Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
60
резултата от
35
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
възнес
'.
1.
ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Когато се издигнеш над себе си и оставиш Бог да царува: В твоя дух става
възнес
ението." "Тялото трябва да се издигне в духа, а духът в Бога: Там, гдето в него, о човече, ти вечно блажен ще живееш." "Колкото повече в мене чезне и изнемогва моят Аз: Толкова повече се засилва божият Аз."
Само докато човек гледа нещата като индивид, той е тук, а нещата са там; И само докато гледа нещата като индивид, едно е преди, друго е след. "Човече, когато твоят дух се издигне над място и време, ти можеш всеки момент да бъдеш във вечността." "Аз сам съм вечността, когато времето напусна и себе си обгръщам в Бога, и Бога в себе си." "Розата, която твоите външни очи виждат тук, тя е цъфтяла от вечността в Бога." "Кога застанеш в един център, ти всичко виждаш едно временно: Туй що сега и после става, и тук и в царството небесно." "Приятелю мой, докато в твоята мисъл има място, време: Ти не разбираш, що е Бог и вечността." "Когато човек се изтръгва от многообразието и се обръща към Бога, той стига до единството." С това е достигната онази висота, на която човек се издига над своя индивидуален аз и всяка противоположност между него и света престава да съществува. За него започва един по-висш живот. Вътрешното изживяване, което той изпитва, му се явява като смъртта на старец и възкресение в новия живот.
"Когато се издигнеш над себе си и оставиш Бог да царува: В твоя дух става възнесението." "Тялото трябва да се издигне в духа, а духът в Бога: Там, гдето в него, о човече, ти вечно блажен ще живееш." "Колкото повече в мене чезне и изнемогва моят Аз: Толкова повече се засилва божият Аз."
От такова едно гледище човекът познава своето значение и значението на нещата в царството на вечната необходимост. Всемирната природа му се явява непосредствено като божествен Дух. Мисълта за един божествен всемирен Дух, който би могъл да бъде и да съществува над и наред с нещата на вселената, изчезва като една оборена представа. Този всемирен Дух се явява така разлят в нещата, така станал едно с нещата, че ние не бихме искали вече да си го представим, щом от него бихме отнели една единствена частица. "Не съществува нищо, освен аз и ти; и ако не сме двама: Бог не е вече Бог и небето се сгромолясва."
към текста >>
2.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
И когато вече съществува това чувство, ще дойде и другото, а което човекът ще се чувствува
възнес
ен над чистото земно битие, като се почувствува едно със звездния свят, който заобикаля Земята, и с всичко онова, което може да бъде познато като Божествено-Духовно в този заобикалящ Земята звезден свят.
И чувствувайки себе си в това проникване, ще каже: тази топлина освобождава твоето човешко същество от връзките на космоса, в които то не трябва да остане. Божествено-духовното битие от прадревни времена трябваше, за постигане на свободата, да се доведе в области, в които то не можеше да остане при тебе, но в които то ти даде Христа, за да ти дадат неговите сили като свободен човек това, което в прадревни времена божествено-духовното битие ти даде по пътя на природата, който път на природата беше тогава едновременно духовният път. Тази топлина те води отново при божественото, от което произхождаш. И в това чувствуване в човека ще се сраснат във вътрешна душевна топлина изживяването на същинската и истинска човечност. "Христос ми дарява моята човешка същност", това ще протече и изпълни със своите вълни душата като едно основно чувство.
И когато вече съществува това чувство, ще дойде и другото, а което човекът ще се чувствува възнесен над чистото земно битие, като се почувствува едно със звездния свят, който заобикаля Земята, и с всичко онова, което може да бъде познато като Божествено-Духовно в този заобикалящ Земята звезден свят.
Така ще бъде и с духовната светлина. Човекът ще може да се почувствува изцяло в своята човешка същност, когато опознае себе си като свободна индивидуалност. Обаче с това все пак е свързано едно затъмнение. Божествено-Духовното от прадревни времена не свети вече. В светлината, която Христос донася на човешкия Аз, отново е налице първичната светлина.
към текста >>
3.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Възнес
ението е символ на това.
Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своя аз до природата на един Ангел. Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух – един Свети Дух. За тази цел обаче той трябва съзнателно да пожертва своето земно тяло, той трябва да преживее онова, "умири и бъди", така че да не остане "мрачен гост на тази тъмна Земя".[3] Така Великденската мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица. Ние виждаме човешкия аз, показан за пример в неговия божествен представител, освобождавайки се от низшето его и умиращ, за да може напълно да бъде преобразен в своята физическа природа и отново да бъде върнат на божествените сили.
Възнесението е символ на това.
Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството. Ето защо също така е казано. "И има трима, които свидетелстват на Земята/*19/, кръвта, водата и духът". Светата Троица е изливането на Духа в човека. Най-висшата задача на човечеството е символично изразена чрез празника Света Троица; това е, че тръгвайки от един интелектуален живот, човекът отново трябва да достигне до един духовен живот.
към текста >>
4.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
54) «Фауст» II –
Възнес
ението на Фауст.
------------------- 53) «Луцифер»: пълното заглавие на списанието от 1904 г. нататък е «Луцифер гнозис»; виж «Моят жизнен път», брой 32. Изложенията в брой 32-ри, които сочи Рудолф Щайнер, са поместени в глава «Имагинация» на книгата «Степени на висшето познание», Събр. съч. 12.
54) «Фауст» II – Възнесението на Фауст.
55) На немски се употребява думата Lungenflügel – крила на белия дроб. 56) Парацелз (Теофраст фон Хохенхайм), 1493-1541(?). Яков Бьоме, 1575-1624. 57) В по-късните лекции на Р. Щайнер упражненията за дишането са били изцяло заместени със самото медитиране, което от само себе си урегулира дишането.
към текста >>
5.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Седмата степен
възнес
ение не може да се описва.
Шестата степен полагане в гроба и възкресение. Ако човек я достигне, той може да каже: аз привикнах да виждам тялото си като страничен предмет, но сега виждам и това, че всичко в този свят е толкова близко до мен, както и моето тяло, което се състои нали от същите тези вещества. Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло. Тогава човекът се оказва погребан в планета Земя. Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
Седмата степен възнесение не може да се описва.
Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка. За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство. Преминаване през състоянието, изпълнено със смирена саможертва, съставя същността на християнското посвещение. Онзи, който сериозно преминава през тях, възкръсва в духовните светове. Не на всеки е дадено това в наше време.
към текста >>
За да се усети това, което претърпява човек при
възнес
ението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло. Тогава човекът се оказва погребан в планета Земя. Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си. Седмата степен възнесение не може да се описва. Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка.
За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
Преминаване през състоянието, изпълнено със смирена саможертва, съставя същността на християнското посвещение. Онзи, който сериозно преминава през тях, възкръсва в духовните светове. Не на всеки е дадено това в наше време. За това е необходим друг метод, водещ към висшите светове. Това е метода на розенкройцерството.
към текста >>
6.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се
възнес
ат до Йога.
И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа. В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове.
Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога.
Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера. Техните посветени също достигнали духовните светове, също имали непосредствени опити в божествения свят, но северната природа затруднявала това проникване при повечето хора. Затова се образувала северната митология. Все пак ние можем да открием нещо общо в това, което хората все още са съхранили в това следатлантско време: това е ехото на тези много надалече прострели се сили на паметта, едва ли това е имало място в атлантско време. Тогава паметта е била развита по съвсем различен начин от днешната.
към текста >>
7.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нарича се „
възнес
ение” и представлява пълното включване в духовния свят.
Неговият живот се разширява до размерите на планетарния живот. Седмата степен не може да бъде описана с думи. Би могъл да я опише само онзи, който би бил в състояние да мисли без физическия инструмент на мозъка; нито един човешки език не е подходящ за тази цел, защото всеки човешки език отразява само физическите съотношения между нещата. Ето защо за тази степен можем само да загатнем. Тя надхвърля всяка човешка представа.
Нарича се „възнесение” и представлява пълното включване в духовния свят.
