Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са
3503
резултата от
924
текста в
4
страници с корен от думите : '
въздей
'.
На страница
2
:
1000
резултата в
282
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Те може да
въздей
стват на душевния ни живот така неблагоприятно, че той да се разстрои и това да има пагубен ефект дори върху тялото.
Безброй впечатления особено онези от ранното детство потъват в забвение, вече не са в съзнанието ни, защото животът ни е накарал да ги забравим. Животът ги е заличил, защото в противен случай бихме били неспособни да се справяме с неговите изисквания. Добре е, че ние не сме длъжни да мъкнем всичко по пътя ни със себе си. Но въпреки, че са били забравени, тези впечатления може още да работят в нас. Може да има впечатления които, макар и да са изчезнали от паметта ни и да не знаем нищо за тях, са въпреки това движещи сили в нашия душевен живот.
Те може да въздействат на душевния ни живот така неблагоприятно, че той да се разстрои и това да има пагубен ефект дори върху тялото.
Много патологични състояния, нервни състояния, истерия и т.н. могат да бъдат разбрани ако е известно, че областта на съзнателния живот не представлява целия обхват на душевния живот. Всеки с познание за човешката природа може често да насочва вниманието на личност, разказваща му за безброй неща които правят живота труден, към нещо което тя изцяло е забравила, но въпреки това оказва влияние на нейния душевен живот. Има "острови" в живота на душата, не като онези които срещаме в морето, където под себе си имаме твърда земя. Но когато в своя душевен живот човек се натъкне на такъв остров, който произлиза от несъзнателни влияния, той може да бъде изложен на всякакви видове опасности.
към текста >>
В този момент ние знаем, че причината защо тази фигура има такъв разтърсващо
въздей
ствие е, че ние не сме, а би трябвало да бъдем като нея, и че можем да добием правилното становище само когато можем да понесем тази гледка.
Но пред нас също би била онази велика фигура, която ни показва в какво можем да се превърнем и какви би трябвало да бъдем. По тази причина съзнанието бива угасено когато заспиваме. Но ако придобием зрелостта да си кажем: Ти ще преодолееш всички препятствия тогава воалът, който пада върху душата при заспиване, се вдига. Воалът става все по-тънък и по-тънък и накрая пред нас застава по такъв начин, че сега можем да я понесем формата, която е образ на самите нас такива каквито сме, и отстрани до нея съзираме фигурата, която ни показва какво можем да станем, работейки върху своето развитие. Тази фигура ни се разкрива в цялата си мощ, великолепие и слава.
В този момент ние знаем, че причината защо тази фигура има такъв разтърсващо въздействие е, че ние не сме, а би трябвало да бъдем като нея, и че можем да добием правилното становище само когато можем да понесем тази гледка.
Да имаме това изживяваме означава да преминем "Големия Пазач на Прага". Големият Пазач на Прага е онзи, който заличава съзнанието, когато заспиваме по обикновения начин. Той ни показва какво ни липсва, когато се опитваме да навлезем в Макрокосмоса, и какво трябва да направим от себе си за да можем, малко по малко, за израснем в този свят.
към текста >>
2.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако искаме да изживеем съзнателно
въздей
ствието на Света на Първообразите, ние трябва да сме способни да възпираме този свят по някакъв начин.
На какво трябва да бъдем способни, ако желаем да видим повече от онова, описано тук? Ние трябва да сме способни да възпираме повече.
Ако искаме да изживеем съзнателно въздействието на Света на Първообразите, ние трябва да сме способни да възпираме този свят по някакъв начин.
към текста >>
Едва когато се върнем от тези области в Елементарния Свят, когато сме далеч напреднали с Интуитивното Познание едва тогава всичко придобива цвят и живина, защото тогава всичко е наситено с Елементарния Свят и неговите
въздей
ствия.
Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи. Но в началото той не може да вижда с тези органи. Много често се случва днес някои хора да не искат да вървят по сигурен път, а преди всичко бързо да видят нещо, да имат бърз успех. Успехът със сигурност ще дойде, но той трябва да бъде постигнат с упражняване на определено себеотрицание. Първо трябва да работим върху себе си дълго време, за да намерим малко по малко входа към висшите светове; и наистина онова, което виждаме най-напред от Света на Разума и от Света на Духа, е много безцветна гледка.
Едва когато се върнем от тези области в Елементарния Свят, когато сме далеч напреднали с Интуитивното Познание едва тогава всичко придобива цвят и живина, защото тогава всичко е наситено с Елементарния Свят и неговите въздействия.
Тези неща могат да бъдат описани само от гледна точка на Интуитивното Познание.
към текста >>
3.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Досега ние не сме говорили за
въздей
ствието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие.
Досега ние не сме говорили за въздействието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие.
Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи. Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове. Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса. На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане. Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят.
към текста >>
Не трябва просто да гледаме грозотата по такъв начин, че тя да няма
въздей
ствие върху нас, а трябва да я изживяваме като вътрешно болезнена.
Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща. Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо. Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с болка.
Не трябва просто да гледаме грозотата по такъв начин, че тя да няма въздействие върху нас, а трябва да я изживяваме като вътрешно болезнена.
към текста >>
4.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Въздей
ствията от духовните светове върху тези три състояния във всеки случай са съвсем различни.
Представете си, че такива преобразувания могат да се случат само в резултат на това, че всички условия в човешкото царство бъдат променени. По време на състоянието на Старата Луна силите на Света на Духа бяха онези, които се вливаха в човека; през същинското Земно състояние силите струят от Света на Разума; на състоянието Юпитер ще се вливат силите на Света на Първообразите.
Въздействията от духовните светове върху тези три състояния във всеки случай са съвсем различни.
към текста >>
5.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Човекът може да поддържа връзката между физическото и етерното тяло независимо от
въздей
ствието на слънчевите лъчи и от относителното положение на Слънцето спрямо Земята.
Нека сега се осведомим за съответния процес в растителния свят. Там нещата са различни.
Човекът може да поддържа връзката между физическото и етерното тяло независимо от въздействието на слънчевите лъчи и от относителното положение на Слънцето спрямо Земята.
Растението не може да прави това. Растението е зависимо в определено отношение от положението на Земята спрямо Слънцето. Наистина, има целогодишни растения, но те също, заедно с умиращата природа, губят нещо от съществените характеристики на растителния живот през есента и получават нови сили напролет. Когато напролет лъчите на Слънцето възстановят своята даряваща топлина сила, растителният живот се събужда; когато наесен Слънцето започва да губи своята сила, растителният живот преминава в един вид покой. Дори многогодишните растения се приближават до минерално състояние през зимата; те запазват своя живот, но в своите дървесни части те се приближават до умиращо състояние.
към текста >>
В човешката душа скоро става видим един недостиг, ако тя бъде откъсната от свежото, оживотворяващо
въздей
ствие на растенията.
Човек може много лесно да узнае за това морално и духовно родство с растителния свят, давайки пълна свобода на своето природно чувство. Той се нуждае от растението не само за храна, но също и за своя вътрешен живот, за да подхранва вътре в себе си чувствата и изживяванията, необходими за душевния му живот. Той се нуждае от впечатленията на растителния свят на физическия план, за да бъде душевният му живот свеж и здрав. Това е нещо, което трябва да бъде отново подчертано.
В човешката душа скоро става видим един недостиг, ако тя бъде откъсната от свежото, оживотворяващо въздействие на растенията.
В човек, който в градския живот е практически откъснат от непосредствения допир с растителния свят, някой, притежаващ дълбок усет, винаги ще забележи определен вътрешен недостиг. Абсолютно вярно е, че душата понася вреда от загубата на спонтанната радост и възхищение, възникващи от прекия контакт с растителния свят. Тази загуба е една от тъмните страни на съвременната цивилизация, която може да бъде открита главно в големите градове. Ние знаем, че има хора, които едва могат да различат зърно овес от зърно пшеница; макар че да бъдеш способен да го направиш, принадлежи на здравата човешка природа. Това може да се разглежда като показателно.
към текста >>
Но то изцяло ли е независимо от
въздей
ствието и дейностите на Слънцето?
Ние ще можем да разберем тези различни условия, ако размислим върху следното: Ние знаем, че сцеплението между физическото и етерното тяло в човека не зависи от относителното положение на Слънцето спрямо Земята.
Но то изцяло ли е независимо от въздействието и дейностите на Слънцето?
Не, защото без Слънцето физическото и етерното тяло не биха могли да съществуват и да бъдат свързани едно с друго. Ако не присъстваха постоянно последствия от дейността на Слънцето, човекът нямаше да може да се развива на Земята. Той е независим от Слънцето, но е независим от съответното му положение спрямо Земята. Когато Слънцето оттегли своята непосредствена, даряваща топлина сила от Земята, то оставя зад себе си на Земята своята топлина и даваща здраве сила. В полетата из страната дори и днес често се изкопават дълбоки дупки през зимата и в тях се поставят домати; доматите остават живи, защото топлещата сила на Слънцето, излята през лятото, се е прибрала под земната повърхност.
към текста >>
Дори и Слънцето да се е оттеглило, неговите
въздей
ствия остават.
Ако не присъстваха постоянно последствия от дейността на Слънцето, човекът нямаше да може да се развива на Земята. Той е независим от Слънцето, но е независим от съответното му положение спрямо Земята. Когато Слънцето оттегли своята непосредствена, даряваща топлина сила от Земята, то оставя зад себе си на Земята своята топлина и даваща здраве сила. В полетата из страната дори и днес често се изкопават дълбоки дупки през зимата и в тях се поставят домати; доматите остават живи, защото топлещата сила на Слънцето, излята през лятото, се е прибрала под земната повърхност. Тя остава да действа под повърхността на Земята, запазва се през зимата.
Дори и Слънцето да се е оттеглило, неговите въздействия остават.
Въглените за нашите печки са взети от вътрешността на Земята. Тя е била оформена в далечното минало посредством това, че някои растения са потънали в Земята. Тези растения растели под влиянието на слънчевата топлина и светлина; с растенията слънчевата светлина и топлина от далечни минали епохи са извадени от Земята с цел да бъдат използвани. Така Земята има Слънцето вътре в себе си, дори когато отношението на Слънцето към Земята се променя. В своя напъпил живот днешните растения имат нещо, създадено от относителното положение на Слънцето към Земята.
към текста >>
Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала
въздей
ствията, които днес се причиняват от Слънцето.
По онова време трябва да са преобладавали съвсем различни условия. Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на Старото Слънце. В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз. Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани.
Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето.
Самата Земя е била Слънце по онова време. Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън; въздействията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя. Сега става разбираемо видимото за окото на ясновидството, а именно, че Земята е била предшествана от Старолунно състояние, а то на свой ред от състояние, когато самата Земя е била сияещо, даряващо топлина тяло; по онова време растенията, каквито ги познаваме, не биха могли да бъдат формирани, но физическото и етерното тяло на човека е можело да възникнат.
към текста >>
Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън;
въздей
ствията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя.
Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на Старото Слънце. В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз. Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани. Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето. Самата Земя е била Слънце по онова време.
Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън; въздействията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя.
Сега става разбираемо видимото за окото на ясновидството, а именно, че Земята е била предшествана от Старолунно състояние, а то на свой ред от състояние, когато самата Земя е била сияещо, даряващо топлина тяло; по онова време растенията, каквито ги познаваме, не биха могли да бъдат формирани, но физическото и етерното тяло на човека е можело да възникнат.
към текста >>
Ние помним, че наесен селяните заравят своите домати, защото
въздей
ствията на Слънцето са още в Земята.
Досега са давани указания как е възможно да се разбере онова, представяно от Духовната Наука. Трябва да бъдат събрани сведения от много широки области. Духовният изследовател обаче няма нужда да прави това. Той поглежда назад и вижда онова, което Земята е била някога, и може да опише например на какво е приличала Земята в състоянието на Старото Слънце. На своята настояща степен ние може да видим как Слънцето е могло да развие онова, което Земята трупа в самата себе си за нуждите на зимата.
Ние помним, че наесен селяните заравят своите домати, защото въздействията на Слънцето са още в Земята.
Трябва да бъдат събирани факти отвсякъде и когато всичко е взето в предвид ще се види, че Духовната Наука може да бъде проверена с факти само при условие, че сме способни да ги съберем всичките. Факти, широко разпръснати в Макрокосмоса, са били събрани заедно, и ние видяхме как в едно далечно минало самият човек, Микрокосмосът, се е развил през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. На Земята той е достигнал временен завършек на своето настояще развитие.
към текста >>
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително
въздей
ствие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо
въздей
ствие.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие.
Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност. Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност. Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност. Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
4) Човек: Кармически болестни зависимости;
въздей
ствия от страна на индивидуалния морален и интелектуален живот върху етерното тяло, а чрез него върху физическото тяло и върху здравословното състояние през следващия живот.
Различните възгледи за болестта и здравето, факти и мнения, свързани с официалната медицина; неразпознаване на истинските духовни причини. Болестта в природните царства и в човека: 1) Минерали: Липсва възможност за боледуване. 2) Растения: Боледуват само при външни увреждания; лечебните сили на етерното тяло. 3) Животни: В посока от низшите към висшите животни явен спад на лечебните сили поради нарастващата зависимост на етерното тяло спрямо физическото и астралното тяло.
4) Човек: Кармически болестни зависимости; въздействия от страна на индивидуалния морален и интелектуален живот върху етерното тяло, а чрез него върху физическото тяло и върху здравословното състояние през следващия живот.
Последиците от някои впечатления; липсата на съпротивителни сили от страна на физическото тяло при някои неосъзнати спомени в ранна детска възраст като възможни причини за по-късни душевни разстройства (нервни и душевни заболявания) Примери за това, как се проявяват определени качества и действия в предразположбите и конституцията на човека през следващия му живот: Егоистично то поведение води до слаба телесна организация; повърхностното отношение води до лъжливост в следващата инкарнация и до нарушения в изграждането на вътрешните органи през още по-следващата инкарнация.
към текста >>
Холерата и маларията; техните
въздей
ствия върху кръвта.
Нихилизмът на Виенската медицинска школа и понятието „себеизлекуване". Съзнателните представи като защитно средство за човешките действия; силата на „забравените" изживявания. Луциферически и ариманически болестотворни причини.
Холерата и маларията; техните въздействия върху кръвта.
За отношението към хроничните болести: Положителното забравяне. Възможността за обратно развитие на дадена болест под формата на духовен процес чрез себевъзпитание (напр. брусница; морбили). Кармическите причини за брусницата (морбили): Прекалената интровертност в предходния живот. Лечебните въздействия на теософията.
към текста >>
Лечебните
въздей
ствия на теософията.
Холерата и маларията; техните въздействия върху кръвта. За отношението към хроничните болести: Положителното забравяне. Възможността за обратно развитие на дадена болест под формата на духовен процес чрез себевъзпитание (напр. брусница; морбили). Кармическите причини за брусницата (морбили): Прекалената интровертност в предходния живот.
Лечебните въздействия на теософията.
„Естествени" и „случайни" заболявания. Случайните събития и тяхното място в откриването на телескопа, Законът на махалото (Галилей) и Лутеровия превод на Библията. Провалът на съвременната психология, напр. в теорията за „мотивите и претекста". Майя в душевния живот (погрешни мотиви) като проява на Луцифер, Майя във външните впечатления (приемане на „случайностите") като проява на Ариман.
към текста >>
Преодоляване на луциферическите и ариманически
въздей
ствия чрез болестта.
Преодоляване на луциферическите и ариманически въздействия чрез болестта.
Болката като възпитател. Ариманическото въздействие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида въздействия. За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения. Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси.
към текста >>
Ариманическото
въздей
ствие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида
въздей
ствия.
Преодоляване на луциферическите и ариманически въздействия чрез болестта. Болката като възпитател.
Ариманическото въздействие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида въздействия.
За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения. Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси. Истинността на окултните източници: Митът за Прометей и легендата за Рая. Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на Старото Слънце.
към текста >>
7.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, чувства като тези, за които загатнахме при младия човек в неговата 13 година и които се натрупват в душата му до момента, когато се налага да смени предварително избраната професия, могат да бъдат в известен смисъл изтласкани; обаче след определено време те се пробуждат и техните
въздей
ствия са неоспорими.
Да, чувства като тези, за които загатнахме при младия човек в неговата 13 година и които се натрупват в душата му до момента, когато се налага да смени предварително избраната професия, могат да бъдат в известен смисъл изтласкани; обаче след определено време те се пробуждат и техните въздействия са неоспорими.
И понеже душата е лишена от това, което би изживяла, ако не беше настъпила принудителната смяна на професията, изтласканите чувства напират навън и се проявяват като недоволство, като пълна досада от цялото обкръжение.
към текста >>
Оказва се, че има два съвършено различни метода за
въздей
ствие върху детето през първите седем години от неговия живот.
Оказва се, че има два съвършено различни метода за въздействие върху детето през първите седем години от неговия живот.
И ако наблюдаваме по-нататъшното му развитие, ние твърде дълго време няма да открием ясни последици от това, което сме внесли в детската душа. Но всъщност се оказва, че истинските последици от ранни те изживявания на детската душа, се проявяват едва в залеза на живота. Човек може да съхрани своята духовна продуктивност до края на живота си, ако сме го възпитали според току що описания начин: с истинска загриженост за всичко онова, което е живо и спонтанно в неговата душа. Когато апелираме към силите, вложени в личните му душевни пространства, тогава в залеза на живота, ще дочакаме и зрелите плодове, под формата на богат и разностранен душевен живот. Обратно, в бедната и опустошена душа на възрастния човек, както и в неговите физически недъзи (защото, както по-късно ще видим, опустошената душа силно влияе върху тялото), се проявяват грешките, които ние сме допуснали в неговото най-ранно възпитание.
към текста >>
Добре помним, че на старата Лунна степен са изостанали онези Същества, които днес наричаме „луциферически"; техните
въздей
ствия са навсякъде в земния свят.
Знаем, че в своето развитие определени Същества изостават на онази степен, която е характерна за Старата Луна, за да улеснят земния човек в усвояването на едни или други качества. Обаче на старата Лунна степен изостават не само Същества, изостават и субстанциални сили.
Добре помним, че на старата Лунна степен са изостанали онези Същества, които днес наричаме „луциферически"; техните въздействия са навсякъде в земния свят.
Следователно, „изоставането" на тези луциферически Същества и техните „въздействия" върху Земната планета, предизвикват последици, чиито същински причини са заложени още в предишната планетарна степен на Земята, която наричаме с името „Старата Луна". Обаче това се отнася не само за Съществата, а се отнася и за веществата, за субстанциите.
към текста >>
Следователно, „изоставането" на тези луциферически Същества и техните „
въздей
ствия" върху Земната планета, предизвикват последици, чиито същински причини са заложени още в предишната планетарна степен на Земята, която наричаме с името „Старата Луна".
Знаем, че в своето развитие определени Същества изостават на онази степен, която е характерна за Старата Луна, за да улеснят земния човек в усвояването на едни или други качества. Обаче на старата Лунна степен изостават не само Същества, изостават и субстанциални сили. Добре помним, че на старата Лунна степен са изостанали онези Същества, които днес наричаме „луциферически"; техните въздействия са навсякъде в земния свят.
Следователно, „изоставането" на тези луциферически Същества и техните „въздействия" върху Земната планета, предизвикват последици, чиито същински причини са заложени още в предишната планетарна степен на Земята, която наричаме с името „Старата Луна".
Обаче това се отнася не само за Съществата, а се отнася и за веществата, за субстанциите.
към текста >>
луциферически Същества, а и за закъснели
въздей
ствия, свързани с определени закономерности, характерни за самите субстанции от епохата на Старата Луна; закономерности, които днес по един непредвидим начин се намесват в нашата Слънчева система.
А и в други лекции също съм напомнял: кометите просто внасят закономерностите от епохата на Старата Луна в нашата днешна Слънчева система, така че имаме право да говорим не само за изоставане на т.н.
луциферически Същества, а и за закъснели въздействия, свързани с определени закономерности, характерни за самите субстанции от епохата на Старата Луна; закономерности, които днес по един непредвидим начин се намесват в нашата Слънчева система.
Аз винаги съм предупреждавал, че атмосферата на кометите би трябвало да съдържа нещо като цианови съединения. Едва днес, през 1910 година, спектралният анализ откри в състава на кометите наличие на циановодород, нещо, до което антропософската Наука за Духа беше стигнала много по-рано.
към текста >>
Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени
въздей
ствия от страна на звездите и техните констелации.
Например ние бихме могли да посочим какви духовни сили се проявяват чрез Халеевата комета. Всеки път, когато Халеевата комета навлезе в сферата на сегашното Земно съществувание, тя става външния израз на един нов и силен импулс към материализъм. Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда като чисто суеверие.
Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени въздействия от страна на звездите и техните констелации.
Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на ескимоса се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл? Голяма част от съвременните учени също допуска определени духовни въздействия от страна на звездите и техните констелации.
към текста >>
Голяма част от съвременните учени също допуска определени духовни
въздей
ствия от страна на звездите и техните констелации.
Например ние бихме могли да посочим какви духовни сили се проявяват чрез Халеевата комета. Всеки път, когато Халеевата комета навлезе в сферата на сегашното Земно съществувание, тя става външния израз на един нов и силен импулс към материализъм. Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда като чисто суеверие. Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени въздействия от страна на звездите и техните констелации. Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на ескимоса се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл?
Голяма част от съвременните учени също допуска определени духовни въздействия от страна на звездите и техните констелации.
към текста >>
За да могат определени
въздей
ствия да се стоварят обратно върху онези Същества, които бяха предизвикали отделянето!
За да настъпят определени събития в хода на Земното развитие, причините трябваше да бъдат заложени много по-рано, още в предишното планетарно въплъщение на нашата Земя. И тук ние се сблъскваме с „Кармата на световете". Защо през епохата на Старата Луна бяха отстранени отделни духовни Същества и отделни субстанции?
За да могат определени въздействия да се стоварят обратно върху онези Същества, които бяха предизвикали отделянето!
Луциферическите Същества бяха отстранени и поеха друга посока на развитие, за да получат земните обитатели нещо изключително важно: Свободната воля и възможността да вършат злото. Тук заставаме пред нещо, което далеч надхвърля кармичните отношения на нашата Земя; пред нас се очертава „Кармата на световете".
към текста >>
8.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
И когато Слънцето беше вече откъснато от Земята и неговите
въздей
ствия обливаха Земята като външни сили, нашата Земя все още беше свързана с днешната Луна, така че те представляваха едно небесно тяло; субстанциите и духовните сили, които днес са локализирани на Луната, тогава бяха все още свързани с нашата Земя.
„космическа нощ", след която из гря новия Космос на нашата днешна Земя. В този нов Космос на Земното развитие се съдържаше всичко, което днес ни свързва със Земята и с цялата Слънчева система. Постепенно от древното единство, от древната космическа цялост на Земята се отделиха всички други небесни тела. Нека да не се спираме върху начина, по който се отделиха другите планети, например Юпитер, Марс и т.н. Само ще припомним, че в определен момент от Земното развитие, нашата Земя и нашето Слънце се разделиха.
И когато Слънцето беше вече откъснато от Земята и неговите въздействия обливаха Земята като външни сили, нашата Земя все още беше свързана с днешната Луна, така че те представляваха едно небесно тяло; субстанциите и духовните сили, които днес са локализирани на Луната, тогава бяха все още свързани с нашата Земя.
към текста >>
Ако искаме да вникнем в същността на тези
въздей
ствия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития:
Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яснота на въпросите, които обсъждаме. Нека отново да подчертая: Всички процеси, всички факти в хода на Земното развитие са взаимно свързани. Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият организъм, вътрешната човешка организация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили. Вътрешната човешка организация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена. И точно за тази цел настъпиха грандиозните духовно-космически процеси; отделянето на Слънцето и на Луната станаха заради човека и, напълно естествено, тези катаклизми в цялата Слънчева система, се отразиха на другите три природни царства и преди всичко на животинското царство, което се намира най-близо до нас.
Ако искаме да вникнем в същността на тези въздействия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития:
към текста >>
И тъкмо тези тела бяха завладени сега от съвсем други Същества, застинали в свои много отдавнашни еволюционни степени; те изобщо не бяха напреднали до там, че да упражняват едни или други
въздей
ствия в съответните вътрешни процеси на организмите, а действуваха от вън като „души на животинските видове".
Когато душите, които бяха напуснали Земята, започнаха отново да се връщат и да завладяват предназначените за тях тела, те подложиха на коренно преизграждане целия организъм, нервната система, мозъка и т.н. Те на сочиха всичките си сили в това вътрешно преизграждане. Обаче другите тела, които останаха втвърдени и не подвижни, не претърпяха никакви съществени промени.
И тъкмо тези тела бяха завладени сега от съвсем други Същества, застинали в свои много отдавнашни еволюционни степени; те изобщо не бяха напреднали до там, че да упражняват едни или други въздействия в съответните вътрешни процеси на организмите, а действуваха от вън като „души на животинските видове".
По този начин, онези организми, които след отделянето на Луната бяха подходящи за целта, вече можеха да приемат в себе си човешките души; а те на свой ред формираха организмите в посока на едно съвършено човешко устройство. И така, при отделянето на Луната, в Земните условия останаха груби, втвърдени организми, които не можеха да претърпят никакво развитие. Сега те бяха завладени от онези изостанали души, които изобщо не можеха да проникват в една или друга човешка индивидуалност, а оставаха застинали на своята лунна степен и се придържаха само към лунните закономерности; те бяха това, което днес наричаме „групови животински души".
към текста >>
9.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Лесно ще установите, че болестите в растителното царство са винаги свързани с някакъв външен повод с едно или друго вредно влияние на почвата, недостатъчна светлина, неблагоприятни ветрове и други атмосферни
въздей
ствия.
Издигнем ли се до растителното царство, нещата се променят. Там е напълно оправдано да се говори за боледуване. И тъкмо болестите всред растителния свят са от изключително голям интерес и от изключителна важност, за да стигнем до точна представа за „болестта". Важно е още сега да добавим, че всред растителния свят не може да се говори за „вътрешни причини на болестите" така, както говорим за тези „вътрешни причини" при животното и човека.
Лесно ще установите, че болестите в растителното царство са винаги свързани с някакъв външен повод с едно или друго вредно влияние на почвата, недостатъчна светлина, неблагоприятни ветрове и други атмосферни въздействия.
Или ще откриете, че тези болести са породени от паразити, идващи от животинския свят или пък от самите растения. Да, в рамките на растителния свят изобщо не е оправдано да се говори за „вътрешни причини на болестите".
към текста >>
Поради краткото време, с което разполагам, не мога да се впусна в доказателства и примери; обаче, колкото по-дълбоко навлизаме в растителната патология, толкова по-ясно виждаме, че при растенията наистина не можем да говорим за „вътрешни причини на болестите", а само за външни
въздей
ствия, за външни увреждания.
Поради краткото време, с което разполагам, не мога да се впусна в доказателства и примери; обаче, колкото по-дълбоко навлизаме в растителната патология, толкова по-ясно виждаме, че при растенията наистина не можем да говорим за „вътрешни причини на болестите", а само за външни въздействия, за външни увреждания.
към текста >>
Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни
въздей
ствия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението.
И така, растението според начина, по който то застава пред нас във външния свят е същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло. В същото време, ако мога така да се изразя, то подчертава важния факт, че едно същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло, по принцип е винаги здраво и се разболява само в резултат на външни увреждания. Да, този факт напълно съвпада с антропософското разбиране на нещата.
Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението.
Антропософията напълно потвърждава общото заключение: В съставните части на растението а именно във физическото му и етерно тяло е заложено един вид първично здраве. Нещо съвсем друго е, когато растението успее да се защити от външните заплахи и когато в борбата си срещу тях мобилизира всичките си сили под формата на усилен растеж, така че накрая да излекува самото себе си. Наблюдавайте само, как всяко растение ако сте отрязали част от него се опитва да замести засегнатото място и как търси нови пътища и форми, за да компенсира външната пречка. Вън от всяко съмнение е, че когато трябва да преодолява външни препятствия и пречки, у растението се пробужда една вътрешна защита, една могъща лечебна сила.
към текста >>
В общи линии, лесно ще установим, че колкото по-висш е един животински вид, толкова по-слабо е застъпено универсалното качество на растителния свят, а именно: Отговорът на етерното тяло спрямо увреждащите
въздей
ствия на външния свят.
Нека сега продължим още по-нататък и се опитаме следвайки неотклонно ръководната нишка на ясновиждащо то познание да проникнем във видимите явления на външния свят. Нека да пристъпим от раните, които нанасяме на растенията, към раните, които причиняваме на животните, т.е. на съществата, разполагащи със свое астрално тяло.
В общи линии, лесно ще установим, че колкото по-висш е един животински вид, толкова по-слабо е застъпено универсалното качество на растителния свят, а именно: Отговорът на етерното тяло спрямо увреждащите въздействия на външния свят.
Ако причиним грубо нараняване на един бозайник, ако да кажем, отрежем кракът на едно куче, ще видим, че етерното тяло на кучето съвсем няма да реагира с онази лечебна сила, с която реагира етерното тяло на едно растение, ако например, отсечем клона на едно дърво.
към текста >>
В растителния свят връзката е такава, че физическото тяло не може да
въздей
ствува върху етерното тяло, така че етерното тяло остава незасегнато от това, което става във физическото тяло и в известен смисъл етерното тяло е независимо от физическото тяло.
Причината е там, че етерното тяло може да бъде свързано с физическото тяло по най-различен начин. Бих казал, че между физическото тяло и етерното тяло съществува по-здрава или по-разхлабена връзка, по-близко или по-далечно родство. Да вземем например едно по-низше животно, тритонът, чиято отрязана част веднага се възстановява. Тук съвсем не е налице една здрава връзка между етерното тяло и физическото тяло. В още по-висша степен това се отнася за растителния свят.
В растителния свят връзката е такава, че физическото тяло не може да въздействува върху етерното тяло, така че етерното тяло остава незасегнато от това, което става във физическото тяло и в известен смисъл етерното тяло е независимо от физическото тяло.
към текста >>
Когато физическото тяло изгражда своите форми, техните физически
въздей
ствия засягат и самото етерно тяло.
Обстоятелството, че етерното тяло е по-плътно свързано с физическото тяло! Точно такъв е случая при по-висшите животни. При тях е налице една много по-интимна, много по-плътна връзка между етерното тяло и физическото тяло.
Когато физическото тяло изгражда своите форми, техните физически въздействия засягат и самото етерно тяло.
към текста >>
Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите
въздей
ствия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло.
Да изразим нещата още по-нагледно: При най-низшите животни или при растенията, нещата са устроени така, че външните процеси не засягат етерното тяло и то води свой самостоятелен живот.
Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло.
И сега, естествено, етерното тяло трябва да прибегне към много по-дълбоките си сили, защото преди всичко то трябва да възстанови самото себе си, а едва после засегнатите части. Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите животни, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили. А защо това е така? Защо етерното тяло на висшите животни е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
към текста >>
Всичко това упражнява силно
въздей
ствие върху човешкото етерно тяло.
Всяко едно от тези отношения се отразява върху неговото астрално тяло. И последиците се свеждат до това, че взаимодействията между астралното тяло и етерното тяло сега се определят от тези външни отношения, от тези външни изживявания. Ако например даден човек води нередовен и безпътен живот, това се отразява върху неговото астрално тяло. Обаче ние видяхме, че астралното тяло оказва влияние на етерното тяло и го прави зависимо от структурата и конфигурацията на астралните сили. Ето защо сега лесно ще разберем, че етерното тяло на човека се променя според живота, който той води в границите между доброто и злото, в границите между истината и лъжата и т.н.
Всичко това упражнява силно въздействие върху човешкото етерно тяло.
към текста >>
Този екстракт на етерното тяло съдържа в концентриран вид всички
въздей
ствия от един безпътен живот, всичко, което е проникнало в човека като последици от доброто или злото, от правилното или погрешно мислене, от съответните чувства, действия и т.н.
Нека сега да си припомним събитията, които настъпват след като човек мине през Портата на смъртта. Вече знаем, че човек отхвърля физическото тяло, а етерното тяло продължава да е свързано с астралното тяло и с Азът. Няколко дни след смъртта, основната част на етерното тяло се отхвърля като един вид втори труп; и все пак остава един екстракт от етерното тяло, който човек взема със себе си и запазва за идващите времена.
Този екстракт на етерното тяло съдържа в концентриран вид всички въздействия от един безпътен живот, всичко, което е проникнало в човека като последици от доброто или злото, от правилното или погрешно мислене, от съответните чувства, действия и т.н.
Да, всичко това се съдържа в етерното тяло и човекът го носи със себе си до мига на следващата инкарнация. И понеже животното изобщо не разполага с такива индивидуални опитност, напълно естествено е, че то не може да пренесе нищо отвъд Портата на смъртта. Когато чрез поредното си ново раждане човек отново „слиза" на Земята, екстрактът от предишното му етерно тяло се влива в новото етерно тяло. Ето защо по време на новата си инкарнация, човек има в етерното тяло всички последици от своя предишен живот. И тъй като етерното тяло е „архитекта" на новия физически организъм, етерните сили направо се „отпечатват" в структурата на физическото тяло.
към текста >>
Дори и в обикновения живот, Вие лесно ще доловите огромната разлика между
въздей
ствията на нашите съзнателни опитности и тези, които имаме чрез нашата физическа организация.
Дори и в обикновения живот, Вие лесно ще доловите огромната разлика между въздействията на нашите съзнателни опитности и тези, които имаме чрез нашата физическа организация.
Сега стигаме до един крайно интересен факт, който може да бъде разбран както по чисто антропософски път, така и с помощта на обикновеното мислене. В хода на своя живот човек натрупва много опитности, които той съзнателно свързва със своя Аз. В него те се превръщат в представи, после той преработва тези представи и т.н. Но помислете само колко безкрайно много изживявания, опитности и впечатления просто не израстват до равнището на представи, не стигат до съзнанието и въпреки това играят голяма роля в душевния живот на човека. Нима не Ви се е случвало, някой да се обърне към Вас с думите: „Днес те видях; ти също ме погледна!
към текста >>
В нашия живот има един период от време, изключително богат на този род впечатления, които оказват най-живо и силно
въздей
ствие върху човешкия организъм, но без да оставят дори и следа от спомени.
В нашия живот има един период от време, изключително богат на този род впечатления, които оказват най-живо и силно въздействие върху човешкия организъм, но без да оставят дори и следа от спомени.
През цялото време от раждането до появата на първите спомени, всички ние изпитваме безброй богати впечатления, които остават в нас и ни променят в една или друга степен. Те действуват също както и съзнателните впечатления, само че пред тях не застава никаква преграда, докато споменът за съзнателните представи се вмъква в душевния живот и служи като един вид препятствие. И тъкмо тези несъзнателни впечатления проникват най-дълбоко в човека. Дори обикновеният живот многократно потвърждава, че съществуват моменти, когато този втори вид впечатления се проявяват с пълна сила. Наглед някои събития от човешкия живот изглеждат съвсем необясними.
към текста >>
После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез приемането на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската еволюция става все по-голяма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни
въздей
ствия, произтичащи от индивидуалния живот.
И така, първоначално ние се обърнахме към най-елементарните факти към лечебните сили на етерното тяло в растителния свят.
После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез приемането на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската еволюция става все по-голяма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни въздействия, произтичащи от индивидуалния живот.
към текста >>
10.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И когато за напред тези неща бъдат проумяни от хора, чието лекарско изкуство ще се определя от техния антропософски мироглед, лечебните
въздей
ствия, насочени към съответния човешки организъм, ще бъдат много по-неуловими и нежни, отколкото са те днес.
Ако разглеждаме болестите по този начин, ние ясно ще видим, как в симптоматологията на една болест преобладават луциферическите влияния, а в симптоматологията на друга болест ариманическите.
И когато за напред тези неща бъдат проумяни от хора, чието лекарско изкуство ще се определя от техния антропософски мироглед, лечебните въздействия, насочени към съответния човешки организъм, ще бъдат много по-неуловими и нежни, отколкото са те днес.
към текста >>
Коренно различни изглеждат нещата, когато се обърнем към онази болест, която днес наричаме „белодробна туберкулоза"; при нея ставаме свидетели на твърде своеобразни процеси, при които спонтанните лечебни сили на организма изграждат един вид твърди калциеви образувания, ограничаващи като в клетка вредните
въздей
ствия на болестта.
Коренно различни изглеждат нещата, когато се обърнем към онази болест, която днес наричаме „белодробна туберкулоза"; при нея ставаме свидетели на твърде своеобразни процеси, при които спонтанните лечебни сили на организма изграждат един вид твърди калциеви образувания, ограничаващи като в клетка вредните въздействия на болестта.
Човек може да има такива образувания в своите бели дробове и много повече хора ги носят у себе си, отколкото обикновено си мислим; това са онези хора, при които туберкулозния бял дроб е успял да се самоизлекува. Там, където този процес е осъществен, имаме нагледен пример за битката, която човешкото същество води срещу действията на ариманическите сили. В случая сме изправени пред един защитен процес, обърнат срещу външния свят, пред една атака срещу това, което чрез външния материален свят ограничава нашата самостоятелност.
към текста >>
Днес, по един твърде безкритичен начин се прилагат различни лечебни методи и
въздей
ствия, например студените душове или електротерапията.
Днес, по един твърде безкритичен начин се прилагат различни лечебни методи и въздействия, например студените душове или електротерапията.
Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест. Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести. Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството. Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея. Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер.
към текста >>
11.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да си дадем сметка за дълбокото
въздей
ствие на този превод върху религиозните чувства и мисли на хората от една страна, и върху формирането на това, което наричаме „литературен немски език" от друга.
Размислете само, какво огромно значение има преводът на Библията от Лутер за културните страни на Европа.
Нека да си дадем сметка за дълбокото въздействие на този превод върху религиозните чувства и мисли на хората от една страна, и върху формирането на това, което наричаме „литературен немски език" от друга.
Аз излагам само фактите и не желая да се произнасям как трябва да се разсъждава върху тях; изтъквам само дълбокото въздействие на Лутеровия превод. А Вие се опитайте да помислите и да вникнете в онзи възпитателен процес, през който човечеството премина в продължение на стотици години благодарение на Лутеровия превод на Библията. И ако откриете някакъв смисъл в тези събития, тогава замислете се и върху следните факти.
към текста >>
Аз излагам само фактите и не желая да се произнасям как трябва да се разсъждава върху тях; изтъквам само дълбокото
въздей
ствие на Лутеровия превод.
Размислете само, какво огромно значение има преводът на Библията от Лутер за културните страни на Европа. Нека да си дадем сметка за дълбокото въздействие на този превод върху религиозните чувства и мисли на хората от една страна, и върху формирането на това, което наричаме „литературен немски език" от друга.
Аз излагам само фактите и не желая да се произнасям как трябва да се разсъждава върху тях; изтъквам само дълбокото въздействие на Лутеровия превод.
А Вие се опитайте да помислите и да вникнете в онзи възпитателен процес, през който човечеството премина в продължение на стотици години благодарение на Лутеровия превод на Библията. И ако откриете някакъв смисъл в тези събития, тогава замислете се и върху следните факти.
към текста >>
12.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако сте разбрали, че човек може да пробуди в себе си и по-дълбоките пластове от своето съзнание, Вие ще сте в състояние да проумеете и човек сам търси не само външните болестотворни причини, а и външните удари на съдбата, чиято логика, макар и да му изглежда непонятна, упражнява своите
въздей
ствия върху по-дълбоките пластове на неговото съзнание.
Ако сте разбрали, че човек може да пробуди в себе си и по-дълбоките пластове от своето съзнание, Вие ще сте в състояние да проумеете и човек сам търси не само външните болестотворни причини, а и външните удари на съдбата, чиято логика, макар и да му изглежда непонятна, упражнява своите въздействия върху по-дълбоките пластове на неговото съзнание.
към текста >>
13.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако по болестни причини човек греши в своята преценка, това изобщо не зависи от него; защото в случая здравата сама по себе си логика понася
въздей
ствията от болната част на етерното тяло.
Ето защо може да се случи така, че при даден човек силите на Разсъдъчната Душа да са напълно запазени и непокътнати в тяхната логическа характеристика, и тогава той създава впечатление на нормален, душевно здрав човек, но в съвместната работа на Разсъдъчната Душа и етерното тяло (и по-специално неговата болна част) се забелязва известен недостатък, известно объркване. Разумните доводи, взети от физическия план на нещата, стигат до Разсъдъчната Душа, но не и до етерното тяло. Ето защо с логика и убеждения, Вие няма да постигнете абсолютно нищо също както ако поставите един човек пред изпъкнало огледало и се опитвате да му докажете, че там той вижда себе си, а не своя изкривен образ. Обаче той вижда именно своя изкривен образ!
Ако по болестни причини човек греши в своята преценка, това изобщо не зависи от него; защото в случая здравата сама по себе си логика понася въздействията от болната част на етерното тяло.
към текста >>
А това може да се осъществи, само ако в неговия организъм проникнат много по-дълбоки
въздей
ствия отколкото са обикновените коригиращи средства на разума, с които разполагаме в една инкарнация.
Там ние виждаме отклоненията, които сме допуснали поради луциферическите влияния в една от предишните инкарнации. А в периода между смъртта и новото раждане настъпва една цялостна метаморфоза, при която вътрешните душевни изживявания се превръщат в обективни външни фактори, и тогава Ариман ни пресреща от нашето собствено етерно тяло. Всичко това ни показва как Луцифер е този, който привлича Ариман към нашето собствено етерно тяло. Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но резултатите от описаната метаморфоза са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация. Сега нещата се свеждат до това, човекът да отстрани от себе си дефектите на своето етерно тяло.
А това може да се осъществи, само ако в неговия организъм проникнат много по-дълбоки въздействия отколкото са обикновените коригиращи средства на разума, с които разполагаме в една инкарнация.
към текста >>
Много вероятно е да проявите терапевтични
въздей
ствия също и тогава, когато антропософските, духовнонаучни истини се превърнат в органична и неразделна част от душата Ви; в този случай антропософските истини изпълват цялата Ви личност и започват да се излъчват спонтанно и във всички посоки от душата Ви.
Много вероятно е да проявите терапевтични въздействия също и тогава, когато антропософските, духовнонаучни истини се превърнат в органична и неразделна част от душата Ви; в този случай антропософските истини изпълват цялата Ви личност и започват да се излъчват спонтанно и във всички посоки от душата Ви.
С помощта на тези антропософски истини, които така стремително и вълнуващо изпълват живота ни между раждането и смъртта, и които по същество са познания от свръхсетивните светове, Вие може да упражните много по-дълбоки въздействия, отколкото с помощта на обикновения разум. След като с логичните доводи не постигате нищо, обърнете се към антропософските истини: Ако сторите това с достатъчно търпение, Вие ще упражните върху страдащия човек толкова могъщи импулси, че Вие, така да се каже, само в рамките на една инкарнация, ще извършите това, което иначе би настъпило по съвсем обиколни пътища едва през следващата инкарнация, а именно: Ще съумеете да пренесете едно полезно действие от Разсъдъчната Душа към етерното тяло. Защото истините, отговарящи на физическия свят, далеч не са в състояние да преодолеят пропастта между Сетивната Душа и астралното тяло, между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, както и пропастта между Съзнаващата Душа и физическото тяло.
към текста >>
С помощта на тези антропософски истини, които така стремително и вълнуващо изпълват живота ни между раждането и смъртта, и които по същество са познания от свръхсетивните светове, Вие може да упражните много по-дълбоки
въздей
ствия, отколкото с помощта на обикновения разум.
Много вероятно е да проявите терапевтични въздействия също и тогава, когато антропософските, духовнонаучни истини се превърнат в органична и неразделна част от душата Ви; в този случай антропософските истини изпълват цялата Ви личност и започват да се излъчват спонтанно и във всички посоки от душата Ви.
С помощта на тези антропософски истини, които така стремително и вълнуващо изпълват живота ни между раждането и смъртта, и които по същество са познания от свръхсетивните светове, Вие може да упражните много по-дълбоки въздействия, отколкото с помощта на обикновения разум.
След като с логичните доводи не постигате нищо, обърнете се към антропософските истини: Ако сторите това с достатъчно търпение, Вие ще упражните върху страдащия човек толкова могъщи импулси, че Вие, така да се каже, само в рамките на една инкарнация, ще извършите това, което иначе би настъпило по съвсем обиколни пътища едва през следващата инкарнация, а именно: Ще съумеете да пренесете едно полезно действие от Разсъдъчната Душа към етерното тяло. Защото истините, отговарящи на физическия свят, далеч не са в състояние да преодолеят пропастта между Сетивната Душа и астралното тяло, между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, както и пропастта между Съзнаващата Душа и физическото тяло.
към текста >>
14.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето как можем да дадем една или друга насока на човешката Карма; но не можем да изключим нейните обратни
въздей
ствия върху човека.
Ето как можем да дадем една или друга насока на човешката Карма; но не можем да изключим нейните обратни въздействия върху човека.
Това, което човек само е подготвил в предишните си инкарнации, задължително пада обратно върху него по един или друг начин.
към текста >>
Поради обстоятелството, че направи себе си по-материален, човекът се принуди да понася и по-груби
въздей
ствия от всякакъв род.
Представете си за миг, че луциферическото влияние не съществува: Тогава всичко, от хранителните вещества до сетивните впечатления, би действувало върху човека по много по-фин начин. Той би насищал всяко свое сетивно изживяване с опитностите си от живота между смъртта и новото раждане.
Поради обстоятелството, че направи себе си по-материален, човекът се принуди да понася и по-груби въздействия от всякакъв род.
към текста >>
15.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Но ако в него периодически се вливаха даровете на духовния свят, тогава накрая, след като Земята би постигнала своята космическа цел, напълно естествено би било, човекът да носи в себе си всички положителни
въздей
ствия от страна на духовните светове.
Благодарение на нормално развиващите се духовни Същества, човекът можа все повече и повече да изпълни своя Аз с квинтесенцията на човешкото развитие.
Но ако в него периодически се вливаха даровете на духовния свят, тогава накрая, след като Земята би постигнала своята космическа цел, напълно естествено би било, човекът да носи в себе си всички положителни въздействия от страна на духовните светове.
Обаче в този случай едно нещо би било невъзможно: човекът да развие у себе си едно първично, страстно и ревностно усърдие, една огнена всеотдайност към всичко, което човечеството създава във всяка отделна културна епоха. От същите извори, от които блика всяко желание и всяка страст, израстват и преклонението пред великите идеали, и поривът към всеобщо човешко щастие, и възторга пред чудните произведения на изкуството; от същите извори, от които се надигат покварата и злото, покълват и копнежите към най-висшите духовни ценности, които са възможни на Земята. А последното не би било осъществимо, ако от друга страна, душата беше лишена от възможността да изпитва същите страсти, само че в обратна посока, в посока на злото. Тази възможност е дело на луциферическите Духове. Ние не бива да пренебрегваме обстоятелството, че наред със злото, луциферическите Духове дадоха на човека и свободата, възможността той свободно да приема в себе си всичко онова, което иначе би се вливало в душата му по механичен или насилствен начин.
към текста >>
16.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
После Азът ще засили своето пречистващо, преобразяващо
въздей
ствие върху етерното, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди.
От гледна точка на духовно-научното познание, човекът е съставен от физическо тяло, етерно, или жизнено тяло, астрално, или сетивно тяло и това, което считаме за най-висша съставна част на човека, а именно Азът. Следователно, ние знаем, че днешният човек застава пред нас като едно цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Обаче Вие знаете и нещо друго, а именно че ние отправяме поглед към бъдещата еволюция на човечеството, когато Азът все повече и повече ще работи върху трите по-низши съставни части на човешкото същество, превръщайки ги от низши във все по-висши форми. Първоначално Азът ще преобразува астралното тяло, превръщайки го в нещо съвсем различно от това, което то представлява днес. И тогава астралното тяло ще представлява това, което Вие вече познавате като Дух-Себе, или Манас.
После Азът ще засили своето пречистващо, преобразяващо въздействие върху етерното, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди.
И накрая идва най-висшата степен от Азовата дейност, която засега можем да си представим: духовното преобразяване и изобщо пълната метаморфоза на най-трудната за повлияване съставна част физическото тяло. Да, когато Азът ще преобрази днешното физическото тяло, тази най-груба и най-материална съставна част на човека, оказваща най-голяма съпротива, тогава ние ще имаме в себе си Човека-Дух, или Атма. И така, ние обхващаме с поглед: Първо, трите съставни части на човешката природа, които идват от миналото, второ, другата съставна част, която наричаме Аз, и накрая другите три съставни части, които занапред Азът ще преобрази в съвсем нови формации.
към текста >>
Нека сега да поставим въпроса: А как тези Същества, намиращи се толкова високо над човека, упражняват своите
въздей
ствия върху човешката съдба?
Колкото вярно е, че човекът се намира на сегашната си еволюционна степен, толкова вярно е и това, че съответните Същества се намират на техните еволюционни степени, току-що описани от нас. Тези Същества са напълно действителни. Обаче тяхната действителност не е откъсната от Земното битие, а се намесва в него, и то твърде активно.
Нека сега да поставим въпроса: А как тези Същества, намиращи се толкова високо над човека, упражняват своите въздействия върху човешката съдба?
Ако искаме да си изясним характера на тези въздействия, трябва да имаме предвид, че деятелността на такъв род Същества изглежда по съвсем различен начин, от тази на онези същества, които днес ние наричаме „човеци“. Съществува огромна разлика между тези Същества, които стоят над човека, и онези същества, които едва днес постигат своята човешка степен. Колкото и странно да Ви звучи подобно твърдение, през следващите дни нещата ще станат по-разбираеми. А от гледна точка на истинското духовно изследване, нещата изглеждат по следния начин: Човекът, какъвто е той днес, се намира в едно средищно положение от своето развитие. Занапред неговият Аз далеч няма да работи върху низшите тела по същия начин, както днес.
към текста >>
Ако искаме да си изясним характера на тези
въздей
ствия, трябва да имаме предвид, че деятелността на такъв род Същества изглежда по съвсем различен начин, от тази на онези същества, които днес ние наричаме „човеци“.
Колкото вярно е, че човекът се намира на сегашната си еволюционна степен, толкова вярно е и това, че съответните Същества се намират на техните еволюционни степени, току-що описани от нас. Тези Същества са напълно действителни. Обаче тяхната действителност не е откъсната от Земното битие, а се намесва в него, и то твърде активно. Нека сега да поставим въпроса: А как тези Същества, намиращи се толкова високо над човека, упражняват своите въздействия върху човешката съдба?
Ако искаме да си изясним характера на тези въздействия, трябва да имаме предвид, че деятелността на такъв род Същества изглежда по съвсем различен начин, от тази на онези същества, които днес ние наричаме „човеци“.
Съществува огромна разлика между тези Същества, които стоят над човека, и онези същества, които едва днес постигат своята човешка степен. Колкото и странно да Ви звучи подобно твърдение, през следващите дни нещата ще станат по-разбираеми. А от гледна точка на истинското духовно изследване, нещата изглеждат по следния начин: Човекът, какъвто е той днес, се намира в едно средищно положение от своето развитие. Занапред неговият Аз далеч няма да работи върху низшите тела по същия начин, както днес. Днес човешкото същество е някак си „сглобено“ така, че образува едно цяло.
към текста >>
След като с този свой Аз вече са преобразили своето астрално тяло, те разполагат с един напълно развит Манас, или Дух-Себе, макар че с този напълно развит Манас, или Дух-Себе те продължават да оказват определени
въздей
ствия както върху нашата Земя, така и върху хората, и тези
въздей
ствия всъщност се изразяват в едно напредващо преобразяване на нашето етерно, или жизнено тяло, или казано с други думи, тези Същества се намират на онази степен, която им позволява да превръщат етерното, или жизненото тяло в Дух-Живот, или Буди.
И така, изградете си една представа за такива Същества, които се намират в обкръжението на нашата Земя, и чийто Аз също е разположен в духовната атмосфера на нашата Земя.
След като с този свой Аз вече са преобразили своето астрално тяло, те разполагат с един напълно развит Манас, или Дух-Себе, макар че с този напълно развит Манас, или Дух-Себе те продължават да оказват определени въздействия както върху нашата Земя, така и върху хората, и тези въздействия всъщност се изразяват в едно напредващо преобразяване на нашето етерно, или жизнено тяло, или казано с други думи, тези Същества се намират на онази степен, която им позволява да превръщат етерното, или жизненото тяло в Дух-Живот, или Буди.
И когато успеете да си представите такива Същества, намиращи се, следователно, в областта на духовните Йерархии, наричани от нас с името Архангели, Вие ще имате и една най-обща представа за това, което наричаме „Народностни Духове“ или „Духове на Народите“, които определят съдбата на всеки един народ на Земята. Народностните Духове принадлежат към Йерархията на Архангелои, или Архангелите. Ние ще видим как от своя страна те продължават да ръководят етерното, или жизненото тяло, оказвайки по този начин определено влияние върху цялото човечество, включвайки го в своята собствена дейност. И когато разглеждаме отделните народи на Земята, тогава в техните особености и своеобразия, в „характерните качества“ на този или онзи народ, ние имаме едно отражение на това, което наричаме мисия на Народностните Духове.
към текста >>
И така, ние отправяме поглед нагоре към Съществата, които вече са постигнали своята човешка степен, и то преди три от планетарните въплъщения на нашата Земя, и виждаме, как те упражняват своите
въздей
ствия както върху човечеството, така и върху цялата еволюция на Земята.
И така, ние отправяме поглед нагоре към Съществата, които вече са постигнали своята човешка степен, и то преди три от планетарните въплъщения на нашата Земя, и виждаме, как те упражняват своите въздействия както върху човечеството, така и върху цялата еволюция на Земята.
Утре ние ще посочим доколко дейността на Архангелите, протичаща в посока отгоре надолу и ръководена от техния Аз, който вече е изградил Дух-Себе, или Манас, и продължава да работи върху етерното или жизнено тяло, се проявява в характера, качествата и постиженията на един народ. Доколкото принадлежи на един или друг народ, човекът е непосредствено включен в тази дейност на по-висшите Същества и тя просто го обгражда отвсякъде. Естествено, на първо време човекът е само една индивидуалност, едно проявление на Азът, но освен това той принадлежи и към даден народ, към дадена общност, за които той засега не може да стори кой знае колко много. Но какво може да стори човекът, принадлежащ към даден народ, благодарение на самия факт, че той говори именно езика на този народ? Този факт не представлява някакво индивидуално постижение, той не спада към това, което наричаме индивидуален напредък и всъщност, образно казано, е руслото на речния поток, в който човекът се потопява при своето раждане.
към текста >>
17.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, народностните темпераменти се смесват според
въздей
ствията, идващи от етерната аура на съответния народ.
Разбира се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин. Вие лесно бихте могли да си представите безкрайното разнообразие, което настъпва, когато трите сили се борят за надмощие, когато си взаимодействуват и така нататък. Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия. Тук нещата опират до народностния характер на човека и до всичко онова, което е вложено в темпераментите. Различията между отделните индивиди са предизвикани единствено от степента на смесването.
Следователно, народностните темпераменти се смесват според въздействията, идващи от етерната аура на съответния народ.
към текста >>
Следователно, въпреки че стоят само на архангелската степен, тези Същества упражняват своите
въздей
ствия чак до физическото формиране на органите.
Вярно е, че ако се издига в по-висшите светове макар и с повърхностни понятия -, човекът намира там Архангелите. Обаче той трябва да различава, дали това са Същества, които са стигнали до архангелската степен по нормален път, или такива, които би трябвало да се намират на тази степен през Слънчевото състояние на Земята. Ето как в една и съща област заедно с Духовете на Народите, или Архангелите, действуват и други Същества, които са, така да се каже, от ранга на Архангелите, но са надарени със съвършено други, по-силно изразени качества, с такива качества, каквито иначе имат Духовете на Формата и които им позволяват да се намесват дълбоко в човешката природа. Защото какво са направили за човека тези Духове на Формата в хода на Земната епоха? Помислете само, че хората не биха могли да се обръщат към себе си с името „Аз“, ако тези Духове на формата вече не бяха формирали човешкия мозък, превръщайки го в този орган, какъвто го знаем днес.
Следователно, въпреки че стоят само на архангелската степен, тези Същества упражняват своите въздействия чак до физическото формиране на органите.
Те влизат в един вид състезание с Духовете на Народите и то върху онзи терен, където действуват именно Духовете на Народите.
към текста >>
Съществата, които пораждат говора, действително притежават голяма сила, те не случайно са „Власти“; те упражняват своите
въздей
ствия върху арената на Земята, защото са останали на Земята, докато техните „партньори“ действуват в Аза от Слънцето, от мировото пространство.
Първото нещо, което възниква от сблъсъка между тези две категории духовни Същества, е говорът, това, което не би могло да възникне без формата и строежа на човешкото тяло. В строежа на човешкото тяло се проявяват именно тези други Духове на Народите, които са дълбоко свързани както с природните сили, така и с хората. Следователно, ние не бива да приписваме говора просто на онези Същества, които са интимно вплетени в народностния темперамент и като Същества, стоящи две степени над човека, определят неговата конфигурация.
Съществата, които пораждат говора, действително притежават голяма сила, те не случайно са „Власти“; те упражняват своите въздействия върху арената на Земята, защото са останали на Земята, докато техните „партньори“ действуват в Аза от Слънцето, от мировото пространство.
Преди идването на Христос Исус, хората почитаха Яхве, или Йехова, а след това те започнаха да почитат именно действуващото от мировото пространство Христово Същество. Относно Духовете на говора, Духовете на езика, ние трябва да знаем: В областта на говора човекът обикна именно онова, което остана свързано със Земята. Тук ние трябва да отворим душите си за съвършено нови възгледи. Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена. И естествено, той изпада в огромно заблуждение, ако си представя тези „изостанали“ Същества, като например една ученичка, която повтаря класа поради слаб успех.
към текста >>
Но индийският език продължи да оказва своите чудни
въздей
ствия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума. А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура. В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес. Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура.
Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска култура.
към текста >>
18.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под
въздей
ствието на индийската земя.
За да се освежи с нови, младенчески сили, човечеството трябваше да предприеме похода на Изток, похода от Атлантида през Европа към Азия. После става едно повторение на похода към Запад. Обаче сега се повтаря не движението на расите, а един вид по-висшата степен от развитието на расите, а именно развитието на културите. В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите. Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят.
Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя.
Тогава, в прадалечното минало, физическият облик на расите се определяше от непосредствените планетарни влияния на Земята; сега, след цяла поредица поколения, живеещи на същото географско място, акцентът пада върху душевния облик на индиеца. Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура. И Вие ще се убедите, че една много древна и все още неизследвана индийска култура, чието продължение днешната наука нарича „индийска култура“, намира своето обяснение поради факта, че в известен смисъл атлантската култура се повтаря в древно-индийската култура.
към текста >>
19.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Музиката на сферите е на пълно действителна; на нейните астрални
въздей
ствия са подложени всички хора.
Тази музика на сферите съществува и сега, само че обикновеното съзнание не я чува.
Музиката на сферите е на пълно действителна; на нейните астрални въздействия са подложени всички хора.
Само че те не я чуват. Ако то отношение на тази музика на сферите човекът би могъл да има същата възприемчивост, каквато има спрямо светлината, която в определени периоди, а именно при настъпването на нощта, той престава да вижда, тогава в определени периоди той също би я чувал. Обаче тя звучи ден и нощ и той може да я чуе само тогава, когато е минал през известно окултно обучение. Докато светлината ни залива денем, а нощем продължава да се носи като погълната, абсорбирана светлина, музиката на сферите звучи ден и нощ. Това е същото, както при мелничаря, който чува мелницата само тогава, когато тя спре да работи.
към текста >>
Обаче
въздей
ствията, които Йерархиите упражняват върху истините, лежащи в основата на нашата външна Майя, стават все по-ясно видими, колкото по-нагоре се издигаме в света на низшия и висшия Девакан.
Най-близката област над физическия свят, където тази мрежа може да бъде видяна, е астралният свят.
Обаче въздействията, които Йерархиите упражняват върху истините, лежащи в основата на нашата външна Майя, стават все по-ясно видими, колкото по-нагоре се издигаме в света на низшия и висшия Девакан.
И чак тогава ние виждаме как всъщност става изплитането на тази мрежа. Намирайки се само в астралния свят, ние все още не различаваме онези сили, които тъкат отвътре, а именно Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите. Ако човекът иска да съзре тези Духове, респективно тяхната непрекъсната деятелност, той трябва да разшири своето ясновидство и да обхване с него по-висшите светове.
към текста >>
20.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под
въздей
ствията, идващи от различните Духове на Времето.
Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето.
Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето.
Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето.
към текста >>
Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни
въздей
ствия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята.
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия.
Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята.
Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
към текста >>
21.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Но всичко това ставаше под
въздей
ствието на онези сили, в чиято област хората стигнаха при своите преселения от Запад към Изток.
Навсякъде из въздуха се носеха повлекла от водни пари и мъгли. Обаче душата на човека беше съвсем различна. Човекът все още не различаваше отделните сетивни възприятия едно от друго. Той долавяше духовното съдържание на околния свят като един духовен аромат, като един вид духовна аура. Следователно, тогавашните хора възприемаха света чрез своето ясновидство.
Но всичко това ставаше под въздействието на онези сили, в чиято област хората стигнаха при своите преселения от Запад към Изток.
При тези преселения душите преминаха през най-различни етапи на развитие. Имаше народи, които при своето преселение на Изток отначало един вид проспаха излизането си от старото ясновидство и се оказаха на една по-висока еволюционна степен, въпреки че техният Аз все още се намираше в притъпено, съноподобно състояние.
към текста >>
22.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
При гърците всичко е избистрено, образите там се отличават с изящни линии и контури, с подчертана пластичност, обаче са изгубили елементарната сила на своето първично
въздей
ствие.
Бихме отишли твърде далеч, ако трябва да се спираме на отделни подробности в тази област. Но сега, след като изтъкнах принципното положение на нещата, Вие несъмнено долавяте зловещо-величествения характер на този мит, който няма равен на себе си, понеже нито една друга митология не е била формирана в толкова пълно съзвучие с ясновиждащото съзнание на древното човечество. Гръцката митология представлява само някакъв далечен, пластично изваян спомен от предисторическите епохи. Само че в гръцката митология липсва онази не посредствена връзка с фактите, каквато срещаме в северно-германската митология.
При гърците всичко е избистрено, образите там се отличават с изящни линии и контури, с подчертана пластичност, обаче са изгубили елементарната сила на своето първично въздействие.
Докато при северния човек беше съхранена голяма част от старото ясновидство. Да, в останалата част на Европа старото ясновидство беше отдавна изчезнало, но в северните области то продължи да живее и едва след продължителен период от време неговото място се зае от чисто физическия поглед върху околния свят. И когато младото християнство започна да завзема все по-нови територии, за повечето от северните хора истините, залегнали в мита за Балдур и неговата смърт, не подлежаха на никакво съмнение.
към текста >>
23.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на
въздей
ствия от по-висши сили.
Предсказанията за Залезът на Боговете съдържат в себе си едно ясно послание от бъдещето и тук аз стигам до изходната точка на моите лекции. Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души. И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик. От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека.
Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили.
И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили. Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция. Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие. Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор. Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи.
към текста >>
24.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени
въздей
ствия върху своите етерни отпечатъци.
*25. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха, се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч. №11) и „Въведение в Тайната наука“ (Събр. Съч. №13). От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: „Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от безброй малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера.
В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот. В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер.“
към текста >>
25.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като
въздей
ствие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език.
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език.
Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие.
към текста >>
26.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Там трябваше да се получи едно
въздей
ствие отвън.
Когато през време на стария Лунен период се яви необходимостта Слънчевото естество да се отдели от Земното /което през онези древни времена беше Лунно естество/, тези Същества, които бяха изостанали своята най-важна степен на развитие на Слънцето да се каже бяха по естествен начин свързани със слънчевото естество, останаха естествено и тогава свързани със слънчевото естество. Следователно, когато Лунното естество по-късното Земно естество се отдели от Слънчевото естество, тези Същества не останаха на отделилото се Земно или Лунно естество, а останаха свързани със Слънцето. Те са същества, които действуват върху Земното естество главно отвън вече ви обясних, че в развитието от Сатурновото към Слънчевото съществуване като най-висока степен на Слънцето можа да се развие растителното царство. Животинското царство, това, което има вътрешен живот, можа да се роди благодарение на това, че настъпи едно отделяне, отцепване. Ето защо едва през време на Лунното съществуване можа да се роди животинското царство.
Там трябваше да се получи едно въздействие отвън.
До така наречения трети ден на сътворението в Генезиса не ни се съобщава, че е съществувало някакво действие отвън. И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има голямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина. Следователно както през време на старото Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън. А с това не е казано нито по-малко освен, че до този момент са могли да действуват всички онези сили, които се намирали в самата Земя. До тогава можа да бъде повторено всичко, което представляваше предишни степени; като нещо ново можа да се роди това, което имаше своите централни сили в Земното естество.
към текста >>
27.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Така ние имаме онзи момент, когато определен брой Същества, за да отслабят своите действия, пренесоха своята арена вън от Земята и сега упражняваха по-слабо
въздей
ствие върху развитието на човеците; а също и върху това на животните.
Първият момент е отделянето на Слънцето от Земята. Този момент е твърде важен. Това отделяне на Слънцето трябваше да стане; защото ако двете небесни тела биха останали свързани едно с друго както в началото на развитието на Земята, тогава ходът на развитието на човечеството не би могъл да даде на човека същинското земно значение. Всичко, което наричаме Слънце, естествено не само елементарната или физическа част на слънчевото тяло, а и всички духовни Същества, които принадлежат към слънчевото тяло, всичко това трябваше така да се каже да се отдели от Земята, или ако считаме за по-правилно то трябваше да отхвърли Земята от себе си, защото тривиално казано силите на онези Същества, които пренесоха своята арена от Земята на Слънцето, биха действували твърде силно за развитието на човеците, ако биха останали със Земята. Тези Същества трябваше така да се каже да отслабят своите сили благодарение на това, че се пренесоха навън от земната арена и започнаха да действуват отвън.
Така ние имаме онзи момент, когато определен брой Същества, за да отслабят своите действия, пренесоха своята арена вън от Земята и сега упражняваха по-слабо въздействие върху развитието на човеците; а също и върху това на животните.
Следователно с това от даден момент Земята е изоставена на самата себе си, и сега настъпва определено загрубяване на нейните сили. Защото по-тънките, по-духовните сили се бяха отделили от Земята заедно със Слънцето. Но човекът като същество, което той беше станал минавайки през развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, остана свързана със Земята след отделянето на Слънцето. Съществата, които отделиха Слънцето и си образуваха на него една нова арена на действие, бяха възвишени Същества. Но когато бе отделена Земята, тя съдържаше още в себе си всичко онова, което принадлежи на веществеността, и на силите на днешното лунно развитие.
към текста >>
28.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Духовните Същества на Слънцето и техните
въздей
ствия върху земното човечество.
Духовните Същества на Слънцето и техните въздействия върху земното човечество.
Четирите вида етер. Гьоте и неговото посвещение. Аура Маздао и до късният Логос. Различните гледни точки на четиримата евангелисти. Съвременното понятие за Христос.
към текста >>
29.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако се оставим на Евангелията и по-точно на техните външни
въздей
ствия, ще установим известна разлика в начина, по който те ни говорят.
Ако се оставим на Евангелията и по-точно на техните външни въздействия, ще установим известна разлика в начина, по който те ни говорят.
Вие ще потвърдите тази разлика, особено ако си припомните моите лекции върху Евангелието на Йоан и тези върху Евангелието на Лука. Когато се замислим върху Евангелието на Йоан, принудени сме да признаем, че където и да се опитваме да проникнем в неговото съдържание, навсякъде сме завладени от духовното му величие и навсякъде в Евангелието на Йоан откриваме най-висшите степени на човешката мъдрост, най-висшите степени, до които може да се издигне човешкото познание. В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност. Да, когато говорим върху Евангелието на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за мировите Същества.
към текста >>
То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни
въздей
ствува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела.
Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме. Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени. Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия. Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа.
То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела.
В известен смисъл Евангелието на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия. Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в Евангелието на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го разбираме. И едва когато постигнем това, другите три Евангелия застават пред нас в една ясна светлина. Тези неща се потвърждават и от подробностите.
към текста >>
Нашият поглед е отправен не към необятните космически пространства, а към
въздей
ствието на космическите сили в човешкото сърце.
И за да почувствуваме какво изживяват те, ние трябва да се обърнем именно към тях, към човеците. Следователно, дори когато трябва да бъдем издигнати до Космоса, ние биваме отпращани към човека. За нас става видим рефлексът на космическия свят в човешкото сърце.
Нашият поглед е отправен не към необятните космически пространства, а към въздействието на космическите сили в човешкото сърце.
към текста >>
Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото
въздей
ствие за следатлантския човек.
С този упадък на старото ясновидство беше свързано постепенното развитие на онова сетивно възприятие, което днес ние приемаме за нормално в условията на съвременния свят. Нещата, които хората виждаха през първите следатлантски периоди от време, и които днешният човек вижда с обикновените си очи, тогава не бяха подвеждащи, защото все още липсваха подвеждащите сили в самата човешка душа.
Нещо външно, което би пробудило горещо желание за наслада у съвременния човек, съвсем нямаше същото въздействие за следатлантския човек.
Но когато си служеше с наследените остатъчни от старото ясновидство, нещо сякаш го измъчваше и дразнеше. Той едва ли можеше да вижда вече добрата страна на духовния свят; напротив, тъкмо луциферическите и ариманическите сили започваха да оказват все по-голямо влияние върху него; да, сега той можеше да вижда най-вече подвеждащите и измамни сили. И така, с наследените качества на старото ясновидство, човекът възприемаше луциферическите и ариманическите сили. Сега беше необходимо следното: предводителите на човечеството, които черпеха своята мъдрост от Мистериите*8, трябваше да вземат съответни мерки, благодарение на които, въпреки това състояние, хората да се издигнат все повече към добро то и към ясно виждане на нещата.
към текста >>
30.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Посвещението се състои в следното: За определен период от време, човек остава изолиран от външния свят и точно тогава в него проникват, така да се каже, твърде специални
въздей
ствия.
Религиозните документи, които действително се опират на окултизма, съдържат макар и по един загадъчен начин всички онези тайни, до които ние стигаме в хода на окултното изследване. След като Мойсей беше прероденият ученик на Заратустра, и трябваше да приеме запазеното етерно тяло на Заратустра, с него трябваше да се случи нещо твърде особено. Преди още да поеме съответните впечатления от околния свят, преди още те да се натрупат в душата му, там трябваше да се вмъкне чудният наследствен дар от Заратустра. Този важен период е разказан символично: той е поставен в плетен кош и пуснат по реката, нещо, което наподобява едно странно Посвещение.
Посвещението се състои в следното: За определен период от време, човек остава изолиран от външния свят и точно тогава в него проникват, така да се каже, твърде специални въздействия.
С други думи, когато Мойсей беше изолиран от света по този начин, след определено време в него можа да бъде вложено етерното тяло на Заратустра. И чак тогава в душата му разцъфна онази чудна мъдрост за Времето, която някога му беше предал Заратустра; да, сега той беше надарен с нея и можа да я прояви, като представи тази мъдрост на Времето под формата на подходящи за неговия народ образи. Ето защо у Мойсей ние срещаме величествените образи на Сътворението като външни имагинации, родени от мъдростта на Времето, произтичаща от Заратустра. Те бяха прероденото познание, преродената мъдрост, която той получи от Заратустра. Всичко това укрепна в неговата вътрешна същност поради факта, че той прие етерната обвивка на самия Заратустра.
към текста >>
Както
въздей
ствията, които Земята отразява в пространството, срещат по своя път към Слънцето, Венера, така и Мойсеевата мъдрост се сблъсква с изгряващите сили от другата страна на Азия, и това е т.нар.
В своя обратен път Мойсеевата мъдрост трябваше да се отправи към онази точка, ако бихме могли да се изразим така, от която започва „областта на Венера". За еврейството, Венерината област настъпва тогава, когато Мойсеевата мъдрост, с други думи, това, което се разпространяваше столетия наред като Мойсеева мъдрост, трябваше да се съедини с един коренно различен елемент, с една тенденция, която така да се каже сега изгря от другата страна.
Както въздействията, които Земята отразява в пространството, срещат по своя път към Слънцето, Венера, така и Мойсеевата мъдрост се сблъсква с изгряващите сили от другата страна на Азия, и това е т.нар.
„Вавилонско робство". През Вавилонското робство, мъдростта на еврейския народ се натъкна на онези сили, които макар и в отслабена форма действуваха в Мистериите на Вавилон и Халдея. Както един пътешественик би напуснал Земята, знаейки какво има по нея, и би продължил през областта на Меркурий, за да стигне до областта на Венера и да приеме там падащата върху нея Слънчева светлина, така и Мойсеевата мъдрост прие в себе си онова, което беше излязло направо от светилищата на заратустризма и беше преминало макар и под една отслабена форма в Мистериите на халдейци и вавилонци. Ето какво прие в себе си Мойсеевата мъдрост по време на Вавилонското робство. Там тя се свърза с онова, което беше проникнало до областите на Ефрат и Тигър.
към текста >>
Защото там той стана учител както на халдейските посветени, така и на онези, които сега усетиха оплождащото
въздей
ствие на Мойсеевата мъдрост в лицето на онова направление, което се представляваше от тогавашната инкарнация на самия Заратустра: Заратас или Назаратос.
Ето как потокът на Мойсеевата мъдрост се съедини с онова, което самият Заратустра можа да стане след като се придвижи от онези далечни мистерийни центрове към областите в Предна Азия.
Защото там той стана учител както на халдейските посветени, така и на онези, които сега усетиха оплождащото въздействие на Мойсеевата мъдрост в лицето на онова направление, което се представляваше от тогавашната инкарнация на самия Заратустра: Заратас или Назаратос.
Мойсеевите последователи отново получиха онова, което някога техният родоначалник беше приел направо от Заратустра. Ето каква съдба имаше Мойсеевата мъдрост, фактически тя произхождаше от Заратустра, само че сега беше пренесена в една чужда област. Нещата изглеждаха така, сякаш едно слънчево същество беше пренесено със завързани очи на Земята и сега, връщайки се обратно, трябваше да търси всичко онова, което беше изгубило.
към текста >>
31.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Всички духовни и физически сили, които съществуваха преди това разделяне, се обособиха по такъв начин, че по-грубите елементи, по-грубите
въздей
ствия, останаха на Земята, а по-фините, висши, духовно-етерни
въздей
ствия се свързаха със Слънцето.
Ако разглеждаме отделянето на Слънцето от Земята, нека да не забравяме, че насочваме поглед към толкова далечни времена, когато това, което днес наричаме Земя, все още съдържаше в себе си субстанциите на днешната Луна, така че в небесното пространство противостояха Земя плюс Луна от една страна, и Слънцето от друга.
Всички духовни и физически сили, които съществуваха преди това разделяне, се обособиха по такъв начин, че по-грубите елементи, по-грубите въздействия, останаха на Земята, а по-фините, висши, духовно-етерни въздействия се свързаха със Слънцето.
Сега трябва да си представим още, че дълго време Земя и Слънце са разделени, и че първоначално всичко, което Слънцето изпращаше към Земята, беше от съвършено друго естество, а не каквото е то днес. На първо място имаме едно Земно съществувание, един Земен живот, който е по-вътрешен, затворен в себе си и приема твърде малко от онова, което Слънцето изпраща към Земята като духовни сили, чийто израз са също и физическите сили.
към текста >>
Но докато Земята съдържаше Луната в себе си, Слънчевият живот не можеше да прояви в пълна степен своите
въздей
ствия върху нея.
На първо време след отделянето на Слънцето от Земята, нещата стояха така, че Земята така да се каже клонеше към едно пресъхване, към едно запустяване и мумифициране. И ако това би продължило по същия начин Земята да задържа Луната в своето лоно днешният живот на Земята би бил просто невъзможен.
Но докато Земята съдържаше Луната в себе си, Слънчевият живот не можеше да прояви в пълна степен своите въздействия върху нея.
Това стана едва по-късно, когато Земята отдели от себе си това, което е днешната Луна, а наред с нея и духовните Същества, които бяха свързани с Луната; Земята ги отдели от себе си, също както отдели и физическите субстанции на Луната.
към текста >>
В условията на днешния сетивен живот, Слънчевите
въздей
ствия се проявяват най-вече като „топлина" и „светлина"; обаче проявленията на звуковия етер и жизнения етер не попадат в областта на сетивните възприятия.
В условията на днешния сетивен живот, Слънчевите въздействия се проявяват най-вече като „топлина" и „светлина"; обаче проявленията на звуковия етер и жизнения етер не попадат в областта на сетивните възприятия.
Тъкмо поради тази причина ние откриваме проявленията на звуковия етер само в химическите съединения и процеси, следователно, в чисто материалните взаимодействия. А проявленията на жизнения етер така, както те струят от Слънцето изобщо не могат да бъдат непосредствено възприемани от човека по същия начин, както например той различава светлото и тъмното с помощта на своите сетивни възприятия. Ние възприемаме живота чрез проявленията му в живите същества, обаче не сме в състояние непосредствено да възприемаме струящия от Слънцето жизнен етер. Ето защо науката също е принудена да заяви, че животът, като такъв, е една голяма загадка за нея.
към текста >>
По време на съня човекът всмуква в своето астрално тяло и в своя Аз необходимите за укрепване на живота сили, а после, пробуждайки се, влиза отново в тесните очертания на своето тяло, за да внесе там укрепващите
въздей
ствия на Слънчевата система.
Аз многократно съм подчертавал: не бива да си представяме отделянето на астралното тяло и Азът извън физическото и етерно тяло така, сякаш те висят като някакъв облак в непосредствена близост над физическото тяло. Това, което може да се вижда под формата на „облак" при низшето астрално ясновидство, и което наричаме „астрално тяло", е само далечното преддверие на онова, което представлява спящият човек. И ако някой би твърдял, че този „облак" в непосредствена близост до физическото и етерното тяло е единствената формация у спящия човек, той само би доказал, че владее единствено низшите форми на астрално ясновидство. Това, което човекът представлява по време на съня, е нещо много по-обширно. Фактически в мига на заспиването, вътрешните сили на астралното тяло и на Аза започват да се разширяват из цялата Слънчева система, превръщайки се в част от самата нея.
По време на съня човекът всмуква в своето астрално тяло и в своя Аз необходимите за укрепване на живота сили, а после, пробуждайки се, влиза отново в тесните очертания на своето тяло, за да внесе там укрепващите въздействия на Слънчевата система.
Ето защо средновековните окултисти обозначаваха това духовно тяло на човека с името „астрално тяло", понеже то е свързано със звездните светове, от които черпи своите сили. Накратко: По време на нощния сън човекът е разпрострян из цялата Слънчева система.
към текста >>
Първоначално Слънчевите
въздей
ствия не можеха да обхванат Земята и това продължи до отделянето на Луната от Земята.
В областта на човешкото познание също се разви един вид повторение на това, което се случи на самата Земя. След отделянето си от Слънцето, тя би се втвърдила и капсулирала, ако би останала и по-нататък свързана с онези субстанции, които носеше от Слънцето.
Първоначално Слънчевите въздействия не можеха да обхванат Земята и това продължи до отделянето на Луната от Земята.
Ето защо в това, което Земята отхвърли от себе си като „Луна", ние имаме едно отхвърляне на всички онези субстанции, които пречеха на Земята да поема директните Слънчеви въздействия. Отделяйки Луната от себе си, тя се отвори за въздействията на отделеното от нея Слънце и, така да се каже, застана срещу Слънцето. По посоката, в която самата Земя се отдели от Слънцето, тя изпрати една част от самата себе си, а именно Луната, която в последствие започна да отразява Слънчевите въздействия към Земята, както отразява и самата Слънчева светлина. Следователно, отделянето на Луната от Земята е от извънредно голямо значение: Земята се отваря за Слънчевите въздействия.
към текста >>
Ето защо в това, което Земята отхвърли от себе си като „Луна", ние имаме едно отхвърляне на всички онези субстанции, които пречеха на Земята да поема директните Слънчеви
въздей
ствия.
В областта на човешкото познание също се разви един вид повторение на това, което се случи на самата Земя. След отделянето си от Слънцето, тя би се втвърдила и капсулирала, ако би останала и по-нататък свързана с онези субстанции, които носеше от Слънцето. Първоначално Слънчевите въздействия не можеха да обхванат Земята и това продължи до отделянето на Луната от Земята.
Ето защо в това, което Земята отхвърли от себе си като „Луна", ние имаме едно отхвърляне на всички онези субстанции, които пречеха на Земята да поема директните Слънчеви въздействия.
Отделяйки Луната от себе си, тя се отвори за въздействията на отделеното от нея Слънце и, така да се каже, застана срещу Слънцето. По посоката, в която самата Земя се отдели от Слънцето, тя изпрати една част от самата себе си, а именно Луната, която в последствие започна да отразява Слънчевите въздействия към Земята, както отразява и самата Слънчева светлина. Следователно, отделянето на Луната от Земята е от извънредно голямо значение: Земята се отваря за Слънчевите въздействия.
към текста >>
Отделяйки Луната от себе си, тя се отвори за
въздей
ствията на отделеното от нея Слънце и, така да се каже, застана срещу Слънцето.
В областта на човешкото познание също се разви един вид повторение на това, което се случи на самата Земя. След отделянето си от Слънцето, тя би се втвърдила и капсулирала, ако би останала и по-нататък свързана с онези субстанции, които носеше от Слънцето. Първоначално Слънчевите въздействия не можеха да обхванат Земята и това продължи до отделянето на Луната от Земята. Ето защо в това, което Земята отхвърли от себе си като „Луна", ние имаме едно отхвърляне на всички онези субстанции, които пречеха на Земята да поема директните Слънчеви въздействия.
Отделяйки Луната от себе си, тя се отвори за въздействията на отделеното от нея Слънце и, така да се каже, застана срещу Слънцето.
По посоката, в която самата Земя се отдели от Слънцето, тя изпрати една част от самата себе си, а именно Луната, която в последствие започна да отразява Слънчевите въздействия към Земята, както отразява и самата Слънчева светлина. Следователно, отделянето на Луната от Земята е от извънредно голямо значение: Земята се отваря за Слънчевите въздействия.
към текста >>
По посоката, в която самата Земя се отдели от Слънцето, тя изпрати една част от самата себе си, а именно Луната, която в последствие започна да отразява Слънчевите
въздей
ствия към Земята, както отразява и самата Слънчева светлина.
В областта на човешкото познание също се разви един вид повторение на това, което се случи на самата Земя. След отделянето си от Слънцето, тя би се втвърдила и капсулирала, ако би останала и по-нататък свързана с онези субстанции, които носеше от Слънцето. Първоначално Слънчевите въздействия не можеха да обхванат Земята и това продължи до отделянето на Луната от Земята. Ето защо в това, което Земята отхвърли от себе си като „Луна", ние имаме едно отхвърляне на всички онези субстанции, които пречеха на Земята да поема директните Слънчеви въздействия. Отделяйки Луната от себе си, тя се отвори за въздействията на отделеното от нея Слънце и, така да се каже, застана срещу Слънцето.
По посоката, в която самата Земя се отдели от Слънцето, тя изпрати една част от самата себе си, а именно Луната, която в последствие започна да отразява Слънчевите въздействия към Земята, както отразява и самата Слънчева светлина.
Следователно, отделянето на Луната от Земята е от извънредно голямо значение: Земята се отваря за Слънчевите въздействия.
към текста >>
Следователно, отделянето на Луната от Земята е от извънредно голямо значение: Земята се отваря за Слънчевите
въздей
ствия.
След отделянето си от Слънцето, тя би се втвърдила и капсулирала, ако би останала и по-нататък свързана с онези субстанции, които носеше от Слънцето. Първоначално Слънчевите въздействия не можеха да обхванат Земята и това продължи до отделянето на Луната от Земята. Ето защо в това, което Земята отхвърли от себе си като „Луна", ние имаме едно отхвърляне на всички онези субстанции, които пречеха на Земята да поема директните Слънчеви въздействия. Отделяйки Луната от себе си, тя се отвори за въздействията на отделеното от нея Слънце и, така да се каже, застана срещу Слънцето. По посоката, в която самата Земя се отдели от Слънцето, тя изпрати една част от самата себе си, а именно Луната, която в последствие започна да отразява Слънчевите въздействия към Земята, както отразява и самата Слънчева светлина.
Следователно, отделянето на Луната от Земята е от извънредно голямо значение: Земята се отваря за Слънчевите въздействия.
към текста >>
Земята отдавна се беше отворила за Слънчевите
въздей
ствия, когато настъпи подходящият момент, в който човекът трябваше да се откъсне от непосредствените
въздей
ствия на Слънцето.
Но това, което стана в космическите измерения, трябваше да се повтори и в рамките на човешкия живот.
Земята отдавна се беше отворила за Слънчевите въздействия, когато настъпи подходящият момент, в който човекът трябваше да се откъсне от непосредствените въздействия на Слънцето.
За ясновидството на атлантския човек, Слънчевите въздействия все още бяха нещо реално и атлантецът усещаше това, което струи от Слънцето към Земята. И както за Земята настъпи време, когато тя започна да се втвърдява, така и за човека настъпи време, през което той се оттегли, разви свой вътрешен живот и не беше вече отворен за Слънчевите въздействия, формирането на вътрешния живот, при което човекът не можеше да се отвори за Слънцето, а развиваше само един слаб отзвук на онова, което идваше като ехо от звуковия етер, от жизнения етер и от хармонията на сферите, това формиране обхвана дори част от времето на следатлантските епохи.
към текста >>
За ясновидството на атлантския човек, Слънчевите
въздей
ствия все още бяха нещо реално и атлантецът усещаше това, което струи от Слънцето към Земята.
Но това, което стана в космическите измерения, трябваше да се повтори и в рамките на човешкия живот. Земята отдавна се беше отворила за Слънчевите въздействия, когато настъпи подходящият момент, в който човекът трябваше да се откъсне от непосредствените въздействия на Слънцето.
За ясновидството на атлантския човек, Слънчевите въздействия все още бяха нещо реално и атлантецът усещаше това, което струи от Слънцето към Земята.
И както за Земята настъпи време, когато тя започна да се втвърдява, така и за човека настъпи време, през което той се оттегли, разви свой вътрешен живот и не беше вече отворен за Слънчевите въздействия, формирането на вътрешния живот, при което човекът не можеше да се отвори за Слънцето, а развиваше само един слаб отзвук на онова, което идваше като ехо от звуковия етер, от жизнения етер и от хармонията на сферите, това формиране обхвана дори част от времето на следатлантските епохи.
към текста >>
И както за Земята настъпи време, когато тя започна да се втвърдява, така и за човека настъпи време, през което той се оттегли, разви свой вътрешен живот и не беше вече отворен за Слънчевите
въздей
ствия, формирането на вътрешния живот, при което човекът не можеше да се отвори за Слънцето, а развиваше само един слаб отзвук на онова, което идваше като ехо от звуковия етер, от жизнения етер и от хармонията на сферите, това формиране обхвана дори част от времето на следатлантските епохи.
Но това, което стана в космическите измерения, трябваше да се повтори и в рамките на човешкия живот. Земята отдавна се беше отворила за Слънчевите въздействия, когато настъпи подходящият момент, в който човекът трябваше да се откъсне от непосредствените въздействия на Слънцето. За ясновидството на атлантския човек, Слънчевите въздействия все още бяха нещо реално и атлантецът усещаше това, което струи от Слънцето към Земята.
И както за Земята настъпи време, когато тя започна да се втвърдява, така и за човека настъпи време, през което той се оттегли, разви свой вътрешен живот и не беше вече отворен за Слънчевите въздействия, формирането на вътрешния живот, при което човекът не можеше да се отвори за Слънцето, а развиваше само един слаб отзвук на онова, което идваше като ехо от звуковия етер, от жизнения етер и от хармонията на сферите, това формиране обхвана дори част от времето на следатлантските епохи.
към текста >>
Следователно, през първите периоди от атлантското развитие, съществуваше едно непосредствено възприемане на Слънчевите
въздей
ствия, но после хората се затвориха за тях.
Следователно, през първите периоди от атлантското развитие, съществуваше едно непосредствено възприемане на Слънчевите въздействия, но после хората се затвориха за тях.
И когато тези въздействия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с помощта на Йога. Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер. Тази способност беше съхранена тъкмо в споменатите центрове на тайната наука, и то до такава степен, че дори официалната наука, без самата тя да е наясно, запази нещо от традициите на Питагоровата школа, според която човек може да чуе хармонията на сферите. Само че официалната наука превърна такива понятия като „хармония на сферите" в нещо напълно абстрактно. Но в действителност под „хармония на сферите" Питагоровата школа разбираше истинската възприемчивост на човека за звуковия етер, за хармонията на сферите, за обективния, божествен жизнен етер.
към текста >>
И когато тези
въздей
ствия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с помощта на Йога.
Следователно, през първите периоди от атлантското развитие, съществуваше едно непосредствено възприемане на Слънчевите въздействия, но после хората се затвориха за тях.
И когато тези въздействия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с помощта на Йога.
Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер. Тази способност беше съхранена тъкмо в споменатите центрове на тайната наука, и то до такава степен, че дори официалната наука, без самата тя да е наясно, запази нещо от традициите на Питагоровата школа, според която човек може да чуе хармонията на сферите. Само че официалната наука превърна такива понятия като „хармония на сферите" в нещо напълно абстрактно. Но в действителност под „хармония на сферите" Питагоровата школа разбираше истинската възприемчивост на човека за звуковия етер, за хармонията на сферите, за обективния, божествен жизнен етер.
към текста >>
Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените
въздей
ствия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер.
Следователно, през първите периоди от атлантското развитие, съществуваше едно непосредствено възприемане на Слънчевите въздействия, но после хората се затвориха за тях. И когато тези въздействия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с помощта на Йога.
Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер.
Тази способност беше съхранена тъкмо в споменатите центрове на тайната наука, и то до такава степен, че дори официалната наука, без самата тя да е наясно, запази нещо от традициите на Питагоровата школа, според която човек може да чуе хармонията на сферите. Само че официалната наука превърна такива понятия като „хармония на сферите" в нещо напълно абстрактно. Но в действителност под „хармония на сферите" Питагоровата школа разбираше истинската възприемчивост на човека за звуковия етер, за хармонията на сферите, за обективния, божествен жизнен етер.
към текста >>
И онзи, който по неповторим и величествен начин твърдеше, че зад Слънчевите
въздей
ствия, така, както те струят към Земята под формата на светлина и топлина, има и нещо друго, а именно звукова деятелност, жизнена деятелност, проявяващи се в човешкия живот като едва доловим полъх, беше именно Заратустра или Зороастър.
И онзи, който по неповторим и величествен начин твърдеше, че зад Слънчевите въздействия, така, както те струят към Земята под формата на светлина и топлина, има и нещо друго, а именно звукова деятелност, жизнена деятелност, проявяващи се в човешкия живот като едва доловим полъх, беше именно Заратустра или Зороастър.
