Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
11
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
Намерени са резултати от
1220
текста в
13
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Човечество
'.
На страница
11
:
498
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Аз показах, как през определено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното
човечество
, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Париж, 24. Май 1924 г. Вчера се постарах да покажа, как след като е минал през вратата на смъртта, човекът има първите изживявания в свръхсетивния свят, които продължават през следващите десетилетия след смъртта.
Аз показах, как през определено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна.
С отделянето на физическата Луна от Земята я напуснаха също и тези същества. Те продължиха своето съществуване на Луната и човекът отново се среща с тях, когато премине през портата на смъртта и трябва да разгледа всичко това, което по характеризирания вчера начин се разглежда там като една много по-действителна реалност, в сравнение с това, което човекът преживява по време на своето земно съществуване. Аз вече посочих, че след като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната сфера, той преминава в сферата на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята. Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно битие. Позволете ми, мои мили приятели, да продължа да допълвам малката скица, която започнах вчера.
към текста >>
Тези факти се познаваха някога, когато
човечество
то се поучаваше от онези същества, които бяха пра учителите на
човечество
то и които по-късно станаха обитатели на Луната.
Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята. Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества. Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове! - Аз споменавам първо това - утре ще разгледаме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир. Това е много важен факт в нашия живот между смъртта и едно ново раждане.
Тези факти се познаваха някога, когато човечеството се поучаваше от онези същества, които бяха пра учителите на човечеството и които по-късно станаха обитатели на Луната.
Тогава се знаеше, че може да се научи, какво отговаря на истината относно същността на болестите, когато истината дойде от меркуриевите същества. Оттам всяко лекуване, всяко медицинско знание беше тайна на известни мистерийни школи, на мистериите на Меркурий. В такива мистерийни школи нямаше някой човек като преподавател, както в днешните университети, а наистина висши същества от звездните региони действаха чрез култа, който беше присъщ на тези мистерии. Боговете сами бяха учители на хората и в древните времена медицината беше онази мъдрост, която от съществата на Меркурий се изпращаше директно в мистериите. Оттам тази древна медицина изцяло беше смятана от хората като дар от боговете.
към текста >>
Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото
човечество
.
В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот.
Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество.
Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира. Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера.
към текста >>
2.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Да, мои мили приятели, развитието на Земята, развитието на
човечество
то на Земята имат история.
Но същевременно се прибавя част, която е образ, която не е духовна реалност, а образ. Присъединява се това, което тук на Земята ние изживяваме като отзвук от този образ. Това, което иска да бъде нашият стомах, нашият черен дроб и т. н., това ние изживяваме като природна необходимост. Това, което се намира в нас като морален импулс, тук на Земята ние го изживяваме духовно, това което изживяваме духовно, което прозвучава от нашата съвест като морален импулс, според своето устройство то се изгражда като картина, като образ в слънчевите зародишни заложби в човека.
Да, мои мили приятели, развитието на Земята, развитието на човечеството на Земята имат история.
Културата на цивилизацията се развива в течението на историята. Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история. И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера.
към текста >>
Как да се разбира животът на човека, взаимните отношения между човека и света, чрез такива примери от развитието на
човечество
то, които наистина са получени с извънредна точност с помощта на духовната наука?
Когато тази душа слиза на Земята - непосредствено при слизането й на Земята от сферата на Сатурн с поглед насочен към миналото по начин, по който миналото й е било осветено от светлината на посвещението, - се създава контрастът - да стои здраво на Земята, но да гледа към бъдещето, осъществявайки значителни, всеобхващащи идеи, импулси и чувства. От този хибернийски посветен се ражда Виктор Юго[3]. - Ние всъщност едва тогава истински възприемаме даден човек, когато го разгледаме също и в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане. Когато така го разглеждаме, ние го виждаме с неговите морални, религиозни и етични качества. Не по-бедна, а по-богата ни изглежда дадена личност чрез това, че ние я осветяваме с духовната светлина.
Как да се разбира животът на човека, взаимните отношения между човека и света, чрез такива примери от развитието на човечеството, които наистина са получени с извънредна точност с помощта на духовната наука?
Как в един трети пример да се разбира нещо, което иначе би било напълно неразбираемо за онзи, който непреднамерено разглежда този факт? Как чрез разглеждането на една кармична връзка се разбира нещо, което в такива случаи иначе изглежда съвсем загадъчно, съвсем неразбираемо? Да погледнем един вид мистерии, но съвсем западнали мистериии - мистериите, които някога са играли голяма роля в Америка, но по-късно са западнали, така че представите, които се бяха създали за култа и изпълнението на самия култ са станали изцяло детски, в сравнение със значителното, което е съществувало преди. Малко преди откриването на Америка, следователно не много отдавна, дори в суеверието, в магическото, във фокусите на тези мистерии се вижда нещо от силата, от сугестивната сила на тези стари мистерии. Отново имаме една личност, за която искам да говоря, която всред тези мистерии не само можа да си създаде определени представи, но и можеше да възприема такива същности, които там бяха наричани Таотел, Квитцалкаотел, Тетцкватлипока - същества, които всъщност въздействат по един силен, но бих казал, нечист начин върху хората.
към текста >>
3.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато разгледаме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното
човечество
е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри.
И точно това разбиране на духовната закономерност във Всемира, е задачата на антропософията в настоящето. Относно това, първо искам да кажа няколко встъпителни думи. Вие си спомняте, че например в моята книга «Въведение в тайната наука», както и на други места е описано, че Луната, която свети на небето, някога е била свързана със Земята и че в един точно определен момент физическото лунно тяло се е отделило от Земята. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята, а и някои обитатели на Земята са се отделили от Земята с отделянето на физическата Луна.
Когато разгледаме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното човечество е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри.
Някога, в началото на човешкото развитие е имало мъдрост, макар и не под днешната интелектуална форма, а повече под една поетично-образна форма, разпространявана всред човечеството на нашата Земя от велики учители, от пра учители, които са се намирали между хората. Тези древни учители на човечеството не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и общуването с тях е било различно от общуването между физическите хора. Тези учители са се движили по Земята в етерно тяло. Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания.
към текста >>
Някога, в началото на човешкото развитие е имало мъдрост, макар и не под днешната интелектуална форма, а повече под една поетично-образна форма, разпространявана всред
човечество
то на нашата Земя от велики учители, от пра учители, които са се намирали между хората.
Относно това, първо искам да кажа няколко встъпителни думи. Вие си спомняте, че например в моята книга «Въведение в тайната наука», както и на други места е описано, че Луната, която свети на небето, някога е била свързана със Земята и че в един точно определен момент физическото лунно тяло се е отделило от Земята. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята, а и някои обитатели на Земята са се отделили от Земята с отделянето на физическата Луна. Когато разгледаме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното човечество е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри.
Някога, в началото на човешкото развитие е имало мъдрост, макар и не под днешната интелектуална форма, а повече под една поетично-образна форма, разпространявана всред човечеството на нашата Земя от велики учители, от пра учители, които са се намирали между хората.
Тези древни учители на човечеството не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и общуването с тях е било различно от общуването между физическите хора. Тези учители са се движили по Земята в етерно тяло. Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания. Той е бил обучаван по един духовен начин.
към текста >>
Тези древни учители на
човечество
то не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и общуването с тях е било различно от общуването между физическите хора.
Вие си спомняте, че например в моята книга «Въведение в тайната наука», както и на други места е описано, че Луната, която свети на небето, някога е била свързана със Земята и че в един точно определен момент физическото лунно тяло се е отделило от Земята. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята, а и някои обитатели на Земята са се отделили от Земята с отделянето на физическата Луна. Когато разгледаме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното човечество е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри. Някога, в началото на човешкото развитие е имало мъдрост, макар и не под днешната интелектуална форма, а повече под една поетично-образна форма, разпространявана всред човечеството на нашата Земя от велики учители, от пра учители, които са се намирали между хората.
Тези древни учители на човечеството не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и общуването с тях е било различно от общуването между физическите хора.
Тези учители са се движили по Земята в етерно тяло. Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания. Той е бил обучаван по един духовен начин. Но в онова време от човешкото развитие са били различавани хора, които са можели да бъдат виждани с физическите очи и хора, които не са могли да бъдат виждани.
към текста >>
Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на
човечество
то.
Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания. Той е бил обучаван по един духовен начин. Но в онова време от човешкото развитие са били различавани хора, които са можели да бъдат виждани с физическите очи и хора, които не са могли да бъдат виждани. Никой не е претендирал да вижда хора, които не са могли да бъдат виждани, понеже тогава е съществувала дарбата, да се приема от учителите, дори и когато те са били невидими.
Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на човечеството.
- И човек не е виждал външно образа на такива пра учители, а ги е възприемал в духовно съзерцание. Не е било възможно да се здрависва физически с тях, но той е чувствал нещо като духовно ръкостискане. Тези пра учители дадоха на човечеството първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта. Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях. Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си.
към текста >>
Тези пра учители дадоха на
човечество
то първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта.
Но в онова време от човешкото развитие са били различавани хора, които са можели да бъдат виждани с физическите очи и хора, които не са могли да бъдат виждани. Никой не е претендирал да вижда хора, които не са могли да бъдат виждани, понеже тогава е съществувала дарбата, да се приема от учителите, дори и когато те са били невидими. Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на човечеството. - И човек не е виждал външно образа на такива пра учители, а ги е възприемал в духовно съзерцание. Не е било възможно да се здрависва физически с тях, но той е чувствал нещо като духовно ръкостискане.
Тези пра учители дадоха на човечеството първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта.
Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях. Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си. Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си.
към текста >>
Някога съществуваше една пра мъдрост всред
човечество
то на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си.
Тези учения са били възприемани от вътрешността на душата и са изплували нагоре така, че човек си е казвал: - Щом тези знания се появяват в мен, означава, че до мен се е приближил някой велик древен учител на човечеството. - И човек не е виждал външно образа на такива пра учители, а ги е възприемал в духовно съзерцание. Не е било възможно да се здрависва физически с тях, но той е чувствал нещо като духовно ръкостискане. Тези пра учители дадоха на човечеството първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта. Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях.
Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си.
Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства.
към текста >>
Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на
човечество
то, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора.
И това е едно забележително изживяване за нас. Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот. Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен. Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем. След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън.
Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора.
И какво изживяваме ние там. Вижте, всъщност ние живеем земния живот само фрагментарно. Когато с обикновеното съзнание погледнем назад, той ни изглежда като единен поток. Но как всъщност сме живели? Ние изживяваме един ден, тогава следва една нощ.
към текста >>
Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на
човечество
то, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята.
Ние изживяваме един ден, тогава следва една нощ. Но с обикновеното съзнание не си спомняме това. Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните. При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта. Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня.
Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята.
Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване. Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот. И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот. Ако някой е станал на двадесет години, животът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т. н.. Там ние живеем между тези същества и те ни проникват със своето собствено битие.
към текста >>
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на
човечество
то, се образува първият зародиш на кармата.
Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта. Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот. Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално. Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация. Това, което е било причинено на другия се изживява много по-силно от това, което човек сам е направил.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата.
Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили. Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота. Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо. В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот. Аз искам да ви опиша, как постепенно се изгражда кармата, как тя се изгражда като един нов живот, когато човекът отново се появи на Земята, след като е прекарал времето между смъртта и новото раждане.
към текста >>
4.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на
човечество
то.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Вроцлав, 08. Юни1924 г.
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си. Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели. Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът. Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло. Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг.
към текста >>
В настоящата космическа епоха от развитието на нашето
човечество
, те ни водят от един земен живот в друг.
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си. Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели. Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът. Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло. Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг.
В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг.
И те правят това от лунната сфера. Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна сфера своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата. Това обаче, което човекът е взел със себе си през портата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да се приемат от духовните светове, всичко това той трябва да изостави в тази лунна сфера, така че, ако мога така да се изразя, злата карма се изоставя в лунната сфера. Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са последствията, консеквенциите от неговите зли дела. Когато човекът напусне лунната сфера, той разширява своя вътрешен живот над една широка област от Космоса.
към текста >>
Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на
човечество
то.
Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука. От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива.
Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера. Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука. Човекът става полово зрял, животът продължава. Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин.
към текста >>
5.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на
човечество
то.
Вроцлав, 9. Юни1924 Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено. Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството.
През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на
човечество
то, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили. Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане. Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества. Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви.
Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на човечеството, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби.
Нека да вземем един друг пример. Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък. След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания.
към текста >>
Щайнер «Космическа и човешка история», том II: «Вътрешни импулси в развитието на
човечество
то», 5-та лекция, Събр.
236, том II, стр. 113, както и лекцията от 16.4.24 (Берн) в Събр. съч. 240, том VI. [5] Мексикански (ацтекски) божества. Сравни Р.
Щайнер «Космическа и човешка история», том II: «Вътрешни импулси в развитието на човечеството», 5-та лекция, Събр.
съч. 171
към текста >>
6.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на
човечество
то.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Вроцлав, 10. Юни1924 Вчера започнахме да говорим за взаимовръзката на човешкия живот между раждането и смъртта тук на Земята и другия човешки живот в свръхсетивния свят между смъртта и едно ново раждане, отнасящ се към кармата. Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен живот и в поредица от преминали земни животи, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен живот чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии.
Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството.
Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития. Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят. С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития. Следователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата. Да, начинът, по който ние възприемаме нашата собствена карма, по който можем да се вживеем в тази собствена карма, ще се почувства най-добре, когато ние - преди да се спрем на изживяването на отделната карма в следващите лекции - най-напред точно при личности, чийто живот е повече или по-малко всеобщо познат, разгледаме, как се проявява въздействието от отделния земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на
човечество
то, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма.
Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот. Вие виждате, че особено сатурновата карма въздейства много надълбоко. Тук искам да насоча погледа към една индивидуалност, която в предишна инкарнация наистина беше един посветен. В този случай говоря напълно обективно, понеже употребих много усилия да разкрия истината, която искам да изнеса, понеже индивидуалността, в нейното ново въплъщение изобщо не ми беше симпатична, до днес не ми е симпатична. Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични.
Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма.
В тези мистерии трябваше да се изживеят много неща, преди някой да достигне до онази степен на познанието, която трябваше да се достигне точно в тези ирландски мистерии. Там този, който искаше да бъде посветен, първо от една страна трябваше да изживее всичко това, което може да се таи в душата като съмнение към великите истини. Ученикът беше възпитаван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини. И чак когато в душата си той е изживял всичко възможно като болки, вътрешна трагика, подтиснатост, бих искал да кажа, вътрешна премазаност, - всичко, което може да се преживее като съмнение във върховните истини, тогава той е бил довеждан, първоначално картинно имагинативно, а после в духовна реалност до действителното схващане на истината. Така че всеки, който е бил посветен в хибернийските мистерии, не само се е научил да вярва на истината, но също и да не вярва в истината.
към текста >>
7.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на
човечество
то и винаги отново, и отново се срещат на Земята.
Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане. Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също.
И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята.
Това е и правилото. По правило ние не се срещаме с хора на Земята, които в миналото са били инкарнирани в различно от нашето време. Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки. Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение. Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте.
към текста >>
8.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от
човечество
то.
Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота.
А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството.
Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават.
към текста >>
Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в
човечество
то да разбере прераждането.
Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация. Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост. Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека.
Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането.
Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно. Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш? - тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи. Аз искам да зная какво от предишните степени на съществуването живее вътрешно в самия мен. Вие нищо не знаете за това.
към текста >>
В действителност никоя световноисторическа илюзия не беше по-голяма от тази и истината е, че никоя световноисторическа илюзия не беше изкушила почти цялото
човечество
така, както тази.
Един от тези приемници беше Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила. Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново дойде в нашата епоха като Уодроу Уилсън. Абстрактността на мохамеданството се възроди в него, появи се мнението да се изгради светът от четиринадесет студени, абстрактни безсъдържателни правила.
В действителност никоя световноисторическа илюзия не беше по-голяма от тази и истината е, че никоя световноисторическа илюзия не беше изкушила почти цялото човечество така, както тази.
И хората не желаеха да разберат, когато аз още преди войната в моите лекции в Хелзингфорсер посочих несъдържателността на Уодроу Уилсън. - защото тогава той беше в началото на славата си. Хората не искаха да разберат, когато отново и отново посочвах навсякъде, където можех да говоря, как се надига нещастието, свързано с обожаването, което светът поднася на Уодроу Уилсън. Сега след нашия коледен импулс е настъпило времето, когато за тези неща може да се говори непредубедено, когато и за такива неща, които са непосредствено действащи импулси, могат да се направят такива исторически разглеждания. Защото езотериката трябва да проникне цялото наше антропософско движение, така че да се разкрие това, кето е скрито под булото на външното физическо развитие.
към текста >>
Човечество
то отново ще бъде достойно за световните събития, ще бъде достойно за това, което трябва да се направи, когато то започне да разглежда кармата и отделният човек види в светлината на кармата както самия себе си, така и световната история.
И хората не желаеха да разберат, когато аз още преди войната в моите лекции в Хелзингфорсер посочих несъдържателността на Уодроу Уилсън. - защото тогава той беше в началото на славата си. Хората не искаха да разберат, когато отново и отново посочвах навсякъде, където можех да говоря, как се надига нещастието, свързано с обожаването, което светът поднася на Уодроу Уилсън. Сега след нашия коледен импулс е настъпило времето, когато за тези неща може да се говори непредубедено, когато и за такива неща, които са непосредствено действащи импулси, могат да се направят такива исторически разглеждания. Защото езотериката трябва да проникне цялото наше антропософско движение, така че да се разкрие това, кето е скрито под булото на външното физическо развитие.
Човечеството отново ще бъде достойно за световните събития, ще бъде достойно за това, което трябва да се направи, когато то започне да разглежда кармата и отделният човек види в светлината на кармата както самия себе си, така и световната история.
[1] Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>
9.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното
човечество
.
Тогава на разположение биха били само книгите на противниците; те биха били първото, което би се разлистило - само противникови произведения! Това би било извънредно интересно. По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците. Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи. От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае.
Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество.
Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса. Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот.
към текста >>
10.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе
човечество
то до сегашните му проблеми.
Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация. При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми.
Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното. А чрез нищо друго не се стига така, бих казал, съответно в духовното, както точно чрез всичко това, което може да се узнае за кармата. Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата. Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи.
към текста >>
Ако
човечество
то отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното.
При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука. Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми.
Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното.
А чрез нищо друго не се стига така, бих казал, съответно в духовното, както точно чрез всичко това, което може да се узнае за кармата. Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата. Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи. Болестта може да бъде и начало на кармата.
към текста >>
11.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за
човечество
то, то отново да се издигне до изживяването на духовното.
Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас. Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците. Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация. Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност.
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното.
И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме. Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед.
към текста >>
12.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Щайнер «Космическа и човешка история», том II: «Вътрешни импулси в развитието на
човечество
то», 5-та лекция, Събр.
Практически упражнения върху кармата. Сравни заб. към стр. 49. Таотл, Кветзалкоатл, и т.н.: Мексикански (ацтекски) божества. Сравни Р.
Щайнер «Космическа и човешка история», том II: «Вътрешни импулси в развитието на човечеството», 5-та лекция, Събр.
съч. 171 Елифас Леви: Сравни заб. към стр. 119. Фридрих Шилер: 1759-1805. 176. как европейците, «по-добрите хора»: Парафраза към стихотворението на G.
към текста >>
13.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
развитието на
човечество
то.
Школата от Шартр стоеше между течението на Артус и течението на Граала. Среща на напусналите Земята учители от Шартр със слизащите на земята аристотелци. Школата на Михаел в духовния свят. * Кармата в отделния човек и в
развитието на човечеството.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. Виждането на Кармата беше една действителност на съзнанието за хората от миналите времена. Заглъхването на съзнанието за Кармата; то преминава във формата на ученост, например в древен Египет. Преминаване на астралното виждане в събуждането и заспиването.
към текста >>
Чрез новата наука на посвещението
човечество
то отново може да се върне към изгубеното познание.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. Виждането на Кармата беше една действителност на съзнанието за хората от миналите времена. Заглъхването на съзнанието за Кармата; то преминава във формата на ученост, например в древен Египет. Преминаване на астралното виждане в събуждането и заспиването.
Чрез новата наука на посвещението човечеството отново може да се върне към изгубеното познание.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. Трудности в изследването на Кармата. Байрон, Волтер, Сведенборг, Лоренс Олифант. Гений на Марс и гений на Меркурий.
към текста >>
14.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на
човечество
то.
Поради късното пристигане вчера не можах да Ви кажа онези думи, които на драго сърце бих казал и които трябва да подхождат на онова, което стана в Антропософското Общество при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. Тъй като чрез нашия Бюлетин между приятели е станало по същество известно, какво беше замислено с онова Коледно Тържество, бих искал също да говоря само накратко върху най-същественото и след това в разглежданията, които са свързани повече вътрешно с това, което Коледното Тържество означава за Антропософското Общество, да продължа да говоря по-нататък върху него. Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество. До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество. Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят.
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството.
Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение. Но с течение на времето това не се прояви като нещо, което може да бъде свързано с едно истинско култивиране на антропософското благо. Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само учител на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова. Чрез това обаче Антропософското Движение и Антропософското Общество станаха едно. И от онова Коледно Тържество в Дорнах насам трябва да важи именно противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно.
към текста >>
Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на
човечество
то.
А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят. И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество. И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство. Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело. Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации!
Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на човечеството.
Течението на Михаел: да се приготви пътя на Михаел за неговото земно-небесно действие тази беше задачата на душите, които се бяха събрали в свръхсетивния свят. Обаче повод за събирането на тези души беше това, което се беше случило с тях в течение на дълго, дълго време в течение на столетия, а за мнозина от тях в течение на хилядолетия. Сред тези души се намират главно две групи: в едната група влизат тези души, които в първите християнски столетия преживяха онова християнство, което през това време беше разпространено в Южна Европа, отчасти също в Средна Европа. За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората. Този Христос беше считан от първите християни на първите столетия с повече или по-малко разбиране като "великият Бог на Слънцето".
към текста >>
Обаче в тези първи християнски столетия не съществуваше вече това, което някога е било инстинктивно ясновидство на
човечество
то.
Течението на Михаел: да се приготви пътя на Михаел за неговото земно-небесно действие тази беше задачата на душите, които се бяха събрали в свръхсетивния свят. Обаче повод за събирането на тези души беше това, което се беше случило с тях в течение на дълго, дълго време в течение на столетия, а за мнозина от тях в течение на хилядолетия. Сред тези души се намират главно две групи: в едната група влизат тези души, които в първите християнски столетия преживяха онова християнство, което през това време беше разпространено в Южна Европа, отчасти също в Средна Европа. За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората. Този Христос беше считан от първите християни на първите столетия с повече или по-малко разбиране като "великият Бог на Слънцето".
Обаче в тези първи християнски столетия не съществуваше вече това, което някога е било инстинктивно ясновидство на човечеството.
Хората не виждаха вече в Слънцето великото духовно царство, в центъра на което е живял някога Христос. На мястото на старите инстинктивни ясновидски схващания за слизането на Христос на Земята дойде през първите християнски столетия онова, което беше само предание, предание за това, че Христос е слязъл на Земята идвайки от Слънцето и се е съединил с Исуса от Назарет във физическо тяло. Масата на тези християни нямаше вече нищо освен представата, че някога в Палестина е живяло едно същество, Христос-Исус, върху природата и същността на когото започва вече да се спори в съборите, дали той е бог или бог и човек или нещо подобно. Масата на хората все повече и повече имаше само това, което се диктуваше от Рим. Обаче между масата на тези християни живееха отделни личности, които винаги бяха считани като еретици.
към текста >>
Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за
човечество
то с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в
човечество
то две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел.
Писанията на тези велики личности описват духовния свят изцяло с царуващите елементи, с действуващия елемент на Христос. И сега, обични приятели, бих искал да изложа пред Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са предавали учението пред своите посветени ученици. Колкото и парадоксално да изглежда това за днешния човек все пак такива явления са съществували тогава за ученика от Шартр. Там са учили следното: християнството ще получи едно обновление. То ще бъде отново разбрано в неговото духовно съдържание, когато ще е изтекла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е настъпила една нова епоха.
Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел.
Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
към текста >>
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава
човечество
то не би могло да напредва.
Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва.
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин.
към текста >>
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в
човечество
то интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин.
Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва.
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин.
Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето.
към текста >>
Защото в лоното на духовното развитие на
човечество
то лежат много неща, които особено днес не могат да излязат на повърхността на съществуването.
Обаче съществуваше едно непрекъснато споразумение, което действува по-нататък. И според това споразумение от това, което е Антропософско Движение, трябва да се роди нещо, което трябва да намери своето завършване в края на това столетие. Защото над Антропософското Общество виси една съдба: съдбата, че мнозина от онези, които днес се намират в Антропософското Общество, трябва отново да слязат на Земята към края на 20-то столетие, обаче тогава съединение също с онези, които са били и самите ръководители в школата от Шартр или са били ученици на тази школа. Така щото, ако цивилизацията не трябва да премине в пълен упадък, преди изтичането на 20-то столетие на Земята трябва да действуват съвместно платониците от Шартр и по-късните аристотелци. Това трябва да приеме в бъдеще с пълно съзнание Антропософското Общество: да разбере нещо от своята карма.
Защото в лоното на духовното развитие на човечеството лежат много неща, които особено днес не могат да излязат на повърхността на съществуването.
Днес някои неща се явяват твърде външно; обаче когато можем да познаем в неговите симптоми това, което се явява външно, ако можем да го познаем в неговото значение, тогава се разкриват някои неща от това, което живее духовно в столетията. Тук мога да посоча може би някои от тези неща. И защо това да не трябва да бъде посочено сега, когато езотеричната черта, езотеричното течение трябва да мине през Антропософското Общество? Бих искал да посоча някои неща, които трябва да Ви покажат, как едно насочване на погледа върху това, което е около нас, ни позволява да прогледнем в някои връзки на нещата. Когато аз самият, подготвяйки Антропософското Движение, минах по един особен път на съдбата, това се показа в една съвсем странна връзка с Цистерцинския орден, който стои във връзка с Аланус аб Инсулис.
към текста >>
Те трябва да излязат на бял свят, защото
човечество
то очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение.
И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/. Ако си представите едно такова облекло така, че имате една жълто-бяла туника, към нея столата и поясите черни тогава имате дрехата на Цистерцинския орден. Тогава аз мислех само за естетическите необходимости; обаче това облекло беше много близко до дрехите на цистерцинския орден. Тук имате едно указание за това, как се получават връзките за този, който може да проследи явяващите се във външния свят симптоми в тяхното вътрешно духовно значение. На Коледа започнахме с това, да разкриваме все повече и повече тези външни връзки.
Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение.
Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа. И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
към текста >>
15.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на
човечество
то за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение.
СКАЗКА ВТОРА Арнхайм, 19 юли 1924 г. Вчера аз си позволих да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество. Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него.
Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение.
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи". Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила.
към текста >>
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как
човечество
то се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Арнхайм, 19 юли 1924 г. Вчера аз си позволих да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество. Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него. Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение. Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи".
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели.
към текста >>
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на
човечество
то.
Вчера аз си позволих да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество. Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него. Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение. Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи". Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството.
Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора.
към текста >>
Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на
човечество
то.
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи". Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила.
Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството.
Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел.
към текста >>
Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на
човечество
то, не с отделния човек, а с връзките от хора.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели.
Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора.
Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството.
към текста >>
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на
човечество
то.
Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел.
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството.
Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността.
към текста >>
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на
човечество
то през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята.
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
към текста >>
Следователно едва от това време насам съществува едно
човечество
, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес.
Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие.
Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес.
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел.
към текста >>
Защото Габриел царува сред
човечество
то над всичко, което е физически сили на наследствеността.
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес.
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността.
Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
към текста >>
Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на
човечество
то е дошло във връзка с Христовия Импулс.
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека.
Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура. И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно. Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел.
към текста >>
Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на
човечество
то, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел.
Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно. Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел. В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел.
към текста >>
И за разглеждането на земната връзка на
човечество
то има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно.
Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно.
Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел. В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел. Самото развитие на Архангелите става същевременно чрез този напредък.
към текста >>
Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за
човечество
то на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха.
Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други. И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент? Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха. Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел.
Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха.
Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
към текста >>
Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на
човечество
то, Михаел е винаги онзи, който дава на
човечество
то импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между
човечество
то най-ценното, което съществува в една епоха.
Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент? Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха. Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище.
Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това. Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
към текста >>
Когато отидем сега назад в развитието на
човечество
то и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата?
Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха. Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата?
ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това. Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел. Това беше предидущата епоха на Михаел.
към текста >>
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за
човечество
то от гръцкия народ.
Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ.
И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел. Това беше предидущата епоха на Михаел. След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие.
към текста >>
Михаел не е онзи Дух, който култивира интелектуалността; обаче всичко, което той дава като спиритуалност, като духовност, то трябва да бъде прието, да бъде разбрано от
човечество
то под формата на идеи, под формата на мисли обаче под формата на мисли, които обхващат духовното.
След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие. Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота! Сега трябва да помислим, какво има всъщност Михаел да управлява в целостта на духовния Космос: той има за управление онова, което е наистина духовно, което обаче след това завършва в интелектуалното разбиране на човека.
Михаел не е онзи Дух, който култивира интелектуалността; обаче всичко, което той дава като спиритуалност, като духовност, то трябва да бъде прието, да бъде разбрано от човечеството под формата на идеи, под формата на мисли обаче под формата на мисли, които обхващат духовното.
Михаел иска човекът да бъде едно свободно същество, което да разбира в своите понятия и идеи също и това, което получава като откровение от духовните светове. Нека разгледаме тази епоха на Михаел, каквато тя е била във времето на Александър Велики. Аз често пъти съм казвал: в нашата епоха хората са много, много умни, т.е. те имат понятия, идеи, представи, интелектуалистични са, имат една само изтъкана интелектуалност. Но хора та са били умни също и в епохата на Александър Велики.
към текста >>
Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното
човечество
.
След това епохата на Михаел бе заменена от тази на Орифиел. Господствуващ стана Архангелът Орифиел /Архангелът на планетата Сатурн/. Настъпи Тайната на Голгота. Онези човешки души, които при господството на Михаел в епохата на Александър Велики бяха съдействували в деянията, за които току що говорих, бяха събрани в началото на християнската епоха сред Слънцето около Архангел Михаел, който обаче присъствува и преживя напускането на Слънцето от Христос заедно с онези, които като човешки души трябваше да му служат. И това е също едно от събитията, които трябва да обгърнем с поглед: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движение, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слънцето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята!
Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество.
"Той заминава! ", това беше великото преживяване. В действителност човешките души получават техните насоки не само на Земята, те получават тези насоки също и в живота между смъртта и едно ново раждане. Така беше преди всичко за онези, които бяха преживяли епохата на Александър Велики. Един велик, мощен импулс бликна от космическо-световноисторическия момент, когато тези души видяха, как Христос напусна Слънцето.
към текста >>
Тази дълбока тайна, която царуваше в развитието на
човечество
то на Земята, беше позната в отделни, малко на брой източни мистерии.
Защото помислете: това собствено мислене беше сборът от импулсите слезли на Земята от Небето от областта на Михаел. Михаел беше призван първо за това, да остави тази интелигентност да се развие по-нататък на Земята. Той не участвуваше още в това развитие, а трябваше да слезе отново на Земята едва в 1879 година. Това земно мислене се разви първо на Земята така, че Михаел не можеше да упражни власт върху него. Той не можеше още да импулсира хората, които бяха свободомислещи, защото неговото господство, неговото време не беше още дошло.
Тази дълбока тайна, която царуваше в развитието на човечеството на Земята, беше позната в отделни, малко на брой източни мистерии.
И така в тези малко на брой източни мистерии учители с основни духовни заложби, които те бяха развили, можаха да посветят ученици в тази велика тайна. И чрез едно съчетание от рода на тези, които са трудно разбираеми за обикновения земен ум, случи се, че тази тайна стигна до онзи владетелски дворец, за който аз говорих в Гьотеанума и на други места. Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници.
към текста >>
Обаче това е външната страна, която протича в историята, а много по-голямо значение има това, как духовните течения постоянно протичат във вътрешността на развитието на
човечество
то.
В този блестящ сбор от мъдреци при този дворец съществуваше едно повече или по-малко съзнателно чувство за това: интелигентността на Земята, която беше слязла от Небето на Земята, трябва да бъде поставена в служба на мохамеданския духовен способ! А сега помислете: от времето на Мохамед, от епохата на халифите насам мохамеданизмът беше пренесен от Азия през Северна Африка в Европа. Там той се разпространи чрез война. Обаче заедно с онези, които разпространиха арабизма по военен начин чак до Испания от това беше засегната духовно Франция и цялата западна Европа с тях дойдоха също забележителни личности. И на всички Вас са известни онези военни походи на франкските царе против маврите, против арабизма.
Обаче това е външната страна, която протича в историята, а много по-голямо значение има това, как духовните течения постоянно протичат във вътрешността на развитието на човечеството.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип. Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам.
към текста >>
Земното
човечество
не можа първо да го разбере външно.
То е нещо, до което стигаме, когато не разглеждаме това Антропософско Движение само рационалистично и в нейната външна земна форма, а когато разглеждаме нишките, които водят в духовните области. Тогава ние виждаме, как така да се каже Антропософското Движение слиза на Земята. Да, небесното Антропософско Движение се развива в края на 18-то и в началото на 19-то столетие: от това се процежда нещо, което Гьоте предава в миниатюрни образи в приказката за зелената змия и прекрасната лилия. Но след това то трябваше да слезе долу, когато в последната третина на 19-то столетие Михаел иска да овладее земната интелигентност на хората, сега обаче слизайки от небето на Земята. От Тайната на Голгота насам Христос бе съединен със Земята.
Земното човечество не можа първо да го разбере външно.
Господството на Михаел бе управлявало последната фаза на космическата Интелигентност през времето на Александър Велики. С настъпването на 8-то следхристиянско столетие космическата Интелигентност беше слязла изцяло в областта на Земята. Онези, които бяха свързани с Михаел, след споразуменията с платониците, предприеха да подготвят тази земна интелигентност в схоластичния реализъм така, че Михаел да може отново да се съедини с нея, когато отново ще поеме своето господство в напредващата цивилизация в края на 70-те години на 19-то столетие. Сега се касаеше за това, Антропософското Общество да обхване тази нейна вътрешна задача, която се състои в това, човешкото мислене да не бъде оспорвано на Михаел.
към текста >>
С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост
човечество
.
Тогава онези, които днес действуват за Антропософското Движение, отново ще се преродят в края на 20-то столетие и ще бъдат свързани на Земята с онези, които бяха учители в Школата от Шартр. Защото това е споразумението постигнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да постигне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците определена връхна точка в земната цивилизация. Ако нещо подобно ще може да бъде изработено, както е предопределено от Михаел, тогава Европа, модерната цивилизация ще излезе от своя упадък. Обаче това не ще може да се постигне по някакъв друг начин! Това извеждане на цивилизацията от упадъка е свързано с разбирането на Михаел.
С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост човечество.
Че с това чрез Антропософията в духовното земно развитие трябва да бъде внесено нещо, което на мнозина изглежда парадоксално, това Вие можете да разберете, защото всякакви демонично-ариманически същества обсебват хората. Така щото ариманическите същества вече тържествуваха в някои човешки тела, че Михаел не ще може вече да получи под своята власт космическата Интелигентност, която беше слязла на Земята. И това тържествуване, това ликуване беше особено силно към средата на 19-то столетие, когато Ариман вярваше вече, че Михаел не ще може да намери отново своята някогашна космическа Интелигентност, която беше намерила пътя от небето към Земята. Касае се за нещо велико, за нещо великанско! Ето защо никак не е чудно, ако стоящите вътре в тази борба трябва да изпитат някои странни неща.
към текста >>
Но от този пример можете да видите, как най-просветените духове на съвременността приемат това, което трябва да бъде основано като епоха на Михаел в света, което трябва да бъде направено, за да може Михаел отново да намери сред земното
човечество
космическата Интелигентност, която съгласно космическия порядък на нещата трябваше да се откъсне от неговото господство в 8-то столетие.
След това върви по-нататък... Аз написвам втора книга: когато Метерлинк чете увода, там аз отново съм за него "много преценяващ, логичен и широк дух"; после чете по-нататъшното съдържание и го намира отново такова, че не знае, дали аз съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш умен, разсъдлив, логичен; но след това внезапно се побъркваш! Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а след това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; след това при следващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват! И така ритмично по-нататък. "Ритми" съществуват в света.
Но от този пример можете да видите, как най-просветените духове на съвременността приемат това, което трябва да бъде основано като епоха на Михаел в света, което трябва да бъде направено, за да може Михаел отново да намери сред земното човечество космическата Интелигентност, която съгласно космическия порядък на нещата трябваше да се откъсне от неговото господство в 8-то столетие.
Цялата традиция на Михаел трябва да бъде отново разгледана. Михаел с нозе стъпили върху змея: ние с право съзираме тази картина, която представя борещия се Михаел, как той представлява космическия дух срещу ариманическите същества, които той има под своите нозе. Повече от всяка друга борба е поставена в човешкото сърце. Вътре в това сърце е закотвена тя от последна та третина на 19-то столетие насам. Решаващо трябва да стане онова, което човешките сърца правят с тази мирова работа на Михаел в течение на 20-то столетие.
към текста >>
И в течение на това 20-то столетие, когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга,
човечество
то ще стои или до гроба на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаел ще бъде водена в полза на Михаеловия импулс.
Цялата традиция на Михаел трябва да бъде отново разгледана. Михаел с нозе стъпили върху змея: ние с право съзираме тази картина, която представя борещия се Михаел, как той представлява космическия дух срещу ариманическите същества, които той има под своите нозе. Повече от всяка друга борба е поставена в човешкото сърце. Вътре в това сърце е закотвена тя от последна та третина на 19-то столетие насам. Решаващо трябва да стане онова, което човешките сърца правят с тази мирова работа на Михаел в течение на 20-то столетие.
И в течение на това 20-то столетие, когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга, човечеството ще стои или до гроба на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаел ще бъде водена в полза на Михаеловия импулс.
към текста >>
16.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на
човечество
то на Земята.
Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите. Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята. Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма.
към текста >>
Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на
човечество
то, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в
човечество
то.
Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето. И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята. Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята.
Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството.
Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма. Но сега настъпи едно особено време, едно време, което ни показва Михаела, най-изпъкващия архангелски Дух на Слънцето, показва ни го сред това Слънце така, че той знае, как неговото управление на космическата Интелигентност е отпаднала от Слънцето; че той знае: уредени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята. Това време настъпва към 16-то, 17-то следхристиянско столетие. Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса.
към текста >>
Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на
човечество
то, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха.
Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса. Земните развития управлява Габриел по начина, както описах това вчера. Михаел се намира сега в едно особено положение. Когато един Архангел не е иначе управляващ княз на земните работи, той прави въпреки това неговите импулси да се вливат в това, което другите вършат. Защо то от редуващите се едно друго господства на Архангелите, от всичките 7 господства на Архангелите постоянно се вливат импулси: само един е винаги главният.
Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на човечеството, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха.
Но сега, когато Габриел упражняваше своето господство, Михаел се намираше в едно особено положение, в положени ето именно, да не може да съдействува от Слънцето при земните работи. Това е едно твърде особено положение за един ръководещ Архангел: да вижда, че неговата дейност, която е била упражнявана през дълги периоди, е престанала така да се каже. И така стана, че Михаел каза на своите: необходимо е, щото за времето, в което не можем да изпращаме импулси на Земята за времето, което ще завърши към 1879 година да си търсим една особена задача, да си търсим една задача сред слънчевата област. За онези души, които тяхната Карма беше довела в Антропософското Движение, трябваше да съществува възможността, да гледат в областта на Слънцето онова, което Михаел и неговите вършеха през времето, което на Земята беше време на господството на Габриел. Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали редовно протичащи действия между Богове и човеци.
към текста >>
и как това, което става там, действува в развитието на
човечество
то на Земята Винаги е имало посветени, които в мистериите са общували с Боговете.
Този стремеж към Антропософията е резултатът на това школуване. И можем да кажем: в миналото, в края на 15-то столетие, Михаел събра своите отряди от Богове и човешки души в областта на Слънцето и им говори в едно слова, което се простира през дълги периоди от време, говори им както следва: Откакто човешкият род населява Земята в човешка форма, на Земята е имало мистерии: Мистерии на Слънцето, Мистерии на Меркурий, Мистерии на Венера, Мистерии на Марс, Мистерии на Юпитер, Мистерии на Сатурн. В тези мистерии Боговете са изпращали техните тайни; там били по свещавани годните за това хора. Така щото хората на Земята можеха да знаят, какво става на Сатурн, на Юпитер, на Марс и т.н.
и как това, което става там, действува в развитието на човечеството на Земята Винаги е имало посветени, които в мистериите са общували с Боговете.
Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях. Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече. Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека.
към текста >>
Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на
човечество
то.
Така щото хората на Земята можеха да знаят, какво става на Сатурн, на Юпитер, на Марс и т.н. и как това, което става там, действува в развитието на човечеството на Земята Винаги е имало посветени, които в мистериите са общували с Боговете. Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях. Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече. Импулсите не могат вече да се вливат в Земята.
Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството.
Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека. Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце. Това е изчезнало от Земята. Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна. Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите.
към текста >>
Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на
човечество
то са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце.
Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях. Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече. Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека.
Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце.
Това е изчезнало от Земята. Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна. Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите. Нека доведем тези тайни до нашето съзнание! Нека ги доведем до съзнанието на онези духовни Същества, които намирайки се около мене никога не са се явили в земно тяло, а живеят само по етерен начин.
към текста >>
И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на
човечество
то.
По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове. И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това. През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа. Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман.
И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството.
Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни. Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята. На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре. Винаги на Земята е имало въплътени души, които в посочените столетия са долавяли това зловещо положение. Който познава духовната история от тези времена, а именно духовната история на Европа, той навсякъде открива странни факти, че понякога тук или там живеят съвсем прости хора, които долавят зловещността на това положение: това изоставяне на човечеството от господството на Михаел и тези надигащи се отдолу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността.
