Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
55
резултата от
46
текста с корен от думите : '
Чук
'.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Да, ако природата работеше като един столар с клин и
чук
!
Ако сега хвърлим един поглед върху начина, по който е била приета студията на Гьоте, ние се натъкваме на една твърде неутешителна картина. Отначало никой не притежава необходимия орган да го разбере, освен Лодер, с когото Гьоте беше работил заедно, и Хердер. Мерк се радва на студията, обаче не е убеден в истинността на твърдението. Съобщавайки за получаването на студията, Зьомеринг пише в своето писмо до Мерк: "Още Блуменбах е имал главната идея." В параграфа, който започва: "Не ще има никакво съмнение" той казва "тъй като останалите (граници) се срастват", жалко само, че тези граници никога не са съществували: Аз имам пред себе си само челюсти от тримесечни зародиши до възрастни и върху никоя от тях не може да се види отпред някаква граница. А да се обяснява въпросът чрез напора на костите една към друга?
Да, ако природата работеше като един столар с клин и чук!
" На 13 февруари 1785 година Гьоте пише на Мерк: "От Зьомеринг аз имам едно много леко писмо. Той иска даже да ме разубеди. Охо! "
към текста >>
2.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Протягат творческа ръка към бъдещето и всичко, което е и е било, им става средство, инструмент,
чук
.
Няма значение какво се повелява, решаващото е, че изобщо се повелява, че човекът не дава насока на своите действия, а е на мнение, че има сила, която му предначертава тази посока. Силният, истински свободният човек не иска да получи истината, той иска да я създаде; той не иска нещо да му бъде „позволено“, не иска да бъде подчинен. „Същинските философи са обаче повелители и законодатели. Те казват: така трябва да бъде! Първо казват „накъде“ и „за какво“ и определят подготвителната работа за всички философски труженици, за всички превъзмогващи миналото.
Протягат творческа ръка към бъдещето и всичко, което е и е било, им става средство, инструмент, чук.
Тяхното „познание“ е творчество, тяхното творчество е законодателство, волята им е воля за истина, воля за власт. Има ли днес такива философи? Имало ли е вече такива философи? Не трябва ли да има такива философи? “ („Отвъд доброто и злото“, § 211)
към текста >>
3.
НИЦШЕ, СЪЧИНЕНИЯ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Залезът на кумирите или как се философства с
чук
в ръка.
Залезът на кумирите или как се философства с чук в ръка.
Първо издание, 1889 г
към текста >>
4.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
му изковавам с моя чудотворен
чук
му изковавам с моя чудотворен чук
към текста >>
5.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И както твоята ръка
чук
а
И както твоята ръка чука
към текста >>
6.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Жените започнаха да се суетят страхливо в мрака около колибата; нейната врата беше затворена и никой не отговаряше на тяхното
чук
ане.
Жените извикаха уплашено, а храмът се разтърси като кораб, който неочаквано се беше натъкнал на под водна скала.
Жените започнаха да се суетят страхливо в мрака около колибата; нейната врата беше затворена и никой не отговаряше на тяхното чукане.
Те удряха все по- силно и доста се учудиха, когато дървото започна да кънти като метал. Под въздействието на затворената вътре лампа, колибата се беше покрила със сребро. Не след дълго тя съвсем промени своя облик; защото благородният метал се освободи от случайните форми на дъските, стълбовете и гредите, приемайки все по-изисканите очертания на една изящна, майсторски построена сграда. И ето, че сега в средата на големия храм се издигна един прекрасен по-малък храм, който можеше да се приеме и за олтар, и който бе напълно достоен за храма.
към текста >>
7.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с
чук
овете си даден предмет като се навеждат последователно.
Ако детето получи „красивата кукла", мозъкът му остава неангажиран. Той закърнява и изсъхва, вместо да се развива. Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на децата си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи. Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно. В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки.
Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно.
Такова нещо може да се купи днес само на село. Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина. Всичко това създава вътрешна подвижност на органите, а оттук се изгражда и правилната им форма.
към текста >>
8.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с
чук
.
Представете си, че един човек, който прави такива упражнения, размишлява много остро върху нещо, върху което би могъл да размишлява и друг човек, че понеже може би има пред себе си една тежка задача, той се стреми да напрегне всичките си духовни сили, за да проникне в нещата. Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат силите, за да реши задачата. Това може много добре да се случи. Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо. Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, например от страна на мозъка.
Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук.
Тогава мозъкът започва да добива една действителност. Така както човек обикновено употребява своя мозък, той не чувствува като че употребява един инструмент, както например употребяваме един чук. Духовният изследовател чувствува своя мозък, той се чувствува самостоятелен по отношение на своето мислене. Това е една опитност. Обаче там, където не може да реши една задача, той чувствува, че няма вече възможността да извърши някои дейности, които трябва да извърши чрез мисленето.
