Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
154
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Щастие
'.
На страница
1
:
216
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Хердер пише върху това на Кнебел: "Гьоте ни представя своята студия за костта, която е много проста и хубава; човекът върви по истинския път на природата и
щастие
то върви на среща му"*(*От литературното наследство на Кнебел, ІІ, 236/ Хердер беше именно в състояние да разглежда нещата с "духовното око", с което Гьоте ги разглеждаше.
Той допуска всички наблюдения на Гьоте, само не това по отношение на човека. На 21 март 1786 година той пише още веднъж, че от голям брой наблюдения е стигнал до заключението: Междучелюстната кост не съществува у човека. Писмата на Кампер показват, че той е имал най-добрата воля да вникне в нещата, но че не е бил в състояние да разбере ни най-малко Гьоте. Лодер веднага вижда откритието на Гьоте в неговата истинска светлина. Той го изтъква в своята книга по анатомия от 1788 г.*/*Гьотеви анализа 1790 година/ и отсега нататък се отнася с него във всички свои книги като с нещо имащо пълно значение за науката, за което не може да съществува и най-малко съмнение.
Хердер пише върху това на Кнебел: "Гьоте ни представя своята студия за костта, която е много проста и хубава; човекът върви по истинския път на природата и щастието върви на среща му"*(*От литературното наследство на Кнебел, ІІ, 236/ Хердер беше именно в състояние да разглежда нещата с "духовното око", с което Гьоте ги разглеждаше.
Без това човек не можеше да захване нищо. Това може най-добре да се види от следното. Вилхелм Йозефи (Частен доцент при Университета в Гьотинген) пише в своята "Анатомия на бозайниците" в 1787 година: "Счита се, че междучелюстната кост е главният признак различаващ маймуните от човека; според моите наблюдения и човекът има такава междучелюстна кост поне през първите месеци на неговото съществуване, но която обикновено още отрано, а именно в тялото на майката се сраства външно с действителните горночелюстни кости, така че често не остава даже никаква забележима следа." Тук несъмнено Гьотевото откритие е изразено напълно и изрично, но не като нещо изисквано от последователното развитие на типа, а като израз на един непосредствено натъкващ се в очите факт. Когато човек се придържа само към този последния факт, тогава само от щастливия случай зависи, дали ще намери такива екземпляри, при които може точно да види нещата.
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже
щастие
то да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога. При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност". След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения.
Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
Същественото в един процес на неорганичната природа, или другояче казано: На един процес принадлежащ само на сетивния свят, се състои в това, че той е произведен и определен от един друг, принадлежащ също на сетивния свят процес. Да предположим сега,че причинният процес се състои от елементите М, П, и С, /маса, посока и скорост на една движена еластична топка), а произведеният процес от елементите М1, П1, и С1; тогава винаги при определени М, П и С ще бъдат определени М1, П1 и С1. Ако искам сега да разбера процеса, аз трябва да представя общия процес, който се състои от причина и следствие, в едно общо понятие. Обаче това понятие не е такова, че то да се намира в самия процес и да може да определи процеса. То само обхваща двата процеса в един общ израз.
към текста >>
3.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Но нека само не забравяме, че страданието е обвивката на
щастие
то.
Той не знае това. Всички те са проблематични натури, които не са способни да се справят с никакво положение и които никое положение не задоволява. Нека не бъда криво разбран. Аз не искам да пея хвалебствия на плоския оптимизъм, който, доволен с тривиалните наслади на живота, не желае нищо по-възвишено и поради това никога не чувства да му липсва нещо. Аз не искам да обсъждам индивидите, които чувстват болезнено дълбокия трагизъм състоящ се в това, че ние зависим от условия, който действат парализиращо върху всичката наша работа и които напразно се стараем да изменим.
Но нека само не забравяме, че страданието е обвивката на щастието.
Нека помислим само за майката: как процъфтяването на нейните деца и доставя увеличена радост, когато някога е постигнала това с грижи, страдания и усилия. Всеки по-добре мислещ човек би трябвало да отхвърли едно щастие, което би му предложила някаква външна сила, защото той не може да чувства като щастие това, което му се дава като незаслужен подарък. Ако някакъв творец би се заловил да създаде човека с мисълта, заедно със своя образ подобие да му даде като наследство и щастието, той би направил по-добре да не го създаде. Достойнството на човека е повишено с това, че винаги бива жестоко унищожено това, което той създава; защото той винаги отново трябва да работи и да твори; а в работата се крие нашето щастие, в това което сами произвеждаме. С подареното щастие е същото както с разкритата истина.
към текста >>
Всеки по-добре мислещ човек би трябвало да отхвърли едно
щастие
, което би му предложила някаква външна сила, защото той не може да чувства като
щастие
това, което му се дава като незаслужен подарък.
Нека не бъда криво разбран. Аз не искам да пея хвалебствия на плоския оптимизъм, който, доволен с тривиалните наслади на живота, не желае нищо по-възвишено и поради това никога не чувства да му липсва нещо. Аз не искам да обсъждам индивидите, които чувстват болезнено дълбокия трагизъм състоящ се в това, че ние зависим от условия, който действат парализиращо върху всичката наша работа и които напразно се стараем да изменим. Но нека само не забравяме, че страданието е обвивката на щастието. Нека помислим само за майката: как процъфтяването на нейните деца и доставя увеличена радост, когато някога е постигнала това с грижи, страдания и усилия.
Всеки по-добре мислещ човек би трябвало да отхвърли едно щастие, което би му предложила някаква външна сила, защото той не може да чувства като щастие това, което му се дава като незаслужен подарък.
Ако някакъв творец би се заловил да създаде човека с мисълта, заедно със своя образ подобие да му даде като наследство и щастието, той би направил по-добре да не го създаде. Достойнството на човека е повишено с това, че винаги бива жестоко унищожено това, което той създава; защото той винаги отново трябва да работи и да твори; а в работата се крие нашето щастие, в това което сами произвеждаме. С подареното щастие е същото както с разкритата истина. За човека е достойно само това, че той сам търси истината, че в това не го ръководи нито опитът, нито откровението. Когато това бъде добре разбрано, тогава ще се сложи край на религиите на откровението.
към текста >>
Ако някакъв творец би се заловил да създаде човека с мисълта, заедно със своя образ подобие да му даде като наследство и
щастие
то, той би направил по-добре да не го създаде.
Аз не искам да пея хвалебствия на плоския оптимизъм, който, доволен с тривиалните наслади на живота, не желае нищо по-възвишено и поради това никога не чувства да му липсва нещо. Аз не искам да обсъждам индивидите, които чувстват болезнено дълбокия трагизъм състоящ се в това, че ние зависим от условия, който действат парализиращо върху всичката наша работа и които напразно се стараем да изменим. Но нека само не забравяме, че страданието е обвивката на щастието. Нека помислим само за майката: как процъфтяването на нейните деца и доставя увеличена радост, когато някога е постигнала това с грижи, страдания и усилия. Всеки по-добре мислещ човек би трябвало да отхвърли едно щастие, което би му предложила някаква външна сила, защото той не може да чувства като щастие това, което му се дава като незаслужен подарък.
Ако някакъв творец би се заловил да създаде човека с мисълта, заедно със своя образ подобие да му даде като наследство и щастието, той би направил по-добре да не го създаде.
Достойнството на човека е повишено с това, че винаги бива жестоко унищожено това, което той създава; защото той винаги отново трябва да работи и да твори; а в работата се крие нашето щастие, в това което сами произвеждаме. С подареното щастие е същото както с разкритата истина. За човека е достойно само това, че той сам търси истината, че в това не го ръководи нито опитът, нито откровението. Когато това бъде добре разбрано, тогава ще се сложи край на религиите на откровението. Тогава човекът не ще иска вече, Бог да му се изяви или да разлее върху него благословение.
към текста >>
Достойнството на човека е повишено с това, че винаги бива жестоко унищожено това, което той създава; защото той винаги отново трябва да работи и да твори; а в работата се крие нашето
щастие
, в това което сами произвеждаме.
Аз не искам да обсъждам индивидите, които чувстват болезнено дълбокия трагизъм състоящ се в това, че ние зависим от условия, който действат парализиращо върху всичката наша работа и които напразно се стараем да изменим. Но нека само не забравяме, че страданието е обвивката на щастието. Нека помислим само за майката: как процъфтяването на нейните деца и доставя увеличена радост, когато някога е постигнала това с грижи, страдания и усилия. Всеки по-добре мислещ човек би трябвало да отхвърли едно щастие, което би му предложила някаква външна сила, защото той не може да чувства като щастие това, което му се дава като незаслужен подарък. Ако някакъв творец би се заловил да създаде човека с мисълта, заедно със своя образ подобие да му даде като наследство и щастието, той би направил по-добре да не го създаде.
Достойнството на човека е повишено с това, че винаги бива жестоко унищожено това, което той създава; защото той винаги отново трябва да работи и да твори; а в работата се крие нашето щастие, в това което сами произвеждаме.
С подареното щастие е същото както с разкритата истина. За човека е достойно само това, че той сам търси истината, че в това не го ръководи нито опитът, нито откровението. Когато това бъде добре разбрано, тогава ще се сложи край на религиите на откровението. Тогава човекът не ще иска вече, Бог да му се изяви или да разлее върху него благословение. Чрез собствено мислене той ще се добере до познанието и чрез собствена сила ще създаде своето щастие.
към текста >>
С подареното
щастие
е същото както с разкритата истина.
Но нека само не забравяме, че страданието е обвивката на щастието. Нека помислим само за майката: как процъфтяването на нейните деца и доставя увеличена радост, когато някога е постигнала това с грижи, страдания и усилия. Всеки по-добре мислещ човек би трябвало да отхвърли едно щастие, което би му предложила някаква външна сила, защото той не може да чувства като щастие това, което му се дава като незаслужен подарък. Ако някакъв творец би се заловил да създаде човека с мисълта, заедно със своя образ подобие да му даде като наследство и щастието, той би направил по-добре да не го създаде. Достойнството на човека е повишено с това, че винаги бива жестоко унищожено това, което той създава; защото той винаги отново трябва да работи и да твори; а в работата се крие нашето щастие, в това което сами произвеждаме.
С подареното щастие е същото както с разкритата истина.
За човека е достойно само това, че той сам търси истината, че в това не го ръководи нито опитът, нито откровението. Когато това бъде добре разбрано, тогава ще се сложи край на религиите на откровението. Тогава човекът не ще иска вече, Бог да му се изяви или да разлее върху него благословение. Чрез собствено мислене той ще се добере до познанието и чрез собствена сила ще създаде своето щастие. Дали някаква по-висша сила направлява нашите съдбини към доброто или злото, това не ни засяга; ние сами трябва да си начертаем пътя, по който трябва да вървим.
към текста >>
Чрез собствено мислене той ще се добере до познанието и чрез собствена сила ще създаде своето
щастие
.
Достойнството на човека е повишено с това, че винаги бива жестоко унищожено това, което той създава; защото той винаги отново трябва да работи и да твори; а в работата се крие нашето щастие, в това което сами произвеждаме. С подареното щастие е същото както с разкритата истина. За човека е достойно само това, че той сам търси истината, че в това не го ръководи нито опитът, нито откровението. Когато това бъде добре разбрано, тогава ще се сложи край на религиите на откровението. Тогава човекът не ще иска вече, Бог да му се изяви или да разлее върху него благословение.
Чрез собствено мислене той ще се добере до познанието и чрез собствена сила ще създаде своето щастие.
Дали някаква по-висша сила направлява нашите съдбини към доброто или злото, това не ни засяга; ние сами трябва да си начертаем пътя, по който трябва да вървим. Най-възвишената идея за Бога остава все пак тази, която допуска, че след създаването на човека Бог се е оттеглил от света и е изоставил този последния на самия себе си. Който признава, че мисленето има една способност за възприемане превишаваща схващането на сетивата, той ще му признае по необходимост и обекти, които се намират над чистата сетивна действителност. А обектите на мисленето са идеите. Когато мисленето овладява идеята, то се слива с първичната основа на мировото съществуване; това, което действува вън, влиза в духа на човека; той става до по-висока степен едно с обективната действителност.
към текста >>
за възгледа, че нищо в света не може да ни задоволи, че винаги неудоволствието надделява удоволствието, именно това бих искал аз да посоча като
щастие
на човечеството.
В историята и естетиката той търси конретната идея. Всичко това по емпирично-индуктивен метод. Философията на Хартман се различава от моята само по въпроса за песимизма и чрез метафизическо изостряне на системата към "несъзнателното". Що се отнася за тази последна точка, нека се прочете изложеното по-нататък. По отношение на песимизма обаче ще отбележим следното: Това, което Хартман привежда като основание за песимизма, т.е.
за възгледа, че нищо в света не може да ни задоволи, че винаги неудоволствието надделява удоволствието, именно това бих искал аз да посоча като щастие на човечеството.
Това, което Хартман изнася, за мене то е само доказателство за това, че напразно човек се стреми към щастие. Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва. А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък.
към текста >>
Това, което Хартман изнася, за мене то е само доказателство за това, че напразно човек се стреми към
щастие
.
Всичко това по емпирично-индуктивен метод. Философията на Хартман се различава от моята само по въпроса за песимизма и чрез метафизическо изостряне на системата към "несъзнателното". Що се отнася за тази последна точка, нека се прочете изложеното по-нататък. По отношение на песимизма обаче ще отбележим следното: Това, което Хартман привежда като основание за песимизма, т.е. за възгледа, че нищо в света не може да ни задоволи, че винаги неудоволствието надделява удоволствието, именно това бих искал аз да посоча като щастие на човечеството.
Това, което Хартман изнася, за мене то е само доказателство за това, че напразно човек се стреми към щастие.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва. А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия.
към текста >>
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето
щастие
само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение.
Що се отнася за тази последна точка, нека се прочете изложеното по-нататък. По отношение на песимизма обаче ще отбележим следното: Това, което Хартман привежда като основание за песимизма, т.е. за възгледа, че нищо в света не може да ни задоволи, че винаги неудоволствието надделява удоволствието, именно това бих искал аз да посоча като щастие на човечеството. Това, което Хартман изнася, за мене то е само доказателство за това, че напразно човек се стреми към щастие. Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва.
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение.
Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта. Само едно действие от любов може да бъде едно действие.
към текста >>
4.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Щом в Хартмановия възглед за природата сме познали подобие с Гьотевия възглед за света, ние намираме това подобие още по-значително в етиката на тоя философ Едуард фон Хартман намира, че всеки стремеж към
щастие
, всяко ловуване на егоизма е етически без стойност, защото по този път ние никога не ще можем да стигнем до задоволяване.
Защото това, което е пълно със съдържание не трябва и не може да получи тласък от нещо лишено от съдържание, за да се яви в съществуването. Ето защо в смисъла на Гьоте идеята трябва да се схваща като ентелехия, т.е. вече като действуващо съществуване; и ние трябва първо да се абстрахираме от нейната форма като нещо действащо, когато след това искаме отново да я представим под името воля. Мотивът на волята е съвършено без стойност и за положителната наука. Хартман също не се нуждае от него, там, където той пристъпва към конкретните явления.
Щом в Хартмановия възглед за природата сме познали подобие с Гьотевия възглед за света, ние намираме това подобие още по-значително в етиката на тоя философ Едуард фон Хартман намира, че всеки стремеж към щастие, всяко ловуване на егоизма е етически без стойност, защото по този път ние никога не ще можем да стигнем до задоволяване.
Действането от егоизъм и за задоволяването на този егоизъм Хартман счита за нещо илюзорно. Ние трябва да схванем нашата задача, която ни е поставена в света, и да действуваме чисто заради тази задача, отказвайки се от нашето себе. Ние трябва да намерим нашата цел в обекта, без претенция да добием нещо за нашия субект. Именно това последното е основната черта на Гьотевата етика. Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман.
към текста >>
Той показва безстойността на гонитбата по
щастие
, като разкрива нейното безплодие.
Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне. За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта. Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо. Хартман не спира при оплакването; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика.
Той показва безстойността на гонитбата по щастие, като разкрива нейното безплодие.
С това той ни насочва към нашата дейност. Че той е въобще песимист, това е негова грешка. Това е може би остатък от предишни стадии на неговото мислене. Там, където стои сега, той би трябвало да разбере, че емпирическото доказателство, че в света на действителността незадоволителното преобладава не може да оправдае песимизма. Защото по-висшият човек съвсем не може да желае нещо друго, освен да трябва да извоюва своето щастие.
към текста >>
Защото по-висшият човек съвсем не може да желае нещо друго, освен да трябва да извоюва своето
щастие
.
Той показва безстойността на гонитбата по щастие, като разкрива нейното безплодие. С това той ни насочва към нашата дейност. Че той е въобще песимист, това е негова грешка. Това е може би остатък от предишни стадии на неговото мислене. Там, където стои сега, той би трябвало да разбере, че емпирическото доказателство, че в света на действителността незадоволителното преобладава не може да оправдае песимизма.
Защото по-висшият човек съвсем не може да желае нещо друго, освен да трябва да извоюва своето щастие.
Той не иска това щастие като дар отвън. Той иска да има щастието само в своето деяние. Пред едно по-висше мислене /каквото е това на Хартман/ песимизмът се изпарява. Понеже светът ни оставя незадоволени, ние самите си създаваме най-хубавото щастие в нашата дейност. Така за нас философията на Хартман е отново едно доказателство за това, как, изхождайки от различни изходни точки, човек стига до същата цел.
към текста >>
Той не иска това
щастие
като дар отвън.
С това той ни насочва към нашата дейност. Че той е въобще песимист, това е негова грешка. Това е може би остатък от предишни стадии на неговото мислене. Там, където стои сега, той би трябвало да разбере, че емпирическото доказателство, че в света на действителността незадоволителното преобладава не може да оправдае песимизма. Защото по-висшият човек съвсем не може да желае нещо друго, освен да трябва да извоюва своето щастие.
Той не иска това щастие като дар отвън.
Той иска да има щастието само в своето деяние. Пред едно по-висше мислене /каквото е това на Хартман/ песимизмът се изпарява. Понеже светът ни оставя незадоволени, ние самите си създаваме най-хубавото щастие в нашата дейност. Така за нас философията на Хартман е отново едно доказателство за това, как, изхождайки от различни изходни точки, човек стига до същата цел. Хартман изхожда от предпоставки различни от тези на Гьоте; обаче в хода на развитието на неговите мисли на всяка крачка ние срещаме пътя на идеите на Гьоте.
към текста >>
Той иска да има
щастие
то само в своето деяние.
Че той е въобще песимист, това е негова грешка. Това е може би остатък от предишни стадии на неговото мислене. Там, където стои сега, той би трябвало да разбере, че емпирическото доказателство, че в света на действителността незадоволителното преобладава не може да оправдае песимизма. Защото по-висшият човек съвсем не може да желае нещо друго, освен да трябва да извоюва своето щастие. Той не иска това щастие като дар отвън.
Той иска да има щастието само в своето деяние.
Пред едно по-висше мислене /каквото е това на Хартман/ песимизмът се изпарява. Понеже светът ни оставя незадоволени, ние самите си създаваме най-хубавото щастие в нашата дейност. Така за нас философията на Хартман е отново едно доказателство за това, как, изхождайки от различни изходни точки, човек стига до същата цел. Хартман изхожда от предпоставки различни от тези на Гьоте; обаче в хода на развитието на неговите мисли на всяка крачка ние срещаме пътя на идеите на Гьоте. Ние изнасяме това тук, защото за нас беше важно да покажем дълбоката, вътрешна солидност на Гьотевия възглед за света.
към текста >>
Понеже светът ни оставя незадоволени, ние самите си създаваме най-хубавото
щастие
в нашата дейност.
Там, където стои сега, той би трябвало да разбере, че емпирическото доказателство, че в света на действителността незадоволителното преобладава не може да оправдае песимизма. Защото по-висшият човек съвсем не може да желае нещо друго, освен да трябва да извоюва своето щастие. Той не иска това щастие като дар отвън. Той иска да има щастието само в своето деяние. Пред едно по-висше мислене /каквото е това на Хартман/ песимизмът се изпарява.
Понеже светът ни оставя незадоволени, ние самите си създаваме най-хубавото щастие в нашата дейност.
Така за нас философията на Хартман е отново едно доказателство за това, как, изхождайки от различни изходни точки, човек стига до същата цел. Хартман изхожда от предпоставки различни от тези на Гьоте; обаче в хода на развитието на неговите мисли на всяка крачка ние срещаме пътя на идеите на Гьоте. Ние изнасяме това тук, защото за нас беше важно да покажем дълбоката, вътрешна солидност на Гьотевия възглед за света. Този възглед е така дълбоко обоснован в същината на света, че ние трябва да срещнем неговите основни черти навсякъде там, където енергичното мислене прониква до изворите на знанието. В този Гьоте всичко беше така много първично, така настрана от всеки моден възглед, че в противникът трябва да мисли в неговия смисъл.
към текста >>
5.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако някога бих имал
щастие
то да разполагам с време и средства, да напиша една теория на цветовете в Гьотевия смисъл напълно на висотата на модерните постижения на естествената наука, гореспоменатата задача би била решена само в един такъв труд.
Защото то е последствие на едно правилно схващане на отношението на нашето мислене към природата. Нютон нямаше това схващане. Естествено аз нямам намерение да защищавам всички подробности на Гьотевата теория на цветовете. Това, което искам да поддържам, е само принципът. Но и тук не може да бъде моя задача да изведа от неговия принцип непознатите още по времето ми Гьоте явления на теорията на цветовете.
Ако някога бих имал щастието да разполагам с време и средства, да напиша една теория на цветовете в Гьотевия смисъл напълно на висотата на модерните постижения на естествената наука, гореспоменатата задача би била решена само в един такъв труд.
Бих считал това като една от най-хубавите задачи на моя живот. Този увод можеше да се разпростре само върху строго научното оправдание на Гьотевия начин на мислене в теорията на цветовете. В следващите редове ще бъде хвърлена също светлина върху вътрешния строеж на същата.
към текста >>
6.
08_г. ОПТИМИЗЪМ И ПЕСИМИЗЪМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Следователно достатъчно и за своето
щастие
.
Човекът се оказа за нас като център на мировия ред. Като дух той постига най-висшата форма на съществуването и извършва в мисленето най-съвършения миров процес. Нещата са действително само такива, каквито той ги осветлява. Това е един възглед, според който човекът има опората, целта и ядката на своето съществуване в самия себе си. Той прави от човека едно същество достатъчно за себе си.
Следователно достатъчно и за своето щастие.
Ако трябва да има такова щастие, той трябва да го дължи на самия себе си. Всяка сила, която би му го раздала отвън би го осъдила на несвобода. Не може да се гарантира задоволяването на човека, ако той самият не си дари първо тази способност. Ако нещо трябва да означава радост за него, ние трябва първо да му дарим онази сила, чрез която той може да стори такова нещо. Удоволствие и неудоволствие съществуват за човека в по-висш смисъл само тогава, и дотолкова, доколкото той ги чувства като такива.
към текста >>
Ако трябва да има такова
щастие
, той трябва да го дължи на самия себе си.
Като дух той постига най-висшата форма на съществуването и извършва в мисленето най-съвършения миров процес. Нещата са действително само такива, каквито той ги осветлява. Това е един възглед, според който човекът има опората, целта и ядката на своето съществуване в самия себе си. Той прави от човека едно същество достатъчно за себе си. Следователно достатъчно и за своето щастие.
Ако трябва да има такова щастие, той трябва да го дължи на самия себе си.
Всяка сила, която би му го раздала отвън би го осъдила на несвобода. Не може да се гарантира задоволяването на човека, ако той самият не си дари първо тази способност. Ако нещо трябва да означава радост за него, ние трябва първо да му дарим онази сила, чрез която той може да стори такова нещо. Удоволствие и неудоволствие съществуват за човека в по-висш смисъл само тогава, и дотолкова, доколкото той ги чувства като такива. С това обаче пропада всеки оптимизъм и песимизъм.
към текста >>
Той трябва да храни желание за не
щастие
то.
той не може да бъде щастлив чрез света, а чрез самия себе си. Напротив песимизмът вярва, че устройството на света е такова, че то вечно оставя човека незадоволен, че той никога не може да бъде щастлив. Горното възражение е валидно естествено и тук. По себе си външния свят е нито добър, нито лош, той става такъв чрез човека. Ако песимизмът би бил основателен, тогава човекът би трябвало сам да се направи нещастен.
Той трябва да храни желание за нещастието.
Обаче именно задоволяването на неговото желание създава щастието. Песимизмът би трябвало да приеме с последователност, че човекът вижда своето щастие в нещастието. Но с това неговият възглед би се разпаднал също в нищо. Това единствено разсъждение показва достатъчно ясно погрешността на песимизма.
към текста >>
Обаче именно задоволяването на неговото желание създава
щастие
то.
Напротив песимизмът вярва, че устройството на света е такова, че то вечно оставя човека незадоволен, че той никога не може да бъде щастлив. Горното възражение е валидно естествено и тук. По себе си външния свят е нито добър, нито лош, той става такъв чрез човека. Ако песимизмът би бил основателен, тогава човекът би трябвало сам да се направи нещастен. Той трябва да храни желание за нещастието.
Обаче именно задоволяването на неговото желание създава щастието.
Песимизмът би трябвало да приеме с последователност, че човекът вижда своето щастие в нещастието. Но с това неговият възглед би се разпаднал също в нищо. Това единствено разсъждение показва достатъчно ясно погрешността на песимизма.
към текста >>
Песимизмът би трябвало да приеме с последователност, че човекът вижда своето
щастие
в не
щастие
то.
Горното възражение е валидно естествено и тук. По себе си външния свят е нито добър, нито лош, той става такъв чрез човека. Ако песимизмът би бил основателен, тогава човекът би трябвало сам да се направи нещастен. Той трябва да храни желание за нещастието. Обаче именно задоволяването на неговото желание създава щастието.
Песимизмът би трябвало да приеме с последователност, че човекът вижда своето щастие в нещастието.
Но с това неговият възглед би се разпаднал също в нищо. Това единствено разсъждение показва достатъчно ясно погрешността на песимизма.
към текста >>
7.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Не, тя трябва да ни отказва всичко, за да извоюваме
щастие
то, да го породим от нашия свободен Аз.
