Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са
3284
резултата от
938
текста в
4
страници с части от думите : '
Чувство
'.
На страница
2
:
1000
резултата в
236
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
При такъв поглед върху нещата нашето
чувство
се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество.
Но за съществата, които имат за свой нисш член астрално тяло, е необходимо вече нещо друго тук на Земята, като връзка между духовните светове и нашата Земя. И такава връзка се явяват музикалното и фонетично изкуство. Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се изживеят в това пространство. Така изкуствата и това, което те се явяват за човека, получават много реално значение. Те образуват магнетични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека.
При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество.
Но нашето чувство може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка. Ако искаме да направим това, то трябва малко по-подробно да разгледаме различните форми на съзнание на човека.
към текста >>
Но нашето
чувство
може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка.
И такава връзка се явяват музикалното и фонетично изкуство. Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се изживеят в това пространство. Така изкуствата и това, което те се явяват за човека, получават много реално значение. Те образуват магнетични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека. При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество.
Но нашето чувство може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка.
Ако искаме да направим това, то трябва малко по-подробно да разгледаме различните форми на съзнание на човека.
към текста >>
Съществува
чувство
за това разпределение на сили в пространството; то се поражда от описаните по-горе съотношения.
И това, което става при взаимодействието между вътрешната душевност и чисто външното физическо оръдие, може да прониже, ако човек е възприемчив за хармонията в духовния свят, през нощта физическото тяло с неговите сили, но не с неговото вещество – тези сили, които биха могли да се наричат “сили на пространството”. По силата на това, че в нашата съвременна култура човекът далече се е отделил от духовния свят, именно тези пространствени сили малко се проявяват в него. Там където вътрешното душевно се сблъсква с най-плътния член на човешкото същество, силите наистина трябва да бъдат достатъчно силни, за да могат да се проявят в грубото физическо тяло. В епохите на по-тънко възприемащите култури душите носили в своята вътрешна душевност духовните импулси и по-лесно пронизвали физическото тяло, и тогава хората чувствали, че през физическото пространство от всички страни са отправени сили, че физическото пространство изобщо не е безразлично пусто пространство, и че то във всички посоки е пронизано със сили.
Съществува чувство за това разпределение на сили в пространството; то се поражда от описаните по-горе съотношения.
Можете да си представите това в следващия пример.
към текста >>
Може много високо да бъде оценен Беклин, но фигурата която се намира във въздуха над неговия “Пьетой” предизвиква във всеки такова
чувство
, като че ли всеки момент ще се повали надолу, тя не се държи в пространството.
Вземете един от художниците от великата епоха на изкуствата, когато хората още са имали ясното усещане за тези сили, действащи в пространството. При такъв художник вие бихте могли да видите, как той рисува в пространството група, състояща се от три ангела. Вие стоите пред картината, и у вас се появява непосредствено усещане: тези три ангела не могат да паднат, напълно естествено е че те летят, тъй като те взаимно се поддържат от силите действащи в пространството. Хората, които благодарение на посоченото взаимодействие между вътрешната душевност и физическото тяло са усвоили в себе си тази вътрешна динамика, тези хора чувстват: така трябва да бъде, трите ангела да се задържат в пространството. Вие ще откриете това най-вече при най-старите художници, а при по-новите много по-малко.
Може много високо да бъде оценен Беклин, но фигурата която се намира във въздуха над неговия “Пьетой” предизвиква във всеки такова чувство, като че ли всеки момент ще се повали надолу, тя не се държи в пространството.
към текста >>
Всички тези различно насочени сили, които човекът явно усеща в пространството, всъщност са реалност, действителност – и от това
чувство
на пространството се ражда цялото архитектурно изкуство.
Всички тези различно насочени сили, които човекът явно усеща в пространството, всъщност са реалност, действителност – и от това чувство на пространството се ражда цялото архитектурно изкуство.
Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството. В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство.
към текста >>
В най-чист вид това
чувство
за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството.
Всички тези различно насочени сили, които човекът явно усеща в пространството, всъщност са реалност, действителност – и от това чувство на пространството се ражда цялото архитектурно изкуство. Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството.
В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството.
Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство. И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават. Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог.
към текста >>
Това всъщност е действително, появяващите се в нас сили, които се усещат във физическото тяло като
чувство
на вживяване в пространството.
Доколкото е правилно, че гръцкият храм можем да си го представим в напълно безлюдна местност – и той все пак е изпълнен, понеже той е мястото, където живее бог,дотолкова готическата катедрала с нейните арки е немислима без изпълващата я тълпа вярващи. Тя не е нещо завършено. Когато тя е сама, тя не е завършена. Към нея принадлежат намиращите се в нея хора с техните събрани ръце, наподобяваща островърхата арка. Тя е нещо цяло само, когато нейното пространство е изпълнено с чувствата на благоговейните вярващи.
Това всъщност е действително, появяващите се в нас сили, които се усещат във физическото тяло като чувство на вживяване в пространството.
Истинският художник чувства по този начин пространството и го предава архитектонически.
към текста >>
Когато душевната вътрешност се докосва с душевното тяло, то този път възниква
чувство
то на насочените проводими линии, първите елементи на живописта.
По-нататък става такова взаимодействие с това, което ние наричаме душевно тяло.
Когато душевната вътрешност се докосва с душевното тяло, то този път възниква чувството на насочените проводими линии, първите елементи на живописта.
И благодарение на това, че сутринта Чувствуващата душа се съединява с душевното тяло и го пронизва, възниква чувство по отношение на хармонията на цветовете. Така ние имаме три първи форми на изкуството, които работят с външни средства, които черпят материал от външния свят.
към текста >>
И благодарение на това, че сутринта Чувствуващата душа се съединява с душевното тяло и го пронизва, възниква
чувство
по отношение на хармонията на цветовете.
По-нататък става такова взаимодействие с това, което ние наричаме душевно тяло. Когато душевната вътрешност се докосва с душевното тяло, то този път възниква чувството на насочените проводими линии, първите елементи на живописта.
И благодарение на това, че сутринта Чувствуващата душа се съединява с душевното тяло и го пронизва, възниква чувство по отношение на хармонията на цветовете.
Така ние имаме три първи форми на изкуството, които работят с външни средства, които черпят материал от външния свят.
към текста >>
За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е
чувство
за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя,
чувство
за възприемане на изживяната хармония.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума.
За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония.
И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>
Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в
чувство
това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си.
За това той взема митическите образи, които имат в себе си много по-всеобхватно съдържание отколкото обикновените хора. Той търси свръхчовешкото в човешкото. Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството. Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен. Шекспир му се явява в своите художествено-гениални видения такъв, че той казал: събирайки всичко, което Шекспир е дал на човечеството, аз виждам, че при него, на сцената вървят фигури, които извършват действия.
Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си.
Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие. В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка. Това е драматичното, което може да се покаже само чрез изведеното навън вътрешно изживяване; и човек може, най-много, да предчувства какво живее в душата, когато пред очите се извършва това действие.
към текста >>
Бетховен остава в своите творения в музикалното пространство, от което той се е откъснал само веднъж, в Деветата симфония, където
чувство
то се вдига нагоре с такава сила, че прокарва път на словото.
Редом с това пред него застава образът на симфониста, и той вижда в симфонията израз на това, което живее в душата във всичките степени на усещане на страдание и болка до радост и блаженство във всички нюанси. Това изразява в симфонията си, казвал на себе си, но не става действие, не излиза навън, в пространството. И той поставил пред своята душа образ, който извикал в него усещане, че някога това вътрешно като че ли избухнало в художественото творчество, за да се излее навън.
Бетховен остава в своите творения в музикалното пространство, от което той се е откъснал само веднъж, в Деветата симфония, където чувството се вдига нагоре с такава сила, че прокарва път на словото.
към текста >>
Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това
чувство
живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото.
Теософията съвсем не трябва да се изказва само в думи, да се проявява в мислите. Теософията е живот.
Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото.
Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет. Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване. В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове. От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура.
към текста >>
2.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В този случай се стигна до такава силна привързаност към отделната личност, че днес в хода на прераж-данията тази привързаност се проявява като едно подчертано силно
чувство
за собствената личност.
Основната причина за всичко това се съдържа в една важна особеност на третата следатлантска културна епоха: В стремежа, човешкото физическо тяло да бъде запазено и след смъртта под формата на мумия. Чрез балсамирането египтяните искаха да спрат разпадните процеси на смъртта.
В този случай се стигна до такава силна привързаност към отделната личност, че днес в хода на прераж-данията тази привързаност се проявява като едно подчертано силно чувство за собствената личност.
Обстоятелството, че днес то е толкова силно, идва като последица от факта, че през египетската епоха телата бяха балсамирани. Ето как всичко в еволюцията на човечеството е взаимно свързано. Египтяните балсамираха телата на мъртвите, за да могат хората на петата следатлантска култура да развият едно възможно най-интензивно съзнание за личността. Колко дълбоки Мистерии са скрити в историята на човечеството!
към текста >>
3.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Когато учителят обяснявал всичко това на ученика, той му казвал: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на космическото
чувство
, според което висшата степен трябва да се преклони пред низшата; и когато окончателно си развил това
чувство
, ти стигаш до изживяването на един вътрешен и на един външен симптом.
Когато учителят обяснявал всичко това на ученика, той му казвал: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на космическото чувство, според което висшата степен трябва да се преклони пред низшата; и когато окончателно си развил това чувство, ти стигаш до изживяването на един вътрешен и на един външен симптом.
към текста >>
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Сега ти трябва да пробудиш в себе си едно друго
чувство
.
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Сега ти трябва да пробудиш в себе си едно друго чувство.
Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света! И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в чувството, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на „бичуването”.
към текста >>
И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в
чувство
то, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на „бичуването”.
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Сега ти трябва да пробудиш в себе си едно друго чувство. Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света!
И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в чувството, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на „бичуването”.
към текста >>
И когато истински се потопява в това
чувство
, той усеща нещо като мъчително пробождане в главата, а като астрален образ изживявал „трънения венец”, окичващ главата на Христос по пътя към Голгота.
И когато истински се потопява в това чувство, той усеща нещо като мъчително пробождане в главата, а като астрален образ изживявал „трънения венец”, окичващ главата на Христос по пътя към Голгота.
Отново ще напомним: Същественото тук са не самите симптоми, а това, че те идват в резултат на съответните упражнения. Разбира се, тук всяка възможност за внушение и самовнушение, е изключена.
към текста >>
4.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската Духовна наука за Евангелието на Йоан, в живо усещане и
чувство
.
Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската Духовна наука за Евангелието на Йоан, в живо усещане и чувство.
Тогава ще проумеем, че Евангелието на Йоан е не само религиозен текст, а могъща сила, която може да действува в нашите души.
към текста >>
5.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото
чувство
, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа.
Колко неправилни неща ще се получат, когато той иска да разкрие смисъла на книгата! Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия.
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа.
Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на
чувство
то, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от
чувство
то за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина.
Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия. Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа.
Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина.
Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
Но също както естетическото и художествено
чувство
не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията.
Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия. Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа. Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят.
Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията.
Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
Това знание ще направи религиозното
чувство
по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия. Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа. Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията.
Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено
чувство
, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила.
Какво означава религия за човечеството? Религията е била и ще бъде за човечеството още дълго време това, което самото нейно име изразява. Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят.
И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила.
Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща. Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни? Има ли той нужда от някакъв документ, от някакво учение за тях, което да му докаже или да го накара да предчувствува, че съществуват минералите, растения, животни?
към текста >>
В него имаше едно непонятно, вродено
чувство
на истина и именно това
чувство
на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет. Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго.
В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината.
Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност.
към текста >>
Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това
чувство
на истината изчезваше.
На 20-годишна възраст той още не познаваше нищо, което се добива чрез ума, обаче по един странен начин притежаваше една чудесна памет. Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината.
Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше.
Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти.
към текста >>
Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото
чувство
, но и за неговата воля.
Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят. Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс. Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят. Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето.
Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля.
Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето. Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили. Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип. Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на волята, който е написал Откровението. Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира като източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и дела.
към текста >>
Истина е: И човекът надарен с най-простото
чувство
може да предчувствува, какви истини се крият в християнството.
Всички неща, които днес разгледахме, трябва да се разбират заставайки на почвата на Антропософията. Днес аз можах да дам само един очерк. Когато на основата на Духовната Наука разберем това, което се на мира зад сетивното, тогава ние можем да гледаме с разбиране към това, което е било възвестено чрез Евангелията, което е било възвестено чрез Откровението. И колкото по-далече отиваме в проникването, в задълбочаването към свръхсетивните светове, толкова по-дълбоки истини ще открием в документите на Християнството; за онзи, който пристъпва към тези документи въоръжен с духовните очи, който може да добие с помощта на антропософията, тези документи на християнството му се явяват в една по-висша светлина, с едно дълбоко съдържание на истината.
Истина е: И човекът надарен с най-простото чувство може да предчувствува, какви истини се крият в християнството.
към текста >>
То е достъпно и за човека надарен с най-простото
чувство
, но е дадено и за най-високо развития ум.
Обаче съзнанието не ще да се задоволи винаги само с едно предчувствие; то ще се развие до по-висока степен и ще иска да знае, да познава. Но и тогава, когато се издигне до най-висшата Мъдрост, винаги ще има още по-дълбоки тайни в Християнството.
То е достъпно и за човека надарен с най-простото чувство, но е дадено и за най-високо развития ум.
Ето защо наивното съзнание може да предчувствува, какви истини се крият в него; обаче човекът ще желае да познава, а не само да вярва, за да намери удоволетворение в християнството. Той ще може да намери в Християнството онова съдържание, което да го задоволи напълно, Духовната Наука ще му даде обясненията на Евангелията. Ето защо Духовната Наука ще застане на мястото на най-висшите стари философии. Тя ще свидетелствува за цитираните в началото на тази сказка хубави думи на Хегел: С образа на Христа Исуса е свързана най-дълбоката мисъл, тази мисъл е свързана с неговия исторически и външен образ и всяка степен на съзнанието това е именно великото в християнството може да разбере външно това християнство. Обаче същевременно Християнството апелира и към най-дълбоко проникващата Мъдрост.
към текста >>
6.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тези северни мистерии бяха изпълнени с един такъв тон, с едно
чувство
, с едно настроение на пророчество.
През време на шведската война е бил откраднат и отнесен в Упсала и сега се намира там, като отличителен белег на това, което прониква онзи, който може да прогледа малко по-дълбоко в същността на древните мистерии. Тази същност на мистериите, това проникване в духовния свят сред древните европейски култури е проникната и пропита с една чудна обща особеност, която се получи посвещението през онези времена. Като нещо трагично премина през техните сърца, когато им се обясняваше, че наистина те биха могли да проникнат в тайните на битието, но че в бъдеще ще дойде нещо, което се явява като пълно разрешение на загадката. На тях постоянно им се обръщаше вниманието, че в онова знание, което можеше да се получи в древните мистерии, ще трябва да просияе една по-висша светлина. Бихме могли да кажем, че във всички тези древни мистерии се указваше пророчески на това, което трябваше да дойде в бъдеще, а именно на идването на Христа Исуса.
Тези северни мистерии бяха изпълнени с един такъв тон, с едно чувство, с едно настроение на пророчество.
към текста >>
7.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато виждате да възниква това, което току що описахме, тогава имате
чувство
то изпитано в ясновидско състояние: всичко това е обкръжено от нещо, което е от съвършено друга същност и вид в сравнение с това, което възниква от неопределеното духовно.
Когато виждате да възниква това, което току що описахме, тогава имате чувството изпитано в ясновидско състояние: всичко това е обкръжено от нещо, което е от съвършено друга същност и вид в сравнение с това, което възниква от неопределеното духовно.
А това, което го е заобикаляло, е било символизирано в древни времена в Зодиака, в 12 знака на Зодиака. Моментът на встъпване в ясновидство е отбелязан и свързан още с някои други изживявания. Първото нещо, което възприема този, чието етерно тяло е излъчено, е: На него му се струва, че той става все по-голям и по-голям и се разпростира върху това, което възприема. Идва моментът, когато посветеният си казва: "Аз не само виждам тези четири форми, но се намирам вътре в тях, разпрострял съм моето същество върху тях." Той се отъждествява с това, което възприема. Ние ще разберем по-добре това, което се разпростира наоколо върху разкриващото се, ако отново си припомним, че нашата Земя е минала през едно минало въплъщение.
към текста >>
8.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно
чувство
, което може да се сравни с тайнственото
чувство
на любовта между двата пола; от едно определено
чувство
за това, което човекът дължи на това животно.
Там съществуваше една силно развита памет, а и други някои качества; обаче да се развие умът заедно с това, което принадлежи към тази способност, с обръщане по гледа към външния свят, това е задачата на петата (Следатлантската) епоха. Този, който насочва ясновиждащ поглед към окръжаващия свят, запитва: "На кой факт дължим ние човеците това, че сме станали интелегентни същества? Коя животинска форма сме изхвърляли ние от себе си, за да станем интелегенти същества, същества надарени с ум? "Колкото и странно, колкото и чудновато да изглежда това, но то отговаря на истината: ако около нас не съществуваха животните, които са представени от рода на коня никога човекът не би могъл да развие ума. В миналите времена човекът още е чувствувал това.
Всички интимни връзки, които са се развили между определени човешки раси и коня, произхождат от едно чувство, което може да се сравни с тайнственото чувство на любовта между двата пола; от едно определено чувство за това, което човекът дължи на това животно.
Ето защо още преди възникването на новата култура във времето на древна Индия конят играеше една тайнствена роля в религиозния култ, в богослужението. И всичко, което е свързано с различните обичаи относно коня, води своя произход от този факт.
към текста >>
9.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Именно когато познаем истинското значение на тази дъга, така както показахме по-горе, тогава в нашата душа прониква нещо, което е едно дълбоко
чувство
на благовоние пред религиозните документи.
"Така и буквата е тяло на духа и първо трябва да имаме тази буква и да я разберем, тогава можем да кажем, че от нея можем да намерим духа. Тогава буквата, разбраната буква трябва да умре, за да възкръсне от нея духът. Тези думи не са едно указание човек да фантазира произволно по отношение на това, което се намира в религиозните документи.
Именно когато познаем истинското значение на тази дъга, така както показахме по-горе, тогава в нашата душа прониква нещо, което е едно дълбоко чувство на благовоние пред религиозните документи.
И ние добиваме едно понятие как чрез това задълбочаване, което ни позволява антропософският светоглед, човек стига до истинското чувствуване и до истинското разбиране на религиозните документи.
към текста >>
С това в него все повече се появява
чувство
то, че той е един Аз, че носи в себе си едно съзнание.
Обаче той трябваше да заплати това затваряне във физическото тяло чрез постепенно затъмнение на духовния свят, чрез пълното оттегляне от този свят. В замяна на това около него във физическия свят стават все по-ясно и по-ясно, когато той се връщаше във физическото тяло.
С това в него все повече се появява чувството, че той е един Аз, че носи в себе си едно съзнание.
Той се научава да казва на себе си "Аз". Ако охарактеризираме, какво е станало тогава, нека си представим човека, как той един вид се измъква от своята охлювна къща и влиза в духовния свят.
към текста >>
10.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно
чувство
, това е просто една злоупотреба с тази дума.
Всичко, което посветеният може да види по този начин в човешкото астрално тяло, също както обикновените физически очи виждат физическото тяло с неговите ограничения, всичко това е образ на процесите, които стават в душата. В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание. След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание.
Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата. Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
към текста >>
11.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго
чувство
, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт.
Ние се намираме в началото на духовното движение и това духовно движение ще расте и ще трябва някой да има твърде голяма закоравялост, за да затвори сърце и душа пред мощните впечатления на бъдещето. Душите живеещи днес в тела, които имат сърца да слушат и чувствуват антропософския светоглед, се под готвят чрез това да живеят в бъдеще в тела, в които ще им бъде дадена възможност и сила да служат на своите себеподобни, които дотогава не ще са имали възможност да направят сърцата си да туптят за духовното. Ние сме едвам подготвители на подготвителите и нищо повече. Днес духовното движение е едно съвсем малко пламъче; но в бъдещето ще се разрасне в мощен духовен огън!
Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт.
Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно. Онези, които днес живеят така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "Какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия. За тях работата стои така, че днес те само пропускат случая да могат някога да помогнат на своите себеподобни в стремежите за постигане на духовния живот. За тях още не може да бъде много изгубено. Обаче онези, които днес започват да се домогват по неправилен начин до духовния живот, те приемат първите зачатъци от заложбата за нещо, което би могло да се нарече черна магия.
към текста >>
12.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко
чувство
, с едно
чувство
, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
„Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи.
А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение.
към текста >>
13.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко
чувство
, с едно
чувство
, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи.
А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина.
И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение.
към текста >>
14.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно
чувство
, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода.
Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро. Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро.
Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода.
Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус.
към текста >>
Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше
чувство
то, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата.
Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре.
Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата.
Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус. Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят.
към текста >>
Тогава мисълта,
чувство
то имаше едно много по-голямо въздействие върху физическото тяло.
За да вникнем напълно в по-нататъшното изложение, ние трябва да вземем предвид следното. Ние трябва да сме наясно, че в хода на времето духовните съставни части на човека изгубиха своята власт върху неговото физическо тяло почти напълно. Макар и днешният човек да движи своите ръце и крака, да натиска педалите на велосипеда, макар и да владее своята физиономия, накратко, макар и да има известна власт над тялото, всичко това е само един последен, нищожен остатък от онази власт над физическото тяло, която съществуваше в древна Атлантида.
Тогава мисълта, чувството имаше едно много по-голямо въздействие върху физическото тяло.
Това, което човекът мисли, тогава упражняваше едно много по-голямо влияние върху физическото тяло. Ако днес някому се даде една мисъл за седмици, месеци или години, той само в изключителни случаи ще може да упражни някакво влияние по-далеч от етерното тяло. Много рядко пъти например медитацията би могла да окаже някакво влияние върху физическото тяло. Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху костите, това би представлявало днес едно изключително постижение. Днес това може да се случи много, много рядко.
към текста >>
Ето
чувство
то, което ученикът трябваше да развие в себе си, докато съзерцаваше този образ: „Най-висшите духовни Същества са работили върху този образ, чрез който над цялата Земя ще възцари единство.
Ето чувството, което ученикът трябваше да развие в себе си, докато съзерцаваше този образ: „Най-висшите духовни Същества са работили върху този образ, чрез който над цялата Земя ще възцари единство.
Този образ е смисълът на Земното развитие; за да се сбъдне този образ, Слънцето, а по-късно и Луната, се отдели от Земята. Благодарение на всичко това човекът стана човек”.
към текста >>
15.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Слънцето никога не изпраща към Земята само физическа светлина; в Слънчевата светлина невидимо присъствува най-пламенното, най-трепетното
чувство
на любов.
Както този, който описва трупа, пропуска най-важното у човека, така и физикът, описващ Слънцето и неговите съставни части, опирайки се на спектралния анализ, далеч не се докосва до истинската същност на Слънцето: неговите описания засягат само външното тяло на Слънцето. Във всеки Слънчев лъч надолу към всички Земни същества струи силата на по-висшите Същества, които обитават Слънцето, и със светлината на Слънчевия лъч надолу към нашата планета се понася силата на Любовта, същата онази сила, която тук на Земята прелива от едно човешко сърце към друго човешко сърце.
Слънцето никога не изпраща към Земята само физическа светлина; в Слънчевата светлина невидимо присъствува най-пламенното, най-трепетното чувство на любов.
Носени от светлината, силите на Престолите, Херувимите, Серафимите, както и цялата йерархия по-висши Същества, обитаващи Слънцето, се разливат върху Земята; тези Същества нямат нужда от никакво друго тяло, освен това, което им дава светлината. И понеже всичко онова, което днес съществува на Слънцето, през онези времена беше свързано със Земята, всички по-висши Същества също бяха свързани със Земята. Дори и днес те остават свързани с развитието на Земята.
към текста >>
16.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво
чувство
на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н.
Нервите, които тръгват от гръбначния мозък, оформиха горната част на човешкото тяло. Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците. А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни. Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите.
Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н.
Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло. Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон. И едва по-късно, действувайки от горната половина, след като тя беше вече ясно очертана, той успя да оформи долната половина на човешкото тяло. Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
към текста >>
17.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Колкото по-силна ставаше яснотата на дневното съзнание, толкова повече нарастваше себесъзнанието, Азовото
чувство
, възприятието за Аза.
После човекът премина към онова състояние на съзнанието, при което започна редуването на сън и будност. Докато беше буден, човекът смътно виждаше своето физическо обкръжение, виждаше го като обгърнато в мъгла, като обвито с една светлинна аура. Но докато спеше, човекът се издигаше в духовните светове и общуваше с божествено-духовните Същества. Неговото съзнание се колебаеше между едно ясновиждащо съзнание, което все повече отслабваше, и едно дневно съзнание, едно все по-ясно и по-ясно предметно съзнание, което днес представлява основната форма на човешкото съзнание. Тогавашното човечество все повече изгубваше способността за ясновидски възприятия, както и възможността да вижда Боговете в съня си.
Колкото по-силна ставаше яснотата на дневното съзнание, толкова повече нарастваше себесъзнанието, Азовото чувство, възприятието за Аза.
към текста >>
Човекът все повече изгубваше
чувство
то на свързаност с Боговете и след голямата атлантска катастрофа по-голямата част от човечеството беше вече изгубила напълно естествената способност да вижда в духовния свят през нощта, докато за сметка на това овладя способността да вижда ясно в условията на деня, така, че постепенно предметите се явяваха във все по-ясни очертания.
Но колкото повече напредваше физическото тяло, развивайки се в посока отдолу нагоре, колкото повече - развивайки горната си част - човекът можеше да вижда също и физически, колкото по-добре възприемаше физическите предмети около себе си, толкова повече време трябваше да прекарва той в своето физическо тяло; интересът му към физическия свят все повече нарастваше, съзнанието му за духовния свят все повече се замъгляваше, а съзнанието му във физическото тяло все повече се проясняваше; той все повече и повече отвикваше от духовния свят. Ето как животът на човека се развиваше все повече в посока на физическия свят, докато съзнанието за периодите между смъртта и новото раждане все повече се помрачаваше.
Човекът все повече изгубваше чувството на свързаност с Боговете и след голямата атлантска катастрофа по-голямата част от човечеството беше вече изгубила напълно естествената способност да вижда в духовния свят през нощта, докато за сметка на това овладя способността да вижда ясно в условията на деня, така, че постепенно предметите се явяваха във все по-ясни очертания.
Ние вече обърнахме внимание върху това, че при онези хора, от следатлантското време, които бяха изостанали в своето развитие, ясновидската дарба беше все още съхранена. Дори и по времето, когато възникна християнството, имаше хора с ясновидски способности, има ги също и днес, макар и малко на брой, впрочем естествената дарба на това ясновидство коренно се различава от ясновидството, до което човекът стига в хода на езотеричното обучение.
към текста >>
При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме
чувство
, че те взаимно се поддържат.
Човек наистина трябва да усеща, че всички тези линии още предварително са налице в пространството. Гръцкият художник съзираше по ясновидски начин колоната и само прибавяше материята към това, което виждаше. Той наистина виждаше пространството като нещо живо; той го възприемаше като нещо, което е пронизано от жизнени сили. Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет? Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци.
При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат.
Този жив усет за пространството вече не съществува. Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет. Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него. Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият усет на гърците, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
към текста >>
Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя
чувство
то, че то всеки миг ще падне върху групата под него.
Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет? Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци. При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат. Този жив усет за пространството вече не съществува. Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет.
Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него.
Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият усет на гърците, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
към текста >>
18.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако тези духовни Същества не биха упражнявали този род въздействия, тогава в човешкия живот не биха настъпили и съответните последици, а именно: засилената себичност, засиленото Азово
чувство
.
И ние не бива да забравяме, че върху човека се действуваше от две различни страни, така че в астралното си тяло той получи и такива елементи, които го принизиха. Обаче нещо, което оказва влияние върху астралното тяло, не действува само върху астралното тяло. При земния човек нещата са поставени така, че въздействията върху астралното тяло продължават и чрез самото него се прехвърлят върху етерното тяло, което на свой ред ги насочва към физическото тяло. Астралното тяло действува навсякъде, така че споменатите Същества действуват чрез астралното тяло върху етерното тяло и върху физическото тяло.
Ако тези духовни Същества не биха упражнявали този род въздействия, тогава в човешкия живот не биха настъпили и съответните последици, а именно: засилената себичност, засиленото Азово чувство.
А последиците в областта на етерното тяло се свеждат до всичко онова, което възникна като помрачаване на преценките, като възможност за заблуждения. Всичко онова, което астралното тяло предизвика в областта на физическото тяло, залегна в основата на това, което по-късно възникна като болест. Тази е духовната причина за болестите при човека; при животните боледуването има друго обяснение. И така, ние виждаме как болестите са внесени в човешкото същество; болестите са свързани с причините, които посочихме току-що. И понеже физическото тяло и етерното тяло са свързани с наследствените фактори, основният принцип на болестта минава през наследствената линия.
към текста >>
19.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото
чувство
за отговорност.
И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят. И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса.
Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност.
Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен живот, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.
към текста >>
20.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло
чувство
; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате
чувство
то за студ.
Вие бихте могли да получите още по-ясна представа за съотношенията на Стария Сатурн, ако размислите върху следното. Вие добре знаете, че съществува определена разлика, ако наблюдавате, примерно, една червена и една синя повърхност.
Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ.
Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина. В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността.
към текста >>
Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното
чувство
, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина.
Вие бихте могли да получите още по-ясна представа за съотношенията на Стария Сатурн, ако размислите върху следното. Вие добре знаете, че съществува определена разлика, ако наблюдавате, примерно, една червена и една синя повърхност. Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ.
Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина.
В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността. Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло.
към текста >>
21.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Да, ето кое
чувство
трябва да развиваме всички ние: За нас мъдростта трябва да се превърне в идеал, роден от недрата на Космоса, за да ни изпълни с най-могъщата сила, която ще ни позволи да се справим с нашата собствена съдба и да осъществим както нашите непосредствени земни задачи, така и всичко, което Космосът очаква от нас.
И нашето познание е реално само тогава, когато то израства пред очите ни като един огромен процес, обхващащ цялата Вселена. И тогава то застава пред нас не като някаква спекулация или фантазьорство, а като нещо, родено от недрата на самия Космос.
Да, ето кое чувство трябва да развиваме всички ние: За нас мъдростта трябва да се превърне в идеал, роден от недрата на Космоса, за да ни изпълни с най-могъщата сила, която ще ни позволи да се справим с нашата собствена съдба и да осъществим както нашите непосредствени земни задачи, така и всичко, което Космосът очаква от нас.
към текста >>
22.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви бележки: равнището на публиката, известна степен на познания у някои от слушателите, а от друга страна
чувство
то за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат.
Стъпка по стъпка ни води Рудолф Щайнер по-надълбоко в Тайните на Християнството. Първата основа за това бе положена в сказки изнесени в Мюнхен, Базел, Хамбург, в Стокхолм.
Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви бележки: равнището на публиката, известна степен на познания у някои от слушателите, а от друга страна чувството за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат.
към текста >>
23.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
С това тази част от човечеството показва, че има
чувство
за решаващото значение на Христовата тайна.
През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа Исус. Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени духовни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството. Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса. Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване.
С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна.
Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин. Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха. Нашата епоха се нуждае в известно отношение от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството. Това благовестие е именно Антропософията.
към текста >>
24.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Да приемем, че този човек има едно живо
чувство
за това, че другият е един велик ръководител, че духовното, което другите хора трябва да постигнат, съществува вече в него до висока степен.
Да предположим, че някой велик ръководител на човечеството би стоял пред друг човек, който не е равностоен нему, но все пак се издига над средно развития човек.
Да приемем, че този човек има едно живо чувство за това, че другият е един велик ръководител, че духовното, което другите хора трябва да постигнат, съществува вече в него до висока степен.
към текста >>
на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го свят, даже той може да запази още по-силно своите
чувство
на почит и уважение.
Както виждате ние не можем да разберем живота на един човек, който вече е минал през някои степени на развитието, освен като държим сметка за тези факти. Една от степените, която човек достига относително бързо, когато той тръгне в пътя на познанието, е тази, която се нарича степен на "свободния човек", т.е.
на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го свят, даже той може да запази още по-силно своите чувство на почит и уважение.
Да предположим, че този човек умира, след като е придобил известна вътрешна независимост. В неговия следващ живот може да настъпи относително рано едно събитие, например да изгуби своя баща или някое друго близко същество, с което е свързан; или баща му го отхвърля и се отнася лошо с него. Този род неща ни са предадени вярно чрез легендите на много народи, защото тези легенди съдържат много повече мъдрост може да ни предложи съвременната наука.
към текста >>
Това духов но течение ни два смисъла на религиозните документи; този смисъл не е само едно събитие на човешкото знание и на познанието, но той представлява една придобивка за сърцето и за разбирането чрез
чувство
то.
Така ние виждаме, че Евангелията съдържат това, което окултната наука учи независимо от тях.
Това духов но течение ни два смисъла на религиозните документи; този смисъл не е само едно събитие на човешкото знание и на познанието, но той представлява една придобивка за сърцето и за разбирането чрез чувството.
И ние имаме особено нужда от подобно разбиране, ако искаме да схванем този факт: явяването на Христа в развитието на човечеството.
към текста >>
25.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът,
чувство
то на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено.
То би притежавало безпогрешни инстинкти, които биха го насочвали правилно в живота. Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея.
Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено.
Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието. Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>
После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха
чувство
то на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите.
Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили. Паметта се простираше върху цялото поколение. Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние.
После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите.
Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността. Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа.
към текста >>
Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото
чувство
свързано с наследствеността.
Паметта се простираше върху цялото поколение. Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите.
Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността.
Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа. Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс.
към текста >>
Това
чувство
беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс.
Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността. Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа.
Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс.
Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз. Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека.
към текста >>
Именно това групово
чувство
, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове.
Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа. Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс.
Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове.
Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз. Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека. Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна.
към текста >>
26.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ние вече видяхме, в кой момент на развитието се появява
чувство
то за Аза.
Всичко е било смътно и се е губило в мъглата, заобиколено е било с оцветени ореоли. През деня предметите са били неясни; но те са ставали още понеясни и са изчезвали напълно през време на междинните състояния между будността и съня. В замяна на това човекът е виждал много ясно това, което наричаме "духа на розата", "душата на розата". Но развитието продължава и външните предмети стават все по-ясни и по-ясни, докато виждането на духовните същества, съответствуващи на тези предмети, ставаше все повече и повече неясно. В замяна на това човекът развиваше своето лично съзнание; той научаваше да се познава все по-добре.
Ние вече видяхме, в кой момент на развитието се появява чувството за Аза.
Етерното и физическото тяло съвпадат по форма и размери през последната трети на Атлантската епоха. Явно е, че ръководителите на човечеството са учели хората на съвършено различни неща отколкото днес. Те не можеха тогава да апелират към ума, към разсъдъка на хората. Взаимните отношения почиваха тогава на несъзнателни влияния, които преминаваха от един на друг.
към текста >>
Щом в душата на един човек се раждаше един образ, едно
чувство
и щом неговата воля се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия.
Силата на внушението беше много голяма и несъзнателното влияние изискваше само малко усилие, за да се предаде от една душа на друга. От това влияние днес имаме само нищожни остатъци, които са лошо познати и разбрани.
Щом в душата на един човек се раждаше един образ, едно чувство и щом неговата воля се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия.
Всички влияния бяха мощ ни, а също така голяма беше и волята за тяхното възприемане. Днес от всичко това имаме само жалки остатъци. Да предположим, че някой тогавашен човек минаваше покрай друг и правеше определени движения. Другият, който го гледаше какво прави, веднага изпитваше желание да подражава неговите движения. От всичко това днес ни е останало все пак нещо: когато гледаме някой да се прозява, неволно и ние започваме да се прозяваме.
към текста >>
Ето защо през тези времена не беше никак трудно хората да бъдат отново доведени към духа, за който те бяха запазили още едно много живо
чувство
.
Те още бяха в състояние да потопят своя поглед в духовните светове на своите прадеди. Те още притежаваха онова инстинктивно, сумрачно ясновиждащо съзнание и знаеха, къде се намира истината, къде се намира тяхното истинско отечество. Това, което ни заобикаля през време на будността е едно було, което закрива действителността и скрива от нас духовния свят; това е Майа, илюзия! Необходимо беше време, докато хората свикнат с това което сега очите можеха да виждат. Те не можеха лесно да разберат, че за да могат да виждат ясно физическия свят, необходимо беше да изгубят съзнанието за древното царство на духовете.
Ето защо през тези времена не беше никак трудно хората да бъдат отново доведени към духа, за който те бяха запазили още едно много живо чувство.
Естествено нещата не можеха да останат така, защото мисията на Земята е, хората да се научат да обичат Земята, да завладеят физическото поле. Ако бихте могли да наблюдавате този живот на древна Индия, бихте видели, че духовният живот се намираше на много високо равнище. Това, което тогавашните духовни учители на човечеството учеха, не може да стане достъпно за съвременния ум освен чрез изучаването на Духовната наука. Иначе учението на великите индийски Риши изглежда лишено от всякакъв смисъл, то изглежда чиста лудост. Защото човек не може даже да си въобрази, че може да има някакъв смисъл в тези откровения, и ако застанем на личното гледище на обикновения съвременен човек, той явно е прав, защото от лично гледище човек винаги е прав!
към текста >>
Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно
чувство
на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Статуята на една Палас Атина или на един Зевс отразяват опитностите, които първо са живели в човешката душа и от там са били отпечатани в материята. Но добивайки все по-голяма власт над сетивния свят, които той обиква все повече, човек се отчуждава все повече от духовния свят и от живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. Когато душата на един древен индиец се освобождаваше от тялото за да влезе в ду ховния свят и да остане там до следващия живот на Земята, дейността на духа беше още много голяма. За щото през пелия си живот на Земята тази душа се беше развивала духовно и всички нейни чувства бяха подържани в разгар от разказите, които тя бе слушала за духовните светове, даже ако не беше минала през посвещение. При смъртта всичко за нея ставаше ясно и светло.
Но обиквайки все повече физическия свят, хората се научиха да се чувствуват по-добре на Земята и поради това животът протичащ между смъртта и едно ново раждане все повече се замъгляваше за тях, През Египетската епоха вече можеха да се чуват твърдения, че душата, освобождавайки се от тялото за да влезе в духовния свят, се намираше вече обгърната от тъмнина, чувствуваше се сама и отделена от другите души, едно чувство на студенина я завладяваше пред тази изолираност.
Що се отнася за гърдите, които съумяха да внесат в културата такава голяма красота на формите, те още по-силно чувствуваха студенината и тъмнината на душата между смъртта и едно ново раждане. Не е никак само легенда, а дълбока истина това изказване един Грък, когото запитали за пребиваването в подземния свят: "по-добре е казва той, да бъдеш просяк на земята, отколкото цар в страната на сенките! "
към текста >>
Такова
чувство
събуждаше той у тях.
Цялата тази опитност приемаше при Йоановото кръщение един нов смисъл, и след това кръщение ученикът не само имаше съзнанието, че се е съединил с духовния свят, но той разбираше също, какъв беше духовният свят, който слизаше на Земята. Той разбираше, че това, което се беше разкрило на Мойсея под името "Ейех ашер Ейех" в горящата къпина и в огъня на Синай, беше това, което сега прониква Земята и се изразява чрез името Яхве или Йехова, или още "Аз съм Аз Съм" /Аз съм този, който се нарича Аз Съм/. Защото така, се изразява действително духовният свят. Така чрез кръщението на Йоана не само ученикът знаеше, че се е съединил с духовния свят, но той знаеше също: "в този духовен свят живее Аз Съм, от който е роден моят дух. Така Йоан Кръстител подготвяше своите ученици чрез кръщението.
Такова чувство събуждаше той у тях.
Естествено, такова изживяване можеха да имат само малка група хора, защото болшинството не бяха още способни да имат такава опитност при кръщението. Но някои от тях познаваха, че Духът, който по-късно щеше да бъде наречен Христос, се приближаваше до Земята.
към текста >>
27.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Нека споменем днес два примера:
чувство
то на срам и
чувство
то на уплаха, на страх.
Той не би искал да бъде материалист, но въпреки това си остава такъв. Философията на Уйлям Джеимс има известно влияние върху някои учени в Европа и поради това бих искал да илюстрирам чрез някой пример това, което току що казах. Между другото Уйлям Джеймс заявява: човек не плаче защото е тъжен, но той е тъжен, защото плаче. Досега хората винаги са вярвали, че първо трябва нещо да се случи в духа и в душата, за да се отрази след това в тялото, да се отпечати във физическата природа, Когато сълзите текат, това значи, че в душата е станало нещо, което ги е предизкало. Но в нашата епоха, когато всичко духовно е така да се каже погребано под булото на материалността, за да може да бъде намерено там чрез един нов духовен път, ние още чувствуваме в нас явления, които ни идват от минали времена, когато духът беше запазил още цялата си сила, и които ни показват достатъчно, по какъв начин действува духът.
Нека споменем днес два примера: чувството на срам и чувството на уплаха, на страх.
Първо нека отбележим, че е лесно да изброим всички хипотези, които се създават за обяснението на тези две чувства. Ние познаваме тези хипотези, но нарочно ги оставяме настрана. Когато човек се срамува, той изпитва вътрешно нужда да скрие от окръжаващите го това, което остава в неговата душа. И какво е физическото действие от това? Кръвта нахлува в лицето и произвежда изчервяването.
към текста >>
Така следователно, под действието на едно движение на душата, каквото е
чувство
то на срам, нещо се изменя в кръвообръщението.
Първо нека отбележим, че е лесно да изброим всички хипотези, които се създават за обяснението на тези две чувства. Ние познаваме тези хипотези, но нарочно ги оставяме настрана. Когато човек се срамува, той изпитва вътрешно нужда да скрие от окръжаващите го това, което остава в неговата душа. И какво е физическото действие от това? Кръвта нахлува в лицето и произвежда изчервяването.
Така следователно, под действието на едно движение на душата, каквото е чувството на срам, нещо се изменя в кръвообръщението.
Кръвта е изтласкана към периферията и нейното движение което е едно физическо явление се намира изменено чрез едно духовно явление. Когато човек изпитва страх, това значи, че той търси да се брани против нещо, което счита, че го застрашава: той прибледнява, кръвта се оттегля от периферията към центъра. И тук също едно външно явление е произведено от едно движение на душата Спомнете си, че кръвта е израз на Аза. Какъв е подтикът на един човек, който вижда, че към него се приближава една опасност? Той ще събере своите сили, ще ги концентрира.
към текста >>
28.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки,
чувство
то беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме.
Човек трябва да бъде с ненапълно отворени очи, за да вярва, че и днес светът е такъв, какъвто е бил винаги. Всичко се изменя. Изменили са се и самите отношения на човешките същества помежду им. Видяхме, че в миналото, до идването на Христовия импулс, хората са имали твърде силно влияние едни върху други. Достатъчно беше само някой да слуша думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато мислеше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае.
През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки, чувството беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме.
Без съмнение днес то има по-интимен характер, но не е вече така силно. Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс. В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга. Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи.
към текста >>
Чувство
то на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс.
Изменили са се и самите отношения на човешките същества помежду им. Видяхме, че в миналото, до идването на Христовия импулс, хората са имали твърде силно влияние едни върху други. Достатъчно беше само някой да слуша думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато мислеше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае. През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки, чувството беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме. Без съмнение днес то има по-интимен характер, но не е вече така силно.
Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс.
В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга. Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи. И това влияние, тази сила бяха тогава много по-мощни. Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг.
към текста >>
У тях още живееше
чувство
то, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите.
Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки. У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души. Той се обърна към онези, у които смешението на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде у галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смешение то на кръвта беше станало до значителна степен. Там се бяха събрали най-различни племена, у които по-рано кръвните връзки бяха в сила, и това смешение от племена представляваше първия преход към едно ново състояние.
У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите.
Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависим вече от кръвта, онова съзнание, което си казва: Аз съм свързан чрез самия себе си с Духовния Отец, с, Отца, чиято кръв вече не тече през поколенията, но чиято вътрешна сила стига до всяка индивидуална душа, този Аз, който е в мене и който е направо свързан с Духовния Отец, този аз беше преди Авраам да бъде. Аз съм призван да влея в този Аз една сила, която нараства още повече от съзнанието, че съм свързан с духовния Отец на вселенната. "Аз и Отец сме едно", а не вече "Аз и Отец Авраам", т.е. физическият прадед. Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща.
към текста >>
29.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Например,
чувство
то на срам изгонва кръвта от сърцето към лицето; чрез това душата действува върху кръвообращението; страхът предизвиква прибледняване, прави да нахлуе кръвта в сърцето.
Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма. Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система. Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл. Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности. Ние имаме власт над нашата кръвоносна система само по един относителен начин.
Например, чувството на срам изгонва кръвта от сърцето към лицето; чрез това душата действува върху кръвообращението; страхът предизвиква прибледняване, прави да нахлуе кръвта в сърцето.
Когато сме тъжни, сълзите бликат от очите. Това са все действия, които показват властта на душата над тялото. Онзи, който е минал през известно посвещение, има още по-дълбока власт над своето тяло: той има възможността да упражнява напълно определено действие върху движенията на различните части на своя мозък, и т.н.
към текста >>
30.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Хората биха видели как мисъл се надига срещу мисъл,
чувство
срещу
чувство
, воля срещу воля и ужасяващият образ на човека, който убива своя баща и се съединява със своята майка, би се превърнал в действителност.
Той достигаше степента на Натанаел, онази степен, която носи името на народа, на който принадлежи посветения и която от един юдейски посветен прави един "израилтянин", от персийския посветен един "персиец". Мъдростта, която съществува в света иде от мистериите; не съществува друга мъдрост. Онези, които бяха приели мъдростта в мистериите, ставаха нейни възвестители пред външния свят, на който те предаваха това, което бяха съзерцавали. Но древната мъдрост не беше в състояние да даде на човека възможност да надмине определена точка на развитието. И ако тя не би била последвана от един нов импулс, би настъпила войната на всички против всички.
Хората биха видели как мисъл се надига срещу мисъл, чувство срещу чувство, воля срещу воля и ужасяващият образ на човека, който убива своя баща и се съединява със своята майка, би се превърнал в действителност.
Този образ е бил на-рисуван от древните посветени и отблясъкът от тези мощни видения от предихристиянските времена още живее в легендите. Нека само си припомним за името на Оедип и за старата гръцка легенда, която авторите класици са изобразили с такава сила. Ето тази легенда: В тебе царуваше цар, наречен Лайос, а жена му Йокаста. Дълго време те бяха останали без деца. Лайос се до пита до Делфийския оракул, за да узнае дали няма да му се роди син.
към текста >>
31.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
То продължава да живее още само в душата, в
чувство
то, във волята.
Следователно това, което се нарича човешко знание, е започнало от към шестия и седмия векове преди Христа. У Парменид, Хераклит, Платон и даже у Аристотеля, в някои писания върху природата и у старите лека ри можем да намерим, че тяхното познания първоначално са били проникнати, пропити от резултатите на ясновидството. Но това духовно знание достига във все по-голям упадък.
То продължава да живее още само в душата, в чувството, във волята.
То не прониква човешката мисъл. Така при идването на Христа влиянието на етерното тяло е вече започнало да се изгубва, що се отнася за познанието. Всичко това става постепенно. Христос донася един нов Импулс. Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието.
към текста >>
Така, твърде е възможно някои да носи в себе си едно много живо
чувство
за Христа, но все пак той да не може да намери връзката между Христовия Импулс и научното мислене.
Без съмнение Христовият Импулс навлиза много бавно в някои области, но той никак не е проникнал в областта, за която загатваме. От това ние виждаме, че има нещо в човешкия мозък, което се атрофира, изсъхва, докато ако го проникнеше влиянието на Христа, нещата биха приели съвършено друг ход. Колкото и странно да се вижда това в нашата епоха на научен фанатизъм, все пак то е така; онази част от човешкия мозък, която служи за научното мислене е обхваната от бавно умиране. Така Вие виждате, как старата наследена научна мисъл изчезва. Например Аристотел все още притежава относително една значителна част от древната мъдрост, но тази част постепенно е изхвърлена от научната мисъл, която все повече се освобождава от старото съкровище и която, подхранвана от външните наблюдения, е като изоставена от боговете.
Така, твърде е възможно някои да носи в себе си едно много живо чувство за Христа, но все пак той да не може да намери връзката между Христовия Импулс и научното мислене.
За това съществуват външни доказателства. Да предположим, че един човек от ХІІ-ия век е дълбоко завладян от христовия Импулс и че той е разбрал, колко много но-ви откровения произтичат от евангелията и могат да проникнат човечеството. Да предположим, че този човек си е поставил задачата да създаде една връзка между научното мислене и Християнството. През ХІІІ-я век той вече не би намерил нищо, което да може да му помогне за целта. Той би бил принуден да се върне назад чак до Аристотел, за да разбере чрез мисълта Християнството; защото Аристотел още е могъл да образува понятия, които позволяват да се свърже научното мислене с Християнството.
към текста >>
32.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Трябваше да бъде създадено едно обезщетение, като отнеме на Аза силата, която го беше тласнала да надмине мярката: егоизъм /не само
чувство
то на Аза, себичността, но егоизмът/.
Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят. А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта. Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят. Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този свят, научавайки го да бъде той самият. И той разви личността, до такава степен, че премина границата, която беше необходима.
Трябваше да бъде създадено едно обезщетение, като отнеме на Аза силата, която го беше тласнала да надмине мярката: егоизъм /не само чувството на Аза, себичността, но егоизмът/.
Принципно този егоизъм бе изхвърлен, така щото от сега нататък той може да бъде изхвърлен от всеки индивидуален Аз, принципно егоизмът бе изхвърлен, когато на кръста изтече кръвта от раните на Христа.
към текста >>
Така чувствуваше нещата човечеството, а Буда възприе това
чувство
в своята душа и го изрази.
Един ден Буда излязъл от царския дворец, където е бил заобиколен само с това, което може да даде радост към живота. Той срещна един жалък старец, после един болен, после един умрял. След тази тройна опитност пред духа му се явиха думите: старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание.
Така чувствуваше нещата човечеството, а Буда възприе това чувство в своята душа и го изрази.
към текста >>
33.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той стига с това
чувство
до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света.
След това ученикът е насочен да развие силата, която ще му позволи, при следващата степен, не само да понася тялото страдание на света, но също да си каже: "аз притежавам едно свещено благо, за което залагам цялото си същество. Нека светът ме отрупа с подигравки, нищо не ще бъде в състояние да ме отвърне от това върховно съкровище, даже ако трябва да остана сам. Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец". Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед. След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет.
Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света.
При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста". С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано. Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен. Тогава той има духовното видение което му показва Христа носещ кръста на своето рамо. Той чувствува, че неговата душа също така носи неговото тяло като едно дърво.
към текста >>
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки плодотворни за Вашия живот, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина
чувство
то, мисълта, волята, труда.
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки плодотворни за Вашия живот, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина чувството, мисълта, волята, труда.
Светлината, която черпихме от тези антропософски истини, ще лъчезари върху Вашето съществуване. И когато този огън ще е станал достатъчно мощен, за да освети целия ви живот, целта, която си бях поставил чрез тези сказки, ще е била постигната.
към текста >>
34.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
А сега свържете с това, което вчера бе представено пред Вас, едно друго театрално представление и се запитайте, дали е възможно в хаоса на нашия духовен живот от сцената да се разлее надолу едно общо
чувство
и да намери отзвук в сърцата на хората.
А сега свържете с това, което вчера бе представено пред Вас, едно друго театрално представление и се запитайте, дали е възможно в хаоса на нашия духовен живот от сцената да се разлее надолу едно общо чувство и да намери отзвук в сърцата на хората.
Това е истинско произведение на изкуството, което се отразява в нашите сърца. Когато творението на изкуството е излязло от душата на поета, то върви след това по своя път; и това, което се съдържа в него, се изпълнява напълно, когато то намери отзвук в толкова и толкова сърца и души; и едва там се явява второто главно нещо, за което се касае.
към текста >>
Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше
чувство
то, че застъпва своята работа, върши своята работа.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова.
Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа.
С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране.
към текста >>
Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично
чувство
, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави
чувство
то на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото.
Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
към текста >>
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез
чувство
то да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина.
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
към текста >>
35.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на
чувство
то, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *.
Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област.
Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *.
/*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./. В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено.
към текста >>
Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на
чувство
то, на усещането.
При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./. В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено. Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част. Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света.
Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането.
Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея. Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за сравнение. Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае. Това е първото голямо изживяване, което човек има.
към текста >>
Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това
чувство
, има едно високо
чувство
за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае.
Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част. Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света. Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането. Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея. Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за сравнение.
Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае.
Това е първото голямо изживяване, което човек има.
към текста >>
Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето
чувство
за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора.
Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване.
Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора.
Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>
Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на
чувство
то, на волята, на мисълта и така тя се калява.
За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството. Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука.
Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява.
Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек.
към текста >>
36.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Така щото и всяко
чувство
, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н.
Духовете на огъня, духовете на въздуха, на водата, на земята, се забулват за физическия свят и стоят в по-висшите светове, защото изпращат надолу своите изрази във физическия свят. Но това важи не само за онова, което срещаме вън от нас, но и за всичко, което живее в самите нас във физическия свят. В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно.
Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н.
И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества. Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания.
към текста >>
Човек има едно вътрешно
чувство
, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда.
Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят. Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест". Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува.
Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда.
За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда.
към текста >>
Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-
чувство
.
Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта. Всичко, което така да се каже шуми в съвестта и е чувствува но от душата, която живее във физическия свят, за духовното наблюдение то се явява в определени форми, които бръмчат, фучат около човека, които живеят в заобикалящия го свят. И когато се запитаме: как се показва за духовния изследовател раждането на тези форми, тогава ни се предлага следното: да предположим, че някой е извършил една такава неправда. Тогава мислите, които са произвели неправдата, си образуват други мисловни форми, които са метаморфози, преобразования на първите.
Всичко, което човек мисли, усеща и чувствува, живее в неговото астрално тяло като една форма, като една форма-мисъл, или като форма-усещания или като форма-чувство.
към текста >>
Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава
чувство
у народа.
Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там! Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война. Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува.
Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа.
Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение. И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест. Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта.
към текста >>
Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно
чувство
отколкото по-късно.
И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест. Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта. Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта.
Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно.
Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние? Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии. И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането.
към текста >>
И какво
чувство
се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите?
В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно. Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние? Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии.
И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите?
Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането. Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането.
към текста >>
Пораждало се е едно
чувство
, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно
чувство
то: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си.
В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно. Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние? Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии. И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите?
Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си.
В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането. Следователно тогава е имало нещо, което човекът е изживявал така, че си казвал: аз извърших едно злодеяние; ужасно е това, което се вижда в астралния свят; то трябва да бъде преобразено; аз трябва да направя това, което ще произведе трансформирането, метаморфозирането. Имаше едно съответствие между човешкото действие и онова, което беше в околността.
към текста >>
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на
чувство
то, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове.
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот.
към текста >>
И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има
чувство
то: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние.
От целия начин на описанието, което ви дадох днес, можете да прецените, че фактически тези същества, които стоят зад нашите душевни явления, принадлежат на едно царство, което е поставено по-горе от духо-вното царство, което стои зад външната Майа. Ние имаме една двойна Майа: външната Майа на сетивния свят и вътрешната Майа на душевния живот. Зад първата стоят онези духовни същества, които имат своя център в Слънцето, а зад Майата на нашия вътрешен живот стоят другите, които принадлежат на едно по-мощно, по-обхватно царство. Онзи, който обгръща тези неща духовно със своя поглед, може да знае, че духовните същества, които стоят зад външния сетивен свят, идват от съвършено друга страна отколкото духовните същества, които стоят зад чувствата и усещанията, зад съвестта. Тези същества които отговарят например на съвестта, са наречени в гръцката митология Еринии.
И вижте, колко вярна е тази митология, която казва: Орест чува от боговете, които царуват там, че той е извършил едно добро дело, обаче други същества, а именно Ериниите, идват при него и митологията има чувството: това са по-стари същества отколкото онези, които принадлежат на царството на Зевса; те се проявяват като отмъстителни същества даже там, където външните богини на слънчевото царство /на царството на Зевса/ позволяват да бъде извършено едно такова деяние.
Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин. Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта. Днес за Вас някои неща ще останат още неясни поради това, че в известно отношение разгледахме Съществата, които са взели участие в отделянето на Луната, като по-мощни отколкото Съществата на слънчевото царство; това ще се изясни; защото ще видите, колко относителни са нещата в по-висшите светове. Едно обаче ви моля днес да приемете на половина като въпрос.
към текста >>
37.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат
чувство
то: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма.
Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност".
И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти. От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка. Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>
38.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Какво е изпитвала душата като основно
чувство
по отношение на целия този свят?
Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят?
Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят?
Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха. Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието. Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз. Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре. От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил.
към текста >>
Можем да охарактеризираме това
чувство
по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха.
Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят?
Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха.
Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието. Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз. Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре. От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил. Всички, всички съвършенства на човеците се намират в тези светове, в които прониква моят поглед; там се намират също съвършенствата и качества, които човеците тепърва трябва да добият.
към текста >>
Това беше основното
чувство
през първата епоха на следатлантската духовна култура.
Но тази древна индийска душа знаеше същевременно, че същата същност, която се разпростира там вън, и която тя наричаше "тат", може да бъде намерена, когато човек се вгледа в самия себе си, в своята вътрешност, само че единият път тя се явява от вън, другият път отвътре. Следователно, когато слизам в моята душа, аз намирам същата първично-духовна същност, която външно наричам "тат". Но аз си поставям в правилно отношение към това, което живее вътре в мене като моя първична основа, която е забулена чрез физическия душевен живот, когато вместо да кажа "това си ти самият", казвам: "Аз съм Брахман, Аз съм Всемирът", и двете съждения "това съм Аз" и "Аз съм Всемирът" съпоставени казваха всъщност: "когато поглеждам навън в света на "тат", аз намирам един духовен свят; когато се потопя вътре в моето собствено душевно изживяване, аз намирам един духовен свят, и двата свята са едно и също нещо".
Това беше основното чувство през първата епоха на следатлантската духовна култура.
И двата духовни свята бяха чувствувани единно, напълно единно.
към текста >>
39.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно
чувство
, като едно
чувство
, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината.
От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята. Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите".
Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината.
Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението". Следователно разбирането за Христа трябваше да се развие, както всичко в света.
към текста >>
Това е думата
чувство
.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене.
Това е думата чувство.
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин.
към текста >>
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "
чувство
то" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на
чувство
то с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за
чувство
и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се
чувство
.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство.
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално.
към текста >>
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат
чувство
също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли.
Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли.
Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално. Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния живот.
към текста >>
Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това
чувство
.
Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли.
Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство.
Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално. Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния живот. За днешния човек тези две изживявания стоят привидно далече едно от друго.
към текста >>
Това
чувство
, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква.
Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство.
Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква.
Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално. Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния живот. За днешния човек тези две изживявания стоят привидно далече едно от друго. Но не е било винаги така.
към текста >>
Другото
чувство
е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин.
Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква.
Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин.
Духът, геният на езика действуват тук действително гениално. Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния живот. За днешния човек тези две изживявания стоят привидно далече едно от друго. Но не е било винаги така. И тук ние идваме до един външен възглед за това, което по-рано охарактеризирахме отвън.
към текста >>
Днес тези две изживявания, чувственото изживяване във вътрешността и чувственото изживяване, което назоваваме също с думата
чувство
и което е причинено чрез един външен предмет посредством сетивото на осезанието, са две неща, които са отдалече ни едно от друго.
За днешния човек тези две изживявания стоят привидно далече едно от друго. Но не е било винаги така. И тук ние идваме до един външен възглед за това, което по-рано охарактеризирахме отвън. Ние описахме прибирането на етерното тяло вътре във физическото и неговото излизане. Това е свързано с обстоятелството, че и вътре в човека става нещо.
Днес тези две изживявания, чувственото изживяване във вътрешността и чувственото изживяване, което назоваваме също с думата чувство и което е причинено чрез един външен предмет посредством сетивото на осезанието, са две неща, които са отдалече ни едно от друго.
Колкото по-далече отиваме назад в развитието на човечеството, т.е. колкото повече етерното тяло е излъчен вън от физическото тяло, толкова повече тези две изживявания се приближават едно към друго. Само днес те са така отдалече ни едно от друго за човека. През древната индийска епоха тази разлика не съществуваше такава, каквато тя е днес. Тогава вътрешното чувствено изживяване и външното бяха много по-близо едно от друго.
към текста >>
Но когато той Ви удари, тогава ще го забележите, тогава Вашето сетиво на
чувство
то /осезанието/ ще го забележи.
Когато днес заставате пред един човек, който храни, да речем, една лоша мисъл към вас, когато сте му антипатичен и той проявява съобразно с това своите усещания, ако сте въоръжени само с външни сетива и с физически мозък, Вие не ще забележите нещо особено в неговите чувства, симпатии и антипатии.
Но когато той Ви удари, тогава ще го забележите, тогава Вашето сетиво на чувството /осезанието/ ще го забележи.
към текста >>
Човекът живееше със своето
чувство
повече в окръжаващата го среда.
Той имаше страдания и радости, които отговаряха в много отношения повече на събитията на външния свят отколкото нашите днешни страдания и радости; той съвсем не можеше да се оттегли така в своята вътрешност, както ние днес. Днес вътрешното душевно изживяване е много по-откъснато от целия окръжаващ свят отколкото в миналото. Днес даже може да се стигне до там, че човек да бъде заобиколен от обстоятелствата, които не биха могли да бъдат по-добри отколкото са; но понеже неговият вътрешен душевен живот е откъснат от окръжаващия свят, чрез начина, по който се поставя към света, той ще изпитва може би вътрешно страдание, без да има оправдана причина за това. Това би било невъзможно през времето на древната индийска епоха. Тогава това, което ставаше във вътрешността, беше така, че то беше един много по-верен огледален образ на това, което ставаше в окръжаващата среда.
Човекът живееше със своето чувство повече в окръжаващата го среда.
Чрез какво се е получило това? Чрез това, че в онези древни времена човекът е стоял със своя организъм в съвършено други отношения към светлината, например. Светлината, която ни облива, има не само своята външна физическа страна, но всичко, което е физическо, съдържа в себе си и нещо душевно и духовно. Но човешкото развитие протече така, че душевното и духовното от външния свят се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото. Човекът възприемаше сега светлината в нейното действие върху окото.
към текста >>
По-рано е съществувала една по-интимна връзка между вътрешното
чувство
.
Ето защо индиецът живееше повече в цялата окръжаваща го среда. Последните остатъци от това, от съществуващото още тогава някакси инстинктивно ясновиждащо съзнание виждаме в рудиментарното днешно "ясновидство" на онези хора, които притежават това, което наричаме именно второ виждане. Когато вървите някъде по улицата и във Вас изниква мисълта за един човек, който в този момент не можете да виждате физически, и вървите по-нататък и след известно време срещате този човек; защо във вашето съзнание се е появила мисълта за този човек, преди да сте го видели? Защото въз действието идващо от него е проникнало във Вашето подсъзнание и след това се е появило като завършена мисъл във вашето съзнание. Днес хората притежават само една рудиментарна част от това, което в далечното минало е било съществено.
По-рано е съществувала една по-интимна връзка между вътрешното чувство.
Това са само подробности от нещата, които често съм излагал пред Вас, като съм казвал: човечество то се е развило от старото, смътно ясновиждане до днешното сетивно съзнание и ще се врасне в едно пълносъзнателно ясновидско състояние. Това състояние ще бъде постигнато така, че човекът ще го изживява съзнателно, като знае, че неговото етерно тяло излиза навън и той може да си служи с органите на етерното тяло, както си служи с тези на физическото тяло.
към текста >>
40.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вчера ние видяхме, как
чувство
то в миналото е било съвършено различно устроено, как хората са чувствували душата на светлината да се влива през тяхната кожа от всички страни и с това са могли да съберат опитности от окръжаващия ги свят, които днес са затворени за човека.
Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове. Тогава ще видим, където се говори за опасност от страна на определен вид луциферически Същества, има едно съзнание за обширността на съответното царство; че можем да имаме правото да говорим за определени родове на царството на Луцифер така, както говори този или онзи документ; същевременно трябва да имаме обаче предвид, че действителността е по-обширна, безкрайно по-обширна отколкото хората могат обикновено да знаят. В определена епоха, когато за принадлежащите на една културна епоха погледът навън и погледът навътре беше още много остър, човекът чувствуваше, когато поемаше пътя навън към "Това си Ти" и пътя навътре към "Аз Съм цялото", той чувствуваше, че пътят навън и пътят навътре водеше до същия, до единния Аз. В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да мислят и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на духовните царства отколкото по-късно. Ето защо извънредно трудно е за обикновеното съзнание да се пренесе в онази чудесна първа следатлантска културна епоха и да се отъждестви с една душа живееща тогава.
Вчера ние видяхме, как чувството в миналото е било съвършено различно устроено, как хората са чувствували душата на светлината да се влива през тяхната кожа от всички страни и с това са могли да съберат опитности от окръжаващия ги свят, които днес са затворени за човека.
Обаче с всичко това е било свързано и нещо друго.
към текста >>
И какво
чувство
имаха те тогава?
Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света.
И какво чувство имаха те тогава?
Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието. Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха. Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи. И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман. Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците".
към текста >>
Те имаха
чувство
то, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието.
Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава?
Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието.
Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха. Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи. И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман. Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите.
към текста >>
Както по-късния човек има
чувство
то, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше
чувство
то, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха.
Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава? Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието.
Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха.
Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи. И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман. Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите. Защото онова, което свещените Риши учеха, е записано само като слаби копия във Ведите.
към текста >>
Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено
чувство
, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз".
Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света.
Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз".
Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост". Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката. От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена. Това трябва ние да разберем.
към текста >>
Превърнете това, което бе казано, в
чувство
, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите.
Разказва се, че един ден при Варавадша дошъл богът Индра и му казал: "Ти си изучавал три столетия Ведата; ето погледни, тук има три планини, много високи планини! едната означава първата част на Ведата, Риг-Веда, втората планина означава втората част на Ведата, Сама-Веда, и третата планина означава третата част на Ведата, Ягур-Веда. ти си изучавал тези три части на Ведите в течение на три столетия". Тогаз Индра взе три малки буци пръст, колкото можеше да държи ръката, от тези три планини и каза: "Погледни тези буци! Ти знаеш от Ведите толкова, колкото са тези буци по отношение на трите големи планини".
Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите.
Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света. И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане.
към текста >>
И това
чувство
ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка.
ти си изучавал тези три части на Ведите в течение на три столетия". Тогаз Индра взе три малки буци пръст, колкото можеше да държи ръката, от тези три планини и каза: "Погледни тези буци! Ти знаеш от Ведите толкова, колкото са тези буци по отношение на трите големи планини". Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите. Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света.
И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка.
Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите. Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли.
към текста >>
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие
чувство
то за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата.
Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове. Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха.
Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата.
И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната. Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот. А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни.
към текста >>
41.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Днес здравото морално
чувство
на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път.
Друг минава през живота си така, че интелектуалните му сили остават недоразвити: Наричаме го човек с ниско интелектуално равнище. Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили могат да бъдат издигнати до една по-висока степен. От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек. Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие. Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно.
Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път.
към текста >>
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното
чувство
в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
към текста >>
Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално
чувство
, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази.
Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога.
към текста >>
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално
чувство
, а само чрез постене и други външни средства.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
към текста >>
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално
чувство
, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна.
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна.
към текста >>
Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното
чувство
, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души.
Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха.
Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души.
Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото.
към текста >>
Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното
чувство
, на толкова чистото учение за състраданието и любовта.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път.
Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта.
Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото. Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на един от своите интимни ученици: „Не скърбете, че учителят ви напуска. Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя."
към текста >>
42.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И когато после майката и братята на това Същество дойдоха при него, а околните му казаха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят", това Същество можа да изрече пред всички и от най-дълбоките пластове на душата си онези невероятни думи, които изобщо не накърняват синовното и братско
чувство
: „Не, те не са мои близки!
Тази индивидуалност, това Същество, можа да се подготви по-късно в тялото на Натановия Исус за срещата си с едно още по-висше Същество, за да възвести истинската си задача: пробуждането на всеобщата любов между всички човешки души.
И когато после майката и братята на това Същество дойдоха при него, а околните му казаха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят", това Същество можа да изрече пред всички и от най-дълбоките пластове на душата си онези невероятни думи, които изобщо не накърняват синовното и братско чувство: „Не, те не са мои близки!
" Защото Заратустра беше напуснал собственото си физическо тяло, което го свързваше с това семейство. И обръщайки се към онези, които се стремяха към една душевна общност с него, движени от своята свободна воля, той каза: „Моя майка и Мои братя са тези, които слушат словото Божие и го изпълняват" (Лука 8, 20-21). Ето колко дословно трябва да се разбират текстовете на религиозните документи.
към текста >>
43.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Евангелията. Четири различни аспекта на представяне на Христовото събитие в четирите Евангелия: Йоан изобразява Христос Исус от страна на мисленето, Лука – от страна на
чувство
то, Марко – от страна на волята и Матей, при когото хармонично взаимодействат всичките три сили, изобразява човека Христос Исус.
Евангелията. Четири различни аспекта на представяне на Христовото събитие в четирите Евангелия: Йоан изобразява Христос Исус от страна на мисленето, Лука – от страна на чувството, Марко – от страна на волята и Матей, при когото хармонично взаимодействат всичките три сили, изобразява човека Христос Исус.
Сливане на будизма, зороастризма и на древноеврейското духовно течение в християнството. Учението за състраданието и любовта на Буда. Легендата за Буда. Бъдещият Буда Майтрейя. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ.
към текста >>
44.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
“. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло, силите, които наричаме мислене,
чувство
и воля, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си.
Тук никъде няма прекъсвания. Но етерното тяло, в което индивидуалността се въплъщава като Буда, не е затворено пространствено единство. То представлява множество несвързани помежду си членове. Да си спомним за така нареченото разкъсване на личността, което настъпва, когато човек все повече се развива нагоре. Този процес е описан в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
“. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло, силите, които наричаме мислене, чувство и воля, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си.
Човек ще стане някога техен господар; впоследствие той се явява троичен, даже може да се каже – множествен, както това е изведено в моята „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
45.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с
чувство
то на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина.
Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей. Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история. Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>
46.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Фалшивото
чувство
, за което стана дума, лесно би могло да породи различни недоразумения.
Благодарение на такива разглеждания трябва да ни става все по-ясно, че такава индивидуалност, като Заратустра, използва телесността като инструмент. Ако от висшите светове, от най-божествения от божествените светове на Земята слезе някаква индивидуалност и се въплъти в неподходяща телесност, тя няма да може да прави в нея нищо друго, освен това, което като инструмент позволява тя.
Фалшивото чувство, за което стана дума, лесно би могло да породи различни недоразумения.
В теософското движение дълго не разбираха, че телесността на човека е храм на душата. Трябва да се отчете това, което многократно сме подчертавали: това, че човешкият аз живее в три обвивки, всяка от които е по-стара, от самия аз. Този аз е земно същество, най-младият от човешките членове. Астралното тяло води началото си от древната Луна, етерното или жизненото тяло – от древното Слънце, тоест вече е преживяло три планетарни етапа на развитие; физическото тяло в същността си е най-съвършената част, то е преживяло четири планетарни етапа на развитие. Физическото тяло се е формирало еон след еон, така че днес то се явява съвършен инструмент, в който човешкият аз може да се развива, позволявайки на хората постепенно отново да се издигат към духовните висини.
към текста >>
47.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Примерно такова е било
чувство
то в хората през първите християнски столетия по отношение на Евангелията.
Можем да се надяваме, че ако фотографираме дървото от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна. Тогава бихме имали четири образа на едно дърво. Те много малко биха съвпадали един с друг, те биха били много различни. Въпреки това, в нито един човек не би се появило усещането, че не може тези четири фотографии да са изображения на едно и също дърво. Всеки би казал: само ако го изобразя от четирите страни, ще мога да си съставя донякъде пълна картина на дървото.
Примерно такова е било чувството в хората през първите християнски столетия по отношение на Евангелията.
Те казвали: всяко велико събитие се изобразява от четири страни и получаваме цялостния му образ, ако наистина съберем тези четири описания и с това, така да се каже, си създадем общия му вид. След това трябва ясно да разбираме, как, собствено, как тези четири изображения от четири страни се отнасят едно към друго. Защото тук действително едно велико събитие е изобразено от четири различни гледни точки. Ако искаме да разберем, какво изобразява отделната гледна точка, трябва да си изясним следното.
към текста >>
В личността първоначално са изразени три сили: мислене,
чувство
и воля.
Човек разбира това. В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ се изобразява едната страна на това вживяване, на влизането в духовните светове. Там ще срещнете, в частност, описание на това, което се нарича „разкъсване на личността“. Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността.
В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля.
В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат. Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали.
към текста >>
В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето,
чувство
то и волята си взаимодействат.
В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ се изобразява едната страна на това вживяване, на влизането в духовните светове. Там ще срещнете, в частност, описание на това, което се нарича „разкъсване на личността“. Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността. В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля.
В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат.
Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека.
към текста >>
Чувство
то се е свързало с мисленето.
Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността. В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля. В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат. Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили.
Чувството се е свързало с мисленето.
Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили.
към текста >>
Представата предизвиква
чувство
, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно.
То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно.
Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно.
Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили. При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята. И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност. Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества.
към текста >>
При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква
чувство
, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват
чувство
то и волята.
Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили.
При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята.
И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност. Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества. Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир. Затова човек трябва да укрепне в себе си, да стане силен, за да властва над съществата, появили се от неговите душевни сили.
към текста >>
И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене,
чувство
и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност.
И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили. При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята.
И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност.
Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества. Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир. Затова човек трябва да укрепне в себе си, да стане силен, за да властва над съществата, появили се от неговите душевни сили. Когато човек се развива към висшите светове, той, така да се каже, се разделя на три различни същества.
към текста >>
Трябва да Го изобразяваме от гледна точка на мъдростта, от гледна точка на волята и от гледна точка на
чувство
то.
В частност, това е било така при великата индивидуалност, която е дошла при нас като Христос. Затова тези, които са описвали Христос, са си казали: не трябва да се изобразява Христос, избирайки една гледна точка; Той трябва да бъде изобразяван така, както Го виждаме: първо като мислещо, изпълнено с мъдрост същество, след това – като същество с воля, и след това – като чувстващо същество.
Трябва да Го изобразяваме от гледна точка на мъдростта, от гледна точка на волята и от гледна точка на чувството.
Ето как трябва да Го описваме, казали хората. И за това те били подготвени по съвсем особен начин, с цялото си възпитание, което се практикувало тогава. Ако човек изобщо трябва да се развие към висшите светове, като първа степен днес за достигане на висши познания е необходимо нещо друго; в древните времена работата е била доста по-проста: ако някой е узрявал до възможността за издигане във висшите светове, за да стане, така да се каже, гражданин на духовните светове, се казвало: той вече е узрял за издигане във висшите светове. Да се вгледаме по-внимателно в него! Какво трябва преимуществено да развиваме в него – мъдрост ли, мисловна сила ли, или воля?
към текста >>
Той е влияел на изходящото от сферата на чувствата духовно въздействие и е лекувал възприемащата душа по пътя на развиваното
чувство
.
След това имало и друг клас посветени. При тях особено развито е било чувстването. За да се формира това чувстване по особен начин, при тях се е налагал отказ от развиване на познанието и волята и развиването на чувстването само по себе си. Ако в човек особено се развива чувстването, вследствие от това той се превръща в нещо, което днес вече е почти неизвестно: той става лечител, в лекар. Защото лекарят в древните времена е бил нещо доста по-голямо, отколкото днес.
Той е влияел на изходящото от сферата на чувствата духовно въздействие и е лекувал възприемащата душа по пътя на развиваното чувство.
Това са били втори клас посветени. Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили. Посветените са се проявявали именно в работата. Ако искали да научат какво не достига на някой, тогава се обръщали към обучилите се на мъдрост. Те установявали какво им липсва и какво трябва да се прави.
към текста >>
Те са възпитавали
чувство
то до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили.
За да се формира това чувстване по особен начин, при тях се е налагал отказ от развиване на познанието и волята и развиването на чувстването само по себе си. Ако в човек особено се развива чувстването, вследствие от това той се превръща в нещо, което днес вече е почти неизвестно: той става лечител, в лекар. Защото лекарят в древните времена е бил нещо доста по-голямо, отколкото днес. Той е влияел на изходящото от сферата на чувствата духовно въздействие и е лекувал възприемащата душа по пътя на развиваното чувство. Това са били втори клас посветени.
Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили.
Посветените са се проявявали именно в работата. Ако искали да научат какво не достига на някой, тогава се обръщали към обучилите се на мъдрост. Те установявали какво им липсва и какво трябва да се прави. След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на болния, тъй като при тях не била развита способността за мислене; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на чувството. В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия.
към текста >>
След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на болния, тъй като при тях не била развита способността за мислене; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на
чувство
то.
Това са били втори клас посветени. Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили. Посветените са се проявявали именно в работата. Ако искали да научат какво не достига на някой, тогава се обръщали към обучилите се на мъдрост. Те установявали какво им липсва и какво трябва да се прави.
След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на болния, тъй като при тях не била развита способността за мислене; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на чувството.
В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия. Трета категория посветени били маговете. Те развивали сферата на волята. Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума.
към текста >>
Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в
чувство
то и посветени във волята.
В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия. Трета категория посветени били маговете. Те развивали сферата на волята. Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума.
Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в чувството и посветени във волята.
Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от чувството и нещо от волята. Затова в нито една от тези области те не стигали толкова далеч, както другите; но при тях се проявявало как са взаимосвързани нещата при определеното посвещение в трите сфери. Така че е имало могъщи посветени в мъдростта, могъщи посветени за жертвено служене, могъщи посветени в магизма и имало четвърта категория, която имала, така да се каже, по нещо от първите три.
към текста >>
Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от
чувство
то и нещо от волята.
Трета категория посветени били маговете. Те развивали сферата на волята. Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума. Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в чувството и посветени във волята.
Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от чувството и нещо от волята.
Затова в нито една от тези области те не стигали толкова далеч, както другите; но при тях се проявявало как са взаимосвързани нещата при определеното посвещение в трите сфери. Така че е имало могъщи посветени в мъдростта, могъщи посветени за жертвено служене, могъщи посветени в магизма и имало четвърта категория, която имала, така да се каже, по нещо от първите три.
към текста >>
Вторият бил посветен в
чувство
то.
Вторият бил посветен в чувството.
Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като лекар, като лечител. Третият бил посветен във волята, в магията. Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество. И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото силите действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга. Той изобразил предимно човешката работа на Христос Исус.
към текста >>
Той изобразил Христос Исус от страна на
чувство
то, така да се каже, като лекар, като лечител.
Вторият бил посветен в чувството.
Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като лекар, като лечител.
Третият бил посветен във волята, в магията. Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество. И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото силите действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга. Той изобразил предимно човешката работа на Христос Исус. Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене, чувство и воля.
към текста >>
Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене,
чувство
и воля.
Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като лекар, като лечител. Третият бил посветен във волята, в магията. Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество. И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото силите действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга. Той изобразил предимно човешката работа на Христос Исус.
Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене, чувство и воля.
Той изобразил Човека Христос Исус.
към текста >>
Изобразилият Христос Исус като посветен в мъдростта, бил авторът на Евангелието от Йоан; изобразилият Го като посветен в
чувство
то, бил авторът на Евангелието от Лука; описалият магическата Му сила е авторът на Евангелието от Марко; а показалият хармоничното съчетание на трите нисши члена на човешкото същества, е авторът на Евангелието от Матей.
И така, пред нас е описанието на Христос Исус от четирима посветени.
Изобразилият Христос Исус като посветен в мъдростта, бил авторът на Евангелието от Йоан; изобразилият Го като посветен в чувството, бил авторът на Евангелието от Лука; описалият магическата Му сила е авторът на Евангелието от Марко; а показалият хармоничното съчетание на трите нисши члена на човешкото същества, е авторът на Евангелието от Матей.
По такъв начин всеки изобразил в Христос Исус това, в което бил посветен.
към текста >>
Ако едно или друго става навън, той може да позволи в него да се зароди
чувство
на състрадание и любов, и той знае, че това е хубаво.
Така, в хората е липсвало това, което бихме могли да наречем учение за състраданието и любовта. Трябва да си представяме опита в състраданието и любовта от древните времена по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес човек може, така да се каже, да се задълбочи в себе си, да се съсредоточи, да обмисли своите постъпки и така нататък.
Ако едно или друго става навън, той може да позволи в него да се зароди чувство на състрадание и любов, и той знае, че това е хубаво.
Той може да намери принципа на любовта и състраданието в самия себе си. В древните времена това не е ставало, а упълномощените за това са внушавали на хората, как е трябвало да се държат. Хората са подлежали на ръководене. Имало е отделни водачи и вождове на човечеството като цяло, които посочвали как трябва да се държат хората. Водачите на човечеството внушавали, как трябва да изглеждат действията от любов и състрадание.
към текста >>
48.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя
чувство
.
Как действат тези три душевни сили, трябва да стане ясно от следния пример. Вървите по поляна. Виждате цвете. Съставяте си представа за него: вие мислите.
Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство.
След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята. По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа. Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля. Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга. Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на
чувство
то, оставяйки при това мисленето и волята на първоначалното ниво.
Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това мисленето и волята на първоначалното ниво.
