънредно близко до лечението. В лечението те са виждали едно приближаване на луциферическите и ариманически сили към това, което поддържа равновесието между тях и осигурява напредъка на добрите Богове. В лечението те виждаха уравновесяване между Луцифер и Ариман.
И доколкото виждаха, в един много повисш смисъл, че в хода на своя земен живот човекът стига до равновесието едва чрез възпитанието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен смисъл е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „възпитавам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение.
Възпитанието лекува така наречените нормални хора, а лечението е неговата специализирана разновидност, предназначена за така наречените абнормни хора.
към текста >>
Възпита
нието лекува така наречените нормални хора, а лечението е неговата специализирана разновидност, предназначена за така наречените абнормни хора.
Ето как ние все повече и повече се убеждаваме, че онова, което живее зад фасадата на човешкия род и намира израз в една или друга патология, фактически представлява част от същинската, външно проявена, духовност на човешкия род. Разглеждайки нещата по този начин, ние стигаме и до разбирането, до схващанията на древните, които във възпитанието са виждали нещо, което извънредно близко до лечението. В лечението те са виждали едно приближаване на луциферическите и ариманически сили към това, което поддържа равновесието между тях и осигурява напредъка на добрите Богове. В лечението те виждаха уравновесяване между Луцифер и Ариман. И доколкото виждаха, в един много повисш смисъл, че в хода на своя земен живот човекът стига до равновесието едва чрез възпитанието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен смисъл е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „възпитавам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение.
Възпитанието лекува така наречените нормални хора, а лечението е неговата специализирана разновидност, предназначена за така наречените абнормни хора.
към текста >>
А всичко, което ще Ви доведе, като
възпита
тели, до само
възпита
нието, се свежда приблизително до следното.
През първата половина на 19. век подобни – впрочем доста упорити – представи имаха не само суеверните хора, но и личности като Хегел. Замислете се само, колко много се прояснява нашият поглед върху вътрешната същност на един човек, ако си кажем, че той прилича на лъв, на орел, на бик, или че има силно духовно излъчване. И още – когато, примерно, забелязвате, че етерното тяло е прекалено меко и има силен афинитет към физическата субстанция, тогава Вие откривате в човека такава организация, каквато е присъща на низшите природни царства. Това са основополагащи понятия, които Вие трябва да усвоите.
А всичко, което ще Ви доведе, като възпитатели, до самовъзпитанието, се свежда приблизително до следното.
към текста >>
Една особено силна медитация за
възпита
тели е тази, която Ви дадох тук.
За начало Вие можете да си послужите с една точно определена медитация.
Една особено силна медитация за възпитатели е тази, която Ви дадох тук.
Обаче до плодовете на упражняваната от Вас медитация ще стигнете само, ако Вие – като в един вид absentia corporis, тоест отсъствие на тялото, сякаш потопени в астралните вълни, съумеете да я внесете във външния свят и къпейки се в неговите астрални вълни, Ви се позволява да видите около себе си такива неща, които са в състояние да дадат отговори на Вашите въпроси. Но за да достигнете до тази възможност, необходимо е да се придържате към условията за едно медитативно развитие не чисто теоретически, а според описанията в „Как се постигат познания за висшите светове? ”
към текста >>
За
възпита
теля е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение.
Египтяните носеха своя свещен бръмбар, скарабея, който олицетворяваше връзката между Аза и организацията на главата. Днешният човек носи Аза в прегръдките си и му се радва.
За възпитателя е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение.
И тогава човек стига до усещането, че плува всред вълните на астралния свят.
към текста >>
Особено при изоставащите деца
възпита
телният ефект веднага проличава, ако се обърнем към детето с истинска обич, ако спрем да вярваме, че с помощни средства бихме постигнали повече, отколкото с истинска обич.
Забележете каква разлика има, когато се приближавате към едно дете с известно равнодушие, или когато се обръщате към него с истинска обич.
Особено при изоставащите деца възпитателният ефект веднага проличава, ако се обърнем към детето с истинска обич, ако спрем да вярваме, че с помощни средства бихме постигнали повече, отколкото с истинска обич.
към текста >>
131.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ако погледнем на живота с чувство на разбиране, с помощта на една добра пасторска медицина, ние ще се научим да го овладяваме чрез това, че просто ще проведем едно правилно
възпита
ние в ранния стадий на съответния човек.
Ала от друга страна вторият стадий, който Ви описах, може спокойно да премине в третия, и това се проявява, когато още в първата епоха на човека, между раждането и смяната на зъбите, проблясва не само втората епоха, но вече и третата, онази, през която човекът трябва да приеме в себе си Азовото устройство. Когато едно дете в 4-та, 5-та година от своя живот се изправи пред нас с качества, често предизвикващи възхищение то на околните, защото казват: то /детето/ говори ли постъпва като 20-ен човек, доста опасно, ако е така. Защото тъкмо тогава настъпва случаят, когато Азовото устройство се развива твърде рано, преодолява физическото тяло и го прави твърде слабо. Тогава настъпва не кармично пренесената, но при добитата в живота идиотия, която кармично може да бъде компенсирана едва по-късно; но самата идиотия, тя се проявява едва в по-късния живот.