Тук завършва и диапазонът от чувства, в които ученикът трябва да прекарва, докато медитира в условията на своето будно дневно съзнание. Когато ученикът се отдава на тези изживявания, те се намесват толкова силно в неговото астрално тяло, че през нощта там, в астралното тяло, е възможно формирането на вътрешни възприемателни органи за духовния свят. При розенкройцерското посвещение ученикът не минава през описания диапазон от чувства, но и там въздействието е същото. И така, Вие виждате, че при посвещението става дума за това, астралното тяло да бъде така повлияно по околните пътища на дневните изживявания, че нощно време, когато е напълно освободено от физическото тяло, само да изгражда за себе си нова пластична форма. И когато човекът, като астрално същество, сам изгражда една пластична форма, астралното тяло практически се превръща в качествено нова съставна част на човека.
към текста >>
8.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го
възнес
е на олтара на духовния живот.
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
Представител на втората културна епоха е общността или църквата от Смирна. На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман.
към текста >>
9.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
След това идва с седмата степен наречена "възлизане на небето"
възнес
ение в духовния свят.
Но съединявайки се със Земята човек възкръсва, защото той е изживял с цялото си същество, какво значат думите: "Земята е на път да стане едно Слънце". Четвъртата, петата и шестата степени на християнското посвещение са позволявали на ученика да стигне чрез вътрешно съзерцание да изживее събитието на Голгота. Сега вече той няма нужда от никакви документи. Писанията са послужили само, за да изкачи първите стъпала. Шестата степен възкресението.
След това идва с седмата степен наречена "възлизане на небето" възнесение в духовния свят.
При тази степен в човешкия език не се намират вече думи, които да изразят това, което ученикът изпитва; само онзи, който може да мисли без да си служи с инструмента на физическия мозък, може да си представи какво значи това "възнесение". Тези, които в миналото присъствуваха на събитието на Голгота, бяха вярващи; техният духовен поглед беше отворен; ето защо те можеха да видят Христа изпълващ земната аура. Но тези хора не биха могли да видят Христа, даже ако той би запазил в известен смисъл формата, която имаше в тоя момент, ако Христос не би добил нещо повече от факта, че беше победил смъртта. Сега ние стигаме до едно понятие, което е трудно за разбиране. Развивайки се човекът не престава да се учи.
към текста >>
При тази степен в човешкия език не се намират вече думи, които да изразят това, което ученикът изпитва; само онзи, който може да мисли без да си служи с инструмента на физическия мозък, може да си представи какво значи това "
възнес
ение".
Четвъртата, петата и шестата степени на християнското посвещение са позволявали на ученика да стигне чрез вътрешно съзерцание да изживее събитието на Голгота. Сега вече той няма нужда от никакви документи. Писанията са послужили само, за да изкачи първите стъпала. Шестата степен възкресението. След това идва с седмата степен наречена "възлизане на небето" възнесение в духовния свят.
При тази степен в човешкия език не се намират вече думи, които да изразят това, което ученикът изпитва; само онзи, който може да мисли без да си служи с инструмента на физическия мозък, може да си представи какво значи това "възнесение".
Тези, които в миналото присъствуваха на събитието на Голгота, бяха вярващи; техният духовен поглед беше отворен; ето защо те можеха да видят Христа изпълващ земната аура. Но тези хора не биха могли да видят Христа, даже ако той би запазил в известен смисъл формата, която имаше в тоя момент, ако Христос не би добил нещо повече от факта, че беше победил смъртта. Сега ние стигаме до едно понятие, което е трудно за разбиране. Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества.
към текста >>
Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "
възнес
ение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици.
Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества. Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество. Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало.
Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици.
Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение. Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка. Когато Христос изцели сляпородения, ние видяхме вече, той обяснява, че грехът в един минал живот се проявява в настоящия. Тук Христос застава пред човечеството като такъв, който учи за идеята на прераждането, на Кармата, веригата от действия. която се отразява от един живот в следващия.
към текста >>
10.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се
възнес
ат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос.
Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост. И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година. Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс! Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си. Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят.
Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос.
В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1]. Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина. Навън покрай нас шумно минава животът и собствената ни работа е свързана с неговия днешен грохот. Ако в антропософията получаваме възможност да черпим мъдрост от духовния свят, колкото и прозаични да ни се струват обстоятелствата, навсякъде покриваме живота с позлатата на антропософската мъдрост.
към текста >>
Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил
възнес
ен в духовните висини, където усетил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят.
Излизайки, старият Харденберг попитал някой от присъстващите: чие е това великолепно стихотворение? – „На вашия син! “ В момент на освобождаване от всякаква връзка с физическото, без да бъде смущаван от предубежденията на физическия план, старият Харденберг усетил настойчивата власт на духовния живот. Но синът му от няколко месеца, що се отнася до физическото му тяло, се намирал под Земята! Защото старият Харденберг преживял това няколко месеца след смъртта на Новалис.
Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил възнесен в духовните висини, където усетил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят.
Само ако можехме да оставим долу тези материалистически предубеждения на съвременността! Да усетим настойчивостта на духовния живот и да позволим на тази сила и топлина да струят в сърцата ни! Като действаме така в нужното време, ние изпълняваме дълга си по отношение на съвременното човечество. С този символ, взет от действително преживяване на бащата на Новалис, исках да ви доближа до настроението, към което сега ще се извисим с настоятелната сила, заложена в песните на Новалис. (Мария фон Сиверс (Мария Щайнер) изпълнява девет „Духовни песни“ от Новалис).
към текста >>
11.
1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В началото на Деяния на Апостолите, написани от Лука, ученик на апостол Павел, се описва събитието на
Възнес
ение.
Главното в настоящите лекции включващи Щайнеровата ключова лекция от 1911 г. "Етеризация на кръвта" лежи в това, че подпомага издигането на индивидуалното съзнание на онези души търсещи да открият новото Христово събитие през нашия век. Това означава да се научат да разбират и преживяват етерния свят, една свръхсетивна сфера самата граница с физическото, проникваща всички царства на природата и човешките същества даваща живота с животодателен елемент. Тази етерна област е, където Христос сега живее достъпен за цялото човечество. Макар, че това което Рудолф Щайнер излага с толкова разнообразие и силни образи в тези лекции да е резултат на действително духовно виждане, Новият Завет също съдържа известно добре известни пророчески пасажи, отнасящи се до второто идване на Христос и до неговото духовно съзнание, което ще се зазори във бъдеще.
В началото на Деяния на Апостолите, написани от Лука, ученик на апостол Павел, се описва събитието на Възнесение.
Разказва се как Христос изчезнал в облаците и така както Той изчезнал от погледа на Апостолите в тази въздушна, изпълнена с вода дреха на земята, от която всички неща получават своя живот, така от облаците Той отново ще се появи. /Деяния:1/. В няколко от тези лекции Рудолф Щайнер споменава преживяването на Савел /по-късно Павел/, който, като преминал пустинята, приближавал портите на Дамаск. Без да познавал Христос, Павел внезапно преживял в духа Неговото силно присъствие чрез светлината, словото и пълнотата на Неговото същество. Това събитие на посвещение необикновено за онова време сега в зазоряващия се период на Светлина, така казва Щайнер, все повече и повече ще се разпространява. Следователно Павел може да се счита за предшественик на една нова форма на съзнание за духовния свят.
към текста >>
12.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни
възнес
е все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света.
Това мога да спомена накрая на този цикъл, който с помощта на езотеризма ни доведе до такива висши области на антропософското изследване и именно във връзка с това бих искал да обърна вниманието ви, че е добре, когато за антропософското схващане търсете помощ от всички страни, добре е да познаете и това, което от други методи се присъединява към нашия езотеризъм. Ето защо бих искал да насоча вниманието ви към една благодатна книга, написана от нашия любим приятел, господин Лудвиг Дайнарт, в която е изложено в красива форма това, което може да ни бъде от полза от други страни на изследването, за да бъдем всестранни в тази област. И понеже в тези книга авторът се стреми и описва една хубава хармонична връзка с това, което ние застъпваме като езотеризъм, това изложение може да бъде само от полза и за нас антропософите. В нея ще намерите много неща, които ще можете да използувате в пътя на Антропософията. Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща.
Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света.
Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията.
към текста >>
13.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Човек от нашето време, ако встъпи в отношение с такива духовни сили, може, така да се каже, да
възнес
е нагоре това, което преживява във физическия свят благодарение на работата на своя "аз", благодарение на впечатленията на своя "аз"; той може да насочи това нагоре.