към текста >>
Така както човек обикновено употребява своя мозък, той не чувствува като че употребява един инструмент, както например употребяваме един
чук
.
Това може много добре да се случи. Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо. Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, например от страна на мозъка. Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук. Тогава мозъкът започва да добива една действителност.
Така както човек обикновено употребява своя мозък, той не чувствува като че употребява един инструмент, както например употребяваме един чук.
Духовният изследовател чувствува своя мозък, той се чувствува самостоятелен по отношение на своето мислене. Това е една опитност. Обаче там, където не може да реши една задача, той чувствува, че няма вече възможността да извърши някои дейности, които трябва да извърши чрез мисленето. Той изгубва властта над инструмента и чувствува това много ясно. Това е един факт, който човек може да изживее много точно.
към текста >>
9.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Духът трябва владее тялото така, както ръката владее
чук
а.
Да идентифицираш себе си с всички същества не означава, че тялото трябва да се презира. То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя Кръст.
Духът трябва владее тялото така, както ръката владее чука.
На тази този етап ученикът е съзнателен за окултните сили, спящи в тялото му. В хода на неговите медитации на кожата му може да се появи дори и стигмата. Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно озарение, му се разкрива Мистичната Смърт.
към текста >>
10.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Той получил от Тубал-Каин един
чук
и един златен триъгълник, който трябвало да носи окачен на шията си.
Той се опитал да загаси издигащите се огнени езици, като излял вода върху тях, но това направило нещата още по-лоши. И когато почти бил отчаян, че работата някога ще бъде завършена, явил му се сам Тубал-Каин, негов прадед и му казал, че не бива да се колебае, а да се хвърли в огъня, тъй като той е неуязвим за пламъците. Хирам послушал съвета, хвърлил се в огъня и достигнал до центъра на Земята. Тубал-Каин го отвел при Каин, който живеел там в състояние на първичната божественост. Хирам бил посветен в мистерията на огъня и в тайната на отливането на бронз.
Той получил от Тубал-Каин един чук и един златен триъгълник, който трябвало да носи окачен на шията си.
След това се завърнал, успял да завърши отливането на Бронзовото море и отново да сложи всичко в ред.
към текста >>
11.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Но ако вместо пианиста в концертната зала влезе техникът и започне да удря с
чук
ове, то той ще бъде на неподходящото място.
Какво е зло? Нищо, освен добро, идващо в неподходящо време. Ще цитирам един пример, който често съм цитирал: – Нека да предположим, че се отнася до един пианист виртуоз и един изключително добър майстор техник, изработващ пиана, и двамата съвършени в своята област. Първо, техникът трябва да направи пианото и след това да го предаде на пианиста. Ако последният е добър пианист, той ще го използва подходящо и двамата ще са еднакво добри.
Но ако вместо пианиста в концертната зала влезе техникът и започне да удря с чукове, то той ще бъде на неподходящото място.
Нещо добро ще се е превърнало в зло. Така ние виждаме, че злото не е нищо друго, освен добро на неподходящо място.
към текста >>
12.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Тубал-Каин дал на Хирам своя
чук
, който имал магическото качество да възстановява всички неща и му казал: "Ти ще имаш син, който ще събере около себе си един народ от знаещи хора и ти ще бъдеш прародител на онези, които са родени от огъня, който носи мъдрост и кара човека да бъде дълбокомислен." Чрез
чук
а Бронзовото море отново било възстановено.
Хирам! ". Гласът го накарал да се втурне в морето от огън. Той го последвал и започнал да потъва надълбоко, докато достигнал центъра на Земята, където огънят има своя произход. Там той срещнал две фигури, неговият прадед Тубал-Каин и самият Каин. Каин бил осветен от блясъка на Луцифер, Ангела на светлината.
Тубал-Каин дал на Хирам своя чук, който имал магическото качество да възстановява всички неща и му казал: "Ти ще имаш син, който ще събере около себе си един народ от знаещи хора и ти ще бъдеш прародител на онези, които са родени от огъня, който носи мъдрост и кара човека да бъде дълбокомислен." Чрез чука Бронзовото море отново било възстановено.
към текста >>
След това се чуват три удара от
чук
а на майстора.
Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум, така че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия. В допълнение на това му се изкрещява, че бива хвърлен в Ада. В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава усещането, като че ли е попаднал в необикновена среда. След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си.
След това се чуват три удара от чука на майстора.
Онова, което му се казва след това в ложата, той трябва да пази като най-голяма тайна. Ако разкрие нещо, неговата връзка със Свободното масонство би се променила както предложеното му питие – сладко от една страна, горчиво от друга. Това питие му се поднася в изкусно конструирана чаша, така че питието е сладко от едната страна, ала когато чашата се завърти, то става горчиво. Това трябвало да символизира какви ще бъдат последиците от едно предателство.
