Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
Намерени са резултати от
491
текста в
5
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Чувствата
'.
На страница
4
:
297
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Така той се запозна с
чувствата
, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение.
От друга страна те се стремяха към чистота на тялото, за да останат незасегнати от луциферическите съблазни и изкушения. Следователно, те се стремяха да водят такъв живот, че да не допускат в душите си нито Луцифер, нито Ариман. Благодарение на особеностите в своето развитие, Исус от Назарет влезе в такива отношения с есеите, каквито не биха били възможни за друг човек; а за годините, за които говоря тук, подобни отношения биха били напълно изключени, ако той сам не би бил есеин. Исус от Назарет беше допуснат даже до най-вътрешните кръгове на есеите, доколкото това беше възможно с оглед строгите правила на есейския Орден, до най-скритите помещения, където имаше възможност да участвува в разговорите, които иначе есеите водеха само помежду си. Той можа да проникне до най-дълбоките тайни и правила на есейския Орден.
Така той се запозна с чувствата, стремежите и живота на есеите, както и можа да усети а това беше най-важното как изглежда за една душа от неговото време последната възможност да проникне чрез усъвършенствуване до прадревното свещено откровение.
Ето с какво се запозна Исус от Назарет. Един ден, след като напусна събранието на есеите, той изживя нещо забележително. Когато излизаше през вратата на уединената есейска обител, от двете страни на вратата той видя две побягващи фигури и се до сети, че това бяха Луцифер и Ариман. По-късно той също имаше подобни видения. В есейския Орден членуваха много хора.
към текста >>
2.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Научим ли се да гледаме към онова, което идва от духовните висини и ни оплодява духовно, да гледаме към Христос със същия копнеж, със същата дълбочина на
чувствата
, каквито някога изпитваха древните евреи, казвайки: Ето, аз гледам нагоре към Авраам, моя отец т.е.
Дано само последователите на монизма обърнат достатъчно внимание на току-що припомнените Кеплерови думи, защото в противен случай всяко споменаване на Йохан Кеплер си остава нещо, което изобщо не бих желал да назовавам. В тези думи ще открием онзи устрем, който в наши дни отново трябва да ни отведе към звездите: това е новото четене на звездната писменост, каквото се опитваме да постигнем в нашето духовно-научно движение. Ето и отговора на онзи въпрос, с който започнахме днешната лекция: Как да се приближим до Христовия Импулс? Как да разберем Христос?. Как да стигнем до истинската връзка с Него, която ще ни позволи да кажем: Да, ние действително сме приели Христовия Импулс!
Научим ли се да гледаме към онова, което идва от духовните висини и ни оплодява духовно, да гледаме към Христос със същия копнеж, със същата дълбочина на чувствата, каквито някога изпитваха древните евреи, казвайки: Ето, аз гледам нагоре към Авраам, моя отец т.е.
към физическата наследствена линия, към праотеца Авраам като най-ценното в душата; когато приписваме всяка от нашите способности и изобщо всичко, което можем и което ни прави истински човеци, когато приписваме всичко това на някаква земна сила, а на Христос, едва тогава ние постигаме живата връзка с Христос. „Ако се радваш на някакъв дар, макар и съвсем обикновен, който прави от тебе човек, откъде си го получил ти? " От Христос. Както древният евреин, умирайки, казваше, че се завръща обратно в лоното на Авраам а това има своето дълбоко значение, така и ние ще съумеем да вникнем в смисъла на нашето време, във времето след Мистерията на Голгота, едва когато към старите думи „От Бога родени", прибавим новите думи, съответствуващи на старото завръщане в „лоното на Авраам": „В Христа умираме." Научим ли се да разбираме Мистерията на Голгота, ние ще постигнем и онази жива връзка с Христос, от която се нуждаем, онази жива връзка с Бога, каквато съществуваше у древните евреи, връзката с Бога на Авраам, Исаак и Яков, изразяваща се в това, че всеки от тях беше убеден: След смъртта си аз се завръщам при праотеца Авраам.
към текста >>
3.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Следователно, хората биха стигнали до пълно объркване по отношение на мисленето,
чувствата
и волята, до пълна лудост, ако към края на Атлантската епоха не би настъпило третото Христово събитие: Христовото Същество отново изпълни с душевната си сила намиращия се в духовните светове Натанов Исус, така че душевните сили на човека, неговите мисли, чувства и воля можеха да живеят в пълна хармония.
Благодарение на него човешките жизнени органи станаха в известен смисъл умерени, започнаха да функционират с мярка. Както нашите сетива никога не биха могли да проявяват, така да се каже, мъдрост в отношенията си със света, ако не би настъпило първото Христово събитие през Лемурийската епоха, така и нашите жизнени органи никога не биха постигнали умереност, ако не би настъпило второто Христово събитие в началото на Атлантската епоха. Но човекът беше застрашен и от едно трето нещастие, едно нещастие, което би засегнало неговото астрално тяло, респективно правилно взаимодействие между мислене, чувства и воля. Днес човешките мисли, чувства и воля се намират в известна хармония, и когато тя бъде нарушена, веднага се нарушава и здравето на човека. Когато мислене, чувства и воля не работят задружно, човекът потъва или в прекалена хипохондрия, или в състояния на лудост.
Следователно, хората биха стигнали до пълно объркване по отношение на мисленето, чувствата и волята, до пълна лудост, ако към края на Атлантската епоха не би настъпило третото Христово събитие: Христовото Същество отново изпълни с душевната си сила намиращия се в духовните светове Натанов Исус, така че душевните сили на човека, неговите мисли, чувства и воля можеха да живеят в пълна хармония.
Тези три събития, които изброих, се разиграха в духовните светове; те не протекоха в условията на физическия свят. Обаче в митологичните представи на човечеството остана един отчетлив спомен най-вече за третото събитие. И както в много случаи духовното познание ни позволява да разбираме правилно образите и знаменията, които се съдържат в митовете и легендите, същото се отнася и за третото Христово събитие. Всички ние познаваме това изображение било то Архангел Михаил или Св. Георги представляващо едно свръхсетивно същество, което побеждава Дракона.
към текста >>
самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат единството в мисленето,
чувствата
и волята.
Георги представляващо едно свръхсетивно същество, което побеждава Дракона. Това е образното представяне на третото Христово събитие: Архангел Михаил или Св. Георги, по-късният Натанов Исус, душевно пробуден от Христос. Ето откъде идва архангелският образ в духовните светове. Победата над Дракона означава преодоляването на онези сили в човешкото мислене, чувства и воля т.е.
самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат единството в мисленето, чувствата и волята.
Иска се дълбок усет, за да проумеем: Ето, тези величествени образи, макар и непонятни за разума, са все пак достъпни за чувствата, и благодарение на тях, човешката душа се докосва до дълбоки, шеметно дълбоки тайни. И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека. Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св.
към текста >>
Иска се дълбок усет, за да проумеем: Ето, тези величествени образи, макар и непонятни за разума, са все пак достъпни за
чувствата
, и благодарение на тях, човешката душа се докосва до дълбоки, шеметно дълбоки тайни.
Това е образното представяне на третото Христово събитие: Архангел Михаил или Св. Георги, по-късният Натанов Исус, душевно пробуден от Христос. Ето откъде идва архангелският образ в духовните светове. Победата над Дракона означава преодоляването на онези сили в човешкото мислене, чувства и воля т.е. самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат единството в мисленето, чувствата и волята.
Иска се дълбок усет, за да проумеем: Ето, тези величествени образи, макар и непонятни за разума, са все пак достъпни за чувствата, и благодарение на тях, човешката душа се докосва до дълбоки, шеметно дълбоки тайни.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека. Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св. Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция.
към текста >>
И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето,
чувствата
и волята на древните гърци.
Ето защо онези, които се нуждаеха от съвет и помощ, отиваха при Пития и чрез нейната уста получаваха помощ от самия Аполон. Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра.
И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци.
И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля. Да, всъщност ние сме изправени пред три Христови събития в свръхсетивните светове, които са три подготвителни степени за същинското Събитие на Голгота. И ако сега се запитаме за значението на това същинско Събитие на Голгота, и по-точно: Какво фактически породи то, къде биха настъпили безредие и хаос, ако не беше станало Събитието на Голгота? ние следва да сме наясно: Едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, през Гръцко-латинската епоха, човечеството стана достатъчно зряло, за да развие Аза. Най-напред за развитието на Аза узря онази част от Западния свят, която се простира между Западна Азия, Южна и Средна Европа.
към текста >>
И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето,
чувствата
и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра. И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци.
И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
Да, всъщност ние сме изправени пред три Христови събития в свръхсетивните светове, които са три подготвителни степени за същинското Събитие на Голгота. И ако сега се запитаме за значението на това същинско Събитие на Голгота, и по-точно: Какво фактически породи то, къде биха настъпили безредие и хаос, ако не беше станало Събитието на Голгота? ние следва да сме наясно: Едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, през Гръцко-латинската епоха, човечеството стана достатъчно зряло, за да развие Аза. Най-напред за развитието на Аза узря онази част от Западния свят, която се простира между Западна Азия, Южна и Средна Европа. Азът трябваше да бъде развит именно в сблъсъка на романските и германските народи, и то там в териториите на Средна и Южна Европа.
към текста >>
Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в мислите,
чувствата
и волята им.
Азът трябваше да бъде роден всред народите от Четвъртата следатлантска епоха. Но там той би се родил в безпорядък и в хаос. Че би се родил в безпорядък това ни показва едно явление, което е твърде забележително за Четвъртата следатлантска епоха. Да, един от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия. Но като едно съпровождащо явление, от другата страна на гръцката философия, ние виждаме сибилите.
Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в мислите, чувствата и волята им.
Чрез тези сибилински откровения, които възникнаха около 8 предхристиянски века и продължиха до Средновековието, често пъти прозвучаваха най-висши истини, обаче в объркан, хаотичен вид. В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития. Да, през Четвъртата след атлантска епоха Азът също би се развил в безпорядък, ако не беше настъпила Мистерията на Голгота. И така, ние виждаме, как Мистерията на Голгота постепенно слиза от духовните светове, където се разигра под формата на първото Христово събитие през Лемурийската епоха, достигайки до физическото поле, вече под формата на нашата земна Мистерия на Голгота. Всичко това отново ни кара да се замислим за огромното значение на това единствено по рода си събитие, засягащо цялото планетарно развитие на Земята, едно събитие, което беше внимателно подготвено от духовния свят.
към текста >>
4.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с
чувствата
ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света.
И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот. Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие. По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на мислите, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща. Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието. Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме.
След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света.
Фактът, че можем да имаме чувства за нещата, че можем да се радваме на заобикалящия ни свят, това едва съставлява основата на нашето истинско човешко съществуване, в известно отношение то съставлява и всичко онова, което е ваше щастие и наше страдание. Всичко това се разиграва във вълнуващи се нагоре и надолу чувства: чувства се въздигат в нас или се насочват към нас, които повдигат нашия живот, укрепват го, чувства, в които се чувствуваме щастливи и доволни; чрез събитията на живота, чрез нашата съдба, също и чрез нашия вътрешен живот ни връхлитат чувства, които изразяват нашето страдание, нашата скръб. И изказвайки думата "чувство", обични мои антропософски приятели, ние сочим към онази област, която всъщност включва щастието и страданието на човешкия живот. И когато посочим четвъртата област, тази на волята, касае се за нещо, което ни придава стойност за света, което така ни поставя в живота, че ние живеем не само като познаващи същества, не само като чувствуващи в нас същества, а можем да въздействуваме обратно на света. Това, което един човек иска, може да иска и което от волята се излива в делата, то образува неговата стойност за света.
към текста >>
И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на
чувствата
е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот.
Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането. Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят. Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите.
И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот.
Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела! И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова. Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат.
към текста >>
5.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на
чувствата
упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства.
Това, което остава неродено от нашето чувство, живее в астралното тяло; това, което остава неродено от волята, живее в Аза. Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като един физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период. Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане. Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година. Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност.
Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства.
Как може да бъде задържан този натиск? Ето, видите ли, обични мои приятели, този натиск е нещо, под опасността на което човекът всъщност постоянно стои; защото това, което сега Ви описах, доколкото то се отнася за чувството и за волята, които в смисъла на първата сказка съставляват всъщност нашия вътрешен душевен живот, това е, което ни довежда във вътрешна дисхармония. Ако между родената част на чувството и волята и онова, което остава зад прага на съзнанието, би царувала правилна хармония, правилно отношение, ние бихме вървели из този сетивен свят като задоволени и прилежни човеци. Тук се крие причината за всички вътрешни недоволства. Когато някой има вътрешни недоволства, това се дължи на натиска упражняван от неосъзнатата част на чувството и на волята.
към текста >>
6.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ние стигаме най-бързо до разбирането на това, което този църковен отец е искал да каже, когато нарече християни също и старите гръцки философи, ако се опитаме да се пренесем вътре в
чувствата
на онези души, които се стремяха да определят с пълно разбиране тяхното отношение към Христос.
Скъпи мои приятели, има един християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано. Защо е направил това този църковен отец? Да, това, което днес се нарича „вероизповедание", затъмнява също нещо от това, което първоначално са били просветлените християнски учения. Все пак самият Августин е казал: „Във всички религии е имало нещо истинно и онова, което е било истинно във всички религии, е било християнското в тях преди да е съществувало по име едно християнство". Августин все още е могъл да го каже; днес някой би могъл да бъде обявен за еретик, ако каже същото вътре в едно християнско вероизповедание.
Ние стигаме най-бързо до разбирането на това, което този църковен отец е искал да каже, когато нарече християни също и старите гръцки философи, ако се опитаме да се пренесем вътре в чувствата на онези души, които се стремяха да определят с пълно разбиране тяхното отношение към Христос.
Те не считаха Христос за едно Същество, което да не е било във връзка със Земното развитие преди Мистерията на Голгота. Христос винаги е имал нещо да прави със Земното развитие. Само чрез Мистерията на Голгота неговата задача, неговата мисия по отношение на Земното развитие е станала друга в сравнение с по-ранното развитие. Да търсим Христос в Земното развитие едва след Мистерията на Голгота, това не е християнско, скъпи мои приятели! Истинските християни знаят, че Христос винаги е имал работа със Земното развитие.
към текста >>
Любовта живее в областта на
чувствата
, но ние знаем и трябва да признаем, че у нас не би могла да съществува човешката душа такава, каквато тя трябва да бъде, ако тази човешка душа не би била изпълнена с Любов.
И колко не сигурни са даже и днес още много хора. Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие. Достатъчно е да изречем само една дума, скъпи мои приятели, и ние ще познаем, как трябва да се постави човекът по отношение на своето безсмъртие: тази дума е думата Любов. Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Волята. Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Мъдростта.
Любовта живее в областта на чувствата, но ние знаем и трябва да признаем, че у нас не би могла да съществува човешката душа такава, каквато тя трябва да бъде, ако тази човешка душа не би била изпълнена с Любов.
Да, когато човек отиде до там да проникне в същността на душата, тогава разбира, че нашата човешка душа, не би могла да бъде повече човешка душа, ако не би могла да обича. Сега да си представим, че минаваме през Портата на смъртта така, че изгубваме нашата човешка индивидуалност и се сливаме с едно Всемирно Същество. Тогава ние бихме били вътре в това Божество, ние бихме принадлежали на Него. Ние не бихме могли повече да обичаме Бога, защото бихме били вътре в самия Него. Любовта не би имала никакъв смисъл, ако ние бихме били вътре в Бога.
към текста >>
7.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на волевата природа или пък в облагородяването на
чувствата
.
Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно. Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища.
В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на волевата природа или пък в облагородяването на чувствата.
В лекциите, които неотдавна държах тук, аз посочих, че с това което човекът знае чрез своя Аз, той докосва само една част от това, което става с него, и че вътре в него неговото астрално тяло знае много повече. Вие си спомняте, че аз обърнах вниманието Ви върху този факт. Несъмнено, астралното тяло знае За много неща, които стават с нас в свръхсетивната област и които остават невидими в сетивния.Сега ние стигаме до онзи момент, когато трябва да признаем, че в свръхсетивната област с нас постоянно става нещо. Когато движа ръката си, физическото движение е само една част от целия видим процес, а под този физически процес е налице един етерен процес, един процес на моето етерно тяло; по същия начин и всеки външен физически процес е протакан от един по-фин, елементарен процес, от нещо, което върви успоредно с външния процес и което протича в свръхсетивния свят. Не само Съществата са протакани от нещо свръхсетивно; цялото Битие е проникнато и протъкано от невидими свръхсетивни сили.
към текста >>
8.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ето кое следователно е важното: да разберем, че от определен момент нататък душите трябва да станат духовно осъзнати за епохата, в която живеят, да укрепят волята си, да отворят
чувствата
си за светлината на
От мъката на изоставените, От жертвите на народа Ще израсне духовен плод, Щом душите съзнателно насочат Своята сила в царството на Духовете.
Ето кое следователно е важното: да разберем, че от определен момент нататък душите трябва да станат духовно осъзнати за епохата, в която живеят, да укрепят волята си, да отворят чувствата си за светлината на
Духа. Едва тогава от сегашните събития ще бликнат необходимите сили за изграждането на бъдещия свят. Но за да изпълни себе си с тази мисъл, човекът се нуждае от онова истинско, безгранично доверие, какво то притежават Съществата от Йерархията на Ангелои. Защото действията на Ангелои се ръководят именно от такова доверие. Те добре знаят, че когато имат правилните намерения, тогава от тези правилни намерения възникват правилните действия. Обаче далеч не поради това, че Ангелои ясно си представят формата на бъдещите събития, а именно поради факта, че имат правилните намерения.
към текста >>
9.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
От другата страна застават такива теолози, които не са в състояние да докажат нищо и говорят за Христос по такъв начин, че ни натрапват възможно най-неясни понятия, апелиращи по-скоро към
чувствата
, към инстинктите.
Но размислете още веднъж тези неща лесно биха могли да бъдат доказани в наше време: опитайте се поне веднъж, обаче напълно безпристрастно, да се вслушате в начина, по който днес се говори за религиозните импулси. Тук хората се усещат бих казал най-доволни само тогава, когато не им се казва абсолютно нищо, когато не им се казва по какви причини следва да бъде импулсирано това или онова, а просто им се предлагат мъгляви понятия, с които те не могат да размишляват, понятия, с които бих казал те да скочат направо в огъня. Образцовият проповедник днес е този, който влага в душите огън, огън и пак огън, който в максимална степен пречи на хората да размишляват. Ето защо тези обхванати от сомнамбулизъм души идват и казват: „Ние проверихме Евангелията и там не открихме нито следа от това, че в Исус от Назарет ако изобщо допуснем, че е съществувал е живяло някакво извънземно Същество.“ Да, нека да си припомним колко много от тези сомнамбулни души идват и с всички сили отричат съществуването на Христос само защото то не може да се докаже в условията на физическия свят.
От другата страна застават такива теолози, които не са в състояние да докажат нищо и говорят за Христос по такъв начин, че ни натрапват възможно най-неясни понятия, апелиращи по-скоро към чувствата, към инстинктите.
Това се прояви наскоро в нашето време, и то по един забележителен начин. Виждате ли, от една страна, тези, които сънуваха, стигнаха дотам това започна с Едуард фон Хартлман в областта на философията, а после Дрюс го превърна в истинска пропаганда, да, сънуващите стигнаха до там, че бих казал направо отрекоха учението на Завета, като казаха: Мистерията на Голгота не е историческо събитие! Обаче това не може да бъде доказано в областта на официалната история, а трябва да се на влезе в духовната област. И сега срещу сънуващите застанаха такива, които не споделяха това твърдение. Прегледайте цялата литература по този въпрос и ще се убедите: никъде няма да откриете нещо смислено, разумно, а навсякъде само думи, пияни и опияняващи думи, без каквото и да е вътрешно основание, думи, отправени към тъмните човешки инстинкти.
към текста >>
10.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и
чувствата
, „животинско“.
Треска, фебрилни състояния Склероза *4. Трандорф К.Р.Е. 1782-1863 *5. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално“. Етерно тяло или „жизнено тяло“, „растително“.
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“.
Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки“ качества. Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо: 1. Нервно-сетивната система носител на мисленето. 2. Ритмичната система носител на чувствата. 3. Системата „веществообмен-крайници“ носител на волята.
към текста >>
2. Ритмичната система носител на
чувствата
.
Етерно тяло или „жизнено тяло“, „растително“. Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“. Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки“ качества. Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо: 1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.
2. Ритмичната система носител на чувствата.
3. Системата „веществообмен-крайници“ носител на волята. *6. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятието мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
11.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Възгледи на съвременната наука за мисленето,
чувствата
и волята.
Продължаващото действие на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума. Протичащият в обратен ред живот, направляван от духа-себесъщност в света на последствията (камалока). „Прегледът“ на изминалия земен живот посредством духа-живот и посаждане на сили за новия земен живот. За наследяването в случая с Гьоте: действието на индивидуалността в поколението. „Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер.
Възгледи на съвременната наука за мисленето, чувствата и волята.
„Разцветът“ на материализма през 1840 г. За изследванията на взаимовръзките на мозъчната структура и престъпността; допълнения чрез духовната наука. Развитие на материализма в материалистически спиритизъм. Старото ясновидство в примера с грехопадението на Майстер Бертрам (Луцифер като змия с човешка глава). Идеалът на духовната наука.
към текста >>
Оживяването на мислите,
чувствата
и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки.
Обикновените действия на подсъзнанието. Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите. Въздействието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта.
Оживяването на мислите, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки.
Съвременната липса на взаимовръзка на мислите например в брошурата на един теолог (А. В. Хунцингер): етично обоснован песимизъм; конфликт между морал и нагон; опити за решение на конфликта чрез отрицание: на битието (будист), на материята (платоник), на индивидуалността (мистик). Безсмислието на предложеното в книгата „решение“ (освобождаване на човека от съзнателност чрез любовта). Житейските лъжи на съвременното културно човечество Санкт Гален, 26 октомври 1916 г.
към текста >>
12.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това, което тук ни се разкрива чрез
чувствата
и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни.
След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят. След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си. Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта.
Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни.
Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта. Астралното ни тяло се възпламенява чрез това, че мислите застават пред нас в картината и навлизат в него. Ние ги изживяваме по този начин в нашето астрално тяло. Тук, във физическия свят, изживяваме мислите така, че ги вземаме от нас самите.
към текста >>
Когато тези изследователи стигнат до
чувствата
и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес.
Днес може да покаже научно колко много полза може да донесе на света естествознанието. Когато днес мислителят от напълно естественонаучна позиция говори за нещо, всъщност той говори за душевния апарат, за телесния инструмент на душевния живот. Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“. И те описват какво се усеща и какви представи има в мозъка, в нервната система, когато даден човек усеща или си изгражда представи. Навсякъде се открива телесният, материалният паралелен процес.
Когато тези изследователи стигнат до чувствата и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес.
Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на мислене и усещане е налице даден физически процес и че мисленето и усещането са свързани с мозъка. Но те не говорят за чувства и воля. Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата. Но те не стигат до чувствата и волята. И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега.
към текста >>
Но те не стигат до
чувствата
и волята.
Навсякъде се открива телесният, материалният паралелен процес. Когато тези изследователи стигнат до чувствата и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес. Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на мислене и усещане е налице даден физически процес и че мисленето и усещането са свързани с мозъка. Но те не говорят за чувства и воля. Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата.
Но те не стигат до чувствата и волята.
И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега. Това може да се потвърди във всички области на науката. Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега. Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията. Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига.
към текста >>
И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща
чувствата
и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега.
Когато тези изследователи стигнат до чувствата и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес. Причината, че това не се забелязва, се дължи единствено на факта, че естествената наука и нейният ариергард – ариергард всъщност не може да се каже, защото ариергардът е полезен, монистическият ариергард на естествената наука обаче е напълно излишен, – и така, това се дължи на факта, че монистите само крещят, че за всеки процес на мислене и усещане е налице даден физически процес и че мисленето и усещането са свързани с мозъка. Но те не говорят за чувства и воля. Най-много да говорят за нюанси на чувството, което значи, за определен нюанс на представата. Но те не стигат до чувствата и волята.
И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега.
Това може да се потвърди във всички области на науката. Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега. Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията. Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига. Така той отрича чувствата и волята.
към текста >>
Той достига също и до нюансите на
чувствата
, но до същинските чувства и воля не достига.
Но те не стигат до чувствата и волята. И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега. Това може да се потвърди във всички области на науката. Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега. Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията.
Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига.
Така той отрича чувствата и волята. Те изобщо не съществуват, казва той. Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича? Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука. Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията!
към текста >>
Така той отрича
чувствата
и волята.
И честните естествоизпитатели казват: „Нашата наука не обхваща чувствата и волята.“ Можете да прочетете в научната литература това, което Ви казвам сега. Това може да се потвърди във всички области на науката. Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега. Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията. Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига.
Така той отрича чувствата и волята.
Те изобщо не съществуват, казва той. Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича? Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука. Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията! “
към текста >>
Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в
чувствата
и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича?
Например при д-р Теодор Циен5, съвременния известен психиатър и психолог, най-лесно можете да откриете това, което Ви казвам сега. Той показва отделните процеси, които отговарят на мисленето и усещанията. Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига. Така той отрича чувствата и волята. Те изобщо не съществуват, казва той.
Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича?
Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука. Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията! “ Това е свързано с факта, че мислите се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън. Чувствата и волята остават с нас.
към текста >>
Естествената наука доказва, че
чувствата
и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията!
Той достига също и до нюансите на чувствата, но до същинските чувства и воля не достига. Така той отрича чувствата и волята. Те изобщо не съществуват, казва той. Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича? Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука.
Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията!
“ Това е свързано с факта, че мислите се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън. Чувствата и волята остават с нас. И от чувствата и волята избликва силата да се формира мисловната картина. Който иска днес, може да покаже по научен начин, че чувствата и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло.
към текста >>
Чувствата
и волята остават с нас.
Могат ли да се намерят по-ясни научни доказателства от това, което е плод на факта, че естествената наука обхваща просто времевото, това, което приключва със смъртта, и че онова, което живее, както посочих, в чувствата и волята, принадлежи на тялото толкова малко, че естествоизпитателят не го открива, че той дори го отхвърля и отрича? Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука. Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията! “ Това е свързано с факта, че мислите се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън.
Чувствата и волята остават с нас.
И от чувствата и волята избликва силата да се формира мисловната картина. Който иска днес, може да покаже по научен начин, че чувствата и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло. Всъщност всичко е както трябва. И съвременната наука не опровергава духовната наука, а я потвърждава! Ако беше възможно да се получи дори малко разбиране, щяхме да видим как благодарение на едно правилно разбиране тъкмо честната официална наука потвърждава правото на духовната наука дори по отношение на нейните отделни твърдения.
към текста >>
И от
чувствата
и волята избликва силата да се формира мисловната картина.
Поради тази причина и хората крещят: „Чувства и воля не съществуват, защото не могат да се докажат с помощта на официалната наука. Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията! “ Това е свързано с факта, че мислите се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън. Чувствата и волята остават с нас.
И от чувствата и волята избликва силата да се формира мисловната картина.
Който иска днес, може да покаже по научен начин, че чувствата и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло. Всъщност всичко е както трябва. И съвременната наука не опровергава духовната наука, а я потвърждава! Ако беше възможно да се получи дори малко разбиране, щяхме да видим как благодарение на едно правилно разбиране тъкмо честната официална наука потвърждава правото на духовната наука дори по отношение на нейните отделни твърдения. Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо.
към текста >>
Който иска днес, може да покаже по научен начин, че
чувствата
и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло.
Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията! “ Това е свързано с факта, че мислите се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън. Чувствата и волята остават с нас. И от чувствата и волята избликва силата да се формира мисловната картина.
Който иска днес, може да покаже по научен начин, че чувствата и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло.
Всъщност всичко е както трябва. И съвременната наука не опровергава духовната наука, а я потвърждава! Ако беше възможно да се получи дори малко разбиране, щяхме да видим как благодарение на едно правилно разбиране тъкмо честната официална наука потвърждава правото на духовната наука дори по отношение на нейните отделни твърдения. Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо. Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на чувствата.
към текста >>
Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на
чувствата
.
Който иска днес, може да покаже по научен начин, че чувствата и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло. Всъщност всичко е както трябва. И съвременната наука не опровергава духовната наука, а я потвърждава! Ако беше възможно да се получи дори малко разбиране, щяхме да видим как благодарение на едно правилно разбиране тъкмо честната официална наука потвърждава правото на духовната наука дори по отношение на нейните отделни твърдения. Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо.
Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на чувствата.
Защото само чрез чувствата и волята се обединяваме със света, който не е лишен от мисли. Разбира се, тогава може да се възрази: „Добре, сега чувстваш духовния свят, но изобщо не го искаш! “ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с мислите, които живеят, които не просто мислим. Точно както по-рано хората са можели да виждат в духовния свят, така и в бъдеще те отново ще трябва да си спечелят това виждане в духовния свят. Те обаче ще го постигнат, когато се решат да мислят за духовния свят, отхвърлен от нашето време.
към текста >>
Защото само чрез
чувствата
и волята се обединяваме със света, който не е лишен от мисли.
Всъщност всичко е както трябва. И съвременната наука не опровергава духовната наука, а я потвърждава! Ако беше възможно да се получи дори малко разбиране, щяхме да видим как благодарение на едно правилно разбиране тъкмо честната официална наука потвърждава правото на духовната наука дори по отношение на нейните отделни твърдения. Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо. Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на чувствата.
Защото само чрез чувствата и волята се обединяваме със света, който не е лишен от мисли.
Разбира се, тогава може да се възрази: „Добре, сега чувстваш духовния свят, но изобщо не го искаш! “ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с мислите, които живеят, които не просто мислим. Точно както по-рано хората са можели да виждат в духовния свят, така и в бъдеще те отново ще трябва да си спечелят това виждане в духовния свят. Те обаче ще го постигнат, когато се решат да мислят за духовния свят, отхвърлен от нашето време. Следва обаче да се коригира твърде много от ширещото се като понятия и представи в настоящето.
към текста >>
“ Не, тъкмо чрез
чувствата
и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с мислите, които живеят, които не просто мислим.
Ако беше възможно да се получи дори малко разбиране, щяхме да видим как благодарение на едно правилно разбиране тъкмо честната официална наука потвърждава правото на духовната наука дори по отношение на нейните отделни твърдения. Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо. Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на чувствата. Защото само чрез чувствата и волята се обединяваме със света, който не е лишен от мисли. Разбира се, тогава може да се възрази: „Добре, сега чувстваш духовния свят, но изобщо не го искаш!
“ Не, тъкмо чрез чувствата и волята ние сме свързани с обективния мисловен свят, с мислите, които живеят, които не просто мислим.
Точно както по-рано хората са можели да виждат в духовния свят, така и в бъдеще те отново ще трябва да си спечелят това виждане в духовния свят. Те обаче ще го постигнат, когато се решат да мислят за духовния свят, отхвърлен от нашето време. Следва обаче да се коригира твърде много от ширещото се като понятия и представи в настоящето. Човек всъщност не вярва колко безсмислено мислят хората от настоящето – позволете ми да използвам такъв парадокс. Хората дават дефиниции, за които са убедени твърдо, че са верни, че не могат да бъдат опровергани.
към текста >>
13.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
А това спада към
чувствата
, които тежко тегнат над сърцата ни, тежко, защото, от една страна, ние трябва да наблюдаваме необикновеното, което би могло да се случи, ако наистина много хора осъзнаят какво се сее чрез смъртта, дело на големите настоящи събития, докато, от друга страна, е все още твърде малка групичката от хора, които могат да имат разбиране за тези неща.
Тъкмо тази година през портата на смъртта преминаха наши скъпи приятели, които бяха още млади. И така, ние виждаме, че тъкмо в това време през портата на смъртта преминават безброй хора в активна възраст и оставят своите етерни тела, които могат да работят още десетилетия над физическото тяло. Тези етерни тела, които още повече са укрепнали и заздравени поради факта, че са преминали през самопожертвователна смърт, са налични и ще бъдат налични. И тези хора в бъдеще, когато над европейската земя ще се разиграват други, различни от днешните събития, ще са в състояние да живеят в една духовна, етерна атмосфера, в която се намират неизразходените етерни тела. И когато на земята има души, които ще могат да разбират това, което ще живее духовно като реални етерни сили – такова разбиране ще може да се получи само от духовната наука, – те ще усещат инспириращите сили на онова, което ще остане от тези етерни тела.
А това спада към чувствата, които тежко тегнат над сърцата ни, тежко, защото, от една страна, ние трябва да наблюдаваме необикновеното, което би могло да се случи, ако наистина много хора осъзнаят какво се сее чрез смъртта, дело на големите настоящи събития, докато, от друга страна, е все още твърде малка групичката от хора, които могат да имат разбиране за тези неща.
И би могло твърде лесно да стане така, че поради неразбирането на духовната наука, благодарение на изпълващия цялото човечество материализъм, в бъдеще хората да продължат да живеят без ни най-малка представа за това, което произлиза от смъртта. Една такава възможност не трябва да оставяме да живее в сърцата ни по друг начин, освен да сме проникнати изцяло от едно такова съзнание, да го приемем напълно и да правим това, което можем да направим за неговото разбиране. Бих казал, че не трябва да се изпълваме с грижи за това, че материализмът се е разпространил толкова много. Трябва да познаем колко много е разпространен материализмът на земята, но не трябва да се затваряме пред все по-ширещия се материалистически светоглед, а да вършим все повече това, което е наш дълг. Толкова за етерно-телесното.
към текста >>
Но те трябва да отхвърлят
чувствата
и волята.
Така че казват: „Вижте, ние можем да докажем, че без мозъчен процес не може да има мисъл или представа. Какво ще правите с една самостоятелна душа? Съществува само мисловен апарат“. Но те достигат до още нещо, тези материалистически настроени хора! Ако разгледате обикновените учебници, ще откриете, че тези хора стигат дотам да показват мисловния апарат и да свеждат всяка мисъл и представа до механичните процеси в мозъка и нервната система.
Но те трябва да отхвърлят чувствата и волята.
Чувствата и волята не могат да бъдат обяснени чрез телесни процеси. Затова те направо се изключват. И щом отворите учебниците, можете да откриете, че изхождайки от своите предразсъдъци, хората са възприели и една воля и едно чувство, но те всъщност не представляват нищо, не са изобщо налице. Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята. След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат.
към текста >>
Чувствата
и волята не могат да бъдат обяснени чрез телесни процеси.