Искаме ли да преведем неговите думи на съвременен език, бихме могли да кажем, че той се обръщаше към учениците си примерно по следния начин: Когато поглеждате нагоре към Слънцето, вие възприемате неговата благотворна топлина и светлина, които струят към Земята; но развивайки по-висшите възприемателни органи, вие сте в състояние да възприемете самото Слънчево Същество, което се намира зад физическото Слънце; тогава вие възприемате звуковия етер.
към текста >>
Следователно, както чрез отделянето на Луната, Земята се отвори за Слънчевото
въздей
ствие, така и Мойсеевата мъдрост се отвори за директно излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост.
Но според космическите съотношения, като един вид отражение, се формират и съотношенията в общочовешката еволюция. Ако приемем откровенията на Заратустра за "Слънчева мъдрост" която той предава от една страна на Хермес,а от друга страна на Мойсей,ясно е, че онова, което живееше у Хермес, понеже той имаше в себе си астралното тяло на Заратустра, беше не друго, а излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост; а това, което живееше у Мойсей, беше, така да се каже, като затворено в една планета на мъдростта, която тепърва трябваше да се развива спрямо окова, което директно се излъчваше от Слънцето.
Следователно, както чрез отделянето на Луната, Земята се отвори за Слънчевото въздействие, така и Мойсеевата мъдрост се отвори за директно излъчващата се от Заратустра Слънчева мъдрост.
И ето че двете Земната мъдрост на Мойсей и Слънчевата мъдрост на Хермес се срещнаха в Египет. Така че ние следва да схващаме онова, което Мойсей разви у самия себе си, което отдалечавайки се от Заратустра пробуди у себе си, за да го предаде на своя народ, като нещо аналогично на отхвърлянето на Лунните субстанции от тялото на Земята.
към текста >>
32.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият Учител на Заратустра упражни върху Авраам едно
въздей
ствие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха
въздей
ствията на Христос.
Нека да си представим как Заратустра се обръщаше към своите най-напреднали ученици, за да им посочи духовната Аура Маздао, скрита зад светлинното тяло на Слънцето, казвайки: Ето вижте, там зад видимата светлина на Слънцето съществува нещо, което днес все още не е свързано със Земята; обаче един ден, в хода на Земната еволюция, то ще слезе на Земята. Да, Заратустра още тогава можеше да предизвести идването на Слънчевия Дух, Христос: Той ще дойде в едно човешко тяло! Сега следва да сме наясно, че на онзи човек, който трябваше да подготви, а по-късно и да осъществи инкарнацията на Христос, беше необходимо да бъдат поверени част от още по-дълбоките тайни, свързани със Слънцето.
Това беше постигнато благодарение на факта, че при споменатата среща, самият Учител на Заратустра упражни върху Авраам едно въздействие, чиито източници, така да се каже, по-късно се оказаха същите, от които дойдоха въздействията на Христос.
Библията символично потвърждава този факт, когато ни разказва, че при срещата си с Авраам, Мелхиседек, този Салимски цар и свещеник на най-висшия от Боговете, му поднася хляб и вино. По-късно хляб й вино ще бъдат поднесени още веднъж. Когато Христовата тайна трябва да бъде показана на учениците по време на Тайната вечеря, това става чрез хляба и виното. Подчертавайки по този забележителен начин пълната еднаквост на жертвата, Библията посочва, че Мелхиседек и Христос черпят от един и същ източник.
към текста >>
Следователно, по околен път чрез Мелхиседек, трябваше да се осъществи едно
въздей
ствие от страна на това, което по-късно щеше да слезе на Земята.
Следователно, по околен път чрез Мелхиседек, трябваше да се осъществи едно въздействие от страна на това, което по-късно щеше да слезе на Земята.
И това въздействие трябваше да бъде отправено към великия подготвител на идващите събития, към Авраам. В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог. Ето с какво съзнание трябваше да живее отсега нататък Авраам. Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
към текста >>
И това
въздей
ствие трябваше да бъде отправено към великия подготвител на идващите събития, към Авраам.
Следователно, по околен път чрез Мелхиседек, трябваше да се осъществи едно въздействие от страна на това, което по-късно щеше да слезе на Земята.
И това въздействие трябваше да бъде отправено към великия подготвител на идващите събития, към Авраам.
В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог. Ето с какво съзнание трябваше да живее отсега нататък Авраам. Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
към текста >>
Той упражняваше своето
въздей
ствие именно всред техните общности.
И така, когато един Бодисатва се издига до степента Буда, мястото му се заема от неговия приемник. Същото ни разказва и древната индийска легенда, когато описва, че онзи Бодисатва, който слезе, за да се издигне по-късно, като син на цар Судодана, до степента Буда, още преди своето последно слизане предаде короната на Бодисатва в ръцете на своя приемник в духовните светове. Следователно, от онези времена съществуваше един приемник на онзи Бодисатва, който тогава стана Буда. И този нов Бодисатва, който сега продължи да действува именно като Бодисатва, имаше една специална задача, свързана с еволюцията на човечеството. На този Бодисатва се падна задачата да оглави духовното ръководство на онова движение, което намери своя израз в лицето на терапевтите и есеите, така че в онзи Бодисатва, който стана приемник на Буда, ние следва да виждаме духовния предводител на терапевтите и есеите.
Той упражняваше своето въздействие именно всред техните общности.
Този Бодисатва, така да се каже, изпрати като предводител на есеите това става около 127-177 година преди нашето летоброене, по време на цар Александър Янай една твърде особена индивидуалност. Тази особена индивидуалност ръководеше есейските общности приблизително едно столетие преди идването на Христос Исус. Тази личност е добре известна не само на окултизма, но и на екзотеричната талмудска литература.
към текста >>
33.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени
въздей
ствия.
Обаче един Бодисатва следва да се посвети на учението само доколкото той е Бодисатва; защото ние видяхме, че след като се издигне до степента Буда, съответният Бодисатва не слиза повече на Земята, за да се инкарнира в едно физическо тяло. В подкрепа на цялата източна философия отново ще повторим: След своята последна инкарнация, Гаутама Буда, синът на цар Судодана, имаше единствено такива въплъщения, в които слизаше само до етерното тяло. В лекциите върху Евангелието на Лука изтъкнахме каква беше следващата задача на този Бодисатва, издигнал се до степента Буда. Ние видяхме: Когато се роди т. нар. Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука.
Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия.
Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят. Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа. До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила. Ето как Буда навлезе в организма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен.
към текста >>
Да, ако се оставите под
въздей
ствието на всичко, което ще намерите в „Розенкройцерската мистерия", пред Вас ще се открият великите тайни от еволюцията на човечеството.
Онези от Вас, които в Мюнхен взеха участие при сценичното представяне на „Розенкройцерската мистерия"20 или са я прочели, знаят, че един от най-драматичните обрати се състои в следното: йерофантът посочва на Мария как тя може да изпълни своята мисия само благодарение на намеса от страна на едно висше Същество; и при нея фактически настъпва известно отделяне на висшите съставни части от низшите, така че последните биват завладени от низши духовни сили.
Да, ако се оставите под въздействието на всичко, което ще намерите в „Розенкройцерската мистерия", пред Вас ще се открият великите тайни от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите
въздей
ствия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух.
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух.
Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
към текста >>
34.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Да приемем, че даден човек боледуваше; тогава той беше подлаган на определени
въздей
ствия, благодарение на които след време той проглеждаше в духовния свят.
Да приемем, че даден човек боледуваше; тогава той беше подлаган на определени въздействия, благодарение на които след време той проглеждаше в духовния свят.
Оздравителните потоци от духовния свят се вливаха в неговия организъм. Тези космическо-душевни процеси бяха по същество идентични с лечебните процеси. Това, което днес хората говорят за т.нар. „храмово лечение", е пълно дилетантство. Всичко на този свят се развива, и душите също са направили крачка напред, минавайки от ясновиждане към неясновиждане.
към текста >>
Ако някой би поискал да коментира промените в етерното тяло що се отнася до лечебните
въздей
ствия идващи от духовния свят той би трябвало да изрази новата истина примерно по следния начин: Онези, които страдат, сега могат да бъдат утешени не само поради възможността да напускат физическото си тяло и да се свързват с духовния свят; те могат да намерят утеха и в самите себе си понеже чрез Христос в етерното тяло е внесена една нова сила.
За етерното тяло тази нова истина означава следното: в етерното тяло е заложен принципът на болката, на страданието. Едно живо същество, доколкото разполага с астрално тяло, може да страда само поради увреждане на своето етерно тяло; арената на страданието трябва да се търси в етерното тяло. Вие вече знаете това от моите лекции.
Ако някой би поискал да коментира промените в етерното тяло що се отнася до лечебните въздействия идващи от духовния свят той би трябвало да изрази новата истина примерно по следния начин: Онези, които страдат, сега могат да бъдат утешени не само поради възможността да напускат физическото си тяло и да се свързват с духовния свят; те могат да намерят утеха и в самите себе си понеже чрез Христос в етерното тяло е внесена една нова сила.
Следователно, новата истина за етерното тяло би трябвало да гласи: сега страдащите могат да бъдат утешени и да изпитат „блаженствата" не само поради оздравителните си ли от духовния свят, до който те се приближават в състояние на ясновидство; но сега свързвайки се с Христос те приемат новите истини и могат да намерят утеха за което и да е страдание там, вътре в самите себе си.
към текста >>
В областта на по-низшите съставни части, каквито са физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, а също и Сетивната Душа, човекът влиза в отношение с определени духовни Същества, които упражняват своите
въздей
ствия в споменатите части; а това, което човек изгражда като добродетели и т.н., то отново се отправя нагоре към тези духовни Същества.
Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза. Всеки знае, че в Сетивната Душа Азът е все още слабо представен, докато в Разсъдъчната и Съзнателната Душа той присъствува в много по-пълна степен, така че едва сега човекът става човек в истинския смисъл на Ду мата. Докато в по-низшите съставни части например в Сетивната Душа властвуват божествено-духовни сили, в областта на Разсъдъчната Душа, той става вече едно самостоятелно същество. Там просветва Азът. Следователно, за Разсъдъчната Душа доколкото тя постига Христовата сила следва да се говори по различен начин, отколкото за по-низшите съставни части.
В областта на по-низшите съставни части, каквито са физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, а също и Сетивната Душа, човекът влиза в отношение с определени духовни Същества, които упражняват своите въздействия в споменатите части; а това, което човек изгражда като добродетели и т.н., то отново се отправя нагоре към тези духовни Същества.
Обаче това, което се изгражда в областта на Разсъдъчната Душа особено когато тя развива Христовите качества, се превръща преди всичко в специфично човешки качества. Когато човекът започне сам да открива Разсъдъчната Душа, той става все по-малко зависим от божествено-духовните сили на околния свят.
към текста >>
35.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Силите на душата и силите на Духа имаха много по-голямо, и така да се каже моментално
въздей
ствие върху човешкото тяло, отколкото по-късно, когато тялото стана по-плътно, и душата изгуби своето влияние върху него.
Силите на душата и силите на Духа имаха много по-голямо, и така да се каже моментално въздействие върху човешкото тяло, отколкото по-късно, когато тялото стана по-плътно, и душата изгуби своето влияние върху него.
Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия. Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред. Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси. И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата.
към текста >>
Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни
въздей
ствия.
Силите на душата и силите на Духа имаха много по-голямо, и така да се каже моментално въздействие върху човешкото тяло, отколкото по-късно, когато тялото стана по-плътно, и душата изгуби своето влияние върху него.
Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия.
Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред. Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси. И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата. Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар.
към текста >>
И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да
въздей
ствуват върху тялото по околните пътища на душата.
Силите на душата и силите на Духа имаха много по-голямо, и така да се каже моментално въздействие върху човешкото тяло, отколкото по-късно, когато тялото стана по-плътно, и душата изгуби своето влияние върху него. Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия. Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред. Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси.
И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата.
Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар. храмов сън, който за тогавашната епоха представляваше не друго, а довеждането на човека до състояние на ясновидство.
към текста >>
Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни
въздей
ствия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар.
Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия. Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред. Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси. И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата.
Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар.
храмов сън, който за тогавашната епоха представляваше не друго, а довеждането на човека до състояние на ясновидство.
към текста >>
И така, с оглед на тогавашните културни отношения, трябва да изтъкнем, че онези, които бяха душевно силни и можеха да апелират към всичко онова, което сами възприемаха от духовния свят, бяха в състояние да упражняват забележителни
въздей
ствия върху душата, а чрез нея и върху тялото.
И така, с оглед на тогавашните културни отношения, трябва да изтъкнем, че онези, които бяха душевно силни и можеха да апелират към всичко онова, което сами възприемаха от духовния свят, бяха в състояние да упражняват забележителни въздействия върху душата, а чрез нея и върху тялото.
Ето защо онези хора, които притежаваха духовни качества и можеха да излъчват лечебни сили в своето обкръжение, бяха наричани лечители. В общи линии, лечители би трябвало да бъдат наричани не само терапевтите, но и есеите. Обаче нека да продължим нататък: На едно от наречията в Предна Азия, което са използвали най-вече онези, в чиито редици възникна християнството, точният превод на това, което ние бихме обозначили като „духовен лечител", е думата „Исус". В общи линии, Исус означава „духовен лечител". И този превод е до голяма степен правилен, понеже държи сметка за чувствената страна на нещата.
към текста >>
Забележителното е това, че авторът на Матеевото Евангелие казва: Тук сме изправени пред един, който внася в човечеството напълно нова субстанциална сила; следвайки импулсите на своя Аз от който по-рано не бяха възможни каквито и да са лечебни
въздей
ствия сега той прави тъкмо това; той може да лекува, апелирайки към онези сили, с които по-рано никой не можеше да лекува.
Изброяването на такива изцеления не би представлявало никакво чудо за тогавашните времена.
Забележителното е това, че авторът на Матеевото Евангелие казва: Тук сме изправени пред един, който внася в човечеството напълно нова субстанциална сила; следвайки импулсите на своя Аз от който по-рано не бяха възможни каквито и да са лечебни въздействия сега той прави тъкмо това; той може да лекува, апелирайки към онези сили, с които по-рано никой не можеше да лекува.
Следователно, в Евангелието се разказва за съвсем други неща, отколкото обикновено се мисли. Бихме могли да приведем много доказателства, включително и исторически, за да посочим колко верни са изводите на антропософската Духовна Наука, които ние черпим от нашите окултни източници. Нека да се спрем само на едно от тях.
към текста >>
Ако нашите твърдения са верни, би трябвало хората от древността да живеят с убеждението: при определени условия онези, които примерно са слепи, могат да бъдат излекувани с помощта на духовни
въздей
ствия.
Ако нашите твърдения са верни, би трябвало хората от древността да живеят с убеждението: при определени условия онези, които примерно са слепи, могат да бъдат излекувани с помощта на духовни въздействия.
Много от художествените изображения на древността с право насочват вниманието ни към подобни мисли. Споменатият в миналата лекция Джон М. Робертсън описва една картина в Рим, която изобразява Ескулап, стоящ пред двама слепи; и естествено той решава, че тук е показано едно „изцеление", което после е заимствувано от евангелистите и включено в Евангелията. Обаче тук съществен е не чудотворният характер на духовното лечение; тук посланието на художника гласи: Ескулап е един от онези посветени, които в Мистериите се свързваха с духовните лечебни сили при обичайното за тогавашните условия понижение на Азовото съзнание. Обаче авторът на Матеевото Евангелие иска да ни каже съвсем друго: Христос постига изцелението не по този начин; това, което живя като еднократен импулс в Христос, постепенно трябва да бъде постигнато от цялото човечество, така че собствените сили на Аза да се превърнат същевременно и в лечебни, в оздравителни сили.
към текста >>
Но що се отнася до възприемчивите, които сам той избра и обучи, неговите
въздей
ствия бяха съвсем различни.
Този момент също е описан. Най-напред виждаме как веднага след Изкушението, Христос Исус е в състояние да внесе един нов нюанс в старите учения и да постигне старите изцеления по силата на един нов импулс. После виждаме как той действува върху своите ученици по един съвсем нов начин, как силата, която той до крайна степен въплъти в себе си, се пренася и върху неговите сподвижници. Как е представено всичко това? По такъв начин, че за невъзприемчивия човек то ще трябва да изглежда като нещо, което може да бъде изразено също и с думи.
Но що се отнася до възприемчивите, които сам той избра и обучи, неговите въздействия бяха съвсем различни.
Неговите въздействия се свеждаха най-вече до това, че той пробуждаше в тях имагинации, че ги въвеждаше в следващите степени на свръхсетивното познание. Следователно, това, което напираше от Христос Исус, се насочваше в две направления: От една страна то поемаше към страничните, неутралните, така че те слушаха думите му и си изграждаха един вид теории; от друга страна то поемаше към близките му, избрани от самия него сподвижници, които съизживяваха неговата сила, понеже той можеше да я разпростира и върху тях, особено с оглед на личната им Карма, така че Христовата сила наистина пробуждаше в душите им имагинации и определени степени от свръхсетивното познание, което ги отвеждаше във висшите светове. „На тях, външните, им говоря с притчи, обаче вие възприемате това, което притчите означават, вие възприемате езика, който ви отвежда във висшите светове." Тези думи не бива да бъдат схващани повърхностно; трябва да ги схващаме като един вид навлизане на учениците във висшите светове.
към текста >>
Неговите
въздей
ствия се свеждаха най-вече до това, че той пробуждаше в тях имагинации, че ги въвеждаше в следващите степени на свръхсетивното познание.
Най-напред виждаме как веднага след Изкушението, Христос Исус е в състояние да внесе един нов нюанс в старите учения и да постигне старите изцеления по силата на един нов импулс. После виждаме как той действува върху своите ученици по един съвсем нов начин, как силата, която той до крайна степен въплъти в себе си, се пренася и върху неговите сподвижници. Как е представено всичко това? По такъв начин, че за невъзприемчивия човек то ще трябва да изглежда като нещо, което може да бъде изразено също и с думи. Но що се отнася до възприемчивите, които сам той избра и обучи, неговите въздействия бяха съвсем различни.
Неговите въздействия се свеждаха най-вече до това, че той пробуждаше в тях имагинации, че ги въвеждаше в следващите степени на свръхсетивното познание.
Следователно, това, което напираше от Христос Исус, се насочваше в две направления: От една страна то поемаше към страничните, неутралните, така че те слушаха думите му и си изграждаха един вид теории; от друга страна то поемаше към близките му, избрани от самия него сподвижници, които съизживяваха неговата сила, понеже той можеше да я разпростира и върху тях, особено с оглед на личната им Карма, така че Христовата сила наистина пробуждаше в душите им имагинации и определени степени от свръхсетивното познание, което ги отвеждаше във висшите светове. „На тях, външните, им говоря с притчи, обаче вие възприемате това, което притчите означават, вие възприемате езика, който ви отвежда във висшите светове." Тези думи не бива да бъдат схващани повърхностно; трябва да ги схващаме като един вид навлизане на учениците във висшите светове.
към текста >>
По изявленията на тази личност, която твърдяла за себе си, че е прероденият Христос, лесно може да се изследва до най-големи подробности природата на лъжепророците и тяхното
въздей
ствие върху околния свят.
Същият Маймонидес разказва по-нататък, че 40 години по-рано в Кордова, Испания, също се появил някой, който твърдял, че е Христос; а приблизително 25 години още по-рано, т.е. в началото на 12. век, във Фез, Мароко,се появил на свой ред един друг лъжепророк. А накрая се разказва, как през 1147 година в Персия се появил някой, който макар и да не се е представял за Христос, се опитал да говори, един вид от негово име. Впрочем най-крещящия пример съм посочвал и друг път: появата на Шабатаи Зеви през 1666 година в Смирна.
По изявленията на тази личност, която твърдяла за себе си, че е прероденият Христос, лесно може да се изследва до най-големи подробности природата на лъжепророците и тяхното въздействие върху околния свят.
По онова време от Смирна се понесла новината, че в лицето на Шабатаи Зеви е дошъл новият Христос. И Вие не бива да смятате, че вълнението около този слух било нещо незначително. От всички части на Европа, от Франция, Испания и Италия, от Полша, Унгария, от Южна Русия и Северна Африка, както и от вътрешността на Азия към Смирна започнали да се отправят цели групи от хора, за да се срещнат с новия Христос, Шабатаи Зеви. И ако някой беше казал на тези хора, повярвали в новия Христос преди Шабатаи Зеви сам да се издаде и преди да беше станало ясно какво се крие зад него че той не е истинският Христос този човек би си изпатил твърде зле, понеже щеше да се възпротиви срещу една догма, поддържана от неимоверно голям брой хора.
към текста >>
36.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Що се отнася до физическото тяло, съответните
въздей
ствия бяха упражнени още в края на Атлантската епоха; докато с етерното тяло започват да се проявяват онези качества, които човекът следваше да получи именно в хода на Следатлантската епоха.
Както знаем от Антропософията, човекът е изграден от четири различни съставни части. И ако ги изброим, от антропософска гледна точка, ще имаме: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и свързаната с него Сетивна Душа, после Разсъдъчната Душа, Съзнателната Душа; а по-нататък следват по-висшите звена на човешката природа: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Всъщност всяка от следатлантските културни епохи е допринесла нещо за изграждането на отделните съставни части. През Първата следатлантска епоха, древно-индийската, човекът е получил известни сили, които са укрепили неговото етерно тяло, така че в етерното си тяло той е станал нещо повече от това, което е бил по-рано.
Що се отнася до физическото тяло, съответните въздействия бяха упражнени още в края на Атлантската епоха; докато с етерното тяло започват да се проявяват онези качества, които човекът следваше да получи именно в хода на Следатлантската епоха.
И така, през древно-индийската епоха, в неговото етерно тяло бяха вложени известни укрепващи сили, като после, през древно-персийската епоха съответните сили бяха вложени в Сетивната Душа. През Четвъртата след атлантска епоха, гръцко-латинската, в него бяха вложени силите на Разсъдъчната Душа, а сега ние живеем в епохата, когато съответните сили постепенно ще трябва да бъдат вложени в Съзнателната Душа. Като цяло, в това отношение, човечеството не е напреднало кой знае колко. Обаче ние знаем, че предстои Шестата след атлантска епоха, когато в човешката природа ще бъдат вложени силите на Духа-Себе, а през Седмата след атлантска епоха силите на Духа-Живот. А после ние отправяме поглед към едно още по-далечно бъдеще, когато нормалното човечество ще разполага със силите на Човека-Дух или Атма.
към текста >>
37.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите
въздей
ствия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето.
И сега, за да разберем нашето духовно развитие в рамките на четвъртото планетарно въплъщение, наречено „Земя", нека да си припомним, че преди време Земята беше все още свързана със Слънцето, което днес съществува като едно самостоятелно небесно тяло. Естествено, антропософът знае, че в случая не става дума за едно чисто материално разделяне между Земята и Слънчевата субстанция, а става дума за разграничаването на определени божествено-духовни Същества, оставащи свързани със Слънцето, от други свръхсетивни Същества, оставащи свързани с другите планети. След отделянето на Земята от Слънцето, с нея останаха определени духовни Същества, докато със Слънцето останаха други духовни Същества, и понеже бяха надраснали Земните условия, те трябваше да продължат своята космическа еволюция другаде.
И така, ние сме изправени пред факта, че една част от духовните Същества останаха по-тясно свързани със Земята, докато друга част от духовните Същества започнаха да упражняват своите въздействия в планетарните очертания на Земята, макар че самите те се намираха на Слънцето.
Или с други думи, след отделянето на Слънце то ние имаме, така да се каже, две арени на действие: Земната арена и Слънчевата арена, като на всяка от тях са присъщи точно определени духовни Същества. Духовните Същества, които продължаваха да служат на човека, макар и от една по-висша сфера, са именно тези, които изместиха своята арена на действие, разполагайки се на Слънцето. И тъкмо от Слънчевата арена идват онези Същества, които периодически се свързват със земното човечество, за да ускорят неговата еволюция, както и планетарната еволюция на самата Земя.
към текста >>
Ако още веднъж си припомним отделянето на Земята от Слънцето, както и обстоятелството, че от Земята се оттеглиха и онези Същества, чийто върховен предводител е Христос, ние трябва да допълним: Има и такива Същества, които едва занапред ще разпростират своите
въздей
ствия върху Земята, както стана и в случая с Христос.
Ако още веднъж си припомним отделянето на Земята от Слънцето, както и обстоятелството, че от Земята се оттеглиха и онези Същества, чийто върховен предводител е Христос, ние трябва да допълним: Има и такива Същества, които едва занапред ще разпростират своите въздействия върху Земята, както стана и в случая с Христос.
Обаче с отделянето на Слънцето беше свързано и нещо друго. Сега трябва да си припомним една важна подробност, за която често е ставало дума, а именно, че по отношение на субстанциалността, Старият Сатурн беше устроен сравнително просто. Сатурновото състояние протичаше в огън или в топлина. На Стария Сатурн не съществуваше нито въздух, нито вода, нито пък светлинен етер. Част от тези неща се появиха едва по времето на Старото Слънце.
към текста >>
Техните
въздей
ствия продължават да заливат Земята, макар и по един не толкова всеобхватен начин.
Обаче с отделянето на Слънцето, от Земята се отделят не само материалните Слънчеви субстанции, но и определени духовни Същества.
Техните въздействия продължават да заливат Земята, макар и по един не толкова всеобхватен начин.
Аз се спрях на тези неща още в Мюнхен, по време на моя лекционен цикъл върху Библейската история за Сътворението; ето защо сега ще допълня само следното. От висшите или етерни състояния, земният човек възприема само топлината, топлинния етер, както и светлината. А това, което той въз приемаше като звуци, е само едно далечно отражение, едно материализиране на истинските звуци, които се носят из етерния свят. Когато говорим за „звуков етер" ние имаме предвид „носителя" на всичко онова, което е известно като „хармония на сферите" и може да бъде доловено само чрез ясновиждането или по-точно, чрез ясночуването. Наистина, като физическо тяло, Слънцето залива нашата Земя с потоци от светлина, обаче то съдържа в себе си и по-висшите, етерни състояния.
към текста >>
Тук ние сме изправени, така да се каже, пред външната, телесна фигура на Слънчевия Бог, който упражняваше своите
въздей
ствия върху човека, преди още сам да беше слязъл на Земята.
Когато обръщаме поглед към Заратустра, ние откриваме, че през онези времена дори една толкова напреднала личност като него, все още не беше достатъчно посветена, за да обхване в ясно съзнание всичко онова, което трябваше да бъде открито на човека, и че за тази цел въпросната личност беше завладяна от една по-висша душевна сила. И Заратустра можа да възвести учението си за Аура Маздао, само защото Слънчевата аура сама се откри пред неговия поглед, само защото гласът на духовното Същество, наречено Аура Маздао, прозвуча в него, само защото чрез него проговори Слънчевото Слово, великата аура, мировата светлина.
Тук ние сме изправени, така да се каже, пред външната, телесна фигура на Слънчевия Бог, който упражняваше своите въздействия върху човека, преди още сам да беше слязъл на Земята.
През тези времена Слънчевото Слово все още беше нещо вътрешно, нещо душевно.
към текста >>
Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни
въздей
ствия.
От своя страна евангелистът Марко веднага насочва погледа си към слизащия от небето Слънчев Дух. Той не се интересува от земната човешка личност; за него всичко онова, което имаше формата на човешко физическо тяло, представлява само едно средство, за да бъдат описани величествените действия на Слънчевия Дух. Ето защо той насочва своето внимание главно към онези факти, по които можем да съдим за макрокосмическите сили на Слънчевия Дух. Макар и на пръв поглед описанията на Матей и Марко да си приличат, техните гледни точки са съвсем различни.
Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия.
Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие.
към текста >>
Следователно, Марко описва могъщите първични
въздей
ствия на Слънчевата аура.
от нас Христово Събитие, което е в основата на четирите Евангелия. Обаче всеки евангелист говори от онази гледна точка, която е възприел от самото начало, понеже всеки от тях счита за правилно да насочи своя ясновиждащ поглед към онова, за което беше подготвен; останалото може да бъде пропуснато. Ето защо ние следва да сме наясно: Необозримото Христово Събитие застава пред нас напълно обективно и то не носи следи от противоречие, въпреки че е описано от четири различни гледни точки; напротив, ние вникваме истински в него тъкмо чрез обобщаването на различните гледни точки. И сега ние намираме за напълно естествено, че забележителните думи на Петър, върху които се спряхме вчера, се намират единствено в Евангелието на Матей, а не и в другите Евангелия. Евангелистът Марко описва Христос като една Слънчева сила, като универсална космическа сила, която прониква по един съвсем непосредствен начин в нашата планета.
Следователно, Марко описва могъщите първични въздействия на Слънчевата аура.
Докато Евангелието на Лука, описвайки вътрешния свят на Христос Исус, се спира главно на астралното тяло, т.е. на това, как човекът живее сам за себе си. Защото в астралното тяло човекът наистина живее само за себе си; там се корени неговата своеобразна индивидуалност, там той израства в самия себе си.
към текста >>
38.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Но в същото време бихме могли да кажем, че
въздей
ствието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека.
От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг!
Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека.
Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н. Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма.
към текста >>
И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които
въздей
стват върху човека.
Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция.
И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека.
Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н. Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма. За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии. Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
към текста >>
Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо
въздей
ствие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена?
Така всеки човек получава специфичните плодове на своята епоха, но също и тези на предходните епохи. Единствено това, което идва от Духа на Времето и от по-нисшите от него йерархии, може да бъде исторически съхранено, може да бъде обект на преподаване и обучение във времето. Това, което произлиза от царствата на природата, не може да бъде съхранено в традициите. Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила, сферата на Духа на времето и достигат до по-висши откровения. Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин.
Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена?
Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове? Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл. Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи?
към текста >>
Но едно такова събитие, което може да действа по начина на един изгрев, ще загуби цялото си
въздей
ствие, ако бъде просто предадено от други хора.
Когато ни се представят тези духовни водачи на човечеството, които наричаме посветени и които не говорят, опирайки се на традициите, а черпят от един първоизточник, техните откровения са подобни на природните проявления.
Но едно такова събитие, което може да действа по начина на един изгрев, ще загуби цялото си въздействие, ако бъде просто предадено от други хора.
Природата има сравнително една доста по-висша дейност от това, което ни е научила традицията от Моисей, от Заратустра, дотолкова доколкото това ни е предадено в съхранената форма от външната култура, от Духовете на времето и тези на народите. Защото откровенията, направени от Моисей и Заратустра имаха отражение подобно на природното само тогава, когато извираха директно от свръхсетивни опитности. Първоизточните откровения, направени на човечеството, се представят по същия начин както посланията, предадени от природата. Ето защо те са с грандиозен характер. Но за да може той да бъде усетен, най-напред трябва да предусетим най-нисшата от Йерархиите, действаща в природните сили: Властите.
към текста >>
39.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Ние трябва да си представяме, че тези същества не могат да
въздей
стват непосредствено върху нашите физически процеси, върху фактите от нашата физическа действителност, тъй като на съвременната степен на своето развитие те не могат да се въплътят във физическо тяло, което взима своите съставни елементи от физическия свят.
Вчера във въвеждащ порядък нашето внимание беше насочено върху това, че ще можем да разберем правилно някои по-древни събития в историята на човечеството, ако гледаме не само силите и способностите на отделните личности, но и ако допуснем, че чрез съответните личности като чрез инструмент действат същества, които, така да се каже, отправят в нашия свят своите действия от висшите светове.
Ние трябва да си представяме, че тези същества не могат да въздействат непосредствено върху нашите физически процеси, върху фактите от нашата физическа действителност, тъй като на съвременната степен на своето развитие те не могат да се въплътят във физическо тяло, което взима своите съставни елементи от физическия свят.
Затова, ако те искат да действат в нашия физически свят, те трябва да ползват физическия човек, неговите ръце, но също и неговия разсъдък и неговата способност за разбиране. Колкото по-назад отидем в човешкото развитие, толкова по-отчетливо изразено ще намерим влиянието и въздействието на такива същества от висшите светове. Но не трябва да си мислим, че това насочване на сили и въздействия от висшите светове чрез хората във физическия свят е прекратявано някога, включително и в наше време.
към текста >>
Колкото по-назад отидем в човешкото развитие, толкова по-отчетливо изразено ще намерим влиянието и
въздей
ствието на такива същества от висшите светове.
Вчера във въвеждащ порядък нашето внимание беше насочено върху това, че ще можем да разберем правилно някои по-древни събития в историята на човечеството, ако гледаме не само силите и способностите на отделните личности, но и ако допуснем, че чрез съответните личности като чрез инструмент действат същества, които, така да се каже, отправят в нашия свят своите действия от висшите светове. Ние трябва да си представяме, че тези същества не могат да въздействат непосредствено върху нашите физически процеси, върху фактите от нашата физическа действителност, тъй като на съвременната степен на своето развитие те не могат да се въплътят във физическо тяло, което взима своите съставни елементи от физическия свят. Затова, ако те искат да действат в нашия физически свят, те трябва да ползват физическия човек, неговите ръце, но също и неговия разсъдък и неговата способност за разбиране.
Колкото по-назад отидем в човешкото развитие, толкова по-отчетливо изразено ще намерим влиянието и въздействието на такива същества от висшите светове.
Но не трябва да си мислим, че това насочване на сили и въздействия от висшите светове чрез хората във физическия свят е прекратявано някога, включително и в наше време.
към текста >>
Но не трябва да си мислим, че това насочване на сили и
въздей
ствия от висшите светове чрез хората във физическия свят е прекратявано някога, включително и в наше време.
Вчера във въвеждащ порядък нашето внимание беше насочено върху това, че ще можем да разберем правилно някои по-древни събития в историята на човечеството, ако гледаме не само силите и способностите на отделните личности, но и ако допуснем, че чрез съответните личности като чрез инструмент действат същества, които, така да се каже, отправят в нашия свят своите действия от висшите светове. Ние трябва да си представяме, че тези същества не могат да въздействат непосредствено върху нашите физически процеси, върху фактите от нашата физическа действителност, тъй като на съвременната степен на своето развитие те не могат да се въплътят във физическо тяло, което взима своите съставни елементи от физическия свят. Затова, ако те искат да действат в нашия физически свят, те трябва да ползват физическия човек, неговите ръце, но също и неговия разсъдък и неговата способност за разбиране. Колкото по-назад отидем в човешкото развитие, толкова по-отчетливо изразено ще намерим влиянието и въздействието на такива същества от висшите светове.
Но не трябва да си мислим, че това насочване на сили и въздействия от висшите светове чрез хората във физическия свят е прекратявано някога, включително и в наше време.
към текста >>
Но последователят на духовната наука попада понякога в положение, когато е длъжен да се защитава от материалистическите представи, понеже те съществуват в наше време, от представите, които лишават хората, стоящи встрани от духовното развитие, от възможността донякъде да вникнат в това, което трябва да се каже за
въздей
ствието на висшите светове върху нашия физически свят.
За този, който е запознат с духовната наука, който, както това ние сме могли да правим вече толкова години, е приел в себе си това, което води нашето усещане и представи към признаване на висшите светове, за него такъв факт, като току-що показания, ще бъде, разбира се, веднага понятен, защото той е привикнал постоянно да опъва свързващите нишки между нашето познание, нашето мислене, нашата воля и съществата от висшите йерархии.
Но последователят на духовната наука попада понякога в положение, когато е длъжен да се защитава от материалистическите представи, понеже те съществуват в наше време, от представите, които лишават хората, стоящи встрани от духовното развитие, от възможността донякъде да вникнат в това, което трябва да се каже за въздействието на висшите светове върху нашия физически свят.
към текста >>
Ако след това духовният изследовател отиде по-нататък и потърси със свои средства истинския инспиратор,
въздей
стващ върху Орлеанската Дева, то, изследвайки една след друга епохите, той намира нещо съвсем особено.
Ако след това духовният изследовател отиде по-нататък и потърси със свои средства истинския инспиратор, въздействащ върху Орлеанската Дева, то, изследвайки една след друга епохите, той намира нещо съвсем особено.
Той намира, че същият дух, който е действал чрез Орлеанската Дева, така да се каже, като чрез свой инструмент, в съвсем друга форма, инспирирайки по съвсем друг начин, е въздействал на друга личност, която в качеството на философ е живяла в двора на Карл Плешивия9, на Джон Скот Ериугена10, чиито философско-теологически идеи са имали такова дълбоко влияние в Европа в по-ранната епоха. По такъв начин ние виждаме, че едни и същи сили в различни епохи по различен начин действат чрез хора, като чрез свои инструменти, че непрекъснатостта на случващото се, се съдържа в това, което ние наричаме история.
към текста >>
Той намира, че същият дух, който е действал чрез Орлеанската Дева, така да се каже, като чрез свой инструмент, в съвсем друга форма, инспирирайки по съвсем друг начин, е
въздей
ствал на друга личност, която в качеството на философ е живяла в двора на Карл Плешивия9, на Джон Скот Ериугена10, чиито философско-теологически идеи са имали такова дълбоко влияние в Европа в по-ранната епоха.
Ако след това духовният изследовател отиде по-нататък и потърси със свои средства истинския инспиратор, въздействащ върху Орлеанската Дева, то, изследвайки една след друга епохите, той намира нещо съвсем особено.
Той намира, че същият дух, който е действал чрез Орлеанската Дева, така да се каже, като чрез свой инструмент, в съвсем друга форма, инспирирайки по съвсем друг начин, е въздействал на друга личност, която в качеството на философ е живяла в двора на Карл Плешивия9, на Джон Скот Ериугена10, чиито философско-теологически идеи са имали такова дълбоко влияние в Европа в по-ранната епоха.
По такъв начин ние виждаме, че едни и същи сили в различни епохи по различен начин действат чрез хора, като чрез свои инструменти, че непрекъснатостта на случващото се, се съдържа в това, което ние наричаме история.
към текста >>
Вчера аз ви показах, как във важния мит на вавилонско-халдейската епоха се посочва
въздей
ствието на духовните светове върху хората, от които е зависело много в хода на историята в третия от нашите следатлантски периоди, зависело е много в хода на целия исторически процес в древна Халдея, в древна Вавилония.
Вчера аз ви показах, как във важния мит на вавилонско-халдейската епоха се посочва въздействието на духовните светове върху хората, от които е зависело много в хода на историята в третия от нашите следатлантски периоди, зависело е много в хода на целия исторически процес в древна Халдея, в древна Вавилония.
Но сега ние трябва да разгледаме, разбира се, също от гледна точка на окултната наука, тези две личности, които се крият зад легендарните имена Гилгамеш и Енкиду. Окултно-исторически ние трябва да виждаме в тях личности, които стоят на изходния пункт на това, което ние наричаме вавилонска, халдейска култура. Това, което е могло да дойде от тях като импулси, ние намираме отново в развитието на духовната култура на древен Вавилон и Халдея. Гилгамеш е бил личност, имаща зад себе си много инкарнации от такъв род, че тази личност можем да наречем стара душа в развитието на човечеството.
към текста >>
Подобно кентавър е
въздей
ствал Гилгамеш върху тези, които са могли да съдят за него, така
въздей
ства той и сега на тези, които могат да съдят за него.
Но все пак благодарение на това, че в епохата, в която той е действал, той не е могъл, така да се каже, да изявява своите собствени лични импулси, да съобщава на света това, което е било негова лична сила, той е могъл да даде съвсем особено да действа чрез него на едно от тези духовни същества, които ние причисляваме към категорията духове на Огъня, тоест архангели. Такова същество е действало чрез Гилгамеш, и устройството на живота във Вавилон, неговите движещи сили, чийто инструмент бил Гилгамеш, ние трябва да търсим в такъв дух на Огъня. По такъв начин, ние действително можем да си представим Гилгамеш в образ, който може да ни даде символа на древния кентавър. Древните символи много повече отговарят на действителността, отколкото обикновено се смята. Кентавърът, полуживотно, получовек, винаги е олицетворявал това, че при най-могъщите хора от древността, действително, по определен начин са се разделяли висшата духовност и това, което съединявало отделната личност с животинската организация.
Подобно кентавър е въздействал Гилгамеш върху тези, които са могли да съдят за него, така въздейства той и сега на тези, които могат да съдят за него.
към текста >>
Ако такава фигура като Гилгамеш, към който сега се приближи и външното изследване, искаме да поставим, както трябва да направим това за целите на нашите наблюдения, начело на окултното изследване, то ние трябва да си даваме сметка за това, че тук си имаме работа с
въздей
ствие на същества от висшите духовни йерархии.
Ако такава фигура като Гилгамеш, към който сега се приближи и външното изследване, искаме да поставим, както трябва да направим това за целите на нашите наблюдения, начело на окултното изследване, то ние трябва да си даваме сметка за това, че тук си имаме работа с въздействие на същества от висшите духовни йерархии.
Така че, ако трябва всеки човек, в аспекта на неговата духовност да разглеждаме в образа на кентавър, то при човека, който действа така, както Гилгамеш, ние особено трябва да допуснем, че духовното на кентавъра се направлява от висшите власти, които изпращат свои сили в постъпателното движение на човечеството. И когато ние отидем още по-далече в дълбините на историята, виждаме, че това ни се представя още по-ясно. Ние виждаме как това се модифицира чак до сегашното време и как духовните сили, колкото повече ние влизаме в нашата непосредствена съвременност, постоянно приемат друг облик, действайки чрез хората.
към текста >>
40.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Ние живеем в това отношение наистина в преходна епоха и ако си спомните, какво беше казано вчера за действащата в Орлеанската Дева духовна сила, то ще видите, че вече в Орлеанската Дева е действало нещо от това, което се движи в противоположна посока, освен
въздей
ствията на висшите сили в догръцката епоха.
Ние трябва, така да се каже, да държим направление нагоре, към това, което трябва да дойде по-късно към Манас или Духа-себе. Но него можем да очакваме чак в шестия културен период. Ние се намираме сега между четвъртия и шестия периоди. Шестият обещава на човечеството, че то ще може да пренесе във висшите области това, което се придобива благодарение на външните впечатления, които "азът" получава чрез своите органи на чувствата. В нашата пета културна епоха ние сме в състояние само, така да се каже, да атакуваме - всичко това, което ние придобиваме чрез външните впечатления и което достигаме чрез преработката на тези впечатления, да направим така, че то да може да получи направление нагоре.
Ние живеем в това отношение наистина в преходна епоха и ако си спомните, какво беше казано вчера за действащата в Орлеанската Дева духовна сила, то ще видите, че вече в Орлеанската Дева е действало нещо от това, което се движи в противоположна посока, освен въздействията на висшите сили в догръцката епоха.
към текста >>
Но оттук вие ще видите, че удобния способ да се разбира една инкарнация само като следствие на предишното въплъщение, съществено се модифицира, и вие ще разберете, че реинкарнацията е много по-сложен свят от факти, отколкото обикновено се смята, и че ние го разбираме напълно само тогава, когато съпричислим човека към висшия свръхфизически свят, който постоянно
въздей
ства върху нашия свят.
Значи откровението за това, което Блаватска говори, изхождайки от розенкройцерските мистерии в своя първи период, напълно може да се провери и установи чрез непосредствено изследване.
Но оттук вие ще видите, че удобния способ да се разбира една инкарнация само като следствие на предишното въплъщение, съществено се модифицира, и вие ще разберете, че реинкарнацията е много по-сложен свят от факти, отколкото обикновено се смята, и че ние го разбираме напълно само тогава, когато съпричислим човека към висшия свръхфизически свят, който постоянно въздейства върху нашия свят.
към текста >>
41.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са
въздей
ствали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло.
По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен. Въпреки това потока от висшите йерархии през всичкото време е налице. Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността. Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично. По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността.
Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло.
Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии. То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран.
към текста >>
Въздей
ствието на духовете на Формата става по-скоро така, че външната страна на сетивния свят привлича човека, че неговите чувства с радост, с въодушевление се насочват към това, което се простира наоколо, че той се опитва да придаде идеален образ на това, което се простира наоколо.
Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата. Те се проявяват, действайки отдолу нагоре, като много по-мощни духове, които нямат необходимост да ползват човека само като инструмент; те се проявяват в природните царства, които са около нас, в конфигурациите на съществата от минералното, растителното, животинското царства. И ако човек иска да познае духовете на Формата по тяхното проявление, той трябва да насочи своя поглед навън, трябва да наблюдава природата, трябва да вникне в това, което са внесли в природата духовете на Формата. Затова в гръцката епоха, когато преимуществено са се проявявали духовете на Формата, човек не получава непосредствено влияние, което би действало инспириращо.
Въздействието на духовете на Формата става по-скоро така, че външната страна на сетивния свят привлича човека, че неговите чувства с радост, с въодушевление се насочват към това, което се простира наоколо, че той се опитва да придаде идеален образ на това, което се простира наоколо.
към текста >>
И вие можете да си представите, че духовните йерархии са
въздей
ствали върху Земята тогава в още по-голяма степен.
Постепенно ние съвсем се потапяме в атлантската катастрофа. Това е времето, което посочват сказанията на различните народи като потоп, преди който всичко е изглеждало всъщност по друг начин от това, което казват съвременните геологически хипотези. В още по-ранната, атлантска, епоха всичко е имало пак съвсем различен вид. Човек е бил изменящо се същество. До тази катастрофа целият облик на Земята е бил съвсем различен, отколкото това сега се струва на хората.
И вие можете да си представите, че духовните йерархии са въздействали върху Земята тогава в още по-голяма степен.
към текста >>
Ние имаме нещо като граница между древните
въздей
ствия в атлантската епоха и
въздей
ствията в следатлантската епоха, граница, която е заета от атлантската катастрофа, от тези процеси, които тотално са изменили облика на нашата Земя в аспекта на разпределение на вода и суша.
Ние имаме нещо като граница между древните въздействия в атлантската епоха и въздействията в следатлантската епоха, граница, която е заета от атлантската катастрофа, от тези процеси, които тотално са изменили облика на нашата Земя в аспекта на разпределение на вода и суша.
Такива епохи и измененията в тях са свързани, скъпи приятели, с великите процеси в констелациите, в положението и движението на свързаните със Слънцето мирови тела. И действително, от макрокосмическото пространство се ръководи това, което се разиграва на Земята като такива периоди. Днес бихме отишли твърде далеко, ако бих почнал да ви излагам как тези следващи един след друг периоди се ръководят, подразделят се от това, което сега в астрономията се нарича преместване на точката на равноденствие. Това е свързано с положението на земната ос спрямо оста на еклиптиката, това е свързано с великите процеси в констелациите на съседните ни мирови тела, и, действително, има напълно определени епохи, когато, вследствие на особеното положение на оста на Земята по отношение на другите тела от нейната система, съществува напълно различно разпределение на топлината и студа на нашата Земя от всякога. Благодарение на това положение на земната ос по отношение на съседните светила се изменят климатичните условия.
към текста >>
В този период макрокосмическите отношения са
въздей
ствали върху физическия свят така, че това действие се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изменят облика на Земята.
В този период макрокосмическите отношения са въздействали върху физическия свят така, че това действие се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изменят облика на Земята.
Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосмоса към Земята. Затова пък влиянието върху духа на човека от тази страна е било тогава най-малко; затова в този период по-малко значителни сили от йерархиите започват да оказват силно влияние върху човека, което по-късно постепенно намалява. Така че там, където духовете на Формата са оказвали мощно разтърсващо въздействие върху физическия свят, те не са имали толкова много време, за да въздействат и на духа на човека, вследствие на което, физическото като че ли избягало изпод краката на човека. Но затова пък по време на атлантската катастрофа човекът е бил особено потопен в духа и постепенно навлязъл пак във физическия свят в следатлантското време.
към текста >>
Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното
въздей
ствие от Макрокосмоса към Земята.
В този период макрокосмическите отношения са въздействали върху физическия свят така, че това действие се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изменят облика на Земята.
Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосмоса към Земята.
Затова пък влиянието върху духа на човека от тази страна е било тогава най-малко; затова в този период по-малко значителни сили от йерархиите започват да оказват силно влияние върху човека, което по-късно постепенно намалява. Така че там, където духовете на Формата са оказвали мощно разтърсващо въздействие върху физическия свят, те не са имали толкова много време, за да въздействат и на духа на човека, вследствие на което, физическото като че ли избягало изпод краката на човека. Но затова пък по време на атлантската катастрофа човекът е бил особено потопен в духа и постепенно навлязъл пак във физическия свят в следатлантското време.
към текста >>
Така че там, където духовете на Формата са оказвали мощно разтърсващо
въздей
ствие върху физическия свят, те не са имали толкова много време, за да
въздей
стват и на духа на човека, вследствие на което, физическото като че ли избягало изпод краката на човека.
В този период макрокосмическите отношения са въздействали върху физическия свят така, че това действие се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изменят облика на Земята. Това е било най-силното физическо преобразуване, това е било най-силното въздействие от Макрокосмоса към Земята. Затова пък влиянието върху духа на човека от тази страна е било тогава най-малко; затова в този период по-малко значителни сили от йерархиите започват да оказват силно влияние върху човека, което по-късно постепенно намалява.
Така че там, където духовете на Формата са оказвали мощно разтърсващо въздействие върху физическия свят, те не са имали толкова много време, за да въздействат и на духа на човека, вследствие на което, физическото като че ли избягало изпод краката на човека.
Но затова пък по време на атлантската катастрофа човекът е бил особено потопен в духа и постепенно навлязъл пак във физическия свят в следатлантското време.
към текста >>
Такива цикли пък се пресичат с други, защото върху земното ни развитие
въздей
стват периодически най-различни сили.
И така, вие виждате, че имаме, така да се каже, период от време с продължителност шест, седем, осем хиляди години, когато земното развитие преминава важен цикъл от исторически факти, с които тясно е свързано човешкото развитие.
Такива цикли пък се пресичат с други, защото върху земното ни развитие въздействат периодически най-различни сили.
Само тогава, когато отделим една от друга тези сили, когато опознаем отблизо отделните сили и, така да се каже, проконтролираме, как те се съчетават, само тогава ще можем постепенно да разберем как стават събитията на земята. Съвкупността от такива сили и закономерности води човечеството напред, обуславя човешкото движение напред.
към текста >>
Сега аз говоря повече за силите, които
въздей
стват на широка основа на историческия процес.
Вие знаете, че в нашето столетие е разположен важен възлов пункт на друго течение, за който се говори в розенкройцерската драма-мистерия "Вратата на посвещението"8: новото виждане в етерния свят и откровението на Христос в етерния свят. Но това принадлежи към друго течение9.
Сега аз говоря повече за силите, които въздействат на широка основа на историческия процес.
Ако искаме напълно да разберем историческия процес, то ние трябва да отчетем, че такива възлови пунктове на развитието винаги са свързани с определено положениe на небесните светила и че в 1250 година нашата земна ос е заемала също определено положение, така че тъй наречената малка ос на еклиптиката е имала съвсем особено положение по отношение на земната ос. Ако ние вземем под внимание, че това, което става на Земята, се обуславя от великите небесни съотношения, то вече във външните, климатични услови ние можем да видим, че то се специализира и диференцира в пределите на Земята. Не е ли вярно, че благодарение на действащите от космоса по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен. Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено. Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка.
към текста >>
По такъв начин, ние виждаме - и днес аз искам да предложа това на вашите души - как, така да се каже, най-великото макрокосмическо
въздей
ствие от мировите далечини върху човешките души е свързано с това, което може да се стане на най-малкото пространство.
По такъв начин, ние виждаме - и днес аз искам да предложа това на вашите души - как, така да се каже, най-великото макрокосмическо въздействие от мировите далечини върху човешките души е свързано с това, което може да се стане на най-малкото пространство.
Но особено интересни тези неща стават, когато ги навържеш с другите закони, с такива велики възлови пунктове на развитието, каквато беше 1250 година. Тогава въздействието върху човешката душа беше най-силно, а това е по-трудно да се забележи, от катаклизма на континентите. По време на атлантската катастрофа духовете на Формата действаха върху човешките души най-малко. Затова, така да се каже, полето за действие владееха тогава младшите йерархии. В общи линии така е разпределена дейността на различните класове йерархически същества.
към текста >>
Тогава
въздей
ствието върху човешката душа беше най-силно, а това е по-трудно да се забележи, от катаклизма на континентите.
По такъв начин, ние виждаме - и днес аз искам да предложа това на вашите души - как, така да се каже, най-великото макрокосмическо въздействие от мировите далечини върху човешките души е свързано с това, което може да се стане на най-малкото пространство. Но особено интересни тези неща стават, когато ги навържеш с другите закони, с такива велики възлови пунктове на развитието, каквато беше 1250 година.
Тогава въздействието върху човешката душа беше най-силно, а това е по-трудно да се забележи, от катаклизма на континентите.
По време на атлантската катастрофа духовете на Формата действаха върху човешките души най-малко. Затова, така да се каже, полето за действие владееха тогава младшите йерархии. В общи линии така е разпределена дейността на различните класове йерархически същества. Важно е ние да разбираме, че в тези циклични движения освен това са скрити определени закони на възход и падение. Нещо подобно имах в предвид като казах, че в 1250 година се осъществил натиск, че след това настанал спад, проявил се в чисто материалистичното течение.
към текста >>
42.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже,
въздей
ства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период.
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин. Това е имало място в древна Гърция, както показахме. И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека.
Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период.
Но за Гърция трябва да кажем още и следното.
към текста >>
Как може да
въздей
ства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9.
По забележителен начин преминава по-ранното в по-късното. На някои от вас аз вече казах7, че може да се констатира удивителна историческа перспектива в прехода от Микеланджело към Галилей. И един много умен човек - забележете, аз не говоря, че тук става дума за реинкарнация, тук имаме ход на историята - една много умна личност обърнала внимание колко все пак е удивително, че при поглед върху чудесната архитектоника на катедралата "Св. Петър" виждаме, как човешкия дух [вече] е внесъл в нея това, което той нарича наука за механиката. О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия разум, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8!
Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9.
Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата. След това той съвсем не си спомнил за това. А нещо подобно може да преживее, в края на краищата, всеки, ако види нещо толкова грандиозно. И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело. Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър".
към текста >>
43.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Отстраняване на нервното
въздей
ствие от кръвта чрез упражнения за вътрешна концентрация; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
Сърце, горно кръвообращение, обхващащо главния мозък и сетивните органи, долно кръвообращение, обхващащо черния дроб, слезката и жлъчката. Промени в кръвта чрез сетивните впечатления и чрез дейността на слезката, черния дроб, жлъчката, като органи, представляващи уплътнени планетарни процеси: Сатурн, Юпитер и Марс. Нервна система: инструмент на астралното тяло, кръв: инструмент на Аза, нервната система диференцирана, кръвта единна. Отношението на външните впечатления и на душевните изживявания към кръвта и Аза. Непосредствено влияние на нервите върху Аза.
Отстраняване на нервното въздействие от кръвта чрез упражнения за вътрешна концентрация; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
към текста >>
Въздей
ствие на сетивния свят и на вътрешния органичен свят върху кръвта.
Последици от душевните упражнения за концентрация.
Въздействие на сетивния свят и на вътрешния органичен свят върху кръвта.
Симпатиковата нервна система като посредник за въздействията от вътрешния свят, главно-гръбначномозъчната система посредник за въздействията от външния свят. Мистичното потъване в собствената вътрешност създава по-силна връзка между кръвта и симпатиковата нервна система. Същност на мистичното вглъбяване. Ритмизиращащата функция на слезката води до собствен вътрешен ритъм. Сатурновото влияние в Космоса.
към текста >>
Симпатиковата нервна система като посредник за
въздей
ствията от вътрешния свят, главно-гръбначномозъчната система посредник за
въздей
ствията от външния свят.
Последици от душевните упражнения за концентрация. Въздействие на сетивния свят и на вътрешния органичен свят върху кръвта.
Симпатиковата нервна система като посредник за въздействията от вътрешния свят, главно-гръбначномозъчната система посредник за въздействията от външния свят.
Мистичното потъване в собствената вътрешност създава по-силна връзка между кръвта и симпатиковата нервна система. Същност на мистичното вглъбяване. Ритмизиращащата функция на слезката води до собствен вътрешен ритъм. Сатурновото влияние в Космоса. Необходимост от възстановяване на съответствието между собствения ритъм и световния ритъм; Сказанието за Кронос.
към текста >>
Слезка. Органите като израз на духовни
въздей
ствия.
Слезка. Органите като израз на духовни въздействия.
Промени в ритъма на храната и приспособяването и към човешкото устройство чрез слезката, черния дроб и жлъчката; изолация посредством същите. Връзката с външния свят посредством дишането и кръвта. Среща на тези две планетарни силови системи в сърцето. Хармонизиране на системите чрез бъбречната система. Сърцето и кръвоносната система като център на организма.
към текста >>
Разглеждане на етерното тяло и на
въздей
ствията на астралното тяло и на Аза.
Върху същността и понятието за орган; свръхсетивния организъм.
Разглеждане на етерното тяло и на въздействията на астралното тяло и на Аза.
Различия във взаимодействията на силовите системи. Физическото тяло като силова система. Понятието за цялостния орган. Наличието на съпротива като повод за себе-осъзнаване; отделянето като вътрешно съпротивление. Изживяването на Аза чрез промените в кръвта.
към текста >>
44.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните
въздей
ствия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма.
Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм. Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото.
Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма.
Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи. Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни. Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят.
към текста >>
чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което
въздей
ствува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка?
Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм. Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е.
чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка?
Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи. Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни. Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят. Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя
въздей
ствията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи.
Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка?
Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи.
Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни. Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят. Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява
въздей
ствие върху горната част на тялото ни.
Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи.
Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни.
Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят. Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите сетива, но концентриран в органи и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът
въздей
ствува отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните органи,
въздей
ствува върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действува в органите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си.
Представете си всички сетивни възприятия, които нахлуват отвън, и си ги представете сбити, концентрирани и формирани в органи, и положени във вътрешността: по този начин, по посока навътре кръвта излага себе си на тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка по същия начин, както горната част на човешкия организъм излага себе си на външния свят, т. е.
имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите сетива, но концентриран в органи и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът въздействува отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните органи, въздействува върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действува в органите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си.
Ако трябва да изобразим нещата схематично, бихме могли да кажем: да си представим от една страна светът, въздействуващ от всички страни върху сетивата и върху кръвта като върху някакво табло, излагащо себе си на въздействията на този свят така получаваме устройството на горната част на тялото ни. И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни органи, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да въздействува върху кръвта от другата страна ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия организъм, образ, получен по съвсем странен начин. Така в известен смисъл вече можем да кажем: главният мозък всъщност отговаря на вътрешното устройство, доколкото то изпълва гръдната и коремната кухина. Като че ли светът е вложен в нас. /Виж рис № 5/
към текста >>
Ако трябва да изобразим нещата схематично, бихме могли да кажем: да си представим от една страна светът,
въздей
ствуващ от всички страни върху сетивата и върху кръвта като върху някакво табло, излагащо себе си на
въздей
ствията на този свят така получаваме устройството на горната част на тялото ни.
Представете си всички сетивни възприятия, които нахлуват отвън, и си ги представете сбити, концентрирани и формирани в органи, и положени във вътрешността: по този начин, по посока навътре кръвта излага себе си на тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка по същия начин, както горната част на човешкия организъм излага себе си на външния свят, т. е. имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите сетива, но концентриран в органи и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът въздействува отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните органи, въздействува върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действува в органите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си.
Ако трябва да изобразим нещата схематично, бихме могли да кажем: да си представим от една страна светът, въздействуващ от всички страни върху сетивата и върху кръвта като върху някакво табло, излагащо себе си на въздействията на този свят така получаваме устройството на горната част на тялото ни.
И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни органи, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да въздействува върху кръвта от другата страна ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия организъм, образ, получен по съвсем странен начин. Така в известен смисъл вече можем да кажем: главният мозък всъщност отговаря на вътрешното устройство, доколкото то изпълва гръдната и коремната кухина. Като че ли светът е вложен в нас. /Виж рис № 5/
към текста >>
И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни органи, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да
въздей
ствува върху кръвта от другата страна ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия организъм, образ, получен по съвсем странен начин.
Представете си всички сетивни възприятия, които нахлуват отвън, и си ги представете сбити, концентрирани и формирани в органи, и положени във вътрешността: по този начин, по посока навътре кръвта излага себе си на тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка по същия начин, както горната част на човешкия организъм излага себе си на външния свят, т. е. имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите сетива, но концентриран в органи и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът въздействува отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните органи, въздействува върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действува в органите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си. Ако трябва да изобразим нещата схематично, бихме могли да кажем: да си представим от една страна светът, въздействуващ от всички страни върху сетивата и върху кръвта като върху някакво табло, излагащо себе си на въздействията на този свят така получаваме устройството на горната част на тялото ни.
И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни органи, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да въздействува върху кръвта от другата страна ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия организъм, образ, получен по съвсем странен начин.
Така в известен смисъл вече можем да кажем: главният мозък всъщност отговаря на вътрешното устройство, доколкото то изпълва гръдната и коремната кухина. Като че ли светът е вложен в нас. /Виж рис № 5/
към текста >>
Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и
въздей
ствувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове.
Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
към текста >>
той не знае нищо за влиянията, които вътрешните светове или най-вътрешните планети упражняват върху него, докато именно най-характерното е, че външните светове
въздей
ствуват върху неговото съзнание.
Тук обаче откриваме важна разлика между своеобразностите на главния мозък, за които говорихме вчера, и тази система от вътрешни светове. Тази разлика се състои в следното: човекът за сега не знае нищо за то ва, което се разиграва в долната част на неговия организъм; т.е.
той не знае нищо за влиянията, които вътрешните светове или най-вътрешните планети упражняват върху него, докато именно най-характерното е, че външните светове въздействуват върху неговото съзнание.
към текста >>
виждаме, че външните впечатления
въздей
ствуват върху нашето око.
Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и кръв. Разгледаме ли окото напр.
виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око.
Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло. В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви! Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа. След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
към текста >>
Цветове, светлинни дразнения
въздей
ствуват върху зрителния нерв.
Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и кръв. Разгледаме ли окото напр. виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око.
Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв.
Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло. В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви! Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа. След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
към текста >>
В мига, в който започваме
въздей
ствието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и кръв. Разгледаме ли окото напр. виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло.
В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа. След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
към текста >>
След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено
въздей
ствие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло. В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви! Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа.
След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
към текста >>
№ 6/изкуствено сме довели човека до положението, нервът със своята активност да е отделен от кръвотока, така че да не могат да си
въздей
ствуват един на друг.
Но да приемем, че изкуствено сме прекъснали връзката между кръвообращението и нерва, т.е. /Виж рис.
№ 6/изкуствено сме довели човека до положението, нервът със своята активност да е отделен от кръвотока, така че да не могат да си въздействуват един на друг.
Схематично можем да представим това, като нарисуваме двата елемента раздалечени, така че да не може повече да се осъществява взаимодействието между нерва и кръвта. В такъв случай е възможно върху нерва да не се упражнява въздействие. Това може да се постигне ако, например, прережем нерва. /Виж рис. № 7/.
към текста >>
В такъв случай е възможно върху нерва да не се упражнява
въздей
ствие.
Но да приемем, че изкуствено сме прекъснали връзката между кръвообращението и нерва, т.е. /Виж рис. № 6/изкуствено сме довели човека до положението, нервът със своята активност да е отделен от кръвотока, така че да не могат да си въздействуват един на друг. Схематично можем да представим това, като нарисуваме двата елемента раздалечени, така че да не може повече да се осъществява взаимодействието между нерва и кръвта.
В такъв случай е възможно върху нерва да не се упражнява въздействие.
Това може да се постигне ако, например, прережем нерва. /Виж рис. № 7/.
към текста >>
И ако по някакъв начин стане така, че върху нерва не се упражнява
въздей
ствие, то няма да е чудно, че човекът няма да може да изживее нищо особено чрез този нерв.
И ако по някакъв начин стане така, че върху нерва не се упражнява въздействие, то няма да е чудно, че човекът няма да може да изживее нищо особено чрез този нерв.
Но да приемем, че въпреки прекъсната връзка между нерва и кръвта се упражни известно въздействие. Чрез външен експеримент това може да стане, като раздразним нерва например селток. Това външно въздействие върху нерва нас обаче не ни интересува. Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток. Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи.
към текста >>
Но да приемем, че въпреки прекъсната връзка между нерва и кръвта се упражни известно
въздей
ствие.
И ако по някакъв начин стане така, че върху нерва не се упражнява въздействие, то няма да е чудно, че човекът няма да може да изживее нищо особено чрез този нерв.
Но да приемем, че въпреки прекъсната връзка между нерва и кръвта се упражни известно въздействие.
Чрез външен експеримент това може да стане, като раздразним нерва например селток. Това външно въздействие върху нерва нас обаче не ни интересува. Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток. Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи. Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока.
към текста >>
Това външно
въздей
ствие върху нерва нас обаче не ни интересува.
И ако по някакъв начин стане така, че върху нерва не се упражнява въздействие, то няма да е чудно, че човекът няма да може да изживее нищо особено чрез този нерв. Но да приемем, че въпреки прекъсната връзка между нерва и кръвта се упражни известно въздействие. Чрез външен експеримент това може да стане, като раздразним нерва например селток.
Това външно въздействие върху нерва нас обаче не ни интересува.
Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток. Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи. Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице. Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта.
към текста >>
Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да
въздей
ствува върху съответния кръвоток.
И ако по някакъв начин стане така, че върху нерва не се упражнява въздействие, то няма да е чудно, че човекът няма да може да изживее нищо особено чрез този нерв. Но да приемем, че въпреки прекъсната връзка между нерва и кръвта се упражни известно въздействие. Чрез външен експеримент това може да стане, като раздразним нерва например селток. Това външно въздействие върху нерва нас обаче не ни интересува.
Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток.
Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи. Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице. Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта. Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е.
към текста >>
Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят
въздей
ствува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта.
Това външно въздействие върху нерва нас обаче не ни интересува. Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток. Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи. Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице.
Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта.
Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза. И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза. Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система.
към текста >>
Тогава човек получава усещането, че съвсем съзнателно е изнесъл част от своята същност извън себе си, и като че ли нещо, което обикновено не се вижда, което е свръхсетивно и което
въздей
ствува върху нервите ни, вече не се отпечатва върху кръвно то табло, и не
въздей
ствува върху обикновения ни Аз.
Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система. Интересно е, че след като е постигнато подобно състояние чрез вътрешната духовна работа, човек добива съвсем друг вид вътрешни изживявания и се възправя пред един съвършено различен хоризонт на съзнанието, който би могъл да се опише приблизително, ако кажем: когато нервът и кръвта са в съответната връзка помежду си, както това става в обикновения живот, то впечатленията, които човек получава от вътрешността си и тези, които нахлуват от външния свят, човек отнася до своя Аз; тогава Азът скрива своите сили, които се простират върху целия хоризонт на съзнанието, и всичко бива отнесено до Аза. Когато чрез вътрешната концетрация човек отдели нервната си система, т.е. чрез вътрешните душевни усилия я издигне над кръвоносната си система, тогава той самият не живее в обикновения си Аз и не може вече да достигне до това, което нарича свое Себе, не може да каже "Аз" в същия смисъл, в който е казвал "Аз" преди, по време на нормалния живот на съзнанието си.
Тогава човек получава усещането, че съвсем съзнателно е изнесъл част от своята същност извън себе си, и като че ли нещо, което обикновено не се вижда, което е свръхсетивно и което въздействува върху нервите ни, вече не се отпечатва върху кръвно то табло, и не въздействува върху обикновения ни Аз.
Така човек се усеща извесен извън цялата кръвоносна система, като че ли изнесен извън тялото, и като компенсация за това, което човек обикновено изживява в кръвоносната система, сега той среща нещо друго. Докато преди това нервната дейност се е отпечатала върху кръвта, сега тя рефлектира в самата себе си; от този момент човек изживява по нов начин себе си, усеща себе си в друг Аз, в друго Себе, за чието съществуване той преди това най-много е предполагал: човек усеща нахлуването на свръхсетивния свят. Ако още веднъж схематично изразим връзката между нерва и цялата нервна система, възприемаща в себе си впечатленията от външния свят от една страна, и кръвта от друга, то можем да нарисуваме следното: /Вих рис. № 8/.
към текста >>
45.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия живот, начина, по който върху него се
въздей
ствува отвън и проявленията му в нервите и кръвта.
В мига обаче, когато се освободим от Аза, угасват и обичайните сетивни възприятия; ние се освобождаваме от тях и се възкачваме в духовния свят. Същият духовен свят, застанал в същност зад сетивните възприятия, с който ставаме едно, когато изнесем нервната система извън обичайната кръвна система.
С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия живот, начина, по който върху него се въздействува отвън и проявленията му в нервите и кръвта.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез
въздей
ствието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката.
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи.
Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката.
И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот. Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е. като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е. не могат да предадат на кръвта въздействията, които да са възбудени отвън, в своето въздействие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа.
към текста >>
Всички тези органи могат да
въздей
ствуват върху кръвта само като такива, т.е.
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи. Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката. И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот.
Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е.
като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е. не могат да предадат на кръвта въздействията, които да са възбудени отвън, в своето въздействие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа. Наблюдавайки вътрешния свят, в който е концентриран външният свят, но преминал през вътрешна трансформация.
към текста >>
не могат да предадат на кръвта
въздей
ствията, които да са възбудени отвън, в своето
въздей
ствие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа.
Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката. И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот. Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е. като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е.
не могат да предадат на кръвта въздействията, които да са възбудени отвън, в своето въздействие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа.
Наблюдавайки вътрешния свят, в който е концентриран външният свят, но преминал през вътрешна трансформация.
към текста >>
вътрешните органи, вътрешния свят на човека да
въздей
ствува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система.
Тук обаче трябва да сме наясно, че е необходимо още едно съвсем определено нещо, за да стане възможно влиянието на органите върху кръвта. Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е.
вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система.
Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система. Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока. Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме?
към текста >>
Първоначално вътрешният свят трябва да
въздей
ствува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните
въздей
ствия върху кръвта.
Тук обаче трябва да сме наясно, че е необходимо още едно съвсем определено нещо, за да стане възможно влиянието на органите върху кръвта. Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система.
Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта.
И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система. Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока. Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от
въздей
ствията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система.
И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея.
Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система.
Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза.
към текста >>
И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес
въздей
ствие в обратна посока.
И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока?
И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока.
Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това.
към текста >>
Но има разлика по отношение на
въздей
ствието в обратна посока.
Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока.
Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока.
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си.
към текста >>
Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни
въздей
ствия и изцяло да потънат в себе си.
Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това.
Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си.
Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>
Това
въздей
ствува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система.
Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система.
И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>
И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва
въздей
ствието на ритмично приетата храна и да отслабва
въздей
ствието на храната, приета неритмично.
А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности. Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние.
И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично.
Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе.
към текста >>
Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си
въздей
ствие върху кръвта!
По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност.
Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта!
Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган.
към текста >>
Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си
въздей
ствие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие.
Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе.
Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие.
Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган. И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции.
към текста >>
Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от
въздей
ствието на Сатурн.
Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие. По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е. наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение.
Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн.
Изобщо това е първоначалната идея по отношение на Сатурн; дадено същество да бъде изолирано от света, да бъде индивидуализирано, така че да може да развие ритмичност в себе си и чрез себе си. Няма да се спирам на това, че съвременната астрономия причислява към нашата Слънчева система извън орбитата на Сатурн планетите Уран и Нептун. За окултиста обаче всички налично в цялата Слънчева система сили, предназначени да изолират от околния свят и да индивидуализират, са дадени в лицето на сатурновите сили, в тази, за системата, най-външно поставената планета. /Виж рис. № 12/.
към текста >>
да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото
въздей
ствие става самостоятелно, чрез това сатурново
въздей
ствие същевременно бива осъдено на саморазрушение.
Ще видим, че това се отнася и до човека; защото така, както го казахме, би означавало, че човекът трябва да приведе себе си в съответствие с неритмичността. Ще видим, че нещата стоят иначе: че вътрешния ритъм трябва да се стреми към това, въпреки, че вече е установен, отново да се пригоди към целия външен свят, т.е.
да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение.
Сатурн или Кронос изяжда собствените си деца; така разказва митът. Ето че виждате дълбоко съответствие между една окултна идея, изразяваща себе си в имената Кронос, Сатурн, и между един мит, изразяващ същото в образ, в символ: Кронос изяжда собствените си деца. Но ето, че такива неща човек може да приеме в себе си; и когато те все повече и повече се натрупват в човека, едното се прибавя към другото, постепенно става невъзможно човек да каже по същия лекомислен начин, както прави това официалната просвета, че виждате ли, някакви фантазьори си въобразяват, че в старите митове и сказания можело да се открие отражението на дълбоки мъдрости. Ако човек чуе две, три или дори десет подобни аналогии, и то казани така, както често прави това литературата, а именно по един доста повърхностен начин тогава човек положително ще откаже да приеме, че в митовете и сказанията са залегнали по-дълбоки мъдрости, отколкото в твърденията на официалната наука.
към текста >>
И когато човек все повече и повече подлага себе си на
въздей
ствието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа!
Но който се занимае с нещата по-дълбоко, ще открие, че митовете ни отвеждат по-дълбоко в основите на нещата и съществата, отколкото официалният научен метод на наблюдение.
И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа!
И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи.
към текста >>
46.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните
въздей
ствия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм.
Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера. Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално.
Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм.
Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него.
към текста >>
Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни
въздей
ствия т.е.
И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа.
Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е.
ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката.
към текста >>
ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови
въздей
ствия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си.
И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е.
ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си.
И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили.
към текста >>
И когато бъде отстранена слезката, тези си лови
въздей
ствия, вградени в цялостния организъм, са все още налице.
това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си.
И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице.
И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили. Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание.
към текста >>
И тези
въздей
ствия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него.
Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице.
И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него.
При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили. Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание. Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата.
към текста >>
При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните
въздей
ствия, отколкото изваждането на съответния орган.
Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него.
При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган.
Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили. Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание. Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата. Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи към това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход.
към текста >>
Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните
въздей
ствия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили.
ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката.
Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили.
Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание. Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата. Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи към това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход. И ако прибърза с преценките, човек не може да достигне до друг извод, освен до този, че Духовната Наука е някакво безумие, което в ни най-малка степен не се съгласува с данните на официалната наука. Ако човек обаче има време и се отдаде на нещата с търпение, то се вижда, че не съществува никакво противоречие, в ни най-малка степен, между това, което идва от духовната наука, и това, което дава официалната наука.
към текста >>
В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви
въздей
ствия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно.
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане. Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло. По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата. И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция.
В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно.
Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност. Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си. Защото нищо в света не е съвсем отделно. С "реалност сама по себе си" трябва да означим онова, което може да бъде наблюдавано в рамките на нашата система от светове; а към това спадат и всички мисли, чувства и т.н., тъй както стомахът, черния дроб и жлъчката.
към текста >>
Съществуват светоразбирания, които приемат непосредственото
въздей
ствие на душевното, на мисловното, на чувственото върху физическата субстанция, сякаш мисълта би могла да действува непосредствено върху физическата субстанция.
Но нещо друго може да ни направи впечатление, ако разгледаме тези две реалности, поставени една до друга: от една страна силно филтрирано, материалното, физическото, това, което е кръвта, а от друга страна това, което на пръв поглед изглежда да няма нищо общо с физическото, а именно съдържанието на душата, чувствата, мислите и т.н. И действително разглеждане то на тези два вида реалности е донесло толкова много затруднения на човека, че тук различните мирогледи са дали най-разнообразните отговори.
Съществуват светоразбирания, които приемат непосредственото въздействие на душевното, на мисловното, на чувственото върху физическата субстанция, сякаш мисълта би могла да действува непосредствено върху физическата субстанция.
На тях се противопоставят други възгледи, приемащи че мислите, чувствата и т.н. просто биват продуцирани от физически-субстанциалните процеси. Спорът на тези два светогледа е играл във външния свят огромна роля в продължение на дълги времена но не и в полето на окултизма, за който този спор е спор на празни слова. И след като по някакъв начин не е могло да се излезе от това положение, в по-ново време се е появило друго едно разбиране, носещо странното название "психофизически паралелизъм". Ако мога да се изразя тривиално, то бих желал да кажа: тъй като не е могло да се намери някакъв изход от въпроса, кой от двата възгледа е верен дали духът въздействува върху телесните процеси, или телесните процеси влияят на духа, то в случая се приема, че това са два процеса, протичащи успоредно.
към текста >>
Ако мога да се изразя тривиално, то бих желал да кажа: тъй като не е могло да се намери някакъв изход от въпроса, кой от двата възгледа е верен дали духът
въздей
ствува върху телесните процеси, или телесните процеси влияят на духа, то в случая се приема, че това са два процеса, протичащи успоредно.
Съществуват светоразбирания, които приемат непосредственото въздействие на душевното, на мисловното, на чувственото върху физическата субстанция, сякаш мисълта би могла да действува непосредствено върху физическата субстанция. На тях се противопоставят други възгледи, приемащи че мислите, чувствата и т.н. просто биват продуцирани от физически-субстанциалните процеси. Спорът на тези два светогледа е играл във външния свят огромна роля в продължение на дълги времена но не и в полето на окултизма, за който този спор е спор на празни слова. И след като по някакъв начин не е могло да се излезе от това положение, в по-ново време се е появило друго едно разбиране, носещо странното название "психофизически паралелизъм".
Ако мога да се изразя тривиално, то бих желал да кажа: тъй като не е могло да се намери някакъв изход от въпроса, кой от двата възгледа е верен дали духът въздействува върху телесните процеси, или телесните процеси влияят на духа, то в случая се приема, че това са два процеса, протичащи успоредно.
Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от органи протичат определени процеси. И така възприемането: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес. Но не се казва нищо повече, освен това, че той съответствува. В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен.
към текста >>
Когато работим в душата си, става следното: отначало получаваме външни впечатления, външния свят
въздей
ствува върху сетивата, след това в душата си ние преработваме външните впечатления.
И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят? Видяхме, че не можем да достигнем директно до физическия организъм. При това ни се противопоставят физическото и материалното. Можем ли да достигнем до етерния организъм? Е, така непосредствено, както достигаме да душевния си живот, не можем да достигнем веднага до етерното тяло.
Когато работим в душата си, става следното: отначало получаваме външни впечатления, външния свят въздействува върху сетивата, след това в душата си ние преработваме външните впечатления.
Но ние правим и нещо повече: тези събрани впечатления ние ги натрупваме, съхраняваме ги в нас самите. Помислете си малко за обикновеното явление паметта, спомнянето, когато си припомняте нещо, случило ви се преди години. В този случай на основата на външните впечатления, които вие сте обработили и които вие изваждате сега от подземията на вашата душа, и ние казваме съвсем просто в мен изплува споменът за някакво дърво или за някакво ухание. Тук трябва да кажете: в душата си вие сте натрупали нещо, което е останало в резултат от външното впечатление в неговата душевна обработка и което е формирало във вас спомена. Тук обаче едно наблюдение над душевния живот, което наблюдение може да се извърши чрез съответното упражнение на душата ни показва, че в мига, когато нашият душевен живот е достигнал до там, че може да бъде съхранен под формата на представа спомени, нашите душевни изживявания не действуват само в нашия Аз.
към текста >>
47.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
гуша, може да влияе крайно вредно върху целия организъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите
въздей
ствия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия организъм.
Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е. престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин. При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло. При други органи виждате, че преобладава физическата силова система. Щитовидната жлеза например, която при особени заболявания се увеличава до формирането на тъй нар.
гуша, може да влияе крайно вредно върху целия организъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите въздействия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия организъм.
Може да има такива органи, които в силна степен за висят от останалите свръхсетивни силови системи на човешкото устройство, които органи обаче са впрегнати във физическия организъм и чрез неговите сили отделят вещества.
към текста >>
В основата си лесно можете да си представите, че за да изживеете осъзнаването на собственото Себе, няма нужда да познавате нищо друго, освен
въздей
ствието, болката от сблъсъка с външния предмет.
Защото какво представлява за вас сблъскването с даден чужд предмет? Предметът става причина за появата на болка. Процесът на болка се разиграва изцяло във вашата вътрешност. Т.е. предизвиква се вътрешен процес чрез това, че вие влизате в досег с чуждо тяло, и чуждото тяло поставя препятствие на вашия път. Осъзнаването на това препятствие е това, което предизвиква вътрешен процес, изявяващ се като болка в момента на сблъсъка.
В основата си лесно можете да си представите, че за да изживеете осъзнаването на собственото Себе, няма нужда да познавате нищо друго, освен въздействието, болката от сблъсъка с външния предмет.
Представете си, че се сблъскате с някакъв предмет в тъмното, предмет, за който изобщо не знаете какво представлява, и приемете, че сблъсъкът е толкова силен, че вие изобщо и не помисляте какво би могло да бъде това, но вие усещате единствено въздействието на болката; в този случай вие така възприемате удара в неговото въздействие, че изживявате вътрешния процес в самите вас. Ако си представите удара в тъмно и ако изживеете въздействието му чрез болката, вие ще изживеете нищо друго, освен вътрешен процес. Тогава обаче вие ще си кажете: ударих се в нещо. Това обаче е малко или повече несъзнателно заключение за вътрешното изживяване на външния предмет.
към текста >>
Представете си, че се сблъскате с някакъв предмет в тъмното, предмет, за който изобщо не знаете какво представлява, и приемете, че сблъсъкът е толкова силен, че вие изобщо и не помисляте какво би могло да бъде това, но вие усещате единствено
въздей
ствието на болката; в този случай вие така възприемате удара в неговото
въздей
ствие, че изживявате вътрешния процес в самите вас.
Предметът става причина за появата на болка. Процесът на болка се разиграва изцяло във вашата вътрешност. Т.е. предизвиква се вътрешен процес чрез това, че вие влизате в досег с чуждо тяло, и чуждото тяло поставя препятствие на вашия път. Осъзнаването на това препятствие е това, което предизвиква вътрешен процес, изявяващ се като болка в момента на сблъсъка. В основата си лесно можете да си представите, че за да изживеете осъзнаването на собственото Себе, няма нужда да познавате нищо друго, освен въздействието, болката от сблъсъка с външния предмет.
Представете си, че се сблъскате с някакъв предмет в тъмното, предмет, за който изобщо не знаете какво представлява, и приемете, че сблъсъкът е толкова силен, че вие изобщо и не помисляте какво би могло да бъде това, но вие усещате единствено въздействието на болката; в този случай вие така възприемате удара в неговото въздействие, че изживявате вътрешния процес в самите вас.
Ако си представите удара в тъмно и ако изживеете въздействието му чрез болката, вие ще изживеете нищо друго, освен вътрешен процес. Тогава обаче вие ще си кажете: ударих се в нещо. Това обаче е малко или повече несъзнателно заключение за вътрешното изживяване на външния предмет.
към текста >>
Ако си представите удара в тъмно и ако изживеете
въздей
ствието му чрез болката, вие ще изживеете нищо друго, освен вътрешен процес.
Процесът на болка се разиграва изцяло във вашата вътрешност. Т.е. предизвиква се вътрешен процес чрез това, че вие влизате в досег с чуждо тяло, и чуждото тяло поставя препятствие на вашия път. Осъзнаването на това препятствие е това, което предизвиква вътрешен процес, изявяващ се като болка в момента на сблъсъка. В основата си лесно можете да си представите, че за да изживеете осъзнаването на собственото Себе, няма нужда да познавате нищо друго, освен въздействието, болката от сблъсъка с външния предмет. Представете си, че се сблъскате с някакъв предмет в тъмното, предмет, за който изобщо не знаете какво представлява, и приемете, че сблъсъкът е толкова силен, че вие изобщо и не помисляте какво би могло да бъде това, но вие усещате единствено въздействието на болката; в този случай вие така възприемате удара в неговото въздействие, че изживявате вътрешния процес в самите вас.
Ако си представите удара в тъмно и ако изживеете въздействието му чрез болката, вие ще изживеете нищо друго, освен вътрешен процес.
Тогава обаче вие ще си кажете: ударих се в нещо. Това обаче е малко или повече несъзнателно заключение за вътрешното изживяване на външния предмет.
към текста >>
По-нататък обаче ще трябва да си изясним, че подобно ограничаване имаме не само в човешката кожа, но и в самия човешки организъм наблюдаваме затваряне на
въздей
ствуващата отвън активност и субстанциалност.
Схематично нарисувано, можем да си представим, че формообразуващите сили в човека протичат и се затварят във външната му форма, която сега е представена само чрез линията А-В. Ще видим, как ще ни е нужно отново това понятие, за да разберем какво става в тези най-вътрешни очертания на човека, изобщо в границите на кожата.
По-нататък обаче ще трябва да си изясним, че подобно ограничаване имаме не само в човешката кожа, но и в самия човешки организъм наблюдаваме затваряне на въздействуващата отвън активност и субстанциалност.
Само е необходимо да помислите върху казаното досега, и ще се убедите, че и във вътрешността на човека имаме такава затваряща се в себе си дейност, в която също така не участвуваме, както и не участвуваме и в пластичното изграждане на телесната ни повърхност.
към текста >>
48.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
След като телесната ни повърхност, нашите форми представляват съществена част от цялостното ни устройство, то трябва да кажем: това цялостно устройство би трябвало чрез кръвта да упражнява своето
въздей
ствие чак до кожата, за да може изобщо в нея да намери израз цялата човешка същност, доколкото същата носи физически характер.
Засега видяхме, че цялостният организъм, тъй както е застанал пред нас като обитател на Земята, носи в себе си инструмента на своя Аз в лицето на кръвната система, така че човекът е човек поради това, че таи в себе си Аз, и този Аз успява да прояви себе си чак до физическата система, успява в лицето на кръвта да си създаде свой инструмент.
След като телесната ни повърхност, нашите форми представляват съществена част от цялостното ни устройство, то трябва да кажем: това цялостно устройство би трябвало чрез кръвта да упражнява своето въздействие чак до кожата, за да може изобщо в нея да намери израз цялата човешка същност, доколкото същата носи физически характер.
Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде израз на човешката същност. Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система. И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата. Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука. Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата.
към текста >>
В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни
въздей
ствува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад.
Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта.
В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад.
При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз. И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре. Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията. Ето, виждате, че кръвта е тази система в човек, която най-лесно се подава на моделиране и по строго определен начин може да следва изживяванията на Аза.
към текста >>
49.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Съответния на мисленето процес представлява така да се каже процес на отлагане на солта, която произхожда от едно определено
въздей
ствие на нашата кръв и която сол, дразнейки, действува обратно върху нервната система, т.е.
Както казах, аз поставих предпоставката, че чрез излагането на тези окултни резултати този, който приема фактите, регистрирани от науката, съвсем педантично и в чисто филистерски смисъл на думата, на първо време може да бъде шокиран. Съвсем подобен процес протича и в нашия организъм когато мислим.
Съответния на мисленето процес представлява така да се каже процес на отлагане на солта, която произхожда от едно определено въздействие на нашата кръв и която сол, дразнейки, действува обратно върху нервната система, т.е.
процес, който протича на границата между кръвта и нервната система. И точно както при наблюдението на водата във водната чаша можете да наблюдавате образуването на сол, изкристализираща от водата, така когато наблюдавате даден човек, намиращ се в задоволително състояние на мислене, можете да видите, как действително, свръхсетивно и съвсем точно, доловимо с ясновидски поглед, тук протича такъв процес. Ето така пред душата ни изплува този физически корелат на мисловния процес.
към текста >>
Тези процеси, представляващи последици от
въздей
ствието на душевните процеси, са разпределени в човешкия организъм по най-разнообразен начин.
Ето така до известна степен можем да характеризираме физическите корелати, протичащи при вътрешни , душевни процеси. Това, което току що ви характеризирах, разбира се не е нещо, което протича в най-груба та материя; това са изключително фини, точни процеси, процеси с такава нежна структура, за която ние обикновено изобщо не можем да си изградим представа. Но почти само с изключение на топлинните процеси, всички останали процеси, сравнени с подобни процеси във външния, физически свят, представляват нещо изключително фино. Всичко това са процеси, които организмът провежда чрез целокупните сили, тогава, когато Азът действува, с помощта на инструмента на кръвта, от отлага нето на сол до набъбването и затоплянето, и които процеси отчасти протичат по такъв начин, че можем да кажем: тези процеси обхващат целия организъм, или също така: при това се обхваща предимно част от нашето устройство, при мисловния процес например – главния или гръбначния мозък.
Тези процеси, представляващи последици от въздействието на душевните процеси, са разпределени в човешкия организъм по най-разнообразен начин.
Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални въздействия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални въздействия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално въздействие на душата върху човешкия организъм. И постепенно, през следващите десетилетия, реалните въздействия на тези фини процеси в човешкия организъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване. И тогава от само себе си ще престане тази съпротива, надигнала се днес срещу подобни твърдения, идващи от окултното познание, която съпротива днес произхожда не от научните факти, но от определени, изпълнени с предубеждения, теории, свързани с тези факти.
към текста >>
Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални
въздей
ствия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални
въздей
ствия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално
въздей
ствие на душата върху човешкия организъм.
Ето така до известна степен можем да характеризираме физическите корелати, протичащи при вътрешни , душевни процеси. Това, което току що ви характеризирах, разбира се не е нещо, което протича в най-груба та материя; това са изключително фини, точни процеси, процеси с такава нежна структура, за която ние обикновено изобщо не можем да си изградим представа. Но почти само с изключение на топлинните процеси, всички останали процеси, сравнени с подобни процеси във външния, физически свят, представляват нещо изключително фино. Всичко това са процеси, които организмът провежда чрез целокупните сили, тогава, когато Азът действува, с помощта на инструмента на кръвта, от отлага нето на сол до набъбването и затоплянето, и които процеси отчасти протичат по такъв начин, че можем да кажем: тези процеси обхващат целия организъм, или също така: при това се обхваща предимно част от нашето устройство, при мисловния процес например – главния или гръбначния мозък. Тези процеси, представляващи последици от въздействието на душевните процеси, са разпределени в човешкия организъм по най-разнообразен начин.
Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални въздействия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални въздействия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално въздействие на душата върху човешкия организъм.
И постепенно, през следващите десетилетия, реалните въздействия на тези фини процеси в човешкия организъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване. И тогава от само себе си ще престане тази съпротива, надигнала се днес срещу подобни твърдения, идващи от окултното познание, която съпротива днес произхожда не от научните факти, но от определени, изпълнени с предубеждения, теории, свързани с тези факти.
към текста >>
И постепенно, през следващите десетилетия, реалните
въздей
ствия на тези фини процеси в човешкия организъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване.
Това, което току що ви характеризирах, разбира се не е нещо, което протича в най-груба та материя; това са изключително фини, точни процеси, процеси с такава нежна структура, за която ние обикновено изобщо не можем да си изградим представа. Но почти само с изключение на топлинните процеси, всички останали процеси, сравнени с подобни процеси във външния, физически свят, представляват нещо изключително фино. Всичко това са процеси, които организмът провежда чрез целокупните сили, тогава, когато Азът действува, с помощта на инструмента на кръвта, от отлага нето на сол до набъбването и затоплянето, и които процеси отчасти протичат по такъв начин, че можем да кажем: тези процеси обхващат целия организъм, или също така: при това се обхваща предимно част от нашето устройство, при мисловния процес например – главния или гръбначния мозък. Тези процеси, представляващи последици от въздействието на душевните процеси, са разпределени в човешкия организъм по най-разнообразен начин. Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални въздействия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални въздействия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално въздействие на душата върху човешкия организъм.
