Търсене в текстове за 'благоразу'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 44 резултата от 32 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'благоразу'.

1. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантския опит на един човек, да се произнесе върху един въпрос, който е вече отдавна решен у всички "благоразумни".
Ако не би съществувал дългът, да кажем истината без стеснение, когато вярваме, че сме я познали, тогава следващите изложения биха останали ненаписани. Съждението, което при нарушаващата днес насока в естествените науки бихме могли да чуете от учените специалисти, не може да бъде съмнително за мене. В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантския опит на един човек, да се произнесе върху един въпрос, който е вече отдавна решен у всички "благоразумни". Когато поставя пред погледа си презрението на всички онези, които днес считат себе си за единствено призвани да говорят върху въпроси на естествените науки, тогава трябва да си призная, че в този опит съвсем няма нищо съблазняващо в обикновения смисъл. Обаче аз не можах да се оставя уплашен от предвижданите възражения. Защото аз самият мога да си направя всички тези възражения и поради това зная колко малко са обоснованите. Да мисли човек "научно" в смисъла на модерното природоучение не е особено трудно. Ние не преди отдавна изживяхме един забележителен случай.
към текста >>

2. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието).
С право обаче представата за собственото или чуждото добро се схваща като мотив на волята. Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм. Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието). Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие. Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи.
към текста >>

3. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

А кой е благоразумен?
А кой е благоразумен? Не означава ли това качество „да не си завладян от желанията, а да си независим спрямо тях? Следователно, не е ли присъщо благоразумието само на онези, които не ценят тялото, а живеят в любов към мъдростта? " Според мнението на Сократ, така е и с всички други добродетели.
към текста >>

Следователно, не е ли присъщо благоразумието само на онези, които не ценят тялото, а живеят в любов към мъдростта?
А кой е благоразумен? Не означава ли това качество „да не си завладян от желанията, а да си независим спрямо тях? Следователно, не е ли присъщо благоразумието само на онези, които не ценят тялото, а живеят в любов към мъдростта? " Според мнението на Сократ, така е и с всички други добродетели.
към текста >>

4. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

В каквото и положение да попадне: неговата категоричност и себеупование, неговото благоразумие и разсъдливост, неговото благотворно влияние и решителност ще са претърпели значителен напредък.
След "изпитанието с огъня" всеки кандидат все още може да се върне назад. Той ще продължи своето съществувание, укрепнал както физически, така и нравствено; а към истинското посвещение той ще се устреми едва в едно от следващите си прераждания. В своето сегашно въплъщение той става достоен индивид в човешката общност, какъвто по-рано не е можел да бъде. В каквото и положение да попадне: неговата категоричност и себеупование, неговото благоразумие и разсъдливост, неговото благотворно влияние и решителност ще са претърпели значителен напредък.
към текста >>

5. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

благоразумно от самия теб.
благоразумно от самия теб.
към текста >>

6. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Мъдростта е онази добродетел, която произхожда от разумната душа; тя облагородява човешкия живот; смелостта /силният дух/ се полага на душата на смелостта, благоразумието на душата на желанията.
От такова едно схващане за душата следва това, което Платон има да каже върху моралния живот. Душата е морална, когато така устройва своя живот, че се изразява колкото е възможно повече като разумна душа. Мъдростта е онази добродетел, която произхожда от разумната душа; тя облагородява човешкия живот; смелостта /силният дух/ се полага на душата на смелостта, благоразумието на душата на желанията. Двете последни добродетели се раждат, когато разумната душа става господар над другите прояви на душата. Когато и трите добродетели действат задружно по хармоничен начин в човека, тогава се ражда това, което Платон нарича правда насоката към доброто, дикайозине.
към текста >>

7. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Благоразумни природоизследователи чувствуваха не по-малко от Щраус тежестта на новата теория на целесъобразността.
Благоразумни природоизследователи чувствуваха не по-малко от Щраус тежестта на новата теория на целесъобразността. Без съмнение Херман Хелмхолц принадлежи към онези, които през 50-те и 60-те годи ни на 19-тото столетие могат да се считат като представители на такива благоразумни природоизследователи. Той подчертава, как чудесната и развиващата се все по-богато пред науката целесъобразност в устройството и в действията на живи същества ни заставя именно да сравняваме процесите на живота с човешките действия. Защото тези действия са единствената редица от явления, които носят един характер подобен на този на органическите процеси. Да, целесъобразните устройства в света на организмите надвишават за нашата разсъдъчна способност далече онова, което човешкият ум може да създаде. Следователно не е за чудене, когато хората са се спрели на мисълта, да приписват строежа и дейността на живия свят на една интелигентност далече надвишаваща човешката.
към текста >>