Ние се намираме сега между четвъртия и шестия периоди. Шестият обещава на човечеството, че то ще може да пренесе във висшите области това, което се придобива благодарение на външните впечатления, които "азът" получава чрез своите органи на чувствата. В нашата пета културна епоха ние сме в състояние само, така да се каже, да атакуваме - всичко това, което ние придобиваме чрез външните впечатления и което достигаме чрез преработката на тези впечатления, да направим така, че то да може да получи направление нагоре. Ние живеем в това отношение наистина в преходна епоха и ако си спомните, какво беше казано вчера за действащата в Орлеанската Дева духовна сила, то ще видите, че вече в Орлеанската Дева е действало нещо от това, което се движи в противоположна посока, освен въздействията на висшите сили в догръцката епоха. Когато някой, принадлежащ, да кажем, към персийската култура, се оказвал под влияние на свръхсетивна сила, която го ползвала като свой инструмент, то тази сила е действала именно вътре в ядрото на неговото човешко същество; тя се проявявала там в цялата си пълнота, и човек съзерцавал, преживявал това, което насаждала в него тази духовна сила, с което тя го инспирирала.
Човек от нашето време, ако встъпи в отношение с такива духовни сили, може, така да се каже, да възнесе нагоре това, което преживява във физическия свят благодарение на работата на своя "аз", благодарение на впечатленията на своя "аз"; той може да насочи това нагоре.
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат към нея, наистина се намира в сфера, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява реалността на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека. С други думи, Орлеанската Дева получава откровения, но тя не може да ги види така непосредствено, както древните; между нея, нейния "аз", и тези обективни сили се включва светът на представите, които тя е получила във физическия свят: образите на Дева Мария и Архангел Михаил, каквито тя ги е получила от своите християнски представи; те се изправят в тази междина. Тук ние имаме в същото време пример за това, че когато иде реч за духовни неща, трябва да виждаме разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Орлеанската Дева е виждала Дева Мария и Архангел Михаил в определен образ. Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност.
към текста >>
Мога да ви кажа и това, че индивидуалността, която е била въплътена като Хипатия, която, следователно, е носила в себе си мъдростта на орфическите мистерии и я е изявила лично, е била призвана в една от последващите си инкарнации да стъпи на обратния път - да
възнес
е пак цялата лична мъдрост към божествено-духовното.
По такъв начин както младата, така и старата душа, зад които по-рано е стояло ясновиждане, ние виждаме поставени в гръцката епоха изцяло на физически план. Съвсем особено това се изправя пред нас във великата математичка Хипатия, в която цялата математическа и философска мъдрост на нейното време е живяла, така да се каже, като лична възможност, като лична научност и мъдрост. Всичко това се съдържало в личността нa Хипатия. И ние виждаме още, че тази индивидуалност е трябвало да стане жена, за да прояви тази мека затвореност на всичко това, което тя по-рано е възприела в орфическите мистерии, за да прояви като собствен начин на действие всичко това, което е възприела от инспираторите в качеството си на ученик в орфическите мистерии. По такъв начин ние виждаме как влиянията на духовния свят се проявяват, модифицирайки следващите една след друга човешки инкарнации.
Мога да ви кажа и това, че индивидуалността, която е била въплътена като Хипатия, която, следователно, е носила в себе си мъдростта на орфическите мистерии и я е изявила лично, е била призвана в една от последващите си инкарнации да стъпи на обратния път - да възнесе пак цялата лична мъдрост към божествено-духовното.
Затова приблизително на границата на XII и XIII век Хипатия се появява отново като изтъкнат, всеобемащ и универсален ум на Новата история, който има голямо влияние за това, което се явява като съединение на естественонаучното и философско знание. По такъв начин ние виждаме как проникват в следващите една след друга инкарнации на отделните индивидуалности историческите сили. Когато ние разглеждаме така хода на историята, тогава виждаме действително своего рода низхождение от духовните висоти чак до гръко-римската епоха и след това пак възкачване. Ние виждаме натрупване на добиван на чисто физически план материал в гръцката епоха - това, разбира се, продължава и в наше време - и обратното му възнасяне в духовния свят, за което и е длъжна да даде импулс духовната наука и към което е имала инстинктивен импулс такава личност като Хипатия, която е била въплътена отново в XIII век5. На това място бих искал, скъпи приятели, предвид това, че в интернационалното Теософско общество в известно отношение съществуват всякакви недоразумения, бих искал да ви кажа това, че без съмнение много от тези недоразумения в действителност са изсмукани от пръстите.
към текста >>
14.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
А Исус и казва: Не ме докосвай, понеже още не съм се
възнес
ъл при Отца!
Кого търсиш? А тя, мислейки, че той е пазачът на градината, Му рече: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми, къде си го сложил, за да отида и да Го прибера. И Исус й казва: Мария! И тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! , което означава: Учителю!
А Исус и казва: Не ме докосвай, понеже още не съм се възнесъл при Отца!
“*42 Тук ситуацията е описана с такива подробности, че едва ли бихме могли да пропуснем нещо, ако в нашата имагинация решим да си съставим един образ на това, когато например се казва, че единият от учениците тича по-бързо от другия, че кърпата, покриваща главата, е поставена на друго място и т.н. Във всички тези подробности ние виждаме изписано нещо, което не би имало никакъв смисъл, ако то не е в непосредствена връзка със самите факти. Ние вече обърнахме внимание макар и по друг повод върху следното: Мария не успява да разпознае Христос Исус. И ние обяснихме, как е възможно, след като си познавал някого, три дни по-късно да не можеш да го разпознаеш, въпреки че той се явява в своята предишна форма?
към текста >>
15.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и
Възнес
ението.
Сега бихме искали да засегнем, макар и съвсем накратко езотеричния път, или с други думи, пътя по който човек може да намери Христос в свръхсетивните светове. Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път към Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията. Защото, въпреки че авторът на Йоановото Евангелие сам е видял както бихте могли да се убедите от съдържанието на моите лекционни цикли голяма част от това, което е описано в неговото Евангелие, не се състоеше във възпроизвеждане на неговите спомени; защото те всъщност съдържат само онези незначителни подробности, които както видяхме ни изненадват тук или там в Евангелието на Йоан. Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание. Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния свят един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота.
И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
Сега нека да насочим вниманието си към основния процес на християнското посвещение. Ако си припомните съответните лекционни цикли, Вие ще се убедите, че тук, в християнското посвещение, нещата не протичат така, както в онова неправилно посвещение, за което стана дума в първата лекция от този цикъл; тук на първо място се акцентира върху всеобщите човешки чувства, които след време довеждат до имагинацията, представляваща „Измиването на нозете“. Следователно, ученикът не започва с интензивни имагинации върху образи от Евангелието на Йоан, а се стреми, и то за продължително време, да живее с определени чувства и усещания. Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът. И ако сега това растение би могло да говори и да усеща, то би трябвало да се преклони пред минералното царство и да каже: Наистина в рамките на мировата закономерност аз съм било предопределено за една по-висша степен от твоята, братко минерале, обаче самата възможност да съществувам, аз дължа на теб.
към текста >>
16.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
В лекцията си от 7 Май 1923 („Великденът,
Възнес
ението и тайната па Петдесятницата“, Събр. Съч.
БЕЛЕЖКИ Заглавието на този лекционен цикъл е дадено от Рудолф Щайнер, а първото му издаване е направено през 1933 от Мария Щайнер.
В лекцията си от 7 Май 1923 („Великденът, Възнесението и тайната па Петдесятницата“, Събр. Съч.
№224) Рудолф Щайнер напомня, че „...този лекционен цикъл, изнесен в Карлсруе от чувство за окултен дълг пред човечеството, на който бяха разкрити известни истини, въпреки желанието на много хора тези истини да остават скрити, беше посрещнат извънредно враждебно. Да, в известен смисъл може да се каже, че изобщо враждебното отношение към Антропософията започна тъкмо от този цикъл.“ Съчиненията на Рудолф Щайнер са посочени според библиографския им номер (Събр. Съч. №) в тяхното пълно издание, осъществено от Rudolf Steinerг-Nachlassverwaltung, Dornch/Schweiz. *1 Духовните революции и свързаните с тях нови научни дисциплини обикновено възникват с изгражда нето на нови понятия.