И нима нашите идеали не са действително живи и самостоятелни същества (Wesenheiten), независещи от благоприятните или враждебни условия на природата? Дори и прекрасната роза винаги да умира пред безмилостния порив на зимата, тя е изпълнила своята мисия, защото е внесла радост в живота на стотици хора; дори утре някому да би хрумнало да отрече цялото звездно небе: нима хилядолетия наред хората не поглеждат с преклонение нагоре. Те са съвършени не поради едни или други процеси, разиграващи се във времето, а поради своята вътрешна същност. Какво достойно за съжаление същество би бил онзи човек, който не открива, утеха вътре в своя идеен свят, а се нуждае за тази цел от помощта на природата. Къде остава божествената свобода, ако природата, също както невръстните деца, ни държи в своята проходилка?
Не, тя трябва да ни отказва всичко, за да извоюваме щастието, да го породим от нашия свободен Аз.
Не на природата, а на себе си ние искаме да дължим всичко! Обаче тази свобода е само един блян! Доколкото свободно си въобразяваме едно или друго, ние сме под желязната необходимост на природата. Дори най-величествените идеи, до които стигаме, са само резултат от сляпо бушуващата в нас природа. А най-после трябва да проумеем, че едно същество, което познава себе си, не може да бъде несвободно!...
към текста >>
8.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на
щастие
то на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието).
Мотив обаче може да бъде не самото удоволствие, а само представата за удоволствие. На характерологичното ми начало може да въздейства представата за едно бъдещо чувство, а не самото чувство. Защото в момента на действието самото чувство още не е налице, то тепърва трябва да бъде предизвикано чрез действието. С право обаче представата за собственото или чуждото добро се схваща като мотив на волята. Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм.
Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието).
Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие. Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи. Като друг мотив по-нататък трябва да се разглежда чисто понятийното съдържание на едно действие. В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени принципи. Под формата на абстрактни понятия тези морални принципи могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията.
към текста >>
9.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или
щастие
, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия.
Ето защо сравнително по-добре е човек да задушава в себе си желанията и нуждите, да умъртвява волята си. Шопенхауеровият песимизъм води до бездействие, неговата нравствена цел е всемирната леност. По доста по-различен начин Хартман се опитва да обоснове песимизма и да го използва за етиката. Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита. Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието.
Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия.
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък. При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот.
към текста >>
Илюзия е, когато смятаме, че източници на
щастие
то и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
Шопенхауеровият песимизъм води до бездействие, неговата нравствена цел е всемирната леност. По доста по-различен начин Хартман се опитва да обоснове песимизма и да го използва за етиката. Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита. Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието. Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия.
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
към текста >>
„На такава оценка предоставя своето
щастие
в живота онзи, който превръща честолюбието в своя пътеводна звезда" (Философия на несъзнателното, т.
Със своето духовно око той би трябвало да разглежда дотогавашния си живот без лещи. В противен случай ще прилича на търговец, който при приключване на своите сметки на страната на приходите поставя и своето търговско усърдие. Но той може да продължи и по-нататък. Може да каже: - Честолюбивият ще си изясни също така, че признанието, към което се стреми, е нещо без стойност. Той сам или с помощта на други ще стигне до убеждението, че един разумен човек не може да държи много на признание от страна на хората, понеже „при всички въпроси, които не са жизнено важни за развитието или пък вече окончателно са решени от науката", винаги може да се гарантира, „че мнозинството не е право и че малцинството е право".
„На такава оценка предоставя своето щастие в живота онзи, който превръща честолюбието в своя пътеводна звезда" (Философия на несъзнателното, т.
II, стр. 332). Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото честолюбие му представя като реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие. Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за предпочитане пред битието. Но докато няма никакво съмнение, че илюзията, причинена от намесата на нагона за честолюбие, води до погрешен резултат при съставяне на равносметката на удоволствието, казаното относно установяването на илюзорния характер на обектите на удоволствието трябва да бъде оспорено. Елиминирането на всички чувства на удоволствие, пораждани от действителни или мними илюзии, от равносметката на удоволствието в живота направо би изопачило тази равносметка.
към текста >>
Песимистичната етика смята, че гонитбата на
щастие
трябва да се представи на човека като невъзможна, та той да се посвети на същинските си нравствени задачи.
Във всички останали случаи ние не се ръководим изключително от равносметката на удоволствието. Следователно, ако песимистичните етици са на мнение, че чрез доказателството за наличие на по-голямо количество неудоволствие в сравнение с удоволствието подготвят почвата за самоотвержено отдаване на културната работа, те не вземат под внимание, че по своето естество човешката воля не може да се влияе от това познание. Стремежът на хората се съобразява с размера на задоволяването, станало възможно след преодоляване на всички трудности. Надеждата за това задоволяване е основата на човешката дейност. От тази надежда произтича работата на всеки индивид и цялостната културна работа.
Песимистичната етика смята, че гонитбата на щастие трябва да се представи на човека като невъзможна, та той да се посвети на същинските си нравствени задачи.
Но тези нравствени задачи не са нищо друго освен конкретните естествени и духовни нагони, чието задоволяване се цели въпреки съпътстващото го неудоволствие. Следователно гонитбата на щастие, която песимизмът иска да изкорени, изобщо не съществува. А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след като действително е схванал тяхната същност. Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие. Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека.
към текста >>
Следователно гонитбата на
щастие
, която песимизмът иска да изкорени, изобщо не съществува.
Стремежът на хората се съобразява с размера на задоволяването, станало възможно след преодоляване на всички трудности. Надеждата за това задоволяване е основата на човешката дейност. От тази надежда произтича работата на всеки индивид и цялостната културна работа. Песимистичната етика смята, че гонитбата на щастие трябва да се представи на човека като невъзможна, та той да се посвети на същинските си нравствени задачи. Но тези нравствени задачи не са нищо друго освен конкретните естествени и духовни нагони, чието задоволяване се цели въпреки съпътстващото го неудоволствие.
Следователно гонитбата на щастие, която песимизмът иска да изкорени, изобщо не съществува.
А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след като действително е схванал тяхната същност. Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие. Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека. Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него. Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища.
към текста >>
Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към
щастие
то, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища.
Следователно гонитбата на щастие, която песимизмът иска да изкорени, изобщо не съществува. А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след като действително е схванал тяхната същност. Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие. Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека. Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него.
Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища.
Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие. С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска. На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен. Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й. Това именно е същността на всяка действителна воля.
към текста >>
Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „
щастие
"; изпълнението пък му доставя удоволствие.
А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след като действително е схванал тяхната същност. Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие. Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека. Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него. Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища.
Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие.
С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска. На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен. Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й. Това именно е същността на всяка действителна воля. Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив.
към текста >>
10.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Мигът, в който и
щастие
то ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“.
Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто. Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на добродетелите си. Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека. „Какво е най-великото, което можете да преживеете? Това е мигът на най-голямото презрение.
Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“.
Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята. Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие. Тогава ще се възцарят на земята мир и покой. Когато всеки има едни и същи потребности, тогава никой не нарушава чуждата хармония.
към текста >>
Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и
щастие
на земята.
Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека. „Какво е най-великото, което можете да преживеете? Това е мигът на най-голямото презрение. Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“. Те искат да направят всички хора еднакви.
Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята.
Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие. Тогава ще се възцарят на земята мир и покой. Когато всеки има едни и същи потребности, тогава никой не нарушава чуждата хармония. Не индивидуални цели, а веднъж установени шаблони трябва да се следват в живота. Трябва да изчезне отделният живот и всички да станат членове на един всеобщ световен ред.
към текста >>
Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото
щастие
.
„Какво е най-великото, което можете да преживеете? Това е мигът на най-голямото презрение. Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“. Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята.
Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие.
Тогава ще се възцарят на земята мир и покой. Когато всеки има едни и същи потребности, тогава никой не нарушава чуждата хармония. Не индивидуални цели, а веднъж установени шаблони трябва да се следват в живота. Трябва да изчезне отделният живот и всички да станат членове на един всеобщ световен ред. „Без пастир и едно стадо!
към текста >>
„На отшелници ще пея песента си... и който още има уши за нечутото, ще му разкажа за моето
щастие
, за да прелее сърцето му.“27
Но Заратустра не желае да дава на хората предписания какви трябва да станат. Той само иска да насочи всеки един към самия себе си и да му каже: остави се на самия себе си, следвай само себе си, постави се над добродетел, мъдрост и познание. На такива, които искат да се търсят, говори Заратустра. Думите му са валидни не за тълпа, която търси всеобща цел, а за спътници, които като него вървят по собствен път. Само те го разбират, защото знаят, че не иска да каже: вижте, това е свръхчовекът, станете като него, а: вижте, аз се търсех; това съм аз, както ви уча; вървете и се търсете така, тогава ще имате свръхчовека.
„На отшелници ще пея песента си... и който още има уши за нечутото, ще му разкажа за моето щастие, за да прелее сърцето му.“27
Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра. Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си.
към текста >>
Стендал вижда в художественото произведение обещание за
щастие
, следователно едно насочване към живота, и в тази зависимост между изкуството и живота той съзира стойността на изкуството.
„Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете. Защото в онзи миг сме се освободили от унизителния напор на волята, празнуваме шабата на каторжническата работа на желанието, колелото на Иксион е в покой.“40 Това е описание на начин на естетическата наслада, което се среща само при философа. Ницше му противопоставя друго описание, „което е направил един истински зрител и артист - Стендал“41, който нарича красивото „une promesse de bonheur“*. Шопенхауер желае да изключи всеки интерес на волята, всеки реален живот, когато става въпрос за разглеждане на творба на изкуството, и да се наслаждава само на духа.
Стендал вижда в художественото произведение обещание за щастие, следователно едно насочване към живота, и в тази зависимост между изкуството и живота той съзира стойността на изкуството.
Кант изисква от хубавото произведение на изкуството42 да се харесва без интерес, което значи, че трябва да ни извиси от реалния живот и да се превърне в чисто духовна наслада. Какво търси философът в насладата от изкуството? Освобождение от действителността. Чрез художествената творба философът е преминал в чуждо на реалността настроение. Така той се отрича от своя основен инстинкт.
към текста >>
Господството над страдащи е неговото царство, към него е насочен инстинктът му, в него е изкуството му, в него са майсторството му и начинът му на
щастие
.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 15)
Чрез култивирането на това убеждение той елиминира щастливите, които получават силата си от природата. Тази омраза, която би трябвало да се проявява чрез факта, че слабите водят продължителна унищожителна битка срещу силните, проповедникът иска да я потисне. Затова той представя силните като такива, които водят безстойностен и недостоен живот, и твърдят, че истинският живот е достъпен само за страдалите в земния живот. „Аскетичният проповедник трябва да бъде признат като предопределения спасител, пастир и застъпник на болното стадо. По този начин разбираме неговата огромна историческа мисия.
Господството над страдащи е неговото царство, към него е насочен инстинктът му, в него е изкуството му, в него са майсторството му и начинът му на щастие.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 15)
Не е чудно, че подобен начин на мислене накрая води до това, неговите привърженици не само да презират живота, а и да работят за унищожението му. Когато се казва на хората, че само страдащият, слабият може да достигне действително един по-висш живот, тогава те започват да търсят страданието и слабостта. Да си причиняваш болка, да умъртвяваш напълно волята си става цел на живота. Жертвите на това убеждение са светците. „Пълно целомъдрие и отказ от наслада за онзи, който е устремен към същинска святост.
към текста >>
* обещание за
щастие
(фр.) - бел. ред.
Само този, който не е навлязъл дотолкова навътре в разбиранията на Ницше, че да съумее да извлече последните изводи от неговия мироглед, въпреки че Ницше сам не го е направил, може да види в него човек, който „със сигурна стилистическа наслада е намерил смелостта да разбулва това, което досега е могло да стои скрито в най-тайните душевни глъбини на скандални престъпни типове.“ (Лудвиг Щайн, „Мирогледът на Ницше и неговите опасности“, стр. 5) Все още средната образованост на немския професор не е толкова висока, че да може да разграничи величието на една личност от нейните малки заблуди. В противен случай може да не се забележи, че критиката на такъв професор е насочена тъкмо към подобни малки заблуди. Мисля, че истинското образование приема величието на една личност и коригира малките заблуди или извежда докрай недовършените мисли. -----------
* обещание за щастие (фр.) - бел. ред.
** малък истински факт (фр.) - бел. ред.
към текста >>
11.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
И така постигам
щастие
то да виждам как продължавам да живея в тях, както и те в мен.“
Такава организация е в конфликт със света и е лесно ранима. И който не може, като Волтер, да съчетае голямата чувствителност с извънредна издръжливост, е изложен на непрекъсната болнавост.“ Тази издръжливост липсва на натури като Ницше и Леопарди. Те биха се загубили напълно в своите впечатления, ако не се заключваха за света артистично, ако не му се противопоставяха враждебно. Може да се сравни душевното усилие, от което Ницше се нуждае в общуването си с хората, с Гьотевото удоволствие от общуването, което той описва с думите: „На природата ми е присъща общителност. По този начин печеля съмишленици при различни начинания и сам се възпитавам да им бъда съмишленик.
И така постигам щастието да виждам как продължавам да живея в тях, както и те в мен.“
II. В душевния живот на Ницше е налично ясно изразено в латентно състояние, но понякога силно проявяващо се раздвоение на съзнанието. Това „две души живеят -ах! - в гърдите ми“ при него граничи с патологично-то. Той не може да прозре разликата между тези „две души“.
към текста >>
12.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Не се ли отнема
щастие
то, даже най-ценното в живота на онези, които биват довеждани пред портата на долния свят?
Ето защо твърдите думи на Платон, според когото този, който не е посветен, тъне в калта, за тях са истинска действителност. Пак Платон казва, че който е преминал през мистичния живот, той навлиза във вечността. Само така могат да бъдат също разбрани думите на Софокловия фрагмент: „Колко щастливи влизат в царството на сенките онези, които са посветени. Само те живеят там за другите са отредени само неволя и мъки." Следователно, не се ли описват опасности, когато се говори за Мистериите?
Не се ли отнема щастието, даже най-ценното в живота на онези, които биват довеждани пред портата на долния свят?
Страшна е отговорността, която човек поема по този начин върху себе си. И все пак, трябва ли да избегнем тази отговорност? Такива били въпросите, които посветеният е трябвало да си постави. Той бил на мнение, че чувството на народа се отнася към неговото знание, както тъмнината към светлината. Обаче в тази тъмни на живее едно невинно щастие.
към текста >>
Обаче в тази тъмни на живее едно невинно
щастие
.
Не се ли отнема щастието, даже най-ценното в живота на онези, които биват довеждани пред портата на долния свят? Страшна е отговорността, която човек поема по този начин върху себе си. И все пак, трябва ли да избегнем тази отговорност? Такива били въпросите, които посветеният е трябвало да си постави. Той бил на мнение, че чувството на народа се отнася към неговото знание, както тъмнината към светлината.
Обаче в тази тъмни на живее едно невинно щастие.
Мнението на мистите било, че на това невинно щастие не трябвало да се посяга по един престъпен начин. Защото, какво би се случило най-напред, ако мистът би „издал" своята тайна? Той би изговорил думи, нищо друго освен думи. Никъде не биха се намерили усещания и чувства, които да извлекат Духа от тези думи. За тази цел биха били необходими подготовката, упражненията, изпитанията, цялото преобразяване на сетивния живот.
към текста >>
Мнението на мистите било, че на това невинно
щастие
не трябвало да се посяга по един престъпен начин.
Страшна е отговорността, която човек поема по този начин върху себе си. И все пак, трябва ли да избегнем тази отговорност? Такива били въпросите, които посветеният е трябвало да си постави. Той бил на мнение, че чувството на народа се отнася към неговото знание, както тъмнината към светлината. Обаче в тази тъмни на живее едно невинно щастие.
Мнението на мистите било, че на това невинно щастие не трябвало да се посяга по един престъпен начин.
Защото, какво би се случило най-напред, ако мистът би „издал" своята тайна? Той би изговорил думи, нищо друго освен думи. Никъде не биха се намерили усещания и чувства, които да извлекат Духа от тези думи. За тази цел биха били необходими подготовката, упражненията, изпитанията, цялото преобразяване на сетивния живот. Без тях посветеният би хвърлил слушателя в празнота, в нищото.
към текста >>
Той би му отнел това, което съставлява неговото
щастие
и в замяна не би му дал нищо друго.
Защото, какво би се случило най-напред, ако мистът би „издал" своята тайна? Той би изговорил думи, нищо друго освен думи. Никъде не биха се намерили усещания и чувства, които да извлекат Духа от тези думи. За тази цел биха били необходими подготовката, упражненията, изпитанията, цялото преобразяване на сетивния живот. Без тях посветеният би хвърлил слушателя в празнота, в нищото.
Той би му отнел това, което съставлява неговото щастие и в замяна не би му дал нищо друго.
Или пък не би могъл да му отнеме нищо, защото само с думи той не би могъл да промени неговия сетивен живот. Такъв слушател би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите сетива долавят. Посветеният не би могъл да му даде нещо друго освен едно ужасно предчувствие, което разрушава живота. И това би трябвало да се схваща като престъпление. Този факт вече не е напълно валиден за условията при които се осъществява духовното познание днес.
към текста >>
13.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше
щастие
.
И те могат да разкажат много неща за Адам, когото те считат за свой праотец и всемирен човек." Едно „посвещение" представлява и Платоновият „Диалог за Любовта" или „Симпозион". Тук Любовта се явява като предвестница на Мъдростта. Ако Мъдростта, вечното Слово (Логосът) е Синът на Вечния творец на света, то Любовта има майчинско отношение към този Логос. Преди да проблесне една сияйна искра от светлината на мъдростта в човешката душа, съществува един смътен стремеж, едно влечение към Божественото.
То трябва несъзнателно да тласне човека към онова, което после, издигнато в съзнанието, съставлява неговото най-висше щастие.
Това, което за Хераклит се явява като Демон в човека, с него се свързва и представата за любовта. В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон. Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота. Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго.
към текста >>
14.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
За подрастващият човек е истинско
щастие
да носи в себе си тези заложби.
Има деца, които изпитват свещен трепет пред почитаните от тях личности. От дълбините на детското сърце блика такова страхопочитание, което не допуска каквато и да е мисъл за критика и противодействие. Такива деца израстват като юноши и девойки, които са преизпълнени с радост от това, че са срещнали достойни за уважения хора. От редиците на такива деца произлизат бъдещите окултни ученици. Ако някой застава пред вратата на дълбоко почитан човек и се изпълва с истински трепет, когато влиза в стаята, която му се струва като "светилище", той вече има в себе си усещането, че разполага със зародиша на бъдещето окултно обучение.
За подрастващият човек е истинско щастие да носи в себе си тези заложби.
Но не трябва да се мисли, че те могат да породят раболепие и робски чувства. При излизането от детството описаното детинско преклонение пред човека се превръща в преклонение пред истината и познанието. Опитът учи, че истински независими са онези хора, които са се научили да изпитват преклонение там, където то е оправдано. А то е оправдано винаги, когато произтича от дълбините на сърцето. Ако не се проникнем с дълбоко усещане, че има нещо по-високо от самите нас, ние няма да намерим в себе си и силата, която може да ни отведе във висшите светове.
към текста >>
Този който е склонен към чувство на смирение, или е имал
щастие
то да е насочен към него от едно правилно възпитание, ще е изключително улеснен, когато по-късно потърси достъп до висшето познание.
В духовния живот също има закони, както в материалния свят. Ако натриете стъклена пръчка с подходяща тъкан, тя се наелектризирва, т.е. получава силата да привлича малки частици. Това явление произтича от един природен закон и е познато на всеки, който е запознат с физиката. Но по същия начин и всеки, който е запознат с началните положения на Тайната Наука, знае: Всяко чувство на истинско смирение поражда в душата сила, която рано или късно издига човека в областта на висшето познание.
Този който е склонен към чувство на смирение, или е имал щастието да е насочен към него от едно правилно възпитание, ще е изключително улеснен, когато по-късно потърси достъп до висшето познание.
Ако човек не притежава такава подготовка още в първите стъпки по пътя на познанието, пред него израстват сериозни пречки и той не би могъл да ги преодолее без енергичната намеса на себевъзпитанието, целящо да породи смирение в душата на окултния ученик. Днес е твърде важно да се обърне необходимото внимание върху тези неща. Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към критика и осъждане, отколкото към смирение, преклонение и жертвоготовност. Дори нашите деца предпочитат да критикуват и рядко изпитват уважение. Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната сила, необходима за висшето познание, докато самоотверженото преклонение развива тази сила.
към текста >>
15.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното
щастие
в живота си.
Сега той трябва да утвърждава не друго, а присъствието на духа. Тъкмо това е качеството, към което ученикът е устремен в този период в неговото развитие. Всички повърхностни мотиви за действие и мислене, с което човек е свикнал от по-рано, сега отпадат. За да не изпадне в бедствие, той трябва да открие в самия себе си единствената и здрава опорна точка. Нито един от читателите на тези редове не трябва да изпада в антипатия спрямо непрекъснатото връщане към самия себе си, без да е подробно запознат с по-нататъшния ход на нещата.
Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното щастие в живота си.
И тук, както и в другите случаи, за мнозина обикновеният живот се превръща в истинско окултно обучение. За онези, които са стигнали дотам, че могат да вземат бързи решения и да се изправят съвършено спокойни пред внезапно възникващите трудности от всякакъв род, животът е вече е една разновидност на окултното обучение. Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението. Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "изпитание". Защото сега съществено е да изградим в себе си безусловно присъствие на духа.
към текста >>
Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото не
щастие
, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "изпитание".
Нито един от читателите на тези редове не трябва да изпада в антипатия спрямо непрекъснатото връщане към самия себе си, без да е подробно запознат с по-нататъшния ход на нещата. Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното щастие в живота си. И тук, както и в другите случаи, за мнозина обикновеният живот се превръща в истинско окултно обучение. За онези, които са стигнали дотам, че могат да вземат бързи решения и да се изправят съвършено спокойни пред внезапно възникващите трудности от всякакъв род, животът е вече е една разновидност на окултното обучение. Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението.
Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "изпитание".
Защото сега съществено е да изградим в себе си безусловно присъствие на духа. В окултните школи го наричат "изпитание на въздуха", понеже при него кандидатът не може да се опре на здравата опора, идваща от външните обстоятелства, нито на духовно възприемаемите форми, цветове и т.н., които е опознал по време на Подготовката и Просветлението. Сега той може да разчита единствено на себе си. Ако окултният ученик премине и това изпитание, тогава той пристъпва в "храма на висшето познание". Относно събитията и процесите, които следват, е възможно да бъдат дадени само най-общи указания.
към текста >>
16.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
А отделните фрагменти от тях, които се появяват тук или там, не водят до нищо добро, а само разрушават здравето,
щастие
то и душевния мир.
В известен смисъл много по-лесно е да се преодолеят първите стъпки по този път, отколкото човек се справя с всекидневните житейски трудности без помощта на окултното обучение. Нека посочим още, че тук се предлагат такива методи, които по никакъв начин не крият опасност за телесното и душевно здраве. Несъмнено, има и други пътища, водещи по-бързо към целта, обаче нашето изложение няма нищо общо с тях, понеже те упражняват определени въздействия върху човека, които един опитен окултист не може да приеме. Тъй като отделни подробности от тези пътища са вече достояние на обществеността, длъжни сме категорично да предупредим за техните опасни последици. Поради причини, в които може да се вникне само Посветения, тези пътища никога не трябва да бъдат официално разисквани.
А отделните фрагменти от тях, които се появяват тук или там, не водят до нищо добро, а само разрушават здравето, щастието и душевния мир.
Който не иска да влиза в съюз с тъмните сили за чиято истинска същност и произход той не може и да знае нищо, нека изобщо да не се занимава с такива неща. Тук е уместно да споменем и нещо за обкръжението, всред което е редно да се извършват окултните упражнения. Естествено, за повечето хора външните условия са различни. И все пак този, който предприема своите упражнения всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло например със съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи. Разбира се вътрешните закони, формиращи тези органи са достатъчно силни, за да се противопоставят на всякакви вредни влияния.
към текста >>
Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има
щастие
то да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ.
Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение. Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература. Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни. В определени случаи например, някой може да е напреднал изключително много в окултния път.
Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ.
В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на съдбата. Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението. Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим резултат. Внезапно спокойното съзерцание в тихата му стая се нарушава и около него се разлива духовна светлина; стените изчезват и стават душевно прозрачни; един нов свят се открива пред неговите вече виждащи очи, или прозвучава за неговите вече отворени духовни уши.
към текста >>
17.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И ако някой се бори само за своето
щастие
, той трябва да избере тъкмо черния, единствения подходящ за него път.
В тази област изкушенията са невъобразимо силни. Тук изобщо не може да се говори за егоизъм. Това, което човек постига в свръхсетивния свят не му се доставя отвън, а трябва да произлезе от самия него: Любовта към целия свят. Напротив който тръгва по черния път, няма да се лиши от нищо. Крайната цел на този път се състои в безогледното задоволяване на всички егоистични желания.
И ако някой се бори само за своето щастие, той трябва да избере тъкмо черния, единствения подходящ за него път.
Никой не може да очаква от истинския окултист указания и съвети за развитието на собствения, егоистичен Аз. Щастието на отделния индивид съвсем не го интересува. Това може да направи всеки сам за себе си. Задачите на белия окултизъм нямат нищо общо с борбата за лично щастие. Те са свързани изключително с развитието и спасението на всички същества, едно от които е самия човек.
към текста >>
Щастие
то на отделния индивид съвсем не го интересува.
Това, което човек постига в свръхсетивния свят не му се доставя отвън, а трябва да произлезе от самия него: Любовта към целия свят. Напротив който тръгва по черния път, няма да се лиши от нищо. Крайната цел на този път се състои в безогледното задоволяване на всички егоистични желания. И ако някой се бори само за своето щастие, той трябва да избере тъкмо черния, единствения подходящ за него път. Никой не може да очаква от истинския окултист указания и съвети за развитието на собствения, егоистичен Аз.
Щастието на отделния индивид съвсем не го интересува.
Това може да направи всеки сам за себе си. Задачите на белия окултизъм нямат нищо общо с борбата за лично щастие. Те са свързани изключително с развитието и спасението на всички същества, едно от които е самия човек. Ето защо от истинските окултисти могат да се получат само указания и съвети за прилагане на силите в името на общата цел. Безкористната им всеотдайност и жертвоготовност изпъкват пред всички други качества.