Чувстването ставало хипертрофирано. Ако в човека особено се развива чувстването, вследствие на това той достига особени способности. Има съществена разлика между човека, чиито чувства са били толкова развити в древните мистерии, и човека от днешното време. Влиянието на толкова развит човек, душевно-духовното му влияние, било много по-силно от това, което съществува днес. Това развитие на силите на чувството довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му.
към текста >>
Това развитие на силите на
чувство
то довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му.
Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това мисленето и волята на първоначалното ниво. Чувстването ставало хипертрофирано. Ако в човека особено се развива чувстването, вследствие на това той достига особени способности. Има съществена разлика между човека, чиито чувства са били толкова развити в древните мистерии, и човека от днешното време. Влиянието на толкова развит човек, душевно-духовното му влияние, било много по-силно от това, което съществува днес.
Това развитие на силите на чувството довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му.
Вследствие на това, тези, които особено развивали сферата на чувствата, се превръщали в лечители на своите ближни. Доколкото развивали чувстването си като жертвено служене, те ставали призвани да оказват оздравяващо влияние върху другите хора.
към текста >>
Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита
чувство
то как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение.
След като в Базел осветих две от страните на това огромно събитие в лекциите за Евангелията от Лука и от Йоан, днес би следвало да се каже нещо за Евангелието от Матей. Можем също така добре да съчетаем това с Евангелието от Марко.
Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение.
В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини. Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия. Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан. Затова днес ще говоря за Евангелието от Матей.
към текста >>
Никой днес не може да извика
чувство
то за това, което е представлявала астрологията за древния халдеец.
В праперсийската култура започнало вече използване на външното наблюдение, даже при още доста действащо вътрешно знание. Също и в третата културна епоха още съществувала вътрешната интуиция, когато хората вече се придвижили във възприемането на външните неща. В древна Халдея съществувало това, което днес се нарича астрология; това било някакъв вид звездна наука. Днес никой във външната наука не може да знае нищо за същността на астрологията. Днес, даже настойчиво изследвайки достоверните каменни документи, нищо не можете да научите за самата същност на астрологията.
Никой днес не може да извика чувството за това, което е представлявала астрологията за древния халдеец.
Тя съвсем не е била знание, родено по пътя на наблюдението на звездното небе. Халдеецът не е изучавал физическата планета Марс, насочвайки погледа си към него, а това, което се научава за него, когато позволи вътре в себе си да избухне ясновидски даряваното знание. Това съвсем не е външно комбиниране, и даже няма пълно осъзнаване на това, което възвестява това знание за външното небесно пространство. В древните посветителски центрове са възникнали първите понятия за света на звездите. В това, което се съобщава тук за развитието на Земята, за връзката на Земята с Марс и така нататък, все още имаме знание, раждано отвътре.
към текста >>
49.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако груповата душевност се запазва сега, те изпадат там съзнателно, и в бъдеще това ще бъде едно тягостно
чувство
за тези, който не могат да намерят правилния начин за развитие на индивидуалността сега или в следващото въплъщение: те ще усетят изпадането в груповата душевност.
Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа. Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група. Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души. Хората от древността не са усещали това като падение, доколкото те са пребивавали в това, развивайки се от груповата душевност към отделната душа.
Ако груповата душевност се запазва сега, те изпадат там съзнателно, и в бъдеще това ще бъде едно тягостно чувство за тези, който не могат да намерят правилния начин за развитие на индивидуалността сега или в следващото въплъщение: те ще усетят изпадането в груповата душевност.
към текста >>
50.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И, освен това, в течение на първите столетия са се извършвали и тържествени помени на тези умрели, които с особено въодушевление, с дълбоко
чувство
са говорили за събитието на Голгота, и които в толкова значителна степен са се намесвали в хода на развитие на човечеството, че са били подлагани на преследване от страна на стария свят.
Често вече сме се пренасяли в духа в римските катакомби, където в пълен отказ от живота от онова време първохристияните са преживявали празника със своите сърца и души. Били сме духовно в тези молитвени места. Отначало тук не се е празнувал празника на раждането; имало е ежеседмични неделни празници за поменаване на великото събитие на Голгота.
И, освен това, в течение на първите столетия са се извършвали и тържествени помени на тези умрели, които с особено въодушевление, с дълбоко чувство са говорили за събитието на Голгота, и които в толкова значителна степен са се намесвали в хода на развитие на човечеството, че са били подлагани на преследване от страна на стария свят.
Дните за помен на починалите мъченици, тъй като тези мъченици влезли в духовния живот, първохристияните празнували в течение на първите столетия като дни на раждането на човечеството.
към текста >>
Ако по такъв начин преобразуваме Словото на Духа в
чувство
, всяка вечер можем да изпитваме следното: „Аз не просто преминавам в несъзнателно състояние, но се потапям в света, където пребивават съществата на Вечното, към които трябва да принадлежи и моето собствено същество.
Ако по такъв начин преобразуваме Словото на Духа в чувство, всяка вечер можем да изпитваме следното: „Аз не просто преминавам в несъзнателно състояние, но се потапям в света, където пребивават съществата на Вечното, към които трябва да принадлежи и моето собствено същество.
Заспивайки с чувството: аз отивам в духовния свят! и събуждайки се с чувството: аз излизам от Духа – ние се проникваме с чувството, в което трябва да се преобразува словото на Духа, което възприемаме тук от ден на ден, от седмица на седмица в живота, посветен на духовното познание. Тогава Духът се превръща в нас в живот, тогава и заспиваме, и се събуждаме по различен начин.
към текста >>
Заспивайки с
чувство
то: аз отивам в духовния свят!
Ако по такъв начин преобразуваме Словото на Духа в чувство, всяка вечер можем да изпитваме следното: „Аз не просто преминавам в несъзнателно състояние, но се потапям в света, където пребивават съществата на Вечното, към които трябва да принадлежи и моето собствено същество.
Заспивайки с чувството: аз отивам в духовния свят!
и събуждайки се с чувството: аз излизам от Духа – ние се проникваме с чувството, в което трябва да се преобразува словото на Духа, което възприемаме тук от ден на ден, от седмица на седмица в живота, посветен на духовното познание. Тогава Духът се превръща в нас в живот, тогава и заспиваме, и се събуждаме по различен начин.
към текста >>
и събуждайки се с
чувство
то: аз излизам от Духа – ние се проникваме с
чувство
то, в което трябва да се преобразува словото на Духа, което възприемаме тук от ден на ден, от седмица на седмица в живота, посветен на духовното познание.
Ако по такъв начин преобразуваме Словото на Духа в чувство, всяка вечер можем да изпитваме следното: „Аз не просто преминавам в несъзнателно състояние, но се потапям в света, където пребивават съществата на Вечното, към които трябва да принадлежи и моето собствено същество. Заспивайки с чувството: аз отивам в духовния свят!
и събуждайки се с чувството: аз излизам от Духа – ние се проникваме с чувството, в което трябва да се преобразува словото на Духа, което възприемаме тук от ден на ден, от седмица на седмица в живота, посветен на духовното познание.
Тогава Духът се превръща в нас в живот, тогава и заспиваме, и се събуждаме по различен начин.
към текста >>
51.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тогава ще видим, как ще изпълним живота с нов блясък, ако всяка година позволим да навлиза в душата ни антропософското рождественско настроение, когато позволим на антропософията, в някаква степен – като
чувство
и усещане, повторно да се роди в рождественското време в нас самите.
Навън покрай нас шумно минава животът и собствената ни работа е свързана с неговия днешен грохот. Ако в антропософията получаваме възможност да черпим мъдрост от духовния свят, колкото и прозаични да ни се струват обстоятелствата, навсякъде покриваме живота с позлатата на антропософската мъдрост. Трябва да се учим на това.
Тогава ще видим, как ще изпълним живота с нов блясък, ако всяка година позволим да навлиза в душата ни антропософското рождественско настроение, когато позволим на антропософията, в някаква степен – като чувство и усещане, повторно да се роди в рождественското време в нас самите.
Тогава ще усетим колко е невъзможно, макар и в малка степен да се издигнем към духовността, ако искаме да останем в обикновения свят! О, има много причини, които пречат на днешния човек да разпери крила за да се издигне в духовния свят... Накратко ще ви разкажа нещо, което може да символизира това, което може да става и с нас.
към текста >>
Когато позволяваме да действа в душата ни толкова дълбоко
чувство
по отношение на Христовото събитие, каквото е имал Новалис, в нас отново възниква потребност да се запитаме: как можем все повече и повече да усещаме истинността на това, което като могъщ импулс е навлязло в човечеството, когато в Палестина се е родил Христос Исус?
Преживявайки Христовото събитие, можем да оценим значението и силата на антропософския мироглед за съвременността и за бъдещото човечество.
Когато позволяваме да действа в душата ни толкова дълбоко чувство по отношение на Христовото събитие, каквото е имал Новалис, в нас отново възниква потребност да се запитаме: как можем все повече и повече да усещаме истинността на това, което като могъщ импулс е навлязло в човечеството, когато в Палестина се е родил Христос Исус?
В цялата ни съвременност, можем да приведем в тясна вътрешна взаимовръзка с Христовото събитие именно антропософията. Можахме да посочим как в събитието в Палестина се сливат различни течения от човешкия духовен живот от дохристиянското време. Посочихме, че днес мнозинството от хората си представят съвсем смътно събитието в Палестина, и че само постепенно, според това как хората ще се развиват в духовно отношение, то ще бъде разбрано в далечното бъдеще в цялата си сила и значение. Голямата мъдрост ще бъде добита в хода на земното развитие: някога тази мъдрост ще получи прекрасно задълбочаване посредством това, че ще се превърне в инструмент за разбиране на същността на Христовия импулс.
към текста >>
52.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Наистина човек се развива като духовен учен чрез асоцииране на такива въпроси които всъщност са въпроса на усещането,
чувство
то и характера, накъсо, въпроси на живота с идеите на Духовната наука.
Когато човек, който за известно време се е занимавал с мирогледа на Духовната Наука, оставя различните мисли, идеи и знанието които той е придобил, да му въздействуват, това знание го подтиква към множество въпроси.
Наистина човек се развива като духовен учен чрез асоцииране на такива въпроси които всъщност са въпроса на усещането, чувството и характера, накъсо, въпроси на живота с идеите на Духовната наука.
към текста >>
Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на
чувство
то и ума.
Тези идеи не служат само, за да задоволят нашето теоретично или научно любопитство. По-скоро те изясняват загадките на живота, тайните на съществуването. Наистина тези мисли и идеи стават действително плодоносни за нас когато ние не само мислим, чувствуваме и усещаме тяхното съдържание и значение, но и когато, под тяхно влияние, се научаваме да гледаме по-различно на света около себе си.
Тези идеи трябва да ни проникнат с топлота; те би трябвало да станат в нас импулси, сили на чувството и ума.
Това те все повече и повече правят, когато отговорите, които получаваме на някои въпроса отново ни довеждат до нови въпроси, когато биваме водени от въпрос до отговор, а отговорът ни довежда до по-нататъшни въпроси и т.н. По този начин ние напредваме в духовното знание и в духовния живот.
към текста >>
Ще има някой души, които ще имат изключителната опитност да притежават Аз-съзнание и същевременно и
чувство
то, че живеят в друг свят, съществено напълно по-различен свят от онзи, тяхното обикновено съзнание.
Кали Юга е свършила и човешките души вече започват да развиват нови способности, способности, които затова че това е точно целта на епохата ще накарат душите като че от самото себе си да проявят известни ясновидски сили, които по необходимост бяха потопени в несъзнателното през Кали Юга.
Ще има някой души, които ще имат изключителната опитност да притежават Аз-съзнание и същевременно и чувството, че живеят в друг свят, съществено напълно по-различен свят от онзи, тяхното обикновено съзнание.
Това ще изглежда мъгляво, неясно предусещане като че ли някой роден сляп е бил опериран и зрението му е възстановено. Чрез онова, което ние наричаме езотерично обучение тези ясновидски способности ще бъдат много по-бързо придобивани, но поради това че човечеството прогресира те ще се появяват, поне като наченки в най-елементарните степени в естественото протичане на човешката еволюция.
към текста >>
Обаче онова, което е съществено, е, че то не трябва да остане само учение, но да бъде преоформено в душите ни в характерни черти на
чувство
/Гемют/ и характер, в едно съвсем по-различно разположение и че то така ще направи от нас съвсем по-различни човешки същества.
Когато се говори за неща като тези, които ние говорихме днес, когато се стараем да осветлим по-интимни мистерии, нека не се отнасяме към тях без мисъл, както сме склонни да слушаме някои неща днес, но нека ни стане ясно, че Антропософията би трябвало да стане за нас нещо напълно по-различно от само една теория. Разбира се, учение трябва да има; как човек би могъл да се издигне до такива мисли, каквито бяха произнесени тук днес, ако не е възможно да ги абсорбира под формата на учение?
Обаче онова, което е съществено, е, че то не трябва да остане само учение, но да бъде преоформено в душите ни в характерни черти на чувство /Гемют/ и характер, в едно съвсем по-различно разположение и че то така ще направи от нас съвсем по-различни човешки същества.
Това учение би трябвало да ни насочва правилно да използуваме нашите въплъщения, така че да сме в състояние през тяхното протичане да се развием в неща напълно по-различно.
към текста >>
53.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Истините придобиват значение в нашия живот само когато те могат да бъдат трансформирани, преоформени в нашите души в топло
чувство
, в светлина, която свети вътре у нас по такъв начин, че ни води напред по пътя на живота.
Един въпрос се налага дори върху ума и на онези запознати с елементите на антропософската световна концепция: има ли някакъв смисъл или цел във факта, че човешката душа се появява отново и отново в последователни въплъщения или прераждания на земята? Човек може да приеме абстрактната истина за прераждането обаче такава една абстрактна истина всъщност малко може да ни помогне в живота.
Истините придобиват значение в нашия живот само когато те могат да бъдат трансформирани, преоформени в нашите души в топло чувство, в светлина, която свети вътре у нас по такъв начин, че ни води напред по пътя на живота.
По тази причина абстрактната истина за прераждането придобива значение за нас само когато ние сме в състояние да знаем по-точно и интимно смисъла и значението на последователните въплъщения на човешките същества. Това ще бъде един от въпросите, с които ще се занимаем днес.
към текста >>
Поради факта, че човешките същества е трябвало да зависят все повече при своите възприятия от физическия сетивен свят, те са били в състояние да култивират в този свят своето
чувство
за себе, своето
чувство
за Аза, своето Аз-съзнание.
След това настъпва периодът, който ние определяме с източния израз Кали Юга, Тъмния Век. Това бе периодът, през който портите към духовния свят постепенно напълно се затворили за способностите на човешката душа.
Поради факта, че човешките същества е трябвало да зависят все повече при своите възприятия от физическия сетивен свят, те са били в състояние да култивират в този свят своето чувство за себе, своето чувство за Аза, своето Аз-съзнание.
Този период започнал в сравнително късна дата около 3100-ната година пр.Хр. и продължил до наши времена.
към текста >>
54.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
През нощ, когато звездите са ясни и ние гледаме ширинето небесно,
чувство
на възвишеност най-напред протича в душите ни, оставяме безбройните чудеса на звездите да ни въздействуват.
През нощ, когато звездите са ясни и ние гледаме ширинето небесно, чувство на възвишеност най-напред протича в душите ни, оставяме безбройните чудеса на звездите да ни въздействуват.
Това чувство на възвишеност е по-силно у някои, по-малко силно у други, според индивидуалния характер. Като повдигне глава към звездните небеса обаче човек скоро усеща своето желание да разбере нещо от тези чудеса на космичното пространство. По отношение на звездните небеса най-малко от всичко би го задържала мисълта, че това чувство на възвишеност и величие може да изчезне, ако той желае да проникне в тайната на звездния свят със своето разбиране. Оправдани сме в чувството, че разбирането в тази сфера не може да нарани чувството, което възниква у нас. Както в други сфери скоро става ясно в по-голяма или по-малка степен, че научно-духовното знание увеличава и засилва нашите чувства и опитности, ако ние имаме здравословно разбиране: и така човек все повече и повече ще бъде убеден относно тези възвишени космични факти че животът на неговите чувства не ще увехне ни най-малко, когато той би се научил да схваща какво всъщност минава през пространството или остава непрекъснато там.
към текста >>
Това
чувство
на възвишеност е по-силно у някои, по-малко силно у други, според индивидуалния характер.
През нощ, когато звездите са ясни и ние гледаме ширинето небесно, чувство на възвишеност най-напред протича в душите ни, оставяме безбройните чудеса на звездите да ни въздействуват.
Това чувство на възвишеност е по-силно у някои, по-малко силно у други, според индивидуалния характер.
Като повдигне глава към звездните небеса обаче човек скоро усеща своето желание да разбере нещо от тези чудеса на космичното пространство. По отношение на звездните небеса най-малко от всичко би го задържала мисълта, че това чувство на възвишеност и величие може да изчезне, ако той желае да проникне в тайната на звездния свят със своето разбиране. Оправдани сме в чувството, че разбирането в тази сфера не може да нарани чувството, което възниква у нас. Както в други сфери скоро става ясно в по-голяма или по-малка степен, че научно-духовното знание увеличава и засилва нашите чувства и опитности, ако ние имаме здравословно разбиране: и така човек все повече и повече ще бъде убеден относно тези възвишени космични факти че животът на неговите чувства не ще увехне ни най-малко, когато той би се научил да схваща какво всъщност минава през пространството или остава непрекъснато там.
към текста >>
По отношение на звездните небеса най-малко от всичко би го задържала мисълта, че това
чувство
на възвишеност и величие може да изчезне, ако той желае да проникне в тайната на звездния свят със своето разбиране.
През нощ, когато звездите са ясни и ние гледаме ширинето небесно, чувство на възвишеност най-напред протича в душите ни, оставяме безбройните чудеса на звездите да ни въздействуват. Това чувство на възвишеност е по-силно у някои, по-малко силно у други, според индивидуалния характер. Като повдигне глава към звездните небеса обаче човек скоро усеща своето желание да разбере нещо от тези чудеса на космичното пространство.
По отношение на звездните небеса най-малко от всичко би го задържала мисълта, че това чувство на възвишеност и величие може да изчезне, ако той желае да проникне в тайната на звездния свят със своето разбиране.
Оправдани сме в чувството, че разбирането в тази сфера не може да нарани чувството, което възниква у нас. Както в други сфери скоро става ясно в по-голяма или по-малка степен, че научно-духовното знание увеличава и засилва нашите чувства и опитности, ако ние имаме здравословно разбиране: и така човек все повече и повече ще бъде убеден относно тези възвишени космични факти че животът на неговите чувства не ще увехне ни най-малко, когато той би се научил да схваща какво всъщност минава през пространството или остава непрекъснато там.
към текста >>
Оправдани сме в
чувство
то, че разбирането в тази сфера не може да нарани
чувство
то, което възниква у нас.
През нощ, когато звездите са ясни и ние гледаме ширинето небесно, чувство на възвишеност най-напред протича в душите ни, оставяме безбройните чудеса на звездите да ни въздействуват. Това чувство на възвишеност е по-силно у някои, по-малко силно у други, според индивидуалния характер. Като повдигне глава към звездните небеса обаче човек скоро усеща своето желание да разбере нещо от тези чудеса на космичното пространство. По отношение на звездните небеса най-малко от всичко би го задържала мисълта, че това чувство на възвишеност и величие може да изчезне, ако той желае да проникне в тайната на звездния свят със своето разбиране.
Оправдани сме в чувството, че разбирането в тази сфера не може да нарани чувството, което възниква у нас.
Както в други сфери скоро става ясно в по-голяма или по-малка степен, че научно-духовното знание увеличава и засилва нашите чувства и опитности, ако ние имаме здравословно разбиране: и така човек все повече и повече ще бъде убеден относно тези възвишени космични факти че животът на неговите чувства не ще увехне ни най-малко, когато той би се научил да схваща какво всъщност минава през пространството или остава непрекъснато там.
към текста >>
Главата и крайниците пораждат в ясновидеца
чувство
то, че те са истински, те не мамят.
Нека да си изясним това: всичко, което застава пред нас външно във физическия свят, е образ на духовното, духовното го е сформирало. Ако духовното сформира нещо физическо, то може да го формира по такъв начин, че при известна степен на еволюцията тази физическа форма е или по-подобна или по-малко подобна на него, на духовното, или е повече или по-малко несходна на него. Само главата и крайниците са подобни, като външни структури на техните духовни двойници. Останалата част от човешкото тяло никак не е подобна на духовната картина. Външната структура на човека, с изключение на глава и крайници, е в най-дълбок смисъл един мираж и онези, чието ясновидско зрение е развито, винаги виждат човешкото същество по такъв начин, че истинско впечатление се получава само от главата и крайниците.
Главата и крайниците пораждат в ясновидеца чувството, че те са истински, те не мамят.
По отношение на останалата част от човешкото тяло обаче ясновидското съзнание има чувството, че това е една неистинска форма, ще рече нещо, което е изродено, че никак не е подобно на духовното зад него. Освен това всичко, което е женско, за ясновидското съзнание се явява като че ли не е напреднало отвъд известна степен на еволюцията, а е изостанало.
към текста >>
По отношение на останалата част от човешкото тяло обаче ясновидското съзнание има
чувство
то, че това е една неистинска форма, ще рече нещо, което е изродено, че никак не е подобно на духовното зад него.
Ако духовното сформира нещо физическо, то може да го формира по такъв начин, че при известна степен на еволюцията тази физическа форма е или по-подобна или по-малко подобна на него, на духовното, или е повече или по-малко несходна на него. Само главата и крайниците са подобни, като външни структури на техните духовни двойници. Останалата част от човешкото тяло никак не е подобна на духовната картина. Външната структура на човека, с изключение на глава и крайници, е в най-дълбок смисъл един мираж и онези, чието ясновидско зрение е развито, винаги виждат човешкото същество по такъв начин, че истинско впечатление се получава само от главата и крайниците. Главата и крайниците пораждат в ясновидеца чувството, че те са истински, те не мамят.
По отношение на останалата част от човешкото тяло обаче ясновидското съзнание има чувството, че това е една неистинска форма, ще рече нещо, което е изродено, че никак не е подобно на духовното зад него.
Освен това всичко, което е женско, за ясновидското съзнание се явява като че ли не е напреднало отвъд известна степен на еволюцията, а е изостанало.
към текста >>
Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от
чувство
, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване.
Ако разгледаме това от другата страна от страна на кометите, имаме друго важно следствие за еволюцията на човечеството. Естеството на природата на кометите е като че ли женско и в движенията на кометите, в целия стил на тяхното появяване от време на време виждаме нещо като прожектиране на прототипа на женското естество в космоса. Това е нещо, което действително прави впечатление като че ли е спряло преди да е достигнало, нормалната обикновена степен на еволюция. Това космично женско изразът не е съвсем подходящ, но ни липсват по-подходящи термини се появява от време на време като нещо, което разбутва нашето съществуване от дълбините на една природа, съществуваща още преди зората на историята. По начина на своето появяване кометата е подобна на женското начало.
Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване.
Това е особеността на женския духовен живот. Забележете добре аз не казвам духовният живот на жената, а женският духовен живот. Има разлика, духовният живот на жената естествено включващ мъжки характеристики.
към текста >>
55.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тогава той биваше в състояние на екстаз;
чувство
то му за Аз беше подтиснато, но духовният свят със своите форми наистина протичаше в него.
Желаем да създадем една картина именно за тези древни човешки времена. Тогава човекът не само можеше да вижда минералната, растителната и животинската област, както и самият себе си във физическата човешка област, но той можеше също, в едно състояние между будност и сън, да вижда божествения свят. Той виждаше себе си като най-нисшия член на най-нисшата област в йерархическия ред на който бяха ангелите, архангелите и пр. Той знаеше това чрез собствен опит, така че би било абсурдно за него да отрече съществуването на този духовен свят, така както би било абсурдно днес да се отрече съществуването на минералното, растителното и животинското царство. Човекът не само притежаваше знание за онова, което протичаше към него като мъдрост от духовните области, но той имаше способността напълно да бъде проникнат от енергиите на тези области.
Тогава той биваше в състояние на екстаз; чувството му за Аз беше подтиснато, но духовният свят със своите форми наистина протичаше в него.
Така той не само имаше знание, опитност за духовния свят, но можеше, ако желаеше, например, да извлече лечение и освежаване посредством този екстаз.
към текста >>
56.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това
чувство
обаче ставало все по-слабо в онези души.
Нека да си представим състоянието на човешките души в началото на тази тъмна епоха. При спомняне на изминали епохи човешката душа може да си каже "Нявга аз можех да виждам духовни същества; можех да виждам поне отчасти света, където древните Риши и Зороастър бяха учители и можех да слушам онези велики водачи и учители на древността; можех да слушам великите водачи, които ми говореха от мъдростта, която възниква от духовния свят".
Това чувство обаче ставало все по-слабо в онези души.
към текста >>
За истинския антропософ това ще бъде един изпит да въоръжи себе си срещу такива намерения и, вместо да унижи човешкото
чувство
по такъв начин, да го издигне до духовните светове.
За бъдещото ясновидство Той ще се появи в едно етерно тяло. Посредством Духовната Наука ние подготвяме себе си да разберем многозначителната епоха пред нас. За да си антропософ не е достатъчно само да разбереш Антропософията теоретически; трябва да внесем чрез нея живот вътре в себе си. Ще бъде необходимо да наблюдаваме това велико събитие с абсолютна точност. Ще има амбициозни лица, които ще се опитат, въз основа на материалистичното направление на Антропософията днес, да извлекат преимущество за себе си, като се обяват, за Христос и ще намерят хора, които да им вярват.
За истинския антропософ това ще бъде един изпит да въоръжи себе си срещу такива намерения и, вместо да унижи човешкото чувство по такъв начин, да го издигне до духовните светове.
Онези, които разбират Антропософията по правилен начин ще кажат на тези фалшиви месии на 20-тото столетие: Вие сте обявили появяването на Христос на физическото поле, но ние знаем, че Христос ще прояви себе си само в етерна форма. Истинският антропософ ще очаква Христовото появяване пред висшите сетива. Едно лице трябва преди смъртта си да разбере истинското значение на това второ идване на Христос; тогава в живота между смърт и ново раждане това разбиране ще разтвори неговите духовни сетива. Онези, които не ще инат тези способности, които не са били в състояние на земята да разберат значението на второто Христово идване, ще трябва да чакат едно ново въплъщение, за да бъдат в състояние да придобият това разбиране на физическото поле.
към текста >>
57.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Облеклото е произлязло от едно възвишено
чувство
към този факт.
Да се каже, че мъжкото или женско тяло е само една илюзия допринася нещо конкретно към абстракцията. Факт е, че нито мъжкото, нито женското тяло, с изключение на главата, не е правилно развито. Женското тяло не е напълно развито, докато мъжкото тяло е отишло твърде далеч в своето развитие. Тук няма средно положение. Женската форма е невярна по своята изостаналост, мъжката, защото е отишла твърде далеч отвъд средното положение на развитието, великите художници винаги са усещали това несъвършенство.
Облеклото е произлязло от едно възвишено чувство към този факт.
Древните облекла на свещениците се предполага да представляват онова, което човешкото тяло би трябвало да бъде. Само чувствените хора могат да образуват нудистки колонии, защото те не осъзнават по-висш израз на тялото, което виждат пред себе си. И така има едно лунно тяло, луната, което е отишло твърде далеч в своята еволюция, а също има и такива тела, които са останали на една по-раншна степен, на еволюция, именно кометите. Вие може да попитате какво всичко това има общо с мъжа и жената. Една комета носи със себе си законите на по-раншната Луна и следователно възобновява тези древни закони.
към текста >>
58.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човек ще преобрази Земята чрез постоянно нарастващо
чувство
, че нравствеността, моралът са съществена нейна част.
Защото никаква нравственост досега още не е разпространена чрез проповед. Възможно е съвсем да признаеш морални принципи и въпреки това да не живееш съгласно тях. За много хора приляга мисълта на апостол Павел, че духът иска, но плътта е немощна. Това ще се промени чрез моралния огън, изтичащ от фигурата на Христа. Чрез това ще се засили признаването на нуждата от морални импулси.
Човек ще преобрази Земята чрез постоянно нарастващо чувство, че нравствеността, моралът са съществена нейна част.
В бъдеще да бъдат неморални ще бъде възможно само за индивиди, които ще получават неморална помощ, които са тласкани в тази насока, които са обсебени от зли демони, от Ариманови, Азурични сили и които се стремят да бъдат под такова влияние.
към текста >>
59.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По времето на тази борба, време в което, както съм казвал, духът на критиката царуваше на земята интелектът, отправен само към външния свят необходимо бе да се внедри в човешкото същество поне една опитност, едно
чувство
, че има духовен свят, заобикалящ човека.
По времето на тази борба, време в което, както съм казвал, духът на критиката царуваше на земята интелектът, отправен само към външния свят необходимо бе да се внедри в човешкото същество поне една опитност, едно чувство, че има духовен свят, заобикалящ човека.
Така както възникват компромиси, така също възникна и този компромис. Членове на тези братства, които поддържаха пълно отричане на разкриването на някои духовни истини на човечеството бяха победени от мнозинството и трябваше да се съгласят. Когато се борави с група и волята на групата надделява, трябва да се правят компромиси. Както е естествено и във външния живот, обаче ако нещо е решено вътре в една група, нещо се очаква от решението не само от онези, които са задвижили нещата за свои собствени цели, а и онези, които първоначално са били против това решение, също са очаквали това или онова, след като решението вече е било приложено.
към текста >>
Обаче монотеистичното
чувство
през векове и хилядолетия е закривало този факт, ала човек трябва да го има предвид.
Този въпрос наистина е свързан с най-дълбоките тайни на човешката еволюция.
Обаче монотеистичното чувство през векове и хилядолетия е закривало този факт, ала човек трябва да го има предвид.
Ако човек желае днес да напредва по въпросите за световния мироглед, преди всичко не трябва да обърква логиката с една абстрактна липса на противоречие. Една абстрактна липса на противоречие не може да съществува в свят, в който заедно работят независими една от друга индивидуалности. Един стремеж за съгласие следователно винаги ще води до едно обедняване на понятията; понятията не ще могат вече да обхващат цялата реалност. Само когато тези понятия са в състояние да обхванат нашия свят, пълен с противоречия, което е истинската реалност, само тогава те ще са в състояние да обхванат пълната реалност.
към текста >>
Днес все още има потомци в Ирландия на онова старо население, което по онова време бе прехвърлено от Мала Азия и които трябваше да се развиват по такъв начин, че никаква интелектуалност, ни най-малък интелект, ни най-малка способност за взимане решения да не бъдат развити, а вместо това специални качества да се развият в
чувство
то на душата.
Защото те бяха запознати, с характеристиките на една област на земята такава като Ирландия. Те знаеха онова, което се разказва в езотеричната легенда, която току-що ви разказах. Те знаеха, че силите, изкачващи се от земята през почвата на Ирландския остров работеха по такъв начин върху човешките същества, че човек малко биваше повлияван към направлението на интелектуализма, малко към направлението на егоизъм, малко в направлението, обуславящо взимане на решения. Посветените, които изпратиха там колонизаторите знаеха това твърде добре. И те подбраха хора, които чрез своите специфични кармични предразположения бяха подходящи да бъдат точно под тези влияния на Ирландия.
Днес все още има потомци в Ирландия на онова старо население, което по онова време бе прехвърлено от Мала Азия и които трябваше да се развиват по такъв начин, че никаква интелектуалност, ни най-малък интелект, ни най-малка способност за взимане решения да не бъдат развити, а вместо това специални качества да се развият в чувството на душата.
към текста >>
60.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тук не се касае до
чувство
то и разбирането на собствените индивидуални ценности, но на великото Безразсъдно /Ирационално/, скрито зад всяко съществуване.
В това списание има една статия от един много учен човек трябва да е много учен човек, защото пред името си имаше не само титлата д-р по философия, а също титлата д-р по теология, а в допълнение имаше и професор. Така той е професор, доктор по теология и д-р по философия. Той е следователно, разбира се, много умен човек! Той е написал статия отнасяща се до всевъзможни съвременни духовни нужди. В течение на тази статия има една част, в която се изразява по следния начин: "Изживяването на съществуване, което лежи зад нещата няма нужда от набожно освещаване или религиозно оценяване, защото само по себе си то е религия.
Тук не се касае до чувството и разбирането на собствените индивидуални ценности, но на великото Безразсъдно /Ирационално/, скрито зад всяко съществуване.
Онзи, който се докосне до него, така, че божествената искра скочи, преживява една опитност, която има първичен характер, "първичната опитност". Да се преживее това заедно с всичко, което се движи от същия поток на живот го дарява с, да използувам дума любима в съвремието, едно космично чувство за живота".
към текста >>
Да се преживее това заедно с всичко, което се движи от същия поток на живот го дарява с, да използувам дума любима в съвремието, едно космично
чувство
за живота".
Той е следователно, разбира се, много умен човек! Той е написал статия отнасяща се до всевъзможни съвременни духовни нужди. В течение на тази статия има една част, в която се изразява по следния начин: "Изживяването на съществуване, което лежи зад нещата няма нужда от набожно освещаване или религиозно оценяване, защото само по себе си то е религия. Тук не се касае до чувството и разбирането на собствените индивидуални ценности, но на великото Безразсъдно /Ирационално/, скрито зад всяко съществуване. Онзи, който се докосне до него, така, че божествената искра скочи, преживява една опитност, която има първичен характер, "първичната опитност".
Да се преживее това заедно с всичко, което се движи от същия поток на живот го дарява с, да използувам дума любима в съвремието, едно космично чувство за живота".
към текста >>
Да приеме човек това е от по-голямо значение отколкото всякакви празни приказки за "космично
чувство
" и за навлизане в нещо като "повдигащи се вълни" и пр.
Звучи странно, но трябва да се каже, че всичко, което е нужно като начало е да се разпространи до множество хора например малката брошура "Човешкият живот в светлината на Духовната Наука". Нещо ново би могло да се постигне чрез това, като се позовем на знанието за връзката на човека с космическия ред. Внимание се обръща в тази брошура точно на такова знание. Конкретно внимание се обръща на начина, по който, земята годишно променя своите условия на съзнание и други подобни. Това, което се казва в тази лекция и в тази брошура е казано със специална цел за нуждите на нашето съвремие.
Да приеме човек това е от по-голямо значение отколкото всякакви празни приказки за "космично чувство" и за навлизане в нещо като "повдигащи се вълни" и пр.
Аз само ви цитирах тези неща, защото не ми е възможно да ги преразкажа, тъй като са твърде безсмислени.
към текста >>
Онова, което по един мъгляв начин се нарича "космично
чувство
" от проф.
Не зная дали някой от вас е обърнал внимание на книгата, която за известно време предизвика сензация, книга, която също бе издадена на Запад и носи заглавието "Тревогата при умирането" /Der Unfug des Sterbeus/. Тези неща всички се движат в това направление. Те са само началото. Онова, което е отишло още по-нататък от началото внимателно се пази за груповия егоизъм, пази се много езотерично. Тези неща са действително възможни, обаче ако някой ги въведе в материалистични канали, ако абстрактните идеи за Бога, добродетелта и безсмъртието се превърнат в конкретните идеи на злато, здраве и продължение на живота, ако някои от гледна точка на групово-егоистичен смисъл експлоатира онова, което аз ви изтъкнах като големите проблеми на Петата Следатлантска епоха.
Онова, което по един мъгляв начин се нарича "космично чувство" от проф.
д-р по теология, д-р по философия, ако то бъде представено от мнозина и за нещастие от мнозина по егоистичен начин като космично знание.
към текста >>
61.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Следователно може да бъде казано, че вътре в опита на едно обикновено човешко същество на земята, той трябва да има
чувство
то че, ако разбие скали, ако предприеме каквото и да е действие с онова, което е минерал или съществено растителна природа, той чрез това не причинява нито удоволствие, нито болка на обкръжаващата го среда.
Във връзка с това има нещо особено характерно относно опитностите на т.нар. мъртви. Когато ние човешките същества тук на земята заставаме пред минералната или растителна природа, имаме съвсем определено съзнание. При друг случай съм казвал, това е вярно, че е илюзия да се говори за липса на болка или липса на удоволствие в минералната и растителната област. Чрез онова, което ние човешките същества извършваме с нашите действия обаче, правим впечатления върху минералната област и също върху растителната област; можем да кажем с известно оправдание, че тези области остават без впечатления, без такива дейности, които се разпростират чрез болка или удоволствие, скръб или радост. Знаете, че ние като човешки същества, ако разчупим една скала, наистина някои елементални същества ще преживеят удоволствие или скръб, ала това не влиза в нашето обикновено ежедневно съзнание.
Следователно може да бъде казано, че вътре в опита на едно обикновено човешко същество на земята, той трябва да има чувството че, ако разбие скали, ако предприеме каквото и да е действие с онова, което е минерал или съществено растителна природа, той чрез това не причинява нито удоволствие, нито болка на обкръжаващата го среда.
към текста >>
Когато той влезе в духовния свят, той се намира в област с всемирното
чувство
за усещане, в една област, където напълно владеят симпатията и антипатията.
В един смисъл това характеризира най-нисшата област, в която човек влиза, когато премине през портата на смъртта. Тук, когато човек дойде през портата на раждането във физическия свят, той влиза в най-нисшата област минералната.
Когато той влезе в духовния свят, той се намира в област с всемирното чувство за усещане, в една област, където напълно владеят симпатията и антипатията.
И в тази област той разгъва своите сили, той работи в тази област. И когато си представим мъртвите да действуват там, ние също трябва да си представим носещите усещания сили, които непрекъснато произвеждат следствие неговите действия сили, носещи симпатия и антипатия.
към текста >>
Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на
чувство
и от един друг елемент, който не съществува тук на земята.
В нашето съществуване във физическия свят ние имаме растителното царство, издигащо се от една земя, създадена от минералната област. Подобно, за мъртвите е областта, в която управляват симпатиите и антипатиите които след това се разпростират в живота на животинското царство на земята тя дава основата за една втора област. В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света. Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт. Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот.
Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята.
Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив. Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи. Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на
чувство
и воля те се едно с мъртвите.
Едно творческо въображенно възприятие може лесно да си представи общата насока на живота между смърт и ново раждане. Наистина би било крайно тъжно за едно лице, ако не може да си създаде такива умствени картини. Само помислете! Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на воля. Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите умствени картини.
Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и воля те се едно с мъртвите.
Смъртта наистина може да ни ограби от нашето физическо виждане на мъртвия и от нашите мисли за него. Обаче нищо няма, което ние да чувствуваме без мъртвия да е там с нас в сферата, в която ние чувствуваме; също така няма нищо, в което да проявяваме, нашата воля, без мъртвия да бъде там с нас в сферата на волята ни.
към текста >>
...../липсва малко текст/... световен мироглед постепенно хваща човешкото
чувство
/gemuet/, все по-малко и по-малко ще бъде възможно за самия духовен елемент да бъде култивиран от природната наука.
...../липсва малко текст/... световен мироглед постепенно хваща човешкото чувство /gemuet/, все по-малко и по-малко ще бъде възможно за самия духовен елемент да бъде култивиран от природната наука.
Духовният елемент ще трябва да бъде внесен по също така строго научен начин, докато природната наука ще продължава да бъде признава природното съществуване. Знание за природното съществувание ще става все повече и повече необходимо, за изпълнението на онези задачи, които човекът за в бъдеще ще трябва да предприема между раждане и смърт. Онова, което ще трябва да го издигне към духовния свят обаче, не трябва да дойде до него от едно Духовна Наука.
към текста >>
Това е нещо, което е интимно свързано с онова, което сега трябва да навлезе в съзнанието на човечеството, защото всред множеството неща, загубени от човечеството, все още е възможно да се преживее истинската реалност на импулсите на
чувство
то и волята.
Ние трябва да възприемем конкретно връзката на Мистерията на Голгота ...../липсва малко текст... днес.
Това е нещо, което е интимно свързано с онова, което сега трябва да навлезе в съзнанието на човечеството, защото всред множеството неща, загубени от човечеството, все още е възможно да се преживее истинската реалност на импулсите на чувството и волята.
Човешките същества постепенно са били приспани в една велика илюзия. Именно, че те могат да оформят този земен живот според земните закони. Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони. Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите.
към текста >>
62.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Външният свят на сетивата е разстелен пред нас като гоблен и ние имаме
чувство
то, че зад този гоблен има нещо, в което нашите способности за възприятие не могат да проникнат.
Но ние не можем, в дадения момент, да видим през цветовете, светлината и звуците, и да изживеем онова, което лежи зад тях. Ние трябва да изживяваме целия външен духовен свят чрез тези проявления. Но след кратко размишление ще можем, в съгласие с най-елементарната логика, да кажем: Дори и съвременната физика или други клонове на науката да заявяват, че зад цветовете има вибрираща етерна субстанция, скоро става ясно, че онова което се допуска да лежи зад цветовете е нещо добавено от мисълта. Никой не може действително да възприеме онова, което физиката заявява, че са вибрации, движения, от които цветът е само последствие; нито може някой да каже със сигурност дали има реалност в онова, за което се твърди, че лежи зад сетивното впечатление. Отначало то е просто предположение.
Външният свят на сетивата е разстелен пред нас като гоблен и ние имаме чувството, че зад този гоблен има нещо, в което нашите способности за възприятие не могат да проникнат.
към текста >>
Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и
чувство
то, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия.
Тогава там е първата граница. Ние намираме втората, когато погледнем в своето собствено същество. Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на щастие и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н. накратко всичко, което наричаме наш душевен свят.
Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия.
Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга, щастие, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях? И има ли някой който, ако прегледа целия си душевен живот, ще може да отрече, че в него трябва да има нещо по-дълбоко, нещо отначало скрито от него, от което извират неговите радост, страдание, щастие, скръб и всичките негови душевни изживявания и че те, не по-малко от сетивните възприятия, трябва да бъдат проявления на един непознат свят?
към текста >>
Този свят може да ни се разкрие, когато в хода на определени нормални процеси на живота идват изцяло нови опитности опитности пораждащи
чувство
то, че външните възприятия на сетивата изчезват, че гобленът на външния свят е бил пронизан; тогава можем да кажем, че пробиваме малък път в света, лежащ зад сетивните възприятия.
Има две изживявания, които наистина ни позволяват да пробием воала, покриващ външния свят и съпротивата във вътрешния свят. Нещо като мембрана се пронизва и ние можем да навлезем в света, скрит зад воала на сетивните възприятия.
Този свят може да ни се разкрие, когато в хода на определени нормални процеси на живота идват изцяло нови опитности опитности пораждащи чувството, че външните възприятия на сетивата изчезват, че гобленът на външния свят е бил пронизан; тогава можем да кажем, че пробиваме малък път в света, лежащ зад сетивните възприятия.
към текста >>
Следователно ти не можеш оправдано да насочваш своя гняв срещу някой, свързал се с теб чрез събитията в света за да ти даде удара, който си заслужил." Такива личности, ако задълбочат различни свои изживявания, придобиват едно определено
чувство
за своя душевен живот като цяло.
Ако например един нормален човек някой, който е напълно чужд на всякакъв вид мистични изживявания претърпи болезнен удар от друг човек, неговият яд ще бъде отправен срещу него. Това е естествена реакция. Но някой, който практикува мистично задълбочаване, ще има съвсем различно усещане. Такъв човек чувства: "Никога нямаше да изпиташ тази удар, ако не го беше докарал на себе си. Иначе онзи човек нямаше да пресече твоя път.
Следователно ти не можеш оправдано да насочваш своя гняв срещу някой, свързал се с теб чрез събитията в света за да ти даде удара, който си заслужил." Такива личности, ако задълбочат различни свои изживявания, придобиват едно определено чувство за своя душевен живот като цяло.
Те си казват: "Аз съм познал много скръб, много мъка, но приемам себе си като причина за това. Трябва да съм направил определени неща, дори и да не мога да си ги спомня. Ако не съм заслужил тези страдания в настоящия си живот, тогава очевидно трябва да има друг живот, когато съм направил нещата, за които сега заплащам."
към текста >>
63.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В душата си той би изпитал
чувство
с огромна сила, което му е познато в обикновения живот само в много смътна и отслабена форма.
Какво би се случило на човек, ако се спусне неподготвен в своето собствено вътрешно същество? При събуждане, вместо да вижда един външен свят, той би навлязъл в своя собствен вътрешен свят, в онзи свят, който духовно лежи в основата на неговото физическо и етерно тяло.
В душата си той би изпитал чувство с огромна сила, което му е познато в обикновения живот само в много смътна и отслабена форма.
Ето това би сполетяло човек, ако той беше способен, при ставане от сън, да се спусне в собственото си вътрешно същество. Една аналогия без да се опитваме да докажем каквото и да било ще ви помогне да придобиете идея за това чувство.
към текста >>
Една аналогия без да се опитваме да докажем каквото и да било ще ви помогне да придобиете идея за това
чувство
.
Какво би се случило на човек, ако се спусне неподготвен в своето собствено вътрешно същество? При събуждане, вместо да вижда един външен свят, той би навлязъл в своя собствен вътрешен свят, в онзи свят, който духовно лежи в основата на неговото физическо и етерно тяло. В душата си той би изпитал чувство с огромна сила, което му е познато в обикновения живот само в много смътна и отслабена форма. Ето това би сполетяло човек, ако той беше способен, при ставане от сън, да се спусне в собственото си вътрешно същество.
Една аналогия без да се опитваме да докажем каквото и да било ще ви помогне да придобиете идея за това чувство.
към текста >>
В човека го има онова, наричано
чувство
на срам, същината на което е в това, че в своята душа той иска да отклони вниманието на другите от нещото или от способността, от която се срамува.
В човека го има онова, наричано чувство на срам, същината на което е в това, че в своята душа той иска да отклони вниманието на другите от нещото или от способността, от която се срамува.
Това чувство на срам във връзка с нещо, което той не иска да се разкрие, е бегла насока за чувството, което може да се усили до непреодолима мощ, ако той погледнеше в собственото си вътрешно същество. Това чувство би завладяло душата с такава сила, че щеше да изглежда разпръснато върху всичко срещано във външния свят; човекът щеше да бъде подложен на изживяване, сравнимо с това да бъдеш погълнат от огън. Такъв щеше да бъде ефектът, причинен от това чувство на срам.
към текста >>
Това
чувство
на срам във връзка с нещо, което той не иска да се разкрие, е бегла насока за
чувство
то, което може да се усили до непреодолима мощ, ако той погледнеше в собственото си вътрешно същество.
В човека го има онова, наричано чувство на срам, същината на което е в това, че в своята душа той иска да отклони вниманието на другите от нещото или от способността, от която се срамува.
Това чувство на срам във връзка с нещо, което той не иска да се разкрие, е бегла насока за чувството, което може да се усили до непреодолима мощ, ако той погледнеше в собственото си вътрешно същество.
Това чувство би завладяло душата с такава сила, че щеше да изглежда разпръснато върху всичко срещано във външния свят; човекът щеше да бъде подложен на изживяване, сравнимо с това да бъдеш погълнат от огън. Такъв щеше да бъде ефектът, причинен от това чувство на срам.
към текста >>
Това
чувство
би завладяло душата с такава сила, че щеше да изглежда разпръснато върху всичко срещано във външния свят; човекът щеше да бъде подложен на изживяване, сравнимо с това да бъдеш погълнат от огън.
В човека го има онова, наричано чувство на срам, същината на което е в това, че в своята душа той иска да отклони вниманието на другите от нещото или от способността, от която се срамува. Това чувство на срам във връзка с нещо, което той не иска да се разкрие, е бегла насока за чувството, което може да се усили до непреодолима мощ, ако той погледнеше в собственото си вътрешно същество.
Това чувство би завладяло душата с такава сила, че щеше да изглежда разпръснато върху всичко срещано във външния свят; човекът щеше да бъде подложен на изживяване, сравнимо с това да бъдеш погълнат от огън.
Такъв щеше да бъде ефектът, причинен от това чувство на срам.
към текста >>
Такъв щеше да бъде ефектът, причинен от това
чувство
на срам.
В човека го има онова, наричано чувство на срам, същината на което е в това, че в своята душа той иска да отклони вниманието на другите от нещото или от способността, от която се срамува. Това чувство на срам във връзка с нещо, което той не иска да се разкрие, е бегла насока за чувството, което може да се усили до непреодолима мощ, ако той погледнеше в собственото си вътрешно същество. Това чувство би завладяло душата с такава сила, че щеше да изглежда разпръснато върху всичко срещано във външния свят; човекът щеше да бъде подложен на изживяване, сравнимо с това да бъдеш погълнат от огън.
Такъв щеше да бъде ефектът, причинен от това чувство на срам.
към текста >>
Именно сравнението на душата с онова, което тя би възприела ако имаше поглед за лежащото духовно в основата на физическото и етерното тяло, би предизвикало силното
чувство
на срам; подготовка за това се прави предварително чрез всички изживявания, претърпени от мистика, преди той да стане способен на проникване в своето най-вътрешно същество.
Именно сравнението на душата с онова, което тя би възприела ако имаше поглед за лежащото духовно в основата на физическото и етерното тяло, би предизвикало силното чувство на срам; подготовка за това се прави предварително чрез всички изживявания, претърпени от мистика, преди той да стане способен на проникване в своето най-вътрешно същество.
Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди чувство на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе сравнението с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане. В противен случай той би бил погълнат от срам като от огън.
към текста >>
Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди
чувство
на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе сравнението с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане.
Именно сравнението на душата с онова, което тя би възприела ако имаше поглед за лежащото духовно в основата на физическото и етерното тяло, би предизвикало силното чувство на срам; подготовка за това се прави предварително чрез всички изживявания, претърпени от мистика, преди той да стане способен на проникване в своето най-вътрешно същество.
Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди чувство на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе сравнението с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане.
В противен случай той би бил погълнат от срам като от огън.
към текста >>
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това
чувство
поражда външно изблика на срам.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам.
Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение. На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло.
към текста >>
Това
чувство
би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам.
Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение.
На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло. Животното също дължи своето съществуване на растителното царство, и ако съзнаваше своето място в света, то щеше в смирение да признае своята задълженост към низшето царство.
към текста >>
Тогава душата се изпълва с това
чувство
на смирение и осъзнава колко безкрайно дълъг е пътят, водещ към съвършенство.
Когато човек развива такива чувства в своята душа, до него стига осъзнаването, че той има разум не само за да гледа нагоре, а и за да гледа надолу с благодарност към царствата под него.
Тогава душата се изпълва с това чувство на смирение и осъзнава колко безкрайно дълъг е пътят, водещ към съвършенство.
Такова е обучението в истинско смирение.
към текста >>
След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго
чувство
, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство.
След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго чувство, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство.
Той трябва да развие чувство на резигнация по отношение на всякакви изпитания, които ще трябва да издържи, за да достигне определена степен на развитие. Само доказвайки себе си като победил болката и страданието за дълъг, дълъг период от време той може да развие твърдите сили, нужни на душата му за да превъзмогне неизбежното чувство на малоценност пред лицето на онова, което мъдрият световен ред е обединил в етерното и физическото тяло. Душата трябва да си казва отново и отново: "Каквито и болки и страдания да ме чакат още, аз няма да трепна; защото ако исках да изживявам само онова, което носи радост, аз никога не бих развил силата, на която всъщност е способна моята душа." Сила се развива само чрез преодоляване на препятствията, не просто чрез подчиняване на условията такива, каквито са. Силите на душата могат да бъдат закалени само когато човек е готов да понесе болка и страдание с резигнация. Тази сила трябва да се развие в душата на мистика, ако той иска да стане способен да се спусне в своето вътрешно същество.
към текста >>
Той трябва да развие
чувство
на резигнация по отношение на всякакви изпитания, които ще трябва да издържи, за да достигне определена степен на развитие.
След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго чувство, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство.
Той трябва да развие чувство на резигнация по отношение на всякакви изпитания, които ще трябва да издържи, за да достигне определена степен на развитие.
Само доказвайки себе си като победил болката и страданието за дълъг, дълъг период от време той може да развие твърдите сили, нужни на душата му за да превъзмогне неизбежното чувство на малоценност пред лицето на онова, което мъдрият световен ред е обединил в етерното и физическото тяло. Душата трябва да си казва отново и отново: "Каквито и болки и страдания да ме чакат още, аз няма да трепна; защото ако исках да изживявам само онова, което носи радост, аз никога не бих развил силата, на която всъщност е способна моята душа." Сила се развива само чрез преодоляване на препятствията, не просто чрез подчиняване на условията такива, каквито са. Силите на душата могат да бъдат закалени само когато човек е готов да понесе болка и страдание с резигнация. Тази сила трябва да се развие в душата на мистика, ако той иска да стане способен да се спусне в своето вътрешно същество.
към текста >>
Само доказвайки себе си като победил болката и страданието за дълъг, дълъг период от време той може да развие твърдите сили, нужни на душата му за да превъзмогне неизбежното
чувство
на малоценност пред лицето на онова, което мъдрият световен ред е обединил в етерното и физическото тяло.
След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго чувство, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство. Той трябва да развие чувство на резигнация по отношение на всякакви изпитания, които ще трябва да издържи, за да достигне определена степен на развитие.
Само доказвайки себе си като победил болката и страданието за дълъг, дълъг период от време той може да развие твърдите сили, нужни на душата му за да превъзмогне неизбежното чувство на малоценност пред лицето на онова, което мъдрият световен ред е обединил в етерното и физическото тяло.
Душата трябва да си казва отново и отново: "Каквито и болки и страдания да ме чакат още, аз няма да трепна; защото ако исках да изживявам само онова, което носи радост, аз никога не бих развил силата, на която всъщност е способна моята душа." Сила се развива само чрез преодоляване на препятствията, не просто чрез подчиняване на условията такива, каквито са. Силите на душата могат да бъдат закалени само когато човек е готов да понесе болка и страдание с резигнация. Тази сила трябва да се развие в душата на мистика, ако той иска да стане способен да се спусне в своето вътрешно същество.
към текста >>
Това е, което защитава човек от спускане в неговата собствена вътрешна същност без подготовка и от обхващане от
чувство
на срам.
Нека никой не си въобразява, че Духовната Наука изисква един човек, живеещ в обичайния всекидневен живот, да премине през такива изживявания, защото те са отвъд силите му. Описаното тук е просто разказ за онова, което онези, доброволно впускащи се в такива изживявания, могат да направят от душата си, т.е. могат да направят душата си способна на проникване в своето собствено вътрешно същество. В хода на нормалния живот обаче, сетивното тяло лежи между онова, което за мистика е възможно да се изживее вътрешно, и онова, което се изживява в действителност във външния свят.
Това е, което защитава човек от спускане в неговата собствена вътрешна същност без подготовка и от обхващане от чувство на срам.
В нормалния ход на живота човек не може да изживее онова, което по този начин е прикрито от него от сетивното тяло, защото там той вече е достигнал границата на духовния свят. Един духовен изследовател, опитващ се да проучи вътрешното естество на човека, трябва да премине тази граница; той трябва да пресече потока, отклоняващ нормалното човешко съзнание от вътрешния към външния свят. Това нормално съзнание, докато не е достатъчно узряло, е предпазено от проникване във вътрешната същност на човека, предпазено от това да бъде погълнато в огъня на срама. Човек не може да види Силата, която го предпазва от това изживяване всяка сутрин при събуждане. Тази Сила е първото духовно Същество, срещано от онзи, който се кани да премине в духовния свят.
към текста >>
Той трябва да премине това Същество, което го предпазва от това да бъде обхванат от вътрешното
чувство
на срам; той трябва да премине това Същество, отклоняващо неговия насочен навътре поглед към външния свят, към гоблена на сетивните явления.
В нормалния ход на живота човек не може да изживее онова, което по този начин е прикрито от него от сетивното тяло, защото там той вече е достигнал границата на духовния свят. Един духовен изследовател, опитващ се да проучи вътрешното естество на човека, трябва да премине тази граница; той трябва да пресече потока, отклоняващ нормалното човешко съзнание от вътрешния към външния свят. Това нормално съзнание, докато не е достатъчно узряло, е предпазено от проникване във вътрешната същност на човека, предпазено от това да бъде погълнато в огъня на срама. Човек не може да види Силата, която го предпазва от това изживяване всяка сутрин при събуждане. Тази Сила е първото духовно Същество, срещано от онзи, който се кани да премине в духовния свят.
Той трябва да премине това Същество, което го предпазва от това да бъде обхванат от вътрешното чувство на срам; той трябва да премине това Същество, отклоняващо неговия насочен навътре поглед към външния свят, към гоблена на сетивните явления.
Нормалното съзнание усеща въздействието на това Същество, но човек не може да го види. То е първото Същество, което трябва да бъде преминато от онзи, който желае да проникне в духовния свят. Това духовно Същество, което всяка сутрин се изправя пред човека и го защитава, докато е още неузрял за поглед в своята собствена вътрешна същност, е наричано в Духовната Наука Малкият Пазач на Прага. Пътят към духовния свят минава покрай това Същество.
към текста >>
Човек има тези чувства в нормалния живот в слаба форма, като
чувство
то на срам, но въпреки всичко ги има.
Възможно ли е да открием, във връзка с нощното състояние, нещо аналогично на състоянието на мистика, когато той се спуска в своя собствен вътрешен свят? В съвременната епоха има малко съзнание за това аналогично състояние, но има нещо от този род. То се състои във факта, че като мистик човек развива определени качества на смирение и резигнация и също други чувства, естеството на които можем да схванем, обрисувайки най-простото от тях.
Човек има тези чувства в нормалния живот в слаба форма, като чувството на срам, но въпреки всичко ги има.
Чрез страхотно усилване на тези чувства той се подготвя нощем да има опитности, които изцяло се различават от онези на нормалното съзнание.
към текста >>
Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото,
чувство
то на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние чувстваме пробуждането на надеждата.
Всички знаем, че нашите чувства напролет са различни от онези, които имаме наесен.
Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото, чувството на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние чувстваме пробуждането на надеждата.
Чувството е едва слабо развито в обикновения, нормален човек, но въпреки това го има. Към есента настроението на надежда и пробуждане, свързано с пролетта, ще се превърне в такова на тъга, на меланхолия; когато виждаме листата да падат, когато виждаме пусти, приличащи на скелет клони вместо светлите цъфтящи храсти на лятото, душите ни се пропиват с меланхолия; в сърцата ни има тъга. В хода на годината, ако се движим в крак с явленията на външната природа, ние можем да изживеем един кръговрат в своя душевен живот. Но както тези чувства са смътни и слаби в нормалния живот, човешката чувствителност за преобразуванията, които се случват от пролетта към лятото и есента, и от есента към зимата, е едва слаба.
към текста >>
Чувство
то е едва слабо развито в обикновения, нормален човек, но въпреки това го има.
Всички знаем, че нашите чувства напролет са различни от онези, които имаме наесен. Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото, чувството на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние чувстваме пробуждането на надеждата.
Чувството е едва слабо развито в обикновения, нормален човек, но въпреки това го има.
Към есента настроението на надежда и пробуждане, свързано с пролетта, ще се превърне в такова на тъга, на меланхолия; когато виждаме листата да падат, когато виждаме пусти, приличащи на скелет клони вместо светлите цъфтящи храсти на лятото, душите ни се пропиват с меланхолия; в сърцата ни има тъга. В хода на годината, ако се движим в крак с явленията на външната природа, ние можем да изживеем един кръговрат в своя душевен живот. Но както тези чувства са смътни и слаби в нормалния живот, човешката чувствителност за преобразуванията, които се случват от пролетта към лятото и есента, и от есента към зимата, е едва слаба.
към текста >>
Той се учеше да чувства с голяма сила, вече не смътно както в обикновения живот, пробуждането на природата и напъпването на растителността напролет; тогава, когато беше способен да се предаде изцяло на това изживяване,
чувство
то на изгряваща надежда напролет през лятото ставаше такова на радостна екзалтация.
Някога и така е още и днес един ученик на духовно познание, който поема по пътя, противоположен на онзи на мистика, беше обучаван в такива чувства; за разлика от спускането на мистика в неговото собствено вътрешно същество, той бе обучаван да живее с кръговрата на външната природа.
Той се учеше да чувства с голяма сила, вече не смътно както в обикновения живот, пробуждането на природата и напъпването на растителността напролет; тогава, когато беше способен да се предаде изцяло на това изживяване, чувството на изгряваща надежда напролет през лятото ставаше такова на радостна екзалтация.
Той бе обучаван да има това изживяване на екзалтация. И отново, когато човек бе толкова напреднал, че да изживее в пълна себе-забрава меланхолията на есента, той можеше да премине към изживяване на чувство за зимата, усилено в чувство за смърт на цялата природа в средата на зимата.
към текста >>
И отново, когато човек бе толкова напреднал, че да изживее в пълна себе-забрава меланхолията на есента, той можеше да премине към изживяване на
чувство
за зимата, усилено в
чувство
за смърт на цялата природа в средата на зимата.
Някога и така е още и днес един ученик на духовно познание, който поема по пътя, противоположен на онзи на мистика, беше обучаван в такива чувства; за разлика от спускането на мистика в неговото собствено вътрешно същество, той бе обучаван да живее с кръговрата на външната природа. Той се учеше да чувства с голяма сила, вече не смътно както в обикновения живот, пробуждането на природата и напъпването на растителността напролет; тогава, когато беше способен да се предаде изцяло на това изживяване, чувството на изгряваща надежда напролет през лятото ставаше такова на радостна екзалтация. Той бе обучаван да има това изживяване на екзалтация.
И отново, когато човек бе толкова напреднал, че да изживее в пълна себе-забрава меланхолията на есента, той можеше да премине към изживяване на чувство за зимата, усилено в чувство за смърт на цялата природа в средата на зимата.
към текста >>
Празникът в нощта на лятното слънцестоене бе предназначен да изобрази усилването на
чувство
то на пробуждане напролет до това на радостна екзалтация в преизобилния живот на лятото.
Такива бяха чувствата, пробуждани в учениците, преминали обучение в старите Северни Мистерии, от които само външната страна е още позната и то само като традиция. Учениците бяха обучавани по специални методи да съпровождат в своя собствен живот на чувствата кръговрата на природата през цялата година. Всички изживявания, които идваха до тези ученици, например в нощта на лятното слънцестоене, бяха указания за кресчендото на надеждата към екзалтацията, споделени с природата.
Празникът в нощта на лятното слънцестоене бе предназначен да изобрази усилването на чувството на пробуждане напролет до това на радостна екзалтация в преизобилния живот на лятото.
А на зимното слънцестоене ученикът се учеше да изживява като безкрайно усилено чувство за есен залеза и смъртта на природата.
към текста >>
А на зимното слънцестоене ученикът се учеше да изживява като безкрайно усилено
чувство
за есен залеза и смъртта на природата.
Такива бяха чувствата, пробуждани в учениците, преминали обучение в старите Северни Мистерии, от които само външната страна е още позната и то само като традиция. Учениците бяха обучавани по специални методи да съпровождат в своя собствен живот на чувствата кръговрата на природата през цялата година. Всички изживявания, които идваха до тези ученици, например в нощта на лятното слънцестоене, бяха указания за кресчендото на надеждата към екзалтацията, споделени с природата. Празникът в нощта на лятното слънцестоене бе предназначен да изобрази усилването на чувството на пробуждане напролет до това на радостна екзалтация в преизобилния живот на лятото.
А на зимното слънцестоене ученикът се учеше да изживява като безкрайно усилено чувство за есен залеза и смъртта на природата.
към текста >>
Ако някой имаше директно виждане на духовния Макрокосмос без описаната подготовка това е противоположният процес на онзи, преминаван от мистика през него би преминало
чувство
на най-ужасяващо объркване, защото явленията са така могъщи и вдъхващи страхопочитание, че понятията, развивани в обикновения живот, щяха да бъдат напълно неспособни да му позволят да понесе тази крайно объркваща гледка.
Ако някой имаше директно виждане на духовния Макрокосмос без описаната подготовка това е противоположният процес на онзи, преминаван от мистика през него би преминало чувство на най-ужасяващо объркване, защото явленията са така могъщи и вдъхващи страхопочитание, че понятията, развивани в обикновения живот, щяха да бъдат напълно неспособни да му позволят да понесе тази крайно объркваща гледка.
Той щеше да бъде победен от огромно усилване на страха, който в противен случай познава само в слаба форма. Точно както човек би бил обхванат от срам, ако без подготовка проникнеше в своето собствено вътрешно същество, така той би бил задушен от страх, ако още неподготвен се изправеше пред явлението на външния свят; той би се чувствал като че ли е бил отведен в лабиринт. Само когато душата се е подготвила чрез идеи и мисли, които водят отвъд областта на обикновените изживявания, тя може да се подготви да понесе объркващата гледка.
към текста >>
Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на
чувство
то за пролет и есен.
Умственият живот на човека днес прави невъзможно за него да претърпи онова, което едно време можеше да бъде изпитано от индивидуалности, принадлежащи на първоначалното население на Северна и Западна Европа чрез засилване на чувството за пролет и есен.
Интелектуалността не беше по никакъв начин ръководна в онези времена, каквато е днес. Човешкото мислене е крайно различно от онова, което бе в онези стари дни, когато бе далеч по-малко развито. Но с постепенната еволюция на интелектуалността бе загубена способността за това изживяване на природата. Обаче за човек е възможно да я има косвено, като в отражение, когато тези чувства могат да бъдат запалени не от едно действително изживяване на събитията във външната природа, а от изложения и описания за духовните аспекти на Макрокосмоса.
към текста >>
Оставяйки казаното там за Стария Сатурн да работи върху нас, ние трябва да породим
чувство
, съответстващо на настроението за пролет, а в описанието на Старото Слънце има нещо аналогично на
чувство
то на екзалтация, изживявано някога в нощта на лятното слънцестоене.
Книгата дава, например, изложение на ранните въплъщения на Земята, и ако се чете с вътрешно съучастие, може да се разпознае разлика в стила на описанията на условията на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Оставяйки казаното там за Стария Сатурн да работи върху нас, ние трябва да породим чувство, съответстващо на настроението за пролет, а в описанието на Старото Слънце има нещо аналогично на чувството на екзалтация, изживявано някога в нощта на лятното слънцестоене.
Описанието на еволюцията на Старата Луна може да предизвика настроение на есен, а целият стил на описанието на еволюцията на самата Земя ще породи настроение, подобно на онова, преобладаващо когато наближава времето на зимното слънцестоене. На точното място в описанието на Земната еволюция е дадено указание за централното изживяване, свързано с настроението на Коледа.
към текста >>
Днес това познание може да бъде дадено на мястото на изживяванията, които човек вече не е способен да има, защото сега се е издигнал от ранния живот в
чувство
то към интелектуалността, към мисленето; затова чрез огледалото на мисленето трябва да се повлияе на чувствата, първоначално запалени от самата природа.
Днес това познание може да бъде дадено на мястото на изживяванията, които човек вече не е способен да има, защото сега се е издигнал от ранния живот в чувството към интелектуалността, към мисленето; затова чрез огледалото на мисленето трябва да се повлияе на чувствата, първоначално запалени от самата природа.
Ето как трябва да бъдат съставени съчиненията, ако носят онова, което е целта на Духовната Наука да донесе, и настроенията, които те пораждат, трябва да бъдат в съзвучие с хода на годината. Теоретичните описания са напълно безсмислени, защото те просто водят към духовни теми, разглеждани точно така, както ако бяха рецепти в готварска книга!
към текста >>
64.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място,
Чувство
то.
Той се учи да разбира, че човешката душа е наистина малка, но че тя може да бъде сравнена с нещо много голямо; а също и това, че индивидуалните способности, които душата може да притежава, са незначителни в сравнение със способностите на онова велико Същество с което, обаче, тя може да се почувства сродна. Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо. Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение. Душата осъзнава своята нужда от сили, които са се вливали в нея в продължение на цялата нощ; и че онова, което се е вляло в нея по този начин, е сродно на нейните собствените и три присъщи сили. Те са, на първо място, Волята.
Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството.
Това е силата, която причинява това душата да бъде привлечена от едно нещо, да бъде отблъсната от друго; да изживява радост или болка според случая; на трето място, Мисленето: способността да формираме идеи за нещата.
към текста >>
Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо
Чувство
и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие.
През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата. Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането. Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч. Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество.
Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие.
Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти.
към текста >>
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на
чувство
то, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото
Чувство
; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо
Чувство
ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина.
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина.
Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина. Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото Чувство, поето от него през съня. От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса. И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
към текста >>
Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото
Чувство
е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина.
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина.
Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина.
Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото Чувство, поето от него през съня. От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса. И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
към текста >>
Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото
Чувство
, поето от него през съня.
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина. Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина.
Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото Чувство, поето от него през съня.
От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса. И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
към текста >>
И само когато усеща силите на Космическото
Чувство
, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
Онова, което познаваме в ежедневния живот като сила на чувството, също е било извлечено от безкрайния запас на Космическото Чувство; то също се влива в нас и се преобразува така, че да стане вътрешно възприемаемо за нас, при условие че сме достатъчно узрели; сякаш това Космическо Чувство ни прониква с нещо, което е сравнимо само с онова, наричано светлина. Ние ставаме вътрешно осветени; струящото в нас като действие на Космическото Чувство е вътрешна светлина, въпреки че без ясновидство тя не е видима външно като светлина. Но един човек, преминал Малкия Пазач на Прага осъзнава, че онова, от което се нуждае за своя вътрешен живот, а именно светлината, не е нищо друго освен рожба на Космическото Чувство, поето от него през съня. От това е ясно, че когато човек е отдаден на своите собствени вътрешен живот и същество, той изживява нещо съвсем ново за неговата душа, а именно онова, което собственото му себе е способно да бъде в следствие на всичко, което струи в него от Макрокосмоса.
И само когато усеща силите на Космическото Чувство, струящи в него, астралното тяло стои пред него като реалност.
към текста >>
Между вътрешната светлина (
чувство
то) и волята трябва да се установи определено равновесие.
Силите на мисленето са такива, че работят като регулатор между онова, което струи в нас като сила на движение, и вътрешната светлина.
Между вътрешната светлина (чувството) и волята трябва да се установи определено равновесие.
Ако се разрушеше правилното съотношение между подтика към деятелност и вътрешната светлина, телесната природа на човека нямаше да бъде правилно осигурена отвътре. Човек би бил обречен да загине, ако едното или другото присъстваха в повече. Само ако е било установено правилното равновесие, човек може така да развие своите способности, че правилните сили да служат на неговото външно съществуване.
към текста >>
Великата Вселена е пронизана от Космическа Воля, Космическо
Чувство
, Космическо Мислене, и мисленето, чувстването и волята се развиват до по-високи и по-високи степени в собствената ни душа.
Така ние виждаме, че последиците от съня работят върху вътрешното ни същество и през нашите външни обвивки от сутрин до вечер, позволявайки ни да се справим с изискванията на съществуването. С това в предвид ние можем да кажем: наистина душата ни е нищожна в сравнение с онова, което е в Макрокосмоса, в който нашето същество се излива през съня, въпреки че душата ни е сродна с него.
Великата Вселена е пронизана от Космическа Воля, Космическо Чувство, Космическо Мислене, и мисленето, чувстването и волята се развиват до по-високи и по-високи степени в собствената ни душа.
към текста >>
Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда
чувство
на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло.
Плод на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие? Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават. В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме!
Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло.
Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност. То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение. Онова, което външният свят сега назовава Мистицизъм, всъщност не се равнява на нищо повече от сбор от фрази. Истинският мистик познава добре това изживяване и се пита: Какво щеше да бъдеш ти, ако Съществата, съществували преди теб и които някога бяха като теб, не се бяха издигнали до такива висоти, че да бъдат нощем способни да позволят в теб да се влеят силите, от които се нуждаеш за телесното си съществуване, в което ще преминеш когато се събудиш на сутринта? Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
към текста >>
Никой, който няма до дъното на душата си това
чувство
на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност. То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение. Онова, което външният свят сега назовава Мистицизъм, всъщност не се равнява на нищо повече от сбор от фрази. Истинският мистик познава добре това изживяване и се пита: Какво щеше да бъдеш ти, ако Съществата, съществували преди теб и които някога бяха като теб, не се бяха издигнали до такива висоти, че да бъдат нощем способни да позволят в теб да се влеят силите, от които се нуждаеш за телесното си съществуване, в което ще преминеш когато се събудиш на сутринта?
Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
към текста >>
Следва друго
чувство
.
Следва друго чувство.
Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън? Тогава това чувство се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата. Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили. Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък.
към текста >>
Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене,
чувство
и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън?
Следва друго чувство.
Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън?
Тогава това чувство се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата. Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили. Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък.
към текста >>
Тогава това
чувство
се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата.
Следва друго чувство. Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън?
Тогава това чувство се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата.
Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили. Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък.
към текста >>
Като истински мистици ние имаме
чувство
то: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили.
Следва друго чувство. Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън? Тогава това чувство се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата.
Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили.
Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък.
към текста >>
се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в
чувство
на безгранично задължение.
От това ние осъзнаваме, че обикновените изживявания на душата – желания, подбуди, подтици, страсти и т.н.
се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
към текста >>
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото
Чувство
струи през нас като светлина.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина.
Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент. За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили.
към текста >>
За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно
чувство
веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент.
За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън.
Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили. Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото
Чувство
, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент. За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън.
Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка.
Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили. Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
Потокът на Космическото
Чувство
, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент. За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка.
Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили.
Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото
Чувство
.
Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент. За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили.
Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
Човешката интелигентност всъщност съответства на Космическото
Чувство
като поето в съня.
Теоретичното размишление лесно може да се изкуши да повярва, че онова, което нашата човешка интелигентност придобива за себе си, съответства на вливащото се в нас от Космическото Мислене. Само един теоретик би говорил по този начин, защото това не е в съгласие с реалността. Много грешки се правят заради свързване на приличащи си неща.
Човешката интелигентност всъщност съответства на Космическото Чувство като поето в съня.
Човешката интелигентност става толкова по-голяма, колкото повече се осветява от вътрешната светлина, която има своя източник в Космическото Чувство. Но в тази светлина на Космическото Чувство се влива тъмнина, ако пренебрегнем развитието на своето мислене, на своята интелигентност. Ако човек е твърде мързелив да развива подходящо мисленето си, наказанието за такива грехове от пропускане ще бъде в това, че във вътрешната светлина ще се влее тъмнина. Всичко, което човек пропусне да направи по пътя за развитие на своята интелигентност, му носи наказанието, че самият той извлича нещо от своята вътрешна светлина и спомага за тъмнината в нея.
към текста >>
Човешката интелигентност става толкова по-голяма, колкото повече се осветява от вътрешната светлина, която има своя източник в Космическото
Чувство
.
Теоретичното размишление лесно може да се изкуши да повярва, че онова, което нашата човешка интелигентност придобива за себе си, съответства на вливащото се в нас от Космическото Мислене. Само един теоретик би говорил по този начин, защото това не е в съгласие с реалността. Много грешки се правят заради свързване на приличащи си неща. Човешката интелигентност всъщност съответства на Космическото Чувство като поето в съня.
Човешката интелигентност става толкова по-голяма, колкото повече се осветява от вътрешната светлина, която има своя източник в Космическото Чувство.
Но в тази светлина на Космическото Чувство се влива тъмнина, ако пренебрегнем развитието на своето мислене, на своята интелигентност. Ако човек е твърде мързелив да развива подходящо мисленето си, наказанието за такива грехове от пропускане ще бъде в това, че във вътрешната светлина ще се влее тъмнина. Всичко, което човек пропусне да направи по пътя за развитие на своята интелигентност, му носи наказанието, че самият той извлича нещо от своята вътрешна светлина и спомага за тъмнината в нея.
към текста >>
Но в тази светлина на Космическото
Чувство
се влива тъмнина, ако пренебрегнем развитието на своето мислене, на своята интелигентност.
Теоретичното размишление лесно може да се изкуши да повярва, че онова, което нашата човешка интелигентност придобива за себе си, съответства на вливащото се в нас от Космическото Мислене. Само един теоретик би говорил по този начин, защото това не е в съгласие с реалността. Много грешки се правят заради свързване на приличащи си неща. Човешката интелигентност всъщност съответства на Космическото Чувство като поето в съня. Човешката интелигентност става толкова по-голяма, колкото повече се осветява от вътрешната светлина, която има своя източник в Космическото Чувство.
Но в тази светлина на Космическото Чувство се влива тъмнина, ако пренебрегнем развитието на своето мислене, на своята интелигентност.
Ако човек е твърде мързелив да развива подходящо мисленето си, наказанието за такива грехове от пропускане ще бъде в това, че във вътрешната светлина ще се влее тъмнина. Всичко, което човек пропусне да направи по пътя за развитие на своята интелигентност, му носи наказанието, че самият той извлича нещо от своята вътрешна светлина и спомага за тъмнината в нея.
към текста >>
Космическите Сили нямат неизчерпаем запас от светлина; техният запас е такъв, че потокът на сили от него постоянно ще намалява, освен ако от самия човешки живот, благодарение на усилията да преобразим мисленето, чувстването и волята и да се издигнем във висшите светове, обратно във великия запас от Космическо
Чувство
и Космическа Светлина не се влеят свежи сили, не се влее нова светлина.
До настоящия си етап на еволюция хората можеха да извличат напълно достатъчни сили от съня; това бяха макрокосмически сили, съхранявани от велики духовни Същества. Така беше досега. Но в тези неща не трябва да се задоволяваме с абстракции; ние трябва да се придържаме стриктно към реалността. А реалността е, че основните, духовни условия на живота са се променяли от епоха на епоха. Тези Космически Сили, на които сме предадени всяка нощ по време на сън, от началото на човешкото съществуване са възлагали надежди на очакването, че светлина ще струи нагоре също и от самия човешки живот към светлината, която струи отгоре надолу.
Космическите Сили нямат неизчерпаем запас от светлина; техният запас е такъв, че потокът на сили от него постоянно ще намалява, освен ако от самия човешки живот, благодарение на усилията да преобразим мисленето, чувстването и волята и да се издигнем във висшите светове, обратно във великия запас от Космическо Чувство и Космическа Светлина не се влеят свежи сили, не се влее нова светлина.
Сега живеем в епохата, когато за хората е крайно необходимо да съзнават, че не трябва само да разчитат на вливащото се в тях от Космическите Сили, а трябва самите те да съдействат в Процеса на световната еволюция.
към текста >>
Силата и мощта произлизащи от Космическата Воля, светлината произлизаща от Космическото
Чувство
, реда и хармонията от Космическото Мислене всичко това се поврежда от нашите грехове на пропуски по отношение на чувстването, мисленето и волята.
Сега ще погледнем назад към всички наши грехове на пропуск, към всичко, което действа в душите като препятствие за силите, вливащи се в нас отгоре. Всички грехове на пропуски в мисленето проникват под формата на мрак във вътрешната светлина. Същото се отнася за греховете на пропуски по отношение на чувстването и волята.
Силата и мощта произлизащи от Космическата Воля, светлината произлизаща от Космическото Чувство, реда и хармонията от Космическото Мислене всичко това се поврежда от нашите грехове на пропуски по отношение на чувстването, мисленето и волята.
към текста >>
За всички свои грехове на пропуски по отношение на мисленето си казваме: Поради тези грехове на пропуски ти не ще имаш възможност за установяване на хармония между твоята воля и твоето
чувство
.
Първо, има я пречката, излъчваща се от собствената ни воля в потока на Космическата Воля, струяща през нас; онова, което сме пренебрегнали да направим по отношение на своята собствена воля, сега се изправя пред нас като пречка. Трябва ние да си кажем: С всичко, което си оставил ненаправено, ти си прикован към земните сили на упадък, към всичко онова, което движи Земята към разрушение.
За всички свои грехове на пропуски по отношение на мисленето си казваме: Поради тези грехове на пропуски ти не ще имаш възможност за установяване на хармония между твоята воля и твоето чувство.
А за всички свои грехове по отношение на чувството, ние си казваме: Ходът на световната еволюция ще мине покрай теб, сякаш ти не си там. Ти не си направил нищо за да помогнеш на световната еволюция и тя следователно ще вземе обратно онова, което ти бе дарено някога.
към текста >>
А за всички свои грехове по отношение на
чувство
то, ние си казваме: Ходът на световната еволюция ще мине покрай теб, сякаш ти не си там.
Първо, има я пречката, излъчваща се от собствената ни воля в потока на Космическата Воля, струяща през нас; онова, което сме пренебрегнали да направим по отношение на своята собствена воля, сега се изправя пред нас като пречка. Трябва ние да си кажем: С всичко, което си оставил ненаправено, ти си прикован към земните сили на упадък, към всичко онова, което движи Земята към разрушение. За всички свои грехове на пропуски по отношение на мисленето си казваме: Поради тези грехове на пропуски ти не ще имаш възможност за установяване на хармония между твоята воля и твоето чувство.
А за всички свои грехове по отношение на чувството, ние си казваме: Ходът на световната еволюция ще мине покрай теб, сякаш ти не си там.
Ти не си направил нищо за да помогнеш на световната еволюция и тя следователно ще вземе обратно онова, което ти бе дарено някога.
към текста >>
Вече говорили за необходимостта от
чувство
то на благодарност и от
чувство
то на задължение, сега можем да говорим по-нататък за онова, наречено мистичен обет.
Вече говорили за необходимостта от чувството на благодарност и от чувството на задължение, сега можем да говорим по-нататък за онова, наречено мистичен обет.
Преди картината на собствената си незадоволителност, всеки трябва да изрази обещанието, че за в бъдеще ще работи върху своята душа с всички сили, за да навакса миналото нехайство. Този обет придава на живота ново съдържание, в съгласие с истинското и резултатно себе-познание; човек вече не размишлява, а работи активно върху самия себе си. Това изживяване може да има две форми. Докато го усещаме само като умствен процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине. В такъв случай изживяването е било само в астралното тяло.
към текста >>
65.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Те се събуждат с определено
чувство
на потиснатост.
