Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
Намерени са
6131
резултата от
1161
текста в
7
страници с части от думите : '
Чувства
'.
На страница
5
:
1000
резултата в
149
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Светът вече е напреднал, а с мислите и
чувства
та си хората още не са стигнали достатъчно далеч.
Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в живота си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане. Но човекът трябва да постигне това световно чувство. Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство! Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл човекът.
Светът вече е напреднал, а с мислите и чувствата си хората още не са стигнали достатъчно далеч.
Затова мислите и усещанията не могат истински да проникнат този свят и да хармонизират човешкия труд. Човечеството ще бъде осъдено все повече и повече да създава дисхармония в социалния живот и все повече да разпръсва военни настроения над света, ако в чувстването си не се приобщи към хармонията на космоса, като я внесе във всичко, което върши дори и в ежедневието. Ето защо духовната наука е в зависимост от това, което трябва да навлезе непосредствено в хода на най-външната култура, или човечеството няма да излезе от задънената улица.
към текста >>
Човечеството ще бъде осъдено все повече и повече да създава дисхармония в социалния живот и все повече да разпръсва военни настроения над света, ако в
чувства
нето си не се приобщи към хармонията на космоса, като я внесе във всичко, което върши дори и в ежедневието.
Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство! Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл човекът. Светът вече е напреднал, а с мислите и чувствата си хората още не са стигнали достатъчно далеч. Затова мислите и усещанията не могат истински да проникнат този свят и да хармонизират човешкия труд.
Човечеството ще бъде осъдено все повече и повече да създава дисхармония в социалния живот и все повече да разпръсва военни настроения над света, ако в чувстването си не се приобщи към хармонията на космоса, като я внесе във всичко, което върши дори и в ежедневието.
Ето защо духовната наука е в зависимост от това, което трябва да навлезе непосредствено в хода на най-външната култура, или човечеството няма да излезе от задънената улица.
към текста >>
Човек ще трябва да се по
чувства
вътре в целия универсум и тогава ще пристъпи към работата си по друг начин, като ще открие нещо съвсем различно от това, което днес хората откриват и което също е велико, но не може да донесе истинските плодове, понеже се открива без страхопочитание, без проникващото се с хармонията на всемира чувство.
Ще дам един пример, който мнозина днес ще приемат за нещо глупаво, някои ще го нарекат лудост. В областта, да речем, на химията се стигна до голям напредък, но това беше постигнато, без да е налице такова светоусещане, каквото току-що описах. В бъдеще ще стане необходимо светоусещането да се развие така, че лабораторната маса да се превърне в олтар. Дори и в химическия експеримент трябва да се осъзнае, че при работата с химическите елементи, когато някое вещество се съединява с друго, за да се получи дадено съединение, както и други подобни, великият световен закон действа и върху лабораторната маса.
Човек ще трябва да се почувства вътре в целия универсум и тогава ще пристъпи към работата си по друг начин, като ще открие нещо съвсем различно от това, което днес хората откриват и което също е велико, но не може да донесе истинските плодове, понеже се открива без страхопочитание, без проникващото се с хармонията на всемира чувство.
Колко хора се абстрахираха от това, което при Питагор е било наречено музика на сферите! Тук в изживяването на ритъма, който преминава през всемира, имате предчувствие за музиката на сферите. Нищо абстрактно не бива да си представяме, а нещо, което преминава в живото чувство.
към текста >>
Знаете ли какво би настъпило, ако не се изгради тази широта на душата в
чувства
нето?
Знаете ли какво би настъпило, ако не се изгради тази широта на душата в чувстването?
Току-що казахме, че подвижността на мисленето, многостранността на мисленето и на представите е това, което трябва да настъпи относно мисленето и представите. Относно чувстването трябва да настъпи широта, осъзнаване на отвореността към света. Иначе ще настъпи противното – вече можете да го видите да приближава, когато с малко смелост разгледате света, – ще се възцарят баналността, филистерството. Какво донесе великата за много материалистически мислещи хора „благословена“ култура на новото време? В основата на душата са се утаили баналността, филистерството.
към текста >>
Относно
чувства
нето трябва да настъпи широта, осъзнаване на отвореността към света.
Знаете ли какво би настъпило, ако не се изгради тази широта на душата в чувстването? Току-що казахме, че подвижността на мисленето, многостранността на мисленето и на представите е това, което трябва да настъпи относно мисленето и представите.
Относно чувстването трябва да настъпи широта, осъзнаване на отвореността към света.
Иначе ще настъпи противното – вече можете да го видите да приближава, когато с малко смелост разгледате света, – ще се възцарят баналността, филистерството. Какво донесе великата за много материалистически мислещи хора „благословена“ култура на новото време? В основата на душата са се утаили баналността, филистерството.
към текста >>
Баналността и филистерството ще бъдат победени само чрез онази отвореност, онази душевна широта, която се
чувства
като микрокосмос вътре в макрокосмоса, която може да изпитва страхопочитание пред всичко, което, произлизайки от божествено-духовното, протъкава и пулсира в света.
Баналността и филистерството ще бъдат победени само чрез онази отвореност, онази душевна широта, която се чувства като микрокосмос вътре в макрокосмоса, която може да изпитва страхопочитание пред всичко, което, произлизайки от божествено-духовното, протъкава и пулсира в света.
Така както ограничеността, интелектуалната ограниченост в представния живот трябва да бъде победена чрез духовната наука, така чрез нея трябва да бъдат победени баналността и филистерството в областта на чувстването.
към текста >>
Така както ограничеността, интелектуалната ограниченост в представния живот трябва да бъде победена чрез духовната наука, така чрез нея трябва да бъдат победени баналността и филистерството в областта на
чувства
нето.
Баналността и филистерството ще бъдат победени само чрез онази отвореност, онази душевна широта, която се чувства като микрокосмос вътре в макрокосмоса, която може да изпитва страхопочитание пред всичко, което, произлизайки от божествено-духовното, протъкава и пулсира в света.
Така както ограничеността, интелектуалната ограниченост в представния живот трябва да бъде победена чрез духовната наука, така чрез нея трябва да бъдат победени баналността и филистерството в областта на чувстването.
към текста >>
Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с
чувства
та, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи.
Ние им даваме нещо само за главата. Човекът става на тридесет и пет години. Сега той притежава най-многото знание на главата. Когато се издигне обществено, той има спомен само за знанието на главата, което е възприел. Той си припомня чисто интелектуално това, което е усвоил.
Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи.
Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието. Днес дори и това не се прави. Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си. Но да вземем случая, в който хората си припомнят миналото. Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него?
към текста >>
2.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Знаем, че личностите от съвремието, които се обединяват в името на нашите духовни импулси, би трябвало дълбоко да
чувства
т в душите, в сърцата си, че искат да търсят нещо, което в настоящето не може да им даде друго духовно движение, друг духовен стремеж.
Знаем, че личностите от съвремието, които се обединяват в името на нашите духовни импулси, би трябвало дълбоко да чувстват в душите, в сърцата си, че искат да търсят нещо, което в настоящето не може да им даде друго духовно движение, друг духовен стремеж.
То е свързано с това, към което човекът трябва да се стреми в нашето съвремие и в най-близко бъдеще в душевната област, ако иска да осъзнае човешката си същност в истинския смисъл на думата. При това търсене, точно както то се изразява в нашето движение, срещаме много противници. И нашите противници са тези, които вярват, че от една или друга гледна точка трябва да защитават истинските блага на човешкото развитие, трябва да ги защитават – както те мислят – от такова заблуждение на човешкия дух, каквото има в нашето движение. Много религиозно настроени или привидно религиозно настроени хора от настоящето вярват, че нашето движение е способно да отклони някои хора от това, от което се нуждаят за истинското религиозно задълбочаване.
към текста >>
Това разбират, макар недостатъчно ясно съзнателно, но инстинктивно тези, които, сблъскали се с различни духовни заблуждения, се
чувства
т принудени да стигнат до нашите духовни импулси.
Хората вярват, че казват нещо, когато говорят за божественото, когато отправят мислите си към Бог. А не могат с никакви средства на съвременната наука да обяснят по някакъв начин дори произхода на думата Бог. Това сочи, че повечето хора в настоящето, които говорят, изхождайки от религиозни или от някакви други духовни позиции, в действителност съвсем не знаят за какво говорят. Ако човек само се замисли достатъчно дълбоко какво всъщност означава, че хората не знаят за какво говорят, когато вярват, че говорят за това, което е най-съкровено свързано с човешкия душевен живот!
Това разбират, макар недостатъчно ясно съзнателно, но инстинктивно тези, които, сблъскали се с различни духовни заблуждения, се чувстват принудени да стигнат до нашите духовни импулси.
Че тези духовни импулси, произхождащи именно от антропософски ориентираната духовна наука, са във взаимовръзка с най-належащите потребности на нашето време, постоянно е било подчертавано от мен още от времето, когато всъщност се подготвяше настоящата страшна буря.
към текста >>
В душите на хората трябва да се разпали това, което да се превърне в импулси на делата, мисленето,
чувства
нето и волята.
Разбира се, такова нещо не се създава за един ден, то се нуждае от време и това, което казвам тук, не трябва да се разбира като критика на времето, а само като характеристика.
В душите на хората трябва да се разпали това, което да се превърне в импулси на делата, мисленето, чувстването и волята.
Не трябва да се обвинява, а да се разясни какво следва да се случи. Оттам и не е упрек, когато казваме, че през последните десетилетия, в които особено интензивно се изграждаше земното тяло, хората пропуснаха да изградят обща земна душа. Тази земна душа може да бъде намерена само когато се обясни какво в духовно отношение е общо за хората така, както Слънцето е общо във физическо отношение, и какво би следвало да се разпространи сред човечеството чрез антропософски ориентираната духовна наука.
към текста >>
Проследи ли се откъде произлиза това, което
чувства
т хора, които говорят за своя бог, които проповядват за своя бог в църквите си, като дори често се хвалят, че имат божествени изживявания в душата си, както правят някои хора в настоящето – те с високомерие се наричат „евангелизирани хора“ и др., – проследи ли се от какви импулси в душата си изхождат такива хора, се стига до следното:
Второто е, че ако не се отнася до ангел, то се отнася до нещо друго.
Проследи ли се откъде произлиза това, което чувстват хора, които говорят за своя бог, които проповядват за своя бог в църквите си, като дори често се хвалят, че имат божествени изживявания в душата си, както правят някои хора в настоящето – те с високомерие се наричат „евангелизирани хора“ и др., – проследи ли се от какви импулси в душата си изхождат такива хора, се стига до следното:
към текста >>
Такива хора
чувства
т в душата си импулса на собствената си същност, както тя се е развила в чисто духовно обкръжение между последната смърт и раждането им.
Такива хора чувстват в душата си импулса на собствената си същност, както тя се е развила в чисто духовно обкръжение между последната смърт и раждането им.
Тази духовна същност, развила се в нас между последната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло. Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество. Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека. То е същото, с което той се чувства съединен. Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог.
към текста >>
Това предрожденно същество се
чувства
като нещо духовно от човека.
Такива хора чувстват в душата си импулса на собствената си същност, както тя се е развила в чисто духовно обкръжение между последната смърт и раждането им. Тази духовна същност, развила се в нас между последната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло. Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество.
Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека.
То е същото, с което той се чувства съединен. Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог. Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане. И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който чувстват в душата си, не е нищо друго освен предчувстване на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането. Това изпитват те и тогава започват да се молят.
към текста >>
То е същото, с което той се
чувства
съединен.
Такива хора чувстват в душата си импулса на собствената си същност, както тя се е развила в чисто духовно обкръжение между последната смърт и раждането им. Тази духовна същност, развила се в нас между последната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло. Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество. Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека.
То е същото, с което той се чувства съединен.
Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог. Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане. И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който чувстват в душата си, не е нищо друго освен предчувстване на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането. Това изпитват те и тогава започват да се молят. И на кого се молят?
към текста >>
Но това, което човекът
чувства
там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане.
Тази духовна същност, развила се в нас между последната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло. Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество. Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека. То е същото, с което той се чувства съединен. Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог.
Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане.
И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който чувстват в душата си, не е нищо друго освен предчувстване на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането. Това изпитват те и тогава започват да се молят. И на кого се молят? На самите себе си.
към текста >>
И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който
чувства
т в душата си, не е нищо друго освен пред
чувства
не на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането.
Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество. Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека. То е същото, с което той се чувства съединен. Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог. Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане.
И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който чувстват в душата си, не е нищо друго освен предчувстване на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането.
Това изпитват те и тогава започват да се молят. И на кого се молят? На самите себе си.
към текста >>
Човекът на Изтока
чувства
в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното.
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток. Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура! Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите.
Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното.
Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>
Към техния древен духовен начин на
чувства
не хората си присвояват западните мисловни форми, западните културни форми.
Той говорѝ като ориенталец, но ориенталецът днес говори така, че европеецът, стига само да пожелае, би могъл поне малко да го разбере. Когато човек се задълбочи в казаното от Тагор за духа на Япония, което в известен смисъл той искаше да каже на целия свят, се вижда, че Рабиндранат Тагор, заедно с всички интелигентни хора от Изток, знае, че Изтокът е запазил една древна духовна култура, спиритуална култура, която източните мъдреци грижливо са държали в тайна, не са допуснали да стане известна на обикновения народ. Но това е духовна култура, която те са вградили в социалните организации чак до съвременната епоха. Култура, която е изцяло духовна, но чието време е отминало. Оттам своеобразната неестественост, която се изправя пред нас чрез целия азиатски Ориент.
Към техния древен духовен начин на чувстване хората си присвояват западните мисловни форми, западните културни форми.
Чрез това всъщност се получава нещо ужасно, понеже духовното мислене, именно както е изградено при японците, е подвижно и проникващо в действителността. Но свърже ли се с европейско-американския материализъм, когато европейският материализъм не иска да се одухотвори, тогава става безплодно. Защото европеецът няма подвижността на духа, която притежава японецът. Последният я има като наследство от своята древна духовност.
към текста >>
Но успехът, духовният успех е зависим от решението на човека да не развива в душата си духовната наука само като абстрактна теория, само като удобно средство за получаване на известно вътрешно удовлетворение, като известно мистично мечтание, в което да се
чувства
добре, чрез което да се заблуждава, че няма нищо общо със света – този „жалък свят“, който презира, – и да се вживява в едно духовно отвъдно.
Като чрез чудна мъдрост руската народностна душа е предпазена от всичко, което води до упадъчно развитие. Но тя трябваше да бъде отровена от ленинизма и троцкизма. Тя трябваше да бъде заразена от това, което, ако дойде на власт, ще изличи изобщо духа от цялата земна култура. Това, разбира се, не бива да става.
Но успехът, духовният успех е зависим от решението на човека да не развива в душата си духовната наука само като абстрактна теория, само като удобно средство за получаване на известно вътрешно удовлетворение, като известно мистично мечтание, в което да се чувства добре, чрез което да се заблуждава, че няма нищо общо със света – този „жалък свят“, който презира, – и да се вживява в едно духовно отвъдно.
Това е само егоизъм, по-висш егоизъм, но е само егоизъм. Не би трябвало да искаме да имаме нещо общо с такава мистика, с такава теософия, а само с онова духовно схващане на битието, което наистина разбира духа, изживява духа и чрез духа иска да обхване действителността.
към текста >>
Европейците се
чувства
ха добре, когато не беше необходимо сами да търсят духа, а получаваха готовия дух от Древна Индия.
Трябва да дойде друга духовна мъдрост. Относно това хората в много отношения искат да се заблуждават. Колко много хора се появиха в нашето съвремие, характерно с търсенето си, и искаха да запазят удобството на европейците, понеже духовната наука им е твърде трудна, защото тук трябва да се мисли, а мисленето е толкова неудобно! Тук човек трябва да е духовно буден, а да бъде човек духовно буден е нещо толкова неудобно! Намериха се много хора, които пожелаха да спестят на европейците усилията да търсят същинския път към духа и им донесоха всякаква ориенталска мъдрост, мъдростта на Заратустра и всичко възможно.
Европейците се чувстваха добре, когато не беше необходимо сами да търсят духа, а получаваха готовия дух от Древна Индия.
Това беше упойващо средство, понеже те не желаеха да потърсят всемира чрез духа. Те искаха да се упояват, посягайки към едно старо познавателно средство. Това е грешката, правена в много области.
към текста >>
Когато премислите такива неща, когато ги усетите, в душата си ще по
чувства
те значението, важността на това, което представлява духовната наука.
Когато премислите такива неща, когато ги усетите, в душата си ще почувствате значението, важността на това, което представлява духовната наука.
Който днес вярва, че духовната наука е нещо непрактично, е на погрешен път. След петдесет години повече няма да могат да се строят никакви фабрики и да се изграждат работнически колективи, без нещата да бъдат проникнати от духовна наука, защото само тя може да намери пътя към действителността. Когато бъде разбрано, истински разбрано, че всички стари шаблони водят до задънена улица, че за най-външния материален живот се нуждаем от разбиране на духа, който владее света, тогава ще бъде разбрана и духовната наука, тогава няма да искаме да преминем по егоистичен начин в духовния свят през „единствения мост на смъртта“, а от смъртта ще извлечем живот.
към текста >>
Когато
чувства
ме, сме сънуващи.
Ние сме будни само отчасти. Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни.
Когато чувстваме, сме сънуващи.
Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание.
към текста >>
Чувства
та ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни.
Ние сме будни само отчасти. Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни. Когато чувстваме, сме сънуващи.
Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни.
А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето.
към текста >>
В
чувства
нето сънуваме, във волята спим.
Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни. Когато чувстваме, сме сънуващи. Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си.
В чувстването сънуваме, във волята спим.
Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта.
към текста >>
Доколкото сме
чувства
щи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание.
Когато чувстваме, сме сънуващи. Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим.
Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание.
Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта. Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие.
към текста >>
Не можем да
чувства
ме и да желаем, без в нашето
чувства
не и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас.
Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта. Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие.
Не можем да чувстваме и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас.
Признаване на това, което прозира в един неизгубен за Земята живот, който иначе се смята за потънал в нищото, се дава по жив начин от духовната наука. На това почиват също и духовните заложби на човека от Изтока. Народите от Средна Европа имат задачата, изхождайки от свободата на душата, до 4-то хилядолетие да извлекат всичко, което човекът съзнателно може да сътвори от свободата на душата си. Затова обаче външната материална действителност трябва да бъде проникната духовно.
към текста >>
3.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си
чувства
та, които сте изпитвали към него.
Всичко, което остава в абстрактното, не достига отвъд до духовния свят. Следователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено. Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд. Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив. Представяте си съвсем точно и конкретно как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него.
Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си чувствата, които сте изпитвали към него.
Представяте си конкретната действителна ситуация, преживяна с него. След което, опирайки се на това, се опитайте да кажете нещо на мъртвия, което бихте му казали, ако беше жив, да го попитате нещо, което искате. Направете това съвсем конкретно, като че ли той е пред вас. Това преминава отвъд. В този момент, в който имате чувството: „Сега ще споделя нещо с мъртвия“ или
към текста >>
Колкото по-живо, по-изпълнено с
чувства
, по-картинно се живее в тези неща, толкова по-значително ще се изгражда общуването с мъртвите.
Защото мъртвите наистина живеят с нас. Това, което привидно произхожда от нас, всъщност е казаното от мъртвите. Само че е важно да изтълкуваме изживяното по правилния начин. Често съм споменавал това, което може да се каже в частност за общуването с мъртвите. Това е да им се четат нещата, свързани с духа.
Колкото по-живо, по-изпълнено с чувства, по-картинно се живее в тези неща, толкова по-значително ще се изгражда общуването с мъртвите.
към текста >>
Тук вече съм обръщал вниманието ви върху факта, че в древните епохи от човешкото развитие просто чрез развитието на физическото си тяло хората през целия си живот са
чувства
ли, че се развиват също и душевно-духовно.
Тук вече съм обръщал вниманието ви върху факта, че в древните епохи от човешкото развитие просто чрез развитието на физическото си тяло хората през целия си живот са чувствали, че се развиват също и душевно-духовно.
Както човекът днес чувства само по време на половата си зрялост или иначе само до двадесет и няколко години, че душевно-духовният му живот се развива паралелно с физическо-телесния, така в прастари времена са чувствали как душевно-духовното е зависимо от физическо-телесното до четиридесет-петдесет години и нагоре. Но ако човек остане способен да се развива и след тридесет и петата година, понеже тялото започва да запада, той развива именно духовните сили, до които не може да достигне, ако не ги накара да разцъфнат чрез духовната наука. По-рано възрастните са били уважавани, понеже се е знаело, че в тях се проявява нещо, което не може да се прояви през младостта. Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре.
към текста >>
Както човекът днес
чувства
само по време на половата си зрялост или иначе само до двадесет и няколко години, че душевно-духовният му живот се развива паралелно с физическо-телесния, така в прастари времена са
чувства
ли как душевно-духовното е зависимо от физическо-телесното до четиридесет-петдесет години и нагоре.
Тук вече съм обръщал вниманието ви върху факта, че в древните епохи от човешкото развитие просто чрез развитието на физическото си тяло хората през целия си живот са чувствали, че се развиват също и душевно-духовно.
Както човекът днес чувства само по време на половата си зрялост или иначе само до двадесет и няколко години, че душевно-духовният му живот се развива паралелно с физическо-телесния, така в прастари времена са чувствали как душевно-духовното е зависимо от физическо-телесното до четиридесет-петдесет години и нагоре.
Но ако човек остане способен да се развива и след тридесет и петата година, понеже тялото започва да запада, той развива именно духовните сили, до които не може да достигне, ако не ги накара да разцъфнат чрез духовната наука. По-рано възрастните са били уважавани, понеже се е знаело, че в тях се проявява нещо, което не може да се прояви през младостта. Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре. В персийската култура са могли да се развиват до петдесетте си години, в египетско-халдейската култура – до четиридесетте си години, в гръцко-латинската култура – до тридесет и петата си година.
към текста >>
Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема
чувства
та, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
Нека си представим една фигура, особено характерна за съвремието.
Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот. Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър.
към текста >>
Той наистина вътрешно е по
чувства
л, че Мефистофел е противоречив образ.
Той го забелязва през 1797 г. и поради това му става трудно да продължи „Фауст“. Духовната наука не е стигнала още толкова далеч, че да може да раздели врага на хората в два образа. Гьоте остава при единния образ. Гьотевата природа се разбира, когато се има предвид, че Гьоте всъщност е трябвало да създаде два образа, които смесва в един.
Той наистина вътрешно е почувствал, че Мефистофел е противоречив образ.
Това, че „Фауст“ наистина е завършен и като велико творение е тук, се дължи естествено на Гьотевата велика поетическа сила. От своя страна, тя е нещо, което Гьоте открива като извиращо от подсъзнателното в него.
към текста >>
Виждате, че човекът може да бъде способен да продължава да се развива, той може по напълно елементарен начин да
чувства
това, което не само до двадесетте ни години, а през целия живот работи в нас, заедно с духа.
Виждате, че човекът може да бъде способен да продължава да се развива, той може по напълно елементарен начин да чувства това, което не само до двадесетте ни години, а през целия живот работи в нас, заедно с духа.
към текста >>
Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният живот да се изгради отново, като се
чувства
разликата между човек и човека според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, човекът да вярва в целия си човешки живот.
Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният живот да се изгради отново, като се чувства разликата между човек и човека според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, човекът да вярва в целия си човешки живот.
Бог не се разкрива само до двадесетте години. По-рано се е разкривал физически, сега трябва да се почувства чрез духовната наука. Но човекът трябва да вярва в даровете на божествено-духовния свят. През целия си живот той трябва да има ободряващото носещо го усещане: Когато остарея с петнадесет години, ще поднеса на божествено-духовното това, което то ще приеме по по-различен начин от преди. Помислете само как човек може да се вживее в бъдещето, когато е изпълнен с такова очакване!
към текста >>
По-рано се е разкривал физически, сега трябва да се по
чувства
чрез духовната наука.
Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният живот да се изгради отново, като се чувства разликата между човек и човека според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, човекът да вярва в целия си човешки живот. Бог не се разкрива само до двадесетте години.
По-рано се е разкривал физически, сега трябва да се почувства чрез духовната наука.
Но човекът трябва да вярва в даровете на божествено-духовния свят. През целия си живот той трябва да има ободряващото носещо го усещане: Когато остарея с петнадесет години, ще поднеса на божествено-духовното това, което то ще приеме по по-различен начин от преди. Помислете само как човек може да се вживее в бъдещето, когато е изпълнен с такова очакване! Как върху целия ни социален живот ще се излее друга душевно-духовна аура! Трябва да се знае, че хората ще се нуждаят от тази аура, когато се развиват в бъдещето.
към текста >>
Опитайте се да по
чувства
те как всичко трябва да стане съвсем различно!
През целия си живот той трябва да има ободряващото носещо го усещане: Когато остарея с петнадесет години, ще поднеса на божествено-духовното това, което то ще приеме по по-различен начин от преди. Помислете само как човек може да се вживее в бъдещето, когато е изпълнен с такова очакване! Как върху целия ни социален живот ще се излее друга душевно-духовна аура! Трябва да се знае, че хората ще се нуждаят от тази аура, когато се развиват в бъдещето. Това е безкрайно важно.
Опитайте се да почувствате как всичко трябва да стане съвсем различно!
Ние живеем в една епоха, в която много неща трябва да станат съвсем различни. Преди всичко някои неща не бива да се виждат по лицемерен начин, а да се виждат в тяхната реалност. Няма никаква полза човек сам да се заблуждава относно някои неща. Бих искал още да обсъдим едно такова самозаблуждение, една такава лъжа.
към текста >>
Но по-обширен трябва да стане не само мисловният хоризонт, а също и хоризонтът на
чувства
та.
Но по-обширен трябва да стане не само мисловният хоризонт, а също и хоризонтът на чувствата.
Поради това, че мислите им са свързани предимно с физическия живот, хората стават същински филистери! Редом с ограничеността, филистерството е главното качество на нашата епоха.
към текста >>
4.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
През гръцко-латинската епоха, приблизително от 3-то предхристиянско столетие до 15-то столетие от християнското летоброене имаме онази културна епоха, когато в човека се развива разсъдъчната или
чувства
щата душа, а след 15-то столетие настъпва епохата на съзнателната душа.
И сега възниква въпросът: Как можем да стигнем до по-точно разбиране на тези неща? Както знаете, ние често сме обсъждали едни или други важни подробности от тази еволюция.
През гръцко-латинската епоха, приблизително от 3-то предхристиянско столетие до 15-то столетие от християнското летоброене имаме онази културна епоха, когато в човека се развива разсъдъчната или чувстващата душа, а след 15-то столетие настъпва епохата на съзнателната душа.
Тук посочваме един съществен момент от еволюцията на човечеството, доколкото той засяга именно нашето време. Сега знаем, че основната сила, за която трябва да си дадем сметка в еволюцията на човечеството от 15-то столетие до 4-то хилядолетие, до началото на 4-то хилядолетие, е съзнателната душа.
към текста >>
Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се по
чувства
пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот. Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят. Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела.
Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>
5.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да
чувства
не чрез душевната си конституция, а чрез телесната.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина.
Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната.
Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>
Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно,
чувства
ли са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек.
Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес.
Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек.
Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г. пр. Хр. и 1413 година. През този културен период, по точно през първата третина от него, се извършва Мистерията на Голгота.
към текста >>
Както знаете, в течение на столетията за много хора Мистерията на Голгота е средищната точка на цялото им
чувства
не, на цялото им мислене.
Както знаете, в течение на столетията за много хора Мистерията на Голгота е средищната точка на цялото им чувстване, на цялото им мислене.
По времето, предхождащо новата културна епоха, тоест от 15-то, 16-то столетие нататък Мистерията на Голгота бива разбирана от душата по-скоро по чувство. Тогава започва периодът от развитието, в който сред широките народни маси започват да се четат Евангелията. Но тогава започва също и спорът дали
към текста >>
То щеше от самото себе си да развие способностите, присъщи на разсъдъчната или
чувства
щата душа, и да ги притежава през следващите столетия.
Можем да оценим правилно цялата ситуация на човечеството само когато се запитаме: Какво би станало, ако не беше се извършила Мистерията на Голгота? Можем истински да оценим значението, което Мистерията на Голгота има за човечеството, когато запитаме какво щеше да се случи, ако тя не беше се извършила. Разбира се, и без Мистерията на Голгота, а само чрез собствените си елементарни сили човечеството щеше да стигне до средата на четвъртата следатлантска културна епоха – 333 година.
То щеше от самото себе си да развие способностите, присъщи на разсъдъчната или чувстващата душа, и да ги притежава през следващите столетия.
към текста >>
Оттам произтича фактът, че и съвременниците, които са обичали Христос, апостолите, са могли да разберат какво представлява Исус Христос, с когото са били заедно, само чрез това, че чрез атавистичното си ясновидство са пред
чувства
ли кой се е намирал сред тях.
Оттам произтича фактът, че и съвременниците, които са обичали Христос, апостолите, са могли да разберат какво представлява Исус Христос, с когото са били заедно, само чрез това, че чрез атавистичното си ясновидство са предчувствали кой се е намирал сред тях.
Но чрез собствените си човешки сили е било невъзможно да го разберат. Също и авторите на Евангелията са ги написали с помощта на старите мистерийни средства. Те са писали тези могъщи Евангелия, изхождайки от старите атавистични ясновидски сили, а не от природните човешки сили, от силите, които са се развили по естествен начин.
към текста >>
Защото той вече е пред
чувства
л нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха.
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха.
Той признава три принципа, касаещи човешката природа. Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие. Ако човек следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие. Второ, неговата душа е много слаба, за да разбере това велико земно събитие. Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
към текста >>
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек
чувства
в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена.
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща.
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена.
И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
към текста >>
И когато по
чувства
тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него.
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща. След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена.
И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него.
Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието. Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила.
към текста >>
Когато достатъчно силно се по
чувства
това безсилие, идва обратът.
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща. След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена. И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него.
Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът.
Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието. Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила. Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване.
към текста >>
Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да по
чувства
ме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена. И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа.
Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила. Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване. Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа.
към текста >>
Можем да по
чувства
ме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да по
чувства
ме лечебната му сила.
И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила.
Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване. Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа.
към текста >>
Когато
чувства
ме спасителя, ние
чувства
ме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване.
Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието. Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила.
Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване.
Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа.
към текста >>
Той може да бъде издигнат в човека,
чувства
щ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята духовност.
Той може да бъде издигнат в човека, чувстващ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята духовност.
към текста >>
Ако поради високомерието си човек не може да по
чувства
, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да по
чувства
нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
Вътрешното изживяване, състоящо се от тези две части, е това, което наистина насочва към Мистерията на Голгота. То е събитието, за което човек не може да се извини като каже, че няма развити свръхсетивни способности. Те не са необходими за това. Необходимо е човек наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за самонаблюдение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя човека да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян.
Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
към текста >>
И онзи, който казва на човечеството, че не само
чувства
Бог в себе си – както твърдят и чисто реторичните теософи, – а може да говори за двете събития, за безсилието и възкръсването от безсилието, той говори за истинското изживяване на Христос.
Когато например Харнак говори за Христос, това, което казва, не е истина по простата причина, че казаното за Христос – прочетете го сами – общо взето се казва за Бог. Това може да се каже също така за еврейския бог, за бога на мохамеданите и за всички други. И много от искащите днес да бъдат така наречените „пробудени“ казват: „Аз изживявам Бог в мен.“ Но те изживяват само Бог Отец и то в притъпен образ, понеже в действителност не забелязват, че са болни и говорят само по традиция. Нещо подобно например прави Йоханес Мюлер. Но всички тези хора нямат Христос, защото изживяването на Христос не се състои в изживяване на Бога в човешката душа, а от две неща – изживяването на смъртта в душата чрез тялото и възкръсването на душата чрез духа.
И онзи, който казва на човечеството, че не само чувства Бог в себе си – както твърдят и чисто реторичните теософи, – а може да говори за двете събития, за безсилието и възкръсването от безсилието, той говори за истинското изживяване на Христос.
Човекът обаче го намира, когато тръгне по свръхсетивен път към Мистерията на Голгота. Той сам намира силите, които подбуждат определени свръхсетивни сили и те го довеждат до Мистерията на Голгота.
към текста >>
Дори и от отделните неща в живота може да се по
чувства
колко правдиво е това, което казвам, и от тези единични неща в живота човек може да се издигне до голямото изживяване на безсилието и възкръсването от безсилието.
Дори и от отделните неща в живота може да се почувства колко правдиво е това, което казвам, и от тези единични неща в живота човек може да се издигне до голямото изживяване на безсилието и възкръсването от безсилието.
към текста >>
Поетът го е по
чувства
л, като е казал: „Заговори ли душата, ах, душата вече не говори.“ По пътя, по който се превръща в говор това, което изживяваме като истина вътрешно в душата, то веднага заглъхва.
Скъпи приятели, хубаво би било, особено в нашето съвремие, ако хората можеха да открият например следното: Съвсем сигурно е, че в глъбините на човешките души се намира тенденцията да се казва истината. Но именно когато имаме намерението да кажем истината и сами се осъзнаем при това изговаряне на истината, можем да направим първата крачка към изпитване на безсилието на човешкото тяло спрямо божествената истина. В мига, когато наистина стигнете до осъзнаване относно казването на истината, стигате до нещо забележително.
Поетът го е почувствал, като е казал: „Заговори ли душата, ах, душата вече не говори.“ По пътя, по който се превръща в говор това, което изживяваме като истина вътрешно в душата, то веднага заглъхва.
То още не се умъртвява напълно в говора, но веднага заглъхва. И този, който познава говора, знае, че нищо не е правилното означение на някаква истина, освен собствените имена, които винаги назовават само едно нещо. Щом употребим общи, генерализирани имена, било съществителни, глаголи или прилагателни, ние вече не изговаряме истината напълно. Истината се състои в това да осъзнаем, че с всяко изречение всъщност се отклоняваме от нея.
към текста >>
Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да по
чувства
т хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците.
Този, който вярва, че самите думи са нещо по-различно от евритмия, сериозно се заблуждава. Думите са само извършена от ларинкса и предизвикана във въздуха евритмия. Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса. Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания. С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс.
Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците.
Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията. Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни. Това, което е станало от словата, от логоса в течение на развитието, се разбира само когато словото отново се свърже с Христос, когато осъзнаем, че доколкото нашето тяло става инструмент на изговарянето, то притиска истината да слезе надолу, така че тя частично умира върху устните ни и ние я оживяваме отново в Христос, когато осъзнаем, че трябва да я одухотворим. Това означава да мислим едновременно и за духа.
към текста >>
И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да
чувства
те безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да по
чувства
те възкресението на духа в словото.
Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност. Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота.
И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото.
Това е. Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота. Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни. Това ще става все по-важно и по-важно.
към текста >>
6.
Бележки към това издание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
чувства
ща духа, излъчваща любов, да се съедини
чувстваща духа, излъчваща любов, да се съедини
към текста >>
7.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
184. Поетът го е по
чувства
л: Фридрих Шилер в „Tabulae votivae“.
184. Поетът го е почувствал: Фридрих Шилер в „Tabulae votivae“.
към текста >>
8.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и
чувства
та; аз се
чувства
м вътре в собствения си опит.
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа. Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа.
И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда. Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство. Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин.
към текста >>
Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши
чувства
.
В продължение на целия четвърти следатлантски период, а също и във времената на Августин, в хората още са живеели отгласи на древното атавистично ясновиждане. За това, за съжаление, са се запазили малко исторически сведения, за това, собствено, нищо не се знае. Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот. Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот. Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха.
Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства.
Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня. И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност. Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален живот, а не просто като абстрактен живот. И не е важно, може ли днес някой да докаже това или не, но самият Августин на основата на собствения си опит е можал да каже: аз знам, че в периода от заспиването до пробуждането продължава това, което макар вътрешно да е истинно, е недействително. Но във времената на Августин е било възможно да се придържаш към такъв възглед, да се придържаш към такава гледна точка.
към текста >>
Трупът е нещото, от което Буда се отвращава, за да стигне до там, че макар и в спиритуален вид, той все пак е това, в което може да се по
чувства
прорастващия живот.
В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света. Който е запознат с мирогледите от древните времена знае също, че подчертаването на раждането, възникването и израстването е било главна тема на тези мирогледи. И често съм подчертавал, че в противовес на това се е изявила Мистерията на Голгота. Говорил съм за това по следния начин: спомнете си, как шестстотин години преди Мистерията на Голгота Буда, който завършва дохристиянския мироглед в развитието на човечеството, стигнал до своя възглед вследствие на това, че освен всичко друго видял труп. И като аксиома звучало за Буда: страданието трябва да бъде преодоляно; трябва да се намерят средства да се избегне смъртта.
Трупът е нещото, от което Буда се отвращава, за да стигне до там, че макар и в спиритуален вид, той все пак е това, в което може да се почувства прорастващия живот.
към текста >>
Това, което ние днес мислим, това, което днес
чувства
ме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето.
И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот. За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година. Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността.
към текста >>
Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли,
чувства
и иска, да пулсира импулсът на Христос.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква.
Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос.
Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
9.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при
чувства
та и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание.
Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи.
И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание.
Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би по
чувства
л себе си заобиколен не от външната природа, а би се по
чувства
л изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето.
в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия.
Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето.
И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се по
чувства
ме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се
чувства
ме свободни личности.
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали.
Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
Благодарение на това, че върху нас действа йерархията Архангели, ние
чувства
ме своята принадлежност към цялото човечество.
Благодарение на това, че върху нас действа йерархията Архангели, ние чувстваме своята принадлежност към цялото човечество.
Можем също да кажем, че благодарение на това, че Архангелите просветляват нашето духовно-душевно битие, че те го инспирират, ние, собствено, се усещаме хора. И благодарение на това, че Архаите, Духовете на Времето, импулсират нашето същество, дават му интуиции, ние се усещаме като земни същества, т.е. принадлежащи не само към съвременното човечество, а към цялото земно човечество, съществуващо от началото до края на развитието на Земята. Тоест, благодарение на това, ние се чувстваме членове на цялото земно развитие. Но ние чувстваме това само смътно, доколкото също така смътно чувстваме в себе си Духовете на Времето.
към текста >>
Тоест, благодарение на това, ние се
чувства
ме членове на цялото земно развитие.
Благодарение на това, че върху нас действа йерархията Архангели, ние чувстваме своята принадлежност към цялото човечество. Можем също да кажем, че благодарение на това, че Архангелите просветляват нашето духовно-душевно битие, че те го инспирират, ние, собствено, се усещаме хора. И благодарение на това, че Архаите, Духовете на Времето, импулсират нашето същество, дават му интуиции, ние се усещаме като земни същества, т.е. принадлежащи не само към съвременното човечество, а към цялото земно човечество, съществуващо от началото до края на развитието на Земята.
Тоест, благодарение на това, ние се чувстваме членове на цялото земно развитие.
Но ние чувстваме това само смътно, доколкото също така смътно чувстваме в себе си Духовете на Времето.
към текста >>
Но ние
чувства
ме това само смътно, доколкото също така смътно
чувства
ме в себе си Духовете на Времето.
Благодарение на това, че върху нас действа йерархията Архангели, ние чувстваме своята принадлежност към цялото човечество. Можем също да кажем, че благодарение на това, че Архангелите просветляват нашето духовно-душевно битие, че те го инспирират, ние, собствено, се усещаме хора. И благодарение на това, че Архаите, Духовете на Времето, импулсират нашето същество, дават му интуиции, ние се усещаме като земни същества, т.е. принадлежащи не само към съвременното човечество, а към цялото земно човечество, съществуващо от началото до края на развитието на Земята. Тоест, благодарение на това, ние се чувстваме членове на цялото земно развитие.
Но ние чувстваме това само смътно, доколкото също така смътно чувстваме в себе си Духовете на Времето.
към текста >>
Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се
чувства
ме личности.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание.
Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности.
Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други. В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние. Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се
чувства
ме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности.
Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други.
Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други. В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние. Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
Веднага ще престанете да се
чувства
те личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности. Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други.
Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други.
В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние. Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се
чувства
ме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности. Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други.
В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние.
Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се по
чувства
ме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно
чувства
ме себе си принадлежащи към цялото човечество.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество.
И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе. На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите. Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период.
към текста >>
Само такова съзнание дава на човек възможност да се по
чувства
историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество. И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе. На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите.
Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век.
Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период. Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава човек, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
към текста >>
Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да
чувства
себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си.
И така, в обичайния ход на развитието на човечеството, както видяхте, това имагинативно познание отсъства. То е потиснато в периода от заспиването до пробуждането от реалността на аза и астралното тяло, а в будно състояние човек губи връзка със съществата на третата йерархия. Това става, защото именно в нашия времеви цикъл, човекът, както видяхме, се намира по време на сън във властта на заблудата, че азът и астралното му тяло не действат. Но те не бездействат, те се намират в живо взаимодействие със съществата на третата йерархия. В будно състояние работата стои така, че в днешния времеви цикъл нашето физическо и етерно тела, по някакъв начин, може да се каже, неупълномощено абсорбират нашето духовно-душевно същество; те се просмукват с това духовно-душевно същество.
Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си.
Но човек не се чувства така. Той се чувства така, сякаш е физическо и етерно тяло. А всъщност, това не е така. Ние сме духовно-душевни същества, на които физическото и етерно тела служат като инструменти, но не можем да се освободим от тази наша заблуда, такъв е характерът на нашия времеви цикъл. Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството.
към текста >>
Но човек не се
чувства
така.
То е потиснато в периода от заспиването до пробуждането от реалността на аза и астралното тяло, а в будно състояние човек губи връзка със съществата на третата йерархия. Това става, защото именно в нашия времеви цикъл, човекът, както видяхме, се намира по време на сън във властта на заблудата, че азът и астралното му тяло не действат. Но те не бездействат, те се намират в живо взаимодействие със съществата на третата йерархия. В будно състояние работата стои така, че в днешния времеви цикъл нашето физическо и етерно тела, по някакъв начин, може да се каже, неупълномощено абсорбират нашето духовно-душевно същество; те се просмукват с това духовно-душевно същество. Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си.
Но човек не се чувства така.
Той се чувства така, сякаш е физическо и етерно тяло. А всъщност, това не е така. Ние сме духовно-душевни същества, на които физическото и етерно тела служат като инструменти, но не можем да се освободим от тази наша заблуда, такъв е характерът на нашия времеви цикъл. Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството. А всъщност това не сме ние; това само изглежда така, доколкото съзнанието на нашия аз незаконно е абсорбирано от нашето физическо тяло и нашето етерно тяло.
към текста >>
Той се
чувства
така, сякаш е физическо и етерно тяло.
Това става, защото именно в нашия времеви цикъл, човекът, както видяхме, се намира по време на сън във властта на заблудата, че азът и астралното му тяло не действат. Но те не бездействат, те се намират в живо взаимодействие със съществата на третата йерархия. В будно състояние работата стои така, че в днешния времеви цикъл нашето физическо и етерно тела, по някакъв начин, може да се каже, неупълномощено абсорбират нашето духовно-душевно същество; те се просмукват с това духовно-душевно същество. Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си. Но човек не се чувства така.
Той се чувства така, сякаш е физическо и етерно тяло.
А всъщност, това не е така. Ние сме духовно-душевни същества, на които физическото и етерно тела служат като инструменти, но не можем да се освободим от тази наша заблуда, такъв е характерът на нашия времеви цикъл. Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството. А всъщност това не сме ние; това само изглежда така, доколкото съзнанието на нашия аз незаконно е абсорбирано от нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. И причината за това е, че в сегашния времеви цикъл ариманическите сили действат доста по-мощно, отколкото това трябва да бъде при нормално развитие на човечеството.
към текста >>
Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се
чувства
ме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството.
Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си. Но човек не се чувства така. Той се чувства така, сякаш е физическо и етерно тяло. А всъщност, това не е така. Ние сме духовно-душевни същества, на които физическото и етерно тела служат като инструменти, но не можем да се освободим от тази наша заблуда, такъв е характерът на нашия времеви цикъл.
Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството.
А всъщност това не сме ние; това само изглежда така, доколкото съзнанието на нашия аз незаконно е абсорбирано от нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. И причината за това е, че в сегашния времеви цикъл ариманическите сили действат доста по-мощно, отколкото това трябва да бъде при нормално развитие на човечеството. Те, по някакъв начин, привличат аза и астралното тяло към физическото и етерно тела, и създават в човека заблудата, че главата, която той носи на раменете си, е той самият, че ръцете и цялото му тяло е той самият. Физическото тяло незаконно си е присвоило съзнанието, така че ни се струва, сякаш нашето физическо тяло представлява нашата личност. Този, който мисли, че физическото му тяло някак определя неговата личност, изпада в заблуда, като някой, който е поставил пред себе си огледало, възпроизвеждащо това, което представлява всъщност негов собствен отразен образ.
към текста >>
По отношение на тази фундаментална истина днешните хора, в които действат силите на нашия днешен времеви цикъл, изпадат в заблуда, за която вече казах: струва ни се, че това, което изпитваме в нашите мисли и
чувства
, го получаваме от тялото си.
Това, в известен смисъл, е фундаментална истина, на която трябва да се обърне особено внимание.
По отношение на тази фундаментална истина днешните хора, в които действат силите на нашия днешен времеви цикъл, изпадат в заблуда, за която вече казах: струва ни се, че това, което изпитваме в нашите мисли и чувства, го получаваме от тялото си.
Но човек естествено е подложен на тази заблуда, в своето днешно състояние на съзнанието той не може да се избави от тази заблуда. Както слънцето, залязвайки към хоризонта, ни се струва по-голямо, отколкото когато стои отгоре – ние знаем, че това е заблуда, но така ни се струва, – така и на човек трябва да му се струва, че той, като личност, се състои от плът и кръв. Това е заблуда на съзнанието. Но на тази заблуда на съзнанието, на която днес е подложен човек, той не винаги е бил подложен, тази заблуда на съзнанието, собствено, е съществена характерна черта на човечеството в християнската епоха след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Никой човек в древните времена не е
чувства
л своето душевно-духовно същество толкова свързано с тялото, както това го
чувства
днешният човек.
До Мистерията на Голгота не е имало подобна заблуда на съзнанието, но е имало заблуда от друг тип. До Мистерията на Голгота човек не е мислел, че съзнанието му е свързано с неговото физическо тяло. За това, разбира се, историята нищо не разказва, но това е така. На човека от II – III хилядолетие преди Христа би му се сторило като глупост да мисли, че душата му по някакъв начин е произведена от физическото тяло.
Никой човек в древните времена не е чувствал своето душевно-духовно същество толкова свързано с тялото, както това го чувства днешният човек.
към текста >>
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да по
чувства
, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се по
чувства
посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието. Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
И ако човек в будно състояние осъзнаваше, че неговият аз и астрално тяло са свързани със съществата от третата йерархия, ако, с други думи, действително виждаше себе си в цялата пълнота, не просто би се
чувства
л като свободна личност, като земен човек, но той би по
чувства
л в себе си, колко лъжливо е чувството, че той представлява човек от плът и кръв; тогава също нямаше да му се струва, че външният природен ред, който е представен на сетивата му, е нещо твърдо установено в действителността, за да противостои на силата на идеалите.
И ако човек в будно състояние осъзнаваше, че неговият аз и астрално тяло са свързани със съществата от третата йерархия, ако, с други думи, действително виждаше себе си в цялата пълнота, не просто би се чувствал като свободна личност, като земен човек, но той би почувствал в себе си, колко лъжливо е чувството, че той представлява човек от плът и кръв; тогава също нямаше да му се струва, че външният природен ред, който е представен на сетивата му, е нещо твърдо установено в действителността, за да противостои на силата на идеалите.
Той би знаел, че това, което днес представлява природният ред, ще се разпадне с всичките си вещества, и това, което днес представлява природата, ще изчезне. И когато вече няма да го има това, което днес представлява природата, тогава на нейно място ще възникне друга външна сетивна действителност: това, което днес са идеалите, в бъдеще ще се превърне в природа. Така че може да се каже: днес ние имаме природен ред (виж червеното на рисунката) и идеален ред (виж жълтото на рисунката). Физикът мисли, че съществува закон за запазване на силата и веществото, че природният ред има продължение, и същите атоми и същите сили ще действат и в бъдеще. Този физик, ако е честен човек, не може да каже нищо друго, освен: идеалният ред, за който мечтаем, трябва да изчезне като сън, така че във финалното състояние на Земята идеализъм няма да има, той ще бъде погребан.
към текста >>
Човек не се е
чувства
л, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото.
До Мистерията на Голгота човешките души в будно състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на съзнанието. Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието. Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена! Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия.
Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото.
Колко близък са чувствали гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
към текста >>
Колко близък са
чувства
ли гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието. Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена! Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия. Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото.
Колко близък са чувствали гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
към текста >>
Затова Огюст Конт и Сен-Симон особено са
чувства
ли своята връзка с епохата на индустриализма, доколкото те са допускали само позитивистката наука, тоест това, което се опира само на външния, сетивен, каузално необходим природен ред.
То донесло неверие в абстрактните понятия, неверие в метафизиката. И в човешкия живот също е можело да се доверяват само на сетивните факти. Съзнанието за традицията, която я е имало още в древните времена, когато традиционно още се е запазвало живо съзнанието за това, че в социалната структура действа нещо друго – по-рано са мислели: боговете, а след това: метафизичните елементи, – такова живо съзнание не е можело да се запази в новото време. То може отново да бъде добито само по пътя, посочен от духовната наука. И подобно радикално изкореняване на съзнанието за духовната основа на социалната структура, доведе до индустриализма.
Затова Огюст Конт и Сен-Симон особено са чувствали своята връзка с епохата на индустриализма, доколкото те са допускали само позитивистката наука, тоест това, което се опира само на външния, сетивен, каузално необходим природен ред.
към текста >>
10.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Да, днешното човечество изобщо нямаше да го има, ако то не се
чувства
ше включено в историята, в историческия живот.
Също така сме пропити и от така наречения Дух на Времето, същество, принадлежащо към йерархията на Архаите. Но ние имаме много слабо, смътно съзнание за това, което изхожда от тях.
Да, днешното човечество изобщо нямаше да го има, ако то не се чувстваше включено в историята, в историческия живот.
Източният мироглед изобщо не достига до съзнанието за това, как живее земният човек. Това е специалната задача на западната култура – да се усещаме като историческо същество, като същество, – имаме предвид себе си, – принадлежащо на XIX и XX век. Но не повече от броя на годините и няколко характерни дати – по-нататък ще чуем, колко малко значи това за разбирането на живота – знае за това съвременното материалистично съзнание на човечеството.
към текста >>
Той би се
чувства
л не личност, а точно както днес той се
чувства
личност, би се
чувства
л човек, би се
чувства
л член на цялото човечество.
Да погледнем днешния човек. Той стои, както видяхме, в минералното царство; той още не стои в растителното царство. Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг.
Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество.
Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора. Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност. Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен. Сега хората не се чувстват единен организъм: но това не е истина, това е заблуда, майя.
към текста >>
Днес човек се
чувства
сякаш ограден със стена от другите хора.
Да погледнем днешния човек. Той стои, както видяхме, в минералното царство; той още не стои в растителното царство. Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг. Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество. Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен.
Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора.
Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност. Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен. Сега хората не се чувстват единен организъм: но това не е истина, това е заблуда, майя. Ще дойде време, когато човек ще стои в растителното царство, където щастието на отделния човек ще бъде непоносимо, ако редом с него има нещастни.
към текста >>
Сега хората не се
чувства
т единен организъм: но това не е истина, това е заблуда, майя.
Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество. Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора. Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност. Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен.
Сега хората не се чувстват единен организъм: но това не е истина, това е заблуда, майя.
Ще дойде време, когато човек ще стои в растителното царство, където щастието на отделния човек ще бъде непоносимо, ако редом с него има нещастни.
към текста >>
Но зло и щастие никак не са съвместими едно с друго; защото в бъдеще, вследствие на това, че човек ще се по
чувства
стоящ в растителното царство, той ще се по
чувства
член на цялото човечество и такова противопоставяне ще бъде невъзможно.
Все повече този утилитаризъм овладява мисленето. Затова това мислене може да се спиритуализира само чрез усилията на духовната опозиция. Такава е перспективата в бъдеще: спиритуално мислещите хора трябва да преодолеят народната култура, да я преодолеят до нейното пълно унищожение. Затова ви демонстрирах, че Бентам, който, изхождайки от народната култура, стигна до основополагащата постановка, че благото на земята се състои в най-голямото щастие за болшинството хора, има ожесточени противници в лицето на спиритуално мислещите хора в своята собствена страна, които казват: това е чисто дяволска дефиниция, защото такова определение може да се даде, ако не мислиш за нищо друго, освен за днешния ден. Ако макар и малко помислиш за бъдещото развитие, ще стане ясно, че тази мисъл е съвсем непоносима: щастие за най-голям брой хора, доколкото е вярно противоположното: щастието за най-малък брой хора би трябвало да е злото.
Но зло и щастие никак не са съвместими едно с друго; защото в бъдеще, вследствие на това, че човек ще се почувства стоящ в растителното царство, той ще се почувства член на цялото човечество и такова противопоставяне ще бъде невъзможно.
Така както днес не може просто да се отдели някой важен орган на човека, за да не загине целия човешки организъм, така и в бъдеще, когато Земята ще стои в растителното царство, няма да може да се причини страдание на някаква отделна група хора, без да се причини страдание на цялото. В бъдеще ние ще стигнем до такова състояние на развитие. И доколкото от Бентам е дадена дефиниция за щастие, която няма бъдеще, а е ориентирана само към настоящето, тя трябва да бъде преодоляна от тези, които се стремят към духовността.
към текста >>
И още повече ще се по
чувства
цялостен човек, съвсем одухотворен човек, когато ще стои в седмото образувание.
И в още по-голяма степен човек ще участва в цялото, когато ще стои в шестото образувание.
И още повече ще се почувства цялостен човек, съвсем одухотворен човек, когато ще стои в седмото образувание.
към текста >>
Обаче благодарение на това, че се
чувства
ме самостоятелни личности, че се
чувства
ме хора, че се
чувства
ме членове на земното развитие, че знаем, че нашето етерно тяло е творение на втората йерархия, нашето физическо тяло е творение на първата йерархия, благодарение на това ние проникваме в другите сфери, в другите образуващи елементи.
Тази йерархия се е придвижила по-нататък, отколкото той, тя днес вече се намира в петото образувание, а другите същества са се развили още по-нататък, тоест той прониква на по-високи степени на образуванията. Моля ви да имате търпение и действително да обмислите тези фини мисли; защото тук трябва да правите разликата, дали се мислите за творение, или се мислите за независимо духовно същество, каквото сте, например, в съня или в периода между смъртта и новото раждане. Доколкото се мислите в своето физическо, етерно, астрално тяло и аз, дотолкова се мислите като творение на Земята, мислите се в четвъртото образувание; но вие прониквате в петото, шестото и седмото образувания. Но доколкото не просто живеете в своето тяло, но също и извън своето тяло, в съня или след смъртта, вие прониквате в другите йерархии, и тези други йерархии са се развили значително по-нататък. И така, можем да кажем: когато, като сътворени същества, разглеждаме Земята с всичко, което се намира на нея и вътре в нея, тя, като сътворено същество достига само до четвъртата степен, и ние, като сътворени същества достигаме заедно с нея само до четвъртата степен.
Обаче благодарение на това, че се чувстваме самостоятелни личности, че се чувстваме хора, че се чувстваме членове на земното развитие, че знаем, че нашето етерно тяло е творение на втората йерархия, нашето физическо тяло е творение на първата йерархия, благодарение на това ние проникваме в другите сфери, в другите образуващи елементи.
към текста >>
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възгледи, ще по
чувства
необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо.
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възгледи, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо.
Тогава често му казват: не изпадаш ли в илюзии? Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по отношение на такива конкретни истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия! Дълбоко чувство на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини. Тогава ще дълбаем все по-дълбоко и по-дълбоко. А в действителност има немалко, а много, прекалено много потвърждения за това, което сега ви приведох, потвърждения за ариманическия характер на марксизма или други подобни мирогледи.
към текста >>
11.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Знаете, че ако разглеждаме човека така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите,
чувства
та и волята.
Знаете, че ако разглеждаме човека така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите, чувствата и волята.
Той се разделя на мислещо, чувстващо и волящо същество, които образуват единство. Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи.
към текста >>
Той се разделя на мислещо,
чувства
що и волящо същество, които образуват единство.
Знаете, че ако разглеждаме човека така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите, чувствата и волята.
Той се разделя на мислещо, чувстващо и волящо същество, които образуват единство.
Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята.
към текста >>
Хората винаги са
чувства
ли тези неща и в една или друга форма са ги изразявали.
Хората винаги са чувствали тези неща и в една или друга форма са ги изразявали.
Например, малко се обръща внимание, че още в Стария Завет се съдържа най-малкото намек за тази полярна противоположност между ариманическо и луциферическо. Казах, че на това малко се обръща внимание, доколкото хората при четене на Библията прекрасно четат главите една след друга и не различават такива противоположности, както между книгите на Мойсей и книгата на Йов. Но в тази противоположност на книгите Мойсееви и книгата на Йов вече стои усещане за полярната противоположност между ариманическо и луциферическо. Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека. Мойсей поставя въпроса за злото.
към текста >>
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-пред
чувства
щото преживяване на духа.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа.
Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
към текста >>
12.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се по
чувства
малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по следния начин. Ще приведа резултат, до който те се надяват да стигнат. Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка. Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора. Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че човек в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания.
Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
към текста >>
Разбира се, мога също да си представя и, че някой се
чувства
несвободен, защото не може едновременно да се намира в Европа и в Америка, някой се
чувства
несвободен, защото не може да свали луната от небето.
Това е много неудобна истина, но такъв е животът. Мога даже да си представя хората, които ще кажат: да, но ако човек в цялата си вътрешна закономерност е така ограничен, къде е свободната воля на човека? Къде му е свободата? Къде е съзнанието за принадлежност към човечеството?
Разбира се, мога също да си представя и, че някой се чувства несвободен, защото не може едновременно да се намира в Европа и в Америка, някой се чувства несвободен, защото не може да свали луната от небето.
Но фактите се градят не според човешките желания, и там, където става дума за това, човек да стигне до обяснение на самия себе си, също е необходимо да се имат предвид фактите. Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди. И при това ние живеем, както беше казано, нормален живот, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази гледна точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на живота ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от живота.
към текста >>
Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят,
чувства
т и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората!
Възприемете това, което казах, за житейска истина. Ако приемете това като житейска истина, тя ще хвърли светлина и върху жизнената практика.
Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората!
Как това би способствало за установяването на връзката на душа с душа! Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото. Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца!
към текста >>
13.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето,
чувства
та и волята.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята.
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното. Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества. Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето,
чувства
та и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята.
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества. Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Доколкото човек живее в мисленето,
чувства
та и волята, тоест докато той
чувства
нещо и това, което
чувства
, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Но в действителността е невъзможно да се разделят дейностите по мисленето,
чувства
нето и волята.
Представете си, например, че човек мисли по-интензивно.
Но в действителността е невъзможно да се разделят дейностите по мисленето, чувстването и волята.
Когато мислим, тоест образуваме мисли, към процеса на мислене се намесва също и волята; в процеса на мислене се намесва дейността на волята. Също така, когато искаме нещо, когато осъществяваме нещо, в поисканото, в изпълненото от нас действа също и мисленето. Работата е там, че когато човек мисли, когато възприема с външните сетива, е повече мислещ, отколкото волящ; когато действа или когато във вътрешното чувство се предава на усещането, той е повече волящ, отколкото мислещ. Но всичко това, което обсъждаме, както сега го направих, е само външна характеристика на предмета. Ако искаме да стигнем до действителността относно обсъжданите тук неща, е нужно да говорим по съвсем, съвсем друг начин.
към текста >>
И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните
чувства
, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва.
Той живее така, че в известно отношение ще имаме предвид неговата ориентировка, ако кажем: той е така ориентиран космически, че последователно се ориентира по знаците на Зодиака. Той последователно се ориентира към Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Но той е ориентиран също и така, че първо се установява главната ориентировка, така че това, което се отнася до природата на главата му, ако тази ориентировка стои в основата на Зодиака, е ориентирана нагоре, докато това, което се отнася до крайниците, е ориентирано надолу. Затова може да се каже: в тази ориентировка сякаш се съдържа линията на равновесие, която разделя горно и долно.
И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва.
Ако искаме да характеризираме това състояние, – не бих желал, сега да се намирате в такова състояние, – ще кажем: равновесната линия стои хоризонтално (виж рис.4).
към текста >>
В първата от нашите Мистерийни драми аз посочих, – естествено, това посочване беше направено в драматична форма, – че ние не трябва да си представяме, че когато човек душевно-духовно нещо мисли или
чувства
, това става само в него, а при това става движение на мирови сили.
В първата от нашите Мистерийни драми аз посочих, – естествено, това посочване беше направено в драматична форма, – че ние не трябва да си представяме, че когато човек душевно-духовно нещо мисли или чувства, това става само в него, а при това става движение на мирови сили.
И образно това беше представено в една от сцените така, че когато Капезиус и Щрадер се държат по определен начин, се случват велики космически събития. Те действително се случват, макар и не в сетивния, а в свръхсетивния свят; те могат да намерят своето отражение в сетивния свят така, както това е показано в драмата. И там в драмата много ясно е показано, че поведението на човека тук, както го описваме, собствено, е не нещо друго, а отглас от действителността; че когато на човек в душата му се появяват най-дребни желания или мисли, в Космоса става нещо важно. Никога в душата си не можем нещо да мислим или да проявим воля, без да се преместим в област, в която се разгръща духовна борба, или където духовната борба е стигнала до покой, където духовната борба вече е завършила, и ние имаме работа с нейните резултати.