Какво ще правите с една самостоятелна душа? Съществува само мисловен апарат“. Но те достигат до още нещо, тези материалистически настроени хора! Ако разгледате обикновените учебници, ще откриете, че тези хора стигат дотам да показват мисловния апарат и да свеждат всяка мисъл и представа до механичните процеси в мозъка и нервната система. Но те трябва да отхвърлят чувствата и волята.
Чувствата и волята не могат да бъдат обяснени чрез телесни процеси.
Затова те направо се изключват. И щом отворите учебниците, можете да откриете, че изхождайки от своите предразсъдъци, хората са възприели и една воля и едно чувство, но те всъщност не представляват нищо, не са изобщо налице. Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята. След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат. Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза.
към текста >>
Така че естествоизпитателят просто се спира пред
чувствата
и волята.
Ако разгледате обикновените учебници, ще откриете, че тези хора стигат дотам да показват мисловния апарат и да свеждат всяка мисъл и представа до механичните процеси в мозъка и нервната система. Но те трябва да отхвърлят чувствата и волята. Чувствата и волята не могат да бъдат обяснени чрез телесни процеси. Затова те направо се изключват. И щом отворите учебниците, можете да откриете, че изхождайки от своите предразсъдъци, хората са възприели и една воля и едно чувство, но те всъщност не представляват нищо, не са изобщо налице.
Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята.
След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат. Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза. Ние ги носим в духовния свят. Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот.
към текста >>
Чувствата
и волята остават в астралното тяло и Аза.
Чувствата и волята не могат да бъдат обяснени чрез телесни процеси. Затова те направо се изключват. И щом отворите учебниците, можете да откриете, че изхождайки от своите предразсъдъци, хората са възприели и една воля и едно чувство, но те всъщност не представляват нищо, не са изобщо налице. Така че естествоизпитателят просто се спира пред чувствата и волята. След като знаем, че мислите се излъчват от нас с нашето етерно тяло, ни се изяснява, че излъчващото се, което излиза от нас заедно с нашето етерно тяло, също така тук, на земята, работи върху външното в нас, формира мисловния апарат и когато той е оформен, идва мисленето с помощта на оформения от мисълта мисловен апарат.
Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза.
Ние ги носим в духовния свят. Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва. Защото наистина, ако човек се занимае с това, което духовният изследовател успява да изнесе от духовния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за живота между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят.
към текста >>
14.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ето защо всичко, което придобиваме чрез духовната наука, трябва непрекъснато да издига нашия живот на
чувствата
.
Аз Ви казах, че колкото повече можем да възприемем в нашите чувства от тези величествени познания, толкова по-добре би било за нас. Помислете само за следното. Ние използваме нашата глава. Но доколкото, като хора, живеем в материализма, нямаме ни най-малка представа, че всички божествени йерархии работят върху формирането на нашата глава, върху формирането на духовното в нея, за да можем изобщо да живеем. Когато възприемем това в смисъла на духовно-научното познание, се изпълваме с усещания и чувства на благодарност към цялата Вселена.
Ето защо всичко, което придобиваме чрез духовната наука, трябва непрекъснато да издига нашия живот на чувствата.
Трябва винаги да изпълваме нашето знание в областта на духовната наука с нашите чувства. Няма да е добре, ако изоставаме с нашите чувства. Винаги, когато придобиваме някакво ново знание от нашата духовна наука, би трябвало да развиваме благоговейни чувства към мировите тайни, които в крайна сметка винаги водят към тайните на човека. В тази пречистваща духовна топлина на нашите усещания и чувства всъщност се състои правилният напредък в духовната наука. Още нещо трябва да спомена, с което да приключа днешната лекция.
към текста >>
15.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Целият човешки живот е бил различен в предходната гръцко-римска епоха, в зависимост от нивото на развитие на разума и
чувствата
, което е преминало човечеството в следатлантското време.
Какво означава това: да се изгради съзнателната душа? Правилно разбрано, това абстрактно твърдение съдържа съдбата на човечеството за цялата пета следатлантска културна епоха. Различните народи от тази пета следатлантска културна епоха трябва да работят заедно, за да изградят съзнателната душа. Всички житейски условия и обстоятелства изразяват това. Ако разглеждаме правилно живота, навсякъде се потвърждава истината, че нашето съвремие има задачата да развие съзнателната душа.
Целият човешки живот е бил различен в предходната гръцко-римска епоха, в зависимост от нивото на развитие на разума и чувствата, което е преминало човечеството в следатлантското време.
Разумът трябва да се разбира в по-широк смисъл. Днес той не е достатъчно изяснен. Гърците и римляните са били душевно обвързани с техния разум по различен начин от хората на петата следатлантска културна епоха. Гърците и римляните са получили разума, доколкото са го употребявали, наготово, което е естествена тенденция на техния етап на развитие. Това е напълно различно.
към текста >>
По такъв начин
чувствата
на симпатия и антипатия ще се разпалват с пълна сила и само в борбата, в съзнателната борба с повърхностните чувства на симпатия и антипатия ще може правилно да се роди съзнателната душа.
Те са станали вече такива, че реално не може да се говори за индивидуалност. Истинското разбиране на духовната наука трябва да доведе до превръщането на практическата психология и практическото познание на човека в предмет на всеобщ интерес. Това е необходимо за социалното разбиране, за да може до известна степен да се създаде противоположният полюс на трудността на взаиморазбирателството. Това е нещото, което трябва напълно да навлезе в петата следатлантска епоха, за да може човечеството напълно да развие съзнателната душа. Хората трябва да преминават през изпитания, да се сблъскват с противодействащите сили.
По такъв начин чувствата на симпатия и антипатия ще се разпалват с пълна сила и само в борбата, в съзнателната борба с повърхностните чувства на симпатия и антипатия ще може правилно да се роди съзнателната душа.
Също така на социалното разбирателство между хората все повече и повече ще се противопоставят националистическите чувства и страсти, които първоначално придобиват настоящата си форма в деветнадесетото столетие, но в бъдеще ще се разразяват с още по-голяма сила. И така, както днес се проявяват тези национални противоречия, национални симпатии и антипатии, те представляват едно тежко и ужасно изпитание за човечеството, само в преодоляването на което може да възникне нещо добро. Ако тези чувства на симпатия и антипатия, родени от националистически страсти, вземат надмощие по начина, по който това се случва днес, човечеството ще може само да бленува за развитието на съзнателната душа. Защото националистическите чувства вървят в противоположна посока. Те работят срещу независимостта на човека, с тенденция да го превърнат просто в отражение на една или друга национална група.
към текста >>
16.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Защото както това, което ежедневно изживяваме, когато сме във физически тела, се влива в кармичната линия, в напредващия поток на развитие, така към ежедневно изживяваното се включват и
чувствата
, породени от загубата.
Останалият трябва да понесе загубата. Той е загубил за физическото си обкръжение, ако се изразим абстрактно, един скъп човек във време, когато не е очаквал да го загуби. По този начин той може би се е простил с надеждите за съвместно съжителство в предстоящите години. Тези преживявания са част от житейските опитности, те са част от преживяванията, свързани с физическото тяло. Фактът, че мъката и болката се добавят към изживяното между двамата във физическото тяло, променя отношенията, които са свързани само с физическото тяло.
Защото както това, което ежедневно изживяваме, когато сме във физически тела, се влива в кармичната линия, в напредващия поток на развитие, така към ежедневно изживяваното се включват и чувствата, породени от загубата.
Всички усещания, всички чувства, които се изживяват, се добавят към опитностите, които човек има по време на живота във физическото тяло. Такива са нещата от гледната точка на този, който е останал във физическия свят. Гледната точка на преминалия в духовния свят е по-различна. Връзката му с този, с когото е живял във физическия свят, няма да се отслаби поради факта, че вече е преминал в духовния свят. Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло.
към текста >>
17.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Такива въпроси често са въпроси на усещанията и
чувствата
.
Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят. По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности. При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н. Много от Вас, разбира се, е трябвало да си задават подобни въпроси.
Такива въпроси често са въпроси на усещанията и чувствата.
В днешното разглеждане бих искал да изходя от такива трудности във вътрешния душевен живот. Вярната взаимовръзка на тези различни усещания, които могат да бъдат различни при всекиго, действителните взаимовръзки понякога не се схващат правилно. Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група. Ние се намираме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите. И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
към текста >>
За такива хора, които са отдали мисленето,
чувствата
и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко.
За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука. Аз трябва да приема духовните факти, реалните духовни факти.“ Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
към текста >>
Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето,
чувствата
и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи.
Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето. Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава.
Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи.
Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19. век хората са обхванати от страстта на спорта, комформизма, мамонизма. За всички тези неща, които представляват определени сенчести страни на материализма, за всички тези неща говори човекът и накрая казва: спортът, комформизмът, мамонизмът, както се проявяват в 19. век, трябва да се преодоляват.
към текста >>
18.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към
чувствата
на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия.
Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител. Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия.
Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия.
В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации. Сега трябва да сме наясно, че забелязването на тези имагинации, които произтичат от етерното тяло, зависят от духовното обучение или от някакви други условия, но че това, което не се забелязва от хората, не съществува по-малко, и може да се каже: живеещите във физическия свят хора не са заобиколени само от елементарни сили като имагинации, произхождащи от физическото тяло на даден жив човек, а нашето етерно тяло постоянно се прониква от имагинации, които възприемаме в себе си, дори когато не ги забелязваме, които възникват от хората, които са в някаква връзка с нас и са преминали през портата на смъртта. Така, както във физическия живот с физическото тяло се намираме във връзка със заобикалящия ни въздух, това вече може да се каже, така имаме връзка с целия елементарен свят и с всичко онова, което в елементарния свят произхожда от мъртвите хора. Ние не можем да научим нищо за нашия човешки живот, ако не получаваме знания от тази връзка. Във всеки случай тази връзка е толкова интимна, тя е от такъв фин характер, че с основание остава незабелязана от повечето хора.
към текста >>
В съпричастността си към
чувствата
, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации.
Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител. Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия. Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия.
В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации.
Сега трябва да сме наясно, че забелязването на тези имагинации, които произтичат от етерното тяло, зависят от духовното обучение или от някакви други условия, но че това, което не се забелязва от хората, не съществува по-малко, и може да се каже: живеещите във физическия свят хора не са заобиколени само от елементарни сили като имагинации, произхождащи от физическото тяло на даден жив човек, а нашето етерно тяло постоянно се прониква от имагинации, които възприемаме в себе си, дори когато не ги забелязваме, които възникват от хората, които са в някаква връзка с нас и са преминали през портата на смъртта. Така, както във физическия живот с физическото тяло се намираме във връзка със заобикалящия ни въздух, това вече може да се каже, така имаме връзка с целия елементарен свят и с всичко онова, което в елементарния свят произхожда от мъртвите хора. Ние не можем да научим нищо за нашия човешки живот, ако не получаваме знания от тази връзка. Във всеки случай тази връзка е толкова интимна, тя е от такъв фин характер, че с основание остава незабелязана от повечето хора. В края на краищата кой би отрекъл, че между раждането и смъртта ние не винаги оставаме същите?
към текста >>
19.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В нашите обикновени, заети от обкръжаващата среда представи, в нашите усещания, в
чувствата
ни, в нашия темперамент, в навиците ни се разиграват тези непосредствени влияния от мъртвите, които описах.
Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия. Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие. И мъртвият трябва да преодолее тази болка, тъй като все още е свързан с нас. Така начинът, по който мъртвият иска да работи в нас и по който той сам се изживява в тази работа, зависи много, много от настроението на нашата душа. Тази работа е винаги налице, но начинът ѝ зависи много, много от настроението на душата ни.
В нашите обикновени, заети от обкръжаващата среда представи, в нашите усещания, в чувствата ни, в нашия темперамент, в навиците ни се разиграват тези непосредствени влияния от мъртвите, които описах.
Това обаче е едно непрекъснато взаимодействие между това, което протича в царството на онези, които са преминали през портата на смъртта, и нашите собствени души. Като имате предвид всичко това, ще кажете: „В това, което ние, като души, носим в себе си, се извършва сложна работа и е нужно още много, за да се възприемат всички тайнствени сили, които всъщност пулсират в човешката душа.“ Душата съзнава много малко от това, което пулсира в нея. Но хармонията на душата, нейните способности или неспособности зависят от това. А всичко това в един по-голям мащаб се определя от нашата карма. Фактът, че тук сме свързани с един или друг човек, както и фактът, че тези хора работят върху нас по начина, който описах, всичко това, разбира се, зависи от нашата карма в най-широк смисъл.
към текста >>
20.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„По-старата психология разглежда почти без изключения афектите като манифестиране на една особена, независима душевна сила... Напротив, нашите досегашни изследвания показват, че
чувствата
на желание и нежелание самостоятелно изобщо не съществуват, че те много повече се показват само като особености и белези на усещания и представи, като така наречени нюанси на чувството.“
в „Историята на изкуството като отражение на вътрешни духовни импулси“, Събр. съч. 292. 5. Теодор Циен, 1862-1950, професор по психиатрия в Берлин. „Ръководство по физиологична психология, Йена, 1893. Най-много да говорят за нюанси на чувството: В беседа 9 на това „Ръководство“:
„По-старата психология разглежда почти без изключения афектите като манифестиране на една особена, независима душевна сила... Напротив, нашите досегашни изследвания показват, че чувствата на желание и нежелание самостоятелно изобщо не съществуват, че те много повече се показват само като особености и белези на усещания и представи, като така наречени нюанси на чувството.“
216 6. Такава статия: не е открита. 7. Ернст Хекел, 1834-1919, лекар и естествоизпитател, професор по зоология в Йена. „Мисли за вечността“: „Вечност. Мисли за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж.
към текста >>
21.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи
чувствата
, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея. Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират. Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното. Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те.
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят. Това е искал да представи. Ето защо може да се каже: Става дума за астралното себепознание на един човек от онова време. Един мъдър човек като Томас Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят. Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал.
към текста >>
22.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Дори ако някои днес не знае нищо за Духовната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже,
чувствата
и да не замайва душата.
За отделния човек, представляващ в нашия физически свят по-силна същност в сравнение с една човешка маса, е необходимо и едно по-силно заглушаване на съзнанието, ако ще трябва да се действа в друго състояние на съзнанието. За една човешка общност, за една човешка група дори не е нужно да се отбелязва заглушаването на съзнанието, защото то може да настъпи много по-неусетно. При все това някои неща биха останали непостижими, ако човек винаги говореше така, както например си говорим ние. Ето защо аз непрекъснато подчертавам: Никога няма да си позволя да говоря другояче, освен с донякъде трудни, апелиращи към интелекта понятия, така че всеки да бъде принуден да се присъедини към мисленето, да участва с понятия в онова, за което става въпрос. И дума не може да става за смайване или за въздействие върху нещо друго освен върху интелекта, когато се гледа напълно сериозно на Петия следатлантски период и на неговите изисквания.
Дори ако някои днес не знае нищо за Духовната Наука, но има неопределено съзнание за пребиваването си в Петия следатлантски период, той ще зачита вътрешното свободолюбие на хората и ще говори така, че да не надхитрява, така да се каже, чувствата и да не замайва душата.
Нещо друго би било, ако някой желае да постигне въздействия, които се различават от току-що описаните, а именно, ако някой пожелае да се възползва от заглушеното съзнание, което при едно множество от хора може да се създаде много по-лесно, отколкото при индивида; защото тогава не е нужно да се прибягва до хипноза. Вие знаете как едно множество, как една група може да бъде обзета от известно опиянение, стига само да се извърши по правилен начин. И по други поводи съм казвал, че съм се запознавал с оратори пред широка публика, които, ръководени от определени инстинкти, много добре владееха изкуството да се обръщат не към чистата интелектуалност, а по някакъв начин с лозунги, с изключителна образност да говорят на едно объркано, отчасти делириумно съзнание. Както споменах, при индивида заглушаването би трябвало да е по-силно, докато при множеството това съвсем не е нужно. Приведох и съответни примери;
към текста >>
23.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото трябва да бъдем наясно, че както Мистерията на Голгота няма нищо общо с народи или човешки групи и сиянието на това събитие пада само върху индивидуалния човек, по същия начин е недопустимо обикновената морална преценка за мислите,
чувствата
и желанията на отделния човек да бъдат пренасяни просто по аналогия върху групи от хора.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 31 Декември 1916 Ще проявите разбиране, че когато човек е съпричастен към съдбата на човечеството, тъкмо днес, в навечерието на новата година, му е трудно да говори и може би ще бъде понятно, ако поднесеното в този ден не ще може да бъде в завършен вид, както би било при друг случай, тъй като "новогодишният подарък*225, сервиран на човечеството, едва ли допуска свободна изява на душата днес. Вчера направих опит да представя едно историческо събитие и да покажа, че едно такова историческо събитие не бива да се тълкува от морално гледище и че онова, което лежи в основата на историческата необходимост, не може да се преценява с еснафско притворство или "моралинно", ако река да си послужа още веднъж с този израз на Ницше.
Защото трябва да бъдем наясно, че както Мистерията на Голгота няма нищо общо с народи или човешки групи и сиянието на това събитие пада само върху индивидуалния човек, по същия начин е недопустимо обикновената морална преценка за мислите, чувствата и желанията на отделния човек да бъдат пренасяни просто по аналогия върху групи от хора.
В други случаи също така не могат да се прилагат морални критерии; не може примерно на някого да му хрумне да приложи морален критерий, да речем, спрямо изграждането на една къща и да реши, че заради формата си един покрив е по-неморален от някой друг. Само че тук въпросът, разбира се, е поставен по-радикално и в случая хората не биха се сетили да използват морални преценки; в подобен случай те не са предразположени да се залъгват с морални преценки. Затова пък близо до ума е онова, което реално не произтича от морални подбуди и за което също никой не би се застъпил по морални съображения, щом не иска да лицемерничи, да бъде украсявано с морални подбуди в случаите, когато се търси въздействие върху човешките души, които винаги са възприемчиви за подобни неща. Ето защо аз представих едно събитие, което може би подхожда за осветляването на известни мотиви, проявяващи се във физическия план при еволюцията на човечеството. За неща като обрисуваната вчера пред Вас "опиумна война" не бива да се дава морална преценка нито в положителна, нито в отрицателна насока.
към текста >>
Впрочем, когато човек изразява мнение, когато в душата си го изразява само пред себе си (това несъмнено също така са реалности), той трябва да има готовност да вземе под внимание доколко в определена област едва истина може или не може да му бъде достъпна, доколко да сдържа
чувствата
си и най-напред да издирва условията, които дават възможност да се направи преценка за дадено нещо.
В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот. Това се вижда от подробностите. Нека помислим само какво ли не се каза през тези повече от две и половина години, откакто бушува събитието, назовавано война. И нека да помислим по-точно на какво ли не повярваха хората. Както вече споменах вчера, само от тази гледна точка изхождат всички разсъждения, които биват представяни тук от гледна точка на стремежа към истината, от гледна точка на издирването на истината, а не за да се вземе страната на едните или на другите.
Впрочем, когато човек изразява мнение, когато в душата си го изразява само пред себе си (това несъмнено също така са реалности), той трябва да има готовност да вземе под внимание доколко в определена област едва истина може или не може да му бъде достъпна, доколко да сдържа чувствата си и най-напред да издирва условията, които дават възможност да се направи преценка за дадено нещо.
Да вземем един конкретен случай. Какво ли не беше разгласено в Америка относно взаимовръзките в европейския начин на живот, довели да тези военни събития! От немалкото, отекнало като ехо обратно в Европа, можа да се види на какви ли не работи са повярвали в Америка. Защо? Защото хората там, в Америка, естествено са имали точно толкова недостатъчни предпоставки, за да разберат европейския начин на живот, колкото и англичаните след "опиумната война", за да разберат китайския начин на живот. И ако някой поради известни скрупули понечи да каже, че това е било просто гаф, нему ще припомня, че сред онези,които в лондонския парламент с голямо въодушевление са окачествили изхода от "опиумната война" като "постижение на британската култура", бил старият Уелингтън*236, тоест не кой да е.
към текста >>
24.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Много години говорим за силата на
чувствата
.
Когато за кратко пътувах до Виена /бележка 16/, кармата ми пъхна в ръцете един вестник. Там имаше съобщение от войник – австриец, заминал за фронта. В началото той описваше, как по целия път ги е обкръжавала любяща грижа, а в края има едно място – войникът, явно, никога не е бил близък с Теософията, – където той казва: Ние, отиващите на бой, ще се постараем с цялото си мъжество и с всичките сили, които имаме, да браним справедливото дело; но останалите в къщи могат да действат". И следват многозначителни думи. Той казва: "Ако Господ чуе молитвите, – който не умее да се моли, нека обедини цялата сила на мисълта и волята в устрема за победа...", и той носи всичките си сили!
Много години говорим за силата на чувствата.
Това, което отглеждахме в себе си с дългогодишна работа, живее сега в този обикновен войник. Както и да се оценяват неговите преживявания, едно е несъмнено: това е одухотвореност на човешката душа, която извън тези събития още дълго не би стигнала до духовност. Тези събития са значителни. Те могат да се съпоставят само с великите събития от миналото, които циклично се повтарят. Както войната на Рим с Картаген и войните от периода на преселението на народите, така и войната, в центъра на която стоим сега, е не по-малко значителна.
към текста >>
Такива са мислите и
чувствата
, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов.
Понякога нощем се моля, много от антропософите да изпращат в света такива пълни с излъчваща светлина мисли-сили; и ако съзнателно насочим към това силите на нашата воля, ще имаме възможност да изпълним обкръжението си с истинско служене на любовта. Да бъдем внимателни, да не пропуснем възможността дейно да внесем в света любовта, живееща в нашите сърца. Където и да се намираме, нашата карма ще постави пред нас изискванията, за изпълнението на които сме предназначени. Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата. Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта.
Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов.
Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното. Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа. Много значителни думи бяха казани тази пролет от един германски политик /бележка 18/. Той каза за нашите взаимоотношения с Русия, че Германия е в дружески взаимоотношения с Петербург, който не обръща внимание на подстрекателствата в пресата. И за Англия през юли беше казано, че напрежението отслабва, че преговорите с Англия не са прекъснати, че те продължават в дух на подобряване.
към текста >>
25.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Към вас, скъпи мои приятели, към вашите преживявания тук, в юга на Германия, са обърнати тези думи, към тези нюанси на
чувствата
, които се раждат тук.
Когато хората търсят разбиране на събитията от духовната наука, те знаят, че голямото се подготвя в малкото и, че може правилно да се съди за малкото, само изхождайки от голямото, – от ежедневния живот се подготвя това, чийто смисъл ни помага да разберем духовната наука. Исках да говоря, трябваше в днешната встъпителна лекция отново да говоря с вас от тази определена гледна точка, която е предизвикана от преживяваните събития; трябваше да ви говоря за това, което трябва да стане духовната наука за правилната оценка за света и за нашето място в него. Бях длъжен да говоря за това. По същество ние отново и отново трябва да поставяме пред себе си това изискване: сериозно, дълбоко сериозно да приемаме това, което иска да ни даде духовната наука, и да не търсим, така да се каже, два пътя в живота: пътя, по който стигаме до духовнонаучното разбиране за света, и пътя на ежедневието, по който постъпваме /действаме/ като всички други хора. Но, по скоро не с думите, а с това, как в нашия тесен кръг тълкувах фактите, бих искал да предизвикам във вас усещането и разбирането, че тези думи действително не са нещо друго, а вечните Истини, и че тези вечни Истини са едновременно и индивидуални Истини.
Към вас, скъпи мои приятели, към вашите преживявания тук, в юга на Германия, са обърнати тези думи, към тези нюанси на чувствата, които се раждат тук.
Ако беше достатъчно просто да се запишат думите и след това просто да се четат навсякъде от хора с различни жизнени съотношения, тогава нямаше да ми се налага да пътувам из Германия, а просто щях да ги запиша веднъж. Тези думи трябва да звучат от съотношението между чувства и възприятия, тъй като навсякъде, където се събират хора, възниква обща човешка аура, и изхождайки от нея трябва да се говори за духовния живот – това най-накрая трябва да се разбере. По този начин ние внасяме духовното в живота не с фрази, а с това, че действително пронизваме живота с духовното. И преживяваме тези неща, като факти от индивидуалния живот, защото така те и трябва да се преживяват. Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция.
към текста >>
26.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава във всичките ни възприятия се втурват
чувствата
, които сякаш потапят нашите сърца в истинното – въпреки предразсъдъците, които ни владеят, когато се отдаваме на потоците на външния физически живот.
Трябва да бъде изследван всеки отделен случай. Но в дадения случай ние получаваме това потресаващо впечатление. Бих искал да кажа, че това впечатление прави на пух и прах целия ни натрупан опит. Как се променя картината, когато можеш да погледнеш зад кулисите на ежедневния живот! Но фактите стават разбираеми в техните действителни взаимовръзки, само ако озарим зад кулисите на битието със светлината на духовната наука.
Тогава във всичките ни възприятия се втурват чувствата, които сякаш потапят нашите сърца в истинното – въпреки предразсъдъците, които ни владеят, когато се отдаваме на потоците на външния физически живот.
Действително, Средна Европа днес е притисната между две враждуващи сили и е принудена някак да ги различава. Тук виждаме връзката с това, което вчера обрисувах като борба на средноевропейската култура срещу нещото, което, сякаш обхващайки я отдясно и отляво, потиска тази средноевропейска култура. Това е кармата на средноевропейската култура: развитието и между две сили, които според условията на историческото развитие на Земята, трябва враждебно да противостоят една на друга. От такива размишления възниква правилното чувство по отношение на трагичните конфликтни обстоятелства, касаещи Средна Европа. На основата на такива разглеждания, става ясно, че непричастността по съществото на споровете, които трябва да бъдат в края на краищата разрешени, невинното участие в тези спорове и вплетеността в тази карма, действително са характерни за Средна Европа.
към текста >>
Книгата е "Анализ на
чувствата
и усещанията" на един съвременен философ, на бивш професор по философия от Виенския университет.
За истинско вживяване на духовната наука в душите на хората е необходима преди всичко добра воля за действително съединяване на душата с духовните светове. Това трябва да изхожда от самопознанието. Но самопознанието съвсем не е така лесно, и това принадлежи към най-големите заблуди, в които може да се изпадне в обикновения живот, ако се мисли, че самопознанието, с което трябва да започне всяко истинско познание, може да бъде лесно. Даже по отношение на най-външното то не е толкова лесно. Пред мен има книга; тя случайно – както сега казваме – кармически, отново ми попадна в ръцете тези дни.
Книгата е "Анализ на чувствата и усещанията" на един съвременен философ, на бивш професор по философия от Виенския университет.
Авторът на книгата съобщава много интересни признания за самия себе си. Той казва: веднъж на младини, вървейки по улицата, видях отразено в огледало лицето си в профил и не се познах. Помислих си: какво несимпатично, неприятно лице! – Така че виждате, даже до такава степен, в познанието на своя чисто външен облик, ние не се познаваме толкова много. Този достоен човек казва съвсем открито: той среща много несимпатично, отблъскващо лице, и прави откритието, че това е собственото му лице.
към текста >>
27.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в мислите,
чувствата
и преживяванията свързани с него.
Но обзорът, обхващащ света като цяло, донася от дълбините на битието такива познания за тайната на смъртта, които изпълват със сила и дълбок смисъл живота на Земята. И затова за разбирането на загадката на живота, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло. По силата на историческите събития в наши дни хилядократно се сблъскваме със смъртта, а последния път плътно се приближи и до нашите редици. Ние можем да наблюдаваме тайната на смъртта, така да се каже, там, където тя непосредствено нахлува в живота. Починалият се разделя с живота на сетивата /външните/, той навлиза в други сфери.
Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в мислите, чувствата и преживяванията свързани с него.
Погребалните церемонии са важни – те са нещо прекрасно; отговарящ на дълбоките човешки чувства обичай. Той се е запазил до наши дни: в деня за поменаване на всички умрели при католиците, в погребалните тържества при евангелистите, в една или друга форма, повече или по-малко индивидуално, погребалните церемонии се запазват и в наше време. Тези погребални церемонии са неволно отдаване на дан от материалистичната епоха към духовния свят. Макар материализмът така да е оглозгал човешките души, че те извършват тези обреди, собствено, безсъзнателно; но и обладаните от материализъм души ги преживяват със сърдечна топлина. Умрелите остават да живеят в тези чувства, преживявания и мисли, които им изпращат насреща останалите да живеят.
към текста >>
За да може мъртвият – говорейки по аналогия – да почувства появяващото се срещу него от Земята като по-прекрасно произведение на изкуството, зависи от дълбините на вътрешното, от святостта и духовността на
чувствата
, които ние изпращаме към починалите при спомнянето за тях.
Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята. И това, което тук на Земята прави произведението на изкуството произведение на изкуството, което създава красотата му, е в много по-малка степен свързано с вътрешното на човека, отколкото това, което значат за духовния свят нашите мисли за умрелите. И в този смисъл, в духовния свят има една красота, истинска, реална красота. Но тя не възниква от външното, както често става тук на физическата Земя. Това, че произведенията на Рафаело, Леонардо, Дюрер са по-добри от другите, се дължи на това, че тези майстори са можели повече от другите.
За да може мъртвият – говорейки по аналогия – да почувства появяващото се срещу него от Земята като по-прекрасно произведение на изкуството, зависи от дълбините на вътрешното, от святостта и духовността на чувствата, които ние изпращаме към починалите при спомнянето за тях.
Силата на нашето възприятия за тези, които са си заминали от нас в духовния свят, обхваща живота на нашата душа и го задълбочава. Това прави нашата душа все по-прекрасна. Прекарайте тези мисли в своята душа, скъпи мои приятели, и в това медитативно задълбочаване ще ви се разкрие разбирането за взаимозависимостта между духовния свят и света на сетивата и проникването в особената област от духовния свят, в която живеят умрелите, и сетивния свят, в който живеят земните хора. В следващите разглеждания ние ще проникнем в други области на духовния свят.
към текста >>
28.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Изпълнена със значение ще бъде тази мисъл, ако тя дълбоко навлезе в душите ни, обхване
чувствата
и усещанията ни, ако осъзнаем, какво, собствено, означава за Вселената нашият живот, какво място заемаме ние в нея.
Но, това, което е било сякаш външно, става вътрешно и се изменя съвсем, като се превръща в нещо толкова малко, което може да се съедини с човешките зародиши в тялото на майката. Това също е само образно /фигуративно/ изразено. Възможно е, разбира се, всичко това да се представи и в други образи. Това направихме тук. Но днес ще изходим от съответствието на това, което човек в течение на земния живот дава на Същностите от висшите Йерархии, и това, което Същностите на тези висши Йерархии изработват за света и за новата инкарнация на самия човек.
Изпълнена със значение ще бъде тази мисъл, ако тя дълбоко навлезе в душите ни, обхване чувствата и усещанията ни, ако осъзнаем, какво, собствено, означава за Вселената нашият живот, какво място заемаме ние в нея.
И е необходимо съвременните хора все повече и повече да се проникнат със съзнанието за тази тясна връзка на целия ни живот с духовния свят. Много разумни наши съвременници, противници на духовната наука, ще кажат: човешкият живот си върви и без тези знания. Това са знания, предназначени само за размишления, утежняващи мисленето. Тези размишления усложняват живота излишно. Примерно така разсъждават тези разумни хора.
към текста >>
Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи
чувствата
и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро.
Представете си само днешния правоверен професор от средно ниво, – разбира се, може да има и изключения, – но такъв типичен съвременен, изнасящ лекции, университетски професор, като правило, и да чуе не иска за тези неща, това му е твърде безразлично. Когато днес се говори за духовното, се говори с банални, нищо незначещи думи, и затова нищо не значат и за истинския живот. Когато неотдавна в Лайпциг изнесох същата лекция, като онзиденшната тук /бележка 60/, след лекцията към мен се приближиха двама господа, двама разумни господа от вида, за който се спомена, и единият от тях каза, че е много учуден от това, което съм говорил, тъй като той е очаквал, че ако се говори от теософски позиции, това би трябвало да е близко до неговия начин на мислене; той бил пацифист и гледал на тази война преди всичко от позициите на пацифизма. Пацифизмът – това е възглед, който от известно време се подчертава от най-различни хора, и от Берта Зутнер /бележка 61/, а също и от тази личност, която в Петербург се проявява ту като цезар, ту като папа /бележка 62/. За пацифисткото движение е характерно – говорил съм за това преди много години на лекциите в Берлин /бележка 63/ – че за времето, през което го имаме, се разигра най-кръвопролитната война в историята на човечеството.
Това движение е именно от тези, които носят на човечеството баналните фрази, завладяващи чувствата и лесно разпространяващи се, пропагандиращи чистата любов и чистото добро.
Позволих си да кажа на господина: Видите ли, сега ние живеем в най-ужасната в историята война, бяхме съвременници на това, че през юни-юли 1915 година за един единствен ден се хвърлиха повече снаряди, отколкото за цялата Френско-Германска война! Достигнахме момент, когато в тази война бяха използвани толкова снаряди, колкото за всички предшестващи войни в целия свят. Аз казах: Нима от това не е ясно, че нашата култура е стигнала до задънена улица, че е довела до някакъв абсурд? – А той отвърна: Смятам тази война за болест, която трябва да се лекува. Това е само болест, и трябва да се лекува.
към текста >>
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и
чувствата
, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки.
Те са присадили това, което израсна като славянизъм. В много отношения славянофилството и панславизма действително представляват покълналите семена на това, което е било посято именно от тези масонски ордени. И под маската, под покривалото на церемонията /обреда/ на хората, така да се каже, им се замъглявало съзнанието и получавали склонност към определени проекти. И това, което се е разигравало в Източна Европа под въздействието на Запада, ще стане известно на човечеството, едва когато военните събития се сменят с други. Тъй като местата на срещите в нашите клонове са единствените, където днес може да се говори, трябва поне тук да говорим за това.
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки.
Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената. В това е работата. Да се слее всичко това в единно усещане за света във вашите сърца и души, и от това светоусещане да се запали във вас нещо от силата, която поражда такова светоусещане и всеки от вас, според дадените му възможности, да внесе своя принос в развитието на духовната култура. Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света. Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите.
към текста >>
29.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Преглеждайки различни неща, които, бих казал, като удари на волята на нашето време – казвам това съвсем съзнателно – отвън нахлуват в нашето движение, виждам необходимост преди всичко, като въведение в темата, да обсъдим нещо принципно, което ще ни помогне да предупредим за възможни грешки в разбирането, които лесно могат да се появят в нашата, лишена от дълбочина на мислите и
чувствата
, епоха.