Ако погледнем на живота с чувство на разбиране, с помощта на една добра пасторска медицина, ние ще се научим да го овладяваме чрез това, че просто ще проведем едно правилно възпитание в ранния стадий на съответния човек.
към текста >>
Налице е едно погрешно
възпита
ние в първите детски години.
Какво е налице?
Налице е едно погрешно възпитание в първите детски години.
Вторият стадий от живота бива въвлечен в първия; това се подсилва от всичко, което представлява автоматичното говорене и което отвътре, без приспособяване към околния свят, активира волята. Приемете, че е налице нещо малко от това, което описах за първия патологичен стадий, някаква наченка, породена от обстоятелството, че възпитанието е било погрешно в посоката, която Ви описах. Какво става след това? Скитническите стремежи, един не съвсем патологичен, но носещ определена характеристика стремеж, в една определена възраст човек следва само самия себе си; да не се съобразява със света: вън от света, скитана, скиталчески стремежи! Това наистина е свързано с явления на епохата, които, ако мога така да се изразя, се коренят в едно патологично възпитание, или най-малкото в едно възпитание с патологични наченки.
към текста >>
Приемете, че е налице нещо малко от това, което описах за първия патологичен стадий, някаква наченка, породена от обстоятелството, че
възпита
нието е било погрешно в посоката, която Ви описах.
Какво е налице? Налице е едно погрешно възпитание в първите детски години. Вторият стадий от живота бива въвлечен в първия; това се подсилва от всичко, което представлява автоматичното говорене и което отвътре, без приспособяване към околния свят, активира волята.
Приемете, че е налице нещо малко от това, което описах за първия патологичен стадий, някаква наченка, породена от обстоятелството, че възпитанието е било погрешно в посоката, която Ви описах.
Какво става след това? Скитническите стремежи, един не съвсем патологичен, но носещ определена характеристика стремеж, в една определена възраст човек следва само самия себе си; да не се съобразява със света: вън от света, скитана, скиталчески стремежи! Това наистина е свързано с явления на епохата, които, ако мога така да се изразя, се коренят в едно патологично възпитание, или най-малкото в едно възпитание с патологични наченки. Това е, което наблюдаваме днес. Наблюдавайте мнозина младежи, аз не искам да критикувам това, нещата напълно са оправдани, те съществуват, защото са свързани с това, което е станало през Кали
към текста >>
Това наистина е свързано с явления на епохата, които, ако мога така да се изразя, се коренят в едно патологично
възпита
ние, или най-малкото в едно
възпита
ние с патологични наченки.
Налице е едно погрешно възпитание в първите детски години. Вторият стадий от живота бива въвлечен в първия; това се подсилва от всичко, което представлява автоматичното говорене и което отвътре, без приспособяване към околния свят, активира волята. Приемете, че е налице нещо малко от това, което описах за първия патологичен стадий, някаква наченка, породена от обстоятелството, че възпитанието е било погрешно в посоката, която Ви описах. Какво става след това? Скитническите стремежи, един не съвсем патологичен, но носещ определена характеристика стремеж, в една определена възраст човек следва само самия себе си; да не се съобразява със света: вън от света, скитана, скиталчески стремежи!
Това наистина е свързано с явления на епохата, които, ако мога така да се изразя, се коренят в едно патологично възпитание, или най-малкото в едно възпитание с патологични наченки.
Това е, което наблюдаваме днес. Наблюдавайте мнозина младежи, аз не искам да критикувам това, нещата напълно са оправдани, те съществуват, защото са свързани с това, което е станало през Кали
към текста >>
132.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука,
възпита
ние.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен.
Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание.
Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната.
към текста >>
Човекът така бива образован, така бива
възпита
н, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание.
Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея.
Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света.
към текста >>
133.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
ала с това за цялото древно съзнание
възпита
нието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият
възпита
телен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца.
към текста >>
134.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било
възпита
вано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било
възпита
но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата.
За близкото развитие на човечеството ние се нуждаем от понятия, от представи, въобще от импулси на социалния живот, нуждаем се от идеи, чрез осъществяването на които да можем да произведем социални състояния, които могат да дадат на хората от всички класи и т.н. едно съществуване явяващо се като достойно за човека. Днес в широки кръгове говорим вече също и за това, че възобновяването на обществото трябва да изходи от духа. Обаче не навсякъде в тези широки кръгове хората си представят нещо ясно, когато се говори така. Те не се запитват: От къде трябва да дойдат представите, идеите, чрез които бихме искали да основем една социална икономия, която да предложи на човека едно достойно за него съществуване?
От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата.
Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия. И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава. А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване.
към текста >>
135.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се
възпита
ваме от него и това, което сме
възпита
вали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е.
трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
към текста >>
136.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното
възпита
ние, което получаваме чрез това.
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно. Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано.
Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това.
Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността.
към текста >>
137.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго
възпита
ние.
Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание.
Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща. Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието.
към текста >>
Той трябва да се е
възпита
вал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука.
Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание. Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща. Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател.
Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука.
Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо.
към текста >>
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното
възпита
ние на Аза.
Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз. Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят. И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
към текста >>
138.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез
възпита
нието, чрез обикновеното
възпита
ние, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това
възпита
ние от наследените качества, от общите човешки качества.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта.
към текста >>
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното
възпита
ние, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себе
възпита
ние до едно по-висше съзнание.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание.
И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията.
към текста >>
И когато някой е
възпита
л по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта.
Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”. Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга. При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила. Чрез повторението на мантрите в душата се раждаше една сила, която не пренасяше единия човек към другите хора, а го пренасяше в духовния свят.
И когато някой е възпитал по този начин душата си чрез мантрите, когато е стигнал до там, да долавя вътрешно тъкането и течението на тази душевна сила – която иначе остава несъзнателна, именно защото иначе цялото внимание е насочено към разбирането на другия чрез словото – когато човек е стигнал до там, да чувствува такава сила като душевна сила, както иначе той чувствува напрежението на мускулите, когато иска да извърши нещо с ръката; тогава той е узрял да схване онова, което се крие в силата, в по-висшата сила на мисълта.
В обикновения живот ние се стремим чрез мисълта да стигнем до другия човек, да се свържем с другия човек. Обаче с тази сила ние улавяме мисълта по съвършено друг начин. Ние улавяме тъкането на мисълта във външната действителност. Ние се вживяваме във външната действителност. Ние се издигаме с нашия живот до това, което аз Ви описах като Инспирация.
към текста >>
Ние се
възпита
ваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се
възпита
ваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно.
Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание. Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи.
Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно.
Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
139.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се
възпита
ваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно
възпита
ние, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
140.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „
Възпита
телното изкуство.
Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98.
Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности.
към текста >>
141.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[7] Аристотел – 384-322 г.пр.Хр., ученик на Платон и
възпита
тел на Александър Велики
[7] Аристотел – 384-322 г.пр.Хр., ученик на Платон и възпитател на Александър Велики
към текста >>
142.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Към такъв начин на разглеждане трябва да се
възпита
ва духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността.
И така, тази склонност към количественото, при която се пренебрегва качественото, доведе до определена мания към абстракции, която в някои слоеве на научния живот става извънредно вредна, защото тя води вън от реалността. Днес даже се изчислява, при какви условия в случай на два източника на звук, издаващи звука последователно, може да се чуе по-късно прозвучалият звук преди прозвучалия по-рано. За това е необходим дребния детайл, самите ние да се движим със скорост по-голяма от скоростта на звука[1]. Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане дума за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го среда. Няма никакъв смисъл да се формулират понятия за обстоятелства, в които е невъзможно да се съществува.
Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността.
Цялата вреда от формирането на хипотези в новото време е основана, по същество, на тази недостатъчност на чувството за връзка с реалността. Бихме стигнали доста по-рано до свободното от хипотези разбиране на света – към което непременно трябва да се стремим – ако се пронижем с това чувство за реалност. Наистина, тогава е нужно всъщност да се стремим да наблюдаваме това, което е дадено в света на явленията. Днес това не се прави. Ако без предубеждения се разглеждат явленията, би се получил съвсем друг образ на света, различаващ се често от съществуващото днес в научния живот, от което, освен това, се правят всевъзможни заключения и изводи – от тях нищо не може да излезе, защото нещо нереално се гради върху друго нереално и се стига само до хипотетични идеи.
към текста >>
143.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Скъпи приятели, бидейки
възпита
тели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения.
Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина. И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят. Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение.
Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения.
Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при възпитанието и преподаването.
към текста >>
Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при
възпита
нието и преподаването.
Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина. И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят. Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение. Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения.
Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при възпитанието и преподаването.
към текста >>
144.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото
възпита
ние, стигаме до нейната истинска същност.
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност.
Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното възприятие. Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света. Защото тя е била начертана на основата на тези резултати. По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите представи към външната, физически-сетивна действителност.
към текста >>
145.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Обръщам вниманието ви на следния малък експеримент, който сам по себе си няма никаква ценност, но който има значение за
възпита
ване на тази предпазливост в живота на човешките представи.
Ние наблюдаваме. Наблюдаваме в небесното пространство тела, които просто по вид можем да ги разглеждаме като идентични. Виждате, че се изразявам много внимателно. Пък и не можем да кажем повече от това, че тези тела ги разглеждаме по вид като идентични. Някои съвсем прости експерименти могат да ви накарат да бъдете по-предпазливи в начина си на изразяване по отношение на външния свят.