към текста >>
По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене,
чувства
и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи.
Това, което сега ви описах, произхожда в човешкото душевно-духовно същество. Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното. В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации.
По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи.
В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме.
към текста >>
В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене,
чувства
и воля.
Това, което сега ви описах, произхожда в човешкото душевно-духовно същество. Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното. В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи.
В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля.
И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време.
към текста >>
В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите,
чувства
та и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин.
В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото.
В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин.
В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото.
към текста >>
И по-нататък, когато посветеният разглежда мисленето,
чувства
та и волята, които се намират в течащо състояние, той трябва да спре този поток, и това, което, доколкото е свързано с тялото, изглежда протичащо във времето, трябва да се наблюдава в областта на постоянно съществуващото, в областта на едновременното съществуване, но духовно едновременно съществуване.
И по-нататък, когато посветеният разглежда мисленето, чувствата и волята, които се намират в течащо състояние, той трябва да спре този поток, и това, което, доколкото е свързано с тялото, изглежда протичащо във времето, трябва да се наблюдава в областта на постоянно съществуващото, в областта на едновременното съществуване, но духовно едновременно съществуване.
Хората се стремят към науката за посвещение и външно охотно се съгласяват с това, че обкръжаващият свят, какъвто изглежда на човека, е майя, велика измама, илюзия. Но когато се стигне до същността, хората не се ориентират и искат както горната, така и долната област да се описват с терминологията на майята. Могат да се дават превъзходни схематични рисунки, които изцяло са направени по образец на представите от майя, и по този начин да се движим нагоре-надолу в духовния свят, в областите на свръхсъзнанието или подсъзнанието. Хората казват: ти описваш това, което не мога да разбера. Но зад тези думи стои не нещо друго, а следното: ти искаш от мен, аз да стигна до други идеи и представи, от тези, които се намират в майя; ти искаш от мен, аз да стигна до представи, които се намират в областта на действителността.
към текста >>
Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е
чувства
л Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“.
Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта.
Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“.
Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука. Това е задачата, която стои пред съвременното човечество, което трябва да приеме науката за посвещението. Това, което се е предлагало в древността, съвременният човек трябва да го вижда в светлината, която изхожда за него от съвременната наука за посвещение.
към текста >>
14.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нека днес, мислите, раждащи се в душата при спомена за времето, когато тук на този хълм преди пет години беше положен Основният Камък, да ги облечем в
чувства
, вярно свързващи ни с тази сграда.
Днес искам да свържа с това няколко практически мисли. Най-важното е, ние да помним същността на тази сграда, на Основния Камък, който беше заложен преди пет години, и това, изхождащо от вътрешната природа на антропософското дело, най-живо усещане, трябва да стои пред нашата душа. Често сме изказвали различни мисли относно тази сграда и ще ги изказваме при различни обстоятелства и в бъдеще.
Нека днес, мислите, раждащи се в душата при спомена за времето, когато тук на този хълм преди пет години беше положен Основният Камък, да ги облечем в чувства, вярно свързващи ни с тази сграда.
към текста >>
Човешка душа още в ранногръцкия период е възприемала пространството като нещо, с което тя е
чувства
ла своята жива връзка.
Но всичко това, – представете си само колко разсъдъчно, хладно и абстрактно е всичко това! Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по отношение на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е! Толкова разсъдъчно-понятийно, че пространството – заедно с времето – е станало за Кант субективна сянка, гола форма на съзерцание на сетивни явления. Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи. Не е нужно да отиваме толкова далеч – едва до VI, VII, VIII век преди Христа, – за да докажем, че по това време пространството е било нещо съвсем друго за човешката душа, отколкото тази разсъдъчна абстракция, която за човешката душа днес е пространството.
Човешка душа още в ранногръцкия период е възприемала пространството като нещо, с което тя е чувствала своята жива връзка.
Тя се е чувствала като поместена в нещо живо, когато се е усещала вътре в пространството.
към текста >>
Тя се е
чувства
ла като поместена в нещо живо, когато се е усещала вътре в пространството.
Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по отношение на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е! Толкова разсъдъчно-понятийно, че пространството – заедно с времето – е станало за Кант субективна сянка, гола форма на съзерцание на сетивни явления. Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи. Не е нужно да отиваме толкова далеч – едва до VI, VII, VIII век преди Христа, – за да докажем, че по това време пространството е било нещо съвсем друго за човешката душа, отколкото тази разсъдъчна абстракция, която за човешката душа днес е пространството. Човешка душа още в ранногръцкия период е възприемала пространството като нещо, с което тя е чувствала своята жива връзка.
Тя се е чувствала като поместена в нещо живо, когато се е усещала вътре в пространството.
към текста >>
И в това трето измерение, в предното и задното, древният човек е
чувства
л прехода от материалното към духовното.
И в това трето измерение, в предното и задното, древният човек е чувствал прехода от материалното към духовното.
Горното и долното, лявото и дясното той все още е възприемал като нещо духовно. То не е можело да има материално битие, докато е просто горно и долно, дясно и ляво; това е просто образ в пространството. Само благодарение на дебелината той става материален. И човек в предишните времена живо е усещал: докато растеш, ти правиш неголеми крачки от повърхността на Земята нагоре, по посока на горното и долното. Когато вървиш и можеш свободно да се движиш, ти се намираш в елемента на своята воля: предно и задно.
към текста >>
Той е
чувства
л, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е
чувства
л също надарен с интелект.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум.
Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект.
Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля. Така той е усещал своето живо битие вплетено по направление горе – долу, дясно – ляво, предно – задно.
към текста >>
15.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил,
чувства
л и искал като дете.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед. Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума.
Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете.
И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>
Представете си – описанието е дадено в моята книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“ – какво човек мисли,
чувства
и желае във възрастта до половата зрелост.
След това имаме втория жизнен период, който продължава от смяната на зъбите до половата зрелост.
Представете си – описанието е дадено в моята книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“ – какво човек мисли, чувства и желае във възрастта до половата зрелост.
Но човек би могъл да разбере това, което той преживява на тази възраст, едва във възрастта примерно от петдесет години.
към текста >>
Но неговите мислене,
чувства
и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват.
Като телесно-душевно същество той осъществява своето битие във времето, както показахме това по-горе. Но човек е също и духовно-душевно същество. И благодарение на своето духовно-душевно същество той принадлежи не само на царството на времето, както го характеризирахме по-горе, но като духовно-душевно същество той принадлежи също и на царството на постоянното съществуване, царството на вечността. Но това е нещо съвсем различно, отколкото му се струва. Тук той няма никакво развитие, тук той остава едно и също същество от раждането до смъртта.
Но неговите мислене, чувства и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват.
Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на богове. Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да участваш в борбата на един вид богове с друг вид. Да проявиш воля също означава да участваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой. Това е дълбока истина, представа, за която ще намерите нещо във „Вратата на посвещението“, показваща, че когато в нас се разиграват духовно-душевни процеси, едновременно стават и велики космически събития.
към текста >>
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето,
чувства
та и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия човек: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя. Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството. В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии. И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии. И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя!
към текста >>
Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим,
чувства
ме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
Мировите явления, разглеждани от гледната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя. Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето. Вчера ви представих такъв образ: вълни на повърхността на морето. Това, по принцип, е нещо, което не би го имало, ако под тях го нямаше морето, а над тях въздухът. Силите, предизвикващи тези вълни, се намират в морето и във въздуха и вълните са само отражение на сблъсъка на силите, действащи отдолу и отгоре.
Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим, чувстваме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
Нашият живот, всъщност, е нищо, ако не го разглеждаме като сливане на тези две истински действителности.
към текста >>
Те се стремят изцяло да ни откъснат от този живот във времето, да ни надарят с такива мисли,
чувства
и воля, които изцяло биха били взети от областта на вечното.
Има други сили, които се стремят към точно обратното.
Те се стремят изцяло да ни откъснат от този живот във времето, да ни надарят с такива мисли, чувства и воля, които изцяло биха били взети от областта на вечното.
Тези същества се стремят от детството, без наше участие, да инспирират в нас определен квант мислене, чувства и воля, и след това да го поддържат в течение на целия ни живот. Ако те биха победили, целият ни живот във времето би изсъхнал. Тогава в крайна сметка, даже и много скоро, – това отдавна би станало, ако тези същества бяха победили, – бихме отхвърлили, бихме свалили от себе си физическата телесност, телесно-духовното същество, и бихме станали чисти духове. Но така не бихме изпълнили нашата задача, доколкото тази задача изхожда от земното битие. Ние бихме били изтръгнати от земното битие.
към текста >>
Тези същества се стремят от детството, без наше участие, да инспирират в нас определен квант мислене,
чувства
и воля, и след това да го поддържат в течение на целия ни живот.
Има други сили, които се стремят към точно обратното. Те се стремят изцяло да ни откъснат от този живот във времето, да ни надарят с такива мисли, чувства и воля, които изцяло биха били взети от областта на вечното.
Тези същества се стремят от детството, без наше участие, да инспирират в нас определен квант мислене, чувства и воля, и след това да го поддържат в течение на целия ни живот.
Ако те биха победили, целият ни живот във времето би изсъхнал. Тогава в крайна сметка, даже и много скоро, – това отдавна би станало, ако тези същества бяха победили, – бихме отхвърлили, бихме свалили от себе си физическата телесност, телесно-духовното същество, и бихме станали чисти духове. Но така не бихме изпълнили нашата задача, доколкото тази задача изхожда от земното битие. Ние бихме били изтръгнати от земното битие. Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма.
към текста >>
Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват
чувства
, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята.
Този, който съзнателно иска да провежда своя живот, трябва в определено отношение, бих казал, да развива космическите усещания. Какво значи, да развива космическите усещания? Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята.
Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята.
Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека.
към текста >>
Появяват се
чувства
, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност.
Този, който съзнателно иска да провежда своя живот, трябва в определено отношение, бих казал, да развива космическите усещания. Какво значи, да развива космическите усещания? Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята. Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята.
Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност.
Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т.
към текста >>
Човек трябва да се научи да
чувства
: луциферическото същество господства в света.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер. И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото. Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството.
Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света.
Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората. И това луциферическо същество преди всичко иска, всичко, което в света е закономерност, това, което при хората действа като закон, да го отстрани от света. Най-много от всичко Луцифер ненавижда в съвместния живот на хората това, което става според закона.
към текста >>
Скептикът се
чувства
свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се
чувства
изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си.
Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици.
Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си.
По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер. Това, към което трябва да се стреми човечеството, е равновесното състояние: мистичното преживяване в скепсиса, и скепсис в мистичното преживяване. Работата не е в Монтен[ii] или Августин, а чрез Августин да се осветли какво е Монтен, и чрез Монтен да се осветли, какво е Августин. Едностранчивостта въвлича човека в единия или другия поток.
към текста >>
Вчера ви казах какви пространствени и времеви преживявания са имали хората в древните времена, как конкретно са
чувства
ли пространството, как конкретно са
чувства
ли времето.
Не казвайте, че тези неща са твърде сложни, защото не е там работата.
Вчера ви казах какви пространствени и времеви преживявания са имали хората в древните времена, как конкретно са чувствали пространството, как конкретно са чувствали времето.
Това, което ние изпитваме абстрактно, те са го изпитвали конкретно. Трябва така да се научим да разглеждаме обкръжаващия свят, че навсякъде да виждаме в равновесие това взаимодействие между застиване и разтваряне, избързване и връщане, праволинейно и криволинейно. Може просто да се спи, гледайки света. Но ако го гледаме будни, виждаме, как всички същества в него ги грози опасност от втвърдяване или разтваряне, ако излязат от равновесие. Трябва да развием това чувство и в бъдеще човечеството да го изпитва така живо, както в миналото е изпитвало чувството за пространство и време.
към текста >>
Може да се
чувства
в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено.
При разглежданията в нашата група, в човек могат да възникнат различни усещания.
Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено.
Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер.
към текста >>
Могат да се по
чувства
т Луцифер и Ариман в техните форми.
При разглежданията в нашата група, в човек могат да възникнат различни усещания. Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено. Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо.
Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми.
Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква.
към текста >>
16.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
“, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да по
чувства
т силата, заложена в духовната наука.
Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
“, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука.
И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път. Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
към текста >>
17.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето,
чувства
нето и волята.
Това, което днес мнозина наричат подсъзнателно, се отнася за астралното тяло. Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност. В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз. Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание.
Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето, чувстването и волята.
Всичко останало, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло в неговия истински облик, стоят извън съзнанието, а също и извън аза. Защото това, което обикновената наука, анатомията, физиологията и т. н., може да констатира по отношение на физическото тяло, е само външната му страна; по принцип, това не е нещо друго, освен съдържанието на нашето съзнание по отношение на човешкото физическо тяло, което добиваме по същия начин, както добиваме всяко друго сетивно съдържание. За нашето съзнание това е външния образ на физическото тяло, но това не е самото физическо тяло.
към текста >>
Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят,
чувства
т и искат другите хора.
Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото. Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание.
Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора.
Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много.
към текста >>
Външното естествознание се
чувства
много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната.
Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта. По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма. Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл. Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека.
към текста >>
18.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Така, но доста по-интензивно, отколкото днес някои още
чувства
т луната, са
чувства
ли древните хора, когато пробуждайки се са виждали слънцето.
Днес на хората е изключително трудно да си представят, как древните хора са стигали до познание на своята личност, доколкото те не искат да вярват, че външният мироглед на древните хора е бил съвсем различен. Невъзможно е да се разбере такава личност, като Юлиан Отстъпник[iv], в цялото му историческо значение, без да се знае, че той е бил един от последните хора, които са виждали слънцето различно, от това, как го виждаме днес. Днешният човек вижда слънцето като физическо тяло. Лунното въздействие малко по-дълго е останало за него като природно влияние. И днес влюбените обичат да се разхождат на лунна светлина, да бленуват и мечтаят, защото на лунна светлина фантазията расте и разцъфтява; поезията на лунната светлина, истина и лъжовна, и днес е широко разпространена сред хората.
Така, но доста по-интензивно, отколкото днес някои още чувстват луната, са чувствали древните хора, когато пробуждайки се са виждали слънцето.
Когато пробуждайки се са виждали слънцето, са говорили не само за слънчевата светлина, а са усещали: от това небесно същество, заедно с лъчите светлина, които ни сгряват и светят, в нас се излива това, което ни прави личности.
към текста >>
Това още го е
чувства
л Юлиан Отстъпник и е вярвал, че може да бъде запазено от човека.
Това още го е чувствал Юлиан Отстъпник и е вярвал, че може да бъде запазено от човека.
Това е било негова заблуда, а също и негова велика трагедия. Развиващото се човечество вече не е можело да усеща своята личност в лъчите на физическото слънце. Това познание за личността човек е трябвало да добива сега по духовен път. Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при човека отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на човека. Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер.
към текста >>
19.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е
чувства
л присъствието в света на свръхсетивно-същностното.
Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия?
При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното.
Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно! Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство. Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината. Но вие не искате да научите истината от демоните. Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света!
към текста >>
Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е
чувства
л: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания. Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това. Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве. Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики. И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва.
Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо.
Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>
Но вие можете да по
чувства
те техния инспиративен произход.
Ако вземете думите на Тертулиан в свръхсетивен смисъл, като инспирирани от отдавна вече умрелите по онова време съвременници на Христос, може би ще кажете: да, разбира се, Тертулиан ги е възприел така, както това са му позволили неговите душевни качества!
Но вие можете да почувствате техния инспиративен произход.
Към такива извори може да се приближи само човек, който със своето вътрешно знание здраво стои в свръхсетивното, който говори за демоните като свидетели на божественото, както говори за човешките свидетелства; защото Тертулиан казва, че демоните сами себе си смятат за демони, и че те признават Христос. Това е било подготовка, Тертулиан изобщо да може да възприеме това, което е трябвало да го инспирира.
към текста >>
20.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той
чувства
безкрайното си превъзходство над предците, защото от своето съзнание той образува представи относно природата.
И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните. Той е доволен от това и намира себе си за много умен. Човек не се стреми особено да научи, че в древните времена посредством духовете хората са си представяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят.
Той чувства безкрайното си превъзходство над предците, защото от своето съзнание той образува представи относно природата.
Обаче епохата на съзнателната душа изисква от нас нещо различно от това, което е било изисквано от нашите предци. Трябва да си изясним какво собствено имаме, когато си формираме възгледа върху природата.
към текста >>
той е разумен, доколкото пред
чувства
това, което не може да постигне.
Убеден съм, че повечето от вас, вземайки тези книги в ръце, много скоро ще ги оставят, защото тези книги са написани на учения език на съвременната философия, а този език е наситен с терминология, непонятна за неспециалиста, която трябва първо да се усвои. Все пак, който владее този език, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни забележки, възможни в нашето време, и че в печалните забележки, събрани в тях, се съдържа предчувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол. Но може да се каже: тази негова страст, която го заставя да се труди над приготвянето на отрова за другите готвачи и келнери, показва, че в него е пулсирало това знание, иначе той, като уважаван професор по философия, не би започнал да твърди, че човек има не повече мъдрост от животното[iii] и се отличава от него само по това, че животното все пак не е толкова разумно, за да се стреми към мъдрост, а човекът се стреми към мъдрост, т.е.
той е разумен, доколкото предчувства това, което не може да постигне.
към текста >>
Такъв човек, като Ричард Уол е
чувства
л, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата. Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата. Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти. Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността.
Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете.
Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци. И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>
Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да
чувства
т в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа.
Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие. Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните.
Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа.
Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на човека, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси. Ако разгледате съпътстващите явления на това призрачно естествознание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното естествознание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят. Нравствените импулси, с които днес работят хората, са остарели, те изхождат от атавистичната епоха; защото днешното човечество, когато са му нужни импулси за дейността му, не иска да пита духа, а пита природата. То иска да пита: какво представлява човешката природа, що за стимули стоят в човешката природа?
към текста >>
Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще по
чувства
те, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин.
още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха предвидили много неща и много биха направили. Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г. При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос.
Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин.
Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра! Така и е било планирано от определени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
към текста >>
21.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но не
чувства
що се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо.
Такава е истинската гледна точка, за да се съди правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота. Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие.
Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо.
Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане. Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти. Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година.
към текста >>
Ние
чувства
ме влиянието на неизвестни за нас сили.
Да вземем събитие, от което обикновените хора малко се интересуват, но което е много важно събитие. Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г. император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация. По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г. Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност.
Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили.
И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е. в V и VI век от нашето християнско летоброене, – е трябвало да се скитат. След това те са се установили в Персия и са основали там Академията Гондишапур[iii].
към текста >>
В момента, когато се осъзнае, напълно се осъзнае, че това познание за природата е само неин призрак, се
чувства
стимул да се проникне в действителността, стояща зад този призрак.
В момента, когато се осъзнае, напълно се осъзнае, че това познание за природата е само неин призрак, се чувства стимул да се проникне в действителността, стояща зад този призрак.
Тогава стремежът е да се постигне действителната природа. Естественонаучният ни мироглед може да се характеризира също и от друга страна. Може да се каже: естественонаучният мироглед стига до призрачни представи и остава при тях, защото се надява по такъв начин да има представи за истинската природа и тогава изобретява различни понятия – атоми, молекули и т.н., които, както знаете, не съществуват, и които са чисто изобретение; изобретяват се различни закони, такива като запазване на силата, запазване на веществото, които не съответстват на действителността. Той гради всевъзможни хипотези относно това, което не съществува, относно това, което той представлява по отношение на призрачните закони на природата. Защо прави това?
към текста >>
Това е, което са
чувства
ли схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се
чувства
ли в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството.
Това е, което са чувствали схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството.
Това, което би трябвало да се открие на хората чрез посредничеството на Ариман, вместо те сами да го постигнат в течение на столетия, е била извънредно опасна за тях мъдрост. Човечеството се намира по пътя на постигане на тази мъдрост във връзка с нейната тройственост, посредством съзнателната душа; но тогава, в VII век, на пътя на човечеството се изправило това, което описах.
към текста >>
Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене,
чувства
.
Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството.
Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства.
Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>
22.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Колкото и римската дреха да е приличала на гръцката, в римската тога не са се
чувства
ли така, както се е
чувства
л гъркът в своята одежда, съвсем вътре в нея, а римската тога е изглеждала като външна дреха, като декорация.
Да, под влияние на Август в Рим се развивало нещо съвсем друго, отколкото по-рано в Гърция.
Колкото и римската дреха да е приличала на гръцката, в римската тога не са се чувствали така, както се е чувствал гъркът в своята одежда, съвсем вътре в нея, а римската тога е изглеждала като външна дреха, като декорация.
В противоположност на гръцката одежда, в самата форма на падащите гънки на римската тога се вижда отблясъка на почитането на култа. Може да се усети огромната разлика между Демостен, който е заеквал, и който без значение на заекването си е можел да изрази гръцкото същество – не риториката! – и римските оратори, при които повече се е обръщало внимание да няма сред тях заекващи, а само такива, които могат добре да формулират последователността от думи и изречения.
към текста >>
Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който
чувства
, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да
чувства
това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост. Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота. В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа.
Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота.
Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии. И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството. Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век.
към текста >>
Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се по
чувства
, че в хората отново се е появил стремеж към култа.
Но за такива неща човек трябва да има развито чувство.
Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа.
По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма.
към текста >>
Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са по
чувства
ли този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа.
Но за такива неща човек трябва да има развито чувство. Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа. По принцип той се развива бавно.
Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа.
Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм.
към текста >>
Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да по
чувства
т цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма.
Но за такива неща човек трябва да има развито чувство. Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа. По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа.
Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма.
Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм. Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид.
към текста >>
Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се по
чувства
в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения.
По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма.
Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения.
Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм. Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид. Това пронизва всички митични книги на Шелер, които са доста духовни, всички митични статии на Херман Бар от последно време и т.н. В известен смисъл това е душевна инвалидност. Това е удобната позиция, която въпреки изискванията на времето не се опитва да извлече от дълбините на душата това, което в епохата на съзнателната душа трябва да бъде преработено в естествените науки, което вижда в цялата природа сакраменталното, което възприема цялата природа като отражение на божествено-духовния миров порядък.
към текста >>
Сега трябва да по
чувства
те чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба.
За това знаят и от страната на тези, които иска да обвържат своите сметки с него. Как да се обнови това, от което човечеството се е отдалечило, изхождайки от здравите импулси в последно време? Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни. Системата е създадена.
Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба.
Нека йезуитите си проповядват навсякъде, но дайте на хората възможност по свободен начин да се развиват също духовно, както се обучават йезуитите; тогава йезуитите няма да бъдат опасни. Но ако човек защитава само себе си, не защитава другите, а напротив, старае се да го пребори, тогава йезуитизмът става опасен. Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото непредубедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна. Но жизнената ни практика е много далеч от това.
към текста >>
23.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се
чувства
връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа.
Ако човек иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите? – Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта. Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека. Те си представяха човека изолиран от природата. Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея.
Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа.
За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени. Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена. И същественото е именно организираният аристократичен елемент. Има един разцвет на този аристократичен келтски царствен елемент.
към текста >>
Сега се случи следното: Христос, който беше Христос на Улфила, Христос на готите, който беше силно изживяван в смисъла на арианството, беше Христос за всички хора; за хора, които се
чувства
ха равни, за хора, които не правеха аристократични различия.
Сега се случи следното: Христос, който беше Христос на Улфила, Христос на готите, който беше силно изживяван в смисъла на арианството, беше Христос за всички хора; за хора, които се чувстваха равни, за хора, които не правеха аристократични различия.
В същото време той беше един отзвук, един последен отзвук на онова, което в Ориента се чувстваше като взаимно действие на това, каквото човекът на Земята преживява с целия космос и с природата. Тя в определено отношение беше изхвърлена от социалното образувание, което живееше в келтското кралство.
към текста >>
В същото време той беше един отзвук, един последен отзвук на онова, което в Ориента се
чувства
ше като взаимно действие на това, каквото човекът на Земята преживява с целия космос и с природата.
Сега се случи следното: Христос, който беше Христос на Улфила, Христос на готите, който беше силно изживяван в смисъла на арианството, беше Христос за всички хора; за хора, които се чувстваха равни, за хора, които не правеха аристократични различия.
В същото време той беше един отзвук, един последен отзвук на онова, което в Ориента се чувстваше като взаимно действие на това, каквото човекът на Земята преживява с целия космос и с природата.
Тя в определено отношение беше изхвърлена от социалното образувание, което живееше в келтското кралство.
към текста >>
Учението на Арий беше достъпно за хората, когато се апелира към онези
чувства
, които бяха най-добре представени в народите, за които говорех; в крайна сметка сродни на тях черти има във всички хора.
Онзи начин на мислене, който дойде от юг от Римската Империя, усещането за социалния живот – тъй като също представляваше една външна структура, усещана на физическо ниво – не можеше никога да се свърже вътрешно с нещо като арианството, идващо от Ориента като един древен инстинктивен импулс. То се нуждаеше от нещо – простете за парадоксалните думи – което е неразбираемо, което се декретира. Така както се декретира в кралството, така се декретираше и в папството.
Учението на Арий беше достъпно за хората, когато се апелира към онези чувства, които бяха най-добре представени в народите, за които говорех; в крайна сметка сродни на тях черти има във всички хора.
Онова, което лежеше в основата на вярванията на Атанасий, твърде малко засяга човешките ум и сърце; то трябва да се декретира, ако човек иска да го въведе в народностната общност, то трябва да бъде обърнато в закони. Така както се въвеждат светски закони, така трябва да се въведе и вероизповеданието на Атанасий. Така и станало. Напълно неразбираемото, особеното равенството на Сина с Отца (и двамата са от Вечността, и двамата са Бог, и т.н.), беше по-късно прието, като се казваше: тук няма какво да се разбира, тук трябва да се вярва. Това все пак е нещо, което се поддава единствено на декретиране.
към текста >>
“ – Но и тук се
чувства
м отхвърлен отвсякъде.
Когато преди осем дни разглеждах тук моята „Философия на Свободата“, се опитах да ви покажа как в резултат на моята дейност бях отхвърлен отвсякъде. Сигурно си спомняте това отхвърляне от най-различни области. Да, осмелявам се да кажа: Също и с гьотеанството мога да се смятам за отхвърлен от най-различни области – там, където през последните тежки години се опитах да насоча човечеството към него. Гьотеанството в действителност не е да кажеш нещо за Гьоте – гьотеанство може да е и когато човек си задава въпроса: „Кое може да се счита за най-доброто в света сега, когато всички народи се борят помежду си?
“ – Но и тук се чувствам отхвърлен отвсякъде.
Не казвам това заради песимизъм, тъй като за това познавам много добре закона на кармата. Не го казвам и защото не бих правил същото и утре, ако се открие възможност. Но трябва да го кажа, защото е необходимо много неща да се съобщят на човечеството, защото човечеството може само чрез вглеждане в действителността да намери в себе си импулсите, които са предназначени за съвременната епоха.
към текста >>
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се
чувства
т пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние.
Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението. – Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки. Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща. – Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава. Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>
24.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Тъкмо защото през епохата на Съзнателната Душа интелектуалността играе една толкова важна роля, днес призивът за насърчаване на
чувства
та, на усещанията, е също от толкова голяма важност.
Тъкмо този факт се нуждае от едно по-внимателно разглеждане. И понеже вършим това седмици наред, макар и от различни гледни точки, редно е да поставим въпроса: Коя е най-важната способност на човешката душа в нашата епоха? Безспорно, това е интелектуалността. И, ако винаги и с пълно право се изтъква, че човекът трябва да изгради и други душевни сили, освен чистата интелектуалност, то тъкмо днес този призив е толкова настоятелен, обаче човекът усеща, че макар и интелектуалността да е най-важната способност в съвременната епоха, той е длъжен – именно, защото интелектуалносттта иска да го завладее – да не занемарява другите си душевни способности.
Тъкмо защото през епохата на Съзнателната Душа интелектуалността играе една толкова важна роля, днес призивът за насърчаване на чувствата, на усещанията, е също от толкова голяма важност.
към текста >>
25.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Друго нещо ще оживее в нас, ако
чувства
ме дълбоко Духовната наука, а не я разглеждаме само теоретично.
Друго нещо ще оживее в нас, ако чувстваме дълбоко Духовната наука, а не я разглеждаме само теоретично.
То е следното. Ако вземем под внимание всичко случващо се в света, всички природни сили в земята, водата и въздуха — ако вземем под внимание и всичко, което свети над нас от звездите и което диша във въздуха — всичко това ни говори от множеството царства на Природата. Ако размишляваме над всичко това в светлината на Духовната наука, ще открием, че го намираме дълбоко свързано с човека! Всичко ще има стойност за нас, защото ще сме успели да направим връзката му с човека. Свръхсетивното усещане ни кара да чувстваме самата истина, че човек е свързан с всичко във всемира.
към текста >>
Свръхсетивното усещане ни кара да
чувства
ме самата истина, че човек е свързан с всичко във всемира.
Друго нещо ще оживее в нас, ако чувстваме дълбоко Духовната наука, а не я разглеждаме само теоретично. То е следното. Ако вземем под внимание всичко случващо се в света, всички природни сили в земята, водата и въздуха — ако вземем под внимание и всичко, което свети над нас от звездите и което диша във въздуха — всичко това ни говори от множеството царства на Природата. Ако размишляваме над всичко това в светлината на Духовната наука, ще открием, че го намираме дълбоко свързано с човека! Всичко ще има стойност за нас, защото ще сме успели да направим връзката му с човека.
Свръхсетивното усещане ни кара да чувстваме самата истина, че човек е свързан с всичко във всемира.
към текста >>
Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се
чувства
по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път.
Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св. Йоан) на изживяването, което ни обзема, когато позволим на най-висшите царства в Природата да работят върху нашите умове.
Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път.
Измиването на нозете.] Но растението, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване. С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“
към текста >>
А сега вземете
чувства
та, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.
А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.
към текста >>
От едно такова ретроспективно изследване ще съхраним определени
чувства
и впечатления.
Ако превърнем тази самокритичност в честна вътрешна картина, ще достигнем до съвсем нова връзка с външния свят.
От едно такова ретроспективно изследване ще съхраним определени чувства и впечатления.
И те ще са като покълнващи семена, посадени в нас — семена, от които ще израстне истинското познание за човека. Всеки, който предприема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия живот, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг човек и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия човек. Това е нещо, което трябва да се появи като една вътрешна и чистосърдечна социална потребност, обвързана със задачите в сегашното време и необходима за бъдещото развитие на човечеството. По този начин Духовната наука трябва да разкрие практическата си сила да въодушевява и да обогатява човешкия живот.
към текста >>
Вътрешно честни хора като Гьоте
чувства
т това.
Тази тема има и по-дълбок аспект. В по-ранни времена всяко себепознание, всеки самоанализ е бил много по-проста задача. Днес възниква дълбоко вътрешен социален импулс — и не само защото у някои хора се разгръща съзнанието за частна собственост или за крайна бедност. Този импулс се разкрива например и по следния начин. В наши дни обръщаме много малко внимание на факта, че в продължение на целия живот се извършва постоянен процес на съзряване.
Вътрешно честни хора като Гьоте чувстват това.
Дори в последните си години Гьоте още е бил ревностно ученолюбив. Той е продължавал да расте вътрешно; чувствал е, че не е приключил със задачата си да стане истински човек. И като се е връщал мислено към детските и младежките си години, той е виждал във всичко, което някога му се е случвало, една подготовка за опита, който идва в старческа възраст.
към текста >>
Той е продължавал да расте вътрешно;
чувства
л е, че не е приключил със задачата си да стане истински човек.
Днес възниква дълбоко вътрешен социален импулс — и не само защото у някои хора се разгръща съзнанието за частна собственост или за крайна бедност. Този импулс се разкрива например и по следния начин. В наши дни обръщаме много малко внимание на факта, че в продължение на целия живот се извършва постоянен процес на съзряване. Вътрешно честни хора като Гьоте чувстват това. Дори в последните си години Гьоте още е бил ревностно ученолюбив.
Той е продължавал да расте вътрешно; чувствал е, че не е приключил със задачата си да стане истински човек.
И като се е връщал мислено към детските и младежките си години, той е виждал във всичко, което някога му се е случвало, една подготовка за опита, който идва в старческа възраст.
към текста >>
26.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Импулсът за поемане на пътя към Христос — макар той да е често един импулс, идващ от подсъзнанието или от скрита област на
чувства
та — трябва да дойде от самите нас.
Импулсът за поемане на пътя към Христос — макар той да е често един импулс, идващ от подсъзнанието или от скрита област на чувствата — трябва да дойде от самите нас.
Всеки човек, който е в нормално здраве, може да се приближи към Бога, когото свързваме с принципа на Йехова. Да не намираш бога Йехова не е нищо друго, освен болест в човечеството. Да отричаш Бог, да бъдеш атеист — означава, че в известен смисъл си болен. Всеки, който се е развил нормално и е здрав, не може да бъде отрицател на Бог, тъй като е просто смехотворно да се вярва, че здравият организъм може да има някакъв друг произход, а не божествен.
към текста >>
По
чувства
йте огромната разлика между инстинктивния идеализъм и придобития идеализъм!
Почувствайте огромната разлика между инстинктивния идеализъм и придобития идеализъм!
Почувствайте разликата между младежкия ентусиазъм и ентусиазма, който извира от утвърждаването на духовния живот и може да проблясва отново и завинаги, защото сме го направили част от душата си — направили сме го независимо от нашето физическо съществуване. Тогава ще разберете добре този втори тип идеализъм, който не е просто идеализмът, който ни е вроден. Това е пътят към Христос чрез волята, който е различен от пътя на мисленето.
към текста >>
По
чувства
йте разликата между младежкия ентусиазъм и ентусиазма, който извира от утвърждаването на духовния живот и може да проблясва отново и завинаги, защото сме го направили част от душата си — направили сме го независимо от нашето физическо съществуване.
Почувствайте огромната разлика между инстинктивния идеализъм и придобития идеализъм!
Почувствайте разликата между младежкия ентусиазъм и ентусиазма, който извира от утвърждаването на духовния живот и може да проблясва отново и завинаги, защото сме го направили част от душата си — направили сме го независимо от нашето физическо съществуване.
Тогава ще разберете добре този втори тип идеализъм, който не е просто идеализмът, който ни е вроден. Това е пътят към Христос чрез волята, който е различен от пътя на мисленето.
към текста >>
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще по
чувства
това чувство в себе си, ако следва тези два пътя.
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще почувства това чувство в себе си, ако следва тези два пътя.
То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим. Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят? Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре напред, далече напред в бъдещето? “
към текста >>
27.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
От огромно значение е начинът, по който определени хора се
чувства
т задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на
чувства
та и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения.
От огромно значение е начинът, по който определени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на чувствата и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения.
В тази връзка бих желал да ви прочета няколко изречения от едно обръщение, което Курт Айзнер[1] направи скоро преди смъртта си към група студенти в Базел. Може би някои от вас вече са чували неговото изявление, но то е извънредно важно за всеки, който иска да разбере симптоматичното значение на някои неща в наши дни.
към текста >>
Тогава ние никога няма да позволим да се ограничим в сетивния свят: ние ще се
чувства
ме подтикнати да намерим пътя в него, който води към свръхсетивното.
Тогава ние никога няма да позволим да се ограничим в сетивния свят: ние ще се чувстваме подтикнати да намерим пътя в него, който води към свръхсетивното.
Всеки, който отказва да търси този път, несъмнено няма да стигне далеч в мислите си и ще каже: „Тази реалност е дело на някакъв зъл дух! “ Но онзи, който развие умението да се повдига над тази реалност към една духовна реалност, ще може да говори и за образованието, което ни се дава от един добър дух. И въпреки всичко, което виждаме около нас в наши дни, ще съхраним убеждението си, че човечеството ще намери спасителния изход от сегашната си трагична съдба. Но, разбира се, трябва да се придържаме към ясното условие, което изисква да работим заедно за социалното изцеление.
към текста >>
28.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Естествено това изказване изглежда напълно парадоксално, и въпреки това в тези Хегелови
чувства
се съдържа нещо субективно напълно основателно.
Естествено това изказване изглежда напълно парадоксално, и въпреки това в тези Хегелови чувства се съдържа нещо субективно напълно основателно.
Напълно е възможно, някой да се отдаде напълно безпристрастно на своето вродено мислене и да си каже, че природата би трябвало да се образува по друг начин, ако тя би отговаряла на тези мисли. Обаче след известно време човек отново стига до там, да свикне с това, което самата природа говори. Тогава по-голяма част от хората не забелязват, че всъщност когато са узрели да наблюдават това, което природата говори, имат в себе си като един вид двойна душа, действително нещо като две истини. Онези, които вече забелязват добре това, могат да изпитат големи страдания, защото чрез това в тяхната душа се явява едно разногласие. Но това, което аз Ви описвам сега, което днес съществува при малко хора, и все пак съществува, въпреки че много често те не го забелязват, ще вземе все повече надмощие.
към текста >>
Тези раздвоени
чувства
ще имат особено нашите души, когато отново ще дойдат на Земята.
Тези раздвоени чувства ще имат особено нашите души, когато отново ще дойдат на Земята.
Тогава именно явно ще се яви един извор на мисли и усещания, чувства, чрез които човек ще си каже: да, ти чувствуваш, какъв би трябвало всъщност да бъде светът, обаче светът не е такъв, а е различен. След това човек отново ще се вживее в този свят, ще се научи да познава един втори вид закономерност и ще трябва да търси едно примиряване. На какво ще почива това?
към текста >>
Тогава именно явно ще се яви един извор на мисли и усещания,
чувства
, чрез които човек ще си каже: да, ти чувствуваш, какъв би трябвало всъщност да бъде светът, обаче светът не е такъв, а е различен.
Тези раздвоени чувства ще имат особено нашите души, когато отново ще дойдат на Земята.
Тогава именно явно ще се яви един извор на мисли и усещания, чувства, чрез които човек ще си каже: да, ти чувствуваш, какъв би трябвало всъщност да бъде светът, обаче светът не е такъв, а е различен.
След това човек отново ще се вживее в този свят, ще се научи да познава един втори вид закономерност и ще трябва да търси едно примиряване. На какво ще почива това?
към текста >>
Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите
чувства
.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност.
Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства.
Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим.
към текста >>
Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите
чувства
нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства.
Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища.
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни.
към текста >>
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание
чувства
та не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища.
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така.
Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля.
към текста >>
Но животът на
чувства
та като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така.
Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата.
А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа.
към текста >>
Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в
чувства
та, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите
чувства
, и мъдрост има също в нашата воля.
А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа.
Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи. Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
Това, което живее в живота на
чувства
та, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля. По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи.
Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
В обикновения живот в нашето всекидневно съзнание се издига като вълна от този долен слой на съзнанието само животът на
чувства
та.
В обикновения живот в нашето всекидневно съзнание се издига като вълна от този долен слой на съзнанието само животът на чувствата.
И от един по-дълбок слой, който се намира още по-дълбоко, се издига като вълна животът на волята, който обаче също е проникнат от мъдрост, който е също напълно проникнат от мъдрост. Ние сме свързани също с тази мъдрост, само че не я получаваме в нашето горно съзнание. Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието. Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден. Вторият слой е този на имагинативното съзнание.
към текста >>
29.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
обичайте се едни други, съединете вашите
чувства
на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата.
Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това? Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е.
обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата.
Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си. Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>
30.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на
чувства
та, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
към текста >>
Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на
чувства
та и животът на волята.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни.
Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята.
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на
чувства
та, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Това, което става в сферата на нашите
чувства
, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите
чувства
.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Също така в сферата на
чувства
та съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата.
Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление. В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите.
Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата.
Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света.
към текста >>
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на
чувства
та, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света.
В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите. Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас.
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света.
А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода. Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък.
към текста >>
Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите
чувства
, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно.
Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот.
Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно.
Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода. Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък. Това е едно деление на хода на човешкия живот.
към текста >>
Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на
чувства
та, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността.
Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно. Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология. Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот.
Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността.
Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят. И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света. И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот. Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но.
към текста >>
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на
чувства
та в предидущия седемгодишен период.
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен живот в следващия период на живота. Обикновено хората не обръщат внимание на такива неща. Който положи малко усилие, може да наблюдава вече външно такива неща.
към текста >>
Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите
чувства
, и които са просто обективни процеси на света.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то. От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение. Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах. И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане. Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека.
Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на
чувства
та събития.
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на чувствата събития.
Защото те се връщат винаги така, че се намесват в нашата съдба, но не напълно неизменени, а след като са минали през онова, което такива елементални същества са извършили с тях. Също така, както живеем във външния физически въздух, както живеем под резултатите на минералното, растителното и животинското царства, така живеем и с нашите първо подсъзнателни части на човека, с нашата ритмична система в духовната сфера на елементалните същества. И там се гради толкова много от нашата съдба, колкото може да се изгради именно в течението на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на
чувства
та и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Хората трябва постепенно да разберат тези неща. Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество? Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс.
Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това. Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас.
към текста >>
Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на
чувства
та, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване.
Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество? Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване.
Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това. Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас.
към текста >>
31.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на
чувства
та.
Това волево естество е другият полюс на човешкото същество. Между двете се намира именно границата, която получавате, когато съедините всички краища на нервите и всички ганглиони.
Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на чувствата.
Защото всичко, което принадлежи на чувството, е всъщност наполовина воля и наполовина интелигентност. Волята прониква от долу, интелигентността от горе: това дава чувството. В чувствуването винаги живее сънищно-подобно от едната страна интелигентността, от другата страна спящо волята.
към текста >>
32.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като
чувства
, като усещания.
Това никак не е нещо повърхностно, то е нещо, което е свързано вътрешно с целия начин, по който е замислено това Движение, иска да бъде нещо различно именно от онези духовни движения, които са възникнали в човечеството постепенно от началото на Петата Следатлантска културна епоха, да речем от средата на 15-то столетие. И на основата на всичко стои убеждението, че днес в това настоящо време е необходимо да бъде поставено в развитието на човечеството нещо различно от това, което е било поставено до сега в това развитие на човечеството от средата на 15то столетие насам. Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на живота в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си. Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на живота.
Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания.
И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго. Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените.
към текста >>
33.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И особена стойност трябва да се отдаде на това, че, така да се каже, може да се твърди, едно действително, доловено с
чувства
та разбиране на тези форми означава едно протичане на външния смисъл, който съществува в нашето Движение.
Вчера Ви говорих за отношенията на антропософски ориентираната Духовна Наука с формите на нашата сграда. Исках да обърна вниманието особено върху това, че отношенията на тази сграда към нашата Духовна Наука не са външни, а, така да се каже, духът, който царува в нашата Духовна Наука, се е влял в тези форми.
И особена стойност трябва да се отдаде на това, че, така да се каже, може да се твърди, едно действително, доловено с чувствата разбиране на тези форми означава едно протичане на външния смисъл, който съществува в нашето Движение.
Днес бих искал да се спра още на някои неща свързани с нашата сграда, за да мога после утре или в други ден да Ви изложа във връзка с това някои важни неща от Антропософията.
към текста >>
Ако почувствувате този план, тогава ще имате в тези два пресичащи се кръга нещо, което посочва развитието на човечеството обаче трябва да бъде схванато това с
чувства
та.
Ако почувствувате този план, тогава ще имате в тези два пресичащи се кръга нещо, което посочва развитието на човечеството обаче трябва да бъде схванато това с чувствата.
Аз още вчера казах, че приблизително в средата на 15-то столетие трябва да бъде отбелязан един пълен със значение прелом в развитието на човечеството. Онова, което се нарича обикновено и външно "история", е само една условна басня, защото тя записва външните факти така, че при това бива предизвикана илюзията, като че вече в 8-то, 9-то столетие положението с човека е било такова, каквото е било в 18-то, 19-то столетие. Даже някои по-нови историци, като например Лампрехт, са стигнали до там да разберат, че фактически душевното устройство и душевно то настроение на хората са били съвършено различни преди и след посочения период, че е лишено от смисъл да се мисли, какво те са били като днешните. И в настоящето ние се намираме в едно развитие, което можем да разберем само ако осъзнаем, че се развиваме към бъдещето с особени душевни сили и че онези душевни сили, които са претърпели своето развитие до 15-то столетие, наистина и днес още се проявяват в човешките души те вече замират но те принадлежат вече към това, което загива, към това, което е осъдено да отпадат от еволюцията на човечеството. Върху този важен прелом в развитието на човечеството трябва да развием едно съзнание, ако въобще искаме да бъдем способни да говорим върху работите на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще.
към текста >>
34.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от
чувства
та на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд.
В момента, когато започва да работи, започва мисълта. И едвам в момента, когато започва мисълта, за почва също и социалният въпрос. И ако човекът трябва да работи, той трябва да има една подбуда, един подтик. Подбудите, които съществуваха до сега, не ще ги има вече в бъдеще. За труда са нужни нови подбуди.
И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от чувствата на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд.
Обаче всичко ще зависи от мислите. И самата мисъл зависи от това, че ние отваряме нашите сърца за импулсите на духовния свят.
към текста >>
35.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани
чувства
.
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства.
Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те? Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н. И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги. Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа. Той има напълно социалистически формулирани идеали.
към текста >>
Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани
чувства
, от къде идват те?
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства.
Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те?
Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н. И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги. Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа. Той има напълно социалистически формулирани идеали. Но какви основни представи има той по отношение на тези социалистически формулирани идеали?
към текста >>
36.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Сега човешките същества усещат това; те
чувства
т, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина.
Онова, което току-що казах, има важно противоположно съответствие. Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед. Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини".
Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина.
Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха. Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини. От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина. Както казах, това се усеща от хората, и по този причина те се борят срещу онова, което идва от Науката на Посвещението. Те се противопоставят защото си мислят, че сигурната основа на съществуването ги изоставя, когато техният душевен живот бива, така да се каже, превърнат просто в картина.
към текста >>
Те усещат това и започват да се
чувства
т така несигурни, както би се
чувства
л човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха.
Онова, което току-що казах, има важно противоположно съответствие. Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед. Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини". Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина.
Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха.
Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини. От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина. Както казах, това се усеща от хората, и по този причина те се борят срещу онова, което идва от Науката на Посвещението. Те се противопоставят защото си мислят, че сигурната основа на съществуването ги изоставя, когато техният душевен живот бива, така да се каже, превърнат просто в картина.
към текста >>
Следователно, от една страна, човешкото същество
чувства
, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини.
Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед. Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини". Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина. Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха.
Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини.
От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина. Както казах, това се усеща от хората, и по този причина те се борят срещу онова, което идва от Науката на Посвещението. Те се противопоставят защото си мислят, че сигурната основа на съществуването ги изоставя, когато техният душевен живот бива, така да се каже, превърнат просто в картина.
към текста >>
От друга страна то
чувства
и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина.
Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини". Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина. Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха. Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини.
От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина.
Както казах, това се усеща от хората, и по този причина те се борят срещу онова, което идва от Науката на Посвещението. Те се противопоставят защото си мислят, че сигурната основа на съществуването ги изоставя, когато техният душевен живот бива, така да се каже, превърнат просто в картина.
към текста >>
Ако порежем пръста си, ние
чувства
ме определена болка, дискомфорт.
Разбира се, в нашата епоха не всеки може съвсем неподготвен да извърши онова, което трябва да се направи от онзи, който понастоящем влиза истински в света на Посвещението. Тъй като всеки, навлизащ в света на Посвещението, не трябва само да познава в него онова, което всяко човешко същество днес би трябвало да се стреми да знае, а също трябва и да живее в него. Той трябва да живее в него, точно както човек живее със своето тяло във физически-сетивния свят. Това означава, че той трябва да извърши, така да се каже, предварително онова, което във физически-сетивния свят може да бъде направено единствено в момента на смъртта. Той трябва да придобие силата да живее в свят, за който физическата, сетивна част от него не е пригодена.
Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена болка, дискомфорт.
Защо чувстваме болка, когато порежем пръста си? Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло. Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста. Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка.
към текста >>
Защо
чувства
ме болка, когато порежем пръста си?
Тъй като всеки, навлизащ в света на Посвещението, не трябва само да познава в него онова, което всяко човешко същество днес би трябвало да се стреми да знае, а също трябва и да живее в него. Той трябва да живее в него, точно както човек живее със своето тяло във физически-сетивния свят. Това означава, че той трябва да извърши, така да се каже, предварително онова, което във физически-сетивния свят може да бъде направено единствено в момента на смъртта. Той трябва да придобие силата да живее в свят, за който физическата, сетивна част от него не е пригодена. Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена болка, дискомфорт.
Защо чувстваме болка, когато порежем пръста си?
Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло. Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста. Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка. Болката идва от непригодеността към сетивната материалност.
към текста >>
Това е причината защо астралното тяло тогава
чувства
болка.
Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена болка, дискомфорт. Защо чувстваме болка, когато порежем пръста си? Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло. Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста.
Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка.
Болката идва от непригодеността към сетивната материалност. Но когато човек пресича прага и влиза в духовния свят, тогава в цялото си тяло той вече не е адаптиран към сетивното тяло. Той малко по-малко започва да чувства нещо сходно с онова, което чувства като си пореже пръста. И за това, скъпи приятели, трябва да се мисли като за нарастващо до неограничена степен.
към текста >>
Той малко по-малко започва да
чувства
нещо сходно с онова, което
чувства
като си пореже пръста.
Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста. Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка. Болката идва от непригодеността към сетивната материалност. Но когато човек пресича прага и влиза в духовния свят, тогава в цялото си тяло той вече не е адаптиран към сетивното тяло.
Той малко по-малко започва да чувства нещо сходно с онова, което чувства като си пореже пръста.
И за това, скъпи приятели, трябва да се мисли като за нарастващо до неограничена степен.
към текста >>
37.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се
чувства
л длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция.
Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция.
Наш дълг е, стоейки на основата на нашето духовно схващане за света да осъзнаем така пълно всичко, посочващо упадъка на човешката цивилизация днес, че това осъзнаване да насити нашите мисли дори около Коледната елха. Несъмнено е наш дълг да приемем раждането на Христос Исус в нашите сърца, в нашите души, и да не затваряме очите си за страшния упадък, връхлетял т.н. култура на човечеството.
към текста >>
" Когато се говори за Коледа днес, още ли съзнаваме онова, което човек би трябвало да съзнава, когато издига своите мисли и
чувства
към съзерцаване на празника на Христос?
Това за нас е времето да породим следния въпрос: "Мисълта за Коледа не е ли понесла съдбата също да бъде обхваната от силите на всеобщия упадък?
" Когато се говори за Коледа днес, още ли съзнаваме онова, което човек би трябвало да съзнава, когато издига своите мисли и чувства към съзерцаване на празника на Христос?
Изобщо осъзнават ли хората истинското значение на онова, което навлезе в човешката еволюция при Мистерията на Голгота?
към текста >>
Това означава, че трябва да търсим
чувства
и идеи, които нямат нищо общо с човешките различия от какъвто и да било вид на Земята.
Хората днес желаят да изградят републиките на Полша, Франция, Америка и т.н. върху мисловна система, подходяща за старозаветните времена. Те се стремят да следват Михаил така, както бе правилно той да бъде следван преди Мистерията на Голгота, докато хората намираха чрез него племенния Бог Яхве. Днес Христос Исус е Онзи, Когото трябва да се стремим да намерим чрез Михаил, Христос Исус Божественият Водач на целия човешки род.
Това означава, че трябва да търсим чувства и идеи, които нямат нищо общо с човешките различия от какъвто и да било вид на Земята.
Такива чувства и идеи не могат да бъдат намерени на повърхността. Те трябва да се търсят там, където туптят духовната и душевната част на човека, т.е. по пътя на Духовната Наука. Нещата стоят така, че ние трябва да решим да търсим истинския Христос по пътя на Духовната Наука, т.е. по Михаиловия път.
към текста >>
Такива
чувства
и идеи не могат да бъдат намерени на повърхността.
Хората днес желаят да изградят републиките на Полша, Франция, Америка и т.н. върху мисловна система, подходяща за старозаветните времена. Те се стремят да следват Михаил така, както бе правилно той да бъде следван преди Мистерията на Голгота, докато хората намираха чрез него племенния Бог Яхве. Днес Христос Исус е Онзи, Когото трябва да се стремим да намерим чрез Михаил, Христос Исус Божественият Водач на целия човешки род. Това означава, че трябва да търсим чувства и идеи, които нямат нищо общо с човешките различия от какъвто и да било вид на Земята.
Такива чувства и идеи не могат да бъдат намерени на повърхността.
Те трябва да се търсят там, където туптят духовната и душевната част на човека, т.е. по пътя на Духовната Наука. Нещата стоят така, че ние трябва да решим да търсим истинския Христос по пътя на Духовната Наука, т.е. по Михаиловия път. Само чрез този стремеж към духовната истина ще бъде търсен и намерен истинският Христос; в противен случай би било по-добре да угасим Коледните светлини, да развалим всички Коледни елхи и най-накрая да признаем истината, че не искаме нищо, което да ни напомня какво внесе Христос Исус в човешката еволюция.
към текста >>
38.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите
чувства
, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля.
На първо място, онова което принадлежи на Мистерията на Човешката Воля трябва да бъде изказано на човечеството по обширен начин. Тази Мистерия на Човешката Воля е скрита за съвременната култура, особено след средата на XV век, след възхода на нашата пета Следатлантска епоха. Съвременната теория за Вселената знае възможно най-малко за волята. Често сме описвали това. Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля.
Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля.
Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание. Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо.
към текста >>
Да се говори за това днес, когато хората са изпълнени с лични идеи и
чувства
, е наистина нещо изпълнено с горчивина, защото сериозността на такава истина се изживява само в най-ограничена степен.
Но точно както нашата по-нататъшна еволюция в духовния свят, след като сме преминали през портите на смъртта, зависи от това да оставим назад своя труп, от факта, че вече не работим с тези сили, а с други, така и здравословната по-нататъшна еволюция на цялата Земя зависи от това дали човечеството на тази Земя обединява себе си не със сили на смъртта, а със сили на живота, сили които се разгръщат в друга посока спрямо силите на смъртта.
Да се говори за това днес, когато хората са изпълнени с лични идеи и чувства, е наистина нещо изпълнено с горчивина, защото сериозността на такава истина се изживява само в най-ограничена степен.
Човекът не е свикнал да приема тези велики истини с дълбоката сериозност, с която те трябва да бъдат приемани. Въпреки това, може да бъде зададен следният въпрос: "Как е свързано онова, което лежи във волята на човека както го описах, с процесите на разрушение във външната природа? " Тук има нещо, което стои пред днешния човек като най-голяма илюзия. Какво всъщност прави човекът на днешния ден, когато поглежда към природата? Той казва: "Тук се случва природен процес.
към текста >>
С такава естествена наука човекът ще
чувства
своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес.
В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека. То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука.
С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес.
Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса. Той ще се научи да гледа на Космоса като на част от самия себе си.
към текста >>
Ницше е по
чувства
л това в забележителна степен, дори и патологично.
Връщайки се назад в еволюцията на нашата Земя ние откриваме, предхождаща нашата материалистична цивилизация, Гръко-Латинската цивилизация, продължаваща назад до VIII в. пр.н.е. Ние виждаме, около две хиляди години преди началото на тази Гръко-Латинска епоха да се случва нещо, което можем да опишем така, сякаш старият живот на мъдростта от ранните времена прониква в гръцките земи.
Ницше е почувствал това в забележителна степен, дори и патологично.
От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата. Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура.
към текста >>
От началото на своята духовна дейност той се е
чувства
л опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата.
Връщайки се назад в еволюцията на нашата Земя ние откриваме, предхождаща нашата материалистична цивилизация, Гръко-Латинската цивилизация, продължаваща назад до VIII в. пр.н.е. Ние виждаме, около две хиляди години преди началото на тази Гръко-Латинска епоха да се случва нещо, което можем да опишем така, сякаш старият живот на мъдростта от ранните времена прониква в гръцките земи. Ницше е почувствал това в забележителна степен, дори и патологично.
От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата.
Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология.
към текста >>
Антропософите не трябва да се
чувства
т по този начин, напротив, те трябва да развият определен устрем да правят колкото се може повече, за да разпространят Духовната Наука сред човечеството.
Много хора днес изживяват вътрешно чувство на удобство, затваряйки се за тези сериозни факти.
Антропософите не трябва да се чувстват по този начин, напротив, те трябва да развият определен устрем да правят колкото се може повече, за да разпространят Духовната Наука сред човечеството.
Напълно погрешно е да се мисли, както се прави често, че ние трябва да стигнем до разбиране с хора като онези, за които говорих. Глупаво е да се вярва, че можем да се разберем с тези хора, защото те не го желаят. Смисълът е в това да изясним на останалото човечество какъв вид хора са те. Ние трябва да говорим за такива хора. Всичко възможно е било направено, така че те могат да стигнат до разбирателство с нас.
към текста >>
39.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Човекът на днешния ден може да по
чувства
, че това размиване, това логическо диалектическо размиване на предишното атавистично ясновидство вече не може да поддържа душата му.
Точно както в миналото човешкият Аз бе изпълнен със атавистично ясновидско съдържание, което му осигуряваше връзка с Божественото, така днес нашият Аз трябва да се изпълни с ново духовно съдържание, получено в пълно съзнание, съдържание което ни дава отново връзката, обединяваща душата ни с Божественото Душевно Същество. Хората на миналото притежаваха атавистично ясновидство. Последното наследство на това атавистично ясновидство е едно абстрактно отражение, абстрактната сила на познание, притежавана от съвременните хора. Тя е един много размит остатък от ранното ясновидство.
Човекът на днешния ден може да почувства, че това размиване, това логическо диалектическо размиване на предишното атавистично ясновидство вече не може да поддържа душата му.
Тогава в него ще възникне копнежът да получи нещо ново в своя Аз. Но онова, формирало края в еволюцията на човечеството от примитивните времена до настоящето, сега трябва да се направи отправна точка. В стари времена човекът имаше ясновидски откровения и не ги разбираше. Днес човекът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя разум. Ако го използва така чрез намиращото се пред него в Духовната Наука, човечеството отново ще развие силата за приемане на духовното ясновидски.
към текста >>
Тогава бихме по
чувства
ли колко е важно да насочим своите стремежи към онова, което е представено тук като Антропософска Духовна Наука.
Защото онова, което предстои, е наистина един вид Космически новогодишен ден. Бъдещето стои пред нас като един огромен въпрос, не като неопределен абстрактен въпрос, а като конкретен въпрос. Как можем да се доближим до онова, което като въпрос поставен на човечеството под формата на духовно откровение, се стреми все повече и повече от последната третина на XIX век насам да навлезе в нашия Земен свят? И как да го поставим спрямо откровенията на миналото? Тези въпроси би трябвало да се изживеят.
Тогава бихме почувствали колко е важно да насочим своите стремежи към онова, което е представено тук като Антропософска Духовна Наука.
Тогава бихме осъзнали сериозността и възвишеността на копнежа по Духовната Наука. Особено необходимо в настоящето е да имаме това чувство. Защото ние не се занимаваме с никакъв вид произволна човешка воля ("Willkur"); ние се занимаваме с нещо, което като Космическо познание желае да ни се разкрие от световната еволюция; ние се занимаваме наистина с онова, което Боговете желаят да направят от човека. Но тук сме изправени пред факта, че когато ние от една страна се обръщаме към Духа, от друга страна онези, желаещи само да почитат миналото, са обзети от духа на противоречието, от духа на противодействието. И колкото повече се опитваме с цялата си сила да обхванем духа на бъдещето състояние на човека, толкова по-сигурно хората на миналото ще бъдат обхващани от духа на противопоставянето.
към текста >>
Духът, носен от този вятър, може да се по
чувства
в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж").
В течение на годината (1919) пред Светото Римско Папство бе повдигнат въпросът дали учението, наречено теософско, е в съгласие с учението на Католическата църква, и дали е позволено да се принадлежи към теософско общество, да се посещават теософски срещи и да се четат теософски книги и списания. Отговорът във всички случаи беше "не", не на всичко. Това е духът на противодействието, на противоречието, и йезуитът Цимерман го интерпретира по-особено с прилагането на това вето на Светото Римско Папство също и спрямо Антропософията. Не е нужно да излагам пред вас трудовете на Цимерман в подробности. Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух.
Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж").
Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква. Той говори само като член на Католическата църква. Казаното от него представлява мнението на Католическата църква.
към текста >>
За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки отношения, и да по
чувства
ме към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството.
Докато въпроси от този род не се разглеждат с необходимата сериозност, няма да достигнем до правилното разбиране за навечерието на Космическата Нова Година. В настоящия момент е крайно необходимо да достигнем това правилно разбиране.
За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки отношения, и да почувстваме към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството.
Можете ли да изживеете, скъпи мои приятели, в това време, че самият Дух на Космоса е онзи, който от десетилетия търси вход? Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да чувстват и мислят с Антропософската Духовна Наука, могат да усетят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето. В този час, един символичен час всяка година, изискващ да го преживеем като решителен час между миналото и бъдещето в този час можете ли да обедините своите души с новия Дух; можете ли да така да изживеете в душите си допира на миналата година с идващата година, че отминаващата Космическата година да може да се свърже с изгряващата Космическа година?
към текста >>
Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да
чувства
т и мислят с Антропософската Духовна Наука, могат да усетят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето.
Докато въпроси от този род не се разглеждат с необходимата сериозност, няма да достигнем до правилното разбиране за навечерието на Космическата Нова Година. В настоящия момент е крайно необходимо да достигнем това правилно разбиране. За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки отношения, и да почувстваме към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството. Можете ли да изживеете, скъпи мои приятели, в това време, че самият Дух на Космоса е онзи, който от десетилетия търси вход?
Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да чувстват и мислят с Антропософската Духовна Наука, могат да усетят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето.
В този час, един символичен час всяка година, изискващ да го преживеем като решителен час между миналото и бъдещето в този час можете ли да обедините своите души с новия Дух; можете ли да така да изживеете в душите си допира на миналата година с идващата година, че отминаващата Космическата година да може да се свърже с изгряващата Космическа година?
към текста >>
40.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Дали днес някой може наистина да призове най-вътрешните сили на онези, които още са способни да по
чувства
т нещо от духовните импулси в човешката еволюция, така че да могат те да се събудят, така че да могат те да видят как стоят нещата в действителност.
Външният ход на събитията през тези последни 30 или 40 години ясно показа оправданието на този зов; защото онзи, който гледа на случвалото се без предубеждения, трябва да си каже: "Нямаше да ги има днешните бедност и мизерия, ако този зов бе станал реалност в сърцата на хората от Централна Европа по онова време." По онова време той звуча напразно. Днес Светото Римско Папство го посреща с декрета от 18 юли 1919 година, и висшите духовници заявяват от своите амвони, че Антропософията не трябва да се чете в моите книги, защото папата ги забранява. Информация относно нея може да бъде получена от писанията на моите опоненти. Това решение се случва едновременно с преговорите за римо-католическа нунциатура в Берлин под покровителството на берлинското правителство със социалистическа насоченост! Това отново е нещо, което показва духовния знак на епохата.
Дали днес някой може наистина да призове най-вътрешните сили на онези, които още са способни да почувстват нещо от духовните импулси в човешката еволюция, така че да могат те да се събудят, така че да могат те да видят как стоят нещата в действителност.
Най-важното нещо днес е, че човекът трябва да може да намери себе си. Но да намерим собственото си Себе изисква увереност в собствените ни душевни сили. Малко е постигнато сред хората днес с призоваване към тази убеденост в собствените им душевни сили. Хората искат от една страна подкрепата на нещо, което ги принуждава отвътре да мислят и искат онова, което е правилно, или от друга страна, подкрепата на нещо, което ги принуждава отвън да мислят и искат онова, което е правилно. Винаги намираме по някакъв начин тези две крайности у хората; те никога не искат да си помогнат, да се стремят с дейни сили към равновесието между тези две крайности.
към текста >>
Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се
чувства
принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество.
Не е ли време тази сънливост да престане, когато пред нас се появи нещо от този род, посочвайки най-изразително знака на настоящото време тази сънливост, която ни предизвиква да затворим малко очите си, така че да не схванем цялото значение на такова нещо? Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот. А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там разговорът е чиста абстракция. Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за реалност. Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства.
Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество.
Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло. А сега, разгледайте духовното значение на онова, което е било обяснявано на това място от десетилетия; то ще ви покаже, че с вграждането на човешките способности и сили във физическото човешко тяло на луциферическите същества бе дадена възможността да се приближат до тези човешки способности и сили. Не може да бъде извършена каквато и да е работа в областта на човешките способности и сили, била тя под формата на лична дейност или в ученето на другите, или в съдействането за общата култура, без свързване с луциферическите сили. В онази област, която човекът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили. Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили.
към текста >>
Но в тази област на нашите
чувства
може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло.
Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот. А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там разговорът е чиста абстракция. Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за реалност. Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства. Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество.
Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло.
А сега, разгледайте духовното значение на онова, което е било обяснявано на това място от десетилетия; то ще ви покаже, че с вграждането на човешките способности и сили във физическото човешко тяло на луциферическите същества бе дадена възможността да се приближат до тези човешки способности и сили. Не може да бъде извършена каквато и да е работа в областта на човешките способности и сили, била тя под формата на лична дейност или в ученето на другите, или в съдействането за общата култура, без свързване с луциферическите сили. В онази област, която човекът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили. Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили. Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в живота спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили.
към текста >>
Би трябвало да по
чувства
ме, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия.
Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа. Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман. В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време.
Би трябвало да почувстваме, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия.
И ние имаме задачата да започнем оттам, където те спряха, и да градим по-нататък." Няма по-добра новогодишна мисъл, която да влезе в душите ни, от решителността да направим това наша отправна точка.
към текста >>
Чувства
ше ли се наистина това, тогава бихме разбрали защо се случи събитието, което отец Цимерман дефинира като отстъпничество.
От едната страна на нашите противници естествено възниква желанието да намерят място за атака тук или там. Добре е, следователно, да прочетем следния пасаж на съчинението на д-р Рителмайер "Щайнер, война и революция": "Случи ми се да наскоро да имам разговор с млад шведски учен по икономика, преминал строгото обучение на икономистите на Касел. Той ми каза, че е прочел книгата на Щайнер много внимателно, от край до край, с очакването да го разобличи като дилетант; но не могъл да намери никаква грешка." В нашите кръгове би трябвало да разглеждаме по-сериозно такива теми. Основата, на която трябва да градим, е познанието: Тук се желае нещо, което няма нищо общо с несвързания говор на Теософията, присъстващ другаде. Тук ние градим върху същата строга проницателност в нещата, каквото се изисква от всяка друга призната наука.
Чувстваше ли се наистина това, тогава бихме разбрали защо се случи събитието, което отец Цимерман дефинира като отстъпничество.
Знаете, че не беше отстъпничество, а че бяхме изгонени, защото бе невъзможно да се внесе никаква задълбоченост в това общество на разводнен говор, там не се искаше никаква истинска сериозност. Те желаеха само да продължат бърборенето по същия начин, по който те бръщолевеха от години, особено във връзка с теми, по които всички възможни неща можеха да се кажат без познание за духовния свят. Онова, от което нашата епоха най-много се нуждае, е най-голяма сериозност в сферата на духовния живот.
към текста >>
Тези факти трябва да се узнаят, и да се по
чувства
, че тези факти трябва да се узнаят, е наистина най-ценната новогодишна мисъл, която може да се надигне в сърцата ви.
Днес, на Нова Година, в края на моето гостуване, исках да ви поговоря отново за тази дълбока сериозност. Мое най-искрено желание е в нашите редици да дойде новогодишното пожелание пожелание, което всеки един може да оформи за себе си чрез душите и сърцата на нашите приятели очите им да се отворят до някаква степен за онова, което е нужно толкова много, за онова, което от самия Дух може да помогне на човечеството. Спасение няма да бъде намерено в никоя външна организация. Върху човешката еволюция трябва да бъде отпечатано нещо ново.
Тези факти трябва да се узнаят, и да се почувства, че тези факти трябва да се узнаят, е наистина най-ценната новогодишна мисъл, която може да се надигне в сърцата ви.
Тази година, 1920, ще бъде натоварена с много важно решение, ако могат да се намерят достатъчно хора, способни да разпознаят нуждите на човечеството, каквито ги посочих днес. 1920 ще донесе нищета и страдание, ако не могат да се намерят такива хора, ако инициативата вземат само онези, които желаят да продължат да работят по стария начин.
към текста >>
41.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
От тези три празника Коледата има най-големите изисквания спрямо нашите
чувства
и търси да направи тези
чувства
вътрешни.
От тези три празника Коледата има най-големите изисквания спрямо нашите чувства и търси да направи тези чувства вътрешни.
Великденският празник има своето главно изискване спрямо онова, което наричаме разбиране, човешко схващане; а Света Троица има изискване към онова, което се нарича човешка воля.
към текста >>
Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни
чувства
, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая.
Помислете си за Коледното дърво колко е красивото и по какъв изящен начин зове сърцата ни. Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник. Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие.
Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая.
Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас. Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември. Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус. Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция.
към текста >>
Това означава, че
чувства
та, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива
чувства
са станали и все повече стават странни за нас.
Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник. Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това?
Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас.
Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември. Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус. Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция.
към текста >>
Виждаме как мислите и
чувства
та на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси.
Христос Исус се появи сред народ, който обожаваше Йяхве или Йехова Бог, който е свързан с всичко, което е природно съществуване, който живее в гръмотевицата и светкавицата, в движението на облаците и звездите, в изворите и течащите потоци, в растежа на растенията, животните и човеците. Йяхве е този Бог, който никога не може, ако човек е свързан само с него, да му даде целостността, защото той дава на човека съзнанието само за неговото природно раждане със смесица, разбира се, на духовен елемент, който не е само природен; ала не дава на човека съзнанието за неговото ново раждане, което човекът трябва да постигне чрез нещо, което не може да му бъде дадено посредством природните физически енергии. И така,виждаме как съвременното човечество бива водено и отклонявано от Христос-Исус, за Когото няма разлика на класа, народ или раса, за когото има само едно единствено човечество.
Виждаме как мислите и чувствата на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси.
И ако това бе само един Йехова, когото евреите обожаваха, когато дойде Христос, то сега съвременните народи са се върна ли към мнозина Йехова. Защото онова, което се обожествява днес макар че вече не се нарича с древното си име, Йехова-силите, които хората наистина обожават, когато се разделят на народи и воюват един с друг те са много Йехова. Виждаме как народите водят кървави войни като всеки в даден момент се позовава на Христос всъщност не е Христос, към Когото народите се обръщат, а е само Йехова, не е единствения Йехова, а един от Йеховите Народът просто се е върнал към него и забравя каква голяма крачка бе направена, когато принципът Йехова направи място на принципа Христос.
към текста >>
От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез
чувства
та си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите.
И как бе обявен Христос Исус на най-простите овчари на полето? С душевното си око те видяха светлината на Ангела. Беше събудено тяхното ясновиждане и яснослушане. Те чуха най-дълбоките думи, които за тях означаваха бъдещото значение на земния живот: „Божественопю е разкрито във висините и ще има мир между хората на земята, които могат да имат добра воля „.
От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите.
В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия. Нашето внимание е отправено към факта, че онова, което живее в човешката най-вътрешна душа и онова, което живее в ширините на пространството изтичат от един и същ източник. И двете по начина, по който се бяха развили до Мистерията на Голгота вече бяха във влошаващо се състояние.
към текста >>
Би трябвало да по
чувства
ме да възниква цял космос вътре в нас.
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас.
Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>
Тогава ще сме способни с правилни мисли и
чувства
да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството. Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия.
Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
към текста >>
42.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Мили приятели, ако в това общество, бихме могли да придобием правилното чувство за всичко, което се е превърнало в думи, е станало фраза в съвременния ни живот, и ако тези
чувства
ни дадат възможност да открием импулсите, необходими за едно възобновяване, то тогава това Общество, което нарича себе си антропософско общество, би станало достойно за своето съществуване.
Мили приятели, ако в това общество, бихме могли да придобием правилното чувство за всичко, което се е превърнало в думи, е станало фраза в съвременния ни живот, и ако тези чувства ни дадат възможност да открием импулсите, необходими за едно възобновяване, то тогава това Общество, което нарича себе си антропософско общество, би станало достойно за своето съществуване.
Това общество би трябвало да разбере колко е ужасяващо, че в нашия век такива неща като Коледния празник се спазват само като някаква фраза. Би трябвало да сме способни да разберем, че в бъдеще това не трябва да става и че на много неща трябва да се даде ново съдържание, така че вместо да действаме от стари навици, да действаме от ново и свежо проникновение. Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство. Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество?
към текста >>
Попитайте се, мои мили приятели, дали
чувства
та в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят
чувства
, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство. Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване.
Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни. Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее. Нашите души трябва отново да придобият нещо от този дух.
към текста >>
Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови
чувства
, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее.
Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване. Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята. Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни.
Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее.
Нашите души трябва отново да придобият нещо от този дух.
към текста >>
О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови
чувства
, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество.
О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови чувства, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество.
Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството. Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София.
към текста >>
Тогава всеки един от вас би по
чувства
л, че моите думи съдържат поздрав, който едновременно е и призив да се запали Духовната Наука вътре във вашите сърца, така, че тя да стане енергия, която да може да помогне на човечеството отново да издигне себе си над ужасяващата потиснатост.
Не може ли да влеем тази Коледна Мистерия в душите си като нещо, което свързва сърцата ни в обич и единство? Ние не бихме могли да сторим това, мои мили приятели, ако не разберем какво всъщност означава Духовната Наука. Нищо не ще израсте от това общество, ако само внесем в него идеи и импулси, конто сме насъбрали от всички краища на света, където властват голи фрази и нетворческо ежедневие. Нека да помним, че нашето Общество е пред трудна година, че всички енергии трябва да се съберат заедно и да отпразнуваме Коледа в този дух. О, мили мои приятели, а би трябвало да открия думи, които тази вечер дълбоко да призоват сърцето на всеки един от вас.
Тогава всеки един от вас би почувствал, че моите думи съдържат поздрав, който едновременно е и призив да се запали Духовната Наука вътре във вашите сърца, така, че тя да стане енергия, която да може да помогне на човечеството отново да издигне себе си над ужасяващата потиснатост.
към текста >>
43.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Чистосърдечните овчари на полето по
чувства
ли, какво отразявала Земята, от дълбините, начина по който Земята реагирала на приближаването на Христос.
А какво бе откровението за овчарите на полето, чиято особена способност бе да изживяват Земните дълбини? Земята ставаше по-различна, с приближаването на Христос.
Чистосърдечните овчари на полето почувствали, какво отразявала Земята, от дълбините, начина по който Земята реагирала на приближаването на Христос.
Така космичните ширини обявила на Мъдреците от Изток същото, което земните дълбини обявили на овчарите. Това станало по времето, когато остатъци от древното знание все още съществували. Тук се касае за човеци, които били изключителни, дори в ония дни, човеци като тримата Мъдреци от Изтока и онези особени овчари от полето. И двете тези групи бяха задържали, всяка по свой собствен начин, онова, което малко или повече бе изчезнало изобщо от човечеството. Това бе причината, поради която Мистерията на Голгота, когато и приближило времето можа да бъде прокламирана на тях, както и беше.
към текста >>
Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова
чувства
този свят празен и сух; той не го обича.
Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят. Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики.
Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича.
Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически.
към текста >>
Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля,
чувства
не и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека.
Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството. Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага.
Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека.
Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията. Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага.
към текста >>
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене,
чувства
не и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега.
Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
към текста >>
Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене,
чувства
не и воля за действие.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач.
Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие.
Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>
44.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Понякога, поради тъмни емоции, онова, което повечето хора истински желаят в съзнателното си същество се бори да ги накара то да бъде по
чувства
но, ала те се страхуват да издигнат своята воля на съзнанието си.
Странно е, че хората се опитват да спазват тези понятия, които са толкова повърхностни, че те не желаят да се захванат с ново вътрешно знание от една страна и да се стремят, от друга, към ново външно знание.
Понякога, поради тъмни емоции, онова, което повечето хора истински желаят в съзнателното си същество се бори да ги накара то да бъде почувствано, ала те се страхуват да издигнат своята воля на съзнанието си.
към текста >>
Болшинството хора не осъзнават тежестта на тези въпроси: там тяхната тежест е била по
чувства
на, защото те са там като ужасяващ товар за света.
Болшинството хора не осъзнават тежестта на тези въпроси: там тяхната тежест е била почувствана, защото те са там като ужасяващ товар за света.
към текста >>
Бях много запознат с истината и реалностите на живота,
чувства
х се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Това е, което искам да подчертая по случай Коледния празник. Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа. Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад.
Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме. Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели.
към текста >>
45.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Основни принципи на една окултна психология от гледище на имагинативното познание Заспиване и пробуждане във висшето познание Светът на обективно съществуващите мисли и на субективните мисли
Чувства
та като дълбоко утаени сънища Волята като сънно изживяване, независимо от тялото Мислене,
чувства
и воля в междинните пространства на физическото, етерното, астралното тяло и Азът Минала и бъдеща Карма.
Основни принципи на една окултна психология от гледище на имагинативното познание Заспиване и пробуждане във висшето познание Светът на обективно съществуващите мисли и на субективните мисли Чувствата като дълбоко утаени сънища Волята като сънно изживяване, независимо от тялото Мислене, чувства и воля в междинните пространства на физическото, етерното, астралното тяло и Азът Минала и бъдеща Карма.
към текста >>
Чувства
та като субективна същност Душевното настроение на Гьоте през 1790 г.
Мисловният свят в сферите на сетивната организация.
Чувствата като субективна същност Душевното настроение на Гьоте през 1790 г.
За срещата на миналото и бъдещето в духовното настроение на човека Волята като арена между моралните идеали и инстинктите на човека Подготовка на бъдещето чрез същността на волята Съвестта Космически студ и земна топлина в устройството на човека.
към текста >>
46.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на
чувства
та и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
Нека отново припомним до какво се свеждаше познанието за човека в мистерийните колонии, за които аз споменах. Днешният човек възприема околния свят чрез своите външни сетивни впечатления. После той комбинира това, което вижда, с помощта на разума. И тогава той поглежда вече навътре към своята дълбока същност. В основата си, точно този е света, който човек обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува.
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
В този живот е поставен днешният човек, в него той действува. И човекът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност? Какво ли дава себепознанието?
към текста >>
Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез
чувства
та и волята.
Доколкото човек отправя подобен въпрос, той дири отговора в своето обикновено дневно съзнание.
Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята.
Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот. Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля. Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно. Но това съвсем не е така. Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят.
към текста >>
Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез
чувства
та и волята човек всъщност не знае как действуват тези
чувства
и тази воля.
Доколкото човек отправя подобен въпрос, той дири отговора в своето обикновено дневно съзнание. Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята. Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот.
Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля.
Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно. Но това съвсем не е така. Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят. И ако човек действително би искал да се вгледа в своята вътрешна същност, той трябва аз и преди често съм прибягвал тук до този образ той трябва да строши това вътрешно огледало, да строши този вътрешен огледален процес.
към текста >>
Обхванем ли тези неща с ясни и точни понятия, те остават в значителна степен съхранени, консервирани, обаче всъщност те продължават да действуват в човечеството като дълбоки усети и
чувства
.
Обхванем ли тези неща с ясни и точни понятия, те остават в значителна степен съхранени, консервирани, обаче всъщност те продължават да действуват в човечеството като дълбоки усети и чувства.
И в такива усети и чувства, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в Изтока, а от друга в Запада. Западните хора имат една кръв, една лимфа, която е проникната от егоизъм, сгъстяващ се дълбоко вътре в т.н. огнище на злото. Източните хора имат друга кръв, друга лимфа и в тях живеят отзвуци от копнежа по Нирвана.
към текста >>
И в такива усети и
чувства
, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в Изтока, а от друга в Запада.
Обхванем ли тези неща с ясни и точни понятия, те остават в значителна степен съхранени, консервирани, обаче всъщност те продължават да действуват в човечеството като дълбоки усети и чувства.
И в такива усети и чувства, те изграждат важни подпорни стълбове, които днес виждаме от една страна в Изтока, а от друга в Запада.
Западните хора имат една кръв, една лимфа, която е проникната от егоизъм, сгъстяващ се дълбоко вътре в т.н. огнище на злото. Източните хора имат друга кръв, друга лимфа и в тях живеят отзвуци от копнежа по Нирвана.
към текста >>
Този страх беше маскиран и се проявяваше в най-различни
чувства
.
Да, пред такива промени е изправено човечеството. Обаче днес хората говорят за тези неща със своите стари понятия и не мърдат нито крачка напред. Но знаменията на времето са надвиснали тревожно над нас и предупреждават: Досега имаше нужда от формално и външно доверие между хората, които тайно живееха в страх.
Този страх беше маскиран и се проявяваше в най-различни чувства.
Обаче отсега нататък, ние се нуждаем от такова душевно устройство, което ще може да обгърне една нова световна култура. Ние се нуждаем от дълбоко доверие, уравновесяващо противоположностите между Изтока и Запада. Едва тогава ще се открият същинските перспективи пред човечеството. Днес хората вярват, че им се налага да преговарят само по стопанските въпроси, примерно за позицията на Япония в Тихия океан, за преустройството на Китай с оглед комерсиалните интереси на търговските народи по света и т.н.
към текста >>
47.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли,
чувства
и воля.
Вие знаете, че когато с духовен поглед обхващаме днешния човек, ние различаваме в него физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, и то е всъщност сбор от различни въздействия, астрално тяло и Аз.
Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля.
Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно. Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства.
към текста >>
Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли,
чувства
и воля съществуват едновременно.
Вие знаете, че когато с духовен поглед обхващаме днешния човек, ние различаваме в него физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, и то е всъщност сбор от различни въздействия, астрално тяло и Аз. Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля.
Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно.
Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства. Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля.
към текста >>
Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и
чувства
.
Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля. Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно. Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля.
Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства.
Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля. Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
към текста >>
Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли,
чувства
, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли,
чувства
и воля.
Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно. Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства.
Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля.
Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
към текста >>
Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от
чувства
та и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства. Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля.
Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
към текста >>
И ако по такъв един жив начин обхванем мислите,
чувства
та и волята, ние обхващаме и същинския душевен живот.
И ако по такъв един жив начин обхванем мислите, чувствата и волята, ние обхващаме и същинския душевен живот.
Ако съпоставим тази непосредствено жива опитност с това, което Антропософията ни учи за основните съставни части на човека, физическото, етерното, астралното тяло и Азът, тогава имагинативното познание установява следното.
към текста >>
След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като
чувства
, като емоции.
Образният елемент престава да бъде само образен. Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло. В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност. Това, което изживява ме в момента на пробуждането или по-точно преди момента на пробуждането, когато сме още в съня, когато сме извън физическото тяло, но вече в етерното тяло, съответно когато навлизаме в етерното тяло то се намесва и потъва дълбоко в нашата цялостна организация.
След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като чувства, като емоции.
Чувствата това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
към текста >>
Чувства
та това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло. В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност. Това, което изживява ме в момента на пробуждането или по-точно преди момента на пробуждането, когато сме още в съня, когато сме извън физическото тяло, но вече в етерното тяло, съответно когато навлизаме в етерното тяло то се намесва и потъва дълбоко в нашата цялостна организация. След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като чувства, като емоции.
Чувствата това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
към текста >>
Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като
чувства
.
Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния свят, това са сънищата.
Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства.
Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация. И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства.
към текста >>
Ние изживяваме
чувства
та чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация.
Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния свят, това са сънищата. Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства.
Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация.
И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло.
към текста >>
Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като
чувства
.
Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства. Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация. И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи.
Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства.
И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло. Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено). Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата. Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства. Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
към текста >>
Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на
чувства
та лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено).
И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло.
Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено).
Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата. Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства. Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
към текста >>
Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда
чувства
та.
През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло. Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено).
Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата.
Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства. Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
към текста >>
Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши
чувства
.
Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло. Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено). Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата.
Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства.
Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
към текста >>
Ние си представяме душевния живот като преливащи едно в друго мисли,
чувства
и воля.
Вие виждате, че ако искаме да обхванем душевния живот, трябва да вникнем между свръхсетивните съставни части на човешкото същество.
Ние си представяме душевния живот като преливащи едно в друго мисли, чувства и воля.
За нея ще говорим отделно. Но душевният живот: Ние го обхващаме обективно, щом така да се каже се вмъкнем между тези четири члена, между физическото и етерното тяло, между етерното и астралното тяло, между астралното тяло и Аза.
към текста >>
На това обикновено съзнание са дадени само пред ставите, според които ние насочваме нашата воля,
чувства
та които изпитваме, следвайки представите като мотиви за нашата воля; обаче как се реализира това представно съдържание дори и например в едно волево движение на ръката, това изобщо е недостъпно за обикновеното съзнание.
Това което напира във волята, то не се поддава както аз често съм споменавал тук на разглеждане от обикновения буден живот, от обикновеното съзнание.
На това обикновено съзнание са дадени само пред ставите, според които ние насочваме нашата воля, чувствата които изпитваме, следвайки представите като мотиви за нашата воля; обаче как се реализира това представно съдържание дори и например в едно волево движение на ръката, това изобщо е недостъпно за обикновеното съзнание.
В мига когато духовният из следовател постига имагинацията за природата на мисленето, на чувствата, с това той успява да се добере до нещо от човешките изживявания, което се разиграва между заспиването и пробуждането. Защото в имагинативните упражнения Азът и астралното тяло укрепват. Те стават по-силни, научават се да изживяват себе си. В обикновеното съзнание ние не разполагаме с нашия действителен Аз. Как впрочем е поставен Азът в това обикновено съзнание?
към текста >>
В мига когато духовният из следовател постига имагинацията за природата на мисленето, на
чувства
та, с това той успява да се добере до нещо от човешките изживявания, което се разиграва между заспиването и пробуждането.
Това което напира във волята, то не се поддава както аз често съм споменавал тук на разглеждане от обикновения буден живот, от обикновеното съзнание. На това обикновено съзнание са дадени само пред ставите, според които ние насочваме нашата воля, чувствата които изпитваме, следвайки представите като мотиви за нашата воля; обаче как се реализира това представно съдържание дори и например в едно волево движение на ръката, това изобщо е недостъпно за обикновеното съзнание.
В мига когато духовният из следовател постига имагинацията за природата на мисленето, на чувствата, с това той успява да се добере до нещо от човешките изживявания, което се разиграва между заспиването и пробуждането.
Защото в имагинативните упражнения Азът и астралното тяло укрепват. Те стават по-силни, научават се да изживяват себе си. В обикновеното съзнание ние не разполагаме с нашия действителен Аз. Как впрочем е поставен Азът в това обикновено съзнание? Виждате ли, аз отново трябва да прибегне до едно познато сравнение: когато живота се отразява в нашето спомняне, той привидно изглежда като едно затворено, изолирано течение.
към текста >>
Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от
чувства
та, никаква активност на
чувства
та.
Разбира се, Вие трябва да сте наясно, че това което Ви описвам сега, е много по-трудно да се схване, отколкото предишните описания, защото в духовен план моментът на заспиване е по-трудно уловим от момента на пробуждане. След пробуждането ние сме будни и в най-слаба степен се придържаме към реминисценциите. При заспиването ние трябва да вмъкнем нещо от будното състояние вътре в съня, ако искаме да стигнем до някакви наблюдения.
Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата.
Обаче ако той може това, а то се получава именно чрез обучение в имагинативното познание, тогава той забелязва, че фактически волята е едно потопяване в същия елемент, в който ние се потопяваме когато заспим. Във волята ние практически се освобождаваме от нашата физическа организация. Ние се свързваме с реалния обективен свят. Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства.
към текста >>
до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите
чувства
.
Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата. Обаче ако той може това, а то се получава именно чрез обучение в имагинативното познание, тогава той забелязва, че фактически волята е едно потопяване в същия елемент, в който ние се потопяваме когато заспим. Във волята ние практически се освобождаваме от нашата физическа организация. Ние се свързваме с реалния обективен свят. Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е.
до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства.
Обаче сега, когато без да излизаме от периферията на тялото, го напускаме вътрешно, в духовен смисъл, ние стигаме до волята. Така че фактически волята се разгръща независимо от тялото. Аз зная, че тези разкрития са извънредно важни, и съм длъжен да ги споделя с Вас, защото те са една реалност. И продължавайки да вникваме в нещата, които тази рисунка изобразява, (рис.7), ние можем да кажем: ако това тук е Азът (синьо), волята се разгръща между астралното тяло и Аз (виолетово).
към текста >>
В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват
чувства
та.
А сега нататък: ние разглеждаме човека така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз. В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето.
В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата.
Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Стигайки до периферията на физическото тяло, ние имаме сетивните възприятия. И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
към текста >>
По този начин ние постигаме обективно вникване в това, което субективно изживяваме във взаимно-преливащите се мисли,
чувства
и воля.
По този начин ние постигаме обективно вникване в това, което субективно изживяваме във взаимно-преливащите се мисли, чувства и воля.
Така изживяването се превръща вече в познание. Всяка психология, която разглежда по друг начин мислене, чувства и воля, остава формална и празна, защото тя не прониква до реалността на нещата. До тази реалност може да достигне само имагинативното познание.
към текста >>
Всяка психология, която разглежда по друг начин мислене,
чувства
и воля, остава формална и празна, защото тя не прониква до реалността на нещата.
По този начин ние постигаме обективно вникване в това, което субективно изживяваме във взаимно-преливащите се мисли, чувства и воля. Така изживяването се превръща вече в познание.
Всяка психология, която разглежда по друг начин мислене, чувства и воля, остава формална и празна, защото тя не прониква до реалността на нещата.
До тази реалност може да достигне само имагинативното познание.
към текста >>
Този дълбок сън първоначално се изживява в нашите обикновени постъпки, които извършваме именно в периода между пробуждане и заспиване; обаче в тези действия прониква далеч не всичко от това, което живее в нашите
чувства
.
И когато ние заспим, става така, че за този човек, който напредва в живото, обективно познание, това състояние на сън показва нещо извънредно сходно с волята. Защото, когато волята се разкрие напълно пред съзнанието, проличава ясно, че тогава човекът спи, дълбоко спи в своя собствен организъм. Мотивите на волята нахлуват в нас също както и сънищата. И в двата случая човек потопява тялото си в сън.
Този дълбок сън първоначално се изживява в нашите обикновени постъпки, които извършваме именно в периода между пробуждане и заспиване; обаче в тези действия прониква далеч не всичко от това, което живее в нашите чувства.
Но освен този, ние имаме и един друг живот, протичащ между заспиването и пробуждането. И това, което иначе бихме вложили в нашите действия, сега го изнасяме навън в същия този процес на заспиване.
към текста >>
Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с
чувства
та активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
Между раждането и смъртта ние живеем в свобода. Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло.
Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
към текста >>
Представете си живо: човек може да е така очарован, така вътрешно запленен от нещо, което блика от
чувства
та, както и от това, което в други случаи преминава в действието; обаче то трябва да се овладява, да се сдържа: Тогава то просветва в имагинацията като отблясък от бъдещата Карма.
Представете си живо: човек може да е така очарован, така вътрешно запленен от нещо, което блика от чувствата, както и от това, което в други случаи преминава в действието; обаче то трябва да се овладява, да се сдържа: Тогава то просветва в имагинацията като отблясък от бъдещата Карма.
към текста >>
48.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това, което идва от нашите
чувства
и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота.
Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено. Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание. После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие.
Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота.
Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня. Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта. Как действуват кармичните сили в човека, върху това аз говорих вчера.
към текста >>
Вчера се постарахме да разгледаме обективно душевния живот на човека и видяхме, че мисленето се развива в областта между физическото и етерното тяло, че
чувства
та се развиват между етерното и астралното тяло и че волята се развива между астралното тяло и Аза.
А сега, преди утре да обобщим цялото, ще разгледаме, някои моменти от обкръжението на човека, за да по сочим как собствено е поставен той в света.
Вчера се постарахме да разгледаме обективно душевния живот на човека и видяхме, че мисленето се развива в областта между физическото и етерното тяло, че чувствата се развиват между етерното и астралното тяло и че волята се развива между астралното тяло и Аза.
Така че вчера споменах това неподходящо, но пък образно сравнение същинската душевна дейност се разгръща именно в тези междинни пространства на четирите съставни части на човешкото същество, между физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Взаимодействието между тях и психичните функции може да се представи така: А днес бихме искали да опишем и част от обкръжението на човека.
към текста >>
Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите
чувства
.
Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи.
Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства.
Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата. Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание. Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства.
към текста >>
Нашите
чувства
са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата.
Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи. Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства.
Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата.
Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание. Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства.
към текста >>
Чувства
та са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание.
Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи. Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства. Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата.
Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание.
Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства.
към текста >>
Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите
чувства
.
Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи. Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства. Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата. Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание.
Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства.
към текста >>
Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в
чувства
, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание.
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот. С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува.
Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание.
Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите. Това, което в нас се извършва между етерното и астралното тяло, то е основното за животното, то изгражда животинския душевен живот. Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези отношения. Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези животни, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното. Определено усилване или смекчаване на това чувство точно тук е основата на животинската опитност; стигне ли се до приглушаване на чувството, настъпва активиране на образа.
към текста >>
Така си изграждаме представи и обагряме тези представи с нашите
чувства
.
Виждате ли, като хора, живеещи между раждането и смъртта, чрез сетивните възприятия, ние постоянно черпим впечатления от външния свят.
Така си изграждаме представи и обагряме тези представи с нашите чувства.
След това стигаме до нашите волеви импулси. Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност.
към текста >>
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на
чувства
та и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис.
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание. Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека. Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото.
към текста >>
Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от
чувства
та и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис. 11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм. Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание.
Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото. При минаването през Портата на смъртта, с тялото се отнася нещо, което може да се нарече желание за продължаване на досегашното съществувание. След като пренесем нашия душевен живот през Портата на смъртта, от него израства желанието за нова инкарнация, за изграждането на ново човешко същество. И този копнеж за изграждане на ново човешко същество е особено силно заложен в подосновите на цялостния ни душевен живот, в подосновите на нашата воля.
към текста >>
С инспирацията обаче, можем да обхванем и това, което сме пренесли през среднощния час на Битието, това което пулсира в нас като
чувства
, макар и приглушени, неясни.
Както тук между раждането и смъртта ние живеем всред обкръжението на животинското, растителното и минералното царство, така и между смъртта и новото раждане, ние живеем в друг свят, достъпен за имагинативното съзнание. С имагинацията ние можем да обхванем всичко онова, което сме приели от духовния Космос в нашето телесно устройство.
С инспирацията обаче, можем да обхванем и това, което сме пренесли през среднощния час на Битието, това което пулсира в нас като чувства, макар и приглушени, неясни.
към текста >>
Там ние сме свързани със Съществата, които се изявяват в имагинация, както и после в нашите
чувства
, ние сме свързани със Съществата, които изявяват себе си в експирация.
В нашето съзнание ние извличаме само абстрактните мисли. Зад това съзнание обаче остава истинската образна същност на мислите. И само поради това, че от тази тяхна образна същност можем да извличаме абстрактни мисли, ние, като хора между раждането и смъртта стигаме до свободата. Светът на необходимостта лежи под нас. Обаче там ние не сме вече сами, както тук.
Там ние сме свързани със Съществата, които се изявяват в имагинация, както и после в нашите чувства, ние сме свързани със Съществата, които изявяват себе си в експирация.
И накрая, доколкото крачим от един земен живот в следващ живот, ние сме вплетени и свързани с онези Същества, които живеят в интуиция.
към текста >>
49.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Между тях се намират
чувства
та, това, което ние субективно изживяваме като
чувства
.
В известен смисъл, подобно обективно разглеждане ни открива неща, които ние субективно имаме в нашия душевен живот. Ние откриваме тези обективни подробности, след като вече сме установили, че от едната страна имаме мислите, а от другата страна волята.
Между тях се намират чувствата, това, което ние субективно изживяваме като чувства.
към текста >>
До истинската същност на тези
чувства
може да се стигне само ако сме наясно, че всяко отделно човешко чувство е вплетено в цялостния чувствен живот на човека.
До истинската същност на тези чувства може да се стигне само ако сме наясно, че всяко отделно човешко чувство е вплетено в цялостния чувствен живот на човека.
И този чувствен живот на човека може да бъде обхванат само ако кажем: Във всеки миг от нашия живот, ние сме проникнати от тоталността на нашия чувствен живот; във всеки миг ние сме обхванати от едно или друго настроение. Нека се опитаме да доведем едно чувство до съзнанието всеки може да направи това сам и веднага ще видим, че това чувство, това настроение е всъщност нещо безкрайно разнообразно. То може да се отклони в една свръхвеселост, така че човек да е чрезмерно весел, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие.
към текста >>
Обаче ако останем вътре в това субективно изживяване, вътре в собственото душевно вълнение, без да стигнем до идеята, че за някого тези неща могат да станат обективни, в такъв случай ние няма да можем да се доберем до истинската същност на тези
чувства
и настроения.
Обаче ако останем вътре в това субективно изживяване, вътре в собственото душевно вълнение, без да стигнем до идеята, че за някого тези неща могат да станат обективни, в такъв случай ние няма да можем да се доберем до истинската същност на тези чувства и настроения.
Но дори и в обикновения живот, ние сме в състояние да проникнем в тези настроения, в тези изцяло потопени в чувствата настроения. Впрочем за това е необходима и известна способност за психологическа ориентация. Понякога е възможно да разгледаме и изучим чувствения живот на някои известни, забележителни личности, и тогава стигаме до твърде интересни заключения. Разбира се, външното наблюдение е само едно леко приближаване до истинската същност, но дори и като такова, то има своята извънредно голяма стойност.
към текста >>
Но дори и в обикновения живот, ние сме в състояние да проникнем в тези настроения, в тези изцяло потопени в
чувства
та настроения.
Обаче ако останем вътре в това субективно изживяване, вътре в собственото душевно вълнение, без да стигнем до идеята, че за някого тези неща могат да станат обективни, в такъв случай ние няма да можем да се доберем до истинската същност на тези чувства и настроения.
Но дори и в обикновения живот, ние сме в състояние да проникнем в тези настроения, в тези изцяло потопени в чувствата настроения.
Впрочем за това е необходима и известна способност за психологическа ориентация. Понякога е възможно да разгледаме и изучим чувствения живот на някои известни, забележителни личности, и тогава стигаме до твърде интересни заключения. Разбира се, външното наблюдение е само едно леко приближаване до истинската същност, но дори и като такова, то има своята извънредно голяма стойност.
към текста >>
Поради тази причина
чувства
та съдържат и нещо неясно за самия човек.
И ако продължим да изследваме нещата още по-нататък и изследваме например душевното настроение на един човек, за когото добре знаем, че няколко години след съответното душевно настроение той умира, тогава ние ще видим съвсем точно, как приближаващата смърт предварително хвърля светлина върху цялостната му душевна нагласа. Така че ако действително навлезем в тези неща, ще прозрем как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената сфера на душата.
Поради тази причина чувствата съдържат и нещо неясно за самия човек.
Поради тази причина те се вмъкват в живота като нещо елементарно и първично, защото те вече са оцветени от това, което ние тепърва ще из живеем.
към текста >>
Защото, когато действието е изградено върху
чувства
та, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно действие никога не може да възникне от
чувства
та.
Скъпи мои приятели, още в годините, през които пишех моята „Философия на свободата“, аз внимателно премислих тези неща. И защо трябваше постоянно да изтъквам, че свободното действие може да произлезе само от чистото мислене!
Защото, когато действието е изградено върху чувствата, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно действие никога не може да възникне от чувствата.
И ако си припомните всичко, за което стана дума през изтеклите два дни, Вие ще съумеете да се приближите съвсем близо до тези неща. Аз казах: в чувствата, както те се представят пред нас, първоначално има нещо, което се извършва в самите нас, в нашето човешко същество и което после се излъчва нагоре към нашето съзнание.
към текста >>
Аз казах: в
чувства
та, както те се представят пред нас, първоначално има нещо, което се извършва в самите нас, в нашето човешко същество и което после се излъчва нагоре към нашето съзнание.
Скъпи мои приятели, още в годините, през които пишех моята „Философия на свободата“, аз внимателно премислих тези неща. И защо трябваше постоянно да изтъквам, че свободното действие може да произлезе само от чистото мислене! Защото, когато действието е изградено върху чувствата, бъдещето вече действува, така че едно истински-свободно действие никога не може да възникне от чувствата. И ако си припомните всичко, за което стана дума през изтеклите два дни, Вие ще съумеете да се приближите съвсем близо до тези неща.
Аз казах: в чувствата, както те се представят пред нас, първоначално има нещо, което се извършва в самите нас, в нашето човешко същество и което после се излъчва нагоре към нашето съзнание.
към текста >>
Схематично нещата могат да се представят така: в
чувства
та има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на
чувства
та; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис.
Схематично нещата могат да се представят така: в чувствата има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на чувствата; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис.
14), това което се разиграва в имагинациите. И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре). За обикновеното съзнание обаче, то се устремява надолу в човешкото същество като нещо несъзнавано. И сега аз Ви моля да схванете правилно това, което казвам: в характерното и цялостното настроение на човека звучи като основен тон резултата от неговите бъдещи изживявания. Нещата са устроени така, че не образите са последица от изживяното, а обратно там изживяването живее в образите.
към текста >>
И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като
чувства
(синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре).
Схематично нещата могат да се представят така: в чувствата има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на чувствата; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис. 14), това което се разиграва в имагинациите.
И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре).
За обикновеното съзнание обаче, то се устремява надолу в човешкото същество като нещо несъзнавано. И сега аз Ви моля да схванете правилно това, което казвам: в характерното и цялостното настроение на човека звучи като основен тон резултата от неговите бъдещи изживявания. Нещата са устроени така, че не образите са последица от изживяното, а обратно там изживяването живее в образите.
към текста >>
И ако сега преминем от
чувства
та към волята, това което преди нахлуваше навътре към човека както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън).
И ако сега преминем от чувствата към волята, това което преди нахлуваше навътре към човека както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън).
Така че това, което у човека възниква чрез неговите чувства, има отношение към неговата Карма до смъртта му; обаче това, което възниква от волята, то има отношение към неговата Карма след смъртта.
към текста >>
Така че това, което у човека възниква чрез неговите
чувства
, има отношение към неговата Карма до смъртта му; обаче това, което възниква от волята, то има отношение към неговата Карма след смъртта.
И ако сега преминем от чувствата към волята, това което преди нахлуваше навътре към човека както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън).
Така че това, което у човека възниква чрез неговите чувства, има отношение към неговата Карма до смъртта му; обаче това, което възниква от волята, то има отношение към неговата Карма след смъртта.
към текста >>
Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме
чувства
та, тяхното проникване в организма, прехода им във волята.
Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека.
Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята.
Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека. Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма. А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека. Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
към текста >>
А в самите
чувства
наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека.
Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека. Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята. Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека. Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма.
А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека.
Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
към текста >>
Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в
чувства
та, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята. Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека. Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма. А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека.
Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
към текста >>
Обаче Вие не трябва да забравяте: в човешкия душевен живот мисли,
чувства
и воля не могат да се разделят.
С тези думи ние загатваме собствено и за субективния душевен живот, който имаме по времето между раждането и смъртта. Обаче ние можем да продължим нататък и да запитаме: Как става така, че тези субективни мисли, които ни хрумват в асоциация с външните сетивни впечатления, се свързват тъкмо с нашето минало? Виждате ли, ние осъзнаваме субективната мисъл най-напред именно като мисъл. Като мисъл тя има в себе си определено представно съдържание. Така че когато визираме куба, ние навлизаме в това определено представно съдържание.
Обаче Вие не трябва да забравяте: в човешкия душевен живот мисли, чувства и воля не могат да се разделят.
към текста >>
С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в
чувства
та ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
Но от друга страна: Нашите волеви импулси те са като в спящо състояние дори и по време на будния ни живот. Ние изобщо не успяваме да проникнем надолу до същинските области на волята. Ние имаме само мисълта за волевия импулс. Едва после тя преминава по несъзнаван начин във волята, и едва след като волята се изяви навън, ние отново осмисляме това, което е станало чрез нас, това което сме изживели в нашето обикновено съзнание спрямо волята.
С други думи: при действията ние изживяваме всичко в представи, в чувствата ние сънуваме, а по отношение на истинския волев живот ние спим.
към текста >>
То пробива и в
чувства
та, но фактически това бъдеще живее във волята.
когато я овладяваме с нашето чисто мислене, с нашите интуитивно доловени морални идеали. Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята. По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта.
То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята.
Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта. В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта. Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу.
към текста >>
Това бъдеще нахлува в областта на
чувства
та и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта.
Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята. По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята.
Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта.
В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта. Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу.
към текста >>
В обичайния диапазон на
чувства
та от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта.
В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу.
към текста >>
И така, ние виждаме: нашите
чувства
се устремяват срещу нашите субективни мисли и им вдъхват живот; обаче те се натъкват също и на обективната мисловна мрежа, и тъкмо в нея ние изживяваме себе си като едно същество, което със своето раждане е предадено на земното си битие.
И така, ние виждаме: нашите чувства се устремяват срещу нашите субективни мисли и им вдъхват живот; обаче те се натъкват също и на обективната мисловна мрежа, и тъкмо в нея ние изживяваме себе си като едно същество, което със своето раждане е предадено на земното си битие.
От другата страна обаче, ние можем да изживеем себе си като такова същество, което минава отвъд смъртта. Необходимо е само истински да вникнем в дълбоката човешка същност, за да открием в нея това, което се изявява над самия човек, т.е. отвъд раждането и смъртта, разгръщайки се в надсетивния свят. Защото този свят, който не е затворен в сетивата, ни дава всичко, каквото ние всъщност притежаваме. И за една истинска психология защото това, което днес наричат психология, е само един сбор от формалности и неистини би било от извънредна важност, да изследва душевното настроение на човека в такъв момент, когато минало и бъдеще се проникват взаимно.
към текста >>
50.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло,
чувства
та между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът.
Ние видяхме как са изградени душевните заложби на човека в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът, и как духовните му заложби го издигат над тази земна феноменология между раждането и смъртта, за да го пренесат нагоре в необозримия духовен Космос. Би могло да се каже, че до колкото човек е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос. И ето защо, това което се разиграва в човека като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос. Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека.
Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло, чувствата между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът.
По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в човека. Обаче щом пристъпим към реалните духовни събития, ние трябва да излезем вън от човека, вън от неговото затворено, капсулирано същество, така както то е поставено в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките
чувства
и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност.
Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел.
Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
51.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални
чувства
и усещания.
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане. Нека днес да започнем от същото място. Вчера аз определих това, което човек пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание. То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния свят с присъщите му закони.
Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални чувства и усещания.
И целият човешки път между смъртта и новото му раждане е проникнат от всичко онова, което тези две страни съвместно изграждат. Защото, разглеждайки човека след неговата смърт, ние установяваме: Там човекът е пренесъл, така да се каже, това, което беше част от неговите обвивки, това което е изтръгнал от физическото и етерното тяло, а именно астралното тяло и Азът.
към текста >>
От този момент нататък, така да се каже, човек вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от
чувства
та, така че
чувства
та са вече проникнати от мисли.
етерното и физическото тяло.
От този момент нататък, така да се каже, човек вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от чувствата, така че чувствата са вече проникнати от мисли.
След това човекът се обгражда отвсякъде и с познатата Ви мисловна тъкан. Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на човека, които той е имал в планетарния свят по пътя си към новото раждане. По този начин обаче човек съзрява и може да навлезе в земния свят с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21).
към текста >>
Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и
чувства
та.
Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния свят? Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен свят.
Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и чувствата.
Всичко това го пронизва със съдържанието на растителното съзнание. Най-напред човекът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим
към текста >>
52.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли,
чувства
и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества.
Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Ние израстваме душевно, благодарение на това, което изнасяме от дълбините на нашето същество, на това, което се разгръща в мислене,
чувства
и воля, изпълвайки пространствата между четирите съставни части на човешкото същество.
Не трябва да има никакво съмнение: душевният живот на човека е една действителност.
Ние израстваме душевно, благодарение на това, което изнасяме от дълбините на нашето същество, на това, което се разгръща в мислене, чувства и воля, изпълвайки пространствата между четирите съставни части на човешкото същество.
Ние получаваме външните сетивни впечатления и ги преработваме активно. Накратко: когато разглеждаме душевния живот на човека, ние непременно трябва да осмислим и духовно-душевно-физическите пулсации вътре в настоящата действителност.
към текста >>
В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли,
чувства
и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е.
Наистина той показва определени нюанси, обаче пред нас той застава като нещо единно. И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията. Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм. Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии. Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии.
В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е.
ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло. И ако искаме да изучим волевия живот, ние трябва да се обърнем към силовите съотношения и взаимодействия между Азът и астралното тяло. Ето такава е реалността на човека, такъв е неговия душевен живот.
към текста >>
ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела;
чувства
та в пространството между етерното и астралното тяло.
И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията. Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм. Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии. Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии. В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е.
ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло.
И ако искаме да изучим волевия живот, ние трябва да се обърнем към силовите съотношения и взаимодействия между Азът и астралното тяло. Ето такава е реалността на човека, такъв е неговия душевен живот.
към текста >>
От нашата духовност навън се излъчва душевния ни живот в мислене,
чувства
и воля (М, Ч и В).
Така се откриват човешките тела според своето духовно устройство. Ако ги наблюдаваме външно те остават тела. Ако проникнем в тяхната вътрешна същност, те стават сила и Дух но сила и Дух, които ще израснат в бъдещето. Възможно е, скъпи мои приятели, да обединим минало, настояще и бъдеще, и да кажем: Миналото (рис.24, синьо) идва отгоре и обгражда нашата сегашна духовност.
От нашата духовност навън се излъчва душевния ни живот в мислене, чувства и воля (М, Ч и В).
Мисленето се обособява така, че има от
към текста >>
едната си страна физическото тяло, а от другата страна етерното тяло;
чувства
та се обособяват между етерното и астралното тяло; волята между астралното тяло и Азът.
едната си страна физическото тяло, а от другата страна етерното тяло; чувствата се обособяват между етерното и астралното тяло; волята между астралното тяло и Азът.
И в заключение: Макар и в зародишен вид, всичко това се развива напред към бъдещето, за да изгради там новата Земна планета Бъдещият Юпитер (рис.24).
към текста >>
53.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Относно душевният живот на човека, аз можах да Ви покажа, как мисленето се разиграва между етерното и физическото тяло на човека, как
чувства
та се разиграват между етерното и астралното тяло и как волята се разиграва между астралното тяло и Азът.
Относно душевният живот на човека, аз можах да Ви покажа, как мисленето се разиграва между етерното и физическото тяло на човека, как чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло и как волята се разиграва между астралното тяло и Азът.
После Ви показах, как това, което днес човек определя като свое тяло ако правилно вникнем в неговия истински облик – трябва да се разглежда като зародиш на бъдещи светове, фактически всичко, което занапред ще прерасне в Бъдещият Юпитер, има своя зародиш и днес в нашите човешки тела: Нашето физическо тяло, което полагаме в гроба за да се разложи от земните сили, съдържа зародиша на това, което Земята ще стане, след като надживее своята гибел. Нашето етерно тяло: Кратко време след като сме минали през Портата на смъртта, то се разтваря в етерния Космос; но то също носи в себе си един зародиш за Бъдещият Юпитер. Така стоят нещата и с нашето астрално тяло, и с нашата Азова обвивка. Тази Азова обвивка обаче, която като човеци имаме тук на Земята, ние сме получили едва в настоящето въплъщение на Земната планета.
към текста >>
Дори и тогава, когато ние чувствуваме,
чувства
та остават притъпени и неясни.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание.
Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни.
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание. Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
А в случаите, когато нещо в
чувства
та на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни.
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени,
чувства
и волеви импулси той го има като отражение.
Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност.
И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение.
Всичко останало, което той изживява, е отслабено, парализирано. Неговият душевен живот протича изключително в сферата на Азът.
към текста >>
От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а маймуната за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли,
чувства
и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът.
Ако човек действително влезе в антропософската Духовна Наука, той трябва да стигне дотам, че да си каже: С тази антропософска Духовна Наука към теб се предявява едно съвсем особено изискване. Сега ти можеш да разбираш такива неща, да приемаш в душата си такива идеи, за които хората, живеещи само в сферите на днешното образование, на днешната цивилизация, биха казали, че те са фантастични или налудни, но всъщност това са идеи, до които тези хора с това днешно образование и тази Азова култура просто не могат да достигнат. Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за духовната, душевна и телесна същност на човека.
От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а маймуната за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли, чувства и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът.
И сега от един такъв философ който гледа на тези тела, на тези обвивки като нещо фантастично се изисква да разбере, че те носят в себе си зародишите на бъдещите светове! Естествено, чрез това с което днешният Аз разполага, тези неща не могат да се разберат. Ако обаче сме в състояние да свържем нещо от душевния живот с тези гротескни идеи за тази цел не е необходимо да сме ясновидци, а да се отнесем към опитностите на ясновидеца като към идеи тогава ние правим това не в Азът, а в астралното тяло. Мислите-сенки, които днес човек получава в своя Аз като отражения от астралното тяло, изобщо не могат да стимулират това астрално тяло. Тези мисли-сенки: Човек може да ги има и само с днешната Азова култура.
към текста >>
54.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
това, което протича в него като мисли,
чувства
и воля, ние установяваме, че мисленето, или с други думи това, което непосредствено се изживява като съдържание на мислите, се разиграва между физическото и етерното тяло, че
чувства
та се разиграват между етерното и астралното тяло, а волята между астралното тяло и Азът.
Позволете ми още веднъж да се спра върху съдържанието на моите последни лекции. Ние опитахме да си изградим представа за човешкия духовен, душевен и телесен живот. Когато разглеждаме душевния живот на човека, т.е.
това, което протича в него като мисли, чувства и воля, ние установяваме, че мисленето, или с други думи това, което непосредствено се изживява като съдържание на мислите, се разиграва между физическото и етерното тяло, че чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло, а волята между астралното тяло и Азът.
Ние виждаме, че мислите доколкото можем съзнателно да ги обхващаме само изобразяват това, което душевно блика от дълбините на нашето същество. То полита нагоре, полита като сенки от дълбините на човешкото същество, изпълва нашето съзнание и едва тогава става съдържание на нашите мисли.
към текста >>
Съдържанието на нашите
чувства
се простира между етерното и астралното тяло и също полита нагоре към Азът.
Вие знаете, че по своята същност, мисловното съдържание е нещо много по-реално отколкото това, което ние изживяваме в съзнанието. Това, което изживяваме в съзнанието, е само нещо, което от дълбините на нашето същество полита вълнообразно нагоре към Азът.
Съдържанието на нашите чувства се простира между етерното и астралното тяло и също полита нагоре към Азът.
Съдържанието на нашата воля е между астралното тяло и Азът. Волята е разположена най-близо до Азът. И тук отново подчертавам: Азът изживява себе си най-непосредствено и пълно именно във волята, докато съдържанието на чувствата и съдържанието на мислите почиват долу, в дълбините на нашето същество, и само като неясни вълни и пулсации се надигат нагоре към Азът (рис.27).
към текста >>
И тук отново подчертавам: Азът изживява себе си най-непосредствено и пълно именно във волята, докато съдържанието на
чувства
та и съдържанието на мислите почиват долу, в дълбините на нашето същество, и само като неясни вълни и пулсации се надигат нагоре към Азът (рис.27).
Вие знаете, че по своята същност, мисловното съдържание е нещо много по-реално отколкото това, което ние изживяваме в съзнанието. Това, което изживяваме в съзнанието, е само нещо, което от дълбините на нашето същество полита вълнообразно нагоре към Азът. Съдържанието на нашите чувства се простира между етерното и астралното тяло и също полита нагоре към Азът. Съдържанието на нашата воля е между астралното тяло и Азът. Волята е разположена най-близо до Азът.
И тук отново подчертавам: Азът изживява себе си най-непосредствено и пълно именно във волята, докато съдържанието на чувствата и съдържанието на мислите почиват долу, в дълбините на нашето същество, и само като неясни вълни и пулсации се надигат нагоре към Азът (рис.27).
към текста >>
Съдържанието на
чувства
та полита нагоре (рис.27) и се свързва със сетивните възприятия, със сетивните впечатления.
Нека отново повторим: сетивните възприятия нахлуват отвън. Съдържанието на нашата воля ние усещаме само притъпено и смътно.
Съдържанието на чувствата полита нагоре (рис.27) и се свързва със сетивните възприятия, със сетивните впечатления.
Ние виждаме един червен цвят и той ни изпълва с определено чувство; след това виждаме синьо; после чуваме „до диез“ или „до“. И тогава ние си изграждаме представи за това, което са сетивните впечатления. Вътрешното се свързва с външното. Обстоятелството, че живеем в един буден Аз това ние дължим на илюзията на сетивата; нашият Аз се устремява срещу това, което се явява пред него като привидност, като нещо външно.
към текста >>
Но ако развием един фин усет за мелодията на неговия глас, за нюансите в неговите емоции и темперамент, за неговите
чувства
и копнежи, ако си представим всичко това с една образна сила, така че самите ни представи да станат образи: т.е.
И така, ако отправим към един мъртъв човек абстрактни и бледи мисли, той не може да има нищо общо с нас; съвсем друго е обаче, ако ние си представим с една вътрешна яснота и конкретност, как сме били за едно тук или там, как сме разговаряли, как той е молил за едно или друго със своя собствен глас. Безцветните мисли не могат до родят нищо.
Но ако развием един фин усет за мелодията на неговия глас, за нюансите в неговите емоции и темперамент, за неговите чувства и копнежи, ако си представим всичко това с една образна сила, така че самите ни представи да станат образи: т.е.
да видим самите себе си редом с него как стоим, разговаряме или се храним, тогава нещата коренно се променят. Човек много лесно може да повярва, че след смъртта водещо значение придобиват мислите. Това не е така. Водещата роля се поема от образите. И в тези образи, възникващи в илюзията на сетивата, в тези образи, които имаме единствено поради нашите очи, уши, допирни усещания и т.н., се поражда нещо, което мъртвият може да възприеме.
към текста >>
55.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните
чувства
на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони.
Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>
56.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи,
чувства
и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса.
Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
към текста >>
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето,
чувства
та и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
към текста >>
57.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Към вътрешния живот можем да изброим например
чувства
та, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта.
По време на земния си живот, човек има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот. Но от този „вътрешен“ живот се отделя встрани нещо, което можем да наречем „външен“ живот.
Към вътрешния живот можем да изброим например чувствата, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта.
Всичко това наистина се отнася към неговия вътрешен живот. Човешките чувства са предизвикани от впечатленията, които външният свят поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия. Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен живот човек съгласува сам със себе си, нещо, до което човек може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който човек сам решава тези неща.
към текста >>
Човешките
чувства
са предизвикани от впечатленията, които външният свят поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия.
По време на земния си живот, човек има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот. Но от този „вътрешен“ живот се отделя встрани нещо, което можем да наречем „външен“ живот. Към вътрешния живот можем да изброим например чувствата, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта. Всичко това наистина се отнася към неговия вътрешен живот.
Човешките чувства са предизвикани от впечатленията, които външният свят поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия.
Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен живот човек съгласува сам със себе си, нещо, до което човек може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който човек сам решава тези неща.
към текста >>
Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други
чувства
спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде.
Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие.
Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н. всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят. Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
Между етерното и астралното тяло на човека (зелено), се намира светът на
чувства
та, а между астралното тяло и Азът (синьо) светът на волята.
Нека повторим: с помощта на нашите възприятия ние стигаме до познанието за проявленията на нашата воля. Нашата воля просто се влива в света на нашите възприятия. Нека сега да си припомним и това, което казахме тук през последните лекции: ето физическото тяло на човека (Рис. 1, бяло), а тук е неговото етерно тяло (червено). Между тях се намира подвижният мисловен свят, доколкото той е включен в нашия организъм.
Между етерното и астралното тяло на човека (зелено), се намира светът на чувствата, а между астралното тяло и Азът (синьо) светът на волята.
към текста >>
По-нататък обаче те успяват да се свържат с
чувства
та, достигайки до астралното тяло.
Тези мисли се разиграват в етерното тяло.
По-нататък обаче те успяват да се свържат с чувствата, достигайки до астралното тяло.
Тези процеси протичат интимно и скрито. И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека. Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства. За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си. Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот.
към текста >>
И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на
чувства
та, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека.
Тези мисли се разиграват в етерното тяло. По-нататък обаче те успяват да се свържат с чувствата, достигайки до астралното тяло. Тези процеси протичат интимно и скрито.
И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека.
Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства. За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си. Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот. И сега вече ние сме в състояние съвсем точно да разграничим това, което е „външен“ живот, от това, което е „вътрешен“ живот.
към текста >>
Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите
чувства
.
Тези мисли се разиграват в етерното тяло. По-нататък обаче те успяват да се свържат с чувствата, достигайки до астралното тяло. Тези процеси протичат интимно и скрито. И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека.
Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства.
За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си. Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот. И сега вече ние сме в състояние съвсем точно да разграничим това, което е „външен“ живот, от това, което е „вътрешен“ живот.
към текста >>
„вътрешен“ свят на човека, душевно изтъкан от мисли и
чувства
, а телесно изтъкан от взаимопроникващи се ритми на етерното и астралното тяло, да го разграничим от т.нар.
И сега стига да искаме ние можем съвсем точно да разграничим т.нар.
„вътрешен“ свят на човека, душевно изтъкан от мисли и чувства, а телесно изтъкан от взаимопроникващи се ритми на етерното и астралното тяло, да го разграничим от т.нар.
„външен“ свят, душевно изтъкан от съдържанието на волята и възприятията, а телесно изтъкан от Азът и физическото тяло. Защото ние сме пристигнали тук, в Източна Швейцария, с нашето физическо тяло, и продължаваме да го наблюдаваме, докато то влиза в нови взаимодействия с обкръжението си. Да, сега ние можем точно да разграничаваме „външния“ свят и „вътрешния“ свят.
към текста >>
По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и
чувства
с краткото име „Аз“.
Да, тази е съществената промяна, която настъпва след смъртта. Външният свят се превръща във вътрешен.
По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“.
След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия. Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот. През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят.
към текста >>
Както сега живеем в усещанията и
чувства
та, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия.
След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия. Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот. През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят.
Както сега живеем в усещанията и чувствата, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия.
След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят. Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили. Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“.
към текста >>
Всички наши мисли и
чувства
се превръщат в един безспорен и обективен външен свят.
Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили. Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“. Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят.
Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен свят.
Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен свят ще се изгражда от нашите мисли и чувства. Всичко, което днес пазим в ненарушимото си и клетвено мълчание, след смъртта се изнася навън в света и ни посреща като могъща поредица от образи. След като минем през Портата на смъртта, ние се оказваме под едно небе, от което изгрява нашият човешки Аз, също както от днешното физическо небе всяка сутрин изгрява физическото Слънце.
към текста >>
Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен свят ще се изгражда от нашите мисли и
чувства
.
Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“. Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят. Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен свят.
Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен свят ще се изгражда от нашите мисли и чувства.
Всичко, което днес пазим в ненарушимото си и клетвено мълчание, след смъртта се изнася навън в света и ни посреща като могъща поредица от образи. След като минем през Портата на смъртта, ние се оказваме под едно небе, от което изгрява нашият човешки Аз, също както от днешното физическо небе всяка сутрин изгрява физическото Слънце.
към текста >>
Когато човек се взира от постоянно нарастващата сфера, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички
чувства
и настроения, които е проявявал спрямо другите хора.
Когато човек се взира от постоянно нарастващата сфера, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички чувства и настроения, които е проявявал спрямо другите хора.
Това, което е понесъл от другите, сега се явява по-скоро като облаци. А чувствата, които човек е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите. Самите хора, които човек различава от своето ново място като жители на Земята между тяхното раждане и смърт имат определени форми и очертания; тези хора обаче сега изглеждат като образи, породени от нашите действия. И така, всички онези хора, с които Вие сте били в една или друга връзка, сега са включени във Вашия вътрешен свят.
към текста >>
А
чувства
та, които човек е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите.
Когато човек се взира от постоянно нарастващата сфера, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички чувства и настроения, които е проявявал спрямо другите хора. Това, което е понесъл от другите, сега се явява по-скоро като облаци.
А чувствата, които човек е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите.
Самите хора, които човек различава от своето ново място като жители на Земята между тяхното раждане и смърт имат определени форми и очертания; тези хора обаче сега изглеждат като образи, породени от нашите действия. И така, всички онези хора, с които Вие сте били в една или друга връзка, сега са включени във Вашия вътрешен свят.
към текста >>
По време на земния живот човек носи в себе си своите
чувства
, своето сърце, своя стомах.
Да, всички неща са взаимно свързани.
По време на земния живот човек носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах.
Между смъртта и новото раждане той носи в себе си всичко онова, което приживе е било навън в пространството, както и всичко, което се е разигравало между него и другите хора. Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят. Вътрешният свят, чувствата и т.н.
към текста >>
Вътрешният свят,
чувства
та и т.н.
По време на земния живот човек носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах. Между смъртта и новото раждане той носи в себе си всичко онова, което приживе е било навън в пространството, както и всичко, което се е разигравало между него и другите хора. Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят.
Вътрешният свят, чувствата и т.н.
се превръщат във външен свят, те се превръщат в едно ново космическо съдържание. Всички чувства и настроения, които сме успели да изградим спрямо един или друг човек, сега отново застават пред нас.
към текста >>
Всички
чувства
и настроения, които сме успели да изградим спрямо един или друг човек, сега отново застават пред нас.
Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят. Вътрешният свят, чувствата и т.н. се превръщат във външен свят, те се превръщат в едно ново космическо съдържание.
Всички чувства и настроения, които сме успели да изградим спрямо един или друг човек, сега отново застават пред нас.
към текста >>
Ето защо нашите мисли и
чувства
като при последните се намесва определен елемент от астралното тяло се изнасят горе в Космоса, превръщайки се в споменатите облачни и звездни конфигурации, които обкръжават Земята.
Точно това обстоятелство обаче гарантира на човека неговия земен Аз. Защото той има своя Аз от Земята, чрез Земята. Това че пренася своя Аз през смъртта, се дължи на факта, който сме изтъквали много често: А именно на факта, че след смъртта човек разполага със субстанциалния свят на своите спомени. Истинските душевни изживявания се изчерпват за около три дни след смъртта, когато се разпада и самото етерно тяло на човека. Обаче етерното тяло не изчезва, а се разтваря навън в космическото пространство.
Ето защо нашите мисли и чувства като при последните се намесва определен елемент от астралното тяло се изнасят горе в Космоса, превръщайки се в споменатите облачни и звездни конфигурации, които обкръжават Земята.
към текста >>
А Вашият „външен“ свят, Вашият Космос това сега са Вашите мисли, Вашите
чувства
.
Представете си живо особеностите на Вашето обкръжение, каквото е то между смъртта и новото раждане. Представете си Вашите действия, доколкото те произтичат от волята; сега всичките съществуват като Ваш „вътрешен“ свят.
А Вашият „външен“ свят, Вашият Космос това сега са Вашите мисли, Вашите чувства.
Само че в случая Вие не поглеждате навън към света, а навътре към Земята, която Ви залива с тези Ваши вътреш ни мисли. Докато се намираме тук между раждането и смъртта, от една страна ясно различаваме Слънцето, живота на Слънцето. Слънцето свети и грее вън. Ние се намираме върху Земята и наблюдаваме Слънцето. Обаче след смъртта Слънцето веднага изчезва.
към текста >>
Всичко това, което хората изтъкават около Земята чрез своите
чувства
, чрез своите мисли то ще остане.
Както тук на Земята под себе си имаме здравата и твърда материя, така до като се намираме между смъртта и новото раждане, зад себе си ние имаме света на Йерархиите. Или с други думи: сега ние сме Слънцето и наблюдаваме истинското духовно Слънце. И в действителност е точно така: Самите хора са подготвили небето; небето е последица от вътрешните изживявания на хората. Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси.
Всичко това, което хората изтъкават около Земята чрез своите чувства, чрез своите мисли то ще остане.
Цялата материална Земя ще изчезне. Днес между смъртта и новото раждане човек все още може да види какъв е неговия принос в духовния свят около Земята. А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
към текста >>
Ние вникваме в този грандиозен космически процес само тогава, когато знаем съвсем точно: Ето, това, което е външната Земна материя, се разпада и разпилява в просторите на Космоса; а това, което възниква от нашите
чувства
, ще се превърне в бъдещата Земна планета, то ще се сгъстява все повече и повече, докато практически постигне състоянието, наричано от нас „Бъдещият Юпитер“.
Така напредват метаморфозите в необятния Космос, скъпи мои приятели. Когато механично повтаряме: Земята ще премине в Юпитер! това звучи като объркана и странна мисъл.
Ние вникваме в този грандиозен космически процес само тогава, когато знаем съвсем точно: Ето, това, което е външната Земна материя, се разпада и разпилява в просторите на Космоса; а това, което възниква от нашите чувства, ще се превърне в бъдещата Земна планета, то ще се сгъстява все повече и повече, докато практически постигне състоянието, наричано от нас „Бъдещият Юпитер“.
към текста >>
И тогава в тях ще се откриват исторически наслояваните човешки
чувства
и мисли.
Днес чрез геологията ние проникваме в дълбоките пластове на Земята, правим разкопки в този или онзи пласт, който е възникнал преди много, много години. По същия начин обаче и занапред, в Бъдещия Юпитер, ще могат да се проучват неговите отделни пластове.
И тогава в тях ще се откриват исторически наслояваните човешки чувства и мисли.
Днес съвременният геолог работи над своите проучвания и казва: ето, „тези пластове са от терци ера, а тези от по-късно. Един ден геологът от Юпитер ще възкликва: „О, да, този пласт принадлежи към една епоха, която според земното време е отговаряла на техния 20 век, и по-точно началото на 20 век. Този пласт е образуван точно тогава от всевъзможни гешефтари, които разпространиха своите чувства и мисли по цялата Земя...“ Както днес говорим за „силур“, така и в бъдеще ще може да се говори за „пласта на гешефтарите“. Разбира се, ще може да се говори и за други пластове. Но тези неща ще са една неоспорима реалност.
към текста >>
Този пласт е образуван точно тогава от всевъзможни гешефтари, които разпространиха своите
чувства
и мисли по цялата Земя...“ Както днес говорим за „силур“, така и в бъдеще ще може да се говори за „пласта на гешефтарите“.
Днес чрез геологията ние проникваме в дълбоките пластове на Земята, правим разкопки в този или онзи пласт, който е възникнал преди много, много години. По същия начин обаче и занапред, в Бъдещия Юпитер, ще могат да се проучват неговите отделни пластове. И тогава в тях ще се откриват исторически наслояваните човешки чувства и мисли. Днес съвременният геолог работи над своите проучвания и казва: ето, „тези пластове са от терци ера, а тези от по-късно. Един ден геологът от Юпитер ще възкликва: „О, да, този пласт принадлежи към една епоха, която според земното време е отговаряла на техния 20 век, и по-точно началото на 20 век.
Този пласт е образуван точно тогава от всевъзможни гешефтари, които разпространиха своите чувства и мисли по цялата Земя...“ Както днес говорим за „силур“, така и в бъдеще ще може да се говори за „пласта на гешефтарите“.
Разбира се, ще може да се говори и за други пластове. Но тези неща ще са една неоспорима реалност.
към текста >>
Докато сме между смъртта и новото раждане, нашият вътрешен свят се състои както вече казахме от нашите действия, доколкото те са продиктувани от волята; това е сферата на вътрешния свят, или с други думи: централното ядро, обкръжено от нашите
чувства
и мисли, които се излъчват навън в пространството.
Докато сме между смъртта и новото раждане, нашият вътрешен свят се състои както вече казахме от нашите действия, доколкото те са продиктувани от волята; това е сферата на вътрешния свят, или с други думи: централното ядро, обкръжено от нашите чувства и мисли, които се излъчват навън в пространството.
Обаче тук действуват и сили, които са близки до силите на Луната. Ако ми позволите, бих могъл да допълня: Тогава ние виждаме Луната от другата и страна. Самият живот в сферата, за която стана дума, е подчинен на други закони, на друга перспектива и по нищо не прилича на нашия земен живот, дори за някои от тези закони е невъзможно да се говори толкова различни са те. В известен смисъл, докато сме между смъртта и новото раждане, ние се намираме не извън Луната, а вътре в нея. Ние сме постоянно свързани с вътрешния лик на Луната.
към текста >>
Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи
чувства
или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот. Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят. След смъртта този вътрешен свят се превръща във външен свят.
Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
към текста >>
Трябва да изковаваме понятията си с размах, пластично и смело, така че да ни служат в овладяването на нови те и трудно достъпни истини: как например нашите
чувства
и мисли се разширяват, първоначално в планетарните, а после и в космическите пространства, където пребиваваме и самите ние; как носим в себе си онези хора, с които сме изградили един или друг вид отношения.
Ето колко реални са тези процеси. Това е истинският ход на еволюцията. Вие добре разбирате, че няма никакъв смисъл да боравим механично е окултната терминология и да повтаряме: „Земна епоха, Юпитерова епоха“ и т.н. Ние не трябва да се доближаваме до тези неща външно и абстрактно. Достатъчно е да обхванем човекът в неговата цялост, и тогава преходите в космическата еволюция ще бъдат описвани съвсем естествено.
Трябва да изковаваме понятията си с размах, пластично и смело, така че да ни служат в овладяването на нови те и трудно достъпни истини: как например нашите чувства и мисли се разширяват, първоначално в планетарните, а после и в космическите пространства, където пребиваваме и самите ние; как носим в себе си онези хора, с които сме изградили един или друг вид отношения.
към текста >>
58.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“
чувства
та и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на
чувства
та
чувства
та и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени
чувства
.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си.
Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>
Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите,
чувства
та, които на свой ред задвижват волевите импулси.
7), а тук човека (рис. 8, червено, светло). Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл. Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят. Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване.
Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси.
Ако обаче искаме да сме пределно точни, трябва да заявим: Това, което аз нося в душата си, целият душевен облик на моята вътрешна организация, е последица на моите опитности между раждането и смъртта, респективно между раждането и настоящия миг.
към текста >>
59.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на
чувства
та (виж схемата).
В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах. Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен живот. Доколкото етерното тяло „захваща“ жлезите, то се свързва с тях, обаче те не го понасят; обратно мускулите например го понасят добре. Мускулите с удоволствие поемат етерното тяло. Жлезите не го понасят; те отделят материя, те отблъскват етерното тяло обратно навън.
Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на чувствата (виж схемата).
към текста >>
Как стоят нещата с
чувства
та?
Как стоят нещата с чувствата?
Тук етерното тяло е отнето от човека; то изчезва навътре в жлезите. Да, етерното тяло нахлува дълбоко във физическото тяло. Тук за целите на своето вътрешно, съзнателно изживяване, човек разполага само с астралното тяло и Азът.
към текста >>
Чувства
: Астрално тяло, Аз.
Чувства: Астрално тяло, Аз.
към текста >>
Това е типично за живота на
чувства
та.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“. Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
Това е типично за живота на чувствата.
И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-духовни сили.
към текста >>
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния живот; ако тези неща не бъдат разбрани конкретно и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите,
чувства
та и волята.
Ако човек не е в състояние да разграничи Азът, астралното тяло и етерното тяло, той никога не ще може да обхване душевния живот; ако тези неща не бъдат разбрани конкретно и точно, ние никога няма да стигнем до това, което представляват мислите, чувствата и волята.
И ако отнесем този възглед към нашата съвременна епоха, какво се получава тогава?
към текста >>
Всички тези неща пораждат дълбоко религиозни
чувства
и мисли.
А това, от което се нуждаем по-нататък, за да вникнем правилно в душевния живот на човека, е едно истинско учение за свободата. То ще ни държи будни за основния космически факт от историята на човека как този човек постепенно се освобождава от Макрокосмоса, как се изтръгва от Макрокосмоса, за да формира двата полюса, за които вече стана дума. Само това, което човек развива и постига в свобода, само него той ще пренесе в далечното космическо бъдеще, когато Земята няма да съществува.
Всички тези неща пораждат дълбоко религиозни чувства и мисли.
към текста >>
60.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как
чувства
та се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система.
Ние трябваше да свържем цялостната човешка организация с Космоса и най-вече с небето на неподвижните звезди. След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система. И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система. Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“.
Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система.
За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята.
към текста >>
И каква е силата, която всяка нощ ни пренася в съня, силата, която потопява нашата воля и голяма част от нашите
чувства
в непрогледната нощ на безсъзнанието?
И каква е силата, която всяка нощ ни пренася в съня, силата, която потопява нашата воля и голяма част от нашите чувства в непрогледната нощ на безсъзнанието?
На този въпрос ще отговорим само ако знаем, че в областта на волята, практически ние развиваме една органична дейност. Последния път видяхме, как човек вмъква във волята, дори и до мускулния живот, определени елементи от своя душевен живот. Душата, така да се каже, се „потопява“ в мускулния живот; там тя се изплъзва от обикновеното съзнание, става част от „несъзнателния“ живот, душата се изплъзва от обикновеното съзнание също и тогава, когато от заспиването до пробужда нето напуска тялото и пребивава в Космоса. Да съзнаваме нашия Аз в условията на обикновения живот, е едно изискване, което идва от страна на тялото. Това изискване идва от там, че ние имаме такова тяло, което за да предприеме един волев акт ангажира цялата душа; тяло, което за да хармонизира силите, които израстват във волята смъква душата в мрака на съня, и то не с друга цел, а само за да развие съзнателния поглед на човека спрямо неговия несъзнателен Аз.
към текста >>
Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като
чувства
.
Още по-надолу от това, което означавам тук, ние имаме несъзнаваната душевна дейност. Тук имагинациите изчезват. И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието. А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността.
Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства.
Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание. Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са
чувства
та.
Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа. И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание.
И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата.
Той изживява чувствата донякъде съзнателно. Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията.
към текста >>
Той изживява
чувства
та донякъде съзнателно.
Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа. И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание. И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата.
Той изживява чувствата донякъде съзнателно.
Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията.
към текста >>
Обаче това, което лежи зад
чувства
та, е не друго, а инспирацията.
Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа. И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание. И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата. Той изживява чувствата донякъде съзнателно.
Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията.
към текста >>
Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при
чувства
та настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре.
Всеки път, скъпи мои приятели, когато изпитвате някакво чувство, Вие имате наред с него и една инспирация.
Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при чувствата настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре.
Вие се нуждаете от тях заради дихателната дейност, заради ритмичната дейност. Там те се свързват с цялостната ритмична дейност на човека. И така, за целите на Вашите дихателни процеси, инспирацията се отделя от чувствата и потъва надолу, както и за поддържането на общия Ви жизнен тонус, имагинацията се отделя от представите.
към текста >>
И така, за целите на Вашите дихателни процеси, инспирацията се отделя от
чувства
та и потъва надолу, както и за поддържането на общия Ви жизнен тонус, имагинацията се отделя от представите.
Всеки път, скъпи мои приятели, когато изпитвате някакво чувство, Вие имате наред с него и една инспирация. Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при чувствата настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре. Вие се нуждаете от тях заради дихателната дейност, заради ритмичната дейност. Там те се свързват с цялостната ритмична дейност на човека.
И така, за целите на Вашите дихателни процеси, инспирацията се отделя от чувствата и потъва надолу, както и за поддържането на общия Ви жизнен тонус, имагинацията се отделя от представите.
към текста >>
Сега вече мога да обобщя: Прониквайки навътре към
чувства
та, ние имаме в тяхно лице обаче само в неясна и съноподобна форма не друго, а една скрита инспирация.
Сега вече мога да обобщя: Прониквайки навътре към чувствата, ние имаме в тяхно лице обаче само в неясна и съноподобна форма не друго, а една скрита инспирация.
Една скрита инспирация се промъква надолу и навлиза в ритмичната дейност, в дишането, в кръвната циркулация. И ако правилно вникнем в същността на един човек, който мисли и чувствува, ние бихме могли да му кажем: Добре, ти работиш с определени представи, ти мислиш и това ти го знаеш добре; обаче от твоите представи постоянно се отделят и гравитират надолу, завладяващи цялото ти тяло, пулсиращи, живи имагинации и те са тези, които поддържат твоя жизнен тонус, твоята витална сила. Ти чувствуваш; и тогава започват да се отделят инспирации и да се вливат навътре в дишането, в кръвната циркулация.
към текста >>
А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо
чувства
та и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност.
Формата на човешкото тяло е в зависимост от небето на неподвижните звезди и тя застава пред нас съвсем нагледно и ясно. Степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н. са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло.
А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност.
После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система. Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията. Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има.
към текста >>
Тук човек не разполага с никакви сетивни възприятия, представи или
чувства
, за които бихме могли да кажем, че с тях той е потопен заедно с Духа в своето тяло.
Откъм другия полюс нещата изглеждат по-различно.
Тук човек не разполага с никакви сетивни възприятия, представи или чувства, за които бихме могли да кажем, че с тях той е потопен заедно с Духа в своето тяло.
Тук ние стигаме до ясно разбиране на нещата, едва след като погледнем внимателно един човек, който е застанал пред нас в съвършено спокойствие. Когато изследваме неговата физиономия, когато изследваме това, което се излъчва от него докато Духът прониква в неговото тяло и „вкарва“ там инспирациите същият този Дух от ново се появява на повърхността, за да бликне навън в човешките жизнени сили и импулси. И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му чело, от извивката на неговия нос и устни. Да, същият този Дух вече като инспирация се явява пред нас тогава, щом се изправим пред един съвършено спокоен човек. В този миг Духът действува чрез степените на човешкия живот.
към текста >>
61.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Разгледахме душевния живот според представите,
чувства
та и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия живот.
Направихме и крачката от тези степени към разбирането на човешката душа. Тогава ние трябваше да пристъпим непосредствено към силите, които действуват в живия човек.
Разгледахме душевния живот според представите, чувствата и волята, като в същото време се опитахме да го свържем с формата на човешкото тяло и със степените на човешкия живот.
А вчера говорихме за въздействията на Духа и за връзките му с душевните качества на човека.
към текста >>
62.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А сега, ако мога така да се изразя, от морските бездни на човешката воля, в посока нагоре, пробива това, което наричаме
чувства
.
А сега, ако мога така да се изразя, от морските бездни на човешката воля, в посока нагоре, пробива това, което наричаме чувства.
Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването. Обаче все пак, те са по-светли и по-ясни от волята. Да, в своите чувства човек е малко по-светъл, малко по-просветлен. И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието.
към текста >>
Ние знаем: За човека
чувства
та са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването.
А сега, ако мога така да се изразя, от морските бездни на човешката воля, в посока нагоре, пробива това, което наричаме чувства.
Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването.
Обаче все пак, те са по-светли и по-ясни от волята. Да, в своите чувства човек е малко по-светъл, малко по-просветлен. И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието.
към текста >>
Да, в своите
чувства
човек е малко по-светъл, малко по-просветлен.
А сега, ако мога така да се изразя, от морските бездни на човешката воля, в посока нагоре, пробива това, което наричаме чувства. Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването. Обаче все пак, те са по-светли и по-ясни от волята.
Да, в своите чувства човек е малко по-светъл, малко по-просветлен.
И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието.
към текста >>
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида
чувства
.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства.
От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
към текста >>
От една страна имаме тези
чувства
, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства.
От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън.
Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
Тези
чувства
са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън.
Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии.
От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с
чувства
та на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии.
От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия.
И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от
чувства
та, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот?
“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на
чувства
та в душевните процеси на човешкото същество.
От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
Ние ще установим, че будността ни приближава до
чувства
та на симпатия, докато несъзнателните състояния ни приближават до нашите антипатии.
Ако разгледаме и проучим душевния живот от тази гледна точка, ние ще стигнем до изключително интересни резултати.
Ние ще установим, че будността ни приближава до чувствата на симпатия, докато несъзнателните състояния ни приближават до нашите антипатии.
Антипатиите изскачат от спящата воля. Помъчете се да си представите тези неща така, сякаш нашите симпатии са разположени на повърхността, а отдолу, от шеметните дълбочини на несъзнаваното, напират антипатиите. Антипатиите носят в себе си силата на отблъскване. Благо дарение на антипатиите ние отдалечаваме и дистанцираме света от самите нас, постигаме единство и независимост. Вътрешно нарастващите антипатии са главната предпоставка за развитието на човешкия егоизъм.
към текста >>
Ако антипатичните
чувства
остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън.
Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден живот, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло. Астралното тяло на човека се изпълва с антипатии. И тогава астралното тяло започва да разпространява антипатиите около себе си като един вид абнормна, дисхармонична аура. Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича. Така намират обяснението си и всички разновидности на първичната налудност за преследване.
Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън.
към текста >>
Тръгвайки от волята и напредвайки през
чувства
та, ние стигаме до представите (виж схемата).
Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата).
Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек. Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата). Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
към текста >>
Когато спяща та воля просветне в
чувства
та и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек.
Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата).
Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек.
Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата). Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
към текста >>
Антипатичните
чувства
все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания.
Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата). Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек.
Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания.
И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата). Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
към текста >>
Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните
чувства
, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата). Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек. Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата).
Практически всичко онова, което ние отхвърляме в живота с нашата разсъдъчна способност, всичко, което логиците наричат „негативни умозаключения“, представлява проникването на антипатичните чувства, респективно на спящата воля там, в човешките представи.
към текста >>
Когато будната воля просветне в симпатичните
чувства
и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения.
Когато будната воля просветне в симпатичните чувства и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения.
Ние стигаме до това, което под формата на абстрактни образи съществува само при човека. Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света. Ние просто утвърждаваме или отхвърляме. Ние съвсем не стигаме до някаква яростна антипатия, ние просто отхвърляме, отричаме. Ние не се разпалваме до степен на антипатия, а казваме само: Не!
към текста >>
Докато в
чувства
та все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света.
Когато будната воля просветне в симпатичните чувства и се устреми към представите, тогава възникват позитивните, утвърждаващи преценки и умозаключения. Ние стигаме до това, което под формата на абстрактни образи съществува само при човека.
Докато в чувствата все пак имаме нещо, което развиваме като симпатии или антипатии, изобщо нещо, което притежава, така да се каже, един интензивен живот в себе си, в умозаключенията или преценките, до които стигаме с помощта на представите, ние оставаме спокойни и безпристрастни наблюдатели на света.
Ние просто утвърждаваме или отхвърляме. Ние съвсем не стигаме до някаква яростна антипатия, ние просто отхвърляме, отричаме. Ние не се разпалваме до степен на антипатия, а казваме само: Не! По същия начин ние не се разпалваме до някаква симпатия, а казваме само: Да! Всичко останало е в състояние на пълен покой.
към текста >>
В смисъла на вчерашната лекция, бих добавил: Волята пробива още по-нагоре, през
чувства
та, представите, и достига сетивната сфера.
Обаче всичко това е само една активност, една дейност от страна на абстрактния образен свят.
В смисъла на вчерашната лекция, бих добавил: Волята пробива още по-нагоре, през чувствата, представите, и достига сетивната сфера.
И щом негативните преценки нахлуят там, какво се получава? Тогава стигаме до определен момент, когато вече не възприемаме нищо. И ако впрегнем най-точните си и прецизни възприятия, ще се убедим:
към текста >>
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите
чувства
и преценки.
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки.
Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства. Божествените въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии. И ако сме в състояние да вникнем правилно в художествените и други документи от египетско-халдейската епоха, ние ще стигнем до убеждението, че те бяха изковани главно от симпатии и антипатии, от утвърждаване и отрицание. Приближете се до египетските гробници и Вие ще усетите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
към текста >>
Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и
чувства
.
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки.
Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства.
Божествените въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии. И ако сме в състояние да вникнем правилно в художествените и други документи от египетско-халдейската епоха, ние ще стигнем до убеждението, че те бяха изковани главно от симпатии и антипатии, от утвърждаване и отрицание. Приближете се до египетските гробници и Вие ще усетите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
към текста >>
63.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Това, което наричаме „астрално тяло“, се проявява най-общо казано в богатия диапазон на човешките
чувства
.
Това, което наричаме „астрално тяло“, се проявява най-общо казано в богатия диапазон на човешките чувства.
По време на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от физическия човек. Да, по време на сън, чувствата също потъват в плътния мрак на безсъзнанието. Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло. Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло.
към текста >>
Да, по време на сън,
чувства
та също потъват в плътния мрак на безсъзнанието.
Това, което наричаме „астрално тяло“, се проявява най-общо казано в богатия диапазон на човешките чувства. По време на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от физическия човек.
Да, по време на сън, чувствата също потъват в плътния мрак на безсъзнанието.
Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло. Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло. Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното познание, която наричаме имагинация. Нека засега да оставим настрана физическото и етерното тяло.
към текста >>
Нас ни интересува Азът, като изграден от елементите на волята, и астралното тяло, като изградено от елементите на
чувства
та.
Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло. Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло. Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното познание, която наричаме имагинация. Нека засега да оставим настрана физическото и етерното тяло.
Нас ни интересува Азът, като изграден от елементите на волята, и астралното тяло, като изградено от елементите на чувствата.
към текста >>
И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и
чувства
та.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е. ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло. И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи.
И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите,
чувства
та и волята.
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята.
Обаче в действителния душевен живот тези три проявления на душевния живот се сливат напълно. Ние сме в състояние безпогрешно да доловим кога волята свързва представите и кога ги разделя. Чувства та също могат да се намесват в представния живот. Към определени представи се отнасяме с чувство на симпатия, към други с чувство на антипатия. Изобщо, в повечето случаи представите са емоционално обагрени.
към текста >>
Чувства
та също могат да се намесват в представния живот.
Ние често сме изтъквали, че в абстрактния душевен живот различаваме без никакви усилия представите, чувствата и волята. Обаче в действителния душевен живот тези три проявления на душевния живот се сливат напълно. Ние сме в състояние безпогрешно да доловим кога волята свързва представите и кога ги разделя.
Чувства та също могат да се намесват в представния живот.
Към определени представи се отнасяме с чувство на симпатия, към други с чувство на антипатия. Изобщо, в повечето случаи представите са емоционално обагрени.
към текста >>
в онази форма, в която заедно работят Азът, астралното, етерното и физическото тяло и която все пак е достъпна за човешкото съзнание, опиращо се на интелекта,
чувства
та и волята спрямо нея, това, което по време на съня лежи вън от човека, има определено инфантилни, определено детински черти.
И ако все пак се опитаме да вникнем в силите, които между заспиване и пробуждане формират Азът и нюансират астралното тяло, ще установим следното. Спрямо онази съвършена форма на човека, с каквато той разполага от пробуждането до заспиването т.е.
в онази форма, в която заедно работят Азът, астралното, етерното и физическото тяло и която все пак е достъпна за човешкото съзнание, опиращо се на интелекта, чувствата и волята спрямо нея, това, което по време на съня лежи вън от човека, има определено инфантилни, определено детински черти.
До него ние се приближаваме най-вече със смътното детско съзнание. А когато искаме да обхванем лежащите вън от спящия човек душевни сили, ние трябва да направим и други крачки в зоните на несъвършенството. Бих искал да кажа: Това, което живее вън от човека, е още по-инфантилно от духовно-душевната организация на малкото дете.
към текста >>
А нашите
чувства
като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при
чувства
та е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо. По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят.
А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят.
Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня. Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>
64.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Дори най-незабележимите усещания и
чувства
предизвикват определени нюанси в астралното тяло на спящия човек (рис.39, розово, жълто, червено, синьо, виолетово).
В него отвсякъде нахлуват душевните сили на Космоса. Астралното тяло се изпълва с тези душевни сили. Само че то приема тези сили в съответствие със своята морална нагласа. Ако човекът е трайно привързан към доброто, той ще бъде проникнат с най-прекрасните космически сили. Ако е привързан към злото, неговото астрално тяло ще атрофира, ще закърнее.
Дори най-незабележимите усещания и чувства предизвикват определени нюанси в астралното тяло на спящия човек (рис.39, розово, жълто, червено, синьо, виолетово).
към текста >>
Тук ние стигаме до най-интимните връзки между ясното мислене, живите
чувства
и енергичната воля.
И не може да вървим напред по друг начин, скъпи мои приятели, освен винаги отново и отново да посочваме как антропософската Духовна Наука се стреми към съвършено ясни понятия, към такива ясни понятия, каквито иначе се използват само в математиката или геометрията. Но за разлика от студените и безжизнени математически понятия, понятията на Антропософията ни изпълват с топлината на истинските и живи усещания, с огъня на възпламенените волеви импулси.
Тук ние стигаме до най-интимните връзки между ясното мислене, живите чувства и енергичната воля.
И накрая разбираме, че можем да обхванем човешката природа само от тази гледна точка.
към текста >>
Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни
чувства
на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи.
Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи.
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
към текста >>
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на
чувства
та, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи.
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
към текста >>
65.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Ние
чувства
ме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
към текста >>
Ние се
чувства
ме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
66.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Тези, които се
чувства
ха най-щастливи в този век, например, но още и в следващите векове, бяха принцове като Хенри дьо Сакс, който можа да има в своята войска, по време на кампанията си за Унгария, този рицар на лебеда, този Лоенгрин.
А сега, мислете върху легендата на Лоенгрин. Помислете върху това, което се разказва в тази легенда: когато Елза фон Брабант е в дълбока скръб, идва лебедът. И ето, че се появи лебедът, т.е. членът на ордена на Рицарите на Лебеда, лебедът, който е приел в себе си един от участниците в кръга на светия Граал; не беше позволено да бъде питан за тайната на неговата собствена същност.
Тези, които се чувстваха най-щастливи в този век, например, но още и в следващите векове, бяха принцове като Хенри дьо Сакс, който можа да има в своята войска, по време на кампанията си за Унгария, този рицар на лебеда, този Лоенгрин.
към текста >>
67.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се
чувства
ше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да
чувства
, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция.
И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него. И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
към текста >>
68.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че, от факта, че
чувства
, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен.
Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него.
Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>
Как човекът да не се
чувства
издигнат до ранга на един Бог, щом сега е господар на един микрокосмос!
Значи, Освалд Шпенглер схваща нещата по следния начин: тъй като човекът е постигнал това да бъде господарят на машината, той може, именно основавайки се на това господство, да стигне до там, да си въобразява, че е Бог, защото Богът на световната машина е по негово мнение, господар на машината.
Как човекът да не се чувства издигнат до ранга на един Бог, щом сега е господар на един микрокосмос!
към текста >>
69.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се
чувства
влязъл в живота на космоса.
Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на времето, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по отношение на космоса.
Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса.
Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера. Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество.
към текста >>
Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се
чувства
задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството.
Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения. Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално.
Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството.
Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност.
към текста >>
70.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се
чувства
т добре и даже с един вид висше съзнание, се
чувства
спрямо тези познания в една трагична ситуация.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация.
Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>
Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се
чувства
свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко.
Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука.
И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се
чувства
ли болни и тази болест щеше да води към смъртта.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта.
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
71.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Първата сфера, която преминаваме между заспиването и пробуждането е сферата, в която човешкият Аз и човешкото астрално тяло, значи, да го кажем, човешката душа, човешката душа, която се намира в състояние на сън, се
чувства
във връзка с движенията на планетарния свят.
Обаче, най-напред можем да различим различни сфери, които преминаваме между заспиването и пробуждането.
Първата сфера, която преминаваме между заспиването и пробуждането е сферата, в която човешкият Аз и човешкото астрално тяло, значи, да го кажем, човешката душа, човешката душа, която се намира в състояние на сън, се чувства във връзка с движенията на планетарния свят.
Така както, когато се събуждаме сутрин и се спускаме в нашето физическо тяло, можем да кажем, че имаме в нас белите си дробове, сърцето си, черния си дроб, мозъка си, така трябва да кажем, по време на сън, че в първата сфера, с която влизаме в контакт веднага след заспиването ни и с която сме в контакт веднага преди събуждането, имаме в нас силите на движението на планетите.
към текста >>
При почти всички хора, се смесват при тази опитност
чувства
та, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Обаче, опитността, която се получава по този начин е за възприятието на сърцето, за което говорих, нещо, което може да се каже,че е свързано със значително мъчително безпокойство.
При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си. Това наистина, означава, така да се каже, че съм станал аз самият тънък като космичната мъгла, означава че плувам като облак от космичната мъгла. Такава е най-напред опитността, която човек има веднага след заспиването.
към текста >>
Това са двете основни
чувства
, които се случват на човека в първата сфера след заспиването: аз съм космичната мъгла и бих искал да се отпусна в недрата на божествеността, за да бъда предпазен от разтваряне в космичната мъгла.
И после, от страна на това мъчително безпокойство и от факта, че човек се усеща като част от космичната мъгла, в недрата на космичната мъгла влиза в човешката душа това, което може да бъде наречено отдаване на божественото, което изпълва света със своето присъствие.
Това са двете основни чувства, които се случват на човека в първата сфера след заспиването: аз съм космичната мъгла и бих искал да се отпусна в недрата на божествеността, за да бъда предпазен от разтваряне в космичната мъгла.
към текста >>
Но опитността, която той има с неподвижните звезди може да се извърши при един човек половин час след заспиването, при друг дълго време след това, при много хора много бързо след заспиването; тази опитност е такава, че човешкото същество се
чувства
тогава отвътре, във вътрешността на всяка от дванадесетте неподвижни звезди.
Но опитността, която той има с неподвижните звезди може да се извърши при един човек половин час след заспиването, при друг дълго време след това, при много хора много бързо след заспиването; тази опитност е такава, че човешкото същество се чувства тогава отвътре, във вътрешността на всяка от дванадесетте неподвижни звезди.
Обаче, опитностите, които човек има с неподвижните звезди са изключително сложни.
към текста >>
И когато неговият поглед може да се намери от ново всичките доброволни мисли, впечатления,
чувства
и импулси, които е отправил към Христос по вре ме на състоянието на будност, тогава се ражда за него в Христос, един вид водач, който подрежда смущаващите събития от тази сфера.
Това, което става тогава, е действително такова, че човешкото същество усеща отново: ще потъна ли в тази звездна многобройност и в това, което се случва с тях?
И когато неговият поглед може да се намери от ново всичките доброволни мисли, впечатления, чувства и импулси, които е отправил към Христос по вре ме на състоянието на будност, тогава се ражда за него в Христос, един вид водач, който подрежда смущаващите събития от тази сфера.
към текста >>
Много начини да се
чувства
ш вътрешно, които един човек, желаещ да опознае поне малко самия себе си, може да открие в себе си, със заглушено ехо от тази опитност, при която Христос се явява като водач, водещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н.
Много начини да се чувстваш вътрешно, които един човек, желаещ да опознае поне малко самия себе си, може да открие в себе си, със заглушено ехо от тази опитност, при която Христос се явява като водач, водещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н.
и обяснява света на хората през нощта, така че те получават нови сили за дневния живот. Защото, това, което изживяваме в тази сфера не е нищо по-малко от това: Христос става нашият водач през смайващите събития от Зодиака; тази същност, която ни води е там и води човешкото същество от констелация в констелация, за да може то да получи под подредена форма силите, от които има най-вече нужда сега под подредена форма, но този път за живота при блудното състояние.
към текста >>
Човешкото същество се
чувства
отвътре на цялостността на житейската си съдба.
Помислете само за това: нито най-значителната среща, най-значителната връзка, нито пък тази, която е съвсем определена, не са без връзка с цялостността на съдбата, цялостността на кармата на човека. И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Човешкото същество се чувства отвътре на цялостността на житейската си съдба.
към текста >>
Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на божествеността, лоното на подвижната божественост, изпълнена с живот, където човекът се
чувства
ограден в началото на всяко заспиване.
Ние описахме тези опитности на човека, когато той е обзет от едно мъчително безпокойство и казва: аз съм една форма на облак в световната космическа мъгла, нужно ми е да се отпусна в недрата на божествеността. Когато разглеждаме това във връзка със земните условия, душата отново си казва: аз се отпущам във всичко, което съставя космическата благодат, разлята над едно засято с жито поле, когато е разцъфнало, над ливада, когато е разцъфнала.
Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на божествеността, лоното на подвижната божественост, изпълнена с живот, където човекът се чувства ограден в началото на всяко заспиване.
към текста >>
72.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя
чувства
та, които породи у мен вашето събиране.
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя чувствата, които породи у мен вашето събиране.
Вашият говорител описа по чудесен начин импулсите, които ни събраха заедно тук. Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви. И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
към текста >>
Аз мисля, скъпи приятели, че вие
чувства
те, че вече не можете да намерите себе си според онова, което старото поколение има да каже за света днес.
Аз мисля, скъпи приятели, че вие чувствате, че вече не можете да намерите себе си според онова, което старото поколение има да каже за света днес.
Вие виждате, както и по-рано през седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте години на миналия век, че хората са стресирани, както в изкуството, така и във философията, от пропастта между младите и старите поколения. Но всичко, което бе казано тогава от поети и други хора за тази пропаст, за тази бездна, бледнее спрямо онова, което трябва да бъде разгледано днес. Това е така до много по-голяма степен, отколкото се осъзнава. Това не е обвинение към старото поколение, както смятат младите. Да говорим за вина би означавало да използваме мисловна форма, принадлежаща на старото поколение - една от неговите еснафски мисловни форми.
към текста >>
Може да се по
чувства
, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове.
Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд. Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния живот на Запада.
Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове.
Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно.
към текста >>
С модата на "клишетата" започна да се развива липсата на мисъл, липсата на здрави
чувства
, липсата на воля, които едва сега се раздвижват.
С модата на "клишетата" започна да се развива липсата на мисъл, липсата на здрави чувства, липсата на воля, които едва сега се раздвижват.
Тези характеристики бяха непосредствен резултат от "празните думи", от "клишетата". Бурното развитие на "празните думи" се състоя в последната третина на XIX век. Вие можете да проверите това външно, скъпи приятели. Неща, които се появяват в определена епоха, не винаги ви се харесват. И макар че под една или друга форма те може определено да не ви харесват, вие все пак можете да ги изучавате от гледна точка на тяхното значение за цялото човечество.
към текста >>
И сега, особено в Средна Европа, вие
чувства
те, че долу в дълбините има нещо, което се намира в най-изгаряща нужда от преоткриване на онова, което някога живееше отвъд празните думи, отвъд условностите, отвъд ежедневието.
Виждате ли, хората можеха да живеят с "клишета", при антисоциални условия, с рутинно ежедневие вместо с топла общност, изпълнена с живот, само докато все още го имаше наследството от предишните поколения. Но това наследство бе изчерпано в края на XIX век. И така онова, което изразяваше себе си преди, не би могло да говори на вашите души.
И сега, особено в Средна Европа, вие чувствате, че долу в дълбините има нещо, което се намира в най-изгаряща нужда от преоткриване на онова, което някога живееше отвъд празните думи, отвъд условностите, отвъд ежедневието.
Вие искахте отново да имате истинско изживяване на истината, истинското изживяване на човешката общност, на решителност в културния живот. Където е всичко това тогава? - така пита един глас вътре във вас.
към текста >>
Младите хора не
чувства
ха: "Това е моята гледна точка", а
чувства
ха: "Аз губя земята под краката си.
Бе изгряла духовната ледена епоха. Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха. Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда. Младите хора стоят рамо до рамо със старите, младите с техните топли сърца, все още непрояснени, но топли. Тази топлота пробиваше ледената кора.
Младите хора не чувстваха: "Това е моята гледна точка", а чувстваха: "Аз губя земята под краката си.
Топлината на моето сърце пробива този лед, замръзнал от празните думи, от условностите, и от ежедневието." Макар и не ясно изразено - защото днес нищо не е ясно изразено - това състояние на нещата е съществувало много време и все още съществува и в наши дни.
към текста >>
Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се
чувства
като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай. Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания.
Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа.
Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно. Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им. Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
Човешките същества трябва отново да бъдат способни да
чувства
т, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай. Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания. Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа.
Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно.
Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им. Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
Те трябва да бъдат способни да
чувства
т нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай. Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания. Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа. Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно.
Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им.
Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще по
чувства
т не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай. Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания. Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа. Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно. Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им.
Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
Младите хора на XX век
чувства
т тези неща; те търсят, но намират единствено хаос.
Младите хора на XX век чувстват тези неща; те търсят, но намират единствено хаос.
Тези неща не могат да бъдат изобразени с писане на външна история. В края на XIX век имаше критична точка във вътрешното развитие на човечеството. Душите, родени малко преди края или малко след началото на века, са много различни от онези, родени дори и през последната третина на XIX век. Човек може да говори за това само ако, макар и оставил много години зад себе си, не си е позволил да остарее.
към текста >>
Тогава дойде младото поколение; то се
чувства
ше ограничено; то
чувства
ше, че капаците, които старото поколение бе затворило толкова плътно, трябва да бъдат отворени.
" Той лежеше в леглото си, дишайки тежко и каза: "Отворете капаците (на прозорците)! " Това е истината. Другото е клишето, прикачило се към нея. Думите, които фактически Гьоте изговори, може би са много по-уместни от простата фраза "Още светлина! " Състоянието на нещата в края на XIX век наистина възникна от това, че нашите предшественици бяха затворили капаците на своите прозорци.
Тогава дойде младото поколение; то се чувстваше ограничено; то чувстваше, че капаците, които старото поколение бе затворило толкова плътно, трябва да бъдат отворени.
Да, скъпи приятели, уверявам ви, че макар и стар, аз ще ви кажа как още можем да се опитаме да отворим капаците отново.
към текста >>
73.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Изминаха няколко години, откакто малка група млади хора влезе в Антропософското Общество: те не искаха да участват просто като слушатели на онова, което Обществото изнася, а внесоха в него онези мисли и
чувства
, които младите хора днес считат за характерни за своята епоха.
Изминаха няколко години, откакто малка група млади хора влезе в Антропософското Общество: те не искаха да участват просто като слушатели на онова, което Обществото изнася, а внесоха в него онези мисли и чувства, които младите хора днес считат за характерни за своята епоха.
Тази малка група, която се срещна в Щутгарт преди няколко години, постави пред Антропософското Движение въпроса: “Как ще ни намерите място в това движение? ” Вярвам, че по онова време този въпрос бе напълно разбран от моя страна. Не винаги е лесно да разбереш въпроса, който едно искрено търсещо човешко същество поставя на своето време; и сега младите хора имат много въпроси, напълно оправдани, които не могат да бъдат изразени съвсем ясно.
към текста >>
Когато си припомних всичко, което съм преживял в продължение на десетилетия в усилието да установя общност от човешки същества, искащи да търсят Духа, и отнесох това към развилото се като младежко движение от началото на това столетие, аз трябва да кажа, че онова, което бе по
чувства
но от много малък брой хора преди 40 години, и тогава едва бе забелязано, защото участваха толкова малко хора, се
чувства
днес в младежкото движение, което става все по и по-разпространено.
По времето, когато младежкото движение и Антропософското Движение за пръв път влязоха в контакт, на мен наистина ми изглеждаше сякаш те бяха събрани заедно от един вид съдба, от един вид Карма. И аз все още трябва да гледам на това по този начин; младежкото движение и Антропософското Движение трябва по вътрешно предопределение да се имат предвид едно друго.
Когато си припомних всичко, което съм преживял в продължение на десетилетия в усилието да установя общност от човешки същества, искащи да търсят Духа, и отнесох това към развилото се като младежко движение от началото на това столетие, аз трябва да кажа, че онова, което бе почувствано от много малък брой хора преди 40 години, и тогава едва бе забелязано, защото участваха толкова малко хора, се чувства днес в младежкото движение, което става все по и по-разпространено.
Във вашите поздравителни думи това бе добре изразено – колко трудно е наистина раждането на едно младо човешко същество.
към текста >>
Ако някой говори на по-старите хора за младежкото движение, те често казват: “Е добре, младите хора винаги са се
чувства
ли различни от възрастните, винаги са искали нещо различно.
Макар че в другите времена винаги е имало един вид младежко движение, то бе различно от това, което е то днес.
Ако някой говори на по-старите хора за младежкото движение, те често казват: “Е добре, младите хора винаги са се чувствали различни от възрастните, винаги са искали нещо различно.
Това постепенно изчезва, уравновесявайки се от само себе си. Младежкото движение днес няма нужда да бъде разглеждано по различен начин от противоречията, причинени от по-младите поколения срещу по-старите поколения във всички минали времена.”
към текста >>
Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се
чувства
т като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт.
От много страни съм чувал този отговор относно разгорещения въпрос за младежкото движение днес. Въпреки това този отговор е изцяло погрешен; и тук вътре лежи огромна трудност. Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните. Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка. Днес това вече не е така.
Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт.
Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано. Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица. Това е нещо, което може да доведе младежите до отчаяние – сред по-възрастните че те не намират човешки същества, а в повечето случаи само маски. Действително е така, че хората са стигнали до там да те срещат като отпечатъци, като форми отпечатани във восък, представящи класи, професии, дори идеали – но те не те срещат като цялостни, живи човешки същества .
към текста >>
Младежите
чувства
т своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица.
Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните. Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка. Днес това вече не е така. Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт. Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано.
Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица.
Това е нещо, което може да доведе младежите до отчаяние – сред по-възрастните че те не намират човешки същества, а в повечето случаи само маски. Действително е така, че хората са стигнали до там да те срещат като отпечатъци, като форми отпечатани във восък, представящи класи, професии, дори идеали – но те не те срещат като цялостни, живи човешки същества .
към текста >>
Макар че звучи доста абстрактно, напълно реален факт в човешките
чувства
е това, че ние стоим в повратен момент от време, през какъвто човечеството не е преминавало през цялата си история и дори през повечето от пра-историята си.
Макар че звучи доста абстрактно, напълно реален факт в човешките чувства е това, че ние стоим в повратен момент от време, през какъвто човечеството не е преминавало през цялата си история и дори през повечето от пра-историята си.
Аз не обичам говоренето за времена на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва. Но е факт, че днес човечеството стои в повратна точка както никога досега, в историческите или в праисторическите времена. В дълбините на човешката душа, не толкова в съзнанието колкото в дълбините, протичат забележителни неща – и това са наистина процеси на духовния свят, а не такива, ограничени във физическия свят.
към текста >>
Нашата цивилизация днес продължава да се търкаля по инерция, и когато погледнем последствията на това в света около нас, ние
чувства
ме, че всичко това има нещо общо.
Ние чуваме, че в повратната точка между деветнадесетото и двадесетото столетие т.нар. Тъмна Епоха стигна до своя край, и започна нова Епоха на Светлина. Всеки, който може да погледне в духовния свят, знае съвсем сигурно, че това е така. Фактът, че не се е появила още много светлина, не е опровержение; хората са свикнали със старата тъмнина, и – точно както хвърлената топка продължава да се търкаля – те също продължават да се търкалят, по инерция.
Нашата цивилизация днес продължава да се търкаля по инерция, и когато погледнем последствията на това в света около нас, ние чувстваме, че всичко това има нещо общо.
Не е лесно да опишем тези мъртви неща по жив начин, понеже за всичко в наши дни – би казал някой – се изисква документирано доказателство. В очите на нашата съвременна цивилизация нищо не се взема за оправдано, докато за него не бъде създадено писмено доказателство. За всеки научен факт, за всяко твърдение, дори за всяко човешко същество трябва да има писмено свидетелство. Преди някой да може да навлезе в една работа или професия, той трябва да има диплома. В научния живот всичко трябва да се доказва.
към текста >>
Младите хора
чувства
т това.
Бих могъл да ви разкажа стотици неща като това от собствения си живот. Навсякъде се счита за неуместно да имаш действително присъстващо човешко същество; важното е, че трябва да се спазват приетите процедури.
Младите хора чувстват това.
Те не искат документирано доказателство за всичко, а нещо различно. Вместо доказателства, те ще изискват изживяване. Старите хора не разбират тази дума, “ изживяване”. Тя не е в техните речници и може да им изглежда ужасяваща; да се говори за духовно изживяване за много хора е ужасяващо. Това е, което откриваме на прехода от една тъмна епоха към една епоха на светлина; то указва една радикална повратна точка .
към текста >>
Антропософското движение обединява хора от всички класи, професии и възрасти, които на повратния момент от деветнадесетото към двадесетото столетие по
чувства
ха, че човекът трябва да постави себе си в целия Космос по съвсем различен начин.
Напълно естествено е този преход да представя себе си в два потока, така да се каже. Антропософското движение и младежкото движение по съдба имат определена връзка.
Антропософското движение обединява хора от всички класи, професии и възрасти, които на повратния момент от деветнадесетото към двадесетото столетие почувстваха, че човекът трябва да постави себе си в целия Космос по съвсем различен начин.
За него вече не става въпрос само за това нещо да бъде потвърдено с доказателства и доказано – той трябва да бъде способен да го изживее. Затова и на мен ми изглежда напълно в съгласие с Кармата, че двете движения бяха събрани. И така един вид младежко движение се разви вътре в антропософското движение. И накрая, когато антропософското движение бе основано отново на Коледа в Гьотеанума, това скоро доведе до учредяването на младежка секция, която да се грижи за настроенията, които възникват в чувствата на младите хора, по най-искрен и почтен начин.
към текста >>
И накрая, когато антропософското движение бе основано отново на Коледа в Гьотеанума, това скоро доведе до учредяването на младежка секция, която да се грижи за настроенията, които възникват в
чувства
та на младите хора, по най-искрен и почтен начин.
Антропософското движение и младежкото движение по съдба имат определена връзка. Антропософското движение обединява хора от всички класи, професии и възрасти, които на повратния момент от деветнадесетото към двадесетото столетие почувстваха, че човекът трябва да постави себе си в целия Космос по съвсем различен начин. За него вече не става въпрос само за това нещо да бъде потвърдено с доказателства и доказано – той трябва да бъде способен да го изживее. Затова и на мен ми изглежда напълно в съгласие с Кармата, че двете движения бяха събрани. И така един вид младежко движение се разви вътре в антропософското движение.
И накрая, когато антропософското движение бе основано отново на Коледа в Гьотеанума, това скоро доведе до учредяването на младежка секция, която да се грижи за настроенията, които възникват в чувствата на младите хора, по най-искрен и почтен начин.
към текста >>
Но ако изкачите нагоре и надолу стъпалата на стълбата, понякога като милия стар баща, понякога като най-младия от всички, вие имате добра възможност да хвърлите поглед на онова, което живее в
чувства
та на хората.
В Дорнах, когато започнахме младежката секция аз предположих, че младите хора ще говорят ясно и открито. Много млади хора се изказаха добре и искрено. После говорих аз. След това, когато всичко бе свършило, един човек, който ме познава добре каза, след като бе изслушал всичко: “Все същото, ти си най-младият сред младежите.” Това може да се случи днес; на едно място към някого се обръщат като към възрастен баща, другаде като към най-млад сред младежите. Идеите повече не могат да бъдат напълно фиксирани.
Но ако изкачите нагоре и надолу стъпалата на стълбата, понякога като милия стар баща, понякога като най-младия от всички, вие имате добра възможност да хвърлите поглед на онова, което живее в чувствата на хората.
към текста >>
То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което
чувства
съвсем ясно.
Казах, че младежката секция е в застой. Това ще премине.
То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно.
Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество! Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано. Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра.
към текста >>
Ето това е, което се случва днес в
чувства
та на младите хора.
Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска. Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот. И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това.
Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>
Така аз считам това младежко движение за нещо, което може да пробуди безгранични надежди за бъдещето относно всичко, което може правилно да се по
чувства
като антропософско.
Антропософското движение произлиза от откровението на Михаиловото движение; и има за цел да внесе намеренията на Михаиловото движение всред човешкия живот. Антропософското движение се стреми да вдигне поглед от Земята към Михаиловото движение. Младите хора носят със себе си спомен за пред-земното съществуване. Така че младежкото движение и антропософското движение са събрани от съдбата. И всичко, случило се по време на взаимодействието на тези две движения, ми изглежда да се случва по съвсем вътрешен начин, не чрез земни обстоятелства, а чрез духовни обстоятелства, доколкото те са свързани с човека.
Така аз считам това младежко движение за нещо, което може да пробуди безгранични надежди за бъдещето относно всичко, което може правилно да се почувства като антропософско.
към текста >>
Преди всичко бих искал да ви заявя, мои млади приятели, които сте тук днес, желанието всички вие, каквото и да мислите и
чувства
те, да се съберете с желязна воля, истински да се съберете.
Преди всичко бих искал да ви заявя, мои млади приятели, които сте тук днес, желанието всички вие, каквото и да мислите и чувствате, да се съберете с желязна воля, истински да се съберете.
Това е, от което се нуждаем най-много от всичко, ако искаме да постигнем нещо в подхождането към великите въпроси на днешния ден. Ние не можем винаги да питаме дали някой има различно мнение от другиго. Това наистина е въпрос на откриване един друг, дори при най-големи различия в чувствата. Това може би ще бъде най-чудесното постижение – онези, които са млади, да разбират как да остават заедно въпреки различията в чувствата. Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества.
към текста >>
Това наистина е въпрос на откриване един друг, дори при най-големи различия в
чувства
та.
Преди всичко бих искал да ви заявя, мои млади приятели, които сте тук днес, желанието всички вие, каквото и да мислите и чувствате, да се съберете с желязна воля, истински да се съберете. Това е, от което се нуждаем най-много от всичко, ако искаме да постигнем нещо в подхождането към великите въпроси на днешния ден. Ние не можем винаги да питаме дали някой има различно мнение от другиго.
Това наистина е въпрос на откриване един друг, дори при най-големи различия в чувствата.
Това може би ще бъде най-чудесното постижение – онези, които са млади, да разбират как да остават заедно въпреки различията в чувствата. Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества. Където и да отидат, те откриват не човешки същества, понеже човешките същества са умрели, а маски, навсякъде маски! Това има естествено последствие: търсене на човешките същества един друг. И това е много трогателно; защото всичките различни “скаутски” движения, Вандервогел и другите, те търсят в другите човешкото същество.
към текста >>
Това може би ще бъде най-чудесното постижение – онези, които са млади, да разбират как да остават заедно въпреки различията в
чувства
та.
Преди всичко бих искал да ви заявя, мои млади приятели, които сте тук днес, желанието всички вие, каквото и да мислите и чувствате, да се съберете с желязна воля, истински да се съберете. Това е, от което се нуждаем най-много от всичко, ако искаме да постигнем нещо в подхождането към великите въпроси на днешния ден. Ние не можем винаги да питаме дали някой има различно мнение от другиго. Това наистина е въпрос на откриване един друг, дори при най-големи различия в чувствата.
Това може би ще бъде най-чудесното постижение – онези, които са млади, да разбират как да остават заедно въпреки различията в чувствата.
Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества. Където и да отидат, те откриват не човешки същества, понеже човешките същества са умрели, а маски, навсякъде маски! Това има естествено последствие: търсене на човешките същества един друг. И това е много трогателно; защото всичките различни “скаутски” движения, Вандервогел и другите, те търсят в другите човешкото същество. Това е напълно разбираемо.
към текста >>
Понеже човешкото същество вече духовно не е там, всеки си казва: “Но аз
чувства
м едно и също, че човешкото същество трябва да бъде там.” И те търсят човешкото същество, търсят го в общността.
Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества. Където и да отидат, те откриват не човешки същества, понеже човешките същества са умрели, а маски, навсякъде маски! Това има естествено последствие: търсене на човешките същества един друг. И това е много трогателно; защото всичките различни “скаутски” движения, Вандервогел и другите, те търсят в другите човешкото същество. Това е напълно разбираемо.
Понеже човешкото същество вече духовно не е там, всеки си казва: “Но аз чувствам едно и също, че човешкото същество трябва да бъде там.” И те търсят човешкото същество, търсят го в общността.
Но не трябва да забравяме, че това носи нещо безкрайно трагично в себе си.
към текста >>
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да
чувства
те връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение.
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да чувствате връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение.
В Антропософията не дойдоха млади хора само защото са искали да пробват също и това, след като вече бяха опитали много други неща – те дойдоха до нея чрез съдбата. И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно. Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание. В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години.
към текста >>
Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го по
чувства
ме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години.
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да чувствате връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. В Антропософията не дойдоха млади хора само защото са искали да пробват също и това, след като вече бяха опитали много други неща – те дойдоха до нея чрез съдбата. И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно. Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание. В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно.
Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години.
Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога.
към текста >>
74.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Първият стадий на съня: търсене на духовността, изхождайки от неопределеното себе
чувства
не.
Опознаване на «несъзнателното». Сън и сънища.
Първият стадий на съня: търсене на духовността, изхождайки от неопределеното себечувстване.
Следствия в будното състояние: поставяне на отделните неща в отношения с общото. Втори стадий: от породения страх чрез разпръсването в отделни същности към проникването с планетни сили. Следствия в будното състояние: освежаване на кръвообращението и дишането. Трети стадий: изживяване на констелацията на неподвижните звезди. Следствие: възпламеняване на храносмилателните процеси.
към текста >>
75.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли,
чувства
, волеви импулси и т.н.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното.
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи,
чувства
, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието.
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене,
чувства
не и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи,
чувства
и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното.
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се
чувства
организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море,
чувства
ща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин
чувства
, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина.
Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата. То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало. Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция. Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там.
На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина.
Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта.
към текста >>
Но както през деня човек се
чувства
като затворен в своята кожа отделен човек,
чувства
се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се
чувства
- казвам, че човек се
чувства
, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море,
чувства
се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава.
Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата. То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало. Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция. Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина.
Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава.
Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно.
към текста >>
Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би
чувства
л като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се
чувства
съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие.
Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина. Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст.
Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие.
Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят. Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност.
към текста >>
Ако би осъзнавал, човекът би се
чувства
л наистина като носещ се над пропастта.
На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина. Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие.
Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта.
С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят. Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега.
към текста >>
Поради това
чувства
- би
чувства
л, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност.
Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят.
Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност.
Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата.
към текста >>
Да кажем например, че по
чувства
те някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата.
Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт.
Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата.
Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние. Това пулсиране на кръвта обаче е факт. Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот.
към текста >>
Вие съзнателно
чувства
те радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние.
Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата.
Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние.
Това пулсиране на кръвта обаче е факт. Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот.
към текста >>
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят
чувства
, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят. Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат
чувства
та в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания.
Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му битие, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци. Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване. Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване.
За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания.
И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>
Не може повече, когато искаме да се
чувства
ме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се
чувства
ме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света. Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление.
Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване.
Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят. Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>
Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното
чувства
не на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света. Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление. Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света.
Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден.
Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят. Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>
Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се по
чувства
, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н.
Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н.
Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот.
към текста >>
Човек
чувства
душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот.
Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н.
Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот.
към текста >>
Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние
чувства
ме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня,
чувства
ме в нас стомаха или белите дробове.
Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака. Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня. Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди.
Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове.
Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения. И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност. Така по време на спането човекът наистина става космическо същество. Този трети стадий на съня е най-дълбок. От него човекът постепенно се завръща обратно в дневното будно състояние.
към текста >>
И както през деня носим и
чувства
ме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност.
Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди. Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове. Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения.
И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност.
Така по време на спането човекът наистина става космическо същество. Този трети стадий на съня е най-дълбок. От него човекът постепенно се завръща обратно в дневното будно състояние. Защо се завръща той? Човекът не би се завърнал, ако в душата му не навлизаха сили, които отново да го въведат във физическия му организъм.
към текста >>
Всичко, което през дневното будно състояние човек може да внесе като инициативни сили в представите и
чувства
та си, е следствие от изживяването на отражението на констелациите на неподвижните звезди през нощта.
Всичко, което през дневното будно състояние човек може да внесе като инициативни сили в представите и чувствата си, е следствие от изживяването на отражението на констелациите на неподвижните звезди през нощта.
Всичко, което човек може да носи като комбиниращи, познавателни и разсъдъчни сили, е следствие от планетното изживяване. Но навлизащото от Космоса в дневния живот през нощното изживяване, трябва изцяло да стане по заобиколния път чрез тялото. Изживяването на неподвижните звезди трепти вътре в дневния ни живот по заобиколния път през преобразуването на храните. Нашите храни не биха стигали до мозъка така, че да ни направят способни да развием инициативи, ако целият този процес не би бил възпламеняван чрез това, което изживяваме нощем чрез неподвижните звезди. Не бихме могли да мислим разумно, ако през деня не получавахме в процеса на дишането и кръвообращението следствията от нощното изживяване на планетите.
към текста >>
Може би и в други, много смътни
чувства
между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса.
Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят. Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние. Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос.
Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса.
Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса.
към текста >>
Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно
чувства
, че е на Земята.
През нощта е точно обратното. Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих. Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съзнание е приглушено и парализирано.
Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята.
Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса. Но съзерцанието съществено ще се различава
към текста >>
76.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се
чувства
ме свързани с нашето физическо тяло.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло.
По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи.
към текста >>
По време на будното си състояние ние се
чувства
ме свързани с това физическо тяло.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло.
По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло.
Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
към текста >>
Тогава не само
чувства
ме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но
чувства
ме и отделните му членове.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло. По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно.
Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове.
При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават.
към текста >>
При някои обстоятелства ние
чувства
ме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло. По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове.
При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата.
В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот.
към текста >>
В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да по
чувства
отделните си органи.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло. По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата.
В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи.
Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието.
към текста >>
Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се
чувства
свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи.
Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото.
към текста >>
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не
чувства
своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно.
Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса.
към текста >>
Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се
чувства
ме едно с целия свят.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване.
Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят.
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа.
към текста >>
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения пред
чувства
божествено-духовното.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят.
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
Сега той се
чувства
първо като един аз, отделен от останалия свят.
Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение.
Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят.
Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат. Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света.
към текста >>
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние
чувства
ме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се
чувства
жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е.
Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос! Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
77.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Външно тя се проявява само чрез това, че в края на двадесетте години във всяко отношение ние наистина можем да се
чувства
ме напълно вътрешно и външно пълнолетни.
Външно тя се проявява само чрез това, че в края на двадесетте години във всяко отношение ние наистина можем да се чувстваме напълно вътрешно и външно пълнолетни.
Всичко, протичащо от главата, приключва истински едва в това време. Главата през двадесет и осмата си година всъщност е едва седемгодишна. Това е следователно нещо, което съществува в целия човек. Както, от една страна, имаме дишане и кръвообращение, както дишането се отнася към кръвообращението, така в живота, в цялото развитие на живота се отнасят процесите на главата към процесите, произлизащи от храносмилателната система, изобщо от двигателно-веществообменната система на човека. Това се отнася едно към друго както едно към четири.
към текста >>
Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да
чувства
те нищо от колата.
Представете си, че тичате до една кола.
Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да чувствате нищо от колата.
Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще почувствате едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и. Подобно става в окото. Функцията на зрителния нерв иска да задържи ритъма, който е четири пъти по-бърз. И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно. Ако вървите еднакво бързо с нея, няма да я чувствате.
към текста >>
Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще по
чувства
те едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и.
Представете си, че тичате до една кола. Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да чувствате нищо от колата.
Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще почувствате едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и.
Подобно става в окото. Функцията на зрителния нерв иска да задържи ритъма, който е четири пъти по-бърз. И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно. Ако вървите еднакво бързо с нея, няма да я чувствате.
към текста >>
Ако вървите еднакво бързо с нея, няма да я
чувства
те.
Ако тичате точно толкова бързо, колкото се движи колата, няма да чувствате нищо от колата. Но ако тичате четири пъти по-бавно и държите колата, тогава ще почувствате едно дърпане на колата, която продължава да се движи напред, докато вие трябва да я задържите, ако искате да забавите движението и. Подобно става в окото. Функцията на зрителния нерв иска да задържи ритъма, който е четири пъти по-бърз. И в това задържане се образува възприятието, зрителното възприятие, както ще усетите колата, ако се движите четири пъти по-бавно.
Ако вървите еднакво бързо с нея, няма да я чувствате.
към текста >>
78.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В поемата за Парсифал, в истинската поема за Парсифал изплува особено един мотив, който се състои в това, че изведнъж се
чувства
необходимостта да се изобрази как човекът следва да се развие до това състояние, което тогава е било наричано «saelde».
И виждате ли, около прехода на 12-то, 13-то, 14-то столетие в Европа се появява един мироглед, който вече съм характеризирал от различни страни и който се проявява в легендата за Граала, в легендата за Парсифал, във всичко, което са съчинили поети като Волфрам фон Ешенбах,[5] Хартман фон Ауе[6], Готфрид фон Щрасбург[7] и т.н. Там изплуват мотивите.
В поемата за Парсифал, в истинската поема за Парсифал изплува особено един мотив, който се състои в това, че изведнъж се чувства необходимостта да се изобрази как човекът следва да се развие до това състояние, което тогава е било наричано «saelde».
Това е чувството на определено вътрешно усещане на щастие, saelde, сродно с нашата дума Seligkeit, блаженство, върховно щастие, но не е същото, saelde е човек да бъде проникнат с определено вътрешно чувство на щастие. Това изплува и владее всъщност цялата цивилизация на 13-то и 14-то столетие. Всички поетични мотиви, също и всички прозаични мотиви, но особено мотивът на Парсифал, се проникват от това и всичко се стреми в тази посока. Човек се стреми към това saelde, към това вътрешно чувство на щастие, което обаче не е нерелигиозно, не е нещо като вътрешно благоразположение, а е одушевяване с божествените творчески сили.
към текста >>
С това хората не са се справяли,
чувства
ли са се залепнали за земното.
Предишните физиолози са били в известно отношение, разбира се, по-добри физиолози от материалистическите физиолози на съвремието. Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му. Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко.
С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното.
И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците. Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля. Това е било наричано тогава «tumpheit, смътност, притъпеност». И развитието от смътността до просветляването, saelde, е било нещо, превърнало се в мотива на Парсифал. Парсифал се развива от смътността до чувството на божественото щастие от tumpheit до saelde.
към текста >>
И тогава са по
чувства
ли проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му. Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното.
И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля. Това е било наричано тогава «tumpheit, смътност, притъпеност». И развитието от смътността до просветляването, saelde, е било нещо, превърнало се в мотива на Парсифал. Парсифал се развива от смътността до чувството на божественото щастие от tumpheit до saelde.
към текста >>
79.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Древният човек се е
чувства
л свързан със своите дървета, с това, което е било подходящото за него растение.
За нас допълнението е станало главното. Древният човек е живеел в светлината, която са му давали цветята и дърветата в гората. За него това е било извор на вътрешно оживяване със светлината, с вътрешната жива светлина, а не с мъртвата светлина. Ние нямаме никаква представа за това с нашата абстрактна радост от гората, от цветята, с всичко, което всъщност, бих казал, в космически смисъл е филистерско. Може все още да е много хубаво, но то е филистерско в сравнение с това, което е съществувало при древните хора като вътрешно душевно ликуване при досег с гората, с поляната, изобщо с всичко, живеещо навън.
Древният човек се е чувствал свързан със своите дървета, с това, което е било подходящото за него растение.
Той е чувствал по най-жив начин симпатия и антипатия към това или онова растение. Ние вървим например през такива ливади, каквито имаме през есента около Гьотеанума. Обсъждаме филистерски, че есенният минзухар, Colchicum autumnale, е може би красив. Древният човек е минавал покрай тези растения така, че е бил тъжен, кожата му дори малко изсъхвала, когато минавал покрай Colchicum autumnale. Той чувствал дори нещо като отпускане на косата.
към текста >>
Той е
чувства
л по най-жив начин симпатия и антипатия към това или онова растение.
Древният човек е живеел в светлината, която са му давали цветята и дърветата в гората. За него това е било извор на вътрешно оживяване със светлината, с вътрешната жива светлина, а не с мъртвата светлина. Ние нямаме никаква представа за това с нашата абстрактна радост от гората, от цветята, с всичко, което всъщност, бих казал, в космически смисъл е филистерско. Може все още да е много хубаво, но то е филистерско в сравнение с това, което е съществувало при древните хора като вътрешно душевно ликуване при досег с гората, с поляната, изобщо с всичко, живеещо навън. Древният човек се е чувствал свързан със своите дървета, с това, което е било подходящото за него растение.
Той е чувствал по най-жив начин симпатия и антипатия към това или онова растение.
Ние вървим например през такива ливади, каквито имаме през есента около Гьотеанума. Обсъждаме филистерски, че есенният минзухар, Colchicum autumnale, е може би красив. Древният човек е минавал покрай тези растения така, че е бил тъжен, кожата му дори малко изсъхвала, когато минавал покрай Colchicum autumnale. Той чувствал дори нещо като отпускане на косата. Докато минавайки, да речем, покрай червени цъфнали растения като днешния мак, косата му ставала пухкава, мека.
към текста >>
Той
чувства
л дори нещо като отпускане на косата.
Древният човек се е чувствал свързан със своите дървета, с това, което е било подходящото за него растение. Той е чувствал по най-жив начин симпатия и антипатия към това или онова растение. Ние вървим например през такива ливади, каквито имаме през есента около Гьотеанума. Обсъждаме филистерски, че есенният минзухар, Colchicum autumnale, е може би красив. Древният човек е минавал покрай тези растения така, че е бил тъжен, кожата му дори малко изсъхвала, когато минавал покрай Colchicum autumnale.
Той чувствал дори нещо като отпускане на косата.
Докато минавайки, да речем, покрай червени цъфнали растения като днешния мак, косата му ставала пухкава, мека. Така че той абсолютно е съизживявал светлината на растителния свят. Тогава е протичала светлата епоха и целият културен живот и е съответствал, а човекът е можел да лекува, което означава, че е можел да се пребори със смъртта чрез наблюдението и третирането на етерното тяло.
към текста >>
Големият немски философ Йохан Готлиб Фихте[3] вече е пред
чувства
л, когато е изказал класическото изречение,[4] че би трябвало да се умъртвят всички тридесетгодишни, понеже човекът е почтен всъщност само до тридесетте си години.
Това, което се появява като катастрофа, е реакция на мрачната епоха, която повече няма място в съвремието. Но то, естествено, е ужасно трудно да се разбере, понеже най-многото в противоположността между старите и младите днес се появява нещо като предчувствие за новата светла епоха. По правило младежта казва: «Ах, старите са филистери.» И това има своите предтечи.
Големият немски философ Йохан Готлиб Фихте[3] вече е предчувствал, когато е изказал класическото изречение,[4] че би трябвало да се умъртвят всички тридесетгодишни, понеже човекът е почтен всъщност само до тридесетте си години.
Това е прочуто изречение от Фихте и когато той го е казал, Гьоте бил доста по-възрастен и то ужасно го подразнило. Във втората част на своя «Фауст» той се подиграва с тази поука.[5] Било е дразнещо за Гьоте, нали? В него се вижда, че младите са съгласни с това, че старите са филистери, но до днес не се е променило нищо, понеже младите до определена възраст мислят така, а след това по правило стават дори по-големи филистери, отколкото са били старите. Хубавичко си преминават във филистерството. Нещата трябва и от тази страна да се възприемат вътрешно.
към текста >>
80.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се по
чувства
като разлят в един етерен свят.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят.
Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
Ще се по
чувства
извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние. Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят.
Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят.
Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
Ще
чувства
и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние. Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят.
Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него.
Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще по
чувства
, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние. Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него.
Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно
чувства
като неспокойствие и т.н.
Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява. А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх.
Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно чувства като неспокойствие и т.н.
Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня. Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-духовното, което прониква и протъкава света.
към текста >>
Че по време на будното си ежедневие ние се
чувства
ме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото.
Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>
В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни
чувства
по време на дневното будуване.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>
Ако човекът изживее съзнателно това състояние, което днес може напълно да съзерцава само съвременният посветен, ще се по
чувства
като множество души и чрез това ще мисли, че е изгубил самия себе си.
Но това е така само в първите стадии след заспиването. Когато сънят продължи, тогава настъпва нещо своеобразно: душата е като разкъсана, разделена на много души.
Ако човекът изживее съзнателно това състояние, което днес може напълно да съзерцава само съвременният посветен, ще се почувства като множество души и чрез това ще мисли, че е изгубил самия себе си.
Всичките отделни душевни същества, които всъщност са само сенчести образи на души, представят нещо, в което той се е изгубил. За това състояние на съня човешкото същество изглежда различно, според това дали го наблюдаваме преди или след Мистерията на Голгота. Човекът се нуждае именно от една външна космическа обвивка срещу това, което бих означил като разкъсан в много душевни образи.
към текста >>
В древните времена, предхождащи Мистерията на Голгота, посветените, древните инициирани са давали по обиколния път чрез своите ученици, чрез учителите, които са изпращали в света заради хората, определени религиозни поучения, които са предизвиквали
чувства
в будния дневен живот.
В древните времена, предхождащи Мистерията на Голгота, посветените, древните инициирани са давали по обиколния път чрез своите ученици, чрез учителите, които са изпращали в света заради хората, определени религиозни поучения, които са предизвиквали чувства в будния дневен живот.
Тези указания, които са били изживявани от хората също в култови ритуали, са усилвали душите, така че те са внасяли в съня си нещо като ехо от тези религиозни настроения.
към текста >>
Развива ли се религията в будния дневен живот - а в древни времена тя е била развивана чрез посветените, това отново се отразява върху втория стадий след заспиването: душата се
чувства
достатъчно силна чрез ехото от религиозното настроение в известен смисъл да понесе своето разкъсване, изобщо да устои сред множеството.
Вие виждате смяната между спане и будност! От една страна, в първия стадий на спането в копнежа си към Бога човекът изживява нещо, което, когато е буден, го настройва да развива религия.
Развива ли се религията в будния дневен живот - а в древни времена тя е била развивана чрез посветените, това отново се отразява върху втория стадий след заспиването: душата се чувства достатъчно силна чрез ехото от религиозното настроение в известен смисъл да понесе своето разкъсване, изобщо да устои сред множеството.
към текста >>
Появява се това, което човекът може да си усвои като чувство, като усещане, като душевен живот и душевна нагласа, когато се
чувства
истински свързан с това, което Мистерията на Голгота е допринесла чрез Христос за човечеството на Земята.
Ние трябва най-напред да преминем през разпокъсаността на душата и тогава можем да изживеем тази циркулация на планетните въздействия в нас. Както казах, на древните хора преди Мистерията на Голгота са били давани указания от техните посветени, за да могат да понесат разпокъсаността на душата и чрез тях душата да се ориентира в тези движения, които сега представляват нейния вътрешен живот. След Мистерията на Голгота се появява нещо друго на мястото на това древно учение.
Появява се това, което човекът може да си усвои като чувство, като усещане, като душевен живот и душевна нагласа, когато се чувства истински свързан с това, което Мистерията на Голгота е допринесла чрез Христос за човечеството на Земята.
Който се чувства свързан с Христос до степента, че в него се изпълняват думите на апостол Павел[2]: «Не аз, а Христос в мен»,[3] в тази връзка с Христос и Мистерията на Голгота е развил нещо за своето усещане, което действа в съня, така че той има силата да преодолее разпокъсаността на душата и да се ориентира в лабиринта на планетните орбити (движения), които сега представляват неговата вътрешност. Защото ние трябва да се ориентираме дори когато не осъзнаваме това, което носим вътрешно, което за душата вместо кръвообращението по време на деня, е планетната циркулация, която продължава в изоставеното (в леглото) физическо тяло.
към текста >>
Който се
чувства
свързан с Христос до степента, че в него се изпълняват думите на апостол Павел[2]: «Не аз, а Христос в мен»,[3] в тази връзка с Христос и Мистерията на Голгота е развил нещо за своето усещане, което действа в съня, така че той има силата да преодолее разпокъсаността на душата и да се ориентира в лабиринта на планетните орбити (движения), които сега представляват неговата вътрешност.
Ние трябва най-напред да преминем през разпокъсаността на душата и тогава можем да изживеем тази циркулация на планетните въздействия в нас. Както казах, на древните хора преди Мистерията на Голгота са били давани указания от техните посветени, за да могат да понесат разпокъсаността на душата и чрез тях душата да се ориентира в тези движения, които сега представляват нейния вътрешен живот. След Мистерията на Голгота се появява нещо друго на мястото на това древно учение. Появява се това, което човекът може да си усвои като чувство, като усещане, като душевен живот и душевна нагласа, когато се чувства истински свързан с това, което Мистерията на Голгота е допринесла чрез Христос за човечеството на Земята.
Който се чувства свързан с Христос до степента, че в него се изпълняват думите на апостол Павел[2]: «Не аз, а Христос в мен»,[3] в тази връзка с Христос и Мистерията на Голгота е развил нещо за своето усещане, което действа в съня, така че той има силата да преодолее разпокъсаността на душата и да се ориентира в лабиринта на планетните орбити (движения), които сега представляват неговата вътрешност.
Защото ние трябва да се ориентираме дори когато не осъзнаваме това, което носим вътрешно, което за душата вместо кръвообращението по време на деня, е планетната циркулация, която продължава в изоставеното (в леглото) физическо тяло.
към текста >>
Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той
чувства
ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се
чувства
така - или би се по
чувства
л, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
към текста >>
И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се
чувства
ме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии.
Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане. Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие. Ние виждаме, че имаме космическо съзнание. Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос.
И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии.
Както на Земята работим с природните сили, както имаме за инструменти външните природни предмети, така се извършва обща работа
към текста >>
Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се
чувства
като собствено същество.
Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание. Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения. Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз. Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии. Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение.
Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество.
И каквото най-напред се събужда в човека, е един вид, бих казал, жадуване, един вид копнеж.
към текста >>
Когато е
чувства
л своята вътрешност, това е бил Космосът, но Космосът са съществата, с които живее, намиращи се на висши степени на съзнанието.
В момента, когато човекът не живее повече в божествените светове, а само в откровенията на божествените светове, в него се събужда желанието отново да се въплъти на Земята. Точно когато се засилва азовото съзнание, се събужда желанието за въплътяване на Земята. В известен смисъл човек се отдалечава от божествените светове и се приближава към това, което ще стане като земен човек. Това желание постоянно се засилва и това, което външно се съзерцава, също се променя. Преди човекът е живял сред много същества, сред божествено-духовните йерархии, усещал се е едно с тези божествени йерархии.
Когато е чувствал своята вътрешност, това е бил Космосът, но Космосът са съществата, с които живее, намиращи се на висши степени на съзнанието.
Сега тук се намира един външен блясък и в този външен блясък постепенно се появяват първите образи на това, което ще са физическите отражения на божествено-духовните същества. От съществото, което оттатък човек е опознал като висшето Слънчево същество, остава блясъкът и в този блясък постепенно изплува Слънцето, виждано отвън, от страна на света. Тук, от Земята, поглеждаме нагоре към Слънцето. Там, когато слизаме надолу, най-напред виждаме Слънцето от другата страна. Тогава изплува Слънцето, изплуват неподвижните звезди и зад тях планетните движения.
към текста >>
И когато човекът
чувства
, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно битие, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм.
Проникнал е този духовен зародиш с изживяванията при слизането си през постоянните звезди и планетите. В определен стадий, много близо вече до зачатието и раждането, този духовен зародиш изчезва. Междувременно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система. Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката. Което там се изтъкава в организма, слиза на Земята преди самият човек да слезе като духовно-душевно същество.
И когато човекът чувства, че е предал на родителите това, което сам е изтъкал в Космоса, тогава, в последния стадий преди своето земно битие, той е в състояние - понеже не е нужно повече да работи върху своето физическо тяло, което в главната си част е готово и е предадено и включено в наследствения поток - да извлече от мировия етер това, от което сам се нуждае като етерен организъм.
Сега той образува своя етерен организъм и заедно с този етерен организъм се свързва с това, което сам е подготвил чрез родителите. Той поема своето физическо тяло, в което е навлязла цялата сгъстена космическа тъкан на духовния зародиш и е вплетена в това, което при слизането си човекът сам е свързал с полученото, преминавайки през различните звездни области. Той не преминава своеволно през новолунието или пълнолунието и не става своеволно мъж или жена, получавайки черни или руси коси, сини или кафяви очи, а всичко това е вътрешно тясно свързано с резултатите от неговата предишна карма.
към текста >>
Древните посветени са обяснявали на своите ученици и чрез тези ученици на цялото човечество на тогавашната цивилизация, че за да могат да прекрачат прехода от онзи свят, който в моята «Теософия» нарекох душевния свят и който всъщност още изцяло се прекарва в лунната сфера, за да преминат в света, който нарекох духовния свят, човекът трябва да си усвои онези
чувства
тук, на Земята, чрез които се насочва от духовното Слънчево същество, след като е оставил в лунната сфера целия си товар от следствията на моралните си постъпки.
Трябва да се върна на разликата между древните времена преди Мистерията на Голгота и времената, следващи Мистерията на Голгота и до днес.
Древните посветени са обяснявали на своите ученици и чрез тези ученици на цялото човечество на тогавашната цивилизация, че за да могат да прекрачат прехода от онзи свят, който в моята «Теософия» нарекох душевния свят и който всъщност още изцяло се прекарва в лунната сфера, за да преминат в света, който нарекох духовния свят, човекът трябва да си усвои онези чувства тук, на Земята, чрез които се насочва от духовното Слънчево същество, след като е оставил в лунната сфера целия си товар от следствията на моралните си постъпки.
към текста >>
Само по този път може да настъпи онзи мир на Земята, който трябва да дойде от душата и духа на хората и който - това
чувства
всеки непредубеден човек днес - е така необходим за Земята.
Само по този път може да настъпи онзи мир на Земята, който трябва да дойде от душата и духа на хората и който - това чувства всеки непредубеден човек днес - е така необходим за Земята.
Ние ще трябва още повече да се убедим колко непълноценно е днес всяко мислене относно външните институции и колко е необходимо непосредствено да се обърнем към душите. Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото битие в онези състояния на съзнанието, за които говорих днес. Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук. О, този, който прозира живота, вижда във всяко човешко лице отражение на космическата съдба, която човекът прекарва между смъртта и новото раждане!
към текста >>
Човекът ще се по
чувства
истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване.
Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие. Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса.
Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване.
Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание. А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на духовността. Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие. Физическото човешко тяло получава своето значение едва когато го разглеждаме като сливане на всички възвишени величествени сили, които се изтъкават между смъртта и новото раждане. Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното.
към текста >>
81.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Освен това човекът трябва да
чувства
, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят.
Днес искам първо да ви опиша от една друга страна как протича изживяването между заспиването и събуждането. Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съвременното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот.
Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят.
Последното можем да го наречем религиозно съзнание. Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние. Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло. В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения. В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>
В леглото си ние изоставяме освен физическото и етерното тяло - колкото и парадоксално да звучи - също религиозното чувство и моралните
чувства
и между заспиването и събуждането живеем като неморално същество.
И когато при заспиването излезем от нашето физическо и етерно тяло, тогава като духовно-душевно човешко същество нямаме нищо друго освен това, което по време на земния живот сме си спечелили чрез съзерцанието на природата.
В леглото си ние изоставяме освен физическото и етерното тяло - колкото и парадоксално да звучи - също религиозното чувство и моралните чувства и между заспиването и събуждането живеем като неморално същество.
Но в това време ние живеем в един свят, който иначе е огряван от слънчевата светлина. И поради това, че моралният миров порядък е извън етера, поради това ариманичната същност има достъп до този етер, в който навлизаме със заспиването. Тази ариманична същност говори на човека по време на съня. И каквото тази ариманична същност говори, всъщност е фатално нещо, защото тази ариманична същност с право се нарича дух на лъжата, заради това, че така представя нещата на спящия човек, като че ли доброто е зло, а злото е добро. Неотдавна във вестника имаше една бележка за нещо, което днес вече е изследвано от природната наука, въпросът защо престъпниците имат така добър сън, докато точно моралните хора с добра съвест често не могат да спят.
към текста >>
Този, който развива силна съвест, който е задълбочен човек,
чувства
щ морално, при него моралните
чувства
навлизат така дълбоко в душата, че той ги взима в съня и тогава спи лошо, ако вярва, че е направил много зло.
И поради това, че моралният миров порядък е извън етера, поради това ариманичната същност има достъп до този етер, в който навлизаме със заспиването. Тази ариманична същност говори на човека по време на съня. И каквото тази ариманична същност говори, всъщност е фатално нещо, защото тази ариманична същност с право се нарича дух на лъжата, заради това, че така представя нещата на спящия човек, като че ли доброто е зло, а злото е добро. Неотдавна във вестника имаше една бележка за нещо, което днес вече е изследвано от природната наука, въпросът защо престъпниците имат така добър сън, докато точно моралните хора с добра съвест често не могат да спят. Това се обяснява с казваното от мен сега.
Този, който развива силна съвест, който е задълбочен човек, чувстващ морално, при него моралните чувства навлизат така дълбоко в душата, че той ги взима в съня и тогава спи лошо, ако вярва, че е направил много зло.
Който обаче е лош човек, който няма силно развита морална съвест, той не взима угризенията на съвестта оттатък в съня. И тогава има чисто духовно ухо за шептенето на Ариман, който му представя злото за добро. Оттам престъпникът е толкова доволен в съня си.
към текста >>
Ние се
чувства
ме като народ, често дори като род, ако се смятаме за аристократи, като членове на една фамилия.
Сега действително се намираме в решителна епоха от човешкото развитие, намираме се в криза. Хората трябва да се въоръжат срещу силите на злото, които се доближават до тях. Древните хора са били опазвани от това, защото по време на съня са навлизали повече в груповата душа. По време на съня човекът е живял повече в груповата душа. Този живот в груповата душа е нещо, което ние развиваме до определена степен още когато сме будни.
Ние се чувстваме като народ, често дори като род, ако се смятаме за аристократи, като членове на една фамилия.
Но днес сънят изцяло отнема на човека това групово душевно чувство. В съня си днешният човек не може да е аристократ. Да, сънят възпитава много повече, отколкото смятате, но, от една страна, към злото, от друга страна, обаче към демокрацията. Сънят наистина е велик учител. Древните хора са преминавали в груповата душа по време на сън.
към текста >>
Древният човек повече е носил физическото и етерното си тяло, той го е
чувства
л като нещо външно, както днес ние
чувства
ме нашето облекло.
Това става едва в течение на развитието и затова особено сутрин можем така добре да преценяваме, да съдим, защото нашето физическо тяло ни дава силата за съждение. Ние проникваме повече от древния човек във физическото и етерното тяло. Древният човек е имал съзнание за предишното съществуване, ние имаме съзнание повече за земното съществуване. Ние здраво се поставяме в нашето физическо и етерно тяло. Той не го е правил.
Древният човек повече е носил физическото и етерното си тяло, той го е чувствал като нещо външно, както днес ние чувстваме нашето облекло.
Това древно чувство го нямаме вече. Ние не казваме вече «аз нося моето тяло към вратата», както е казвал древният човек, когато е отивал към вратата, той е имал предвид физическия човек. В древните езици това е било естествен начин на говорене. Ние сигурно ще кажем: Аз - след като здраво потапяме нашия аз във физическото тяло - отивам до вратата. Ние приемаме за разбиращо се от само себе си, когато го казваме.
към текста >>
Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се
чувства
свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло?
Поради това обаче за човека е изгубено съзнанието за връзката му с духовния и звездния свят. Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие. Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн.
Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло?
», така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите. Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва.
към текста >>
», така древният човек се е
чувства
л принуден да има отношения със звездите.
Човекът от предишните времена е знаел, че е свързан със звездния свят, и зад него с духовния свят, и е слязъл от тези светове в земното битие. Съвременният човек казва: «За живота аз се нуждая от месо, зеленчуци и яйца.» Това са продукти от физическия свят, с който ние имаме общо от раждането до смъртта. Не мислете, че изпитвам презрение към тези неща, те са много добри и необходими за живота, това трябва абсолютно да се признае в неговото пълно значение. Но аз искам само да кажа, че древният човек е знаел, че за този живот не се е нуждаел само от силата на Земята, която лежи в животните, в зелето и в яйцето, а към силата за живот той се нуждае и от Юпитер, Венера и Сатурн. Той е знаел: «Както тук, на Земята, трябва да ям например яйца, така, когато слизам от духовния свят, трябва да съм поел в себе си силата на Юпитер и Венера, иначе изобщо не бих могъл да бъда земен човек.» Както съвременният човек се чувства свързан със Земята и голямата му грижа е: «С какво да се храня, за да имам здраво тяло?
», така древният човек се е чувствал принуден да има отношения със звездите.
Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания.
към текста >>
Трябва да стигнем отново дотам да се
чувства
ме като създания на звездния свят, както на Земята се
чувства
ме създания от водород, кислород, азот, въглерод, сяра и т.н.
Това са неща, които ви показват как целият живот на човека на Земята изцяло зависи от това как неговото отношение е формирано при слизането. Това е нещо, което трябва да се научим да разбираме.
Трябва да стигнем отново дотам да се чувстваме като създания на звездния свят, както на Земята се чувстваме създания от водород, кислород, азот, въглерод, сяра и т.н.
Ние не сме физически хора, съставени от белтък и някои други вещества, а сме хора, съставени от всички сили на Всемира, само че тези сили на Всемира ни въздействат при слизането. Тогава ги имаме в нас. И в съня ние имаме спомен за това.
към текста >>
82.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, което виждаме в облаците,
чувства
ме в повея на ветровете, е само външен израз, само делата на тези същества.
Това тяло се образува, разгражда се, преминава през бързи метаморфози.
Това, което виждаме в облаците, чувстваме в повея на ветровете, е само външен израз, само делата на тези същества.
Тялото стои на заден план, то е въздушно и топлинно тяло. Така че, когато поглеждаме в нашата атмосфера, в обкръжението на Земята, в което се намираме като хора, около нас съществува един свят от същества, които са въздушни и топлинни същества. Тези въздушни и топлинни същества са от същия вид, който в моите книги и лекции често съм наричал луциферични същества.
към текста >>
Но те не се
чувства
т добре по отношение на своите цели, ако вътре в човешката природа извоюват победа един срещу друг.
А в детайли се проявява следното. Първоначално се установява как луциферичните и ариманичните същества са разочаровани от Земята чрез физическата същност на човека. Получават се най-силни впечатления за разочарованията на Ариман и Луцифер, когато се намираме при психично болни хора или в психиатриите, защото и в двата случая Ариман и Луцифер изживяват силни разочарования. Както казах, тези два вида същества водят жестока борба за природата на човека.
Но те не се чувстват добре по отношение на своите цели, ако вътре в човешката природа извоюват победа един срещу друг.
към текста >>
83.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
След като етерното тяло е изчезнало, човек се
чувства
първоначално чужд в звездния свят.
След като етерното тяло е изчезнало, човек се чувства първоначално чужд в звездния свят.
Каквото от звездния свят изглежда познато, са само лунните сили. Луната се появява така, че, от една страна, човек я има като отражение на физическия си образ. Но същевременно се разбира по-точно какви духовни сили са свързани с Луната. Действително се опознава, че с Луната е свързана мировата сила на Яхве, както характеризирах това последния път. За преминалия през портата на смъртта Луната се преобразува, така да се каже, в колония от духовни същества, чийто водач е Яхве.
към текста >>
Може да се каже, че колкото дълго човек преминава от духовните лунни сили през венерините, меркуриевите, слънчевите, марсовите, юпитеровите до сатурновите сили, колкото дълго той се намира между лунната и сатурновата сфера, с други думи, колкото той
чувства
в себе си планетния Космос, толкова дълго се намира в ретроспективното изживяване на своя изминал земен живот.
Докато човекът преминава през ретроспективното изживяване на изминалия си земен живот, той остава в планетната сфера.
Може да се каже, че колкото дълго човек преминава от духовните лунни сили през венерините, меркуриевите, слънчевите, марсовите, юпитеровите до сатурновите сили, колкото дълго той се намира между лунната и сатурновата сфера, с други думи, колкото той чувства в себе си планетния Космос, толкова дълго се намира в ретроспективното изживяване на своя изминал земен живот.
към текста >>
Чрез Мистерията на Голгота това Слънчево същество е слязло на Земята, въплътило се е в човека Исус от Назарет и поради това, че човекът на Земята насочва своята душевност, своите
чувства
към Христос и Мистерията на Голгота, още тук, на Земята, той получава силата да премине над слънчевата и сатурновата сфера и да навлезе в духовния свят, това означава да пристъпи в звездния свят.
Чрез Мистерията на Голгота това Слънчево същество е слязло на Земята, въплътило се е в човека Исус от Назарет и поради това, че човекът на Земята насочва своята душевност, своите чувства към Христос и Мистерията на Голгота, още тук, на Земята, той получава силата да премине над слънчевата и сатурновата сфера и да навлезе в духовния свят, това означава да пристъпи в звездния свят.
Там той се намира в състоянието, което изживява по-нататък във времето между смъртта и новото раждане. За да ви опиша това състояние, в което човекът сега се намира чрез силата на Христос, която е приел по времето след Мистерията на Голгота, трябва да ви кажа следното. Първо трябва да ви посоча какво означава, че когато човекът се намира в звездния свят, в страната на духа, там той има спомен за земния живот. Ще го разберете по следния начин.
към текста >>
Преди сме се
чувства
ли между тези духовни същества.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии. Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества.
Преди сме се чувствали между тези духовни същества.
Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили. Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си. Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса.
към текста >>
Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот,
чувства
ме, че работим заедно с тези духовни същества.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии. Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества.
Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества.
Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили. Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си. Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса. Пред себе си нямаме повече духовните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
към текста >>
Ние се
чувства
ме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си.
Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили.
Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си.
Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса. Пред себе си нямаме повече духовните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
към текста >>
Другата страна обаче е тази, която произлиза за човешката душевност, за човешката душа от едно истинско честно проникване с науката за духа и това е, че фактически, докато се разпространява светлината на тази наука за духа, тази светлина не остава само теория, а се влива в човешкото
чувства
не и остава там като разпространяваща се човешка любов.
Следователно врастването в духовното познание е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство.
Другата страна обаче е тази, която произлиза за човешката душевност, за човешката душа от едно истинско честно проникване с науката за духа и това е, че фактически, докато се разпространява светлината на тази наука за духа, тази светлина не остава само теория, а се влива в човешкото чувстване и остава там като разпространяваща се човешка любов.
към текста >>
Ако винаги ставаме само по-умни в главата, а тази интелигентност не се прониква от останалия организъм с необходимото
чувства
не, тогава ставаме същества, които имат всъщност нещо като душевно-духовен тумор.
Каквото е било съхранено през последните столетия, се отнася всъщност към човека само като знание на главата, но знание на главата, което не протича в целия човек. Да, това е като душевен тумор, това е нещо, което постепенно се втвърдява, понеже не получава останалите сили от човешкия организъм.
Ако винаги ставаме само по-умни в главата, а тази интелигентност не се прониква от останалия организъм с необходимото чувстване, тогава ставаме същества, които имат всъщност нещо като душевно-духовен тумор.
И тялото не може да процъфтява духовно, ако останалият човек не стои в света любящ и желаещ любимото.
към текста >>
Точно както отделното листо или отделният лист на цвета на едно растение се
чувства
като член на цялото растение и
чувства
страданието и радостта на цялото растение - казано образно, така трябва да дойде едно бъдеще на Земята, в което отделният човек да не иска да изпитва щастие за сметка на цялото, в което той се
чувства
член на цялото човечество.
Земята никога не би могла да достигне целта си, ако не настъпи това; никога иначе човечеството на Земята не би могло да бъде едно цяло. А това трябва да стане! За земното развитие трябва да дойде едно време за подготовка на бъдещите планетни състояния на Земята, в които ще е невъзможно отделният човек на Земята да се радва за сметка на другите.
Точно както отделното листо или отделният лист на цвета на едно растение се чувства като член на цялото растение и чувства страданието и радостта на цялото растение - казано образно, така трябва да дойде едно бъдеще на Земята, в което отделният човек да не иска да изпитва щастие за сметка на цялото, в което той се чувства член на цялото човечество.
То обаче има своя духовен еквивалент в това, че ние ще се научим да подготвяме физическото тяло за другите.
към текста >>
И само когато в известен смисъл човечество отново се по
чувства
у дома си в духовния свят, както се е
чувства
ло прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството.
Така исках да ви насоча към този важен момент, който в настоящия момент от развитието на човечеството е навлязъл в хода на човешкото развитие. Не бива да се плашим, когато става въпрос да разкрием факти на духовния свят, които навлизат в човешкия живот. Защото бъдещето на човечеството зависи от това, човекът да се научи да живее с духовния свят също така, както той живее тук, на Земята, с физическия свят.
И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството.
Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят». Но той е именно слязъл на Земята, обединил се е с човечеството. Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят? »[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние. Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък.
към текста >>
След като три пъти поред говорих пред вас, не само бих искал, скъпи приятели, тук да благодаря за тази възможност - което правя най-сърдечно, но се
чувства
м и задължен да обърна вниманието ви към някои неща, за да не се появят недоразумения по отношение на разбирането на нашето антропософско движение.
След като три пъти поред говорих пред вас, не само бих искал, скъпи приятели, тук да благодаря за тази възможност - което правя най-сърдечно, но се чувствам и задължен да обърна вниманието ви към някои неща, за да не се появят недоразумения по отношение на разбирането на нашето антропософско движение.
към текста >>
84.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тогава
чувства
ме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас.
Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас.
Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни. Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
към текста >>
Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава
чувства
ме - само че
чувства
нето трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни.
Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
към текста >>
Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той
чувства
необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество.
Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съзнание за етерния свят. След това той изоставя това съзнание.
Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество.
към текста >>
Ние се
чувства
ме в общия живот на Космоса.
Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането. Само че това изживяване първоначално е малко фрапиращо. Както през деня живеем с обикновеното си съзнание в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н. Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание. Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното познание е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове.
Ние се чувстваме в общия живот на Космоса.
Виждаме света от гледната точка на всеобщия живот в Космоса.
към текста >>
Учим се чрез този подобен на спомнянето процес да познаваме значението на трите дни след смъртта, когато човек се
чувства
в едно мирово съзнание, в едно космическо съзнание, където оглежда етерното си тяло от Космоса, поглежда още веднъж ретроспективно върху изживяното в своя земен живот.
Чрез това се учим да познаваме какво изживява човекът след смъртта, когато са преминали трите дни, за които говорих.
Учим се чрез този подобен на спомнянето процес да познаваме значението на трите дни след смъртта, когато човек се чувства в едно мирово съзнание, в едно космическо съзнание, където оглежда етерното си тяло от Космоса, поглежда още веднъж ретроспективно върху изживяното в своя земен живот.
И тогава разбираме какво ще изживеем по-нататък, как към събитието на смъртта ще се прибави един живот, който протича три пъти по-бързо от земния живот. Научаваме се да го познаваме чрез съзерцанието на нощните изживявания.
към текста >>
Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се
чувства
заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е.
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня.
Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е.
Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят. Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.
към текста >>
85.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, което се поражда като
чувства
при тези хора, трябва да се уважава.
Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава.
Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение. Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията. Те биха разбрали, че простата набожност на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос.
към текста >>
И първата от тези две страни ще бъде разглеждането на това, което хората са
чувства
ли като свой религиозен живот, като религиозно съзнание в различни времена от развитието на човечеството на Земята.
Искам от различни страни да ви разясня това, което току що казах.
И първата от тези две страни ще бъде разглеждането на това, което хората са чувствали като свой религиозен живот, като религиозно съзнание в различни времена от развитието на човечеството на Земята.
към текста >>
Нека да се задоволим засега с убеждението, което е водило до благочестивите
чувства
на учениците на мистерийните учители, че това, което те са слушали от учителите си, някога е било дадено на човечеството от самите богове.
Не искам да се разпростирам за това, което лежи тук в основата, защото ще ни отведе твърде далеч.
Нека да се задоволим засега с убеждението, което е водило до благочестивите чувства на учениците на мистерийните учители, че това, което те са слушали от учителите си, някога е било дадено на човечеството от самите богове.
към текста >>
Така е имало
чувства
и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят.
Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение.
И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>
Тези
чувства
се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет.
Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е
чувства
л зависим, не свободен.
Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно.
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
към текста >>
Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали
чувства
та си в надсетивните светове.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове.
Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при
чувства
та, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност.
Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие.
към текста >>
Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той
чувства
писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му. Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум.
Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли. Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
към текста >>
То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в
чувства
нето, става плахо благоговение.
Върху душата се излива толкова дълбоко, благоговеещо усещане, че човек не иска да се приближи. И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само познание. Познанието е първоначално.
То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение.
Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното.
към текста >>
И това
чувства
не най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота.
Върху душата се излива толкова дълбоко, благоговеещо усещане, че човек не иска да се приближи. И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само познание. Познанието е първоначално. То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение. Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру.
И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота.
Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното. То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност. Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
към текста >>
Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в
чувства
не това, което първо е било надсетивно съзерцание.
И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само познание. Познанието е първоначално. То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение. Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота.
Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание.
Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното. То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност. Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
към текста >>
Това
чувства
не търси богочовека на Голгота.
Познанието е първоначално. То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение. Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание.
Това чувстване търси богочовека на Голгота.
То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното. То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност. Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
към текста >>
Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се
чувства
издигнат нагоре от физическото тяло.
Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за духовната същност на Христос Исус.
Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло.
Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се чувства по определен начин отчужден от физическото си тяло. Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло. Чрез всичко, което той изживява като духовен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят. Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не чувства ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло. Трябва да се изпита как отново се открива този физически свят, мислите и говора за това, което човек изживява в надсетивния свят.
към текста >>
Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се
чувства
по определен начин отчужден от физическото си тяло.
Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за духовната същност на Христос Исус. Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло.
Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се чувства по определен начин отчужден от физическото си тяло.
Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло. Чрез всичко, което той изживява като духовен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят. Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не чувства ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло. Трябва да се изпита как отново се открива този физически свят, мислите и говора за това, което човек изживява в надсетивния свят. Но това е нещо, което довежда до състоянието, като че ли човек отново, повторно трябва да завладее живота, като че ли трябва да премине през сътвореното от самия него раждане.
към текста >>
Докато медиумната личност се
чувства
изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло.
Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за духовната същност на Христос Исус. Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло. Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се чувства по определен начин отчужден от физическото си тяло.
Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло.
Чрез всичко, което той изживява като духовен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят. Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не чувства ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло. Трябва да се изпита как отново се открива този физически свят, мислите и говора за това, което човек изживява в надсетивния свят. Но това е нещо, което довежда до състоянието, като че ли човек отново, повторно трябва да завладее живота, като че ли трябва да премине през сътвореното от самия него раждане. Така се опознават дълбините на човешката същност.
към текста >>
Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не
чувства
ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло.
Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за духовната същност на Христос Исус. Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло. Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се чувства по определен начин отчужден от физическото си тяло. Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло. Чрез всичко, което той изживява като духовен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят.
Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не чувства ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло.
Трябва да се изпита как отново се открива този физически свят, мислите и говора за това, което човек изживява в надсетивния свят. Но това е нещо, което довежда до състоянието, като че ли човек отново, повторно трябва да завладее живота, като че ли трябва да премине през сътвореното от самия него раждане. Така се опознават дълбините на човешката същност. Защото при повторното обхващане на тази човешка същност тя се опознава, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното.
към текста >>
И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на
чувства
та, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери.
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност. Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята.
И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери.
Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек. Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота.
към текста >>
То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в
чувства
нето, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
В християнизирането на социалния живот лежи второто. Ще ви запитам дали е възможно това, за което хората копнеят, за което обикновеният благочестив човек копнее, а именно че може да намери в душата си Христовата сила, когато действа сред другите хора в социалния живот, да разбере, че действа по поръка на Христос, така че делата му да са изпълнени по поръка на Христос. Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос.
То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
към текста >>
Не без Христос следва човечеството да навлезе в бъдещето, а с Христос, с наистина опознатия, по
чувства
ния и желания Христос и действайки в света с неговата същност.»
Чрез продължаването на чисто външната природна наука тази благочестивост постепенно ще залезе и помрачнее напълно. Когато обаче антропософската наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс. Това, за което именно благочестивият копнее, става сигурно знание чрез антропософската наука за духа. Затова тя казва, че не пречи на истински благочестивия да върви по пътя си, тя не отклонява хората от Христос. Тя може да каже: «Не срещу съвременната наука се влиза в духовния свят, а с нея и с нейното уважение!
Не без Христос следва човечеството да навлезе в бъдещето, а с Христос, с наистина опознатия, почувствания и желания Христос и действайки в света с неговата същност.»
към текста >>
86.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Като възрастни хора
чувства
ме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган.
По фин начин детето е един вид опипващо око. Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ. То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето.
Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган.
То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган. Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето. Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него. Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество. И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето.
към текста >>
И ние трябва сами да се стараем да имаме мисли и
чувства
, когато сме наблизо до детето, на които детето може да подражава вътрешно като мисли и
чувства
.
То подражава, то изобщо още няма никакъв импулс за добро и зло, а само да прави това, което се прави около него. Ако вярваме, че с проповеди за добро и зло бихме могли да постигнем нещо при детето, се намираме в най-голямо заблуждение. С възпитателските си методи можем да постигнем нещо само ако поставим пред детето пример за подражание. Това стига чак до мислите. Ох, между този, който възпитава, и детето съществува фина вътрешна връзка!
И ние трябва сами да се стараем да имаме мисли и чувства, когато сме наблизо до детето, на които детето може да подражава вътрешно като мисли и чувства.
Защото детето душевно е изцяло едно сетиво и възприема в най-фините вълнения, за които нашите възрастни сетива дори не могат да сънуват това, което протича в неговото обкръжение.
към текста >>
Детето няма интелектуални съмнения, но изпитва вътрешно неспокойствие, то има нещо от това, което е, бих казал, вътрешен въпрос към съдбата, зададен по детски начин, който то не може да изговори, но не е и необходимо още да го изговори, то го
чувства
полусмътно, полунесъзнателно.
Между деветата и десетата година в детето започва да се надига нещо извънредно важно. Възпитателят, който наистина наблюдава човека, знае, че някога между деветата и десетата година детето особено силно се нуждае от нещо.
Детето няма интелектуални съмнения, но изпитва вътрешно неспокойствие, то има нещо от това, което е, бих казал, вътрешен въпрос към съдбата, зададен по детски начин, който то не може да изговори, но не е и необходимо още да го изговори, то го чувства полусмътно, полунесъзнателно.
Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст. Те съвсем точно знаят, че искат нещо особено от възпитателя, към когото са поглеждали с любов. Обикновено не може да им се отговори така, както се отговаря на един интелектуален въпрос. Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори. В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение.
към текста >>
Както казахме, детето не си казва това с разума, а то го
чувства
.
Детето не го поставя с разума, то го поставя в чувството, с подсъзнателната си човешка същност. Ние можем да го формулираме, а то не може да го формулира. Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател. Сега в него се появява потребността да усеща доброто и злото по един нов начин, като че ли те са налични в света като сили. Досега то е гледало към възпитателя, сега иска да прозре през възпитателя и да може да си каже, че този възпитател не е само човекът, който казва кое е добро и кое зло, а той го казва, защото е духовен пратеник, божи предвестител, той го знае от духовните светове.
Както казахме, детето не си казва това с разума, а то го чувства.
И неговият особен въпрос, който се надига в чувството, ни съобщава, че това и това е подходящо за това дете. Така че наистина се вижда как в дълбочината се корени това, за което се казва, че е добро или зло, истинско или погрешно. Тогава детето придобива ново доверие.
към текста >>
То трябва да стане сигурно в чувствените си преценки: «Доброто е нещо, което ми е симпатично, а злото ми е антипатично.» Основата на моралността трябва да се гради върху симпатии и антипатии, върху оценки чрез
чувства
та.
Когато детето е стигнало до този момент между деветата и десетата си година, можем да започнем да му представяме картини, които преди всичко импулсират фантазията му, картини за добри хора, които ще предизвикат в него чувство на симпатия към това, което тези хора правят. Забележете, че не казвам да се проповядват на детето нравствени повели, не казвам да се обърнем към интелекта с морални оценки. Трябва да се обърнем към естетичното, към фантазията, да събудим харесване или нехаресване на доброто или лошото, правилното или неправилното, на възвишеното, на моралната постъпка и да обърнем внимание към съществуващото в света последствие и компенсиране на неправилните дела. Ако преди човек е заставал пред детето като нравствен регулатор, сега трябва да му представи картини, които действат върху фантазията, изживяваща се от сетивната същност. Така до половата зрялост детето следва да приеме моралността като чувство.
То трябва да стане сигурно в чувствените си преценки: «Доброто е нещо, което ми е симпатично, а злото ми е антипатично.» Основата на моралността трябва да се гради върху симпатии и антипатии, върху оценки чрез чувствата.
към текста >>
Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в
чувства
та.
Не можем да оставим едно растение да расте така, че веднага да образува цветове. Цъфтежът следва по-късно. Първо трябва да се полагат грижи за корените на растението. Ако искате да превърнете корените в цветове, ще бъде една безсмислица. Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на растението в цветове.
Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в чувствата.
Ако при детето е създадена моралност в чувствата, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в чувствата си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост. Тогава в самото него може да се събуди моралната интелектуална преценка. А това е нещо толкова важно за живота, че всяко морално възпитание трябва да бъде изградено на тази основа! Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното. И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта.
към текста >>
Ако при детето е създадена моралност в
чувства
та, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в
чувства
та си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост.
Цъфтежът следва по-късно. Първо трябва да се полагат грижи за корените на растението. Ако искате да превърнете корените в цветове, ще бъде една безсмислица. Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на растението в цветове. Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в чувствата.
Ако при детето е създадена моралност в чувствата, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в чувствата си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост.
Тогава в самото него може да се събуди моралната интелектуална преценка. А това е нещо толкова важно за живота, че всяко морално възпитание трябва да бъде изградено на тази основа! Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното. И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време.
към текста >>
Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се
чувства
м неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен.
Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща. Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само.
Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен.
Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето. Когато като градинар някой се грижи за растението, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат. Възпитателят трябва да е толкова безкористен, че да могат да се разгърнат вътрешните сили на детето, тогава ще е добър възпитател и детето ще расте по правилния начин.
към текста >>
Тогава обаче, когато моралността е развита в човека така, че човекът сам е бил уважаван с неговата вътрешна свобода, тогава моралният импулс се свързва с вътрешността на човека и човекът може да
чувства
, че той е нещо, което принадлежи към него.
Тогава обаче, когато моралността е развита в човека така, че човекът сам е бил уважаван с неговата вътрешна свобода, тогава моралният импулс се свързва с вътрешността на човека и човекът може да чувства, че той е нещо, което принадлежи към него.
И той се чувства тогава в своите морални сили, в своите морални действия така, както телесно се чувства в кръвообращението си в своите растежни сили. Както той трябва да разглежда природния живот като принадлежащ към него, така че цялото му тяло чак до повърхността на тялото е проникнато, пулсира и е изпълнено със сили, така той чувства моралността, понеже по правилния начин я е развил сам в себе си.
към текста >>
И той се
чувства
тогава в своите морални сили, в своите морални действия така, както телесно се
чувства
в кръвообращението си в своите растежни сили.
Тогава обаче, когато моралността е развита в човека така, че човекът сам е бил уважаван с неговата вътрешна свобода, тогава моралният импулс се свързва с вътрешността на човека и човекът може да чувства, че той е нещо, което принадлежи към него.
И той се чувства тогава в своите морални сили, в своите морални действия така, както телесно се чувства в кръвообращението си в своите растежни сили.
Както той трябва да разглежда природния живот като принадлежащ към него, така че цялото му тяло чак до повърхността на тялото е проникнато, пулсира и е изпълнено със сили, така той чувства моралността, понеже по правилния начин я е развил сам в себе си.
към текста >>
Както той трябва да разглежда природния живот като принадлежащ към него, така че цялото му тяло чак до повърхността на тялото е проникнато, пулсира и е изпълнено със сили, така той
чувства
моралността, понеже по правилния начин я е развил сам в себе си.
Тогава обаче, когато моралността е развита в човека така, че човекът сам е бил уважаван с неговата вътрешна свобода, тогава моралният импулс се свързва с вътрешността на човека и човекът може да чувства, че той е нещо, което принадлежи към него. И той се чувства тогава в своите морални сили, в своите морални действия така, както телесно се чувства в кръвообращението си в своите растежни сили.
Както той трябва да разглежда природния живот като принадлежащ към него, така че цялото му тяло чак до повърхността на тялото е проникнато, пулсира и е изпълнено със сили, така той чувства моралността, понеже по правилния начин я е развил сам в себе си.
към текста >>
Ако това се схване в духовен смисъл, по
чувства
се и премине във волята, тогава ще бъде най-силният импулс и в социалния живот.
Тогава той вижда проникващото света добро как действа и в него, както вижда природните сили като действащи в тялото му. И той разбира оформеното като подкова желязо, когато му се каже образно, че на пътя лежи една подкова. Някой казва: «Тази подкова може да се използва като магнит, защото има вътрешни сили.» Друг казва:«Ах, желязото си е желязо, аз използвам подковата за копитата на моя кон.» Виждате ли, вторият човек е някой, който през различните епохи на развитието си не е стигнал дотам да вижда в целия човек духовността на живота. Който от двамата вижда само външното, а не това, което витае и тъче духовно в човека, той просто употребява извитото като подкова магнитно желязо само като подкова за коня си. Това означава да се възпита човека не за правилния поглед в живота, не за разгръщането на правилните сили в живота.
Ако това се схване в духовен смисъл, почувства се и премине във волята, тогава ще бъде най-силният импулс и в социалния живот.
към текста >>
87.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние се учим да познаваме нашето мислене,
чувства
не и воля, като се стремим към себенаблюдение.
Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот. А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата. Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание? Всъщност само като опознаваме външните прояви на душевността.
Ние се учим да познаваме нашето мислене, чувстване и воля, като се стремим към себенаблюдение.
Това са свойства на душевността. За самата душевност, бих казал, имаме само една преценка, една представа. Ние виждаме сетивното, възприемаме го. Душевността познаваме, като от свойствата на собствената ни вътрешност си изграждаме преценката, че в самите нас се намира нещо душевно.
към текста >>
Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то
чувства
, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния.
Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект. От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче.
Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния.
Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето. Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете. Не говоря само образно, това е реалност. Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния.
към текста >>
Възрастният
чувства
вкуса само с езика и небцето.
От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче. Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния.
Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето.
Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете. Не говоря само образно, това е реалност. Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния. Вътрешно детето е изцяло сетивен орган.
към текста >>
Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на
чувства
та, които детето изживява.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение.
Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява.
Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи. Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>
Тя се преодолява като по правилния начин стоим до детето с нашия авторитет така, че детето действително да по
чувства
, че това, което възпитателят извлича от цвета, от формата, то иска да го наподоби, защото иска да стане като него.
Знаем, че тези форми на буквите са произлезли в определени цивилизации от художественото подражаване на външните процеси и неща. Светът е започнал с картинния шрифт. Когато учим детето да пише, също трябва да започнем от картината. В Щутгарт, във Валдорфското възпитателско изкуство започваме не с буквите като такива, а започваме художествено с рисуване и чертане. Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява.
Тя се преодолява като по правилния начин стоим до детето с нашия авторитет така, че детето действително да почувства, че това, което възпитателят извлича от цвета, от формата, то иска да го наподоби, защото иска да стане като него.
По този заобиколен път трябва да се учи всичко. То може обаче да се научи, когато не само външно, но и вътрешно наистина има отношение между учителя и ученика, което излива художествеността над всичко, преподавано като знания и възпитание. Защото между възпитателя и детето действат именно невидими неща. Там действа не само това, което човек си е усвоил като умение във възпитанието и др.п., а там преди всичко действа нагласата, чувството, цялото душевно отношение на учителя. То обаче може да получи съответната насока, когато човек е в състояние да се издигне като учител до духовността на света.
към текста >>
Можем като учители да се
чувства
ме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата.
Само че можем да поднесем това на детето по два начина.
Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата.
За него аз формирам един образ, опитвам се да изградя тази картина.»
към текста >>
Да, ако си създам образа само за детето, а себе си
чувства
м като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето.
Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето.
Но аз бих могъл с моите душевни усещания да се отнеса към детето по друг начин, бих могъл да си кажа: «Самият аз вярвам на този образ. Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата. Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен. Сам Бог е искал да ми покаже това с измъкващата се от пашкула пеперуда.»
към текста >>
Това е възможно, ако ние се по
чувства
ме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива.
А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот.
Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива.
Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>
[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите,
чувства
та и дори физическите му недъзи.
[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите, чувствата и дори физическите му недъзи.
- Бел. пр.
към текста >>
88.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Чувства
м се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Чувствам се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Тогава говорих за отношението на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И между смъртта и новото раждане ние се
чувства
ме като целия свят - когато говоря за цялост, това е само относително казано, но въпреки това е пълната истина, всеки се
чувства
като целия свят.
В духовното битие между смъртта и новото раждане е точно обратното. Там наистина опознаваме нашата вътрешност. Там е така, като че ли тук, на Земята, освен нас, не бихме виждали навън дърветата и облаците, а бихме гледали главно навътре и бихме казвали: «Това са белите дробове, това са сърцето и стомахът.» В духовния свят ние гледаме навътре в нас. Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии. Това е нашият вътрешен свят.
И между смъртта и новото раждане ние се чувстваме като целия свят - когато говоря за цялост, това е само относително казано, но въпреки това е пълната истина, всеки се чувства като целия свят.
И точно в най-важния момент от нашето духовно битие между смъртта и едно ново раждане ние чувстваме, изживяваме и осъзнаваме света на духовните същества. Вярно е също, че както там осъзнаваме своята вътрешност като съставена от духовете на висшия свят, така тук не осъзнаваме нашите вътрешни органи, черен дроб, бял дроб и т.н.
към текста >>
И точно в най-важния момент от нашето духовно битие между смъртта и едно ново раждане ние
чувства
ме, изживяваме и осъзнаваме света на духовните същества.
Там наистина опознаваме нашата вътрешност. Там е така, като че ли тук, на Земята, освен нас, не бихме виждали навън дърветата и облаците, а бихме гледали главно навътре и бихме казвали: «Това са белите дробове, това са сърцето и стомахът.» В духовния свят ние гледаме навътре в нас. Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии. Това е нашият вътрешен свят. И между смъртта и новото раждане ние се чувстваме като целия свят - когато говоря за цялост, това е само относително казано, но въпреки това е пълната истина, всеки се чувства като целия свят.
И точно в най-важния момент от нашето духовно битие между смъртта и едно ново раждане ние чувстваме, изживяваме и осъзнаваме света на духовните същества.
Вярно е също, че както там осъзнаваме своята вътрешност като съставена от духовете на висшия свят, така тук не осъзнаваме нашите вътрешни органи, черен дроб, бял дроб и т.н.
към текста >>
Защото ние се
чувства
ме самотни, когато в известен смисъл издишваме.
Как самоотвержено се отнасяме към другия човек, това означава как можем да бъдем морални в любовта, това е главно отзвук от взаимния живот с духовните същества в духовния свят между смъртта и новото раждане. А какво ни остава от, бих казал, самотното изживяване - защото то изглежда така, от самотното изживяване на себе си в духовния свят?
Защото ние се чувстваме самотни, когато в известен смисъл издишваме.
Вдишването е като изживяване на духовните същества, издишването е като изживяване на самите нас. Но чувството на самотност, отзвукът на това чувство на самотност тук, на Земята, е способността на паметта, на спомнянето. Ние не бихме имали памет, ако тя не би била отзвук от това чувство на самотност. Всъщност ние сме хора в духовния свят поради това, че, не мога да кажа, се отдръпваме в самите нас, а че можем да се освободим от това, което е в нас като висши духове. Поради това сме хора, самостоятелни хора в духовния свят.
към текста >>
И ние
чувства
ме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята.
Преди всичко отслабват силите, които ни правят способни да се осъзнаваме сред духовните същества и да бъдем самостоятелни хора. В духовния свят сравнително дълго време преди да слезем на Земята - ние първо изгубваме способността да живеем заедно с духовните същества. Последния път споменах, че заедно с духовните същества формираме духовния зародиш на нашето физическо тяло, което изпращаме най-напред долу, след това приемаме етерното тяло и слизаме долу. Това го описах последния път. Първо, ние изгубваме способността да живеем с духовите същества на духовния свят, тя отслабва.
И ние чувстваме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята.
Тогава се чувстваме като един аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва. Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят. С изгубването на самочувствието, което не можем повече да имаме в нас, се появява потребността да се опрем на нещо външно, именно да се опрем на нашето тяло. Бих казал, че бавно забравяме да летим и трябва да се учим да вървим. Знаете, че е казано образно, но образът е напълно действителен.
към текста >>
Тогава се
чувства
ме като един аз, но все по-малко
чувства
ме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
В духовния свят сравнително дълго време преди да слезем на Земята - ние първо изгубваме способността да живеем заедно с духовните същества. Последния път споменах, че заедно с духовните същества формираме духовния зародиш на нашето физическо тяло, което изпращаме най-напред долу, след това приемаме етерното тяло и слизаме долу. Това го описах последния път. Първо, ние изгубваме способността да живеем с духовите същества на духовния свят, тя отслабва. И ние чувстваме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята.
Тогава се чувстваме като един аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят. С изгубването на самочувствието, което не можем повече да имаме в нас, се появява потребността да се опрем на нещо външно, именно да се опрем на нашето тяло. Бих казал, че бавно забравяме да летим и трябва да се учим да вървим. Знаете, че е казано образно, но образът е напълно действителен. И така се вживяваме в нашето тяло.
към текста >>
Все повече
чувства
ме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят.
Последния път споменах, че заедно с духовните същества формираме духовния зародиш на нашето физическо тяло, което изпращаме най-напред долу, след това приемаме етерното тяло и слизаме долу. Това го описах последния път. Първо, ние изгубваме способността да живеем с духовите същества на духовния свят, тя отслабва. И ние чувстваме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята. Тогава се чувстваме като един аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят.
С изгубването на самочувствието, което не можем повече да имаме в нас, се появява потребността да се опрем на нещо външно, именно да се опрем на нашето тяло. Бих казал, че бавно забравяме да летим и трябва да се учим да вървим. Знаете, че е казано образно, но образът е напълно действителен. И така се вживяваме в нашето тяло. Чувството на самотност се опира на тялото и става способност на паметта, а чувството на общност трябва отново да го завладеем тук, на Земята.