Без съмнение Херман Хелмхолц принадлежи към онези, които през 50-те и 60-те годи ни на 19-тото столетие могат да се считат като представители на такива благоразумни природоизследователи.
Благоразумни природоизследователи чувствуваха не по-малко от Щраус тежестта на новата теория на целесъобразността. Без съмнение Херман Хелмхолц принадлежи към онези, които през 50-те и 60-те годи ни на 19-тото столетие могат да се считат като представители на такива благоразумни природоизследователи. Той подчертава, как чудесната и развиващата се все по-богато пред науката целесъобразност в устройството и в действията на живи същества ни заставя именно да сравняваме процесите на живота с човешките действия. Защото тези действия са единствената редица от явления, които носят един характер подобен на този на органическите процеси. Да, целесъобразните устройства в света на организмите надвишават за нашата разсъдъчна способност далече онова, което човешкият ум може да създаде. Следователно не е за чудене, когато хората са се спрели на мисълта, да приписват строежа и дейността на живия свят на една интелигентност далече надвишаваща човешката. "Ето защо" казва Хелмхолц "преди Дарвин хората трябваше да допуснат само две обяснения на органическата целесъобразност, които обаче и двете водеха до приемане намесата на една свободна интелигентност в протичането на природните явления.
към текста >>

8. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони.
У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение. И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от сферата на вътрешната фантастика. За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното. Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони. Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен. Но Шеербарт не правеше и стъпката от фантастиката към фантазията. И така той пишеше, изхождайки от дух, който беше интересен, но си оставаше фиксиран в дивата фантастика, дух, в който цели космически светове проблясват и искрят като рамка за разкази, окарикатуряващи духовната област и все пак съдържащи възвишени човешки преживявания. Като например в „Таруб, знаменитата багдадска готвачка“.
към текста >>

Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен.
Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение. И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от сферата на вътрешната фантастика. За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното. Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони. Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен. Но Шеербарт не правеше и стъпката от фантастиката към фантазията. И така той пишеше, изхождайки от дух, който беше интересен, но си оставаше фиксиран в дивата фантастика, дух, в който цели космически светове проблясват и искрят като рамка за разкази, окарикатуряващи духовната област и все пак съдържащи възвишени човешки преживявания. Като например в „Таруб, знаменитата багдадска готвачка“.
към текста >>

9. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята
към текста >>

10. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Но от висша гледна точка съвършенно неправилно е да им се сърдим, тъй като, когато те бъдат преодолени и човек се окаже готов за ново въплъщение, болката и страданието ще станат източници на мъдрост, благоразумие и широко разбиране на нещата.
По този начин, може в значителна степен да се проникне в дълбините на създаването на света, ако се знае съотношението между физическия и астралния светове. И предметите се съотнасят един с друг съвършено не така, както си го представят това хората. Много се оплакват например, от болки и страдание. Но от висша гледна точка съвършенно неправилно е да им се сърдим, тъй като, когато те бъдат преодолени и човек се окаже готов за ново въплъщение, болката и страданието ще станат източници на мъдрост, благоразумие и широко разбиране на нещата. Дори в една нова книга, възникнала от материалистичния възглед на нашето време, ние откриваме такъв израз, че на лицето на всеки мислител може да се открие някаква застинала болка. Това, което казва тук писателят-материалист, отдавна е известно на окултистите, защото висшата мъдрост на света се придобива със спокойно понасяне на болката и страданието. Това създава мъдрост в следващото прераждане.
към текста >>

11. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Когато гледаме физически предмет, ние казваме: "Обектът е там; ние сме тук." И във физическия свят оставаме здравомислещи и благоразумни същества, докато можем да разграничим себе си със своята Азовост съвсем ясно от предметите и другите същества.
Вчера беше казано, че когато човек преминава в Макрокосмоса, той не се чувства както ако срещаше предмети във физическото съществуване, а както ако беше вътре във всеки предмет на Елементарния Свят; той се чувства обединен с него. Когато гледаме физически предмет, ние казваме: "Обектът е там; ние сме тук." И във физическия свят оставаме здравомислещи и благоразумни същества, докато можем да разграничим себе си със своята Азовост съвсем ясно от предметите и другите същества. Но веднага щом проникнем в Елементарния Свят, това различаване става принципно по-трудно, първо защото се сливаме с фактите и предметите и съществата на този свят. Това беше имано в предвид вчера особено във връзка с елемента на огъня. Ние казахме, че огънят на Елементарния Свят не е физическия огън, а нещо, което може да сравни с вътрешна душевна топлина, вътрешен душевен огън, макар и да не е точно същото. Когато усещаме огън в Елементарния Свят, той се смесва с нас, ние се чувстваме едно с него, вътре в него. Това чувство на единство може да възникне също и в случая на другите елементи; елементът "земя" е в определено отношение едно изключение.
към текста >>

12. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Сега лесно ще разберем и друго: елементарното благоразумие например никога няма да позволи на един човек да застане на такова място, където ще бъде ударен от мълния.
Сега лесно ще разберем и друго: елементарното благоразумие например никога няма да позволи на един човек да застане на такова място, където ще бъде ударен от мълния. Със своето „горно" съзнание, той винаги ще отбягва подобна ситуация. Обаче в него би могло да се пробуди едно много по-дълбоко съзнание и тъкмо то ще го отведе там, където ще бъде поразен от мълнията. Предвидливото „горно" съзнание ще замлъкне, понеже една много по-могъща сила тласка човека към трагичното събитие; нещо повече: той сам крачи към мястото, където ще бъде ударен от мълнията!
към текста >>

13. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както животинско-душевното.
Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята. Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както животинско-душевното. Както човек остава в областта на живото, за да обясни живота, така трябва да се остане в царството на душевно-духовното, за да се разбере произходът на душевно-духовното.
към текста >>

14. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата.
Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща. Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата. Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време.
към текста >>

15. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее.
Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее. Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност. Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците. Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила. Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите!
към текста >>

16. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе.
Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо времето и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля. Добре, обаче другият би могъл да възрази: Прав си, всичко това може да е вярно; но важно е по-напред въпросът да се разгледа практически дотолкова, доколкото той изисква нашата собствена съпричастност. И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря. Каквито и да са останалите фактори, моя задача е да посея най-добрите семена и аз ще се постарая да го сторя. Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе. Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе.
към текста >>

17. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ето защо било наложително да се разполага с цялата периферия, която никой благоразумно си бил създал за тази цел.
Това също е трябвало да бъде грижливо подготвено. Защото, ако някъде в сметките съществувала грешка, тогава то нямало да бъде възможно. Ето защо било наложително да се разполага с цялата периферия, която никой благоразумно си бил създал за тази цел.
към текста >>

18. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници).
Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста? Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници). Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор. Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин. Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче. Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
към текста >>

19. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо. Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
към текста >>

20. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Действително, благоразумният човек винаги осъзнава: времето – това е заблуда.
Разгледайте това от гледна точка на по-висока перспектива. Действително, благоразумният човек винаги осъзнава: времето – това е заблуда. Но се явява някой, който казва: това, което в света представлява ценност, има ценност доколкото съдържа в себе си кондензирано работно време. Или това може да се изрази с други думи: и така, вашата действителност е илюзия, и само това, което представлява кондензирано време, има действителна ценност. Заблудата произлиза именно от тези, които искат да бъдат съвсем материалистични, които искат изцяло да стоят само на почвата на действителността, превръщайки формата на времето в действителност, пренебрегвайки при това самата действителност.
към текста >>

21. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

За хората, развили се от народа на ложите, нещата стоят така, че е благоразумно да се допусне съществуването на Христос редом до общия Бог.
За хората, развили се от народа на ложите, нещата стоят така, че е благоразумно да се допусне съществуването на Христос редом до общия Бог. Могат да се изберат различни личности, които характеризират тези разбирания. Аз избрах починалия през 1648 г., годината на Вестфалския мирен договор, Хърбърт Чербъри. Той се е опитал да достигне до това, да намери за благоразумен Христовия импулс. Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи благоразумието на Христовия импулс. За него това е все едно да изискват от него да намери за рационално наличието на глава на плещите.
към текста >>

Той се е опитал да достигне до това, да намери за благоразумен Христовия импулс.
За хората, развили се от народа на ложите, нещата стоят така, че е благоразумно да се допусне съществуването на Христос редом до общия Бог. Могат да се изберат различни личности, които характеризират тези разбирания. Аз избрах починалия през 1648 г., годината на Вестфалския мирен договор, Хърбърт Чербъри. Той се е опитал да достигне до това, да намери за благоразумен Христовия импулс. Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи благоразумието на Христовия импулс. За него това е все едно да изискват от него да намери за рационално наличието на глава на плещите. Човек има глава, значи го има и Христовият импулс. Колко се различава от това въпросът, който си поставят хора като Чербъри: „Разумно ли се да се приеме, че редом с Бог, към Когото води и просвещенското размишление, има и Христос? “. За да приеме това като нещо оправдано, човек трябва първо да изучава хората по един разумен начин.
към текста >>

Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи благоразумието на Христовия импулс.
За хората, развили се от народа на ложите, нещата стоят така, че е благоразумно да се допусне съществуването на Христос редом до общия Бог. Могат да се изберат различни личности, които характеризират тези разбирания. Аз избрах починалия през 1648 г., годината на Вестфалския мирен договор, Хърбърт Чербъри. Той се е опитал да достигне до това, да намери за благоразумен Христовия импулс. Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи благоразумието на Христовия импулс. За него това е все едно да изискват от него да намери за рационално наличието на глава на плещите. Човек има глава, значи го има и Христовият импулс. Колко се различава от това въпросът, който си поставят хора като Чербъри: „Разумно ли се да се приеме, че редом с Бог, към Когото води и просвещенското размишление, има и Христос? “. За да приеме това като нещо оправдано, човек трябва първо да изучава хората по един разумен начин.
към текста >>

22. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си. Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>

23. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Всичко това беше свързано и с качества като сдържаност, умереност, благоразумие.
Тъкмо през тази част от годината човекът трябваше да развива това, което и бездруго съществуваше в него като природни дейности: Хитростта, лукавството, стремежът към разбиране и към търсене на полезното. Всичко това беше свързано и с качества като сдържаност, умереност, благоразумие. Тъкмо в този период от време човекът не трябваше да развива онзи усет за мъдростта, който се изискваше от него в смисъла на древните Мистерии. Именно сега, когато Злото се изявяваше под споменатите форми, човекът можеше да усети в себе си и съпротивата срещу Злото: Той трябваше да става все по-сдържан, умерен, благоразумен.
към текста >>

Именно сега, когато Злото се изявяваше под споменатите форми, човекът можеше да усети в себе си и съпротивата срещу Злото: Той трябваше да става все по-сдържан, умерен, благоразумен.
Тъкмо през тази част от годината човекът трябваше да развива това, което и бездруго съществуваше в него като природни дейности: Хитростта, лукавството, стремежът към разбиране и към търсене на полезното. Всичко това беше свързано и с качества като сдържаност, умереност, благоразумие. Тъкмо в този период от време човекът не трябваше да развива онзи усет за мъдростта, който се изискваше от него в смисъла на древните Мистерии. Именно сега, когато Злото се изявяваше под споменатите форми, човекът можеше да усети в себе си и съпротивата срещу Злото: Той трябваше да става все по-сдържан, умерен, благоразумен.
към текста >>

Разчиташе се на това, че чрез благоразумие и сдържаност, чрез това себепредпазване от Злото, хората ще стигнат до такъв вид себепознание, което ще им позволи да видят, как в хода на годината те са се отклонили от моралните импулси.
Разчиташе се на това, че чрез благоразумие и сдържаност, чрез това себепредпазване от Злото, хората ще стигнат до такъв вид себепознание, което ще им позволи да видят, как в хода на годината те са се отклонили от моралните импулси.
към текста >>