към текста >>
17.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Затова пък намираме Благовещението,
Възнес
ението, значи неща, които насочват точно към бъдещето на християнството.
То оживява в него. И сега разглеждаме различните атиняни, чиито лица той е нарисувал; и дори до жестовете на ръцете виждаме как между атиняните изпъква един образ, който отново познаваме, когато обхванем с поглед апостол Павел от апостолските истории. И така бихме могли да прегледаме различните неща при Рафаел. Когато насочим погледа към неговите различни мадони, би трябвало да се запитаме: Няма ли нещо особено при Рафаел, той е велик, когато рисува сцените, които показват идващото, израстващото в пораждането на християнството, малкия Исус като нещо, което съдържа в зародиш цялото идващо християнство. Ние обаче не намираме при Рафаел предателството на Юда, всъщност не и носенето на кръста48, понеже неговото носене на кръста ни изглежда като скалъпено, съвсем различно от другите произведения на Рафаел.
Затова пък намираме Благовещението, Възнесението, значи неща, които насочват точно към бъдещето на християнството.
И как говореха тези неща на хората? Те говореха много особено. Вие знаете, че в Дрезден се намира едно от най-големите произведения на Рафаел: „Сикстинската мадона“. Хората, които много не се замислят, може би смятат, че това е картина, която победоносно е дошла в Германия. На Гьоте тя изобщо не е направила впечатление, понеже вече бил чул общоприетото мнение за това произведение.
към текста >>
18.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Особено десетте дни от така нареченото
Възнес
ение до Петдесятницата им се струваше като период, прекаран в дълбок сън.
Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас. Да, Петър, Йоан и Яков трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята. И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите. Всичките им тогавашни изживявания бяха протекли в условията на едно абнормно съзнание. Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното подсъзнание.
Особено десетте дни от така нареченото Възнесение до Петдесятницата им се струваше като период, прекаран в дълбок сън.
Но ето и сега, вглеждайки се назад, съзнанието им обхвана, ден след ден, онзи период от време, който се простираше от Мистерията на Голгота до така нареченото Възнесение на Христос Исус. Макар и да бяха вече свидетели на всичко това, сега то отново се появи в тяхното съзнание по един забележителен начин. Извинете ме, но тук бих желал да вмъкна една лична забележка. Трябва да призная, че бях до голяма степен удивен, когато установих как всичко това изплува в душите на апостолите, това, което те бяха изживели между Мистерията на Голгота и така нареченото Възнесение. Извънредно забележително е, как тези неща отново изплуваха в душите на апостолите.
към текста >>
Но ето и сега, вглеждайки се назад, съзнанието им обхвана, ден след ден, онзи период от време, който се простираше от Мистерията на Голгота до така нареченото
Възнес
ение на Христос Исус.
Да, Петър, Йоан и Яков трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята. И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите. Всичките им тогавашни изживявания бяха протекли в условията на едно абнормно съзнание. Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното подсъзнание. Особено десетте дни от така нареченото Възнесение до Петдесятницата им се струваше като период, прекаран в дълбок сън.
Но ето и сега, вглеждайки се назад, съзнанието им обхвана, ден след ден, онзи период от време, който се простираше от Мистерията на Голгота до така нареченото Възнесение на Христос Исус.
Макар и да бяха вече свидетели на всичко това, сега то отново се появи в тяхното съзнание по един забележителен начин. Извинете ме, но тук бих желал да вмъкна една лична забележка. Трябва да призная, че бях до голяма степен удивен, когато установих как всичко това изплува в душите на апостолите, това, което те бяха изживели между Мистерията на Голгота и така нареченото Възнесение. Извънредно забележително е, как тези неща отново изплуваха в душите на апостолите. Да, в душите им се появяваха образ след образ и тези образи сякаш казваха: Ето, ти наистина беше свидетел на всичко, което се случи с Този, който умря и се роди на Кръста!
към текста >>
Трябва да призная, че бях до голяма степен удивен, когато установих как всичко това изплува в душите на апостолите, това, което те бяха изживели между Мистерията на Голгота и така нареченото
Възнес
ение.
Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното подсъзнание. Особено десетте дни от така нареченото Възнесение до Петдесятницата им се струваше като период, прекаран в дълбок сън. Но ето и сега, вглеждайки се назад, съзнанието им обхвана, ден след ден, онзи период от време, който се простираше от Мистерията на Голгота до така нареченото Възнесение на Христос Исус. Макар и да бяха вече свидетели на всичко това, сега то отново се появи в тяхното съзнание по един забележителен начин. Извинете ме, но тук бих желал да вмъкна една лична забележка.
Трябва да призная, че бях до голяма степен удивен, когато установих как всичко това изплува в душите на апостолите, това, което те бяха изживели между Мистерията на Голгота и така нареченото Възнесение.
Извънредно забележително е, как тези неща отново изплуваха в душите на апостолите. Да, в душите им се появяваха образ след образ и тези образи сякаш казваха: Ето, ти наистина беше свидетел на всичко, което се случи с Този, който умря и се роди на Кръста! Както сутрин човек се пробужда и си спомня, как насън е бил с този или онзи така и най-различни спомени започнаха да нахлуват в апостолските души. Отделните събития нахлуваха в апостолските души по един твърде странен начин. Те винаги трябваше да се питат: Но кой е Този, с когото ние сме там заедно?
към текста >>
19.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
А всичко онова, което настъпи при
Възнес
ението и последвалото го Разливане на Духа тези събития, свързани с Христовото Същество, ние трябва да отъждествим с онова състояние, което при човешката смърт сме свикнали да разглеждаме като навлизане в духовните светове.
И ние започваме да разбираме живота на Исус от този момент до Мистерията на Голгота само когато го сравняваме с живота на човешкия зародиш, прекаран в майчиното тяло. Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през един, така да се каже, ембрионален стадий. Самата Мистерия на Голгота следва да бъде разбирана като земното раждане на Христос, т.е. смъртта на Исус означава същевременно и земното раждане на Христос. И всъщност земния живот на Христос ние трябва да търсим едва след Мистерията на Голгота, когато както вчера посочих Христос беше заедно с апостолите, намиращи се в друг вид съзнание.
А всичко онова, което настъпи при Възнесението и последвалото го Разливане на Духа тези събития, свързани с Христовото Същество, ние трябва да отъждествим с онова състояние, което при човешката смърт сме свикнали да разглеждаме като навлизане в духовните светове.
И целият по-нататъшен живот на Христос в Земна та сфера след Възнесението, респективно след Петдесятницата, ние трябва да сравним с изпитанията на човешката душа в така наречения Девакан*15, в Царството на Духовете*16. Виждаме, следователно, скъпи мои приятели, че в Христовото Същество имаме пред себе си едно такова Същество, спрямо което ние напълно трябва да променим всички наши понятия, с които сме свикнали да обозначаваме различните душевни състояния на човека. След кратък промеждутък от време, който наричаме период на пречистване, или период на Камалока, човекът преминава в духовния свят, за да се подготви за следващия си земен живот. Следователно, след смъртта човекът се включва в един духовен живот. След Петдесятницата Христовото Същество изживя онова, което за Него има същото значение, каквото за човек има преминаването в Света на Духовете: напускането на Земната сфера.
към текста >>
И целият по-нататъшен живот на Христос в Земна та сфера след
Възнес
ението, респективно след Петдесятницата, ние трябва да сравним с изпитанията на човешката душа в така наречения Девакан*15, в Царството на Духовете*16.
Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през един, така да се каже, ембрионален стадий. Самата Мистерия на Голгота следва да бъде разбирана като земното раждане на Христос, т.е. смъртта на Исус означава същевременно и земното раждане на Христос. И всъщност земния живот на Христос ние трябва да търсим едва след Мистерията на Голгота, когато както вчера посочих Христос беше заедно с апостолите, намиращи се в друг вид съзнание. А всичко онова, което настъпи при Възнесението и последвалото го Разливане на Духа тези събития, свързани с Христовото Същество, ние трябва да отъждествим с онова състояние, което при човешката смърт сме свикнали да разглеждаме като навлизане в духовните светове.
И целият по-нататъшен живот на Христос в Земна та сфера след Възнесението, респективно след Петдесятницата, ние трябва да сравним с изпитанията на човешката душа в така наречения Девакан*15, в Царството на Духовете*16.