И постепенно, през следващите десетилетия, реалните въздействия на тези фини процеси в човешкия организъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване.
И тогава от само себе си ще престане тази съпротива, надигнала се днес срещу подобни твърдения, идващи от окултното познание, която съпротива днес произхожда не от научните факти, но от определени, изпълнени с предубеждения, теории, свързани с тези факти.
към текста >>
За нас човекът като че ли се разделя на две части: от една страна върху устройството
въздей
ствува съзнателното азово устройство, а от другата страна в човека нахлува несъзнателното азово устройство (виж рис.
Освен това ние обърнахме внимание на следното, а именно че това, което ние приемаме за съзнателна дейност на Аза, в основата си представлява само част от човешкото същество и че под прага на това, което по този начин се появява на хоризонта на нашето съзнание, се разиграват процеси, намиращи се под съзнанието и които като че ли биват държани настрана от съзнанието чрез симпатиковата нервна система. Разглеждайки нещата от различни страни , ние обърнахме внимание на това, че тези процеси, протичащи под съзнанието, също така се намират в известна взаимовръзка с нашия Аз. За безсъзнателното, за костната система, ние казахме, че същата е предварително така организирана, че именно тя може да даде азовата основа за инструмента на съзнателния Аз. Така азовото устройство израства от без съзнателното насреща на съзнателното азово устройство.
За нас човекът като че ли се разделя на две части: от една страна върху устройството въздействува съзнателното азово устройство, а от другата страна в човека нахлува несъзнателното азово устройство (виж рис.
№ 24).
към текста >>
От друга страна обаче именно нахлуването на
въздей
ствията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието.
Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи. И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система.
От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието.
А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме. Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза. Ето защо можем да кажем: в костната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз. А в това, което наричаме своя вътрешна планетарна система, имаме предварително оформено онова, което назовахме свое астрално тяло.
към текста >>
Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова
въздей
ствие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот.
Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли. Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни. Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие.
Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот.
Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме.
към текста >>
Но ние вече отбелязахме: тази кръв е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на
въздей
ствия от две посоки.
По този начин вътрешната планетарна система е тази, която първа предприема пресяването на хранителните вещества, които след това трябва да бъдат отведени до всички останали системи. Но тъй като признахме стъпалообразното подреждане на човешките органни системи, сега лесно можем да си представим, че действително най-фината система например, кръвта, трябва да поеме в себе си най-пълно пресетите подвижности на хранителните вещества, и че когато нещо постъпва в кръвта, то ще съдържа в себе си най-малко от вътрешната подвижност на веществата, която те са имали при престоя в стомаха. Когато веществата пребивават в стомаха, те все още притежават значителна част от собствената си природа и същност или от собствената си подвижност, но когато след това попаднат в кръвта, те трябва да се откажат от всичко това доколкото са хранителни вещества, които трябва да бъдат отведени нагоре до кръвта и при това се превръщат в нещо ново. Ето затова кръвта е тази, която най-старателно, вътрешно, пази всички свои процеси, провежда своите процеси в най-силна степен независимо от процесите на външния свят. Това е кръвта от едната страна.
Но ние вече отбелязахме: тази кръв е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на въздействия от две посоки.
От една страна то е обърнато към подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия организъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта. Всичко, което протича тук, бива отслабено от симпатиковата нервна система, така че да не достига до съзнанието. След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот. В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност. Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание.
към текста >>
В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза,
въздей
ствуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност.
Това е кръвта от едната страна. Но ние вече отбелязахме: тази кръв е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на въздействия от две посоки. От една страна то е обърнато към подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия организъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта. Всичко, което протича тук, бива отслабено от симпатиковата нервна система, така че да не достига до съзнанието. След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот.
В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност.
Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание. Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание. Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза. Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта.
към текста >>
И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да
въздей
ствуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система?
Почти изцяло изоставена на самата себе си е кръвта, доколкото тя е инструмент на нашето мислене; но тя бива възбудена от това, което се излъчва, т.е. при което вземат участие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения живот на кръвта и ни насочва към собствения живот на органите, принадлежащи към вътрешната планетарна система. И ако сега дейността на тези органи черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и всички подобни органи прелеят в своите жизнени функции, то въпросът ще се сведе до следното: как по сходен начин, терапевтично, да повлияем на тези процеси? При това трябва така да парализираме вътрешната подвижност, да внесем такива не ща, които да са в състояние да задържат дейността, подвижността на външния космически живот и чрез това да парализират свръхмерната вътрешна подвижност. Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи.
И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система?
Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж? На въпроса: как ни се представя болестната картина на органите в окултно-физиологичен аспект? Ще трябва да отговорим утре и да покажем, как се включват другите органи, например мускулната система. И нашите наблюдения ще завършат с това, че ще покажем, как това, което се възправя пред нас в рамките на завършения организъм, по един съвсем ясен начин се свързва с формиращия се организъм, с живота на човешкия зародиш, и то точно там ще покажем това по един много разбираем начин, ако можем предварително да изясним окултните принципи. И тогава от само себе си ще стане ясно, как останалите части вземат участие в дейността на физическото устройство на човека.
към текста >>
50.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Само този, който напълно сериозно приема принципите, приложени при разискванията ни по отношение на човека, само той може да каже: всичко останало, което идва като съображение при човешкото устройство освен вграждането на хранителните вещества в човешкия организъм, носи в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силовите
въздей
ствия.
Днес моята задача ще бъде да обединя наблюденията ни върху окултната физиология от последните дни, които наблюдения, макар и схематично, се опитаха да представят различни неща от процесите в човешко то устройство, да обединят тези наблюдения до един вид обща картина, която от своя страна също може схематично, чрез която картина ще бъдем в състояние да добием възглед за живия живот и движение в човешкото устройство. При това най-добре ще сторим, ако изходим отново от най-грубото: от обменното взаимодействие между човешкото устройство и външния свят, и нашата земя, в процеса на приемане на хранителните вещества. Тези хранителни вещества са тъкмо тези, които, след като бъдат приети и по най-многообразен начин преобразени, и то преобразени стъпаловидно, биват отведени с помощта на различните функции на органите до отделните елементи на човешкото устройство, до всички отделни системи на човешката физическа същност. Не е трудно също така да се разбере, че всичко, което се получава от хранителните вещества в човешкия организъм в основата си едва сега превръща човека в действително физически човек, такъв, какъвто е застанал той пред нас във физическия свят. В това наблюдение обаче се крие една определена трудност.
Само този, който напълно сериозно приема принципите, приложени при разискванията ни по отношение на човека, само той може да каже: всичко останало, което идва като съображение при човешкото устройство освен вграждането на хранителните вещества в човешкия организъм, носи в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силовите въздействия.
И ако за миг мислено отстраните всичко, което изпълва човешкия организъм под формата на хранителни вещества, то пред вас като физическо устройство ще остане бихме могли да кажем, извинете за тривиалния израз нищо друго, освен една торба във физическо отношение, и по-точно нищо няма да остане пред вас във физическо отношение. Защото и това, което физическият организъм притежава под формата на кожа и обвивки, е налице само благодарение на това, че хранителните вещества са били отнесени до съответните части от свръхсетивните силови въздействия. И така махнете хранителните вещества, а също така и това, което се получава от тях, и си представете човешкия организъм като свръхсетивна силова система, която действува по такъв начин, че тези хранителни вещества да могат да бъдат отнесени във всички посоки. Ако напълно оставите пред душата ви да изплува тази мисъл, така, както я произнесох сега, то вие ще си кажете: има обаче едно условие, преди нещо, макар и най-малкото, от хранителните вещества да бъде прието; защото тези хранителни вещества не биха могли да бъдат приети от външния свят в произволен вид и да бъдат въведени във всяко едно същество, и да произлезе това, което става в човешкия организъм. Т.е. в човешкия организъм, изхождащата от свръхсетивните светове, трябва да е налице вътрешната силова система, преди още да се осъществило най-първото приемане на хранителните вещества; в тази вътрешна силова система "човекът" трябва да е предварително заложен като такъв.
към текста >>
Защото и това, което физическият организъм притежава под формата на кожа и обвивки, е налице само благодарение на това, че хранителните вещества са били отнесени до съответните части от свръхсетивните силови
въздей
ствия.
Тези хранителни вещества са тъкмо тези, които, след като бъдат приети и по най-многообразен начин преобразени, и то преобразени стъпаловидно, биват отведени с помощта на различните функции на органите до отделните елементи на човешкото устройство, до всички отделни системи на човешката физическа същност. Не е трудно също така да се разбере, че всичко, което се получава от хранителните вещества в човешкия организъм в основата си едва сега превръща човека в действително физически човек, такъв, какъвто е застанал той пред нас във физическия свят. В това наблюдение обаче се крие една определена трудност. Само този, който напълно сериозно приема принципите, приложени при разискванията ни по отношение на човека, само той може да каже: всичко останало, което идва като съображение при човешкото устройство освен вграждането на хранителните вещества в човешкия организъм, носи в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силовите въздействия. И ако за миг мислено отстраните всичко, което изпълва човешкия организъм под формата на хранителни вещества, то пред вас като физическо устройство ще остане бихме могли да кажем, извинете за тривиалния израз нищо друго, освен една торба във физическо отношение, и по-точно нищо няма да остане пред вас във физическо отношение.
Защото и това, което физическият организъм притежава под формата на кожа и обвивки, е налице само благодарение на това, че хранителните вещества са били отнесени до съответните части от свръхсетивните силови въздействия.
И така махнете хранителните вещества, а също така и това, което се получава от тях, и си представете човешкия организъм като свръхсетивна силова система, която действува по такъв начин, че тези хранителни вещества да могат да бъдат отнесени във всички посоки. Ако напълно оставите пред душата ви да изплува тази мисъл, така, както я произнесох сега, то вие ще си кажете: има обаче едно условие, преди нещо, макар и най-малкото, от хранителните вещества да бъде прието; защото тези хранителни вещества не биха могли да бъдат приети от външния свят в произволен вид и да бъдат въведени във всяко едно същество, и да произлезе това, което става в човешкия организъм. Т.е. в човешкия организъм, изхождащата от свръхсетивните светове, трябва да е налице вътрешната силова система, преди още да се осъществило най-първото приемане на хранителните вещества; в тази вътрешна силова система "човекът" трябва да е предварително заложен като такъв. И в целия окултизъм, това от човека, което се противопоставя на истинския, физически материален пълнеж, т.е. което трябва да си го представим изцяло свръхсетивно, това в най-широк смисъл на думата наричаме човешка форма. Т.е.
към текста >>
Така Азът чрез своя инструмент достига надолу до процесите на изхранване, при което така променената кръв, за да може да бъде изразител на Аза,
въздей
ствува почти върху най-ниските стъпала на процеса на изхранване.
Прави ли това кръвта? Потвърждава ли се това, което ние трябва да кажем, изхождайки от окултния възглед? Да, кръвта бива насочена надолу към храносмилателните органи така, както и към всички други органи. В храносмилателното устройство тя преминава през процеса на доизглаждане, чрез който достига до състоя ние да бъде инструмент на човешкия Аз във физическия свят. Ние знаем, че кръвта, бидейки инструмент на Аза, извършва един преход, за да може да срещне съпротива и там, където от червена кръв се превръща в синя.
Така Азът чрез своя инструмент достига надолу до процесите на изхранване, при което така променената кръв, за да може да бъде изразител на Аза, въздействува почти върху най-ниските стъпала на процеса на изхранване.
Това става, като системата на порталната вена разтоварва себе си в черния дроб, и като от променената кръв бива излъчена жлъчката, а жлъчката отново непосредствено се противопоставя на хранителния поток.
към текста >>
Така чрез инструмента на кръвта по обходния път през черния дроб бива приготвена жлъчката; посредством жлъчката човешкият аз се противопоставя на хранителния поток; защото тук кръвта действува чрез това, че е достигнала до самия край и, преди да
въздей
ствува върху хранителния поток, е в състояние да изготви жлъчката.
И така, тук имаме едно чудно свързване на двата края на човешкото устройство: от една страна хранителният поток бива поет от храносмилателния канал и така той представя външно-материалното, което нахлува във физическото устройство. Азът, със своя инструмент, кръвта, представлява най-благородния дар, който човекът притежава в земния свят, той осъществява непосредствената връзка чрез това, че достига до самия край на кръвния процес и после, в края на този кръвен процес, чрез това, на което е способен, приготовлява и това, което така да се каже непосредствено се противопоставя на хранителния поток.
Така чрез инструмента на кръвта по обходния път през черния дроб бива приготвена жлъчката; посредством жлъчката човешкият аз се противопоставя на хранителния поток; защото тук кръвта действува чрез това, че е достигнала до самия край и, преди да въздействува върху хранителния поток, е в състояние да изготви жлъчката.
към текста >>
Ето така виждаме едното да
въздей
ствува върху другото по посока надолу.
Ето така виждаме едното да въздействува върху другото по посока надолу.
И който желае, може именно в този факт да види нещо, което по чуден начин ни въвежда в много, много тайни на човешкото устройство; и може, ако иска, да продължи да проследява тези процеси, а така също и отклонилите се от нормата процеси, които наблюдаваме например при обратното изливане, при задържането на жлъчката в кръвта. Така например съвсем лесно бихме могли да разгледаме жълтеница та с нейната причина и въздействие; само че днес ще се отклоним твърде далече, ако се спрем и на такива неща. Така виждаме как действително 7-те органа се намесват в дейността на етерното тяло и как поемат в себе си азовото въздействие отгоре надолу. И така, в лицето на жлъчката имаме директно себепротивопоставяне на Аза. Ако жлъчката иска да срещне хранителния поток, който е оживял в храносмилателния канал, то тя трябва да му се противопостави също във вид на жива субстанция; защото в противен случай тук не би могъл да се установи един непрекъснат процес.
към текста >>
Така например съвсем лесно бихме могли да разгледаме жълтеница та с нейната причина и
въздей
ствие; само че днес ще се отклоним твърде далече, ако се спрем и на такива неща.
Ето така виждаме едното да въздействува върху другото по посока надолу. И който желае, може именно в този факт да види нещо, което по чуден начин ни въвежда в много, много тайни на човешкото устройство; и може, ако иска, да продължи да проследява тези процеси, а така също и отклонилите се от нормата процеси, които наблюдаваме например при обратното изливане, при задържането на жлъчката в кръвта.
Така например съвсем лесно бихме могли да разгледаме жълтеница та с нейната причина и въздействие; само че днес ще се отклоним твърде далече, ако се спрем и на такива неща.
Така виждаме как действително 7-те органа се намесват в дейността на етерното тяло и как поемат в себе си азовото въздействие отгоре надолу. И така, в лицето на жлъчката имаме директно себепротивопоставяне на Аза. Ако жлъчката иска да срещне хранителния поток, който е оживял в храносмилателния канал, то тя трябва да му се противопостави също във вид на жива субстанция; защото в противен случай тук не би могъл да се установи един непрекъснат процес.
към текста >>
Така виждаме как действително 7-те органа се намесват в дейността на етерното тяло и как поемат в себе си азовото
въздей
ствие отгоре надолу.
Ето така виждаме едното да въздействува върху другото по посока надолу. И който желае, може именно в този факт да види нещо, което по чуден начин ни въвежда в много, много тайни на човешкото устройство; и може, ако иска, да продължи да проследява тези процеси, а така също и отклонилите се от нормата процеси, които наблюдаваме например при обратното изливане, при задържането на жлъчката в кръвта. Така например съвсем лесно бихме могли да разгледаме жълтеница та с нейната причина и въздействие; само че днес ще се отклоним твърде далече, ако се спрем и на такива неща.
Така виждаме как действително 7-те органа се намесват в дейността на етерното тяло и как поемат в себе си азовото въздействие отгоре надолу.
И така, в лицето на жлъчката имаме директно себепротивопоставяне на Аза. Ако жлъчката иска да срещне хранителния поток, който е оживял в храносмилателния канал, то тя трябва да му се противопостави също във вид на жива субстанция; защото в противен случай тук не би могъл да се установи един непрекъснат процес.
към текста >>
Ако си спомняте за това, което вчера изложих като физическо явление на вътрешните духовно-душевни процеси, то вие ще можете да си представите, че всичко, което се противопоставя на тези метално действуващи процеси, отлагащи се в системите под формата на малки, съвсем малки зрънца, представлява това, което вчера определих като физическо
въздей
ствие на чувствените процеси.
Ако си спомняте за това, което вчера изложих като физическо явление на вътрешните духовно-душевни процеси, то вие ще можете да си представите, че всичко, което се противопоставя на тези метално действуващи процеси, отлагащи се в системите под формата на малки, съвсем малки зрънца, представлява това, което вчера определих като физическо въздействие на чувствените процеси.
Така смътните чувствени процеси, и по-висшите чувствени процеси са свързани от една страна с вътрешните процеси на възникване, когато се развива правилната вътрешна подвижност, което обаче от друга страна може да бъде възпрепятствувано чрез внасянето отвън, когато отвън бъдат отложени съответните вещества, притежаващи противоположните външни подвижности. Когато при наличието на прекомерно силна храносмилателна дейност, разгръщаща се там, където храносмилателния поток бива обхванат от етерното тяло, етерното тяло развие самостоятелна вътрешна подвижност, така че да влезе в противоречие с външното, когато този процес развие прекомерно собствената си вътрешна подвижност, то ние можем да му противодействуваме чрез подаване на соли, при което солите действуват като соли. При усилена вътрешна подвижност тъкмо на тези процеси, разиграващи се тук, където външните хранителни вещества биват обхванати от етерното тяло а такъв един процес означава именно едно твърде мощно поемане, едно твърде силно всмукване на солта -, на такъв един процес се противодействува чрез външната подвижност на солта. След това имаме процеси, които външно протичат под формата на оксидационни или процеси на изгаряне, където нещо се свързва с кислорода на въздуха. Когато такива вещества, свързващи се лесно с кислорода на въздуха, бъдат приети в организма, с вътрешната си подвижност те пронизват вътрешния организъм в най-силна степен.
към текста >>
докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да
въздей
ствуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния кислород, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи.
Докато солите действуват, само ако ги въведем в организма чрез храносмилането или директно в кръвта, т.е.
докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да въздействуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния кислород, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи.
Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм. Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното. Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи. От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят.
към текста >>
Тук ние усеща ме, че
въздей
ствията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи.
Докато солите действуват, само ако ги въведем в организма чрез храносмилането или директно в кръвта, т.е. докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да въздействуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния кислород, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи. Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм. Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното.
Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи.
От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека. Но е възможно растителният характер така да бъде поет от човешкия организъм, че със свойствата си да продължи да действува като растение; това означава, че вътрешната растителна подвижност продължава да действува като вътрешна подвижност, така, както е действувала в растението. В такъв случай онзи процес, който се разиграва на границата между физическите хранителни вещества и етерното тяло, не може да действува, защото етерното тяло е сродно на растението, и растението е растение именно поради това, че притежава етерно тяло.
към текста >>
Растителната природа е сродна със средната, в същност с вътрешната част на човешкия организъм; така че всичко, което можем да потърсим в растенията като подвижност, способна да подтисне прекомерно силната вътрешна подвижност във функциите на нашия организъм, в никакъв случай не може да
въздей
ствува върху всичко материално в 7-те органа на вътрешната планетарна система и в съответните органи в главата, и което материално изхранва себе си в тези органи; всичко това може да
въздей
ствува само върху дейностите, върху функциите на тези органи.
Растителната природа не достига там, където човекът, чрез кръвта, отново разтваря себе си за външния свят.
Растителната природа е сродна със средната, в същност с вътрешната част на човешкия организъм; така че всичко, което можем да потърсим в растенията като подвижност, способна да подтисне прекомерно силната вътрешна подвижност във функциите на нашия организъм, в никакъв случай не може да въздействува върху всичко материално в 7-те органа на вътрешната планетарна система и в съответните органи в главата, и което материално изхранва себе си в тези органи; всичко това може да въздействува само върху дейностите, върху функциите на тези органи.
Когато са смутени функциите на тези органи, когато действуват по ненормален начин, без да може да се каже, че са прехранени или недохранени, тогава в съображение идва дейността на растителната природа. И така, ако е налице прекомерна активност на органите, можем да подтиснем същата чрез нещо с растителен характер, което обаче може да действува само до 7-те органа, само до границата между лимфната и кръвната система.
към текста >>
Но ако продължим и проследим животинската природа във
въздей
ствието и върху човешкия организъм, то скоро бихме попаднали в спор с отделните лагери.
Не е възможно да продължим по-нататък по отношение на третирането на отклоненията на човешкия организъм; не само поради това, че за целта бихме имали твърде малко време, но и защото е най-добре антропософът да стои настрана от всичко, което днес е все още предмет на спорове между различните страни. Това, което изброихме до тук все още не е предмет на спорове , все още не е от областта, където думата е взел фанатизмът. Защото човек или го приема за чиста глупост, тогава то просто споделя съдбата, която за мнозина е съдба на цялата Антропософия: т.е. че това е нищо. В такъв случай Антропософията изобщо би трябвало да мълчи, след като не желае да говори за неща, които хората днес все още не искат да приемат и които те разглеждат като безсмислие.
Но ако продължим и проследим животинската природа във въздействието и върху човешкия организъм, то скоро бихме попаднали в спор с отделните лагери.
Нещо обаче сте разбрали: че човешкия организъм представлява сложна система от отделни органи и инструменти, намиращи се на различни стъпала на развитието, на съвсем различни стъпала на развитието, които по най-разнообразен начин са свързани с цялостния организъм. Това, което действува във физическото устройство на човека, такова, каквото го виждаме с външното око и пипаме с ръка, за да бъдат организирани по съответния начин хранителните вещества, да бъдат подредени съобразно органите, това вече не може да бъде видяно с външно око; то обаче се разкрива на духовното око на ясновидеца. Всичко, което ни се представи в човешкия организъм, трябва да бъде разгледано като система, в която се проявяват по-младото и по-старото. Ние изтъкваме това чрез отделни примери: например, че главният мозък ни се представи като по-стар, а гръбначният мозък като по-млад орган, и че главният мозък някога е бил гръбначен мозък и е произлязъл от него. След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в сравнение с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в сравнение с главния мозък.
към текста >>
51.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
То прозря дълбокото
въздей
ствие, което учението на Рудолф Щайнер оказваше върху душите, търсещи Христос.
В средите на Теософското общество веднага прозвуча сигнал за тревога.
То прозря дълбокото въздействие, което учението на Рудолф Щайнер оказваше върху душите, търсещи Христос.
Теософското общество поиска да предпази своите членове от опасността да изневерят на ориенталската идея като приемат учението на д-р Щайнер. Неговите теми за планирания в Генуа конгрес на европейските секции на Теософското общество имаха за съдържание: Будистката мъдрост на западната езотерика. На тези теми теософите противопоставиха своето учение, според което Христос Исус е инкарниран в тялото на едно индийско дете, наречено Кришнамурти. Една такава фрапантна разлика изключваше всякаква възможност за научни дебати, каквито бяха предвидени в Генуа, и сега – след като делото на Рудолф Щайнер е добре известно – ние виждаме, че тези дебати щяха да бъдат едно твърде рисковано начинание. По-добре беше изобщо да не се стъпва върху това тресавище и конгресът беше отменен в последния час.
към текста >>
52.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато например вечер изгасим светлината и преди да загасим, още веднъж си припомняме впечатленията от деня, ние знаем: През целия ден ние сме били изложени под
въздей
ствията на света.
Когато размишляваме върху себе си като човешки същества, предварително трябва да отбележим, че ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез нашите сетива, че получаваме едни или други сетивни впечатления и едва след това можем да размишляваме върху него. Тези две съставни части от човешкото същество непрекъснато застават пред нашата душа.
Когато например вечер изгасим светлината и преди да загасим, още веднъж си припомняме впечатленията от деня, ние знаем: През целия ден ние сме били изложени под въздействията на света.
И сега – знаем това – ние размишляваме, сега с нашата душа ние сме потопени в отзвуците на това, което се разиграва вътре в нас като отговор на външните впечатления. Ако се абстрахираме от обикновените, тривиални отношения, ние отбелязваме това, което протича в нашата душа като нещо индивидуално, като един спомен от изтеклия ден. Само благодарение на това, че сме интелигентни и индивидуални човешки същества, ние сме в състояние да направим така, че светът да премине пред нас под формата на образи; нещо, за което току-що стана дума.
към текста >>
53.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Когато еврейският свещеник искаше да намери за едно деяние дали то е същевременно морално и мъдро, той се оставяше под
въздей
ствието на Урим и Тумим по един наистина забележителен начин и според резултатите от това
въздей
ствие у него се пораждаше една изкуствена хармония между моралността и интелектуалността.
Когато еврейският свещеник искаше да намери за едно деяние дали то е същевременно морално и мъдро, той се оставяше под въздействието на Урим и Тумим по един наистина забележителен начин и според резултатите от това въздействие у него се пораждаше една изкуствена хармония между моралността и интелектуалността.
Работата беше там, че чрез тези символи се упражняваше действително магическа сила, едно магическо действие, установяваше се магическа връзка с духовния свят.
към текста >>
54.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В този смисъл ние се намираме под всевъзможните
въздей
ствия, идващи от етерните тела на едни или други велики индивидуалности.
Както знаем, човекът живее не само за себе си, а е свързан с великото развитие на човечеството. Когато обикновеният човек мине през смъртта, неговото етерно тяло се разлага във Вселената. Обаче от разлагащото се етерно тяло винаги остава една част и така сме заобиколени от остатъци на етерните тела на умрелите – за наше благо или за наша вреда. Те действуват върху нас в добрия и в лошия смисъл според това, дали самите ние сме добри или лоши.
В този смисъл ние се намираме под всевъзможните въздействия, идващи от етерните тела на едни или други велики индивидуалности.
От етерното тяло на Кристиян Розенкройц също се излъчва една голяма сила, която може да действува върху нашата душа и нашия Дух. Сега задачата ни се свежда до това, да опознаем тези сили. И ние като розенкройцери апелираме именно към опознаването на тези сили.
към текста >>
Те имаха за цел да постигнат един синтез на религиите, обаче имаха съзнанието, че тази цел не може да бъде постигната чрез някаква теория, а чрез
въздей
ствието на духовния живот.
Дванадесетте обаче, всеки един от които беше така проникнат от своята духовна задача и дълбоко проникнат от християнството, имаха съзнанието, че официалното християнство на Църквата беше само една карикатура на истинското християнство. Те бяха изпълнени с величието на християнството, но външно бяха считани за негови врагове. Всеки един се съсредоточаваше само в една част на християнството. Техният стремеж беше да обединят в едно велико единство различните религии. Те бяха убедени, че в техните дванадесет течения се съдържа целият духовен живот и всеки действуваше според своите сили върху ученика.
Те имаха за цел да постигнат един синтез на религиите, обаче имаха съзнанието, че тази цел не може да бъде постигната чрез някаква теория, а чрез въздействието на духовния живот.
А за това беше необходимо едно съответно въздействие върху тринадесетия.
към текста >>
А за това беше необходимо едно съответно
въздей
ствие върху тринадесетия.
Те бяха изпълнени с величието на християнството, но външно бяха считани за негови врагове. Всеки един се съсредоточаваше само в една част на християнството. Техният стремеж беше да обединят в едно велико единство различните религии. Те бяха убедени, че в техните дванадесет течения се съдържа целият духовен живот и всеки действуваше според своите сили върху ученика. Те имаха за цел да постигнат един синтез на религиите, обаче имаха съзнанието, че тази цел не може да бъде постигната чрез някаква теория, а чрез въздействието на духовния живот.
А за това беше необходимо едно съответно въздействие върху тринадесетия.
към текста >>
55.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Сега трябва да разберем
въздей
ствието на всичко това върху душата на ученика.
Гласът, който се чува обаче, не е човешки глас. Събитието е нагласено винаги така, че съответният човек знае много точно, че гласът е дошъл от духовния свят. Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност. Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят. Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти.
Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика.
Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен. Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот. Той има тогава определено чувство, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв. По-нататъшният живот не би имал същата стойност без това събитие.
към текста >>
– Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под
въздей
ствията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса.
Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води борба със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение към една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен към добро здраве. Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва. Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли. Зад Майя, зад илюзията на природата аз се прекланям пред мислите на Боговете, на божествено-духовните Същества.
– Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса.
Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от Бога, отпадам от Макрокосмоса. Така усещаше нещата средновековният теософ или розенкройцер.
към текста >>
56.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху волята, обаче по отношение на самата воля, такава, каквато се проявява в живота, ние не можем да упражняваме никакви
въздей
ствия, защото във всекидневния живот нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня.
Според окултизма нещата стоят така, че по отношение на волята човекът денем всъщност спи, т.е. той съвсем не живее в своите волеви импулси. Ние можем да си изработваме все по-добри и по-добри понятия и представи, дори да станем по-морални, по-изтънчени хора, обаче по отношение на волята не можем да сторим абсолютно нищо.
Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху волята, обаче по отношение на самата воля, такава, каквато се проявява в живота, ние не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния живот нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня.
Когато спите, Вие не мислите, не си служите с представи. Представите и мисленето изчезват при заспиването.
към текста >>
Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно
въздей
ствие освежава, оживотворява цялото ни съществуване.
Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека. Защото през деня човекът е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност.
Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване.
Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава. И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
към текста >>
57.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
На първо време човек би могъл да вярва – когато се намира под
въздей
ствието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня.
Ако искаме да направим необходимата разлика, ние обаче следва да вземем под внимание и нещо друго, а именно нашите сънища.
На първо време човек би могъл да вярва – когато се намира под въздействието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня.
Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че животът на нашите представи не продължава в нашите сънища. Това, което има свойството да изморява нашата душа, не продължава по време на съня. Подобно нещо се случва само тогава, когато нашите представи са свързани със силни душевни вълнения. Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата. За да разберем това, трябва обаче да проверим точно нещата.
към текста >>
В нашето време дори за Бодисатва не е възможно да упражнява такова
въздей
ствие чрез ларинкса, каквото ще бъде възможно в бъдеще.
Днес чрез словото на ларинкса е възможно да направим разбираема целта на Земното развитие в понятия и представи, а чрез мисленето да действуваме върху душите по такъв начин, че да ги разпалим и въодушевим за естетическите и моралните идеали. Обаче днешният словесен език ще бъде заменен през следващите епохи от по-силни пробуждащи импулси, отколкото е възможно днес само чрез езика. В бъдеще езикът на словото ще действува така, че в него , в самите думи ще живеят сили, които ще пренасят душевните трепети от една душа в друга, от учителя в ученика, от Бодисатва върху всички, които не ще се отвърнат от него. Тогава говорът ще бъде носител на естетическите чувства. Обаче за това е необходимо настъпването на едно ново време.
В нашето време дори за Бодисатва не е възможно да упражнява такова въздействие чрез ларинкса, каквото ще бъде възможно в бъдеще.
към текста >>
58.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
това, което впоследствие се разви и по-нататък, за да окаже своето одухотворяващо
въздей
ствие върху цялото човечество.
При една логическа преценка всеки човек ще признае вътрешната логика на нашето изложение, понеже самият живот непрекъснато предлага своите потвърждения. Антропософията съзнателно се влива в развитието на света и то не само в неговите главни насоки, но и в отделните подробности. Доколкото се проявява всред деформациите на околния свят, интелектът е подчертано склонен към формулирането на едни или други догми, обаче в рамките на духовното познание интелектът сам трябва да се одухотвори, за да вникне в по-висшите постижения на окултното изследване. В подкрепа на казаното е фактът, че през Гръцко-латинската епоха се прояви под физическа форма не друго, а Мистерията на Голгота, т.е.
това, което впоследствие се разви и по-нататък, за да окаже своето одухотворяващо въздействие върху цялото човечество.
към текста >>
59.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под
въздей
ствието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под
въздей
ствието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли.
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Това, което се появи в света, това, под чието
въздей
ствие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли. Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Едва сега те могат да се оставят под
въздей
ствието на цялостното духовно съдържание на Евангелията.
Сега в това отношение ние отиваме към третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор. Ние се приближаваме към онова откровение, което трябва да ни донесе пълното съдържание, мисловното съдържание, духовното и душевно съдържание на Евангелията. Защото Евангелията не са били разбрани от човечеството по-добре, отколкото детето разбира говора преди да се научи да мисли. В световноисторическо отношение хората трябва да се научат чрез Духовната наука да мислят мисловното съдържание на Евангелията.
Едва сега те могат да се оставят под въздействието на цялостното духовно съдържание на Евангелията.
Обаче това е свързано с едно друго велико събитие, което човечеството може да почувствува как то се приближава и което ще настъпи още преди изтичането на 20. век. Това е събитието, което можем да обрисуваме пред нашата душа приблизително по следния начин. Ако свържем още веднъж нещата с Мистерията на Голгота, оказва се, че тогава онзи Христос, който възкръсна от гроба на Голгота, остана свързан със Земята, остана свързан така, че можа непосредствено да обхване всяка отделна човешка душа и да пробуди във всяка отделна човешка душа Аза до една по-висока степен на съществуването. Когато говорим по този начин за Мистерията на Голгота, можем да кажем, че Христос стана Дух на Земята. И оттогава Той остана Дух на Земята.
към текста >>
Така хората едва сега ще се оставят под
въздей
ствието на онова мисловно съдържание, което е дадено на човечеството под формата на един говор, идващ от свръхсетивните светове.
Това преследвахме ние например в обясненията върху Евангелията. Какво са били досега тези Евангелия? Нещо, което можеше да назидава хората, което можеше да ги прониква с велики, мощни сили и чувства, което можеше да даде на човечеството едно сърдечно разбиране за Мистерията на Голгота. Но да вземем най-простото нещо, че хората въобще едва сега започнаха да размишляват върху Евангелията! И когато започнаха да размишляват върху Евангелията, те веднага намериха в тях противоречия и само Духовната наука ще покаже как могат да се обяснят тези противоречия.
Така хората едва сега ще се оставят под въздействието на онова мисловно съдържание, което е дадено на човечеството под формата на един говор, идващ от свръхсетивните светове.
С това ние обърнахме внимание върху най-важното и най-същественото събитие на нашата епоха; върху новото проявление на Христос в етерното тяло. И това ново проявление – с оглед на целия характер на нашата епоха – вече не може да бъде свързвано с физическото тяло.
към текста >>
60.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Така можем да кажем, че в нашата културна епоха хората, когато се оставят под
въздей
ствието на всичко, което нашата културна епоха може да даде, имат призванието да развият това, което в нашия духовно-научен мироглед наричаме Съзнателна душа.
Обаче сега ние можем дa говорим също и за това, че главно – забележете това добре, само главно – от различните съставни части на човешката природа в отделните културни епохи в човека се развива една или друга, но винаги тя е определяща за съответната културна епоха.
Така можем да кажем, че в нашата културна епоха хората, когато се оставят под въздействието на всичко, което нашата културна епоха може да даде, имат призванието да развият това, което в нашия духовно-научен мироглед наричаме Съзнателна душа.
Напротив, през времето на Гръцко-латинската епоха беше развита предимно Разсъдъчната, или Чувствуващата душа, през Египетско-халдео-вавилонската епоха – Сетивната душа. През Древно-персийката епоха беше развито „тялото на усещанията”, или астралното тяло, а през Древно-индийската епоха онова, което наричаме етерно, или жизнено тяло. Тези различни звена на човешката природа са изпитали при отделните души, минавайки през тези културни епохи, в едно или повече прераждания съответното развитие, или ще го изпитат по-нататък. След нашата културна епоха идва Шестата следатлнтска културна епоха, когато ще се развие особено това, което наричаме Дух-Себе и което в теософската литература са свикнали да наричат Манас, а в последната – Седмата следатлантска културна епоха – това, което наричаме Дух-Живот и което в теософската литература са свикнали да наричат Буди. Най-после това, което е Човекът-Дух, или Атма, ще се развие по определен начин след една нова катастрофа в далечното бъдеще.
към текста >>
Така че в бъдеще ще сме свидетели на това – и времената вече се подготвят – как неразбиращите хора ще казват: Да, когато прочетем Евангелията или се оставим под
въздей
ствието на онова, което Христос е дал на човечеството и онова, което се разлива от Него като учение, тогава Христос съвсем не е на онази висота, на която стоят може би други духовни Същества, които имат отношение към човека.
Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи. Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип. Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос. Както четвъртият макрокосмически принцип е дарът на Христос, така шестият и седмият принцип ще бъдат дарът на луциферическите Духове.
Така че в бъдеще ще сме свидетели на това – и времената вече се подготвят – как неразбиращите хора ще казват: Да, когато прочетем Евангелията или се оставим под въздействието на онова, което Христос е дал на човечеството и онова, което се разлива от Него като учение, тогава Христос съвсем не е на онази висота, на която стоят може би други духовни Същества, които имат отношение към човека.
В известно отношение те се издигат над човека, те не могат да проникнат в целия човек, но проникват в неговия ум, в неговата гениалност! – И разглеждайки нещата външно, човекът може да си казва: Всъщност тези Същества стоят по-високо от Христос!
към текста >>
Ако се оставим под
въздей
ствието на Евангелията, ние ще открием в тях най-дълбоките духовно-научни истини.
Това ясно посочва, че не би трябвало да се прави едно такова възражение, каквото е направил северният учен. Хората не винаги се досещат колко непоследователни и нелогични са те с техните умни разсъждения. Идеята не може да устои пред простата истина, която вече е дадена в християнската легенда. И щом тази легенда разполага раждането на Исус не в някакво великолепно място на Земята, а в бедната пастирска ясла, не изглежда лишено от смисъл това, че избрана да носи Кръста е именно Земята, а не някакво друго небесно тяло. Въобще целият начин, по който християнското учение представя по своему това, което Христос имаше да донесе на човечеството, е вече едно указание за онези велики учения, които днес Духовната наука отново трябваше да ни даде.
Ако се оставим под въздействието на Евангелията, ние ще открием в тях най-дълбоките духовно-научни истини.
Но как тези велики мъдрости се съдържат в Евангелията? Да, аз бих могъл да кажа: Когато онези хора, които нямат дори една искра от Христовия Импулс в себе си, искат да се издигнат до едно разбиране за това, което се намира в Евангелията, тогава те трябва буквално да подложат своя мозък на истинско мъченичество, дори трябва да развият определена гениалност. Че нормалното човешко съзнание не е достатъчно, проличава от това, че много хора не разбират ни най-малко духовно-научното тълкуване на Евангелията. Следователно, с луциферическите сили, с развитието на гениалността Евангелията могат да бъдат разбрани само външно. Обаче така, както те са ни дадени, как техните истини застават срещу нас?
към текста >>
Този ум все повече и повече ще стигне дотам, да отхвърля великите,
въздей
ствуващи проповеди и факти, които са станали преди и около Мистерията на Голгота.
Но по какъв начин действува всичко това, което беше казано, върху човешкия разум? То действува така, че хората казват: Ако трябва да вярвам във Възкресението, тогава аз трябва да зачеркна всичко, което съм постигнал досега с моя разум. – Това аз не мога. Ето защо Възкресението трябва да бъде заличено. Умът, който говори така, е именно ум, пропит от Луцифер, ум, който не може да разбере тези неща.
Този ум все повече и повече ще стигне дотам, да отхвърля великите, въздействуващи проповеди и факти, които са станали преди и около Мистерията на Голгота.
Обаче Духовната наука ще бъде призвана да направи разбираеми тези неща за хората до найголемите подробности. Тя не ще отхвърля, не ще отрича това, което надхвърля четвъртия макрокосмичен принцип като пети, шести и седми принцип. Въпреки това тя вижда в четвъртия макрокосмически принцип най-великия Импулс, който е бил даван за Земното развитие.
към текста >>
61.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние едва ли бихме могли да открием другаде по-нагледно описание на този заличаващ елемент в удоволствието и радостта, отколкото в Гьотевия “Фауст”, където парализиращото
въздей
ствие на удоволствието и радостта е посочено с думите: “Така от страсти към наслади люшкам се аз.
Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости! Обаче дори един бегъл поглед в душевния живот на човека ни подсказва: Удоволствието и радостта съдържат в себе си нещо заличаващо.
Ние едва ли бихме могли да открием другаде по-нагледно описание на този заличаващ елемент в удоволствието и радостта, отколкото в Гьотевия “Фауст”, където парализиращото въздействие на удоволствието и радостта е посочено с думите: “Така от страсти към наслади люшкам се аз.
И после от наслади към страсти отново стремя се”. И който размисли поне малко върху насладата, върху влиянието на насладата, върху удоволствието, когато то ни засяга лично, той ще види, че в удоволствието, радостта, има нещо, което ни довежда до замайване в живота и заличава нашия Аз.
към текста >>
62.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче чрез своята личност той действува и в днешно време, дори и през кратките междинни периоди, в които не е инкарниран, да, той продължава да оказва своите духовни
въздей
ствия върху хората чрез по-висшите си тела по такъв начин, че не се налага да бъде пространствено свързан с тях.
Обаче чрез своята личност той действува и в днешно време, дори и през кратките междинни периоди, в които не е инкарниран, да, той продължава да оказва своите духовни въздействия върху хората чрез по-висшите си тела по такъв начин, че не се налага да бъде пространствено свързан с тях.
Нека да разгледаме тези загадъчни въздействия.
към текста >>
Нека да разгледаме тези загадъчни
въздей
ствия.
Обаче чрез своята личност той действува и в днешно време, дори и през кратките междинни периоди, в които не е инкарниран, да, той продължава да оказва своите духовни въздействия върху хората чрез по-висшите си тела по такъв начин, че не се налага да бъде пространствено свързан с тях.
Нека да разгледаме тези загадъчни въздействия.
към текста >>
И всички, които долавяха известни
въздей
ствия, идващи от едни или други свои съвременици, живеещи далеч от тях в пространството, долавяха нещо като сияние, което идваше от една личност, но това сияние не беше напълно хармонично.
Сега бих искал да си послужа с един пример. Онези, които участвуват в окултния духовен живот, установиха нещо твърде знаменателно. Когато някой съизживява именно нещата, които се разиграват около нас в духовното поле, например когато той е изживял тези неща през осемдесетте, деветдесетте години на миналото столетие, той можеше да долови определени влияния от една странна личност – аз привеждам само един случай от многото други – но тези влияния се проявяваха така, че съответният човек не се чувствуваше особено добре.
И всички, които долавяха известни въздействия, идващи от едни или други свои съвременици, живеещи далеч от тях в пространството, долавяха нещо като сияние, което идваше от една личност, но това сияние не беше напълно хармонично.
После настъпи новото столетие и онези, които можеха да доловят окултните влияния, констатираха, че влиянията са станали хармонични. Какво се беше случило? Сега искам да Ви посоча причината.
към текста >>
Обаче въпреки че Соловьов е един велик философ, неговата глава, неговият интелект нямаха онези далечни
въздей
ствия, каквито бяха присъщи на неговата душа.
През 1900 година, на 12. Август умря една личност, която все още не е достатъчно оценена: Соловьов. Той имаше едно етерно тяло, което действуваше лъчезарящо на далечни разстояния.
Обаче въпреки че Соловьов е един велик философ, неговата глава, неговият интелект нямаха онези далечни въздействия, каквито бяха присъщи на неговата душа.
Неговото мислене е велико и красиво, обаче неговата философия нямаше онази голяма стойност, която притежаваше душата му. Неговият интелект, неговата глава се явяваха като пречка чак до смъртта му и всичко това беше усещано като една дисхармония на окултните влияния. И когато той умря, когато неговият мозък се отдели, а етерното му тяло засия в етерния свят, тогава той беше освободен и вече несмущаван от своето мислене, така че лъчезареше по един чуден начин в етерния свят.
към текста >>
63.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Благодарение на обстоятелството, че Кристиян Розенкройц разбра как дейността на Буда можа да бъде пренесена от Земята на Марс, станаха възможни правилните
въздей
ствия, които Буда – намирайки се извън Земната сфера – може да упражнява върху хората.
Когато днес човек става медитиращ – какво означава това, аз вече разгледах в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ” – същественото е, че при розенкройцерското обучение развитието е такова, че човекът не се откъсва от дейността, която неговата Карма изисква от него тук на Земята. Розенкройцерското езотерично развитие е съвместимо с всяка жизнена ситуация, с всяка професия.
Благодарение на обстоятелството, че Кристиян Розенкройц разбра как дейността на Буда можа да бъде пренесена от Земята на Марс, станаха възможни правилните въздействия, които Буда – намирайки се извън Земната сфера – може да упражнява върху хората.
към текста >>
64.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Едно вторично
въздей
ствие лошите Духове на Личността се ражда чрез виното.
Едно вторично въздействие лошите Духове на Личността се ражда чрез виното.
Виното става противник, враг в собственото тяло на човека. Въздържанието от вино е правило за онзи, който иска да прониква в духовните светове. Обаче мечтателният антиалкохолизъм и вегетарианството си остават твърде абстрактни идеали. Същото е например с фантазирането за гръцка култура на тялото, за олимпийски игри и така нататък. Днешната приумица за студените душове също принадлежи към тези неща.
към текста >>
65.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Под тези силни
въздей
ствия той живя кратко, но през това време благодарение на всичко, което беше приел от останалите, той стана Учител на дванадесетте относно неща, които те сами поотделно не можеха да обхванат.
Други четирима мъдреци бяха въплътили в себе си културата на първите четири подраси на нашата епоха: осмият – културата на Древно-индийската подраса, деветият – тази на Древно-персийската подраса, десетият – културата на Египетско-халдейската подраса и единадесетият – културата на Гръцко-римската подраса. Дванадесетият въплъщаваше в себе си всичко следващо. Всред тях беше и един младеж, един тринадесети, него те бяха взели със себе си и всичките дванадесет направиха така, че по определен начин тяхната мъдрост можа да се влее в него. В резултат на това тялото на младежа заблестя и стана като прозрачно. В продължение на дълго време той не можеше да приеме никаква храна.
Под тези силни въздействия той живя кратко, но през това време благодарение на всичко, което беше приел от останалите, той стана Учител на дванадесетте относно неща, които те сами поотделно не можеха да обхванат.
Благодарение на собствените си усилия, той можа да им обясни по-висшия смисъл на събитието, станало с апостол Павел пред Дамаск. После той умря и през 14. столетие се прероди като Кристиян Розенкройц. След това живя сто години и оттогава насам е учител не само на 12-те, но и на цялото човечество. Неговата задача е да предпазва човечеството от луциферическите влияния.
към текста >>
66.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява
въздей
ствия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им.
Как ние изграждаме отношението след смъртта? Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия? Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение. Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят. Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация.
Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им.
Обаче живият има възможност да въздействува върху мъртвите.
към текста >>
Обаче живият има възможност да
въздей
ствува върху мъртвите.
Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия? Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение. Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят. Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация. Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им.
Обаче живият има възможност да въздействува върху мъртвите.
към текста >>
67.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно
въздей
ствие върху волята на друга личност.
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана.
Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност.
Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа. Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
към текста >>
Единственото здравословно положение е, когато всяко
въздей
ствие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието.
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност.
Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието.
Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа. Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
към текста >>
Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено
въздей
ствие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа.
Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
към текста >>
макар и върху другите ученици смъртта на Кръста да направи едно, бих казал, по-меко впечатление едно нещо е пределно ясно: Авторите на Евангелията искаха да предизвикат тъкмо това усещане,че в известен смисъл Христос Исус изгуби всяко
въздей
ствие върху сърцата на заобикалящите го хора именно поради факта, че трябваше да понесе позорната смърт на Кръста.
Ние виждаме, че това, което току-що казахме, е изразено по един неповторим и величествен начин във всички разкази, които се съдържат в Новия Завет относно образа на Христос Исус, на неговите първи ученици и последователи. Ние виждаме и това се потвърждава от абсолютно всичко, което бихме могли да кажем за Христовото Събитие как след смъртта на Кръста, всички Христови последователи, които се бяха събрали около Него, докато беше жив, изпаднаха в една дълбока заблуда; да, това стана веднага след онази смърт, която в страната, където се разигра Христовото Събитие, беше смятана като единствено справедливото възмездие за най-големите престъпления в човешкия живот. И макар тази смърт да не подействува върху всички така, както тя подействува върху Савел, който после стана Павел, и който като Савел стигна до извода: Не може да бъде Месия или Христос този, който умира от такава смърт!
макар и върху другите ученици смъртта на Кръста да направи едно, бих казал, по-меко впечатление едно нещо е пределно ясно: Авторите на Евангелията искаха да предизвикат тъкмо това усещане,че в известен смисъл Христос Исус изгуби всяко въздействие върху сърцата на заобикалящите го хора именно поради факта, че трябваше да понесе позорната смърт на Кръста.
към текста >>
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че
въздей
ствията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план.
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план.
Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това. Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма. Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма. Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост. Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
към текста >>
Да, след като Христос трябваше да донесе нещо общо за всички хора, от този Христос трябваше да идват не само индивидуалните
въздей
ствия, характерни за Сина; Христос трябваше да обнови самия елемент на Духа, защото общности между хората може да създава само Духа.
Да, след като Христос трябваше да донесе нещо общо за всички хора, от този Христос трябваше да идват не само индивидуалните въздействия, характерни за Сина; Христос трябваше да обнови самия елемент на Духа, защото общности между хората може да създава само Духа.
На тази мисъл ни навежда фактът, че след като упражни въздействията си върху Логосовата природа на човека, Христос изпрати Духа под формата на обновения или „светия“ Дух. Така е създаден и елементът на общността, понеже после от Евангелията научаваме, че след като приеха Духа, учениците започнаха да говорят на най-различни езици С това е загатнат именно общият елемент, който се крие в изливането на Светия Дух.
към текста >>
На тази мисъл ни навежда фактът, че след като упражни
въздей
ствията си върху Логосовата природа на човека, Христос изпрати Духа под формата на обновения или „светия“ Дух.
Да, след като Христос трябваше да донесе нещо общо за всички хора, от този Христос трябваше да идват не само индивидуалните въздействия, характерни за Сина; Христос трябваше да обнови самия елемент на Духа, защото общности между хората може да създава само Духа.
На тази мисъл ни навежда фактът, че след като упражни въздействията си върху Логосовата природа на човека, Христос изпрати Духа под формата на обновения или „светия“ Дух.
Така е създаден и елементът на общността, понеже после от Евангелията научаваме, че след като приеха Духа, учениците започнаха да говорят на най-различни езици С това е загатнат именно общият елемент, който се крие в изливането на Светия Дух.
към текста >>
И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат
въздей
ствия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа!
Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство.
И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа!
Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята.
към текста >>
Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви
въздей
ствия.
Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство. И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа! Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа.
Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия.
Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят.
към текста >>
68.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче в същото време ние имаме възможност да видим и опознаем физическото тяло в неговата истинска същност, да видим и опознаем неговите
въздей
ствия върху нашата душа през периодите, когато тя се намира вътре в него.
В основата на целия езотеричен живот стоят подобни общочовешки елементи. Обаче днес трябва да опишем последиците от онези упражнения, които разчитат на това, до което можем да стигнем при едно мъдро самонаблюдение на нашата човешка природа. Когато тръгваме от тази изходна точка, ние стигаме дотам, че разхлабваме връзката между физическото тяло и етерното тяло, и постигаме един вид познание, което е съвсем различно от обикновеното. От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на живота нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло. Ето какво постигаме по този начин.
Обаче в същото време ние имаме възможност да видим и опознаем физическото тяло в неговата истинска същност, да видим и опознаем неговите въздействия върху нашата душа през периодите, когато тя се намира вътре в него.
Ние виждаме същинските въздействия на физическото тяло върху човешкото същество едва тогава, когато в известен смисъл сме излезли извън него. Както змията, след като излезе от кожата си, може да я гледа отвън, докато до този момент я приема като част от самата нея, така и ние намирайки се едва в първата степен на посвещението успяваме да се усетим свободни от нашето физическо тяло, и по този начин да го опознаем истински. В този момент у нас възникват съвсем особени чувства, които първоначално ще опишем по следния начин.
към текста >>
Ние виждаме същинските
въздей
ствия на физическото тяло върху човешкото същество едва тогава, когато в известен смисъл сме излезли извън него.
Обаче днес трябва да опишем последиците от онези упражнения, които разчитат на това, до което можем да стигнем при едно мъдро самонаблюдение на нашата човешка природа. Когато тръгваме от тази изходна точка, ние стигаме дотам, че разхлабваме връзката между физическото тяло и етерното тяло, и постигаме един вид познание, което е съвсем различно от обикновеното. От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на живота нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло. Ето какво постигаме по този начин. Обаче в същото време ние имаме възможност да видим и опознаем физическото тяло в неговата истинска същност, да видим и опознаем неговите въздействия върху нашата душа през периодите, когато тя се намира вътре в него.
Ние виждаме същинските въздействия на физическото тяло върху човешкото същество едва тогава, когато в известен смисъл сме излезли извън него.
Както змията, след като излезе от кожата си, може да я гледа отвън, докато до този момент я приема като част от самата нея, така и ние намирайки се едва в първата степен на посвещението успяваме да се усетим свободни от нашето физическо тяло, и по този начин да го опознаем истински. В този момент у нас възникват съвсем особени чувства, които първоначално ще опишем по следния начин.
към текста >>
69.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
То се разтваря или напълно, което става само при някои „недовършени“ състояния, или частично, като в този случай продължава да оказва, макар и в ограничена степен,
въздей
ствия върху околния свят.
Голям брой човешки същества, и предимно тези, които са включени в западно-европейското културно развитие тези неща не са еднакви при всички хора -, изживяват нещо строго определено, когато минават през Портата на смъртта, т.е. когато човешкото етерно тяло се отделя от физическото тяло. Ние знаем, че минавайки през Портата на смъртта, ние се отделяме от физическото тяло. Първоначално човекът е все още свързан с етерното тяло; обаче после заедно с астралното тяло и Аза той се отделя също и от етерното тяло. Знаем още, че той извлича един екстракт от своето етерно тяло, който взема със себе си; ние знаем също, че общо взето, етерното тяло поема по други пътища и накрая се разтваря във всеобщия Космос.
То се разтваря или напълно, което става само при някои „недовършени“ състояния, или частично, като в този случай продължава да оказва, макар и в ограничена степен, въздействия върху околния свят.
към текста >>
Ако се оставите под
въздей
ствието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос.
Това, което стана тогава, се нуждаеше от едно уравновесяване, от едно възмездие. Събитието, сполетяло човека още преди той да се включи във веригата на реинкарнациите, събитието, което се разигра в самия човек грехопадението наистина се нуждаеше от едно уравновесяване; от нещо, което, така да се каже, отново беше работа на хората, а не на Боговете. И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното дело трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния свят, трябваше да се осъществи високо над материята. Бог трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея.
Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос.
И каква беше мисията на човека в този случай? Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело. Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята. Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора. Преди да стане на 30 години, тя ги превъзхождаше, обаче след това, тя вече не ги превъзхождаше.
към текста >>
70.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Защото от всичко, което казахме, за нас е ясно, че съдържанието на Новия Завет ако го приемем както трябва и ако се оставим под неговото
въздей
ствие фактически поражда у всеки човек едно дълбоко вътрешно изживяване.
Ние казахме, че единият от тези екзотерични пътища е този чрез Евангелията, чрез Новия Завет.
Защото от всичко, което казахме, за нас е ясно, че съдържанието на Новия Завет ако го приемем както трябва и ако се оставим под неговото въздействие фактически поражда у всеки човек едно дълбоко вътрешно изживяване.
И това вътрешно изживяване може да бъде наречено изживяване на Христос.
към текста >>
От материална гледна точка, хората лесно вярват, че една микроскопична част от дадена субстанция може да окаже
въздей
ствие върху голямо количество течност.
От материална гледна точка, хората лесно вярват, че една микроскопична част от дадена субстанция може да окаже въздействие върху голямо количество течност.
Ако например Вие прибавите една капка от даде на субстанция в определено количество течност, капката се разтваря и може да оцвети цялата течност. В областта на материалния свят това е ясно за всеки. Обаче невъзможно е да вникнем в духовния живот, ако не разберем, че един подобен процес се извършва не само в материалния, но и в духовния свят. Нашата Земя не е просто онова материално тяло, което нашите очи виждат; нашата Земя има и една духовна обвивка. Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела.
към текста >>
Или с други думи: Евангелският текст е бил предоставен на хората; Евангелието на Матей е започнало да упражнява своите
въздей
ствия в света!
Когато знаем тези подробности, ние разбираме причината, поради която първоначалното Евангелие на Матей не можа да бъде непосредствено предадено на хората от онази епоха: те просто не бяха подготвени за него. Защото ако самият Йеронимус, църковният отец, не беше подготвен, какво можеше да се очаква от останалите? Онези, които най-напред се докоснаха до Евангелието на Матей, ебионитите, не бързаха да разпространяват оригиналните текстове, понеже те биха били така изопачени от неподготвените им съвременници, че неизбежно щяха да доведат до това, което казва и самият църковен отец Йеронимус: Те щяха да послужат не за назидание, а за да разрушат всичко около себе си. Йеронимус е разбирал това и все пак се е заловил с превода на Матеевото Евангелие.
Или с други думи: Евангелският текст е бил предоставен на хората; Евангелието на Матей е започнало да упражнява своите въздействия в света!
И ако сега се огледаме около нас за тези въздействия, ние би трябвало да ги обясним с помощта на окултните истини. Кой от тези, които стоят здраво в областта на окултизма, би могъл да допусне, че всички гонения и т.н. в християнския свят, биха могли да бъдат свързани с принципа на самия Христос Исус? Има ли някой от стоящите здраво в областта на окултизма, който не би си казал: Да, в мировата еволюция се вля нещо, което не може да бъде разбрано в смисъла на християнското развитие? Накратко: Тук ние сме изправени пред едно огромно недоразумение.
към текста >>
И ако сега се огледаме около нас за тези
въздей
ствия, ние би трябвало да ги обясним с помощта на окултните истини.
Когато знаем тези подробности, ние разбираме причината, поради която първоначалното Евангелие на Матей не можа да бъде непосредствено предадено на хората от онази епоха: те просто не бяха подготвени за него. Защото ако самият Йеронимус, църковният отец, не беше подготвен, какво можеше да се очаква от останалите? Онези, които най-напред се докоснаха до Евангелието на Матей, ебионитите, не бързаха да разпространяват оригиналните текстове, понеже те биха били така изопачени от неподготвените им съвременници, че неизбежно щяха да доведат до това, което казва и самият църковен отец Йеронимус: Те щяха да послужат не за назидание, а за да разрушат всичко около себе си. Йеронимус е разбирал това и все пак се е заловил с превода на Матеевото Евангелие. Или с други думи: Евангелският текст е бил предоставен на хората; Евангелието на Матей е започнало да упражнява своите въздействия в света!
И ако сега се огледаме около нас за тези въздействия, ние би трябвало да ги обясним с помощта на окултните истини.
Кой от тези, които стоят здраво в областта на окултизма, би могъл да допусне, че всички гонения и т.н. в християнския свят, биха могли да бъдат свързани с принципа на самия Христос Исус? Има ли някой от стоящите здраво в областта на окултизма, който не би си казал: Да, в мировата еволюция се вля нещо, което не може да бъде разбрано в смисъла на християнското развитие? Накратко: Тук ние сме изправени пред едно огромно недоразумение.
към текста >>
71.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Когато се оставяме под
въздей
ствията на Павловите Послания, ние се усещаме разтърсени от неизмеримата простота и от могъщата проникваща сила на неговите думи.
Достатъчно е да разлистим Посланията на апостол Павел и ние веднага ще открием, че Павел за когото знаем, че е положил огромни усилия, за да включи свръхсетивната природа на Христос в човешката култура всъщност прибягва до цялата еволюция на човечеството, само и само да изясни понятието за Христос, идеята за Христос.
Когато се оставяме под въздействията на Павловите Послания, ние се усещаме разтърсени от неизмеримата простота и от могъщата проникваща сила на неговите думи.
Обаче всичко това се дължи на факта, че до тази простота Павел стига само благодарение на своето собствено посвещение, така че въпросната простота следва да разглеждаме не като изходна точка за истината, а като логично следствие от истината. И сега, ако искаме да вникнем в чудесните, монументални и прости думи на Павел за Христовото Същество, ние трябва да си послужим с нашето антропософско познание, за да се приближим до онова разбиране относно човешката природа, заради чието по-нататъшно развитие всъщност Христос дойде на Земята. Ето защо, нека да насочим нашия окултно обучен поглед към това, което вече знаем за човешката природа. Както знаете, според неговото протичане във времето, ние разделяме човешкия живот на две съставни части: Времето между раждането, респективно зачатието и смъртта, и времето между смъртта и поредното ново раждане. Когато разглеждаме човека в условията на физическия живот, ние знаем, че за окултния поглед той се представя като една четворна същност, обаче не застинала, а намираща се в процес на развитие: Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
към текста >>
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под
въздей
ствието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта! Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта. И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма! Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>
72.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако човек се остави под
въздей
ствието на Евангелието и Посланията на апостол Павел, той веднага ще усети що се отнася до Възкресението дълбоката разлика между основния тон на Евангелията и това, което говори Павел.
Ако човек се остави под въздействието на Евангелието и Посланията на апостол Павел, той веднага ще усети що се отнася до Възкресението дълбоката разлика между основния тон на Евангелията и това, което говори Павел.
Естествено, апостол Павел привежда своите възгледи в съответствие с тези на Евангелията; защото когато той казва, че Христос е възкръснал, той напомня: след кръстната смърт Христос се явява като жив на Петър, на дванадесетте, после едновременно на 500 братя, а накрая и на него, като на един „преждевременно роден“, направо от огнения блясък на духовния свят. Така Той се явява и на учениците: Ето върху какво обръща вниманието на апостол Павел. Защото Павловата среща с Възкръсналия не беше по-различна от тази на учениците.
към текста >>
73.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива
въздей
ствия, които днес бихме определили като „магнетични“.
Напротив, у него възникна тази забележителна особеност, че то проговори веднага след своето раждане. Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество. Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора език. А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да разбира всичко, което детето казва. Или с други думи, детето беше надарено именно с онези качества, които наричаме „сърдечни“ една извънредно голяма способност да обича другите, една извънредно голяма готовност за саможертва: ето с какво се отличаваше това момче Исус.
И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“.
Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния свят.
към текста >>
Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни
въздей
ствия всред околния свят.
Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество. Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора език. А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да разбира всичко, което детето казва. Или с други думи, детето беше надарено именно с онези качества, които наричаме „сърдечни“ една извънредно голяма способност да обича другите, една извънредно голяма готовност за саможертва: ето с какво се отличаваше това момче Исус. И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“.
Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния свят.
към текста >>
Поради обстоятелството, че Натановият Исус беше предпазен от
въздей
ствия та на Луцифер и Ариман, стана възможно следното: А именно, че от Йоановото Кръщение в Йордан нататък понеже сега в този Исус от Назарет се намираше не някаква човешка индивидуалност, а индивидуалността на Христос настъпиха няколко съществени изменения; и най-вече, че в случая не настъпиха онези процеси, които обикновено настъпват при другите хора.
В хода на трите години от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота телесното развитие на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло протече по съвсем различен начин, отколкото това става при другите хора.
Поради обстоятелството, че Натановият Исус беше предпазен от въздействия та на Луцифер и Ариман, стана възможно следното: А именно, че от Йоановото Кръщение в Йордан нататък понеже сега в този Исус от Назарет се намираше не някаква човешка индивидуалност, а индивидуалността на Христос настъпиха няколко съществени изменения; и най-вече, че в случая не настъпиха онези процеси, които обикновено настъпват при другите хора.
Вчера ние казахме, че това, което наричаме човешки фантом, първообраза на човешкото тяло, който един вид всмуква в себе си материалните елементи, за да ги освободи по-късно при настъпването на смъртта, че в хода на общочовешкото развитие до Мистерията на Голгота, с този фантом настъпи известно израждане. За да вникнем в естеството на това израждане, нека да припомня, че според първоначалния замисъл този фантом трябваше да остане незасегнат от материалните субстанции, които човекът приема във вид на храна от минералното, растителното и животинското царство. фантомът трябваше да остане незасегнат! Обаче това не се получи! Защото поради влиянието на Луцифер настъпи една тясна връзка между фантома и онези сили, които човекът приема в себе си, докато напредва в своите земни инкарнации; тук имам предвид най-вече съставните части на пепелта.
към текста >>
74.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко
въздей
ствие.
И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана! Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща. Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет.
Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие.
Лесно е обаче да се направи прибързаният извод, че от научна гледна точка тя е едно случайно и временно явление. Срещу подобен извод се изказва и самата история. Тя напомня, че това загадъчно явление никога не е можело да си пробие път, но независимо от всичко, е възниквало отново и отново, поддържано в различните си форми от една непресъхваща традиция.“
към текста >>
Хората все още усещаха последните
въздей
ствия, идващи от този божествен елемент.
Когато разглеждаме предхристиянските времена, ние констатираме и това вече сме споменавали, макар и по друг повод -, че в известен смисъл тогавашните хора са били по-различни от днешните. Слизайки от духовните светове в своите инкарнации, хората донесоха със себе си, така да се каже, определено количество от божествения субстанциален елемент. Но постепенно, колкото повече човекът напредваше в земните инкарнации, толкова повече този божествен елемент пресъхваше и това стана ясно най-вече с наближаването на събитията от Палестина. Ето защо, когато хората от предхристиянските времена се замисляха върху своите собствени слабости, те винаги усещаха: Най-доброто, с което човекът разполага, всъщност идва от божествената сфера, от световете, които човекът е обитавал преди да слезе в своите земни инкарнации.
Хората все още усещаха последните въздействия, идващи от този божествен елемент.
Но когато дойде времето на Йоан Кръстител, този елемент пресъхна окончателно. Вие помните какво означават думите на Йоан Кръстител: Променете вашето светоусещане, защото времената се измениха; сега вече вие не можете да се издигнете до духовния свят както досега, защото условията са съвсем други. Ето какво означават думите: „Покайте се“. Променете цялото си светоусещане и отворете сърцата си за онова божествено Същество, което отново ще върне на човеците това, което те трябваше да изгубят в хода на своите инкарнации!
към текста >>
75.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото
въздей
ствие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация.
Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът. И ако сега това растение би могло да говори и да усеща, то би трябвало да се преклони пред минералното царство и да каже: Наистина в рамките на мировата закономерност аз съм било предопределено за една по-висша степен от твоята, братко минерале, обаче самата възможност да съществувам, аз дължа на теб. Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб. По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях.
И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация.
И тази имагинация се състои именно в Измива нето на нозете, т.е. онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят. Всеки човек, който изпълва себе си с това чувство, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено чувство, чувството, като че ли вода облива нозете му. Ученикът може да изпитва това усещане седмици наред и в този случай то би представлявало един външен признак, колко дълбоко се отпечатват в нашите тела такива общочовешки чувства, които в същото време извисяват човека високо над самия него.
към текста >>
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно
въздей
ствие, което се простира чак до физическото тяло.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло.
Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар.
към текста >>
Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето
въздей
ствие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас.
Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло.
Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар. стигмати, кървящите белези на местата, където са били раните на Христос; или с други думи: Ние „внасяме“ усещанията чак до равнището на физическото тяло и знаем, че сега те се разиграват направо във физическото тяло, знаем, следователно, че сега вече сме обхванати от тях много по-дълбоко, а не само до равнището на астралното тяло и етерното тяло. Да, този процес на мистични усещания прониква чак до нашето физическо тяло. И когато вършим това, ние всъщност се подготвяме в очертанията на нашето физическо тяло да приемем фантома, който изгря от гроба на Голгота.
към текста >>
Тези нови способности ще окажат могъщо
въздей
ствие върху моралното пречистване на човека и ще означават нещо съвършено различно от това, което протича като един вид подготовка за тяхното утвърждаване; защото сега ще прозвучи не друго, а гласът на съвестта!
И така, през следващите епохи хората ще развият съвсем нови душевни способности, които ще са в тясна връзка с техните изживявания.
Тези нови способности ще окажат могъщо въздействие върху моралното пречистване на човека и ще означават нещо съвършено различно от това, което протича като един вид подготовка за тяхното утвърждаване; защото сега ще прозвучи не друго, а гласът на съвестта!
Човекът вече няма да си въобразява: Това, което си извършил, е нещо, което ще умре заедно с теб а ще знае съвсем точно: Твоите действия няма да умрат заедно с теб; напротив, те ще имат съответните последици и тези последици ще продължат да живеят заедно с теб! И нещо друго ще знае човекът: Времето, през което портите на духовния свят бяха затворени за човека е вече към своя край. Хората отново трябва да се издигнат до духовния свят. И техните душевни способности ще се развият по такъв начин, че те ще станат съучастници в духовните процеси и събития. Ясновидството все още е нещо твърде различно от това истинско съучастие в духовния свят.
към текста >>
И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо
въздей
ствие в сравнение с миналото и настоящето.
Ако си припомним, как импулсите, които не бяха не-посредствено свързани с Буда, се намесиха в духовното развитие на Западна Европа, в тяхно лице ние виждаме намесата на самия духовен свят. Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея. Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър. Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици. Този особеност ще бъде извънредно характерна за идващите времена.
И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в сравнение с миналото и настоящето.
Днес някой ясно може да различи във висшите светове как изглежда връзката между интелекта и морала; обаче днес не съществува такъв човешки език, чийто магически сили да предизвикат следното: а именно, когато се изговаря един морален принцип, той да прониква в другия човек по един толкова непосредствено-морален начин, че последният да няма друг избор, освен да го осъществи като морален импулс. След изтичането на следващите три хилядолетия, ще бъде възможно да се говори на такъв език, какъвто днес нашите глави изобщо не могат да си представят; интелектуалното и моралното съдържание ще имат еднаква сила, еднаква валидност. Моралната сила ще може да прониква в сърцата на хората. През следващите три хилядолетия човешкият род ще бъде просто пропит с морални сили, с магически морални сили; в противен случай той изобщо не би могъл да понесе своето развитие; в противен случай той би могъл само да злоупотреби с него.
към текста >>
Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето
въздей
ствие и направо там, в духовния храм на човечеството.
И все пак, това което се опитахме да постигнем в този лекционен цикъл, далеч не е достатъчно за едно по-точно антропософско разбиране на Христовия Импулс и на общочовешката еволюция. Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни.
Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството.
И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем! “ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация. Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме!
към текста >>
76.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията“, който оказва известно
въздей
ствие върху Рудолф Щайнер.
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията“, който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание.
към текста >>
В резултат на хипнотични (сугестивни)
въздей
ствия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване“ на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата.
*5. В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници“, респективно „човекът-глава“, „човекът-гърди“ и „човекът крайници“) и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване“ на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата.
Настъпва помрачаване или загуба на съзнание. Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно-астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител“ на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства. Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия. При подобна „трайна дислокация“ на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано“ сребро, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични
въздей
ствия.
*5. В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници“, респективно „човекът-глава“, „човекът-гърди“ и „човекът крайници“) и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз). В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване“ на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата. Настъпва помрачаване или загуба на съзнание. Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно-астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител“ на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства.
Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия.
При подобна „трайна дислокация“ на етерното тяло, антропософската медицина която от юли 1992 е призната от Европейския парламент в Страсбург за официална терапевтична доктрина препоръчва лечебна евритмия и хомеопатични разредки на „вегетабилизирано“ сребро, понеже този метал има подчертаното свойство да свързва етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Хистерикът притежава „излишък“ от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната“ и се превръщат в „резонансен орган“ за всякакъв род външни
въздей
ствия.
Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия.
Хистерикът притежава „излишък“ от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната“ и се превръщат в „резонансен орган“ за всякакъв род външни въздействия.
В случая Азовата организация също е прекалено слаба, за да се интегрира в действителния свят, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители. Хистеричната предразположба се проявява най-често в пубертета, когато отношенията между етерното тяло и астралното тяло все още не са достатъчно „консолидирани“. Колко повече Азът укрепва (най-вече след 21 година) толкова по-успешно той се бори срещу неовладяните „излишъци“ от етерни сили, както и срещу „безредиците и напрежението“, идващи от астралното тяло.
към текста >>
Щайнер специално подчертава, че в края на всяко хилядолетие се усилват както луциферическите, така и ариманическите
въздей
ствия.
Щайнер специално подчертава, че в края на всяко хилядолетие се усилват както луциферическите, така и ариманическите въздействия.
При много хора с т.нар. „екстрасензорни възприятия“ е всъщност налице едно „съвместно влияние“ на Луцифер и Ариман. Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдореалност, която не е нито физическа, нито духовна.“
към текста >>
77.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите
въздей
ствието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея.
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот.
Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха. Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на Старото Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под
въздей
ствието от саможертвата на Престолите, предоставят на Космоса своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина.
Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на Старото Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под въздействието от саможертвата на Престолите, предоставят на Космоса своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина.
Сега вече всичко, от началото до края е протъкано от светлина. Но какво получават те в замяна? Тяхната собствена същност, както казах, беше предоставена като дар на Макрокосмоса. Сега тя поема обратно към тях самите; да, тяхната собствена същност застава пред тях самите. Те виждат своята вътрешна същност, разпръсната из целия Макрокосмос, уловена там и върната обратно под формата на светлина.
към текста >>
Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под
въздей
ствието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи.
Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи.
Да, в този случай Марсовият обитател би установил как Слънчевото битие по необходимост трябва да е тясно вплетено в Земното битие, и тогава той лесно би могъл да разбере космическото значение на нашата Земя. Едва сега той би могъл да разбере какво точно означава Земята и какви са нейните космически задачи. И той би си казал: Дори и да обходя цялата Земя, аз не бих разбрал нищо от нея. Но заставайки пред тази централно разположена фигура и пред това, което напира от нея като нюанси и багри, тогава аз веднага усещам какво точно чувствуваха Духовете на Мъдростта там, на Слънцето, понеже сега то отново прозвучава в думите: „И правете това за Мое възпоминание"21. Опазването на миналото и пренасянето му в бъдещето: Тези думи стават разбираеми за нас едва след като се научим да проникваме в тях, изхождайки от закономерностите на Космоса Тук аз бих желал само да загатна как едно художествено произведение от най-висок ранг е фактически свързано с основните закономерности на Космоса.
към текста >>
78.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Въпреки че тези сетивни явления не показват в достатъчна степен присъствието на духовни сили зад своя външен облик, както това става в нашите душевни изживявания, все пак ние се досещаме за наличието на определени духовни качества, на определени духовни
въздей
ствия.
Навлизайки в една доста трудна област от нашия антропософски мироглед, ние стигнахме до там, че зад явленията на външния сетивен свят, започнахме макар и само отчасти да различаваме определени процеси и събития, които всъщност протичат в духовния свят.
Въпреки че тези сетивни явления не показват в достатъчна степен присъствието на духовни сили зад своя външен облик, както това става в нашите душевни изживявания, все пак ние се досещаме за наличието на определени духовни качества, на определени духовни въздействия.
Това, което например в обикновения живот изглежда като топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме като външен израз на жертвата. А зад това, което наричаме „въздух" и което изобщо не разкрива, поне пред нашия разум, своята духовна природа, ние се научихме да различаваме т.н. безкористна всеотдайност на определена категория свръхсетивни Същества. И накрая, зад „водата", ние открихме това, което нарекохме резигнация, индиферентност.
към текста >>
Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи
въздей
ствия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти.
Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение.
Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти.
И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени! От кого? От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на живота. Всичко онова, което се разиграва в дълбините на душата и напира към горните пластове на човешкото съзнание, трябва да бъде посрещнато от едно истинско духовно-научно изследване, чийто обект е космическото битие на човека и света, а не отделни подробности и фрагменти, защото в противен случай от долните пластове на душата се надигат сили, които копнеят за нещо, което не може да бъде постигнато никога.
към текста >>
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем
въздей
ствието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си.
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си.
И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя? А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
към текста >>
79.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Последния път ние тръгнахме от скритите дълбини на душевния живот, от това, което се стреми да пробие всички възможни препятствия, и което в антропософията наричаме човешко астрално тяло.После насочихме нашия поглед към
въздей
ствията, които копнежът упражнява върху човешкото същество, към удовлетворяването на копнежа, до което душата стига единствено с помощта на онзи свят от образи, който може да бъде разглеждан като едно от характерните вътрешни движения на душевния живот.
Днес ще постъпим както постъпихме в хода на последните лекции. Изхождайки от вътрешните изживявания на нашата душа, ние постепенно ще се приближаваме до предмета на нашата основна тема. И наистина, в духовното придвижване на Стария Сатурн през Старото Слънце и Старата Луна, сега ние стигаме до нашата Земя, и бихме желали да се спрем на най-обикновените душевни изживявания, както сторихме това и последния път.
Последния път ние тръгнахме от скритите дълбини на душевния живот, от това, което се стреми да пробие всички възможни препятствия, и което в антропософията наричаме човешко астрално тяло.После насочихме нашия поглед към въздействията, които копнежът упражнява върху човешкото същество, към удовлетворяването на копнежа, до което душата стига единствено с помощта на онзи свят от образи, който може да бъде разглеждан като едно от характерните вътрешни движения на душевния живот.
Така ние стигнахме и до пътя, който води от индивидуалната микрокосмическа душа до онова макрокосмическо мироздание, чиито изпълнители са Духовете на Движението.
към текста >>
Защото то може да бъде разглеждано и единствено с оглед на своите последици, на своите
въздей
ствия.
Колко забележително е, че този факт от външния физически план има толкова много общо с всички свръхсетивни факти, които също не подлежат на доказване. И колко много са хората, които освен че отричат свръхсетивния свят не са в състояние да обхванат това събитие, което в известен смисъл изобщо няма свръхсетивен характер.
Защото то може да бъде разглеждано и единствено с оглед на своите последици, на своите въздействия.
Обаче сега тези хора идват и казват, че същите въздействия биха настъпили дори и без Христовото Събитие, и започват да ги обясняват с различни социологически причини. За този, кой то е наясно с вътрешния ход на мировата еволюция, идеята, че последици и въздействия, каквито настъпват чрез християнството, биха могли да настъпят също и без невидимите, скрити зад тях сили, е толкова приемлива, колкото и идеята, че на една нива могат да поникнат зелки, без преди това да са посадени техните семена. И ако се върнем още по-назад, бихме могли да добавим, че дори за тези, които написаха Евангелията, вече не съществуваше никаква възможност да докажат историческата правдоподобност на Мистерията на Голгота с чисто исторически факти, защото за външните сетивни възприятия, тази Мистерия премина почти безследно.
към текста >>
Обаче сега тези хора идват и казват, че същите
въздей
ствия биха настъпили дори и без Христовото Събитие, и започват да ги обясняват с различни социологически причини.
Колко забележително е, че този факт от външния физически план има толкова много общо с всички свръхсетивни факти, които също не подлежат на доказване. И колко много са хората, които освен че отричат свръхсетивния свят не са в състояние да обхванат това събитие, което в известен смисъл изобщо няма свръхсетивен характер. Защото то може да бъде разглеждано и единствено с оглед на своите последици, на своите въздействия.
Обаче сега тези хора идват и казват, че същите въздействия биха настъпили дори и без Христовото Събитие, и започват да ги обясняват с различни социологически причини.
За този, кой то е наясно с вътрешния ход на мировата еволюция, идеята, че последици и въздействия, каквито настъпват чрез християнството, биха могли да настъпят също и без невидимите, скрити зад тях сили, е толкова приемлива, колкото и идеята, че на една нива могат да поникнат зелки, без преди това да са посадени техните семена. И ако се върнем още по-назад, бихме могли да добавим, че дори за тези, които написаха Евангелията, вече не съществуваше никаква възможност да докажат историческата правдоподобност на Мистерията на Голгота с чисто исторически факти, защото за външните сетивни възприятия, тази Мистерия премина почти безследно.
към текста >>
За този, кой то е наясно с вътрешния ход на мировата еволюция, идеята, че последици и
въздей
ствия, каквито настъпват чрез християнството, биха могли да настъпят също и без невидимите, скрити зад тях сили, е толкова приемлива, колкото и идеята, че на една нива могат да поникнат зелки, без преди това да са посадени техните семена.
Колко забележително е, че този факт от външния физически план има толкова много общо с всички свръхсетивни факти, които също не подлежат на доказване. И колко много са хората, които освен че отричат свръхсетивния свят не са в състояние да обхванат това събитие, което в известен смисъл изобщо няма свръхсетивен характер. Защото то може да бъде разглеждано и единствено с оглед на своите последици, на своите въздействия. Обаче сега тези хора идват и казват, че същите въздействия биха настъпили дори и без Христовото Събитие, и започват да ги обясняват с различни социологически причини.
За този, кой то е наясно с вътрешния ход на мировата еволюция, идеята, че последици и въздействия, каквито настъпват чрез християнството, биха могли да настъпят също и без невидимите, скрити зад тях сили, е толкова приемлива, колкото и идеята, че на една нива могат да поникнат зелки, без преди това да са посадени техните семена.
И ако се върнем още по-назад, бихме могли да добавим, че дори за тези, които написаха Евангелията, вече не съществуваше никаква възможност да докажат историческата правдоподобност на Мистерията на Голгота с чисто исторически факти, защото за външните сетивни възприятия, тази Мистерия премина почти безследно.
към текста >>
80.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Известно време ние не оказваме
въздей
ствие върху този процес.
Поради това сънят е един хубав образ за смъртта, защото човекът по време на съня е избягал от арената, където го очаква неговата съдба. Докато спим, върху тази арена събитията продължават да се случват.
Известно време ние не оказваме въздействие върху този процес.
Въпреки това откриваме последствията от нашите дела и трябва да се свържем с тях. В действителност всяка сутрин нашата личност се въплъщава отново в света на нашите дела. Каквото е било отделено от нас през нощта, през деня сякаш е подготвено за нас.
към текста >>
А този плод е напълно освободен от непосредственото
въздей
ствие на миналия живот.
Какви способности ще си спечелим чрез едно изживяване зависи от духовната работа, която сме извършили във връзка с изживяването. Във всеки миг от своя живот аз имам в себе си един сбор от резултатите от моя опит. И този сбор изгражда основата за способностите, които в последствие могат да се проявят. Един такъв сбор от опитности притежава човешкият дух след напускане на тялото. Сега вече никаква телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го към това физическо битие, му е останал плодът на неговия опит.
А този плод е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот.
Сега духът може да наблюдава само това, което се отнася до бъдещето. Така духът, след като е напуснал „областта на желанията“, е в такова състояние, в което пренася своите преживявания от предишния живот – предразположения, способности – като зародиши в бъдещето. Животът на духа в това състояние се обозначава като престой в „областта на блаженството“ (devachan). („Блаженство“ се нарича състоянието, при което се забравят всички грижи за миналото и сърцето бие само за бъдещето.) Става ясно, че това състояние като общо правило продължава толкова по-дълго, колкото по-големи изгледи е имало за усвояване на нови способности след смъртта. Разбира се, тук не става дума за това да се развият всички познания, които се отнасят до човешкия дух.
към текста >>
Но тук става дума за това как той се оправя с тази съдба и каква нова съдба си изгражда под
въздей
ствието на старата.
С това се разсейва и едно друго съмнение, което може да обземе някого във връзка с действието на кармичния закон. Би могло да се каже: Щом кармата е един безусловен закон, тогава е безсмислено да се помага на някого. Защото онова, което го засяга, е последствие от неговата карма и представлява една абсолютна необходимост. Разбира се, аз не мога да отменя последствията на съдбата, която един човешки дух си е изградил в предишни превъплъщения.
Но тук става дума за това как той се оправя с тази съдба и каква нова съдба си изгражда под въздействието на старата.
Ако му помогна, бих спомогнал за това с делата си той да придаде един благоприятен обрат на своята съдба. Ако не му помогна, е възможно да се случи обратното. Във всеки случай се касае за това, дали моята помощ е мъдра или не.
към текста >>
81.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да
въздей
стват върху физическия свят само косвено.
Отговор: Днешната медицинска наука не знае абсолютно нищо съществено за закономерните взаимовръзки в по-висшите светове. Но що се касае до цитираното твърдение на същата, в него се крие известна истина. Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти.
Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено.
Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят.
към текста >>
Духът оказва
въздей
ствие върху животинския свят от един по-висш свят.
Сега, след тези разбираеми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията. В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят.
Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят.
При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае.
към текста >>
Отвътре навън работи причинното тяло, отвън
въздей
ства околната среда.
Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили? Една сила може да се приложи тогава, когато е в хармония с околната среда. Например ако се ражда един гений, гениалната сила вече се намира в най-вътрешната човешка същност, която се нарича причинно тяло. Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени. Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване.
Отвътре навън работи причинното тяло, отвън въздейства околната среда.
Когато тази работа се извърши, тогава тези две части могат да бъдат инструменти на придобитите сили. Няма нищо неприемливо и нелогично в това човек да се ражда като дете. Много по-неприемливо би било да се раждаме като завършени хора в един свят, в който щяхме да сме като чужденци.
към текста >>
Законът на кармата действа безусловно навсякъде, но не трябва да се смята, че навсякъде имаме просто
въздей
ствия, чиито причини се намират в миналото.
Тъй като в скоро време ще направя едно подробно изложение по този въпрос, засега ще се огранича само с един кратък отговор. Както при всички неща, които засягат човека, така и по отношение на здравето и болестта онова, което той върши в по-ранен или в „този“ живот, не остава без последствия. Например една личност може да страда от някаква болест, за която не може да се установи причина нито в по-ранен, нито в настоящия живот. Така че болестта се явява като „първоначално“ събитие в човешката биография, тя самата е „първопричина“. Тя ще прояви своето действие по някакъв начин в по-нататъшния житейски път на човека.
Законът на кармата действа безусловно навсякъде, но не трябва да се смята, че навсякъде имаме просто въздействия, чиито причини се намират в миналото.
Имаме си работа също така и с причини, чиито въздействия ще се проявят в бъдещето. Окултните опитности могат да кажат различни неща за закономерните зависимости. Например има неща, които засягат в един живот астралното тяло, а в един следващ живот са свързани с етерното тяло. Ако един човек лъже често в своя живот, това е само една особеност на астралното тяло в този му живот. Но повторението на лъжата се предава постепенно на етерното тяло и като последствие в един следващ живот в личността се проявяват черти на лекомислие и флегматичност, които са особености на етерното тяло.
към текста >>
Имаме си работа също така и с причини, чиито
въздей
ствия ще се проявят в бъдещето.
Както при всички неща, които засягат човека, така и по отношение на здравето и болестта онова, което той върши в по-ранен или в „този“ живот, не остава без последствия. Например една личност може да страда от някаква болест, за която не може да се установи причина нито в по-ранен, нито в настоящия живот. Така че болестта се явява като „първоначално“ събитие в човешката биография, тя самата е „първопричина“. Тя ще прояви своето действие по някакъв начин в по-нататъшния житейски път на човека. Законът на кармата действа безусловно навсякъде, но не трябва да се смята, че навсякъде имаме просто въздействия, чиито причини се намират в миналото.
Имаме си работа също така и с причини, чиито въздействия ще се проявят в бъдещето.
Окултните опитности могат да кажат различни неща за закономерните зависимости. Например има неща, които засягат в един живот астралното тяло, а в един следващ живот са свързани с етерното тяло. Ако един човек лъже често в своя живот, това е само една особеност на астралното тяло в този му живот. Но повторението на лъжата се предава постепенно на етерното тяло и като последствие в един следващ живот в личността се проявяват черти на лекомислие и флегматичност, които са особености на етерното тяло. Ако причиняваме страдания на своите ближни, това е една особеност на астралното тяло.
към текста >>
В следващия живот обаче този навик оказва
въздей
ствие върху устройството на физическото тяло.
Но повторението на лъжата се предава постепенно на етерното тяло и като последствие в един следващ живот в личността се проявяват черти на лекомислие и флегматичност, които са особености на етерното тяло. Ако причиняваме страдания на своите ближни, това е една особеност на астралното тяло. Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло. Ще приведем още един пример. Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот.
В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло.
И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест. Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот. Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното.
към текста >>
И точно това
въздей
ствие се проявява като предпоставка за болест.
Ако причиняваме страдания на своите ближни, това е една особеност на астралното тяло. Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло. Ще приведем още един пример. Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот. В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло.
И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест.
Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот. Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното. Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“.
към текста >>
82.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но ако човек остави картината да му
въздей
ства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина!
Тази картина на предишната инкарнация ще се установи с една голяма увереност, ако човек взема на сериозно нещата, които току-що охарактеризирахме малко по-точно. Ще забележим, че представите, които придобихме, ще доведат до усещането: Тази картина ми е действително близка. Или ще почувстваме: Това е една картина, която ми е напълно чужда. Ако чрез преработка на представите, описани днес, човек изобрази пред душата си една такава картина на предишната си инкарнация, тогава той по правило ще може да види колко силно е избледняла тази картина. Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб.
Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина!
Да допуснем, че човек има чувството, че между него и картината стоят дванадесет човека. А друг някой усеща, че между него и картината стоят седем човека. Такова чувство се получава и то е изключително важно. Защото ако например между картината и някого стоят дванадесет човека, тогава човек може да ги раздели на три и да получи четири. Това са по правило четири столетия, които делят някого от предишната му инкарнация.
към текста >>
Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за
въздей
ствието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят.
Така виждаме, че мислите, които питаем, не преминават в следващия живот като такива, а се променят в сила. В духовния свят мислите, такива, каквито са между раждането и смъртта, нямат значение, те имат значение само в една видоизменена форма. Например ако човек има някаква велика мисъл, тя ще се загуби, след като той премине през портата на смъртта. Но ентусиазмът, усещането и чувството оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта. От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане.
Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят.
Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония. Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка.
към текста >>
Така и мислите, които човек има, оказват
въздей
ствие върху бъдещето.
Защо човекът изпитва болка? Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре. Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка. Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка.
Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето.
Той ще ги срещне в бъдещето. Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили. И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като болка и мъка.
към текста >>
83.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да
въздей
ства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно.
В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада. Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение? Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение.
Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно.
Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота. И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот. За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило. Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото.
към текста >>
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които
въздей
стват върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин.
Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин! Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
84.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Те оказват
въздей
ствие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много.
Антропософът знае, че съществуват луциферически сили и същества, които са изостанали от общата еволюция.
Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много.
Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време. Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят.
към текста >>
И така всичките ни разсъждения бяха направени под
въздей
ствието на идеите за прераждането и кармата.
Поради тази причина през годината ние отдавахме толкова голяма стойност, дори и в публичните лекции, на това да разглеждаме антропософията винаги във връзка с живота, във връзка с най-непосредствените житейски явления. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата, за възпитанието на детето, за различните периоди в човешкия живот, и ги показахме, както би трябвало и да бъде, в светлината на идеите за прераждането и кармата. Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така.
И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата.
Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки. Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека. Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване.
към текста >>
85.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
С напредване на възрастта това
въздей
ствие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат.
