Търсене в текстове за 'Яснота'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 404 резултата от 267 текста с корен от думите : 'Яснота'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм.
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм. Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за костите. През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”. И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси. Те са тъждествени със схващането на Гьоте.
към текста >>

2. 08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Който схваща нещата по този начин, той никога не ще добие яснота върху факта, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука.
Който схваща нещата по този начин, той никога не ще добие яснота върху факта, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука. С това обаче и двете са криво разбрани. Световноисторическото значение на Гьоте се състои именно в това, че неговото изкуство извира непосредствено от първоизточника на битието, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил от мировия дух в дълбините на природното действие. На тази степен изкуството става тълкувател на мировите тайни, както науката е такъв в друг смисъл.
към текста >>

3. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

За да се създаде тук яснота, необходимо е да се върнем на основата, която съпоставя възприятието като нещо особено на понятието като нещо общо.
според принципа на най-малкото количество сила. Наред с модерната натурфилософия на това становище стои и Шопенхауер. Обаче в неговите най-рязка и поради това най-едностранчива последователност то е застъпено в съчинението на Рихард Авенариус: "Философията като мислене на света съобразно принципа на най-малкото количество сила”. Предисловие към една критика на чистата опитност /Лайпциг,1876 г./. Обаче това мнение почива само на едно пълно непознаване не само на съдържанието на понятието, а също и на възприятието. За да се създаде тук яснота, необходимо е да се върнем на основата, която съпоставя възприятието като нещо особено на понятието като нещо общо.
към текста >>

Ние добавяме яснота върху това отношение едва тогава, когато изследваме, защо сме незадоволени от вижданата с очите действителност, а сме задоволени напротив от мислената действителност.
Ние добавяме яснота върху това отношение едва тогава, когато изследваме, защо сме незадоволени от вижданата с очите действителност, а сме задоволени напротив от мислената действителност.
към текста >>

В обикновения живот ние имаме работа с една опитност, която е наполовина пропита от мисленето, която се явява вече повече или по-малко повдигната от тъмнината на възприятието към светлата яснота на духовното схващане.
Ние фактически никога не стоим срещу лишения от всякакво идейно съдържание сетивен свят. Най-много през първата детска възраст, когато не съществува още никаква следа от мислене, ние се приближаваме до чистото сетивно схващане. В обикновения живот ние имаме работа с една опитност, която е наполовина пропита от мисленето, която се явява вече повече или по-малко повдигната от тъмнината на възприятието към светлата яснота на духовното схващане. Науките работят върху това, да преодолеят тази тъмнина и да не оставят в опитността нищо, което не би било пропито от мисълта. А каква задача е изпълнила теорията на познанието спрямо другите науки? Тя ни даде осветление върху целта и задачата на всяка наука. Тя ни показа, какво значение има съдържанието на отделните науки. Нашата теория на познанието е науката за определението на всички други науки.
към текста >>

4. 10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Научното мислене трябва да се получи стъпка по стъпка като едно преодоляване на онази тъмна форма на действителността, която ние охарактеризирахме като непосредствено дадено, и като едно издигане на тази тъмна действителност в светлата яснота на идеята.
Запознахме се с началото и края на един процес: Лишената от идеи опитност и изпълненото с идеи схващане на действителността. Човекът трябва дейно да направи, защото, краят да произтича от началото. Начинът, как той върши това, е методът. Самопонятно е сега, нашето схващане на онова отношение между началото и края на науката да обуслови също и едни особен метод. От какво ще изходим ние при развитието на този метод? Научното мислене трябва да се получи стъпка по стъпка като едно преодоляване на онази тъмна форма на действителността, която ние охарактеризирахме като непосредствено дадено, и като едно издигане на тази тъмна действителност в светлата яснота на идеята. Следователно методът ще трябва да се състои в това, при всяка една вещ ние да отговорим на въпроса: Какъв дял има тя за единния свят на мислите; какво място заема тя в идейния образ, който аз си съставям за света? Когато съм прозрял това, когато съм познал, как една вещ се включва в моите идеи, тогава моята познавателна потребност е задоволена. За тази познавателна потребност има само едно незадоволяващо нещо: Когато срещу мене застава една вещ, която никъде не може да се включи в застъпения от мене възглед. Трябва да бъде преодоляна идейното незадоволство, което произтича от това, че никъде не съществува нещо, за което бих могъл да си кажа: Аз виждам, то е тук; когато заставам срещу него, то ми изглежда като един въпросителен знак; обаче никъде в хармонията на моите мисли аз не намирам точката, където трябва да го подредя; въпросите, които трябва да поставя по отношение на него, остават без отговор; аз мога да завъртвам и обръщам моята мисловна система, както си искам, но не намирам отговора. От това ние виждаме, от какво се нуждаем при възприемането на една вещ.
към текста >>

Яснота в отделното и дълбочина в цялото са двете най-важни изисквания на действителността.
Причината, поради която аз виждам онзи образ като нещо отделно, като една отделна част от останалата действителност, е именно тази, че още не го познавам според неговата същност, че той не ми се явява още като това, което той е. От това се получава средство за по-нататъшното охарактеризиране на нашия научен метод. Всеки отделен образ на действителността представлява в мисловната система едно определено съдържание. Той е обоснован в целостта на света на идеите и може да бъде разбран само във връзка с него. Така по необходимост всяка вещ трябва да ни застави да извършим една двойна работа: Първо трябва да бъде определена мисълта в нейните строги очертания, която отговаря на тази вещ, и след това да бъдат определени всички нишки, които водят от тази мисъл до общия свят на идеите. Яснота в отделното и дълбочина в цялото са двете най-важни изисквания на действителността. Първата е работа на ума, последната е работа на разума. Умът създава мислителните образи на отделните вещи на действителността. Той отговаря на неговата задача толкова повече, колкото по-точно разграничава същите, колкото по-строги очертания тегли. Разумът имат след това задачата да подреди тези образи в хармонията на общия свят на идеите. Естествено това предполага следното: В съдържанието на мисловните образи, които умът създава, съществува вече едно единство, живее вече един и същ живот; само че умът държи по изкуствен начин всичко разделено едно от друго.
към текста >>

Без да заличи яснотата, разумът премахва отново разделеността.
Първата е работа на ума, последната е работа на разума. Умът създава мислителните образи на отделните вещи на действителността. Той отговаря на неговата задача толкова повече, колкото по-точно разграничава същите, колкото по-строги очертания тегли. Разумът имат след това задачата да подреди тези образи в хармонията на общия свят на идеите. Естествено това предполага следното: В съдържанието на мисловните образи, които умът създава, съществува вече едно единство, живее вече един и същ живот; само че умът държи по изкуствен начин всичко разделено едно от друго. Без да заличи яснотата, разумът премахва отново разделеността. Умът ни отдалечава от действителността, разумът ни връща отново към нея. Графически това ще се представи така: /виж рис.3 /.
към текста >>

Съществуват само за това, за да подържат изкуствено в разделено състояние единната действителност; и разумът има задачата, без да затъмнява мистически яснотата на ума, без да заличава създаденото с това съдържание, да търси вътрешното единство в множеството.
Всички понятия, които умът създава: причина и следствие, вещество и свойство, тяло и душа, идея и действителност, бог и светът и т.н. Съществуват само за това, за да подържат изкуствено в разделено състояние единната действителност; и разумът има задачата, без да затъмнява мистически яснотата на ума, без да заличава създаденото с това съдържание, да търси вътрешното единство в множеството. С това той се връща обратно към това, от което умът се е отдалечил, към единната действителност. Ако искаме да имаме една точна номенклатура, нека наречем образите на ума понятия, а творенията на разума идеи. И вижда се, че пътят на науката е: да се издигне от понятието до идеята. И тук е мястото, където може да ни се покаже по най-ясен начин субективният и обективният елемент на нашето познание.
към текста >>

5. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията.
Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията. Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота. Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?! Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене.
към текста >>

Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота.
Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията. Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота. Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?! Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел.
към текста >>

6. 13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Широкият възглед за природата, който се разви в неговия дух до все по-голяма яснота*/*виж статията "Природата"; Ест.
След тази практическа грижа в него възникна научната потребност да се запознае по-отблизо със законите на онези явления, които беше в състояние да наблюдава там. Широкият възглед за природата, който се разви в неговия дух до все по-голяма яснота*/*виж статията "Природата"; Ест. Н.ІІ, стр.5 и следв./, го принуди да обясни в своя смисъл това, което се простираше пред неговите очи. Тук веднага се проявява една дълбоко залегнала в Гьотевата природа особеност. Той има съвършено друга потребност в сравнение с други изследователи. Докато при тези последните главното седи в познанието на отделните неща, докато те проявяват интерес към едно идейно построение, към една система дотолкова, доколкото това може да им бъде в помощ при наблюдението на отделните неща, за Гьоте подробността е само преходна точка към едно цялостно разбиране на битието. В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя?
към текста >>

7. 01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Аз считах, че владея това познание като нещо, което може да стои в съзнанието със същата вътрешна яснота, както това, което се изявява математическото познание.
Едуард фон Хартман, чиято философия аз много ценях, без да мога да призная нейните основи и резултати, стоеше по отношение на въпросите на теорията на познанието изцяло на становището, което след това Фолкелт изложи подробно. Навсякъде се признаваше, че със своето познание човекът се сблъсква с определени граници, вън от които той не може да излезе и да проникне в областта на истинската действителност. По отношение на всичко това аз бях убеден чрез вътрешно изживяване, че със своето мислене, когато го задълбочи достатъчно, човекът живее в действителността на света като нещо духовно. Аз считах, че владея това познание като нещо, което може да стои в съзнанието със същата вътрешна яснота, както това, което се изявява математическото познание. По отношение на това познание не може да съществува мнението, че има такива граници на познанието, каквито горепосоченото мисловно направление вярваше, че трябва да се установи.
към текста >>

8. 05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Но как се съгласува той с прозрачната яснота, с която целият наш свят от мисли присъства в нашето съзнание?
Фолкелт също се е присъединил към този възглед. Но как се съгласува той с прозрачната яснота, с която целият наш свят от мисли присъства в нашето съзнание? Ние въобще не познаваме нищо по-точно в света освен нашите мисли. Трябва ли тук да бъде произведена определена връзка на основата на една вътрешна принуда, където всичко е така ясно? Каква нужда имам аз от принудата, щом познавам изцяло природата на това, което трябва да свържа, и следователно да се ръководя по тази принуда? Всички наши мислителни операции са процеси, които се извършват на основата на вникването в същностите на мислите, а не според мярката на една принуда. Такава една принуда противоречи на природата на мисленето.
към текста >>

9. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Много хора, чието мислене не е така развито, че да може да стигне до един единен възглед за света, който те обхващат с яснота на понятията, са въпреки това в състояние да проникнат във вътрешната хармония на всемира с чувството.
Оттук произхожда и раздвоението което науката обгръща само с ума изпада по отношение на човешкото сърце. Много хора, чието мислене не е така развито, че да може да стигне до един единен възглед за света, който те обхващат с яснота на понятията, са въпреки това в състояние да проникнат във вътрешната хармония на всемира с чувството. На тях сърцето им дава това, което разумът предлага на научно образования. Ако на такива хора се предложи възгледа за света добит с помощта на ума, те с презрение отхвърлят без крайното множество и се придържат към единството, което наистина не познават, но го чувствуват повече или по-малко живо. Те много добре виждат, че умът се отдалечава от природата, че той изгубва от погледа духовната връзка, която свързва частите на действителността. Разумът води отново към действителността. Единността на битието, която по-рано е била чувствана или само смътно предчувствана, е напълно прозряна от разума.
към текста >>

10. 07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Трябва да създадем условия, за да може един процес да ни се яви в прозрачна яснота като необходимо последствие на тези условия.
С това ни е показан същевременно пътят, който познанието трябва да поеме в тази област. Ако комбинацията на фактите в непосредствената опитност не е достатъчна за нас, тогава трябва да преминем към друга, задоволяваща нашата нужда от обяснение. Трябва да създадем условия, за да може един процес да ни се яви в прозрачна яснота като необходимо последствие на тези условия. Ние си спомняме, защо всъщност мисленето съдържа своята същност още в непосредствената опитност.
към текста >>

11. 08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Меродавно не е това, че разглеждаме съвсем случайната човешка отделна индивидуалност, а това, че постигаме яснота върху определящия се от себе си индивид въобще.
Тя определя метода на същата. Когато духът притежава едно качество само дотолкова, доколкото сам си го приписват, психологическият метод е задълбочаването на духа в своята собствена дейност. Следователно тук методът е схващането на самия себе си. Естествено е, че с това не можем да ограничим психологията в това, тя да бъде една наука на случайните качества на някакъв (този или онзи) човешки индивид. Ние освобождаваме отделния дух от неговите случайни ограничения, от неговите странични признаци и се стремим да се издигнем до разглеждането на човешкия индивид въобще. Меродавно не е това, че разглеждаме съвсем случайната човешка отделна индивидуалност, а това, че постигаме яснота върху определящия се от себе си индивид въобще. Който би искал да каже, че тук не бихме имали работа също с нищо друго освен с типа на човечеството, той взема типа за обобщено понятие. За типа е съществено, че като нещо общо той стои срещу своите отделни форми. Но не е така с понятието за човешкия индивид. Тук общото е непосредствено действащо в отделното същество, само че тази дейност се проявява по различен начин, според обектите, върху които тя се насочва. Типът се проявява в отделните форми и в тези отделни форми той влиза във взаимодействие с външния свят.
към текста >>

12. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Постепенно моите усилия, свързани с яснотата и точността на естественонаучните понятия, ме убедиха, че единствено възможната изходна точка за едно истинско познание, се намира в действеността на човешкия „Аз".
Още преди своя редовен университетски курс във Виенската политехника, Рудолф Щайнер се запознава подробно с Кантовата „Критика на чистия разум", както и с основните трудове на Фихте и Хегел. За тези младежки години, той пише в „Моят жизнен път" (Събр. Съч. №28, 1962 г., 52 стр.): „По това време пред мен назряваше задачата да пренеса живия трепет на човешката душа в строгите форми на мисленето. Постепенно моите усилия, свързани с яснотата и точността на естественонаучните понятия, ме убедиха, че единствено възможната изходна точка за едно истинско познание, се намира в действеността на човешкия „Аз". Както Азът е действен и сам наблюдава своята действеност, духовните факти се проявяват непосредствено пред човешкото съзнание."
към текста >>

13. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Тази прозрачна яснота по отношение на мисловния процес е съвсем независима от нашите знания за физиологичните основи на мисленето.
Тази прозрачна яснота по отношение на мисловния процес е съвсем независима от нашите знания за физиологичните основи на мисленето. Тук говоря за мислене, доколкото то следва от наблюдението на нашата духовна дейност. При това изобщо не се взема под внимание как един материален процес в моя мозък поражда или повлиява друг материален процес, докато извършвам някаква мисловна операция. Що се отнася до мисленето, то аз не наблюдавам кой процес в моя мозък свързва понятието светкавица с това за гърма, а кое ме кара да поставям двете понятия в определено отношение. Моето наблюдение показва, че за мисловните ми връзки не съществува нещо, с което да се съобразявам, освен съдържанието на моите мисли; с материалните процеси в моя мозък аз не се съобразявам. В една по-малко материалистична епоха от нашата тази забележка естествено би била излишна.
към текста >>

14. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

От своя страна точното понятие за представа ще ни даде възможност да се сдобием със задоволителна яснота относно връзката между представа и обект.
Сега най-напред ще се занимаем с по-точното определяне на понятието представа. Изложеното от нас дотук не бе понятието за представата, а само посочване на пътя, по който тя може да се открие в сферата на възприемането. От своя страна точното понятие за представа ще ни даде възможност да се сдобием със задоволителна яснота относно връзката между представа и обект. По-нататък това ще ни отведе отвъд границата, където връзката между човешки субект и принадлежащ към света обект се насочва от чисто понятийната област на познанието към конкретния индивидуален живот. Когато вече знаем как трябва да гледаме на света, тогава ще ни бъде лесно да се нагаждаме към него. С пълна сила можем да действаме едва когато познаваме принадлежащия към света обект, на който посвещаваме дейността си.
към текста >>

15. 09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО? GA_4 Философия на свободата

Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото.
Имало е времена, когато се е вярвало, че от понятията може да се извлече нещо, което да не е повече понятие. Вярвало се е, че чрез понятията могат да се познаят метафизическите реални същности, от които метафизическият реализъм някога се е нуждаел. Днес този вид философски разсъждения вече са превъзмогнати. Но за сметка на това се приема, че от достатъчно голям брой възприятийни факти могат да се правят изводи за характера на нещото само за себе си, което лежи в основата на тези факти. Днес се мисли, че метафизическото може да се извлече от възприятията, както по-преди от понятието. Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото. Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота. Всяко следващо се представя малко по-иначе в сравнение с предхождащите го еднородни възприятия. Ето защо, общо взето, установеното при предходните възприятия отчасти се модифицира чрез всяко следващо. Затова и полученият по този начин облик на метафизическото трябва да се означи като само относително верен - той подлежи на коригиране чрез бъдещи случаи. Този методически принцип е характерен за метафизиката на Едуард фон Хартман, който на заглавната страница на своето първо главно съчинение е отбелязал: „Умозрителни (спекулативни) резултати, получени индуктивно по природонаучен метод."
към текста >>

Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота.
Вярвало се е, че чрез понятията могат да се познаят метафизическите реални същности, от които метафизическият реализъм някога се е нуждаел. Днес този вид философски разсъждения вече са превъзмогнати. Но за сметка на това се приема, че от достатъчно голям брой възприятийни факти могат да се правят изводи за характера на нещото само за себе си, което лежи в основата на тези факти. Днес се мисли, че метафизическото може да се извлече от възприятията, както по-преди от понятието. Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото. Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота. Всяко следващо се представя малко по-иначе в сравнение с предхождащите го еднородни възприятия. Ето защо, общо взето, установеното при предходните възприятия отчасти се модифицира чрез всяко следващо. Затова и полученият по този начин облик на метафизическото трябва да се означи като само относително верен - той подлежи на коригиране чрез бъдещи случаи. Този методически принцип е характерен за метафизиката на Едуард фон Хартман, който на заглавната страница на своето първо главно съчинение е отбелязал: „Умозрителни (спекулативни) резултати, получени индуктивно по природонаучен метод."
към текста >>

16. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Но ако в някоя фирма в даден момент действително са налице такива загуби, че никакъв кредит вече не е достатъчен, за да удовлетвори заемодавците, то банкрутът настъпва дори тогава, когато търговецът не държи да има яснота за положението си чрез сметководството.
За човека реалното е достижимо не в самото понятие, а в мисловно опосредственото взаимно проникване на понятие и възприятие (чувството също е възприятие), (срв. стр.83 сл.) И търговецът ще се откаже от фирмата си едва тогава, когато изчислената от неговия счетоводител загуба на стоки бъде потвърдена от фактите. Ако това не е така, той накарва счетоводителя да направи повторно сметката. Съвсем по същия начин ще постъпи човекът от ежедневието. Ако философът рече да му докаже, че неудоволствието е далеч по-много от удоволствието, само че не го усеща, той ще му отвърне: заблудил си се, премисли нещата още веднъж. Но ако в някоя фирма в даден момент действително са налице такива загуби, че никакъв кредит вече не е достатъчен, за да удовлетвори заемодавците, то банкрутът настъпва дори тогава, когато търговецът не държи да има яснота за положението си чрез сметководството. Точно така до банкрут в живота би трябвало да се стигне, ако в даден момент количеството неудоволствие у някой човек стане толкова голямо, че никаква надежда (кредит) за бъдещо удоволствие не би могла да му помогне да превъзмогне страданието.
към текста >>

17. 18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ GA_4 Философия на свободата

Що се отнася до разискваното в тази книга, на мен то ми се струва задача, която засяга всеки човек, стремящ се към яснота относно същността на човека и неговата връзка със света.
Възражения, отправени ми от страна на философите веднага след появата на тази книга, ми дават повод в това ново издание да добавя следното кратко разяснение. Не е трудно да си представя, че има читатели, които проявяват интерес към останалото съдържание на тази книга, но на които изложеното по-долу ще се стори излишна и недостижима плетеница от абстрактни понятия. В такъв случай може и да не го четат. При философското разглеждане на света обаче се появяват проблеми, които водят началото си по-скоро от някои предразсъдъци у мислителите, отколкото от естествения ход на всяко човешко мислене като такова. Що се отнася до разискваното в тази книга, на мен то ми се струва задача, която засяга всеки човек, стремящ се към яснота относно същността на човека и неговата връзка със света. А долуизложеното представлява главно проблем, за чието третиране някои философи настояват, когато става дума за описаните в тази книга неща, тъй като чрез своите представи тези философи са си създали известни трудности, които по принцип не съществуват. Когато такива проблеми биват изцяло подминавани, някои лица незабавно имат готовност да упрекват в дилетантство и прочее. Така се създава мнението, като че ли авторът на едно изложение от рода на това в настоящата книга не е запознат с възгледи, останали необсъдени в самата книга.
към текста >>

Яснота по този въпрос, поставян от някои по-нови течения в теорията на познанието, може да се получи, ако се постараем да обгърнем нещата с поглед от гледна точка на духовно-съобразното наблюдение, възприето в изложението на тази книга.
Яснота по този въпрос, поставян от някои по-нови течения в теорията на познанието, може да се получи, ако се постараем да обгърнем нещата с поглед от гледна точка на духовно-съобразното наблюдение, възприето в изложението на тази книга. Какво имам най-напред пред себе си, когато застана пред друга личност? Вглеждам се в най-непосредственото. Това е даденият ми като възприятие сетивен образ за тялото на другата личност, освен туй слуховото възприятие на казваното от нея и т.н. Но аз не само се вглеждам във всичко това - то задвижва и мисловната ми дейност. Стоейки в размисъл пред другата личност, възприятието в известна степен ми се струва душевно прозрачно.
към текста >>

18. 19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ GA_4 Философия на свободата

Всички останали научни сведения фигурират в него само за да внесат в крайна сметка яснота по тези въпроси, които според мен са извънредно близки на хората.
Как философията като изкуство се отнася към свободата на човека, какво представлява тази свобода и дали ние сме приобщени към нея, или можем да се приобщим - това са основните въпроси в моя труд. Всички останали научни сведения фигурират в него само за да внесат в крайна сметка яснота по тези въпроси, които според мен са извънредно близки на хората. Целта е на тези страници да бъде представена една „Философия на свободата".
към текста >>

19. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж.
Ницше обаче задава този въпрос. Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж. Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината. След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт. С помощта на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават.
към текста >>

20. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична слабост, а дори с една свръхболезненост.“ „И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яснота par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, когато съм здрав, не съм достатъчно подготвен и способен.
Това беше моят минимум. На тридесет и шест години вече бях достигнал най-ниската точка на виталност. Живеех още, ала без да виждам и на три крачки пред себе си. По това време възникна „Странникът и неговата сянка“. Без съмнение тогава разбирах сенките... Следващата зима, моята първа зима в Генуа, наслаждението и вдъхновението, които са обусловени от една екстремна липса на кръв и мускулна дейност, създадоха „Утринна заря“. Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична слабост, а дори с една свръхболезненост.“ „И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яснота par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, когато съм здрав, не съм достатъчно подготвен и способен. Моите читатели навярно знаят в каква степен разглеждам диалектиката като симптом на декаденса, например в най-известния случай, в случая Сократ.“ (Вж. M. Г. Конрад: „Еретична кръв“, стр. 186, и Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 328.)
към текста >>

Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена.
Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше.
към текста >>

21. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Тогава се разкри с пълна яснота в какво именно той е велик.
Иска да бъде „описван“, характеризиран. И скоро след тази новина последва другата, че откъснатият му от самотата дух е постигнат от ужасяващата орис на душевно умопомрачение. И докато той вече не можеше да участва, съвременниците му имаха свободно време да очертават щрихите на неговия образ. Чрез наблюдението на личността му картината на времето можеше да се разкрива все по-ясно за тях, картината, от която духът му се издига като изображение на Бьоклин. Идейните светове в душата му можеха да се осветят от светлината, която духовните звезди от втората половина на деветнадесети век хвърляха върху тях. Тогава се разкри с пълна яснота в какво именно той е велик. Но също се разкри защо той е трябвало да странства толкова самотен. Природата на същността му го води към висини на духовен живот. Той крачи натам като човек, който се интересува само от същественото в човешкото развитие. Но това съществено го докосва така, както други хора са докосвани от най-интимното в душите им. Както само изцяло лични преживявания обременяват душевността на други, така непосредствено, решаващо през душата му преминават големите културни въпроси, огромните познавателни нужди на времето му.
към текста >>

22. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Ето защо Герсон укорява Руисбрьок, че той си въобразява, да притежава не само способността да вижда с яснота Всемирното същество, но че в самото това виждане се изразява една дейност на Всемирното същество.
Те не вярват в това собствено светене. За тях това, което човек може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да дойде към тях от някаква страна също и външно. Руисбрьок вярваше, че най-висшата Мъдрост трябва да осветява мистичното виждане; Герсон вярваше, че душата може да освети едно външно учение /това на църквата /. За Герсон мистиката не беше нищо друго, освен човек да има едно топло чувство за всичко, което се изявява в това съдържание на учението. За Руисбрьок мистиката беше една вяра, че всяко съдържание на учението също се ражда в душата. Ето защо Герсон укорява Руисбрьок, че той си въобразява, да притежава не само способността да вижда с яснота Всемирното същество, но че в самото това виждане се изразява една дейност на Всемирното същество. Руисбрьок не можеше да бъде разбран от Герсон. Двамата говореха за съвършено различни неща. Руисбрьок има предвид душевния живот, който се вживява в неговия Бог; а Герсон само такъв душевен живот, който иска да люби Бога, когото никога не може да изживее в самия себе си. Както и мнозина други, Герсон се бореше срещу нещо, което му беше съвършено чуждо, защото не можеше да го обхване с опитността*/*В моите трудове ще се намери, че аз говоря върху "мистиката" по различни начини. Привидното противоречие, което някои личности искат да видят в това, е изяснено в забележките към новото издание на моята книга "Теория на познанието в Гьотевия светоглед", стр.110/.
към текста >>

23. УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Само онзи, който възприема „мистиката" така, че в нея да е валидна същата яснота, каквато съществува и в описанието на естествено-научните закономерности, ще проумее как тук съдържането на Християнството като мистика се описва именно по мистичен начин.
В основата на всичко залегна мисълта", че в хода на това възникване действуваха духовни факти, които можеха да бъдат виждани само от мистична гледна точка. Самото съдържание на книгата вече може да потвърди, че нейният автор нарича „мистичен" не онзи възглед, който се придържа по-скоро към неопределени чувствени познания и пренебрегва „строгата научна последователност". Вярно е, че днес много хора разбират „мистиката" само по този начин и я разглеждат като област на човешкия душевен живот, която няма нищо общо с „истинската наука". В смисъла на предлаганата книга думата „мистика" се употребява за обозначаването та един духовен факт, който в своята същност може да бъде разбран само тогава, когато разбирането и познанието са получени от изворите на самия духовен живот. Ако човек отхвърля даден начин на познание, който черпи от такива източници, той няма да е в състоя ние да изгради каквото и да е становище относно съдържанието на тази книга. Само онзи, който възприема „мистиката" така, че в нея да е валидна същата яснота, каквато съществува и в описанието на естествено-научните закономерности, ще проумее как тук съдържането на Християнството като мистика се описва именно по мистичен начин. Защото нещата не свеждат до съдържанието на книгата, а преди всичко до познавателните средства, с чиято помощ тя е написана.
към текста >>

24. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яснота."
Когато Филон встъпва в този път, за да търси Логоса, който за него е Син Божи, той чувствува това като едно посвещение: „Аз не се боя да съобщя това, което безброй пъти е ставало със самия мен. Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство. Но същевременно аз се учудвах на тайнствената сила, която придава реалност на мисълта, способна да отваря и затваря глъбините на душата. Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яснота."
към текста >>

25. АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА GA_8 Християнството като мистичен факт

Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността?
Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи. Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания. Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение. Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение. Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността? Но как да изразя това? Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга. Той е опи сан в моята книга „Въведение в Тайната Наука".)
към текста >>

26. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

Този път, в новото издание, се погрижих да внеса по-голяма яснота и повече подробности в изложението.
Както всеки път, когато се налага ново издание на тази книга, аз отново прегледах внимателно нейното съдържание. За новото проучване бих се изказал по сходен начин, както направих това в третото издание. Ето защо си позволих да поставя "Предговора към третото издание" в началото на книгата. Този път, в новото издание, се погрижих да внеса по-голяма яснота и повече подробности в изложението. Съзнавам, че още твърде много трябва да се прави в тази посока. Естествено в образите на духовния свят се намира това, което дава съответствуващият израз и съдържателните думи, които трябва да покажат даден факт и да изложат едно преживяване, зависещо от напредъка на душата в този свят. Когато "дойде времето", изразът се открива от само себе си, а когато, след това, правим усилия да го намерим, той остава скрит. Вярвам, че на повечето места в това издание, а именно по отношение на важните детайли в познанието на духовния свят, съм осъществил важен напредък. За мен едва сега някои от тези детайли намериха своя подходящ израз.
към текста >>

27. ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА GA_9 Теософия

Ясно е, че въпреки съществените различия между тези три свята, чрез три различни начина на наблюдение, ще съумее да постигнем яснота за участието на човека във всеки един от тях.
Ясно е, че въпреки съществените различия между тези три свята, чрез три различни начина на наблюдение, ще съумее да постигнем яснота за участието на човека във всеки един от тях.
към текста >>

28. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

За по-голяма яснота, нека следваме сравнението, което вече направихме.
За по-голяма яснота, нека следваме сравнението, което вече направихме. Архитектът изработва плана на една къща и го поставя в изпълнение. Така той събира известно количество опитности, оплодотворяват неговата работа, и когато се залови да направи нов план, този план ще бъде обогатен с всичко, което архитектът ще е научил от изпълнението на първия.
към текста >>

29. 5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око.
Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества. Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последния в света на сетивата. От тази гледна точка става ясно, защо човекът може да размишлява върху сетивните неща. Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самия този камък? За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око. Те наистина усещат взаимната връзка и хармонията между човешкия мисловен свят от една страна, и природния свят от друга страна.
към текста >>

30. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма.
А в красиви светложълти нюанси са мислите, с чиято помощ човек се издига към висшето познание. Великолепен розов оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна любов. Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма. Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа в смътни, облаковидни форми. По този начин, душевната и духовната същност на човека застават пред ясновидеца като една свръхсетивна част от цялостното човешко същество.
към текста >>

31. 04. СТЕПЕНИ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

За по-голяма яснота, в следващите страници ще разгледаме трите степени една след друга.
Впрочем далеч не е необходимо, тези три степени да бъдат преминати в такава последователност, че първата от тях да е изцяло постигната, преди да са започнати втората и третата. В някои неща човек може да се доближава до просветлението и посвещението, докато спрямо други да е още в степента на подготовка, преди да настъпи някакво просветление. По отношение на други неща, е необходимо просветление, преди да настъпи посвещение. За по-голяма яснота, в следващите страници ще разгледаме трите степени една след друга.
към текста >>

32. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Не по-малко важно е, тази яснота да се проявява и в неговите думи.
Вече споменахме, че 8 от листата на 16-листния лотосов цвят са претърпели своето развитие в прадалечното минало и че в хода на окултното обучение те се активират от само себе си. Следователно, окултният ученик трябва да насочи цялото си внимание към другите 8 листа. При неправилно обучение често пъти се проявяват само предварително развитите листа на лотосовия цвят, а новите остават недоразвити. Този факт се наблюдава най-вече, когато в обучението се пренебрегва логичното, разсъдъчно мислене. Извънредно важно е окултният ученик да бъде човек с ясно и точно мислене. Не по-малко важно е, тази яснота да се проявява и в неговите думи. Хората, които започват да предусещат нещо от свръхсетивните светове, често става твърде словоохотливи по тези въпроси. Но така те спъват своето собствено развитие. Колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре. За тях трябва да се произнася само онзи, който вече е стигнал до определена степен на яснота.
към текста >>

За тях трябва да се произнася само онзи, който вече е стигнал до определена степен на яснота.
Извънредно важно е окултният ученик да бъде човек с ясно и точно мислене. Не по-малко важно е, тази яснота да се проявява и в неговите думи. Хората, които започват да предусещат нещо от свръхсетивните светове, често става твърде словоохотливи по тези въпроси. Но така те спъват своето собствено развитие. Колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре. За тях трябва да се произнася само онзи, който вече е стигнал до определена степен на яснота.
към текста >>

33. 13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Най-добре е да се стреми към все повече яснота относно своите нови изживявания, търпеливо да изчаква и следващите, които ще се свържат с първите по най-естествен и непринуден начин.
Окултният ученик е длъжен да упражнява и най-строг самоконтрол. Най-добре е да се стреми към все повече яснота относно своите нови изживявания, търпеливо да изчаква и следващите, които ще се свържат с първите по най-естествен и непринуден начин. Ето как, чрез силите на духовния свят и чрез съответните упражнения, настъпва едно нарастващо разширение на съзнанието в условията на дълбокия сън. Все повече изживяванията се зараждат в океана на безсъзнанието и все по-кратки стават безсъзнателните периоди в рамките на дълбокия сън. Неусетно отделните опитности се сливат една в друга, без този процес да бъде смущаван от каквито и да е мисловни асоциации и умозаключения, опиращи се единствено на външния сетивен свят.
към текста >>

34. ПОСЛЕСЛОВ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

От правилното вникване и разбиране на този процес идва и онази чудна светлина, която може да хвърли яснота в самата същност на свръхсетивното познание.
За свръхсетивната душевна дейност, която разглеждаме тук, е от огромно значение да вникне правилно в това, което наричаме изживяване на чистото мислене. Защото в основата си, само това изживяване е вече една свръхсетивна душевна дейност, при която обаче не се стига до свръхсетивното виждане. Чрез чистото мислене човек живее в свръхсетивния свят, макар и там да изживява само него, а не и други свръхсетивни процеси и събития. Свръхсетивната опитност трябва да бъде едно продължение на онова душевно изживяване, което е налице вече във факта на съединяването с чистото мислене. Ето защо е от толкова голямо значение да се вникне правилно в това "съединяване". От правилното вникване и разбиране на този процес идва и онази чудна светлина, която може да хвърли яснота в самата същност на свръхсетивното познание. Доколкото душевният живот протича под онази яснота на съзнанието, която е характерна за мисленето, дотолкова са налице и погрешните пътища за постигане на истинското свръхсетивно познание. В този случай душевният живот остава под властта на физическото тяло; душевните прояви и продуктивно-творческите сили се оказват не откровения на свръхсетивния свят, а чисто телесни откровения на подсетивния свят.
към текста >>

Доколкото душевният живот протича под онази яснота на съзнанието, която е характерна за мисленето, дотолкова са налице и погрешните пътища за постигане на истинското свръхсетивно познание.
Защото в основата си, само това изживяване е вече една свръхсетивна душевна дейност, при която обаче не се стига до свръхсетивното виждане. Чрез чистото мислене човек живее в свръхсетивния свят, макар и там да изживява само него, а не и други свръхсетивни процеси и събития. Свръхсетивната опитност трябва да бъде едно продължение на онова душевно изживяване, което е налице вече във факта на съединяването с чистото мислене. Ето защо е от толкова голямо значение да се вникне правилно в това "съединяване". От правилното вникване и разбиране на този процес идва и онази чудна светлина, която може да хвърли яснота в самата същност на свръхсетивното познание. Доколкото душевният живот протича под онази яснота на съзнанието, която е характерна за мисленето, дотолкова са налице и погрешните пътища за постигане на истинското свръхсетивно познание. В този случай душевният живот остава под властта на физическото тяло; душевните прояви и продуктивно-творческите сили се оказват не откровения на свръхсетивния свят, а чисто телесни откровения на подсетивния свят.
към текста >>

35. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Трябва да изясним, че винаги, когато в едно същество се развие една нова способност, една стара способност изгубва своята сила и яснота.
Те например не изчисляваха както ние, усвоявайки си определени правила, които след това да прилагат. През атлантските времена “таблицата на умножението” беше нещо съвършено непознато. Никой не запомняше на ум, че 3 х 4 прави 12. За да се справи в случай, когато трябваше да направи една такава сметка, той насочваше мисълта си към други подобни случаи. Той си спомняше, как е било в предишните случаи. Трябва да изясним, че винаги, когато в едно същество се развие една нова способност, една стара способност изгубва своята сила и яснота. В сравнение с атлантеца, съвременният човек притежава логически ум и способността да комбинира, с които го превъзхожда. В замяна на това паметта му е отслабнала. Сега хората мислят в понятия: Атлантецът мислеше в образи. И когато пред неговата душа изникваше някакъв образ, той си спомняше за много други подобни образи, които вече беше изживял. Според това той насочваше своето съждение.
към текста >>

36. ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Тези предишни съзнания се различават от Земното главно по два признака степента на яснота и кръга (обсега), върху който се простира възприятието на човека.
Тези предишни съзнания се различават от Земното главно по два признака степента на яснота и кръга (обсега), върху който се простира възприятието на човека. Сатурновото съзнание има най-малката яснота, най-малката степен на яснота. То е напълно притъпено. Трудно е да си съставим представа за притъпеността, защото даже притъпеността на съня е с една степен по-ясна от това съзнание. Човекът може да изпадне отново в това състояние на съзнанието в абнормните, или така наречени дълбоки трансови състояния. Също и онзи човек, който е ясновидец в смисъл на духовната наука, може да си състави една сполучлива представа за това.
към текста >>

Сатурновото съзнание има най-малката яснота, най-малката степен на яснота.
Тези предишни съзнания се различават от Земното главно по два признака степента на яснота и кръга (обсега), върху който се простира възприятието на човека. Сатурновото съзнание има най-малката яснота, най-малката степен на яснота. То е напълно притъпено. Трудно е да си съставим представа за притъпеността, защото даже притъпеността на съня е с една степен по-ясна от това съзнание. Човекът може да изпадне отново в това състояние на съзнанието в абнормните, или така наречени дълбоки трансови състояния. Също и онзи човек, който е ясновидец в смисъл на духовната наука, може да си състави една сполучлива представа за това. Само че той самият не живее в такова състояние на съзнанието.
към текста >>

Но докато това Сатурново съзнание по яснота стои няколко степени по-низко от съвременното човешко съзнание, то превъзхожда последното по обширността на това, което може да възприема.
И един такъв медиум може тогава да разказва, или през време на транса, или след събуждането си, за изживявания, които са подобни на тези от арената на Сатурн. Без съмнение можем да кажем само, че те са “подобни”, не обаче “същите”, защото фактите, които са се разиграли на Сатурн, са отминали веднъж за винаги; днес около човека се разиграват още само такива факти, които имат известно сродство с горните. И само едно “Сатурново съзнание” може да възприеме тези последните. Ясновидецът в горния смисъл придобива сега както гореспоменатия медиум едно такова Сатурново съзнание; обаче към него той запазва също и своето “ясно дневно съзнание”, което човекът още нямаше на Сатурн и което медиумът изгубва през време на трансовото състояние. Следователно един такъв ясновидец не се намира в самото Сатурново съзнание, обаче той може да си образува представа за него. Но докато това Сатурново съзнание по яснота стои няколко степени по-низко от съвременното човешко съзнание, то превъзхожда последното по обширността на това, което може да възприема. Именно в неговата тъмнина то може да възприема до най-малките подробности не само това, което става на самото негово небесно тяло, но може да наблюдава още нещата и съществата върху другите небесни тела, които са във връзка с неговото собствено небесно тяло, със Сатурн. И то може също да упражнява определено влияние върху тези неща и същества. Едва ли е нужно да кажем, че това наблюдение на другите небесни тела е напълно различно от онова, което днешният човек може да предприеме с неговата наука астрономия. Това астрономическо наблюдение се опира на “ясното дневно съзнание” и поради тази причина възприема другите небесни тела отвън. Напротив, Сатурновото съзнание е непосредствено усещане, съизживяване на това, което става върху другите небесни тела.
към текста >>

37. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Но той знае също, че когато тази яснота и строгост са постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и приложени в други области.
Това, което в този случай душата постига за се бе си като едно оживотворяващо въздействие, е нещо съвсем различно от самото знание за природата. То е, с други думи, саморазвитието, осъществено чрез акта на природознанието. Една от целите на Тайната Наука е да включи напредъка от това саморазвитие в онези области, които се простират над обикновената природа. Последователят на Тайната Наука не само не подценява стойността на естествената наука, а се стреми към още по-пълното и признаване, каквото не може да си позволи дори самият естествоизпитател. Той добре знае, че без строгия начин на мислене, характерен за естествената наука, не може да съществува никаква друга научна дисциплина. Но той знае също, че когато тази яснота и строгост са постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и приложени в други области.
към текста >>

38. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Без подобни разграничения, никой не може да постигне яснота върху истинските отношения в живота.
Истински спомен обаче имаме едва тогава, когато едно същество не само усеща изживяванията си в момента, а когато то съхранява и тези от миналото. И все пак някой може да сметне, че кучето притежава спомени. Той си казва: кучето скърби, след като господарят му го е напуснал, следователно у него остава някакъв спомен за господаря. Това съждение също е погрешно. При съжителството с господаря, присъствието на последния се превръща за кучето в една потребност и тогава то усеща отсъствието също както глада. Без подобни разграничения, никой не може да постигне яснота върху истинските отношения в живота.
към текста >>

Яснота може да получи само, ако чрез свръхсетивното познание я поеме в свои ръце.
Този израз не трябва да бъде разбиран погрешно, в смисъл че става дума за нещо грубо материално. Грубо-материалният облик на физическото тяло е само неговата външна страна. Зад нея действуват скритите сили на човешкото същество и тези сили са от духовно естество. Тук не говорим за работа върху материалната субстанция на физическото тяло а то само на пръв поглед изглежда материално а за духовна работа върху скритите сили, които непрекъснато го изграждат и разрушават. Улисан в ежедневието, човек трудно може да се досети за тази работа на Аза върху физическото тяло. Яснота може да получи само, ако чрез свръхсетивното познание я поеме в свои ръце. Но тогава той ще установи и наличието на трета духовна част на човека. В противоположност на физическия човек, ще я означим като Човекът-Дух (Geistesmensch). (Източната мъдрост използва името „Атма")
към текста >>

39. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

След смъртта целият този разрушителен свят на желанията изпъква пред Аза в цялата си видимост и яснота.
Например един човек, който е починал на шестдесетгодишна възраст, и който в своята четиридесета година в пристъп на гняв е причинил някому телесна или душевна болка, ще изживее това събитие още веднъж, когато в своя обратен път от смъртта към детството, стигне до своята четиридесета година. Само че сега той ще изживее не удоволствието, което е изпитал, нападайки другия, а болката, която му е причинил. От горното може да се види също, че след смъртта мъчително се изживява само онази част от събитията, която произлиза от желанията на Аза, обвързани единствено с външния физически свят. В действителност чрез задоволяването на такива желания, Азът вреди не само на другия, но и на самия себе си; само че по време на живота това себеувреждане остава невидимо. След смъртта целият този разрушителен свят на желанията изпъква пред Аза в цялата си видимост и яснота. Тогава Азът се чувствува привлечен към всяко същество и всеки предмет, които са запазили в него подобни желания, за да могат те да бъдат отново унищожени в „пояждащия огън" така, както са се родили. И само когато в своя обратен преход човек стигне до момента на раждането си и всички подобни желания са минали през пречистващия огън, вече няма никакви пречки да се отдаде изцяло на духовния, свят. Сега той навлиза в нова степен на съществуванието. Както при смъртта той отхвърля физическото, а веднага след него и етерното тяло, така сега се разпада и онази част от астралното тяло, която е можела да съществува само в съзнанието за външния физически свят трупа: физическият, етерният и астралният. Моментът, когато човек отхвърля и последния труп, означава, че времето на пречистване е продължило приблизително една трета от живота между раждането и смъртта.
към текста >>

40. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Такова мисловно проникване в свръхсетивния свят е свързано с най-голяма яснота.
Трябва също да се вземе под внимание, че този, който чисто мисловно обхваща обясненията за свръхсетивния свят, в никакъв случай не е в положението на друг, който слуша описанието на дадено физическо събитие, без да може да го види. Защото само по себе си чистото мислене е вече една свръхсетивна дейност. Един сетивен факт не може чрез самия себе си да ни въведе в свръхсетивните процеси. Ако обаче мисленето бъде приложено върху описанията на свръхсетивните процеси, тогава то чрез самото себе си просто враства в свръхсетивния свят. Ето защо най-добрият път за постигане на свръхсетивни възприятия е този: да обгърнем с мисълта това, което свръхсетивното познание изнася за висшия свят. Такова мисловно проникване в свръхсетивния свят е свързано с най-голяма яснота. Дори има направление в духовнонаучния подход към света, според което това мислене е най-здравото и естествено начало на всяко духовнонаучно обучение.
към текста >>

Все пак образното съзнание не притежаваше яснотата на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
И тази формация, съставена от астралното и етерно тяло, беше като един прекрасен и фин музикален инструмент, от чиито струни звучаха тайните на Космоса. И според хармониите на Космоса се изграждаха органите на онази част от човешкото същество, върху която съзнанието имаше само ограничено влияние. Защото в тези хармонии действуваха Съществата на Слънцето. Така тази човешка част беше формирана чрез духовните космически звуци. При това смяната между по-ясното съзнание през Лунния и по-смътното през Слънчевия период не беше така рязка, както е смяната между будност и лишения от сънища сън при съвременния човек. Все пак образното съзнание не притежаваше яснотата на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
към текста >>

41. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яснота и обективност.
В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яснота и обективност. В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност. Душата би могла да остави мислите си да бродят произволно насам-натам, но ако не иска да влезе в конфликт с живота, тя трябва по възможно най-бърз начин да се съобрази с неговите корекции. Душата трябва да мисли в съответствие с динамичните процеси на живота. Ако човек отклони вниманието си от физическия сетивен свят, той се лишава и от принудителната му корекция. И ако в този случай неговото мислене не е в състояние да се превърне в свой собствен коректор, тогава човек е застрашен от грешки и заблуждения.
към текста >>

В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност.
В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яснота и обективност. В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност. Душата би могла да остави мислите си да бродят произволно насам-натам, но ако не иска да влезе в конфликт с живота, тя трябва по възможно най-бърз начин да се съобрази с неговите корекции. Душата трябва да мисли в съответствие с динамичните процеси на живота. Ако човек отклони вниманието си от физическия сетивен свят, той се лишава и от принудителната му корекция. И ако в този случай неговото мислене не е в състояние да се превърне в свой собствен коректор, тогава човек е застрашен от грешки и заблуждения.
към текста >>

Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.)
А чрез следващата степен от познанието става възможно проникването в самата вътрешна природа на тези Същества. Тази степен означаваме като интуитивно познание. (С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява. До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми. Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция". Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.)
към текста >>

За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите.
Човек може да постигне инспиративното и интуитивното познание също само чрез душевно-духовни упражнения. Те са подобни на онези медитативни упражнения, които вече бяха описани като средство за постигане на имагинативно познание. Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне. За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите. Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на кръста, розите и т.н. Обаче самото сглобяване на тези части в посочения символ не е взето от физическия свят. Ако сега ученикът се опита да премахне от своето съзнание черния кръст и червените рози като сетивни образи на материални предмети и да задържи в душата си само духовната дейност, която е „сглобила" тези части, той вече разполага със средство за такава медитация, която постепенно ще го доведе до Инспирация. Той задава в душата си приблизително следния въпрос: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от кръста и розите? Но сега аз искам да задържа в себе си точно това, което съм извършил (моя собствен душевен процес), самия образ него ще премахна.
към текста >>

42. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

мисловна яснота,
мисловна яснота,
към текста >>

43. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Ще трябва яснота
Ще трябва яснота
към текста >>

44. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Дари ме с яснота,
Дари ме с яснота,
към текста >>

да, с яснота, която ме обгръща
да, с яснота, която ме обгръща
към текста >>

Проклинам тази яснота
Проклинам тази яснота
към текста >>

45. Интермецо GA_14 Четири мистерийни драми

И с пълна яснота успях да осъзная как изкуството може да се издигне до своята висота само когато се придържа към пълнокръвния живот.
Мила моя София, в това отношение ме разбираш неправилно. Аз много добре мога да правя разлика между творение на изкуството и самата действителност. А това означава да не съдим за първото, изхождайки от самото него, ако искаме да внесем в съжденията си чувствата, с които посрещаме събитията в живота. Това, което този път ме развълнува така дълбоко, е само съвършеното художествено представяне на един дълбок житейски проблем. И с пълна яснота успях да осъзная как изкуството може да се издигне до своята висота само когато се придържа към пълнокръвния живот. Когато се отдалечи от него, творенията му стават неистинни.
към текста >>

46. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

И яснотата на ума ми се изгуби.
И яснотата на ума ми се изгуби.
към текста >>

47. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Когато молех се за яснота
Когато молех се за яснота
към текста >>

48. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

на съзерцанието яснотата.
на съзерцанието яснотата.
към текста >>

49. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Излъчват яснотата
Излъчват яснотата
към текста >>

50. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

в духовна яснота се приближава
в духовна яснота се приближава
към текста >>

щом мисли на душевна яснота
щом мисли на душевна яснота
към текста >>

51. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

За прогреса на човечеството може да се получи нещо благотворно само ако се устремим към духовния свят със смирение и яснота, а не с мечтателство.
Хората биха били прекалено склонни да се подчиняват единствено на тези сили. Подобни хора биха се превърнали в мечтатели, биха се интересували само от такъв начин на живот, който им осигурява бързо одухотворяване; единственото им настроение щеше да се свежда до презрение към физически-материалните неща. Но съвременната културна епоха може да изпълни своята мисия само тогава, когато силите на материалния свят бъдат доведени до пълен разцвет, така че духовните импулси да завладеят и материалния свят. Както най-прекрасните неща могат да се превърнат в съблазън и изкушение за хората, ако човек ги следва едностранчиво, така и ако би се установила споменатата едностранчивост би се появила голямата опасност всички възможни добри стремежи да се изродят във фанатизъм. Както е вярно, че човечеството върви напред, благодарение на своите благородни импулси, вярно е също, че ако в най-благородните импулси внесем мечтателство и фанатизъм, ще извършим най-голямото зло против правилното развитие. За прогреса на човечеството може да се получи нещо благотворно само ако се устремим към духовния свят със смирение и яснота, а не с мечтателство. За да има нашата епоха необходимата тежест и стойност, за да вникнем правилно в материалната същност на нещата, заради всичко това висшата мъдрост, нарочваща развитието на света, остави назад онези сили, които трябваше да приключат своята еволюция през египетската епоха и които днес насочват човешкия поглед към физическия живот.
към текста >>

52. ЗА МЕДИТИРАНЕТО GA_17 Прагът на духовния свят

Ако все пак не сме в състояние да постигнем яснота в мисленето, винаги имаме утехата, че с достатъчно сила и острота на мисленето, рано или късно ще разширим съответния проблем.
В известен смисъл ние ги разбираме, само когато ги обхванем с помощта на една мисъл, която осветлява съответното впечатление, усещане и т.н. Когато корабът на душата се добере до острова на мисленето, може да настъпи известно спокойствие дори и в бурята на страстите и афектите. Душата има естествено доверие в мисленето. И тя чувства, че без това доверие би трябвало да изгуби цялата си сигурност в живота. Ако се породи съмнение в мисленето, здравият душевен живот веднага се нарушава. Ако все пак не сме в състояние да постигнем яснота в мисленето, винаги имаме утехата, че с достатъчно сила и острота на мисленето, рано или късно ще разширим съответния проблем. Човек е спокоен, дори и да не е в състояние да изясни нещо чрез мисленето; но той не може да понесе обстоятелството, че самото мислене може да го лиши от яснота след като прониква в неговата област така, както е необходимо за постигането на пълна светлина за една или друга ситуация в живота. Тази душевна нагласа спрямо мисленето е в основата на общочовешкия стремеж към познание. При определени състояния на душата, тя може да бъде подтисната, но все пак е налице дори и в най-мрачните периоди на душата. Онези мислители, които се съмняват в силата и валидността на самото мислене, се заблуждават относно своята лична душевна нагласа. Защото много често тъкмо проницателното им мислене поражда у тях съмнение и загадки чрез своето свръх напрежение.
към текста >>

Човек е спокоен, дори и да не е в състояние да изясни нещо чрез мисленето; но той не може да понесе обстоятелството, че самото мислене може да го лиши от яснота след като прониква в неговата област така, както е необходимо за постигането на пълна светлина за една или друга ситуация в живота.
Когато корабът на душата се добере до острова на мисленето, може да настъпи известно спокойствие дори и в бурята на страстите и афектите. Душата има естествено доверие в мисленето. И тя чувства, че без това доверие би трябвало да изгуби цялата си сигурност в живота. Ако се породи съмнение в мисленето, здравият душевен живот веднага се нарушава. Ако все пак не сме в състояние да постигнем яснота в мисленето, винаги имаме утехата, че с достатъчно сила и острота на мисленето, рано или късно ще разширим съответния проблем. Човек е спокоен, дори и да не е в състояние да изясни нещо чрез мисленето; но той не може да понесе обстоятелството, че самото мислене може да го лиши от яснота след като прониква в неговата област така, както е необходимо за постигането на пълна светлина за една или друга ситуация в живота. Тази душевна нагласа спрямо мисленето е в основата на общочовешкия стремеж към познание. При определени състояния на душата, тя може да бъде подтисната, но все пак е налице дори и в най-мрачните периоди на душата. Онези мислители, които се съмняват в силата и валидността на самото мислене, се заблуждават относно своята лична душевна нагласа. Защото много често тъкмо проницателното им мислене поражда у тях съмнение и загадки чрез своето свръх напрежение. Без действително доверие в мисленето, те биха се измъчвали от тези съмнения и загадки; а последните са практически само резултати от мисленето.
към текста >>

53. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата.
Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас. Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време. Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква. Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед. Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност? В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата. И душата трябва да търси за себе си възможността, да създаде валидност на своето собствено откритие, на създадения от нея образ. Тя трябва да може да вярва в собственото си творение. Всичко това Бейкън не го чувства; ето защо за построяването на новия светоглед той насочва към строителните материали, а именно към отделните природни явления. Но както една къща не може да бъде никога построена, ако наблюдаваме само формите на камъните на строеж, които трябва да бъдат използвани, също така в една душа не може да се роди един плодотворен светоглед, ако тя иска да борави само с отделните природни явления.
към текста >>

Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ.
Присъщо на тази епоха е, че духовете чувстват: Трябва да се потопим в глъбините на душата, за да намерим точката, в която душата е свързана с вечната Първооснова на света, и изхождайки от познанието на тази връзка да добием от извора на себесъзнанието един образ на света. Обаче има голямо разстояние от това, което човекът можеше да обхване със силите на своя дух, и този вътрешен корен на себесъзнанието. Със своята духовна работа духовете не проникват до това, което в смътно предчувствие им поставя тяхната задача. Те един вид се въртят около това, което действа като загадка на света, но не могат да се приближат до него. Така чувства някой, който поставя срещу светогледните въпроси, когато в края на 18-тото столетие Спиноза започва да действа. Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ. Такова едно състояние се отразява в Менделсвон, приятелят на Лесинг, който бе горчиво засегнат от публикуването на разговора на Якоби с Лесинг. Той не искаше да допусне, че този разговор действително е имал съдържанието съобщено от Якоби. В такъв случай считаше той неговият приятел би изповядал един светоглед, който иска да стегне до корена на духовния свят по пътя на мисълта. Но по този начин счита той не се стига до един възглед за живота на този корен. До мировия Дух човек трябва да се приближи по друг начин, ако иска да го почувства като пълножизнена същност в своята душа.
към текста >>

54. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията.
към текста >>

Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея".
към текста >>

Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката.
Той трябваше да извлече от съмнението една опора на светогледа. Декарт не можеше да вижда една такава опора само във възприемането на една мисъл в душата. Този гръцки подход за вземане становище към света на мислите не е вече възможен за човека на по-новото време. В себесъзнателната душа трябва да се намери нещо, което да подкрепи мисълта. За Декарт и отново за Спиноза това е изпълнението на изискването, съгласно което душата трябва да се отнася към мисълта така, както се отнася в математическия начин на мислене. Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката. Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си изгради един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони. Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание. Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване.
към текста >>

Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте. Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
към текста >>

Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат".
Красивото трябва да бъде нещо напълно "лишено от интерес", то трябва да предизвика една такава напълно лишена от интерес наслада. Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото. Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи. В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
към текста >>

55. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Дали хората си задават такива въпроси с цялата яснота или не, това не е важно, а важното е, дали те могат да бъдат зададени по отношение на един светоглед.
Както можеше да се чувствува безсилието на Хегеловото построение от мисли по отношение на индивидуалната същност на душата, това безсилие можа да бъде забелязано и по отношение на изискването да се проникне действително по-нататък в дълбочините на природата, да се проникне до по-големи дълбочини от тези, които са явни и за сетивния свят. Че всичко, което се предлага на сетивата, е в действителност мисъл и като такава е дух, това беше ясно за Хегел; обаче дали с този "дух на природата" е проникнат с погледа целият дух на природата, това можеше да се чувства като един нов въпрос. Щом душата не обхваща с мисълта своята собствена същина, не би ли искало тогава при едно друго изживяване на нейната същина да бъдат познати в природата по-дълбоки сили и същества? Дали хората си задават такива въпроси с цялата яснота или не, това не е важно, а важното е, дали те могат да бъдат зададени по отношение на един светоглед. Щом те могат да бъдат зададени, тогава поради тази възможност светогледът прави впечатлението на нещо незадоволяващо. Понеже такъв е случаят при светогледа на Хегел, а това хората чувстваха по отношение на този светоглед, че той не дава истинския образ на света, към който се отнасят най-висшите загадъчни въпроси на съществуването. Това трябва да се има предвид, ако искаме да видим в неговата светлина образа, картината, в която се представя развитието на светогледа в средата на 19-тото столетие. В това време по отношение картината на външната природа бяха направени нови прогреси. Още повече отколкото по-рано тегнеше тази картина върху общия човешки светоглед.
към текста >>

Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер.
Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция". Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер. Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано. На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
към текста >>

Фактически стремящият се към нагледна яснота Чолбе не счита за изключено едно одушевление на цялата природа.
Едно цялостно изследване на мозъка би довело несъмнено до познанието на такива процеси, които иначе не се явяват никъде в света. От това ще следва, че обусловените от мозъчните процеси душевни процеси се явяват само във връзка с един мозък. Но Чолбе не можеше да твърди за своето хипотетично кръгово движение, че то е ограничено само в мозъка. То би могло да се яви също и вън от животинския организъм. Но тогава би трябвало то да доведе със себе си душевни явления и в неоживените неща. Фактически стремящият се към нагледна яснота Чолбе не счита за изключено едно одушевление на цялата природа. "Не би ли искало казва той моят възглед да бъде едно осъществяване на това, което Платон защищава в своя "Тимей" като мирова Душа? Не би ли искало тук да се намира една съединителна точка на идеализма на Лайбниц, който считаше целия свят състоящ се от одушевени същества /монади/, с модерния натурализъм? "
към текста >>

Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яснота от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на душите.
Според по-дълбоките исторически импулси новото време се стремеше към това, не само да изживява мисли, а да намери за себесъзнателния Аз една такава представа, чрез която човек може да си каже: Този Аз стои здраво в сградата на света. Благодарение на това, че хората си го представяха като резултат на материалните процеси, те биха постигнали това разбираем за епохата начин. Също и в отричането на духовната същност на себесъзнателния Аз от материализма на 19-тото столетие още се крие им пулса на търсенето на същността на Аза. Ето защо тласъкът на естествените науки, който бе упражнен върху светогледа, принадлежащ в напълно друг смисъл към историята отколкото влиянието на естествено научния начин на мислене върху предидущите материалистични течения. Тези последните не бяха още принудени от една Хегелова философия на мисълта да търсят сигурност от страна на естествените науки. Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яснота от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на душите.
към текста >>

56. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност.
Този беше обширният въпрос, който си постави Хекел. Отговора на този въпрос той даде в своята излязла през 1874 година книга "Антропогенеза". В една първа част тази книга третира развитието на зародиша на човека /онтогенезата/, а във втората част развитието на рода /филогенезата/. Точка по точка бе показано, как във филогенезата се намират причините за онтогенезата. С това бе определено положението на човека в природата според принципите на еволюционната теория. Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност. С метода на Дарвин на науката бе подарена също и теорията за произхода на човека, така разбираше нещата Хекел.
към текста >>

Той е изразил своето осъждане на очовечаването на природата, на антропоморфизма, многократно с яснота, която не може да бъде криво разбрана.
Обаче този начин на мислене не бива да се смесва с онзи, който по един неясно-мистичен начин си въобразява души в природните същества, считайки тези души повече или по-малко подобни на човешката. Хекел е един рязък противник на светогледа, който пренася свойства и дейности на човека във външния свят. Той е изразил своето осъждане на очовечаването на природата, на антропоморфизма, многократно с яснота, която не може да бъде криво разбрана. Когато приписва одушевеност на неорганичната материя или на най-простите организми, с това той не разбира нищо повече, освен сбора от прояви на силите, които ние наблюдаваме при тях. Той се придържа строго към фактите. Усещане и воля на атома не са за него никакви мистични душевни сили, а те се изчерпват в това, което ние възприемаме като привличане и отблъскване. Той не иска да каже: Привличане и отблъскване са всъщност усещане и воля, а на най-нисшата степен привличане и отблъскване са това, което усещането и волята са на по-висока степен. Развитието не е само едно разгръщане на по-висшите степен на духовното от нисшето, в което те се намират вече скрити, а едно действително повишение до нови образования /виж по-горе стр.
към текста >>

57. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Обаче в тази яснота е примесено едно неопределено съзнание, което казва, че на основата на всичко, което наблюдаваме и мислим, лежи нещо, което не можем вече да наблюдаваме и да мислим.
Също и Спенсер се придържа здраво към това, че от нас хората зависи, как можем да познаваме, и че поради това извън онова, което нашите сетива и нашето мислене ни доставят, трябва да приемем съществуване то на нещо непознаваемо. Ние имаме една ясно съзнание за всичко, което нашите представи ни казват. Обаче в тази яснота е примесено едно неопределено съзнание, което казва, че на основата на всичко, което наблюдаваме и мислим, лежи нещо, което не можем вече да наблюдаваме и да мислим. Ние знаем, че имаме работа само с чисти явления, а не с пълни съществуващи за себе си действителности. Но именно защото знаем също, че на неговата основа лежи един действителен сват, който не можем да си представим. Чрез такива обръщения на своето мислене Спенсер вярва, че може да постигне пълното помирение на религията и познанието. Съществува нещо, което е недостъпно за никакво познание; следователно съществува нещо, което религията може да обхване във вярата, в една вяра, която безсилното познание не може да разклати.
към текста >>

58. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

В този философски подход на мислене можем да видим един опит, да се стигне до яснота относно истинската същност на образа на света, за да се открие, как се отнася човешката душа към този образ.
Духът не движи материята нито непосредствено, нито косвено. Защото не съществува никаква груба /сурова/ материя и това, което съставлява същността на материята, е тясно свързано с това, което съставлява същността на духа". /В същата книга, ст. 131/. Обаче щом природните закони са само една съвкупност на взаимните отношения на съществата, тогава също и човешката душа не стои вътре в мировото цяло така, че тя да бъде обяснима чрез природните закони, а прибавя на собственото си същество нейното откровение към другите закони. А с това на човешката душа е осигурена свободата, самоизявата на нейната същност. В този философски подход на мислене можем да видим един опит, да се стигне до яснота относно истинската същност на образа на света, за да се открие, как се отнася човешката душа към този образ. И Бутру стига до една такава представа за човешката душа, която може да изникне само от самоизявата на самата тази душа. В минали времена, така мисли Бутру, хората виждаха във взаимодействията на съществата едно откровение на "настроението и произвола" на духовните същество; новото мислене се е освободило от това чрез познаването на природните закони. Тъй като тези закони съществуват само в съвместното действие на съществата, в тях не може да се съдържа нищо, което да определя съществата. "Откритите чрез модерната наука механически природни закони са фактически връзката, която свързва външното с вътрешното. Те не само не са една необходимост, а напротив ни освобождават; те ни позволяват да прибавим към съзерцанието, в което бяха затворени древните, една наука на делото".
към текста >>

59. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

Защото яснота и точност относно това, което е необходимо за разрешаването на „социалния въпрос", ще бъдат постигнати само тогава, когато този въпрос се превърне в сериозна грижа за цялата съвременна цивилизация.
Подобен въпрос не може да бъде приятен. Защото с него идва и съмнението, че мисленето на тези, от които зависи много, може да бъде неадекватно и чуждо на живота. Но дори и без това съмнение, хората са твърде далеч от ясното и точно формулиране на социалния въпрос. Защото яснота и точност относно това, което е необходимо за разрешаването на „социалния въпрос", ще бъдат постигнати само тогава, когато този въпрос се превърне в сериозна грижа за цялата съвременна цивилизация.
към текста >>

60. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Обаче то може да хвърли значителна яснота върху всичко, което принадлежи към областта на стопанския живот,)* /* При всяко разглеждане, което се прави в интерес на живота, важното е не да се дяват готови дефиниции, взети от една или друга теория, а идеи, които онагледяват живите процеси в нашия общ свят.
Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение. Това определение може да се стори на някои икономисти отблъскващо или просто недостатъчно. Обаче то може да хвърли значителна яснота върху всичко, което принадлежи към областта на стопанския живот,)* /* При всяко разглеждане, което се прави в интерес на живота, важното е не да се дяват готови дефиниции, взети от една или друга теория, а идеи, които онагледяват живите процеси в нашия общ свят. И в горния смисъл понятието „стока", загатва за нещо, което човек изживява; всяко друго понятие за „стока" или отнема, или прибавя нещо, така че понятието представа да се покрива с действителния процес./. Покупката на един недвижим имот трябва да се разглежда като замяна на имота срещу стока, при което парите са един вид заместител на последната. Обаче в стопанския живот самият имот, самата „земя" като притежание, съвсем не действува като стока. В този смисъл имотът е поставен в социалния организъм чрез механизмите на правото. А правото е нещо съвсем различно от отношението, в което се намира производителят на една стока спрямо самата нея.
към текста >>

61. Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Няма да се освободим от капаните на социалното объркване, в които е уловена Европа, ако конкретните социални искания продължават да се поднасят без яснота за нещата, които ги изкривяват.
Няма да се освободим от капаните на социалното объркване, в които е уловена Европа, ако конкретните социални искания продължават да се поднасят без яснота за нещата, които ги изкривяват. Едно такова искане, съществуващо в широки кръгове, е изразено от Фридрих Енгелс в книгата му „Развитието на социализма от утопия в наука“:
към текста >>

62. 01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ GA_25 Философия, космология, религия

. .ЯСНОТА СЪНОВИДНОСТ СЪН
СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕ. . .ЯСНОТА СЪНОВИДНОСТ СЪН
към текста >>

63. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Старото състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яснота.
Философията се е родила от едно състояние на съзнанието съвършено различно от това на отвлечената мисъл, която я изработва днес. Това, което е необходимо, е да се възстанови в душата това състояние на съзнанието. Но от тези древни времена човечеството е следвало своето развитие и не може от само себе си да намери това състояние на съзнанието. За да се пресъздаде една философия, човечеството трябва да се издигне до нещо аналогично, но което все пак ще бъде напълно различно. Старото състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яснота. По отношение на съвременната съзнание, което ни позволява да мислим по един рационален начин, то беше нещо подобно на съновидното съзнание. Идеалът, който трябва да бъде достигнат е една философия, която да бъде отново възприемана в етерното тяло, но не в това съновидно състояние, каквото е било това на миналото. От друга страна трябва ясно да се види, че тези сънища на древните философи не могат да се сравнят с тези, които ние имаме днес. Нашите сънища са образни пред стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност. Те могат да бъдат съставени от най-различни възпоминания или могат да произхождат от органически явления.
към текста >>

Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения.
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения. Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане. Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето. С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот. Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия. С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа.
към текста >>

Със същата яснота, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в един вид съновидно състояние.
Когато години наред е упражнявала своята воля по този начин, душата развива достатъчно сила, за да живее в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм, в общение с духовните същества и с човешките души, които са преминал и вратата на смъртта и обитават в духовния свят, преди да се върнат отново на Земята. Или също с духовните същества, които не напускат духовния свят и нямат нужда, както човешките същества, да обличат един етерен и физически организъм. Тогава човек се издига с душа и дух в света, в който той може съзнателно да има религиозната опитност. Със същата яснота, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в един вид съновидно състояние. Така се достига третата степен на свръхсетивното познание, истинската интуиция.
към текста >>

А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката.
В тях те черпеха познанията, които в миналото хората са имали във всички области, а ние развиваме отвлечената мисъл само откакто се е родила естествената наука. Не трябва да се мисли, че тази отвлечена мисъл се практикува само от учените. Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които живеят в селата далеч от всяка градска цивилизация. Но тя не беше позната също и от хората на 8-я, 9-я век след Р. Хр. През тази епоха бяха разпространени единствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието. А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката. С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше. Човекът мислеше само с помощта на своя етерен организъм, на своето астрално тяло и на своя Аз. Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото. Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират.
към текста >>

64. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо.
Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло. Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
към текста >>

По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и будност.
То ни позволява да добием едно истинско разбиране за самите себе си; тази опитност на етерното се отразява в организма и разкрива как целият етерен космос работи във всяко същество поотделно, как неговият вълнуващ се живот продължава своите вибрации в индивидуалния организъм. Тогава човек може да изрази в понятия и да формулира това, което е преживяли именно по този начин от имагинативната опитност на света в етерния човек, може да се роди една истинска философия. Съдържанието на тази опитност на етерното остава общо взето непознато за обикновеното съзнание. Само съвсем малкото дете, което още не говори е потопено съвсем естествено в тази дейност, до която човек се издига чрез имагинативното познание. Защото в момента, когато започва да говори, когато говорът приема форма в душата, то се изолира от всемирния живот. По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и будност. Без добиването на това имагинативно мислене е невъзможно да бъдат възприемани флуидните отношения, които свързват индивидуалния етерен организъм с етера на Космоса. Детето не може да ги види, въпреки че се къпи направо в тях, защото не притежава още съзнателното мислене. Човекът, който притежава само обикновеното съзнание, също не може да ги види, защото не е задълбочил още отвлеченото мислене чрез медитациите. Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот. Общото ясно виждане на всичко, което човек е бил като малко дете, преди добиването на говора, след това отвлеченото мислене, ето кое прави модерния философ.
към текста >>

Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе.
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе. Западният човек, който практикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили. Тогава познавателните способности падат под властта на това, което иде от този организъм и не са вече способни за една действително обективна работа. Философът е човекът способен да възвърне на своята душа способностите на малкото детство, оставяйки напълно съзнателен. Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
към текста >>

У него представите се образуваха с много по-малка яснота отколкото у нас; те се виждаха и преминаваха като сънища неговите чувства, въпреки че силни, бяха много по-малко определени.
Съвсем различно ставаха нещата у първобитния човек. У него представите се образуваха с много по-малка яснота отколкото у нас; те се виждаха и преминаваха като сънища неговите чувства, въпреки че силни, бяха много по-малко определени.
към текста >>

65. 07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ GA_25 Философия, космология, религия

Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята. Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване. Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят. Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля. Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>

Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух. Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва. Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва. За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>

66. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>

Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание.
Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество. Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта. Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание. Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен посредством този организъм.
към текста >>

Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яснота, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма.
Имагинативното съзнание, което му беше доставило виждането на неговото вечно същество, беше изчезнало. Това, което даваше на земното съществуване най-висока стойност, съзнанието на Аза беше именно това, което ограничаваше неговия поглед във физическото тяло и му го показваше съставено в зависимост от едно съзнание съсредоточено в личния Аз. Това съзнание не ни позволява да кажем, че в нас съществува нещо, което надживява смъртта. В миналото чрез благодатта на висшето слънчево същество, човечеството имаше своя поглед отворен към предземното съществуване и приемаше една светлина, която осветляваше отвъд смъртта. Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яснота, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма. Човекът не можеше друго освен да констатира това: Ти имаш в себе си сили, които те правят съзнателен, но тези сили ти идват от твоето физическо тяло. След смъртта това тяло се разлага. Във всичко, което прониква в полето на твоето съзнание, няма нищо което да те увери, че след смъртта има един живот в един друг свят. Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него. Загадката на смъртта се беше поставила с пълна сила за душите през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща.
към текста >>

Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила.
Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила.
към текста >>

67. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Имагинативното, инспиративното и интуитивното познания ни учат с точност, с най-голяма яснота, че човекът добива азовото съзнание във физическия свят между раждането и смъртта, и тази придобивка е свързана с използването на физическото тяло.
От миналата лекция вие ще сте запомнили, че това съзнание на Аза (или по-добре Азово съзнание) зависи от физическия организъм; защото то се ражда само в момента, когато в течение на своето развитие човекът става способен да използува този организъм. Имагинативното, инспиративното и интуитивното познания ни учат с точност, с най-голяма яснота, че човекът добива азовото съзнание във физическия свят между раждането и смъртта, и тази придобивка е свързана с използването на физическото тяло. При смъртта това физическо тяло е изгубено за нас. Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване. С други думи казано: - Като преминаващ последователните съществувания. Що се отнася за съзнанието на Аза, за сега ние знаем със сигурност, че сме го добили само чрез физическото тяло ние знаем даже, че в епохата, когато Тайната на Голгота зае своето място в историята на Земята и в нейното развитие, сме се научили да си служим с това тяло по такъв начин, че да може да се запали азовото съзнание. Следователно не трябва да се страхуваме, че при смъртта заедно с физическия организъм ни напуска и Азовото съзнание.
към текста >>

68. 07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание GA_26 Мистерията на Михаил

Необходимо е само да си изясним това отношение на спомена с действителния душевен живот; в този стремеж към яснота в себе-познанието ние ще почувствуваме, как се намираме в пътя към духовния свят.
Необходимо е само да си изясним това отношение на спомена с действителния душевен живот; в този стремеж към яснота в себе-познанието ние ще почувствуваме, как се намираме в пътя към духовния свят.
към текста >>

69. 11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яснота на душата.
Който умее да обръща внимание на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората. По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност. Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите. Епохата на Михаела е настъпила. Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яснота на душата. Да разбере човек това, това значи той да приеме Михаела в своето сърце. Мисли, които днес се стремят да обхванат духовното, трябва да извират от сърце, които туптят за Михаела огненият Княз на мислите във вселената.
към текста >>

70. 32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

И върху всичко останало духовно естество той се стреми да добие яснота, като проучва, каква гаранция му дава сигурността на неговото себесъзнание относно сигурността на другите неща.
И върху всичко останало духовно естество той се стреми да добие яснота, като проучва, каква гаранция му дава сигурността на неговото себесъзнание относно сигурността на другите неща. По отношение на истините, които му са дадени по традиция, той навсякъде пита: ясни ли са те, както е ясно "аз мисля, следователно съм"? И ако може да утвърди това, той ги приема.
към текста >>

71. 58. Човекът в неговата макрокосмическа същност GA_26 Мистерията на Михаил

Животът го учи върху това родство с голяма яснота.
Човекът се чувствува сроден със Земята и нейните сили. Животът го учи върху това родство с голяма яснота.
към текста >>

Когато човекът отново стане способен да изживява идеите в себе си, даже и тогава, когато не се опира на сетивния свят, тогава в погледа насочен към извънземния Космос отново ще се влее яснота.
Когато човекът отново стане способен да изживява идеите в себе си, даже и тогава, когато не се опира на сетивния свят, тогава в погледа насочен към извънземния Космос отново ще се влее яснота. А това значи хората да се запознаят с Михаел в неговото царство.
към текста >>

72. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище!
Жената на даскала беше чула суматохата, влезе, гледаше диво и размахваше ръце. Тя просто беше убедена, че синчето ѝ не може да е сътворило подобно нещо. Обвини мен. Аз избягах. Баща ми побесня, когато се прибрах и му разказах за случилото се. И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище! “ Оттогава баща ми сам започна да ме учи. Така че сега с часове стоях при него в канцеларията му и трябваше да пиша и чета, докато той междувременно изпълняваше служебните си задължения.
към текста >>

73. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност.
С един друг учител стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-дълго време. Той водеше часовете по конструктивна геометрия в долните и дескриптивна геометрия в горните класове. Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор. И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност. Благодарение на него чертането с пергел, линия и триъгълник ми стана любимо занимание. На фона на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по математика и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по един момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата. Усещах, че за да мога да придобия отношение към духовния свят, който стоеше пред ясното ми възприятие, трябва да отида към природата.
към текста >>

74. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

С това ми беше дадено нещо, което внесе по-голяма яснота по въпросите, възникващи от наблюдението върху природата и изживяването на духовното.
Тези мисловни процеси у Шилер ме привличаха. Те говореха за това, че човешкото съзнание трябва първо да бъде в определено състояние, за да си създаде отношение към явленията в света, отговарящо на същността на човека. С това ми беше дадено нещо, което внесе по-голяма яснота по въпросите, възникващи от наблюдението върху природата и изживяването на духовното. Шилер говореше за това състояние на съзнанието, което трябва да е налице, за да може да се изживее красотата на света. А не би ли могло да се мисли за подобно състояние на съзнанието, което да опосредства истината за същността на нещата? Ако това е основателно, значи човек не трябва най-напред да разглежда и изследва човешкото съзнание, както прави Кант, за да разбере дали то може да се приближи до истинската същност на нещата. А първо трябва да изследва състоянието на съзнанието, чрез което да може да влезе в такава връзка със света, че нещата и фактите да му разкрият своята същност.
към текста >>

Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава. От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли. Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата. Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>

75. XI. За мистиката и мистиците GA_28 Моят жизнен път

В собственото си вътрешно същество да придам на този душевен конфликт яснота, която след това да ме изведе над него, не представляваше голяма трудност.
В собственото си вътрешно същество да придам на този душевен конфликт яснота, която след това да ме изведе над него, не представляваше голяма трудност. Защото истинското виждане на духовното хвърля светлина върху сферата на приложимост на идеите и поставя пред субективното неговите граници. Като наблюдател на духовното човек знае, че субективното престава да функционира, когато самата душа се превърне във възприятиен орган на духовния свят.
към текста >>

76. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Благодарение на това моето познание придоби все повече яснота също и по отношение на „мистиката“.
Благодарение на това моето познание придоби все повече яснота също и по отношение на „мистиката“. Съпреживяването на световните събития от страна на човека беше извадено от неопределеното мистическо чувство и озарено от светлината, в която се разкриват идеите. Сетивният свят, разгледан изключително в неговото своеобразие, първоначално е лишен от идеи, както корените и стволът на дървото са лишени от цветове. Но тъй като появата на цветовете не е угасване и изчезване на битието на растението, а трансформиране на самото това битие, така и светът на идеите в човека, отнасящ се до сетивния свят, представлява трансформация на сетивното битие, а не мистично и тъмно влияние на нещо неопределено в душевния свят на човека. Подобно на това колко ясно проявени са физическите неща и процеси на светлината на слънцето, също толкова духовно ясно трябва да се прояви живеещото като познание в човешката душа.
към текста >>

77. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното.
Тогава той открива, че някакъв фантастичен смисъл за всякакъв вид по принцип невземани предвид значения на думите се стреми да даде израз на духовно съдържание, извлечено от душевни фантазии, които не само че са бездънни, но и ни най-малко не желаят да имат дъно. У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение. И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от сферата на вътрешната фантастика. За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното. Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони. Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен. Но Шеербарт не правеше и стъпката от фантастиката към фантазията. И така той пишеше, изхождайки от дух, който беше интересен, но си оставаше фиксиран в дивата фантастика, дух, в който цели космически светове проблясват и искрят като рамка за разкази, окарикатуряващи духовната област и все пак съдържащи възвишени човешки преживявания. Като например в „Таруб, знаменитата багдадска готвачка“.
към текста >>

78. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Но тези образи не се развиват от волята за познание в пълна яснота на съзнанието.
Прозирах в древното духовно познание на човечеството. То има съноподобен характер. Човекът съзерцава в образи, в които се разкрива духовният свят. Но тези образи не се развиват от волята за познание в пълна яснота на съзнанието. Те възникват в душата като съновидения, дарени ѝ от космоса. Това древно духовно познание бива изгубено в Средновековието. Човекът влиза във владение на съзнателната душа. Той повече няма познание в съновидения. Той извиква идеите в душата си в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание.
към текста >>

Той извиква идеите в душата си в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание.
Но тези образи не се развиват от волята за познание в пълна яснота на съзнанието. Те възникват в душата като съновидения, дарени ѝ от космоса. Това древно духовно познание бива изгубено в Средновековието. Човекът влиза във владение на съзнателната душа. Той повече няма познание в съновидения. Той извиква идеите в душата си в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание. Тази способност отначало се проявява в познанието за сетивния свят. Тя достига връхната си точка като сетивно познание в естествознанието.
към текста >>

Задачата на духовното познание сега се състои в това, в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание идеите-преживявания да се приближат до духовния свят.
Задачата на духовното познание сега се състои в това, в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание идеите-преживявания да се приближат до духовния свят. Тогава познаващият има такова душевно съдържание, което се преживява също както математическото. Човек мисли като математик. Но той не мисли в цифри или геометрични фигури. Той мисли в образи от духовния свят. Това, в контраст с древното бодърстващо съноподобно духовно познание, е напълно съзнателно пребиваване в духовния свят.
към текста >>

79. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

Художественото, чиито носители действително са усещането и чувството, което обаче се стреми към изпълнена със светлина яснота на оформянето и съзерцанието, може да даде най-действен противовес на фалшивата сантименталност.
Беше необходимо Обществото да бъде предпазено от проникване на всички онези вътрешни неистини, свързани с фалшива сантименталност. Едно духовно движение винаги е изложено на такова проникване. Ако една даваща информация лекция бъде оживена с подвижните идеи, за които можем да благодарим на живота в художественото, идващата от сантименталността неистинност, таяща се в душата на слушателя, ще бъде прокудена. Художественото, чиито носители действително са усещането и чувството, което обаче се стреми към изпълнена със светлина яснота на оформянето и съзерцанието, може да даде най-действен противовес на фалшивата сантименталност.
към текста >>

80. Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922 GA_34 Тайната на четирите темперамента

В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно.
Интелектът е онази душевна сила, при чието проявление човек ангажира своята дълбока същност в най-слаба степен. Не без основание се говори за студен интелектуализъм. Нужно е само да се замислим какво влияние оказва интелектуализма върху художественото възприятие и върху самото изкуство. Той ги прогонва и умъртвява. Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с помощта на понятия или символи. В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно. Художникът би искал творбата му да бъде разбрана от чувствата, а не от разума. Едва тогава топлината, която художникът влага в творбата, преминава в отсрещния човек; обаче интелектуалното обяснение отблъсква тази топлина.
към текста >>

81. 17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание GA_39 Писма до членовете

Сега важното е да се стремим към яснота по този въпрос.
Сега важното е да се стремим към яснота по този въпрос. Има разлика между застъпничеството за нещо в сектантски дух, което се формулира като догматична Антропософия, и прямото, отворено и неприкрито отстояване на познанието за духовния свят, получено чрез антропософията, тъй че връзката, отношението на човека с този свят да бъде с белег на достойнство.
към текста >>

82. Песен на инициацията (сатира) GA_40 Стихове и медитации

със цялата световна яснота.
със цялата световна яснота.
към текста >>

83. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

на мисленето топлина за яснота
на мисленето топлина за яснота
към текста >>

към яснота да се обръща
към яснота да се обръща
към текста >>

душевна яснота изпълва
душевна яснота изпълва
към текста >>

до пълна яснота.
до пълна яснота.
към текста >>

така мисловна яснота говори,
така мисловна яснота говори,
към текста >>

84. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията?
Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят. Лесно е да се опровергаят изследванията на Духовната наука.
към текста >>

85. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били. Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото. Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот. Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка.
към текста >>

86. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако искаме да добием известна яснота върху тези понятия, ние бихме могли също да кажем: Ако искаме да наблюдаваме явленията на живота в истинския смисъл в тази област, ние трябва да си съставим правилни понятия.
За този, който иска да разглежда от душевното естество само това, което се проявява в тялото, човекът се превръща някакси в загадка, ако размисли по-дълбоко. Защото същинските телесни функции, телесни действия продължават да съществуват и през време на съня. Само това, което обикновено наричаме душевно естество, то изчезва, престава да съществува. Пита се сега само, дали говорим напълно в правилния смисъл върху душевното и телесното, когато считаме, че това, което се заличава при засипването, действително съставлява пълния размер на душевното. Като се абстрахираме от наблюденията на Духовната наука или на Антропософията, възниква въпросът, дали и обикновеното наблюдение на живота може да ни покаже, че това душевно естество е дейно, че то показва своята действеност и тогава, когато е обхванато от съня. Ако искаме да добием известна яснота върху тези понятия, ние бихме могли също да кажем: Ако искаме да наблюдаваме явленията на живота в истинския смисъл в тази област, ние трябва да си съставим правилни понятия.
към текста >>

Той може да констатира, как представите, чувствата все повече отслабват, тяхната яснота, тяхната сила намалява.
Който действително може да наблюдава живота, може да почувствува много ясно, бихме могли да кажем да види, как действително протича моментът на заспиването. Той може да констатира, как представите, чувствата все повече отслабват, тяхната яснота, тяхната сила намалява. Но това не е всичко съществено. Докато човек е буден, той живее така, че създава ред в целия свой живот на представите чрез своя себесъзнателен Аз, обгръща някакси своите представи със своя Аз. Защото в момента, когато в будния живот не бихме обгърнали нашите представи с нашия Аз, ние не бихме могли да водим никакъв нормален душевен живот. Ние бихме имали група от представи, които бихме отнесли към себе си, които бихме нарекли наши представи, и една друга група, която бихме считали като нещо чуждо, като един външен свят. Само хора, които изпитват едно разцепление на своя Аз, нещо което за съвременния човек би било едно болестно състояние, биха могли да имат едно такова разделяне на своя представен живот в различни области.
към текста >>

Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването.
Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема. Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени. Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването. Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване. Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни.
към текста >>

87. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с мисълта.
Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас. Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед. В един такъв принцип, какъвто е свързването на Доплеровия принцип със спектралната анализа, се съдържат големи постижения на астрономическата наука. Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с мисълта.
към текста >>

Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове.
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение. Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове. За този, който проследяваше теоретическата наука на 19-тия век, беше извънредно поучително да види, как най-изпъкващите духове на 19-тия век поеха пътища, които са предварително набелязани от горепосоченото пленяващо, омагьосващо чувство.
към текста >>

Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота. Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът.
към текста >>

Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите.
Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите. Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите. Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите.
към текста >>

88. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Аз също така бих искал да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яснота.
Онова, което празникът Света Троица символизира, основният принцип, от който той получава своето дълбоко вътрешно значение, е запазено в един единствен ръкопис, който се намира във Ватиканската библиотека,/*6/ където най-грижливо се пази. Наистина в този ръкопис не се споменава празникът Света Троица, но той ни разказва за онова, за което празникът Света Троица е само един външен символ. Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на католическата църква или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина./*7/ Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес. Аз също така бих искал да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яснота. Затова отново казвам: – Едно копие е в притежание на граф Сен Жермен,/*8/ и то е единственият източник на сведенията, които се разпространяват по света.
към текста >>

Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес.
Това ще рече, че въплъщението на онези, които бяха почакали, е започнало през по-късно време. Тази група ние наричаме "Синове на мъдростта" и почти изглежда като че ли в тях има някакво високомерие, някакъв вид гордост. Нека сега да оставим настрана малкото изключение от групата Адепти. Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес. Човекът би останал в едно неясно, подобно на транс състояние на съзнанието. Той би развил онзи вид съзнание, което днес откриваме при хора, които са хипнотизирани, при сомнамбули и др.п. Накратко, хората биха останали в едно съноподобно съзнание. Ала тогава нещо би им липсвало – едно много важно нещо, ако не най-важното – чувството за свобода, способността на човека, сам индивидуално да отсъжда между доброто и злото посредством собственото си съзнание, от неговото собствено човешко аз.
към текста >>

89. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

И ние имаме за задача да подготвим различните секти на Средните векове и изобщо човечеството за онова бъдеще, в което християнството ще възкръсне с нова яснота, каквато Спасителят всъщност искаше.
По-късно в Средните векове, идеята за Соломоновия храм беше възобновена отново от рицарите темплиери/*8/, които искаха да въведат храмовото мислене на Запад. Ала рицарите темплиери бяха криво разбрани по онова време /и така беше осъден Жан Моле, техният Велик майстор/. Ако искаме да разберем темплиерите, трябва да погледнем дълбоко в човешката история. Онова, в което темплиерите са били обвинявани в процеса срещу тях, изцяло почива на едно огромно недоразумение. На времето рицарите темплиери са казвали: "Всичко, което ние преживяхме досега е една подготовка за онова, което Спасителят желаеше." Те продължаваха: "Християнството има бъдеще, има една нова задача. И ние имаме за задача да подготвим различните секти на Средните векове и изобщо човечеството за онова бъдеще, в което християнството ще възкръсне с нова яснота, каквато Спасителят всъщност искаше. Ние видяхме християнството да възниква през 4-та културна епоха; то ще се развие по-нататък през 5-та, ала чак през 6-та епоха то ще празнува Славата на своето възкресение. Ние трябва да го приготвим. Трябва да насочваме човешките души по такъв начин, че да бъде проявено едно истинско, правилно и чисто християнство, в което името на най-възвишеното да намери своето място".
към текста >>

90. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота.
Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат. Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота. И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек. Така растителното, животинското и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло.
към текста >>

91. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

небесна яснота във дола слиза,
небесна яснота във дола слиза,
към текста >>

тя яснота и блясък зеленеещ,
тя яснота и блясък зеленеещ,
към текста >>

92. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Нямало е по-голяма яснота от например, когато през мъгла виждаме светлини, заобиколени от аура.
Когато днес човекът спи, в леглото остават физическото и етерното тяло; астралното тяло и азът излизат навън. Съзнанието се помрачава, всичко става тъмно, мрачно и смътно. В атлантското време разликата между сън и будност още не е била голяма. В будно състояние човекът не е виждал още ясни граници, твърди контури, така силни цветове по повърхността на предметите. Когато се е събуждал сутрин, той е изплувал като от мъгла. Нямало е по-голяма яснота от например, когато през мъгла виждаме светлини, заобиколени от аура. Затова пък съзнанието му не е било прекъсвано по време на сън и той е виждал духовни неща.
към текста >>

93. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

По-малко сигурно ви е известно, че в различните религии светлината се въвежда в смисъла на мъдрост, на духовна яснота.
Сетивните образи и знаци често създават впечатлението не само на профаните, а и в теософския свят за нещо случайно, което има само едно "значение". Често това не е правилно. Вие всички сте чували за подобни сетивни образи и знаци и ви е известно, че например различните планети във вселената се изобразяват със знаци. Знаете, че един известен в теософските алегории символ е така нареченият пентаграм. По-малко сигурно ви е известно, че в различните религии светлината се въвежда в смисъла на мъдрост, на духовна яснота. Ако попитате за значението на тези неща, то вие можете да чуете, че това означава едно или друго. Един триъгълник например означава висшата троичност, и други подобни. Често в теософските писания и лекции се прилагат митове и легенди, "които означават нещо", така се казва. Задачата на тази лекция ще бъде именно да се стигне зад смисъла, зад същината на това значение, да се разбере действителността на подобни сетивни образи. Какво се има предвид под това, ще си изясним с един пример.
към текста >>

94. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но нещата, за които се споменава и, до колкото това вече е възможно, се характеризират също до известна степен от духовнонаучното разглеждане, придобиват все по-голяма отчетливост и яснота, колкото по-нататък ние се предвижваме напред в духовнонаучното познание.
Но напълно могат да започнат неправилни взаимодействия, и тук ние идваме до този раздел от Духовната наука, който е извънредно важен практически за човешкия духовен живот и относно който ми се иска да пожелая, това да стане не само теоретически известно в най-широки кръгове, но и в значителна степен да послужи за основа на известни степени от душевната дейност на човека. Обикновено човек не си представя, че фактите на душевния живот имат твърде обширно действие. В различни случаи аз съм ви посочвал, че фактите от душевния живот намират своето правилно обяснение, само когато те се разглеждат в смисъла на духовното виждане. Всички ние знаем дълбокото значение на указанието: че разглеждана духовнонаучно, лъжата е вид убийство. И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят. Но нещата, за които се споменава и, до колкото това вече е възможно, се характеризират също до известна степен от духовнонаучното разглеждане, придобиват все по-голяма отчетливост и яснота, колкото по-нататък ние се предвижваме напред в духовнонаучното познание.
към текста >>

95. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

А по-нататък ще се убедим, че тъкмо с разбирането на тези основни, ключови думи, се сдобиваме и с яснота и светлина за цялото Йоаново Евангелие.
Днес ние навлязохме в думите от Евангелието на Йоан повече, отколкото бихме могли да сторим това, ако аз бих ги подложил на една повърхностна интерпретация. Ние извлякохме нашите разсъждения за Йоановото Евангелие именно от Духовната наука; в посочените места на това Евангелие е залегнала самата същност на християнството. А по-нататък ще се убедим, че тъкмо с разбирането на тези основни, ключови думи, се сдобиваме и с яснота и светлина за цялото Йоаново Евангелие.
към текста >>

96. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество.
Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н. - ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави. Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето. Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество. От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.
към текста >>

97. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова душа.
Атлантската епоха протича така, че човекът преминава от изцяло противоположни състояния в такива, които възникват по-късно. Той прави този преход толкова повече, колкото повече неговото етерно тяло се прибира във физическото. През последната третина на Атлантската епоха етерното тяло се прибира почти напълно във физическото. Преди това човекът се чувствуваше горе в духовния свят като буден. Но като такъв той не можеше да каже на себе си "Аз", нямаше себесъзнание. Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова душа.
към текста >>

Всеки път през нощта около него настъпваше яснота; но той се чувствуваше несамостоятелен.
Всеки път през нощта около него настъпваше яснота; но той се чувствуваше несамостоятелен. Както нашите пръсти се отнасят към нашия Аз, така се чувствуваха хората, че принадлежат на груповите души, които погледът на ясновидеца вижда така, както те са описани в Откровението на Йоана под формата на 4-те глави на лъв, телец, орел и човек. Човекът се чувствуваше пренесен в някоя такава групова душа. И едвам когато се намираше в охлювата къща на своето тяло, той чувствуваше, че има нещо собствено. Защото, за да стане човекът едно самостоятелно същество, това се дължи на факта, че той можеше да се затвори в своето тяло.
към текста >>

Така човекът израсна из яснотата на груповите души.
Човекът изкупи своето себесъзнание от онова минало чрез своето духовно затъмнение. Така човекът израсна из яснотата на груповите души. Но това беше първоначалното зазоряване на индивидуалността. Трябваше да мине още дълго време, докато индивидуалността се прояви действително в човека.
към текста >>

98. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие. Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана. Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност. Тук личността се е вложила за паричното дело. Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност. Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка.
към текста >>

99. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота.
Този лекционен цикъл отново повдига завеса след завеса пред нашите невиждащи очи и ние, първо-начално заслепени, но все по-уверени и изпълнени с радостни надежди, отправяме поглед към миналото и към бъдещето; сега вече те се откриват за нас чрез ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговото мислене. Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти. От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота. И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество. С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това.
към текста >>

100. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика.
Ние ще разберем по-добре някои неща, ако се опитаме да вникнем в една друга тайна. Нека да си представим, че през онези далечни времена въздействието на учителя върху ученика беше съвсем различно от днешното. Днес едно такова въздействие е възможно само когато ученикът е стигнал до определена степен на посвещение. Обаче в миналото силите на учителя, които преминаваха в ученика, бяха много по-мощни. Ние можем да си изградим представа за тези сили, ако помним следното: Действуваше не само това, което учителят можеше да предаде чрез словото или чрез текстовете. Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика. Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения. Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик. Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни. Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция.
към текста >>

101. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Колкото по-силна ставаше яснотата на дневното съзнание, толкова повече нарастваше себесъзнанието, Азовото чувство, възприятието за Аза.
После човекът премина към онова състояние на съзнанието, при което започна редуването на сън и будност. Докато беше буден, човекът смътно виждаше своето физическо обкръжение, виждаше го като обгърнато в мъгла, като обвито с една светлинна аура. Но докато спеше, човекът се издигаше в духовните светове и общуваше с божествено-духовните Същества. Неговото съзнание се колебаеше между едно ясновиждащо съзнание, което все повече отслабваше, и едно дневно съзнание, едно все по-ясно и по-ясно предметно съзнание, което днес представлява основната форма на човешкото съзнание. Тогавашното човечество все повече изгубваше способността за ясновидски възприятия, както и възможността да вижда Боговете в съня си. Колкото по-силна ставаше яснотата на дневното съзнание, толкова повече нарастваше себесъзнанието, Азовото чувство, възприятието за Аза.
към текста >>

102. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание.
Ако се върнем назад до началните периоди на Следатлантската епоха, ние установяваме, че хората проявяваха твърде слаб интерес към физическия план. Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора. За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план. Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание. А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание. През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително. Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно. Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова. Следователно, в хода на развитието настъпи едно голямо затъмнение в това съзнание.
към текста >>

103. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Въпреки това не мислете, че фактите обяснени от Духовната наука могат да се явят веднага с такава яснота, че кой да е може да ги прие ме.
Когато така разбираме възкресението на Лазара, то става за нас наистина ясно. Въпреки това не мислете, че фактите обяснени от Духовната наука могат да се явят веднага с такава яснота, че кой да е може да ги прие ме. Често пъти е необходимо да се покрие с було това, което стои зад окултните факти. И това трябва да бъде така. Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да превъзмогне привидните трудности. Чрез това неговият дух расте и укрепва. Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие.
към текста >>

104. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

През следващите дни фактите, лежащи в основата на Евангелията и особено тези, лежащи в основата на Евангелието на Лука ще ни се открият с все по-голяма яснота.
През следващите дни фактите, лежащи в основата на Евангелията и особено тези, лежащи в основата на Евангелието на Лука ще ни се открият с все по-голяма яснота. Ето защо аз моля този път много повече отколкото обикновено да се има предвид, че тези лекции са едно цяло и че съдържанието им наистина преминава от една лекция в друга, и че отделната лекция, както и няколко, взети заедно, не могат да бъдат разбрани, ако не се разглеждат в светлината на целия цикъл. Това предупреждение важи особено за днешната и утрешната лекция; моля Ви още, не днес, а едва утре да си задавате неизбежните въпроси, засягащи връзката между отделните подробности, за които ще стане дума, и всичко, което вече съм казал по тази тема в други лекционни цикли.
към текста >>

105. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това бил наистина решаващ момент в развитието на човечеството, решаващ момент, когато е трябвало да има яснота: в какво е трябвало да се излее неразрешимият въпрос за кръвнородствения и смесения брак.
В развитието на човечеството винаги са работели тези две сили. Вследствие на това азът на човека, които се явява продукт на Земята, ставал все по-раздвоен. От една страна той клонял към любовта към хората, а от друга страна – към вътрешна самостоятелност. Така че в определено време настъпила своеобразна криза във взаимодействието на тези две сили. Тази криза, този решаващ момент в човечеството настъпил, когато поради действията на Римската империя, народи от обширна територия на Земята били безразборно размесени, подобно на случайно паднал се жребий. Това бил наистина решаващ момент в развитието на човечеството, решаващ момент, когато е трябвало да има яснота: в какво е трябвало да се излее неразрешимият въпрос за кръвнородствения и смесения брак. Хората стояли пред опасността: или да загубят аза си потъвайки в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да се превърнат в отделни, самостоятелни, егоистични индивидиуми. Този момент настъпил.
към текста >>

106. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята.
Като един от резултатите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус. Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята. В толкова кратко разглеждане може само с много едри щрихи да се покаже, каква част от общото развитие на човечеството се е паднала на древноеврейския народ. Но не можем да разберем Евангелието от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ. За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ. Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи. Последните още са били свързани с това, което може да бъде наречено последствие от древното ясновиждане на човечеството.
към текста >>

107. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

И днес ще се опитаме да постигнем яснота в това доколко различни ще станат душите на тези хора от бъдещето, при голям брой хора още в следващото въплъщение, а при други – в по-следващите въплъщения.
И така, можем да кажем: след великата атлантска катастрофа имало много хора, които благодарение на непосредствените си способности за възприемане знаели, че около нас е духовният свят, че живеем в духовния свят. Но хората, които осъзнавали това, ставали все по-малко и по-малко, а способностите на човека все повече и повече се ограничавали до сетивното възприятие. Но ако, от една страна, днес способността за възприемане на духовния свят е още крайно незначителна, от друга страна, в нашето време все пак се подготвя нещо доста значително. Още в следващото въплъщение, във въплъщението, което следва след това, съвременното, във все по-голям брой хора ще има способности от съвсем друг характер от днешните. Както са се изменяли способностите на хората в продължение на петата културна епоха, така ще се изменят те и в шестата, и още в следващото въплъщение голям брой от днешните хора с цялото си душевно устройство отчетливо ще покажат, че способностите им съществено са се изменили. И днес ще се опитаме да постигнем яснота в това доколко различни ще станат душите на тези хора от бъдещето, при голям брой хора още в следващото въплъщение, а при други – в по-следващите въплъщения.
към текста >>

108. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Духовната наука подготвя човешки същества за тази епоха, подготвят ги по правилен начин да се свържат със своя период и да видят с пълна яснота на разбирането и знанието онова, което е фактически в него и което може да премине през човешките същества, без да бъде оплодено.
Така виждаме, че има нещо в нашата епоха, което оправдава съществуването и дейността на Духовната наука в света. Нейната цел не е само да задоволи теоретични нужди или научно любопитство. Духовната наука подготвя човешки същества за тази епоха, подготвят ги по правилен начин да се свържат със своя период и да видят с пълна яснота на разбирането и знанието онова, което е фактически в него и което може да премине през човешките същества, без да бъде оплодено. Това е нейната цел!
към текста >>

109. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Винаги когато пред нас застава този контраст между мъж и жена, можем да го видим, защото той се изразява с необикновена яснота.
Женският духовен живот, независимо дали е у мъж или жена, прожектира в нашето съществуване нещо примитивно, нещо елементално и това е, което прави и една комета. Винаги когато пред нас застава този контраст между мъж и жена, можем да го видим, защото той се изразява с необикновена яснота.
към текста >>

110. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ако човешките същества са внимателни, те ще преживеят това събитие по пътя за Дамаск чрез пряко духовно наблюдение и чрез него ще получат яснота и истина за Христовото Събитие.
Това е, което започва като характерна черта на новата епоха и ще се прояви между 1930 и 1940 г. до 1945 г. в първите предшественици сред човешките същества, които имат тези способности. Ако човешките същества са внимателни, те ще преживеят това събитие по пътя за Дамаск чрез пряко духовно наблюдение и чрез него ще получат яснота и истина за Христовото Събитие.
към текста >>

111. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В нашето съвремие особено е необходимо да имаме яснота по тези въпроси.
В нашето съвремие особено е необходимо да имаме яснота по тези въпроси. Както вие знаете аз дадох подробности по това в последните лекции от 1879.г. човечеството живее в много особено духовно положение. От 1879 г, изключително силни духове на тъмнината са били преместени от духовния свят в човешката област и онези хора, които все още се държат към Мистериите, свързани с този факт и ги поддържат неправилно вътре в малки групи могат да извършат голямо злотворство чрез тези тайни. Днес аз ще ви покажа точно как известни тайни, свързани със съвременното развитие, могат да бъдат използувани по злотворен начин. Вие би трябвало да бъдете внимателни, да размишлявате цялосно върху това, което аз казвам днес, което пък утре ще предам в по-историческо естество.
към текста >>

По тези въпроси увеличаваща се яснота трябва да преобладава в нашите понятия.
И утре ще видим по какъв начин този двойник се влияе от различните точки на земята и какви са произтичащите последствия. Вече споменах, че е необходимо вие да обхванете това, което казах днес с онова, което ще дойде утре, защото едното не би могло да бъде разбрано без другото. Сега ще трябва да се опитаме да поемем такива понятия, които стават дори по-сериозни, когато биват отнесени до цялата реалност, към онази реалност, в която живее човешката душа с цялото си същество. Тази реалност се преобразява по различни начини, ала как се преобразява до висока степен зависи от човека. Две значителни преобразования, които са възможни, се изясняват, когато човек осъзнае как човешките души, в зависимост от това, дали поемат материалистични или духовни понятия между раждане и смърт, затварят себе си на земята или влизат в правилните сфери. По тези въпроси увеличаваща се яснота трябва да преобладава в нашите понятия. Тогава ние все повече ще откриваме правилното отношение към целия свят. Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно конкретно разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на голямо число индивидуалности. Наистина задоволително, че такива разисквания разисквания, които са особено значителни за онези сред нас, които вече не принадлежат на физическото поле, а са преминали през портата на смъртта, като са останали наши верни членове че такива разисквания като тези стават тук една реалност и че те ни довеждат все по-близо до нашите заминали си приятели.
към текста >>

112. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Необходима е абсолютна яснота, ако желаем да работим за една духовна наука, ориентирана към Антропософията.
На човек не се пречи, разбира се, като бъде внимателен към тези неща, защото те са важни и съществени. Онова, на което желая да обърна вашето внимание е, че ние не трябва "да се мистифираме", а трябва да бъдем ясни. Необходима е абсолютна яснота, ако желаем да работим за една духовна наука, ориентирана към Антропософията.
към текста >>

не допринасят нищо освен да разстилат мъгла над неща, които би трябвало да навлезат в света само с яснота.
Всички тези неща си струват на човешките същества днес като гротескови. Онова обаче което на тях се струва гротескно, трябва да стане съвсем ясно, за да могат тези неща да протекат от един нездрав поток към един здрав. И каква полза, ако човек само непрекъснато бърбори за тях? Вие трябва да приемете идеята, че всички тези мъгляви приказки за "космична религиозност" или "размера на жаждата за нея" или "движението, което е предприело да открие и да разбули циркулацията на живота зад сетивата" и т.н. не допринасят нищо освен да разстилат мъгла над неща, които би трябвало да навлезат в света само с яснота. Те могат да бъдат ползотворни само чрез яснота и те трябва да бъдат провеждани в яснота, преди всичко като практични морално-етични импулси в човечеството.
към текста >>

Те могат да бъдат ползотворни само чрез яснота и те трябва да бъдат провеждани в яснота, преди всичко като практични морално-етични импулси в човечеството.
Всички тези неща си струват на човешките същества днес като гротескови. Онова обаче което на тях се струва гротескно, трябва да стане съвсем ясно, за да могат тези неща да протекат от един нездрав поток към един здрав. И каква полза, ако човек само непрекъснато бърбори за тях? Вие трябва да приемете идеята, че всички тези мъгляви приказки за "космична религиозност" или "размера на жаждата за нея" или "движението, което е предприело да открие и да разбули циркулацията на живота зад сетивата" и т.н. не допринасят нищо освен да разстилат мъгла над неща, които би трябвало да навлезат в света само с яснота. Те могат да бъдат ползотворни само чрез яснота и те трябва да бъдат провеждани в яснота, преди всичко като практични морално-етични импулси в човечеството.
към текста >>

113. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яснота, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер.
Съвсем друга област по този начин непрекъснато се намесва в нашия живот, областта на съдбата, област, на която все още съвременния човек не обръща внимание, защото той хвърля поглед само на онова, което става и не се интересува от онова, което непрекъснато бива предотвратявано да стане в неговия живот. Никой от вас, които стоите тук тази вечер, не може да знае какво преди три часа вие може да сте предприели, което тогава е било предотвратено да стане, нещо, което не би ви позволило да стоите тук тази вечер, дори нещо, което не би ви позволило да сте живи тази вечер. Вие виждате само онова нещо за което духовни импулси са .... начини, чрез които нещото наистина става. Вие обикновено не размишлявате с обикновено съзнание за това, че което вие правите в живота е резултат от участието на духовни импулси. Когато веднъж започнете да схващате този факт, когато осъзнаете, че има една област на съдба, така както има област на природа, вие ще откриете, че тази област на съдбата не е по-бедна по съдържание от областта на природата. В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яснота, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер. В чувствата и във волевите импулси, чрез които съдбата се движи работят импулсите на мъртвите. Въпреки факта, че човек, който казва такива неща днес, все още бива взиман от цялата "интелигенция" за суеверен глупак, въпреки това вярно е, че, със същата точност, с която човек изразява един природен закон днес, може също така да изкаже следното твърдение: когато някои чува такъв един глас, това е този или онзи мъртъв, който е проговорил по нареждане на една или друга йерархия; освен това от сутрин до вечер и особено от вечер до сутрин, докато спим, импулсите на мъртвите непрекъснато работят в нас заедно с импулсите на духовните йерархии които работят в нашата съдба.
към текста >>

114. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Всяка мъглявост или липса на яснота биха били опасни при навлизане във висшите светове.
Духовният изследовател не трябва в никакъв случай да бъде мечтател, фантазьор. Той трябва да се движи с вътрешна увереност и сила в духовния свят, както интелигентният човек прави във физическия свят. Всяка мъглявост или липса на яснота биха били опасни при навлизане във висшите светове. Следователно ето защо е толкова съществено да добием здрава преценка за нещата от нормалния, всекидневен живот. Особено в днешно време има фактори в ежедневния живот, които биха могли да бъдат много пречещи при навлизането в духовния свят, ако не им се обръща внимание. Ако размислим върху своя живот и върху влиянията, които са ни засегнали от раждането нататък, ние бихме си припомнили много неща дори и с повърхностна ретроспекция, но ние също ще трябва да признаем, че много е потънало в забвение. Ще трябва да допуснем също, че ние нямаме ясно и определено съзнание за влиянията, взели участие във формирането на характера ни и във възпитанието ни.
към текста >>

115. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Ето как днес можахме да хвърлим известна яснота върху понятието „Карма" и върху нейното значение както за отделните личности, така и за цялото човечество; спряхме се на кармичните последици засягащи Земята и нейните предишни планетарни въплъщения, като се докоснахме и до „Кармата на световете".
Ето как днес можахме да хвърлим известна яснота върху понятието „Карма" и върху нейното значение както за отделните личности, така и за цялото човечество; спряхме се на кармичните последици засягащи Земята и нейните предишни планетарни въплъщения, като се докоснахме и до „Кармата на световете". Накратко: Законът на Кармата е закон на взаимната зависимост между причина и следствие, но с тази съществена подробност, че следствието винаги се връща и засяга същите причини и същите Същества, които са предизвикали съответните процеси и събития. И доколкото разглеждаме света като проявление на Духа, кармичните зависимости са навсякъде около нас. Ние предусещаме, как в различните области на живота, Кармата ще се прояви по най-различен начин. Ние предусещаме още, как различните кармични потоци личната Карма, общочовешката Карма, Земната Карма, Кармата на световете и т.н. занапред неизбежно ще се преплитат и кръстосват, така че ние сме длъжни да стигнем до онези заключения, които с оглед на всичко казано ще ни помогнат да обхванем, да разберем дори и най-сложните загадки на живота.
към текста >>

116. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яснота на въпросите, които обсъждаме.
Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яснота на въпросите, които обсъждаме. Нека отново да подчертая: Всички процеси, всички факти в хода на Земното развитие са взаимно свързани. Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият организъм, вътрешната човешка организация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили. Вътрешната човешка организация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена. И точно за тази цел настъпиха грандиозните духовно-космически процеси; отделянето на Слънцето и на Луната станаха заради човека и, напълно естествено, тези катаклизми в цялата Слънчева система, се отразиха на другите три природни царства и преди всичко на животинското царство, което се намира най-близо до нас. Ако искаме да вникнем в същността на тези въздействия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития:
към текста >>

117. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Понеже винаги напомняме, че истинското окултно обучение е задължително свързано с пределна яснота на съзнанието, често става така, че ставаме свидетели, как полусомнамбулни личности заявяват: „Ето, сега ние възприемаме духовния свят, и то в пълно съзнание!
Тези неща не трябва да се разбират буквално. Понеже винаги напомняме, че истинското окултно обучение е задължително свързано с пределна яснота на съзнанието, често става така, че ставаме свидетели, как полусомнамбулни личности заявяват: „Ето, сега ние възприемаме духовния свят, и то в пълно съзнание! " На тях трябва да се отговори: „Все пак, това съвсем не е достатъчно! " Заблужденията изникват тъкмо по отношение на този вид „съзнание". Защото в повечето случаи то е само едно образно, едно астрално съзнание; ако тези личности не бяха „съзнателни в своето подсъзнание", те нямаше да възприемат абсолютно нищо. Работата е там, че навлизайки в духовния свят, човек е длъжен да укрепи своето Азово съзнание. Азовото съзнание обаче е свързано с разсъдъчната способност; то ни гарантира разумното обхващане на нещата и същевременно тяхното диференциране!
към текста >>

Ето защо непрекъснато подчертаваме, че вникването в антропософските истини е най-сигурната защита срещу „мнимото" ясновидство, при което човек се оказва всред море от образи, но лишен от разсъдъчната си способност да внесе там яснота и ред.
Нищо друго не може да ни предпази от тях така добре, както изучаването на антропософските истини. Ето защо непрекъснато подчертаваме, че вникването в антропософските истини е най-сигурната защита срещу „мнимото" ясновидство, при което човек се оказва всред море от образи, но лишен от разсъдъчната си способност да внесе там яснота и ред.
към текста >>

118. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

В нашата вътрешна същност, ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят; едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер.
Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз, само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим същото се отнася и за живота между раждането и смъртта да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и воля; защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието; двете трябва да вървят ръка за ръка. В нашата вътрешна същност, ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят; едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер.
към текста >>

119. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
От 1909 Р. Щайнер изпълва думата „антропософия“ с все по-конкретно съдържание. Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
към текста >>

120. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Естествено, в Евангелията ние отново се натъкваме на процесите, залегнали в основата на Мистериите, където процедурите на посвещението се прилагаха към индивиди с друга степен на съзнание; Евангелията са тук, за да ни кажат: Ето, това, което по-рано се извършваше в Мистериите при една пониженост на съзнанието, сега отново е тук, но под различна форма, понеже сега изпитанията на посвещението трябваше да бъдат преодолени от едно Азово същество при пълна яснота на съзнанието.
Истинското състояние на нещата отговаря на това, което излагам в моите лекции. Естествено, в Евангелията ние отново се натъкваме на процесите, залегнали в основата на Мистериите, където процедурите на посвещението се прилагаха към индивиди с друга степен на съзнание; Евангелията са тук, за да ни кажат: Ето, това, което по-рано се извършваше в Мистериите при една пониженост на съзнанието, сега отново е тук, но под различна форма, понеже сега изпитанията на посвещението трябваше да бъдат преодолени от едно Азово същество при пълна яснота на съзнанието.
към текста >>

121. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Това е една реалност от човешката история, която изучаващият духовната наука трябва да разбира в цялата й яснота.
Не винаги е било така. В не толкова стари времена човекът съхраняваше до известна степен това детско съзнание в годините на своята зрялост. Това беше в епохата на старото ясновидство. Но то се придружаваше от един друг начин на мислене и дори на изразяване. Това е една реалност от човешката история, която изучаващият духовната наука трябва да разбира в цялата й яснота.
към текста >>

122. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система.
И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза.
към текста >>

123. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Тази необходимост идва оттам, че днес се говори прекалено много върху тази тема, особено в теософските кръгове и че в найвисшия смисъл на думата се налага да стигнем до пълна яснота по този въпрос.
Необходимо е тази вечер да кажем още нещо върху природата на Христос. Тази необходимост идва оттам, че днес се говори прекалено много върху тази тема, особено в теософските кръгове и че в найвисшия смисъл на думата се налага да стигнем до пълна яснота по този въпрос.
към текста >>

124. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Но ако сега искаме да постигнем известна яснота относно това, как плодовете на всяко едно развитие, което осъществяваме в нашите тела, стават достояние на човешката индивидуалност, ние трябва да добавим следното.
Но ако сега искаме да постигнем известна яснота относно това, как плодовете на всяко едно развитие, което осъществяваме в нашите тела, стават достояние на човешката индивидуалност, ние трябва да добавим следното. Нашите тела ни дават възможността да живеем така, че нашата индивидуалност да извлича от живота онези плодове, които по-късно се включват в нейното по-нататъшно развитие. Когато при смъртта имам предвид смъртта на един обикновен човек напускаме нашите тела, ние не оставяме в тях това, което нашата индивидуалност е постигнала чрез тези тела. По-късно ще видим, при какви обстоятелства може да остане нещо в телата; но по правило индивидуалността не позволява в тялото да остане нещо от това, което тя е постигнала в хода на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>

125. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ако се стремим към яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите.
Ако се стремим към яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите. Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една лоша мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен. Съвсем друго значение има, ако аз му ударя например една плесница; това вече представлява едно физическо събитие; другото е само едно усещане, само една мисъл. Или нека да отидем още по-нататък. Колко много хора днес са напълно убедени, че когато вършат грях, когато допускат някаква грешка или заблуждение, нещата изглеждат приблизително така: „Всичко това става само вътре в моята душа! “ и обратно, когато един камък падне от покрива, те заявяват: „Това вече става не вътре в мен, а във външния свят.“ – Хората с материалистични представи са убедени: Когато един камък пада от покрива, или пък ако случайно падне във водата, там се образуват вълни, които се разпространяват по всички посоки, така че, с други думи, всичко си има своите последици, които макар и не винаги явно продължават да действуват напред във времето; обаче това, което става в човешката душа, е нещо напълно изолирано от останалия свят.
към текста >>

126. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Това се налага поради нарастващото му изследователско ясновидство, поради необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
От 1909 Р. Щайнер изпълва думата „Антропософия“ с все по-конкретно съдържание. Това се налага поради нарастващото му изследователско ясновидство, поради необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
към текста >>

127. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Накрая нека още веднъж да отбележа, че до яснота относно тези нови понятия, които ще са ни необходими по-късно за едно основно проучване на Марковото Евангелие, ние ще стигнем само чрез продължителни медитации и само след като все по-често и по-често отваряме душата си за това, което обсъждахме през последните дни.
Ето какво искаме да прибавим към вече познатите антропософски понятия. Накрая нека още веднъж да отбележа, че до яснота относно тези нови понятия, които ще са ни необходими по-късно за едно основно проучване на Марковото Евангелие, ние ще стигнем само чрез продължителни медитации и само след като все по-често и по-често отваряме душата си за това, което обсъждахме през последните дни. Защото Евангелието на Марко39 може да бъде разбрано само с помощта на най-важните понятия, засягащи еволюцията на света и човека.
към текста >>

128. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука.
Касае се много повече за едно убеждение, за един начин на мислене в самото изследване на съвременната естествена наука, за определени посоки, които навсякъде се съблюдават, дори когато мислите по известни въпроси на отделните изследователи и мислители коренно се различават. Истина е, че възгледите на Ернст Хекел и на Вирхов за „произхода на човека“ коренно се различават. Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно. Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл. В психологията това още не е навлязло. Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука. Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му. Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос. Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин.
към текста >>

Къде в психологията има една подобна яснота?
Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл. В психологията това още не е навлязло. Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука. Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му. Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос. Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“.
към текста >>

Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата.
Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието. Трябва да им бъде посочено какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма. Дори и да не са напълно верни непосредствените твърдения на Дарвин, те доведоха до открития, които нямаше да се направят без тях. По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми. Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата. Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават.
към текста >>

На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават.
Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата. Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават. И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни. В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>

И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни.
Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават. И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни. В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>

Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт.
Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт. Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци. Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед.
към текста >>

129. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето.
И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго. По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация! Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето. Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне. Последната може да се нарече с израза „спомен като представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен като чувство и усещане“. Че за това съществуват известни основания, ще разберете от следните съображения.
към текста >>

130. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове.
То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото. С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм. Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло. Когато наближим тридесетата си година – може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план. Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове. При все това можем да приемем, че изобщо не е случайно това, че около тридесетата ни година се срещаме с хората, които именно тогава трябва да влязат в нашето обкръжение. Със сигурност можем да приемем, че и тогава кармата ни е в сила, така че и тези хора имат връзка с някои от предишните ни инкарнации.
към текста >>

131. Съдържание GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в Теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
От 1909 Р. Щайнер изпълва думата "Антропософия" с все по-конкретно съдържание. Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в Теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос. След като поема издаването на Събраните Съчинения на своя съпруг, Мария Щайнер следвайки негови лични указания почти навсякъде в печатните текстове замества прилагателното "теософски" с "антропософски". Читателят трябва да знае, че в следващите лекции изразът "теософски" е идентичен с "антропософски.
към текста >>

132. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И сега Ви става ясно, защо ние трябва да игнорираме нашия интелект и защо сме принудени да пристъпим към постигането на яснота и изостреност на спомените.
И сега Ви става ясно, защо ние трябва да игнорираме нашия интелект и защо сме принудени да пристъпим към постигането на яснота и изостреност на спомените.
към текста >>

Не се ли достигне до яснота и точност на паметовото богатство, на паметовите възможности, тези образи биха се изплъзвали на ясновидеца, и той би оставал съвсем сам всред подвижното вътрешно море от светлина.
Така е, защото ние трябва да се доближим до усещането, че това, което се носи из обширното море от духовна светлина, поражда образи и те могат да бъдат възприети само като образи, извлечени от спомените. Не се ли достигне до яснота и точност на паметовото богатство, на паметовите възможности, тези образи биха се изплъзвали на ясновидеца, и той би оставал съвсем сам всред подвижното вътрешно море от светлина.
към текста >>

133. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества.
На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното. Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят. Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината. Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества. Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже. Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение. Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма. Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния свят, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
към текста >>

134. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ.
И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката еволюция. Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и последователи: Христос Исус. Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ. И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до отношението между Учителя и учениците? Ние виждаме и това се подчертава многократно как множество хора заобикалят Христос и искат да Го чуят. И Той се обръща към това множество, както свидетелствува Евангелието, с помощта на притчи или образи. Евангелието на Марко величествено и просто показва как с помощта на притчи или образи Той разкрива на множеството най-важните моменти от еволюцията на света и на човечеството. По-късно научаваме: Когато остава насаме с най-близките си ученици, Той започва да им тълкува тези образи.
към текста >>

135. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яснота то посочва, че от този момент нататък учениците не участвуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става.
Ето основното в Мистерията на Голгота! Не става дума за това, че Господ би могъл да се въплъти във физическо тяло, а че тогава, когато Той ще бъде разбиран и хората ще се събират в Негово име, а не от някаква суета и външна показност, Той ще съдействува направо от свръхсетивните светове и ще присъствува духовно всред тези, които истински разбират Неговото име. Ако го проумеем както трябва, Евангелието на Марко ни разкрива Мистерията на Голгота по такъв начин, че с правилното й разбиране ние имаме възможност и за непосредствено включване в Мистерията на Голгота. И тъкмо чрез този забележителен разказ намиращ се единствено в Евангелието на Марко за „момъка“, който в решителния момент, тъй да се каже, успява да се освободи от Христос Исус, ние биваме подпомогнати в усилията си да разберем Евангелието. Понеже избраните ученици побягнаха, те не можаха да изживеят с Христос последвалите събития, за които се говори в Евангелието на Марко. Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яснота то посочва, че от този момент нататък учениците не участвуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става. И все пак събитията са проследени до край. Този въпрос отново възниква пред нас и ние ще се опитаме да намерим неговия отговор, както и да хвърлим светлина върху други важни подробности.
към текста >>

136. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Цялото загубване на яснотата на сетивния свят е едно преобразуване, също както когато се спусне мъгла.
Тогава се присъединява съвестта. Искаме ли да знаем какво е това, трябва да внимаваме за един факт в живота, който може да се установи, без да е развито Ясновидството. Трябва да обърнем внимание върху момента на заспиването. Това може да се учи без някакво ясновиждане и което може да се изживее при това, може да се изпита от всеки човек. Когато вече заспиваме, нещата около нас първо загубват своите отчетливи контури, цветовете избледняват, тоновете не само стават по-слаби, но и като че ли съвсем се отдалечават, като че ли идват отдалеч, това затихване може да се обясни като отдалечаване. Цялото загубване на яснотата на сетивния свят е едно преобразуване, също както когато се спусне мъгла. Крайниците стават тежки. В тях чувстваме нещо, което в будно състояние не сме забелязвали, сякаш те придобиват един вид тежест. През дневното будно състояние, когато се замислим за това, би трябвало да имаме усещането, че когато кракът се движи, или когато ръката се вдига, за самите нас те нямат тегло. Бихме могли да кажем: Когато вървя така и вдигна ръката си, моята ръка няма тегло. Защо ръката няма тегло?
към текста >>

137. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Защото тогава се появява чудна яснота и сигурност какво е правилно и какво погрешно.
Напълно нормално е да не разбира този, който още не е направил експеримента. Тук не става въпрос да се разбере нещо разказано за това, което нашата душа сама може да предприеме. Когато душата ни минава по такъв път, тя свиква не само да живее в себе си, в своите желания и страсти, а да може да отнася външни събития към себе си, истински да разглежда външните събития. Точно нещата, които не сме пожелали самите ние, включихме в това, за което стана въпрос. И ако освен това успеем така да се поставяме спрямо цялата ни съдба, че спокойно да приемем това, срещу което обикновено се бунтуваме и мърморим, си казваме: Ние го приемаме, защото сами сме си го наложили тогава се създава такова душевно състояние, че ако се наложи да отличаваме правилното от погрешното в скритите душевни дълбини, да можем с абсолютна сигурност да отличим правилното от погрешното. Защото тогава се появява чудна яснота и сигурност какво е правилно и какво погрешно.
към текста >>

138. Скрити сили на душевния живот GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ако действието на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яснота има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне пред душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за въздействието върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от това, което е написано тук.
Ако действието на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яснота има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне пред душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за въздействието върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от това, което е написано тук.
към текста >>

139. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните принципи, има за задача да внесе яснота по този въпрос.
От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните принципи, има за задача да внесе яснота по този въпрос. Ако нещата засега стоят така, то в сравнително кратко време, наистина в съвсем кратко време, те ще стоят съвсем по друг начин! Ако ние малко по-неегоистично погледнем към това, от какво ще се нуждаят хората, наследниците на нашето време от идните епохи по отношение на Христос, тогава ще трябва да си кажем: Дори и много хора на съвремието да черпят удовлетворение от това, което е налице, то все повече души ще се чувстват несигурни и все повече ще жадуват за обяснения. Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще. Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес.
към текста >>

Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес.
От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните принципи, има за задача да внесе яснота по този въпрос. Ако нещата засега стоят така, то в сравнително кратко време, наистина в съвсем кратко време, те ще стоят съвсем по друг начин! Ако ние малко по-неегоистично погледнем към това, от какво ще се нуждаят хората, наследниците на нашето време от идните епохи по отношение на Христос, тогава ще трябва да си кажем: Дори и много хора на съвремието да черпят удовлетворение от това, което е налице, то все повече души ще се чувстват несигурни и все повече ще жадуват за обяснения. Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще. Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес.
към текста >>

140. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях. Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията. Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
към текста >>

141. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това тя видя в неговите духовни дълбочини с особена яснота, но тя стана едностранчива и се достигна до там, че във второто й голямо произведение, „Тайната доктрина“, тя едностранчиво представи могъщата стара арийска прарелигия.
Тя изпитваше силна антипатия срещу този светоглед, който произтича от Стария и Новия Завет. Тя изпитваше силна антипатия срещу еврейския и християнския елемент. Едно обаче е необходимо, за да може да се опознае премъдростта на човечеството в нейния чист праобраз и това е: Да се застане с пълно владеене на чувствата пред откровенията, които идват от висшите светове. Антипатията и симпатията образуват един вид мъгла пред нашите вътрешни очи. Така се стигна до там, че госпожа Блаватска все повече беше притисната и около нея се разпространи една мъгла и тя можеше да вижда ясно само това, което е преминало през така наречените чисто арийски традиции. Това тя видя в неговите духовни дълбочини с особена яснота, но тя стана едностранчива и се достигна до там, че във второто й голямо произведение, „Тайната доктрина“, тя едностранчиво представи могъщата стара арийска прарелигия. Не бива да се търси Мистерията на Синайската планина и на Голгота, понеже тя изпитваше към тях антипатия. Поради това тя беше насочена към сили, които с голяма мощ и голяма яснота можаха да дадат всичко онова, което е извън християнството. Това се намира в чудесните „Дзиан-строфи“, които госпожа Блаватска изнесе в „Тайната доктрина“. Поради всичко това тя беше изтласкана от пътя на инициацията във физическия свят, която се долавя в „Разбулената Изида“, но само в пречупени лъчи. В „Тайната доктрина“ обаче понеже беше подложена на едностранчива инициация госпожа Блаватска можа да представи само едностранчивото течение, което беше ръководено чрез онзи извънхристиянски мироглед.
към текста >>

Поради това тя беше насочена към сили, които с голяма мощ и голяма яснота можаха да дадат всичко онова, което е извън християнството.
Едно обаче е необходимо, за да може да се опознае премъдростта на човечеството в нейния чист праобраз и това е: Да се застане с пълно владеене на чувствата пред откровенията, които идват от висшите светове. Антипатията и симпатията образуват един вид мъгла пред нашите вътрешни очи. Така се стигна до там, че госпожа Блаватска все повече беше притисната и около нея се разпространи една мъгла и тя можеше да вижда ясно само това, което е преминало през така наречените чисто арийски традиции. Това тя видя в неговите духовни дълбочини с особена яснота, но тя стана едностранчива и се достигна до там, че във второто й голямо произведение, „Тайната доктрина“, тя едностранчиво представи могъщата стара арийска прарелигия. Не бива да се търси Мистерията на Синайската планина и на Голгота, понеже тя изпитваше към тях антипатия. Поради това тя беше насочена към сили, които с голяма мощ и голяма яснота можаха да дадат всичко онова, което е извън християнството. Това се намира в чудесните „Дзиан-строфи“, които госпожа Блаватска изнесе в „Тайната доктрина“. Поради всичко това тя беше изтласкана от пътя на инициацията във физическия свят, която се долавя в „Разбулената Изида“, но само в пречупени лъчи. В „Тайната доктрина“ обаче понеже беше подложена на едностранчива инициация госпожа Блаватска можа да представи само едностранчивото течение, което беше ръководено чрез онзи извънхристиянски мироглед. Така в „Тайната доктрина“ се появи единствена по рода си книга, в която стоят най-големите откровения, които човечеството по това време можа да получи. Там се намират неща, които са изтъкнати и в едно друго произведение в писмата от „Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията“, така наречените „Писма от Учителите“36.
към текста >>

142. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние искаме да внесем яснота по този въпрос чрез следното разглеждане на човешкия живот от раждането до смъртта.
Когато говорим за това, че човекът в настоящия момент от земното развитие трябва да се доближи до разбирането на Христовия импулс, у нас може да изплува мисълта: Какво става с един човек, който никога не е чул нещо за Христовия импулс, няма ли поради това, че не е чул името Христос, той да се лиши от Христовия импулс? Трябва ли да се знае теоретично това, което се нарича „Импулсът-Христос“, за да се влее в душата му силата на Христос. Ние искаме да внесем яснота по този въпрос чрез следното разглеждане на човешкия живот от раждането до смъртта.
към текста >>

143. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан.
И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта. Но навсякъде, където има мъдрост, е налице нещо двойствено; мъдрост на Боговете, мъдрост на луциферическите сили. Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер. Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан. Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света. Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията. В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила. И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото. Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас.
към текста >>

144. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

отново в правдива яснота се слеят,
отново в правдива яснота се слеят,
към текста >>

145. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Доколкото човек е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яснота.
Тогава ще можем да забележим, че, докато по-рано само сме чели в книгата, сега нещата фактически изникват пред нас. Ние ги гледаме като в едно времево отдалечение, паметта се превръща в едно виждане на образи, които стоят в едно времево отдалечение. Това е вече именно най-първото начало, във всеки случай елементарното начало, но постепенното учене за четене в Акашовата Летопис: паметта бива заменена с едно изучаване на четенето в изтеклото време. И понякога онзи, който е минал през определено езотерично развитие, може да е изгубил напълно своята обикновена памет, това никак не му вреди, защото той вижда, как нещата протичат в миналото време. Доколкото човек е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яснота.
към текста >>

146. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

в духовна яснота се приближава
в духовна яснота се приближава
към текста >>

147. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яснота по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат стремежа да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“.
Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яснота по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат стремежа да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща. Но това са най-лошите афекти. Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер.
към текста >>

148. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

За да стигнем до известна яснота, нека да тръгнем от онова събитие, което обикновено наричаме Кръщението на Йоан в реката Йордан.
За да стигнем до известна яснота, нека да тръгнем от онова събитие, което обикновено наричаме Кръщението на Йоан в реката Йордан. В Петото Евангелие, то се представя по отношение на земния живот на Христос така, както изглежда за земния човек зачатието. И ние започваме да разбираме живота на Исус от този момент до Мистерията на Голгота само когато го сравняваме с живота на човешкия зародиш, прекаран в майчиното тяло. Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през един, така да се каже, ембрионален стадий. Самата Мистерия на Голгота следва да бъде разбирана като земното раждане на Христос, т.е. смъртта на Исус означава същевременно и земното раждане на Христос.
към текста >>

149. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И точно тогава на преден план, и то с голяма яснота, изпъкна онзи забележителен обрат, настъпил в зората на Гръцко-римската епоха, когато от образните представи за света, валидни впрочем също и за Египетско-халдейската епоха, се стигна до мисловните концепции, и когато от 14, 15 век насам започна да се изгражда съзнанието за Азовия импулс именно съзнанието за него, понеже самият Азов импулс действува всред човечеството от много по-рано.
Така че книгата трябваше наистина да бъде основно преработена. Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна Гърция до края на 19 век. Именно през последните месеци се наложи да разгледам светогледите на Талес, Ферекид и т.н. до наши дни. В подобен случай човек има пред себе си не само духовната същност, но и историческото предание; и аз си поставих задачата да опиша само това, което се отнася до философския напредък, без да обръщам внимание на каквито и да са религиозни импулси. И точно тогава на преден план, и то с голяма яснота, изпъкна онзи забележителен обрат, настъпил в зората на Гръцко-римската епоха, когато от образните представи за света, валидни впрочем също и за Египетско-халдейската епоха, се стигна до мисловните концепции, и когато от 14, 15 век насам започна да се изгражда съзнанието за Азовия импулс именно съзнанието за него, понеже самият Азов импулс действува всред човечеството от много по-рано.
към текста >>

150. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже. Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила. Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия. От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение. И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия. На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия. Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите.
към текста >>

И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура.
Те имаха всичко това; но как го имаха? Не като обработени идеи, не като нещо, което да бъде подобно на обработените от Платон или Аристотел идеи, а като вдъхновения, като нещо, което стоеше пред тях с пълна сила като конкретни вдъхновения. Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса. Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората. Хората не бяха си го разработили; то идваше като извиращо от дълбочините на астралното тяло. И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура. И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като един слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха. Като какъв остатък? Ако бихме изследвали, как тази духовна способност съществуваше още в Третата следатлантска културна епоха, бихме намерили, че поне онези, които се бяха издигнали на висотата на тяхното време а процентно това бяха тогава много повече образовани хора отколкото днес че тези хора имаха понятия върху връзките на извънземното, върху това, което се символизираше в звездното небе. В движенията на звездите те можеха да четат тайните на мировото съществувание. Ако Христовото Същество би се явило на Земята в Третата следатлантска епоха, тази епоха би познала от звездната писменност, какво представляваше това Същество.
към текста >>

151. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза.
Аз Ви говорих за силите на сибилите, обърнах вниманието Ви върху това, че ние виждаме тези сибили да възникват като сянката на философите в Йония, че след това в течение на столетия те изказваха като по вълшебство отчасти една дълбока мъдрост от техния хаотичен душевен живот, а отчасти изнасяха само духовен хаос, и че в течение на столетия те са владели духовния живот на Южна Европа и граничещите с нея области много повече, отколкото официалната наука иска да допусне това. Аз исках да кажа, че с тази своеобразна душевна проява на сибилите се обръща вниманието върху определена сила на човешката душа, която имаше едно добро значение в по-стари времена, още в Третата следатлантска културна епоха. Но културните епохи се променят в течение на историческото развитие на човечеството. Силите, с които след това сибилите предизвикаха истинско безредие, бяха още напълно оправдани, добри душевни сили в Третата следатлантска културна епоха, когато се култивираше Астрологията, когато в човешките души действуваше мъдростта на звездите и когато чрез действието на мъдростта на звездите бяха хармонизирани силите, които след това се проявиха хаотично в сибилството. От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или лоши, а те са добри или лоши според това, кога и как се проявяват. Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза. Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза. Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като един вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс. Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят. Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята. Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък.
към текста >>

Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза.
Аз исках да кажа, че с тази своеобразна душевна проява на сибилите се обръща вниманието върху определена сила на човешката душа, която имаше едно добро значение в по-стари времена, още в Третата следатлантска културна епоха. Но културните епохи се променят в течение на историческото развитие на човечеството. Силите, с които след това сибилите предизвикаха истинско безредие, бяха още напълно оправдани, добри душевни сили в Третата следатлантска културна епоха, когато се култивираше Астрологията, когато в човешките души действуваше мъдростта на звездите и когато чрез действието на мъдростта на звездите бяха хармонизирани силите, които след това се проявиха хаотично в сибилството. От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или лоши, а те са добри или лоши според това, кога и как се проявяват. Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза. Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза. Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като един вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс. Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят. Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята. Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък. Следователно ще имаме пред нас явлението, че силите, които се проявяваха така хаотично в сибилите и които са оправдани човешки сили, са така да се каже промити, пречистени от Христовия Импулс, но бяха потънали в подосновите на душевния живот.
към текста >>

152. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно. И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето. В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно. Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението. Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област. Например и сега, повече от едно столетие, философите се измъчват с едно разсъждение, което често съм посочвал, и което беше изказано от Кант.
към текста >>

Има и още много други забележителни пасажи в тази чудновата книга, която – разглеждайки отношенията между мислене и говор – вместо яснота внася там пълна обърканост.
- Обикновено хората постъпват така, че от умозаключенията извеждат мненията си, а от мненията оформят представите си, тогава защо е необходима логика? Има ли логиката някакъв смисъл? – Всичко това е толкова остроумно, колкото остроумно е и разсъждението: - Защо ни е необходима ботаниката? - Миналата година, както и по-предишната година растенията са едни и същи! – Ето логиката на човека, който счита логиката за излишна. Има и още много други забележителни пасажи в тази чудновата книга, която – разглеждайки отношенията между мислене и говор – вместо яснота внася там пълна обърканост.
към текста >>

153. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване. Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот. Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси? Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история? Откъде идват всички тези неща?
към текста >>

Впрочем в наши дни се очертава и една друга особена тенденция, която непрекъснато нараства: Всяка яснота в мислите да се заглушава напълно!
Според мен това е лесно разбираемо. Нека да предположим, че изведнъж всички хора биха заявили: - Да се правят ботушитова вече е под човешкото достойнство; нека наведнъж да изработим всички ботуши! Аз далеч не съм сигурен, че в този случай ще бъдат произведени най-добрите ботуши на света. Обаче що се отнася до включването на правилни мисли в човешките мирогледи, днес се постъпва тъкмо по този начин. Това е едното обстоятелство, което подчертава възможността на казаното от мен вчера: - Мислите представляват нещо, в което човекът е изцяло потопен и което той може да обозре открай докрай, и все пак мислите не са чак толкова разпространени по света, както бихме очаквали. Впрочем в наши дни се очертава и една друга особена тенденция, която непрекъснато нараства: Всяка яснота в мислите да се заглушава напълно! С това също трябва да се занимаем, или поне да хвърлим бегъл поглед в тази област.
към текста >>

Но това представляваше само една липса на яснота, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго действие.
И когато срещнат някакви идеи, те трябва да потърсят такива условия, всред които идеите биха искали да живеят. Защото идеите не могат да живеят току така всред външните неща. Идеите не могат просто да увиснат във въздуха. Наистина дори и през 19. век вярващите смятаха, че идеите определят и насочват историята. Но това представляваше само една липса на яснота, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго действие. Ето защо не можем да говорим за идеи в областта на историята. Който смята, че идеите – ако те изобщо са налице – всъщност са свързани с определено същество, което разполага с идеите, той вече не е идеалист, а приема възгледа, че идеите са свързани, прикрепени към съществото. Този човек става психист, а неговия мироглед наричаме психизъм. Психистът, който също показва голямо остроумие в защита на своя мироглед, всъщност стига до него само чрез една своя едностранчивост, която той евентуално би искал да забележи.
към текста >>

И той си казваше: Сигурно има много монади и тези монади са с най-различна яснота.
За Лайбниц това беше монадата. И той си казваше: Сигурно има много монади и тези монади са с най-различна яснота. Ако аз имам тук един глобус, вътре в него се намират много монади, както например в рояка от комари има много отделни комари, обаче тези монади остават почти несънателни. Част от тях развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи. Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен. – Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена. Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер.
към текста >>

154. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яснота върху действието на лъжата в Космоса.
Да предположим следователно още веднъж, че сме излъгали един човек. Сега настъпва времето, когато в духовния свят ни се предлага възможността да бъдем измъчвани от противоположната на нашата лъжа истина; но ние сме измъчвани чрез това, че отношението към човека, когото сме излъгали, в посоченото сега време се изменя така, колкото пъти виждаме този човек /и ние достатъчно често ще го виждаме с духовните очи/, че той става причина да възниква в нас противоположната на лъжата истина, която ни измъчва. Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яснота върху действието на лъжата в Космоса. Това, което е било създадено от този род на Земята, може да бъде изкупено, поправено отново на Земята. И човек знае, че се нуждае за изправянето от сили, които може да добие, когато отново облече едно земно тяло. Чрез това в нашата душа се ражда стремежът: Ти трябва да облечеш едно земно тяло, което да ти даде възможност да извършиш едно такова действие, чрез което да бъдат изправени несъвършенствата, които си причинил на Земята; иначе следващият път, когато ще минеш отново през смъртта, този човек отново ще се яви пред тебе и ще предизвика мъчението на истината. Вие виждате цялата духовна техника, как в духовния свят в нас е създаден стремежът да създадем едно кармическо изправяне за това или онова.
към текста >>

155. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване.
Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване. Обаче въпреки всичко онова, което нашето време поражда като беди и разочарования, то ще доведе все пак и до едно задълбочаване на душата, до едно отвръщане от материализма. И с цената на известни душевни усилия ние отново трябва да стигнем до едно безпристрастно изследване на света, до едно ново познание, което допълва сетивните събития, така че да има поне малка група хора, която може да предположи: всички страдания, всички болки, през които хората минават днес на физическото поле, в целия напредък на човечеството те са само едната страна на една друга, на една свръхсетивна страна на нещата.
към текста >>

156. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Те се ужася ват от евентуалното отрезвяване, което едва ли ще понесат, защото знаят: тук пред тях не възниква каквато и да е яснота, а извинете ме за грубия израз само един навъсен череп!
Нека сега да пристъпим към опиянението ако човек изтрезнее напълно, той неизбежно се включва в един пречистен, интензивен религиозен живот; с помощта на точни и конкретни понятия той задълбочава религиозните си изживявания: и всичко това се дължи на импулсите, които той е приел от Духовната наука. Ако сега обаче се обърнете към един човек, който не желае да има нищо общо с идеите на Духовната наука, и ако този човек нека да приемем, че той разгръща своята дейност в областта на днешната теология бъде принуден, макар и за миг, да погледне, така да се каже, духовно-научните истини право в очите, тогава той ще изтрезнее по един твърде странен начин както изтрезняват онези, които вече не са пияни, но последиците на алкохолното опиване са все още в кръвта им. Да, този човек ще изпадне в тежък махмурлук. Днес това се забелязва на всяка крачка. Да, ако днес, когато Духовната наука е вече добре позната, но не и разбрана това се наблюдава особено в местата около Дорнах, където теолозите все пак са чували нещо за нея, ако днес Вие се вслушате в техните думи, ще установите съвсем ясно: всичко това при тях се проявява, общо взето, като един вид махмурлук, в който те изпадат поради обстоятелството, че макар и за кратко, трябва да се докоснат до антропософските понятия и идеи: все такива неща, вместо които те разполагат единствено с опияняващи, безсмислени думи и точно с тези думи без никакви вътрешни основания теолозите се опитват да ни обяснят духовния произход на човешката душа. Те се ужася ват от евентуалното отрезвяване, което едва ли ще понесат, защото знаят: тук пред тях не възниква каквато и да е яснота, а извинете ме за грубия израз само един навъсен череп!
към текста >>

157. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Когато сме преминали през портата на смъртта и пред нас се появи житейската картина, тя не е отслабена, а напротив, в нея събитията се явяват в цялата си яснота и жизненост, каквито са били по време на живота.
Помислете за момента, когато преди десет или двадесет години сте изживели нещо с някого. Спомнете си за изживяното, но споменът да не е като спомените от обикновения живот, които все повече избледняват и изчезват. Спомнете си за това по такъв начин, че споменът във Вас да е толкова жив, колкото в момента, в който приятелят Ви е стоял пред Вас по време на изживяването. В обикновения живот често сме полуспящи. Това, което сме преживели сърдечно, постепенно отслабва и излинява. Когато сме преминали през портата на смъртта и пред нас се появи житейската картина, тя не е отслабена, а напротив, в нея събитията се явяват в цялата си яснота и жизненост, каквито са били по време на живота. Тази жива картина на отминалия ни живот изживяваме в рамките на няколко дни.
към текста >>

158. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии. Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство. Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота. Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности. И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
към текста >>

159. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Вчера в откритата лекция38 успяхме да разберем как въпросите за съдбата придобиват яснота, когато се разглеждат повтарящите се земни животи.
Особена загадка представлява това, което човекът изживява между раждане и смърт като съдба. В тази дума се съдържа много, изключително много. Вчера в откритата лекция38 успяхме да разберем как въпросите за съдбата придобиват яснота, когато се разглеждат повтарящите се земни животи. Това са най-общи гледни точки. Но можем да посочим конкретни примери. Да разгледаме случай, когато някой загубва близък човек. Близкият, да кажем, умира сравнително рано, така че този, който остава, трябва да живее още дълго без този си близък. Ние виждаме, когато в нас е активна една такава мисъл, че пред духовните ни очи се явява нещо, което трябва да представлява съдбовен въпрос за мнозина.
към текста >>

160. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа.
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа. Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има. Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука.
към текста >>

161. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На тези хора им липсва яснота в оценките и затова въпросът като че ли опира до някакво главно условие за всяко оценяване въобще, но не и до даването на една или друга оценка в една или друга насока.
По данни на едно дотогава предано и, но в онзи момент вече отцепило се от нея лице, по онова време тя е постъпвала според принципа: Ако някой бъде нападнат от другиго и нападнатият вика "Помощ! ", то на викащия за помощ се казва, че вършел нещо неправомерно, понеже не се оставил доброволно да бъде заклан. От подобно естество са и някои оценки, които се правят понастоящем. В това отношение човек може да се сблъска с най-невероятни неща. Добронамерени, благоразположени хора, които в обикновения живот никога не биха преценявали по такъв начин, дават оценки от подобен род относно политически неща, за които не знаят нищо. На тези хора им липсва яснота в оценките и затова въпросът като че ли опира до някакво главно условие за всяко оценяване въобще, но не и до даването на една или друга оценка в една или друга насока.
към текста >>

162. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения. Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света.
към текста >>

163. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Съществува обаче пълна яснота, че както най-на пред се изпълнява ролята на дойка, така от тази роля трябва да произтече настойничеството, тоест своего рода бъдещо папство от страна на западната култура.
Никой естествено не е толкова неразумен, за да твърди, че господството на Запада ще трае вечно, защото никой сериозен ученик на окултизма няма да го повярва. Съществува обаче пълна яснота, че както най-на пред се изпълнява ролята на дойка, така от тази роля трябва да произтече настойничеството, тоест своего рода бъдещо папство от страна на западната култура.
към текста >>

164. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война.
Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия. Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение. А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът?
към текста >>

165. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

С яснота и без предубеденост трябва да виждаме фактите, за да постигнем тази обективност, която е необходима днес, и която е толкова трудно достижима за мнозина.
Това е, скъпи мои приятели, което трябва да дойде: на дейна любов трябва да се учим, внимателни за изискванията на деня. С яснота и без предубеденост трябва да виждаме фактите, за да постигнем тази обективност, която е необходима днес, и която е толкова трудно достижима за мнозина. Може би в това ще успеят да ни помогнат, внасяйки яснота, нашите чуждестранни приятели, които чуват тези думи.
към текста >>

Може би в това ще успеят да ни помогнат, внасяйки яснота, нашите чуждестранни приятели, които чуват тези думи.
Това е, скъпи мои приятели, което трябва да дойде: на дейна любов трябва да се учим, внимателни за изискванията на деня. С яснота и без предубеденост трябва да виждаме фактите, за да постигнем тази обективност, която е необходима днес, и която е толкова трудно достижима за мнозина. Може би в това ще успеят да ни помогнат, внасяйки яснота, нашите чуждестранни приятели, които чуват тези думи.
към текста >>

166. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането.
Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към духа, изискване, действително да си изяснят разликата между живота и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между живота и наукообразно изградените представи за живота. Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съвременния човек демонът на теоретизирането. Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането. И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране. Фактите трябва да се гледат в очите без превземки.
към текста >>

Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното.
Това би довело до убедеността, че спиритуалният живот е нещо външно, обвързано с останалата част на културата. Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм. Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното. Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа. Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления. Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления. Тогава бихме направили трагични открития за живота от последното десетилетие.
към текста >>

167. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос.
И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез обикновената селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/. Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път. Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала. За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос.
към текста >>

Появяват се такива моменти, може да се каже, – моменти на яснота, които по-късно се обработват.
Миналото е редом до починалия. Картината на събитията стои пред него. Времето наистина се превръща в пространство. Миналото не си е заминало, то остава, то е възприемаемо. След това починалата отново се потопи в състояние на обща зашеметеност, и мина доста време, докато се появи ориентировка. Появяват се такива моменти, може да се каже, – моменти на яснота, които по-късно се обработват. След това отново настъпва потапяне във всеобщото заливащо съзнание, докато не настъпи пълното ориентиране.
към текста >>

168. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Затова е толкова необходимо да не се дреме, а да се внася яснота.
Систематично, целеустремено действат тези, които се стремят към власт вътре в окултното движение. Затова е толкова необходимо да не се дреме, а да се внася яснота. Яснота е нужна преди всичко по отношение на най-важното. И, например, тя е нужна по отношение на такава изтъкната личност, като Елена Петровна Блаватска /бележка 49/. С два факта може да бъде внесена яснота по този въпрос.
към текста >>

Яснота е нужна преди всичко по отношение на най-важното.
Систематично, целеустремено действат тези, които се стремят към власт вътре в окултното движение. Затова е толкова необходимо да не се дреме, а да се внася яснота. Яснота е нужна преди всичко по отношение на най-важното. И, например, тя е нужна по отношение на такава изтъкната личност, като Елена Петровна Блаватска /бележка 49/. С два факта може да бъде внесена яснота по този въпрос.
към текста >>

С два факта може да бъде внесена яснота по този въпрос.
Систематично, целеустремено действат тези, които се стремят към власт вътре в окултното движение. Затова е толкова необходимо да не се дреме, а да се внася яснота. Яснота е нужна преди всичко по отношение на най-важното. И, например, тя е нужна по отношение на такава изтъкната личност, като Елена Петровна Блаватска /бележка 49/. С два факта може да бъде внесена яснота по този въпрос.
към текста >>

169. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура. Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
към текста >>

170. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Не се оплаквайте за това на мен, на когото е също така болно, както и на вас, а се оплаквайте на тези, които ви посочих с цялата яснота, и които направиха необходимо прилагането на такива мерки.
Спекулирайки с въпиющата неосведоменост и с нежеланието за отказ от удобството на тази неосведоменост, се пускат в ход всевъзможни нелепи измислици, например, че следвайки указанията, ставаш зелен или син, особено краката. И тези, които при всеки случай са готови да си изсмучат езотеричното от пръстите, приемат тази нелепица. От всичко казано, трябва да разберете неизбежността, необходимостта от тази мярка, на която се наложи да се реша. Поне за да стане ясна на всички цялата сериозност на тези факти. Не се оплаквайте за това на мен, на когото е също така болно, както и на вас, а се оплаквайте на тези, които ви посочих с цялата яснота, и които направиха необходимо прилагането на такива мерки. Много ми тежи необходимостта да прекратя тези лични беседи, които търсят толкова много членове на Обществото. Знам, разбира се, че и това ще даде почва за злословия по мой адрес, но не мога да следвам лични интереси в нашето движение. А това значи, че трябва да следвам принципа на сериозното отношение към това, което, от една страна, дава поводи за лъжи, а от друга страна – поводи за осмиване и клеветене на духовната наука, дава ги на тези, които не искат да влязат в честна борба с духовната наука, а търсят други пътища да я унищожат.
към текста >>

171. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но тук, между нас, където вече толкова много сме говорили за духовното, може и да може да бъде казано нещо съвсем конкретно, за по-голяма яснота.
Естествено изниква въпросът, не може ли да бъде даден конкретен пример за човек, типичен за нашия век, достигнал солидна възраст и останал в душевното си развитие на нивото на 28-годишния? Разбира се, ако днес се даде такъв пример – в свят, нищо не искащ да знае за действащите в развитието на човека духовни закони, ще ти се присмеят като на глупак. Но тук, между нас, където вече толкова много сме говорили за духовното, може и да може да бъде казано нещо съвсем конкретно, за по-голяма яснота. Защо да не може духовният изследовател да отговори конкретно на своите приятели, желаещи по-дълбоко да вникнат в характерните черти на своята епоха?
към текста >>

172. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота.
Това е повърхностно наблюдение. Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие. Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години. Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота. Вече много пъти съм посочвал много важния отрязък от време – 1879 година, и че той представлява завършек на това, което в течение на четиридесет години се е разигравало в духовния свят. Да приложим сега закона, за който току що ви говорих. 1879 година е много важен отрязък от време, когато са низвергнати определени духове, действали в духовния свят като духове на препятствията, които от този момент, задържат и объркват, вкарват в заблуди и действат на физически план сред хората. Това, което е станало в 1879 година, е завършване на нещо предишно, започнало в 1841-1844 г. и продължило десетилетия.
към текста >>

Днес е трудно да се стигне до яснота по тези въпроси, тъй като чувството за Истина го няма, за да се съди за всичко безкомпромисно.
Днес е трудно да се стигне до яснота по тези въпроси, тъй като чувството за Истина го няма, за да се съди за всичко безкомпромисно. И този, който признава величието на Сократ, не трябва да приема постановките на Мошковски.
към текста >>

173. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това принадлежи към задачите на духовната наука – да внесе яснота в това, което представлява съвременният, така наречен, духовен живот на хората.
Явленията от живота, физическите явления, химическите явления, явленията в живото са около нас, те ни обкръжават, те са близо до нас, ние непосредствено контактуваме с тях. И за изучаването им трябва да се обръщаме към явления, отстоящи от нас толкова далеч, колкото изобщо е възможно да си представим; значи, докато отстоим от небесните явления толкова далеч, колкото изобщо е възможно, трябва да търсим в тях разбирането на това, което непосредствено ни обкръжава. Не може да се измисли по-абсурдна мисъл. Но хиляди и хиляди хора преминават покрай тази нелепица и понятие си нямат, че подобни нелепици разлагат съвременното мислене, и че ако то се разложи, ще разделя хората и все повече ще ги откъсва от действителността. От такова мислене и такива идеи никога няма да стигнем до познание за някакви социални или етични, или политически структури. Това принадлежи към задачите на духовната наука – да внесе яснота в това, което представлява съвременният, така наречен, духовен живот на хората.
към текста >>

Живеем във време, в което ние действаме правилно само ако решително се стремим към безусловна яснота, липса на предразсъдъци и безпристрастност.
Скъпи мои приятели, необходимо е отново и отново да се посочва невероятната значимост на тези неща. Това, което охарактеризирах с отделни примери, днес се среща на всяка крачка. Живеем във време, в което ние действаме правилно само ако решително се стремим към безусловна яснота, липса на предразсъдъци и безпристрастност. С пълна безпристрастност да стоим пред фактите от живота – в това е нашата задача. И именно духовната наука отваря пътища към това, прехвърляйки мост, правилно свързвайки вътрешната същност на човека с истинската действителност. Тъй като именно в това отношение хората живеят в истинска мъгла. Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла. Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си.
към текста >>

Те трябва да се научат да достигат до яснотата със свои собствени сили, а не чрез авторитарност.
С пълна безпристрастност да стоим пред фактите от живота – в това е нашата задача. И именно духовната наука отваря пътища към това, прехвърляйки мост, правилно свързвайки вътрешната същност на човека с истинската действителност. Тъй като именно в това отношение хората живеят в истинска мъгла. Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла. Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си. Те трябва да се научат да достигат до яснотата със свои собствени сили, а не чрез авторитарност. За отделната човешка душа едно от най-добрите, най-значителни достижения на духовнонаучната работа, трябва да стане придобиването на свободно, ясно, безпристрастно съждение за това, което и се представя в обкръжаващия живот, и освобождение от това, което по същество властва днес над цялото човечество - "проспиване" на събитията от живота. Хората проспиват това, което се намира пред очите им. Да обвият всичко в мъгла – това е именно стремежа на тези, които едностранчиво излизат с всевъзможни монистични или "естественонаучни обосновки"- както те им казват – идеи, но които по същество не са нищо друго, а просто материалисти. Те ни уверяват, че именно те водят към действителността. Но те ни отдалечават от действителността.
към текста >>

174. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това показва с цялата яснота, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето.
И тук ще дадем пример. Вече съм цитирал тук думите, които често употребяваше моят стар приятел Винценц Кнауер /бележка 104/, автор на трудове по история на философията. От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при вълка и агнето: ако изолираме вълка, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен агнето; ако действително материалното във вълка и агнето е еднородно, вълкът постепенно би трябвало да се превърне в агне, или поне да приеме формата на агне. Това показва с цялата яснота, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето. Да се вижда само голото материално оформление, а не одухотвореното материално, не води до разбиране на сътворения свят, а ни отдалечава от него. Животните около нас са създадени в най-многообразни форми. Помислете, как в това отношение човекът е сътворен по-различно. Замислете се ясно, в какво тук е работата. Хората по цялата Земя са формирани еднотипно, като изключим малките расови различия, които са осезаеми, но не достигат до значителните разлики в света на животните. Защо?
към текста >>

Този, който макар и малко се е докоснал до духовната наука, знае, че духовната наука му открива духовния поглед, така че и по този въпрос да добие яснота.
Две крайности противостоят във външния свят – но много такива крайности противостоят една на друга: – уилсънизъм и троцкизъм или ленинизъм, наречете ги както искате. Те и двете противостоят, породени от бездуховния мироглед, от бездуховния, измислен мироглед. Задача на човечеството е да види, че всичко, което води до уилсънизъм или до ленинизъм, трябва да бъде изкоренено. Ленинизмът и уилсънизмът са широко разпространени навсякъде; те са разпространени много широко, само че това не се забелязва. Но действителността трябва да може да се гледа в очите. Този, който макар и малко се е докоснал до духовната наука, знае, че духовната наука му открива духовния поглед, така че и по този въпрос да добие яснота. Днес е жизнено необходимо за човечеството ясно да вижда, ясно да гледа на обкръжаващия свят, да вижда ставащото, да не го проспива. Тъй като твърде много причини в човечеството прикриват действителните маски. А хората са много лековерни; затова те вярват на маските и не виждат какво е скрито под тях. Не могат да добият ясно и спокойно разбиране на това, което става в света, защото не могат да развият този начин на мислене, който прави възможна определена подвижност на Духа, необходима за духовната наука, и затова не могат да достигнат момента, когато действително ще влязат в тази подвижност на Духа. Не трябва да се проспиват събитията в света, трябва да се позволи на духовната наука да се пробуди, разбира се, ако поради стремежа към удобство, към удобство в живота, сами не се приспиваме.
към текста >>

175. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена.
Този възглед, който успях да установя, съществува още от 80-те години на XIX в. – възможно е, да отива и към още по-далечни времена, това не съм го установил. Още тогава с хладен ум са знаели в англосаксонския народ, че социалният въпрос трябва да бъде разрешен, че тези социални сътресения искат да ги избегнат и, че затова Русия трябва да стане арена за социалистически експерименти. И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена. Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските Босна и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки. Позицията на англосаксонците по въпросите за Турция се определят от същото. Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци. Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на Изток ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят.
към текста >>

Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот?
Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот? В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/. Австрийската политика така и не се доближи сериозно до този въпрос, да не говорим пък за сериозно обмисленото му разрешаване. И тъй като провеждам това разглеждане така, че да дам оценка на фактите, безпристрастна и неизградена на фактите от външната история, в събитията предшестващи сръбския ултиматум аз виждам други факти, имащи по-решаващо значение, в това число събитията, довели до убийството на наследника на австрийския престол Франц Фердинанд. Имам предвид, например, разигралите се в австрийския парламент от есента на 1911 г. до януари 1912 г.
към текста >>

Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност.
В националната борба действаше духовното. Стопанският живот беше в задънена улица. Можете да проследите това в детайли. Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност. В Австрия с цялата си яснота се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм. Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана. Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук.
към текста >>

В Австрия с цялата си яснота се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм.
В националната борба действаше духовното. Стопанският живот беше в задънена улица. Можете да проследите това в детайли. Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност. В Австрия с цялата си яснота се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм. Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана. Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук. В Австрия още в началото на 80-те години, че и по-рано, политическата обстановка дотолкова се усложни, че депутатът от влизащите в границите на Австрия полски земи Ото Хауснер /бележка 120/ каза на открито заседание на парламента следните думи: ако продължава същата австрийска политика, след три години изобщо няма да имаме никакъв парламент, а нещо друго.
към текста >>

Въпреки това те са такива, че обезателно трябва да станат известни на света, за да бъде внесена най-накрая яснота в обърканите съвременни представи.
И когато вземете всичко това предвид, тогава, моля ви, прочетете това, което написах в "Размисли по време на война", които напълно обмислено съпроводих с подзаглавието: "За германците и за тези, които не се смятат за длъжни да ги ненавиждат". Всяка подробност там е премислена. Моля ви от тази гледна точка да обмислите това, което тогава написах. Работата не е в оценката от позицията на обикновения морал, на виновност или невиновност; тези неща трябва да се разглеждат от висотата на историческите дела, изключително трагични дела, когато можем да говорим за историческа необходимост и за тях не трябва да се дрънка от тесногръди позиции. Тези неща са много по-сериозни, отколкото се съди за тях днес и от едната, и от другата страна. Въпреки това те са такива, че обезателно трябва да станат известни на света, за да бъде внесена най-накрая яснота в обърканите съвременни представи. Но в съвременния свят няма възможност да се говори за тези неща, без думите ти да не бъдат изкривени и оклеветени.
към текста >>

176. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Защото тук не става дума да се избягват определени въздействия; тук става дума за това да извоюваме яснота и разбиране спрямо железните необходимости в еволюцията на човечеството.
Ето кое е общочовешкото потъване в железните необходимости, скъпи мои приятели. Стремежът към удобство би могъл да възрази: Добре, след като е така, аз няма да ползвам електрическия транспорт и може би ще стигна по-далеч и т.н. Обаче всичко това би било безсмислие, едно истинско безсмислие. Защото тук не става дума да се избягват определени въздействия; тук става дума за това да извоюваме яснота и разбиране спрямо железните необходимости в еволюцията на човечеството. Културата не може да се развива в една устремена неизменно нагоре линия; тя може да се развива само в редуването на възходящи и низходящи фази.
към текста >>

177. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Тук сме изправени пред една голяма, сериозна опасност и трябва да запазим пълно самообладание, пълна яснота на съзнанието.
Естествено, за целта трябва да бъде внесена преди всичко обърканост във възгледите, в светогледите на хората; преди всичко трябва да бъдат деформирани техните понятия, техните представи. Тук сме изправени пред една голяма, сериозна опасност и трябва да запазим пълно самообладание, пълна яснота на съзнанието. Точно в тази област от живота се подготвят бъдещите събития.
към текста >>

178. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Трябва да насоча вниманието ви и към това, да не се заблуждаваме сами, а да сме наясно, че е необходима извънредна яснота, когато искаме да работим за антропософски ориентираната духовна наука.
Това, разбира се, не пречи да им обръщаме внимание, защото те са важни и съществени. Трябва да насоча вниманието ви и към това, да не се заблуждаваме сами, а да сме наясно, че е необходима извънредна яснота, когато искаме да работим за антропософски ориентираната духовна наука.
към текста >>

н., че при това заобиколно приказва-не се касае само да се хвърли мъгла над нещата, които трябва да навлязат напълно ясно в света, които могат да действат само в яснота и преди всичко да се внесат сред човечеството само като ясни практични и нравствено-етични импулси.
Всички тези неща са гротескни за днешните хора. Но това, което е гротеска при тях, трябва, естествено, да стане известно на хората, ако определени неща следва от вредни да се превърнат в благотворни. Каква е ползата, ако само се заобикалят? Трябва наистина да си създадете представа за това, че мъгляви приказки за «космическа религиозност» или за това «колко е силен копнежът по нея», или «за движението, което онзи подсетивен кръговрат на живота предприема за откриването и разбулването» и т. н., че при това заобиколно приказва-не се касае само да се хвърли мъгла над нещата, които трябва да навлязат напълно ясно в света, които могат да действат само в яснота и преди всичко да се внесат сред човечеството само като ясни практични и нравствено-етични импулси.
към текста >>

179. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не.
Особеното е, че в своето обикновено съзнание човекът като физически земен човек всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли. Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене. Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела. В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси. Той продължава да живее във всичко това.
към текста >>

180. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята. Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година. Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот. Той само би се разсмял, защото е виждал, че историята я създават съществата от третата йерархия, макар и да си е представял всичко това в сетивни образи.
към текста >>

Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята. Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година. Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот. Той само би се разсмял, защото е виждал, че историята я създават съществата от третата йерархия, макар и да си е представял всичко това в сетивни образи.
към текста >>

181. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но до пълна яснота относно тях е много трудно да се стигне, доколкото те са неудобни, доколкото неохотно се стига до действителните факти.
Тези неща са се опитвали да ги обхванат във всички времена търсещите мироглед хора. Но до пълна яснота относно тях е много трудно да се стигне, доколкото те са неудобни, доколкото неохотно се стига до действителните факти. В наше време стана обичайна практика, бих казал, да се признава едната половина на истината, а другата да се отхвърля. Ето ви класически пример: Карл Маркс е казал веднъж[vii], че философите досега са се опитвали със своите понятия само да интерпретират света; нужно е да се стигне до промяна на света, нужно е да се намерят действителни мисли, посредством които светът може да се промени. Първото е абсолютно вярно. Философите, доколкото се явяват философи, са се опитвали да интерпретират света, доколкото им е стигал ума. Те въобще не са си представяли, че могат нещо друго, освен да интерпретират света.
към текста >>

182. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на живота и ужасната яснота на битието във втората половина на живота.
По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността. Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст. Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на живота и ужасната яснота на битието във втората половина на живота.
към текста >>

183. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Един лъч от светлина действително може да породи яснота в онзи ретроспективен поглед към времето, какъвто вчера ние отправихме, за да вникнем, така да се каже, в негативната страна на нещата, задавайки си въпроса, който и досега често пъти ни е вълнувал: Каква е по-дълбоката природа на онези импулси, които тласкат съвременното човечество в такива катастрофални събития и – което е дори още по-важно – защо те докарват душите до такова катастрофално състояние, чиито признаци днес се проявяват съвсем ясно?
Един лъч от светлина действително може да породи яснота в онзи ретроспективен поглед към времето, какъвто вчера ние отправихме, за да вникнем, така да се каже, в негативната страна на нещата, задавайки си въпроса, който и досега често пъти ни е вълнувал: Каква е по-дълбоката природа на онези импулси, които тласкат съвременното човечество в такива катастрофални събития и – което е дори още по-важно – защо те докарват душите до такова катастрофално състояние, чиито признаци днес се проявяват съвсем ясно?
към текста >>

184. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота.
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата. Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота. И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието. Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
към текста >>

Докато в най-светлата яснота на съзнанието светеше последният отзвук от културата на мистериите в гръцкото мислене, в най-долния, в най-тъмния слой на нашето съзнание се намира първо изгревът на онова, което трябва да достигне своето химборасо /своята върхова точка/ едвам в бъдеще.
Искам да Ви приведа още един характерен признак, за да разберете пълното значение на този въпрос. Всъщност цялото математическо проникване на света, каквото то възниква чрез Галилей, Джордано Бруно, произхожда от този по-дълбок слой на съзнанието. Четири и половина столетия изтекоха, откакто ние усвояваме това, четири и половина столетия, откакто ние полагаме усилия да внесем този ариманически елемент в нашето човешко мислене и чувствуване. Докато в най-светлата яснота на съзнанието светеше последният отзвук от културата на мистериите в гръцкото мислене, в най-долния, в най-тъмния слой на нашето съзнание се намира първо изгревът на онова, което трябва да достигне своето химборасо /своята върхова точка/ едвам в бъдеще. Това трябва да излезе на повърхността.
към текста >>

185. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек.
Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека. Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното. Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката.
към текста >>

186. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

За искрени и стремящи се към яснота духове това е едно второстепенно опасение.
"Отговорът на този въпрос не е решаващ за съдбата на марксизма. За искрени и стремящи се към яснота духове това е едно второстепенно опасение. Макар и слънцето да угасне, хората би трябвало да се оправят по-лесно в тъмнината, отколкото да изпуснат една блуждаеща светлина на слънцето".
към текста >>

187. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Така силно трябва вникнем днес в духа на новата цивилизация, защото е нужно човечеството да добие яснота върху това, както е тръгнало по една наклонена плоскост това е една истинска необходимост, обаче необходимостите съществуват също затова, те да бъдат разбрани и, както казах, може да се насочи отново нагоре само чрез едно коренно излечение.
Така силно трябва вникнем днес в духа на новата цивилизация, защото е нужно човечеството да добие яснота върху това, както е тръгнало по една наклонена плоскост това е една истинска необходимост, обаче необходимостите съществуват също затова, те да бъдат разбрани и, както казах, може да се насочи отново нагоре само чрез едно коренно излечение. Днес хората често пъти разбират под едно описание на духовния свят едно описание на това, което е свръхсетивно, което обаче не живее тук на Земята. С един духовен възглед те искат да избягат от това, което ни заобикаля тук на нашата Земя. Те не знаят, че избягвайки в едно абстрактно духовно царство, намират именно не Духа, а луциферическата област. И много от това, което днес се нарича мистика, което днес се нарича теософия, е едно търсене на луциферическата област. Защото само знанието за някакъв дух, това не може да стои на основата на днешния духовен стремеж на хората, защото необходимо е този днешен, този настоящ стремеж към духа да познае връзката между духовните светове и света, в който се раждаме, за да живеем в него между раждането и смъртта.
към текста >>

188. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

В централна Европа също е имало много недоволство, и бяха направени различни усилия да се схванат тези неща в простата им яснота; в духовния живот с най-голяма проницателност в онова, което трябва да нарека Гьотеанизъм.
цивилизация ние имаме трите нишки, работещи хаотично. В известен смисъл винаги е имало недоволство срещу тази плетеница, най-малкото на запад. В Америка, където икономическият живот е извлечен от Мистериите на Севера, ние намираме теории, изградени научно, но лишени от дух, чужди на Духа. Америка получи своя правно-политически живот от Рим. Духовните неща бяха взети от изтока. В централна Европа също е имало много недоволство, и бяха направени различни усилия да се схванат тези неща в простата им яснота; в духовния живот с най-голяма проницателност в онова, което трябва да нарека Гьотеанизъм. Гьоте, който се опитваше да се избави от правната система в сферата на естествената наука, е показателен за този бунт срещу чисто източния духовен живот. Тъй като правният елемент бе навлязъл също и в естествената наука. Ние говорим за "природни закони". Изтокът никога не би говорил за закони на природата, а за Властта на Космическата Воля. Терминът "природен закон" произлиза от страничния поток на юриспруденцията.
към текста >>

Тези неща трябва да се виждат сега с пълна яснота; и импулсът към това ясно разпознаване вече лежи в несъзнателната част на човека, но само Духовната Наука може да изведе този копнеж, този импулс до пълна яснота.
На запад всичко е подчинено на икономическо-индустриалния живот. От правния елемент има много в Централна Европа, докато много от възникналото от Мистериите на Изтока, от Мистериите на Светлината, може да бъде намерено в Източна Европа и Азия. Там, където още господства системата на кастите, намираме нещо в смисъла на онзи стар феодализъм, произлязал от Духа. Животът, проникнат със законности е отгледал съвременната буржоазия. Буржоазията е резултатът на потока на правата. Тези неща трябва да се виждат сега с пълна яснота; и импулсът към това ясно разпознаване вече лежи в несъзнателната част на човека, но само Духовната Наука може да изведе този копнеж, този импулс до пълна яснота.
към текста >>

189. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>

190. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни. А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание. Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>

191. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И така, ако отправим към един мъртъв човек абстрактни и бледи мисли, той не може да има нищо общо с нас; съвсем друго е обаче, ако ние си представим с една вътрешна яснота и конкретност, как сме били за едно тук или там, как сме разговаряли, как той е молил за едно или друго със своя собствен глас.
И така, ако отправим към един мъртъв човек абстрактни и бледи мисли, той не може да има нищо общо с нас; съвсем друго е обаче, ако ние си представим с една вътрешна яснота и конкретност, как сме били за едно тук или там, как сме разговаряли, как той е молил за едно или друго със своя собствен глас. Безцветните мисли не могат до родят нищо. Но ако развием един фин усет за мелодията на неговия глас, за нюансите в неговите емоции и темперамент, за неговите чувства и копнежи, ако си представим всичко това с една образна сила, така че самите ни представи да станат образи: т.е. да видим самите себе си редом с него как стоим, разговаряме или се храним, тогава нещата коренно се променят. Човек много лесно може да повярва, че след смъртта водещо значение придобиват мислите. Това не е така.
към текста >>

192. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Точно този опит който всеки може да направи при пълна яснота на съзнанието позволява да се напра ви едно точно и правилно оценяване на съдържание като това.
Точно този опит който всеки може да направи при пълна яснота на съзнанието позволява да се напра ви едно точно и правилно оценяване на съдържание като това.
към текста >>

193. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика. И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга.
към текста >>

Този, който искайки да започне с една метафизична яснота, започва с едно конфузно представяне на растителното, и го прави на основанието, че той е в това положение на отношение на машината.
Този, който искайки да започне с една метафизична яснота, започва с едно конфузно представяне на растителното, и го прави на основанието, че той е в това положение на отношение на машината.
към текста >>

Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
Някога, беше казано, в един вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по време на съня. Според Шпенглер природата го дава на човека по време на съня! Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
към текста >>

Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема. В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя. Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер. Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>

194. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Цялата Земя става, така да се каже, една книга, която ви дава яснота за света на хората, света на човешките души, в който той започва да живее.
И така, човек може да има, например, следната опитност: имам връзка с това човешко същество, лилиите ми го казват, розите ми го казват, защото силата на розите, силата на лилиите, силата на лалетата именно ме тласна към него. Цялата Земя става, така да се каже, една книга, която ви дава яснота за света на хората, света на човешките души, в който той започва да живее.
към текста >>

И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята.
Тогава ние даваме на езика форми, каквито даваме на човешкия език само в междуметията, където казваме "Ах! "/Ah/, когато сме учудени, или казваме "Аз", когато искаме да отведем вниманието върху самите нас. Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание. И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята. Ние самите ставаме цветя и цъфтим, така да се каже, с цветята. И докато ние проникваме в цветето лале с нашите душевни сили, ние изразяваме в имагинацията за лалето, това, което се изразява тук на Земята в конфигурация на душата. Ние растем отново и влизаме в това, което е духовно във всички неща.
към текста >>

195. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви.
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя чувствата, които породи у мен вашето събиране. Вашият говорител описа по чудесен начин импулсите, които ни събраха заедно тук. Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви. И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
към текста >>

И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя чувствата, които породи у мен вашето събиране. Вашият говорител описа по чудесен начин импулсите, които ни събраха заедно тук. Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви. И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
към текста >>

196. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
към текста >>

197. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане.
Ако през времето между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал. Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала. Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане. А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие. Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съзнание, съзнанието за нашата личност, което е идентично със съзнанието за свободата. Когато тук, на Земята, развиваме морала и свободата, те са спомени от онзи ритъм, който по описания начин изживяваме в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>

198. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение. Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления. За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма. Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>

199. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Говоря всичко това не за друго, а за да внеса повече яснота в самото Антропософското Общество, макар че лесно мога да си представя как мнозина от Вас биха си казали: ето, работата с Антропософското Движение не върви добре и сега трябва да се залага повече на Движението за религиозно обновление.
И ако на времето аз бих говорил по друг начин за тези неща, едва ли щях да съм в състояние да окажа помощ на новото религиозно Движение. То впрочем трябва да остане в своите първоначални рамки. Говоря всичко това не за друго, а за да внеса повече яснота в самото Антропософското Общество, макар че лесно мога да си представя как мнозина от Вас биха си казали: ето, работата с Антропософското Движение не върви добре и сега трябва да се залага повече на Движението за религиозно обновление.
към текста >>

200. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището. От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес. Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения. И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек. Тук духовете на природата, започвайки от йерархиите надолу до духовете на елементите, за които аз Ви говорих, третират като лечители това, което би могло да се яви също в живота като смущаващи, предизвикващи болести процеси. Тогава ние не правим вече нищо друго, освен едно прочитане. Защото когато виждаме, какво става там навън, когато след това прилагаме като лечително средство това или онова вещество, или го преработваме като лечително вещество, тогава ние просто заставаме и се питаме: къде се явява желязото?
към текста >>

201. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но не може да се отрече това се представя с цялата яснота на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на душите съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза.
Но не може да се отрече това се представя с цялата яснота на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на душите съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза. Такъв е случаят много повече отколкото се вярва. Защото ние забелязваме в същност, колко много неразбиране на хората и омраза към хората съществува в подсъзнание то само тогава, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава той извлича своето душевно-духовно естество от физическо-телесното естество. Той оставя на Земята физическо-телесното естество. Импулсите на студенината, импулсите на омразата се показват тогава като чисто природни сили, те са тогава чисто природни сили.
към текста >>

Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма. Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма. Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма. Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата. Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост. И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
към текста >>

Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яснота, защото не могат вече другояче, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията.
Ние не трябва да отхвърляме от нас такива мисли. Ние трябва даже да ги оставим те да бъдат като импулси в нас, които да ни карат да действуваме и съдействуваме навсякъде, където можем, за лечението на нашата култура. Днес обаче в много отношения е действително така: Както през време на моя цикъл от сказки изнесени в гр. Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яснота, защото не могат вече другояче, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията. Тогава с тези неща се случи така; днес става по същия начин с нещата, които важат за нашето време: хората приспиват нещата, не ги виждат. На нас ни подобава обаче да бъдем будни. И Антропософията съдържа в себе си всички импулси за едно истинско пробуждане на културата, за едно истинско културно събуждане на хората!
към текста >>

202. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Виждате ли, именно ученикът в ефеските Мистерии е можел по правилен начин - тъй като това се е изисквало в тази древност - да приеме в своята душа, в своето сърце това, което е могло да внесе яснота за праначалото, когато Словото, Логосът е тъкал в качеството на същност на нещата.
Виждате ли, именно ученикът в ефеските Мистерии е можел по правилен начин - тъй като това се е изисквало в тази древност - да приеме в своята душа, в своето сърце това, което е могло да внесе яснота за праначалото, когато Словото, Логосът е тъкал в качеството на същност на нещата. Той е можел да побере това, защото е бил подготвен, облагородявайки и повдигайки своята човечност - с това, че е можел да се чувства като покров на малкия отблясък на мировата тайна, която е стояла в неговото собствено звучене на речта.
към текста >>

203. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Но в мястото, накъдето гледал, той четял написано като с огнени писмена нещо, не външно-физическо, но видимо от него с потресаваща яснота.
Всичко това преживявал всеки ученик в абсолютна самота. Вътрешното му преживяване е било толкова силно, че външното му зрение преставало да функционира. То вече не действало. След някое време той вече не виждал статуите. Но в мястото, накъдето гледал, той четял написано като с огнени писмена нещо, не външно-физическо, но видимо от него с потресаваща яснота. Там, където той по-рано виждал главата на статуята на познанието, той четял думата Наука, а там, където виждал главата на другата статуя, четял думата Изкуство.
към текста >>

204. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие.
Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие. Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи. Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията.
към текста >>

Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи.
Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие. Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи. Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията.
към текста >>

Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията.
Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие. Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи. Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията.
към текста >>

205. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

И замисълът беше така успешно довеждан до своя край, че кандидатът за Посвещение действително минаваше при това в една значителна яснота на съзнанието през опитностите, които има всеки човек в първите три дни след смъртта.
Стените, подът и таванът на залата бяха черни. Цялата зала, в чиято среда се намираше единствено един ковчег или подобна на ковчег клетка, беше мрачна и тъмна. Тези, които стояха до ковчега и ръководеха Посвещението, се отнасяха към кандидата като към човек, изправен пред неизбежна смърт. Те подемаха траурни песни за смъртта. А на кандидата те даваха да разбере, че сега, след като бъде положен в ковчега, той ще изживее същото, което изживява всеки човек в първите три дни след своята смърт. И замисълът беше така успешно довеждан до своя край, че кандидатът за Посвещение действително минаваше при това в една значителна яснота на съзнанието през опитностите, които има всеки човек в първите три дни след смъртта.
към текста >>

206. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

И тъкмо в тези ефески Мистерии, на окултните кандидати се даваше едно учение, което с най-голяма яснота им откриваше онези тайни на Луната, за които стана дума вчера.
И тъкмо в тези ефески Мистерии, на окултните кандидати се даваше едно учение, което с най-голяма яснота им откриваше онези тайни на Луната, за които стана дума вчера.
към текста >>

207. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена. Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
към текста >>

208. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ние трябва да си представим с цялата яснота тази картина - образ на цивилизация, от която е отстранено всичко духовно.
И така, може да се каже: тук ние имаме цивилизация на личността. И в тази цивилизация Мистерията на Голгота с всичко, което принадлежи на духа, повече не се възприема от човека, тя просто се предава като история (виж рис. на стр. 74). Ние трябва да си представим с цялата яснота тази картина - образ на цивилизация, от която е отстранено всичко духовно. Тази култура започва от времето, след Юлиан Отстъпник и продължава до момента, когато, в края на XIX век, започвайки от края на 70-те години, не пристига сякаш нов призив към човечеството от духовните висини. Започва епоха, която често съм описвал като епохата на Михаил. Днес искам да я охарактеризирам като епоха, в която човек, ако иска да остане при своя стар материализъм, - а голямата част от човечеството желае това, - неизбежно пада в страшна пропаст; пред него няма никакъв друг път, освен да се спусне и да стане подчовек, той просто не може да се задържи на човешкото равнище. За да се задържи на човешко равнище, той трябва да отвори своите сетива за духовните откровения, които отново се приближават от края на XIX век. Сега това е абсолютно необходимо.
към текста >>

209. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата.
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах. В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата. Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията.
към текста >>

210. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Като млад на мен самия това ми направи извънредно силно впечатление, защото действително върху тези неща при Дюринг беше излята разсъдъчна яснота.
Като млад на мен самия това ми направи извънредно силно впечатление, защото действително върху тези неща при Дюринг беше излята разсъдъчна яснота.
към текста >>

211. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното.
Като пример бих искал да спомена още нещо. Нали в наше време са се появили знаменити личности. Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности. И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота. И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното. Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд.
към текста >>

До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала».
До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала». Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал. И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък.
към текста >>

212. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас.
към текста >>

213. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека.
В нашата памет ние имаме спомена за нашия кратък сегашен земен живот, там вън е споменът на йерархиите за онова, което хората са извършили някога. Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека.
към текста >>

214. Съдържание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята. Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил.
към текста >>

Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята. Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна. Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря.
към текста >>

215. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни? - понеже това, което е несъзнателно в един земен живот, става с една степен по-съзнателно в следващия земен живот.
към текста >>

216. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност.
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност. Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята. В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение. То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност.
към текста >>

Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл.
Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл. Погледнато от духовния свят, на Земята можеше да се види, как онова, което принадлежи на областта на Михаил, сега се развиваше долу, извън неговата власт, и то именно при започващото господство на Гавраил. Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състоеше в това, че нейните притежатели имаха известна яснота относно тези отношения. Именно в онова време е важно да насочим поглед върху начина, по който земното е свързано със свръхсетивното. Защото изглежда, че земното сякаш е откъснато от свръхсетивното, - но то е свързано с него! И от това, което изложих в последните часове, виждате, как земното всъщност е свързано със свръхсетивното.
към текста >>

Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състоеше в това, че нейните притежатели имаха известна яснота относно тези отношения.
Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл. Погледнато от духовния свят, на Земята можеше да се види, как онова, което принадлежи на областта на Михаил, сега се развиваше долу, извън неговата власт, и то именно при започващото господство на Гавраил. Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състоеше в това, че нейните притежатели имаха известна яснота относно тези отношения. Именно в онова време е важно да насочим поглед върху начина, по който земното е свързано със свръхсетивното. Защото изглежда, че земното сякаш е откъснато от свръхсетивното, - но то е свързано с него! И от това, което изложих в последните часове, виждате, как земното всъщност е свързано със свръхсетивното. Онова, което са свръхсетивни факти, мога да го резюмирам само в образи, в имагинации. То не може да се опише с отвлечени понятия, а трябва да се обрисува образно.
към текста >>

217. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Задачата на онази свръхсетивна школа, за която ви говорих през последния понеделник беше да доведе до пълна яснота този спор.
Задачата на онази свръхсетивна школа, за която ви говорих през последния понеделник беше да доведе до пълна яснота този спор. В нея това постоянно се подчертаваше във всички метаморфози, като непрекъснато се описваше основният характер на древните мистерии. Онова, което можах да опиша пред вас като един отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, беше описано в тази свръхсетивна школа по един величествен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които дойдоха едва в началото на 19-ия век, а в свръхсетивните инспирации.
към текста >>

218. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот.
Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот. Вие ще видите, че при това, което днес ще кажа, се касае за нещо подобно на яйцето на Колумб. Обаче при яйцето на Колумб се касае, някому да дойде на ум да го постави така, че то да може да стои изправено; а също и при това, за което сега ще говоря, ще се касае за това, на някого да му дойде на ум, да му хрумне.
към текста >>

Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма. Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил. Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение. Защо е така? Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.
към текста >>

219. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение.
И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен живот и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове. Но тук имаме нещо неясно. Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение. В Средновековието върху много неща съществуват възгледи, които винаги са легендарни, които обаче съответстват на действителните събития. Аз вече споменах, колко адекватни, колко отговарящи на действителни събития - макар и естествено легендарни, - са митовете, легендите, които са били свързани с личността на Александър. Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт! Това, което продължава да живее от Юлиан, то продължава да живее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека. И когато го проследяваме, ние трябва да полагаме най-големи усилия да останем върху него с духовния поглед.
към текста >>

220. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но около нас вече е светло, прозрачна яснота.
С поврата на времето между деветнадесето и двадесето столетие се случи извънредно много в духовно-физическото развитие на Земята. Това старите ориенталци го предчувстваха и говореха, че Кали Юга, мрачното време изтича с края на деветнадесето столетие и започва една светла епоха. Тя вече започна, само че хората не го знаят, понеже с тяхната душевност са заседнали още в деветнадесето столетие и представите в техните сърца и души продължават да вървят напред по навик. Но около нас вече е светло, прозрачна яснота. И ние имаме нужда само да се вслушаме в това, което иска да се прояви от духовния свят; ние можем да го доловим. И понеже младежката душевност е особено възприемчива, в края на века в младежките души се появява един неопределен копнеж по-точно да опознаят човека, да го разгледат по-интимно. Който е роден в тази епоха, около поврата на деветнадесето, двадесето столетие, чувства напълно инстинктивно: - Трябва много повече да се знае за човека, отколкото могат да кажат хората. - Човек живее и расте така и чувства инстинктивно, че трябва много повече да знае за човека, но никой не казва онова, което се очаква. - Човекът търси човека, прави се всичко възможно да се намери човека.
към текста >>

221. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот.
Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате. Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език. За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот. Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически.
към текста >>

Ангелът на този човек също говори с голяма яснота от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно.
Ние виждаме чрез един човек, когото срещаме за първи път, по-дълбоко в света. Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този факт, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство. Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по отношение на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от сферата на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек. Той трябва да се запознае не само с този човек, а трябва да се запознае и с духа-пазител на този човек. Ангелът на този човек също говори с голяма яснота от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно. Той чува думите на Ангелите на тези хора от своята вътрешност. Това предава на посветения един особен характер в неговата обхода с хората. Той сам приема нещо, което Ангелът иска да каже на човека, с когото се запознава, превръща се в негов Ангел. Чрез това онова, което може да се говори на хората, става по-интимно поради една причина различна от първата, то става по-интимно, отколкото става за обикновеното съзнание. Ето защо става така, че за всеки човек, когото среща за първи път в Космоса, посветеният е един друг, той е в този момент нещо от Ангела на този човек.
към текста >>

222. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер.
Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер. Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда. (Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар. Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ. пр.) Липсата на ясно различаване на тези две сили води до особен вид объркване в духовните разбирания.
към текста >>

Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота.
Прочетете четвърта глава, отнасяща се по този въпрос, от "Въведение в Тайната Наука". Моята цел там бе да опиша как Луната се отделя от Земята. Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота. Важно е да посочим тук истината като противоположност на заблудата. И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната еволюция. Това бе едно от нещата, които трябваше да се направят в моята книга "Въведение в Тайната Наука".
към текста >>

И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната еволюция.
Прочетете четвърта глава, отнасяща се по този въпрос, от "Въведение в Тайната Наука". Моята цел там бе да опиша как Луната се отделя от Земята. Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота. Важно е да посочим тук истината като противоположност на заблудата. И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната еволюция. Това бе едно от нещата, които трябваше да се направят в моята книга "Въведение в Тайната Наука".
към текста >>

223. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област.
Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система. Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве. Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни. За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област. Трябва да имате предвид, че възникващата враждебност, и най-вече враговете ни, всъщност в по-голямата си част са марионетки на противодействащите сили. Понеже тук сме в полето на действие на свръхсетивни сили. Тези свръхестествени сили, към които принадлежат Луцифер и Ариман, естествено работят в човешкия живот чрез човешките души, които просто са техни инструменти.
към текста >>