Всъщност казаното вчера бе доста хипотетично, тъй като в нормалния живот моментът никога не идва, когато човек просто може при събуждане да проникне съзнателно в своето вътрешно същество. В най-добрия случай той може да се подготви с мистично задълбочаване за съзнателно навлизане в своите външни телесни обвивки. Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции. За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди.
Те се събуждат с определено чувство на потиснатост.
Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло. Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе. Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания. Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера.
към текста >>
Това
чувство
на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло.
В най-добрия случай той може да се подготви с мистично задълбочаване за съзнателно навлизане в своите външни телесни обвивки. Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции. За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост.
Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло.
Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе. Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания. Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера. Въпреки всичко само истинският мистик е онзи, при когото това изживяване може да дойде в пълната си сила.
към текста >>
Може също да има и друго
чувство
.
Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции. За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост. Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло.
Може също да има и друго чувство.
При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе. Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания. Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера. Въпреки всичко само истинският мистик е онзи, при когото това изживяване може да дойде в пълната си сила.
към текста >>
Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно
чувство
, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания.
Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост. Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло. Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе.
Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания.
Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера. Въпреки всичко само истинският мистик е онзи, при когото това изживяване може да дойде в пълната си сила.
към текста >>
Постепенно той стигаше до
чувство
то сякаш се връщаше назад много, много години, период от време много по-дълъг от неговия живот след раждането.
Лекцията вчера описа какво се има предвид под добиване на познание за вътрешното естество на астралното тяло. Сега ние ще разгледаме какво ученикът в Мистериите на Озирис и Изис можеше, с помощта на своя учител, да изживее във връзка с етерното тяло. Отстраняването на Аза го караше да вижда с духовните очи на учителя, да вижда себе си през очите на учителя, да мисли мислите на учителя и да се превърне в нещо като външен на себе си обект. По този начин до него достигаха забележителни опитности. Това бяха опитности, в които той се чувстваше сякаш животът му тече назад във времето, сякаш цялото му същество което тогава виждаше с духовните очи на жреца на Хермес се разширяваше и увеличаваше; и едновременно той се чувстваше като че ли вървеше назад във времето в периоди, предхождащи настоящия му живот.
Постепенно той стигаше до чувството сякаш се връщаше назад много, много години, период от време много по-дълъг от неговия живот след раждането.
По време на това изживяване той виждаше, през очите на посветения жрец, най-напред себе си, и после далеч назад много поколения, които чувстваше като свои прадеди. За определено време кандидатът на това Посвещение имаше чувството, че се движеше назад по линията на своите предци не сякаш беше идентичен с тях, а като че ли се крепеше върху тях движейки се назад до определен момент, до първоначалния праотец. Тогава впечатлението замираше – впечатлението на виждане на земни фигури, с които по някакъв начин бе свързано неговото съществуване.
към текста >>
За определено време кандидатът на това Посвещение имаше
чувство
то, че се движеше назад по линията на своите предци не сякаш беше идентичен с тях, а като че ли се крепеше върху тях движейки се назад до определен момент, до първоначалния праотец.
Отстраняването на Аза го караше да вижда с духовните очи на учителя, да вижда себе си през очите на учителя, да мисли мислите на учителя и да се превърне в нещо като външен на себе си обект. По този начин до него достигаха забележителни опитности. Това бяха опитности, в които той се чувстваше сякаш животът му тече назад във времето, сякаш цялото му същество което тогава виждаше с духовните очи на жреца на Хермес се разширяваше и увеличаваше; и едновременно той се чувстваше като че ли вървеше назад във времето в периоди, предхождащи настоящия му живот. Постепенно той стигаше до чувството сякаш се връщаше назад много, много години, период от време много по-дълъг от неговия живот след раждането. По време на това изживяване той виждаше, през очите на посветения жрец, най-напред себе си, и после далеч назад много поколения, които чувстваше като свои прадеди.
За определено време кандидатът на това Посвещение имаше чувството, че се движеше назад по линията на своите предци не сякаш беше идентичен с тях, а като че ли се крепеше върху тях движейки се назад до определен момент, до първоначалния праотец.
Тогава впечатлението замираше – впечатлението на виждане на земни фигури, с които по някакъв начин бе свързано неговото съществуване.
към текста >>
Вчера ние чухме за астрални качества
чувство
то на безкрайна благодарност от една страна и, от друга,
чувство
то на много силно задължение и отговорност, изживявани от мистика в неговото астрално тяло.
Така човек се връща назад до своята последна смърт, и впоследствие на този процес ние чухме за определени качества, които онзи, навлизащ в по-дълбоките форми на мистично изживяване, се учи да познава чрез своето Посвещение.
Вчера ние чухме за астрални качества чувството на безкрайна благодарност от една страна и, от друга, чувството на много силно задължение и отговорност, изживявани от мистика в неговото астрално тяло.
Днес чухме за "горния" и "долния" човек, за "горе" и "долу", изживявани от мистика, когато той се спуска в своето етерно тяло.
към текста >>
Сега той има странното
чувство
като че ли е две личности, сякаш е пренесъл със себе си допълнително една от духовния свят към своята настояща личност.
Изживял отново тези усилия, ученикът бива върнат от учителя отново към сегашната му инкарнация. Тази стъпка от предишното към настоящото прераждане се прави бързо и тогава ученикът се ориентира отново.
Сега той има странното чувство като че ли е две личности, сякаш е пренесъл със себе си допълнително една от духовния свят към своята настояща личност.
Това поражда чувството на живеене във физическото тяло. Човек не може да изживее себе си във физическото тяло освен чрез чувството, че е влязъл в него с плодовете на предишната инкарнация.
към текста >>
Това поражда
чувство
то на живеене във физическото тяло.
Изживял отново тези усилия, ученикът бива върнат от учителя отново към сегашната му инкарнация. Тази стъпка от предишното към настоящото прераждане се прави бързо и тогава ученикът се ориентира отново. Сега той има странното чувство като че ли е две личности, сякаш е пренесъл със себе си допълнително една от духовния свят към своята настояща личност.
Това поражда чувството на живеене във физическото тяло.
Човек не може да изживее себе си във физическото тяло освен чрез чувството, че е влязъл в него с плодовете на предишната инкарнация.
към текста >>
Човек не може да изживее себе си във физическото тяло освен чрез
чувство
то, че е влязъл в него с плодовете на предишната инкарнация.
Изживял отново тези усилия, ученикът бива върнат от учителя отново към сегашната му инкарнация. Тази стъпка от предишното към настоящото прераждане се прави бързо и тогава ученикът се ориентира отново. Сега той има странното чувство като че ли е две личности, сякаш е пренесъл със себе си допълнително една от духовния свят към своята настояща личност. Това поражда чувството на живеене във физическото тяло.
Човек не може да изживее себе си във физическото тяло освен чрез чувството, че е влязъл в него с плодовете на предишната инкарнация.
към текста >>
Това поражда
чувство
то да бъдеш трета личност, прибавена към двете предишни личности.
Да видиш себе си вътре в собственото си физическо тяло е възможно само в светлината на опитностите от предишната инкарнация. Но това не е достатъчно; от него може да се научи само малко за настоящото физическо тяло. Когато учителят е довел ученика до момента на стоене съзнателно в неговото собствено същество заедно с неговата предишна личност, той трябва да го върне назад още веднъж по вече следвания път. Ученикът сега повтаря пътя от предпоследното раждане до предпоследната смърт; той понася отново онова, изживяно като негово "горно" и "долно" същество, и от предпоследната смърт стига назад до предпоследното раждане. Един единствен кръг го връща само до последното въплъщение; след това трябва да бъде изминат втори кръг, връщащ го до предпоследното въплъщение.
Това поражда чувството да бъдеш трета личност, прибавена към двете предишни личности.
към текста >>
Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен
чувство
то: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб.
И мистици с добри и здрави наклонности, такива като Майстер Екхарт, се опитваха да правят това. В Египетските Мистерии кандидатът за Посвещение бе пазен в определено отношение от жреца на Хермес, който се грижеше за него. Майстер Екхарт нямаше водач или учител в този смисъл на думата; Таулер имаше един от определен момент в своя по-нататъшен живот (виж "Мистицизмът в зората на съвременната културна епоха" от Рудолф Щайнер. Учителят, който дойде при Таулер, бе познат като "Приятел на Бога от Оберленд" бел. англ. пр.) По какъв начин Майстер Екхарт се предпази от претенциите на своя Аз?
Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб.
Нека цялата ти същност бъде изпълнена с Христос! Екхарт направи реалност думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен". Той бе един от онези, изживели това преобразуване; той бе оставил настрана собствения си Аз. Той отстрани своя Аз и се почувства изпълнен с различен Аз. Думата "Entwerdung" (като противоположност на "ставащ") бе прекрасен израз, използван от средновековните мистици.
към текста >>
66.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Разбира се, всяко човешко същество може да има нещо от същото
чувство
, но не и с необходимата сила.
Посредством особен вид подготовка, една личност бива подложена с особена сила на изживяванията, възникващи от вътрешно отдаване например на напъпващия живот на природата напролет.
Разбира се, всяко човешко същество може да има нещо от същото чувство, но не и с необходимата сила.
Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху чувството за напъпващия живот на пролетта. Други бяха обучавани да изживяват изобилния живот на лятото, други живота характерен за есента, други онзи на зимата. Изживяванията, които отделното човешко същество може да има в хода на годината, бяха разпределени на много хора, така че бяха налице индивидуалности, засилили една от страните на своя Аз по доста различни начини. Понеже бяха развили една сила в частност с изключване на всички останали, те имаха в себе си излишък на Аз-сила, и тогава, в съгласие с определени правила, те бяха свързвани с кандидата за Посвещение по такъв начин, че техният излишък на Аз-сила му беше предаван. Неговата Аз-сила в противен случай би отслабвала прогресивно.
към текста >>
Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху
чувство
то за напъпващия живот на пролетта.
Посредством особен вид подготовка, една личност бива подложена с особена сила на изживяванията, възникващи от вътрешно отдаване например на напъпващия живот на природата напролет. Разбира се, всяко човешко същество може да има нещо от същото чувство, но не и с необходимата сила.
Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху чувството за напъпващия живот на пролетта.
Други бяха обучавани да изживяват изобилния живот на лятото, други живота характерен за есента, други онзи на зимата. Изживяванията, които отделното човешко същество може да има в хода на годината, бяха разпределени на много хора, така че бяха налице индивидуалности, засилили една от страните на своя Аз по доста различни начини. Понеже бяха развили една сила в частност с изключване на всички останали, те имаха в себе си излишък на Аз-сила, и тогава, в съгласие с определени правила, те бяха свързвани с кандидата за Посвещение по такъв начин, че техният излишък на Аз-сила му беше предаван. Неговата Аз-сила в противен случай би отслабвала прогресивно. Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса.
към текста >>
После това изживяване е свързано с определено
чувство
да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера.
Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосмоса. Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването. Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание. Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си.
После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера.
Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса. Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосмоса. Такива изживявания са необичайни, но са познати на много хора, когато са били повече или по-малко съзнателни в момента на заспиването. Но човек, който има само обикновеното, нормално съзнание, го загубва в момента на заспиване. Всички впечатления на деня цветове, светлина, звуци и т.н.
към текста >>
Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на
чувство
то, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса.
Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосмоса. Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването. Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание. Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера.
Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса.
Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосмоса. Такива изживявания са необичайни, но са познати на много хора, когато са били повече или по-малко съзнателни в момента на заспиването. Но човек, който има само обикновеното, нормално съзнание, го загубва в момента на заспиване. Всички впечатления на деня цветове, светлина, звуци и т.н. изчезват, и човек е обграден от плътен мрак вместо от цветове и други впечатления на дневния живот.
към текста >>
Той губи своя Аз сякаш той изтича, но онова което не е Аз неговите астрални качества, неговите желания и страсти,
чувство
то му за истина или неистина всичко това се пренася в Елементарния Свят.
Когато един човек с нормално съзнание заспива, цялото му същество се излива в Елементарния Свят. Той е във всичко в този свят; но взема в него своето естество, онова което е като човек.
Той губи своя Аз сякаш той изтича, но онова което не е Аз неговите астрални качества, неговите желания и страсти, чувството му за истина или неистина всичко това се пренася в Елементарния Свят.
Той губи своя Аз, който в ежедневния живот го контролира, който внася ред и хармония в астралното тяло. Когато изгуби Аза си, сред импулсите и желанията в душата му преобладава безредие и те си проправят път в Елементарния свят заедно с него; той пренася в този свят всичко, което е в душата му. Ако има някакво лошо качество, той го предава на някое същество в Елементарния Свят, което се чувства привлечено към това лошо качество. Така със загубата на своя Аз, при проникване в Макрокосмоса, той би предал цялата си астрална природа на зли същества, пронизващи Елементарния Свят. Защото когато влиза във връзка с тези същества, които имат силни Азове докато самият той, изгубил своя Аз, е по-слаб отколкото са те, последствието е, че те ще го възнаградят в негативен смисъл за прехраната, която той им осигурява от своята астрална природа.
към текста >>
67.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това
чувство
на единство може да възникне също и в случая на другите елементи; елементът "земя" е в определено отношение едно изключение.
Когато гледаме физически предмет, ние казваме: "Обектът е там; ние сме тук." И във физическия свят оставаме здравомислещи и благоразумни същества, докато можем да разграничим себе си със своята Азовост съвсем ясно от предметите и другите същества. Но веднага щом проникнем в Елементарния Свят, това различаване става принципно по-трудно, първо защото се сливаме с фактите и предметите и съществата на този свят. Това беше имано в предвид вчера особено във връзка с елемента на огъня. Ние казахме, че огънят на Елементарния Свят не е физическия огън, а нещо, което може да сравни с вътрешна душевна топлина, вътрешен душевен огън, макар и да не е точно същото. Когато усещаме огън в Елементарния Свят, той се смесва с нас, ние се чувстваме едно с него, вътре в него.
Това чувство на единство може да възникне също и в случая на другите елементи; елементът "земя" е в определено отношение едно изключение.
В Елементарния Свят наричаното земя е нещо, което не можем да приближим, нещо което ни отблъсква.
към текста >>
Има едно
чувство
, което трябва да дойде до човешката душа, когато прагът, водещ в Макрокосмоса, бива пресичан съзнателно.
Той има около себе си духовни същества и духовни факти и също има обективна гледка на самия себе си. Той може да сравни себе си с макрокосмическия свят и да усети собствените си недостатъци, собствената си незрялост. Тази опитност му дава богата възможност да изгуби своята увереност в себе си, своята надежда в себе си. Най-добрата му защита срещу тази загуба на собствената увереност е преди навлизането във висшия свят да е извършил вътрешна подготовка, водеща до мъдро осъзнаване, че както сега е несъвършен, така винаги има възможност за добиване на способности, които ще му позволят да израсне във висшия свят. Той трябва да обучи себе си да осъзнава своите недостатъци и трябва също да бъде способен да понесе гледката на онова, което може да стане след преодоляване на тези несъвършенства и добиване на способностите, които сега му липсват.
Има едно чувство, което трябва да дойде до човешката душа, когато прагът, водещ в Макрокосмоса, бива пресичан съзнателно.
Човек трябва да се научи да вижда себе си като несъвършено същество, да понесе осъзнаването: Когато погледна назад към моя сегашен живот и в моите предишни инкарнации, аз виждам, че те са онези, които са ме направили това, което съм. Но той трябва също да може да не възприема само този образ на себе си, а също и друг образ, който му казва: Ако сега работиш върху себе си, ако направиш възможно най-много за да развиеш зародишните качества, лежащи в твоята най-дълбока природа, тогава ти можеш да се превърнеш в същество като онзи, който стои до теб като идеал, когото ти не можеш да погледнеш без да бъдеш обхванат от благоговение и обезсърчение.
към текста >>
68.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В обикновения живот ние имаме
чувство
то, че мислим с главата.
Сега започва една дейност, която е важно да се има в предвид във връзка с разграничаването на истинни и лъжливи картини. Тя може да бъде наречена само мислене на сърцето. Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера.
В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата.
Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене.
към текста >>
Чувство
то тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето.
Тя може да бъде наречена само мислене на сърцето. Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера. В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата. Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък.
Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето.
Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене. В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина. Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание". Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми.
към текста >>
В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено
чувство
на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме. Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек.
В логическото мислене ние изживяваме преди всичко един вид съзнание, и развивайки го ние установяваме в душата определено чувство на отговорност спрямо истината и неистината, без което не може да бъде постигнато нищо във висшите светове.
към текста >>
Мнозинството хора са на етапа, където в своето нормално съзнание едно непосредствено, присъщо
чувство
им говори: това е правилно, онова е погрешно; ти би трябвало да направиш това, ти не би трябвало да правиш онова.
Несъмнено, има голяма причина да пренебрегнем мисленето по време на издигането във висшите светове, защото в обикновения живот днес човек изживява или най-малкото може да изживее тези три степени.
Мнозинството хора са на етапа, където в своето нормално съзнание едно непосредствено, присъщо чувство им говори: това е правилно, онова е погрешно; ти би трябвало да направиш това, ти не би трябвало да правиш онова.
Човек обикновено се оставя да бъде воден от този род спонтанни импулси. Не много хора си правят труда да размишляват какви са техните най-святи съкровища. Понеже са родени например в Средна Европа и не в Турция, те имат присъща предразположеност да разглеждат християнството, истинската вяра в Европа, а не мохамеданството. Това не трябва да се разбира погрешно. По-нататъшно размишление води до вярно разбиране за живота.
към текста >>
В далеч по-голямото болшинство хора едно непосредствено
чувство
определя какво те считат за вярно или погрешно.
Човек обикновено се оставя да бъде воден от този род спонтанни импулси. Не много хора си правят труда да размишляват какви са техните най-святи съкровища. Понеже са родени например в Средна Европа и не в Турция, те имат присъща предразположеност да разглеждат християнството, истинската вяра в Европа, а не мохамеданството. Това не трябва да се разбира погрешно. По-нататъшно размишление води до вярно разбиране за живота.
В далеч по-голямото болшинство хора едно непосредствено чувство определя какво те считат за вярно или погрешно.
Това е първият етап на развитие.
към текста >>
По отношение на това какво приема за вярно, тя може да бъде на степента където е водена от едно първично, неразвито
чувство
,
чувство
което е вродено или е било придобито през възпитанието.
Така ги има тези две степени в развитието на човешката душа.
По отношение на това какво приема за вярно, тя може да бъде на степента където е водена от едно първично, неразвито чувство, чувство което е вродено или е било придобито през възпитанието.
Вторият фактор е онова, наричано интелект, интелигентност. Но всеки, който има малък усет за естеството на душата знае, че строго определено свойство на тази интелигентност е, че тя има умъртвяващ ефект върху емоционалния живот. Има ли внимателен наблюдател, който не би могъл да осъзнае, че цялото чисто интелектуално развитие умъртвява чувството и емоцията? Оттук на онези, които от определени първични чувства които са изцяло оправдани за един етап на развитието проявяват склонност към тази или онази истина, не им се иска да оставят тези вярвания да бъдат засегнати от смразяващия и опустошителен ефект на интелектуалността. Това нежелание е разбираемо.
към текста >>
Има ли внимателен наблюдател, който не би могъл да осъзнае, че цялото чисто интелектуално развитие умъртвява
чувство
то и емоцията?
Така ги има тези две степени в развитието на човешката душа. По отношение на това какво приема за вярно, тя може да бъде на степента където е водена от едно първично, неразвито чувство, чувство което е вродено или е било придобито през възпитанието. Вторият фактор е онова, наричано интелект, интелигентност. Но всеки, който има малък усет за естеството на душата знае, че строго определено свойство на тази интелигентност е, че тя има умъртвяващ ефект върху емоционалния живот.
Има ли внимателен наблюдател, който не би могъл да осъзнае, че цялото чисто интелектуално развитие умъртвява чувството и емоцията?
Оттук на онези, които от определени първични чувства които са изцяло оправдани за един етап на развитието проявяват склонност към тази или онази истина, не им се иска да оставят тези вярвания да бъдат засегнати от смразяващия и опустошителен ефект на интелектуалността. Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика.
към текста >>
Самата причина за това защо е необходимо старателно обучение е, защото след това ние трябва да имаме непосредствено
чувство
за това дали нещо е вярно или погрешно.
Всеки, който желае да се подложи на висше развитие, за определено време трябва също да премине и обучение в логическо мислене и после да се откаже от него, за да премине към мислене със сърцето. Тогава с него остава определен навик на добросъвестност що се отнася до приемането на истини във висшите светове. Никой, който е преминал това обучение, няма да счита всеки символ за истинска имагинация или да го тълкува произволно; той ще има вътрешната сила да се приближи до реалността, да го види и разтълкува правилно.
Самата причина за това защо е необходимо старателно обучение е, защото след това ние трябва да имаме непосредствено чувство за това дали нещо е вярно или погрешно.
За да го кажем точно, това означава, че докато в обикновения живот използваме размишление, във висшите светове нашето мислене трябва предварително да е било достатъчно развито, за да ни позволява да решаваме спонтанно за истината и лъжата.
към текста >>
Но някой, който иска да развие непосредственото
чувство
за това дали едно нещо е вярно и друго погрешно по такъв начин, че имагинативният свят да играе роля в изживяването, трябва така да възпита себе си, че грешката да му причинява действителна болка и истината, срещана също и във физическия живот, да му дава задоволство и радост.
Добра подготовка за такова виждане е едно качество, което трябва също да бъде придобито, и което в обикновения живот присъства само до много слаба степен. Повечето хора ще извикат ако, да кажем, се убодат с игла или ако много гореща вода се излее върху ръцете им. Но в действителност колко хора чувстват нещо сродно изрично казвам сродно на болка, когато бъде направено едно глупаво или абсурдно твърдение? Безброй индивиди могат да понесат това съвсем леко.
Но някой, който иска да развие непосредственото чувство за това дали едно нещо е вярно и друго погрешно по такъв начин, че имагинативният свят да играе роля в изживяването, трябва така да възпита себе си, че грешката да му причинява действителна болка и истината, срещана също и във физическия живот, да му дава задоволство и радост.
към текста >>
Ако посредством мисленето на сърцето сме придобили достатъчно силно
чувство
за истинността на тази картина, може да се случи така, че когато, по друго време, с обучено ясновидство следваме подобен път, ние стигаме до съвсем различна имагинация, въпреки че непосредственото
чувство
отново казва: Това е вярно!
От такъв пример можем да видим, че когато се издигаме във висшите светове, едно нещо е крайно необходимо. Ние трябва винаги да помним обстоятелството, че в опитите си да навлезем в царството на имагинацията, въпросната тема ни се представя в определена картина.
Ако посредством мисленето на сърцето сме придобили достатъчно силно чувство за истинността на тази картина, може да се случи така, че когато, по друго време, с обучено ясновидство следваме подобен път, ние стигаме до съвсем различна имагинация, въпреки че непосредственото чувство отново казва: Това е вярно!
Ние трябва да сме внимателни за това, понеже то естествено е объркващо за онзи, който навлиза в света на имагинацията. Но объркването бива изяснено, ако вниманието ни е насочено към него както трябва. Ние ще придобием правилно отношение към целия този въпрос, търсейки самия свой Аз в имагинативния свят.
към текста >>
Онзи, който се издига във висшите светове обаче, трябва да бъде способен да изостави своята обичайна личност назад, да излезе вън от себе си и да каже със същото
чувство
: "Това си ти".
За да развием мисленето на сърцето, ние трябва да имаме силата да излезем вън от себе си и да се погледнем отвън. В нормално съзнание човек стои на определено място и знае, че казвайки "Това съм аз", той има предвид сбора от онова, в което той вярва и представя.
Онзи, който се издига във висшите светове обаче, трябва да бъде способен да изостави своята обичайна личност назад, да излезе вън от себе си и да каже със същото чувство: "Това си ти".
Предишно "аз" трябва да може в истинския смисъл да стане "ти", точно както казваме "ти" на друга личност. Това трябва да се превърне в действителна опитност; във физическия свят това е постижимо с тренировка. Ние трябва отначало да правим относително прости неща в този смисъл, и после спечелваме правото да мислим със сърцето. Всички верни представяния на висшите светове произлизат от мисленето на сърцето, въпреки че външно те приличат на чисто логически изложения. Описваното в Духовната Наука е било изживяно със сърцето и трябва да бъде прехвърлено в мисловни форми, разбираеми за разумните хора.
към текста >>
69.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние можем да погледнем напред към едно бъдещо човечество, когато логиката на сърцето отново ще действа в най-пълна степен, когато човек ще съзира истината от едно непосредствено
чувство
.
Ние можем да погледнем напред към едно бъдещо човечество, когато логиката на сърцето отново ще действа в най-пълна степен, когато човек ще съзира истината от едно непосредствено чувство.
Но тогава той ще е усвоил плодовете на междинния етап на развитие, етапа на логиката на интелекта. Следователно може да се каже, че ние сега преминаваме през еволюционния етап на интелектуалното мислене, за да си възвърнем на по-висше ниво онова, което вече е било постигнато на по-нисше, а именно логиката на сърцето. Докато на по-нисшето ниво тя не беше осветена от интелекта, на по-висшето ниво тя по-късно ще бъде озарена от онова, което човекът е овладял чрез логиката на интелекта.
към текста >>
70.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Някои хора имат естествено
чувство
на истината що се касае за онова, което чрез логиката на сърцето ще бъде възможно да разберат изцяло едва в бъдещето.
Други способности обаче, такива като мисленето на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности. Интелектът е достигнал своя зенит и ще бъде включен в бъдещото развитие на човешката душа като плод на настоящия етап на еволюцията, но интелектът като такъв не може да достигне по-високо ниво. Освен душевните способности, които са познати днес и които сочат назад към миналото на човека, откъдето са се развили от елементарни наченки до своето настоящо ниво, има и други, за които ние можем само да загатнем пророчески. Но също както способностите, усъвършенствани днес, са видими като основни наченки преди много епохи, така и способностите, принадлежащи на бъдещето, днес вече присъстват като семена в душата и ще разцъфтяват в бъдещето. Способността за придобиване на познание чрез логиката на сърцето още изобщо не е активна до голяма степен, но дарбата за това вече присъства в много човешки същества.
Някои хора имат естествено чувство на истината що се касае за онова, което чрез логиката на сърцето ще бъде възможно да разберат изцяло едва в бъдещето.
към текста >>
Това са хора, чиито висши способности казват "да" за съобщенията на Духовната Наука, въпреки че отначало те само усещат посредством естественото си
чувство
за истината онова, което по-късно ще разберат интуитивно.
Че днес има души, притежаващи това усещане за духовните истини, се доказва от факта, че голям брой хора не се задоволяват със сегашните обяснения на великите въпроси на Битието и идват до Духовната Наука, копнеейки да намерят отговори на тази въпроси.
Това са хора, чиито висши способности казват "да" за съобщенията на Духовната Наука, въпреки че отначало те само усещат посредством естественото си чувство за истината онова, което по-късно ще разберат интуитивно.
По този начин духовният изследовател се обръща към човешката душа по-непосредствено, отколкото правят това другите изследователи в днешно време. Те се опитват да ни принудят да приемем техните открития, позовавайки се на експерименти, привеждайки математически доказателства и други подобни, така че техните слушатели да не могат да направят нищо друго, освен да признаят валидността на казаното от тях.
към текста >>
Той не е в положение, както другите учени, винаги да прилага външни доказателства, но той знае, че същото
чувство
за истината, което лежи в собственото му сърце, присъства в сърцата на всички хора и че те, при условие че разберат своето собствено естество, ще могат да се съгласят с него спонтанно, дори ако още не разбират напълно всичко, което той трябва да предаде.
Духовният изследовател е в различно положение. Той трябва да се обърне към далеч по-интимните области на човешката душа.
Той не е в положение, както другите учени, винаги да прилага външни доказателства, но той знае, че същото чувство за истината, което лежи в собственото му сърце, присъства в сърцата на всички хора и че те, при условие че разберат своето собствено естество, ще могат да се съгласят с него спонтанно, дори ако още не разбират напълно всичко, което той трябва да предаде.
Така той се обръща към чувството за истината в сърцата на хората, и оставя на свободната преценка на душите дали те ще се съгласят с него или не. Със своите изложения той не се опитва да убеждава, а твърди, че каквото живее в неговата душа живее във всяка човешка душа, и че задачата му е да даде стимул за нещо, което може и трябва да бликне от всяка човешка душа. Той само се опитва да даде израз на истините, които всяка душа, ако и се даде достатъчно време, би могла да изживее в себе си. Но понеже ние, човешките същества, сме зависими едно от друго, ние би трябвало да търсим заедно, особено в темите, свързани с духовната област. Духовната Наука трябва да бъде стимул за съвместно търсене на истината.
към текста >>
Така той се обръща към
чувство
то за истината в сърцата на хората, и оставя на свободната преценка на душите дали те ще се съгласят с него или не.
Духовният изследовател е в различно положение. Той трябва да се обърне към далеч по-интимните области на човешката душа. Той не е в положение, както другите учени, винаги да прилага външни доказателства, но той знае, че същото чувство за истината, което лежи в собственото му сърце, присъства в сърцата на всички хора и че те, при условие че разберат своето собствено естество, ще могат да се съгласят с него спонтанно, дори ако още не разбират напълно всичко, което той трябва да предаде.
Така той се обръща към чувството за истината в сърцата на хората, и оставя на свободната преценка на душите дали те ще се съгласят с него или не.
Със своите изложения той не се опитва да убеждава, а твърди, че каквото живее в неговата душа живее във всяка човешка душа, и че задачата му е да даде стимул за нещо, което може и трябва да бликне от всяка човешка душа. Той само се опитва да даде израз на истините, които всяка душа, ако и се даде достатъчно време, би могла да изживее в себе си. Но понеже ние, човешките същества, сме зависими едно от друго, ние би трябвало да търсим заедно, особено в темите, свързани с духовната област. Духовната Наука трябва да бъде стимул за съвместно търсене на истината.
към текста >>
Човек може много лесно да узнае за това морално и духовно родство с растителния свят, давайки пълна свобода на своето природно
чувство
.
Човек може много лесно да узнае за това морално и духовно родство с растителния свят, давайки пълна свобода на своето природно чувство.
Той се нуждае от растението не само за храна, но също и за своя вътрешен живот, за да подхранва вътре в себе си чувствата и изживяванията, необходими за душевния му живот. Той се нуждае от впечатленията на растителния свят на физическия план, за да бъде душевният му живот свеж и здрав. Това е нещо, което трябва да бъде отново подчертано. В човешката душа скоро става видим един недостиг, ако тя бъде откъсната от свежото, оживотворяващо въздействие на растенията. В човек, който в градския живот е практически откъснат от непосредствения допир с растителния свят, някой, притежаващ дълбок усет, винаги ще забележи определен вътрешен недостиг.
към текста >>
Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо
чувство
на отговорност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това.
Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност.
Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност. Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност. Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост.
към текста >>
Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо
чувство
на отговорност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност. Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност.
Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност.
Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото.
към текста >>
Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с
чувство
на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни.
Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят. Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание. Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание.
Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни.
Духовната Наука трябва да бъде приета във волята. Когато попиваме духовно познание в истинското му значение, в нашата душа работи нещо като духовно Слънце.
към текста >>
71.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Несъмнено, ако човек е приел нашия мироглед, нашия идеал, за който отново ще стане дума, и се опита да обхване с поглед цялата съвременна епоха, за да провери до каква степен е в състояние да пренесе там антропософските импулси, ще изпита може би едно твърде нерадостно
чувство
.
Несъмнено, ако човек е приел нашия мироглед, нашия идеал, за който отново ще стане дума, и се опита да обхване с поглед цялата съвременна епоха, за да провери до каква степен е в състояние да пренесе там антропософските импулси, ще изпита може би едно твърде нерадостно чувство.
Защото, ако се вгледаме без предубеждение в онова, което светът претендира, че „знае", в това, което днес тласка хората към определени чувства и действия, бихме могли да заявим: То е така безкрайно далеч от антропософските идеи и идеали, че антропософът просто няма никаква възможност да се намеси непосредствено в живота с помощта на импулсите, които му дава Антропософията.
към текста >>
72.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ако абстрактните теории се превърнат в живо космическо
чувство
, то неизбежно ще ни потопи в дълбоко състрадание спрямо всички мъки и болки, понасяни в животинското царство.
И ако абстрактните теории се превърнат в живо космическо чувство, то неизбежно ще ни потопи в дълбоко състрадание спрямо всички мъки и болки, понасяни в животинското царство.
Там, където това космическо чувство блика от първичната мъдрост на човечеството, там където хората все още са запазили макар и далечен отблясък от древното ясновидство, там е съхранена и милостта, истинското състрадание към животинския свят.
към текста >>
Там, където това космическо
чувство
блика от първичната мъдрост на човечеството, там където хората все още са запазили макар и далечен отблясък от древното ясновидство, там е съхранена и милостта, истинското състрадание към животинския свят.
И ако абстрактните теории се превърнат в живо космическо чувство, то неизбежно ще ни потопи в дълбоко състрадание спрямо всички мъки и болки, понасяни в животинското царство.
Там, където това космическо чувство блика от първичната мъдрост на човечеството, там където хората все още са запазили макар и далечен отблясък от древното ясновидство, там е съхранена и милостта, истинското състрадание към животинския свят.
към текста >>
73.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да приемем, че определено изживяване поражда у Вас радост или болка, с други думи, едно изживяване, което е съпровождано от дадено
чувство
.
Замислете се за някакво изживяване, което предизвиква у Вас появата на една ясна и точна представа.
Нека да приемем, че определено изживяване поражда у Вас радост или болка, с други думи, едно изживяване, което е съпровождано от дадено чувство.
Да не забравяме също, че повечето изживявания се съпровождат от чувства. А чувствата се намесват не само в повърхностния съзнателен пласт на живота, а проникват дълбоко в структурите на физическото тяло. Припомнете си само, как при определена ситуация побледнявате, а при друга почервенявате. В този случай чувствата се намесват дори в кръвообращението
към текста >>
74.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да предположим следното: През последния си живот, един човек е живял така, че неговите действия са били ръководени от едно твърде слабо Азово
чувство
, което е било прекалено отдадено на външния свят и то до степен на известна несамостоятелност, на известно безличие все черти, които не са вече подходящи за сегашното еволюционно равнище на човечеството.
Нека да предположим следното: През последния си живот, един човек е живял така, че неговите действия са били ръководени от едно твърде слабо Азово чувство, което е било прекалено отдадено на външния свят и то до степен на известна несамостоятелност, на известно безличие все черти, които не са вече подходящи за сегашното еволюционно равнище на човечеството.
Следователно, в съответната инкарнация на този човек, неговите действия са носели отпечатъка на едно слабо или липсващо Азово чувство. И ето, че по времето на Камалока, той отново застава пред своите действия, произтичащи, както казахме, от едно слабо или липсващо Азово чувство. Сега той поема в себе си една друга тенденция: „Ти трябва да развиеш в душата си сили, които ще укрепят твоя Аз; през една следваща инкарнация ти трябва да си осигуриш възможността да работиш срещу съпротивата на твоето тяло, срещу силите, които напират към теб от физическото, етерното и астралното тяло и подкопават себесъзнанието; всичко това е един вид изпитание. Да, ти трябва да си изградиш едно тяло, което ти напомня, че предразположбата към недостатъчното себесъзнание фактически идва от тялото! "
към текста >>
Следователно, в съответната инкарнация на този човек, неговите действия са носели отпечатъка на едно слабо или липсващо Азово
чувство
.
Нека да предположим следното: През последния си живот, един човек е живял така, че неговите действия са били ръководени от едно твърде слабо Азово чувство, което е било прекалено отдадено на външния свят и то до степен на известна несамостоятелност, на известно безличие все черти, които не са вече подходящи за сегашното еволюционно равнище на човечеството.
Следователно, в съответната инкарнация на този човек, неговите действия са носели отпечатъка на едно слабо или липсващо Азово чувство.
И ето, че по времето на Камалока, той отново застава пред своите действия, произтичащи, както казахме, от едно слабо или липсващо Азово чувство. Сега той поема в себе си една друга тенденция: „Ти трябва да развиеш в душата си сили, които ще укрепят твоя Аз; през една следваща инкарнация ти трябва да си осигуриш възможността да работиш срещу съпротивата на твоето тяло, срещу силите, които напират към теб от физическото, етерното и астралното тяло и подкопават себесъзнанието; всичко това е един вид изпитание. Да, ти трябва да си изградиш едно тяло, което ти напомня, че предразположбата към недостатъчното себесъзнание фактически идва от тялото! "
към текста >>
И ето, че по времето на Камалока, той отново застава пред своите действия, произтичащи, както казахме, от едно слабо или липсващо Азово
чувство
.
Нека да предположим следното: През последния си живот, един човек е живял така, че неговите действия са били ръководени от едно твърде слабо Азово чувство, което е било прекалено отдадено на външния свят и то до степен на известна несамостоятелност, на известно безличие все черти, които не са вече подходящи за сегашното еволюционно равнище на човечеството. Следователно, в съответната инкарнация на този човек, неговите действия са носели отпечатъка на едно слабо или липсващо Азово чувство.
И ето, че по времето на Камалока, той отново застава пред своите действия, произтичащи, както казахме, от едно слабо или липсващо Азово чувство.
Сега той поема в себе си една друга тенденция: „Ти трябва да развиеш в душата си сили, които ще укрепят твоя Аз; през една следваща инкарнация ти трябва да си осигуриш възможността да работиш срещу съпротивата на твоето тяло, срещу силите, които напират към теб от физическото, етерното и астралното тяло и подкопават себесъзнанието; всичко това е един вид изпитание. Да, ти трябва да си изградиш едно тяло, което ти напомня, че предразположбата към недостатъчното себесъзнание фактически идва от тялото! "
към текста >>
75.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
От друга страна, при маларията наблюдаваме един вид „разпад на кръвта"; тук прекомерно развитото Азово
чувство
има възможността да се изяви в най-крайни и абсурдни форми; сблъсквайки се с „разпада на кръвта", прекомерно активният Аз отлита в нищото.
Винаги съм подчертавал: Човешкият Аз има своя физически израз в кръвта. Не случайно двете болести, за които стана дума току-що, са свързани с кръвта и закономерностите на кръвообращението. При холерата например, настъпва едно сгъстяване на кръвта. Тъкмо то е „препятствието", с което трябва да се справи недостатъчното себесъзнание, за да се развие и укрепне.
От друга страна, при маларията наблюдаваме един вид „разпад на кръвта"; тук прекомерно развитото Азово чувство има възможността да се изяви в най-крайни и абсурдни форми; сблъсквайки се с „разпада на кръвта", прекомерно активният Аз отлита в нищото.
Ето какво всъщност предлага „разпадът на кръвта".
към текста >>
"; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт,
чувство
на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение.
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си. Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част. И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние!
"; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение.
Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>
Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно
чувство
, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога.
До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога. Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия.
Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога.
Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг. Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология". За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията. Следователно, „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, го доведе до повторното изучаване на Библията, до нейния превод и до всичко, което се случи после.
към текста >>
А ако се досети, първото усещане, което го обзема, е
чувство
то на срам.
Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина. Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение. С други думи, той се опитва да отхвърли онова, което външният свят осъжда и което все още се намира в неговата душа. Вие често ставате свидетели, как даден човек върши нещо, под влиянието на явно егоистични страсти, докато в същото време обгръща своя егоизъм с мантията на най-благородни намерения и обяснява защо е извършил тази или онази постъпка. Обикновено той няма никаква представа за всичко това.
А ако се досети, първото усещане, което го обзема, е чувството на срам.
Най-лошото е, че в повечето случаи човек не подозира, как от дълбините на своята душа той е принуден да извърши определено действие, а едва по-късно той изнамира подходящия според него мотив за това действие.
към текста >>
Ариман действува най-силно в случаите, когато изпитваме
чувство
то: „Ето, сега вече ти не можеш да напреднеш по-нататък със своето мислене; ти стигаш до една критична точка, където се сплита неразрешим възел от мисли!
Ариман е онзи принцип, който се намесва в нашите възприятия и се промъква в нас, идвайки от вън.
Ариман действува най-силно в случаите, когато изпитваме чувството: „Ето, сега вече ти не можеш да напреднеш по-нататък със своето мислене; ти стигаш до една критична точка, където се сплита неразрешим възел от мисли!
" Така ариманическият принцип използва тази възможност и прониква в нас чрез противоречията на външния свят.
към текста >>
76.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното
чувство
за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
Накратко: ако от една страна умъртвяваме физическия корелат, „органът" на безлюбието, от друга страна би трябвало да поемем задължението, според което едно спиритуално възпитание ще неутрализира грубо замислената материалистическа процедура на „ваксинацията" при този човек. Да, точно в това се състои необходимото противодействие. Иначе бихме свършили работата наполовина. Ние ще я свършим докрай, само ако съответният човек в една от следващите си инкарнации сам изгради по някакъв начин въпросното противодействие. Защото чисто симптоматологичното отстраняване на обривите при шарката, се отнася само до външната страна на Кармата.
Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
Ваксинацията никога няма да навреди на този, който в по-късните си години съумее да получи едно наистина спиритуално възпитание. Ние прекалено накланяме везните към външната симптоматика, защото не придаваме никаква стойност на вътрешните процеси. И не случайно, мнозина казват: „Там, където хигиената прекалява, се раждат само слаби индивиди". Разбира се, подобно твърдение е неоправдано; обаче, както видяхте, същественото тук е да не се залавяме с едната задача, без да сме наясно с другата.
към текста >>
77.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, едно прекрасно
чувство
ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си.
Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света.
Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си.
Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят. Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети. А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието. И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна помощ и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности.
към текста >>
78.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна сфера, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има
чувство
то, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ.
От моето изложение Вие вече сте разбрали, че това, което човекът получава отвън, Архангелът го получава отвътре; ето защо когато представителите на съответния народ се появят като един вид опорни центрове в архангелското съзнание, Архангелът има усещането, че това, което изниква в неговото собствено съзнание, е все пак нещо чуждо. То напомня на внезапните хрумвания, които ние често имаме в рамките на нашето човешко съзнание. Това, което идва при човека като младост и старост, се проявява и при Архангела, само че по обратен начин. При човека младостта дава усещането за бодрост, усещането, че крайниците са леки и че непрекъснато се развиват. На стари години крайниците са от пуснати и отказват да ни служат.
Наистина Архангелът усеща, че всичко възниква там, в неговата вътрешна душевна сфера, обаче все пак възходът и упадъкът на народа му изглеждат като нещо чуждо, като нещо, за което той има чувството, че то не зависи от него и с което, следователно, той няма пряка връзка, макар че то му дава достатъчен повод, за да се въплъти през определена епоха в този или онзи народ.
Когато е налице възможността за въплъщаване, когато един народ се намира във възходящата част на своя живот, в разцвета на силите си, тогава Архангелът слиза,също както слиза и човекът, след като е приключил с периода между смъртта и новото раждане. Да, Архангелът също слиза, за да се въплъти този или онзи народ. Но има още нещо: Архангелът предусеща и своята смърт, необходимостта да се оттегли от съответния народ, когато отделните възприятия или онези опорни центрове, за които споменах, започнат да стават все по-слаби и непродуктивни, а съдържанието им все по-бедно. И тогава идва времето, когато той напуска народностната общност; тогава Архангелът навлиза в своя Девакан, в своя живот между смъртта и новото раждане, за да потърси след определен период друга народностна общност и да се свърже с нея по нов начин. Ето как възходящият, младенчески живот на един народ е идентичен с младостта, през която минава Духът на Народа, и той я възприема като онзи бодър, свеж и преливащ от сили елемент, в който протича неговият собствен живот.
към текста >>
79.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското
чувство
да командува по някакъв начин при тази работа.
Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите. И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа.
Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа.
Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство. А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред. И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни. Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща. Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа.
към текста >>
И всяка дума, всяко
чувство
, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено
чувство
действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване.
Уверявам ви, че това на е някакъв образ, някакъв символ, а то е описано реалистично, когато сцената, където младият Капезиус развива своите идеали изхождайки от чувства на сърцето, които са напълно оправдани за сетивния свят, ни показва, как това, което той заедно със Щрадер казва, разтърсва стихиите, развързва светкавици и гръмотевици. Това е така, защото идеалите на Капезиус по отношение на духовния свят се коренят само във външния, възприемем чрез сетивата свят. Човекът съвсем не е едно изолирано същество. Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос.
И всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено чувство действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване.
И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят. Ако е плодотворно, то е плодотворно за целия свят; ако е една разрушителна грешка, то е една разрушителна сила в целия свят".
към текста >>
И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото
чувство
на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят.
Уверявам ви, че това на е някакъв образ, някакъв символ, а то е описано реалистично, когато сцената, където младият Капезиус развива своите идеали изхождайки от чувства на сърцето, които са напълно оправдани за сетивния свят, ни показва, как това, което той заедно със Щрадер казва, разтърсва стихиите, развързва светкавици и гръмотевици. Това е така, защото идеалите на Капезиус по отношение на духовния свят се коренят само във външния, възприемем чрез сетивата свят. Човекът съвсем не е едно изолирано същество. Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос. И всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено чувство действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване.
И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят.
Ако е плодотворно, то е плодотворно за целия свят; ако е една разрушителна грешка, то е една разрушителна сила в целия свят".
към текста >>
Когато добием едно
чувство
за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията.
Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията.
Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи. Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да слушаме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го слушаме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света.
към текста >>
Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от
чувство
то на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това сътрудничество и това съдействие.
Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това сътрудничество и това съдействие.
И ако завчера и вчера можахме да изпитате едно задоволство за вашето сърце, за вашата душа, то насочете чувствата, които изпълват душите Ви, към тези, чиито имена бяха споменати тук и към онези,които гледахте на сцената като Ваши добре познати приятели.
към текста >>
80.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Аз имам, изпитвам дълбокото
чувство
на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос.
При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука. Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос.
Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос.
И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
към текста >>
И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното
чувство
на отговорност.
При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука. Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос.
И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
към текста >>
Това е
чувство
то, което антропософът би трябвало да усвои, когато приближава до този древен документ, който стои в началото на Стария Завет.
Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах. Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми. И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива. И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие.
Това е чувството, което антропософът би трябвало да усвои, когато приближава до този древен документ, който стои в началото на Стария Завет.
към текста >>
81.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда
чувство
то на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи.
Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи.
Това, което ясновидското съзнание намира, е предадено на един величествен, мощен език в тези духовни документи. Ние отново намираме в тях това, което предварително сме знаели, а именно: че когато с настъпило облъчването отвън, може да се повтори това, което е съществувало на старата Луна във въздухообразния и водообразен елементи. Какво значение имат спрямо едно такова познание, което разтърсва всички сили на нашата душа, какво значение имат всички интелектуални възражения, които така често се правят против тези неща! Какво значение има преди всичко онова възражение, което казва, че тези стари документи се били създадени в първобитни епохи и че всъщност тогава човешкото познание се е намирало на детска степен! Хубава детска степен, щом в тези документи отново намираме най-висшето, до което можем да се издигнем.
към текста >>
Ние имаме работа с нещо, за което имаме
чувство
то: то е предварително определено.
Какво бихме могли да кажем за такива седем човеци, които работят за създаването на едно общо произведение? Бихме могли да кажем: изработват това произведение така, че то е смисълът на образа, който си бяха съставили за своето произведение. Това трябва да имаме пред погледа си като нещо твърде характерно, че Елохимите работиха задружно, за да произведат накрая венеца на тяхната дейност, да влеят човешка форма в това, което можа да се роди от повторението на съществувалото по-рано, защото във всичко беше отпечатано нещо ново. Ето защо внезапно в Битието се заговаря на един съвършено нов език. По-рано всичко беше изразено по определен начин: "Елохимите създадоха", "Елохимите рекоха" и т.н.
Ние имаме работа с нещо, за което имаме чувството: то е предварително определено.
Сега се заговорва на един нов език там, където трябва да се яви увенчанието на Земното развитие: "нека" ако го предадем в обикновен превод "нека да направим човека" /гл.1 26/. Това звучи като едно съвещание не седемте заедно, както се прави, когато хората искат да извършат едно общо дело. Така се вижда, че в това, което накрая се явява като едно увенчание на делото на развитието, ние трябва да виждаме едно произведение от задружното действие на Елохимите; че всичко, което всеки един по отделно може да направи, те го сливат в едно общо дело и накрая се явява човешката етерна форма като израз на това, което Елохимите бяха усвоили като способности и сили през време на Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди.
към текста >>
82.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова
чувство
, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето.
Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да мислят. Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край. Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията?
Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето.
И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година. Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота. Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите. След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите.
към текста >>
83.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И не трябва да се задоволяваме само да си казваме това само теоретически, а
чувство
то трябва да се превърне така да се каже в плът и кръв, че ние се подаваме на илюзии, когато се придържаме само към външното съществуване.
Отчасти ние вече постигнахме това. При това винаги сме държали пред погледа си гледище, че при всичко, което застава първо пред нас външно, даже и това, което застава пред нас при по-нисшите степени на ясновидското съзнание/, а всъщност в Генезиса ние винаги, имаме работа с факта на свръхсетивното, на ясновиждащото съзнание/, че при всичко това имаме работа с майя, с илюзия; че нашето обикновено схващане на сетивния свят, така както на първо време този сетивен свят съществува за нашите познавателни способности, че този сетивен свят е майя или илюзия. Това е едно изречение, което е известно на всеки един, който се е занимавал що годе с окултната наука. Също и нисшите области на ясновидството, всичко това, което наричаме етерен и астрален свят, в един по-висш смисъл то принадлежи към тази област на илюзията, и това е нещо, което не може да остане скрито за никого, който се е занимавал по-продължително време с духовните възгледи. Ние се натъкваме така да се каже на истинската основа на съществуването едва тогава доколкото тя е достижима за нас -,когато проникнем над горепосочените области до по-дълбоките извори на съществуването; това трябва постоянно да имаме предвид.
И не трябва да се задоволяваме само да си казваме това само теоретически, а чувството трябва да се превърне така да се каже в плът и кръв, че ние се подаваме на илюзии, когато се придържаме само към външното съществуване.
Да се пренебрегне някак външното съществуване, да го ценим по-малко, това естествено би било също една от големите илюзии, на които хората могат да се подадат. Да вземем това, което така често ни занимаваше през тези дни, елементарното съществуване, непосредствено граничащо и намиращо се над физическото съществуване, което се намира зад това, което възприемаме с нашите сетива. Да вземем онова елементарно съществуване, което Духовната наука характеризира като елемент на Земята, водата, въздуха, огъня или топлината, светлината, на звуковия етер, на жизнения етер, да вземем този елемент, който стои на основата на всички тези форми на съществуването. Да вземем това елементарно съществуване. Ние се стараем да добием представи върху земното /твърдото/ състояние, върху водното, въздухообразното състояние и т.н.
към текста >>
И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето
чувство
би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка.
" и някому може си прави удоволствие да каже: "Духовният изследовател съвсем не иска да знае за това! Материята е само едно низше съществуване! Какво ни интересува нас това вещество? Ние се издигаме над материята в духовното! " Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние.
И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка.
Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло. Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим. Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли. Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
към текста >>
В това тълкуване на Библията през нашето столетие е бил изразходван огромен труд и можем да кажем, когато познаваме нещата, че върху никое естествено-научно или историческо изследване не е бил изразходван толкова труд, както върху това богословско тълкуване на Библията през 19-я век, което ни изпълва с дълбока печал и с
чувство
то на дълбока трагичност.
Ние трябва отново да разделим тези имена. В това изследване на Библията се е достигнало толкова далече, че днес имаме така наречени библии на дъгата, библии написани с цветовете на дъгата, в които всичко, което се предполага да е било донесено от една страна, е запечатано със сини букви, и всичко, което се счита да е било донесено от другата страна, е напечатано с червен цвят. Такива библии съществуват! Малко, че понякога нещата трябва да бъдат така разделени, че предното изречение е синьо, а следващата част от изречението е червено, защото предната част на такова изречение произхожда от единия народ, а последната част от другия народ. Чудно е само, как главното изречение и допълнителното изречение са така чудесно съчетани, че трябва да се предположи, какво само някой съчетател е трябвало да дойде, за да съчетае така добре тези две предания.
В това тълкуване на Библията през нашето столетие е бил изразходван огромен труд и можем да кажем, когато познаваме нещата, че върху никое естествено-научно или историческо изследване не е бил изразходван толкова труд, както върху това богословско тълкуване на Библията през 19-я век, което ни изпълва с дълбока печал и с чувството на дълбока трагичност.
Онова, което трябваше да разказва на човечеството за най-духовното, е изгубило своята връзка с духовните извори. Това е, като че някой би искал да каже: Но вижте, във втората част на трагедията "Фауст", например, ние виждаме един съвършено друг стил, когато сравним мястото, където говори Ариел, с четиристъпните стихове от първата част на "Фауст". Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура. Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек. Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот.
към текста >>
84.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова
чувство
на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът.
Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение? навярно писателят го е забравил. От Генезиса хората би трябвало да се научат, че те не само не трябва да прибавят нищо, което не принадлежи там, но и да не отнемат нищо, което му принадлежи. Авторът на Генезиса не е забравил нищо. Има най-дълбока причина, щото за втория ден на сътворението тези думи да не стоят там.
Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът.
Ние бихме могли да научим много неща от тези древни писатели, които действително не се нуждаели да полагат никаква клетва за това, но от само себе си са следвали принципа, "да не прибавят нищо и да не изпускат нищо от това, което са познали като истина." те са били дълбоко проникнати от това, че всяка дума трябва да бъде свещена за нас, всяка дума, която стой там, и че ние ме трябва да изпускаме нищо от необходимото.
към текста >>
И когато този поразяващ факт се потвърди, той изпитва едно чудно
чувство
; едно
чувство
, което би трябвало да изпълни човешката душа, за да почувствуват те отношението, свещеността, която живее в този древен документ, който познаваме под името Генезис или Битие /Сътворение на света/.
С това ние разбрахме така да се каже из вътрешни основи композицията на тези така наречени ден първи и втори на сътворението. Онзи, който чрез духовното изследване разкрива, какво се крие зад небето, и след това отваря Библията, казва: Би било чудесно, твърде чудесно, ако тези тънкости, които могат да бъдат намерени чрез едно съвестно духовно изследване, бихме ги намерили и при древния ясновидец, който е работил върху Генезиса.
И когато този поразяващ факт се потвърди, той изпитва едно чудно чувство; едно чувство, което би трябвало да изпълни човешката душа, за да почувствуват те отношението, свещеността, която живее в този древен документ, който познаваме под името Генезис или Битие /Сътворение на света/.
към текста >>
85.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето
чувство
на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание".
И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества.
Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание".
Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"? Можем да ги предадем с думата: "Елохим". Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание. По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.
към текста >>
86.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от
чувство
то на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща.
Още веднъж бих искал да подчертая изрично, че никак не ми беше лесно да пристъпя към развитието на този цикъл; защото, след като някой е слушал тези неща, той не може лесно да си създаде една представа за това, колко е труден пътят, който води до тези по-дълбоки основи на библейския разказ за сътворението, колко е трудно да се намери успоредността между намерените по-рано духовнонаучни факти и съответните библейски места. Когато човек постъпва съвестно в това отношение, това представлява една извънредно трудна работа. Често пъти хората си представят, че ясновидският поглед прониква лесно навсякъде. Мисли се, че е достатъчно човек само да погледне и всичко се разкрива от само себе си. Без съмнение, онзи, който застава срещу нещата по един наивен начин, той често вярва, че може да обясни лесно всичко.
Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща.
Все пак в известно отношение аз вярвам, че в този цикъл от сказки не съм употребил нито една дума, за която да не мога да кажа: тя ще може да остане, доколкото това е възможно, тази дума е един подходящ израз в немския език за това, което може да доведе до една правилна представа. Но това не беше лесно. Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът. Вие лесно ще можете да разберете, че беше невъзможно да оставим да се прочетат обикновените текстове, след като именно в този цикъл бяха търсени подходящите изрази за това, което действително се казва в Генезиса. И имаше малко надежда, че може би днес накрая би могъл да се прочете един превод въз основа на проучванията.
към текста >>
Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото
чувство
на отговорност!
Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща. Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек.
Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност!
Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението.
към текста >>
Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с
чувство
то на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията.
Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност!
Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията.
Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили.
към текста >>
И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас
чувство
то на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението.
Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип.
И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението.
Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили. Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот.
към текста >>
87.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с
чувство
на безграничност.
Ако се оставим на Евангелията и по-точно на техните външни въздействия, ще установим известна разлика в начина, по който те ни говорят. Вие ще потвърдите тази разлика, особено ако си припомните моите лекции върху Евангелието на Йоан и тези върху Евангелието на Лука. Когато се замислим върху Евангелието на Йоан, принудени сме да признаем, че където и да се опитваме да проникнем в неговото съдържание, навсякъде сме завладени от духовното му величие и навсякъде в Евангелието на Йоан откриваме най-висшите степени на човешката мъдрост, най-висшите степени, до които може да се издигне човешкото познание.
В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност.
Да, когато говорим върху Евангелието на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за мировите Същества.
към текста >>
И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на
чувство
то; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството.
И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели.
Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия. Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване. Който би искал да чуе само думи върху Евангелието на Йоан или върху Евангелието на Лука, той едва ли е чул всичко. Начинът на изложение беше съвсем различен при двата лекционни цикъла.
към текста >>
Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото
чувство
и любовта, и непосредственото величие на мировите сили.
При Евангелието на Матей нещата са съвсем различни.
Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили.
Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия. Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме. Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени. Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия.
към текста >>
88.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И тези образи бяха в състояние да пробудят ако не съзнанието, то поне
чувство
на преклонение пред великите събития и факти.
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка. Тъкмо това себе-изхранване, тази интровертираност на силите, които по-рано осигуряваха ясновидството, са представени от легендата по един чуден начин в лицето на родоначалника Авраам. Когато се докоснем до истинската същност на подобни легенди, ние си казваме: Да, за нас е ясно, че древните разказвачи не са можели да изразят това, което е скрито зад легендите, освен с помощта на образи.
И тези образи бяха в състояние да пробудят ако не съзнанието, то поне чувство на преклонение пред великите събития и факти.
А за онези времена това беше достатъчно.
към текста >>
89.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В условията на древното посвещение това Азово
чувство
беше, така да се каже, заличавано.
Защото с тази външна помощ беше свързан и един друг, съществен факт. В рамките на нашето дневно съзнание, ние имаме съвсем ясно усещане за Аза, което се появява още по време на утринното пробуждане. В моята „Теософия" Вие ще откриете онзи момент, когато човекът може да назове себе си с думата „Аз". Животното не може да стори това. Ако животното би могло да отправи поглед към своя вътрешен свят, то би открило там не един индивидуален Аз, а един „родов Аз", един „групов Аз"; то би усещало себе си като принадлежащо към един животински вид.
В условията на древното посвещение това Азово чувство беше, така да се каже, заличавано.
Следователно, когато човекът се издигаше в духовните светове, неговото Азово чувство избледняваше и ако съпоставите всичко, изнесено от мен, Вие ще установите, че този ред на нещата е бил напълно оправдан. Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма. За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано. Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство. Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването.
към текста >>
Следователно, когато човекът се издигаше в духовните светове, неговото Азово
чувство
избледняваше и ако съпоставите всичко, изнесено от мен, Вие ще установите, че този ред на нещата е бил напълно оправдан.
В рамките на нашето дневно съзнание, ние имаме съвсем ясно усещане за Аза, което се появява още по време на утринното пробуждане. В моята „Теософия" Вие ще откриете онзи момент, когато човекът може да назове себе си с думата „Аз". Животното не може да стори това. Ако животното би могло да отправи поглед към своя вътрешен свят, то би открило там не един индивидуален Аз, а един „родов Аз", един „групов Аз"; то би усещало себе си като принадлежащо към един животински вид. В условията на древното посвещение това Азово чувство беше, така да се каже, заличавано.
Следователно, когато човекът се издигаше в духовните светове, неговото Азово чувство избледняваше и ако съпоставите всичко, изнесено от мен, Вие ще установите, че този ред на нещата е бил напълно оправдан.
Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма. За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано. Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство. Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването. Онова помрачение на Аза, което беше присъщо на древните Мистерии, трябваше да отпадне.
към текста >>
Защото тъкмо Азовото
чувство
е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма.
В моята „Теософия" Вие ще откриете онзи момент, когато човекът може да назове себе си с думата „Аз". Животното не може да стори това. Ако животното би могло да отправи поглед към своя вътрешен свят, то би открило там не един индивидуален Аз, а един „родов Аз", един „групов Аз"; то би усещало себе си като принадлежащо към един животински вид. В условията на древното посвещение това Азово чувство беше, така да се каже, заличавано. Следователно, когато човекът се издигаше в духовните светове, неговото Азово чувство избледняваше и ако съпоставите всичко, изнесено от мен, Вие ще установите, че този ред на нещата е бил напълно оправдан.
Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма.
За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано. Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство. Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването. Онова помрачение на Аза, което беше присъщо на древните Мистерии, трябваше да отпадне. И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
към текста >>
За да бъдат възпрени страстите, Азовото
чувство
трябваше да бъде подтискано.
Животното не може да стори това. Ако животното би могло да отправи поглед към своя вътрешен свят, то би открило там не един индивидуален Аз, а един „родов Аз", един „групов Аз"; то би усещало себе си като принадлежащо към един животински вид. В условията на древното посвещение това Азово чувство беше, така да се каже, заличавано. Следователно, когато човекът се издигаше в духовните светове, неговото Азово чувство избледняваше и ако съпоставите всичко, изнесено от мен, Вие ще установите, че този ред на нещата е бил напълно оправдан. Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма.
За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано.
Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство. Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването. Онова помрачение на Аза, което беше присъщо на древните Мистерии, трябваше да отпадне. И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
към текста >>
Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото
чувство
.
Ако животното би могло да отправи поглед към своя вътрешен свят, то би открило там не един индивидуален Аз, а един „родов Аз", един „групов Аз"; то би усещало себе си като принадлежащо към един животински вид. В условията на древното посвещение това Азово чувство беше, така да се каже, заличавано. Следователно, когато човекът се издигаше в духовните светове, неговото Азово чувство избледняваше и ако съпоставите всичко, изнесено от мен, Вие ще установите, че този ред на нещата е бил напълно оправдан. Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма. За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано.
Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство.
Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването. Онова помрачение на Аза, което беше присъщо на древните Мистерии, трябваше да отпадне. И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
към текста >>
И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото
чувство
не угасва.
Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма. За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано. Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство. Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването. Онова помрачение на Аза, което беше присъщо на древните Мистерии, трябваше да отпадне.
И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
към текста >>
Донякъде то също беше свързано с известно помрачение на Азовото
чувство
.
Нека да се вгледаме още по-внимателно в древното посвещение, респективно в предхристиянското посвещение на есеите.
Донякъде то също беше свързано с известно помрачение на Азовото чувство.
Следователно, трябваше да бъде подтиснато тъкмо онова, което в днешното Земно съществувание укрепва Азовото чувство и разчита главно на сетивните възприятия. Ако се замислите дори и за най-незначителните подробности от ежедневието, Вие ще се убедите: Практически по време на своето спящо съзнание в духовния свят, човекът не притежава Азово чувство; той разполага с него само в дневното съзнание, когато вниманието му е отклонено от духовния свят и насочено към сетивно-физическия свят. Така стоят нещата при съвременния човек, както и за човешките същества по времето на Христос. Днес обикновеният Аз изобщо не е пробуден за другите светове. И Христовото посвещение се състои именно в това:намирайки се във висшите светове, Азът да запази онази будност, с която той обхваща сетивно-физическия свят.
към текста >>
Следователно, трябваше да бъде подтиснато тъкмо онова, което в днешното Земно съществувание укрепва Азовото
чувство
и разчита главно на сетивните възприятия.
Нека да се вгледаме още по-внимателно в древното посвещение, респективно в предхристиянското посвещение на есеите. Донякъде то също беше свързано с известно помрачение на Азовото чувство.
Следователно, трябваше да бъде подтиснато тъкмо онова, което в днешното Земно съществувание укрепва Азовото чувство и разчита главно на сетивните възприятия.
Ако се замислите дори и за най-незначителните подробности от ежедневието, Вие ще се убедите: Практически по време на своето спящо съзнание в духовния свят, човекът не притежава Азово чувство; той разполага с него само в дневното съзнание, когато вниманието му е отклонено от духовния свят и насочено към сетивно-физическия свят. Така стоят нещата при съвременния човек, както и за човешките същества по времето на Христос. Днес обикновеният Аз изобщо не е пробуден за другите светове. И Христовото посвещение се състои именно в това:намирайки се във висшите светове, Азът да запази онази будност, с която той обхваща сетивно-физическия свят.
към текста >>
Ако се замислите дори и за най-незначителните подробности от ежедневието, Вие ще се убедите: Практически по време на своето спящо съзнание в духовния свят, човекът не притежава Азово
чувство
; той разполага с него само в дневното съзнание, когато вниманието му е отклонено от духовния свят и насочено към сетивно-физическия свят.
Нека да се вгледаме още по-внимателно в древното посвещение, респективно в предхристиянското посвещение на есеите. Донякъде то също беше свързано с известно помрачение на Азовото чувство. Следователно, трябваше да бъде подтиснато тъкмо онова, което в днешното Земно съществувание укрепва Азовото чувство и разчита главно на сетивните възприятия.
Ако се замислите дори и за най-незначителните подробности от ежедневието, Вие ще се убедите: Практически по време на своето спящо съзнание в духовния свят, човекът не притежава Азово чувство; той разполага с него само в дневното съзнание, когато вниманието му е отклонено от духовния свят и насочено към сетивно-физическия свят.
Така стоят нещата при съвременния човек, както и за човешките същества по времето на Христос. Днес обикновеният Аз изобщо не е пробуден за другите светове. И Христовото посвещение се състои именно в това:намирайки се във висшите светове, Азът да запази онази будност, с която той обхваща сетивно-физическия свят.
към текста >>
Всяко от старите посвещения беше замислено с оглед на това, че трябваше да бъде подтиснато именно Азовото
чувство
, което се поражда у човека при възприемането на Малхут, на Царството.
Всяко от старите посвещения беше замислено с оглед на това, че трябваше да бъде подтиснато именно Азовото чувство, което се поражда у човека при възприемането на Малхут, на Царството.
То трябваше да бъде заличено. Или с други думи: В посвещението ти не можеш да бъдеш онзи човек, който съществува навън във физическия свят; наистина, ти ще се издигнеш в духовния свят, но не можеш да останеш като онзи, който се намира навън, в Царството. Следователно, в областта на старото посвещение трябва да се тегли една дебела черта между изживяванията на окултния ученик и начинът, по който той се чувствува в своя Аз.
към текста >>
И ако искаме да обобщим в едно изречение особеностите на стария вид посвещение, което се практикуваше в окултните школи и което, следователно, можеше да намери някакъв отзвук всред външния свят, трябва да кажем: Ако някой иска да мине през посвещението, той не бива да вярва, че може да запази същото Азово
чувство
, каквото има в Царството, в Малхут.
И ако искаме да обобщим в едно изречение особеностите на стария вид посвещение, което се практикуваше в окултните школи и което, следователно, можеше да намери някакъв отзвук всред външния свят, трябва да кажем: Ако някой иска да мине през посвещението, той не бива да вярва, че може да запази същото Азово чувство, каквото има в Царството, в Малхут.
Издигайки се в духовния свят, той изживява с необичайна сила и съвсем непосредствено онези три пъти по три качества, за които стана дума; обаче той трябва да се откаже от своето Азово чувство, от своите изживявания в сетивния свят. Това, което той изживява като Нецах, Йезод, Ход и т.н., не може да бъде пренесено в Царството и не може да остане свързано с обикновеното Азово чувство.
към текста >>
Издигайки се в духовния свят, той изживява с необичайна сила и съвсем непосредствено онези три пъти по три качества, за които стана дума; обаче той трябва да се откаже от своето Азово
чувство
, от своите изживявания в сетивния свят.
И ако искаме да обобщим в едно изречение особеностите на стария вид посвещение, което се практикуваше в окултните школи и което, следователно, можеше да намери някакъв отзвук всред външния свят, трябва да кажем: Ако някой иска да мине през посвещението, той не бива да вярва, че може да запази същото Азово чувство, каквото има в Царството, в Малхут.
Издигайки се в духовния свят, той изживява с необичайна сила и съвсем непосредствено онези три пъти по три качества, за които стана дума; обаче той трябва да се откаже от своето Азово чувство, от своите изживявания в сетивния свят.
Това, което той изживява като Нецах, Йезод, Ход и т.н., не може да бъде пренесено в Царството и не може да остане свързано с обикновеното Азово чувство.
към текста >>
Това, което той изживява като Нецах, Йезод, Ход и т.н., не може да бъде пренесено в Царството и не може да остане свързано с обикновеното Азово
чувство
.
И ако искаме да обобщим в едно изречение особеностите на стария вид посвещение, което се практикуваше в окултните школи и което, следователно, можеше да намери някакъв отзвук всред външния свят, трябва да кажем: Ако някой иска да мине през посвещението, той не бива да вярва, че може да запази същото Азово чувство, каквото има в Царството, в Малхут. Издигайки се в духовния свят, той изживява с необичайна сила и съвсем непосредствено онези три пъти по три качества, за които стана дума; обаче той трябва да се откаже от своето Азово чувство, от своите изживявания в сетивния свят.
Това, което той изживява като Нецах, Йезод, Ход и т.н., не може да бъде пренесено в Царството и не може да остане свързано с обикновеното Азово чувство.
към текста >>
Есеите бяха първи, които предупреждаваха: Идва времето, когато всичко, което е горе, ще бъде снето долу и човекът ще може да го изживее, запазвайки своето Азово
чувство
.
Есеите бяха първи, които предупреждаваха: Идва времето, когато всичко, което е горе, ще бъде снето долу и човекът ще може да го изживее, запазвайки своето Азово чувство.
Гърците нарекоха това βασιλεια27. Ето първоначалното учение на есеите: Идва времето, когато някой ще свали това, което е горе, в „царствата небесни", тук долу, заради Аза, който живее в Малхут, в Царството. Така звучеше могъщият призив на Йешуа бен Пандира, отправен към есеите и към околния свят. И ако искаме да обобщим неговото учение, макар и съвсем накратко, така, както то беше пренесено за следващите поколения от ученика Матай, бихме могли да продължим по следния начин.
към текста >>
90.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Нещата не опират до това да проповядваме антропософски принципи, а да ги превърнем в едно живо
чувство
, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания към една или друга религия.
И чак сега ние откриваме, че в името на общочовешката еволюция всъщност религиите не си противоречат, а непрекъснато се допълват, непрекъснато си взаимодействуват.
Нещата не опират до това да проповядваме антропософски принципи, а да ги превърнем в едно живо чувство, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания към една или друга религия.
Ние сме толерантни само тогава, когато измерваме всяко нещо с неговата собствена мярка и успяваме да го разберем единствено чрез закономерностите, които са вложени в самото него.
към текста >>
91.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
И ако това е един обикновен човек, това
чувство
на изолираност достига до неговото съзнание само по един абстрактен начин: в действителност то го достига в течение на времето, когато той подхранва егоистични тенденции, които той желае, за да се затвори в кожата си.
За да схванем този тип отношения, представете си за момент, че тази непосредствена връзка със света, характеризираща първата част на живота, продължи да се поддържа в следващите години. Човешкият живот би имал тогава съвсем друго развитие. Човешкото същество не би се чувствало така изолирано, като възрастен то би се чувствало като член на целия макрокосмос, бидейки съставна част от целия макрокосмос. Но тази връзка се разпада. Докато израства, човек губи връзката с макрокосмоса, той се изолира от него.
И ако това е един обикновен човек, това чувство на изолираност достига до неговото съзнание само по един абстрактен начин: в действителност то го достига в течение на времето, когато той подхранва егоистични тенденции, които той желае, за да се затвори в кожата си.
Тези, които се задоволяват с едно грубо усещшане вярват, че човешкото същество живее единствено в тази кожа, което е едно пълно безсмислие. Защото в момента, в който издишваме, целият въздух, който сме издишали е навън, по такъв начин, че това двойно движение на вдишване и издишване ни поставя непрестанно във връзка с целия заобикалящ ни свят. Представата, че се прави човека от неговата есенция е една абсолютна майя. Но неговото съзнание е такова, че на него му е необходимо да живее в тази майа. Той не би могъл да живее по друг начин.
към текста >>
Но единствено детето в течение на първите години от живота си има все още това
чувство
на единство с целия макрокосмос.
Хората от нашата епоха не са нито много склонни да изживеят опитността на кармата, нито са достатъчно зрели за това. Ако днес някой счупи прозорците на някой друг, той чувства това като едно увреждане, което му е причинено лично и той се ядосва, защото се изживява като едно изолирано същество. Но ако вярваше в кармата, той би се почувствал като част от целия макрокосмос и би знаел, че това е нещо справедливо, че всъщност той е този, който е счупил прозорците. Защото в действителност ние сме включени в целия космос. Това е един пълен абсурд да се вярва, че ние хората сме затворени в нашата кожа.
Но единствено детето в течение на първите години от живота си има все още това чувство на единство с целия макрокосмос.
Човекът губи чувството на това единение от момента, в който започват неговите спомени.
към текста >>
Човекът губи
чувство
то на това единение от момента, в който започват неговите спомени.
Ако днес някой счупи прозорците на някой друг, той чувства това като едно увреждане, което му е причинено лично и той се ядосва, защото се изживява като едно изолирано същество. Но ако вярваше в кармата, той би се почувствал като част от целия макрокосмос и би знаел, че това е нещо справедливо, че всъщност той е този, който е счупил прозорците. Защото в действителност ние сме включени в целия космос. Това е един пълен абсурд да се вярва, че ние хората сме затворени в нашата кожа. Но единствено детето в течение на първите години от живота си има все още това чувство на единство с целия макрокосмос.
Човекът губи чувството на това единение от момента, в който започват неговите спомени.
към текста >>
Христос се въплъти в Исус от Назарет, той бе "роден", този Христос, който всъщност е роден в Исус от Назарет в момента на кръщението на река Йордан, надарен с това високо съзнание, което хората имат само в първите години, увеличено от
чувство
то на космична принадлежност, което би изпитало детето, ако беше съзнателно за това, което изпитва през първите три години.
Опитайте да си представите какво означава влизането в едно човишко същество на целият този макрокосмичен живот, единението, осъществено в първите години на живота в един неясен и мрачен свят, който все още не може да заблести, тъй като детето все още няма съзнанието, което му дава неговият Аз. Представете си, че това състояние се развиваше в по-късното съзнание, би се оформило, нещо би се депозирало в нас, нещо, непроизлизащо от човека в нас, ами от космичните дълбини, от които сме родени: тогава вие имате интерпретацията на думите, произнесени при спускането на гълъба: "Този е Моят единствен Син, днес Аз го родих".
Христос се въплъти в Исус от Назарет, той бе "роден", този Христос, който всъщност е роден в Исус от Назарет в момента на кръщението на река Йордан, надарен с това високо съзнание, което хората имат само в първите години, увеличено от чувството на космична принадлежност, което би изпитало детето, ако беше съзнателно за това, което изпитва през първите три години.
Тогава тези думи биха приели едно съвсем друго значение: "Аз и Моят Отец" - Космическият Отец - "сме едно".
към текста >>
92.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това
чувство
трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник.
Би било изцяло погрешно ако погледнем с песимизъм на факта, че времената са се променили, и че в модерните ни градове е станало невъзможно да развием онова настроение на дълбока интимност, което преобладаваше в по-ранните времена по отношение на този празник.
Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник.
Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото. В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили.
към текста >>
Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново
чувство
за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята.
Цялото село участваше в тези неща. Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч. Тази Коледна звезда, на Тримата Царе, беше израз на съзвучието между времето, празненството, и човешките сърца. Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове. Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души.
Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята.
И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време.
към текста >>
Те правеха това съвсем примитивно, макар че можеха да говорят по много истински и жив начин от своето усещане и
чувство
за природните елементи.
Бих искал още да ви дам някаква идея как хората чувстваха своя път в природата, когато наближаваше Коледният празник.
Те правеха това съвсем примитивно, макар че можеха да говорят по много истински и жив начин от своето усещане и чувство за природните елементи.
Ако мога да споделя с вас една малка “Звездна Песен", вие може би ще почувствате само от един-единствен ред как елементите на Природата говореха от душата - останалото от песента е много примитивно. Но ако слушате по-внимателно, вие ще можете да забележите това природно настроение в още няколко реда.
към текста >>
Ако можете да навлезете в такова
чувство
, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция.
Това е съпричастност на собственото настроение на Природата. - Така ние трябва да разпознаваме, че хората в онези дни бяха свързани с всичко свято, с всичко велико и духовно чак до тревата и до корените на дърветата.
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция.
Отминали са времената, когато тези чувства присъстваха по естествен начин, когато бяха нещо нормално. Днес се нуждаем от това да използваме други средства. Ние имаме нужда от други пътища, които да ни отведат до извора в човешката природа, който лежи по-дълбоко, до извора на човешката природа който, в определен смисъл, е независим от външното време. Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните. Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука.
към текста >>
93.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Но още нещо друго е трябвало да се развие като основно
чувство
, наред с многото други.
Но още нещо друго е трябвало да се развие като основно чувство, наред с многото други.
Когато на човек му предстои да проникне в духовния свят, трябва да му е ясно, че там всичко е различно от това във физическия свят. Трябва да стоиш като пред нещо напълно непознато, когато стоиш лице в лице с духовния свят. Тук действително има чувство, заради което са попадали в опасност, чувство на страх пред неизвестното. И затова в такива мистерии душата е трябвало да преживее всичко, което душата на човека въобще е могла да преживее като страх и боязън, уплаха и ужас, за да отвикне от чувствата на боязън и страх, уплаха и ужас. Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят.
към текста >>
Тук действително има
чувство
, заради което са попадали в опасност,
чувство
на страх пред неизвестното.
Но още нещо друго е трябвало да се развие като основно чувство, наред с многото други. Когато на човек му предстои да проникне в духовния свят, трябва да му е ясно, че там всичко е различно от това във физическия свят. Трябва да стоиш като пред нещо напълно непознато, когато стоиш лице в лице с духовния свят.
Тук действително има чувство, заради което са попадали в опасност, чувство на страх пред неизвестното.
И затова в такива мистерии душата е трябвало да преживее всичко, което душата на човека въобще е могла да преживее като страх и боязън, уплаха и ужас, за да отвикне от чувствата на боязън и страх, уплаха и ужас. Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят. По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това.
към текста >>
По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално
чувство
на състрадание и до универсално
чувство
на безстрашие.
Когато на човек му предстои да проникне в духовния свят, трябва да му е ясно, че там всичко е различно от това във физическия свят. Трябва да стоиш като пред нещо напълно непознато, когато стоиш лице в лице с духовния свят. Тук действително има чувство, заради което са попадали в опасност, чувство на страх пред неизвестното. И затова в такива мистерии душата е трябвало да преживее всичко, което душата на човека въобще е могла да преживее като страх и боязън, уплаха и ужас, за да отвикне от чувствата на боязън и страх, уплаха и ужас. Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят.
По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие.
Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози.
към текста >>
Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя
чувство
на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори.
Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>
94.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
В това се състояло и по-нататъшното движение на езика, че хората загубили
чувство
за това, че тези неща, звуците - съгласни, гласни - могат да се отнасят към нещо еднозначно, тогава, когато в тези древни времена, нещото не е можело да се обозначи по друг начин, освен с напълно определена съвкупност от звуци.
Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни. Когато произнасят тези звуци и знаят значението на звука в окултно отношение, то знаят, че всъщност тези имена не могат да съдържат други звуци, ако трябва да обозначават дадени същества, защото У, И, А могат еднозначно да се отнесат само към нещо напълно определено.
В това се състояло и по-нататъшното движение на езика, че хората загубили чувство за това, че тези неща, звуците - съгласни, гласни - могат да се отнасят към нещо еднозначно, тогава, когато в тези древни времена, нещото не е можело да се обозначи по друг начин, освен с напълно определена съвкупност от звуци.
към текста >>
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно
чувство
за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци.
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци.
Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал. Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни.
към текста >>
И с това е свързано, че живото
чувство
, духовното
чувство
за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни.
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци. Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал. Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план.
И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни.
Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята. И това вавилонско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена. Такива здания, които са строили с цел да предприемат определени, посветени на свещената мъдрост действия или които е трябвало да обозначат свети истини, такива здания се строели в древните времена в такива мерни единици, които се взимали или от Небето, или от човека. А това всъщност е едно и също, понеже човек като микрокосмос е повторение на Макрокосмоса, така че мерните единици, които по чудесен начин са вкарани в пирамидите, са взети от Небето и от човека.
към текста >>
И интересното е, че чак до нашето време са доживели известни представи, които са били като отзвук от тези своеобразни чувства, които още живо са усещали вавилонците -
чувство
то за излятост на целия Макрокосмос в човека, законосъобразността на земния личностен човек, който възпроизвежда великите закони на Небето.
Трябва да почувстваме уважение пред все още мощното виждане в духовните светове, което се поддържало в душите от древните традиции и само малко е помрачено. Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен живот. В същото време тяхна задача била да поставят всичко това във връзка с човечеството.
И интересното е, че чак до нашето време са доживели известни представи, които са били като отзвук от тези своеобразни чувства, които още живо са усещали вавилонците - чувството за излятост на целия Макрокосмос в човека, законосъобразността на земния личностен човек, който възпроизвежда великите закони на Небето.
към текста >>
А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото
чувство
за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони. Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия. Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение.
А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Елевзинските мистерии8.
към текста >>
95.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива
чувство
то във възходящите епохи.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка. В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното. И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало.
Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи.
А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения. И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел. Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно?
към текста >>
Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне
чувство
за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното.