Душата на разбирането и душата на съзнанието са онези сили в човешката природа, които най-вече ни свързват с външния физически свят, защото те съществуват за това, да могат да започнат да действат истински именно в тази възраст от живота, в която в най-голяма степен сме в общение с външния физически свят. В ранна детска възраст от все още стаеното вътре в нас биват подтиквани, определят се и се развиват силите на нашето физическо тяло. Това, което човек е придобил като причини в миналите си инкарнации, това, което е преминало с нас през портата на смъртта, духовните сили, които сме събрали, това, което носим от предишния си живот, действа и оказва влияние върху изграждането на физическото ни тяло. То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото.
С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат.
И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм. Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло. Когато наближим тридесетата си година – може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план. Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове. При все това можем да приемем, че изобщо не е случайно това, че около тридесетата ни година се срещаме с хората, които именно тогава трябва да влязат в нашето обкръжение.
към текста >>
86.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само
въздей
ствия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло.
Обаче също така на животното трябва да припишем едно етерно и едно астрално тяло, защото във физическия свят приписваме на човека едно етерно тяло затова, защото неговото физическо тяло е всъщност нещо невъзможно за себе си във физическия свят без едно етерно тяло. Това се установява веднага, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили. През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително. Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия свят.
Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло.
Обаче точно същият е случаят и при животното. Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е. едно такова външно впечатление се явява също като едно вътрешно изживяване. Окултният поглед ни учи, че това вътрешно изживяване е възможно само тогава, когато е на лице едно астрално тяло. Обаче да се говори за един Аз при животното, когато оставаме сред явленията на физическия свят, това има най-много смисъл за определени модерни натурфилософи, които разсъждават чисто по аналогии.
към текста >>
87.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Въздей
ствията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание.
Въздействията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание.
Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния свят. Съзерцаване на Слънцето в „среднощния час" на древните мистерийни школи. В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство. Култът на древноеврейския народ към Яхве като одухотворен култ към Луната.
към текста >>
Въздей
ствието на Лунните, Слънчеви и Венерини сили върху „троичния човек".
Изходна точка за първата степен от посвещението: познание за „троичния човек". Връзката на „горния" човек с Луната (Яхве), на „средния" човек със Слънцето, на „долния" човек с Венера (Луцифер).
Въздействието на Лунните, Слънчеви и Венерини сили върху „троичния човек".
Съотношения между звездните констелации и отделни области на човешката фигура. Същност на истинската астрология. Най-добрата изходна точка за втората степен от посвещението: Вътрешните движения на човека. Връзката между седемте вътрешни движения и планетите. Срещата с планетарните Духове.
към текста >>
88.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Наистина, със средствата от окултното обучение, той може да подсили своето познание и да вникне по-добре от преди в характера на един срещнат човек, да разбере че този човек е морално и умствено непълноценен; и да насочва правилно
въздей
ствията си спрямо него, защото той е поел задължението да не подобрява своята собствена, но не и чуждата жизнена позиция.
Истинският окултист обаче не е в състояние да извърши нещо подобно.
Наистина, със средствата от окултното обучение, той може да подсили своето познание и да вникне по-добре от преди в характера на един срещнат човек, да разбере че този човек е морално и умствено непълноценен; и да насочва правилно въздействията си спрямо него, защото той е поел задължението да не подобрява своята собствена, но не и чуждата жизнена позиция.
Той не е поел задължението да изключва своята воля, когато има нужда да се направи нещо за един друг човек. Обаче по отношение на това, което върши за самия себе си, той е поел задължението, да се помири със своята Карма и да не прибягва до средствата, които окултното обучение му предлага.
към текста >>
Да, учителите се грижеха най-вече за това, техните думи да
въздей
ствуват върху учениците както самата природа; нямаше никаква нужда те да им налагат това или онова мнение.
Да, учителите се грижеха най-вече за това, техните думи да въздействуват върху учениците както самата природа; нямаше никаква нужда те да им налагат това или онова мнение.
Благодарение на изострената си разсъдъчна сила и на спомнянето, учениците бяха стигнали толкова далеч, че те заставаха пред думите както човек застава пред един Слънчев изгрев в планината, както човек застава пред едно бушуващо море, изобщо като пред едно природно явление наблюдавайки, за да се научи да го познава, но не и критично да настъпва срещу него; защото тогава той не би се научил и да го познава.
към текста >>
89.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче, ако един човек наистина се усети потопен в този елемент, той далеч няма да твърди, че се намира в едно небитие, в едно нищо, защото спрямо цялото досегашно знание, този елемент има едно изненадващо
въздей
ствие.
Обаче, ако един човек наистина се усети потопен в този елемент, той далеч няма да твърди, че се намира в едно небитие, в едно нищо, защото спрямо цялото досегашно знание, този елемент има едно изненадващо въздействие.
Това въздействие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален свят. Да, точно това става. И докато е така разпръснат из целия Космос, човек усеща това, което може да се нарече: струяща, разливаща се, неуловима от сетивата духовна светлина. Това е вътрешното изживяване, до което достига всеки окултен кандидат.
към текста >>
Това
въздей
ствие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален свят.
Обаче, ако един човек наистина се усети потопен в този елемент, той далеч няма да твърди, че се намира в едно небитие, в едно нищо, защото спрямо цялото досегашно знание, този елемент има едно изненадващо въздействие.
Това въздействие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален свят.
Да, точно това става. И докато е така разпръснат из целия Космос, човек усеща това, което може да се нарече: струяща, разливаща се, неуловима от сетивата духовна светлина. Това е вътрешното изживяване, до което достига всеки окултен кандидат.
към текста >>
Ако всичко би останало просто така, сякаш Земята е превъплъщение на това, което съществуваше в Стария Сатурн, в Старото Слънце и в Старата Луна; ако Земята не би могла да предложи на човека нищо друго освен силите, с които тя разполага, поради това, че в нея все още не са заглъхнали
въздей
ствията от Сатурн, Слънцето и Луната, тогава на Земята никога не биха възникнали съмнения и размисли, каквито намираме в техния най-висш смисъл именно при философията.
Но ако по време на Земното развитие не бе станало нещо съвсем определено и конкретно, нещо за което днешните философи не искат и да знаят, то в този случай, наследството не би имало никаква стойност.
Ако всичко би останало просто така, сякаш Земята е превъплъщение на това, което съществуваше в Стария Сатурн, в Старото Слънце и в Старата Луна; ако Земята не би могла да предложи на човека нищо друго освен силите, с които тя разполага, поради това, че в нея все още не са заглъхнали въздействията от Сатурн, Слънцето и Луната, тогава на Земята никога не биха възникнали съмнения и размисли, каквито намираме в техния най-висш смисъл именно при философията.
И философията е нещо близко на всеки един човек, защото всеки човек може и трябва да философствува. Но това е така, понеже в хода на планетарните Земни превъплъщения се вмъкна една нередност: От съзидателните сили, които устроиха Земната планета, се обособи една основна сила и тя не действуваше вече като другите, а така, че бихме могли да кажем: в духовно отношение тази сила действува върху човека по същия начин, както във физическо отношение Лунната светлина действува върху Земята.
към текста >>
Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко към една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във
въздей
ствията от духовния свят, устремени към мозъка,
въздей
ствия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
Всяка инспирация, която се дава на човека не чрез неговите собствени сили, а отвън, го издига до определено философско познание за света. Характерно за него е, че то подтиква човека към търсене на първо причината за всички неща. Този е най-отличителният признак на философското мислене. Дали човек ще нарече тази първопричина "Бог" или "световен Дух" работата далеч не е в това.
Обстоятелството, че иска да обхване и отнесе всичко към една първопричина, произтича от там, че в мига, когато като ясновидец човек се добере до етерното тяло, той прониква не само в нещо от предишните планетарни състояния на Земята, но и във въздействията от духовния свят, устремени към мозъка, въздействия, които могат да бъдат сравнени с тези на Лунната светлина.
към текста >>
90.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
А това е един вид нахлуване в области, чиито
въздей
ствие върху религиозните представи на човечеството, теологията а не религията сама по себе си направо иска да изключи.
Тъкмо това е основанието, поради което теологията така твърдо забранява на човешкото познание да се намесва в религиозните представи. Защото ако човешкото познание се вмъкне в религиозните представи, то ще навлезе чрез израстването на човека в духовния свят също и в определени свръхсетивни състояния.
А това е един вид нахлуване в области, чиито въздействие върху религиозните представи на човечеството, теологията а не религията сама по себе си направо иска да изключи.
Ето защо теолозите постоянно предупреждават, че теологията трябва да се предпазва от две основни заблуждения. Първото от тях е, когато теологията се изражда в теософия. Според теолозите, в този случай човекът иска да израсне към своя Бог, обаче стига само до там, че му се противопоставя. И ето защо теолозите така ревностно се бранят от теософията.
към текста >>
91.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
А именно: Съществуват такива органи, като белите дробове и сърцето, които дължат своето устройство на един компромис, на едно
въздей
ствие отвън.
Обаче тази вътрешна цялост на човешката фигура има някои особени подробности. Физически погледнато, тук ние се изправяме пред една двойнственост.
А именно: Съществуват такива органи, като белите дробове и сърцето, които дължат своето устройство на един компромис, на едно въздействие отвън.
Сърцето трябва да работи съвместно с белите дробове и поради това то се адаптира към външните условия. Външният свят и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях. Но има и други органи, които вече със своето устройство показват, че те са приспособени само към вътрешните условия на тялото. Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина.
към текста >>
Това, което слагаме на първо място, символизира
въздей
ствията на "Овен" и се отбелязва със знака.
Това, което слагаме на първо място, символизира въздействията на "Овен" и се отбелязва със знака.
към текста >>
Когато в дълбоката вътрешна същност на човека; се изправим през завършената цялост на живота, ние усещаме
въздей
ствията на "Лъва" и поставяме знака.
Когато в дълбоката вътрешна същност на човека; се изправим през завършената цялост на живота, ние усещаме въздействията на "Лъва" и поставяме знака.
към текста >>
92.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако по-нататък се замислите, как този завършен седемчленен човек се изхранва от останалата човешка природа, как в действителност само получава храната, тогава няма вече да сте под
въздей
ствието на ужасно-гротескната мисъл, че (приемете това преди всичко като идея, като мисъл) този току-що описан седемчленен човек се изхранва отвън, както напр.
И така, ние означаваме лактите, с израза на коляното, т.е. "Козирог". Предмишницата означаваме по същия начин, както и подбедрицата, а именно с "Водолей"; и накрая дланите също както ходилата с израза "Риби". Ето как от тези 7 части, начело с главата и раменете, изградихме т.н. горен човек. Това е изключително важно.
Ако по-нататък се замислите, как този завършен седемчленен човек се изхранва от останалата човешка природа, как в действителност само получава храната, тогава няма вече да сте под въздействието на ужасно-гротескната мисъл, че (приемете това преди всичко като идея, като мисъл) този току-що описан седемчленен човек се изхранва отвън, както напр.
растението има само да преработи храната, която му се доставя отвън. Да, тази възможност би могла добре да се обмисли: Храната се подготвя отвън, в света, и този седемчленен човек доколкото се нуждае от нея за поддържането на мозъка и т.н. я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния свят. Така този човек би бил непосредствено включен във външния свят.
към текста >>
93.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато човек спи и външните сетивни впечатления са изключени спрямо мозъка, тогава това е съвсем ясно от средния човек продължават да се отправят
въздей
ствия към горния човек, от втория към първия човек.
В своето обикновено съзнание човекът изживява това, което възниква чрез инструмента на мозъка; но Вие знаете, че докато човек спи, това обикновено съзнание се прекъсва и външните сетивни впечатления спират да действуват върху човека.
Когато човек спи и външните сетивни впечатления са изключени спрямо мозъка, тогава това е съвсем ясно от средния човек продължават да се отправят въздействия към горния човек, от втория към първия човек.
В този среден човек напр. по време на съня се поддържа дишането. Поддържат се и редица други функции на средния човек; докато човек спи кръвта продължава да се изтласква към неговия мозък. Всичко продължава както и в будност, но с една малка разлика.
към текста >>
Така, че съществената разлика между състоянията на будност и сън се състои в начина, по който средният човек продължава да
въздей
ствува на горния човек.
Една разлика съществува вече в самия начин, по който всекидневното съзнание се поддържа от средния човек в будност, и по време на сън. Разликата се изразява напр. и в това, че по време на сън броя на дихателните движения спада приблизително от 20 на 15, или пък, че количеството на въглената киселина спада с около една четвърт. Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде лошо. Хората знаят, че след едно обилно ядене не може да се спи добре.
Така, че съществената разлика между състоянията на будност и сън се състои в начина, по който средният човек продължава да въздействува на горния човек.
към текста >>
Човекът се затваря за външния свят и чрез силите на средния човек продължава да
въздей
ствува на горния човек: Последицата е тази, че обикновеното всекидневно съзнание на човека се изключва, но макар и по време на сън човек да има своя мозък, той престава да възприема
въздей
ствията на средния човек върху този мозък, така, че тези
въздей
ствия остават и се натрупват в това, което обикновено наричаме сънищно съзнание
Да, разлика има, но какви са нейните последици за земния човек?
Човекът се затваря за външния свят и чрез силите на средния човек продължава да въздействува на горния човек: Последицата е тази, че обикновеното всекидневно съзнание на човека се изключва, но макар и по време на сън човек да има своя мозък, той престава да възприема въздействията на средния човек върху този мозък, така, че тези въздействия остават и се натрупват в това, което обикновено наричаме сънищно съзнание
към текста >>
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема
въздей
ствията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации.
Това сънищно съзнание е нещо твърде комплицирано, но ако човек малко размисли, ще стигне до убеждението, че определени сънища зависят от процесите, които стават в средния човек, и това идва от обстоятелството, че мозъкът просто не е в състояние да възприема външния свят, а възприема въздействията от средния човек под формата на съновидения и всевъзможни символизации.
При нередности от страна на сърцето, често може да бъде сънувана пламтяща пещ. При нередности от страна на червата, човек често сънува змия. Изобщо съновиденията много често насочват към процеси, които се разиграват във вътрешните области на средния човек. И този, който подхожда към удивителните зависимости на сънищата с помощта на обикновените приоми на официалната наука, лесно може да приеме, че известни смущения и разстройства в средния човек се възприемат символично под образите на едни или други съновидения.
към текста >>
Замислете се само върху това, че този среден човек извлича от Земята необходимите си хранителни вещества и че тези хранителни вещества съществуват благодарение на Слънчевите
въздей
ствия върху Земята.
Обаче нещата тук не се свеждат само до това, което Земята може да даде на човека. Възможно е Земята да е отдавна тук, и все пак средния човек да не може да възникне. Ако Слънцето не беше изпратило своята помощ на Земята, ако Земята не беше подготвила всичко необходимо за средния човек, този среден човек можеше и да не съществува.
Замислете се само върху това, че този среден човек извлича от Земята необходимите си хранителни вещества и че тези хранителни вещества съществуват благодарение на Слънчевите въздействия върху Земята.
Това, което нахлува в човека, то се поражда в аурата на Земята от Слънчевите въздействия! Накратко, когато разглеждаме средния човек, ние сме изправени пред нещо, което е не просто Земно въздействие върху човека, а Слънчево действие върху човека. Без физическата Слънчева светлина, която постоянно облива Земята, средният човек не би могъл да съществува. Това, което съществува в този среден човек, то е навлязло в него благодарение на Слънчевото действие върху Земната планета.
към текста >>
Това, което нахлува в човека, то се поражда в аурата на Земята от Слънчевите
въздей
ствия!
Обаче нещата тук не се свеждат само до това, което Земята може да даде на човека. Възможно е Земята да е отдавна тук, и все пак средния човек да не може да възникне. Ако Слънцето не беше изпратило своята помощ на Земята, ако Земята не беше подготвила всичко необходимо за средния човек, този среден човек можеше и да не съществува. Замислете се само върху това, че този среден човек извлича от Земята необходимите си хранителни вещества и че тези хранителни вещества съществуват благодарение на Слънчевите въздействия върху Земята.
Това, което нахлува в човека, то се поражда в аурата на Земята от Слънчевите въздействия!
Накратко, когато разглеждаме средния човек, ние сме изправени пред нещо, което е не просто Земно въздействие върху човека, а Слънчево действие върху човека. Без физическата Слънчева светлина, която постоянно облива Земята, средният човек не би могъл да съществува. Това, което съществува в този среден човек, то е навлязло в него благодарение на Слънчевото действие върху Земната планета.
към текста >>
Накратко, когато разглеждаме средния човек, ние сме изправени пред нещо, което е не просто Земно
въздей
ствие върху човека, а Слънчево действие върху човека.
Обаче нещата тук не се свеждат само до това, което Земята може да даде на човека. Възможно е Земята да е отдавна тук, и все пак средния човек да не може да възникне. Ако Слънцето не беше изпратило своята помощ на Земята, ако Земята не беше подготвила всичко необходимо за средния човек, този среден човек можеше и да не съществува. Замислете се само върху това, че този среден човек извлича от Земята необходимите си хранителни вещества и че тези хранителни вещества съществуват благодарение на Слънчевите въздействия върху Земята. Това, което нахлува в човека, то се поражда в аурата на Земята от Слънчевите въздействия!
Накратко, когато разглеждаме средния човек, ние сме изправени пред нещо, което е не просто Земно въздействие върху човека, а Слънчево действие върху човека.
Без физическата Слънчева светлина, която постоянно облива Земята, средният човек не би могъл да съществува. Това, което съществува в този среден човек, то е навлязло в него благодарение на Слънчевото действие върху Земната планета.
към текста >>
И дори онези народи, чиито представители ставаха поклонници на Слънцето, те също изпитваха могъщите
въздей
ствия на "майката Нощ", така че много от Боговете им носеха имена, които днес бихме превели с думата "Нощ".
И дори онези народи, чиито представители ставаха поклонници на Слънцето, те също изпитваха могъщите въздействия на "майката Нощ", така че много от Боговете им носеха имена, които днес бихме превели с думата "Нощ".
Но всред тези Слънчеви поклонници господствуваше убеждението, че Слънцето създава деня. Ето защо много от думите на тези народи, думи, които в лицето на Слънцето призоваваха най-висшата божествена мощ, днес бихме превели с "Ден". И ние с пълно право можем да заявим: поради това, че тези хора бяха смели, сърцати и войнствени, те ставаха поклонници на Слънцето, поклонници на Деня, защото техните посветени ги насочваха към Слънцето. А разсъдъчните, умствено-предъвкващи народи ставаха поклонници на нощта и звездите, защото техните посветени ги насочваха именно там.
към текста >>
Обаче тази възможност мозъкът да отразява
въздей
ствията на средния човек далеч не се отнася за истинския окултен кандидат.
Обаче тази възможност мозъкът да отразява въздействията на средния човек далеч не се отнася за истинския окултен кандидат.
Истинският окултен кандидат възприема своя среден човек директно, а не чрез мозъка. Той вижда Слънчевото естество директно в себе си, той вижда също и звездното естество директно в себе си, в своя мозък.
към текста >>
В онези древни времена човекът беше така организиран, че неговият мозък се подлагаше най-вече на силните Лунни
въздей
ствия.
В онези древни времена човекът беше така организиран, че неговият мозък се подлагаше най-вече на силните Лунни въздействия.
При това нещата бяха така устроени, че древното ясновиждане изцяло зависеше от фазите на Луната. В продължение на 14 дни това древно ясновиждане постепенно нарастваше, а след това през следващите 14 дни то бавно угасваше. И точно по средата на един такъв месечен цикъл, Лунното действие беше изключително силно. Всъщност това древно ясновиждане протичаше така, че в определени моменти хората знаеха: "Да, сега ние сме несъмнено Слънчеви хора, Слънчеви същества." И те стигаха до това знание благодарение на факта, че посредством вътрешните представи на мозъка, можеха да възприемат Слънцето. Но всичко това беше възможно само чрез Лунното действие.
към текста >>
94.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вие лесно можете да си представите, че това
въздей
ствие трябва да бъде съвсем различно от
въздей
ствията на Слънцето и Луната.
Вие лесно можете да си представите, че това въздействие трябва да бъде съвсем различно от въздействията на Слънцето и Луната.
В древните епохи Лунните въздействия бяха свързани с определени периоди от по 28 дни и обуславяха древното човешко ясновиждане, което в тези 28-дневни периоди закономерно променяше своята сила и интензивност. Всичко това беше вложено в самия човек, така че той можеше да го възприема съвсем непосредствено. Слънчевите сили също действуваха върху човека. Не са нужни много думи, за да разберем, че целият среден човек зависи от Слънцето. Това, което казахме в последната лекция, е достатъчно.
към текста >>
В древните епохи Лунните
въздей
ствия бяха свързани с определени периоди от по 28 дни и обуславяха древното човешко ясновиждане, което в тези 28-дневни периоди закономерно променяше своята сила и интензивност.
Вие лесно можете да си представите, че това въздействие трябва да бъде съвсем различно от въздействията на Слънцето и Луната.
В древните епохи Лунните въздействия бяха свързани с определени периоди от по 28 дни и обуславяха древното човешко ясновиждане, което в тези 28-дневни периоди закономерно променяше своята сила и интензивност.
Всичко това беше вложено в самия човек, така че той можеше да го възприема съвсем непосредствено. Слънчевите сили също действуваха върху човека. Не са нужни много думи, за да разберем, че целият среден човек зависи от Слънцето. Това, което казахме в последната лекция, е достатъчно. Обаче въздействията от третата област, която се явява за нас като едно посвещение на Луцифер, са предимно от духовно естество.
към текста >>
Обаче
въздей
ствията от третата област, която се явява за нас като едно посвещение на Луцифер, са предимно от духовно естество.
В древните епохи Лунните въздействия бяха свързани с определени периоди от по 28 дни и обуславяха древното човешко ясновиждане, което в тези 28-дневни периоди закономерно променяше своята сила и интензивност. Всичко това беше вложено в самия човек, така че той можеше да го възприема съвсем непосредствено. Слънчевите сили също действуваха върху човека. Не са нужни много думи, за да разберем, че целият среден човек зависи от Слънцето. Това, което казахме в последната лекция, е достатъчно.
Обаче въздействията от третата област, която се явява за нас като едно посвещение на Луцифер, са предимно от духовно естество.
Затова в този случай не може да става дума за осезателни и явни въздействия. Днес винаги може да се случи така, че някой да отрече въздействията на Луната върху човека. Но въздействията на Слънцето не може да отрече никой. И все пак в нашата съвременна епоха има хора, които говорят за едно въздействие, за едно влияние на Луната върху човешката природа. А въз действията на другите звезди тях материализмът, естествено, отхвърля напълно.
към текста >>
Затова в този случай не може да става дума за осезателни и явни
въздей
ствия.
Всичко това беше вложено в самия човек, така че той можеше да го възприема съвсем непосредствено. Слънчевите сили също действуваха върху човека. Не са нужни много думи, за да разберем, че целият среден човек зависи от Слънцето. Това, което казахме в последната лекция, е достатъчно. Обаче въздействията от третата област, която се явява за нас като едно посвещение на Луцифер, са предимно от духовно естество.
Затова в този случай не може да става дума за осезателни и явни въздействия.
Днес винаги може да се случи така, че някой да отрече въздействията на Луната върху човека. Но въздействията на Слънцето не може да отрече никой. И все пак в нашата съвременна епоха има хора, които говорят за едно въздействие, за едно влияние на Луната върху човешката природа. А въз действията на другите звезди тях материализмът, естествено, отхвърля напълно. И той трябва, той е длъжен да ги отхвърли, защото те са духовни, а материализмът не допуска съществуването на никакви духовни сили.
към текста >>
Днес винаги може да се случи така, че някой да отрече
въздей
ствията на Луната върху човека.
Слънчевите сили също действуваха върху човека. Не са нужни много думи, за да разберем, че целият среден човек зависи от Слънцето. Това, което казахме в последната лекция, е достатъчно. Обаче въздействията от третата област, която се явява за нас като едно посвещение на Луцифер, са предимно от духовно естество. Затова в този случай не може да става дума за осезателни и явни въздействия.
Днес винаги може да се случи така, че някой да отрече въздействията на Луната върху човека.
Но въздействията на Слънцето не може да отрече никой. И все пак в нашата съвременна епоха има хора, които говорят за едно въздействие, за едно влияние на Луната върху човешката природа. А въз действията на другите звезди тях материализмът, естествено, отхвърля напълно. И той трябва, той е длъжен да ги отхвърли, защото те са духовни, а материализмът не допуска съществуването на никакви духовни сили. Обаче както описаният от мен горен човек е свързан с Луната, а т.н.
към текста >>
Но
въздей
ствията на Слънцето не може да отрече никой.
Не са нужни много думи, за да разберем, че целият среден човек зависи от Слънцето. Това, което казахме в последната лекция, е достатъчно. Обаче въздействията от третата област, която се явява за нас като едно посвещение на Луцифер, са предимно от духовно естество. Затова в този случай не може да става дума за осезателни и явни въздействия. Днес винаги може да се случи така, че някой да отрече въздействията на Луната върху човека.
Но въздействията на Слънцето не може да отрече никой.
И все пак в нашата съвременна епоха има хора, които говорят за едно въздействие, за едно влияние на Луната върху човешката природа. А въз действията на другите звезди тях материализмът, естествено, отхвърля напълно. И той трябва, той е длъжен да ги отхвърли, защото те са духовни, а материализмът не допуска съществуването на никакви духовни сили. Обаче както описаният от мен горен човек е свързан с Луната, а т.н. среден човек е свързан със Слънцето, точно така и онази фигура, която се изправя пред нас, щом прекрачим прага на посвещението, е свързана с въздействията на "Венера", т.е.
към текста >>
И все пак в нашата съвременна епоха има хора, които говорят за едно
въздей
ствие, за едно влияние на Луната върху човешката природа.
Това, което казахме в последната лекция, е достатъчно. Обаче въздействията от третата област, която се явява за нас като едно посвещение на Луцифер, са предимно от духовно естество. Затова в този случай не може да става дума за осезателни и явни въздействия. Днес винаги може да се случи така, че някой да отрече въздействията на Луната върху човека. Но въздействията на Слънцето не може да отрече никой.
И все пак в нашата съвременна епоха има хора, които говорят за едно въздействие, за едно влияние на Луната върху човешката природа.
А въз действията на другите звезди тях материализмът, естествено, отхвърля напълно. И той трябва, той е длъжен да ги отхвърли, защото те са духовни, а материализмът не допуска съществуването на никакви духовни сили. Обаче както описаният от мен горен човек е свързан с Луната, а т.н. среден човек е свързан със Слънцето, точно така и онази фигура, която се изправя пред нас, щом прекрачим прага на посвещението, е свързана с въздействията на "Венера", т.е. с небесното тяло, което астрономите днес наричат "Венера".
към текста >>
среден човек е свързан със Слънцето, точно така и онази фигура, която се изправя пред нас, щом прекрачим прага на посвещението, е свързана с
въздей
ствията на "Венера", т.е.
Но въздействията на Слънцето не може да отрече никой. И все пак в нашата съвременна епоха има хора, които говорят за едно въздействие, за едно влияние на Луната върху човешката природа. А въз действията на другите звезди тях материализмът, естествено, отхвърля напълно. И той трябва, той е длъжен да ги отхвърли, защото те са духовни, а материализмът не допуска съществуването на никакви духовни сили. Обаче както описаният от мен горен човек е свързан с Луната, а т.н.
среден човек е свързан със Слънцето, точно така и онази фигура, която се изправя пред нас, щом прекрачим прага на посвещението, е свързана с въздействията на "Венера", т.е.
с небесното тяло, което астрономите днес наричат "Венера".
към текста >>
Обаче Вие трябва да си представите тъкмо тази физическа светлина на Слънцето, която се отблъсква и отразява от Луната, като
въздей
ствие на Яхве или Йехова върху долния човек, върху третия човек; така че можем да допълним: доколкото ние оставаме в областта на човекът-гърди, то върху долния човек действуват онези сили на Йехова, които съответствуват на Пълнолунието; а върху самия среден човек, върху човекът-гърди действуват Слънчевите лъчи това ние вече казахме.
И преди всичко нещата сега се подреждат по такъв начин, че чрез посвещението ние съвсем точно узнаваме: Долният човек, този, който определихме като трети седем членен човек, представлява онази област от човешката природа, която по-висшите божествени сили причисляват към царството на Луцифер. Обаче Луцифер по един начин, за който тепърва ще говорим се стреми да завладее целия човек, точно както и Яхве или Йехова се стреми да завладее целия човек. И ако Вие добре вникнете в цялостното и завършено действие на Яхве или Йехова, ще трябва да признаете: върху горния човек, т.е. върху човекът-глава (според нашите предишни лекции) постоянно се излива онази сила на Йехова, която съответствува на Новолунието, т.е. на лишената от светлина Луна, която не може да отрази физическата светлина на Слънцето.
Обаче Вие трябва да си представите тъкмо тази физическа светлина на Слънцето, която се отблъсква и отразява от Луната, като въздействие на Яхве или Йехова върху долния човек, върху третия човек; така че можем да допълним: доколкото ние оставаме в областта на човекът-гърди, то върху долния човек действуват онези сили на Йехова, които съответствуват на Пълнолунието; а върху самия среден човек, върху човекът-гърди действуват Слънчевите лъчи това ние вече казахме.
Но силите на Яхве или Йехова се стремят да завладеят целия човек. Те действуват в редуващи се периоди върху човекът-глава и върху долния човек, при което действието върху човекът-глава съответствува на Новолунието, а действието върху долния човек на Пълнолунието.
към текста >>
в светлината на Зорницата и Вечерницата, която се разлива в мировото пространство, са всъщност символично-физическите
въздей
ствия на Луцифер върху човека.
Да, от Луцифер ние узнаваме, че неговото царство е именно Венера, и че онези сили, които имат своя символичен и физически израз в светлината на Венера, т.е.
в светлината на Зорницата и Вечерницата, която се разлива в мировото пространство, са всъщност символично-физическите въздействия на Луцифер върху човека.
При това Луцифер не се ограничава само до въздействия в областта на долния човек. Той би действувал по този начин, само ако Венера свети с пълният си диск, какъвто е случаят с пълната Луна. Но Вие добре знаете, че Венера има точно същите фази, както и Луната, че има една нарастваща, една пълна, и една смаляваща се Венера. Всяка отделна четвърт действува върху човекът-гърди, както и всяка четвърт от пълния Лунен цикъл. Тази част от Венера обаче, която действува духовно, е отправена към човекът-глава.
към текста >>
При това Луцифер не се ограничава само до
въздей
ствия в областта на долния човек.
Да, от Луцифер ние узнаваме, че неговото царство е именно Венера, и че онези сили, които имат своя символичен и физически израз в светлината на Венера, т.е. в светлината на Зорницата и Вечерницата, която се разлива в мировото пространство, са всъщност символично-физическите въздействия на Луцифер върху човека.
При това Луцифер не се ограничава само до въздействия в областта на долния човек.
Той би действувал по този начин, само ако Венера свети с пълният си диск, какъвто е случаят с пълната Луна. Но Вие добре знаете, че Венера има точно същите фази, както и Луната, че има една нарастваща, една пълна, и една смаляваща се Венера. Всяка отделна четвърт действува върху човекът-гърди, както и всяка четвърт от пълния Лунен цикъл. Тази част от Венера обаче, която действува духовно, е отправена към човекът-глава. И така пълният израз на това, което по отношение на човека наричаме "духовни въздействия", ние можем да открием в небето като едно космическо взаимодействие между Слънце, Луна и Венера.
към текста >>
И така пълният израз на това, което по отношение на човека наричаме "духовни
въздей
ствия", ние можем да открием в небето като едно космическо взаимодействие между Слънце, Луна и Венера.
При това Луцифер не се ограничава само до въздействия в областта на долния човек. Той би действувал по този начин, само ако Венера свети с пълният си диск, какъвто е случаят с пълната Луна. Но Вие добре знаете, че Венера има точно същите фази, както и Луната, че има една нарастваща, една пълна, и една смаляваща се Венера. Всяка отделна четвърт действува върху човекът-гърди, както и всяка четвърт от пълния Лунен цикъл. Тази част от Венера обаче, която действува духовно, е отправена към човекът-глава.
И така пълният израз на това, което по отношение на човека наричаме "духовни въздействия", ние можем да открием в небето като едно космическо взаимодействие между Слънце, Луна и Венера.
Забележете добре един израз на това, което е всъщност човешкият Дух.
към текста >>
95.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите
въздей
ствия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения.
А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос. Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат". Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители. Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко.
Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите въздействия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения.
Марс представлява един вид превъплъщение на Луната, само че там силите на астралното тяло не са укротени и смекчени от Азът; Марсовите хора изпитват под чертана радост от стълкновения и колизии, впускат се в битките с лудо опиянение. И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата. Когато човек открие, че там наистина се водят ужасяващи и кошмарни битки а това личи и от много митове и легенди той изпада в голямо удивление. Това удивление нараства и от факта, че още в древните Мистерии за тези неща съществуваха точни окултни познания. Да, на Марс се разразяваха жестоки и страшни битки.
към текста >>
И тогава те започнаха да се опират на най-последните
въздей
ствия, излъчващи се от споменатите три сили.
Обаче трябваше да настъпи и едно преходно време, когато хората нито можеха да имат предишните окултни истини, нито пък можеха да разбират това, което ние отново им предлагаме като теософия.
И тогава те започнаха да се опират на най-последните въздействия, излъчващи се от споменатите три сили.
Само че тези последни въздействия не можеха да ги отведат другаде освен до това, което възникна 600 год. преди Христос и което продължава и днес под името философия. А Вие навсякъде ще откриете, че философията е свързана само с тези най-последни въздействия и откровения на споменаваните тук три висши сили.
към текста >>
Само че тези последни
въздей
ствия не можеха да ги отведат другаде освен до това, което възникна 600 год.
Обаче трябваше да настъпи и едно преходно време, когато хората нито можеха да имат предишните окултни истини, нито пък можеха да разбират това, което ние отново им предлагаме като теософия. И тогава те започнаха да се опират на най-последните въздействия, излъчващи се от споменатите три сили.
Само че тези последни въздействия не можеха да ги отведат другаде освен до това, което възникна 600 год.
преди Христос и което продължава и днес под името философия. А Вие навсякъде ще откриете, че философията е свързана само с тези най-последни въздействия и откровения на споменаваните тук три висши сили.
към текста >>
А Вие навсякъде ще откриете, че философията е свързана само с тези най-последни
въздей
ствия и откровения на споменаваните тук три висши сили.
Обаче трябваше да настъпи и едно преходно време, когато хората нито можеха да имат предишните окултни истини, нито пък можеха да разбират това, което ние отново им предлагаме като теософия. И тогава те започнаха да се опират на най-последните въздействия, излъчващи се от споменатите три сили. Само че тези последни въздействия не можеха да ги отведат другаде освен до това, което възникна 600 год. преди Христос и което продължава и днес под името философия.
А Вие навсякъде ще откриете, че философията е свързана само с тези най-последни въздействия и откровения на споменаваните тук три висши сили.
към текста >>
96.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова
въздей
ствие.
В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията. Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят. Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността.
Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие.
Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие. В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>
97.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да
въздей
ства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо.
– може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи.
Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо.
И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар. Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция. Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да
въздей
стват онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни
въздей
стват образите на Омир, Ахил или Софокъл.
Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар. Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция.
Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
Ако човек се остави на
въздей
ствието на литературните произведения от исторически тип, възникнали в хода на европейското образование, се получава нещо съвсем специално.
Ако се изхожда от една такава мисъл, от всичко, което дава съвременното образование, човек може да си каже: Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече човекът изглежда непосредствено свързан с нещо свръхсетивно, което проблясва в душата му, което работи в душата му, защото когато се приближаваме не повърхностно, а задълбочено към гръцката душа, вече се разкрива началото на едно съвсем ново човечество.
Ако човек се остави на въздействието на литературните произведения от исторически тип, възникнали в хода на европейското образование, се получава нещо съвсем специално.
Историографите пишат за различните епохи чак до Римската епоха като за нещо, което са овладели. Ако разлистите някой историк, ще откриете, че той ще е в състояние да използва чувства и усещания от своето време назад чак до Древен Рим, за да направи живи, пълнокръвни личностите, които представя. При обикновеното писане на история – опитайте се действително да разгледате нещата, изхождайки от тази мисъл, – дори и при най-добрите историци гръцките образи, даже и в по-късната гръцка епоха, се превръщат в силуети, в щрихи. Те не могат да станат живи. Или кой, който има истинско чувство за даден човек, който стои изправен на земята на двата си крака, би могъл да твърди, че на даден историк наистина му се е удало да постави на крака един Ликург или Алкивиад така, както може да бъде случаят например с Цезар?
към текста >>
И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни
въздей
ства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис!
Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра.
И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис!
И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>
И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на
въздей
ствие в живота.
Скъпи приятели! Можете да говорите много за всякакви теософски неща на хората вън в света; може също така те да изглеждат удовлетворени от това. Когато обаче човек успее да прозре в дълбините на душите, той знае от какво имат нужда, колко е необходимо да им се даде това, което самите те сигурно не съзнават, което обаче жадуват в най-дълбоките основи на сърцето си. Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“.
И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота.
И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура.
към текста >>
И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на
въздей
ствие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години.
Скъпи приятели! Можете да говорите много за всякакви теософски неща на хората вън в света; може също така те да изглеждат удовлетворени от това. Когато обаче човек успее да прозре в дълбините на душите, той знае от какво имат нужда, колко е необходимо да им се даде това, което самите те сигурно не съзнават, което обаче жадуват в най-дълбоките основи на сърцето си. Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“. И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота.
И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години.
И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението.
към текста >>
Който иска да оказва
въздей
ствие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, след като е разбрала, че то може да се вмести в цялото.
Имаше промеждутъчни дни между нашите представления; много от приятелите ни бяха заети от сутрин до вечер с генералните репетиции. Скъпият ни д-р Унгер ви изнесе лекции през тези дни тук, в Мюнхен. За мен беше нещо дълбоко радващо, ощастливяващо, когато скъпият ни приятел, директорът Зелин дойде при мен вчера сутринта, изпълнен с въодушевление от двете лекции на д-р Унгер и ми каза следните думи зад кулисите: „Едно движение, което има такива вдъхновени застъпници пред обществеността, няма да пропадне! “ Защото на какво трябва във висша степен да се радвам аз самият – позволете ми тези искрени, честни думи, – ако не, че може да се случи именно нещо такова? Мога да се радвам най-много на самостоятелната сила, изобщо на самостоятелния начин, по който тук една човешка личност, изхождайки от себе си, свободно, без да се придържа непосредствено към това, което самият аз мога да кажа, обосновава нещата от самата себе си според собствените си способности!
Който иска да оказва въздействие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, след като е разбрала, че то може да се вмести в цялото.
Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул. Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание.
към текста >>
Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално
въздей
ствие, и че това е истината.
За мен беше нещо дълбоко радващо, ощастливяващо, когато скъпият ни приятел, директорът Зелин дойде при мен вчера сутринта, изпълнен с въодушевление от двете лекции на д-р Унгер и ми каза следните думи зад кулисите: „Едно движение, което има такива вдъхновени застъпници пред обществеността, няма да пропадне! “ Защото на какво трябва във висша степен да се радвам аз самият – позволете ми тези искрени, честни думи, – ако не, че може да се случи именно нещо такова? Мога да се радвам най-много на самостоятелната сила, изобщо на самостоятелния начин, по който тук една човешка личност, изхождайки от себе си, свободно, без да се придържа непосредствено към това, което самият аз мога да кажа, обосновава нещата от самата себе си според собствените си способности! Който иска да оказва въздействие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, след като е разбрала, че то може да се вмести в цялото. Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул.
Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината.
Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи. Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е!
към текста >>
98.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво
въздей
ствие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
– И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре.
към текста >>
Верният факт е единствено този, че в рамките на развитието на човечеството трябва да се осъществят неща, за които такива, които вече са били посветени, поради условията на епохата, са необходими, за да извършат дела, така че инициацията, която се скрива за една или повече инкарнации, трябва да
въздей
ства по определен начин.
Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре. Така е по отношение на всички посветени, които срещаме в световното развитие. Не много напредналият все още духовен познавач може лесно да се заблуди относно тези отношения, но това няма голямо значение. Защото може да се получи така, че някоя човешка личност, която в дълбоката древност е стояла много високо като гледаща в духовното, по-късно да се превъплъти и привидно да слезе по-ниско от предишната си духовна висота.
Верният факт е единствено този, че в рамките на развитието на човечеството трябва да се осъществят неща, за които такива, които вече са били посветени, поради условията на епохата, са необходими, за да извършат дела, така че инициацията, която се скрива за една или повече инкарнации, трябва да въздейства по определен начин.
Така за такива индивидуалности, както ни се явяват на едно или друго място във външния им живот, за да прокарат сами своя път, много лесно могат да възникнат заблуди и човек може да си създаде напълно погрешни представи. Но с течение на напредъка те ще трябва малко по малко да бъдат коригирани. Затова си остава вярно, че положението на човека по отношение на посветените изобщо е такова, че той ги опознава все повече и повече, колкото по-нагоре се изкачва по стъпалата, които духовната светлина прави достъпни за него. Откриваме само едно особено явление в последователността на епохите на човечеството.
към текста >>
Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е
въздей
ствало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре.
Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос.
Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят. Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
Тогава може да оставим хората спокойно да си говорят: Намирам, че едната индивидуалност стои по-високо от другите поради
въздей
ствието, което е оказала.
С това подреждане по рангове, от което не зависи абсолютно нищо, не се разбира нищо. Важното е човек да хвърли поглед върху отношенията между съществата. Според вкуса си един може да нарече по-висша една, а друг – друга религиозна организация. Това няма да причини голяма вреда, тъй като хората винаги са подчинени на такива слабости. Но става дума за това да се знае в какво се състои действителната, реална разлика в начина, по който стоят в света Христос и другите посветени.
Тогава може да оставим хората спокойно да си говорят: Намирам, че едната индивидуалност стои по-високо от другите поради въздействието, което е оказала.
към текста >>
99.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато се появява едно такова влияние в световете на по-висшите йерархии – влечение от вечността към самостоятелно концентриране в света, – значи се изживява луциферическото
въздей
ствие.
Сега сме при разбирането, където може да се каже: Как може да се говори за това, че човек се намира срещу едно луциферическо същество?
Когато се появява едно такова влияние в световете на по-висшите йерархии – влечение от вечността към самостоятелно концентриране в света, – значи се изживява луциферическото въздействие.
И когато човек го е преживял, той знае как могат да бъдат описани луциферическите сили. Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят. Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността.
към текста >>
100.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за
въздей
ствието на свръхсетивен свят.
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят.
Да имаме това толкова нагледно е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази гледна точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие. Така с една важна задача на тази книга поглеждаме в нашата епоха и аз ще си позволя тук, на това място, да обърна внимание на книгата „Мистерията на човека“ от Лудвиг Дайнхард.
към текста >>
А в това, което човек под
въздей
ствието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото.
Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството. Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер.
А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото.
Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер.
към текста >>
Той упражнява добро
въздей
ствия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция.
Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер.
Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция.
Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества. Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>
Въздей
ствията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества.
Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>
101.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И който в тази връзка се е учил да разбира будизма, той по необходимост е също вярващ като някой будист и знае, че в личността на Гаутама Буда тази индивидуалност е живяла за последен път във физическо тяло, в тази инкарнация обаче е станал „Буда“ и тогава се е издигнал в духовните светове, за да
въздей
ства духовно, така че духовният поглед да може да се насочи към прехода към буда-индивидуалността от земно битие към духовно битие, към връзка с духовното битие.
Но тогава той може да се издигне, за да разбере в духовното битие нещо за това, чието отражение е налице само в сетивното битие. И тогава може да разбере, че импулсите на посветените не са дошли просто от земното знание, а че най-големите импулси, моралните импулси и т. н. действат върху великите посветени с толкова могъща сила поради факта, че това, което имат те, не са го взели просто от земята, а са го взели от това, което се спуска над земята. Защото докато човек е на земята, той се свързва с нещо, което е свързано на земята със земното битие. И когато човек преминава от земното битие към космическото битие, той стига до това, че, когато например изучава от тази гледна точка един посветен като Буда, казва: Той е живял на земята като бодисатва през множество инкарнации.
И който в тази връзка се е учил да разбира будизма, той по необходимост е също вярващ като някой будист и знае, че в личността на Гаутама Буда тази индивидуалност е живяла за последен път във физическо тяло, в тази инкарнация обаче е станал „Буда“ и тогава се е издигнал в духовните светове, за да въздейства духовно, така че духовният поглед да може да се насочи към прехода към буда-индивидуалността от земно битие към духовно битие, към връзка с духовното битие.
И когато се проследи назад тази индивидуалност, се вижда как бодисатвата преминава през множество инкарнации, но после се стига до едно по-ранно време, когато вече не може да се каже: Имаме работа с индивидуалност, която живее на земята. Защото тогава трябва да я проследим до едно по-ранно място, където е живяла, и промяната на тази характерна индивидуалност се представя така, че тя израства над земното битие. Ние виждаме Буда да слиза в определено време от една друга планета на нашата слънчева система, където той е работил дотогава, виждаме го да работи там и да се подготвя за своя земен живот. Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост. Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия.
към текста >>
102.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
С напълно други средства трябва да се
въздей
ства на душите.
Какво намира израз в Гьотевата душа? Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде.
С напълно други средства трябва да се въздейства на душите.
Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни. Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>
Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва
въздей
ствие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество.
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение.
Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество.
Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време. Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме. Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято.
към текста >>
103.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Нека сега да се абстрахираме от междинните прераждания и да потърсим тези образи в следхристиянското време: Едва в този случай ние ще доловим известна промяна в духа на епохата, ще доловим нещо от
въздей
ствието, което Мистерията на Голгота оказа върху еволюцията на цялото човечество.
Впрочем нека да разгледаме тези образи с помощта на духовно-научното изследване. Ние знаем, че такива образи отново ще се появят; ние знаем, че душите се прераждат.
Нека сега да се абстрахираме от междинните прераждания и да потърсим тези образи в следхристиянското време: Едва в този случай ние ще доловим известна промяна в духа на епохата, ще доловим нещо от въздействието, което Мистерията на Голгота оказа върху еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
Обаче в същото време ясно усещаме как през следхристиянските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през следхристиянските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подложена на такива
въздей
ствия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек.
Аз посочих два характерни образа, от които виждаме как великите хора на древността могат да бъдат така дълбоко разтърсени в своите следхристиянски инкарнации, че стават неприспособими към живота. В душите им е стаено всичко, което е съществувало и в миналото. Ако например се замислим върху Хамлет, виждаме, че в него пулсира цялата сила на Хектор.
Обаче в същото време ясно усещаме как през следхристиянските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през следхристиянските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подложена на такива въздействия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек.
Както Хектор, така и Емпедокъл са един вид завършек. Те стоят пред нас в своята пластична цялост, в своята пластична завършеност. Обаче силите, които движат напред еволюцията на човечеството, търсят нови пътища за реинкарнираните души. Ние виждаме както присъствието на Хектор в Хамлет, така и присъствието на Емпедокъл във Фауст, носещ у себе си неукротимия стремеж към дълбините на природата и целия онзи емпедоклов елемент, който му позволи да каже: Ето, сега за известно време аз трябва да захвърля Библията под масата, защото искам да стана не теолог, а естественик и лекар. И Фауст наистина изпита копнежа да се запознае с демонични същества, нещо, което го накара да тръгне по света, преизпълнен с почуда и удивление, макар и да остана напълно неразбран за останалите хора.
към текста >>
104.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Когато някой има нужда от утеха и насърчаване, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под
въздей
ствието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията.
Занапред трябва да научим нещо и далеч не е необходимо някакво ясновидство, за да проумеем колко важно е да напредваме в нашето разбиране за християнството а именно трябва да се научим да четем Библията по един съвършено нов начин. Днес все още има много пречки за това. Отчасти е виновно обстоятелството, че всред по-широките кръгове изучаването на Библията се извършва по един сладникаво-сантиментален начин и тя се приема не като книга на познанието, а като помощно средство за справяне с всевъзможни житейски ситуации.
Когато някой има нужда от утеха и насърчаване, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под въздействието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията.
От друга страна, през последните няколко десетилетия всъщност през целия 19. век просвещението силно затрудни разбирането на Библията, доколкото големите умове винаги се стремяха да нарушат нейното единство, представяйки например Новия Завет като механичен сбор от най-различни текстове, сглобени едва по-късно, а Стария Завет като сборник от предания, засягащи различни епохи от историята на човечеството.
към текста >>
Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й
въздей
ствие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията.
Много хора стигат до възгледа, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части. Обаче този възглед е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията. И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и разбираеми. Рано или късно Старият Завет такъв, какъвто го срещаме в обикновените издания на Библията, ще бъде разглеждан като едно неделимо цяло. И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет.
Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията.
Едва тогава очите ни се отварят за цялостния характер на драматичните библейски сюжети и вече не искаме да приемем, че един сюжет се развива в началото, а друг сюжет в средата на Библията, защото навсякъде в нея виждаме величественото присъствие на един-единствен, могъщ и цялостен Дух.
към текста >>
Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното
въздей
ствие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи? Ние допълнително ще се спрем на този въпрос. Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
към текста >>
105.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако се оставим под
въздей
ствието на онази величествена простота, която е характерна за Евангелието на Марко, ние веднага добиваме едно дълбоко впечатление за образа на Кръстителя.
Още в началото на Марковото Евангелие нашето внимание се насочва към величествения образ на Йоан Кръстител. Вчера стана дума за това колко внушително е представен Йоан Кръстител в Евангелието на Марко и колко голям е контрастът между него и самия Христос Исус.
Ако се оставим под въздействието на онази величествена простота, която е характерна за Евангелието на Марко, ние веднага добиваме едно дълбоко впечатление за образа на Кръстителя.
Но до пълното величие на този образ ние стигаме едва тогава, когато го обхванем с помощта на духовно-научното изследване. Аз често съм изтъквал, че ние следва да разглеждаме Йоан Кръстител като едно от преражданията на пророк Илия и това ясно е загатното в самото Евангелие (Мат. 11,14). Ето защо и от духовно-научна гледна точка ние ще вникнем в същинските причини за възникването на християнството, както и за Мистерията на Голгота, ако разгледаме образа на Кръстителя с оглед на това, което срещаме у пророк Илия. Сега ще отворя една малка скоба, за да разберем за какво става дума, понеже на последното Общо Събрание, което Немската секция на Теософското Общество проведе в Берлин, аз можах да дам по-подробни сведения за личността на пророк Илия.10
към текста >>
Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под
въздей
ствието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ!
И така, ние можем да кажем: На пръв поглед Библията разказва, че Набот е убит от Йезабел, обаче Йезабел никъде не споменава, че иска да убие Набот; тя иска да убие Илия. Впрочем ето какво показва окултното изследване: В лицето на Илия ние имаме работа с един всеобхватен Дух, който невидим броди из страната на Ахав и само временно намира убежище в душата на Набот, пронизва душата на Набот, така че Набот се явява като физическата личност на Илия, и когато говорим за личността на Набот, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията, Илия е невидимият образ, а Набот е неговият видим „отпечатък“ във физическия свят. Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“.
Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ!
Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот. Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък. Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати.
към текста >>
И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под
въздей
ствието на 104.
Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот. Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък. Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати. Той действа като един природен елемент, като един природен закон.
И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104.
Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят. Естествено, не бива да отъждествяваме Илия с това природно Божество; Той е само онзи негов земен отпечатък, който в същото време представлява Народностната душа на древноеврейския народ. Да, този Дух на Илия, или лицето на Яхве, както често е наричан в Стария Завет, е един вид по-диференциран, по-земен Йехова.
към текста >>
Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и
въздей
ствията, които духовният свят упражняваше върху тях.
Етерното тяло частично излиза извън физическото тяло, като последицата от това е, че с човека настъпва нещо, което по правило става непосредствено след неговата смърт: един вид ретроспективен поглед към неговия досегашен жизнен път. Този факт се признава дори и от материалистично настроените учени на нашето съвремие. Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум.
Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях.
Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време. За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия. Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
към текста >>
Или, казано с други думи: Това, което досега беше само в свръхсетивните светове и упражняваше своите
въздей
ствия от там, именно него трябва да приемете в душите си като един импулс, идващ от Царството Небесно и търсещ достъп в човешкото сърце.
По времето на Йоан Кръстител всичко онова, което трябваше да влезе в човешкото сърце като индивидуална душа, все още се намираше в свръхсетивните светове. То все още не беше намерило достъп до сърцата на отделните човешки същества. При Илия то все още не можеше да живее така, че да проникне в личността на Набот, а само, бих казал, витаеше около нея. И все пак, в лицето на Илия-Набот то се проявяваше много по-ясно, отколкото у всеки отделен представител на древноюдейския народ. Че този Дух, който витаеше над отделните човеци и тяхната история, трябваше да проникне все по-дълбоко във всяка индивидуална душа ето великото събитие, което проповядваше Илия-Йоан, докато кръщаваше хората.
Или, казано с други думи: Това, което досега беше само в свръхсетивните светове и упражняваше своите въздействия от там, именно него трябва да приемете в душите си като един импулс, идващ от Царството Небесно и търсещ достъп в човешкото сърце.
към текста >>
Не би следвало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито
въздей
ствия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмосфера, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан.
След като това е така, какво следва да очакваме?
Не би следвало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито въздействия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмосфера, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан.
Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител. Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос. Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
към текста >>
Нека да се оставим под
въздей
ствието на този разказ.
Нека сега да прочетем шеста глава от Евангелието на Марко. Там се разказва как Ирод заповядва да обезглавят Йоан и как после Христос Исус отива при учениците на Йоан.
Нека да се оставим под въздействието на този разказ.
към текста >>
По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи
въздей
ствия върху физическото тяло.
Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят. Но подобен възглед напълно изключва факта, че в по-ранните епохи цялото устройство на човека и организацията на неговите по-фини тела са били коренно различни. Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност.
По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло.
И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло. Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен. Душевно-телесната организация на хората беше друга и те трябваше да бъдат лекувани по друг начин. И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно. Ето защо днешните образовани теолози изпадат в едно особено затруднение.
към текста >>
И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни
въздей
ствия върху физическото тяло.
Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят. Но подобен възглед напълно изключва факта, че в по-ранните епохи цялото устройство на човека и организацията на неговите по-фини тела са били коренно различни. Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност. По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло.
И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло.
Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен. Душевно-телесната организация на хората беше друга и те трябваше да бъдат лекувани по друг начин. И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно. Ето защо днешните образовани теолози изпадат в едно особено затруднение. Те биха искали да поддържат Евангелията, но модерният предразсъдък, че такива изцеления са пълна измислица им пречи да отстояват своята позиция.
към текста >>
При това Евангелието показва съвършено ясно, че
въздей
ствията на Христос Исус протичат изцяло от един човек към друг човек.
С други думи, ние далеч не улучваме точния смисъл на Библията, ако смятаме, че изцеленията, описани в нея, са нещо изключително. В залеза на старата епоха изцеленията бяха нещо обичайно и ако те са дело на Христос, важното е друго, а именно че Той ги извършва с онези нови сили, които занапред ще са достояние на човешката индивидуалност.
При това Евангелието показва съвършено ясно, че въздействията на Христос Исус протичат изцяло от един човек към друг човек.
Навсякъде се подчертава, че Той действува както действува един човек върху друг човек. И това едва ли може да бъде изразено по-ясно от онова изцеление на жената, за което се говори в пета глава от Евангелието на Марко. Той я изцелява поради факта, че тя се докосва до Него и обхваща дрехата Му, така че Той долавя как „сили изтичат“ от Него. Целият разказ се свежда до следното: Жената се доближава до Христос Исус и обхваща дрехата Му. Той не върши нищо.
към текста >>
Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни
въздей
ствия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения.
Това е посочено много ясно. И когато Христос Исус го забелязва, какво казва Той: „Дъще, твоята вяра ти помогна; върви си с мир и бъди изцелена от твоята болест.“ Първоначално Той сам установява как е поставен в тази ситуация, как Божието Царство се влива в Него и как после „изтича“ от Него. Той не се намира вече в същата ситуация, в която се намираха някогашните гонители на демони спрямо техните пациенти. Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху болния. Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе участие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано.
Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения.
По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой дом. Ето за какво става дума. За един такъв светоглед външната физическа действителност трябваше да се обедини с вътрешната морална действителност, и то без да се пропуска важната разлика, че ако в предишната епоха всичко се свеждаше до вярата, занапред всичко може да се свежда до познанието.
към текста >>
Защото според тях за Бога може да се говори единствено в смисъл, че той пребивава в свръхсетивните светове и само оттам може да упражнява своите
въздей
ствия, само свръхсетивните светове могат да прощават греховете.
Но какво казва Христос Исус? „Прощават ти се греховете“, или с други думи, нещата веднага се пренасят в моралната страна, където участвува Азът. И това е един език, който фарисеите изобщо не разбират. Те не могат да го разберат. Да се говори по този начин, за тях е истинско богохулство. Защо?
Защото според тях за Бога може да се говори единствено в смисъл, че той пребивава в свръхсетивните светове и само оттам може да упражнява своите въздействия, само свръхсетивните светове могат да прощават греховете.
Че прощаването на греховете има нещо общо с този, който изцелява, това те не могат да разберат. Ето защо по-нататък Христос казва: „Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?
към текста >>
106.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Важното е друго: колкото повече се оставяме под
въздей
ствието на това, което е Кришна, и на това, което е Буда, толкова по-ясно виждаме, че в известен смисъл учението на Буда грее в по-чиста светлина именно в Кришна, докато при Буда както веднага ще посочим то намира своя край.
Кришна живее приблизително няколко столетия преди Буда, обаче не това е важното в случая.
Важното е друго: колкото повече се оставяме под въздействието на това, което е Кришна, и на това, което е Буда, толкова по-ясно виждаме, че в известен смисъл учението на Буда грее в по-чиста светлина именно в Кришна, докато при Буда както веднага ще посочим то намира своя край.
към текста >>
И който има разбиране за тези неща, той пази у себе си едно понятие, една идея за силата на онази духовна светлина, която струи към нас, когато се оставим под
въздей
ствието на едни или други факти, свързани с епохата на Кришна.
Можем да сравним това, което ни облъхва от Кришна, с тази така наречена най-нова еволюционна фаза от човешкото издигане в духовните висоти, само че тук има една съществена разлика. Това, което откриваме у Фихте, Шелинг и Хегел, тези най-зрели християнски мислители, ние го срещаме естествено в по-добра форма и в предхристиянската епоха, именно в лицето на Кришна. Защото, какво всъщност представлява откровението на Кришна? То представлява нещо, което никога вече не може да се повтори, което трябва да бъде прието именно в своята връхна точка, понеже не може да бъде надминато.
И който има разбиране за тези неща, той пази у себе си едно понятие, една идея за силата на онази духовна светлина, която струи към нас, когато се оставим под въздействието на едни или други факти, свързани с епохата на Кришна.
Необходимо е само тези факти да бъдат разбирани както трябва. Ако вземем например няколко фрагмента от Бхагават Гита, където Кришна говори за себе си, ние стигаме до определени познания, чувства и усещания, за които ще стане дума по-късно. В десетата песен той казва:
към текста >>
Сега аз мога само с думи да изразя онова, което се разиграваше пред очите на древните: Ето, то е Огън, то е Слънце обаче не под формата на днешното Слънце, защото за старото ясновидство най-невидимото беше именно това, което днешните очи виждат; бялото, огнено Слънчево кълбо беше обгърнато от тъмнина и Слънчевите
въздей
ствия, лъчите на Слънчевата аура се носеха по всички посоки, разпръсквайки и отново събирайки се в многоцветни образи, но по такъв начин, че това, което се разливаше в нещата, същевременно беше и градивна, творяща светлина: Ето какво представляваше Слънцето; а същото се отнасяше и за Луната, чийто външен вид беше съвсем различен от днешния; и ето как всичко това е чистият Брахман.
Нека да си представим как в епохата, когато Кришна има своите откровения, даден ученик застава пред един знаещ учител и пита: Добре, учителю мой, и какво се намира зад нещата, които сега само моите очи виждат? Тогава знаещият учител с готовност би отговорил: Зад тези неща, които сега ти виждаш със сетивните си очи, се намира духовното, свръхсетивното. И в древните епохи хората все още можеха да виждат в свръхсетивния свят благодарение на своето природно ясновидство. Най-близкият свръхсетивен свят, който граничи с нашия видим, физически свят, е етерният свят и древните можеха да виждат именно в него. Там са първопричините на всичко сетивно.
Сега аз мога само с думи да изразя онова, което се разиграваше пред очите на древните: Ето, то е Огън, то е Слънце обаче не под формата на днешното Слънце, защото за старото ясновидство най-невидимото беше именно това, което днешните очи виждат; бялото, огнено Слънчево кълбо беше обгърнато от тъмнина и Слънчевите въздействия, лъчите на Слънчевата аура се носеха по всички посоки, разпръсквайки и отново събирайки се в многоцветни образи, но по такъв начин, че това, което се разливаше в нещата, същевременно беше и градивна, творяща светлина: Ето какво представляваше Слънцето; а същото се отнасяше и за Луната, чийто външен вид беше съвсем различен от днешния; и ето как всичко това е чистият Брахман.
към текста >>
107.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
“ Защото, нали така, въпросът може да бъде зададен и под тази форма; за хората преди всичко е важно да знаят от кого произлизат
въздей
ствията, които те наблюдават.
Нека сега да запомним и да задържим в душата си само онова, което е казано в Евангелието. Както вече загатнахме, след смъртта на Йоан Кръстител, когато душата на Илия-Йоан прераства в групова душа на учениците, се извършва първото истинско „чудо“, за което все повече и повече ще се убеждаваме как трябва да бъде разбираното, ние стигаме до едно напълно неразбираемо място, където Христос Исус говори на своите ученици и ги пита: „Какво смятат хората, че става сега?
“ Защото, нали така, въпросът може да бъде зададен и под тази форма; за хората преди всичко е важно да знаят от кого произлизат въздействията, които те наблюдават.
Учениците отговарят: „Хората смятат, че ако искаме да си послужим с един тривиален израз наоколо броди Йоан Кръстител, Илия, или някой от пророците; и поради някой от тях стават нещата, които виждаме.“ „Обаче какво смятате вие тъй пита Христос Исус, че става сега? “ И тогава Петър казва: „Тези неща стават, защото Ти си Христос.“ Ето как, в смисъла на това Евангелие, чрез своето познание Петър поставя себе си във възловата точка на общочовешкото развитие. Защото какво всъщност казва той с тези думи? Нека да размислим върху думите на Петър.
към текста >>
108.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Той би трябвало да се отнася към него като към едно уязвимо, разрушено тяло, поемащо
въздей
ствията на свръх-Аза, би трябвало да гледа на тялото, като че ли е покрито с всевъзможни рани, защото в древността тялото можеше да остане цяло и незасегнато само ако в него обитаваше един слаб Аз.
Това което всъщност казваме, може би ще прозвучи в цялата си значимост, ако го формулираме по друг начин. Нека да предположим, че един човек от предхристиянското време без това да става съзнателно би бил завладян от всички импулси, от всички сили, които по-късно ще проникнат в Аза, би бил завладян, тъй да се каже, от свръх-Азовата сила и как с тази свръхчовешка сила той влиза в своето тяло. Тогава той би трябвало да разруши това тяло и да не го разглежда вече така, както то би изглеждало, ако в него е разположен един слаб Аз. Човекът от древните епохи, който използва цялата сила на Аза, за да излиза извън своето тяло, би следвало да се отнася към тялото по съвсем друг начин.
Той би трябвало да се отнася към него като към едно уязвимо, разрушено тяло, поемащо въздействията на свръх-Аза, би трябвало да гледа на тялото, като че ли е покрито с всевъзможни рани, защото в древността тялото можеше да остане цяло и незасегнато само ако в него обитаваше един слаб Аз.
към текста >>
109.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото
въздей
ствие на Заратустровото етерно тяло.
Обаче в лицето на Мойсей ние виждаме „образа на прехода“ и под една друга форма. Ние знаем: Мойсей носеше в себе си не само етерното тяло на Заратустра, чрез което той разполагаше също и със Заратустровата мъдрост, която започна да просветва в него, но знаем и още нещо: В известен смисъл Мойсей беше посветен също и в тайните на другите народи. Една особена сцена на такова посвещение имаме в срещата му с мидиамския жрец Йетро, която вече сме обсъждали. Тя се намира в Стария Завет (2. Мойсей 2, 16-21).
Там ясно е показано как Мойсей отива при този самотен жрец и носейки в себе си най-важните тайни на еврейството сега се докосва и до тайните на другите народи, обогатявайки още повече своето същество, което вече беше изпитало укрепващото въздействие на Заратустровото етерно тяло.
Ето как чрез Мойсей в еврейския народ се вливат посвещенията на целия заобикалящ го свят, така че, макар и на едно по-ниско равнище, той вече подготви това, което трябваше да стане с идването на Христос Исус. Това беше едното течение, което трябваше да отведе човечеството до Мистерията на Голгота.
към текста >>
И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под
въздей
ствието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия.
Обаче ние знаем, че то не можа веднага да проникне в техните сърца. Учениците не можаха веднага да разберат всичко. Но с много от нещата, които биват изживявани в окултната област, става точно така. Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат разбирани, и човек се научава да ги разбира едва в някоя от следващите инкарнации, и тогава той ги разбира толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял. Но така или иначе, ние можем да почувствуваме следното: Горе на планината са трите мирови сили, долу са тримата ученици, на които им предстои да бъдат посветени в тези велики космически тайни.
И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия.
към текста >>
110.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Все още хората ясно виждаха как
въздей
ствията от тази Мистерия са тясно свързани с името на Христос Исус и не изпитваха никаква потребност да питат: А дали има някакъв исторически документ, който доказва, че Христос Исус е съществувал?
От 18. век насам, опирайки се на различни гледни точки, човешкото съзнание непрекъснато търси един вид сигурност в своята вяра, свързана с Мистерията на Голгота. Това търсене е минало през различни фази. Общо взето, включително и до 18 век не са възниквали сериозни въпроси относно достоверността на историческите документи казвам „исторически“ в този смисъл, в който е прието да се говори за такива документи потвърждаващи съществуването на Христос Исус. В човешките души все още беше прекалено живо всичко онова, което струеше от Мистерията на Голгота.
Все още хората ясно виждаха как въздействията от тази Мистерия са тясно свързани с името на Христос Исус и не изпитваха никаква потребност да питат: А дали има някакъв исторически документ, който доказва, че Христос Исус е съществувал?
За тези, които изповядваха Христос Исус, Неговото съществувание беше нещо напълно самопонятно, но също така само-понятно беше и това и то в много по-голяма степен, отколкото обикновено си мислим че хората се уповаваха както на човешкото, така и на свръхчовешкото, духовно-божествено Същество Христос Исус.
към текста >>
Не става дума да се правят такива компромиси, а за това, че трябва ясно и съзнателно да се включим в духовния живот и да се оставим под
въздей
ствието на неговите импулси.
Разбира се още дълго ще продължи това състояние, при което хората ще са дълбоко затънали във всеобщата нелогичност и неестественост, ще се надсмиват над всякакви опити за одухотворяване на науката, ще им се подиграват или ще ги смятат за нещо опасно. Обаче чрез вътрешната сила на фактите спонтанно ще се възпламени другият полюс. И ако тези, които разбират нещо от това, не се заразят от болестта на компромисите и съхранят своя верен поглед върху света, тогава промените ще настъпят много по-бързо, отколкото си мислим сега. Защото ние винаги констатираме следното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем. И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем.
Не става дума да се правят такива компромиси, а за това, че трябва ясно и съзнателно да се включим в духовния живот и да се оставим под въздействието на неговите импулси.
Колкото по-ясно съзнаваме, че вътрешната жизненост на духовния живот ще бъде по необходимост възпламенена и колкото повече се убеждаваме, че нямаме никакво основание да очакваме от материалистическото мислене нещо друго, освен празни приказки, толкова по-добре. И това е нещо по-различно, отколкото да твърдим, че действително напредващата наука е в хармония с духовното изследване.
към текста >>
Обаче това, което живееше в тази външна форма от Лемурийската епоха насам, беше непрекъснато изложено под
въздей
ствието на луциферическите сили, към които по-късно се намесиха и ариманическите сили.
Ние знаем, че божествено-духовните Същества са дали на човека неговия външен облик, неговата външна форма.
Обаче това, което живееше в тази външна форма от Лемурийската епоха насам, беше непрекъснато изложено под въздействието на луциферическите сили, към които по-късно се намесиха и ариманическите сили.
Впоследствие, под въздействието на тези сили израсна онова, което хората наричат „наука“ и „познание“. И нищо чудно, че ако пред тогавашното човечество би застанала истинската, свръхсетивна същност на човека, хората не биха могли да я разберат, както не биха могли да разберат и упадъка, до който те са стигнали. Човешкото познание все повече и повече се обвързваше със сетивния свят. Човешкото познание все повече и повече се отдалечаваше от истинската същност на човека.
към текста >>
Впоследствие, под
въздей
ствието на тези сили израсна онова, което хората наричат „наука“ и „познание“.
Ние знаем, че божествено-духовните Същества са дали на човека неговия външен облик, неговата външна форма. Обаче това, което живееше в тази външна форма от Лемурийската епоха насам, беше непрекъснато изложено под въздействието на луциферическите сили, към които по-късно се намесиха и ариманическите сили.
Впоследствие, под въздействието на тези сили израсна онова, което хората наричат „наука“ и „познание“.
И нищо чудно, че ако пред тогавашното човечество би застанала истинската, свръхсетивна същност на човека, хората не биха могли да я разберат, както не биха могли да разберат и упадъка, до който те са стигнали. Човешкото познание все повече и повече се обвързваше със сетивния свят. Човешкото познание все повече и повече се отдалечаваше от истинската същност на човека.
към текста >>
Ние намираме пътя към Мистерията на Голгота само тогава, когато усещаме нещата, описани в Евангелията, именно по този начин и се оставим под тяхното непосредствено
въздей
ствие.
Ние намираме пътя към Мистерията на Голгота само тогава, когато усещаме нещата, описани в Евангелията, именно по този начин и се оставим под тяхното непосредствено въздействие.
И тогава отпада въпросът: Дали в исторически смисъл тези Евангелия са верни или не са верни? Това може и да се проверява от хората, които не разбират нищо от тези неща. Обаче на онези, които чрез Духовната наука се издигат до истинското усещане и разбиране на Евангелията, постепенно ще стане ясно: Евангелията не претендират да са исторически документи, а нещо съвсем друго те искат направо да се влеят в нашите души. И когато те влеят своите импулси в нашите души, тогава душите без помощта на каквито и да е исторически документи, а единствено чрез това, което те чувствуват и изживяват, отправяйки поглед към Мистерията на Голгота, убеждавайки се в упадъка на човешкото разбиране и човешкото познание по отношение на човешкото същество, което те подложиха на мъчение и разпятие ще изпитат потребност да се преклонят пред Него като пред възможно най-висшия идеал. И тогава от това усещане ще бликне онази най-висша сила, с чиято помощ душите ще се издигнат до този идеал на Голгота, свързващ и озаряващ всички, които се стремят към него.
към текста >>
Фактически Христос Исус принадлежи на Азия и европейските народи са го приели по-късно, като са се оставили под неговото
въздей
ствие.
Може би временно европейските народи ще бъдат гледани накриво, понеже те не постъпват като много други народи, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската кръв. Разбира се, в теософските кръгове често се говори за равенство, за признаване на всички религии, докато всъщност теософите искат да наложат своето собствено гледище и да го превърнат в някаква „религия на мъдростта“. Но европейците не могат да постъпят по този начин, защото днес нито един европейски народ няма свое национално Божество, което да е израснало от неговия национален расов елемент, както наблюдаваме това при азиатските народи.
Фактически Христос Исус принадлежи на Азия и европейските народи са го приели по-късно, като са се оставили под неговото въздействие.
В приемането на Христос Исус няма никакъв егоизъм и би било пълно изопачаване на фактите, ако някой се опита да сравнява разсъжденията на европееца за Христос Исус с начина, по който другите народи разсъждават за своите национални Божества, както например китаецът разсъждава за своя Конфуций, или индиецът за Буда, Кришна и така нататък.
към текста >>
111.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
До едно друго, а именно точно противоположно
въздей
ствие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./.
Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството. Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове? Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете!
До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./.
Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел! Ето потърсете това по същият начин в кое да е друго религиозно вероизповедание! Вие ще намерите, или едното, или другото, но не ще намерите в другите религии и двете. Проучете, но проучете само точно и ще видите как в малкото думи, които бяха казани сега, се намира нещо много важно.
към текста >>
112.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава това не би било безразлично за вас, тогава то би направило, едно силно впечатление върху вашата душа, тогава от това знание би изходило едно дълбоко
въздей
ствие върху вашата душа.
Той не е бил убит, защото е закъснял с три минути. Такива неща винаги могат да се случат в живота, само че хората не знаят това. Кармата на човека от нашия пример го е предпазило, като е направила той да излезе с три минути по-късно. Това би могло да изглежда нещо безразлично, но то не е по отношение на нещо подобно само затова, че не знае за него: в момента в който би го знаел, той съвсем не би бил безразличен. Ако бихме знаели: аз съм излязъл три минути по-късно отколкото съм искал, ако бих излязъл в исканото време, аз бих бил сега мъртъв.
Тогава това не би било безразлично за вас, тогава то би направило, едно силно впечатление върху вашата душа, тогава от това знание би изходило едно дълбоко въздействие върху вашата душа.
Но означава ли това нещо друго освен: човекът минава постоянно със здраво завързани очи през живота? Това прави той именно! Той знае това, което става външно, не знае обаче, че ако нещата биха били малко по-различни, какво би се случило с него. Това означава, че това знание за възможностите избягва на неговите душевни сили. Душата продължава да живее в безразличие, докато чрез знанието би била разтърсена, чрез знанието за възможностите.
към текста >>
113.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Благодарение на това, че Христос се е съединил със Земята, той действува така, че човекът който се е свързал с него, изживява след смъртта обратно то
въздей
ствие на това, което е схванал тук със своето съзнание.
Азът се е отделил, еманципирал се е някога от слънчевата светлина, по-късно след това великият дух на Слънцето слезе на Земята благодарение на това Азът на човека се потопява във веществото, в субстанцията на слънчевия дух човек изживява това потопяване в Христовата субстанция, когато е минал през вратата на смъртта и благодарение на това, след смъртта той е в състояние да развие съзнание. Във физическата природа тази степен се постига когато Земята ще е стигнала в дейното развитие на състоянието на Вулкан. Когато Слънцето грее отгоре върху Земята, ние можем да кажем: Слънцето създава като чрез вълшебство растежа на растенията. Обаче когато Слънцето би гряло върху планетата Земя, за да произведе чрез неговата сила растенията, но би могла да отрази обратно слънчевата светлина, тогава слънчевата светлина не би се изгубила, а би отишла в небесното пространство и би възбудила свръхсетивен растеж на растенията. Това става сега не физически, а духовно.
Благодарение на това, че Христос се е съединил със Земята, той действува така, че човекът който се е свързал с него, изживява след смъртта обратно то въздействие на това, което е схванал тук със своето съзнание.
Така ние разбираме, как човекът трябва да си добие още на Земята възможността да може да развие съзнание също и след смъртта и как той трябва да донесе от физическото тяло силите, които развиват съзнанието. В Гръко-латинската епоха физическото тяло е било най-много озарявано. Тогава думите: "По-добре просяк тук на Земята, отколкото цар в царството на сенките". Са имали действителност. Тогава животът в долният свят е бил едно злочестно съществуване.
към текста >>
114.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тук имаме основната причина, защо действуват констелациите на планетите, защо оказват те
въздей
ствия върху човешката природа.
Последствието от това е, че те струват когато стоят една зад друга и че това е момента, който може да покаже, къде в своя следващ живот той предприема чрез агресивният елемент на Марс това, което е останало несъвършено. Така положението на планетите показват това, което човекът сам е вписал първо там в тази сфера. И когато отчитаме астрологически положението на планетите спрямо неподвижните звезди, това показва един вид, какво сме вписали самите ние в самите тях. Не се касае толкова за външните планети това което действува върху нас е същото и показва това, което човекът е вписал сам първо в тази сфера. И когато отчитаме астрологически положението на планетите спрямо неподвижните звезди, това показва един вид какво сме вписали самите ние в тях.
Тук имаме основната причина, защо действуват констелациите на планетите, защо оказват те въздействия върху човешката природа.
Това е защото човекът минава през тях. И когато Луната стои в определено положение към Марс и към една неподвижна звезда, тази констелация действува съвместно: Т.е. Силата на Марс действува съвместно с Луната и неподвижната звезда върху човека и като последствие става това, което може да стане чрез съвместното действие.
към текста >>
115.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
За напред тези три сили непрекъснато ще оказват
въздей
ствие върху душата.
Слово, закон, молитва ето трите сили, с чиято помощ душата може да се издигне в своето развитие.
За напред тези три сили непрекъснато ще оказват въздействие върху душата.
Ние току-що видяхме как съвременната Духовна наука се стреми да представи тези три отделни направления. Но епохите са различни и троичното устройство на света следва да бъде поднасяно на човешката душа по съвсем различни начини. Кришна говори за мировото Слово, за творящото Слово, за формите на битието, за молитвеното вглъбяване на душата, за Йога. Същата троичност отново застава пред нас, само че по един много по-жив и конкретен начин, а именно в лицето на едно Същество, за което ние знаем, че то въплътява в себе си божественото Слово! Несъмнено, Ведите са поднесени на човечеството по един абстрактен начин!
към текста >>
116.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Следователно, когато се оставим под
въздей
ствието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма.
Както вчера споменах, Бхагавад Гита, величествената поема на индийците, е била определена от една известна личност като най-значителната философска поема на човечеството. И наистина, всеки, който се задълбочи във величествената Бхагавад Гита, ще потвърди, че това изказване е напълно уместно. В хода на лекциите ние отново ще имаме възможност да изтъкнем високите художествени качества на Бхагавад Гита, но преди всичко нека да осмислим значението на тази поема като най-напред хвърлим поглед върху това, което е заложено в нейните основи, върху могъщите идеи, върху могъщото познание на света, от което тя е възникнала, и за чиято прослава е била всъщност създадена. Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита.
Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма.
Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно. Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита. Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение.
към текста >>
117.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Когато се оставим под
въздей
ствието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта.
Обаче външно погледнато, тези две величествени постижения на човечеството: в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, са коренно различни едно от друго. И тази външна разлика ние откриваме навсякъде. Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата.
Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта.
И с навлизането в Бхагавад Гита ние навсякъде чувствуваме, как цялата ни човешка същност се издига на едно по-високо стъпало. Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под въздействието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от определени човешки качества.
към текста >>
Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под
въздей
ствието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от определени човешки качества.
Обаче външно погледнато, тези две величествени постижения на човечеството: в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, са коренно различни едно от друго. И тази външна разлика ние откриваме навсякъде. Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата. Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта. И с навлизането в Бхагавад Гита ние навсякъде чувствуваме, как цялата ни човешка същност се издига на едно по-високо стъпало.
Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под въздействието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от определени човешки качества.
към текста >>
Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното
въздей
ствие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо.
Колко различно е положението при Посланията на апостол Павел! Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита.
Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо.
Понякога тонът е повишен и бих казал, дори сърдит. В Посланията на апостол Павел многократно се осъжда и укорява това или онова. Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка. В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи.
към текста >>
118.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Още в началото на вчерашната лекция аз посочих колко различни са впечатленията, които нашата душа получава, когато от една страна се оставим под
въздей
ствието на онази чудно уравновесена, спокойна и безстрастна мелодия, която звучи в песните на Бхагавад Гита, и когато от друга страна се сблъскаме с Посланията на апостол Павел, които несъмнено са проникнати от лични страсти, от лични намерения и възгледи, от авиаторски пориви и пропаганда; с една дума, Посланията на апостол Павел просто кипят от гняв и гръмки думи.
Още в началото на вчерашната лекция аз посочих колко различни са впечатленията, които нашата душа получава, когато от една страна се оставим под въздействието на онази чудно уравновесена, спокойна и безстрастна мелодия, която звучи в песните на Бхагавад Гита, и когато от друга страна се сблъскаме с Посланията на апостол Павел, които несъмнено са проникнати от лични страсти, от лични намерения и възгледи, от авиаторски пориви и пропаганда; с една дума, Посланията на апостол Павел просто кипят от гняв и гръмки думи.
към текста >>
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи
въздей
ствия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел.
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел.
Само ако имаме предвид този факт, ние можем да правим истински сравнения. И тогава вече ще сме наясно: Това, което един ден ще се изви си до своето истинско величие, първоначално трябваше да се появи от дълбините на християнството в съвсем незначителна форма, то трябваше да бликне по един донякъде хаотичен начин от човешката душа ето какво проличава в Посланията на апостол Павел. Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката еволюция, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
към текста >>
Но след Мистерията на Голгота ние можем да охарактеризираме
въздей
ствията на Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина на Слънцето, със следните думи: все едно, че бихме имали пред себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре.
Или с други думи: В епохата преди Мистерията на Голгота човечеството разполагаше с едно външно откровение, което протичаше по такъв начин, по какъвто например Слънчевата светлина озарява един предмет външно, а не вътрешно. Както светлината озарява този предмет външно, така и светлината на духовното Слънце озаряваше човешката душа външно.
Но след Мистерията на Голгота ние можем да охарактеризираме въздействията на Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина на Слънцето, със следните думи: все едно, че бихме имали пред себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре.
И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава пред нас като един преломен момент от еволюцията на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница. Символично нещата биха могли да бъдат представени с тези две фигури:
към текста >>
Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под
въздей
ствието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето.
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня. Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност.
Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето.
Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието. Или, иначе казано: Човекът разполагаше със своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят със своя обикновен разум; обаче той използваше своите очи, уши и разум само за външни, чисто практически цели. На него никога не би му хрумнало да прилага тези свои способности, за да напредва в познанието.
към текста >>
Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни
въздей
ствия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс.
Не така стоят нещата при апостол Павел. Преди всичко, той е натоварен с една мисия, която засяга цялото човечество, и то тъкмо в момента, когато настъпва епохата на мрака.
Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс.
Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат превъзмогнати с помощта на апостол Павел. Той ни предлага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане. Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума. Ето какво определя основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква пред нас, така да се каже, във всеки ред, във всяка сричка. Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на преден план винаги излиза хаосът.
към текста >>
119.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ако обаче човек се остави под чудното
въздей
ствие на неговите Послания, ще се убеди, че в своите дълбините съдържат нещо много повече, отколкото казват външно.
Защото материята във външния свят, като Божие творение, е нещо добро. Всичко, което става там, е нещо добро, обаче онова, което душата изживяваше в хода на еволюцията, ставаше все по-лошо и по-лошо, понеже от самото начало тя попадна под властта на Луцифер. И тъкмо за това Павел нарече Христос „втория Адам", защото той дойде в света изкушен от Луцифер, и може да се превърне в онзи предводител и приятел на човешките души, за да ги освободи, който успя да ги освободи от Луцифер, или с други думи, успя да ги издигне до едно обективно и правилно отношение към него, към Луцифер. Приживе Павел не можа да сподели с човечеството всичко онова, което той като посветен знаеше.
Ако обаче човек се остави под чудното въздействие на неговите Послания, ще се убеди, че в своите дълбините съдържат нещо много повече, отколкото казват външно.
И това произтича от обстоятелството, че Павел трябваше да се обръща към една общност и да се съобразява с нея. Ето защо отделни места в неговите Послания изглеждат като пълни с противоречия. Ако обаче човек успее да се потопи в най-дълбоките пластове на тези Послания, той веднага ще долови, как импулсите, които движат Павел, са всъщност импулси, идващи от Христос!
към текста >>
Аз и по-рано съм споделял с Вас: тази душа се подвизаваше в Мистериите, тя беше, така да се каже, отгледана в Мистериите и беше изпращана там, където човечеството имаше нужда от нея; обаче нейните свойства, нейните
въздей
ствия можеха да се проявят само в етерното тяло и, строго погледнато, те можеха да бъдат възприемани само дотогава, докато съществуваше древното ясновидство.
Аз и по-рано съм споделял с Вас: тази душа се подвизаваше в Мистериите, тя беше, така да се каже, отгледана в Мистериите и беше изпращана там, където човечеството имаше нужда от нея; обаче нейните свойства, нейните въздействия можеха да се проявят само в етерното тяло и, строго погледнато, те можеха да бъдат възприемани само дотогава, докато съществуваше древното ясновидство.
Следователно, тази древна душа-сестра на Адам нямаше нужда да се въплъщава във физическо тяло, за да може да бъде виждана. Тя действително се появяваше тук или там, насочвана от Мистериите, с оглед на най-важните и решителни събития, засягащи еволюцията на Земята и човечеството, обаче тя далеч нямаше нужда от въплъщения, защото древното ясновидство все още не беше угаснало.
към текста >>
Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите
въздей
ствия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението.
Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението.
към текста >>
120.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията", който оказва известно
въздей
ствие върху Рудолф Щайнер.
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание.
към текста >>
Рудолф Щайнер специално подчертава, че в края на всяко хилядолетие се усилват както лупиферическите, така и ариманическите
въздей
ствия.
Рудолф Щайнер специално подчертава, че в края на всяко хилядолетие се усилват както лупиферическите, така и ариманическите въздействия.
При много хора с т.нар. „екстрасензорни възприятия" е всъщност налице едно „съвместно влияние" на Луцифер и Ариман. Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдо-реалност, която не е нито физическа, нито духовна."
към текста >>
121.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо
въздей
ствие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено
въздей
ствие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува.
Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие. Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло. Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло. Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения.
С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува.
Животът навсякъде представя съответните доказателства за това, което антропософията може да каже.
към текста >>
Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от
въздей
ствието на своите действия върху другите.
За упражняване още нещо е добро, но не бива дълго време да се прави. Това е, когато човек се опитва да се погледне как върви, как движи ръцете си, главата си, по какъв начин се смее и т.н. накратко, когато се опита да си създаде образна равносметка за своите жестове. Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят. Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят.
Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от въздействието на своите действия върху другите.
Както вече казах, не бива дълго време да се прави, иначе много се засилва човешката суетност. Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно въздействие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее. Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има представа от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно. Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например преднамерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик.
към текста >>
Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно
въздей
ствие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее.
накратко, когато се опита да си създаде образна равносметка за своите жестове. Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят. Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят. Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от въздействието на своите действия върху другите. Както вече казах, не бива дълго време да се прави, иначе много се засилва човешката суетност.
Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно въздействие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее.
Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има представа от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно. Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например преднамерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик.
към текста >>
Не е нужно веднага фанатично да започне да прави с лявата си ръка същото, което прави с дясната; но ако понякога в умерена степен се опита да направи с лявата ръка някои неща, които обикновено върши с дясната си ръка не е нужно често да го прави, но да е в състояние понякога да го направи, това има благоприятно
въздей
ствие върху овладяването на етерното тяло от астралното.
Да успее да направи по друг начин нещата, които се извършват по навик, принадлежи към най-големите постижения на човека. Тук разбира се не става въпрос да се направи училище за промяна на почерка, понеже днес всъщност хората изменят почерка си, когато трябва да направят нещо престъпно. Но когато въпреки това човек си остава честен, за консолидирането на етерното тяло е много полезно някой път той да усвои друг начин на писане. Изобщо добре е човек да развие способността, да преодолява различни навици, като реши да прави някои неща не по начина, по който е свикнал, изобщо да не е принуден да прави нещо винаги по един и същ начин.
Не е нужно веднага фанатично да започне да прави с лявата си ръка същото, което прави с дясната; но ако понякога в умерена степен се опита да направи с лявата ръка някои неща, които обикновено върши с дясната си ръка не е нужно често да го прави, но да е в състояние понякога да го направи, това има благоприятно въздействие върху овладяването на етерното тяло от астралното.
Засилването на човека в този смисъл, който може да бъде даден чрез духовно-научните възгледи, се брои към нещата, които трябва да се внесат в нашата култура чрез разпространяването на духовната наука.
към текста >>
Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто
въздей
ствие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията.
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника. Това в педагогически смисъл може да бъде лошо. Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота.
Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията.
Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук? Има едно много просто средство. Човек отказва желанията не на възпитаника си, а на самия себе си, но така, че възпитаникът разбира, че родителят му се е отказал от това или онова. В първите седем години от живота, но също и по-късно, като паралелно свойство цари силният инстинкт за подражание и ние ще видим, че когато сами се откажем от нещо в присъствието на този, когото възпитаваме и той ясно разбере това, така че му подражава даже и несъзнателно, ще видим, че той ще го почувства като нещо, към което ще се стреми. С това ще постигнем нещо от огромно значение.
към текста >>
Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради
въздей
ствието му върху неговата собствена личност.
Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя. Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост. Това изобщо не бива да се прави.
Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност.
Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия.
към текста >>
Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите
въздей
ствия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем със съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави.
Днес може да изглежда, че разгледах дреболии пред вас, но от време на време би трябвало да бъде наша задача да разглеждаме такива неща.
Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите въздействия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем със съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави.
Не винаги е правилно да се каже: Ако някой е болен, трябва да го изпратим в аптеката, там той ще намери подходящите лекарства. Правилното ще бъде: така да подредим целия живот, че хората изобщо по-слабо да бъдат нападани от болести, или болестите да не са така тежки. Те ще станат по-леки, когато чрез такива малки упражнения човек засили влиянието на Аза върху астралното тяло, на астралното тяло върху етерното тяло и на етерното тяло върху физическото тяло. Самовъзпитание и въздействие върху възпитанието са нещата, които могат да произлязат от нашите основни антропософски възгледи.
към текста >>
Самовъзпитание и
въздей
ствие върху възпитанието са нещата, които могат да произлязат от нашите основни антропософски възгледи.
Днес може да изглежда, че разгледах дреболии пред вас, но от време на време би трябвало да бъде наша задача да разглеждаме такива неща. Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите въздействия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем със съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави. Не винаги е правилно да се каже: Ако някой е болен, трябва да го изпратим в аптеката, там той ще намери подходящите лекарства. Правилното ще бъде: така да подредим целия живот, че хората изобщо по-слабо да бъдат нападани от болести, или болестите да не са така тежки. Те ще станат по-леки, когато чрез такива малки упражнения човек засили влиянието на Аза върху астралното тяло, на астралното тяло върху етерното тяло и на етерното тяло върху физическото тяло.
Самовъзпитание и въздействие върху възпитанието са нещата, които могат да произлязат от нашите основни антропософски възгледи.
към текста >>
122.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго
въздей
ствие върху Вашите представи отколкото един роман.
Да разгледаме света на представите: Човек си създава една представа, когато остави светът на възприятията да действа върху него. Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо. Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи. Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности.
Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман.
Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни. В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим. Не е нужно да бъдат представи, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а представи, които са трудни за нас. Във всеки случай, всеки човек може да установи при себе си, че сравнително лесно заспива, когато се занимава с представи по задължение.
към текста >>
123.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава
въздей
ствието на плодоносните сили, които го придвижват напред в живота.