Обръщам вниманието ви на следния малък експеримент, който сам по себе си няма никаква ценност, но който има значение за възпитаване на тази предпазливост в живота на човешките представи.
към текста >>
146.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
във „Въпросите на
възпита
нието като социални въпроси“ GA 296.
[3] В критиката за разбирането на труда – например, в лекцията от 11.8.1919 г.
във „Въпросите на възпитанието като социални въпроси“ GA 296.
към текста >>
[4] когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава – например в лекцията от 11.8.1919 във „Въпросите на
възпита
нието като социални въпроси“, GA 296
[4] когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава – например в лекцията от 11.8.1919 във „Въпросите на възпитанието като социални въпроси“, GA 296
към текста >>
147.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
– И така, този човек вследствие на физическото си
възпита
ние е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета.
Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета.
Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях. И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
148.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо
възпита
ние от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/.
Този, който трябваше да стане кардинал на Куза, получи своето първо възпитание от една религиозна група, тази на "Братята на общия живот" /Религиозен орден, основан през 14 век в Холандия/.
От тях той получи първите впечатления на своята младост, които при него са от особено естество. Без съмнение, в него вече имаше известна амбиция, но тя беше контрабалансирана от една наистина гениална склонност да изучава действителностите на социалния живот от неговото време. Тези "братя на общия живот" групираха около себе си индивиди, които имаха тясна прилика помежду си: всички изпитваха същото недоволство по отношение на тогавашните църковни институции; от там бяха повече или по-малко в опозиция с бялото духовенство и тези, които принадлежаха на различните ордени.
към текста >>
В лоното на една общност от този род, в Девентер, Холандия, бе
възпита
н Николай Кузански.
Това, което те имаха преди всичко предвид, беше да развият в човека способности, благодарение на които би могло да се установи известно вътрешно единение между него и божествената духовност.
В лоното на една общност от този род, в Девентер, Холандия, бе възпитан Николай Кузански.
Тези "братя на общия живот" бяха особено хора, които изпълняваха своите задължения в тесни кръгове и, след това, в тишината на кабинета, стремейки се да намерят пътя, който води до Бога и до духовния свят.
към текста >>
От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат
възпита
ни и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората.
От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците.
От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората.
В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
към текста >>
149.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно
възпита
ние, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма.
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо тяло и в своето етерно тяло, но неговият Аз и неговото астрално тяло могат за момент да напуснат това тяло. Това става през време на съня.
При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма.
Така щото в състояние на будност той възприема само образите, привидностите на звуците, на цветовете. Но тези привидности отговарят на духовни действителности, а не на физически и етерни действителности. Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с определени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
към текста >>
150.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Във вторник можах да се отбия в Йена-Лауенщайн, където няколко наши млади приятели за едно с госпожица д-р Илзе Кнауер основават сега едно лечебно-
възпита
телно заведение за деца не само слабо развити, но истински конституционно болни, чието състояние да бъде колкото е възможно подобрено чрез
възпита
нието.
Във вторник можах да се отбия в Йена-Лауенщайн, където няколко наши млади приятели за едно с госпожица д-р Илзе Кнауер основават сега едно лечебно-възпитателно заведение за деца не само слабо развити, но истински конституционно болни, чието състояние да бъде колкото е възможно подобрено чрез възпитанието.
Този институт, както казах, е в стадий на основаване. Аз можах да дам насоки и да видя първите приети деца. Така че в Лауенщайн близо до Йена, така да се каже, можахме да поставим това начинание на крака.
към текста >>
151.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на
възпита
нието.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
152.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Възпита
ние посредством побоища.
Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено самň на себе си: то излиза навън от физическото тяло. Астралното тяло лесно се съединява с горещото, но трудно със студа: топлината привлича астралното тяло. Астралното тяло самň по себе още не ни прави човек на Земята. Спомените на Рабиндранат Тагор за живота му: налагало му се е да търпи побои от всички.
Възпитание посредством побоища.
Природата на роба и природата на свободния човек. Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло. Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота.
към текста >>
Статията на Лесинг «
Възпита
ние на човешкия род».
За книгата на Меринг «Легендата за Лесинг».
Статията на Лесинг «Възпитание на човешкия род».
За Крукс и Нютон. Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот. Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене.
към текста >>
Съвременното
възпита
ние носи напълно ариманичен характер.
Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме. Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие.
Съвременното възпитание носи напълно ариманичен характер.
Около 8000 години преди нашата ера е била луциферческата епоха, след това е настъпила ариманическата епоха. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото. Плеврит и брезови въглища. Профилактично лечение на инсулт с цветни сокове. Луциферически и ариманически заболявания.
към текста >>
153.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Не иска това, защото съвременното
възпита
ние развива в него твърде много високомерие по отношение на това, което би трябвало да съдейства за неговото усъвършенстване.
Тя прави експеримент с човека. Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло. Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек. Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства. Но работата тук върви така, че именно това съвременният човек не иска; той не иска да става по-съвършен, той иска малко да го подресират в училище, а след това иска да си остане същия, той не иска да се усъвършенства.