към текста >>
13.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с
чук
и лопата.
Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот. Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата. Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота.
Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата.
Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Той трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближи към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота.
към текста >>
Това било гласът на самия Каин, който му извикал да вземе от него
чук
а на световната божествена мъдрост, с който всичко може отново да поправи.
Заговорът успял. Отливането било развалено чрез изливане вода върху него. Цялото се разпръснало в искри на всички страни. В отчаяние архитектът поискал да се хвърли в пламъците. Тогава той чул глас от центъра на Земята.
Това било гласът на самия Каин, който му извикал да вземе от него чука на световната божествена мъдрост, с който всичко може отново да поправи.
И Каин му дал чука. Духът на човека е онова, което човекът вгражда в своето астрално тяло, ако не го остави в състоянието, в което го е получил. Това е работа, която Хирам сега трябва да извърши. Ала срещу живота му се създава заговор. Ние ще продължим следния път оттук.
към текста >>
И Каин му дал
чук
а.
Отливането било развалено чрез изливане вода върху него. Цялото се разпръснало в искри на всички страни. В отчаяние архитектът поискал да се хвърли в пламъците. Тогава той чул глас от центъра на Земята. Това било гласът на самия Каин, който му извикал да вземе от него чука на световната божествена мъдрост, с който всичко може отново да поправи.
И Каин му дал чука.
Духът на човека е онова, което човекът вгражда в своето астрално тяло, ако не го остави в състоянието, в което го е получил. Това е работа, която Хирам сега трябва да извърши. Ала срещу живота му се създава заговор. Ние ще продължим следния път оттук.
към текста >>
14.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
На теб ще ти се роди син, когото ти самият няма да видиш, но от когото ще произлезе един род, от който на Земята ще се породи едно ново огненопоклонство – С
чук
а, който му се дава от Тубал-Каин, той е в състояние да завърши проектираното Бронзово море, и с това още повече спечелва симпатията на Савската царица.
Той се хвърля в огъня и е отведен до центъра на Земята от Тубал-Каин, създателя на изкуството за обработване на метала. Там среща самия Каин, който му разкрива една важна мъдрост. Той му казва: – Сега познай истинския Йехова, който е причина да бъдеш тук. Но Йехова мрази синовете на огъня и иска да ги унищожи. Ала ти няма защо да се страхуваш.
На теб ще ти се роди син, когото ти самият няма да видиш, но от когото ще произлезе един род, от който на Земята ще се породи едно ново огненопоклонство – С чука, който му се дава от Тубал-Каин, той е в състояние да завърши проектираното Бронзово море, и с това още повече спечелва симпатията на Савската царица.
По време на една разходка, във въздуха пред нея се появява една птица, която й показва мистичния знак Тау. От това дойката на царицата разбира, че под този знак Тау е скрита мъдростта на бъдещето. По време на едно пиршество, когато Соломон се напива, Савската царица си издърпва годежния пръстен от пръста на ръката му. Хирам-Абиф обаче бива нападнат и убит от неговите чираци. Той едва успява да напише тайната дума върху един златен триъгълник и да го скрие.
към текста >>
15.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Тубал-Каин му дава един
чук
, с който той ще може да завърши отливането на Бронзовото море.
Тримата калфи правят следното: Те внасят чужди материали в отливането на Бронзовото море. Хирам се опитва да го поправи, като сипва вода в отливката; тогава всичко се разпръсква в огнен дъжд. Когато Хирам в отчаяние се смята за неуспял, той бива заведен в центъра на Земята от едно същество, в което той познал Тубал-Каин. Там му се казва, че Йехова или Адонай не е нищо друго освен враг на духовете на огъня, той иска да унищожи духовете на огъня. Хирам обаче узнава, че ще има син, когото той няма да види, но който ще започне ново поколение на Земята.
Тубал-Каин му дава един чук, с който той ще може да завърши отливането на Бронзовото море.
Обаче тримата калфи го убиват. Преди своята смърт той прошепва една дума, която записва на един златен триъгълник и го заравя. Никой не разбира думата, словото; това е изгубената дума, изгубеното слово на свободните масони. Хирам е погребан и на гроба му посаждат акация. Триъгълникът отново е изровен, но никой не знае неговата стойност.
към текста >>
16.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Някои твърдят – и те не са голяма партия вътре в Свободното масонство, – че цялото Свободно масонство произлиза от занятчийското /Йоановото/ зидарство, от изкуството за издигане на сгради; докато другото мнение смята това за детински наивно и твърди, че Свободното масонство в действителност винаги е било едно душевно изкуство и че символите, взети от работата на Йоановото зидарство – като например престилка,
чук
, мистрия, длето, компас, линия, инструмент за чертане на прави ъгли, отвес, нивелир и пр., – трябва да се смятат за символи на вътрешната работа над самия човек.