Виждаме, следователно, скъпи мои приятели, че в Христовото Същество имаме пред себе си едно такова Същество, спрямо което ние напълно трябва да променим всички наши понятия, с които сме свикнали да обозначаваме различните душевни състояния на човека. След кратък промеждутък от време, който наричаме период на пречистване, или период на Камалока, човекът преминава в духовния свят, за да се подготви за следващия си земен живот. Следователно, след смъртта човекът се включва в един духовен живот. След Петдесятницата Христовото Същество изживя онова, което за Него има същото значение, каквото за човек има преминаването в Света на Духовете: напускането на Земната сфера. Но вместо да навлезе в един Девакан, в една духовна област, както е присъщо на човека след смъртта, Христовото Същество извърши тази саможертва, че ако ми позволите този израз свали своето Небе тук долу, на Земята, и започна да търси Небето тук долу, на Земята.
към текста >>
20.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
2. Познавам един човек в Христа (тук Павел има предвид самия себе си), който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе
възнес
ен до третото небе.
Ние можем да проследим извън-Земните степени в пътя на Христос и тогава ще установим, как Той така да се каже се приближава все по-близо и по-близо до Земята, докато накрая чрез тялото на Исус от Назарет прониква в аурата на Земята. Обстоятелството, че този момент все някога ще настъпи, беше добре известно на Павел, само че преди събитието от Дамаск, неговият поглед не можеше да възприема аурата на Земята; той не можеше да каже на хората: „Христос е вече тук! " Обаче той беше подготвен за настъпването на този момент и съвсем не го криеше. Прочетете например дванадесета глава от Второто послание към коринтяните: 1. Принуден съм да се хваля, макар че нямам никаква полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.
2. Познавам един човек в Христа (тук Павел има предвид самия себе си), който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе възнесен до третото небе.
3. И такъв човек познавам (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае), 4. който беше възнесен в Рая, и чу думи неизречени, които на човек не е позволено да говори. 5. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си. Какво казва Павел с тези думи? Той не казва нищо друго, освен че още преди четиринадесет години с оглед на хронологията би трябвало да приемем, че това изживяване е станало около шест години след Мистерията на Голгота той е бил в състояние да се издига в духовните светове по ясновиждащ път.
към текста >>
4. който беше
възнес
ен в Рая, и чу думи неизречени, които на човек не е позволено да говори.
" Обаче той беше подготвен за настъпването на този момент и съвсем не го криеше. Прочетете например дванадесета глава от Второто послание към коринтяните: 1. Принуден съм да се хваля, макар че нямам никаква полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. 2. Познавам един човек в Христа (тук Павел има предвид самия себе си), който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе възнесен до третото небе. 3. И такъв човек познавам (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае),
4. който беше възнесен в Рая, и чу думи неизречени, които на човек не е позволено да говори.
5. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си. Какво казва Павел с тези думи? Той не казва нищо друго, освен че още преди четиринадесет години с оглед на хронологията би трябвало да приемем, че това изживяване е станало около шест години след Мистерията на Голгота той е бил в състояние да се издига в духовните светове по ясновиждащ път. С други думи, той ни уверява: В него живее един друг човек и тъкмо с него той иска да се похвали, а не с телесния човек, който може да се издига в духовните светове. И по време на тази опитност, за него стана напълно ясно: Какво виждаше ти по-рано в духовните светове, когато вдигаше поглед към небето?
към текста >>
21.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Да, те изживяха в обратен ред всичко онова, което Евангелието описва като
Възнес
ение и отивайки все по-назад в миналото, те изживяха по какъв начин бяха заедно с Христос Исус.
При празника на Петдесятницата се получи така, че апостолите усетиха: Ето, събитията отново се появяват в нашите спомени и сега разбираме, че по времето на тези събития ние не се намирахме в нашето обикновено дневно съзнание. Ето какво знаеха те сега. Те си припомниха и друго: Доскоро ние бродихме за едно с Този, който ни беше толкова скъп, толкова мил. После, в определен момент, стана така, като че ли Той ни беше отнет. Сякаш споменът за общите пътувания с Исус на физическото поле се разпадна, а това, което последва, те изживяха като в един вид сомнамбулно състояние.
Да, те изживяха в обратен ред всичко онова, което Евангелието описва като Възнесение и отивайки все по-назад в миналото, те изживяха по какъв начин бяха заедно с Христос Исус.
Сега те знаеха: Тогава ние наистина бяхме за едно, но като в полусън, като в един вид сомнамбулно състояние; едва сега обаче ние сме наясно, по какъв начин бяхме заедно с Христос Исус. Те отново изживяха времето след Възкресението, когато бяха заедно с Него като в полусън. Точно това изживяха сега те в своите спомени. После спомените им ги отнесоха още по-назад до Възкресението и Кръстната смърт. Тук бих добавил: Когато човек вижда за пръв път, как на празника Петдесятница апостолските души поглеждат назад към Събитието на Голгота, той се изпълва с едно могъщо и покъртващо усещане.
към текста >>
Фактът, че Бог навлезе в своето земно съществувание, е представен в образа на
Възнес
ението, докато то всъщност е едно съединяване с аурата на Земята така се яви то на празника Петдесятница пред духа на апостолите и учениците.
Човешката душа тръгва от Земята и се отправя към духовния свят, Христос тръгва от духовния свят и се отправя към Земната сфера, съединява се със Земята, за да премине в нейната аура благодарение на една велика жертва. Това всъщност е преминаването на Христос в Девакана. И сега в аурата на Земята Христос живее в един избран от самия Него Девакан. Човекът се издига от Земята към Небето; обратно, Христос слиза от Небето на Земята, за да живее с хората. Това е Неговият Девакан.
Фактът, че Бог навлезе в своето земно съществувание, е представен в образа на Възнесението, докато то всъщност е едно съединяване с аурата на Земята така се яви то на празника Петдесятница пред духа на апостолите и учениците.
Сега за тях стана ясно какво се беше случило, пред каква участ беше изправена еволюцията на Земята. На празника Петдесятница апостолите се почувствуваха преобразени и изпълнени с едно ново съзнание: това беше слизането на Духа, вътрешното просветване на едно ново духовно познание. Естествено, когато някой разглежда посочените събития по този начин, той лесно може да бъде окачествен като фантазьор или мечтател, но от друга страна е ясно, че великите събития, свързани с еволюцията на Земята, не биха могли да бъдат представени като нещо обикновено. Едва сега, обръщайки се към миналото, учениците разбраха целия тригодишен живот на Христос Исус от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота. Относно този тригодишен период, аз бих искал да кажа още нещо.
към текста >>
22.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
"
Възнес
ение" на Херман Бар.
Така нареченото завещание на Петър Велики. Успоредността между британство и романство. Панславизмът. Оповестеният заник на Австрия. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 Съвременните събития и духовният свят.
"Възнесение" на Херман Бар.
Ерцхерцог Франц Фердинанд. Атентатът в Сараево. Ерцхерцог Рудолф "Народна отбрана". Жизненоважни противоречия. Предателството на Юда като предпоставка за Събитието на Голгота.
към текста >>
23.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Преди не много време Херман Бар написа романа
Възнес
ение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси.
Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността.
Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
към текста >>
Та в романа "
Възнес
ение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар.
Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент.
Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар.
В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития. А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения. Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света.
към текста >>
И подир туй съм казвал:
Възнес
лото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
Виждате, че изминаваните от Франц пътища не са чак толкова различни от онези, които Вие откривате втъкани в това, което наричаме наша Духовна Наука, и установявате, че тук сигурно ще да е налице някаква необходимост. Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съвременност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56. Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло. В такива случаи никой не се интересува как изглеждат външните неща в Майя. Важно е вътрешното протичане на нещата.
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга. И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха.
към текста >>
24.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*48. "Himmelfahrt" (
Възнес
ение), Берлин, 1916. Срв.
Ionescu (1858-1922), през 1912-1914 г. министър на вътрешните работи на Румъния. *47. Hermann Bahr (1863-1934), "Die Stimme" (Гласът), Берлин, 1916. "Das osterreichische Wunder" (Австрийското чудо) е озаглавена една малка брошура от Херман Бар. Тук очевидно има някакво смесване.
