Търсене в текстове за 'Чувствам'

58. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това родината е моя, чувствам аз,
Това родината е моя, чувствам аз,
към текста >>

Чувствам се в пълно съзвучие с индивидуалността на Е. П.
Чувствам се в пълно съзвучие с индивидуалността на Е. П. Блаватска, когато за нея точно на този ден се изговарят думи, човек би искал да каже, на пълна, ясна истина. Беше й присъщо, когато тя беше напълно вярна на себе си, преди всичко да иска да бъде истинна. Затова ние я почитаме най-добре, когато насочим нашите благодарни мисли към нея и произнесем няколко думи, свързани с най-чистата истина.
към текста >>

59. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Аз не чувствам, че нещо може да се влее в моята душа, аз чувствам само, че то трябва да съществува там, във външния свят.
Обаче душата може да бъде и така устроена, че да не забелязва това, което се надига от нейния вътрешен свят и да не го приема като разрешение на мировите загадки, и тогава да си казва: - Добре, зад нещата на този свят има нещо, както има нещо и зад моята собствена същност, доколкото аз съм в състояние да я възприемам. Обаче аз не мога да бъда мистик. Мистикът вярва, че нещо се влива в неговата душа. Аз не чувствам, че нещо може да се влее в моята душа, аз чувствам само, че то трябва да съществува там, във външния свят. – Тази душевна нагласа предпоставя, че същността на нещата се намира извън нашата душа и извън това, което нашата душа може да има като някаква опитност; обаче тя съвсем не приема, че същността на нещата би искала непосредствено да навлезе в самата човешка душа, каквото е убеждението на мистиците. Когато човекът приема, че зад всичко съществува и още нещо, което е недостъпно за възприятията, тогава той се превръща – ще се опитам да намеря възможно найподходящата дума – в трансцеденталист. Следователно, в този случай приемаме, че истинската същност на нещата е трансцедентна, че тя не може да навлезе в човешката душа, както смятат мистиците. И така: Трансцедентализъм. Душевната нагласа на трансцеденталиста е такава, че той има чувството: Когато аз възприемам нещата, тяхната същност се доближава към мен; само че самото възприемане не е идентично с тази същност.
към текста >>

60. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли. И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса. Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно. И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност. Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
към текста >>

61. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

лорд Хю Сесил казва: "Доста широко разпространено е убеждението, че страната се е обвързала с някакво задължение не точно договор, а задължение, което се основавало на дадено от правителството уверение да се съдейства на значителна въоръжена сила в Европа." Мистър Аскуит прекъсва оратора с думите: "Чувствам се принуден да заявя, че това не е истина."
"По време на интерпелационните дебати през февруари 1913 г. лорд Хю Сесил казва: "Доста широко разпространено е убеждението, че страната се е обвързала с някакво задължение не точно договор, а задължение, което се основавало на дадено от правителството уверение да се съдейства на значителна въоръжена сила в Европа." Мистър Аскуит прекъсва оратора с думите: "Чувствам се принуден да заявя, че това не е истина."
към текста >>

62. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Още повече от преди чувствам този път, че думите ми се възприемат не само с разума, но и че те звучат за вашите души така, както са замислени, че те падат в душите ви и се превръщат в тях в кълнове за проникване, осъзнато проникване в това, което трябва да се извърши в развитието на човечеството.
Такива чувства исках да потопя във вашите души по време на тази наша среща. Още повече от преди чувствам този път, че думите ми се възприемат не само с разума, но и че те звучат за вашите души така, както са замислени, че те падат в душите ви и се превръщат в тях в кълнове за проникване, осъзнато проникване в това, което трябва да се извърши в развитието на човечеството. Тъй като всеки ще бъде, и е възможно, не в толкова далечно бъдеще, поставен съгласно своя характер и карма, в едни или други обстоятелства пред важни жизнени въпроси, до които, ако поиска да си остане с предишните удобни представи, ще се окаже недорасъл. Трябва да се научим да усвояваме нови представи. Наш водач във формирането на тези нови представи ще бъде духовната наука. Моите думи бяха насочени към това, да призова душите към будност. Те изхождаха сякаш от фактите на живота, но фактите бяха така подбрани, че засегнаха това, което за нашето време е най-важното в живота на човешките възприятия, в целия живот.
към текста >>

63. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа. Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит. И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда. Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство. Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин.
към текста >>

64. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

“ – Но и тук се чувствам отхвърлен отвсякъде.
Когато преди осем дни разглеждах тук моята „Философия на Свободата“, се опитах да ви покажа как в резултат на моята дейност бях отхвърлен отвсякъде. Сигурно си спомняте това отхвърляне от най-различни области. Да, осмелявам се да кажа: Също и с гьотеанството мога да се смятам за отхвърлен от най-различни области – там, където през последните тежки години се опитах да насоча човечеството към него. Гьотеанството в действителност не е да кажеш нещо за Гьоте – гьотеанство може да е и когато човек си задава въпроса: „Кое може да се счита за най-доброто в света сега, когато всички народи се борят помежду си? “ – Но и тук се чувствам отхвърлен отвсякъде. Не казвам това заради песимизъм, тъй като за това познавам много добре закона на кармата. Не го казвам и защото не бих правил същото и утре, ако се открие възможност. Но трябва да го кажа, защото е необходимо много неща да се съобщят на човечеството, защото човечеството може само чрез вглеждане в действителността да намери в себе си импулсите, които са предназначени за съвременната епоха.
към текста >>

65. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Понеже човешкото същество вече духовно не е там, всеки си казва: “Но аз чувствам едно и също, че човешкото същество трябва да бъде там.” И те търсят човешкото същество, търсят го в общността.
Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества. Където и да отидат, те откриват не човешки същества, понеже човешките същества са умрели, а маски, навсякъде маски! Това има естествено последствие: търсене на човешките същества един друг. И това е много трогателно; защото всичките различни “скаутски” движения, Вандервогел и другите, те търсят в другите човешкото същество. Това е напълно разбираемо. Понеже човешкото същество вече духовно не е там, всеки си казва: “Но аз чувствам едно и също, че човешкото същество трябва да бъде там.” И те търсят човешкото същество, търсят го в общността. Но не трябва да забравяме, че това носи нещо безкрайно трагично в себе си.
към текста >>

66. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

След като три пъти поред говорих пред вас, не само бих искал, скъпи приятели, тук да благодаря за тази възможност - което правя най-сърдечно, но се чувствам и задължен да обърна вниманието ви към някои неща, за да не се появят недоразумения по отношение на разбирането на нашето антропософско движение.
След като три пъти поред говорих пред вас, не само бих искал, скъпи приятели, тук да благодаря за тази възможност - което правя най-сърдечно, но се чувствам и задължен да обърна вниманието ви към някои неща, за да не се появят недоразумения по отношение на разбирането на нашето антропософско движение.
към текста >>

67. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен.
Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща. Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето. Когато като градинар някой се грижи за растението, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат. Възпитателят трябва да е толкова безкористен, че да могат да се разгърнат вътрешните сили на детето, тогава ще е добър възпитател и детето ще расте по правилния начин.
към текста >>

68. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето.
Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето. Но аз бих могъл с моите душевни усещания да се отнеса към детето по друг начин, бих могъл да си кажа: «Самият аз вярвам на този образ. Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата. Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен. Сам Бог е искал да ми покаже това с измъкващата се от пашкула пеперуда.»
към текста >>

69. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Чувствам се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Чувствам се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук. Тогава говорих за отношението на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>

70. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение. Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили. И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н. Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло. И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>

71. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз чувствам цялата Земя.
4 в дясно). И особено важно за човека от древните времена е било да усеща, как главата му се отваря относително безпрепятствено по направление към гърдите. Този човек е усещал вътрешната конфигурация на главата като отражение на Земята. И както е чувствал вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу. В това той е виждал образ на откриващата се за Слънцето Земя. Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз чувствам цялата Земя. Главата е миниатюрна Земя. Но тази Земя се открива към моята гръд, която носи вътре сърцето. И ставащото между главата, гърдите и сърцето е образ на това, което се изнася от моя живот в Космоса, изнася се в земното обкръжение, открито за Слънцето. " Велико и имащо дълбоко значение е било за него това преживяване, за което той е можел да каже: "Тук, в моята глава, живее Земята. Когато отивам по-надълбоко, тук Земята се открива на Слънцето (виж стрелката, рис.
към текста >>

72. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент. Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия. /*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./
към текста >>

73. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и чувствам тази кармическа необходимост.
Сега гледайки тази рисунка, вие можете да изтъкнете следното. Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода. Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и чувствам тази кармическа необходимост.
към текста >>

74. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам».
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис.
към текста >>

При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам».
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т.
към текста >>

Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>

75. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Днес са събрани много приятели, които от Коледното събрание насам за първи път са тук и поради това се чувствам задължен, като въведение макар и с малко думи да обърна вниманието ви върху Коледното събрание.
Днес са събрани много приятели, които от Коледното събрание насам за първи път са тук и поради това се чувствам задължен, като въведение макар и с малко думи да обърна вниманието ви върху Коледното събрание. Чрез това Коледно събрание[1] Антропософското общество трябваше да получи нов импулс, а именно онзи импулс, който трябва да стане негов собствен импулс, ако действително през него по достоен начин ще тече онзи живот, който чрез антропософията ще трябва да бъде въплътен в цивилизования живот на човечеството. От това Коледно събрание насам в Антропософското общество действително навлезе един езотеричен импулс. Досега това Антропософско общество беше, така да се каже, мястото за административно управление на антропософията. Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният живот, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за човечеството. Обаче това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на нещо, което става в духовния свят за развитието на човечеството.
към текста >>

76. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност.
Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си. Но постепенно в развитието на човечеството се стигна дотам, че вече не беше присъщо за човека да поглежда нагоре в мировите висини и да внася съзнанието за това във физическия свят. Юлиан Апостата (Юлиан Отстъпникът)[13] искаше да насочи вниманието, че това още съществува, но то трябваше да се изкупи със смъртта. Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше. Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност. - И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса.
към текста >>

77. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Мога аз да чувствам
Мога аз да чувствам
към текста >>

И двете искам аз да чувствам.
И двете искам аз да чувствам.
към текста >>

78. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

И да чувствам искам аз
И да чувствам искам аз
към текста >>

79. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност».
2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли. Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност». В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето.
към текста >>

80. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Докато съм в процес на вмъкване, не чувствам нищо; само когато достигна точката, където ръкавите са зашити, аз чувствам нещо.
Сега предположете, че ръкавите на палтото ми бяха зашити и вмъквах ръцете си в палтото представете си, че имах сто ръце и исках да ги вмъкна по този начин в онова, което играе ролята на чувал. С тези сто ръце бих опрял до местата, където ръкавите са зашити. По същия начин прониквам във физическото тяло, леко до краищата на нервните влакна. Докато съм в процес на вмъкване, не чувствам нищо; само когато достигна точката, където ръкавите са зашити, аз чувствам нещо. Същото е с нервите; ние чувстваме нерва само в точката, където той свършва. През целия ден сме вътре в нервната субстанция, докосвайки краищата на нервите през цялото време. Човек не усеща това съзнателно, но то така или иначе се изразява в неговото съзнание. Сега хората мислят със своите Аз и астрално тяло и можем следователно да кажем: Мисленето е дейност, която се пренася от Аза и астралното тяло към етерното тяло. Нещо от етерното тяло също играе роля най-малкото неговото движение.
към текста >>

81. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Вчера посочих различни опасности, но чувствам за необходимо днес да добавя нещо, за да наблегна на това, че не трябва да изпадаме в другата крайност.
Вчера посочих различни опасности, но чувствам за необходимо днес да добавя нещо, за да наблегна на това, че не трябва да изпадаме в другата крайност. Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
към текста >>

82. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И човекът от тази епоха би могъл да каже: „Аз изживявам музиката“, все едно че казва: „Аз се чувствам в духовния свят“.
Ако се върнете в атлантската епоха, бихте открили, че там всичко е съгласувано със септимите. Тогава човек не познаваше квинтите. И септимовото изживяване се състоеше в това, че той се чувстваше напълно унесен в музикалното изживяване, основано изцяло върху септима-та. Човек се чувстваше в това септимово изживяване освободен от своята обвързаност със земното. Той се чувстваше веднага в един друг свят. И човекът от тази епоха би могъл да каже: „Аз изживявам музиката“, все едно че казва: „Аз се чувствам в духовния свят“. Това беше преобладаващото септимово изживяване. То продължи дори през следатлантската епоха и играеше голяма роля, докато започна да се усеща като несимпатично. Когато човекът пожела да направи от физическото си тяло своя собственост, септимовото изживяване започна да става болезнено, леко болезнено. И така човекът започна да получава по-голямо задоволство от квинтовото изживяване, така че една скала, построена по нашата система, би била през много дълго време след атлантската епоха тази: ре, ми, сол, ла, си и отново ре, ми. Без фа и до.
към текста >>

83. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>

84. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>

85. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

н., чувам, ако някой шумно движи стола, чувствам също така дали той е студен или топъл.
Защото не моята собствена здравина ми позволява да седя, когато сядам на стола, в противен случай бих могъл да седя на самия себе си. Столът притежава тежест не благодарение на мен, не защото аз съм седнал върху него, защото той и сам по себе си е тежък. Всичко, което «улавям», което разбирам мисловно, се съдържа вече в самия стол. Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством мислите отново се свързвам със стола. Отначало аз виждам само цвета и т. н., чувам, ако някой шумно движи стола, чувствам също така дали той е студен или топъл. Това мога да възприема със сетивните си органи. Но какво представлява столът вътрешно, аз научавам едва след като порасна и започна да мисля. В този случай човек отново се свързва с него, установява обратна връзка.
към текста >>

86. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад.
А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия. Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче! Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад. Другият беше пратен в оставка; това «момче» вече не можеше да преподава. Естествено този, който беше на деветдесет и две години, също имаше склероза; той имаше облагания, склерозирали артерии, но можеше още да предприема разни неща, даже и с такива артерии, благодарение на подвижността на своята душа. Другият нямаше такава възможност.
към текста >>

НАГОРЕ

2.0747320652008