към текста >>
И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът пред
чувства
тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях.
любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство.
И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях.
И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността. Не че трябва да е благочестиво религиозно, едно весело изкуство също може да има наклонност, усещане за нещо религиозно.
към текста >>
89.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Като второ, човекът се
чувства
поради това отговорен пред духовните светове.
Човекът първо се схваща като принадлежащ към духовните светове и чрез това узнава, че земното съществуване трябва да получи своите задачи от духовните светове.
Като второ, човекът се чувства поради това отговорен пред духовните светове.
Всичко това го издига над простото земно съществуване, но не така, че той да го напусне мечтателно-мистично и да не го уважава достатъчно, а като точно от надсетивния свят си извлича задачите за земното си съществуване и с това повлиява целия стил, цялото състояние на земното си съществуване.
към текста >>
Той възприема в определен смисъл своето мислене,
чувства
не и воля, когато поглежда в себе си.
Човекът, който живее тук, на Земята, отваря своите сетива за физическия свят.
Той възприема в определен смисъл своето мислене, чувстване и воля, когато поглежда в себе си.
Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност. Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране. Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н. с обикновеното познание, гледайки в себе си.
към текста >>
Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги
чувства
ме, когато са болни.
Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност. Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране. Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н. с обикновеното познание, гледайки в себе си.
Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са болни.
Когато са здрави, не ги усещаме. Човекът живее в себе си, действа в себе си. Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той.
към текста >>
Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се
чувства
ме едно със света на висшите йерархии.
Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се чувстваме едно със света на висшите йерархии.
Но това не може да бъде така. То би било точно както ако на Земята бихме искали само да вдишваме и никога да не издишваме. Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите. Както тук имаме ритмична смяна на вдишване и издишване - мога да кажа също будност и сън, така там сменяме изживяването на йерархичния духовен свят с изживяването на самите нас, където самотни се вглъбяваме в нашата собствена душа, където се връщаме към самите нас. Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си.
към текста >>
След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не
чувства
живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот.
Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят.
След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот.
Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот. Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н. като наш вътрешен живот. Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот. Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно.
към текста >>
Преди той го е
чувства
л като свой вътрешен живот.
Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот.
Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот.
Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н. като наш вътрешен живот. Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот. Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно. От определен момент си казваме: «Сега не работим повече заедно, сега това, което сме правили заедно преди, ни се представя като картина.
към текста >>
Тук, във физическия свят, ние
чувства
ме кръвообращението си, дишането и т.н.
И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот.
Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н.
като наш вътрешен живот. Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот. Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно. От определен момент си казваме: «Сега не работим повече заедно, сега това, което сме правили заедно преди, ни се представя като картина. Преди се намирахме в дейността на духовния свят, сега се намираме в неговите откровения.
към текста >>
Там, в живота между смъртта и новото раждане,
чувства
ме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот.
От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот. Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н. като наш вътрешен живот.
Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот.
Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно. От определен момент си казваме: «Сега не работим повече заедно, сега това, което сме правили заедно преди, ни се представя като картина. Преди се намирахме в дейността на духовния свят, сега се намираме в неговите откровения. Това в действителност означава, че от сферата на постоянните звезди сме прекрачили в планетната сфера.»
към текста >>
Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в
чувства
та.
именно силите, които биха могли да бъдат проникнати в майчиното тяло от физическата материя. Предположете, че ние не го изпратим предварително, а го проникнем с етерното тяло, преди да сме стигнали в субстанцията на физическия ембрион и при това, което ни бива предложено там. Какво би се случило? Точно чрез това, че можем да знаем какво би могло да се случи, започваме изключително да се възхищаваме на мъдрото ръководство на Всемира. Защото, ако беше станало другото, при всяка мисъл, която схващаме, пред нас постоянно би заставала склонността, която имаме към злото.
Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в чувствата.
Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание. Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош човек беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил! » Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи. Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост.
към текста >>
С други думи, обикновеното земно познание, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите
чувства
.
С други думи, обикновеното земно познание, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите чувства.
Това не е така при познанието, което черпим при вътрешните изживявания в духовния свят. Те обхващат цялото ни същество, да, когато усвоим тези знания, цялото ни същество бива другояче организирано. Духовнонаучните знания не ни оставят студени в нашата душевност, както физическите знания, но въпреки това те не са по-малко обективни знания. Ако някой би казал: «Знания, които докосват душевността, не са обективни, те са субективни» - не бива да си представяме следното. Когато някой стои пред Рафаеловата Сикстинска мадона, би трябвало да е особняк, ако не изпита възхищение от тази картина.
към текста >>
И който все повече и повече опознава истини, които се отнасят до живота на човека между смъртта и новото раждане, при него се ангажират
чувства
та, а след това и волята.
Но никой не би казал, че това е само субективно, че Рафаеловата мадона не е обективна. Защото става въпрос не за това, че не трябва да изпитваме симпатия или антипатия в душевността, ако гледаме нещо обективно, а за това да не пречим на обективното чрез нашата субективност. Когато, естествено, признаем нещо за това, че ни пасва да приемем нещо за обективно, тогава не сме обективни, защото в този случай приемаме нещо, понеже ни харесва. Но когато пред нас се представи нещо като такива знания и ние изпитаме възхищение, тогава това възхищение съвсем сигурно не нарушава обективността на знанието. Това е същественото при антропософските духовнонаучни познания, че те ангажират не само нашия разум, нашата глава, а цялото ни човешко същество.
И който все повече и повече опознава истини, които се отнасят до живота на човека между смъртта и новото раждане, при него се ангажират чувствата, а след това и волята.
Това означава, че човекът се прониква с импулси за дела чрез това, което той узнава от духовните светове. Тук, на Земята, той се чувства като изпълнител на това, което е бил в духовния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Тук, на Земята, той се
чувства
като изпълнител на това, което е бил в духовния живот между смъртта и новото раждане.
Когато, естествено, признаем нещо за това, че ни пасва да приемем нещо за обективно, тогава не сме обективни, защото в този случай приемаме нещо, понеже ни харесва. Но когато пред нас се представи нещо като такива знания и ние изпитаме възхищение, тогава това възхищение съвсем сигурно не нарушава обективността на знанието. Това е същественото при антропософските духовнонаучни познания, че те ангажират не само нашия разум, нашата глава, а цялото ни човешко същество. И който все повече и повече опознава истини, които се отнасят до живота на човека между смъртта и новото раждане, при него се ангажират чувствата, а след това и волята. Това означава, че човекът се прониква с импулси за дела чрез това, което той узнава от духовните светове.
Тук, на Земята, той се чувства като изпълнител на това, което е бил в духовния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го
чувства
в процесите на своите движения.
Чрез какво днес сме станали такива интелектуалисти и защо древните хора не са били такива? Защото древните хора са познавали произлязлото като насоки от целия човек. Днес човекът учи например геометрия. Там му става ясно какво е вертикалът. Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в идеалното, но не се познава взаимовръзката.
Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения.
И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала. По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия. Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно. И как го прави главата на човека? Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола.
към текста >>
Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се
чувства
задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание. От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост. Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот. Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане.
Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
към текста >>
Нека да останем заедно с тези мисли,
чувства
и преди всичко с тази нагласа и да се държим заедно във времето, когато ще бъдем пространствено разделени.
Нека да останем заедно с тези мисли, чувства и преди всичко с тази нагласа и да се държим заедно във времето, когато ще бъдем пространствено разделени.
Това е, което искам да ви кажа като поздрав, с пожеланието да оставим като повод това, което можем да обсъдим заедно, когато съдбата ни събира, да остане в нас като мисъл, като взаимна принадлежност, която е в духовното и когато сме пространствено разделени! Въпреки това, присъединявам и желанието скоро да ми бъде възможно да допълня изложеното днес пред вас.[4]
към текста >>
90.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и
чувства
те тъпанчето.
А това, което науката нарича наковалня, тази малка костица изглежда като преобразена капачка на коляното, и това от тази наковалня, което е насочено към тъпанчето, изглежда като преобразена подбедрица със стъпалото. А стъпалото при ухото не се опира в този случай на земята, а на тъпанчето. Действително имате един човешки член във вътрешността на ухото, който е преобразен крайник. Можете да кажете надлакътница, само че при ръцете капачката на коляното не е оформена, липсва наковалнята. Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето.
И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето.
Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето. Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването.
към текста >>
Там грубо
чувства
те земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето.
Действително имате един човешки член във вътрешността на ухото, който е преобразен крайник. Можете да кажете надлакътница, само че при ръцете капачката на коляното не е оформена, липсва наковалнята. Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето. И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето. Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран.
Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето.
Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването. Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи.
към текста >>
Но той не би се завърнал никога към себе си, ако не би могъл да угаси в себе си това
чувства
не на висшите йерархии.
В тази посока можем да изложим още конкретни неща. Последния път, когато говорих тук пред вас, казах, че във времето между смъртта и новото раждане човекът изживява състоянието, че в своята вътрешност той изцяло става едно със съществата на висшите йерархии. Там той всъщност забравя себе си. Той сам е висшите йерархии.
Но той не би се завърнал никога към себе си, ако не би могъл да угаси в себе си това чувстване на висшите йерархии.
Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество.
към текста >>
По подобен начин
чувства
ме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване.
Така дишаме в известен смисъл духовно в света между смъртта и новото раждане. Ние се сливаме със съществата на висшите йерархии и отново ги напускаме. Тук, на тази Земя, имаме един отзвук на това, бих казал, небесно дишане. В това, че на Земята можем да вървим, ние се нагаждаме към гравитационната земна сила. Това е тежестта, преобразуваното ухо, както казах.
По подобен начин чувстваме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване.
Тук, на тази Земя, ние първо нагаждаме нашите говорни органи на човешкия говор. В заложбата между смъртта и новото раждане ние поемаме в нас Логоса, Мировото слово, Мировия говор и от този мирови говор е формиран и целият ни говорен апарат. Както простиращото се надолу ухо го преобразуваме в апарат за ориентиране и вървене, така, но не толкова силно, преобразуваме и говорния и певческия орган. При ухото остава само вярно отражение, бих казал, на това, което се е образувало в духовния свят в предземното съществуване; при говорния орган нещата се намират по средата. Ние се учим да говорим едва на Земята.
към текста >>
Който има усещане за това, ще по
чувства
как един консонантен звук напомня нещо ъгловато, друг - на нещо кадифено.
Но в този човешки говор в действителност е ясно възприемаемо както земното, така и формираното от духовността. Ние не бихме могли да изговаряме никакви консонантни звуци, ако не бихме могли да се нагодим към нещата от външния свят. В консонантите имаме винаги репродукция на това, което ни предлага външният свят.
Който има усещане за това, ще почувства как един консонантен звук напомня нещо ъгловато, друг - на нещо кадифено.
В съгласните имаме нещо, в което ние се нагаждаме към формите, към фигурите на външния свят. В гласните изразяваме нашата собствена вътрешност. Който каже А, знае, че нещо в душевността му живее като учудване, възхищение, изразяващо се в А. В
към текста >>
Но когато аз ви опиша нещата, както описах сега как се получава разбирането на думата «дърво», как ухото е копие на небесната дейност, бих искал да видя тази душа, която при това не се вълнува, не
чувства
прекрасното в това, не усеща нищо при такова изложение.
Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира. В това отношение нещата са съвсем обективни.
Но когато аз ви опиша нещата, както описах сега как се получава разбирането на думата «дърво», как ухото е копие на небесната дейност, бих искал да видя тази душа, която при това не се вълнува, не чувства прекрасното в това, не усеща нищо при такова изложение.
Човек би трябвало наистина да е вътрешно изсушен, ако от такова изложение - разбира се, то днес е несъвършено, би могло да се разкаже по-добре и тогава ще изпъкне още по-силно - човек не изпита възхищение пред света и поставянето на човека от духовния във физическия свят.
към текста >>
И не само нашите
чувства
, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука.
С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия.
И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука.
Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>
Но то навлиза в
чувства
щия и във волевия човек.
Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука.
Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек.
Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>
Дори и при най-интензивно
чувства
щите хора то избледнява.
Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен. Представете си, че когато сте били на осемнадесет години, сте изгубили някой близък. Представете си колко живо е било всичко, което сте изживели тогава. Помислете колко бледо изглежда то в спомена след тридесет години, не е нужно и да са тридесет години. То избледнява.
Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява.
Във външния земен живот трябва да е така. Но макар и да угасва така в по-късно време, то остава като част от човешката същност. И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта. Тогава се изживява същото със същата интензивност. Това принадлежи към човека.
към текста >>
Ако порежете палеца на крака си, той е много далеч от главата, но вие изживявате чрез главата болката, която
чувства
те.
Ако бихме се родили на четиринадесет години, веднага полово зрели, никога не бихме станали морални хора. Защото моралността трябва да я постигнем във вътрешното изграждане на ритъма между седмата и четиринадесетата година. Оттам и във възпитанието в началното училище имаме толкова голямо влияние върху моралното възпитание на човека. Това го носим по-късно в нас. Ние винаги носим всичко в нас.
Ако порежете палеца на крака си, той е много далеч от главата, но вие изживявате чрез главата болката, която чувствате.
Ако днес чувствате религиозно, във вас действа това, което сте изживели душевно само по отношение на външното до вашата седма година, до смяната на зъбите. Както чувствате болката на палеца в дейността на главата, така това, което до седмата си година сте изживели, е дейно във вашите четиридесет години. То е налице.
към текста >>
Ако днес
чувства
те религиозно, във вас действа това, което сте изживели душевно само по отношение на външното до вашата седма година, до смяната на зъбите.
Защото моралността трябва да я постигнем във вътрешното изграждане на ритъма между седмата и четиринадесетата година. Оттам и във възпитанието в началното училище имаме толкова голямо влияние върху моралното възпитание на човека. Това го носим по-късно в нас. Ние винаги носим всичко в нас. Ако порежете палеца на крака си, той е много далеч от главата, но вие изживявате чрез главата болката, която чувствате.
Ако днес чувствате религиозно, във вас действа това, което сте изживели душевно само по отношение на външното до вашата седма година, до смяната на зъбите.
Както чувствате болката на палеца в дейността на главата, така това, което до седмата си година сте изживели, е дейно във вашите четиридесет години. То е налице.
към текста >>
Както
чувства
те болката на палеца в дейността на главата, така това, което до седмата си година сте изживели, е дейно във вашите четиридесет години.
Оттам и във възпитанието в началното училище имаме толкова голямо влияние върху моралното възпитание на човека. Това го носим по-късно в нас. Ние винаги носим всичко в нас. Ако порежете палеца на крака си, той е много далеч от главата, но вие изживявате чрез главата болката, която чувствате. Ако днес чувствате религиозно, във вас действа това, което сте изживели душевно само по отношение на външното до вашата седма година, до смяната на зъбите.
Както чувствате болката на палеца в дейността на главата, така това, което до седмата си година сте изживели, е дейно във вашите четиридесет години.
То е налице.
към текста >>
Само че е необходимо човек да осмисли и да по
чувства
нещата.
Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян.
Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата.
А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта. Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек. Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни. То не изчезва само когато се сваля до гледната точка на обикновеното разбиране. Тези неща също така трябва да бъдат разбрани от духовния изследовател, както ги разбира този, на когото те се съобщават.
към текста >>
Навлезем ли в духовната област, навсякъде я
чувства
ме като пронизана с моралност.
Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него. Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното. Тогава сред човечеството ще се разпространи великолепното чувство, което преди всичко е важно да се обработи педагогически и дидактически. Обикновеното знание с главата е всъщност морално неутрално.
Навлезем ли в духовната област, навсякъде я чувстваме като пронизана с моралност.
Достатъчно е да си спомните казаното, че заедно с висшите йерархии изграждаме любовта. Моралността на Земята е само отражение на изживяването в небесните сфери. Но как изживяваме тогава това, което наричаме «добро»? Ние го изживяваме така, че казваме: «Човекът в действителност не е само физическо, той е и духовно същество. Когато наистина се вживее в духовния свят, той учи с духа да поема в себе си доброто.»
към текста >>
Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се
чувства
сакат, ако не е морален, да не се
чувства
напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт.
Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо.
Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт.
То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
91.
Рудолф Щайнер за записките на лекциите.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни
чувства
на членовете на Обществото.
Никъде и в най-малката степен не е казано нещо, което не е чист резултат от изграждащата се антропософия.
Не може и дума да става за някаква отстъпка пред предразсъдъци или обичайни чувства на членовете на Обществото.
Който чете тези частни публикации, може напълно да ги приеме като това, което казва антропософията. Затова когато изискванията в това отношение станаха по-настойчиви, без колебания се изостави условието тези печатни записки да се разпространяват само в кръга на членовете на Обществото. Само трябва да се има предвид, че в непрегледаните от мен лекции може да има грешки.
към текста >>
92.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Около нас е разположен онзи свят, с който ние се
чувства
ме здраво свързани било то с нашите сетива, било то с нашето дишане, било то с процесите на нашето хранене.
Около нас е разположен онзи свят, с който ние се чувстваме здраво свързани било то с нашите сетива, било то с нашето дишане, било то с процесите на нашето хранене.
Ако обаче живеем в света между смърт та и новото раждане, тогава ние съвсем няма да можем да се изразим в същия смисъл за нашето тяло. Защото в мига, когато минаваме през Портата на смъртта, както впрочем и в мига, когато потъваме в съня, нашето обикновено съзнание се променя и ние се оказваме в такова положение, че сме в правото си да заявим: Сега целият свят, целият Космос е мое тяло.
към текста >>
Пред необятния звезден свят ние се
чувства
ме така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето ново тяло, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо тяло.
Докато тук на Земята ние сме така устроени, че нашите органи и техните взаимодействия се проявяват вътре в нашата кожа, нещата между смъртта и новото раждане изглеждат съвсем различно: Казано с две думи, тогава ние притежаваме едно звездно тяло.
Пред необятния звезден свят ние се чувстваме така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето ново тяло, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо тяло.
Приблизително така са поставени и нещата по време на съня. От заспиването вечер до пробуждането сутрин, ние сме участници в един космически живот. А между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание. Всичко, което тук на Земята е т.н. външен свят, особено когато отправим поглед към космическите пространства, след смъртта се превръща в наш вътрешен свят.
към текста >>
Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите
чувства
макар и не толкова притъпени както волята.
Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек. Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим.
Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята.
Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене. Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
Чувства
та, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също.
Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек. Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца.
Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също.
Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене. Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
А причината, че по-късно
чувства
та и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото.
А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
Мисленето прониква в
чувства
та, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
Той се
чувства
, тъй да се каже, разпилян на всички страни, само че не физически, какъвто е случаят с гравитацията, а духовно разпилян: Едни Йерархии го привличат, други Йерархии го отблъскват.
Нещата там са съвсем различни, а не както тук на Земята, където гравитацията има само една посока. Това, което в духовния свят съответствува на гравитацията, има всевъзможни посоки, защото духовните Същества на висшите Йерархии не са разположени централно, те са навсякъде и там ориентацията не е, тъй да се каже, геометрична, както тук, където тя неизбежно сочи към средищната точка на Земята; ориентацията там се осъществява по всички възможни посоки и направления. Когато например заедно със Съществата на висшите Йерархии човекът има да изгражда своите бели дробове или някоя друга система за своя бъдещ физически организъм, той може да каже: Ето сега аз съм привлечен от третата Йерархия, а сега съм привлечен от първата Йерархия.
Той се чувства, тъй да се каже, разпилян на всички страни, само че не физически, какъвто е случаят с гравитацията, а духовно разпилян: Едни Йерархии го привличат, други Йерархии го отблъскват.
Точно това е аналогичното съответствие на физическата ориентация според гравитационното поле на Земята.
към текста >>
93.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли,
чувства
и воля.
При него от една страна имаме лишените от съзнание физическо тяло и етерно тяло, а от друга лишените от съзнание астрално тяло и Аз. И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека? Ние знаем, че състояние то на будност, т.е.
обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли, чувства и воля.
И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето,
чувства
та и волята.
При него от една страна имаме лишените от съзнание физическо тяло и етерно тяло, а от друга лишените от съзнание астрално тяло и Аз. И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека? Ние знаем, че състояние то на будност, т.е. обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли, чувства и воля.
И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
В спящия човек мисли,
чувства
и воля не съществуват.
В спящия човек мисли, чувства и воля не съществуват.
Ако обаче и насочим поглед към земното физическо тяло, ние трябва да си кажем: В това земно физическо тяло действуват всички онези сили, които формират и нашите човешки възприемателни способности. Ако спрем вниманието си на човешкото физическо тяло, ние ще установим, че то има една определена тежест. Спрямо това физическо тяло ние можем да предприемем или поне хипотетично да предвидим определени изследвания, които да ни осветлят разиграващите се в него материални процеси. И тогава ние бихме установили, че тези материални процеси са едно продължение на онези процеси, които се разиграват навън в земната природа и които под формата на „изхранване" продължават своето развитие вътре в човешкото тяло. Във физическото тяло на човека откриваме също и онези процеси, които се осъществяват в неговото дишане.
към текста >>
Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни
чувства
, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса.
Да, скъпи мои приятели, ако бяхме затворени в сферата на Зимния свят без каквато и да е възможност за проникване в духовния Космос, ние като земни хора изобщо не бихме могли да разсъждаваме. Това би било невъзможно.
Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса.
Те остават тук. С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната седмица, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което живее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса. Пред нашето въображение израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора.
към текста >>
Важна е човешката душа, човешките
чувства
, а те са непосредствено свързани с годишния кръг на Слънцето.
И най-същественото, най-важното за Съществата от висшите Йерархии е това, което се ражда и живее в човешката душа; Ангелите, които надничат през Коледните прозорци изобщо не се интересуват от професорските хипотези и открития, с тях Ангелите нямат нищо общо. Да, на този етап те изобщо не се тревожат за мислите.
Важна е човешката душа, човешките чувства, а те са непосредствено свързани с годишния кръг на Слънцето.
За да се доближим през зимата до духовния свят е от значение не толкова дали сме глупави или остроумни хора, а дали сме сърдечни или пък обратно затворени и студени егоисти. Точно това се предава на космическия свят чрез годишния цикъл на Земята.
към текста >>
И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на
чувства
та, там където живее и страда човешката душа.
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека.
И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа.
За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети. Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове. И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора! Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли. А годишният кръг на Слънцето е този, който пренася в необятните простори на Космоса нашите чувства.
към текста >>
А годишният кръг на Слънцето е този, който пренася в необятните простори на Космоса нашите
чувства
.
И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа. За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети. Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове. И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора! Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли.
А годишният кръг на Слънцето е този, който пренася в необятните простори на Космоса нашите чувства.
към текста >>
Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите
чувства
, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло.
Обаче нашата воля, скъпи мои приятели, нашата волева природа, не може да бъде пренесена по този начин в Космоса. Защото нали разбирате: Денонощният ритъм е строго фиксиран. Той неизменно протича в рамките на 24 часа. Годишният кръг на Слънцето е също строго фиксиран. Строгото подреждане на денонощния ритъм намира своето отражение в строго логично подреждане на нашите мисли.
Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло.
към текста >>
Волята е свързана с
чувства
та, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята.
Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло.
Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична. Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл.
към текста >>
Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и
чувства
та.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята. Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности.
Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата.
Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична. Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл. Волята обаче е предоставена на човечеството. Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
към текста >>
Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в
чувства
та под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл.
Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична.
Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл.
Волята обаче е предоставена на човечеството. Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
към текста >>
Обаче от земна гледна точка, човек би могъл отново да възрази: Ето там в Космоса замира всичко онова, което живее в моите
чувства
; но всичко което би могло да причини чрез мен някаква беда или нещастие него аз предоставям на Боговете.
Тук на Земята, където човекът прекарва своя живот в илюзия, той би могъл при определени обстоятелства да се изрази по този начин, обаче между смъртта и поредното ново раждане, той никога не би могъл да каже това. Защото между смъртта и новото раждане самият той е в онези сфери, където неговите неправилни мисли пораждат определена беда, определено нещастие и той е длъжен да понесе това нещастие. Така че между смъртта и новото раждане, човекът пребивава в онези сфери, в които са „инплантирани" негови те душевни състояния.
Обаче от земна гледна точка, човек би могъл отново да възрази: Ето там в Космоса замира всичко онова, което живее в моите чувства; но всичко което би могло да причини чрез мен някаква беда или нещастие него аз предоставям на Боговете.
към текста >>
Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и
чувства
също имат някакво космическо значение.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана. Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение.
Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение.
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса. И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а
чувства
та чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана. Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение. Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение.
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса.
И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
По отношение на нашите
чувства
ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса.
По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето.
С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е. когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла воля.
към текста >>
С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и
чувства
живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето.
С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване.
А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е. когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла воля.
към текста >>
И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите
чувства
.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси. По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят.
И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства.
„Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
към текста >>
„Ето, това си помислил ти самият, това си по
чувства
л ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и
чувства
.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси. По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства.
„Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е.
към текста >>
Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени
чувства
.
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства.
Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
към текста >>
поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри
чувства
, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е.
поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята. Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
към текста >>
Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри
чувства
ни стоплят, а нашите лоши
чувства
ни смразяват.
Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват.
След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята. Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
към текста >>
Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри
чувства
, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите лоши
чувства
.
Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри чувства, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите лоши чувства.
Тук на Земята лятната топлина и зимният студ са нещо общо за всички хора. В живота след смъртта всеки сам поражда своята собствена атмосфера. И това е едно от най-странните изживявания след смъртта, скъпи мои приятели, че докато една душа се носи в смразяващ и свиреп студ, до нея върви една друга душа, която е обгърната от ласкава и нежна топлина.
към текста >>
В моята „Теософия" ще намерите редица важни опитности от душевния свят, но най-вече наблюдението, че тези хора, които на Земята са развили лоши
чувства
, трябва да развиват и мъчителни опитности под погледа на онези, които са развили добри
чувства
.
Това са опитности, които всеки може да провери след смъртта.
В моята „Теософия" ще намерите редица важни опитности от душевния свят, но най-вече наблюдението, че тези хора, които на Земята са развили лоши чувства, трябва да развиват и мъчителни опитности под погледа на онези, които са развили добри чувства.
към текста >>
94.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Всичко онова, което се развива в неговите
чувства
между раждането и смъртта също е свързано с тези три природни царства.
Всичко онова, което се развива в неговите чувства между раждането и смъртта също е свързано с тези три природни царства.
Това се отнася и за човешката воля, за човешкото поведение. Да, между раждането и смъртта, човекът е дълбоко свързан с това, което неговите сетива извличат от трите природни царства.
към текста >>
Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се
чувства
ме ясно разграничени от другите същества.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии.
Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества.
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии. Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се
чувства
ме поставени вътре в тези Йерархии.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества.
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии.
Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>
95.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
После бих желал да се спрем на
чувства
та, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
Сега бих желал да насоча Вашето внимание към онези три категории, които впрочем обхващат всяка една от земните дейности на човека. Най-напред бих желал да насоча Вашето внимание към мислите, благодарение на които човек се чувствува привлечен от прекрасния свят на истината.
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
към текста >>
Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни
чувства
, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Но по правило, ясновидецът открива тези Същества много трудно.
Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
към текста >>
Ако в тукашния сетивен свят ние искаме да осъществим нашето мислене, ако искаме да вложим нашите
чувства
в света на красотата и нашата воля в света на доброто, за тази цел се нуждаем именно от тези три елементарни царства.
Ако не бяха тези Същества, вместо нашите мисли в главите си щяхме да усещаме ако не оловни войници, то поне оловно-тежки изпарения, така че до умните мисли изобщо нямаше да достигаме. А за да създаваме красотата, би трябвало да имаме вече онази дарба, която ни позволява да пробудим тази красота в другите хора.
Ако в тукашния сетивен свят ние искаме да осъществим нашето мислене, ако искаме да вложим нашите чувства в света на красотата и нашата воля в света на доброто, за тази цел се нуждаем именно от тези три елементарни царства.
към текста >>
96.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Още от самото си начало духовно-научното изследване откри такива методи, които гарантират в една или друга степен човешкото себепознание, и от различните ми лекции, скъпи мои приятели, Вие знаете, че под това себепознание аз имах предвид не едно грубо нахлуване в ежедневните ни мисли и
чувства
, съвсем не защото по този начин може да се стигне само до един вид огледален образ на външния свят.
Още от самото си начало духовно-научното изследване откри такива методи, които гарантират в една или друга степен човешкото себепознание, и от различните ми лекции, скъпи мои приятели, Вие знаете, че под това себепознание аз имах предвид не едно грубо нахлуване в ежедневните ни мисли и чувства, съвсем не защото по този начин може да се стигне само до един вид огледален образ на външния свят.
По този начин на човека не се налага да учи нищо ново. Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят. Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят. От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар.
към текста >>
97.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Когато древният човек стигаше до това усещане, той се изпълваше от един странен копнеж: През определени моменти от годината с помощта на своите
чувства
той се стремеше отново да върне тези мисли горе в духовния свят.
Когато древният човек стигаше до това усещане, той се изпълваше от един странен копнеж: През определени моменти от годината с помощта на своите чувства той се стремеше отново да върне тези мисли горе в духовния свят.
Това беше неговото жертвоприношение към Съществата от духовния свят. И това жертвоприношение ставаше по време на летните Мистерии.
към текста >>
Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени
чувства
.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем?
Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези
чувства
, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото.
И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
към текста >>
98.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите,
чувства
та и волята.
Аз многократно съм изтъквал една характерна особеност на съвременната естественонаучна епоха.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята.
Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока. Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Те прибягват до „тясната специализация" и се опитват да свържат в едно цяло съвсем разнородни фрагменти на мисли,
чувства
и т.н., надявайки се, че така могат да основат една добра психология.
Обаче всеки, който се наеме да разгледа душевния и духовен живот на човека, всъщност изцяло следва същия изследователски подход. Психолозите с право се боят да се изправят пред цялостното обяснение на човешката проблематика.
Те прибягват до „тясната специализация" и се опитват да свържат в едно цяло съвсем разнородни фрагменти на мисли, чувства и т.н., надявайки се, че така могат да основат една добра психология.
Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат един вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблюдения и експерименти.
към текста >>
99.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Със своите мисли,
чувства
, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят.
Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството.
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят.
А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово. Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите,
чувства
та и волята на човека.
На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва. Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота. Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс.
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
100.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И виждам ги аз как чрез моите
чувства
-
И виждам ги аз как чрез моите чувства -
към текста >>
Докато с помощта на моята воля аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите
чувства
аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята кръв, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела.
Докато с помощта на моята воля аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите чувства аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята кръв, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела.
Така балансиран в чувства и воля човекът може да изживява себе си по правилен начин. Сега вече, обърнат към мировите сили на Космоса, жертвоготовният човек може да вложи там, във великия храм на Космоса като транссубстанция и своя личен духовен принос.
към текста >>
Така балансиран в
чувства
и воля човекът може да изживява себе си по правилен начин.
Докато с помощта на моята воля аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите чувства аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята кръв, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела.
Така балансиран в чувства и воля човекът може да изживява себе си по правилен начин.
Сега вече, обърнат към мировите сили на Космоса, жертвоготовният човек може да вложи там, във великия храм на Космоса като транссубстанция и своя личен духовен принос.
към текста >>
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и
чувства
.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства.
Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога. Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител. Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
Израствайки в
чувства
и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства. Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога.
Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител.
Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
И виждам ги аз как чрез моите
чувства
-
И виждам ги аз как чрез моите чувства -
към текста >>
101.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
чувства
та, „животинско"
чувствата, „животинско"
към текста >>
2. Ритмична система носител на
чувства
та.
2. Ритмична система носител на чувствата.
към текста >>
б) ритмичната система: носител на
чувства
та
б) ритмичната система: носител на чувствата
към текста >>
102.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
епоха човек се
чувства
изцяло свързан със земните сили.
епоха човек се чувства изцяло свързан със земните сили.
Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният човек има мисли, на които земните сили са отнели небесните импулси. Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам фон Ешенбах, като път от съмнението към благодатта. Евентуалните последствия от интелектуализацията на човешката мисъл: унищожаване на топлинната атмосфера, атмосферния въздух и течния компонент на земята в петата, шестата и седмата културна епоха.
към текста >>
103.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на
чувства
нето и т. н.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта. По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят. В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек. В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние. Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното.
Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях
чувства
на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
Да, работата стои така: душевното съдържание, което влагаме в нашите думи, произнасяни от нас от сутрин до вечер, продължава да вибрира, неговия отзвук остава в душата и след заспиването чак до пробуждането. То остава неосъзнато, но все пак можем да кажем, че всичко казано през деня продължава да вибрира, наистина, в образен вид, по време на съня.
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
към текста >>
Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните
чувства
, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора.
Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците. Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
И много по-дълбоко се свързват тогава тези
чувства
, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези
чувства
, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
И спящите души биха се по
чувства
ли нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна.
Можем вече да кажем: за човека настъпва необходимост да напасне разбирателството със света на Архангелите чрез отзвуците на земната реч, които остават в неговата душа по време на съня. Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите. Така се преживява това.
И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна.
Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека. И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън. Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън.
към текста >>
А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да пред
чувства
спиритуалните дълбочини на мировия замисъл.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение. Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи.
А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл.
Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на
чувства
нето внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде.
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни мислене,
чувства
и воля.
И тази духовно-научна гледна точка трябва да прониже цялото образование, целия му живот, подобно на това как днес детето получава, например, някакъв запас от думи, в който се съдържа в същност цяло съкровище, но днес на тези думи са прекършени крилата; но ако той възприеме духовното и бъде ръководен от духовното, то ще възприеме отново цялото богатство на думите и с негова помощ ще бъде отново издигнат в духовните светове, от които произхожда в своята истинска същност. Със своя физически живот от пробуждането до заспиването ние можем и да отричаме съществуването на духа, но с нашата духовна част, която за времето от заспиването до пробуждането отхвърля етерното и физическото тяло, ние не можем да отричаме духа.
А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни мислене, чувства и воля.
И ето, младото поколение израства така, че му се налага да среща това наследство, което са му завещали по-възрастните, с чувство на упрек, защото в това наследство те получават нещо такова, което ги тласка в пропаст в тази област, където те не искат да бъдат материалистични, където те трябва да станат духовни, когато се намират само в своя Аз и в своето астрално тяло.
към текста >>
104.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се
чувства
хилав.
Работата стои определено така, че това, което човек получаваше натурално от духовния свят и това, което му оказваше помощ в елементарния свят по време на сън, след достигане на полова зрелост той днес вече също така не получава. Това е свързано с необходимостта му да стане свободно същество.
Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав.
И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго. Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях. Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата. И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло. Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето.
към текста >>
И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат,
чувства
т се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло.
Това е свързано с необходимостта му да стане свободно същество. Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав. И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго. Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях. Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата.
И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло.
Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето. Това е извънредно важно. И, ако достатъчно внимателно и честно разгледаме хода на нещата, то това можем да забележим в характерни исторически събития.
към текста >>
Майка му — вие можете да по
чувства
те това, ако се запознаете с автобиографията и, все още не се била сраснала така с тази интелектуалистична епоха; от нея Гьоте взел, както сам се изразява, «радостта от съчинителството».
С хората, родили се в нашата интелектуалистична епоха и възприели напълно свойствените и сили за човешкото развитие, може да се случи под влияние на това, което ви описах, например така, като при Гьоте. На него му се наложило да попадне в своеобразна обстановка. Неговият баща бил истински представител на тази интелектуалистична епоха. По отношение на такъв баща, който много се е занимавал с неговото възпитание, при Гьоте, разбира се, се породило чувство: от него не се излъчва нищо духовно, тук нищо духовно аз не получавам.
Майка му — вие можете да почувствате това, ако се запознаете с автобиографията и, все още не се била сраснала така с тази интелектуалистична епоха; от нея Гьоте взел, както сам се изразява, «радостта от съчинителството».
Да, тя не се била сраснала така с интелектуалното, но от друга страна, тя все пак не могла да му даде толкова много от това, от което се е нуждаел.
към текста >>
И този, който не е филистерски почитател на Гьоте, а който свободно и открито се отнася към това, този запознал се с ранните, младежки стихове на Гьоте, ще по
чувства
, че Гьоте не е могъл все още по подходящ начин да подходи със своя Аз и астрално тяло към етерното и физическо тяло.
Гьоте се е опитвал да постигне това: има цели папки с негови рисунки, и освен това той е правил всевъзможни опити, но не му се е отдало напълно да обхване със своя Аз и астрално тяло своето етерно тяло и по правилен начин да се ползва от него. Разгледайте рисунките на Гьоте и във вас ще възникне непосредственото чувство: това го рисува някакъв Аз и астрално тяло, и това е гениално, но в това няма нищо от правилния рисунък, от това, което се достига с правилно използвани физическо и етерно тяло.
И този, който не е филистерски почитател на Гьоте, а който свободно и открито се отнася към това, този запознал се с ранните, младежки стихове на Гьоте, ще почувства, че Гьоте не е могъл все още по подходящ начин да подходи със своя Аз и астрално тяло към етерното и физическо тяло.
Той не е могъл това. Особено силно се проявява това в неговата младост. А лайпцигските професори вече, разбира се, съвсем пък не могли да му дадат нещо такова, което би му позволило да вземе от физическия свят в елементарния свят това, което би му помогнало после по правилен начин да овладее своето етерно тяло.
към текста >>
И ето в един прекрасен ден той по
чувства
л, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той по
чувства
л: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
И така продължило да живее това неопределено чувство, това неосъзнато чувство: ти би трябвало да се родиш при съвсем други родители, съвсем в друго време, в съвсем друга обстановка. И тъй като това неопределено чувство продължавало да живее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече.
И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
към текста >>
И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се
чувства
м, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение. Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили.
И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло. И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>
Тук той по
чувства
л, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло.
Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили. И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло.
И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>
Ако човек по
чувства
, че в ръцете му живее духовното, а нали писането се осъществява от ръцете, ако хората биха по
чувства
ли това, тогава би станало въобще невъзможно да се води обучение по писане така, както се води сега, защото това обучение по писане е само обучение на главата, при което ръцете се използват само като външни инструменти, като машини.
И това е, от което се нуждае нашия век: от глави отново да се направят цялостни хора. Съвременният човек, и това е точно така, е нещо пришито към главата. Защото това, което правят за външния живот, хората го вършат ръководейки се само от главата. А, например, ръцете са просто инструмент. Помислете за това, че много хора имат днес такъв почерк, който би могъл лесно да бъде заменен от някакви прикрепени към главата пишещи прибори.
Ако човек почувства, че в ръцете му живее духовното, а нали писането се осъществява от ръцете, ако хората биха почувствали това, тогава би станало въобще невъзможно да се води обучение по писане така, както се води сега, защото това обучение по писане е само обучение на главата, при което ръцете се използват само като външни инструменти, като машини.
към текста >>
105.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Аз вече съм описвал, че цялото устройство на човешката душа на хората от западните страни става съвсем различно в това четвърто столетие, и че без прилагане на духовно-научното разглеждане сме престанали да разбираме как именно, във времето предшестващо това четвърто столетие, са
чувства
ли и усещали.
В началото ще трябва да се задоволим, разбира се , само с отделни факти от тази, така да се каже, свръхсетивна наука за истинското извършване на мировите процеси в този свят, в който се намираме между заспиването и пробуждането. И аз ще избера днес, преди всичко, едно събитие, което има дълбоко значение за целия ход на развитието на човечеството през последните хилядолетия. От една страна, а именно от страната на физически-етерния свят и неговата история, ние вече нееднократно сме описвали това събитие. Днес ще разгледаме това събитие от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния. Събитието, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера.
Аз вече съм описвал, че цялото устройство на човешката душа на хората от западните страни става съвсем различно в това четвърто столетие, и че без прилагане на духовно-научното разглеждане сме престанали да разбираме как именно, във времето предшестващо това четвърто столетие, са чувствали и усещали.
Ние вече нееднократно сме описвали характера на тогавашното душевно устройство и усещания. Друго е да се докоснем до това, което са преживявали в това време тези същества, които принадлежат на наречения от нас свръхсетивен свят. Ние ще се обърнем сега към другата страна на живота и ще хвърлим поглед от гледна точка на свръхсетивния свят.
към текста >>
То се състои в това, че хората все повече и повече започнали да се
чувства
т като индивидуалности.
Заедно с това ние идваме и към точката от развитието на човечеството, от която за човека въобще започва напълно да се затъмнява всякакъв поглед в свръхсетивния свят. Прекратява се това съзнание на душата, което и е давало възможност за свръхсетивно зрение, за възприемане на свръхсетивното; душата се отдава на светското. Възможно е това да се представи по-интензивно пред душата ви, ако го осветим и от друга страна. В какво, именно, се състои това, на което искам да наблегна?
То се състои в това, че хората все повече и повече започнали да се чувстват като индивидуалности.
Доколкото светът на мислите преминава от Духовете на Формата към Архаите, от Властите към Началата, човек усеща мислите ставащи по-близки до съществото си, защото Началата пребивават с една степен по-близо до човека от Властите. И когато човек започва да вижда свръхсетивното, тогава той получава следното впечатление, тогава той си казва: да, ето този свят, този сетивен свят, който аз виждам. Жълтото, това е страната, обърната към външните ми сетива, а червеното- това е вече скрита, недостъпна за външните ми сетива страна.
към текста >>
Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се
чувства
по-свободно при общуването със света на мислите.
Те всъщност са по цялата граница на свръхсетивния свят. Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива. А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата.
Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите.
Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите. Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят. Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период.
към текста >>
И едва по-късно, когато в музиката се появила терцата, голямата и малка терца, тогава настъпва това, че музикалното, като че се потапя в човешкото сърце, и човек при музикалното си преживяване вече не се
чувства
витаещ навън.
Все още и в следатлантското време човек отначало е преживявал при възприятието на квинти, че в тези квинти живеят Божествени същества.
И едва по-късно, когато в музиката се появила терцата, голямата и малка терца, тогава настъпва това, че музикалното, като че се потапя в човешкото сърце, и човек при музикалното си преживяване вече не се чувства витаещ навън.
В епохата на квинтите човек при своето музикално преживяване се оказвал с душата си съвсем навън, извън самия себе си. С настъпване на епохата на терците, която, както знаете, е настъпила сравнително късно, човек при музикалното преживяване започнал да усеща себе си в самия себе си. Той приема музикалното в своята телесност, той вплита музикалното в своята телесност. Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора. С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло.
към текста >>
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги
чувства
ли така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...».
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...».
Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете. Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото. И тези преживявания след това хората ги изгубили. Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>
Те са
чувства
ли това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете.
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...».
Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете.
Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото. И тези преживявания след това хората ги изгубили. Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко по
чувства
ме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото.
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
106.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Затова в тези стародавни времена човек е
чувства
л себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете.
Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън. Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата. И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди. Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата. Така, че отвън към човека се е приближавало това, което той после е възприемал вътре в себе си.
Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете.
Когато човек е говорил за Боговете, то е говорил така, че е търсил Боговете както в причините за това, което той самият е на Земята, а също и в причините за природните явления. Човек тогава през цялото време се е натъквал на богове, като първопричини на всички неща: «Откъде произлиза света? Откъде произхождам аз самият? » Това са били великите религиозни въпроси на древното човечество.
към текста >>
Човек възприемал в себе си тези космически мисли и при това е трябвало да се
чувства
като своего рода творение, движещо се напред по вълните на космическите течения, създавани от Духовете на Формата.
Духовете на Формата сякаш черпели мисли от всеобемащия космически резервоар на мислите, за да ги донесат на човека отвън.
Човек възприемал в себе си тези космически мисли и при това е трябвало да се чувства като своего рода творение, движещо се напред по вълните на космическите течения, създавани от Духовете на Формата.
В това време светът на мислите е бил такъв, че той, бидейки в Космоса, е пренасял своята хармония и върху човека. Но при това човек, намирайки се вътре в Космоса, е бил несвободно същество! И ето сега човек е достигнал свободата да си образува свои собствени мисли. Но всички те биха се оказали в Космоса в положението на «затворници», ако не ги възприемаха и не ги връщаха отново към космическата хармония Архаите, което те и вършат в нашата епоха.
към текста >>
Нима не виждаме, как, от една страна се приема системата на космическите закони на природата, вплетен в които се
чувства
човек.
Тук ни се дава основата за разрешаване на този необичайно важен исторически раздор, който е настъпил в ново време и е довел душите на хората до такава обърканост. Нима не виждаме този раздор? Аз вече често съм споменавал, изхождайки от друга гледна точка, за това, как човека, от една страна го учат, че целият Космос е пронизан от някаква природна закономерност, че тази природна закономерност се разпространява и върху съществото на човека, а именно, че някога е съществувала първична мъглявина, от която са се отделили Слънцето и планетите, а след това и самият човек.
Нима не виждаме, как, от една страна се приема системата на космическите закони на природата, вплетен в които се чувства човек.
И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност.
към текста >>
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да по
чувства
ме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите.
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите.
И тогава ще можем да видим, какво те могат да направят с нашите мисли, които до тогава са били изолирани, за да ни дадат свобода. И тогава ние ще можем да узнаем колко струваме, да узнаем от възприятията на това, което Духовете на Личността могат да направят с нашите мисли. От това се определя нашата ценност като човек и нашето човешко достойнство И космическата мисъл ще се окаже непосредствено свързана с моралното устройство, с моралните импулси.
към текста >>
Тогава той, може би, би се по
чувства
л свободен, би по
чувства
л своето човешко достойнство!
Това, което се изисква в нашата епоха, е човек действително да иска да стане свободно същество. В преобладаващата си част той не иска това. Той трябва все още да намери в себе си волята за това. На него повече от всичко му се иска, това, което му харесва, да може да го пожелае и тогава да се появят съответстващите духове, които по невидим, свръхсетивен начин да изпълнят желанията му.
Тогава той, може би, би се почувствал свободен, би почувствал своето човешко достойнство!
Ще ни бъде достатъчно да преминем още една двойка инкарнации, за това ще ни бъде необходимо не толкова много време, примерно само до 2800-на, или до 3000-та година, и тогава няма да можем да си простим в последващата инкарнация, ако погледнем към предишната инкарнация, че ние някога сме предпочели пред човешката свобода човешкия стремеж към удобство, към леност, в надежда за помощ от снизходителните към нас Богове.
към текста >>
Може да се по
чувства
разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н.
Французинът отива в менажерията, където е изложена камилата, гледа я и описва камила в менажерия. Той не изучава, подобно на англичанина, камилата в природата, в различни условия, но описва само каква е в менажерията. Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция. Така се разказва приблизително този анекдот. Той е много, много показателен.
Може да се почувства разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н.
Но едно не достига в този анекдот, това, което би могло да доведе до правилен извод, да даде правилен отчет. В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ животни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата? Този човек, който може да свърши тази работа, той ще провиди и в тази камила, която е видял в менажерията, каква ще бъде камилата в пустинята. Да, той ще може да провиди това даже от литературите описания, които е получил от разни книги, от книги, в които се съдържат, може би, карикатурно-филистерски, педантични описания; той все пак от това може да получи каквото трябва, ако съумее да проникне в съществото на камилата, без значение на цялата школска ученост или априорност на получения от него материал. Това е то, което е необходимо днес преди всичко за човечеството: да намери път към духовното, но при това, разбира се, не пренебрегвайки външният опит, а включвайки и всички знания, давани ни от външните сетива, да намерим път към духовното.
към текста >>
107.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е
чувства
л, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е
чувства
л жив в нея.
Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли.
Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея.
Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите.
към текста >>
Днес човек
чувства
себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен.
И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея.
Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен.
Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите. Но те не им обръщат внимание.
към текста >>
Когато
чувства
ме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение.
Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора.
Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение.
Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл.
към текста >>
108.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ако се обърнем към първата, древноиндийска епоха, която, може да се каже, само наполовина се е освободила от атлантската катастрофа, можем да установим, че човек все още се е
чувства
л по това време повече гражданин на извънземния Космос, отколкото гражданин на Земята.
Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи. Така, ако се обърнем към по-ранните епохи, то това различие в неговото устройство се проявява даже и в цялата външност на човека, в неговата, можем да кажем, телесност. Ако се приближим до по-късните времена, тоест се приближим към нашата съвременна културна епоха, тогава това, което можем да наречем прогресивно в хода на развитие на човечеството, започва все повече да се изразява вече в душевното устройство на човека. Вече неведнъж сме говорили за това. А днес искам да подложа това на разглеждане, изхождайки от друга гледна точка.
Ако се обърнем към първата, древноиндийска епоха, която, може да се каже, само наполовина се е освободила от атлантската катастрофа, можем да установим, че човек все още се е чувствал по това време повече гражданин на извънземния Космос, отколкото гражданин на Земята.
И ако сега се обърнем към разглеждане на някои подробности от тогавашния живот, които е протичал, както нееднократно съм ви казвал, 7-8 хилядолетия преди Христа, то ще ни се наложи да кажем, че в тези прадревни времена, много голямо значение се е придавало на външния вид на човека, на неговия, можем да кажем, «екстериор». При което, това се е правило не на основата на някакво външно интелектуално разглеждане, а изхождайки от дълбоко инстинктивно чувство: тоест това не значи, че хората от това време са провеждали някакви физиологически изследвания, това, разбира се, съвсем не им е било необходимо. Подобни неща са възможни само в такива времена, когато интелектуализмът, дори и още неразвил се напълно, все пак вече се пробужда. Те са имали фин физиогномичен усет. Те дълбоко са усещали, например, следното: ако този човек има еди какво си изражение на лицето, то това показва, че той притежава музикални способности.
към текста >>
И в тези стари времена хората не се
чувства
ли обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място.
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика.
И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място.
Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>
Защото те все още са се
чувства
ли същества, изпратени на Земята от Боговете.
В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място.
Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете.
И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>
Това може да ни позволи да по
чувства
ме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната.
Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
Изчисленията при египтяните и халдейците не са били така абстрактни както сега при нас; това, което се е изчислявало, в същото време и дълбоко се е
чувства
ло.
Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по отношение на изчисленията. Това е недопустимо. Но, разбира се, голямата разлика е, когато на преден план се издигат тези външни методи на мислене, имащи малко общо с човека като цяло, тези методи, които се ползват при изчисленията. И в третата следатлантска епоха навсякъде, във всички области на живота, са били въведени тези изчислителни методи. Но все пак, при това, което се е изчислявало, е имало нещо неземно и макар и чрез тези изчисления, човек е навлизал в областта на извънземното.
Изчисленията при египтяните и халдейците не са били така абстрактни както сега при нас; това, което се е изчислявало, в същото време и дълбоко се е чувствало.
Сега всичко изчислено бива само премислено, а бива даже и не премислено, а само подложено на обработка посредством математически методи. Днес често при изчисленията забравят за съдържанието, а се грижат само за прилагането на тези методи. И това, което в математиката понякога се достига с откъсване от съдържанието, само с помощта на прилагането на съответни методи, това, по мое мнение, е ужасно! (не искам да го кажа в лошия смисъл, но това е ужасно). По време на египетско-халдейската епоха в изчисленията все пак се е съдържало нещо определено свързано с човешкото битие.
към текста >>
Това, с което човекът от втората следатлантска епоха, древноперсийската, все още се е
чувства
л жизнено свързан, се е оттеглило и станало свят на Боговете.
След това настъпила гръко-римската епоха. Това е била първата следатлантска културна епоха, по време на която човек е добил чувството, че изцяло живее на Земята, че напълно е свързан със земните сили. А свързаността на човека с времето, с неговите явления, отишла в областта на митовете.
Това, с което човекът от втората следатлантска епоха, древноперсийската, все още се е чувствал жизнено свързан, се е оттеглило и станало свят на Боговете.
Човек вече не се е стремил да разбере, какво значение би имало неговото издигане на Олимп, и там на високото, потапянето на главата му в облаците. Да загръщат глави в облаците на Олимп той предоставил сега на своите Богове: Зевс и Аполон. Този, който би се заел с изследване на света от тази гръко-римска културна епоха, би получил усещането, че хората някога все още са имали чувство за връзка с облаците и небесните явления, но че след това са предоставили тази област на Боговете: властелини на облаците сега станали Зевс и Хера. А преди човек сам е участвал там със своята душа. Гъркът изгони своя Зевс (това звучи странно, но отговаря на действителността) в областта на облаците, в областта на светлината.
към текста >>
Човекът от древноперсийската епоха още се е
чувства
л със своята душа вътре в това.
Човек вече не се е стремил да разбере, какво значение би имало неговото издигане на Олимп, и там на високото, потапянето на главата му в облаците. Да загръщат глави в облаците на Олимп той предоставил сега на своите Богове: Зевс и Аполон. Този, който би се заел с изследване на света от тази гръко-римска културна епоха, би получил усещането, че хората някога все още са имали чувство за връзка с облаците и небесните явления, но че след това са предоставили тази област на Боговете: властелини на облаците сега станали Зевс и Хера. А преди човек сам е участвал там със своята душа. Гъркът изгони своя Зевс (това звучи странно, но отговаря на действителността) в областта на облаците, в областта на светлината.
Човекът от древноперсийската епоха още се е чувствал със своята душа вътре в това.
Той не е можел да каже: «Зевс живее в мен», тъй като усещал своята душа намираща се в областта на облаците, във въздушната област на атмосферата. Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно). Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат.
към текста >>
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е по
чувства
л съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно).
Този, който би се заел с изследване на света от тази гръко-римска културна епоха, би получил усещането, че хората някога все още са имали чувство за връзка с облаците и небесните явления, но че след това са предоставили тази област на Боговете: властелини на облаците сега станали Зевс и Хера. А преди човек сам е участвал там със своята душа. Гъркът изгони своя Зевс (това звучи странно, но отговаря на действителността) в областта на облаците, в областта на светлината. Човекът от древноперсийската епоха още се е чувствал със своята душа вътре в това. Той не е можел да каже: «Зевс живее в мен», тъй като усещал своята душа намираща се в областта на облаците, във въздушната област на атмосферата.
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно).
Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора. И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
към текста >>
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се
чувства
ли изцяло земни хора, но такива земни хора, които се
чувства
ли пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно). Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора.
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят. След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н. По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята. Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие.
към текста >>
Трябва да се по
чувства
, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления.
Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора. И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления.
Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят. След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н. По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята. Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие. И накрая настъпва гръко-римската епоха, където човек става съвсем земен човек.
към текста >>
Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е
чувства
л като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят.
Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора. И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята. Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления.
Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят.
След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н. По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята. Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие. И накрая настъпва гръко-римската епоха, където човек става съвсем земен човек.
към текста >>
След това той се е
чувства
л като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н.
Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора. И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята. Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят.
След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н.
По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята. Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие. И накрая настъпва гръко-римската епоха, където човек става съвсем земен човек.
към текста >>
Но, дори някой човек и да е нямал резултати от тези изчисления на основата на рождената му дата, то той все пак е
чувства
л последствията на констелациите, намирани чрез изчисление.
Ако още един път се върнем към третата следатлантска епоха се натъкваме на такова време, в което хората, макар и да са правили изчисления относно своето небесно съществувание, в същото време са имали силно развито чувство за това, къде именно са се родили на Земята. Това е много интересен факт. Своето доземно, небесно съществувание те са забравили; те си спомняли за него само по пътя на изчисленията: налагало се е да го изчисляват. Това е било времето на астрологическите изчисления.
Но, дори някой човек и да е нямал резултати от тези изчисления на основата на рождената му дата, то той все пак е чувствал последствията на констелациите, намирани чрез изчисление.
Ако някой се е родил съвсем на юг, то той е чувствал в това, че е длъжен да преживее на юг последствията от определена констелация. Той е придавал на това по-голямо значение, отколкото на самото изчисление. Ако някой се е родил на север, то значи, че се е родил при друга констелация. Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления. По какъв начин те са чувствали това?
към текста >>
Ако някой се е родил съвсем на юг, то той е
чувства
л в това, че е длъжен да преживее на юг последствията от определена констелация.
Ако още един път се върнем към третата следатлантска епоха се натъкваме на такова време, в което хората, макар и да са правили изчисления относно своето небесно съществувание, в същото време са имали силно развито чувство за това, къде именно са се родили на Земята. Това е много интересен факт. Своето доземно, небесно съществувание те са забравили; те си спомняли за него само по пътя на изчисленията: налагало се е да го изчисляват. Това е било времето на астрологическите изчисления. Но, дори някой човек и да е нямал резултати от тези изчисления на основата на рождената му дата, то той все пак е чувствал последствията на констелациите, намирани чрез изчисление.
Ако някой се е родил съвсем на юг, то той е чувствал в това, че е длъжен да преживее на юг последствията от определена констелация.
Той е придавал на това по-голямо значение, отколкото на самото изчисление. Ако някой се е родил на север, то значи, че се е родил при друга констелация. Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления. По какъв начин те са чувствали това? Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество.
към текста >>
Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са
чувства
ли последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления.
Това е било времето на астрологическите изчисления. Но, дори някой човек и да е нямал резултати от тези изчисления на основата на рождената му дата, то той все пак е чувствал последствията на констелациите, намирани чрез изчисление. Ако някой се е родил съвсем на юг, то той е чувствал в това, че е длъжен да преживее на юг последствията от определена констелация. Той е придавал на това по-голямо значение, отколкото на самото изчисление. Ако някой се е родил на север, то значи, че се е родил при друга констелация.
Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления.
По какъв начин те са чувствали това? Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането. Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване.
към текста >>
По какъв начин те са
чувства
ли това?
Но, дори някой човек и да е нямал резултати от тези изчисления на основата на рождената му дата, то той все пак е чувствал последствията на констелациите, намирани чрез изчисление. Ако някой се е родил съвсем на юг, то той е чувствал в това, че е длъжен да преживее на юг последствията от определена констелация. Той е придавал на това по-голямо значение, отколкото на самото изчисление. Ако някой се е родил на север, то значи, че се е родил при друга констелация. Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления.
По какъв начин те са чувствали това?
Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането. Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване. При гърците това се прекратило.
към текста >>
Човек е
чувства
л в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество.
Ако някой се е родил съвсем на юг, то той е чувствал в това, че е длъжен да преживее на юг последствията от определена констелация. Той е придавал на това по-голямо значение, отколкото на самото изчисление. Ако някой се е родил на север, то значи, че се е родил при друга констелация. Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления. По какъв начин те са чувствали това?
Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество.
На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането. Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване. При гърците това се прекратило. В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода.
към текста >>
Себе си той
чувства
л съединен чрез кръвта със своя род, със своето племе.
Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило. Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят. Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята. Със своето съзнание той не излизал извън пределите на земния свят.
Себе си той чувствал съединен чрез кръвта със своя род, със своето племе.
към текста >>
Античният грък се е
чувства
л съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта.
Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта.
На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв. Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви. Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне.
към текста >>
На нас ни се налага да се учим да се
чувства
ме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв.
Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта.
На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв.
Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви. Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора.
към текста >>
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще по
чувства
ме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас.
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас.
В египетско-халдейските времена са изчислявали, как стои работата с човека на Земята; тогава все пак с помощта на изчисленията са свързвали човека със заобикалящия го свят на небесните светила. Днес ще разгледаме това в исторически аспект, изхождайки от човека. И отправна точка за нашето разглеждане, основите на което ще намерите в моята «Тайна наука», ще бъде човекът. Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори. Всичко гореописано показва: важно, дълбоко значение има това, че човек е дошъл до мъртвите мисли, че той, така да се каже, се е подложил на опасността напълно да се окаже свързан със Земята.
към текста >>
109.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите,
чувства
та и волята на хората по света!
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне!
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света!
Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да по
чувства
ш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще. И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва. Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа.
Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината.
И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
Виждате ли, днешните мисли,
чувства
и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго.
Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа.
към текста >>
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я по
чувства
ме също и в нашата собствена душевна организация.
Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността.
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
110.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и
чувства
та на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология.
Празничните моменти в хода на годината всъщност означаваха за човека определени части от целия му живот. Ние знаем, че през древността човешкото съзнание функционираше по начин, твърде различен от днешния. Тази древна разновидност на човешкото съзнание се отличаваше с нещо съноподобно.
И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и чувствата на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология.
Благодарение на това съноподобно, инстинктивно-ясновиждащо съзнание хората отправяха поглед навътре в това, което представляваше духовното обкръжение на тогавашния човек. И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента. В последната лекция аз говорех тъкмо за това.
към текста >>
А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те
чувства
ха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н.
Нека да се спрем върху този факт. Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи. Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят.
А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н.
Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят. Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>
Те
чувства
ха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят.
Нека да се спрем върху този факт. Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи. Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят. А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н.
Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят.
Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>
111.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки
чувства
та си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око.
Следователно, през последната третина на 19. столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в животинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека. Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека. Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Обаче през последната третина на 19.
столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око.
Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище. Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона. Аз съсредоточавам душевните си сили върху този светлинен образ и оставям неговата светлина да прониква в душата ми. – И тогава преливащата от светлина и топлина човешка душа ще може да носи в себе си Михаиловата сила, и воден от свободното си решение, човекът ще бъде в състояние – чрез своята свързаност с Михаил – да срази Драконовата сила в своята подчовешка природа.
към текста >>
Сега в
чувства
та си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище.
столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в животинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека. Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека. Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Обаче през последната третина на 19. столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око.
Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище.
Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона. Аз съсредоточавам душевните си сили върху този светлинен образ и оставям неговата светлина да прониква в душата ми. – И тогава преливащата от светлина и топлина човешка душа ще може да носи в себе си Михаиловата сила, и воден от свободното си решение, човекът ще бъде в състояние – чрез своята свързаност с Михаил – да срази Драконовата сила в своята подчовешка природа.