И тъй Свободното масонство наистина е нещо, което може да накара хората да се замислят. Самото име е свързано с две напълно различаващи се едно от друго мнения.
Някои твърдят – и те не са голяма партия вътре в Свободното масонство, – че цялото Свободно масонство произлиза от занятчийското /Йоановото/ зидарство, от изкуството за издигане на сгради; докато другото мнение смята това за детински наивно и твърди, че Свободното масонство в действителност винаги е било едно душевно изкуство и че символите, взети от работата на Йоановото зидарство – като например престилка, чук, мистрия, длето, компас, линия, инструмент за чертане на прави ъгли, отвес, нивелир и пр., – трябва да се смятат за символи на вътрешната работа над самия човек.
Така чрез израза "масонство – зидарство" трябва да се разбира не друго, а изграждането на вътрешния човек, работата за собственото усъвършенстване. Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари. /Думата "mason" на английски означава зидар. От тук и българското Свободно масонство често е наричало себе си Свободно зидарство. Бел. прев./.
към текста >>
17.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Преди да го напусне, Тубал-Каин му дал
чук
а, с който самият той е вършил велики неща и му казал: "Благодарение на този
чук
и на помощта на Духовете на огъня ти бързо ще довършиш останалата, поради глупостта и злината на човека, недовършена работа".
Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня. Твоите непобедими синове, в твоето име ще разрушат силата на царете служители на тиранията на Адонай. Върви сине мой, Духовете на огъня са с теб! "Хирам бил върнат на Земята.
Преди да го напусне, Тубал-Каин му дал чука, с който самият той е вършил велики неща и му казал: "Благодарение на този чук и на помощта на Духовете на огъня ти бързо ще довършиш останалата, поради глупостта и злината на човека, недовършена работа".
Хирам не закъснял да опита чудесната ефикасност на скъпия инструмент и зората видяла огромното море, излято от бронз. Творецът изпитал огромна жива радост, царицата била във възторг. Хората тичали да го видят, учудени от тази тайна сила, която в една нощ поправила всичко.
към текста >>
18.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Духът трябва владее тялото така, както ръката владее
чук
а.
Да идентифицираш себе си с всички същества не означава, че тялото трябва да се презира. То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя Кръст.
Духът трябва владее тялото така, както ръката владее чука.
На тази този етап ученикът е съзнателен за окултните сили, спящи в тялото му. В хода на неговите медитации на кожата му може да се появи дори и стигмата. Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно озарение, му се разкрива Мистичната Смърт.
към текста >>
19.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тук вече е разисквано, че цялата материална култура, всичко, което човекът създава с
чук
, трион, тесла, или другояче, дължи произхода си на духовната култура.
Тук вече е разисквано, че цялата материална култура, всичко, което човекът създава с чук, трион, тесла, или другояче, дължи произхода си на духовната култура.
Можете да наблюдавате както малкото, така и голямото. Вземете един от най-големите строежи на съвремието, Симплонския тунел или тунела Готхард. Малко хора си представят, че никога не биха могли да бъдат построени тези тунели, ако не беше живял Лайбниц. Ако не съществуваше диференциалното смятане29, никой нямаше да може да изгради такива строежи. Мисълта, довела някога този мислител да направи фините пресмятания, е направила възможно всичко това.
към текста >>
20.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Работниците
чук
ат и откъртват камъните.
Това се отнася и за мъртвите предмети чак до камъните. Много е странно как се учим по друг начин да преценяваме някои неща в нашето обкръжение. Човекът често си представя нещата обратно. Представяме си, че излизаме навън като знаещи, искаме да видим какво се случва, когато навън става нещо. Приближаваме се до каменоломната.
Работниците чукат и откъртват камъните.
Тук стигаме до аза на камъните. Той не само е свързан с нашата земна планета, а с цялата планетна система. Центърът на камъните, на скалите е там, където е този на планетната система. И камъните имат чувства. Но не бива да вярвате, че когато разбиете някой камък, ще го заболи. Не!
към текста >>
21.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Разтрошаването с
чук
а не боли.
Вместо от растения или животни, може да се тръгне от минерали или камъни и там съществата се намират във висшия девахан. И те изпитват удоволствие и страдание, радост и болка. Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо. Тук не бива да правим заключения според аналогии и сравнения.
Разтрошаването с чука не боли.
Полъх от приятни чувства се излъчва при разтрошаването на камъните. Чувство на болка има, когато отделните камъни отново се съединят, когато от разпръснатата маса отново искате да изкристализира едно цяло, тогава се причинява болка. Така можем да изпитаме съчувствие и да се научим да съизживяваме с минералния свят, с аза на минералите.