Щутгарт, 11 май 1917 година При това си идване имам намерение да ви говоря за неща, които ще ни помогнат по-дълбоко да разберем събитията от съвременността. Няма да разглеждаме тези факти от външна позиция, а ще обърнем внимание на това, което ще освети съвременните събития от духовна гледна точка. Това намерение отдавна зрееше в мен именно за тази среща. Ние пак ще се срещнем идната неделя.
Преглеждайки различни неща, които, бих казал, като удари на волята на нашето време – казвам това съвсем съзнателно – отвън нахлуват в нашето движение, виждам необходимост преди всичко, като въведение в темата, да обсъдим нещо принципно, което ще ни помогне да предупредим за възможни грешки в разбирането, които лесно могат да се появят в нашата, лишена от дълбочина на мислите и чувствата, епоха.
От друга страна това ще ни помогне да намерим в своята душа правилното отношение към това, в което може да се превърне за нас Антропософията. Да пробваме точно да поставим пред себе си въпроса: какво търсим в Антропософията? – търсим да намерим път към духовния свят, да удовлетворим потребността за общуване с духовния свят, да се измъкнем от житейските отношения на съвременността. При нас няма да дойде този, който намира своя път в духовния свят по отъпканите със столетия известни пътища, удобни с това, че не изискват обосноваването си. Но това, което за пръв път навлиза в света, винаги предизвиква многобройни спорове.
към текста >>
30.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И особено подчертахме, че елемента на чувството е свързан с телесността чак до дишането, че в известен смисъл това, което в телесното наричаме дихателна система, с всичките и разклонения, е инструмент за този елемент на
чувствата
.
ЛЕКЦИЯ 11 Щутгарт, 15 май 1917 година Още нещо трябва да бъде добавено в днешния заключителен преглед, към това, което вече беше казано. Най-добре е, ако изходя от казаното вчера в откритата лекция /бележка 82/. Видяхме, как душевното същество в своята троичност е свързано с телесното, и как то е свързано с духовното.
И особено подчертахме, че елемента на чувството е свързан с телесността чак до дишането, че в известен смисъл това, което в телесното наричаме дихателна система, с всичките и разклонения, е инструмент за този елемент на чувствата.
От друга страна обърнахме внимание , че животът на чувствата е особено свързан с всичко, което в духовния свят принадлежи към областта на инспирацията. Това, което в духовния свят е достъпно за инспирацията, е светът, в който ние живеем с тази част на своето същество, която върви от въплъщение към въплъщение, тоест светът, в който ние живеем между смъртта и новото раждане, свят, в който ние, от самосебе си се разбира, живеем и между раждането и смъртта. Само че този свят е скрит от нас, от възприятията на външните сетива и привичните представи, тоест, от живота на нашата телесност. Така че това, което съответства на нашето дишане и на нашите външни сетива, собствено, се явява нещото, което ни въвежда във външния, обкръжаващ ни след смъртта свят, светът, към който принадлежим, когато не ползваме вече инструмента на нашата телесност. Ползването на телесното като инструмент, ни приковава към земното битие.
към текста >>
От друга страна обърнахме внимание , че животът на
чувствата
е особено свързан с всичко, което в духовния свят принадлежи към областта на инспирацията.
Щутгарт, 15 май 1917 година Още нещо трябва да бъде добавено в днешния заключителен преглед, към това, което вече беше казано. Най-добре е, ако изходя от казаното вчера в откритата лекция /бележка 82/. Видяхме, как душевното същество в своята троичност е свързано с телесното, и как то е свързано с духовното. И особено подчертахме, че елемента на чувството е свързан с телесността чак до дишането, че в известен смисъл това, което в телесното наричаме дихателна система, с всичките и разклонения, е инструмент за този елемент на чувствата.
От друга страна обърнахме внимание , че животът на чувствата е особено свързан с всичко, което в духовния свят принадлежи към областта на инспирацията.
Това, което в духовния свят е достъпно за инспирацията, е светът, в който ние живеем с тази част на своето същество, която върви от въплъщение към въплъщение, тоест светът, в който ние живеем между смъртта и новото раждане, свят, в който ние, от самосебе си се разбира, живеем и между раждането и смъртта. Само че този свят е скрит от нас, от възприятията на външните сетива и привичните представи, тоест, от живота на нашата телесност. Така че това, което съответства на нашето дишане и на нашите външни сетива, собствено, се явява нещото, което ни въвежда във външния, обкръжаващ ни след смъртта свят, светът, към който принадлежим, когато не ползваме вече инструмента на нашата телесност. Ползването на телесното като инструмент, ни приковава към земното битие. От различни лекции и цикли вече знаете, че преминавайки през портата на смъртта, душата престава да бъде прикована към земното битие, възнася се в космоса, за да живее в духовния живот на космоса, в това, което ние именно и наричаме духовен свят.
към текста >>
Не е ли естествено да предположим, че животът на
чувствата
, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на
чувствата
и дишането – много по-обемащо ни открива живота на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните сетива и изградените на тяхна основа представи.
Това, което в духовния свят е достъпно за инспирацията, е светът, в който ние живеем с тази част на своето същество, която върви от въплъщение към въплъщение, тоест светът, в който ние живеем между смъртта и новото раждане, свят, в който ние, от самосебе си се разбира, живеем и между раждането и смъртта. Само че този свят е скрит от нас, от възприятията на външните сетива и привичните представи, тоест, от живота на нашата телесност. Така че това, което съответства на нашето дишане и на нашите външни сетива, собствено, се явява нещото, което ни въвежда във външния, обкръжаващ ни след смъртта свят, светът, към който принадлежим, когато не ползваме вече инструмента на нашата телесност. Ползването на телесното като инструмент, ни приковава към земното битие. От различни лекции и цикли вече знаете, че преминавайки през портата на смъртта, душата престава да бъде прикована към земното битие, възнася се в космоса, за да живее в духовния живот на космоса, в това, което ние именно и наричаме духовен свят.
Не е ли естествено да предположим, че животът на чувствата, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на чувствата и дишането – много по-обемащо ни открива живота на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните сетива и изградените на тяхна основа представи.
Какво, собствено, възприемаме ние чрез сетивните органи? Много ограничен отрязък от света; съвсем малък отрязък от света прониква в нашето съзнание чрез нашите телесни очи и телесни уши. Даже ако сме много надарени хора и задържаме в съзнанието и преработваме в представите всичко, което, възприемаме с нашите външни сетива, всичко в нашето съзнание е само малък отрязък от света. Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим? Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа.
към текста >>
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на
чувствата
– какво ще видим?
От различни лекции и цикли вече знаете, че преминавайки през портата на смъртта, душата престава да бъде прикована към земното битие, възнася се в космоса, за да живее в духовния живот на космоса, в това, което ние именно и наричаме духовен свят. Не е ли естествено да предположим, че животът на чувствата, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на чувствата и дишането – много по-обемащо ни открива живота на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните сетива и изградените на тяхна основа представи. Какво, собствено, възприемаме ние чрез сетивните органи? Много ограничен отрязък от света; съвсем малък отрязък от света прониква в нашето съзнание чрез нашите телесни очи и телесни уши. Даже ако сме много надарени хора и задържаме в съзнанието и преработваме в представите всичко, което, възприемаме с нашите външни сетива, всичко в нашето съзнание е само малък отрязък от света.
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим?
Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа. Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби.
към текста >>
Числата потвърждават нашето познание за това, че, що се отнася до дишането и по този начин и до живота на
чувствата
, това е светът на инспирациите, огромният свят, към който ние принадлежим не само в живота между раждането и смъртта, но и в живота между смъртта и новото раждане, и в сменящите се инкарнации.
Умножете 71 на 365 и тогава ще получите тази "година", която съответства на живота на човек на 71 години. Ако сметнем 71 години за един ден и си поставим въпроса: каква е годината за такъв ден, това ще бъде 71 х 365, а това отново е 25 920! Значи, че ако отделния ни земен живот с неговите 25 920 вдишвания и издишвания, които представляват будуванията и съня, си го представим като един ден и видим, каква година съответства на този отделен човешки живот с неговите 25 920 вдишвания и издишвания, той съответства на въртенето на пролетната точки по кръга на Зодиака – 25 920! Получаваме изумителен числов ритъм. Проникваме до идея, извисяваща нашата душа, тъй като чрез числото и мярката виждаме себе си включени в макрокосмоса.
Числата потвърждават нашето познание за това, че, що се отнася до дишането и по този начин и до живота на чувствата, това е светът на инспирациите, огромният свят, към който ние принадлежим не само в живота между раждането и смъртта, но и в живота между смъртта и новото раждане, и в сменящите се инкарнации.
Ние сякаш сме в лоното на ритъма на цялата наша Слънчева система, а дихателните движения на нашия отделен живот – в общия ритъм на целия макрокосмос, на цялата слънчева система. С течение на времето на хората ще им се открият още различни, подобни наблюдения и те ще се убедят в това, че по този път те отново ще стигнат до изпълнените с дух познания за връзките на човека с Вселената. На нашата епоха и на следващите епохи са необходими изпълнени с дух прозрения – в смисъла, в който за това се говори /виж лекцията от 10. X./ като за стимулиране за вътрешен живот. В древността просветлението се даваше на човека в известен смисъл отвън.
към текста >>
31.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но не можем да кажем, че в нашия живот на
чувствата
сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите.
В действителност, ние само отчасти бодърстваме, когато, в общоприетия смисъл, се намираме в будно състояние. В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни. И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим. В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи.
Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите.
Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи. Тази илюзия възниква защото ние винаги съпровождаме нашите чувства с представи. Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън.
към текста >>
Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на
чувствата
, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи.
В това обикновено състояние на бодърстване ние никога не сме напълно будни. И ако се запитаме от позицията на духовната наука: в какви граници сме будни напълно, трябва да дадем такъв отговор: будни сме по отношение на всичко, което наричаме възприятие от външния сетивен свят и осъзнаването на този външен сетивен свят чрез представите, тоест когато мислим. В нашия живот на възприятия и представи ние безусловно бодърстваме. Съвсем не бихме могли да говорим за действително бодърстване, ако нямахме предвид вътрешното състояние на душата, което възниква, когато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и си съставяме представи. Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите.
Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи.
Тази илюзия възниква защото ние винаги съпровождаме нашите чувства с представи. Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни.
към текста >>
За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него
чувствата
, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън.
Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите. Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи. Тази илюзия възниква защото ние винаги съпровождаме нашите чувства с представи. Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата.
За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън.
Преживяванията насън са образни. Нашето обикновено съзнание добре ги различава от будните възприятия от външния свят. По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи. Ако към всеки сън, веднага след пробуждането присъединявахме мисли и представи, както правим това по отношение на чувствата, за да можем да различаваме преживяването на съня от представите за него, тогава и преживяванията насън бихме отнасяли към будния живот. По същество чувствата ни са не по-будни, от сънищата ни.
към текста >>
По отношение на
чувствата
нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи.
Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни. Нашето обикновено съзнание добре ги различава от будните възприятия от външния свят.
По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи.
Ако към всеки сън, веднага след пробуждането присъединявахме мисли и представи, както правим това по отношение на чувствата, за да можем да различаваме преживяването на съня от представите за него, тогава и преживяванията насън бихме отнасяли към будния живот. По същество чувствата ни са не по-будни, от сънищата ни. И още по-малко будни сме ние в преживяването на волевите импулси. По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска.
към текста >>
Ако към всеки сън, веднага след пробуждането присъединявахме мисли и представи, както правим това по отношение на
чувствата
, за да можем да различаваме преживяването на съня от представите за него, тогава и преживяванията насън бихме отнасяли към будния живот.
Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни. Нашето обикновено съзнание добре ги различава от будните възприятия от външния свят. По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи.
Ако към всеки сън, веднага след пробуждането присъединявахме мисли и представи, както правим това по отношение на чувствата, за да можем да различаваме преживяването на съня от представите за него, тогава и преживяванията насън бихме отнасяли към будния живот.
По същество чувствата ни са не по-будни, от сънищата ни. И още по-малко будни сме ние в преживяването на волевите импулси. По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това.
към текста >>
По същество
чувствата
ни са не по-будни, от сънищата ни.
За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни. Нашето обикновено съзнание добре ги различава от будните възприятия от външния свят. По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи. Ако към всеки сън, веднага след пробуждането присъединявахме мисли и представи, както правим това по отношение на чувствата, за да можем да различаваме преживяването на съня от представите за него, тогава и преживяванията насън бихме отнасяли към будния живот.
По същество чувствата ни са не по-будни, от сънищата ни.
И още по-малко будни сме ние в преживяването на волевите импулси. По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища.
към текста >>
Като човек на
чувствата
ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване.
По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси.
Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване.
В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите.
към текста >>
Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и
чувствата
.
Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси. Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим.
Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата.
Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите. Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите. Значи, и будувайки, ние вървим през света, в който сме обкръжени не само от това, което възприемаме с нашите сетивни органи, и за което си съставяме съждения, но сме обкръжени от свят, в който можем само да сънуваме в нашите чувства, за който в нашите импулси знаем не повече, отколкото спящият знае за своето обкръжение, тоест не знаем нищо.
към текста >>
Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и
чувствата
, афектите и страстите.
Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот.
Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите.
Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите. Значи, и будувайки, ние вървим през света, в който сме обкръжени не само от това, което възприемаме с нашите сетивни органи, и за което си съставяме съждения, но сме обкръжени от свят, в който можем само да сънуваме в нашите чувства, за който в нашите импулси знаем не повече, отколкото спящият знае за своето обкръжение, тоест не знаем нищо. Но светът, за който спящият нищо не знае, в който той нищо не преживява, въпреки това го заобикаля. Както масата и столовете и другите предмети, за които спящият, докато спи, не знае, че се намират в стаята, така човек не знае нищо за света, от който се раждат чувствата му и се задейства волята, защото той спи по отношение на този свят. Но именно този свят по отношение на който спим, е общ за нас и за още невъплътените души.
към текста >>
Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на
чувствата
и страстите.
В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите.
Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите.
Значи, и будувайки, ние вървим през света, в който сме обкръжени не само от това, което възприемаме с нашите сетивни органи, и за което си съставяме съждения, но сме обкръжени от свят, в който можем само да сънуваме в нашите чувства, за който в нашите импулси знаем не повече, отколкото спящият знае за своето обкръжение, тоест не знаем нищо. Но светът, за който спящият нищо не знае, в който той нищо не преживява, въпреки това го заобикаля. Както масата и столовете и другите предмети, за които спящият, докато спи, не знае, че се намират в стаята, така човек не знае нищо за света, от който се раждат чувствата му и се задейства волята, защото той спи по отношение на този свят. Но именно този свят по отношение на който спим, е общ за нас и за още невъплътените души. Опитвахме се от най-различни гледни точки, духовнонаучно, да прехвърлим мост между така наречените живи и така наречените умрели.
към текста >>
Както масата и столовете и другите предмети, за които спящият, докато спи, не знае, че се намират в стаята, така човек не знае нищо за света, от който се раждат
чувствата
му и се задейства волята, защото той спи по отношение на този свят.
Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите. Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите. Значи, и будувайки, ние вървим през света, в който сме обкръжени не само от това, което възприемаме с нашите сетивни органи, и за което си съставяме съждения, но сме обкръжени от свят, в който можем само да сънуваме в нашите чувства, за който в нашите импулси знаем не повече, отколкото спящият знае за своето обкръжение, тоест не знаем нищо. Но светът, за който спящият нищо не знае, в който той нищо не преживява, въпреки това го заобикаля.
Както масата и столовете и другите предмети, за които спящият, докато спи, не знае, че се намират в стаята, така човек не знае нищо за света, от който се раждат чувствата му и се задейства волята, защото той спи по отношение на този свят.
Но именно този свят по отношение на който спим, е общ за нас и за още невъплътените души. Опитвахме се от най-различни гледни точки, духовнонаучно, да прехвърлим мост между така наречените живи и така наречените умрели. Можем мислено да си представим този мост, да осъзнаем, как ние, в нашето обичайно будно състояние сме свързани с физически въплътените хора, защото те са достъпни за нашето възприятие и за нашето мислене. С така наречените мъртви, в обичайното си будно състояние ние не сме свързани, тъй като спим постоянно по отношение на тази част от обкръжаващия ни свят, където те живеят. Ако проникнехме в този свят, не бихме били откъснати от света, в който човек живее между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Ако искаме да зададем въпрос на починалия и го призовем, извиквайки във въображението
чувствата
, които са ни свързвали, и много живо си представим неговото същество, тогава ще получим неговия отговор; тогава работата е само в нас, в развиването на необходимото внимание към взаимодействието на това, което насочваме към починалия, с това, което в отговор излиза от него, ако са били възстановени в паметта посочените пълни с чувство, съвместни преживявания.
Тъй като в наше време във връзка с материалистичната настройка на душата, хората имат малко възможности, живеейки един до друг, да се познават. Те смятат, че се познават, но само преминават един край друг, говорят си един край друг. Може да имате 30 и повече годишен брак, и много малко да се познавате един друг. За да умееш да вникнеш в съществото на другия, душата трябва да стане много чувствителна. Когато познаваш другия като самия себе си, само тогава има предпоставка, да възстановиш в душата си образа му.
Ако искаме да зададем въпрос на починалия и го призовем, извиквайки във въображението чувствата, които са ни свързвали, и много живо си представим неговото същество, тогава ще получим неговия отговор; тогава работата е само в нас, в развиването на необходимото внимание към взаимодействието на това, което насочваме към починалия, с това, което в отговор излиза от него, ако са били възстановени в паметта посочените пълни с чувство, съвместни преживявания.
Тогава това е възможно – да намерим отговор от починалия на нашето обръщение към него, ако сме успели живо да усетим в душата си това, което реално, с пълно разбиране, сме възприели като изхождащо от съществото на починалия. Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други конкретни моменти от връзките на живите с умрелите. Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното.
към текста >>
32.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ернст Мах, (1838-1916 г.) "Към въпроса за анализа на
чувствата
".
Предадена ни е като "Песента за съня на Олаф Естезон". Рудолф Щайнер я е превел на немски език и често е споменавал за нея; за първи път през рождественските и новогодишни дни на 1912-13 година. Съответните лекции са издадени в изданието "Връзката на човека с елементарния свят", СС № 158, Дорнах, 1968 г. Там е даден и текста на "Песента за съня". Бележка № 34
Ернст Мах, (1838-1916 г.) "Към въпроса за анализа на чувствата".
За първи път издадено в 1886 година, много пъти преиздавано. Бележка № 35 Говорейки за пробуждането на етерното тяло, Щайнер употребява думи като разрохквам, разтърсвам, накъдря. Бележка № 36 Виенският цикъл 1914 година – "Вътрешното същество на човека и животът между смъртта и новото раждане".
към текста >>
33.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото дълбоко в усещанията, в
чувствата
,в несъзнаваните импулси на хората е залегнало нещо друго, залегнал е инстинктът за материалистическо мислене.
Защото днешната ситуация е такава, че хората едва ли могат да кажат нещо друго, освен: "Ако някой се противи срещу максималното подобрение на света, той е с несъмнено лош и зъл характер" Да, хората едва ли могат да мислят по друг начин. Обаче, скъпи мои приятели, не зла воля, а просто един истински и правилен светоглед е този, който спъва подобно еуфорично мислене и заявява: Пълна илюзия е да вярваме, че на физическия план могат да се постигнат толкова и толкова градуса съвършенство, иначе това твърдение отдавна би станало прекрасен закон във физическия свят, подобен на закона, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник е винаги 180 градуса. Да, сега вече ние трябва да погледнем този светоглед по друг начин, трябва да го погледнем сериозно и смело. По начало самите материалистически понятия са вече илюзии. Дори и днес много хора да твърдят, че вярват в духовния свят това са само думи, един кух звук и нищо друго.
Защото дълбоко в усещанията, в чувствата,в несъзнаваните импулси на хората е залегнало нещо друго, залегнал е инстинктът за материалистическо мислене.
Точно този инстинкт подвежда хората и те дори и да се стремят да вярват в нещо друго започват да вярват единствено във физическия план. Да, и след като един човек вярва единствено във физическия план, след като не вярва, че наоколо може да съществува друг свят, освен физическия план, за този човек има само един спасителен изход: Единственият идеал е този, който иска да превърне физическия план в един рай. В противен случай целият свят е безумие! И за да не приемат света като едно ужасно и кошмарно безумие, материалистите нямат друга възможност, освен да прегърнат илюзията, че макар и за сега физическият свят да е дълбоко несъвършен,те трябва да сложат край на това несъвършенство и да го превърнат в съвършенство, в Рай. И всичко, което днес има някаква стойност за външния свят, било то в областта на социалното дело или педагогиката, независимо от блестящите тиради на всевъзможни функционери и пропагандатори, всичко се гради върху илюзии.
към текста >>
34.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Макар и поставен в Петата следатлантска епоха, Лутер беше изтъкан от мислите и
чувствата
на Четвъртата следатлантска епоха.
Ако се пренесете в 15, 14, 13, 12 век, Вие навсякъде ще намерите идеята за преминаването на нещата от един материален вид в друг. Всичко, което беше добавено по-късно по този въпрос, е общо взето, литературно мошеничество, защото със залеза на Четвъртата следатлантска епоха тези тайни бяха забравени. И все пак не всичко е литературно мошеничество, не всичко е измама; някои верни неща останаха тук и там, но с напредването на вековете човек можеше да ги различава все по-трудно. Общо взето, тези тайни бяха забравени. Обаче по времето на Четвъртата следатлантска епоха когато и алхимията беше в своя разцвет в средите на духовенството можеше да се дискутира подробно по въпросите на транссубстанцията, или превръщането на хляба и виното в това, което съответно наричаме тяло и кръв; тогава тези думи имаха по-друг смисъл.
Макар и поставен в Петата следатлантска епоха, Лутер беше изтъкан от мислите и чувствата на Четвъртата следатлантска епоха.
Той трябваше да отдели транссубстанцията от идеята за едно физическо или материално "превръщане". И в какво се превръща за него тайнството, сакраментът, транссубстанцията? Просто в един процес, протичащ според законите на духовния свят. Няма никакво превръщане, така казва той, но в мига когато се дава причастието, тялото и кръвта на Исус Христос проникват докрай в тялото и душата на вярващия човек. Всичко което Лутер казва, всичко, което Лутер мисли и чувствува, идва от там, че той всъщност е представител на Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
35.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И така, помислете добре: онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 бяха свалени долу, в царството на човеците; и от тогава те имат своята крепост, своето поле за действие специално що се отнася до епохата, в която живеем не другаде, а в мислите,
чувствата
и волевите импулси на хората.
Михаил със Змея. Аз посочих, как тази война в духовния свят продължи до месец ноември 1879, как тук ние сме изправени пред една война в духовния свят, пред една война на Михаил със Змея ние добре знаем какво следва да разбираме под този образ и пак в края на ноември 1879 Михаил победи Змея, т.е. ариманическите сили, сваляйки ги на Земята, в царството на човеците. Къде се намират сега тези ариманически Същества? *38
И така, помислете добре: онези Същества от школата на Ариман, които от 1841 до 1879 водиха една решаваща битка в духовния свят, през 1879 бяха свалени долу, в царството на човеците; и от тогава те имат своята крепост, своето поле за действие специално що се отнася до епохата, в която живеем не другаде, а в мислите, чувствата и волевите импулси на хората.
Представете си нагледно: каква огромна част от човешките мисли, чувства и воля са пронизани днес от ариманическите Същества. Подобни съотношения между духовния и физическия свят са просто заложени в целия миров порядък и ние следва да се съобразяваме с тези конкретни факти. Какъв смисъл има, ако хората останат застинали в своите абстракции и казват: Да, човекът трябва да се бори срещу Ариман. С една такава абстрактна формула не се стига доникъде. Понякога днешните хора изобщо не предусещат всред атмосферата на какви духовни Същества се намират.
към текста >>
36.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и
чувствата
, "животинско"
Треска, фебрилни състояния Склероза *7. На 1 Август папа Бенедикт XV отправя апел за мир към правителствата на воюващите страни. *8. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, "минерално" Етерно тяло или "жизнено тяло", "растително"
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, "животинско"
Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни "човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо: 1. Нервно-сетивната система носител на мисленето. 2. Ритмична система носител на чувствата. 3. Системата "веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>
2. Ритмична система носител на
чувствата
.
Етерно тяло или "жизнено тяло", "растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, "животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни "човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо: 1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.
2. Ритмична система носител на чувствата.
3. Системата "веществообмен-крайници" носител на волята. *9. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета "Земя" е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание. 1. Старият Сатурн (трансово съзнание) 2. Старото Слънце (спящо съзнание) 3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>
б) ритмичната система: носител на
чувствата
№ 208), лекция от 28 Октомври 1921. Идеята за "троичното устройство на човека (част от което представлява ритмичната система) е загатната от Р, Щайнер най-напред през 1917 г. в книгата му "Върху загадките на душата" (Събр. Съч.№ 21): Там са описани: а) нервно-сетивната система: носител на мисленето
б) ритмичната система: носител на чувствата
в) двигателно-веществообменната система: носител на волята, По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между "тяло" и "душа" Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на "троичното устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията. Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот. Държавата, или социалния организъм далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чиито сместване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
37.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Духовният изследовател вижда, че мислите, които обикновено имаме, са свързани с тялото на изграждащите сили, но не и
чувствата
ни, не и афектите.
Така че сетивният ни живот с обикновеното съзнание стои като остров, но около този остров и дори пронизвайки този остров, действа човешкото тяло на изграждащите сили, намиращо се във взаимовръзка със свръхсетивния външен свят. Сега стигаме дотам да свържем целия свят на мислите и представите - не по друг начин, а както описах - с физическия мозък, представляващ основата за това. Ние достигаме до разбирането, че тялото на изграждащите сили е носителят на човешките мисли, че мислите се развиват в това тяло на изграждащите сили и когато човекът мисли, то живее в него. Нещата стоят другояче, когато преминем към друго душевно изживяване, към чувстването. В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни живот.
Духовният изследовател вижда, че мислите, които обикновено имаме, са свързани с тялото на изграждащите сили, но не и чувствата ни, не и афектите.
Тези чувства и афекти живеят в нас по много по-несъзнателен начин. Но затова пък се намират във връзка с нещо далеч по-обширно, отколкото е животът ни между раждането и смъртта. Не че в тази част от живота си, за която говоря, човек не мисли - всички чувства са пронизани от мисли, - но мислите, от които чувствата са пронизани, обикновено не достигат до обикновеното съзнание на човека, те се намират под прага на това съзнание. Това, което се издига като чувство нагоре, е пронизано от мисли, но тези мисли са далеч по-всеобхватни, защото се откриват, когато в съзерцаващото познание достигнем до още по-висше съзнание, издигнем се до това - нямам предвид суеверни представи, - което наричам инспирирано съзнание. Подробности можете да прочетете в моите книги.
към текста >>
Не че в тази част от живота си, за която говоря, човек не мисли - всички чувства са пронизани от мисли, - но мислите, от които
чувствата
са пронизани, обикновено не достигат до обикновеното съзнание на човека, те се намират под прага на това съзнание.
Нещата стоят другояче, когато преминем към друго душевно изживяване, към чувстването. В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни живот. Духовният изследовател вижда, че мислите, които обикновено имаме, са свързани с тялото на изграждащите сили, но не и чувствата ни, не и афектите. Тези чувства и афекти живеят в нас по много по-несъзнателен начин. Но затова пък се намират във връзка с нещо далеч по-обширно, отколкото е животът ни между раждането и смъртта.
Не че в тази част от живота си, за която говоря, човек не мисли - всички чувства са пронизани от мисли, - но мислите, от които чувствата са пронизани, обикновено не достигат до обикновеното съзнание на човека, те се намират под прага на това съзнание.
Това, което се издига като чувство нагоре, е пронизано от мисли, но тези мисли са далеч по-всеобхватни, защото се откриват, когато в съзерцаващото познание достигнем до още по-висше съзнание, издигнем се до това - нямам предвид суеверни представи, - което наричам инспирирано съзнание. Подробности можете да прочетете в моите книги. Задълбочим ли се в това, което по отношение на обикновеното съзнание спи така, както човекът спи за обикновените сетивни представи от момента на заспиването до събуждането, се вижда как то се издига подобно на сънищата. Така чувствата действително се издигат нагоре - звучи парадоксално, но е така - от дълбините на душата. Но тези дълбини на душата, които са достъпни за инспирираното познание, са това, което живее между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Така
чувствата
действително се издигат нагоре - звучи парадоксално, но е така - от дълбините на душата.
Но затова пък се намират във връзка с нещо далеч по-обширно, отколкото е животът ни между раждането и смъртта. Не че в тази част от живота си, за която говоря, човек не мисли - всички чувства са пронизани от мисли, - но мислите, от които чувствата са пронизани, обикновено не достигат до обикновеното съзнание на човека, те се намират под прага на това съзнание. Това, което се издига като чувство нагоре, е пронизано от мисли, но тези мисли са далеч по-всеобхватни, защото се откриват, когато в съзерцаващото познание достигнем до още по-висше съзнание, издигнем се до това - нямам предвид суеверни представи, - което наричам инспирирано съзнание. Подробности можете да прочетете в моите книги. Задълбочим ли се в това, което по отношение на обикновеното съзнание спи така, както човекът спи за обикновените сетивни представи от момента на заспиването до събуждането, се вижда как то се издига подобно на сънищата.
Така чувствата действително се издигат нагоре - звучи парадоксално, но е така - от дълбините на душата.
Но тези дълбини на душата, които са достъпни за инспирираното познание, са това, което живее между смъртта и ново раждане. То е същото, което е пристъпило във физическия свят чрез зачатието, или да речем, чрез раждането ни, пристъпило е по-късно през портата на смъртта и има духовно съществуване при други условия, докато човекът отново се роди. Който наистина погледне живеещото в чувствата с инспирирано познание, вижда не само човека, какъвто е между раждането и смъртта, а също и по времето, което душата преживява между смъртта и ново раждане. Това не само се твърди, а се посочва как силите се пораждат в душата и как може да се види в кои чувства, афекти и страсти живее човекът. Както се вижда какво се е породило в растението чрез зародишните сили, така се вижда нещо, което не се поражда с нашето раждане или зачатие, а е произлязло от един духовен свят.
към текста >>
Който наистина погледне живеещото в
чувствата
с инспирирано познание, вижда не само човека, какъвто е между раждането и смъртта, а също и по времето, което душата преживява между смъртта и ново раждане.
Подробности можете да прочетете в моите книги. Задълбочим ли се в това, което по отношение на обикновеното съзнание спи така, както човекът спи за обикновените сетивни представи от момента на заспиването до събуждането, се вижда как то се издига подобно на сънищата. Така чувствата действително се издигат нагоре - звучи парадоксално, но е така - от дълбините на душата. Но тези дълбини на душата, които са достъпни за инспирираното познание, са това, което живее между смъртта и ново раждане. То е същото, което е пристъпило във физическия свят чрез зачатието, или да речем, чрез раждането ни, пристъпило е по-късно през портата на смъртта и има духовно съществуване при други условия, докато човекът отново се роди.
Който наистина погледне живеещото в чувствата с инспирирано познание, вижда не само човека, какъвто е между раждането и смъртта, а също и по времето, което душата преживява между смъртта и ново раждане.
Това не само се твърди, а се посочва как силите се пораждат в душата и как може да се види в кои чувства, афекти и страсти живее човекът. Както се вижда какво се е породило в растението чрез зародишните сили, така се вижда нещо, което не се поражда с нашето раждане или зачатие, а е произлязло от един духовен свят. Много добре знам колко много доводи могат да се противопоставят на такава представа от днешния природонаучен мироглед. Хората, запознати с природонаучните възгледи, лесно ще кажат: «Да, той идва и по дилетантски начин описва, че тези членове на душата, които иска да прозре, произлизат от един духовен свят, описва особените конфигурации и багри на чувствата така, като че ли в тези чувства се намира, от една страна, доказателството за нашия живот преди раждането, а от друга страна, също и нещо друго, което било като зародиша на растението, като това, което ще се намира в растението през следващата година. Не познава ли този човек - ще кажат хората - чудесните закони на наследствеността, които показа природната наука?
към текста >>
Хората, запознати с природонаучните възгледи, лесно ще кажат: «Да, той идва и по дилетантски начин описва, че тези членове на душата, които иска да прозре, произлизат от един духовен свят, описва особените конфигурации и багри на
чувствата
така, като че ли в тези чувства се намира, от една страна, доказателството за нашия живот преди раждането, а от друга страна, също и нещо друго, което било като зародиша на растението, като това, което ще се намира в растението през следващата година.
То е същото, което е пристъпило във физическия свят чрез зачатието, или да речем, чрез раждането ни, пристъпило е по-късно през портата на смъртта и има духовно съществуване при други условия, докато човекът отново се роди. Който наистина погледне живеещото в чувствата с инспирирано познание, вижда не само човека, какъвто е между раждането и смъртта, а също и по времето, което душата преживява между смъртта и ново раждане. Това не само се твърди, а се посочва как силите се пораждат в душата и как може да се види в кои чувства, афекти и страсти живее човекът. Както се вижда какво се е породило в растението чрез зародишните сили, така се вижда нещо, което не се поражда с нашето раждане или зачатие, а е произлязло от един духовен свят. Много добре знам колко много доводи могат да се противопоставят на такава представа от днешния природонаучен мироглед.
Хората, запознати с природонаучните възгледи, лесно ще кажат: «Да, той идва и по дилетантски начин описва, че тези членове на душата, които иска да прозре, произлизат от един духовен свят, описва особените конфигурации и багри на чувствата така, като че ли в тези чувства се намира, от една страна, доказателството за нашия живот преди раждането, а от друга страна, също и нещо друго, което било като зародиша на растението, като това, което ще се намира в растението през следващата година.
Не познава ли този човек - ще кажат хората - чудесните закони на наследствеността, които показа природната наука? Не знае ли всичко, което знаят онези, които създадоха науката за наследствеността и показаха всичко това, което изясни знанието за наследствените качества? » Макар че, от една страна, фактите, посочени от природната наука, са напълно правилни, въпреки това в пораждането на наследствеността се намират нашите сили, чрез които се подготвяме в продължение на столетия и които изпращаме надолу така, че от предци и родители да се изградят онези съотношения, довеждащи накрая до материалния резултат, с който се обграждаме тогава, когато слезем от духовния свят във физическия. Който наистина вземе под внимание именно чудесните резултати на по-новото изследване на наследствеността, ще види, че това, което духовната наука открива, само че по друг начин, тръгвайки от душата, бих искал да кажа, по противоположни пътища, напълно се потвърждава именно от природната наука, докато това, което природната наука казва, съвсем не се потвърждава от самата природна наука.