към текста >>
112.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли,
чувства
и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
Това, което вчера се опитах да кажа относно старата представа за битката на Михаил с Дракона, беше, а в същото време е и едно напомняне, че за нашата епоха е необходимо един вид възраждане на онези мирогледни елементи, чиито величествен образ доскоро определяше облика на човечеството. На различни места във вчерашната лекция аз можах да посоча, че в много от душите на 18. век тази представа все още беше жива.
Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
към текста >>
Ние се нуждаем от това, да бъдем проникнати от Михаиловия импулс: нуждаем се заради нашите мисли,
чувства
и воля.
Ние се нуждаем от това, да бъдем проникнати от Михаиловия импулс: нуждаем се заради нашите мисли, чувства и воля.
Естествено, далеч не е достатъчно само да чуваме фрази като: “Да, празникът на Михаил би трябвало отново да се възроди за човечеството; време е този Михаилов празник да се прибави към другите годишни празници” – Далеч не е достатъчно някой да заяви: “Ето, днес ние се заемаме с подготовката на Михаиловия празник”.
към текста >>
В човешкия душевен живот ние различаваме мислите,
чувства
та и волята, и разглеждайки именно
чувства
та, говорим за човешката душа.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека.
В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на
чувства
та.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека. В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата.
Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
113.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки
чувства
.
Днешните възможности на човека да почувствува своята свързаност с Космоса са крайно ограничени. Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения. Впрочем съзнанието за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека. Ето защо всички външни признаци за тази свързаност са останали недооценени.
За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства.
Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
към текста >>
За да обоснова думите си, бих искал само да припомня колко абстрактно, колко нищожно е онова, което днес достига до човешкото съзнание като
чувства
и усещания, потвърждаващи връзката между човека и Космоса.
Ако трябва да се замислим за социалната важност на Михаиловия празник – за нея ще говоря утре – и за неговото провеждане, най-напред следва да породим в себе си едно усещане за това, какво би могъл да означава един такъв Михаилов празник. Защото този празник не би трябвало да носи характера на съвременните религиозни празници; той би следвало да бъде извлечен, както загатнах завчера, от самите дълбини на човешката душа. Но до тези дълбини можем да стигнем само ако отново съживим връзките между човека и Космоса, както и всичко онова, с което Космосът участвува в кръговрата на годината.
За да обоснова думите си, бих искал само да припомня колко абстрактно, колко нищожно е онова, което днес достига до човешкото съзнание като чувства и усещания, потвърждаващи връзката между човека и Космоса.
Замислете се например за днешната астрономия, астрофизика и т.н. Те изчисляват планетарните орбити, координатите на неподвижните звезди, чрез спектралните анализи правят изводи за молекулярния състав на небесните тела. Обаче всичко това не говори нищо на човешката душа. Разполагайки с тази небесна мъдрост човекът се усеща още по-голям самотник на Земната планета. В общи линии днешният начин на мислене, който разглежда тези неща, е само една система от тесни понятия.
към текста >>
В основата на този сън лежи нещо, което всъщност може да бъде извлечено не от представите, а от
чувства
та, съпровождащи неговото намерение и нарастването на пречките, които затрудняват това намерение.
Да предположим, че някой сънува как заминава на екскурзия в планината. Планинското изкачване става все по-трудно. Той стига до едно място, където силите го напускат и той не може да продължи по-нататък; накрая условията стават толкова тежки, че той трябва да спре. В съня му се промъква нещо като разочарование, започва да изпитва страх. После той се събужда.
В основата на този сън лежи нещо, което всъщност може да бъде извлечено не от представите, а от чувствата, съпровождащи неговото намерение и нарастването на пречките, които затрудняват това намерение.
Ако се замислим върху драматичното протичане на съня, ще установим че зад неговото смислово съдържание лежи много по-наситено чувствено съдържание. Това чувствено съдържание може да бъде сънувано по съвсем различни начини. Съответният човек би могъл да сънува, че се спуска в някаква пещера, че става все по-тъмно и по-тъмно, а той продължава да напредва пипнешком, докато накрая попада в някаква блатиста местност. Там той гази и след като гази достатъчно дълго, навлиза в тресавище. Той не може да продължи.
към текста >>
Тези образи са белязани от същия драматизъм на
чувства
та.
Ако се замислим върху драматичното протичане на съня, ще установим че зад неговото смислово съдържание лежи много по-наситено чувствено съдържание. Това чувствено съдържание може да бъде сънувано по съвсем различни начини. Съответният човек би могъл да сънува, че се спуска в някаква пещера, че става все по-тъмно и по-тъмно, а той продължава да напредва пипнешком, докато накрая попада в някаква блатиста местност. Там той гази и след като гази достатъчно дълго, навлиза в тресавище. Той не може да продължи.
Тези образи са белязани от същия драматизъм на чувствата.
В своя драматизъм един сън може да протече по много начини.
към текста >>
През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите
чувства
.
Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”.
През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите чувства.
И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
към текста >>
114.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите
чувства
.
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите чувства.
По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета. С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение. Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята. Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея. През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н.
към текста >>
115.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите
чувства
, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото.
Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите. И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на
чувства
та, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите мисли, нашите
чувства
, нашата воля, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
И така ние насочваме поглед навън и виждаме, че природата е безкрайно много сродна с нас. Така ние мислим и виждаме света на мислите в летящите птици. И така ние си спомняме, имаме една памет, и виждаме света на живеещите в нас образи на спомените в блестящите в слънчевата светлина пърхащи пеперуди. Да, човекът е един микрокосмос и съдържа в себе си тайните на великия свят, на Макрокосмоса.
И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите мисли, нашите чувства, нашата воля, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
към текста >>
116.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Положението е именно такова, обични приятели, че онзи, който гледа живота с духовния поглед, има не само онези болки и страдания, ако щете щастие и радости, които дава иначе животът, а с духовното виждане, с виждането на духовното в него се раждат космически
чувства
, космически радости и страдания.
Положението е именно такова, обични приятели, че онзи, който гледа живота с духовния поглед, има не само онези болки и страдания, ако щете щастие и радости, които дава иначе животът, а с духовното виждане, с виждането на духовното в него се раждат космически чувства, космически радости и страдания.
И посвещението е неразделно от космически страдания например, каквото е това, че той си казва: Просто чрез това, че поддържам моето човешко същество, аз трябва да стана длъжник на Земята. Аз не мога да дам на Земята това, което би трябвало в същност да и дам, ако бих бил космически напълно справедлив.
към текста >>
Вие виждате тук, как от науката на посвещението възникват особено важни
чувства
.
Вие виждате тук, как от науката на посвещението възникват особено важни чувства.
Защото обикновено човек вярва: науката на посвещението се изучава, но тя не дава нищо друго освен понятия, освен идеи. Човек пълни главата си с идеи относно свръхсетивното, както иначе пълни главата си с идеи относно сетивното. Но това не е така. Когато човек проникне все по-далече в тази наука на посвещението, той стига до там, да изпитва чувства, усещания, за които по-рано не е имал никакво предчувствие, които обаче съществуват несъзнателно във всеки човек и трябва да бъдат извлечени от дълбочините на душата. Той стига до там, да чувствува всички същества различно от това, както ги е чувствувал по-рано.
към текста >>
Когато човек проникне все по-далече в тази наука на посвещението, той стига до там, да изпитва
чувства
, усещания, за които по-рано не е имал никакво предчувствие, които обаче съществуват несъзнателно във всеки човек и трябва да бъдат извлечени от дълбочините на душата.
Вие виждате тук, как от науката на посвещението възникват особено важни чувства. Защото обикновено човек вярва: науката на посвещението се изучава, но тя не дава нищо друго освен понятия, освен идеи. Човек пълни главата си с идеи относно свръхсетивното, както иначе пълни главата си с идеи относно сетивното. Но това не е така.
Когато човек проникне все по-далече в тази наука на посвещението, той стига до там, да изпитва чувства, усещания, за които по-рано не е имал никакво предчувствие, които обаче съществуват несъзнателно във всеки човек и трябва да бъдат извлечени от дълбочините на душата.
Той стига до там, да чувствува всички същества различно от това, както ги е чувствувал по-рано. И така аз мога да Ви опиша едно чувство, което принадлежи към живото обхващане на Духовната Наука, на Науката на посвещението. Това е чувството, че човек трябва да си каже: Ако човекът би бил само на Земята, тогава, ако познаваме истинската природа на човека, би трябвало всъщност да се отчаяме, че Земята не получава въобще това, от което се нуждае, че в подходящото време и се отнема духовното вещество, одухотворената материя, и се дава духовна материя. Ние би трябвало да почувствуваме в същност едно такова противоречие между човешкото и земното съществувание, което причинява голяма, голяма болка, което причинява голяма болка затова, защото си казваме: Ако човекът трябва да бъде истински човек на Земята, тогава Земята не може да бъде истинска Земя чрез човека. Човекът и Земята се нуждаят взаимно, но те не могат да се под крепят взаимно!
към текста >>
И ние бихме виждали тази чудна аура на кравата, която така много противоречи на земното съществувание, защото тя е напълно космична, и бихме виждали радостно възбудените
чувства
на земните духове на елементите /Гномите/, които тук виждат това, което са изгубили, че трябва да водят своето съществувание в тъмнината на Земята.
И ние бихме виждали тази чудна аура на кравата, която така много противоречи на земното съществувание, защото тя е напълно космична, и бихме виждали радостно възбудените чувства на земните духове на елементите /Гномите/, които тук виждат това, което са изгубили, че трябва да водят своето съществувание в тъмнината на Земята.
Това, което се явява в кравите, е за тези духове Слънце. Тези обитаващи в Земята духове на елементите не могат да се радват на физическото Слънце, а на астралните тела на преживящите животни.
към текста >>
117.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с
чувства
за тази еволюция, ние би трябвало да си кажем: В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на старото Слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо Слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън.
Тези две метаморфози се различават всъщност извънредно много една от друга, и трябва да бъдем наясно върху това, че всичко, което е съществувало някога, отново се крие в по-късното. Онова, което е било старо то огнено кълбо Сатурн, остана като топлинно вещество във всички следващи метаморфози, и когато днес обикаляме земните области и срещаме още навсякъде топлина, топлината, която навсякъде намираме, е остатък от старото Сатурново развитие. Навсякъде, където намираме въздух или въздухообразни тела, имаме остатъци на старото Слънчево развитие.
Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с чувства за тази еволюция, ние би трябвало да си кажем: В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на старото Слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо Слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън.
Само благодарение на това, че Земята е била някога свързана със Слънцето, че светлината на Слънцето е светела в самата Земя, която е била още въздухообразна, така че Земята е била едно въздухообразно кълбо, което е излъчвало вътрешна светлина в мировото пространство, само благодарение на това може да се яви по-късната метаморфоза, сегашната Земна метаморфоза, при която Земята е заобиколена от една въздушна атмосфера, в която падат отвън слънчевите лъчи. Обаче тези слънчеви лъчи имат едно дълбоко вътрешно родство със земната атмосфера. Тези слънчеви лъчи не проникват някак си така, както днешните физици казват грубо, като лъчи, като малки изстреляни клъбца през газообразната атмосфера, а те имат едно дълбоко вътрешно родство с атмосферата. И това родство е последействието на някогашното съвместно съществуване през време на Слънчевата метаморфоза. Така всичко е свързано и родствено едно с друго чрез това, че предишните състояния отново се проявяват и действуват в по-късните състояния по един разнообразен начин.
към текста >>
118.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото ние можем да гледаме тази област на света на пеперудите около Земята с едно такова познание и да се изпълним с още съвършено други
чувства
.
Помислете само, колко величествено е всъщност това в цялата космическа икономия, когато можем да си представим Земята, изпълнена с пърхащия свят на пеперудите по най-разнообразен начин, изпращаща непрестанно одухотворена земна материя в мировото пространство, която светът на пеперудите отдава на Космоса!
Така щото ние можем да гледаме тази област на света на пеперудите около Земята с едно такова познание и да се изпълним с още съвършено други чувства.
към текста >>
Даже карталът /лешоядът/, когато открадва агне то,
чувства
това така, че агнето е нещо, което се намира в края на атмосферата, когато той гледа отгоре това, което е като че нарисувано на Земята.
Прилепът не обича светлината, не обича проникнатия от светлината въздух, а обича най-вече слабо проникнатия от светлината сумрачен въздух. И прилепът се различава от птицата чрез това, че когато гледа, птицата има винаги в окото това, което се намира във въздуха.
Даже карталът /лешоядът/, когато открадва агне то, чувства това така, че агнето е нещо, което се намира в края на атмосферата, когато той гледа отгоре това, което е като че нарисувано на Земята.
И освен това, неговото виждане не е никакво чисто виждане, което ще разберете, когато действително гледате летежа на картала, който е насочен към агнето, който летеж е една изразена динамика на волята, на желанието.
към текста >>
119.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на
чувства
та, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н.
Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята. И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н.
Ето защо при определени отношения на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти. Те са главно изразът на жабите за това, което те съизживяват в астралността на Земята. Те наистина не врякат, без да имат повод за това от целия Космос. Те съживеят астралността на Земята.
към текста >>
120.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Те нямат всъщност никак представата за това, че съществува Земята; те имат представата, че съществува едно пространство, в което изживяват различни усещания, различни
чувства
: усещания на златото, усещания на живака, усещания на калая, усещания на кремъка и т.н.
Целият този начин на чувствуване, цялото това становище към Земята не съществува например никак при Гномите, те потъват някъде, защото за тях тялото на Земята е първо като едно проходимо празно, голо пространство. Те могат да проникнат навсякъде, за тях металите не са нещо, което да им пречи да се движат вътре в него, даже ако бих могъл да кажа да плуват навсякъде в него. В нашия език не съществуват думи, които биха могли да изразят ходенето на тези Гноми вътре в тялото на Земята. Само че те имат едно вътрешно усещание, едно вътрешно изживяване за различните съставни части на Земята; те чувствуват различно, когато минават по продължението на една метална жила, отколкото когато минават в своя път по продължението на варовиков пласт. Но Гномите чувствуват всичко това по вътрешен начин, те проникват през всичко това.
Те нямат всъщност никак представата за това, че съществува Земята; те имат представата, че съществува едно пространство, в което изживяват различни усещания, различни чувства: усещания на златото, усещания на живака, усещания на калая, усещания на кремъка и т.н.
към текста >>
121.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни
чувства
: радост .
И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето.
Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост .
. . скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити. То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
към текста >>
Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите
чувства
, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити.
И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето. Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост . . . скръб!
Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити.
То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
към текста >>
122.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен живот в мислите вече се
чувства
те не вън от мировата тайна, а вътре в нея,
чувства
те се не вън от божественото, а в божественото.
Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен живот в мислите вече се чувствате не вън от мировата тайна, а вътре в нея, чувствате се не вън от божественото, а в божественото.
Постигайки в себе си мисленето, постигате в себе си божественото.
към текста >>
Чувства
се, че се осезава вътрешният човек.
Когато се стигне до охарактеризираното по-горе мисловно изживяване, тогава не опознаваме света; и не се намираме просто в точката на своя Аз, а става нещо съвсем друго. Изживява се чувството, имаме съвсем правилното чувствено изживяване, че със своето мислене, което не се намира в някакво определено място, постигаме всичко отвътре.
Чувства се, че се осезава вътрешният човек.
Както с обичайното мислене, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това мислене, което изживява себе си в самото себе си, постоянно се простираме в самите себе си. Човек става обект, предмет за себе си.
към текста >>
Когато се премине към изживяване в спомените, при действително вътрешно следване на този път, най-важното изживяване на
чувства
та не е стигането до самия себе си.
Второто, което човек може да развие посредством своя вътрешен душевен живот, настъпва тогава, когато той не разгръща мисли и не се издига в мислите, предизвикани отвън, а се отдава на своите спомени. Когато човек се отдава на спомените си и прави това наистина вътрешно, тогава пак възниква съвсем определено изживяване. Мисловното изживяване, което вече описах, довежда човека до самия него; човек постига сам себе си. И това самопознание му доставя определено удовлетворение.
Когато се премине към изживяване в спомените, при действително вътрешно следване на този път, най-важното изживяване на чувствата не е стигането до самия себе си.
Това се достига в мисленето; затова в протичането на това мислене се намира свободата, която изцяло зависи от личностното в човека. Затова «Философия на свободата» излиза от мисловното изживяване, защото чрез мисловното изживяване човек стига до самия себе си, намира себе си като свободна личност. По друг начин стои работата с изживяването на спомените. В изживяването на спомените, следвайки ги с цялата сериозност, потапяйки се в тях, се стига накрая до чувство на освобождаване от себе си, на излизане от себе си. Затова тези спомени, които заставят да се забрави настоящето, са най-удовлетворяващи.
към текста >>
Когато можем да развием такива спомени, че да се
чувства
ме укрепени в своето жизнено същество, когато се отдаваме на спомените си, тогава това като усещане ни подготвя за разбирането, какъв може да е споменът, когато той стане многократно по-реален.
Човек достига правилно разбиране на значението на спомените, ако може да има такива спомени, които го изкарват в света, без значение, че той би могъл да бъде съвсем недоволен от настоящето, би желал, собствено, да се измъкне от настоящето.
Когато можем да развием такива спомени, че да се чувстваме укрепени в своето жизнено същество, когато се отдаваме на спомените си, тогава това като усещане ни подготвя за разбирането, какъв може да е споменът, когато той стане многократно по-реален.
към текста >>
И именно чрез такива преживявания, каквито ви описах, ще можете да дойдете до състояние, че гледайки към утринната заря, да
чувства
те: Да, тази утринна заря не ме оставя сам.
Но ако очаквате, че ще стане достатъчно само да погледнете вляво или вдясно, за да видите там мъгливата фигура на вашето астрално тяло, грешите; работата съвсем не стои така. Трябва с цялата сериозност да се отнесете към това, което става в действителност. Това, което действително настъпва в такъв случай, се заключава например в следното: постепенно ще започнете да възприемате сутрешното зазоряване по съвсем друг начин, ще започнете съвсем различно да възприемате възхода на Слънцето. По този път постепенно ще стигнете до това, че ще започнете да възприемате топлината на утринната заря като нещо възвестяващо, като нещо пророкуващо, съдържащо в себе си природна пророческа сила. Ще започнете да възприемате утринната заря като нещо изпълнено с духовна сила и ще успеете да свържете вътрешния смисъл с тази изпълнена с пророчество сила тогава, когато добиете чувството - отначало може би ще го сметнете за илюзия, - че утринната заря има нещо родствено с вас самите.
И именно чрез такива преживявания, каквито ви описах, ще можете да дойдете до състояние, че гледайки към утринната заря, да чувствате: Да, тази утринна заря не ме оставя сам.
Работата не е просто, че тя е там, а аз - тук. Аз вътрешно съм свързан с нея. Това е свойство на душата ми; в тази минута аз сам съм утринна заря. И свързвайки се по такъв начин с утринната заря, вие вече така изживявате колоритното сияние и блясък, раждането на Слънцето от колоритното сияние и блясък, че във вашето сърце в живо изживяване изгрява Слънцето от утринната заря и тогава добивате представата, че заедно със Слънцето се движите по небосвода, че Слънцето не е там, а вие - тук, а че вашето битие някак си се простира до слънчевото битие, че вие странствате заедно със светлината през деня.
към текста >>
Изживяването на това разширява човека;
чувства
се съвсем определено: в нашата вътрешност има точка, която излиза в целия свят, която се състои от същата субстанция, от която се състои и целият свят.
Изживяването на това разширява човека; чувства се съвсем определено: в нашата вътрешност има точка, която излиза в целия свят, която се състои от същата субстанция, от която се състои и целият свят.
Чувства се единство със света, с мировия етер. Но също така се чувства, че намирайки се тук, на Земята, краката, стъпалата на човека се привличат от силата на земното притегляне; чувства се свързаност на Земята и човека като цялост. И в същия миг, когато го има това мисловно изживяване, чувството на свързаност със Земята изчезва, а се усеща зависимост от далнините на мировите сфери. Всичко идва от далнините (вж. рис., стрелките); не отдолу, сякаш от центъра на Земята нагоре, а от мировите далнини.
към текста >>
Чувства
се единство със света, с мировия етер.
Изживяването на това разширява човека; чувства се съвсем определено: в нашата вътрешност има точка, която излиза в целия свят, която се състои от същата субстанция, от която се състои и целият свят.
Чувства се единство със света, с мировия етер.
Но също така се чувства, че намирайки се тук, на Земята, краката, стъпалата на човека се привличат от силата на земното притегляне; чувства се свързаност на Земята и човека като цялост. И в същия миг, когато го има това мисловно изживяване, чувството на свързаност със Земята изчезва, а се усеща зависимост от далнините на мировите сфери. Всичко идва от далнините (вж. рис., стрелките); не отдолу, сякаш от центъра на Земята нагоре, а от мировите далнини. И във връзка с човека се чувства, че именно тогава, когато се иска да се разбере човекът, е необходимо да го има това чувство на идване от мировите далнини (вж.
към текста >>
Но също така се
чувства
, че намирайки се тук, на Земята, краката, стъпалата на човека се привличат от силата на земното притегляне;
чувства
се свързаност на Земята и човека като цялост.
Изживяването на това разширява човека; чувства се съвсем определено: в нашата вътрешност има точка, която излиза в целия свят, която се състои от същата субстанция, от която се състои и целият свят. Чувства се единство със света, с мировия етер.
Но също така се чувства, че намирайки се тук, на Земята, краката, стъпалата на човека се привличат от силата на земното притегляне; чувства се свързаност на Земята и човека като цялост.
И в същия миг, когато го има това мисловно изживяване, чувството на свързаност със Земята изчезва, а се усеща зависимост от далнините на мировите сфери. Всичко идва от далнините (вж. рис., стрелките); не отдолу, сякаш от центъра на Земята нагоре, а от мировите далнини. И във връзка с човека се чувства, че именно тогава, когато се иска да се разбере човекът, е необходимо да го има това чувство на идване от мировите далнини (вж. рис. 2).
към текста >>
И във връзка с човека се
чувства
, че именно тогава, когато се иска да се разбере човекът, е необходимо да го има това чувство на идване от мировите далнини (вж.
Чувства се единство със света, с мировия етер. Но също така се чувства, че намирайки се тук, на Земята, краката, стъпалата на човека се привличат от силата на земното притегляне; чувства се свързаност на Земята и човека като цялост. И в същия миг, когато го има това мисловно изживяване, чувството на свързаност със Земята изчезва, а се усеща зависимост от далнините на мировите сфери. Всичко идва от далнините (вж. рис., стрелките); не отдолу, сякаш от центъра на Земята нагоре, а от мировите далнини.
И във връзка с човека се чувства, че именно тогава, когато се иска да се разбере човекът, е необходимо да го има това чувство на идване от мировите далнини (вж.
рис. 2).
към текста >>
По такъв начин, именно в мисловното изживяване се
чувства
ме сякаш свързани с обкръжението.
По такъв начин, именно в мисловното изживяване се чувстваме сякаш свързани с обкръжението.
към текста >>
Подобно на това, както в тежестта, в преработването на хранителните продукти, благодарение на храносмилането и т.н., вие можете да си представите изживяване на човешката телесност тук, на Земята, така можете да си представите условията, в които живеят съществата от третата Йерархия, когато - в замяна на ходенето по Земята -
чувства
те себе си, благодарение на това мисловно изживяване, понесени от сили, течащи към вас от края на света.
И би могло да се помисли, че това просто продължава така и по-нататък, че отивайки по-нататък от мисленето, от мисловното изживяване към изживяване на спомените, се отива още по-далеч в света. Но това не е така; всъщност става нещо друго. Когато вие действително развивате в себе си това мисловно изживяване, в края на краищата чрез него получавате впечатление за третата Йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Подобно на това, както в тежестта, в преработването на хранителните продукти, благодарение на храносмилането и т.н., вие можете да си представите изживяване на човешката телесност тук, на Земята, така можете да си представите условията, в които живеят съществата от третата Йерархия, когато - в замяна на ходенето по Земята - чувствате себе си, благодарение на това мисловно изживяване, понесени от сили, течащи към вас от края на света.
към текста >>
123.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Гьоте казва, че чува това изречение на Халер вече в течение на шестдесет години и го проклина, но крадешком; защото Гьоте
чувства
- разбира се, той още нищо не е знаел от духовната наука - следното: когато някой, в когото той е можел да види само филистер, е казвал:
Халер е отсякъл: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен». Гьоте отговаря: «О, ти, филистере! Ние сме навсякъде вътре. Няма вътре, няма вън; което вътре е, то е и отвън, което е навън, то е и вътре. Попитай по-добре себе си, кой си ти самият: ядро или обвивка».
Гьоте казва, че чува това изречение на Халер вече в течение на шестдесет години и го проклина, но крадешком; защото Гьоте чувства - разбира се, той още нищо не е знаел от духовната наука - следното: когато някой, в когото той е можел да види само филистер, е казвал:
към текста >>
Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално
чувства
колко леко му е да развива волята.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена. Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената.
Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята.
Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото. Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>
Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се
чувства
т истински надарени с топла воля.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена. Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената. Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята. Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото.
Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>
Виждате ли, това не е просто абстракция, човек може да достигне дотам, че усещайки свързаността на своята собствена воля с природата, да
чувства
, че с идването на зимата, при него от пространството се връща това, което в самия него са преживяванията, които той сам по-рано е предал на природата.
Виждате ли, това не е просто абстракция, човек може да достигне дотам, че усещайки свързаността на своята собствена воля с природата, да чувства, че с идването на зимата, при него от пространството се връща това, което в самия него са преживяванията, които той сам по-рано е предал на природата.
И човек може да почувства тук -
към текста >>
И човек може да по
чувства
тук -
Виждате ли, това не е просто абстракция, човек може да достигне дотам, че усещайки свързаността на своята собствена воля с природата, да чувства, че с идването на зимата, при него от пространството се връща това, което в самия него са преживяванията, които той сам по-рано е предал на природата.
И човек може да почувства тук -
към текста >>
124.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Той говори за това, колко самотен се
чувства
, когато седи на гранитната планина, получавайки впечатления от тези скали, твърдо и плътно накамарили се над Земята.
Отначало ще направя това в подготвителна, по-повествователна форма. Да предположим, че човек с имагинативно съзнание - което често съм описвал - предприеме пътешествие в древните Алпи, по скалите, които се състоят главно от кварц, т. е. по скалите, които съдържат силикати и други подобни минерали. Стигайки до тези праисторически планини, ние стъпваме върху най-твърдите скали на Земята, които, показвайки се в тяхната изконна форма, съдържат в себе си нещо чисто, нещо недокоснато от всекидневието на Земята. Наистина напълно можем да разберем Гьоте, когато в едно красиво съчинение[1], което сме цитирали, разказва за своя опит сред тези древни планини.
Той говори за това, колко самотен се чувства, когато седи на гранитната планина, получавайки впечатления от тези скали, твърдо и плътно накамарили се над Земята.
И като към вечния син на Земята се обръща Гьоте към гранита, състоящ се от кварц, силициев двуокис, слюда и фелдшпат.
към текста >>
По този начин разширяваме нашето битие в космоса,
чувства
ме се едно с космоса.
Но това не е всичко. Посредством полученото по този начин духовно-сетивно възприятие в душата възниква чувството, че точно както имагинативно се вживяваме в кристалния покров на Земята, така в този кристален покров се врастваме във всичко, което Земята изживява от космоса.
По този начин разширяваме нашето битие в космоса, чувстваме се едно с космоса.
И най-вече за имагинативния наблюдател се превръща в истина, дълбока истина, че това, което наричаме наше земно тяло с всички негови различни части, някога в хода на времето е било родено от космоса. Защото тогава връзката на Земята с космоса се появява най-интензивно пред душевния поглед. Така чрез тази опитност на вживяване в милионите очи на кристалите по Земята човек бива подготвян да почувства цялата вътрешна взаимовръзка на Земята с космоса, да я почувства в своята душа.
към текста >>
Така чрез тази опитност на вживяване в милионите очи на кристалите по Земята човек бива подготвян да по
чувства
цялата вътрешна взаимовръзка на Земята с космоса, да я по
чувства
в своята душа.
Но това не е всичко. Посредством полученото по този начин духовно-сетивно възприятие в душата възниква чувството, че точно както имагинативно се вживяваме в кристалния покров на Земята, така в този кристален покров се врастваме във всичко, което Земята изживява от космоса. По този начин разширяваме нашето битие в космоса, чувстваме се едно с космоса. И най-вече за имагинативния наблюдател се превръща в истина, дълбока истина, че това, което наричаме наше земно тяло с всички негови различни части, някога в хода на времето е било родено от космоса. Защото тогава връзката на Земята с космоса се появява най-интензивно пред душевния поглед.
Така чрез тази опитност на вживяване в милионите очи на кристалите по Земята човек бива подготвян да почувства цялата вътрешна взаимовръзка на Земята с космоса, да я почувства в своята душа.
към текста >>
По този начин обаче ние като хора
чувства
ме отново своята свързаност със Земята.
По този начин обаче ние като хора чувстваме отново своята свързаност със Земята.
Ще обясня това специално по-късно, защото този процес на раждане на Земята от космоса е станал, когато самият човек все още е бил примитивно същество, не физическо, а духовно същество. Обаче през това, през което Земята е преминала, след като е била родена от космоса, е преминал и самият човек в неговото собствено същество, съвместно със Земята. Земята някога е имала същото вътрешно родство с космоса, каквото има съвсем малкото, още неродено човешко същество с майчиното тяло. По-късно обаче детето става самостоятелно. По подобен начин Земята е започнала да се развива независимо, след като през първия, сатурнов период, тя е била повече свързана с Вселената.
към текста >>
Дори този, който вече е придобил определено по-висше познание чрез имагинативно виждане, все още не познава себе си, тъй като преживявайки кварца и другите древни скали, се съединява с милионите очи на Земята и така преживява
чувства
, възприема себе си в целия Космос.
Дори този, който вече е придобил определено по-висше познание чрез имагинативно виждане, все още не познава себе си, тъй като преживявайки кварца и другите древни скали, се съединява с милионите очи на Земята и така преживява чувства, възприема себе си в целия Космос.
Но когато такъв човек прониква към вътрешността на Земята, първите импулси за такова преживяване могат да бъдат дадени чрез възприемане на чудните, дълбоки влияния в планинските мини. Ако обаче вече е получил тези импулси, той се нуждае само от духовно виждане, за да може навсякъде да проследява металното, дори и без да слиза в рудника. Но първото чувство, за което говоря, би трябвало или може да бъде придобито с особена интимност в рудниците, където се добиват метали. Дори миньорите - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия, - които вътрешно са се сраснали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовното в металите. Защото металите не само гледат околното космическо обкръжение, но и говорят.
към текста >>
Ако би могло да се случи така - разбира се, това е невъзможно, но нека да предположим, - че един земен човек срещне тези същества, той би могъл да ги по
чувства
, би могъл да се докосне до тях.
Първото нещо например би било, че в онези форми на Сатурн, които намирате описани във «Въведение в тайната наука», се изявяват образувания, състоящи се от диференцирана топлина, мощни, гигантски топлинни образувания, които в течение на древния Сатурнов период са достигнали определена сгъстеност.
Ако би могло да се случи така - разбира се, това е невъзможно, но нека да предположим, - че един земен човек срещне тези същества, той би могъл да ги почувства, би могъл да се докосне до тях.
В определено време около средата на Сатурновия период тези същества не са били само духовни същества, а също са имали и физическо съществуване. И биха могли да се получат изгаряния, ако ги докоснеш. Но би било погрешно да се мисли, че температурата на тези същества е била милиони градуси. Не е било така, но те са имали такава вътрешна температура, че при съприкосновение с тях, би се появил мехур на кожата от изгарянето.
към текста >>
Но човек трябва да умее да
чувства
това взаимно поддържане.
Когато се казва, че антропософията не може да бъде доказана, това твърдение е наистина неоснователно. Хората са привикнали да доказват нещата по такъв начин, че винаги се привеждат доказателства, основани на сетивните възприятия. Това е все едно някой да каже: „Ако се твърди, че Земята се движи в космическото пространство без опора, това е невъзможно. Земята трябва да има нещо, на което да се опре, иначе ще падне.“ Да, космическите тела взаимно се поддържат и само по отношение на нещата на Земята може да се каже, че трябва да имат нещо, на което да се опрат. За истините, които засягат ежедневното съзнание, ние изискваме доказателства Истините, свързани с духа, взаимно се поддържат.
Но човек трябва да умее да чувства това взаимно поддържане.
към текста >>
125.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Такива са нещата, по толкова забележителен начин представящи ни се от тези древни времена, с които се
чувства
ме свързани по такъв начин, че целият този процес се възприема като процес на сякаш разгърнатото в Космоса човешко същество.
Така че в растенията в техния най-древен облик на първо място трябва да виждаме чисти небесни дарове, а в животните и във всички животински образувания нещо такова, което Земята, след като небето й дало варовика, е взела от Небето - наистина е завладяла! - и го е превърнала в земна форма.
Такива са нещата, по толкова забележителен начин представящи ни се от тези древни времена, с които се чувстваме свързани по такъв начин, че целият този процес се възприема като процес на сякаш разгърнатото в Космоса човешко същество.
към текста >>
Чувства
ш се, както беше казано, човек, свързан с това.
Така израства, благодарение на родството му с металното, разширеното човешко съзнание, което става земно съзнание: ти, формирайки цялата своя същност при слизането от Небето на Земята, си отделил от себе си растенията. Те са като твой отделен секрет. Ти си отделил и животинската същност; във формата на коагулирало желе или хрущялна маса ти си пожелал то да стане отпаден продукт. Обаче тук ти трябва да отбележиш как вече придвижилите се земни сили са взели това от теб и са формирали животинските форми по друг начин, в който те са резултат от земно формиране. Това също може да узрее в космическата памет като собствено преживяване - споменах го по-горе, - като спомена от краткия земен живот.
Чувстваш се, както беше казано, човек, свързан с това.
Обаче всичко това е свързано с някои други процеси. Аз само схематично ви обрисувах основните процеси. Тук става и много друго. Например по времето, когато става това, което описах тук, цялата атмосфера е била още изпълнена с много фино разпределена сяра. Тази фино разпределена сяра се съединява с другите субстанции и от тази връзка възникват, бих казал, бащите и майките на всичко това, което съществува днес в земната руда като пирит, олово, цинков сулфид и т.н.
към текста >>
Точно така чрез второто отделяне
чувства
та приемат душевен характер.
Такова виждаме първото вегетативно-анималистично творение, състоящо се от човешки отпадни продукти и подготвило това: земното човешко същество да може да стане същество с воля. Ако отделеното би останало в него, тогава то би завладяло волята му. Неговата воля би станала изцяло физическо явление. Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер.
Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер.
И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите. И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н. Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и животински свят.
към текста >>
Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля,
чувства
и мислене.
Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека.
Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
към текста >>
Защото това, че човек като волеизявяващо,
чувства
що и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека. Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
към текста >>
126.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
На него отново и отново му се повтаряло: наблюдавай това, което
чувства
ш, когато словото звучи от устата.
Вниманието на ученика се обръщало върху това как словото започва да звучи от устата.
На него отново и отново му се повтаряло: наблюдавай това, което чувстваш, когато словото звучи от устата.
И на първо място, ученикът би трябвало да обърне внимание на факта как от словото нещо сякаш се издига нагоре, за да приеме в себе си мислите на главата, и как после пак от същото това слово нещо се обръща надолу към човека, за да преживее вътрешно съдържанието на усещането на словото.
към текста >>
Аз съм, аз не съм: той е трябвало по колкото се може по-отчетлив начин да прекара през гърлото си някакво позитивно и някакво негативно твърдение и да наблюдава как
чувства
при «аз съм» повече подем нагоре, а при «аз не съм» - спад надолу.
Отново и отново вниманието на ученика се обръщало върху това да прекарва през ларинкса си различни нива на речта и същевременно да следи какво се въздига и спуска в словото, излизащо от гърлото.
Аз съм, аз не съм: той е трябвало по колкото се може по-отчетлив начин да прекара през гърлото си някакво позитивно и някакво негативно твърдение и да наблюдава как чувства при «аз съм» повече подем нагоре, а при «аз не съм» - спад надолу.
към текста >>
И това е трябвало да по
чувства
ученикът, когато в Мистериите на Ефес пред неговата душа представяли великата истина, произтичаща от собствената му реч:
И това е трябвало да почувства ученикът, когато в Мистериите на Ефес пред неговата душа представяли великата истина, произтичаща от собствената му реч:
към текста >>
«Познай себе си», това изречение е получавало свещен смисъл, защото не само теоретически се е произнасяло, но е могло да бъде вътрешно тържествено преживяно и по
чувства
но.
Това се давало на ученика като подготовка за още по-дълбоката тайна, защото по този начин ученикът се привеждал в състояние да знае, че неговото собствено човешко същество е вътрешно свързано с мировата тайна.
«Познай себе си», това изречение е получавало свещен смисъл, защото не само теоретически се е произнасяло, но е могло да бъде вътрешно тържествено преживяно и почувствано.
към текста >>
После ученикът, в определена степен облагородил се и възвисил се по такъв начин като човек,
чувства
йки го като покров, обемащ мировата тайна, е можел да бъде въведен в това, което разширявало мировата тайна в космическите далнини.
После ученикът, в определена степен облагородил се и възвисил се по такъв начин като човек, чувствайки го като покров, обемащ мировата тайна, е можел да бъде въведен в това, което разширявало мировата тайна в космическите далнини.
Тук ще си спомним изправилото се пред нашата душа вчера.
към текста >>
Казах, че когато човек се свързва с металното в Земята, той
чувства
всичко станало тук като свое собствено същество, като спомен, съществуващ в него самия.
Но аз казах и още нещо.
Казах, че когато човек се свързва с металното в Земята, той чувства всичко станало тук като свое собствено същество, като спомен, съществуващ в него самия.
И на този стадий той се чувства не като малък човек, затворен в своята кожа, а чувства, че обхваща цялата земна планета. И ако бих искал да обрисувам това гротескно схематично, би трябвало да кажа: човек отначало чувства предимно своята глава, сякаш обхващаща земната планета.
към текста >>
И на този стадий той се
чувства
не като малък човек, затворен в своята кожа, а
чувства
, че обхваща цялата земна планета.
Но аз казах и още нещо. Казах, че когато човек се свързва с металното в Земята, той чувства всичко станало тук като свое собствено същество, като спомен, съществуващ в него самия.
И на този стадий той се чувства не като малък човек, затворен в своята кожа, а чувства, че обхваща цялата земна планета.
И ако бих искал да обрисувам това гротескно схематично, би трябвало да кажа: човек отначало чувства предимно своята глава, сякаш обхващаща земната планета.
към текста >>
И ако бих искал да обрисувам това гротескно схематично, би трябвало да кажа: човек отначало
чувства
предимно своята глава, сякаш обхващаща земната планета.
Но аз казах и още нещо. Казах, че когато човек се свързва с металното в Земята, той чувства всичко станало тук като свое собствено същество, като спомен, съществуващ в него самия. И на този стадий той се чувства не като малък човек, затворен в своята кожа, а чувства, че обхваща цялата земна планета.
И ако бих искал да обрисувам това гротескно схематично, би трябвало да кажа: човек отначало чувства предимно своята глава, сякаш обхващаща земната планета.
към текста >>
Процесите, описани от мен, човек
чувства
като процеси, ставащи в него самия.
Процесите, описани от мен, човек чувства като процеси, ставащи в него самия.
Но как ги чувства в себе си? Виждате ли, описаното като издигане на варовиковото, съединяването на варовиковото със сгъстения белтък и отново слизането, свалянето на животинските същества на Земята, всичко това човек го преживява по такъв начин, че той го чува. Човек вътрешно го преживява. Трябва само да си представите: човек го преживява вътрешно. Той го чува.
към текста >>
Но как ги
чувства
в себе си?
Процесите, описани от мен, човек чувства като процеси, ставащи в него самия.
Но как ги чувства в себе си?
Виждате ли, описаното като издигане на варовиковото, съединяването на варовиковото със сгъстения белтък и отново слизането, свалянето на животинските същества на Земята, всичко това човек го преживява по такъв начин, че той го чува. Човек вътрешно го преживява. Трябва само да си представите: човек го преживява вътрешно. Той го чува. Това образуване, което разглеждаме тук, когато варовикът изпълва сгъстения белтък, прави го костен и хрущялен, това, което тук се образува, се възприема сякаш в ушите, чуваемо.
към текста >>
Тук именно се
чувства
връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
Ще си позволя тук една лична забележка. Нещо съвършено чудесно се представя пред човек, който, имайки усет за такива неща, влиза в кабинет или музей по естествена история. Защото това е някаква чудна сбирка от инструменти за грандиозен оркестър, която симфонично звучи по най-прекрасен начин, когато влезете в подобен музей. Веднъж усетих това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на животните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на животните лунните тайни, а на другия край на животните - слънчевите тайни. И всичко като цяло беше пронизано от звучащо Слънце и звучащи планети.
Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
към текста >>
Той е можел да побере това, защото е бил подготвен, облагородявайки и повдигайки своята човечност - с това, че е можел да се
чувства
като покров на малкия отблясък на мировата тайна, която е стояла в неговото собствено звучене на речта.
Виждате ли, именно ученикът в ефеските Мистерии е можел по правилен начин - тъй като това се е изисквало в тази древност - да приеме в своята душа, в своето сърце това, което е могло да внесе яснота за праначалото, когато Словото, Логосът е тъкал в качеството на същност на нещата.
Той е можел да побере това, защото е бил подготвен, облагородявайки и повдигайки своята човечност - с това, че е можел да се чувства като покров на малкия отблясък на мировата тайна, която е стояла в неговото собствено звучене на речта.
към текста >>
И ние
чувства
ме как формирането на света преминало по някакъв начин от една степен на друга.
И ние чувстваме как формирането на света преминало по някакъв начин от една степен на друга.
Да се вгледаме в това. Тук, във варовиковото, имаме нещо, което все още е течно; то се издигало нагоре като мъгла и се стичало надолу като дъжд. Варовиковото е било в течно състояние; при издигането нагоре то се е превръщало във въздух, при спускането си надолу се е превръщало в земя. Тук имаме вода, въздух, земя. Това е с една степен по-ниско, отколкото в човешкото отражение: въздух, топлина, вода.
към текста >>
Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да по
чувства
какво би трябвало да бъде Гьотеанумът.
И наистина е било така, че в това, което са учили за Прасловото в ефеските Мистерии, се съдържа всичко, което после е довело до началото на Евангелието от Йоан. Трябва да кажем, че обръщането на антропософите към тези тайни, лежащи в недрата на времената, е съвсем навременно днес. Защото именно това, което стоеше тук на възвишението на Дорнах като Гьотеанум, в определен, съвсем пряк смисъл стана център на антропософската дейност.
Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да почувства какво би трябвало да бъде Гьотеанумът.
Обаче за този, който в своето познание се стреми да се извиси до духовното, всичко това, което става във физическия свят, трябва едновременно да стане външно откровение, образ на по-дълбоко духовното. И ако, от една страна, ние трябва да приемем скръбта, именно като хора, стремящи се към духовно познание, трябва да превърнем това, което е станало в скръбта, в повод да стигнем до съзерцание на откровението, отиващо все по-дълбоко и по-дълбоко. Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а често и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото. И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог.
към текста >>
И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Словото», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш дотам, да по
чувства
ш в себе си тайната на Макрологоса.
Червено-кафевите цветове, говорещи много, са цветове, които стоят близо до металното! И чрез съединяването с металите е възникнало нещо като спомен в земното. Този спомен, него ние имаме в това, което изгоря заедно с храма в Ефес.
И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Словото», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш дотам, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
към текста >>
127.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По
чувства
йте, скъпи мои приятели, че това са съвсем различни неща: да достигнеш познанието и да го изразиш, да го формулираш.
Почувствайте, скъпи мои приятели, че това са съвсем различни неща: да достигнеш познанието и да го изразиш, да го формулираш.
Защото винаги, когато сериозно се върви по пътя на познанието, се чувства, че това, което може да се обхване с думи, собствено, вече не е съвсем истинно, а е нещо, обхващащо истината при всевъзможни подводни камъни и капани.
към текста >>
Защото винаги, когато сериозно се върви по пътя на познанието, се
чувства
, че това, което може да се обхване с думи, собствено, вече не е съвсем истинно, а е нещо, обхващащо истината при всевъзможни подводни камъни и капани.
Почувствайте, скъпи мои приятели, че това са съвсем различни неща: да достигнеш познанието и да го изразиш, да го формулираш.
Защото винаги, когато сериозно се върви по пътя на познанието, се чувства, че това, което може да се обхване с думи, собствено, вече не е съвсем истинно, а е нещо, обхващащо истината при всевъзможни подводни камъни и капани.
към текста >>
В тези древни Мистерии е било задължително хората да се подлагат на такива силни изпитания и действително да се довеждат до точката, където в най-естествен елементарен вид да развият
чувства
, които обикновения, филистерски разсъдък, разбира се, счита за необосновани.
Второто, което те душевно узнавали, било колко малко може да допринесе за човешкото щастие добитото като познание по пътя на обикновеното съзнание, колко малко щастие могат да дадат на човек логиката, диалектиката, риториката. А от друга страна, на тези ученици се разяснявало, че човек, ако иска да има баланс в живота си, трябва да се приближава до неща, които биха му донесли радост и щастие. И така, тях ги водели, от една страна, близо до пропаст, а от друга страна - близо до друга пропаст и постоянно им давали повод за съмнение, сякаш ги принуждавали да чакат, докато не им бъде построен някакъв мост през всяка такава пропаст поотделно. Те вече толкова силно се потапяли в съмненията и трудностите на познанието, че когато от подготовката преминели към действителните подстъпи на мировите тайни, стигали до решението: ако е нужно, ще се откажем от познанието, ще се откажем от всичко това, което не допринася за щастието на човека.
В тези древни Мистерии е било задължително хората да се подлагат на такива силни изпитания и действително да се довеждат до точката, където в най-естествен елементарен вид да развият чувства, които обикновения, филистерски разсъдък, разбира се, счита за необосновани.
Обаче веднага ще се възрази: «Никой нормален човек няма да се откаже от познанието; само по себе си е разбираемо, че каквито и усилия да му струва, всеки човек би искал да има познание! ». Но това ще го кажат хора, непознаващи такива трудности, невъвеждани систематично в тези трудности, за разлика от учениците в Мистериите на Хиберния. От друга страна, също така лесно се казва: «Трябва да се откажем от вътрешното щастие и да вървим само по пътя на познанието». Но за човек, запознат с действителното положение на нещата, и двете тези възражения, срещащи се така често, са нещо съвършено филистерско.
към текста >>
После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да по
чувства
еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци.
После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци.
След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството. Да, такива преживявания означават много повече, отколкото може да се изрази с простите думи, с които характеризирам сега това; такова преживяване означавало, че са преминавали през цяла палитра от усещания. И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури. Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците.
към текста >>
Той действително влизал със своите усещания в тази област, която преживява душата, когато тя
чувства
в себе си: Сега аз стоя пред Силата, охраняваща прага.
И сега, в същото време, когато те вътрешно са възприемали това съвместно въздействие, в същото време, когато вътре в тях го е имало това съвместно действие, тогава - доколкото е било възможно - им се предавали мировите тайни за Микрокосмоса, за Макрокосмоса, нещо за тези връзки, които са засягани в нашите лекции, които са съставлявали съдържанието на Мистериите на Артемида в Ефес. Част от всичко това се давала в течение на изпитателния срок. Вследствие на това още повече се издигал великият въпрос в душата на такъв ученик. Така че ученикът, бих казал, в тази форма на въпрос, посредством извънредно задълбочаване, извършвано от душата в това преживяване, в това извънредно преживяване действително достигал до духовния свят.
Той действително влизал със своите усещания в тази област, която преживява душата, когато тя чувства в себе си: Сега аз стоя пред Силата, охраняваща прага.
към текста >>
В древните времена на човечеството са съществували разни видове Мистерии и хората по най-разнообразни начини достигали до това, което трябва да се по
чувства
, когато после това чувство се изрази с думите: сега аз стоя на прага на духовния свят.
В древните времена на човечеството са съществували разни видове Мистерии и хората по най-разнообразни начини достигали до това, което трябва да се почувства, когато после това чувство се изрази с думите: сега аз стоя на прага на духовния свят.
Аз знам защо този духовен свят се охранява от обикновеното съзнание, и в какво, собствено, се състои същността на охраняващата Сила, Пазачът на Прага.
към текста >>
И сега, след всички подготовки, след като ученикът стигал дотам, да тъгува по вътрешното щастие, по вътрешната пълнота - вместо щастие, по-добре би било да кажем: изпълнена с радост вътрешна пълнота, доколкото думата щастие в немския не съдържа точно необходимия смисъл, - сега, достигнал след всичко преживяно да
чувства
необходимост от тази радостна, вътрешна пълнота, сега ученикът бил отново готов, вслушвайки се във втората статуя, бил не само почти готов, а е бил действително готов да разглежда Мировата Сила, говореща чрез втората статуя, като нещо, на което той е искал да се отдаде.
И сега, след всички подготовки, след като ученикът стигал дотам, да тъгува по вътрешното щастие, по вътрешната пълнота - вместо щастие, по-добре би било да кажем: изпълнена с радост вътрешна пълнота, доколкото думата щастие в немския не съдържа точно необходимия смисъл, - сега, достигнал след всичко преживяно да чувства необходимост от тази радостна, вътрешна пълнота, сега ученикът бил отново готов, вслушвайки се във втората статуя, бил не само почти готов, а е бил действително готов да разглежда Мировата Сила, говореща чрез втората статуя, като нещо, на което той е искал да се отдаде.
към текста >>
И по време на тази самотна тишина всеки
чувства
л нещо - най-малкото изглеждало, че всеки
чувства
това, - което може да се изрази в следните думи: Аз стоя на прага на Духовния свят.
Инициаторът отново изчезвал. Отново ученикът оставал сам.
И по време на тази самотна тишина всеки чувствал нещо - най-малкото изглеждало, че всеки чувства това, - което може да се изрази в следните думи: Аз стоя на прага на Духовния свят.
Тук, във физическия свят, наричат нещо познание, обаче то няма, собствено, никаква ценност в духовния свят. И това, че тук, във физическия свят, с него са свързани затруднения, е само физически израз за безполезността на познанието, което може да бъде постижимо в този свят за свръхсетивното, за Духовния свят. По подобен начин ученикът е имал усещане: много неща тук, във физическия свят, ни говорят: ти трябва да се откажеш от вътрешната радостна пълнота и следвайки пътя на аскета, да влезеш в духовния свят. Обаче несъмнено това е илюзия, това е грешка. Защото това, което се явява в тази втора статуя, ясно казва: Виж как ми липсва истината.
към текста >>
Така че се
чувства
ли като ранени от вътрешен огън, сякаш вътрешно унищожени.
Всичко това били усещания, отчасти предизвикващи в ученика съзнание, че той се намира вече над някои грешки и разочарования на физическия свят. Но са съществували и усещания, подобни на действащ огнен пламък.
Така че се чувствали като ранени от вътрешен огън, сякаш вътрешно унищожени.
Душата се колебаела от едно усещане към друго и обратно. Ученикът се изпитвал, така да се каже, на везната познание-щастие. Когато вътрешно е преживявал това, започвало да му се струва, че му говорят самите статуи. Сега той достигал някакво, сякаш вътрешно слова и изглеждало, сякаш самите статуи говорели. И ето какво казвала едната статуя:
към текста >>
128.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Седмици - в съответствие с кармата на човека тези неща протичат различно, при едни по-дълго, при други по-кратко - ученикът се насочвал върху това, отначало да про
чувства
отгласа от мъжката статуя.
Едно трябва да си изясните: впечатлението, което се получава от такива величествени статуи при тези условия, които ви обрисувах, по никакъв начин не може да се сравни с впечатлението, което се получава от описанието на тези неща; това е вътрешно, извънредно силно впечатление. Затова посветителите, след всичко това, което преживявал ученикът - разказах ви вчера, - са могли да дадат на преживяното, изпитаното пред всяка отделна статуя, да продължи да звучи в учениците в течение на дълъг период от време. Ученикът просто бил фиксиран върху това, в него да звучи преживяното при мъжката и при женската статуя.
Седмици - в съответствие с кармата на човека тези неща протичат различно, при едни по-дълго, при други по-кратко - ученикът се насочвал върху това, отначало да прочувства отгласа от мъжката статуя.
Изпитанията, за които говорих вчера, първо се провеждали при двете статуи, защото в бъдещия душевен живот на ученика би трябвало да се слеят в едно влиянията на двете статуи. Обаче въпреки това ученикът бивал фиксиран първо в него интензивно да звучи впечатлението от мъжката статуя. И ще ви опиша това впечатление така, както то е звучало в ученика. Разбира се, ще ми се наложи да използвам думи, съвсем непригодни за подобно посветително преживяване; затова нещата, изразени тук в думи, би трябвало да бъдат почувствани в съответствие с тяхното действително вътрешно значение.
към текста >>
Разбира се, ще ми се наложи да използвам думи, съвсем непригодни за подобно посветително преживяване; затова нещата, изразени тук в думи, би трябвало да бъдат по
чувства
ни в съответствие с тяхното действително вътрешно значение.
Ученикът просто бил фиксиран върху това, в него да звучи преживяното при мъжката и при женската статуя. Седмици - в съответствие с кармата на човека тези неща протичат различно, при едни по-дълго, при други по-кратко - ученикът се насочвал върху това, отначало да прочувства отгласа от мъжката статуя. Изпитанията, за които говорих вчера, първо се провеждали при двете статуи, защото в бъдещия душевен живот на ученика би трябвало да се слеят в едно влиянията на двете статуи. Обаче въпреки това ученикът бивал фиксиран първо в него интензивно да звучи впечатлението от мъжката статуя. И ще ви опиша това впечатление така, както то е звучало в ученика.
Разбира се, ще ми се наложи да използвам думи, съвсем непригодни за подобно посветително преживяване; затова нещата, изразени тук в думи, би трябвало да бъдат почувствани в съответствие с тяхното действително вътрешно значение.
към текста >>
Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът
чувства
л: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен.
Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съзнанието му.
Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен.
Аз нито мога да го управлявам, нито мога да правя нещо с него. И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване. След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената. И той е можел да си каже: вселената ме възприе.
към текста >>
И затова ученикът
чувства
л само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване.
Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съзнанието му. Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен. Аз нито мога да го управлявам, нито мога да правя нещо с него.
И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване.
След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената. И той е можел да си каже: вселената ме възприе.
към текста >>
След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се
чувства
л сякаш преместен в просторите на вселената.
Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съзнанието му. Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен. Аз нито мога да го управлявам, нито мога да правя нещо с него. И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване.
След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената.
И той е можел да си каже: вселената ме възприе.
към текста >>
Тогава, особено когато всички външни сетивни органи, цялото си осезание той е усещал разширено на повърхността на кожата си, тогава
чувства
л и следното: Аз се уподобих на еластичната, но куха статуя.
Преди всичко той е знаел за какво е било съзнанието, настъпващо по време на вцепеняването - защото сега, в съответствие със своите преживявания, съзвучни с едно или друго, той получавал най-разнообразни впечатления във вид на зимни пейзажи. Зимните ландшафти са били пред него в духа, ландшафти, в които виждал танца на снежинките, изпълващи въздуха - всичко, както беше казано, той виждал в духа, - или ландшафти, където виждал гори с дървета с натежали от снега клони и т.н. - неща, съзвучни на едно или друго видяно от него в живота, оставящи обаче винаги впечатление за действителност. По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съзнание е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти. И при това той се усещал така, сякаш не бил в тялото си, а в сетивните си органи; той усещал своето същество в очите си, усещал своето същество в ушите си, както и на повърхността на кожата си.
Тогава, особено когато всички външни сетивни органи, цялото си осезание той е усещал разширено на повърхността на кожата си, тогава чувствал и следното: Аз се уподобих на еластичната, но куха статуя.
Той усещал вътрешно родство, например на своите очи, с тези ландшафти. Той усещал във всяко око сякаш действащ целия обозрим от него ландшафт, като че отвсякъде въздействащ върху това око, сякаш окото било нещо като вътрешно огледало за това, което било там навън. Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал. Той чувствал Аза си дванадесетичен. И в резултат на това, че е усещал този Аз дванадесетичен, у него се появявало такова съвсем особено преживяване, че си казвал: Тук се намира Аз, който гледа през моите очи.
към текста >>
Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а
чувства
л своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал.
По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съзнание е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти. И при това той се усещал така, сякаш не бил в тялото си, а в сетивните си органи; той усещал своето същество в очите си, усещал своето същество в ушите си, както и на повърхността на кожата си. Тогава, особено когато всички външни сетивни органи, цялото си осезание той е усещал разширено на повърхността на кожата си, тогава чувствал и следното: Аз се уподобих на еластичната, но куха статуя. Той усещал вътрешно родство, например на своите очи, с тези ландшафти. Той усещал във всяко око сякаш действащ целия обозрим от него ландшафт, като че отвсякъде въздействащ върху това око, сякаш окото било нещо като вътрешно огледало за това, което било там навън.
Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал.
Той чувствал Аза си дванадесетичен. И в резултат на това, че е усещал този Аз дванадесетичен, у него се появявало такова съвсем особено преживяване, че си казвал: Тук се намира Аз, който гледа през моите очи. Тук се намира Аз, той действа в моето мисловно сетиво, в моето речево сетиво, в моето осезание, в моето жизнено сетиво. Аз съм разделен в света. - Изхождайки от това, възниквал жив копнеж по обединение със същество от Йерархията на Ангелите, за да получи от това съединение сила и власт да овладее тази разцепеност на Аза в разнородните преживявания на външните сетива.
към текста >>
Той
чувства
л Аза си дванадесетичен.
И при това той се усещал така, сякаш не бил в тялото си, а в сетивните си органи; той усещал своето същество в очите си, усещал своето същество в ушите си, както и на повърхността на кожата си. Тогава, особено когато всички външни сетивни органи, цялото си осезание той е усещал разширено на повърхността на кожата си, тогава чувствал и следното: Аз се уподобих на еластичната, но куха статуя. Той усещал вътрешно родство, например на своите очи, с тези ландшафти. Той усещал във всяко око сякаш действащ целия обозрим от него ландшафт, като че отвсякъде въздействащ върху това око, сякаш окото било нещо като вътрешно огледало за това, което било там навън. Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал.
Той чувствал Аза си дванадесетичен.
И в резултат на това, че е усещал този Аз дванадесетичен, у него се появявало такова съвсем особено преживяване, че си казвал: Тук се намира Аз, който гледа през моите очи. Тук се намира Аз, той действа в моето мисловно сетиво, в моето речево сетиво, в моето осезание, в моето жизнено сетиво. Аз съм разделен в света. - Изхождайки от това, възниквал жив копнеж по обединение със същество от Йерархията на Ангелите, за да получи от това съединение сила и власт да овладее тази разцепеност на Аза в разнородните преживявания на външните сетива. И на основата на всичко това, в Аза възниквало преживяването: за какво имам своите сетивни органи?
към текста >>
Външните сетива принадлежат на зимата - това е, което е
чувства
л ученикът.
Разкривало се нещо съвсем особено, така че ученикът усещал: всичко свързано с външните сетива и продължението на външните сетива навътре, във вътрешната същност на човека - всичко това се намира в родство с фактическото обкръжение, което ученикът има на Земята.
Външните сетива принадлежат на зимата - това е, което е чувствал ученикът.
В целия този живот, който той преживявал тогава, в изменящите се зимни ландшафти, които, както казахме, са били съзвучни на видяното в живота, но които сияели с повече красота насреща му от духовното, от всичките тези преживявания ученикът вземал някаква обща настройка за своята душа. Тази обща настройка на душата съдържала следните части:
към текста >>
В мига, когато се стопявали и се превръщали в нищо, където той се
чувства
л до някаква степен в празното мирово пространство, в този миг тяхното място се заемало от летните съновидения.
Когато това е било извършено от ученика, тогава към него идвало преживяването, че двете състояния следвали едно след друго. Да кажем, той гледал пейзаж, състоящ се от поля, вирове и малки езерца. Вглеждал се в леда и снега и това се превръщало във вихрещ се, падащ сняг, сякаш облаци от снежинки, които все повече избледнявали и накрая се превръщали в нищо.
В мига, когато се стопявали и се превръщали в нищо, където той се чувствал до някаква степен в празното мирово пространство, в този миг тяхното място се заемало от летните съновидения.
И ученикът осъзнавал: сега в моя собствен душевен живот се докосват миналото и бъдещето.
към текста >>
Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да
чувства
ме този умиращ дух, символизиран във външната природа от снега и леда, ако това не е предшествано от посвещение.
Оттогава ученикът бил научен да гледа на външния свят и да си казва, сега от този външен свят, истината, оставаща му завинаги: В света, който ни обкръжава, в този свят, от който имаме нашата външна телесност, в този свят нещо постоянно отмира. И в снежните кристали на зимата ние имаме външни знаци на постоянно умиращия в материята дух.
Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да чувстваме този умиращ дух, символизиран във външната природа от снега и леда, ако това не е предшествано от посвещение.
към текста >>
А именно първото състояние - когато преминавал през вцепеняването, когато се
чувства
л сякаш всмукан от Вселената - се обобщавало от инициаторите му в думи, които мога да ви предам на немски така:
И сега всичко преживяно от ученика бивало обобщено за него от инициаторите му.