В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него. Това означава, че в света на физическите неща има една морална закономерност и една физическа, те са две различни неща. Обаче в Девахана изобщо не е така; там всичко, което произлиза от моралното, от интелектуално-мъдрото, от естетически-красивото и т.н., води до съзидание, а това, което произлиза от неморалното, от интелектуалните неистини, от естетически-грозното, води до умиране, до упадък. Там природните закони се проявяват така, че там Слънцето не свети еднакво за праведните и грешните, а ако мога да се изразя картинно, пред грешните то наистина се помрачава.
Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на плодоносните сили, които го придвижват напред в живота.
Лъжливият или вътрешно грозният човек така преминава през тази област, че там духовните сили биват отблъсквани от него. Там това е възможно, тук не е. Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него. Това означава, че природните и духовните закони не вървят по два отделни пътя, а по един и същ път.
към текста >>
И той съзрява под
въздей
ствието на това качество.
Или да си представим как някой навлиза в Девахана с изключителна суетност, която не е могъл да преодолее. В Девахана тази суетност намира своя израз в изключително зловонни изпарения и определени духовни същества бягат от такава индивидуалност, която разпространява около себе си такива зловонни изпарения от суета или самодоволство. Това не е само картинно казано. Суета и самодоволство в Девахана представляват изключително зловонни изпарения и поради това благотворното влияние на дадени същества, които се отдръпват, не се осъществява. Също както ако едно растение расте в избата, когато може да се развива само на слънчева светлина, така и суетният не може да вирее.
И той съзрява под въздействието на това качество.
Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния. Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи. Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества. Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните закони застават един до друг. Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните закони са едно, те са едно цяло.
към текста >>
124.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако действието на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яснота има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне пред душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за
въздей
ствието върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от това, което е написано тук.
Ако действието на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яснота има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне пред душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за въздействието върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от това, което е написано тук.
към текста >>
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на
въздей
ствия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира.
Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието. Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея. Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Но човек не може директно да влезе в някакви отношения с този елементарен свят, а само по заобиколен път, като най-напред сам в себе си достигне до изживявания, които се проявяват като
въздей
ствия на подсъзнанието върху организма.
Но човек не може директно да влезе в някакви отношения с този елементарен свят, а само по заобиколен път, като най-напред сам в себе си достигне до изживявания, които се проявяват като въздействия на подсъзнанието върху организма.
Ако човекът известно време сам така се е опознал, че знае. ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион.
към текста >>
Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално
въздей
ствие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят.
Ако човекът известно време сам така се е опознал, че знае. ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион.
Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят.
Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания. Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме. А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните
въздей
ствия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят.
Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят.
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят.
Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго. Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество! Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло. Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет.
към текста >>
После той веднага се превръща в жива визия и чрез нея човек
въздей
ства върху елементарния свят.
Същият път изминават и онези сили, които идват от мъртвите. Съдържанието на своето подсъзнание мъртвият взема заедно със себе си в света, където той живее, след като е преминал през портата на смъртта. Така, както ние навлизаме в нашето собствено физическо око, така идват силите, които мъртвите изпращат обратно от елементарния свят във физическия свят. Мъртвият изживява, може би, особен копнеж по някой човек, когото е изоставил. Този особен копнеж първо е в подсъзнанието.
После той веднага се превръща в жива визия и чрез нея човек въздейства върху елементарния свят.
В елементарния свят това, което е било само жива визия, става същевременно сила. Тази сила поема пътя, който й е даден поради копнежа по живия, и когато е налице възможност, във физическия свят нещо „трополи“ в близост до живите: Те чуват някакви трополещи тонове или нещо подобно, които възприемат така, като че ли възприемат някакво физическо явление. Точно това нещо, което произлиза от такава взаимовръзка, биха възприели много повече хора в света, отколкото обикновено се случва, ако биха обърнали внимание на часовете, които са най-благоприятни за такива въздействия. Най-благоприятните часове за това са заспиването и събуждането.
към текста >>
Точно това нещо, което произлиза от такава взаимовръзка, биха възприели много повече хора в света, отколкото обикновено се случва, ако биха обърнали внимание на часовете, които са най-благоприятни за такива
въздей
ствия.
Мъртвият изживява, може би, особен копнеж по някой човек, когото е изоставил. Този особен копнеж първо е в подсъзнанието. После той веднага се превръща в жива визия и чрез нея човек въздейства върху елементарния свят. В елементарния свят това, което е било само жива визия, става същевременно сила. Тази сила поема пътя, който й е даден поради копнежа по живия, и когато е налице възможност, във физическия свят нещо „трополи“ в близост до живите: Те чуват някакви трополещи тонове или нещо подобно, които възприемат така, като че ли възприемат някакво физическо явление.
Точно това нещо, което произлиза от такава взаимовръзка, биха възприели много повече хора в света, отколкото обикновено се случва, ако биха обърнали внимание на часовете, които са най-благоприятни за такива въздействия.
Най-благоприятните часове за това са заспиването и събуждането.
към текста >>
125.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако хората на изминалите столетия биха чели Евангелията, както днес ги чете един учен, един човек, който е преминал през днешното естественонаучно образование, те не биха могли да упражнят огромното
въздей
ствие, жизненото
въздей
ствие, което е произлизало от тях.
Първият път, този през Евангелията, ще бъде най-напред накратко характеризиран тук. Всички знаем, че Евангелията в течение на вековете са станали сърдечната и душевната храна за безброй хора. Ние също знаем как най-просветените и критични натури и това не са нерелигиозните престанаха да имат отношение към този път, понеже днес се смята, че външното знание не може да установи кои исторически събития всъщност стоят в основата на това, което разказват Евангелията.
Ако хората на изминалите столетия биха чели Евангелията, както днес ги чете един учен, един човек, който е преминал през днешното естественонаучно образование, те не биха могли да упражнят огромното въздействие, жизненото въздействие, което е произлизало от тях.
Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени? Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията. Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина. Хората от предишните столетия не са чели така. Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25.
към текста >>
Досега те са
въздей
ствали и чрез силата на Евангелията.
Сега ние оценяваме тяхното значение от съвсем друга страна. Тогава ни става ясно, че не може да бъде другояче, освен че тези, които са написали Евангелията, са черпили от същия извор, който се разкрива на човечеството чрез духовното движение. Точно това е, пред което заставаме, и то ще има все по-голяма стойност за оценката на евангелските документи. Щом е така, би трябвало да кажем: Хората по други пътища ще намерят това, което може да се опознае от тези документи. И тези познания започват да ни стават все по-святи чрез духовното познание на съвремието.
Досега те са въздействали и чрез силата на Евангелията.
Понеже Евангелията са пропити с най-свещени познания, които са духовните импулси на човечеството, затова те са въздействали също и там, където са били приемани наивно. Духовните познания не въздействат само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат като жизнена сила, като душевна жизнена кръв. И все повече и повече ще се вижда как от това познание блика утеха, сила и сигурност.
към текста >>
Понеже Евангелията са пропити с най-свещени познания, които са духовните импулси на човечеството, затова те са
въздей
ствали също и там, където са били приемани наивно.
Тогава ни става ясно, че не може да бъде другояче, освен че тези, които са написали Евангелията, са черпили от същия извор, който се разкрива на човечеството чрез духовното движение. Точно това е, пред което заставаме, и то ще има все по-голяма стойност за оценката на евангелските документи. Щом е така, би трябвало да кажем: Хората по други пътища ще намерят това, което може да се опознае от тези документи. И тези познания започват да ни стават все по-святи чрез духовното познание на съвремието. Досега те са въздействали и чрез силата на Евангелията.
Понеже Евангелията са пропити с най-свещени познания, които са духовните импулси на човечеството, затова те са въздействали също и там, където са били приемани наивно.
Духовните познания не въздействат само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат като жизнена сила, като душевна жизнена кръв. И все повече и повече ще се вижда как от това познание блика утеха, сила и сигурност.
към текста >>
Духовните познания не
въздей
стват само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат като жизнена сила, като душевна жизнена кръв.
Точно това е, пред което заставаме, и то ще има все по-голяма стойност за оценката на евангелските документи. Щом е така, би трябвало да кажем: Хората по други пътища ще намерят това, което може да се опознае от тези документи. И тези познания започват да ни стават все по-святи чрез духовното познание на съвремието. Досега те са въздействали и чрез силата на Евангелията. Понеже Евангелията са пропити с най-свещени познания, които са духовните импулси на човечеството, затова те са въздействали също и там, където са били приемани наивно.
Духовните познания не въздействат само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат като жизнена сила, като душевна жизнена кръв.
И все повече и повече ще се вижда как от това познание блика утеха, сила и сигурност.
към текста >>
126.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Почерпени от изследванията му в духовния свят, как то и под формата на мантри, дадените средства за постигане на самостоятелни сили, които да доведат до самостоятелно навлизане в духовните сфери Бел пр/./**Трябва да се прави разлика между организацията в нейния идеален образ, непомрачена от луциферичните сили и организацията, станала болнава, смъртна и несъвършена поради тяхното
въздей
ствие Бел пр/.
Ако трябва с няколко думи още веднъж накратко да се посочи това, към което беше насочено вчерашното изложение, то искам да кажа, че сега за всеки човек би трябвало да произлезе възможността чрез съответно задълбочаване на неговото същество, чрез доверие към духовните светове, в него да се появи такова душевно настроение, такава душевна нагласа, която му казва: В човека навлизат не само онези неща, които се намират в обкръжението на Земята, не само нещата, които произлизат от самата еволюция на Земята, но за човека е възможно така да настрои душата си, че от духовните светове да получи помощни сили*, които да могат да се влеят в него и да доведат до равновесие между отделния егоистичен Аз и съвкупността на нашата организация**, ако той се отвори за тази възможност, която се е вляла в мисията на Земята. Който може да постигне доверие към този прилив от духовните светове, той има както и да нарича това вътрешно събитие, това вътрешно изживяване личното изживяване на Христос вътре в себе си. Всичко друго относно този факт ще ни стане ясно, когато днес тръгнем от третия път към Христос, от пътя на инициацията. /*Като помощни сили трябва да се разбира изживяването на Христос, постигнато въз основа на дадените от духовния изследовател, в случая Рудолф Щайнер под формата на понятия сведения за духовния свят.
Почерпени от изследванията му в духовния свят, как то и под формата на мантри, дадените средства за постигане на самостоятелни сили, които да доведат до самостоятелно навлизане в духовните сфери Бел пр/./**Трябва да се прави разлика между организацията в нейния идеален образ, непомрачена от луциферичните сили и организацията, станала болнава, смъртна и несъвършена поради тяхното въздействие Бел пр/.
към текста >>
И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето
въздей
ствие.
Преди учи инициационният принцип човек на всяка цена трябваше да се изкачи в божествено-духовните светове, за да вземе участие в принципа на посвещението. Пред цялото човечество стои там сега инициационният принцип в Мистерията на Голгота, едно събитие, което едновременно е сетивно във физическия план когато хората наистина искат да го видят и свръхсетивно, една работа на Боговете. Същественото е, че веднъж един Бог изпита смъртта като уравновесяване спрямо действията на Луцифер и хората станаха свидетели на това събитие. Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор на доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа на Земята така, че са позволили на хората да станат зрители на случилото се. Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко.
И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие.
Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано със Земята, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове. Да, човекът го намира! Посветеният знае, че е така; човекът, който изпитва вяра и доверие, чувства, че от духовните светове може да дойде помощ на неговия стремеж, ако той развие достатъчно вяра и доверие. Занапред това ще бъде постигнато по един точно определен начин.
към текста >>
127.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В спираловидното израстване на растенията ще се изучават взаимните
въздей
ствия на земните и небесните царства.
Ще дойде време, когато ще се знае как се движи Венера или някоя друга планета. И това ще се знае не от едно външно астрономично пресмятане, а ще се изследват растенията, които са венерини същества и които в своето спираловидно движение, в малкото, са огледално отражение на абсолютното венерино движение. Горе в космичното пространство Венера прави голямата спирала, а растенията подражават на нейните движения с техните малки спирали. Звездите отпечатват почерка си на Земята в растежа на растенията, а Слънцето прави завършека. То се излива навсякъде над всичко и управлява това, което извършват планетите.
В спираловидното израстване на растенията ще се изучават взаимните въздействия на земните и небесните царства.
Растежът на растенията е равнозначност на факти с духовна същност в световното пространство.
към текста >>
Например когато сутрин Слънцето изгрява над съзвездието Риби, тази констелация е израз на съвсем определен начин на
въздей
ствие от духовни сили надолу към Земята.
Когато в смисъла на днешното окултно развитие човек се изправи срещу света и всичко външно приеме за знаци, за сравнения, в нашия „Душевен календар“32 той ще има една червена нишка. Не трябва да се вярва, че знаците на зодиакалните съзвездия представляват самите съзвездия. Знакът на Овена не означава съзвездието Овен, а това, че Слънцето или Луната се намират в определено съотношение към въпросното съзвездие и от това произхождат особени сили. Тези знаци не означават нещо поставено в пространството, а че дадени сили действат така, или иначе. Това, което се нарича пространство, е фантазия.1 Отвсякъде действат духовни сили и знаците изразяват как те действат.
Например когато сутрин Слънцето изгрява над съзвездието Риби, тази констелация е израз на съвсем определен начин на въздействие от духовни сили надолу към Земята.
към текста >>
128.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да
въздей
стват и да се разпространят навън в света.
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света.
Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество. И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
към текста >>
И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими
въздей
ствия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света. Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество.
И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
към текста >>
129.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви
въздей
ствия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха.
Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс.
Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина. Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства.
към текста >>
130.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И когато се оставим под неговото
въздей
ствие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим. Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот.
И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот.
И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс. И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
131.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Мюнхенският конгрес 1907 и неговите
въздей
ствия“, Събр. съч.
41. Стенопис на Рафаел в Камера дела сигнатура във Ватикана сравни също изказванията на Рудолф Щайнер в лекцията от 5. май 1909 в „Картини на окултни знаци и колони.
Мюнхенският конгрес 1907 и неговите въздействия“, Събр. съч.
№ 284 от 30. Януари 1913; в „Резултати от духовното изследване“, Събр. съч. № 62 и от 1. Ноември 1916' в „История на изкуството като отражение на вътрешни духовни импулси“, Събр. съч. № 292.
към текста >>
132.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Естествено до антропософа са много по-близко
въздей
ствията на езотеризма или също на Антропософия та върху етерното и астралното тяло и върху неговия Аз, върху неговото Себе, отколкото именно
въздей
ствията върху физическото тяло.
Естествено до антропософа са много по-близко въздействията на езотеризма или също на Антропософия та върху етерното и астралното тяло и върху неговия Аз, върху неговото Себе, отколкото именно въздействията върху физическото тяло.
Въпреки това за следващите дни, когато ще разгледаме по-духовните членове на човешката природа от тази гледна точка, ние ще добием една основа, ако обгърнем с поглед също и това, което може да бъде изнесено за физическото тяло. Обаче изрично трябва да отбележа, че промените, които давам тук, не се отнасят за най-високите степени на посвещението, а повече за началния езотеричен или антропософски живот и поради това те представляват вече определено общо значение. От казаното вчера Вие ще сте видели, че чрез охарактеризираните влияния физическото тяло на човека става така да се каже по-подвижно в себе си, по-живо, че поради това то може да стане по определен начин също по-независимо. Човек го чувствува по определен начин повече отколкото при външния езотеричен, при така наречения нормален живот на човека. Ние ще има да говорим също и при другите тела за разликата на растителната и животинската храна; обаче за формата и организацията на физическото тяло разликата между растителната и животинската храна е извънредно голяма.
към текста >>
133.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Въздей
ствието на Луцифер и Ариман във физическо-сетивния свят. Писмо.
Духовно образуване на понятия за правилното развитие на културата.
Въздействието на Луцифер и Ариман във физическо-сетивния свят. Писмо.
Импулсиране на петте изкуства: архитектура, пластика, живопис, поезия и музика. Срещата на човешката душа в духовния свят с другия Аз. Троичност на преживяването на себе си. Вникване в трагизма на Луцифер. Духовният разговор на живите мисловни същества.
към текста >>
134.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В наше време е важно да се оставят такива неща да
въздей
стват на душата, в такова време, в което пред очите ни в самата Европа се разиграват събития, в които действително проникват силите на народностните души, действащи под повърхността и не можещи да бъдат разбрани, без да отправим душевния си взор към тези народностни души.
Щеше да е прекрасно – не само в естетическо отношение, а и с оглед на разбирането на много от случващото се в наше време – да извикаме пред душевния си взор противоположността, която може да се яви пред нас в „Пазителката на душата“, противоположността между това, което е останало като жилка, като импулс в Западна Европа от древната келтска народна душа и което се явява пред нас при част от персонажите в тази драма, и същинския романо-френски елемент, който застава пред душите ни при друга част от действащите лица в драмата; ако бихме могли да видим и по-нататък как в човешкия живот, изразявайки се външно в сетивния живот, се проявяват бурни вълнения, които стават в окултната област. Защото в тази драма виждаме как вследствие на известни събития в сетивния свят сякаш се разпространява неистина, така че отношенията, съществуващи между действащите лица, са изражение на тази неистина, и как, като из глъбините на душевния живот – в този случай от това, което се изживява в тайните на кръвта – истината до известна степен се излива в неистинните отношения на сетивния свят. Всичко това щеше да застане пред душевния ни взор в тази драма.
В наше време е важно да се оставят такива неща да въздействат на душата, в такова време, в което пред очите ни в самата Европа се разиграват събития, в които действително проникват силите на народностните души, действащи под повърхността и не можещи да бъдат разбрани, без да отправим душевния си взор към тези народностни души.
към текста >>
В този факт се изразява това, което оказва
въздей
ствие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите.
Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и Изтокът? Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът? Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ. Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца.
В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите.
Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения. Така едно вглъбяване в тази драма би могло да хвърли лъч светлина върху събитията от настоящето.
към текста >>
Защото
въздей
ствието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално.
изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие. При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот. То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ.
Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално.
Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества. При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина. Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата.
към текста >>
Особено важно за нашето време е, че такъв окултен факт може да
въздей
ства на душата, на сърцето в противовес на външната разсъдъчна култура, обхванала всички хора.
За хората на тази външна разсъдъчна култура на настоящето най-трудно е да разберат, че едни и същи думи в различен контекст изразяват различни неща. Нашата съвременна култура е такава, че хората смятат, че щом има думи, от тези думи, доколкото са запечатани на физическия план, би трябвало винаги да следва едно и също. Тук имаме същевременно мястото, на което Ариман най-интензивно диша във врата на хората от съвременността, където им пречи да разберат, че думите оживяват с цялата си дълбока същност едва когато бъдат видени във взаимовръзката, в която се намират. Нищо, което стига отвъд физическия план, не може да бъде разбрано, ако не се обърне внимание на този окултен факт.
Особено важно за нашето време е, че такъв окултен факт може да въздейства на душата, на сърцето в противовес на външната разсъдъчна култура, обхванала всички хора.
към текста >>
135.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Правилното
въздей
ствие на някои от различните видове сили или същества се предизвиква не чрез тяхното унищожаване, а с това човек да бъде в правилно отношение спрямо тях.
Защото, за да установим споменатото правилно отношение към прехода от единия свят в другия, е нужно да умеем да се отнасяме правилно към тези два вида същества – луциферическите и ариманическите. Най-удобно от всичко – и това удобно средство си избират, най-малкото теоретично, наистина много души – би било да се каже: „Да, Ариман очевидно е опасен и ако той оказва своето влияние върху света и човешките действия, най-простото е да се изкоренят от човешката душа импулсите, произхождащи от Ариман“. Това изглежда най-удобно, но по отношение на духовния свят е също толкова неразумно, колкото ако някой се опита да установи равновесие на едни везни като за целта свали тежестта от блюдото на везната, което е потънало надолу. Тези същества, които обозначаваме като ариманически и луциферически, съществуват в света, те имат своята задача в мировия порядък и човек не може да ги изкорени. Изобщо не става дума за изкореняване, а за това, че подобно на тежестта върху две блюда на везната ариманическите и луциферическите сили трябва да се поддържат в равновесие, трябва да се уравновесяват в своите импулси, насочени към човека и останалите същества.
Правилното въздействие на някои от различните видове сили или същества се предизвиква не чрез тяхното унищожаване, а с това човек да бъде в правилно отношение спрямо тях.
И ще бъде напълно неправилно разбиране на тези луциферически и ариманически същества, ако просто кажем: „Това са зловредни, зли същества.“ Това, че те въстават по определен начин срещу всеобщия мирови порядък, който вече е бил предначертан, преди те да встъпят в този мирови порядък, произтича не от факта, че тези същества трябва да извършват зловредна дейност при всички обстоятелства, а от факта, че тези същества, както и другите, които познаваме като правомерни същества във висшите светове, имат определена сфера на действие в целостта на мировия порядък. И въставането, противодействието срещу мировия порядък се заключава в това, че те престъпват тази област, че използват силите, които трябва да упражняват в правомерната им сфера, извън тази сфера. Да разгледаме от тази гледна точка Ариман или ариманическите същества.
към текста >>
Понеже Ариман проявява по такъв начин своето
въздей
ствие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено
въздей
ствията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък.
Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението. Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението.
Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък.
И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят. От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
За тази любов в най-широк смисъл трябва да се каже следното: когато тази любов се проявява във физическо-сетивния свят и действа в човешкия живот, тя е абсолютно защитена от всяко неправомерно луциферическо
въздей
ствие, ако се проявява така, че човекът да обича съществото, което обича, заради самото него.
За това как Луцифер може да подходи към човека, можем в частност да си създадем представа, ако обърнем душевния си взор към едно явление в човешкия живот, за което по-нататък ще говорим още по-подробно, към това явление, което се обозначава като любов в най-широк смисъл и което все пак всъщност се явява основата на нравствено-моралния (в истинския смисъл на думата) живот в човешкия мирови порядък.
За тази любов в най-широк смисъл трябва да се каже следното: когато тази любов се проявява във физическо-сетивния свят и действа в човешкия живот, тя е абсолютно защитена от всяко неправомерно луциферическо въздействие, ако се проявява така, че човекът да обича съществото, което обича, заради самото него.
Когато във физическо-сетивния свят срещаме някое същество, друг човек или същество от други природни царства, то се явява пред нас с определени качества, нали така? Ако имаме свободни възприятия и впечатления за тези качества, те ще извикат у нас любов, тогава няма да можем да не обикнем това същество. Самото същество ни подбужда да го обичаме. Такава любов, причината за която лежи не в любещото същество, а в обичаното, е този вид, тази форма на любов в сетивния свят, която е абсолютно неуязвима към всяко луциферическо влияние. Но ако разгледате човешкия живот, скоро ще забележите, че в него съществува и друг вид любов, тази любов, когато човек обича, защото той сам обладава определени качества, които се чувстват удовлетворени, възхитени, възрадвани от това, че може да обича едно или друго същество.
към текста >>
Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне
въздей
ствието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер.
В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща. Но това са най-лошите афекти. Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер. И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство.
Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер.
Могат да се получат най-странните впечатления и те да бъдат смятани за абсолютно верни истини. На хората може да се разказва за всевъзможни въплъщения на едно или друго същество и това могат да бъдат чисто луциферически внушения и тем подобни.
към текста >>
136.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В такива неща, каквито са изложени както в „Теософия“, така и в картините от „Пробуждането на душите“, става дума преди всичко за това, да оставим непредубедено нещата да ни
въздей
стват.
Четенето във физическия свят се основава повече или по-малко, поне днес – в древните епохи на човечеството не е било така, – на отношението на произволни знаци към това, което те означават. Човек няма нужда да се учи да чете космическото писмо така, както се учи да чете тези произволни знаци, които за станалата ясновиждаща душа се явяват могъща картина като израз на страната на духовете. Но всъщност е нужно само това, което тук се представя в пейзаж от образи, да се възприема непредубедено и с възприемчива душа, защото това, което се преживява при това възприемане, само по себе си вече представлява четене. Тези образи, така да се каже, сами изливат своя смисъл. Затова лесно може да стане така, че определени коментари, интерпретации на образите от духовния свят в абстрактни представи да се явят по-скоро като пречка за непосредствената насоченост на душата към това, което стои зад окултното писмо, отколкото като помощ при това четене.
В такива неща, каквито са изложени както в „Теософия“, така и в картините от „Пробуждането на душите“, става дума преди всичко за това, да оставим непредубедено нещата да ни въздействат.
С по-дълбоките сили, които понякога идват съвсем смътно до съзнанието, човек вече преживява указанията за духовния свят. За да се получат тези указания за духовния свят – насочете към това душевния си взор, скъпи мои приятели, – дори не е нужно да се стремим към ясновидство, а е необходимо само такива образи да се разбират така, че да имаме за тях отворена, възприемчива душа, да не подхождаме към нещата с груб материализъм, казвайки: „Всичко това са глупости, това изобщо не съществува! “ Възприемчивата душа, която вниква в хода на такива картини, се научава да ги чете. Чрез отдаването на душата на тези образи у нея се развива разбирането, което трябва да се търси за света на страната на духовете. И тъй като това, което казах, наистина е така, от нашия съвременен материалистически светоглед произтичат многобройни възражения срещу духовната наука.
към текста >>
Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как
въздей
стват едно на друго, образува разговор на духове.
В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора.
Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове.
Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася.
към текста >>
137.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Той тръгва към дома на семейство Балде, за да поговори там с добрите хора, които често са му оказвали благотворно душевно
въздей
ствие.
Така Капезий се терзае от съмнения и тогава, бих казал, почти инстинктивно той поема по пътя, по който често е вървял, когато му е било тежко на душата.
Той тръгва към дома на семейство Балде, за да поговори там с добрите хора, които често са му оказвали благотворно душевно въздействие.
Често го е освежавало това, което му е давала г-жа Балде в своите прекрасни приказни образи. И той се отправя натам. Тъй като г-жа Балде е заета в къщата, когато пристига, там той среща първо само Феликс Балде, татко Феликс, когото с течение на времето толкова е обикнал. Той му разказва за своите мъки и съмнения, в които е изпаднал, благодарение на запознаването си с хекелизма и атомизма. Първо му обяснява колко необходимо се струва на разсъдъка му да се прилага нещо подобно по отношение на природните явления.
към текста >>
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата
въздей
ства на мислите, на представите му.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща! Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение. Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора.
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му.
Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Големите и малките библиотеки са крепостите на Ариман, тези крепости, от които той изпраща своето
въздей
ствие върху човешкото културно развитие по интензивен начин.
И сега той разбира, че именно с напредъка на културата, при който писмото придобива все по-голямо значение – за да разбере това, човек няма нужда да е ясновиждащ, а само да проследи развитието за няколко века, – и ариманическото трябва да придобива все по-голямо значение. Ариман се сдобива с все повече и повече, благодарение на това, че писмото добива все по-голямо значение в развитието на човечеството. И днес, когато то има толкова голямо значение – Капезий е наясно с това, – ние положително имаме големи ариманически крепости. Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в обществения живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман! “ Но все пак това е истината.
Големите и малките библиотеки са крепостите на Ариман, тези крепости, от които той изпраща своето въздействие върху човешкото културно развитие по интензивен начин.
В тази връзка човек просто трябва смело да погледне фактите в очите.
към текста >>
По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо
въздей
ствие.
И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е. навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е. да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството. Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние. Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък.
По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие.
Докато мисълта, когато се мисли в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
към текста >>
От друга страна обаче, също и писмото
въздей
ства върху словото и колкото повече напредва човечеството, толкова по-голямо значение за езика придобива писмото.
От друга страна обаче, също и писмото въздейства върху словото и колкото повече напредва човечеството, толкова по-голямо значение за езика придобива писмото.
Това се дължи на обстоятелството, че диалектите, които още нямат нищо общо с писмеността, постепенно изчезват, и като по-благороден елемент често се появява това, което дори се нарича писмена реч. Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото. Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили.
към текста >>
Това доказва, че езикът получава обратно
въздей
ствие от писмото.
От друга страна обаче, също и писмото въздейства върху словото и колкото повече напредва човечеството, толкова по-голямо значение за езика придобива писмото. Това се дължи на обстоятелството, че диалектите, които още нямат нищо общо с писмеността, постепенно изчезват, и като по-благороден елемент често се появява това, което дори се нарича писмена реч.
Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото.
Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили. И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие. Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
към текста >>
И това усвояване на писмения език има своето много особено
въздей
ствие.
Това се дължи на обстоятелството, че диалектите, които още нямат нищо общо с писмеността, постепенно изчезват, и като по-благороден елемент често се появява това, което дори се нарича писмена реч. Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото. Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили.
И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие.
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва. Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е. езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“.
към текста >>
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното
въздей
ствие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото. Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили. И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие.
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е. езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“. Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен език – „der Sonn“.
към текста >>
Оттук е видно как писмото, така да се каже, оказва обратно
въздей
ствие върху езика.
Оттук е видно как писмото, така да се каже, оказва обратно въздействие върху езика.
То наистина оказва своето обратно въздействие върху него. Да извикаме пред погледа си напредъка на културата. Ще видим как именно с развиващата се култура езикът изгубва всичко жизнено, елементарно, органично, израснало от земята, как хората все повече и повече говорят своего рода книжовен език. От друга страна, тук обратно въздействие върху словото оказва и ариманическото, което винаги съществува в писмеността. Този, който желае да се развива съобразно с природата, разбира се, ще забележи именно в този пример за трите неща, който е избрал Бенедикт сега за Капезий, какво безумие би било да искаме да изключим Ариман и Луцифер от развитието.
към текста >>
То наистина оказва своето обратно
въздей
ствие върху него.
Оттук е видно как писмото, така да се каже, оказва обратно въздействие върху езика.
То наистина оказва своето обратно въздействие върху него.
Да извикаме пред погледа си напредъка на културата. Ще видим как именно с развиващата се култура езикът изгубва всичко жизнено, елементарно, органично, израснало от земята, как хората все повече и повече говорят своего рода книжовен език. От друга страна, тук обратно въздействие върху словото оказва и ариманическото, което винаги съществува в писмеността. Този, който желае да се развива съобразно с природата, разбира се, ще забележи именно в този пример за трите неща, който е избрал Бенедикт сега за Капезий, какво безумие би било да искаме да изключим Ариман и Луцифер от развитието.
към текста >>
От друга страна, тук обратно
въздей
ствие върху словото оказва и ариманическото, което винаги съществува в писмеността.
Оттук е видно как писмото, така да се каже, оказва обратно въздействие върху езика. То наистина оказва своето обратно въздействие върху него. Да извикаме пред погледа си напредъка на културата. Ще видим как именно с развиващата се култура езикът изгубва всичко жизнено, елементарно, органично, израснало от земята, как хората все повече и повече говорят своего рода книжовен език.
От друга страна, тук обратно въздействие върху словото оказва и ариманическото, което винаги съществува в писмеността.
Този, който желае да се развива съобразно с природата, разбира се, ще забележи именно в този пример за трите неща, който е избрал Бенедикт сега за Капезий, какво безумие би било да искаме да изключим Ариман и Луцифер от развитието.
към текста >>
Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното
въздей
ствие върху словото.
Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите.
Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото.
Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план.
към текста >>
Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му
въздей
ства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него.
Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
138.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото
въздей
ствие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област.
В подобен случай е особено видно колко е необходимо да не се говори по просто външен и повърхностен начин, че трябва да се пазим от ариманическия елемент.
Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област.
Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни. Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс. Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален.
към текста >>
Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман,
въздей
ства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален.
Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област. Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни. Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс.
Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален.
Поезията по същество е свързана с онзи луциферически елемент, който се изразява в диференцирането на народностните характери. За музиката се обръща по-малко внимание на това, че и в нея има нещо, което до известна степен води до диференциране, повече, отколкото в строителството и пластиката.
към текста >>
Така може да съществува луциферическа пластика, макар и да е вярно, че на пластиката
въздей
ства преимуществено ариманическият импулс.
За строителството по същество важи, че в него ариманическият елемент дава най-важните импулси. Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман. Въпреки това е вярно и казаното преди. Защото в духовния свят няма само способност за превръщане, а може да се каже, че всичко е навсякъде. Всеки духовен елемент всъщност се стреми да прониже всичко.
Така може да съществува луциферическа пластика, макар и да е вярно, че на пластиката въздейства преимуществено ариманическият импулс.
И така, следва да се каже: докато по същество поезията несъмнено е подложена на луциферическото влияние, върху музиката до голяма степен може да въздейства ариманическият импулс, така че може да има музикални произведения, в които да има много повече ариманическо, отколкото луциферическо, въпреки че важи това, че музиката на първо място е изложена на луциферическия импулс.
към текста >>
И така, следва да се каже: докато по същество поезията несъмнено е подложена на луциферическото влияние, върху музиката до голяма степен може да
въздей
ства ариманическият импулс, така че може да има музикални произведения, в които да има много повече ариманическо, отколкото луциферическо, въпреки че важи това, че музиката на първо място е изложена на луциферическия импулс.
Но в пластиката луциферическото противодействие може да е толкова силно, че може да има пластични произведения, в които Луцифер господства повече от Ариман. Въпреки това е вярно и казаното преди. Защото в духовния свят няма само способност за превръщане, а може да се каже, че всичко е навсякъде. Всеки духовен елемент всъщност се стреми да прониже всичко. Така може да съществува луциферическа пластика, макар и да е вярно, че на пластиката въздейства преимуществено ариманическият импулс.
И така, следва да се каже: докато по същество поезията несъмнено е подложена на луциферическото влияние, върху музиката до голяма степен може да въздейства ариманическият импулс, така че може да има музикални произведения, в които да има много повече ариманическо, отколкото луциферическо, въпреки че важи това, че музиката на първо място е изложена на луциферическия импулс.
към текста >>
139.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
49) преди да започне
въздей
ствието на Луцифер: Мария: „преди да встъпи Луцифер във битка...“, „Пазачът на прага“, Седма картина.
49) преди да започне въздействието на Луцифер: Мария: „преди да встъпи Луцифер във битка...“, „Пазачът на прага“, Седма картина.
към текста >>
140.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и тъкмо те
въздей
ствуваха по най-силен и покъртващ начин.
Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред европейските народи, които примерно германските народи се вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи, и като народи представляват, поне на пръв поглед, едно органично цяло със своите религиозни представи, и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс, сякаш той беше част от техния живот. И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред германските народи, нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите? Съвсем не! Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа и го завладяваха по един непосредствен и вълнуващ начин. Те умееха да подбират своите думи така, че докосваха най-дълбоките струни на околните.
Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и тъкмо те въздействуваха по най-силен и покъртващ начин.
към текста >>
141.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Забележителното в случая беше следното: поради
въздей
ствието на Заратустровия Аз, Исус от Назарет действително стана способен да възприема с голяма бързи на всичко онова, което другите около него вече знаеха.
Когато младият Исус от Назарет слушаше как равините говорят за инспириращия глас на Батх-Кол, той по чувствува инспирацията на Батх-Кол в самия себе си.
Забележителното в случая беше следното: поради въздействието на Заратустровия Аз, Исус от Назарет действително стана способен да възприема с голяма бързи на всичко онова, което другите около него вече знаеха.
В своята дванадесета година той не само удивляваше равините с проницателните си отговори, но и долавяше Батх-Кол в собствените си гърди. И тъкмо поради инспирацията, идваща от Батх-Кол, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус често долавяше гласа на Батх-Кол, който го довеждаше до мъчителна и тежка душевна борба. Защото Батх-Кол му откриваше впрочем Исус беше сигурен в точността на своите възприятия -, че не е далеч момента, когато в продължението на Стария Завет вече няма да говори същият Дух, който по-рано беше говорил на древните еврейски пророци. И един ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината относно по-нататъшното развитие на еврейския народ.
към текста >>
Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите
въздей
ствия, които определяха целия характер на древната езическа религия.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом. По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи.
Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия.
Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести.
към текста >>
142.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Въздей
ствията на Христос Исус върху учениците бяха забележителни.
Въздействията на Христос Исус върху учениците бяха забележителни.
Много моля, скъпи приятели, да не забравяте, че аз просто разказвам това, което може да се прочете в Петото Евангелие. И така, ходейки из страната, Той упражняваше забележителни въздействия върху околния свят. Макар и да прекарваше цялото време заедно с апостолите, с учениците именно защото беше Христово Същество често пъти Той просто се намираше не вътре в тялото на Исус, а извън него. Често пъти, бродейки заедно с Него из страната, някои от учениците усещаха, като че ли Той е вътре в тях, в собствените им души, въпреки че наглед крачеше редом с тях. Един или друг ученик често имаше усещането, че Христовото Същество влиза в неговата собствена душа и сега ученикът започваше да произнася думи, които всъщност можеха да бъдат произнесени единствено от самия Христос Исус.
към текста >>
И така, ходейки из страната, Той упражняваше забележителни
въздей
ствия върху околния свят.
Въздействията на Христос Исус върху учениците бяха забележителни. Много моля, скъпи приятели, да не забравяте, че аз просто разказвам това, което може да се прочете в Петото Евангелие.
И така, ходейки из страната, Той упражняваше забележителни въздействия върху околния свят.
Макар и да прекарваше цялото време заедно с апостолите, с учениците именно защото беше Христово Същество често пъти Той просто се намираше не вътре в тялото на Исус, а извън него. Често пъти, бродейки заедно с Него из страната, някои от учениците усещаха, като че ли Той е вътре в тях, в собствените им души, въпреки че наглед крачеше редом с тях. Един или друг ученик често имаше усещането, че Христовото Същество влиза в неговата собствена душа и сега ученикът започваше да произнася думи, които всъщност можеха да бъдат произнесени единствено от самия Христос Исус. После апостолите се отправяха към друга област от страната, срещаха се с много хора и често ставаше така, че онзи, който говореше, не винаги беше самия Христос Исус, а говореше някой от учениците; защото между Него и учениците възникна една неразделна общност, която включваше и Неговата мъдрост.
към текста >>
143.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито
въздей
ствия върху човешките души биха били наистина плодотворни.
Когато стояхме там горе на хълма, където ще бъде построена нашата сграда същото се повтори и при тържественото полагане на основния камък, и погледът се носеше над полята и над далечните планински вериги, трябваше да помислим в същото време и за страстния повик на цялото човечество към духовните истини, към възвестяването на нов духовен мироглед такъв, какъвто може да бъде намерен в нашето духовно течение.
Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни.
Да, точно това беше главното усещане, което ни окриляше, когато полагахме в земята камъка, върху който ще се извиси нашата сграда. А в своите характерни форми, тази сграда трябва да изразява онова, което ние искаме; така че онези, които един ден я разглеждат отвън или отвътре, да доловят в нейните форми, ако мога така да се изразя, писмените знаци, чрез които ще говори всичко онова, което ние искаме да постигнем в света.
към текста >>
Обаче последиците и
въздей
ствията от Мистерията на Голгота съществуват вече 2000 години.
Обаче последиците и въздействията от Мистерията на Голгота съществуват вече 2000 години.
Те са тук всред нас! И как се проявяват те? На първо място, те са напълно независими от разбирането, което човечеството проявява към Мистерията на Голгота. Ако Христос би действувал в рамките на човечеството само с оглед на „разбирането", което хората проявяват към Него, действията Му щяха да са твърде незначителни. В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в един период от общочовешката еволюция, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за Христос, каквото досега не е съществувало.
към текста >>
144.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Въздей
ствията от това видение което нямаше нищо общо с абстрактното знание преобразиха душата му.
Исус беше откъснат от своето тяло и пренесен в онези езически времена, когато Небето изпращаше действителните си откровения към хората, под формата на свещените древни учения. Така той получи възможност да чуе това, което аз произнесох като космическата молитва „Отче наш". Сега вече той знаеше колко далеч са съвременните хора, независимо дали са евреи или езичници, от древните откровения. Всичко което трябваше да узнае за еврейството, Исус научи от величествения глас на БатхКол, докато драмата на езичеството оживя пред него като едно ужасно видение.
Въздействията от това видение което нямаше нищо общо с абстрактното знание преобразиха душата му.
Сега той знаеше, че вече няма човешки души по света, които да разбират думите, прозвучали навремето за еврейските пророци, нито пък такива човешки умове, които да вникнат в древните езически откровения.
към текста >>
Поради особения начин, по който Христос беше свързан с телата на Исус от Назарет, той упражняваше такива
въздей
ствия върху другите хора, каквито досега не са съществували на Земята, и техният далечен и слаб отзвук беше наречен с неподходящата и днес зле разбира на дума „чудеса".
Но сега изследването на Петото Евангелие в светлината на Акаша, отново ни показва нещо забележително. В самото начало на трите години Христос Исус говореше твърде малко. Той просто действуваше дори и само чрез Своето присъствие. По-късно аз отново ще се върна на тази тема.
Поради особения начин, по който Христос беше свързан с телата на Исус от Назарет, той упражняваше такива въздействия върху другите хора, каквито досега не са съществували на Земята, и техният далечен и слаб отзвук беше наречен с неподходящата и днес зле разбира на дума „чудеса".
Тези въздействия настъпваха съвсем спонтанно. Но за тях ще говоря по-нататък. Сега бих искал да допълня още нещо.
към текста >>
Тези
въздей
ствия настъпваха съвсем спонтанно.
Но сега изследването на Петото Евангелие в светлината на Акаша, отново ни показва нещо забележително. В самото начало на трите години Христос Исус говореше твърде малко. Той просто действуваше дори и само чрез Своето присъствие. По-късно аз отново ще се върна на тази тема. Поради особения начин, по който Христос беше свързан с телата на Исус от Назарет, той упражняваше такива въздействия върху другите хора, каквито досега не са съществували на Земята, и техният далечен и слаб отзвук беше наречен с неподходящата и днес зле разбира на дума „чудеса".
Тези въздействия настъпваха съвсем спонтанно.
Но за тях ще говоря по-нататък. Сега бих искал да допълня още нещо.
към текста >>
145.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И сега този, който се отправи към реката Йордан, където кръщаваше Йордан, беше всъщност Натановият Исус, който успя да формира своите три тела по онзи начин, който често сме обсъждали, само че без участието на Заратустровия Аз, но все пак с помощта на
въздей
ствията, идващи от този Заратустров Аз, така че фактически всички негови
въздей
ствия бяха налице в трите тела на Натановия Исус.
Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подробности от които вече описахме се състоя един разговор между него и неговата майка, която всъщност беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи разговор, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила. Тази огромна, неизмерима сила направи възможно, щото душата на телесната майка на Натановия Исус можа да слезе от духовния свят, където се намираше приблизително след дванадесетата година на Натановия Исус, и да изпълни и одухотвори душата на доведената майка или мащеха, така че отсега нататък тя продължи да живее, приютявайки в себе си душата на майката на Натановия Исус. Обаче за самия Исус се получи така, че заедно с неговите думи, го напусна и Азът на Заратустра.
И сега този, който се отправи към реката Йордан, където кръщаваше Йордан, беше всъщност Натановият Исус, който успя да формира своите три тела по онзи начин, който често сме обсъждали, само че без участието на Заратустровия Аз, но все пак с помощта на въздействията, идващи от този Заратустров Аз, така че фактически всички негови въздействия бяха налице в трите тела на Натановия Исус.
към текста >>
Ако този Импулс би упражнявал свои те
въздей
ствия единствено чрез това, което хората разбираха и върху което те спореха, тогава последиците за човечеството щяха да са твърде незначителни.
Аз често съм изтъквал: онова, което се случи под влиянието на Христовия Импулс, е от такова естество, че хората не можеха веднага да го разберат. Така от една страна ние имаме това, което преди навлизането на Христос в Земната аура непрекъснато се възпроизвежда, въпреки човешките спорове и теологични догми. Защото Христовият Импулс продължи да действува и след Мистерията на Голгота! И цялостното формира не на Запада протече под влиянието на този Христов Импулс, който веднага проникна в скритите дълбини на човешките души, в скритите дълбини на общочовешката еволюция.
Ако този Импулс би упражнявал свои те въздействия единствено чрез това, което хората разбираха и върху което те спореха, тогава последиците за човечеството щяха да са твърде незначителни.
Сега, по времето на Парсифал, ние виждаме, че настъпва един важен момент, когато Христовият Импулс трябва да се издигне с една степен по-високо.
към текста >>
И най-добре е, когато човекът се остави изцяло под
въздей
ствието на тези неща.
Тази съществена подробност е валидна и тогава, когато се докосваме до такива забележителни събития, каквито са разговорът между Исус от Назарет и майката, както и Йоановото Кръщение в реката Йордан. За щото за нас тези неща стават съдържателни, само когато питаме за тях, когато усещаме живата потребност да вникнем в онзи преломен момент, който отделя епохата преди и след Мистерията на Голгота.
И най-добре е, когато човекът се остави изцяло под въздействието на тези неща.
към текста >>
146.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Струва ми се, че с разглеждането на това, което си позволих да нарека „Петото Евангелие", ние бихме могли да стигнем до едно още по-точно диференциране на често изнасяните от нас факти, свързани с еволюцията на човечеството и Земята, както и с
въздей
ствията, упражнявани върху тях от Мистерията на Голгота.
Струва ми се, че с разглеждането на това, което си позволих да нарека „Петото Евангелие", ние бихме могли да стигнем до едно още по-точно диференциране на често изнасяните от нас факти, свързани с еволюцията на човечеството и Земята, както и с въздействията, упражнявани върху тях от Мистерията на Голгота.
Ако по-рано се опитвахме да обединим различни гледни точки в търсене на една или друга идея за същността на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, ние не пропуснахме също да посочим и друго: как Христовото Същество се свърза с онова същество, което наричаме Исус от Назарет, като по този начин се опитахме да изтъкнем решаващото значение на Голготското Събитие за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, но на определено място тя разполага и със своя център, също както и човешката душа има своя център в сърцето; и оттам, както от фокус или извор, се отправят нейните
въздей
ствия към океаните и атмосферата на Земята.
Както например във Вселената има три постоянни величини: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът, а всичко останало се движи, така е и в единния Бог: Отец, Син и Дух. Сферата представлява триединството Отец е центърът, Синът окръжността, Духът еднаквото разстояние между център и окръжност, радиусът а има и още безброй други тайни. Без Духове и души не би могла да съществува никаква хармония. Хармонични предразположения от най-разнообразно естество изпълват човешката душа. Цялата Земя е одушевена и оттук идва величествената хармония както на Земята, така и на Космоса.
Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, но на определено място тя разполага и със своя център, също както и човешката душа има своя център в сърцето; и оттам, както от фокус или извор, се отправят нейните въздействия към океаните и атмосферата на Земята.
Ето на какво се дължи симпатията между Земята и звездите, ето на какво се дължат закономерните природни явления. Че Земята действително има душа, това най-ясно се вижда при наблюдаването на времето. При определени аспекти и констелации въздухът винаги става неспокоен; ако те липсват или са слабо изразени, въздухът остава спокоен".
към текста >>
Това не може да се обори с твърдението, че промените във времето не винаги съвпадат с аспектите; понякога Земята изглежда ленива, друг път – напрегната, така че нейните
въздей
ствия са на лице и без аспектите.
Кеплер застъпва подобни мисли и в своята книга „Harmonices Mundi". Тук ще си послужа с няколко цитата: „Земното кълбо ще се превърне в едно тяло, подобно на животинското тяло, и това, което за животните е душата, за Земята ще бъде Natura sublunafis, която днес при наличието на съответните аспекти предизвиква промените във времето.
Това не може да се обори с твърдението, че промените във времето не винаги съвпадат с аспектите; понякога Земята изглежда ленива, друг път – напрегната, така че нейните въздействия са на лице и без аспектите.
Тя съвсем не прилича на едно послушно животно, на нещо като говедото или слона: тя бавно стига до разгневяване, но веднъж раздразнена, гневът й може да вземе опустошителни размери."
към текста >>
147.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче най-могъщото
въздей
ствие идваше от онази тайнствена сила, която бликаше между отделните негови думи.
После той описа едно второ изживяване, което беше изпитал по време на своите странствувания между осемнадесетата и двадесет и четвъртата си година из Палестина, където живееха много езичници. Вечер, след като привършваше своята дърводелска работа, той сядаше заедно с другите хора. Такова общуване те не познаваха до този момент. Огромното страдание, през което беше минал, накрая се превърна във вълшебната сила на любовта, която изпълваше всяка от неговите думи. Тази вълшебна сила на думите веднага се отразяваше при разговорите му с хората.
Обаче най-могъщото въздействие идваше от онази тайнствена сила, която бликаше между отделните негови думи.
Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях. Да, хората седяха заедно и имаха общото усещане за едно колективно видение, в което Исус отново заставаше пред тях. На много места той присъствуваше като жив между хората.
към текста >>
148.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да
въздей
ствува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман.
Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно.
В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман.
Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество. Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше слушайки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
към текста >>
И посвещението на Заратустра се състоеше в това, че той почувствува действието на Слънцето пропито това, което беше станало, от
въздей
ствията на това събитие.
Сега аз ще Ви опиша малко по друг начин това, което стана чрез това трето душевно проникване така бих могъл отново да го нарека, това събитие -, ще го опиша различно от първите два вида. Това, което стана в три редуващи се степени можем да кажем на духовното, ако щете небесно развитие, то се отрази след това в различните светогледи на следатлантските народи. Всичко това продължи да действува по-нататък; фактът, че Христовото Същество проникна веднъж със своя Дух онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, още в древната Лемурийска епоха, произведе по-нататък своите действия; тези действия останаха така да се каже като действие на Слънцето.
И посвещението на Заратустра се състоеше в това, че той почувствува действието на Слънцето пропито това, което беше станало, от въздействията на това събитие.
Чрез това се роди учението на Заратустра, което един вид проектира, откри в неговата душа това, което беше станало в прадревни времена. Третата следатлантска културна епоха, която наричаме Египто-халдейска епоха, се роди отчасти чрез това, че в душите на хората се отразиха, че душите още изживяха вътрешно въздействията, които бяха се родили чрез това, че Духът на Слънцето беше проникнал, беше изпълнил душата на съществото, което след това се роди като Натанов Исус, когато то извърши своята обиколка из планетите. Благодарение на това се роди науката на планетарните действия, която имаме пред нас в халдейската астрология, за която днес хората имат твърде малко понятия. В Третата следатлантска културна епоха, следователно при Египетските и Халдейските народи се разви онова звездно служене, което е познато външно; то се роди чрез това, че в по-късно време изпрати своите лъчи онова, което бе смекчено в действията на планетите.
към текста >>
Третата следатлантска културна епоха, която наричаме Египто-халдейска епоха, се роди отчасти чрез това, че в душите на хората се отразиха, че душите още изживяха вътрешно
въздей
ствията, които бяха се родили чрез това, че Духът на Слънцето беше проникнал, беше изпълнил душата на съществото, което след това се роди като Натанов Исус, когато то извърши своята обиколка из планетите.
Сега аз ще Ви опиша малко по друг начин това, което стана чрез това трето душевно проникване така бих могъл отново да го нарека, това събитие -, ще го опиша различно от първите два вида. Това, което стана в три редуващи се степени можем да кажем на духовното, ако щете небесно развитие, то се отрази след това в различните светогледи на следатлантските народи. Всичко това продължи да действува по-нататък; фактът, че Христовото Същество проникна веднъж със своя Дух онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, още в древната Лемурийска епоха, произведе по-нататък своите действия; тези действия останаха така да се каже като действие на Слънцето. И посвещението на Заратустра се състоеше в това, че той почувствува действието на Слънцето пропито това, което беше станало, от въздействията на това събитие. Чрез това се роди учението на Заратустра, което един вид проектира, откри в неговата душа това, което беше станало в прадревни времена.
Третата следатлантска културна епоха, която наричаме Египто-халдейска епоха, се роди отчасти чрез това, че в душите на хората се отразиха, че душите още изживяха вътрешно въздействията, които бяха се родили чрез това, че Духът на Слънцето беше проникнал, беше изпълнил душата на съществото, което след това се роди като Натанов Исус, когато то извърши своята обиколка из планетите.
Благодарение на това се роди науката на планетарните действия, която имаме пред нас в халдейската астрология, за която днес хората имат твърде малко понятия. В Третата следатлантска културна епоха, следователно при Египетските и Халдейските народи се разви онова звездно служене, което е познато външно; то се роди чрез това, че в по-късно време изпрати своите лъчи онова, което бе смекчено в действията на планетите.
към текста >>
Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално
въздей
ствие, което поставя душата в хармония.
За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти.
Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество.
към текста >>
Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на
въздей
ствията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните.
Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните.
И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
към текста >>
149.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с
въздей
ствията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха.
Ние видяхме, как Христос проникна три пъти Съществото, което по-късно се роди като Натаново момче Исус; но Той го изпълни така, че това Същество не беше въплътено в земно тяло, а остана в духовните светове. И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на изток. Илия беше например един от пророците. Но как този Илия е един пророк? Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело.
В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха.
Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова. Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
към текста >>
150.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И под
въздей
ствието това е едно такова ръководство под
въздей
ствието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква.
В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят. Често пъти ние не знаем, че нещо, което получаваме от дълбочините на духовния свят, е свързано с някой проблем, който следим години наред. Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно! Аз не знаех какво можех да направя с този отговор. И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола.
И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква.
Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение. Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал? Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин.
към текста >>
151.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Ние, разбира се, казваме друго: - Не, съществуват и други сили, освен тези, които на пръв поглед тласкат водата надолу; те не са истинската причина за движението на водните маси, както и предходните събития не са истинската причина за сегашните исторически събития; важното е друго: От духовния свят непрекъснато идват нови
въздей
ствия, както и при първия извор непрекъснато действа гравитацията; и те непрекъснато се кръстосват с други
въздей
ствия, също както гравитацията непрекъснато се кръстосва с носещите сили на планината.
век; а тези последните на свой ред са предизвикани от събитията през втората третина на 19. век, а те, съответно, са предизвикани от събитията през първата третина. – Това хората наричат „прагматичен подход” към историята: Те говорят за връзката между причини и следствия, и обясняват сегашните събития с предходните събития. Както има хора, които отричат гравитацията и смятат, че един воден пласт се „спуска” върху по-долния воден пласт, така има и хора, които подхождат „прагматично” към историята и обясняват, примерно, положението в 19. век като последица от Френската революция.
Ние, разбира се, казваме друго: - Не, съществуват и други сили, освен тези, които на пръв поглед тласкат водата надолу; те не са истинската причина за движението на водните маси, както и предходните събития не са истинската причина за сегашните исторически събития; важното е друго: От духовния свят непрекъснато идват нови въздействия, както и при първия извор непрекъснато действа гравитацията; и те непрекъснато се кръстосват с други въздействия, също както гравитацията непрекъснато се кръстосва с носещите сили на планината.
Ако съществуваха само единият вид сили, ти би се убедил, че историята щеше да се развива по напълно различен път. Обаче ти не различаваш отделните сили. Ти не виждаш това, което беше описано като последица от развитието на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята; ти не виждаш това, което непрекъснато става с човешките души, които периодически пребивават в духовния свят и отново слизат на Земята. Всичко това ти отричаш.
към текста >>
152.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Те остават при това, което упражнява върху тях непосредствено и най-грубо
въздей
ствие; накратко, те остават при материалните неща.
Има хора, които са така устроени, че за определени периоди от време им е невъзможно да намерят пътя към Духа. Много трудно е на такива хора да бъде доказвано съществуванието на духовния свят. Те остават при това, за което вече знаят нещо, при това, за което са предразположени да имат някакво познание.
Те остават при това, което упражнява върху тях непосредствено и най-грубо въздействие; накратко, те остават при материалните неща.
Такива хора стават материалисти, и техният мироглед е материализмът. Не е необходимо да смятаме всички доводи, които материалистите изтъкват в защита на материализма за нещо глупаво; невъобразимо много и остроумни страници са изписани в защита на материализма. Това, което е написано, има стойност за материалната област на живота, има стойност за материалния свят и неговите закони.
към текста >>
Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки
въздей
ствията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света.
Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света.
Един такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ. Лайбниц беше далеч от предразсъдъка, че на света би искало да съществува нещо чисто материално. Той търсеше реалното. Аз представих неговата система в моята книга „Философия на свободата”. Той смяташе, че на света има една същност, която може да изгражда екзистенцията в себе си; такъв е случаят с човешката душа.
към текста >>
153.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето
въздей
ствие върху човека.
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека.
Всъщност описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в един кръг. Те са възможни и ние трябва да ги познаваме. Фактически те се отнасят помежду си така, като че ли са едно духовно отражение на добре познатия ни Зодиак. Както Слънцето преминава през Зодиака и както планетите преминават през Зодиака, така и за човешката душа е възможно тя да преминава през един „духовен Зодиак”, съдържащ образите на 12-те мирогледи. Да, дори е възможно да установим връзката между особеностите на тези мирогледни образи и отделните знаци на Зодиака.
към текста >>
Следователно, планетарните
въздей
ствия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак.
На първо време няма да говорим за това, че съществува, примерно, една лесно разбираема зависимост между зодакалния знак Овен и Земята. Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва.
Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак.
Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”. Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи?
към текста >>
Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим
въздей
ствията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”.
На първо време няма да говорим за това, че съществува, примерно, една лесно разбираема зависимост между зодакалния знак Овен и Земята. Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва. Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак.
Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”.
Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция.
към текста >>
Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези
въздей
ствия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма.
На първо време няма да говорим за това, че съществува, примерно, една лесно разбираема зависимост между зодакалния знак Овен и Земята. Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва. Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак. Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”.
Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма.
Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция. Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>
Други души се оставят под
въздей
ствията на материализма, трети души – под
въздей
ствията на сензуализма.
На първо време няма да говорим за това, че съществува, примерно, една лесно разбираема зависимост между зодакалния знак Овен и Земята. Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва. Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак. Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”. Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма.
Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма.
Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция. Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>
Като гностик той може да има тази склонност, че примерно да се оставя под озаряващото
въздей
ствие на онази част от духовния Зодиак, която нарекохме спиритуализъм.
Една човешка душа може да има такава нагласа, независимо от това, кой измежду тези 12 образа на духовния Зодиак я озарява, че нейното основно настроение, намиращо израз в цялата конфигурация на мирогледа, можем да определим като гнозис. Да, човек може да стане и гностик. И той става гностик, ако е така устроен, че да опознава света не чрез сетивата или нещо подобно, а чрез определени познавателни сили, разположени в самата му душа.
Като гностик той може да има тази склонност, че примерно да се оставя под озаряващото въздействие на онази част от духовния Зодиак, която нарекохме спиритуализъм.
И тогава благодарение на своя гнозис той ще навлезе още по-дълбоко в тайните на духовния свят.
към текста >>
Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под
въздей
ствието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”.
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света. И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици. Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури. За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно. Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма.
Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”.
Но нека да продължим нататък.
към текста >>
Има хора, които се оставят главно под
въздей
ствието на друг мироглед, да кажем „реализма”, обаче те вървят през света по такъв начин, с такова светоусещане, че могат да разкажат на другите хора много, много неща за този свят.
Има хора, които се оставят главно под въздействието на друг мироглед, да кажем „реализма”, обаче те вървят през света по такъв начин, с такова светоусещане, че могат да разкажат на другите хора много, много неща за този свят.
Те не са нито идеалисти, нито спиритуалисти, те са съвсем обикновени реалисти. Те са в състояние да долавят много финно това, което става във външния свят около тях, те са много чувствителни спрямо особеностите на нещата. Те също са гностици, истински гностици; само че те са гностици на реализма, гностици в полето на реализма. Такива гностици в полето на реализма действително съществуват, и понякога спиритуалистите или идеалистите изобщо не могат да са гностици на реализма. Дори ние можем да установим, как хора, които смятат, че са добри теософи, посещават една картинна галерия и просто не могат да кажат нито дума за изложените картини, докато други, без да са теософи, но са гностици в полето на реализма, често пъти споделят безкрайно важни неща, идващи от дълбочината на техните души.
към текста >>
Тук човекът не прави усилия да търси някакви специални връзки между явленията, а спокойно ги оставя да се проявят и изчаква тяхното
въздей
ствие.
Обаче има и такава душевна нагласа, според която човекът изобщо не е склонен да размишлява дали зад явленията съществува едно или друго, какъвто е случаят с гностическата, логическата или волунтаристическата нагласа. И тогава човекът си казва: - Аз просто искам да включа в моя мироглед всичко, което светът ми открива, всичко, което външно се проявява пред мен. И това отново може да премине през всички области, т.е. през всички знаци на духовния Зодиак. То може да се отнася за материалиста, който признава само това, което се проявява външно, може да се отнася и за спиритуалиста.
Тук човекът не прави усилия да търси някакви специални връзки между явленията, а спокойно ги оставя да се проявят и изчаква тяхното въздействие.
Тази душевна нагласа ще наречем емпиризъм. Емпиризмът означава такава душевна нагласа, която просто приема опита такъв, какъвто е. Ти можеш да си емпирист, човек на опита, във всеки от 12-те знака на духовния Зодиак.
към текста >>
остава под
въздей
ствията, идващи само от един духовно-зодиакален знак или пък остава в плен на една единствена душевна нагласа.
Често обаче става така, че даден човек остава едностранчив, т.е.
остава под въздействията, идващи само от един духовно-зодиакален знак или пък остава в плен на една единствена душевна нагласа.
Тъкмо големите личности в областта на човешките мирогледи често стават жертва на такава едностранчивост. Например Хамерлинг явно беше един волунтаристичен монадист или, иначе казано, един монадологичен волунтарист, Шопенхауер явно беше един волунтаристичен представител на психизма. Тъкмо големите личности, така да се каже, разполагаха душите си по такъв начин, че техните мирогледни нагласи заемаха подходящото място в един строго определен знак на духовния Зодиак. Обикновените хора се задоволяват много по-лесно с различните гледни точки, отколкото си мислим. Обаче може да се случи и така, че хората да бъдат насърчени от най-различни обстоятелства, за да бранят своите мирогледи.
към текста >>
Особено благоприятен е случаят, когато даден човек притежава различни душевни нагласи – окултизъм, трансцедентализъм, мистицизъм, емпиризъм, волунтализъм, логизъм, гнозис – и ги изпробва върху себе си по такъв начин, сякаш внезапно усеща тяхното общо
въздей
ствие не другаде, а в духовно-зодиакалното съзвездие на феноменализма, в знака Дева.
Особено благоприятен е случаят, когато даден човек притежава различни душевни нагласи – окултизъм, трансцедентализъм, мистицизъм, емпиризъм, волунтализъм, логизъм, гнозис – и ги изпробва върху себе си по такъв начин, сякаш внезапно усеща тяхното общо въздействие не другаде, а в духовно-зодиакалното съзвездие на феноменализма, в знака Дева.
И тогава действително – под формата на феномени – светът разбулва пред него своя грандиозен облик. Но ако отделните мирогледни нагласи са поставени по същия начин по отношение на друго съзвездие, това не е толкова благоприятно. Ето защо, много от древните мистерийни школи въвеждаха своите ученици тъкмо в това настроение, което им позволяваше да навлизат в света най-лесно и, което сега описвам: И то се отличаваше с това, че всички душевни планети се намираха в духовно-зодиакалния знак Дева. Те обхващаха феномените, но ги обхващаха гностически, логически и т.н.; обаче те бяха в състояние да проникнат зад феномените. Те усещаха света по един фин начин.
към текста >>
Който намира най-доброто в душата си благодарение на това, че му позволява да изгрее в неговите интуиции, е близък до онзи, който възпява Луната и се оставя под вдъхновяващото
въздей
ствие на нежното, сребристо сияние на Луната.
Тези три душевни тона имат своето отражение и във външния свят на Космоса, и в човешката душа те си взаимодействат точно така, както правят това Слънцето, Луната и Земята. Теизмът съответства на Слънцето – само, че сега разглеждаме Слънцето не като планета, а като неподвижна звезда; интуитизмът съответства на Луната, а натурализмът съответства на Земята. И сега, ако преведем на духовен език казаното от нас, относно Слънцето, Луната и Земята, ние установяваме, че онзи, който се издига над световните явления и казва: „Щом отправя поглед навън в света, тогава Бог ми се открива във всичко, Бог изпълва всичко”; сега ние установяваме: Земният човек, който черпи сили, когато навлиза всред лъчите на Слънцето, е теист. Човекът, който не се издига над природните процеси, а остава при отделните явления, както и този, който никога не издига своя поглед към Слънцето, а забелязва само това, което Слънцето поражда на Земята, е натуралист.
Който намира най-доброто в душата си благодарение на това, че му позволява да изгрее в неговите интуиции, е близък до онзи, който възпява Луната и се оставя под вдъхновяващото въздействие на нежното, сребристо сияние на Луната.
Както фантазията може да бъде свързана с лунната светлина, така и в окултен смисъл интуистът, такъв, какъвто го описахме, трябва да бъде свързан с Луната.
към текста >>
154.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Нека да предположим, че един човек носи в себе си онези особени сили, които му позволяват да се остави под
въздей
ствията, свързани с мирогледния нюанс на идеализма.
Нека да предположим, че един човек носи в себе си онези особени сили, които му позволяват да се остави под въздействията, свързани с мирогледния нюанс на идеализма.
Или, казано с други думи: - Той активира в себе си мирогледния нюанс на идеализма. Нека да предположим още, че той го превръща в господстващ фактор, определящ неговия вътрешен живот и подхранващ онази мирогледна нагласа, която аз вчера описах като мистицизъм, като Венерина нагласа. Ето защо, ако прибегнем до символите на астрологията, би трябвало да кажем, че според духовната констелация на един такъв човек, що се отнася до неговите духовни заложби, Венера се намира в Овен.
към текста >>
Нещата стоят така, че засиленото
въздей
ствие, което по този начин – а именно, чрез мистицизма, намиращ се в знака на идеализма – се упражнява върху човешката душа, нараства и изчаква онзи благоприятен момент, в който то може до такава степен да развълнува душата, че тя да извлича най-пълноценно това, което възниква поради самото разположение на мистицизма в знака на идеализма.
Аз бих искал специално да подчертая, за да не възникват никакви недоразумения, че тези констелации са много по-важни за човешкия живот, отколкото констелациите на обикновения хороскоп, и че те далеч не съвпадат с „наивността” на обикновения хороскоп.
Нещата стоят така, че засиленото въздействие, което по този начин – а именно, чрез мистицизма, намиращ се в знака на идеализма – се упражнява върху човешката душа, нараства и изчаква онзи благоприятен момент, в който то може до такава степен да развълнува душата, че тя да извлича най-пълноценно това, което възниква поради самото разположение на мистицизма в знака на идеализма.
При това съвсем не е задължително тези въздействия, възникващи поради разположението на мистицизма в знака на идеализма да се проявят още с раждането; те могат да проявят своите претенции както преди раждането, така и по-късно. Накратко, трябва да се изчака подходящия момент, когато според вътрешната органическа конфигурация на човека е най-уместно тези заложби да бъдат включени в човешкия организъм.
към текста >>
При това съвсем не е задължително тези
въздей
ствия, възникващи поради разположението на мистицизма в знака на идеализма да се проявят още с раждането; те могат да проявят своите претенции както преди раждането, така и по-късно.
Аз бих искал специално да подчертая, за да не възникват никакви недоразумения, че тези констелации са много по-важни за човешкия живот, отколкото констелациите на обикновения хороскоп, и че те далеч не съвпадат с „наивността” на обикновения хороскоп. Нещата стоят така, че засиленото въздействие, което по този начин – а именно, чрез мистицизма, намиращ се в знака на идеализма – се упражнява върху човешката душа, нараства и изчаква онзи благоприятен момент, в който то може до такава степен да развълнува душата, че тя да извлича най-пълноценно това, което възниква поради самото разположение на мистицизма в знака на идеализма.
При това съвсем не е задължително тези въздействия, възникващи поради разположението на мистицизма в знака на идеализма да се проявят още с раждането; те могат да проявят своите претенции както преди раждането, така и по-късно.
Накратко, трябва да се изчака подходящия момент, когато според вътрешната органическа конфигурация на човека е най-уместно тези заложби да бъдат включени в човешкия организъм.
към текста >>
Те се променят, а това означава, че човекът попада под други
въздей
ствия, под други знаци на духовния Зодиак, под други душевни настроения.
Следователно, обичайната наивност на астрологията тук няма никакво място. И бихме искали да добавим, че по този начин една душа, вече в духовен смисъл, наистина има заложбите, произтичащи от факта, че Венера се намира в Овен, че мистицизмът е разположен в знака на идеализма. Силите, възникващи по този начин, не винаги остават съхранени през целия живот.
Те се променят, а това означава, че човекът попада под други въздействия, под други знаци на духовния Зодиак, под други душевни настроения.
Нека да допуснем, че е възможно и следното: Един човек се променя по такъв начин, че по-късно в хода на своя живот той навлиза в душевното настроение на емпиризма, сякаш сега мистицизмът е напреднал до сферата на емпиризма, а емпиризмът се е придвижвал до знака на рационализма.
към текста >>
Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да
въздей
ства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм.
Нашият мозък не би искал да бъде „третиран” от ежедневната работа, ако целият ни организъм не беше така подготвен, че да служи като основа за ежедневната работа. И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса. Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса. Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност. Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос.
Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм.
По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
към текста >>
По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и
въздей
ствията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса. Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса. Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност. Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос. Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм.
По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
към текста >>
Както нашият мозък – имам предвид само онези негови части, където е възможно „гравирането” – се намира под
въздей
ствието на мисловната работа, така и целият човек се намира под
въздей
ствието на космическата мисловна работа.
Човекът е изграден според мислите на Космоса. Космосът е големият мислител, който гравира в нас нашите форми до последната подробност, също както нашата малка мисловна работа вписва малките си гравюри в нашия мозък през периода между пробуждането и заспиването.
Както нашият мозък – имам предвид само онези негови части, където е възможно „гравирането” – се намира под въздействието на мисловната работа, така и целият човек се намира под въздействието на космическата мисловна работа.
към текста >>
Ако си припомним примера с Нитче, трябва да кажем: - Поради
въздей
ствието на Космоса и поради своята предишна инкарнация Нитче беше подготвил своята Карма по такъв начин, че в един определен момент силите на идеализма и на мистицизма – които действаха съвместно, понеже мистицизмът стоеше в знака на идеализма – модифицираха цялата му телесна конституция така, че преди всичко той успя да се прояви като един изтъкнат мистичен идеалист.
Какво означава това?
Ако си припомним примера с Нитче, трябва да кажем: - Поради въздействието на Космоса и поради своята предишна инкарнация Нитче беше подготвил своята Карма по такъв начин, че в един определен момент силите на идеализма и на мистицизма – които действаха съвместно, понеже мистицизмът стоеше в знака на идеализма – модифицираха цялата му телесна конституция така, че преди всичко той успя да се прояви като един изтъкнат мистичен идеалист.
После, както вече посочих, констелацията се промени.
към текста >>
155.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И когато посочим четвъртата област, тази на волята, касае се за нещо, което ни придава стойност за света, което така ни поставя в живота, че ние живеем не само като познаващи същества, не само като чувствуващи в нас същества, а можем да
въздей
ствуваме обратно на света.
И когато посочим четвъртата област, тази на волята, касае се за нещо, което ни придава стойност за света, което така ни поставя в живота, че ние живеем не само като познаващи същества, не само като чувствуващи в нас същества, а можем да въздействуваме обратно на света.
Това, което един човек иска, може да иска и което от волята се излива в делата, то образува неговата стойност за света. Следователно можем да си кажем: Посочвайки към областта на волята, ние имаме работа с онзи елемент, който ни показва човека като член на света, и нашият вътрешен живот е този, който се влива като един член в света. Дали това са егоистичните, социални враждебните ефекти и страсти на престъпните натури, които се вливат във волята и от там се превръщат в част на света внасяйки разрушение, или са висшите чисти идеали, които идеалистът извлича от своя допир с един духовен ред на света и ги прави да се влеят в неговите дела прави ги да се вливат може би само в думи, които действуват върху хората поощряващо или показващи им човешкото достойнство -: винаги ние имаме работа с това, което се намира в областта на човешката воля, което придава стойност на човека. Така щото цялото царство, което човекът може да има всъщност като душевно същество, бива изразено, когато изброим тези четири области: възприятия, мислене, чувствуване, воля.
към текста >>
156.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи
въздей
ствия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид.
Обстоятелството, че църквите не са в състояние да дадат задоволителен отговор, доказва победоносното надмощие на материалистичния мироглед, както и появата на атеистичните движения с техния дълбок вътрешен цинизъм. Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от пролетарската младеж. Защо става така пита боязливата душа че това, което може да помогне из основи, което дава нова проницателност и въвежда спасителни възгледи, е яростно отхвърлено от представителите на официалната религия и наука? Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване? Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят.
Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид.
Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди. Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления. Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие.
към текста >>
И тя работи със средствата на съвременната пропаганда, която по мащабите на своето
въздей
ствие наистина има нещо, което е почти величествено, даже и когато служи на злото.
Човек би могъл да чувствува гротескно-смехотворно тези безпътни оргии, породени от упадъчна фантазия, но все пак стоящата зад тях Воля е прекалено демонична.
И тя работи със средствата на съвременната пропаганда, която по мащабите на своето въздействие наистина има нещо, което е почти величествено, даже и когато служи на злото.
Днес човек може да постигне много с разпространяването на маса анонимни брошури от по десет пфенига и от фантастичните си лъжи. По един удобен начин така се надяват тези хора когато се касае за един починал човек.
към текста >>
157.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и
въздей
ствуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
Как се яви Господ-Христос на еврейския народ? Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет. Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа. Защо това никога не мина през ума на древните евреи? Защото човешката душа беше загубила силата да чувствува в себе си своята най-дълбока същност, беше загубила своята сила чрез хода, който развитието на човечеството беше взело.
Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
към текста >>
158.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Където и да насочим поглед по земното кълбо към човешки души за всички тях Христос е понесъл смъртта и онова, което приемате в Негово име, бие го приемате за собственото си усъвършенствуване, но също и като скъпи
въздей
ствуващи блага за цялото човечество.
Отново ни се представя един друг случай и сега идва обратът, за които трябва особено да говоря днес това беше отново един случаи, при който това, което въпросната личност бе приела на антропософското поле, допринасяше очебийно не само за нейния собствен напредък в индивидуалния живот, а то се разливаше отново обратно към нас в нещо, което ние трябваше да правим за цялото Антропософско Общество. Съществуваха две възможности: едната възможност, че именно тази личност беше приела в себе си това, което можа да приеме, че тя го имаше в нейната душа и можеше сега да го използува за нейното по-нататъшно напредване през живота, но също и през живота след смъртта.... Това е нещо правилно, това трябва да стане точно по този начин, защото ако човешката душа трябва да постигне нейната божествена цел, тя трябва да става все по-съвършена и по-съвършена; тя трябва да направи всичко, което може да допринесе за това усъвършенствуване... Но понеже и тази душа също беше вече приела в себе си цялото настроение и цялото проникване от Христос, това, което тя бе приела, можа да действува не само за самата нея, а можа да се разлее надолу върху нас, можа да стане едно общо благо, едно общо благо в неговата действеност. Това е, което прави Христос, когато Той прониква плодовете на нашето познание. Той не ни отнема това, което плодовете на нашето познание представляват за нашата индивидуалност, но Христос е понесъл смъртта за всички души и когато ние се въздигнем до познанието,което трябва да бъде познание на истинския земен човек: „Не аз, а Христос в мен", когато сякаш знаем, че Христос е в нас при всичко, което собствено знаем, когато приписваме на Христос силите, които ние самите използуваме, тогава това, което приемаме в нас, действува не само за нас, а и за цялото човечество. Тогава то става плодотворно за цялото човечество.
Където и да насочим поглед по земното кълбо към човешки души за всички тях Христос е понесъл смъртта и онова, което приемате в Негово име, бие го приемате за собственото си усъвършенствуване, но също и като скъпи въздействуващи блага за цялото човечество.
към текста >>
159.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Не субективната Карма ,а духовните, обективните
въздей
ствия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас.
А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света. То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние. Това мое деяние обаче аз не мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос.
Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас.
Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък. Тогава ние ще разберем, че всъщност Христос е онова Същество, което стои във връзка с цялото човечество, с цялото земно човечество: защото Земята съществува по волята на човечеството, също и Христос стои във връзка с цялата Земя. И тази е слабостта на човека, която е настъпила вследствие на изкушението на Луцифер: това, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в състояние да спаси и Земята заедно със себе си. Това се извършва от космическото Същество, което е Христос.
към текста >>
160.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Бихме могли да кажем и следното: Колко благоприятна е Кармата на този човек, който можа да породи благотворни душевни
въздей
ствия у толкова много хора.
Но можем да си представим и нещо друго: часовникарят, който е създал това чудно произведение на изкуството с помощта на едно истинско вдъхновение от духовния свят, всъщност е направил много добрини. Защото пред това художествено произведение вероятно са стояли много хора и по този начин са станали малко или много по-добри в морален смисъл.
Бихме могли да кажем и следното: Колко благоприятна е Кармата на този човек, който можа да породи благотворни душевни въздействия у толкова много хора.
Колко добри въздействия е предизвикал майсторът, създавайки тези фигури! Бихме могли да размишлява ме върху Кармата на този човек на изкуството по следния начин: Колко благоприятна изглежда неговата Карма поради това, че той изобрети този часовник и постави там образа на смъртта, на Ариман и на Луцифер! И в хода на една такава интерпретация някой би могъл да добави: Ето, съществуват хора, които чрез едно свое деяние пораждат цяла верига от правилни и морално добри действия. Тази верига от добри действия трябва да бъде включена следователно изцяло в тяхната Карма. И сега човек би могъл да попита: Да, и как би трябвало да замисля аз всяко едно от моите действия, за да се роди от тях една такава верига от добри дела?
към текста >>
Колко добри
въздей
ствия е предизвикал майсторът, създавайки тези фигури!
Но можем да си представим и нещо друго: часовникарят, който е създал това чудно произведение на изкуството с помощта на едно истинско вдъхновение от духовния свят, всъщност е направил много добрини. Защото пред това художествено произведение вероятно са стояли много хора и по този начин са станали малко или много по-добри в морален смисъл. Бихме могли да кажем и следното: Колко благоприятна е Кармата на този човек, който можа да породи благотворни душевни въздействия у толкова много хора.
Колко добри въздействия е предизвикал майсторът, създавайки тези фигури!
Бихме могли да размишлява ме върху Кармата на този човек на изкуството по следния начин: Колко благоприятна изглежда неговата Карма поради това, че той изобрети този часовник и постави там образа на смъртта, на Ариман и на Луцифер! И в хода на една такава интерпретация някой би могъл да добави: Ето, съществуват хора, които чрез едно свое деяние пораждат цяла верига от правилни и морално добри действия. Тази верига от добри действия трябва да бъде включена следователно изцяло в тяхната Карма. И сега човек би могъл да попита: Да, и как би трябвало да замисля аз всяко едно от моите действия, за да се роди от тях една такава верига от добри дела?
към текста >>
Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни
въздей
ствия.
Тук виждате предпоставките за едно такова мислене, което лесно може да се обърка. Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри дела? Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота. Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал.
Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия.
Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша. Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща. В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид демократично чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена. Такъв човек заставаше там и виждаше как смъртта прави знак на богатия скъперник, а той отвръща с подрънкването на парите. „Ето какво ще направя“, си казваше този човек и тогава започваше да търси първия скъперник, когото можеше да срещне, и го убиваше.
към текста >>
Но ето че идва някой и без да се замисля, казва: Следователно няма никакъв смисъл светът да бъде обогатяван със съвършени произведения на изкуството, понеже въпреки огромната им вътрешна стойност те биха могли да имат пагубни
въздей
ствия, безброй пагубни последици, които отново ще утежнят Кармата.
Но ето че идва някой и без да се замисля, казва: Следователно няма никакъв смисъл светът да бъде обогатяван със съвършени произведения на изкуството, понеже въпреки огромната им вътрешна стойност те биха могли да имат пагубни въздействия, безброй пагубни последици, които отново ще утежнят Кармата.
към текста >>
161.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Необходимо е да осъзнаем, че върху онова, което трябва да стане за да го познаем като нещо, което действително трябва да се случи, решаващо е не мъдруването върху възможните последствия, а нещо съвсем друго; и че в потока на събитията както той протича на физическото поле се влива именно онова, което ние усещаме, че идва от духовните светове: импулси, чиито
въздей
ствия, взети поотделно, са от такова естество, че ние изобщо не се нуждаем от мъдруване върху това, което трябва да стане на физическото поле.
Споменавам всичко това, скъпи мои приятели, само за да се убедите колко дълбоки са основанията, вложени в твърдението, на което често ще се спираме в тези лекции: Когато става дума за мировите процеси и за човешките действия, мъдруването и спекулирането не водят доникъде! Помислете само какао би се получило, ако в третия, четвъртия век сл. Христос някой римлянин или германец би искал да се заеме с едно мисловно спекулиране относно възможните последици от бойните? Докъе би стигнал той? Доникъде!
Необходимо е да осъзнаем, че върху онова, което трябва да стане за да го познаем като нещо, което действително трябва да се случи, решаващо е не мъдруването върху възможните последствия, а нещо съвсем друго; и че в потока на събитията както той протича на физическото поле се влива именно онова, което ние усещаме, че идва от духовните светове: импулси, чиито въздействия, взети поотделно, са от такова естество, че ние изобщо не се нуждаем от мъдруване върху това, което трябва да стане на физическото поле.
към текста >>
Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито
въздей
ствия ще се окажат решаващи за бъдещите векове.
Ето кое е важното. И тогава ние продължаваме: Не е нужно да мислим сега, че нещата трябва да протекат по този или онзи начин, за да стане това или онова; тогава си казваме: Днес ние живеем в онзи период на човечеството, живеем в онази епоха, в която по-нататъшното планетарно развитие на Земята ще може да напредва само чрез това, че занапред хората непосредствено ще извличат духовните импулси, идващи от духовния свят. Следователно тези импулси трябва да бъдат уловени. И всичко онова, което се разразява по чисто външен начин в условията на физическия свят, сега по необходимост трябва да се свърже с тези духовни импулси. Едва тогава ще стигнем до истинската същност на нещата.
Едва тогава ще знаем и то без да умуваме, без да си блъскаме главите какво ще бъде утре и в другиден, едва тогава ще знаем с пълна сигурност, че души те, които днес минават през Портата на смъртта стига те да се свържат с мислите на онези, които след време ще населяват напоените с кръв земи на Европа, ще станат извънредно активни в своето етерно тяло и как от всичко това ще възникне нещо, чиито въздействия ще се окажат решаващи за бъдещите векове.
Обаче ние трябва да имаме непосредственото съзнание за това, както и често сме го изразявали с думите:
към текста >>
162.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Занапред онова, което човекът изисква от своя собствен Аз, ще
въздей
ствува много слабо върху хората.
Нещо подобно ще изживее човечеството, що се отнася до връзките на волята и Аза с външния свят. Хора та ще стигнат дотам, да усещат извънредно слабо импулсите, които се проявяват в тяхната воля. Те ще усещат извънредно слабо онова, което съществува в онези интимни, лични опитности, при които човек изисква нещо от своя собствен Аз.
Занапред онова, което човекът изисква от своя собствен Аз, ще въздействува много слабо върху хората.
Ако всичко продължава така, както може да бъде описано по отношение на това, което природата дава на хората, занапред те за да могат въобще да направят нещо ще се нуждаят или от един продължителен навик, или от една външна принуда. Хората например ще стават сутрин от леглото не по своя воля, а ще трябва първо да се научат да стават и това ще трябва да се превърне за тях в на вик. Занапред чисто волевото решение за ставане няма да прави никакво впечатление. Сега то е едно болестно състояние; обаче естественото развитие се насочва тъкмо в тази посока. Онова, което наричаме вътрешни идеали, ще среща все по-слаб прием у хората.
към текста >>
Този часовник оказва някакво
въздей
ствие върху мен, в резултат на което възбудата се пренася в мозъчната кора, респективно в зоната на двигателните нерви, както твърди физиология та.
Да вземем например този часовник. Тук волята е изключена, нали? Аз гледам часовника, но преди това имам представата за него.
Този часовник оказва някакво въздействие върху мен, в резултат на което възбудата се пренася в мозъчната кора, респективно в зоната на двигателните нерви, както твърди физиология та.
Първоначално аз имам една представа за часовника, а представата за движение се присъединява към нея не чрез някаква воля, а чрез двигателната представа. Аз имам само една поредица от представи, казва той, мисленето се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи. Тук волята е напълно изключена. Тя не се намира там вътре; ето, първоначално аз наблюдавам часовника, а после наблюдавам движението на моята ръка. С това се изчерпва всичко.
към текста >>
163.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Въздей
ствието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта.
Укрепване на азовото съзнание чрез ранна насилствена смърт (поради нещастен случай). Обикновените действия на подсъзнанието. Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите.
Въздействието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта.
Оживяването на мислите, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки. Съвременната липса на взаимовръзка на мислите например в брошурата на един теолог (А. В. Хунцингер): етично обоснован песимизъм; конфликт между морал и нагон; опити за решение на конфликта чрез отрицание: на битието (будист), на материята (платоник), на индивидуалността (мистик). Безсмислието на предложеното в книгата „решение“ (освобождаване на човека от съзнателност чрез любовта).
към текста >>
Елементарният свят и неговите
въздей
ствия.
Елементарният свят и неговите въздействия.
Възникване на имагинации в етерното тяло чрез съжителството с ближните и интереса на душата към света. Сродство на етерното тяло с множество елементарни същества. Особената връзка към собственото еквивалентно етерно същество; съединяването на етерното тяло с него след смъртта и създаването на един вид планетна система заедно с други елементарни същества. Етерното тяло на мъртвите като „комутатор“ в общуването между живи и мъртви. Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия почерк; участие в болката на близките.
към текста >>
Възприемането на ариманическо-луциферическите
въздей
ствия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях.
Етерното тяло на мъртвите като „комутатор“ в общуването между живи и мъртви. Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия почерк; участие в болката на близките. Душевният свят. Общи връзки на различни хора с едно и също астрално същество. Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици.
Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях.
По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите. Правилно въздействие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта. Въздействия от мъртви като причина за душевни борби. Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите. Необходимостта от връзка с импулсите на мъртвите (пример: връзката на Рудолф Щайнер с Гьоте).
към текста >>
По-ранното инстинктивно знание на хората под
въздей
ствието на мъртвите.
Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия почерк; участие в болката на близките. Душевният свят. Общи връзки на различни хора с едно и също астрално същество. Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях.
По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите.
Правилно въздействие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта. Въздействия от мъртви като причина за душевни борби. Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите. Необходимостта от връзка с импулсите на мъртвите (пример: връзката на Рудолф Щайнер с Гьоте).
към текста >>
Правилно
въздей
ствие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта.
Душевният свят. Общи връзки на различни хора с едно и също астрално същество. Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях. По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите.
Правилно въздействие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта.
Въздействия от мъртви като причина за душевни борби. Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите. Необходимостта от връзка с импулсите на мъртвите (пример: връзката на Рудолф Щайнер с Гьоте).
към текста >>
Въздей
ствия от мъртви като причина за душевни борби.
Общи връзки на различни хора с едно и също астрално същество. Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях. По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите. Правилно въздействие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта.
Въздействия от мъртви като причина за душевни борби.
Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите. Необходимостта от връзка с импулсите на мъртвите (пример: връзката на Рудолф Щайнер с Гьоте).
към текста >>
Въздей
ствието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите.
Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях. По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите. Правилно въздействие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта. Въздействия от мъртви като причина за душевни борби.
Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите.
Необходимостта от връзка с импулсите на мъртвите (пример: връзката на Рудолф Щайнер с Гьоте).
към текста >>
Въздей
ствието на мъртвия върху навиците на живия чрез неговото отхвърлено етерно тяло.
Възприятието на елементарния (етерния) свят. Бъдещото имагинативно виждане. Отношението на нашето етерно тяло като самостоятелно елементарно същество към други елементарни същества – сравнение със Слънчевата система. Болестта като отражение на нередности в това отношение. Навлизане на духовни принципи в медицината.
Въздействието на мъртвия върху навиците на живия чрез неговото отхвърлено етерно тяло.
Възприемането на луциферическите и ариманическите влияния от мъртвия. Днешната психоанализа и нейната връзка с подсъзнаваното („първична животинска тиня“). Духовната година в отношение към физическата година (както Сатурн към Слънцето). Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата мирова година. За Уран и Нептун.
към текста >>
Въздей
ствието на мъртвите върху имагинативното, инспиративното и интуитивното познание; тяхното влияние върху възгледите на хората след тридесет години.
Възприемането на луциферическите и ариманическите влияния от мъртвия. Днешната психоанализа и нейната връзка с подсъзнаваното („първична животинска тиня“). Духовната година в отношение към физическата година (както Сатурн към Слънцето). Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата мирова година. За Уран и Нептун.
Въздействието на мъртвите върху имагинативното, инспиративното и интуитивното познание; тяхното влияние върху възгледите на хората след тридесет години.
Последователност в еволюцията чрез въздействието от духа на умрелите (пример: връзката на Р. Щайнер с Гьоте). Сравнение на периода Камалока с ембрионалния стадий. Изживяването на мъртвите от околността. Причината за повтарящите се земни животи: подтик за медитация.
към текста >>
Последователност в еволюцията чрез
въздей
ствието от духа на умрелите (пример: връзката на Р.
Днешната психоанализа и нейната връзка с подсъзнаваното („първична животинска тиня“). Духовната година в отношение към физическата година (както Сатурн към Слънцето). Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата мирова година. За Уран и Нептун. Въздействието на мъртвите върху имагинативното, инспиративното и интуитивното познание; тяхното влияние върху възгледите на хората след тридесет години.
Последователност в еволюцията чрез въздействието от духа на умрелите (пример: връзката на Р.
Щайнер с Гьоте). Сравнение на периода Камалока с ембрионалния стадий. Изживяването на мъртвите от околността. Причината за повтарящите се земни животи: подтик за медитация. Въздействието на най-висшите йерархии върху мъртвия.
към текста >>
Въздей
ствието на най-висшите йерархии върху мъртвия.
Последователност в еволюцията чрез въздействието от духа на умрелите (пример: връзката на Р. Щайнер с Гьоте). Сравнение на периода Камалока с ембрионалния стадий. Изживяването на мъртвите от околността. Причината за повтарящите се земни животи: подтик за медитация.
Въздействието на най-висшите йерархии върху мъртвия.
Розенкройцерската медитация.
към текста >>
164.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Разбира се, също така всеки знае, че синята повърхност
въздей
ства по определен начин,
въздей
ства по по-друг начин, отколкото червената повърхност.
Той си казва: аз виждам с очите си цветове: червено, синьо и т.н. И сега стига до това да изживее нещо живо с червеното, синьото, зеленото и прочее. Постепенно забелязваме, че като хора живеем във физическия свят, в нашето материалистическо време по един много груб начин и не можем да достигнем по-финия елемент, който може да се изживее. Този по-фин елемент може да се изживее, ако се съсредоточим върху по-душевните впечатления като например цветовете. Това могат да бъдат също така и други сетивни впечатления.
Разбира се, също така всеки знае, че синята повърхност въздейства по определен начин, въздейства по по-друг начин, отколкото червената повърхност.
Червената повърхност има нещо агресивно за този, който я усеща, без при това той да е невротичен – подчертавам това, – нещо от нея сякаш излиза, за да ни докосне. От червеното винаги нещо се насочва срещу нас. Синьото предизвиква в нас противоположното усещане. То остава спокойно на своето място. От синьото нищо не се устремява към нас.