И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело. Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър". Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей. Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей?
Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното.
И тогава това чувство може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца. И днес, в един от малките повратни пунктове във времето, ще бъде уместно да медитираме върху това чувство на човешко и божествено постъпателно движение във времето. И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това чувство на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради участието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо чувство, то в това чувство би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата година.
към текста >>
И тогава това
чувство
може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане,
чувство
за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца.
Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър". Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей. Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното.
И тогава това чувство може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца.
И днес, в един от малките повратни пунктове във времето, ще бъде уместно да медитираме върху това чувство на човешко и божествено постъпателно движение във времето. И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това чувство на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради участието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо чувство, то в това чувство би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата година.
към текста >>
И днес, в един от малките повратни пунктове във времето, ще бъде уместно да медитираме върху това
чувство
на човешко и божествено постъпателно движение във времето.
Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей. Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното. И тогава това чувство може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца.
И днес, в един от малките повратни пунктове във времето, ще бъде уместно да медитираме върху това чувство на човешко и божествено постъпателно движение във времето.
И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това чувство на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради участието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо чувство, то в това чувство би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата година.
към текста >>
И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това
чувство
на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради участието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо
чувство
, то в това
чувство
би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата година.
Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното. И тогава това чувство може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца. И днес, в един от малките повратни пунктове във времето, ще бъде уместно да медитираме върху това чувство на човешко и божествено постъпателно движение във времето.
И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това чувство на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради участието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо чувство, то в това чувство би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата година.
към текста >>
Гледайте на това, за което тук се говори, като на нещо, което трябва да послужи за изходен пункт за [развитие на]
чувство
то за време.
Това новогодишно пожелание аз бих искал да потопя във вашите души в заключение на този цикъл.
Гледайте на това, за което тук се говори, като на нещо, което трябва да послужи за изходен пункт за [развитие на] чувството за време.
И в определен смисъл нека бъде символ на това, което в малкия преход от един отрязък от време към друг ние можем да употребим така, че да дадем да действат в душите ни идеите, които обхващат такива периоди.
към текста >>
96.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно
чувство
на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще.
И това се отнася не само до индивидуалното, лично себепознавание, но преди всичко до познанието на човешката същност въобще. И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си. Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща. И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема. Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска.
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще.
И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество! И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>
Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване
чувство
на страхопочитание пред същността на човека.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух.
Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека.
А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа. Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света. И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>
Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с
чувство
на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух. Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека. А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа.
Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света.
И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>
97.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално
чувство
на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
По време на нашите наблюдения непрекъснато ще се натъкваме на трудността да разглеждаме по-точно външно човешкия организъм и по този път да опознаем преходното, тленното в него. Но ще видим също така, че именно този път ще ни отведе до познание на трайното, на непреходното, на вечното в човешката природа.
Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
След като в известна степен сме проникнати от духовнонаучни понятия и усещания, вече лесно можем да възприемем мисълта, че човешкият организъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-великото и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света. Но ще е необходимо от външно то все повече и повече да проникваме във вътрешното.
към текста >>
98.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Това е
чувство
, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят.
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество.
Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят.
Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях. Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз. Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него. Така можем да кажем: чрез усъвършенствуващо се наблюдение ясновиждащият човек опознава духовния свят, онзи духовен свят, с който човекът е свързан, и който в известна степен нахлува в нас чрез нашата нервна система, макар в обикновения живот това да става по обходен път, чрез сетивни впечатления.
към текста >>
Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва
чувство
то, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него.
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество. Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят. Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях. Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз.
Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него.
Така можем да кажем: чрез усъвършенствуващо се наблюдение ясновиждащият човек опознава духовния свят, онзи духовен свят, с който човекът е свързан, и който в известна степен нахлува в нас чрез нашата нервна система, макар в обикновения живот това да става по обходен път, чрез сетивни впечатления. Този духовен свят, за който в нормално състояние на съзнанието човек не знае нищо; това е духовния свят, който въпреки всичко се записва върху таблото на кръвта, т.е. в нашия Аз. Можем да кажем: в основата на всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е застанал духовен свят, който ние възприемаме като през воал, изтъкан именно от сетивни възприятия. В обикновеното състояние на съзнанието, над което се простира хоризонта на Аза, ние не виждаме духовния свят, застанал зад този воал.
към текста >>
Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си
чувство
на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от
чувство
то на състрадание към всички същества.
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система.
Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества.
И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят. И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
към текста >>
99.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез
чувство
то за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука.
Засега видяхме, че цялостният организъм, тъй както е застанал пред нас като обитател на Земята, носи в себе си инструмента на своя Аз в лицето на кръвната система, така че човекът е човек поради това, че таи в себе си Аз, и този Аз успява да прояви себе си чак до физическата система, успява в лицето на кръвта да си създаде свой инструмент. След като телесната ни повърхност, нашите форми представляват съществена част от цялостното ни устройство, то трябва да кажем: това цялостно устройство би трябвало чрез кръвта да упражнява своето въздействие чак до кожата, за да може изобщо в нея да намери израз цялата човешка същност, доколкото същата носи физически характер. Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде израз на човешката същност. Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система. И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата.
Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука.
Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата. Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес. Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне. И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят. Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си.
към текста >>
При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и
чувство
на срам да бъдат разпознати чрез кръвта.
на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз.
При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта.
В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз. И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре. Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията. Ето, виждате, че кръвта е тази система в човек, която най-лесно се подава на моделиране и по строго определен начин може да следва изживяванията на Аза.
към текста >>
При
чувство
то на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз.
И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад.
При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз.
И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре. Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията. Ето, виждате, че кръвта е тази система в човек, която най-лесно се подава на моделиране и по строго определен начин може да следва изживяванията на Аза.
към текста >>
И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при
чувство
то на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре.
Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз.
И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре.
Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията. Ето, виждате, че кръвта е тази система в човек, която най-лесно се подава на моделиране и по строго определен начин може да следва изживяванията на Аза.
към текста >>
Когато човек иска да се скрие в
чувство
то за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията.
Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз. И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре.
Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията.
Ето, виждате, че кръвта е тази система в човек, която най-лесно се подава на моделиране и по строго определен начин може да следва изживяванията на Аза.
към текста >>
100.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това е светът, в който свързваме едно
чувство
на симпатия или на антипатия с напълно определени изживявания.
Тогава той има един интелектуален свят и този интелектуален свят граничи с физическия. Но освен вече развития интелектуален елемент, той намира в себе си още два напълно други, напълно различни от него елементи. Може ли човек да развие тези елементи? Едно просто размишление може да покаже, че съществува един по-особен свят, отколкото този на простото размишление. Той е налице, когато можем да си кажем: Като хора, ние влагаме морал в нашите чувства.
Това е светът, в който свързваме едно чувство на симпатия или на антипатия с напълно определени изживявания.
Този свят се простира над интелектуалното изживяване, надвишава го. Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави. Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път. Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално. Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие.
към текста >>
Простото размишление не може да направи да се роди в нас
чувство
то, дали едно деяние е морално или неморално.
Той е налице, когато можем да си кажем: Като хора, ние влагаме морал в нашите чувства. Това е светът, в който свързваме едно чувство на симпатия или на антипатия с напълно определени изживявания. Този свят се простира над интелектуалното изживяване, надвишава го. Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави. Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път.
Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално.
Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот.
към текста >>
Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво
чувство
за отблъскващото естество на едно егоистично действие.
Това е светът, в който свързваме едно чувство на симпатия или на антипатия с напълно определени изживявания. Този свят се простира над интелектуалното изживяване, надвишава го. Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави. Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път. Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално.
Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие.
Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия.
към текста >>
Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно
чувство
при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот.
Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално. Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното.
Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот.
Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили. Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>
Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното
чувство
при моралните или неморалните действия.
Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот.
Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия.
Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили. Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>
Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно
чувство
за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили.
Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия.
Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили.
Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>
101.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Когато се изпълваме с едно такова
чувство
, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена.
Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух. Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена.
Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена.
Тя се превръща за нас наистина в една илюзия, Майя, обаче в една илюзия, която е велика и красива затова, защото е произведение на божествено-духовния свят. И така, когато излизаме вън в природата, ние се движим сред паметниците на духовната работа на древни предземни времена. Тогава ни завладява онова велико, онова силно чувство, което може да породи едно задълбочаване на чувството за природата и да ни проникне с топлота.
към текста >>
Тогава ни завладява онова велико, онова силно
чувство
, което може да породи едно задълбочаване на
чувство
то за природата и да ни проникне с топлота.
Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена. Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена. Тя се превръща за нас наистина в една илюзия, Майя, обаче в една илюзия, която е велика и красива затова, защото е произведение на божествено-духовния свят. И така, когато излизаме вън в природата, ние се движим сред паметниците на духовната работа на древни предземни времена.
Тогава ни завладява онова велико, онова силно чувство, което може да породи едно задълбочаване на чувството за природата и да ни проникне с топлота.
към текста >>
Когато задоволяваме нашето
чувство
за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата.
Когато задоволяваме нашето чувство за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата.
Колко много хора живеят днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата! И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
към текста >>
Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова
чувство
от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите.
Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието.
Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите.
Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека. Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя. Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот. Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата? Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо?
към текста >>
102.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Той има тогава определено
чувство
, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв.
Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят. Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти. Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика. Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен. Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот.
Той има тогава определено чувство, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв.
По-нататъшният живот не би имал същата стойност без това събитие.
към текста >>
Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с
чувство
на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли.
И ако човек действително иска да се защити срещу този процес на гниене, той трябва постоянно да се отдава на чисти, стремящи се към духовното, мисли. Касаеше се за по-висшето развитие на неговите мисли. Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води борба със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение към една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен към добро здраве. Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва.
Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли.
Зад Майя, зад илюзията на природата аз се прекланям пред мислите на Боговете, на божествено-духовните Същества. – Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса. Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от Бога, отпадам от Макрокосмоса. Така усещаше нещата средновековният теософ или розенкройцер.
към текста >>
103.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме
чувство
на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие.
После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия.
Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие.
Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент. Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.
към текста >>
Аз бих нарекъл приятното
чувство
към красивите, добри действия и неприятното
чувство
към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент.
После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия. Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие.
Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент.
Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.
към текста >>
104.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има
чувство
то, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса.
Как стои работата с третата съставна част, с волевите импулси? Тук също можем да приведем един вид пример. Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно.
Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса.
Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание. Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава. И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги! Да може този момент да продължи вечно!
към текста >>
Със заспиването може да бъде свързано едно голямо
чувство
на приятност.
Как стои работата с третата съставна част, с волевите импулси? Тук също можем да приведем един вид пример. Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса.
Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност.
Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание. Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава. И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги! Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.
към текста >>
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква
чувство
то: О, да може този момент да остане завинаги!
Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание. Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги!
Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.
към текста >>
Оттук и големият принос на естествените науки, при което всяко
чувство
, всяко вълнение е изключено от мисловната работа.
Това показва самата външна история. Едва ли можем да говорим за философи в епохата преди древните гърци, можем най-много да говорим за една подготовка на мисленето. Ето защо историята на философията започва с Талес. Едва след Гръцко-латинската епоха започва научното мислене. Интелектуалното мислене се явява едва около шестнадесетото столетие на нашата ера.
Оттук и големият принос на естествените науки, при което всяко чувство, всяко вълнение е изключено от мисловната работа.
И в нашата епоха хората обичат така особено много науката, защото в нея мисленето не е пропито с душевни вълнения, с чувства. Нашата наука е безчувствена и търси своя напредък в това, че не усеща нищо. Горко на този, който при един лабораторен експеримент би искал да чувствува нещо. Това е характерното за нашата епоха, че тя свързва човека най-вече с астралното поле.
към текста >>
105.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това
чувство
на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това
чувство
на незадоволеност е също един признак на волева слабост.
Понеже вече от дълго време хората нямат никакви правилни принципи за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин. Ако човечеството не се реши да подобри това, което е най-важното, възпитанието на младежта според принципите на Духовната наука, ще се раждат поколения с все послаба воля. Това се отразява дълбоко в живота на човека. Запитайте много хора как са стигнали до тяхната професия. Бъдете уверени, че в повечето случаи ще получите отговора: Но ние не знаем, про сто сме били вкарани в нашат а профе сия.
Това чувство на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това чувство на незадоволеност е също един признак на волева слабост.
към текста >>
Има голяма разлика дали през деня човек развива спокойствие, примирение със своята съдба и чрез това подготвя своята воля така, че можем да кажем: тази воля развива една приятна топлина, едно
чувство
на приятност – или дали той изпада в гняв.
Обаче тази будност на волята е свързана с цялото човешко същество по начин, съвършено различен от този на нашето мислене. Според това дали човек работи или не работи, дали е здрав или болен, дали развива спокойствие или е гневен, той постига една здрава или болна воля. И според това дали нашата воля е здрава или нездрава, според това тя работи по време на нощта върху нашето жизнено състояние чак вътре във физическото тяло.
Има голяма разлика дали през деня човек развива спокойствие, примирение със своята съдба и чрез това подготвя своята воля така, че можем да кажем: тази воля развива една приятна топлина, едно чувство на приятност – или дали той изпада в гняв.
Тази нездравина на волята се влива в тялото по време на нощния сън и е причина за много болестни форми, чиято причина лекарите търсят и не я намират, защото действителните последствия, които се явяват като физически болести, настъпват едва след години или десетилетия. Само този, който обгръща с поглед големи периоди от време, може да види по посочения начин връзката между душевните и телесните състояния.Следователно волята трябва да бъде обучена също в полза на телесното здраве.
към текста >>
От особено значение е по-нататък качеството, което наричаме твърдоглавие, едно
чувство
, което упорито се придържа към това или онова.
От особено значение е по-нататък качеството, което наричаме твърдоглавие, едно чувство, което упорито се придържа към това или онова.
Нездравите чувства също пораждат твърдоглавие. Тези неща често пъти приличат на змията, която сама захапва опашката си. Всичко казано по-горе може да породи също и твърдоглавието. Даже хора, които минават много невнимателно през живота, могат да бъдат твърдоглави. Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и слабостта на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим борба против твърдоглавието.
към текста >>
Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска болка, когато среща нелогично мислене, и едно приятно
чувство
при ясното, проницателно мислене.
Действителни духовни принципи на възпитанието съществуваха малко или почти не съществуваха през последните десетилетия. И сега ние изпитваме последствията от това. Нашето време се отличава с едно много неправилно мислене. Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света.
Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска болка, когато среща нелогично мислене, и едно приятно чувство при ясното, проницателно мислене.
А това значи: човек е постигнал усет за тези неща и той може да ги решава. След като е стигнал до тук, човек може да вземе много по-правилни решения. Да, сега са възможни много по-правилни съждения върху истината и неистината. Това изглежда невероятно, но е така. Когато пред един ясновидец се произнася нещо неправилно, тогава надигащата се в него болка му показва, че това е нелогично, неправилно.
към текста >>
106.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно
чувство
.
Когато навлезем в такива окултни основи, ние виждаме как в Гръцко-латинската епоха се проявява животът на възприятията, как гъркът и римлянинът бяха поставени във високо ценения от тях физически свят. Нашата епоха като Пета културна епоха е тази на мисленето, на интелектуалността. Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки. Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство.
Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>
През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното
чувство
, следователно
чувство
то за волевите импулси.
През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното чувство, следователно чувството за волевите импулси.
Окултните изследвания, дори и днешните изследвания вече ни показват, че някой може да бъде много умен и интелектуален, без да бъде морален. Днес интелектуалността и моралността вървят една до друга. Обаче постепенно ще се установи следното: остроумието на един проницателен човек ще бъде смущавано от неговата неморалност, така че фактически в далечното бъдеще неморалният човек ще бъде или ще стане същевременно тъпоумен. Следователно, ние напредваме към една морална епоха, когато целият ни душевен живот и по-късната интелектуалност ще станат едно цяло.
към текста >>
107.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но с целия напредък на общочовешкото развитие е свързано нещо, за което става дума тъкмо в тези лекции, а именно: Човекът вече може да постига само по този начин едно Азово
чувство
, до едно правилно Азово съзнание.
Това, което приведох вчера като един пример, а именно че човекът ще вижда в един вид сънищен образ нещо действително, което трябва да образува кармическото изправяне на едно деяние; то ще представлява повторното разгръщане на онези способности, които отново ще издигнат човека до духовните светове. За цялото Земно развитие това беше относително едно кратко междинно състояние, в което човекът беше изключен от духовните светове; то трябваше да настъпи, за да може човекът свободно да постигне най-мощните сили за своята свобода.
Но с целия напредък на общочовешкото развитие е свързано нещо, за което става дума тъкмо в тези лекции, а именно: Човекът вече може да постига само по този начин едно Азово чувство, до едно правилно Азово съзнание.
Това Азово съзнание ще се затвърди все повече и повече във вътрешността на човека и колкото повече той отива към бъдещето, толкова по-голямо ще става неговото значение. С други думи: силата и вътрешната сплотеност на индивидуалността ще нарастват все повече и повече, хората все повече ще бъдат поставени пред необходимостта да имат в себе си една здрава опорна точка на тяхното същество.
към текста >>
Достатъчно беше да се върнем назад в миналото само през няколко прераждания, за да намерим, че това Азово
чувство
не съществуваше по същия начин за хората на миналото, който е характерен за днешния човек.
Така ние виждаме, че онова собствено Азово съзнание, което човекът има днес, съвсем не се простира върху толкова много прераждания, както обикновено се мисли.
Достатъчно беше да се върнем назад в миналото само през няколко прераждания, за да намерим, че това Азово чувство не съществуваше по същия начин за хората на миналото, който е характерен за днешния човек.
Тъй като Азовото чувство е свързано вътрешно с паметта, не бива да се учудваме, че днес за много хора не е настъпило това, което можем да наречем един спомен за неговите минали инкарнации. Човекът не си спомня също и за това, което е станало с него в първите години от детството му, защото неговото Азово чувство не е било още развито. Не е ли напълно обясним фактът, че днес човекът не може още да си спомня за своите минали инкарнации, понеже неговото Азово чувство не е било развито? Но сега ние се намираме на прехода, когато човекът е развил своето Азово чувство и когато се развиват сили, които ще доведат до там, че с оглед на бъдещето човекът трябва да си спомня своите минали инкарнации. Наближават времената, когато хората не ще могат друго, освен да признаят: Да, сега ние се вглеждаме назад във времената, когато сме съществували на Земята в други форми на живота; поглеждаме назад и си казваме: Да, ние вече сме били на Земята!
към текста >>
Тъй като Азовото
чувство
е свързано вътрешно с паметта, не бива да се учудваме, че днес за много хора не е настъпило това, което можем да наречем един спомен за неговите минали инкарнации.
Така ние виждаме, че онова собствено Азово съзнание, което човекът има днес, съвсем не се простира върху толкова много прераждания, както обикновено се мисли. Достатъчно беше да се върнем назад в миналото само през няколко прераждания, за да намерим, че това Азово чувство не съществуваше по същия начин за хората на миналото, който е характерен за днешния човек.
Тъй като Азовото чувство е свързано вътрешно с паметта, не бива да се учудваме, че днес за много хора не е настъпило това, което можем да наречем един спомен за неговите минали инкарнации.
Човекът не си спомня също и за това, което е станало с него в първите години от детството му, защото неговото Азово чувство не е било още развито. Не е ли напълно обясним фактът, че днес човекът не може още да си спомня за своите минали инкарнации, понеже неговото Азово чувство не е било развито? Но сега ние се намираме на прехода, когато човекът е развил своето Азово чувство и когато се развиват сили, които ще доведат до там, че с оглед на бъдещето човекът трябва да си спомня своите минали инкарнации. Наближават времената, когато хората не ще могат друго, освен да признаят: Да, сега ние се вглеждаме назад във времената, когато сме съществували на Земята в други форми на живота; поглеждаме назад и си казваме: Да, ние вече сме били на Земята! – Измежду способностите, които ще се проявяват все повече и повече, ще изпъква и тази, която ще подсказва на човека следното: Аз не мога да съществувам по друг начин, освен да се вглеждам в моите предишни инкарнации!
към текста >>
Човекът не си спомня също и за това, което е станало с него в първите години от детството му, защото неговото Азово
чувство
не е било още развито.
Така ние виждаме, че онова собствено Азово съзнание, което човекът има днес, съвсем не се простира върху толкова много прераждания, както обикновено се мисли. Достатъчно беше да се върнем назад в миналото само през няколко прераждания, за да намерим, че това Азово чувство не съществуваше по същия начин за хората на миналото, който е характерен за днешния човек. Тъй като Азовото чувство е свързано вътрешно с паметта, не бива да се учудваме, че днес за много хора не е настъпило това, което можем да наречем един спомен за неговите минали инкарнации.
Човекът не си спомня също и за това, което е станало с него в първите години от детството му, защото неговото Азово чувство не е било още развито.
Не е ли напълно обясним фактът, че днес човекът не може още да си спомня за своите минали инкарнации, понеже неговото Азово чувство не е било развито? Но сега ние се намираме на прехода, когато човекът е развил своето Азово чувство и когато се развиват сили, които ще доведат до там, че с оглед на бъдещето човекът трябва да си спомня своите минали инкарнации. Наближават времената, когато хората не ще могат друго, освен да признаят: Да, сега ние се вглеждаме назад във времената, когато сме съществували на Земята в други форми на живота; поглеждаме назад и си казваме: Да, ние вече сме били на Земята! – Измежду способностите, които ще се проявяват все повече и повече, ще изпъква и тази, която ще подсказва на човека следното: Аз не мога да съществувам по друг начин, освен да се вглеждам в моите предишни инкарнации!
към текста >>
Не е ли напълно обясним фактът, че днес човекът не може още да си спомня за своите минали инкарнации, понеже неговото Азово
чувство
не е било развито?
Така ние виждаме, че онова собствено Азово съзнание, което човекът има днес, съвсем не се простира върху толкова много прераждания, както обикновено се мисли. Достатъчно беше да се върнем назад в миналото само през няколко прераждания, за да намерим, че това Азово чувство не съществуваше по същия начин за хората на миналото, който е характерен за днешния човек. Тъй като Азовото чувство е свързано вътрешно с паметта, не бива да се учудваме, че днес за много хора не е настъпило това, което можем да наречем един спомен за неговите минали инкарнации. Човекът не си спомня също и за това, което е станало с него в първите години от детството му, защото неговото Азово чувство не е било още развито.
Не е ли напълно обясним фактът, че днес човекът не може още да си спомня за своите минали инкарнации, понеже неговото Азово чувство не е било развито?
Но сега ние се намираме на прехода, когато човекът е развил своето Азово чувство и когато се развиват сили, които ще доведат до там, че с оглед на бъдещето човекът трябва да си спомня своите минали инкарнации. Наближават времената, когато хората не ще могат друго, освен да признаят: Да, сега ние се вглеждаме назад във времената, когато сме съществували на Земята в други форми на живота; поглеждаме назад и си казваме: Да, ние вече сме били на Земята! – Измежду способностите, които ще се проявяват все повече и повече, ще изпъква и тази, която ще подсказва на човека следното: Аз не мога да съществувам по друг начин, освен да се вглеждам в моите предишни инкарнации!
към текста >>
Но сега ние се намираме на прехода, когато човекът е развил своето Азово
чувство
и когато се развиват сили, които ще доведат до там, че с оглед на бъдещето човекът трябва да си спомня своите минали инкарнации.
Така ние виждаме, че онова собствено Азово съзнание, което човекът има днес, съвсем не се простира върху толкова много прераждания, както обикновено се мисли. Достатъчно беше да се върнем назад в миналото само през няколко прераждания, за да намерим, че това Азово чувство не съществуваше по същия начин за хората на миналото, който е характерен за днешния човек. Тъй като Азовото чувство е свързано вътрешно с паметта, не бива да се учудваме, че днес за много хора не е настъпило това, което можем да наречем един спомен за неговите минали инкарнации. Човекът не си спомня също и за това, което е станало с него в първите години от детството му, защото неговото Азово чувство не е било още развито. Не е ли напълно обясним фактът, че днес човекът не може още да си спомня за своите минали инкарнации, понеже неговото Азово чувство не е било развито?
Но сега ние се намираме на прехода, когато човекът е развил своето Азово чувство и когато се развиват сили, които ще доведат до там, че с оглед на бъдещето човекът трябва да си спомня своите минали инкарнации.
Наближават времената, когато хората не ще могат друго, освен да признаят: Да, сега ние се вглеждаме назад във времената, когато сме съществували на Земята в други форми на живота; поглеждаме назад и си казваме: Да, ние вече сме били на Земята! – Измежду способностите, които ще се проявяват все повече и повече, ще изпъква и тази, която ще подсказва на човека следното: Аз не мога да съществувам по друг начин, освен да се вглеждам в моите предишни инкарнации!
към текста >>
108.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава ще ни завладее едно
чувство
на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост!
Подобни размишления звучат като една добра теория, обаче те не вършат кой знае каква работа. Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си. Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си. Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства.
Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост!
Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане. Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила. И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>
Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в
чувство
за сила.
Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си. Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства. Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане.
Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила.
И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>
Който по този начин застава с безпристрастно
чувство
пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота.
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота!
Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота.
Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение. Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
към текста >>
Ние ще изпитаме
чувство
на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма!
Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим.
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма!
– И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената. Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
към текста >>
При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото
чувство
то на срам изчезва.
Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим. Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта.
При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва.
Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената. Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
към текста >>
Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова
чувство
, което можем да наречем
чувство
на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат.
Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат.
И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност. Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости!
към текста >>
И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е
чувство
то на благодарност.
Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат.
И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност.
Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости! Обаче дори един бегъл поглед в душевния живот на човека ни подсказва: Удоволствието и радостта съдържат в себе си нещо заличаващо.
към текста >>
109.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Или с други думи: Това съвсем не е
чувство
то, че някога действително сме извършили въпросното действие, обаче това са мисли, които по определен начин отговарят на това действие.
Мисълта за него не ни напуска. И забележителното е, че тази мисъл не остава статична. Тя оживява вътре в нас и започва да се видоизменя. И в определен момент ние имаме усещането, че този човек стои скрит вътре в самите нас. Колкото и странно да изглежда, ние все повече се убеждаваме: В известен смисъл самите ние сме подготвили всичко това, което се разиграва в мислите ни.
Или с други думи: Това съвсем не е чувството, че някога действително сме извършили въпросното действие, обаче това са мисли, които по определен начин отговарят на това действие.
Тогава ние си казваме: Да, тук или там ти си извършил нещо, чиито последици сега понасяш. Ето едно добро упражнение за да постигнем един вид памет за чувствата, свързани с нашите предишни инкарнации. В душата възниква нещо, благодарение на което ние можем да усетим: Някога ти си бил там и си подготвил всичко това.
към текста >>
Ние ще констатираме, че когато сме направили това веднъж и сме добили
чувство
то: Ти сам беше този, който направи всичко това – тогава ще заставаме срещу бъдещите събития, които срещаме, по съвършено друг начин.
Нека не пренебрегваме такива правила, които ни се дават, защото все повече ще се убеждаваме как животът се прояснява, а ние ставаме все по-силни.
Ние ще констатираме, че когато сме направили това веднъж и сме добили чувството: Ти сам беше този, който направи всичко това – тогава ще заставаме срещу бъдещите събития, които срещаме, по съвършено друг начин.
Чрез това се изменя цялата ни душевна нагласа. Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот. По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията.
към текста >>
110.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Необходимо е да бъде събудено
чувство
то за отговорност.
Ние виждаме вече в нашето време, колко трудно е разбирането на християнството и колко незначителна е волята за да бъде постигнато това разбиране. Принципите, които светят като пътеводни звезди в духовно-научното движение и които днес охарактеризирахме, ще допринесат както за едно задълбочаване, така също и за едно разтърсване на хладните, на безразличните.
Необходимо е да бъде събудено чувството за отговорност.
Да се проникнем достатъчно силно с това чувство, тази трябва да бъде задачата на това място. Дори и в най-тесните пространства, върху Вас могат да връхлетят всевъзможни изпитания.
към текста >>
Да се проникнем достатъчно силно с това
чувство
, тази трябва да бъде задачата на това място.
Ние виждаме вече в нашето време, колко трудно е разбирането на християнството и колко незначителна е волята за да бъде постигнато това разбиране. Принципите, които светят като пътеводни звезди в духовно-научното движение и които днес охарактеризирахме, ще допринесат както за едно задълбочаване, така също и за едно разтърсване на хладните, на безразличните. Необходимо е да бъде събудено чувството за отговорност.
Да се проникнем достатъчно силно с това чувство, тази трябва да бъде задачата на това място.
Дори и в най-тесните пространства, върху Вас могат да връхлетят всевъзможни изпитания.
към текста >>
111.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Нека само да помислим какво неприятно
чувство
изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана.
От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек.
Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана.
Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа. Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
към текста >>
Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и
чувство
то: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания!
Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация! И никой не биваше допускан до същинските степени на йезуитизма, ако не беше провеждал такива упражнения, и не беше изпитвал в душата си истинското преобразяване, което се усеща от целия човек след подобни упражнения. Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като Цар на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго. Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания. Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания.
Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания!
към текста >>
И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи
чувство
то на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее
чувство
то на смирение, на разкаяние спрямо Христос.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания.
И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос.
След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>
112.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Или по-нататък: Да усещаме топлината в природния свят, да усещаме, как чрез топлината, в света се вмъква нещо, което е от духовно естество; а после, имайки предвид известно сродство между нашия организъм и
чувство
то на любов, да се концентрираме върху следната мисъл: „Каква е духовната същност на светлината и как пулсира тя през света?
А именно: ние трябва да приемем, че по начало не сме в състояние предварително да извършим нещо, ако се опираме единствено на външни материални източници например относно това, което се е случило при Мистерията на Голгота. Защото до тези неща ние трябва да стигаме по окултен път, а не да ги предполагаме. Ето защо трябва да тръгваме от изходната точка на общочовешкото, от това, което има смисъл и оправдание за всяка човешка душа. Един поглед във външния свят, преизпълнен с удивление пред откровенията на светлината, бликаща от дневното Слънце; с усещането, че това, което нашето око вижда от светлината, е само външното було на светлината, нейното външно проявление, или както се изразява християнския езотеризъм, славата на светлината; с предчувствието, че зад външната сетивна светлина е скрито нещо съвсем друго: Ето това е нещо общочовешко! Да си представяме светлината, летяща през пространствената Вселена, да я съзерцаваме така, че после да сме на ясно, че в този разширяващ се елемент на светлината живее нещо духовно, което тъче платното на светлината през пространството да се концентрираме в тази мисъл, да живеем в тази мисъл: ето това е нещо общочовешко, до което се приближаваме не чрез някаква догма, а чрез едно общо усещане.
Или по-нататък: Да усещаме топлината в природния свят, да усещаме, как чрез топлината, в света се вмъква нещо, което е от духовно естество; а после, имайки предвид известно сродство между нашия организъм и чувството на любов, да се концентрираме върху следната мисъл: „Каква е духовната същност на светлината и как пулсира тя през света?
“ а след това да се задълбочим в това, което ни дават интуициите и цялото модерно окултно учение, после да обсъдим с онези, които знаят нещо в тази област, а именно, как да се концентрираме по един правилен начин върху мировите, космически мисли. И още по-нататък: Облагородяване, пречистване на моралните усещания, чрез което стигаме до разбирането, че това, което усещаме в моралната област, е една действителност, така че сега ние преодоляваме онзи предразсъдък, според който нашите морални чувства са нещо преходно; и накрая, за нас вече няма никакво съмнение: Това, което усещаме сега, то продължава да живее и по-нататък като морална сила, като морална същност.
към текста >>
113.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И това
чувство
, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят.
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус. Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос.
И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят.
И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия. В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива!
към текста >>
И колкото повече ще нараства това
чувство
което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия.
В хода на нашата епоха тази „служебна инстанция“ и това е факт от огромно значение преминава в ръцете на Христос Исус, и човекът все по-често ще се сблъсква с Христос Исус като свой съдия, като свой кармически съдия. Ето в какво се състои това свръхсетивно събитие. Точно както в началото на нашето летоброене на физическия план се разигра Събитието от Палестина, така и в нашата епоха, в непосредствено по-висшия свят става прехвърлянето на кармическата „съдебна инстанция“ в ръцете на Христос Исус. Точно този факт започва да придобива все по-голямо значение за физически план, за физически свят, а именно че човекът ще развие следното усещане: с всичко, което върши, той създава нещо, за което ще дължи сметка на Христос. И това чувство, което все по-често ще възниква по един напълно естествен начин в хода на общочовешката еволюция, ще метаморфозира в такава светлина, която първоначално ще прониква в душата, а по-късно ще започне да струи от самия човек, за да озари образа на Христос всред етерния свят.
И колкото повече ще нараства това чувство което ще има много по-голямо значение от абстрактната „съвест“ -, толкова по-видим ще става етерният образ на Христос през следващите столетия.
В хода на следващите лекции ние ще се спрем още по-подробно на тези факти и тогава ще видим: тук ние се докосваме до едно съвършено ново събитие, едно събитие, което ще определя цялата по-нататъшна еволюция на човечеството с оглед на изключително важното обстоятелство, че Христовото Същество също се развива!
към текста >>
Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява
чувство
на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н.
И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото. Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно. Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще.
Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н.
И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>
114.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И който изцяло се проникне от
чувство
то за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това
чувство
и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това
чувство
под формата на една имагинация.
Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът. И ако сега това растение би могло да говори и да усеща, то би трябвало да се преклони пред минералното царство и да каже: Наистина в рамките на мировата закономерност аз съм било предопределено за една по-висша степен от твоята, братко минерале, обаче самата възможност да съществувам, аз дължа на теб. Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб. По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях.
И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация.
И тази имагинация се състои именно в Измива нето на нозете, т.е. онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят. Всеки човек, който изпълва себе си с това чувство, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено чувство, чувството, като че ли вода облива нозете му. Ученикът може да изпитва това усещане седмици наред и в този случай то би представлявало един външен признак, колко дълбоко се отпечатват в нашите тела такива общочовешки чувства, които в същото време извисяват човека високо над самия него.
към текста >>
Всеки човек, който изпълва себе си с това
чувство
, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено
чувство
,
чувство
то, като че ли вода облива нозете му.
По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях. И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация. И тази имагинация се състои именно в Измива нето на нозете, т.е. онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят.
Всеки човек, който изпълва себе си с това чувство, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено чувство, чувството, като че ли вода облива нозете му.
Ученикът може да изпитва това усещане седмици наред и в този случай то би представлявало един външен признак, колко дълбоко се отпечатват в нашите тела такива общочовешки чувства, които в същото време извисяват човека високо над самия него.
към текста >>
И когато ученикът живее продължително време с това
чувство
, тогава той фактически започва да усеща нещо като убождане и разраняване по своето тяло, нещо като удари от бич, и тогава възниква имагинацията: сега ученикът е един вид извън себе си и вижда как тялото му е бичувано, също както това е станало с тялото на Христос.
По-нататък ние видяхме, че можем да изпитаме всичко онова, което води до имагинацията на Бичуването, само ако продължително време си представяме живо и нагледно: В света ще ме сполетят още много болки и страдания; болките и страданията могат да дойдат от всички страни; и общо взето, те никому няма да бъдат спестени. Обаче аз искам така да закаля моята воля, че дори болките и страданията да връхлитат от всички страни като един вид бичуване от страна на света аз държа да остана прав, да понеса моята съдба, каквато и да е тя; защото без досегашната ми съдба, аз не бих се издигнал до висотата, на която стоя.
И когато ученикът живее продължително време с това чувство, тогава той фактически започва да усеща нещо като убождане и разраняване по своето тяло, нещо като удари от бич, и тогава възниква имагинацията: сега ученикът е един вид извън себе си и вижда как тялото му е бичувано, също както това е станало с тялото на Христос.
По същия начин ученикът може да изживее Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт и т.н. Тези неща са били подробно описвани от мен в различните лекционни цикли.
към текста >>
И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до
чувство
то на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло. Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството.
И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
115.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
№224) Рудолф Щайнер напомня, че „...този лекционен цикъл, изнесен в Карлсруе от
чувство
за окултен дълг пред човечеството, на който бяха разкрити известни истини, въпреки желанието на много хора тези истини да остават скрити, беше посрещнат извънредно враждебно.
В лекцията си от 7 Май 1923 („Великденът, Възнесението и тайната па Петдесятницата“, Събр. Съч.
№224) Рудолф Щайнер напомня, че „...този лекционен цикъл, изнесен в Карлсруе от чувство за окултен дълг пред човечеството, на който бяха разкрити известни истини, въпреки желанието на много хора тези истини да остават скрити, беше посрещнат извънредно враждебно.
Да, в известен смисъл може да се каже, че изобщо враждебното отношение към Антропософията започна тъкмо от този цикъл.“
към текста >>
116.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно
чувство
, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си;
чувство
то, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт.
За да вникнем в основите на света съвсем не е достатъчно да си служим с няколко понятия и идеи; за тази цел се налага нещо много по-различно: Да изградим у себе си представата за онова усещане, което винаги е у нас, когато се изправим пред безкрайната пустота на Стария Сатурн. Дори и да има само далечно предчувствие за това страшно усещане, душата изтръпва от ужас.
Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт.
Обаче в нашия случай това е само първоначалното усещане. Защото после човекът губи не само почвата под краката си, но и всичко онова, което очите виждат, ушите чуват и ръцете докосват, изобщо всичко онова, което съществува във физическото пространство; и сега настъпва едно от двете състояния: Или човекът губи своя разсъдък и потъва в един вид помрачение на съзнанието, което го лишава от каквото и да е познание, или у него се пробужда споменатото вече усещане за ужас пред пустотата. Да, човекът трябва да бъде подготвен, защото в противен случай той изпада в пълна безпомощност.
към текста >>
Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като
чувство
за смелост.
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост!
Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост.
Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята.
към текста >>
117.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо
чувство
, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза.
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза.
А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн. Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества? би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си. А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното
чувство
, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот.
Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея.
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха.
към текста >>
118.
Съдържание
GA_135 Прераждане и Карма
Необходимостта от развиване на една особена способност за спомняне на базата на
чувство
то чрез душевни упражнения с цел придобиване на едно реално изживяване на прераждането.
Необходимостта от развиване на една особена способност за спомняне на базата на чувството чрез душевни упражнения с цел придобиване на едно реално изживяване на прераждането.
Призоваване към духовен живот чрез преживяване на кармична криза. Принадлежност към духовния свят.
към текста >>
Смяна на
чувство
то на любов към другите в едно прераждане със себелюбие в друго.
Прокарване на убеждението за прераждане и карма във всекидневния живот и развиването на нови житейски форми. Противоположност между вътрешното убеждение и външния живот. Социални отношения; работа и заплащане. Настоящото състояние на културата като резултат от различните карми на отделните личности, живеещи днес на земята. Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане, с друго, отдадено на разума.
Смяна на чувството на любов към другите в едно прераждане със себелюбие в друго.
Обедняване и слабост на душите в последната инкарнация и тяхното укрепване чрез задълбочаване и проникване с истината за прераждането и кармата.
към текста >>
119.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Той прави това, защото знае, че човешкото
чувство
за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието.
Но сега не трябва да се поддаваме на заблудата, че духовната наука иска да докаже своите истини с помощта на естествената наука. Това, което трябва да се подчертае, е, че духовната наука има същото убеждение като истинската естествената наука. Антропософът извършва в областта на душевния живот същото, което естествоизпитателят се стреми да постигне за това, което може да види с очи и да чуе с уши. Не може да има противоречие между истинския естествоизпитател и духовната наука. Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления.
Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието.
Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука.
към текста >>
Чувство
то за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед.
За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност. Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели. Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието.
Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед.
Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг. И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>
Ако не изгражда това
чувство
за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност.
Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели. Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед.
Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност.
Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг. И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>
120.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Едно погрешно
чувство
, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено.
Отговор: Днешната медицинска наука не знае абсолютно нищо съществено за закономерните взаимовръзки в по-висшите светове. Но що се касае до цитираното твърдение на същата, в него се крие известна истина. Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти.
Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено.
Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят.
към текста >>
Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му,
чувство
то му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н.
Всичко, което се отнася до тези явления, се унаследява. В по-малка степен се унаследява онова, което се свързано с душевното тяло. Под такова се разбира едно предразположение в усещанията. Дали човек има добре развито зрение или слух, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас. Напротив, никой не може да предаде на потомците си онова, което е във връзка с неговата духовна същност.
Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му, чувството му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н.
Това са качества, които остават заключени в индивидуалността на човека и се проявяват в неговото следващо прераждане като способности, заложби, характер и т. н. Също така и условията, при които човекът се преражда, не са случайни, те са в тясна зависимост от неговата карма. Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер. В кармата му е заложено в едно следващо прераждане придобитото да се прояви. Но това не би могло да се случи, ако този човек не се въплъти в тяло, което притежава съответните качества.
към текста >>
121.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Ако погледнем назад към по-ранни времена на едно все още религиозно развитие, откриваме
чувство
то, че човекът се усеща дълбоко разкаян поради факта, че толкова малко отговаря на това, което може да окачестви като свой божествен образец.
От този, който иска да стигне до вътрешната си същност, се изисква нещо, което хората от настоящето правят в най-малка степен. Нашето съвремие не е предразположено да разглежда нещата по начина, по който е нужно. Понеже, когато размишляват за себе си, хората всъщност се стремят най-малко към това да открият себе си абсолютно вярно такива, каквито действително са.
Ако погледнем назад към по-ранни времена на едно все още религиозно развитие, откриваме чувството, че човекът се усеща дълбоко разкаян поради факта, че толкова малко отговаря на това, което може да окачестви като свой божествен образец.
Това не е представата, за която става дума днес, а тази, която ни отклонява от това, от което човек обикновено е доволен и ни отвежда към нещо друго – макар и не към убеждението за една друга инкарнация, – а именно към онова същество, което надживява нашата организация, такава, каквато е тя между раждането и смъртта. Ако човек нарисува противоположния образ на това, което е, ще се получи следното: Този противоположен образ, колкото и тежко да ти е да го приемеш като твой образ в този живот, има нещо общо с теб. Това ти не можеш да отречеш. Щом веднъж си го получил, той ще те преследва, ще витае пред душата ти и ще изкристализира така, че да си кажеш: Този образ има нещо общо с мен, но е сигурно, че не е свързан със сегашния ми живот. Тогава се придобива усещането, че този образ произлиза именно от един по-ранен живот.
към текста >>
Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез
чувство
и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина!
Тази картина на предишната инкарнация ще се установи с една голяма увереност, ако човек взема на сериозно нещата, които току-що охарактеризирахме малко по-точно. Ще забележим, че представите, които придобихме, ще доведат до усещането: Тази картина ми е действително близка. Или ще почувстваме: Това е една картина, която ми е напълно чужда. Ако чрез преработка на представите, описани днес, човек изобрази пред душата си една такава картина на предишната си инкарнация, тогава той по правило ще може да види колко силно е избледняла тази картина. Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб.
Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина!
Да допуснем, че човек има чувството, че между него и картината стоят дванадесет човека. А друг някой усеща, че между него и картината стоят седем човека. Такова чувство се получава и то е изключително важно. Защото ако например между картината и някого стоят дванадесет човека, тогава човек може да ги раздели на три и да получи четири. Това са по правило четири столетия, които делят някого от предишната му инкарнация.
към текста >>
Да допуснем, че човек има
чувство
то, че между него и картината стоят дванадесет човека.
Ще забележим, че представите, които придобихме, ще доведат до усещането: Тази картина ми е действително близка. Или ще почувстваме: Това е една картина, която ми е напълно чужда. Ако чрез преработка на представите, описани днес, човек изобрази пред душата си една такава картина на предишната си инкарнация, тогава той по правило ще може да види колко силно е избледняла тази картина. Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб. Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина!
Да допуснем, че човек има чувството, че между него и картината стоят дванадесет човека.
А друг някой усеща, че между него и картината стоят седем човека. Такова чувство се получава и то е изключително важно. Защото ако например между картината и някого стоят дванадесет човека, тогава човек може да ги раздели на три и да получи четири. Това са по правило четири столетия, които делят някого от предишната му инкарнация. Така един човек, който има чувството, че между картината и него има дванадесет човека, би трябвало да си каже: Моята предишна инкарнация е била четиристотин години преди сегашната.
към текста >>
Такова
чувство
се получава и то е изключително важно.
Ако чрез преработка на представите, описани днес, човек изобрази пред душата си една такава картина на предишната си инкарнация, тогава той по правило ще може да види колко силно е избледняла тази картина. Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб. Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина! Да допуснем, че човек има чувството, че между него и картината стоят дванадесет човека. А друг някой усеща, че между него и картината стоят седем човека.
Такова чувство се получава и то е изключително важно.
Защото ако например между картината и някого стоят дванадесет човека, тогава човек може да ги раздели на три и да получи четири. Това са по правило четири столетия, които делят някого от предишната му инкарнация. Така един човек, който има чувството, че между картината и него има дванадесет човека, би трябвало да си каже: Моята предишна инкарнация е била четиристотин години преди сегашната. Това е само един пример и се отнася само за отделни случаи. По този начин се постига едно приблизително пресмятане.
към текста >>
Така един човек, който има
чувство
то, че между картината и него има дванадесет човека, би трябвало да си каже: Моята предишна инкарнация е била четиристотин години преди сегашната.
Да допуснем, че човек има чувството, че между него и картината стоят дванадесет човека. А друг някой усеща, че между него и картината стоят седем човека. Такова чувство се получава и то е изключително важно. Защото ако например между картината и някого стоят дванадесет човека, тогава човек може да ги раздели на три и да получи четири. Това са по правило четири столетия, които делят някого от предишната му инкарнация.
Така един човек, който има чувството, че между картината и него има дванадесет човека, би трябвало да си каже: Моята предишна инкарнация е била четиристотин години преди сегашната.
Това е само един пример и се отнася само за отделни случаи. По този начин се постига едно приблизително пресмятане. Повечето хора ще открият, че по този начин биха могли да пресметнат кога са живели преди. Разбира се, предпоставките за това са трудни.
към текста >>
Но ентусиазмът, усещането и
чувство
то оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта.
Така виждаме, че мислите, които питаем, не преминават в следващия живот като такива, а се променят в сила. В духовния свят мислите, такива, каквито са между раждането и смъртта, нямат значение, те имат значение само в една видоизменена форма. Например ако човек има някаква велика мисъл, тя ще се загуби, след като той премине през портата на смъртта.
Но ентусиазмът, усещането и чувството оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта.
От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане. Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят. Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония. Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място.
към текста >>
122.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на
чувство
, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни.
Нека сега се пренесем в душата на един човек, за когото сме си създали представата, че той е искал всичко онова, което просто „случайно“ ни се е случило, и че той е желал това, от което ние сме се измъкнали. В душата не се случва нищо, когато човек направи това упражнение два, три, четири пъти, но затова пък много неща се случват, ако човек прави това по отношение на различни свои преживявания, които ще открие, ако ги потърси. Ако той прави това отново и отново и си представя нещата истински живо и образно, когато чисто и просто си представя един човек, който би искал всичко онова, което ние самите не искаме, тогава ще добие опитността, че този човешки образ, който е извикал пред своята душа, вече не го напуска, че той му прави едно изключително силно впечатление и сякаш наистина цялата работа всъщност има много общо с него самия. Когато човек придобие известен финес в едно такова себеизпитване, той бързо ще стигне до това да намира приликата, която съществува между едно такова настроение и един такъв образ, който човек си е създал, и една такава представа, която е извикал от паметта си, за която усеща, че идва като представа-спомен. Разликата е само в това, че при обикновения процес на спомняне, когато човек черпи от душата си една такава представа, си имаме работа предимно с представи.
Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни.
По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин. Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер.
към текста >>
По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи
чувство
то: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация!
Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго.
По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация!
Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето. Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне. Последната може да се нарече с израза „спомен като представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен като чувство и усещане“. Че за това съществуват известни основания, ще разберете от следните съображения.
към текста >>
Последната може да се нарече с израза „спомен като представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен като
чувство
и усещане“.
Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго. По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация! Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето. Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне.
Последната може да се нарече с израза „спомен като представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен като чувство и усещане“.
Че за това съществуват известни основания, ще разберете от следните съображения.
към текста >>
Към тях спадат и онези, които можем да определим като
чувство
към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
Налице е всеизвестното противоречие в живота на чувствата, което човек може да определи като симпатията и антипатията, с които се отнасяме към различните неща, или ако искаме да се изразим по-точно: любов и омраза. След това идват чувствата, които можем да класифицираме като такива, които предизвикват известна възбуда и напрежение, и съответно такива, които ни носят успокоение и облекчение. Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания.
Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото. Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е. от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите.
към текста >>
Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от
чувство
то на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е.
Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях. Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото.
Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е.
от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите.
към текста >>
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото
чувство
, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като
чувство
на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш.
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н.
към текста >>
При
чувство
то преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго.
И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси.
към текста >>
И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално
чувство
,
чувство
то, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин.
Това беше пример за хора, които не забелязват случващото се в тяхното обкръжение, дори и това, което се отнася до собствената им персона. Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери като току-що описания в живота на много хора. Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка като тази, която описах.
И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин.
Това е едно добро чувство и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил. Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално!
към текста >>
Това е едно добро
чувство
и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил.
Това беше пример за хора, които не забелязват случващото се в тяхното обкръжение, дори и това, което се отнася до собствената им персона. Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери като току-що описания в живота на много хора. Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка като тази, която описах. И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин.
Това е едно добро чувство и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил.
Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално!
към текста >>
Когато той се вглъби в това смирено
чувство
, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално!
Това беше пример за хора, които не забелязват случващото се в тяхното обкръжение, дори и това, което се отнася до собствената им персона. Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери като току-що описания в живота на много хора. Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка като тази, която описах. И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин. Това е едно добро чувство и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил.
Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално!
към текста >>
123.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници:
чувство
то за отговорност!
Когато човек стигне до познанието за прераждането и кармата, нещата стават напълно различни. Трябва да сме наясно, че това, което живее в душата на един такъв човек, когато той прекрачи портата на смъртта, няма значение просто за една отдалечена от земята сфера, а че от това, което той изживява между раждането и смъртта, зависи бъдещето на земята. Земята, така да се каже, ще изглежда външно така, както я направят тези, които преди това са били на нея. Цялата планета в своята бъдеща конфигурация, бъдещият съвместен живот на хората зависят от това как са живели те в предишните си въплъщения. Това е душевно-моралното, свързано с тази идея, така че един човек, който е приел това, знае: с начина, по който съм живял на земята, ще повлияя на всичко, което ще се случи в бъдещето, на цялата бъдеща култура!
Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници: чувството за отговорност!
Виждаме как израства едно засилено чувството за отговорност. В него се изразява явяващото се като едно дълбоко и важно морално следствие от идеите за същността на прераждането и кармата. Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг свят; този друг свят обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света като цяло. Но това не може вече да каже този, който знае, че прераждането и кармата са една идея, поддаваща се на познание, защото той знае, че посредством прераждането хората ще се развият според това как са живели в предшестващия си живот.
към текста >>
Виждаме как израства едно засилено
чувство
то за отговорност.
Трябва да сме наясно, че това, което живее в душата на един такъв човек, когато той прекрачи портата на смъртта, няма значение просто за една отдалечена от земята сфера, а че от това, което той изживява между раждането и смъртта, зависи бъдещето на земята. Земята, така да се каже, ще изглежда външно така, както я направят тези, които преди това са били на нея. Цялата планета в своята бъдеща конфигурация, бъдещият съвместен живот на хората зависят от това как са живели те в предишните си въплъщения. Това е душевно-моралното, свързано с тази идея, така че един човек, който е приел това, знае: с начина, по който съм живял на земята, ще повлияя на всичко, което ще се случи в бъдещето, на цялата бъдеща култура! Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници: чувството за отговорност!
Виждаме как израства едно засилено чувството за отговорност.
В него се изразява явяващото се като едно дълбоко и важно морално следствие от идеите за същността на прераждането и кармата. Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг свят; този друг свят обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света като цяло. Но това не може вече да каже този, който знае, че прераждането и кармата са една идея, поддаваща се на познание, защото той знае, че посредством прераждането хората ще се развият според това как са живели в предшестващия си живот.
към текста >>
Чувство
то за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава.
Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят като морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа.
Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава.
И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност. Ние, като хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
към текста >>
И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на
чувство
то за отговорност.
Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят като морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа. Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава.
И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност.
Ние, като хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
към текста >>
Когато знаем от какво зависи формирането на семейните конфигурации и това с кои хора да бъдем,
чувство
то ни за отговорност ще се разшири значително под влияние на идеите за прераждането и кармата.
Вероятно това днес може да се окаже неприятно, но въпреки това е вярно. Защото ако не е доволен от своите кръвни роднини, човек ще научи, че той сам е поставил началото на това си недоволство и че следователно трябва да се погрижи по различен начин за следващата си инкарнация и едва тогава идеята за прераждането и кармата ще стане плодотворна в живота. Работата е там, че тези идеи не служат за задоволяване на нечие любопитство и т. н., а за нашето усъвършенстване и следователно за усъвършенстването на целия живот. Ще разберем още, че това, което бе казано, важи също и за настоящия живот и последствията от него, а именно че тези, с които се свържем около тридесетата си година, следователно когато вярваме, че преценяваме с пълния си разсъдък, се свързват с нас така, че в следващия ни живот ще се появят в неговата изходна точка, може би като родители или като братя и сестри.
Когато знаем от какво зависи формирането на семейните конфигурации и това с кои хора да бъдем, чувството ни за отговорност ще се разшири значително под влияние на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
Днес посочихме
чувство
то за отговорност в различни сфери.
Когато разглеждаме нещата по този начин, се разкрива като една идея от най-дълбоко значение, че най-важните импулси, които трябва да произлязат от антропософията, трябва да бъдат морално-душевните импулси.
Днес посочихме чувството за отговорност в различни сфери.
Бихме могли също така да разгледаме любовта, съчувствието, които приемат най-различни форми под влияние на идеите за прераждането и кармата. Поради тази причина през годината ние отдавахме толкова голяма стойност, дори и в публичните лекции, на това да разглеждаме антропософията винаги във връзка с живота, във връзка с най-непосредствените житейски явления. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата, за възпитанието на детето, за различните периоди в човешкия живот, и ги показахме, както би трябвало и да бъде, в светлината на идеите за прераждането и кармата. Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота.
към текста >>
Под влиянието на прераждането и кармата
чувство
то за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение.
Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение.
Ако се замислим върху казаното днес за връзката между кръвно родство и свободно избрани хора, вече виждаме, че възниква едно определено противоречие: Това, което в единия живот е най-вътрешното и притежава най-съкровените импулси, в следващия живот е най-откритото. Когато в едната инкарнация изпитваме най-дълбоки приятелски чувства към определени хора, по този начин подготвяме едно външно роднинство, кръвно родство и т. н. Нещата стоят по сходен начин и в една друга област. Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация. Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
124.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това е по-скоро
чувство
, отколкото мисъл, едно усещане, но такова, все едно че чувстваме настъпващото в душата така, сякаш самите ние сме били и друг път на земята в едно предишно превъплъщение.
Човекът не ни напуска повече – той непрекъснато работи в нас, живее в нас под формата на мисъл, трансформира се в идеята, в мисълта, която се появява като нещо, което ни идва наум, когато в обикновения припомнителен процес се опитваме да си спомним нещо; която се появява като нещо, което ни завладява. Сякаш нещо би искало да каже: Той не може да остане така, той се променя в теб, разгръща живот, превръща се в нещо друго! Това ни се натрапва – направете експеримента! – натрапва се така, че ни казва: Да, това е нещо, което има общо с едно друго, различно от твоето сегашно земно битие. Един вид опит за припомняне на друго едно земно битие; тази мисъл със сигурност се появява.
Това е по-скоро чувство, отколкото мисъл, едно усещане, но такова, все едно че чувстваме настъпващото в душата така, сякаш самите ние сме били и друг път на земята в едно предишно превъплъщение.
към текста >>
Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно
чувство
, но такова
чувство
, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият.
Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон! За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване. Целта не е да си помислим, че учителите са отчасти педантични и т. н. Знаем, че записаното от Хебел се базира на това, че свързаното с представите, това, което се случва в непосредствените ни представни изживявания, е по-малко или повече ограничено в настоящата инкарнация. И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет.
Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият.
Като първо впечатление от предишната си инкарнация човек изпитва нещо като чувство-спомен.
към текста >>
Като първо впечатление от предишната си инкарнация човек изпитва нещо като
чувство
-спомен.
За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване. Целта не е да си помислим, че учителите са отчасти педантични и т. н. Знаем, че записаното от Хебел се базира на това, че свързаното с представите, това, което се случва в непосредствените ни представни изживявания, е по-малко или повече ограничено в настоящата инкарнация. И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет. Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият.
Като първо впечатление от предишната си инкарнация човек изпитва нещо като чувство-спомен.
към текста >>
Това средство се трансформира в едно душевно впечатление или
чувство
-впечатление.
Това, което бе описано като създаване на един мислен човек, представлява само средство.
Това средство се трансформира в едно душевно впечатление или чувство-впечатление.
Всеки човек, който пристъпва към антропософията, има повече или по-малко сгодни случаи лесно да изпълни това, което бе описано сега. И ако го изпълни, той вече ще види, че наистина във вътрешния му мир се създава едно впечатление, което би могъл да опише по следния начин: Веднъж видях една местност, но забравих как изглежда. Тя обаче ми хареса! И сега, ако това е било в този живот, местността няма да остави много живо впечатление-чувство, но ако впечатлението произхожда от един предишен живот, то ще направи едно особено силно впечатление-чувство. По този начин можем да си създадем особено живо впечатление като впечатление-чувство за предишните си инкарнации.
към текста >>
И сега, ако това е било в този живот, местността няма да остави много живо впечатление-
чувство
, но ако впечатлението произхожда от един предишен живот, то ще направи едно особено силно впечатление-
чувство
.
Това, което бе описано като създаване на един мислен човек, представлява само средство. Това средство се трансформира в едно душевно впечатление или чувство-впечатление. Всеки човек, който пристъпва към антропософията, има повече или по-малко сгодни случаи лесно да изпълни това, което бе описано сега. И ако го изпълни, той вече ще види, че наистина във вътрешния му мир се създава едно впечатление, което би могъл да опише по следния начин: Веднъж видях една местност, но забравих как изглежда. Тя обаче ми хареса!
И сега, ако това е било в този живот, местността няма да остави много живо впечатление-чувство, но ако впечатлението произхожда от един предишен живот, то ще направи едно особено силно впечатление-чувство.
По този начин можем да си създадем особено живо впечатление като впечатление-чувство за предишните си инкарнации. И ако наблюдаваме обективно описаните впечатления, понякога ще имаме едно горчиво или сладко-горчиво или пък кисело чувство за това, което се получава от трансформацията на мисления човек. Това сладко-горчиво или друго подобно чувство е впечатлението, което ни правят нашите минали инкарнации; то е един вид душевно впечатление или впечатление-чувство.
към текста >>
По този начин можем да си създадем особено живо впечатление като впечатление-
чувство
за предишните си инкарнации.
Това средство се трансформира в едно душевно впечатление или чувство-впечатление. Всеки човек, който пристъпва към антропософията, има повече или по-малко сгодни случаи лесно да изпълни това, което бе описано сега. И ако го изпълни, той вече ще види, че наистина във вътрешния му мир се създава едно впечатление, което би могъл да опише по следния начин: Веднъж видях една местност, но забравих как изглежда. Тя обаче ми хареса! И сега, ако това е било в този живот, местността няма да остави много живо впечатление-чувство, но ако впечатлението произхожда от един предишен живот, то ще направи едно особено силно впечатление-чувство.
По този начин можем да си създадем особено живо впечатление като впечатление-чувство за предишните си инкарнации.
И ако наблюдаваме обективно описаните впечатления, понякога ще имаме едно горчиво или сладко-горчиво или пък кисело чувство за това, което се получава от трансформацията на мисления човек. Това сладко-горчиво или друго подобно чувство е впечатлението, което ни правят нашите минали инкарнации; то е един вид душевно впечатление или впечатление-чувство.
към текста >>
И ако наблюдаваме обективно описаните впечатления, понякога ще имаме едно горчиво или сладко-горчиво или пък кисело
чувство
за това, което се получава от трансформацията на мисления човек.
Всеки човек, който пристъпва към антропософията, има повече или по-малко сгодни случаи лесно да изпълни това, което бе описано сега. И ако го изпълни, той вече ще види, че наистина във вътрешния му мир се създава едно впечатление, което би могъл да опише по следния начин: Веднъж видях една местност, но забравих как изглежда. Тя обаче ми хареса! И сега, ако това е било в този живот, местността няма да остави много живо впечатление-чувство, но ако впечатлението произхожда от един предишен живот, то ще направи едно особено силно впечатление-чувство. По този начин можем да си създадем особено живо впечатление като впечатление-чувство за предишните си инкарнации.
И ако наблюдаваме обективно описаните впечатления, понякога ще имаме едно горчиво или сладко-горчиво или пък кисело чувство за това, което се получава от трансформацията на мисления човек.
Това сладко-горчиво или друго подобно чувство е впечатлението, което ни правят нашите минали инкарнации; то е един вид душевно впечатление или впечатление-чувство.
към текста >>
Това сладко-горчиво или друго подобно
чувство
е впечатлението, което ни правят нашите минали инкарнации; то е един вид душевно впечатление или впечатление-
чувство
.
И ако го изпълни, той вече ще види, че наистина във вътрешния му мир се създава едно впечатление, което би могъл да опише по следния начин: Веднъж видях една местност, но забравих как изглежда. Тя обаче ми хареса! И сега, ако това е било в този живот, местността няма да остави много живо впечатление-чувство, но ако впечатлението произхожда от един предишен живот, то ще направи едно особено силно впечатление-чувство. По този начин можем да си създадем особено живо впечатление като впечатление-чувство за предишните си инкарнации. И ако наблюдаваме обективно описаните впечатления, понякога ще имаме едно горчиво или сладко-горчиво или пък кисело чувство за това, което се получава от трансформацията на мисления човек.
Това сладко-горчиво или друго подобно чувство е впечатлението, което ни правят нашите минали инкарнации; то е един вид душевно впечатление или впечатление-чувство.
към текста >>
Увереност благодарение на факта, че се получава едно усещане, че той изпитва едно душевно
чувство
или впечатление-
чувство
, за което знае: С това ти със сигурност не си се сдобил в този си живот.
С това бе направен опит да обърнем вниманието ви върху нещо, което може да доведе до това, у всеки човек да бъде предизвикана една непосредствена увереност, че той е съществувал в предишни животи.
Увереност благодарение на факта, че се получава едно усещане, че той изпитва едно душевно чувство или впечатление-чувство, за което знае: С това ти със сигурност не си се сдобил в този си живот.
Едно такова впечатление обаче се появява така, както в обикновения живот се явява споменът-представа. Може да възникне въпросът: Как можем да знаем, че впечатлението, което имаме, е спомен? Виждате ли, може само да се каже, че такова нещо не подлежи на доказване. Но е налице същото фактическо положение, което по принцип съществува в живота, когато си спомняме нещо и сме в нормално съзнание. По това можем да съдим, че това, което се появява като мисли, наистина се отнася до нещо, което сме преживели.
към текста >>
125.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
у човека да е налице едно
чувство
за собствено достойнство, вътрешна хармония, вътрешна себедостатъчност, и да знае какво има да прави в живота.
Също и други човешки сили се намират в подобно взаимно допълване – например двете душевни способности, които определяме като способност да обичаш и една вътрешна сила, т. е.
у човека да е налице едно чувство за собствено достойнство, вътрешна хармония, вътрешна себедостатъчност, и да знае какво има да прави в живота.
Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение. И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва. Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва.
към текста >>
Това усещане, това
чувство
за интензивното значение на прераждането и кармата в живота ще бъде нещо, което би могло да сплоти една група хора днес, без оглед на външните условия, в които се намират.
В съзнанието на антропософа трябва да живее усещането, че съдейства за създаването на една нова култура.
Това усещане, това чувство за интензивното значение на прераждането и кармата в живота ще бъде нещо, което би могло да сплоти една група хора днес, без оглед на външните условия, в които се намират.
Хората, които ще се сплотят от тези убеждения, могат да се съберат само чрез антропософията.
към текста >>
126.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено
чувство
по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие. Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание.
Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа. Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука. От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно
чувство
към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука.
Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране. Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа.
Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука.
От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено
чувство
, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят.
Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо.
Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят.
И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>
И ако искаме да назовем това душевно
чувство
, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост.
Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят.
И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост.
Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>
Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално
чувство
: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално
чувство
по отношение на външния свят.
Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод.
Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>
А сега искаме да насочим нашата мисъл върху едно друго
чувство
, като отново можем да се настроим по друг начин морално относно външната природа.
А сега искаме да насочим нашата мисъл върху едно друго чувство, като отново можем да се настроим по друг начин морално относно външната природа.
Нека насочим поглед върху развиваните се, разлиствалите се дървета, върху покриващите със зеленина ливади, да насочим поглед върху зеления цвят, който може да покрие Земята по най-разнообразен начин или ни се погазва от дърветата, и нека сторим това отново така, като забравим всичко, което може да действува върху нашите души като външни впечатления, което се явява пред нас във външната природа като зелен цвят. Когато отново сме в състояние да се отдадем на това, което се разгръща действително като зелено, тогава можем да доведем това до там, че зеленото изчезва за нас като зелено, както по-рано синьото беше изчезнало като синьо. Следователно отново не можем да кажем: "пред нашия поглед се простира един цвят". В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено чувство. Тя чувствува: "сега разбирам това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа!
към текста >>
В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено
чувство
.
А сега искаме да насочим нашата мисъл върху едно друго чувство, като отново можем да се настроим по друг начин морално относно външната природа. Нека насочим поглед върху развиваните се, разлиствалите се дървета, върху покриващите със зеленина ливади, да насочим поглед върху зеления цвят, който може да покрие Земята по най-разнообразен начин или ни се погазва от дърветата, и нека сторим това отново така, като забравим всичко, което може да действува върху нашите души като външни впечатления, което се явява пред нас във външната природа като зелен цвят. Когато отново сме в състояние да се отдадем на това, което се разгръща действително като зелено, тогава можем да доведем това до там, че зеленото изчезва за нас като зелено, както по-рано синьото беше изчезнало като синьо. Следователно отново не можем да кажем: "пред нашия поглед се простира един цвят".
В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено чувство.
Тя чувствува: "сега разбирам това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа! ” Това разбирам аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене. Аз започвам да разбирам най-вътрешното естество на моята душа на външната природа, когато тя е изчезнала като външно природно впечатление и в замяна на това в мене е останало едно морално впечатление. Зеленият цвят на растенията ми казва това, как би трябвало да чувствувам в самия мене, когато моята душа има дарбата да мисли мисли, да храни представи. Тук отново едно външно природно впечатление е превърнато в едно морално чувство.
към текста >>
Тук отново едно външно природно впечатление е превърнато в едно морално
чувство
.
В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено чувство. Тя чувствува: "сега разбирам това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа! ” Това разбирам аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене. Аз започвам да разбирам най-вътрешното естество на моята душа на външната природа, когато тя е изчезнала като външно природно впечатление и в замяна на това в мене е останало едно морално впечатление. Зеленият цвят на растенията ми казва това, как би трябвало да чувствувам в самия мене, когато моята душа има дарбата да мисли мисли, да храни представи.
Тук отново едно външно природно впечатление е превърнато в едно морално чувство.
към текста >>
Тя може по сънния начин да предизвика в нас едно морално
чувство
, както бе описано сега за синия цвят на небето и за зеления цвят на растенията.
Или нека насочим поглед върху бялата снежна покривка на Земята.
Тя може по сънния начин да предизвика в нас едно морално чувство, както бе описано сега за синия цвят на небето и за зеления цвят на растенията.
Тя ще предизвика моралното чувство за всичко, което наричаме явление на материята в света. И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя. Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава.
към текста >>
Тя ще предизвика моралното
чувство
за всичко, което наричаме явление на материята в света.
Или нека насочим поглед върху бялата снежна покривка на Земята. Тя може по сънния начин да предизвика в нас едно морално чувство, както бе описано сега за синия цвят на небето и за зеления цвят на растенията.
Тя ще предизвика моралното чувство за всичко, което наричаме явление на материята в света.
И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя. Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава. Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално чувство.
към текста >>
Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално
чувство
.
Тя ще предизвика моралното чувство за всичко, което наричаме явление на материята в света. И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя. Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава.
Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално чувство.
Тогава започваме да добиваме едно духовно разбиране за това, което изживяваме, когато в нас живее едно желание, което иска да ни доведе до нещо и след това в него действува нашият разум. Съзвучието на желанието и разума, на мисълта и желанието, както те живеят в човешката душа, това се чувствува при един тон и неговата октава.
към текста >>
Но ние забелязваме тогава в нашето
чувство
топлина, диференцирани топлинни различия.
Аз Ви казах, че трябва да повдигнем всичко, което действува във външния свят върху нас, до морално действие, както това бе описано. Ние приведохме като пример, как можем да издигнем до морални впечатления синия цвят на небето, зеления цвят на растителността, белия цвят на снега. Да предположим, че проникваме във вътрешността на Земята. Когато се сдружим, да речем, с миньорите, тогава, прониквайки във вътрешността на Земята, ние стигаме в една област, в която не можем отначало да обучим нашите очи така, че те да превърнат един поглед в едно морално впечатление.
Но ние забелязваме тогава в нашето чувство топлина, диференцирани топлинни различия.
Тях трябва да чувствуваме ние първо, това трябва да бъде физическо то впечатление, физическото природно впечатление, когато се потопяваме в царството на земното. Когато обгърнем с поглед тези топлинни разлики, тези размествания на топлината, и оставим да действува върху нас това, което иначе действува върху нашите сетива, тогава чрез това проникване във вътрешността на Земята, чрез това свързване на нашето същество с това, което действува във вътрешността на Земята, ние получаваме определено изживяване: Ако тогава именно не обръщаме внимание на всичко останало, което би могло да ни направи впечатление, ако положим усилия да не усещаме там долу нищо друга, да не усещаме също топлинните разлики, чрез които само сме се подготвили; а ако се постараем да не чуваме нищо и да не виждаме нищо, а само да оставим да ни действува впечатлението, така, че това възниква като нещо морално от нашата душа, тогава пред нашия окултен поглед се явява онази класа творящи природни същества, които за окултиста действуват действително във всичко земно, а именно във всичко металическо и които се изразяват за неговата имагинация, за неговото имагинативно познание в рязко очертани форми от най-различен вид.
към текста >>
127.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето
чувство
човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот.
В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>
Но днес хората не вярват вече на това търсене на смисъла на съществуванието; понякога
чувство
то все още вярва по-малко, обаче науката не иска вече да знае много за нещо, което би могло да се намери в редуването на явленията отвъд природните закони.
Поетите, художниците правят това, те търсят още един смисъл зад нещата. Защо цъфти светът на растенията? Защо се раждат и загиват животинските родове и видове? Защо човекът оживява Земята? Който пита по този начин за смисъла на природните явления и иска да разчлени този смисъл, иска да го комбинира от външните факти, както още се опитва понякога по-дълбоката философия, той се приближавало отпечатъка на Духа на планетата във физическия свят.
Но днес хората не вярват вече на това търсене на смисъла на съществуванието; понякога чувството все още вярва по-малко, обаче науката не иска вече да знае много за нещо, което би могло да се намери в редуването на явленията отвъд природните закони.
Когато някой още търси някакъв смисъл отвъд природните закони, над природните закони, както ги възприемаме със сетивата, той би могъл да намери този смисъл като отпечатък на Духа на планетата в сетивния свят. Това би било външната майа, външната илюзия. Първо една външна майа е самият сетивен свят, защото той е това, което етерното тяло на Земята, субстанцията на природните духове произвежда от самата себе си. Една втора майа е това, което се явява на хората от природните духове в природните сили. Една трета майа е това, което се явява от Духовете на циклите на времената в природните закони.
към текста >>
128.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ако насочваме нашия духовен поглед с
чувство
и усещане върху тази възможност на вътрешното откровение, ние можем с това да се възпитаме.
Също и моралните истини в най-висшия смисъл се разкриват чрез вътрешността на човека.
Ако насочваме нашия духовен поглед с чувство и усещане върху тази възможност на вътрешното откровение, ние можем с това да се възпитаме.
Даже възпитанието чрез чистата математика е много добро. Ако например човек се отдава често пъти на мисълта: "дали това или онова ядене е добро, върху това ти можеш да имаш твоето мнение и някой друг може да има едно друго мнение.” Обаче математиката, моралните задължения не са нещо произволно. При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек. Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе.
към текста >>
Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като
чувство
, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация.
Също и моралните истини в най-висшия смисъл се разкриват чрез вътрешността на човека. Ако насочваме нашия духовен поглед с чувство и усещане върху тази възможност на вътрешното откровение, ние можем с това да се възпитаме. Даже възпитанието чрез чистата математика е много добро. Ако например човек се отдава често пъти на мисълта: "дали това или онова ядене е добро, върху това ти можеш да имаш твоето мнение и някой друг може да има едно друго мнение.” Обаче математиката, моралните задължения не са нещо произволно. При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек.
Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация.
Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят. Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват плодотворни за нас. Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят. Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
към текста >>
129.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено
чувство
за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия.
Опитахме се да охарактеризираме така наречените природни духове и след това се издигнахме до Съществата, които стоят непосредствено над човека в най-близкия по-висш свят, който можем да намерим изхождайки от нашия свят. Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия. В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите.
Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия.
Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство. Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>
Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид
чувство
.
Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия. В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия.
Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство.
Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>
Това
чувство
на освобождение трябва да имаме като едно усещание.
Когато вървим по-нататък по този път, ние ще открием, че се възпитаваме да добием едно друго състояние на съзнанието, че се развиваме, и тогава може да започне ясновидското виждане на Съществата на третата йерархия. Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло.
Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание.
Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка. Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове. Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието. Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци. Това до което стига първо човек, е, че се научава да си спомня в обикновеното съзнание за това, което е изживял в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно
чувство
, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове.
Когато вървим по-нататък по този път, ние ще открием, че се възпитаваме да добием едно друго състояние на съзнанието, че се развиваме, и тогава може да започне ясновидското виждане на Съществата на третата йерархия. Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка.
Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове.
Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието. Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци. Това до което стига първо човек, е, че се научава да си спомня в обикновеното съзнание за това, което е изживял в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
В обикновеното нормално съзнание съществува едно
чувство
, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно
чувство
, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване.
Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов.
към текста >>
Чувство
то на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване.
Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта.
Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум.
към текста >>
130.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Тук ние трябва да изгубим напълно
чувство
то, че съществуваме като особени същества в някоя точка на света.
Тук ние трябва да изгубим напълно чувството, че съществуваме като особени същества в някоя точка на света.
Трябва да стигнем до там, не само да се изливаме в чуждите същества и наред с това да оставаме да съществуваме с нашето собствено изживяване, а трябва да чувствуваме чуждите същества като наше Себе, трябва да излезем напълно вън от себе си и да изгубим чувството, че стоим до чуждите същества. Когато след това се потопим така в чуждите същества, ние стигаме до там, да гледаме самите себе си каквито сме били преди това, каквито сме в обикновения живот като едно чуждо същество. Да речем например, че на третата степен на ясновидството се потопяваме в някое същество на природните царства: тогава ние гледаме към това същество на природните царства: тогава ние гледаме към това същество не от нас, ние не само се потопяваме в него както при втората степен на ясновидството, а е усещаме едно с това същество и от това същество гледаме към нашето изживяване. Както иначе гледаме чуждото същество като намиращо се вън от нас, така сега на третата степен на ясновидството гледаме от чуждото същество самите себе си като едно чуждо същество. Тази е разликата между втората и третата степен на ясновидството.
към текста >>
Трябва да стигнем до там, не само да се изливаме в чуждите същества и наред с това да оставаме да съществуваме с нашето собствено изживяване, а трябва да чувствуваме чуждите същества като наше Себе, трябва да излезем напълно вън от себе си и да изгубим
чувство
то, че стоим до чуждите същества.
Тук ние трябва да изгубим напълно чувството, че съществуваме като особени същества в някоя точка на света.
Трябва да стигнем до там, не само да се изливаме в чуждите същества и наред с това да оставаме да съществуваме с нашето собствено изживяване, а трябва да чувствуваме чуждите същества като наше Себе, трябва да излезем напълно вън от себе си и да изгубим чувството, че стоим до чуждите същества.
Когато след това се потопим така в чуждите същества, ние стигаме до там, да гледаме самите себе си каквито сме били преди това, каквито сме в обикновения живот като едно чуждо същество. Да речем например, че на третата степен на ясновидството се потопяваме в някое същество на природните царства: тогава ние гледаме към това същество на природните царства: тогава ние гледаме към това същество не от нас, ние не само се потопяваме в него както при втората степен на ясновидството, а е усещаме едно с това същество и от това същество гледаме към нашето изживяване. Както иначе гледаме чуждото същество като намиращо се вън от нас, така сега на третата степен на ясновидството гледаме от чуждото същество самите себе си като едно чуждо същество. Тази е разликата между втората и третата степен на ясновидството. Едва когато тази трета степен е постигната, ние стигаме до там, освен Съществата на третата и втората йерархия да възприемаме също и други
към текста >>
Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо
чувство
за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума.
Ние възприемаме тогава същества, които не можем да охарактеризираме по друг начин, освен като кажем: те не се състоят от плът и кръв, също нито от светлина и въздух, а се състоят от това, което можем да възприемем само в самите нас, когато осъзнаваме, че имаме воля. Те се състоят от воля само по отношение на тяхната най-нисша субстанция. После, когато се възпитаме чрез това, че се потопяваме по описания начин също в по-нисши животни и обгръщаме с окултния поглед техния живот, или също когато се потопим в живота на растенията, но го разглеждаме не само така, както вече охарактеризирахме това вчера чрез жеста, чрез мимиката -, а когато станем едно с растенията и от растенията гледаме самите нас, тогава добиваме една опитност, едно изживяване, за което всъщност няма вече никакво истинско сравнение в света, който иначе познаваме. Най-добре добиваме едно сравнение за качествата на онези Същества, до които се издигаме като до Същества на втората категория на първата йерархия, добиваме една възможност да ги охарактеризираме, когато оставим да действува добре върху нашата душа онова, до което са стигнали сериозни, достойни хора, които са употребили много стъпки на техния живот, за да съберат в себе си мъдрост, които след много години на богато изживяване са събрали толкова мъдрост, че си казваме: когато такива хора изказват едно съждение, на нас ни говори не една лична воля, а ни говори самият живот, който се е събрал в тези хора в течение на години, на десетилетия и чрез който те са станали в известно отношение безлични.
Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума.
В западния езотеризъм тези Същества се наричат Херувими. Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии. Духовете на Волята, най-ниската категория следователно на първата йерархия, тях все още можем да охарактеризираме чрез това, че си казваме: ние се изясняваме, що е воля; защото воля е най-нисшата субстанция, от която те се състоят. Обаче ако вземем за сравнение само волята, каквато срещаме в обикновения живот при човека или при животните, ако вземем за сравнение само обикновените чувства и мисли на човека, ако вземем за сравнение това, което е взето от обикновеното човешко мислене, чувствуване и воление, би било невъзможно да охарактеризираме Съществата на втората категория на първата йерархия. Тук ние трябва да прибегнем до особени хора на живота, които са натрупали именно по описания начин поразяваща сила на мъдростта в тяхната душа.
към текста >>
Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на богати опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един свят на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно
чувство
, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите.
И още по-трудно е да охарактеризираме онези Същества, които съставляват първата, най-висшата категория на първата йерархия и които се наричат Серафими. Би било възможно да си съставим една представа за впечатлението, което Серафимите правят върху окултния поглед, ако вземем следното сравнение от живота. Нека продължим сравнението, което току що употребихме. Наблюдаваме един човек, който в течение на десетилетия е натрупал изживявания, които са го довели до една поразявала мъдрост, и си представяме, че един такъв мъдър човек, от който говори безлична мъдрост на живота, че този човек е проникнал от своята безлична мъдрост на живота като с вътрешен огън цялото свое същество по такъв начин, че не е нужно да ни казва нищо, а е достатъчно само да застане пред нас и да изрази в своя поглед това, което десетилетията са му дали като мъдрост на живота: така щото погледът може да ни разкаже страдания и опитности на десетилетия и ние можем да имаме от погледа едно впечатление за това, така че този поглед говори както светът, който можем да изживеем.
Когато си представим един такъв поглед, или когато си представим, че един такъв мъдър човек е стигнал до там, не да ни говори думи само, а в звука и в особеното оцветение на неговите думи да ни даде впечатлението на богати опитности в живота, така че ние чуваме като един унтертон в това, което той казва, защото го дарява с определено "как" и от това "как" долавяме един свят на жизнени опитности, тогава ние отново добиваме едно чувство, каквото окултистът има, когато се издига до Серафимите.
Като един поглед, който е узрял при живота, и като десетилетия опитности говорят или като едно изречение, което е изказано така, че ние не чуваме само неговите мисли, а чуваме: когато е изказано с такова звучене изречението е извоювано в опитности на живота, то не е никаква теория, а е извоювано, изстрадано, преминало е в сърцето чрез сражения и победи в живота... когато чуваме всичко това чрез един унтертон, тогава добиваме едно понятие за впечатлението, което обученият окултност има, когато се издига до съществата, които наричаме Серафими.
към текста >>
131.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това, което накара определен брой от тях да отрекат своята природа, беше
чувство
то на сила,
чувство
то на самостоятелност,
чувство
то на свобода.