А именно първото състояние - когато преминавал през вцепеняването, когато се чувствал сякаш всмукан от Вселената - се обобщавало от инициаторите му в думи, които мога да ви предам на немски така:
към текста >>
Ти трябва да умееш точно да различаваш едно от друго всяко от тези три отделни
чувства
.
Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение. Ти трябва да се задържиш в това излизане в мировите простори. И трето, ти трябва да се задържиш върху това да се усещаш сякаш излят и умножен в твоите външни сетива. Ти трябва вътрешно да си изясниш какво представлява всяко от тези състояния поотделно.
Ти трябва да умееш точно да различаваш едно от друго всяко от тези три отделни чувства.
Ти трябва да имаш някакво етерно вътрешно преживяване от всяко от тези три състояния. И когато сега ученикът сам в пълно съзнание извиквал това състояние на вътрешно вцепеняване, тогава пред тази душа се появявало всичко, което тя е придобила в преживяванията до слизането от духовните светове на Земята, до земното зачатие на своето тяло, когато от мировите простори тя е събрала етерни импулси и етерни сили, за да се облече в етерно тяло. Така ученикът в Хибернийските Мистерии се въвеждал в съзерцание на последното състояние преди слизането във физическо тяло. А след това той е трябвало напълно да си изясни вътрешното преживяване, което получавал, когато навлизал в мировите далнини. Втория път при това повторение той се усещал не така, сякаш го всмукват лъчите на Слънцето и звездите, а се чувствал при това повторение така, сякаш нещо идвало насреща му, сякаш отдалеч от всички страни насреща му идвали Йерархиите, сякаш идвали насреща му и други преживявания.
към текста >>
Втория път при това повторение той се усещал не така, сякаш го всмукват лъчите на Слънцето и звездите, а се
чувства
л при това повторение така, сякаш нещо идвало насреща му, сякаш отдалеч от всички страни насреща му идвали Йерархиите, сякаш идвали насреща му и други преживявания.
Ти трябва да умееш точно да различаваш едно от друго всяко от тези три отделни чувства. Ти трябва да имаш някакво етерно вътрешно преживяване от всяко от тези три състояния. И когато сега ученикът сам в пълно съзнание извиквал това състояние на вътрешно вцепеняване, тогава пред тази душа се появявало всичко, което тя е придобила в преживяванията до слизането от духовните светове на Земята, до земното зачатие на своето тяло, когато от мировите простори тя е събрала етерни импулси и етерни сили, за да се облече в етерно тяло. Така ученикът в Хибернийските Мистерии се въвеждал в съзерцание на последното състояние преди слизането във физическо тяло. А след това той е трябвало напълно да си изясни вътрешното преживяване, което получавал, когато навлизал в мировите далнини.
Втория път при това повторение той се усещал не така, сякаш го всмукват лъчите на Слънцето и звездите, а се чувствал при това повторение така, сякаш нещо идвало насреща му, сякаш отдалеч от всички страни насреща му идвали Йерархиите, сякаш идвали насреща му и други преживявания.
Той усещал това, което стояло в неговото по-отдалечено минало, в неговия доземен живот. А след това е трябвало да си изясни кристално състоянието, когато е бил разлят във външните сетива и се чувствал сякаш раздробен в света на външните сетива. Тогава тук той достигал средата на живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
А след това е трябвало да си изясни кристално състоянието, когато е бил разлят във външните сетива и се
чувства
л сякаш раздробен в света на външните сетива.
И когато сега ученикът сам в пълно съзнание извиквал това състояние на вътрешно вцепеняване, тогава пред тази душа се появявало всичко, което тя е придобила в преживяванията до слизането от духовните светове на Земята, до земното зачатие на своето тяло, когато от мировите простори тя е събрала етерни импулси и етерни сили, за да се облече в етерно тяло. Така ученикът в Хибернийските Мистерии се въвеждал в съзерцание на последното състояние преди слизането във физическо тяло. А след това той е трябвало напълно да си изясни вътрешното преживяване, което получавал, когато навлизал в мировите далнини. Втория път при това повторение той се усещал не така, сякаш го всмукват лъчите на Слънцето и звездите, а се чувствал при това повторение така, сякаш нещо идвало насреща му, сякаш отдалеч от всички страни насреща му идвали Йерархиите, сякаш идвали насреща му и други преживявания. Той усещал това, което стояло в неговото по-отдалечено минало, в неговия доземен живот.
А след това е трябвало да си изясни кристално състоянието, когато е бил разлят във външните сетива и се чувствал сякаш раздробен в света на външните сетива.
Тогава тук той достигал средата на живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
129.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да
чувства
организма си сякаш е нещо като минерал, т. е.
Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч.
Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е.
като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно битие.
към текста >>
като нещо съвсем чуждо, когато е
чувства
л своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно битие.
Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч. Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е.
като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно битие.
към текста >>
Но се
чувства
л организиран в тази полумека маса.
Спомнете си, скъпи мои приятели, как описах във «Въведение в тайната наука» и в различни други лекции това Лунно битие. Каквото описах там, оживявало в съзнанието на ученика; всичко това просто било с него. Древното Лунно битие се изправяло пред него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало. А самия себе си той усещал вътре.
Но се чувствал организиран в тази полумека маса.
И усещал как от неговата организация струи организацията на цялата планета.
към текста >>
Днес ние се
чувства
ме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа.
Трябва да си изясните разликата между преживяването в тогавашното време и преживяването днес.
Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа.
Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се чувстваме ограничени вътре в своята кожа. Често съм казвал: въздушната маса, която имам сега в мен, току-що е била вън от мен, а въздушната маса, която след минутка ще бъде в мен, се намира отвън. Така че само тогава ще бъдем правилно усещащи себе си хора, ако по отношение на нашата въздушна формация не се считаме за отрязани от външния свят. Ние сме навсякъде, където е външният въздух. Няма разлика между това, да имате бучка захар в устата си, която в следващия момент ще бъде в стомаха ви, а след това ще извърви определен път, и това, намира ли се някаква въздушна маса в един момент навън, а в следващия -във вашите дробове.
към текста >>
Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се
чувства
ме ограничени вътре в своята кожа.
Трябва да си изясните разликата между преживяването в тогавашното време и преживяването днес. Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа.
Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се чувстваме ограничени вътре в своята кожа.
Често съм казвал: въздушната маса, която имам сега в мен, току-що е била вън от мен, а въздушната маса, която след минутка ще бъде в мен, се намира отвън. Така че само тогава ще бъдем правилно усещащи себе си хора, ако по отношение на нашата въздушна формация не се считаме за отрязани от външния свят. Ние сме навсякъде, където е външният въздух. Няма разлика между това, да имате бучка захар в устата си, която в следващия момент ще бъде в стомаха ви, а след това ще извърви определен път, и това, намира ли се някаква въздушна маса в един момент навън, а в следващия -във вашите дробове.
към текста >>
Когато той повторно преживявал това,
чувства
л всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори.
Когато той повторно преживявал това, чувствал всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори.
Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо. Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди. Вие наистина ще дойдете до такова състояние, в което можете вътрешно да опишете себе си.
към текста >>
Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той
чувства
л как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо.
Когато той повторно преживявал това, чувствал всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори.
Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо.
Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди. Вие наистина ще дойдете до такова състояние, в което можете вътрешно да опишете себе си.
към текста >>
Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще по
чувства
те: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди.
Когато той повторно преживявал това, чувствал всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори. Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо.
Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди.
Вие наистина ще дойдете до такова състояние, в което можете вътрешно да опишете себе си.
към текста >>
Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да по
чувства
как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н.
Това, че такива неща са тъй малко известни, е резултат от недостатъчната способност за внимание у днешния човек. Ако този недостиг на способността за внимание днес не беше такъв, човек би могъл да даде поне указание, извлечено от сънищата, за това, което е забелязано от него във вътрешното усещане във вливащата се слънчева светлина. Действително това, което са преподавали на ученика за вътрешната същност на човешкия организъм, е било по-различно, отколкото преподаваното днес. Днес режат трупове и по тях съставят анатомични атласи. Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои студенти и толкова им липсва.
Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н.
Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет. По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание. Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества. Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата.
към текста >>
Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той
чувства
л сега на първо място не себе си, а
чувства
л в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества.
Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои студенти и толкова им липсва. Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н. Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет. По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание.
Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества.
Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата. Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се. Ученикът усещал в себе си навсякъде вливането на формиращата и образуваща го астрална светлина. Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо. Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро.
към текста >>
Всичко, което той усещал като топлина, едновременно го усещал като душевно, но заедно с това именно и като физическа топлина; той е можел да го
чувства
, защото със своето съзнание се намирал в живота на Юпитер, който възниква от Земята.
Усещането, на което искам да ви обърна внимание - казах ви по този повод, че трябва да започна обяснението от края, - се откривало като нещо от само себе си разбиращо се на ученика, когато той преживявал това вътрешно усещане на потиснатост.
Всичко, което той усещал като топлина, едновременно го усещал като душевно, но заедно с това именно и като физическа топлина; той е можел да го чувства, защото със своето съзнание се намирал в живота на Юпитер, който възниква от Земята.
Защото ние само благодарение на това ще станем хора на Юпитер, че ще свържем физически топлинно-то с душевната топлина; така че ние, като хора на Юпитер, ще стигнем дотам, че когато например помилваме с любов някой човек или дете, за това дете в същото време ще станем действително топлоизлъчващи. Любовта и излъчването на топлина по никакъв начин няма да бъдат разделени. Фактически ще се стигне до там, че топлината, която се преживява, ще се излъчва душевно също и в обкръжението.
към текста >>
Следващото усилие се състояло в това, че ученикът трябвало да по
чувства
вътрешната необходимост, за която говорих вчера, когато се приближавал до усещане на необходимост от преодоляване на собствения Аз, защото в противен случай той би могъл да стане източник на зло.
Следващото усилие се състояло в това, че ученикът трябвало да почувства вътрешната необходимост, за която говорих вчера, когато се приближавал до усещане на необходимост от преодоляване на собствения Аз, защото в противен случай той би могъл да стане източник на зло.
Когато ученикът правел в себе си действително това вътрешно душевно състояние, тогава той не само усещал единство на душевната и физическа топлина, но усещаното единно като душевно-физическа топлина започвало да свети, проявявало се като светещо. Тайната на сиянието на светлината, душевното сияние на светлината се откривала на ученика. Така той се пренасял в бъдещето, в това бъдеще, когато Земята ще се превърне в планетата Венера, в бъдещата планета Венера.
към текста >>
Когато в Акаша-хрониката се приближим до картини от Хибернийските Мистерии, тогава се
чувства
, че нещо отблъскващо действа върху човека.
Днес ние гледаме към тези неща и гледаме именно към Хибернийските Мистерии, бих казал, с истински задълбочен вътрешен душевен живот, защото те са по същество последните велики Мистерии, тези последни велики Мистерии, през които са могли да се изричат човешките и космически тайни. Когато тези тайни отново се изследват днес, се разкрива величието на Хибернийските Мистерии. Невъзможно е обаче да прозрем в тях, ако не ги изследваме самостоятелно. Когато се изследват самостоятелно, тогава се появява още нещо особено.
Когато в Акаша-хрониката се приближим до картини от Хибернийските Мистерии, тогава се чувства, че нещо отблъскващо действа върху човека.
Все едно някаква сила отблъсква човека, затруднява да се приближим до тях с душата си. Колкото по-близо се стига, толкова повече се замъглява това, към което бързаме с душата си, и се стига сякаш до някакво душевно заглушаване. Тази душевна оглушеност трябва да се отработи навън. Това може да се направи не по друг начин, а като оживим в себе си всичко, което знаем за тези неща, самостоятелно установени, самостоятелно видяни. След това ще видим защо това е така.
към текста >>
130.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Да, трябва даже да кажем, че този, който е в състояние да възприеме това нещо като мироглед, не само със съзнанието, но и с душата си, може в логическите изложения на Аристотел да по
чувства
, че в основата на неговата логика и философия стои вътрешната връзка с тайните на природата.
От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото знание, цялото познание на древността, че макар и да е позволил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същност на онова време.
Да, трябва даже да кажем, че този, който е в състояние да възприеме това нещо като мироглед, не само със съзнанието, но и с душата си, може в логическите изложения на Аристотел да почувства, че в основата на неговата логика и философия стои вътрешната връзка с тайните на природата.
Това е била съдбата на Аристотел - да разпространи по Европа логическата система, което, ако мога така да се изразя, е неговият собствен път на развитие. За илюстрация може да се приведе този своеобразен факт: навярно би било немислимо Платон да стане учител на Александър, когато знаем, че Аристотел е можел да изпълни тази задача.
към текста >>
Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да
чувства
ш, че нещо иска да те отнесе в просторите.
Този феномен би могъл да е отправна точка за обучение. Връзката с природата ставала не като се каже: погледни това тяло, то има тази и тази температура; нагрявам го в ретортата и то преминава през едни или други промени. Не, идвало се до връзката с човека, човека, както се усещал вътре в тази връзка, представяйки процеса на дишане. И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух.
Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите.
И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи.
към текста >>
Собствено тук ти не се
чувства
ш уютно.
Връзката с природата ставала не като се каже: погледни това тяло, то има тази и тази температура; нагрявам го в ретортата и то преминава през едни или други промени. Не, идвало се до връзката с човека, човека, както се усещал вътре в тази връзка, представяйки процеса на дишане. И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух. Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите. И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети.
Собствено тук ти не се чувстваш уютно.
В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място.
към текста >>
В топлината на въздуха ти се
чувства
ш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори.
Не, идвало се до връзката с човека, човека, както се усещал вътре в тази връзка, представяйки процеса на дишане. И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух. Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите. И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно.
В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори.
В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената.
към текста >>
В студената вода ти се
чувства
ш отчужден, неуютно.
И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух. Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите. И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори.
В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно.
Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се
чувства
ш на полагащото ти се място.
Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята.
Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място.
Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
Топлия въздух можеш да
чувства
ш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената.
В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място.
Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената.
Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
Това са били двете полярни противоположности, с които ученикът се сблъсквал: да по
чувства
какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази.
Това са били двете полярни противоположности, с които ученикът се сблъсквал: да почувства какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази.
«Навън и вътре» нищо особено не означава. Многозначително е следното: топла въздушност и студена воднистост. Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е поставен в света. Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-студено; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло. Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята поставеност в нейната среда.
към текста >>
В същото време, когато ученикът с тези задълбочени
чувства
, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина.
В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина.
Земните цветя се превръщали за него във вестители на тайните на мировите пространства. Цветята му говорили за космическите простори. И проникновено, но само с намеци, е водел учителят своя ученик към това, да намери в самия себе си тайната, струяща от мировите простори в съществото на цветето. Така постепенно ученикът стигал до там, че на въпроса на учителя: Какво, собствено, възприемаш ти, когато гледаш чашката на цвета, разтварящата се цветна корона, излизащите оттам и сияещи срещу теб тичинки? - е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са принудени от тежката студена Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действителност са воднородени същества и в тази им живост като воднородени същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното битие - подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въведение в тайната наука», като лунно състояние.
към текста >>
Ученикът е можел да по
чувства
това, защото първо е бил въведен в усещането, което му откривала охлаждащата вода.
Ученикът е можел да почувства това, защото първо е бил въведен в усещането, което му откривала охлаждащата вода.
Той вече е преживял това и благодарение на преживяването е стигал при цветето до подобно познание.
към текста >>
Когато вече е имал толкова задълбочен живот на
чувства
та, както посочих, тогава при металите, запознавайки се с това, което те тайнствено му съобщавали, узнавал тайните на цялата планетна система.
Когато ученикът е бивал вече достатъчно посветен в тайната на Луната, разкривана чрез растенията, израстващи от Земята, го водели по-нататък към металите на Земята, към главните метали: олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро - както ви говорих за тях вчера в друга връзка.
Когато вече е имал толкова задълбочен живот на чувствата, както посочих, тогава при металите, запознавайки се с това, което те тайнствено му съобщавали, узнавал тайните на цялата планетна система.
Защото оловото го просвещавало за Сатурн, калаят - за Юпитер, желязото - за Марс, златото - за Слънцето, медта - за Венера, живакът - за Меркурий и среброто - за Луната, не защото Луната е в по-тясно родство със Земята, а защото тя е член на цялата Вселена. И както ученикът откривал за себе си тайната на цветята, така откривал и тайната на металите. Първа била тайната на растенията, а втора - тайната на металите.
към текста >>
По отношение на качеството на златото човек
чувства
л: там вътре си ти, там усещаш себе си.
Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето. Обаче всъщност това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята. За съвременния човек няма нищо по-глупаво от това, да приписва глупост на древните. Когато гледали златото с неговия затворен в себе си сияещо-жълт цвят, притежаващо едновременно простота и външна гордост, тогава наистина усещали нещо, което преживявали, на първо място като родствено на цялото кръвообращение на човека.
По отношение на качеството на златото човек чувствал: там вътре си ти, там усещаш себе си.
И благодарение на това чувство стигал до разбиране на слънчевата природа.
към текста >>
Той е можел така да усеща, защото е бил подготвен чрез това, че е възприемал нещата с
чувства
, стимулирани в него за преживяване на топло-въздушно-то и студено-водното.
Бидейки родени от топлинния етер под влияние на знаците на Зодиака, те са топлиннородени. Следователно човек се усещал в своя облик като топлиннороден, само променил се в течение на лунното битие и битието на Земята, но все пак достигащ своето първоначално състояние в древното сатур-ново време така, както металното в Земята той усещал като слънцеродено - въздушнородено, цветята, растенията като луннородени - воднородени.
Той е можел така да усеща, защото е бил подготвен чрез това, че е възприемал нещата с чувства, стимулирани в него за преживяване на топло-въздушно-то и студено-водното.
към текста >>
131.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той
чувства
л в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща.
И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка. Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима. Той усещал дима.
И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща.
Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание. Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове. И това е било някакво живо взаимодействие между Логоса в човека и Логоса навън, в мировото пространство.
към текста >>
И докато ученикът
чувства
л, че това, което му дава новото време, не може да го поведе към неговото собствено същество, разбирал: ти или трябва да се отчаеш от познанието, или трябва да преминеш през нещо като умъртвяване на високомерието на абстракциите.
И докато ученикът чувствал, че това, което му дава новото време, не може да го поведе към неговото собствено същество, разбирал: ти или трябва да се отчаеш от познанието, или трябва да преминеш през нещо като умъртвяване на високомерието на абстракциите.
И ученикът розенкройцер, истинският ученик розенкройцер усещал нещо подобно на това, сякаш учителят го удрял зад врата, за да му покаже, че абстрактното в съвременната глава не е пригодно да навлезе в духовните светове, че ученикът трябва да може да се откаже от простите абстракции, за да навлезе в духовния свят.
към текста >>
132.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се пред
чувства
.
Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата. В тях е имало много трагичност. Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и болка. Често съм говорил за това.
Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства.
И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост.
към текста >>
Всички тези истински изследователи, които по този начин са търсили човека и Вселената, както природата в ретортите, всички тези хора са били усилени фаустовски натури в късното Средновековие, защото са
чувства
ли дълбоко: Когато ние експериментираме, с нас говорят духовете на природата, духовете на Земята, духовете на Водата, духовете на Огъня, духовете на Въздуха.
Всички тези истински изследователи, които по този начин са търсили човека и Вселената, както природата в ретортите, всички тези хора са били усилени фаустовски натури в късното Средновековие, защото са чувствали дълбоко: Когато ние експериментираме, с нас говорят духовете на природата, духовете на Земята, духовете на Водата, духовете на Огъня, духовете на Въздуха.
Ние ги чуваме в тяхното бълбукане, шумолене, в тяхното особено течение, бръмчащи в началото звуци, които после преминават в хармония и мелодия, за да се приберат обратно в себе си. Така че мелодии звучат, когато имат място явления от природата. Виждаме реторта и задълбочил се в процеса, случващ се в нея, благочестив човек. При този процес, в който тук се преживява метаморфозата на оксаловата киселина в мравчена киселина, може да се преживее и някакъв отговор на природно-духовното, ако бъде поставен определен въпрос. А този отговор от природно-духовното може да се използва за изследване на вътрешното същество на човека.
към текста >>
Но той все още е пред
чувства
л къде се намира това пълно познание за човека.
По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност. Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека.
Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно познание за човека.
към текста >>
И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за
чувства
та, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали.
И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали.
Но тези природни духове на са давали никакво истинско познание на душата.
към текста >>
133.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките
чувства
и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса.
Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации. Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>
134.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Втората камера беше свързана с
чувства
та, с изучаването на
чувства
та.
Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата.
Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята. Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот. Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята. То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура.
към текста >>
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли,
чувства
и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата. Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята.
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята. То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване.
към текста >>
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и
чувства
та, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
към текста >>
2. ритмична система носител на
чувства
та
2. ритмична система носител на чувствата
към текста >>
135.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Защото от тази наша среща, скъпи мои приятели, ние ще отнесем дълбоки и здрави
чувства
, които ще ни вдъхнат смелост и енергия за нашето дело, независимо от мястото, където ние решим да работим за Антропософията.
И накрая нека наистина да приемем в нашите сърца мисълта за Великдена, трепетното усещане за Велик дена.
Защото от тази наша среща, скъпи мои приятели, ние ще отнесем дълбоки и здрави чувства, които ще ни вдъхнат смелост и енергия за нашето дело, независимо от мястото, където ние решим да работим за Антропософията.
към текста >>
136.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И както е
чувства
л вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу.
Но тя има някои изходи; има свободно отвърстие долу по направление на гърдите (виж рис. на стр. 4 в дясно). И особено важно за човека от древните времена е било да усеща, как главата му се отваря относително безпрепятствено по направление към гърдите. Този човек е усещал вътрешната конфигурация на главата като отражение на Земята.
И както е чувствал вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу.
В това той е виждал образ на откриващата се за Слънцето Земя. Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз чувствам цялата Земя. Главата е миниатюрна Земя. Но тази Земя се открива към моята гръд, която носи вътре сърцето. И ставащото между главата, гърдите и сърцето е образ на това, което се изнася от моя живот в Космоса, изнася се в земното обкръжение, открито за Слънцето.
към текста >>
Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз
чувства
м цялата Земя.
4 в дясно). И особено важно за човека от древните времена е било да усеща, как главата му се отваря относително безпрепятствено по направление към гърдите. Този човек е усещал вътрешната конфигурация на главата като отражение на Земята. И както е чувствал вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу. В това той е виждал образ на откриващата се за Слънцето Земя.
Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз чувствам цялата Земя.
Главата е миниатюрна Земя. Но тази Земя се открива към моята гръд, която носи вътре сърцето. И ставащото между главата, гърдите и сърцето е образ на това, което се изнася от моя живот в Космоса, изнася се в земното обкръжение, открито за Слънцето. " Велико и имащо дълбоко значение е било за него това преживяване, за което той е можел да каже: "Тук, в моята глава, живее Земята. Когато отивам по-надълбоко, тук Земята се открива на Слънцето (виж стрелката, рис.
към текста >>
Ние имаме още абстрактен живот на
чувства
та, на емоциите.
По такъв начин човек е достигал до това, което в древните времена е съответствало на нашия емоционален живот.
Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите.
Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>
Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как
чувства
ме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите
чувства
към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце.
Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене,
чувства
не и воление е съществувало сред древните източни народи.
Отново, например, ние сега казваме: "Искам да отида". Ние знаем, че нашата воля живее в крайниците. Древните хора от Изтока са имали съвсем друго преживяване. Това, което наричаме воля, за тях било съвсем неизвестно.
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи.
Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята. На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето. Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си.
към текста >>
Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е
чувства
л: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли! Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли. Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений. Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята.
Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
И както вече съм казвал, започваме все повече да
чувства
ме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник.
Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие.
И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник.
Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>
От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато
чувства
ме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта.
От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>
137.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и
чувства
та; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно.
Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действителност по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена. И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки живот много по-силно, отколкото в по-късните времена. Това, което е живеело в душата на човека е живеело също така в цялото му същество.
Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно.
Същото се отнася и за абстрактното чувстване, което не знае за връзката с кръвообращението. Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н. Човек е преживявал цялото си същество като неделимо единство.
към текста >>
Същото се отнася и за абстрактното
чувства
не, което не знае за връзката с кръвообращението.
Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действителност по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена. И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки живот много по-силно, отколкото в по-късните времена. Това, което е живеело в душата на човека е живеело също така в цялото му същество. Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно.
Същото се отнася и за абстрактното чувстване, което не знае за връзката с кръвообращението.
Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н. Човек е преживявал цялото си същество като неделимо единство.
към текста >>
В онези времена, обаче, човек е имал съвсем чиста съвест относно тези завоевателни войни, той е
чувства
л, че такива завоевания са били позволени от боговете.
Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта. И това е вярно даже относно тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им.
В онези времена, обаче, човек е имал съвсем чиста съвест относно тези завоевателни войни, той е чувствал, че такива завоевания са били позволени от боговете.
Стремежът към мир, любовта към мира, която е възникнала по-късно и е обхванала по-голямата част на Азия, в същност е продукт на по-късна цивилизация. Териториалните завоевания и поробването на населението са характерни черти на ранната цивилизация на Азия. Колкото по-дълбоко се потапяме в доисторическите времена, толкова повече там намираме такива завоевания. Войните на Ксеркс и други подобни на него, са наистина бледни сенки на това, което е ставало в ранните епохи.
към текста >>
138.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Той е наричал аз само своята душа и дух, - това, което е било духовно и е било по определен начин свързано долу с неговото физическо и етерно тяло, имало е с тях такава връзка, която той е можел да наблюдава и
чувства
.
И така стоят нещата с човечеството, към което трябва да се обърнем, когато се връщаме към третата епоха на следатлантската култура - египетско-халдейската. В това време човек се е преживявал както дух и душа в значителна степен извън пределите на своето физическо и етерно тяло даже в будно състояние. Той е знаел как да различава: това е моят дух и душа, - ние, разбира се, ги наричаме аз и астрално тяло, - и това е съединено с моите физическо и етерно тела. Човек е преминавал през света с това преживяване на двойственост. Той не е наричал своето физическо и етерно тяло - аз.
Той е наричал аз само своята душа и дух, - това, което е било духовно и е било по определен начин свързано долу с неговото физическо и етерно тяло, имало е с тях такава връзка, която той е можел да наблюдава и чувства.
И в своя дух и душа - в аза и астралното тяло - човек е осъзнавал влизането на божествено-духовните йерархии, също така, както сега чувства влизането на природните вещества в своето физическо тяло.
към текста >>
И в своя дух и душа - в аза и астралното тяло - човек е осъзнавал влизането на божествено-духовните йерархии, също така, както сега
чувства
влизането на природните вещества в своето физическо тяло.
В това време човек се е преживявал както дух и душа в значителна степен извън пределите на своето физическо и етерно тяло даже в будно състояние. Той е знаел как да различава: това е моят дух и душа, - ние, разбира се, ги наричаме аз и астрално тяло, - и това е съединено с моите физическо и етерно тела. Човек е преминавал през света с това преживяване на двойственост. Той не е наричал своето физическо и етерно тяло - аз. Той е наричал аз само своята душа и дух, - това, което е било духовно и е било по определен начин свързано долу с неговото физическо и етерно тяло, имало е с тях такава връзка, която той е можел да наблюдава и чувства.
И в своя дух и душа - в аза и астралното тяло - човек е осъзнавал влизането на божествено-духовните йерархии, също така, както сега чувства влизането на природните вещества в своето физическо тяло.
към текста >>
Животът на човешките мисли и
чувства
не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена.
Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега.
Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му.
към текста >>
Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и
чувства
така, както ние сега.
Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега.
Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето. И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите. В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища. Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството.
към текста >>
Цялото му мислене и
чувства
не напълно са се отличавали от нашето.
Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега.
Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето.
И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите. В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища. Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството.
към текста >>
В резултат и двамата
чувства
ли в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното човечество.
Такa, че особеност на тези две личности е било това, че в описваната инкарнация те са били неспособни – заради особеното устройство на душата – да се доближат до мистериите на своята родина. Този, когото епоса нарича Еабани, е бил близо до мистериите благодарение на своето пребиваване в извънземните области на Космоса; този, когото наричали Гилгамеш, преживял своего рода посвещение в следатлантски мистерии, което породило, обаче, само незрял плод.
В резултат и двамата чувствали в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното човечество.
И двамата могли да се запитат: как станахме такива? Каква роля сме играли в еволюцията на Земята? Нали сме станали такива благодарение на еволюцията на Земята; какъв път сме изминали?
към текста >>
Хората са
чувства
ли своята принадлежност към Земята.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Хората са чувствали своята принадлежност към Земята.
Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>
Те
чувства
ли, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята.
Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>
- но, когато се е
чувства
л единен с образа на Артемида, когато, като че влизал в образа на Артемида, той е получавал вътрешно видение за своята връзка с етерните царства.
Това е защото ние не си представяме, как подобни неща са се преживявали в древните времена; тогава важно е било именно преживяването, извършващо се пред лицето на един или друг факт. Учениците в мистериите е трябвало да преминават през известна подготовка, преди да преминат към истинския център на мистериите. В Ефеските мистерии център е било това изображение на богинята Артемида. Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си. Това самоотъждествяване в съзнанието с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н.
- но, когато се е чувствал единен с образа на Артемида, когато, като че влизал в образа на Артемида, той е получавал вътрешно видение за своята връзка с етерните царства.
Той се е чувствал единен със света на звездите, единен с процесите в света на звездите. Той не възприемал земната субстанция под човешката кожа, той усещал своето космическо битие. Той усещал себе си в етерното.
към текста >>
Той се е
чувства
л единен със света на звездите, единен с процесите в света на звездите.
Учениците в мистериите е трябвало да преминават през известна подготовка, преди да преминат към истинския център на мистериите. В Ефеските мистерии център е било това изображение на богинята Артемида. Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си. Това самоотъждествяване в съзнанието с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н. - но, когато се е чувствал единен с образа на Артемида, когато, като че влизал в образа на Артемида, той е получавал вътрешно видение за своята връзка с етерните царства.
Той се е чувствал единен със света на звездите, единен с процесите в света на звездите.
Той не възприемал земната субстанция под човешката кожа, той усещал своето космическо битие. Той усещал себе си в етерното.
към текста >>
Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да
чувства
т и преживяват своето отношение към земното.
И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук. Благодарение на това душите им станали някак вътрешно уплътнени. Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване. Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации.
Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
към текста >>
139.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни
чувства
, затъмняващи ясната светлина на знанията.
Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно битието и неговия илюзорен характер. А след това ги очаквало сходно преживяване относно търсенето на истината.
Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни чувства, затъмняващи ясната светлина на знанията.
И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина! Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
към текста >>
Той
чувства
л, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му.
А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване.
Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му.
Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето.
към текста >>
Тогава когато пред едната статуя той
чувства
л, че се превръща в обледенен скелет, пред другата
чувства
л, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа.
А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване. Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му.
Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа.
И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето.
към текста >>
Той е можел да си каже: сега ти
чувства
ш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето.
А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване. Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му. Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение.
Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето.
По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса. А когато ученикът е изпитвал хипнотичното влияние на лунната статуя, когато в него е възниквал сковаващия студ на вцепеняването и вътрешното преживяване на зимния ландшафт (в случая със слънчевата статуя той е преживявал в духа летния ландшафт), тогава той чувствал, какъв би бил, ако биха съществували само лунни влияния.
към текста >>
А когато ученикът е изпитвал хипнотичното влияние на лунната статуя, когато в него е възниквал сковаващия студ на вцепеняването и вътрешното преживяване на зимния ландшафт (в случая със слънчевата статуя той е преживявал в духа летния ландшафт), тогава той
чувства
л, какъв би бил, ако биха съществували само лунни влияния.
Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса.
А когато ученикът е изпитвал хипнотичното влияние на лунната статуя, когато в него е възниквал сковаващия студ на вцепеняването и вътрешното преживяване на зимния ландшафт (в случая със слънчевата статуя той е преживявал в духа летния ландшафт), тогава той чувствал, какъв би бил, ако биха съществували само лунни влияния.
към текста >>
И когато ученикът в Ефес говорел, той
чувства
л идващото при него чрез преживяване на речта проникновение в дейността на космическото Слово.
Величествено и мощно е било впечатлението, което човешкото същество е получавало в Ефес, когато му показвали, как в собствената му реч живее микрокосмически отзвук на това, което някога е било макрокосмическо.
И когато ученикът в Ефес говорел, той чувствал идващото при него чрез преживяване на речта проникновение в дейността на космическото Слово.
Той можел да възприема, как космическото Слово привежда в движение летливо-течния елемент, придавайки му движение, пълно със смисъл и важност; той виждал също, как Словото възлиза нагоре - към творческата космическа мисъл, и надолу - към зараждащите се земни сили.
към текста >>
Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това,
чувства
ли душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии.
Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия. Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги.
Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии.
Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие. В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики.
към текста >>
Ние
чувства
ме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление.
Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време! Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите. Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел.
Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление.
Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт?
към текста >>
Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз
чувства
м дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там
чувства
м духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент.
Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
/*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./
към текста >>
И в заключение, скъпи мои приятели, можете да по
чувства
те дълбоката, тясна връзка между природно и морално, когато ви кажа, че Александър е говорил по следния начин: аз трябва да напусна хладно-влажната стихия и да се насоча към огнената, - аз трябва да предприема поход към Индия.
И в заключение, скъпи мои приятели, можете да почувствате дълбоката, тясна връзка между природно и морално, когато ви кажа, че Александър е говорил по следния начин: аз трябва да напусна хладно-влажната стихия и да се насоча към огнената, - аз трябва да предприема поход към Индия.
Това е бил начин на изразяване, тясно свързан както с природното, така и с моралното. По-подробно ще разкажа за това утре. Днес бих искал да ви дам картина на това, което е живеело в онези времена; защото във всичко, което е ставало между Аристотел и Александър, можем да видим също отражение на огромния и мощен напредък, който станал в световната история. В онези времена още е било възможно по интимен начин да се говори на учениците за великите мистерии от миналото. А след това човечеството започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното знание, категориите, и отхвърлило всичко останало.
към текста >>
140.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Това е било възможно благодарение на това, че чрез познанието, получено в тези мистерии, - духът на природата реално се е възприемал в мистериите, - човек се е
чувства
л единен с цялата природа.
Това е било възможно благодарение на това, че чрез познанието, получено в тези мистерии, - духът на природата реално се е възприемал в мистериите, - човек се е чувствал единен с цялата природа.
Тук ние наблюдаваме някаква връзка на човека с природата, все още съществуваща във времената, протекли между живота на Гилгамеш и неговата бъдеща инкарнация, когато той също се е намирал в тясна връзка с мистериите, а именно, с Ефеските. В хората от това време ние все още намираме живо виждане и възприемане на връзката на човешкото същество с духа на природата. Тази връзка те са възприемали по следния начин. Благодарение на изучаването на дейността на стихийните духове в природата и дейността на разумните същества в планетарните процеси, човек идвал до следното убеждение: навсякъде наоколо аз виждам проявления на растителния свят – зелените филизи, пъпки и цветя, след това плодове. Виждам едногодишните растения на ливадата и в полето, които разцъфтяват през пролетта и отново увяхват през есента.
към текста >>
Знаете, че сега, когато във въздуха има въглероден диоксид, възникнал в резултат на дишането на човешките същества, можем да
чувства
ме, че самите ние сме издишали въглеродния диоксид, издишали сме го в пространството.
Знаете, че сега, когато във въздуха има въглероден диоксид, възникнал в резултат на дишането на човешките същества, можем да чувстваме, че самите ние сме издишали въглеродния диоксид, издишали сме го в пространството.
Затова сега имаме слаба връзка с Космоса. Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за дишането и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса. Човешкото същество може сега да погледне към своето изходящо дихание, към въглеродния диоксид, който е бил в него, а сега е вън от него. Но също както сега можем да погледнем към въглеродния диоксид, който издишаме, - обикновено не правим това, но бихме могли, - така посветените от древността са гледали към целия растителен свят. Този, които е получил посвещение в източните мистерии или е възприел мъдрост, произлязла от източните мистерии, можел да каже: аз гледам назад към древната Слънчева епоха в развитието на света, - тогава аз все още носих в себе си растенията.
към текста >>
Представете си, че сте станали огромни, като цялата Земя, а след това сте отделили, като че сте отделили вътре в себе си растителното начало на природата, и тази растителна субстанция преминава чрез метаморфоза във водния елемент – заражда се, увяхва, разцъфтява, видоизменя се, приемайки различен облик и форма, - тогава вие отново ще извикате в душата си
чувства
и преживявания за това, как е било някога.
След това човешкото същество отделило от себе си този растителен свят.
Представете си, че сте станали огромни, като цялата Земя, а след това сте отделили, като че сте отделили вътре в себе си растителното начало на природата, и тази растителна субстанция преминава чрез метаморфоза във водния елемент – заражда се, увяхва, разцъфтява, видоизменя се, приемайки различен облик и форма, - тогава вие отново ще извикате в душата си чувства и преживявания за това, как е било някога.
Тези, които са възприели възпитание и обучение на Изток примерно, във времената на Гилгамеш, са можели да си кажат, че така е било някога. И когато те са гледали около себе си по поляните и са виждали растежа на зеленината и цветята, те казвали: ние отделихме растенията от себе си, ние ги отделихме от себе си на ранните степени от нашето развитие и Земята ги прие. Земята ги дари с корени и им придаде дървесната природа; дървесната природа в света на растенията произлиза от Земята. Но растителната природа като такава е била като цяло отхвърлена от човешкото същество и възприета от Земята. По такъв начин човек усещал вътрешно родство с цялата растителна природа.
към текста >>
Влизайки в това преживяване, човек се е
чувства
л тясно свързан с божеството, с главното божество на Меркурий.
Влизайки в това преживяване, човек се е чувствал тясно свързан с божеството, с главното божество на Меркурий.
Чрез усещането: ние самите сме донесли растенията на Земята, - човек встъпвал в особено отношение с бога на Меркурий.
към текста >>
По отношение на животинското царство той е
чувства
л, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си.
Той отблъснал от себе си животните; те били отхвърлени от неговия път (червената щриховка отвън, рис. на стр. 55) и след това преминали през свое собствено развитие на много по ниско равнище от човешкото. Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство. По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете.
По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си.
Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство.
към текста >>
Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е
чувства
л своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните.
Така човекът на древните времена - епохата на Гилгамеш и по-късно – усещал себе си между животинското и растителното царство. По отношение на растителното царство той е бил сеяч, които е хвърлил семето в Земята и е оплодотворил с него Земята, проявявайки се като посредник на боговете. По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия.
Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните.
По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж.
към текста >>
Той е възприемал и
чувства
л моралното отношение на човека към този растеж.
По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж.
Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж.
Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
към текста >>
Що се отнася до животните, човек все пак е
чувства
л към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство. Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж. Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж.
Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
към текста >>
Гърците
чувства
ли, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци. И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура.
Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>
Гъркът е
чувства
л, че той носи в себе си сякаш космически спомени, - не проявления на самия Космос, а изображения, - изображения на богове, а не самите богове, изображения на събития и процеси на Сатурн, Слънцето и Луната.
Такова било основното чувство, което излизало от гръцките мистерии.
Гъркът е чувствал, че той носи в себе си сякаш космически спомени, - не проявления на самия Космос, а изображения, - изображения на богове, а не самите богове, изображения на събития и процеси на Сатурн, Слънцето и Луната.
Не е имало повече жива връзка с това, което действително е ставало на Сатурн, Слънцето и Луната, - такъв род жива връзка, каквато човешкото същество има със своето детство. Хората от източната цивилизация са имали тази реална връзка със Слънцето, Луната и Сатурн. Те я получавали от своите мистерии. А мистериите на гърците имали картинен или образен характер. В тях се явявали сенки от духовно-божествената реалност.
към текста >>
А що се отнася до призрачните образи, даже и до потъмнелите сянкови образи от залеза на гръцката цивилизация, човек все още е
чувства
л, че те са божествени в своята основа.
Появил се Херодот,* първият историк, записал историята в проза. И от тогава могат да се изброят множество негови последователи; във всички тях е действала същата подбуда – да се откъсне човечеството от божествено-духовното и да се постави в само земното. /*Херодот от Халикарнас, 5 век пр. Р.X. – най-древният гръцки историк; Персийските войни/ И все пак в продължение на цялата гръцка култура всичкото това клонящо към земното развитие е било озарено от сияние, светлината на което, както ще чуем утре, не е проникнала нито в Рим, нито в средновековието. А там, в Гърция, светлина е имало.
А що се отнася до призрачните образи, даже и до потъмнелите сянкови образи от залеза на гръцката цивилизация, човек все още е чувствал, че те са божествени в своята основа.
към текста >>
Защото навсякъде той давал на народа да по
чувства
, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма.
Започнатото по такъв начин от Александър продължавало да действа в Мала Азия векове, отново и отново повтаряйки се сякаш със затихващо ехо. С един мощен удар Александър насадил аристотелевското разбиране за природата в Азия и даже в Индия. Ранната смърт му попречила да достигне Арабия, макар това да е било основната му цел. Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет. Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората.
Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма.
Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър. В последващите години много учени излезли от Гърция. Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
към текста >>
И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите
чувства
и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим.
Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци. Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим. Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н.
И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим.
До там всичко е ясно. Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на Изток. Там ние трябва да гледаме чрез имагинации. За там е необходимо духовно виждане.
към текста >>
141.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и
чувства
преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и
чувства
та по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Спомнете си, как в книгата "Теософия" аз съм описал различните светове, свързани с човека. Описах ги като физически свят; преходен свят, граничещ с него, иначе казано – свят на душите; след това свят, в които само най-издигнатата част от нашата природа може да получи достъп, - свят на духовете.
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Грешка би било да си въобразяваме, че ползвайки се от съвременните представи ще можем да разберем станалото до изгарянето на Ефеския храм. Ние трябва да си образуваме други понятия и други представи, за да проникнем с поглед до човешките същества, които били също така уверени в постоянната връзка на своята душа с боговете, както, че чрез дишането човек идва в съприкосновение с въздуха навън.
към текста >>
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още
чувства
сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и
чувства
не, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот.
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция.
Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
към текста >>
Човекът от Изтока е
чувства
л себе си част от непрекъснатия божествен процес.
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим. Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида. Източното човечество е било построено иначе.
Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес.
Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали. Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете. Боговете повелявали, човек изпълнявал.
към текста >>
Вярвам, че всички вие, които сте дошли на това Рождественско събрание,
чувства
те импулси, призоваващи ви да се събудите.
Вярвам, че всички вие, които сте дошли на това Рождественско събрание, чувствате импулси, призоваващи ви да се събудите.
Приближава денят, когато това събрание ще свърши, ще настъпи годишнината от този ден, когато се разгоря страшният огън, разрушил Гьотеанума. Нека светът да си мисли каквото иска за изгарянето на Гьотеанума; за развитието на антропософското движение този пожар има огромно значение. Но ние няма да можем да оценим цялото му значение, докато не обърнем погледа си към още нещо. Отново, мислено вглеждайки се във физическите езици на пламъците, разгоряли се в тази нощ, ние виждаме изумителното зарево, което хвърляше топящият се метал от тръбите на органа и другите метални конструкции, създавайки в пламъците удивителна игра на цветовете. А след това мислено преглеждаме изминалата година.
към текста >>
142.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Когато в необходимата степен ученикът е усвоявал всички тези неща, той повече не
чувства
л, че принадлежи на земята.
Когато в необходимата степен ученикът е усвоявал всички тези неща, той повече не чувствал, че принадлежи на земята.
Той чувствал сили, излизащи от неговите физическо, етерно и астрално тела, които го съединяват с йерархиите. Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата. И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина.
към текста >>
Той
чувства
л сили, излизащи от неговите физическо, етерно и астрално тела, които го съединяват с йерархиите.
Когато в необходимата степен ученикът е усвоявал всички тези неща, той повече не чувствал, че принадлежи на земята.
Той чувствал сили, излизащи от неговите физическо, етерно и астрално тела, които го съединяват с йерархиите.
Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата. И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото.
към текста >>
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими
чувства
се надигат в нашите сърца и души.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души.
Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет.
към текста >>
И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще по
чувства
ме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще по
чувства
ме, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца.
И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще почувстваме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще почувстваме, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца.
И пламъкът в нашите сърца ще хвърли нова светлина и топлина върху всичко, което беше замислено и вложено в Гьотеанума, върху всичко, което сега решаваме да пренесем по-нататък в авангарда на човешкото развитие. Сега отново ще повторим и задълбочим думите, които тогава успях да ви кажа в Гьотеанума, почти в същия този момент преди година. В тази нощ аз казах приблизително следното: "Ние сме на прага на новата година, ние трябва да отидем по-нататък и да посрещнем настъпването на космическата нова година". Ако Гьотеанума още го имаше, бихме могли да повторим сега този призив. Но него вече го няма.
към текста >>
143.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши
чувства
и емоции, лишени от водещата сила на идеите.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти.
Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите.
Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
към текста >>
Само ако по
чувства
ме отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света.
Ние трябва да намерим в себе си мъжество и да признаем за лъжлив такъв начин на действие.
Само ако почувстваме отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света.
Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непосредствена любов към истината. Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове.
към текста >>
И наистина ще
чувства
ш
И наистина ще чувстваш
към текста >>
144.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото
чувства
не.
А сега да преминем към животинското царство. При животинското царство напразно ще търсим в самото животно онова, което поражда следствия, докато животното живее. Когато животното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в животинското тяло.
Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото чувстване.
За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер. Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините сред това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно.
към текста >>
По отношение на много явления, които се явяват при животното -
чувства
не и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението.
Тук несъмнено настъпва нещо, спрямо което модерната естествена наука отново се намира в заблуждение.
По отношение на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението.
Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената. Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена. Също и някои неща у животното, които са от растително естество, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у животното като движение, никога не мога да обясня това, което у животното се проявява като усещане.
към текста >>
Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на
чувства
щото и движещото се същество.
Когато погледнем в майката, ние не намираме там причините; когато погледнем вън в етера, в едновременния процес, там също не намираме причините.
Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество.
Трябва да се върнем до преди започването на живота! А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно.
към текста >>
145.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той просто влязъл във ваната и по
чувства
л, че кракът му става по-лек или по-тежък, според това, дали го простира навън, или го потопява във водата.
Ако поставите след това съда с вода отдолу, така че тялото да се потопи във водата, веднага виждате, че везната не е вече в равновесие, тя се наклонява към противоположната на тялото страна, тялото става по-леко. Когато след това проверите, с колко тялото е станало по-леко, веднага установявате, че то е олекнало точно с толкова, колкото тежи изместената от него вода. Следователно, когато като течност имате вода, потопеното във водата тяло олеква толкова, колкото тежи изместената от него вода. Това е така нареченият «Закон на Архимед». Архимед го е открил в банята.
Той просто влязъл във ваната и почувствал, че кракът му става по-лек или по-тежък, според това, дали го простира навън, или го потопява във водата.
И тогава Архимед извикал: «Открих, Еврика! »
към текста >>
Бих искал да кажа, че за тази част на кармата можем да кажем, че се
чувства
ме добре или зле в живота.
Така че, нашият поглед първо трябва да падне върху онова, което от нашето вътрешно устройство действа в нашата съдба, в нашата карма.
Бих искал да кажа, че за тази част на кармата можем да кажем, че се чувстваме добре или зле в живота.
Приятното състояние и неприятното състояние в живота ни е свързано с това, как ние вътрешно сме устроени въз основа на нашето етерно тяло.
към текста >>
И ако можем да говорим за това, дали той се
чувства
добре или не, това зависи от растенията на Земята, а симпатиите и антипатиите, които развиваме като хора в земното съществуване и които донасяме със себе си от предземното съществуване, зависят от това, което съставлява животинската атмосфера.
Виждате ли, от това, в което живее човекът, зависи всичко, което се намира в неговото астрално тяло.
И ако можем да говорим за това, дали той се чувства добре или не, това зависи от растенията на Земята, а симпатиите и антипатиите, които развиваме като хора в земното съществуване и които донасяме със себе си от предземното съществуване, зависят от това, което съставлява животинската атмосфера.
към текста >>
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния,
чувства
ме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се
чувства
ме щастливи чрез самите нас.
Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят.
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас.
От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същност. Сега ние стигаме до това, което по-нататък дълбоко обуславя нашата съдба, нашите симпатии и антипатии. И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили.
към текста >>
Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се
чувства
те задължени да умрете!
Вземете застрахователното дело. Застрахователното дело може да процъфтява, само когато може да се изчисли вероятната продължителност на живота, да речем на един човек на възраст деветнадесет или двадесет и пет години. Когато някой иска да застрахова своя живот, застрахователната полица се издава според това, колко дълъг ще бъде неговият вероятен живот. Следователно според това изчисление като днешен деветнадесетгодишен човек, той ще живее още толкова и толкова. Това може да се определи.
Но представете си, че този срок изтече; с това вие няма да се чувствате задължени да умрете!
Двама души може отдавна да са починали според тази вероятна продължителност на живота. Но след като според тази вероятна продължителност те отдавна са «починали», те могат да се срещнат по такъв начин, какъвто аз описах! Всичко това става отвъд онова, което ние изчисляваме за човешкия живот според външните природни факти. И въпреки това то протича с вътрешна необходимост, както природните факти. Не можем да кажем другояче, освен: - Със същата необходимост, с която настъпва едно природно събитие, земетресение или изригване на вулкан, или каквото и да е друго, по-малко или по-голямо природно събитие, със същата необходимост се срещат и двама души в земния живот според пътищата в живота, по които те са тръгнали.
към текста >>
И човекът се научава всъщност да се
чувства
все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите
чувства
, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата.
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
146.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се
чувства
ме силно изолирани от духовния свят.
Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя? В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания. Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи. Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес.
Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят.
От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н..
към текста >>
физически живеещият гледа към духовния свят и само
чувства
та са, така да се каже, противоположни.
Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е.
физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни.
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането. Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
към текста >>
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно
чувства
копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни.
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
към текста >>
Въпреки всичко чрез това ние не
чувства
ме нашата свобода възпрепятствана.
Основният факт за свободното човешко същество е един факт, който може непосредствено да бъде изживян. Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени.
Въпреки всичко чрез това ние не чувстваме нашата свобода възпрепятствана.
към текста >>
Ще
чувства
те ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда!
Да предположим, че решавате да си построите къща. Построяването на къщата изисква, да речем, една година. След една година вие ще живеете в нея.
Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда!
- Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща.
към текста >>
- Вие не ще
чувства
те вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща.
Да предположим, че решавате да си построите къща. Построяването на къщата изисква, да речем, една година. След една година вие ще живеете в нея. Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда!
- Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща.
към текста >>
Тогава чрез факта, че вашият настоящ земен живот е определен от минали земни съществувания, вие не ще
чувства
те никакво ограничение на вашата свобода.
Вземете сега всичко това, което произхожда от миналите земни съществувания, за което трябва да държите сметка, тъй като то произлиза от самите вас, също както изграждането на къщата произхожда от вас.
Тогава чрез факта, че вашият настоящ земен живот е определен от минали земни съществувания, вие не ще чувствате никакво ограничение на вашата свобода.
към текста >>
Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и
чувства
м тази кармическа необходимост.
Сега гледайки тази рисунка, вие можете да изтъкнете следното. Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода.
Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и чувствам тази кармическа необходимост.
към текста >>
И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се
чувства
нещастна, че не може да диша с бели дробове.
Да, мои мили приятели, ако рибата би мислила по същия начин, тя би била много нещастна във водата, защото когато плува във водата, тя стига до границата на водата. Тя вече не може да живее извън тази вода. Ето защо тя се отказва да живее вън от водата. Тя изобщо не излиза вън от водата. Рибата остава във водата, плува във водата и оставя другото, което се намира вън от водата да си бъде въздух или каквото и да е друго.
И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се чувства нещастна, че не може да диша с бели дробове.
На нея никак не й идва на ум, да бъде нещастна. Но ако на рибата би й хрумнало да бъде нещастна поради това, че диша само с хриле, а не с бели дробове, тя би трябвало да има бели дробове в резерв и би трябвало да сравнява, как е да се живее под водата и как е да се живее във въздуха. Тогава рибата би се чувствала вътрешно по съвършено различен начин. Всичко би било различно.
към текста >>
Тогава рибата би се
чувства
ла вътрешно по съвършено различен начин.
Тя изобщо не излиза вън от водата. Рибата остава във водата, плува във водата и оставя другото, което се намира вън от водата да си бъде въздух или каквото и да е друго. И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се чувства нещастна, че не може да диша с бели дробове. На нея никак не й идва на ум, да бъде нещастна. Но ако на рибата би й хрумнало да бъде нещастна поради това, че диша само с хриле, а не с бели дробове, тя би трябвало да има бели дробове в резерв и би трябвало да сравнява, как е да се живее под водата и как е да се живее във въздуха.
Тогава рибата би се чувствала вътрешно по съвършено различен начин.
Всичко би било различно.
към текста >>
И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не
чувства
и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща.
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание. С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост.
И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща.
Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща. И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно? - Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глупост да си построи къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав.
към текста >>
Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се
чувства
те съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство.
Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот.
Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство.
Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
Никой човек не се
чувства
възпрепятстван в своето ходене чрез това, че под него е почвата.
Бих искал да употребя и едно друго сравнение, което изяснява това. Като човеци ние вървим; но все пак почвата е тази, върху която вървим.
Никой човек не се чувства възпрепятстван в своето ходене чрез това, че под него е почвата.
Даже той би трябвало да знае, че ако не би съществувала почвата, той не би могъл да ходи, а навсякъде би пропаднал надолу. Така е и с нашата свобода. Тя се нуждае от почвата на необходимостта. За да се издигне нагоре, тя се нуждае от една основа.
към текста >>
Но с това той не би
чувства
л своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание.
И тогава не е нужно вече да се плашим напълно да разгледаме тази кармическа необходимост. Даже в някои случаи ние ще стигнем дотам да си кажем: - Предполагам, че някой, който е минал през посвещението, може да вижда миналите земни съществувания. Когато той гледа назад в минали земни съществувания, чрез това той много добре знае, че му се е случило това или онова, което е дошло заедно с него в този земен живот. Ако той не би се издигнал до науката на посвещението, тогава една обективна необходимост би го тласкала да върши някои неща. Той неминуемо би ги извършил.
Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание.
С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух. Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот. И така е. - Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави. О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова.
към текста >>
О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се
чувства
т тласкани към това или онова.
Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание. С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух. Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот. И така е. - Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави.
О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова.
При този, който започва с науката на посвещението, при него все пак в света ще бъде различно. Когато той идва в контакт с живота, по отношение на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси. Когато се чувства подбуден да прави неща, той същевременно чувства подтик да не го направи.
към текста >>
Когато се
чувства
подбуден да прави неща, той същевременно
чувства
подтик да не го направи.
И така е. - Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави. О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова. При този, който започва с науката на посвещението, при него все пак в света ще бъде различно. Когато той идва в контакт с живота, по отношение на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси.
Когато се чувства подбуден да прави неща, той същевременно чувства подтик да не го направи.
към текста >>
Той би се
чувства
л несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от предишните земни съществувания.
За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания. Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен живот. Той прочита в кармата задачата за своя земен живот. Тогава той съзнателно изпълнява това, което са му възложили неговите минали земни съществувания. Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела.
Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от предишните земни съществувания.
към текста >>
Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да
чувства
различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата.
Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата.
Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата.
Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща. - Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е. влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания.
към текста >>
147.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
- Това, което си изживял чрез подпомагането, това, което си по
чувства
л спрямо тази душа, това, което от
чувства
е довело до твоето поведение, твоите собствени вътрешни изживявания през време на действието при това подпомагане, те се връщат към теб от тази душа.
Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане. И действително е така, че при това преминаване през живота между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята. Ако се направи добро на някой човек, нещо от душата се отразява в другия; ако му се стори зло, също така се отразява в другия. И човек има чувството, - ако мога да си послужа с израза «чувство» с уговорката, която направих в началото на моите обяснения, – че е подпомогнал тази човешка душа.
- Това, което си изживял чрез подпомагането, това, което си почувствал спрямо тази душа, това, което от чувства е довело до твоето поведение, твоите собствени вътрешни изживявания през време на действието при това подпомагане, те се връщат към теб от тази душа.
Те се отразяват и идват към теб от тази душа. Ако човек срещне една друга душа, на която е нанесъл вреда, онова, което е живяло в него през време на това увреждане, също се отразява.
към текста >>
Той
чувства
и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това?
Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота. Такъв човек върви всъщност без посока в живота. По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика.
Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това?
- и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.
към текста >>
- Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични
чувства
към някого.
Ще кажете: - Да, ние наистина изпитваме толкова страдание! Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен живот? За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много.
- Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого.
Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си мислят, най-малкото с много повече антипатия. Понеже отначало омразата създава удовлетворение за душата, тя обикновено никак не се осъзнава. Тя бива прикрита от удовлетворението, от задоволството. Когато тя се връща обратно като страдание, което се разлива към нас идвайки отвън, едва тогава страданието се забелязва.
към текста >>
Така че фактически една частот това, което в един земен живот изпитваме като страдание идващо отвън, - не всичко, ние ще се запознаем още и с други кармически връзки, - фактически може да произхожда от нашите
чувства
на антипатия в минали земни съществувания.
Така че фактически една частот това, което в един земен живот изпитваме като страдание идващо отвън, - не всичко, ние ще се запознаем още и с други кармически връзки, - фактически може да произхожда от нашите чувства на антипатия в минали земни съществувания.
към текста >>
И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на
чувства
та на омраза най-малко в третия предшен земен живот.
Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света.
И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот.
Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот.
към текста >>
Можем да си представим, че някой има тънко чувство за духовното и знае, че ако би слизал надолу по улица Шилер във Ваймар към Площада на жените и би срещнал дебелия таен съветник Гьоте с двойната брадичка, той вътрешно би се по
чувства
л зле.
- Ние знаем твърде добре, че не бихме понесли това! Ние понасяме «съвременника». Но не понасяме онзи, който не може да бъде наш съвременник; той би действал някак си отравящо върху душевния ни живот. Ние няма да го понесем, защото не сме негов съвременник, а следовник или предшественик. Без съмнение, когато човек няма никакво чувство за тези неща, те остават в подсъзнанието.
Можем да си представим, че някой има тънко чувство за духовното и знае, че ако би слизал надолу по улица Шилер във Ваймар към Площада на жените и би срещнал дебелия таен съветник Гьоте с двойната брадичка, той вътрешно би се почувствал зле.
Обаче онзи, който няма никакво чувство за това, - той може би, би поздравил.
към текста >>
Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се по
чувства
подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни.
Естествено някой лесно може да се подиграе, когато се твърди: - Ако аз бих бил съвременник на Жан Пол, бих получил стомашни спазми, ако бих седял заедно с него. Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения. Трябва да свикнем, да можем да мислим с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят. Трябва да свикнем, че може да ни се случи да изживеем най-изненадващите неща.
Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се почувства подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни.
- Това е липса на мислене, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха. Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
към текста >>
148.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да по
чувства
върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го по
чувства
чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление.
Когато някой е нечувствителен за нещо видимо в окръжаващия го свят, тогава между смъртта и едно ново раждане той е неспособен да работи в определени области и минава през вратата на смъртта с последствията от тази липса на интерес към заобикалящия го видим свят. Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до определени същества, да влезе във връзка с тях. Определени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях. Други човешки души, с които е бил заедно на Земята, остават чужди за него. Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено.
Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление.
Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той чувства, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал. Така ние можем да кажем, че със своята карма всъщност човекът си донася от духовния във физическия свят болестта и здравето.
към текста >>
Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той
чувства
, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал.
Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до определени същества, да влезе във връзка с тях. Определени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях. Други човешки души, с които е бил заедно на Земята, остават чужди за него. Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено. Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление.
Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той чувства, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал.
Така ние можем да кажем, че със своята карма всъщност човекът си донася от духовния във физическия свят болестта и здравето.
към текста >>
149.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Душевният живот на човека се дели на мислене,
чувства
не и искане.
Тези три члена обаче вътрешно са свързани с душевния живот на човека.
Душевният живот на човека се дели на мислене, чувстване и искане.
Мисленето намира своя физически организъм главно в организацията на главата. Но то се проявява във физическия организъм на целия човек, защото главата, както вече ви казах, е именно в целия човек.
към текста >>
Чувства
нето е свързано с ритмичната организация.
Чувстването е свързано с ритмичната организация.
Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата.
към текста >>
Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с
чувства
нето.
Чувстването е свързано с ритмичната организация.
Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването.
Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така.
към текста >>
Нервната система директно няма нищо общо с
чувства
нето.
Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването.
Нервната система директно няма нищо общо с чувстването.
Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така.
към текста >>
Чувства
нето има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме
чувства
.
Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването.
Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства.
Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така.
към текста >>
Чувства
та се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите
чувства
, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши
чувства
.
Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства.
Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства.
И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така.
към текста >>
И понеже нервите ни дават представа за нашите
чувства
, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на
чувства
та.
Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства.
И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата.
Това обаче съвсем не е така.
към текста >>
Но когато с нашето съзнание разглеждаме
чувства
та, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите
чувства
напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата.
В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма.
към текста >>
В съзнанието
чувства
та нямат по-голяма интензивност от сънищата.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата.
В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата.
Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
към текста >>
Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават
чувства
та, но в една друга форма.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи.
Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма.
Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението.
към текста >>
По отношение на нашето
чувства
не ние имаме един вид съноподобно съзнание.
Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание.
Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>
Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите
чувства
.
Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание.
Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства.
Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>
НАГОРЕ