към текста >>
Зеленото ни
въздей
ства така, че ние отчасти навлизаме в него, отчасти то също се насочва към нас.
То остава спокойно на своето място. От синьото нищо не се устремява към нас. Напротив, имаме усещането, когато можем да усетим по-фино цветовете, че с нашите душевни сили можем да навлезем в синьото, че можем да го изпълним. Зеленото е до известна степен в ритмично състояние на равновесие. Затова то действа така благотворно като растителна покривка на земята.
Зеленото ни въздейства така, че ние отчасти навлизаме в него, отчасти то също се насочва към нас.
Погледнем ли едно зелено поле, имаме чувството, че навлизаме в нещо, а после нещо се приближава към нас. Така се получава онова освежаване, което има за нас едно широко, зелено поле.
към текста >>
Можете да се убедите, че се забелязва, че може да се живее до известна степен с цветовете, ако прочетете в Гьотевото – във всеки случай днес малко разбирано – Учение за цветовете1 главата за моралните
въздей
ствия на цветовете, където за всеки цвят ще намерите съответстващото усещане, което човек може да изпитва при него.
Можете да се убедите, че се забелязва, че може да се живее до известна степен с цветовете, ако прочетете в Гьотевото – във всеки случай днес малко разбирано – Учение за цветовете1 главата за моралните въздействия на цветовете, където за всеки цвят ще намерите съответстващото усещане, което човек може да изпитва при него.
Също така човек може да живее с цветовете, както и с останалите сетивни усещания, но сега искаме да говорим за цветовете и да приведем един пример. Човек може да живее с цветовете така, че при синьото в душата му да възниква нещо като сила, подобна на копнежа, който излиза от душата ни и се приема с удоволствие от синьото. При червеното винаги възниква нещо, което сякаш се насочва срещу нас, което не е съгласно с нас, което иска по един фин начин да ни връхлети. Докато усеща цветовете, човек може до известна степен да има морално-душевни преживявания. Разбира се, не всеки човек може да прави подобни упражнения в една инкарнация, но аз описвам такива упражнения, за да видите как отделните светове са взаимосвързани.
към текста >>
Днешната лабораторна психология знае, че изминава определено време между
въздей
ствието върху очите ни и формирането на представата за синьото.
Когато сте изправени пред външен обект в обикновения физически живот, Вие го виждате. Също така виждате определен цвят. Това е началото на Вашето впечатление. После можете да разсъждавате, да си оформите представа за цвета. Но с виждането Ви започва Вашето съпреживяване на обекта, което не е началото на това, което се случва.
Днешната лабораторна психология знае, че изминава определено време между въздействието върху очите ни и формирането на представата за синьото.
Синьото въздейства първо върху нашите очи. После не го възприемаме веднага, минава известно време и го осъзнаваме.
към текста >>
Синьото
въздей
ства първо върху нашите очи.
Също така виждате определен цвят. Това е началото на Вашето впечатление. После можете да разсъждавате, да си оформите представа за цвета. Но с виждането Ви започва Вашето съпреживяване на обекта, което не е началото на това, което се случва. Днешната лабораторна психология знае, че изминава определено време между въздействието върху очите ни и формирането на представата за синьото.
Синьото въздейства първо върху нашите очи.
После не го възприемаме веднага, минава известно време и го осъзнаваме.
към текста >>
Когато имаме работа с истинска живопис, работим от душевното
въздей
ствие на цвета.
Да помислим за момент, че ако човек е подтикнат по определен начин да обърне внимание на това морално впечатление от цвета, на този душевен живот в цвета, тогава ще се появи и нещо особено. Това трябва да се забележи, когато е необходимо да се полага цветът върху някаква повърхност, тоест когато се рисува, или когато изобщо се предават цветове, които първо трябва да възникнат от мисълта.
Когато имаме работа с истинска живопис, работим от душевното въздействие на цвета.
Случаят не е такъв, когато художникът използва модел и просто рисува модела; това се случва тогава, когато художникът знае кога да нанася червено, тъй като е извикал това душевно впечатление. На друга повърхност се нанася синьо, защото се призовава съответното душевно впечатление. Това е начинът, по който е възникнала цялата живопис в Дорнахската сграда. Прилагането на цветовете тук е възникнало изцяло от душевния елемент, който следва да се проявява чрез цветовете. Но за да се постигне това, в най-дълбокия смисъл на думата сградата трябваше преди всичко да се прояви в душевната същност.
към текста >>
Хората биха възприели това, от което тя е израснала, ако съумеят да използват онзи малък период от време, който протича между момента на
въздей
ствието на сградата върху сетивните органи и момента, когато впечатлението става съзнателно.
На друга повърхност се нанася синьо, защото се призовава съответното душевно впечатление. Това е начинът, по който е възникнала цялата живопис в Дорнахската сграда. Прилагането на цветовете тук е възникнало изцяло от душевния елемент, който следва да се проявява чрез цветовете. Но за да се постигне това, в най-дълбокия смисъл на думата сградата трябваше преди всичко да се прояви в душевната същност. Начинът, по който тя се изправя пред света, е идентичен с този, по който е израснала като сграда от душевната същност.
Хората биха възприели това, от което тя е израснала, ако съумеят да използват онзи малък период от време, който протича между момента на въздействието на сградата върху сетивните органи и момента, когато впечатлението става съзнателно.
Но всеки, който е участвал в строежа, в този кратък времеви период трябва да оформи всичко, свързано с цветовете и формите на сградата.
към текста >>
Поради факта, че в света, за който сега говорих, който е винаги около нас, но не го възприемаме, тъй като остава незабелязан, ако не усещаме
въздей
ствието му – че в света се намират също така етерните тела на мъртвите и мъртвите виждат тези тела.
Защо е така?
Поради факта, че в света, за който сега говорих, който е винаги около нас, но не го възприемаме, тъй като остава незабелязан, ако не усещаме въздействието му – че в света се намират също така етерните тела на мъртвите и мъртвите виждат тези тела.
Това, което мъртвите виждат от нашия свят, се съдържа в обкръжаващия ни етерен свят. И ние бихме го виждали винаги, ако, така да се каже, можехме дори само мъничко да прекрачим този праг.
към текста >>
И само защото това, което живее в етера, трябва да влезе в контакт с нашето физическото тяло и да приведе в движение апарата на физическото тяло, само затова не възприемаме могъщото
въздей
ствие от това, което етерно остава в нашия свят от мъртвите.
Това обаче не е пречка мъртвите да действат в този свят чрез това, което са оставили. Заобикаля ни един свят, в който живеят етерните тела на мъртвите. Те са свързани с него по определен начин.
И само защото това, което живее в етера, трябва да влезе в контакт с нашето физическото тяло и да приведе в движение апарата на физическото тяло, само затова не възприемаме могъщото въздействие от това, което етерно остава в нашия свят от мъртвите.
Трябва обаче да развием чувството, че нашият свят трябва да се подготвя за нашите представи за онова, което е налично в целия този етерен свят благодарение на етерните тела на мъртвите.
към текста >>
След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни
въздей
стват.
Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него. Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло. Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите.
След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат.
Това въздействие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз. Точно обратното се случва във физическия живот. Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно. Ние живеем разтворени в света, разлети в света. Важно е да схванем, че е погрешна представата, че сякаш след смъртта светът е подобен на някакво по-фино повторение на физическия свят тук, както често се приема в спиритичните кръгове.
към текста >>
Това
въздей
ствие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз.
Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него. Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло. Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите. След смъртта изживяваме мислите така, че ги виждаме като звезди, като светове или върхове, които ни въздействат.
Това въздействие възприемаме и го изживяваме в нашето астрално тяло и в нашия Аз.
Точно обратното се случва във физическия живот. Докато смятаме мислите за нещо вътрешно, след смъртта трябва да ги приемем за нещо външно. Ние живеем разтворени в света, разлети в света. Важно е да схванем, че е погрешна представата, че сякаш след смъртта светът е подобен на някакво по-фино повторение на физическия свят тук, както често се приема в спиритичните кръгове. Той е нещо съвсем друго.
към текста >>
165.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което
въздей
ства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб.
Виждате ли, това е истината. Това е моралната страна на духовната наука! Тя също е налице. От материалистическия светоглед, особено във връзка с моралното, произтичат безутешност и празнота. Утешителна възможност, вливаща се дейно в това, което хората вършат, може да произтича само от онова, което може да ни даде духовната наука.
Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което въздейства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб.
Помагаме му не само в тази инкарнация. Ние полагаме основата за един особено добре развит мозък, която той ще носи през живота между смъртта и ново раждане, така че в следващата телесна инкарнация този мозък да може да бъде наистина много добре оформен.
към текста >>
Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е
въздей
ствала възвисяващо на душите.
Така духовната наука практически се включва в живота. Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес.
Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите.
Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове. Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате?
към текста >>
166.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Усещали сме любовта му, цялото му душевно
въздей
ствие върху нас.
Докато сме мислили за него! Така че всичко, което, мислейки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина. Да разгледаме конкретна ситуация. В живота си сме живели заедно с даден човек, разговаряли сме с него. Докато сме разговаряли, сме обменяли мисли.
Усещали сме любовта му, цялото му душевно въздействие върху нас.
Изживявали сме всичко това вътрешно. Така съпреживяваме всичко това, когато живеем с друг човек. Той живее и ние живеем. И така изживяваме нещо, свързано с него. Това, което изживяваме, се явява сега в тази етерна житейска картина.
към текста >>
И докато то се отразява в нас, получаваме нещо, което по време на Земния период не можем да имаме, което в едно външно, повече физическо отражение ще придобием по-късно по време на Юпитеровия период, което обаче получаваме по един духовен начин благодарение на факта, че сега нашето етерно битие се намира отвън и ни
въздей
ства.
Сега то е втъкано в света. Ние го наблюдаваме. Така, както тук го изживяваме вътрешно, така го виждаме след смъртта отвън в света. Точно така, както тук виждаме звезди, планини и реки, така след смъртта, освен това, което е станало със светкавична бързина с нашето физическо тяло, виждаме също и това, което е вплетено в света от нашите собствени преживявания. И онова, което от нашите преживявания се е вляло в цялата мирова постройка, се отразява в това, което още имаме в астралното тяло и Аза си, точно както външният свят се отразява в нашите физически органи чрез физическия човек тук.
И докато то се отразява в нас, получаваме нещо, което по време на Земния период не можем да имаме, което в едно външно, повече физическо отражение ще придобием по-късно по време на Юпитеровия период, което обаче получаваме по един духовен начин благодарение на факта, че сега нашето етерно битие се намира отвън и ни въздейства.
Това въздействие е преди всичко духовно, картинно, но то вече представлява образец на това, което ще придобием на Юпитер: духа-себесъщност. Поради това, че вграждаме нашето етерно във Всемира, за нас ще се роди – но духовно, не по начин, по който по-късно ще го имаме на Юпитер – духът-себесъщност, така че сега имаме, след като сме отхвърлили етерното тяло, астрално тяло, Аз и дух-себесъщност. Това, което ни остава от земното битие, са астралното тяло и Азът.
към текста >>
Това
въздей
ствие е преди всичко духовно, картинно, но то вече представлява образец на това, което ще придобием на Юпитер: духа-себесъщност.
Ние го наблюдаваме. Така, както тук го изживяваме вътрешно, така го виждаме след смъртта отвън в света. Точно така, както тук виждаме звезди, планини и реки, така след смъртта, освен това, което е станало със светкавична бързина с нашето физическо тяло, виждаме също и това, което е вплетено в света от нашите собствени преживявания. И онова, което от нашите преживявания се е вляло в цялата мирова постройка, се отразява в това, което още имаме в астралното тяло и Аза си, точно както външният свят се отразява в нашите физически органи чрез физическия човек тук. И докато то се отразява в нас, получаваме нещо, което по време на Земния период не можем да имаме, което в едно външно, повече физическо отражение ще придобием по-късно по време на Юпитеровия период, което обаче получаваме по един духовен начин благодарение на факта, че сега нашето етерно битие се намира отвън и ни въздейства.
Това въздействие е преди всичко духовно, картинно, но то вече представлява образец на това, което ще придобием на Юпитер: духа-себесъщност.
Поради това, че вграждаме нашето етерно във Всемира, за нас ще се роди – но духовно, не по начин, по който по-късно ще го имаме на Юпитер – духът-себесъщност, така че сега имаме, след като сме отхвърлили етерното тяло, астрално тяло, Аз и дух-себесъщност. Това, което ни остава от земното битие, са астралното тяло и Азът.
към текста >>
167.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Разказва се как под
въздей
ствието на определени удобства, като парата и електричеството, животът се превръща в наслада.
В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да Ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата. Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изложена на една витрина, която си купих. В нея се разказва за съвременния човек, какво търси този съвременен човек, под какви впечатления израства. Посочва се колко много е постигнато в съвременния свят, колко много, което прави живота удобен и лесен.
Разказва се как под въздействието на определени удобства, като парата и електричеството, животът се превръща в наслада.
После се подчертава едно нещо. Подчертава се как съвременният човек е започнал да води забързан и бурен живот, какъвто в по-ранни времена не е бил възможен, как този живот е станал по-богат и пълноценен. Всичко това е описано с един вид искрена радост. Подчертават се изключителните постижения на съвременния свят в сравнение с тъмния, тъжен и инстинктивен живот на по-ранните времена. После се описва правилно това, което вече означих като трудностите на петата следатлантска епоха.
към текста >>
Духовното познание е нещо, което трябва да импулсира всички усилия да се търси начин за
въздей
ствие върху условията, от които възниква душевната нищета, която по необходимост е обвързана с петата следатлантска епоха.
Не, духовното познание не е нещо, което трябва да се описва като фантастика.
Духовното познание е нещо, което трябва да импулсира всички усилия да се търси начин за въздействие върху условията, от които възниква душевната нищета, която по необходимост е обвързана с петата следатлантска епоха.
Днес исках да Ви говоря за това. Вероятно ще се срещнем не след дълго отново в този град. Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в мислите си и че ще продължим да работим тук в духа на нашето движение.
към текста >>
168.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Фактът, че той е прекарал известно време в духовния свят, че душата му вече е преминала през различни опитности, води до това, че въпросният човек ще ни
въздей
ства по различен начин в съответствие с кармичната връзка, която се формира според новите условия.
Ако сега се проследи пътят на останалия на земята, когато премине през портата на смъртта известно време след като скъпият за него човек вече е преминал в духовния свят, и проследим връзката му с починалия, ще установим още нещо. Ще видим, че много неща се променят благодарение на разликата във времето на смъртта между двамата. Не е същото, ако когато преминем в духовния свят, открием там човек, който е умрял в същото време заедно с нас – ако вземем такъв краен случай, – или е умрял петнадесет години по-рано.
Фактът, че той е прекарал известно време в духовния свят, че душата му вече е преминала през различни опитности, води до това, че въпросният човек ще ни въздейства по различен начин в съответствие с кармичната връзка, която се формира според новите условия.
Ние трябва да разглеждаме всичко, което изживяваме по този начин с душите, тясно свързани с нас, като преживявания, базирани на нашата кармична връзка с тях. И въпреки че – това често съм го казвал – скръбта и болката не могат да се облекчат чрез познанието за тези факти, по този начин животът, разгледан от определена гледна точка, получава истински смисъл. Защото трябва да имаме предвид, че в един човешки живот, преживян между смъртта и раждането, всички отношения, в които участваме, се разгръщат по такъв начин, че придобиват смисъл не само за този живот, но и за всичко, което ще направим за земното развитие по време на следващите си земни животи. Това, което е започнало с болезнена загуба на близък, роднина или приятел, ще има своето продължение в следващия земен живот. В известен смисъл всички тези резултати се съдържат вече в своята първопричина.
към текста >>
Погледнато от другата страна, краят на живота, причинен от насилствена смърт, представлява много мащабно преживяване, много мащабно възприятие и въпреки че звучи странно, изследването на тези факти води до следното: времевите съотношения имат много по-различно
въздей
ствие върху душите в духовните светове, когато преминем през портата на смъртта, отколкото тук, въпреки че много обстоятелства тук вече ни напомнят за това, което настъпва по много всеобхватен начин между смъртта и ново раждане.
Как стои въпросът, когато се вижда, че смъртта е причинена по насилствен начин?
Погледнато от другата страна, краят на живота, причинен от насилствена смърт, представлява много мащабно преживяване, много мащабно възприятие и въпреки че звучи странно, изследването на тези факти води до следното: времевите съотношения имат много по-различно въздействие върху душите в духовните светове, когато преминем през портата на смъртта, отколкото тук, въпреки че много обстоятелства тук вече ни напомнят за това, което настъпва по много всеобхватен начин между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание,
въздей
ства обратно от духовния върху земния свят.
Още нещо обаче трябва да се има предвид, когато се размишлява за значението на духовната наука за настоящото и бъдещото духовно развитие на човечеството.
Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание, въздейства обратно от духовния върху земния свят.
И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта. Ако към земята не се спускат и сили от духовния свят, земният живот ще обеднее. Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява. Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на духовния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот. Ако четем книгата по геология
към текста >>
От друга страна, върху земното развитие може да се
въздей
ства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42.
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с духовната наука.
От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42.
Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в духовния свят. И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
към текста >>
169.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под
въздей
ствието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
Вярната взаимовръзка на тези различни усещания, които могат да бъдат различни при всекиго, действителните взаимовръзки понякога не се схващат правилно. Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група. Ние се намираме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите.
И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
И тъй като мисли и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се мисли и чувства от тези на останалото човечество. И когато житейските трудности, които възникват пред нас, приемат различни форми и не показват, че имат нещо общо с това, което описвам сега, въпреки че всички те имат нещо общо с него. И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят.
към текста >>
Спиритизмът има особеността, че трябва да
въздей
ства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент.
Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент.
В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце. По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя. И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества. Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример.
към текста >>
И когато човек се остави на
въздей
ствието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение.
Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи. Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира. Но е настроен добронамерено спрямо нашето движение.
И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение.
Тогава обаче той казва, и това е характерното: „В своите насочени към свръхсетивното спекулации то представлява реакция, насочена срещу материализма. Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“
към текста >>
Нейните
въздей
ствия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие
въздей
ствието, което всъщност би трябвало да има.
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа.
Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има.
Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие.
към текста >>
Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под
въздей
ствието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука. Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука.
Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
към текста >>
170.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ако живият е достатъчно чувствителен към това или се намира в някакво абнормно състояние, или чрез подходящо духовно обучение се е подготвил за това по нормален начин, тогава
въздей
ствията на предаденото от мъртвия на духовния свят,
въздей
ствията от имагинативно естество могат да се приемат съзнателно от човека.
Това, което се предава на Вселената по описания начин, след смъртта на даден човек може да се прояви под една или друга форма. И начините, по които мъртвите присъстват в живота на останалите на земята, се обуславят от факта, че етерният човек, който всъщност е отделен от действителната човешка индивидуалност, изпраща своите имагинации към живите.
Ако живият е достатъчно чувствителен към това или се намира в някакво абнормно състояние, или чрез подходящо духовно обучение се е подготвил за това по нормален начин, тогава въздействията на предаденото от мъртвия на духовния свят, въздействията от имагинативно естество могат да се приемат съзнателно от човека.
към текста >>
Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да
въздей
ства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия.
И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител.
Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия.
Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия. В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации.
към текста >>
“ Така също не може да се каже: ние ставаме несвободни поради факта, че нашата душа постоянно получава
въздей
ствия от елементарния свят.
На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува. Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили. Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща. Поради тази причина обаче нашият живот не става несвободен. Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде?
“ Така също не може да се каже: ние ставаме несвободни поради факта, че нашата душа постоянно получава въздействия от елементарния свят.
Но наистина така, както сме свързани с топлината и студа, с онова, което ни служи за храна, с въздуха около нас, така сме във връзка с елементарния свят и особено с това, което идва от умрелите преди нас. И наистина може да се каже: влиянието на човека върху неговите ближни не престава, когато той премине през портата на смъртта, а чрез етерното му тяло, с което остава свързан, той изпраща своите имагинации към онези, с които е осъществил връзка. Всъщност този свят, за който говорим, дори когато поради добри причини остава незабелязан в ежедневния живот, за нашия човешки живот е много по-реален от този, който обикновено наричаме реален. За днес достатъчно за този елементарен свят.
към текста >>
Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им
въздей
стваме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт.
Това е много интимно съжителство, защото разиграващото се в астралното тяло принадлежи много повече на вътрешния живот, отколкото това, което се разиграва в етерното тяло. Общението, което самите мъртви, като индивидуалности, могат да имат с живите, е много по-интимно от това, което имат етерните тела или елементарните същества от всякакъв вид. Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от време винаги живее в следващия период.
Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт.
Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта. Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят.
към текста >>
То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да
въздей
ства върху други.
Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта. Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят.
То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други.
Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие. Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго. Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот. И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите.
към текста >>
Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание
въздей
ствия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот.
Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие. Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго.
Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот.
И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания. Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
към текста >>
Човекът може да
въздей
ства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт.
Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а интуиция в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове? “ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз.
Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт.
Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора. Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи!
към текста >>
Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да
въздей
ства на другите хора.
Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а интуиция в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове? “ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз. Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт.
Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора.
Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи! Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина.
към текста >>
По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под
въздей
ствието на духовния свят.
Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи! Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина. Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време. В нашите възгледи живеят тези, които са умрели отдавна.
По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на духовния свят.
Това представлява необходимост, без която постоянно биха се разкъсвали нишките на човешките възгледи.
към текста >>
Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да
въздей
ства тридесет, четиридесет години след смъртта му.
Простете ми, че на това място вмъквам нещо лично. Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез конкретни примери. Никой не би трябвало да представя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено. Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света.
Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да въздейства тридесет, четиридесет години след смъртта му.
Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето, архаите. Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да въздейства, да съответства на обективния ход на нещата. Следователно е необходимо този, който стои на основата на окултизма, да избягва да си вербува прозелити, последователи на своите мнения.
към текста >>
Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да
въздей
ства, да съответства на обективния ход на нещата.
Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез конкретни примери. Никой не би трябвало да представя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено. Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света. Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да въздейства тридесет, четиридесет години след смъртта му. Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето, архаите.
Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да въздейства, да съответства на обективния ход на нещата.
Следователно е необходимо този, който стои на основата на окултизма, да избягва да си вербува прозелити, последователи на своите мнения.
към текста >>
171.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
век, че всичко душевно може да се обясни само чрез физически и физиологически
въздей
ствия.
Докато представяме пред душата такива факти, трябва да сме наясно, че нашето време има истински копнеж за това, което духовната наука трябва да донесе на хората, но че днес този истински копнеж често се удовлетворява по погрешни начини. Днес съществува известен брой хора, които са преодолели предразсъдъка, който хората са имали в средата, а дори и в последната третина на 19.
век, че всичко душевно може да се обясни само чрез физически и физиологически въздействия.
Ала често половинчатите истини действат много по-лошо от пълните заблуди. Една такава половинчата истина се намира в основата на това, което днес се означава като аналитична психология или психоанализа82.
към текста >>
Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да
въздей
ства не само в навиците, но и във възгледите, в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля.
Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в навиците, но и във възгледите, в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля.
Така обаче мъртвите действат в нашия живот по много по-всеобхватен начин. В целия си начин на живот ние носим в себе си импулсите на отдавна умрелите хора. Като цяло връзката на миналото с бъдещето се изразява в този отзвук от мъртвите, който присъства в живите. Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в навиците по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една духовна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно. Но това влияние е непрекъснато.
към текста >>
172.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
в „Индивидуални духовни същества и тяхното
въздей
ствие в душата на човека“, Събр. съч.
82. психоанализа: Вж. също лекциите от Р. Щайнер от 10 и 11 ноември 1917 г.
в „Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека“, Събр. съч.
178, и от 22 януари и 12 март 1918 г. в „Умирането на земята и животът на света. Антропософски житейски задачи. Съзнателни необходимости за настоящето и бъдещето“, Събр. съч. 181.
към текста >>
Със своите предпоставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени
въздей
ствия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции.
„Това действие, както се проявява в моралното усещане, е пряко, наложително, безусловно. Тогава къде се намира първопричината на този пряк дълг, която не може да се открие в съзнанието? Фромел я открива в несъзнаваното и създава една религиозно-психологична теория...“ (стр. 103). И към края на статията (стр. 114): „Когато чувството за абсолютен дълг се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми.
Със своите предпоставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени въздействия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции.
Ако представляват физическите основи за християнския теизъм и морал, тези чисто динамични тенденции формират душевните несъзнателни корени за пантеизма и за всички форми на гностицизма, чиито примитивни прасили са отново много активни във всевъзможни фантастични сектантски организации в настоящето.“
към текста >>
173.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Отровни
въздей
ствия в социалния живот.
Отровни въздействия в социалния живот.
Без "моралинови" преценки за историческите необходимости. С времето преценките за историята се менят. Как привидното увеличаване броя на населението на Земята да се приведе в унисон с реинкарнацията? Духовните подбуди и последици на "опиумната" война. "Китаизирането" на Европа.
към текста >>
Митът за Балдур като израз на отровните
въздей
ствия.
"Социалният карцином". Действие и значение на отровите. Носители на Аза: преобразувани отровни субстанции от Луната. Съзнанието възниква чрез разрушаване на определени сили. Целебната сила на отровите: уравновесяване на луциферическото посредством ариманическото.
Митът за Балдур като израз на отровните въздействия.
Г. С. Фулъртън за Германия.
към текста >>
174.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Избрахме ги за девиз действително не под
въздей
ствието на повърхностни импулси, както днес нерядко се прави подобен избор, а със съзнанието, че човек трябва да бъде подготвен с цялата си душа, с цялото си сърце, ако иска правилно да възприеме в душата си Духовната Наука и да я превърне в истинския импулс за своя живот.
Преди няколко години ние избрахме в известен смисъл за наш девиз Гьотевите думи "Мъдрост има само в истината"*1.
Избрахме ги за девиз действително не под въздействието на повърхностни импулси, както днес нерядко се прави подобен избор, а със съзнанието, че човек трябва да бъде подготвен с цялата си душа, с цялото си сърце, ако иска правилно да възприеме в душата си Духовната Наука и да я превърне в истинския импулс за своя живот.
Цялостната подготовка, необходима на човека, за да проникне точно днес по правилен начин в Духовната Наука, може да се обгърне с израза "Мъдрост има само в истината". В такъв случай обаче ще трябва думата "истина" да се приеме във всяко отношение насериозно и с достойнство. От чисто външно гледище в момента ние сме встъпили в едно развитие формално на европейския, а всъщност на цялостния земен живот, което развитие показва колко малко тъкмо в нашата днешна, така прехвалена съвременна култура душите са обсебени от онова, което трябва да изразява този девиз.
към текста >>
Но ние безспорно се намираме вътре в света и той ни
въздей
ства най-малкото по един извънредно съдбоносен опосредствен начин, а именно като се оставяме да ни влияе нещо, наречено от някои хора велика сила пресата!
Днес могат да се чуят споменавам го само мимоходом най-странни преценки за отношенията на различните държави. Наричат ги, за да се постави една фраза на мястото на истината, "отношения на народите" Такива преценки се дават, без преценяващият да си е направил елементарен труд да провери данните, въпреки че те понякога биха могли да се намерят лесно. Естествено казваното от мен не бива да се схваща като характеристика на онези, които заедно с нас тук са обединени в Антропософското Общество.
Но ние безспорно се намираме вътре в света и той ни въздейства най-малкото по един извънредно съдбоносен опосредствен начин, а именно като се оставяме да ни влияе нещо, наречено от някои хора велика сила пресата!
Въздействието на пресата наистина е най-съдбоносното, което може да съществува, понеже то поначало фалшифицира и затъмнява всичко. Колко малко щеше да се пише, ако пишещите бяха призвани да пишат! Днес кой ли не пише каквото си иска за отношението на Румъния към Русия или на Румъния към останалите държави. Дори и през ум не им минава, че първата предпоставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11. Който пише, без да е сторил това, пише неща, които не си струва да бъдат четени даже и от най-простите хора.
към текста >>
Въздей
ствието на пресата наистина е най-съдбоносното, което може да съществува, понеже то поначало фалшифицира и затъмнява всичко.
Днес могат да се чуят споменавам го само мимоходом най-странни преценки за отношенията на различните държави. Наричат ги, за да се постави една фраза на мястото на истината, "отношения на народите" Такива преценки се дават, без преценяващият да си е направил елементарен труд да провери данните, въпреки че те понякога биха могли да се намерят лесно. Естествено казваното от мен не бива да се схваща като характеристика на онези, които заедно с нас тук са обединени в Антропософското Общество. Но ние безспорно се намираме вътре в света и той ни въздейства най-малкото по един извънредно съдбоносен опосредствен начин, а именно като се оставяме да ни влияе нещо, наречено от някои хора велика сила пресата!
Въздействието на пресата наистина е най-съдбоносното, което може да съществува, понеже то поначало фалшифицира и затъмнява всичко.
Колко малко щеше да се пише, ако пишещите бяха призвани да пишат! Днес кой ли не пише каквото си иска за отношението на Румъния към Русия или на Румъния към останалите държави. Дори и през ум не им минава, че първата предпоставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11. Който пише, без да е сторил това, пише неща, които не си струва да бъдат четени даже и от най-простите хора. Времената са сериозни; ето защо на тези времена могат да служат само сериозни възгледи за света и живота.
към текста >>
175.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да
въздей
ства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене.
Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене.
Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
Нали един човек може да каже нещо далеч по-важно от стотина други, които говорят като слепци за цветове и само се повтарят, без думите им да имат някакво
въздей
ствие.
Както виждате, идеята е толкова пространна, че за нейното осъществяване преди избухването на войната вече не е имало време; но в Англия всеобща военна повинност все пак беше въведена. Когато човек има желание да разбере реалните обстоятелства в света, не е достатъчно да се спира наслуки на това или на онова, ами развива воля да се вглежда в същественото.
Нали един човек може да каже нещо далеч по-важно от стотина други, които говорят като слепци за цветове и само се повтарят, без думите им да имат някакво въздействие.
към текста >>
176.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си
въздей
стват, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви?
А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа?
Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви?
Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той
въздей
ства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко.
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван.
Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко.
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени.
към текста >>
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да
въздей
стват върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша.
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша.
Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание. Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините.
към текста >>
"Гьоте най-ненадейно се правел на католик само заради художественото
въздей
ствие.
"Гьоте най-ненадейно се правел на католик само заради художественото въздействие.
Уважението ми пред поета, пред всеки поет все пак е твърде голямо, за да повярвам, че изричайки тъкмо последната си дума някой би трябвало да се костюмира. Но в природонаучните съчинения всяка страница издава какъв католик е бил Гьоте," нека му простим на каноника
към текста >>
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни
въздей
ствия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
Важно е вътрешното протичане на нещата.
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
към текста >>
177.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тези хора притежават способността да
въздей
стват сугестивно на други, които са невнимателни.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие.
Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни.
Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание. Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75. "Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве.
към текста >>
Нямало нищо особено за управляване, но един ден той
въздей
ствал на неколцина затворници в такива случаи се използват затворници или подобни елементи и на 10 Юни 1868 г.
Отдала им се възможност да се запознаят с всякакви общества, чийто брой в Европа е голям, както и с действащите в тези общества импулси. Чрез известна задружност, особено пък когато се разполага със средства като споменатите от мен, човек може да постигне много. За целта обстоятелствата се подготвят така, че от различни места, които трябва да са разположени в различни държави, да могат да се предизвикат всякакви неща. Така Александър Карагеоргевич*78 упълномощил човек от унгарския град Сегед да управлява имуществото му. Управляващият естествено бил банкер.
Нямало нищо особено за управляване, но един ден той въздействал на неколцина затворници в такива случаи се използват затворници или подобни елементи и на 10 Юни 1868 г.
те убили Михаил. Това бил първият етап, за да се продължи в определена посока. И тъй на 10 Юни 1868 г. Михаил Обренович бил убит.
към текста >>
Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно
въздей
ствие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове.
След като дълго време се работило систематично, бил постигнат мощен напредък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена. В Австрия това предизвикало стъписване. Какво се било случило? Това станало в деня, когато бил сключен съюзът между Русия и Франция! През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия.
Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове.
От Русия тази личност се предвиждала за определени цели. Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите".
към текста >>
В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени
въздей
ствия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност. Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство. Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми.
В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
178.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да
въздей
стват в най-широк смисъл просветите ски.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100. Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение.
Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски.
За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление. Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>
179.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нека бъдем съвсем наясно, че Томас Мор подобно на Пико дела Мирандола и други бил човек, който с една част от съществото си все още се намирал под
въздей
ствието на Четвъртата следатлантска епоха, докато с другата вече бил прекрачил в Петата.
За какво всъщност става въпрос в тази книга, какво собствено цели да опише тя? Това действително може да се разбере само ако се стъпи върху основите на Духовната Наука.
Нека бъдем съвсем наясно, че Томас Мор подобно на Пико дела Мирандола и други бил човек, който с една част от съществото си все още се намирал под въздействието на Четвъртата следатлантска епоха, докато с другата вече бил прекрачил в Петата.
Но в същото време той бил човек, който знаел това и го разгръщал с пълно съзнание, понеже притежавал някакъв духовен живот.
към текста >>
Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща
въздей
ствието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал.
Ето защо може да се каже: Става дума за астралното себепознание на един човек от онова време. Един мъдър човек като Томас Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят.
Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал.
Защото, откровено казано, ако аз самият се бях родил в Утопия, за своя първа задача вероятно щях да смитам възможно по-бързото премахване на тези утопични условия и тяхното заместване с други. Абстрахирайки се от сегашните времена, условията, които царят тук-таме по земята, щяха може би да ми се сторят дори по-идеални от царящите в Утопия. Но и Томас Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства. В известен смисъл, той е искал да каже на хората: Ако можехте да видите желанията си, ако можехте нагледно да видите окова, което ви се иска да си представите като идеални условия, то щеше да изглежда така, че сигурно нямаше да бъдете доволни от него.
към текста >>
Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е
въздей
ствала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя.
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на английски. Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи. Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят.
Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя.
Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса? По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек. Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
към текста >>
После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава
въздей
ствието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха.
Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка. Както казах, аз не твърдя нищо, а само реферирам.
После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха.
Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век. При преподаването на подобни неща настоящето по правило се изпуска, тъй като то поради определени съображения се смята за добро. Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се мисли за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин.
към текста >>
180.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Напоследък тази антипатия прерасна в истинска пламтяща омраза, която не проявява никаква склонност да направи проверка, да допусне върху себе си
въздей
ствие от страна на нещо проверено, а чисто и просто се смята за обоснована омраза.
Напоследък тази антипатия прерасна в истинска пламтяща омраза, която не проявява никаква склонност да направи проверка, да допусне върху себе си въздействие от страна на нещо проверено, а чисто и просто се смята за обоснована омраза.
Но използването на тази обоснованост не става неприкрито. Когато някой каже, че мрази, и иска това, показвайки, че го иска, в какво можеш да бъде упрекнат? Разбира се, всеки има право да мрази колкото си иска, срещу което нищо не може да се възрази. В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна, справедлива преценка. По такъв начин всичко се поставя в неправилна светлина.
към текста >>
Казах, че не трябва да буди учудване, дето в Централна Европа се заражда импулсът за своеобразна империя, предлагаща, от една страна, възможност за известна защита срещу столетния натиск от запад, а от друга за такова ограничаване на
въздей
ствието от изток, каквото все още е необходимо естествено не за Изтока, а за Централна Европа.
Следователно не трябва да буди учудване; че в Централна Европа се появили наченки на желанието да се притежава нещо, което другите народи вечебили извоювали, а именно една империя. Но населението на тази земя е далеч по-слабо свързано с идеята за империя в сравнение с населението на Западна Европа, което по особен начин държи на тази идея, независимо дали става дума за република или за монархия. И все пак не това е най-важното; целта е да се прозира отвъд думите и да се оглежда каква позиция заема индивидът било то гражданин на република или на друга форма на държавата към държавното единение, да ли той по един или друг начин проявява в някаква степен чувство за такова единение.
Казах, че не трябва да буди учудване, дето в Централна Европа се заражда импулсът за своеобразна империя, предлагаща, от една страна, възможност за известна защита срещу столетния натиск от запад, а от друга за такова ограничаване на въздействието от изток, каквото все още е необходимо естествено не за Изтока, а за Централна Европа.
Мисля, че тези неща са разбираеми.
към текста >>
Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света
въздей
ствие има онова, което хората чуват един от друг.
Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света въздействие има онова, което хората чуват един от друг.
Можете ли да си представите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „миролюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина? Рече ли да прецени тези неща, редно е да се имат предвид най-различни положения. Ред но е да се има предвид, че ако Централна. Европа се разглежда в по-широк смисъл, най-голямата безсмислица е да се говори глобално за централноевропейски милитаризъм; защото за една страна, разположена между две войнолюбиви държави, този милитаризъм е най-естествената историческа последица, за да може просто да оцелее между двете войнолюбиви държави.
към текста >>
Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното
въздей
ствие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война.
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго.
Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война.
Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
към текста >>
И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под
въздей
ствието на Англия.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия.
И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
Ще има машини, които ще бъдат свързани с човека, но той ще им предава собствените си вибрации и само той, чрез
въздей
ствието на възбудени от него трептения, ще бъде в състояние да задвижва определени машини.
И ето сега човечеството стои пред решаването на точно определени проблеми*158. Преди всичко на нещо, върху което вече съм обръщал внимание и което е свързано с удивителната модерна техника, появила се в резултат на уважаваните и от Духовната Наука природни науки. В сравнително недалечно бъдеще тази удивителна модерна техника ще стигне до момент, когато тя самата по някакъв начин ще отрече себе си. На нейно място ще настъпи нещо, устроено както вече намекнах тук по такъв начин, че човек ще придобие възможност да използва фините вибрации, фините трептения в етерното си тяло, за да импулсира механизми.
Ще има машини, които ще бъдат свързани с човека, но той ще им предава собствените си вибрации и само той, чрез въздействието на възбудени от него трептения, ще бъде в състояние да задвижва определени машини.
В съвсем недалечно бъдеще хората, които днес се смятат за практици, ще се видят изправени пред едно цялостно преобразуване на схващаното сега като практика, когато човекът с волята си ще бъде включен в обективното усещане на света. Това като първо.
към текста >>
Ех, скъпи приятели, ако наистина можеше не да се
въздей
ства на една преценка, а в максимална степен да се разчисти огромната камара, която днес се трупа пред способността да се преценява!
Не беше необходимо да се стига до такива изстъпления на безумието, та мирът да бъде окачествяван като най-страшен снаряд. Достатъчно щеше да бъде, ако се кажеше, че германците си служат с едни или други тънкости, че имат едно или друго намерение Бриан*166, Лойд Джордж биха могли да измислят какво ли не относно възможните мотиви на германците, ала не за всички тези мотиви става дума; може дори да се приеме, че те са налице. Ако си дадете труда да анализирате всеки отделен мотив, изтъкван досега, Вие непременно ще можете да кажете: Е добре, да допуснем, че е така, както предполага г-н Бриан или някой друг; но тогава у всеки истински приятел на мира би трябвало да се събуди стремеж за възможно по-бързо то му въдворяване!
Ех, скъпи приятели, ако наистина можеше не да се въздейства на една преценка, а в максимална степен да се разчисти огромната камара, която днес се трупа пред способността да се преценява!
към текста >>
181.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ." Така е било действително в дните, отбелязвани сега от нас като „Великден", когато под
въздей
ствие на своя вътрешен душевен живот хората трябвало да сметнат, че и за тях времето на земното плодородие е настъпило, и зачевали в себе си онези души, които сетне се раждали в дните, наричани сега от нас „Коледа".
Картината наистина е била такава. В старинни свидетелства от този род нещата се обрисуват доста точно, само че хората не ги разбират. „Тогава се правят тържества и сватби.
Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ." Така е било действително в дните, отбелязвани сега от нас като „Великден", когато под въздействие на своя вътрешен душевен живот хората трябвало да сметнат, че и за тях времето на земното плодородие е настъпило, и зачевали в себе си онези души, които сетне се раждали в дните, наричани сега от нас „Коледа".
Времето за зачеване било по Великден. Него имало предвид понеже всичкото се схващало като космически-свещена мистерия онова, което по-късно намерило своя символ в култа към Нертус. Всичко това обаче било забулено в подсъзнателното и не бивало да изплува в съзнанието. То прозвучава, когато Тацит описва този култ:
към текста >>
182.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Важно е обаче да се изтъкне, че тези управленски дела бивали от такова естество, че възпитаваният по посочения начин винаги да бъдел предпазван от външни влияния, в частност да бъдел грижливо предпазван от
въздей
ствието на егоистичните постъпки, от влиянията, които се формирали въз основа на външни преживявания.
Днес подобни неща не биха били възможни, понеже нашето съзнание се развива в други условия; но в онези стари времена, когато можело да се развие сънищно съзнание, те били напълно възможни. Когато детето пораснело и станело юноша при всички случаи ставало дума за момче, а не за момиче -, можело да му се възложи водачеството на отделни краища, на малки племенни групи, а накрая трябвало да съдейства за уреждане на административните, на управленските дела на неголеми общности.
Важно е обаче да се изтъкне, че тези управленски дела бивали от такова естество, че възпитаваният по посочения начин винаги да бъдел предпазван от външни влияния, в частност да бъдел грижливо предпазван от въздействието на егоистичните постъпки, от влиянията, които се формирали въз основа на външни преживявания.
към текста >>
Именно под
въздей
ствие на Коледното тайнство ще можем да задълбочим някои положения, която обсъждахме напоследък.
Нека вземем един определен случай.
Именно под въздействие на Коледното тайнство ще можем да задълбочим някои положения, която обсъждахме напоследък.
Да вземем един определен случай. Нееднократно съм Ви споменавал, че ако Духовната Наука навлезе по-широко сред хората, тя ще обхване например и медицината, лечението. Ще бъдат изнамерени някои по-физически лечебни методи за душевни заболявания, по-духовни лечебни методи за телесни страдания. А съм Ви и казвал защо това днес не е възможно по простата причина, че грехът иде от закона, не законът от греха*181. Докато действат закони, според които материалистическата медицина е законосъобразната а днес е именно така -, дотогава индивидът колкото и проникновени виждания да има не може, пък и не трябва да предприема нищо.
към текста >>
А щом се разчита на несъзнателното или подсъзнателното, постигат се съвсем други
въздей
ствия, отколкото с днешното съзнание, понеже днешното съзнание ще придобие космическата си взаимовръзка по естествен път едва през Шестия следатлантски период.
Както в индивидуалния, така и в социалния живот някои импулси могат да се насочват и отправят в една или друга посока. Особено в социалния живот днес до голяма степен все още е възможно на помощ да се призове несъзнателното, тъй като всяка епоха си има своето несъзнателно.
А щом се разчита на несъзнателното или подсъзнателното, постигат се съвсем други въздействия, отколкото с днешното съзнание, понеже днешното съзнание ще придобие космическата си взаимовръзка по естествен път едва през Шестия следатлантски период.
Следователно, когато днес се разчита на несъзнателното, нещата винаги се извличат мефистофелски или луциферически от Четвъртия следатлантски период. Обаче ни най-малко не се раз минава с нашите стремежи, ако в тези сериозни времена такива общи истини бъдат прилагани към частно то, към отделния случай, защото нашата цел е не да се вършат теософски детинщини, а да се трупат сериозни познания, които засягат действителността, дори тези сериозни познания да поставят изисквания към безпристрастността на нашите чувства. А коледно усещане е и решимостта да се изправиш пред сериозното в живота. В наше време коледното настроение не бива да се състои просто в блаженото отдаване на всичко онова, което наричат „свети чувства около коледната елха", а и в изживяването на връзката със сериозните и потресаващи събития на съвременността.
към текста >>
Това личи наистина съвсем ясно във външния живот на хората, но какво става, когато на хората се
въздей
ства чрез подсъзнателното?
Това личи наистина съвсем ясно във външния живот на хората, но какво става, когато на хората се въздейства чрез подсъзнателното?
Точно както един отделен човек може да бъде хипнотизирай и в състояние на хипноза върху него да се упражнява власт, да му бъдат възлагани неща, чието извършване в нехипнотизирано състояние навярно никога не би му хрумнало, с други думи точно както може да се променя състоянието на съзнание на индивида, като в днешното му съзнание заради постигането на някаква цел се вмъкне например някакво състояние на съзнанието, нормално за много по-стари времена, точно така могат да се хипнотизират и човешки общности. За отделния човек, представляващ в нашия физически свят по-силна същност в сравнение с една човешка маса, е необходимо и едно по-силно заглушаване на съзнанието, ако ще трябва да се действа в друго състояние на съзнанието. За една човешка общност, за една човешка група дори не е нужно да се отбелязва заглушаването на съзнанието, защото то може да настъпи много по-неусетно. При все това някои неща биха останали непостижими, ако човек винаги говореше така, както например си говорим ние. Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос.
към текста >>
И дума не може да става за смайване или за
въздей
ствие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания.
Точно както един отделен човек може да бъде хипнотизирай и в състояние на хипноза върху него да се упражнява власт, да му бъдат възлагани неща, чието извършване в нехипнотизирано състояние навярно никога не би му хрумнало, с други думи точно както може да се променя състоянието на съзнание на индивида, като в днешното му съзнание заради постигането на някаква цел се вмъкне например някакво състояние на съзнанието, нормално за много по-стари времена, точно така могат да се хипнотизират и човешки общности. За отделния човек, представляващ в нашия физически свят по-силна същност в сравнение с една човешка маса, е необходимо и едно по-силно заглушаване на съзнанието, ако ще трябва да се действа в друго състояние на съзнанието. За една човешка общност, за една човешка група дори не е нужно да се отбелязва заглушаването на съзнанието, защото то може да настъпи много по-неусетно. При все това някои неща биха останали непостижими, ако човек винаги говореше така, както например си говорим ние. Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос.
И дума не може да става за смайване или за въздействие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания.
Дори ако някои днес не знае нищо за Духовната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже, чувствата и да не замайва душата.
към текста >>
Нещо друго би било, ако някой желае да постигне
въздей
ствия, които се различават от току-що описаните, а именно, ако някой пожелае да се възползва от заглушеното съзнание, което при едно множество от хора може да се създаде много по-лесно, отколкото при индивида; защото тогава не е нужно да се прибягва до хипноза.
Нещо друго би било, ако някой желае да постигне въздействия, които се различават от току-що описаните, а именно, ако някой пожелае да се възползва от заглушеното съзнание, което при едно множество от хора може да се създаде много по-лесно, отколкото при индивида; защото тогава не е нужно да се прибягва до хипноза.
Вие знаете как едно множество, как една група може да бъде обзета от известно опиянение, стига само да се извърши по правилен начин. И по други поводи съм казвал, че съм се запознавал с оратори пред широка публика, които, ръководени от определени инстинкти, много добре владееха изкуството да се обръщат не към чистата интелектуалност, а по някакъв начин с лозунги, с изключителна образност да говорят на едно объркано, отчасти делириумно съзнание. Както споменах, при индивида заглушаването би трябвало да е по-силно, докато при множеството това съвсем не е нужно. Приведох и съответни примери;
към текста >>
По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова
въздей
ствие.
Нека да разгледаме и тези неща изцяло в съзвучие с коледното настроение, в което сега имаме възможност да бъдем, защото те са познания, свързани дълбоко с Коледното и Великденското тайнство.
По-преди вече посочих как още на млади години бях впечатлен, когато в действителността се натъкнах на едно такова въздействие.
Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение. Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля.
към текста >>
Разбира се, това можем да постигнем само ако разбирането ни се превърне в такова, че в него да се чувстваме добре изолирани спрямо света, докато онзи, който развива делириумното съзнание, направо привлича космически
въздей
ствия, вмъква космически
въздей
ствия в настоящето.
Разбира се, това можем да постигнем само ако разбирането ни се превърне в такова, че в него да се чувстваме добре изолирани спрямо света, докато онзи, който развива делириумното съзнание, направо привлича космически въздействия, вмъква космически въздействия в настоящето.
С нашето Пето следатлантско съзнание ние стоим изолирани на Земята. При делириумното съзнание в душата биват вмъквани космически въздействия. Те естествено трябва да се използват по съответния начин. Нека се спрем на един конкретен случай.
към текста >>
При делириумното съзнание в душата биват вмъквани космически
въздей
ствия.
Разбира се, това можем да постигнем само ако разбирането ни се превърне в такова, че в него да се чувстваме добре изолирани спрямо света, докато онзи, който развива делириумното съзнание, направо привлича космически въздействия, вмъква космически въздействия в настоящето. С нашето Пето следатлантско съзнание ние стоим изолирани на Земята.
При делириумното съзнание в душата биват вмъквани космически въздействия.
Те естествено трябва да се използват по съответния начин. Нека се спрем на един конкретен случай.
към текста >>
Ако някой в наши дни желае да
въздей
ства на делириумното съзнание с цел постигане на нещо специално, той може да постъпи така: Може да си припомни кога в предишен период при сходни положения на звездите е било налице нещо подобно.
Ако някой в наши дни желае да въздейства на делириумното съзнание с цел постигане на нещо специално, той може да постъпи така: Може да си припомни кога в предишен период при сходни положения на звездите е било налице нещо подобно.
И тъй като всичко на този свят става вълнообразно и една вълна след определено време идва отново на повърхността, за постигането на специални въздействия той може при сходни обстоятелства, които обаче имат нещо общо с космическите констелации, да използва някое събитие като копие на дадено предходно събитие, да го направи копие на дадено предходно събитие. Нека приемем, че някой иска да постигне нещо чрез делириумното съзнание посредством точно определени начинания, посредством точно определени факти. Той се връща назад в историята и си припомня нещо, случило се в предишни времена при сходно положение на звездите.
към текста >>
И тъй като всичко на този свят става вълнообразно и една вълна след определено време идва отново на повърхността, за постигането на специални
въздей
ствия той може при сходни обстоятелства, които обаче имат нещо общо с космическите констелации, да използва някое събитие като копие на дадено предходно събитие, да го направи копие на дадено предходно събитие.
Ако някой в наши дни желае да въздейства на делириумното съзнание с цел постигане на нещо специално, той може да постъпи така: Може да си припомни кога в предишен период при сходни положения на звездите е било налице нещо подобно.
И тъй като всичко на този свят става вълнообразно и една вълна след определено време идва отново на повърхността, за постигането на специални въздействия той може при сходни обстоятелства, които обаче имат нещо общо с космическите констелации, да използва някое събитие като копие на дадено предходно събитие, да го направи копие на дадено предходно събитие.
Нека приемем, че някой иска да постигне нещо чрез делириумното съзнание посредством точно определени начинания, посредством точно определени факти. Той се връща назад в историята и си припомня нещо, случило се в предишни времена при сходно положение на звездите.
към текста >>
По този начин би била налице тъкмо специалната възможност за
въздей
ствие върху делириумното съзнание.
Да си представим, че някой иска да постигне нещо на някоя дата през пролетта на определена година. Тогава той си казва: Петдесетница е, ще се върна назад във времето до някое събитие, сходно на онова, което ми се ще да извърша сега. То обаче трябва да се е случило по време, когато Петдесетница се е падала в почти същите дни, в същите дни на месеца. Така в общи линии положението на звездите за тази дата на Петдесетница естествено е сходно, то просто се повтаря.
По този начин би била налице тъкмо специалната възможност за въздействие върху делириумното съзнание.
Винаги би могло да се намери група от хора, представляващи своего рода Балдур през Петия следатлантски период, щом някой реши да играе ролята на Локи със слепия Хьодур или чрез слепия Хьодур, като при специалните космически условия поражда делириумното съзнание.
към текста >>
И отново на делириумното съзнание било
въздей
ствало с представи, със символи, които чрез своята образност били изключително подходящи да заговорят на това делириумно съзнание.
При същата констелация се получило забележително копие, когато през 1915 г. не Кола ди Риенци, разбира се, а синьор Д,Анунцио*184 по съвсем аналогичен начин призовал една група на същото място!
И отново на делириумното съзнание било въздействало с представи, със символи, които чрез своята образност били изключително подходящи да заговорят на това делириумно съзнание.
Не желая да обвинявам ничие съзнание, а искам само да разкажа факти, такива факти, които са изтласкани възможно по-дълбоки в подсъзнанието. Това обаче не променя нищо в тяхната действеност. В неделята на Петдесетница през 1915 г. в Рим се случило същото, каквото се било случило в неделята на Петдесетница през 1347 г., която също била през Май, поточно съответно на 20 и на 21 Май, но тук един ден не играе никаква роля, а напротив така констелацията станала абсолютно същата. Следователно през 1915 г.
към текста >>
Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да
въздей
ства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно.
Без, разбира се, по някакъв начин да претендирам за коментар или за вземане на страна, аз исках да отбележа някои факти, но в тяхната взаимовръзка, за да мога в частност да посоча как все пак се случват неща, които намират слабо разбиране в заобикалящия ни днешен невнимателен свят.
Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно.
Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения. Споменатото от мен образно сравнение с артилериста е, общо взето, дреболия. Невъзможно ми е да Ви прочета цялата реч, защото ще отнеме много време, а само един откъс може би от началото и после края. Началото:
към текста >>
183.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И на кого му минава през ума да признае
въздей
ствието на божествените, на небесните неща върху земните неща поради това, че ги опознава като Майя?
На кого днес му минава през ума е желание да размисля над истината за такива важни неща?
И на кого му минава през ума да признае въздействието на божествените, на небесните неща върху земните неща поради това, че ги опознава като Майя?
Това изобщо не е присъщо на днешното време. Признава го само ако е принуден да го стори; човек само по принуда се подчинява на законите на Космоса. Ако не е принуден да признае, че в определен сезон пшеничното стъбло пониква от земята, израства, изкласява и после на ново трябва да покълне от семето,че в случая се извършва кръговрат, че онова,което възниква, трябва да премине към загиване при това то закономерно трябва да премине към загиване -, тогава човек и това няма да признае!
към текста >>
Магдебургската архиепископия напредвала добре, в земите околовръст ти оказвала извънредно благотворно
въздей
ствие и Ото Червенобрадия виждал какво благотворно
въздей
ствие оказвала основаната от него институция.
И тъй, живял нявга в земите саксонски един кайзер,наричан "Червения кайзер, кайзера с червената брада Ото Червенобрадия*193. Този кайзер имал съпруга, която била родом от Англия и която, за да удовлетвори напълно съкровените си потребности, пожелала да бъде основана специална църковна институция. Тогава Ото Червенобрадия решил да основе Магдебургската архиепископия. Тя трябвало да изпълнява особена мисия в Централна Европа и в частност да свърже Запада с Изтока така, че именно от Магдебургската архиепископия християнството да бъде разпространявано сред живеещите в непосредствена близост славяни.
Магдебургската архиепископия напредвала добре, в земите околовръст ти оказвала извънредно благотворно въздействие и Ото Червенобрадия виждал какво благотворно въздействие оказвала основаната от него институция.
Това му доставяло голяма радост. Делата ми носят благодат във физическия свят, казвал си той и непрестанно желаел Бог да го възнагради за вършените от него благодеяния спрямо човеците. Един бил стремежът му: дано му бъдела отредена божия награда, загдето от благочестие вършел всичко, с което се заемал.
към текста >>
184.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Естествено, че не могат да бъдат зрели всички, върху които според закона на нашето време, опиращ се на публичността,
въздей
стват такива познания или до които достигат такива познания.
Ние знаем какъв път е изминала тази духовна наука, и не е необходимо да го повтаряме непрестанно. И тъй, в средата на XIX век въпросът бил от някакво средище на хората да им бъде обърнато внимание, че съществува, така да се каже, духовно обкръжение. Във времето на материализма това било забравено. Вие знаете също, че такива работи трябва да стават предпазливо, понеже известни познания изискват определена степен на зрелост у хората.
Естествено, че не могат да бъдат зрели всички, върху които според закона на нашето време, опиращ се на публичността, въздействат такива познания или до които достигат такива познания.
Възможно е обаче потребността на дадено време да наложи поне извършването на проверка дали такива познания могат да получат публичност.
към текста >>
Не това се очаквало, очаквало се те да посочат как
въздей
стват природните духове, как
въздей
ства човек на човека, какви сили има в социалния организъм и т.н.
Вместо да настане очакваното, сиреч вместо медиумите да удостоверят, че в околното пространство има някакви елементарни и духовни сили,всички се позовавали на послания от царството на мъртвите. С това не се постигнало каквото се целяло първоначално. Аз многократно съм обяснявал, че човекът може да се доближи до мъртвите едва като развие у себе си възприятия, които не се по стигат чрез потискане на съзнанието. Но тези неща са ни известни. Те естествено са били известни и по онова време, поради което, щом медиумите започнали на своя глава да говорят за послания от мъртвите, вече се разбрало,че цялата работа е неправдоподобна.
Не това се очаквало, очаквало се те да посочат как въздействат природните духове, как въздейства човек на човека, какви сили има в социалния организъм и т.н.
Хранела се надеждата по такъв начин да се узнае кои сили могат да бъдат използвани от познаващия ги, та хората да не разчитат един на друг само така, както става с помощта на сетивата, а както е обусловено от цялостната човешка личност. Това била едната злина.
към текста >>
Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под
въздей
ствието на онзи, който отпосле бил почитан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на париж-ката окултна ложа.
Времето е твърде кратко, за да мога още днес да Ви разкажа всичко, но нека засега да се спрем на някои отделни неща, а пък в скоро време може отново да се върнем към тези въпроси. Да приемем, че на Блаватска се бе удало да стане член на Парижката ложа, както тя самата го желаела.
Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под въздействието на онзи, който отпосле бил почитан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на париж-ката окултна ложа.
В такъв случай нямаше да се случи много от онова, зад което сега стои същата парижка окултна ложа, или пък то вероятно щеше да се случи в услуга на някоя друга користност. Тогава някои неща са щели да протекат в друга посока, а не както са станали. Защото вече било набелязано психичната личност на Блаватска да бъде използвана за ликвидиране на парижката ложа. И ако я бяха ликвидирали по окова време, тогава зад всичките тези хора, живеещи в историята повече или по-малко като марионетки, нямаше да стои нищо. Силвани, Дуранте, Серджи, Чекони, целия род на синьор Ломброзо*196 и някои други не биха имали окултни кукловоди.
към текста >>
Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно
въздей
ствие на кайзер Ото Червенобрадия.
Сега нека да спрем дотук и да се позанимаем с вчерашната история. Тя се отнася за периода около Х век, сиреч когато все още господствало душевното състояние на Четвъртия следатлантски период.
Ние видях ме как духовният свят оказва вътрешно въздействие на кайзер Ото Червенобрадия.
Целият му живот се преобразява поради това, че под влияние на духовния свят вниманието му било насочено върху Добрия Герхард. От Добрия Герхард той трябвало да се научи на богобоязливост, на истинско благочестие и на това, че не е рядко заради извършеното на земята, да се очаква придобиването на някаква доста егоистична благословия от небето. Но указанието да подири Добрия Герхард той получава от духовния свят. Това едно на ръка включване на духовния свят.
към текста >>
За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо
въздей
ствие.
Сега обаче въпросът беше да се намери подходяща личност, която да поднесе на царя почитанията на Рим. Трябваше да бъде личност от особен вид. Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени.
За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие.
Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим. Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар. По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик. Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206.
към текста >>
Този съвременен човек вече няма мира в духовното
въздей
ствие, във
въздей
ствието на духовното!
Ето ги вижданията, скъпи мои приятели! "Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Този съвременен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното!
към текста >>
185.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Не бива да забравяте, че тъй като опиумът
въздей
ства на душата, с неговото разпространяване Вие наистина се намесвате в целия духовен живот на един народ или на онези хора, на които доставяте опиум.
Избирам точно този пример, защото подобно нещо действително притежава по-дълбока културноисторическа основа, когато под внимание се вземат всички фактори.
Не бива да забравяте, че тъй като опиумът въздейства на душата, с неговото разпространяване Вие наистина се намесвате в целия духовен живот на един народ или на онези хора, на които доставяте опиум.
Мога да избера този пример, защото въобще не възнамерявам да твърдя, че някой не постъпвал правилно, щом смята да търгува; търговията по света трябва да бъде свободна. Този принцип също е оправдан. Не ми минава и през ума, да изкарвам виновен някого, който създава макови насаждение в Бенгалия, за да добива от тях опиум за Китай и срещу него да получава злато.
към текста >>
186.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Затова пък близо до ума е онова, което реално не произтича от морални подбуди и за което също никой не би се застъпил по морални съображения, щом не иска да лицемерничи, да бъде украсявано с морални подбуди в случаите, когато се търси
въздей
ствие върху човешките души, които винаги са възприемчиви за подобни неща.
В други случаи също така не могат да се прилагат морални критерии; не може примерно на някого да му хрумне да приложи морален критерий, да речем, спрямо изграждането на една къща и да реши, че заради формата си един покрив е по-неморален от някой друг. Само че тук въпросът, разбира се, е поставен по-радикално и в случая хората не биха се сетили да използват морални преценки; в подобен случай те не са предразположени да се залъгват с морални преценки.
Затова пък близо до ума е онова, което реално не произтича от морални подбуди и за което също никой не би се застъпил по морални съображения, щом не иска да лицемерничи, да бъде украсявано с морални подбуди в случаите, когато се търси въздействие върху човешките души, които винаги са възприемчиви за подобни неща.
Ето защо аз представих едно събитие, което може би подхожда за осветляването на известни мотиви, проявяващи се във физическия план при еволюцията на човечеството.
към текста >>
Поради това,че китайските тела били "опиумизирани" и се създали поколения, възникнали под
въздей
ствие на опиумните сили,китайците били осъдени да приемат в се бе си отчасти доста незрели, доста посредствени души, на чиито качества не желая да се спирам.
Но това не би било достатъчно, за да може Европа да бъде подготвена за получаването на онази европейска Карма, която би следвало да се получи, ами се е касаело, така да се каже, само за подпомагане на великите закони на битието в определена насока. Когато в продължение на дълги периоди се причинява онова, за което Ви намекнах вчера изнуряване на множество тела от една народностна общност -, тогава се стига дотам, че с течение на времето тук долу възникват тела, към които не се отправят душите, проявявали първоначално предразположеност към тях.
Поради това,че китайските тела били "опиумизирани" и се създали поколения, възникнали под въздействие на опиумните сили,китайците били осъдени да приемат в се бе си отчасти доста незрели, доста посредствени души, на чиито качества не желая да се спирам.
За сметка на това пък душите, определили себе си за китайски тела, бивали възпрепятствани да влизат в тези опиумизирани тела. Те били отклонявани към Европа, за да предизвикат сред европейското население онова, което цитираните от мен наблюдателни лица явно са забелязали.
към текста >>
Та нека това бъде един пример, който да Ви покаже,че ставащото във физическия план действително простира
въздей
ствието си чак до духовния свят и по тази причина не само има значение за физическия план, но и дава отражение върху събитията в духовния свят, а оттук и на целия свят.
Та нека това бъде един пример, който да Ви покаже,че ставащото във физическия план действително простира въздействието си чак до духовния свят и по тази причина не само има значение за физическия план, но и дава отражение върху събитията в духовния свят, а оттук и на целия свят.
В мистерийната драма*230 това е изразено напълно съзнателно не само за постигането на известна поетичност, но и за олицетворява нето на една истина, която трябва да се вложи в съвременността, както става с всички неща, намерили място в мистериите.
към текста >>
Поради това ние сме също така в състояние да упражняваме онова отровно
въздей
ствие (защото то е отровно
въздей
ствие), състоящо се в това, че при размножаването на човечеството мъжкото
въздей
ства на женското.
Е, никак не е лесна тази представа за известни отровни субстанции, но редно е все пак развитието на тези отрови да си го представим в смисъл, че тяхната интензивност е спаднала на една седма, на две или пък на три седми. Следователно, ако в цветята имате определени отровни субстанции, то в днешния си вид те се явяват остатъци от Луната. Действието на други отровни субстанции е отслабнало многократно и в хода на еволюцията ние сме се имунизирали срещу тях. Поради това ние сме в състояние, живеейки, да остаряваме.
Поради това ние сме също така в състояние да упражняваме онова отровно въздействие (защото то е отровно въздействие), състоящо се в това, че при размножаването на човечеството мъжкото въздейства на женското.
Тук отровното въздействие се изразява в това,че чрез самия женски елемент при всички случаи е налице само тенденцията за създаване на едно етерно същество. Тази тенденция е налице и без отровно въздействие. За да може това етерно същество да се оформи физически, избуяващият етеричен живот трябва да бъде отровен. Навремето го загатнах във физиологическата лекция в Прага*233.
към текста >>
Тук отровното
въздей
ствие се изразява в това,че чрез самия женски елемент при всички случаи е налице само тенденцията за създаване на едно етерно същество.
Е, никак не е лесна тази представа за известни отровни субстанции, но редно е все пак развитието на тези отрови да си го представим в смисъл, че тяхната интензивност е спаднала на една седма, на две или пък на три седми. Следователно, ако в цветята имате определени отровни субстанции, то в днешния си вид те се явяват остатъци от Луната. Действието на други отровни субстанции е отслабнало многократно и в хода на еволюцията ние сме се имунизирали срещу тях. Поради това ние сме в състояние, живеейки, да остаряваме. Поради това ние сме също така в състояние да упражняваме онова отровно въздействие (защото то е отровно въздействие), състоящо се в това, че при размножаването на човечеството мъжкото въздейства на женското.
Тук отровното въздействие се изразява в това,че чрез самия женски елемент при всички случаи е налице само тенденцията за създаване на едно етерно същество.
Тази тенденция е налице и без отровно въздействие. За да може това етерно същество да се оформи физически, избуяващият етеричен живот трябва да бъде отровен. Навремето го загатнах във физиологическата лекция в Прага*233.
към текста >>
Тази тенденция е налице и без отровно
въздей
ствие.
Следователно, ако в цветята имате определени отровни субстанции, то в днешния си вид те се явяват остатъци от Луната. Действието на други отровни субстанции е отслабнало многократно и в хода на еволюцията ние сме се имунизирали срещу тях. Поради това ние сме в състояние, живеейки, да остаряваме. Поради това ние сме също така в състояние да упражняваме онова отровно въздействие (защото то е отровно въздействие), състоящо се в това, че при размножаването на човечеството мъжкото въздейства на женското. Тук отровното въздействие се изразява в това,че чрез самия женски елемент при всички случаи е налице само тенденцията за създаване на едно етерно същество.
Тази тенденция е налице и без отровно въздействие.
За да може това етерно същество да се оформи физически, избуяващият етеричен живот трябва да бъде отровен. Навремето го загатнах във физиологическата лекция в Прага*233.
към текста >>
И тъкмо това отравяне е актът на оплождане, точно както в растителния свят
въздей
ствието на веществото от етерното върху плодника актът на оплождане при растението, е всъщност отровното
въздей
ствие на светлината.
И тъкмо това отравяне е актът на оплождане, точно както в растителния свят въздействието на веществото от етерното върху плодника актът на оплождане при растението, е всъщност отровното въздействие на светлината.
към текста >>
В известен смисъл то е дестилирано отровно
въздей
ствие, едно
въздей
ствие, което на Луната като отровно
въздей
ствие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, намиращи се в долните царства.
Ето ви нещо, възникнало за самия човек едва на Земята – размножаването.
В известен смисъл то е дестилирано отровно въздействие, едно въздействие, което на Луната като отровно въздействие е било налице със същата интензивност, с която се е запазило в отровите, намиращи се в долните царства.
Оттук разбирате тезата, която днес бих искал да издигна: Същинските отрови, които субстанциално са ариманически още от времето на Луната, представляват противници на системно напредващата еволюция; дестилирани, в известна степен разредени, те са онова, което е субстанциален носител на духовния ни живот.
към текста >>
Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни
въздей
ствия?
Това показва, че понятията луциферическо и ариманическо могат да се проследят много добре надолу чак до живота в природата. Но те могат да се проследят и нагоре до живота на хората, до социалния живот.
Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия?
Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234. И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот. А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани. Но какво по принцип е сивата магия? Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
към текста >>
И точно както такива отровни
въздей
ствия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот.
Това показва, че понятията луциферическо и ариманическо могат да се проследят много добре надолу чак до живота в природата. Но те могат да се проследят и нагоре до живота на хората, до социалния живот. Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия? Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234.
И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот.
А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани. Но какво по принцип е сивата магия? Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
към текста >>
Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните
въздей
ствия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия? Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234. И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот. А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани. Но какво по принцип е сивата магия?
Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
към текста >>
Това, че едно паразитно растение упражнява в определена степен отровно
въздей
ствие, личи по чудесен начин от факта за убийството на Балдур именно с имел; то свидетелства, че на света е съществувало съзнание за градация във величината на отровността че сокът на растението имел е имал друга степен на отровност в сравнение с тази, която човекът може да понесе.
Докато нашите учени глави, изследващи легендите, не стигат по-далеч от твърдението, че в подобни митове се изявявала, както те казват, главно творческата фантазия на народа, в тях в действителност се съдържат дълбокомислени истини, които се проявяват най-вече в това, че те в буквалния смисъл са изпипани в подробности. Митът за Балдур например дава добра представа за градацията на отровното, както и за много други неща.
Това, че едно паразитно растение упражнява в определена степен отровно въздействие, личи по чудесен начин от факта за убийството на Балдур именно с имел; то свидетелства, че на света е съществувало съзнание за градация във величината на отровността че сокът на растението имел е имал друга степен на отровност в сравнение с тази, която човекът може да понесе.
Защото всяко нещо се различава по своята величина.
към текста >>
В крайна сметка всеки се поддава на
въздей
ствието на едно непрекъснато повтаряно клише.
В крайна сметка всеки се поддава на въздействието на едно непрекъснато повтаряно клише.
За германския милитаризъм американците са слушали толкова много, и то най-вече от чуждестранни източници, че те по необходимост трябва да повярват, че германците са единствената нация в Европа, която притежава голяма армия. А фактически Русия има далеч по-голяма и от дълги години я използва за агресивни цели. Франция, чийто брой на населението е много по-малък от този на Германия, има почти същата по големи на военна мощ и затова с далеч по-голямо право би могла да бъде упрекната в милитаризъм. А във Великобритания може би съвършен заместител на една силна войска предлага нейният колосален флот, който тя поддържа с огромни разходи и който от време на време все още увеличава, без да крие, че не ще разреши на никоя друга нация да и оспорва неограниченото господство по море по този велик световен транспортен път,по който всички трябва да минават, но никоя нация не бива да го нарича свой собствен. Колко страшен този заместител на една войска може да се окаже за други нации показа сегашната криза.
към текста >>
187.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Образуване на семената на растенията под
въздей
ствие на космическите сили.
Образуване на семената на растенията под въздействие на космическите сили.
Наблюдение на астралното в света на животните. Загадката на смъртта. Дейността на рано умрелите в отвъдното. Резултати от изследванията на Мориц Бенедикт. Значение на духовното за развитието на Земята към бъдещия Юпитер.
към текста >>
Въздей
ствие на лишените от духовност методи на възпитание в наши дни.
Необходимостта от материализъм. Ернест Ренан. Подмладяването на човечеството. Удроу Уилсън. Проникване в дейността на третата Йерархия и развитие на самостоятелност в човека.
Въздействие на лишените от духовност методи на възпитание в наши дни.
Лишените от реалност съвременни възгледи "Градът, като форма на живот" и "Античният град". Двата подхода.
към текста >>
Победата на Михаил над ариманичните духове и
въздей
ствието и върху Земята.
Победата на Михаил над ариманичните духове и въздействието и върху Земята.
Значението на 1879 година. Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в педагогиката. Интересът към дълбоките въпроси на работниците. Теодор Циген. Ленин. Последствия от откъснатото от живота мислене!
към текста >>
Мъртвите, лъжливите им призиви и
въздей
ствието им в педагогиката.
Победата на Михаил над ариманичните духове и въздействието и върху Земята. Значението на 1879 година.
Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в педагогиката.
Интересът към дълбоките въпроси на работниците. Теодор Циген. Ленин. Последствия от откъснатото от живота мислене! Уилсън като непрактичен теоретик.
към текста >>
Живото продължаване на
въздей
ствието на Гьоте в духовната наука.
Настройката за очакване и значението му в педагогиката. Вредността на съвременните методи на възпитание. Образното преподаване като противовес на наизустяването на буквите. Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата. Нашето общуване с умрелите.
Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука.
Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от духовност мироглед.
към текста >>
188.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни
въздей
ства всичко, което там е казано.
Не го ли знаем по своята собствена душа и вътрешната борба между отделните и членове? На това обръща внимание втората драма-мистерия "Изпитанието на душата".
Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано.
И трябва да пробваме да направим дадената в цикъла картина толкова ясна в своята душа, че да разберем, как ние в Средна Европа трябва да търсим Аза. Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на духовната работа над този цикъл. По същество много от това, което става сега, ще ни стане ясно, ако вземем предвид всичко казано в този цикъл. Само тогава ще достигнем необходимата обективност.
към текста >>
Ако пробием до такава обективност и до такава готовност за дейна любов, тогава от такива стремежи ще се надигне силата, нужна на Духовете, които изпращат своите
въздей
ствия в съдбите на народите, и които и в тези сериозни, тежки времена, помагайки и насочвайки, стоят редом до човечеството.
Ако пробием до такава обективност и до такава готовност за дейна любов, тогава от такива стремежи ще се надигне силата, нужна на Духовете, които изпращат своите въздействия в съдбите на народите, и които и в тези сериозни, тежки времена, помагайки и насочвайки, стоят редом до човечеството.
към текста >>
189.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако проследим човека, когато той преминава през портата на смъртта в духовния свят, в който той живее между смъртта и новото раждане, за да се подготви за новия земен живот, тогава ще ни стане ясно доколко човек в живота между смъртта и новото раждане е пронизан от
въздей
ствията на неговия последен земен живот, колко далеч пренася през вратата на смъртта вътре в духовния свят сякаш отзвуците, отгласите на последния му земен живот.
Ако проследим човека, когато той преминава през портата на смъртта в духовния свят, в който той живее между смъртта и новото раждане, за да се подготви за новия земен живот, тогава ще ни стане ясно доколко човек в живота между смъртта и новото раждане е пронизан от въздействията на неговия последен земен живот, колко далеч пренася през вратата на смъртта вътре в духовния свят сякаш отзвуците, отгласите на последния му земен живот.
Знаем, че човек, когато пристъпва вратата на смъртта, пренася през нея след като е отдал физическото си тяло на елементите на земята, своето етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем, че етерното тяло скоро, много скоро се отделя от Аза и астралното тяло, – всичко, освен екстракта, който остава от него, и че в етера то се съединява с всеобщата етерна дейност на космоса. Не веднъж сме говорили за това. Но има още нещо. След смъртта, човек чрез своето съзнание, своето запазено след смъртта съзнание, все пак преглежда назад съдбата на своето етерно тяло, и тази съдба има за него значение.
към текста >>
Своеобразието на тази френска народна култура – не културата на отделните лица – е в това, как се обработва самото етерно тяло, как се просмуква със сили и силови
въздей
ствия, и затова много индивидуализирано преминава портата на смъртта и остава такова и в духовния свят.
След смъртта, човек чрез своето съзнание, своето запазено след смъртта съзнание, все пак преглежда назад съдбата на своето етерно тяло, и тази съдба има за него значение. Има значение за човека, когато след смъртта той следи за съдбата на своите оставени тела, които са резултат от неговия последен земен живот. И този резултат, тези достижения, многообразно се проявяват в най-различните земни взаимоотношения, между другото и в различните преживявания на националното. Имащите значение за човека след неговата смърт остатъци от земното, по съвсем различен начин засягат, да кажем, душата, която след смъртта си, оставя тяло на французин и заминава в духовния свят, и за такава душа, която встъпва в духовния свят от руско тяло. Душите, които днес излизат от тела на французи, принадлежат на култура, узряла и в известна степен презряла, която е дала много преживявания на земята, на етерното тяло.
Своеобразието на тази френска народна култура – не културата на отделните лица – е в това, как се обработва самото етерно тяло, как се просмуква със сили и силови въздействия, и затова много индивидуализирано преминава портата на смъртта и остава такова и в духовния свят.
Тези етерни тела бавно се разтварят и дълго се запазват като спектри. Принадлежащият към френската народност, доколкото принадлежи на нея, в своите представи има съвсем определено мнение за себе си, за своето място в живота. Но това не е нищо друго, освен отражение на здраво работещите сили на етерното тяло. Етерното тяло е пластично здраво формирано и такова преминава в духовния свят.
към текста >>
Но тези етерни тела оказват много определено, дълбоко отиващо значително
въздей
ствие върху това, което се разиграва по времето между смъртта и новото раждане, сякаш зад кулисите на нашата съвременност.
Съвсем различно стои работата с етерното тяло на руския човек. То не е така рязко отпечатано, то е в известна степен по-еластично и лесно се разтваря в духовния свят; затова душата е по-малко прикована към своето етерно тяло. Докато етерното тяло на французина, произтичащо от една по-развита култура, дълго държи френската душа, така да се каже, свързана с нейното етерно тяло, душата на руския човек само за кратко остава свързана със своето етерно тяло. За тази душа от изтока съдбата на нейното етерно тяло има по-малко значение.
Но тези етерни тела оказват много определено, дълбоко отиващо значително въздействие върху това, което се разиграва по времето между смъртта и новото раждане, сякаш зад кулисите на нашата съвременност.
Съдбата на руската душа е съвсем различна, от съдбата на френската душа.
към текста >>
От най-различни разглеждания ние знаем, че в двадесети век вървим към етерното
въздей
ствие на Христовия Дух, към появата му!
От най-различни разглеждания ние знаем, че в двадесети век вървим към етерното въздействие на Христовия Дух, към появата му!
За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето. Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него.
към текста >>
И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното
въздей
ствие върху душите след смъртта.
Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята. Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души.
И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта.
Упорита борба върви зад кулисите на съвременността. Тази борба си върви в духовния свят. Това е сякаш борба на небесата; тя се разиграва между Франция и Русия – в духовния свят, истинска борба между Запада и Изтока. И тази борба е истинското, а това, което имаме на физически план, това е външната майя, това е изкривената действителност. И тук, и изобщо често когато наблюдаваш духовни факти, получаваш потресаващото впечатление, че това, което става тук в този свят е илюзия, че е пряка противоположност на това, което като Истина, се извършва в духовния свят.
към текста >>
Така, в основни линии е в цялата еволюция, постепенно развиваща се под
въздей
ствието на Христовия импулс.
Това е допълнение към вчерашните разглеждания.
Така, в основни линии е в цялата еволюция, постепенно развиваща се под въздействието на Христовия импулс.
Тъй като събитията, извършващи се в XX век, са се подготвяли в предшестващите времена. Чрез Мистерията на Голгота Христовият импулс е встъпил в земното развитие и действа в него. Но тъй като той, Христовият импулс, може да действа според степента на разбирането му от хората, и до днес би могъл да бъде слабо действен. Ние едва встъпваме в периода на разума /разбирането/, ние едва започваме чрез духовната наука да научаваме нещо от значението на Мистерията на Голгота. Христовият импулс е действал.
към текста >>
Ние вписваме това в пространството; ние създаваме там
въздей
ствие върху етерния свят.
И именно тогава, когато ясновидски се издигаме към самопознанието, разбираме, че първото, което преживяваме в изумителни образи, е отражение на нашето най-низше същество. И само тогава, когато с по-силно напрежение освобождаваме тези части на етерното тяло, които, като низши, са останали /задържали са се/ в нас самите, докато голяма част е била употребена за изграждането на сърцето и главния мозък, само тогава се доближаваме до това, с по-здраво развитите сили да излъчваме навън това, което го има в нас и оставя отпечатък върху външния етер. И след това се стига до следното: когато проектираме във външния свят етерното тяло на нашите физически органи, ние изблъскваме това в пространството, навън. Когато развиваме висше ясновиждане, ние също работим във външното, но ние изработваме във външното това от нас, което създаваме между раждането и смъртта, за да подготви то това, което ще се развива в нас между смъртта и новото раждане.
Ние вписваме това в пространството; ние създаваме там въздействие върху етерния свят.
И тогава вървим срещу това, което се образува чрез тези въздействия – към космическите последствия, към космическите факти.
към текста >>
И тогава вървим срещу това, което се образува чрез тези
въздей
ствия – към космическите последствия, към космическите факти.
И именно тогава, когато ясновидски се издигаме към самопознанието, разбираме, че първото, което преживяваме в изумителни образи, е отражение на нашето най-низше същество. И само тогава, когато с по-силно напрежение освобождаваме тези части на етерното тяло, които, като низши, са останали /задържали са се/ в нас самите, докато голяма част е била употребена за изграждането на сърцето и главния мозък, само тогава се доближаваме до това, с по-здраво развитите сили да излъчваме навън това, което го има в нас и оставя отпечатък върху външния етер. И след това се стига до следното: когато проектираме във външния свят етерното тяло на нашите физически органи, ние изблъскваме това в пространството, навън. Когато развиваме висше ясновиждане, ние също работим във външното, но ние изработваме във външното това от нас, което създаваме между раждането и смъртта, за да подготви то това, което ще се развива в нас между смъртта и новото раждане. Ние вписваме това в пространството; ние създаваме там въздействие върху етерния свят.
И тогава вървим срещу това, което се образува чрез тези въздействия – към космическите последствия, към космическите факти.
към текста >>
Така се пресичат духовните и физическите
въздей
ствия.
Така се пресичат духовните и физическите въздействия.
Не са минали времената, когато би трябвало, при физически събития да вдигаме поглед към духовните светове. Тези времена не са отминали. Ние започваме да разбираме някои неща чрез нашата духовна наука. В много неща са ни нужни помагащите сили на тези, които си заминават от физическия живот с неизползвани етерни сили. Помислете за хилядите и хилядите, които навън, по огромните полета на трагичните събития на нашата епоха, преминават портата на смъртта с неизползвани сили на етерното тяло.
към текста >>
Така можем да гледаме на свежите, пълни със сили, неизползвани етерни тела,
въздей
стващи от духовните светове върху бъдещето.
Физиката вече знае, че никоя сила не изчезва, не се губи. В по-висш смисъл, това е законът за запазване на енергията, но за духовния свят. Силите, които има етерното тяло, за да обезпечи живота на физическото тяло от раждането до смъртта в течение на 80-90 години не се губят, ако човек рано премине портата на смъртта. Силите са налице. Наред с това, което чрез Аза и астралното тяло встъпва в духовния свят и има значение за индивидуалността, етерното тяло има всеобщо значение за всеобемащата аура на развитието на Земята и на човека.
Така можем да гледаме на свежите, пълни със сили, неизползвани етерни тела, въздействащи от духовните светове върху бъдещето.
към текста >>
190.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тук във физическия свят, на нас ни
въздей
стват факти и същества от външния свят.
Тук във физическия свят, на нас ни въздействат факти и същества от външния свят.
Съществата се намират в нас. Техните излъчвания чрез впечатленията на външните сетива ни проникват в душата. И ако осъзнаваме това, ние казваме: затворени сме в границите на нашето тяло. Другите същества ги имаме в своите представи: ние ги възприемаме. Когато встъпваме в духовния свят, трябва да се изразим различно: другите духовни същества сега ни възприемат като духовни същества.
към текста >>
Но това просветващо срещу нас, това, което в този свят чувства и ни
въздей
ства, е пронизано с облагородената до човечност животинска природа.
Тук, във физическия свят, пред нас се изправя физическият човек, който в хода на развитие на работата на душата е облагородил животинското, растителното и минералното. И това животинско, растително и минерално битие все пак ни се изправя насреща. Когато човек е тук на Земята, неговото духовно-душевно е дълбоко скрито вътре в него и само просветва през телесната му обвивка.
Но това просветващо срещу нас, това, което в този свят чувства и ни въздейства, е пронизано с облагородената до човечност животинска природа.
Животинското се проявява в човека облагородено, но все пак е животинска природа. И растителният и минерален свят ни се проявяват насреща в земния човек. Ние знаем: природните царства живеят в човека на по-висока степен. И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят. Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите.
към текста >>
Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за
въздей
ствие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите.
Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз.
Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите.
Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите. Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло. Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима.
към текста >>
Техните
въздей
ствия правят човека възприемаем.
И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите.
Техните въздействия правят човека възприемаем.
Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите. Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло. Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима. Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно време след смъртта му встъпваме в общуване с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата.
към текста >>
191.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Вживяването е във
въздей
ствието от постъпките.
Върви се от преживяването на смъртта обратно чак до раждането. Но сега всичко преживяно във физическия живот се възприема от другата страна. Преживява се не както в земния живот, а морално. Ако в някакъв момент между раждането и смъртта сте нанесли на някого обида или сте му причинили вреда, този момент се преживява отново, но така, че не преживявате това, което вие сте чувствали тогава, гняв или антипатия, а това, което е преживял обиденият от вас човек. Преживяването се разширява върху последствията от постъпките, извършени между раждането и смъртта.
Вживяването е във въздействието от постъпките.
към текста >>
В известна степен значението на живота между смъртта и новото раждане е в това, че в света на душите стъпка по стъпка се преживява
въздей
ствието от постъпките в земния живот, постепенно потапяйки се в разбирането на тяхното значение за света.
В известна степен значението на живота между смъртта и новото раждане е в това, че в света на душите стъпка по стъпка се преживява въздействието от постъпките в земния живот, постепенно потапяйки се в разбирането на тяхното значение за света.
Наистина, както в земния живот от детството стъпка след стъпка се вживяваме в природното, както се учим да възприемаме и разбираме природата, така след смъртта се вживяваме в действията на своите постъпки, на своите мисли и думи, накратко – в света на въздействията; вливаме се в света на въздействията.
към текста >>
Наистина, както в земния живот от детството стъпка след стъпка се вживяваме в природното, както се учим да възприемаме и разбираме природата, така след смъртта се вживяваме в действията на своите постъпки, на своите мисли и думи, накратко – в света на
въздей
ствията; вливаме се в света на
въздей
ствията.
В известна степен значението на живота между смъртта и новото раждане е в това, че в света на душите стъпка по стъпка се преживява въздействието от постъпките в земния живот, постепенно потапяйки се в разбирането на тяхното значение за света.
Наистина, както в земния живот от детството стъпка след стъпка се вживяваме в природното, както се учим да възприемаме и разбираме природата, така след смъртта се вживяваме в действията на своите постъпки, на своите мисли и думи, накратко – в света на въздействията; вливаме се в света на въздействията.
към текста >>
И сега в морална светлина отново се преживяват постъпките, тоест
въздей
ствието от постъпките, мислите и желанията.
И сега в морална светлина отново се преживяват постъпките, тоест въздействието от постъпките, мислите и желанията.
В това се потапяме, в това се вживяваме, така, че, например, ако сте оскърбили някого, сега преживявате това, което е преживял оскърбеният от вас човек! – това сега е вашето истинско преживяване, – преживяното тогава на Земята от обидения от вас човек. През такова преживяване се преминава, и докато трае то, в човека като вътрешна природна необходимост се потапя сила, която може да се изрази с такива думи: ти трябва да изравниш това, ти трябва да поправиш това. Може да се използва такова сравнение: към очите ви лети комар и вие затваряте клепачите, извършвате действие под непосредствено въздействие. След смъртта преживявате това, което е предизвикано от вашите постъпки, и в отговор във вас се ражда стремеж да го поправите, например, да поправите това, което е изстрадал друг поради вас.
към текста >>
Може да се използва такова сравнение: към очите ви лети комар и вие затваряте клепачите, извършвате действие под непосредствено
въздей
ствие.
И сега в морална светлина отново се преживяват постъпките, тоест въздействието от постъпките, мислите и желанията. В това се потапяме, в това се вживяваме, така, че, например, ако сте оскърбили някого, сега преживявате това, което е преживял оскърбеният от вас човек! – това сега е вашето истинско преживяване, – преживяното тогава на Земята от обидения от вас човек. През такова преживяване се преминава, и докато трае то, в човека като вътрешна природна необходимост се потапя сила, която може да се изрази с такива думи: ти трябва да изравниш това, ти трябва да поправиш това.
Може да се използва такова сравнение: към очите ви лети комар и вие затваряте клепачите, извършвате действие под непосредствено въздействие.
След смъртта преживявате това, което е предизвикано от вашите постъпки, и в отговор във вас се ражда стремеж да го поправите, например, да поправите това, което е изстрадал друг поради вас. Това поражда желание отново да го срещнете в земния живот и да туширате своята вина. Така се зараждат силите на Кармата по време на обратното преживяване на земния живот.
към текста >>
192.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това означава, че Слънцето, в неговото
въздей
ствие на Земята, встъпва в съвсем други съотношения, отколкото това е било през зимата.
Какво означава тази смяна на състоянието за нашата Земя? Например, настъпва пролетта.
Това означава, че Слънцето, в неговото въздействие на Земята, встъпва в съвсем други съотношения, отколкото това е било през зимата.
Може също да се каже: когато настъпи пролетта, Земята се обхваща от слънчевото въздействие. Ако по време на зимата нашата малка Земя заедно с цялата Земя беше в известна степен, предоставена сама на себе си, Слънцето се е грижело за нашата малка земя, то сега и нашата малка земя е обхваната от въздействието на Слънцето, тоест от това, което се намира извън Земята. Сбора от сили на нашата малка земя се откъсва от Земята. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от непосредствената връзка със Земята. Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, в нея встъпват други сили, покрай земните, в нея встъпват сили отвън.
към текста >>
Може също да се каже: когато настъпи пролетта, Земята се обхваща от слънчевото
въздей
ствие.
Какво означава тази смяна на състоянието за нашата Земя? Например, настъпва пролетта. Това означава, че Слънцето, в неговото въздействие на Земята, встъпва в съвсем други съотношения, отколкото това е било през зимата.
Може също да се каже: когато настъпи пролетта, Земята се обхваща от слънчевото въздействие.
Ако по време на зимата нашата малка Земя заедно с цялата Земя беше в известна степен, предоставена сама на себе си, Слънцето се е грижело за нашата малка земя, то сега и нашата малка земя е обхваната от въздействието на Слънцето, тоест от това, което се намира извън Земята. Сбора от сили на нашата малка земя се откъсва от Земята. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от непосредствената връзка със Земята. Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, в нея встъпват други сили, покрай земните, в нея встъпват сили отвън. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от Земята.
към текста >>
Ако по време на зимата нашата малка Земя заедно с цялата Земя беше в известна степен, предоставена сама на себе си, Слънцето се е грижело за нашата малка земя, то сега и нашата малка земя е обхваната от
въздей
ствието на Слънцето, тоест от това, което се намира извън Земята.
Какво означава тази смяна на състоянието за нашата Земя? Например, настъпва пролетта. Това означава, че Слънцето, в неговото въздействие на Земята, встъпва в съвсем други съотношения, отколкото това е било през зимата. Може също да се каже: когато настъпи пролетта, Земята се обхваща от слънчевото въздействие.
Ако по време на зимата нашата малка Земя заедно с цялата Земя беше в известна степен, предоставена сама на себе си, Слънцето се е грижело за нашата малка земя, то сега и нашата малка земя е обхваната от въздействието на Слънцето, тоест от това, което се намира извън Земята.