към текста >>
Задачите на белия окултизъм нямат нищо общо с борбата за лично
щастие
.
Крайната цел на този път се състои в безогледното задоволяване на всички егоистични желания. И ако някой се бори само за своето щастие, той трябва да избере тъкмо черния, единствения подходящ за него път. Никой не може да очаква от истинския окултист указания и съвети за развитието на собствения, егоистичен Аз. Щастието на отделния индивид съвсем не го интересува. Това може да направи всеки сам за себе си.
Задачите на белия окултизъм нямат нищо общо с борбата за лично щастие.
Те са свързани изключително с развитието и спасението на всички същества, едно от които е самия човек. Ето защо от истинските окултисти могат да се получат само указания и съвети за прилагане на силите в името на общата цел. Безкористната им всеотдайност и жертвоготовност изпъкват пред всички други качества. Те не отблъскват никого, защото и най-егоистичното същество подлежи на развитие. Ако обаче някой потърси изгода само за себе си, при окултистите няма да намери нищо.
към текста >>
Защото подпомагането на егоистичното
щастие
и домогването до свръхсетивния свят просто не влиза в техните задачи.
Те съвсем не му отказват своята помощ; напротив, той, търсещият, сам се отказва от тяхната мъдрост и подкрепа. Но ако някой следва указанията и съветите на истинските окултни учители, лесно ще разбере изискванията на Големия Пазач след като е преминал през прага на духовния свят. В случай, че не се съобразява с тях, изобщо не трябва да се надява, че може да се приближи до този праг. Указанията и съветите на окултните учители водят или към доброто, или никъде.
Защото подпомагането на егоистичното щастие и домогването до свръхсетивния свят просто не влиза в техните задачи.
Те са предварително замислени по такъв начин, че да държат окултния ученик далеч от свръхсетивния свят дотогава, докато той може да пристъпи в него с твърдата воля за безкористна и съвместна работа.
към текста >>
18.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Или пък неочаквано си срещал радост и
щастие
в живота.
Те властвуваха над теб под формата на всеобхватния закон на Кармата. Сега тези сили губят част от своята власт над теб. А част от техните задължения към теб, ще трябва да поемеш самият ти. Доскоро ти често беше връхлитан от тежки удари на съдбата, без да знаеш защо. Те са последиците от твоите злодеяния, извършени в твоите минали прераждания.
Или пък неочаквано си срещал радост и щастие в живота.
Те също са последиците от твоите предишни дела. Ето, в своя характер ти откриваш и добри страни, и отвратителни белези. Ти сам си ги създал чрез твоите предишни изживявания и мисли. Само че досега ти нямаше никаква представа за всичко това; ти виждаше видимите действия, но не и кармичните сили. А те, кармичните сили, обхващаха всичките ти минали дела, както и най-скритите ти мисли и чувства.
към текста >>
19.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тук не става дума за отделния човек, за неговото
щастие
или не
щастие
.
Но рано или късно стига до една точка, където той вътрешно умира. Защото всичко онова, което може да се извлече от света, е вече изчерпано. И това не е твърдение, взето от личните опитности на един човек, а нещо, което се установява при непредубеденото разглеждане на всеки човешки живот. Само скритите сили, които дремят в дълбините на нещата, могат да ни предпазят от това изчерпване. Ако замре нашият устрем към дълбините, от където непрекъснато черпим все нови и нови жизнени сили, най-после и външната страна на нещата престава да служи на живота.
Тук не става дума за отделния човек, за неговото щастие или нещастие.
Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят. Има път, по който човек може да прозре, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества. Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, което го довежда до скръб и отчаяние но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее. Но човек може да се измами. Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито; че пред неговите сетива и разум застава всичко, което въобще може да съществува.
към текста >>
Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка,
щастие
то и не
щастие
то на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят.
Защото всичко онова, което може да се извлече от света, е вече изчерпано. И това не е твърдение, взето от личните опитности на един човек, а нещо, което се установява при непредубеденото разглеждане на всеки човешки живот. Само скритите сили, които дремят в дълбините на нещата, могат да ни предпазят от това изчерпване. Ако замре нашият устрем към дълбините, от където непрекъснато черпим все нови и нови жизнени сили, най-после и външната страна на нещата престава да служи на живота. Тук не става дума за отделния човек, за неговото щастие или нещастие.
Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят.
Има път, по който човек може да прозре, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества. Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, което го довежда до скръб и отчаяние но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее. Но човек може да се измами. Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито; че пред неговите сетива и разум застава всичко, което въобще може да съществува. Тази измама обаче е възможна само за повърхностния пласт на съзнанието, не и за неговите дълбини.
към текста >>
20.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Според това становище, обстоятелството,че единият се ражда в
щастие
, а другият в не
щастие
, изобщо не трябва да се превръща в проблем.
При всяко сериозно и дълбоко изследване в тази област, възникват загадка след загадка. Виждаме например как един човек е роден в бедност и нищета, с незначителни дарби, така че при тези условия, още от раждането си, той е сякаш предопределен да води жалък и нещастен живот. А друг още от първия миг на раждането си, е поет от грижливи ръце и любещи сърца; у него се развиват блестящи способности; предопределен е за плодотворен и щастлив живот. Спрямо подобни въпроси често възникват две противоположни становища. Едното се при държа към чисто сетивните възприятия и към опиращата се на тях елементарна логика.
Според това становище, обстоятелството,че единият се ражда в щастие, а другият в нещастие, изобщо не трябва да се превръща в проблем.
Ако не желае да си послужи с думата „случайност", този начин на мислене ще потърси някаква друга закономерност, за да обясни нещата. Колкото до способностите и заложбите, причините се търсят в „унаследените" качества от родители, деди и т.н. Отхвърля се всеки опит, търсещ причинни връзки в духовните процеси, през които човек, независимо от наследствената линия, преминава преди своето раждане, и благодарение на които той формира своите способности и заложби. Другото становище ще намери тези обяснения за крайно незадоволителни. То ще възрази: в нито една точка на този свят не се случва нищо без да са налице съответните причини.
към текста >>
21.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Съществата, които в началото на Сатурновото развитие изпитваха един вид върховно
щастие
от това да излъчват воля, ще наречем „Духове на Волята" (Езотеричното християнство ги нарича „Престоли").
Тук няма нищо друго освен воля. Следователно, при Сатурн ние имаме работа с едно чисто душевно състояние. Ако проследим откъде идва тази „воля", ще установим, че тя възниква като един вид еманация от страна на определени духовни Същества; в хода на едно развитие, чиито степени можем само да предполагаме, те са напреднали до там, че в началото на Сатурновото развитие можеха да излъчват „волята" от самите себе си. След като това излъчване продължи известно време, „Духовете на Мъдростта" бяха в състояние да се свържат с волята. Благодарение на това, първоначално лишената от всякакви качества воля, постепенно до би свойството да отразява живот в небесното пространство.
Съществата, които в началото на Сатурновото развитие изпитваха един вид върховно щастие от това да излъчват воля, ще наречем „Духове на Волята" (Езотеричното християнство ги нарича „Престоли").
След като Сатурн постига определена степен от своето развитие чрез взаимодействието между „Волята" и „Живота", се намесват и други Същества, които също пребивават в обкръжението на Сатурн. Ще ги наречем „Духовете на Движението" (Според езотеричното християнство: „Динамис", т.е. „Сили"). Те нямат нито физическо, нито етерно тяло. Тяхната най-низша съставка е астралното тяло.
към текста >>
При изграждането на своето тяло в подобни форми по време на Земния период, човек изпитва чувство на върховно
щастие
.
Обаче процесът, свързан с приемането на въздуха, се възприема от душата само под душевно-духовна форма, само образно. Този процес се разиграва под формата на възникващи и замиращи звукови образи, които извайват облика на изграждащия се зародиш. Душата се чувствува отвсякъде обгърната от образи и усеща как чрез тези звукови сили тя си изгражда съответното тяло. Така на тогавашната степен се образуват човешки форми, които съвременното съзнание не би могло да наблюдава в никакъв външен свят. Те изглеждат като неясни форми на растения и цветя, изтъкани от най-нежни субстанции; те са вътрешно подвижни и приличат на пърхащи цветя.
При изграждането на своето тяло в подобни форми по време на Земния период, човек изпитва чувство на върховно щастие.
Приемането на водните части се усеща като приток на сили, като вътрешно укрепване. Външно погледнато, то изглежда като израстване на физическата човешка форма. Но с прекратяването на прякото Слънчево действие, човешката душа изгубва силата да владее тези процеси. Те отпадат. Остават само онези части, които допринасят за узряването на горепосочения зародиш.
към текста >>
Към средата на Атлантската епоха всред човечеството постепенно се очерта едно голямо не
щастие
.
Душевната изостаналост и вплитането в сетивния свят водеха до великански размери. Когато човекът се намираше в период на растеж, тялото се оформяше според душевното му съдържание по начин, който би изглеждал приказен и фантастичен за съвременните представи. Покварата в човешките страсти и инстинкти водеше до разрастване на тялото, което стигаше до колосални размери. Съвременната конфигурация на човешкото физическо тяло е получена чрез свиването, сгъстяването и втвърдяването на атлантския човек. И докато преди Атлантската епоха човек представляваше един верен образ на своята душевна същност, тъкмо процесите на атлантското развитие носеха в себе си причините, довели до следатлантския човек, който в твърдата си физическа конфигурация беше относително слабо зависим от своите душевни качества, (формите при животинското царство се втвърдиха много по-рано отколкото при човека.) Изобщо законите, които днес обясняват формообразуването в природните царства, са неприложими спрямо по-далечното минало.
Към средата на Атлантската епоха всред човечеството постепенно се очерта едно голямо нещастие.
Тайните на Посветените би трябвало грижливо да се пазят от хора, които не са пречистили чрез съответна подготовка своето астрално тяло от изкушения и грешки. Запознавайки се обаче със скритото познание и със законите, чрез които висшите Същества направляват природните сили, подобни хора ги поставиха в служба на своите изопачени желания и страсти. Опасността нарасна, защото, както вече посочихме, хората попаднаха в областта на низши духов ни Същества, които не можеха да следват нормалното развитие на Земята и му противодействуваха. Те постоянно влияеха на човека и му внушаваха интереси, противни на благото на човечеството. Хората притежаваха още и способността да си служат с растежните и размножителни сили както на животинската, така и на човешка та природа.
към текста >>
22.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
И той открива, че при никакво сетивно познание не може да усети такова
щастие
, такова умиротворение и вътрешна топлина, както при онова познание, което е недостъпно за физическите очи.
Тези зародиши трябва да бъдат развити. Но може да възникне и такъв случай, когато в определен момент от своя живот, без особена подготовка, даден човек открива, че в него се пробуждат тези по-висши органи. Настъпва един вид неволно себепробуждане. Подобен човек открива, че е преобразен в цялата си същност. Душевните му изживявания стават безкрайно богати.
И той открива, че при никакво сетивно познание не може да усети такова щастие, такова умиротворение и вътрешна топлина, както при онова познание, което е недостъпно за физическите очи.
От духовния свят в неговата воля се вливат сили, доверие и сигурност в живота. Такива случаи на самопосвещение наистина съществуват. Те обаче не трябва да ни карат да мислим, че единствено правилното е да изчакваме такъв вид Посвещение и да не правим нищо, за да го постигнем чрез усърдно обучение. Тук няма да говорим за самопосвещението, понеже то може да настъпи независимо от някои правила. Ще се спрем върху начините, чрез които съответното обучение може да пробуди дремещите в душата духовни възприемателни органи.
към текста >>
И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо
щастие
.
Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа. Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство.
И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие.
В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа. Да си представим един черен кръст. Той идва като символ на унищожените низши сили в човешките инстинкти и страсти, а там където гредите на кръста се пресичат, да си представим седем червени, грейнали рози, подредени в кръг. Тези рози да бъдат символ на една кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти.
към текста >>
По време на тези периоди човек отстранява от Духа и душата си всичко онова, което напира от ежедневието като
щастие
и страдание, като грижи, задачи и изисквания.
И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях. Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице. (В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове" са описани и други специални упражнения.) Многозначителното тук е, че окултният ученик е в състояние да издигне посочените способности до все по-високи степени на съвършенство. Той може да засили контрола над мислите и усещанията до там, че душата да постигне със свои сили периоди на съвършено вътрешно спокойствие.
По време на тези периоди човек отстранява от Духа и душата си всичко онова, което напира от ежедневието като щастие и страдание, като грижи, задачи и изисквания.
През такива моменти в душата трябва да се допусне единствено това, което самата тя иска да приеме в своите медитативни състояния. Впрочем тук лесно могат да се появят известни предразсъдъци. Някой може да възрази, че след като през определени мигове човек се откъсва духом и тялом от света, той се отчуждава от живота и неговите задачи. В действителност обаче това съвсем не е така. Ако в съответните медитативни периоди човек се отдава на вътрешно спокойствие, на мир и тишина, от тези състояния бликват толкова могъщи сили и за задачите на външния свят, че благодарение на тях той изпълнява житейските си задачи не по-зле, а определено по-добре.
към текста >>
Ако после проследи не щата, може да се окаже, че ако би следвал своя разум, щеше да предизвика не
щастие
, и че отказът от действие е истинска благословия.
Даден човек стига до такава ситуация в живота, когато трябва да реши: да извърши или да не извърши определено действие. Разумът диктува: Направи го! Но нещо неуловимо в неговите чувства го спира. Възможно е човек да не обърне внимание на този необясним нюанс в своите чувства и просто да извърши действието според основанията на разума. Но възможен е и другият вариант: Човек да се вслуша в това неясно предупреждение и да не предприеме действието.
Ако после проследи не щата, може да се окаже, че ако би следвал своя разум, щеше да предизвика нещастие, и че отказът от действие е истинска благословия.
Такава опитност може да тласне човешкото мислене в една точно определена посока. Сега той разсъждава: В мен явно живее нещо, което ме ръководи по-правилно от моите разсъдъчни способности. И моят усет за това „нещо в мен" трябва да е винаги буден. Когато душата насочва своето внимание към такива случаи, това действува благотворно върху нея. Сега сякаш едно здраво предчувствие казва: в човека съществува нещо много повече от това, което той може да обхване в даден момент с помощта на своите разсъдъчни способности.
към текста >>
23.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
даряваше ми
щастие
и мир.
Каквото като истина откривах, не беше само постижение на интелекта. В горещи битки изтръгвах от духа си каквото в мойто детство
даряваше ми щастие и мир.
Разбирах аз сърцето, копнеещо за висини. Понеже като блян познах това, което духовното учение ми даде, аз трябваше да търся твърда почва,
към текста >>
Душевното си
щастие
открих,
разтърсващ облаците гръм говорят на духовния език: стремях се да го разбера. В науката ви днес едва проблясват мощта и смисълът на този говор.
Душевното си щастие открих,
щом в моето сърце проникна дарения ми от човешко слово и от учение духовно говор. ФЕЛИКС БАЛДЕ Това са истински слова.
към текста >>
с копнежите за
щастие
и с неговата мъка
Додето чувства нужда човекът само да говори, ще се задоволява с каквото тази реч съдържа. Ала в живота с всичките стремежи,
с копнежите за щастие и с неговата мъка
е нужно друга някаква храна да се предложи на душите. Стремеж отвътре ме подтикна остатъка си от живота да посветя на хора,
към текста >>
24.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Научи се и да разбираш
щастие
то на човека
природни красоти и плодовете на изкуството да сбираш. И можеше със радост да се смееш, като дете, незнаещо все още нищо за тъмната страна в живота.
Научи се и да разбираш щастието на човека
и да тъгуваш за страданията му, когато все още в теб не съществуваха въпроси относно корена на мъката и радостта. Душа, показваща такъв характер, живота възприема като плод на множество животи.
към текста >>
25.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и с лично
щастие
.
По всяко време си ме изживявал В развоя на живота неспирно аз те следвам. Можах да те изпълня със силна специфичност
и с лично щастие.
АРИМАН По всяко време си ме виждал. Физическите ти очи съзираха ме в земния развой. Можах за тебе да сияя
към текста >>
и
щастие
от дейността си чувства.
плода на неговото дело. Достатъчна сама за себе си е песента, която птицата свободно пее. Така човекът също има отплата, щом твори свободно
и щастие от дейността си чувства.
(Светкавица и гръм.) ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ Не е нормално да ми отказвате отплата. А щом не можете да я дадете,
към текста >>
и искат
щастие
да сътворяват.
ЩРАДЕР Макар да сме в началото, не трябва да ни липсва съзнание за правилните цели, които носят полза на човека
и искат щастие да сътворяват.
Ако на себе си сам служиш, последвай подтика в сърцето, но ако искаш да помогнеш и на други, ти трябва истински да разбереш какво е нужно на живота ти.
към текста >>
26.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
а също и за
щастие
то лично.
пред погледа на хората като плашило, за да узрее плод – съдържащ мъничко добро – за тях! ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ Но ти за благото на хората работиш,
а също и за щастието лично.
Животът на детето и майчината красота ще разцъфтят за вас в по-висша форма, когато във човешките души покълнат новите духовни сили.
към текста >>
27.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за
щастие
копнеещи.
да породи в душата копнеж за саможертва, че посветеният да може да влее сили в хората, в страдания живеещи,
за щастие копнеещи.
От силата на Луна устойчивост да бликне. Мощта на огнените същества в душата сигурност да сътвори. Да може знаещият сам да се открие
към текста >>
в слуха духовен
щастие
и радост,
ФИЛИЯ Желая да помоля мировите духове да очароват със светлинната си същност човешкото душевно чувство. Звукът на словото им да излива
в слуха духовен щастие и радост,
че по душевните пътеки пробуждащият се да може да се издигне до небесни висини. АСТРИД Желая струите на любовта,
към текста >>
28.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
щастие
на други същества дарява.
във себе си да изживееш. Така и мене изживявай като световна мощ на любовта. Едно от мене озарено същество усеща засилена житейската си сила
и щастие на други същества дарява.
Така строя света със радост. Без силата ми няма никакъв живот, без мен не може никой да живее. ЙОХАН Тъй ти, ощастливител на света,
към текста >>
29.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Недейте да наричате бълнуването
щастие
,
Поддържа ме все още фактът, че аз духовната измама като илюзия прозрях, а болката ми бе заблуда на душата. Не ме лишавайте от чувството ми за опора!
Недейте да наричате бълнуването щастие,
защото иначе ще съм загубен. БЕНЕДИКТ Човекът може да изгуби само каквото го дели от мировата същност. И ако първо му се струва, че изгубва
към текста >>
30.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
след
щастие
то дълго тези думи,
Една картина сте видели... Но само волята ви може да я преобрази в реалност. МАРИЯ Най-тежка мъка причиняват
след щастието дълго тези думи,
ала със сигурност научих: на мъдростта пред светлината да се прекланям аз, когато чрез вътрешната сила блика. Но ясно вече се явява нещо,
към текста >>
31.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
тя в
щастие
и в радост ще те следва.
че дъщерята на надзорника обичам и че тя също много ме обича. И искаме душите си да свържем. МОНАХЪТ На църквата най-вярна дъщеря,
тя в щастие и в радост ще те следва.
ТОМАС Жена единствено такава искам, че аз от вас, учителю обичан, научих се на Бога да разчитам. МОНАХЪТ
към текста >>
Тъй както
щастие
то си откри,
Тъй вярно, както в мен тупти сърцето, така през всички времена синът ви ще следва туй учение, което получил е той някога от вас. МОНАХЪТ
Тъй както щастието си откри,
така за мъката си разкажи ми. ТОМАС За себе си аз често съм говорил. Едва навлязъл в юношеска възраст, от град на град започнах да пътувам.
към текста >>
32.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във
щастие
, което в идни земни дни
Каквото дълг е там и е повеля, тук в настоящето ви може да сътворява само хаос на Земята. Към висините му вдигни очи, желаеш ли утеха да потърсиш
във щастие, което в идни земни дни
от мировите духове ще бъде отредено. Но щом желаеш правилно сега да действаш, се остави да бъдеш ръководен само от туй, що разумът и сетивата ти те учат. На тези братя ти успя
към текста >>
33.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
даряваше я в
щастие
и болка.
Ала при нея аз се заблудих. Не бих могъл аз друго да повярвам, освен че Теодора на Земята любов ще може дълго да дарява на хора, както вече отзивчиво
даряваше я в щастие и болка.
ЩРАДЕР Наистина се случи много странно. Тя беше толкоз жизнена и здрава по времето, когато я познавах. Но от момента, в който забеляза
към текста >>
34.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да го напусне
щастие
то бързо.
изгаряли душата му; показал безчет жестокости в безбройни битки. Той искал да блести, проливал също и много кръв. Дошло тогава време
да го напусне щастието бързо.
От битката позорно се оттеглил с безчестие във своята родина. Понесъл много присмех, подигравки и яростна омраза се родила в душата му, изпълнена все още
към текста >>
35.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Желанието
щастие
дарява,
преди през портите ми да премине. ТОМАСИЙ Ще видя аз безрадостно душата, която тъй жадувам да погледна. АРИМАН
Желанието щастие дарява,
когато би могло да се изпълни с душевна топлина, но тук замръзват желанията и във студ живеят. МАРИЯ Приятеля да поведа аз трябва
към текста >>
36.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
зависи
щастие
то на мъжа ми
Защото целите, които има Хиларий, отстоят съвсем далеч от волята на онзи дух. ГОСПОЖА ХИЛАРИЙ Сега
зависи щастието на мъжа ми
от туй дали целта си ще постигне. Видях душата му преобразена, когато тази цел мълниеносно роди се в мисълта му. Той в живота
към текста >>
37.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
познала
щастие
то само рядко,
През онзи кратък период от време, когато можех аз да му оказвам последните услуги на Земята, душата му ме пълнеше с възхита. Прекрасната душа, която беше
познала щастието само рядко,
освен през седемте години земни, а иначе напълно бе самотна. Предложиха му мисти мъдростта. Но той нуждаеше се от любов – любов бе жаждата му за дела, –
към текста >>
38.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Той става достоен за
щастие
то.
Но как бихме били ние в състояние да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля? Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга. Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност. Следването на категорическия императив води до добродетелта. Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение.
Той става достоен за щастието.
Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта. Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог. Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога.
към текста >>
Следователно той трябва да може да постигне също и
щастие
то.
Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга. Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност. Следването на категорическия императив води до добродетелта. Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието.
Следователно той трябва да може да постигне също и щастието.
Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта. Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог. Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е.
към текста >>
Но за да може
щастие
то да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от
щастие
то едно последствие на добродетелта.
Следването на категорическия императив води до добродетелта. Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение.
Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта.
Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог. Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра.
към текста >>
Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие,
щастие
то, а чрез
щастие
то ни се гарантира съществуването на Бога.
Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта. Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог.
Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога.
И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра. Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят. Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия разум": "Дългът!
към текста >>
И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното
щастие
в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е.
Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта. Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог. Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога.
И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е.
душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра. Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят. Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия разум": "Дългът! ти възвишено, велико име, който не обхващаш в тебе никаква прищявка, която води в себе си до подмилкване, а изискваш подчинение", ти, който "поставяш един закон... пред който трябва да онемеят всички наклонности, даже когато те действат тайно против него..."
към текста >>
Щом за първо несъзнателно и от вътрешен подтик се стремих неуморно към онова първообразно, типично, и имах даже
щастие
то да изградя едно природосъобразно представяне, от сега нататък нищо вече не можеше да ми попречи да предприема смело авантюрата на разума, както я нарича старецът от Кьонигсберг".
Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане. Той счита човешката познавателна способност за негодна за една такова обяснение. "Разумът държи безкрайно много на това, да не остави да отпадне механизмът на природата в нейните произведения и в обясненията на тези произведения да не отмине незабелязано този механизъм; защото без него не може да бъде постигнато никакво схващане, никакво вникване в природата на нещата. Когато някой веднага ни признава: Че един най-висш Архитект е създал непосредствено формите на природата такива, каквито те са от край време, или който ги е предопределил да се образуват непрестанно според същия образец, с това нашето познание на природата ни най-малко не е подпомогнато; понеже ние никак не познаваме начина по който работи онова същество и неговите идеи, които трябва да съдържат принципите на възможността на природните същества, и не можем изхождайки отгоре от него да обясним природата". На такива твърдения на Кант Гьоте отговаря: "Когато в областта на моралното се издигнем през вяра в Бога през добродетел и безсмъртие в една висша област и трябва да се приближим до първото Същество: То в областта на интелектуалното трябва да съществува същият случай, благодарение на което чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа ставаме достойни да съучастваме духовно в нейните произведения.
Щом за първо несъзнателно и от вътрешен подтик се стремих неуморно към онова първообразно, типично, и имах даже щастието да изградя едно природосъобразно представяне, от сега нататък нищо вече не можеше да ми попречи да предприема смело авантюрата на разума, както я нарича старецът от Кьонигсберг".
В "прарастението" Гьоте замисли една идея, "с която... можем да измислим до безкрайност растения", които "трябва да бъдат логически", т.е., които, ако и да не съществуват, въпреки това биха искали да съществуват и съвсем не са художествени или поетически сенки или схеми", а имат една вътрешна истинност и необходимост". С това той е на път да намери в себесъзнателния Аз не само възприемаемата, мислителната идея, в живата идея. Себесъзнателният Аз изживява в себе си едно царство, което се оказва принадлежа що както на себе си така и на външния свят, защото неговите формации се удостоверяват като копия на творящите същества. С това за себесъзнателният Аз може да се почувства оживен, защото се чувства едно с творящите същества в природата. По-новите светогледи търсеха да се справят със загадката на себесъзнателния Аз: Гьоте влага в този Аз живата идея; и с тази царуваща в него жизнена сила този Аз се оказва като пълножизнена действителност.
към текста >>
Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото не
щастие
на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже".
Ето защо за този светоглед истината не е нужно да се яви на всички хора в същата форма във всеки отделен човек тя може да носи един индивидуален отпечатък. Който търси истината в съвпадението с нещо външно, за него съществува само една нейна форма и тогава заедно с Кант той ще търси онази "метафизика", която единствена "ще може да се яви като наука". Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина. И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата". Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят.
Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже".