към текста >>
22.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Действията на тези обаче, които имат някакво отношение с висшите светове, се отразяват като разбиването на някакъв предмет с
чук
, когато те не са в съгласие с духовния свят.
Невъзможно е човек, неизползващ духовни сили да на руши плана на земното развитие. И защо? Защото по отношение на духовните сили това, което хората осъществяват в духовните светове без знанието си, се съотнася към тях така, както природните явления се от насят към една къща. Това, което бурите, топлината или слънцето разрушават в къщата, трябва да се разруши, това е един естествен процес. Такова е и действието на тези, които нямат отношение към висшите светове.
Действията на тези обаче, които имат някакво отношение с висшите светове, се отразяват като разбиването на някакъв предмет с чук, когато те не са в съгласие с духовния свят.
Какво е необходимо за да се осъществи напредъкът на човешкия род? Ако се употребяват окултни сили е абсолютно наложително да се съхрани съгласието с централните духовни сили на света, и е абсолютно необходимо духовните сили да не се дават в ръцете на никого, който не желае да съхрани тази връзка. С това е свързан фактът, че във всички истински окултни школи цари тайна относно съобщаването на окултни истини, и че тези тайни не се дават на никого, който не се задължи да запази връзката с водещите духовни същества. Възможността да знае за какво става дума е притежание единствено на "централното управление" на земята. Всеки, който желае да овладее духовни сили трябва да знае това.
към текста >>
23.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с
чук
и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот. Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб.
към текста >>
24.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Чук
ът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били почитани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
Той усещаше ударите на пулса в своята кръв и знаеше: Това са ударите на Аза! Това, което бушува там, аз усещам отново и отново! Обаче на външния, на материалния процес той не обръщаше особено внимание. Всичко това се разиграва в рамките на свръхсетивното изживяване. Той усещаше ритмичните удари на пулса като дело на Тор.
Чукът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били почитани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
към текста >>
25.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Когато някой
чук
а на вратата и казвате: Влез!
Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля. Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот. Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля. Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение.
Когато някой чука на вратата и казвате: Влез!
, Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля. Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм. Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център. Коя е причината за това?
към текста >>
26.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато в една канара, в една кариера се
чук
ат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение.
Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот. Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално.
Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение.
Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние.
към текста >>
27.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът
чук
а на портата на свръхсетивния свят.
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи?
Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят.
Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите. При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад!
към текста >>
28.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Нещата са тук,
чук
ат на вратата на познанието.
Тук стигате до мястото, където можете да схванете нещата.
Нещата са тук, чукат на вратата на познанието.
Тук са и хората, които търсят. Те виждат абсолютната необходимост, но разглеждат това, което смятат за абсолютна необходимост, когато тя се постави като сериозен въпрос, като най-глупавия въпрос, който изобщо може да се постави.
към текста >>
29.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
109. Преди всичко: «Случаят Вагнер» (1888 г.) - «Залезът на боговете или как се философства с
чук
в ръка» (1889 г.) - «Антихрист» (1888 г., изд.
109. Преди всичко: «Случаят Вагнер» (1888 г.) - «Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка» (1889 г.) - «Антихрист» (1888 г., изд.
1894 г.) - «Ecce homo» (1888 г. изд. 1908 г.).
към текста >>
30.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
“ Някой
чук
а.
Тук Фауст припада. С чий дух е сродèн той? Виждате ли, тук във „Фауст“ човек има възможност да опознае един поет, който не теоретизира! Тук нищо не се теоретизира, а имате поет, който представя нещата в жива художествена реалност. Проследете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен!
“ Някой чука.
Влиза Вагнер. Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен! Тук трябва специално да се преосмисли този момент във Фауст. На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само човекът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза Вагнер. Ако трябва да го инсценирам, бих го направил така, че Вагнер да носи маската на Фауст и двамата да застанат един до друг под същия образ, защото Фауст би трябвало да бъде призован: Виж своето отражение, ти не си нищо повече!
към текста >>
Подсъзнателното днес
чук
а на портата на съзнанието и ние няма да можем повече да се справяме с живота, ако не му обърнем внимание, ако също и с нашето съзнание не изминем пътищата, които извървява подсъзнателното.
Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание. Както казах, настоящето започва да обръща внимание на това подсъзнание, но го търси с неправилните средства. На човека трябва да му стане ясно, че то може да се намери с правилните средства само чрез духовната наука, която иска да покаже, че редом с аза, който живее чрез тялото, в нас живее вечно духовното, което не е само ангел и поради това може да бъде рафинирано според своята карма. Трябва духовнонаучно да се изследва какво представлява това подсъзнателно в своето откровение в човека. Съвремието трябва да достигне до необходимостта да бъде опозната истинската действителност.