към текста >>
По отношение на
чувствата
и афектите поне може да се каже, че човекът сънува в себе си.
Който наистина вземе под внимание именно чудесните резултати на по-новото изследване на наследствеността, ще види, че това, което духовната наука открива, само че по друг начин, тръгвайки от душата, бих искал да кажа, по противоположни пътища, напълно се потвърждава именно от природната наука, докато това, което природната наука казва, съвсем не се потвърждава от самата природна наука. Тук мога само да го посоча. И когато пристъпим в областта, обозначена като воля, виждаме, че тя напълно се изплъзва от обикновеното човешко съзнание. Какво знае самият човек за протичащото в него, когато мисълта «аз искам да взема нещо» се превръща в движение на ръката? Същинският волев процес спи в човека.
По отношение на чувствата и афектите поне може да се каже, че човекът сънува в себе си.
Въпросът за свободата е така сложен затова, защото волята е спяща за обикновеното съзнание. Това, което протича във волята, се опознава, когато съзерцаващото съзнание се издигне до истинско интуитивно съзнание, не до мъглявото, ежедневно, така наречено интуитивно съзнание, а до това, което посочих в моите произведения като три степени и ги нарекох имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност.
към текста >>
Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в
чувствата
ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот.
Въпросът за свободата е така сложен затова, защото волята е спяща за обикновеното съзнание. Това, което протича във волята, се опознава, когато съзерцаващото съзнание се издигне до истинско интуитивно съзнание, не до мъглявото, ежедневно, така наречено интуитивно съзнание, а до това, което посочих в моите произведения като три степени и ги нарекох имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Тук се стига до областта на волята, до това, което трябва да действа, да живее в нас. Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност.
Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот.
Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот. А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот. Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа.
към текста >>
38.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Моля ви да не обръщате внимание в този случай на парадоксалното, което такова нещо представлява за
чувствата
ви.
Когато човекът, прекрачил прага на духовния свят, прави наблюдения в него, пред душата му пристъпват отделни единични факти, винаги индивидуални факти. По-късно се разбира, че факти, които първоначално не са свързани един с друг за духовните очи, имат нещо общо, в известна степен се осветяват и взаимно изясняват, и тогава в изключително голяма степен помагат за навлизането в същността на духовния свят. Другият факт, който, като го опиша сега, първоначално съвсем няма да ви се струва, че казаното току-що има нещо общо с него, но ще се убедите, че има много общо с него, е следният: Когато човек се обърне към душите на починали хора в съвремието и, ако мога така да кажа, опознае жизнените им обстоятелства, вижда, че между тях има такива, които след смъртта си се страхуват да се запознаят с човешки души, умрели тук, на Земята, по подобен начин, както императрицата на Австрия в Женева. Там се узнава, че такива убити чрез «пропагандисти на делото» и преминали през портата на смъртта първоначално създават големи грижи на някои хора, преминали по нормален начин през портата на смъртта и имащи своите изживявания в духовния свят. Забелязва се, че нормално преминалите през портата на смъртта хора, ако срещнат такива човешки души, се страхуват от общуване и го избягват.
Моля ви да не обръщате внимание в този случай на парадоксалното, което такова нещо представлява за чувствата ви.
Разбира се, има толкова много срещи и възможности за общуване между душите, че не би било на място, ако заради горната причина веднага се изпита съжаление, пораждащо се в такъв случай от правилен и разбираем порив на човешката душа. Трябва да разглеждаме обективно. Следователно налице е фактът, че минали нормално през портата на смъртта души изпитват известна боязливост от душите, преминали през портата на смъртта чрез нещо като «пропаганда на делото». Тези две неща, този последен факт и това, което изложих преди, стоят в известна взаимовръзка. Взаимовръзката е много своеобразна.
към текста >>
Те се намират тук и изпращат силите си в мислите,
чувствата
и волевите импулси на хората, като подстрекават някои неща.
Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората. Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега бродят между тях.
Те се намират тук и изпращат силите си в мислите, чувствата и волевите импулси на хората, като подстрекават някои неща.
Те не успяват да предотвратят - в това се състои, че изгубват борбата - да дойде времето, в което духовното познание прокапва надолу към Земята. Това духовно познание сега е тук и все повече и повече ще се развива. Хората ще могат да развият способността да прозират в духовния свят. Но изтласкани на Земята, тези ангелски същества искат да попречат на слизането на знанието, искат да насочат това знание в погрешна посока, искат да заграбят добрата мощ на това знание и да го насочат по лоши пътища. Накратко, те искат да постигнат с помощта на хората това, което не са могли да постигнат с помощта на духовете отвъд, понеже са паднали тук през 1879 година.
към текста >>
39.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Защото това, че хората могат да се разделят на хора на
чувствата
и хора на мисленето, е напълно ясно.
И Юнг създава особена теория82. Тази теория не е безинтересна, когато се вземе не само като абстрактна теория, а се разглежда така, че в нея същевременно се открива действието на импулси на времето, на това, което се отразява в епохата, именно безсилието на познанието на нашето време, недостатъците на познанието. Юнг казва: Общо взето има два типа хора. При единия тип е по-силно развито чувстването, при другия - повече мисленето. Един голям учен отново прави епохално откритие, което всеки разумен човек от улицата може да го направи.
Защото това, че хората могат да се разделят на хора на чувствата и хора на мисленето, е напълно ясно.
Но учените имат и друга задача. Те трябва не само да разглеждат нещата като лаици, като казват: Между хората в нашето обкръжение има два типа - хора на чувствата и хора на разума, - а трябва да направят още нещо. В такъв случай учените казват, че този, който чувства, по определен начин излиза от себе си и се насочва към обективното; другият се дръпва назад от обекта или се задържа пред него и мисли. Първият се нарича екстровертен тип83, другият - интровертен. Първият е човекът на чувствата, вторият - на разума.
към текста >>
Те трябва не само да разглеждат нещата като лаици, като казват: Между хората в нашето обкръжение има два типа - хора на
чувствата
и хора на разума, - а трябва да направят още нещо.
Юнг казва: Общо взето има два типа хора. При единия тип е по-силно развито чувстването, при другия - повече мисленето. Един голям учен отново прави епохално откритие, което всеки разумен човек от улицата може да го направи. Защото това, че хората могат да се разделят на хора на чувствата и хора на мисленето, е напълно ясно. Но учените имат и друга задача.
Те трябва не само да разглеждат нещата като лаици, като казват: Между хората в нашето обкръжение има два типа - хора на чувствата и хора на разума, - а трябва да направят още нещо.
В такъв случай учените казват, че този, който чувства, по определен начин излиза от себе си и се насочва към обективното; другият се дръпва назад от обекта или се задържа пред него и мисли. Първият се нарича екстровертен тип83, другият - интровертен. Първият е човекът на чувствата, вторият - на разума. Нали, не може да се оспори, че е направено научно разделяне, дълбокомислено, остроумно, до известна граница наистина съответстващо на нещата? Юнг казва по-нататък: При екстровертния тип, този, който живее предимно в чувствата, разсъдъчните понятия много често остават в подсъзнанието.
към текста >>
Първият е човекът на
чувствата
, вторият - на разума.
Защото това, че хората могат да се разделят на хора на чувствата и хора на мисленето, е напълно ясно. Но учените имат и друга задача. Те трябва не само да разглеждат нещата като лаици, като казват: Между хората в нашето обкръжение има два типа - хора на чувствата и хора на разума, - а трябва да направят още нещо. В такъв случай учените казват, че този, който чувства, по определен начин излиза от себе си и се насочва към обективното; другият се дръпва назад от обекта или се задържа пред него и мисли. Първият се нарича екстровертен тип83, другият - интровертен.
Първият е човекът на чувствата, вторият - на разума.
Нали, не може да се оспори, че е направено научно разделяне, дълбокомислено, остроумно, до известна граница наистина съответстващо на нещата? Юнг казва по-нататък: При екстровертния тип, този, който живее предимно в чувствата, разсъдъчните понятия много често остават в подсъзнанието. Той живее в чувствата, но в подсъзнанието остават разсъдъчните понятия. И така той влиза в сблъсък с това, което има в съзнанието си, и това, което като разсъдъчни понятия изобилства долу в подсъзнанието. От този сблъсък могат да произлязат всякакви състояния.
към текста >>
Юнг казва по-нататък: При екстровертния тип, този, който живее предимно в
чувствата
, разсъдъчните понятия много често остават в подсъзнанието.
Те трябва не само да разглеждат нещата като лаици, като казват: Между хората в нашето обкръжение има два типа - хора на чувствата и хора на разума, - а трябва да направят още нещо. В такъв случай учените казват, че този, който чувства, по определен начин излиза от себе си и се насочва към обективното; другият се дръпва назад от обекта или се задържа пред него и мисли. Първият се нарича екстровертен тип83, другият - интровертен. Първият е човекът на чувствата, вторият - на разума. Нали, не може да се оспори, че е направено научно разделяне, дълбокомислено, остроумно, до известна граница наистина съответстващо на нещата?
Юнг казва по-нататък: При екстровертния тип, този, който живее предимно в чувствата, разсъдъчните понятия много често остават в подсъзнанието.
Той живее в чувствата, но в подсъзнанието остават разсъдъчните понятия. И така той влиза в сблъсък с това, което има в съзнанието си, и това, което като разсъдъчни понятия изобилства долу в подсъзнанието. От този сблъсък могат да произлязат всякакви състояния. Тези състояния се появяват предимно при хора, в които преобладават чувствата. Противно на тях, при другите, които повече се занимават с мисленето, разсъдъчните хора, чувствата остават в основата и потъват в подсъзнанието, гъмжат в подсъзнанието и идват в сблъсък със съзнателния живот.
към текста >>
Той живее в
чувствата
, но в подсъзнанието остават разсъдъчните понятия.
В такъв случай учените казват, че този, който чувства, по определен начин излиза от себе си и се насочва към обективното; другият се дръпва назад от обекта или се задържа пред него и мисли. Първият се нарича екстровертен тип83, другият - интровертен. Първият е човекът на чувствата, вторият - на разума. Нали, не може да се оспори, че е направено научно разделяне, дълбокомислено, остроумно, до известна граница наистина съответстващо на нещата? Юнг казва по-нататък: При екстровертния тип, този, който живее предимно в чувствата, разсъдъчните понятия много често остават в подсъзнанието.
Той живее в чувствата, но в подсъзнанието остават разсъдъчните понятия.
И така той влиза в сблъсък с това, което има в съзнанието си, и това, което като разсъдъчни понятия изобилства долу в подсъзнанието. От този сблъсък могат да произлязат всякакви състояния. Тези състояния се появяват предимно при хора, в които преобладават чувствата. Противно на тях, при другите, които повече се занимават с мисленето, разсъдъчните хора, чувствата остават в основата и потъват в подсъзнанието, гъмжат в подсъзнанието и идват в сблъсък със съзнателния живот. Съзнателният живот не може да си обясни какво всъщност се издига нагоре.
към текста >>
Тези състояния се появяват предимно при хора, в които преобладават
чувствата
.
Нали, не може да се оспори, че е направено научно разделяне, дълбокомислено, остроумно, до известна граница наистина съответстващо на нещата? Юнг казва по-нататък: При екстровертния тип, този, който живее предимно в чувствата, разсъдъчните понятия много често остават в подсъзнанието. Той живее в чувствата, но в подсъзнанието остават разсъдъчните понятия. И така той влиза в сблъсък с това, което има в съзнанието си, и това, което като разсъдъчни понятия изобилства долу в подсъзнанието. От този сблъсък могат да произлязат всякакви състояния.
Тези състояния се появяват предимно при хора, в които преобладават чувствата.
Противно на тях, при другите, които повече се занимават с мисленето, разсъдъчните хора, чувствата остават в основата и потъват в подсъзнанието, гъмжат в подсъзнанието и идват в сблъсък със съзнателния живот. Съзнателният живот не може да си обясни какво всъщност се издига нагоре. Това са подсъзнателни чувства. И поради обстоятелствата, че човекът всъщност никога не е цялостен, а веднъж е такъв тип, друг път - друг, могат да се породят такива състояния, че подсъзнателното да се опълчи срещу съзнателното. И много често това може да доведе до хистерични пристъпи.
към текста >>
Противно на тях, при другите, които повече се занимават с мисленето, разсъдъчните хора,
чувствата
остават в основата и потъват в подсъзнанието, гъмжат в подсъзнанието и идват в сблъсък със съзнателния живот.
Юнг казва по-нататък: При екстровертния тип, този, който живее предимно в чувствата, разсъдъчните понятия много често остават в подсъзнанието. Той живее в чувствата, но в подсъзнанието остават разсъдъчните понятия. И така той влиза в сблъсък с това, което има в съзнанието си, и това, което като разсъдъчни понятия изобилства долу в подсъзнанието. От този сблъсък могат да произлязат всякакви състояния. Тези състояния се появяват предимно при хора, в които преобладават чувствата.
Противно на тях, при другите, които повече се занимават с мисленето, разсъдъчните хора, чувствата остават в основата и потъват в подсъзнанието, гъмжат в подсъзнанието и идват в сблъсък със съзнателния живот.
Съзнателният живот не може да си обясни какво всъщност се издига нагоре. Това са подсъзнателни чувства. И поради обстоятелствата, че човекът всъщност никога не е цялостен, а веднъж е такъв тип, друг път - друг, могат да се породят такива състояния, че подсъзнателното да се опълчи срещу съзнателното. И много често това може да доведе до хистерични пристъпи. Наистина може да се каже, че теорията на Юнг всъщност не е нищо повече от описание на, както казах, тривиалната преценка за хората на чувствата и на разсъдъка и не е никакво особено задълбочаване във фактите.
към текста >>
Наистина може да се каже, че теорията на Юнг всъщност не е нищо повече от описание на, както казах, тривиалната преценка за хората на
чувствата
и на разсъдъка и не е никакво особено задълбочаване във фактите.
Противно на тях, при другите, които повече се занимават с мисленето, разсъдъчните хора, чувствата остават в основата и потъват в подсъзнанието, гъмжат в подсъзнанието и идват в сблъсък със съзнателния живот. Съзнателният живот не може да си обясни какво всъщност се издига нагоре. Това са подсъзнателни чувства. И поради обстоятелствата, че човекът всъщност никога не е цялостен, а веднъж е такъв тип, друг път - друг, могат да се породят такива състояния, че подсъзнателното да се опълчи срещу съзнателното. И много често това може да доведе до хистерични пристъпи.
Наистина може да се каже, че теорията на Юнг всъщност не е нищо повече от описание на, както казах, тривиалната преценка за хората на чувствата и на разсъдъка и не е никакво особено задълбочаване във фактите.
Но от всичко това трябва да видите поне, че хората на настоящето започват да обръщат внимание на всякакви душевни своеобразности, че тези душевни своеобразности застават пред духовните им очи и те се занимават с тях, като питат: Какво става в човека, в който се появяват такива неща? Все пак хората не са толкова далеч от това да си кажат: Това не са физиологични, анатомични изменения. Те си мислят, че са надмогнали материализма, понеже не го посочват, а говорят за душевното. Все пак това е път, по който се търси да се надмогне материализма и да се обърне внимание на душевността. Своеобразното е, че когато се разгледат нещата по-от-близо, се вижда как действат особено недостатъците на познанието, как опитът за познание с неподходящи средства наистина повежда в странни посоки.
към текста >>
40.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Спомнете си само при обсъждането на пазача на прага в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» как е показано това, което в известен смисъл действа заедно в обикновеното съзнание, така че не може да бъде разделено - мислене, чувстване и воля, -как се разделя и всяка дейност става самостоятелна, така че когато описвам тези неща, мога да кажа: Ако тук (виж рис.) е границата между обикновеното съзнание и онези региони, в които душата живее вътре в духовния свят, би трябвало схематично да начертая, че това е областта на волята (червено), това обаче непосредствено граничи с областта на
чувствата
(зелено) и това граничи с областта на мисленето (жълто).
Познавате тази глава от «Духовното ръководство на човека и човечеството». Една здравословна наука би трябвало да започне при такива нормални влияния на подсъзнателното. Но тази наука се нуждае от още нещо. Ако разгледате книгата «Как се постигат познания за висшите светове», ще срещнете обсъдена там тайната на прага104. Вие ще намерите тази тайна на прага така обсъдена, че се показва как след прекрачването на прага и пристъпването в духовните светове, в известен смисъл става разделяне, диференциране на трите основни сили на душевния живот: мислене, чувстване и воля.
Спомнете си само при обсъждането на пазача на прага в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» как е показано това, което в известен смисъл действа заедно в обикновеното съзнание, така че не може да бъде разделено - мислене, чувстване и воля, -как се разделя и всяка дейност става самостоятелна, така че когато описвам тези неща, мога да кажа: Ако тук (виж рис.) е границата между обикновеното съзнание и онези региони, в които душата живее вътре в духовния свят, би трябвало схематично да начертая, че това е областта на волята (червено), това обаче непосредствено граничи с областта на чувствата (зелено) и това граничи с областта на мисленето (жълто).
Ако трябваше да скицирам пътя в духовния свят, след преминаването на прага би трябвало да го направя схематично така: трябва да покажа как от едната страна мисленето става самостоятелно (жълто), чувстването също става самостоятелно (зелено, дясно) и се разделя от мисленето; волята става самостоятелна (червено, дясно). Така че мислене, чувстване и воля се разгръщат като ветрило. Това намирате описано с думи в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове». Правилното действие на тези три сили, които тук действат поотделно, за да не се получи бъркотия, се дължи на това, че в известен смисъл прагът има определена широчина, в която живее нашият аз. И ако азът е здрав, ако азът притежава цялото си душевно здраве, тогава безразборно действащите мислене, чувстване и воля се държат така, че да не се преплитат едно в друго, но въпреки това взаимно да се повлияват като граничат едно с друго.
към текста >>
И понеже азът не действа правилно, мисленето се плъзва в сферата на
чувствата
или дори във волевата сфера.
средата и дясната страна) съотношението на душевните сили, които действат в аза, заедно с аза и начина на тяхното действие от другата страна на прага на съзнанието вътре в духовния свят. Но може да настъпи и другият случай поради това, че азът е отслабен от нещо. Тогава в известен смисъл прагът ще бъде прекрачен на обратната страна, тогава мисленето се отклонява (виж рис. жълто, ляво), смесва се с чувстването (зелено, ляво) и с волята (червено, ляво), и в душевността имаме смесени мислене, чувстване и воля, там те се преплитат. Това обаче настъпва тогава, когато, да речем, мисленето е изложено на опасност да не се обхване напълно, а да се прояви в съзнанието самостоятелно.
И понеже азът не действа правилно, мисленето се плъзва в сферата на чувствата или дори във волевата сфера.
Вместо нещата да вървят едно до друго - мислене, чувстване и воля, - мисленето обхваща чувстването или дори волята, без азът да може да развие дейността си. Това става в хистеричните или нервните случаи, описани от психоаналитиците. Там мисленето, чувстването и волята се отклоняват към обратната страна, в известен смисъл, от пра-вилната посока, която води в духовната област. Ако човек има истинските заложби, дарбата да проверява, може да види как протичат нещата, бих казал, просто да ги докосне. Вземете дамата, която стои до леглото на болния си баща106, с нейното силно азово съзнание, което е потиснато от бденето през многото нощи - може да се случи и най-дребното нещо и някоя мисъл няма да върви паралелно с чувството, а ще се претърколи в областта на чувствата.
към текста >>
Вземете дамата, която стои до леглото на болния си баща106, с нейното силно азово съзнание, което е потиснато от бденето през многото нощи - може да се случи и най-дребното нещо и някоя мисъл няма да върви паралелно с чувството, а ще се претърколи в областта на
чувствата
.
И понеже азът не действа правилно, мисленето се плъзва в сферата на чувствата или дори във волевата сфера. Вместо нещата да вървят едно до друго - мислене, чувстване и воля, - мисленето обхваща чувстването или дори волята, без азът да може да развие дейността си. Това става в хистеричните или нервните случаи, описани от психоаналитиците. Там мисленето, чувстването и волята се отклоняват към обратната страна, в известен смисъл, от пра-вилната посока, която води в духовната област. Ако човек има истинските заложби, дарбата да проверява, може да види как протичат нещата, бих казал, просто да ги докосне.
Вземете дамата, която стои до леглото на болния си баща106, с нейното силно азово съзнание, което е потиснато от бденето през многото нощи - може да се случи и най-дребното нещо и някоя мисъл няма да върви паралелно с чувството, а ще се претърколи в областта на чувствата.
Важно изискване е мисленето на съвременния човек все повече да бъде в състояние да се държи извън вълните на чувствата и волята. Ако мисленето обхване чувствените вълни в подсъзнателното - тук е подсъзнанието (виж рис., дясно), тук е съзнанието (средата), тук е подсъзнанието (ляво), - в организма настъпва безредие. Това е извънредно важно. Можете да си представите в съвременния живот, където толкова много неща достигат до хората, без те правилно да ги разберат, без да ги прозрат и осмислят, как мислите постоянно навлизат долу в чувствата. Но само мисленето е ориентирано към физическия план; чувстването не е насочено само към физическия план, а стои също така във връзка с духовния свят.
към текста >>
Важно изискване е мисленето на съвременния човек все повече да бъде в състояние да се държи извън вълните на
чувствата
и волята.
Вместо нещата да вървят едно до друго - мислене, чувстване и воля, - мисленето обхваща чувстването или дори волята, без азът да може да развие дейността си. Това става в хистеричните или нервните случаи, описани от психоаналитиците. Там мисленето, чувстването и волята се отклоняват към обратната страна, в известен смисъл, от пра-вилната посока, която води в духовната област. Ако човек има истинските заложби, дарбата да проверява, може да види как протичат нещата, бих казал, просто да ги докосне. Вземете дамата, която стои до леглото на болния си баща106, с нейното силно азово съзнание, което е потиснато от бденето през многото нощи - може да се случи и най-дребното нещо и някоя мисъл няма да върви паралелно с чувството, а ще се претърколи в областта на чувствата.
Важно изискване е мисленето на съвременния човек все повече да бъде в състояние да се държи извън вълните на чувствата и волята.
Ако мисленето обхване чувствените вълни в подсъзнателното - тук е подсъзнанието (виж рис., дясно), тук е съзнанието (средата), тук е подсъзнанието (ляво), - в организма настъпва безредие. Това е извънредно важно. Можете да си представите в съвременния живот, където толкова много неща достигат до хората, без те правилно да ги разберат, без да ги прозрат и осмислят, как мислите постоянно навлизат долу в чувствата. Но само мисленето е ориентирано към физическия план; чувстването не е насочено само към физическия план, а стои също така във връзка с духовния свят. Чувстването наистина стои във връзка с всички духовни същества, за които може да се говори, че са реални.
към текста >>
Можете да си представите в съвременния живот, където толкова много неща достигат до хората, без те правилно да ги разберат, без да ги прозрат и осмислят, как мислите постоянно навлизат долу в
чувствата
.
Ако човек има истинските заложби, дарбата да проверява, може да види как протичат нещата, бих казал, просто да ги докосне. Вземете дамата, която стои до леглото на болния си баща106, с нейното силно азово съзнание, което е потиснато от бденето през многото нощи - може да се случи и най-дребното нещо и някоя мисъл няма да върви паралелно с чувството, а ще се претърколи в областта на чувствата. Важно изискване е мисленето на съвременния човек все повече да бъде в състояние да се държи извън вълните на чувствата и волята. Ако мисленето обхване чувствените вълни в подсъзнателното - тук е подсъзнанието (виж рис., дясно), тук е съзнанието (средата), тук е подсъзнанието (ляво), - в организма настъпва безредие. Това е извънредно важно.
Можете да си представите в съвременния живот, където толкова много неща достигат до хората, без те правилно да ги разберат, без да ги прозрат и осмислят, как мислите постоянно навлизат долу в чувствата.
Но само мисленето е ориентирано към физическия план; чувстването не е насочено само към физическия план, а стои също така във връзка с духовния свят. Чувстването наистина стои във връзка с всички духовни същества, за които може да се говори, че са реални. Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове. Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания.
към текста >>
Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на
чувствата
си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове.
Ако мисленето обхване чувствените вълни в подсъзнателното - тук е подсъзнанието (виж рис., дясно), тук е съзнанието (средата), тук е подсъзнанието (ляво), - в организма настъпва безредие. Това е извънредно важно. Можете да си представите в съвременния живот, където толкова много неща достигат до хората, без те правилно да ги разберат, без да ги прозрат и осмислят, как мислите постоянно навлизат долу в чувствата. Но само мисленето е ориентирано към физическия план; чувстването не е насочено само към физическия план, а стои също така във връзка с духовния свят. Чувстването наистина стои във връзка с всички духовни същества, за които може да се говори, че са реални.
Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове.
Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания. Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума. В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят. Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее.
към текста >>
В сферата на
чувствата
човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят.
Чувстването наистина стои във връзка с всички духовни същества, за които може да се говори, че са реални. Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове. Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания. Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума.
В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят.
Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее. Каква ще бъде единствената помощ човекът да оздравее? Отново да бъде доведен до такива понятия, които обхващат също и сферата на чувствата, което означава отново да се говори на съвременните хора за духовния свят, по всеобхватен начин да се говори за духовния свят. Не става въпрос за пригодените към индивида терапевтични методи на психоаналитика, а за важащата за всички духовна наука. Възприемат ли се наистина понятията на духовната наука - не всеки, който ги слуша или чете, наистина ги възприема, - възприемат ли се те действително, не се стига до положението трите душевни сфери в подсъзнанието - мислене, чувстване и воля - да се преплитат хаотично, откъдето произлизат всяка хистерия и всяка невроза, които са вътрешно-душевни, а за такива говори психоанализата.
към текста >>
Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на
чувствата
си и трябва да се разболее.
Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове. Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания. Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума. В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят.
Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее.
Каква ще бъде единствената помощ човекът да оздравее? Отново да бъде доведен до такива понятия, които обхващат също и сферата на чувствата, което означава отново да се говори на съвременните хора за духовния свят, по всеобхватен начин да се говори за духовния свят. Не става въпрос за пригодените към индивида терапевтични методи на психоаналитика, а за важащата за всички духовна наука. Възприемат ли се наистина понятията на духовната наука - не всеки, който ги слуша или чете, наистина ги възприема, - възприемат ли се те действително, не се стига до положението трите душевни сфери в подсъзнанието - мислене, чувстване и воля - да се преплитат хаотично, откъдето произлизат всяка хистерия и всяка невроза, които са вътрешно-душевни, а за такива говори психоанализата. За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въздействие се намираме.
към текста >>
Отново да бъде доведен до такива понятия, които обхващат също и сферата на
чувствата
, което означава отново да се говори на съвременните хора за духовния свят, по всеобхватен начин да се говори за духовния свят.
Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания. Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума. В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят. Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее. Каква ще бъде единствената помощ човекът да оздравее?
Отново да бъде доведен до такива понятия, които обхващат също и сферата на чувствата, което означава отново да се говори на съвременните хора за духовния свят, по всеобхватен начин да се говори за духовния свят.
Не става въпрос за пригодените към индивида терапевтични методи на психоаналитика, а за важащата за всички духовна наука. Възприемат ли се наистина понятията на духовната наука - не всеки, който ги слуша или чете, наистина ги възприема, - възприемат ли се те действително, не се стига до положението трите душевни сфери в подсъзнанието - мислене, чувстване и воля - да се преплитат хаотично, откъдето произлизат всяка хистерия и всяка невроза, които са вътрешно-душевни, а за такива говори психоанализата. За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въздействие се намираме. Още вчера казах, че някои неща трябва да се разглеждат по различен начин от начина, по който ги разглежда материалистическата нагласа на нашето време и посочих за пример Ницше107. Ницше е роден през 1844 г.; през 1841 г.
към текста >>
Премислете факта, че мисленето се плъзва в сферата на
чувствата
.
И наистина, когато искаме действително да прозрем нещата, стигаме до много неудобни места. Когато някой иска да прозре такъв живот за бъдещето, какъвто е животът на Ницше, няма да може да го направи, ако само описва нещата, случили се в обкръжението му на Земята. Разглеждането на живота ще трябва да се разшири до духовния свят. Трябва да се насочим към необходимостта за разширяване на разглеждането чрез явленията, които днес застават пред психоаналитика и с които той иска да се справи с неадекватни познавателни средства, но не може да се справи. Поради това, ако се последва психоанализата, особено в педагогическата област, човечеството ще бъде доведено до трудни ситуации. Защо?
Премислете факта, че мисленето се плъзва в сферата на чувствата.
Да, докато човек живее с душата си в сферата на чувствата, не живее повече в живота, който е ограничен чрез раждането (зачатието) и смъртта, а там живее в целия свят, който се разширява - ако това е обикновеното протичане на живота (виж рис.), с чувствата се живее също и във времето от последната смърт до сегашното раждане (b), а с волята дори и в предшестващото въплъщение (с). Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента. Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното. Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му.
към текста >>
Да, докато човек живее с душата си в сферата на
чувствата
, не живее повече в живота, който е ограничен чрез раждането (зачатието) и смъртта, а там живее в целия свят, който се разширява - ако това е обикновеното протичане на живота (виж рис.), с
чувствата
се живее също и във времето от последната смърт до сегашното раждане (b), а с волята дори и в предшестващото въплъщение (с).
Когато някой иска да прозре такъв живот за бъдещето, какъвто е животът на Ницше, няма да може да го направи, ако само описва нещата, случили се в обкръжението му на Земята. Разглеждането на живота ще трябва да се разшири до духовния свят. Трябва да се насочим към необходимостта за разширяване на разглеждането чрез явленията, които днес застават пред психоаналитика и с които той иска да се справи с неадекватни познавателни средства, но не може да се справи. Поради това, ако се последва психоанализата, особено в педагогическата област, човечеството ще бъде доведено до трудни ситуации. Защо? Премислете факта, че мисленето се плъзва в сферата на чувствата.
Да, докато човек живее с душата си в сферата на чувствата, не живее повече в живота, който е ограничен чрез раждането (зачатието) и смъртта, а там живее в целия свят, който се разширява - ако това е обикновеното протичане на живота (виж рис.), с чувствата се живее също и във времето от последната смърт до сегашното раждане (b), а с волята дори и в предшестващото въплъщение (с).
Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента. Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното. Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му. Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота.
към текста >>
Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на
чувствата
, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното.
Трябва да се насочим към необходимостта за разширяване на разглеждането чрез явленията, които днес застават пред психоаналитика и с които той иска да се справи с неадекватни познавателни средства, но не може да се справи. Поради това, ако се последва психоанализата, особено в педагогическата област, човечеството ще бъде доведено до трудни ситуации. Защо? Премислете факта, че мисленето се плъзва в сферата на чувствата. Да, докато човек живее с душата си в сферата на чувствата, не живее повече в живота, който е ограничен чрез раждането (зачатието) и смъртта, а там живее в целия свят, който се разширява - ако това е обикновеното протичане на живота (виж рис.), с чувствата се живее също и във времето от последната смърт до сегашното раждане (b), а с волята дори и в предшестващото въплъщение (с). Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента.
Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното.
Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му. Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота. В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му. Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално.
към текста >>
41.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия живот, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху
чувствата
и волята ни.
По начало техните намерения нямат нищо общо помежду си, а това, което се поражда, се поражда поради разнообразната общност на намеренията. Познаваме ли намеренията в това, което се представя пред нас, виждаме, че заедно работят например огнените духове и ундините. Но никога не бива да вярваме, че зад тях стои някой, който ги командва. Не е така. Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система.
Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия живот, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху чувствата и волята ни.
Толкова е странно! Вижте, ако това е човешката мъдрост (виж рис., овал) и в човешката мъдрост имаме живота на мислите, чувствата и волята (три кръга), тогава систематик като Вунд не може да си представи нещо повече от факта, че всичко е една система. Мисленето, животът на представите води в определен свят (W 1), чувствата - в друг свят (W 2), волята - в трети (W 3). Човешката душа е затова, за да образува единство от това, което в света извън човека, в моментния свят извън човека е триделност, троичност. Всички тези неща трябва да се имат предвид, щом за историческото развитие на човечеството станат важни импулсите, които трябва да се включат в него.
към текста >>
Вижте, ако това е човешката мъдрост (виж рис., овал) и в човешката мъдрост имаме живота на мислите,
чувствата
и волята (три кръга), тогава систематик като Вунд не може да си представи нещо повече от факта, че всичко е една система.
Но никога не бива да вярваме, че зад тях стои някой, който ги командва. Не е така. Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система. Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия живот, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху чувствата и волята ни. Толкова е странно!
Вижте, ако това е човешката мъдрост (виж рис., овал) и в човешката мъдрост имаме живота на мислите, чувствата и волята (три кръга), тогава систематик като Вунд не може да си представи нещо повече от факта, че всичко е една система.
Мисленето, животът на представите води в определен свят (W 1), чувствата - в друг свят (W 2), волята - в трети (W 3). Човешката душа е затова, за да образува единство от това, което в света извън човека, в моментния свят извън човека е триделност, троичност. Всички тези неща трябва да се имат предвид, щом за историческото развитие на човечеството станат важни импулсите, които трябва да се включат в него. Вече казах128, че всеки период от следатлантската епоха има своята особена задача. В общи линии характеризирах задачата на петата следатлантска епоха, като подчертах, че човечеството в тази епоха трябва да се занимае със злото като импулс в световното развитие.
към текста >>
Мисленето, животът на представите води в определен свят (W 1),
чувствата
- в друг свят (W 2), волята - в трети (W 3).
Не е така. Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система. Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия живот, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху чувствата и волята ни. Толкова е странно! Вижте, ако това е човешката мъдрост (виж рис., овал) и в човешката мъдрост имаме живота на мислите, чувствата и волята (три кръга), тогава систематик като Вунд не може да си представи нещо повече от факта, че всичко е една система.
Мисленето, животът на представите води в определен свят (W 1), чувствата - в друг свят (W 2), волята - в трети (W 3).
Човешката душа е затова, за да образува единство от това, което в света извън човека, в моментния свят извън човека е триделност, троичност. Всички тези неща трябва да се имат предвид, щом за историческото развитие на човечеството станат важни импулсите, които трябва да се включат в него. Вече казах128, че всеки период от следатлантската епоха има своята особена задача. В общи линии характеризирах задачата на петата следатлантска епоха, като подчертах, че човечеството в тази епоха трябва да се занимае със злото като импулс в световното развитие. Какво означава това, сме обсъждали по различни начини.