В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яснота.
В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яснота. Има определени неща, които е нужно да се третират с определена безкомпромисност. Това е друга тема. Но ние никога не трябва да забравяме почвата, на която стоим почва на сериозно и стойностно духовно Движение.
към текста >>

224. 1. Увод GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Който схваща нещата така, не ще добие никога яснота върху това, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука.
Който схваща нещата така, не ще добие никога яснота върху това, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука. Чрез това обаче и двете са криво разбрани. Световноисторическото значение на Гьоте се крие именно в това, че неговото изкуство произтича от първичния извор на битието, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил вслушвайки се в дълбочините на природното действие от мировия Дух. На тази степен изкуството се превръща в тълкувател на мировите тайни, както науката е тълкувателка в друг смисъл".
към текста >>

225. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец.
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен. Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том. На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето. Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование. Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата.
към текста >>

В момента, когато позна с пълна яснота своето собствено себе, в момента, в който разбра, че в неговата вътрешност живее едно царство, което е поне равностойно на това на външния свят, той трябваше да се освободи от връзките на природата.
Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно. Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи. Това време трябваше да дойде. То беше необходимост за развиващото се до все по-високи степени човечество. Човекът можеше да се задържи само толкова дълго в природата, докато нямаше още съзнание за това. В момента, когато позна с пълна яснота своето собствено себе, в момента, в който разбра, че в неговата вътрешност живее едно царство, което е поне равностойно на това на външния свят, той трябваше да се освободи от връзките на природата.
към текста >>

За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата.
Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности. За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата. Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина. Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото. Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното. Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности. И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време.
към текста >>

226. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща.
Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение. Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии.
към текста >>

227. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят.
Ето защо ясновидецът има нужда слушащите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва. Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва. Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран. Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на езика, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява. Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят. Така в самия обикновен живот говорът е вече един художествен елемент. Ясновидецът има едно особено отношение също и към езика.
към текста >>

228. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система.
Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята. Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение.
към текста >>

229. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота.
Символите и знаците не само в светската област, но и в теософския свят, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо. Това не е правилно. Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма. Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота. Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица. Често в теософски писания и сказки се тълкуват митове и легенди, казва се, че "означават нещо". Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи. Какво разбираме под това, ще изясним чрез един пример.
към текста >>

230. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини.
Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между волята, чувствата и мислещото познание. Размислете върху следното: Когато опознавате нещата с помощта на мисленето, Вие трябва и да усещате ако мога така да се изразя, как образите под помагат Вашите понятия, за да живеете, малко или много, в светлина. С помощта на мисленето, Вие придобивате познания, обаче ясно чувствувате, как Вашият Аз е напълно ангажиран в тази познавателна дейност. В известен смисъл, всяка част, всяко звено от тази дейност, която Вие наричате „познание", е дълбоко свързана с всичко онова, което Вашият Аз върши; или с други думи: всичко, което Вашият Аз върши, е в пряка връзка с познавателната дейност. Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност. И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини. Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение. Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието. Ако би трябвало да приемете, че някакъв демон или природен механизъм свързват „този човек" с „е добър", тогава Вие няма да сте напълно будни и с част от Вашето съждение бихте останали в мрака на несъзнаваното.
към текста >>

231. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

И в тази област не би се стигнало до яснота, ако хората не желаят да се доверят на това, да потърсят тази яснота изцяло в духовната наука.
Началото дори не е едно социализиране на отношенията на властите. Толкова гротескно се случват днес нещата! Подобни неща дълго не могат да бъдат забравени, когато някой каже: Ленин трябва да управлява света. Но нещата днес стоят по този начин. Хората, които вярват, че притежават най-ясните понятия, имат най-изопачените. И в тази област не би се стигнало до яснота, ако хората не желаят да се доверят на това, да потърсят тази яснота изцяло в духовната наука.
към текста >>

232. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия.
Това, което ще кажа днес ще бъде един вид епизод. Както вече ви съобщих, бих желал да поговоря на кратко върху три понятия. За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно събуждат едно разбиране на външния социален живот. Казвам изрично: на външния социален живот, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората. Трите понятия са стока, работа и капитал. Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия. Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански. Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения. Животът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек. От това време насам хората трябваше, тъй като в тази епоха се развива съзнаващата душа, да разсъжда ват все по-съзнателно и по-съзнателно върху социалните отношения. И така се разгърнаха всички възможни посоки и възгледи относно социалното човешко съжителство.
към текста >>

233. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но в основата си е лесно човек да постигне ясно мислене, когато мисленето постига тази яснота за сметка на една пълнота, на една съдържателност.
Изключително лесно е днес да изискваме ясно мислене от човека. Нямам никакви възражения върху ясното мислене. В наше време то отстои вече на векове от делата на Коперник, на Галилей6, такова едно ясно мислене е нещо, което се разбира от само себе си. Жалкото е само, че то все още не е станало нещо естествено и за най-широките кръгове от хора. Но в основата си е лесно човек да постигне ясно мислене, когато мисленето постига тази яснота за сметка на една пълнота, на една съдържателност. Празните мисли лесно могат да бъдат ясни. Но в основата на цялото ни развитие трябва да залегнат съдържателни, ясни мисли, ясни мисли със съдържание.
към текста >>

234. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И тук нещата ще добият яснота, ако, разглеждайки ги, кажем: ако тук, съвсем схематично нарисувано (вж.
И тук нещата ще добият яснота, ако, разглеждайки ги, кажем: ако тук, съвсем схематично нарисувано (вж. рис.24), съществува определено място от физическото тяло на човека, което чрез своите сили се възпротивява на цялостното въздействие на етерните сили, така че етерните сили в известен смисъл се натрупват и спират, поради което възниква нещо, приличащо на новообразувание, то в такъв случай белият имел е този, който може да противодействува но оформилото се хлътване. В известен смисъл белият имел го изтегля към онова място, което то не желае да заеме.
към текста >>

235. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло.
От друга страна, особено важно е още нещо. И другият полюс на човешкото същество, веществообмяната действа обратно на ритмичната система, и то така, че може би най-добре разбираме начина, по който тя действа, когато знаем следното. Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло. Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него.
към текста >>

236. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието.
Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката.
към текста >>

237. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако човек търси яснотата при тези неща, той трябва да се вглежда във връзките между тях.
Вие виждате, че то изцяло е ориентирано към R. Не забравяйте, че в такива проявления се оглежда целият живот. Припомнете си колко подвижна е била майката в театъра през ембрионалния период, припомнете си пробивния характер на звука R и Вие ще видите неговото продължение в театралните занимания на майката. Всичко друго отстъпва на заден план. Ако човек търси яснотата при тези неща, той трябва да се вглежда във връзките между тях.
към текста >>

238. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката.
Сега нещата се свеждат до следното: опирайки се на наличните факти – естествено, тук найважното е непосредственото наблюдение, но също и духовното съзерцание – да преминем към духовното разглеждане на случая. Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката. Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло. След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
към текста >>

239. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Някога, когато медицината ще е добила своята правилна духовност, в това взаимно търсене между духовния и физическия свят през първите 7 години от живота, хората ще виждат истинските дълбоки причини за детските болести, и ние ще получим немалко яснота върху това, което днес, когато потърсим в медицинските трудове, го намираме само с голословни обяснения.
Виждате ли, в тази възраст има един съвсем особен вид закономерност във всичко, което действува в детето, в цялата непохватност, в цялата неориентираност, с които детето се проявява душевно, с които детето се движи, дължащи се на обстоятелството, че детето непрекъснато трябва да се приспособява към физическия свят, тъй като все още полунесъзнателно и съноподобно около детето живее онзи свят, в който детето всъщност все още е поставено, духовният свят. Някога, когато медицината ще е добила своята правилна духовност, в това взаимно търсене между духовния и физическия свят през първите 7 години от живота, хората ще виждат истинските дълбоки причини за детските болести, и ние ще получим немалко яснота върху това, което днес, когато потърсим в медицинските трудове, го намираме само с голословни обяснения. Това са само голословни обяснения, формални обяснения, които всъщност не ни отвеждат до никаква реалност.
към текста >>

240. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия.
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там? Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин. По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия. И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа. Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>

Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот.
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот. Днес хората не виждат каква важна и съществена връзка съществува тук. Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност. А сега почти 50 години след това светът изисква от нас такива понятия. Ние трябва да ги имаме. Тези понятия, тези импулси не могат да ни дойдат от аудиториите, които всъщност все работят под въздействието на това игнорабимус.
към текста >>

Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата. Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия. Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило. Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата. Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е.
към текста >>

И когато след това размислим, какво сме постигнали чрез тези ясни понятия, оказва се, че това е външна математическо – механическа яснота.
Обаче при това се установява нещо друго. Установява се, оказва се, че стигайки до такива ясни понятия, които развиваме в общение с природата, ние обединяваме вътрешно по отношение на понятията. Нашите понятия стават ясни, обаче техният обхват става беден. И когато след това размислим, какво сме постигнали чрез тези ясни понятия, оказва се, че това е външна математическо – механическа яснота. Но в това, което е станало по този начин ясно, ние не намираме нищо, което да направи животът да ни се яви разбираем. Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си. Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието. С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия.
към текста >>

С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили.
Нашите понятия стават ясни, обаче техният обхват става беден. И когато след това размислим, какво сме постигнали чрез тези ясни понятия, оказва се, че това е външна математическо – механическа яснота. Но в това, което е станало по този начин ясно, ние не намираме нищо, което да направи животът да ни се яви разбираем. Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си. Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието. С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия. Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред. Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни. Стремим се към яснота. С тази яснота си съставяме един образ на света.
към текста >>

Стремим се към яснота.
Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието. С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия. Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред. Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни. Стремим се към яснота. С тази яснота си съставяме един образ на света. Обаче няма никаква възможност да намерим в този образ на света човека, самите нас. С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека. Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ.
към текста >>

С тази яснота си съставяме един образ на света.
С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия. Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред. Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни. Стремим се към яснота. С тази яснота си съставяме един образ на света. Обаче няма никаква възможност да намерим в този образ на света човека, самите нас. С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека. Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ. Ние сме изгубили пълносъдържателността, която сме имали по-рано и така стоим пред онова понятие, което можем да образуваме – бих могъл да кажа – с напълно изсушени понятия, с най-ясните, но най-изсушени, най-безжизнени понятия – така стоим ние пред понятието за материята.
към текста >>

Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека.
Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни. Стремим се към яснота. С тази яснота си съставяме един образ на света. Обаче няма никаква възможност да намерим в този образ на света човека, самите нас. С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека. Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ. Ние сме изгубили пълносъдържателността, която сме имали по-рано и така стоим пред онова понятие, което можем да образуваме – бих могъл да кажа – с напълно изсушени понятия, с най-ясните, но най-изсушени, най-безжизнени понятия – така стоим ние пред понятието за материята. И всъщност това игнорабимус по отношение на понятието за материята и просто едно признание! Аз извоювах яснота, проникнах борейки се до пълното пробуждане на съзнанието, но при това в моето познание, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
към текста >>

Аз извоювах яснота, проникнах борейки се до пълното пробуждане на съзнанието, но при това в моето познание, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека. Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ. Ние сме изгубили пълносъдържателността, която сме имали по-рано и така стоим пред онова понятие, което можем да образуваме – бих могъл да кажа – с напълно изсушени понятия, с най-ясните, но най-изсушени, най-безжизнени понятия – така стоим ние пред понятието за материята. И всъщност това игнорабимус по отношение на понятието за материята и просто едно признание! Аз извоювах яснота, проникнах борейки се до пълното пробуждане на съзнанието, но при това в моето познание, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
към текста >>

Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност. Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието. Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата. Съзнанието отново отхвърля тази яснота. Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>

Съзнанието отново отхвърля тази яснота.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност. Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието. Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата. Съзнанието отново отхвърля тази яснота. Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>

Тази математическа яснота не може да бъде използувана.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност. Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието. Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата. Съзнанието отново отхвърля тази яснота. Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>

241. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Това е спомогнало за популярността на тази яснота.
До ясни идеи – бих могъл да кажа – до свръхясни идеи беше стигнал вече Карл Маркс. И това беше тайната на неговия успех. Идеите на Маркс са така ясни, щото, въпреки че са сложни, те са разбираеми за най-широките кръгове, когато са правилно изложени. Това е спомогнало за популярността на тази яснота. И дотогава, докато не се забелязва, че именно сред една такава яснота е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яснота, ако искат да бъдат логически последователни.
към текста >>

И дотогава, докато не се забелязва, че именно сред една такава яснота е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яснота, ако искат да бъдат логически последователни.
До ясни идеи – бих могъл да кажа – до свръхясни идеи беше стигнал вече Карл Маркс. И това беше тайната на неговия успех. Идеите на Маркс са така ясни, щото, въпреки че са сложни, те са разбираеми за най-широките кръгове, когато са правилно изложени. Това е спомогнало за популярността на тази яснота. И дотогава, докато не се забелязва, че именно сред една такава яснота е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яснота, ако искат да бъдат логически последователни.
към текста >>

Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер. Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело. И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>

И тогава той се обръща против всяка яснота.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер. Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело. И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>

Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер. Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело. И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>

Можем да научим онова, много уважаеми присъствуващи, че наистина цялата яснота на понятията, цялата прозрачност на мисловния живот може да се добие в съобщението на човека с външно-природния сетивен свят, но че тази яснота на понятията става неизползуваема в момента, когато искаме да добием в естествена та наука повече от един чист феноменализъм, а именно онзи феноменализъм, който Гьоте култивираше като природоизследовател, когато искаме да имаме нещо повече от естествена наука, а именно искаме да имаме Гьотеанизъм.
Можем да научим онова, много уважаеми присъствуващи, че наистина цялата яснота на понятията, цялата прозрачност на мисловния живот може да се добие в съобщението на човека с външно-природния сетивен свят, но че тази яснота на понятията става неизползуваема в момента, когато искаме да добием в естествена та наука повече от един чист феноменализъм, а именно онзи феноменализъм, който Гьоте култивираше като природоизследовател, когато искаме да имаме нещо повече от естествена наука, а именно искаме да имаме Гьотеанизъм.
към текста >>

242. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла.
Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита. За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла.
към текста >>

243. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота. Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>

Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание.
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота. Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>

И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност.
Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай. Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален стремеж всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния живот. Това е едното, което аз направих да прозре през моята “Философия на свободата”.
към текста >>

244. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите.
Вие виждате каква перспектива се разкрива пред нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма. Обаче тогава тази Духовна наука трябва да изхвърли още нещо от своите външни обвивки, от онова, което днес все още е свързано с нея при мнозина, които вярват, че могат да я култивират при всевъзможни фантастичности и при всякакви дилетантизми. Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик. От друга страна Духовната наука трябва да се освободи от всяко суеверие. Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите. Но тогава Духовната наука е един зародиш, един кълн, който ще се развие и ще из прати своите сили във всички науки, а с това и в човешкия живот.
към текста >>

Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация.
към текста >>

Яснота в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго. Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека. Яснота в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
към текста >>

245. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми. Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
към текста >>

246. Девета лекция, 9 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек.
Видяхме, как от една страна трябва да използваме елементите на фигурите и формално математическото, и как, обаче, отново биваме подтиквани по някакъв начин да постигаме качественото, някак да се приближаваме към качественото. Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е отражение (както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим. Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек. Трябва в известно отношение да разберем образа, от който искаме да изходим, трябва да разберем вътрешната перспектива. Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека. Но е изключително трудно, самите ние бидейки хора, да се приближим до човека с някакви постижими представи. Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа пред душите ви, бих казал, постижимо-непостижими представи, представи, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в определена връзка пред нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с представи на външния свят на основата на тези представи, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в определени граници, отново се оказват съвсем непостижими.
към текста >>

Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека.
Видяхме, как от една страна трябва да използваме елементите на фигурите и формално математическото, и как, обаче, отново биваме подтиквани по някакъв начин да постигаме качественото, някак да се приближаваме към качественото. Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е отражение (както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим. Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек. Трябва в известно отношение да разберем образа, от който искаме да изходим, трябва да разберем вътрешната перспектива. Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека. Но е изключително трудно, самите ние бидейки хора, да се приближим до човека с някакви постижими представи. Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа пред душите ви, бих казал, постижимо-непостижими представи, представи, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в определена връзка пред нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с представи на външния свят на основата на тези представи, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в определени граници, отново се оказват съвсем непостижими.
към текста >>

247. 1. Предговор към първото френско издание GA_326 Раждането на естествените науки

Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/. Не, говорейки, Рудолф Щайнер изграждаше отново.
към текста >>

248. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Тази нова форма на мисълта се проявява за първи път с яснота в начина, по който един Коперник е схванал астрономията; тя е резултат на новия допир, който се установява между математическия дух и външния свят.
Ние видяхме, в кой момент са се родили научните схващания, в смисъла, който ние даваме днес на тези думи. Тази нова форма на мисълта се проявява за първи път с яснота в начина, по който един Коперник е схванал астрономията; тя е резултат на новия допир, който се установява между математическия дух и външния свят. Тази промяна, бихме могли почти да кажем тази революция в ролята играна от математиката, има най-големи отражения върху развитието на модерната наука. Днес хората имат явен стремеж да виждат в нашата модерна мисъл нещо абсолютно, окончателно, без да държат сметка за метаморфозите, през които тя е минала.
към текста >>

249. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Истина е, че това, което характеризира много схващания на нашата епоха, е, че те са объркани и им липсва яснота.
Това е общото впечатление, което човек изпитва противопоставяйки на научните теории на един Гьоте тези и на всеки друг ботаник: у Гьоте има навсякъде живи идеи, изживени идеи; другите, въпреки че клетката, която изучават, е нещо живо, и трябва да насочат погледа си към живото, мислят и разсъждават като че клетките, вместо да живеят, са някакви неодушевени атоми. Но, както когато изучава клетката, човек не може да я вижда освен жива, навсякъде в техните разсъждения се промъкват идеи несъобразни с атомизма. Истина е, че това, което характеризира много схващания на нашата епоха, е, че те са объркани и им липсва яснота.
към текста >>

250. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Психологията и пневматологията трябва да се стремят да считат всички явления, които наблюдават, като начален стадий на нещата; така те ще добият яснотата, която е присъща на естествените науки.
Психологията и пневматологията трябва да се стремят да считат всички явления, които наблюдават, като начален стадий на нещата; така те ще добият яснотата, която е присъща на естествените науки. Но какво представлява този начален стадий, за който говорим?
към текста >>

251. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието. Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено. При тях става дума за философски книги. Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно. Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука.
към текста >>

252. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим?
Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим? Когато се движим, в нас винаги нещо загива. Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят. Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен. И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето. Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това.
към текста >>

253. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите.
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света. Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност. Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
към текста >>

254. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.
Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.
към текста >>

255. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Днес искам да ви съобщя за пеперудите нещо такова, което няма непосредствено отношение към въздухоплаването, но може да внесе яснота в областта, касаеща летателните апарати.
Днес искам да ви съобщя за пеперудите нещо такова, което няма непосредствено отношение към въздухоплаването, но може да внесе яснота в областта, касаеща летателните апарати. Виждате ли, пеперудата не се появява веднага, тя, както ви е известно, преминава сложен път на развитие. Преди всичко ще отбележим, че с приближаването на есента пеперудата, достигнала зрялост, снася яйце. От това яйце не се появява веднага пеперуда. Например пеперудата, наричана махаон[2], която изглежда ето така (вж. рис.), не се излюпва от яйце: от яйцето изпълзява това, което народът нарича червей, изпълзява гъсеница.
към текста >>

256. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но това още не е всичко, трябва да имаме пълна яснота по отношение на това, че всичко, намиращо се на небето, като звезди, оказва съответстващото влияние върху човека.
Тези неща би трябвало днес да се изследват с помощта на духовната наука. Другата наука въобще засега няма понятие за тези неща. Виждате, господа, става дума за това, по правилен начин да се вкара в стомаха такава, вече съществуваща в растенията концентрация на желязо, ако хлорозата е предизвикана от недостиг на желязо. Става дума и за други подобни неща. Вие виждате, че ще се удаде да се изучи човешката природа, само изявявайки отношението й със света на звездите. Но това още не е всичко, трябва да имаме пълна яснота по отношение на това, че всичко, намиращо се на небето, като звезди, оказва съответстващото влияние върху човека. Това е много важно.
към текста >>

257. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия.
Така че виждате, господа, чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят. Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия. Дървесният сок е относително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции. Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей. Ако каучукът се сгъсти малко, от него могат да се правят прекрасни фигурки. Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията. Също така той придава форма на камбия.
към текста >>

258. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Във всички разглеждани въпроси трябва да имаме яснота, че въздействия от такъв род имат място навсякъде, но е недопустимо да ги сравняваме с въздействията, влияещи на хората.
Във всички разглеждани въпроси трябва да имаме яснота, че въздействия от такъв род имат място навсякъде, но е недопустимо да ги сравняваме с въздействията, влияещи на хората. Иначе всичко ще ни се струва антропоморфно и няма да можем да си представим нищо по-различно от следното: ако човек вижда, значи и животното вижда. Но това не може да се твърди априорно. На вас може би ви се е случвало да видите следната картина, поне този, който е наблюдателен, би могъл да я види: представете си кухня, където е малко топло от печката. Котката, която охотно седи край топлата печка, свита на кълбо, спи със затворени очи. Но ако някъде под шкафа има мишка, която котката съвсем не може да види с очи, и тази мишка изпълзи навън, котката внезапно, без да отваря очи, се хвърля към нея, при това мога да ви гарантирам, че тя ще се хвърли право върху мишката, и преди да успеете докрай да разберете какво става, котката вече върви с мишката в зъбите.
към текста >>

259. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки.
Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар. Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок. Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
към текста >>

260. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Такива неща също се правят и трябва да имаме пълна яснота относно това, че в света става нещо подобно; действително хората правят всичко възможно, за да експлоатират природата на човека и да излагат недъзите на показ.
Съществува едно своеобразно зло - него особено изкусно го практикуват в Рим, - което се състои в това, че заради запазването на детския глас при момчетата, заради запазването на по-високия глас момчетата ги кастрират, тоест отстраняват им половите органи. Съществува знаменит момчешки хор с необикновено високи гласове. Виждате, че тук злото отива още по-далеч. Обаче всичко това се прави под маската на свещенодействието. Не знам, известно ли ви е това? Такива неща също се правят и трябва да имаме пълна яснота относно това, че в света става нещо подобно; действително хората правят всичко възможно, за да експлоатират природата на човека и да излагат недъзите на показ.
към текста >>

261. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук по този въпрос няма яснота, той е замъглен.
Тук е трябвало да се ориентират към природата. Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син. И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син. Само тук има място своеобразно мисловно прегрупиране. Макар и хората на Изток в голяма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец. Тук по този въпрос няма яснота, той е замъглен. Тук не така много се говори за Бог-Син, но въпреки това признават за свой Бог Христос, давайки Му качества на Бог-Отец. Така в тази из-точна религия възникнал следният възглед: Христос - това е нашият Отец. И в цялата източна религия по същество живее това положение: Христос е нашият Отец.[6]
към текста >>

262. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили. Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок. Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа.
към текста >>

263. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, ако искаме да имаме яснота относно тези неща, трябва преди всичко да се има предвид, че древните хора са били наистина много по-духовни - именно така може да се каже, - по-духовни, отколкото съвременните хора.
Виждате ли, ако искаме да имаме яснота относно тези неща, трябва преди всичко да се има предвид, че древните хора са били наистина много по-духовни - именно така може да се каже, - по-духовни, отколкото съвременните хора. Относително дълго е било известно за въздействията в природата, за които днес съвсем нищо не се знае. Иска ми се да обърна внимание върху някои факти в това отношение. Защото е невъзможно да се разбере какво са предлагали древните вавилонци и асирийци в качеството на астрология, на наука за звездите, ако не бъдат разбрани определени неща, които днес всъщност са съвсем неизвестни.
към текста >>

Днес ние достигаме някакви резултати с пълна яснота в душата.
Вие бихте могли да се замислите ето над кое: това, което още се е запазило от древната наука, е било достигнато не по пътя, по който днес се достига каквото и да е. Днес ние достигаме някакви резултати с пълна яснота в душата. Древните са правели това основно инстинктивно. Вече не се разбира какво от само себе си е представлявало знанието на древните.
към текста >>

264. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота.
И двата народа молят един и същи Бог, той да победи сам себе си! Трябва да бъде ясно. Не става дума за едно-единствено духовно същество! Подобно нещо става и в обикновения живот: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време. Нищо няма да излезе! Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите. В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар. Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота. И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
към текста >>

Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота.
Нищо няма да излезе! Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите. В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар. Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота. И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
към текста >>

Обаче човек, нямащ яснота за нещата, молитвено се обръща към дарохранителницата като към нещо външно.
В християнството, напротив, езическият елемент се възцарява с лекота. Вглеждайки се внимателно, вие бихте могли да забележите това навсякъде. Вземете например почитанието, което в християнството се отделя на церемониите. Аз вече ви говорих, нали така, че дарохранителницата отразява Слънцето и вътре - Луната. Това повече не се знае. Обаче човек, нямащ яснота за нещата, молитвено се обръща към дарохранителницата като към нещо външно. Така малко по малко в течение на столетия християнството се е градило по езически образец. В юдаизма пък, напротив, се е развивало противодействието на това.
към текста >>

265. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако аз виждам един брат, тогава той с цялата си яснота се явява като една персона.
Или, да кажем, das Holz, die Holzer. Защото тук не казват die Holzer. Виждате, господа, че ако се образува множествено число, се образува и умлаут: «а» преминава в «a», «u» в «u», «о» в «о». Защо става така? Умлаутът изразява, че нещото е станало неопределено! Ако аз виждам един брат, тогава той с цялата си яснота се явява като една персона. Ако аз виждам много братя, тогава възниква неяснота, неопределеност, тогава трябва да ги отделям един от друг и ако не съумея, това ще бъде неопределено. Трябва да видя един в кръга на другите. Посредством умлаута винаги се обозначава процесът на превръщането на нещо в неопределено, неясно. Следователно, ако в думата има умлаут, тук се съдържа нещо неопределено, неясно.
към текста >>

266. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Работата стои именно така и трябва да имаме пълна яснота по въпроса.
Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора. Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната. Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Така че с много по-голямо право можем да кажем, че маймуната произхожда от човека, отколкото че човек произхожда от маймуната. Работата стои именно така и трябва да имаме пълна яснота по въпроса.
към текста >>

267. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Трябва да имаме пълна яснота по въпроса: макар в бъдеще да е възможно някои хора да станат маймуноподобни, в миналото нещата с човешкия род никога не са стояли така, че от маймуноподобните да възникне човечеството.
Но да се попитаме: накъде ще тръгне тогава цивилизацията, напред или назад? Без съмнение назад! Тя ще пропадне. Децата, възпитани от възпитател или възпитателка - маймуни, - навярно ще бъдат маймуноподобни! Тогава съвършеното ще се превърне в несъвършено. Трябва да имаме пълна яснота по въпроса: макар в бъдеще да е възможно някои хора да станат маймуноподобни, в миналото нещата с човешкия род никога не са стояли така, че от маймуноподобните да възникне човечеството. Защото когато хората още са имали животински облик, те са изглеждали съвсем различно от съвременните маймуни, а съвременните маймуни тогава въобще не ги е имало. Последните са изостанали, паднали същества, те са се спуснали от по-висока степен.
към текста >>

НАГОРЕ

3.5414640903473