Подсъзнателното днес чука на портата на съзнанието и ние няма да можем повече да се справяме с живота, ако не му обърнем внимание, ако също и с нашето съзнание не изминем пътищата, които извървява подсъзнателното.
Много хора не желаят това, затова не искат да се докоснат и до духовната наука.
към текста >>
Другото е антипатията, която хората изпитват срещу духа, понеже не искат да си признаят, че духовното
чук
а на портата на съзнанието.
Другото е антипатията, която хората изпитват срещу духа, понеже не искат да си признаят, че духовното чука на портата на съзнанието.
На много места се вижда този дух, чукащ на портата на съзнанието.
към текста >>
На много места се вижда този дух,
чук
ащ на портата на съзнанието.
Другото е антипатията, която хората изпитват срещу духа, понеже не искат да си признаят, че духовното чука на портата на съзнанието.
На много места се вижда този дух, чукащ на портата на съзнанието.
към текста >>
31.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява
чук
а, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството.
Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си. Но човек не се чувства така. Той се чувства така, сякаш е физическо и етерно тяло. А всъщност, това не е така. Ние сме духовно-душевни същества, на които физическото и етерно тела служат като инструменти, но не можем да се освободим от тази наша заблуда, такъв е характерът на нашия времеви цикъл.
Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството.
А всъщност това не сме ние; това само изглежда така, доколкото съзнанието на нашия аз незаконно е абсорбирано от нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. И причината за това е, че в сегашния времеви цикъл ариманическите сили действат доста по-мощно, отколкото това трябва да бъде при нормално развитие на човечеството. Те, по някакъв начин, привличат аза и астралното тяло към физическото и етерно тела, и създават в човека заблудата, че главата, която той носи на раменете си, е той самият, че ръцете и цялото му тяло е той самият. Физическото тяло незаконно си е присвоило съзнанието, така че ни се струва, сякаш нашето физическо тяло представлява нашата личност. Този, който мисли, че физическото му тяло някак определя неговата личност, изпада в заблуда, като някой, който е поставил пред себе си огледало, възпроизвеждащо това, което представлява всъщност негов собствен отразен образ.
към текста >>
32.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между
чук
а и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм.
Но има сериозни препятствия за всичко това. Заради възхода на материализма през последните векове, хората се отдалечиха от истинската реалност. Те се отчуждиха от нея и станаха самотни във вътрешния си живот.
А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм.
Човешката душа действително се превърна в пустиня. Но в тази пустиня се мъчи да оцелее всичко онова, което може да произлезе от дадения човек. А то включва вътрешни мисли, вътрешни откровения от свръхсетивния свят, а също и видения, които хвърлят светлина във външната природа.
към текста >>
33.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Прониквайки в развитието на човечеството, той трябва да направи хората способни, не да имат от едната страна абстрактно духовното, а от друга страна материалността, която
чук
аме, която разрязваме и за която нямаме никакво предчувствие, че всъщност тя е само една външна форма на изява също на духовното.
Михаел е Духът на Силата.
Прониквайки в развитието на човечеството, той трябва да направи хората способни, не да имат от едната страна абстрактно духовното, а от друга страна материалността, която чукаме, която разрязваме и за която нямаме никакво предчувствие, че всъщност тя е само една външна форма на изява също на духовното.
Михаел трябва да ни проникне като една мощна сила, която прозира материалното, като вижда в материалното същевременно духовното, като навсякъде в материалното бива виждан духът. Ние обърнахме вниманието върху една древна степен на съзнанието на човечеството, като казахме: в това древно време словото живееше по духовен начин, но словото стана плът и живя между нас така изразява това евангелистът. Словото се съедини с плътта и това събитие бе предходено от откровението на Михаела. Всичко това са процеси в човешкото съзнание, върху които се обръща вниманието. Но трябва да започнете обратния процес, този обратен процес, който се състои в това, да прибавим към Словото на Евангелиста едно друго.
към текста >>
34.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Външната наука говори за
чук
че, наковалня и стреме.
Нека да разгледаме това нещо в неговите детайли. Когато наблюдавате човешкото ухо в неговото вътрешно формиране, след като сте преминали през ушния канал, първо виждате така нареченото тъпанче. Зад това тъпанче се намират малки, микроскопично малки костици.
Външната наука говори за чукче, наковалня и стреме.
По-нататък след тези костици стигаме до вътрешното ухо. Не искам изчерпателно да говоря за конфигурацията на вътрешното ухо. Но още дадените от външната наука означения, които имат тези мънички костици зад тъпанчето, показват, че външната наука няма никакво понятие от това, което всъщност става там. Когато се прозрат нещата с антропософската наука за духа, тогава това, което повече се намира във вътрешната част на вътрешното ухо - сега искам да започна разглеждането от вътре навън - и което науката нарича стреме, изглежда като преобразено, метаморфозирало човешко бедро с неговото прикачване към ханша. А това, което науката нарича наковалня, тази малка костица изглежда като преобразена капачка на коляното, и това от тази наковалня, което е насочено към тъпанчето, изглежда като преобразена подбедрица със стъпалото.