към текста >>
42.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ако следите хода на времето, ще можете понякога да забележите как в мислите,
чувствата
и импулсите, в които дълго време хората намираха това, чрез което «стигнахме толкова далеч», днес не можем да намерим нещо, което да ни помогне да се справим в близкото бъдеще.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 25 ноември 1917 г. Днес искам да добавя някои неща към разглежданията, които напоследък направихме.
Ако следите хода на времето, ще можете понякога да забележите как в мислите, чувствата и импулсите, в които дълго време хората намираха това, чрез което «стигнахме толкова далеч», днес не можем да намерим нещо, което да ни помогне да се справим в близкото бъдеще.
Вчера наш член пъхна в ръката ми един брой на «Франкфуртски вестник» от последната сряда, 21 ноември, 1917 г. Там се изказва един много учен господин134 - трябва да е много учен господин, понеже пред името му стоеше не само д-р по философия, но и д-р по теология и освен това и проф. пред това: професор, д-р по теология и д-р по философия, следователно много умен човек. Той е написал статия, в която се говори за всякакви съвременни духовни нужди. На едно място в тази статия стои следното: «Изживяването на битието, лежащо зад нещата не се нуждае от набожно освещаване или религиозна оценка, понеже самото то е религия.
към текста >>
43.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Въздействие на духовната наука върху представите,
чувствата
и волята.
Помен за починалите млади хора и починалите възрастни хора. Историческият, социалният и етичният живот са зависими от общуването между живите и мъртвите. Нюрнберг, 10 февруари, 1918 г. . . . . . . . . . . . 34 Човек и свят
Въздействие на духовната наука върху представите, чувствата и волята.
Естественонаучните представи в социалния живот действат разрушително. Човекът като микрокосмос в макрокосмоса. Лабораторията би трябвало да се превърне в олтар. Несръчност поради едностранчивост. Интелектът причинява загуба на инстинктите.
към текста >>
44.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Чувствата
всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи.
Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва. Това люшкане между засилване и отслабване на волята е важен фактор, съществен фактор в живота на мъртвия. Засилването и отслабването на волята обаче представлява импулси, които не само нахлуват в основата на мъртвото царство, но и се вливат в човешкото царство тук, на Земята, не в мислите на обикновеното съзнание, а във всичко, което хората – утре ще обясня това и в откритата лекция – сами изживяват като волеви, но също и като емоционални импулси. Особеното е, че в своето обикновено съзнание човекът като физически земен човек всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли. Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене.
Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи.
Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела. В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси.
към текста >>
Не е възможно той да съществува само чрез земните конфигурации, понеже в
чувствата
и във волята участват и мъртвите.
Но когато животът между смъртта и ново раждане се описва така, когато се описва неговата връзка със земния живот, се изпълняват изискванията именно на нашата епоха. Защото нашата епоха е отхвърлила сравнително отдавна старите инстинктивни представи, отнасящи се до света на мъртвите и човечеството трябва да си създаде нови представи. То трябва да излезе от абстракциите за висшите светове и не само в общи линии да говори за духовност, а да достигне дотам, наистина да разбере какво действа като духовност. То трябва да е наясно, че мъртвите не са умрели, а продължават да живеят в историческия процес на развитието на човечеството, че силите, които духовно се простират около нас, от една страна, са силите на висшите йерархии, но също са и силите на мъртвите. Голямата илюзия, на която би могло да се отдаде човечеството в бъдеще, би била, ако то поиска да повярва, че изживяваното от хората като социален живот, като взаимен живот тук, на Земята, с техните чувства, с тяхната воля, протича без участието на мъртвите, само чрез земни средства.
Не е възможно той да съществува само чрез земните конфигурации, понеже в чувствата и във волята участват и мъртвите.
Става въпрос обаче за това как сред импулсите на по-новото време би било възможно правилно да се развие съзнанието за този вид взаимно съществуване с духовния свят. Развитието на човечеството протича така, че с неговото обикновено съзнание във физическото тяло човекът всъщност все повече се отделя от духовния свят. За да получи той, като физически човек, правилната връзка с духовния свят, в земното развитие се състоя Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота не е само еднократно и като такова еднократно най-голямото събитие в земното развитие, но тя е продължаващо да действа събитие, тя е продължаващ да действа импулс. И човечеството трябва да направи нещо, за да остави този импулс да действа по-нататък по правилния начин.
към текста >>
Сигурно, от друга страна, е, че след като тези чисто природонаучни възгледи обхванат
чувствата
на хората, чрез естествената наука все по-малко ще може да бъде опазвана самата духовност.
И това, което като вид религиозна вяра се извлича от природната наука и се разпространява по света, няма да може да бъде спряно, то ще настъпи. От една страна, то сигурно ще дойде и ще дойде като благословия за човечеството. И няма да трае много дълго, може би само няколко десетилетия, докато дойде моментът, когато всякакви вероизповедания няма да могат вече да се предпазят от това, че при най-простите, най-примитивните хора ще се развие съзнание за чистото природно съществуване, както то се проявява в областта на природната наука. Това, от една страна, вече е сигурно. Но, от друга страна, сигурно е и нещо друго.
Сигурно, от друга страна, е, че след като тези чисто природонаучни възгледи обхванат чувствата на хората, чрез естествената наука все по-малко ще може да бъде опазвана самата духовност.
Духовното трябва да се внесе, от една друга страна, също така строго научно, както, от една страна, природната наука опознава природното съществуване, защото опознаването на природното съществуване ще става все по-необходимо за задачите, които човекът ще има да изпълнява в бъдеще между раждането и смъртта си. От друга страна, ще трябва да му се разкрие и това, което ще го издигне в духовния свят. Един основен импулс вече се възвести за най-широките кръгове в досегашната форма на разбирането на Мистерията на Голгота и това се показва особено в нашето време. Но днес вече може да се каже, че най-големите противници на разбирането на Христовия импулс са свещениците от различните вероизповедания – колкото и невероятно да звучи, – а това, което отвежда човека най-далеч от Христовия импулс, е начинът, по който свещениците от различните вероизповедания и теолозите защитават този Христов импулс. Защото вероизповеданията днес вече са съвсем, съвсем далеч от разбирането на това, за което всъщност се касае при този Христов импулс.
към текста >>
Там действат
чувствата
и волевите импулси, чрез които навлиза съдбоносното – импулсите на мъртвите.
Винаги виждате само това, за което са били необходими духовни импулси от най-разнороден характер, за да може то да се извърши. Найчесто с обикновеното съзнание не предполагате, че това, което вършите в живота, е резултат от съдействащи духовни импулси. Ако изострите вниманието си, ще разберете, че има свят на съдбата, както има свят на природата. Тогава ще откриете, че този свят на съдбовното в никакъв случай не е по-беден по съдържание от света на природното. Но в царството на съдбата, което ясно се появява пред човешкото съзнание в особени ситуации, когато се случват такива неща, каквито описах, в това царство на съдбата действат силите, които вече описах.
Там действат чувствата и волевите импулси, чрез които навлиза съдбоносното – импулсите на мъртвите.
И макар че този, който казва подобно нещо, днес ще изглежда на „най-умните“ като суеверен глупак, въпреки това е вярно, че със същата точност, с която днес се говори за природни закони, може да се каже, че човекът, чул глас, е чул гласа на някой мъртъв, действащ по поръка на някое същество от йерархиите, и че от сутрин до вечер, а особено от вечер до сутрин, по време на сън в нас проникват импулсите на мъртвите и импулсите на духовните йерархии, които предизвикват съдбоносните събития. Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте чували нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под въздействието на един демон. В моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и човечеството“ говоря за това. В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора.
към текста >>
В нашата волева сфера и в сферата на
чувствата
действат силите, импулсите на мъртвите.
В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора. До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот. Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс. И сега духовнонаучно имате Христовия импулс, свързан със съдбата на човека.
В нашата волева сфера и в сферата на чувствата действат силите, импулсите на мъртвите.
Мъртвите работят, но те също така преживяват засилване и отслабване на волята. И цялото това царство е земно царство, то също като природното царство е земно царство. Но импулсът, който действа от времето на Мистерията на Голгота, е Христовият импулс. Христос е дирижиращата, определящата власт в това царство. Не само ще трябва да основем наука за Мистерията на Голгота, но в бъдеще ще трябва да узнаем, че нашият свят, също както светът на природните факти, се прониква от едно царство на съдбата, като друг полюс.
към текста >>
45.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Но въпросът трябва да се зададе по определен начин; не само мисловно, а да се отправи към мъртвия с участието на
чувствата
и волята.
Това, което прави възможно да поставяме въпроси на мъртвите, да споделим нещо с тях, е свързването на емоционалния живот с представите. Представете си, че някой е преминал през портата на смъртта и вие искате вашето подсъзнание да сподели нещо с мъртвия вечерта. Не е нужно да го споделяте в съзнанието си. Можете да го подготвяте през целия ден. Когато го подготвите в дванадесет часа на обяд и вечерта в двадесет и два часа си легнете да спите, при заспиването то ще стигне до мъртвия.
Но въпросът трябва да се зададе по определен начин; не само мисловно, а да се отправи към мъртвия с участието на чувствата и волята.
Вие трябва да ги насочите, като проявите сърдечен душевен интерес към мъртвия. Трябва да си спомните кога тук сте се обръщали с любов към мъртвия и да се обърнете към него с такова любвеобилно настроение. Не абстрактно, а с участие, с топлина трябва да се обърнете към мъртвия. Тогава това може да продължи в душата така, че вечерта при заспиването, без да знаете, да се превърне във въпрос към мъртвия. Или се опитайте да си припомните какво е било от особен интерес за мъртвия.
към текста >>
Когато си припомняте такива моменти, в които сте били свързани с мъртвия, в които сте проявили силен интерес към него и когато го приложите така, като че ли искате да говорите с мъртвия, като че ли искате да му кажете нещо, когато развиете
чувствата
си по този начин и от интереса, който сте си припомнили, съставите въпроса, той остава в душата ви и вечерта при заспиването въпросът или това, което искате да споделите, стига до мъртвия.
Представете си как сте живели тук с него. Спомнете си конкретни моменти, когато сте живели с него и се запитайте: Какво е това, което особено ме интересуваше у мъртвия? Какво ме заплени? Къде наистина имах такова впечатление, какво казах тогава? Приятно ми беше, че той го каза, той ме поощри, беше ми скъп, аз дълбоко се интересувах от това, което той каза.
Когато си припомняте такива моменти, в които сте били свързани с мъртвия, в които сте проявили силен интерес към него и когато го приложите така, като че ли искате да говорите с мъртвия, като че ли искате да му кажете нещо, когато развиете чувствата си по този начин и от интереса, който сте си припомнили, съставите въпроса, той остава в душата ви и вечерта при заспиването въпросът или това, което искате да споделите, стига до мъртвия.
Тук обикновеното съзнание по правило не може да знае много за тези неща, понеже човек веднага заспива, но в сънищата наистина много често остава това, което е стигнало отвъд. И много от сънищата, макар и да не съответстват по съдържание, повечето сънища, в които сънуваме мъртвия, ги тълкуваме погрешно. Ние ги тълкуваме като послания от мъртвите, а те не са нищо друго освен отзвучаване на въпросите или съобщенията, които сме отправили към тях. Не би следвало да вярваме, че мъртвите ни казват нещо, когато ги сънуваме, а в сънищата трябва да виждаме нещо, което произлиза от нашата собствена душа и достига до мъртвите. Сънят е отзвук от това.
към текста >>
Мислите,
чувствата
и волевите ни импулси се намират във връзка с тях.
Тази дълбока връзка днес разбират само малцина, но в бъдеще тя ще трябва да бъде разбрана. Днес се вярва, че когато човекът премине през портата на смъртта, се преустановява неговата дейност по отношение на физическия свят. Не, тя не престава. Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено общуване. И ние можем да кажем: Тези, които са преминали през портата на смъртта, не са престанали да бъдат тук, а само нашите очи са престанали да ги виждат, но те са тук.
Мислите, чувствата и волевите ни импулси се намират във връзка с тях.
Защото именно за мъртвите важи словото на Евангелието: „Не ги търсете във външните знаци, Царството Божие е сред вас.“ Не бива да търсим мъртвите чрез някакви външни неща, а трябва да осъзнаем, че те са непрекъснато тук. Целият исторически, социален и етичен живот включва взаимодействията между така наречените живи и така наречените мъртви и човекът може да изпита особено укрепване на цялото си същество, ако все повече се прониква не само от съзнанието, идващо от сигурната му позиция тук, във физическия свят, а и от съзнанието, че може да каже в правилния вътрешен смисъл нещо, засягащо близките му починали: Мъртвите са сред нас. Това принадлежи към правилното знание, към правилното познание за духовния свят, което се изгражда от различни части. Човек може да каже, че по правилен начин знаем за духовния свят, когато начинът по който мислим, по който говорим за него, произхожда от самия този духовен свят. Самото изречение: „Мъртвите се намират сред нас“ е потвърждение на духовния свят и само духовният свят може да създаде у нас истинско съзнание, че мъртвите се намират между нас.
към текста >>
46.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Това е, за което в близко бъдеще човечеството ще трябва да се реши: дали иска да остави духът да избуява в материята и чрез това да дегенерира, да навлезе в дяволска, в сатанинска, в ариманическа лудост, или човечеството ще поиска да преобрази духа в мислите,
чувствата
и волевите си импулси.
Там го предоставяме на една съдба, която не би трябвало да го сполети. Ние освобождаваме духа само когато го изведем извън плътта. Когато съзнателно се проникнем с духа, ние освобождаваме от дълбините на битието това, което иска да бъде спасено. Това все повече ще се разбира. Все повече ще се разбира, че материализмът не се състои просто в това, да не позволява да се изяви навън една друга теория или да остави една фалшива теория да се появи, а материализмът се състои в това, че оставя искащото да навлезе в познанието, в усещанията на човешката душа, да протича надолу и да избуява в грубата материя.
Това е, за което в близко бъдеще човечеството ще трябва да се реши: дали иска да остави духът да избуява в материята и чрез това да дегенерира, да навлезе в дяволска, в сатанинска, в ариманическа лудост, или човечеството ще поиска да преобрази духа в мислите, чувствата и волевите си импулси.
Тогава духът ще живее сред хората и ще постигне това, което иска, понеже той иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Защото духът иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Не бива да го задържаме. И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-лоша, отколкото е. Защото духът има възложената му задача да навлезе в земния живот чрез човешкото душевно развитие.
към текста >>
Също и по отношение на
чувствата
се спечелва нещо чрез духовната наука.
Многостранност, както изисква днешният живот – а животът на бъдещето още повече ще го прави, – многостранност е това, което първоначално произлиза от духовната наука. А човечеството се нуждае от това, което работи за бъдещето. Който днес познава живота и погледне катастрофалните събития около нас, знае, че към дълбоките причини за днешната катастрофа спада и това, че въпреки цялото висше научно образование, хората са станали едностранчиви и им липсва възможността всеобхващащо да проникват в нещата. На тях им липсва подвижността на духа, за да могат да се потопят в действителността. Многостранност е това, което чрез духовната наука се спечелва в мисленето и представите.
Също и по отношение на чувствата се спечелва нещо чрез духовната наука.
Защото онзи, който иска да мисли, както предполага духовната наука, трябва да свикне с този много по-подвижен свят. Той ще освободи нещо, което иначе съществува в човека само скрито, така че, изхождайки от самия човек, то ще може да се разгърне навън. В нашето мислене, както сме го донесли с раждането си, живее световният ритъм. Световният ритъм живее в нас повече, отколкото се вярва. Това може дори да се докаже с цифри, само че малко хора познават нещо от тези тайни на битието.
към текста >>
Светът вече е напреднал, а с мислите и
чувствата
си хората още не са стигнали достатъчно далеч.
Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в живота си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане. Но човекът трябва да постигне това световно чувство. Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство! Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл човекът.
Светът вече е напреднал, а с мислите и чувствата си хората още не са стигнали достатъчно далеч.
Затова мислите и усещанията не могат истински да проникнат този свят и да хармонизират човешкия труд. Човечеството ще бъде осъдено все повече и повече да създава дисхармония в социалния живот и все повече да разпръсва военни настроения над света, ако в чувстването си не се приобщи към хармонията на космоса, като я внесе във всичко, което върши дори и в ежедневието. Ето защо духовната наука е в зависимост от това, което трябва да навлезе непосредствено в хода на най-външната култура, или човечеството няма да излезе от задънената улица. В бъдеще няма да е възможно да се създават никакви фабрики, никакви училища, ако човек не развива разбиранията си, изхождайки от големите задачи на универсума. Задачите бяха налице, но хората не ги взеха под внимание и поради това настъпи тази катастрофа.
към текста >>
Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с
чувствата
, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи.
Ние им даваме нещо само за главата. Човекът става на тридесет и пет години. Сега той притежава най-многото знание на главата. Когато се издигне обществено, той има спомен само за знанието на главата, което е възприел. Той си припомня чисто интелектуално това, което е усвоил.
Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи.
Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието. Днес дори и това не се прави. Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си. Но да вземем случая, в който хората си припомнят миналото. Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него?
към текста >>
47.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Чувствата
ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни.
Защото в това, което се случва тук, на Земята, действат не само импулсите на живите. Човекът не престава да работи за света, когато премине през портата на смъртта. Ние сме будни само отчасти. Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни. Когато чувстваме, сме сънуващи.
Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни.
А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето.
към текста >>
48.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си
чувствата
, които сте изпитвали към него.
Всичко, което остава в абстрактното, не достига отвъд до духовния свят. Следователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено. Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд. Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив. Представяте си съвсем точно и конкретно как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него.
Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си чувствата, които сте изпитвали към него.
Представяте си конкретната действителна ситуация, преживяна с него. След което, опирайки се на това, се опитайте да кажете нещо на мъртвия, което бихте му казали, ако беше жив, да го попитате нещо, което искате. Направете това съвсем конкретно, като че ли той е пред вас. Това преминава отвъд. В този момент, в който имате чувството: „Сега ще споделя нещо с мъртвия“ или
към текста >>
Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема
чувствата
, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
В персийската култура са могли да се развиват до петдесетте си години, в египетско-халдейската култура – до четиридесетте си години, в гръцко-латинската култура – до тридесет и петата си година. Когато през 15 век приключва гръцко-латинската култура, хората са били способни за развитие до двадесет и осмата си година, а днес – до двадесет и седмата. Какъв човек е особено характерен в този смисъл за днешната епоха на материалистическо развитие? Виждате ли, това е човек, който напълно отказва да остави душата си да се вдъхнови за духовно развитие и който възприема само това, което идва към него отвън, което му поднася настоящето. Нека си представим една фигура, особено характерна за съвремието.
Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот. Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър.
към текста >>
Но по-обширен трябва да стане не само мисловният хоризонт, а също и хоризонтът на
чувствата
.
Нашите настоящи понятия са свързани предимно с физическия мозък и оттам мисленето на съвремието има известна особеност. Точно поради факта, че естественонаучните понятия, тясно свързани с мозъка, владеят настоящето, нашето мислене в настоящето се характеризира с ограниченост, с теснота. Защото това, което е обвързано предимно с нашия мозък, е най-ограниченото мислене. Духовната наука трябва да освободи мисленето от мозъка, трябва да приведе мислите в движение. Днес се опитахме да поставим пред душата си редица мисли, които са лесно подвижни мисли, разширяващи хоризонта.
Но по-обширен трябва да стане не само мисловният хоризонт, а също и хоризонтът на чувствата.
Поради това, че мислите им са свързани предимно с физическия живот, хората стават същински филистери! Редом с ограничеността, филистерството е главното качество на нашата епоха. „Изгледи от църковната камбанария! “ Хората разгръщат интересите си в най-тесен кръг. Духовната наука трябва да изведе хората в ширините на всемира, трябва да разгърне пред тях обширните области на явленията, понеже настоящето може да бъде разбрано единствено благодарение на това.
към текста >>
49.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и
чувствата
; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа. Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа.
И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда. Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство. Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин. Тази точка отново изплува по съвсем сензационен начин в петата следатлантска епоха при Декарт[iii], живял от 1596 до 1650 г., т.е. в началото на петия следатлантски период.
към текста >>
50.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при
чувствата
и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание.
Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи.
И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание.
Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности. Благодарение на това, че върху нас действа йерархията Архангели, ние чувстваме своята принадлежност към цялото човечество.
към текста >>
51.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Знаете, че ако разглеждаме човека така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите,
чувствата
и волята.
Но то никога не би се фиксирало в природния ред, ако действаше законът за запазване на силата и веществото. Тази представа, че съществува закон за запазване на веществото и енергията е от най-силните от всички предразсъдъци, съществували някога. Духовното, което заявява за себе си днес в голото мислене, също е зародиш на бъдещия природен ред, както малкото семенце на растението, образувало се през тази година, е зародиш на растението през идната година. Затова и самият човек по двойствен начин стои в мировия ред. И трябва да се посочи тази двойственост на човека, ако искаме да разберем взаимовръзките в цялост, ако искаме да намерим прехода от космическата омраза към индивидуално-душевната омраза, която се проявява в природата на човека.
Знаете, че ако разглеждаме човека така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите, чувствата и волята.
Той се разделя на мислещо, чувстващо и волящо същество, които образуват единство. Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи.
към текста >>
52.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето,
чувствата
и волята.
За да бъда правилно разбран, подчертавам, че не казвам, че не трябва да се употребява такова понятие като развитие. Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие. Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше. По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека. Тук встъпват в сила – ако говорим съобразно с действителността – други понятия, други идеи, различни, например, от идеята за развитието.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята.
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното. Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества. Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества. Представете си, например, че човек мисли по-интензивно. Но в действителността е невъзможно да се разделят дейностите по мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето,
чувствата
и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие. Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше. По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека. Тук встъпват в сила – ако говорим съобразно с действителността – други понятия, други идеи, различни, например, от идеята за развитието. Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята.
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества. Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества. Представете си, например, че човек мисли по-интензивно. Но в действителността е невъзможно да се разделят дейностите по мисленето, чувстването и волята. Когато мислим, тоест образуваме мисли, към процеса на мислене се намесва също и волята; в процеса на мислене се намесва дейността на волята.
към текста >>
Доколкото човек живее в мисленето,
чувствата
и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше. По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека. Тук встъпват в сила – ако говорим съобразно с действителността – други понятия, други идеи, различни, например, от идеята за развитието. Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества. Представете си, например, че човек мисли по-интензивно. Но в действителността е невъзможно да се разделят дейностите по мисленето, чувстването и волята. Когато мислим, тоест образуваме мисли, към процеса на мислене се намесва също и волята; в процеса на мислене се намесва дейността на волята. Също така, когато искаме нещо, когато осъществяваме нещо, в поисканото, в изпълненото от нас действа също и мисленето.
към текста >>
В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите,
чувствата
и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин.
В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото.
В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин.
В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото.
към текста >>
И по-нататък, когато посветеният разглежда мисленето,
чувствата
и волята, които се намират в течащо състояние, той трябва да спре този поток, и това, което, доколкото е свързано с тялото, изглежда протичащо във времето, трябва да се наблюдава в областта на постоянно съществуващото, в областта на едновременното съществуване, но духовно едновременно съществуване.
И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н. Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата. Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо. Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
И по-нататък, когато посветеният разглежда мисленето, чувствата и волята, които се намират в течащо състояние, той трябва да спре този поток, и това, което, доколкото е свързано с тялото, изглежда протичащо във времето, трябва да се наблюдава в областта на постоянно съществуващото, в областта на едновременното съществуване, но духовно едновременно съществуване.
Хората се стремят към науката за посвещение и външно охотно се съгласяват с това, че обкръжаващият свят, какъвто изглежда на човека, е майя, велика измама, илюзия. Но когато се стигне до същността, хората не се ориентират и искат както горната, така и долната област да се описват с терминологията на майята. Могат да се дават превъзходни схематични рисунки, които изцяло са направени по образец на представите от майя, и по този начин да се движим нагоре-надолу в духовния свят, в областите на свръхсъзнанието или подсъзнанието. Хората казват: ти описваш това, което не мога да разбера. Но зад тези думи стои не нещо друго, а следното: ти искаш от мен, аз да стигна до други идеи и представи, от тези, които се намират в майя; ти искаш от мен, аз да стигна до представи, които се намират в областта на действителността.
към текста >>
53.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето,
чувствата
и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
Но неговите мислене, чувства и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват. Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на богове. Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да участваш в борбата на един вид богове с друг вид. Да проявиш воля също означава да участваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой. Това е дълбока истина, представа, за която ще намерите нещо във „Вратата на посвещението“, показваща, че когато в нас се разиграват духовно-душевни процеси, едновременно стават и велики космически събития.
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия човек: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя. Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството. В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии. И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии. И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя!
към текста >>
54.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Тъкмо защото през епохата на Съзнателната Душа интелектуалността играе една толкова важна роля, днес призивът за насърчаване на
чувствата
, на усещанията, е също от толкова голяма важност.
В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него. Тъкмо този факт се нуждае от едно по-внимателно разглеждане. И понеже вършим това седмици наред, макар и от различни гледни точки, редно е да поставим въпроса: Коя е най-важната способност на човешката душа в нашата епоха? Безспорно, това е интелектуалността. И, ако винаги и с пълно право се изтъква, че човекът трябва да изгради и други душевни сили, освен чистата интелектуалност, то тъкмо днес този призив е толкова настоятелен, обаче човекът усеща, че макар и интелектуалността да е най-важната способност в съвременната епоха, той е длъжен – именно, защото интелектуалносттта иска да го завладее – да не занемарява другите си душевни способности.
Тъкмо защото през епохата на Съзнателната Душа интелектуалността играе една толкова важна роля, днес призивът за насърчаване на чувствата, на усещанията, е също от толкова голяма важност.
Впрочем, относно тази интелектуалност, ние трябва да имаме съвсем ясна представа. Аз съм говорил за нея от различни гледни точки. Вие може би си спомняте, че дори в публичните лекции аз не съм пропускал да говоря колко необходими за съвременната епоха са интелектуалните качества. Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността. Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта.
към текста >>
55.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
А сега вземете
чувствата
, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.
Духовната наука не говори непрекъснато за „духа“, който е в основата на всичко — не и в пантеистичен смисъл. Не, Духовната наука не говори само за духовната реалност; целта ни е да позволим на тази реалност на духа да се влива директно във всичко — това е целта. Опитвам се да говоря по такъв начин, че за всеки, за когото Духовната наука е живо изживяване, да стане ясно, че щом мисленето ни се докосне до духа, самият дух оживява и се вплита дълбоко в нашите мисли. Всеки, който е одухотворен от импулса на Духовната наука — ако мога така да се изразя — няма просто да размишлява за духа: той ще позволи на самия дух да говори чрез неговите мисли. Непосредственото присъствие на духа, дейната сила на този дух — това са нещата, към които ни води Духовната наука.
А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.
Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли! Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност. Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла. Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии! И сега сравнете този театър на сенките с духовния живот, който прониква душата от импулса на Духовната наука.
към текста >>
56.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Импулсът за поемане на пътя към Христос — макар той да е често един импулс, идващ от подсъзнанието или от скрита област на
чувствата
— трябва да дойде от самите нас.
“ Всъщност, ако тук, на земята, нашият духовен живот следва традиционните пътища на развитие от раждането до смъртта, ние нямаше да намерим причини да търсим Христос. Можем да сме духовни колкото си искаме, но нямаме причини да се приближаваме до Христос! Без да извършим нещо точно определено, което ще посоча след малко — ако просто вървим [по традиционния път] от раждането до смъртта, както правят повече съвременни хора — ще останем далеч от Христос. Как тогава да се доближим до Христос?
Импулсът за поемане на пътя към Христос — макар той да е често един импулс, идващ от подсъзнанието или от скрита област на чувствата — трябва да дойде от самите нас.
Всеки човек, който е в нормално здраве, може да се приближи към Бога, когото свързваме с принципа на Йехова. Да не намираш бога Йехова не е нищо друго, освен болест в човечеството. Да отричаш Бог, да бъдеш атеист — означава, че в известен смисъл си болен. Всеки, който се е развил нормално и е здрав, не може да бъде отрицател на Бог, тъй като е просто смехотворно да се вярва, че здравият организъм може да има някакъв друг произход, а не божествен. Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития човек в течение на неговия живот.
към текста >>
57.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
От огромно значение е начинът, по който определени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на
чувствата
и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения.
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
От огромно значение е начинът, по който определени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на чувствата и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения.
В тази връзка бих желал да ви прочета няколко изречения от едно обръщение, което Курт Айзнер[1] направи скоро преди смъртта си към група студенти в Базел. Може би някои от вас вече са чували неговото изявление, но то е извънредно важно за всеки, който иска да разбере симптоматичното значение на някои неща в наши дни. „Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух! Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години. Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем.
към текста >>
58.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание
чувствата
не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така.
На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното. Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища.
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така.
Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля.
към текста >>
Но животът на
чувствата
като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така.
Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата.
А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа.
към текста >>
Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в
чувствата
, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа.
Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи. Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост. За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването. Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна. Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот.
към текста >>
Това, което живее в живота на
чувствата
, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля. По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи.
Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването. Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна. Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието.
към текста >>
В обикновения живот в нашето всекидневно съзнание се издига като вълна от този долен слой на съзнанието само животът на
чувствата
.
Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието. Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
В обикновения живот в нашето всекидневно съзнание се издига като вълна от този долен слой на съзнанието само животът на чувствата.
И от един по-дълбок слой, който се намира още по-дълбоко, се издига като вълна животът на волята, който обаче също е проникнат от мъдрост, който е също напълно проникнат от мъдрост. Ние сме свързани също с тази мъдрост, само че не я получаваме в нашето горно съзнание. Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието. Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден. Вторият слой е този на имагинативното съзнание.
към текста >>
59.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на
чувствата
, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
СКАЗКА СЕДМА Дорнах, 6 декември 1919 г. Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
към текста >>
Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на
чувствата
и животът на волята.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни.
Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята.
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на
чувствата
, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот. Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление. В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите.
към текста >>
Също така в сферата на
чувствата
съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата.
Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот. Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление. В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите.
Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата.
Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света.
към текста >>
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на
чувствата
, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света.
В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите. Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас.
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света.
А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода. Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък.
към текста >>
Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на
чувствата
, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността.
Това е едно деление на хода на човешкия живот. Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно. Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология. Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот.
Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността.
Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят. И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света. И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот. Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но.
към текста >>
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на
чувствата
в предидущия седемгодишен период.
Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят. И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света. И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот. Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но. Но то се пада в следващия седемгодишен период, само че хората не му обръщат внимание.
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен живот в следващия период на живота. Обикновено хората не обръщат внимание на такива неща. Който положи малко усилие, може да наблюдава вече външно такива неща. Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то. От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение.
към текста >>
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на
чувствата
събития.
* Право тя в сърцето тогаз го удари, Страшни болки него тогава сломи. * Това трябва да бъде свързано с един ритмичен орган, затова ударът е нанесен в сърцето.
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на чувствата събития.
Защото те се връщат винаги така, че се намесват в нашата съдба, но не напълно неизменени, а след като са минали през онова, което такива елементални същества са извършили с тях. Също така, както живеем във външния физически въздух, както живеем под резултатите на минералното, растителното и животинското царства, така живеем и с нашите първо подсъзнателни части на човека, с нашата ритмична система в духовната сфера на елементалните същества. И там се гради толкова много от нашата съдба, колкото може да се изгради именно в течението на живота между раждането и смъртта. Само благодарение на това, че с главата сме напълно будни, ние се издигаме вън от тази взаимна игра с елементалните същества. Ние не сме включени в царството на елементалните същества само чрез това, само чрез нашия буден живот на главата.
към текста >>
Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на
чувствата
и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Хората трябва постепенно да разберат тези неща. Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество? Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс.
Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това. Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас. Може да се познае също и външно, как в това отношение ние се намираме на една повратна точка на развитието на човечеството.
към текста >>
Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на
чувствата
, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване.
Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество? Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване.
Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това. Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас. Може да се познае също и външно, как в това отношение ние се намираме на една повратна точка на развитието на човечеството. достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, за който съм Ви говорил вече някога често пъти от една или друга гледна точка.
към текста >>
60.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на
чувствата
.
Това е онова, което, както всичко друго, което е от естеството на волята, би трябвало да нарисувам навътре, както от сетивата нарисувах всичко, което е от рода на интелигентността, и това се прибавя към другата част на човека. /Виж рис. № 7/. Това волево естество е другият полюс на човешкото същество. Между двете се намира именно границата, която получавате, когато съедините всички краища на нервите и всички ганглиони.
Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на чувствата.
Защото всичко, което принадлежи на чувството, е всъщност наполовина воля и наполовина интелигентност. Волята прониква от долу, интелигентността от горе: това дава чувството. В чувствуването винаги живее сънищно-подобно от едната страна интелигентността, от другата страна спящо волята. След като обрисувахме по този начин човека от гледището на Духовната Наука от едната страна полюса на интелигентността, от другата страна полюса на волята след като видяхме, че в горната част физическите органи са израз на полюса на интелигентността, можем сега да запитаме: с какво съвпада във външния свят онова, което се намира вътре в човека сега имаме два полюса, научихме се да познаваме двете страни на човешкото същество? С нищо, с абсолютно нищо в действителността.
към текста >>
61.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И особена стойност трябва да се отдаде на това, че, така да се каже, може да се твърди, едно действително, доловено с
чувствата
разбиране на тези форми означава едно протичане на външния смисъл, който съществува в нашето Движение.
СКАЗКА ДЕСЕТА Дорнах, 13 декември 1919 г. Вчера Ви говорих за отношенията на антропософски ориентираната Духовна Наука с формите на нашата сграда. Исках да обърна вниманието особено върху това, че отношенията на тази сграда към нашата Духовна Наука не са външни, а, така да се каже, духът, който царува в нашата Духовна Наука, се е влял в тези форми.
И особена стойност трябва да се отдаде на това, че, така да се каже, може да се твърди, едно действително, доловено с чувствата разбиране на тези форми означава едно протичане на външния смисъл, който съществува в нашето Движение.
Днес бих искал да се спра още на някои неща свързани с нашата сграда, за да мога после утре или в други ден да Ви изложа във връзка с това някои важни неща от Антропософията. Вие ще видите, когато разглеждате сградата, че нейният план са два пресичащи се един друг кръга, един по-малък и един по-голям кръг, така че бих могъл да нарисувам схематично хоризонталната проекция на този план както следва: /Виж рис. № 9/. Цялата сграда е ориентирана от изток на запад. Вие ще сте видели сега, че тази линия с направлението на изток-запад е единствената ос на симетрията, че следователно всичко е ориентирано симетрично към тази ос.