към текста >>
Който познава духовната история от тези времена, а именно духовната история на Европа, той навсякъде открива странни факти, че понякога тук или там живеят съвсем прости хора, които долавят зловещността на това положение: това изоставяне на
човечество
то от господството на Михаел и тези надигащи се отдолу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността.
И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството. Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни. Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята. На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре. Винаги на Земята е имало въплътени души, които в посочените столетия са долавяли това зловещо положение.
Който познава духовната история от тези времена, а именно духовната история на Европа, той навсякъде открива странни факти, че понякога тук или там живеят съвсем прости хора, които долавят зловещността на това положение: това изоставяне на човечеството от господството на Михаел и тези надигащи се отдолу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността.
Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро. Тази е именно тайната на истината, която трябва да бъде засегната тук. Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно отношение, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел. Той се чувствува даже, че стои на истинското място, когато пише със собствените си ръце тази Мъдрост на Михаел; защото от неговите ръце изтича това, което като духовно съдържание е свързано с човека и се влива във формата на написаното в това, което той върши. Но въпреки че то трябва да бъде понасяно, въпреки че принадлежи на нашето време, с него е свързано едно зловещо чувство, когато виждаме това, което е Мъдрост на Михаел, което човек написва на драго сърце и го съобщава на хората като нещо, което трябва да бъде прочетено, когато виждаме това размножено по механичен начин в напечатани книги.
към текста >>
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на
човечество
то на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух.
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения! Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме.
към текста >>
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на
човечество
то, две неща ще има в историята на това развитие.
Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман. Както старите евангелисти бяха вдъхновени и написаха творенията на свръхсетивните Същества, които ги въодушевяваха, така в съчиненията на Ариман ще бъдат написани.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие.
Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство. Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
към текста >>
Това ще бъде положението, с което
човечество
то ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие.
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие. Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици. Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател. Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман!
Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие.
И онези, които днес са още млади ще видят някои неща от това, как Ариман ще се яви като писател. Хората ще трябва да проявяват будност във всички области и да имат един свещен ентусиазъм за Мъдростта на Михаел. Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация. Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда. Това е, което исках първо да поставя на сърцето Ви чрез тези сказки.
към текста >>
17.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В течения на столетия
човечество
то е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят.
Тогава ще се разбере, как президиумът при Гьотеанума се чувствува отговорен само пред същността на духовния свят; обаче членовете ще се чувствуват също в цялото общество свързани с този президиум. И тогава може би чрез това ново течение ще може да се постигне онова, което трябва да бъде постигнато с Антропософското Движение, ако то трябва да стане това, което аз ще изложа тук в течение на тези сказки от вътрешността на духовния живот. С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения. * /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./.
В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят.
Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма. И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното. Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта. Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света? Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
към текста >>
Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на
човечество
то, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта.
* /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./. В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят. Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма. И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта.
Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света? Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н. В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания.
към текста >>
Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното
човечество
и т.н.
И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното. Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта. Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света? Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н.
Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес. Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото
човечество
, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н. В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания.
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
към текста >>
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на
човечество
то.
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес. Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството.
Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания. Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето. Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството.
към текста >>
Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в
човечество
то.
От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес. Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството.
Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството.
Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания. Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето. Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството. Стига се до един държавник, до един живописец, до някоя друга важна личност.
към текста >>
Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на
човечество
то.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания. Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето.
Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството.
Стига се до един държавник, до един живописец, до някоя друга важна личност. Разказва се това, което тя е направила от нейното раждане на Земята. Обаче не се проявява сериозност нещата да бъдат схващани така: тази личност е тук; минали земни съществувания светят в настоящето земно съществувание на тази личност. Но ние ще разберем историята само тогава, когато ще знаем: онова, което става в една по-късна епоха, то е пренесено от самите хора от минали епохи в по-късните. Хората, които днес живеят или които са живели преди столетия, са живели и преди това на Земята и от минали време на пренасят онова, което са мислили, което са изживели, в по-новите времена.
към текста >>
С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на
човечество
то по отношение на цивилизацията и на всичко онова, което
човечество
то прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в предишни епохи.
или при Дарвин? Какво са донесли те от техните мина ли земни съществувания в този земен живот? От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл. Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра. Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на човечеството по отношение на цивилизацията и на всичко онова, което човечеството прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в предишни епохи.
Ние виждаме, да речем, как Бейко от Верулам се явява в една епоха, виждаме, как по-късно се явява Дарвин: виждаме в тях нещо сродно. Когато някой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стигнали до техните възгледи. Когато човек иска да вникне по-надълбоко, той намира, как те поставят в християнската цивилизация нещо, което отначало съвсем не може да бъде разбрано от християнската цивилизация. Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот? От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред погледа ни от техния по-късен земен живот.
към текста >>
влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на
човечество
то, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие.
бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно. Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят. И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка. Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел. Господството на Михаел, т.е.
влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие.
Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят. Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят. Ние делим човека на физическо тяло, етерно тяло и сетивно тяло. С физическото тяло той стои ясно вътре във физическия свят. С етерното тяло той също живее във външния свят, също и със сетивното тяло той живее силно във външния свят.
към текста >>
18.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на
човечество
то така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
Той се явява като Бейко от Верулам. Неговият мъдър съветник също се преражда и се явява почти едновременно като Амос Комениус, педагогът. Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението. Това е един елемент, който пряко няма нищо общо с Християнството. Макар и Амос Комениус да действува между моравските братя и т.н.
това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на човечеството така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
А от друга страна вземете онези редове написани от Бейкън, от лорд Бейкън, вземете всичко това, което действува в така наречената нагледност на Амос Комениус: вие имате в това една загадка. Нека вземем само този лорд Бейкън. Той беше обладан от истинска ярост в борбата против аристотелството. Във всички има истинска бясна ярост, от която се вижда, че тя прониква дълбоко в душата. Духовният изследовател, който прониква с погледа духовните неща и ги осветлява, насочва поглед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, проследява обратно живота, но също и в свръхсетивния свят, където човекът живее между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на
човечество
то по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот. Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*. /*Тук Р. Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/. Времето е твърде напреднало, за да можем още днес да разгледаме и други неща в тази област, и аз ще изкажа само с малко думи това, което трябва да закръгли и приключи разглежданията.
Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на човечеството по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука. Това, което бих искал особено да сложа на сърцето Ви, е следното: когато проследим тези две течения, ние сме принудени, когато провеждаме духовни разглеждания, да насочим поглед нагоре към всякакви събития, които са станали също и в духовния свят, като например към нещо подобно на срещата на Аристотел и Александър с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник. По този начин са станали много неща, които след това са се превърнали в импулс за разпространението на истинското Християнство, от друга страна отново за развитието на пречки, на съпротивления за това истинско Християнство. Обаче благодарение на това, че в свръхсетивния свят развитието на Михаел е поело онзи ход, който аз Ви описах, явява се една мощна перспектива за бъдещето, Християнството да получи неговата истинска форма под знака на Михаеловия импулс. Защото под знака на Михаловите импулси са били проведени в свръхсетивния свят също обясненията с други течения.
към текста >>
19.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
От сказките, които държах тук следва: за нашето време, за нашата епоха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на
човечество
то, на цивилизованото
човечество
, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наименование Михаел.
СКАЗКА ШЕСТА Торки, 21 август 1924 г. Тъй като днес ни е подарен този час, бих искал да кажа нещо в допълнение на изнесеното вече тук, да разгледам отделните неща, които днес ще станат по-лесно разбираеми благодарение на това, че в преди обедните часове, отчасти и в събранията на членовете бяха вече засегнати подготвителните неща. Въпросът ще се касае за това, че тази вечер трябва да бъде казано нещо върху неща, които са свързани с Кармата на Антропософското Общество. След това аз ще продължа да говоря върху такива теми по-нататък през следващите дни в Лондон.
От сказките, които държах тук следва: за нашето време, за нашата епоха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на човечеството, на цивилизованото човечество, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наименование Михаел.
Това особено, ако искаме да го наречем така, господство на духовния живот е започнало през 70-те години на миналото столетие. Както вече казах, то е било предхождано от господството на Габриел. Сега бих искал да направя някои забележки върху нещата, които са свързани с това господство на Михаел, каквото то е днес. Когато Михаел направлява своите импулси сред земния живот през развитието на човечеството, той е винаги Духът, който внася слънчевите сили, слънчевите духовни сили в човешкото развитие. С това е свързан фактът, че, както можахте да чуете тази сутрин в общите сказки, през време на неговата дневна будност човекът приема в неговото физическо тяло и в неговото етерно тяло тези слънчеви сили.
към текста >>
Когато Михаел направлява своите импулси сред земния живот през развитието на
човечество
то, той е винаги Духът, който внася слънчевите сили, слънчевите духовни сили в човешкото развитие.
След това аз ще продължа да говоря върху такива теми по-нататък през следващите дни в Лондон. От сказките, които държах тук следва: за нашето време, за нашата епоха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на човечеството, на цивилизованото човечество, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наименование Михаел. Това особено, ако искаме да го наречем така, господство на духовния живот е започнало през 70-те години на миналото столетие. Както вече казах, то е било предхождано от господството на Габриел. Сега бих искал да направя някои забележки върху нещата, които са свързани с това господство на Михаел, каквото то е днес.
Когато Михаел направлява своите импулси сред земния живот през развитието на човечеството, той е винаги Духът, който внася слънчевите сили, слънчевите духовни сили в човешкото развитие.
С това е свързан фактът, че, както можахте да чуете тази сутрин в общите сказки, през време на неговата дневна будност човекът приема в неговото физическо тяло и в неговото етерно тяло тези слънчеви сили. Но сегашното господство на Михаел, което е започнало неотдавна и ще трае три до четири столетия, означава, че космическите слънчеви сили преминават окончателно във физическото и етерно тяло на човека. Тук ние трябва да се запитаме преди всичко: какво представляват тези сили, тези импулси, тези космически слънчеви сили? Михаел е предимно слънчев Дух. Ето защо той е също онзи Дух, който има в нашата епоха именно задачата, да задълбочи съществено Християнството съгласно неговата истина.
към текста >>
Обаче
човечество
то трябва да узрее само постепенно, за да приеме в себе си цялата тайна, която е свързана с Христос.
Но сегашното господство на Михаел, което е започнало неотдавна и ще трае три до четири столетия, означава, че космическите слънчеви сили преминават окончателно във физическото и етерно тяло на човека. Тук ние трябва да се запитаме преди всичко: какво представляват тези сили, тези импулси, тези космически слънчеви сили? Михаел е предимно слънчев Дух. Ето защо той е също онзи Дух, който има в нашата епоха именно задачата, да задълбочи съществено Християнството съгласно неговата истина. Слънчевото същество Христос аз често пъти съм казвал това е живяло на Земята чрез тялото на Исуса, а от тогава насам по свръхсетивен начин заедно с човешкия свят.
Обаче човечеството трябва да узрее само постепенно, за да приеме в себе си цялата тайна, която е свързана с Христос.
Една съществена част на това задълбочаване трябва да настъпи в нашата епоха на Михаел. Когато действуват на Земята, слънчевите сили се състоят винаги в това, че са свързани с една импулсова вълна, която се разлива на струи в земната цивилизация и която можем да охарактеризираме като интелектуална вълна. Защото всичко, което човекът има като интелект, което въобще светът има като интелект, до колкото става въпрос за нашия свят, произхожда от Слънцето. Слънцето е извор на интелектуалното. Когато изказваме тази истина, ние можем да доловим известна чувствена съпротива даже при съвременните хора, защото съвсем правилно е да не очакваме твърде много от днешната форма на интелекта.
към текста >>
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на
човечество
то, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел.
Защото всичко, което човекът има като интелект, което въобще светът има като интелект, до колкото става въпрос за нашия свят, произхожда от Слънцето. Слънцето е извор на интелектуалното. Когато изказваме тази истина, ние можем да доловим известна чувствена съпротива даже при съвременните хора, защото съвсем правилно е да не очакваме твърде много от днешната форма на интелекта. И имен но този, който се запознава с духовния живот, не може да очаква особено много от днешната форма на интелектуалността. Тя е абстрактно логическа, тя е нещо, което изпълва човека със сянкообразни понятия и идеи, които са твърде, твърде отдалечени от пълножизнената действителност, които са студени и бездушни спрямо това, което пулсира като топъл, светещ живот през човека и през света.
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел.
Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго. И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите. Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята. В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
към текста >>
И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на
човечество
то, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите.
Когато изказваме тази истина, ние можем да доловим известна чувствена съпротива даже при съвременните хора, защото съвсем правилно е да не очакваме твърде много от днешната форма на интелекта. И имен но този, който се запознава с духовния живот, не може да очаква особено много от днешната форма на интелектуалността. Тя е абстрактно логическа, тя е нещо, което изпълва човека със сянкообразни понятия и идеи, които са твърде, твърде отдалечени от пълножизнената действителност, които са студени и бездушни спрямо това, което пулсира като топъл, светещ живот през човека и през света. Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел. Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго.
И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите.
Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята. В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда. Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес.
към текста >>
В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за
човечество
то на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел. Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго. И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите. Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята.
В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда.
Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес. Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на човечеството в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила. Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството. И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата.
към текста >>
Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на
човечество
то в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила.
Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества. Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята. В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда. Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес.
Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на човечеството в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила.
Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството. И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата. Интелигентността е разпространена навсякъде космически. В нещата се намира интелигентност. И както имаме възприятие за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата.
към текста >>
Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на
човечество
то.
Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята. В 13-то столетие на Средновековието Тома Аквински нарича Съществата, които са обитатели на звездите, така, като че те са едно единно същество, както бихме говорили за човечеството на Земята като за едно единно същество, когато бихме го наблюдавали от една чужда звезда. Следователно въпреки, че той не винаги казва, какво отделни същества или много същества населяват звездите, както ние знаем, че трябва да говорим за звездите като за колонии на духовни Същества в Космоса, следователно макар и да говори за единно звездно същество, все пак той говори за Интелигенциите на звездите. С това християнският църковен отец от Средновековието, от 13-то столетие стои в едно предание, което тогава се намираше вече в процес на угасване, на залязване, на упадък, което обаче ясно сочи към това, че всичко, което ние обхващаме с името интелигентност, е било някога нещо различно от това, което то е днес. Когато отидем в миналото в прадревни времена на развитието на човечеството в моите сказки аз вече обърнах тук вниманието върху това при човека не беше така, че той да произвежда мислите от себе си, да мисли върху нещата чрез своята собствена сила.
Защото тази вътрешна душевна способност на мисленето, тази вътрешна дейност образуването на мислите се е развила напълно едва от 15-то столетие насам, откак то Съзнателната душа прониква в развитието на човечеството.
И ако отидем в предихристиянските времена, в древни времена, ние навсякъде ще намерим, че хората съвсем нямат още съзнанието, че самите те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се разкриват от нещата. Интелигентността е разпространена навсякъде космически. В нещата се намира интелигентност. И както имаме възприятие за цветовете, така също хората са възприемали и възприемат интелигентното съдържание, мисловото съдържание на нещата. Светът е изпълнен с Интелигентност.
към текста >>
Така в течение на по-новото развитие на
човечество
то ние имаме явлението, че от Тайната на Голгота насам това развитие продължава своя път така: ако тук имаме духовно-небесната линия и тук земната /Виж рис.
И Михаел и неговите сподвижници гледат от Слънцето долу на Земята и могат да кажат: това, което ние управлявахме в течение на еони, отпадна от нашето господство, ние изгубихме власт над него, то се разля надолу и сега се намира на Земята в душите на хората. Видите ли, обични приятели, това беше настроението сред общността на Михаел на Слънцето. По времето на Александър Велики и столетия по-рано беше така, господството на Земята имаше Михаел. Обаче по времето на Тайната на Голгота Михаел и неговите съратници бяха на Слънцето. И по времето на Тайната на Голгота те не само видяха Христос да напуска Слънцето, привържениците на Михаел видяха не както земните обитатели Христос да идва при тях, а как той напуска Слънцето, но те видяха същевременно, как властта им над Интелигентността постепенно изчезна.
Така в течение на по-новото развитие на човечеството ние имаме явлението, че от Тайната на Голгота насам това развитие продължава своя път така: ако тук имаме духовно-небесната линия и тук земната /Виж рис.
№ 2: червено и жълто/, Христос идва на Земята и се развива по-нататък със Земята, интелигентната същност постепенно слиза на Земята до към 8-то, 9-то следхристиянско столетие /зелено/. Тогава в това, което хората наричат наука, което те развиват в техните мислите започват да приписват на себе си собствената индивидуална, лична интелигентност. Михаел вижда между хората онова, което той е управлявал в течение на еони. И сред общността на Михаел съществува настрое-нието: при нашето следващо господство което трябваше да започне в последната третина на 19-то столетие когато отново ще проникнем земната цивилизация с нашите импулси, ние ще трябва отново да намерим там интелигентността, която от Небето потъна на Земята, за да управляваме в сърцата, в душите на хората това, което сме управлявали от Слънцето, от Космоса в течение на еони. И така в това време има една подготовка, с оглед общността на Михаел да намери отново в сърцата на хората онова, което е било изгубено, което така да се каже под влиянието на Тайната на Голгота също изми на пътя от небето към Земята, макар и това да беше един по дълъг път.
към текста >>
И това трябва да започне с нашата епоха, това трябва да бъде едно насочване на Християнството в по-дълбоки истини, като Христос трябва да намери своето обяснение, своето вживяване в
човечество
то чрез този слънчев Дух Михаел който винаги е управлявал разбирането, т.е.
Михаел вижда между хората онова, което той е управлявал в течение на еони. И сред общността на Михаел съществува настрое-нието: при нашето следващо господство което трябваше да започне в последната третина на 19-то столетие когато отново ще проникнем земната цивилизация с нашите импулси, ние ще трябва отново да намерим там интелигентността, която от Небето потъна на Земята, за да управляваме в сърцата, в душите на хората това, което сме управлявали от Слънцето, от Космоса в течение на еони. И така в това време има една подготовка, с оглед общността на Михаел да намери отново в сърцата на хората онова, което е било изгубено, което така да се каже под влиянието на Тайната на Голгота също изми на пътя от небето към Земята, макар и това да беше един по дълъг път. Какво става по-нататък, как Михаел и неговите съратници се стремяха отново да завладеят изплъзналата им се Интелигентност от слънчевото небе, да я завладеят сега в сърцата на хората започвайки от тази епоха на Михаел, от края на 70-те години на миналото столетие, това бих искал да Ви опиша малко. Михаел, който се беше стремил от Слънцето към Земята за онези, които виждат духовното в Космоса, Михаел иска в бъдеще да се настани в сърцата, в душите на земните хора.
И това трябва да започне с нашата епоха, това трябва да бъде едно насочване на Християнството в по-дълбоки истини, като Христос трябва да намери своето обяснение, своето вживяване в човечеството чрез този слънчев Дух Михаел който винаги е управлявал разбирането, т.е.
интелигентността, който сега не може да я управлява в Космоса, но който в бъдеще иска да я управлява чрез сърцата на хората. Когато днес намираме някъде изявена интелигентност и искаме да сподирим нейния произход, ние се обръщаме към една човешка глава, защото интелигентността е слязла така да се каже от Небето на Земята, тъче в човешката душа и се проявява вътрешно чрез главата на човека. Но не е било винаги така, когато хората са се стремели към Интелигентност, когато те са се стремели към това, което се разкрива като интелигент на същност от Космоса. Също така в минали времена и човекът не се е стремял към Интелигентността чрез едно развитие на неговата глава, а се е стремял към нея чрез това, че е търсел вдъхновението чрез силите на Космоса. Бих могъл да кажа: един пример, как може да бъде търсена космическата интелигентност, както тя не се търси вече днес, а както се е търсела някога, един пример за това имаме, когато както ни се удаде последната неделя когато стоим в Тинтагел на онова място, където някога се е намирал замъкът на Артус, където е царувал Артус, упражнявал е своето странно, пълно значение за европейския свят царуване заедно със своите 12 другари.
към текста >>
20.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
човечество
то.
Кармата в отделния човек и в развитието на
човечеството.
* СКАЗКА СЕДМА Лондон, 24 август 1924 г. Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа. Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удоволствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа.
към текста >>
И сега за началото на вживяването на Гьотеанумските Коледни Импулси можем да започнем това вживяване с разглеждането на окултните импулси на развитието на света, на Космоса и на
човечество
то в областта на Кармата.
Следователно тогава беше невъзможно да спазя програмата, защото това би било без перспектива. И така Теософското Движение в Германия навлезе в едно повече теоретическо русло, каквото беше положението въобще в Теософското Общество, и истински езотеричното трябваше да чака. А това беше може би добре за него. Защото междувременно изтекоха обилно три пъти по седем години, през време на които някои неща можаха да се вживеят в безсъзнанието и подсъзнанието, някои неща, които не искаха да проникнат в съзнанието. И това наистина стана.
И сега за началото на вживяването на Гьотеанумските Коледни Импулси можем да започнем това вживяване с разглеждането на окултните импулси на развитието на света, на Космоса и на човечеството в областта на Кармата.
Задават се въпроси и на тези въпроси се отговаря, когато те могат да бъдат дадени днес от духовния свят, задават се въпроси относно Кармата на човечеството и относно индивидуалната Карма и т.н. и т.н. От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното човечество. Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен. Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
към текста >>
Задават се въпроси и на тези въпроси се отговаря, когато те могат да бъдат дадени днес от духовния свят, задават се въпроси относно Кармата на
човечество
то и относно индивидуалната Карма и т.н.
И така Теософското Движение в Германия навлезе в едно повече теоретическо русло, каквото беше положението въобще в Теософското Общество, и истински езотеричното трябваше да чака. А това беше може би добре за него. Защото междувременно изтекоха обилно три пъти по седем години, през време на които някои неща можаха да се вживеят в безсъзнанието и подсъзнанието, някои неща, които не искаха да проникнат в съзнанието. И това наистина стана. И сега за началото на вживяването на Гьотеанумските Коледни Импулси можем да започнем това вживяване с разглеждането на окултните импулси на развитието на света, на Космоса и на човечеството в областта на Кармата.
Задават се въпроси и на тези въпроси се отговаря, когато те могат да бъдат дадени днес от духовния свят, задават се въпроси относно Кармата на човечеството и относно индивидуалната Карма и т.н.
и т.н. От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното човечество. Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен. Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма.
към текста >>
От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното
човечество
.
Защото междувременно изтекоха обилно три пъти по седем години, през време на които някои неща можаха да се вживеят в безсъзнанието и подсъзнанието, някои неща, които не искаха да проникнат в съзнанието. И това наистина стана. И сега за началото на вживяването на Гьотеанумските Коледни Импулси можем да започнем това вживяване с разглеждането на окултните импулси на развитието на света, на Космоса и на човечеството в областта на Кармата. Задават се въпроси и на тези въпроси се отговаря, когато те могат да бъдат дадени днес от духовния свят, задават се въпроси относно Кармата на човечеството и относно индивидуалната Карма и т.н. и т.н.
От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното човечество.
Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен. Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
към текста >>
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на
човечество
то и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
И сега за началото на вживяването на Гьотеанумските Коледни Импулси можем да започнем това вживяване с разглеждането на окултните импулси на развитието на света, на Космоса и на човечеството в областта на Кармата. Задават се въпроси и на тези въпроси се отговаря, когато те могат да бъдат дадени днес от духовния свят, задават се въпроси относно Кармата на човечеството и относно индивидуалната Карма и т.н. и т.н. От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното човечество. Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание. 1. БУДНО СЪЗНАНИЕ
към текста >>
Обаче
човечество
то не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие,
човечество
то е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
От това могат да се видят нагледно импулсите, които искат да се влеят, да се влеят с пълна сила от свръхсетивния свят в света на съвременното човечество. Ето защо днес искаме да започнем също с едно съответно обяснение в тази насока, след като този увод бъде преведен. Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно.
Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание. 1. БУДНО СЪЗНАНИЕ 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ 3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/. Но не е било винаги така в човечеството.
към текста >>
Но не е било винаги така в
човечество
то.
Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание. 1. БУДНО СЪЗНАНИЕ 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ 3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/.
Но не е било винаги така в човечеството.
Имало е времена в човешкото развитие, когато всекидневното съзнание е протичало по съвършено друг начин. И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието. Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите. Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура.
към текста >>
И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно
човечество
, което имаше три други състояния на съзнанието.
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ 3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/. Но не е било винаги така в човечеството. Имало е времена в човешкото развитие, когато всекидневното съзнание е протичало по съвършено друг начин.
И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието.
Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите. Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята.
към текста >>
Онова
човечество
, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите.
2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ 3. СПЯЩО СЪЗНАНИЕ /СЪЗНАНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН/. Но не е било винаги така в човечеството. Имало е времена в човешкото развитие, когато всекидневното съзнание е протичало по съвършено друг начин. И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието.
Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите.
Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина.
към текста >>
И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно
човечество
, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина.
И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
Казвам угасващо постепенно, т.е. постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно. Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня. Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял.
към текста >>
Да, обични приятели, положението е такова, че в тези древни времена виждането на Кармата е било просто една действителност на съзнанието за човека и затова с право можем да кажем: някога в
човечество
то е имало един вид съзнание, чрез което хората просто са гледали действителността на Кармата.
В онова време това виждане на Кармата беше за тях просто една действителност. 1. БУДНО СЪЗНАНИЕ: ПОСТЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ. 2. СЪНУВАЩО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ. 3. СЪННО СЪЗНАНИЕ: ВИЖДАНЕ НА КАРМАТА. И както днес през денонощния живот се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на постепенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата.
Да, обични приятели, положението е такова, че в тези древни времена виждането на Кармата е било просто една действителност на съзнанието за човека и затова с право можем да кажем: някога в човечеството е имало един вид съзнание, чрез което хората просто са гледали действителността на Кармата.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува. То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост.
към текста >>
Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на
човечество
то остана само виждането в духовния свят.
След това развитието е протекло по следния начин по-нататък: първо този сън, това спящо състояние на съзнанието, което обаче тогава не е било никакъв сън, защото когато човекът е спял, той виждал своята карма следователно това виждане по отношение на кармата престанало да съществува. То се затъмнява. И от фактическата Карма останала само изживяванията на посветените, които се подвизавали в мистериите. Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост.
Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят.
Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение. Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен. Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на
човечество
то, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение.
Това, което по-рано при хората беше виждано като една опитност за Кармата, става след това ученост. Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят. Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е.
в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение.
Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен. Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания. След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството. Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека. Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза.
към текста >>
Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото
човечество
, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен.
Следователно това, което беше една стара опитност, обични приятели, в по-късни времена се превръща в ученост. Защото то се затъмнява, затъпява се сред древното съзнание и на човечеството остана само виждането в духовния свят. Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение.
Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен.
Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания. След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството. Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека. Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза. И когато хората почувствуваха за първи път този преход от виждането на човека с неговата аура към виждането на съвременния незначителен човек, те се стремяха да подражават в облеклото, как изглежда това, което е човешката аура.
към текста >>
След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на
човечество
то своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на
човечество
то.
Така е било по времето, което ни се описва като вавилонско или египетско. Така щото в това време, т.е. в хилядолетията, които са предхождали християнското развитие, хората живееха в едно съзнание на човечеството, за което виждането на свръх сетивния свят беше още нещо напълно естествено, при което обаче за Кармата само се учеше, нейната действителност беше едно учение. Ето защо понятно е, че именно в това време, което предхождаше християнското развитие, понеже още съществуваше едно силно съзнание за духовния свят, за света, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, и понеже съзнанието за Кармата беше постепенно угаснало и се затъпило, понятно е, че съзнанието за Кармата бе изгубено в общото човечество, изгубено бе напълно, понятно е, че това съзнание вече не съществуваше, когато започна християнското развитие и че тогава особено силно се подчертаваше връзката на човека с духовния свят, когато човекът беше обезплътен. Ние долавяме това особено силно в онова, което срещаме като древен египетски възглед: едно извънредно силно съзнание за духовния свят, едно пречистено, тънко съзнание за света, в който човекът влиза през вратата на смъртта, когато той става Озирис, но няма вече никакво съзнание за повтарящите се земни съществувания.
След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството.
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека. Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза. И когато хората почувствуваха за първи път този преход от виждането на човека с неговата аура към виждането на съвременния незначителен човек, те се стремяха да подражават в облеклото, как изглежда това, което е човешката аура. Така щото древните моди ако мога да употребя тази дума са в известно отношение копия на аурата на човека. За по-новите моди мога да Ви уверя, че те съвсем не са нещо подобно.
към текста >>
Така в течение на развитието на
човечество
то от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
За по-новите моди мога да Ви уверя, че те съвсем не са нещо подобно. Съзнанието за свръхсетивния свят прие формата, която човекът изживява в хаотичните съновидения. А съзнанието за Кармата той го проспива напълно. Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието. Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново.
Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това. Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние. Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно. Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата. С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
към текста >>
Това е нещо, което в даден момент на развитието на
човечество
то стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това.
Съзнанието за свръхсетивния свят прие формата, която човекът изживява в хаотичните съновидения. А съзнанието за Кармата той го проспива напълно. Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието. Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново. Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата.
Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това.
Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние. Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно. Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата. С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната. По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
към текста >>
Но
човечество
то трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние.
А съзнанието за Кармата той го проспива напълно. Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието. Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново. Така в течение на развитието на човечеството от времето, което аз охарактеризирах, в течение на около 10,000 години, стана промяната, която прави, щото човекът да не вижда духовното във физическия свят, защото ние не виждаме духовното не само поради това, че го проспиваме че той не вижда духовното, преживява всъщност духовния свят само в неговите хаотични сънища и проспива Кармата. Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това.
Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние.
Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно. Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата. С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната. По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите. И това може да бъде.
към текста >>
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото
човечество
да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
Това е нещо, което в даден момент на развитието на човечеството стана необходимо за раждането на съзнанието за свободата, както аз често говорих за това. Но човечеството трябва отново да излезе от неговото настоящо състояние. Можем да кажем, че онова, което е било едно естествено състояние на съзнанието в древните времена, обаче в една много съновидна форма значението за свръхсетивния свят и за Кармата постепенно се е затъмнило, затъпило се е, и това, което трябваше да бъде видимо за хората като свръхсетивен свят, стана след това учение на мистериите, а в по-новата материалистична епоха то се изгубва напълно. Обаче сред тази материалистична епоха трябва отново да се роди възможността, да изгрее възможността да бъдат построени мостовите както до съзнанието за свръхсетивния свят така и до съзнанието за Кармата. С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
И това може да бъде. Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят. Когато идва посветеният и разказва нещата, които се намират в духовния свят, когато разказва за процесите, които стават в духовния свят и ако днес също човекът не може още да вижда тези духовни неща и духовни процеси с обикновеното съзнание: когато си послужи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум може да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят. И този е днес при всички обстоятелства първата правилна стъпка за всеки човек. Без съмнение за противното говоря много неща.
към текста >>
И когато човек изостря своето съзнание с това, което
човечество
то е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества! И понеже много хора не могат да кажат сериозно това, понеже тези хора не могат да кажат, че едно малко дете, което току що е родено, е много по-умно от онзи, който много е учил когато гледаме това дете вътрешно поради тази причина тези елементарни същества се изплъзват от погледа на хората. Ако обаче човек може да се задълбочи в тях, тогава се разширява така да се каже хоризонтът и това, което тези закачливи, шегуващи се с човека с тяхното остроумие и схватливост същества разкриват пред нега като преден план, водещ в един заден план, който се простира чак до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
И когато човек изостря своето съзнание с това, което човечеството е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило. В заключение, който стига днес до там, от дърветата да застане срещу него духът на дървото, който за хората от древността се вмъкваше сутрин в душевното зазоряване в тези дървета, който вечер при душевното смрачаване отново изпъкваше от тях, такъв човек може тогава да пристъпи по съответния начин към съвременния човек и да вижда, как от този съвременен човек изпъкват навън неговите форми от минали земни съществувания с развитието на Кармата. Защото това вижда не се влива за човека в Кармата. За минералния свят, където първо се явяват излизайки навън шегуващите се джуджета с тяхното остроумие, виждането отива до Серафимите, Херувимите и Престолите. За растенията виждането отива до Ексузиаи, Динамис и Кириотетес.
към текста >>
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което
човечество
то е изгубило.
И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества! И понеже много хора не могат да кажат сериозно това, понеже тези хора не могат да кажат, че едно малко дете, което току що е родено, е много по-умно от онзи, който много е учил когато гледаме това дете вътрешно поради тази причина тези елементарни същества се изплъзват от погледа на хората. Ако обаче човек може да се задълбочи в тях, тогава се разширява така да се каже хоризонтът и това, което тези закачливи, шегуващи се с човека с тяхното остроумие и схватливост същества разкриват пред нега като преден план, водещ в един заден план, който се простира чак до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите. И когато човек изостря своето съзнание с това, което човечеството е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило.
В заключение, който стига днес до там, от дърветата да застане срещу него духът на дървото, който за хората от древността се вмъкваше сутрин в душевното зазоряване в тези дървета, който вечер при душевното смрачаване отново изпъкваше от тях, такъв човек може тогава да пристъпи по съответния начин към съвременния човек и да вижда, как от този съвременен човек изпъкват навън неговите форми от минали земни съществувания с развитието на Кармата. Защото това вижда не се влива за човека в Кармата. За минералния свят, където първо се явяват излизайки навън шегуващите се джуджета с тяхното остроумие, виждането отива до Серафимите, Херувимите и Престолите. За растенията виждането отива до Ексузиаи, Динамис и Кириотетес. За животните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
21.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ако прекараме погледа върху историческото развитие на
човечество
то, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия.
СКАЗКА ОСМА Лондон, 24 август 1924 г.
Ако прекараме погледа върху историческото развитие на човечеството, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия.
Когато историческия живот се обгръща с поглед по този начин, хората трябва да си признаят, че почти всичко остава неизяснено. Вие не ще успеете например да изведете световната война като едно следствие от събитията от началото на 19-то столетие до 1914 година. Не ще успеете просто да изведете избухналата в края на 18-то столетие френска революция от това, което е било по-рано. Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения. Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания.
към текста >>
22.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Насочвайки поглед назад върху развитието на
човечество
то от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения.
СКАЗКА ДЕВЕТА Лондон, 27 август 1924 г.
Насочвайки поглед назад върху развитието на човечеството от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения.
И разгръщането, постепенното развитие на Християнството предлага най-чудните факти. Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един честен вътрешен стремеж, имат този стремеж от най-вътрешната част на тяхното същество. Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания. Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам. Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота?
към текста >>
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното
човечество
след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам.
Лондон, 27 август 1924 г. Насочвайки поглед назад върху развитието на човечеството от Тайната на Голгота насам, ние получаваме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е можал да се вживее сред европейската, сред американската цивилизация само борейки срещу определени съпротивления с други духовни течения. И разгръщането, постепенното развитие на Християнството предлага най-чудните факти. Днес бих искал да опиша това развитие на Християнството, като цитирам само няколко щриха, бих искал да ги опиша във връзка с онова, което трябва да живее сред Антропософското Общество, което не само трябва, а и може да живее сред Антропософското Общество, защото онези хора, които се чувствуват привлечени към Антропософията от един честен вътрешен стремеж, имат този стремеж от най-вътрешната част на тяхното същество. Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам.
Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота? Даже външно, екзотерично може да се види, че даже такива, съвсем дълбоко стоящи в християнското развитие хора, като свети Августин, са имали изказвания като това: християнството не съществува само от идването на Христос на Земята, а и преди идването на Христос е имало християни, само че те не са били наричани така. Така казва свети Августин. Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл. Това е така.
към текста >>
Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на
човечество
то, който може да проучи тайните на духовния живот на
човечество
то с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл.
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания. Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам. Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота? Даже външно, екзотерично може да се види, че даже такива, съвсем дълбоко стоящи в християнското развитие хора, като свети Августин, са имали изказвания като това: християнството не съществува само от идването на Христос на Земята, а и преди идването на Христос е имало християни, само че те не са били наричани така. Така казва свети Августин.
Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл.
Това е така. Само че тогава се явява дълбоката потребност да трябва да познаем, как е живяла по-рано това, което чрез Тайната на Голгота е станало на Земята историческия Христов Импулс. Днес аз мога, бих казал, да обърна внимание уводно върху тази предишна форма на Християнството чрез това, че ще изходя от впечатления, които можаха да се получат в близост до мястото на нашия летен курс в Торки, на мястото, от където изходи духовното течение на цар Артус, в Тинтагел. Ние можахме да почувствуваме впечатленията, които и днес още могат да се получат на онова място, където някога е стоял замъкът на цар Артус с кръглата маса, впечатленията именно от заобикалящата този замък величествена природа. Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на цар Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, откакто течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от цар Артус и неговите сподвижници.
към текста >>
По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния живот на
човечество
то, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие.
Срещата на Христос със самия себе си, на Христос като брат на хората и на Христос като слънчев Герой, който съществува още само като образ, тази среща, това сливане на Христос с неговия собствен образ става в 9-то столетие. С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот стремежа, да се движат честно към Антропософското Движение. /Виж рис. №6 /. Когато насочим поглед върху това пълно със значение течение на Артус от запад към изток, то се явява като онова течение, което внася слънчевия Импулс в земната цивилизация.
По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния живот на човечеството, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие.
След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния живот на човечеството и в което ние се намираме именно сега. Понеже самите ние отново живеем вътре в течението на Михаел, имаме повод да обърнем вниманието върху такива течения на Михаел. Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел.
към текста >>
След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния живот на
човечество
то и в което ние се намираме именно сега.
С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот стремежа, да се движат честно към Антропософското Движение. /Виж рис. №6 /. Когато насочим поглед върху това пълно със значение течение на Артус от запад към изток, то се явява като онова течение, което внася слънчевия Импулс в земната цивилизация. По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния живот на човечеството, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие.
След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния живот на човечеството и в което ние се намираме именно сега.
Понеже самите ние отново живеем вътре в течението на Михаел, имаме повод да обърнем вниманието върху такива течения на Михаел. Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега.
към текста >>
Винаги когато в земното
човечество
настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
Понеже самите ние отново живеем вътре в течението на Михаел, имаме повод да обърнем вниманието върху такива течения на Михаел. Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега.
Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
Това стана в предихристиянското време чрез походите на Александър Велики. Тогава това, което беше добито сред гръцката култура, бе разпространено сред онова човечество, сред което то можеше да бъде разпространено. И ако бихме запитали Александър и Аристотел: от къде имате вие онова, което живее във вашите сърца като импулс за разпространение на духовния живот на вашето време? те биха отговорили наистина с едно друго име, но всъщност биха отговорили: от импулса на Михаел, на онзи, който като служител на Христос действува от слънцето. Защото от различните Архангели, които царуват на смени в културата, Михаел, който е господствувал във времето на Александър и сега отново царува в нашето време, принадлежи на Слънцето.
към текста >>
Тогава това, което беше добито сред гръцката култура, бе разпространено сред онова
човечество
, сред което то можеше да бъде разпространено.
Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега. Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно. Това стана в предихристиянското време чрез походите на Александър Велики.
Тогава това, което беше добито сред гръцката култура, бе разпространено сред онова човечество, сред което то можеше да бъде разпространено.
И ако бихме запитали Александър и Аристотел: от къде имате вие онова, което живее във вашите сърца като импулс за разпространение на духовния живот на вашето време? те биха отговорили наистина с едно друго име, но всъщност биха отговорили: от импулса на Михаел, на онзи, който като служител на Христос действува от слънцето. Защото от различните Архангели, които царуват на смени в културата, Михаел, който е господствувал във времето на Александър и сега отново царува в нашето време, принадлежи на Слънцето. Онзи, който е сменил Михаела след епохата на Александър Велики, носи името Орифиел и той принадлежи на Сатурн. След това Орифиел бива сменен от Анаел, архангелът на Венера.
към текста >>
Защото днес
човечество
то е изправено пред една голяма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи напред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос.
Аз се подготвям за тази нова епоха от 20-то и 21-то столетие така си казва една истинска антропософска душа защото на Земята има много разрушителни сили. Целият културен живот, целият живот на цивилизацията ще навлезе в упадък, ако духовността на Импулса на Михаел не обхване хората, ако хората не бъдат отново в състояние да повдигнат онова, което днес иска да се сгромоляса като цивилизация. Ако се намерят такива честни антропософски души, които искат да внесат по този начин духовността в земния живот, тогава ще има едно движение нагоре. Ако не се намерят такива души, тогава упадъкът ще продължава да напредва. Световната война с всички нейни лоши последствия ще бъде само началото на нещо още по-лошо.
Защото днес човечеството е изправено пред една голяма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи напред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос.
Това е, обични приятели, което исках да ви развия пред Вашите души с моето сегашно присъствие. Бих искал то да продължи да действува във Вашите души. Защото както често пъти съм казвал, когато след едно радостно задоволително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно. Когато антропософите са събрани заедно във физическия живот, те приемат това като тяхна Карма, обаче те остават заедно и когато са пространствено разделени. Така ние искаме да останем съединени в онези знаци, които могат да ни се покажат пред духовните очи, пред духовните уши, когато приемем с пълна сериозност такива неща, каквито на драго сърце бих искал, ако съм бил разбран, да текат през онова, което можах да развия пред Вас, обични приятели, в тези часове.
към текста >>
23.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на
човечество
то.
Те са така да се каже за нас хората двете врати, чрез които и през време на физическия земен живот ние стоим във връзка с духовния свят. И самите те, Слънцето и Луната стоят в отношение с нас, а именно така, че Слънцето стои в отношение с нашия Аз, а Луната с нашето астрално тяло. Ние ще се приближим до разбирането на онова, което току що казах, ако насочим малко погледа върху онова, което намираме изнесено в книгите и различните цикли. От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята. Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават.
Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството.
Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха. Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой. И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение.
към текста >>
Тези прадревни мъдреци, които учеха
човечество
то чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания.
От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен. И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения.
Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания.
Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света. И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост. Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост. Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост.
към текста >>
И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в
човечество
то чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост.
Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения. Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света.
И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост.
Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост. Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост. С това обаче онези велики пра-Учители нямаха вече никаква задача на Земята. Те напуснаха Земята. Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители.
към текста >>
Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на
човечество
то.
Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост. Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост. С това обаче онези велики пра-Учители нямаха вече никаква задача на Земята. Те напуснаха Земята. Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители.
Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на човечеството.
Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества. Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания.
към текста >>
Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за
човечество
то имат тези лунни Същества.
Те напуснаха Земята. Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители. Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на човечеството. Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества. Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята.
Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества.
Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало. Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло.
към текста >>
Те водят така да се каже книга за цялото минало на
човечество
то, за всеки отделен човек.
Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители. Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на човечеството. Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества. Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества.
Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек.
Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало. Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества.
към текста >>
Съвременното
човечество
е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща.
Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще. Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо. също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето. Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето.
Съвременното човечество е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща.
То трябва да взема предвид такива неща и когато човек върши нещо, той трябва да мисли за своя Ангел приблизително така: "нека моят дух-пазител приеме това, което е мое дело, като един корен и произведе плодове от него". Следователно, колкото по-образно свързва един човек едно такова обръщение, едно такова приветствие със своя Ангел за дела, които трябва да донесат плодове в бъдеще, толкова повече ще съществуват от тези плодове в бъдещето. Така следователно, както лунните Същества съхраняват нашата минала съдба, така слънчевите Същества тъкат нова съдба в бъдещето. В действителност от Слънцето е изпратена на Земята не само слънчевата светлина, не само външната светлина на Луната; но когато насочим духовния поглед към Слънцето и Луната, ние знаем, че Луната стои във връзка с нашето астрално тяло. Чрез тази връзка с нашето астрално тяло Луната е изходната точка за всичко онова, което се втъкава от миналото в нашата съдба.
към текста >>
Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато
човечество
то е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща.
Той сам приема нещо, което Ангелът иска да каже на човека, с когото се запознава, превръща се в негов Ангел. Чрез това онова, което може да се говори на хората, става по-интимно поради една причина различна от първата, то става по-интимно, отколкото става за обикновеното съзнание. Ето защо става така, че за всеки човек, когото среща за първи път в Космоса, посветеният е един друг, той е в този момент нещо от Ангела на този човек. На това почива способността за преобразуване на онези хора със силата на посвещението. Сега несъмнено хората имат една много малка способност да чувствуват такива неща.
Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща.
Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин. Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели. Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало.
към текста >>
Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на
човечество
то, за да добият способността да се преобразяват.
Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това.
Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
И още нещо друго: на вас ще ви направи извънредно силно впечатление и аз говорих върху това в моята книга "Християнството като мистичен факт" как изглеждат биографиите, които са запазени за древните посветени; едната прилича на другата! Опитайте се да проучите биографиите на посветените и ще видите, че едната прилича на другата, защото по отношение на духовния живот посветените са изживели подобни биографии. Обаче това не са биографии, които са били написани от хора, защото тези биографии не приличат една на друга. Когато всички онези, които, да речем, са изживели Заратустра, биха написали една характеристика на Заратустра, всеки един би я написал различно, защото Заратустра се е преобразявал за всеки един човек. Онова, което светът трябваше да знае за посветените, беше една биография вдъхновена от висшите Духове.
към текста >>
Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме
човечество
то изобщо.
Това е едно представяне оформено вътре, което няма нищо общо с проявите на човек, с неговата външност, защото сме кармически свързани с него. Срещаме един човек, с който сме били кармически свързани, и веднага сме заставени да си създадем един образ за този човек. Ако съответния човек е художник, т.е. ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван. Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него.
Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо.
Хората се отнасят също според това. Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща. Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически. Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество.
към текста >>
24.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно
човечество
не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът.
Вие сте проследили в моята книга "Тайната наука" и в други книги, че там се говори за един момент, когато физическата Луна се е отделила от Земята. Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята. Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт. Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението.
Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът.
Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта.
към текста >>
Прадревното знание на
човечество
то беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание.
Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт. Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума.
Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание.
Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
към текста >>
Това, което
човечество
то знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми.
Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание.
Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми.
И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството. И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора.
към текста >>
И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която
човечество
то е притежавало някога на Земята.
Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми.
И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята.
Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството. И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора. Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек.
към текста >>
Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за
човечество
то.
Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико.
Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора. Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек. Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество.
към текста >>
И това велико, това мощно, което е съществувало някога,
човечество
то го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното
човечество
и естествено по-високо от тогавашното
човечество
, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора.
Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора.
Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек. Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята.
към текста >>
Те са се оттеглили от общуването с хората и
човечество
то има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило
човечество
то в различните документи.
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот.
Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи.
И всъщност можем да кажем, че то едва ли вече разбира нещо от тези незначителни остатъци. Къде са се оттеглили тези прадревни Същества? Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена. Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната. Тези Същества нямат привидно никаква връзка с външния човек, който живее в своето физическо тяло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка.
към текста >>
Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на
човечество
то на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната.
Те вече отдавна не са сред земния живот. Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи. И всъщност можем да кажем, че то едва ли вече разбира нещо от тези незначителни остатъци. Къде са се оттеглили тези прадревни Същества? Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена.
Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната.
Тези Същества нямат привидно никаква връзка с външния човек, който живее в своето физическо тяло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка. И именно върху тази връзка искаме да обърнем сега вниманието. Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята. И те са останали свързани с миналото на човека. Когато разглеждаме човека, как той завършва своя живот във физическото тяло тук на Земята, ние откриваме, че в този живот се втъкава онова, което наричаме съдба.
към текста >>
Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на
човечество
то на Земята.
Къде са се оттеглили тези прадревни Същества? Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена. Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната. Тези Същества нямат привидно никаква връзка с външния човек, който живее в своето физическо тяло на Земята; въпреки това, те имат такава връзка. И именно върху тази връзка искаме да обърнем сега вниманието.
Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята.
И те са останали свързани с миналото на човека. Когато разглеждаме човека, как той завършва своя живот във физическото тяло тук на Земята, ние откриваме, че в този живот се втъкава онова, което наричаме съдба. Тази съдба, която сме свикнали да наричаме с източното име Карма, се очертава като нещо пълно с тайнственост в човешкия живот. Обаче хората не винаги разглеждат това пълно с тайнственост нещо в неговите пълни със значение връзки. Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст.
към текста >>
Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на
човечество
то; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н.
Това никак не ще противоречи на факта, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично. Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично. Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави. При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи.
Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н.
Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува.
към текста >>
25.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В днешната епоха, когато съзнанието на
човечество
то е отдалечено до най-голяма степен от духовния свят, посланията от там се превръщат в най-належаща и неотменима необходимост.
Предговор към българското издание
В днешната епоха, когато съзнанието на човечеството е отдалечено до най-голяма степен от духовния свят, посланията от там се превръщат в най-належаща и неотменима необходимост.
Има хора, които усещат това отдалечаване като тежко препятствие в живота, копнеят за посланията на духовния свят и търсят път да ги достигнат. Много са погрешните пътища, верният е само един. Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се постигат познания за висшите светове», публикувани на български език, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично обучение». В първите две са разгледани принципните положения, а в настоящата са дадени практически указания за едно сериозно езотерично обучение. Още в самото начало Рудолф Щайнер посочва необходимите условия, които трябва да се изпълнят като предварителна подготовка.
към текста >>
Нека тази книга стане неразделен другар на българския читател и да му помогне да почувства приятелството на големия приятел на съвременното
човечество
- Рудолф Щайнер.
При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят. Това изживяване е същественият момент и когато се превеждат трудовете на Рудолф Щайнер. Дадените в книгата указания не съдържат нищо лично. С тях Рудолф Щайнер не развива някакво ново свое учение, това са послания от реално съществуващия духовен свят, обективни закони и изисквания, които трябва да бъдат спазени от всеки, който искрено се стреми към свръхсетивно познание. А настоящите предварителни бележки са всъщност пожелание за успешно начало и още по-успешно системно езотерично самообучение.
Нека тази книга стане неразделен другар на българския читател и да му помогне да почувства приятелството на големия приятел на съвременното човечество - Рудолф Щайнер.
От преводача
към текста >>
26.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Човечество
то се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията.
Само през нощта, когато потъва в хомогенния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също на физическото и етерното тяло. От нахлуването на впечатленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са действали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда животът на отделния Аз, на Аз-съзнанието. От живот - смърт, от смърт - живот. Кръгът на змията беше затворен. Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията.
Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека.
към текста >>
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото
човечество
, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото
човечество
на степента на чувството, на сърцето.
И двете тела са се потопявали в морето на мъдростта, в Махадева, в светлината на Озирис. Това посвещение се е извършвало в най-дълбока тайна и в пълно усамотение. Никакъв полъх от външния свят не бивало да прониква там. За външния живот човекът бил като мъртъв и нежните зародиши били отглеждани настрана от ослепителната дневна светлина. По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина.
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето.
Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
към текста >>
Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към
човечество
то и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за
човечество
то.
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето. Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички.
Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове. Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача. Те станаха мощни дарители на импулси. Те направиха човеците зрели за Посвещението на Волята. И това е Заветът на Христос.
към текста >>
27.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Наистина сега ние живеем в петия Ден на
човечество
то, в петата раса и в петия период от развитието на Земята, но в духовния свят вече е настъпило времето на зората на шестия Ден.
В бъдеще хората сами ще могат да си изработват необходимия им въздух вътре в тях самите. Когато това бъде достигнато, тогава те няма да поемат въздуха от обкръжението, няма да е необходимо да живеят във въздуха. На по-късна степен, на Юпитер, хората ще живеят в светлината и ще вдишват светлина, както те сега вдишват въздух и както на Старата Луна са вдишвали топлина. Още на тази Земя ще дойде време, когато човекът ще живее само в Духа си, когато ще употребява тялото си само като инструмент. Това време си проправя път още сега.
Наистина сега ние живеем в петия Ден на човечеството, в петата раса и в петия период от развитието на Земята, но в духовния свят вече е настъпило времето на зората на шестия Ден.
Там човечеството вече живее в зората на шестия Ден. [1] Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател. Първо отпечатване в това издание. Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н. сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч.
към текста >>
Там
човечество
то вече живее в зората на шестия Ден.
Когато това бъде достигнато, тогава те няма да поемат въздуха от обкръжението, няма да е необходимо да живеят във въздуха. На по-късна степен, на Юпитер, хората ще живеят в светлината и ще вдишват светлина, както те сега вдишват въздух и както на Старата Луна са вдишвали топлина. Още на тази Земя ще дойде време, когато човекът ще живее само в Духа си, когато ще употребява тялото си само като инструмент. Това време си проправя път още сега. Наистина сега ние живеем в петия Ден на човечеството, в петата раса и в петия период от развитието на Земята, но в духовния свят вече е настъпило времето на зората на шестия Ден.
Там човечеството вече живее в зората на шестия Ден.
[1] Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател. Първо отпечатване в това издание. Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н. сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13.
към текста >>
Що се отнася до споменатите епохи от развитието на
човечество
то: пета, шеста основна раса, подраси и т.н.
Това време си проправя път още сега. Наистина сега ние живеем в петия Ден на човечеството, в петата раса и в петия период от развитието на Земята, но в духовния свят вече е настъпило времето на зората на шестия Ден. Там човечеството вече живее в зората на шестия Ден. [1] Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател. Първо отпечатване в това издание.
Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н.
сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13.
към текста >>
28.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това, което запалваме в себе си с тези упражнения,
човечество
то ще развие чак през шестата коренна раса.
Същността на човека е изтъкана от Духа. Ние сме родени от Духа, слезли сме в материята и отново пак се връщаме обратно към Духа. Теченията, които са действали при нашето слизане в материята, сега трябва да станат съзнателни за нас. Връщаме се по същия път, по който сме дошли, но правим това съзнателно. Няма друго правилно развитие.
Това, което запалваме в себе си с тези упражнения, човечеството ще развие чак през шестата коренна раса.
В Духовната наука една коренна раса се нарича един Ден на Творението. Ние подготвяме сега шестия Ден на Творението, ние сме в зората на шестия ден на Сътворението. Слизането от Духа, животът в материята и възвръщането към Духа е изразено в три букви: А У М .... [1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
към текста >>
29.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Годината 1879 е една от най-важните епохи в развитието на
човечество
то поради едно събитие, станало в астралния план: от тогава нашата култура получи друга насока.
ЗНАЧЕНИЕ НА ГОДИНАТА 1879 ОБСЪЖДАНЕ НА ЕДНА МЕДИТАТИВНА ФОРМУЛА Всичко, което се говори в даден езотеричен урок, ни се доставя непосредствено от посветените, от учителите, и този, който преподава, е само инструмент на тяхното намерение. Разликата между един екзотеричен и един езотеричен урок се състои в това, че там се получават учения, знания; тук нещо се изживява. Учителите постоянно говорят на хората, но само подготвените, чиито души са отворени, та учителите да намерят достъп до тях, само те могат да чуят техния глас. - Езотеричната работа е от голямо значение за развитието на света, но също така и за стоящия в най-обикновеното, най-ниското социално положение човек.
Годината 1879 е една от най-важните епохи в развитието на човечеството поради едно събитие, станало в астралния план: от тогава нашата култура получи друга насока.
В 1250 година започва едно духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459 година: когато Християн Розенкройцер е издигнат в рицар на Розенкройцерството, на Кръста с розите. Тогава /1510/ започва епохата, която в окултизма се нарича епохата на Гавраил. В 1879 година започва епохата на Михаил; следващата ще бъде епохата на Орифиел. Тогава ще вилнеят големи борби между хората. Затова сега се подготвя една малка групичка, която е определена да запали факела на духовното знание, за да свети в онази мрачна епоха.
към текста >>
В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на
човечество
то» 1911, Събр.Съч.
Ich werde mich selbstfinden In der Gottheit der Welt Аз себе си ще намеря В мировия Бог И сега в нас се появява представата за една светеща точка, за една блестяща искра, която в далечината сияе към нас и към която ние се стремим - където ние ще се намерим в лоното на Бога. [1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч.
№ 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч. № 130. В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч. № 243. 1879-1510 Гавраил /Луна/ 850-500 Захариел /Юпитер/
към текста >>
№ 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на
човечество
то» 1911/12, Събр.Съч.
Аз себе си ще намеря В мировия Бог И сега в нас се появява представата за една светеща точка, за една блестяща искра, която в далечината сияе към нас и към която ние се стремим - където ние ще се намерим в лоното на Бога. [1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание. В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч.
№ 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч.
№ 130. В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч. № 243. 1879-1510 Гавраил /Луна/ 850-500 Захариел /Юпитер/ 1510-1190 Самаил /Марс/ 500-150 Анаел /Венера/
към текста >>
30.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако в нашия последен езотеричен урок ставаше дума за великите закономерности на духовния живот, както те се разкриват в течение на развитието на
човечество
то, ако ставаше дума за великите духовни сили, които ръководят всичко, което се случва на физическия план и които вза-имно се сменят в тяхната дейност, то днес ще говорим за законите на духовния живот по един по-интимен начин, как те действат в самата душа на човека.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен 16. Януари 1908[1] ЗА ДИХАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Ако в нашия последен езотеричен урок ставаше дума за великите закономерности на духовния живот, както те се разкриват в течение на развитието на човечеството, ако ставаше дума за великите духовни сили, които ръководят всичко, което се случва на физическия план и които вза-имно се сменят в тяхната дейност, то днес ще говорим за законите на духовния живот по един по-интимен начин, как те действат в самата душа на човека.
Който следва едно окултно обучение, в известен смисъл е чакащ, търсещ. Той чака някой ден да му се разкрие един нов свят освен света, който той сега възприема. Той чака да може един ден да си каже: Аз виждам един нов свят; между всички неща, които досега можех да възприемам в пространството, виждам изобилие от духовни същества, които преди това бяха скрити за мене. За да ви стане това съвсем ясно, трябва отново да извикате пред душите си седемте състояния на съзнанието, през които човекът е преминал в течение на своето развитие. Първото състояние на съзнанието, което човекът е имал, е било една смътна, сумрачна степен на съзнанието, с което той се е чувствал едно с Космоса; това състояние наричаме Сатурново съществуване.
към текста >>
31.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се представи изживяващата се в съдбата на
човечество
то Карма по този начин, това беше изискването на времето.
Древните гърци напълно естествено са вплитали божествените образи в историческите събития: те още са ги чувствали действително близко. Изкуството не е било възможно без усещане на божественото начало. Но сега пред духовния поглед като познавателен проблем застана законът на Кармата. Той трябваше да бъде изживяван с най-дълбоко чувстване. Да се накарат съвременниците да участват в такова дълбоко изживяване, това можеше да стане най-добре по пътя на изкуството.
Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето.
Рудолф Щайнер изпълни това изискване. След като Г ерманският Дух изпълни народностната си мисия в разцвета на своята класика и се вля в околния свят, сега беше дошло времето да бъде индивидуализиран Духът и да се предвидят бъдещите културни епохи, които отново ще обединят това, което беше на път да се атомизира. Действащите в душата жизнени сили трябва да обхванат материята и да я проникнат така, че тя да бъде осветена отвътре и да стане вътрешно прозрачна. Човекът, който в развитието на Земята е последният член на Йерархиите, трябва да се издигне до тях също и по отношение на съзнанието. Докато това му се удаде, той още често ще пропада об-ратно в мрака, но в тази борба за издигане той не трябва да отслабва.
към текста >>
Враждебните на напредъка на
човечество
то сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление.
Това предложение беше прието с благодарност. Така реши съдбата. Започнахме подготвителните работи. Нахвърляни бяха чертежи и планове за постройките и беше определено място за изкопа, в който трябваше да бъде положен издяланият от нашия приятел Макс Бенцин-гер основен камък. Извисената над него постройка щеше да се вижда от всички посоки.
Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление.
И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък. Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха. В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош. Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата. Одухотвореният глас на Рудолф Щайнер победи беснеещата стихия и проникна в сърцата.
към текста >>
32.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на
човечество
то върху нашата планета.
Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време. Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето.
Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета.
Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг. Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния.
към текста >>
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на
човечество
то.
Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството.
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание. Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа. Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество!
към текста >>
Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното
човечество
!
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание. Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа.
Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество!
Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове!
към текста >>
Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на
човечество
то за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа.
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание. Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа. Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество!
Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа.
Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове! Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
към текста >>
Ако можем да чуем копнежния вик на
човечество
то по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер.
Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание. Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа. Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество! Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер.
Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер.
Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове! Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите. Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението.
към текста >>
Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това,
човечество
то днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа.
Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа. Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество! Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер.
Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа.
Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове! Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите. Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението. Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на стремежа към личността.
към текста >>
Веднъж в миналото
човечество
то беше стигнало крайната точка на стремежа към личността.
Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове! Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите. Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението.
Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на стремежа към личността.
Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово: Im Urbeginne war das Wort und das Wort war bei Gott Und ein Gott war das Wort. *
към текста >>
Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на
човечество
то.
изживявана в насъщния хляб, във който не царува волята на Небето, защото човекът се отдели от Вашето царство и забрави Вашите имена, о Вие, Отци в Небесата.
Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на човечеството.
Срещу микрокосмичната молитва «Отче наш», която беше оповестена от Изтока към Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва. Така отеква тя отново, когато правилно разбрана от човешките души, зазвучава нататък към световните ширини и отразена оттам се завръща със словата, извлечени от Макрокосмоса. Да приемем в нас макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да постигаме разбиране на Евангелието на познанието: Петото Евангелие. От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов. Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа.
към текста >>
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която
човечество
то си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа.
Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на човечеството. Срещу микрокосмичната молитва «Отче наш», която беше оповестена от Изтока към Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва. Така отеква тя отново, когато правилно разбрана от човешките души, зазвучава нататък към световните ширини и отразена оттам се завръща със словата, извлечени от Макрокосмоса. Да приемем в нас макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да постигаме разбиране на Евангелието на познанието: Петото Евангелие. От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов.
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа.
Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж.
към текста >>
Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на
човечество
то, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука.
във който не царува волята на Небето, защото човекът се отдели от Вашето царство и забрави Вашите имена, о Вие, Отци в Небесата. И така да се разделим - като отнесем в душите си съзнанието за значението, за сериозността и за достойнството на действието, което извършихме.
Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука.
Да отнесем това, мили мои сестри и братя, със себе си като спомен от този заедно отпразнуван час, който не бихме желали да забравим. /Следва заравяне и бетониране на Основния камък./ [1] Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище». Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа. Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива.
към текста >>
33.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Често съм обръщал внимание, че в древни времена
човечество
то е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание.
включена в «Човешкият душевен живот и духовен стремеж във връзка със световното и Земно развитие», Събр.Съч. №212 Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание... Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес.
Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание.
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги... Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога». Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път.
към текста >>
34.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
От много векове насам европейското
човечество
е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието.
Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух. Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността. За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега. И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното.
От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието.
То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини. Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук.
към текста >>
Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното
човечество
твърде много се нуждае.
Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа. Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони. Това повишава отговорността спрямо света.
Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае.
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред. Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам. Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши. Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването.
към текста >>
Това съвременно
човечество
, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това
човечество
, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което
човечество
то живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това
човечество
се нуждае от познание за моралния световен ред.
Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони. Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае.
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам. Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши. Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването. Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката.
към текста >>
35.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Що се отнася до споменатите епохи от развитието на
човечество
то: пета, шеста основна раса, подраси и т.н.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99. 33. Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател. Първо отпечатване в това издание.
Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н.
сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13. 34. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. 35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на
човечество
то» 1911, Събр.Съч.
34. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. 35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. 36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч.
№ 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч. № 130. В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч. № 243. 1879–1510 Гавраил /Луна/ 850–500 Захариел /Юпитер/
към текста >>
№ 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на
човечество
то» 1911/12, Събр.Съч.
35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. 36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание. В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч.
№ 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч.
№ 130. В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч. № 243. 1879–1510 Гавраил /Луна/ 850–500 Захариел /Юпитер/ 1510–1190 Самаил /Марс/ 500–150 Анаел /Венера/
към текста >>
36.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
15. Духовното ръководство на човека и
човечество
то, 1912
10. Как се добиват познания за висшите светове, 1904 - 1905 11. От “Акашовата хроника", 1904 - 1908 12. Степени на висшето познание, 1905 - 1908 13. Въведение в Тайната Наука, 1910 14. Четири мистерийни драми, 1910 - 1913
15. Духовното ръководство на човека и човечеството, 1912
16. Път към себепознанието на човека, 1912 17. Прагът на духовния свят, 1913 18. Загадките на философията, 1914 20. Върху загадките на човешкото същество, 1916 21. Върху загадките на душата, 1917
към текста >>
37.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в
човечество
то.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Вие ще разберете от лекциите изнесени напоследък, че в нашето време един материалистичен светоглед, един материалистичен начин на мислене, не е резултат от случайната проява на нечия воля, а от определена историческа необходимост. Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката еволюция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния живот в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години. Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това.
В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството.
Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици.
към текста >>
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на
човечество
то като на съпътствана от едно друго явление.
Показвали сме по много различни начини как това атавистично ясновидство може да се прояви в нашето време. От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в еволюцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят. След бавна и постепенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, фактически в средата на столетието. Колкото и малко това да се осъзнава днес от онези, които не се занимават с подобни неща, ще бъде ясно на бъдещите хора, че материалистическите тенденции на втората половина на XIX век са достигнали своя връх в средата на века; тогава беше, когато тези тенденции разгърнаха своята най-голяма сила. Но смисъла на всяка тенденция е в това определени умения да се развият и наистина внушителното величие на методите, създадени от материалистичната наука, води началото си от тази тенденция на душите да се придържат здраво към външния, материален свят на сетивата.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
към текста >>
Човечество
то постепенно изгуби тази способност за живеене във връзка с духовния свят.
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
Човечеството постепенно изгуби тази способност за живеене във връзка с духовния свят.
Разбира се, винаги имаше личности, които използваха всяка все още останала възможност да развият ясновидство. Но въпреки това ставаше все по и по-трудно. Как хората в старите времена развиваха индивидуалната дарба за ясновидство? Ако с проницателност днес изучаваме философията на Платон, или съществуващото в тази на Хераклит, трябва да осъзнаем и това се отнася особено за още ранните гръцки философи че те са съвсем различни от по-късните философи. Прочетете първата глава на моята книга "Загадките на философията", където съм разкрил как тези древни философи, Талес и Парменид, Анаксимен и Хераклит, са все още под въздействието на своите лични темпераменти.
към текста >>
", не бъдат възприети от
човечество
то като правдоподобни.
Така че се случваше при хората, отдали себе си на философията, иначе потънали под повърхността способности да бъдат раздвижени за живот. Ето така се появяваха ясновидците. Но понеже онова, което сега трябваше да бъде научено за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство. Той повече не можеше да проникне в скритите дълбини на Битието и беше все по-трудно да стане ясновидец. И това няма отново да бъде възможно, докато новите методи, посочени като начало в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
", не бъдат възприети от човечеството като правдоподобни.
Ние чухме, че периодът на материализъм достигна своя връх някой може също да каже, своята най-дълбока точка в средата на XIX век. Сигурно е, че условията ще стават все по и по-трудни, но свързващите нишки с по-ранните импулси в еволюцията на човечеството трябва въпреки всичко да не се късат. Следната диаграма показва как се е развивало ясновидството: yellow жълто /оцветената част над хоризонталната линия/ green зелено /оцветената част под хоризонталната линия/
към текста >>
Сигурно е, че условията ще стават все по и по-трудни, но свързващите нишки с по-ранните импулси в еволюцията на
човечество
то трябва въпреки всичко да не се късат.
Но понеже онова, което сега трябваше да бъде научено за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство. Той повече не можеше да проникне в скритите дълбини на Битието и беше все по-трудно да стане ясновидец. И това няма отново да бъде възможно, докато новите методи, посочени като начало в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", не бъдат възприети от човечеството като правдоподобни. Ние чухме, че периодът на материализъм достигна своя връх някой може също да каже, своята най-дълбока точка в средата на XIX век.
Сигурно е, че условията ще стават все по и по-трудни, но свързващите нишки с по-ранните импулси в еволюцията на човечеството трябва въпреки всичко да не се късат.
Следната диаграма показва как се е развивало ясновидството: yellow жълто /оцветената част над хоризонталната линия/ green зелено /оцветената част под хоризонталната линия/ Mid 19 Century Средата на XIX век /на дъното на параболата/ Дребните буквички (а,б,c,e намират се до различните линии) си остават същите.
към текста >>
И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че
човечество
то като цяло, особено цивилизованото
човечество
то, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм.
Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек. Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен. Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях. За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука.
И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм.
Имаше, обаче, в действителност и много хора, които знаеха че има духовен свят, които знаеха, че точно както сме заобиколени от въздух, така сме заобиколени и от духовен свят. Но в същото време тези хора бяха обременени с определено чувство на отговорност. Те не можеха да прибягнат до никакви конкретни умения, посредством които съществуването на духовен свят можеше да бъде показано нагледно, но въпреки това те не желаеха да видят външния свят завладян изцяло от материализъм. И така през XIX век една трудна задача се изправи пред онези, които бяха посветени, една ситуация, в същността на която се налагаше въпросът: Трябва ли да продължаваме да пазим в ограничени кръгове познанието, което е дошло до нас от древни времена и само да наблюдаваме, докато цялото човечество, заедно с културата и философията, потъва в материализъм? Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва?
към текста >>
И така през XIX век една трудна задача се изправи пред онези, които бяха посветени, една ситуация, в същността на която се налагаше въпросът: Трябва ли да продължаваме да пазим в ограничени кръгове познанието, което е дошло до нас от древни времена и само да наблюдаваме, докато цялото
човечество
, заедно с културата и философията, потъва в материализъм?
За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука. И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм. Имаше, обаче, в действителност и много хора, които знаеха че има духовен свят, които знаеха, че точно както сме заобиколени от въздух, така сме заобиколени и от духовен свят. Но в същото време тези хора бяха обременени с определено чувство на отговорност. Те не можеха да прибягнат до никакви конкретни умения, посредством които съществуването на духовен свят можеше да бъде показано нагледно, но въпреки това те не желаеха да видят външния свят завладян изцяло от материализъм.
И така през XIX век една трудна задача се изправи пред онези, които бяха посветени, една ситуация, в същността на която се налагаше въпросът: Трябва ли да продължаваме да пазим в ограничени кръгове познанието, което е дошло до нас от древни времена и само да наблюдаваме, докато цялото човечество, заедно с културата и философията, потъва в материализъм?
Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва? Те не посмяха да направят това, особено онези, които се занимаваха наистина сериозно с тези неща. И така се стигна до това, че в средата на XIX век думите "езотерик" и "екзотерик", които бяха използвани от посветените помежду им, придобиха значение по-различно от онова, което е било по-рано. Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици. Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии.
към текста >>
Но тяхното задължение към цялото
човечество
то ги измъчваше.
Въпреки това може да се посочи, че на първото гласуване езотериците удържаха победа и екзотериците бяха принудени да отстъпят. Обществото или лигата не бяха против заради доброто старо правило за взаимно поддържане. Не и докато в по-нови времена дойде моментът, когато някои членове са изгонени или са напуснали. Такива неща обикновено не се случваха, защото хората разбираха, че трябва да държат един на друг като братя. Така че екзотериците не можеха да направят друго, освен да отстъпят.
Но тяхното задължение към цялото човечеството ги измъчваше.
Те се чувстваха, така да се каже, като пазители на еволюцията. Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения език трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис. Това доведе до следната ситуация. Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа. Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за човечеството.
към текста >>
Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо
човечество
то като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони;
човечество
то трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа.
Така че екзотериците не можеха да направят друго, освен да отстъпят. Но тяхното задължение към цялото човечеството ги измъчваше. Те се чувстваха, така да се каже, като пазители на еволюцията. Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения език трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис. Това доведе до следната ситуация.
Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа.
Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за човечеството. Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът. Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава.
към текста >>
Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за
човечество
то.
Но тяхното задължение към цялото човечеството ги измъчваше. Те се чувстваха, така да се каже, като пазители на еволюцията. Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения език трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис. Това доведе до следната ситуация. Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа.
Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за човечеството.
Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът. Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян.
към текста >>
По онова време езотериците казваха: Какво може да бъде направено за това
човечество
?
Накрая нещата стигат до там, че онези, които са били някога най-доверчиви и вярващи в авторитета, стават най-непримирими врагове. Те очакват да получат съвета, който самите те искат, и когато той не е по техен вкус, стават ожесточени противници. В наше време следователно опитът ни учи, че не можем просто да осъдим езотериците, които отказваха да имат нещо общо с популяризирането на езотеричните истини. И така в средата на XIX век това популяризиране не се състоя; обаче бе направен един опит с цел да се справи по някакъв начин с материалистичните тенденции на епохата. Трудно е да се изрази каквото трябва да се каже, и аз мога само да го направя с думи, които сами по себе си никога не бяха фактически изречени, но въпреки това предават истинската картина.
По онова време езотериците казваха: Какво може да бъде направено за това човечество?
Можем да говорим на длъж и шир за езотеричното учение, но хората просто ще се присмеят и на нас, и на вас. Най-много да убедите малко на брой лековерни хора, няколко доверчиви жени, но няма да спечелите на своя страна онези, които се придържат към строго научния начин на мислене, и вие ще бъдете принудени да се съобразявате с тенденциите на века. Последствието беше в това, че бяха положени усилия да бъде намерен метод, чрез който да се насочи вниманието към духовния свят, и то по абсолютно същия начин, както в материалния свят се взема под внимание факта, че у един престъпник тилният дял не покрива изцяло съответната част на мозъка му. И така се стигна до това, че медиумизмът преднамерено се появи на сцената. В известен смисъл, медиумите бяха служителите на онези, които искаха по този начин на убедят хората в съществуването на духовен свят, защото при медиумите хората можеха да видят с физически очи произлизащото от духовния свят; медиумите причиняваха явление, което можеше да бъде показано нагледно на физически план.
към текста >>
Медиумизмът беше средство за демонстриране на
човечество
то, че има духовен свят.
Можем да говорим на длъж и шир за езотеричното учение, но хората просто ще се присмеят и на нас, и на вас. Най-много да убедите малко на брой лековерни хора, няколко доверчиви жени, но няма да спечелите на своя страна онези, които се придържат към строго научния начин на мислене, и вие ще бъдете принудени да се съобразявате с тенденциите на века. Последствието беше в това, че бяха положени усилия да бъде намерен метод, чрез който да се насочи вниманието към духовния свят, и то по абсолютно същия начин, както в материалния свят се взема под внимание факта, че у един престъпник тилният дял не покрива изцяло съответната част на мозъка му. И така се стигна до това, че медиумизмът преднамерено се появи на сцената. В известен смисъл, медиумите бяха служителите на онези, които искаха по този начин на убедят хората в съществуването на духовен свят, защото при медиумите хората можеха да видят с физически очи произлизащото от духовния свят; медиумите причиняваха явление, което можеше да бъде показано нагледно на физически план.
Медиумизмът беше средство за демонстриране на човечеството, че има духовен свят.
Екзотериците и езотериците бяха обединени около поддържането на медиумството, с цел да се справят с тенденцията на времето. Само помислете за хора като Золнер, Уолис, Дьопрел, Круукс, Батълроу, Рохас, Оливър Лодж, Фламариън, Морсели, Шиапарели, Охоровитц, Джеймс и др. как те се убедиха в съществуването на духовен свят? Това стана, защото бяха очевидци на прояви на духовния свят. Но всичко, което може да бъде направено от духовния свят и от посветените, трябва преди всичко да бъде нещо от рода на опити в света на хората.
към текста >>
Зрелостта на
човечество
то трябва винаги да бъде проверявана.
Екзотериците и езотериците бяха обединени около поддържането на медиумството, с цел да се справят с тенденцията на времето. Само помислете за хора като Золнер, Уолис, Дьопрел, Круукс, Батълроу, Рохас, Оливър Лодж, Фламариън, Морсели, Шиапарели, Охоровитц, Джеймс и др. как те се убедиха в съществуването на духовен свят? Това стана, защото бяха очевидци на прояви на духовния свят. Но всичко, което може да бъде направено от духовния свят и от посветените, трябва преди всичко да бъде нещо от рода на опити в света на хората.
Зрелостта на човечеството трябва винаги да бъде проверявана.
Тази подкрепа на медиумизма, на спиритуализма, по тази причина беше също, в известен смисъл, един опит. Всичко, което екзотериците и езотериците съгласили се на този компромис можеха да кажат, беше: Какво ще произлезе от това тепърва ще се види. И какво, на практика, се получи? Повечето от медиумите описваха един свят, в който живеят мъртвите. Само прочетете литературата по въпроса!
към текста >>
Определени умения се развиват в
човечество
то, когато други такива се отдръпнат, но докато единия вид способности и умения се развиват външно, другият вид следват свой собствен вътрешен път.
От всичко това ще ви бъде ясно, че материализмът е нещо, за което не можем просто да се отдаваме на размисъл; трябва да разберем необходимостта от неговата поява, особено на върха или най-ниската точка която той достигна около средата на XIX век. Цялата тенденция започна, разбира се, много преди това несъмнено три, четири или пет столетия по-рано. Човешката склонност към духовното преминаваше все повече и повече в подсъзнанието, и това положение на нещата достигна своята връхна точка в средата на XIX век. Но това също беше необходимо, с цел чисто материалните дарби на хората да могат да се развият неспъвани от окултни способности. Материалистични философи като Кант, един материалистичен философ от гледна точка на идеалистите на XIX век можете да прочетете за това в моята книга "Загадките на философията" нямаше да може да се появи, ако окултните способности не бяха отстъпили на заден план.
Определени умения се развиват в човечеството, когато други такива се отдръпнат, но докато единия вид способности и умения се развиват външно, другият вид следват свой собствен вътрешен път.
Тези три, четири или пет столетия не бяха, по тази причина, пълна загуба за духовната еволюция на човечеството. Духовните сили продължиха да се развиват под прага на съзнанието, и ако помислите върху онова, което съм посочил във връзка с памфлета на фон Врангел (публикуван в Лайпциг през 1914 год. под заглавие "Наука и Теософия") по темата, която той там нарича "приказното", ще можете да разпознаете съществуването на окултни способности, които само чакат да бъдат разгърнати. Те съществуват в изобилие в душите на хората; става въпрос само да бъдат събудени по правилния начин. Беше необходимо да кажем тези неща като въведение, и утре ще преминем на въпроса за взаимоотношенията между живите и мъртвите, без да забравяме, че грешният път, водещ началото си от компромиса между екзотерици и езотерици, всъщност бе поучителен.
към текста >>
Тези три, четири или пет столетия не бяха, по тази причина, пълна загуба за духовната еволюция на
човечество
то.
Цялата тенденция започна, разбира се, много преди това несъмнено три, четири или пет столетия по-рано. Човешката склонност към духовното преминаваше все повече и повече в подсъзнанието, и това положение на нещата достигна своята връхна точка в средата на XIX век. Но това също беше необходимо, с цел чисто материалните дарби на хората да могат да се развият неспъвани от окултни способности. Материалистични философи като Кант, един материалистичен философ от гледна точка на идеалистите на XIX век можете да прочетете за това в моята книга "Загадките на философията" нямаше да може да се появи, ако окултните способности не бяха отстъпили на заден план. Определени умения се развиват в човечеството, когато други такива се отдръпнат, но докато единия вид способности и умения се развиват външно, другият вид следват свой собствен вътрешен път.
Тези три, четири или пет столетия не бяха, по тази причина, пълна загуба за духовната еволюция на човечеството.
Духовните сили продължиха да се развиват под прага на съзнанието, и ако помислите върху онова, което съм посочил във връзка с памфлета на фон Врангел (публикуван в Лайпциг през 1914 год. под заглавие "Наука и Теософия") по темата, която той там нарича "приказното", ще можете да разпознаете съществуването на окултни способности, които само чакат да бъдат разгърнати. Те съществуват в изобилие в душите на хората; става въпрос само да бъдат събудени по правилния начин. Беше необходимо да кажем тези неща като въведение, и утре ще преминем на въпроса за взаимоотношенията между живите и мъртвите, без да забравяме, че грешният път, водещ началото си от компромиса между екзотерици и езотерици, всъщност бе поучителен. За да разберем естеството на този компромис, трябва да проучим проблема на раждането и смъртта, и тогава да покажем какъв ефект имаха материалистичните методи във връзка с това.
към текста >>
38.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното
човечество
.
Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм. С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание. Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество. Пътят, който бях определил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички предишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател.
Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното човечество.
Има значителна разлика, както виждате, между методите на изследване, практикувани в Духовната Наука, и онези, които бяха прилагани в Теософското Общество. Всички съобщения, получени чрез това Общество от духовния свят включително например дадените в книгата на Скот-Елиът за Атлантида дойдоха изцяло по описания начин, защото само той се считаше за авторитетен и обективен. По този повод, въвеждането на нашата духовно-научна насока на работата бе от самото начало нещо съвсем ново в Теософското Общество. Тя сериозно взема под внимание нови научни методи, които е нужно да бъдат разработени и доразвити, за да направят издигането до духовната област възможно. Разговорът беше показателен.
към текста >>
За онези, които бяха направили компромиса за доброто на
човечество
то, положението беше катастрофално, защото чувстваха все по-силно, че невярна доктрина за свръхсетивното се внася в света.
Те придобиха огромно влияние, защото достиганото от медиумите изобщо не произлизаше от царството на мъртвите, а от царството на живите от посветени, които бяха в далечен или близък контакт с медиумите. Защото всичко беше причинено от тези посветени и медиуми, беше оцветено с теориите на онези, които искаха да поставят медиумите под свой контрол. Желанието на онези сред екзотериците и езотериците, които бяха направили компромиса, бе да накарат хората да разберат, че наистина има духовен свят. Това е което те искаха да внушат. Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната левица влязоха във владение и се постараха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света.
За онези, които бяха направили компромиса за доброто на човечеството, положението беше катастрофално, защото чувстваха все по-силно, че невярна доктрина за свръхсетивното се внася в света.
Такова беше положението в развитието на окултизма през 40-те, 50-те и дори 60-те години на XIX век. Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото. В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение. Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел.
към текста >>
Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на
човечество
то във всеобщи.
Такова беше положението в развитието на окултизма през 40-те, 50-те и дори 60-те години на XIX век. Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото. В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение. Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел.
Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи.
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис.
към текста >>
Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на
човечество
то.
И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят. И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите".
Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството.
И не след дълго Елена Блаватска трябваше да вземе решение. Един намек стигна до нея от източник от страната на левицата, че тя беше личност с ключово значение. Тя знаеше много добре какво бе видяното от нея, но не съзнаваше колко забележителна беше като личност. Това най-напред и бе разкрито от левицата. Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа.
към текста >>
Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки пред материализма на епохата, но въпреки това се предвиждаше да покаже на
човечество
то, че духовния свят, също както и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание.
тя почина. "Тайната Доктрина" е написана в същия стил като "Езотеричен Будизъм", с изключение на това, че поправи определени груби грешки, които всеки окултист можеше веднага да коригира. Често съм говорил за присъщите особености на книгата на Блаватска и не е нужно сега отново да навлизаме в тази тема. И след това, на основата на случилото се, беше основано Теософското Общество, и принципно казано, то запази своята индийска насоченост. Макар и вече не с интензивността, породена от влиянието на Джон Кинг, склонноста към Индия остана.
Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки пред материализма на епохата, но въпреки това се предвиждаше да покаже на човечеството, че духовния свят, също както и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание.
Много подробности би трябвало да се добавят към казаното от мен досега, но времето е твърде малко. Незабавно ще продължа, за да ви покажа как нашето духовно-научно Движение зае мястото си във вече съществуващото Движение. Вие знаете, че основахме Германската Секция на Теософското Общество през Октомври 1902 год. През зимите на 1900 и 1901 год. аз вече изнасях лекции в Берлин, които могат да се нарекат "теософски" лекции, защото бяха държани в кръга на Берлинските теософи по тяхна покана.
към текста >>
Самата история на нашето Движение предоставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на
човечество
то; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно.
Но от разговора цитиран в началото на тази лекция, който имах с един член на Английското Теософско Общество ще видите, че в тази програма бе включено пълното отхвърляне на всичко в природата на медиумизъм и атавизъм. Пътят, който следваме от дълги години, бе поет с пълно съзнание. Въпреки че не са липсвали и елементи на медиумистично и атавистично ясновидство, не е имало отклонение от този път, и той доведе до нашето сегашно положение. Аз трябваше, разбира се, да разчитам да намеря вътре в Теософското Общество хора, които желаеха и можеха да приемат изцяло здравословни методи на работа. Неизменният похват на онези, които не желаеха Движение, в което преобладава здраво и скрито чувство за научна отговорност, беше да представят погрешно целта, която преследвахме, за да угодят на свои собствени цели.