В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него. Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта? Да, можем да кажем, какво представляват елементарните явления на самата природа в сравнение с човека, който може да ги овладее и ги замени всички тях, за да може така да се каже да си ги асимилира". По отношение на своя образ на света Гьоте не говори нито за едно просто познание с понятията, нито за една вяра, а за едно виждане в духа. На Якоби той пише: "Ти се придържаш към вярата в Бога; аз във виждането".
към текста >>
39.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали
щастие
то да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух.
Отделният индивид е само един инструмент на осъществяването на целите на този миров Дух. Понеже Хегел познава в мисълта най-висшата същност на света, затова той изисква от индивида той да се подчинява на общите, царуващи в развитието на света мисли. "Това са великите хора в историята, чиито същински частни цели съдържат субстанциалното, което е волята на мировия Дух. Това съдържание е тяхната истинска сила; то се намира в общия несъзнателен инстинкт на хората; те вътрешно са тласкани към това и само на това се крепи този, който е приел в своя интерес изпълнението на една такава цел. Народите не му се възпротивяват, напротив се събират около неговото знаме; той им показва и изпълнява това, което е тяхна собствена цел.
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух.
Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени. Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено. Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага".
към текста >>
40.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
"Моето право е моят признат от закона нагон за
щастие
; моят дълг е принуждаващият да признае желанието за
щастие
на другите подтик".
При това обаче винаги трябва да се помисля, че това разбиране не е още никакво основание той да бъде считан за истинен. Аз вярвам, че по-голяма част от тях наред с радостта, че разбират една много абстрактна и смътно замислена система същевременно са повярвали, че тази система е доказана". Колко сроден по дух трябваше да се чувства Лудвиг Фойербах с Лихтенберг, това се вижда особено, когато сравним, на какви гледища са застанали двамата мислители, когато се разгледали отношението на техния светоглед към практическия живот. Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848 година върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци". Който, както е сторил Фойербах, поставя всеки светоглед на основата на познанието на природата и на човека, той трябва също и в областта на морала да отхвърли всички задачи, всички задължения, които произхождат от друга област освен от при родните заложби на човека или които имат една цел различна от тази, която се отнася напълно за възприемаемия свят".
"Моето право е моят признат от закона нагон за щастие; моят дълг е принуждаващият да признае желанието за щастие на другите подтик".
На мене ми стана ясно, какво трябва да правя, но от някакъв изглед за един отвъден свят, а от разглеждането на отсамния свят. Колкото сили употребявам, за да изпълня някои задачи, които се отнасят за отвъдния свят, толкова много сила отнемам аз от моите способности за тукашния свят, за който единствено съм определен". Ето защо това, което Фойербах иска, е "концентриране върху тукашния свят". В писанията на Лихтенберг можем да четем подобни думи. Но именно тези думи са същевременно примесени със съставни части, които показват, колко малко успява да проследява една идея до нейните последни резултати един мислител, който няма способността да развие хармонично тези идеи.
към текста >>
Това, което човек има нужда да знае за своето
щастие
, той го знае без всяко друго откровение, различно от това, което той притежава съобразно своето същество".
Но именно тези думи са същевременно примесени със съставни части, които показват, колко малко успява да проследява една идея до нейните последни резултати един мислител, който няма способността да развие хармонично тези идеи. Лихтенберг вече изисква концентриране върху тукашния свят, но той прониква това изказване все още с представи, които са насочени към един отвъден свят. "Аз вярвам, че много хора забравят чрез своето възпитание за небето това за земята. Би трябвало да мисля, че човекът би действал най-мъдро, ако би оставил първото да бъде поставено напълно на неговото място. Защото щом сме били поставени на това място от едно мъдро същество, за което няма никакво съмнение, тогава оставете ни да направим най-доброто на това място, и не ни заслепявайте с откровения.
Това, което човек има нужда да знае за своето щастие, той го знае без всяко друго откровение, различно от това, което той притежава съобразно своето същество".
Сравнения като това между Лихтенберг и Фойербах са важни за историята на развитието на светогледите. Те най-добре показват хода на духовете по един много нагледен начин, защото от тях познаваме, какво е произвело върху възход разстоянието от време, което стои между тях, върху този ход. Фойербах е минал през светогледа на Хегел; той е извлякъл от него силата да развие всестранно своя противоположен възглед. Той не беше вече смущаван от Кантовия въпрос: Дали действително имаме също право да приписваме действителност на света, който възприемаме, или дали този свят съществува само в нашата представа? Който твърди последното, той може да пренесе в намиращия се отвъд представи истински свят всички възможни движещи сили за човека.
към текста >>
останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето
щастие
".
Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран. Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер. Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е.
останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие".
Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо. Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел. Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един резултат, в едно построение от мисли. Неговото мислене не е никак производително, а е едно критическо мислене. Той би се почувствал ограничен чрез една определена мисъл, чрез една положителна идея.
към текста >>
41.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от чара да опишем по-отблизо
щастие
то, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на индивидите, интереса на тяхната съдба в страдание и радост.
Към този свят се вижда тя насочена, когато търси своята истинска същност. Щом си представим тази душа освободена от нейната връзка с телесното съществуване, ние трябва да си я представим в този свят. Напротив за Хегел животът на душата протича във всеобщия мислов процес първо на историческото развитие, след това се влива в общия духовно-мисловен миров процес. В неговия смисъл загадката на душата се разрешава, като се остави невзето под внимание всичко индивидуално в душата. Не отделната душа е действителна, а действителен е историческия процес.
Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от чара да опишем по-отблизо щастието, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на индивидите, интереса на тяхната съдба в страдание и радост.
Философията има работа само с блясъка на идеята, която се отразява в мировата история. Философията се освобождава от досадата да разглежда движенията на непосредствените страсти в действителността; тя се интересува от това, да познае хода на развитието на осъществяващата се идея". Да прегледаме Хегеловата психология. В нея намираме описано, как душата се развива в тялото като "естествена душа", как тя разгръща съзнанието, себесъзнанието, разума; как след това тя осъществява във външния свят идеите за правото, за моралността, за държавата, как тя гледа в мировата история в един продължаващ живот това, което тя мисли като идея, как тя изживява тези идеи като изкуство, като религия, за да гледа след това самата себе си в съединяването с мислимата истина в живо действащия всемирен Дух. Че светът, в който човекът се вижда поставен, е изцяло дух, че също и всяко материално съществуване е само едно откровение, една изява на духа, това трябва да бъде здраво установено за всеки, който чувства подобно на Хегел.
към текста >>
Защото те отклоняват "от стремежа към възможното
щастие
на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Че съществува една гледна точка, от която и моралният ред на света на материалистичния възглед може да бъде в съгласие, това се опита да покаже Хайнрих Чолбе /1819-1873 г./. В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят. "За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят". Чолбе вижда в желанието за един свръхестествен свят именно един израз на неблагодарността към естествения. Основите на философията на отвъдния свят са за него морални грешки, грехове против духа на природния ред на света.
Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят". Тук ние срещаме едно отхвърляне на свръхсетивния морален ред на света поради морални причини. В светогледа на Чолбе се вижда също така ясно, какви качества правят материализма да бъде така приемлив за човешкото мислене. Защото няма съмнение в това, че Бюхнер, Фогт и Молешот не бяха достатъчно философи, за да обосноват логически ясно техните възгледи. Върху тях действуваше силата на фактите на естествената наука.
към текста >>
Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно
щастие
, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят".
В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят. "За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят". Чолбе вижда в желанието за един свръхестествен свят именно един израз на неблагодарността към естествения. Основите на философията на отвъдния свят са за него морални грешки, грехове против духа на природния ред на света. Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят".
Тук ние срещаме едно отхвърляне на свръхсетивния морален ред на света поради морални причини. В светогледа на Чолбе се вижда също така ясно, какви качества правят материализма да бъде така приемлив за човешкото мислене. Защото няма съмнение в това, че Бюхнер, Фогт и Молешот не бяха достатъчно философи, за да обосноват логически ясно техните възгледи. Върху тях действуваше силата на фактите на естествената наука. Без да се издигнат до висините на един идейносъобразен начин на мислене, както обичаше да се изразява Гьоте, те извличаха повече като природни мислители заключенията от това, което сетивата възприемат.
към текста >>
42.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
И по-нататък тази принуда не ни заставя по начин, а ни казва, че в случай, когато предписаното от нея не стане, ще бъде свършено с нашето морално задоволяване или с нашето вътрешно
щастие
, с нашето добро и т.н., а нейната принудителност съдържа това, че обективното битие би трябвало да се унищожи в самото себе си, би трябвало да изгуби възможността за своето съществуване, ако би искало да съществува противоположното на това, което тя предписва.
Без този източник на сигурността не би съществувало въобще никакво познание; той ни дава материала, от преработването на който произлизат най-първо всички познания. Другият източник на сигурност е мислителната необходимост, сигурността на логическото принуждение, обективното съзнание за необходимостта. С това ни е дадено нещо направо ново, което е невъзможно да се добие от собствената сигурност на съзнанието. Върху този втори източник на сигурността Фолкелт се изказва в гореспоменатата книга по следния начин: "Непосредствената опитност ни кара да изживеем фактически, че определени свързвания на понятията носят със себе си една твърде особена принуда, която същевременно се различава от всички други видове принуда, от които са придружени представите. Тази принуда ни заставя не сега да мислим, че определени понятия си съпринадлежат не само в съзнателното мислене, а да приемем също една обективна, съществуваща независимо от съзнателните представи необходима съпринадлежност.
И по-нататък тази принуда не ни заставя по начин, а ни казва, че в случай, когато предписаното от нея не стане, ще бъде свършено с нашето морално задоволяване или с нашето вътрешно щастие, с нашето добро и т.н., а нейната принудителност съдържа това, че обективното битие би трябвало да се унищожи в самото себе си, би трябвало да изгуби възможността за своето съществуване, ако би искало да съществува противоположното на това, което тя предписва.
Отличителна черта на тази принуда се състои следователно в това, че мисълта, че трябва да съществува противоположното на натрапващата ни се необходимост, ни се явява като едно непосредствено изискване, действителността да въстане против условията на нейното съществуване. Както е известно ние наричаме тази особена, непосредствено изживяна принуда логическа принуда, необходимост на мисълта. Логически необходимото ни се разкрива като едно изказване на самите неща. А именно това е особеното смислено значение, разумното осветление, което всичко логично съдържа, чрез което се свидетелствува с непосредствена явност на обективната, реална валидност на логическите свързвания на понятията". /Фолкелт, Кантовата теория на познанието, стр.
към текста >>
43.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в
щастие
и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот".
В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./. В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./. Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене. Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата. Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите гърди.
Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот".
Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа. /виж по-горе стр. 20/. Това, което при Лотце е една душевна заложба, при Фехнер то се явява като резултат на една богато развита фантазия, която действува така, че от едно логическо схващане на нещата тя непрестанно води до едно пълно с поезия тълкуване на същите. Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време. За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта.
към текста >>
Той ще върши несъмнено това, когато разбере, че неудоволствието трябва да бъде все по-голямо от удоволствието, следователно
щастие
то е невъзможно.
Обаче небитието може да се постигне само тогава, когато логически-разумната идея унищожава волята, съществуването. Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята. Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване. Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването.
Той ще върши несъмнено това, когато разбере, че неудоволствието трябва да бъде все по-голямо от удоволствието, следователно щастието е невъзможно.
Само онзи може да желае по егоистичен начин щастието, който счита, че то е възможно. Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма. Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес. Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане. Обаче това, което човек върши съзнателно, е само повдигнатото в съзнанието несъзнателно.
към текста >>
Само онзи може да желае по егоистичен начин
щастие
то, който счита, че то е възможно.
Ето защо Хартман разглежда мировия процес като постепенно унищожаване на неразумната воля чрез разумния идеен свят. Най-висшата морална задача на човека трябва да бъде тази, да съдейства за побеждаване на волята. Всеки културен напредък трябва да доведе накрая до това, да бъде произведено това побеждаване. Следователно човекът е морален, когато той взема участие в културния напредък, когато не желае за себе си нищо, а се посвещава безкористно на великото дело на освобождението от съществуването. Той ще върши несъмнено това, когато разбере, че неудоволствието трябва да бъде все по-голямо от удоволствието, следователно щастието е невъзможно.
Само онзи може да желае по егоистичен начин щастието, който счита, че то е възможно.
Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма. Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес. Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане. Обаче това, което човек върши съзнателно, е само повдигнатото в съзнанието несъзнателно. На съзнателното сътрудничество на човека за културния напредък отговаря един несъзнателен общ процес, който се състои в прогресивното на Първичното същество на света на волята.
към текста >>
С това той даде един вид "Природознание" на различните морални гледни точки, минавайки от егоистичната гонитба на
щастие
то през множество междинни степени до безкористното отдаване на всеобщия миров процес, чрез който божественото Първично същество се освобождава от зло
щастие
то на съществуването.
стр. 871./. В редица обширни съчинения и в голям брой монографии и статии Хартман е изградил всестранно своя светоглед. Тези съчинения крият в себе си духовни съкровища от извънредно голямо значение. Това е именно така поради причината, че при третирането на отделните въпроси на науката и живота Хартман разбира да не се оставя да бъде тиранизиран от своята основна мисъл, а да се отдаде на едно безпристрастно разглеждане на нещата. Това важи до особена висока степен за неговата "Феноменология на моралния живот", в която той излага и логическа връзка различните видове човешки морални учения.
С това той даде един вид "Природознание" на различните морални гледни точки, минавайки от егоистичната гонитба на щастието през множество междинни степени до безкористното отдаване на всеобщия миров процес, чрез който божественото Първично същество се освобождава от злощастието на съществуването.
Тъй като Хартман приема в своя светоглед мисълта за целесъобразността, понятно е, че естественонаучният начин на мислене почиващ върху дарвинизма му изглежда като едно едностранчиво идейно течение. Както идеята работи в цялостта на света за целта на небитието, така и в отделните същества идейното съдържание е целесъобразно. Хартман вижда в развитието на организма една осъществяваща се цел; и борбата за съществуване е само прислуга на целесъобразно царуващите идеи. /Философия на несъзнателното, 10-то издание, том ІІІ, стр. 403/. * * *
към текста >>
44.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Този подтик е подтикът към
щастие
то.
"Природата довежда живота до определена точка. В тази точка се ражда себесъзнанието, ражда се човекът". "Неговото по-нататъшно развитие е неговото собствено дело и това, което го е запазило в пътя на прогреса, беше силата и постепенно прояснение на неговите желания". За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания.
Този подтик е подтикът към щастието.
"Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност. "Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят. Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване". Тъй като природата дава на човека само потребността от щастие, самият образ на щастието трябва да се роди от човека.
към текста >>
"Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към
щастие
то, това е основното условие на човешкото себесъзнание".
В тази точка се ражда себесъзнанието, ражда се човекът". "Неговото по-нататъшно развитие е неговото собствено дело и това, което го е запазило в пътя на прогреса, беше силата и постепенно прояснение на неговите желания". За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания. Този подтик е подтикът към щастието.
"Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание".
Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност. "Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят. Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване". Тъй като природата дава на човека само потребността от щастие, самият образ на щастието трябва да се роди от човека. Човекът е този, който си създава образите на своето щастие.
към текста >>
Стремежът към
щастие
лежи на основата на всяка деятелност.
"Неговото по-нататъшно развитие е неговото собствено дело и това, което го е запазило в пътя на прогреса, беше силата и постепенно прояснение на неговите желания". За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания. Този подтик е подтикът към щастието. "Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание".
Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност.
"Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят. Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване". Тъй като природата дава на човека само потребността от щастие, самият образ на щастието трябва да се роди от човека. Човекът е този, който си създава образите на своето щастие. Те извират от неговата морална фантазия.
към текста >>
"Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето
щастие
; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят.
За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания. Този подтик е подтикът към щастието. "Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност.
"Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят.
Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване". Тъй като природата дава на човека само потребността от щастие, самият образ на щастието трябва да се роди от човека. Човекът е този, който си създава образите на своето щастие. Те извират от неговата морална фантазия. В тази фантазия Карнери намира новото понятие, което очертава на нашето мислене идеалите на нашата дейност.
към текста >>
Последната цел на всички е
щастие
то, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване".
Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания. Този подтик е подтикът към щастието. "Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност. "Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят.
Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване".
Тъй като природата дава на човека само потребността от щастие, самият образ на щастието трябва да се роди от човека. Човекът е този, който си създава образите на своето щастие. Те извират от неговата морална фантазия. В тази фантазия Карнери намира новото понятие, което очертава на нашето мислене идеалите на нашата дейност. За Карнери "доброто" е тъждествено с напредващото развитие.
към текста >>
Тъй като природата дава на човека само потребността от
щастие
, самият образ на
щастие
то трябва да се роди от човека.
Този подтик е подтикът към щастието. "Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност. "Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят. Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване".
Тъй като природата дава на човека само потребността от щастие, самият образ на щастието трябва да се роди от човека.
Човекът е този, който си създава образите на своето щастие. Те извират от неговата морална фантазия. В тази фантазия Карнери намира новото понятие, което очертава на нашето мислене идеалите на нашата дейност. За Карнери "доброто" е тъждествено с напредващото развитие. И тъй като напредващото развитие е удоволствие, щастието съставлява не само целта, но и двигателният елемент, който тласка към целта".
към текста >>
Човекът е този, който си създава образите на своето
щастие
.
"Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност. "Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят. Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване". Тъй като природата дава на човека само потребността от щастие, самият образ на щастието трябва да се роди от човека.
Човекът е този, който си създава образите на своето щастие.
Те извират от неговата морална фантазия. В тази фантазия Карнери намира новото понятие, което очертава на нашето мислене идеалите на нашата дейност. За Карнери "доброто" е тъждествено с напредващото развитие. И тъй като напредващото развитие е удоволствие, щастието съставлява не само целта, но и двигателният елемент, който тласка към целта". Карнери се опита да намери пътя от природната закономерност към изворите на моралното.
към текста >>
И тъй като напредващото развитие е удоволствие,
щастие
то съставлява не само целта, но и двигателният елемент, който тласка към целта".
Тъй като природата дава на човека само потребността от щастие, самият образ на щастието трябва да се роди от човека. Човекът е този, който си създава образите на своето щастие. Те извират от неговата морална фантазия. В тази фантазия Карнери намира новото понятие, което очертава на нашето мислене идеалите на нашата дейност. За Карнери "доброто" е тъждествено с напредващото развитие.
И тъй като напредващото развитие е удоволствие, щастието съставлява не само целта, но и двигателният елемент, който тласка към целта".
Карнери се опита да намери пътя от природната закономерност към изворите на моралното. Той вярва, че е намерил идеалната сила, която като двигателен елемент на моралния ред на света действа също така творчески от моралното събитие, както материалните сили развиват във физическия свят една форма от друга, един факт от друг. Начинът на мислене на Карнери е издържан напълно в смисъла на еволюционната идея, която не намира по-късното предварително образувано в по-ранното, а за която по-късното е едно действително новообразуване. Химическия процес не съдържа вече развит животински живот, щастието се образува като съвършено нов елемент въз основа на инстинкта на съхранение на животното. Трудността, която се крие в тази мисъл, даде на един остроумен мислител, В. Х.
към текста >>
Химическия процес не съдържа вече развит животински живот,
щастие
то се образува като съвършено нов елемент въз основа на инстинкта на съхранение на животното.
За Карнери "доброто" е тъждествено с напредващото развитие. И тъй като напредващото развитие е удоволствие, щастието съставлява не само целта, но и двигателният елемент, който тласка към целта". Карнери се опита да намери пътя от природната закономерност към изворите на моралното. Той вярва, че е намерил идеалната сила, която като двигателен елемент на моралния ред на света действа също така творчески от моралното събитие, както материалните сили развиват във физическия свят една форма от друга, един факт от друг. Начинът на мислене на Карнери е издържан напълно в смисъла на еволюционната идея, която не намира по-късното предварително образувано в по-ранното, а за която по-късното е едно действително новообразуване.
Химическия процес не съдържа вече развит животински живот, щастието се образува като съвършено нов елемент въз основа на инстинкта на съхранение на животното.
Трудността, която се крие в тази мисъл, даде на един остроумен мислител, В. Х. Ролф, подтика да развие разсъжденията, които той написа в своята книга "Биологически проблеми, същевременно опит за развитие на една рационална етика". /Лайпциг 1884 г. / Ролф се пита: Коя е причината, една жива форма да не остане на определена степен, а да се развива по-нататък, да се усъвършенства? Който допуска че по-късното се намира вече развито в по-ранното, не намира в този въпрос никаква трудност.
към текста >>
И става негова съдба, той да изживее цялото
щастие
, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа.
След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа. Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба. Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване. Ницше застава срещу светогледите на втората половина на 19-тото столетие.
И става негова съдба, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа.
Светогледният живот в Ницше не теоретично, а с влагането на цялата негова индивидуалност така, че той бе завладян от характерни светогледи на новото време и трябваше да проникне в решението на жизнените проблеми с цялото си лично съществуване. Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество. Други мислят философията; Ницше трябваше да изживее философията. В Ницше новият светогледен живот се превръща в личност. За наблюдателя светогледите на другите мислители се явяват така, че в него възникват представите: това е едностранчиво, това е неправилно и т.н.; при Ницше този наблюдател се вижда застанал в живота на светогледа в едно друго човешко същество; и той вижда, че това човешко същество става здраво чрез една идея, страдащо чрез друга.
към текста >>
45.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Но какво не
щастие
се случи тогава!
Ти само се огледай наоколо, виж как изглеждат стените; пак се показаха старите камъни, които не бях ги виждала от сто години. Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното. Тогава те още повече се разлудуваха и за кратко време станаха още по-големи и по-блестящи. И отново започнаха да се шегуват и да ме ласкаят, наричаха ме царица, разтърсваха се кръшно, при което от тях се изсипаха цял куп жълтици. Можеш да ги видиш там под пейката.
Но какво нещастие се случи тогава!
Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището. Бедното животинче! Аз го видях едва, когато те си бяха тръгнали. Иначе нямаше да обещавам да изплатя дълга им към Лодкаря." „И какво му дължат те? " попита Старецът „Три зелки, три артишока и три глави лук.
към текста >>
Кажи и да не тъгува, защото избавлението й наближава; голямото не
щастие
ще трябва да приеме като истинско
щастие
, защото времето е вече дошло."
После ще наредиш около него трите зелки, артишока и трите глави лук. Така ще занесеш кошницата до реката. Към обяд помоли Змията да те пренесе оттатък и ще оставиш оникса при Красивата Лилия. Когато тя го докосне, той веднага ще оживее. Тя може да превръща мъртвия камък в живо същество, точно както може живото да превръща в мъртво; а и така ще се сдобие с верен спътник.
Кажи и да не тъгува, защото избавлението й наближава; голямото нещастие ще трябва да приеме като истинско щастие, защото времето е вече дошло."
Старицата приготви кошницата си и когато се съмна, тя се отправи на път. Изгряващото Слънце обля реката в мека светлина, така че водите й заблестяха отдалеч. Жената вървеше бавно, защото кошницата която носеше върху главата си и тежеше, но не заради оникса. Мъртвите неща не тежаха, още повече че кошницата се беше вдигнала сама и витаеше над главата й. Но да носи пресни зеленчуци или някаква животинка, това вече и тежеше, дори много.
към текста >>
„Какво
щастие
е, че Ви виждам!
И така нашите трима странници се уговориха в какъв ред да се представят пред Красавицата, защото колкото и много хора да се явяваха пред нея, те трябваше да идват един по един и съответно да си тръгват по същия начин, за да не се налага да изтърпяват прекалено големи болки. Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка. Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо. На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава. Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание.
„Какво щастие е, че Ви виждам!
Каква божествена благодат се носи около Вас! Колко очарователно се опира арфата на скута Ви и как нежно я обгръщат ръцете Ви! Самата арфа сякаш жадува да се облегне на гърдите Ви и да зазвучи под лекото докосване на нежните Ви пръсти. А колко по-щастлив би бил ти, младежо, ако заемеш мястото на тази арфа! " Изричайки тези слова тя се приближи съвсем до нея; Красивата Лилия отвори очи, отпусна
към текста >>
Така само още по силно усещам своето не
щастие
.
Самата арфа сякаш жадува да се облегне на гърдите Ви и да зазвучи под лекото докосване на нежните Ви пръсти. А колко по-щастлив би бил ти, младежо, ако заемеш мястото на тази арфа! " Изричайки тези слова тя се приближи съвсем до нея; Красивата Лилия отвори очи, отпусна леко ръцете си и каза: „Не ме натъжавай, моля те! Твоето възхищение е съвсем не навреме.
Така само още по силно усещам своето нещастие.
Погледни само в нозете ми лежи мъртво моето канарче, което винаги пригласяше на моите песни; то имаше навика да каца на арфата ми и при това много внимаваше да не ме докосне; днес, когато се събудих и поисках да се освежа с една нежна мелодия, моят малък певец, по- въодушевен от всякога, подхвана веднага своите хармонични трели. Но тъкмо в този момент над главата ми се стрелна един ястреб; уплашеното малко птиченце се пъхна бързо в моята гръд и аз веднага почувствах предсмъртните потрепвания на напущащия го живот. Пронизан от моя поглед хищникът се свлече безсилен на брега до водата. Но какво ме топлеше това наказание! Любимецът ми беше мъртъв и неговият гроб само ще помрачи още повече тъжните храсти в моята градина."
към текста >>
Моят Старец ми поръча да Ви предам, че трябва за преодолеете мъката си, защото голямото не
щастие
трябва да се гледа като предвестник на най-голямо
щастие
.
Пронизан от моя поглед хищникът се свлече безсилен на брега до водата. Но какво ме топлеше това наказание! Любимецът ми беше мъртъв и неговият гроб само ще помрачи още повече тъжните храсти в моята градина." „Съвземете се, Лилия! ", извика старата жена и самата тя избърса една сълза от очите си, която трогателният разказ на нещастното момиче бе изтръгнал от нея; „Съберете сили!
Моят Старец ми поръча да Ви предам, че трябва за преодолеете мъката си, защото голямото нещастие трябва да се гледа като предвестник на най-голямо щастие.