към текста >>
Ако почувствувате този план, тогава ще имате в тези два пресичащи се кръга нещо, което посочва развитието на човечеството обаче трябва да бъде схванато това с
чувствата
.
№ 9/. Цялата сграда е ориентирана от изток на запад. Вие ще сте видели сега, че тази линия с направлението на изток-запад е единствената ос на симетрията, че следователно всичко е ориентирано симетрично към тази ос. Иначе нямаме работа с едно просто повторение, с едно механическо повторение на формите, както това се среща обикновено в архитектурата, нямаме например работа с еднакви капители и други подобни, а, както вече вчера обясних, имаме работа с една еволюция на формите, с едно произлизане на по-късните форми от по предните. Затваряйки външния обхват намирате седим колони отдясно и седем колони отляво И аз още вчера споменах, че тези седем колони имат капители и цокли и над тях съответните архитрави, които развиват своите форми в една напредваща еволюция.
Ако почувствувате този план, тогава ще имате в тези два пресичащи се кръга нещо, което посочва развитието на човечеството обаче трябва да бъде схванато това с чувствата.
Аз още вчера казах, че приблизително в средата на 15-то столетие трябва да бъде отбелязан един пълен със значение прелом в развитието на човечеството. Онова, което се нарича обикновено и външно "история", е само една условна басня, защото тя записва външните факти така, че при това бива предизвикана илюзията, като че вече в 8-то, 9-то столетие положението с човека е било такова, каквото е било в 18-то, 19-то столетие. Даже някои по-нови историци, като например Лампрехт, са стигнали до там да разберат, че фактически душевното устройство и душевно то настроение на хората са били съвършено различни преди и след посочения период, че е лишено от смисъл да се мисли, какво те са били като днешните. И в настоящето ние се намираме в едно развитие, което можем да разберем само ако осъзнаем, че се развиваме към бъдещето с особени душевни сили и че онези душевни сили, които са претърпели своето развитие до 15-то столетие, наистина и днес още се проявяват в човешките души те вече замират но те принадлежат вече към това, което загива, към това, което е осъдено да отпадат от еволюцията на човечеството. Върху този важен прелом в развитието на човечеството трябва да развием едно съзнание, ако въобще искаме да бъдем способни да говорим върху работите на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще.
към текста >>
62.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от
чувствата
на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд.
В момента, когато започва да работи, започва мисълта. И едвам в момента, когато започва мисълта, за почва също и социалният въпрос. И ако човекът трябва да работи, той трябва да има една подбуда, един подтик. Подбудите, които съществуваха до сега, не ще ги има вече в бъдеще. За труда са нужни нови подбуди.
И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от чувствата на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд.
Обаче всичко ще зависи от мислите. И самата мисъл зависи от това, че ние отваряме нашите сърца за импулсите на духовния свят. Днес трябва да се говори много за отговорността и за значението на мисълта. Ето защо в тази сказка аз исках да изтъкна именно този нюанс. Тъй като съдбата е вече такава, че човек не може да тръгне, когато иска да пътува, ние ще бъдем заедно също и утре.
към текста >>
63.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Това означава, че
чувствата
, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас.
Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник. Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това?
Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас.
Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември. Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус. Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция. Христос Исус се появи сред народ, който обожаваше Йяхве или Йехова Бог, който е свързан с всичко, което е природно съществуване, който живее в гръмотевицата и светкавицата, в движението на облаците и звездите, в изворите и течащите потоци, в растежа на растенията, животните и човеците. Йяхве е този Бог, който никога не може, ако човек е свързан само с него, да му даде целостността, защото той дава на човека съзнанието само за неговото природно раждане със смесица, разбира се, на духовен елемент, който не е само природен; ала не дава на човека съзнанието за неговото ново раждане, което човекът трябва да постигне чрез нещо, което не може да му бъде дадено посредством природните физически енергии.
към текста >>
Виждаме как мислите и
чувствата
на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси.
Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус. Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция. Христос Исус се появи сред народ, който обожаваше Йяхве или Йехова Бог, който е свързан с всичко, което е природно съществуване, който живее в гръмотевицата и светкавицата, в движението на облаците и звездите, в изворите и течащите потоци, в растежа на растенията, животните и човеците. Йяхве е този Бог, който никога не може, ако човек е свързан само с него, да му даде целостността, защото той дава на човека съзнанието само за неговото природно раждане със смесица, разбира се, на духовен елемент, който не е само природен; ала не дава на човека съзнанието за неговото ново раждане, което човекът трябва да постигне чрез нещо, което не може да му бъде дадено посредством природните физически енергии. И така,виждаме как съвременното човечество бива водено и отклонявано от Христос-Исус, за Когото няма разлика на класа, народ или раса, за когото има само едно единствено човечество.
Виждаме как мислите и чувствата на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси.
И ако това бе само един Йехова, когото евреите обожаваха, когато дойде Христос, то сега съвременните народи са се върна ли към мнозина Йехова. Защото онова, което се обожествява днес макар че вече не се нарича с древното си име, Йехова-силите, които хората наистина обожават, когато се разделят на народи и воюват един с друг те са много Йехова. Виждаме как народите водят кървави войни като всеки в даден момент се позовава на Христос всъщност не е Христос, към Когото народите се обръщат, а е само Йехова, не е единствения Йехова, а един от Йеховите Народът просто се е върнал към него и забравя каква голяма крачка бе направена, когато принципът Йехова направи място на принципа Христос. По красив начин Коледното дърво ни връща към произхода на човека; по грозен начин националният Йехова принцип ни връща назад. В действителност онова, което е само Йехова, поради неосъзната лъжа, често бива назовавано и Христос, като по този начин се злоупотребява с името Христос.
към текста >>
От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез
чувствата
си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите.
От една страна на простите, скромни овчари, а от друга страна на най-мъдрите на света. И как бе обявен Христос Исус на най-простите овчари на полето? С душевното си око те видяха светлината на Ангела. Беше събудено тяхното ясновиждане и яснослушане. Те чуха най-дълбоките думи, които за тях означаваха бъдещото значение на земния живот: „Божественопю е разкрито във висините и ще има мир между хората на земята, които могат да имат добра воля „.
От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите.
В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия. Нашето внимание е отправено към факта, че онова, което живее в човешката най-вътрешна душа и онова, което живее в ширините на пространството изтичат от един и същ източник. И двете по начина, по който се бяха развили до Мистерията на Голгота вече бяха във влошаващо се състояние.
към текста >>
64.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Попитайте се, мои мили приятели, дали
чувствата
в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство. Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване.
Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни. Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее. Нашите души трябва отново да придобият нещо от този дух. О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови чувства, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество. Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството.
към текста >>
65.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Основни принципи на една окултна психология от гледище на имагинативното познание Заспиване и пробуждане във висшето познание Светът на обективно съществуващите мисли и на субективните мисли
Чувствата
като дълбоко утаени сънища Волята като сънно изживяване, независимо от тялото Мислене, чувства и воля в междинните пространства на физическото, етерното, астралното тяло и Азът Минала и бъдеща Карма.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 Източната и западната култура, разгледани в духовна светлина Любов и страх Познание за света и себе познание Западните Мистерии (Ирландия) Булвър-Лайтън и неговия роман „Занони" Вътрешната същност на човека като отразяващо устройство Огнището на разрушение в човека като предусловие за самостоятелно мислене Възникването на страхът в западната култура Тайната на злото Кръвна противоположност между Изтока и Запада Вашингтонската конференция Афоризмът на генерал Сматс. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 Изпълване на вътрешното „огнище на разрушение" в човека с морални идеали Юпитеровият стадий на Земята Обикновеното съзнание като област на Бог Отец Адолф Харнак като застъпник на Бог Отец Разграничаването на Бог Отец от Сина при Владимир Соловьов Вътрешното Слово – Отминаващият и идващият свят Дъга и инкарнат Християнството като религия на Възкресението Светът на Луната като свят на Отеца и светът на Слънцето като свят на Сина Християнизиране на човека. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921
Основни принципи на една окултна психология от гледище на имагинативното познание Заспиване и пробуждане във висшето познание Светът на обективно съществуващите мисли и на субективните мисли Чувствата като дълбоко утаени сънища Волята като сънно изживяване, независимо от тялото Мислене, чувства и воля в междинните пространства на физическото, етерното, астралното тяло и Азът Минала и бъдеща Карма.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 Мисловният свят в сферите на сетивната организация. Чувствата като субективна същност Душевното настроение на Гьоте през 1790 г.
към текста >>
Чувствата
като субективна същност Душевното настроение на Гьоте през 1790 г.
Основни принципи на една окултна психология от гледище на имагинативното познание Заспиване и пробуждане във висшето познание Светът на обективно съществуващите мисли и на субективните мисли Чувствата като дълбоко утаени сънища Волята като сънно изживяване, независимо от тялото Мислене, чувства и воля в междинните пространства на физическото, етерното, астралното тяло и Азът Минала и бъдеща Карма. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 Мисловният свят в сферите на сетивната организация.
Чувствата като субективна същност Душевното настроение на Гьоте през 1790 г.
За срещата на миналото и бъдещето в духовното настроение на човека Волята като арена между моралните идеали и инстинктите на човека Подготовка на бъдещето чрез същността на волята Съвестта Космически студ и земна топлина в устройството на човека. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 Животът на човека след смъртта Минерално съзнание и растително съзнание Едно противопоставяне между Гьоте и Шекспир Животинското съзнание.
към текста >>
66.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на
чувствата
и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
Нека отново припомним до какво се свеждаше познанието за човека в мистерийните колонии, за които аз споменах. Днешният човек възприема околния свят чрез своите външни сетивни впечатления. После той комбинира това, което вижда, с помощта на разума. И тогава той поглежда вече навътре към своята дълбока същност. В основата си, точно този е света, който човек обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува.
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
В този живот е поставен днешният човек, в него той действува. И човекът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност? Какво ли дава себепознанието? Доколкото човек отправя подобен въпрос, той дири отговора в своето обикновено дневно съзнание. Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята.
към текста >>
Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез
чувствата
и волята.
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота. В този живот е поставен днешният човек, в него той действува. И човекът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност? Какво ли дава себепознанието? Доколкото човек отправя подобен въпрос, той дири отговора в своето обикновено дневно съзнание.
Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята.
Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот. Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля. Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно. Но това съвсем не е така. Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят.
към текста >>
Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез
чувствата
и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля.
И човекът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност? Какво ли дава себепознанието? Доколкото човек отправя подобен въпрос, той дири отговора в своето обикновено дневно съзнание. Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята. Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот.
Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля.
Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно. Но това съвсем не е така. Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят. И ако човек действително би искал да се вгледа в своята вътрешна същност, той трябва аз и преди често съм прибягвал тук до този образ той трябва да строши това вътрешно огледало, да строши този вътрешен огледален процес. Да, така е: Нашият вътрешен свят е действително като едно огледало.
към текста >>
67.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от
чувствата
и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства. Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля.
Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
И ако по такъв един жив начин обхванем мислите, чувствата и волята, ние обхващаме и същинския душевен живот. Ако съпоставим тази непосредствено жива опитност с това, което Антропософията ни учи за основните съставни части на човека, физическото, етерното, астралното тяло и Азът, тогава имагинативното познание установява следното. Ние знаем, че в будно състояние, т.е. от пробуждането до заспиването, физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са в определени връзки. После знаем, че заспивайки имаме физическото тяло и етерното тяло от една страна, и астралното тяло и Аза от друга.
към текста >>
И ако по такъв един жив начин обхванем мислите,
чувствата
и волята, ние обхващаме и същинския душевен живот.
Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства. Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля. Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
И ако по такъв един жив начин обхванем мислите, чувствата и волята, ние обхващаме и същинския душевен живот.
Ако съпоставим тази непосредствено жива опитност с това, което Антропософията ни учи за основните съставни части на човека, физическото, етерното, астралното тяло и Азът, тогава имагинативното познание установява следното. Ние знаем, че в будно състояние, т.е. от пробуждането до заспиването, физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са в определени връзки. После знаем, че заспивайки имаме физическото тяло и етерното тяло от една страна, и астралното тяло и Аза от друга. И ако този начин на изразяване е приблизително верен, нека допълним: Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло.
към текста >>
Чувствата
това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло. В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност. Това, което изживява ме в момента на пробуждането или по-точно преди момента на пробуждането, когато сме още в съня, когато сме извън физическото тяло, но вече в етерното тяло, съответно когато навлизаме в етерното тяло то се намесва и потъва дълбоко в нашата цялостна организация. След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като чувства, като емоции.
Чувствата това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния свят, това са сънищата. Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства. Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация. И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме.
към текста >>
Ние изживяваме
чувствата
чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация.
Това, което изживява ме в момента на пробуждането или по-точно преди момента на пробуждането, когато сме още в съня, когато сме извън физическото тяло, но вече в етерното тяло, съответно когато навлизаме в етерното тяло то се намесва и потъва дълбоко в нашата цялостна организация. След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като чувства, като емоции. Чувствата това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация. Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния свят, това са сънищата. Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства.
Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация.
И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло.
към текста >>
Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на
чувствата
лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено).
И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло.
Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено).
Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата. Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства. Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят. Вие виждате, че ако искаме да обхванем душевния живот, трябва да вникнем между свръхсетивните съставни части на човешкото същество. Ние си представяме душевния живот като преливащи едно в друго мисли, чувства и воля.
към текста >>
Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда
чувствата
.
През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло. Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено).
Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата.
Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства. Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят. Вие виждате, че ако искаме да обхванем душевния живот, трябва да вникнем между свръхсетивните съставни части на човешкото същество. Ние си представяме душевния живот като преливащи едно в друго мисли, чувства и воля. За нея ще говорим отделно.
към текста >>
На това обикновено съзнание са дадени само пред ставите, според които ние насочваме нашата воля,
чувствата
които изпитваме, следвайки представите като мотиви за нашата воля; обаче как се реализира това представно съдържание дори и например в едно волево движение на ръката, това изобщо е недостъпно за обикновеното съзнание.
Вие виждате, че ако искаме да обхванем душевния живот, трябва да вникнем между свръхсетивните съставни части на човешкото същество. Ние си представяме душевния живот като преливащи едно в друго мисли, чувства и воля. За нея ще говорим отделно. Но душевният живот: Ние го обхващаме обективно, щом така да се каже се вмъкнем между тези четири члена, между физическото и етерното тяло, между етерното и астралното тяло, между астралното тяло и Аза. Това което напира във волята, то не се поддава както аз често съм споменавал тук на разглеждане от обикновения буден живот, от обикновеното съзнание.
На това обикновено съзнание са дадени само пред ставите, според които ние насочваме нашата воля, чувствата които изпитваме, следвайки представите като мотиви за нашата воля; обаче как се реализира това представно съдържание дори и например в едно волево движение на ръката, това изобщо е недостъпно за обикновеното съзнание.
В мига когато духовният из следовател постига имагинацията за природата на мисленето, на чувствата, с това той успява да се добере до нещо от човешките изживявания, което се разиграва между заспиването и пробуждането. Защото в имагинативните упражнения Азът и астралното тяло укрепват. Те стават по-силни, научават се да изживяват себе си. В обикновеното съзнание ние не разполагаме с нашия действителен Аз. Как впрочем е поставен Азът в това обикновено съзнание?
към текста >>
В мига когато духовният из следовател постига имагинацията за природата на мисленето, на
чувствата
, с това той успява да се добере до нещо от човешките изживявания, което се разиграва между заспиването и пробуждането.
Ние си представяме душевния живот като преливащи едно в друго мисли, чувства и воля. За нея ще говорим отделно. Но душевният живот: Ние го обхващаме обективно, щом така да се каже се вмъкнем между тези четири члена, между физическото и етерното тяло, между етерното и астралното тяло, между астралното тяло и Аза. Това което напира във волята, то не се поддава както аз често съм споменавал тук на разглеждане от обикновения буден живот, от обикновеното съзнание. На това обикновено съзнание са дадени само пред ставите, според които ние насочваме нашата воля, чувствата които изпитваме, следвайки представите като мотиви за нашата воля; обаче как се реализира това представно съдържание дори и например в едно волево движение на ръката, това изобщо е недостъпно за обикновеното съзнание.
В мига когато духовният из следовател постига имагинацията за природата на мисленето, на чувствата, с това той успява да се добере до нещо от човешките изживявания, което се разиграва между заспиването и пробуждането.
Защото в имагинативните упражнения Азът и астралното тяло укрепват. Те стават по-силни, научават се да изживяват себе си. В обикновеното съзнание ние не разполагаме с нашия действителен Аз. Как впрочем е поставен Азът в това обикновено съзнание? Виждате ли, аз отново трябва да прибегне до едно познато сравнение: когато живота се отразява в нашето спомняне, той привидно изглежда като едно затворено, изолирано течение.
към текста >>
Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от
чувствата
, никаква активност на
чувствата
.
Потопява се в един вътрешен сън. Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при волевия акт. Разбира се, Вие трябва да сте наясно, че това което Ви описвам сега, е много по-трудно да се схване, отколкото предишните описания, защото в духовен план моментът на заспиване е по-трудно уловим от момента на пробуждане. След пробуждането ние сме будни и в най-слаба степен се придържаме към реминисценциите. При заспиването ние трябва да вмъкнем нещо от будното състояние вътре в съня, ако искаме да стигнем до някакви наблюдения.
Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата.
Обаче ако той може това, а то се получава именно чрез обучение в имагинативното познание, тогава той забелязва, че фактически волята е едно потопяване в същия елемент, в който ние се потопяваме когато заспим. Във волята ние практически се освобождаваме от нашата физическа организация. Ние се свързваме с реалния обективен свят. Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства.
към текста >>
В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват
чувствата
.
Така че фактически волята се разгръща независимо от тялото. Аз зная, че тези разкрития са извънредно важни, и съм длъжен да ги споделя с Вас, защото те са една реалност. И продължавайки да вникваме в нещата, които тази рисунка изобразява, (рис.7), ние можем да кажем: ако това тук е Азът (синьо), волята се разгръща между астралното тяло и Аз (виолетово). А сега нататък: ние разглеждаме човека така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз. В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето.
В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата.
Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Стигайки до периферията на физическото тяло, ние имаме сетивните възприятия. И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7). По този начин ние постигаме обективно вникване в това, което субективно изживяваме във взаимно-преливащите се мисли, чувства и воля. Така изживяването се превръща вече в познание.
към текста >>
Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с
чувствата
активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
Вие виждате, как тук, от другата страна, ние изживяваме нахлуващата, идваща, бъдеща Карма (рис.8). Между волята и действието ние изживяваме нашата бъдеща Карма. И тогава, в имагинативното съзнание, те двете се съединяват: миналата и бъдещата Карма; това което така живо пулсира в нас, то преминава отвъд прага, зад който се простират нашите свободни действия. Между раждането и смъртта ние живеем в свобода. Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло.
Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
Представете си живо: човек може да е така очарован, така вътрешно запленен от нещо, което блика от чувствата, както и от това, което в други случаи преминава в действието; обаче то трябва да се овладява, да се сдържа: Тогава то просветва в имагинацията като отблясък от бъдещата Карма. Това което Ви описвам тук, скъпи мои приятели, е една постоянна даденост у човека. Всяка сутрин, с всяко пробуждане, човек преминава през сферата на своята минала Карма; всяка вечер при заспиване той преминава през своята бъдеща Карма. Макар и без особен обучение в духовната област, но с известна бдителност, човек може да обхване една обективност от миналото; естествено без да я диференцира така ясно, като я описвам аз сега. Обаче той може да я възприеме; тя е тук.
към текста >>
Представете си живо: човек може да е така очарован, така вътрешно запленен от нещо, което блика от
чувствата
, както и от това, което в други случаи преминава в действието; обаче то трябва да се овладява, да се сдържа: Тогава то просветва в имагинацията като отблясък от бъдещата Карма.
Между волята и действието ние изживяваме нашата бъдеща Карма. И тогава, в имагинативното съзнание, те двете се съединяват: миналата и бъдещата Карма; това което така живо пулсира в нас, то преминава отвъд прага, зад който се простират нашите свободни действия. Между раждането и смъртта ние живеем в свобода. Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло. Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
Представете си живо: човек може да е така очарован, така вътрешно запленен от нещо, което блика от чувствата, както и от това, което в други случаи преминава в действието; обаче то трябва да се овладява, да се сдържа: Тогава то просветва в имагинацията като отблясък от бъдещата Карма.
Това което Ви описвам тук, скъпи мои приятели, е една постоянна даденост у човека. Всяка сутрин, с всяко пробуждане, човек преминава през сферата на своята минала Карма; всяка вечер при заспиване той преминава през своята бъдеща Карма. Макар и без особен обучение в духовната област, но с известна бдителност, човек може да обхване една обективност от миналото; естествено без да я диференцира така ясно, като я описвам аз сега. Обаче той може да я възприеме; тя е тук. И фактически, тя е всичко онова, което човек в своите нравствени импулси носи като добро или зло.
към текста >>
68.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Вчера се постарахме да разгледаме обективно душевния живот на човека и видяхме, че мисленето се развива в областта между физическото и етерното тяло, че
чувствата
се развиват между етерното и астралното тяло и че волята се развива между астралното тяло и Аза.
Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота. Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня. Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта. Как действуват кармичните сили в човека, върху това аз говорих вчера. А сега, преди утре да обобщим цялото, ще разгледаме, някои моменти от обкръжението на човека, за да по сочим как собствено е поставен той в света.
Вчера се постарахме да разгледаме обективно душевния живот на човека и видяхме, че мисленето се развива в областта между физическото и етерното тяло, че чувствата се развиват между етерното и астралното тяло и че волята се развива между астралното тяло и Аза.
Така че вчера споменах това неподходящо, но пък образно сравнение същинската душевна дейност се разгръща именно в тези междинни пространства на четирите съставни части на човешкото същество, между физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Взаимодействието между тях и психичните функции може да се представи така: А днес бихме искали да опишем и част от обкръжението на човека. Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи. Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства. Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата.
към текста >>
Чувствата
са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание.
Така че вчера споменах това неподходящо, но пък образно сравнение същинската душевна дейност се разгръща именно в тези междинни пространства на четирите съставни части на човешкото същество, между физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Взаимодействието между тях и психичните функции може да се представи така: А днес бихме искали да опишем и част от обкръжението на човека. Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи. Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства. Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата.
Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание.
Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства. Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот. С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи.
към текста >>
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на
чувствата
и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис.
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание. Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека. Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото.
към текста >>
Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от
чувствата
и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис. 11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм. Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание.
Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото. При минаването през Портата на смъртта, с тялото се отнася нещо, което може да се нарече желание за продължаване на досегашното съществувание. След като пренесем нашия душевен живот през Портата на смъртта, от него израства желанието за нова инкарнация, за изграждането на ново човешко същество. И този копнеж за изграждане на ново човешко същество е особено силно заложен в подосновите на цялостния ни душевен живот, в подосновите на нашата воля.
към текста >>
69.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Между тях се намират
чувствата
, това, което ние субективно изживяваме като чувства.
Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко действие, обаче не изцяло; винаги нещо остава. И това, което е неосъществено от волята, което остава то преминава в бъдещата Карма. Ако разглеждаме човека в неговото физическо тяло, в мисловната тъкан ние стигаме до миналата, до изтичащата Карма; но ако разглеждаме човека според неговия Аз Азът е това, което всъщност живее в неговите действия, и ние твърдо трябва да разберем, че Азът се пробужда именно в човешките действия, че Азът укрепва едва там, в човешките действия ще видим, че това, което Азът, така да се каже, задържа в себе си, ще бъде пренесено после през Портата на смъртта, за да изгради бъдещата Карма, възникващата Карма. В известен смисъл, подобно обективно разглеждане ни открива неща, които ние субективно имаме в нашия душевен живот. Ние откриваме тези обективни подробности, след като вече сме установили, че от едната страна имаме мислите, а от другата страна волята.
Между тях се намират чувствата, това, което ние субективно изживяваме като чувства.
До истинската същност на тези чувства може да се стигне само ако сме наясно, че всяко отделно човешко чувство е вплетено в цялостния чувствен живот на човека. И този чувствен живот на човека може да бъде обхванат само ако кажем: Във всеки миг от нашия живот, ние сме проникнати от тоталността на нашия чувствен живот; във всеки миг ние сме обхванати от едно или друго настроение. Нека се опитаме да доведем едно чувство до съзнанието всеки може да направи това сам и веднага ще видим, че това чувство, това настроение е всъщност нещо безкрайно разнообразно. То може да се отклони в една свръхвеселост, така че човек да е чрезмерно весел, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие. Искаме ли да насочим нашият поглед към определено настроение в даден миг от живота, при това не върху неговите причини, а само върху особените му нюанси, ние виждаме, че от най-дълбоката подтиснатост през емоционалното равновесие до крайната маниакална веселост, съществуват стотици и хиляди междинни степени.
към текста >>
Но дори и в обикновения живот, ние сме в състояние да проникнем в тези настроения, в тези изцяло потопени в
чувствата
настроения.
То може да се отклони в една свръхвеселост, така че човек да е чрезмерно весел, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие. Искаме ли да насочим нашият поглед към определено настроение в даден миг от живота, при това не върху неговите причини, а само върху особените му нюанси, ние виждаме, че от най-дълбоката подтиснатост през емоционалното равновесие до крайната маниакална веселост, съществуват стотици и хиляди междинни степени. При всеки един човек настроението е всъщност различно, своеобразно и несравнимо. И ако с един вид самопознание се устремим към дадено настроение, там ние няма да открием нищо друго, освен субективното изживяване на това настроение, субективното изживяване, което е нюансирано по всевъзможни начини от външни подробности и обстоятелства; да, там ние ще открием именно едно субективно изживяване. Обаче ако останем вътре в това субективно изживяване, вътре в собственото душевно вълнение, без да стигнем до идеята, че за някого тези неща могат да станат обективни, в такъв случай ние няма да можем да се доберем до истинската същност на тези чувства и настроения.
Но дори и в обикновения живот, ние сме в състояние да проникнем в тези настроения, в тези изцяло потопени в чувствата настроения.
Впрочем за това е необходима и известна способност за психологическа ориентация. Понякога е възможно да разгледаме и изучим чувствения живот на някои известни, забележителни личности, и тогава стигаме до твърде интересни заключения. Разбира се, външното наблюдение е само едно леко приближаване до истинската същност, но дори и като такова, то има своята извънредно голяма стойност. Например ние можем да си поставим задачата да изследваме Гьоте, а при него душевните настроения са нещо подчертано защото това лесно може да се извърши с помощта на неговите дневници и писма, с неговите забележителни произведения, в които ние можем просто биографически да проследяваме ден след ден и час след час. Възможно е да си поставим например задачата да изследваме по един фин психологичен начин душевното настроение на Гьоте, да кажем, през 1790 година.
към текста >>
Поради тази причина
чувствата
съдържат и нещо неясно за самия човек.
Тук обаче ние се докосваме до онези области от човекознанието, които хората обикновено пренебрегват. Какво ще му донесе бъдещето, това човек още не знае поне така си мисли. Но в своя чувствен живот, той знае! И ако продължим да изследваме нещата още по-нататък и изследваме например душевното настроение на един човек, за когото добре знаем, че няколко години след съответното душевно настроение той умира, тогава ние ще видим съвсем точно, как приближаващата смърт предварително хвърля светлина върху цялостната му душевна нагласа. Така че ако действително навлезем в тези неща, ще прозрем как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената сфера на душата.
Поради тази причина чувствата съдържат и нещо неясно за самия човек.
Поради тази причина те се вмъкват в живота като нещо елементарно и първично, защото те вече са оцветени от това, което ние тепърва ще из живеем. Скъпи мои приятели, още в годините, през които пишех моята „Философия на свободата“, аз внимателно премислих тези неща. И защо трябваше постоянно да изтъквам, че свободното действие може да произлезе само от чистото мислене! Защото, когато действието е изградено върху чувствата, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно действие никога не може да възникне от чувствата. И ако си припомните всичко, за което стана дума през изтеклите два дни, Вие ще съумеете да се приближите съвсем близо до тези неща.
към текста >>
Защото, когато действието е изградено върху
чувствата
, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно действие никога не може да възникне от
чувствата
.
Така че ако действително навлезем в тези неща, ще прозрем как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената сфера на душата. Поради тази причина чувствата съдържат и нещо неясно за самия човек. Поради тази причина те се вмъкват в живота като нещо елементарно и първично, защото те вече са оцветени от това, което ние тепърва ще из живеем. Скъпи мои приятели, още в годините, през които пишех моята „Философия на свободата“, аз внимателно премислих тези неща. И защо трябваше постоянно да изтъквам, че свободното действие може да произлезе само от чистото мислене!
Защото, когато действието е изградено върху чувствата, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно действие никога не може да възникне от чувствата.
И ако си припомните всичко, за което стана дума през изтеклите два дни, Вие ще съумеете да се приближите съвсем близо до тези неща. Аз казах: в чувствата, както те се представят пред нас, първоначално има нещо, което се извършва в самите нас, в нашето човешко същество и което после се излъчва нагоре към нашето съзнание. Схематично нещата могат да се представят така: в чувствата има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на чувствата; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис. 14), това което се разиграва в имагинациите. И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре).
към текста >>
Аз казах: в
чувствата
, както те се представят пред нас, първоначално има нещо, което се извършва в самите нас, в нашето човешко същество и което после се излъчва нагоре към нашето съзнание.
Поради тази причина те се вмъкват в живота като нещо елементарно и първично, защото те вече са оцветени от това, което ние тепърва ще из живеем. Скъпи мои приятели, още в годините, през които пишех моята „Философия на свободата“, аз внимателно премислих тези неща. И защо трябваше постоянно да изтъквам, че свободното действие може да произлезе само от чистото мислене! Защото, когато действието е изградено върху чувствата, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно действие никога не може да възникне от чувствата. И ако си припомните всичко, за което стана дума през изтеклите два дни, Вие ще съумеете да се приближите съвсем близо до тези неща.
Аз казах: в чувствата, както те се представят пред нас, първоначално има нещо, което се извършва в самите нас, в нашето човешко същество и което после се излъчва нагоре към нашето съзнание.
Схематично нещата могат да се представят така: в чувствата има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на чувствата; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис. 14), това което се разиграва в имагинациите. И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре). За обикновеното съзнание обаче, то се устремява надолу в човешкото същество като нещо несъзнавано. И сега аз Ви моля да схванете правилно това, което казвам: в характерното и цялостното настроение на човека звучи като основен тон резултата от неговите бъдещи изживявания.
към текста >>
Схематично нещата могат да се представят така: в
чувствата
има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на
чувствата
; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис.
Скъпи мои приятели, още в годините, през които пишех моята „Философия на свободата“, аз внимателно премислих тези неща. И защо трябваше постоянно да изтъквам, че свободното действие може да произлезе само от чистото мислене! Защото, когато действието е изградено върху чувствата, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно действие никога не може да възникне от чувствата. И ако си припомните всичко, за което стана дума през изтеклите два дни, Вие ще съумеете да се приближите съвсем близо до тези неща. Аз казах: в чувствата, както те се представят пред нас, първоначално има нещо, което се извършва в самите нас, в нашето човешко същество и което после се излъчва нагоре към нашето съзнание.
Схематично нещата могат да се представят така: в чувствата има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на чувствата; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис.
14), това което се разиграва в имагинациите. И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре). За обикновеното съзнание обаче, то се устремява надолу в човешкото същество като нещо несъзнавано. И сега аз Ви моля да схванете правилно това, което казвам: в характерното и цялостното настроение на човека звучи като основен тон резултата от неговите бъдещи изживявания. Нещата са устроени така, че не образите са последица от изживяното, а обратно там изживяването живее в образите.
към текста >>
И ако сега преминем от
чувствата
към волята, това което преди нахлуваше навътре към човека както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън).
И сега аз Ви моля да схванете правилно това, което казвам: в характерното и цялостното настроение на човека звучи като основен тон резултата от неговите бъдещи изживявания. Нещата са устроени така, че не образите са последица от изживяното, а обратно там изживяването живее в образите. И така, Вие не трябва да си представяте тези образи, които нахлуват там надолу като едно кинематографично изобразяване на бъдещето, тези образи са по-скоро последица от определени въздействия. И само при особени хора, които са атавистично ясновиждащи, е възможно тези образи да се превръщат в изображения на определени факти и събития, така че тези индивиди да могат пророчески да гледат в близкото бъдеще. Днес обаче ние трябва да обърнем внимание предимно на това, че човек изживява своя чувствен свят като едно нахлуване на тези образи дълбоко навътре в неговата организация.
И ако сега преминем от чувствата към волята, това което преди нахлуваше навътре към човека както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън).
Така че това, което у човека възниква чрез неговите чувства, има отношение към неговата Карма до смъртта му; обаче това, което възниква от волята, то има отношение към неговата Карма след смъртта. Скъпи мои приятели, напълно възможно е тези неща да бъдат подробно изучени. В напредващото развитие на антропософската Духовна Наука, ние избягваме да говорим схематично, и все повече ще говорим за конкретното, което живее в човека и което човек издига до своето съзнание. Обаче Вие трябва да си изработите непогрешим усет за това, как волята, опираща се на чувствения живот, фактически действува в далечното бъдеще след смъртта, как. тази воля стои в зародиша на бъдещата Карма.
към текста >>
Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме
чувствата
, тяхното проникване в организма, прехода им във волята.
И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си. Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера. Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по отношение на самия процес, но и по отношение на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация. И така, ние живеем, доколкото мислим, живеем защото извличаме субективни мисли от обективната мисловна тъкан. Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека.
Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята.
Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека. Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма. А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека. Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
към текста >>
Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в
чувствата
, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята. Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека. Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма. А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека.
Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
С тези думи ние загатваме собствено и за субективния душевен живот, който имаме по времето между раждането и смъртта. Обаче ние можем да продължим нататък и да запитаме: Как става така, че тези субективни мисли, които ни хрумват в асоциация с външните сетивни впечатления, се свързват тъкмо с нашето минало? Виждате ли, ние осъзнаваме субективната мисъл най-напред именно като мисъл. Като мисъл тя има в себе си определено представно съдържание. Така че когато визираме куба, ние навлизаме в това определено представно съдържание.
към текста >>
С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в
чувствата
ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
16, стрелката надолу). Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот. Ние изобщо не успяваме да проникнем надолу до същинските области на волята. Ние имаме само мисълта за волевия импулс. Едва после тя преминава по несъзнаван начин във волята, и едва след като волята се изяви навън, ние отново осмисляме това, което е станало чрез нас, това което сме изживели в нашето обикновено съзнание спрямо волята.