към текста >>
35.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с
чук
, - на вредите.
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите.
Езикът му не се въздържа. Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие. Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака. Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце!
към текста >>
36.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И даже последната книга, най-малкото напечатаната последна книга, «Залезът на кумирите или как се философстваше с
чук
а» (на български издадена като «Залезът на боговете»), където, бих искал да кажа, всичко е показано от неговата обратна страна, даже тази последна книга носи нещо от целия основен характер на Ницшевата духовност.
Виждате ли, когато проследим тези три епохи, всичките те имат един единен характер.
И даже последната книга, най-малкото напечатаната последна книга, «Залезът на кумирите или как се философстваше с чука» (на български издадена като «Залезът на боговете»), където, бих искал да кажа, всичко е показано от неговата обратна страна, даже тази последна книга носи нещо от целия основен характер на Ницшевата духовност.
Само че там, където той действително пише на стари години, Ницше става имагинативен, образен. Например той иска да охарактеризира Мишел, френския писател Мишел[4]. Това е една сполучлива характеристика, която той написва: «въодушевлението с което си съблича дрехата, през времето когато е въодушевен». От определена страна Мишел е схванат отлично. Такива подобни неща се намират нагледно предадени в тази книга «Залезът на кумирите».
към текста >>
37.
Общото човекознание като основа на педагогиката
GA_293 Общото човекознание
превод от немски: НЕСТОР
ЧУК
ЛЕВ
превод от немски: НЕСТОР ЧУКЛЕВ
към текста >>
38.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния
чук
”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място!
От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място!
Графът ще похвали своите слуги! ” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло. И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената? Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти.
към текста >>
39.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Най-добре е в този случай това да се направи първо в хаван нужен е железен
чук
и в хавана да се раз дроби до дребни брашненоподобни частици.
Най-добре е в този случай това да се направи първо в хаван нужен е железен чук и в хавана да се раз дроби до дребни брашненоподобни частици.
При кварца е необходимо той да се раздроби първо колко то се може по-наситно и след това да се стрие със стъкло. Тъй като трябва да стане на фино брашно, а това при кварца се постига много трудно.
към текста >>
40.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Англия ту би се сблъсквала с крайбрежието на Норвегия, ту би се
чук
ала в Америка и така нататък; всички страни на сушата безпорядъчно биха се сблъсквали помежду си, ако нещата зависеха само от Земята.
Бихте могли да попитате: но защо островът, по същество плуващ във водата, не се движи насам-натам, като кораб? Да, от страна на Земята него нищо не го удържа. Ако зависеше само от Земята, даже е трудно да си представим каква бъркотия би настанала!
Англия ту би се сблъсквала с крайбрежието на Норвегия, ту би се чукала в Америка и така нататък; всички страни на сушата безпорядъчно биха се сблъсквали помежду си, ако нещата зависеха само от Земята.
Но те не зависят само от Земята. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи сушата на определеното място. И така, това не зависи от Земята. Това зависи от звездните констелации. Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите.
към текста >>
41.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Всеки изразява чувствата си по своему: един размахва и
чук
а с пръчка, друг - с метла.
Тези хора имат удивителни възгледи. И така, пастор Фронмайер е описал всичко това. Когато той писа това, в Гьотеанума още беше доктор Боос[5]. Знаете, че доктор Боос имаше навика да размахва пръчка.
Всеки изразява чувствата си по своему: един размахва и чука с пръчка, друг - с метла.
Метлата е по-мека, тя е по-луциферична, а пръчката, тоягата - по-ариманична. Въпросът беше в това, кое да се използва, с какво следва да се удари. С други думи, господин Боос каза на Фронмайер истината[6], но тази истина беше като удар с тояга. - Но кой получи писмо от Фронмайер? Аз!
към текста >>
42.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ще ви се наложи дълго да
чук
ате по клавишите; защото бихте могли да изпратите сигнал в Базел само в случай на установяване на обратна връзка, тъй като токовата верига трябва да бъде затворена.
Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество. В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така? Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате. Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно!
Ще ви се наложи дълго да чукате по клавишите; защото бихте могли да изпратите сигнал в Базел само в случай на установяване на обратна връзка, тъй като токовата верига трябва да бъде затворена.