*48. "Himmelfahrt" (Възнесение), Берлин, 1916. Срв.
също Rudolf Steiner, "Welt-wesen und Ichheit" (Световна същност и индивидуалност), Събр. Съч. № 169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963). *49. Julius Wiesner (1838-1916), австрийски ботаник. *50. Wilhelm Oswald (1857-1932), химик в Лайпциг, носител на Нобелова награда за 1909 г. *51. Gustav von Schmoller (1838-1917), икономист.
към текста >>
*54. "Himmelfahrt" (
Възнес
ение), стр. 220.
*49. Julius Wiesner (1838-1916), австрийски ботаник. *50. Wilhelm Oswald (1857-1932), химик в Лайпциг, носител на Нобелова награда за 1909 г. *51. Gustav von Schmoller (1838-1917), икономист. *52. Charles Richet (1850-1935), френски физиолог, носител на Нобелова награда за 1913 г. *53. Sigmund Freud (1856-1939), виенски невролог, създател на психоанализата.
*54. "Himmelfahrt" (Възнесение), стр. 220.
Пак там, стр. 246 сл. *55. Пак там. Стр. 246 сл. *56. Erzherzog Franz Ferdinand von Osterreich, род.
към текста >>
*58. "Himmelfahrt' (
Възнес
ение), стр.
№169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), трета лекция. В една лекция, изнесена в Щутгарт на 30 Септември 1914 г. д-р Щайнер заявява: "След като неведнъж съм изтъквал как по-иначе изглеждат нещата тук във физическия план и как в духовния план често пъти се проявява противоположният им образ, за мен също бе изненада, когато можах да сравня индивидуалността, станала обект на това покушение, преди и след смъртта. Случило се е нещо уникално: Тази личност се е превърнала в космическа сила." В "Die geistigen Hintergriinde des ersten Weltkrieges" (Духовните подбуди за Първата световна война), Събр. Съч. № 174b (Събрани съчинения, Дорнах, 1974).
*58. "Himmelfahrt' (Възнесение), стр.
362 сл. *59. "Die neuen Menschen", Цюрих, 1877 пиеса от Херман Бар *60. "La Marquesa d Amaegui", Цюрих, 1888 сценична раздумка. *61.Либерално движение за сближаване на немскоезичната част на тогавашна Австрия с Германия. *62 "Die gro?
към текста >>
25.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Лечителският принцип на човешкото тяло, което се разрушава и
Възнес
ението на Сина.
Спорът върху предопределението и вероизповеданието. Продължения на схоластичното противопоставяне между познанието чрез разума и познанието чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. Човешкият Аз, напълно съзнателен за самия себе си и Мистерията на Троицата. Живият принцип на космичния Отец.
Лечителският принцип на човешкото тяло, което се разрушава и Възнесението на Сина.
Светият Дух, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който живее в него. Невъзможността да разбере истински Христос без Троицата. ЧАСТ ВТОРА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА.
към текста >>
26.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И когато после,
възнес
ението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими.
Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата.
И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими.
Това са възможностите да се постигне директно, отново, чрез духовно развитие, онова, което чувахме, в действителност да се изразява в древните теологии чрез наименованията на Първата, Втората, Третата йерархия. И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях. В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят. Тогава само, сетивният свят се организира в реалност. Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство.
към текста >>
27.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето
възнес
ение.
Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството. Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза. Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора. Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората.
Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение.
То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях. Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение. Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян.
към текста >>
Така, Христос след като извърши своето
Възнес
ение, стана невидим.
Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза. Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора. Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората. Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече.
Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим.
Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях. Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение. Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян. Той им изпрати Светия Дух. Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това.
към текста >>
Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето
Възнес
ение.
Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората. Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях.
Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение.
Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян. Той им изпрати Светия Дух. Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят.
към текста >>
28.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Можеше също напълно да се
възнес
е, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше първият.
Не поради това, че любовта им охладня, но животът ги раздели, защото техният душевен живот се разви в различни насоки. Отначало те можеха добре да се разбират, а след това вече не можеха. Така че единият, когото току-що описах, ставаше, днес бихме казали, нервен, когато другият говореше по своя начин. И при другия беше същото. Той не по-малко беше склонен да насочва своя поглед към вечните идеи, за които така живо се говореше в Платоновата школа.
Можеше също напълно да се възнесе, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше първият.
Напротив, той по най-интензивен начин се интересуваше за старите митове, за старите легенди за боговете, които живееха в народа и с които се запознаваше. Той дълбоко се интересуваше за това, което днес наричаме гръцка митология, за образите на Зевс, Атина Палада и т. н.. Повече или по-малко той минаваше покрай живите хора без да им обръща внимание, но безкрайно дълбоко се интересуваше от боговете, които според неговия възглед някога бяха живели на Земята и които трябваше да бъдат считани за прародители на живеещите сега хора. Той искаше да приложи това, което с такъв подем изживяваше в душата си, върху разбирането на пълните с дълбок смисъл легенди за боговете и героите. Естествено отношението към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
към текста >>
29.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И след като онези, които бяха слезли на Земята, за да дадат импулса на аристотелизма, бяха изпълнили тук, така да се каже, тяхната задача и бяха отново
възнес
ени в духовния свят, тогава там се проведе една съвместна дейност между платоници и аристотелици.
Тук срещаме индивидуалности, които през 13-то и малко по-късно - в 14-то столетие, действаха съвместно по един свръхсетивен начин. Това бяха значително по-късните схоластици и техни ученици, - човешки души продължително време свързани една с друга, които от своя страна бяха отново свързани с великите духове от школата в Шартр. Тук ние имаме, онзи величествен, мощен световноисторически план, който беше насочен към това, че онези, които не можеха да слязат на Земята и да достигнат до аристотелизма, се задържаха горе в духовния свят, за да чакат, докато другите култивират по-нататък долу на Земята онова, в което те бяха така силно вътрешно свързани с останалите горе, да го култивират под влияние на строгите понятия и идеи, произхождащи от аристотелизма. В това 13-то столетие случващото се действително беше като един разговор, воден отдолу-нагоре и отгоре-надолу, от земния свят към духовния и от духовния към земния. Само в тази духовна атмосфера можеше да действа също и истинското розенкройцерство.
И след като онези, които бяха слезли на Земята, за да дадат импулса на аристотелизма, бяха изпълнили тук, така да се каже, тяхната задача и бяха отново възнесени в духовния свят, тогава там се проведе една съвместна дейност между платоници и аристотелици.
И около тях се намираха сега онези души, за които ви говорих - душите на двете групи, които охарактеризирах. Така че в кармата на антропософското движение по определен начин са се влели множество ученици от Шартр и в тази група със своя живот са всички онези души, които бяха приели в себе си едното или другото от двете течения, за които говорих в последните дни - защото в този кръг живеят много хора, които днес не са намерили още пътя към антропософското движение. Но в някои техни изживявания се е подготвяло онова, което днес се намира на антропософското поле. Нещо забележително се беше случило например в цистерциенския орден, когато Аланус аб Инсулис, Аланус от Лил беше облякъл цистерциенската одежда, ставайки със своя платонизъм цистерциенски свещеник. Всъщност това остана свързано с този орден.
към текста >>
30.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В известно отношение Платон беше една душа, която
възнес
е философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено.
Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм. От само себе си се разбира, че душата на Платон пренасяше в следващите епохи част по част все повече и повече онова, което се намираше в нея. Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото учение за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе. И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс. И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който гърците имаха и който римляните съвсем нямаха.
В известно отношение Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено.
Навсякъде има душа и навсякъде в тези диалози има платоническа любов, така както тя трябва да бъде разбрана в истинския смисъл, която също издава и ориенталския си произход. Платон е грък. Цивилизацията, сред която той може единствено да се въплъти, когато, така да се каже, беше остарял за свръхсетивния свят, тази цивилизация е римска и християнска. Ако ми е позволено да се изразя тривиално, бих искал да кажа: Сега той трябва да влезе в тази цивилизация. Той трябва да събере в себе си всички сили, за да подтисне противоположния стремеж.
към текста >>
31.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това което в тази книга е дадено преди заниманията с «Познанията за висшите светове», това ученикът на духовната наука би трябвало в хода на нормалното си развитие да го разбере с обикновените си разбирателни способности, преди да пожелае сам да се
възнес
е в надсетивните светове.»