Защото е дошло времето! И наистина" продължи Старицата, „по целия свят вече стават едни неща... Ето, погледнете само моята ръка как изведнъж почерня. Освен това и много се смали, и сега аз трябва да побързам, докато съвсем не е изчезнала. Ах, защо трябваше да върша услуга на Блуждаещите Светлини; да се срещам с Великана и да потапям ръката си в реката? Не бихте ли могли Вие да ми дадете една зелка, един артишок и една глава лук?
към текста >>
Но не е ли това само някаква илюзия, която ни поднася природата, като ни кара да очакваме след голямото не
щастие
приближаването на някакъв щастлив обрат?
Извади веднага вкамененото куче и го постави върху тревата, недалеч от Красавицата. „Моят мъж", каза тя, „Ви изпраща това за спомен; Вие знаете, че при Вашето докосване този благороден камък ще оживее. Вярното, послушно животинче сигурно ще Ви достави много радост, а мисълта, че Вие ще го притежавате, ще бъде истинска утеха за моето страдание по загубата му." Красивата Лилия погледна милото животинче с видима радост, но и почуда. „Много странни знамения се появиха наистина наведнъж", каза тя, „които ми дават надежда.
Но не е ли това само някаква илюзия, която ни поднася природата, като ни кара да очакваме след голямото нещастие приближаването на някакъв щастлив обрат?
" „Каква ли ще е ползата от тез знамения добри? Смъртта на птичката, ръката черна на приятелката стара? И мопсът от скъпоценен камък, нямащ на себе си подобен? Не бе ли лампата, която ми ги прати?
към текста >>
„Аз Ви пожелавам много
щастие
в това дело", отвърна Лилия.
„Предсказанието за моста вече се изпълни! " извика тя; „попитай само добрата стара жена, колко красиво се извисява той сега над реката. Онова, което по-рано беше само невидим за окото яспис, през който светлината едва проблясваше по неговите первази, сега се превърна в прозрачни скъпоценни камъни. Няма по-чист берил и по- красив смарагд от тези на моста.
„Аз Ви пожелавам много щастие в това дело", отвърна Лилия.
„Но Ви моля да ме извините, загдето все още не смея да повярвам, че предсказанието се е изпълнило. Върху високата дъга на вашия мост могат да преминават само пешеходци, а беше ми обещано че по моста ще се движат коне, карети и всякакви превозни средства, както в едната, така и в другата посока над реката. А не беше ли предсказано, че от самата река ще се издигат и големи стълбове? Старата жена, която непрекъснато се взираше в ръката си, тук прекъсна разговора и понечи да се сбогува. „Почакайте още малко", каза Красивата Лилия, „и вземете моето бедно канарче със себе си.
към текста >>
Не
щастие
то беше сторено!
" При тези свои думи той направи едно рязко движение, ястребът изхвърча от ръцете му, а той се повали върху Красивата Лилия. Тя протегна ръце да го задържи и го докосна преди да падне. Тогава той загуби съзнание, а тя с ужас усети тежестта му върху гърдите си. Веднага извика и отскочи уплашено назад, но благородният младеж се свлече безжизнен на земята.
Нещастието беше сторено!
Пленителната Лилия стоеше неподвижно и гледаше втренчено в безжизнения труп. Сърцето и сякаш спря да бие, а от очите и не можеше да потече нито една сълза. Напразно мопсът се опитваше да се закача с нея; изглежда целият свят бе загинал с нейния приятел. В своето безмълвно отчаяние тя не търсеше подкрепа, защото знаеше, че не може да я получи от никъде. В замяна на това Змията се раздвижи усърдно; тя изглежда кроеше някакво спасение и наистина странните й движения целяха поне да предотвратят по-нататъшните ужасни последици на това нещастие.
към текста >>
В замяна на това Змията се раздвижи усърдно; тя изглежда кроеше някакво спасение и наистина странните й движения целяха поне да предотвратят по-нататъшните ужасни последици на това не
щастие
.
Нещастието беше сторено! Пленителната Лилия стоеше неподвижно и гледаше втренчено в безжизнения труп. Сърцето и сякаш спря да бие, а от очите и не можеше да потече нито една сълза. Напразно мопсът се опитваше да се закача с нея; изглежда целият свят бе загинал с нейния приятел. В своето безмълвно отчаяние тя не търсеше подкрепа, защото знаеше, че не може да я получи от никъде.
В замяна на това Змията се раздвижи усърдно; тя изглежда кроеше някакво спасение и наистина странните й движения целяха поне да предотвратят по-нататъшните ужасни последици на това нещастие.
Тя изви гъвкавото си тяло в кръг около трупа, захапа края на опашката си и остана да лежи спокойно на тревата. Не след дълго се появи една от красивите прислужници на Лилия, донесе столчето и от слонова кост и с любезни жестове я прикани да седне; към нея веднага се присъедини и втората, която носеше в ръце един огненочервен воал, който по-скоро щеше да я разкраси, отколкото да покрие главата и; третата и подаде арфата и тя едва беше докоснала вълшебния инструмент, от чиито струни отекнаха няколко тона, когато първата от девойките се върна с едно светло, кръгло огледало; постави го пред Красивата Лилия и погледът й веднага се прикова върху отразения образ най-прекрасната гледка, която някога можеше да се срещне в природата. Болката сякаш и придаваше още по-голяма красота, воалът още по-голямо очарование, а арфата още по-мека прелест и колкото нарастваше надеждата да се промени тъжното й състояние, толкова повече на човек му се искаше този неин образ да остане завинаги такъв. Тихо загледана в огледалото тя извличаше меки, преливащи се тонове от струните; скоро изглежда мъката и се удвои, а струните отговориха бурно на нейната печал. Тя понечи да запее, но гласът и отказа да откликне на това желание; тогава болката й се изля в рукналите сълзи; двете момичета я хванаха за ръце те и арфата падна от скута и; бързата прислужница едва успя да хване арфата и я постави настрани.
към текста >>
Старецът погледна към звездите и започна да говори: „За
щастие
, в този момент всички ние сме заедно; нека всеки да изпълни своето задължение, всеки своето дело, и едно общо
щастие
ще претопи в себе си отделните страдания, също както общото не
щастие
разяжда радостта на отделния човек."
Те сведоха поглед в тихо смирение, а възхвалата за тяхната красота ги правеше още по-прекрасни. Всички бяха обзети от някакво удовлетворение и спокойствие, с изключение на Старицата, която независимо от уверенията на нейния мъж, че ръката и няма да се смалява, докато я осветява неговата лампа, непрекъснато повтаряше, че ако така продължи, още преди полунощ тя ще загуби тази скъпа част от своето тяло. В това време Старецът с лампата слушаше разговора на Блуждаещите Светлини с голямо внимание и беше доволен, че така Лилия малко се поразсея и ободри. И ето че неусетно настана полунощ.
Старецът погледна към звездите и започна да говори: „За щастие, в този момент всички ние сме заедно; нека всеки да изпълни своето задължение, всеки своето дело, и едно общо щастие ще претопи в себе си отделните страдания, също както общото нещастие разяжда радостта на отделния човек."
След тези негови думи настана странен шум, защото всички присъстващи говореха за себе си и изразяваха високо онова, което би трябвало да направят; само трите девойки останаха безмълвни: едната заспа до арфата, другата до слънчобрана, а третата до стола и никой не можеше да ги упрекне понеже беше станало много късно. След няколко учтиви фрази, адресирани към девойките, накрая пламтящите младежи се обърнаха към Лилия, като най-красивата от всички. „Ти хвани огледалото", каза Старецът на ястреба, „и с първия Слънчев лъч освети спящите девойки, за да се събудят от отразената небесна светлина." Тогава Змията се раздвижи, отвори кръга и бавно, с големи извивки, се отправи към реката. Двата Блуждаещи Пламъка я следваха тържествено и човек би могъл да ги вземе за най-сериозните огнени езици.
към текста >>
При тази тържественост, при голямото удивление и последвалото
щастие
никой не забеляза кога настъпи денят.
Какво по-ценно би могъл да пожелае човек, разполагащ с всичко, освен онази невинност и онази тиха обич, с които ме дарява твоето сърце? „О, скъпи мой приятелю", обърна се той към Стареца и поглеждайки трите свещени статуи продължи: „Великолепно и непоклатимо е царството на нашите отци, но ти забрави четвъртата сила, която много по-отдавна, много по-силно и по-сигурно властвува в света силата на Любовта! " При тези думи той прегърна красивата девойка; тя отметна воала и нейното лице изведнъж се обагри в най- прекрасна и непреходна руменина. На това Старецът отговори, усмихвайки се: „Любовта не властвува, тя съзидава, а това е много повече! "
При тази тържественост, при голямото удивление и последвалото щастие никой не забеляза кога настъпи денят.
И сега, поглеждайки през отворената врата, всички видяха съвсем неочаквани неща. Една голяма и обградена с колони площадка образуваше преддверие, в чийто край се виждаше един дълъг, великолепен мост, който чрез множество дъги свързваше двата бряга на реката; от двете му страни личаха изящни входни арки, създаващи удобство за пътниците, които вече наброяваха хиляди и продължаваха да прииждат и в двете посоки. Широкият коридор по средата беше зает от стада, мулета, ездачи и каруци, които без да си пречат се движеха в двете посоки. И явно всички се удивляваха на това удобство и великолепие, а Новият Цар и неговата съпруга бяха толкова възхитени от неспирното движение и от живота на този огромен народ, колкото и от щастието на взаимната им любов.
към текста >>
И явно всички се удивляваха на това удобство и великолепие, а Новият Цар и неговата съпруга бяха толкова възхитени от неспирното движение и от живота на този огромен народ, колкото и от
щастие
то на взаимната им любов.
При тази тържественост, при голямото удивление и последвалото щастие никой не забеляза кога настъпи денят. И сега, поглеждайки през отворената врата, всички видяха съвсем неочаквани неща. Една голяма и обградена с колони площадка образуваше преддверие, в чийто край се виждаше един дълъг, великолепен мост, който чрез множество дъги свързваше двата бряга на реката; от двете му страни личаха изящни входни арки, създаващи удобство за пътниците, които вече наброяваха хиляди и продължаваха да прииждат и в двете посоки. Широкият коридор по средата беше зает от стада, мулета, ездачи и каруци, които без да си пречат се движеха в двете посоки.
И явно всички се удивляваха на това удобство и великолепие, а Новият Цар и неговата съпруга бяха толкова възхитени от неспирното движение и от живота на този огромен народ, колкото и от щастието на взаимната им любов.
„Спомняй си за Змията с признателност! ", каза мъжът с лампата; „на нея ти дължиш живота си, а твоите народи моста, свързващ тези съседни брегове, превръщайки ги за пръв път в населени, плодородни земи. Онези плуващи и блестящи скъпоценни камъни, остатъците от принесеното й в жертва тяло, са основните стълбове на този величествен мост; върху тях се издига той и върху тях ще се крепи занапред." Тъкмо всички се канеха да го попитат за ключа на тази вълшебна тайна, когато пред портите на храма се появиха четири красиви девойки. По арфата, слънчобрана и стола от слонова кост стана ясно, че това са компаньонките на Лилия, но четвъртата, още по-красива от останалите три, беше напълно непозната; шегувайки се сестрински с тях, тя бързо прекоси храма и се за изкачва по сребърните стълби.
към текста >>
Той причинява зло за последен път и за
щастие
сянката му вече не ни застрашава."
Както обикновено той и сега беше замаян след съня си и възнамеряваше да се изкъпе в познатия му речен залив; но вместо към реката, той закрачи по сушата и сега залиташе по широката настилка на моста. Несръчната му поява сред множеството хора и животни веднага предизвика всеобщо, макар и неясно учудване; когато обаче Слънцето блесна в очите му и той вдигна ръце, за да се предпази, сянката на неговите чудовищни юмруци се стовари върху тълпата толкова силно и хаотично, че хора и животни вкупом се разбягаха, понеже бяха или улучени от ударите, или застрашени от опасността да бъдат съборени в реката. Когато Царят видя това безобразие, той неволно посегна към меча си, но после размисли и спокойно погледна към своя скиптър, а после към лампата и към веслото на своите спътници. „Аз отгатвам твоите мисли", каза мъжът с лампата; „обаче ние и нашите сили сме безпомощни пред безсилието на Великана. Бъди спокоен!
Той причинява зло за последен път и за щастие сянката му вече не ни застрашава."
Междувременно Великанът се беше приближил още повече, силно учуден от това, което виждаше с очите си; той отпусна ръце, без да причинява никакви други беди, и оглеждайки се наоколо, влезе в преддверието на храма. Тъкмо се отправяше към портата на храма, когато изведнъж, точно в средата на двора, той спря като закован. Застана там като огромна, масивна статуя от лъскави червени камъни, а сянката му посочваше часовете, които бяха отбелязани на широк кръг под нозете му, но не в цифри, а в изящни, многозначителни образи. Царят много се зарадва, когато видя, че зловредната сянка беше превърната в нещо полезно; не по-малко се учуди и Царицата; прелестна в своите изящни накити, тя излезе от олтара заедно със своите приятелки, и съзря странна гледка, която почти закриваше изгледа от храма към моста. Междувременно хората започнаха да прииждат към Великана, понеже сега той беше застанал неподвижно, обикаляха около него и се удивляваха на неговото преобразяване.
към текста >>
46.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота,
щастие
то и не
щастие
то, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
1. Дух-Себе (преобразеното от Аза астрално тяло) 2. Дух-Живот (преобразеното от Аза етерно тяло) 3. Човек-Дух (преобразеното от Аза физическо тяло) По-дълбокият смисъл на тези думи може да бъде разбран само с оглед на преражданията или реинкарнациите. Изобщо познанието за превъплъщението (реинкарна) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
към текста >>
47.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в
щастие
и не
щастие
на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата.
Човек може още да живее също и в мисленето. В медитацията то му дава едно вътрешно изживяване, при което мислейки той не изгубва сетивния свят, а добива духовния свят. Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на съдбата, в което човек не изгубва своето себе. И в съдбата той може да изживява самия себе си като нещо действуващо. В неегоистичното разглеждане на човешката съдба тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света.
Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата.
Вместо да се сблъсква със света, в който се разбива Азът, той прониква в самото Себе, което се чувствува свързано с мировото ставане. Съдбата на човека му е подготвена от света, който неговите сетива му разкриват. Открие ли, че той самият действува в царуването на съдбата, тогава неговото Себе изниква като едно същество за него не само от собствената вътрешност, но то изниква за него от сетивния свят. Може ли човек макар и леко да почувствува, как в Себе-то светът се явява като нещо духовно и как в сетивния свят Себе-то се оказва като действуваща същност, той е стигнал вече до едно сигурно разбиране на Антропософията. Защото тогава той ще развие едно чувство за това, че Антропософията иска да опише света на Духа, който самото Себе обхваща.
към текста >>
48.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Да мога да разбера нещо чисто в духа, ми носеше вътрешно
щастие
.
Седмици наред душата ми беше изцяло погълната от равенства, подобия на триъгълници, четириъгълници и многоъгълници. Блъсках си главата над въпроса къде всъщност се пресичат паралелите. Теоремата на Питагор ме омагьосваше. Възможността в обучението си да изживявам душевно изцяло вътрешно възприемани форми, без впечатления от външните сетива, ми доставяше най-висше удовлетворение. В това намерих утешение от настроението, в което бях изпаднал поради останалите без отговор въпроси.
Да мога да разбера нещо чисто в духа, ми носеше вътрешно щастие.
Знам, че за първи път срещнах щастието благодарение на геометрията. В отношението си към геометрията трябва да видя първото покълване на един възглед, който постепенно се разви у мен. Той вече живееше повече или по-малко несъзнателно у мен по време на детството ми и около двадесетата ми година получи определена, напълно съзнателна форма. Казвах си: предметите и процесите, които възприемат сетивата, са в пространството. Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси.
към текста >>
Знам, че за първи път срещнах
щастие
то благодарение на геометрията.
Блъсках си главата над въпроса къде всъщност се пресичат паралелите. Теоремата на Питагор ме омагьосваше. Възможността в обучението си да изживявам душевно изцяло вътрешно възприемани форми, без впечатления от външните сетива, ми доставяше най-висше удовлетворение. В това намерих утешение от настроението, в което бях изпаднал поради останалите без отговор въпроси. Да мога да разбера нещо чисто в духа, ми носеше вътрешно щастие.
Знам, че за първи път срещнах щастието благодарение на геометрията.
В отношението си към геометрията трябва да видя първото покълване на един възглед, който постепенно се разви у мен. Той вече живееше повече или по-малко несъзнателно у мен по време на детството ми и около двадесетата ми година получи определена, напълно съзнателна форма. Казвах си: предметите и процесите, които възприемат сетивата, са в пространството. Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси. В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена.
към текста >>
49.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Чувствах, че за мен е голямо
щастие
във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика.
Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки живот. Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността. Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене. Това позволи между този учител и мен да възникнат прекрасни отношения.
Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика.
С наученото от него все повече се приближавах към отговора на загадката, която си бях поставил с писмените трудове на училищния директор. С един друг учител стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-дълго време. Той водеше часовете по конструктивна геометрия в долните и дескриптивна геометрия в горните класове. Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство.
към текста >>
50.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Щастие
то от представата за пространството внасяше нещо дълбоко обезпокояващо в тази за времето.
Тръгнах си от лекцията, на която за първи път осъзнах това, с усещането, че от душата ми е свален много тежък товар. Завладя ме чувство на освобождение. Отново, както през най-ранните ми момчешки години, геометрията ме направи щастлив. Зад загадката на пространството през този етап от живота ми за мен стоеше тази за времето. А ако и тук беше възможна една концепция, съдържаща в себе си идеята за връщане към миналото чрез напредване в „безкрайно далечното“ бъдеще?
Щастието от представата за пространството внасяше нещо дълбоко обезпокояващо в тази за времето.
Тук отначало не виждах никакъв изход. Всички мисловни опити водеха дотам да призная, че трябва особено много да се пазя от това да прехвърлям нагледната представа за пространството в разбирането си за времето. Всички разочарования, които може да донесе стремежът към познание, се появяваха при загадката за времето. Идеите, които бях запазил от Цимерман за естетиката, ме подтикнаха да прочета трудовете на прочутия по това време естет Фридрих Теодор Фишер. На едно място в произведенията му открих забележката, че по-новото естественонаучно мислене прави необходима една реформа на понятието за време.
към текста >>
51.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Често си казвах: „Как би могъл човекът да бъде свободен създател на собственото си най-висше
щастие
, ако външният световен ред му беше предопределил някаква мяра
щастие
?
Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия живот с удовлетворение. Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток? Външният световен ред е достигнал до такъв стадий на развитие, в който не се интересува от доброто и злото в нещата и фактите. Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие. Струваше ми се, че самото поставяне на въпроса за песимизма или оптимизма действа срещу свободното човешко същество.
Често си казвах: „Как би могъл човекът да бъде свободен създател на собственото си най-висше щастие, ако външният световен ред му беше предопределил някаква мяра щастие?
“ Затова пък съчинението „Феноменология на нравственото съзнание“ на Хартман ме привличаше. Намирах, че в него нравственото развитие на човечеството се проследява съгласно ръководната нишка на емпиричното наблюдение. Умозрителната мисъл тук не е отправена към едно неизвестно битие, намиращо се отвъд съзнанието, както това става в Хартмановата теория на познанието и метафизиката, а към това, което може да се преживее като нравственост в неговото проявление. Беше ми ясно, че никакво философско умозрително разсъждение няма право да мисли извън пределите на феномените, ако желае да стигне до истински действителното.
към текста >>
52.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Така че имах
щастие
то често да виждам и двамата Хайтмюлерови в дома, в който живеех.
Благодарение на него за известно време живо усещахме с душите си, че Ваймар някога е бил място на духовно активно и възвишено творчество и че сега се задоволяваме с това да проследяваме създаденото някога, придържайки се към буквите, и да „установяваме различни прочити“ и най-много да го интерпретираме. Хайтмюлер написа анонимно това, което имаше да каже по въпроса, в новелата „Потъналата Винета“ в „Нов немски обзор“ на С. Фишер. О, колко усилия само положиха тогава да отгатнат кой беше превърнал някога процъфтяващия духовно Ваймар в „потънал град“! Хайтмюлер живееше във Ваймар с майка си, изключително симпатична дама. Тя беше приятелка на г-жа Анна Ойнике и често посещаваше дома ѝ.
Така че имах щастието често да виждам и двамата Хайтмюлерови в дома, в който живеех.
Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг сравнително рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, докато не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар. Това беше художникът Йозеф Ролечек. Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище. Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в разговор с която човек с охота разкриваше сърцето си. Ролечек беше сантиментален и същевременно леко циничен.
към текста >>
53.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
Вместо да се взира в света, който носи егото на вълните на
щастие
то и не
щастие
то, човек открива егото, доброволно "желаещо" да формира своята съдба.
При медитирането има едно вътрешно изживяване, при което човек не изгубва сетивния свят, когато мисли, а печели Духа-свят. Вместо да прониква в егото, при което човек чувства, че сетивният свят потъва, той прониква в Духа-свят, в който егото се чувства стабилизирано. По-нататък Антропософията показва, че има една опитност на съдбата, при която човек не изгубва себето. В съдбата човек също все пак може да се изживее като деятелен. Антропософията, в безпристрастно и не егоистично наблюдение над човешката съдба, посочва една опитност, при която човек се учи да обича света, а не само собственото си съществуване.
Вместо да се взира в света, който носи егото на вълните на щастието и нещастието, човек открива егото, доброволно "желаещо" да формира своята съдба.
Вместо да се блъска със света, при което егото се разбива на парчета, човек прониква в себе си, където се чувства обединен с хода на събитията в света. Съдбата на човека идва към него подготвена от света, който му се разкрива чрез сетивата. Ако тогава той открие собствената си дейност в работата на съдбата, истинското му себе се изправя пред него не само от вътрешното му същество, но също и от сетивния свят. Ако човек е способен да чувства, колкото и тихо да е това, как в себето му светът възниква като духовност и както работи в света на сетивата, тогава той вече се е научил да разбира антропософията правилно. Защото тогава той ще осъзнае, че в Антропософията е възможно да се опише Духът-свят, който себето да може да разбере.
към текста >>
54.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
в сетивно
щастие
опиянен изцяло,
ПЕСЕН НА ИНИЦИАЦИЯТА (сатира) Очите му сияят ярко,
в сетивно щастие опиянен изцяло,
в главата се препъва мисълта му. И в бурята преследва спомен за чуден сън за цветовете на знанието от дървото, сънуван във мистична душна нощ.
към текста >>
55.
На болка този, който устоява
GA_40 Стихове и медитации
На
щастие
то който устоява,
* * * На болка този, който устоява, победното познание съзира.
На щастието който устоява,
той вижда как залязващият свят изгражда нови фундаменти пак. Загубеният в щастието щом внезапно се пробуди, ще съзре на щастието жизнените сили
към текста >>
Загубеният в
щастие
то щом
На болка този, който устоява, победното познание съзира. На щастието който устоява, той вижда как залязващият свят изгражда нови фундаменти пак.
Загубеният в щастието щом
внезапно се пробуди, ще съзре на щастието жизнените сили да отминават, но не може той да задържи каквото отминава. А в болка който се пробуди, вижда
към текста >>
на
щастие
то жизнените сили
На щастието който устоява, той вижда как залязващият свят изгражда нови фундаменти пак. Загубеният в щастието щом внезапно се пробуди, ще съзре
на щастието жизнените сили
да отминават, но не може той да задържи каквото отминава. А в болка който се пробуди, вижда съществованието и ще може да задържи каквото отминава.
към текста >>
56.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има
щастие
то да бъде опериран.
Може би е нужно да отида малко по-далече в развитието на моята душа, тогава границите ще се разширят и аз ще мога да проникна по-дълбоко в нещата. Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите органи. Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция. Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път. Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши.
Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран.
Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят. Аз вече разказах веднъж, че в един град на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост. Но нима това е един критерий?
към текста >>
57.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Човек може да приеме в душата си отвлечени представи, без да бъде засегната морално-етичната страна на душевния живот, или също това, което е свързано със съдбата, със
щастие
то.
Ние произхождаме от света на Озирис и на Изис. Това, което като наша най-добра част се стреми и може да достигне по-висши степени на съвършенство в сравнение с тези, които сега имаме, се е разляло от Озирис и от Изис. Озирис и Изис живеят невидимо в нас като Сила. Това, което е физическият човек, произхожда от външните отношения, взето е от външния свят; частта на Озирис-Изис е само облечена в него. Обаче една такава представа за прадревни мъдрости се превръщаше в душата на древния египтянин в едно завладяващо чувство, в едно чувство обхващащо целия египетски душевен живот.
Човек може да приеме в душата си отвлечени представи, без да бъде засегната морално-етичната страна на душевния живот, или също това, което е свързано със съдбата, със щастието.
Така човек може да приеме особено математически-отвлечени представи на естествената наука, може да разисква върху електричеството и други подобни сили, без душата да трябва да постави въпроса относно съдбата на човека. Но ние не можем да схванем като мисли и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме сродни с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени мислите за щастието и за съдбата, моралните импулси на човека. Тези мисли са тогава раздрусани! Защото човек си казва тогава: Аз нося в мене едно по-добро Себе, но чрез това, което съм във физическото тяло, това по-добро Себе се оттегля, не се изявява отначало напълно. На основата на моето същество стои една Озирисова, една Изидина природа, но тя принадлежи на първичните светове, на старите златни, свещени епохи.
към текста >>
Но ние не можем да схванем като мисли и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме сродни с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени мислите за
щастие
то и за съдбата, моралните импулси на човека.
Озирис и Изис живеят невидимо в нас като Сила. Това, което е физическият човек, произхожда от външните отношения, взето е от външния свят; частта на Озирис-Изис е само облечена в него. Обаче една такава представа за прадревни мъдрости се превръщаше в душата на древния египтянин в едно завладяващо чувство, в едно чувство обхващащо целия египетски душевен живот. Човек може да приеме в душата си отвлечени представи, без да бъде засегната морално-етичната страна на душевния живот, или също това, което е свързано със съдбата, със щастието. Така човек може да приеме особено математически-отвлечени представи на естествената наука, може да разисква върху електричеството и други подобни сили, без душата да трябва да постави въпроса относно съдбата на човека.
Но ние не можем да схванем като мисли и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме сродни с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени мислите за щастието и за съдбата, моралните импулси на човека.