С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
Обаче съществуват и такива мисли, които ние вграждаме в този волев живот. Но кога става това? Тогава, когато ние не се отдаваме на нашите инстинкти и нагони, на т.наречената долна човешка природа, която именно отдолу ни тласка към волята и действията; тогава, когато с нашата воля ние „захващаме“ и отстраняваме нашето субективно изживяване, т.е. когато я овладяваме с нашето чисто мислене, с нашите интуитивно доловени морални идеали. Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята.
към текста >>
То пробива и в
чувствата
, но фактически това бъдеще живее във волята.
когато я овладяваме с нашето чисто мислене, с нашите интуитивно доловени морални идеали. Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята. По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта.
То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята.
Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта. В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта. Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу. Но какво живее там? От тези области в които съзнанието не участвува се заражда нещо обективно.
към текста >>
Това бъдеще нахлува в областта на
чувствата
и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта.
Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята. По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята.
Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта.
В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта. Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу. Но какво живее там? От тези области в които съзнанието не участвува се заражда нещо обективно. То е наистина нещо обективно, защото се подчинява на закономерности, чрез които ние преминаваме през Портата на смъртта като морални човешки същества.
към текста >>
В обичайния диапазон на
чувствата
от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта.
В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу. Но какво живее там? От тези области в които съзнанието не участвува се заражда нещо обективно. То е наистина нещо обективно, защото се подчинява на закономерности, чрез които ние преминаваме през Портата на смъртта като морални човешки същества. Това, което блясва в този момент, е съвестта.
към текста >>
70.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло,
чувствата
между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът.
Октомври 1921 Ние видяхме как са изградени душевните заложби на човека в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът, и как духовните му заложби го издигат над тази земна феноменология между раждането и смъртта, за да го пренесат нагоре в необозримия духовен Космос. Би могло да се каже, че до колкото човек е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос. И ето защо, това което се разиграва в човека като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос. Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека.
Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло, чувствата между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът.
По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в човека. Обаче щом пристъпим към реалните духовни събития, ние трябва да излезем вън от човека, вън от неговото затворено, капсулирано същество, така както то е поставено в живота между раждането и смъртта. Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство. Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество.
към текста >>
71.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
От този момент нататък, така да се каже, човек вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от
чувствата
, така че
чувствата
са вече проникнати от мисли.
Присъщо на човека е да напредва от една земна инкарнация в друга. Но земното физическо тяло не може да съществува без етерното тяло. Етерното тяло трябва да се подготви. И сега в това етерно тяло, зрима и осезаема става онази мисловна тъкан, за която аз вече говорих; тя се разполага в пространството между етерното и физическото тяло.
От този момент нататък, така да се каже, човек вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от чувствата, така че чувствата са вече проникнати от мисли.
След това човекът се обгражда отвсякъде и с познатата Ви мисловна тъкан. Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на човека, които той е имал в планетарния свят по пътя си към новото раждане. По този начин обаче човек съзрява и може да навлезе в земния свят с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21). Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния свят? Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен свят.
към текста >>
Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и
чувствата
.
След това човекът се обгражда отвсякъде и с познатата Ви мисловна тъкан. Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на човека, които той е имал в планетарния свят по пътя си към новото раждане. По този начин обаче човек съзрява и може да навлезе в земния свят с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21). Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния свят? Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен свят.
Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и чувствата.
Всичко това го пронизва със съдържанието на растителното съзнание. Най-напред човекът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим свят, после започва да се свива и концентрира в себе си, и чрез животинското съзнание изгражда своите органи, като в известен смисъл ги обгръща с онази обвивка, която е изтъкана от мисловните елементи. Така стоят нещата с човешкото същество, което иска да слезе долу във физическото битие. Но как става включването му в това физическо битие?
към текста >>
72.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела;
чувствата
в пространството между етерното и астралното тяло.
И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията. Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм. Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии. Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии. В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е.
ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло.
И ако искаме да изучим волевия живот, ние трябва да се обърнем към силовите съотношения и взаимодействия между Азът и астралното тяло. Ето такава е реалността на човека, такъв е неговия душевен живот. И ако слезем по-надолу към физическото тяло на човека, първоначално то ни се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото. Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават. Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса.
към текста >>
едната си страна физическото тяло, а от другата страна етерното тяло;
чувствата
се обособяват между етерното и астралното тяло; волята между астралното тяло и Азът.
Ако ги наблюдаваме външно те остават тела. Ако проникнем в тяхната вътрешна същност, те стават сила и Дух но сила и Дух, които ще израснат в бъдещето. Възможно е, скъпи мои приятели, да обединим минало, настояще и бъдеще, и да кажем: Миналото (рис.24, синьо) идва отгоре и обгражда нашата сегашна духовност. От нашата духовност навън се излъчва душевния ни живот в мислене, чувства и воля (М, Ч и В). Мисленето се обособява така, че има от
едната си страна физическото тяло, а от другата страна етерното тяло; чувствата се обособяват между етерното и астралното тяло; волята между астралното тяло и Азът.
И в заключение: Макар и в зародишен вид, всичко това се развива напред към бъдещето, за да изгради там новата Земна планета Бъдещият Юпитер (рис.24). Дори и схематично, ние виждаме как тук различните Йерархии се съединяват в един цялостен образ: Спиралата на човека, която от своя център формира неговите сегашни изживявания. И нека отново повторим: познанието за човека е познание за света. Това се потвърждава и от гледната точка, от която днес разглеждахме нещата. Пред нас е един свят в миналото.
към текста >>
73.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Относно душевният живот на човека, аз можах да Ви покажа, как мисленето се разиграва между етерното и физическото тяло на човека, как
чувствата
се разиграват между етерното и астралното тяло и как волята се разиграва между астралното тяло и Азът.
Дорнах, 14 Октомври 1921 В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери. Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове. Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н. И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
Относно душевният живот на човека, аз можах да Ви покажа, как мисленето се разиграва между етерното и физическото тяло на човека, как чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло и как волята се разиграва между астралното тяло и Азът.
После Ви показах, как това, което днес човек определя като свое тяло ако правилно вникнем в неговия истински облик – трябва да се разглежда като зародиш на бъдещи светове, фактически всичко, което занапред ще прерасне в Бъдещият Юпитер, има своя зародиш и днес в нашите човешки тела: Нашето физическо тяло, което полагаме в гроба за да се разложи от земните сили, съдържа зародиша на това, което Земята ще стане, след като надживее своята гибел. Нашето етерно тяло: Кратко време след като сме минали през Портата на смъртта, то се разтваря в етерния Космос; но то също носи в себе си един зародиш за Бъдещият Юпитер. Така стоят нещата и с нашето астрално тяло, и с нашата Азова обвивка. Тази Азова обвивка обаче, която като човеци имаме тук на Земята, ние сме получили едва в настоящето въплъщение на Земната планета. А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха.
към текста >>
Дори и тогава, когато ние чувствуваме,
чувствата
остават притъпени и неясни.
Така стоят нещата и с нашето астрално тяло, и с нашата Азова обвивка. Тази Азова обвивка обаче, която като човеци имаме тук на Земята, ние сме получили едва в настоящето въплъщение на Земната планета. А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание.
Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни.
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание. Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот? Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят.
към текста >>
А в случаите, когато нещо в
чувствата
на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
Тази Азова обвивка обаче, която като човеци имаме тук на Земята, ние сме получили едва в настоящето въплъщение на Земната планета. А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни.
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот? Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят. Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети.
към текста >>
74.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
това, което протича в него като мисли, чувства и воля, ние установяваме, че мисленето, или с други думи това, което непосредствено се изживява като съдържание на мислите, се разиграва между физическото и етерното тяло, че
чувствата
се разиграват между етерното и астралното тяло, а волята между астралното тяло и Азът.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 15 Октомври 1921 Позволете ми още веднъж да се спра върху съдържанието на моите последни лекции. Ние опитахме да си изградим представа за човешкия духовен, душевен и телесен живот. Когато разглеждаме душевния живот на човека, т.е.
това, което протича в него като мисли, чувства и воля, ние установяваме, че мисленето, или с други думи това, което непосредствено се изживява като съдържание на мислите, се разиграва между физическото и етерното тяло, че чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло, а волята между астралното тяло и Азът.
Ние виждаме, че мислите доколкото можем съзнателно да ги обхващаме само изобразяват това, което душевно блика от дълбините на нашето същество. То полита нагоре, полита като сенки от дълбините на човешкото същество, изпълва нашето съзнание и едва тогава става съдържание на нашите мисли. Ако искаме да представим нещата схематично, те ще изглеждат приблизително така: Физическо тяло (рис. 27, синьо), етерно тяло (оранжево), астрално тяло (червено) и Аз (виолетово). Тогава между физическото и етерното тяло бихме имали съдържанието на нашите мисли.
към текста >>
И тук отново подчертавам: Азът изживява себе си най-непосредствено и пълно именно във волята, докато съдържанието на
чувствата
и съдържанието на мислите почиват долу, в дълбините на нашето същество, и само като неясни вълни и пулсации се надигат нагоре към Азът (рис.27).
Вие знаете, че по своята същност, мисловното съдържание е нещо много по-реално отколкото това, което ние изживяваме в съзнанието. Това, което изживяваме в съзнанието, е само нещо, което от дълбините на нашето същество полита вълнообразно нагоре към Азът. Съдържанието на нашите чувства се простира между етерното и астралното тяло и също полита нагоре към Азът. Съдържанието на нашата воля е между астралното тяло и Азът. Волята е разположена най-близо до Азът.
И тук отново подчертавам: Азът изживява себе си най-непосредствено и пълно именно във волята, докато съдържанието на чувствата и съдържанието на мислите почиват долу, в дълбините на нашето същество, и само като неясни вълни и пулсации се надигат нагоре към Азът (рис.27).
Но Вие знаете също и това, че волята, така както се изживява тя от нас, се изживява притъпено и смътно. За този волев импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането. Да, така е, волята живее притъпено и смътно в нас. И все пак тя остава най-близо до нашия Аз. В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество.
към текста >>
Съдържанието на
чувствата
полита нагоре (рис.27) и се свързва със сетивните възприятия, със сетивните впечатления.
И едва в мига на пробуждането, когато отваряте сетивата навън, Вие сте в състояние, чрез тези сетивни възприятия, да се идентифицирате с Вашия Аз. Тогава цялата привидност и цялата илюзия на сетивните възприятия нахлуват в Азът. Така че в земния човек, Азът има своя пълносъзнателен живот само в онова състояние, при което чрез сетивните образи и чрез всичко, което прониква в сетивата той може да влезе във връзка с външния свят; и тогава отвътре, срещу затъмнените мисли-сенки, се разлива нещо най-светло, нещо което осветлява и избистря в най-висша степен. Нека отново повторим: сетивните възприятия нахлуват отвън. Съдържанието на нашата воля ние усещаме само притъпено и смътно.
Съдържанието на чувствата полита нагоре (рис.27) и се свързва със сетивните възприятия, със сетивните впечатления.
Ние виждаме един червен цвят и той ни изпълва с определено чувство; след това виждаме синьо; после чуваме „до диез“ или „до“. И тогава ние си изграждаме представи за това, което са сетивните впечатления. Вътрешното се свързва с външното. Обстоятелството, че живеем в един буден Аз това ние дължим на илюзията на сетивата; нашият Аз се устремява срещу това, което се явява пред него като привидност, като нещо външно. Нека да се замислим върху тази привидност, върху тази .илюзия на сетивата и ще разберем: Тя изцяло е свързана с нашия физически живот.
към текста >>
75.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето,
чувствата
и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
Човешкият живот и неговите връзки с Космоса Седемте основни форми на живот Вътрешните органи и техните първообрази Същност на размножителния процес Древната космогония Етерната природа на сетивните органи Нервно-сетивната и двигателно-веществообменната система – Евритмията. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса. Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 Еволюцията на формите в минералното, растителното и човешкото царство Участието на Зодиакалния кръг и планетарните сфери в изграждането на вътрешните органи Медицинските трактати на Мориц Бенедикт. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 Слънчевата тайна в историческото развитие на човечеството Двете страни на волята Симпатия и антипатия Налудните идеи за преследване – Вътрешната воля като огнище на злото, което възстановява човешките жизнени сили Възприемането на мрака и на светлината Слънцето в представите на древните перси, египтяни и гърци Паладиумът като исторически символ на Слънчевите тайни и неговото пренасяне от Троя в Рим и Константинопол Юлиян Апостат Задачите на Антропософията. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
към текста >>
76.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Към вътрешния живот можем да изброим например
чувствата
, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта.
Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен. Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология. Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане. По време на земния си живот, човек има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот. Но от този „вътрешен“ живот се отделя встрани нещо, което можем да наречем „външен“ живот.
Към вътрешния живот можем да изброим например чувствата, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта.
Всичко това наистина се отнася към неговия вътрешен живот. Човешките чувства са предизвикани от впечатленията, които външният свят поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия. Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен живот човек съгласува сам със себе си, нещо, до което човек може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който човек сам решава тези неща. От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде. Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие.
към текста >>
Между етерното и астралното тяло на човека (зелено), се намира светът на
чувствата
, а между астралното тяло и Азът (синьо) светът на волята.
Нека повторим: с помощта на нашите възприятия ние стигаме до познанието за проявленията на нашата воля. Нашата воля просто се влива в света на нашите възприятия. Нека сега да си припомним и това, което казахме тук през последните лекции: ето физическото тяло на човека (Рис. 1, бяло), а тук е неговото етерно тяло (червено). Между тях се намира подвижният мисловен свят, доколкото той е включен в нашия организъм.
Между етерното и астралното тяло на човека (зелено), се намира светът на чувствата, а между астралното тяло и Азът (синьо) светът на волята.
Впрочем обикновеното съзнание не може да разграничи волята от Азът. Волята е вплетена в Азът. Да, Азът проявява воля, той действува, обаче далеч не всичко, което се извършва в Азът, намира непосредствен израз в обикновеното съзнание. Както вече споменахме, от гледна точка на обикновеното съзнание, волята се намира в състояние на дълбок сън. Физическото тяло на човека разполага със сетивни органи, а сетивните органи имат едни или други възприятия.
към текста >>
По-нататък обаче те успяват да се свържат с
чувствата
, достигайки до астралното тяло.
Представете си само следното: Преди години Вие сте посетили една прекрасна местност и чрез външните възприятия сте изградили траен спомен във вашето съзнание. И от тогава независимо че живеете другаде Вие всеки миг сте в състояние да извлечете от спомените си една или друга мисъл за тази прекрасна местност. Ето как мислите се придържат към външните възприятия и заедно образуват една част от вашия вътрешен свят. По същия начин протичат нещата и в която и да е друга сфера от външния свят тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен свят. Тези мисли се разиграват в етерното тяло.
По-нататък обаче те успяват да се свържат с чувствата, достигайки до астралното тяло.
Тези процеси протичат интимно и скрито. И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека. Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства. За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си. Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот.
към текста >>
И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на
чувствата
, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека.
Ето как мислите се придържат към външните възприятия и заедно образуват една част от вашия вътрешен свят. По същия начин протичат нещата и в която и да е друга сфера от външния свят тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен свят. Тези мисли се разиграват в етерното тяло. По-нататък обаче те успяват да се свържат с чувствата, достигайки до астралното тяло. Тези процеси протичат интимно и скрито.
И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека.
Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства. За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си. Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот. И сега вече ние сме в състояние съвсем точно да разграничим това, което е „външен“ живот, от това, което е „вътрешен“ живот. Ако за една нощ прекосим с влак Швейцария от запад на изток, на следващото утро ние ще намерим в Източна Швейцария съвсем друго обкръжение на нашата воля.
към текста >>
Както сега живеем в усещанията и
чувствата
, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия.
След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия. Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот. През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят.
Както сега живеем в усещанията и чувствата, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия.
След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят. Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили. Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“.
към текста >>
А
чувствата
, които човек е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите.
Ние сега сме тези, които обкръжаваме предишната Земя, и отправяме поглед „назад“, защото от силовото поле, в което е превърната предишната Земя, бликат под формата на величествени и неповторими образи спомените от нашия току-що приключил земен живот. Външният свят става вътрешен свят, и обратно: вътрешният свят става външен. Този закон е валиден за най-незначителните събития, за най-малките подробности. Когато човек се взира от постоянно нарастващата сфера, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички чувства и настроения, които е проявявал спрямо другите хора. Това, което е понесъл от другите, сега се явява по-скоро като облаци.
А чувствата, които човек е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите.
Самите хора, които човек различава от своето ново място като жители на Земята между тяхното раждане и смърт имат определени форми и очертания; тези хора обаче сега изглеждат като образи, породени от нашите действия. И така, всички онези хора, с които Вие сте били в една или друга връзка, сега са включени във Вашия вътрешен свят. Да, всички неща са взаимно свързани. По време на земния живот човек носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах. Между смъртта и новото раждане той носи в себе си всичко онова, което приживе е било навън в пространството, както и всичко, което се е разигравало между него и другите хора.
към текста >>
Вътрешният свят,
чувствата
и т.н.
По време на земния живот човек носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах. Между смъртта и новото раждане той носи в себе си всичко онова, което приживе е било навън в пространството, както и всичко, което се е разигравало между него и другите хора. Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят.
Вътрешният свят, чувствата и т.н.
се превръщат във външен свят, те се превръщат в едно ново космическо съдържание. Всички чувства и настроения, които сме успели да изградим спрямо един или друг човек, сега отново застават пред нас. По този начин обаче човекът практически става един вид създател на всичко, което го заобикаля след него вата смърт. Докато сме живи, нещата изглеждат така: Ето, ние постоянно се намираме в една точка на света естествено нямам предвид дали сме тук в Дорнах или Базел, аз говоря за това, че по начало ние се намираме в една отправна точка, както в материално, така и в морално отношение; и от тази точка ние наблюдаваме и преценяваме целия останал свят. Нека повторим: ние се намираме в определена точка и от нея наблюдаваме света, наблюдаваме го в перспектива.
към текста >>
77.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“
чувствата
и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на
чувствата
чувствата
и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
И практически в овладяната и здрава човешка фантазия действува не друго, а мисленето на Ангела. И затова от определени изказвания на Гьоте може да се установи как макар и в дискретна форма той е бил дълбоко убеден: В миговете на творчество се намесва несъзнаваното, чиито реални действия се проявяват най-вече във фантазията. Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си.
Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
А щом продължим спускането си надолу, какво ще открием под Ангела? Да, тогава ние стигаме до самите себе си, тогава ние стигаме до човешкия Аз. И в името на човешкия Аз ние сме длъжни да осъществим „излизането от себе си“ много по-интензивно, отколкото се налагаше да правим това заради Ангела. Ние постигаме „излизането от себе си“ когато превръщаме волевите импулси във видими действия. Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл.
към текста >>
Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите,
чувствата
, които на свой ред задвижват волевите импулси.
7), а тук човека (рис. 8, червено, светло). Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл. Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят. Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване.
Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси.
Ако обаче искаме да сме пределно точни, трябва да заявим: Това, което аз нося в душата си, целият душевен облик на моята вътрешна организация, е последица на моите опитности между раждането и смъртта, респективно между раждането и настоящия миг. Ако насочим обаче погледа си не към това, което носим в себе си по този абстрактно-душевен начин, ако го насочим към това, което носим в себе си под формата на конкретните и материални вътрешни органи бели дробове, сърце, черен дроб и т.н., тогава ще установим следното. Преди всичко, те също са нещо, което ние носим вътре в себе си. Но тук един мистично настроен човек ще възрази: Всичко това изобщо не ме интересува! Аз се интересувам единствено от духовното, от душевното.
към текста >>
78.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на
чувствата
(виж схемата).
В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах. Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен живот. Доколкото етерното тяло „захваща“ жлезите, то се свързва с тях, обаче те не го понасят; обратно мускулите например го понасят добре. Мускулите с удоволствие поемат етерното тяло. Жлезите не го понасят; те отделят материя, те отблъскват етерното тяло обратно навън.
Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на чувствата (виж схемата).
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният живот. Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният живот достига до етерния свят и остава там, в етера. Чувственият живот от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят. Докато етерното тяло се „разтваря“ в жлезите преди да е настъпил мигът, когато те започват да отделят материя човекът не разполага със своето етерно тяло, неговото етерно тяло изчезва навътре в жлезите. Сега той изживява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата).
към текста >>
Как стоят нещата с
чувствата
?
Чувственият живот от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят. Докато етерното тяло се „разтваря“ в жлезите преди да е настъпил мигът, когато те започват да отделят материя човекът не разполага със своето етерно тяло, неговото етерно тяло изчезва навътре в жлезите. Сега той изживява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата). Как стоят нещата с представите“? Животът на физическото тяло бива отблъснат; човек изживява себе си в етерното тяло, в астралното тяло, в Азът в човешката глава е Азът, който пронизва астралното тяло и етерното тяло; Азът, който отхвърля физическата същност, и чрез всичко това, с помощта на астралното тяло, Азът изживява в етерното тяло именно мислите, мисленето.
Как стоят нещата с чувствата?
Тук етерното тяло е отнето от човека; то изчезва навътре в жлезите. Да, етерното тяло нахлува дълбоко във физическото тяло. Тук за целите на своето вътрешно, съзнателно изживяване, човек разполага само с астралното тяло и Азът. Как стоят нещата с волята? Тук със своето етерно тяло човек е изцяло потопен в органичната материя.
към текста >>
Това е типично за живота на
чувствата
.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“. Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
Това е типично за живота на чувствата.
И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-духовни сили. При волята нещата са поставени така, че материалният субстрат е ангажиран максимално, а самият човек е така да се каже Макрокосмос от „най-чиста проба“. В своите действия той успява да се дистанцира и освободи от макрокосмическите влияния. Ако човек живее в северното полукълбо, с помощта на Земята той се освобождава от съответните планети и съзвездия; в южното полукълбо също; всичко се върти, всичко е движение, и по този начин като двигателно-веществообменен човек, съществуващ тук между раждането и смъртта той е „напълно“ Микрокосмос, и вече притежава един собствен свят, който може да пренесе напред в бъдещето. Да, сега човекът развива най-младата издънка на душевния живот, волята, която все още се нуждае от пълната закрила на физическото тяло; волята, която допуска до себе си единствено Азът, понеже там, в областта на физическото тяло, се извършва едно постоянно „изразходване“ на астралното и етерното тяло.
към текста >>
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния живот; ако тези неща не бъдат разбрани конкретно и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите,
чувствата
и волята.
И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-духовни сили. При волята нещата са поставени така, че материалният субстрат е ангажиран максимално, а самият човек е така да се каже Макрокосмос от „най-чиста проба“. В своите действия той успява да се дистанцира и освободи от макрокосмическите влияния. Ако човек живее в северното полукълбо, с помощта на Земята той се освобождава от съответните планети и съзвездия; в южното полукълбо също; всичко се върти, всичко е движение, и по този начин като двигателно-веществообменен човек, съществуващ тук между раждането и смъртта той е „напълно“ Микрокосмос, и вече притежава един собствен свят, който може да пренесе напред в бъдещето. Да, сега човекът развива най-младата издънка на душевния живот, волята, която все още се нуждае от пълната закрила на физическото тяло; волята, която допуска до себе си единствено Азът, понеже там, в областта на физическото тяло, се извършва едно постоянно „изразходване“ на астралното и етерното тяло.
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния живот; ако тези неща не бъдат разбрани конкретно и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите, чувствата и волята.
И ако отнесем този възглед към нашата съвременна епоха, какво се получава тогава? Тогава идват официалните психолози и философи, и започват да обясняват на хората: Практически за душата ние не знаем нищо, и все пак, ако се основаваме на известни факти, трябва да приемем, че съществува някакво „подобие“ на душата, нещо „психоидно“. После те продължават да ни учат, как на времето Декарт и Спиноза се постарали да изследват взаимодействията между тялото и душата, но въпреки всичко нещата си остана ли съвсем абстрактни: от една страна имаме тялото, а от друга душата. Така е ако слагаме целия душевен живот под един общ знаменател и говорим за „подобия“ или „психоидни“ феномени, ако не доловим колко различни са съотношенията между тялото и душата отделно при мисловния, чувствен и волев живот, ако не постигнем онази конкретизация на живота, която го разглежда с помощта на Азът, астралното и етерното тяло, ние никога няма да разберем душевната организация на човека. Днес всички ние сме изправени пред едно чудовищно отклонение от истината.
към текста >>
79.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как
чувствата
се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система.
Ние трябваше да свържем цялостната човешка организация с Космоса и най-вече с небето на неподвижните звезди. След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система. И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система. Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“.
Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система.
За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята. Ако обаче искаме да стигнем до духовните опитности на човека, ние трябва да го разгледаме по друг начин, а не като се ограничаваме върху проявленията на душевния живот и тялото; за да стигнем до духовните опитности на човека, задължително трябва да вникнем в периодичната смяна на онези състояния, които наричаме „будност“ и „сън“. Естествено, всички знаем, че в хода на човешкия живот, в 24-часовите денонощия, ние разполагаме с дневната будност и с нощния сън. Човекът живее в периодичната смяна между будност и сън.
към текста >>
И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са
чувствата
.
Ние сме просто пронизани, протъкани от несъзнаваното. Там ние се намираме в действителния свят. Да, като хора ние живеем от една страна в тялото, но доколкото живеем и в Духа, ние изживяваме Духа само под формата на образи. Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа. И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание.
И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата.
Той изживява чувствата донякъде съзнателно. Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията. Всеки път, скъпи мои приятели, когато изпитвате някакво чувство, Вие имате наред с него и една инспирация. Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при чувствата настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре. Вие се нуждаете от тях заради дихателната дейност, заради ритмичната дейност.
към текста >>
Той изживява
чувствата
донякъде съзнателно.
Там ние се намираме в действителния свят. Да, като хора ние живеем от една страна в тялото, но доколкото живеем и в Духа, ние изживяваме Духа само под формата на образи. Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа. И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание. И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата.
Той изживява чувствата донякъде съзнателно.
Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията. Всеки път, скъпи мои приятели, когато изпитвате някакво чувство, Вие имате наред с него и една инспирация. Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при чувствата настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре. Вие се нуждаете от тях заради дихателната дейност, заради ритмичната дейност. Там те се свързват с цялостната ритмична дейност на човека.
към текста >>
Обаче това, което лежи зад
чувствата
, е не друго, а инспирацията.
Да, като хора ние живеем от една страна в тялото, но доколкото живеем и в Духа, ние изживяваме Духа само под формата на образи. Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа. И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание. И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата. Той изживява чувствата донякъде съзнателно.
Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията.
Всеки път, скъпи мои приятели, когато изпитвате някакво чувство, Вие имате наред с него и една инспирация. Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при чувствата настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре. Вие се нуждаете от тях заради дихателната дейност, заради ритмичната дейност. Там те се свързват с цялостната ритмична дейност на човека. И така, за целите на Вашите дихателни процеси, инспирацията се отделя от чувствата и потъва надолу, както и за поддържането на общия Ви жизнен тонус, имагинацията се отделя от представите.
към текста >>
Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при
чувствата
настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре.
И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание. И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата. Той изживява чувствата донякъде съзнателно. Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията. Всеки път, скъпи мои приятели, когато изпитвате някакво чувство, Вие имате наред с него и една инспирация.
Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при чувствата настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре.
Вие се нуждаете от тях заради дихателната дейност, заради ритмичната дейност. Там те се свързват с цялостната ритмична дейност на човека. И така, за целите на Вашите дихателни процеси, инспирацията се отделя от чувствата и потъва надолу, както и за поддържането на общия Ви жизнен тонус, имагинацията се отделя от представите. Сега вече мога да обобщя: Прониквайки навътре към чувствата, ние имаме в тяхно лице обаче само в неясна и съноподобна форма не друго, а една скрита инспирация. Една скрита инспирация се промъква надолу и навлиза в ритмичната дейност, в дишането, в кръвната циркулация.
към текста >>
И така, за целите на Вашите дихателни процеси, инспирацията се отделя от
чувствата
и потъва надолу, както и за поддържането на общия Ви жизнен тонус, имагинацията се отделя от представите.
Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията. Всеки път, скъпи мои приятели, когато изпитвате някакво чувство, Вие имате наред с него и една инспирация. Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при чувствата настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре. Вие се нуждаете от тях заради дихателната дейност, заради ритмичната дейност. Там те се свързват с цялостната ритмична дейност на човека.
И така, за целите на Вашите дихателни процеси, инспирацията се отделя от чувствата и потъва надолу, както и за поддържането на общия Ви жизнен тонус, имагинацията се отделя от представите.
Сега вече мога да обобщя: Прониквайки навътре към чувствата, ние имаме в тяхно лице обаче само в неясна и съноподобна форма не друго, а една скрита инспирация. Една скрита инспирация се промъква надолу и навлиза в ритмичната дейност, в дишането, в кръвната циркулация. И ако правилно вникнем в същността на един човек, който мисли и чувствува, ние бихме могли да му кажем: Добре, ти работиш с определени представи, ти мислиш и това ти го знаеш добре; обаче от твоите представи постоянно се отделят и гравитират надолу, завладяващи цялото ти тяло, пулсиращи, живи имагинации и те са тези, които поддържат твоя жизнен тонус, твоята витална сила. Ти чувствуваш; и тогава започват да се отделят инспирации и да се вливат навътре в дишането, в кръвната циркулация. А най-долу стои волята.
към текста >>
Сега вече мога да обобщя: Прониквайки навътре към
чувствата
, ние имаме в тяхно лице обаче само в неясна и съноподобна форма не друго, а една скрита инспирация.
Всеки път, скъпи мои приятели, когато изпитвате някакво чувство, Вие имате наред с него и една инспирация. Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при чувствата настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре. Вие се нуждаете от тях заради дихателната дейност, заради ритмичната дейност. Там те се свързват с цялостната ритмична дейност на човека. И така, за целите на Вашите дихателни процеси, инспирацията се отделя от чувствата и потъва надолу, както и за поддържането на общия Ви жизнен тонус, имагинацията се отделя от представите.
Сега вече мога да обобщя: Прониквайки навътре към чувствата, ние имаме в тяхно лице обаче само в неясна и съноподобна форма не друго, а една скрита инспирация.
Една скрита инспирация се промъква надолу и навлиза в ритмичната дейност, в дишането, в кръвната циркулация. И ако правилно вникнем в същността на един човек, който мисли и чувствува, ние бихме могли да му кажем: Добре, ти работиш с определени представи, ти мислиш и това ти го знаеш добре; обаче от твоите представи постоянно се отделят и гравитират надолу, завладяващи цялото ти тяло, пулсиращи, живи имагинации и те са тези, които поддържат твоя жизнен тонус, твоята витална сила. Ти чувствуваш; и тогава започват да се отделят инспирации и да се вливат навътре в дишането, в кръвната циркулация. А най-долу стои волята. В хода на човешкия живот между раждането и смъртта, волята е чисто телесна и физическа дейност, защото в осъществяването на един волев акт, Духът е ангажиран в мускулната система.
към текста >>
А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо
чувствата
и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност.
Формата на човешкото тяло е в зависимост от небето на неподвижните звезди и тя застава пред нас съвсем нагледно и ясно. Степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н. са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло.
А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност.
После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система. Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията. Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има. Откъм другия полюс нещата изглеждат по-различно. Тук човек не разполага с никакви сетивни възприятия, представи или чувства, за които бихме могли да кажем, че с тях той е потопен заедно с Духа в своето тяло.
към текста >>
80.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Разгледахме душевния живот според представите,
чувствата
и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия живот.
Да, ако искаме да разберем изграждането на човешката форма, ние трябва да се обърнем към съзвездията на животинския, кръг. Ако проучим духовните характеристики на 12-те зодиакални съзвездия, ние наистина ще сме в състояние да разбираме формите на човешкото тяло до най-малките му подробности. След това разгледахме степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., за да стигнем до ре шаващата роля на планетарната система. Направихме и крачката от тези степени към разбирането на човешката душа. Тогава ние трябваше да пристъпим непосредствено към силите, които действуват в живия човек.
Разгледахме душевния живот според представите, чувствата и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия живот.
А вчера говорихме за въздействията на Духа и за връзките му с душевните качества на човека. Когато се занимаваме с душевните качества на човека през живота между раждането и смъртта, ние следваме посоката, която води от периферията на света към същинския земен живот. Само така можем да стигнем до истинските съотношения между формата на човешкото тяло и степените на човешкия живот. В душевния свят на човека ние трябва да търсим и самия Дух, за когото вчера стана дума, че може да бъде изживян само под формата на образи. Ето така ние слизаме, ако ми позволите този израз, от небето към Земята.
към текста >>
81.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ние знаем: За човека
чувствата
са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването.
Да, спящата воля има нещо общо с органичната дейност, при което органичните, или жизнени процеси разиграващи се в нашия организъм зависят най-много тъкмо от волята. Обаче подобни жизнени, биологични процеси се разиграват в нас дори и когато сме будни, т.е. когато е налице външната страна на волята. В другия случай тя се манифестира в нашите вътрешни веществообменни процеси. А сега, ако мога така да се изразя, от морските бездни на човешката воля, в посока нагоре, пробива това, което наричаме чувства.
Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването.
Обаче все пак, те са по-светли и по-ясни от волята. Да, в своите чувства човек е малко по-светъл, малко по-просветлен. И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието. Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън.
към текста >>
От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с
чувствата
на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия.
Да, в своите чувства човек е малко по-светъл, малко по-просветлен. И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието. Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии.
От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия.
И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество. Ако разгледаме и проучим душевния живот от тази гледна точка, ние ще стигнем до изключително интересни резултати. Ние ще установим, че будността ни приближава до чувствата на симпатия, докато несъзнателните състояния ни приближават до нашите антипатии.
към текста >>
“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от
чувствата
, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот?
“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество. Ако разгледаме и проучим душевния живот от тази гледна точка, ние ще стигнем до изключително интересни резултати. Ние ще установим, че будността ни приближава до чувствата на симпатия, докато несъзнателните състояния ни приближават до нашите антипатии. Антипатиите изскачат от спящата воля. Помъчете се да си представите тези неща така, сякаш нашите симпатии са разположени на повърхността, а отдолу, от шеметните дълбочини на несъзнаваното, напират антипатиите.
към текста >>
Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на
чувствата
в душевните процеси на човешкото същество.
От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
Ако разгледаме и проучим душевния живот от тази гледна точка, ние ще стигнем до изключително интересни резултати. Ние ще установим, че будността ни приближава до чувствата на симпатия, докато несъзнателните състояния ни приближават до нашите антипатии. Антипатиите изскачат от спящата воля. Помъчете се да си представите тези неща така, сякаш нашите симпатии са разположени на повърхността, а отдолу, от шеметните дълбочини на несъзнаваното, напират антипатиите. Антипатиите носят в себе си силата на отблъскване.