Сбора от сили на нашата малка земя се откъсва от Земята. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от непосредствената връзка със Земята. Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, в нея встъпват други сили, покрай земните, в нея встъпват сили отвън. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от Земята. Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, тогава в нея встъпват други сили, освен само земните сили, тогава в нея встъпват сили отвън.
към текста >>
Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от
въздей
ствието на Слънцето, тя е откъсната от непосредствената връзка със Земята.
Например, настъпва пролетта. Това означава, че Слънцето, в неговото въздействие на Земята, встъпва в съвсем други съотношения, отколкото това е било през зимата. Може също да се каже: когато настъпи пролетта, Земята се обхваща от слънчевото въздействие. Ако по време на зимата нашата малка Земя заедно с цялата Земя беше в известна степен, предоставена сама на себе си, Слънцето се е грижело за нашата малка земя, то сега и нашата малка земя е обхваната от въздействието на Слънцето, тоест от това, което се намира извън Земята. Сбора от сили на нашата малка земя се откъсва от Земята.
Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от непосредствената връзка със Земята.
Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, в нея встъпват други сили, покрай земните, в нея встъпват сили отвън. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от Земята. Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, тогава в нея встъпват други сили, освен само земните сили, тогава в нея встъпват сили отвън.
към текста >>
Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от
въздей
ствието на Слънцето, тя е откъсната от Земята.
Може също да се каже: когато настъпи пролетта, Земята се обхваща от слънчевото въздействие. Ако по време на зимата нашата малка Земя заедно с цялата Земя беше в известна степен, предоставена сама на себе си, Слънцето се е грижело за нашата малка земя, то сега и нашата малка земя е обхваната от въздействието на Слънцето, тоест от това, което се намира извън Земята. Сбора от сили на нашата малка земя се откъсва от Земята. Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от непосредствената връзка със Земята. Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, в нея встъпват други сили, покрай земните, в нея встъпват сили отвън.
Нашата малка земя е обърната сега не само към силите на Земята; тя е обхваната от въздействието на Слънцето, тя е откъсната от Земята.
Когато нашата малка земя е така откъсната от Земята, тогава в нея встъпват други сили, освен само земните сили, тогава в нея встъпват сили отвън.
към текста >>
След това настъпва действието на Слънцето, то улавя тези сили, така че под
въздей
ствието на силите на Слънцето, това, което отначало е било затворено в самата малка земя, сега се включва в кръга на извънземните
въздей
ствия.
Трябва да си представяме нашата малка земя като запълнена от вещество. Но не за него става дума сега. От есента до пролетта малката земя е предоставена сама на себе си, тя развива в себе си свои собствени сили.
След това настъпва действието на Слънцето, то улавя тези сили, така че под въздействието на силите на Слънцето, това, което отначало е било затворено в самата малка земя, сега се включва в кръга на извънземните въздействия.
То се изтръгва и встъпва в кръга на извънземните въздействия. Това, което е било плътно съединено, се освобождава, разширява се и може да добие взаимоотношение с обкръжаващото мирово пространство на сферата на въздействие на Слънцето.
към текста >>
То се изтръгва и встъпва в кръга на извънземните
въздей
ствия.
Трябва да си представяме нашата малка земя като запълнена от вещество. Но не за него става дума сега. От есента до пролетта малката земя е предоставена сама на себе си, тя развива в себе си свои собствени сили. След това настъпва действието на Слънцето, то улавя тези сили, така че под въздействието на силите на Слънцето, това, което отначало е било затворено в самата малка земя, сега се включва в кръга на извънземните въздействия.
То се изтръгва и встъпва в кръга на извънземните въздействия.
Това, което е било плътно съединено, се освобождава, разширява се и може да добие взаимоотношение с обкръжаващото мирово пространство на сферата на въздействие на Слънцето.
към текста >>
Това, което е било плътно съединено, се освобождава, разширява се и може да добие взаимоотношение с обкръжаващото мирово пространство на сферата на
въздей
ствие на Слънцето.
Трябва да си представяме нашата малка земя като запълнена от вещество. Но не за него става дума сега. От есента до пролетта малката земя е предоставена сама на себе си, тя развива в себе си свои собствени сили. След това настъпва действието на Слънцето, то улавя тези сили, така че под въздействието на силите на Слънцето, това, което отначало е било затворено в самата малка земя, сега се включва в кръга на извънземните въздействия. То се изтръгва и встъпва в кръга на извънземните въздействия.
Това, което е било плътно съединено, се освобождава, разширява се и може да добие взаимоотношение с обкръжаващото мирово пространство на сферата на въздействие на Слънцето.
към текста >>
После, след известно време, през есента,
въздей
ствието на Слънцето отново се прекратява.
После, след известно време, през есента, въздействието на Слънцето отново се прекратява.
Тогава това разгръщане не може да продължи, тогава въздействието на слънчевите сили отново се оттегля от взаимодействие със земните сили, тоест възстановяват се предишните силови съотношения. Те консолидират веществеността. Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето. Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата. Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя.
към текста >>
Тогава това разгръщане не може да продължи, тогава
въздей
ствието на слънчевите сили отново се оттегля от взаимодействие със земните сили, тоест възстановяват се предишните силови съотношения.
После, след известно време, през есента, въздействието на Слънцето отново се прекратява.
Тогава това разгръщане не може да продължи, тогава въздействието на слънчевите сили отново се оттегля от взаимодействие със земните сили, тоест възстановяват се предишните силови съотношения.
Те консолидират веществеността. Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето. Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата. Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя. През цялата зима остава действена цялата система от сили на Земята, иначе Слънцето съвсем би завладяло малката земя /би си я присвоило/.
към текста >>
Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на
въздей
ствието на Слънцето.
После, след известно време, през есента, въздействието на Слънцето отново се прекратява. Тогава това разгръщане не може да продължи, тогава въздействието на слънчевите сили отново се оттегля от взаимодействие със земните сили, тоест възстановяват се предишните силови съотношения. Те консолидират веществеността.
Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето.
Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата. Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя. През цялата зима остава действена цялата система от сили на Земята, иначе Слънцето съвсем би завладяло малката земя /би си я присвоило/. Но би трябвало да е осигурено и това, че когато Слънцето възобнови своето действие, да може отново да обхване и малката земя, иначе тя ще се превърне в просто топче, която ще се погълне от голямата Земя. Трябва да встъпи в действие някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с въздействието си и тази малка земя.
към текста >>
Въздей
ствието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата.
После, след известно време, през есента, въздействието на Слънцето отново се прекратява. Тогава това разгръщане не може да продължи, тогава въздействието на слънчевите сили отново се оттегля от взаимодействие със земните сили, тоест възстановяват се предишните силови съотношения. Те консолидират веществеността. Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето.
Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата.
Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя. През цялата зима остава действена цялата система от сили на Земята, иначе Слънцето съвсем би завладяло малката земя /би си я присвоило/. Но би трябвало да е осигурено и това, че когато Слънцето възобнови своето действие, да може отново да обхване и малката земя, иначе тя ще се превърне в просто топче, която ще се погълне от голямата Земя. Трябва да встъпи в действие някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с въздействието си и тази малка земя. Но за това трябва да се положи грижа.
към текста >>
Ако тази откритост на
въздей
ствието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя.
После, след известно време, през есента, въздействието на Слънцето отново се прекратява. Тогава това разгръщане не може да продължи, тогава въздействието на слънчевите сили отново се оттегля от взаимодействие със земните сили, тоест възстановяват се предишните силови съотношения. Те консолидират веществеността. Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето. Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата.
Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя.
През цялата зима остава действена цялата система от сили на Земята, иначе Слънцето съвсем би завладяло малката земя /би си я присвоило/. Но би трябвало да е осигурено и това, че когато Слънцето възобнови своето действие, да може отново да обхване и малката земя, иначе тя ще се превърне в просто топче, която ще се погълне от голямата Земя. Трябва да встъпи в действие някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с въздействието си и тази малка земя. Но за това трябва да се положи грижа. Ако Слънцето има своята собствена сила ето тук /следва рисунка, която липсва в текста/, то това е малката земя.
към текста >>
Трябва да встъпи в действие някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с
въздей
ствието си и тази малка земя.
Земята отново обхваща всичко това, което тя, за определено време е трябвало да предаде на въздействието на Слънцето. Въздействието на Слънцето сега дълго време отсъства, настъпва зимата. Ако тази откритост на въздействието на Слънцето се запазваше, то съвсем би завладяло тази малка земя вътре в голямата Земя. През цялата зима остава действена цялата система от сили на Земята, иначе Слънцето съвсем би завладяло малката земя /би си я присвоило/. Но би трябвало да е осигурено и това, че когато Слънцето възобнови своето действие, да може отново да обхване и малката земя, иначе тя ще се превърне в просто топче, която ще се погълне от голямата Земя.
Трябва да встъпи в действие някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с въздействието си и тази малка земя.
Но за това трябва да се положи грижа. Ако Слънцето има своята собствена сила ето тук /следва рисунка, която липсва в текста/, то това е малката земя. Въздействието на Слънцето е оттеглено, сега тази малка земя е заедно с голямата Земя. Когато Слънцето се върне отново, какво трябва да предприеме то с това, което е станало едно със Земята? Слънцето трябва да нахлуе отново – тук няма никакво значение дали Слънцето се върти около Земята или Земята /се върти/ около Слънцето.
към текста >>
Въздей
ствието на Слънцето е оттеглено, сега тази малка земя е заедно с голямата Земя.
През цялата зима остава действена цялата система от сили на Земята, иначе Слънцето съвсем би завладяло малката земя /би си я присвоило/. Но би трябвало да е осигурено и това, че когато Слънцето възобнови своето действие, да може отново да обхване и малката земя, иначе тя ще се превърне в просто топче, която ще се погълне от голямата Земя. Трябва да встъпи в действие някаква сила, че когато Слънцето отново дойде, да може да обхване с въздействието си и тази малка земя. Но за това трябва да се положи грижа. Ако Слънцето има своята собствена сила ето тук /следва рисунка, която липсва в текста/, то това е малката земя.
Въздействието на Слънцето е оттеглено, сега тази малка земя е заедно с голямата Земя.
Когато Слънцето се върне отново, какво трябва да предприеме то с това, което е станало едно със Земята? Слънцето трябва да нахлуе отново – тук няма никакво значение дали Слънцето се върти около Земята или Земята /се върти/ около Слънцето. Слънцето, щом то стои в такова ново съотношение спрямо Земята, трябва да нахлуе. Как да си представим това? Представете си: човек застанал здраво и напряга всичките си сили, за да остане прав.
към текста >>
Слънцето се намесва, грабва малката земя от едностранната връзка със силите на Земята, съответно за
въздей
ствието на Слънцето широко се отваря това, което е било ограничено от силите на малката земя.
Но ако той помръдне, вие можете да влезете в неговото движение /да нахлуете в посоката на неговото движение/. Предположете, че тук вътре има сила, описваща окръжност около Земята, вътрешна центробежна сила; да си представим, че тази центробежна сила на Слънцето е предадена на малката земя. Тогава Слънцето може отново да се намеси в това движение, да се включи в него. То може отново да откъсне тази малка земя от Земята. С други думи, тогава бихме имали през пролетта малка земя, в която Слънцето се намесва чрез импулса на това движение, в което то вече е участвало през миналата есен.
Слънцето се намесва, грабва малката земя от едностранната връзка със силите на Земята, съответно за въздействието на Слънцето широко се отваря това, което е било ограничено от силите на малката земя.
Едните и другите сили трябва да се съединят и малкото земно кълбо се изплъзва от центробежната сила на Слънцето. Вече се досещате за какво става дума: описах схематично, какво става при растежа на растенията, при развитието на листа, цветове и плодове.
към текста >>
Намесват се и други планетарни
въздей
ствия, но сега ги оставяме настрани.
Описах ви, в какво се състои действието на центробежната сила на Слънцето /на слънчевата енергия/ – в оплождането; семето е оплодено и остава оплодено до следващата година, когато отново ще бъде обхванато от силите на Слънцето. Малкото зрънце, в което става оплождането, това е съществото, в което става оплождането, това е съществото, в което е заложена възможността да се предаде на земното тази слънчева сила на узряването. Виждате, че тук имаме живо взаимодействие между земното и пространствено извънземното. Не трябва да си представяме, че растежът на растенията е възможен без този отпечатък /произведен от слънчевата енергия, от центробежната сила/, в който Слънцето ще може отново да встъпи през следващата година. С други думи, когато наблюдаваме растение, ние наблюдаваме не нещо, включено само в едните земни взаимовръзки, но в целия кръгооборот на живота на растенията виждаме взаимодействието на силите на Земята и Слънцето.
Намесват се и други планетарни въздействия, но сега ги оставяме настрани.
Искаме да обхванем процеса като цяло. Искаме да си изясним по какъв начин това, което виждаме тук на Земята, е продукт /производно/ не само на силите на Земята, но по какъв начин то е продукт /производно/ и на силите на Слънцето. Обстоятелството, че човек в своето съзнание обикновено се ограничава с това, което става на Земята или в Земята, му пречи да види фактите в тяхната действителност, да стигне до правилно познание за фактите. Тъй като само минералите се създават само от силите на Земята. В момента, когато излизаме от пределите на чисто материалното и встъпваме в растителното, трябва да разберем, че се излиза от сферата на чисто земното.
към текста >>
Обрисувах ви тази картина, за да надникнете в най-дълбокото, вътрешно тайнство на това, което става в ежедневния растеж на растенията, за да погледнете и в цвета, как в неговите оплодени частици, които кръгообразно, или по някакъв друг начин са разположени в завръзите, се осъществяват мировите
въздей
ствия и как самото семе е отражение на
въздей
ствието /арена на
въздей
ствието/ на силите на цялата Земя, и че то по същество се явява малка земя.
Обрисувах ви тази картина, за да надникнете в най-дълбокото, вътрешно тайнство на това, което става в ежедневния растеж на растенията, за да погледнете и в цвета, как в неговите оплодени частици, които кръгообразно, или по някакъв друг начин са разположени в завръзите, се осъществяват мировите въздействия и как самото семе е отражение на въздействието /арена на въздействието/ на силите на цялата Земя, и че то по същество се явява малка земя.
Това, което става в оплождания цвят, е отражение на взаимодействието на силите, разиграващи се между Земята и целия свят на звездите от обкръжаващото ни мирово пространство.
към текста >>
Когато гледам зеления лист на стъблото, аз осъзнавам: в този лист, как той се заражда, раззеленява, как е обкръжен от
въздей
ствията на Слънцето, това, което отначало е било заключено в малката земя, сега е откъснато от Земята, обхванато е от
въздей
ствието на Слънцето.
Когато гледам зеления лист на стъблото, аз осъзнавам: в този лист, как той се заражда, раззеленява, как е обкръжен от въздействията на Слънцето, това, което отначало е било заключено в малката земя, сега е откъснато от Земята, обхванато е от въздействието на Слънцето.
След това слънчевите въздействия връщат малката земя към нейните вибрации, — след като е станало невъзможно да се съхранява разширено това, което е било в малката земя, тъй като то трябва да бъде отново концентрирано. В растящото, разлистващо се растение, виждаме сякаш в образ въздействието на целия огромен космос. Това, което се разкрива на нашите сетива, трябва да го разглеждаме като нещо, разкриващо ни всеки миг тайните, изпълващи и пронизващи целия космос.
към текста >>
След това слънчевите
въздей
ствия връщат малката земя към нейните вибрации, — след като е станало невъзможно да се съхранява разширено това, което е било в малката земя, тъй като то трябва да бъде отново концентрирано.
Когато гледам зеления лист на стъблото, аз осъзнавам: в този лист, как той се заражда, раззеленява, как е обкръжен от въздействията на Слънцето, това, което отначало е било заключено в малката земя, сега е откъснато от Земята, обхванато е от въздействието на Слънцето.
След това слънчевите въздействия връщат малката земя към нейните вибрации, — след като е станало невъзможно да се съхранява разширено това, което е било в малката земя, тъй като то трябва да бъде отново концентрирано.
В растящото, разлистващо се растение, виждаме сякаш в образ въздействието на целия огромен космос. Това, което се разкрива на нашите сетива, трябва да го разглеждаме като нещо, разкриващо ни всеки миг тайните, изпълващи и пронизващи целия космос.
към текста >>
В растящото, разлистващо се растение, виждаме сякаш в образ
въздей
ствието на целия огромен космос.
Когато гледам зеления лист на стъблото, аз осъзнавам: в този лист, как той се заражда, раззеленява, как е обкръжен от въздействията на Слънцето, това, което отначало е било заключено в малката земя, сега е откъснато от Земята, обхванато е от въздействието на Слънцето. След това слънчевите въздействия връщат малката земя към нейните вибрации, — след като е станало невъзможно да се съхранява разширено това, което е било в малката земя, тъй като то трябва да бъде отново концентрирано.
В растящото, разлистващо се растение, виждаме сякаш в образ въздействието на целия огромен космос.
Това, което се разкрива на нашите сетива, трябва да го разглеждаме като нещо, разкриващо ни всеки миг тайните, изпълващи и пронизващи целия космос.
към текста >>
От такава настройка на душата хората смятат за действително само това, което
въздей
ства грубо, това, което принуждава да го признаеш за действително.
За съвременния човек това, което се признава за действително, не може да бъде само мисъл. Съвременният човек не счита за действителност мисълта. Действителното трябва да бъде грубо осезаемо, трябва да говори не само на мислите /да се възприема не само с мислите/.
От такава настройка на душата хората смятат за действително само това, което въздейства грубо, това, което принуждава да го признаеш за действително.
към текста >>
Ако успеем да създадем педагогика, опираща се не само на външната наука, а на духовната наука, тогава по поведението на детето ще можем да видим, какво е необходимо за правилното му развитие и с какви средства да се
въздей
ства върху етерното му тяло, за да се парализира
въздей
ствието на скъсения тилен дял на главния мозък.
Помислете – за това не трябва много да говоря – колко безрадостен е такъв възглед за света! Ако нищо друго не знаем, освен този факт, какво влияние оказва това на светоусещането на човека, ако той е принуден да си каже: човек става престъпник, тъй като това е заложено в него природно, за него това е неизбежно. Но ако знаем, че човек има етерно тяло, ние намираме друг подход към това. Знаем, че етерното тяло обхваща всички части на физическото тяло, и че при човек, имащ във физическото тяло скъсен тилен дял на главния мозък, могат напълно да бъдат развити всички части на етерното му тяло. Както и да стои работата с физическото му тяло, неговото етерно тяло може да внесе поправки.
Ако успеем да създадем педагогика, опираща се не само на външната наука, а на духовната наука, тогава по поведението на детето ще можем да видим, какво е необходимо за правилното му развитие и с какви средства да се въздейства върху етерното му тяло, за да се парализира въздействието на скъсения тилен дял на главния мозък.
Тогава, ако в неговото етерно тяло задният мозък е развит правилно, такъв човек може да стане добър човек, макар и във физическото му тяло да има заложби за престъпност. Оттук виждаме, какво значение може и трябва да има духовната наука за практическия живот. Чисто външната наука не може да внесе корекции в главния мозък на престъпника, защото тя оперира само с фактите от физическия свят. Но ако се опираме на духовната наука, физическият недостатък може да се парализира /обезвреди/. По този път се разкриват перспективи за бъдещо развитие.
към текста >>
Ако вникнете в тези мисли, ще си кажете: Това, как материалистите си представят човека, днес още не е реалност, тъй като днес човек е организиран така, че той още е открит за
въздей
ствието на духовното.
Ако вникнете в тези мисли, ще си кажете: Това, как материалистите си представят човека, днес още не е реалност, тъй като днес човек е организиран така, че той още е открит за въздействието на духовното.
Но може да стане и така, както си го представят материалистите, ако развитието би тръгнало по набелязания от тях път, ако материалистите успеят да изкоренят духовната наука. Ако фантазиите на материалистите се осъществят, хората на Юпитер биха били само продукт на техните материални организми. Какво си представят материалистите? Техният мироглед днес не отговаря на действителността, но някога той би могъл да стане отговарящ на действителността. Тези материалисти са пророци, но фалшиви пророци!
към текста >>
193.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Сега не става дума за политическо могъщество, а за дълбоко коренящи се окултни пътища на
въздей
ствие, целта на които е могъществото на англосаксонската душевност и използването на податливостта и възприемчивостта на източноевропейската същност, – за да се влее в нея това, към което е устремена англосаксонската същност, за да се осъществи духовния брак между англосаксонското и руското.
На това противостои току що охарактеризираният стремеж да се издигне на върха могъществото на една особена раса, могъщество преди всичко в областта на душевния живот.
Сега не става дума за политическо могъщество, а за дълбоко коренящи се окултни пътища на въздействие, целта на които е могъществото на англосаксонската душевност и използването на податливостта и възприемчивостта на източноевропейската същност, – за да се влее в нея това, към което е устремена англосаксонската същност, за да се осъществи духовния брак между англосаксонското и руското.
Вътрешните импулси на развитие на човечеството говорят за духовно съединяване на германската същност с руската. Егоистичната воля на англосаксонските окултисти се стреми по пътя на душевното окултно развитие да прониже руския народ с англосаксонското.
към текста >>
Блаватска беше психически силна личност и нейните
въздей
ствия бяха много мощни.
Събитието, за което ви разказвам, не е безупречно. Но, както се казва, хората не можеха да бъдат защитени по друг начин.
Блаватска беше психически силна личност и нейните въздействия бяха много мощни.
Затова нейните произведения са пълни с такава, от една страна завладяваща, а от друга страна измамна сила.
към текста >>
194.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но, за да възникнат мислите в мисленето, за да възникнат представите, е необходимо физическото тяло, тъй като за да могат мислите тук, на физически план, да бъдат удържани от паметта, е необходимо
въздей
ствието на физическото тяло.
Да насочим нашето внимание към това, което наричаме човешко етерно тяло. Още завчера в откритата лекция /бележка 59/ обърнах внимание на слушателите на това, че не трябва да си представяме етерното тяло като някакво фино ниво на физическото – това би била материалистична представа – а трябва да си го представяме такова, каквото то се явява на вътрешното преживяване. И тогава стигаме до там, че това, което в живота на физически план, в тесния смисъл на думата, наричаме представи, се корени в етерното тяло.
Но, за да възникнат мислите в мисленето, за да възникнат представите, е необходимо физическото тяло, тъй като за да могат мислите тук, на физически план, да бъдат удържани от паметта, е необходимо въздействието на физическото тяло.
към текста >>
След смъртта, в този обратен обзор на своя живот, ние преживяваме не нашите предишни чувства и желания, а
въздей
ствието на нашите чувства, волеизяви и мисли върху другите хора и същества.
В течение на нашия живот сме обидили някого. Тогава сме чувствали това, което е довело до тази обида. Може би при това сме изпитали някакво удовлетворение. Но оскърбеният от нас човек е преживял този факт по съвсем различен начин. Този, когото сме обидили, преживява нещо съвсем друго от обиждащия.
След смъртта, в този обратен обзор на своя живот, ние преживяваме не нашите предишни чувства и желания, а въздействието на нашите чувства, волеизяви и мисли върху другите хора и същества.
Значи, не това, което самите сме преживели, а това, което са преживели заради нас другите души, другите същества. Това, което е било външно в течение на физическия живот, сега става наше вътрешно преживяване. Както в резултат на отхвърлянето на етерното тяло вътрешното става външно, така и в това обратно преживяване външното става вътрешно. Душата ни се изпълва с това, което самите ние създаваме с нашите действия навън. То сега става наш вътрешен живот: външното става вътрешно.
към текста >>
Със своя духовен поглед – ако смея да употребя този израз – посочените духове гледат надолу към това поразително, изпълнено със значение зрелище, което се разиграва след земния живот на човека, когато той сякаш събира
въздей
ствието на своите земни постъпки и ги прави свой нов вътрешен свят; този вътрешен свят, който след това ще бъде изживян в Кармата на следващите инкарнации.
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят.
Със своя духовен поглед – ако смея да употребя този израз – посочените духове гледат надолу към това поразително, изпълнено със значение зрелище, което се разиграва след земния живот на човека, когато той сякаш събира въздействието на своите земни постъпки и ги прави свой нов вътрешен свят; този вътрешен свят, който след това ще бъде изживян в Кармата на следващите инкарнации.
Как се превръща във вътрешно това, което навън в света продължава да живее като резултати от нашите постъпки. Към това гледат от своите духовни висини посочените висши Йерархии. И това, към което така гледат, е сега за тях материал, от който те създават нещо различно от онова, което могат да дадат на мировото развитие нисшите Йерархии от духове; и преди всичко то е помощта за осъществяване на Кармата – за да стане това, което в периода между смъртта и новото раждане така нахлува от външното във вътрешното, основа за постепенното сплитане на тъканта на причинността, която след това се спуска във физическата субстанция на наследствеността, за да се съедини духовният човек с това, което той получава от баща си и майка си. Много неща са необходими за да се осъществи това, което по този начин се спуска от духовните висини, за да стане съединяването с тъканта на наследствеността, идваща от предците. След като човек е преминал портата на смъртта, свалил е от себе си етерното тяло, преминал е в света на душите обратното преживяване на своя последен земен живот, – едва тогава започва работата, която трябва да бъде осъществена между смъртта и новото раждане, за да бъде подготвено новото раждане, новата инкарнация.
към текста >>
Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във
въздей
ствието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната.
Ще приведа конкретен пример. На Запад, сред французи, британци и италианци има много ордени на свободните зидари, при това от високите степени, с 33 степени, но има и такива, в които има 30 степени.
Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната.
Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
към текста >>
Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без
въздей
ствие върху нашата, така наречена, култура.
Именно в такива ордени през последните столетия често "ловяха риба в мътна вода" и ако веднъж подходим към всевъзможните хитри сплетни, нездрави, нелепи, но отговарящи на нечии лични и политически интереси, с трезво и здраво съждение, ако вникнем във въздействието и стремежите на западноевропейското масонство, много от неяснотите и "лова на риба в мътна вода" изплуват, например, във връзка с влизането на Италия във войната. Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях.
Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
към текста >>
И това, което се е разигравало в Източна Европа под
въздей
ствието на Запада, ще стане известно на човечеството, едва когато военните събития се сменят с други.
То се корени много по-дълбоко, отколкото ни се струва на пръв поглед. Още в края на ХVIII век, а особено в края на ХIХ век, но и десетилетия по-рано, върху руския духовен живот голямо влияние са оказвали западните масонски ордени. Те са присадили това, което израсна като славянизъм. В много отношения славянофилството и панславизма действително представляват покълналите семена на това, което е било посято именно от тези масонски ордени. И под маската, под покривалото на церемонията /обреда/ на хората, така да се каже, им се замъглявало съзнанието и получавали склонност към определени проекти.
И това, което се е разигравало в Източна Европа под въздействието на Запада, ще стане известно на човечеството, едва когато военните събития се сменят с други.
към текста >>
195.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато обхващаш многообразното
въздей
ствие на Антропософията, се сблъскваш с най-различни неща.
Когато обхващаш многообразното въздействие на Антропософията, се сблъскваш с най-различни неща.
Отново и отново срещам хора, които чуват една-две лекции, или прочетат една-две книжки, и след това изчезват от полезрението. От самосебе си се разбира, че това е тяхно право, никого не можеш да упрекнеш за това. И ако някой от познатите им ги попита, защо изчезнахте – с цялата дружелюбност, разбира се, без ни най-малък упрек – те отвръщат: боя се да бъда убеден. Тези думи сочат към съществени факти. Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове.
към текста >>
А тя е разбираема и за дете, само трябва да и позволим непредубедено да ни
въздей
ства и да не търсим материалистичното удобство.
Тук именно имаме пренасяне в материалното. Това място за търсещия самостоятелен път би могло да стане свят стимул за по-нататъшни търсения, който биха довели до нещо съвсем друго, отколкото обръщението: дайте ми инструкции. Но именно самостоятелността се оказва неудобна за мнозина читатели на тази книга. Те не вникват в книгата. И затова, макар при германците сред книгите от този вид тя да е, може би, най-четената, и да е преведена на много чужди езици, си остава най-неразбрана.
А тя е разбираема и за дете, само трябва да и позволим непредубедено да ни въздейства и да не търсим материалистичното удобство.
към текста >>
След това той посочва успокояващото
въздей
ствие на осъзнаването на неизбежността и необходимостта.
Не само споменатия Ерих Бамлер, но и други, борещи се с такива "честни" средства, твърдят и по същество вярват, че сред различните, наречени езотерични правила, им е дадено и следното: "Разглеждай всичко, което те обкръжава в света като необходимост, сякаш е необходимо, като необходимост на съдбата“. Известно време, след като се считат за действащи в Обществото, получили такова правило, те казват: "Аз съм езотеричен ученик, тъй като постоянно медитирам: "разглеждай всичко, което те обкръжава, в светлината на необходимостта." – Но защо именно на тези хора е дадено това правило, защо те са били посъветвани така. По простата причина, че то им е било нужно във връзка с тяхната душевна настройка. Това в никакъв случай не е бил нарушаващ тяхната свобода съвет, но за неговата ценност и езотеричност ще можете да си съставите мнение, когато ви кажа следното. В своя световноизвестен труд Шопенхауер /1788-1860 г./, засягайки въпроса за свободата на волята и отношението на човека към събитията от обикновения живот и своята съдба, казва: "всичко, което става, от най-важното до най-незначителното, става по необходимост".
След това той посочва успокояващото въздействие на осъзнаването на неизбежността и необходимостта.
И, значи, хората не получават никакъв друг съвет, освен този, който дава самият Шопенхауер: познанието за неизбежността, като средство против душевна депресия.
към текста >>
Днес това още е безобидна глупост, но след няколко години тя вече няма да е такава: да седнеш зад някого и да упражняваш своята способност да медитираш към другия през врата му всевъзможни вредящи
въздей
ствия!
Буквално няколко часа преди идването ми тук, между другото, ми прочетоха писмо, в което се говори за двама члена на Обществото. Не искам да споменавам имена, нека това бъде просто пример. Единият се упреква, че се упражнява да хипнотизира другия, че той даже сяда зад хипнотизирания и му медитира зад врата, за да предизвика в душата му всевъзможни вредящи сили. И това продължава да се развива. Това е само един случай, последния, не, не последния, след него се появи още един.
Днес това още е безобидна глупост, но след няколко години тя вече няма да е такава: да седнеш зад някого и да упражняваш своята способност да медитираш към другия през врата му всевъзможни вредящи въздействия!
Няма съмнение, че споменатият член на Обществото е съвсем безвреден в своите усилия. Но ако днес, скъпи мои приятели, това се разиграва между двама члена на Обществото, ще минат няколко години, и това ще нарасне до "падението на Щайнер". Така отново ще бъде даден напълно подходящ повод в самото Общество. Впрочем, събитията могат да се разгърнат по-бързо, и за това няма да са необходими и две години.
към текста >>
196.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако духовната наука се приема реално, тя обхваща целия човек,
въздей
ства върху целия човек.
Виждате, как до подробности съвпада всичко, когато се стои на основата на духовната наука. То е предназначено да пробуди такива представи, такива чувства и волеви импулси, които ще ни направят истински сътрудници в развитието на новото човечество. Винаги се стремя да предизвикам във вас чувството, че духовната наука няма право да си остане грижливо отглеждана теория; тя не може да бъде подобие на наука, не трябва да бъде натрупване на знания; тя трябва да стане истински живият вътрешен живот на душата. Това ми се струва много по-значително, отколкото само обогатяването на съзнанието с понятия, което, разбира се, също е нужно, тъй като ако нещо трябва да бъде оживено, първо трябва да бъде обхванато с понятие. Понятията са ни необходими, но те не трябва да бъдат мъртви, те трябва да се изпълнят с живот.
Ако духовната наука се приема реално, тя обхваща целия човек, въздейства върху целия човек.
Но трябва целият човек, с чувство и воля да се отвори за духовната наука, и само тогава той правилно ще живее в нея. Ние никога не трябва да губим любов към истинското познание и към самото развиващо се човечество. В наше време тази любов е още слаб кълн. И е разбираемо, макар и безкрайно тъжно, че в духовнонаучното движение понякога личните интереси много грозно изкривяват този нежен кълн на любовта, и ненавистта завладява именно тези, които подхождат към духовната наука не от чиста жажда за познание, а така, че ако тщеславието им не намери удовлетворение, изглеждащото като любов се превръща в ненавист. Ненавистта може да я победи само истинската любов, мнимата любов често именно ражда ненавист.
към текста >>
197.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да се проникне в този свят така, че да се почувстваш уверен в това, че душата жива преминава портата на смъртта за да встъпи в другия свят, живее в него и след това се връща за нов земен живот – това, от самосебе си се разбира, че не е толкова трудно, ако старателно позволиш да
въздей
ства върху душата ти това, което е казано в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" или друга, подобна на нея.
С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят. Ако проникнехме в този свят, не бихме били откъснати от света, в който човек живее между смъртта и новото раждане. Както въздухът ни обкръжава, така ни обкръжава и светът, в който се намира човек между смъртта и новото раждане. Само поради посочената вече причина, ние нищо не знаем за този свят: ние спим в този свят. Ясновидското съзнание, както това вече нееднократно беше охарактеризирано, изучава този, иначе проспиван свят.
Да се проникне в този свят така, че да се почувстваш уверен в това, че душата жива преминава портата на смъртта за да встъпи в другия свят, живее в него и след това се връща за нов земен живот – това, от самосебе си се разбира, че не е толкова трудно, ако старателно позволиш да въздейства върху душата ти това, което е казано в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" или друга, подобна на нея.
към текста >>
За получаването на отговор от умрелия, за да позволим на починалия да
въздей
ства върху нашия живот, е особено благоприятно, ако го познаваме, ако имаме възможност да се задълбочим в неговото същество.
Вече казах, че да се встъпи в контакт с умрелите, са особено благоприятни тези мисли, които възникват от душевните връзки с умрелите, и така се спомнят, сякаш се възстановява съвместно преживяното.
За получаването на отговор от умрелия, за да позволим на починалия да въздейства върху нашия живот, е особено благоприятно, ако го познаваме, ако имаме възможност да се задълбочим в неговото същество.
Задълбочаването в съществото на друг човек дава импулс на духовната наука. Тъй като в наше време във връзка с материалистичната настройка на душата, хората имат малко възможности, живеейки един до друг, да се познават. Те смятат, че се познават, но само преминават един край друг, говорят си един край друг. Може да имате 30 и повече годишен брак, и много малко да се познавате един друг. За да умееш да вникнеш в съществото на другия, душата трябва да стане много чувствителна.
към текста >>
198.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само
въздей
ствието на това, което предварително се разигра в духовния свят.
Нарекох есента на 1879 година повратна точка в човешкото развитие на новото време.
Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят.
В духовния свят това е започнало в 40-те години на XIX век. И времето от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение време. Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година въздействието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план. Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят. Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона.
към текста >>
Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година
въздей
ствието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план.
Нарекох есента на 1879 година повратна точка в човешкото развитие на новото време. Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят. В духовния свят това е започнало в 40-те години на XIX век. И времето от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение време.
Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година въздействието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план.
Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят. Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона. В различни области е имало такива битки на нормално развиващите се същности от висшите Йерархии срещу духовете на препятствията, духовете на задържането и изоставането. За правилното развитие на културата на човечеството, в десетилетията от 40-те до 70-те години на XIX в., е била тази битка във висините на духа, а именно в тези светове на духа, които непосредствено граничат със Земята. Тогава, в 1879 година, тази битка е завършила с победа – ако може да се каже така – на добрите сили над определени духове на препятствията, които тогава – можем да се изразим така – бяха низвергнати в земните отношения.
към текста >>
Особено важно е, че от последната третина на XIX век във всичко, на което човек тук, на физически план, може да
въздей
ства със своите мисли и възприятия, действат и тези импулси, и не може да се разбере действителността, ако не се отчита това
въздей
ствие.
Битката е завършила с това, че ариманичните същности са били низвергнати, и с още по-голяма сила действат сега сред хората. Сред хората те създават объркване, тъй като след поражението това е тяхното намерение: да сеят объркване във всичко, което се отнася до понятия и идеи, свързани с кръвните връзки, с кръвното родство.
Особено важно е, че от последната третина на XIX век във всичко, на което човек тук, на физически план, може да въздейства със своите мисли и възприятия, действат и тези импулси, и не може да се разбере действителността, ако не се отчита това въздействие.
Това, как днес се говори за взаимоотношенията между народите и други подобни, е резултат от изкривяващото въздействие на ариманичните духове, изгонени от Михаил от висшите духовни светове.
към текста >>
Това, как днес се говори за взаимоотношенията между народите и други подобни, е резултат от изкривяващото
въздей
ствие на ариманичните духове, изгонени от Михаил от висшите духовни светове.
Битката е завършила с това, че ариманичните същности са били низвергнати, и с още по-голяма сила действат сега сред хората. Сред хората те създават объркване, тъй като след поражението това е тяхното намерение: да сеят объркване във всичко, което се отнася до понятия и идеи, свързани с кръвните връзки, с кръвното родство. Особено важно е, че от последната третина на XIX век във всичко, на което човек тук, на физически план, може да въздейства със своите мисли и възприятия, действат и тези импулси, и не може да се разбере действителността, ако не се отчита това въздействие.
Това, как днес се говори за взаимоотношенията между народите и други подобни, е резултат от изкривяващото въздействие на ариманичните духове, изгонени от Михаил от висшите духовни светове.
към текста >>
Те, духовете на препятствията, се проявяват, като внасят объркване в безброй области, в които човек смята, че мисли съвсем правилно, но в които той в най-голяма степен е предоставен на объркващото
въздей
ствие на тези духове.
Така живеят хората: в понятия, представи, идеи, които са фини, бих казал дестилирано-духовни, и на тях им е нужна само здрава сила, за да дойдат от тези понятия до духовната наука; и това са именно тези понятия, които в епохата на Михаил трябва да навлязат в развитието на човечеството. Но те са и тези, които най-много могат да бъдат подложени на объркване, на заблуди, внасяни от споменатите, свалени от небето, победени там от Михаил, ариманични духове на препятствията.
Те, духовете на препятствията, се проявяват, като внасят объркване в безброй области, в които човек смята, че мисли съвсем правилно, но в които той в най-голяма степен е предоставен на объркващото въздействие на тези духове.
към текста >>
Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето
въздей
ствие.
С погледа към един от тези моменти ще стане ясно, как, собствено, се извършва развитието – оставаме в областта на развитие на човечеството. Да вземем най-важния закон на развитието, който сме разглеждали от други гледни точки вече неведнъж. Чудовищна повърхностност е, когато се мисли, че историческите събития просто следват едно след друго, че това, което стана през 1918 година, е просто следствие от това, което беше през 1917 година, 1916 година и т.н. Това е повърхностно наблюдение.
Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие.
Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години. Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота. Вече много пъти съм посочвал много важния отрязък от време – 1879 година, и че той представлява завършек на това, което в течение на четиридесет години се е разигравало в духовния свят.
към текста >>
Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим
въздей
ствието на предшестващите години.
Чудовищна повърхностност е, когато се мисли, че историческите събития просто следват едно след друго, че това, което стана през 1918 година, е просто следствие от това, което беше през 1917 година, 1916 година и т.н. Това е повърхностно наблюдение. Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие. Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък.
Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години.
Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота. Вече много пъти съм посочвал много важния отрязък от време – 1879 година, и че той представлява завършек на това, което в течение на четиридесет години се е разигравало в духовния свят. Да приложим сега закона, за който току що ви говорих. 1879 година е много важен отрязък от време, когато са низвергнати определени духове, действали в духовния свят като духове на препятствията, които от този момент, задържат и объркват, вкарват в заблуди и действат на физически план сред хората. Това, което е станало в 1879 година, е завършване на нещо предишно, започнало в 1841-1844 г.
към текста >>
Областта, където това незнание нанася особена вреда, е преподаването, поради следните причини: под
въздей
ствие на естественонаучния мироглед са се изработили понятия, които постепенно са станали понятия само за главата, които нищо не дават на останалото развитие, понятия, развивани в темпа, съответстващ на темпа на развитие на главата, и които не могат да бъдат възприети от темпа, в който върви развитието на останалия организъм.
Затова е важно, човек правилно да си представя всичко това, той трябва да бъде осведомен за тези неща; той съгрешава пред развитието, ако не знае това. И именно в най-важните области на човешкия живот ние много съгрешаваме против законите на развитието. От последната третина на XIX век ние затънахме в това, и спорадично то вече се проявява. Ако хората останат глухи за духовните импулси, това ще ни се отрази много тежко. Още в наши дни то се отразява в неотчитането на това, че за нормално развитие човек трябва да получава нещо, построено на разбирането на различията в темповете на развитие на главата и останалия организъм на човека.
Областта, където това незнание нанася особена вреда, е преподаването, поради следните причини: под въздействие на естественонаучния мироглед са се изработили понятия, които постепенно са станали понятия само за главата, които нищо не дават на останалото развитие, понятия, развивани в темпа, съответстващ на темпа на развитие на главата, и които не могат да бъдат възприети от темпа, в който върви развитието на останалия организъм.
към текста >>
Естествознанието
въздей
ства върху цялото съвременно образование, върху цялото съвременно човешко развитие.
Да се вникне в тези неща, значи да се оживи това, което при нашите естествоизпитатели, а следователно и в широки кръгове, представлява мъртви понятия. Не изпускайте от внимание и голямото социално значение на това, което се каза! Не мислете, че то се отнася само до тясната сфера на естествознанието. Това не е вярно.
Естествознанието въздейства върху цялото съвременно образование, върху цялото съвременно човешко развитие.
Тези естественонаучни понятия се разпространяват чак до неделния вестник. И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин. Тези неща трябва ясно да се доведат до съзнанието.
към текста >>
Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме лъжа, за която никой не знае, че е лъжа, това нищо не променя в нейното
въздей
ствие; в реалния свят тя действа като лъжа.
Затова и става така, че нещата не се вземат от действителността. Това, което не е истинно, все пак запазва своето обективно действие. Мислите са реалности, а не само понятия. Не трябва примитивно да се мисли, че ако нито един човек не знае, че това е лъжа, тя все пак ще бъде действена сила.
Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме лъжа, за която никой не знае, че е лъжа, това нищо не променя в нейното въздействие; в реалния свят тя действа като лъжа.
И от каквито и благородни чувства да е била предизвикана, тя действа като лъжа.
към текста >>
Мирогледът, който в течение на десетилетия се формираше под преобладаващото
въздей
ствие на съвременното естествознание, не е свързан с корените си с изворите на истинската духовна Истина.
Важно и интересно е да се проследи именно сега формиращата се критична оценка на Запада от водещите сили на Изтока. В азиатския Изток все повече и повече укрепва мнението, че именно той трябва да вземе по-нататъшното развитие на човечеството в свои ръце, а тези виждания е толкова лесно да бъдат опровергани, ако се вземаше предвид това, което се чува от духовната наука! Но трябва да се достигне до истинското разбиране на духовната наука. Трябва да търсим в духовната наука не само нещо интересно и даващо вътрешна душевна наслада, трябва да търсим в нея това, което пронизва целия живот в целия му обем. И трябва да се разбира, че само съобщенията на духовната наука могат да дадат действителна основа за правилното разбиране на социалния, нравствения и правов живот на хората.
Мирогледът, който в течение на десетилетия се формираше под преобладаващото въздействие на съвременното естествознание, не е свързан с корените си с изворите на истинската духовна Истина.
Той е израсъл от поглед върху света, който е свойствен на хора, черпещи своите понятия от света на безжизненото и способни духовно да лишат от живот целия свят. В бъдеще, когато по-обективно ще се мисли за тези неща, когато ще изтлеят страстите, така често определящи и насочващи сега хорските разсъждения, в бъдеще – дълбоко съм убеден, че това може да бъде така – в бъдеще ще кажат: най-важната характерна черта на епохата около 1917 година беше това, че мирогледът, изграден само от главата и годен за главата, който влачеше човека към стареене, стана общоприет. Някога в бъдеще – това бъдеще, може би, е още далеч – него ще го нарекат Уилсънизъм, на името на великия "училищен" мъдрец, от когото днес голяма част от човечеството е готова да се учи на социално-политическа мъдрост. Не случайно голата школска мъдрост, лишена и от най-малката духовност, днес стана най-важната политическа тенденция именно под формата на Уилсънизма. Това е много значителен, изключително важен симптом на времето.
към текста >>
199.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Всичко това има за вас голямо значение, тъй като вашето непосредствено обкръжение
въздей
ства върху вашата душа.
Всичко това има за вас голямо значение, тъй като вашето непосредствено обкръжение въздейства върху вашата душа.
Нищожна част от цялото това множество, което ежедневно въздейства върху душата, достига до нашето ясно съзнание. Има огромна разлика, дали днес в 9 сутринта сме били близо до Щутгартската гара или сме били сред природата, в гората, тъй като в двата случая съвсем различни неща са се докосвали до нашата душа. Обикновено не си даваме сметка за дълбокото значение на това. Само като лек полъх на живота възприемаме ние понякога тези неща. Да предположим следното – можете да се убедите в това, разбира се не в този случай, който ще ви приведа, но в други случаи, ако бъдете макар и малко внимателни към живота.
към текста >>
Нищожна част от цялото това множество, което ежедневно
въздей
ства върху душата, достига до нашето ясно съзнание.
Всичко това има за вас голямо значение, тъй като вашето непосредствено обкръжение въздейства върху вашата душа.
Нищожна част от цялото това множество, което ежедневно въздейства върху душата, достига до нашето ясно съзнание.
Има огромна разлика, дали днес в 9 сутринта сме били близо до Щутгартската гара или сме били сред природата, в гората, тъй като в двата случая съвсем различни неща са се докосвали до нашата душа. Обикновено не си даваме сметка за дълбокото значение на това. Само като лек полъх на живота възприемаме ние понякога тези неща. Да предположим следното – можете да се убедите в това, разбира се не в този случай, който ще ви приведа, но в други случаи, ако бъдете макар и малко внимателни към живота. Пристигнали сте тук днес вечерта.
към текста >>
В последните столетия и хилядолетия много в социално-историческата структура на човечеството се е намирало под силното
въздей
ствие именно на луциферическите импулси, действащи чрез хората.
В последните столетия и хилядолетия много в социално-историческата структура на човечеството се е намирало под силното въздействие именно на луциферическите импулси, действащи чрез хората.
Могат да се назоват много неща, подвластни на луциферическите импулси, но аз ще приведа само едно, с което въздействието на тези луциферически сили ще бъде ясно за всеки.
към текста >>
Могат да се назоват много неща, подвластни на луциферическите импулси, но аз ще приведа само едно, с което
въздей
ствието на тези луциферически сили ще бъде ясно за всеки.
В последните столетия и хилядолетия много в социално-историческата структура на човечеството се е намирало под силното въздействие именно на луциферическите импулси, действащи чрез хората.
Могат да се назоват много неща, подвластни на луциферическите импулси, но аз ще приведа само едно, с което въздействието на тези луциферически сили ще бъде ясно за всеки.
към текста >>
Ако от многото, на което днес дадохме възможност да
въздей
ства върху нашите души, си създадохте понятие за това, какво в близко бъдеще трябва да стане в живота на човечеството, в неговото духовно развитие, вие сте на верния път.
Ако от многото, на което днес дадохме възможност да въздейства върху нашите души, си създадохте понятие за това, какво в близко бъдеще трябва да стане в живота на човечеството, в неговото духовно развитие, вие сте на верния път.
Но тогава би трябвало да сте загрижени за необходимостта да се обхване съзнанието на човешките индивидуалности, за да им се даде насреща това, което съответства на тяхната същност. И тогава няма да стигнете до проверката на ариманичните способности, тъй като тази проверка на ариманичните способности може да доведе само до това, че човечеството ще се разглежда само като сбор от машини, не повече. Проверява се само проявлението на духа във външната телесност. Такава "проверка за надареност" проверява човека само в границите на това, доколко той се явява машина. И от такива проверки се правят моделите за социалното устройство, организирайки човешкото общество по образеца на физическото, по образеца на машините.
към текста >>
Но в събитията това не минава безследно, това има горчиво, лошо
въздей
ствие.
С времето хората ще видят в каква огромна степен нашите катастрофи са свързани с това основно явление на съвременността, колко то е сериозно. Обърнете внимание и на още нещо. Имаме работа с един от най-четените вестници. Попитайте някой от многобройните читатели, дали някой обърна внимание на този гротескен случай, на този парадокс? Не, това минава покрай хората.
Но в събитията това не минава безследно, това има горчиво, лошо въздействие.
Какво става тук? Човешките духовни сили се употребяват неправилно. Помислете, ако тези духовни сили, които са безплодни, когато са откъснати от действителността, бяха използвани правилно, тогава те биха били свързани с действителността, и биха стояли вътре в правилния, нормален поток на живота. Като живот. Но така, както са, служат на Ариман.
към текста >>
200.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тя съдържа морални импулси, които съвсем различно
въздей
стват върху душите на хората, отколкото моралните импулси, които слави съвременното човечество.
Духовната наука, ако е правилно разбрана, не е нещо абстрактно, тя вниква в практическия живот. Духовната наука, ако се разбира все повече и все по-правилно, дълбоко се внедрява в практическия живот и все повече ще навлиза, чак до конкретните неща. В подрастващия човек тя създава съвсем друго възприемане на живота, усещане за очакване на новото, което ще му донася всяка нова година от неговия живот. В духовната наука са заложени изпълнените със сили ферменти на възпитанието, най-енергичните възпитателни импулси.
Тя съдържа морални импулси, които съвсем различно въздействат върху душите на хората, отколкото моралните импулси, които слави съвременното човечество.
Духовната наука съдържа импулси, втичащи се в човешката душа от всеобемащия универсален смисъл на живота.
към текста >>
Те съвсем не разбират колко дълбоко е
въздей
ствието на това, което става, не разбират, какво, собствено, е станало като необходимост, че хората да привикнат към съвсем нови понятия, към понятия, които по-рано съвсем ги е нямало.
Но това е необходимо за да върви човечеството напред. Да усещаш духовната наука като стимул за живия живот, действително да живееш в това, което изисква съвременният етап на развитие на човечеството – това е най-важната задача на тези, които действително са се посветили в служба на Духа; това значи да живееш с човечеството и да научиш, какво в дадения момент е неговата задача в хода на развитието, тоест, какво му е предопределено да извърши. Пробвайте непредубедено да подходите към заобикалящите ви събития. Болшинството хора, собствено, проспиват събитията, ставащи около тях. Те мислят, че трябва да се върне положението от преди 1914 година и чакат това.
Те съвсем не разбират колко дълбоко е въздействието на това, което става, не разбират, какво, собствено, е станало като необходимост, че хората да привикнат към съвсем нови понятия, към понятия, които по-рано съвсем ги е нямало.
Да се разбере живота в неговото историческо формиране е първостепенната задача на духовната наука, задача на духовнонаучно насоченото мислене.
към текста >>
201.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Мисля, че с тези аргументи може да се стигне до твърдението, че Хелферих /бележка 112/ е бил изключително мъдър човек или, че някога дебелият господин Ерцбергер /бележка 113/ по време на войната не се е извъртал с всички сили чрез всевъзможна подмолна дейност и сенчести европейски
въздей
ствия.
Да преминем на въпроса по същество. Мисля, че дискусиите, които днес се повдигат около въпроса за виновниците за войната, по цял свят, повече или по-малко се основават на недопустима предубеденост. От своя страна аз мисля, че тези предпоставки, ако се обърнат по един или друг начин, спокойно може да се докаже, че основният виновник за войната е този малко странен Никита, кралят на Черна гора /бележка 111/.
Мисля, че с тези аргументи може да се стигне до твърдението, че Хелферих /бележка 112/ е бил изключително мъдър човек или, че някога дебелият господин Ерцбергер /бележка 113/ по време на войната не се е извъртал с всички сили чрез всевъзможна подмолна дейност и сенчести европейски въздействия.
Накратко, аз мисля, че всички тези аргументи за нищо не стават. Въпреки това смятам за изключително правилно това, което неотдавна каза германският министър на външните работи Симонс /бележка 114/ в своята реч в Щутгарт: необходимо е сериозно да се подходи към въпроса за виновниците за войната. Искам само да добавя към това, че е необходимо това действително да се осъществи. Тъй като ако само се подчертава, че това е необходимо, с едното само подчертаване нищо няма да се осъществи, а е необходимо именно това да се осъществи. И тази необходимост от сериозно обсъждане на въпроса за виновниците за войната се предизвиква още и от това, че на злощастните лондонски преговори най-хитрият държавен деятел на съвременността Лойд Джордж /бележка 115/, който – как да нарека това, – трудно е да се намерят подходящи думи за определяне на това, което става – заяви: в нашите преговори ние изхождаме от това, че за съюзниците от Антантата въпросът за виновниците за войната е решен.
към текста >>
Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под
въздей
ствие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук.
Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност. В Австрия с цялата си яснота се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм. Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана.
Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук.
В Австрия още в началото на 80-те години, че и по-рано, политическата обстановка дотолкова се усложни, че депутатът от влизащите в границите на Австрия полски земи Ото Хауснер /бележка 120/ каза на открито заседание на парламента следните думи: ако продължава същата австрийска политика, след три години изобщо няма да имаме никакъв парламент, а нещо друго. Той имаше предвид хаос в държавата. Разбира се, в такива изявления се преувеличава и се стига до хиперболи. Това стана не за три години, а минаха десетилетия.
към текста >>
И който е чел това, което тогава е трябвало да бъде публикувано, и което се е изляло изпод перото на господин фон Молтке, нито за миг няма да се усъмни, че тогава, преди подписването на Версайския диктат, тези редове, изпълнени с такава честност и добросъвестност, нямаше да останат без
въздей
ствие.
Това, което казвам, е взето от мемоарите на генерал-полковник фон Молтке, написани лично от него след странната му оставка. Със съгласието на жена му, госпожа фон Молтке, те трябваше да бъдат публикувани през май 1919 година, в решаващия момент от историята, непосредствено преди подписването на Версайския диктат, когато Германия още имаше възможност да каже истината на света.
И който е чел това, което тогава е трябвало да бъде публикувано, и което се е изляло изпод перото на господин фон Молтке, нито за миг няма да се усъмни, че тогава, преди подписването на Версайския диктат, тези редове, изпълнени с такава честност и добросъвестност, нямаше да останат без въздействие.
Мемоарите бяха отпечатани във вторник следобед, а в сряда трябваше да се появят. Няма да изпадам в излишни подробности. При мен дойде германски генерал, разгърна дебела папка хартии и се зае да ме убеждава, че три точки в мемоарите са погрешни. Бях принуден да кажа, че дълго съм работил като филолог и, че папките с хартиите ще ме убедят, ако не са оценени само филологично, тъй като трябва да се има предвид не само това, което в тях е написано, но и това, което не е написано, и когато се провежда историческо изследване, се изследва и едното, и другото. Но аз казах следното: вие сте работили съвместно, всички, разбира се, ще отчетат, че на вас всичко трябва да ви е точно известно.
към текста >>
202.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
За опустошителното
въздей
ствие на специализираната терминология.
Душевната природа на човека ще става все по-интровертна, науката все по-екстровертна. Новите импулси във възпитателното изкуство като средство срещу ариманизиране на душевния живот. Отношението на животните и човека към Слънчевите и Лунните течения. Подходящите описания на животинския и растителния свят като педагогическа необходимост.
За опустошителното въздействие на специализираната терминология.
Приносът на Роман Боос.
към текста >>
203.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Нашето време не позволява на човека да обхване правилно основните проблеми на еволюцията; днешният човек не може да навлезе в дълбоките пластове на своето мислене и поведение, не може да ги обясни, тъй като в него различните и йерархично степенувани
въздей
ствия на Космоса са в пълен безпорядък.
И така, интелектуалното, или научно развитие напредва по една възходяща линия. Обаче моралното развитие на хората не напредва в същия темп. И ако моралното развитие на хората беше напреднало както интелектуалното им развитие, скъпи мои приятели щеше ли тогава да настъпи днешната световна катастрофа? Тъкмо защото моралното развитие на хората не напредва, тъкмо затова тяхното интелектуално развитие доби оттенък на неморалност и предизвиква хаоса. И днес вече много хора забелязват дисхармонията между моралното и интелектуалното развитие на човечеството.
Нашето време не позволява на човека да обхване правилно основните проблеми на еволюцията; днешният човек не може да навлезе в дълбоките пластове на своето мислене и поведение, не може да ги обясни, тъй като в него различните и йерархично степенувани въздействия на Космоса са в пълен безпорядък.
Вярно е, че днешната официална наука държи човека пред себе си: Физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз*8 само че всички те са в безпорядък, примесени и слети в една обща и недиференцирана маса. Науката не може да ги разграничи. Но как изобщо се стигна до тази наука, която претендира, че разбира всичко, а не вниква в основните съставни части на човешкото същество, нито пък в тяхната свързаност с различните сфери на Космоса? С нашето физическо и етерно тяло ние стоим здраво тук във физическия свят; с нашето астрално тяло и нашия Аз всяка нощ ние прекарваме в един съвсем друг свят, в един свят, който засега няма нищо общо с предметния свят на нашето дневно съзнание. Тези два свята действуват съвместно само дотолкова, доколкото те са обединени в природата на човека.
към текста >>
Ако от една страна във физическото тяло имаме необходимия, изпитан в цели четири епохи инструмент за нашата интелектуална дейност, от друга страна благодарение на процеса, който току-що описах в нашата епоха постоянно навлизат
въздей
ствия от духовния свят.
Просто нещата са устроени така, че в "солевата" или минерална структура, но още повече в "живачната" структура са съсредоточени онези живачни или оживотворяващи сили, на които при събуждането стъпват Азът и астралното тяло, след като по време на нощния сън са пребивавали в духовния свят. По този начин в съприкосновение влизат такива сили, които по време на нощния сън са пребивавали в различни светове. Ето как в това взаимодействие е заложена възможността, скъпи мои приятели, на земния свят да се свалят определени енергии и сили, които са присъщи на духовния свят. Ето, тук са живакът, солта; сега в тях нахлува Азът и астралното тяло, като ги пронизват с това, което са изживели в духовния свят. По този начин инструментът на физическото тяло, което е започнало своето развитие още от Сатурновата епоха, се обогатява и усъвършенствува.
Ако от една страна във физическото тяло имаме необходимия, изпитан в цели четири епохи инструмент за нашата интелектуална дейност, от друга страна благодарение на процеса, който току-що описах в нашата епоха постоянно навлизат въздействия от духовния свят.
Ето защо днес хората развиват инструмента на своя интелект като черпят сили от духовния свят, ето защо интелектът е така добре развит в нашата съвременна епоха.
към текста >>
204.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И те упражняват такова силно
въздей
ствие върху хората, само защото са неосъществими.
Всички понятия, с които се гордее доктрината на Уилсън, правят днес огромно впечатление на хората, само че тези понятия са нереални; да, така е, независимо че хората се впечатляват така силно от тих.
И те упражняват такова силно въздействие върху хората, само защото са неосъществими.
Ако би трябвало да се предприеме тяхното осъществяване, веднага щеше да си проличи, че те са съвършено абсурдни. Разбира се, хората вярват, че те са малко или много осъществими. Само че ако тази доктрина би станала една политическа реалност, тогава над целия свят щеше да се стовари осезаемата и отблъскваща маса на едно все общо филистерство; така че Удроу Уилсън щеше несъмнено да заслужи и титлата "великият спасител" на всеобщото филистерство. Разбира се, на филистерите нямаше да им потръгне в един свят, подреден от Удроу Уилсън, този свят е неосъществим, макар и филистерите да си мечтаят: Ако светът бъде подреден според доктрината на Уилсън, тогава ще се сбъднат всичките ни желания, всичките ни идеали!
към текста >>
Що се отнася до външното знание за физическия свят, несъмнено е че то има
въздей
ствие върху човешката глава, върху човешкия мозък.
Що се отнася до външното знание за физическия свят, несъмнено е че то има въздействие върху човешката глава, върху човешкия мозък.
Обаче онези истини, които докосват свръхсетивния свят, те засягат не главата, а целия човек. За доближаването до тези истини са необходими здрави, непокварени и добре балансирани душевни сили.
към текста >>
205.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Нещата съвсем не стоят така; при всяка своя крачка, при всяка своя мисъл, човекът е под
въздей
ствието на елементарните духовни Същества.
Впрочем съвременният човек вярва, че всичко телеграфът, телефонът, парният двигател и т.н. е постигнато без посредничеството на духовните Същества. Обаче това не е вярно. В по-нататъшното развитие на човечеството дори и човек изобщо да не я по-дозира ще се намесва и помощта на елементарните Духове. И това съвсем няма да става според представите на модерното материалистическо човечество че ето, човек "изтегля" от мозъка си определени мисли и те го довеждат до конструкциите на телефона и телеграфа, до парния двигател, самолетостроенето и т.н.
Нещата съвсем не стоят така; при всяка своя крачка, при всяка своя мисъл, човекът е под въздействието на елементарните духовни Същества.
Те действуват и помагат навсякъде. В областта на научните открития човек не се движи сам, навсякъде в тази област той е така да се каже придружаван от тях. В лаборатории и изследователски центрове, навсякъде където пулсира изследователският дух, инспиратори са тъкмо тези елементарни духовни Същества.
към текста >>
Защото тук не става дума да се избягват определени
въздей
ствия; тук става дума за това да извоюваме яснота и разбиране спрямо железните необходимости в еволюцията на човечеството.
Ето кое е общочовешкото потъване в железните необходимости, скъпи мои приятели. Стремежът към удобство би могъл да възрази: Добре, след като е така, аз няма да ползвам електрическия транспорт и може би ще стигна по-далеч и т.н. Обаче всичко това би било безсмислие, едно истинско безсмислие.
Защото тук не става дума да се избягват определени въздействия; тук става дума за това да извоюваме яснота и разбиране спрямо железните необходимости в еволюцията на човечеството.
Културата не може да се развива в една устремена неизменно нагоре линия; тя може да се развива само в редуването на възходящи и низходящи фази.
към текста >>
206.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Древният грък например все още чувствуваше формиращите
въздей
ствия на етерните сили спрямо човека, той не се нуждаеше от модели както съвременният европеец защото чувствуваше формата в себе си.
Така че включително до разцвета на Гърция, у човека все още не се забелязваха никакви външни прояви от страна на низходящото му развитие. Гръцката култура все още беше запазила една съвършена хармония между душата и тялото на човека. Естествено, хармонията беше най-съвършена в средата на Атлантската епоха. Обаче в Гърция тази хармония се повтори. Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните гърци, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните народи.
Древният грък например все още чувствуваше формиращите въздействия на етерните сили спрямо човека, той не се нуждаеше от модели както съвременният европеец защото чувствуваше формата в себе си.
Изобщо по време на гръцката култура, човешкото тяло се намираше в непосредствено-пространствени отношения с външния свят. Връзката между човека и неговата пространствена среда беше много дълбока. С началото на Петата следатлантска културна епоха нещата се промениха. Колкото и странно да Ви прозвучи, но е така: Днес ние не идваме на света, за да се грижим за нашето тяло, за нашата организация. Разбира се, ние продължаваме да се инкарнираме, обаче не за да подобряваме нашата организация, тъй като тя имаше вече своята върхова точка през Атлантската епоха.
към текста >>
207.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
"; до определен момент всичко върви добре; после се запитайте, как са изглеждали онези учители, онези възпитатели, под чието
въздей
ствие сте били по времето на Вашата младост; и ако в този случай срещнете някакви затруднения, опитайте се да насочите Вашето внимание към една видна историческа личност, върнете се назад до възпитателя на тази личност и после се опитайте да свържете
въздей
ствията на възпитателя с по-късните особености и постижения на съответната историческа личност.
Навсякъде му се повтаря едно и също: тези неща трябва да бъдат направени така, онези неща трябва да бъдат направени иначе; всеобщият стремеж е: По един твърдо установен начин възпитателят трябва да се научи как да възпитава. Изобщо днешните хора се движат в една джунгла от шаблони; за тих е най-добре, ако следват указанията на един съвършен възпитател винаги и навсякъде. Обаче, скъпи мои приятели, дори най-простото размишление по този въпрос, веднага ще Ви осветли някои важни подробности. Опитайте се, според степента на Вашето себепознание, да си отговорите на въпроса. "Как всъщност протече моето развитие?
"; до определен момент всичко върви добре; после се запитайте, как са изглеждали онези учители, онези възпитатели, под чието въздействие сте били по времето на Вашата младост; и ако в този случай срещнете някакви затруднения, опитайте се да насочите Вашето внимание към една видна историческа личност, върнете се назад до възпитателя на тази личност и после се опитайте да свържете въздействията на възпитателя с по-късните особености и постижения на съответната историческа личност.
Би било много интересно, ако в биографиите се отделяше повече място за възпитателите. Само че това едва ли би ни осветлило отношението между въздействията на възпитателя и самата историческа личност през нейните зрели години. В повечето случаи би се получило например както с Хердер, който израсна като един забележителен човек. Известният ректор Грим беше един от неговите учители. Наред с всичко останало, той беше прочут и с това, че пердашеше ученици те наляво и надясно.
към текста >>
Само че това едва ли би ни осветлило отношението между
въздей
ствията на възпитателя и самата историческа личност през нейните зрели години.
Обаче, скъпи мои приятели, дори най-простото размишление по този въпрос, веднага ще Ви осветли някои важни подробности. Опитайте се, според степента на Вашето себепознание, да си отговорите на въпроса. "Как всъщност протече моето развитие? "; до определен момент всичко върви добре; после се запитайте, как са изглеждали онези учители, онези възпитатели, под чието въздействие сте били по времето на Вашата младост; и ако в този случай срещнете някакви затруднения, опитайте се да насочите Вашето внимание към една видна историческа личност, върнете се назад до възпитателя на тази личност и после се опитайте да свържете въздействията на възпитателя с по-късните особености и постижения на съответната историческа личност. Би било много интересно, ако в биографиите се отделяше повече място за възпитателите.
Само че това едва ли би ни осветлило отношението между въздействията на възпитателя и самата историческа личност през нейните зрели години.
В повечето случаи би се получило например както с Хердер, който израсна като един забележителен човек. Известният ректор Грим беше един от неговите учители. Наред с всичко останало, той беше прочут и с това, че пердашеше ученици те наляво и надясно. Разбира се, старанието на Хердер не може да се обясни с този пердах; той беше едно послушно дете и едва ли е бил бит. И така, не всички конкретни качества на учителя са влизали в действие спрямо Хердер.
към текста >>
Един несръчен, един съвсем непохватен учител при определени обстоятелства може да има огромно
въздей
ствие.
до настъпването на половата зрялост, то трябва да има пред себе си един неоспорим авторитет. И нашата задача е нагледно да покажем на детето този, на когото то ще може да подражава. Малкото дете подражава на всички, но най-вече на своите възпитатели, после от 7-та до 14-та година то вярва на всички, но най-вече на своите възпитатели, на своите учители. В тази област ние ще стигнем до правилната интерпретация, само ако се съобразяваме с идеята за Кармата, само ако сме дълбоко свързани с тази идея. Дали се учим по-добре или по-зле, от това фактически не зависи нищо.
Един несръчен, един съвсем непохватен учител при определени обстоятелства може да има огромно въздействие.
И от къде идва това въздействие? Нашето въздействие като истински учители, като истински възпитатели, идва от там,че ние вече сме били свързани със съответните детски души, преди нашето раждане, преди сегашните ни инкарнации като възпитатели и деца. Защото цялата разлика е само тази, че като учители, като възпитатели,ние сме дошли с 20 или 30 години по-рано на този свят, отколкото децата; преди това ние сме били заедно с тих в духовния свят. И след като се разделим откъде имаме стремежа да подражаваме? От духовния свят!
към текста >>
И от къде идва това
въздей
ствие?
И нашата задача е нагледно да покажем на детето този, на когото то ще може да подражава. Малкото дете подражава на всички, но най-вече на своите възпитатели, после от 7-та до 14-та година то вярва на всички, но най-вече на своите възпитатели, на своите учители. В тази област ние ще стигнем до правилната интерпретация, само ако се съобразяваме с идеята за Кармата, само ако сме дълбоко свързани с тази идея. Дали се учим по-добре или по-зле, от това фактически не зависи нищо. Един несръчен, един съвсем непохватен учител при определени обстоятелства може да има огромно въздействие.
И от къде идва това въздействие?
Нашето въздействие като истински учители, като истински възпитатели, идва от там,че ние вече сме били свързани със съответните детски души, преди нашето раждане, преди сегашните ни инкарнации като възпитатели и деца. Защото цялата разлика е само тази, че като учители, като възпитатели,ние сме дошли с 20 или 30 години по-рано на този свят, отколкото децата; преди това ние сме били заедно с тих в духовния свят. И след като се разделим откъде имаме стремежа да подражаваме? От духовния свят! Стремежът да подражаваме ние сваляме от духовния свят.
към текста >>
Нашето
въздей
ствие като истински учители, като истински възпитатели, идва от там,че ние вече сме били свързани със съответните детски души, преди нашето раждане, преди сегашните ни инкарнации като възпитатели и деца.
Малкото дете подражава на всички, но най-вече на своите възпитатели, после от 7-та до 14-та година то вярва на всички, но най-вече на своите възпитатели, на своите учители. В тази област ние ще стигнем до правилната интерпретация, само ако се съобразяваме с идеята за Кармата, само ако сме дълбоко свързани с тази идея. Дали се учим по-добре или по-зле, от това фактически не зависи нищо. Един несръчен, един съвсем непохватен учител при определени обстоятелства може да има огромно въздействие. И от къде идва това въздействие?
Нашето въздействие като истински учители, като истински възпитатели, идва от там,че ние вече сме били свързани със съответните детски души, преди нашето раждане, преди сегашните ни инкарнации като възпитатели и деца.
Защото цялата разлика е само тази, че като учители, като възпитатели,ние сме дошли с 20 или 30 години по-рано на този свят, отколкото децата; преди това ние сме били заедно с тих в духовния свят. И след като се разделим откъде имаме стремежа да подражаваме? От духовния свят! Стремежът да подражаваме ние сваляме от духовния свят. Затова и през първите години на живота, ние сме преди всичко подражатели защото сме свалили стремежа да подражаваме от духовния свят.
към текста >>
208.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни
въздей
ствия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята.
С тези неща е свързано и едно друго явление, едно явление, което не трябва да се изпуска от внимание, макар че хората правят точно това. Виждате ли, днес хората са убедени, че духовните Същества и техните действия нямат никакво отношение към установения от човеците порядък на Земята. Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството.
Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята.
Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят!
към текста >>
Днес хората са насърчавани чрез подобни психически
въздей
ствия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене.
С тези неща е свързано и едно друго явление, едно явление, което не трябва да се изпуска от внимание, макар че хората правят точно това. Виждате ли, днес хората са убедени, че духовните Същества и техните действия нямат никакво отношение към установения от човеците порядък на Земята. Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството. Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес.
Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене.
И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят.
към текста >>
Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно
въздей
ствие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно.
Хората не обичат да говорят за духовни причини на събитията, които се разиграват всред човечеството. Обаче онзи, който е за познат с действителните процеси, които се разиграват днес, знае: Всъщност днес се упражняват и то в изключително голям размер психически и духовни въздействия от духовния свят върху хората, които живеят тук долу на Земята. Днес има доста хора, които биха могли да Ви разкажат, макар и обикновено да не разбират това, за което става дума, че са стигнали до една или друга своя дейност чрез някакво съновидение или нещо подобно, въпреки че в случая нещата опират до някакъв духовен процес. Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка.
Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно.
Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат. И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят.
към текста >>
И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под
въздей
ствията на духовния свят.
Днес хората са насърчавани чрез подобни психически въздействия много повече, отколкото допуска материалистичното мислене. И ако човек има възможност да проследи тези неща, той ще намери потвърждение буквално на всяка крачка. Ако се обърнете към поетичното творчество на известните поети и направите статистика, колко стихотворения са възникнали по рационалистичен път, по един път, който може да бъде обяснен рационалистично, и колко много стихотворения са възникнали в резултат на един вид внушение, в резултат на явно въздействие от страна на духовния свят, което съответният човек изживява като съновидение или нещо подобно. Вие ще се учудите какъв огромен процент заема директното влияние на духовния свят! Днес хората се намират под влиянието на духовния свят в много по-голяма степен, отколкото те сами до пускат.
И тъкмо най-важните събития, които на пръв поглед са дело на хората, всъщност се извършват под въздействията на духовния свят.
към текста >>
Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради
въздей
ствията от духовния свят.
Ето например, че тук или там хората се запитват: Защо е основан този или онзи вестник? Неговият собственик го е основал, защото е получил този или онзи импулс от духовния свят. И ако той би имал доверието да сподели с Вас без каквото и да е предубеждение своите вътрешни импулси, щеше да Ви разкаже едно от своите съновидения: Ето какво трябва да Ви разкаже той, ако го запитате за истинските причини!
Ето защо преди известно време аз трябваше да се изразя тук по следния начин: Ако един ден историографията се произнесе относно избухването на тази война, служейки си с документи, както прави това историкът Ранке, тя няма да стигне до най-важното, защото най-важното от 1914 стана тъкмо поради въздействията от духовния свят.
към текста >>
209.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Нека да сме наясно: Предстоящото културно развитие крие големи опасности и тъкмо в най-интимната "Светая Светих" на човешката природа, ние трябва да сме непрекъснато будни по отношение на ариманическите Същества и техните
въздей
ствия.
Както чухме, те са обхванати от стремежа, да завладеят нашите глави, нашите мисли и чувства. Аз казах: това са Същества от ангелската Йерархия, които не са в състояние да се развиват по-нататък в духовния свят и които сега искат да си служат с човешките глави, за да напреднат в своето развитие. Ето защо ще бъде крайно наложително: това тайно, това окултно душевно развитие (виж рисунката, синята линия), за което споменах и за което някои хора може би не искат и да чуят защото те с удоволствие биха предпочели то да е останало долу, а те да се занимават само с материални неща да бъде обхванато от ясното човешко съзнание. В противен случай, ариманическите Същества, за които стана дума, жестоко ще засегнат споменатата интровертност на човешката душевна природа. Това е едното, което следва да се има предвид.
Нека да сме наясно: Предстоящото културно развитие крие големи опасности и тъкмо в най-интимната "Светая Светих" на човешката природа, ние трябва да сме непрекъснато будни по отношение на ариманическите Същества и техните въздействия.
към текста >>
210.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Впрочем Духовете на Мрака, които бяха свалени на Земята през 1879, упражняваха своите
въздей
ствия от духовния свят и докато се намираха там.
Впрочем Духовете на Мрака, които бяха свалени на Земята през 1879, упражняваха своите въздействия от духовния свят и докато се намираха там.
Припомнете си една подробност, за която вече стана дума: че като цяло, човечеството става все по-младо и по-младо. Ако се върнем назад към древна Индия, ще установим, че хората запазваха потенциалната си готовност за развитие до много по-напреднала възраст; а после, през Древно-персийската епоха, и още повече през Египетско-халдейската и през Гръцко-латинската епоха тази възрастова граница непрекъснато се снижаваше, докато се установи накъде между 28-та и 35-та година. Днес потенциалната готовност за развитие се запазва само до 27-та година. Занапред тази възрастова граница ще се намали до 26-та година и т.н. Аз загатнах и за това, че една личност, от която днес за висят доста неща, може да бъде разбрана само чрез обстоятелството, че двадесет и седемгодишната възраст играе особена роля в нейния живот: Лойд Фжордж.
към текста >>
211.
Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
ВЪЗДЕЙ
СТВИЕ
ВЪЗДЕЙСТВИЕ
към текста >>
212.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато в живота настъпи насилствена смърт, в следващия земен живот се вижда, че тази смърт продължава да
въздей
ства, като в точно определен период от възрастта предизвиква смяна на насоката на живота.
Когато днес се говори за такива неща, естествено се знае, че различни хора казват: «Това е глупаво, детинско, фантастично.» Но резултатите са точно така сигурни и научни - аз изнасям само такива, - както при естествената наука.
Когато в живота настъпи насилствена смърт, в следващия земен живот се вижда, че тази смърт продължава да въздейства, като в точно определен период от възрастта предизвиква смяна на насоката на живота.
Сега се правят изследвания на душевния живот, но обикновено се взема под внимание само най-външното. В живота на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища. В Америка тези неща ги наричат «прелом, покръстване», понеже искат да имат някаква дума за това, но не е необходимо винаги да мислим религиозно. Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища. Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот.
към текста >>
Духовната наука иска да
въздей
ства така, че човекът сериозно да се научи да проверява дали самият той е същност или обвивка.
Духовната наука иска да въздейства така, че човекът сериозно да се научи да проверява дали самият той е същност или обвивка.
А той е същност, сърцевина, ядро, когато се обхване в своята пълна действителност. Схване ли се като сърцевина, той ще проникне тогава и до духа на природата. Тогава в развитието на човечеството по отношение на духовното изследване ще настъпи нещо подобно, каквото е трябвало да настъпи, когато Коперник, изхождайки от видимото, посочва невидимото дори за самото това видимо.
към текста >>
213.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм
въздей
ства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора.
Науката за минералите или геологията познава само толкова от Земята, колкото би се знаело от човека, ако се познава само костната му система. Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система. Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята. Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите. Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята.
Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора.
И както човекът е диференциран по отношение на разпределението на органите в тялото му, така и животът на Земята е диференциран и влияе на хората, които се движат по нея.
към текста >>
Защото най-силните
въздей
ствия, свързани с този двойник, произлизат от онези области на Земята, където е американският континент и през по-старите столетия се е отивало в Америка с норвежките кораби и са се изучавали болестите там.
Това може да звучи невероятно! Вие ще кажете: «Не сме чули такова нещо от историята». Да, историята в много отношения наистина е Fable convenue, една легенда, защото в по-старите столетия от европейското развитие са пътували кораби от Норвегия, от тогавашна Норвегия за Америка. Естествено, тя не е била наричана Америка, тогава е имало други имена. В Америка се е познавала областта, където се излъчват особено магнитни сили, чрез които хората влизат в отношения с двойника.
Защото най-силните въздействия, свързани с този двойник, произлизат от онези области на Земята, където е американският континент и през по-старите столетия се е отивало в Америка с норвежките кораби и са се изучавали болестите там.
Пътниците от Европа са изучавали предизвиканите в известна степен от влиянията на земния магнетизъм болести в Америка. И тайнственият произход на по-старата европейска медицина трябва да се търси там. Там може да се наблюдава протичането на болестите, което не е възможно да се наблюдава в Европа, където хората са по-чувствителни срещу влиянието на двойника. Постепенно се налага - и най-същественото за това прави римокатолическата църква чрез своите едикти - да се забрави връзката с Америка и едва след като започва петата следатлантска културна епоха, Америка отново е открита по физическо-сетивен начин. Но това е повторно откриване, което е така значително затова, защото силите, взели участие в потулването, действително успели да премахнат от всички документи сведенията за старите отношения на Европа с Америка.
към текста >>
Още нещо е скрито за хората чрез Fable convenue, наричаща се история, което с
въздей
ствието си стои много близко до човека на настоящето.
Както говорих тук днес, понеже, бих искал да кажа, Genius loci на това място изисква това от мен, видяхте от един особен пример, че вече не е достатъчно за хората на настоящето да вземат в ръка ученическите книги и да се запознаят с историята, понеже там се узнава само онази Fable convenue (установена басня), която днес се нарича история. Какво се узнава там за важните, лежащи именно в мъгливото начало на медицината пътища, които още през първите християнски столетия водят от Европа към Америка? Но това, което е там, не престава да съществува затова, че хората са изгубили съзнание за него и правят като птицата Щраус, която заравя главата си в пясъка, за да не вижда, вярвайки, че каквото не вижда, не съществува.
Още нещо е скрито за хората чрез Fable convenue, наричаща се история, което с въздействието си стои много близко до човека на настоящето.
Някои неща за историческото протичане на живота ще се появят на бял свят чрез духовната наука. Защото хората искат да узнаят своята собствена съдба и връзката на душата с духовното им развитие.
към текста >>
214.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В общия характер на развитието лежи, че през петата следатлантска културна епоха определени възможности за упражняване на власт, възможности за
въздей
ствие ще трябва да преминат в ръцете на малки групи хора, които ще имат силна власт върху широките маси.
Едно от тези неща, което с всичка сила ще се наложи, ще е, че хората много повече ще бъдат ръководени според окултни принципи, отколкото е било някога.
В общия характер на развитието лежи, че през петата следатлантска културна епоха определени възможности за упражняване на власт, възможности за въздействие ще трябва да преминат в ръцете на малки групи хора, които ще имат силна власт върху широките маси.
към текста >>
Защото нещата, които са във връзка с най-интимната същност на човешкото възпроизвеждане и болестите, както и известни условия, отнасящи се до настъпването на смъртта, доколкото се разпространяват в човечеството, са мисли и импулси с много силно
въздей
ствие, те са много значими неща.
През петата следатлантска културна епоха човешкият физически мисловен апарат ще узрее да прозре някои взаимовръзки при болестите, някои лечебни процеси и взаимовръзки между природни процеси и болестите. Който е запознат с нещата, е загрижен, защото е необходимо тези, които са призвани да разпространяват учения и да внасят импулси всред хората, да го правят по достоен начин. Защото ще има две възможности да бъдат осведомявани хората за тези неща. Или това да се превърне в зло за света, или ще бъде възможно хората да бъдат осведомявани по начин, който ще донесе благо на света.
Защото нещата, които са във връзка с най-интимната същност на човешкото възпроизвеждане и болестите, както и известни условия, отнасящи се до настъпването на смъртта, доколкото се разпространяват в човечеството, са мисли и импулси с много силно въздействие, те са много значими неща.
Петата следатлантска културна епоха е призвана да направи хората свободни дотолкова, че да научат някои неосъзнавани от човешката душа неща и да могат да разполагат с тях.
към текста >>
215.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Оттук те искат да попречат да се изгради правилното отношение към духовните истини, да отклонят от хората благотворното
въздей
ствие на духовните истини.
Ако трябва да охарактеризирам какво всъщност са искали тези същества с бунта си от 1841 г. до 1879 г., трябва да кажа, че са искали да възпрепятстват необходимата духовна мъдрост, която е трябвало да се разкрие на хората, да навлезе в човешките души от 20-то столетие нататък. Те са искали да я задържат горе, да не я допуснат да навлезе в човешките души. Да се отворят човешките сетива за духовното познание от 20 век нататък е можело да стане само когато пречещите духове на мрака се отстранят от духовното царство, така че определени духовни познания да могат да достигнат до хората. Но тези духове на мрака, намиращи се между хората тук, си поставят за задача да объркват хората.
Оттук те искат да попречат да се изгради правилното отношение към духовните истини, да отклонят от хората благотворното въздействие на духовните истини.
към текста >>
216.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието
въздей
ствие се намираме.
За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въздействие се намираме.
Още вчера казах, че някои неща трябва да се разглеждат по различен начин от начина, по който ги разглежда материалистическата нагласа на нашето време и посочих за пример Ницше107. Ницше е роден през 1844 г.; през 1841 г. започва борбата в духовния свят, за която говорих; три години Ницше се намира вътре в тази борба. Рихард Вагнер не я е прекарал; той е роден през 1813 г. Следователно три години Ницше живее в духовния свят, когато тази борба вече се води.
към текста >>
Под влиянието на тази борба той не иска да засили
въздей
ствието на произведенията си, а на мислите си.
След това е особено важно, вече ви описах, че е шестнадесетгодишен, когато умира Шопенхауер и когато чете неговите произведения. Поражда се реално отношение между душата на Шопенхауер, намираща се в духовния свят, и душата на Ницше. Ницше чете всяко изречение на Шопенхауер така, че го прониква този импулс от духовния свят. Шопенхауер се намира в духовния свят от 1860 година, когато борбата горе още продължава. Какво иска Шопенхауер?
Под влиянието на тази борба той не иска да засили въздействието на произведенията си, а на мислите си.
Ницше наистина продължава мислите на Шопенхауер, но ги продължава по своеобразен начин. Когато е преминал вече през портата на смъртта, Шопенхауер вижда, че е написал произведенията си в епоха, в която духовете на мрака още не са приближили, още не са долу на Земята, и иска да продължи мислите и импулсите си, които се пораждат от това. Още докато наблюдава в духовния свят борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината, той иска да продължи своите произведения, внася в душата на Ницше импулсите да продължи мислите му. Това, което навлиза в душата на Ницше от духовния свят, контрастира със случващото се на физическия план в личните отношения с Вагнер. Така се изгражда душевният живот на Ницше, така протича и животът му като писател.
към текста >>
Това изглежда много парадоксално, но е лежащият в основата неегоистичен начин, по който душата на Рихард Вагнер
въздей
ства от по-чистите духовни области върху Ницше, когато върху него
въздей
ства първоначално Шопенхауеровата душа, намирайки се сред борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината отвъд, в духовния свят.
Но когато Вагнер влиза в духовния свят, духовете на мрака вече са го напуснали. В известен смисъл той идва в съвсем друга атмосфера. Вагнер става - трябва да се кажат неща, които са парадоксални, но са истина - водач на Ницше от духовния свят по неегоистичен начин. Не го кара да продължи мислите му, а оставя Ницше да върви по пътя, подходящ за него, прави му добро, като в подходящия момент допринася за замъгляване на съзнанието му. Той го предпазва съзнателно да навлезе в опасни духовни области.
Това изглежда много парадоксално, но е лежащият в основата неегоистичен начин, по който душата на Рихард Вагнер въздейства от по-чистите духовни области върху Ницше, когато върху него въздейства първоначално Шопенхауеровата душа, намирайки се сред борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината отвъд, в духовния свят.
Това, което Вагнер наистина иска за Ницше, е, колкото е възможно да го предпази в кармата му от слезлите вече на Земята духове на мрака.
към текста >>
Който по подходящ начин почувства
въздей
ствието на последните произведения на Ницше109, ще намери в тях велики мисли, ако ги отдели от противоречията и нещата почерпени от силните противодействия.
И Ницше е предпазен до голяма степен от духовете на мрака.
Който по подходящ начин почувства въздействието на последните произведения на Ницше109, ще намери в тях велики мисли, ако ги отдели от противоречията и нещата почерпени от силните противодействия.
В моята книга «Фридрих Ницше, борец срещу своето време»110, се потрудих да представя великите мисли, отделени от всичко, което при Ницше идва от противодействащи импулси.
към текста >>
217.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Беше изпробвано колко далеч са достигнали с
въздей
ствието си върху човечеството.
Знае ли се за тях, човек вече е предпазен. Знае ли се така, че това знание да е истинско убеждение, истинска вяра, човек вече е предпазен. Но той не бива да бъде прекалено ленив и да избягва да си усвои познанието за тези неща. Трябва да се каже, че все още не е напълно късно. Защото често съм посочвал - нещата могат постепенно да се изяснят и аз мога само постепенно да представя елементите, за да ви стане съвсем ясно, - че в течение на втората половина на 19 век много западни братства въведоха спиритизма като опит да се убедят дали вече са постигнали с човечеството това, което са искали.
Беше изпробвано колко далеч са достигнали с въздействието си върху човечеството.
В спиритическите сеанси - това очакваха те - хората трябваше всъщност да кажат, че има по-висши природни сили. Но левите братства бяха разочаровани, че хората най-често не казваха: «Има по-висши природни сили», а казваха: «На сеансите говорят духовете на мъртвите». Това беше жестоко разочарование за посветените на левите ложи.
към текста >>
Но могат да се вземат мерки това появяване на Христос да бъде прието по различни начини и да има различни
въздей
ствия.
Христос ще се намира в земната сфера като етерно същество. За хората е важно как те ще се отнасят към него. Върху появяването на самия Христос никой няма каквото и да било влияние, дори да е най-могъщият посветен. То ще стане. Моля да го запомните.
Но могат да се вземат мерки това появяване на Христос да бъде прието по различни начини и да има различни въздействия.
към текста >>
Утре ще видим как се
въздей
ства върху този двойник от различните точки на Земята и какви са последствията.
Това е особено важно.
Утре ще видим как се въздейства върху този двойник от различните точки на Земята и какви са последствията.
Необходимо е да свържете това, което казах днес, с утрешното, понеже едното почти не може да се разбере без другото. Сега трябва да се опитаме да възприемем такива понятия, които още по-сериозно ще се свържат с отнасящото се до цялата действителност, до онази действителност, в която човешката душа живее според цялото си същество. И тази действителност метаморфозира по различни начини, но много зависи от човека как тя се променя. Важна метаморфоза вече е тази, когато човек осъзнае как човешките души, според това дали между раждането и смъртта възприемат материалистически или духовни понятия и представи, съответно биват заточени в земната сфера или се издигат в духовните сфери. За тези неща трябва да имаме все по-ясни понятия и представи.
към текста >>
218.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но човек трябва да е наясно, че във всичко материално се крие духовно
въздей
ствие.
От тази страна следва да се разпространява схващането, че грижата и усилието за постигането не се състоят в абстрактното изучаване на всякакви етически принципи, чрез които човекът може да стане добър, а че човекът може да стане добър като, да речем, под влиянието на определена звездна констелация приема веществото мед, или под влиянието на друга - арсеник. Можете да си представите как проникнатите от групов егоизъм хора могат да използват тези неща за придобиване на власт! Нужно е само това знание да се скрие от другите, които не могат да взимат участие, и вече се притежава най-доброто средство да се владеят големи маси хора. Не е необходимо да се говори за тези неща, а само например да се произведе някакъв нов деликатес. Тогава за този нов деликатес, който е препариран по съответния начин, трябва само да се намери начин за пласирането му, когато тези неща се схващат материалистически.
Но човек трябва да е наясно, че във всичко материално се крие духовно въздействие.
Зад тайните на живота достига само този, който знае, че не съществува нищо материално в истинския смисъл на думата, а всичко е духовно.
към текста >>
Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се
въздей
ства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение.
Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна. Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации. Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие.
Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение.
Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота.
към текста >>
От тази страна ще има стремеж преди всичко да се използва електричеството и именно земният магнетизъм, за да се предизвикат
въздей
ствия над цялата Земя.
От тази страна, откъдето ще има стремеж да се представи антихристът за Христос, ще се използва това, което може да действа особено чрез най-материалните сили, но чрез най-материалните сили да действа именно духовно.
От тази страна ще има стремеж преди всичко да се използва електричеството и именно земният магнетизъм, за да се предизвикат въздействия над цялата Земя.
Показах ви как земни сили се издигат в това, което наричам човешкия двойник. Тази тайна ще се разкрие. Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният магнетизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно. Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи изток и запад и където изобщо не се отклонява. За тези неща не мога да дам нищо повече от указания.
към текста >>
Ще се знае, че такива вещества ще
въздей
стват по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота.
Да се завоюва космическото за човечеството или по два неправилни начина, или по един правилен начин, е това, което предстои на човечеството. То ще доведе до истинско обновление на астрологията, която е атавистична в древната си форма и не може да продължи да съществува в тази древна форма. Знаещите за космоса ще воюват, като едните ще прилагат сутрешните и вечерните процеси по начина, който вече споменах: на Запад предимно обедните процеси, на Изток среднощните процеси. Ще се създадат субстанции не само според химическите сили на притегляне и отблъсване, а ще се знае, че една друга субстанция се поражда в зависимост от това дали се произвежда сутрин, на обяд или среднощ.
Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота.
От взаимното действие на идващото от Риби и Дева няма да може да се направи нищо погрешно. Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на живота от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите. Космическите сили, които ще се вземат от тази страна, ще създадат странни машини, но само такива, които ще могат да отнемат работата от хората, понеже ще носят в себе си известна интелигентност. И една духовна наука, съобразяваща се с космическото, ще има грижата да не позволи на всичките големи изкушения, които ще произлязат от тези машинни животни, които човекът сам ще създаде, да упражняват вредно влияние върху хората.
към текста >>
219.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
«
Въздей
ствието на духовните същества върху човека» (13 лекции, Берлин, 1908 г.), Събр.
42. Виж например в лекцията от 11 юни 1908 г.
«Въздействието на духовните същества върху човека» (13 лекции, Берлин, 1908 г.), Събр.
съч. 102.
към текста >>
220.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Въздей
ствие на мъртвите в кръвта и в нервната система.
Отношенията към мъртвите.
Въздействие на мъртвите в кръвта и в нервната система.
Принцип на обръщането в общуването с мъртвите. Заспиване и събуждане. Свързване на чувствения живот с представите. Отношение на живите към по-младите и по-възрастните починали. Съчувстваща и егоистична болка.
към текста >>
Въздей
ствие на духовната наука върху представите, чувствата и волята.
Въздействие на духовната наука върху представите, чувствата и волята.
Естественонаучните представи в социалния живот действат разрушително. Човекът като микрокосмос в макрокосмоса. Лабораторията би трябвало да се превърне в олтар. Несръчност поради едностранчивост. Интелектът причинява загуба на инстинктите.
към текста >>
221.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да
въздей
стват по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот. Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва. Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива. Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва.
към текста >>
Това, което днес виждам като моя най-важна задача, е отново да събудя съзнанието чрез представи как мъртвите
въздей
стват върху човешкото развитие.
Това, което днес виждам като моя най-важна задача, е отново да събудя съзнанието чрез представи как мъртвите въздействат върху човешкото развитие.
Всъщност вече е желателно такива неща да се оповестят и в откритите лекции, но не е възможно, защото хората не искат да разглеждат такива представи, освен ако не са чули вече нещо от нещата, които се споделят в нашите кръгове. Но когато животът между смъртта и ново раждане се описва така, когато се описва неговата връзка със земния живот, се изпълняват изискванията именно на нашата епоха. Защото нашата епоха е отхвърлила сравнително отдавна старите инстинктивни представи, отнасящи се до света на мъртвите и човечеството трябва да си създаде нови представи. То трябва да излезе от абстракциите за висшите светове и не само в общи линии да говори за духовност, а да достигне дотам, наистина да разбере какво действа като духовност. То трябва да е наясно, че мъртвите не са умрели, а продължават да живеят в историческия процес на развитието на човечеството, че силите, които духовно се простират около нас, от една страна, са силите на висшите йерархии, но също са и силите на мъртвите.
към текста >>
В нашето време е настъпил вече моментът, когато хората ще могат да разберат продължаващото
въздей
ствие на Мистерията на Голгота само по духовен начин.
В нашето време е настъпил вече моментът, когато хората ще могат да разберат продължаващото въздействие на Мистерията на Голгота само по духовен начин.
Поради това говорих също и за духовно-етерната поява на Христос през 20-то столетие и го представих в първата мистерийна драма. Но това ще бъде духовно изживяване, макар духовно-ясновиждащо, но духовно изживяване.
към текста >>
Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте чували нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под
въздей
ствието на един демон.
Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте чували нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под въздействието на един демон.
В моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и човечеството“ говоря за това. В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора. До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот. Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс.
към текста >>
222.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват
въздей
ствията на ранното остаряване.
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура.
И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване.
Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо.
към текста >>
В средната възраст наученото остава повече скрито, в по-късна възраст то се представя така, че ни дава сила да
въздей
стваме положително върху децата.
В средната възраст наученото остава повече скрито, в по-късна възраст то се представя така, че ни дава сила да въздействаме положително върху децата.
Или както казах веднъж в една открита лекция: Който в детството си не се е научил да събира ръцете си за молитва, в по-късна възраст не може да благославя. Вътрешното чувство, свързано с молитвено протегнатите ръце, в по-късна възраст се преобразува в способността да се благославя. Днес, ако следваме само днешното образование, изобщо не знаем какво даваме на детето с това, което се предлага на съвременната младеж в периода от седмата до четиринадесетата му година и още по-рано за по-късната му възраст, за времето след четиринадесетата му година. Това е ужасно сериозно, понеже тогава се полага основата на всяко високомерие, което днес се насажда сред младежта, полага се основата на всяка надменност и предразсъдъци, като че ли юношата вече може да има някаквo „становище“! Днес от младите хора чуваме: Това обаче не е моето становище.
към текста >>
И една бъдеща епоха ще охарактеризира нашето съвремие, като опише как по наистина забележителен начин върху множество хора много импониращо
въздей
ствие оказа световният наставник Удроу Уилсън, който не свързваше мисленето си с действителността дори и с най-тънката нишка, а всички думи при него отговаряха на недействителното.
Един такъв душевен живот се намира също толкова далеч от външния социален живот, той не се потапя в социалния живот. Това, което измисля, не става действителност. В духовната наука е невъзможно да се мисли така недействително с понятийни черупки, до каквито постепенно се стигна през новото време. Съвременността е толкова самомнителна да си мисли, че е станала особено практична. Тя обаче е станала само даскалска, чужда на живота.
И една бъдеща епоха ще охарактеризира нашето съвремие, като опише как по наистина забележителен начин върху множество хора много импониращо въздействие оказа световният наставник Удроу Уилсън, който не свързваше мисленето си с действителността дори и с най-тънката нишка, а всички думи при него отговаряха на недействителното.
Те обаче предизвикваха възхищение у тези, на които почти не им пречеше, че се намират във война с него. Но именно между хората в европейските страни и днес има мнозина, които се възхищават от Удроу Уилсън. В бъдеще особено трудно ще може да се разбере как могат да се измислят политически програми без всякаква връзка с действителността, в които да се излагат идеи за световни договори, мирни договори между народите и така нататък. Като че ли това може така лесно да се направи! Абстрактните глави още от времето на стоиците мислят по тези въпроси!
към текста >>
223.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
С Гьоте, който през 1832 година е взел със себе си много от физическия свят, но което още може да оказва обратно
въздей
ствие, стига само човек да поиска да го разбере.
Веднъж тук споменах, че в това отношение наистина мога да кажа нещо лично. Никога не съм вярвал, че преработвам само литературно-исторически или исторически нещата от сферата на мирогледите, свързани с Гьоте, а винаги съм бил на мнение, че си имам работа не само с Гьоте от 1832 година, а с Гьоте от края на 19-то и началото на 20то столетие, с живия Гьоте.
С Гьоте, който през 1832 година е взел със себе си много от физическия свят, но което още може да оказва обратно въздействие, стига само човек да поиска да го разбере.
към текста >>
Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се
въздей
ства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
Нека си представим една фигура, особено характерна за съвремието.
Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот. Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър.
към текста >>
Сега има две неща, които оказват
въздей
ствие.
Не може да се разбере какво става в настоящето по друг начин, освен когато се разгледа истинският ход на развитието на човечеството, когато на мястото на това, което се учи като история, дойде истинската история. Защото в бъдеще е необходимо хората да бъдат с пълно съзнание относно това, което действително става. Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа.
Сега има две неща, които оказват въздействие.
От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло. Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада. Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари. Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разгледат в целостта на човешкото развитие. Необходимо е обаче да се започне да се говори свободно за тях.
към текста >>
224.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно
въздей
ствие.
Сега развих пред вас само общата идея във връзка с тези неща. Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят? По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва.
Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие.
И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин. Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
225.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Те са могли да окажат
въздей
ствие чрез това, че са се случили неща, за които може само да бъде казано: Хората ги правят на Земята, но всъщност винаги ги вършат като посредници, като дясната ръка на определени духовни същества, които искат да ги направят чрез хората.
Историята не се развива така, както е било предвидено в тази особена форма, в тази феноменална, величествена, ала дяволска форма, но въпреки това следите от нея са дали отражение в нея.
Те са могли да окажат въздействие чрез това, че са се случили неща, за които може само да бъде казано: Хората ги правят на Земята, но всъщност винаги ги вършат като посредници, като дясната ръка на определени духовни същества, които искат да ги направят чрез хората.
Такъв е император Юстиниан – посредник, проводник на определени същества. Като враг на всичко, наследено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година той затваря философските школи в Атина и мъдреците, притежаващи последните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия. В Нисибис са избягали сирийските мъдреци, още когато Зено Исаурик през 5-то столетие също гони такива гръцки мъдреци от Едеса. Така, когато наближава 666 година, в персийската академия на Гондишапур се събира целият учен свят, дошъл от старата гръцка култура, нямаща никакво отношение към Мистерията на Голгота. В Гондишапурската академия са обучавали онези, които са били инспирирани от луциферически-ариманическите сили.
към текста >>
Случва се, че човечеството, върху което някога е
въздей
ствал импулсът от Гондишапур, този новоперсийски импулс, който донася отново импулса на Заратустра в неподходящо време, ако мога да се изразя така тривиално, цялото човечество получава една пукнатина чак до плътта си.
В човечеството е останало нещо от това, което е щяло 176 да се случи и само е било притъпено, като от нещо величествено е останал единствено фантастичният ислям. Нещо наистина се случва с човечеството.
Случва се, че човечеството, върху което някога е въздействал импулсът от Гондишапур, този новоперсийски импулс, който донася отново импулса на Заратустра в неподходящо време, ако мога да се изразя така тривиално, цялото човечество получава една пукнатина чак до плътта си.
По това време човечеството получава един импулс, достигащ до физическата плът, с който днес отново се раждаме – импулсът, който всъщност е еднакъв с това, което вече охарактеризирах. В човечеството е инжектирана болестта, която, ако се разрази, води до отричането на Бог Отец.
към текста >>
Срещу това се е
въздей
ствало чрез Мистерията на Голгота.
Човешката душа е щяла да се свърже със Земята повече, отколкото ѝ е било предопределено. Смъртта, предопределена само за тялото, в известен смисъл е щяла да стане съдба също и на душата.
Срещу това се е въздействало чрез Мистерията на Голгота.
Човекът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта. Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
към текста >>
Католическата църква, която се е намирала много силно под
въздей
ствието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>
Това има съвсем определени
въздей
ствия.
Нашето време в много отношения е обновяване на онези времена, които протичат отчасти чрез Мистерията на Голгота, отчасти чрез станалото през 333 година, отчасти чрез случилото се през 666 година.
Това има съвсем определени въздействия.
Вие имате правилно отношение към Мистерията на Голгота само когато сте наясно, че тя не може да се разбере със силите, дадени на човека единствено чрез това, че до смъртта си той живее във физическо тяло.
към текста >>
Този, който не може да вижда свръхсетивно, естествено не може непосредствено да види този импулс, но всички могат да изживеят
въздей
ствието му в себе си.
Този, който не може да вижда свръхсетивно, естествено не може непосредствено да види този импулс, но всички могат да изживеят въздействието му в себе си.
И когато го изживеят, намират отговор на въпроса: Как да намеря Христос?
към текста >>
Той го описва съвсем като американец и тези написани като статии лекции са много
въздей
стващи.
Човек може да направи забележително откритие. Искам да илюстрирам това с един особен случай. Внимателно съм изучавал много интересните статии, написани от Удроу Уилсън – лекции за американската история, американската литература, американския живот. Може да се каже, че Удроу Уилсън величествено, мощно описва именно американското развитие, както протича от американския Изток към Запада.
Той го описва съвсем като американец и тези написани като статии лекции са много въздействащи.
Те се казват
към текста >>
226.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
От
въздей
ствието на материалистични и абстрактно-идеалистични представи, човешката природа става все по-несъзнателна.
Ариманическото и луциферическото в човека.
От въздействието на материалистични и абстрактно-идеалистични представи, човешката природа става все по-несъзнателна.
Духовната наука като мост между природния и духовния ред. Силата на формата на мъртвите човешки тела спира тенденцията на Земята към кристализация. Законът за полярността в природата: при човека и при духовете. Католическата църква и масоните.
към текста >>
227.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под
въздей
ствието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество. И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе.
На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите.
Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период. Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава човек, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
към текста >>
228.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Доколкото човек вследствие на
въздей
ствието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства. Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност.
към текста >>
съществата от третата йерархия, които е наричал Озирис или Зевс, или Аполон, или Минерва, или по друг начин, но той е знаел: тези същества, които само така той е можел да възпроизведе в своята фантазия, – но поетическите му образи се отнасяли за тези същества, – са му
въздей
ствали.
съществата от третата йерархия, които е наричал Озирис или Зевс, или Аполон, или Минерва, или по друг начин, но той е знаел: тези същества, които само така той е можел да възпроизведе в своята фантазия, – но поетическите му образи се отнасяли за тези същества, – са му въздействали.
Също така, ако не е искал да ги вижда, той въпреки това ги е виждал вътрешно, защото в онези минали времена още я е нямало заблудата на съзнанието, която я има днес; имало я е само заблудата на живота, която, както се казва, е антропоморфозирала тези образи. Но хората са знаели за тези
към текста >>
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае
въздей
ствието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година. Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот.
към текста >>
В действителност съществата от висшите йерархии се намират в изминалото време, но те действат от изминалото време както в пространството може да се
въздей
ства от някакво отдалечено място върху същество, намиращо се някъде наблизо, посредством светлинен сигнал или по друг начин.
Пространството човек вече го възприема в перспектива; отдалечените дървета му се виждат по-малки, отколкото по-близките дървета. В действителността е необходимо времето също да се възприема в перспектива. Отдалечените във времето събития трябва да се виждат по-различно, отколкото по-скорошните. Но това е само основата на това, което в действителност е времето, и всички изследователи във всички времена са съвпадали в едно: времето – това е най-важното средство за човешките заблуди. Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен живот; а всъщност това не е така.
В действителност съществата от висшите йерархии се намират в изминалото време, но те действат от изминалото време както в пространството може да се въздейства от някакво отдалечено място върху същество, намиращо се някъде наблизо, посредством светлинен сигнал или по друг начин.
Времето не е това, което се струва на човек, времето не е също и това, което мислят за него такива философи, като Кант, а времето в действителност е нещо съвсем друго. И това, което на човек му се струва като действителност, всъщност е майя, велика заблуда. И преди всичко винаги присъства нещо, за което мислим, когато живеем във времето като в заблуда, че то е изминало. Но то остава; времето действително става нещо подобно на пространството. И ако гледаме правилно, отдавна миналите събития трябва да се разглеждат така, както отдалечените предмети в пространството.
към текста >>
Представете си, колко голяма може да бъде заблудата ви, ако не отчитате перспективата и смятате, че отдалеченото в пространството ще ви
въздей
ства по същия начин, както намиращото се в близост.
Така, например, ако приложим времето неправилно към историческия живот, много неща ще ги виждаме в лъжлива светлина. Хората мислят примерно така: в първите три християнски столетия са станали определени събития, които сега могат да се смятат за отдавна изминали. В действителност те трябва да мислят така: Архангелът или съществото от йерархията на Архаите, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин. Миналото е само заблуда. Много зависи от това, в отношенията от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по отношение на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата.
Представете си, колко голяма може да бъде заблудата ви, ако не отчитате перспективата и смятате, че отдалеченото в пространството ще ви въздейства по същия начин, както намиращото се в близост.
Например гледате планина в далечината. Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам. Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота. Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития.
към текста >>
229.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако имахме работа само с човешкото, без
въздей
ствието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум.
Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе.
Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа. Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>
230.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да
въздей
ства на хората.
Второто е, че в краен случай, вие можете да живеете като отделен човек, – но в действителността не се живее в пълна самота, – ако се откажете от областта на постоянното съществуване, но няма да успеете да живеете вътре в човешкия социален ред. Човешкият социален ред се направлява и управлява от съществата от висшите йерархии. И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо. И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо. Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване.
Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората.
И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието. Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение. В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад.
към текста >>
И този, който днес говори, основавайки се на науката за посвещението, говори не само за да внесе в човешката душа теоретични знания, но той говори от своето горещо сърце, от любов към човечеството, доколкото знае, че главно изискване на времето е, непосредствена задача да стане внасянето на духовния живот в човешките души, и така да се
въздей
ства на живота на хората, че духовният живот да се утвърди в техните души.
Зад това, което често наричат „любов“, се скрива не само повърхностност, но и извращаване на истинските отношения.
И този, който днес говори, основавайки се на науката за посвещението, говори не само за да внесе в човешката душа теоретични знания, но той говори от своето горещо сърце, от любов към човечеството, доколкото знае, че главно изискване на времето е, непосредствена задача да стане внасянето на духовния живот в човешките души, и така да се въздейства на живота на хората, че духовният живот да се утвърди в техните души.
Естествено, за това е необходимо по мъжествен начин да се противостои на развитието на човечеството във времето. Съзерцанието на висшето и низшето, които ясно трябва да се виждат, трябва да бъде внесено в душата на човека.
към текста >>
И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са
въздей
ствали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта.
– Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта.
И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта.
Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука. Това е задачата, която стои пред съвременното човечество, което трябва да приеме науката за посвещението.
към текста >>
231.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Хора, които са били в сградата, – има свидетелства за това, – които са позволили на сградата да им
въздей
ства, също отбелязват позитивното, и, най-малкото никой от тях не си е съставил лошо мнение за делото, свързано с тази сграда.
Разбира се, основно недоразуменията са свързани със самото антропософско дело, но в последно време могат да се чуят множество нелепи изказвания и по отношение на сградата. Достатъчно е само да се запознаеш с посетителите на сградата и да послушаш, какво говорят за нея, за да видиш, с какви недоразумения се сблъскваме тук. Трябва да се постараем да премахнем тези недоразумения. Но в много случаи виждаме също позитивно отношение и тази сграда също оказва позитивно влияние. С опитите да се поправят негативните последствия от злонамерените нападки не постигаме много; ще постигнем доста повече, ако се опитваме да представим на света в правилна светлина позитивното.
Хора, които са били в сградата, – има свидетелства за това, – които са позволили на сградата да им въздейства, също отбелязват позитивното, и, най-малкото никой от тях не си е съставил лошо мнение за делото, свързано с тази сграда.
Трябва само да избягваме, хората, които я посещават, да я свързват с някакъв мистицизъм. Това, което представлява сградата, може да действа, когато ние обективно го интерпретираме като художествено въплъщение на основните духовнонаучни положения. И когато хората искат да свързват с нея някакъв мистицизъм, те, разбира се, компрометират и самата сграда, и цялото ни дело.
към текста >>
232.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му
въздей
ства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили.
Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма. Те биха искали да откъснат човека от Земята, те биха искали да му дадат чисто битие в царството на вечността; те биха искали да се очистят от всичко, което протича във времето, както описах това. Това са луциферическите същества. Луциферическите същества се стремят към точно противоположното на ариманическите същества. Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното.
Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили.
Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената. Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества.
към текста >>
233.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед,
въздей
ствайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример.
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление.
към текста >>
Под
въздей
ствието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот.
Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време.
Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот.
Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ
въздей
ства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота.
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота.
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип. Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.
към текста >>
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да
въздей
ства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго
въздей
ствие: тя е подложена на
въздей
ствието на луциферическия принцип.
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота.
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип.
Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.
към текста >>
Така и съвременният град представлява деформация на пълноценния, работещ живот, но при формирането на който всички тъкани трябва да работят съвместно за собствената си защита, за да парализират така злото и предотвратят разяждащото отровно
въздей
ствие.
Така и съвременният град представлява деформация на пълноценния, работещ живот, но при формирането на който всички тъкани трябва да работят съвместно за собствената си защита, за да парализират така злото и предотвратят разяждащото отровно въздействие.
Съответно на това, градът възниква като обособена структура, която макар и вплетена в производствения живот, сама никога не се превръща в структура, в апарат за производство. Цялата система на съвременното стопанство също се образува обособено, наред с града ... .
към текста >>
Токсичното
въздей
ствие, т.е.
Непосредствено отношение към отровните клетки имат най-богатите, които се нуждаят от сериозна защита за оборота на своите стоки. Затова те по-усърдно – като богаташи те имат повече възможности за това – доставят на гражданина увеличено хранене; ако му трябват пари, ще му бъдат предоставени; ако иска нещо да достигне в града, той се обръща към патрициите, като в интерес на последните е, властта в града да се усилва, докато тези, чиито стокообмен е извън градските стени, изпитват постоянна естествена неприязън (физиологически: негативен хемотактически ефект) към господаря. Те го търпят, собствено, само доколкото той се намира под закрилата на стените.
Токсичното въздействие, т.е.
отровното въздействие, не изменя вече индивидуалността на патрициите – или много, много рядко те самите принадлежат към войнстващото дворянство – те вече принадлежат повече към съвсем антитоксичната, работеща тъкан. Богатството им е възникнало от нея и е свързано с нея: но то оказва токсично влияние, но не на индивидиума, а на протоплазмата,“ – а под протоплазма се разбира имуществото! – „и на имуществото“.
към текста >>
отровното
въздей
ствие, не изменя вече индивидуалността на патрициите – или много, много рядко те самите принадлежат към войнстващото дворянство – те вече принадлежат повече към съвсем антитоксичната, работеща тъкан.
Непосредствено отношение към отровните клетки имат най-богатите, които се нуждаят от сериозна защита за оборота на своите стоки. Затова те по-усърдно – като богаташи те имат повече възможности за това – доставят на гражданина увеличено хранене; ако му трябват пари, ще му бъдат предоставени; ако иска нещо да достигне в града, той се обръща към патрициите, като в интерес на последните е, властта в града да се усилва, докато тези, чиито стокообмен е извън градските стени, изпитват постоянна естествена неприязън (физиологически: негативен хемотактически ефект) към господаря. Те го търпят, собствено, само доколкото той се намира под закрилата на стените. Токсичното въздействие, т.е.
отровното въздействие, не изменя вече индивидуалността на патрициите – или много, много рядко те самите принадлежат към войнстващото дворянство – те вече принадлежат повече към съвсем антитоксичната, работеща тъкан.
Богатството им е възникнало от нея и е свързано с нея: но то оказва токсично влияние, но не на индивидиума, а на протоплазмата,“ – а под протоплазма се разбира имуществото! – „и на имуществото“.
към текста >>
234.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно
въздей
ствие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили.
В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили.
Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно. Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили.
към текста >>
Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни
въздей
ства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота.
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот.
Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота.
Но както казах тогава, през първата половина от живота действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа. На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността). По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното.
към текста >>
И така, можем да кажем, че човек, собствено, би бил съвсем друго същество, ако в своето развитие той би следвал само своята изконна природа и добрите духовни сили в света, отколкото е сега, когато в действителността той следва това изконно развитие при съвместното времево
въздей
ствие върху него на луциферическите и ариманическите сили.
И така, можем да кажем, че човек, собствено, би бил съвсем друго същество, ако в своето развитие той би следвал само своята изконна природа и добрите духовни сили в света, отколкото е сега, когато в действителността той следва това изконно развитие при съвместното времево въздействие върху него на луциферическите и ариманическите сили.
Въпросът се състои в следното: как да се установи равновесие между тези три сили. За да се установи това състояние на равновесие или най-малкото да се разбере как то се установява, трябва да разгледаме следното.
към текста >>
235.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно
въздей
ствие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото
въздей
ствие.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие.
В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>
Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото
въздей
ствие, трябва да направя това примерно така.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие. В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски.
Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така.
Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>
Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на
въздей
ствието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман.
Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
към текста >>
Били са времена, когато луциферическото
въздей
ствие е било особено интензивно, и времена, когато особено интензивно е било ариманическото
въздей
ствие.
И така, виждате, че в хода на земното човешко развитие се проявяват своего рода вълнови линии, както за ариманическото действие, така и за луциферическото действие. Използвайки двете интензивности на ариманическото и луциферическото, трябва да се установи равновесно състояние. Но това равновесно състояние в историческото развитие никога не може да бъде съвършено.
Били са времена, когато луциферическото въздействие е било особено интензивно, и времена, когато особено интензивно е било ариманическото въздействие.
към текста >>
Този човешкият поток станал особено достъпен за
въздей
ствието на луциферическите същества, вследствие на което в подсъзнателното се усилили ариманическите влияния.
Ако разгледаме епохата от човешкото развитие, когато човечеството се е приближило до Мистерията на Голгота, ще открием, че равновесното състояние между луциферическите и ариманическите сили е било изключително неустойчиво, не е имало реално равновесие. От една страна имаме човешкия поток, движещ се към Мистерията на Голгота, който исторически се е проявил в историята на семитските народи.
Този човешкият поток станал особено достъпен за въздействието на луциферическите същества, вследствие на което в подсъзнателното се усилили ариманическите влияния.
към текста >>
Напротив, гръцката природа се оказала много достъпна за историческите ариманически сили, вследствие на което луциферическите
въздей
ствия се изместили в подсъзнанието.
Напротив, гръцката природа се оказала много достъпна за историческите ариманически сили, вследствие на което луциферическите въздействия се изместили в подсъзнанието.
Само тогава напълно ще разберем семитската и гръцката култури, които са полярни противоположности, когато надлежно вземем предвид колебанието на мировото развитие на човечеството между ариманическото и луциферическото. За западните народи, по времето когато Мистерията на Голгота е навлизала в земното развитие, влиянието на гръцката култура е било особено важно. Но то вече е угаснало, или по-точно е да се каже, преминало е връхната си точка. Гръцкия свят е бил заплашен от низходящо развитие. Това низходящо развитие, заплашващо гръцката култура, може да се изрази по следния начин: гърците, именно благодарение на ариманическото внедряване, на което са били подложени, което в изкуството им се е проявило като луциферически елемент, достигнали висша мъдрост.
към текста >>
Лунното
въздей
ствие малко по-дълго е останало за него като природно влияние.
Днес на хората е изключително трудно да си представят, как древните хора са стигали до познание на своята личност, доколкото те не искат да вярват, че външният мироглед на древните хора е бил съвсем различен. Невъзможно е да се разбере такава личност, като Юлиан Отстъпник[iv], в цялото му историческо значение, без да се знае, че той е бил един от последните хора, които са виждали слънцето различно, от това, как го виждаме днес. Днешният човек вижда слънцето като физическо тяло.
Лунното въздействие малко по-дълго е останало за него като природно влияние.
И днес влюбените обичат да се разхождат на лунна светлина, да бленуват и мечтаят, защото на лунна светлина фантазията расте и разцъфтява; поезията на лунната светлина, истина и лъжовна, и днес е широко разпространена сред хората. Така, но доста по-интензивно, отколкото днес някои още чувстват луната, са чувствали древните хора, когато пробуждайки се са виждали слънцето. Когато пробуждайки се са виждали слънцето, са говорили не само за слънчевата светлина, а са усещали: от това небесно същество, заедно с лъчите светлина, които ни сгряват и светят, в нас се излива това, което ни прави личности.
към текста >>
236.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Необходимо е също да се свържат тези три изречения, които не е толкова лесно да се разберат, – Тертулиан също не ги обяснява, – първо, с независимата духовност на Тертулиан и след това с неговата пълна увереност във
въздей
ствието на свръхсетивния свят в обкръжаващия свят на човека.
Обаче в такива неща винаги трябва да се отчита, че хората съдят едностранчиво; ако вземат едно, при това неправилно изречение, такова като Credo, quia absurdum est, по него те съдят за целия човек.
Необходимо е също да се свържат тези три изречения, които не е толкова лесно да се разберат, – Тертулиан също не ги обяснява, – първо, с независимата духовност на Тертулиан и след това с неговата пълна увереност във въздействието на свръхсетивния свят в обкръжаващия свят на човека.
към текста >>
Ще ме разберете, ако оставите по правилен начин да
въздей
ства върху вас духа на това, за което говорих тези дни.
Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Това се загнездило във всички мирогледи. Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят. Вследствие на това възникнало нещо доста забележително.
Ще ме разберете, ако оставите по правилен начин да въздейства върху вас духа на това, за което говорих тези дни.
към текста >>
Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като
въздей
ствие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел.
Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления? Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля.
Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел.
на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед. Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях. Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
към текста >>
237.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Съществото, ако се беше появило така, както самото то е планирало, би оказало доста своеобразно
въздей
ствие.
В 666 г. е можело да дойде – видимо за външното човечество, а именно за западното човечество – особено важно същество, което не би трябвало да се появи на физически план, но което все пак отчетливо би се възприемало от човечеството и външно, така че хората биха попаднали под неговата власт. Ако това същество бе се явило в образа, който то самото е планирало, днес бихме писали не 1918 г., а минус 666 години или 1252 г.; защото това същество така би инспирирало хората, че те биха водили своето летоброене съответно с това.
Съществото, ако се беше появило така, както самото то е планирало, би оказало доста своеобразно въздействие.
Работата стои така: 333 години преди това, т.е. в 333 г. сл.Р.Хр. е била средата на четвъртия следатлантски период, гръко-римския период. Можете да пресметнете: началото е в 747 г.пр.Хр., краят в 1413 година, това прави 2160 години, както и трябва да бъде. Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр.
към текста >>
238.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под
въздей
ствието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството.
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората. Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо.
Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството.
Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства. Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>
239.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще
въздей
ства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло.
Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии. И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството. Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век. Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век. Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос.
Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло.
Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него. Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
към текста >>
240.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
И точно така, както един особен вид на религиозното усещане е бил изместен на изток и руският народ е станал народ на Христа, така под
въздей
ствието на определени сили, за които можете да прочетете във всяка историческа книга, или поне в някои исторически книги, е възникнал един импулс на запад, идващ именно от Британските острови, който представлява един отзвук на древно-келтското.
Келтската култура се е запазила най-дълго в първоначалната си форма на Британските острови, а именно в Уелс. Там е запазила най-дълго и своята самобитност.
И точно така, както един особен вид на религиозното усещане е бил изместен на изток и руският народ е станал народ на Христа, така под въздействието на определени сили, за които можете да прочетете във всяка историческа книга, или поне в някои исторически книги, е възникнал един импулс на запад, идващ именно от Британските острови, който представлява един отзвук на древно-келтското.
Този отзвук на древно-келтското е това, което в крайна сметка е придало структура на религиозния живот, така както онези неща, които изложих за Изтока и Централна Европа.
към текста >>
241.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да
въздей
стват върху другите изключително силно.
Не можеше и да се говори. И въпреки това, за сравнително кратко време, от 1900 до 1904 година, в Русия излязоха около 60 милиона статии с антицаристко съдържание. От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие. Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация? Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят.
Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно.
Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи. Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията. Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно. Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха.
към текста >>
Осведомява се кои са любимите им книги, какво от тях им
въздей
ства, какво от тях им е повлияло.
Той организира семинари с читатели, хора, които четат.
Осведомява се кои са любимите им книги, какво от тях им въздейства, какво от тях им е повлияло.
И въпросите, които се поставят пред хората, са така формулирани, че в тях няма и следи от симпатии или антипатии към книгите, а се взема предвид само действието на интелигентността. Това е едната страна: Той докарва читателите до такава липса на вътрешно единство, че чрез самото формулиране на въпросите, които задава, той получава такива отговори, които му позволяват да навлезе в техните души по-дълбоко, отколкото могат самите те.
към текста >>
После той ги кара да се замислят, как книгата оказва
въздей
ствие чрез красотата на изказа, или чрез това, че издава темперамента на своя автор, или че е написана скучно; следователно, все качества, чрез които читателят открива обективно действащата интелигентност, която може да се установи в книгите чисто статистически.
От друга страна, с хиляди и хиляди изтънчени въпроси, той подтиква хората към анализиране на новоиздаваните книги. И то съвсем независимо от това, дали книгите са ботанически, математически, политически, социалистически или анархически; гледа се съдържанието, но хората не отчитат факта, че съдържанието е само една част от цялото.
После той ги кара да се замислят, как книгата оказва въздействие чрез красотата на изказа, или чрез това, че издава темперамента на своя автор, или че е написана скучно; следователно, все качества, чрез които читателят открива обективно действащата интелигентност, която може да се установи в книгите чисто статистически.
Цялата работа е в това, действащата интелигентност днес да бъде видяна главно в процесите на нейното възприемане. Ако бихме култивирали такова научно мислене, ние бихме могли, примерно, да напишем една изключително новаторска книга за Юпитер, също и една книга за предния десен крак на майския бръмбар, и тя би постигнала същата цел, каквато си поставя и книгата за Юпитер. Защото тук е важно не какво се казва, а как се казва, като по този начин се открива това, което обективно работи всред човечеството като интелигентност, без обаче хората да го осъзнават. Сега се действа не само субективно, а като се използва собствената интелигентност, както е при смятането, но се действа чрез това, което властва като интелигентност, обаче не и като интелигентност, която един човек може да приложи спрямо друг човек, а при пълно изключване на интелигентността.
към текста >>
242.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
По особено вътрешен начин тези сили
въздей
стват от една душа на друга.
По особено вътрешен начин тези сили въздействат от една душа на друга.
Антипатията настройва една душа срещу друга; чрез симпатията душите стават по-благоразположени една към друга. От вътрешните изживявания на душите възникват хармонии и дисхармонии. Вътрешното изживяване на една душа, породено от вътрешното изживяване на друга душа, е това, което определя истинската връзка на свръхсетивния свят със сетивния. Това, което може да се изживее тук, във физическия свят през живота, е само отражение — нещо като избледнял остатък от онова изживяване в свръхсетивното.
към текста >>
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни
въздей
ства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание.
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание.
Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия! Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия! Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
към текста >>
243.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно
въздей
ствие в развитието на човечеството.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна.
Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството.
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието. И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата. И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
244.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно
въздей
ствие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен живот в следващия период на живота. Обикновено хората не обръщат внимание на такива неща. Който положи малко усилие, може да наблюдава вече външно такива неща.
към текста >>
Иначе тези неща биха
въздей
ствували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот.
Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща. Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите. Нашето душевно състояние би се намирало също в лошо положение, ако това би се случило днес и за нас. Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание. Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега.
Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот.
към текста >>
245.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Нейното
въздей
ствие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина. От тях произлезли Мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция.
Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация.
Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор.
към текста >>
Но с напредъка на гръцката цивилизация
въздей
ствието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина. От тях произлезли Мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация.
Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство.
От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството.
към текста >>
246.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Крайно необходимо за благоприятното
въздей
ствие на онова, което Ариман ще донесе на човечеството а той ще донесе полезни дарове, също както направи и Луцифер е това хората да заемат правилното отношение.
Крайно необходимо за благоприятното въздействие на онова, което Ариман ще донесе на човечеството а той ще донесе полезни дарове, също както направи и Луцифер е това хората да заемат правилното отношение.
Най-важното нещо е човекът да не пропусне, спейки, идването на Ариман. Когато се състои въплъщението на Ариман в западния свят, ние просто ще видим вписано в местния регистър раждането на Джон Уилям Смит (разбира се, името няма да бъде това), и хората ще гледат на детето като на гражданин с обикновено положение като всеки друг, и ще проспят какво се е случило в действителност. Нашите университетски професори определено няма да се разтревожат дали хората проспиват това или не. За тях случващото се ще бъде просто раждането на Дж. У. Смит.
към текста >>
247.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са
въздей
ствали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение.
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера.
Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение.
А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите.
към текста >>
Обаче трябва да осъзнаем, че днес виждаме света през много разкривени очила, и че въпреки нашето научно развитие, не разбираме онова, което е най-близо до нас: ние не знаем
въздей
ствието на много вещества, които използваме в ежедневния си живот.
Обаче трябва да осъзнаем, че днес виждаме света през много разкривени очила, и че въпреки нашето научно развитие, не разбираме онова, което е най-близо до нас: ние не знаем въздействието на много вещества, които използваме в ежедневния си живот.
към текста >>
А живеем всред тези
въздей
ствия и ги изпитваме.
А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме.
Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те). Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества. Нашият начин на възприятие е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света.
към текста >>
248.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно
въздей
ствие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически
въздей
ствия.
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си! “. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид. Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека. В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят.
Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия.
В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност. Именно едно познание за света цъфтеше в старата ориенталска мъдрост, както и в самите Мистерии на Изтока.
към текста >>
От културното наследство на земите, които ограждат Северното море, постепенно ще израсне нова световна култура и нейните
въздей
ствия постепенно ще се насочат именно към Тихия океан.
В късната есен на тази година хората ще се съберат на Вашингтонската конференция*5 и там ще преговарят върху онова, което беше формулирано от бих казал инстинктивната гениалност на генерал Сматс*6, южноафриканския министър на Англия: един ден развитието на новото човечество ще се характеризира чрез това, че изходният пункт на културните интереси, който досега се намираше в Северното море и Атлантическия океан, ще се придвижи в посока към Тихия океан.
От културното наследство на земите, които ограждат Северното море, постепенно ще израсне нова световна култура и нейните въздействия постепенно ще се насочат именно към Тихия океан.
към текста >>
249.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ние изграждаме нашите опитности с помощта на сетивата, на разума, изобщо чрез определени
въздей
ствия върху нашия душевен живот.
Както вчера казах, дълбоко вътре в човека съществува един вид „огнище на разрушение“. Когато оставаме в нашето обикновено съзнание, с него достигаме единствено до там, да запазим впечатления от света на спомените.
Ние изграждаме нашите опитности с помощта на сетивата, на разума, изобщо чрез определени въздействия върху нашия душевен живот.
После от спомените ние можем отново да извлечем „копия“ на това, което сме изживели. В духовния си живот, ние носим „копия“ от сетивните изживявания. Нещата изглеждат така, сякаш в себе си имаме едно огледало, само че то действува различно от обикновеното пространствено огледало. Едно обикновено огледало отразява обратно това, което е пред него. Онова живо огледало, което носим в себе си, също отразява, но по съвсем друг начин.
към текста >>
250.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Вие знаете, че когато с духовен поглед обхващаме днешния човек, ние различаваме в него физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, и то е всъщност сбор от различни
въздей
ствия, астрално тяло и Аз.
Вие знаете, че когато с духовен поглед обхващаме днешния човек, ние различаваме в него физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, и то е всъщност сбор от различни въздействия, астрално тяло и Аз.
Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля. Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно. Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля.
към текста >>
Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото
въздей
ствия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло.
Между раждането и смъртта ние живеем в свобода.
Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло.
Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
към текста >>
251.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под
въздей
ствието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис.
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание. Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека. Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото.
към текста >>
252.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Въздей
ствията, изграждащи човека, идват от целия Космос и това, което описах като мисловна тъкан, има само своето спомагателно действие.
Аз моля, това което току-що казах да бъде внимателно осмислено. Защото неправилно е да си представим, че тази мисловна тъкан изгражда човека, така да се каже, еднолично; че, виждате ли, човекът бил изцяло изтъкан от нещо, което може да се нарече световни мисли. Това не е така, това не отговаря на истината, включително и по отношение на мисловната тъкан, намираща се между етерното и физическото тяло.
Въздействията, изграждащи човека, идват от целия Космос и това, което описах като мисловна тъкан, има само своето спомагателно действие.
В известен смисъл, ние откриваме тази мисловна тъкан на същото място, където лежи и нашето субективно мислене, защото ние вплитаме нашите субективни мисли не другаде, а вътре в тази мисловна тъкан. Обикновеното съзнание няма достъп до обективните мисли. Но когато субективните мисли, задвижвани от външния свят, изплитат тази тъкан, тогава съдържанието на нашите мисли става достояние на нашето съзнание.
към текста >>
И така, Вие не трябва да си представяте тези образи, които нахлуват там надолу като едно кинематографично изобразяване на бъдещето, тези образи са по-скоро последица от определени
въздей
ствия.
И така, Вие не трябва да си представяте тези образи, които нахлуват там надолу като едно кинематографично изобразяване на бъдещето, тези образи са по-скоро последица от определени въздействия.
И само при особени хора, които са атавистично ясновиждащи, е възможно тези образи да се превръщат в изображения на определени факти и събития, така че тези индивиди да могат пророчески да гледат в близкото бъдеще. Днес обаче ние трябва да обърнем внимание предимно на това, че човек изживява своя чувствен свят като едно нахлуване на тези образи дълбоко навътре в неговата организация.
към текста >>
253.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Той ще освободи най-добрите си
въздей
ствия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела. Нашата днешна епоха се характеризира именно с едно крайно едностранчиво култивиране на този или онзи Народностен Дух. А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм. Обаче този човек, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила. Само че този човек няма да парадира по един суетен начин със своя народ.
Той ще освободи най-добрите си въздействия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
към текста >>
Обаче нещата напредват така, че космическото
въздей
ствие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек.
Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел.
Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили.
към текста >>
Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за ходене, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните
въздей
ствия.
Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н. Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е. в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разположена в посока горе. По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили.
Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за ходене, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните въздействия.
А всичко, което ни помага да бъдем човеци, дори и в най-долните степени на животинската организация, него ние дължим на констелацията на Луната спрямо останалите планети.
към текста >>
254.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални
въздей
ствия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре?
Тази взаимна зависимост е изключително важна.
Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре?
ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта. Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие. Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>
ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и
въздей
ствия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта.
Тази взаимна зависимост е изключително важна. Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре?
ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта.
Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие. Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>
След като беше преминал през
въздей
ствията на системата от животинските групови души, сега човек става зависим от тази феноменология на външния свят, която пулсира в планетарните движения и констелации.
И накрая, човек влиза в последния стадий от своето странствуване между смъртта и новото раждане, навлиза както вчера споменах в сферата на планетарните сили.
След като беше преминал през въздействията на системата от животинските групови души, сега човек става зависим от тази феноменология на външния свят, която пулсира в планетарните движения и констелации.
Чрез това обаче се подготвя човешкото етерно тяло. Присъщо на човека е да напредва от една земна инкарнация в друга. Но земното физическо тяло не може да съществува без етерното тяло. Етерното тяло трябва да се подготви. И сега в това етерно тяло, зрима и осезаема става онази мисловна тъкан, за която аз вече говорих; тя се разполага в пространството между
към текста >>
Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни
въздей
ствия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка).
Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила. Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово). И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между ембриона и неговото обкръжение. Така че практически това, което слиза от духовния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция. Вие разбирате, че този процес, както Ви го описвам тук, е един разбираем и, така да се каже, един прозрачен процес.
Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни въздействия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка).
А после, щом човек навлезе в планетарните сфери, той започва да изгражда своите органи първоначално само като силови съотношения в онази празнина, за която току-що споменах.
към текста >>
Напълно е възможно да се говори нагледно и конкретно за Кармата и нейните
въздей
ствия върху хората.
Напълно е възможно да се говори нагледно и конкретно за Кармата и нейните въздействия върху хората.
И след като ние твърдим, че човекът има един живот преди раждането, и че от духовния свят той слиза в земна инкарнация като единно цяло от физическо, етерно, астрално тяло и Аз, можем да добавим и това, че неговата Карма, която той донася от предишния си земен живот, се включва в тази етерна ударна сила, която човек извлича от планетарната система.
към текста >>
255.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Пред нас са неговите днешни
въздей
ствия в човешкия Дух.
И нека отново повторим: познанието за човека е познание за света. Това се потвърждава и от гледната точка, от която днес разглеждахме нещата. Пред нас е един свят в миналото.
Пред нас са неговите днешни въздействия в човешкия Дух.
Познанието за света ще стане познание за човека тогава, когато поискаме да извлечем човешкия Дух от света. Познанието за човека ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два свята. В днешния човек ще бъдат разпознати миналите светове. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според Духа, означава: Проникване в световете на миналото. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според тялото, означава: проникване в световете на бъдещето!
към текста >>
256.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В основата си, те са химични
въздей
ствия, химични етерни
въздей
ствия.
А сега да се обърнем към това, което действува навсякъде в нашата Земя като химични реакции, като химизъм.
В основата си, те са химични въздействия, химични етерни въздействия.
Разгледани духовно, т.е. вън от тялото и след смъртта, тези химични въздействия пренасят това, което е съдържание на водната същност, на водата.
към текста >>
вън от тялото и след смъртта, тези химични
въздей
ствия пренасят това, което е съдържание на водната същност, на водата.
А сега да се обърнем към това, което действува навсякъде в нашата Земя като химични реакции, като химизъм. В основата си, те са химични въздействия, химични етерни въздействия. Разгледани духовно, т.е.
вън от тялото и след смъртта, тези химични въздействия пренасят това, което е съдържание на водната същност, на водата.
към текста >>
257.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни
въздей
ствия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история.
Вземете която и да е езическа космология и Вие ще можете да си представите историческия развой на човечеството. В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят. Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно.
И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история.
Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл. Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>
258.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Изглежда така, сякаш на Земята всички хора са стояли в една единствена точка, а сега, след смъртта, всеки човек е под
въздей
ствието на отделен образ (Рис.3)
След смъртта, както казахме, нещата се променят радикално. Сега вече хората имат нещо общо. Припомнете си сферата: Именно тя става общия елемент, който свързва душите. Разбира се, всеки внася своя различен и не повторим „вътрешен“ живот. Затова пък и Земята „облъчва“ всеки човек по различен начин, с различни облачни образувания, с различни звездни купове и конфигурации.
Изглежда така, сякаш на Земята всички хора са стояли в една единствена точка, а сега, след смъртта, всеки човек е под въздействието на отделен образ (Рис.3)
към текста >>
Докато се намираме тук на Земята, ние непрекъснато сме под
въздей
ствието на една част от нашето космическо обкръжение, под
въздей
ствието на едно небесно тяло, което наричаме Луна.
Докато се намираме тук на Земята, ние непрекъснато сме под въздействието на една част от нашето космическо обкръжение, под въздействието на едно небесно тяло, което наричаме Луна.
Да, Луната се намесва в живота ни по твърде особен начин. Както сме свикнали да казваме, тя преди всичко връща към нас отразената Слънчева светлина. Ние възприемаме нейната повърхност само доколкото Слънцето й предоставя своята светлинна мантия. Студеното сияние на Луната означава за нас, че макар и невидимо за очите Слънцето свети; само че лъчите му стигат до нас по един косвен начин. Изобщо като Земен спътник, Луната е свързана с нас твърде сложно и загадъчно.
към текста >>
Това, което установяваме сега, идва от един вид съзерцание отправено към вътрешната страна на Луната, или вътрешната страна на Лунната сфера и след като напуснем тази сфера, ние знаем: От Луната сме съхрани ли определен спомен, но всъщност този спомен представлява това, което съхраняваме като
въздей
ствия от един предишен земен живот, насочени към следващия земен живот.
Това, което установяваме сега, идва от един вид съзерцание отправено към вътрешната страна на Луната, или вътрешната страна на Лунната сфера и след като напуснем тази сфера, ние знаем: От Луната сме съхрани ли определен спомен, но всъщност този спомен представлява това, което съхраняваме като въздействия от един предишен земен живот, насочени към следващия земен живот.
Основната космическа тайна на Луната е свързана именно с опазването на миналата Карма, която ще бъде включена в следващия земен живот на човека.
към текста >>
259.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И едва след
въздей
ствието на някаква антропософска книга или лекция, външният свят за почна да се приближава към Вас, нали.
Духовни са не само абстрактните ни душевни изживявания, които са отзвуци от външните впечатления между раждането и смъртта, духовни са и нашите вътрешни органи бели дробове, сърце, и т.н. Само пред обикновеното съзнание те застават в своята материална форма; всъщност те са последица от Духа. Вие добре знаете: Човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Те са, така да се каже, негово лично притежание. Но на времето всичко това беше нещо външно.
И едва след въздействието на някаква антропософска книга или лекция, външният свят за почна да се приближава към Вас, нали.
Наред с това обаче, Вие носите в себе си материалните органи бели дробове, сърце, черен дроб, мозък и т.н. Всички те също са последица от Вашите вътрешни изживявания. Ако тук схематично бихме означили човека с неговите вътрешни органи (рис. 7 и 8), всичко това ще се окаже последица от опитностите между смъртта и новото раждане; естествено не последица от физическата материя, която идва със зачатието, раждането и т.н., а последица от живота между смъртта и новото раждане. Както сега Вие слушате моите думи, които после се превръщат в душевни изживявания, така и Вашите бели дробове, сърце, черен дроб и т.н.
към текста >>
260.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И една такава мъдрост, каквато е мъдростта на Платон, ни
въздей
ствува по своя забележителен начин най-вече поради обстоятелството, че при Платон вече беше налице субективната сила на човешките понятия и представи, макар и в нея все още да се усещаше сиянието на инстинктивната древна мъдрост.
И тогава започна да се проявява именно това, което можеше да настъпи единствено с развитието на „Разбираща та Душа“. Човекът започна да пробужда разбирането в самия себе си. Човекът започна да изработва прецизни и точни понятия. Гръцката култура се отличаваше именно с това, че тя започна да „преработва“ наследената древна мъдрост на Ангелите с човешките прецизни и точни понятия.
И една такава мъдрост, каквато е мъдростта на Платон, ни въздействува по своя забележителен начин най-вече поради обстоятелството, че при Платон вече беше налице субективната сила на човешките понятия и представи, макар и в нея все още да се усещаше сиянието на инстинктивната древна мъдрост.
Да, в книгите на Платон може да се долови как висшата мъдрост е свързана с елементите на човешката индивидуалност. И ако правилно вникнем в истинската душевна нагласа на Платон, едва ли бихме могли да посочим друга по-подходяща форма за неговите книги от диалогичната. Диалогичната форма се налага по простата причина, че Платон ясно долавяше това, което за по-древния човек беше неясно и смътно. Древният човек си казваше: „Ето, мъдростта е несъмнено тук, тя ме пронизва и озарява целия.“ Докато Платон се намираше в един непрекъснат разговор, в един непрекъснат диалог с онова Същество, което така да се каже влагаше мъдростта в самия него. Самият Платон изживяваше мъдростта под формата на диалог; ето защо той предпочиташе и да я разпространява под формата на диалог.
към текста >>
По този начин обаче, онова, което преди се намираше под
въздей
ствията на един подчертан луциферически елемент, сега прие един външен ариманически характер.
Първоначално разумът не беше в състояние да обхване напълно сетивния свят. Той се стремеше да обхване преди всичко общодостъпните и елементарни процеси.
По този начин обаче, онова, което преди се намираше под въздействията на един подчертан луциферически елемент, сега прие един външен ариманически характер.
Но това е само фасадата. В действителност тук продължи да действува луциферическият елемент. И това, което през следващите столетия се утвърди като римска цивилизация, макар и под силния напор на германските племена, успя да съхрани в себе си един несъмнен луциферически елемент. Впрочем луциферическият елемент продължи да действува и по-нататък. Естествено, поради факта, че проникна в човешкото мислене, той значително промени своя първоначален характер.
към текста >>
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под
въздей
ствията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните.
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл.
Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н. Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
261.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите
въздей
ствия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ.
Човекът е изграден от силите на Космоса. Човек, изживява тези сили в себе си. Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов. Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов.
Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ.
Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива.
към текста >>
Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите
въздей
ствия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот.
Той изживява и Слънчевото сияние, Слънчевите лъчи. Слънчевите лъчи за него са извор на светлина, извор на живот, извор на любов. Слънцето е причината, за да виждаме човека, изпълнен със светлина, живот и любов. Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук.
Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот.
Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива. Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето. Грубо казано, Сатурн „изсушава“ очната формация, благодарение на което възниква физикалният апарат.
към текста >>
Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите
въздей
ствия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива.
Обаче човекът е изложен не само на Слънчевите въздействия, не само на Слънчевите светлина, живот и любов, а и на образната Сатурнова сила, на планетарния Сатурнов образ. Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд.
Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива.
Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето. Грубо казано, Сатурн „изсушава“ очната формация, благодарение на което възниква физикалният апарат. Да, насочван от това инстинктивно познание, към което ние днес отново обръщаме поглед, древният човек беше убеден: сетивният живот се определя от Сатурн.
към текста >>
Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава
въздей
ствията на Слънцето.
Нека да предположим, че Сатурн е тук. Ако земният човек напредвайки в своята еволюция би бил изложен само на Слънчевите въздействия, тогава той изобщо не би бил в състояние да развие своя сетивен живот. Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива.
Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето.
Грубо казано, Сатурн „изсушава“ очната формация, благодарение на което възниква физикалният апарат. Да, насочван от това инстинктивно познание, към което ние днес отново обръщаме поглед, древният човек беше убеден: сетивният живот се определя от Сатурн.
към текста >>
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите
въздей
ствия.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия.
Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот. Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите. Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер. Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите
въздей
ствия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия.
Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот.
Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите. Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер. Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
Това смекчаващо и „изсушаващо“
въздей
ствие върху нервния живот се упражнява от Юпитер.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия. Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот. Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите.
Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер.
Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>
262.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под
въздей
ствието на външните планети Сатурн и Юпитер.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер.
Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот. Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>
Животното остава под
въздей
ствията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите.
Нека да продължим нататък. Завчера показахме как човек развива и своя друг полюс. Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия.
Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите.
По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин. Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго.
към текста >>
По отношение на своята форма, човекът остава изложен под
въздей
ствията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под
въздей
ствието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните
въздей
ствия.
Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос.
По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия.
Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека. Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>
Да, развивайки своята външна деятелност, човекът се освобождава от макрокосмическите
въздей
ствия.
От друга страна обаче, той „отказва“ да приема образи. И само благодарение на това могат да възникнат онези форми, описани от мен завчера „крайниците“, които в известен смисъл са противоположни на „главата“.
Да, развивайки своята външна деятелност, човекът се освобождава от макрокосмическите въздействия.
към текста >>
Той би останал под категоричните и принуждаващи
въздей
ствия на планетите и съзвездията.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното. Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива.
Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията.
Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито. И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в животинския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос.
към текста >>
Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални
въздей
ствия.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното. Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива. Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията.
Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия.
Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито. И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в животинския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос.
към текста >>
Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези
въздей
ствия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното. Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива. Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия.
Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот.
Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила. Човекът би имал съвсем друг вид крайници, наподобяващи конско копито. И човекът е избавен от това вроговяване само поради факта, че той не остава в животинския кръг, а изправя главата си и непрекъснато се стреми към отвесната човешка ос.
към текста >>
От друга страна трябва да помним, че под тяхното
въздей
ствие главата се изпълва с това, което наричаме „умиращ живот“.
Ако Вие свържете съвременната епоха с небето на неподвижните звезди и обозначите 12-те съзвездия: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби тогава трябва да отделим ето тези четири зодиакални съзвездия (рис. 18) и да ги отнесем към главата.
От друга страна трябва да помним, че под тяхното въздействие главата се изпълва с това, което наричаме „умиращ живот“.
Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата. Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение.
към текста >>
263.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Нещо повече: когато се наложи, ние сме в състояние да вникнем и в Духа макар да стигаме до него само чрез образите, както и в неговите
въздей
ствия върху физическото тяло.
Видяхме още, как в областта на жлезите, душевните сили, макар и в ограничен вид, ангажират твърде много човешкото тяло; става така, че жлезите отделят определени материални субстанции. Обаче в сферата на костите и мускулите, душевните сили са изцяло свързани с тялото. Наскоро аз казах достатъчно ясно: Ние, антропософите, съвсем не блуждаем в някакви абстрактни съотношения между тяло, душа и Дух, ние не говорим за някакви „психоидни феномени“, а разглеждаме душата внимателно и точно, описваме как душевните сили пронизват физическото тяло и т.н.
Нещо повече: когато се наложи, ние сме в състояние да вникнем и в Духа макар да стигаме до него само чрез образите, както и в неговите въздействия върху физическото тяло.
към текста >>
Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и
въздей
ствията на планетарната система.
Виждате ли, когато разглеждаме формите на човешкото тяло и техните взаимни връзки, ние трябва да се от правим далеч навън към небето на неподвижните звезди. От там идват импулсите, които формират главата, гърдите, крайниците и т.н. Ние ясно виждаме как тези форми израстват във външния свят.
Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и въздействията на планетарната система.
Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия живот: сетивен, нервен, дихателен и т.н. По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен живот. След това идва ред на периодичните смени между будност и сън, между образ и действителност. И накрая стигаме до духовния човек. Тогава пред нас се открива самият духовен заряд на човешкото същество.
към текста >>
264.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А вчера говорихме за
въздей
ствията на Духа и за връзките му с душевните качества на човека.
Направихме и крачката от тези степени към разбирането на човешката душа. Тогава ние трябваше да пристъпим непосредствено към силите, които действуват в живия човек. Разгледахме душевния живот според представите, чувствата и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия живот.
А вчера говорихме за въздействията на Духа и за връзките му с душевните качества на човека.
към текста >>
Погледнете отделните планети и техните различни
въздей
ствия.
форма. Ето защо при различните животински видове ние виждаме и различни вдлъбнатини, сакове и т.н.
Погледнете отделните планети и техните различни въздействия.
Сатурн предизвиква един вид вдлъбване, Юпитер втори вид, Марс трети вид, и т.н. Вътрешната сакообразна форма на лъва е родово специфична, защото планетарните въздействия при него са съвсем други, отколкото например при камилата.
към текста >>
Вътрешната сакообразна форма на лъва е родово специфична, защото планетарните
въздей
ствия при него са съвсем други, отколкото например при камилата.
форма. Ето защо при различните животински видове ние виждаме и различни вдлъбнатини, сакове и т.н. Погледнете отделните планети и техните различни въздействия. Сатурн предизвиква един вид вдлъбване, Юпитер втори вид, Марс трети вид, и т.н.
Вътрешната сакообразна форма на лъва е родово специфична, защото планетарните въздействия при него са съвсем други, отколкото например при камилата.
към текста >>
А човекът се стреми да се изтръгне от
въздей
ствията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната.
А какви са отношенията между полиедричната тенденция, между силите на многостенника и животното? Луната е тази, която директно влага тази тенденция в животното.
А човекът се стреми да се изтръгне от въздействията на Луната и, така да се каже, получава тази тенденция далеч и встрани от Луната.
Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност. А какво прави Луната по отношение на човека? Тя също пробужда неговата полиедрична същност, само че под формата на образи, и докато животното има многостенника вътре в своята конфигурация, човекът съумява да го изнесе вън от своя организъм.
към текста >>
„Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои
въздей
ствия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
„Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
към текста >>
265.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И цялата педагогика, всичките социални
въздей
ствия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист!
Да, ако антипатиите нараснат прекомерно, тогава човек се препълва с ненавист към целия свят, става враг на целия свят. Тази мирова ненавист може да се разширява до ужасяващи размери.
И цялата педагогика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист!
Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня. За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят. И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото.
към текста >>
Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към
въздей
ствията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака.
Тук човешкото око е представено като едно самостоятелно същество, и всичко, което се разиграва в него, е не друго, а проникването на външния свят като през един залив в нашия организъм. Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата божествена дейност. Тази божествена дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки.
Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака.
Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман. Така изглеждаше външният свят за древната персийска култура. Слънцето като божествен извор на светлина = Втора следатлантска епоха.
към текста >>
Божествените
въздей
ствия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии.
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки. Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства.
Божествените въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии.
И ако сме в състояние да вникнем правилно в художествените и други документи от египетско-халдейската епоха, ние ще стигнем до убеждението, че те бяха изковани главно от симпатии и антипатии, от утвърждаване и отрицание. Приближете се до египетските гробници и Вие ще усетите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
към текста >>
266.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на
въздей
ствие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство.
Това беше неговата митология, митът. Тези възприятия за богове прогресивно се замъгляваха. Около човека съществува, по определен начин, само физическия свят. Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога. В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят.
Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство.
Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни. Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят. Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>
267.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Мислите на Шпенглер оказват наистина
въздей
ствие да, бих казал, това е, наистина, един почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една дама, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
Те можеха да формират мислите. И от този факт, Шпенглер е един много духовен човек, той има мисли. Но мислите, които един човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една духовно съдържание. За това, човек има нужда от духовно съдържание. Съществува нужда от съдържанието, което Антропософията иска да даде, иначе, хората имат мисли, но те не знаят какво да правят с тях.
Мислите на Шпенглер оказват наистина въздействие да, бих казал, това е, наистина, един почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една дама, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
към текста >>
Да ги закачим, значи, по-скоро на порт-манта и да очакваме, че от това мистично
въздей
ствие ще излезе една пищна селянка която, обратно на това, няма нужда от хубави дрехи, тя ще бъде съвсем естествено това, което може да се очаква от него.
Това, което липсва, е именно субстанцията, това, което трябва да дойде от духовния свят. Ето какво липсва. И ето, какво се заявява: какво, всичко това е абсурдно, тези дрехи са там, всъщност, само за да бъдат гледани.
Да ги закачим, значи, по-скоро на порт-манта и да очакваме, че от това мистично въздействие ще излезе една пищна селянка която, обратно на това, няма нужда от хубави дрехи, тя ще бъде съвсем естествено това, което може да се очаква от него.
към текста >>
268.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Съществени
въздей
ствия от марсовите, юпитеровите и сатурновите същества върху човека; борбата им срещу луциферичните същества.
Природна среда на човека, надсетивна и подсетивна природа. Луциферичните същества на въздуха, които искат да направят човека морален автомат, и ариманичните същества в Земята, които искат да го направят постоянно земен. Яхве-Луна като регулатор на инстинктивната природа заедно с меркуриевите и венерините същества в борба с Ариман.
Съществени въздействия от марсовите, юпитеровите и сатурновите същества върху човека; борбата им срещу луциферичните същества.
Болестни състояния като спасение от изпадане под влиянието на луциферичните или ариманичните същества. Христовата сила като спасение и изкупление.
към текста >>
Импондерабилно
въздей
ствие на учителската личност, изхождаща само от истинското изживяване.
Видът на душевния живот на децата до седмата им година; значение на живота на възрастните за следващото поколение. Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това.
Импондерабилно въздействие на учителската личност, изхождаща само от истинското изживяване.
Интелектуално схващане на моралното в третия седемгодишен жизнен период: морално свободна личност в изграждането на социалните отношения.
към текста >>
Въздей
ствие на обкръжението върху изграждането на детския организъм.
Познаването на душевността и духовността в детската природа.
Въздействие на обкръжението върху изграждането на детския организъм.
Значението на подражанието и наследствените сили. След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя. Живи понятия чрез реална образност. Писане и четене. Отзивчивост към изискванията на детската природа.
към текста >>
Въздей
ствие на евритмията и гимнастиката в по-късния живот.
След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя. Живи понятия чрез реална образност. Писане и четене. Отзивчивост към изискванията на детската природа. Педагогическо-дидактическата страна на евритмията.
Въздействие на евритмията и гимнастиката в по-късния живот.
Цел на възпитанието – човекът като свободно същество.
към текста >>
Въздей
ствия на планетите при слизането към Земята.
Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло.
Въздействия на планетите при слизането към Земята.
Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост. Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
269.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща
въздей
ствията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина.
Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата. То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало. Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция. Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там.
На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина.
Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта.
към текста >>
Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно
въздей
ствие.
Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ.
Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие.
В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока. Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание. Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава. Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
към текста >>
270.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Че човекът вижда обкръжението, означава, че нещо
въздей
ства върху него.
Нека първо да разгледаме чисто фактическата действителност.
Че човекът вижда обкръжението, означава, че нещо въздейства върху него.
Но когато се касае за цялостния човек, ние трябва да се запитаме на какво въздейства първо обкръжението?
към текста >>
Но когато се касае за цялостния човек, ние трябва да се запитаме на какво
въздей
ства първо обкръжението?
Нека първо да разгледаме чисто фактическата действителност. Че човекът вижда обкръжението, означава, че нещо въздейства върху него.
Но когато се касае за цялостния човек, ние трябва да се запитаме на какво въздейства първо обкръжението?
към текста >>
Макар за повърхностното наблюдение да изглежда, че при виждането върху физическия организъм на човека
въздей
ства идващото от обкръжението, това не е вярно.
Макар за повърхностното наблюдение да изглежда, че при виждането върху физическия организъм на човека въздейства идващото от обкръжението, това не е вярно.
Когато виждаме външния свят, ние го правим естествено с физическите очи (виж рис. 1 светло), но всичко, което става във физическите очи, не е нещо непосредствено.
към текста >>
271.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние трябва най-напред да преминем през разпокъсаността на душата и тогава можем да изживеем тази циркулация на планетните
въздей
ствия в нас.
Ние трябва най-напред да преминем през разпокъсаността на душата и тогава можем да изживеем тази циркулация на планетните въздействия в нас.
Както казах, на древните хора преди Мистерията на Голгота са били давани указания от техните посветени, за да могат да понесат разпокъсаността на душата и чрез тях душата да се ориентира в тези движения, които сега представляват нейния вътрешен живот. След Мистерията на Голгота се появява нещо друго на мястото на това древно учение. Появява се това, което човекът може да си усвои като чувство, като усещане, като душевен живот и душевна нагласа, когато се чувства истински свързан с това, което Мистерията на Голгота е допринесла чрез Христос за човечеството на Земята. Който се чувства свързан с Христос до степента, че в него се изпълняват думите на апостол Павел[2]: «Не аз, а Христос в мен»,[3] в тази връзка с Христос и Мистерията на Голгота е развил нещо за своето усещане, което действа в съня, така че той има силата да преодолее разпокъсаността на душата и да се ориентира в лабиринта на планетните орбити (движения), които сега представляват неговата вътрешност. Защото ние трябва да се ориентираме дори когато не осъзнаваме това, което носим вътрешно, което за душата вместо кръвообращението по време на деня, е планетната циркулация, която продължава в изоставеното (в леглото) физическо тяло.
към текста >>
Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не
въздей
стват върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих.
Сега говоря всъщност още за етерния Космос; имам по-малко предвид физическите звезди, също и физическото на Луната. Същественият момент, когато човекът взима решението да слезе на Земята, зависи, както описах, от лунния стадий, от лунните условия. При това слизане надолу човекът често е изложен на влиянието на пълнолунието или новолунието и е възможно да се изложи на влиянието на определено решаващо новолуние, за да стане мъж или на едно решаващо пълнолуние, за да стане жена. Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго време експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние. Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по време на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието.
Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих.
Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по времето на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез въздействието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси. Така че можем да кажем, че чрез начина, по който човекът минава покрай Луната, се определя не само неговият пол, но и цвета на косите и очите. Ако човекът например е минал като жена покрай пълнолунието и се остави след това под влиянието на новолунието, може като жена да има сини очи и руси коси.
към текста >>
Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по времето на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез
въздей
ствието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси.
Същественият момент, когато човекът взима решението да слезе на Земята, зависи, както описах, от лунния стадий, от лунните условия. При това слизане надолу човекът често е изложен на влиянието на пълнолунието или новолунието и е възможно да се изложи на влиянието на определено решаващо новолуние, за да стане мъж или на едно решаващо пълнолуние, за да стане жена. Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго време експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние. Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по време на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието. Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих.
Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по времето на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез въздействието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси.
Така че можем да кажем, че чрез начина, по който човекът минава покрай Луната, се определя не само неговият пол, но и цвета на косите и очите. Ако човекът например е минал като жена покрай пълнолунието и се остави след това под влиянието на новолунието, може като жена да има сини очи и руси коси.
към текста >>
Извършил ли съм през деня добро дело, неговото
въздей
ствие е отпечатано в моето спящо тяло вътре в духов-но-душевното, което през нощта излиза навън.
Извършил ли съм през деня добро дело, неговото въздействие е отпечатано в моето спящо тяло вътре в духов-но-душевното, което през нощта излиза навън.
Моите морални качества се намират вътре. И когато човекът преминава през портата на смъртта, той носи реализирани всички свои морални оценки. Между раждането и смъртта човекът действително създава един втори човек в земния живот. Този втори човек, който всяка нощ излиза от тялото, е резултат от нашия морален и неморален живот и преминава с нас през портата на смъртта.
към текста >>
Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните
въздей
ствия са тук.
Само по този път може да настъпи онзи мир на Земята, който трябва да дойде от душата и духа на хората и който - това чувства всеки непредубеден човек днес - е така необходим за Земята. Ние ще трябва още повече да се убедим колко непълноценно е днес всяко мислене относно външните институции и колко е необходимо непосредствено да се обърнем към душите. Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото битие в онези състояния на съзнанието, за които говорих днес.
Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук.
О, този, който прозира живота, вижда във всяко човешко лице отражение на космическата съдба, която човекът прекарва между смъртта и новото раждане!
към текста >>
272.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние не сме физически хора, съставени от белтък и някои други вещества, а сме хора, съставени от всички сили на Всемира, само че тези сили на Всемира ни
въздей
стват при слизането.
Това са неща, които ви показват как целият живот на човека на Земята изцяло зависи от това как неговото отношение е формирано при слизането. Това е нещо, което трябва да се научим да разбираме. Трябва да стигнем отново дотам да се чувстваме като създания на звездния свят, както на Земята се чувстваме създания от водород, кислород, азот, въглерод, сяра и т.н.
Ние не сме физически хора, съставени от белтък и някои други вещества, а сме хора, съставени от всички сили на Всемира, само че тези сили на Всемира ни въздействат при слизането.
Тогава ги имаме в нас. И в съня ние имаме спомен за това.
към текста >>
273.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В човека са само техните
въздей
ствия.
Това са същества, които имат общо с проявяващите се в човека инстинкти, нагони, жадувания, страсти. Тези същества обаче не са вътре в човека.
В човека са само техните въздействия.
Тези същества живеят непосредствено на Земята, но така, че човекът не може да ги види, понеже никога не са имали толкова оформено тяло, че той да може да ги вижда. Те имат само тяло, което живее в земния и водния елемент. А делата им в явленията на Земята са приливите и отливите, вулканичните изригвания и земетресенията. Тези земни явления, пред които, както знаете, природната наука е напълно безсилна, показват на духовно-изострения поглед, че зад тях стои един свят от подчовешки същества. А тези подчовешки същества са подвластни на онези сили, които в други взаимовръзки винаги наричам ариманични власти.
към текста >>
Другите същества имат, така да се каже, своите крепости непосредствено под повърхността на Земята, но техните
въздей
ствия се издигат и навлизат в човешката обмяна на веществата.
Ако се разгледат всички тези същества, човек не може да им се сърди. Как да се сърдим на луциферичните същества? Те искат най-доброто, именно да направят човека едно разбиращо се от само себе си морално същество. Но под тяхното влияние той никога не би могъл да бъде свободно същество, а само морален автомат. Те обаче искат най-доброто за хората.
Другите същества имат, така да се каже, своите крепости непосредствено под повърхността на Земята, но техните въздействия се издигат и навлизат в човешката обмяна на веществата.
И каквото виждате като приливи и отливи, или рядко виждате в избухването на вулкани и земетресения, това постоянно се намира в прилив и отлив в човешката обмяна на веществата. Това са ариманичните въздействия.
към текста >>
Това са ариманичните
въздей
ствия.
Те искат най-доброто, именно да направят човека едно разбиращо се от само себе си морално същество. Но под тяхното влияние той никога не би могъл да бъде свободно същество, а само морален автомат. Те обаче искат най-доброто за хората. Другите същества имат, така да се каже, своите крепости непосредствено под повърхността на Земята, но техните въздействия се издигат и навлизат в човешката обмяна на веществата. И каквото виждате като приливи и отливи, или рядко виждате в избухването на вулкани и земетресения, това постоянно се намира в прилив и отлив в човешката обмяна на веществата.
Това са ариманичните въздействия.
към текста >>
Човекът не е само земно същество, а в него се разиграват
въздей
ствията от Космоса.
Така че в духовния Всемир ние имаме в известен смисъл съюз между Луната, Яхве-същността в Луната и всичко, което обитава Луната заедно с Яхве, и съществата от Меркурий и Венера. Съществата, които са в този съюз, искат всъщност да владеят от Луната, от Меркурий и от Венера всичко в плътта и кръвта на човека.
Човекът не е само земно същество, а в него се разиграват въздействията от Космоса.
към текста >>
Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като
въздей
ствия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн.
От другата страна стоят съществата, които са въплътени във въздуха и топлината. Те също така са незрели същества, каквито са враждебните на Яхве същества. Но тези същества, които са постигнали зрелостта, обитават Марс, Юпитер, Сатурн.
Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като въздействия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн.
Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека. Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи. Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи. Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е. да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността.
към текста >>
Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат
въздей
ствия върху хората - техните духовни същества имат
въздей
ствия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека.
От другата страна стоят съществата, които са въплътени във въздуха и топлината. Те също така са незрели същества, каквито са враждебните на Яхве същества. Но тези същества, които са постигнали зрелостта, обитават Марс, Юпитер, Сатурн. Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като въздействия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн.
Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека.
Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи. Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи. Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е. да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността. Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността.
към текста >>
Докато Луната, Венера и Меркурий
въздей
стват вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите
въздей
ствия в сетивните органи.
От другата страна стоят съществата, които са въплътени във въздуха и топлината. Те също така са незрели същества, каквито са враждебните на Яхве същества. Но тези същества, които са постигнали зрелостта, обитават Марс, Юпитер, Сатурн. Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като въздействия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн. Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека.
Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи.
Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи. Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е. да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността. Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността. Сатурн дава сетивата.
към текста >>
Въздей
ствията например от Сатурн се простират главно в човешките очи.
Те също така са незрели същества, каквито са враждебните на Яхве същества. Но тези същества, които са постигнали зрелостта, обитават Марс, Юпитер, Сатурн. Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като въздействия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн. Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека. Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи.
Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи.
Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е. да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността. Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността. Сатурн дава сетивата. Юпитер дава нервните продължения на сетивата, а Марс е такава сила, която например дава говора.
към текста >>
274.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата,
въздей
ства върху оздравяването и.
Но така е и с етерния времеви организъм, който е особено динамичен в ранната детска възраст на човека, но остава в движение и през целия живот и в него има сили, които действат например по следния начин. Да предположим, че някой като тридесет и пет годишен има възможността да навлезе в нова жизнена ситуация. Ако той е дорасъл за тази жизнена ситуация, така че да е в състояние да постъпи правилно, може да си спомни, че някога, може би като дванадесетгодишен или като осемгодишен е научил най-важното от това, което му предлага възможността сега лесно да се справи в тази ситуация.
И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и.
Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл. Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
към текста >>
275.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето,
въздей
стват върху физическия организъм, изживяват се в него.
В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото. Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм. И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм. Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери.
Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него.
Искам да кажа например, че на детето му се вика; то се занимава с нещо и възрастният го навиква. Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек. Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния. Възрастният има своите сетивни органи на повърхността на своя организъм. Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект.
към текста >>
Съвсем друго
въздей
ствие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек.
Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм. И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм. Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери. Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него. Искам да кажа например, че на детето му се вика; то се занимава с нещо и възрастният го навиква.
Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек.
Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния. Възрастният има своите сетивни органи на повърхността на своя организъм. Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект. От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят.
към текста >>
Често се случва да навикаме едно дете, да го уплашим и тогава не
въздей
стваме само върху душата на детето, а върху цялата му физическа организация.
И както окото е отдадено на света, изцяло живее в светлината, така детето изцяло живее в своето обкръжение. То носи духа в себе си, за да поеме с целия си организъм това, което живее в неговото физическо обкръжение. Затова, когато викнем на детето, неговият организъм се поставя в напълно определена дейност. Чрез това, че го навикваме, вътре в детето нещо вибрира много по-силно, отколкото при възрастния, който има противопоставящи се сили, раздвижващи се вътре в него. И това, което като стрес се отразява на душевно-духовния живот на детето, се пренася непосредствено върху телесната организация.
Често се случва да навикаме едно дете, да го уплашим и тогава не въздействаме само върху душата на детето, а върху цялата му физическа организация.
Здравето на възрастния човек до късна възраст лежи в нашите ръце, според това как се държим в присъствието на детето.
към текста >>
Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е
въздей
ствало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение. Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява. Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи.
Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>
И така можем да кажем, че както до късна възраст човекът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на
въздей
ствието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете.
И така можем да кажем, че както до късна възраст човекът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на въздействието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете.
към текста >>
Това произлиза оттам, че от смяната на зъбите върху детето е
въздей
ствано душевно по неправилен начин.
Който се е научил да познава човека чрез истинско душевно и духовно съзерцание на човека, ще може по фин начин да наблюдава и от наблюдението ще почерпи възпитателското изкуство. Да предположим, че имаме едно дете, което много твърдо стъпва с краката си по земята.
Това произлиза оттам, че от смяната на зъбите върху детето е въздействано душевно по неправилен начин.
Но ние можем да поправим някои неща, като чрез картинните образи, които му поднесем от вътре навън, го срещнем с изкуството и по-късно оживим това, което е изградено до смяната на зъбите.
към текста >>
Ние изобщо не знаем колко сериозно грешим там, как това
въздей
ства на детето!
Можем да кажем:«До смяната на зъбите най-близката естествена среда на детето е родителската, семейната среда. Но ние водим децата в детска градина. Правилно ще постъпим с игрите, с детските занимания, ако знаем как това навлиза в детето, във физическия му организъм. Нека си представим как едно дете, което например получи една готова кукла, една така наречена много «хубава» кукла, която дори има красиво нарисувано лице, следователно е възможно «завършена», как едно такова дете - тези неща не могат да се наблюдават чрез грубата анатомия - получава сгъстена кръв, как физическата му организация се затруднява.
Ние изобщо не знаем колко сериозно грешим там, как това въздейства на детето!
Оставим ли го само да си направи куклите от няколко парчета плат, като ги правим заедно с него, рисуваме по парцалената кукла очите, така че детето вижда това в неговото създаване, тогава то го поема в подвижността на своя организъм, то преминава в кръвта му, в дишането му.
към текста >>
Доколко чрез описаното тук възпитателско изкуство пра-вилно се
въздей
ства от детската възраст върху целия живот на човека между раждането и смъртта, ще забележите най-добре в отделния случай на възпитанието чрез така нареченото евритмично изкуство.
Доколко чрез описаното тук възпитателско изкуство пра-вилно се въздейства от детската възраст върху целия живот на човека между раждането и смъртта, ще забележите най-добре в отделния случай на възпитанието чрез така нареченото евритмично изкуство.
Това, което като евритмично изкуство беше показано тези дни и в публични представления в Лондон, е нещо, което има и една педагогично-дидактическа страна.
към текста >>
Това, което човекът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и
въздей
ства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот.
В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм. Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло.
Това, което човекът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и въздейства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот.
към текста >>
Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика
въздей
ства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот.
Защото това, което се извлича от гимнастиката, по-скоро сгъстява физическото тяло. А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика.
Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот.
Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>
276.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тези същества преди всичко имат за задача да въведат човека в земното битие, така че човек, който възприема повече от
въздей
ствието на лунните сили, стои твърдо в земното битие, макар че, от друга страна, лунните сили могат да са тези, които прекалено силно проникват човека с чисто физическото битие, това означава с предпочитанието, със склонността към това чисто физическо битие.
Когато обаче човекът навлиза в планетната сфера и се приближава към слънчевата сфера, той изпада под влиянието на противните сили на Сатурн, т.е. на духовните същества, които имат своето обиталище на Луната.
Тези същества преди всичко имат за задача да въведат човека в земното битие, така че човек, който възприема повече от въздействието на лунните сили, стои твърдо в земното битие, макар че, от друга страна, лунните сили могат да са тези, които прекалено силно проникват човека с чисто физическото битие, това означава с предпочитанието, със склонността към това чисто физическо битие.
към текста >>
Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл
въздей
ства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена.
Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате. Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества. Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние. Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна.
Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена.
Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека. Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
към текста >>
Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите
въздей
ствия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж.
Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате. Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества. Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние. Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна. Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена.
Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж.
Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека. Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена. Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво
въздей
ствие върху човека в тази или в онази насока?
Защото, представете си, че някоя мистерийна школа обслужва с мистериите някоя област. Грижата на тази мистерийна школа се е отнасяла до всички работи на хората, живеещи наоколо, до всички дела, които могат да бъдат изпълнени, да бъдат подредени само чрез взаимовръзката на земния живот с духовния свят. Представете си, че някой човек се разболява.
В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока?
» Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н. Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове.
към текста >>
» Най-малко е било запитвано за
въздей
ствието на вещества, изпробвани върху животни и т.н.
Защото, представете си, че някоя мистерийна школа обслужва с мистериите някоя област. Грижата на тази мистерийна школа се е отнасяла до всички работи на хората, живеещи наоколо, до всички дела, които могат да бъдат изпълнени, да бъдат подредени само чрез взаимовръзката на земния живот с духовния свят. Представете си, че някой човек се разболява. В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока?
» Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н.
Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед.
към текста >>
277.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Под
въздей
ствието на земната гравитационна сила ухото, което иска да порасне надолу, става долния човек.
Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина. Човекът би могъл да стане ухо и надолу. Защо той не става ухо надолу? Защото в определен стадий още на зародишното му развитие той изпада под влиянието на гравитацията. Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек.
Под въздействието на земната гравитационна сила ухото, което иска да порасне надолу, става долния човек.
Защо ухото не прави от своите ушни костици хубавички крака отляво и отдясно? Защото поради положението на човешкия зродиш в майчиното тяло ухото е предпазено да изпадне в областта на гравитационната сила така, както кочанчетата на крачетата. То не попада в областта на гравитационната сила.
към текста >>
Пренесете тази мисъл с нейното
въздей
ствие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
Човекът учи да поема доброто с духа. Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек. Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен.
Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт. То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
278.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако се чувствувам душевно близък за
въздей
ствията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане.
Когато повдигаме единия крак, за да направим следващата крачка, ние се включваме в процесите на гравитацията. Всичко това ние имаме да усвоим тук на Земята; то не съществува в живота между смъртта и новото раждане, макар и да има там свой аналог, свое съответствие. В духовния свят ние също имаме известна ориентация, само че тя не се осъществява в дадено гравитационно поле, тъй като там изобщо няма гравитация, няма „тежест". Там ориентацията е изключително от духовен порядък. Така че ако например тук имаме повдигане на единия крак, ако тук имаме намеса и участие в процесите на гравитацията, в духовния свят като тяхно съответствие ще имаме едно засилващо се родство с едно или друго от Съществата на висшите Йерархии, например Ангелои или Архангелои.
Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане.
Когато тук на Земята ние се съобразяваме с нашата тежест, така и там, в духовния свят ние се съобразяваме с това, което се излъчва като сили на привличане и симпатия между нашата собствена същност и отделните Същества на висшите Йерархии.
към текста >>
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под
въздей
ствието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под
въздей
ствието на Сатурновите сили.
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили.
И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили. Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли. И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
към текста >>
Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под
въздей
ствието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли.
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили. И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили.
Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли.
И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
към текста >>
279.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните
въздей
ствия на Слънцето, в чувствата под
въздей
ствията на Слънцето в неговия годишен цикъл.
Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична.
Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл.
Волята обаче е предоставена на човечеството. Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
към текста >>
280.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви
въздей
ствия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм.
Това става чрез процесите на храненето. Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси.
Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм.
Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните
въздей
ствия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм.
Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени
въздей
ствия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека.
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека.
Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху човека. По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху човека. Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
към текста >>
Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко
въздей
ствие върху човека.
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека.
Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху човека.
По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху човека. Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
към текста >>
По същия начин стоят и нещата, свързани с
въздей
ствията на звездния свят върху човека.
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека. Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху човека.
По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху човека.
Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
към текста >>
По време на съня, в етерното и физическо тяло на човека се разиграват такива
въздей
ствия, които водят началото си не от Земята, а от космическото обкръжение на Земята, от звездния свят.
С други думи: докато човек е буден, неговите Аз и астралното тяло завладяват всичко онова, което се присъединява към нахранването във физическия и етерен човек. Обаче това, което става под влиянието на Азът и астралното тяло, то не може да продължава и по време на съня.
По време на съня, в етерното и физическо тяло на човека се разиграват такива въздействия, които водят началото си не от Земята, а от космическото обкръжение на Земята, от звездния свят.
към текста >>
И сега тези Същества упражняват върху спящия човек определени
въздей
ствия, както и самите космически Същества, само че тези
въздей
ствия са подчертано опасни и вредни.
Впрочем в подкрепа на Лунните Същества застанаха и други Същества; те се оказаха като един вид „помощници". Тези помощници принадлежат на Меркурий и Венера, също както Лунните Същества принадлежат на Луната. Така се образува един вид триединство от Съществата на Луната, Меркурий и Венера. Космическите Същества от този род, които са минали през едно правилно развитие, принадлежат точно на тези звезди. Обаче както в телуричния, така и във водния елемент на Земята, действуват такива Същества, които макар и да са от същата категория, принадлежат тъй да се каже към една друга епоха и които не напуснаха космическото тяло на Земята, докато навън в Космоса се обособяваха Луната, Венера и т.н.
И сега тези Същества упражняват върху спящия човек определени въздействия, както и самите космически Същества, само че тези въздействия са подчертано опасни и вредни.
Аз бих могъл да Ви дам известна представа за това опасно и вредно действие, като кажа: Тези неправилно развити Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спящия човек и си поставят задачата да го убедят, че злото е нещо добро, и че доброто е нещо зло.
към текста >>
Обаче в действителност нещата са така устроени, че по време на сън, човек не изнася горе в духовния свят нито следа от моралното устройство на своето етерно тяло; докато спи, обаче той е изложен на
въздей
ствията, които упражняват върху него онези Същества, за които стане дума преди малко.
Естествените науки често се докосват до тези неща, които по необходимост трябваше да бъдат изнесени на света от Духовната Наука. Напоследък Вие може би срещнахте едно интересно съобщение в печата, което е статистически достоверно и се основава на съвсем точни наблюдения. В него се казва, че престъпниците които лежат в затворите, имат възможно най-здравия сън; да, ако са истински и закоравели престъпници, по време на своя сън те изобщо не се измъчват от лоши сънища или нещо подобно. Терзанието се появява, едва след като те отново се потопят в своето етерно тяло; моралната преценка се връща на мястото си. Тъкмо на онзи, който се стреми да бъде морален, би могло до хрумне: ето, чрез особено морално устройство на моето етерно тяло, аз ще изнеса и нещо горе в моето астрално тяло, така че вероятно ще бъда измъчван от лоши сънища, дори и поради незначителни морални грешки.
Обаче в действителност нещата са така устроени, че по време на сън, човек не изнася горе в духовния свят нито следа от моралното устройство на своето етерно тяло; докато спи, обаче той е изложен на въздействията, които упражняват върху него онези Същества, за които стане дума преди малко.
към текста >>
Онези болести, които се пораждат не от външните
въздей
ствия, а от самият човешки организъм, са тясно свързани с обстоятелството, че ариманическите Същества почти напълно постигат своята задача: Ето, сега този или онзи човек, наред със своето собствено етерно тяло приема и едно друго етерно тяло.
Онези болести, които се пораждат не от външните въздействия, а от самият човешки организъм, са тясно свързани с обстоятелството, че ариманическите Същества почти напълно постигат своята задача: Ето, сега този или онзи човек, наред със своето собствено етерно тяло приема и едно друго етерно тяло.
Хората, които при събуждането вмъкват етерните закономерности от нощта в своето физическо тяло и в своето собствено етерно тяло, внасят в своя организъм и самите болестотворни причини. С помощта на тези болестотворни причини „легалните" Венерини, Меркуриеви и Лунни Същества се предпазват от вредните влияния на изостаналите духовни Същества. Да, ние трябва да знаем, че когато човек не се разболява от една или друга болест, той все пак е изложен на опасността, за която става дума сега. Ако обаче приетите от него чрез ариманическите влияния „неправилни" етерни процеси, тъй да се каже, „избият" навън, тогава тялото му рухва в една или друга болест.
към текста >>
Нещата са така устроени, че докато сме на 17, 18 години върху нас упражняват
въздей
ствия предимно Луната, Венера и Меркурий.
Нещата са така устроени, че докато сме на 17, 18 години върху нас упражняват въздействия предимно Луната, Венера и Меркурий.
След като станем на 20, 21 години, върху нас започват да действуват Марс, Юпитер и Сатурн. Този преход от вътрешните към външните планети има своето съответствие и в самата вътрешна организация на човешкото същество.
към текста >>
Тези случаи а те биха могли да се умножат до безкрайност показват, че днешното човечество, ако не желае да причини своята гибел, трябва да си изработи ясен и сигурен поглед за
въздей
ствията, които духовният свят упражнява върху физическия свят.
И това чисто и ясно мислене, този верен усет за действителния свят трябва да се проявят най-вече в тези два случая: От една страна, когато теологията отрича Христос, и от друга когато тя го превръща в мит.
Тези случаи а те биха могли да се умножат до безкрайност показват, че днешното човечество, ако не желае да причини своята гибел, трябва да си изработи ясен и сигурен поглед за въздействията, които духовният свят упражнява върху физическия свят.
към текста >>
281.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И едва тогава, скъпи мои приятели, ние ще се издигнем до онези
въздей
ствия, които при определени обстоятелства могат да ни озарят като духовни опитности, приблизително по начина, по който ги описах днес пред Вас.
Да, ето как са свързани нещата в света. И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично също както, ако ми позволите този израз, дъждовният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят. Хората могат да развият своите заложби само ако се противопоставят на реалния свят. А реалният свят не се състои в това, да повтаряме Дух, Дух, Дух. Реалният духовен свят може да бъде опознат до най-малките си подробности.
И едва тогава, скъпи мои приятели, ние ще се издигнем до онези въздействия, които при определени обстоятелства могат да ни озарят като духовни опитности, приблизително по начина, по който ги описах днес пред Вас.
към текста >>
282.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Вземете отново моята „Тайна Наука", представете си Сатурновата епоха и я оставете да действува по някакъв начин върху Вас, така че да си кажете: Сега вече ние нямаме никаква Сатурнова епоха, обаче нейните топлинни
въздей
ствия се наслагват в процесите на Земята.
Вземете отново моята „Тайна Наука", представете си Сатурновата епоха и я оставете да действува по някакъв начин върху Вас, така че да си кажете: Сега вече ние нямаме никаква Сатурнова епоха, обаче нейните топлинни въздействия се наслагват в процесите на Земята.
Въздействията на Сатурн, Слънце, Луна и Земя се наслагват едно върху друго; всички те са тук едновременно. Боговете обаче ги виждат само хронологично, само едно подир друго. А ние, след като по време на Халдейската епоха, ги виждахме в тяхната последователност, сега ги виждаме наслоени пространствено, виждаме ги едно в друго. Да, този процес има и своето продължение; едва след като сме си изяснили нещата в подробности, ние ще стигнем и до това, което се крие зад тези неща.
към текста >>
Въздей
ствията на Сатурн, Слънце, Луна и Земя се наслагват едно върху друго; всички те са тук едновременно.
Вземете отново моята „Тайна Наука", представете си Сатурновата епоха и я оставете да действува по някакъв начин върху Вас, така че да си кажете: Сега вече ние нямаме никаква Сатурнова епоха, обаче нейните топлинни въздействия се наслагват в процесите на Земята.
Въздействията на Сатурн, Слънце, Луна и Земя се наслагват едно върху друго; всички те са тук едновременно.
Боговете обаче ги виждат само хронологично, само едно подир друго. А ние, след като по време на Халдейската епоха, ги виждахме в тяхната последователност, сега ги виждаме наслоени пространствено, виждаме ги едно в друго. Да, този процес има и своето продължение; едва след като сме си изяснили нещата в подробности, ние ще стигнем и до това, което се крие зад тези неща.
към текста >>
НАГОРЕ