С началото на Езотеричното училище в 1904 година, последва едновременно откритото излагане на училищния път в произведението «Теософия»[3], в «Как се постигат познания за висшите светове» (1. издание 1909), както и в началото на 1910 година издаденото произведение «Въведение в Тайната наука». Едно описание на основните изисквания за вътрешното развитие, преди всичко така наречените допълнителни упражнения, се намира също и в тези произведения, затова Рудолф Щайнер посочваше споменатите трудове, когато се касаеше до придружителните упражнения. Необходимите предпоставки при всички упражнения са описани във «Въведение в Тайната наука» в глава: Познанието на висшите светове (За посвещението или инициацията). «.. .Вижда се обаче, колко е необходимо, човек да не изисква собственото пристъпване в духовния свят, преди със своята придобита във физически-сетивния свят обикновена способност за преценка да е разбрал някои истини за духовния свят.
Това което в тази книга е дадено преди заниманията с «Познанията за висшите светове», това ученикът на духовната наука би трябвало в хода на нормалното си развитие да го разбере с обикновените си разбирателни способности, преди да пожелае сам да се възнесе в надсетивните светове.»
Заниманията в Езотеричното училище се провеждаха с дадените упражнения и в лекции - така наречените езотерични часове, които Рудолф Щайнер държеше пред членовете на училището на различните места - преди всичко в Берлин и Мюнхен, където бяха разяснявани упражненията. Упражненията общо взето се състояха от: медитационни указания за сутринта и вечерта, наречени «главни упражнения», както и така наречената вечерна «ретроспекция»; така наречените придружителни упражнения, които се изпълняваха през деня; мантри (медитационни стихове), които бяха давани допълнително. От тези упражнения «ретроспекцията», «допълнителните упражнения» и различни мантри, като например дневните мантри: «Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите» или мантрата «В Духа лежи зародишът на моето тяло», важаха за всички ученици. Другояче беше при «главните упражнения», които бяха давани лично, това значи, че те се отнасяха само за определен ученик. Това главно упражнение съществува в различни форми, преди всичко в двете главни категории; написано на ръка и размножено.
към текста >>
32.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Вземете например картината „
Възнес
ението на Мария“ от Тициан.
Впрочем нека да не допускаме никакви недоразумения. Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва. Защото с този израз аз исках да посоча, че рисунката трябва да се роди от самите цветове. Научавайки се да живеем в цветовете, ние ще се убедим, че това е точно така. Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете.
Вземете например картината „Възнесението на Мария“ от Тициан.
Тук Вие сте изправени пред едно художествено произведение, което просто отхвърля стария стил на рисуване. Тук вече липсва онова живо усещане за цветовете, което все още откриваме при Рафаел и особено при Леонардо; при тях е съхранена един вид традиция, която не насърчава излизането извън живото усещане на цветовете. Но нека да се върнем към „Възнесението на Мария“ от Тициан. Когато я разглеждате, Вие бихте могли да си кажете: Ето тук крещи зеленото, тук крещи червеното, синьото. И едва после Вие забелязвате отделните подробности.
към текста >>
Но нека да се върнем към „
Възнес
ението на Мария“ от Тициан.
Научавайки се да живеем в цветовете, ние ще се убедим, че това е точно така. Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете. Вземете например картината „Възнесението на Мария“ от Тициан. Тук Вие сте изправени пред едно художествено произведение, което просто отхвърля стария стил на рисуване. Тук вече липсва онова живо усещане за цветовете, което все още откриваме при Рафаел и особено при Леонардо; при тях е съхранена един вид традиция, която не насърчава излизането извън живото усещане на цветовете.
Но нека да се върнем към „Възнесението на Мария“ от Тициан.
Когато я разглеждате, Вие бихте могли да си кажете: Ето тук крещи зеленото, тук крещи червеното, синьото. И едва после Вие забелязвате отделните подробности. Но когато усетите, бих казал, диалога между Тициановите цветове, Вие ще имате представа как той живее в тях, как в този случай той извлича и трите свята от самите цветове. Вгледайте се внимателно в чудната последователност на тези три свята. Най-долу са апостолите, които съзерцават възнесението на Мария.
към текста >>
Най-долу са апостолите, които съзерцават
възнес
ението на Мария.
Но нека да се върнем към „Възнесението на Мария“ от Тициан. Когато я разглеждате, Вие бихте могли да си кажете: Ето тук крещи зеленото, тук крещи червеното, синьото. И едва после Вие забелязвате отделните подробности. Но когато усетите, бих казал, диалога между Тициановите цветове, Вие ще имате представа как той живее в тях, как в този случай той извлича и трите свята от самите цветове. Вгледайте се внимателно в чудната последователност на тези три свята.
Най-долу са апостолите, които съзерцават възнесението на Мария.
За бележете как той изгражда техните образи от самите цветове. Цветовете показват как апостолите са приковани към Земята, обаче липсва каквато и да е тежест в цветовете; ние долавяме само някакъв тъмен нюанс ,особено в долната част на Тициановата картина и тъкмо този тъмен нюанс сочи колко силно апостолите са приковани към Земята. А в цялото цветово третиране на Марииния образ ние изживяваме междинното царство. Тя все още е свързана със Земята. Ако имате възможност, вгледайте се в картината и ще установите как в долната част на женския образ е прибавен един приглушен тъмен нюанс, как по-горе светлина та непрекъснато нараства и как най-горе третото царство е преизпълнено от светлина и увенчано с главата на Мария, докато нозете и стъпалата са все още приковани към Земята.
към текста >>
Ето защо бихме могли да добавим: Когато истинският художник, какъвто е Тициан, рисува „
Възнес
ение то на Мария“, горе, където е Мария, или по-добре казано, главата на Мария, ние имаме усещането, че не бива да се отива по-далеч в изобразяването на светлината.
Вгледайте се още веднъж как вътрешното изживяване на цветовете действително поражда едно степенуване и как пред нас застават долното, междинното и висшето царство, увенчано от самия Бог Отец с главата на Мария. И тогава Вие си казвате: Да, за да разбера тази картина, всъщност аз трябва да забравя всичко останало и да съзерцавам само цветовете, защото тук от цветовете е извлечено самото троично устройство на света, и то не по мисловен, интелектуален, а по чисто художествен път. И още: Да, фактически при живописта е необходимо да уловим сиянието и преливащите се светлосенки, за да отделим от една страна онова, което е земно-материално, а от друга страна да отделим художественото от земно-материалното, без обаче да му позволим отново да се издигне в духовния свят. Защото ако би се издигнало в духовния свят, то няма ше да се прояви като сияние и блясък, а щеше да се превърне в мъдрост. Обаче в мъдростта няма вече нищо художествено, понеже тя е там горе, в божественото царство.
Ето защо бихме могли да добавим: Когато истинският художник, какъвто е Тициан, рисува „Възнесение то на Мария“, горе, където е Мария, или по-добре казано, главата на Мария, ние имаме усещането, че не бива да се отива по-далеч в изобразяването на светлината.
И още в мига, когато прекрачим тази граница, ние попадаме в областта на интелектуализма, или с други думи, в областта на нехудожественото. Ето за що сега не трябва да нанасяме нито един щрих в повече над онова, което е вече загатнато, обаче не в контури, а само чрез светлината. Защото в мига, когато навлезем прекалено навътре в контурите, ние попадаме, както казах, в областта на интелектуалното, нехудожественото. В горната си част картината е донякъде застрашена от опасността да изглежда нехудожествена. И художниците след Тициан действително стават жертва на тази опасност.
към текста >>
33.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
За смъртта, Възкресението и
Възнес
ението на Христа
Профилактично лечение на инсулт с цветни сокове. Луциферически и ариманически заболявания. Скулптурната група от дърво в зданието (Гьотеанума). За противоречията в четирите Евангелия. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
За смъртта, Възкресението и Възнесението на Христа
Първи сведения за християнството. Двете деца Исус. Дванадесетгодишният Исус в храма. За просветлението на Кекуле. Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос.
към текста >>
Възнес
ението на Христос на небето.
Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос. Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето. За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос. Явлението възкресение. Събитието при Дамаск с апостол Павел.