Тези мисли са тогава раздрусани! Защото човек си казва тогава: Аз нося в мене едно по-добро Себе, но чрез това, което съм във физическото тяло, това по-добро Себе се оттегля, не се изявява отначало напълно. На основата на моето същество стои една Озирисова, една Изидина природа, но тя принадлежи на първичните светове, на старите златни, свещени епохи. За съвременните човеци тази природа е била победена от силите, които от външните физически вещества и сили са образували човешкото тяло и са затворили силите на Озирис и на Изис в тялото, което е смъртно и подлежи на разрушение, както външните природни сили. Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания.
към текста >>
58.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Новото обединение с Луната ще отбележи кулминацията на злото на Земята; новото обединение със Слънцето ще означава, от друга страна, идването на
щастие
, царуването на "избраните".
Когато извличаме от миналото разбиране за бъдещето, и се стремим да осъзнаем идеала на това бъдеще, неговият план започва да се разгръща пред нас. Ще възникне нова раса, за да бъде тя връзката между човека на настоящето и духовния човек на бъдещето. Манихейството учеше, че от нашата епоха нататък душите на хората ще започнат да преобразуват злото в добро, което ще се прояви с пълна сила в шестата епоха. С други думи: човешките души трябва да бъдат достатъчно силни да породят добро от злото чрез един процес на духовна алхимия. Когато Земята започне да преповтаря предишните фази на своята еволюция, първо ще има ново обединение с Луната, и след това на тази Земя-Луна със Слънцето.
Новото обединение с Луната ще отбележи кулминацията на злото на Земята; новото обединение със Слънцето ще означава, от друга страна, идването на щастие, царуването на "избраните".
Човекът ще носи знаците на седемте големи фази на Земята. Книгата със седемте печата, за която се говори в Апокалипсиса, ще бъде отворена. Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната. Тръбите на Страшния Съд ще прозвучат, защото Земята ще е преминала в Деваканично състояние, където ръководният принцип е не светлината, а звукът. Критерият за края на Земното съществуване ще бъде, че Христовият Принцип ще прониква цялото човечество.
към текста >>
59.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Юда за не
щастие
е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове".
Тя бе разрушена завинаги чрез идването на Исус Христос и те сега са, както казва Св. Юда: "Завързани във вечнотраещи вериги до страшния съд на великия ден". /Св. Юда очевидно е извлякъл своето знание по този въпрос от "Книга на Енох"/. Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та сфера в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на последния. Този текст във Св.
Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове".
/*12/ – Нострадамус. Фактически Мишел дьо Нотр Дам /1503-1566/. Френски астроном и средновековен лекар, прочут със своите "предсказания", написани във френски стихове. /*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен Жармен. /*14/ – Рудолф Щайнер предполага, че неговата аудитория е била запозната с творбата на английския философ Г.
към текста >>
Подтиснат от скръб, той не обръщал внимание на опасността, не помислил, че този огнен океан би могъл бърже да го погълне; той мислел за Савската царица, която бе дошла да се възхити и да го поздрави за големия триумф, и която видя само едно ужасно не
щастие
.
Хирам, спокоен като бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно. Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу като огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт. Опозореният майстор имал нужда от съчувствие и вярно сърце. Той потърсил Бенони, но напразно; гордият младеж загинал в усилието си да предотврати ужасната катастрофа, когато открил, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати. Хирам не можел да се оттегли от сцената на своя позор.
Подтиснат от скръб, той не обръщал внимание на опасността, не помислил, че този огнен океан би могъл бърже да го погълне; той мислел за Савската царица, която бе дошла да се възхити и да го поздрави за големия триумф, и която видя само едно ужасно нещастие.
Внезапно той чул странен глас, идващ отгоре и викащ "Хирам, Хирам, Хирам! ". Той повдигнал очи и видял гигантска човешка фигура. Видението продължило: "Ела, сине мой! Не се страхувай! Аз съм те направил неуязвим; хвърли се в пламъците".
към текста >>
Той също претърпява едно не
щастие
; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица.
В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр. във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон.
Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица.
Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен. Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството". За тази легенда надълго се говори и с много справки като източник в работата на Д. Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856. /Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци.
към текста >>
За не
щастие
това описание не е съвсем задоволително.
/*10/ – Виж Карл Хейър: /на латински не се чете/ /*11/ – Рудолф Щайнер очевидно основава своето изложение върху една статия от Изабел Купър-Оклей в списанието "Гнозис" от 15 декември 1903 г. в отнасящи се до горния пасаж /цитиран от: "Граф Сен Жармен" от Изабел Купър-Оклей,/четем: "Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен Жармен до Виена.
За нещастие това описание не е съвсем задоволително.
Самият Грефер казва, че то е било писано на 15. юни, дълго след събитието. Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.". По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани". "Един ден бе разпространено, че граф дьо Сен Жармен, най-загадъчният от всички неразбираеми личности, е във Виена.
към текста >>
Ако аз бих искал да направя това, то веднага бих бил изкушен да ви я открия, защото това би било, ако Бог искаше, една вечност от
щастие
.
Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея. Имам предвид тайната на смърт и раждане. Не е необходимо хората да умират. Няма причина хората да се раждат. Аз зная тайната частично, ала не напълно, тъй като аз не съм достатъчно добър, за да ми бъде позволено да си припомня тази великолепна власт.
Ако аз бих искал да направя това, то веднага бих бил изкушен да ви я открия, защото това би било, ако Бог искаше, една вечност от щастие.
Аз обаче ще се опитам и ще опиша донякъде и ще ви дам пример. Човекът напълно се възобновява всеки 7 години; след известно време обаче той отпада и бавно се разпада. Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля. Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе.
към текста >>
60.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Новото обединение с Луната ще отбележи кулминацията на злото на Земята; новото обединение със Слънцето ще означава, от друга страна, идването на
щастие
, царуването на “избраните”.
Когато извличаме от миналото разбиране за бъдещето, и се стремим да осъзнаем идеала на това бъдеще, неговият план започва да се разгръща пред нас. Ще възникне нова раса, за да бъде тя връзката между човека на настоящето и духовния човек на бъдещето. Манихейството учеше, че от нашата епоха нататък душите на хората ще започнат да преобразуват злото в добро, което ще се прояви с пълна сила в шестата епоха. С други думи: Човешките души трябва да бъдат достатъчно силни да породят добро от злото чрез един процес на духовна алхимия. Когато Земята започне да преповтаря предишните фази на своята еволюция, първо ще има ново обединение с Луната, и след това на тази Земя-Луна със Слънцето.
Новото обединение с Луната ще отбележи кулминацията на злото на Земята; новото обединение със Слънцето ще означава, от друга страна, идването на щастие, царуването на “избраните”.
Човекът ще носи знаците на седемте големи фази на Земята. Книгата със седемте печата, за която се говори в Апокалипсиса, ще бъде отворена. Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната. Тръбите на Страшния Съд ще прозвучат, защото Земята ще е преминала в Деваканично състояние, където ръководният принцип е не светлината, а звукът. Критерият за края на Земното съществуване ще бъде, че Христовият Принцип ще прониква цялото човечество.
към текста >>
61.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За
щастие
стигнах до една греда, служеща като шамандура за къпещите се.
Те въвеждат човека в неговата съдба, понеже той още не може сам да я обхване. ---------------- 72) Бенедикт, който е бил страстен алпинист, изживява описаното не при изкачване в планината, а в момента на удавяне. Той казва буквално: «Още от детството си много обичах водата, където преживях някои неща, останали в паметта ми. Веднъж се опитах да плувам в природата и на публичния плаж се случи да потъна в Дунав.
За щастие стигнах до една греда, служеща като шамандура за къпещите се.
Едва ли беше изминало повече от половин минута, когато осъзнавах, че ще се удавя. При това изживях как в това кратко време всички спомени на живота ми преминаха пред мен с главоломна бързина. Това наблюдение е известно в психологията, но малко хора са го изживели сами. Тогава бях на 12-години.» Мориц Бенедикт, «Из моя живот», Виена, 1906 г., стр. 35. 73) Матей: 18,3; Марко 10,15; Лука: 18,17.
към текста >>
62.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Най-висше
щастие
, ах, беше ни отнето,
го правят да изглежда другоземец. Добре дошъл, извиква старец мъдър, щом мисията ти надежда носи! Сам виждаш ти, посърнали сме всички, макар че твоят лик душите ни вълнува:
Най-висше щастие, ах, беше ни отнето,
обзети сме от грижа и уплаха. В миг важен те приема нашата обител теб, страннико, със нас ти да си тъжен. Понеже, ах, мъжът, тук всички свързващ, като водач, приятел и бащица,
към текста >>
63.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Повечето пчелари се водят от сигурния си инстинкт и за
щастие
не отдават голямо значение на модерната наука.
Тогава пчеларите са можели да използват енергичността на силфите, за да я прилагат при подреждането на живота на пчелите. Модерното пчеларство не знае нищо повече от това, затова със своите нововъведения прави някои неправилни неща. На модерната наука ѝ липсват необходимите прозрения. Хората биха могли да използват много по-плодоносно такива природни процеси, при които сами ще трябва да съдействат, ако отново опознаят по съзнателен начин дейността на духовните същества. Който веднъж разгледа живота в тази област, ще види, че по отношение на науката за пчелите е добро това, което произхожда от стари времена, докато природоизпитателите от днес отчасти правят ужасни неща, които изобщо не са приложими, а водят хората в заблуждение.
Повечето пчелари се водят от сигурния си инстинкт и за щастие не отдават голямо значение на модерната наука.
Дори това, което например играе голяма роля, което съществува като теория за процеса на оплождането, е погрешно, не може да издържи пред действителното познание. Човекът дава повод за пораждането на такива видове елементарни същества, когато живее не като в спортен отбор, а например както арабинът със своя кон или овчарят със своите овце. Душевното взаимодействие между овчаря и стадото овце е подобно на взаимната дейност между пчелата и цветето и оттам чувствата между овчаря и стадото овце е повод за пораждането на съвсем особени същества – саламандрите. Те са същества с фина субстанциалност, които са много умни, много мъдри, макар и да нямат морална отговорност. И тяхната мъдрост за овчарството се проявява като израз на прошепнатото като знание.
към текста >>
64.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Но дори и днес, въпреки че от онази епоха насам идеите се разшириха, чувствата се просветлиха и възгледите изясниха, общопризнатото може би със задоволство би се видяло в поетична форма и от това биха се укрепили възгледите, в които човекът съвсем сам може да намери
щастие
и мир на своя собствен връх.
След дълъг взаимен живот Хуманос може да се раздели с тях, понеже духът му се е въплътил във всички тях, принадлежи на всички, и повече не се нуждае от собствено земно облекло. Ако съгласно тази скица слушателят, участникът се повежда в духа през всички страни и времена, и узнае навсякъде най-приятното, което Божията любов и любовта на хората произвежда в толкова много форми, би трябвало от това да се породи най-приятното усещане, без да се появи нито отклонение, злоупотреба, или извращение, заради които всяка религия е мразена в определени епохи. Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива. Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята Ако това стихотворение беше завършено преди тридесет години, когато беше замислено и започнато, то би изпреварило до известна степен времето.
Но дори и днес, въпреки че от онази епоха насам идеите се разшириха, чувствата се просветлиха и възгледите изясниха, общопризнатото може би със задоволство би се видяло в поетична форма и от това биха се укрепили възгледите, в които човекът съвсем сам може да намери щастие и мир на своя собствен връх.
25. Стихът «Където и той поглед да насочи...» липсва в повечето Гьотеви издания, но според един ръкопис на Гьоте той е бил първоначално предвиден за «Тайните». Виж Произведенията на Гьоте, Ваймарско издание, том 16, стр. 436. 26. Гьоте «Фауст», част I, Пролог в рая. 27. «Фауст» част II, акт 1, сцената с Ариел. 28. Буквално: «Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам» Йоан.
към текста >>
65.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка,
щастие
и болка.
Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот. Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата. Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло.
Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка.
Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти.
към текста >>
66.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
При това не говоря, че самата свобода от физическото тяло, от ниски принцип дава невероятно
щастие
на човека.
Това не е така. Ние трябва да подчертаем, че тази степен на съзнание, която е достигнал човек, вече не може да бъде изгубена, макар при някои преходни процеси да са възможни понижаване на неговото ниво. Така в Девакан човек със своите духовни органи ясно осъзнава, какво се случва тук на Земята. Окултната наука показва, че живеещият в духовния свят човек изцяло съпреживява това, което става на Земята. И така, ние видяхме, че животът в Девакан, ако го разгледаме в истинската му светлина, губи всякаква непривлекателност, така че дори човек разглеждайки го не от своята егоистична земна гледна точка, може да приеме този живот за такъв, че дава велико блаженство.
При това не говоря, че самата свобода от физическото тяло, от ниски принцип дава невероятно щастие на човека.
Чувството на щастие трябва да бъде вече предизвикано от това, че са отпаднали тези прегради, че човекът вече не е свързан с тези обърквания. По този начин, Девакан е времето за свободна жизнена самоизява на човек във всички направления, и тази изява на волята е толкова широка, богата, неограничена, че на Земята човекът не може да почувства това. Ние видяхме, че при слизането надолу към ново раждане обличат човекът с ново етерно тяло, и това го извършват духовни същества, подобни по чин на Духа на народите. Това етерно тяло понякога не подхожда съвсем на човека, а още по-малко му подхожда това, което получава в качеството на физическа обвивка. Сега в общи черти ще разясним, как става включването на човека в състава на физическия свят.
към текста >>
Чувството на
щастие
трябва да бъде вече предизвикано от това, че са отпаднали тези прегради, че човекът вече не е свързан с тези обърквания.
Ние трябва да подчертаем, че тази степен на съзнание, която е достигнал човек, вече не може да бъде изгубена, макар при някои преходни процеси да са възможни понижаване на неговото ниво. Така в Девакан човек със своите духовни органи ясно осъзнава, какво се случва тук на Земята. Окултната наука показва, че живеещият в духовния свят човек изцяло съпреживява това, което става на Земята. И така, ние видяхме, че животът в Девакан, ако го разгледаме в истинската му светлина, губи всякаква непривлекателност, така че дори човек разглеждайки го не от своята егоистична земна гледна точка, може да приеме този живот за такъв, че дава велико блаженство. При това не говоря, че самата свобода от физическото тяло, от ниски принцип дава невероятно щастие на човека.
Чувството на щастие трябва да бъде вече предизвикано от това, че са отпаднали тези прегради, че човекът вече не е свързан с тези обърквания.
По този начин, Девакан е времето за свободна жизнена самоизява на човек във всички направления, и тази изява на волята е толкова широка, богата, неограничена, че на Земята човекът не може да почувства това. Ние видяхме, че при слизането надолу към ново раждане обличат човекът с ново етерно тяло, и това го извършват духовни същества, подобни по чин на Духа на народите. Това етерно тяло понякога не подхожда съвсем на човека, а още по-малко му подхожда това, което получава в качеството на физическа обвивка. Сега в общи черти ще разясним, как става включването на човека в състава на физическия свят. Някои неща от това в определено отношение не подлежи на открито обсъждане.
към текста >>
67.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А сега помислете, как всичко казано, е свързано с човешкото
щастие
или страдание, как равновесието на целия човешки живот зависи от това, органите му да са приели подходящия вид в определения етап на развитие.
Защо се случва това? Защото когато маймуните се затворят в неподходяща за тях обстановка, надделяват втвърдяващите тенденции. Виждате как в нашия физически живот действуват духовните сили, и можете да разберете външните физически отражения по техните духовни причини. Би трябвало да говоря още много дълго, ако трябва да обясня тези връзки по-точно. Тъй като обаче малцина сред вас са медици, вие ще се задоволите и с казаното до тук.
А сега помислете, как всичко казано, е свързано с човешкото щастие или страдание, как равновесието на целия човешки живот зависи от това, органите му да са приели подходящия вид в определения етап на развитие.
Остане ли един орган на по-ранно стъпало, ще бъде предизвикано неправомерно омекотяване или втвърдяване, резултат от което е нещастен живот. Всеки орган трябва да достигне определената форма на едно определено стъпало на живота. Скритите, не изцяло видимите органи също биха могли да изостават или избързват в развитието си. Туберкулозата е нещо, което в бъдеще няма да представлява заплаха за хората, тя е само едно прекалено ранно проявление на едно състояние, което след време ще е правомерно. Днес това състояние е болестно, след време ще бъде здравословно.
към текста >>
Той и носи не
щастие
.
Туберкулозата е нещо, което в бъдеще няма да представлява заплаха за хората, тя е само едно прекалено ранно проявление на едно състояние, което след време ще е правомерно. Днес това състояние е болестно, след време ще бъде здравословно. Тези болести на културата се различа ват от обичайните болести, които се срещат и при животните. Не чувате ли отзвука на тази истина в монголската приказка за жената, която напразно търси изгубеното си дете? През древните времена тя все още имаше онзи орган на върха на главата си.
Той и носи нещастие.
Безутешно броди тя по света, не намира това, което й отговаря, което и принадлежи. Какви истини са закодирали водачите на човечеството в тези обикновени народни сказания. Сега можем да продължим и по-нататък. Нека разгледаме човека какъвто е той днес, как е съставен от възходящи и низходящи в развитието си органи. Човекът не е имал винаги астрално тяло, то се впускаше в него постепенно.
към текста >>
68.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Бъдещето развитие ще доведе до пълна съобщност на духа, така че на Юпитер ще властва увереността, че не съществува никаква доброта и
щастие
за отделния човек без благото и
щастие
то за всички останали отделни хора.
Изоставането на определени духове има също така и положителна страна, и всичко, било то предвижване напред или изоставане има Божествена природа. И така, имало Духове на Кръговрата на времето, които ръководели последователните инкарнации – по такъв начин, че индивидуалността преминава през всички инкарнации; и имало и Духове на Любовта, които се намирали пад ръководството на Христовия принцип, и подготвяли тази индивидуалност, така че личността да може постепенно да премине в царството на любовта. Ако искаме да охарактеризираме великия идеал, който ни се поднася като царство на любовта, то ние можем да направим това по следния начин. Сега в най-широк мащаб е разпространено заблуждението, че благосъстоянието и благополучието на отделната личност е възможно без благосъстоянието и благополучието на всички хора по Земята. Дори това да не се казва направо, то практически всичко в нашия живот се основава на това, че отделният човек живее за сметка на другите; и общо разпространено се явява мнението, че благосъстоянието на отделния човек не зависи от благосъстоянието на другите.
Бъдещето развитие ще доведе до пълна съобщност на духа, така че на Юпитер ще властва увереността, че не съществува никаква доброта и щастие за отделния човек без благото и щастието за всички останали отделни хора.
Християнството подготвя този възглед и е дошло за да направи тази подготовка. Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта. С това е бил преодолян ниския егоизъм. Християнството има задача да запали в човека тази любов, която вече не е свързана с кръвта; т.е., да го доведе до истинската любов, където щастието и добруването на отделния човек е немислимо извън щастието и добруването на другите. Царството на любовта означава, че както преди били свързани чрез кръвното родство, така тогава човекът ще вижда в другия брат извън зависимостта на общата кръв.
към текста >>
Християнството има задача да запали в човека тази любов, която вече не е свързана с кръвта; т.е., да го доведе до истинската любов, където
щастие
то и добруването на отделния човек е немислимо извън
щастие
то и добруването на другите.
Дори това да не се казва направо, то практически всичко в нашия живот се основава на това, че отделният човек живее за сметка на другите; и общо разпространено се явява мнението, че благосъстоянието на отделния човек не зависи от благосъстоянието на другите. Бъдещето развитие ще доведе до пълна съобщност на духа, така че на Юпитер ще властва увереността, че не съществува никаква доброта и щастие за отделния човек без благото и щастието за всички останали отделни хора. Християнството подготвя този възглед и е дошло за да направи тази подготовка. Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта. С това е бил преодолян ниския егоизъм.
Християнството има задача да запали в човека тази любов, която вече не е свързана с кръвта; т.е., да го доведе до истинската любов, където щастието и добруването на отделния човек е немислимо извън щастието и добруването на другите.
Царството на любовта означава, че както преди били свързани чрез кръвното родство, така тогава човекът ще вижда в другия брат извън зависимостта на общата кръв. Това е изразено в думите: “Ако този, който идва до Мен и не възненавиди своя баща и майка, и жена и деца, и братя и сестри, а дори и своя живот, той не може да бъде Мой ученик”. Всичко останало не е истинско християнство. Така ние можем да охарактеризираме развитието на човека от гледна точка на по-висше състояние. Но това развитие става циклично, а не праволинейно.
към текста >>
69.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Нека си представим една личност, която има
щастие
то да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството.
Те се явяват втори път в същата раса, трети път евентуално в тяло в подобно устроени раси. Такива души действуват задържащо върху телесната раса. Този факт е прекрасно изразен в един мит. Ние знаем, че човекът напредва по-нататък в пътя на земната мисия чрез това, че следва великите ръководители на човечеството, които му сочат неговите цели. Ако той отхвърля тези ръководители, ако не ги следва, тогава трябва да изостане в своята раса, тогава той не може да излезе от нея.
Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството.
Такава една личност, такава една душа би била осъдена да изостане вътре в расата. И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса. В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството. Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните. Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела.
към текста >>
70.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден:
щастие
то на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува не
щастие
то на другите.
До животинското царство той ще се издигне тогава, когато ще разбере същността на усещането така, че със своята духовна сила да може да създаде едно чувствуващо, усещащо същество, както днес е изработва някой предмет. А до човешкото царство той ще се издигне, когато ще може да създава на ново човека в една свободна дейност. И така, днес човекът се намира в минералното царство; и това същество като човек, каквото сме ние, е всъщност единственото същество, което се е развило напълно в минералното царство, докато другите природни царства в много отношения се намират на по-ниска степен от тази, която окултизмът нарича минерално царство. Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се намира в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се намира човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по отношение на минералите. Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано.
Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден: щастието на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува нещастието на другите.
Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни. Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него. Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни. "Щастието на отделния индивид е неразделно от щастието на всички". Тази максима царува, когато човекът ще бъде приет в растителното царство.
към текста >>
Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че
щастие
то на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него.
И така, днес човекът се намира в минералното царство; и това същество като човек, каквото сме ние, е всъщност единственото същество, което се е развило напълно в минералното царство, докато другите природни царства в много отношения се намират на по-ниска степен от тази, която окултизмът нарича минерално царство. Така растенията ни показват един вид предварителна степен на това, което човекът ще изживее, която той самият ще се намира в растителното царство, но самите растения не са в растителното царство, а най-много негови предхождащи образи; не първообрази, а нещо указващо на едно бъдещо царство, в което ще се намира човекът, когато той ще живее вътрешната природа на растенията, както върши това днес по отношение на минералите. Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано. Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден: щастието на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува нещастието на другите. Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни.
Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него.
Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни. "Щастието на отделния индивид е неразделно от щастието на всички". Тази максима царува, когато човекът ще бъде приет в растителното царство. Никой човек не би могъл да се чувствува щастлив, ако неговото щастие би могло да се отдели от щастието на другите. Така вие виждате, че за такива тънки понятия, каквито трябва да имаме в Окултизма, за разберем всичко, днес съществуват малки възможности за усет.
към текста >>
"
Щастие
то на отделния индивид е неразделно от
щастие
то на всички".
Това растително царство, в което човекът ще се намира, ще бъде отбелязано още и чрез други неща; това растително царство днес е обозначено преди всичко с едно изречение произведено от ума, но то е едно морално изречение, което никога не е било разбрано. Днес човекът живее така, че може да се каже, отделният човек, макар и да не признава пред себе си това, е убеден: щастието на отделния индивид е възможно и тогава, когато до него царува нещастието на другите. Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни. Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него. Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни.
"Щастието на отделния индивид е неразделно от щастието на всички".
Тази максима царува, когато човекът ще бъде приет в растителното царство. Никой човек не би могъл да се чувствува щастлив, ако неговото щастие би могло да се отдели от щастието на другите. Така вие виждате, че за такива тънки понятия, каквито трябва да имаме в Окултизма, за разберем всичко, днес съществуват малки възможности за усет. Но вие виждате също, че човекът има пред себе си още дълъг път на развитие. Всичко това той трябва да постигне и то е още твърде малко.
към текста >>
Никой човек не би могъл да се чувствува щастлив, ако неговото
щастие
би могло да се отдели от
щастие
то на другите.
Днес е напълно възможно един да се чувствува щастлив, въпреки че другите хора са нещастни. Макар и умът да признава, че най-висшият морал е онзи, който прави щастливи всички хора, на практика човек е убеден, че щастието на отделния човек е напълно възможно, без и другите да бъдат така щастливи, както него. Когато ще бъде в растителното царство, човекът ще е достигнал в морални отношение такава степен на развитието, при която ще бъде невъзможно отделният индивид да се чувствува щастлив, когато други негови себеподобни са нещастни. "Щастието на отделния индивид е неразделно от щастието на всички". Тази максима царува, когато човекът ще бъде приет в растителното царство.
Никой човек не би могъл да се чувствува щастлив, ако неговото щастие би могло да се отдели от щастието на другите.
Така вие виждате, че за такива тънки понятия, каквито трябва да имаме в Окултизма, за разберем всичко, днес съществуват малки възможности за усет. Но вие виждате също, че човекът има пред себе си още дълъг път на развитие. Всичко това той трябва да постигне и то е още твърде малко. Следователно ние говорим за 7 царства, през които самия човек минава. На Юпитер също ще има 7 такива царства, които още ще имат известно подобие със 7-те земни царства, но все пак ще се различават твърде много от тях.
към текста >>
71.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме
щастие
то да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие!
След нея ще дойде епохата ознаменувана със 7-те тръби. Но ние знаем, че всяка една от тези епохи се дели на 7 подепохи или културни епохи; защото нашата епоха, петата, вътре в това 172-то състояние на формата ние разделихме на Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-хелдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета (Западно-европейска) културна епоха, следващата шеста и най-после седмата културна епоха. След това идва великата война на всички против всички. Това, което идва след великата война, също се дели на 7 периода, ознаменувани със 7-те печата, а това, което е ознаменувано със 7-те тръби също се дели на 7 периода. Сега вземайки предвид, че 171 състояния на формата се броят вече към изминалите, че ние живеем в 172-то състояние на формата и че следват още 171 състояния на формата, получаваме всичко 343 състояния на формата за цялото космическо развитие на нашата Земя минавайки през 7 космически въплъщения.