Самата история на нашето Движение предоставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на човечеството; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно.
Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото естество на работата, която продължава вече години наред. Ние бяхме способни да отидем много, наистина много по-далеч в действителното изследване на духовния свят, отколкото е било възможно когато и да било в Теософското Общество. Но ние поехме по сигурни, а не по съмнителни пътища. Това може да се каже прямо и свободно. Винаги съм отказвал да имам нещо общо с форми на античен окултизъм, и с каквито и да било Братства и Общности от този род в областта на езотеризма.
към текста >>
39.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Следователно е важно да се осъзнае, че настоящият етап в еволюцията на
човечество
то, който може да се нарече материалистичен възглед за света, дойде през XIX век напълно неизбежно.
Тъй като трябва да се обсъдят и други теми, днес ще добавя само един кратък момент към нещата, за които научаваме през последните няколко дни. Още повече, че специфични подробности ще трябва да се разкажат утре във връзка с Окултното Движение и неговите отношения с цивилизацията и културата. Трябва обаче да вмъкна в хода на нашето изучаване една тема, която е много важна. Вие ще си припомните определени неща, казани от мен във връзка с брошурата на фон Рангел "Наука и Теософия", и когато ги повторя ще осъзнаете, че от гледна точка на Духовната Наука може да се придаде голямо значение на настъпването на материализма; да възприемем само едно критично отношение ще бъде много погрешно. Критичното отношение е винаги най-лесното, когато нещо се изправя срещу друго.
Следователно е важно да се осъзнае, че настоящият етап в еволюцията на човечеството, който може да се нарече материалистичен възглед за света, дойде през XIX век напълно неизбежно.
Той вече беше щедро охарактеризиран, но могат да бъдат описани два аспекта, които ще ни изяснят цялостното му значение по два начина. Във формата, под която той се появи през XIX век като действителен възглед за света, материализмът никога преди това не е съществувал. Наистина, имало е отделни материалистични философи като Демокрит и др. можете да прочетете за тях в моята книга "Загадките на философията" които бяха, така да се каже, предвестниците на теоретичния материализъм. Но ако сравним техния възглед за света с това, което намира израз в материализма на XIX век, ще изглежда напълно убедително, че материализмът никога по-рано не е съществувал в такава форма.
към текста >>
И ако следваме тази червена нишка, която преминава през еволюцията на
човечество
то, непременно ще разпознаем най-малкото нелогичността на материалистичния възглед за света.
можете да прочетете за тях в моята книга "Загадките на философията" които бяха, така да се каже, предвестниците на теоретичния материализъм. Но ако сравним техния възглед за света с това, което намира израз в материализма на XIX век, ще изглежда напълно убедително, че материализмът никога по-рано не е съществувал в такава форма. Най-малко той можеше да съществува, така да се каже, през Средните Векове, или вековете предшестващи зората на модерната мисъл, защото в онези дни душите на хората бяха все още твърде тясно свързани с импулсите на духовния свят. Да се счита, че цялата Вселена не е нищо повече от сбор самодвижещи се атоми и че тези атоми, групирани в молекули, пораждат всички явления на живота и на духа такова схващане бе отредено чак за XIX век. Сега може да се каже, че има и винаги ще има нещо, което може да бъде открито като една червена нишка дори и в най-гибелните концепции за света.
И ако следваме тази червена нишка, която преминава през еволюцията на човечеството, непременно ще разпознаем най-малкото нелогичността на материалистичния възглед за света.
Тази червена нишка се съдържа в простия факт, че човешките същества мислят. Без мисленето, човекът не би могъл да достигне дори до един материалистичен възглед за света. Въпреки това, той е измислил такова схващане, само защото забрави тази частица от себепознанието: Ти самият мислиш, а атомите не могат да мислят! Ако само тази една частица от себепознанието се приложи, има за какво да се хванем; и хващайки се за него, всеки винаги ще намери, че това не е съвместимо с материализма. Но за да открием истината за него, материализмът трябва да бъде разпознат като това, което той е всъщност.
към текста >>
Когато помислим за свойствения характер на нашата собствена концепция за света, фактът от неизмеримо значение, който ни поразява, е този: Духовната Наука е тук, защото е била жадувана от онези, които са имали чувство за Истината, за Истината която единствена може да донесе онова, от което съвременното
човечество
се нуждае.
Би трябвало по-скоро да се каже: Опитайте се да отидете отвъд онова, което е само подобие, опитайте се да видите през образа! И тогава няма да се каже: ...и ще намерите атомен свят, а по-скоро: ... и ще намерите човека! А сега си припомнете онова, което св. Мартин каза като един вид пророчество, без самият той да го разбере напълно: "Dissipez vos tenebres materiels et vous trouverez 1'homme." Това е точно същото нещо, но то може да бъде разбрано само с помощта на разгледаното от нас. Чрез начина, по който свързваме Духовната Наука едновременно с Естествената Наука и също с нейните грешки, ние задоволяваме копнеж, съществувал винаги откакто има хора, подразбирали лъжовността на модерния материалистичен възглед за света.
Когато помислим за свойствения характер на нашата собствена концепция за света, фактът от неизмеримо значение, който ни поразява, е този: Духовната Наука е тук, защото е била жадувана от онези, които са имали чувство за Истината, за Истината която единствена може да донесе онова, от което съвременното човечество се нуждае.
В лекцията утре ще ви покажа защо непременно трябваше да възникне грешка, когато през XIX век бе направен опита със Спиритуализма. Посочвал съм ви по много начини, че ставаше въпрос за внушения, отправяни от живи хора, а се вярваше, че въздействията идват от мъртвите. Мъртвите могат да бъдат достигнати само чрез оттегляне в онези членове на човешкото душевно същество, които могат да се издигнат извън физическото тяло. Животът на човешкото същество между смъртта и новото раждане може да се узнае само чрез онова, което може да се изживее извън физическото тяло; следователно медиумите използвайки думата в нейния истински смисъл не могат да служат за тази цел. Повече за това утре, когато казаното ще бъде свързано също и с темата за живота след смъртта.
към текста >>
40.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Трябва да насочим нашето внимание, от една страна към ролята на материалистичния възглед за света и опита, направен да се противодейства на неизбежното навлизане на този материалистичен поглед от духовното Движение на XIX век; и по-нататък, как от различни страни сред Окултистите бе направен един опит да се спаси
човечество
то от цялостно потъване в материализма.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Искам днес да добавя определени неща като продължение на казаното в тези лекции за развитието на духовния живот през XIX век.
Трябва да насочим нашето внимание, от една страна към ролята на материалистичния възглед за света и опита, направен да се противодейства на неизбежното навлизане на този материалистичен поглед от духовното Движение на XIX век; и по-нататък, как от различни страни сред Окултистите бе направен един опит да се спаси човечеството от цялостно потъване в материализма.
От друга страна, ще бъде добре да свържем с тази тема изучаването на въпроси, с които подробно се занимаваме точно сега. Това ще ни помогне да разберем характера на онези въздействия и сили, оказващи външно влияние на физически план по начин, който вече ни струваше много разисквания и поне така предполагам ще ви причини много напрягане на мозъка. (Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел. англ. пр.) Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме.
към текста >>
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото
човечество
щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма.
(Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел. англ. пр.) Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме. Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с определена предпазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, както ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко. По-късно те ще се окажат напълно потвърдени.
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма.
Материализмът щеше да застане на хоризонта като Цирцея (или Кирка митична гръцка магьосница, превърнала с измама другарите на Одисей в прасета, но надхитрена от него с помощта на Хермес /виж "Одисея" на Омир, глава X/ бел. бълг. пр.), като изкусителка, и човешките склонности и чувства щяха да свършат буквално влюбени в нея. Затова наистина може да се каже, че хората на XIX век бяха влюбени в материализма. От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала. Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили.
към текста >>
От една страна, еволюцията на
човечество
то трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап.
пр.), като изкусителка, и човешките склонности и чувства щяха да свършат буквално влюбени в нея. Затова наистина може да се каже, че хората на XIX век бяха влюбени в материализма. От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала. Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили. Имаше съчетание на два фактора.
От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап.
Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него. Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
към текста >>
Вече съм ви разказвал за онези сред окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат
човечество
то да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения.
Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него. Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
Вече съм ви разказвал за онези сред окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат човечеството да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения.
Вече съм посочвал едно от най-значимите от тези отклонения. Беше странно, че медиумите навсякъде твърдяха, че са способни да дадат сведения, откровения от царството на мъртвите, царството в което хората живеят след смъртта. Най-необикновеното от всичко, в допълнение на вече казаното, беше че тези съобщения идващи чрез медиумите уж от царството на мъртвите навсякъде издаваха силно пристрастен характер. Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен характер точно където се засяга животът на душата след смъртта. Във важни кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени изявления, които у старите езотерици т.е.
към текста >>
По този начин определени духовни истини можеха да бъдат изнесени за
човечество
то и една едностранна тенденция се насочваше в определена посока; от една страна се съобщаваха истини с материалистична окраска, но въпреки това истини и от друга страна, на определено място, се внасяше нещо, което съвсем неминуемо водеше до заблуждение, но не можеше лесно да бъде открито.
Само помислете за това XIX век можа да роди тип хора, чиито глави пораждаха напълно материалистичен начин на мислене, но чиито сърца копнееха за духовното! Когато нещата стоят така, такъв човек ще се постарае да намери духовното в самата материалност и ще направи усилия да придаде на духовното материалистична форма. Ако се случеше зад такъв тип човек да стои някоя личност, която да вижда в същината на такива въпроси, тази последната имаше много лесна плячка. Защото, ако е в интересите на тази личност, тя можеше да предизвика такъв човек да заблуждава другите, като представя духовното в материална форма, и похватите планирани да измамят тези други хора тогава да могат да подействат. Тези мерки успяват най-добре, когато са осъществени точно на правилното място, когато се предават на хората истини и за тях е открит пътят към нещата, за които жадуват.
По този начин определени духовни истини можеха да бъдат изнесени за човечеството и една едностранна тенденция се насочваше в определена посока; от една страна се съобщаваха истини с материалистична окраска, но въпреки това истини и от друга страна, на определено място, се внасяше нещо, което съвсем неминуемо водеше до заблуждение, но не можеше лесно да бъде открито.
Това е, което се случи при книгата на Синет "Езотеричен Будизъм". Синет я написа но зад него бе онзи, когото той наричаше свой "инспиратор", и когото познаваме под по-късната маска на Махатма-индивидуалност. Синет беше журналист и следователно бе пропит с материалистичните тенденции на XIX век; той бе личност, чиито мозък клонеше изцяло към материализъм, но в него също присъстваше и копнежът за духовен свят. Следователно той имаше влечение към търсенето на духовния свят в материалистична форма, и така беше лесно за гореспоменатата индивидуалност, в чиито интереси бе да използва материализма по този начин за свои собствени специални цели, да развие в книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" привидно духовно учение с крайно материалистична окраска. Сега вие може би ще кажете: "Но книгата на Синет безспорно не съдържа материалистично учение!
към текста >>
пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на
човечество
то.
Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм". Има определен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище. Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет. Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ.
пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството.
Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея. Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти. Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката.
към текста >>
И така, в описването на техните функции в духовната еволюция на
човечество
то, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите.
Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите. Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето. Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите. Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята. За материалиста, тези планети се движат в пространството като прости парчета материя.
И така, в описването на техните функции в духовната еволюция на човечеството, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите.
Виждате чрез това как духовното Движение беше заклещено по този начин между две установени намерения, едното стремящо се към изкривяване на истината за Луната, а другото към изопачаване на истината за планетите. Това беше ситуацията в края на XIX век. Елена Блаватска и Синет изопачиха истината за Луната; другите се заловиха да изкривят истината относно връзката на планетите с еволюцията на Земята. Не си мислете, че е лесно положение да си заклещен между два такива потока; понеже ние тук работим с окултизъм, а където е намесен окултизма е необходима повече сила за схващане на неговите истини, отколкото за разбиране на обикновените истини на физическия план. Затова има също в действие и далеч по-голяма сила на заблуда, която е крайно необходимо да се прозре.
към текста >>
41.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Сега тук имаме сфера, видима само за зрително-имагинативното ясновидство, която стои там като Осма Сфера върху и над седемте, представляващи обсега на отредената и правилна еволюция на
човечество
то.
Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед. С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации. Как се случи така, че изразът "Осмата Сфера" влезе в употреба? Знаете, че човешката еволюция преминава в своя ход през седемте сфери на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Вулкан. Ще считаме, че освен тези седем сфери има още нещо друго, което лежи извън тях и все пак е по някакъв начин свързано със Земята.
Сега тук имаме сфера, видима само за зрително-имагинативното ясновидство, която стои там като Осма Сфера върху и над седемте, представляващи обсега на отредената и правилна еволюция на човечеството.
Всичко в такива скици са изцяло, разбира се, във форма на диаграма; човек е задължен да нарисува отделни сфери, които могат само да бъдат наблюдавани всяка вътре в другите. Тъй като несъмнено сте схванали от нашето изучаване, че докато човек е вътре в материалния свят, прави своите наблюдения чрез сетивата и мисли с интелекта, той стои в Четвъртата Сфера, Земната Сфера. Ако той развие своите душевни способности достатъчно, за да е способен да вижда Третата Сфера, Лунната Сфера, тогава той прави далечен полет но не в пространствен смисъл. Той наблюдава, не от друго място, а говорейки физически, говорейки пространствено, от същото място. Тези седем сфери следователно би трябвало да се нарисуват една в друга.
към текста >>
Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на
човечество
то може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
Тази алхимия, чрез която минералната субстанция се прехвърля в Осмата Сфера, се случва през цялото време зад кулисите на нашето съществуване. За начало, аз просто съобщавам сведения; потвържденията ще се очертават все по-ясно като продължим нашето изследване. Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера. Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата. Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера. За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата). Осмата Сфера принадлежи на нашата физическа Земя в посочения смисъл.
към текста >>
Онова, което трябва да се придобие от
човечество
то свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция.
Ако си спомните казаното в "Тайната Наука" за еволюцията на човека през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в тези етапи не може да става въпрос за свобода. В онези други етапи човекът е обхванат от паяжината на необходимостта. За да може той да бъде узрял за свободата, минералната природа трябвало да бъде включена в него; той трябвало да стане същество, проникнато от минералния елемент. Затова човекът може да бъде обучен за свободата само вътре в земно-материалния свят. Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят.
Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция.
В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята. Следователно, когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в сфера от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физико-минералния елемент. От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата. Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера.
към текста >>
Бе казано: В действителност Луцифер е великият благодетел на
човечество
то.
За да създаде самата тя нещо, което да превъзхожда твърдението на Синет, тя се съгласи с плановете на инспириращите я индийски окултисти. Тези окултисти, последователи на левия път, нямаха друга цел освен поддържането на своите собствени специални интереси индийски интереси. Те възнамеряваха да установят навсякъде по Земята система от мъдрост от която Христос, и също Яхве, са изключени. Следователно трябваше да бъде прибавено нещо, посредством което Христос и Яхве да бъдат отстранени. Тогава бе възприет следният метод.
Бе казано: В действителност Луцифер е великият благодетел на човечеството.
(За Ариман не се споменаваше; толкова малко се знаеше за него, че едно име се използваше и за двамата.) Луцифер донася на хората всичко, което те са придобили чрез главата: науката, изкуството, накратко целия прогрес. Той е истинският Дух на Светлината; той е, към когото хората трябва да се придържат. А Яхве какво е направил той всъщност? Въвел е в хората принципа на физическата наследственост! Той е Лунен Бог, който е внесъл елементи, свойствени на Луната.
към текста >>
Оттук и твърдението в "Тайната Доктрина", че хората не трябва да останат верни на Яхве, защото той е само господарят на материалността, на всички низши, земни импулси; истинският благодетел на
човечество
то е Луцифер.
(За Ариман не се споменаваше; толкова малко се знаеше за него, че едно име се използваше и за двамата.) Луцифер донася на хората всичко, което те са придобили чрез главата: науката, изкуството, накратко целия прогрес. Той е истинският Дух на Светлината; той е, към когото хората трябва да се придържат. А Яхве какво е направил той всъщност? Въвел е в хората принципа на физическата наследственост! Той е Лунен Бог, който е внесъл елементи, свойствени на Луната.
Оттук и твърдението в "Тайната Доктрина", че хората не трябва да останат верни на Яхве, защото той е само господарят на материалността, на всички низши, земни импулси; истинският благодетел на човечеството е Луцифер.
Това блещука през цялата "Тайната Доктрина" и е при това ясно заявено там. И така поради окултни причини Елена Блаватска бе подготвена по такъв начин за да стане мразеща Христос и Яхве. Защото в окултната област такова изказване означава точно същото, каквото и твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера. Чрез самото познание можем да се приближим към тези неща наистина чрез самото познание. Затова когато започнахме периодичното списание "Луцифер-Гнозис", първата статия бе, разбира се, по темата за Луцифер, за да бъде той правилно разбран, защото трябва да се осъзнае, че доколкото той предизвиква дейността на главата, е благодетел на човечеството.
към текста >>
Затова когато започнахме периодичното списание "Луцифер-Гнозис", първата статия бе, разбира се, по темата за Луцифер, за да бъде той правилно разбран, защото трябва да се осъзнае, че доколкото той предизвиква дейността на главата, е благодетел на
човечество
то.
Оттук и твърдението в "Тайната Доктрина", че хората не трябва да останат верни на Яхве, защото той е само господарят на материалността, на всички низши, земни импулси; истинският благодетел на човечеството е Луцифер. Това блещука през цялата "Тайната Доктрина" и е при това ясно заявено там. И така поради окултни причини Елена Блаватска бе подготвена по такъв начин за да стане мразеща Христос и Яхве. Защото в окултната област такова изказване означава точно същото, каквото и твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера. Чрез самото познание можем да се приближим към тези неща наистина чрез самото познание.
Затова когато започнахме периодичното списание "Луцифер-Гнозис", първата статия бе, разбира се, по темата за Луцифер, за да бъде той правилно разбран, защото трябва да се осъзнае, че доколкото той предизвиква дейността на главата, е благодетел на човечеството.
Но противотежестта трябваше също да бъде там: Любовта трябваше да бъде там като противотежест. Това бе заявено в най-първата статия в списанието, защото в онзи момент беше крайно необходимо това да се появи. Както виждате, нещата бяха сложни. В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера. Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата Сфера.
към текста >>
Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на
човечество
то като цяло.
Това бе заявено в най-първата статия в списанието, защото в онзи момент беше крайно необходимо това да се появи. Както виждате, нещата бяха сложни. В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера. Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата Сфера. Естествено, хората бяха водени към духовния свят, тъй като "Тайната Доктрина" на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят.
Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло.
Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път. Не трябва да приемаме празни приказки без проверка, ако желаем да имаме истински окултизъм; ние трябва да сме твърдо решени да видим нещата ясно. Отделно в настоящия момент от нашето развитие за мен бе необходимо да дам определени насочвания към тези неща, насочвания които могат да бъдат допълнени по някое друго време от неща дори с още по-голямо значение. Трябваше да дам тези насочвания защото, ако ги имате правилно впредвид, ще видите как нашият кораб се е направлявал от началото на нашето Движение следвайки такъв път, че е вземал под внимание всички погрешни пътища, които могат да бъдат следвани, и всички онези неща, които могат да бъдат заплаха за духовното развитие на човечеството. Указания за път в духовния свят не трябва да бъдат давани сляпо, и преди всичко не като резултат от възторжен фанатизъм.
към текста >>
Трябваше да дам тези насочвания защото, ако ги имате правилно впредвид, ще видите как нашият кораб се е направлявал от началото на нашето Движение следвайки такъв път, че е вземал под внимание всички погрешни пътища, които могат да бъдат следвани, и всички онези неща, които могат да бъдат заплаха за духовното развитие на
човечество
то.
Естествено, хората бяха водени към духовния свят, тъй като "Тайната Доктрина" на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят. Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло. Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път. Не трябва да приемаме празни приказки без проверка, ако желаем да имаме истински окултизъм; ние трябва да сме твърдо решени да видим нещата ясно. Отделно в настоящия момент от нашето развитие за мен бе необходимо да дам определени насочвания към тези неща, насочвания които могат да бъдат допълнени по някое друго време от неща дори с още по-голямо значение.
Трябваше да дам тези насочвания защото, ако ги имате правилно впредвид, ще видите как нашият кораб се е направлявал от началото на нашето Движение следвайки такъв път, че е вземал под внимание всички погрешни пътища, които могат да бъдат следвани, и всички онези неща, които могат да бъдат заплаха за духовното развитие на човечеството.
Указания за път в духовния свят не трябва да бъдат давани сляпо, и преди всичко не като резултат от възторжен фанатизъм. Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се практикува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата Сфера. И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман тогава ще се види, че всичко способно да свърже душата с Осмата Сфера трябва да бъде отстранено. Ако тенденцията да се оковава свободната воля в областта на зрителното ясновидство се доказва отново и отново, това е знак, че се прави съпротива по пътя на ясно очертаните усилия на нашето Движение, поради склонността да се оковава свободната воля в зрителното ясновидство. Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля!
към текста >>
Човечество
то се състои, не е ли така, от групи човешки същества.
Времето да бъдем небрежни относно настоящата Духовна Наука свърши. Ще бъдат нащрек врагове навсякъде и ще трябва много да се борим; ще трябва да направим себе си готови да се справим с битката, и когато объркани умове се чувстват принудени да се хвърлят в борбата, това ще даде особена възможност да се развиват на силите, работещи срещу нашето духовно-научно Движение. Тези неща трябва да се считат като произтичащи от естеството на самата тема. Ще трябва да се подтикнем да вземем всички тях под внимание. Защото Движения с отделни пристрастия намират одобрение и последователи, просто защото винаги има групи от човешки същества тук или там, за чиито интереси подхожда едностранчивост.
Човечеството се състои, не е ли така, от групи човешки същества.
Ако сега един окултист се привърже към група, той я намира като средство за подкрепа, той има опора от която може да започне, защото тази група му помага. Следователно всеки, който започва от едностранчиво, пристрастно становище, може да очаква някаква степен на съгласие и благосклонност. Но онзи, който започва от самата истина има, преди всичко, цялото човечество срещу себе си. Истината трябва да завоюва своя територия с пълна безкористност. Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина.
към текста >>
Но онзи, който започва от самата истина има, преди всичко, цялото
човечество
срещу себе си.
Ще трябва да се подтикнем да вземем всички тях под внимание. Защото Движения с отделни пристрастия намират одобрение и последователи, просто защото винаги има групи от човешки същества тук или там, за чиито интереси подхожда едностранчивост. Човечеството се състои, не е ли така, от групи човешки същества. Ако сега един окултист се привърже към група, той я намира като средство за подкрепа, той има опора от която може да започне, защото тази група му помага. Следователно всеки, който започва от едностранчиво, пристрастно становище, може да очаква някаква степен на съгласие и благосклонност.
Но онзи, който започва от самата истина има, преди всичко, цялото човечество срещу себе си.
Истината трябва да завоюва своя територия с пълна безкористност. Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина. И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид.
към текста >>
42.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но ако разгледате назад еволюцията на
човечество
то ще намерите, че точно във времената, когато атавистичното знание, ясновидското знание, присъстваше като древно наследство, хората отправяха своя поглед към другите небесни тела на нашата Слънчева система, и Астрологията която в наши дни е станала такава съмнителна наука играеше роля от огромна важност в онези стари времена.
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система. Силите тук, внедрени в човешката душа, имат нещо общо главно с човешкото участие в Космоса извън Земята; и от тези среди се желаеше хората да бъдат оставени в неведение относно това участие. Намерението бе те да се отклонят от осъзнаването, че душата е свързана не само със Земята и нейните събития, а също и с онова там отвън в Космоса, просветващо долу до нас например от другите планети на нашата Слънчева система. Поради това, че работят върху човешкото същество, импулсите произлизащи от другите планети на нашата Слънчева система имат силата да изтръгнат душата, като живееща душа, от физическата смърт. Това е тяхната съществена функция, както можете да осъзнаете от описанията на живота между смъртта и новото раждане, които съм давал по различни поводи и от различни гледни точки.
Но ако разгледате назад еволюцията на човечеството ще намерите, че точно във времената, когато атавистичното знание, ясновидското знание, присъстваше като древно наследство, хората отправяха своя поглед към другите небесни тела на нашата Слънчева система, и Астрологията която в наши дни е станала такава съмнителна наука играеше роля от огромна важност в онези стари времена.
Защо, можем да се попитаме, Астрологията е престанала да играе тази важна роля? Това е защото погледът на човешките души трябваше да бъде отклонен, с цел Християнството да има време да пусне корени в Земното Битие. Точно както погледът на ясновидеца трябваше да бъде отклонен от имагинативния свят, така също трябваше и погледът да бъде отклонен от импулсите, произтичащи от планетите на нашата Слънчева система. Всичко, което е останало от Астрологията, се съдържа в стари традиции. Аз често съм говорил за това.
към текста >>
Но
човечество
то излиза от това състояние.
Нещо друго трябваше да възникне на мястото на по-раннното ясновидство, нещо което може да бъде посочено като кажем: Каквото преди идваше отвън, трябва сега да произлезе отвътре. Човекът трябва да се научи да отправя навън каквото Небесата са внедрили в него, за да може той отново да намери своите връзки с Небесата. Посоката, която трябваше да бъде следвана, беше точно противоположна на онази от по-ранния път. Действителен факт е, че човешката природа в настоящия момент на времето е въвлечена в процес на реорганизация. Тя бе преминала през точката на най-дълбока тъмнина един израз на което беше нареченото от мен истинско наводнение с материализъм в средата на XIX век.
Но човечеството излиза от това състояние.
Описвайки това с термини от окултизма, можем да кажем: В по-ранните времена хората не възприемаха, не мислеха само с физическото тяло, а възприемаха и мислеха с етерното тяло. Възприеманото с етерното тяло бе изживявано съзнателно в астралното тяло като Астрология. А в съвременната Астрономия всичко е въпрос на изчисление. Етерното тяло трябва да бъде ревитализирано, и това е свързано с новото явяване на Христос. Когато етерното тяло е ревитализирано, човек намира Христос.
към текста >>
Тук ще ви прочета пасаж от книга, публикувана дори още по-рано, от който можете да разберете, че наистина имаше хора, които обръщаха внимание на промяната, която ще се състои в устройството на
човечество
то в бъдеще.
Това бе Йохан Кристиян Аугуст Хайнрот, за когото говорих веднъж във връзка с Гьоте. Могат да се дадат стотици подобни примери и те ще ви посочат как някога начинът на мислене беше напълно различен, как знанието, което беше налице във всеки случай до не толкова отдавна, бе изродено в материалистичния възглед за света. Някой може да каже: Едно течение на познание постепенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа. Връзката с Космоса е установена отново, този път отвътре. Вие можете още да кажете: Докажете ни, че е имало хора, които са подразбирали факта, че докато от една страна знанието за дейностите на етерното тяло изчезваше, от друга етерното тяло се ревитализираше отново отвътре.
Тук ще ви прочета пасаж от книга, публикувана дори още по-рано, от който можете да разберете, че наистина имаше хора, които обръщаха внимание на промяната, която ще се състои в устройството на човечеството в бъдеще.
Разбира се, историята е разказана в много забулена форма, но във всеки случай е разказана. Историята е за един женски образ. Когато чета пасажа, повечето от вас ще познаят откъде е той. Ние четем, че има душа в тялото на жена, която вече не води Земен живот, а Слънчев живот, че в хода на своя живот тя обикаля в по-широки и по-широки сфери следователно може да се допусне, че съществата са толкова по-телесни, отивайки към центъра, и толкова по-духовни, отивайки към периферията. Тук е описана душа, която живее с Космоса.
към текста >>
43.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Аз казах, че духовно-научно Движение като нашето трябва да взема изцяло под внимание изискванията на настоящия период от еволюцията на
човечество
то и неизбежните последствия от тази еволюция.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ В една лекция наскоро казах нещо, към което искам да се върна днес, защото то логично формира нещо като основа на това, което трябва още да кажа.
Аз казах, че духовно-научно Движение като нашето трябва да взема изцяло под внимание изискванията на настоящия период от еволюцията на човечеството и неизбежните последствия от тази еволюция.
Такова Движение трябва следователно непременно да разглежда атавистичното ясновидство и знанието, остатък от атавистично ясновидство, като остаряло и вече неподходящо за нашето време; трябва да бъде Движение, което не отдава голямо значение на нищо, произтичащо от атавистични източници. Това означава, че голяма част от знанието, изнесено в т.н. Теософско Общество, трябва просто да бъде отхвърлено или пренебрегнато във формата, в която то бе представено там, и в определени случаи да се изгради изцяло наново. Затова от започването нататък бяха направени големи усилия от старите представители на това Общество да ни се противодейства. Само ще ви дам един пример.
към текста >>
Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на
човечество
то през периода непосредствено след тази смърт.
Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст. Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година. Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите.
Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт.
Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете. Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе.
към текста >>
44.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност
човечество
то изживяваше в света.
И така се появи едни признак, значимостта на който е изцяло налице днес. Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини. Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време. Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап. След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода.
Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света.
Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност.
към текста >>
Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от
човечество
то.
Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен.
Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
Общото схващане и отношение на хората се е променило. Да се пазят в тайна някои неща днес по начина, по който това можеше да се прави по-рано, вече не е възможно. Нека някой опита да се рови в ранния, изцяло автентичен символизъм и той скоро ще намери как има една малка трудност. Нашата епоха е такава на публичност и тя няма да толерира неестествена потайност, неестествена мистика. Нашата епоха иска всичко веднага да излиза наяве.
към текста >>
Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може
човечество
то да притежава "Божествена Комедия".
Данте бе изгонен от своя роден град поради своите политически възгледи, и бе длъжен да стане скитник. На това се дължеше, че той стана онова, което е за света днес. Да бъде изгнанник от родния си град го доведе до това да напише "Божествена Комедия". И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин! Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "Божествена Комедия" нямаше да бъде написана.
Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "Божествена Комедия".
Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав. Има гениалност в това изказване. То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост.
към текста >>
Човечество
то дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав.
На това се дължеше, че той стана онова, което е за света днес. Да бъде изгнанник от родния си град го доведе до това да напише "Божествена Комедия". И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин! Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "Божествена Комедия" нямаше да бъде написана. Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "Божествена Комедия".
Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав.
Има гениалност в това изказване. То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост. Той направи изказването, защото бе човек с дълбока проницателност, но той не почувства нищо от онова, което имам предвид тук.
към текста >>
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на
човечество
то е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат.
Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия! Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха. Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия". Давам ви пример за това как се преобразуват силите в световната история, пример за онова, което всъщност е замесено във величествения процес на преобразяване на световната история. Погледнато в тази светлина, пред нас се разгръщат теми с неизмеримо значение, теми с широко, дълготрайно значение.
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат.
Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него. Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата. Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни. С този пример посочих онези сили, които се разгръщат в човешкото същество, ако то проникне зад воала на външните природни явления. Но има също определени опасности не само когато хората проникват зад булото на явленията във външната природа, но и когато се опитват да проникнат зад воала на душевните изживявания, стараейки се да вникнат в дълбините на душевния живот.
към текста >>
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на
човечество
то.
Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им. От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка. Това е изпълнено с опасности, защото първите срещнати същества са враждебни към човека. Но един човек, който тръгва по пътя, който ще направи това възможно, ако методите на естествената наука бяха доведени по-нататък, неминуемо ще се натъкне на тези същества, враждебни не само към човека, а и към самата природа и той ще получи множество мощно разрушителни сили.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството.
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
към текста >>
Човечество
то е напреднало!
И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина. Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея.
Човечеството е напреднало!
Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина. И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност.
към текста >>
45.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Принципно казано, те изпълняват добра служба за
човечество
то, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман.
Следователно може да се каже, че материалистичната филисофия представлява един период, през който човек може да узрее и така по-късно да бъде способен безопасно да навлезе в това царство на Ариман. Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт. Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят.
Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман.
И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто. Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си. Това е едната страна на въпроса. Но другата страна е тази: Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените.
към текста >>
Тук се изправяме пред перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети
човечество
то, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света.
Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение. Хората тогава няма да бъдат способни повече да се придържат към каквото и да е; ще се надига съмнение върху всеки проблем, върху всяка задача. Скептицизмът ще стане необятен океан, в който човешката душа неминуемо ще потъне. Задачата на Духовната Наука е да накара хората да осъзнаят, че огромен океан от скептицизъм и съмнения заплашва да нахлуе и потопи човешката душа. И по-далечната задача на Духовната Наука е да издигне стена, която да удържи този прилив на скептицизъм и съмнение.
Тук се изправяме пред перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети човечеството, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света.
Това, което казвам сега, е свързано с дълбока тайна: тайната, че всичко във външния, материален свят се изживява в двойнственност. Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света.
към текста >>
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на
човечество
то.
Нека имаме това силно в предвид. Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля. Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа. Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля. Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство. Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност. Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят.
към текста >>
46.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Човечество
то вече се приближава към този по-обективен интелектуален живот.
Това трябва неминуемо да се случи, защото то отново е изисквано от настоящата фаза на човешката еволюция. Както знаете, сега живеем в епохата на развитие на Съзнателната или Духовната Душа и вървим към онази на развитието на Духа-Себе. Такова развитие има дълга подготовка зад себе си. Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес. Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега.
Човечеството вече се приближава към този по-обективен интелектуален живот.
Могат да се намерят доказателства от всички страни и аз съм говорил по темата в много лекции. Идва живот на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в реалността извън човешките души. Все още живеем във времена, когато много човешки същества са предпазени от тази обективна сила чрез силна, отстояваща правата си индивидуалност. Но тази защита ще бъде все по-малко възможна, колкото повече отиваме към шестата Следатлантска културна епоха. Действително ще дойде време когато явлението, което днес е едва в началните си стадии, ще бъде далеч, далеч по-силно.
към текста >>
Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на
човечество
то ще бъде изложена на опасност.
Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия. Могат да се споменат и много други отклонения на съзнанието. Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план. Но сега живеем във време, когато определени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят.
Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изложена на опасност.
Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, предстои опасност. Защото точно когато не се забелязват, те работят най-ефективно. Като пример за начина, по който работи Ариман, ще разкажа един анекдот, който представя неукрасената истина. В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града. Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки.
към текста >>
Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на
човечество
то.
Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели. Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество. Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност.
Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството.
А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството. Ние виждаме, от една страна, как един материалистичен възглед за света се опитва да добие непоколебима опора, и как нищо, което да предлага съпротива, не е от полза! А от друга страна виждаме как се правят усилия да се разпространява невежество, как се прави все повече и повече, за да се заличат истините относно духовния свят! Само помислете как всяко съобщение от духовния свят е гледано със същинска омраза от представителите на определени религиозни общности! Изнесох тези лекции за да покажа посоката на пътя, който трябва да бъде възприет от Духовната Наука, и за да ви помогна да осъзнаете следното.
към текста >>
А такъв прогрес е крайна необходимост за
човечество
то.
Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели. Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество. Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност. Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството.
А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството.
Ние виждаме, от една страна, как един материалистичен възглед за света се опитва да добие непоколебима опора, и как нищо, което да предлага съпротива, не е от полза! А от друга страна виждаме как се правят усилия да се разпространява невежество, как се прави все повече и повече, за да се заличат истините относно духовния свят! Само помислете как всяко съобщение от духовния свят е гледано със същинска омраза от представителите на определени религиозни общности! Изнесох тези лекции за да покажа посоката на пътя, който трябва да бъде възприет от Духовната Наука, и за да ви помогна да осъзнаете следното. Ние трябва да се противопоставим на материалистичните учени, макар че те всъщност не могат да не действат така, понеже са под властта на Ариман и той желае да скрие от тях истинските мотиви, лежащи в основата на дейността им.
към текста >>
47.
1. Увод
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Според това разбиране те трябва да бъдат два напълно противоположни полюса на културното развитие на
човечество
то.
У В О Д "Нашето време вярва, че налучква истината, когато държи колкото е възможно науката далече от изкуството.
Според това разбиране те трябва да бъдат два напълно противоположни полюса на културното развитие на човечеството.
Мисли се, че науката трябва да ни начертае един колкото е възможно по-обективен образ на света, че трябва да ни покаже действителността в огледало, или с други думи: че тя трябва да се придържа към даденото, като отхвърля всяка субективност. За нейните закони е меродавен обективния свят, на него трябва да се подчинява тя. Тя трябва да взема мярката за истината и погрешността напълно от обективността на опита. Според днешното разбиране на творенията на изкуството положението трябва да бъде съвършено различно. Тези творения на изкуството трябва да получат своите закони от самотворческата сила на човешкия дух.
към текста >>
48.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното
човечество
; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец.
Базел, 15 септември 1919 г. Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен. Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том. На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето. Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование.
Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец.
Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата. Колкото и радостен да е обаче споменатият стремеж на нашите съвременници, да се свържат някъде с Гьоте, не можем все пак никак да признаем, че начинът, по който това става, е сполучлив. Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, преди да седнем на критическия стол. Счита се, че Гьоте е вече надминат в много неща, понеже не се познава цялото негово значение. Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти.
към текста >>
Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото
човечество
, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно.
Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката. Той е изключил изобразителните изкуства напълно от кръга на своите разглеждания, от което следва, че той въобще не е имал понятието на изкуството и освен това не познава никакъв друг принцип освен този на подреждането на природата, което отново ни показва, че той никога не е разбирал задачата на човешкия дух при неговите художествени творения. Този факт, че науката на красивото се е родила първо толкова късно, не е никаква случайност. По-рано тя не беше никак възможна, просто защото липсваха предварителните условия за това. Кои са тези предварителни условия?
Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно.
Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде. Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея. Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване.
към текста >>
То беше необходимост за развиващото се до все по-високи степени
човечество
.
Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата. Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване. Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно. Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи. Това време трябваше да дойде.
То беше необходимост за развиващото се до все по-високи степени човечество.
Човекът можеше да се задържи само толкова дълго в природата, докато нямаше още съзнание за това. В момента, когато позна с пълна яснота своето собствено себе, в момента, в който разбра, че в неговата вътрешност живее едно царство, което е поне равностойно на това на външния свят, той трябваше да се освободи от връзките на природата. Сега той вече не можеше да и се отдаде напълно, за да разполага тя с него и го владее, за да създава неговите нужди и отново да ги задоволява. Сега той трябваше да застане срещу нея и с това той фактически се освободи от нея, отдели се от нея, създаде вътре в себе си един нов свят и от този свят изтича сега неговият копнеж, от него идват неговите желания. Дали тези желания, родени сега настрана от природата, могат да бъдат също задоволени от нея, това е изоставено естествено на случайността.
към текста >>
С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на
човечество
то.
За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място. Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето. От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора. Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота".
С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството.
Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други. И задачата на естетиката не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството. Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да постави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте. Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задоволяващо решение на естетическите задачи. Старият учител на нашата естетика, остроумният мислител и критик Фридрих Теодор Вишер, се е придържал до края на живота си към изказаното от него убеждение: "естетиката се намира още в своите наченки".
към текста >>
Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, пред нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на
човечество
то.
И това може да важи също за някой друг отдел на нашите модерни науки. Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването. Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само постоянно от различни страни. И за тази цел всичко трябва да бъде добре дошло за нас. Също и това, което погледнато отделно изглежда без ценно, добива значение, когато го разгледаме във връзка с обширния светоглед на поета.
Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, пред нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на човечеството.
Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия. Този възглед за света трябва да бъде във всички членове на германския народ и далече над неговите граници знакът, в който те да се срещат и познават като в един общ стремеж. НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖКИ 1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена.
към текста >>
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на
човечество
то преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия. Този възглед за света трябва да бъде във всички членове на германския народ и далече над неговите граници знакът, в който те да се срещат и познават като в един общ стремеж. НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖКИ 1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена.
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
2. Би могло да бие на очи, че в тези изложения се казва: средновековното мислене не намира "абсолютно нищо" в природата. Но това могат да бъдат противопоставени великите мислители и мистици на средновековието. Обаче едно такова възражение почива изцяло на едно пълно недоразумение. Тук не се казва, че средновековното мислене не би било в състояние да си образува представи за значението на възприятието и т.н., а само, че в онова време човешкият дух беше обърнат към духовното като такова, в неговата присъща му от край време форма и не чувствуваше никаква склонност да се обяснява с отделните факти на природата. 3. С "несполучливия основен възглед" на Шелинг не разбираме никак извисяването на духа "до висините, където царува божественото", а прилагането на това извисяване към разглеждането на изкуството.
към текста >>
49.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото
човечество
; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят.
Тя положи грижи за нея и онази жена се стопли под впечатлението на това, което душата на другата жена беше донесла със себе си, под впечатлението на нощните изживявания. На изток над пейзажа изгря утринната зора. Слънцето светеше. Утринната зора се оцвети все по-червено и по-червено. И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да слуша това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят.
И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят.
Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука. И тя забеляза, как това, което е полузамръзнало, може отново да оживее с крила на вятъра, когато предаденото може да бъде прието от науката като познание. Тя отново насочи поглед към утринната заря. И утринната заря стана за нея символ на това, от което тя самата се събуди, и символ на нейните собствени имагинации. И тя разбра, какво беше казал постът така мъдро от неговото предчувствие.
към текста >>
50.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
По отношение развитието на
човечество
то се говори за един наследствен грях.
Мюнхен, 15 февруари 1918 година Сетивно свръхсетивното в неговото осъществяване чрез изкуството Само от едно дълбоко разбиране на света и преди всичко от едно дълбоко чувствуване на изкуството Гьоте изказа думите: "комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Без да станем чрез това непоетични, можем да прибавим към това изказване едно допълнение: комуто изкуството започва да разкрива своята тайна, той чувствува едно почти неудържимо отвращение против неговия най-недостоен тълкувател, естетично-научното разглеждане. Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в смисъл на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, както на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме.
По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях.
Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях. По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха. А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното.
към текста >>
Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на
човечество
то, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях.