За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание? Когато обгърнем с поглед природата на Съществата на третата йерархия с откровението и изпълването с Дух, ние забелязваме тогава, че всъщност тези Същества са поставени напълно в служба на по-висшите йерархии, че те нямат всъщност никакъв собствен живот. Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия свят, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии.
Това, което накара определен брой от тях да отрекат своята природа, беше чувството на сила, чувството на самостоятелност, чувството на свобода.
В определено време в даден брой от съществата на третата йерархия възникна подтикът, стремежът да не 6ъдат само зависими от Съществата на по-висшите йерархии, а да развият в самите себе си собствен живот. С това бе направено нещо извънредно много за планетната система, на която ние принадлежим; защото тези същества, които можем да наречем бунтовниците на третата йерархия, не извършиха нищо друго, нищо по-малко, освен да подготвят собствената самостоятелност на човека, възможността, човекът да може да развие един самостоятелен за себе си живот, който да не се изявява непосредствено навън, а който може да бъде един независим от външното откровение, от външната изява вътрешен живот.
към текста >>
132.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва
чувство
на приятност.
Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи.
Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност.
Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство.
към текста >>
Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно
чувство
.
Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва.
Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство.
Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата. Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес. Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние. "Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание.
към текста >>
Човек изпитва едно странно
чувство
, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние.
Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство. Обаче онези същества, които са свързани със Земята и които принадлежат на Земята като астрално царство, не са изпитали приятно усещание чрез това, че трябваше да се превърнат в твърда материя за да може да бъде възможен минералният живот върху планетата. Тогава съществата, които стоят като астрални тела зад камъните, трябваше да понасят болка над болка. В минералния свят съществото, създанието страда с напредващия земен процес.
Човек изпитва едно странно чувство, когато познае това от окултното изследване и след това отново се натъква на него на едно знаменито място при един посветен: "Всяка твар стене и страда в болки, ожидайки спасението, очаквайки възвръщането към детското състояние.
"Обикновено хората четат такива неща в писания основани на окултен възглед без да им обръщат особено внимание. Обаче когато ги четем въоръжени с окултния поглед, едвам тогава ние знаем: те дават много на най-простото сърце, обаче още повече на този, който може да възприема всичко, което се намира в тях, или поне много от него. Стенанието и охкането на минералния свят, на минералното царство, което трябва да съществува, защото културният процес на нашата Земя се нуждае от една твърда почва под своите крака, това представя апостол Павел, когато говори за стенанието на създанието.
към текста >>
133.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така щото можем да кажем: когато се научим да познаваме писмеността, която е разпростряна в Космоса, в звездите, когато се научим да познаваме тази писменост в нейното подреждане и движение, тогава навсякъде от Космоса ни говори онова, което прониква нашите сърца с истината, с Любовта и с онова религиозно
чувство
, което носи развитието на човечеството по-нататък от епоха на епоха.
Това разглеждане трябваше да бъде прибавено именно към онова, което бе казано днес върху действуващите в планетите и в Слънцето Духове, защото тези Духове простират тяхното действие върху Земята, и за многото неща, които трябва да бъдат изнасяни в популярните сказки, светът не предчувствува, колко дълбоко се коренят те в окултните основи. Колкото дълбоко основано е отношението, което трябва да бъде даде но сега за редуващите се една след друга културни сфери, от които една намира своята върхова точка в Буда, другата в това наречете го както щете: четвъртата културна епоха го нарече Христос. Как едното се отличава от другото, това може да се узнае само от дълбочините на Окултизма. Обаче Окултизмът ни свидетелствува също, как, ако виждаме правилно, Космосът ни предлага навсякъде знаци за това, което говори дълбоко на нашите сърца.
Така щото можем да кажем: когато се научим да познаваме писмеността, която е разпростряна в Космоса, в звездите, когато се научим да познаваме тази писменост в нейното подреждане и движение, тогава навсякъде от Космоса ни говори онова, което прониква нашите сърца с истината, с Любовта и с онова религиозно чувство, което носи развитието на човечеството по-нататък от епоха на епоха.
към текста >>
134.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше
чувство
то, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред Бога на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог.
Тук отново имате една точка, където намирате едно от най-важните откровения, които срещате при Х.П. Блаватска. Какви велики откровения се намират в книгата Тайното Учение на Х.П. Блаватска, можете да видите също от това, как тази авторка третира въпроса за понятието на Яхве. Ние не трябва да се дразним от това, че тя не може да се справи с нещата, защото има определена антипатия към Христос и Яхве; обаче въпреки това истината проличава през нейните думи и характеристиката на Яхве като един Бог на Луната и описанието, че Луцифер е неговият противник, това се оказва като нещо, което е бихме могли да кажем като един пречупен израз на истината. И описанието, което е дадено в тази книга от вдъхновението при Х.П.
Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше чувството, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред Бога на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог.
Той е действително такъв, обаче ние трябваше да изнесем истинската връзка, трябваше да покажем истинската връзка, за да можем да разберем израза, който се употребяваше по-рано: "Xристос е истинският Луцифер." Christus verus Zucifcrus,
към текста >>
135.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с
чувство
то и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране. "Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина.
Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота.
Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>
Събуждащ Ти шеметно
чувство
Събуждащ Ти шеметно чувство
към текста >>
136.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обикновено това, за което мислим, поражда у нас
чувство
то, че ние мислим за него сега, докато в нашия случай изживяването се явява по съвсем друг и различен начин.
Тези предишни състояния на Земната планета, т.е. съхранените техни сили, проявяват своята могъща активност само доколкото човекът не си служи със своя мозък и със своите сетива; тези сили, които ние сме наследили от Сатурн, Слънце и Луна, са значително отслабени и възпрепятствувани чрез това, което Земята със своите сили е успяла да направи от мозъка и сетивата. И когато се окажем всред напиращата духовна светлина, всичко, което можем да открием там вътре, ние ще го усещаме като нещо сходно с мислите.
Обикновено това, за което мислим, поражда у нас чувството, че ние мислим за него сега, докато в нашия случай изживяването се явява по съвсем друг и различен начин.
към текста >>
137.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И когато човекът развие в себе си това възвишено
чувство
към природата, той се доближава и до Гьотевия Фауст:
Нали разбирате, че тук нещата са усетени извън всяко себесъзнание, че опияняващата сила на сърцето е тази, която прониква в недостъпните за сетивата сфери.
И когато човекът развие в себе си това възвишено чувство към природата, той се доближава и до Гьотевия Фауст:
към текста >>
Тук Вие имате сякаш отзвук от едно такова
чувство
, пред което всички тайни са напълно разбулени.
Тук Вие имате сякаш отзвук от едно такова чувство, пред което всички тайни са напълно разбулени.
И ако в случая разглеждаме Фауст, ние с трепет докосваме най-нежни струни от неговия душевен живот. Но в същото време ние сме застанали и пред един мистик, при когото звукът на тези струни заглушава всякакви други човешки пориви, и този мистик се изправя духовно пред Слънцето като пред свой брат, пред Луната като сестра, пред Водата като сестра, пред Огъня като брат, пред Земята като пред своя майка. Да, този човек напуска обикновеното човешко съзнание, но същевременно е съхранил душевните трепети, идващи от инструмента на сърцето. Вие всички добре познавате този мистик: Франциск от Асизи.
към текста >>
Когато хората притъпят личностното
чувство
, те биват подтискани от силите на сърцето.
Така стоят нещата и в обикновения живот, особено когато в епохата на Франциск от Асизи не всички можеха да бъдат като него.
Когато хората притъпят личностното чувство, те биват подтискани от силите на сърцето.
Това отстъпление от съзнанието, тази притъпеност на личностното чувство при мистик като Франциск от Асизи, води от една страна както се разбра до един краен радикализъм, а от друга до определени пречки в желанието на хората да му подражават. Обикновено човек не иска да излиза вън от своето съзнание, защото ясно чувствува, че по този начин губи здравата почва под краката си.
към текста >>
Това отстъпление от съзнанието, тази притъпеност на личностното
чувство
при мистик като Франциск от Асизи, води от една страна както се разбра до един краен радикализъм, а от друга до определени пречки в желанието на хората да му подражават.
Така стоят нещата и в обикновения живот, особено когато в епохата на Франциск от Асизи не всички можеха да бъдат като него. Когато хората притъпят личностното чувство, те биват подтискани от силите на сърцето.
Това отстъпление от съзнанието, тази притъпеност на личностното чувство при мистик като Франциск от Асизи, води от една страна както се разбра до един краен радикализъм, а от друга до определени пречки в желанието на хората да му подражават.
Обикновено човек не иска да излиза вън от своето съзнание, защото ясно чувствува, че по този начин губи здравата почва под краката си.
към текста >>
138.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Понеже тактичното
чувство
е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят.
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят.
Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят.
Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>
139.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И когато Вие мислите върху всичко това, когато го оставите да се потопи от Вашата глава във Вашето сърце, тогава Вие се издигате до едно
чувство
за истинската стойност, до едно
чувство
за величието и светостта на теософията и на това, което теософията трябва да бъде за всички нас.
А сега, наред с другите идеали, опитайте се да разберете и този, че Вие сте призвани да вникнете и в това: По какъв начин философският идеал на нашето време постигнат впрочем от твърде малко хора трябва да се преобрази в един нов теософски идеал и да стане много по-близък и достъпен за хората, защото теософията говори на човека от неговите дълбини, а не го омаломощава, както прави това абстрактната философия, която е длъжна да остане студена и абстрактна, и която може да улови само най-далечния и слаб полъх от космическото човешко същество. Вие добре разбирате, скъпи приятели, че когато разглеждаме нещата по този начин, ние следваме една световно-историческа необходимост, и ясно предусещаме какво трябва да бъде теософията за модерното човечество и как трите гледни точки на окултизма, теософията и философията възникват и се развиват в хода на общочовешката еволюция.
И когато Вие мислите върху всичко това, когато го оставите да се потопи от Вашата глава във Вашето сърце, тогава Вие се издигате до едно чувство за истинската стойност, до едно чувство за величието и светостта на теософията и на това, което теософията трябва да бъде за всички нас.
към текста >>
140.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Преживява се засилено в най-висша степен
чувство
за самота.
Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие. В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят. В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално. Елементарното тяло се събужда за свръхсетивно възприятие, то се вживявя все повече в астралното тяло.
Преживява се засилено в най-висша степен чувство за самота.
Физическото тяло се вижда отвън. Събуждат се бушуващи свръхсетивни чувства и усещания. Задачата да се направи безкористно това, което е в самите нас.
към текста >>
141.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Или кой, който има истинско
чувство
за даден човек, който стои изправен на земята на двата си крака, би могъл да твърди, че на даден историк наистина му се е удало да постави на крака един Ликург или Алкивиад така, както може да бъде случаят например с Цезар?
Ако човек се остави на въздействието на литературните произведения от исторически тип, възникнали в хода на европейското образование, се получава нещо съвсем специално. Историографите пишат за различните епохи чак до Римската епоха като за нещо, което са овладели. Ако разлистите някой историк, ще откриете, че той ще е в състояние да използва чувства и усещания от своето време назад чак до Древен Рим, за да направи живи, пълнокръвни личностите, които представя. При обикновеното писане на история – опитайте се действително да разгледате нещата, изхождайки от тази мисъл, – дори и при най-добрите историци гръцките образи, даже и в по-късната гръцка епоха, се превръщат в силуети, в щрихи. Те не могат да станат живи.
Или кой, който има истинско чувство за даден човек, който стои изправен на земята на двата си крака, би могъл да твърди, че на даден историк наистина му се е удало да постави на крака един Ликург или Алкивиад така, както може да бъде случаят например с Цезар?
Изпълнена с тайни изглежда гръцката душа, когато хвърляме поглед назад в епохите на Елинизма. Те изглеждат пълни с тайни за погледа, който иска да ги разбере само с помощта на обикновеното съзнание. И само този, който усеща тази тайнственост, усеща нещата правилно. Можем да поставим въпроса: Как ли е чувствала една гръцка душа в сравнение с това, което е напълно естествено и разбираемо за съвременната душа?
към текста >>
И тогава човек придобива може би съвсем наивно и естествено – но затова пък толкова по-сигурно –
чувство
за това какво е изпитвал гъркът, когато са били произнасяни имена, били са събуждани представи като Деметра, Персефона, Дионис.
През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно. Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас! Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето.
И тогава човек придобива може би съвсем наивно и естествено – но затова пък толкова по-сигурно – чувство за това какво е изпитвал гъркът, когато са били произнасяни имена, били са събуждани представи като Деметра, Персефона, Дионис.
Ако тези представи бъдат събудени у нас, може би придобиваме възможността от вътрешността на душата пред нас да се изправят цели светове.
към текста >>
Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на
чувство
за благодарност.
Трябва да кажем само няколко думи, за да характеризираме това, за което става въпрос тук. Тези думи могат да бъдат произнесени лесно, много лесно. Нужно е само да кажем: преди Елисейската мистерия да бъде реконструирана от многоуважаемия ни Едуард Шуре така, както можем да я видим днес, тя именно не е съществувала. А сега я имаме! Нужно е само да усетим какво се крие в тези две изречения и всичко е казано.
Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на чувство за благодарност.
С това имам предвид цялостното значение, което има това реконструиране на Елисейската мистерия за съвременния духовен живот. Тогава обаче някоя душа може да признае, че всичко, което е във връзка с тази Елисейска мистерия и което се е случило по отношение на повторното събуждане на принципите на инициацията през различните епохи от същия автор, е нещо, за което е определено най-дълбокото, най-интимното на европейската душевна натура. И съществува един дълг, дълг от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно към духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот.
към текста >>
Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло
чувство
на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха.
Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“. И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота. И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно.
Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха.
И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност.
към текста >>
След това с най-съкровено благодарствено
чувство
трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено
чувство
и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази година също и Щеглих от Копенхаген.
Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас. А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн.
След това с най-съкровено благодарствено чувство трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено чувство и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази година също и Щеглих от Копенхаген.
Искам да го пробудя в сърцата ви, защото наистина никак не е малко това да се стремиш към нещо от духовните дълбини, което стои пред душата, а трябва да се превърне във външно за окото. Мнозина трябва да останат неназовани, тъй като действително са твърде много. Да, когато на сцената се намират декори, човек не забелязва, че за целта – може би дори само за последната подготовка – онова, което е приготвил художникът в едно пространство, което е много по-голямо от тази зала тук, трябва да бъде опънато и че четиридесет до петдесет души се налага да пълзят наоколо по пода, за да могат изобщо да приведат всичко на мястото, на което трябва. Нашите приятели поемат с радост едно такова задължение; те с радост пълзят наоколо по пода, за да съшият всичко, което трябва да бъде съшито и което след това ще бъде видимо на сцената само за няколко минути. Защо казвам всичко това?
към текста >>
Трябва да бъде събудено едно
чувство
за това, че от действителна човешка работа произлиза същината на онзи духовен живот, необходим за бъдещето на хората.
Може би за някои изглежда абсолютно ненужно това да бъде казвано. Теософията обаче не се състои само от теории или пророчества. Теософията се състои от всеотдайната жертвоготовност за това, което изисква от нас нашата епоха, също и тогава, когато изпълняваме непосредствено тези изисквания, когато трябва да пълзим с дни наред по пода, за да приведем в ред всичко, което след това може да се оживи за миг в нас, което трябва да бъде живо в нашата душа, за да може тази душа да се подготви за изискванията на съвременната епоха.
Трябва да бъде събудено едно чувство за това, че от действителна човешка работа произлиза същината на онзи духовен живот, необходим за бъдещето на хората.
Защото когато човек изпитва това, той все повече и повече ще разбира как душите на тези, които искат да се нарекат теософи, трябва да израстват съвместно в общи, сериозни и достойни цели, изразени в конкретни непосредствени дейности. Защото ценно е преди всичко това, което прави всеки един, каквото сътворява той, каквото е готов да принесе в жертва! И ценно е това, което всеки един придобива като търпимост към разочарования. Тук на това място и в нашето средноевропейско духовно-научно движение трябва да бъде казано: Онези, чиято карма е, така да се каже, да държат ведно нишките, от които се нуждаем за образуването на духовната ядка, действително са изживели немалко разочарования в последно време. И ако е било казано нещо за тези разочарования, още не всичко е пропаднало и ние бихме искали да измолим от духовните сили, стоящи зад нашето движение, и да ги възпламеним, така че такива думи да не трябва да се чуват: че нашите скъпи сътрудници искат да се уморят.
към текста >>
142.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така
чувство
и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност.
Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха. Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
Тогава човек може да има ясното
чувство
: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия свят, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва.
Тогава той знае как създава своите мисли, как изгражда картините на спомените си вътре в етерното тяло и как физическият мозък сякаш е само отражателен апарат, но знае също как мозъкът е в тясна връзка с физическото тяло. Това може да се изживее по-специално тогава, когато трябва да се занимава много напрегнато с усилия във връзка с физическия план, с физическото битие, когато трябва да размишлява много за нещата, следователно когато трябва да напряга физическото си тяло така, че то да изважда от дълбините на живота споменните представи, за да ги задържи заедно. При такъв процес, независимо дали човек знае това или не, отначало взема участие етерното тяло. Но физическият мозък е този, който е вътрешно свързан с това, и когато човек измори физическия мозък, много, много добре забелязва неговата умора в съответната етерна част. Тогава той забелязва, че в това, което се изживява като елементарна част на мозъка, има нещо като пън, като чуждо тяло, че вече не може да достигне до това, до което трябва да достигне, тъй като подвижността във физическия мозък е нещо, което трябва да върви паралелно с подвижността в етерното тяло.
Тогава човек може да има ясното чувство: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия свят, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва.
– Елементарното тяло не се изморява. Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка. Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили. И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш. – Етерното тяло не може да се изхаби.
към текста >>
Първо бих искал да предизвикам
чувство
за това в каква връзка се намира инициацията с живота и преди всичко как стоят нещата с различните места за инициация и инициационни импулси за непрекъснатото развитие на човечеството по-специално в следатлантската епоха.
В тези лекции ще говорим за изискванията, които трябва да си постави човешката душа, когато прави първите стъпки към инициацията.
Първо бих искал да предизвикам чувство за това в каква връзка се намира инициацията с живота и преди всичко как стоят нещата с различните места за инициация и инициационни импулси за непрекъснатото развитие на човечеството по-специално в следатлантската епоха.
към текста >>
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по
чувство
така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот.
Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят.
към текста >>
143.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има
чувство
то за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно.
Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове. Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми. Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си. Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ.
Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно.
Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън. В сетивното битие не може да се каже в същата степен, когато някой прикрива нещо и когато на някого всичко напира да излезе от устата му: те се различават по своята същност. За свръхсетивните светове съществуват две категории същества: едните, които откриват всичко, което имат в себе си, и другите, които не могат да разкрият това, което имат. Когато искаме да употребяваме обозначенията красиво и грозно приблизително с израза, който имаме в сетивния свят, трябва да го употребим за тези две категории същества. В свръхсетивните светове се стига само до периферията чрез това, че могат да се нарекат красиви съществата, които откриват всичко, защото те се усещат като красива картина.
към текста >>
Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има
чувство
то: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън.
Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми. Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си. Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно.
Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън.
В сетивното битие не може да се каже в същата степен, когато някой прикрива нещо и когато на някого всичко напира да излезе от устата му: те се различават по своята същност. За свръхсетивните светове съществуват две категории същества: едните, които откриват всичко, което имат в себе си, и другите, които не могат да разкрият това, което имат. Когато искаме да употребяваме обозначенията красиво и грозно приблизително с израза, който имаме в сетивния свят, трябва да го употребим за тези две категории същества. В свръхсетивните светове се стига само до периферията чрез това, че могат да се нарекат красиви съществата, които откриват всичко, защото те се усещат като красива картина. А като нещо грозно се усещат съществата, които не разкриват своята вътрешност.
към текста >>
144.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това възприятие се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има
чувство
то: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини.
Това е само едната страна на онова, което имам да Ви описвам. Ако искаме да се приближим с чувстване към това, което може да ни даде представа за инициацията, трябва да разгледаме още по-точно първите стъпки на инициацията. Да предположим, че даден човек чрез мисловно силно поведение на своята душа или, да използваме една чуждица, чрез медитация е стигнал дотам, да може да възприема извън сетивното си тяло, да може да възприема в своето елементарно или етерно тяло.
Това възприятие се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има чувството: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини.
Такова е субективното усещане. Но всъщност не става така, че човек да изтече в нереалното и неопределеното, а там всичко е конкретен живот. Човек се вживява в чиста конкретност и в същото време получава съвсем определени преживявания в това себеразширяване. Особено едно чувство може лесно да се запази и едва ли на някого – освен ако не съществуват напълно особени обстоятелства, – който преминава през първите стъпки на инициацията, ще му бъде спестена тази опитност. Това е опитността на страха, на боязънта, опитността сякаш се намираш във всемира и нямаш почва под краката си, нещо угнетяващо в душата.
към текста >>
Особено едно
чувство
може лесно да се запази и едва ли на някого – освен ако не съществуват напълно особени обстоятелства, – който преминава през първите стъпки на инициацията, ще му бъде спестена тази опитност.
Да предположим, че даден човек чрез мисловно силно поведение на своята душа или, да използваме една чуждица, чрез медитация е стигнал дотам, да може да възприема извън сетивното си тяло, да може да възприема в своето елементарно или етерно тяло. Това възприятие се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има чувството: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини. Такова е субективното усещане. Но всъщност не става така, че човек да изтече в нереалното и неопределеното, а там всичко е конкретен живот. Човек се вживява в чиста конкретност и в същото време получава съвсем определени преживявания в това себеразширяване.
Особено едно чувство може лесно да се запази и едва ли на някого – освен ако не съществуват напълно особени обстоятелства, – който преминава през първите стъпки на инициацията, ще му бъде спестена тази опитност.
Това е опитността на страха, на боязънта, опитността сякаш се намираш във всемира и нямаш почва под краката си, нещо угнетяващо в душата. Това са вътрешните преживявания, през които се преминава. Но има и нещо още по-важно. Когато в обикновения живот човек мисли, има някакви представи, когато оставя една мисъл да стигне до другите, предава собствената си мисъл на другите, той прибавя към нея и усещания, желания, воля и т. н. и при здравия душевен живот човек винаги ще има възможността да каже: Аз мисля това, но чувствам друго.
към текста >>
Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е
чувство
то, което се изпитва.
И би било прекъсване, смущаване на здравия душевен живот, ако той не би имал възможността да говори по този начин. При израстването в елементарното или етерното тяло човек се разширява, но същевременно се разширяват и мислите. Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си. Това се явява като преживяване. Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля.
Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е чувството, което се изпитва.
Но по правило е така – и това отново е едно преживяване при първите стъпки на инициацията, – че се присъединява и друго чувство. В същата степен, в която човек се разширява, в която мислите сами мислят, чувствата се чувстват, съзнанието става все по-слабо и по-слабо, понижено; знанието се притъпява.
към текста >>
Но по правило е така – и това отново е едно преживяване при първите стъпки на инициацията, – че се присъединява и друго
чувство
.
При израстването в елементарното или етерното тяло човек се разширява, но същевременно се разширяват и мислите. Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си. Това се явява като преживяване. Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля. Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е чувството, което се изпитва.
Но по правило е така – и това отново е едно преживяване при първите стъпки на инициацията, – че се присъединява и друго чувство.
В същата степен, в която човек се разширява, в която мислите сами мислят, чувствата се чувстват, съзнанието става все по-слабо и по-слабо, понижено; знанието се притъпява.
към текста >>
Посредством това обаче се придобива ясното
чувство
: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен.
Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране. Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин. Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда. Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре. Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало.
Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен.
Той те пуска вътре само до степента, до която ти самият ставаш по-силен в морално и интелектуално отношение, иначе не; и ти го показва чрез това, че изчезва.
към текста >>
Но това е най-важното общо
чувство
, което човек има: че напира навън от физическото си тяло, че става все по-широк и по-широк и се излива в мировите далнини.
За да ни стане ясна тази стъпка от инициацията, е необходимо да бъде усвоена различителна способност за това, което може да се изживее чисто вътрешно, когато човек навлиза в елементарното си тяло. Описах какво се изживява, когато човек навлиза в елементарното или етерното си тяло: той се разширява, прелива. Това е конкретното усещане.
Но това е най-важното общо чувство, което човек има: че напира навън от физическото си тяло, че става все по-широк и по-широк и се излива в мировите далнини.
Вживяването в астралното тяло и съзнателният живот в него, които събуждат елементарното тяло участък по участък, са свързани и с още нещо: с изскачане извън себе си и с разбиране на нещо, което е било отвън; не разширяване на това, което вече е. Когато човек е в елементарното тяло, той знае: физическото тяло също му принадлежи. Когато обаче се вживее в астралното тяло, знае: чувствам се така, все едно че за първо съм живял в себе си, след това извън себе си и съм проникнал в нещо друго, и сега физическото ми тяло – а може би и елементарното – е малко извън мен; аз съм нещо, в което по-рано не съм се намирал и сега физическото ми тяло е нещо, което е станало мой обект, и вече не е мой субект; аз го наблюдавам отвън.
към текста >>
Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно
чувство
, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените.
Това себенадскачане, да бъдеш свой собствен наблюдател и да се разбираш, представлява преходът към битието в астралното тяло.
Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените.
Това е усещането: сега съм в свръхсетивния свят, той се разширява до безкрайност. Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният свят. Човек със своя живот е вътре в астралното тяло – и навсякъде светът, безкрайно разширяване, никъде някое същество, а самият човек – сам! И той бива завладян от нещо, което може да се нарече така: засиленото в най-висока степен душевно чувство за самота.
към текста >>
И той бива завладян от нещо, което може да се нарече така: засиленото в най-висока степен душевно
чувство
за самота.
Това себенадскачане, да бъдеш свой собствен наблюдател и да се разбираш, представлява преходът към битието в астралното тяло. Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените. Това е усещането: сега съм в свръхсетивния свят, той се разширява до безкрайност. Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният свят. Човек със своя живот е вътре в астралното тяло – и навсякъде светът, безкрайно разширяване, никъде някое същество, а самият човек – сам!
И той бива завладян от нещо, което може да се нарече така: засиленото в най-висока степен душевно чувство за самота.
към текста >>
145.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво
чувство
за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек.
Сега е добре, ако човек прави първите стъпки на инициацията в по-висшите светове, да се научи да различава една първа стъпка от следващата такава. Не е добре, ако не може да се научи да прави тази разлика. По същество тя се състои в това, че той се научава най-добре да се ориентира във висшите светове, ако в първите споменни представи, които пренася там и които му напомнят за сетивното битие, не носи представата за собственото си физическо тяло и неговата форма. Изпитано е, че е по-добре. И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си.
Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек.
Това е, което се явява като първо усещане. То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие. Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна.
към текста >>
Тя заангажирва душата ви до такава степен, че я изпълва, така че можете да стигнете до
чувство
то: повече изобщо не можете да различите тази мисъл от себе си самия, станали сте едно цяло с мисълта, която е изплувала.
Да предположим, че сядате някъде и си поставяте за задача не да размишлявате за едно или друго нещо с усилие, а засега искате всъщност да не мислите за нищо особено. Как непредизвикано тогава у вас се надига някаква мисъл, за която отначало не сте мислили.
Тя заангажирва душата ви до такава степен, че я изпълва, така че можете да стигнете до чувството: повече изобщо не можете да различите тази мисъл от себе си самия, станали сте едно цяло с мисълта, която е изплувала.
Ако имате усещането, че мисълта живее и влече душата ви със себе си, тя е свързана с нея; също така би могло да се каже, че мисълта е във вашата душа, както и душата в мисълта – това в сетивното битие е нещо подобно на начина, по който човек се запознава със съществата от по-висшите йерархии. Думите „човек е до тях, извън тях е“ губят всякакъв смисъл. Човек е с тях така, както мислите живеят с някого, но не така, че да може да се каже: мислите живеят в някого, а така, че трябва да се каже: мисълта се мисли в него. Те се преживяват и човек съпреживява преживяването на съществата. Човек е вътре в съществата, той е едно с тях, така че е излял цялата си същност в сферата, в която живеят съществата и съпреживява тяхното битие, като знае съвсем точно, че те се изживяват в нея.
към текста >>
Никой не трябва да си представя, че веднага след първите стъпки по пътя към инициацията, ще има
чувство
то, че изживява всичко, което изживяват тези същества.
Никой не трябва да си представя, че веднага след първите стъпки по пътя към инициацията, ще има чувството, че изживява всичко, което изживяват тези същества.
Той изобщо няма нужда да знае нещо повече от това, че по отношение на тези същества е поставен по такъв начин, по какъвто в сетивното битие е по отношение на някой човек, когото вижда за пръв път. Основанието на израза „съществата се изживяват в някого“ си остава в сила и все пак при първото запознанство човек не се нуждае да знае повече от това, което знае за човек, когото среща за пръв път. По този начин се получава съпреживяване. То става все по-интензивно и по-интензивно и посредством това човек прониква все повече и повече в същността на тези същества.
към текста >>
С това се свързва едно определено основно
чувство
, което се явява в душата като вид реален резултат от всички отделни преживявания.
Сега обаче към това, което бе описано като духовно преживяване, се прибавя нещо друго.
С това се свързва едно определено основно чувство, което се явява в душата като вид реален резултат от всички отделни преживявания.
Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност. Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него. Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н. Това би било отношението му към околния свят.
към текста >>
Това е основно
чувство
, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност.
Сега обаче към това, което бе описано като духовно преживяване, се прибавя нещо друго. С това се свързва едно определено основно чувство, което се явява в душата като вид реален резултат от всички отделни преживявания.
Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност.
Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него. Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н. Това би било отношението му към околния свят. Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания свят.
към текста >>
Точно противопоставено на това основно
чувство
, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него.
Сега обаче към това, което бе описано като духовно преживяване, се прибавя нещо друго. С това се свързва едно определено основно чувство, което се явява в душата като вид реален резултат от всички отделни преживявания. Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност.
Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него.
Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н. Това би било отношението му към околния свят. Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания свят. Там не може да се каже: аз съм тук, там се намира едно същество, а там пък – друго, а трябва да се каже: аз съм това същество.
към текста >>
Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има
чувство
то, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път.
Веднъж опитах следното и бих искал да го вмъкна тук като епизод, не за да ви кажа нещо особено, а само за да стана по-ясен. Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби. Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба.
Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път.
И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове?
към текста >>
Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете
чувство
то, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят. Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега.
Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
Това настроение, това основно
чувство
е примесено с нещо друго, към него се присъединява още нещо.
Това настроение, това основно чувство е примесено с нещо друго, към него се присъединява още нещо.
И наистина не мога да кажа нищо друго, освен да предизвикам разбиране за него, да се опитам да опиша дотолкова добре, доколкото е възможно, с думи – винаги трябва да се заемат думи от сетивното битие – какво се преживява. А то е горе-долу следното.
към текста >>
Той има преди всичко
чувство
то, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие.
Всъщност той не усеща никъде нищо външно, освен само в онази точка от света, вътре в която е бил преди това. Това чувства човек като единственото външно нещо. Каквото е сгрешил, каквото добро е направил, него намира сбито в тази една точка от света. Това е външно. В останалото човек се чувства излят върху целия свят, заедно с това, което сам е причинил в света.
Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие.
Така например думите „преди това“ и „след това“ престават да имат смисъл. Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък. Когато обаче човек е изживял определена сума преживявания, той се намира в известна връзка в същата точка, но той не се намира в нея по начина, по който е бил преди заспиването. Когато се говори за преди и след това, „преди това“, ако го представим графично, е в т. А, а „след това“ – в т. Б.
към текста >>
Човек по-скоро има
чувство
то: аз съм заспал.
Човек по-скоро има чувството: аз съм заспал.
После вече не би могло да се използва коректно. Разиграли са се преживявания. При това преди и след това загубват смисъл. И ако сега употребявам думата – но не е правилно! – след известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл от тялото си, би обикалял наоколо и би гледал на самия себе си.
към текста >>
Човек няма
чувство
то, че преживява определено време, а че прави кръгово движение, описва един цикъл и при това преживяване загубва напълно
чувство
то за време, което обикновено има в сетивното битие.
Човек се намира приблизително в същата точка, на която се е намирал при излизането, но той стои срещу себе си. Той е сменил посоката. Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него. Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно. Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване.
Човек няма чувството, че преживява определено време, а че прави кръгово движение, описва един цикъл и при това преживяване загубва напълно чувството за време, което обикновено има в сетивното битие.
Той има единствено чувството: Ти си в света и светът има в основния си характер цикличното, кръговото. И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този свят, никога не би му хрумнала мисълта, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов свят. Такова същество не би имало причина да каже, че се стреми към вечността поради простото основание, че навсякъде всичко е вечно, тъй като никъде няма нещо, което да би могло да се разглежда като преходно вътре в нещо вечно.
към текста >>
Той има единствено
чувство
то: Ти си в света и светът има в основния си характер цикличното, кръговото.
Той е сменил посоката. Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него. Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно. Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване. Човек няма чувството, че преживява определено време, а че прави кръгово движение, описва един цикъл и при това преживяване загубва напълно чувството за време, което обикновено има в сетивното битие.
Той има единствено чувството: Ти си в света и светът има в основния си характер цикличното, кръговото.
И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този свят, никога не би му хрумнала мисълта, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов свят. Такова същество не би имало причина да каже, че се стреми към вечността поради простото основание, че навсякъде всичко е вечно, тъй като никъде няма нещо, което да би могло да се разглежда като преходно вътре в нещо вечно.
към текста >>
Това
чувство
за безвремие, за цикличност се появява на съответното ниво на ясновидството или при съзнателното преживяване на живота по време на сън.
Това чувство за безвремие, за цикличност се появява на съответното ниво на ясновидството или при съзнателното преживяване на живота по време на сън.
Но то се смесва с един определен копнеж. Копнежът се проявява чрез това, че при това преживяване във по-висшия свят човек никога не е в покой, чувства се навсякъде вътре в кръговото движение, чувства се винаги неспокоен, никъде не спира. И копнежът, който има, е някъде да може да поспре, някъде да може да навлезе във времето. Искам да кажа точно обратното на това, което се изживява в сетивното битие. В него човек винаги се чувства във времето и има копнеж към вечността.
към текста >>
Това е, с което човек се запознава като основно
чувство
: непрекъснатата подвижност във всемира и копнежът по времето, преживяването в непрекъснатото, самогарантиращо се завинаги развитие – и копнежът: Ах, да можеше някъде по някакъв начин да се свърши веднъж завинаги!
Копнежът се проявява чрез това, че при това преживяване във по-висшия свят човек никога не е в покой, чувства се навсякъде вътре в кръговото движение, чувства се винаги неспокоен, никъде не спира. И копнежът, който има, е някъде да може да поспре, някъде да може да навлезе във времето. Искам да кажа точно обратното на това, което се изживява в сетивното битие. В него човек винаги се чувства във времето и има копнеж към вечността. В света, за който говорих, човек чувства във вечността и има единствения копнеж: Ако можеше някъде светът да застане в покой, някъде да се включи във времето!
Това е, с което човек се запознава като основно чувство: непрекъснатата подвижност във всемира и копнежът по времето, преживяването в непрекъснатото, самогарантиращо се завинаги развитие – и копнежът: Ах, да можеше някъде по някакъв начин да се свърши веднъж завинаги!
към текста >>
Това
чувство
, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина.
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина.
Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността. Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят. Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>
Това
чувство
, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина. Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността.
Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>
Така може да се каже, че в духовния свят човек има
чувство
то: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина. Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността. Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>
Помислете си за това желание, за това
чувство
като изживяно в света.
Помислете си за това желание, за това чувство като изживяно в света.
То все още не е така ясно изразено, а трябва да стигнем и до още една характеристика, трябва да го свържем с още нещо, ако изразяването му трябва да бъде точно. Ако искаме да приближим това чувство до човешкото сетивно битие, го характеризираме с реминисценции за сетивния свят. Но аз казах, че там, горе, всичко е същество и за това изобщо не може да се говори по друг начин. Но човек все още няма пълно право, когато казва, че всичко е само същество. Когато е обзет от желание в сетивния свят, може да си каже: Ах, ако можеше да си осигуриш тази една точка.
към текста >>
Ако искаме да приближим това
чувство
до човешкото сетивно битие, го характеризираме с реминисценции за сетивния свят.
Помислете си за това желание, за това чувство като изживяно в света. То все още не е така ясно изразено, а трябва да стигнем и до още една характеристика, трябва да го свържем с още нещо, ако изразяването му трябва да бъде точно.
Ако искаме да приближим това чувство до човешкото сетивно битие, го характеризираме с реминисценции за сетивния свят.
Но аз казах, че там, горе, всичко е същество и за това изобщо не може да се говори по друг начин. Но човек все още няма пълно право, когато казва, че всичко е само същество. Когато е обзет от желание в сетивния свят, може да си каже: Ах, ако можеше да си осигуриш тази една точка. Когато говорим за по-висшите светове в действителност, трябва да кажем, че човек се чувства тласнат от едно същество, то действа в него и предизвиква у него това да се изразява така, че да иска да влезе в тази точка. Когато човек е разбрал едно такова желание – да си осигури тази точка, да бъде концентриран във времевото – като импулс, който му бива даден от съществото в света – само така може да бъде, – човек е схванал влиянието на луциферическите същества в света.
към текста >>
Ако обедините всичко, което казах, ще разберете: в това се изразява един вид
чувство
на страх, едно много силно
чувство
на страх.
Ако обедините всичко, което казах, ще разберете: в това се изразява един вид чувство на страх, едно много силно чувство на страх.
Хората не знаят откъде идва то, ала окултистът може да го знае. Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния свят на земята. И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко. От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не.
към текста >>
Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно
чувство
, подобно на това в свръхсетивния свят.
С това се опитахме да хвърлим известна светлина върху понятията времево, преходност, момент и вечност, от една страна, смъртност и безсмъртие, от друга страна. И понятията преходност и времево се свързаха с луциферическия принцип. С Христовия принцип се съединяват понятия като вечност, безсмъртие. Някой може да смята, че това би могло да бъде най-малкото някакво обезценяване на луциферическия принцип, отхвърляне при всички обстоятелства, като при луциферическия принцип се указва към времевото, преходното, към концентрирането върху една точка. За днес бих искал да кажа само, че човек няма право при всички обстоятелства да разглежда Носителя на светлината като нещо, от което би трябвало да се бои, че трябва да отхвърли Луцифер като нещо, от което трябва да се отърве при всички обстоятелства.
Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят.
В сетивното битие човекът чувства: Живея във времевото и копнея за вечността; живея в мига и възжелавам вечността. В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига. А сега проследете известията от Акаша-хрониката. Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването? Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното.
към текста >>
В духовното съществува
чувство
то: Живея във вечното и копнея за мига.
С Христовия принцип се съединяват понятия като вечност, безсмъртие. Някой може да смята, че това би могло да бъде най-малкото някакво обезценяване на луциферическия принцип, отхвърляне при всички обстоятелства, като при луциферическия принцип се указва към времевото, преходното, към концентрирането върху една точка. За днес бих искал да кажа само, че човек няма право при всички обстоятелства да разглежда Носителя на светлината като нещо, от което би трябвало да се бои, че трябва да отхвърли Луцифер като нещо, от което трябва да се отърве при всички обстоятелства. Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят. В сетивното битие човекът чувства: Живея във времевото и копнея за вечността; живея в мига и възжелавам вечността.
В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига.
А сега проследете известията от Акаша-хрониката. Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването? Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното. Това е преход и сегашното ни сетивно битие едва сега придобива смисъл от Лемурийската епоха насам. И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия свят, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното!
към текста >>
146.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но не се касае за мнения и противопоставяне, а за честно, искрено
чувство
за истина, би могло да се каже, за съпричастност към истинното и честното, към истинното и честното вече в сетивното битие.
Свръхсетивно сме заедно. Да се учим да бъдем свръхсетивно заедно, за да можем да направим битието на свръхсетивното, на свръхфизическото убедително! Когато отнесем подобни чувства, след като сме били заедно, душите ще вземат това, което теософията може да даде на хората като най-добро: любовта, която блика от духовната истина. И когато между сегашната и друга бъдеща възможност, когато бихме могли да бъдем отново заедно, ще се случи едно или друго нещо: може да се случи при всички обстоятелства така, че при физическото разделяне нашето физическо битие да се преобрази в истинско духовно битие, за да действа, живее и расте в нас духовното благо. Сред нас имахме най-различно мислещи хора, но и такива, на чието появяване също се радваме винаги, когато ни излагат противоположни мнения.
Но не се касае за мнения и противопоставяне, а за честно, искрено чувство за истина, би могло да се каже, за съпричастност към истинното и честното, към истинното и честното вече в сетивното битие.
Не разглеждайте факта като нещо, което трябва да следва по необходимост от темата на нашия лекционен цикъл. Каквото обаче е необходимо, е това, че ние можахме да преживеем в много области търсенето на истината в нашата епоха, изобщо в нашето настояще.
към текста >>
147.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Който е чел неговото изследване, има
чувство
то: странно е как чистата филология е могла да направи един паралелен портрет на Фауст от по-ранните векове.
Конрад Бурдах твърди за филологията нещо забележително.
Който е чел неговото изследване, има чувството: странно е как чистата филология е могла да направи един паралелен портрет на Фауст от по-ранните векове.
Старите образи само се представят в модерна форма, както Гьоте го е направил. Цялата история на Мойсей е представена за неговото време по начина, по който го е мислил Гьоте. Конрад Бурдах иска да покаже с това как в Гьотевия начин на мислене се влива всичко, което е структурирано около образа на Мойсей.
към текста >>
Нашият дълг – това принадлежи към
чувство
то ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите.
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи? Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят.
Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите.
При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън.
към текста >>
Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно
чувство
на отговорност и вярва, че може да служи на това
чувство
за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
Какво намира израз в Гьотевата душа? Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите.
Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>
Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното
чувство
на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид.
Попитайте човек, който е направил тъй много за естествената наука на деветнадесетото столетие, като Александер фон Хумболт, който е искал да даде толкова всеобхватна картина на естественото развитие, попитайте го къде според него са засегнати най-дълбоките загадки на битието. Неговият отговор е: Това е сто и четвърти псалм на Давид!
Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид.
Сега попитайте как много от това, което говори на човешката душа там, в сто и четвъртия псалм като химн, се намира в конкретна форма в духовната наука, както това е нужно за нашето време! Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим? Тя би ни отговорила така: Жадувахме това, което те опитват, и предчувствахме, че то трябва да дойде! А Вилхелм фон Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, последният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, след като се е запознал с Бхагавад Гита.
към текста >>
148.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Не само че към литературните произведения на споменатите пет личности се прибави и всичко онова, което идва от Ведите, от Бхагават Гита, не само че европейците се запознаха с тези образи на източната поезия и в душите им трепна едно ново
чувство
спрямо външния свят, коренно различно от чувствата, които будят Псалмите, Омир или Данте; важното е друго: По тайни пътища през 19 век в Европа нахлуха такива сили, които занапред ще стават все по-явни и по-явни.
пет личности, за които стана дума. По заобиколни пътища, които засега са напълно недостъпни за външната история, в духовния живот на Европа нахлу един вътрешен Изток.
Не само че към литературните произведения на споменатите пет личности се прибави и всичко онова, което идва от Ведите, от Бхагават Гита, не само че европейците се запознаха с тези образи на източната поезия и в душите им трепна едно ново чувство спрямо външния свят, коренно различно от чувствата, които будят Псалмите, Омир или Данте; важното е друго: По тайни пътища през 19 век в Европа нахлуха такива сили, които занапред ще стават все по-явни и по-явни.
Достатъчно е да назовем едно единствено име, което предизвика толкова големи вълнения около средата на 19. век, и веднага ще ни стане ясно, как от Изтока наистина нахлу нещо и по тайнствен път се настани в сърцето на Европа: Достатъчно е да посочим името на Шопенхауер6. Какво веднага ни прави впечатление при Шопенхауер, особено ако не се задълбочаваме в теоретичните постановки на неговата система, а се обърнем към онзи чувствен тон, който пронизва цялото му мислене? Дълбокото родство на този човек, един от представителите на 19 век, с източноарийското светоусещане. Навсякъде в неговите изречения и, бих казал, в емоционалните акценти на неговото мислене, ние откриваме не друго, а източния елемент в Запада.
към текста >>
149.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено
чувство
, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия.
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия. Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край.
Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия.
Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук! И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа!
към текста >>
Нека да се научим да гледаме на Библията като на едно художествено произведение; защото в някои случаи само тогава ще е възможно да се пробуди
чувство
то за нейното величие.
Лесно бихме могли да си представим как един напълно невярващ човек би пожелал да изобрази, макар и само художествено, как в края на Стария Завет се появяват тези седем плюс пет човешки души, за да се родят отново като дванадесет в началото на Новия Завет. Дори ако погледнем на тази подробност само като на един чисто художествено-композиционен елемент, ще останем поразени от простотата и от художественото величие на Библията, даже ако се абстрахираме от факта, че тези дванадесет представляват петте синове на Мататия и седемте синове на Макавеите.
Нека да се научим да гледаме на Библията като на едно художествено произведение; защото в някои случаи само тогава ще е възможно да се пробуди чувството за нейното величие.
И нека да развием усета за това, какво точно иска да ни каже въпросният художествен елемент.
към текста >>
150.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ще си позволя да насоча Вашето внимание върху една малка подробност, която може би ще определите като истина на
чувство
то, но тя ще Ви помогне да видите, че когато освен истините на ума признаем и още нещо, ние се убеждаваме, как Библията неусетно ни насочва към начина, по който Духът или душата на Илия се отнасят към Духа или душата на Йоан Кръстител.
Ето как застава пред нас Йоан Кръстител и колко добре е, когато можем да го усетим по този начин, отваряйки първите страници от Евангелието на Марко, а по-късно и цялата шеста глава. Библията не е някакво научно ръководство, което тъй да се каже, „ясно“ навира под носа на хората всичко онова, което те трябва да прочетат. Библията крие доста неща, защото иска да ги оповести именно като окултни факти, скрити зад самата композиция, зад грандиозната окултно-композиционна форма на изложението. Зад тази окултно-ком-позиционна форма на изложението Библията крие също и доста факти, отнасящи се за Йоан Кръстител.
Ще си позволя да насоча Вашето внимание върху една малка подробност, която може би ще определите като истина на чувството, но тя ще Ви помогне да видите, че когато освен истините на ума признаем и още нещо, ние се убеждаваме, как Библията неусетно ни насочва към начина, по който Духът или душата на Илия се отнасят към Духа или душата на Йоан Кръстител.
Нека да проверим дали това е така и да прочетем едно съвсем кратко описание, което срещаме в Стария Завет.
към текста >>
И който умее да цени истините, долавяни чрез
чувство
то, той няма да пропусне онова място от Библията, където се разказва за това, как Илия отива при вдовицата и предизвиква чудотворното умножение на хляба, и задължително ще го свърже с по-късната случка, когато прероденият Илия напуска физическото тяло и Христос Исус макар и да действа в атмосферата на Илия успява да постигне под една нова форма същото умножение на хляба.
Вие познавате тази история: отново едно умножение на хляба, осъществено чрез Духа на Илия-Йоан. Библията съвсем не се произнася ясно, поне според смисъла, който даваме днес на думата „ясно“; обаче тя влага това, което има да каже, направо в композицията на текста.
И който умее да цени истините, долавяни чрез чувството, той няма да пропусне онова място от Библията, където се разказва за това, как Илия отива при вдовицата и предизвиква чудотворното умножение на хляба, и задължително ще го свърже с по-късната случка, когато прероденият Илия напуска физическото тяло и Христос Исус макар и да действа в атмосферата на Илия успява да постигне под една нова форма същото умножение на хляба.
към текста >>
151.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И ако някой има
чувство
то, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
Ясновидството дава възможност на човека да наблюдава Мистерията на Голгота, намирайки се извън своето тяло. Но по какъв начин? Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката еволюция. Но Мистерията на Голгота може да бъде разбрана и с помощта на такива думи, които бяха изказани току-що. Несъмнено, нужно е дълго да се медитира, дълго да се размишлява върху казаното.
И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
152.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
стих, и ако четем с
чувство
и разбиране, ще забележим следното.
Нека да се насочим към трета глава от Евангелието на Марко и по-точно от 7. до 23., 24. стих; строго погледнато, достатъчно е да стигнем само до 22.
стих, и ако четем с чувство и разбиране, ще забележим следното.
Аз често съм изтъквал, че изразът „да бъдеш отведен в планината“ има определено окултно значение. Обаче в посочената глава ние се натъкваме не само на „планината“. От стих 7. ние научаваме: „Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото.“
към текста >>
Защото ако човек е живял по-дълго време край морето, сравнително лесно е да се повярва стига да няма някакви пречки че през булото на своята телесна организация той постига едни или други имагинации, но ако човек е живял в планината, много по-вероятно е той да се издигне до още по-висши изживявания, докато ако човек остане в „къщата“, хората имат
чувство
то, че той се намира извън своето тяло, че той „не е на себе си“.
Окултните сили се проявяват най-трудно, когато човекът е прибран в себе си, в своя собствен дом, в своята къща, независимо дали е сам или в присъствието на своите близки.
Защото ако човек е живял по-дълго време край морето, сравнително лесно е да се повярва стига да няма някакви пречки че през булото на своята телесна организация той постига едни или други имагинации, но ако човек е живял в планината, много по-вероятно е той да се издигне до още по-висши изживявания, докато ако човек остане в „къщата“, хората имат чувството, че той се намира извън своето тяло, че той „не е на себе си“.
Не че той не би могъл да развие окултните сили, а по-скоро тези сили не са в хармония с неговото обкръжение и то не ги приема по онзи естествен начин, по който гледа на окултните способности, ако те се проявяват в планината или край морето.
към текста >>
153.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много
чувство
за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува.
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува.
За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата.
към текста >>
Който действително разбира Евангелията, и особено Евангелието на Марко, го разбира по такъв начин, че започва непосредствено да усеща както дълбокото му съдържание, така и неговия художествен замисъл, и това непосредствено усещане, това
чувство
се превръща в реален вътрешен факт, в онзи реален вътрешен факт, без който впрочем е немислимо да влезем в някакво отношение с Христос Исус.
Ако погледнем нещата по този начин, пред нас изпъква огромната разлика между това, което Евангелието на Марко всъщност иска да представи, и всичко онова, което хората днес смятат, че са открили в него.
Който действително разбира Евангелията, и особено Евангелието на Марко, го разбира по такъв начин, че започва непосредствено да усеща както дълбокото му съдържание, така и неговия художествен замисъл, и това непосредствено усещане, това чувство се превръща в реален вътрешен факт, в онзи реален вътрешен факт, без който впрочем е немислимо да влезем в някакво отношение с Христос Исус.
И душата би трябвало поне за кратко да се издига до онова чувствено съзерцание, към което ни води Евангелието на Марко, за да си зададе въпроса: Къде бяха моите братя човеци, които съпровождаха Сина Човешки и как можаха да попаднат в такова заблуждение, вместо да видят в Христос своя най-висш идеал?
към текста >>
Когато сме изправени пред най-великите събития, у нас не може да се породи друго
чувство
, освен един могъщ стремеж към истината.
Когато сме изправени пред най-великите събития, у нас не може да се породи друго чувство, освен един могъщ стремеж към истината.
Такива неща като погледът към Мистерията на Голгота вече съдържат в себе си необходимата целебна сила, отстраняваща всякаква заблуда, стига да се приближаваме до тях по чисто духовен път, убеждавайки се как всъщност единствено недостатъчната воля за истина е тази, която отклонява хората от верния път, минаващ през откриването на космическия Христос в Исус от Назарет и водещ от Земята към Космоса. И колко ясно се очертава този път, когато действително разбираме едно такова писание, каквото е Евангелието на Марко.
към текста >>
154.
Съдържание
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Антропософия като съдържание на
чувство
то и живота, като благоговение и почит към скритото.
Антропософия като съдържание на чувството и живота, като благоговение и почит към скритото.
към текста >>
155.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително
чувство
, с едно действително вътрешно преживяване.
Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него.
Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване.
Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>
156.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали
чувство
то, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак.
Вземете например онова, върху което обърнахме вниманието вчера. От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния. Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин.
Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак.
Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото? Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>
157.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
При човека то е особено характерно чрез това, че всичко, което човекът може да има в своето съзнание, е придружено от
чувство
то, от усещането, от изживяването на Аза.
Но в него не се намира онова, което наричаме нашето съзнание. През време на съня ние не сме изпълнени от нашите представи, не сме изпълнени от инстинктите, желания и страсти, не сме изпълнени от болки и страдания, защото когато болките са така силни, че смущават нашия сън, тогава нашето съзнание остава да съществува. Онзи, който може да прави разлика между съня и бедност, може също да знае що е съзнание. Съзнанието е онова, което при всяко събуждане отново се явява в душата, всички представи, афекти, страсти и т.н., всичко това отново се явява в душата на сутринта. Чрез какво това съзнание е особено характерно при човека?
При човека то е особено характерно чрез това, че всичко, което човекът може да има в своето съзнание, е придружено от чувството, от усещането, от изживяването на Аза.
И една представа при която не бихте могли да мислите: аз усещам болката при която не бихте могли да кажете: боли ме, всичко, което изживявате, трябва да бъде свързано с представата за Аза. Това е също така въпреки това вие знаете, че това свързване с представата за Аза ние често пъти сме говорили по този въпрос започва първо в един определен момент на живота. Във времето около 3-та година, тогава вече не казва: Каролка, или Иванка иска това, играе, или говори, а казва: Аз говоря. Така се запалва всъщност първо знанието за Аза, в течение на детската възраст. Днес искаме да си зададем въпроса: Чрез какво в детето постепенно се запалва знанието за Аза?
към текста >>
Ако наблюдавате по-точно детския живот ще откриете, че
чувство
то за Аза е израснало, след като детето си е ударило главата.
Как детето стига до това, да премине от общото лишено от Аза състояние на съзнанието към изпълнените от Аза представи? Който действително изучава детския живот, може да констатира как детето стига до това. Съществува едно много просто наблюдение, което всеки може да направи, което може да го доведе до там, да се убеди как детето стига до съзнанието за Аза. Необходимо е само човек да наблюдава достатъчно сериозно, как се образува тази представа за Аза и как тя се засилва. Наблюдавайте едно дете, когато то удря главата си в ръба на една маса.
Ако наблюдавате по-точно детския живот ще откриете, че чувството за Аза е израснало, след като детето си е ударило главата.
То е възприело именно самото себе си, имало е възприятно за себе си. Това допринася детето винаги да познае самото себе си. Но при едно такова положение не е нужно то винаги да се удря, да се нарани, не е нужно да има винаги външни драскотини, белези, още когато детето поставя ръцете си някъде това е един малък удар, то възприема самото себе си при другите неща.
към текста >>
За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и
чувство
за едно такова наблюдение.
Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста. Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част. И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни. През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане.
За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение.
Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия Окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части. В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане. Показа се действително именно това, че както на Земята човекът е свит между раждането и смъртта в своето малко пространство, той все повече излиза навън и над това малко пространство, когато при смъртта е напуснал своето физическо тяло. Когато мине през врата на смъртта, той се разширява все повече и повече и надалече, расте все повече и повече.
към текста >>
Така например, членовете на дружеството на монистите, когато в техните пусти материалистични представи са изключили всяко религиозно
чувство
, след тяхната смърт не са събрани, не са съединени в едно общество, в един съюз: всеки от тях е затворен в неговия собствен затвор.
По-друг начин живее душата след смъртта, когато през време на нейния земен живот е създала една религиозна връзка между преходното и по-друг начин живее тя, когато не е имала тази връзка. Отново зависи, дали ставаме общителни, или самотни духове, според това дали сме били религиозно настроени, или не през време на земния живот. Затвореността в живота, затвореността спрямо религията в живота, прави от нас самотници, необщителни същества след смъртта. Една нерелигиозна душа е като затворена в една капсула, като в един затвор. Ние знаем наистина, че освен нас има и други същества, обаче се чувствуваме като в една капсула, като в един затвор, така че не можем да стигнем до тях.
Така например, членовете на дружеството на монистите, когато в техните пусти материалистични представи са изключили всяко религиозно чувство, след тяхната смърт не са събрани, не са съединени в едно общество, в един съюз: всеки от тях е затворен в неговия собствен затвор.
Естествено с това не искам да кажа нищо лошо против съюза на монистите, а се стремя само да направя разбираем един действителен факт.
към текста >>
Да, защо ни завладява едно такова
чувство
на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе?
Тук вие виждате, как човек сам гради своята Карма. Когато вземем този факт на окултното изследване, тогава ни става ясно по един чудесен начин едно изказване, което е било направено един вид инстинктивно от философа Кант. Когато искал да каже, кои неща му вдъхват най-голямо удивление, той казал: "Две неща ми вдъхват най-голямо удивление звездното небе над мене и моралният закон, вътре в мене". Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо.
Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе?
Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили. И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства.
към текста >>
Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда
чувство
то: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили.
Тук вие виждате, как човек сам гради своята Карма. Когато вземем този факт на окултното изследване, тогава ни става ясно по един чудесен начин едно изказване, което е било направено един вид инстинктивно от философа Кант. Когато искал да каже, кои неща му вдъхват най-голямо удивление, той казал: "Две неща ми вдъхват най-голямо удивление звездното небе над мене и моралният закон, вътре в мене". Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо. Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе?
Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили.
И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо.
към текста >>
Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено
чувство
, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество.
Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло?
Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество.
Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане. Ние запитахме, както до сега сме запитвали: за нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният свят. Същият въпрос можем да зададем по отношение на нашето етерно тяло. Него ние също разрушаваме в течение на целия наш земен живот. Също така ние трябва да почерпим силите от някъде другаде, за да можем да го изградим отново, за да можем да го поставим в състояние да върши неговата работа за целия човек през време на живота.
към текста >>
Защото, бих могъл да си представя случаят, че един такъв човек, който излиза от тук на улицата, носи въпреки това със себе си едно
чувство
, едно усещане, което е резултат на това, което той е чул тек, макар и иначе да би забравил всичко.
Кое е най-доброто, което можем да добием от нашето духовно задълбочаване? Някой би могъл да се представи, че между вас, би била възможна една душа, която като излезе през вратата ще си каже: Сега аз забравих всичко, всички отделни думи. Това би било един краен случай, би било радикалният случай. Но, обични приятели, това не би било най-голямата вреда.
Защото, бих могъл да си представя случаят, че един такъв човек, който излиза от тук на улицата, носи въпреки това със себе си едно чувство, едно усещане, което е резултат на това, което той е чул тек, макар и иначе да би забравил всичко.
А това чувство е именно важното. Това, което изживяваме в нашата душа това е важното, то е главното. Но ние не можем да го изживеем по друг начин, когато чуваме думите, освен чрез това: трябва да се отдадем на слушаното във всички подробности, за да бъдат изпълнени нашите души с мощният импулс. Когато всичко това, което може да бъде за нас духовно познание, допринася за подобрението на нашата душа, тогава ние сме добили това, което е пра вилно. И даже когато чрез това, което проникне истински в неговата душа чрез Духовната наука, човек става способен да разбере своите себеподобни, тогава Духовната наука е извършила своята работа в него.
към текста >>
А това
чувство
е именно важното.
Кое е най-доброто, което можем да добием от нашето духовно задълбочаване? Някой би могъл да се представи, че между вас, би била възможна една душа, която като излезе през вратата ще си каже: Сега аз забравих всичко, всички отделни думи. Това би било един краен случай, би било радикалният случай. Но, обични приятели, това не би било най-голямата вреда. Защото, бих могъл да си представя случаят, че един такъв човек, който излиза от тук на улицата, носи въпреки това със себе си едно чувство, едно усещане, което е резултат на това, което той е чул тек, макар и иначе да би забравил всичко.
А това чувство е именно важното.
Това, което изживяваме в нашата душа това е важното, то е главното. Но ние не можем да го изживеем по друг начин, когато чуваме думите, освен чрез това: трябва да се отдадем на слушаното във всички подробности, за да бъдат изпълнени нашите души с мощният импулс. Когато всичко това, което може да бъде за нас духовно познание, допринася за подобрението на нашата душа, тогава ние сме добили това, което е пра вилно. И даже когато чрез това, което проникне истински в неговата душа чрез Духовната наука, човек става способен да разбере своите себеподобни, тогава Духовната наука е извършила своята работа в него. Защото Духовната Наука е живот, непосредствен живот.
към текста >>
158.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Именно този факт, че навлизаме тук в правилното, неизменно възприемане по отношение на любовта, така аз констатирах твърде силно в моите последни нови изследвания, извършени това лято и чрез такива неща нашето внимание е насочено към някои положения, които иначе пропускаме и бихме искали да събудим във вас, едно
чувство
също и за това.
Да предположим, че преди нас е умрял някой, когото благодарение на отношенията съществуващи на Земя то, би трябвало всъщност да обичаме, но не сме го обичали достатъчно. След нашата смърт, ние отново го намираме ние намираме отново след смъртта, фактически всички хора, с които сме били свързани на Земята, обаче намираме го така, както сме стояли на Земята към него и не можем да изменим това положение, колкото и силно да желаем това. Следователно, в нас живее един упрек, че не сме го обичали достатъчно, обаче тук не можем да променим вече нашият характер, така че да можем сега да го обичаме повече. Това, което сме основали на Земята, остава да съществува, обаче ние не можем да го променим.
Именно този факт, че навлизаме тук в правилното, неизменно възприемане по отношение на любовта, така аз констатирах твърде силно в моите последни нови изследвания, извършени това лято и чрез такива неща нашето внимание е насочено към някои положения, които иначе пропускаме и бихме искали да събудим във вас, едно чувство също и за това.
Следователно чрез познанието за духовния свят ние се запознаваме с този факт, че в сферата на Меркурий живеем с всички хора в старите отношения, които вече не можем да изменим. Виждайки назад в миналото и разкривайки това, което вече сме развили, така живеем ние след смъртта в тази сфера.
към текста >>
Това е религиозното
чувство
, религиозното настроение.
Следващата сфера може да бъде наречена в Окултизма сфера на Венера. Тук ние разширяваме нашето същество до планетата Меркурий, която в Окултизмът се нарича Венера: до там разширяваме ние нашето същество. В тази сфера отново нещо има голямо влияние върху човека и отново то влияе така, че онзи кой то притежава това нещо става един общителен, дружелюбен дух, а липсата на това нещо е страшно мъчително.
Това е религиозното чувство, религиозното настроение.
Колкото повече на Земята сме развили едно религиозно чувство, едно религиозно настроение и убеждение, толкова по-дружелюбно, по-общителни духове ставаме в тази сфера. Хора, на които липсва религиозното настроение и религиозното убеждение, се изолират и стават такива същества, които никъде не могат да излязат от определена обвивка, или черупка, която ги обгръща. Ние се запознаваме да речем с нашите приятели, въпреки, че те са отшелници, самотници, но не можем да стигнем до тях. Чувствуваме постоянно, като че трябва да пробием една обвивка, която обаче не можем да пробием. Ако нашата вътрешност, нашата душа не е религиозна, ние замръзваме, така да се каже, в тази сфера на Венера.
към текста >>
Колкото повече на Земята сме развили едно религиозно
чувство
, едно религиозно настроение и убеждение, толкова по-дружелюбно, по-общителни духове ставаме в тази сфера.
Следващата сфера може да бъде наречена в Окултизма сфера на Венера. Тук ние разширяваме нашето същество до планетата Меркурий, която в Окултизмът се нарича Венера: до там разширяваме ние нашето същество. В тази сфера отново нещо има голямо влияние върху човека и отново то влияе така, че онзи кой то притежава това нещо става един общителен, дружелюбен дух, а липсата на това нещо е страшно мъчително. Това е религиозното чувство, религиозното настроение.
Колкото повече на Земята сме развили едно религиозно чувство, едно религиозно настроение и убеждение, толкова по-дружелюбно, по-общителни духове ставаме в тази сфера.
Хора, на които липсва религиозното настроение и религиозното убеждение, се изолират и стават такива същества, които никъде не могат да излязат от определена обвивка, или черупка, която ги обгръща. Ние се запознаваме да речем с нашите приятели, въпреки, че те са отшелници, самотници, но не можем да стигнем до тях. Чувствуваме постоянно, като че трябва да пробием една обвивка, която обаче не можем да пробием. Ако нашата вътрешност, нашата душа не е религиозна, ние замръзваме, така да се каже, в тази сфера на Венера.
към текста >>
Всъщност няма нищо в Духовната наука, кое то да не ни засяга същевременно в нашето най-дълбоко усещане, в нашето най-дълбоко
чувство
: нито да остава като абстрактна представа, когато го схващаме и разбираме правилно.
Това са някои указания, които исках да ви дам, именно въз основа на задълбочените интимни изследвания върху живота на човека между смъртта и едно ново раждане.
Всъщност няма нищо в Духовната наука, кое то да не ни засяга същевременно в нашето най-дълбоко усещане, в нашето най-дълбоко чувство: нито да остава като абстрактна представа, когато го схващаме и разбираме правилно.
към текста >>
Далечният звезден свят може да развие в нас едно
чувство
на предчувствието, обаче това, което живее в нас и в този звезден свят и се проявява в него, изгрява за нас само тогава, когато можем да се издигнем с душата си в космическите сфери.
Цветето ни радва повече, когато го гледаме, отколкото когато ботаникът го разнищва.
Далечният звезден свят може да развие в нас едно чувство на предчувствието, обаче това, което живее в нас и в този звезден свят и се проявява в него, изгрява за нас само тогава, когато можем да се издигнем с душата си в космическите сфери.
Растението изгубва нещо когато то е разнищено от ботаника: звездният свят не изгубва нищо, когато се издигаме над него в мировото пространство и когато познаем, как Духът е свързан с него.
към текста >>
Когато имаме в нас нещо морално, когато сме родени с него, причината е тази, че при заспиването, при обратното развитие /завръщането от Космоса/, сферата на Меркурий е могла да даде много, а също и сферата на Венера, когато в земния живот сме били изпълнени с религиозно
чувство
.
Кант е изказал знаменитите думи, обаче той ги е изказал само така, като е схванал етиката едностранно: "Две неща ме развълнуват по особен начин, звездното небе над мене и моралният свят вътре в мене". И двете всъщност са едно и също нещо, ние само ги приемаме от небесните светове вътре в нас.
Когато имаме в нас нещо морално, когато сме родени с него, причината е тази, че при заспиването, при обратното развитие /завръщането от Космоса/, сферата на Меркурий е могла да даде много, а също и сферата на Венера, когато в земния живот сме били изпълнени с религиозно чувство.
Както те в земния живот се събуждаме сутрин възстановени, с ново събудени сили, така също ние се раждаме с това, което Космосът е можал да ни даде като укрепваща сила: ние трябва да приемем този дар съобразно нашата Карма. Доколкото нашата Карма позволява това, така ние се раждаме с нови сили, като заложба в нас.
към текста >>
159.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Колкото по-спокойно ставаме в нашата душа, колкото повече изключваме всяка външна подвижност, колкото по-малко търсим дадено нещо, колкото по-малко можем да се стремим към това, посоченото нещо да дойде при нас, колкото повече можем да чакаме, толкова по-сигурно настъпва възприятието на това нещо, толкова по-вярно е тогава
чувство
то на изживяването, което можем да имаме от това дадено нещо.
Когато се издигнем в свръхсетивния свят, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия свят. Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи. Ние възприемаме неща, минаваме през света и трябва да минаваме през света, ако искаме да възприемаме нещата. Тук за възприемането на дадено нещо, което се намира на едно отдалечено място, не ни помага нищо, ако не отидем на това място: накратко казано, ние трябва да ходим из света на сетивата, трябва да се придвижваме, ако искаме да възприемаме нещата. Точно противоположното важи за възприятията на свръхсетивния свят.
Колкото по-спокойно ставаме в нашата душа, колкото повече изключваме всяка външна подвижност, колкото по-малко търсим дадено нещо, колкото по-малко можем да се стремим към това, посоченото нещо да дойде при нас, колкото повече можем да чакаме, толкова по-сигурно настъпва възприятието на това нещо, толкова по-вярно е тогава чувството на изживяването, което можем да имаме от това дадено нещо.
В свръхсетивния свят ние трябва да направим така, че нещата да дойдат при нас, да ги оставим да дойдат при нас. Това е същественото. Вътрешно спокойствие, него трябва да добием тогава нещата идват при нас.
към текста >>
В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено
чувство
на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят.
В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят.
Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
към текста >>
Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно
чувство
то, че това отношение би трябвало да бъде друго.
Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта. Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е.
Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго.
И това трябва да се пренесе върху целият живот след смъртта. Тези неща за които знаем, че не са извършени от нас правилно в живота на Земята, ние ги виждаме толкова по-дълбоко след смъртта, но трябва да ги оставим такива, каквито са, трябва да ги живеем по-нататък такива каквито са. Ние насочваме поглед назад върху това, което сме извършили, обаче трябва да изживеем по-нататък нещата такива каквито са. Ние трябва да изживеем напълно последствията на това, което сме извършили и имаме ясното изживяване, че не можем да изменим нищо от него. Така върви не само с отношенията с другите хора, така върви с целия наш душевен живот след смъртта.
към текста >>
Това
чувство
, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него.
Докато те на Земята човекът възприема нещата в сетивния свят, чрез своите органи, след смъртта той живее в един свят от видения, само че тези видения представляват копия на действителността. Както тук във физическия свят, не възприемаме непосредствено вътрешната същност на розата, а възприемаме тази роза външно, така ние не възприемаме един умрял приятел, или брат, или нещо подобно непосредствено, а това което имаме след смъртта, е имагинативния образ, образът на видението. Ние се намираме в областта на нашето видение, но знаем напълно ясно: ние сме заедно с другия, това е едно действително отношение, даже много по-действително, отколкото то може да бъде тук на Земята между човек и човек. Също и след преминаването на Камалока е така, че заобикалящите ни, преживявани от нас видения са такива, че те най-често всъщност насочват нашето внимание тук на Земята в посочения смисъл. Ние знаем, че тук в духовния свят, се намира вън от нас един наш починал приятел, имаме възприятие за него чрез нашите видения.
Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него.
Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот. Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето.
към текста >>
И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво
чувство
на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото.
Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение.
И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото.
Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера. И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор.
към текста >>
Когато човек има също едно
чувство
за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това
чувство
с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание.
Това не е нещо, което трябва да обоснове едно съждение, а което се застъпва именно на окултното наблюдение като нещо, което трябва да настъпи като последствие на земните религиозни, или нерелигиозни настроения. Ние знаем, че на Земята са били основани най-различни религии, а именно главно в течение на развитието на човечеството от един общ извор. Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите. Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение.
Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание.
Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание. В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение. Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение.
към текста >>
Чувство
то, което си усвояваме за Тайната на Голгота през време на земния живот в днешния цикъл на развитието на човечеството, прави от нас подвижни същества в сферата на Слънцето.
Но това е нещо различно за схващането, което човек може да има за Тайната на Голгота Универсалното, което е валидно за всички хора. Сега важното е да чувствуваме това в душата си: това прави от нас общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето. Там ние сме самотници, когато се чувствуваме самотници, когато се чувствуваме затворени в някое религиозно вероизповедание. Ние сме общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето, когато имаме разбиране за универсалността на Тайната на Голгота. Тогава имаме възможност да общуваме със всяко едно същество, което идва в сферата на Слънцето при нас.
Чувството, което си усвояваме за Тайната на Голгота през време на земния живот в днешния цикъл на развитието на човечеството, прави от нас подвижни същества в сферата на Слънцето.
Защото, за какво трябва да бъдем в състояние в този момент между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>
Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално
чувство
.
Кант е направил веднъж хубавото изказване: че за него съществуват две неща, които го възвисяват особено много звездното небе над него и моралният закон в него. Това е хубаво изказване поради факта, който Окултизмът ни показва. И двете са едно и също нещо: звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон. Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе.
Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство.
Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си. Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
към текста >>
Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално
чувство
.
Кант е направил веднъж хубавото изказване: че за него съществуват две неща, които го възвисяват особено много звездното небе над него и моралният закон в него. Това е хубаво изказване поради факта, който Окултизмът ни показва. И двете са едно и също нещо: звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон. Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе. Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство.
Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство.
Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си. Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя. И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили.
към текста >>
Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото
чувство
дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите.
Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане. Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук. За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота.
Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите.
Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството. Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно отношение, от една страна към Христовия Импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман. Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме.
към текста >>
160.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това е така, защото нашето
чувство
е в крайна сметка един огледален образ, едно отражение на една сила намираща се твърде, твърде много отвън нашето съзнание.
В чувствуването, в усещането ние се чувствуваме най-правилно, когато не изпитваме принуждението на мисленето и на волението, а когато сме отдадени на това, което именно може да бъде чувствувано. Защо това е така? Да при мисленето ние чувствуваме, че то е свързано с нещо, че зависи от нещо. При волението също така чувствуваме, че зависи от нещо, обаче при чувствуването ние сме напълно в самите нас. Тук ние живеем изцяло в нашата душа.
Това е така, защото нашето чувство е в крайна сметка един огледален образ, едно отражение на една сила намираща се твърде, твърде много отвън нашето съзнание.
Ние трябва да разгледаме мислите така, че те са копие на това което представляват. Волението трябва да разбираме така, че то да изразява това, което е наше задължение. В чувствуването можем да изживеем свободно това, което ни говори душата: защото окултно погледнато, чувствуването е едно отражение на онова, което без съмнение не влиза в нашето съзнание, което обаче се намира вън от нашето съзнание и е нещо непосредствено божествено-духовно. Можем да кажем: Чрез мисленето и чрез волението Боговете се стараят да възпитават човека. В чувствуването Боговете ни оставят, макар и по един тайнствен начин, да участвуваме в тяхното собствено действуване, в тяхното собствено творчество.
към текста >>
А сега, чрез една така сграда, каквато е създадена тук ние можем да придружаваме всичко онова, което разглеждаме непрестанно с едно
чувство
, което ни свързва все по-вътрешно с духовните светове.
А сега, чрез една така сграда, каквато е създадена тук ние можем да придружаваме всичко онова, което разглеждаме непрестанно с едно чувство, което ни свързва все по-вътрешно с духовните светове.
И тази вътрешна връзка с духовните светове, трябва да получим от всичко това, което иначе разглеждаме. Ето защо трябва да припишем определена стойност на една такава сграда, трябва все повече да се вживяваме в това, което може да бъде за нас една такава сграда. Ние поглеждаме навсякъде, на всички страни и чувствуваме, силата на светлината и на цветовете, които стават за нас откровение за онези, които се намират в духовния свят. Без съмнение това което имаме да кажем, може да бъде произнесено също в едно тривиално, едно ужасно помещение, каквито има сега навсякъде, обаче нашата душа може да се стопли, действително да се стоп ли при духовните разглеждания само тогава, когато имаме такива помещения. Трябва да отбележим това, като една добра Карма, която придружава и благослави нашата работа.
към текста >>
Това
чувство
Аз съм в моята кожа и вън от мене е пространството и нещата то е една опитност, която ние нямаме след смъртта.
В написаните от мене книги аз охарактеризирах този духовен свят повече според това, което човекът изживява чрез различните елементи, които се разпространяват около него. Сега искаме да разгледаме времето между смъртта и едно ново раждане от една друга страна. А именно искаме да охарактеризираме това в общи черти. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, той изживява следното: Докато сме тук на Земята, можем да кажем, че ние сме ограничени в определено място, затворени сме в нашата кожа и вън от нас е пространството е другите неща и същества. Обаче след смъртта не е така: а след смъртта е така, че ние се разширяваме първо с цялото наше същество, ставаме все по-големи и по-големи в нашето чувствуване.
Това чувство Аз съм в моята кожа и вън от мене е пространството и нещата то е една опитност, която ние нямаме след смъртта.
След смъртта ние се намираме в съществата и нещата, разширяваме се в пространството което има значение за нас. През време на прекарването в Камалока, ние се разширяваме непрестанно и когато това време е завършило, ние сме станали толкова големи, колкото е пространството обхванато от пътя описан от Луната около Земята. Следователно фактически ние израстваме, разширяваме се в пространството. Намирането в пространството, съвместното обитаване има след смъртта едно значение съвършено различно от това тук на Земята във физическият живот. Фактически по описаният начин положението е такова, че времето прекарано в Камалока ние сме пространството, което Луната обкръжава.
към текста >>
И все пак това взаимно проникване, това взаимно обитаване един в друг, съвсем не е едно съвместно съществувание, а
чувство
то на съвместното съществуване, съществуването заедно, зависи от нещо съвършено различно от съвместното изпълване на едно общо пространство.
Следователно фактически ние израстваме, разширяваме се в пространството. Намирането в пространството, съвместното обитаване има след смъртта едно значение съвършено различно от това тук на Земята във физическият живот. Фактически по описаният начин положението е такова, че времето прекарано в Камалока ние сме пространството, което Луната обкръжава. Всяка отделна душа се намира в това пространството, така че всички души, които са същевременно в Камалока, изпълват пространство, което Луната обхваща в нейното въртене около Земята. Те се проникват едни в други.
И все пак това взаимно проникване, това взаимно обитаване един в друг, съвсем не е едно съвместно съществувание, а чувството на съвместното съществуване, съществуването заедно, зависи от нещо съвършено различно от съвместното изпълване на едно общо пространство.
След смъртта две души могат да бъдат в едно и също пространство и всъщност те могат да бъдат безкрайно отдалечени една от друга, т.е. тяхното изживяване е такова, че те съвсем не е нужно да знаят една за друга, докато други души са също така в същото пространство, а се чувствуват близки, чувствуват се заедно, чувствуват, че живеят един със друг. Тук всичко зависи от вътрешните отношения, а не от външно пространствените връзки.
към текста >>
Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в
чувство
, в усещане.
Когато разберем това, тогава Духовната наука се превръща в едно благоговение, като в една мощна молитва, защото каквото друго е една молитва освен онова, което протъкава света, свързва нашата душа с божествено-духовното, което прониква сетивният свят. Тази молитва е това, което може да бъде днес една молитва. Ние трябва да я завоюваме, като живеем в сетивният свят. Когато се стремим съзнателно към това, тогава това което можем да знаем, се превръща съвсем самостоятелно в една молитва.
Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане.
И това трябва да стане то, тогава то може да работи колкото си иска с понятия и идеи. Идеите и понятията се превръщат накрая в молитвени чисти усещания и чувства. От това именно се нуждае нашето време. Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва. Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено.
към текста >>
161.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
До човека стигат много неща и проникват в него, които отначало изглеждат непознати и загадъчни, загадъчни много повече за
чувство
то, отколкото за сухият ум.
Всъщност човекът е завладян от сънищен, или спящ живот. Онези хора, които минават през физическото съществуване, където водят техния всекидневен живот и не мислят върху нищо, приличат физически на хора спящи в живота: и онези, които се интересуват от това което е вън от физическия живот и е над него, което действува във физическия живот, това са хора, които са будни и за физическият живот. Ние можем да свържем нашето днешно разглеждане с разглежданията на миналите наши срещи, които могат да ни покажат, как Духовната наука, когато тя е правилно разбрана, е способна да действува в цялото човешко съществуване. Ще видим, че цялото човечество, когато Духовната наука ще може да проникне в него все повече и повече, ще изживее също нещо подобно, като едно пробуждане от един вид сън от живота.
До човека стигат много неща и проникват в него, които отначало изглеждат непознати и загадъчни, загадъчни много повече за чувството, отколкото за сухият ум.
Загадъчен е в определен смисъл моментът, когато една майка стои до ковчега на нейното дете, или обратно. Когато човек се е занимавал малко по-основно с човешкият живот, той ще забележи вече, колко загадъчни неща стават в живота на човека. При мене идват често пъти хора, чиито сестра, съпруг или мъж са умрели. Те казват: По-рано аз не съм размислил върху смъртта не съм се интересувал върху това какво следва след смъртта, обаче откакто мои близки роднини са починали, струва ми се, че те са още тук и това ме накара да потърся Духовната наука. Самият живот довежда хората при Духовната наука и тя отплаща богато това, което става чрез тях, защото Духовната наука може да проникне живота със сили, които могат да дойдат само чрез нея.
към текста >>
Това подействувала потресаващо върху неговото
чувство
!
Нека се постараем да насочим поглед към душата, която е избягнала такива опасности, чрез една правилна /дейност/ случайност. Как тази душа чувствува? Един берлинчанин например искаше да отпътува за Америка, той си беше купил вече билет. Един приятел му казал: Не пътувай с парахода Титаник! Представете си чувствата на онзи, който се е отказал от своето пътуване, кога то научил за случилото се с парахода Титаник?
Това подействувала потресаващо върху неговото чувство!
Какви душевни впечатления бихме могли да имаме, ако бихме били в състояние да наблюдаваме през целия ден, от какво сме предпазвани, колко много събития биха могли да се случат с нас. Когато хората ще започнат някога да се занимават с духовни работи, те ще добият много повече възприемчивост за сложността на живота, за това, което става през време на деня. Може да се яви такъв случай, че ако бихме излезли от дома три минути по-рано, бихме били прегазени от някое превозно средство: ако имаме душевната възприемчивост, ако сме подготвени духовно, ние можем да получим в един такъв момент, едно впечатление от духовният свят по-благодат, едно съобщение от един заминал за другият свят. Тогава вратите, които разделят физическия от духовния свят биват отворени. Тогава може да се види, че мъртвите могат да говорят на хората, които са възпитали себе си в необходимата възприемчивост.
към текста >>
Вие си спомняте за това, че един представител на науката Раул Франсе, пише, че растението има
чувство
, че то може да обича, но в растението няма нищо душевно, то няма душа, а само живот.
Когато човек спи той е едно живо същество, което е подобно на растението.
Вие си спомняте за това, че един представител на науката Раул Франсе, пише, че растението има чувство, че то може да обича, но в растението няма нищо душевно, то няма душа, а само живот.