15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”.
Сега ние се приближаваме към пролетта, към пролетното равновесие. И както тук (Рис. 15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”. И сега на мястото на познанието, съответно на изкушението чрез Злото, идва нещо, което можем да наречем завръщане към повисшата човешка природа чрез покаянието. Ако тук написахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”.
към текста >>

Ако тук написахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”.
Сега ние се приближаваме към пролетта, към пролетното равновесие. И както тук (Рис. 15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”. И сега на мястото на познанието, съответно на изкушението чрез Злото, идва нещо, което можем да наречем завръщане към повисшата човешка природа чрез покаянието. Ако тук написахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”.
към текста >>

15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
Ако нямаме предчувствие за това, което живее под една или друга форма в самия ход на годината, ние сме склонни да отнасяме всичко единствено към човека. Тогава ние обозначаваме това, което ни води към просветление, с понятието мъдрост (Рис. 15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
към текста >>

24. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново.
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна. Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново. Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни. Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
към текста >>

25. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка.
От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка. Това е изпълнено с опасности, защото първите срещнати същества са враждебни към човека. Но един човек, който тръгва по пътя, който ще направи това възможно, ако методите на естествената наука бяха доведени по-нататък, неминуемо ще се натъкне на тези същества, враждебни не само към човека, а и към самата природа и той ще получи множество мощно разрушителни сили.
към текста >>

26. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност?
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност? Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен. Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност.
към текста >>

Да се направи обратното е равнозначно да се каже: човекът несъмнено е в опасност, но е по-благоразумно да не му казваме нищо за това.
Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен. Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност. Очевидно е, че той трябва да бъде предупреден. Да се направи обратното е равнозначно да се каже: човекът несъмнено е в опасност, но е по-благоразумно да не му казваме нищо за това. Знаейки как са нещата а те трябва да се знаят опасността не става по-голяма или по-малка.
към текста >>

27. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

По отношение на споменатото във връзка с теориите за дишането, пеенето и стойката на тялото, бих искал само да отбележа, че на практика тези неща, както са описани в споменатата книга, не са без определено значение, ако човек съумее да ги използва благоразумно.
По отношение на споменатото във връзка с теориите за дишането, пеенето и стойката на тялото, бих искал само да отбележа, че на практика тези неща, както са описани в споменатата книга, не са без определено значение, ако човек съумее да ги използва благоразумно.
към текста >>

28. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т.
Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния свят, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм. Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т. н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща. Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен.
към текста >>

29. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате. Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението. Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>

30. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних.
А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних. Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от гърдите, то оживява всичко. Поглеждате, когато детето започне да тича, и забелязвате: всъщност това е астралното тяло, който действа вътре в тичането. Сега за вас човешкото същество се превръща в нещо вътрешно прозримо. Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно. В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича.
към текста >>

31. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“.
Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията. Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс. Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс. И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено. Такава позиция прави критерий за неговата същественост величината на ефекта.
към текста >>

Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията.
На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията. Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс. Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс. И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено. Такава позиция прави критерий за неговата същественост величината на ефекта.
към текста >>

32. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Поради благоразумие той не постъпва така.
Но всичко това в областта на Земята работи съвместно само защото е проникнато от нещо друго, което осъществява връзката на физическия земен свят с далечините на Космоса. С оглед на нашето земно съществуване Земята не бива да скита като откъснато твърдо тяло във Вселената и да се изолира от останалия свят. Ако Земята би постъпвала така, тя би изпаднала в положение на човек, който живее вътре в едно стопанство, но желае да остане самостоятелен и да остави извън себе си това, което расте в нивата. Поради благоразумие той не постъпва така. Това, което днес расте на нивата, го намираме после в стомаха на многоуважаемите стопани, след което то по някакъв начин отново поема пътя към нивата. Като хора ние не можем да се уединим, а напротив, ние сме свързани с нашето обкръжение и в края на краищата принадлежим към него. Както малкият пръст ми принадлежи, така и нещата около човека естествено принадлежат на целия човек. Трябва да има непрекъсната обмяна на вещества. Така трябва да бъде и между Земята с всички нейни същества и цялата Вселена.
към текста >>

НАГОРЕ

0.69673204421997