Сега някой може да каже: "това е твърде странно, че ние имаме щастието да се намираме точно в средата на мировото развитие." За онзи, който не мисли по-нататък по този въпрос, това трябва да изглежда едно твърде странно явление, че ние живеем точно в средата на мировото развитие!
Но за този, който може да обгърне с поглед цялото, това не е никак така странно. То не е по-чудно от факта, когато някой намирайки се в свободно поле на една равна област вижда еднакво далече напред и назад и се намира в средата на зрителното поле. Като върви малко по-нататък, той от ново вижда еднакво надалече напред и назад. Но ако застанем на една друга точка, биха се получили съвършено други състояния на мировото развитие. Ние винаги ще се намираме в средата.
към текста >>
72.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той ще чувствува
щастие
то и не
щастие
то на заобикалящия го свят в образи, Които ще възлизат в неговото имагинативно /образно/ съзнание.
Когато ще е стигнал на Юпитер, човекът ще стои пред нас като едно друго същество. Този Юпитеров човек ще е преработил своето астрално тяло чрез своя Аз; и когато днес казваме: "Земният човек, който в будно състояние стои пред нас, е образувал първо физическото тяло, етерното тяло, астрално тяло и Аза, то за юпитеровия човек трябва да кажем: ще е образувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, но същевременно ще е преобразил своето астрално тяло в Духовно Себе или Манас. Този юпитеров човек ще живее на една по-висока степен на съзнанието, на една степен, която може да бъде охарактеризирана по следния начин. Онова смътно, тъпо образно съзнание, което човекът е имал на старата Луна, а също и през първите времена на Земното съществуване, то ще се яви отново в своите образи като ясновиждащо съзнание, но сега вече обогатено, надарено с човешки Аз, така щото с това юпитерово съзнание човекът ще разсъждава също така логически, както той върши това при днешното будно дневно съзнание. Следователно юпитеровият човек ще бъде в известно отношение един по-нисш ясновидец: за него ще бъде отворено една част от душевния свят.
Той ще чувствува щастието и нещастието на заобикалящия го свят в образи, Които ще възлизат в неговото имагинативно /образно/ съзнание.
Ето защо този юпитеров човек ще живее при съвършено други морални отношения. Представете си, че сте юпитеров човек и имате пред себе си една душа. Страданието, радостта на тази душа ще възлизат като образи във вашата душа и образите на страданието на другата душа ще ви измъчват. И ако не можете да отстраните страданието на другата душа, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата душа с вашето собствено щастие. О, образите на страданието на себе подобния ще бъдат мъчение за юпитеровия човек с по-висшето съзнание, ако той не би сторил нищо, за да смекчи това страдание, за да премахне своите собствени измъчващи го образи, които не са нищо друго, освен израз на страданието на заобикалящия го свят!
към текста >>
И ако не можете да отстраните страданието на другата душа, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата душа с вашето собствено
щастие
.
Следователно юпитеровият човек ще бъде в известно отношение един по-нисш ясновидец: за него ще бъде отворено една част от душевния свят. Той ще чувствува щастието и нещастието на заобикалящия го свят в образи, Които ще възлизат в неговото имагинативно /образно/ съзнание. Ето защо този юпитеров човек ще живее при съвършено други морални отношения. Представете си, че сте юпитеров човек и имате пред себе си една душа. Страданието, радостта на тази душа ще възлизат като образи във вашата душа и образите на страданието на другата душа ще ви измъчват.
И ако не можете да отстраните страданието на другата душа, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата душа с вашето собствено щастие.
О, образите на страданието на себе подобния ще бъдат мъчение за юпитеровия човек с по-висшето съзнание, ако той не би сторил нищо, за да смекчи това страдание, за да премахне своите собствени измъчващи го образи, които не са нищо друго, освен израз на страданието на заобикалящия го свят! Щастието и нещастието на един човек не ще могат да съществуват без тези на другите. Така ние виждаме, как човекът ще добие към своето съвременно съзнание, което е себесъзнание, едно съвършено ново състояние на съзнанието. Ако искаме да разберем, какво значение има това за развитието на света, трябва още веднъж да се спрем на спящия човек. Когато имаме пред себе си този спящ човек, тогава пред нас в леглото стои неговото физическо тяло и неговото етерно тяло, Азът и астралното тяло са излъчени навън.
към текста >>
Щастие
то и не
щастие
то на един човек не ще могат да съществуват без тези на другите.
Ето защо този юпитеров човек ще живее при съвършено други морални отношения. Представете си, че сте юпитеров човек и имате пред себе си една душа. Страданието, радостта на тази душа ще възлизат като образи във вашата душа и образите на страданието на другата душа ще ви измъчват. И ако не можете да отстраните страданието на другата душа, вие в никой случай не ще можете да съедините страданието на другата душа с вашето собствено щастие. О, образите на страданието на себе подобния ще бъдат мъчение за юпитеровия човек с по-висшето съзнание, ако той не би сторил нищо, за да смекчи това страдание, за да премахне своите собствени измъчващи го образи, които не са нищо друго, освен израз на страданието на заобикалящия го свят!
Щастието и нещастието на един човек не ще могат да съществуват без тези на другите.
Така ние виждаме, как човекът ще добие към своето съвременно съзнание, което е себесъзнание, едно съвършено ново състояние на съзнанието. Ако искаме да разберем, какво значение има това за развитието на света, трябва още веднъж да се спрем на спящия човек. Когато имаме пред себе си този спящ човек, тогава пред нас в леглото стои неговото физическо тяло и неговото етерно тяло, Азът и астралното тяло са излъчени навън. През нощта е така, че /говорейки малко неточно/ човек небрежно напуска своето физическо и своето етерно тяло. Но благодарение на това, че през нощта човекът е в състояние да се освободи от своето физическо и своето етерно тяло, той може да живее тогава в един духовен свят.
към текста >>
73.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за
щастие
ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството.
Само по себе си това освобождаващо Духа изкуство е вече лечебно. То полага основите за изграждането на една особена терапевтика. Но тук изглежда е скрита тази опасност, че може да възникне мнението, според което изживяването на звуците трябва да бъде особено силно развито, включително и до органите на тялото. Това би означавало смърт на изкуството. То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно.
Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството.
В противен случай неговите усилия, положени за нас, биха останали напразни. Ние просто бихме отхвърлили онзи мост, който е в състояние да ни отведе до другия свят. Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято помощ вече можем да обхванем светлината, вместо да почувстваме всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото. Египтяните трябваше да се научат да гледат в посока надолу; водени от познанието си за духовния свят, който участвуваше също и в изграждането на органите, постепенно те трябваше да завладеят физическия свят, като за тази цел навлизаха все по-дълбоко в материята. Труповете бяха мумифицирани, за да се избегне настъпващото при смъртта „разхлабване” на връзките между тялото и душата; на мъртвия се поднасяше храна като символ на неговата свързаност със Земята.
към текста >>
74.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Когато днешният астроном открие нова звезда, след като е имал
щастие
то, бих казал, да я издебне на Небето, какво прави той?
И така, първоначално животните съществуваха като един вид Слънчеви отражения на Зодиака. Налице е дълбока вътрешна връзка между Зодиака и появилите се на Слънцето животни. Съвременните живот ни са едно карикатурно продължение на онези първоначални животински видове, които възникнаха на Слънцето. Естествено, имената на животните в Зодиака не са дадени случайно. Не бива да смятаме, че през онези далечни епохи към имената се подхождаше както днес.
Когато днешният астроном открие нова звезда, след като е имал щастието, бих казал, да я издебне на Небето, какво прави той?
Той отваря своите речници и търси някакво име от гръцката митология, което все още не е било използвано, и го приписва на звездата. Иначе през древните епохи, когато в Мистериите търсеха подходящия израз за всяко същество, за всяко събитие, имената не се даваха по този начин; в имената, които древните даваха на нещата, те влагаха обективното съдържание и дълбокия смисъл на техния космически произход. Формите на нашите животни, колкото и обезобразени да са те днес, са извлечени от Космоса, от образите на Зодиака, които съществуваха в обкръжението на Старото Слънце. Някой би могъл да възрази, че тук са изброени само четири имена от Зодиака. Но те са само главните изрази за Херувимите, защото всъщност всеки от тези Херувими имаше отляво и отдясно един вид спътници или придружители.
към текста >>
75.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота,
щастие
то и не
щастие
то, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
№99) и по-специално: Лекция от 5 Юни 1907. Прекратяването на физическото размножение е посочено в Лекция от 7 Октомври 1917, "Духовете на Мрака..." (Събр. Съч. №177). "Общо взето, още през седмото хилядолетие жените ще станат безплодни... Последните епохи от планетарната еволюция на Земята ще принудят човека – макар и да е все още в нейните предели да се откаже от физическото тяло". *41. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Р. Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а "строго необходими представи", без които истинския напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. "Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствената; душа а се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
към текста >>
76.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на
щастие
и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н.
Никой не може действително да възприеме онова, което физиката заявява, че са вибрации, движения, от които цветът е само последствие; нито може някой да каже със сигурност дали има реалност в онова, за което се твърди, че лежи зад сетивното впечатление. Отначало то е просто предположение. Външният свят на сетивата е разстелен пред нас като гоблен и ние имаме чувството, че зад този гоблен има нещо, в което нашите способности за възприятие не могат да проникнат. Тогава там е първата граница. Ние намираме втората, когато погледнем в своето собствено същество.
Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на щастие и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н.
накратко всичко, което наричаме наш душевен свят. Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия. Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга, щастие, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях? И има ли някой който, ако прегледа целия си душевен живот, ще може да отрече, че в него трябва да има нещо по-дълбоко, нещо отначало скрито от него, от което извират неговите радост, страдание, щастие, скръб и всичките негови душевни изживявания и че те, не по-малко от сетивните възприятия, трябва да бъдат проявления на един непознат свят? И сега нека попитаме: Ако две такива граници действително ги има, или най-малкото се предполага, че ги има, нямаме ли ние като човешки същества определени способности за проникване през тях?
към текста >>
Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга,
щастие
, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях?
Тогава там е първата граница. Ние намираме втората, когато погледнем в своето собствено същество. Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на щастие и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н. накратко всичко, което наричаме наш душевен свят. Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия.
Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга, щастие, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях?
И има ли някой който, ако прегледа целия си душевен живот, ще може да отрече, че в него трябва да има нещо по-дълбоко, нещо отначало скрито от него, от което извират неговите радост, страдание, щастие, скръб и всичките негови душевни изживявания и че те, не по-малко от сетивните възприятия, трябва да бъдат проявления на един непознат свят? И сега нека попитаме: Ако две такива граници действително ги има, или най-малкото се предполага, че ги има, нямаме ли ние като човешки същества определени способности за проникване през тях? Има ли нещо в изживяванията на човека, което да му позволява да пробие този гоблен на сетивните възприятия, точно както би пробил мембрана, покриваща нещо лежащо зад нея? И има ли нещо, което води в по-големите дълбини на нашата собствена природа, зад страданията ни, зад радостите ни, зад страстите ни? Способни ли сме ние да направим по-нататъшна крачка във външния свят, а също и във вътрешния свят?
към текста >>
И има ли някой който, ако прегледа целия си душевен живот, ще може да отрече, че в него трябва да има нещо по-дълбоко, нещо отначало скрито от него, от което извират неговите радост, страдание,
щастие
, скръб и всичките негови душевни изживявания и че те, не по-малко от сетивните възприятия, трябва да бъдат проявления на един непознат свят?
Ние намираме втората, когато погледнем в своето собствено същество. Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на щастие и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н. накратко всичко, което наричаме наш душевен свят. Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия. Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга, щастие, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях?
И има ли някой който, ако прегледа целия си душевен живот, ще може да отрече, че в него трябва да има нещо по-дълбоко, нещо отначало скрито от него, от което извират неговите радост, страдание, щастие, скръб и всичките негови душевни изживявания и че те, не по-малко от сетивните възприятия, трябва да бъдат проявления на един непознат свят?
И сега нека попитаме: Ако две такива граници действително ги има, или най-малкото се предполага, че ги има, нямаме ли ние като човешки същества определени способности за проникване през тях? Има ли нещо в изживяванията на човека, което да му позволява да пробие този гоблен на сетивните възприятия, точно както би пробил мембрана, покриваща нещо лежащо зад нея? И има ли нещо, което води в по-големите дълбини на нашата собствена природа, зад страданията ни, зад радостите ни, зад страстите ни? Способни ли сме ние да направим по-нататъшна крачка във външния свят, а също и във вътрешния свят? Има две изживявания, които наистина ни позволяват да пробием воала, покриващ външния свят и съпротивата във вътрешния свят.
към текста >>
77.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Етерното или жизнено тяло на свой ред получава онова, от което се нуждае в това отношение от по-дълбоки вътрешни сили, от астралното тяло, което е носителят на
щастие
и скръб, на радост и тъга.
Въпреки това определени вътрешни сили трябва да работят през целия живот между раждането и смъртта, и тези сили трябва постоянно да бъдат възпламенявани, ако животът ще продължава. Ние виждаме в момента на смъртта какво става с физическото тяло, когато в него вече не работи етерното тяло. Физичните и химични сили, присъщи на физическото тяло, като такива се налагат от момента на смъртта нататък и го разтварят, разлагат го. Че това не може да се случи по време на живота се дължи на етерното тяло, което е истински боец срещу разпадането на физическото тяло. Във всеки един момент нашето физическо тяло би било готово да се разпадне, ако в него не се доставяха непрекъснато свежи сили от етерното тяло.
Етерното или жизнено тяло на свой ред получава онова, от което се нуждае в това отношение от по-дълбоки вътрешни сили, от астралното тяло, което е носителят на щастие и скръб, на радост и тъга.
Така съответното вътрешно тяло безспирно работи върху външното тяло. Външно видимата част от нас през цялото време се поддържа от вътрешни сили. Как астралното тяло работи върху етерното тяло, и етерното тяло върху физическото това е което човек би видял, ако можеше да се спусне съзнателно във физическото и етерното си тяло при събуждане; но той бива отклонен от това възприятие от външни предмети и събития. Обаче, развивайки душата си до степен, която му позволява да изживее съзнателно момента на влизане в етерното и физическото тяло при събуждане, човек може да придобие определено познание за онова, което всъщност работи творчески върху неговото вътрешно същество по време на съня. Ние ставаме съзнателни за движещите сили на нашата човечност, когато сме способни да спуснем в своето вътрешно същество.
към текста >>
78.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, без предварителна работа върху своя характер, така че да го превърне в здрава и надеждна крепост, човекът лесно може да стане жертва на Ариман, и то точно когато има
щастие
то да навлезе в духовния свят, защото Ариман го обсажда с всевъзможни илюзии и халюцинации.
Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично". Не по-малко необходимо е да се предпазваме и от измамните образи на Ариман, с които той насища нашите възприемателни способности, що се отнася до външния сетивен свят.
Да, без предварителна работа върху своя характер, така че да го превърне в здрава и надеждна крепост, човекът лесно може да стане жертва на Ариман, и то точно когато има щастието да навлезе в духовния свят, защото Ариман го обсажда с всевъзможни илюзии и халюцинации.
Тези неща не трябва да се разбират буквално. Понеже винаги напомняме, че истинското окултно обучение е задължително свързано с пределна яснота на съзнанието, често става така, че ставаме свидетели, как полусомнамбулни личности заявяват: „Ето, сега ние възприемаме духовния свят, и то в пълно съзнание! " На тях трябва да се отговори: „Все пак, това съвсем не е достатъчно! " Заблужденията изникват тъкмо по отношение на този вид „съзнание". Защото в повечето случаи то е само едно образно, едно астрално съзнание; ако тези личности не бяха „съзнателни в своето подсъзнание", те нямаше да възприемат абсолютно нищо.
към текста >>
79.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
" Но ако същото лице е сполетяно от неочаквано
щастие
, той заявява: „Всичко се обяснява с някакво добро дело, което си извършил в миналото!
От него не са пощадени дори някои среди и личности всред нашето Антропософско Движение. Те схващат Кармата по такъв начин, сякаш целия миров ред би трябвало да поеме онази посока на развитие, която ще е от полза на отделния човешки индивид с оглед на неговите кармически задачи, така че в съответната инкарнация винаги да се съчетават всички предварителни условия за постигане на „хармония" с негативните последици от миналия живот. Подобен възглед, разбира се, е несъстоятелен. Как би ни изглеждал например един човек, който се обръща към жертвата на някаква злополука с думите: „Такава е твоята Карма! В сила са кармическите последици от твоите грешки през миналия ти живот!
" Но ако същото лице е сполетяно от неочаквано щастие, той заявява: „Всичко се обяснява с някакво добро дело, което си извършил в миналото!
" Но за да имат тези думи някаква стойност, би трябвало онзи, който ги произнася, първо да е видял какво се е случило в предишния живот, което да се яви сега като причина за едно или друго събитие. Да, ако би могъл да се пренася в предишния живот, би трябвало да може това и по отношение на следващия живот. Обаче хората често забравят една елементарна подробност: В хода на всяка инкарнация има събития, които се случват за пръв път, така че те не са резултат от миналото, а техните кармически последици ще се проявят едва в следващия живот. Когато окултният изследовател се пренася в следващия живот на един или друг човек, той може да установи същинските причини за наблюдаваните събития. Ако обаче е свидетел на злополука или нещастие в сегашната инкарнация и не открива дори и с всички възможни средства някаква причина в миналия живот, той трябва да си каже: Кармическият отговор на това събитие ще бъде намерен в следващия живот.
към текста >>
Ако обаче е свидетел на злополука или не
щастие
в сегашната инкарнация и не открива дори и с всички възможни средства някаква причина в миналия живот, той трябва да си каже: Кармическият отговор на това събитие ще бъде намерен в следващия живот.
" Но ако същото лице е сполетяно от неочаквано щастие, той заявява: „Всичко се обяснява с някакво добро дело, което си извършил в миналото! " Но за да имат тези думи някаква стойност, би трябвало онзи, който ги произнася, първо да е видял какво се е случило в предишния живот, което да се яви сега като причина за едно или друго събитие. Да, ако би могъл да се пренася в предишния живот, би трябвало да може това и по отношение на следващия живот. Обаче хората често забравят една елементарна подробност: В хода на всяка инкарнация има събития, които се случват за пръв път, така че те не са резултат от миналото, а техните кармически последици ще се проявят едва в следващия живот. Когато окултният изследовател се пренася в следващия живот на един или друг човек, той може да установи същинските причини за наблюдаваните събития.
Ако обаче е свидетел на злополука или нещастие в сегашната инкарнация и не открива дори и с всички възможни средства някаква причина в миналия живот, той трябва да си каже: Кармическият отговор на това събитие ще бъде намерен в следващия живот.
Кармата не е фатална неизбежност! От всеки един живот може да бъде пренесено нещо в слепващия живот. Сега вече лесно ще разберем, че в своя живот човек може да срещне напълно нови и изключителни събития. Нека да си припомним, че много от великите събития в историята на човечеството настъпват само благодарение на определени личности. В подходящия момент те просто отгатват намеренията на самата епоха и вземат нещата в свои ръце.
към текста >>
80.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
От същите извори, от които блика всяко желание и всяка страст, израстват и преклонението пред великите идеали, и поривът към всеобщо човешко
щастие
, и възторга пред чудните произведения на изкуството; от същите извори, от които се надигат покварата и злото, покълват и копнежите към най-висшите духовни ценности, които са възможни на Земята.
Нека да обобщим: онези духовни Същества, които следват своето нормално развитие, дават на земните култури всичко онова, което остава като трайна стойност за човечеството. Необходимо е да поддържаме в съзнанието си тази съществена разлика: клоните и листата на дървото са едно, сърцевината му нещо съвсем друго. Благодарение на нормално развиващите се духовни Същества, човекът можа все повече и повече да изпълни своя Аз с квинтесенцията на човешкото развитие. Но ако в него периодически се вливаха даровете на духовния свят, тогава накрая, след като Земята би постигнала своята космическа цел, напълно естествено би било, човекът да носи в себе си всички положителни въздействия от страна на духовните светове. Обаче в този случай едно нещо би било невъзможно: човекът да развие у себе си едно първично, страстно и ревностно усърдие, една огнена всеотдайност към всичко, което човечеството създава във всяка отделна културна епоха.
От същите извори, от които блика всяко желание и всяка страст, израстват и преклонението пред великите идеали, и поривът към всеобщо човешко щастие, и възторга пред чудните произведения на изкуството; от същите извори, от които се надигат покварата и злото, покълват и копнежите към най-висшите духовни ценности, които са възможни на Земята.
А последното не би било осъществимо, ако от друга страна, душата беше лишена от възможността да изпитва същите страсти, само че в обратна посока, в посока на злото. Тази възможност е дело на луциферическите Духове. Ние не бива да пренебрегваме обстоятелството, че наред със злото, луциферическите Духове дадоха на човека и свободата, възможността той свободно да приема в себе си всичко онова, което иначе би се вливало в душата му по механичен или насилствен начин. Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман. Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали.
към текста >>
81.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота,
щастие
то и не
щастие
то, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Щайнер добавя: 5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 6. Единение с Макрокосмоса. 7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата. *10. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи“, без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
към текста >>
82.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме
щастие
то да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години.
И може би никога през изтеклите до сега години не ми е било така присърце, не ми е било така драго, както именно в този момент, когато се намираме пред един такъв цикъл, за който с право можем да кажем, че в него ние се осмеляваме с човешки мисли да се приближим малко до това, което от хилядолетия е преминало през човешките души като първичните слова, занимавало е човешките духове; казвам, никога не ми е било така присърце да насоча човешките сърца и човешките души нагоре към това, което човекът, трябва да чувствува като най-висшето, като най-мощното, което може да съществува: собствения му произход в неговото величие. Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа.
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години.
Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>
И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме
щастие
то да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене.
И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници.
към текста >>
И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл
щастие
и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни.
На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души. Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле. Само така ние сме в известен смисъл едно духовно семейство, като се наклоняваме към общия отчески първичен Принцип, който живее в нашите сърца и който току що се опитах да охарактеризирам.
И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни.
Приемете това така, че действително да можем да почувствуваме: животворните антропософски сили живеят днес в кръга, от който трябва се разлее онова, което през последните дни оставихме да премине през нашите души. Обични мои антропософски приятели, за мене и през миналата година беше едно приятно задължение да обърна вниманието върху онова работно място, на което можехме да поставим един граничен камък на нашата антропософска дейност. И приятно задължение е за мене подчертавам тук душата "приятно" и изрично бих искал да отбележа, че това "задължение", което не трябва да се разбира в обикновения тривиален смисъл за мене беше и е едно приятно задължение и в този час да обърна вниманието Ви върху това, как тук за създаването на нашите антропософски мероприятия /сценичното представяне на драмата/ нашите приятели работиха не само с усърдието с отдаване на всичките си сили. Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите. И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа.
към текста >>
83.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки
щастие
около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло.
Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот. Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение.
Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло.
Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора. Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят. Така ние се разделяме физически, но оставаме съединени духом и искаме да действуваме заедно чрез това, че пренасяме учението в живота. Нека се проникнем от този дух, да не отслабваме в този дух, до онзи момент, когато ще видим осъществени не само в духовната област, но и във физическата област думите, които и този път ще изговоря като последни: Довиждане !
към текста >>
84.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И ако днешното човечество, позволявам си само да загатна това, би имало
щастие
то, в нашата епоха отново да се инкарнира онзи Йешуа бен Пандира, инспириран навремето от великия Бодисатва, който някога ще се превърне в Майтрейя Буда, тогава той би разглеждал като най-важна своя задача тъкмо посланието за етерния Христос, който ще се появи в етерни облаци, и той би изтъкнал още, че Христовото Събитие се разигра във физическото тяло на Исус от Назарет само веднъж!
И ако хората развият своите висши способности, те ще вникнат в цялото богатство на Христовата природа. Обаче не би имало никакъв смисъл, никакъв напредък, ако Христос трябваше за втори път да се явява в едно физическо тяло; понеже в този случай първото му явяване би се оказало напразно. Това означава, че неговото първо явяване не е дало възможност на хората да развият своите по-висши сили. А смисълът на Христовото Събитие се състои в следното: човекът да развие своите по-висши сили и с тях да открие действията на Христос в духовния свят. Вникнем ли в историческата борба на съвремието, нашата задача ще изглежда по следния начин: Ние сме длъжни да предупредим човечеството за дълбоките тайни на Христовото Събитие, както и по-рано Йешуа бен Пандира, учител на есеите, предизвести идването на Христос като „Лъва" от Давидовия род, при което всъщност се има предвид Слънчевата сила, концентрирана в зодиакалното съзвездие Лъв.
И ако днешното човечество, позволявам си само да загатна това, би имало щастието, в нашата епоха отново да се инкарнира онзи Йешуа бен Пандира, инспириран навремето от великия Бодисатва, който някога ще се превърне в Майтрейя Буда, тогава той би разглеждал като най-важна своя задача тъкмо посланието за етерния Христос, който ще се появи в етерни облаци, и той би изтъкнал още, че Христовото Събитие се разигра във физическото тяло на Исус от Назарет само веднъж!
Това няма да се повтори! Да допуснем, че онзи Исус, сина на Пандира, който беше умъртвен с камъни приблизително 100 години преди Събитието в Палестина, в едно от преражданията си, т.е. в наши дни, би проповядвал за идването на Христос: Тогава той би говорил не за един Христос, който се явява на физическия план, а за един друг Христос, който се явява в етерни одежди точно какъвто беше случаят с откровението на Павел пред Дамаск. И тъкмо по това хората биха могли да познаят преродения Йешуа бен Пандира. Обаче от друга страна, те биха видя ли и най-същественото: Новото есейство, в чиито среди и най-вече от онзи, който някога ще се превърне в Майтрейя Буда, ние ще научим под каква форма ще се появи Христос в нашата епоха и как непрекъснато да се пазим от погрешни представи за самото, така да се каже, преродено есейство в наши дни.
към текста >>
85.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Аз самият имах
щастие
то да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер.
Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства. Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси. Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше.
Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер.
От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н. маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни.
към текста >>
86.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
За
щастие
, благодарение на едно събитие този човек се ползвал от благоволението на датския крал Фридрих II9, и докато се ползвал от неговото благоволение, всичко вървяло добре, било достигнато действително необикновено проникване в духовното действие на мировите закони в смисъла, който току-що ви охарактеризирах.