Не иска това, защото съвременното възпитание развива в него твърде много високомерие по отношение на това, което би трябвало да съдейства за неговото усъвършенстване.
към текста >>
154.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или
възпита
телите си.
Точно по същия начин се оказва приличащо и лицето. Но защо лицето притежава такова сходство? Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката. Трябва само да обмислите това.
В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си.
Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък. Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
към текста >>
155.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на
възпита
ние на човека.
Ако бях тригодишно дете и почнех да говоря: не искам повече да се уча, та нали вече говоря: тате, мама, настъргана ябълка и няколко други неща - това стига, напълно е достатъчно. Това би била детската гледна точка. Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек.
Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека.
Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае. Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
към текста >>
Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го
възпита
ват така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
Това би била детската гледна точка. Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек. Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека. Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае.
Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
към текста >>
156.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Представете си, че
възпита
вате човек, постоянно подлагайки го на побои.
Какво произтича от това? Поради това нашето астрално тяло се държи като несъвършено същество. То се държи по животински начин, като животно.
Представете си, че възпитавате човек, постоянно подлагайки го на побои.
Струва си да обърнем внимание върху това, колко широко е разпространено такова основано на побоища възпитание. Един наш съвременник - макар и като цяло да не ми е много симпатичен, тъй като е малко скучен, но все пак този човек представлява голям интерес. Той обходи Европа, беше даже в Базел; това е Рабиндранат Тагор[3], той днес е широко известен. Защото, нали така, човек от Азия е нещо различно и хората се стичат при него! И макар европеецът да е способен на нещо по-значително, азиатецът предизвиква у хората голям интерес, това е рядък екземпляр!
към текста >>
Струва си да обърнем внимание върху това, колко широко е разпространено такова основано на побоища
възпита
ние.
Какво произтича от това? Поради това нашето астрално тяло се държи като несъвършено същество. То се държи по животински начин, като животно. Представете си, че възпитавате човек, постоянно подлагайки го на побои.
Струва си да обърнем внимание върху това, колко широко е разпространено такова основано на побоища възпитание.
Един наш съвременник - макар и като цяло да не ми е много симпатичен, тъй като е малко скучен, но все пак този човек представлява голям интерес. Той обходи Европа, беше даже в Базел; това е Рабиндранат Тагор[3], той днес е широко известен. Защото, нали така, човек от Азия е нещо различно и хората се стичат при него! И макар европеецът да е способен на нещо по-значително, азиатецът предизвиква у хората голям интерес, това е рядък екземпляр! Виждате ли, той разказва своята биография.
към текста >>
Човек, явяващ се образован представител на Азия, образован индус, обикалящ из Европа, разказва, че цялото
възпита
ние всъщност се е градило на това, че децата постоянно са били подлагани на побои.
Защото, нали така, човек от Азия е нещо различно и хората се стичат при него! И макар европеецът да е способен на нещо по-значително, азиатецът предизвиква у хората голям интерес, това е рядък екземпляр! Виждате ли, той разказва своята биография. Биографията му също е скучна, но да се прочете първа глава от тази автобиография все пак е много важно. Там той в частност описва как всички постоянно са го биели.
Човек, явяващ се образован представител на Азия, образован индус, обикалящ из Европа, разказва, че цялото възпитание всъщност се е градило на това, че децата постоянно са били подлагани на побои.
Така че това не е чисто европейска традиция. Според жизнеописанието му е видно, че и азиатците по най-страшен начин са подлагани на побоища.
към текста >>
А друг сам е натупал своя
възпита
тел - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв.
Виждате ли, господа, можете да бъдете уверени, че не само физическото телесно наказание се отразява на астрално-то тяло. Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие. В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот. Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче.
А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв.
Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
към текста >>
157.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «
Възпита
ние на човешкия род».
Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец. Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек.
Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род».
В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали. Всички те са вярвали в повтарящите се земни животи. Едва по-късно, ставайки «по-съвременни», хората се отказали от такива възгледи. Лесинг питал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали предишните древни хора? - Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния живот на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.
към текста >>
158.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Разликата между тези, които по пътя на
възпита
нието достигали висшата мъдрост в древността, разликата между тях и Исус Христос се състои в това, че тези мистерийни мъдреци са се обучавали от други, получавали са познания от други в тези училища, които тогава се наричали Мистерии.
Господа, ако четете моята книга «Християнството като мистичен факт», там ще намерите следните указания: това просветление още преди е можело да се предизвика изкуствено в някои хора, макар и само в малък мащаб, в малка степен. Тези хора тогава се наричали мъдреци от Мистериите.
Разликата между тези, които по пътя на възпитанието достигали висшата мъдрост в древността, разликата между тях и Исус Христос се състои в това, че тези мистерийни мъдреци са се обучавали от други, получавали са познания от други в тези училища, които тогава се наричали Мистерии.