Възнесението на Христос на небето.
Идеята за Петдесятницата: огнените езици – всеобща религия за цялото човечество. Земната религия и Слънчевото Християнство. Бележки. Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>
34.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Бихте ли били така любезен да ни разкажете за Неговото
Възнес
ение на четиридесетия ден?
Доктор Щайнер: Както виждате, господа, въпросът е поставен своевременно и ние ще го обсъдим днес. Отрано ще ви предупредя, че лекцията ми ще бъде напълно понятна само за тези, който достатъчно дълго време са идвали тук, докато господата, които днес за пръв път идват, няма да могат веднага да се ориентират в това, което обсъждаме. И така, ще обсъждаме предложения ми въпрос - за личността на Христос Исус, който е живял до тридесет и три години и след това е умрял. Въпрос, предложен писмено: «На третия ден той възкръсна от гроба. Как е станало това и откъде тази личност е имала такава сила и мощ?
Бихте ли били така любезен да ни разкажете за Неговото Възнесение на четиридесетия ден?
» Времето е подходящо (лекцията се е състояла един ден преди Възнесение - бел. пр.) и аз ще говоря как това е станало в действителност, тъй като другите въпроси ние вече сме ги обсъждали преди; обаче, както беше казано, това ще бъде напълно понятно само за тези, който са тук отдавна. Другите също ще разберат същината на нещата, ако се събираме по-често. Виждате ли, работата е стояла така, че всички сведения, свързани с личността и съдбата на Исус Христос, на първо време след случилото се, оставали в пълна неизвестност.
към текста >>
Времето е подходящо (лекцията се е състояла един ден преди
Възнес
ение - бел.
И така, ще обсъждаме предложения ми въпрос - за личността на Христос Исус, който е живял до тридесет и три години и след това е умрял. Въпрос, предложен писмено: «На третия ден той възкръсна от гроба. Как е станало това и откъде тази личност е имала такава сила и мощ? Бихте ли били така любезен да ни разкажете за Неговото Възнесение на четиридесетия ден? »
Времето е подходящо (лекцията се е състояла един ден преди Възнесение - бел.
пр.) и аз ще говоря как това е станало в действителност, тъй като другите въпроси ние вече сме ги обсъждали преди; обаче, както беше казано, това ще бъде напълно понятно само за тези, който са тук отдавна. Другите също ще разберат същината на нещата, ако се събираме по-често. Виждате ли, работата е стояла така, че всички сведения, свързани с личността и съдбата на Исус Христос, на първо време след случилото се, оставали в пълна неизвестност. Не трябва да се приемат тези неща така, както изглеждат сега, защото днес те се усещат по такъв начин, все едно събитията в Палестина мигновено са придобили известност по целия свят. Това не е така.
към текста >>
Тогава те казали: сега Той ни напусна; (извърши се)
Възнес
ението.
Ние Го видяхме. А на Павел Той се яви доста по-късно. Той винаги пребивава тук. И днес ние също можем да кажем: Той винаги присъства тук. Обаче учениците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали.
Тогава те казали: сега Той ни напусна; (извърши се) Възнесението.
Това събитие хвърлило учениците в много дълбока печал. Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди. Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се разполага в нас. Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост. Огнените езици - те в образ-на форма показват това (наличието на Премъдростта) - слезли върху тях.
към текста >>
Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след
Възнес
ение до Петдесятница - са станали толерантни.
Огнените езици - те в образ-на форма показват това (наличието на Премъдростта) - слезли върху тях. Това е Троицата, идеята за деня на Троицата - тези огнени езици. Благодарение на тази велика печал, по време на която те все още обмисляли това, че повече никога няма да видят Христос, те така се вглъбили в себе си, че сами получили способността да обучават. Прекрасен е разказът за това, че те започнали сега да «говорят различни езици». Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало дума в древността, какво се е имало предвид.
Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни.
За тях не съществували повече разлики между религиите и те възвестявали религия за всички хора, общочовешка религия. Ето в какво се състои прекрасната идея на Петдесятницата: религия за всички хора, общочовешка религия. Виждате ли, на хората в най-голяма степен им вреди религиозният фанатизъм, изключителността, обособеността в религията, вреди това, което е и християнството, и будизмът, и юдаизмът и всичко, което е възможно. Защо религиите са толкова много? Тази множественост на религиите е основана на това, че тези религии носят земен характер, те са наистина земни религии.
към текста >>
Опитах се да ви изложа идеята за
Възнес
ението - така както следва да се разбира - и идеята за Петдесятницата; именно това искаше да научи господинът, задал въпроса.
Когато днес европейските мисионери отиват при индуси-те или китайците, те изискват от тях да повярват в това, което се казва за Христос в Рим. Но нито индусите, нито китайците могат да го направят, защото всичко това е възникнало в европейските условия. Така не могат да се привлекат хората. Но ако им се каже така, както днес аз ви го казах, това би могло да бъде разбрано по цялата Земя. Защото идеята на Петдесятницата е актуална за всички хора.
Опитах се да ви изложа идеята за Възнесението - така както следва да се разбира - и идеята за Петдесятницата; именно това искаше да научи господинът, задал въпроса.
Въпросът беше много удачен, защото днес е ден преди Възнесение и след десет дни ще настъпи Петдесятница. Много се радвам, че можахме да говорим за това. Сега трябва да заминавам за Норвегия. След това ще ви съобщя кога ще бъде следващата лекция. Довиждане! [1] Трябва само както следва да се погледне към това: пет години преди изнасянето на тази лекция Р.
към текста >>
Въпросът беше много удачен, защото днес е ден преди
Възнес
ение и след десет дни ще настъпи Петдесятница.
Но нито индусите, нито китайците могат да го направят, защото всичко това е възникнало в европейските условия. Така не могат да се привлекат хората. Но ако им се каже така, както днес аз ви го казах, това би могло да бъде разбрано по цялата Земя. Защото идеята на Петдесятницата е актуална за всички хора. Опитах се да ви изложа идеята за Възнесението - така както следва да се разбира - и идеята за Петдесятницата; именно това искаше да научи господинът, задал въпроса.
Въпросът беше много удачен, защото днес е ден преди Възнесение и след десет дни ще настъпи Петдесятница.
Много се радвам, че можахме да говорим за това. Сега трябва да заминавам за Норвегия. След това ще ви съобщя кога ще бъде следващата лекция. Довиждане! [1] Трябва само както следва да се погледне към това: пет години преди изнасянето на тази лекция Р. Щайнер в лекцията от 9.7.1918г., том 181 пророчески охарактеризирал болшевишкото правителство на Ленин-Троцки: «Нашите съвременници трябва да са в състояние да съдят за такива хора като Ленин и Троцки; нашите съвременници би трябвало да виждат в тях най-големи, най-активни врагове на истинското духовно развитие на човечеството, врагове, каквито не е имало нито в периода на толкова отблъскващия – според описанията – римски цезаризъм, нито по времето на прословутите герои от Ренесанса».
към текста >>
35.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той се запознавал с Луцифер и Ариман, с този, който иска да
възнес
е човека нагоре в духовния свят, за да стане той изключително духовен - което също не е подходящо за него, - и този, който иска да увлече човека надолу, в земното, което пак не е подходящо за него, тъй като човек трябва да заеме междинната степен.
Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат. Забележително е това, което Христос казва на единия от тях: «Днес ти ще бъдеш с Мен в рая». Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Това са Луцифер и Ариман - адвокатът на Бога и адвокатът на дявола. Така стоят нещата и с древния «слънчев човек».
Той се запознавал с Луцифер и Ариман, с този, който иска да възнесе човека нагоре в духовния свят, за да стане той изключително духовен - което също не е подходящо за него, - и този, който иска да увлече човека надолу, в земното, което пак не е подходящо за него, тъй като човек трябва да заеме междинната степен.
И така, благодарение на Мистерията на Голгота пред целия свят се представило това, което преди се извършвало само в мистериите, и то само в обредна форма, тъй като истински там никой не умирал. Там човек ставал «Отец». Христос умрял наистина. Но той казвал: духът Ми няма да умре, той отива при Отец, защото Отец действа сега не надолу, като праотец, а действа в духовния свят. Тези възгледи изцяло и напълно произлизат от мистериите.
към текста >>
НАГОРЕ