То било забележително устроено: в неговите горни етажи били разположени инструментите, предназначени за наблюдение на тайните на звездното небе, а в мазето - апарати, с които да се правят различни смесвания и разлагания на вещества. И той работил там, разделяйки времето си между наблюденията в горните етажи и кипенето и варенето, смесването и претеглянето долу, в мазето. Така работил този ум, за да покаже постепенно как законите, които са записани в звездите, законите на планетите и неподвижните звезди, макрокосмическите закони, микрокосмически се възпроизвеждат в математическите числа, които стоят в основата на смесването и разлагането на веществата. И това, което намирал като живо отношение между небесното и земното, той прилагал във фармацевтиката и се старал да състави лекарства, които му докарвали само злобата на околните, защото ги давал даром на тези, на които искал да помогне. Понеже лекарите от това време, желаейки да получават високи цени, негодували против този човек, който предизвиквал "най-ужасното" с това, което се опитвал да пренесе от Небето на земята.
За щастие, благодарение на едно събитие този човек се ползвал от благоволението на датския крал Фридрих II9, и докато се ползвал от неговото благоволение, всичко вървяло добре, било достигнато действително необикновено проникване в духовното действие на мировите закони в смисъла, който току-що ви охарактеризирах.
Да, този човек е знаел това-онова за духовното протичане на мировите закони. Той поразявал света с такива неща, каквито сега, разбира се, не биха намерили голямо доверие. Понеже веднъж, когато бил в Рощок, по положението на звездите предсказал смъртта на султан Сюлейман, и тя настъпила след няколко дни, вест, която направила името на Тихо Брахе10 известно в Европа. Сега за Тихо Брахе, чийто живот се простира съвсем близо зад нас, светът знае едва ли повече от това, че той е малко простоват, че той още не е стоял на висотата на материалистическия светоглед на нашето време. Наистина той нанесъл хиляди нови звезди на картата на звездното небе, направил също и откритие с епохално за времето си значение - открил избухваща и отново изчезваща звезда, Nova Stella, и я описал, но за тези неща много премълчават.
към текста >>
87.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
А, от друга страна, трябва да кажем, че индивидуалността, която е била въплътена в личността, имала
щастие
то даже да бъде посветена в Елевзинските мистерии, при своята нова инкарнация е имала предпоставки, да позволи да действат върху нея безкрайното изобилие на сили на епохата и същности, които действат в епохата, както това е и трябвало да стане в XVI век.
Погледът върху хода на развитието на такива индивидуалности като тези, които проследихме вчера в две техни въплъщения, ни позволява да надникнем в тайнствения живот и деятелност на мировите духове в развитието на човечеството, в историята на човечеството. Понеже, ако се обърнем към тези образи, които вчера, макар и бегло, преминаха пред нашата душа - образите на Юлиан Отстъпник и следващото проявление на тази същата индивидуалност в хода на човешкото развитие в лицето на Тихо Брахе, великият астроном - то едно нещо особено може да ни се набие на очи. При такива личности, които нещо значат в историята, можем да наблюдаваме, че своеобразието на техните индивидуалности действа от една инкарнация в друга, но това, което в този чист ход на реинкарнации ги модифицира и ни обръща внимание върху себе си е, какво искат да направят в историята високите духовни индивидуалности от висшите йерархии и за какво те се ползват само от отделни хора като от свои инструменти. Защото ние трябва да си кажем, че индивидуалността, която се е изявила в лицето на Юлиан Отстъпник, е имала в IV век от Р.Х. задача да даде един, като че последен тласък към това, духовните съкровища на мъдростта на по-ранните епохи на човешкото развитие мощно да изригнат за последен път и били по такъв начин оградени от съдбата, която лесно е могла да ги постигне, ако само на едното възходящо християнство е било предоставено да се разпорежда с тези съкровища на мъдростта.
А, от друга страна, трябва да кажем, че индивидуалността, която е била въплътена в личността, имала щастието даже да бъде посветена в Елевзинските мистерии, при своята нова инкарнация е имала предпоставки, да позволи да действат върху нея безкрайното изобилие на сили на епохата и същности, които действат в епохата, както това е и трябвало да стане в XVI век.
И ние действително ще намерим за напълно понятно всичко това велико и могъщо, което вчера застана пред нас в личността на Тихо Брахе и което намира своето обяснение в това, че несметното макрокосмическо знание в неговата връзка с микрокосмоса е могло да се изяви чрез Тихо Брахе, тъй като в своята предишна инкарнация той е бил именно посветен. И така, благодарение на такива наблюдения на окултната история ние забелязваме, скъпи приятели, че, разбира се, историята я правят самите хора непосредствено, но че, в крайна сметка, историята може да стане разбираема все пак само тогава, когато намерим връзката между отделните, появяващи се в историята и умиращи личности и индивидуалните нишки, които, така да се каже, преминават през цялото развитие на човечеството и се реинкарнират в личностите. Обаче ние трябва винаги да свързваме с горното още и това, което се влива от свръхфизическите светове благодарение на ръководството на другите йерархии, ако искаме да разберем човечеството на нашата Земя в хода на неговата история. И така, в хода на нашето разглеждане се оказа, че във всички културни периоди след атлантската катастрофа чрез хората са действали определени, стоящи над тях власти от висшите йерархии. Ние казахме, че особено силно това се проявява в древноиндийската душа, която се явява, така да се каже, само арена за действие на по-високи духовни същности.
към текста >>
88.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но представете си, какво не
щастие
ми се случи!
Скоро господинът постъпи по един странен начин – иначе той беше може би един много образован човек – той легна, след пет минути отново скочи, после отново жалостно застена. Тъй като дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза разговор. Тогава тя му разказа, как е забелязала, че той е страдащ, но добре знае какво означава човек да е болен, защото и самата тя била болна. Каза му, че носи със себе си една кошница, в която има всичко необходимо за нейните болести. После тя каза: Аз мога да лекувам всичко, защото имам средство за всичко.
Но представете си, какво нещастие ми се случи!
Аз идвам от вътрешността на Русия тук, на Балтийско море, за да се възстановя и за да направя нещо за моето страдание, и когато стигнах тук, забелязах, че съм забравила у дома едно важно за мен лекарство. Сега трябва веднага да се връщам, а ето че и тази моя надежда се оказва напразна. После господинът също разказа за своите страдания и тя му даде за всяка една от неговите болести по едно лечебно средство, а той обеща да изпълни всичко и си го записа. Мисля, че това бяха около дванадесет различни рецепти. Сега тя започна да изброява поотделно своите болести; от своя страна господинът започна да я уверява, че знае всичко, което може да излекува тези болести, че против това страдание може да ù се помогне в този санаториум, за онова – в един друг санаториум.
към текста >>
Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено
щастие
, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък.
Обаче в наши дни някой може да вземе следното решение: Ние ще развиваме онези качества, които са вредни за душата, ние ще култивираме душевната притъпеност и т.н. Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен живот и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на живота. Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща. Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата. Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството.
Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък.
Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот. Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те. И ако някой в нашето общество все още не е вътрешно убеден в това, той трябва да се отдаде на такова познание, че да си каже: Ако аз още не съм почувствувал това, вината е в самия мен. От мен зависи да се задълбоча в тайните, които човек може да чуе днес. От мен зависи да се чувствувам като човек, като звено от една верига, която се разпростира от началото до края на развитието, в която са потопени като членове всички хора, индивидуалности, Бодисатви, Буди, Христос.
към текста >>
Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в
щастие
във външния живот.
Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен живот и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на живота. Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща. Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата. Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството. Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък.
Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот.
Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те. И ако някой в нашето общество все още не е вътрешно убеден в това, той трябва да се отдаде на такова познание, че да си каже: Ако аз още не съм почувствувал това, вината е в самия мен. От мен зависи да се задълбоча в тайните, които човек може да чуе днес. От мен зависи да се чувствувам като човек, като звено от една верига, която се разпростира от началото до края на развитието, в която са потопени като членове всички хора, индивидуалности, Бодисатви, Буди, Христос. Аз трябва да си кажа: Да бъде човек звено в тази верига – ето кое аз чувствувам като едно съзнание за моето човешко достойнство.
към текста >>
Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво
щастие
и вътрешна хармония му донасят те.
Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща. Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата. Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството. Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък. Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот.
Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те.
И ако някой в нашето общество все още не е вътрешно убеден в това, той трябва да се отдаде на такова познание, че да си каже: Ако аз още не съм почувствувал това, вината е в самия мен. От мен зависи да се задълбоча в тайните, които човек може да чуе днес. От мен зависи да се чувствувам като човек, като звено от една верига, която се разпростира от началото до края на развитието, в която са потопени като членове всички хора, индивидуалности, Бодисатви, Буди, Христос. Аз трябва да си кажа: Да бъде човек звено в тази верига – ето кое аз чувствувам като едно съзнание за моето човешко достойнство. Ето кое трябва да предусетя аз.
към текста >>
89.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Един народ, от
щастие
целунат, на добродетели богат,
Както в хижите планински, така и в града от долината; Не подозира никой, че над развалините тя ликува И никой гробовете стари не сънува. – – – Ликува пищната земя, радостта си бурна изразява
Един народ, от щастие целунат, на добродетели богат,
Като звездите сериозен и дълбок, Като розите красив, като кедрите сърцат. – – – Отдавна във забрава потънали са тук Чудовищата страшни в дълбоките води,
към текста >>
90.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Същото може да бъде усетено и при хората: какъв дълбок трепет изпълва едно човешко същество, което решава да пожертвува себе си, с какво смирение, с какво
щастие
застава то пред онзи, за когото е предназначена жертвата!
Да, ние имаме различен вид наследства от предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и едно от тях, за което говорим тези дни, са всички разновидности на копнежа, които се проявяват в рамките на нашия душевен живот, всички разновидности на незадоволената воля, на отблъснатата воля. И така, поради неприемането на жертвата, през предишните епохи от планетарната еволюция на Земята, възникват свръхсетивни Същества, за които бихме имали основание да кажем: това са Съществата с отблъсната, непроявена воля! Поради обстоятелството, че натрупваха в себе си тази непроявена воля, те изпадна ха в твърде особено положение. И за да вникнем както трябва в тези неща понеже тук мислите едва ли биха ни помогнали -, ние отново трябва да се пренесем в нашите собствени душевни изживявания. И така, Съществата, които изпитват потребност да жертват своята воля, се устремяват към по-висшите Същества.
Същото може да бъде усетено и при хората: какъв дълбок трепет изпълва едно човешко същество, което решава да пожертвува себе си, с какво смирение, с какво щастие застава то пред онзи, за когото е предназначена жертвата!
И понеже тук ние говорим за жертвоприношение пред по-висши, универсални Същества, ясно е, че приносителите на жертвата изпитват върховно, космическо блаженство; ясно е още, че отблъснатата, непроявена воля що се отнася до нейното вътрешно, душевно съдържание никога не поражда онова настроение у свръхсетивните Същества, което те биха имали, ако жертвата им не би била отхвърлена. Защото ако жертвата би била приета, жертвената субстанция щеше да премине в по-висшите Същества. Или, за да си послужим с един по-мащабен пример: Ако Земни Същества, или други планетарни Същества принасят жертва на Слънцето, жертвените субстанции ще преминат в Слънцето и ще се намират там, в Слънцето. Но ако жертвата им бъде отхвърлена, тогава жертвената субстанция остава и се натрупва вътре в самите тях. И сега, ако обобщим само с две думи казаното току-що, ние ще доловим, че нещо наистина навлиза в Космоса, нещо наистина се промъква в Космоса.
към текста >>
И все пак трябва да има нещо повече от любовта,
щастие
то и славата!
„Кой би искал да бъде щастлив на този свят? Ако искаш да знаеш аз мога да ти кажа! О, благородни човеко, какво късогледство трябва, за да се стремиш към нещо в този свят, където всичко завършва със смъртта. Ето, ние се срещнахме и се обичахме в продължение на три пролети; а после цяла вечност стоим разделени. Но кое е достойно за човешките стремежи, ако любовта не е тук!
И все пак трябва да има нещо повече от любовта, щастието и славата!
Нима на върха на мирозданието стои някакъв зъл дух? Не, той просто е непонятен! Нима и ние не се усмихваме, когато децата плачат? Помисли си само за тази безкрайна продължителност на времето! Милиарди отрязъци от време и всеки един от тях има свой живот, свой собствен свят!
към текста >>
91.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без
щастие
то от разрешената загадка.
Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота. Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението! Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването.
Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка.
Всяко друго познание лесно може да бъде повлияно от ред странични фактори. Истинското познание никога не може да избликне от човешката душа, без да е съпроводено от тези две душевни качества. Целият аромат на познанието, който поражда неговата трепетна и жива атмосфера, идва от тези две качества, от удивлението и от щастието. Но какъв е произходът на самото удивление? Как възниква удивлението т.е.
към текста >>
Целият аромат на познанието, който поражда неговата трепетна и жива атмосфера, идва от тези две качества, от удивлението и от
щастие
то.
Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването. Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка. Всяко друго познание лесно може да бъде повлияно от ред странични фактори. Истинското познание никога не може да избликне от човешката душа, без да е съпроводено от тези две душевни качества.
Целият аромат на познанието, който поражда неговата трепетна и жива атмосфера, идва от тези две качества, от удивлението и от щастието.
Но какъв е произходът на самото удивление? Как възниква удивлението т.е. учудването от нещо външно в човешката душа? Всъщност удивлението, учудването възникват главно поради това, че в определен момент възприемаме даден факт, даден предмет или живо същество като нещо чуждо. Да, усещането за необичайност и странност е първият елемент, който предизвиква удивлението, учудването.
към текста >>
92.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота,
щастие
то и не
щастие
то, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Около 500 г. сл. Хр. под негово име в Сирия се появяват християнско-неоплатоническите съчинения „За небесните Йерархии" и „За църковните Йерархии". 21. Лука 22, 19. 22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
към текста >>
93.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато човек има
щастие
то да получи едно такова впечатление, тогава настъпва нещо твърде особено.
Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети. Това е едното, което бих искал да кажа върху това впечатление. Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието. Тогава съзнанието се затъмнява веднага. Ето защо да получи едно такова впечатление, това представлява същевременно за човека най-блаженото преживяване.
Когато човек има щастието да получи едно такова впечатление, тогава настъпва нещо твърде особено.
Той може да прави тогава, каквото иска: слънцето не може вече да бъде намерено за съзнанието като Слънце. Така както Слънцето може да намерено за други състояния на съзнанието, то не може вече да бъде намерено така. Слънцето престава да бъде нещо отделно. Едвам когато сме се окопитили малко, тогава получаваме впечатлението: тук имаме пред нас нещо, едно състояние, за което едно отделно Слънце няма вече всъщност никакъв смисъл. Защото цялото, което застава тук пред нашия окултен поглед, ние можем да го имаме отново само тогава, когато се абстрахираме от нашата цяла днешна планетна система и се пренесем на нашето настоящо Слънце, т.е.
към текста >>
94.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
На тези хора, които бяха предразположени да ценят своето добро самочувствие и здраве като едно истинско земно
щастие
, т.е.
Обаче тази божествена милост да виждам звездите, а не пълния мрак е възможна чрез това, че мозъкът е пригоден към звездите, както и моят среден човек е пригоден към Слънцето." Така възниква и окултната убеденост на кандидатите, според която средният човек е свързан със Слънцето, а горният човек, мозъчният човек с целия Космос и неговите звезди. Когато окултният кандидат узнаваше тези истини в себе си, той вече можеше да отиде при онези хора, които притежаваха само дневното съзнание, но които въпреки това имаха копнежа и душевния порив да се доближат до един такъв извисен човек. Или с други думи: окултният кандидат можеше да отиде при религиозно настроения човек, който все пак имаше усета за по-висши зависимости и отношения в Земния свят и да му каже: "Тъй както е поставен на Земята, човекът е едно същество, което не принадлежи само на Земята, а чрез своите гърди и корем е свързано със Слънцето, докато като "човек-глава" е свързано с целия Космос". И това, което окултният кандидат можеше да оповести на религиозно настроения човек, се превръщаше в молитвена съсредоточеност, в молитва. И според нагласата на една или друга част от хората, при които окултните кандидати отиваха като основатели на религии, те можеха да проповядват едни или други истини.
На тези хора, които бяха предразположени да ценят своето добро самочувствие и здраве като едно истинско земно щастие, т.е.
на хората, които изграждаха основното си настроение чрез телесното здраве на средния човек, окултните кандидати в качеството си на основатели на религии можеха да кажат: "Това, което гради вашето здраве, идва от Слънчевото Същество." И тогава под влиянието на окултните кандидати, тези хора ставаха привърженици на някаква Слънчева религия. Вие сами бихте могли да се убедите: Навсякъде по Земята, където хората бяха устроени по такъв начин, че да дават предпочитание на това, което осигурява доброто им здраве, навсякъде там възникваха Слънчеви религии. Твърденията на материалистичната наука, че хората и без друго биха стигнали до обожествяване на Слънцето, са чисто фантазьорство и бълнуване. Когато официалната материалистична наука говори, че тази или онази част от хората са станали поклонници на Слънцето всичко това е чисто фантазьорство. И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност към фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си.
към текста >>
95.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в
щастие
, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин.
Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено. С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано.
Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин.
Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка. И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане.
към текста >>
Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в
щастие
, сега трябва да го преживееш в болка.
С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано. Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин.
Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка.
И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие?
към текста >>
96.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
След смъртта пред душата се явяват много неща, явяват се много силно, за които той не е имал никакво предчувствие през време на живота на Земята: Ти се намираше в опасност за живота, ти пропусна едно
щастие
, беше в това, или онова положение.
Това означава, че това знание за възможностите избягва на неговите душевни сили. Душата продължава да живее в безразличие, докато чрез знанието би била разтърсена, чрез знанието за възможностите. Следователно чрез това че човекът знае много малко нещо за възможностите, за връзките, които съществуват в живота, че знае само това, което се случва чрез външните обстоятелства, чрез това неговия душевен живот е беден, чрез това в този душевен живот не се изразява това, което иначе би се изразило. Може би човек, въобще не би стигнал, да изкаже така лесно нещо привидно парадоксално, ако изследванията на живота след смъртта не биха го довели до там. Защото някои неща които се явяват в душата, е и това, което току що бе охарактеризирано като нещо, което не стига до горното съзнание.
След смъртта пред душата се явяват много неща, явяват се много силно, за които той не е имал никакво предчувствие през време на живота на Земята: Ти се намираше в опасност за живота, ти пропусна едно щастие, беше в това, или онова положение.
Цял един свят от непреживени неща, застават пред душата след смъртта. Това, което изглежда смешно за материалиста, след смъртта то става действителност, истинска действителност. Така, че можем да кажем: След смъртта човек се научава да познава цял един свят от това, което през време на земния живот е било около него и е намерило един съзнателен израз в него. Нима тези неща за които става дума тук не съществуват? Да предположим следният случай: Ние сме излезли с три минути по-късно, отколкото сме искали и с това сме избегнали смъртта.
към текста >>
97.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ако имаме
щастие
то да продължим нашето Антропософско раждане, ние ще ме поставили вече едно начало за търсенето на тези сили.
Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане. Вие можете да запитате: Но как може да направи човек това?
Ако имаме щастието да продължим нашето Антропософско раждане, ние ще ме поставили вече едно начало за търсенето на тези сили.
И ако работата върви добре, тези сили се раздвижват обикновено след 7 години, но ние сме поставили вече едно начало и това начало ще се продължи в човешката природа. Обикновено силите, които човек е икономисал, остават невзети под внимание. Сега човекът може да си помогне за забелязването на тези сили в себе си, като упражнява един определен естествен вид танц. Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия. Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло.
към текста >>
Например, сполетява ни някое не
щастие
.
Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство. Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане. А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем.
Например, сполетява ни някое нещастие.
Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие. Ние трудно го понасяме. Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими. Защото бихме знаели, че това е едно нещастие изпитание, за да станем по-съвършени. Но и иначе човек изживява някои неща, когато погледне в онази част на духовния свят, в който той се подготвя за настоящия земен живот.
към текста >>
Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно не
щастие
.
Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане. А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие.
Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие.
Ние трудно го понасяме. Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими. Защото бихме знаели, че това е едно нещастие изпитание, за да станем по-съвършени. Но и иначе човек изживява някои неща, когато погледне в онази част на духовния свят, в който той се подготвя за настоящия земен живот. Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането.
към текста >>
Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това не
щастие
да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими.
А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие. Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие. Ние трудно го понасяме.
Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими.
Защото бихме знаели, че това е едно нещастие изпитание, за да станем по-съвършени. Но и иначе човек изживява някои неща, когато погледне в онази част на духовния свят, в който той се подготвя за настоящия земен живот. Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането. Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу. И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления.
към текста >>
Защото бихме знаели, че това е едно не
щастие
изпитание, за да станем по-съвършени.
В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие. Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие. Ние трудно го понасяме. Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими.
Защото бихме знаели, че това е едно нещастие изпитание, за да станем по-съвършени.
Но и иначе човек изживява някои неща, когато погледне в онази част на духовния свят, в който той се подготвя за настоящия земен живот. Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането. Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу. И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления. Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действуващите хора.
към текста >>
Нашата култура ще направи все по-големи и по-големи прогреси но както е вярно, че много пойни птици, които по-рано са населява ли някои области, изчезват от тези области, когато в тях се издигнат комините на фабриките, също така вярно е, че както пойните птици са прогонени от дима на фабричните комини духовното
щастие
, духовната свежест, духовната хармония и духовния живот загиват под влияние на материалистичната култура, ако Духовната наука не би донесла духовност на човешките души.
Хората от настоящето време биха искали от Духовната наука да проникне колкото е възможно повече в сърцата и в душите и особено много, бихме искали ние това. Защото две неща са важни. Първо, когато наблюдаваме живота около нас и насочваме поглед към фактите на този живот, виждаме как хората стават все по-материалистични чрез своите най-велики постижения на културата, ние виждаме все повече и повече колко необходима е тази Духовна наука за човечеството, или хората се нуждаят от нея, защото външния живот прави хората материалисти. Понеже именно най-великите постижения на външния живот трябва да направят материалистични, той се нуждае от противовеса на Духовната наука. Духовната наука е една необходимост за земния живот на човечеството и ще стане все по-необходима в близко то бъдеще и постепенно ще убие човешката култура чрез великите постижения, ще долови най-много в себе си копнежа Духовната наука да проникне в сърцата и душите на хората.
Нашата култура ще направи все по-големи и по-големи прогреси но както е вярно, че много пойни птици, които по-рано са населява ли някои области, изчезват от тези области, когато в тях се издигнат комините на фабриките, също така вярно е, че както пойните птици са прогонени от дима на фабричните комини духовното щастие, духовната свежест, духовната хармония и духовния живот загиват под влияние на материалистичната култура, ако Духовната наука не би донесла духовност на човешките души.
Ето защо онзи, който прозира отношенията, трябва да има един дълбок копнеж за разпространението на Духовната наука, защото това е една необходимост за човечеството. От друга страна ние сме изправени пред другия факт, че поради материалистичната култура хората никога не са отхвърляли, даже мразели Духовната наука така силно. За нас обаче, които искаме да се стремим да направим нашите души узрели за Духовната наука, върху всеки един от тези два стълба ще стои едно изискване: Да направим всичко, което можем да доведем нас и онези хора, които искат това, до Духовната наука. От тази гледна точка исках също да ви говоря, тъй като за първи път говоря в този град. И от тази гледна точка бих искал да отправя към вас като сбогуване думите: Нека някои от тези неща, които можах да кажа, да преминат във вашите сърца и чувство, а не само във вашият ум!
към текста >>
98.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Те представляват, както тя с право ги нарича, нейното истинско
щастие
.
Ние сме вече толкова обременени в нашия душевен живот, че натискът става непоносим и застрашителен, ако не бихме могли да излезем „вън от себе си". С частния живот на личността е вече свършено. Той отново трябва да намери своите връзки с Космоса. Обаче този живот не може да протича, както по-рано, в едно приглушено и смътно състояние на съзнанието. Личността не иска да се откаже от плодовете на своето познание.
Те представляват, както тя с право ги нарича, нейното истинско щастие.
Сега тя трябва да ги разшири и пречисти, за да ги издигне до обхващането на своята най-дълбока същност, която засега само очаква пробуждането си чрез усилията на самостоятелната човешка воля. Антропософията е тук, за да покаже пътищата към постигането на тази цел. Тя не възнамерява да се отказва от постигнатите нови душевни способности, обаче иска да ги изтръгне от силите на смъртта, под чиято власт те лесно биха попаднали, ако не ги укрепваме с нови жизнени сили. Тези нови жизнени сили могат веднага да бликнат, стига да обгърнем с поглед истинската еволюция на човечеството, понеже там е скрита божествената мъдрост, която ръководи мировото развитие. Тази мъдрост ни помага да разберем също и факта, че от момента, когато нашият Аз е предоставен на самия себе си, всъщност ние поемаме в ръцете си както нашата собствена съдба, така и съдбата на цялото човечество.
към текста >>
99.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота,
щастие
то и не
щастие
то, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Двете различни родословни линии откриваме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38. Виж „Евангелието на Лука", 10 лекции в Базел, 1909 (Събр. Съч. № 144). *25. Тук става дума за астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло на онзи Исус, който е описан в Евангелието на Лука. *26. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Р. Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинския напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
към текста >>
100.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
За
щастие
, в своето горно съзнание хората не знаят нищо за това.
Той би предпочел да няма дългове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите дългове. Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове! Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо. Единствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов. Човек би могъл да се уплаши от тази истина.
За щастие, в своето горно съзнание хората не знаят нищо за това.
В тяхното подсъзнание обаче всички хора го знаят, затова така неохотно правят нещо от любов. Тази е причината, за да има толкова малко любов по света. Хората инстинктивно чувстват, че за постъпките им, породени от любов, в бъдеще няма да получат нищо за своя Аз. Една душа трябва вече да е напреднала доста в развитието си, ако се радва на постъпки поради обич, без да има някаква полза от тях. Импулсът за това не е много силен сред човечеството, но от окултизма могат да се породят силни импулси за постъпки от любов.
към текста >>
НАГОРЕ