Сетивно свръхсетивното в неговото осъществяване чрез изкуството Само от едно дълбоко разбиране на света и преди всичко от едно дълбоко чувствуване на изкуството Гьоте изказа думите: "комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Без да станем чрез това непоетични, можем да прибавим към това изказване едно допълнение: комуто изкуството започва да разкрива своята тайна, той чувствува едно почти неудържимо отвращение против неговия най-недостоен тълкувател, естетично-научното разглеждане. Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в смисъл на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, както на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме. По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях.
Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях.
По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха. А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване.
към текста >>
Тези по-дълбоки тайни на простиращата се около нас природа се представят може би пред съвременното съзнание на
човечество
то даже твърде парадоксални, когато човек ги изкаже, но все пак има нещо, което именно от нашето време нататък прави този вид тайни, за които говоря, все по-популярни и по-популярни.
Обаче това е само едното. И когато пребродим художественото творчество и художественото наслаждение, ние можем добре да видим, че един род произведения на изкуството има един произход, който отговаря на тази нужда на човешката душа. Но съществува също един друг произход на художественото. Произходът, за който сега току що говорих, се крие в определено устройство на човешката душа, в нейния стремеж да има видения като свободно издигаща се нагоре представа. Другият произход се крие в това, че в самата природа са омагьосани тайни, които могат да бъдат намерени само тогава, когато човек се задоволи не да предполага научно това не е нужно в случая -, а да чувствува, кои са всъщност по-дълбоките тайни на разпространяващата се около нас природа.
Тези по-дълбоки тайни на простиращата се около нас природа се представят може би пред съвременното съзнание на човечеството даже твърде парадоксални, когато човек ги изкаже, но все пак има нещо, което именно от нашето време нататък прави този вид тайни, за които говоря, все по-популярни и по-популярни.
В природата има нещо, което не е само растящ, развиващ се и разцъфтяващ се живот, на което естествено се радваме при една здрава душа, а освен това в природата съществува нещо, което в обикновения смисъл наричаме смърт на живота, разрушение. В природата съществува нещо, което непрестанно разрушава и побеждава един живот чрез друг. Който може да чувствува това, ще може да чувствува, когато пристъпва към човешката форма, към естествената човешка форма нека изберем имен но този отличен пример -, че тази човешка форма съдържа в нейните отделни части нещо пълно с тайнственост: че във всеки момент тази форма, която се осъществява във външния живот, бива умъртвена чрез един по-висш живот. Тази е тайната на всеки живот: непрестанно и навсякъде един по-нисш живот бива умъртвен чрез един по-висш. Тази човешка форма, която е проникната от човешката душа, от човешкия живот, е постоянно убивана чрез човешката душа, чрез човешкия живот, бива постоянно победена.
към текста >>
Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на
човечество
то: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека.
Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой.
Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека.
Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него. /Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман. Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично.
към текста >>
/Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на
човечество
то между Луцифер и Ариман.
Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него.
/Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман.
Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично. Когато отново освобождаваме това, което е омагьосано в природата, ние разтваряме природата, ние разтваряме природата в нейните свръхсетивни сили. Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или умствено-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот? Ние стигаме до там, да освободим нещо свръхсетивно, да го освободим от сетивното, докато иначе то е омагьосано в сетивното.
към текста >>
Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на
човечество
то в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично.
Такива неща се е опитал да постигне Ходлер. Днес те отговарят напълно на копнежите на хората на изкуството. Можем да кажем, че двата извора на изкуството отговарят на най-дълбоките нужди, на несъзнателните нужди на човешката душа. Да бъде създадено едно задоволяване на това, което всъщност иска да се превърне във видение, това винаги ще се превръща повече или по-малко в експресионистичната форма на изкуството, макар и да не трябва да отдаваме голямо значение на тази характерна дума. И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството.
Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично.
Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно. Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески. Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство.
към текста >>
Болестното ще връхлети
човечество
то именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно.
Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство. Когато тези два източника на изкуството се проявят чувствено в човешката душа, тогава ще се види без съмнение, колко здраво е чувствувал Гьоте, когато за определен момент на живота такива неща са винаги разбира се едностранчиви той чувствувал истински художественото в музиката, като е казал: музиката представлява затова най-висшето в изкуството както казах, това е едностранчиво, защото всяко изкуство може да стигне до тази висота, но когато характеризираме, ние винаги характеризираме едностранчиво -, музиката представлява най-висшето затова, защото тя никак не е в състояние да подражава нещо от природата, а е съдържание и форма в нейния собствен елемент. Но така всяко изкуство става съдържание и форма в неговия първичен елемент, когато изтръгва по посочения начин от природата нейните тайни, не чрез измисляне, не чрез измъдруване, а чрез откриване на сетивно-свръхсетивното в нея. Аз вярвам, че без съмнение в самата душа има често пъти един много тайнствен процес, когато насочим дълбоко вниманието върху сетивно-свръхсетивното в природата. Самият Гьоте е употребил този израз "сетивно-свръхсетивно".
към текста >>
И понеже
човечество
то никога не може да съществува без свръхсетивното, понеже самото сетивно би загинало, ако то не би живяло в свръхсетивното, то ще осъществи чрез своите собствени нужди все повече и повече това, което Гьоте е казал:
Това, в което проникваме, доставя обаче най-голямото доказателство за това, че изкуството няма нужда да копира просто сетивното или да изразява свръхсетивното, чисто духовното, чрез което би се заблудила към две страни, но че изкуството може да даде форма, може да изрази това, което е сетивно в свръхсетивното, свръхсетивно в сетивното. Ние сме може би в най-истинския смисъл на думата натуралисти именно чрез това, че познаваме сетивно-свръхсетивното и ставаме натуралисти именно по отношение на сетивно-свръхсетивното тъкмо затова, защото можем да го схванем само тогава, когато сме същевременно супер натуралисти. И, както вярвам, така в душата ще могат да се развият истински художествени изживявания, могат да се развият така, че да възбудят също художественото разбиране, художествената наслада. Но този начин човек ще може да развие по определен начин в самия себе си способността да живее художествено в изкуството. Без съмнение обаче именно едно такова интензивно по-дълбоко разглеждане на сетивно-свръхсетивното и неговото осъществяване чрез изкуството ще направи разбираемо Гьотевите дълбоко чувствувани, излезли от дълбоко разбиране на света думи, от които аз изходих, думите, които искат да изразят по един обхватен начин нашето отношение като човек към изкуството тогава, когато сме в състояние да схванем дълбоко изкуството в неговото отношение към истинската, също към свръхсетивната действителност.
И понеже човечеството никога не може да съществува без свръхсетивното, понеже самото сетивно би загинало, ако то не би живяло в свръхсетивното, то ще осъществи чрез своите собствени нужди все повече и повече това, което Гьоте е казал:
"Комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
към текста >>
51.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на
човечество
то, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Искам да цитирам едно негово изказване, което се отнася за човешкото разглеждане на природата. Изказването е малко радикално. Този господин казва именно, че природата е тайнствена на всички страни и че човекът, когато той чувствува действително на всички страни тайнствеността на природата, не може да стори друго, освен да почувствува в душата си безкрайното нищожество на своето собствено същество. Природата се разпростира неизмеримо в нейната вечност и ние би трябвало всъщност да чувствуваме, че с нашите представи и идеи върху природата стоим пред нея само зяпайки! Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че фактически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата.
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с мисълта срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа. Така се чувствува човек при разглеждането на природата. Когато чувствуваме себе си по отношение на духовния живот, по отношение на свръхсетивния живот, трябва да се изкажем различно. Може би този свръхсетивен живот, когато той се представя в нас, е макар и незначителен, детски, но ние чувствуваме една вътрешна необходимост да изкажем това, което духът ни открива в душата. И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също както израстваме като дете, или както се научаваме да говорим.
към текста >>
Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на
човечество
то: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата.
Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта. Това би било нещо, което би ни проникнало именно с мисли, обаче не би ни довело до нещо художествено. Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено. Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство.
Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата.
Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство. Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена. И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непосредствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване. Чрез изкуството не може да бъде осъществено нито сетивното, нито свръхсетивното, а само сетивно-свръхсетивното. От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата?
към текста >>
52.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ако това изискване на времето не бъде изпълнено,
човечество
то ще навлезе в една задънена улица на културата.
Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ. Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество. В действителност това възпрепятствуване не съществува. Но ние живеем в една епоха, в която чрез една историческа необходимост душата е тласкана да превърне в нещо съзнателно това, което е съществувало наивно подсъзнателно. Само този разбира днес времето, в което живеем, който превръща несъзнателното все повече в свободното схващане на съзнателното.
Ако това изискване на времето не бъде изпълнено, човечеството ще навлезе в една задънена улица на културата.
Изкуството не може да бъде познато чрез обикновената наука, ето защо художникът отхвърля тази естетика. Обаче ясновидството развива една наука, която не отнема на изкуството росата на цветята, когато тя се стреми да разбере. Ясновидството е достатъчно подвижно, за да разбере изкуството. Ето защо някой може да разбере като факт на днешното време, че трябва да бъде построен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така както Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом. Той казва: "Който може да се потопи само чувствувайки в това, което днес може да бъде изпитано от божествено-духовното, а не иска да проникне в него познавайки, той прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
към текста >>
Така щото като плод на правилните усилия в едно здраво бъдеще чрез светлината на ясновидството и чрез топлината на изкуството в бъдещето развитие на
човечество
то ще може да действува един пълен със значение импулс.
Обаче ясновидството развива една наука, която не отнема на изкуството росата на цветята, когато тя се стреми да разбере. Ясновидството е достатъчно подвижно, за да разбере изкуството. Ето защо някой може да разбере като факт на днешното време, че трябва да бъде построен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така както Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом. Той казва: "Който може да се потопи само чувствувайки в това, което днес може да бъде изпитано от божествено-духовното, а не иска да проникне в него познавайки, той прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата". Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина.
Така щото като плод на правилните усилия в едно здраво бъдеще чрез светлината на ясновидството и чрез топлината на изкуството в бъдещето развитие на човечеството ще може да действува един пълен със значение импулс.
към текста >>
53.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на
човечество
то, когато се е родил говорът.
Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел. Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява.
Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът.
Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана. Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него.
към текста >>
Това не е вече за нашето време, то би заблудило
човечество
то.
Това е нещо, което става в подсъзнанието и за което душата не знае нищо. Днешната физиология и биология е по отношение на тези неща още почти напълно незнаеща; обаче това ще стане една много разпространена наука. Във времената, които не могат вече да бъдат наши, духовния живот трябваше да бъде търсен по друг начин. Обаче времето на този начин да се търси духовният живот и вече минало, минало е времето да бъде търсена духовна наука по източно-индийски начин. Това можем да проучим по-късно, обаче напълно се греши, когато се вярва, че трябва да се върнем към индийските методи.
Това не е вече за нашето време, то би заблудило човечеството.
Нашите методи са много по-интелектуални, все пак проучвайки нещата може да се види, какво е искало древното индийство. Една голяма част на обучението за постигане на по-висше позна ние се състоеше при индийците в ритмично подреждане на хода на дишането: те искаха да регулират процеса на дишането. Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че ученикът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на дихателния процес това, което аз описах. Индиецът го изпитваше чрез това, че се стараеше да чувствува процеса на дишането, който се вълнува нагоре и надолу. Нашите методи са други.
към текста >>
На това почива определен напредък в развитието на
човечество
то.
Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че ученикът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на дихателния процес това, което аз описах. Индиецът го изпитваше чрез това, че се стараеше да чувствува процеса на дишането, който се вълнува нагоре и надолу. Нашите методи са други. Който проследи това с разбиране, ще намери, че ние не трябва да се вживяваме в организма по този физически начин, а се стараем да уловим по пътя на медитацията от интелекта това, което тече надолу, и чрез упражненията на волята да уловим това, което тече нагоре. По този начин ние се стараем да застанем с нашия душевен живот срещу течението и да го почувствуваме, когато това течение отива нагоре и слиза надолу.
На това почива определен напредък в развитието на човечеството.
Това е нещо, за което науката и всеки дневното съзнание не знаят нищо, но душата го знае в нейните глъбини. Това, което душата знае и изживява по този начин, може да бъде издигнато в съзнанието при особени отношения. То бива издигнато в съзнанието, когато човекът е една художествена натура по отношение на музиката. Чрез какво става това? В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното.
към текста >>
Ние живеем в такова време, когато
човечество
то трябва да стане все по-съзнателно и по-съзнателно, все по-свободно и по-свободно.
В такива изрази се крие много истина. Всъщност изворите, от които художникът черпи, когато той е истински художник и има отношение към действителността, са същите извори, от които черпи ясновидецът, при когото само това, което трябва да остане импулс в своето действие, се явява сега в съзнанието, докато, когато импулсът остава в подсъзнанието, той издига в съзнанието това, което художникът създава във видимата форма. От това се вижда, че тези области са строго разделени в човешкото изживяване. Ето защо неоснователен е страхът, който се проявява от много хора на изкуството, че първичността на изкуството се изгубва чрез ясновидството. Ясновидството се развива при същите състояния, които можем да отделим от художественото творчество и изживяване, но двете не могат да си пречат, когато те са правилно изживяни. Напротив.
Ние живеем в такова време, когато човечеството трябва да стане все по-съзнателно и по-съзнателно, все по-свободно и по-свободно.
Ето защо върху изкуството трябва да бъде разлята светлината на ясновидството от самия художник и чрез това ще бъде построен мостът между несмущаващите се едно друго изкуство и ясновидство. Ние можем да разберем, че художникът се чувствува смущаван, когато се развива наука на изкуството по модела на по-новата естествена наука или на умствено-научната естетика, както тя се схваща днес. Едно познание, което прониква виждащо в действителното изкуство, една такава наука не съществува още днес; някога тя не ще бъде чувствувана от художниците като смущаваща, а като оплодотворяваща. Който микроскопира, знае как трябва да подходи, за да се научи да вижда правилно нещата. Както човек се прониква от вътре със способността да може правилно да микроскопира при това вътрешно виждане не пречи на външното, а го подбужда -, така ще дойде време, когато действителното ясновидство ще пропива, ще подпомага и прониква плодотворно елементарната продуктивна способност на художника.
към текста >>
Който прозира това, знае, че ще бъде за благото на
човечество
то в настоящето и в бъдещето, когато хората ще потърсят все повече и повече духовните неща, духовното познание.
Той казва: "Който иска само да се потопи с чувствата в това, което днес може да се узнае за божествено-духовното, а не да проникне в него чрез познанието, прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата". Това характеризира, на каква точка на нашата култура се намираме ние. Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание. Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус. По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде построен между изкуството и ясновидството.
Който прозира това, знае, че ще бъде за благото на човечеството в настоящето и в бъдещето, когато хората ще потърсят все повече и повече духовните неща, духовното познание.
Светлина на ясновидството трябва да свети в изкуството, за да може топлината и величието на изкуството да действува плодотворно върху широтата и величието на хоризонта на ясновидството. Това е необходимо за изкуството, което иска да се потопи в истинското съществувание, както ние се нуждаем от това, за да можем да овладеем задачите, кои то все повече ще се изправят пред нас от неопределените дълбочини на човечеството.
към текста >>
Това е необходимо за изкуството, което иска да се потопи в истинското съществувание, както ние се нуждаем от това, за да можем да овладеем задачите, кои то все повече ще се изправят пред нас от неопределените дълбочини на
човечество
то.
Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание. Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус. По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде построен между изкуството и ясновидството. Който прозира това, знае, че ще бъде за благото на човечеството в настоящето и в бъдещето, когато хората ще потърсят все повече и повече духовните неща, духовното познание. Светлина на ясновидството трябва да свети в изкуството, за да може топлината и величието на изкуството да действува плодотворно върху широтата и величието на хоризонта на ясновидството.
Това е необходимо за изкуството, което иска да се потопи в истинското съществувание, както ние се нуждаем от това, за да можем да овладеем задачите, кои то все повече ще се изправят пред нас от неопределените дълбочини на човечеството.
към текста >>
54.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на
човечество
то да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н.
Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада. Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи. Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане. От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието.
Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н.
между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото. Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят. Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност.
към текста >>
Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на
човечество
то ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото.
Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека".
към текста >>
Също така, развивайки се по-нататък,
човечество
то ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание. Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят. Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато.
към текста >>
Бих могъл да кажа, че към много неща, които действуват поощряващо върху
човечество
то, принадлежи също и това.
Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога не е имал една живописна четка в ръката си и не знае нищо от това, което може да направи, не би трябвало да съди изхождайки от абстрактни принципи. Критика вън от изкуството, критикуваща критика, ще трябва да отстъпи може би на заден план, когато ще настъпи приятелство между изкуство и ясновидството. Но точно това, което тук се разбира под модерна Духовна Наука, е нещо съвършено различно от онова, което по-рано се е наричало естетика и се нарича и днес така. Художници са ми казвали, че такива хора те наричат "естетически мърморковци". Естетическо мърморене не е това, което разбираме тук, а то е едно живеене в същия елемент, в който живее също и художникът, само че ясновидецът изживява в чисто духовното това, на което художникът дава форма.
Бих могъл да кажа, че към много неща, които действуват поощряващо върху човечеството, принадлежи също и това.
Аз вярвам, че ще престанат времената, в които хората са мислели, че елементарното, първичното в изкуството бива възпрепятствувано от това, което бива изследвано чрез духа. Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си. Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството.
към текста >>
Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на
човечество
то.
Бих могъл да кажа, че към много неща, които действуват поощряващо върху човечеството, принадлежи също и това. Аз вярвам, че ще престанат времената, в които хората са мислели, че елементарното, първичното в изкуството бива възпрепятствувано от това, което бива изследвано чрез духа. Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си. Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството.
Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството.
Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят. Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
към текста >>
Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в
човечество
то с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството. Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят. Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
към текста >>
55.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това, което
човечество
то има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на съзнанието за всички области на живота.
Дорнах, 12 септември 1920 г. Свръхсетивния произход на изкуството
Това, което човечеството има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на съзнанието за всички области на живота.
Човечеството живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта. При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята. Нашият живот не включва в себе си само онова, което ние сме и вършим между раждането и смъртта, а също и онова, което ние сме и вършим между смъртта и едно ново раждане. Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта. Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят.
към текста >>
Човечество
то живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта.
Дорнах, 12 септември 1920 г. Свръхсетивния произход на изкуството Това, което човечеството има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на съзнанието за всички области на живота.
Човечеството живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта.
При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята. Нашият живот не включва в себе си само онова, което ние сме и вършим между раждането и смъртта, а също и онова, което ние сме и вършим между смъртта и едно ново раждане. Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта. Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят. Аз вярвам, че за човека може да възникне определен въпрос, когато той разглежда целия обсег на нашия художествен живот.
към текста >>
Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото
човечество
то по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек.
Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства. Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват. Нека насочим например погледа към поетическото изкуство.
Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек.
И какво прави то? То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата. То прави нещо, което прозаичният човек намира като излишно в живота. То дава форма на онова, което вече неоформено би дало смисъл, който искаме да свържем с него. Когато при едно рецитиране, което е действително изкуство, си създаваме едно чувство за това, какво прави първо поетическия художник от призовото съдържание, ние отново стигаме до особения характер на чувствата.
към текста >>
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на
човечество
то, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта. Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот. И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането. А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот. Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта. А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло.
към текста >>
И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако
човечество
то иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното.
Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е. върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта. Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят. По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира. Навсякъде, където се създава изкуство от едно истинско художествено настроение и разбиране, изкуството е един свидетел за връзката на човека със свръхсетивните светове.
И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното.
Как би могло да бъде другояче? Духовната Наука иска да представи непосредствено също свръхсетивното, следователно тя трябва да създаде също от себе си едно такова изкуство. И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят. Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения.
към текста >>
Това е внасянето на свръхсетивното в обикновеното съзнание, което трябва да бъде отново разширено, ако
човечество
то не трябва да потъне по-нататък в онова, в което е навлязло чрез това, че съзнанието се е свило до такава степен и живее всъщност още само в това, което протича между раждането и смъртта и най-много оставя да му се проповядва за това, което съществува в свръхсетивния свят
Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно. Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас.
Това е внасянето на свръхсетивното в обикновеното съзнание, което трябва да бъде отново разширено, ако човечеството не трябва да потъне по-нататък в онова, в което е навлязло чрез това, че съзнанието се е свило до такава степен и живее всъщност още само в това, което протича между раждането и смъртта и най-много оставя да му се проповядва за това, което съществува в свръхсетивния свят
Вие виждате, че навсякъде стигаме до Духовната Наука, когато говорим за най-важните културни нужди на настоящото време.
към текста >>
56.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние можахме и можем да чуем навсякъде този тон минаващ през онова, което Новалис е разкрил на
човечество
то и тогава не можем другояче, освен да си кажем: това, което е душа, което е дух, то се яви там, за да остане поетическо, за да може чрез усвояване на пространството и времето да претопи поетически това време и това пространство.
Имаме впечатлението, че тук в света е дошла една душа, която е донесла със себе си духовно-душевното в неговата най-чиста форма, че то е одушевявало и одухотворявало цялото тяло, и че в душевното устройство, което е било духовно и душевно, то е приело пространството и времето така, че пространството и времето, изхвърляйки тяхната външна същност, са се явили отново поетично в душата на Новалис. В поезията на Новалис имаме като едно поглъщане на пространството и времето. Ние виждаме, че поезията влиза в света със силна душа или със силен дух, и от нейната сила тя си подрежда едно пространство и едно време. Но та преодолява пространството и времето, като претопява пространството и времето чрез силата на човешката душа и това претопяване на пространството и времето чрез силата на човешката душа се крие психологията на поезията. Обаче през този процес на претопява нето на пространството и времето при Новалис звучи нещо, което се е намирало вътре в тях като един дълбок основен елемент.
Ние можахме и можем да чуем навсякъде този тон минаващ през онова, което Новалис е разкрил на човечеството и тогава не можем другояче, освен да си кажем: това, което е душа, което е дух, то се яви там, за да остане поетическо, за да може чрез усвояване на пространството и времето да претопи поетически това време и това пространство.
Но първо остана нещо като основа на това душевно естество, което лежи най-дълбоко в човешката душа, лежи така дълбоко, че може да бъде открито като формираща сила, като оформя най-дълбоките вътрешни отношения на самия човешки организъм, живеейки като душа в най-дълбоката вътрешност на човека. Като основен елемент във всичко поетическо създадено от Новалис живееше музикалното, звучащият художествен живот, който се изявява от хармонията на света и който е също творческият елемент, който работи най-интимно, най-вътрешно художествено върху човешкото същество. Ако се опитаме да проникнем в онази сфера, където духовно-душевното твори най-вътрешно в човека, ние стигаме до едно музикално оформяне в човека и тогава си казваме: преди музикантът да направи неговите тонове да звучат навън в света, самата музикална същност е обхванала съществото и първо е въплътила, оформила в неговото човешко същество музикалното, и музикантът проявява онова, което първо мировата хармония е вложила несъзнателно в основите на неговата душа. На това почива пълното с тайнственост действие на музиката. На това почива фактът, че по отношение на музикалното можем да кажем говорейки само: музикалното изразява най-вътрешното човешко чувство.
към текста >>
57.
Съдържание
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Човешкият говор първичното изкуство на
човечество
то.
Изкуството материално проявление на свръхсетивно съдържание във форми, цветове, думи и звуци. Художественото творчество човешката борба за хармония между Дух и материя. Епохата на Гьоте и Шилер. Романтика и класика в изкуството. 5.Пета лекция, 8 Юни 1923
Човешкият говор първичното изкуство на човечеството.
Възникване на древната поезия. Перспективата с оглед на пространството и на цветовете. Сикстинската Мадона на Рафаело. 6.Шеста лекция, 9 Юни 1923 Духът и неговата противоположност в живописта.
към текста >>
58.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Във връзка с темите, които напоследък изложих пред Вас, днес бих желал да продължа моето изследване върху еволюцията на
човечество
то през следхристиянските епохи и да насоча Вашето внимание към някои подробности, които ще се окажат доста съществени, именно като добавка към моите предишни лекции.*1
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27 Май 1923
Във връзка с темите, които напоследък изложих пред Вас, днес бих желал да продължа моето изследване върху еволюцията на човечеството през следхристиянските епохи и да насоча Вашето внимание към някои подробности, които ще се окажат доста съществени, именно като добавка към моите предишни лекции.*1
Когато се вгледаме назад в еволюцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи. И напълно естествено, тези душевни качества са твърде различни за отделните епохи. Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна. Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно. Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век.
към текста >>
Когато се вгледаме назад в еволюцията на
човечество
то, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27 Май 1923 Във връзка с темите, които напоследък изложих пред Вас, днес бих желал да продължа моето изследване върху еволюцията на човечеството през следхристиянските епохи и да насоча Вашето внимание към някои подробности, които ще се окажат доста съществени, именно като добавка към моите предишни лекции.*1
Когато се вгледаме назад в еволюцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи.
И напълно естествено, тези душевни качества са твърде различни за отделните епохи. Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна. Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно. Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век. А преходния момент имаме в лицето на 8 предхристиянски век, като по този начин бихме могли да се върнем и още по-назад в миналото.
към текста >>
Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на
човечество
то по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27 Май 1923 Във връзка с темите, които напоследък изложих пред Вас, днес бих желал да продължа моето изследване върху еволюцията на човечеството през следхристиянските епохи и да насоча Вашето внимание към някои подробности, които ще се окажат доста съществени, именно като добавка към моите предишни лекции.*1 Когато се вгледаме назад в еволюцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи. И напълно естествено, тези душевни качества са твърде различни за отделните епохи.
Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна.
Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно. Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век. А преходния момент имаме в лицето на 8 предхристиянски век, като по този начин бихме могли да се върнем и още по-назад в миналото. В нашите кръгове често сме изтъквали, колко прав е всъщност един историк като Херман Грим*3 който твърди, че фактически цялостното разбиране, цялостното историческо разбиране на съвременния човек е възможно само до епохата на древния Рим. Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите представи, или поне приблизително същите представи, които са валидни и днес, макар и в недобър смисъл, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък.
към текста >>
След като не вижда връзката между мислите и предметите, днешното
човечество
трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от физическия свят, да се абстрахира от физическото звездно небе, от физическия годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия.
А по-късно настъпи елинската култура, когато, превръщайки се в гражданин на Земята, човекът започна да усеща себе си като обезбожествен. Сега вече стана необходимо Боговете да бъдат търсени на Земята. Поглеждайки към звездите, древният човек стигаше до познанието за Боговете. А гърците, за да стигнат до Боговете, освен от звездите, се нуждаеха и от някакъв личен елемент. И в хода на времето тази потребност ставаше все по-силна.
След като не вижда връзката между мислите и предметите, днешното човечество трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от физическия свят, да се абстрахира от физическото звездно небе, от физическия годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия.
За да намери отново божествено-духовния елемент в сетивно-физическия свят, човекът трябва да се научи й да възприема този елемент като нещо, което не е свързано със сетивните възприятия. Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад.
към текста >>
Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на
човечество
то, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род.
И в хода на времето тази потребност ставаше все по-силна. След като не вижда връзката между мислите и предметите, днешното човечество трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от физическия свят, да се абстрахира от физическото звездно небе, от физическия годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия. За да намери отново божествено-духовния елемент в сетивно-физическия свят, човекът трябва да се научи й да възприема този елемент като нещо, което не е свързано със сетивните възприятия. Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род.
Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род.
Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад. С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия. И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия.
към текста >>
Днешното
човечество
изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие.
Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите.
Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент. И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят. Днес аз отново се опитах да говоря от една гледна точка, която ще Ви помогне да разберете как антропософията възниква като една истинска необходимост за съвременния етап от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Днес аз отново се опитах да говоря от една гледна точка, която ще Ви помогне да разберете как антропософията възниква като една истинска необходимост за съвременния етап от еволюцията на
човечество
то.
И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите. Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент. И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят.
Днес аз отново се опитах да говоря от една гледна точка, която ще Ви помогне да разберете как антропософията възниква като една истинска необходимост за съвременния етап от еволюцията на човечеството.
към текста >>
59.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Естествено, това е свързано с вече споменатата антипатия, която днешното
човечество
изпитва към изкуствата.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 1 Юни 1923 Един от резултатите на правилно разбираната и правилно прилагана антропософска Духовна наука ще бъде този, че тя ще се окаже плодотворна за всеки вид изкуство. За нашето съвремие е характерно тъкмо това, че поривът към изкуството е до голяма степен притъпен. Да, бихме могли да добавим, че дори всред антропософските кръгове не винаги е налице пълно разбиране за нашите непрекъснати усилия да влеем до възможно най-голяма степен художествения елемент в самото Антропософско Движение.
Естествено, това е свързано с вече споменатата антипатия, която днешното човечество изпитва към изкуствата.
Нека да спомена и още нещо, а именно, че Гьоте беше един от последните велики умове на нашето време, които имаха силното усещане за единството между духовния живот и различните видове изкуства, защото по-късно хората започнаха все повече и повече да гледат на изкуството като на нещо, което всъщност не представлява някаква жизнена необходимост, а по-скоро е бих казал един вид лукс, прибавен към живота. И нищо чудно, че при това положение изкуството постепенно придоби характеристиките на лукса. Обаче древните хора, както често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния свят благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация. Разбира се, ако се ръководим от днешните критерий; бихме могли да изпитваме известна сдържаност към някои от изкуствата, характерни за Ориента или за Африка, обаче не това е важното. Важно е не как се отнасяме към отделните изкуства, а как да включим художествения елемент в светоусещането на нашите съвременници.
към текста >>
Ето какви бяха религиозно-културните грижи на древното
човечество
.
Човекът може да стъпи на Земята само благодарение на това, че притежава своето физическо тяло, с чиято помощ се справя със Земните минерали, растения, животни. Обаче след като умирайки, той отхвърли физическото тяло, душата остава като гола и започва да търси онези условия, които са характерни само за духовния свят. И тогава душата, понеже вече е напуснала физическото тяло, би трябвало да си каже: Как сега аз мога да премина през нечистата природа на животните, за да изляза извън Земната област? Как сега аз мога да премина през онези процеси, които привличат и сгъстяват светлината в растителното царство, как да се измъкна от това растително царство, как мога да литна из необятните простори на светлината, след като съм свикнала да живея на Земята в сгъстената чрез растенията светлина? Как да се издигна над минералите, с които като душа аз навсякъде се сблъсквам, след като вече не мога да ги разтворя чрез соковете на моето тяло?
Ето какви бяха религиозно-културните грижи на древното човечество.
И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят. Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят. Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство.
към текста >>
И така, ако си послужим с древните изрази на европейската митология, в човешката глава живеят: Асгард, замъкът на Боговете, горе; по средата е Митгард, същинската родина на Земното
човечество
; а долу е Йотунхайм, отечеството на Великаните, на Земните Духове.
всичко онова, което кръжи около Земята. В нашите гърди ние се нуждаем от въздуха, който обгръща Земята, нуждаем се от светлината, която струи около Земята и така нататък. Обаче както целият наш организъм няма никакво отношение към горното сферично засводяване на главата отношението включва само съответните градивни субстанции то нашите гърди вече показват определено отношение към формирането на носа, към всичко онова, което представлява средната част на главата. После ние стигаме до устата: тя също има отношение към троичното устройство на човека, респективно към храненето, храносмилането, изобщо към така наречения от нас „двигателно-веществообменен човек“. Ние виждаме, как онова, което е слязло от Небето, за да формира на Земята метаморфозирайки силите на останалата част от тялото нашата глава, в своето величествено засводяване показва родство именно с Небето, как в средната си част то има родство с обкръжението на Земята, а в долната си част, устата, то е вече напълно свързано с тежестта, с гравитацията, с материалните Земни субстанции.
И така, ако си послужим с древните изрази на европейската митология, в човешката глава живеят: Асгард, замъкът на Боговете, горе; по средата е Митгард, същинската родина на Земното човечество; а долу е Йотунхайм, отечеството на Великаните, на Земните Духове.
Асгард Митгард Йотунхайм Ако разглеждаме всичко това с абстрактни понятия, то остава неясно. Но ако обхванем човешката глава с художествен поглед и вникнем в нейния духовен произход, ако видим как до известна степен в главата присъствуват Небето, Земята и Ада, при което, естествено, Адът не е някакво свърталище на Дяволи, а само Йотунхайм, отечеството на Великаните, тогава нещата стават ясни. И тогава в човешката глава ние отново имаме целия човек. Или казано с други думи: Ние стигаме до правилно разбиране за човешката глава само тогава, когато в за сводената й горна част виждаме не друго, а чистия спомен за предишната инкарнация на човека, когато в средната й част, намираща се под очите, където са носът и ушите виждаме същия спомен, само че помра чен от Земната атмосфера, а в очертанията на устата онази форма, която вече изцяло е подчинена на Земните условия.
към текста >>
И ако
човечество
то изобщо иска да се спаси от тази повсеместна бездуховност, един от факторите за това спасение ще се окаже поривът към изкуството.
Ето защо, бих могъл да кажа, за нехудожествените натури е истинско изтезание, ако по искат да влязат в съзвучие с антропософията. Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека. Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща. Тази е, бих искал да кажа, първата част от моето изложение, с която ясно посочвам, как бездуховността на нашето време се проявява във всички възможни области на живота. Между другото тази бездуховност се проявява и в бездуховното становище, което хората имат към изкуството.
И ако човечеството изобщо иска да се спаси от тази повсеместна бездуховност, един от факторите за това спасение ще се окаже поривът към изкуството.
Антропософията действително може да ни отвори вратата, зад която кипи истинският живот, свързан с изкуството.
към текста >>
60.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Вчера аз се опитах да покажа как антропософските възгледи за света ни отвеждат дотам, че изкуството от ново има шанс да бъде прието от
човечество
то, и то по един много по-интензивен начин, отколкото това е възможно под влиянието на материализма и натурализма.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 2 Юни 1923
Вчера аз се опитах да покажа как антропософските възгледи за света ни отвеждат дотам, че изкуството от ново има шанс да бъде прието от човечеството, и то по един много по-интензивен начин, отколкото това е възможно под влиянието на материализма и натурализма.
Опитах се да покажа, ако ми позволите този израз, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния свят. После се опитах да насоча вниманието Ви върху това, как самият човек, взет в неговия цялостен облик, може да бъде разглеждан по чисто художествен път, като изтъкнах космическата предистория на човешката глава. Нека още веднъж да разгледаме основните моменти от този троичен художествен мироглед. От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, както това става например при смъртта. Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят.
към текста >>
Естествено, Вие разбирате, че аз нямам нищо против пространствения усет, защото да вмъкне пространствената перспектива върху платното това беше един строго необходим момент от еволюцията на
човечество
то; самопонятно е, че рано или късно трябваше да се стигне до този момент.
Днес, в Петата следатлантска епоха живописта решително е тръгнала по онзи път, който води в натурализма. Това проличава и от факта, че всъщност живописците из губиха истинското разбиране за цветовете, а в по-ново време основното усещане на живописците се превърна, бих казал, в едно изопачено пластично усещане. На художническото платно днес ние бихме искали да видим един пластично изваян човешки портрет. Нещо подобно забелязваме и при пространствената перспектива, която се утвърди едва през Петата следатлантска епоха: нещата пред и зад перспективната линия изглеждат различно, или казано с други думи, тя се стреми към едно неестествено изображение на пространствените форми. Но по този начин предварително се отрича главното изразно средство на художника, защото той твори не в „пространството“, а в „повърхността“ и е пълно безумие, ако някой апелира към неговия пространствен усет, понеже неговият първичен елемент се съдържа именно в повърхността.
Естествено, Вие разбирате, че аз нямам нищо против пространствения усет, защото да вмъкне пространствената перспектива върху платното това беше един строго необходим момент от еволюцията на човечеството; самопонятно е, че рано или късно трябваше да се стигне до този момент.
Но занапред този момент трябва да бъде преодолян! Не става дума за това, че бъдещите поколения ще престанат да разбират перспективата. Ние трябва да разбираме перспективата, но наред с това трябва отново да се върнем и към цветната перспектива. За тази цел, естествено, е необходимо не само някакво теоретично разбиране, защото творческият импулс никога не идва от теоретичните постановки. Ето защо аз отново бих искал да Ви припомня това, което изтъкнах тук в моите лекции върху цветовете*13 и което после Алберт Щефен преразказа толкова увлекателно, така че неговият преразказ се оказа по-лесен за разбиране от моите собствени думи.
към текста >>
И така, нека накрая да изразя моята надежда, че рано или късно,
човечество
то действително ще се изтръгне от оковите на натурализма, че то решително ще се дефилистеризира, депедантизира и т.н.
Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата. Виждате ли, когато действително навлизаме в духовната същност на мировите явления, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да оживотворим и оцветим мъртвите до този момент абстрактни представи. И сега, бих казал, съвсем неочаквано идейното описание се превръща в художествено описание, защото художественият елемент живее във всичко онова, което е разположено около самите нас. Ето защо, винаги се налага да съживяваме тези абстрактни и дръзки понятия физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло изобщо всички онези дръзки праволинейни и непогрешими дефиниции, цялото ужасяващо-научно, филистерско мислене, и непрекъснато да го превръщаме в живи художествени цветове и форми. И това е една вътрешна, а не външна потребност на антропософското светоусещане.
И така, нека накрая да изразя моята надежда, че рано или късно, човечеството действително ще се изтръгне от оковите на натурализма, че то решително ще се дефилистеризира, депедантизира и т.н.
Днес то е затънало в педантизъм, филистерство и заклинания в правотата на всевъзможни абстрактни теории. Всички се кълнат в „практическата“ стойност на тези абстрактни теории, макар че всъщност те са най-непрактическото нещо в света. Да, човечеството е затънало в своя „практицизъм“ и се нуждае от полета на Духа. И докато хората подготвяйки се за този полет не положат необходимите лични усилия, антропософията не може да пусне корени, защото в една нехудожествена среда тя се задъхва и умира. Тя може да диша свободно само в условията на една художествена среда.
към текста >>
Да,
човечество
то е затънало в своя „практицизъм“ и се нуждае от полета на Духа.
Ето защо, винаги се налага да съживяваме тези абстрактни и дръзки понятия физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло изобщо всички онези дръзки праволинейни и непогрешими дефиниции, цялото ужасяващо-научно, филистерско мислене, и непрекъснато да го превръщаме в живи художествени цветове и форми. И това е една вътрешна, а не външна потребност на антропософското светоусещане. И така, нека накрая да изразя моята надежда, че рано или късно, човечеството действително ще се изтръгне от оковите на натурализма, че то решително ще се дефилистеризира, депедантизира и т.н. Днес то е затънало в педантизъм, филистерство и заклинания в правотата на всевъзможни абстрактни теории. Всички се кълнат в „практическата“ стойност на тези абстрактни теории, макар че всъщност те са най-непрактическото нещо в света.
Да, човечеството е затънало в своя „практицизъм“ и се нуждае от полета на Духа.
И докато хората подготвяйки се за този полет не положат необходимите лични усилия, антропософията не може да пусне корени, защото в една нехудожествена среда тя се задъхва и умира. Тя може да диша свободно само в условията на една художествена среда. Ако бъде разбирана правилно, антропософията ще ни отведе в художествената област, без при това да изгуби ни най-малко от своята познавателна стойност.
към текста >>
61.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на
човечество
то.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 3 Юни 1923 Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората. Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето. В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа.
Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството.
В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав. И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем. Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност.
към текста >>
И колко гордо е съвременното
човечество
със своето външно, натуралистично познание!
И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем. Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност. Но от друга страна аз нося нещо в моята човешка същност, което е образ на един съвсем друг свят, или на съвсем други светове, коренно различни от всичко онова, което изживявам тук между раждането и смъртта. Нека да се спрем на тези чувства, които току що охарактеризирах именно от антропософска гледна точка и които имат отношение към познанието. С помощта на познанието човекът се стреми да проникне в тайните, в загадките на мировото съществувание.
И колко гордо е съвременното човечество със своето външно, натуралистично познание!
И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание. Пред човешкия поглед се откриха забележителни закономерности на външния природен свят. Обаче тъкмо по отношение на тези природни закономерности днешната естествена наука ако тя сериозно се за мисли върху своята действителна същност следва да признае: Всъщност, благодарение на сетивното познание, опиращо се на човешкото физическо тяло, ние стигаме само до преддверието на същинските мирови тайни, обаче не успяваме да проникнем в тях. И от заниманията си с антропософията ние добре знаем, че за да проникнем в тях, често пъти се налага да минем през сериозни вътрешни опасности и че за да контролира своите мисли, чувства и воля, човекът се нуждае от едно вътрешно укрепване. Ето защо прекосяването на това преддверие ние обозначаваме като един вид среща с Пазачът на прага.
към текста >>
И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното
човечество
е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание.
Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност. Но от друга страна аз нося нещо в моята човешка същност, което е образ на един съвсем друг свят, или на съвсем други светове, коренно различни от всичко онова, което изживявам тук между раждането и смъртта. Нека да се спрем на тези чувства, които току що охарактеризирах именно от антропософска гледна точка и които имат отношение към познанието. С помощта на познанието човекът се стреми да проникне в тайните, в загадките на мировото съществувание. И колко гордо е съвременното човечество със своето външно, натуралистично познание!
И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание.
Пред човешкия поглед се откриха забележителни закономерности на външния природен свят. Обаче тъкмо по отношение на тези природни закономерности днешната естествена наука ако тя сериозно се за мисли върху своята действителна същност следва да признае: Всъщност, благодарение на сетивното познание, опиращо се на човешкото физическо тяло, ние стигаме само до преддверието на същинските мирови тайни, обаче не успяваме да проникнем в тях. И от заниманията си с антропософията ние добре знаем, че за да проникнем в тях, често пъти се налага да минем през сериозни вътрешни опасности и че за да контролира своите мисли, чувства и воля, човекът се нуждае от едно вътрешно укрепване. Ето защо прекосяването на това преддверие ние обозначаваме като един вид среща с Пазачът на прага. Следователно, навлизането в духовно-божествените тайни на света винаги е свързано с преодоляване на определени опасности и през портата към свръхсетивния свят ние не можем да преминем такива, каквито съществуваме в обикновения живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено
човечество
е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството.
Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса. Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията.
Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството.
Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност. В епохата на Гьоте и Шилер ясно проличава, бих казал, величественият стил на самото мирово развитие. Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят.