При Исус това станало от само себе си. Затова тук е имал място друг процес. «Христос» в древните Мистерии ставал този, които се издигал до висшето знание. Днес няма да се учудите, ако някой, учейки до двадесет и пет години, става изведнъж «господин доктор», макар той да е бил най-обикновеният Йозеф Мюлер. Така в древните Мистерии някой е ставал «Христос», макар това да не е било така лесно и просто; разбира се, човек може да е голям глупак, и въпреки това да стане на двадесет и пет години доктор!
към текста >>
159.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Помислете само, колко ариманизирано е
възпита
нието днес, особено там, където отсъства духовната наука.
Виждате ли, сега сме 1923 година, нали така? Времето, изминало от поврата на времената до 1923 година, е такова, че човечеството постоянно пребивава в опасност от попадане под влиянието на ариманическите сили.
Помислете само, колко ариманизирано е възпитанието днес, особено там, където отсъства духовната наука.
Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични. Вече съм ви посочвал такива неща, към които те нямат никакъв интерес. Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщност бащата. Това е съвсем чуждо за децата. Това не им е интересно.
към текста >>
Днешното
възпита
ние на децата в училище е напълно ариманизирано.
Ето къде е причината за необходимостта от учредяване на разумно училище, в което децата биха изучавали преди всичко това, което им е интересно. Ако преподаването се води както днес, хората ще остаряват твърде рано, ще се превръщат в старчета, тъй като преподаването носи ариманичен характер. То състарява човека.
Днешното възпитание на децата в училище е напълно ариманизирано.
Именно в деветнадесети век работата стои така, че цялото развитие на човечеството тръгна по ариманичен път. По-рано е било иначе.
към текста >>
Това значи да се
възпита
ва така, че децата от ранна възраст да не се превръщат в старчета.
По същия начин трябва да се християнизира педагогиката и училището.
Това значи да се възпитава така, че децата от ранна възраст да не се превръщат в старчета.
Обучението в училище трябва да се започва с такива предмети, които са най-близки на децата, по отношение на което те са запазили интереса си.
към текста >>
160.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за
възпита
нието».
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за възпитанието».
Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. «Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият -на периода на съзряването. В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата». По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
към текста >>
По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното
възпита
ние в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
24. Жан Пол... е казал: в «Левана или учение за възпитанието». Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. «Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият -на периода на съзряването. В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата».
По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище)... но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
към текста >>
161.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Същото се отнася и за изкуството на
възпита
нието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава.
Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава.
Човек може - и това наистина е така - от интензивно обучение да стане още по-глупав, ако го учат неправилно. Това е наистина така. Но за да се ориентираме в това, ще поговорим по тази тема следващия път. Необходимо е да се знае всичко това.
към текста >>
162.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тя е била във
възпита
нието.
Спартанците са били в речите си кратки, умерени и спокойни. Атиняните искали да говорят наистина красиво. Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно. Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците. На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци?
Тя е била във възпитанието.
Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието. Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските. Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически упражнения. А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали.
към текста >>
Изкуството на
възпита
нието днес се изучава недостатъчно.
Атиняните искали да говорят наистина красиво. Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно. Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците. На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци? Тя е била във възпитанието.
Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно.
Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието. Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските. Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически упражнения. А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали. Речта при тях е била оставена сама на себе си.
към текста >>
Но това, за което говорих, се е основавало на
възпита
нието.
Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно. Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците. На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци? Тя е била във възпитанието. Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно.
Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието.
Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските. Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически упражнения. А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали. Речта при тях е била оставена сама на себе си.
към текста >>
Спартанските момчета са ги
възпита
вали съвсем различно от атинските.
Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците. На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци? Тя е била във възпитанието. Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието.
Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските.
Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически упражнения. А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали. Речта при тях е била оставена сама на себе си.
към текста >>
163.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
При
възпита
нието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка.
Виждате ли, господа, нашата днешна наука, която иска да разглежда само материята, именно поради това нищо всъщност не знае за материалното.
При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка.
Но това не съответства на човешкото устройство! Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер. Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото! За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек. Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната наука.
към текста >>
Ако се постоянства в това отношение, в резултат от
възпита
нието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер.
Виждате ли, господа, нашата днешна наука, която иска да разглежда само материята, именно поради това нищо всъщност не знае за материалното. При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка. Но това не съответства на човешкото устройство!
Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер.
Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото! За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек. Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната наука. И така, отляво човек е повече земен, а отдясно, за да не бъде неправилно разбрана думата («етерен»), би могло да се каже, повече небесен, космически.
към текста >>
164.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Тъй като ние, цивилизованите хора, сме получили материалистично
възпита
ние, нямаме никаква представа за свръхсетивната страна на човека.
Тъй като ние, цивилизованите хора, сме получили материалистично възпитание, нямаме никаква представа за свръхсетивната страна на човека.