Същата стойност, както растението има спящия човешки организъм. За да живее растението, крайно необходимо е слънчевите лъчи да падат върху не го. Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце.
към текста >>
162.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато можем да проследим тези мисли в живота, след смъртта имаме най-малко
чувство
то, от къде идва всичко това, че имаме тези, или онези болки.
Това което тук е нещо вътрешно, там се превръща в нещо външно и това което тук е нещо външно там се превръща в нещо вътрешно. И в нашето време е настъпил именно онзи цикъл от развитието на човечеството, който прави, че много неща да бъдат изживени след смъртта. Онзи човек, който тук не иска да знае нищо за това, че съществува една Карма, че съществуват повтарящи се земни съществувания, не може някога да разбере, че той принадлежи на това, което нарича своя съдба. Как минава човекът сред /през/ света. Един му причинява това, друг нещо друго, едното му харесва, другото не му харесва: той самият е причина за това, че нещо го сполетява, той не знае, не размисля върху това: иначе той би почувствувал: ти самият си това, който си причинява това.
Когато можем да проследим тези мисли в живота, след смъртта имаме най-малко чувството, от къде идва всичко това, че имаме тези, или онези болки.
Това е вече едно облекчение: Да знаем за Кармата тук, в живота между смъртта и едно ново раждане иначе остава мъчителният въпрос, защо трябва да страдаме това, или онова, за живота след смъртта. Това са неща, които днес хората трябва да започнат да знаят, без които развитието на човечеството не може да върви по-нататък. Един друг случай, който се предлага на ясновидеца, е този че има хора, които след смъртта, трябва да вършат твърде нерадостни, твърде несимпатични работи. Не трябва да си представяме, че след смъртта нямаме да вършим никаква работа. Ние трябва да вършим най-различни дейности според нашите способности.
към текста >>
163.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Една от тези гледни точки, които може да ни даде най-вече един отговор съответствуващ на нашето
чувство
, на нашето усещане макар и да не е единствената, но все пак е една от най-важните гледни точки е тази: Разглеждането на живота, която човешката душа чувствува да протича между смъртта и едно ново раждане.
Когато понякога прекъсваме нашите антропософски разглеждания и се запитаме: Какво ни тласка в една такова духовно движение, каквото е нашето? Тогава ние можем естествено да си дадем един отговор на този въпрос от най-различни гледни точки.
Една от тези гледни точки, които може да ни даде най-вече един отговор съответствуващ на нашето чувство, на нашето усещане макар и да не е единствената, но все пак е една от най-важните гледни точки е тази: Разглеждането на живота, която човешката душа чувствува да протича между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Вие ще имате определено
чувство
, когато видите, да речем един човек в Берлин, кой то е имал един билет за парахода Титаник и го отклонявате от намерението да пътува с този кораб.
Това са неща, които не са се случили, поради което човек не им обръща внимание. Когато имате пред себе си ето такова събитие, това прави определено впечатление върху вас. Обаче от сутрин до вечер могат да се случат такива неща, които не са ви засегнали в течение на деня. Това е необозримо. Всичко това са неща, които могат да изглеждат, като измислени, обаче те принадлежат към най-важната част на живота.
Вие ще имате определено чувство, когато видите, да речем един човек в Берлин, кой то е имал един билет за парахода Титаник и го отклонявате от намерението да пътува с този кораб.
Титаник потъва, а съответният човек е избягал своята смърт. Това прави едно трайно впечатление върху съответния човек. Това е един особен случай. Обаче такива неща могат да станат без да бъдат забелязани, обаче когато биват забелязани правят едно дълбоко впечатление, засягайки дълбоко неговите чувства. Но да разгледаме нещата от една друга страна: Колко много чувствени впечатления ни избягват чрез това, че не обръщаме внимание на това, от какво сме били предпазени.
към текста >>
Ако бихме могли да насочваме нашето внимание върху всичко, което е би могло да стане и покрай което ние минаваме незасегнати: тогава бихме вървели със съвършено друго
чувство
през света!
Титаник потъва, а съответният човек е избягал своята смърт. Това прави едно трайно впечатление върху съответния човек. Това е един особен случай. Обаче такива неща могат да станат без да бъдат забелязани, обаче когато биват забелязани правят едно дълбоко впечатление, засягайки дълбоко неговите чувства. Но да разгледаме нещата от една друга страна: Колко много чувствени впечатления ни избягват чрез това, че не обръщаме внимание на това, от какво сме били предпазени.
Ако бихме могли да насочваме нашето внимание върху всичко, което е би могло да стане и покрай което ние минаваме незасегнати: тогава бихме вървели със съвършено друго чувство през света!
Ясновидецът открива следната възможност: Предположете, че това е нещо действително, че бихте минали с три минути по-късно, отколкото обикновено край гореспоменатото място. Този момент е най-благоприятния, който една намираща се на другия свят душа, говори на вашата душа и би искала да бъде чута. Вие можете да имате мисълта: От къде идва това, което възниква в моята душа? Не е нужно това да стане само при един такъв особен случай, то може да стане по най-разнообразен начин. Това ще започне да става, когато хората ще започнат да вземат също и света на възможното под внимание, а не само света в действителното.
към текста >>
Това
чувство
ще се разкрие чрез антропософски разглеждания.
Например в морето има действително голям брой херинги, обаче те са възможни само благодарение на това, че са били заложени без крайно много зародиши. Така на основата на живота лежи, безкрайно изобилие от възможности. Това е също, което прави едно безкрайно пълно със значение впечатление върху ясновидеца, когато той стига до границата на двата свята. Там ясновидецът има впечатлението: Колко безкрайно богато е това, което става в този свръхсетивен свят и само една малка част се осъществява в нашия сетивен свят! Когато човекът чувствува това, той чувствува това, той чувствува също: Безкрайно много неща лежат в основата на съществуването.
Това чувство ще се разкрие чрез антропософски разглеждания.
Хората ще получат едно чувство за това, че във всяка точка, където се намира нещо външно действително зад него стои нещо друго. Зад всяко цвете, зад всеки кристал, стоят безкрайно много възможности. Човекът ще развие това чувство постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото. Когато развие все повече това чувство, той от само себе си ще разбере, че в такива моменти, както току що бяха описани му говорят онези, които са мъртви за земния живот. В бъдеще ще настъпи това, че човекът ще чувствува като нещо съвсем нормално: Сега в твоята душа е говорил един мъртъв.
към текста >>
Хората ще получат едно
чувство
за това, че във всяка точка, където се намира нещо външно действително зад него стои нещо друго.
Така на основата на живота лежи, безкрайно изобилие от възможности. Това е също, което прави едно безкрайно пълно със значение впечатление върху ясновидеца, когато той стига до границата на двата свята. Там ясновидецът има впечатлението: Колко безкрайно богато е това, което става в този свръхсетивен свят и само една малка част се осъществява в нашия сетивен свят! Когато човекът чувствува това, той чувствува това, той чувствува също: Безкрайно много неща лежат в основата на съществуването. Това чувство ще се разкрие чрез антропософски разглеждания.
Хората ще получат едно чувство за това, че във всяка точка, където се намира нещо външно действително зад него стои нещо друго.
Зад всяко цвете, зад всеки кристал, стоят безкрайно много възможности. Човекът ще развие това чувство постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото. Когато развие все повече това чувство, той от само себе си ще разбере, че в такива моменти, както току що бяха описани му говорят онези, които са мъртви за земния живот. В бъдеще ще настъпи това, че човекът ще чувствува като нещо съвсем нормално: Сега в твоята душа е говорил един мъртъв. Той постепенно ще знае, от къде идва това съобщение, т.е.
към текста >>
Човекът ще развие това
чувство
постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото.
Там ясновидецът има впечатлението: Колко безкрайно богато е това, което става в този свръхсетивен свят и само една малка част се осъществява в нашия сетивен свят! Когато човекът чувствува това, той чувствува това, той чувствува също: Безкрайно много неща лежат в основата на съществуването. Това чувство ще се разкрие чрез антропософски разглеждания. Хората ще получат едно чувство за това, че във всяка точка, където се намира нещо външно действително зад него стои нещо друго. Зад всяко цвете, зад всеки кристал, стоят безкрайно много възможности.
Човекът ще развие това чувство постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото.
Когато развие все повече това чувство, той от само себе си ще разбере, че в такива моменти, както току що бяха описани му говорят онези, които са мъртви за земния живот. В бъдеще ще настъпи това, че човекът ще чувствува като нещо съвсем нормално: Сега в твоята душа е говорил един мъртъв. Той постепенно ще знае, от къде идва това съобщение, т.е. кой му говори. Само поради това, че днес хората минават, без да обръщат внимание на безкрайния свят от възможности, на безкрайната дълбочина на възможното, те не чуват какво биха искали да говорят мъртвите и сърцата на живите.
към текста >>
Когато развие все повече това
чувство
, той от само себе си ще разбере, че в такива моменти, както току що бяха описани му говорят онези, които са мъртви за земния живот.
Когато човекът чувствува това, той чувствува това, той чувствува също: Безкрайно много неща лежат в основата на съществуването. Това чувство ще се разкрие чрез антропософски разглеждания. Хората ще получат едно чувство за това, че във всяка точка, където се намира нещо външно действително зад него стои нещо друго. Зад всяко цвете, зад всеки кристал, стоят безкрайно много възможности. Човекът ще развие това чувство постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото.
Когато развие все повече това чувство, той от само себе си ще разбере, че в такива моменти, както току що бяха описани му говорят онези, които са мъртви за земния живот.
В бъдеще ще настъпи това, че човекът ще чувствува като нещо съвсем нормално: Сега в твоята душа е говорил един мъртъв. Той постепенно ще знае, от къде идва това съобщение, т.е. кой му говори. Само поради това, че днес хората минават, без да обръщат внимание на безкрайния свят от възможности, на безкрайната дълбочина на възможното, те не чуват какво биха искали да говорят мъртвите и сърцата на живите.
към текста >>
Можем да дадем отговор изхождайки от духовните факти, който отговор говори твърде много на нашето усещане, на нашето
чувство
, а не само на нашия ум.
Когато човек е ориентиран в тези изживявания, той създава наистина същата Карма, обаче той отново създава това, което е следващото въплъщение трябва да се развие като изправяне и по този начин забавя действителния ход. Ето защо важно е човек да научи тези нещо тук. Той ще ги изживее след смъртта, но трябва да се научи да се ориентира тук. Тук отново имаме един факт, който създава една необходимост, належаща необходимост да бъде създадено едно ново ориентиране чрез разпространението на духовните истини, защото старото ориентиране не действува вече. На въпроса: Защо сте антропософи?
Можем да дадем отговор изхождайки от духовните факти, който отговор говори твърде много на нашето усещане, на нашето чувство, а не само на нашия ум.
И така ние разбираме Антропософията все повече като един универсален език, като един език, който ще даде възможност да бъде премахната стената, която разделя различните светове, в които нашите души живеят, единият път във физическото тяло, другият път вън от физическото тяло. Така стената към свръхсетивния свят ще падне, когато Духовната наука действително ще се вживее в душите. Това трябва да чувствуваме ние. Тогава ще имаме истинския вътрешен ентусиазъм за Духовната наука.
към текста >>
То трябва да се превърне в
чувство
в душата на антропософа.
Такова понятие като това на противоположността на смъртта ни е това, което настъпва между живота и едно ново раждане.
То трябва да се превърне в чувство в душата на антропософа.
Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство. Тогава той ще почувствува обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата. Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света. Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща. Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това.
към текста >>
Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в
чувство
.
Такова понятие като това на противоположността на смъртта ни е това, което настъпва между живота и едно ново раждане. То трябва да се превърне в чувство в душата на антропософа.
Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство.
Тогава той ще почувствува обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата. Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света. Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща. Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това. Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане.
към текста >>
Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно
чувство
за това, което съществува в света.
Такова понятие като това на противоположността на смъртта ни е това, което настъпва между живота и едно ново раждане. То трябва да се превърне в чувство в душата на антропософа. Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство. Тогава той ще почувствува обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата.
Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света.
Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща. Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това. Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане. Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този стремеж към Духовната наука да стане нещо живо. Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувствува: Описанието е като едно сричане, защото нашият език е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението.
към текста >>
Когато човек се старае да превърне в
чувство
, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане.
Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство. Тогава той ще почувствува обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата. Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света. Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща. Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това.
Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане.
Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този стремеж към Духовната наука да стане нещо живо. Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувствува: Описанието е като едно сричане, защото нашият език е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението. Но именно този начин да се говори върху това, върху тези неща, може да събуди в нашето сърце това, което може да се наречем антропософски като съдържание на усещането и на чувството. Това би трябвало да стане за нас Духовната наука: Едно съдържание на чувствата, едно съдържание на живота, така че в приемането на духовните понятия да не виждаме нещо незначително, а да ги изучаваме, след това да не виждаме в тези понятия главното, а в това което Антропософията прави от нас.
към текста >>
Но именно този начин да се говори върху това, върху тези неща, може да събуди в нашето сърце това, което може да се наречем антропософски като съдържание на усещането и на
чувство
то.
Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща. Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това. Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане. Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този стремеж към Духовната наука да стане нещо живо. Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувствува: Описанието е като едно сричане, защото нашият език е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението.
Но именно този начин да се говори върху това, върху тези неща, може да събуди в нашето сърце това, което може да се наречем антропософски като съдържание на усещането и на чувството.
Това би трябвало да стане за нас Духовната наука: Едно съдържание на чувствата, едно съдържание на живота, така че в приемането на духовните понятия да не виждаме нещо незначително, а да ги изучаваме, след това да не виждаме в тези понятия главното, а в това което Антропософията прави от нас.
към текста >>
164.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В сферата на слънцето душата се чувствува самотна, когато на Земята е била подготвена само за един вид, за определен вид религиозно
чувство
.
За тази сфера ни подготвя не вече онова, което ни беше подготвило за сферата на Венера. За сферата на Венера можем да бъдем подготвени така, че да можем да намерим връзката с всички онези души, с които сме били сближени религиозно в живота между раждането и смъртта. В сферата на Венера хората са затворени, така да се каже в район, каквито са районите, в които на Земята хората са събрани в народите в расите. Така в сферата на Венера има райони, в които се събират онези, които са сродни в техните религиозни чувства, които имат също религиозно вероизповедание. Обаче това не е вече достатъчно за сферата на Слънцето.
В сферата на слънцето душата се чувствува самотна, когато на Земята е била подготвена само за един вид, за определен вид религиозно чувство.
В сферата на Слънцето душата е едно общително, едно дружелюбно същество само тогава, когато в най-добрия смисъл на дума то е развила разбиране за всяко религиозно чувство, за всяко религиозно вероизповедание, когато е развила една дълбока търпимост за всички религиозни системи на Земята. Официалното християнско религиозно изповедание е било достатъчно, защото това религиозно християнско изповедание съдържа по определен начин едно разбиране надхвърлящо далече една ограничена религиозна система, съдържа едно такова разбиране по едни съвършено различен начин отколкото другите религиозни системи. Ние действително можем да се убедим в това. Много други религиозни системи са ограничени само в определени области на Земята и когато човек иска, той лесно може да види това, как изповядващият индуската религия, будистката религия и т.н., може да говори вече за едно еднаква оправдание на всички религии и религиозни мъдрости изобщо, обаче когато човек разглежда по-дълбоко това, което такъв човек разбира, открива, че той разбира своята собствена религия. Той изисква всъщност от другите хора те да признаят неговата собствена религия.
към текста >>
В сферата на Слънцето душата е едно общително, едно дружелюбно същество само тогава, когато в най-добрия смисъл на дума то е развила разбиране за всяко религиозно
чувство
, за всяко религиозно вероизповедание, когато е развила една дълбока търпимост за всички религиозни системи на Земята.
За сферата на Венера можем да бъдем подготвени така, че да можем да намерим връзката с всички онези души, с които сме били сближени религиозно в живота между раждането и смъртта. В сферата на Венера хората са затворени, така да се каже в район, каквито са районите, в които на Земята хората са събрани в народите в расите. Така в сферата на Венера има райони, в които се събират онези, които са сродни в техните религиозни чувства, които имат също религиозно вероизповедание. Обаче това не е вече достатъчно за сферата на Слънцето. В сферата на слънцето душата се чувствува самотна, когато на Земята е била подготвена само за един вид, за определен вид религиозно чувство.
В сферата на Слънцето душата е едно общително, едно дружелюбно същество само тогава, когато в най-добрия смисъл на дума то е развила разбиране за всяко религиозно чувство, за всяко религиозно вероизповедание, когато е развила една дълбока търпимост за всички религиозни системи на Земята.
Официалното християнско религиозно изповедание е било достатъчно, защото това религиозно християнско изповедание съдържа по определен начин едно разбиране надхвърлящо далече една ограничена религиозна система, съдържа едно такова разбиране по едни съвършено различен начин отколкото другите религиозни системи. Ние действително можем да се убедим в това. Много други религиозни системи са ограничени само в определени области на Земята и когато човек иска, той лесно може да види това, как изповядващият индуската религия, будистката религия и т.н., може да говори вече за едно еднаква оправдание на всички религии и религиозни мъдрости изобщо, обаче когато човек разглежда по-дълбоко това, което такъв човек разбира, открива, че той разбира своята собствена религия. Той изисква всъщност от другите хора те да признаят неговата собствена религия. Това нарича той, след едно равно оправдание на религиите.
към текста >>
165.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това трябва да си усвоим ние като
чувство
, от това
чувство
трябва да се проникнем.
Той си казва: Налице е необходимостта да бъде намерен общият език, да бъде намерен елексирът на живота, който да предпази хората от пресъхването на техните представи. Това е мисията на Духовната наука за самите духовни светове. Ние чувствуваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно със знание. И ние трябва да изпитваме не само приятност от представите, които Духовната наука може да ни даде за нашето теоретическо задоволяване, а трябва да чувствуваме от необходимостта на човечеството и на развитието на своята духовна сила, която тя трябва да има. Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството.
Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем.
Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства. Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот. Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота.
към текста >>
Това
чувство
има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили.
Това е мисията на Духовната наука за самите духовни светове. Ние чувствуваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно със знание. И ние трябва да изпитваме не само приятност от представите, които Духовната наука може да ни даде за нашето теоретическо задоволяване, а трябва да чувствуваме от необходимостта на човечеството и на развитието на своята духовна сила, която тя трябва да има. Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството. Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем.
Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили.
Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства. Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот. Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота. Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности.
към текста >>
Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото
чувство
, от онова свещено
чувство
, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота.
Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем. Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства. Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот.
Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота.
Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза. Някои човешки души са сродни едни с други.
към текста >>
166.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И може би, още по-добре отколкото онова което изучаваме теоретически е онова
чувство
, развитието на онова
чувство
това усещане, което трябва да развиваме за задачата на Духовната наука в бъдещето на човечеството.
Обични приятели, аз искам да ви покажа, как Духовната наука може да действува в живота.
И може би, още по-добре отколкото онова което изучаваме теоретически е онова чувство, развитието на онова чувство това усещане, което трябва да развиваме за задачата на Духовната наука в бъдещето на човечеството.
Чрез това всеки ден, който преднадлежи на това антропософско движение, получава едно впечатление за това, което той всъщност върши. Той получава едно впечатление за това, което неизмеримо нещо трябва да бъде извършено чрез Духовната наука, или Антропософията. И благодарение на това човек може да поддържа връзка с /цялото/ нея с цялата сериозност и с цялото достойнство, той се научава да я счита не като нещо леко, което трябва да ни назидава, а да я счита като нещо, което в бъдеще ще стане все повече и повече необходимо за човечеството. За това искам аз чрез днешните разглеждания да събудя едно чувство във вас.
към текста >>
За това искам аз чрез днешните разглеждания да събудя едно
чувство
във вас.
Обични приятели, аз искам да ви покажа, как Духовната наука може да действува в живота. И може би, още по-добре отколкото онова което изучаваме теоретически е онова чувство, развитието на онова чувство това усещане, което трябва да развиваме за задачата на Духовната наука в бъдещето на човечеството. Чрез това всеки ден, който преднадлежи на това антропософско движение, получава едно впечатление за това, което той всъщност върши. Той получава едно впечатление за това, което неизмеримо нещо трябва да бъде извършено чрез Духовната наука, или Антропософията. И благодарение на това човек може да поддържа връзка с /цялото/ нея с цялата сериозност и с цялото достойнство, той се научава да я счита не като нещо леко, което трябва да ни назидава, а да я счита като нещо, което в бъдеще ще стане все повече и повече необходимо за човечеството.
За това искам аз чрез днешните разглеждания да събудя едно чувство във вас.
към текста >>
167.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като
чувство
, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове.
По пътя между смъртта и едно ново раждане, човешката душа трябва да вижда тези Същества на Висшите йерархии, ако иска да приеме техните дарове, да застане действително съзнателно срещу тези Същества. Говорейки образно трябва да кажем: Човешката душа трябва да се движи в такъв случай без светлина в тъмнината естествено става въпрос за духовна светлина тя трябва да се движи без светлина между това, което трябва да изживее, между Съществата на Висшите йерархии. Но тя може да мине между тях също така, че съгласно нейната Карма да приеме тези дарове осветлени по най-правилен начин.
А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове.
Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на това, че насочваме нашите мисли, чувства, усещания към свръхсетивните светове насочваме ги може би само предчувствувайки, но ги насочваме благодарение на това ние си приготвяме светлината, чрез която можем да минаваме между Съществата на Висшите йерархии така, че те действително могат да ни подадат техните дарове, че ние да не посегнем настрана, когато трябва да ги приемем. Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно, като казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове докато настъпи смъртта. Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние. И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове.
към текста >>
Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от
чувство
за дълг.
С това, което обясних, е свързано още нещо друго и важното е, че именно в нашето време да направим едно такова разглеждане. В сравнение с това, което човешкият живот е бил в много отношения в древни време на, днес много неща са се изменили. Формите на занимание на хората, които така да се каже не предизвикват ентусиазъм, се увеличава все повече и повече и трябва да се увеличават именно изхождайки от прогреса на човечеството.
Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг.
Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност. Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм.
към текста >>
И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно
чувство
, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот.
Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия. И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот.
И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот.
Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни. Безсъвестни души, които също не са държали сметка за истината, такива души стават слуги на духовете, които изпращат на земните хора болестите и преждевремената смърт. Това е от една страна изправянето, но едно мрачно изправяне.
към текста >>
И дори и тогава, когато стоим пред едно явление, пред което би трябвало да се чувствуваме подтиснати, но може въпреки всичко да ни възвиши и нашето
чувство
, когато разглеждаме неговата стойност в общата връзка на съществуванието.
Съществува още едно изправяне, което се проявява по друг начин и което ни показва, как мрачното което виждаме втъкано в човешкото съществувание е обусловено също в общата мъдрост на света.
И дори и тогава, когато стоим пред едно явление, пред което би трябвало да се чувствуваме подтиснати, но може въпреки всичко да ни възвиши и нашето чувство, когато разглеждаме неговата стойност в общата връзка на съществуванието.
Когато насочим поглед върху хора, които са напуснали физическия свят в разцвета на техните години чрез една преждевременна смърт, ние констатираме, как такива души, които са се отдали от тяхното тяло преди неговите сили да бъдат изчерпани в земния живот, те ги внасят през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят. Такива души пристигат в свръхсетивните светове по друг начин, отколкото душите, които са изживели техния живот в земното съществувание. Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък. Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили?
към текста >>
Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият Импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско
чувство
.
И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата еволюция на човечеството.
Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият Импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско чувство.
Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане. За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен.
към текста >>
Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от
чувство
то: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата.
Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания.
Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата.
И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
168.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такъв един мъртъв няма в ръцете си средствата да си помогне фактически в своите грижи, той често пъти не може да стори това, което би могло да облекчи положението на някое оставено без грижи на Земята дете, на някой роднина, или приятел, не може да им помогне от своя свят и в много случаи тава е едно извънредно подтискащо
чувство
за наблюдаващият ясновидец често пъти мъртвият е осъден да носи тази грижа дотогава, докато положението на оставените на Земята се подобри от само себе си, или чрез определени обстоятелства.
Такива грижи са напуснати приятели, роднини, деца, могат също да действуват по определен начин като един вид тежест и да задържат душите в земната сфера. И добре е да насочим нашият поглед, нашето внимание, именно върху тази точка, поради това именно, че когато вземе под внимание тази точка, можем да помогнем също и чрез това на мъртвите. Когато знаем, че например един заминал за другият свят може да изпитва тази, или онази грижа за живите и в това отношение могат напълно да се знаят някои неща добре е за по-нататъшното развитие на мъртвия тези грижи да му се отнемат. Животът на един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи на Земята. Когато, следователно направим нещо за детето, ние отнемаме на мъртвия физически грижата и това е именно една истинска служба от любов.
Такъв един мъртъв няма в ръцете си средствата да си помогне фактически в своите грижи, той често пъти не може да стори това, което би могло да облекчи положението на някое оставено без грижи на Земята дете, на някой роднина, или приятел, не може да им помогне от своя свят и в много случаи тава е едно извънредно подтискащо чувство за наблюдаващият ясновидец често пъти мъртвият е осъден да носи тази грижа дотогава, докато положението на оставените на Земята се подобри от само себе си, или чрез определени обстоятелства.
Когато, следователно направим нещо за това подобрение на положението, последствието е това, че сме оказали на мъртвия една истинска услуга от любов.
към текста >>
Така ние можем да кажем: От една страна съществува възможността човек да изостане зад своите заложби, поради
чувство
то на удобство, чрез други характерни интелектуални небрежности обаче съществува също възможността човек да остане зад своите намерения, зад по-големи и по-малки неща.
Той беше възпрепятствуван да изпълним своето намерение именно чрез това, че не беше един малък поет, а беше един велик поет, беше един велик човек. Той остави тази творба незавършена. Тази част, която ние имаме от тази творба, показва че Гьоте е поставил на себе си външно в художествено отношение такива големи изисквания, че не са му достигнали силите, за да изпълни цялото велико намерение с такава лекота, както тази част, която е успял да създаде. Това е едно неизпълнено намерение.
Така ние можем да кажем: От една страна съществува възможността човек да изостане зад своите заложби, поради чувството на удобство, чрез други характерни интелектуални небрежности обаче съществува също възможността човек да остане зад своите намерения, зад по-големи и по-малки неща.
Следователно всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенство това е едно благородно, велико несъвършенство за неговата личност когато един поет не може да завърши едно съчинение като "Пандора". Всичко това, което човек носи в себе си като несъвършенства, той го отпечатва в Акашовата летопис чак до сферата на Луната. И за погледът на ясновидецът действително има един богат избор, да остави да действува върху него всичко, което може да бъде отпечатано като благодарни и неблагодарни несъвършенства. Там намираме отпечатани случаи, които ни показват, как чрез своето физическо здраве, чрез неговото предназначено за една интелектуална дарба тяло, човек би могъл да постигне всичко, което не е постигнал. Това, което той би могъл да стане, обаче не е станал, когато е минал през вратата на смъртта, то е отпечатано в Акашовата летопис.
към текста >>
И тогава когато прозрем нещо подобно, ние можем да го превърнем в
чувство
, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва
чувство
то на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използува.
Какво искаме ние чрез такива разглеждания, каквито бяха направени днес? Чрез това искаме именно да направим все повече и повече разбираеми връзките на човека с целия Космос, как хората носят в себе си Макрокосмоса и могат да имат отношение също с това, което ги заобикаля духовно.
И тогава когато прозрем нещо подобно, ние можем да го превърнем в чувство, което прониква човека, което обаче не го прави да се възгордее, а му вдъхва чувството на пълна отговорност, което го подбужда да не мисли, че може да разпилява своите сили във Вселената, а трябва да ги използува.
Естествено трябва да обърнем вниманието върху това, че някой не спечелва нищо с това, като казва: Щом имам способности, аз по-добре да ги оставя несъвършени. Чрез това не би се спечелило нищо, защото в такъв случай би се получило в действителност това, че човекът ще стигне в такива положения, които приличат на споменатите завчера. Ако човек остави несъвършенствата в себе си преднамерено, той наистина ще ги впише в Акашовата летопис, но ще ги впише по такъв начин, че те ще бъдат осветлени следователно те също не могат да действуват. Само онези несъвършенства, които са внесени, така че тяхното несъвършенство е било една необходимост, а не една намерение възникнало от удобството само такива несъвършенства могат да действуват по начина, който бе описан.
към текста >>
169.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно
чувство
на страдание.
Обаче когато душата иска да гледа долу на Земята, тогава се предлага един особен изглед. Тя има подтика да гледа надолу на Земята. Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане. Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин. Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз.
Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание.
Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно. Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души. в които съществуват духовни мисли и чувства. За мъртвите е важно, че онези които са били с тях във връзка на Земята, всяка вечер при заспиването да носят със себе си мисли за духовния свят.
към текста >>
Съзнанието на човека никога не угасва, обаче това което живее тогава в човека е
чувство
то на самотност.
След това обаче той трябва да се врастне в духовния свят, трябва да стане гражданин на духовния свят. За това той трябва да бъде подготвен, трябва да има възприемчивост и разбиране за духовния свят. Тогава идва например време, когато за душевното изследване, когато биват наблюдавани мъртвите, се явява една голяма разлика между такива души, които тук на Земята са имали и развивали морални настроения и чувства и такива които са живели тук на Земята без морални чувства. Когато човек не е развил тук никакви морални чувства, той ще бъде тогава като един отшелник, като един изолиран самотник. Той не ще може да намери пътя до другите хора намиращи се в духовния свят, а също и до Съществата на висшите йерархии.
Съзнанието на човека никога не угасва, обаче това което живее тогава в човека е чувството на самотност.
Възможността да се живее заедно с другите същества определено време след смъртта това наричаме време на планетата Меркурий се добива от човека чрез моралния живот. Така че можем да каже: Как човекът е живял тук на Земята, това създава причината, дали във времето на Меркурий той ще живее в една ужасна самотност, или ще намери достъп до други човешки души, или същества на висшия свят и ще се свърже с тях. След това по-късно идва времето, за което човекът трябва да бъде подготвен по друг начин и в което той отново би се осъдил на самотност, ако тук на Земята не би развил религиозни чувства. Това време се нарича време на планетата Венера. Онзи, който не е развил в себе си религиозни чувства, се чувствува сляп и глух по отношение на това, което е около него.
към текста >>
Обаче правилното
чувство
, което човек трябва да има е това: Където и да срещне по лицето на Земята една човешка душа, той може да намери Христовия Импулс.
Ако средно-европейските народи биха запазили техните племенни религии, ние днес още бихме имали едно служене на Вотан, едно служене на Тор и т.н. Обаче средно-европейските народи приеха християнското изповедание. Но човек не е християнин в истинския смисъл на думата чрез това, че защитава тази, или онази религия, или християнска догма, а чрез това, че знае: Христос е понесъл смъртта за всички хора! Хората само постепенно ще се научат да се отнасят като християни. Когато днес един европеец отива в Индия, тогава това което той изповядва е едно изповедание в думи.
Обаче правилното чувство, което човек трябва да има е това: Където и да срещне по лицето на Земята една човешка душа, той може да намери Христовия Импулс.
Индиецът не ще вярва, че неговият Бог живее във всички хора. Християнинът знае, че Христос живее във всички хора. Духовната наука ще покаже, че правилно разбраното Християнство съдържа ядката на Истината на всички религии и че всяка религия, когато тя осъзнава ядката на нейната истина, води при Тайната на Голгота.
към текста >>
170.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това казват онези хора на нашето време, които не са изгубили още напълно
чувство
то за духовния свят, но все пак нямат нужната сила на душата, за да могат да си образуват понятия и чувства за свръхсетивния свят.
Цялото значение и задача на духовния светоглед застава пред нас, когато обгърнем с поглед живота на човека между смъртта и едно ново раждане. Има хора, които особено в нашето материалистично време, има много такива хора, които казват: Защо всъщност, човек трябва да се интересува за живота между смъртта и едно ново раждане, или ако не искат да говорят за повтарящите се земни съществувания за живота, който идва след смъртта, защото можем да чакаме докато настъпи смъртта и тогава вече ще видим, какво следва след смъртта.
Това казват онези хора на нашето време, които не са изгубили още напълно чувството за духовния свят, но все пак нямат нужната сила на душата, за да могат да си образуват понятия и чувства за свръхсетивния свят.
Такива хора казват: Тук на Земята ние изпълняваме нашият дълг, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта. Обаче едно действително отношение към живота между смъртта и едно ново раждане ни показва много добре, колко погрешно е едно такова схващане и колко важно е за хората във физическото сетивно съществувание да имат още в този живот една връзка с формите на живот, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
След смъртта те ще се намират в същото пространство, обаче не ще знаят нищо един за друг , защото след смъртта
чувство
то за духовното отговаря на това, което са например тук очите.
В духовният свят ние сме наистина пространствено всички заедно, обаче в действителност можем да живеем съвместно само тогава, когато имаме духовни отношения към други хора. Да вземем като краен случай един човек, който на Земята е отричал напълно духовният свят, както в своите мисли, така също и в своите чувства. Съществуват много теоретични материалисти, които отричат духовния свят, които обаче в техните чувства са свързани с духовния свят. Такива хора, които отричат напълно духовния свят, едва ли съществуват в действителност и ужасното, което трябва да опишем сега, никога не настъпва напълно по този начин. Да предположим, че умират двама такива хора, които тук на Земята са се познавали много добре.
След смъртта те ще се намират в същото пространство, обаче не ще знаят нищо един за друг , защото след смъртта чувството за духовното отговаря на това, което са например тук очите.
Без очи никаква светлина без чувство за духовното никакво възприятие на духовния свят. Даже за такива хора е отредена една още по-страшна съдба, отколкото невъзприемането на духовния свят, защото там душите, които минават през вратата на смъртта имат самите те духовна природа и една такава душа не би могла да възприема нищо от човешките души би се затворила, като една зееща пропаст. Някой би могъл да запита: Но какво възприема изобщо един такъв човек след смъртта? Той не може да възприема и себе си също такъв, какъвто е, защото ме липсва ясно себесъзнание. Това, което още му остава можем да видим от следното.
към текста >>
Без очи никаква светлина без
чувство
за духовното никакво възприятие на духовния свят.
Да вземем като краен случай един човек, който на Земята е отричал напълно духовният свят, както в своите мисли, така също и в своите чувства. Съществуват много теоретични материалисти, които отричат духовния свят, които обаче в техните чувства са свързани с духовния свят. Такива хора, които отричат напълно духовния свят, едва ли съществуват в действителност и ужасното, което трябва да опишем сега, никога не настъпва напълно по този начин. Да предположим, че умират двама такива хора, които тук на Земята са се познавали много добре. След смъртта те ще се намират в същото пространство, обаче не ще знаят нищо един за друг , защото след смъртта чувството за духовното отговаря на това, което са например тук очите.
Без очи никаква светлина без чувство за духовното никакво възприятие на духовния свят.
Даже за такива хора е отредена една още по-страшна съдба, отколкото невъзприемането на духовния свят, защото там душите, които минават през вратата на смъртта имат самите те духовна природа и една такава душа не би могла да възприема нищо от човешките души би се затворила, като една зееща пропаст. Някой би могъл да запита: Но какво възприема изобщо един такъв човек след смъртта? Той не може да възприема и себе си също такъв, какъвто е, защото ме липсва ясно себесъзнание. Това, което още му остава можем да видим от следното.
към текста >>
Погледът в миналото върху целият живот се получава като
чувство
на необходимата Карма.
Тогава ние чувствуваме: Ако не бихме сторили това ние бих ме били по-съвършени човеци, следователно в това отношение нашата душа е станала по-несъвършена. Това несъвършенство е останало на душата и трябва да остане до тогава, докато нейното земно деяние бъде изправено. Ние виждаме по-малко деянието, отколкото петното в нашата душа: това петно трябва да бъде заличено. Ние чувствуваме това като една сила в нас, която ни води да търсим да заличим отново нашето лошо деяние. При една настроена против духовното душа би се прибавило още и това, че тя чувствува: Аз съм отделен от душите с които съм се отнесъл лошо, трябва да чакам, докато отново я срещна, за да изтрия петното.
Погледът в миналото върху целият живот се получава като чувство на необходимата Карма.
Пред нас стои предупредително образът в Акашовата Летопис на другата душа тогава ние живеем изключително в такива образи на Акашовата Летопис.
към текста >>
171.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче онова, което е написано, или напечатано, то е като тъмнина за Съществата на духовния свят, така че по отношение на самите духовни Същества имаме
чувство
то, че когато поверим нещо на писмеността и печата, ние правим съобщения зад гърба на духовните Същества.
Книгите не могат да бъдат прочетени в духовният свят. Те могат да бъдат четени още едно кратко време след смъртта ни от спомена, обаче Съществата на висшите йерархии не могат да четат наши книги. И ако запитате, дали те не искат да усвоят това изкуство на четенето, аз мога да призная според моя опит, че за сега те нямат никакво удоволствие да сторят това, защото не се нуждаят и не считат за полезно да четат онова, което се произвежда на Земята. Четенето на Духовните Същества започва едвам тогава, когато хора на Земята четат в книги, т.е. това което се намира в книгите ще стане жива мисъл на хората, тогава духовете четат в мислите на хората.
Обаче онова, което е написано, или напечатано, то е като тъмнина за Съществата на духовния свят, така че по отношение на самите духовни Същества имаме чувството, че когато поверим нещо на писмеността и печата, ние правим съобщения зад гърба на духовните Същества.
Това е едно действително чувство, което един културен гражданин на настоящето не ще сподели напълно, обаче всеки истински окултист ще има това чувство на съпротивлението на писмеността и печата.
към текста >>
Това е едно действително
чувство
, което един културен гражданин на настоящето не ще сподели напълно, обаче всеки истински окултист ще има това
чувство
на съпротивлението на писмеността и печата.
Те могат да бъдат четени още едно кратко време след смъртта ни от спомена, обаче Съществата на висшите йерархии не могат да четат наши книги. И ако запитате, дали те не искат да усвоят това изкуство на четенето, аз мога да призная според моя опит, че за сега те нямат никакво удоволствие да сторят това, защото не се нуждаят и не считат за полезно да четат онова, което се произвежда на Земята. Четенето на Духовните Същества започва едвам тогава, когато хора на Земята четат в книги, т.е. това което се намира в книгите ще стане жива мисъл на хората, тогава духовете четат в мислите на хората. Обаче онова, което е написано, или напечатано, то е като тъмнина за Съществата на духовния свят, така че по отношение на самите духовни Същества имаме чувството, че когато поверим нещо на писмеността и печата, ние правим съобщения зад гърба на духовните Същества.
Това е едно действително чувство, което един културен гражданин на настоящето не ще сподели напълно, обаче всеки истински окултист ще има това чувство на съпротивлението на писмеността и печата.
към текста >>
И ако омразата продължава и след смъртта, тогава по-нежните души изпитват едно
чувство
на срам по отношение на една такава омраза, на една такава антипатия, която трае отвъд гроба.
Когато след това въпросното лице, което е било мразено, или спрямо което е била изпитвана антипатия умира тогава онзи, който е мразил, или е изпитвал антипатия в живота си, научавайки за смъртта, чувствува че не може да мрази вече по същия начин това лице, или да запази своята антипатия към него.
И ако омразата продължава и след смъртта, тогава по-нежните души изпитват едно чувство на срам по отношение на една такава омраза, на една такава антипатия, която трае отвъд гроба.
Това чувство, което много души могат да имат, може да бъде проследено само по ясновидски път. През време на изследването може да си зададем въпроса: Защо в душата настъпва това чувство на срам по отношение на омразата, или на антипатията, защо то настъпва? Дори и по време на живота тази, който мрази, никак не е издал своята омраза пред мразеното лице. Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек. Аз искам да си послужа с един образ, бих казал, че това е така, като че мъртвият вижда омразата.
към текста >>
Това
чувство
, което много души могат да имат, може да бъде проследено само по ясновидски път.
Когато след това въпросното лице, което е било мразено, или спрямо което е била изпитвана антипатия умира тогава онзи, който е мразил, или е изпитвал антипатия в живота си, научавайки за смъртта, чувствува че не може да мрази вече по същия начин това лице, или да запази своята антипатия към него. И ако омразата продължава и след смъртта, тогава по-нежните души изпитват едно чувство на срам по отношение на една такава омраза, на една такава антипатия, която трае отвъд гроба.
Това чувство, което много души могат да имат, може да бъде проследено само по ясновидски път.
През време на изследването може да си зададем въпроса: Защо в душата настъпва това чувство на срам по отношение на омразата, или на антипатията, защо то настъпва? Дори и по време на живота тази, който мрази, никак не е издал своята омраза пред мразеното лице. Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек. Аз искам да си послужа с един образ, бих казал, че това е така, като че мъртвият вижда омразата. Ясновидецът може да констатира много точно това, че мъртвият вижда една такава омраза.
към текста >>
През време на изследването може да си зададем въпроса: Защо в душата настъпва това
чувство
на срам по отношение на омразата, или на антипатията, защо то настъпва?
Когато след това въпросното лице, което е било мразено, или спрямо което е била изпитвана антипатия умира тогава онзи, който е мразил, или е изпитвал антипатия в живота си, научавайки за смъртта, чувствува че не може да мрази вече по същия начин това лице, или да запази своята антипатия към него. И ако омразата продължава и след смъртта, тогава по-нежните души изпитват едно чувство на срам по отношение на една такава омраза, на една такава антипатия, която трае отвъд гроба. Това чувство, което много души могат да имат, може да бъде проследено само по ясновидски път.
През време на изследването може да си зададем въпроса: Защо в душата настъпва това чувство на срам по отношение на омразата, или на антипатията, защо то настъпва?
Дори и по време на живота тази, който мрази, никак не е издал своята омраза пред мразеното лице. Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек. Аз искам да си послужа с един образ, бих казал, че това е така, като че мъртвият вижда омразата. Ясновидецът може да констатира много точно това, че мъртвият вижда една такава омраза. Но ние можем да проследим, какво означава за мъртвият една такава омраза.
към текста >>
Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно
чувство
за омраза живееща в останалия на Земята човек.
Когато след това въпросното лице, което е било мразено, или спрямо което е била изпитвана антипатия умира тогава онзи, който е мразил, или е изпитвал антипатия в живота си, научавайки за смъртта, чувствува че не може да мрази вече по същия начин това лице, или да запази своята антипатия към него. И ако омразата продължава и след смъртта, тогава по-нежните души изпитват едно чувство на срам по отношение на една такава омраза, на една такава антипатия, която трае отвъд гроба. Това чувство, което много души могат да имат, може да бъде проследено само по ясновидски път. През време на изследването може да си зададем въпроса: Защо в душата настъпва това чувство на срам по отношение на омразата, или на антипатията, защо то настъпва? Дори и по време на живота тази, който мрази, никак не е издал своята омраза пред мразеното лице.
Когато ясновидецът проследява в духовните светове човека, който е минал през вратата на смъртта и насочва погледа си върху тези души той констатира, че общо взето душата на умрелия има едно много ясно възприятие, едно много ясно чувство за омраза живееща в останалия на Земята човек.
Аз искам да си послужа с един образ, бих казал, че това е така, като че мъртвият вижда омразата. Ясновидецът може да констатира много точно това, че мъртвият вижда една такава омраза. Но ние можем да проследим, какво означава за мъртвият една такава омраза. Една такава омраза означава за мъртвият една пречка за добрите измерения в неговото духовно развитие, една пречка, която може да бъде сравнена с пречките които можем да срещнем за постигането на една външна цел на Земята. Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения.
към текста >>
Ако човек не е никакъв ясновидец, той не знае истината какво е положението, но то се всажда в душата му чрез едно естествено
чувство
,
чувство
то, че той е наблюдаван.
Ясновидецът може да констатира много точно това, че мъртвият вижда една такава омраза. Но ние можем да проследим, какво означава за мъртвият една такава омраза. Една такава омраза означава за мъртвият една пречка за добрите измерения в неговото духовно развитие, една пречка, която може да бъде сравнена с пречките които можем да срещнем за постигането на една външна цел на Земята. Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения. И сега ние разбираме защо в душата, която размисля малко върху себе си, умира даже оправдана в живота омраза, защо тя изпитва срам, когато мразеният човек умира.
Ако човек не е никакъв ясновидец, той не знае истината какво е положението, но то се всажда в душата му чрез едно естествено чувство, чувството, че той е наблюдаван.
Той чувствува: мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения. В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства. Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава. Обаче любовта, или даже само симпатията, която проявяваме по отношение на мъртвия, тя е за мъртвият едно улеснение за мъртвият в неговият път. Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на Кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към Кармата.
към текста >>
Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има
чувство
то: мъртвият ме наблюдава.
Този е фактът в духовният свят, че мъртвият чувствува омразата като една пречка за неговите добри и най-добри намерения. И сега ние разбираме защо в душата, която размисля малко върху себе си, умира даже оправдана в живота омраза, защо тя изпитва срам, когато мразеният човек умира. Ако човек не е никакъв ясновидец, той не знае истината какво е положението, но то се всажда в душата му чрез едно естествено чувство, чувството, че той е наблюдаван. Той чувствува: мъртвият вижда моята омраза, даже тази омраза е за него една пречка за неговите най-добри намерения. В човешката душа съществуват много дълбоки чувства, които се обясняват когато се издигнем в духовните светове и обгърнем с поглед духовните факти, които стоят на основата на тези чувства.
Както на Земята човек не иска да бъде наблюдаван по отношение на някои неща, не иска да бъде наблюдаван външно, съответно как той не извършва тези неща когато знае, че го наблюдават, така той не мрази отвъд смъртта, когато има чувството: мъртвият ме наблюдава.
Обаче любовта, или даже само симпатията, която проявяваме по отношение на мъртвия, тя е за мъртвият едно улеснение за мъртвият в неговият път. Това, което казвам сега, че омразата създава пречки за мъртвия в духовния свят и любовта отстранява пречките, не е едно престъпление на Кармата както също и тук на Земята стават много неща, които не трябва да причисляваме непосредствено към Кармата. Когато ударим крака си в някой камък, ние не трябва да приписваме това винаги на Кармата, поне не трябва да го приписваме на моралната Карма. Също така не противоречи на Кармата, когато мъртвият се чувствува олекотен чрез любовта, която се влива от Земята и когато той среща пречки за своите добри намерения.
към текста >>
Детето, младежът, често пъти не си дават сметка, когато учителят е умрял, че не трябва вече да го мрази, а запазва това
чувство
по един естествен начин в душата си, спомняйки си как учителят го е измъчвал.
Тези закони на духовния свят, които ясновидецът може да наблюдава със своя поглед, са фактически без условно валидни. Те са така безусловно валидни, както ни учи един случай, който често пъти успяват да наблюдавам. Поучително беше да се наблюдава, как действуват мислите на антипатия, даже и там, където те не са били хранени с пълно съзнание. Могат да бъдат наблюдавани училищни учители които не са могли да привлекат към себе си любовта на техните млади ученици макар и това да са, така да се каже невинни мисли на антипатия и омраза. Когато един такъв учител умира, ние виждаме, как той среща н тези мисли, които остават да съществуват пречки за своите добри намерения в духовния свят.
Детето, младежът, често пъти не си дават сметка, когато учителят е умрял, че не трябва вече да го мрази, а запазва това чувство по един естествен начин в душата си, спомняйки си как учителят го е измъчвал.
Чрез такива открития в духовния свят ние научаваме много нещо върху взаимното отношение между живите и мъртвите.
към текста >>
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно
чувство
: от
чувство
то, че мъртвият го слуша.
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша?
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша.
Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
към текста >>
Ние ще имаме това
чувство
, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите.
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша? Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша.
Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите.
Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин. Следователно при всички случаи не се изгубва нищо.
към текста >>
Ние действително можем да усвоим едно такова
чувство
.
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша? Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите.
Ние действително можем да усвоим едно такова чувство.
Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин. Следователно при всички случаи не се изгубва нищо. Обаче практиката показва, че фактически мъртвите чуват това, което им се чете и това е нещо извънредно разпространена между тях, че се прави извънредно голяма услуга на онези, на които четем това, което днес може да се развива като духовна мъдрост.
към текста >>
Там той има
чувство
то, че самият той е гледан, виждан, както тук има
чувство
то, че вижда нещо.
Докато във физическият свят човек има съзнанието, че минава през света възприемайки нещата, в духовният свят той има изживяването: Сега ме гледа това Същество, след това ме гледа онова Същество. Той се чувствува непрестанно изложен на погледите, които обаче същевременно го довеждат до там да вземе решение да направи нещо. Като знае: Сега, аз съм гледан благосклонно, или не, за да направя нещо, или не, той го изправя, или не. Когато човек посяга към едно цвете, което му харесва, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото го е видял, така в духовния свят той извършва нещо, защото някое Същество гледа това нещо с удоволствие, гледа го благосклонно, или не го извършва, защото не може да издържи погледа, който е насочен към това действие. Това е нещо което човек трябва напълно да устои.
Там той има чувството, че самият той е гледан, виждан, както тук има чувството, че вижда нещо.
Това, което тук е нещо активно, там то е по определен начин пасивно, а нещо което тук е пасивно, там то е активно. От това виждаме, че човек трябва да усвои съвършено други понятия, когато иска да схване правилно описанията на духовния свят. Ето защо ще разберете, колко трудно е да бъде изразено в обикновени човешки думи онова, което човек би искал на драго сърце да даде като описание на духовните светове. Така вие ще разберете, колко необходимо е, че за много неща да бъде първо създадено подготвително разбиране необходимо за целта.
към текста >>
172.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в
чувство
.
Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение. И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Така Духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота. Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане.
Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство.
Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане. А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие.
към текста >>
Първо, ние имаме едно
чувство
, че това е едно нещастие.
Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане. А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие.
Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие.
Ние трудно го понасяме. Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими. Защото бихме знаели, че това е едно нещастие изпитание, за да станем по-съвършени. Но и иначе човек изживява някои неща, когато погледне в онази част на духовния свят, в който той се подготвя за настоящия земен живот.
към текста >>
Той гледа от духовният свят с определен вътрешен копнеж, гледа от небето долу на Земята с определен вътрешен подтик, както някой гледа като жив човек с копнеж към другия свят, към небето, обаче с малко по-различно
чувство
.
Например случвало се е, някой да е живял в духовния свят като душа в 18-тото столетие и в първата половина на 19-тото столетие приема като свой идеал един изпълняващ човек на земният свят. След това той иска да стане като този земен човек, да го следва след като се роди на Земята. той гледа например и вижда книгите на едни такъв земен човек, като когото иска да бъде след като се роди.
Той гледа от духовният свят с определен вътрешен копнеж, гледа от небето долу на Земята с определен вътрешен подтик, както някой гледа като жив човек с копнеж към другия свят, към небето, обаче с малко по-различно чувство.
Но съществува тази голяма разлика, че когато някой гледа към небето като земен човек без познанието на Духовната наука това остава като нещо неопределено. Обаче човекът на небето, онзи който живее в духовният свят има тази особеност, гледа към човешката душа, която той особено много почита и чиито съчинения той може би иска да прочете. Накратко казано, във втората половина на нашето духовно съществува ние между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме в подробности човешките души, научаваме се да гледаме в душите. И самите ние, които сега живеем на Земята, можем да имаме съзнание то, че там горе в духовният свят живеят души, които очакват да се родят в следващите десетилетия, които гледат в нашите души с копнеж и които виждат в нашите души онова, от което те се нуждаят за тяхната подготовка за земният свят. Те виждат в това време на техния духовен живот нашите души с такава точност, както земният човек вижда небето.
към текста >>
Това е един такъв образ, който ни показва, как, когато се запознаем даже само малко с духовните светове, ние стигаме действително до
чувство
то: Ние сме наблюдавани, защото ние многократно сме наблюдавани.
Това е един такъв образ, който ни показва, как, когато се запознаем даже само малко с духовните светове, ние стигаме действително до чувството: Ние сме наблюдавани, защото ние многократно сме наблюдавани.
Погледите на духовните същество са насочени върху нашите души, особено погледите на онези духовни същества, които трябва да се родят на Земята. От това виждаме, че и в това отношение Духовната наука съвсем не дава нещо лошо на хората, защото тя насочва хората да се стремят да бъдат достойни за онова, което наблюдават в техните души неродените още на Земята души.
към текста >>
И от тази гледна точка бих искал да отправя към вас като сбогуване думите: Нека някои от тези неща, които можах да кажа, да преминат във вашите сърца и
чувство
, а не само във вашият ум!
От тази гледна точка исках също да ви говоря, тъй като за първи път говоря в този град.
И от тази гледна точка бих искал да отправя към вас като сбогуване думите: Нека някои от тези неща, които можах да кажа, да преминат във вашите сърца и чувство, а не само във вашият ум!
Така чрез това вие да се чувствувате още по-дълбоко и още по-основно свързани с нас и с всички онези, които биха искали на драго сърце да занесат това движение в света, биха искали да го занесат повече отколкото това е сторено до сега. Тъй като до сега не можахме да бъдем заедно в пространството и бихме искали за първи път сега през тези дни, желаем всичкото това съществуване да е направило още по-вътрешни, още по-здрави нашите душевни връзки.
към текста >>
173.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Разумът и здравият усет на мнозина съвременници се възпротивиха срещу необузданите крайности на злото; интелектът и моралното
чувство
напомниха за своите права.
Християнството до такава степен изпълни човешките души със своето морално величие и достойнство, че последователите на Христос, които започнаха да прилагат неговото учение с всичките си сили, сметнаха за нещо напълно естествено, да се разделят с дребната източна мъдрост. Ранното християнство постигна своя най-голям разцвет именно по отношение на чувствата и тяхното задълбочаване. Но противниковите сили не можеха да останат непроявени, тъмните Същества излязоха наяве, злоупотребата с човешките сили нарасна неимоверно.
Разумът и здравият усет на мнозина съвременници се възпротивиха срещу необузданите крайности на злото; интелектът и моралното чувство напомниха за своите права.
Възникна Реформацията, а наред с нея и борбата за свобода на съвестта, за правото на личен избор и лично мнение. Започна епохата на рационализма, а тя неусетно потопи човечеството в сферата на материализма, който обсеби както мисленето, така и църквата, без да пощади и самия живот. Ето в какво се изразяваше походът на човечеството през пустинята.
към текста >>
174.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Несъмнено всичко това пробужда едно
чувство
на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена.
Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно. Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита. Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение.
Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена.
Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност. И когато осъзнаем тяхната истинност, тогава ние си казваме: Колко чудно е, че през онези прадревни времена хората са можели да се издигат до такава духовна висота!
към текста >>
175.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
За човека не съществува по-голяма опасност от тази, да свърже думите на Арджуна с едно или друго
чувство
от обикновения живот.
Тук ние действително сме изправени пред една мирова тайна; защото какво казва Арджуна, когато вижда пред себе си своята собствена същност? Обръщайки се към нея, тя му се явява като нещо по-висше от са мия Брахман. Да, ние сме изправени пред една мирова тайна. Защото обръщайки се към своята собствена същност, човекът трябва да възприеме казаните думи без помощта на онези усещания, чувства и мисли, които са присъщи на обикновения живот.
За човека не съществува по-голяма опасност от тази, да свърже думите на Арджуна с едно или друго чувство от обикновения живот.
И ако би постъпил така, ако би принизил тази мирова тайна до едно или друго чувство от обикновения живот, тогава лудостта и манията за величие биха изглеждали нещо съвсем невинно в сравнение с болестите, които биха се стоварили върху него.
към текста >>
И ако би постъпил така, ако би принизил тази мирова тайна до едно или друго
чувство
от обикновения живот, тогава лудостта и манията за величие биха изглеждали нещо съвсем невинно в сравнение с болестите, които биха се стоварили върху него.
Тук ние действително сме изправени пред една мирова тайна; защото какво казва Арджуна, когато вижда пред себе си своята собствена същност? Обръщайки се към нея, тя му се явява като нещо по-висше от са мия Брахман. Да, ние сме изправени пред една мирова тайна. Защото обръщайки се към своята собствена същност, човекът трябва да възприеме казаните думи без помощта на онези усещания, чувства и мисли, които са присъщи на обикновения живот. За човека не съществува по-голяма опасност от тази, да свърже думите на Арджуна с едно или друго чувство от обикновения живот.
И ако би постъпил така, ако би принизил тази мирова тайна до едно или друго чувство от обикновения живот, тогава лудостта и манията за величие биха изглеждали нещо съвсем невинно в сравнение с болестите, които биха се стоварили върху него.
към текста >>
176.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Освен това съответното
чувство
трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава.
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници.
Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава.
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето! Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>
Представете си нагледно това
чувство
, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава.
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има
чувство
то, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу! Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас.
Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
177.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ако успеем да превърнем всичко това в едно морално
чувство
, Христовият Импулс грейва в една нова светлина.
Ако успеем да превърнем всичко това в едно морално чувство, Христовият Импулс грейва в една нова светлина.
И в същото време ние започваме да разбираме защо беше необходимо Христовият Импулс да си по служи с онези висши духовни качества, които бяха характерни за Кришна.
към текста >>
178.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим
чувство
то на антипатия.
Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него.
Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия.
Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши. Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него.
към текста >>
179.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга представа за тези най-висши състояния освен
чувство
то при заспиване, което настъпва като блаженство и морално усещане.
Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат. А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана. Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат. Чрез него те се чувстват сродни с висшия Девахан, така че желаят да останат там.
Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга представа за тези най-висши състояния освен чувството при заспиване, което настъпва като блаженство и морално усещане.
към текста >>
Дълго време ще мине, докато се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо
чувство
, а спрямо неправилното неприятно
чувство
.
Дълго време ще мине, докато се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното неприятно чувство.
Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото. Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване. Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва. След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата.
към текста >>
180.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно
чувство
, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи.
Кога всъщност говорим за моралност при човешката природа?
Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи.
Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равнодушие спрямо моралното, когато вземем под внимание как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява.
към текста >>
Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане,
чувство
на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии.
В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя към висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата, които бяха характеризирани днес; понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по-висшите сили да става все по-самостоятелен. Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса; това беше един вид наследство от човешките правремена. Но от Мистерията на Голгота насам човекът живее така, че трябва да стане съзнателен за нещата.
Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии.
Има една възможност чрез най-фундаменталните душевни импулси човек да се постави в такова настроение спрямо света както при тези четири качества. Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили. Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на духовните сили, от които сме произлезли.
към текста >>
181.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Чувство
то, което лежи в този израз има се предвид
чувство
то, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията.
За да осветя тези неща, бих желал да посоча още един друг факт, който се отнася по-малко до съвестта, отколкото до учудването. В древна Гърция е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението.
Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията.
Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така. Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме? Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното. Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното.
към текста >>
Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи
чувство
то, че по-рано той го е виждал по друг начин.
Когато напредналият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин.
Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин.
Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него? За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот. Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи.
към текста >>
Естествено човек не си спомня в ясни представи за това, което е изживял преди раждането по друг начин, но дори когато той не може мисловно да го осъзнае, то се проявява в
чувство
то.
Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят. Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано. Това е било и е могло да бъде само преди раждането. Тези неща ни принуждават да признаем, че изобщо не е възможно някакво познание, ако човек не пристъпва в този живот, идвайки от едно предишно надсетивно съществуване. Иначе няма обяснение за удивлението и обусловеното от него познание.
Естествено човек не си спомня в ясни представи за това, което е изживял преди раждането по друг начин, но дори когато той не може мисловно да го осъзнае, то се проявява в чувството.
Само чрез посвещението това изживяване може да се превърне в ясен спомен.
към текста >>
182.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
ЧУВСТВО
: Мисълта „цветето ми харесва“, също е реалност.
ЧУВСТВО: Мисълта „цветето ми харесва“, също е реалност.
Това харесване е станало явление при контакта ми с цветето подобно на едно природно явление. При контакта ми с цветето се е извършил един душевен акт, който е обективен принадлежи на света и същевременно субективен, защото се извършва в мен. Но и един химически процес, който се извършва в моя организъм, принадлежи субективно на мен и същевременно обективно на целия природен свят. Преди да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен. Извършва се още един процес, този път на духовно равнище и за да го осъзная отново се оглежда в органите на дневното съзнание нервно-сетивната система, включваща мозъка.
към текста >>
Аз произнасям съждение, изработвам понятие както в горния случай, така мисловно констатирам наличността на
чувство
то и имам представа, имам една мисъл за него.
Това харесване е станало явление при контакта ми с цветето подобно на едно природно явление. При контакта ми с цветето се е извършил един душевен акт, който е обективен принадлежи на света и същевременно субективен, защото се извършва в мен. Но и един химически процес, който се извършва в моя организъм, принадлежи субективно на мен и същевременно обективно на целия природен свят. Преди да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен. Извършва се още един процес, този път на духовно равнище и за да го осъзная отново се оглежда в органите на дневното съзнание нервно-сетивната система, включваща мозъка.
Аз произнасям съждение, изработвам понятие както в горния случай, така мисловно констатирам наличността на чувството и имам представа, имам една мисъл за него.
Самото чувство в неговата собствена същност не мога да възприема, а го осъзнавам само посредством мисълта.
към текста >>
Самото
чувство
в неговата собствена същност не мога да възприема, а го осъзнавам само посредством мисълта.
При контакта ми с цветето се е извършил един душевен акт, който е обективен принадлежи на света и същевременно субективен, защото се извършва в мен. Но и един химически процес, който се извършва в моя организъм, принадлежи субективно на мен и същевременно обективно на целия природен свят. Преди да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен. Извършва се още един процес, този път на духовно равнище и за да го осъзная отново се оглежда в органите на дневното съзнание нервно-сетивната система, включваща мозъка. Аз произнасям съждение, изработвам понятие както в горния случай, така мисловно констатирам наличността на чувството и имам представа, имам една мисъл за него.
Самото чувство в неговата собствена същност не мога да възприема, а го осъзнавам само посредством мисълта.
към текста >>
Тогава човек получава
чувство
то, че наистина има нещо общо с това, което в живота му изглежда като непричинено от него.
За това, което сега описах не първоначално измисления човек, а това, в което той се е превърнал, можем да си кажем: Това наистина е нещо, което се намира в нас. И то е същото, което изглеждащите безпричинни неща в нашия живот, така да се каже, са го създали; така че човек намира в себе си нещо, което наистина е предизвикано от иначе необяснимото. С други думи това, което описах, е пътят, по който човек не само може да се взира в своя собствен душевен живот и да намира там нещо, а също и пътят, който от душевния живот води навън в обкръжението. Защото това, което не ни се удава, не остава вътре в нас, а принадлежи на заобикалящия ни свят. Така изведохме от обкръжението нещо, което е по-различно от предмета на нашето съзнание, но то се представя така, като че ли наистина се намира в нас.
Тогава човек получава чувството, че наистина има нещо общо с това, което в живота му изглежда като непричинено от него.
По този начин той получава усещането за свързаността си със своята собствена съдба, с това, което се нарича карма. Чрез този душевен експеримент е даден един реален път, за да може човек по определен начин да почувства в себе си своята карма.
към текста >>
И затова трябва толкова много, така да се каже, да научаваме и да насъбираме, че накрая нещата, които сме си изработили, да можем да ги претопим в едно
чувство
, в едно усещане.
В тези представи и усещания е необходимо да видите същественото, за което стана въпрос, и да възприемете не само външното описание на тези неща, но и да си изработите чувства и усещания за това, което се описва в духовната наука. Когато успеете да постигнете усещането за един свят, където моралното, красивото, интелектуалната истина се проявяват с необходимостта на природен закон, тогава вие имате представата за деваханическия свят.
И затова трябва толкова много, така да се каже, да научаваме и да насъбираме, че накрая нещата, които сме си изработили, да можем да ги претопим в едно чувство, в едно усещане.
Не е възможно някой лесно да достигне до истинско познание за това, което е необходимо да се изясни на хората чрез духовната наука. Днес наистина има много хора, които казват: Ах, защо трябва толкова неща да се учат в духовната наука? Отново ли да ставаме ученици? Става въпрос не само за усещането, а за истинските усещания, които първо трябва да се изработят! Така е при всичко.
към текста >>
Та нали не е нужно нищо друго, освен с повече или с по-малко
чувство
за истината човек да установи, че е жив човек дали наистина е така, това няма значение, тогава човек просто си е теософ и си има правилните усещания!
Та нали не е нужно нищо друго, освен с повече или с по-малко чувство за истината човек да установи, че е жив човек дали наистина е така, това няма значение, тогава човек просто си е теософ и си има правилните усещания!
Така че ние започваме да слизаме надолу, започвайки преценката си за света от музиката и през нещата, които „все по-малко изискват“, достигаме чак до теософията! Та там е достатъчно което при живописта не е достатъчно само да духнем: Ние основаваме ядрото на едно всеобщо човешко братство; там сме теософи! Няма нужда повече да учим!
към текста >>
183.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием
чувство
то, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас.
Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас.
Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия. Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа.
към текста >>
Когато ние проявяваме
чувство
на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас.
В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата. Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество.
Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас.
Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия. Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа. Наистина е необходимо да си представим тези неща.
към текста >>
И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното
чувство
към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата
чувство
се изпраща в подсъзнанието.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира. Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве.
И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието.
Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея. Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното
чувство
спрямо нея.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира. Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието.
Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея.
Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното
чувство
спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион.
Но човек не може директно да влезе в някакви отношения с този елементарен свят, а само по заобиколен път, като най-напред сам в себе си достигне до изживявания, които се проявяват като въздействия на подсъзнанието върху организма. Ако човекът известно време сам така се е опознал, че знае. ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин.
Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион.
Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания. Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме. А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
Това което предизвиква положителното
чувство
спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме.
Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион. Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания.
Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме.
А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
А когато изпратим истинско
чувство
надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм.
То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион. Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания. Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме.
А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм.
Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено
чувство
.
Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една роза. Той вижда тази роза с физическите си очи. Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление.
Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство.
Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети. Да предположим, че той слага розата настрана. Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата.
към текста >>
Тогава, ако не е ясновидец,
чувство
то потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване.
Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети. Да предположим, че той слага розата настрана.
Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване.
Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят. Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят.
към текста >>
184.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има
чувство
за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила.
За това, което е било преди този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този определен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм. От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз. Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина. Нашите спомени се простират само до този характерен момент. Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година?
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила.
Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз. В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот.
към текста >>
Той се е възприемал по дълбоко трагичен начин, ако под дълбочина разбираме такава форма на човешкото
чувство
, където в душата особено силно се е запечатвало съзнанието: Човечеството произлиза от това, което е духовно.
В египетските мистерии въпросът за Христос се е възприемал с един особено трагичен нюанс.
Той се е възприемал по дълбоко трагичен начин, ако под дълбочина разбираме такава форма на човешкото чувство, където в душата особено силно се е запечатвало съзнанието: Човечеството произлиза от това, което е духовно.
Египетският посветен си казваше: Навсякъде, където насочим поглед, чувстваме в това, което ни заобикаля, отпадането от първичната духовност. Никъде във външния свят не може да се намери духовното непосредствено, без примеси. Едва когато прекрачи портата на смъртта, човек вижда откъде произлиза. Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието. Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис.
към текста >>
185.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И от това следва нещо невероятно важно за практическото
чувство
и практическата дейност.
И от това следва нещо невероятно важно за практическото чувство и практическата дейност.
И какво е това важно нещо? Че от антропософското настроение следва пълното уважение, пълното признание на истинската сърцевина на всички религии и, че тези, които мислят за света и неговото развитие, опирайки се на антропософските принципи, ще изпитват респект към истините, които се намират в отделните религиозни системи. От това произлиза най-голямо уважение и най-висш респект. Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания. Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания.
към текста >>
То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно
чувство
.
Колкото и да са желани животните от прогресивното божествено развитие, те не са определени да имат инкарнации както хората. Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава? Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново.
То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство.
Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство. Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките. Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора.
към текста >>
Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно
чувство
.
Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава? Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство.
Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство.
Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките. Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора. Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане.
към текста >>
Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно
чувство
, с едно приятно усещане.
Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство. Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките. Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора.
Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане.
Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда. Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство? Тази съдба хората са си създали поради това, че в предишни инкарнации са причинили страдания и смърт на животните. Понеже съществото, дори и да не се появи под същата форма, усеща това през времената и чувства изравняването на болките в страданията, които човекът трябва да изпита. Така всичко онова, което съществува като страдания и болки, не остава без последици.
към текста >>
Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно
чувство
?
Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора. Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане. Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда.
Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство?
Тази съдба хората са си създали поради това, че в предишни инкарнации са причинили страдания и смърт на животните. Понеже съществото, дори и да не се появи под същата форма, усеща това през времената и чувства изравняването на болките в страданията, които човекът трябва да изпита. Така всичко онова, което съществува като страдания и болки, не остава без последици. Това е посев, от който ще произлязат предизвиканите чрез болка страдание и смърт. Не е възможно да бъде причинено някакво страдание, болка или смърт, без да се случи нещо, което да се прояви по-късно.
към текста >>
Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от
чувство
то, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28.
Още вчера разгледахме какви чувства предизвикваше митът за Озирис-Сет у египтяните. Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис. Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта. На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис. Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис.
Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28.
През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация. Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха. Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха.
към текста >>
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората
чувство
то, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората. Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие. Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си. През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
186.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Те възникнаха така, че се проследи с
чувство
то, не с разсъдъка това, което наблюдавахме като ритмични промени върху нашата Земя заспиването през пролетта на духовните същества, които стоят във връзка с нашата Земя и тяхното събуждане през есента.
Всичко това ние можем да почувстваме и да превърнем в имагинативно познание. Това, което може да покълне в нашата душа, когато наистина почувстваме какво се излъчва от духовния свят, ние се опитахме да изразим в календара, който тази година се появи в рамките на теософското движение. Там намираме други знаци, различни от традиционните стари календарни знаци, като нов израз на това, което душите трябва да научат като нещо ново в тази епоха.
Те възникнаха така, че се проследи с чувството, не с разсъдъка това, което наблюдавахме като ритмични промени върху нашата Земя заспиването през пролетта на духовните същества, които стоят във връзка с нашата Земя и тяхното събуждане през есента.
Необходимо е обновление на тези неща, които са влети в нашите празници от прастарата ясновиждаща мъдрост. Те трябва да се обновят, понеже през петата епоха отново ще възкръсне това, което е било съкровище на мъдростта през третата епоха.
към текста >>
187.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
„ Тези, които са одушевени с
чувство
то за истината, винаги грижливо ще различават, също и в произведенията на госпожа Блаватска, за какво става въпрос.
Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена. Освен това, когато от нея излизаха най-велики истини тя беше ученичка на Великите Учители. Тогава се променяха нейните черти, жестове, тогава тя беше друга, тогава духовните светове говореха от нея. И имаше една трета страна, това беше едно царствено явление, надвишаващо всичко и предизвикващо страхопочитание. Това ставаше в редките моменти, когато самите Учители говореха от нея и се възвестяваха в нейните думи и писания.
„ Тези, които са одушевени с чувството за истината, винаги грижливо ще различават, също и в произведенията на госпожа Блаватска, за какво става въпрос.
Няма по-голяма услуга, която би могла да се направи точно на госпожа Блаватска, към която ние днес насочваме погледа си, от тази, да я познаем в светлината на истината; няма по-голяма услуга от това, да се води теософското движение в светлината на истината.
към текста >>
Обаче само тогава, когато нещо идва в дисхармония с нашето
чувство
за истината, само тогава ние го отхвърляме.
Това е нашият стремеж, да може веднъж да се каже: По-добре е да не се казват съмнителни неща, отколкото по някакъв начин да се отклоним от това, за което в най-чистия смисъл на истината можем да носим отговорност пред всички духовни сили. От тук обаче произлиза нещо друго, именно, че тук или там някой се чувства призван да каже: Защо отричате това или онова, което се появява в теософското движение? Това не е толерантно! Може някои хора да свързват толерантността с някое друго понятие, обаче ние употребяваме това понятие така, че се чувстваме задължени да предпазим човечеството от това, което не може да издържи изпита пред чистата истина. Може да се изопачи каквото вършим, ние няма да се отклоним, ние ще изпълним нашата задача така, че да отхвърлим всичко, което трябва да отхвърлим, когато служим на това, което току що беше споменато.
Обаче само тогава, когато нещо идва в дисхармония с нашето чувство за истината, само тогава ние го отхвърляме.
Други основания, други чувства не познаваме. Ние няма да говорим в скучни речи за равенство на мненията, за братство и така нататък, ние ще знаем, че дори обичта между хората може да процъфти само когато тя е истинска и честна. Нека да сме изпълнени от чистото чувство за истината, нека днес на този тържествен ден още веднъж да бъдат изречени тези думи.
към текста >>
Нека да сме изпълнени от чистото
чувство
за истината, нека днес на този тържествен ден още веднъж да бъдат изречени тези думи.
Може някои хора да свързват толерантността с някое друго понятие, обаче ние употребяваме това понятие така, че се чувстваме задължени да предпазим човечеството от това, което не може да издържи изпита пред чистата истина. Може да се изопачи каквото вършим, ние няма да се отклоним, ние ще изпълним нашата задача така, че да отхвърлим всичко, което трябва да отхвърлим, когато служим на това, което току що беше споменато. Обаче само тогава, когато нещо идва в дисхармония с нашето чувство за истината, само тогава ние го отхвърляме. Други основания, други чувства не познаваме. Ние няма да говорим в скучни речи за равенство на мненията, за братство и така нататък, ние ще знаем, че дори обичта между хората може да процъфти само когато тя е истинска и честна.
Нека да сме изпълнени от чистото чувство за истината, нека днес на този тържествен ден още веднъж да бъдат изречени тези думи.
към текста >>
Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно
чувство
на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света.
То е онова, което гръцките философи виждаха като началото на всички философии учудването и удивлението. Когато сме достигнали до познанието, тогава всъщност вече е преминало онова, което има ценност за душата.
Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света.
Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души.
към текста >>
И всеки път, когато в душата се появи
чувство
на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека.
Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание.
И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека.
Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука. Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето.
към текста >>
188.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното
чувство
, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо.
Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност?
В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо.
В сърцето, в душата би трябвало да се излее усещането за това, че мъдростта е нещо велико но любовта е още по-велика; могъществото е нещо велико още по-велика е любовта. Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта. Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
към текста >>
Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред
чувство
то, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност? В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо. В сърцето, в душата би трябвало да се излее усещането за това, че мъдростта е нещо велико но любовта е още по-велика; могъществото е нещо велико още по-велика е любовта. Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта.
Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
към текста >>
И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за
чувство
то на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
Космическият аспект ни се представя така, че ние знаем: чрез него ще бъде преобразена цялата насока на земното развитие. Най-висшата сила ни се показва чрез космическия импулс, най-висшата сила толкова огромна, че побеждава самата смърт. Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план. И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството. Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов.
И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
към текста >>
Така
чувство
то на равноправие между човек и човек се прояви в християнството във времето, в което в Рим Сатурналиите бяха стигнали до разпуснатия си облик.
Около това време сред старата епоха се появи новото и сега хората призоваваха в душите си не шегата и удоволствието, а най-висшето, духовното.
Така чувството на равноправие между човек и човек се прояви в християнството във времето, в което в Рим Сатурналиите бяха стигнали до разпуснатия си облик.
За това обаче свидетелства също и аспектът на любовта, на всеобщата човешка любов, която ако идва от най-дълбоката същност на човека може да свързва един човек с друг човек. Ние проникваме в тази най-дълбока същност, например когато в Коледната вечер детето очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел. И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните.
към текста >>
Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено
чувство
.
Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство.
Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво. И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие. Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение. За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири. Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим.
към текста >>
И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от
чувство
то, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие.
Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство. Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво.
И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие.
Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение. За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири. Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим.
към текста >>
189.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и
чувство
от всички грижи, тревоги и възбуди.“
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
към текста >>
Който изпадне в съмнение и учудване има
чувство
то, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен философски; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „
14. Виж например Платон „Таететос“ том 4 на „Събрани съчинения“ в превод от Фридрих Шлайермахер, Хамбург 1958, стр. 120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр. 10): „Когато днес, а също и в древни времена хората започват да философстват, като подтик за това се оказва удивлението, най-напред спрямо най-близките проблеми, след което по-нататък човек се замисля и за лежащи далеч в миналото проблеми (...).
Който изпадне в съмнение и учудване има чувството, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен философски; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „
към текста >>
Моят сърдечен поздрав е също така изпълнен с
чувство
на топлина, както са и милите думи на генералния секретар. „
24. В началото на лекцията Рудолф Щайнер изказва следните думи на благодарност: „Благодаря от сърце за милите думи на генералния секретар на шведската секция майор Кинел и като отговор мога да произнеса към Вас само идващите от дълбочината на душата думи, че дълбоко в сърцето ми ме изпълва задоволството, че имам възможност при това пътуване от Хелзингфорс за Стокхолм отново няколко дни да говоря пред вас за тези неща и истини, които всички нас така дълбоко ни засягат.
Моят сърдечен поздрав е също така изпълнен с чувство на топлина, както са и милите думи на генералния секретар. „
към текста >>
Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно
чувство
.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание.
Така приех ценността на италианските майстори повече на доверие, а не че можах да си изградя истинска преценка. „ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик. Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел.
Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание.
„ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр. 284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
към текста >>
Духът и сърцето, разумът и
чувство
то се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности.
Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател.
Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности.
„ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
към текста >>
190.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Добиване на едно
чувство
за времето в етерното тяло; човек изживява външния етер като живо същество.
Добиване на едно чувство за времето в етерното тяло; човек изживява външния етер като живо същество.
Диференцирания във вътрешното изживяване на етерното тяло. Работата на редуващите се Амшаспади върху етерното тяло на човешкия мозък през време на старата Луна се изживява в изображението на етерния първообраз: във физическия мозък. Вземане със себе си на течащото време: разгъването на едно прадалечно минало. В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето, чувство като между флегматичното и сангвиничното настроение. Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение.
към текста >>
В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето,
чувство
като между флегматичното и сангвиничното настроение.
Добиване на едно чувство за времето в етерното тяло; човек изживява външния етер като живо същество. Диференцирания във вътрешното изживяване на етерното тяло. Работата на редуващите се Амшаспади върху етерното тяло на човешкия мозък през време на старата Луна се изживява в изображението на етерния първообраз: във физическия мозък. Вземане със себе си на течащото време: разгъването на едно прадалечно минало.
В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето, чувство като между флегматичното и сангвиничното настроение.
Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение. Една трета част на етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята. Една четвърта част на етерното тяло бива изживявана като впечатление на една външна форма, като форма на яйце, която след това се оцветява. Действието на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня. Подтискане на сетивното възприятие, след това на абстрактното мислене при езотеричното развитие.
към текста >>
Чувство
то и волята се сродяват помежду си.
Превръщането на здравата разсъдъчна сила в здраво виждане на едно вътрешно понятие на времето. Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли. Той чувствува, че мислите имат собствени сили.
Чувството и волята се сродяват помежду си.
Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята. Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите. В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят.
към текста >>
Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното
чувство
се превръща в духовно задължение.
Превръщането на здравата разсъдъчна сила в здраво виждане на едно вътрешно понятие на времето. Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли. Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си.
Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение.
Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята. Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите. В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят. В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността).
към текста >>
Все пак човек чувствува, как волята и
чувство
то още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят.
Превръщането на здравата разсъдъчна сила в здраво виждане на едно вътрешно понятие на времето. Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли. Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение.
Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят.
Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята. Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите. В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят. В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността). По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>
Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на
чувство
то и волята.
Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли. Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят.
Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята.
Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите. В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят. В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността). По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>
Самоконтрол на
чувство
то и посредством
чувство
то също на мислите.
Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята.
Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите.
В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят. В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността). По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>
В срещането на надигащото се отвътре
чувство
и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят.
Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята. Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите.
В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят.
В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността). По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>
Впечатлението е едно
чувство
на неизмерима тъга.
Един миг ясновидско виждане като хипотеза: гледане обратно от аза и от астралното тяло върху физическото и етерното тяло.
Впечатлението е едно чувство на неизмерима тъга.
Положеното в подвижната етерна форма на етерното тяло физическо тяло се явява в неговите органи като спарушен остатък на минали величествени същество. В имагинацията тези органи се превръщат в това, което те са били по-рано. Нервната система, също един спарушен продукт, се превръща в сбор от растителни същества. Чувството на размисъла върху себе си напира човек да знае, защо всичко това се е спарушило: човекът сам е вложил със собственото си същество зародиша на смъртта.
към текста >>
Чувство
то на размисъла върху себе си напира човек да знае, защо всичко това се е спарушило: човекът сам е вложил със собственото си същество зародиша на смъртта.
Един миг ясновидско виждане като хипотеза: гледане обратно от аза и от астралното тяло върху физическото и етерното тяло. Впечатлението е едно чувство на неизмерима тъга. Положеното в подвижната етерна форма на етерното тяло физическо тяло се явява в неговите органи като спарушен остатък на минали величествени същество. В имагинацията тези органи се превръщат в това, което те са били по-рано. Нервната система, също един спарушен продукт, се превръща в сбор от растителни същества.
Чувството на размисъла върху себе си напира човек да знае, защо всичко това се е спарушило: човекът сам е вложил със собственото си същество зародиша на смъртта.
към текста >>
191.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Понякога е полезно да дойдем отново до такива неща от една друга гледна точка; защото от това можете да получите едно
чувство
за широтата на Окултната наука и за тясногърдието на някоя критика, която се упражнява, когато една такава забележка се прави от една или друга гледна точка.
Нещата, които изказвам тук с последното си изречение, са свързани с една забележка, която аз направих веднъж в Копенхаген и която след това бе внесена в моята книга върху "Духовното ръководство на човека и човечеството". От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата на мозъка е един вид огледален образ на положението на небесните тела, което съществува при раждането на човека за онази точка на Земята, на която се ражда даден човек.
Понякога е полезно да дойдем отново до такива неща от една друга гледна точка; защото от това можете да получите едно чувство за широтата на Окултната наука и за тясногърдието на някоя критика, която се упражнява, когато една такава забележка се прави от една или друга гледна точка.