към текста >>
Виждате ли, тъкмо начинът, по който едно такова течение като гьотеанизма*16, възникнал в първата половина на 19 век, оказва още по-рано влиянието си и върху една толкова възприемчива личност като Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден, както казах, би било редно да отбележим през тези дни, показва как в по-ново време се пробужда един вид спомен за онези древни епохи, когато
човечество
то отправяше поглед нагоре към божествено-духовния свят, за да го възвеличи в своите земни художествени произведения.
Повлиян от сериозността на Гьотевата епоха, Лудвиг Тик описа затрогващи подробности от срещите на художника с живота веднъж описвайки Шекспир при неговото навлизане в живота, и после, спирайки се на португалския поет, респективно на неговото сбогуване с живота. Понеже самият Лудвиг Тик все пак не беше толкова забележителна личност, а величието му се изразяваше главно в това, да откликва на Гьотевия дух, извънредно характерно е, как Тик се възпротивяваше срещу всички онези „действително практични хора“, които имаха художествени претенции, обаче бяха лишени от каквито и да са духовни импулси. Да, в известно отношение няма по-сполучлива сатира от тази, която в Синята брада Лудвиг Тик отправя срещу рицарските и разбойнически романи на своето време. Няма по-сполучлива сатира срещу сълзливото и сантиментално съчинителство, което претендира да има художествена стойност, а всъщност остава жалко хленчене и безкрайно мърморене по адрес на някакъв въображаем духовен свят нещо което Лудвиг Тик, особено като декламатор, несъмнено е усетил от известната творба на Тик Котаракьт с чизми. Замислена като отговор срещу сълзливи съчинители като Ифланд и бъбривци като Котцебус, тази творба просто им показва мястото, което те заслужават.
Виждате ли, тъкмо начинът, по който едно такова течение като гьотеанизма*16, възникнал в първата половина на 19 век, оказва още по-рано влиянието си и върху една толкова възприемчива личност като Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден, както казах, би било редно да отбележим през тези дни, показва как в по-ново време се пробужда един вид спомен за онези древни епохи, когато човечеството отправяше поглед нагоре към божествено-духовния свят, за да го възвеличи в своите земни художествени произведения.
В този случай ние виждаме истинския преход от онези древни епохи, когато живата връзка с духовния свят беше все още запазена, в нашата съвременна епоха, която е просто заслепена от сами по себе си впечатляващите постижения на естествените науки; ние виждаме как съвременното човечество никога няма да стигне до духовния свят, ако разчита единствено на себе си и продължава да отхвърля възможността за непосредственото духовно изследване с помощта на имагинацията, инспирацията и интуицията. Нека още веднъж и то тъкмо от наша гледна точка да насочим поглед към извънредно голямата сериозност, която вдъхновяваше тези хора. Гьоте, както и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния свят. И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който гърците са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения. Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те, гърците са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения гърците получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния свят.
към текста >>
В този случай ние виждаме истинския преход от онези древни епохи, когато живата връзка с духовния свят беше все още запазена, в нашата съвременна епоха, която е просто заслепена от сами по себе си впечатляващите постижения на естествените науки; ние виждаме как съвременното
човечество
никога няма да стигне до духовния свят, ако разчита единствено на себе си и продължава да отхвърля възможността за непосредственото духовно изследване с помощта на имагинацията, инспирацията и интуицията.
Понеже самият Лудвиг Тик все пак не беше толкова забележителна личност, а величието му се изразяваше главно в това, да откликва на Гьотевия дух, извънредно характерно е, как Тик се възпротивяваше срещу всички онези „действително практични хора“, които имаха художествени претенции, обаче бяха лишени от каквито и да са духовни импулси. Да, в известно отношение няма по-сполучлива сатира от тази, която в Синята брада Лудвиг Тик отправя срещу рицарските и разбойнически романи на своето време. Няма по-сполучлива сатира срещу сълзливото и сантиментално съчинителство, което претендира да има художествена стойност, а всъщност остава жалко хленчене и безкрайно мърморене по адрес на някакъв въображаем духовен свят нещо което Лудвиг Тик, особено като декламатор, несъмнено е усетил от известната творба на Тик Котаракьт с чизми. Замислена като отговор срещу сълзливи съчинители като Ифланд и бъбривци като Котцебус, тази творба просто им показва мястото, което те заслужават. Виждате ли, тъкмо начинът, по който едно такова течение като гьотеанизма*16, възникнал в първата половина на 19 век, оказва още по-рано влиянието си и върху една толкова възприемчива личност като Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден, както казах, би било редно да отбележим през тези дни, показва как в по-ново време се пробужда един вид спомен за онези древни епохи, когато човечеството отправяше поглед нагоре към божествено-духовния свят, за да го възвеличи в своите земни художествени произведения.
В този случай ние виждаме истинския преход от онези древни епохи, когато живата връзка с духовния свят беше все още запазена, в нашата съвременна епоха, която е просто заслепена от сами по себе си впечатляващите постижения на естествените науки; ние виждаме как съвременното човечество никога няма да стигне до духовния свят, ако разчита единствено на себе си и продължава да отхвърля възможността за непосредственото духовно изследване с помощта на имагинацията, инспирацията и интуицията.
Нека още веднъж и то тъкмо от наша гледна точка да насочим поглед към извънредно голямата сериозност, която вдъхновяваше тези хора. Гьоте, както и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния свят. И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който гърците са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения. Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те, гърците са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения гърците получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния свят. Ето защо Гьотевите последователи се научиха от него да се вслушват в странното усещане: Да, за да стигнем отново до Духа, ние би трябвало да се върнем назад в миналите епохи, поне до елинството.
към текста >>
Аз често съм споменавал, че от началото на Петата следатлантска епоха
човечество
то все повече и повече започна да възприема възгледите на материализма и натурализма.
Херман Грим, който в това, а и в някои други отношения както посочих в последната си статия, отпечатана в списанието Гьотеанум все още усещаше нещо от този жив Гьотев полъх, често повтаряше: Когато човек гледа римляните, те вече му изглеждат сродни с днешните хора. Дори и да носят своите тоги, те стъпват по същия начин, по който стъпва съвременният човек. Ако обаче погледнем гърците, ние усещаме: Да, сякаш в техните артерии все още струи част от кръвта на Боговете. Колко добре казано! Преди всичко нещата тук са схванати в техния дълбок, художествен смисъл.
Аз често съм споменавал, че от началото на Петата следатлантска епоха човечеството все повече и повече започна да възприема възгледите на материализма и натурализма.
Човечеството имаше нужда от тях! Тук ние не трябва да упрекваме характера на новото време. Защото ако човечеството би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния свят. Да, за да извоюва свободата, човечеството действително се нуждаеше от навлизането в материалния свят. И в моята „Философия на свободата“ аз неслучайно описах какво точно усеща съвременният човек в това отношение.
към текста >>
Човечество
то имаше нужда от тях!
Дори и да носят своите тоги, те стъпват по същия начин, по който стъпва съвременният човек. Ако обаче погледнем гърците, ние усещаме: Да, сякаш в техните артерии все още струи част от кръвта на Боговете. Колко добре казано! Преди всичко нещата тук са схванати в техния дълбок, художествен смисъл. Аз често съм споменавал, че от началото на Петата следатлантска епоха човечеството все повече и повече започна да възприема възгледите на материализма и натурализма.
Човечеството имаше нужда от тях!
Тук ние не трябва да упрекваме характера на новото време. Защото ако човечеството би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния свят. Да, за да извоюва свободата, човечеството действително се нуждаеше от навлизането в материалния свят. И в моята „Философия на свободата“ аз неслучайно описах какво точно усеща съвременният човек в това отношение. Обаче, бих казал, че един далечен отзвук от духовния живот на древността можеше да бъде доловен дори и по времето на Гьоте; залезът на една отминаваща епоха!
към текста >>
Защото ако
човечество
то би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния свят.
Колко добре казано! Преди всичко нещата тук са схванати в техния дълбок, художествен смисъл. Аз често съм споменавал, че от началото на Петата следатлантска епоха човечеството все повече и повече започна да възприема възгледите на материализма и натурализма. Човечеството имаше нужда от тях! Тук ние не трябва да упрекваме характера на новото време.
Защото ако човечеството би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния свят.
Да, за да извоюва свободата, човечеството действително се нуждаеше от навлизането в материалния свят. И в моята „Философия на свободата“ аз неслучайно описах какво точно усеща съвременният човек в това отношение. Обаче, бих казал, че един далечен отзвук от духовния живот на древността можеше да бъде доловен дори и по времето на Гьоте; залезът на една отминаваща епоха! Ето откъде идваше и дълбокият копнеж на Гьоте за Италия, за онзи неповторим дух на елинството, който не можеше да бъде намерен в новата цивилизация. Гьоте просто не би могъл да живее, без да види Рим, онзи Рим, в който той се надяваше да открие непосредственото, макар и отслабено присъствие на една култура, чиито художествени произведения бяха един вид материален отпечатък на духовния свят.
към текста >>
Да, за да извоюва свободата,
човечество
то действително се нуждаеше от навлизането в материалния свят.
Преди всичко нещата тук са схванати в техния дълбок, художествен смисъл. Аз често съм споменавал, че от началото на Петата следатлантска епоха човечеството все повече и повече започна да възприема възгледите на материализма и натурализма. Човечеството имаше нужда от тях! Тук ние не трябва да упрекваме характера на новото време. Защото ако човечеството би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния свят.
Да, за да извоюва свободата, човечеството действително се нуждаеше от навлизането в материалния свят.
И в моята „Философия на свободата“ аз неслучайно описах какво точно усеща съвременният човек в това отношение. Обаче, бих казал, че един далечен отзвук от духовния живот на древността можеше да бъде доловен дори и по времето на Гьоте; залезът на една отминаваща епоха! Ето откъде идваше и дълбокият копнеж на Гьоте за Италия, за онзи неповторим дух на елинството, който не можеше да бъде намерен в новата цивилизация. Гьоте просто не би могъл да живее, без да види Рим, онзи Рим, в който той се надяваше да открие непосредственото, макар и отслабено присъствие на една култура, чиито художествени произведения бяха един вид материален отпечатък на духовния свят. И в тази своя душевна нагласа Гьоте следваше една друга голяма личност, която представляваше един вид персонифицирания залез на древния духовен живот, Йохан Йоахим Винкелман.
към текста >>
Да, Гьоте израсна в залеза на една древна, изживяла времето си духовност, която не можеше да служи повече на съвременното
човечество
.
Гьоте преработи своята Ифигения именно в Рим. Той просто побягна със северната Ифигения към южния Рим, за да и предаде онази форма, която отговаряше на неговите изисквания за класическо изкуство. С Ифигения той успя, за разлика от по-късните си произведения, написани след завръщането си от Рим. Ето как Гьоте нагледно ни показва с каква дълбока сериозност художникът се бори, за да стигне до духовния първообраз на своето произведение. Общо взето той не можеше да бъде удовлетворен в своя художествен порив, преди да се вслуша в цветовете на Рафаело и във формите на Микеланджело.
Да, Гьоте израсна в залеза на една древна, изживяла времето си духовност, която не можеше да служи повече на съвременното човечество.
А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер. В определен момент от моя живот аз можах да почувствувам това, което Винкелман някога изрече, отправяйки се на юг, за да открие тайните на изкуството, можах да се досетя как и Гьоте после се отправи по следите на Винкелман; обаче в същото време пределно ясно разбрах: изгрява една нова епоха и сега ние с всички сили сме длъжни да търсим нови форми на духовен живот, а не да се уповаваме на старите! Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството. Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният свят изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред. Аз трябваше да говоря на същите места, в които Винкелман стигна до своите идеи за гръцкото изкуство; а по-късно тези идеи, както казах, вдъхновиха Гьоте и той написа своята книга за Винкелман.
към текста >>
Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и
човечество
то.
Ето как Гьоте нагледно ни показва с каква дълбока сериозност художникът се бори, за да стигне до духовния първообраз на своето произведение. Общо взето той не можеше да бъде удовлетворен в своя художествен порив, преди да се вслуша в цветовете на Рафаело и във формите на Микеланджело. Да, Гьоте израсна в залеза на една древна, изживяла времето си духовност, която не можеше да служи повече на съвременното човечество. А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер. В определен момент от моя живот аз можах да почувствувам това, което Винкелман някога изрече, отправяйки се на юг, за да открие тайните на изкуството, можах да се досетя как и Гьоте после се отправи по следите на Винкелман; обаче в същото време пределно ясно разбрах: изгрява една нова епоха и сега ние с всички сили сме длъжни да търсим нови форми на духовен живот, а не да се уповаваме на старите!
Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството.
Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният свят изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред. Аз трябваше да говоря на същите места, в които Винкелман стигна до своите идеи за гръцкото изкуство; а по-късно тези идеи, както казах, вдъхновиха Гьоте и той написа своята книга за Винкелман. Наистина, забележителен знак на съдбата беше, че аз трябваше да изнеса тези лекции в същия дворец, в който Винкелман живя докато беше в Италия. С тази лична забележка аз бих искал да приключа днешната лекция.
към текста >>
62.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако действително искаме отново да пробудим едно истинско художествено настроение всред
човечество
то, ние трябва да се пренесем в онези далечни времена, когато човешката душа усещаше поетичното настроение като един вид небесно настроение.
Би ли някой сериозно повярвал, че до величествените образи, изграждащи Илиадата, можем да стигнем, ако разполагахме с перспективата на жабешкото око? Не, за тази цел е необходима не жабешка, а звездна перспектива! Ето защо и цялото повествование на Илиадата е предадено от звездна, а не от земна гледна точка и не може да бъде веднага проумяно, защото тук не става дума за разговор между простосмъртни, а за намеса на Боговете; защото тук, редом с постъпките на хората, ние непрекъснато виждаме и постъпките на Боговете. Да, за тази цел е необходима не жабешката перспектива, присъща за тези, които ходят по Земята, а звездната перспектива на небето, към която е устремен истинският поет, изричащ думите: Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев! И сега за нас става пределно ясно: физическите средства, с които си служи изкуството, в случая поезията, си остават само средства и нищо повече, а действителното художествено постижение се състои в това, че ни кара да предусещаме онези свръхсетивни светове, до които можем да стигнем не само с думите, но също и с цветовете, звуците и формите.
Ако действително искаме отново да пробудим едно истинско художествено настроение всред човечеството, ние трябва да се пренесем в онези далечни времена, когато човешката душа усещаше поетичното настроение като един вид небесно настроение.
И ако постигнем това, ние вече знаем как човек може да си послужи и с други художествени средства, за да издигне истинското изкуство до сферата на духовния свят. Виждате ли, днес нашите усещания са загрубели до такава степен, че вече не забелязваме дори това, което до неотдавна беше характерен признак на истинското изкуство. В нашето непосредствено физическо обкръжение често пъти наблюдаваме как една майка носи на ръце малкото си дете. Естествено, това винаги е една вълнуваща гледка. Обаче ние просто сме свикнали – виждайки как майката носи детето да отделяме за тази прекрасна гледка съвсем малко време, дори, бих казал само броени секунди.
към текста >>
Човечество
то отново трябва да се издигне до това светоусещане.
И наистина, в нашата Пета следатлантска епоха, епоха на свободата, е наложително да разберем, че пространствената перспектива възниква именно сега и че всъщност тя би искала да утвърди върху основната повърхност пластичното, а не живописното начало. И все пак, същественото се свежда до цветната перспектива, която преодолява третото измерение не чрез скъсяване или удължаване на разстоянията, а чрез духовно-душевните съотношения между синьото и червеното, или между синьото и жълтото. В живописта трябва да бъде овладяна именно цветовата перспектива, която преодолява пространствените измерения по духовен път. Ето как благодарение на такива подробности ние отново стигаме до онова, което някога е било характерно за художественото творчество, а именно че художествените произведения са отвеждали хората направо в духовните светове. През онези времена, когато хората са усещали нещата по този начин, те долавяли и пълната хармония между наука, религия и изкуство.
Човечеството отново трябва да се издигне до това светоусещане.
У Гьоте ние действително виждаме един далечен отзвук от това светоусещане. И величието на Гьоте идва най-вече от този жив отзвук в неговата душа. Естествено, напредвайки в свободата си човекът трябваше да различи тези три деца едно от друго: науката, религията и изкуството. Обаче така той изгуби съзнанието за техния общ произход и преди всичко съзнанието за онази жива общност, която съществуваше между него и Космоса. Достатъчно е да се вгледаме в крайните различия, които днес съществуват между изкуството и науката, между поезията и науката.
към текста >>
63.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване
човечество
ще трябва да се избави от демоничното.
Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът като демоничен човек е всъщност един анахронизъм. Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид. Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен. Ако се обърнете към старите трагични образи, например към трагичните Шекспирови образи, Вие веднага ще доловите вътрешно-демоничното, което закономерно води към трагичното. Трагичното е възможно само там, където човекът е един инструмент на демонично-духовните сили, където демонично-духовните сили буквално се излъчват от самия него, където човекът, бих казал, се превръща в медиум на демоничното.
Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното.
Но днес човечеството не прави това. Тъкмо днес то потъва все по-дълбоко в демоничното. Великата задача, великата мисия на нашето време е именно тази човекът да се избави от демоничното и да се утвърди в свободата. Обаче избавяйки се от вътрешните демони, които ни превръщат в трагични личности, ние съвсем не се избавяме от външно-демоничното. Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното.
към текста >>
Но днес
човечество
то не прави това.
Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид. Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен. Ако се обърнете към старите трагични образи, например към трагичните Шекспирови образи, Вие веднага ще доловите вътрешно-демоничното, което закономерно води към трагичното. Трагичното е възможно само там, където човекът е един инструмент на демонично-духовните сили, където демонично-духовните сили буквално се излъчват от самия него, където човекът, бих казал, се превръща в медиум на демоничното. Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното.
Но днес човечеството не прави това.
Тъкмо днес то потъва все по-дълбоко в демоничното. Великата задача, великата мисия на нашето време е именно тази човекът да се избави от демоничното и да се утвърди в свободата. Обаче избавяйки се от вътрешните демони, които ни превръщат в трагични личности, ние съвсем не се избавяме от външно-демоничното. Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното. Нашите мисли трябва да стават все по-свободни и по-свободни.
към текста >>
И тъкмо днес ние виждаме как
човечество
то, бих казал, е навсякъде предразположено да изпада в трагични ситуации именно чрез надценяването на езика, чрез надценяването на думите.
Той я обгръща с други усещания, с други емоции. Но думата продължава да живее и по-нататък. Когато думите летят от човек на човек, те се превръщат в една сила, чиито източници обаче сме самите ние, самият човек. И такава е неговата Карма, чрез която той е свързан със света, че тази сила отново ще се стовари върху него. Сега вече трагичното възниква чрез самите думи, които водят свой самостоятелен живот, понеже те принадлежат на гения на езика, а не на нас.
И тъкмо днес ние виждаме как човечеството, бих казал, е навсякъде предразположено да изпада в трагични ситуации именно чрез надценяването на езика, чрез надценяването на думите.
Народите се делят според езиците, на които говорят; те искат да се делят според езиците. Но това създава предпоставките за един дълбок трагизъм, в който човечеството ще изпадне още през това столетие. Това е трагизмът на Кармата. Както говорим за отминалия трагизъм като за трагизъм на демонологията, така и занапред ще говорим за трагизма на бъдещето като за трагизъм на Кармата. Изкуството е вечно, променят се само неговите форми.
към текста >>
Но това създава предпоставките за един дълбок трагизъм, в който
човечество
то ще изпадне още през това столетие.
Когато думите летят от човек на човек, те се превръщат в една сила, чиито източници обаче сме самите ние, самият човек. И такава е неговата Карма, чрез която той е свързан със света, че тази сила отново ще се стовари върху него. Сега вече трагичното възниква чрез самите думи, които водят свой самостоятелен живот, понеже те принадлежат на гения на езика, а не на нас. И тъкмо днес ние виждаме как човечеството, бих казал, е навсякъде предразположено да изпада в трагични ситуации именно чрез надценяването на езика, чрез надценяването на думите. Народите се делят според езиците, на които говорят; те искат да се делят според езиците.
Но това създава предпоставките за един дълбок трагизъм, в който човечеството ще изпадне още през това столетие.
Това е трагизмът на Кармата. Както говорим за отминалия трагизъм като за трагизъм на демонологията, така и занапред ще говорим за трагизма на бъдещето като за трагизъм на Кармата. Изкуството е вечно, променят се само неговите форми. И ако допуснете, че изкуството винаги създава някакво отношение към духовния свят, Вие ще се съгласите: изкуството е нещо, чрез което човекът – именно като съзидателен и наслаждаващ се човек влиза във връзка с духовния свят. Истинският художник може да нарисува своята картина, дори и да се намира в пустинята.
към текста >>
И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на
човечество
то, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество.
И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл. Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството.
И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество.
Чисто и просто изложбите трябва да бъдат премахнати. Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също както някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури. докато фактически ние днес нямаме никаква истинска култура. Най-висшите интереси на човечеството cледва да бъдат съобразени с духовния светоглед и да бъдат насочени към изграждането на истински култури, към изграждането на едно истинско изкуство.
към текста >>
Най-висшите интереси на
човечество
то cледва да бъдат съобразени с духовния светоглед и да бъдат насочени към изграждането на истински култури, към изграждането на едно истинско изкуство.
И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството. И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество. Чисто и просто изложбите трябва да бъдат премахнати. Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също както някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури. докато фактически ние днес нямаме никаква истинска култура.
Най-висшите интереси на човечеството cледва да бъдат съобразени с духовния светоглед и да бъдат насочени към изграждането на истински култури, към изграждането на едно истинско изкуство.
към текста >>
64.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното
човечество
отново стига до съзнанието за общия източник на изкуството, религията и науката.
АНТРОПОСОФИЯ И ИЗКУСТВО АНТРОПОСОФИЯ И ПОЕЗИЯ * * * СЕДМА ЛЕКЦИЯ Кристиания, 18 Май 1923
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното човечество отново стига до съзнанието за общия източник на изкуството, религията и науката.
Както многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство. И това единство е било поддържано в рамки те на тогавашните Мистерии. фактически тези Мистерии обединяваха всичко онова, което днес наричаме училища, църкви и художествени институции. Защото онова, което беше преподавано в Мистериите, не беше нещо едностранчиво и не се свеждаше до простото изговаряне на едни или други думи. Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
към текста >>
Особено заприличаха на своите абстрактни мисли високообразованите представители на днешното
човечество
, като подчиниха на тази прилика и целия си душевен живот.
Най-напред той е бил жив, после е умрял, и сега стои пред нас като един труп. За истинския познавач на нещата е напълно ясно: Неговите мисли, мислите, които са в него, представляват труповете на онези живи душевни същества, всред които той е живял преди да слезе на Земята. Нашите земни мисли са труповете или остатъците от душевния ни живот преди поредната инкарнация. Абстрактността на мислите се дължи именно на това, че те са трупове. И след като през последните столетия все повече и повече се влюбваха в тези абстрактни мисли и градяха върху тях целия си практически живот, хората заприличаха на тях.
Особено заприличаха на своите абстрактни мисли високообразованите представители на днешното човечество, като подчиниха на тази прилика и целия си душевен живот.
Но всичко това ги отчужди от изкуството. Колкото повече си служим с абстрактни и чисти мисли, толкова повече се отдалечаваме от изкуството, защото изкуството се стреми към живота, а мислите, както казах, са нещо мъртво. Точно обратното състояние наблюдаваме при онези души, които действително поемат по пътя на антропософското познание. Докато при абстрактното познание, след известно време се появява потребността да обяснява логично всичко, дори и самото изкуство, в определен момент от антропософското познание възниква потребността от изкуство. Защото в определен момент антропософското познание, стига то да е на прав път, си казва: Да, всичко, което си обхванал със своите мисли, не е цялата жива действителност, ти се нуждаеш и от нещо друго.
към текста >>
65.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ние стигаме до извънредно забележителни резултати, когато се опитаме да обхванем еволюционния ход на
човечество
то именно с помощта на музикалния елемент.
Като художници, те ги нарекли тъкмо така: „опиянени естетически мърморковци“. Но това, което блика от цветовете, може да бъде изобразено също и в звуците. Както споменах завчера, с помощта на звуците, на музикалния елемент, ние можем да проникнем дълбоко във вътрешния свят на човека. Като пластик и художник, човекът излиза в пространството, дори и то да е двуизмерно, изобразявайки разиграващите се там цветни и етерни процеси. Като музикант, той навлиза във вътрешния свят на човека.
Ние стигаме до извънредно забележителни резултати, когато се опитаме да обхванем еволюционния ход на човечеството именно с помощта на музикалния елемент.
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха. И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят. И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди.
към текста >>
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на
човечество
то, който наричаме Атлантска епоха.
Но това, което блика от цветовете, може да бъде изобразено също и в звуците. Както споменах завчера, с помощта на звуците, на музикалния елемент, ние можем да проникнем дълбоко във вътрешния свят на човека. Като пластик и художник, човекът излиза в пространството, дори и то да е двуизмерно, изобразявайки разиграващите се там цветни и етерни процеси. Като музикант, той навлиза във вътрешния свят на човека. Ние стигаме до извънредно забележителни резултати, когато се опитаме да обхванем еволюционния ход на човечеството именно с помощта на музикалния елемент.
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят. И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка.
към текста >>
И най-характерното за атлантското
човечество
беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят.
Както споменах завчера, с помощта на звуците, на музикалния елемент, ние можем да проникнем дълбоко във вътрешния свят на човека. Като пластик и художник, човекът излиза в пространството, дори и то да е двуизмерно, изобразявайки разиграващите се там цветни и етерни процеси. Като музикант, той навлиза във вътрешния свят на човека. Ние стигаме до извънредно забележителни резултати, когато се опитаме да обхванем еволюционния ход на човечеството именно с помощта на музикалния елемент. Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят.
И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка. Обаче хората, унесени в насладата от септакордите, действително се усещаха откъснати от своите тела и пренесени от човешкия свят направо в света на Боговете.
към текста >>
Материализмът трябваше да се появи всред
човечество
то.
Но днес ние сме длъжни отново да се завърнем към духовните източници на поетическото изкуство, отново да намерим пътя към онези персонажи, които изобразяват отделния човек както в условията на физическия свят, така и в условията на духовния свят. Аз вече направих един пръв, слаб опит в тази насока, написвайки моите Мистерийни драми.*21 Както знаете, там са представени такива персонажи, които съвсем не споделят помежду си това, което се говори по улиците и пазарите; те споделят помежду си онова, което бива изживявано от човешките същества в онези случаи, когато те са пронизани от по-висшите духовни импулси, когато между тях не се разиграват страсти, инстинкти и нагони, а стават видими пътищата на съдбата, пътищата на Кармата.*22 Следователно, тук става дума за това да се върнем към духовните първоизточници на всяка човешка дейност. Ние не бива да се лишаваме от придобивките на натурализма, а да ги осмислим, така че следвайки природата, да се стремим към един идеал за изкуството. Лоши художници, както и лоши учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма.
Материализмът трябваше да се появи всред човечеството.
Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят. Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят. Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм. Както символизмът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено.
към текста >>
Сега, след като рожбата се отчужди от божествения свят, тя отново ще бъде осиновена от него, за да се превърне изкуството в онази сила, която може и трябва да служи на цялото
човечество
.
Те разглеждат, примерно, дишането и търсят значението му за човешкия организъм. Те не търсят ритмично изговореното изречение, което може да бъде чуто от самите тях и остават далеч от мисълта, че упражнявайки своя говор, те могат да упражняват и своето дишане. Всички тези неща трябва да бъдат преосмислени и формирани отново. Те могат да бъдат разбрани не с помощта на теории и агитаторство, а единствено чрез точния духовен поглед в житейските факти, които имат не само материален, но и духовен произход. За изкуството се казва, че то е рожба на божествения свят.
Сега, след като рожбата се отчужди от божествения свят, тя отново ще бъде осиновена от него, за да се превърне изкуството в онази сила, която може и трябва да служи на цялото човечество.
В хода на този лекционен цикъл, опирайки се на духовно-научното познание, аз загатнах само някои отделни подробности, свързани с изкуството. Обаче именно чрез тези подробности аз бих желал да посоча, как антропософията намира верния отговор във всяка област на живота, как в сферата на изкуството тя не се стреми да теоретизира, понеже изкуството не е теория, а живее в самия художествен усет, дори и тогава, когато тя иска само да се ориентира в изкуството. От друга страна, една такава ориентация не се изчерпва с разсъждения за изкуството, а прераства в истински художествени изживявания, в художествено творчество. Поначало художественият елемент възниква от човешкия светоглед. И когато хората, примерно, казват: Добре, но ние не успяхме да разберем нищо от формите на Гьотеанума, би могло да им се отговори: А нима онези, които никога не са чували за християнството, са лишени от възможността да разберат Сикстинската Мадона на Рафаело?
към текста >>
66.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
По този начин за пръв път в историята на
човечество
то става възможно действителното обхващане на съотношението между „тяло“ и „душа“.
Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки“ качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо: 1. Нервно-сетивата система носител на мисленето. 2. Ритмична система носител на чувствата. 3. Системата „веществообмен-крайници“ -носител на волята.
По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между „тяло“ и „душа“.
Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на „троичното устройство“ ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията. Идеята за „троичното устройство на социалния организъм“ е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма за съвместен човешки живот. Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация. 1. Силите на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в област та на икономиката.
към текста >>
Следващата схема онагледява по-нататъшната еволюция на
човечество
то и връзката между зодиакалните знаци и съответните (минали и предстоящи) културни епохи.
Земните условия отново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е придвижвал по Земята с „плавателни движения“, близки до тези на рибите, сега той „стъпва здраво“ на земната твърд и заема „изправено положение“. Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете. Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене. Историята на човешкия род, каквато я знаем от Библията, започва именно от Лемурийската епоха, когато вече са налице и условията за първите човешки инкарнации.
Следващата схема онагледява по-нататъшната еволюция на човечеството и връзката между зодиакалните знаци и съответните (минали и предстоящи) културни епохи.
Управляващ Навлизане в Култура зодиакален знак културната епоха Старият Сатурн Старото Слънце Старата Луна
към текста >>
67.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Внасяне на нови импулси в развитието на
човечество
то и свързаните с това трудности.
Отговор на въпрос. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. Развитието на музиката в бъдеще. Разширяване на нашата тонова система чрез едно ново изживяване на отделния тон.
Внасяне на нови импулси в развитието на човечеството и свързаните с това трудности.
Взаимовръзката на музикалното с процеса на дишане и с разчленението на човешкото същество. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. За същността на творчеството. Преживяването на отделния тон. Връзката между цвят, реч и песен.
към текста >>
68.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Едва ли подлежи на съмнение, че с момента, който днес г-н Бауман[2] характеризира по отличен начин като идването на септимата, в музикалното изживяване на цивилизованото
човечество
настъпва много голям прелом.
Стана дума за разширяването на то-новата система и мисля, че различните оратори проявиха интерес към това. Между тях имаше и музиканти и композитори. И така, целият въпрос зависи от един друг, който не е толкова лесен за разбиране, колкото човек обикновено смята. И тук първо бих искал да кажа: Искам сам да отправя един въпрос към онези, които участваха в дискусията за разширяването на тоновата система. Преди това ще направя само кратко предисловие, след което ще ги помоля да изкажат техните субективни изживявания.
Едва ли подлежи на съмнение, че с момента, който днес г-н Бауман[2] характеризира по отличен начин като идването на септимата, в музикалното изживяване на цивилизованото човечество настъпва много голям прелом.
Мисля, че човек още не познава достатъчно по-раншното музикално изживяване. Теоретично - да, но вече не го изживява по този начин, за да е напълно наясно с този прелом и да може да го усети достатъчно интензивно. Но това, което се е появило, и до днес още не е завършило. Може би се намираме по средата на едно коренно преобразуване на музикалните потребности на хората, ако мога така да се изразя. Естествено такива неща не стават толкова бързо, за да могат да се уловят в ясни дефиниции, но все пак настъпват и ще могат да бъдат уловени в по-нататъшното развитие на човечеството.
към текста >>
Естествено такива неща не стават толкова бързо, за да могат да се уловят в ясни дефиниции, но все пак настъпват и ще могат да бъдат уловени в по-нататъшното развитие на
човечество
то.
Едва ли подлежи на съмнение, че с момента, който днес г-н Бауман[2] характеризира по отличен начин като идването на септимата, в музикалното изживяване на цивилизованото човечество настъпва много голям прелом. Мисля, че човек още не познава достатъчно по-раншното музикално изживяване. Теоретично - да, но вече не го изживява по този начин, за да е напълно наясно с този прелом и да може да го усети достатъчно интензивно. Но това, което се е появило, и до днес още не е завършило. Може би се намираме по средата на едно коренно преобразуване на музикалните потребности на хората, ако мога така да се изразя.
Естествено такива неща не стават толкова бързо, за да могат да се уловят в ясни дефиниции, но все пак настъпват и ще могат да бъдат уловени в по-нататъшното развитие на човечеството.
И тук бих искал да попитам дали някои от предишните оратори, замисляйки се върху своите музикални изживявания, не биха могли да определят какво изобщо означава прелом в цялостното музикално изживяване. По-точно формулиран, въпросът е: Твърдя, че в музикалното си изживяване днес човек може да си изгради представа за това как различните хора - бих искал на първо време да оставя настрана музикалното - изживяват отделния тон по различен начин. Това, че го изживяват по различен начин, изобщо не подлежи на съмнение, но те го изживяват дотолкова различно, че изживяването им играе по някакъв начин роля в тяхното разбиране на музиката. Ясно можем да възприемем, че днес тенденцията е тъкмо в това, изживяващият музикалното човек да навлезе по-надълбоко в тона. При един тон човек може да остане в по-голяма степен на повърхността или пък да навлезе по-дълбоко в него, нали така?
към текста >>
Днес сутринта г-н Хуземан[4] обърна внимание върху факта, че съвременното
човечество
се изправя пред явлението раздвояване на личността.
Дали с това може да бъде свързана някаква представа? Защото всъщност почти е невъзможно да се говори за разширяване на тоновата система, без да разполагаме с основа, на базата на която да говорим. Преди малко бе направена забележка по отношение на шумовете. На цялата дискусия за шумовете може да се отговори само ако първо бъде направена предпоставката, която изложих тук. Защото ако допусна например - не знам дали тези неща не се изживяват днес вече твърде субективно, - че господинът, който надълго и нашироко се разпростря върху темата за шумовете, е склонен да отговори в най-широк смисъл с „да“ на въпроса дали в тона може да бъде доловена мелодия, тогава аз го разбирам, напълно разбирам навлизането му в отделния тон[3] или пък в отделните звукове, които другите възприемат просто като шум, и как посредством потапянето му в дълбините на тона той несъмнено намира нещо в тоновете, които изграждат шума, което бива възприемано като музикално от него и което онзи, който не се потапя в тези дълбини на тона, дори не е в състояние да проследи.
Днес сутринта г-н Хуземан[4] обърна внимание върху факта, че съвременното човечество се изправя пред явлението раздвояване на личността.
Оказва се също така, че днес има множество хора, които просто имат друго изживяване на тона и то е в противовес на отделния единичен тон на някой много добре школуван музикант. И това е във взаимовръзка с другия въпрос, който също бе поставен: Как се отнася духовната наука към всичко това? Сега бих искал да поставя прецизно въпроса дали може да се получи някаква разумна представа при изказване на твърдението, че при дадени обстоятелства отделният тон може да се възприеме като мелодия посредством това, че човек, навлизайки в неговите дълбини, извлича от тона частици, така да се каже, частични тонове, чието отношение едни към други, чието съзвучие може, от своя страна, да бъде вече един вид мелодия? Пол Бауман: „От моята лекция следва също, че именно шума поставям във връзка с хармоничното, значи и с общо мелодичното. Може ли звукът-шум да бъде сметнат за нещо, което е мелодия, може би хармония, която обаче да можем да възприемем музикално?
към текста >>
69.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но с развитието на
човечество
то нещата непрекъснато се променят.
Има и още нещо относно китайската гама. Споменатото вчера за китайската гама съвсем не е безинтересно, ако го свържем с това, за което говорих днес. Казах, че на музикалните факти, изявяващи се във външния свят, съответства нещо в човешкото устройство. И когато днес бе описано, че човек се състои от дадени части и че тези части си сътрудничат по един или друг начин - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т. н. Така че можем да кажем, че вътре в него също има музика и тази вътрешна музика отговаря на външните музикални факти.
Но с развитието на човечеството нещата непрекъснато се променят.
Китаецът е по-друг човек, отколкото европеецът. Китаецът още носи в себе си многостранни връзки между физическото и етерното тяло, етерното тяло и душата на усещането, душата на усещането и душата на разбирането и т. н., които днес са напълно изчезнали при хората от Европа. Това устройство на китаеца съответства на китайската гама. И ако някой изучава историята на музиката, като се заеме с развитието на системата на гамите и ако има разбирането за взаимовръзките на човешкото устройство с външните музикални факти, той може чисто и просто, изхождайки от самите гами и от някои други неща в музикалните факти, да надзърне назад към устройството на съответната група хора или на съответната раса и т. н.
към текста >>
Не това се има предвид, а че днес във връзка с развитието на
човечество
то и обратно на онова, което до съвремието е преживявано от много хора просто като един тон, човек започва да говори за нещо като разчленяване, разцепване на тона в самия него, за по-дълбоко навлизане в тона, към излизане надолу под тона и отгоре над тона към друг тон.
н., които днес са напълно изчезнали при хората от Европа. Това устройство на китаеца съответства на китайската гама. И ако някой изучава историята на музиката, като се заеме с развитието на системата на гамите и ако има разбирането за взаимовръзките на човешкото устройство с външните музикални факти, той може чисто и просто, изхождайки от самите гами и от някои други неща в музикалните факти, да надзърне назад към устройството на съответната група хора или на съответната раса и т. н. Преди малко ми бе обърнато внимание върху едно раздвояване на мненията относно това, което имах предвид вчера под задълбочаване навътре в тона. Нямах предвид, че в хронологическия ред все още има тонове, които звучат някак си заедно и биват възприемани като един тон.
Не това се има предвид, а че днес във връзка с развитието на човечеството и обратно на онова, което до съвремието е преживявано от много хора просто като един тон, човек започва да говори за нещо като разчленяване, разцепване на тона в самия него, за по-дълбоко навлизане в тона, към излизане надолу под тона и отгоре над тона към друг тон.
И имах предвид, че разполагайки с така изменените същински тонове, заедно с двата полутона, които е образувал от тях, когато човек има тези три тона, той може да изрази варииращия основен тон. Тогава той е малко по-друг тон. И при нововъзникващите тонове, които образуват една малка мелодия, човек ще забележи, че трябва да отмести единия надолу, а другия - нагоре. Обаче тогава, когато ги отмести, той се натъква не на нашите обичайни тонове, а на тонове, които нашите тонови системи днес не притежават. И мисля, че по този начин ще се породи едно разширяване на нашата тонова система.
към текста >>
И за тази варварщина в научно-то стилизиране на новото време по-късно ще бъдат писани интересни глави в историята на културата, каквито днешното
човечество
едва ли би могло и да сънува.
Тази разлика също има значение, тъй като ще дойде времето, когато човек вече ще усеща нещата по начин, обратен на този, по който се представя научната мисъл днес. А именно: „Мисли Какво, но повече мисли Как“[13]. В начина на изложението всъщност се вижда как човек разбира нещата. Към печалните придобивки на новото време спада също и това, че колкото по-добър преподавател става някой, толкова по-малко художествено, с усет към изкуството може да пише той, толкова по-лош е стилът му, и че колкото по-художествено пише някой, толкова по-лош преподавател е. Това естествено не се казва, но системата е направена така.
И за тази варварщина в научно-то стилизиране на новото време по-късно ще бъдат писани интересни глави в историята на културата, каквито днешното човечество едва ли би могло и да сънува.
„Научното варварство на стила през 19-ти и 20-ти век“ - това вероятно някога ще запълва много страници на бъдещите литературни творби, ако още съществуват такива особняци, които да пишат толкова много за тези неща, колкото пишат за някои неща днешните особняци. Сега вече мисля, че в общи линии изчерпах поставените въпроси. Не знам дали остана още нещо, но виждате ли, не е възможно всичко да се каже наведнъж. Тези лекции и упражнения трябва да дават само импулс. Надявам се, няма да си тръгнете оттук без чувството, че сте получили такива импулси.
към текста >>
Но става дума за това да не оставаме при определени предразсъдъци, които веднъж сме си втълпили, а да съумеем да се настроим в живото движение на духовния живот и да вървим в крак с това, което днес в действителност се призовава от дълбините на
човечество
то: обединяване на наука, изкуство и религия, а не продължаване на разцеплението на тези три течения на човешкия духовен живот.
Аз също познавах един художник и веднъж с него започнахме да си говорим за Кариер. И той каза: „О, да, спомням си съвсем добре как, когато бяхме млади художници, млади неориентирани студенти, потънали изцяло в изкуството, си говорехме за Кариер и го бяхме нарекли „естетическия блажен мърморко“. На хората им доставя удоволствие да изпитват голям респект пред абстрактния израз на мислите върху изкуството, но след като говорихме за едно художествено разбиране за него, да искате повторно да се дава дефиниция за изкуството, е нещо, което не върви. Естествено би било много лесно да се дефинира същността на изкуството, тъй като тя многократно е била дефинирана в течение на 19-ти и в началото на 20-ти век. И в краен случай можем да си представим какво има предвид под наука за изкуството онзи, който не смята, че чрез метода на разглеждане на духовната наука човек разбира изкуството.
Но става дума за това да не оставаме при определени предразсъдъци, които веднъж сме си втълпили, а да съумеем да се настроим в живото движение на духовния живот и да вървим в крак с това, което днес в действителност се призовава от дълбините на човечеството: обединяване на наука, изкуство и религия, а не продължаване на разцеплението на тези три течения на човешкия духовен живот.
Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуствознанието, от традиционния метод. Но днес сме стигнали до точката, от която трябва да напреднем в загатнатата посока. Тук също става дума за това, че въпроси като „Каква е същността на изкуството? Каква е същността на човека? “, които се свеждат до даването на дефиниции, изобщо ще престанат да съществуват.