Мислейки посредством земния разсъдък, ние почитаме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-висш авторитет. Ето защо, господа, ние съвсем сме се отучили да се обличаме така, че облеклото ни, макар и отчасти, да изглежда по-човешки! Мъжете надяват на краката си тръбите на панталоните. А крачолите са едни от най-безвкусните одежди, които се носят в цял свят! Но ние правим още повече: ако искаме да си създадем особено благороден имидж, надяваме на главата си още една страшна тръба - цилиндъра.
към текста >>
165.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
В основата на това различие е, че в продължение на столетия евреите се
възпита
вали в лунната религия и отстранявали в своята душа всякакви други влияния.
Знаете, че евреите се отличават от другите земни народи.
В основата на това различие е, че в продължение на столетия евреите се възпитавали в лунната религия и отстранявали в своята душа всякакви други влияния.
Виждате ли, желаейки да разберем тези неща, е необходимо да вникнем в някои своеобразни качества на еврейството. Можете да узнаете, че при евреите има големи музикални способности и, напротив, способностите им по отношение на скулптура, живопис и други подобни са много незначителни. У евреите има склонност към материализма и малка склонност към признаване на духовния свят, доколкото от целия извънземен свят те почитали само Луната и едва ли са знаели повече. Еврейският характер и гръцкият характер представляват пълна противоположност. Гърците били преимуществено скулптори, живописци, те били предразположени към архитектурата, най-малкото към ваянието.
към текста >>
166.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при
възпита
нието се налага да се действа по духовен начин.
Какво ще стане в случай на запазване на материализма?
Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин.
Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа. Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен.
към текста >>
Не може да се
възпита
ва и преподава, без да се говори за духа.
Какво ще стане в случай на запазване на материализма? Виждате ли, малко по малко материализмът би трябвало сам да се надсмее над себе си; даже при възпитанието се налага да се действа по духовен начин.
Не може да се възпитава и преподава, без да се говори за духа.
Ако нещата и по-нататък продължат така, както това вече се проявява в отделни случаи, материализмът би трябвало или да се надсмее над себе си, говорейки за духа, или поне да стане малко по-честен.
към текста >>
Тогава, желаейки да започне
възпита
нието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа!
След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа! » Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа?
Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа!
Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция.
към текста >>
167.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Междувременно дошъл друг, Юлиан, получил
възпита
ние в мистериите, които макар и да съществували още по това време, но животът им бил труден.
Междувременно дошъл друг, Юлиан, получил възпитание в мистериите, които макар и да съществували още по това време, но животът им бил труден.
По-късно те били изкоренени от император Юстиниан I[2], но в течение на столетие преди него те водели много труден живот. Тях повече не искали да ги търпят, християнството се отнасяло към мистериите с ненавист. Но Юлиан е бил възпитан в мистериите, той още е знаел: съществува не само едно Слънце, но съществуват три Слънца. Когато хората чували, че Юлиан говори за съществуването на три Слънца, те изпадали в ярост, защото това е била тайна от древните мистерии.
към текста >>
Но Юлиан е бил
възпита
н в мистериите, той още е знаел: съществува не само едно Слънце, но съществуват три Слънца.
Междувременно дошъл друг, Юлиан, получил възпитание в мистериите, които макар и да съществували още по това време, но животът им бил труден. По-късно те били изкоренени от император Юстиниан I[2], но в течение на столетие преди него те водели много труден живот. Тях повече не искали да ги търпят, християнството се отнасяло към мистериите с ненавист.
Но Юлиан е бил възпитан в мистериите, той още е знаел: съществува не само едно Слънце, но съществуват три Слънца.
Когато хората чували, че Юлиан говори за съществуването на три Слънца, те изпадали в ярост, защото това е била тайна от древните мистерии.
към текста >>
168.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя
възпита
тел философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
[5] Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
169.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си
възпита
ние съвременният човек притежава абстрактни мисли.
По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес. Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата.
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли.
Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него.
към текста >>
Ето така обяснява на хората, че няма никакви духовни същества този, който отначало, използвайки
възпита
нието и всичко, което става в настоящето, прави тези хора слепи по отношение на духовните въздействия.
Без значение, че лекционният курс е бил много интересен, младите слушатели не проявявали особено прилежание. Той винаги бил потопен в своите мисли, разхождал се напред-назад и изнасял своята лекция. И веднъж се случило така, че в аудиторията е нямало въобще никого! Но понеже е виждал толкова лошо, той забелязал това едва когато си е тръгвал. Така че слепецът би могъл да бъде убеден, че тук в залата няма ни един човек.
Ето така обяснява на хората, че няма никакви духовни същества този, който отначало, използвайки възпитанието и всичко, което става в настоящето, прави тези хора слепи по отношение на духовните въздействия.
към текста >>
170.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но в онези училища нещата не се ограничавали дотук;
възпита
никът на юдаизма е трябвало да изучи цяла наука в нейния тогавашен смисъл, той е трябвало да изучи по темата много повече.