към текста >>
Ние ще установим, че будността ни приближава до
чувствата
на симпатия, докато несъзнателните състояния ни приближават до нашите антипатии.
От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество. Ако разгледаме и проучим душевния живот от тази гледна точка, ние ще стигнем до изключително интересни резултати.
Ние ще установим, че будността ни приближава до чувствата на симпатия, докато несъзнателните състояния ни приближават до нашите антипатии.
Антипатиите изскачат от спящата воля. Помъчете се да си представите тези неща така, сякаш нашите симпатии са разположени на повърхността, а отдолу, от шеметните дълбочини на несъзнаваното, напират антипатиите. Антипатиите носят в себе си силата на отблъскване. Благо дарение на антипатиите ние отдалечаваме и дистанцираме света от самите нас, постигаме единство и независимост. Вътрешно нарастващите антипатии са главната предпоставка за развитието на човешкия егоизъм.
към текста >>
Тръгвайки от волята и напредвайки през
чувствата
, ние стигаме до представите (виж схемата).
Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили. И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото! На този свят злото има своите задачи. Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“. Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата).
Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек. Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата). Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи. Когато будната воля просветне в симпатичните чувства и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения.
към текста >>
Когато спяща та воля просветне в
чувствата
и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек.
И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото! На този свят злото има своите задачи. Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“. Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото! Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата).
Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек.
Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата). Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи. Когато будната воля просветне в симпатичните чувства и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения. Ние стигаме до това, което под формата на абстрактни образи съществува само при човека.
към текста >>
Докато в
чувствата
все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света.
Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата). Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи. Когато будната воля просветне в симпатичните чувства и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения. Ние стигаме до това, което под формата на абстрактни образи съществува само при човека.
Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света.
Ние просто утвърждаваме или отхвърляме. Ние съвсем не стигаме до някаква яростна антипатия, ние просто отхвърляме, отричаме. Ние не се разпалваме до степен на антипатия, а казваме само: Не! По същия начин ние не се разпалваме до някаква симпатия, а казваме само: Да! Всичко останало е в състояние на пълен покой.
към текста >>
В смисъла на вчерашната лекция, бих добавил: Волята пробива още по-нагоре, през
чувствата
, представите, и достига сетивната сфера.
Ние не се разпалваме до степен на антипатия, а казваме само: Не! По същия начин ние не се разпалваме до някаква симпатия, а казваме само: Да! Всичко останало е в състояние на пълен покой. Докато упражняваме абстрактната разсъдъчна дейност, ние стоим над непосредствените си връзки с външния свят. Обаче всичко това е само една активност, една дейност от страна на абстрактния образен свят.
В смисъла на вчерашната лекция, бих добавил: Волята пробива още по-нагоре, през чувствата, представите, и достига сетивната сфера.
И щом негативните преценки нахлуят там, какво се получава? Тогава стигаме до определен момент, когато вече не възприемаме нищо. И ако впрегнем най-точните си и прецизни възприятия, ще се убедим: Там, където не виждаме нищо, там ние всъщност изживяваме мрака! Позитивните преценки ни водят до изживяването на светлината.
към текста >>
82.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, по време на сън,
чувствата
също потъват в плътния мрак на безсъзнанието.
С други думи: В този момент волята няма нужда от физическата организация; в този момент волята не слага своя отпечатък върху физическата организация. Както знаем, Азът е вън от физическото тяло. Ние виждаме, че отсъствието на Азът в човешкото физическо тяло, така да се каже, е свързано с пасивното състояние на волята. Това, което наричаме „астрално тяло“, се проявява най-общо казано в богатия диапазон на човешките чувства. По време на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от физическия човек.
Да, по време на сън, чувствата също потъват в плътния мрак на безсъзнанието.
Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло. Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло. Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното познание, която наричаме имагинация. Нека засега да оставим настрана физическото и етерното тяло.
към текста >>
Нас ни интересува Азът, като изграден от елементите на волята, и астралното тяло, като изградено от елементите на
чувствата
.
Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло. Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло. Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното познание, която наричаме имагинация. Нека засега да оставим настрана физическото и етерното тяло.
Нас ни интересува Азът, като изграден от елементите на волята, и астралното тяло, като изградено от елементите на чувствата.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е. ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло. И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи. И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>
И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и
чувствата
.
Нас ни интересува Азът, като изграден от елементите на волята, и астралното тяло, като изградено от елементите на чувствата. Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е. ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло. И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи.
И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята. Обаче в действителния душевен живот тези три проявления на душевния живот се сливат напълно. Ние сме в състояние безпогрешно да доловим кога волята свързва представите и кога ги разделя. Чувства та също могат да се намесват в представния живот. Към определени представи се отнасяме с чувство на симпатия, към други с чувство на антипатия.
към текста >>
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите,
чувствата
и волята.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е. ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло. И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи. И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята.
Обаче в действителния душевен живот тези три проявления на душевния живот се сливат напълно. Ние сме в състояние безпогрешно да доловим кога волята свързва представите и кога ги разделя. Чувства та също могат да се намесват в представния живот. Към определени представи се отнасяме с чувство на симпатия, към други с чувство на антипатия. Изобщо, в повечето случаи представите са емоционално обагрени.
към текста >>
в онази форма, в която заедно работят Азът, астралното, етерното и физическото тяло и която все пак е достъпна за човешкото съзнание, опиращо се на интелекта,
чувствата
и волята спрямо нея, това, което по време на съня лежи вън от човека, има определено инфантилни, определено детински черти.
И всичко това ако мога така да се изразя прелива едно в друго и непрекъснато бушува в астралното тяло, което след заспиването е вече вън от физическото тяло. Нещата са така устроени, че ние виждаме: Тук действуващите сили тръгват от двигателно-веществообменния човек. А духовните Същества и целият ду шевен свят, които формират и „оцветяват“ или „нюансират“ човека действуват в посока отдолу нагоре. И ако все пак се опитаме да вникнем в силите, които между заспиване и пробуждане формират Азът и нюансират астралното тяло, ще установим следното. Спрямо онази съвършена форма на човека, с каквато той разполага от пробуждането до заспиването т.е.
в онази форма, в която заедно работят Азът, астралното, етерното и физическото тяло и която все пак е достъпна за човешкото съзнание, опиращо се на интелекта, чувствата и волята спрямо нея, това, което по време на съня лежи вън от човека, има определено инфантилни, определено детински черти.
До него ние се приближаваме най-вече със смътното детско съзнание. А когато искаме да обхванем лежащите вън от спящия човек душевни сили, ние трябва да направим и други крачки в зоните на несъвършенството. Бих искал да кажа: Това, което живее вън от човека, е още по-инфантилно от духовно-душевната организация на малкото дете. И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и духовния свят вън от спящия човек? Извънредно характерно е, че според антропософското, или духовно-научно наблюдение, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек.
към текста >>
А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при
чувствата
е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят.
Голяма част от нещата, които описвам тук, проявяват своите действия не само в душевните настроения на човека, но и направо в неговите вътрешни органи. Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в естеството на самия отговор, който сме получили от духовния свят, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос. Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което волевият Аз и чувственото астрално тяло свалят от духовния свят в мига на пробуждането. Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо. По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят.
А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят.
Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня. Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>
83.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на
чувствата
, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
От него може да произлезе само това, че редица лъжепророци ще се опитат да представят неистината за истина. Това е необходимо, скъпи мои приятели, за да получи човек едно истинско отвращение към лъжата. И това истинско отвращение към лъжата се получава например когато човек може да изговори с будно и ясно съзнание: „Спейки, астралният човек става съдник на душата. Спейки, Азът става жертва на самия себе си.“ Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи.
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
И всичко това, скъпи мои приятели, може да послужи като важно указание за начина, по който трябва да разграничаваме онези образни елементи, запазени и до днес в традиционния живот на религиозния култ, от сили те, които се стремят да злоупотребяват с религиозния култ. Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква! Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот!
към текста >>
84.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
При почти всички хора, се смесват при тази опитност
чувствата
, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Образите се смесват с космична опитност. Ето защо, образите са, разбира се, както знаем, значими в сънищата. Но те не са най-важното. Те са, така да се каже, дрехата, която се тъче над космичните опитности. Обаче, опитността, която се получава по този начин е за възприятието на сърцето, за което говорих, нещо, което може да се каже,че е свързано със значително мъчително безпокойство.
При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си. Това наистина, означава, така да се каже, че съм станал аз самият тънък като космичната мъгла, означава че плувам като облак от космичната мъгла. Такава е най-напред опитността, която човек има веднага след заспиването. И после, от страна на това мъчително безпокойство и от факта, че човек се усеща като част от космичната мъгла, в недрата на космичната мъгла влиза в човешката душа това, което може да бъде наречено отдаване на божественото, което изпълва света със своето присъствие. Това са двете основни чувства, които се случват на човека в първата сфера след заспиването: аз съм космичната мъгла и бих искал да се отпусна в недрата на божествеността, за да бъда предпазен от разтваряне в космичната мъгла.
към текста >>
85.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя
чувствата
, които породи у мен вашето събиране.
3 октомври 1922 год., Щутгарт, Германия, GA-217 По стенографски записки, непрегледани от автора. * превод от английски: Радослав Радев * * *
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя чувствата, които породи у мен вашето събиране.
Вашият говорител описа по чудесен начин импулсите, които ни събраха заедно тук. Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви. И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата. Вие бяхте събрани заедно от онова, което живее в дълбините на вашите души. Тези дълбини се владеят от сили, които поради особения начин, по който работят в настоящето, са сравнително нови.
към текста >>
86.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
И накрая, когато антропософското движение бе основано отново на Коледа в Гьотеанума, това скоро доведе до учредяването на младежка секция, която да се грижи за настроенията, които възникват в
чувствата
на младите хора, по най-искрен и почтен начин.
Антропософското движение и младежкото движение по съдба имат определена връзка. Антропософското движение обединява хора от всички класи, професии и възрасти, които на повратния момент от деветнадесетото към двадесетото столетие почувстваха, че човекът трябва да постави себе си в целия Космос по съвсем различен начин. За него вече не става въпрос само за това нещо да бъде потвърдено с доказателства и доказано – той трябва да бъде способен да го изживее. Затова и на мен ми изглежда напълно в съгласие с Кармата, че двете движения бяха събрани. И така един вид младежко движение се разви вътре в антропософското движение.
И накрая, когато антропософското движение бе основано отново на Коледа в Гьотеанума, това скоро доведе до учредяването на младежка секция, която да се грижи за настроенията, които възникват в чувствата на младите хора, по най-искрен и почтен начин.
Извънредно окуражаващо начало бе направено от нашето младежко антропософско движение в първите месеци на тази година. Има причини за определен застой в момента; те лежат в трудностите на младежкото движение. Тези трудности възникват, защото е толкова трудно да се придаде форма на нещо от съществуващия хаос, особено от настоящия духовен хаос. Да се придаде форма на нещо е много по-трудно отколкото когато и да било преди. Днес на всеки могат да се случат най-странни неща.
към текста >>
Но ако изкачите нагоре и надолу стъпалата на стълбата, понякога като милия стар баща, понякога като най-младия от всички, вие имате добра възможност да хвърлите поглед на онова, което живее в
чувствата
на хората.
В Дорнах, когато започнахме младежката секция аз предположих, че младите хора ще говорят ясно и открито. Много млади хора се изказаха добре и искрено. После говорих аз. След това, когато всичко бе свършило, един човек, който ме познава добре каза, след като бе изслушал всичко: “Все същото, ти си най-младият сред младежите.” Това може да се случи днес; на едно място към някого се обръщат като към възрастен баща, другаде като към най-млад сред младежите. Идеите повече не могат да бъдат напълно фиксирани.
Но ако изкачите нагоре и надолу стъпалата на стълбата, понякога като милия стар баща, понякога като най-младия от всички, вие имате добра възможност да хвърлите поглед на онова, което живее в чувствата на хората.
Казах, че младежката секция е в застой. Това ще премине. То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно. Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество! Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
към текста >>
Ето това е, което се случва днес в
чувствата
на младите хора.
Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска. Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот. И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това.
Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
Антропософското движение произлиза от откровението на Михаиловото движение; и има за цел да внесе намеренията на Михаиловото движение всред човешкия живот. Антропософското движение се стреми да вдигне поглед от Земята към Михаиловото движение. Младите хора носят със себе си спомен за пред-земното съществуване. Така че младежкото движение и антропософското движение са събрани от съдбата. И всичко, случило се по време на взаимодействието на тези две движения, ми изглежда да се случва по съвсем вътрешен начин, не чрез земни обстоятелства, а чрез духовни обстоятелства, доколкото те са свързани с човека.
към текста >>
Това наистина е въпрос на откриване един друг, дори при най-големи различия в
чувствата
.
Правото да продължиш в състояние на неопределеност се изисква практически. Но има нужда и от нещо друго: отказ да се делим едни други поради това, е дадено впечатление за неяснота, и желание да се съберем и говорим . Преди всичко бих искал да ви заявя, мои млади приятели, които сте тук днес, желанието всички вие, каквото и да мислите и чувствате, да се съберете с желязна воля, истински да се съберете. Това е, от което се нуждаем най-много от всичко, ако искаме да постигнем нещо в подхождането към великите въпроси на днешния ден. Ние не можем винаги да питаме дали някой има различно мнение от другиго.
Това наистина е въпрос на откриване един друг, дори при най-големи различия в чувствата.
Това може би ще бъде най-чудесното постижение – онези, които са млади, да разбират как да остават заедно въпреки различията в чувствата. Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества. Където и да отидат, те откриват не човешки същества, понеже човешките същества са умрели, а маски, навсякъде маски! Това има естествено последствие: търсене на човешките същества един друг. И това е много трогателно; защото всичките различни “скаутски” движения, Вандервогел и другите, те търсят в другите човешкото същество.
към текста >>
Това може би ще бъде най-чудесното постижение – онези, които са млади, да разбират как да остават заедно въпреки различията в
чувствата
.
Но има нужда и от нещо друго: отказ да се делим едни други поради това, е дадено впечатление за неяснота, и желание да се съберем и говорим . Преди всичко бих искал да ви заявя, мои млади приятели, които сте тук днес, желанието всички вие, каквото и да мислите и чувствате, да се съберете с желязна воля, истински да се съберете. Това е, от което се нуждаем най-много от всичко, ако искаме да постигнем нещо в подхождането към великите въпроси на днешния ден. Ние не можем винаги да питаме дали някой има различно мнение от другиго. Това наистина е въпрос на откриване един друг, дори при най-големи различия в чувствата.
Това може би ще бъде най-чудесното постижение – онези, които са млади, да разбират как да остават заедно въпреки различията в чувствата.
Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества. Където и да отидат, те откриват не човешки същества, понеже човешките същества са умрели, а маски, навсякъде маски! Това има естествено последствие: търсене на човешките същества един друг. И това е много трогателно; защото всичките различни “скаутски” движения, Вандервогел и другите, те търсят в другите човешкото същество. Това е напълно разбираемо.
към текста >>
87.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат
чувствата
в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания.
Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване. Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му битие, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци. Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване. Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване.
За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания.
И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила. Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света.
към текста >>
Всичко, което през дневното будно състояние човек може да внесе като инициативни сили в представите и
чувствата
си, е следствие от изживяването на отражението на констелациите на неподвижните звезди през нощта.
Тези лунни сили ни водят обратно. Това в действителност е извънредно сложен процес. Ако трябва по някакъв начин да го изразим, бих казал: Опънем ли един ластик, той стига до определена точка и отново се свива. Така в известна степен разтягаме лунните сили до определена точка, откъдето отново трябва да се върнем обратно. Постигаме го в третия стадий на спането и чрез лунните сили, които изобщо са тясно свързани с въвеждането на духовно-душевната ни същност във физическия свят, отново биваме доведени обратно стадий след стадий - от третия във втория и после в първия стадий.
Всичко, което през дневното будно състояние човек може да внесе като инициативни сили в представите и чувствата си, е следствие от изживяването на отражението на констелациите на неподвижните звезди през нощта.
Всичко, което човек може да носи като комбиниращи, познавателни и разсъдъчни сили, е следствие от планетното изживяване. Но навлизащото от Космоса в дневния живот през нощното изживяване, трябва изцяло да стане по заобиколния път чрез тялото. Изживяването на неподвижните звезди трепти вътре в дневния ни живот по заобиколния път през преобразуването на храните. Нашите храни не биха стигали до мозъка така, че да ни направят способни да развием инициативи, ако целият този процес не би бил възпламеняван чрез това, което изживяваме нощем чрез неподвижните звезди. Не бихме могли да мислим разумно, ако през деня не получавахме в процеса на дишането и кръвообращението следствията от нощното изживяване на планетите.
към текста >>
88.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали
чувствата
си в надсетивните светове.
С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек. Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове.
Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло. Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност. Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото.
към текста >>
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при
чувствата
, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност.
За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност.
Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие. Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин.
към текста >>
И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на
чувствата
, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери.
Съвременният посветен знае, че словата на апостол Павел са дълбока истина: «Не аз, а Христос в мен.» Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност. Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност. Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята.
И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери.
Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек. Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота. Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
към текста >>
89.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
То трябва да стане сигурно в чувствените си преценки: «Доброто е нещо, което ми е симпатично, а злото ми е антипатично.» Основата на моралността трябва да се гради върху симпатии и антипатии, върху оценки чрез
чувствата
.
Когато детето е стигнало до този момент между деветата и десетата си година, можем да започнем да му представяме картини, които преди всичко импулсират фантазията му, картини за добри хора, които ще предизвикат в него чувство на симпатия към това, което тези хора правят. Забележете, че не казвам да се проповядват на детето нравствени повели, не казвам да се обърнем към интелекта с морални оценки. Трябва да се обърнем към естетичното, към фантазията, да събудим харесване или нехаресване на доброто или лошото, правилното или неправилното, на възвишеното, на моралната постъпка и да обърнем внимание към съществуващото в света последствие и компенсиране на неправилните дела. Ако преди човек е заставал пред детето като нравствен регулатор, сега трябва да му представи картини, които действат върху фантазията, изживяваща се от сетивната същност. Така до половата зрялост детето следва да приеме моралността като чувство.
То трябва да стане сигурно в чувствените си преценки: «Доброто е нещо, което ми е симпатично, а злото ми е антипатично.» Основата на моралността трябва да се гради върху симпатии и антипатии, върху оценки чрез чувствата.
Ако приемем, че човешкото времево тяло е организъм, в който всичко е свързано, тогава ще си кажем, че става въпрос по правилното време да правим правилното за детето. Не можем да оставим едно растение да расте така, че веднага да образува цветове. Цъфтежът следва по-късно. Първо трябва да се полагат грижи за корените на растението. Ако искате да превърнете корените в цветове, ще бъде една безсмислица.
към текста >>
Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в
чувствата
.
Не можем да оставим едно растение да расте така, че веднага да образува цветове. Цъфтежът следва по-късно. Първо трябва да се полагат грижи за корените на растението. Ако искате да превърнете корените в цветове, ще бъде една безсмислица. Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на растението в цветове.
Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в чувствата.
Ако при детето е създадена моралност в чувствата, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в чувствата си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост. Тогава в самото него може да се събуди моралната интелектуална преценка. А това е нещо толкова важно за живота, че всяко морално възпитание трябва да бъде изградено на тази основа! Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното. И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта.
към текста >>
Ако при детето е създадена моралност в
чувствата
, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в
чувствата
си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост.
Цъфтежът следва по-късно. Първо трябва да се полагат грижи за корените на растението. Ако искате да превърнете корените в цветове, ще бъде една безсмислица. Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на растението в цветове. Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в чувствата.
Ако при детето е създадена моралност в чувствата, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в чувствата си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост.
Тогава в самото него може да се събуди моралната интелектуална преценка. А това е нещо толкова важно за живота, че всяко морално възпитание трябва да бъде изградено на тази основа! Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното. И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време.
към текста >>
90.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на
чувствата
, които детето изживява.
Но то вижда много по-внимателно от възрастния, макар и видяното да не стига до съзнанието му. То отпечатва в своя организъм това, което вижда в обкръжението. Целият му организъм става отпечатък на това, което детето наблюдава в обкръжението. С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение.
Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява.
Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи. Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него. И така можем да кажем, че както до късна възраст човекът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на въздействието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете. Това, което ви казах по отношение на израстващия човек като подражателно същество, се отнася за първата жизнена епоха на детето, която се вижда от правилното човешко познание като протичаща от раждането до смяната на зъбите, приблизително до седмата година. През седмата година детето се променя повече, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите,
чувствата
и дори физическите му недъзи.
[1] Отнася се до въведението от страна на «Educational Union» преди да започне лекцията на Рудолф Щайнер. [2] Емил Молт, 1876-1936, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, основава през 1919 г., Валдорфското училище, което първоначално е замислено за децата на служителите и работниците в неговата фабрика. Той помолва Рудолф Щайнер да поеме духовното ръководство на училището. [3] «Духовно-душевните основни сили на възпитателското изкуство», Събр. съч. 305.
[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите, чувствата и дори физическите му недъзи.
- Бел. пр.
към текста >>
91.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в
чувствата
.
именно силите, които биха могли да бъдат проникнати в майчиното тяло от физическата материя. Предположете, че ние не го изпратим предварително, а го проникнем с етерното тяло, преди да сме стигнали в субстанцията на физическия ембрион и при това, което ни бива предложено там. Какво би се случило? Точно чрез това, че можем да знаем какво би могло да се случи, започваме изключително да се възхищаваме на мъдрото ръководство на Всемира. Защото, ако беше станало другото, при всяка мисъл, която схващаме, пред нас постоянно би заставала склонността, която имаме към злото.
Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в чувствата.
Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание. Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош човек беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил! » Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи. Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост.
към текста >>
И който все повече и повече опознава истини, които се отнасят до живота на човека между смъртта и новото раждане, при него се ангажират
чувствата
, а след това и волята.
Но никой не би казал, че това е само субективно, че Рафаеловата мадона не е обективна. Защото става въпрос не за това, че не трябва да изпитваме симпатия или антипатия в душевността, ако гледаме нещо обективно, а за това да не пречим на обективното чрез нашата субективност. Когато, естествено, признаем нещо за това, че ни пасва да приемем нещо за обективно, тогава не сме обективни, защото в този случай приемаме нещо, понеже ни харесва. Но когато пред нас се представи нещо като такива знания и ние изпитаме възхищение, тогава това възхищение съвсем сигурно не нарушава обективността на знанието. Това е същественото при антропософските духовнонаучни познания, че те ангажират не само нашия разум, нашата глава, а цялото ни човешко същество.
И който все повече и повече опознава истини, които се отнасят до живота на човека между смъртта и новото раждане, при него се ангажират чувствата, а след това и волята.
Това означава, че човекът се прониква с импулси за дела чрез това, което той узнава от духовните светове. Тук, на Земята, той се чувства като изпълнител на това, което е бил в духовния живот между смъртта и новото раждане. Така произлизащото от изживяната антропософия има сила да изпълни целия човек, както някога инстинктивното ясновидство е изпълвало целия човек, т.е инстинктивната връзка с духовния свят, съществувала при древното човечество. Чрез какво днес сме станали такива интелектуалисти и защо древните хора не са били такива? Защото древните хора са познавали произлязлото като насоки от целия човек.
към текста >>
92.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Чувствата
, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също.
Преди всичко той трябва да обърне внимание на три особени качества на човешкото същество, които и преди са били обект на нашето антропософско разглеждане; едва чрез тези качества, едва чрез тези проявления, човекът се превръща в онова същество, кое то трябва да изпълни своите задачи в условията на физическия план. Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек. Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца.
Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също.
Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене. Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени. От друга страна, мисленето е нещо, което детето развива тук на Земята най-вече с помощта на другите хора, под постоянните грижи на другите хора. По същия начин могат да се разглеждат вървежа и говора, които детето развива преди да е развило мисленето.
към текста >>
А причината, че по-късно
чувствата
и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото.
А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени. От друга страна, мисленето е нещо, което детето развива тук на Земята най-вече с помощта на другите хора, под постоянните грижи на другите хора. По същия начин могат да се разглеждат вървежа и говора, които детето развива преди да е развило мисленето. Ако човек има достатъчно дълбокия усет за това, по какъв начин детето напредва чрез своя вървеж, чрез своя говор и чрез своето мислене, тогава той ще има представа и за огромната роля на тези три качества – вървеж, говор, мислене в хода на цялото човешко развитие при условията на физическия план. Обаче човекът е не само земно същество; както принадлежи на Земята с нейните сили и субстанции, така той принадлежи също и на духовния свят, на Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
Мисленето прониква в
чувствата
, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
От друга страна, мисленето е нещо, което детето развива тук на Земята най-вече с помощта на другите хора, под постоянните грижи на другите хора. По същия начин могат да се разглеждат вървежа и говора, които детето развива преди да е развило мисленето. Ако човек има достатъчно дълбокия усет за това, по какъв начин детето напредва чрез своя вървеж, чрез своя говор и чрез своето мислене, тогава той ще има представа и за огромната роля на тези три качества – вървеж, говор, мислене в хода на цялото човешко развитие при условията на физическия план. Обаче човекът е не само земно същество; както принадлежи на Земята с нейните сили и субстанции, така той принадлежи също и на духовния свят, на Съществата от висшите Йерархии. С една част от своята същност човек принадлежи на земния свят; с другата част от своята същност той принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
93.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето,
чувствата
и волята.
Нека да насочим нашето внимание към спящия човек. При него от една страна имаме лишените от съзнание физическо тяло и етерно тяло, а от друга лишените от съзнание астрално тяло и Аз. И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека? Ние знаем, че състояние то на будност, т.е. обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли, чувства и воля.
И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето, чувствата и волята.
В спящия човек мисли, чувства и воля не съществуват. Ако обаче и насочим поглед към земното физическо тяло, ние трябва да си кажем: В това земно физическо тяло действуват всички онези сили, които формират и нашите човешки възприемателни способности. Ако спрем вниманието си на човешкото физическо тяло, ние ще установим, че то има една определена тежест. Спрямо това физическо тяло ние можем да предприемем или поне хипотетично да предвидим определени изследвания, които да ни осветлят разиграващите се в него материални процеси. И тогава ние бихме установили, че тези материални процеси са едно продължение на онези процеси, които се разиграват навън в земната природа и които под формата на „изхранване" продължават своето развитие вътре в човешкото тяло.
към текста >>
И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на
чувствата
, там където живее и страда човешката душа.
Да, на този етап те изобщо не се тревожат за мислите. Важна е човешката душа, човешките чувства, а те са непосредствено свързани с годишния кръг на Слънцето. За да се доближим през зимата до духовния свят е от значение не толкова дали сме глупави или остроумни хора, а дали сме сърдечни или пък обратно затворени и студени егоисти. Точно това се предава на космическия свят чрез годишния цикъл на Земята. А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека.
И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа.
За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети. Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове. И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора! Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли. А годишният кръг на Слънцето е този, който пренася в необятните простори на Космоса нашите чувства.
към текста >>
Волята е свързана с
чувствата
, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло.
Той неизменно протича в рамките на 24 часа. Годишният кръг на Слънцето е също строго фиксиран. Строгото подреждане на денонощния ритъм намира своето отражение в строго логично подреждане на нашите мисли. Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло. Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята.
Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло.
Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична. Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл.
към текста >>
Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и
чувствата
.
Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло. Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята. Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности.
Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата.
Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична. Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл. Волята обаче е предоставена на човечеството. Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
към текста >>
Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в
чувствата
под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл.
Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична.
Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл.
Волята обаче е предоставена на човечеството. Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса! Тук на Земята, където човекът прекарва своя живот в илюзия, той би могъл при определени обстоятелства да се изрази по този начин, обаче между смъртта и поредното ново раждане, той никога не би могъл да каже това. Защото между смъртта и новото раждане самият той е в онези сфери, където неговите неправилни мисли пораждат определена беда, определено нещастие и той е длъжен да понесе това нещастие.
към текста >>
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а
чувствата
чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса.
Така че между смъртта и новото раждане, човекът пребивава в онези сфери, в които са „инплантирани" негови те душевни състояния. Обаче от земна гледна точка, човек би могъл отново да възрази: Ето там в Космоса замира всичко онова, което живее в моите чувства; но всичко което би могло да причини чрез мен някаква беда или нещастие него аз предоставям на Боговете. И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана. Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение. Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение.
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса.
И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта. И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят.
към текста >>
94.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
После бих желал да се спрем на
чувствата
, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
Скъпи мои приятели! Качествата, необходими на човека за да се противопоставя на света и да работи в него по време на земния си живот, зависят от действията на човека в духовния свят между смъртта и новото раждане. По този начин обаче, земният човек е вплетен в такива отношения, които придобиват осезаема действителност едва когато минем в свръхсетивния свят. Сега бих желал да насоча Вашето внимание към онези три категории, които впрочем обхващат всяка една от земните дейности на човека. Най-напред бих желал да насоча Вашето внимание към мислите, благодарение на които човек се чувствува привлечен от прекрасния свят на истината.
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
Когато говорим за мислите, ние попадаме в онази област, където човек може да бъде привлечен към прекрасния свят на истината. Обаче самите мисли тук на физическия план не притежават каквато и да е реалност. Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква реалност. Но това не е така. С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност.
към текста >>
95.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите,
чувствата
и волята.
природна необходимост. Човекът се чувствува зависим пред тъй да се каже „железните" природни закони, които той намира навсякъде във външния свят. Тези природни закони го пронизват отвсякъде, тъй като чрез своя физически и етерен организъм, той е включен във външния природен свят. От друга страна в човека живее съвсем ясното усещане и то е неизбежно усещане за всеки здрав човек, че той не би бил на висотата на своето истинско достойнство, ако по време на живота между раждането и смъртта не стигне до свободата. Аз многократно съм изтъквал една характерна особеност на съвременната естественонаучна епоха.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята.
Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока. Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
96.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите,
чувствата
и волята на човека.
На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва. Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота. Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс.
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
Младите теолози, които идваха при мен, търсеха някаква помощ и те не биха могли да я намерят другаде, освен в антропософската Духовна Наука. Да, тази необходимост беше явна: Истинското християнство не може да действува като някакъв частичен ентусиазъм от едно или друго пасторско сърце, то трябва да обедини онези сили, които работят несъзнавано в сърцата на стотици и хиляди хора. Естествено, стремежите на тези личности не бяха единни, но във всеки случай те бяха много по-интензивни от стремежите на ортодоксалните теолози. Освен това те добре разбираха, че стремежът към религиозно обновление е не нещо спорадично, а блика от сърцата на много хора. След известно време тези млади хора отново дойдоха при мен.
към текста >>
97.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
чувствата
, „животинско"
7. Михаил 1879 до 2300 *2.Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и
чувствата, „животинско"
Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо: 1. Нервно-сетивната система носител на мисленето. 2. Ритмична система носител на чувствата.
към текста >>
2. Ритмична система носител на
чувствата
.
чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо: 1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.
2. Ритмична система носител на чувствата.
3. Системата „веществообмен-крайници" носител на волята. *3.Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета „Земя" е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание. 1. Старият Сатурн (трансово съзнание) 2. Старото Слънце (спящо съзнание) 3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>
б) ритмичната система: носител на
чувствата
Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи отношение към христологията и Християнската Общност, са преведени на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София. *10. Идеята за „троичния организъм" на човешкото същество е загатната от Рудолф Щайнер най-напред през 1917 г. в книгата му „Von Seelenratseln" (Събр. Съч. № 21): а) нервно-сетивната система: носител на мисленето
б) ритмичната система: носител на чувствата
в) двигателно-веществообменната система: носител на волята
към текста >>
98.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите,
чувствата
и волята на хората по света!
Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя. Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне!
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света!
Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството? Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа. Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност. Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо! Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот!
към текста >>
99.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и
чувствата
на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология.
Напоследък аз често трябваше да посочвам връзките между хода на годината и определени черти от човешката природа, а по време на самия Великден посочих връзката между хода на годината и празнуването на човешките празници. Днес бих искал да се върне още по-назад в миналото, за да прибавя – черпейки от мистерийните традиции на човечеството – още нещо относно връзката между хода на годината и човешките празници, за да навлезем по един или друг начин още по-дълбоко в това, което вече обсъждахме. Празничните моменти в хода на годината всъщност означаваха за човека определени части от целия му живот. Ние знаем, че през древността човешкото съзнание функционираше по начин, твърде различен от днешния. Тази древна разновидност на човешкото съзнание се отличаваше с нещо съноподобно.
И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и чувствата на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология.
Благодарение на това съноподобно, инстинктивно-ясновиждащо съзнание хората отправяха поглед навътре в това, което представляваше духовното обкръжение на тогавашния човек. И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента. В последната лекция аз говорех тъкмо за това. Днес аз бих искал да изложа пред Вас още нещо: а именно, как празникът, падащ се във връхната точка на лятото, който по-късно се превърна в нашия Йоанов празник (= българският Еньовден, Бел. прев.), и зимния празник, който по-късно се превърна в нашата Коледа, в нашето Рождество Христово, са свързани с древните мистерийни учения.
към текста >>
100.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки
чувствата
си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око.
Следователно, през последната третина на 19. столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в животинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека. Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека. Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Обаче през последната третина на 19.
столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око.
Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище. Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона. Аз съсредоточавам душевните си сили върху този светлинен образ и оставям неговата светлина да прониква в душата ми. – И тогава преливащата от светлина и топлина човешка душа ще може да носи в себе си Михаиловата сила, и воден от свободното си решение, човекът ще бъде в състояние – чрез своята свързаност с Михаил – да срази Драконовата сила в своята подчовешка природа. И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези болни идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато тя действително оживява, веднага изгражда и една жива връзка с целия Космос.
към текста >>
Сега в
чувствата
си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище.
столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в животинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека. Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека. Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Обаче през последната третина на 19. столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око.
Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище.
Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона. Аз съсредоточавам душевните си сили върху този светлинен образ и оставям неговата светлина да прониква в душата ми. – И тогава преливащата от светлина и топлина човешка душа ще може да носи в себе си Михаиловата сила, и воден от свободното си решение, човекът ще бъде в състояние – чрез своята свързаност с Михаил – да срази Драконовата сила в своята подчовешка природа. И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези болни идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато тя действително оживява, веднага изгражда и една жива връзка с целия Космос. И тогава озаряващите мисли на Михаил биха се превърнали в първите предвестници на повторното завръщане на човека в свръхсетивния свят.
към текста >>
НАГОРЕ