Ако направите така, тогава можете да телеграфирате оттук: сигналите ще постъпват там. Вие, разбира се, знаете - впрочем говоря това, за да бъде изложението завършено, - че тук има движеща се хартиена лента и ако ударникът натиска тази лента, се получава точка, или тире, ако го натиска по-дълго; от точките и тиретата се образува телеграфната азбука: а - точка, тире; b - тире, точка, точка, точка; с - тире, точка, тире, точка. Но при това трябва да се обърне внимание ето на какво: вторият проводник се оказва ненужен. Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо? Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата.
към текста >>
43.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
От него могат да ти излязат цицини; самият кварц няма да се счупи, но главата на човек е напълно възможно да се пробие, ако се случи да се
чук
неш в него.
От него могат да ти излязат цицини; самият кварц няма да се счупи, но главата на човек е напълно възможно да се пробие, ако се случи да се чукнеш в него.
В кварца най-много от всичко се обръща внимание на неговата твърдост. Но телата не навсякъде остават такива, каквито ги срещаме тук или там. В човека го има същия този кварц, но в по-течна форма. Защо?
към текста >>
44.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Известно ви е, че ако вземете кокошка (изобразява я на рисунка 21),
чук
нете тази кокошка с клюна по земята и начертаете оттук с тебешир линия, тя ще хукне по тази черта!
Ако вниманието на човека привличат именно такива организации, той трябва да знае, че знаците имат определена хипнотична сила.
Известно ви е, че ако вземете кокошка (изобразява я на рисунка 21), чукнете тази кокошка с клюна по земята и начертаете оттук с тебешир линия, тя ще хукне по тази черта!
Тя е хипнотизирана, тя бяга по тази черта! Трябва само да й чукнете човката и тя ще хукне по чертата, доколкото тя е хипнотизирана чрез тази черта. По същия начин и всеки знак - а не само правата линия за кокошката - има значение, определено приспив-но, сънотворно значение, ако той е приложен към нещо. Някои тайни организации използват това, те подбират именно такива знаци, посредством които оплитат, мамят другите хора, успиват ги, така че човек не може да приведе в действие своята собствена сила за съждение. Подобни екстремистки средства използват именно такива тайни организации.
към текста >>
Трябва само да й
чук
нете човката и тя ще хукне по чертата, доколкото тя е хипнотизирана чрез тази черта.
Ако вниманието на човека привличат именно такива организации, той трябва да знае, че знаците имат определена хипнотична сила. Известно ви е, че ако вземете кокошка (изобразява я на рисунка 21), чукнете тази кокошка с клюна по земята и начертаете оттук с тебешир линия, тя ще хукне по тази черта! Тя е хипнотизирана, тя бяга по тази черта!
Трябва само да й чукнете човката и тя ще хукне по чертата, доколкото тя е хипнотизирана чрез тази черта.
По същия начин и всеки знак - а не само правата линия за кокошката - има значение, определено приспив-но, сънотворно значение, ако той е приложен към нещо. Някои тайни организации използват това, те подбират именно такива знаци, посредством които оплитат, мамят другите хора, успиват ги, така че човек не може да приведе в действие своята собствена сила за съждение. Подобни екстремистки средства използват именно такива тайни организации. Към тях принадлежи в Америка и Ку-клукс-клан. Ку-клукс-клан е опасен по тази причина, че такива организации изхождат не само от един народ, не, те искат да разпространят националистическия принцип навсякъде.
към текста >>
45.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Когато му кажа: тук се намира дъска - той вярва, доколкото ако той дойде тук, може да
чук
не по дъската, или ако погледне с очите си, ще види дъската, но по въздуха не може да
чук
не.
Вие ще кажете: да, но в това аз мога да вярвам или да не вярвам, защото тези три царства са невидими, невъзприемаеми. Но, господа, на мен ми се е налагало да говоря с човек, на когото е трябвало да доказвам, че има въздух! Човекът не вярваше, че съществува въздух.
Когато му кажа: тук се намира дъска - той вярва, доколкото ако той дойде тук, може да чукне по дъската, или ако погледне с очите си, ще види дъската, но по въздуха не може да чукне.
Той гледа и казва: тук няма нищо. И въпреки това днес всеки признава, че има въздух. Него действително го има тук. Ще стане така, че хората ще признаят и духовното. Днес те все още казват: никакво духов-но начало няма тук - както казваха селяните: тук няма никакъв въздуха, за него говорят тези градски умници, на които толкова им се иска да се покажат умни; щом може да се мине, значи тук няма нищо!
към текста >>
46.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
В геологията изучават това, което с помощта на
чук
или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща.
Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т. н., просто ги разкопавали.
В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща.
При това навсякъде или разбиват с чук, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости. Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи.
към текста >>
При това навсякъде или разбиват с
чук
, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости.
Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т. н., просто ги разкопавали. В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща.
При това навсякъде или разбиват с чук, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости.
Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи.
към текста >>
НАГОРЕ