Днес хората се задоволяват, когато на въпроса «Какво е дървото Сефирот? » просто се изброи това, за което аз току-що говорих. Но тогава това не би имало отношение към човека! Това биха били всичко на всичко десет думи и разнообразни фантастични обяснения по техен повод! Това, което беше казано от мен по отношение на човека, е правилно.
Но в онези училища нещата не се ограничавали дотук; възпитаникът на юдаизма е трябвало да изучи цяла наука в нейния тогавашен смисъл, той е трябвало да изучи по темата много повече.
към текста >>
Отделните еврейски
възпита
ници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините.
По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука. Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък.
Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините.
Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири. Например още през XII столетие възникнал голям спор относно два тезиса. Първият тезис гласял: «ход», «хесед», «бина». Този тезис е бил установен от Маймонид[1]. Неговият противник, обратно, утвърждавал тезиса: «хесед», «кетер», «бина».
към текста >>
Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката,
възпита
тел на Александър Македонски.
[4] Аристотел (384-322 пр. Р.
Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски.
към текста >>
171.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя
възпита
тел философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
37. Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката,
възпита
тел на Александър Македонски.
45а. Аристотел (384-322 пр. Р.
Хр.), велик философ на античния свят, създател на логиката, възпитател на Александър Македонски.
към текста >>
172.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка, и на
възпита
телка беше една маймуна, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски
възпита
тел; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка.
Виждате ли, понякога днес ни се налага да преживяваме всевъзможни странни неща. Разбира се, това, което пише по вестниците, в по-голямата си част е неистина, но понякога такива съобщения са особено характерни за начина на мислене на съвременните хора. Неотдавна при пътуване в Холандия си купихме илюстриран вестник.
В този вестник на последната страница имаше доволно странна картинка: това беше дете, малко дете, бебе, а в качеството и на бавачка, и на възпитателка беше една маймуна, орангутан, която люлее детето на ръце и е прикрепена към него като детски възпитател; при това се съобщаваше, че това става някъде в Америка.
към текста >>
Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат
възпита
тели на децата!
Е, в действителност това може и да не е станало, но въпреки това то показва накъде е насочен страстният стремеж на някои хора: те биха искали да развъждат съвременни маймуни в качеството им на детски бавачки.
Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата!
Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч. Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго. Чисто външно при известни обстоятелства маймуната може да се дресира за ролята на гледач на деца. Тогава у хората би се появил забележителен стремеж. Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в голямо количество за работа във фабриките!
към текста >>
Децата,
възпита
ни от
възпита
тел или
възпита
телка - маймуни, - навярно ще бъдат маймуноподобни!
Да, може да се мисли, че даже това би могло да стане. Помислете само, освен маймуните, и другите животни могат да се обучат на много неща; даже куче може нещо да научи. Но да се попитаме: накъде ще тръгне тогава цивилизацията, напред или назад? Без съмнение назад! Тя ще пропадне.
Децата, възпитани от възпитател или възпитателка - маймуни, - навярно ще бъдат маймуноподобни!
Тогава съвършеното ще се превърне в несъвършено. Трябва да имаме пълна яснота по въпроса: макар в бъдеще да е възможно някои хора да станат маймуноподобни, в миналото нещата с човешкия род никога не са стояли така, че от маймуноподобните да възникне човечеството. Защото когато хората още са имали животински облик, те са изглеждали съвсем различно от съвременните маймуни, а съвременните маймуни тогава въобще не ги е имало. Последните са изостанали, паднали същества, те са се спуснали от по-висока степен.
към текста >>
173.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на
възпита
ние, ще има педагогика, правилно
възпита
ваща децата.
С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия. Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня. Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно.
Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата.
От това зависи извънредно много. Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот.
към текста >>
174.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Духовната наука, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното
възпита
ние, ако продължи да се развива, точно така той може да възприеме духовното начало в звездите.
Но това е голяма грешка. Защо човек, стоящ тук, може да види това пиано? Защото очите му са устроени по съответен начин. Очите не се намират редом с пианото. Ако човек е сляп, ако очите му не виждат, той няма да може да види пианото.
Духовната наука, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното възпитание, ако продължи да се развива, точно така той може да възприеме духовното начало в звездите.
И такова възприятие човечеството е притежавало изначално! Тогава човек не само прави изчисления за звездите, но знае, че една звезда оказва върху човека едно влияние, друга звезда - друго влияние. Ако може да се докаже, че Марс оказва влияние върху майския бръмбар и личинките му - за което ви казах, - също може да се докаже, че всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. Те оказват влияние. Но това знание за звездите е стигнало до пълен упадък.
към текста >>
Така например в областта на
възпита
нието и педагогиката вече са създадени училища.
Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука. И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека.
Така например в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища.
Така антропософската наука ще бъде способна да изясни в какво се състои социалният въпрос и в съответствие с това да действа. Днес вие само можете да видите, че съвременното знание фактически не е в състояние своевременно да се намесва, то се спъва на всяка крачка.
към текста >>
НАГОРЕ