към текста >>
Човечество
то вече се намира извън влиянието на това, което днес е диференцирано.
И когато той почувства случващото се в човека, тогава вярвам, че това е едно разбиране с повече усет към изкуството, отколкото разбирането на някоя музикална наука! И бих желал да допълня, че днес по разбираеми причини не бихме могли да се разпрострем достатъчно надалеч. Ако бяхме стигнали до имагинациите и описанията на имагинациите, щяхме да твърдим нещо подобно на това, което са твърдели гърците, когато са говорели за лирата на Аполон, а всъщност са имали предвид вътрешността на човека като жив музикален инструмент, който възпроизвежда хармониите и мелоса в космоса. Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да почувстваме какво е усещал гъркът при думата „космос“. Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
Човечеството вече се намира извън влиянието на това, което днес е диференцирано.
Действително трябва да изживеем тези диференцирания, но също така трябва да използваме всеки удобен случай да обозрем диференцираното, да го чуем да звучи в едно, да се потопим в едно живо цяло, така че резултатът от познанието в същото време да стане съдържание на едно изкуство и откровение на религиозното. Това е, към което винаги трябва да се стремим. Мъдростта може да се появи и представи под формата на красота и да се разкрие под формата на религиозен импулс. Тогава ще изживеем това, което без съмнение принадлежи на далечното бъдеще: че самите ние намираме определен синтез между олтар и лабораторна маса. Ако можем да стоим пред природата с благоговение, с каквото всъщност би трябвало да стоим пред нея, за нас науката ще се превърне в богослужение.
към текста >>
Защото е нещо, към което трябва да се стремим и да го осъществим, за да не изпада
човечество
то все повече и повече в упадък.
Тогава ще изживеем това, което без съмнение принадлежи на далечното бъдеще: че самите ние намираме определен синтез между олтар и лабораторна маса. Ако можем да стоим пред природата с благоговение, с каквото всъщност би трябвало да стоим пред нея, за нас науката ще се превърне в богослужение. И ако като хора напълно се проникнем с онези похвати, с онези средства, които съответстват на едно такова разбиране на природата, на духа и на душата, тогава всички дейности на науката, от своя страна, ще протичат в красиви форми. Днес това ни се струва още като нещо фантастично. То обаче е реалност!
Защото е нещо, към което трябва да се стремим и да го осъществим, за да не изпада човечеството все повече и повече в упадък.
Един участник пита за по-дълбокия смисъл на приказката за Бременските градски музиканти и дали тя има нещо общо с връзките между човешките съставни части. „Готов съм, разбира се, да се лиша от отговор днес, в случай че д-р Щайнер е твърде уморен“. Не това е причината, скъпи мой г-н Бютнер[17], но бих искал да кажа следното: Веднъж в Берлин казах нещо и приведох няколко примера за начина, по който човек се приближава до разбирането на приказките с помощта на духовно-научното и положих наистина много изследователски усилия, за да стигна зад приказките. Защото, виждате ли, не бих искал да принадлежа към онези хора, за които става дума в стиха: В тълкуването сте[18] свежи и бодри, защото тълкувате не правилно, а погрешно.
към текста >>
Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на
човечество
то, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа.
Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото. Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание. Сега за казаното във връзка с декламацията на г-жа Щайнер. Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл? Да, тук трябва да кажа, че съгласно усещането ми в поставения въпрос се намесва порядъчно много еснафщина.
Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа.
Посредством това ще се развият още повече най-различни направления на човешкия духовен живот. И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да превъзмогнем това да говорим за всичките методи при обучение по пеене. Не казвам това с удоволствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за обучение по пеене! Не бих желал да се разпростирам върху това, но ще насоча вниманието ви върху едно нещо. Мисля, че трябва да започнем да разбираме какво означава да се работи не по даден метод, да не се пита как трябва да се нагласи това и онова, как трябва да се постави дишането, как трябва да се правят многото подготвителни упражнения, преди изобщо да се стигне до същинско пеене.
към текста >>
70.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В хода на историческото развитие на
човечество
то речта произлиза всъщност от една първоначална форма на пеене.
Тук всичко е отражение на духовното - не само това, което човек носи със себе си, а също и онова, което го заобикаля във външната природа. Когато човек се изразява чрез говор или чрез песен, той изразява като едно откровение целия си организъм - тяло, душа и дух - в посока навън, а също така и в посока навътре към себе си. В това, което човек разкрива звуково или тоново, се съдържа целият човек. Доколко той се съдържа в това, виждаме едва тогава, когато съвсем точно с подробностите схванем какво представлява човекът, докато говори или пее. Да изходим от езика.
В хода на историческото развитие на човечеството речта произлиза всъщност от една първоначална форма на пеене.
Колкото по назад в предисторическите времена се връщаме, толкова речта е по-подобна на речитатива и накрая на пеенето. А в съвсем древни времена земното човешко развитие не е правело разлика между песен и говор, а двете са били едно. И това, което откриваме за човешката прареч, е, че тя е една прапесен. Когато разглеждаме речта в нейното днешно състояние, когато тя вече много силно се е отдалечила от чисто песенното и се е потопила в проза-елемента и в интелектуалистичния елемент, тогава в речта имаме основно два елемента: съгласния и гласния елемент. Всичко, което изказваме чрез речта, се състои от съгласен и гласен елемент.
към текста >>
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на
човечество
то“, Събр.
Но в същото време нещата не са предадени чисто образно или символично, а в напълно реален смисъл. Нещата наистина стоят така, както ви ги представих, въпреки че понякога езикът трябва да бъде използван в по-голяма широта, отколкото този, който днес обикновено е в употреба. Исках да оформя днешната лекция тъкмо по този начин, за да отправя малък поздрав за тъй добрите постижения на нашите почитаеми певици[4], които ни радват тези дни. И така, скъпи мои приятели, утре ще присъстваме на изпълващия ни с толкова радост концерт с убеждения, дадени от антропософска гледна точка, както всичко тук трябва да бъде. [1] дискусиите, които проведохме в последно време: вж.
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството“, Събр.
съч. 219. [2] вж. Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството“, Събр. съч. 219. [3] в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо постижение: Има се предвид концертът на сестрите Свердщрьом.
към текста >>
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на
човечество
то“, Събр.
И така, скъпи мои приятели, утре ще присъстваме на изпълващия ни с толкова радост концерт с убеждения, дадени от антропософска гледна точка, както всичко тук трябва да бъде. [1] дискусиите, които проведохме в последно време: вж. Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството“, Събр. съч. 219. [2] вж.
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството“, Събр.
съч. 219. [3] в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо постижение: Има се предвид концертът на сестрите Свердщрьом. [4] Има се предвид концертът на сестрите Свердщрьом.
към текста >>
71.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Едно действително октавово усещане в
човечество
то все още не е изградено.
Едното усещане епохата вече има, другото - все още не. Едното усещане, което нашата епоха е постигнала до висока степен, е терцово-то усещане. Можем да проследим много добре в историята как е намерен преходът в музикалния свят на усещането от квинтовото усещане към терцовото усещане. Терцовото усещане е нещо ново. Напротив, в нашата епоха все още няма онова, което някога ще бъде дадено: октавовото усещане.
Едно действително октавово усещане в човечеството все още не е изградено.
Вие можете да почувствате разликата, която съществува в сравнение с усещането[4] на тоновете до септимата. Докато септимата бива усещана още във връзка с примата, щом наближим октавата, се получава едно напълно друго изживяване. Тя повече не може да се различава от примата, тя се препокрива с нея. Във всеки случай различаването, което е налице за една квинта или терца, за една октава не е налице. Разбира се, имаме усещане за нея.
към текста >>
Сега човек ще изживее големия напредък на
човечество
то в музикалното, така че той ще бъде не само обладан от Бога, но при това ще има и себе си.
Но това ще е друго доказателство, не онова, което имаше атлантецът чрез неговата септима. Тогава цялата музика беше доказателство за съществуването на Бог. Но това ни най-малко не беше доказателство за съществуването на самия човек. Когато човек ставаше музикален, него го изпълваше великият дух. В момента, в който човек музицираше, великият дух беше в него.
Сега човек ще изживее големия напредък на човечеството в музикалното, така че той ще бъде не само обладан от Бога, но при това ще има и себе си.
Ще се стигне дотам, че човек ще изживява гамата като самия себе, но като намиращ се в два свята. Можете да си представите какво огромно задълбочаване още може да претърпи музикалното в бъдеще, което ще доведе човека не само до това, което днес той може да изживее в нашите обикновени композиции, които наистина са отишли много надалеч, ала той ще може да изживее своето преобразяване по време на слушането на една музикална композиция. Той ще се чувства откъснат и отново върнат на себе си. В това чувстване на една съвсем друга човешка възможност лежи по-нататашното усъвършенстване на музикалното. Така човек може да каже: Към старите пет тона ре, ми, сол, ла, си вече напълно се е присъединило фа, но все още не и същинското до.
към текста >>
72.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Квинтовото изживяване като духовно изживяване е загубено за
човечество
то.
Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване. В квартата човек - той не осъзнава този процес, но върху него се основава усещането, което има при изживяването на квартата - се чувства сред богове. Докато при квинтовото изживяване той трябва да забрави себе си, за да е сред богове, при квартовото изживяване не е нужно да забрави себе си, за да се почувства сред богове. При квартовото изживяване той се разхожда в света на боговете като човек. Той стои точно на границата на човешката си същност, има я още, наблюдава я от другата страна.
Квинтовото изживяване като духовно изживяване е загубено за човечеството.
Днешният човек няма това квинтово изживяване, което е съществувало някога, преди четири, пет столетия преди нашето летоброене. Тогава при квинтовото изживяване човек имаше усещането: Аз се намирам вътре в духовния свят. Тогава той не се нуждаеше от инструмент, за да произведе външно една квинта. Той усещаше произведената от самия него квинта като преминаваща в божествения свят, защото за него имагинацията още беше налице. Той още разполагаше с имагинацията при музикалното.
към текста >>
Когато се връщаме към праначалото, към прапесента на
човечество
то, тази прапесен на
човечество
то е била разказване за боговете и за случките между боговете.
Но той имаше още остатъците от имагинацията - днес обаче човек не ги разпознава, - това са думите на езика. От въплъщаването на духовното чрез песенния тон се стигна до въплъщаване на словесното чрез песенния тон. Това е една стъпка навътре във физическия свят. И едва тогава се случи по-късната еманципация на песенното вътре в арийното пеене и т. н. Това е едно по-нататъшно ниво.
Когато се връщаме към праначалото, към прапесента на човечеството, тази прапесен на човечеството е била разказване за боговете и за случките между боговете.
И както се каза, фактът на дванадесетте квинти в седемте скали потвърждава, че с квинтовия интервал бе налице възможността за движение извън човека чрез музикалното. Човекът се приближава напълно до себе си едва чрез квартата. Вчера някой с право каза: Човекът чувства нещо празно при квинтата. Естествено че трябва да чувства нещо празно при квинтата, защото той повече няма имагинация, а на квинтата съответства една имагинация, докато на терцата съответства едно възприятие във вътрешността. Така човек усеща нещо празно при квинтата и трябва да я запълни с нещо материално, а именно с инструментите.
към текста >>
73.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Днес ще говоря за едно събитие, което е от дълбоко значение за развитието на
човечество
то в последните хилядолетия.
(виж рисунката на стр. 157). Така имаме два свята, които се проникват взаимно: физическо-етерния свят и свръхсетивния свят. И вече знаем, че между заспиването и събуждането сме наистина в този свръхсетивен свят и имаме изживявания в него, въпреки че тези изживявания не достигат до обикновеното съзнание, поради липсата на духовно-душевни органи. Става дума за това, че преживяването на човека в този свръхсетивен свят може да бъде схванато по-добре, когато се направи описание на този свят по същия начин, както се описва физическо-етерния свят чрез науката, чрез историята. За една такава свръхсетивна наука за действителния развой в света, в който сме като спящи хора, трябва най-напред да се схванат някои неща.
Днес ще говоря за едно събитие, което е от дълбоко значение за развитието на човечеството в последните хилядолетия.
От една страна, от тази на физическо-етерния свят и от неговата история, вече често сме говорили за това събитие. Днес искаме да говорим за това от другата страна, от страната, която се показва, когато се взема гледната точка не във физическо-етерния свят, а в свръхсетивния свят. Събитието, което имам предвид и което съм описвал от едната гледна точка по-често, е онова, което настъпва в четвъртото столетие след Христос. Описах как цялото състояние на човешката душа от западна Европа се променя в това четвърто столетие след Христос и как без едно духовно разглеждане на нещата човек изобщо не разбира вече как хората са чувствали и усещали във времето, което е предшествало четвъртото столетие след Христос. Но ние често описвахме това усещане, това състояние на душата.
към текста >>
Един предразсъдък на днешното просветено
човечество
е, че мислите обитават главата.
Описах как цялото състояние на човешката душа от западна Европа се променя в това четвърто столетие след Христос и как без едно духовно разглеждане на нещата човек изобщо не разбира вече как хората са чувствали и усещали във времето, което е предшествало четвъртото столетие след Христос. Но ние често описвахме това усещане, това състояние на душата. Ние описвахме с други думи какво изживяват хората в хода на времето, какво се влива в това четвърто столетие след Христос. Днес искам да разгледаме какво са преживели в онова време онези същества, които принадлежат на това свръхсетивно царство. Ние искаме да се обърнем към другата страна на живота, да вземем гледната точка в свръхсетивното.
Един предразсъдък на днешното просветено човечество е, че мислите обитават главата.
Ние не бихме разбрали нищо за нещата, ако тези мисли бяха само в главите на хората. Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия език, а не се е изляла в устата му от стомната. Така смешно е да се твърди, че мислите се пораждат в главата на човека, както е смешно да се каже - когато утолявам жаждата с глътка вода, която имам в стомната, - че водата е възникнала в моята уста. Мислите се простират в света. Мислите са управляващите сили в нещата.
към текста >>
И така, в развитието на
човечество
то тогава наближи онова четвърто следхристово столетие.
Който чрез една определена инициация е преминал в свръхсетивния свят в онези времена на гръцкия живот и е стигнал до изживяването на тези Духове на формата, той ги е виждал и за да си изгради правилен образ за тях, е трябвало да им прибави като атрибут струящите през света сияещи мисли. Като древен грък той виждаше тези същества на формата и как от техните крайници излизат сияещи мисловни сили, които после се вливат в световните процеси, и как по-нататък те действат като творчески световни сили на интелигентността. Той казваше приблизително следното: Силите на формата, Властите, имат във вселената, в космоса професията да изливат мисли през световните събития. И както сетивната наука описва делото на хората, докато те вършат едно или друго, заедно или поотделно, така би трябвало една свръхсетивна наука, виждайки дейността на силите на формата през характерната епоха, да описва как тези свръхсетивни същества оставят да струят мисловни сили, как ги приемат едни от други, и как в това струене и в това приемане са включени онези мирови процеси, които се представят на човека отвън като природни явления. Същества на формата Праначала
И така, в развитието на човечеството тогава наближи онова четвърто следхристово столетие.
То носеше за свръх-сетивния свят едно събитие с изключително значение, а именно как Властите - силите, Духовете на формата - отдадоха своите мисловни сили на Архаите, на Прасилите или Праначалата (виж рис.). Тогава Праначалата, Архаите, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите. Такива събития има в свръхсетивния свят. Това беше едно открояващо се по своята важност събитие. Духовете на формата си запазиха задачата да регулират външните сетивни възприятия, както и да владеят с особени космически сили всичко онова, което е налице в света на цветовете, тоновете и т. н.
към текста >>
Такива неща се подготвят в
човечество
то в течение на цели епохи.
И този факт на свръхсетивния свят се отразяваше долу, в сетивния свят, така, че в онази по-стара епоха, в която например живееха гърците, мислите бяха възприемани обективно в нещата. Както днес вярваме, че възприемаме червеното или синьото на нещата, така един грък не схващаше една мисъл просто с главата, а я виждаше да се излъчва от нещата, както се излъчва червеното или синьото. В моята книга „Загадките на философията“ вече описах другата, човешка страна на нещата. Как се отразява това важно събитие на свръхсетивния свят във физическо-сетивния свят, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“. Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
Такива неща се подготвят в човечеството в течение на цели епохи.
С такива неща са свързани основни преобразувания на човешките души. Аз казвам, че този свръхсетивен факт се случи през четвъртото следхристово столетие, но това е приблизително. Защото това е само средната времева точка, докато това предаване се е разигравало дълго време. То се е подготвяло още в предхристово време и е завършило чак в 12, 13, 14 век след Христос. Четвъртото столетие е само средната времева точка, която е указана, за да се означи нещо определено в духовния развой на човечеството.
към текста >>
Четвъртото столетие е само средната времева точка, която е указана, за да се означи нещо определено в духовния развой на
човечество
то.
Такива неща се подготвят в човечеството в течение на цели епохи. С такива неща са свързани основни преобразувания на човешките души. Аз казвам, че този свръхсетивен факт се случи през четвъртото следхристово столетие, но това е приблизително. Защото това е само средната времева точка, докато това предаване се е разигравало дълго време. То се е подготвяло още в предхристово време и е завършило чак в 12, 13, 14 век след Христос.
Четвъртото столетие е само средната времева точка, която е указана, за да се означи нещо определено в духовния развой на човечеството.
И сега сме вече в този момент от човешкото развитие, когато за хората започва напълно да се затъмнява виждането в свръхсетивния свят. Съзнанието на душата спира да вижда и възприема свръхсетивно, тъй като човешката душа се отдава на света. Този факт би станал още по-ясен, ако го разгледаме от друга страна. В какво се състои това, върху което толкова интензивно искам да ви обърна внимание? То се състои във факта, че хората усещат все повече и повече своята индивидуалност.
към текста >>
Тайната на развитието на
човечество
то в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено.
Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение. А това, което имаме като вътрешно минорно преживяване, човекът в лемурийската епоха го възприемаше като оплакване на боговете от възможността хората да попаднат в това, което е описано в Библейската история като Грехопадение, като отпадане от божествено-духовните сили, от добрите сили. Това е нещо, което звучи от онова чудно познание на старите мистерии, преминаващо от само себе си в изкуството, така че ние долавяме, че не е описано само абстрактно как някога хората са преминали през луциферическо и ариманическо изкушение и са проумели това или онова, а че хората са чували как боговете в прастари земни времена са музицирали ликуващо в космоса от радостта на своето творение и как са виждали пророчески отпадането на хората от божествено-духовните сили и това виждане са изразявали в космически жалби. Това художествено разбиране на нещо, което по-късно е приемало все по-интелектуални форми, прозвучава от старите мистерии, които са един извор, от който са произтекли познание, изкуство и религия. Така трябва да се развие убеждението, че е необходимо да се върнем към онова човешко душевно състояние, което отново ще възникне, отново ще заструи художествено, когато душата се проникне религиозно; към онова душевно състояние, което, изпълнено с живот, разбира дълбоко какво е имал Гьоте предвид[1], когато казва: Красивото е едно манифестиране на тайните природни закони, които без неговото проявление биха останали вечно скрити.
Тайната на развитието на човечеството в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено.
Така човек може да преживее заедно с този свят своето целокупно разгръщане. Вече е дошло времето, когато тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората, защото иначе човешката природа би пропаднала в нейната душевност. Човекът в близко бъдеще би се изсушил душевно чрез интелектуалното едностранчиво познание, той би станал душевно изхабен чрез едностранчивото изкуство и изобщо бездушевен чрез едностранчивата религия, ако не открие пътя, който ще го доведе до вътрешната хармония и единство на трите, ако не успее да открие пътя, по един по-съзнателен начин, отколкото някога, ако не съумее да излезе от себе си и да погледне и чуе отново свръхсетивното заедно със сетивното. Когато човек поглежда с помощта на духовната наука към по-древните, по-дълбоки личности от развиващата се гръцка култура, когато човек погледне онези личности, чиито наследници са Есхил, Хераклит, той ще открие, че тези личности, доколкото са били посветени в мистериите, са имали едно сходно чувство за своето познание, за своите творчески сили, които те са усещали, както Омир - „Музо, възпей ми гнева на Ахила Пелеев“[2] - не като нещо, което се движи в самите тях, а като нещо, което извършваха в своето религиозно усещане в общност с духовния свят. И така те си казваха: В прастари времена хората се преживяваха като такива, когато чрез най-важните човешки дейности - както показах това за музикалното, но и за мисловното схващане беше същото - излизаха от себе си и се преживяваха заедно с боговете.
към текста >>
Това настроение за загубата на едно прастаро познавателно, художествено и религиозно наследство на
човечество
то тежеше на по-дълбоките гръцки души.
Вече е дошло времето, когато тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората, защото иначе човешката природа би пропаднала в нейната душевност. Човекът в близко бъдеще би се изсушил душевно чрез интелектуалното едностранчиво познание, той би станал душевно изхабен чрез едностранчивото изкуство и изобщо бездушевен чрез едностранчивата религия, ако не открие пътя, който ще го доведе до вътрешната хармония и единство на трите, ако не успее да открие пътя, по един по-съзнателен начин, отколкото някога, ако не съумее да излезе от себе си и да погледне и чуе отново свръхсетивното заедно със сетивното. Когато човек поглежда с помощта на духовната наука към по-древните, по-дълбоки личности от развиващата се гръцка култура, когато човек погледне онези личности, чиито наследници са Есхил, Хераклит, той ще открие, че тези личности, доколкото са били посветени в мистериите, са имали едно сходно чувство за своето познание, за своите творчески сили, които те са усещали, както Омир - „Музо, възпей ми гнева на Ахила Пелеев“[2] - не като нещо, което се движи в самите тях, а като нещо, което извършваха в своето религиозно усещане в общност с духовния свят. И така те си казваха: В прастари времена хората се преживяваха като такива, когато чрез най-важните човешки дейности - както показах това за музикалното, но и за мисловното схващане беше същото - излизаха от себе си и се преживяваха заедно с боговете. Онова, което те преживяваха тогава, по-късно го загубиха.
Това настроение за загубата на едно прастаро познавателно, художествено и религиозно наследство на човечеството тежеше на по-дълбоките гръцки души.
За по-новия човек трябва да дойде нещо друго. При него трябва да стане така, че чрез разгръщане на правилните сили на неговото душевно преживяване да открие отново онова, което някога беше загубено. Бих искал да кажа: Човекът трябва да развие своето съзнание за това - ние живеем тъкмо в епохата на съзнанието, - как онова, което сега е станало вътрешно, открива отново пътя навън към божествено-духовното. А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос[3], поставен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато вътрешното богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с вътрешното й богатство, с вътрешното й разнообразие. За това днес едва ли е налице някаква представа.
към текста >>
Така че онова, което някога е било загуба на божественото, трябва да се промени за развитието на
човечество
то, ако то иска да се развива по-нататък, а не да залезе; това трябва да се промени за земното
човечество
към преоткриване на божественото.
При него трябва да стане така, че чрез разгръщане на правилните сили на неговото душевно преживяване да открие отново онова, което някога беше загубено. Бих искал да кажа: Човекът трябва да развие своето съзнание за това - ние живеем тъкмо в епохата на съзнанието, - как онова, което сега е станало вътрешно, открива отново пътя навън към божествено-духовното. А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос[3], поставен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато вътрешното богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с вътрешното й богатство, с вътрешното й разнообразие. За това днес едва ли е налице някаква представа. Ала виждате как се развиват нещата: от септимата към квинтата, от квинтата към терцата, от терцата към примата надолу до отделния тон и така още по-нататък.
Така че онова, което някога е било загуба на божественото, трябва да се промени за развитието на човечеството, ако то иска да се развива по-нататък, а не да залезе; това трябва да се промени за земното човечество към преоткриване на божественото.
Ние разбираме миналото правилно само тогава, когато му противопоставим точния образ на нашето развитие в бъдещето, когато напълно дълбоко, разтърсващо дълбоко можем да почувстваме това, което в старата гръцка епоха е чувствал един по-дълбок човек: Аз загубих настоящето на боговете. И когато съумеем да противопоставим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете. [1] Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г.
към текста >>
74.
Бележки. Към настоящето издание.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Напечатана е още веднъж, тъй като във втората й част се разглеждат музикални въпроси във взаимовръзка с духовната история на
човечество
то.
Но поради заболяването на Рудолф Щайнер той не се състои. В събраните съчинения на Рудолф Щайнер обаче се намират разпръснати многобройни изказвания за музиката. С цел да бъдат улеснени изследванията на читателя, който се интересува по-дълбоко от антропософското схващане за музикалното, в края на бележките е даден списък на съответните места. Лекцията от 16 март 1923 г. е вече публикувана в том 222 от Събраните съчинения ("Импулсиране на случки от световната история чрез духовните сили").
Напечатана е още веднъж, тъй като във втората й част се разглеждат музикални въпроси във взаимовръзка с духовната история на човечеството.
Лекцията в Дорнах от 2 декември 1922 г. "Изразяване на човека чрез тон и слово", която не се съдържа в първото издание на настоящия том от 1969 г., е прибавена във второто издание от 1975 г., защото е била изнесена от Рудолф Щайнер във връзка с предстоящия на следващия ден концерт на певиците Свердщрьом и поради това може да се разглежда като особена лекция, която с право трябва да се намира по-скоро в настоящия том, отколкото както е било по-рано в рамките на хронологичната поредица от лекции от Събрани съчинения № 219 ("Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят-духовното причастие на човечеството"). Лекциите и изказванията са подредени най-общо в хронологическа последователност. Единствено в рамките на четирите лекции от 1906 г., които са запазени с много пропуски и не дума по дума, се наложи разместване. Тази от 3 декември е с относително най-добри и пълни записки и затова бе изнесена отпред, а тази от 10 ноември бе поставена накрая като най-непълна.
към текста >>
"Изразяване на човека чрез тон и слово", която не се съдържа в първото издание на настоящия том от 1969 г., е прибавена във второто издание от 1975 г., защото е била изнесена от Рудолф Щайнер във връзка с предстоящия на следващия ден концерт на певиците Свердщрьом и поради това може да се разглежда като особена лекция, която с право трябва да се намира по-скоро в настоящия том, отколкото както е било по-рано в рамките на хронологичната поредица от лекции от Събрани съчинения № 219 ("Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят-духовното причастие на
човечество
то").
С цел да бъдат улеснени изследванията на читателя, който се интересува по-дълбоко от антропософското схващане за музикалното, в края на бележките е даден списък на съответните места. Лекцията от 16 март 1923 г. е вече публикувана в том 222 от Събраните съчинения ("Импулсиране на случки от световната история чрез духовните сили"). Напечатана е още веднъж, тъй като във втората й част се разглеждат музикални въпроси във взаимовръзка с духовната история на човечеството. Лекцията в Дорнах от 2 декември 1922 г.
"Изразяване на човека чрез тон и слово", която не се съдържа в първото издание на настоящия том от 1969 г., е прибавена във второто издание от 1975 г., защото е била изнесена от Рудолф Щайнер във връзка с предстоящия на следващия ден концерт на певиците Свердщрьом и поради това може да се разглежда като особена лекция, която с право трябва да се намира по-скоро в настоящия том, отколкото както е било по-рано в рамките на хронологичната поредица от лекции от Събрани съчинения № 219 ("Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят-духовното причастие на човечеството").
Лекциите и изказванията са подредени най-общо в хронологическа последователност. Единствено в рамките на четирите лекции от 1906 г., които са запазени с много пропуски и не дума по дума, се наложи разместване. Тази от 3 декември е с относително най-добри и пълни записки и затова бе изнесена отпред, а тази от 10 ноември бе поставена накрая като най-непълна. Прегледът на стенограмата за третото издание от 1981 г. показа, че вторият и третият отговор на въпроси от предишните издания образуват един единствен отговор на въпроси, при което текстът на предишния втори отговор на въпроси трябва да бъде добавен непосредствено след тогавашния трети.
към текста >>
75.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят – духовното причастие на
човечество
то“, Събр.
Кюнел, 1914 г.) на стр. 161 се намира един разказ за възникването на звуковете. Той съдържа повечето от мотивите, споменати от Рудолф Щайнер. 103. Фридрих Ницше, 1844-1900, „Раждането на трагедията от духа на музиката“, излязла от печат през 1872 г. 105. дискусиите, които проведохме в последно време: вж.
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят – духовното причастие на човечеството“, Събр.
съч. 219. 107. космологическо разглеждане, с което се занимаваме вече от няколко седмици: срв. с предната бел. в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо постижение: Има се предвид концертът на сестрите Свердщрьом. 120. на нашите почитаеми певици: срв.
към текста >>
76.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
20 юни 100 Развитие на
човечество
то и познанието за Христос
16 януари 97 Християнската мистерия Музиката от "Парсифал" като израз на свръхсетивното 28 март 55 Познание за свръхсетивното Рихард Вагнер и мистиката 8 май х (Апокалипсисът III) "Новинарски вестник" 1945 г., год. 22, № 19 19 май Изображения на окултни печати и стълбове Посвещението на Розенкройцерите 31 май 99 Теософия на Розенкройцерите 7-ма лекция 126
20 юни 100 Развитие на човечеството и познанието за Христос
13 септември 101 Митове и саги - окултни знаци и символи 23 и 24 септември х (Основи на теософията) 3-та и 4-та лекция 4 октомври х (Основи на теософията) 14-та лекция 24 октомври 56 Познанието за душата и духа 3-та лекция 2 декември х (Рихард Вагнер и мистиката) "Тройката" 1928/29 г., год. 8,10-ти свитък "Човешко училище" 1965 г., год.
към текста >>
14 ноември 117 Дълбоките тайни на развитието на
човечество
- то в светлината на евангелията Мисията на изкуството
1 -ва лекция 26 октомври 115 Антропософия, психософия, пневматософия 3-та лекция 28 октомври 271 Изкуство и познание за изкуството. Същност на изкуството
14 ноември 117 Дълбоките тайни на развитието на човечество- то в светлината на евангелията Мисията на изкуството
1910 г. 3 и12 април 123 Евангелието на Матей. 3-та и 12-та лекция 12 май 59 Метаморфози на душевния живот. Пътят на душевното изживяване Мисията на изкуството 11 юни 121 Мисията на отделните народностни души 5-та лекция
към текста >>
1 октомври 130 Езотеричното християнство и духовното ръководство на
човечество
то.
1911 г. З март 127 Мисията на новото духовно откровение. Осиан и пещерата на Фингал 7 март 124 Добавки в областта на Евангелието на Матей. 8-ма лекция
1 октомври 130 Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството.
Етеризирането на кръвта. Отговор на въпроси 15 октомври 284 Изображения на окултни печати и стълбове. вечерта Окултни гледни точки на строежа в Щутгарт 16 декември 115 Антропософия, психософия, пневматософия.
към текста >>
2 януари 165 Духовното обединяване на
човечество
то чрез Христовия импулс.
31 юли 162 Въпроси за изкуството и живота в светлината на духовната наука. 10-та лекция 28 ноември 64 Из съдбоносното време. 11-та лекция 1916 г.
2 януари 165 Духовното обединяване на човечеството чрез Христовия импулс.
10-та лекция 23 март 65 Из средноевропейския духовен живот. 12-та лекция 9 и16 май 167 Настояще и минало в човешкия дух. 9-та и 10-та лекция
към текста >>
17 и 22 декември 219 Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на
човечество
то.
14 май х (Антропософия и духовно познание) 19 август 305 Основните духовно-душевни сили на възпитателно то изкуство. 4-та лекция 4 и 9 декември 218 Духовни зависимости в оформянето на човешкия организъм. 14-та и 16-та лекция
17 и 22 декември 219 Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството.
6-та и 7-ма лекция 1923 г. 1 януари 326 Моментът на възникване на естествената наука. 6-та лекция 7 април 223 Годишният кръгов ход като дихателен процес на земята и четирите големи годишни празника.
към текста >>
Великденският празник като част от мистерийната история на
човечество
то.
10 април 308 Методика на обучението и предпоставки за предиобед и възпитанието. 3-та и 4-та лекция вечерта 15 април 309 Антропософската педагогика и нейните предпоставки. 3-та лекция 20 април 233а Мистерийни места на средновековието.
Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството.
2-ра лекция 20 и 24 юни 310 Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката. 4-та и 8-ма лекция 21 юли 319 Антропософско познание за човека и медицина. 8-ма лекция
към текста >>
История на развитие на
човечество
то и на музиката.
Съдържание: Хелмут фон Вартбург: За излизането на тома "Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека" / Цитати от Рудолф Щайнер за музиката: I. Същност и значение на музикалното от окултна гледна точка. Хармонии на сферите /II. Рихард Вагнер в светлината на духовната наука. / III.
История на развитие на човечеството и на музиката.
/ IV. За физиологията и психологията на слуховия процес и на музикалното изживяване. / V. Общи въпроси. Още изказвания: "...Това се дължи на интензитета?
към текста >>
77.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
1911 г „Духовното ръководство на човека и
човечество
то“ (Събр.
„Въведение в тайната наука“ (Събр. съч. 13). 1910 - 1913 г. Премиера на „Четири мистерийни драми“ (Събр. съч. 14).
1911 г „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
съч. 15). 1912 г. „Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч. 40), „Път към себепознание на човека“ (Събр. съч. 16).
към текста >>
78.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Преди времето на настоящето наше
човечество
, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които
човечество
то постепенно свикнало с живота на Земята.
Човешката душа е трябвало да получи други впечатления, нови впечатления и да оформи съответно своето тяло, защото твоето тяло се оформя, съответно на онова, което мислиш и чувствуваш. Каква форма е трябвало да си оформи душата, когато се е освободила от водния, влажен пейзаж на Атлантида и е навлязла в новия въздушен пейзаж? За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина. Фактически, този калъп му бе даден, така че тялото да може да се оформи според него. Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така постепенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били построени със съответни мерки.
Преди времето на настоящето наше човечество, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които човечеството постепенно свикнало с живота на Земята.
Животът на атландците, през по-голямата си част, е бил живот в плавателни съдове. Не само са били заобиколени те с воден, мъгляв въздух, по една голяма част от Атлантида е била покрита от морето. Това с дълбоката тайна на Ноевия Ковчег. Онова, което се намира в оригиналните религиозни документи има огромна дълбочина. Излъчване на Мъдрост и безбрежна възвишеност заобикаля тези първични документи /записвания/, когато вникнем дълбоко в тях.
към текста >>
79.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Още в началото намираме Коперник, който чрез една обширна идея, сполучи да поднови духовния живот, чиято мисъл така се внедрява в мисленето на
човечество
то, че който би вярвал днес нещо друго се смята за глупак.
Не само са я изпитвали най-висшите духовници, но и онези, които са обработвали земята и тези в ковачниците. Всички те бивали носени от потока на това време. Още по-нататък идваме до Никола Сузан /1400-64/ и така вървим във времето, докато стигнем края на Средните Векове. Винаги намираме тази дълбочина на чувството, това вглъбяване, което се разпростира върху всички слоеве на населението. Ако сравним това време, с времето, което го е последвало, с периода, който започна в 16-то столетие и се разпространило до наше време, ние забелязваме огромна разлика.
Още в началото намираме Коперник, който чрез една обширна идея, сполучи да поднови духовния живот, чиято мисъл така се внедрява в мисленето на човечеството, че който би вярвал днес нещо друго се смята за глупак.
Виждаме Галилей, който открива закона за гравитацията, като наблюдавал люлеенето на една черковна лампа в Пиза. Стъпка по стъпка следваме протичането на времето до нашето столетие и навсякъде намираме противоположното, точно противоположното на Средните Векове. Чувството непрекъснато намалява и вглъбяването изчезва. Интелектът излиза на преден план и хората стават по-умни. Духовната наука обяснява разликата между тези две епохи и ни показва, че тази промяна е трябвало да стане.
към текста >>
80.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Може да се каже, че този печат представлява идеята за едно общо
човечество
.
На седемте печати, които бяха окачени в залата по време на конгреса в Мюнхен е изобразена една картина на тази еволюция на човека във връзка със света, към който той принадлежи. Нека да видим какво е изобразено на тях. Първият печат представлява един човек, облечен в бяло и една огнена сабя се показва из устата му. Дясната му ръка е заобиколена от знаците на нашите планети Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера. Онези, които са запознати с Откровението на Св.Йоан, ще си спомнят, че в него има едно описание, което твърде много прилича на тази картина, защото Св.Йоан е бил един посветен.
Може да се каже, че този печат представлява идеята за едно общо човечество.
Това ще бъде разбрано, като си припомним някои идеи, които вече са известни на някои от по-старите членове тук. Когато се връщаме назад в човешката еволюция, идваме до едно време, когато хората са били още на един несъвършен етап. Така например, те не са имали глави, като тези, които Вие сега носите на раменете си. Би прозвучало гротескно, наистина, ако бихте чули описание на хората от онова време. Само постепенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива.
към текста >>
Така както хората в бъдеще ще могат да възсъздадат хора чрез изговор, така също предшествениците на
човечество
то Боговете, бяха надарени с един орган, чрез който те са се изразили създали са всички неща, които са около нас днес.
По-късно ще възникнат не само минерални, но и растителни трептения, защото хората ще прогресират и ще започнат да въздействуват и върху растителното царство. Те ще изговарят "растения". Следващата стъпка е, че хората ще могат да изговарят "чувствуващи същества". При най-високото /развитие/ стъпало на развитието си, хората ще възпроизвеждат подобните си чрез ларинкса. Сега човек може да изрази само съдържанието на душата си чрез ларинкса, но по-късно ще изрази, ще възсъздаде себе си.
Така както хората в бъдеще ще могат да възсъздадат хора чрез изговор, така също предшествениците на човечеството Боговете, бяха надарени с един орган, чрез който те са се изразили създали са всички неща, които са около нас днес.
Те са, които са създали всички хора, животни и всичко друго, което е проявено. В буквалния смисъл всички вие сте думи, изговорени от божествените същества. "В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог беше Словото." Това съвсем не означава философско слово в умозрителен смисъл, Св. Йоан с това е записал един първичен факт, който трябва да бъде взет буквално. И в края ще бъде Словото.
към текста >>
Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на
човечество
то.
Това са животинските групови души. В ранните времена, хората също така са имали групови души. Постепенно само, те са успели да се развият до настоящата си независимост. Тези групови души първоначално са били в астралния свят, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества. Ако тези четири вида същества биха били сравнени с груповите души, които принадлежат на днешните животински видове, ще се види, че единия вид може да се сравни с лъвовете, другият с орела, третият с кравата и четвъртият вид на човека от древните времена, преди слизането на неговото Аз.
Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на човечеството.
Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя. Това групиране на петте групови души, четирите на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат. Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи. Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан.
към текста >>
Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която
човечество
то е минало на Сатурн и другите планети.
Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи. Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа.
Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети.
През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях. И поради това, виждаме тръбите в третия печат.
към текста >>
Ето защо, Вие виждате книгата в средата на печата и под нея четирите степени на
човечество
то, представени от четирите коня, които означават степените на развитието на
човечество
то във времето.
Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях. И поради това, виждаме тръбите в третия печат. От духовния свят идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати. Тези печати са точно онова, което сега тук разглеждаме и те ще бъдат разкрити.
Ето защо, Вие виждате книгата в средата на печата и под нея четирите степени на човечеството, представени от четирите коня, които означават степените на развитието на човечеството във времето.
Но има и по-високо посвещение. Хората произхождат от още по-висши светове и те се изкачат отново до тях. Тогава хората и светът ще са престанали да съществуват в настоящите си форми. Онова, което сега е вън в света отделните букви, от които човек е съставен той отново ще поеме в себе си и неговата форма ще стане идентична с формата на света. В едно доста повърхностно теософско учение се казва, че човек търси Бога вътре в себе си.
към текста >>
Когато
човечество
то се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала.
В своето развитие, тези контра-измерения най-напред се образуват в едно същество, като най-добре могат да се опишат, като ги оставим да протекат заедно в Света на страстите, чувствените апетити и инстинктите. Така е в началото. По-късно става нещо друго. Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията. Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга.
Когато човечеството се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала.
Прочистеното тяло на змията спиралата на този свят, има дълбоко значение. Следният пример, ще Ви даде известна идея за това. Модерната астрономия се подържа от два постулата на Коперник, но един трети не е взет предвид. Коперник е казал, че Слънцето, също така се движи, то напредва по една спирала, така че Земята, следвайки Слънцето, се движи в едва сложна крива. Същото важи и за Луната, която се движи около Земята.
към текста >>
81.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Съзнанието за „Манас'' е налице и всред европейското
човечество
.
Човекът като арена, а не като зрител на космическите процеси и събития. За необходимостта от преобразяване на човешкото познание. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 За родството между воля и чувства. Остатъкът от волята, който човек пренася след смъртта.
Съзнанието за „Манас'' е налице и всред европейското човечество.
Кратка характеристика на Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Окултното обяснение на инстинкти, нагони; страсти, мотиви. За ограничените възможности на психоанализата. Марксизъм и образователни програми. Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за възпитание.
към текста >>
82.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне
човечество
то от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне
човечество
то до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото
човечество
.
И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието позволение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред. Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати като един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи. Скъпи мои приятели, просто сме длъжни да усетим цялата важност на нашите задачи, съзнавайки особената цел на този вид училища. Ето защо нека действително да конкретизираме нашите мисли, да ги формулираме с пределна точност и сила, и да вникнем в истинската мисия на тези училища. Ние ще постигнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища*1, като на един празничен акт, засягащ целия миров ред.
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
Аз добре зная, че той съзнава колко недостатъчни са днес силите, необходими за напредъка на това начинание. Обаче тъкмо чрез обстоятелството, че всички ние също усещаме празничното величие на днешния акт и неговото място в общия миров ред, г-н Молт заслужава и нашата пълна подкрепа. След тези кратки думи, скъпи мои приятели, нека да започнем нашата работа. Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник. Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение.
към текста >>
Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които
човечество
то имаше да решава до този момент.
Аз добре зная, че той съзнава колко недостатъчни са днес силите, необходими за напредъка на това начинание. Обаче тъкмо чрез обстоятелството, че всички ние също усещаме празничното величие на днешния акт и неговото място в общия миров ред, г-н Молт заслужава и нашата пълна подкрепа. След тези кратки думи, скъпи мои приятели, нека да започнем нашата работа. Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник. Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение.
Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент.
Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи. През Първата следатлантска епоха*3 човечеството е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха. По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от човечеството едва след известно време. Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха.