Без съмнение такива важни факти, каквито са тези за отражението на звездния свят в човешкия мозък, могат да бъдат обяснени от определена гледна точка и това може да изглежда като нещо произволно.
към текста >>
192.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Можем да успеем най-добре това, ако през време на нашето езотерично развитие, през време, когато извършваме медитация да не бъдем смущавани от никакво
чувство
за топлина.
Сетивото на топлината стои някак си на една по-ниска степен. Извънредно трудно е да изключим действително чувствителността за топлината и студенината.
Можем да успеем най-добре това, ако през време на нашето езотерично развитие, през време, когато извършваме медитация да не бъдем смущавани от никакво чувство за топлина.
Следователно тогава е добре да правим нашата медитация така, че да бъдем заобиколени от онази температура, която не се чувствува нито като топлина, нито като студенина, така че да не бъдем дразнени по никакъв начин нито от чувството на топлина, нито от това на студенината. Когато успеем да направим това, тогава можем постепенно да свикнем да познаваме също и вътрешната природа на топлинния етер във всеки случай трудно е да направим разлика с обикновеното възприятие на температурата. Тогава можем да възприемаме проникващия със своите лъчи пространството топлинен етер; едвам тогава се чувствуваме в нашето собствено тяло като проникнати от същинското действие на топлинния етер. Когато нямаме вече чувствителното възприятие на топлината, тогава се научаваме да познаваме чрез самите нас природата на топлинния етер.
към текста >>
Следователно тогава е добре да правим нашата медитация така, че да бъдем заобиколени от онази температура, която не се чувствува нито като топлина, нито като студенина, така че да не бъдем дразнени по никакъв начин нито от
чувство
то на топлина, нито от това на студенината.
Сетивото на топлината стои някак си на една по-ниска степен. Извънредно трудно е да изключим действително чувствителността за топлината и студенината. Можем да успеем най-добре това, ако през време на нашето езотерично развитие, през време, когато извършваме медитация да не бъдем смущавани от никакво чувство за топлина.
Следователно тогава е добре да правим нашата медитация така, че да бъдем заобиколени от онази температура, която не се чувствува нито като топлина, нито като студенина, така че да не бъдем дразнени по никакъв начин нито от чувството на топлина, нито от това на студенината.
Когато успеем да направим това, тогава можем постепенно да свикнем да познаваме също и вътрешната природа на топлинния етер във всеки случай трудно е да направим разлика с обикновеното възприятие на температурата. Тогава можем да възприемаме проникващия със своите лъчи пространството топлинен етер; едвам тогава се чувствуваме в нашето собствено тяло като проникнати от същинското действие на топлинния етер. Когато нямаме вече чувствителното възприятие на топлината, тогава се научаваме да познаваме чрез самите нас природата на топлинния етер.
към текста >>
Но когато меланхоликът става езотерик и искаме да го ръководим, ние трябва да се стараем, когато той несъмнено започва от една страна да се занимава остро със себе си, като постоянно си прави упреци, трябва да се стараем да насочим
чувство
то към неща, по отношение на които по-рано той е бил флегматичен.
Ето защо когато флегматикът има едно душевно развитие, тогава той е така да се каже най-добрият ученик за сериозното антропософско развитие. Но всеки човек има в себе си всички темпераменти и както казах при меланхолика преобладава само меланхоличният темперамент. В него съществува също флегматичният темперамент. При меланхолика винаги могат да бъдат намерени страни, при които той показва като флегматик относно едни или други неща.
Но когато меланхоликът става езотерик и искаме да го ръководим, ние трябва да се стараем, когато той несъмнено започва от една страна да се занимава остро със себе си, като постоянно си прави упреци, трябва да се стараем да насочим чувството към неща, по отношение на които по-рано той е бил флегматичен.
Трябва да се стараем да събудим интереса му към неща, за които той по-рано не се е интересувал. Когато успеем да направим това, ние парализираме така да се каже вредите, които биват предизвикани от меланхолията.
към текста >>
193.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Колкото повече етерното тяло се променя под влиянието на едно езотерично развитие, толкова повече човекът получава онова, което бихме нарекли
чувство
на времето.
Колкото повече етерното тяло се променя под влиянието на едно езотерично развитие, толкова повече човекът получава онова, което бихме нарекли чувство на времето.
Под това чувство на времето трябва да се разбира едно чувство за съизживяването на редуващите се факти и събития във времето. Обикновено във външния живот човекът е без това чувство на времето.
към текста >>
Под това
чувство
на времето трябва да се разбира едно
чувство
за съизживяването на редуващите се факти и събития във времето.
Колкото повече етерното тяло се променя под влиянието на едно езотерично развитие, толкова повече човекът получава онова, което бихме нарекли чувство на времето.
Под това чувство на времето трябва да се разбира едно чувство за съизживяването на редуващите се факти и събития във времето.
Обикновено във външния живот човекът е без това чувство на времето.
към текста >>
Обикновено във външния живот човекът е без това
чувство
на времето.
Колкото повече етерното тяло се променя под влиянието на едно езотерично развитие, толкова повече човекът получава онова, което бихме нарекли чувство на времето. Под това чувство на времето трябва да се разбира едно чувство за съизживяването на редуващите се факти и събития във времето.
Обикновено във външния живот човекът е без това чувство на времето.
към текста >>
Аз вече показах малко, как това
чувство
на времето се явява вече при промяната на физическото тяло, като чрез едно езотерично развитие човек става по-чувствителен относно да речем лятото и зимата.
Аз вече показах малко, как това чувство на времето се явява вече при промяната на физическото тяло, като чрез едно езотерично развитие човек става по-чувствителен относно да речем лятото и зимата.
Но чрез промяната на етерното тяло съизживяването на външната смяна на събитията става още по-живо, по-чувствително. И онзи, който определено време се е опитал с цялата сериозност да напредне в своята душа, ще почувствува една ясна разлика първо между различните годишни времена, даже между части на годишните времена, ще почувствува вътрешно постепенно една голяма разлика между лятото и зимата, между пролетта, лятото и есента, а също и много по-малки раздели, периоди от време в течение на годината. Времето става един вид живо в неговото напредване. Човек забелязва постепенно, че долавя в течението на времето диференциран живот. Както във физическото тяло отделните органи се показват диференцирани, както те стават вътрешно по-живи и по-независими едни от други, така частите на напредващото време стават някакси по-самостоятелни, по-независими едни от други.
към текста >>
Така той получава все повече и повече
чувство
то за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила.
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти. И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер.
Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила.
Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера. Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята. Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
Тя е чувствувана така, че, щом я /Виж рисунка №1/ възприемем в самите нас, ние получаваме фактически
чувство
то: ти се разтваряш тук навън в духовните светове, стоиш във връзка с духовните светове, които са постоянно над тебе.
Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време на старата Луна, човекът ги е донесъл със себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото. Той чувствува през ранна пролет първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; човек се чувствува в това време сроден с него. Това е мощното откритие, което човек може да направи в течение на своето езотерично развитие: че в течение на времето изживява в себе си нещо като едно копие на духовно действуващите същества, които имат днес вече една съвсем друга задача отколкото по-рано, които в миналото са били сътворящи същества върху нашето същество. През време на образуването на Земята след това се е родил физическият мозък като едно копие, като един отпечатък на това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като един етерен първообраз през време на старата Луна. Аз нарисувах тази част на нашето етерно тяло отворена нагоре, защото тя действително е чувствувана така.
Тя е чувствувана така, че, щом я /Виж рисунка №1/ възприемем в самите нас, ние получаваме фактически чувството: ти се разтваряш тук навън в духовните светове, стоиш във връзка с духовните светове, които са постоянно над тебе.
към текста >>
Ако отделим тази средна част на етерното тяло като едно особено изживяване, ние трябва да кажем: онзи, който чрез едно езотерично развитие стига до там, да изпита диференцирания живот на тази средна част на човека в себе си, той има тогава
чувство
то, че в тази част на етерното тяло един вид плува заедно с потока на времето.
Ако отделим тази средна част на етерното тяло като едно особено изживяване, ние трябва да кажем: онзи, който чрез едно езотерично развитие стига до там, да изпита диференцирания живот на тази средна част на човека в себе си, той има тогава чувството, че в тази част на етерното тяло един вид плува заедно с потока на времето.
И фактически в тази част на етерно то тяло човек ясно усеща съизживяването, живеенето заедно с диференцирания в редуващото се време етерен живот на Земята.
към текста >>
Благодарение на това също тази част се отделя от останалото етерно тяло и ние имаме, когато можем да навлезем в такива неща, ние имаме за тази част на етерното тяло едно
чувство
, което се колебае между флегматичното и сангвиничното настроение.
Който напредва езотерично, чувствува именно в тази част, как през ранна пролет върху него действуват така да се каже други Духове, различни от тези, които действуват през лятото и есента. Това е един вид съизживяване, по-точно казано един вид съвместно плуване.
Благодарение на това също тази част се отделя от останалото етерно тяло и ние имаме, когато можем да навлезем в такива неща, ние имаме за тази част на етерното тяло едно чувство, което се колебае между флегматичното и сангвиничното настроение.
Това чувство приема най-разнообразните нюанси между флегматичното и сангвиничното настроение.
към текста >>
Това
чувство
приема най-разнообразните нюанси между флегматичното и сангвиничното настроение.
Който напредва езотерично, чувствува именно в тази част, как през ранна пролет върху него действуват така да се каже други Духове, различни от тези, които действуват през лятото и есента. Това е един вид съизживяване, по-точно казано един вид съвместно плуване. Благодарение на това също тази част се отделя от останалото етерно тяло и ние имаме, когато можем да навлезем в такива неща, ние имаме за тази част на етерното тяло едно чувство, което се колебае между флегматичното и сангвиничното настроение.
Това чувство приема най-разнообразните нюанси между флегматичното и сангвиничното настроение.
към текста >>
От различните усещания, които имаме по отношение на тези части на етерното тяло, ние постепенно си създаваме такива усещания, че добиваме
чувство
то, като че имаме вътрешно впечатление от етерното тяло като от една външна форма.
От различните усещания, които имаме по отношение на тези части на етерното тяло, ние постепенно си създаваме такива усещания, че добиваме чувството, като че имаме вътрешно впечатление от етерното тяло като от една външна форма.
И тогава етерното тяло се оцветява и ние получаваме впечатлението, като че тук в тази част на етерното тяло има един вид синкава или синкавовиолетова аура.
към текста >>
Отивайки надолу постепенно се изгубва
чувство
то за съвпадение на физическото и етерното тяло.
Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън. Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно. Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма. Също така средната част. Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло.
Отивайки надолу постепенно се изгубва чувството за съвпадение на физическото и етерното тяло.
Следователно трябва да запомните това, че вътрешното изживяване на етерното тяло е различно от същността, която етерното тяло показва на ясновидеца, който го наблюдава от вън. Трябва много точно да се запомни това.
към текста >>
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно
чувство
за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността.
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите.
Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално. Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
към текста >>
Тогава
чувство
то, че човек приема тази Мъдрост може да бъде постигнато само тогава, когато той е устроил езотеричното или окултно развитие така че е развил в себе си едно
чувство
, което поставя душата по един своеобразен начин срещу всички бъдещи събития: когато е развил спокойствие по отношение на това, което бъдещето ни носи, т.е.
Постепенно това, което изказах именно сега, се превръща в едно напълно определено изживяване. Човек не се чувствува вече в пространството; защото той се научава да чувствува етерното тяло, което е едно същество на времето, научава се да се движи нататък във времето, но постоянно се научава да се среща така да се каже с духовните същества, които идват срещу него като че от другата страна на света, които идват срещу него от бъдещето и го даряват с мъдростта.
Тогава чувството, че човек приема тази Мъдрост може да бъде постигнато само тогава, когато той е устроил езотеричното или окултно развитие така че е развил в себе си едно чувство, което поставя душата по един своеобразен начин срещу всички бъдещи събития: когато е развил спокойствие по отношение на това, което бъдещето ни носи, т.е.
което непрестанното изживяване носи срещу нас. Когато отиваме срещу нашето изживяване още със силна симпатия и антипатия, когато не сме се научили още да приемаме Кармата сериозно, т.е. онова, което ни сполетява, да сме се научили да го приемаме в спокойно понасяне на Кармата, тогава не можем да имаме онова свое образно усещане на течащата срещу нас Мъдрост; защото само от едно спокойно чувствувано изживяване се диференцират светло вливащите се в нашето същество потоци на мъдростта.
към текста >>
194.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно
чувство
за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата. Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос. Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост.
Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях.
Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати. За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>
За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно
чувство
и това иде от там, че той добива това
чувство
на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата. Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос. Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост. Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях. Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати.
За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>
По-нататък това става за нас едно определено изживяване, че винаги имаме
чувство
то: по-предишното в нашето съждение произхожда от самите нас, то произхожда от самите нас в нашето познание; по-късното се е вляло един вид в нас, като че е текло срещу нас, било ни е подарено.
По-нататък това става за нас едно определено изживяване, че винаги имаме чувството: по-предишното в нашето съждение произхожда от самите нас, то произхожда от самите нас в нашето познание; по-късното се е вляло един вид в нас, като че е текло срещу нас, било ни е подарено.
Все повече се явява чувството за това, което бе споменато вчера: че остроумието, което произхожда от самите нас, трябва да бъде заменено с мъдростта, която се добива като един вид самоотдайност на един идващ от бъдещето поток към нас.
към текста >>
Все повече се явява
чувство
то за това, което бе споменато вчера: че остроумието, което произхожда от самите нас, трябва да бъде заменено с мъдростта, която се добива като един вид самоотдайност на един идващ от бъдещето поток към нас.
По-нататък това става за нас едно определено изживяване, че винаги имаме чувството: по-предишното в нашето съждение произхожда от самите нас, то произхожда от самите нас в нашето познание; по-късното се е вляло един вид в нас, като че е текло срещу нас, било ни е подарено.
Все повече се явява чувството за това, което бе споменато вчера: че остроумието, което произхожда от самите нас, трябва да бъде заменено с мъдростта, която се добива като един вид самоотдайност на един идващ от бъдещето поток към нас.
към текста >>
Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се мислят в нас когато имаме това
чувство
, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето.
Да се чувствуваме изпълнени от мисли, противоположно на това, което сме вършили по-рано, когато сме живели в съзнанието, че ние създаваме мислите, това свидетелствува за нашия напредък.
Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се мислят в нас когато имаме това чувство, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето.
Всичко по-предишно ще има привкуса на нещо направено егоистично; всичко, което е добито чрез узряването, ще има привкуса, че то изгаря онова, което сами сме направили, че изяжда онова, което сами сме направили. И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено мислене, нашето собствено създаване на мислите, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването на мислите, които текат срещу нас от космоса, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
към текста >>
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено
чувство
, нашето собствено усещане и нашата собствена воля.
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля.
Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле.
към текста >>
С
чувство
то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на
чувство
то и волята.
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля. Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата.
С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята.
Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле. Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство. Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
Бихме могли да кажем:
чувство
то става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна.
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля. Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята.
Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна.
Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле. Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство. Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
Чувство
то и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле.
Собствения живот изгубва така да се каже една от неговите части това е извънредно важно -, той изгубва онази част, която ние наричаме предимно нашето собствено мислене, и остава само нашето собствено чувство, нашето собствено усещане и нашата собствена воля. Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна.
Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле.
Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство. Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно
чувство
.
Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле.
Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство.
Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво
чувство
, други произвеждат едно възвишено
чувство
.
Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле. Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство.
Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
Ние трябва да се научим да правим разлика в изживяването между онова, което е само егоистично чувствуване, и онова, при което ние предлагаме само арената за изживяване на
чувство
то, което трябва да съществува за мировото съществувание.
Ние трябва да се научим да правим разлика в изживяването между онова, което е само егоистично чувствуване, и онова, при което ние предлагаме само арената за изживяване на чувството, което трябва да съществува за мировото съществувание.
към текста >>
При дадени обстоятелства един човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото
чувство
се дава възможност въобще да съществува това
чувство
, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много.
При дадени обстоятелства един човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много.
Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон. Той е написал съчинения. Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях. Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак. Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях.
към текста >>
Така ние трябва да усвоим за нашето
чувство
нещо, което ни позволява да правим разлика между егоистичното чувствуване, което е насочено повече към страната на насладата, и неегоистичното чувствуване, което се явява за нас като едно задължение.
Така ние трябва да усвоим за нашето чувство нещо, което ни позволява да правим разлика между егоистичното чувствуване, което е насочено повече към страната на насладата, и неегоистичното чувствуване, което се явява за нас като едно задължение.
Това може да се разпростре даже чак във външния възглед за живота. И тук стигаме до там, да говорим върху една точка, която бихме могли да кажем от отделното изживяване хвърля светлина в социалното изживяване. Когато онзи, който е запознат с тайните на езотеризма, насочва поглед върху това, което се върши външно в света: как толкова много хора прахосват времето, което им остава свободно, вместо да облагородят техните чувства свързвайки се с това, което земното съществувание получава от духовните творения, тогава този, който е минал през едно езотерично развитие, би искал да плаче заради тъпотата на човешкото съществувание, което минава покрай това, което съществува, за да премине през човешкото чувствуване и човешкото усещане. И в тази област трябва да обърнем вниманието върху това, че там, където започват тези изживявания, в човешката природа ще се яви вече определен по-тънък егоизъм.
към текста >>
Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и
чувство
то се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и
чувство
то, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго.
Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
към текста >>
И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на
чувство
то и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта.
И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание.
към текста >>
В замяна на това
чувство
то става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе.
В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе.
А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането.
към текста >>
Установява се едно проявяващо се в
чувство
то изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост.
Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането. Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да". И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>
Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво
чувство
.
Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство.
Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането. Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да". И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>
Това горчиво
чувство
се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание.
И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство.
Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание.
Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането. Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да". И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>
Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително
чувство
именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да".
А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането.
Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да".
И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>
Човек се научава да прави разлика между
чувство
то на задоволство, когато е казал нещо, с което може да бъде в съгласие, и
чувство
то на самодоволство, на самоприятност, което не само не е годно, а е вредно.
Човек се научава да прави разлика между чувството на задоволство, когато е казал нещо, с което може да бъде в съгласие, и чувството на самодоволство, на самоприятност, което не само не е годно, а е вредно.
Ние трябва да се стремим да не допускаме да се роди това чувство, а да развием само усещането по отношение на срама, когато сме казали нещо неправилно или неморално, и по отношение на благодарността за мъдростта, която се вляла в нас и за която не можем да претендираме, че е наша собствена, а знаем, че ни е подарена от Вселената, когато успяваме да кажем нещо, което е в съгласие с тази Мъдрост.
към текста >>
Ние трябва да се стремим да не допускаме да се роди това
чувство
, а да развием само усещането по отношение на срама, когато сме казали нещо неправилно или неморално, и по отношение на благодарността за мъдростта, която се вляла в нас и за която не можем да претендираме, че е наша собствена, а знаем, че ни е подарена от Вселената, когато успяваме да кажем нещо, което е в съгласие с тази Мъдрост.
Човек се научава да прави разлика между чувството на задоволство, когато е казал нещо, с което може да бъде в съгласие, и чувството на самодоволство, на самоприятност, което не само не е годно, а е вредно.
Ние трябва да се стремим да не допускаме да се роди това чувство, а да развием само усещането по отношение на срама, когато сме казали нещо неправилно или неморално, и по отношение на благодарността за мъдростта, която се вляла в нас и за която не можем да претендираме, че е наша собствена, а знаем, че ни е подарена от Вселената, когато успяваме да кажем нещо, което е в съгласие с тази Мъдрост.
към текста >>
По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно
чувство
на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно
чувство
на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв!
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено мислене. По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол.
По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв!
Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни. Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването. Когато то възниква в чувството, когато сме постигнали това чувство, то е едно чувство, което изплува като от нашата собствена вътрешност.
към текста >>
Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в
чувство
то, в усещането ни.
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено мислене. По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол. По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв! Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност.
Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни.
Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването. Когато то възниква в чувството, когато сме постигнали това чувство, то е едно чувство, което изплува като от нашата собствена вътрешност. Тогава ние се отъждествяваме с това чувство на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това чувство.
към текста >>
Когато то възниква в
чувство
то, когато сме постигнали това
чувство
, то е едно
чувство
, което изплува като от нашата собствена вътрешност.
По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв! Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни. Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването.
Когато то възниква в чувството, когато сме постигнали това чувство, то е едно чувство, което изплува като от нашата собствена вътрешност.
Тогава ние се отъждествяваме с това чувство на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това чувство.
към текста >>
Тогава ние се отъждествяваме с това
чувство
на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това
чувство
.
Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни. Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването. Когато то възниква в чувството, когато сме постигнали това чувство, то е едно чувство, което изплува като от нашата собствена вътрешност.
Тогава ние се отъждествяваме с това чувство на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това чувство.
към текста >>
И ние чувствуваме в себе си една област, в която се среща това, което сега е Азът, това
чувство
, и вливащата се в нас Мъдрост.
И ако бих нарисувал схематично това, което човек изживява тогава, би трябвало да кажа: това е, като че мъдростта се влива отгоре, човек е чувствува като идваща отгоре срещу него, вливайки се отпред в главата и след това го изпълва отгоре надолу. Напротив ние чувствуваме, че нещо като срам се издига от собственото тяло насреща, така че се отъждествяваме с това чувствуване и това, което съществува в нас като Мъдрост, се показва като дадено отвън.
И ние чувствуваме в себе си една област, в която се среща това, което сега е Азът, това чувство, и вливащата се в нас Мъдрост.
към текста >>
Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в
чувство
то на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение. За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас.
Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност. Тогава добиваме постепенно едно понятие за това когато се научаваме да чувствуваме така което окултистът разбира, когато казва: в прадревното въплъщение на нашата земя, на стария Сатурн, са живели на тяхната човешка степен първичните сили или Духовете на Личността.
към текста >>
Ние можем да разгледаме тези топлинни и студени течения психически, душевно също чрез това, че кажем: лееше се топлина, обаче това беше разливаща се благодарност на Духовете на Личността или лееше се студенина и тази разливаща се студенина, която течеше в една друга посока, беше разливащо се
чувство
на срам на Духовете на Личността.
На стария Сатурн искам да приведа това още за пояснение на тези неща -, на стария Сатурн, както знаете, най-гъстото физическо състояние, до което се стигна в средата на Сатурновата епоха. И това, което съществуваше тогава като физически сатурнови действия, като сатурнови действия във физическото можете да прочетете това в моята книга "Тайната Наука" -, бяха течения на топлина и студенина.
Ние можем да разгледаме тези топлинни и студени течения психически, душевно също чрез това, че кажем: лееше се топлина, обаче това беше разливаща се благодарност на Духовете на Личността или лееше се студенина и тази разливаща се студенина, която течеше в една друга посока, беше разливащо се чувство на срам на Духовете на Личността.
Това е; което трябва да усвоим постепенно, че физическото действие се свързва с моралното действие; защото колкото по-високо отиваме в духовните светове, толкова повече се съединяват тези две неща, физическото ставане, което тогава не е вече физическо ставане, и моралното, което обаче тогава тече през света със силата на природните закони.
към текста >>
То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно
чувство
върху това, че човек е въобще един отделен човек, че той е този отделен личен човек.
Всичко това, което сега бе охарактеризирано като нещо, което се явява във вътрешното изживяване чрез измененото етерно тяло, произвежда още нещо друго в човешката душа.
То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно чувство върху това, че човек е въобще един отделен човек, че той е този отделен личен човек.
Важно е също да се научим да обръщаме внимание и на това, е добре е, ако човек си създаде като принцип да обръща внимание на това. А именно, колкото по-малко е усвоил човек на тази степен на езотеричното развитие като интерес за това, което засяга общо взето хората, като интерес за общочовешкото, толкова по-смущаващо чувствува той това при своя напредък.
към текста >>
И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това
чувство
, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост.
Една душа, която е останала без интерес за общочовешкото и която въпреки това би минала през едно езотерично развитие, такава една душа би чувствувало все повече и повече себе си като един товар, като едно бреме. Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме. Тя влачи себе си като една голяма тежест когато минава през едно езотерично развитие, но е останала безразлично към страданията и радостите на хората.
И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост.
Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта".
към текста >>
И човек трябва да добие постепенно един вид
чувство
за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око.
Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече. И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва.
И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око.
Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
195.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Следователно това, което виждаме тогава, него ние гледаме, обаче то действува преди всичко върху нашето
чувство
; то действува върху нашето
чувство
и върху нашата воля.
Следователно, ние не си образуваме собствени мисли върху това, което виждаме. Това е преди всичко едно основно изискване за този ясновидски поглед, да се оставим напълно да бъдем вдъхновени от мировите мисли, които се вливат в нас.
Следователно това, което виждаме тогава, него ние гледаме, обаче то действува преди всичко върху нашето чувство; то действува върху нашето чувство и върху нашата воля.
Нашето мислене ни се явява така, когато действително сме постигнали това, за което бе говорено, като че сме го изгубили, искам да кажа нашето собствено мислене.
към текста >>
И така ние гледаме с
чувство
то, което ни е оставило наше собствено, ние гледаме обратно това, което е положено в мъгливата форма, в постоянно раздвижената мъглива форма на нашето етерно тяло, а именно гледаме нашето физическо тяло.
И така ние гледаме с чувството, което ни е оставило наше собствено, ние гледаме обратно това, което е положено в мъгливата форма, в постоянно раздвижената мъглива форма на нашето етерно тяло, а именно гледаме нашето физическо тяло.
Тогава получаваме първо едно цялостно впечатление. Това цялостно впечатление е такова, че това, което виждаме създава в нас една безкрайна тъга, една ужасна тъга.
към текста >>
Всичко, което сега описвам като впечатления, се отпечатва първо в
чувство
то, а не в мисълта.
И трябва да кажем обични приятели, това настроение на душата, тази ужасна тъга не е зависима от една или друга човешка индивидуалност, а тя е нещо всеобщо. Не може да съществува такъв човек, който гледайки, както бе описано, отвън обратно към своето физическо тяло, както то е положено в етерното тяло, който да не бъде проникнат напълно от неизмерима тъга.
Всичко, което сега описвам като впечатления, се отпечатва първо в чувството, а не в мисълта.
Неизмерима тъга, едно напълно меланхолично настроение ни завладява, когато гледаме сега към мировите мисли, които се вливат в нас.
към текста >>
И ние добиваме
чувство
то: тези бели дробове са били някога едно същество което не може да се сравни с днешното животинско същество наречено орел, защото от друга страна то също е един упадъчен продукт на едно някогашно мощно същество, което окултизмът нарича орел.
И това ясновидското гледане за нас постепенно се оформят тези органи в това, което те са били някога. Както една мисъл, за която си спомняме само много отдалече, когато положим усилия да я извлечем от паметта, израства до това, което тя е била някога, така израства онова, което носим в нас например бели дробове и което отначало се представя като последен спомен за едно прадревно великолепие това израства. Обаче ние чувствуваме: то се простира в миналото както една сегашна мисъл за един далечен спомен, която след това се оформя в това, което е била някога. В нашето вижда не белите дробове израстват до имагинацията (образа) на това, което някога окултист е наричал като един постоянен символ на човешката форма: до имагинацията на Орела.
И ние добиваме чувството: тези бели дробове са били някога едно същество което не може да се сравни с днешното животинско същество наречено орел, защото от друга страна то също е един упадъчен продукт на едно някогашно мощно същество, което окултизмът нарича орел.
към текста >>
Защото сега в нас напира
чувство
то да знаем, защо е станало това, защо всичко се е спарушело.
Когато с размисъла върху себе си сме стигали достатъчно далече, до тази степен на развитието, тогава забелязваме, че в това астрално тяло, което сега имаме вън от физическото и етерното тяло, ние никак не можем да сторим нещо друго, освен, така както се намираме в това астрално тяло, да познаем себе си като един абсолютен егоист, като едно същество, което не познава нищо друго освен само себе си, и ние се научаваме да познаем, че имаме достатъчно основание да бъдем тъжни (Моля Ви, като казвам това, да не бъда криво разбран. Аз описвам факти и Вие ще видите, как фактите ще се разрешат винаги бихме могли да кажем за чест на пълните с мъдрост ръководители на света. Но винаги трябва първо да познаваме фактите и в следващите дни ще стане ясно, за какво става дума).
Защото сега в нас напира чувството да знаем, защо е станало това, защо всичко се е спарушело.
А сега се касае за това: да, кой носи вината за това спарушване? Кой е направил, щото тази форма, която имаш ясновидски пред себе си, това чудесно растително същество със съвършените животински форми на себе си, да се превърне в днешния спарушен продукт на физическото тяло? И сега прозвучала като една вътрешна инспирация от самите нас: ти самият си днес, ти дължиш на обстоятелството, че си имал силата да пропиеш цялото това великолепие с твоето същество. Фактът, че твоето същество се е вляло като отрова в това древно великолепие, това е довело това великолепие до спарушване, каквото то е днес! Следователно ние самите сме тези, които сме направили това, и ние дължим възможността да бъдем едно такова Себе, каквото сме, на обстоятелството, че с нашето собствено същество сме влели зародишите на смъртта в това великолепие, пропили сме го, така че то се е спарушило.
към текста >>
Следователно трябва да имаме това
чувство
, като че сме отделени от нашето етерно тяло чрез пропаст, която е изпълнена от етер, от общия миров етер; като че бихме се намирали вън, отвъд брега на етерното тяло и там стават най-разнообразни процеси.
Следователно трябва да имаме това чувство, като че сме отделени от нашето етерно тяло чрез пропаст, която е изпълнена от етер, от общия миров етер; като че бихме се намирали вън, отвъд брега на етерното тяло и там стават най-разнообразни процеси.
Следователно, понеже тук имаме работа с процеси, които всички стават във времето, ние се чувствуваме един вид като пътник, който отива към своето етерно тяло.
към текста >>
196.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Без съмнение, всеобщата човешка любов трябва да стане в развитието на човечеството нещо, което да владее напълно душите, да живее в душите като нещо самопонятно, и по отношение на което имаме
чувство
то: ти не трябва да го произнасяш така често от суетност, не трябва да го слагаш така излишно често в устата си.
Без съмнение, всеобщата човешка любов трябва да стане в развитието на човечеството нещо, което да владее напълно душите, да живее в душите като нещо самопонятно, и по отношение на което имаме чувството: ти не трябва да го произнасяш така често от суетност, не трябва да го слагаш така излишно често в устата си.
Точно както навсякъде познатата библейска заповед: не произнасяй напразно името на Бога. . . , така също трябва да стане една заповед на истинската човечност и хуманост: не произнасяй така често напразно, суетно изискванието за всеобща човешка любов, което трябва да съставлява основната черта на твоята душа. Защото ако мълчанието относно някои неща е едно много по-добро възпитателно средство отколкото говоренето, това важи особено при такива неща, при които мълчанието, тихото култивиране в сърцето е едно много, много по-добро средство за развитие на съответното качество, отколкото говоренето.
към текста >>
И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко
чувство
към общия интерес на свата.
При Парцивал е нужно той да издигне своя интерес над чисто невинното гледане към вътрешното разбира не на това, което е едно също нещо във всеки човек което се полага на цялото човечество, дарът на свещения Граал. Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота.
И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата.
Това е имен но също извънредно голяма педагогическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в душите на учениците на свещения Граал. Чрез това те имаха пред себе си като една везна: от едната страна това, което беше Амфортас, а от другата страна това, което беше при Парцивал.
към текста >>
Опитайте са да добиете това
чувство
, как Августин стои, според неговото собствено признание, срещу един човек, а именно срещу Манихейския Епископ Фаустинус защото него описах аз.
Опитайте са да добиете това чувство, как Августин стои, според неговото собствено признание, срещу един човек, а именно срещу Манихейския Епископ Фаустинус защото него описах аз.
Когато стоеше срещу този епископ, Августин почувствува това, което един човек може да почувствува, който отива така да се каже към епохата на егоизма по един благороден начин и иска да защити само чрез вътрешната сила тази епоха против егоизма и който трябва да се отвърне от един човек, какъвто беше епископът на манихеите Фаустинус. Той се отвърна от него, защото този човек представляваше за него онова, което му се явява като нещо, което не трябва да бъде докоснато. Защото той крие в себе си нещо, което никога не може да намери разбиране в екзотеричен живот за епохата на егоистичността. Следователно срещу църковния отец Августин застава епископът на манихеите Фаустинус; срещу него, който отива към епохата на съзнаващата душа, застава едно човешко същество, което е запазило връзката с духовния свят по начина, по който нещо подобно може да бъде запазено в едно окултно мирово течение, и с това срещу Августин застава едно астрално тяло с неговото основно качество. Поради това Августин настръхва и от неговата гледна точка той с право настръхва.
към текста >>
197.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Да има човек това
чувство
е също така важно, както и да се приближава постепенно до имагинацията на рая.
Да има човек това чувство е също така важно, както и да се приближава постепенно до имагинацията на рая.
И когато тези две сили, егоизмът, който се разширява обхващайки интересите на света, и ледената самотност действуват заедно, тогава човек се приближава все повече и повече до имагинацията на рая. И когато тази имагинация се е явила със съответната оживеност, когато тя действително застава пред човека, тогава е дошъл също моментът, когато човек изживява по един напълно правилен начин срещата с Пазача на Прага.
към текста >>
тази имагинация става все по-жива и по-жива и когато след това срещне Пазача на прага, той чувствува много силно описаните магнетични сили и когато стои пред Пазача на прага, той чувствува себе си и това е едно страшно потресаващо
чувство
-, той се чувствува като обвързан, окован, като затворен.
Трудно е да охарактеризираме наведнаж този Пазач на прага аз сторих това на различни места на нашите разглеждания. Днес ще бъде по-малко важно да охарактеризираме този Пазач на прага, отколкото вътрешно изживяване при човешките тела и при човешкото Себе. Следователно, човек стига до имагинацията на рая, т. е.
тази имагинация става все по-жива и по-жива и когато след това срещне Пазача на прага, той чувствува много силно описаните магнетични сили и когато стои пред Пазача на прага, той чувствува себе си и това е едно страшно потресаващо чувство -, той се чувствува като обвързан, окован, като затворен.
към текста >>
Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това
чувство
ще бъде в него една сила, и това
чувство
на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая.
Обаче фактът, че това астрално тяло е разширило своите интереси към всичко, което засяга нещата и съществата на райската имагинация, това трябва да чувствува той.
Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая.
Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества. Неговият окултен поглед ще падне първо върху едно друго същество, което ще му направи едно особено впечатление чрез това, че ще изглежда толкова подобно на него, като че е той самият Той самият се чувствува в своето Себе и в своето астрално тяло. Другото същество ще му се яви също снабдено с едно Себе и с астрално тяло. Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло. Сега човекът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
към текста >>
Човек получава
чувство
то, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу.
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят. А самият той не може да насочи своето астрално тяло надолу, то се стреми нагоре.
Човек получава чувството, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу.
И по-нататък той получава чувството: това съзнание, което е възникнало в мене, трябва да ме доведе до едно духовно деяние. Назрява едно духовно решение. Духовното решение, което назрява, е това, да пренесе своята самотност при второто същество и да може да стопли своята студенина на топлината на другото същество, да се съедини с това друго същество.
към текста >>
И по-нататък той получава
чувство
то: това съзнание, което е възникнало в мене, трябва да ме доведе до едно духовно деяние.
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят. А самият той не може да насочи своето астрално тяло надолу, то се стреми нагоре. Човек получава чувството, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу.
И по-нататък той получава чувството: това съзнание, което е възникнало в мене, трябва да ме доведе до едно духовно деяние.
Назрява едно духовно решение. Духовното решение, което назрява, е това, да пренесе своята самотност при второто същество и да може да стопли своята студенина на топлината на другото същество, да се съедини с това друго същество.
към текста >>
И човек има
чувство
то, че чрез това е приел в своята душа нещо безкрайно важно, че е можал да чуе тези думи, думите на Инспирацията.
Ако човек е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съединил с неговия жертвен дъжд, ти можеш да се върнеш на земята с него, в него и на земята аз ще наредя да бъдеш негов пазач.
И човек има чувството, че чрез това е приел в своята душа нещо безкрайно важно, че е можал да чуе тези думи, думите на Инспирацията.
към текста >>
Той има
чувство
то: това астрално тяло се стреми в духовния свят.
Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят. Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята. Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре.
Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят.
Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе. Неговото астрално тяло се стреми нагоре, отива нагоре подобно на един дим. Твоето астрално тяло се стреми към Земята, отива подобно на дим надолу. Човек добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе. Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе.
към текста >>
Той вижда себе си, вижда другото същество, има
чувство
то: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе.
Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята. Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят.
Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе.
Неговото астрално тяло се стреми нагоре, отива нагоре подобно на един дим. Твоето астрално тяло се стреми към Земята, отива подобно на дим надолу. Човек добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе. Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе. Това е едно друго същество, което говори там долу от него.
към текста >>
Човек добива
чувство
то за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе.
Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят. Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе. Неговото астрално тяло се стреми нагоре, отива нагоре подобно на един дим. Твоето астрално тяло се стреми към Земята, отива подобно на дим надолу.
Човек добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе.
Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе. Това е едно друго същество, което говори там долу от него. Но това друго същество дава решението да убие другия. И сега човек отново чува гласа, който преди това беше влял в него Инспирацията, но сега той е като един страшен отмъстителен глас: къде е твоят брат? И от това Себе се разлива гласът противоположен на предишния.
към текста >>
Защото когато човек проникне напълно с
чувство
то това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога.
Този вик е отражение на другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу на земята за пазител на другия. Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение. Защото те установяват определена връзка между това, което ние можем да бъдем днес, и най-общите интереси на човечеството. Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този колосален скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за човека. Запознаването с този скок в развитието на човечеството, това ни показва всъщност първо, какво е този човек, този земен човек.
Защото когато човек проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога.
И човек сигурно знае, какво би станал, ако не би настъпило нещо друго.
към текста >>
Обаче тогава, когато сме в състояние да развием в себе си това
чувство
, което е посочено тук, ние изживяваме нашето Себе и от него получаваме достъп до йерархиите на висшите чинове.
Обаче тогава, когато сме в състояние да развием в себе си това чувство, което е посочено тук, ние изживяваме нашето Себе и от него получаваме достъп до йерархиите на висшите чинове.
към текста >>
198.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И
чувство
то, което човек има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/,
чувство
то, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата.
И чувството, което човек има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/, чувството, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата.
Едно четвърто себе се потопява в йерархията на Духовете на Движението, едно пето се потопява в йерархията на Духовете на Мъдростта и на волята, едно шесто се потопява в йерархията на Херувимите и едно седмо в йерархията на Серафимите. Възможно е, обични приятели, когато човекът е издигнал 4-те членове на своето същество до една висока степен на развитието, той да стигне действително до такова изживяване, което сега бе охарактеризирано. Това е възможно; обаче наред с това, че човекът стига до едно такова развитие на своето Себе, каквото аз сега току-що посочих, той може да стигне до едно още по-високо развитие на своето Себе.
към текста >>
Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно
чувство
за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е. силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие. . . Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е. стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества.
Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
към текста >>
199.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Способност за превръщане и волевото
чувство
„Аз искам себе си“.
Един основен закон в човешката природа. Преживявания на душата в елементарния свят.
Способност за превръщане и волевото чувство „Аз искам себе си“.
Качествата на елементарния свят: симпатии и антипатии. За укрепването на душата и характера.
към текста >>
200.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното
чувство
за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят.
За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно. Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот. Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят. Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи.
към текста >>
Волята трябва да укрепне, защото в елементарния свят не е толкова удобно, колкото във физическо-сетивния свят, където
чувство
то за Аз се дава от силите на физическото тяло.
Точно така е и с волята.
Волята трябва да укрепне, защото в елементарния свят не е толкова удобно, колкото във физическо-сетивния свят, където чувството за Аз се дава от силите на физическото тяло.
Човек сам трябва да иска това чувство за Аз, в елементарния свят той трябва да изживее какво значи да си изпълнен в душата си със следното съдържание на съзнанието: „Аз искам себе си“. Трябва да изживее, че е нещо много значително, че в момента, когато не е достатъчно силен да развие не мисълта, а действителния волеви акт „аз искам себе си“, той усеща, че сякаш изпада в безсъзнание. Ако човек не може сам да се удържи в елементарния свят, той сякаш изпада в безсъзнание в този свят. Тук поглеждаме към истинската природа на волята, която също така не може да бъде дадена от външната наука, от външната философия, а само от ясновиждащото познание. Това, което наричаме воля във физическо-сетивния свят, е сянка на онази силна действителна воля, която се разгръща така, че да съхранява Аза по собствено своеволие, като не се опира на външни сили.
към текста >>
Човек сам трябва да иска това
чувство
за Аз, в елементарния свят той трябва да изживее какво значи да си изпълнен в душата си със следното съдържание на съзнанието: „Аз искам себе си“.
Точно така е и с волята. Волята трябва да укрепне, защото в елементарния свят не е толкова удобно, колкото във физическо-сетивния свят, където чувството за Аз се дава от силите на физическото тяло.
Човек сам трябва да иска това чувство за Аз, в елементарния свят той трябва да изживее какво значи да си изпълнен в душата си със следното съдържание на съзнанието: „Аз искам себе си“.
Трябва да изживее, че е нещо много значително, че в момента, когато не е достатъчно силен да развие не мисълта, а действителния волеви акт „аз искам себе си“, той усеща, че сякаш изпада в безсъзнание. Ако човек не може сам да се удържи в елементарния свят, той сякаш изпада в безсъзнание в този свят. Тук поглеждаме към истинската природа на волята, която също така не може да бъде дадена от външната наука, от външната философия, а само от ясновиждащото познание. Това, което наричаме воля във физическо-сетивния свят, е сянка на онази силна действителна воля, която се разгръща така, че да съхранява Аза по собствено своеволие, като не се опира на външни сили. Всичко става посвоеволно – можем да кажем така – в този елементарен свят, когато се вживеем в него.
към текста >>
Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево
чувство
„аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане.
Когато човек остави физическото си тяло и след това в етерното си тяло има като обкръжение елементарния свят, благодарение на изконната природа на етерното тяло се събужда преди всичко стремежът към превръщане. Той иска да се потапя в съществата. Но както в дневното бодърстване възниква потребността от сън, така в елементарния свят се събужда потребността да бъдеш сам в себе си, да изключиш всичко, в което би могъл да се превърнеш.
Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане.
Във физическия сън човек си отдъхва и силите се грижат за това той да се събуди, без да прави нещо за целта. В елементарния свят, когато е в сънното състояние да иска само себе си, той трябва да се върне обратно към състоянието на способност за превръщане чрез настояването на чувството за изоставеност, тоест трябва да иска да се събуди. От всичко това виждате, скъпи мои приятели, колко са различни условията на изживяването на себе си, на чувстването на себе си в елементарния свят от тези във физическо-сетивния свят. И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща внимание на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от единия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от единия свят в другия. Затова укрепването и усилването на душевния живот също принадлежи към често споменаваната от нас подготовка за преживяването на свръхсетивните светове.
към текста >>
В елементарния свят, когато е в сънното състояние да иска само себе си, той трябва да се върне обратно към състоянието на способност за превръщане чрез настояването на
чувство
то за изоставеност, тоест трябва да иска да се събуди.
Когато човек остави физическото си тяло и след това в етерното си тяло има като обкръжение елементарния свят, благодарение на изконната природа на етерното тяло се събужда преди всичко стремежът към превръщане. Той иска да се потапя в съществата. Но както в дневното бодърстване възниква потребността от сън, така в елементарния свят се събужда потребността да бъдеш сам в себе си, да изключиш всичко, в което би могъл да се превърнеш. Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане. Във физическия сън човек си отдъхва и силите се грижат за това той да се събуди, без да прави нещо за целта.
В елементарния свят, когато е в сънното състояние да иска само себе си, той трябва да се върне обратно към състоянието на способност за превръщане чрез настояването на чувството за изоставеност, тоест трябва да иска да се събуди.
От всичко това виждате, скъпи мои приятели, колко са различни условията на изживяването на себе си, на чувстването на себе си в елементарния свят от тези във физическо-сетивния свят. И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща внимание на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от единия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от единия свят в другия. Затова укрепването и усилването на душевния живот също принадлежи към често споменаваната от нас подготовка за преживяването на свръхсетивните светове. Укрепване и усилване на душевния живот.
към текста >>
Това, което се изработва като укрепнало
чувство
за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак.
Тези лотосови цветове трябва да са налице, ако човекът иска да притежава способността за превръщане, защото последната се състои в това, че лотосовите цветове разкриват своите листа в движение навън от човека и обхващат духовния свят, нагаждат се към него. Това, което се развива като способност за превръщане, за ясновиждащото зрение се изразява в разгръщане на лотосовите цветове.
Това, което се изработва като укрепнало чувство за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак.
Човек трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят, един елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят. Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши добродетели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак. Възможно е също така чрез известни прийоми да се пробудят лотосовите цветове, а също и елементарният гръбнак, без да се търси нравствена твърдост, но това не се препоръчва на никой добросъвестен ясновидец. Защото не става дума само за това, във висшите светове да се постигне едно или друго, а да се вземе под внимание всичко, което е необходимо.
към текста >>
201.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и
чувство
за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа.
Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества.
Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа.
Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>
202.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има
чувство
то, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят.
Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин.
Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз. Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини. И за да се стигне действително до истинския Аз, е необходимо да се премине през още някои преживявания.
към текста >>
203.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от
чувство
за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха.
Защото точно със същата логика, с която този забележителен оригинал свежда света до Аз и не-Аз, светът може да бъде сведен и до крушата и всичко, което не е круша, а именно другото извън тази круша. И могат да се използват точно същите думи и понятия, за да се обясни целият свят от крушата и не-крушата. В смисъла на този господин нищо няма да бъде пропуснато от света и неговите явления, ако вместо той да се обяснява с Аза и другото, съгласно „крушологията“ или „крушематиката“, се обясни с учението за крушата и другото извън крушата. И това се смята за научен труд, който използва също и различни сравнения от ембриологията, за да може да се представи за научен. В него се говори долу-горе в същия стил като в много от нашите т.нар.
научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха.
Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо. Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство.
към текста >>
Няма да можем да разберем защо в решаващата Четвърта картина се появява Теодора и казва какво иска да направи за Щрадер в страната на духовете, ако не изпитаме неясното
чувство
– както е правилно на това място, – което ни заставя да очакваме нещо.
Защото ако се опитате все по-дълбоко и по-дълбоко да прониквате в „Пробуждането на душите“, ще видите, че ще ви се разкрият много от тайните на битието така, че да си кажете: тези неща наистина съществуват за откровението и разкриването на тези тайни. Аз например ви обръщам внимание върху това да се опитате медитативно да изживеете по-нататък казаното от мен за Ариман като господар на смъртта в света и изложеното в „Пробуждането на душите“. Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество. Повече или по-малко със загатвания това е представено тук. Но, започвайки от Трета картина, виждаме как постепенно все по-ясно и по-ясно се приближава настроението, силите, подготвящи смъртта на Щрадер.
Няма да можем да разберем защо в решаващата Четвърта картина се появява Теодора и казва какво иска да направи за Щрадер в страната на духовете, ако не изпитаме неясното чувство – както е правилно на това място, – което ни заставя да очакваме нещо.
Няма да усетим правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че виждането му е накърнено, ако не усетим как в това виждане встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер. Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено. Настроението на приближаващата се смърт на Щрадер се излива върху цялото развитие също и на останалите действащи лица в драмата, започвайки от Трета картина. И ако го съпоставите с това, което беше изложено за Ариман като господар на смъртта, ще достигате до все по-дълбоки познания, свързани с духовните тайни, особено ако вземете предвид каква роля играе Ариман в настроението на драмата, намираща се под влиянието на импулсите на смъртта на Щрадер.
към текста >>
Това е, което би могло да се нарече
чувство
за отговорност.
Необходимо е да се помисли за това кое е правилното място на това движение в настоящето, в това хаотично гъмжило на т.нар. съвременна култура. Ще можем да развием ясни, бдителни мисли за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо. На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм. Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства.
Това е, което би могло да се нарече чувство за отговорност.
към текста >>
И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко
чувство
за отговорност.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата.
И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност.
Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука. И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>
Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на
чувство
то за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата. И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност.
Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука.
И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>
И още повече ще поискаме да ценим тази поява на
чувство
то за отговорност.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата. И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност. Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука.
И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това
чувство
за отговорност.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
към текста >>
Мнозина от тези, които изпитват
чувство
то за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на
чувство
то за отговорност.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност.
Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело. И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и
чувство
за отговорност към нашето дело.
Ще считаме нашето движение за особено щастливо, ако в изтичащите от него потоци бихме могли същевременно да видим като красиво ехо това чувство за отговорност. Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно.
Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в
чувство
то за отговорност към нашето дело.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно
чувство
за отговорност или най-малкото със стремежа към това
чувство
за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно.
Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също.
към текста >>
Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в
чувство
то за отговорност на нашите души.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа.
Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души.
Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>
204.
Въведение
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Той стори това, окрилян от едно дълбоко
чувство
за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
Лекциите, изнесени върху Петото Евангелие през 1913 и 1914 година заемат твърде особено място в духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер. Той сам споделяше с цената на какви усилия можа да говори върху Петото Евангелие.
Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
към текста >>
205.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Разпространява се не друго, а моралното
чувство
, което съпровожда християнството.
Да, има нещо забележително и странно в тези християнски импулси. Изглежда така, сякаш интелектът и познанието не вземат никакво участие в разпространението на тези импулси. Изглежда така, сякаш християнството се разпространява независимо от това, какво хората мислят за или против него, и дори то се проявява само че в своя противоположен образ тъкмо в съвременния материализъм. Но какво всъщност се разпространява в този случай? Това далеч не са християнските идеи.
Разпространява се не друго, а моралното чувство, което съпровожда християнството.
Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим, че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя, яростта на християните срещу действителните или мними противници на християнството. И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души, особено когато се проявява под формата на християнско мислене, този морал далеч не може да ни импонира. Но какво всъщност се разпространява тогава? Каква е тази странна, загадъчна сила?
към текста >>
206.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха
чувство
то, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието.
И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите.
към текста >>
Сега човек е обзет от един вид „понижение" на жизненото
чувство
.
Тук бих желал да се абстрахирам от онези възгледи за Слънчевото затъмнение, които са породени от съвременната техника. За да понесе онези демонични сили, които се надигат в хода на едно Слънчево затъмнение и с помощта на външната техника, лишена от каквото и да е изкуство, човекът се нуждае от изключителна сила на характера. Сега аз не бих искал да се впускам в подробни описания, а само да обърна внимание на следното: в хода на такова затъмнение изгрява в пълна светлина онова, което иначе може да се постигне единствено чрез продължителни и трудни медитации. Сега целият растителен и животински свят изглежда по друг начин всяка птица, всяка пеперуда изглежда различно.
Сега човек е обзет от един вид „понижение" на жизненото чувство.
Изправени сме пред нещо, което може да пробуди у нас категоричното убеждение, колко интимно е свързан онзи духовен живот, който принадлежи на Слънцето и има така да се каже своето физическо тяло във видимото Слънце, колко интимно е свързан този живот с живота на Земята. Сега има ме ясното усещане, че когато физическата светлина на Слънцето е силно затъмнена от изпречващата се Луна, положението е съвсем различно от това, когато през нощта Слънцето изобщо не свети. Да, цялата Земя изглежда по съвършено различен начин в хода на едно Слънчево затъмнение и в нощните часове. В хода на Слънчевото затъмнение човек усеща как груповите души*11 на растенията и на животните се уголемяват, докато физическите тела на растенията и животните се смаляват. Настъпва един вид проясняване на всичко онова, което е от духовно естество, на всичко онова, което е свързано с груповите души.
към текста >>
207.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като
чувство
и сила на душата.
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание. Обаче когато ясновиждащото съзнание се потапя в апостолските души, там то открива и разпознава онези образи, за които вече стана дума.
Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата.
И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си. Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те носеха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес. Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като един вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт. Чрез тях действуваше онази сила, в която се беше превърнал Христос след Мистерията на Голгота. И тук ние стигаме до онзи момент, когато трябва да обсъдим земния живот на Христос в смисъла на Петото Евангелие.
към текста >>
208.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Религиозните разговори и спорове, на които беше само мълчалив свидетел, му правеха впечатление, но те все повече и повече започнаха да пробуждат в душата му истинско огорчение, понеже още в онези години момчето имаше
чувство
то, че всичко онова, за което разговаря ха книжниците, преданията и старите писания, опазени в Стария Завет, съдържа нещо несигурно, нещо което съвсем лесно би могло да доведе до грешки и заблуждения.
Първоначално нещата изглеждаха така, сякаш момчето попиваше с голямо внимание и усет всичко, което чу ваше от многобройните книжници, които посещаваха техния дом, за да отговаря после на всеки зададен въпрос. То продължи да изненадва всички книжници и те започнаха да го смятат за дете-чудо. После обаче то стана все по-затворено и мълчаливо, и само безмълвно се вслушваше в разговорите на другите. И все пак през този период от време, в душата му непрекъснато възникваха забележителни идеи, морални максими, и най-вече забележителни, морални импулси.
Религиозните разговори и спорове, на които беше само мълчалив свидетел, му правеха впечатление, но те все повече и повече започнаха да пробуждат в душата му истинско огорчение, понеже още в онези години момчето имаше чувството, че всичко онова, за което разговаря ха книжниците, преданията и старите писания, опазени в Стария Завет, съдържа нещо несигурно, нещо което съвсем лесно би могло да доведе до грешки и заблуждения.
към текста >>
209.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Може би ще получите известна представа, известно
чувство
за Исусовата душа, ако разкажа една сцена, която се разигра към края на неговите 20 години.
Може би ще получите известна представа, известно чувство за Исусовата душа, ако разкажа една сцена, която се разигра към края на неговите 20 години.
Сцената, която искам да разкажа, засяга един разговор между Исус от Назарет и неговата майка, следователно с онази, която чрез сливането на двете семейства стана негова майка в продължение на много години*27.
към текста >>
210.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето великото, обединяващо
чувство
: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята. В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма.
Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма.
Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини. Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>
Ние често сме говорили за тези духовно-научни истини, но сега аз се спирам на тях с едно особено
чувство
.
Петата следатлантска епоха*34 е определена за Азовото развитие, или с други думи за развитието на Съзнателната Душа. Обаче човекът се включва в изграждането на Съзнателната Душа, най-вече за да осъзнае напълно своя Аз.
Ние често сме говорили за тези духовно-научни истини, но сега аз се спирам на тях с едно особено чувство.
към текста >>
Дори и външното историческо проучване ясно показва как Азовото съзнание, Азовото
чувство
прониква в човешката душа приблизително от 15 век насам.
И когато проучим отделните философски определения за истината, веднага става явно, исторически явно, колко важни са тези неща. Ето защо днес аз говоря за тях от една по-друга гледна точка, различна от гледната точка в споменатата книга.
Дори и външното историческо проучване ясно показва как Азовото съзнание, Азовото чувство прониква в човешката душа приблизително от 15 век насам.
към текста >>
211.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Душата ни наистина се изпълва с едно трагично
чувство
, когато виждаме колко мъчително страдаше Исус от Назарет от всичко онова, в което по-късните поколения превърнаха древното юдейско учение.
Така протичаше животът му между дванадесетата и осемнадесетата година; душата му проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в юдейското учение и оставаше все по-разочарована от него, така че накрая той можеше да изпитва само болка и страдание.
Душата ни наистина се изпълва с едно трагично чувство, когато виждаме колко мъчително страдаше Исус от Назарет от всичко онова, в което по-късните поколения превърнаха древното юдейско учение.
И много често, замечтан и размишлявайки в пълна тишина, той си казваше: Да, някога учението се е изляло над човечеството, някога откровението е било дадено на хората; обаче днес хората, които могат да вникнат в това откровение, вече не са тук! Ето как може да бъде накратко характеризирано душевното състояние на Исус от Назарет. И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец.
към текста >>
Споменавам всичко това, за да пробудите у себе си едно усещане, едно
чувство
за страданията на Заратустровия Дух през тези години, когато той непосредствено изживя как древните откровения вече нямаха никакъв смисъл за душевните потребности на тогавашните хора.
Споменавам всичко това, за да пробудите у себе си едно усещане, едно чувство за страданията на Заратустровия Дух през тези години, когато той непосредствено изживя как древните откровения вече нямаха никакъв смисъл за душевните потребности на тогавашните хора.
И ако днес, с помощта на Хрониката Акаша, проследяваме тази част от живота на Исус, ще се натъкнем именно на това неописуемо страдание, което не може да бъде сравнено с никакво друго човешко страдание.
към текста >>
212.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и
чувство
то за превъзходство над страха.
И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост.
Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха.
Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха. Луцифер трябваше да отстъпи.
към текста >>
Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и
чувство
то Му за превъзходство над страха.
И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост. Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака.
Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха.
Луцифер трябваше да отстъпи.
към текста >>
213.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием
чувство
то: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне.
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
към текста >>
Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква
чувство
то за изолираността на мисълта;
чувство
то, че мисълта е все пак именно само мисъл;
чувство
то, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере.
Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност. Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
И сега се получава едно
чувство
, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно
чувство
, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него.
Тогава човек се чувствува тук на Земята: той се чувствува първо откъснат от Земята и пренесен в настоящия свят в гръцко-римския свят с неговите излъчвания в останалите области на Земята от онова време, до преди Тайната на Голгота. Обаче щом оставим да действува върху нас впечатлението на духовния свят, тогава звездата аз казвам символично звездата духовното същество се явява поставено над Девакана, звездата, за която си казваме: Да, това, което ти изживяваш в изолираността на мисълта и възможността, че мисълта е получила едно такова задълбочаване както във времето от началото на нашето летоброене, това също е едно последствие на лъчите, които излизат от звездата във висшия духовен свят.
И сега се получава едно чувство, което отначало не иска да знае нищо за това, което е историческо предание за Тайната на Голгота, а едно чувство, което може да бъде изразено така: Да, ти стоиш тук с гръцко-римския идеен свят, с това, което Платон и което другите можаха да дадат на всеобщото образование на човечеството, което те внесоха в душите -, с това стоиш ти тук и се чувствуваш живо вътре в него.
След това чакаш... Наистина твоето чакане не е напразно: защото тогава изплува дълбоко, дълбоко в задните основи на духовния живот звездата, която изпраща своите силови лъчи и за която можеш да кажеш: Това, което ти току-що изживя, е едно действие на тези силови лъчи. Този опит може да има човек. Когато има този опит, той не е държал пред себе си нищо от някакво предание, а е търсил само причините за това, което е станало в гръцко-римския свят. Но той има също опитността, че е разделен чрез три свята от разбирането на истинската причина на тогавашния свят.
към текста >>
Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно
чувство
за безкрайната дълбочина на този Гнозис.
И тогава човек насочва може би поглед върху онези духове, които в онова време са се опитали да разберат този прелом по свой начин. Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-философски гении. И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса. Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин.
Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис.
Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях.
към текста >>
Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно
чувство
за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят.
Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-философски гении. И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса. Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството.
Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят.
И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално. И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса.
към текста >>
Това
чувство
на отделеност от божествения свят на Еоните, това
чувство
на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят.
Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод.
Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят.
И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът. Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание.
към текста >>
Бих искал да имате едно
чувство
за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на мисълта или като едно откриване на мисълта, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни.
Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца. С това разглеждане аз не бих искал да съм Ви дал днес едно обяснение върху нещо. Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес. Че сте наясно върху това, че в света се е появило нещо в началото на наше то летоброене, от което човешкото разбиране е било твърде, твърде далече и въпреки това е било произведено от него, това бих искал аз с удоволствие Вие да почувствувате. Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика загадка, това бих искал да почувствувате.
Бих искал да имате едно чувство за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на мисълта или като едно откриване на мисълта, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни.
Вие можете да потърсите в скритите светове това, което в илюзията, в майя на физическия-сетивен свят се явява като задълбочаване на гръцко-римската мисъл. И с днешните обяснения аз исках да дам не една идея, не едно истинско обяснение за това, което стои пред нас, а изтъкването на една загадка, която след това ще продължи и утре вечер.
към текста >>
214.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно
чувство
по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно
чувство
, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури.
И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно. Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел. Ние ще имаме да оценим от други страни също явлението на евангелистите. Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна.
Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури.
Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите. При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността. Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла?
към текста >>
215.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно
чувство
на удоволствие.
Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха. Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното.
При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие.
Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин.
към текста >>
То отново чуваше като отчаян вик това, което мисленето, чувствуването и волението на човеците биха станали и се стремеше да чувствува, да се проникне напълно от
чувство
то за тази трагичност на човешкото развитие, на развитието на цялото човечество.
И по отношение на тези три душевни способности на човека трябваше да бъде създадена помощ от духовния свят. И сега онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, прие една такава космическа душевна форма, че неговият живот не беше нито на Слънцето, нито на Луната, нито на Земята, а то живееше един вид описвайки кръгове около Земята, като чувствуваше зависимо от влиянията на Слънцето, Луната и Земята. Влиянията на Земята му идваха отдолу нагоре, а тези на Слънцето и Луната отгоре надолу. Ясновидското съзнание вижда всъщност това същество ако мога да се изразя така в цветущото вре ме на неговото развитие в същата сфера, в която Луната се върти около Земята. Следователно аз не мога да кажа точно: влиянието на Луната идваше от горе, а то идваше в същност от мястото, където се намираше това същото същество, този предиземен Натанов Исус.
То отново чуваше като отчаян вик това, което мисленето, чувствуването и волението на човеците биха станали и се стремеше да чувствува, да се проникне напълно от чувството за тази трагичност на човешкото развитие, на развитието на цялото човечество.
С това обаче то отново призова при себе си висшия Слънчев Дух, който слезе сега отново при него, одухотворявайки го за трети път. Така щото в космическите висини, вън от Земята, имаме едно трето проникване на това Натаново момче Исус с висшия слънчев Дух, който наричаме Христос.
към текста >>
216.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето
чувство
и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал.
И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала! И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума. Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно! Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал! Това, обични приятели беше първо звездната писменност.
Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал.
Това, което имам още да Ви покажа върху този въпрос, ще се опитам да Ви го кажа утре.
към текста >>
217.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в
чувство
, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята.
Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това. Как то се представя! И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи.
Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята.
Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник. Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма. Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега.
към текста >>
И след това да се оставим да бъдем проникнати, обични антропософски приятели, с всичко това, което може да се превърне в
чувство
в нас, когато гледаме, как Парсивал е стигнал до Тайната на Граала.
И след това да се оставим да бъдем проникнати, обични антропософски приятели, с всичко това, което може да се превърне в чувство в нас, когато гледаме, как Парсивал е стигнал до Тайната на Граала.
След това тази тайна е останала отново затворена, защото хората трябваше да търсят връзката на Земята с космическите сили в най-външното поле, в полето на най-външната наука. Нека разберем също едно такова явление, че един дух като Кеплер намери разбиране за това, което можеше да каже със своите математично-механически небесни закони, но това, което той, действително проникнат от Христовия Импулс, можа да при бави към тези закони, трябваше отново да потъне в подсъзнателните основи на душата. Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни. Без духове и души навсякъде не би имало никаква хармония. В човешката душа се образуват хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид.
към текста >>
Когато го видим там, тогава ние ще разберем търсенето на нашия антропософски светоглед, тогава ще проникнем все повече и по-далече до едно
чувство
, до едно усещане за звездния аспект на свещения Граал към човешкия аспект на свещения Граал, към майката с Исуса, с Христа.
Как дойде Той, идвайки от горе надолу, как направи той това пътуване? Той дойде от запад към изток, след това отново дойде от изток на запад. Неговата външна дреха /външна обвивка/ слезе от областта на висшите йерархии. Съществата на висшите йерархии го донесоха долу, към тях принадлежеше той. Легендата на Парсифал ни напомня хубаво, че това е така, като казва: Отряд Ангели донесе свещения Граал при Титурел, истинската тайна за Христа-Исуса, за връзката на Господаря на Земята с девствената майка, и отново един отряд Ангели го очаква в областта на висшите йерархии.
Когато го видим там, тогава ние ще разберем търсенето на нашия антропософски светоглед, тогава ще проникнем все повече и по-далече до едно чувство, до едно усещане за звездния аспект на свещения Граал към човешкия аспект на свещения Граал, към майката с Исуса, с Христа.
към текста >>
218.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Но както някой може да е гностик на реализма, в същия смисъл той може да е и гностик на материализма; обаче това главно са хора, които притежават само усещане и
чувство
за всичко веществено, за всичко материално, хора, които се стремят да опознават материалния свят чрез непосредствен контакт, също както кучето, което подушва даден предмет и веднага го „познава” интимно, така че по отношение на материалните неща то е един отличен гностик.
Има също и гностици в полето на материализма. Впрочем те са много страни гностици.
Но както някой може да е гностик на реализма, в същия смисъл той може да е и гностик на материализма; обаче това главно са хора, които притежават само усещане и чувство за всичко веществено, за всичко материално, хора, които се стремят да опознават материалния свят чрез непосредствен контакт, също както кучето, което подушва даден предмет и веднага го „познава” интимно, така че по отношение на материалните неща то е един отличен гностик.
към текста >>
Душевната нагласа на трансцеденталиста е такава, че той има
чувство
то: Когато аз възприемам нещата, тяхната същност се доближава към мен; само че самото възприемане не е идентично с тази същност.
Аз не чувствам, че нещо може да се влее в моята душа, аз чувствам само, че то трябва да съществува там, във външния свят. – Тази душевна нагласа предпоставя, че същността на нещата се намира извън нашата душа и извън това, което нашата душа може да има като някаква опитност; обаче тя съвсем не приема, че същността на нещата би искала непосредствено да навлезе в самата човешка душа, каквото е убеждението на мистиците. Когато човекът приема, че зад всичко съществува и още нещо, което е недостъпно за възприятията, тогава той се превръща – ще се опитам да намеря възможно найподходящата дума – в трансцеденталист. Следователно, в този случай приемаме, че истинската същност на нещата е трансцедентна, че тя не може да навлезе в човешката душа, както смятат мистиците. И така: Трансцедентализъм.
Душевната нагласа на трансцеденталиста е такава, че той има чувството: Когато аз възприемам нещата, тяхната същност се доближава към мен; само че самото възприемане не е идентично с тази същност.
Тази същност остава скрита, независимо, че се доближава до мен.
към текста >>
219.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Впрочем най-доброто, което можем да постигнем, е че чрез такива описания – с усет и
чувство
– ние навлизаме все по-дълбоко и по-дълбоко в духовното устройство на света.
Някои аспекти, свързани с обяснението на света, се проявяват именно тогава, когато душата се изправи пред такива описания, каквито направихме в хода на тези четири лекции.
Впрочем най-доброто, което можем да постигнем, е че чрез такива описания – с усет и чувство – ние навлизаме все по-дълбоко и по-дълбоко в духовното устройство на света.
Достатъчно е, ако в хода на един такъв лекционен цикъл постигнем дори и само това, че мнозина от вас си кажат: - Да, ако искаме да поемем по верния път, ние трябва да се потопим в духовния свят, т.е. в света на истината, а не в света на заблужденията. Защото, ако искаме да поемем по този път и да стигнем до изворите на истината, ние трябва да преразгледаме много, много неща. И ако в началото би искало да ни се струва, че тук или там възниква някакво противоречие, че бихме искали да не разберем едно или друго, въпреки всичко, сега ние сме убедени, че светът е тук не за да бъде разбран от всяко равнище на човешкия интелект, и че за нас е по-добре да станем търсачи на истината, отколкото винаги да заставаме пред света така, че само да задаваме въпросите: „Какво можем да разберем? ” и „Какво не можем да разберем?
към текста >>
220.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И изказвайки думата "
чувство
", обични мои антропософски приятели, ние сочим към онази област, която всъщност включва щастието и страданието на човешкия живот.
Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието. Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме. След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света. Фактът, че можем да имаме чувства за нещата, че можем да се радваме на заобикалящия ни свят, това едва съставлява основата на нашето истинско човешко съществуване, в известно отношение то съставлява и всичко онова, което е ваше щастие и наше страдание. Всичко това се разиграва във вълнуващи се нагоре и надолу чувства: чувства се въздигат в нас или се насочват към нас, които повдигат нашия живот, укрепват го, чувства, в които се чувствуваме щастливи и доволни; чрез събитията на живота, чрез нашата съдба, също и чрез нашия вътрешен живот ни връхлитат чувства, които изразяват нашето страдание, нашата скръб.
И изказвайки думата "чувство", обични мои антропософски приятели, ние сочим към онази област, която всъщност включва щастието и страданието на човешкия живот.
към текста >>
Когато говорим са възприятието и размишляваме върху него, ние можем да имаме
чувство
то: С възприятието ние стоим непосредствено в известно отношение към външния свят.
За онзи, който прониква по-дълбоко в разглеждането на тези бихме могли да кажем четири вътрешни сфери на човешката вътрешна природа, се показва едно важно различие сравнявайки ги две по две. Обаче в обикновения живот човек не осъзнава достатъчно тази разлика; най-много тя изпъква в нашето съзнание, когато размишляваме по следния начин върху тези четири сфери на човешката природа.
Когато говорим са възприятието и размишляваме върху него, ние можем да имаме чувството: С възприятието ние стоим непосредствено в известно отношение към външния свят.
Чрез възприятието ние овътрешняваме външния свят; то ни доставя нещо, което после принадлежи на нашата вътрешност, когато преработим усещането. Но ние имаме чувството: трябва да сме устроили нашето усещане така, че в известно отношение то да ни дава верни изображения на външния свят; и всяко заболяване на живота на възприятието, на живота на усещането, всяко заболяване на сетивата ни показва, че чрез едно такова заболяване нашият вътрешен живот обеднява, обеднява чрез това, че не получаваме достатъчно вътре в нас от това, което можем да получим от външния свят.
към текста >>
Но ние имаме
чувство
то: трябва да сме устроили нашето усещане така, че в известно отношение то да ни дава верни изображения на външния свят; и всяко заболяване на живота на възприятието, на живота на усещането, всяко заболяване на сетивата ни показва, че чрез едно такова заболяване нашият вътрешен живот обеднява, обеднява чрез това, че не получаваме достатъчно вътре в нас от това, което можем да получим от външния свят.
За онзи, който прониква по-дълбоко в разглеждането на тези бихме могли да кажем четири вътрешни сфери на човешката вътрешна природа, се показва едно важно различие сравнявайки ги две по две. Обаче в обикновения живот човек не осъзнава достатъчно тази разлика; най-много тя изпъква в нашето съзнание, когато размишляваме по следния начин върху тези четири сфери на човешката природа. Когато говорим са възприятието и размишляваме върху него, ние можем да имаме чувството: С възприятието ние стоим непосредствено в известно отношение към външния свят. Чрез възприятието ние овътрешняваме външния свят; то ни доставя нещо, което после принадлежи на нашата вътрешност, когато преработим усещането.
Но ние имаме чувството: трябва да сме устроили нашето усещане така, че в известно отношение то да ни дава верни изображения на външния свят; и всяко заболяване на живота на възприятието, на живота на усещането, всяко заболяване на сетивата ни показва, че чрез едно такова заболяване нашият вътрешен живот обеднява, обеднява чрез това, че не получаваме достатъчно вътре в нас от това, което можем да получим от външния свят.
към текста >>
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме
чувство
то: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас.
Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят. Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас.
към текста >>
Но когато преминем към нашето
чувство
и размислим малко върху това
чувство
, ще открием, че това
чувство
, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас. Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят.
Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането.
Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите. И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот.
към текста >>
Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно
чувство
, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас. Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят. Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл.
Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас.
Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите. И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот. Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела!
към текста >>
Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето
чувство
така, щото да може да възприема тънкостите.
Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят. Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас.
Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите.
И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот. Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела! И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова.
към текста >>
Ако при
чувство
то можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето
чувство
така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат.
И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот. Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела! И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова.
Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат.
Всеки един от нас трябва да развива отделно своето чувствуване; но ние можем да намерим хора, с които нашите чувства могат да бъдат в съзвучие, в хармония. Защото въпреки че чувственият живот е вътрешен, все пак възможно е хората да бъдат в хармония с техните чувства. Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо. Волите не могат да се слеят в един единствен обект. Самият манивел, който хващаме, за да можем да въртим една машина, можем да го държим само сами.
към текста >>
От всичко казано до тук можем да направим извода, че възприятието и мисълта са повече външни във вътрешния живот на човека, а
чувство
то и волята са най-дълбокият, фактически най-вътрешният елемент на човешката душа.
От всичко казано до тук можем да направим извода, че възприятието и мисълта са повече външни във вътрешния живот на човека, а чувството и волята са най-дълбокият, фактически най-вътрешният елемент на човешката душа.
Но когато разглеждаме напълно външно, екзотерично те-зи четири кръга на човешкия душевен живот, получава се и една друга разлика.
към текста >>
А по отношение на нашите мисли ние имаме
чувство
то: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите мисли ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме
чувство
то: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето мислене ти завладяваш само една малка част от него.
Когато стоим пред света с нашето възприемание, ние със сигурност си казваме: Това възприемание ни дава възможност да познаем света, обаче винаги само от една единствена гледна точка. Колко малък е откъсът от света, който ние превръщаме в наш вътрешен живот чрез възприеманието! В това възприемание ние сме зависими от място и време; трябва да кажем: от това, което предчувствуваме в света, в нашия вътрешен живот прониква чрез възприятието една много малка част.
А по отношение на нашите мисли ние имаме чувството: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите мисли ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме чувството: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето мислене ти завладяваш само една малка част от него.
Не така стои въпросът с чувствуването. С чувствуването е така, че човек си казва: О, всъщност какви необятни възможности на щастието и на страданието има в самия мене! Колко много неща бих могъл да черпя от глъбините на моята душа! И ако бих могъл да ги извлека, колко по-тънко, колко по-възвишено бих чувствувал аз за нещата на света! Докато по отношение на възприеманието и на мисленето имаме чувството: Там навън в света има много неща и чрез възприеманието и мисленето аз мога да изживея само една малка част от тях, то по отношение на чувствуването трябва да си кажем: Там долу има безкрайни дълбочини; ако бих ги извлякъл, моето чувствуване би се обогатило все повече и повече.
към текста >>
Докато по отношение на възприеманието и на мисленето имаме
чувство
то: Там навън в света има много неща и чрез възприеманието и мисленето аз мога да изживея само една малка част от тях, то по отношение на чувствуването трябва да си кажем: Там долу има безкрайни дълбочини; ако бих ги извлякъл, моето чувствуване би се обогатило все повече и повече.
А по отношение на нашите мисли ние имаме чувството: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите мисли ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме чувството: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето мислене ти завладяваш само една малка част от него. Не така стои въпросът с чувствуването. С чувствуването е така, че човек си казва: О, всъщност какви необятни възможности на щастието и на страданието има в самия мене! Колко много неща бих могъл да черпя от глъбините на моята душа! И ако бих могъл да ги извлека, колко по-тънко, колко по-възвишено бих чувствувал аз за нещата на света!
Докато по отношение на възприеманието и на мисленето имаме чувството: Там навън в света има много неща и чрез възприеманието и мисленето аз мога да изживея само една малка част от тях, то по отношение на чувствуването трябва да си кажем: Там долу има безкрайни дълбочини; ако бих ги извлякъл, моето чувствуване би се обогатило все повече и повече.
Но аз мога да изнеса нагоре само една много малка част и да я превърна в моето действително чувствуване.
към текста >>
Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това
чувство
по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света. Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н. около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието.
Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят. Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше. В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
Това е едно
чувство
, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н. около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше. В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е
чувство
то, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше.
около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше.
В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
Но също и това, което отговаря на това
чувство
на физическото поле, може да се пробуди вътрешно там навън в тялото.
Но засилването на вътрешния живот може да отиде и по-нататък. Ако човек би виждал само това, което току що посочих, той би изглеждал на себе си твърде особено в духовния свят; той би изглеждал на себе си като едно същество, което наистина на физическото поле може да приема впечатленията на външния свят, но вътрешно би било съвършено празно от чувства, което не би могло да чувствува нищо.
Но също и това, което отговаря на това чувство на физическото поле, може да се пробуди вътрешно там навън в тялото.
Това не е самото чувствуване, защото това чувствуване е оправдано, съществува само във физическото тяло, то е това, което в духовния свят отговаря на чувствуването. По-рано ние просто сме чувствували: ти си вътре в пространството и се носиш по вълните във времето; ти си в пространството, в което по-рано си виждал процесите, съществата, и във времето, в което си имал възприятия там се намираш ти. Но когато там навън вън от тялото се пробужда отговарящата на чувството душевност, тогава това душевно естество започва да развива, да разгръща едно познание, чрез което там вън просветват всякакъв вид неща, чрез което човек чувствува не само себе си като разпрострян в пространството, но чрез което той възприема това, което се намира в това пространство, което се носи на вълни като същества и този поток на времето. И сега той не намира това, което по-рано е виждал чрез тялото и неговите органи в този външен свят, а намира себе си живеещ, имащ изживявания във вътрешността на този външен свят, в духовното, което протъкава и прониква със своите вълни този външен свят. Това е, като че пространството, в което по-рано човек само се е чувствувал, сега е напълнено с безброй звезди, които всички се движат и към които той сам принадлежи.
към текста >>
Но когато там навън вън от тялото се пробужда отговарящата на
чувство
то душевност, тогава това душевно естество започва да развива, да разгръща едно познание, чрез което там вън просветват всякакъв вид неща, чрез което човек чувствува не само себе си като разпрострян в пространството, но чрез което той възприема това, което се намира в това пространство, което се носи на вълни като същества и този поток на времето.
Но засилването на вътрешния живот може да отиде и по-нататък. Ако човек би виждал само това, което току що посочих, той би изглеждал на себе си твърде особено в духовния свят; той би изглеждал на себе си като едно същество, което наистина на физическото поле може да приема впечатленията на външния свят, но вътрешно би било съвършено празно от чувства, което не би могло да чувствува нищо. Но също и това, което отговаря на това чувство на физическото поле, може да се пробуди вътрешно там навън в тялото. Това не е самото чувствуване, защото това чувствуване е оправдано, съществува само във физическото тяло, то е това, което в духовния свят отговаря на чувствуването. По-рано ние просто сме чувствували: ти си вътре в пространството и се носиш по вълните във времето; ти си в пространството, в което по-рано си виждал процесите, съществата, и във времето, в което си имал възприятия там се намираш ти.
Но когато там навън вън от тялото се пробужда отговарящата на чувството душевност, тогава това душевно естество започва да развива, да разгръща едно познание, чрез което там вън просветват всякакъв вид неща, чрез което човек чувствува не само себе си като разпрострян в пространството, но чрез което той възприема това, което се намира в това пространство, което се носи на вълни като същества и този поток на времето.
И сега той не намира това, което по-рано е виждал чрез тялото и неговите органи в този външен свят, а намира себе си живеещ, имащ изживявания във вътрешността на този външен свят, в духовното, което протъкава и прониква със своите вълни този външен свят. Това е, като че пространството, в което по-рано човек само се е чувствувал, сега е напълнено с безброй звезди, които всички се движат и към които той сам принадлежи. И сега той знае: Ти живееш сега себе си в твоето астрално тяло. И човек така изживява себе си в своето астрално тяло вън от физическото тяло, че оживява съдържателно това, което той по-рано само се е чувствувал.
към текста >>
Защото когато оставим да действува на нашата душа това, което току-що бе обяснено като опитност на ясновиждащото съзнание и което /както ми се струва/ е лесно разбираемо когато оставим това да действува но нашата душа и го съберем в едно основно
чувство
на живота в душата, как може да се изрази това основно чувствуване на живота в душата?
Такива неща доставя духовното познание. От тук ние виждаме, че наистина това познание не е само нещо, което ни дава мисли и идеи, но нещо, което може да ни проникне в цялата душа. Така щото чрез това действително се научаваме да се познаваме, ставаме съвършено друг човек в цялото наше чувствуване и мислене.
Защото когато оставим да действува на нашата душа това, което току-що бе обяснено като опитност на ясновиждащото съзнание и което /както ми се струва/ е лесно разбираемо когато оставим това да действува но нашата душа и го съберем в едно основно чувство на живота в душата, как може да се изрази това основно чувствуване на живота в душата?
Как можем да кажем, когато искаме да назовем с малко думи това, което се запалва в нас като вътрешно чувство на живота чрез едно такова знание на ясновидското изследване?
към текста >>
Как можем да кажем, когато искаме да назовем с малко думи това, което се запалва в нас като вътрешно
чувство
на живота чрез едно такова знание на ясновидското изследване?
Такива неща доставя духовното познание. От тук ние виждаме, че наистина това познание не е само нещо, което ни дава мисли и идеи, но нещо, което може да ни проникне в цялата душа. Така щото чрез това действително се научаваме да се познаваме, ставаме съвършено друг човек в цялото наше чувствуване и мислене. Защото когато оставим да действува на нашата душа това, което току-що бе обяснено като опитност на ясновиждащото съзнание и което /както ми се струва/ е лесно разбираемо когато оставим това да действува но нашата душа и го съберем в едно основно чувство на живота в душата, как може да се изрази това основно чувствуване на живота в душата?
Как можем да кажем, когато искаме да назовем с малко думи това, което се запалва в нас като вътрешно чувство на живота чрез едно такова знание на ясновидското изследване?
към текста >>
И сега искаме да резюмираме това в едно
чувство
на живота сега гледаме на цялата човешка природа различно от по-рано, сега знаем, че тази човешка природа е проникната от божествения Космос, а не както по-рано.
Ние съзерцаваме това, което е най-обикновеното нещо на всекидневието, което е израз на нашето всекидневно настроение и добиваме нещо като едно впечатление от това, което намирате предадено чрез устата на Капезиус и на Бенедиктус в първите изречения на моята драма "Изпитания на душата": как в човека се сливат така да се каже целите, които са си поставили божествено-духовните Същества; как в това, което е човешка природа, се влива онова, което божествено-духовни Същества са мислили през световете.
И сега искаме да резюмираме това в едно чувство на живота сега гледаме на цялата човешка природа различно от по-рано, сега знаем, че тази човешка природа е проникната от божествения Космос, а не както по-рано.
И съзнанието за всичко това се запалва, укрепва, засилва се и казва с вътрешно разбиране на душата и на чувството: Ако искаме да разберем човека, ние не можем да сторим това по друг начин освен като познаем: от божествено-духовното е роден целият този човек!
към текста >>
И съзнанието за всичко това се запалва, укрепва, засилва се и казва с вътрешно разбиране на душата и на
чувство
то: Ако искаме да разберем човека, ние не можем да сторим това по друг начин освен като познаем: от божествено-духовното е роден целият този човек!
Ние съзерцаваме това, което е най-обикновеното нещо на всекидневието, което е израз на нашето всекидневно настроение и добиваме нещо като едно впечатление от това, което намирате предадено чрез устата на Капезиус и на Бенедиктус в първите изречения на моята драма "Изпитания на душата": как в човека се сливат така да се каже целите, които са си поставили божествено-духовните Същества; как в това, което е човешка природа, се влива онова, което божествено-духовни Същества са мислили през световете. И сега искаме да резюмираме това в едно чувство на живота сега гледаме на цялата човешка природа различно от по-рано, сега знаем, че тази човешка природа е проникната от божествения Космос, а не както по-рано.
И съзнанието за всичко това се запалва, укрепва, засилва се и казва с вътрешно разбиране на душата и на чувството: Ако искаме да разберем човека, ние не можем да сторим това по друг начин освен като познаем: от божествено-духовното е роден целият този човек!
към текста >>
Когато го съзерцаваме, как неговото чувствуване се влива в дейността на неговите мускули как нещо божествено-духовно, нещо космическо се влива в неговата костна система, как целият свят живее в движението на неговия скелет, как цялата планетна система живее в свиването и разтягането на мускулите и в тяхното отпускане когато проникнем това с нашата мисъл и с нашето
чувство
, тогава с пълно разбиране казваме: да, от божественото е роден този човек: Ex deo nascimur.
Когато го съзерцаваме, как неговото чувствуване се влива в дейността на неговите мускули как нещо божествено-духовно, нещо космическо се влива в неговата костна система, как целият свят живее в движението на неговия скелет, как цялата планетна система живее в свиването и разтягането на мускулите и в тяхното отпускане когато проникнем това с нашата мисъл и с нашето чувство, тогава с пълно разбиране казваме: да, от божественото е роден този човек: Ex deo nascimur.
към текста >>
221.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето
чувство
; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената.
Но докато познанието, виждането не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там. В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим.
Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената.
Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях.
към текста >>
Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно
чувство
през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях. Но чрез това нашият вътрешен живот укрепва и се засилва.
Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
към текста >>
И считам че е едно добро великденско
чувство
да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна.
Това е също още една тайна, която стои зад човешкото съществуване, която аз посочих с тези думи.
И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна.
Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог.
към текста >>
Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с
чувство
то: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското
чувство
за царуващия в нас Бог.
И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна. Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете.
Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог.
И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това!
към текста >>
И да се роди едно такова
чувство
във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание.
Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог.
И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание.
Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>
222.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Вие бихте прозирали през физическото тяло, бихте вижда ли през него, то би било прозрачно за Вас и бихте изпитали
чувство
то, което би Ви накарало да си кажете: Аз не искам да имам никаква работа с това физическо тяло; аз не му обръщам внимание, а изживявам себе си така, както съм, в духовния свят.
Когато гледате в едно огледало, Вие имате пред себе си едно парче стъкло; но Вашият поглед би проникнал през това стъкло и би виждал през него, ако не беше предвидено от едната страна с огледална настилка. Благодарение на това, че стъклото е покрито с огледална настилка, в него се отразява, се оглежда това, което се намира пред него. Ако Вие бихте стояли пред Вашето физическо тяло така, че да изживявате възприятията, които проникват в него от Имагинациите, Инспирациите и Интуициите.
Вие бихте прозирали през физическото тяло, бихте вижда ли през него, то би било прозрачно за Вас и бихте изпитали чувството, което би Ви накарало да си кажете: Аз не искам да имам никаква работа с това физическо тяло; аз не му обръщам внимание, а изживявам себе си така, както съм, в духовния свят.
Тогава физическото тяло действително би стояло пред Вас като едно огледало, което няма никаква настилка. Но поради описаната причина физическото тяло е проникнато от посочения труп. Този труп е като настилката на огледалото. И сега всичко, което падне върху него, се отразява, но само така, както го имаме в сетивните възприятия. Чрез това се раждат сетивните възприятия.
към текста >>
Това, което носим в себе си като вътрешно
чувство
, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност.
Това, с което бихме злоупотребили в настоящето, в бъдеще, когато ще преминем вратата на смъртта, ние ще го употребим, за да изградим от духовния свят един нов живот. Това, което би ни довело до там, да се одухотворим с всички наши недостатъци, ако бихме го употребили във физическия свят, след смъртта то ни напътва като сили да се върнем отново в един физически земен живот. Толкова противоположно действуват нещата в различните светове. Така е с нашето мислене. А сега да разгледаме нашето чувствуване.
Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност.
Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност. И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща.
към текста >>
Това, което носим в себе си като
чувство
, което идва до нашето съзнание като
чувство
, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето
чувство
живее духовна същност.
Това, което би ни довело до там, да се одухотворим с всички наши недостатъци, ако бихме го употребили във физическия свят, след смъртта то ни напътва като сили да се върнем отново в един физически земен живот. Толкова противоположно действуват нещата в различните светове. Така е с нашето мислене. А сега да разгледаме нашето чувствуване. Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност.
Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност.
И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща. Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
към текста >>
И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в
чувство
то живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях.
Толкова противоположно действуват нещата в различните светове. Така е с нашето мислене. А сега да разгледаме нашето чувствуване. Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност. Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност.
И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях.
Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща. Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване. Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството.
към текста >>
Чувство
то, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание.
Така е с нашето мислене. А сега да разгледаме нашето чувствуване. Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност. Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност. И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях.
Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание.
Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща. Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване. Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството. Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено.
към текста >>
Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко
чувство
, което се намира в нас, всяко
чувство
, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност. И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща.
Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството. Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено. Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност. Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо. По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно.
към текста >>
Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в
чувство
то, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад
чувство
то.
И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща. Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството.
Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено. Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност. Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо. По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно. Именно по отношение на чувството ние трябва да имаме нещо като едно тайно изживяване; то би могло да ни разкрие много повече, отколкото се намира в него; то крие нещо, което живее вътре в нас, което се намира в глъбините на нашата душа и което се явява на бял свят само наполовина родено.
към текста >>
Това, което прави от
чувство
то едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено.
Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща. Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване. Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството.
Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено.
Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност. Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо. По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно. Именно по отношение на чувството ние трябва да имаме нещо като едно тайно изживяване; то би могло да ни разкрие много повече, отколкото се намира в него; то крие нещо, което живее вътре в нас, което се намира в глъбините на нашата душа и което се явява на бял свят само наполовина родено. Когато разгледаме нашата воля, всичко онова, което може да бъде желание и воля в нас, и при нея положението е същото както при чувството, само че в по-висока степен; разликата е тази, че зад волята стои духовната същност, основната същност, която всъщност живее в Слънцето.
към текста >>
Чувство
то също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност.
Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща. Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване. Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството. Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено.
Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност.
Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо. По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно. Именно по отношение на чувството ние трябва да имаме нещо като едно тайно изживяване; то би могло да ни разкрие много повече, отколкото се намира в него; то крие нещо, което живее вътре в нас, което се намира в глъбините на нашата душа и което се явява на бял свят само наполовина родено. Когато разгледаме нашата воля, всичко онова, което може да бъде желание и воля в нас, и при нея положението е същото както при чувството, само че в по-висока степен; разликата е тази, че зад волята стои духовната същност, основната същност, която всъщност живее в Слънцето. Във волята живее заедно с нея не само това, което живее в планетите, а това, което живее в цялото Слънце.
към текста >>
Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко
чувство
ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо.
Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща. Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване. Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството. Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено. Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност.
Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо.
По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно. Именно по отношение на чувството ние трябва да имаме нещо като едно тайно изживяване; то би могло да ни разкрие много повече, отколкото се намира в него; то крие нещо, което живее вътре в нас, което се намира в глъбините на нашата душа и което се явява на бял свят само наполовина родено. Когато разгледаме нашата воля, всичко онова, което може да бъде желание и воля в нас, и при нея положението е същото както при чувството, само че в по-висока степен; разликата е тази, че зад волята стои духовната същност, основната същност, която всъщност живее в Слънцето. Във волята живее заедно с нея не само това, което живее в планетите, а това, което живее в цялото Слънце. Но то се крие.
към текста >>
По отношение на всяко
чувство
ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно.
Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване. Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството. Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено. Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност. Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо.
По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно.
Именно по отношение на чувството ние трябва да имаме нещо като едно тайно изживяване; то би могло да ни разкрие много повече, отколкото се намира в него; то крие нещо, което живее вътре в нас, което се намира в глъбините на нашата душа и което се явява на бял свят само наполовина родено. Когато разгледаме нашата воля, всичко онова, което може да бъде желание и воля в нас, и при нея положението е същото както при чувството, само че в по-висока степен; разликата е тази, че зад волята стои духовната същност, основната същност, която всъщност живее в Слънцето. Във волята живее заедно с нея не само това, което живее в планетите, а това, което живее в цялото Слънце. Но то се крие. Волята е още по-малко изцяло родена отколкото чувството.
към текста >>
Именно по отношение на
чувство
то ние трябва да имаме нещо като едно тайно изживяване; то би могло да ни разкрие много повече, отколкото се намира в него; то крие нещо, което живее вътре в нас, което се намира в глъбините на нашата душа и което се явява на бял свят само наполовина родено.
Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството. Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено. Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност. Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо. По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно.
Именно по отношение на чувството ние трябва да имаме нещо като едно тайно изживяване; то би могло да ни разкрие много повече, отколкото се намира в него; то крие нещо, което живее вътре в нас, което се намира в глъбините на нашата душа и което се явява на бял свят само наполовина родено.
Когато разгледаме нашата воля, всичко онова, което може да бъде желание и воля в нас, и при нея положението е същото както при чувството, само че в по-висока степен; разликата е тази, че зад волята стои духовната същност, основната същност, която всъщност живее в Слънцето. Във волята живее заедно с нея не само това, което живее в планетите, а това, което живее в цялото Слънце. Но то се крие. Волята е още по-малко изцяло родена отколкото чувството. Волята би ни проникнала съвършено различно, ако всичко, което се намира в нея, би се появило в нашето съзнание.
към текста >>
Когато разгледаме нашата воля, всичко онова, което може да бъде желание и воля в нас, и при нея положението е същото както при
чувство
то, само че в по-висока степен; разликата е тази, че зад волята стои духовната същност, основната същност, която всъщност живее в Слънцето.
Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено. Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност. Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо. По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно. Именно по отношение на чувството ние трябва да имаме нещо като едно тайно изживяване; то би могло да ни разкрие много повече, отколкото се намира в него; то крие нещо, което живее вътре в нас, което се намира в глъбините на нашата душа и което се явява на бял свят само наполовина родено.
Когато разгледаме нашата воля, всичко онова, което може да бъде желание и воля в нас, и при нея положението е същото както при чувството, само че в по-висока степен; разликата е тази, че зад волята стои духовната същност, основната същност, която всъщност живее в Слънцето.
Във волята живее заедно с нея не само това, което живее в планетите, а това, което живее в цялото Слънце. Но то се крие. Волята е още по-малко изцяло родена отколкото чувството. Волята би ни проникнала съвършено различно, ако всичко, което се намира в нея, би се появило в нашето съзнание. Но в нашето съзнание се изразява само най-външната повърхност на волята, само най-повърхностната пяна на волята.
към текста >>
Волята е още по-малко изцяло родена отколкото
чувство
то.
По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно. Именно по отношение на чувството ние трябва да имаме нещо като едно тайно изживяване; то би могло да ни разкрие много повече, отколкото се намира в него; то крие нещо, което живее вътре в нас, което се намира в глъбините на нашата душа и което се явява на бял свят само наполовина родено. Когато разгледаме нашата воля, всичко онова, което може да бъде желание и воля в нас, и при нея положението е същото както при чувството, само че в по-висока степен; разликата е тази, че зад волята стои духовната същност, основната същност, която всъщност живее в Слънцето. Във волята живее заедно с нея не само това, което живее в планетите, а това, което живее в цялото Слънце. Но то се крие.
Волята е още по-малко изцяло родена отколкото чувството.
Волята би ни проникнала съвършено различно, ако всичко, което се намира в нея, би се появило в нашето съзнание. Но в нашето съзнание се изразява само най-външната повърхност на волята, само най-повърхностната пяна на волята. Другото остава скрито за нас. И защо в чувството и във волята остава всъщност скрит цял един свят? Защо ако това, което остава скрито за нас, би било гледано от физическото поле, ние не бихме могли да го понесем.
към текста >>
И защо в
чувство
то и във волята остава всъщност скрит цял един свят?
Но то се крие. Волята е още по-малко изцяло родена отколкото чувството. Волята би ни проникнала съвършено различно, ако всичко, което се намира в нея, би се появило в нашето съзнание. Но в нашето съзнание се изразява само най-външната повърхност на волята, само най-повърхностната пяна на волята. Другото остава скрито за нас.
И защо в чувството и във волята остава всъщност скрит цял един свят?
Защо ако това, което остава скрито за нас, би било гледано от физическото поле, ние не бихме могли да го понесем. От физическото поле то би изглеждало така, че ние бихме искали да го отхвърлим, бихме искали да се отвърнем от него.
към текста >>
Това, което живее в
чувство
то и волята и остава неродено, то е ставаща, развиваща се Карма.
Това, което живее в чувството и волята и остава неродено, то е ставаща, развиваща се Карма.
Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример. Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система. Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това. В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство. И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле.
към текста >>
Да приемем, че изпитваме някакво враждебно
чувство
към някого за да изберем един конкретен пример.
Това, което живее в чувството и волята и остава неродено, то е ставаща, развиваща се Карма.
Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример.
Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система. Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това. В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство. И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле. Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно
чувство
, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система.
Това, което живее в чувството и волята и остава неродено, то е ставаща, развиваща се Карма. Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример.
Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система.
Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това. В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство. И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле. Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Там ние искаме това, което иначе никога не бихме искали; там ние искаме, щото това, което отговаря на едно враждебно настроение, да бъде действително изправено, защото там ние имаме правилния, истинския интерес по отношение съдържанието на религията на Боговете, по отношение на съвършения идеал на човечеството, който иска да направи от нас съвършения човек; там ние знаем, че това, което е било предизвикано от едно враждебно чувство, трябва да бъде компенсирано чрез едно противоположно изправяне.
към текста >>
Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно
чувство
ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това.
Това, което живее в чувството и волята и остава неродено, то е ставаща, развиваща се Карма. Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример. Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система.
Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това.
В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство. И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле. Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Там ние искаме това, което иначе никога не бихме искали; там ние искаме, щото това, което отговаря на едно враждебно настроение, да бъде действително изправено, защото там ние имаме правилния, истинския интерес по отношение съдържанието на религията на Боговете, по отношение на съвършения идеал на човечеството, който иска да направи от нас съвършения човек; там ние знаем, че това, което е било предизвикано от едно враждебно чувство, трябва да бъде компенсирано чрез едно противоположно изправяне. Това, което остави неродено при нашите чувства и нашата воля, трябва да бъде запазено за бъдещето след смъртта и едва тогава да се прояви.
към текста >>
В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето
чувство
, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното
чувство
.
Това, което живее в чувството и волята и остава неродено, то е ставаща, развиваща се Карма. Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример. Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система. Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това.
В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство.
И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле. Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Там ние искаме това, което иначе никога не бихме искали; там ние искаме, щото това, което отговаря на едно враждебно настроение, да бъде действително изправено, защото там ние имаме правилния, истинския интерес по отношение съдържанието на религията на Боговете, по отношение на съвършения идеал на човечеството, който иска да направи от нас съвършения човек; там ние знаем, че това, което е било предизвикано от едно враждебно чувство, трябва да бъде компенсирано чрез едно противоположно изправяне. Това, което остави неродено при нашите чувства и нашата воля, трябва да бъде запазено за бъдещето след смъртта и едва тогава да се прояви.
към текста >>
Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето
чувство
, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример. Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система. Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това. В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство. И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле.
Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Там ние искаме това, което иначе никога не бихме искали; там ние искаме, щото това, което отговаря на едно враждебно настроение, да бъде действително изправено, защото там ние имаме правилния, истинския интерес по отношение съдържанието на религията на Боговете, по отношение на съвършения идеал на човечеството, който иска да направи от нас съвършения човек; там ние знаем, че това, което е било предизвикано от едно враждебно чувство, трябва да бъде компенсирано чрез едно противоположно изправяне. Това, което остави неродено при нашите чувства и нашата воля, трябва да бъде запазено за бъдещето след смъртта и едва тогава да се прояви.
към текста >>
Там ние искаме това, което иначе никога не бихме искали; там ние искаме, щото това, което отговаря на едно враждебно настроение, да бъде действително изправено, защото там ние имаме правилния, истинския интерес по отношение съдържанието на религията на Боговете, по отношение на съвършения идеал на човечеството, който иска да направи от нас съвършения човек; там ние знаем, че това, което е било предизвикано от едно враждебно
чувство
, трябва да бъде компенсирано чрез едно противоположно изправяне.
Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система. Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това. В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство. И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле. Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Там ние искаме това, което иначе никога не бихме искали; там ние искаме, щото това, което отговаря на едно враждебно настроение, да бъде действително изправено, защото там ние имаме правилния, истинския интерес по отношение съдържанието на религията на Боговете, по отношение на съвършения идеал на човечеството, който иска да направи от нас съвършения човек; там ние знаем, че това, което е било предизвикано от едно враждебно чувство, трябва да бъде компенсирано чрез едно противоположно изправяне.
Това, което остави неродено при нашите чувства и нашата воля, трябва да бъде запазено за бъдещето след смъртта и едва тогава да се прояви.
към текста >>
Това, което остава неродено от нашето
чувство
, живее в астралното тяло; това, което остава неродено от волята, живее в Аза.
Ето виждате, аз разгледах пред Вас четири страни на ядката на човешката душа.
Това, което остава неродено от нашето чувство, живее в астралното тяло; това, което остава неродено от волята, живее в Аза.
Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като един физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период. Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане. Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година. Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност. Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства.
към текста >>
Когато да речем носим в себе си едно
чувство
, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства.
Това, което остава неродено от нашето чувство, живее в астралното тяло; това, което остава неродено от волята, живее в Аза. Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като един физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период. Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане. Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година. Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност.
Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства.
Как може да бъде задържан този натиск? Ето, видите ли, обични мои приятели, този натиск е нещо, под опасността на което човекът всъщност постоянно стои; защото това, което сега Ви описах, доколкото то се отнася за чувството и за волята, които в смисъла на първата сказка съставляват всъщност нашия вътрешен душевен живот, това е, което ни довежда във вътрешна дисхармония. Ако между родената част на чувството и волята и онова, което остава зад прага на съзнанието, би царувала правилна хармония, правилно отношение, ние бихме вървели из този сетивен свят като задоволени и прилежни човеци. Тук се крие причината за всички вътрешни недоволства. Когато някой има вътрешни недоволства, това се дължи на натиска упражняван от неосъзнатата част на чувството и на волята.
към текста >>
Ето, видите ли, обични мои приятели, този натиск е нещо, под опасността на което човекът всъщност постоянно стои; защото това, което сега Ви описах, доколкото то се отнася за
чувство
то и за волята, които в смисъла на първата сказка съставляват всъщност нашия вътрешен душевен живот, това е, което ни довежда във вътрешна дисхармония.
Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане. Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година. Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност. Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства. Как може да бъде задържан този натиск?
Ето, видите ли, обични мои приятели, този натиск е нещо, под опасността на което човекът всъщност постоянно стои; защото това, което сега Ви описах, доколкото то се отнася за чувството и за волята, които в смисъла на първата сказка съставляват всъщност нашия вътрешен душевен живот, това е, което ни довежда във вътрешна дисхармония.
Ако между родената част на чувството и волята и онова, което остава зад прага на съзнанието, би царувала правилна хармония, правилно отношение, ние бихме вървели из този сетивен свят като задоволени и прилежни човеци. Тук се крие причината за всички вътрешни недоволства. Когато някой има вътрешни недоволства, това се дължи на натиска упражняван от неосъзнатата част на чувството и на волята.
към текста >>
Ако между родената част на
чувство
то и волята и онова, което остава зад прага на съзнанието, би царувала правилна хармония, правилно отношение, ние бихме вървели из този сетивен свят като задоволени и прилежни човеци.
Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година. Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност. Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства. Как може да бъде задържан този натиск? Ето, видите ли, обични мои приятели, този натиск е нещо, под опасността на което човекът всъщност постоянно стои; защото това, което сега Ви описах, доколкото то се отнася за чувството и за волята, които в смисъла на първата сказка съставляват всъщност нашия вътрешен душевен живот, това е, което ни довежда във вътрешна дисхармония.
Ако между родената част на чувството и волята и онова, което остава зад прага на съзнанието, би царувала правилна хармония, правилно отношение, ние бихме вървели из този сетивен свят като задоволени и прилежни човеци.
Тук се крие причината за всички вътрешни недоволства. Когато някой има вътрешни недоволства, това се дължи на натиска упражняван от неосъзнатата част на чувството и на волята.
към текста >>
Когато някой има вътрешни недоволства, това се дължи на натиска упражняван от неосъзнатата част на
чувство
то и на волята.
Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства. Как може да бъде задържан този натиск? Ето, видите ли, обични мои приятели, този натиск е нещо, под опасността на което човекът всъщност постоянно стои; защото това, което сега Ви описах, доколкото то се отнася за чувството и за волята, които в смисъла на първата сказка съставляват всъщност нашия вътрешен душевен живот, това е, което ни довежда във вътрешна дисхармония. Ако между родената част на чувството и волята и онова, което остава зад прага на съзнанието, би царувала правилна хармония, правилно отношение, ние бихме вървели из този сетивен свят като задоволени и прилежни човеци. Тук се крие причината за всички вътрешни недоволства.
Когато някой има вътрешни недоволства, това се дължи на натиска упражняван от неосъзнатата част на чувството и на волята.
към текста >>
А това идваше от там, че през тези древни времена от другата страна, от
чувство
то и волята избликваше нещо, когато възприятията идваха отвън при определени отношения.
Сега към това, което изясних, трябва да прибавя още, че по отношение на всичко това, което Ви описах, човешкото същество се е изменило в течение на развитието. Точно така, както сега Ви описах нещата, те се отнасят към човека в нашата епоха. Но те не се отнасяли винаги така. В древните времена от развитието на човечеството, да речем в Египетската, Древно-индийската, Древно-персийската епоха, това не е било така. Естествено и тогава възприятията са се вливали в човека по същия начин и в тях се съдържаха Имагинациите, Инспирациите и Интуициите; но през тези времена Имагинациите, Инспирациите и Интуициите не оставаха така напълно бездействени върху човека, те не доставяха такова гъсто минерално включване, не умъртвяваха така изцяло вътрешната физическа природа на човека.
А това идваше от там, че през тези древни времена от другата страна, от чувството и волята избликваше нещо, когато възприятията идваха отвън при определени отношения.
Ако например насочим нашия поглед назад в по-древните времена на египетската, вавилонската култура и разгледаме там хората, тези хора възприемаха света по съвършено друг начин. Без съмнение и те стояха пред външния свят както и ние, но тяхното тяло беше още така организирано, че скритите в сетивните възприятия Имагинации действуваха не само умъртвяващо, но те проникваха в човека с определена оживеност. Но чрез това, че проникваха живо в човека, те извикваха вътре в него насрещния образ на това, което сега остава напълно скрито за нас в Аза и астралното тяло. Духовните Същества на слънчевата природа и планетната система идваха насреща отвътре и отразяваха така да се каже това, което оживяваше чрез Имагинацията, така щото за принадлежащите на по-старата египетска и вавилонска култура имаше определени времена на възприеманието, когато те насочваха погледа си във физическия свят и нямаха само физическите възприятия, както ние ги възприемаме, а внасяха живот в своите възприятия. Те знаеха, че зад техните възприятия се крие нещо, което се изявява в Имагинации.
към текста >>
223.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
това, което нашата воля е станала там, чувствуващата воля, волящото
чувство
, воля и
чувство
така, че постоянно да намаляваме мъдростта, която непрестанно се струи към нас, която се намира там както явленията на природата във физическия свят, ако не сме в състояние постоянно да отнемаме нещо от нея.
През последните дни аз Ви говорих за това, че на духовното поле ние имаме пред себе си идеала на човечеството, съдържанието на религията на Боговете, че трябва да си пробием път чрез работа към този идеал. Но ние не можем да сторим това, ако на духовното поле не сме стигнали в състояние да приложим нашата воля, т.е.
това, което нашата воля е станала там, чувствуващата воля, волящото чувство, воля и чувство така, че постоянно да намаляваме мъдростта, която непрестанно се струи към нас, която се намира там както явленията на природата във физическия свят, ако не сме в състояние постоянно да отнемаме нещо от нея.
Ние трябва да имаме тази способност, да отнемаме все повече и повече от мъдростта, която срещаме там. Тук на физическото поле ние трябва да станем все по-мъдри и по-мъдри; там трябва да полагаме усилия да прилагаме нашата воля, нашето чувствуване така, че все повече и повече да отнемаме от мъдростта, да я затъмняваме, защото колкото по-малко можем да отнемаме там от нея, толкова по-малко намираме силите, за да се проникнем така с тези сили, че да се приближаваме като действителни същества към идеала на човечеството. Приближаването трябва да се състои в това, че все повече и повече отнемаме от мъдростта. Това, което отнемаме така от мъдростта, ние можем да го преобразим в самите нас, така щото преобразената мъдрост съставлява силите на живота, които ни тласкат към идеала на човечеството. И тези жизнени сили трябва да добием ние в това време между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Ние знаем, че нещата на Духовната наука трябва винаги да се схващат с
чувство
то.
Ние се отдаваме напълно на това усърдие и знаем, че то е нещо неизмеримо ценно, но то ни измъчва, ние страдаме под него. Или да вземем един случай, който може би е по-малко зависим от човешката воля, който лежи в други процеси на живота, процеси протичащи бих могъл да кажа в подосновите на съществуването и са свързани с хода на нашата карма; да вземем случая, когато във физическия живот още прокарали едно боледуване, което ни е причинило страдания или т.н. Тогава в даден момент в духовния свят ние изживяваме едно противоположно настроение, едно противоположно състояние: здравето. И в същата степен, в която болестта ни е причинила слабост, сега в духовния свят това настроение на здраве ни укрепва. Този е един случай, който може би не само шокира нашия ум, както другите неща , които изнесохме, но който прониква много по-дълбоко в чувствуването на нашата душа, дразни тази душа.
Ние знаем, че нещата на Духовната наука трябва винаги да се схващат с чувството.
Но при този случай, обични мои приятели, трябва да помислим върху следното. Трябва да си изясним, че тук имаме някакси нещо като една сянка върху връзката между физическата болест и укрепващото ни здраве и духовния свят. Връзката е вярна, но в човешките гърди има нещо, което според чувството не може да се съгласи с тази връзка. Това трябва напълно да допуснем. Но в замяна на това, тази връзка има още едно друго действие, ако ние действително я схванем.
към текста >>
Връзката е вярна, но в човешките гърди има нещо, което според
чувство
то не може да се съгласи с тази връзка.
И в същата степен, в която болестта ни е причинила слабост, сега в духовния свят това настроение на здраве ни укрепва. Този е един случай, който може би не само шокира нашия ум, както другите неща , които изнесохме, но който прониква много по-дълбоко в чувствуването на нашата душа, дразни тази душа. Ние знаем, че нещата на Духовната наука трябва винаги да се схващат с чувството. Но при този случай, обични мои приятели, трябва да помислим върху следното. Трябва да си изясним, че тук имаме някакси нещо като една сянка върху връзката между физическата болест и укрепващото ни здраве и духовния свят.
Връзката е вярна, но в човешките гърди има нещо, което според чувството не може да се съгласи с тази връзка.
Това трябва напълно да допуснем. Но в замяна на това, тази връзка има още едно друго действие, ако ние действително я схванем. И това действие може да бъде охарактеризирано по следния начин.
към текста >>
Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и
чувство
то така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта.
Следователно, когато обгърнем с поглед посочените изброени случаи, ние виждаме, че при поведението в духовния свят се касае за нещо съвсем определено. В духовния свят съвсем не става дума да събира човек познание, както на физическото поле; напротив там се касае той да намали това познание, а именно да превърне познавателната сила в жизнена сила. Ние не можем да бъдем изследователи в духовния свят, както сме такива във физическия свят; това би било там твърде не на място. Защото там ние можем да знаем всичко, всичко се намира пред нас.
Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта.
Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила. Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила.
към текста >>
Така следователно ние виждаме, че се касае за пропито от воля чувствуване, за пропита от
чувство
воля, които се превръщат в творческа сила, която там в духовния свят трябва да прилагаме така, както тук във физическия свят трябва да напрягаме нашата изследваща мисъл, за да стигнем до мъдрост в този физически свят.
Така следователно ние виждаме, че се касае за пропито от воля чувствуване, за пропита от чувство воля, които се превръщат в творческа сила, която там в духовния свят трябва да прилагаме така, както тук във физическия свят трябва да напрягаме нашата изследваща мисъл, за да стигнем до мъдрост в този физически свят.
Сега въпросът се касае за това, че за добиването на тази възможност трябва да развием чувствуването и мисленето така, както отговаря на съвременния цикъл на развитие, като се подготвим още тук на физическото поле. Защото всичко, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, е последствие от това, което става във физическия свят между раждането и смъртта. Наистина това, което се намира в духовния свят е от такова естество, че ако искаме да разберем този духовен свят, трябва първо да усвоим нови представи и понятия: но въпреки това: събитията и процесите от двата свята са свързани помежду си както причина и следствие. Ние разбираме връзките между духовното и физическото само тогава, когато ги познаем действително като връзки на причина и следствие. Ние трябва да се подготвим във физическия свят.
към текста >>
224.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има
чувство
то: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало.
Извънредно трудно е от гледището на физическото поле бих могъл да кажа да се опише действително обективно това, което става там в душата на човека, защото това е един вътрешен процес, който съдържа в себе си нещо неимоверно обширно, нещо неимоверно важно. Това е един вътрешен процес, който общо взето трае кратко, но има универсално значение за целия човешки живот. Ако бихме искали да опишем съдържанието от представи на това, което става с душата, това съдържание от представи, което естествено днес не можем да засегнем в една публична сказка /защото това би фрапирало твърде много публиката; но може би и за това ще дойде време/; ако бихме искали да опишем външния, т.е.
сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало.
Когато искаме да опишем това, което душата изживява като представи след смъртта, ние трябва да описваме всъщност по следния начин. Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие.
към текста >>
Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето
чувство
и на нашата воля.
След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта.
Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля.
В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия.
към текста >>
В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и
чувство
то представят нещо, което не идва до своето пълно рождение.
Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля.
В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение.
Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото.
към текста >>
Това се показва особено след смъртта; защото волята и
чувство
то, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта.
Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение.
Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта.
Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси.
към текста >>
Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето
чувство
и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята.
Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени.
Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята.
Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията.
към текста >>
Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в
чувство
то и волята, чрез тялото.
В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия.
Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото.
Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот.
към текста >>
Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на
чувство
то и на волята в нашата душа.
Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси.
Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа.
Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот. В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател. Когато всеки ден заспиваме от изживяванията на деня, и прекарваме известно време между заспиването и събуждането, тогава ние се намираме в нашето душевно-духовно естество вън от нашето тяло.
към текста >>
Обаче ние се нуждаем от спомена на
чувство
то моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот.
Сега след смъртта, когато сме привикнали да познаваме нашите собствена елементални творения, ние постепенно преминаваме към познаването, към виждането на елементалните същества на другите. Това ние научаваме постепенно от нашите собствени елементални същества. Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа. Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята. Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това.
Обаче ние се нуждаем от спомена на чувството моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот.
Ние трябва някакси да чувствуваме така, както сме чувствували в тялото и това чувство трябва да отеква в нас. Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват мислите на другия. Следователно ние добиваме една жива връзка по околния път чрез нашите чувства. И така е общо взето с всичко.
към текста >>
Ние трябва някакси да чувствуваме така, както сме чувствували в тялото и това
чувство
трябва да отеква в нас.
Това ние научаваме постепенно от нашите собствени елементални същества. Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа. Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята. Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това. Обаче ние се нуждаем от спомена на чувството моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот.
Ние трябва някакси да чувствуваме така, както сме чувствували в тялото и това чувство трябва да отеква в нас.
Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват мислите на другия. Следователно ние добиваме една жива връзка по околния път чрез нашите чувства. И така е общо взето с всичко.
към текста >>
Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше
чувство
и воля, което принадлежи в духовния свят.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят. Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот. Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас.
Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят.
Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас. През време, когато този отзвук от чувството и волята продължават да действува години наред в нея, душата трябва да развие, да направи да узрее това, от което се нуждае в духовния свят и в това отношение: Сили, които аз назовах, като казах: това е като едно чувствуващо желание или като едно желаещо чувство.
към текста >>
Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от
чувство
и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено
чувство
и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на
чувство
то, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло.
Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот. Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас. Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме.
Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло.
Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас. През време, когато този отзвук от чувството и волята продължават да действува години наред в нея, душата трябва да развие, да направи да узрее това, от което се нуждае в духовния свят и в това отношение: Сили, които аз назовах, като казах: това е като едно чувствуващо желание или като едно желаещо чувство. За нашето чувство и нашата воля ние знаем: те са вътре в нашата душа. Обаче всъщност след смъртта ние не притежаваме нищо от едно такова чувство и едно такова желание, каквито те се намират в нашата душа. Те трябва постепенно да загаснат и да заглъхнат.
към текста >>
През време, когато този отзвук от
чувство
то и волята продължават да действува години наред в нея, душата трябва да развие, да направи да узрее това, от което се нуждае в духовния свят и в това отношение: Сили, които аз назовах, като казах: това е като едно чувствуващо желание или като едно желаещо
чувство
.
Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас.
През време, когато този отзвук от чувството и волята продължават да действува години наред в нея, душата трябва да развие, да направи да узрее това, от което се нуждае в духовния свят и в това отношение: Сили, които аз назовах, като казах: това е като едно чувствуващо желание или като едно желаещо чувство.
За нашето чувство и нашата воля ние знаем: те са вътре в нашата душа. Обаче всъщност след смъртта ние не притежаваме нищо от едно такова чувство и едно такова желание, каквито те се намират в нашата душа. Те трябва постепенно да загаснат и да заглъхнат. А това става след години.
към текста >>
За нашето
чувство
и нашата воля ние знаем: те са вътре в нашата душа.
Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас. През време, когато този отзвук от чувството и волята продължават да действува години наред в нея, душата трябва да развие, да направи да узрее това, от което се нуждае в духовния свят и в това отношение: Сили, които аз назовах, като казах: това е като едно чувствуващо желание или като едно желаещо чувство.
За нашето чувство и нашата воля ние знаем: те са вътре в нашата душа.
Обаче всъщност след смъртта ние не притежаваме нищо от едно такова чувство и едно такова желание, каквито те се намират в нашата душа. Те трябва постепенно да загаснат и да заглъхнат. А това става след години.
към текста >>
Обаче всъщност след смъртта ние не притежаваме нищо от едно такова
чувство
и едно такова желание, каквито те се намират в нашата душа.
Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас. През време, когато този отзвук от чувството и волята продължават да действува години наред в нея, душата трябва да развие, да направи да узрее това, от което се нуждае в духовния свят и в това отношение: Сили, които аз назовах, като казах: това е като едно чувствуващо желание или като едно желаещо чувство. За нашето чувство и нашата воля ние знаем: те са вътре в нашата душа.
Обаче всъщност след смъртта ние не притежаваме нищо от едно такова чувство и едно такова желание, каквито те се намират в нашата душа.
Те трябва постепенно да загаснат и да заглъхнат. А това става след години.
към текста >>
Обаче през време на това загасване и заглъхване от
чувство
то и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта.
Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън. Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли. Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството.
към текста >>
Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно
чувство
и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта.
Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън.
Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли. Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля.
към текста >>
Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува
чувство
то, което във физическия живот се намира само вътре в нас.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта. Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън. Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли.
Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас.
На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля. Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество.
към текста >>
На вълните на волята плува
чувство
то.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта. Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън. Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли. Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас.
На вълните на волята плува чувството.
Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля. Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество. Там, където се сблъсква с елементалното същество, тя бива отразена.
към текста >>
Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува
чувство
то.
Обаче през време на това загасване и заглъхване от чувството и волята трябва да се развие нещо, от което ние притежаваме нещо след смъртта. Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън. Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли. Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството.
Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството.
А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля. Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество. Там, където се сблъсква с елементалното същество, тя бива отразена. Сега тя се връща не като воля, а като чувство, което идва на вълни обратно към нас в това море на волята.
към текста >>
А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на
чувство
то и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля.
Нашите мисли живеят вън като елементални същества; ние не бихме имали нищо от едно чувство и една воля, каквито те живееха в нас, не бихме имали нищо от тях за този свят, който сме ние самите и който се намира там вън. Ние трябва постепенно да развием една воля, и я развиваме която се разлива от нас и се насочва на вълни натам, където се намират нашите живи мисли. Тя прониква тези мисли, защото на вълните на волята плува чувството, което във физическия живот се намира само вътре в нас. На вълните на волята плува чувството. Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството.
А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля.
Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество. Там, където се сблъсква с елементалното същество, тя бива отразена. Сега тя се връща не като воля, а като чувство, което идва на вълни обратно към нас в това море на волята. Като чувство, което се връща към нас във вълните на волята, като такова живее нашето собствено същество разлято в Космоса.
към текста >>
Сега тя се връща не като воля, а като
чувство
, което идва на вълни обратно към нас в това море на волята.
Вън кипи и се вълнува морето на нашата воля и върху него плува чувството. А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля. Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество. Там, където се сблъсква с елементалното същество, тя бива отразена.
Сега тя се връща не като воля, а като чувство, което идва на вълни обратно към нас в това море на волята.
Като чувство, което се връща към нас във вълните на волята, като такова живее нашето собствено същество разлято в Космоса. Чрез това елементалните същества стават действителни за нас, чрез това ние все повече и повече ги възприемаме това, което съществува действително там навън като външен духовен свят вън от нас.
към текста >>
Като
чувство
, което се връща към нас във вълните на волята, като такова живее нашето собствено същество разлято в Космоса.
А именно то плува тогава, когато волята се сблъсква с една мисъл елементално същество тогава чрез това сблъскване с мислите-елементални същества се получава едно проблясване на чувството и ние възприемаме като една реална действителност на духовния свят това отражение на нашата воля. Искам да кажа така: Да предположим, че във външния духовен свят има едно елементално същество. Когато сме се освободили чрез усилия от състоянието, през което трябваше първо да минем, тогава нашата воля напира на вълни, воля, която сега се излива от нас и се насочва към елементалното същество. Там, където се сблъсква с елементалното същество, тя бива отразена. Сега тя се връща не като воля, а като чувство, което идва на вълни обратно към нас в това море на волята.
Като чувство, което се връща към нас във вълните на волята, като такова живее нашето собствено същество разлято в Космоса.
Чрез това елементалните същества стават действителни за нас, чрез това ние все повече и повече ги възприемаме това, което съществува действително там навън като външен духовен свят вън от нас.
към текста >>
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото
чувство
: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на
чувство
то в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят.
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят.
Творческа духовна светеща сила трябва да излиза от нашата душа в духовния свят. Тази сила постепенно се пробужда. Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта. Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят.
към текста >>
Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото
чувство
бих могъл да кажа поне братската двойка
чувство
и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта.
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят. Творческа духовна светеща сила трябва да излиза от нашата душа в духовния свят. Тази сила постепенно се пробужда.
Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта.
Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят. Това, което се излъчва там от нас, през време на нашия физически живот трябва да бъде преобразено и използувано, за да може нашето тяло действително да живее и да приютява съзнанието в нас. Но тази духовна светеща сила действува изцяло под прага на съзнанието в нашето физическо тяло като сила, която организира живота и съзнанието. Ние не трябва да я внасяме в земното съзнание, иначе бихме лишили нашето тяло от силата, която трябва да го организира.
към текста >>
да запази напълно като спомен за миналия земен живот това: Аз съм бил на Земята в този живот като един аз това
чувство
на вътрешното сцепление на аза трябва да се разпростира във времената на самотност и на външен задружен живот.
Отношенията на духовния свят са първо такива, че всеки път, когато в този духовен свят отново се връщаме към нашата самотност, в нашата вътрешна дейност ние постоянно произвеждаме отново пред нашата душа това, което сме преживяли във външния свят. Благодарение на това съществува едно съзнание, което се разпростира върху целия духовен свят. Трептенията отново се събират в самотността. Но едно нещо трябва да запазим ние, което трябва да остане да съществува, безразлично, дали се разширяваме във великия духовен свят, или се оттегляме вътре в нас. Преди да стане Тайната на Голгота, беше възможно, благодарение на силите, чрез които човекът е бил свързан с древните времена, той да има здравото сцепление на своя аз, да не изгубва това азово сцепление. т.е.
да запази напълно като спомен за миналия земен живот това: Аз съм бил на Земята в този живот като един аз това чувство на вътрешното сцепление на аза трябва да се разпростира във времената на самотност и на външен задружен живот.
Преди Тайната на Голгота за целта спомагаха онаследените сили. Обаче сега за това може да спомогне само едно; че с това, което сме отделили като наш земен плод от себе си, което чувствуваме да се отдалечава от нас при напускането на физическото тяло, с него трябва да остане свързано едно душевно изпълване, душевното изпълване, което можем да имаме благодарение на това, че Христос се е разлял в земната аура. Това проникване с Христовата субстанциалност, това е, което в настоящия цикъл на времето при преминаването от физическия живот в смъртта ни дава възможност, да запазим спомена на нашия аз до мировата среднощ, въпреки всяко разширяване в духовния свят, въпреки всяко прибиране в самотността. До там достига импулсът, който изхожда от Христовата Сила, така щото ние не изгубваме самите себе си. Обаче след това от копнежа една нова духовна сила трябва да запали нашия копнеж и създаде една нова светлина.
към текста >>
225.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Такъв човек ще проникне това удоволствие с един вид
чувство
на благодарност към всемира, към духовните Същества на всемира; защото ще знае, че чрез всяка наслада, чрез всяко удоволствие той става длъжник на всемира.
Който се проникне все повече и повече с познанията на Духовната наука в смисъла на завчерашната сказка, у него тази Духовна наука ще премине в инстинктивния живот и той ще развие така да се каже като една подбуда на неговата вътрешна съвест и спрямо насладите, спрямо удоволствията настроението: Ти не трябва да приемаш някоя наслада, някоя радост само заради себе си.
Такъв човек ще проникне това удоволствие с един вид чувство на благодарност към всемира, към духовните Същества на всемира; защото ще знае, че чрез всяка наслада, чрез всяко удоволствие той става длъжник на всемира.
Най-добре и най-сигурно можем да се справим с превръщането на онези наслади и радости, които са от духовно естество. Такива наслади и радости, които могат да бъдат задоволени само чрез телесните органи или въобще само чрез това, че на физическото поле човекът има едно тяло, също стоят пред нас в посочения период между смъртта и едно ново раждане като нещо, което трябва да бъде преобразено, ако не искаме постепенно да се задушим, да се изродим духовно. Ние чувствуваме необходимостта от тяхното превръщане, но чувствуваме също: че първо ще бъдат необходими много прераждания, за да можем в периодите между тези прераждания, когато се намираме в духовния свят, да произведем това превръщане.
към текста >>
Тези сили, които по този начин останат така да се каже като остатък в човека, които той още би могъл да използува, ако не би починал по-рано, те остават и духовният изследовател констатира, когато изследва живота след смъртта, че тези сили се вливат в силите на волята и на
чувство
то на съответния човек и ги укрепват, подсилват ги.
Ще изтъкна случая, когато у един човек смъртта настъпва по-рано да речем чрез една болест. Тогава този човек, който е бил доведен преждевременно до смъртта чрез една болест, минава през вратата на смъртта така, че той носи още в себе определени сили, които би изразходвал на Земята, ако би достигнал тук една нормална възраст.
Тези сили, които по този начин останат така да се каже като остатък в човека, които той още би могъл да използува, ако не би починал по-рано, те остават и духовният изследовател констатира, когато изследва живота след смъртта, че тези сили се вливат в силите на волята и на чувството на съответния човек и ги укрепват, подсилват ги.
Така щото един такъв човек е в състояние да използува това, което е било влято в него чрез тези сили преди мировия среднощен час, да го използува след мировия среднощен час така, че при следващото въплъщение на Земята той влиза в земния живот като един по-силен човек, като един човек със солидна воля, със здрава воля, каквато не би имал, ако не беше починал по-рано. Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се мисли, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си. В такъв случай той не би постигнал това. Какво може да се постигне чрез едно такова изкуствено причиняване на преждевременната смърт, Вие ще намерите това описано в моята книга "Теософия", доколкото е необходимо този въпрос да бъде осветлен. Аз загатнах също и за случая, при който един човек намира своята преждевременна смърт чрез нещастен случай.
към текста >>
Аз посочих вече, че нормалният момент е този, в който имаме
чувство
то: Ние се съединяваме с това, което се е отдалечило от нас като плод на нашия последен земен живот.
Аз посочих вече, че нормалният момент е този, в който имаме чувството: Ние се съединяваме с това, което се е отдалечило от нас като плод на нашия последен земен живот.
Но човек не стига винаги до тази точка. Тогава нашият живот протича така, че ние бихме чувствували напълно връзката между телесното и духовното, ако бихме стигнали до този момент но повечето пъти човек навлиза в съществуването по-рано. Болшинството от хората са духовно преждевременно родени и едва по-късно се получава едно уравновесяване благодарение на това, че имаме такива изживявания, в които ние се сливаме напълно хармонично.
към текста >>
226.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И след това да поставим срещу това
чувство
, срещу това усещане крясъците и беснеенето на възбудената тълпа от Йерусалим преди разпятието, при съденето.
Бих искал да изходя от това, как пред нашия поглед застава една определена сцена от Мистерията на Голгота като едно историческо предание, така както тя се е запечатала и би трябвало да се запечати още повече в сърцата и душите на човечеството. Да предположим за един момент, че имаме в нас, в Христос Исус онова Същество, за което ние често говорихме в течение на нашите духовнонаучни разглеждания и Го охарактеризирахме в тези разглеждания; да предположим, че при Христос Исус ние имаме пред нашия духовен поглед онова, което на нас, хората в цялата Вселена, трябва да ни изглежда като най-важното.
И след това да поставим срещу това чувство, срещу това усещане крясъците и беснеенето на възбудената тълпа от Йерусалим преди разпятието, при съденето.
към текста >>
227.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Чувство
то, което преживяваме, е това, че ние чувствуваме по отношение на тези идеали следното: те не ни водят всъщност към общозначимия човешки живот, те нямат никаква собствена гаранция за действителност в общозначимия човешки живот; тези идеали ни водят надалеч от общозначимия човешки живот.
Казано бе, че когато след смъртта погледнем на зад в панорамата на изминалия живот върху онова, което сме преживели, тогава ни се струва, като че ли нашите идеали биха имали нещо чуждо.
Чувството, което преживяваме, е това, че ние чувствуваме по отношение на тези идеали следното: те не ни водят всъщност към общозначимия човешки живот, те нямат никаква собствена гаранция за действителност в общозначимия човешки живот; тези идеали ни водят надалеч от общозначимия човешки живот.
Луцифер има именно една силна власт над нашите идеали, защото те избират така красиво от човешката душа, но именно само от човешката душа, а не се коренят във външната действителност; ето защо Луцифер има такава власт и всъщност това е магнетичното привличане на Луцифер, което ние долавяме в нашите идеали след смъртта. Луцифер идва насам към нас и именно, когато ние имаме идеали, те са особено ценни за него и чрез тези идеали той може да ни привлече към себе си по един заобиколен път. Но когато оставим онова, което ние проникваме духовно, да се напои от Христос, когато чувствуваме Христос вътре в нас и когато знаем: „Онова, което ние приемаме, го приема и Христос вътре в нас" и „Не аз, а Христос в мен", когато преминем през Портата на смъртта, тогава не става така, че когато гледаме назад към нашите идеали, те като че ли искат да ни отчуждят от света, а тогава сме предали един вид нашите идеали на Христос; тогава ние познаваме, че Христос е този, който прави от нашите идеали негово собствено дело. Той приема върху себе си нашите идеали. "Аз не мога да приема моите идеали сам върху себе си така, че те да бъдат също така сигурни семена за човечеството на Земята, както семената на растенията на настоящото лято са сигурни зародиши за растителната покривка на следващото лято, Христос обаче в мен може да направи това.
към текста >>
Това дава действителност на идеализма.Това снема от душата онези сурови, тъмни съмнения, които могат да възникнат в нея, когато тя е обзета от
чувство
то: „Какво става със света на идеалите, които са интимно свързани с външната действителност, които са свързани с всичко онова, което аз трябва да считам за ценно?
Това дава действителност на идеализма.Това снема от душата онези сурови, тъмни съмнения, които могат да възникнат в нея, когато тя е обзета от чувството: „Какво става със света на идеалите, които са интимно свързани с външната действителност, които са свързани с всичко онова, което аз трябва да считам за ценно?
". Това, което зрее като идеализъм в човешката душа като благо на мъдростта, това се улавя от онзи, които приема в себе си Христовия Импулс като нещо, проникнато от действителност, като нещо наситено с действителност. И аз ви приведох двата примера, скъпи мои приятели, за да ви покажа с тези два примера, взети от окултния свят, колко различно действува онова, което е поверено на една душа, проникната от Христос, в сравнение с това, което е поверено на друга душа, която не е проникната от Христос, а е проникната само от Мъдрост. Наистина съвършено различно прониква надолу към нас това, което проникнатата от Христос душа има в този земен живот, в сравнение с това, което тази душа има, когато не е проникната от Христос.
към текста >>
Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е
чувство
то на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен".
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди. Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността. Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин.
Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен".
Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място. Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен".
към текста >>
228.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Те имаха от една страна, бих могъл да кажа,
чувство
то за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова
чувство
, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази.
Спомнете си само, скъпи мои приятели, колко често говорим за Луцифер и Ариман, и при това спомнете си, как са представени Луцифер и Ариман в моите мистерийни драми. Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни.
Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази.
Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме. Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях!
към текста >>
Естествено антропософът не може да се съгласи с това
чувство
по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази.
Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това?
към текста >>
Човек трябва наистина да има малко християнско
чувство
, когато тълкува християнството така, както правят това мнозина, които вярват, че биха могли да се наричат истински християни, а да обявяват другите, например антропософските християни за еретици.
Скъпи мои приятели!
Човек трябва наистина да има малко християнско чувство, когато тълкува християнството така, както правят това мнозина, които вярват, че биха могли да се наричат истински християни, а да обявяват другите, например антропософските християни за еретици.
Такъв човек трябва да има малко християнско чувство. Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове? Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски". Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие.
към текста >>
Такъв човек трябва да има малко християнско
чувство
.
Скъпи мои приятели! Човек трябва наистина да има малко християнско чувство, когато тълкува християнството така, както правят това мнозина, които вярват, че биха могли да се наричат истински християни, а да обявяват другите, например антропософските християни за еретици.
Такъв човек трябва да има малко християнско чувство.
Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове? Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски". Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие. И това именно прави Христос.
към текста >>
И с думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" той ще свърже също и
чувство
то, че трябва да стои с дълбока, дълбока сериозност към своята вътрешна отговорност спрямо Христос.
И в съзнанието на човека „проникнат от Христос" ще се влее нещо с извънредно огромно значение.
И с думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" той ще свърже също и чувството, че трябва да стои с дълбока, дълбока сериозност към своята вътрешна отговорност спрямо Христос.
Това обаче ще внесе Антропософията в съзнанието за Христос: това, че ще се появи чувството за отговорност и то няма да ни позволява при всяка възможност да казваме: „Да, това аз наистина го вярвах и защото аз го вярвах, можах също и да го кажа". Нашата материалистическа епоха отива все повече нататък с това "Аз бях убеден и затова си позволих да го кажа". Но скъпи мои приятели, не е ли това едно оскверняване на Христос вътре в нас, когато сме така краткотрайно чувствуващи, че веднага когато в даден момент вярваме в нещо, ние го изкрещяваме в света или го записваме в света, без да сме го проучили?
към текста >>
Това обаче ще внесе Антропософията в съзнанието за Христос: това, че ще се появи
чувство
то за отговорност и то няма да ни позволява при всяка възможност да казваме: „Да, това аз наистина го вярвах и защото аз го вярвах, можах също и да го кажа".
И в съзнанието на човека „проникнат от Христос" ще се влее нещо с извънредно огромно значение. И с думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" той ще свърже също и чувството, че трябва да стои с дълбока, дълбока сериозност към своята вътрешна отговорност спрямо Христос.
Това обаче ще внесе Антропософията в съзнанието за Христос: това, че ще се появи чувството за отговорност и то няма да ни позволява при всяка възможност да казваме: „Да, това аз наистина го вярвах и защото аз го вярвах, можах също и да го кажа".
Нашата материалистическа епоха отива все повече нататък с това "Аз бях убеден и затова си позволих да го кажа". Но скъпи мои приятели, не е ли това едно оскверняване на Христос вътре в нас, когато сме така краткотрайно чувствуващи, че веднага когато в даден момент вярваме в нещо, ние го изкрещяваме в света или го записваме в света, без да сме го проучили?
към текста >>
Когато човечеството сериозно приеме Христос, в него ще възникне
чувство
то, че Христос, които живее в нас, трябва да се окаже достоен чрез това, че хората все по-добросъвестно и по-добросъвестно ще приемат този Христос, все по-добросъвестно ще приемат този космически принцип в нас.
Когато човечеството сериозно приеме Христос, в него ще възникне чувството, че Христос, които живее в нас, трябва да се окаже достоен чрез това, че хората все по-добросъвестно и по-добросъвестно ще приемат този Христос, все по-добросъвестно ще приемат този космически принцип в нас.
към текста >>
229.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Това е чудесното
чувство
за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос.
И когато човек приеме сега в себе си Христос, така че да се чувствува проникнат с този Христос, той може да каже: „Онова, което Боговете определиха за мен преди изкушението на Луцифер, то трябваше да остане в Космоса поради това, че настъпи изкушението на Луцифер и сега с Христос то влиза в моята душа. Душата ще стане съвършена, само ако приеме Христос в себе си. Едва сега аз ставам цялостна душа, едва сега аз отново стигам до предназначената мисия, която Боговете определиха за мен от самото начало на Земното развитие. Нима без Христос аз действително съм една истинска душа", се пита човек. Той чувствува, че само чрез Христос се превръща в душата, която би трябвало да бъде според решението на ръководните Богове.
Това е чудесното чувство за духовно отечество, което душите могат да имат благо дарение на Христос.
Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа.
към текста >>
230.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но дори
чувство
то за това, че в цялата еволюция на света наред с положението на равновесие съществува също отклонението на махалото надясно и наляво, на ариманическото и луциферическото отклонение, до ри и това
чувство
е изгубено през 19 век; това
чувство
е умряло напълно.
Но дори чувството за това, че в цялата еволюция на света наред с положението на равновесие съществува също отклонението на махалото надясно и наляво, на ариманическото и луциферическото отклонение, до ри и това чувство е изгубено през 19 век; това чувство е умряло напълно.
Днес, общо взето, всеки бива считан за душевно не напълно здрав човек, ако той говори за Ариман и Луцифер, нали? До това лошо положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век. Защото един твърде духовит философ, Трандорф*4, написа още в средата на 19 век едно много хубаво съчинение тук, в Берлин, с което се опита да опровергае един духовник. Този духовник разпространил да, надявам се, че може вече да кажем това в нашите кръгове, че не съществува никакъв дявол и че всъщност да се говори за дявола, това е ужасно суеверие. Ние говорим за Ариман.
към текста >>
Самото
чувство
за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по един неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по един естествен начин.
Надявам се, че в хода на публичните лекции, които ще държа тук в близко време, ще мога да говоря върху този отзвук в духовния живот, който сега заглъхна напълно върху теософското течение, което изчезна напълно в 19 век. За тези неща се е говорило до средата на 19 век, макар и под други имена.
Самото чувство за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по един неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по един естествен начин.
Ние знаем, че Духовната наука съвсем не отрича както често съм подчертавал голямата стойност и голямото значение на развитие то на естествените науки. Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането, чувството за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено. Сега това чувство трябва отново да изплува над прага на човешкото съзнание. Обаче до 19 век финото усещане за тази противоположност беше нещо съвсем естествено.
към текста >>
Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането,
чувство
то за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено.
Надявам се, че в хода на публичните лекции, които ще държа тук в близко време, ще мога да говоря върху този отзвук в духовния живот, който сега заглъхна напълно върху теософското течение, което изчезна напълно в 19 век. За тези неща се е говорило до средата на 19 век, макар и под други имена. Самото чувство за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по един неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по един естествен начин. Ние знаем, че Духовната наука съвсем не отрича както често съм подчертавал голямата стойност и голямото значение на развитие то на естествените науки.
Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането, чувството за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено.
Сега това чувство трябва отново да изплува над прага на човешкото съзнание. Обаче до 19 век финото усещане за тази противоположност беше нещо съвсем естествено.
към текста >>
Сега това
чувство
трябва отново да изплува над прага на човешкото съзнание.
Надявам се, че в хода на публичните лекции, които ще държа тук в близко време, ще мога да говоря върху този отзвук в духовния живот, който сега заглъхна напълно върху теософското течение, което изчезна напълно в 19 век. За тези неща се е говорило до средата на 19 век, макар и под други имена. Самото чувство за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по един неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по един естествен начин. Ние знаем, че Духовната наука съвсем не отрича както често съм подчертавал голямата стойност и голямото значение на развитие то на естествените науки. Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането, чувството за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено.
Сега това чувство трябва отново да изплува над прага на човешкото съзнание.
Обаче до 19 век финото усещане за тази противоположност беше нещо съвсем естествено.
към текста >>
Обаче
чувство
то за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният магнетизъм и т.н.
Следователно тук добрата сила, доброто същество е поставено между Луцифер и Ариман. Тази конструкция, изградена с толкова фин усет, ще намерите в много народни легенди, в най-простите народни легенди.
Обаче чувството за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният магнетизъм и т.н.
са основните движещи сили в материалния свят. Постиженията на естествените науки се превърна в нещо забележително само защото усетът за духовния свят постепенно беше напълно изгубен.
към текста >>
Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах
чувство
то, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго.
Обаче в неговата основа стои нещо, което е аналогично на човешкото етерно тяло. В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес. Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща. Може да срещнете този усет по два начина. Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот.
Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго.
Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно. Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища.
към текста >>
Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова
чувство
, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот.
В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес. Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща. Може да срещнете този усет по два начина. Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот. Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго.
Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот.
Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно. Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища. В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на волевата природа или пък в облагородяването на чувствата.
към текста >>
231.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно
чувство
за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля.
Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена.
По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват. Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството. После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле. Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение. А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно.
към текста >>
Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил
чувство
то, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля. Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена. По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват. Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството. После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле.
Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение.
А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно. Ето защо той заповядал да извадят очите на майстора. Сега слепецът се оттеглил някъде и заживял напълно самотен. Едва когато усетил, че наближава последният му час, той поискал разрешение да докосне часовника и тогава чрез едно бързо и сръчно движение повредил часовника, който никога вече не можел да бъде поправен.
към текста >>
В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид демократично
чувство
: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена.
Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота. Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал. Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия. Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша. Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща.
В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид демократично чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена.
Такъв човек заставаше там и виждаше как смъртта прави знак на богатия скъперник, а той отвръща с подрънкването на парите. „Ето какво ще направя“, си казваше този човек и тогава започваше да търси първия скъперник, когото можеше да срещне, и го убиваше. Ето какви изблици на омраза се проявяваха в отделните хора. И всичко това е предизвикано от майстора, който е създал този часовник. Ето какво трябва да включим сега и в неговата Карма.
към текста >>
Според мен у Вас се пробуди едно
чувство
на антипатия срещу този човек и това
чувство
на антипатия би могло да бъде донякъде оправдано.
Нима те са нещо, което трябва да изключим от човешкия живот? Достатъчно е само да размислим малко, и ще открием, че това не бива да се допуска. Защото именно след като се задълбочим в Гьотевия „Фауст“, той ни става в известен смисъл симпатичен и тази симпатия все повече и повече нараства. Ние не бива да се лишаваме от възможността да разгръщаме един или друг вид симпатия. Защото, ако не бих ме могли да разгръщаме един или друг вид антипатия, едва ли ще получил добра представа за човека, чии то съждения току-що чухме.
Според мен у Вас се пробуди едно чувство на антипатия срещу този човек и това чувство на антипатия би могло да бъде донякъде оправдано.
Обаче тук отново виждаме, че не бива да вземаме нещата така абсолютно, а да ги разглеждаме в техните взаимни връзки. Нейната далеч не са „симпатични“ или „антипатични“ сами по себе си; самият човек внася симпатия и антипатия в нещата, така че нещата действуват не върху него, а върху неговата симпатия и антипатия. Но какво означава това? Следователно аз заставам пред един предмет или пред един процес, пред едно събитие. Със себе си аз донасям моята симпатия и антипатия.
към текста >>
И така, нейната опират до следното: Когато напредваме в живота, преизпълнени с
чувство
на симпатия и антипатия, в нас действуват Луцифер и Ариман, т.е.
И така, нейната опират до следното: Когато напредваме в живота, преизпълнени с чувство на симпатия и антипатия, в нас действуват Луцифер и Ариман, т.е.
ние трябва да им предоставим една или друга възможност за изява. Обаче след като имаме съзнанието, че те се намесват в нашия душевен живот, ние трябва, макар и с цената на големи усилия, да стигнем дотам, че въпреки тях да пристъпваме към нейната напълно обективно. Това ние можем да постигнем само тогава, когато не се спираме на външните, странични подробности, а насочваме нашия поглед върху това, как съдим за самите себе си. И това „Да съдим за самите себе си“ да „преценяваме самите себе си в едни или други житейски ситуации, ни отвежда до самия център на поставения въпрос. Нека да продължа нататък: Какво се получава, когато отправим поглед към външния природен свят?
към текста >>
232.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно
чувство
от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното
чувство
се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре.
В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални. А тази разлика има огромно значение, тя е извънредно важна. Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е. като нещо абсолютно необходимо. Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта.
Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре.
Ето къде се крие егоизмът. И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна еволюция, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има.
към текста >>
Когато сега, напротив, Вие имате едно деяние, по отношение на което съвсем не става дума дали то е лошо или добро, а е само едно неуспешно деяние при което ние просто не сме успели да реализираме нашите намерения, тук нещата опират до това, че сега можем да помрачим нашия поглед върху това деяние, ако съдим за него така, че намесваме в нашата оценка и следното
чувство
: Добре, а нещата нямаше ли да протекат по друг начин, ако и самите ние не бихме били по-други, по-добри?
Когато сега, напротив, Вие имате едно деяние, по отношение на което съвсем не става дума дали то е лошо или добро, а е само едно неуспешно деяние при което ние просто не сме успели да реализираме нашите намерения, тук нещата опират до това, че сега можем да помрачим нашия поглед върху това деяние, ако съдим за него така, че намесваме в нашата оценка и следното чувство: Добре, а нещата нямаше ли да протекат по друг начин, ако и самите ние не бихме били по-други, по-добри?
към текста >>
233.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Външният свят става за мъртвия мисловен;
чувство
и воля остават свързани в него.
Смъртта като пробудител на себесъзнанието в духовния свят. Житейската картина. Разтварянето на етерното тяло във външния етерен свят. Душевни упражнения посредством усещания за цветовете: възможността за възприемане на етерния свят между сетивно впечатление и представа. Живописта на Дорнахската сграда.
Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него.
Общуване между живите и мъртвите. Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят. Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие. Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси.
към текста >>
Отричането на
чувство
и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси.
Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него. Общуване между живите и мъртвите. Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят. Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие. Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава).
Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси.
Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието. Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер]. За книгата на Ернст Хекел „Мисли за вечността“. Значението на саможертвената смърт и съзнанието на хората за това.
към текста >>
234.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Погледнем ли едно зелено поле, имаме
чувство
то, че навлизаме в нещо, а после нещо се приближава към нас.
От синьото нищо не се устремява към нас. Напротив, имаме усещането, когато можем да усетим по-фино цветовете, че с нашите душевни сили можем да навлезем в синьото, че можем да го изпълним. Зеленото е до известна степен в ритмично състояние на равновесие. Затова то действа така благотворно като растителна покривка на земята. Зеленото ни въздейства така, че ние отчасти навлизаме в него, отчасти то също се насочва към нас.
Погледнем ли едно зелено поле, имаме чувството, че навлизаме в нещо, а после нещо се приближава към нас.
Така се получава онова освежаване, което има за нас едно широко, зелено поле.
към текста >>
Може би всички Вие имате опита да сте изправени пред същество или обект и да имате
чувство
то, че сякаш не за първи път се срещате с тях, а че те са се приближили по-близо до нас.
Може би всички Вие имате опита да сте изправени пред същество или обект и да имате чувството, че сякаш не за първи път се срещате с тях, а че те са се приближили по-близо до нас.
Това приближаване, би могло да се каже, понякога може да се забележи. За обикновения живот обаче случващото се по този начин в този времеви период се намира отвъд съзнанието, отвъд прага. В мига, в който се осъзнава това, което се намира отвъд прага на съзнанието, в този миг се прави едно важно духовно откритие. Искам отново да Ви посоча един специален случай. Някои от Вас вече са чували това, може би вече съм споменавал за него.
към текста >>
Трябва обаче да развием
чувство
то, че нашият свят трябва да се подготвя за нашите представи за онова, което е налично в целия този етерен свят благодарение на етерните тела на мъртвите.
Това обаче не е пречка мъртвите да действат в този свят чрез това, което са оставили. Заобикаля ни един свят, в който живеят етерните тела на мъртвите. Те са свързани с него по определен начин. И само защото това, което живее в етера, трябва да влезе в контакт с нашето физическото тяло и да приведе в движение апарата на физическото тяло, само затова не възприемаме могъщото въздействие от това, което етерно остава в нашия свят от мъртвите.
Трябва обаче да развием чувството, че нашият свят трябва да се подготвя за нашите представи за онова, което е налично в целия този етерен свят благодарение на етерните тела на мъртвите.
към текста >>
Най-много да говорят за нюанси на
чувство
то, което значи, за определен нюанс на представата.
Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на мислене и усещане е налице даден физически процес и че мисленето и усещането са свързани с мозъка. Но те не говорят за чувства и воля.
Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата.
Но те не стигат до чувствата и волята. И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега. Това може да се потвърди във всички области на науката. Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега. Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията.
към текста >>
За да се постигне това – особено в нашите тежки дни, – човечеството трябва преди всичко отново да извоюва
чувство
то за истината.
За да се постигне това – особено в нашите тежки дни, – човечеството трябва преди всичко отново да извоюва чувството за истината.
Благодарение на материализма ние всъщност постепенно сме се отклонили от истината. Благодарение на материализма сме се изгубили по отношение на разбирането на истината. Сравнете например журналистическите описания – а колко много хора не четат нищо друго освен вестници – на дадено събитие, на което сте станали свидетели. Когато четете за него във вестниците, ще откриете, че то е описано по начина, по който въпросният репортер смята, че може да направи впечатление на своите читатели. Но чувството за това, че написаното трябва да отговаря на истината, все повече и повече отсъства.
към текста >>
Но
чувство
то за това, че написаното трябва да отговаря на истината, все повече и повече отсъства.
За да се постигне това – особено в нашите тежки дни, – човечеството трябва преди всичко отново да извоюва чувството за истината. Благодарение на материализма ние всъщност постепенно сме се отклонили от истината. Благодарение на материализма сме се изгубили по отношение на разбирането на истината. Сравнете например журналистическите описания – а колко много хора не четат нищо друго освен вестници – на дадено събитие, на което сте станали свидетели. Когато четете за него във вестниците, ще откриете, че то е описано по начина, по който въпросният репортер смята, че може да направи впечатление на своите читатели.
Но чувството за това, че написаното трябва да отговаря на истината, все повече и повече отсъства.
И така, докато това чувство не проникне човечеството, в душите няма да могат да се събудят онези импулси, които отвеждат от сетивния свят в духовния. Защото благодарение на тази липса на разбиране на истината нашите понятия стават все по-фалшиви. Колко често изживяваме например следното: някой пише за духовната наука, да кажем, за това, което съм публикувал за нея. Той пише и въз основа на своите материалистически понятия не може да не каже, че всичко това е плод на фантазията и че нещата не се правят така. И после стига до това да изследва как става така, че даден човек може да бъде фантазьор.
към текста >>
И така, докато това
чувство
не проникне човечеството, в душите няма да могат да се събудят онези импулси, които отвеждат от сетивния свят в духовния.
Благодарение на материализма ние всъщност постепенно сме се отклонили от истината. Благодарение на материализма сме се изгубили по отношение на разбирането на истината. Сравнете например журналистическите описания – а колко много хора не четат нищо друго освен вестници – на дадено събитие, на което сте станали свидетели. Когато четете за него във вестниците, ще откриете, че то е описано по начина, по който въпросният репортер смята, че може да направи впечатление на своите читатели. Но чувството за това, че написаното трябва да отговаря на истината, все повече и повече отсъства.
И така, докато това чувство не проникне човечеството, в душите няма да могат да се събудят онези импулси, които отвеждат от сетивния свят в духовния.
Защото благодарение на тази липса на разбиране на истината нашите понятия стават все по-фалшиви. Колко често изживяваме например следното: някой пише за духовната наука, да кажем, за това, което съм публикувал за нея. Той пише и въз основа на своите материалистически понятия не може да не каже, че всичко това е плод на фантазията и че нещата не се правят така. И после стига до това да изследва как става така, че даден човек може да бъде фантазьор.
към текста >>
Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на
чувство
за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на реалността.
Разбира се, това не може да се докаже непосредствено. Но какво би могло да бъде по-невероятно от обвиняването на някого във фантазьорство и после измислянето на невероятни фантастични неща за него!
Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на чувство за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на реалността.
Без да сме усвоили това чувство по най-интензивен начин, не можем да открием достъп до духовния свят. Също така не можем да разберем защо трябва да е вярно нещо, което духовната наука ни представя като истина от духовния свят. Но нашето мислене е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на живота.
към текста >>
Без да сме усвоили това
чувство
по най-интензивен начин, не можем да открием достъп до духовния свят.
Разбира се, това не може да се докаже непосредствено. Но какво би могло да бъде по-невероятно от обвиняването на някого във фантазьорство и после измислянето на невероятни фантастични неща за него! Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на чувство за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на реалността.
Без да сме усвоили това чувство по най-интензивен начин, не можем да открием достъп до духовния свят.
Също така не можем да разберем защо трябва да е вярно нещо, което духовната наука ни представя като истина от духовния свят. Но нашето мислене е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на живота.
към текста >>
Да се размишлява за нещо с вярно
чувство
, с верни представи, представлява първоначални стъпки към духовната наука.
Да се размишлява за нещо с вярно чувство, с верни представи, представлява първоначални стъпки към духовната наука.
И мисли като тези трябва да бъдат, бих казал, един вид съзнателна подготовка за онова, което трябва да бъде бъдещото човечество. Защото само в повторното обединение на нашата душа с духовното може да има бъдещо благополучие за човешкия род. Духовната наука не е нещо, което търсим като някаква сензация, а тя трябва да бъде това, за което знаем, че трябва да се прояви в нашето съвремие, защото човечеството се нуждае от тази духовна наука. И ние трябва да се чувстваме като задължени към нея, когато можем ясно да проследяваме хода на човешкото развитие. Какво безкрайно душевно обогатяване изживяваме, обогатяване, което ни се дава от духовната наука чрез това, че светът малко по малко се разширява за нас, като към физическата действителност на човешкото развитие се прибавя и духовната действителност!
към текста >>
Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до мисли за вечността от съвсем друг вид, до противоположни мисли за вечността, до мисли за вечността, към които най-малко ги води
чувство
то, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си.
Разбира се, други хора от нашето съвремие чрез това, което представляват тези тежки събития, ще стигнат до мисли за вечността от съвсем друг вид, до противоположни мисли за вечността, до мисли за вечността, към които най-малко ги води чувството, че тези, които преминават през портата на смъртта в такива времена, продължават своите задачи в други светове и че тъкмо това, което те принасят като жертва, представлява в продължаващия им живот отправна точка за това, което имат да извършат, когато вече не носят физическото тяло със себе си.
С обикновените науки може да се докаже едно или друго. С помощта на обикновените науки може да се конструира отлична апаратура, която повишава жизнения стандарт и допринася за напредъка на човешката култура, но също така и най-ужасяваща апаратура за унищожение. Благодарение на нея може да се докаже както дадено нещо, така и нещо съвсем противоположно. Но за да се проникне действително в света, в който живее вечното, е необходима духовната наука.
към текста >>
235.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И човек получава усещането, тъкмо от тази празнота, че има
чувство
за смисъла на целия свят, че всяко отделно човешко битие – човек го получава, разбира се, като обяснение за самия себе си – трябва да бъде тук.
От всички страни напира прииждащият духовен свят, но нищото е там, където сме умрели. Така, теоретично описано, нещата звучат ужасяващо, но в усещането след смъртта няма нищо ужасяващо. В усещането след смъртта в душата започва да струи нещо дълбоко удовлетворяващо. Човек същевременно се учи да се разширява в целия свят и да наблюдава нещо, което представлява един вид празнота в света. И от това възниква усещането: това е твоето място в света, мястото, което е твое.
И човек получава усещането, тъкмо от тази празнота, че има чувство за смисъла на целия свят, че всяко отделно човешко битие – човек го получава, разбира се, като обяснение за самия себе си – трябва да бъде тук.
Това място би трябвало да бъде винаги празно, ако не съм тук – така си казва всяка душа. Че всеки, всеки като човек има определено място във Всемира, това усещане, необикновеното вътрешно, стоплящо усещане, което произлиза от това наблюдение: че целият свят е тук и че целият този свят е извлякъл като от симфония единствения тон, който е и който трябва да е тук, защото в противен случай светът не би съществувал. Това е усещането, което произтича от погледа назад към преживяването на смъртта. То остава, защото дарява азовото съзнание, себесъзнанието между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Налице е едно много интензивно
чувство
: земята, върху която е стоял досега, се движи напред, но човек остава на място, той притихва.
После следва кратък период – но достатъчен – на съвместен живот с етерното тяло. Всичко, което човек е преживял в живота си, до най-малки подробности, изведнъж се изправя като огромна картина на живота. Това продължава няколко дена.
Налице е едно много интензивно чувство: земята, върху която е стоял досега, се движи напред, но човек остава на място, той притихва.
Той не се придвижва с пространственото движение на земята. В същото време картината на живота става все по-голяма.
към текста >>
И щом отворите учебниците, можете да откриете, че изхождайки от своите предразсъдъци, хората са възприели и една воля и едно
чувство
, но те всъщност не представляват нищо, не са изобщо налице.
Но те достигат до още нещо, тези материалистически настроени хора! Ако разгледате обикновените учебници, ще откриете, че тези хора стигат дотам да показват мисловния апарат и да свеждат всяка мисъл и представа до механичните процеси в мозъка и нервната система. Но те трябва да отхвърлят чувствата и волята. Чувствата и волята не могат да бъдат обяснени чрез телесни процеси. Затова те направо се изключват.
И щом отворите учебниците, можете да откриете, че изхождайки от своите предразсъдъци, хората са възприели и една воля и едно чувство, но те всъщност не представляват нищо, не са изобщо налице.
към текста >>
И тогава от нашето познание за нас бликва утехата, че при човека, чийто тилен лоб е твърде малък, можем да изградим етерния тилен лоб, като извикваме в него едно или друго
чувство
, когато забележим, че е налице едно или друго предразположение за причиняване на зло.
Но това ли е истината? В смисъла, в който днес направихме това, трябва да говорим за етерното тяло, че то е още налице, за това етерно тяло, което след смъртта дори се уголемява и се вплита във всеобщия миров етер. Ако имаме млад човек с твърде малък тилен лоб, ние не можем да помогнем за неговото уголемяване. Това не може да го постигне никаква физическа наука. Но можем да предложим подходящото възпитание, като си кажем: налице е етерно тяло и част от етерното тяло, която съответства на тилния лоб, и чрез подходящо възпитание ние изграждаме етерното тяло на тилния лоб, а то е също толкова активно в живота, може би дори в известен смисъл по-активно, отколкото тилният лоб, защото трябва да преодолее една определена сила.
И тогава от нашето познание за нас бликва утехата, че при човека, чийто тилен лоб е твърде малък, можем да изградим етерния тилен лоб, като извикваме в него едно или друго чувство, когато забележим, че е налице едно или друго предразположение за причиняване на зло.
Тогава ще можем да помогнем.
към текста >>
Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане,
чувство
за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие.
Съществуват обаче много други начини да се познае това, което е на физическия план, като отражение на духовния свят. Един от начините – сега, разбира се, не може да се посочат всички – е да се търси духовното там, където то действа, например в децата, в които трябва да бъде развивано. Така че педагогиката трябва да се оплоди.
Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие.
Това трябва да се постигне, правилно да се постигне! И е добре, ако ние, за да можем да повярваме в такова постижение, обърнем внимание на факта, че човекът в настоящето е всъщност ужасяващо късоглед. Той вярва, че най-накрая е успял да се освободи от всевъзможни детинщини на по-ранните столетия. Не е вярно обаче, че се е освободил от предразсъдъците. Хората е трябвало да се освободят – за да виждат ясно на физическия план и да си извоюват свободата – единствено от старото атавистично ясновидство, от чиито последни остатъци са се освободили преди не много време.
към текста >>
236.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И тогава възниква
чувство
то: човек е в света за нещо, което само той може да извърши.
Ние се наблюдаваме отвън и гледаме в една пустота. Това, което виждаме, остава празно, но то остава празно така, че ние имаме определено усещане за него. Това виждане не е абстрактно, както на физическия план човек гледа нещо, а това виждане е свързано с едно могъщо вътрешно изживяване. То е свързано с това, че чрез наблюдението на тази празнота в нас се надига едно усещане, което ни съпровожда през целия живот между смъртта и ново раждане, което представлява голяма част от това, което наричаме отвъден живот. Усещането е следното: има нещо в света, което отново и отново трябва да бъде изпълвано от теб.
И тогава възниква чувството: човек е в света за нещо, което само той може да извърши.
Той чувства своето място в света. Човек чувства, че представлява един градивен камък в света, градивен камък, без който светът не би могъл да съществува. Това се поражда от съзерцанието на тази празнота. Наблюдавайки празнотата, сме завладени от чувството, че представляваме нещо, което е част от света.
към текста >>
Наблюдавайки празнотата, сме завладени от
чувство
то, че представляваме нещо, което е част от света.
Усещането е следното: има нещо в света, което отново и отново трябва да бъде изпълвано от теб. И тогава възниква чувството: човек е в света за нещо, което само той може да извърши. Той чувства своето място в света. Човек чувства, че представлява един градивен камък в света, градивен камък, без който светът не би могъл да съществува. Това се поражда от съзерцанието на тази празнота.
Наблюдавайки празнотата, сме завладени от чувството, че представляваме нещо, което е част от света.
към текста >>
От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само
чувство
то защо сме казали нещо лошо.
Ние преживяваме известно време, в което постепенно отхвърляме това, което земният живот е направил от нашето астрално тяло. Тук, на земята, по отношение на астралното тяло ние изживяваме всъщност най-много половината от това, през което преминаваме. От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример. Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява.
От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо лошо.
Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо. Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна.
към текста >>
Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има
чувство
то на нараненост.
От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример. Казвате на някого – при добрите мисли и постъпки е същото, както и при лошите, но да вземем пример с една лоша постъпка, – казвате на някого нещо лошо, което го наранява. От нещата, които сме казали, ни е останало само това, което ни засяга нас самите, само чувството защо сме казали нещо лошо. Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо.
Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост.
В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна. Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново. Действията на нашите мисли, на нашите дела изживяваме в обратен ред.
към текста >>
Имаме всъщност само едно по-широко
чувство
за нашето физическо тяло.
Само той чувства вътрешността на главата си. Другите живеят, без да я усещат. Ние чувстваме нашите органи само тогава, когато не са напълно в ред. Тогава чрез чувстването знаем нещо за нашите органи. Ние сме устроени така, че да знаем нещо за нашето физическо тяло само тогава, когато не всичко с него е в ред.
Имаме всъщност само едно по-широко чувство за нашето физическо тяло.
То се засилва, когато нещо не е в ред. Но когато имаме това най-общо чувство, ние знаем твърде малко за вътрешността на нашето тяло. Който е имал силно главоболие, той знае нещо за вътрешността на главата си малко повече от анатома, който познава само физическото съдържание на главата. Но докато натрупваме постоянно житейска умора, това усещане за нашата вътрешност постепенно нараства, усещането за пространствено-вътрешното в тялото.
към текста >>
НАГОРЕ