към текста >>
Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на
човечество
то поставя пред него задължително нови задачи.
Обаче тъкмо чрез обстоятелството, че всички ние също усещаме празничното величие на днешния акт и неговото място в общия миров ред, г-н Молт заслужава и нашата пълна подкрепа. След тези кратки думи, скъпи мои приятели, нека да започнем нашата работа. Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник. Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение. Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент.
Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи.
През Първата следатлантска епоха*3 човечеството е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха. По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от човечеството едва след известно време. Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха. Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
През Първата следатлантска епоха*3
човечество
то е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха.
След тези кратки думи, скъпи мои приятели, нека да започнем нашата работа. Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник. Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение. Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент. Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи.
През Първата следатлантска епоха*3 човечеството е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха.
По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от човечеството едва след известно време. Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха. Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха. Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден.
към текста >>
По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от
човечество
то едва след известно време.
Нека да погледнем на себе си като човешки същества, чиято Карма ги е довела тук на това място, където се поставя началото на нещо необикновено, като човешки същества, чиято Карма ги прави съучастници в един космически празник. Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение. Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент. Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи. През Първата следатлантска епоха*3 човечеството е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха.
По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от човечеството едва след известно време.
Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха. Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха. Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден. Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха.
към текста >>
Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото
човечество
не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден.
През Първата следатлантска епоха*3 човечеството е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха. По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от човечеството едва след известно време. Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха. Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден.
Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха. Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи. Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им. Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието. Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
към текста >>
Посвещавайки се на Вашите задачи, нито за миг не забравяйте, че цялата днешна култура, включително и сферата на духовния живот, има в основата си егоизма на
човечество
то.
Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха. Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи. Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им. Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието. Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
Посвещавайки се на Вашите задачи, нито за миг не забравяйте, че цялата днешна култура, включително и сферата на духовния живот, има в основата си егоизма на човечеството.
Погледнете обективно в духовния живот на днешния човек, в неговия религиозен живот и се запитайте, дали цялата ни култура не се подхранва днес тъкмо от човешкия егоизъм. Извънредно характерно, например, за днешните вероизповедания е, че свещениците разчитат преди всичко на човешкия егоизъм. Вземете това, което засяга човека най-дълбоко: Въпросът за безсмъртието, и се замислете как днес почти всичко, дори и в областта на вероизповеданията, е насочено да пробуди човешкия егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Егоизмът подтиква човека да мине през Портата на смъртта не като някакво безлично същество, а като се опира на своя Аз. Но това не е нищо друго, освен един изтънчен егоизъм.
към текста >>
Ние живеем в една епоха, когато ако искаме да отклоним
човечество
то от наклонения път, по който то крачи днес сме длъжни да се изправим срещу този апел към човешкия егоизъм.
Егоизмът подтиква човека да мине през Портата на смъртта не като някакво безлично същество, а като се опира на своя Аз. Но това не е нищо друго, освен един изтънчен егоизъм. И тъкмо към този егоизъм апелира днес – и то в огромни мащаби всяко вероизповедание, когато разглежда въпроса за безсмъртието. Ето защо по принцип религиозната проповед се обръща към човека по такъв начин, сякаш тя забравя за началото на нашия земен живот и обсъжда само неговия край, сякаш има пред себе си само смъртта, а не и раждането на човека. Дори и нещата да не се изразяват така категорично, те изглеждат точно така.
Ние живеем в една епоха, когато ако искаме да отклоним човечеството от наклонения път, по който то крачи днес сме длъжни да се изправим срещу този апел към човешкия егоизъм.
Ние ще трябва все повече и повече да насочваме нашето съзнание към другия край на земния живот, а именно към раждането. Ще трябва да осмислим все по-ясно фактът, че в периода между смъртта и поредното си ново раждане, човек преминава през едно продължително развитие и че в хода на това развитие, той стига до определен момент, когато за духовния свят той, така да се каже, умира; и че за да продължи да живее в условията на духовния свят, той трябва да навлезе в съвсем други форми на съществувание. Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло. Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества. Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
към текста >>
83.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И през последните столетия от развитието на
човечество
то най-голямата грешка беше тази, че хората допуснаха пълно покритие между „битие" и „мислене".
Вземете например, грубо казано, реално съществуващите телесни органи като очите, носът, стомахът. Вие ще се съгласите, че макар и да живеете в тяхната обективна даденост, Вие не сте в състояние да си представите с тяхна помощ абсолютно нищо. Практически, с цялата си същност Вие прониквате в тези реално съществуващи елементи, Вие се идентифицирате с тях. Възможността да обхванем едно или друго явление с помощта на представите, възниква пораждащи обстоятелството, че те имат образен характер и далеч не ни изпълват по такъв начин, че да водим в тях някакъв вид съществувание. Всъщност те са нищо, те са само образи.
И през последните столетия от развитието на човечеството най-голямата грешка беше тази, че хората допуснаха пълно покритие между „битие" и „мислене".
„Cogito ergo sum" („Мисля, следователно съществувам") е най-голямата заблуда, лежаща в основата на съвременния светоглед; защото в целия смислов обхват на „cogito" съвсем не лежи „sum",a „non sum".A това означава: там докъдето се простира моето познание, аз не съществувам; там е само образът.*13 За да вникнем в образния характер на онзи познавателен процес, които си служи с човешките представи, следва да го разглеждаме преди всичко в качествено отношение. Наблюдавайте огромната подвижност на представите, но не се подлъгвайте, да я смятате за някакъв вид действие, което, така да се каже, може да се присъедини към човешкото съществувание. Ние трябва да проумеем, че нашата мисловна активност е само от образно естество. Следователно, всичко което е предмет на мисленето, е само движение на образи.
към текста >>
84.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Напълно самопонятно е, че тъкмо обучението в началните класове изисква една дълбока връзка между душевните качества на учителя и най-висшите идеи на
човечество
то.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 23.08.1919 Скъпи мои приятели, В ежедневната си практика, съвременният учител би трябвало да се издигне до един всеобхватен мироглед относно законите на Космоса.
Напълно самопонятно е, че тъкмо обучението в началните класове изисква една дълбока връзка между душевните качества на учителя и най-висшите идеи на човечеството.
И една от най-големите язви на днешната образователна система се състои в следното: Учителите в началните класове са поставени в такова положение, че на тяхната работа се гледа като на много по-маловажна, отколкото тази на учителите от горните гимназиални класове. Естествено, аз не съм длъжен точно в този момент да обсъждам подобни общи въпроси, свързани с троичното устройство на социалния организъм*21. Обаче налага се да припомня, че занапред всички елементи, включени в преподавателската дейност, трябва да бъдат напълно равноправни; занапред цялото общество ще има задачата да изгради в себе си здравото усещане, че началният учител е равностоен на учителя от висшите училища, особено по отношение на своята духовна мисия. Ето защо съвсем не бива да се учудвате, когато днес твърдим, че в основата на цялото преподаване включително и в началните класове следва да залегне онова, което безусловно сме длъжни, в качеството си на учители, да знаем, макар и да не го прилагаме непосредствено в нашата практика. В хода на преподаването ние запознаваме детето от една страна с природния свят и от друга с духовния свят.
към текста >>
Ето защо е напълно вярна мисълта на Едуард фон Хартман, който изхождайки от своя песимизъм твърдеше, как един ден
човечество
то ще е толкова узряло, че всички хора ще се самоунищожат*30.
Ние задържаме в себе си процеса на умирането и единствено ние като човешки същества сме в състоя ние да вложим в този процес младенческите сили на развитието. Ако човекът не беше тук на Земята, процесът на умиране отдавна би завладял цялата Земя и като цяло, Земята би се превърнала в огромно кристално тяло. Обаче ние изтръгваме отделни кристали от планетарната кристализация на Земята и ги поемаме и задържаме в себе си толкова време, колкото е нужно за нашата човешка еволюция. Но по този начин, ние поддържаме живота на самата Земя. Следователно, ние човеците сме тези, които поддържат живота на Земята и не можем да бъдем изключени от процесите на планетарната еволюция.
Ето защо е напълно вярна мисълта на Едуард фон Хартман, който изхождайки от своя песимизъм твърдеше, как един ден човечеството ще е толкова узряло, че всички хора ще се самоунищожат*30.
Едва ли е нужно да се добавя и това, което вълнуваше Хартман най-вече поради цялата ограниченост на естествено-научния му мироглед: Понеже самоунищожението на хората явно не беше достатъчно, той искаше и самата Земя да бъде хвърлена по някакъв начин във въздуха. Впрочем до тази крайност не би трябвало да се стига. Нужно е само да се подготви голямото самоунищожение на хората, и Земята от само себе си ще хвръкне във въздуха! Защото без екстракта, който човек внася в тялото на Земята, нейната еволюция е немислима. Днес тези неща трябва да бъдат отново разбрани.
към текста >>
85.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Нека да обърнем и ясен поглед към проявленията на Духа всред бъдещето
човечество
.
(По-точни и подробни обяснения ще намерите в моята „Теософия"*32) Тялото се включва в така наречената наследствена линия става носител на унаследените качества и т.н. По своята същност, душата е това, което идва от живота преди раждането и се свързва с етерно-физическия организъм. Обаче у съвременният човек защото в по-далечното бъдеще нещата няма да изглеждат така Духът е, така да се каже, едва в своето начало, той е тук едва в своите първи заложби. И сега, когато се стремим да сложим основите на една истинска педагогика, нека да разгледаме първите заложби на Духа в сегашната еволюционна степен на човека.
Нека да обърнем и ясен поглед към проявленията на Духа всред бъдещето човечество.
Засега у нас са налице само първите заложби, първите предвестници на това, което наричаме Духовно Себе или Духът-Себе (Geistselbst)*33. Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно съзнание за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния свят. Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо. Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди. Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е.
към текста >>
Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското
човечество
, особено всред неговите „необразовани" среди.
И сега, когато се стремим да сложим основите на една истинска педагогика, нека да разгледаме първите заложби на Духа в сегашната еволюционна степен на човека. Нека да обърнем и ясен поглед към проявленията на Духа всред бъдещето човечество. Засега у нас са налице само първите заложби, първите предвестници на това, което наричаме Духовно Себе или Духът-Себе (Geistselbst)*33. Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно съзнание за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния свят. Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо.
Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди.
Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е. с множественото число на „Манас". Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото число: „Духът-Себе". Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно познание, говори за Духът-Себе, като употребява множественото число, понеже веднага след като мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34. По друг повод, аз многократно съм изтъквал: Нашият непосредствен и личен предводител в духовния свят се на мира в Йерархията на Ангелои; над тази Йерархия е разположена Йерархията на Архангелои, която се включва в действие след като човек мине през Портата на смъртта, когато в известен смисъл не едно, а много духовни Същества, много Архангелои веднага поемат грижите за човешкия живот след смъртта на физическото тяло.
към текста >>
Следователно, когато след смъртта човек отново се издигне в духовния свят, тези три свръхсетивни части бързо напредват в своето развитие, подготвяйки бъдещата еволюционна степен на цялото
човечество
.
За съвременния човек, този „Дух-Живот" е почти недоловим. Той е от много по-духовно естество и ще се развие едва в далечно бъдеще. А най-висшата съставна част, която е в съвсем зародишен вид, е самия „Човек-Дух". Макар че в днешния човек, обитаващ Земята между раждането и смъртта, тези три свръхсетивни съставни части да са едва в своя зародишен вид, след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, те претърпяват забележително развитие под закрилата на висши духовни Същества.
Следователно, когато след смъртта човек отново се издигне в духовния свят, тези три свръхсетивни части бързо напредват в своето развитие, подготвяйки бъдещата еволюционна степен на цялото човечество.
С други думи, както в сегашния си земен живот между раждането и смъртта, човекът напредва в своето индивидуално развитие, така напредва той и след смъртта, само че тогава, бих казал, като с пъпна връв, той остава свързан с духовните Същества от висшите Йерархии*35. Нека сега да прибавим към едва забележимите днес по-висши съставни части на човешката природа, онези, които ние възприемаме достатъчно ясно. Преди всичко, това са Съзнаващата Душа, Разсъдъчната Душа и Сетивната Душа. Ако искаме днес да говорим за човешката душа, както тя се проявява в тялото, ние трябва да се обърнем най-вече към споменатите три съставни части. А говорим ли за човешкото тяло, трябва да имаме предвид „сетивното" или астрално тяло, етерното тяло и грубото физическо тяло, което виждаме с очите си и с което се занимава официалната наука.
към текста >>
86.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В по-новата духовна култура на
човечество
то се вмъкват всевъзможни погрешни елементи и това се отразява най-силно в областта на педагогиката Ето защо трябва да се стремим да заместваме погрешните понятия с ясни и точни понятия.
Тя издига следната догма: Ние можем да наблюдаваме света, който ни заобикаля, но практически в нас живее само отражението на този свят. Така Кант стига и до останалите си дедукции. Той не е наясно по въпроса, какво представлява обкръжението на човека, както то му се представя в неговите възприятия. Защото действителността не е в обкръжението, нито в сетивно възприемаемите явления; тя ни се открива само дотолкова, доколкото напредваме в нейното овладяване. Строго погледнато, истинската действителност е тази, която човек вижда в мига, когато той вече не може да се изразява с думи, а именно, в мига, когато той е преминал през Портата на смъртта.
В по-новата духовна култура на човечеството се вмъкват всевъзможни погрешни елементи и това се отразява най-силно в областта на педагогиката Ето защо трябва да се стремим да заместваме погрешните понятия с ясни и точни понятия.
Едва тогава ще сме в състояние да възпитаваме децата по правилен начин.
към текста >>
87.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето какво е най-вече необходимо за бъдещето
човечество
: Хората да се пробудят за действителния свят.
Изобщо, сравнявайки реални изживявания с реални понятия, Вие се издигате над повърхностното и механично обяснение за нещата. Когато се самонаблюдавате в будност или преди заспиване, а и когато наблюдавате засилването на друг човек, Вие сте изправени пред един реален процес. Тогава Вие отнасяте забравянето, тази вътрешна душевна дейност не към някаква дума, а към един реален процес; после ги сравнявате и стигате до заключението: Забравянето е само заспиване в една област, а спомнянето пробуждане в друга област. Духовното обхващане и разбиране на света е възможно само ако сравнявате реални величини. За да вникнем във взаимните връзки между тялото и Духа, поне в началното им развитие, ние сравнихме детската и старческа възраст; по същият начин можем да сравним спомнянето и забравянето, отнасяйки ги към реалните процеси на заспиването и пробуждането.
Ето какво е най-вече необходимо за бъдещето човечество: Хората да се пробудят за действителния свят.
Днес хората мислят единствено с думи; те не мислят с оглед на действителния свят. Нима съвременният човек може да свърже „запомнянето" с процесите на пробуждане? Той ще потъне във всевъзможни словесни дефиниции на „запомнянето", обаче няма и да се опита да извлече познание за нещата именно от действителния свят. Ето защо Вие добре разбирате: когато се опитваме да говорим за „троичното устройство на социалния организъм", което е извлечено от живата действителност, а не от някакви абстрактни понятия, хората се отдръпват и на първо време не ги разбират, защото не са свикнали да извличат нещата от действителния свят. Те просто нямат понятия за нещата, които могат да бъдат извлечени от действителния свят.
към текста >>
88.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на
човечество
то да се интересува за голямата сфера.
Той получава само половината от необходимите понятия. Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло.
На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера.
Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата. От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува. Обаче с отричането на Духа се прекъсва и връзката между човека и света. Човекът все повече се затваря в своя егоизъм.
към текста >>
89.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Действителна помощ на
човечество
то може да бъде оказана в тази област, само ако проникнем в тайнствените връзки между човека и природата, и то според гледната точка, която застъпвам в моите антропософски лекции.
Силите, които разтварят минералите в човешкото тяло, идват от системата на крайниците. Когато болестният процес покаже тенденцията, според която човешкият организъм допуска в себе си не само „експанзията" на растителното царство, но и на кристализационния процес, характерен за минералното царство, тогава на преден план изпъква една много по-неблагоприятна и по-разрушителна болестна симптоматика, каквато е тази на захарната болест. При нея човешкото тяло не е в състояние действително да „разтвори" минералните субстанции с онези сили, които то черпи от външния свят чрез своите крайници. И ако днес хората не могат да се преборят с болестите, произтичащи от прекомерна минерализация в човешкото тяло, това до голяма степен се дължи на факта, че ние не разполагаме с достатъчно защитни средства, които би трябвало да извличаме по духовно-научен път от вътрешните зависимости между сетивните органи, мозъка, нервните разклонения и други. Ние би трябвало да прибягваме до тези псевдовещества имам известни основания за да ги наричам така, които се намират в сетивните органи, мозъка и нервите, до тази разпадаща се материя, до която следва да прибягваме, ако искаме да се преборим с болести като диабет, подагра и други подобни на тях*51.
Действителна помощ на човечеството може да бъде оказана в тази област, само ако проникнем в тайнствените връзки между човека и природата, и то според гледната точка, която застъпвам в моите антропософски лекции.
Защото човешкото тяло изобщо не може да бъде опознато, ако преди това не вникнем в неговите процеси, в неговите специфично човешки задачи, изискващи от него непрекъснато да разтваря минералите, непрекъснато да преобразява растителното царство и да го отпраща във външния свят, като по този начин той одухотворява и животинското царство. Всичко онова, което учителят е длъжен да знае за произхода и развитието на човешкото тяло, може да бъде извлечено тъкмо от антропологичната, от антропософската гледна точка, която следвам в хода на този лекционен цикъл. А за изводите, отнасящи се до практическата страна на въпроса, ще говорим утре.
към текста >>
90.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от възпитателя, понеже той има да възпитава не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото
човечество
, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване.
Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното.
Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от възпитателя, понеже той има да възпитава не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото човечество, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване.
Аз не говоря за някакъв фалшив аскетизъм, а за нещо, което е извлечено от обективния свят и е достоверно, както са достоверни изводите на естествените науки. Как стои въпросът с духовната работа? За нея т.е. за мисленето, четенето и т.н. е характерно това, че тя непрекъснато бива съпровождана от един вътрешен разпад на органичната материя, от непрекъснато умъртвяване на органичната материя.
към текста >>
91.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие виждате, че когато се мисли за бъдещето на
човечество
то, трябва да се обръща внимание на тези неща.
Бизнесменът преуспява най-добре, когато всичките си останали качества и особености премеси с известна флегматичност. Това е тайната на много бизнесмени, те са много добри бизнесмени, но имат нещо остаряло в диспозицията. Този, който в икономическия живот развива само сангвиничен темперамент, той ще стигне само до юношески проекти, които никога няма да се реализират. Холерикът, който е останал юноша, според определени правила рано ще се провали. Така или иначе меланхоликът не може да стане бизнесмен.
Вие виждате, че когато се мисли за бъдещето на човечеството, трябва да се обръща внимание на тези неща.
В тридесетгодишен поет или художник са прикрити същевременно детски, юношески особености. Когато един човек е продуктивен, може да се види, че в него живее друго същество, в което той е останал повече или по-малко дете, в което е проникнала детската му същност. Всички тези неща трябва да станат основа на една нова по своя характер психология.
към текста >>
92.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
След една работа, която позволи да се погледне дълбоко в това, което днес се случва в човешките души, това, което съществува днес като вътрешна трагичност в човешкото развитие, отново мога да съм на това място, което е толкова тясно свързано с онази дейност, за която ние трябва да вярваме, че може да ни дари със силата да превърнем днешната трагичност на
човечество
то отново в изпълнен с надежда попътен вятър.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 август 1919
След една работа, която позволи да се погледне дълбоко в това, което днес се случва в човешките души, това, което съществува днес като вътрешна трагичност в човешкото развитие, отново мога да съм на това място, което е толкова тясно свързано с онази дейност, за която ние трябва да вярваме, че може да ни дари със силата да превърнем днешната трагичност на човечеството отново в изпълнен с надежда попътен вятър.
В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха. Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество. В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора.
към текста >>
Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното
човечество
със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло
човечество
.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 август 1919 След една работа, която позволи да се погледне дълбоко в това, което днес се случва в човешките души, това, което съществува днес като вътрешна трагичност в човешкото развитие, отново мога да съм на това място, което е толкова тясно свързано с онази дейност, за която ние трябва да вярваме, че може да ни дари със силата да превърнем днешната трагичност на човечеството отново в изпълнен с надежда попътен вятър. В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха.
Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество.
В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора. Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми. И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание.
към текста >>
Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от
човечество
то достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път.
Дорнах, 9 август 1919 След една работа, която позволи да се погледне дълбоко в това, което днес се случва в човешките души, това, което съществува днес като вътрешна трагичност в човешкото развитие, отново мога да съм на това място, което е толкова тясно свързано с онази дейност, за която ние трябва да вярваме, че може да ни дари със силата да превърнем днешната трагичност на човечеството отново в изпълнен с надежда попътен вятър. В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха. Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество. В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание.
Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път.
Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора. Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми. И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание. Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание. Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия.
към текста >>
Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от
човечество
то, това са всъщност социалните проблеми.
В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха. Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество. В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора.
Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми.
И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание. Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание. Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо. Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо.
към текста >>
Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на
човечество
то изобщо.
Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора. Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми. И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание. Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание. Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия.
Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо.
Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо. Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине. Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка. Днес, бих казал, разликата между Ориента и Окцидента може да се сведе до една проста формула.
към текста >>
Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която
човечество
то ще трябва да премине.
Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание. Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо. Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо. Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна.
Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине.
Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка. Днес, бих казал, разликата между Ориента и Окцидента може да се сведе до една проста формула. Но тази формула не бива да се приема несериозно. Тя включва невероятни ширини на човешките импулси. Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова.
към текста >>
Всичко, което се е вляло в
човечество
то като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка.
Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо. Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо. Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине.
Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка.
Днес, бих казал, разликата между Ориента и Окцидента може да се сведе до една проста формула. Но тази формула не бива да се приема несериозно. Тя включва невероятни ширини на човешките импулси. Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова. За подобни неща ви говорих, когато се сбогувах с вас на това място преди няколко месеца.
към текста >>
Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното
човечество
духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за
човечество
то право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова.
Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине. Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка. Днес, бих казал, разликата между Ориента и Окцидента може да се сведе до една проста формула. Но тази формула не бива да се приема несериозно. Тя включва невероятни ширини на човешките импулси.
Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова.
За подобни неща ви говорих, когато се сбогувах с вас на това място преди няколко месеца. Идеология така възразяват широките кръгове, когато днес се заговори за духовен живот. Всичко от единствената реалност, което се отразява в човешката душа, от икономическата действителност е само идеология. Днес съществуват много поводи да разсъждаваме върху това, какво всъщност означава тази дума идеология в световната култура. А тя означава твърде много.
към текста >>
А в голяма част от европейското
човечество
е разпространено друго едно убеждение: единствената реалност е тази, която се явява на външните сетива.
Той мисли, че външният сетивен свят е Мая, че онова, което достига до сетивата и обвързания със сетивата разум, то е Мая, голямата измама. А единствената реалност е това, което се изкачва в душата. Душевно-духовното, към което човек си пробива път, това е нещото, което е реално. Това което извира и бълбука във вътрешността на човека, то е реалност. Това, което се предлага на сетивата външно е Мая, идеология.
А в голяма част от европейското човечество е разпространено друго едно убеждение: единствената реалност е тази, която се явява на външните сетива.
Това действителността. Точно това, което източният човек нарича Мая, е за голяма част от европейското човечество реалност. А това, което ориенталецът нарича действителност, това, което изниква от вътре в душата, то е за голяма част от европейското човечество идеология, Мая. Виждате голямото противоречие. Това, което ориенталецът нарича реалност, Европа и Америка наричат днес Мая: идеология е същото.
към текста >>
Точно това, което източният човек нарича Мая, е за голяма част от европейското
човечество
реалност.
Душевно-духовното, към което човек си пробива път, това е нещото, което е реално. Това което извира и бълбука във вътрешността на човека, то е реалност. Това, което се предлага на сетивата външно е Мая, идеология. А в голяма част от европейското човечество е разпространено друго едно убеждение: единствената реалност е тази, която се явява на външните сетива. Това действителността.
Точно това, което източният човек нарича Мая, е за голяма част от европейското човечество реалност.
А това, което ориенталецът нарича действителност, това, което изниква от вътре в душата, то е за голяма част от европейското човечество идеология, Мая. Виждате голямото противоречие. Това, което ориенталецът нарича реалност, Европа и Америка наричат днес Мая: идеология е същото. Това, което европеецът заедно с Америка, с американското ново поколение, нарича идеология, Мая, за ориенталеца е действителност. Това се отпечатва дълбоко в душите на хората, то превръща хората на земята в две коренно различни групи.
към текста >>
А това, което ориенталецът нарича действителност, това, което изниква от вътре в душата, то е за голяма част от европейското
човечество
идеология, Мая.
Това което извира и бълбука във вътрешността на човека, то е реалност. Това, което се предлага на сетивата външно е Мая, идеология. А в голяма част от европейското човечество е разпространено друго едно убеждение: единствената реалност е тази, която се явява на външните сетива. Това действителността. Точно това, което източният човек нарича Мая, е за голяма част от европейското човечество реалност.
А това, което ориенталецът нарича действителност, това, което изниква от вътре в душата, то е за голяма част от европейското човечество идеология, Мая.
Виждате голямото противоречие. Това, което ориенталецът нарича реалност, Европа и Америка наричат днес Мая: идеология е същото. Това, което европеецът заедно с Америка, с американското ново поколение, нарича идеология, Мая, за ориенталеца е действителност. Това се отпечатва дълбоко в душите на хората, то превръща хората на земята в две коренно различни групи. Ако обгърнете с поглед това, което се случи в цивилизования свят, вие ще си кажете, и дано още днес си кажете: в основни линии всичко, което се говори за причината и повода на тази световна катастрофа всъщност плува по повърхността, това е повърхностен възглед.
към текста >>
Толкова е силен антисоциалния елемент на съвремието, че
човечество
то се разпада на две различни по основата си части.
Това, което европеецът заедно с Америка, с американското ново поколение, нарича идеология, Мая, за ориенталеца е действителност. Това се отпечатва дълбоко в душите на хората, то превръща хората на земята в две коренно различни групи. Ако обгърнете с поглед това, което се случи в цивилизования свят, вие ще си кажете, и дано още днес си кажете: в основни линии всичко, което се говори за причината и повода на тази световна катастрофа всъщност плува по повърхността, това е повърхностен възглед. Това, което се изрази в ужасната борба, то сякаш е нещо елементарно извлечено от неосъзнати дълбини. Хората взеха участие в него, днес това се вижда много точно, те не знаеха защо, това е едно от нещата, които противоречието, което още дълго няма да се изравни, ще кара да изплуват на повърхността.
Толкова е силен антисоциалния елемент на съвремието, че човечеството се разпада на две различни по основата си части.
Ако пренесете казаното току що от мен в друга връзка, то когато погледнете на Запад, вие ще откриете, че стремежът на Запада е насочен към свободата а дали тя се разбира правилно или неправилно, не е от значение стремежите са насочени към свободата. И сякаш от тъмните дълбини на човешката душа потребността се насочва нагоре към свободата. Погледнете на Изток: това, което на запад се нарича свобода, за Изтока всъщност няма ясно значение. То е нещо, с което изобщо не се свързват понятия, усещания. Това, което се изживява най-интензивно, за него не се разсъждава.
към текста >>
Колкото повече се пренасяме на Запад, толкова повече свободата се изгубва в хода на историческото развитие на
човечество
то: и понеже то не я притежава, трябва да се стреми към нея.
Това, което се изживява най-интензивно, за него не се разсъждава. Само помислете колко малко разсъждават хората за природните явления, кои то срещат всеки ден около себе си! За най-близко изживяното хората не разсъждават. Ориенталецът, когато проследява отговарящата му реалност, вътрешната реалност, той живее в свободата, която може да притежава според расовите, народностните и племенните си особености. Той не разсъждава върху това.
Колкото повече се пренасяме на Запад, толкова повече свободата се изгубва в хода на историческото развитие на човечеството: и понеже то не я притежава, трябва да се стреми към нея.
И така ние можем да приведем още много неща, и навсякъде ще открием фундаменталната разлика между Запада и Изтока. Тя се оповестява вече и в това, което и следващите години ще донесат. В момента има само външни симптоми, които се проявяват в Азия, и за които Европа все още мълчи мълчи поради разбираеми причини. Например че в Индия почти повече от половината население умира от глад, това ще роди от духовността именно на индийския народ нещо коренно различно от това, което се е разиграло в Европа. Това са външни симптоми.
към текста >>
Тези неща трябва да бъдат строго съблюдавани днес от този, който желае да разбере нещо от хода на развитието на
човечество
то.
В момента има само външни симптоми, които се проявяват в Азия, и за които Европа все още мълчи мълчи поради разбираеми причини. Например че в Индия почти повече от половината население умира от глад, това ще роди от духовността именно на индийския народ нещо коренно различно от това, което се е разиграло в Европа. Това са външни симптоми. Но и по отношение на тях хората днес са раз делени на две същностно различни групи. За индиеца гладът означава нещо съвсем различно отколкото за европееца, тъй като индиецът има зад гърба си едно хилядолетия по-продължително духовно развитие от това на европееца.
Тези неща трябва да бъдат строго съблюдавани днес от този, който желае да разбере нещо от хода на развитието на човечеството.
Днес трябва да сме наясно, че това, което обикновено се нарича социален въпрос е нещо много по-сложно отколкото обикновено се мисли. Този социален въпрос е едно съпътстващо явление на културата, която израсна след средата на 15 век. Често съм говорил и пред вас тук за този значим отрязък от историята на цивилизованото човечество в средата на 15 век. След този момент постепенно израсна новото оцветяване на естествената наука. След този момент настъпи обаче и едно ново оцветяване на индустриализма.
към текста >>
Често съм говорил и пред вас тук за този значим отрязък от историята на цивилизованото
човечество
в средата на 15 век.
Но и по отношение на тях хората днес са раз делени на две същностно различни групи. За индиеца гладът означава нещо съвсем различно отколкото за европееца, тъй като индиецът има зад гърба си едно хилядолетия по-продължително духовно развитие от това на европееца. Тези неща трябва да бъдат строго съблюдавани днес от този, който желае да разбере нещо от хода на развитието на човечеството. Днес трябва да сме наясно, че това, което обикновено се нарича социален въпрос е нещо много по-сложно отколкото обикновено се мисли. Този социален въпрос е едно съпътстващо явление на културата, която израсна след средата на 15 век.
Често съм говорил и пред вас тук за този значим отрязък от историята на цивилизованото човечество в средата на 15 век.
След този момент постепенно израсна новото оцветяване на естествената наука. След този момент настъпи обаче и едно ново оцветяване на индустриализма. Естествена наука и индустриализъм, двете заедно означават това, което даде особената насока на духа на модерното човечество. Тук в Швейцария ви говорих за особения вид естествена наука, казах ви, че някои умни хора, които днес разсъждават върху това, какво може да даде естествената наука, вече казват: Това, което новата естествена наука привнася, не е света, а един призрак на света. Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят.
към текста >>
Естествена наука и индустриализъм, двете заедно означават това, което даде особената насока на духа на модерното
човечество
.
Днес трябва да сме наясно, че това, което обикновено се нарича социален въпрос е нещо много по-сложно отколкото обикновено се мисли. Този социален въпрос е едно съпътстващо явление на културата, която израсна след средата на 15 век. Често съм говорил и пред вас тук за този значим отрязък от историята на цивилизованото човечество в средата на 15 век. След този момент постепенно израсна новото оцветяване на естествената наука. След този момент настъпи обаче и едно ново оцветяване на индустриализма.
Естествена наука и индустриализъм, двете заедно означават това, което даде особената насока на духа на модерното човечество.
Тук в Швейцария ви говорих за особения вид естествена наука, казах ви, че някои умни хора, които днес разсъждават върху това, какво може да даде естествената наука, вече казват: Това, което новата естествена наука привнася, не е света, а един призрак на света. Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят. А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм. Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината.
към текста >>
А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото
човечество
с нещо трикратно унищожително.
Това означава твърде много за контакта на човека с машината. И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно. Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека. Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум. То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки
А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително.
Тъй като какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното? По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията. Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската). Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система. Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал.
към текста >>
Тъй като какво заплашва модерното
човечество
, когато то не се решава да потърси свръхсетивното?
И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно. Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека. Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум. То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително.
Тъй като какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното?
По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията. Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската). Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система. Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал. А самата астрономия, какъв е нейният идеал?
към текста >>
Характерно е как
човечество
то е загубило вече съм го споменавал тук по пътя от 15 век насам третия от два житейски елемента.
Ако хората продължат и в бъдеще да разсъждават по този начин, както върху машиноподобната астрономия и за индустриализма, и разсъждават така работейки в нея, то духовете ще се механизират, душите, те ще станат поспаливи, вегетаризирани, а телата ще се анимализират. Вижте Америка: връхната точка на механизацията на духовете! Вижте на Изток, Русия: онези диви нагони и инстинкти, които се изживяват там, и които са ужасяващи: анимализиране на тялото. В средата, в Европа поспаливостта на душата. Механизиране на духовете, вегетаризиране на душата, анимализиране на телата, това е нещото, което трябва да очакваме.
Характерно е как човечеството е загубило вече съм го споменавал тук по пътя от 15 век насам третия от два житейски елемента.
Една мощна партия днес се нарича "Социалдемокрация", това означава: тя е събрала социализъм и демокрация, въпреки че те са две противоположности. Но тя ги е обединила, и е пропуснала духовното. Защото социализма тя може да съотнесе само към икономическото, а демокрацията само към държавно-правовото. Към духовното би се съотнесъл индивидуализма. Свободата, тя е пропусната в думата Социалдемокрация, иначе би се казвало: индивидуална или индивидуалистична Социалдемокрация.
към текста >>
Но за по-новото време е характерно третото да се пропуска, в известен смисъл третото действително да се превръща в Мая, в голямата измама за цивилизованото
човечество
на Запада, на Европа и на колониалните и наследници, Америка.
Но тя ги е обединила, и е пропуснала духовното. Защото социализма тя може да съотнесе само към икономическото, а демокрацията само към държавно-правовото. Към духовното би се съотнесъл индивидуализма. Свободата, тя е пропусната в думата Социалдемокрация, иначе би се казвало: индивидуална или индивидуалистична Социалдемокрация. Тогава в един такъв лозунг ще са изразени и трите неща като предизвикателство към хората.
Но за по-новото време е характерно третото да се пропуска, в известен смисъл третото действително да се превръща в Мая, в голямата измама за цивилизованото човечество на Запада, на Европа и на колониалните и наследници, Америка.
Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос. В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства. Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл. Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното човечество.
към текста >>
Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното
човечество
.
Но за по-новото време е характерно третото да се пропуска, в известен смисъл третото действително да се превръща в Мая, в голямата измама за цивилизованото човечество на Запада, на Европа и на колониалните и наследници, Америка. Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос. В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства. Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл.
Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното човечество.
А човечеството няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в смисъла на тричленението: на социализъм за икономическия живот, на демокрация за правовия и държавния живот, на свободата или индивидуализма за духовния живот. Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на човечеството. Но ние не бива да се заблуждаваме относно това, че именно защото това са интензивни, непобедими исторически предизвикателства за съвремието, за тези, които дълбоко провиждат нещата ще възникнат други предизвикателства. Порасналите хора ще трябва да живеят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно демократично, духовно либерално. Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл?
към текста >>
А
човечество
то няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в смисъла на тричленението: на социализъм за икономическия живот, на демокрация за правовия и държавния живот, на свободата или индивидуализма за духовния живот.
Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос. В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства. Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл. Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното човечество.
А човечеството няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в смисъла на тричленението: на социализъм за икономическия живот, на демокрация за правовия и държавния живот, на свободата или индивидуализма за духовния живот.
Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на човечеството. Но ние не бива да се заблуждаваме относно това, че именно защото това са интензивни, непобедими исторически предизвикателства за съвремието, за тези, които дълбоко провиждат нещата ще възникнат други предизвикателства. Порасналите хора ще трябва да живеят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно демократично, духовно либерално. Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл? А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието.
към текста >>
Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на
човечество
то.
В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства. Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл. Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното човечество. А човечеството няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в смисъла на тричленението: на социализъм за икономическия живот, на демокрация за правовия и държавния живот, на свободата или индивидуализма за духовния живот.
Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на човечеството.
Но ние не бива да се заблуждаваме относно това, че именно защото това са интензивни, непобедими исторически предизвикателства за съвремието, за тези, които дълбоко провиждат нещата ще възникнат други предизвикателства. Порасналите хора ще трябва да живеят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно демократично, духовно либерално. Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл? А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието. В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред.
към текста >>
В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното
човечество
трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред.
Това ще трябва да бъде проумяно като единствено благо, като действително спасение на човечеството. Но ние не бива да се заблуждаваме относно това, че именно защото това са интензивни, непобедими исторически предизвикателства за съвремието, за тези, които дълбоко провиждат нещата ще възникнат други предизвикателства. Порасналите хора ще трябва да живеят в един социален организъм, който ще е устроен икономически социално, държавно демократично, духовно либерално. Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл? А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието.
В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред.
В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието. Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука". В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието. В най-широки кръгове от съвременното човечество ще трябва да се изучава това, което може да бъде извлечено от Духовната наука по отношение на трите епохи в развитието на младежа. Вие знаете, това беше посочено, че между раждането и седмата година, годината, в която средно започва смяната на зъбите, човешкото същество е едно наподобяващо същество, както човешкото същество прави това, което обкръжението му прави.
към текста >>
В най-широки кръгове от съвременното
човечество
ще трябва да се изучава това, което може да бъде извлечено от Духовната наука по отношение на трите епохи в развитието на младежа.
А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието. В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред. В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието. Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука". В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието.
В най-широки кръгове от съвременното човечество ще трябва да се изучава това, което може да бъде извлечено от Духовната наука по отношение на трите епохи в развитието на младежа.
Вие знаете, това беше посочено, че между раждането и седмата година, годината, в която средно започва смяната на зъбите, човешкото същество е едно наподобяващо същество, както човешкото същество прави това, което обкръжението му прави. Наблюдавайте в крайна сметка детето с разбиране и ще от криете навсякъде: детето наподобява, то прави това, което правят и големите. Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби. Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния свят преди зачеването си. Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Сега ви питам: колко е отдалечено днешното
човечество
, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от прозрението на тези неща?
Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще изживеят в социалния организъм като равноправието на хората. Равноправието на хората няма да присъства по друг начин, защото хората никога няма да съзреят за равноправието, ако в детството не им в тях не е посято чувството за авторитет. В миналото може и да е била достатъчна една съвсем малка степен на чувство за авторитет, в бъдеще тя няма да е достатъчна. И това чувство трябва да бъде силно вкоренено в детето, за да съзреят хората за това, което съвсем няма да може да бъде обсъждано като историческо предизвикателство, тъй като се явява като такова. Всичко това, което е училищно възпитание, училищно преподаване в тази епоха, ще трябва да бъде устроено така, че хората да могат да достигнат до тази висина на възгледа, за която говорихме току що.
Сега ви питам: колко е отдалечено днешното човечество, а и колко е отдалечени са днешните учителски институти от прозрението на тези неща?
Как трябва да се работи за да си проправи път това прозрение? и то трябва да си проправи път, тъй като само така може да се потърси доброто. Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища? Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим.
към текста >>
Това, което в бъдеще ще разцъфти в
човечество
то, ще се базира на троичната възпитателна система.
След настъпването на половата зрялост, между 14, 15 и 21 година в човека се развива не само половия любовен живот, а този полов любовен живот се развива само като конкретен случай на общата човешка любов изобщо. То е само един конкретен случай на общата любов към човека. А тази сила на общата любов към човека трябва да се полагат особено много грижи във времето, когато децата напускат училище и с това постъпват в други учреждения или встъпват в усвояването на професия или нещо подобно. Защото конфигурацията на икономическия живот, който е едно историческо предизвикателство, никога няма да може да бъде просветлен от това, което е нужно да го просветлява от братството, което означава общата любов към човека, ако в тези години не бъде развита общата любов към човека. Братството в икономическия живот, така както трябва да се стремим към него в бъдеще, ще присъствува в човешките души само, когато възпитанието след 15 година бъде насочено натам да се работи с пълна съзнателност именно върху общочовешката любов, ако светогледните въпроси, цялото възпитание, което трябва да се осъществи в така наречените общообразователни училища, бъде построено върху любовта към човека, изобщо върху любовта към външния свят.
Това, което в бъдеще ще разцъфти в човечеството, ще се базира на троичната възпитателна система.
В случай, че не се знае: Физическото тяло, което е един наподобител, трябва да се превърне в правилен наподобител, в него ще се посеят само анималистичните нагони. Ако не знаем, че между 7 и 14 година особено развитие претърпява етерното тяло, което трябва да се развива водено от авторитета, в човека ще се развие само общата културна поспаливост. А силата, която ще бъде необходима за правния организъм, няма да съществува. А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или учение, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека. Нещата се преплитат.
към текста >>
Без това културно съдържание, което може да извира единствено от духовната наука и трябва да достигне
човечество
то, ние занапред няма да можем да напредваме действително.
Братство, любов - икономика. Но същото важи и в обратен ред. Ако любовта не бъде развита правилно, ще липсва и свободата. Ако наподобяването не бъде развито правилно, анималистичните нагони ще се усилят. Виждате, че когато подходим към този проблем, духовната наука е правилната база за това, което трябва да се превърне в културно съдържание именно поради големите исторически предизвикателства, които днес затрупват човека.
Без това културно съдържание, което може да извира единствено от духовната наука и трябва да достигне човечеството, ние занапред няма да можем да напредваме действително.
Така че, въпросите, пред които сме изправени трябва да бъдат приведени в една духовна атмосфера. Това е нещото, което трябва да намери място в човешките души като убеждение. И още веднъж бих желал да подчертая: Може да се дискутира относно това, колко дълго време или колко малко време ще е нужно, докато едно подобно убеждение проникне в човешките души. Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което човечеството се стреми несъзнателно. Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството.
към текста >>
Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което
човечество
то се стреми несъзнателно.
Виждате, че когато подходим към този проблем, духовната наука е правилната база за това, което трябва да се превърне в културно съдържание именно поради големите исторически предизвикателства, които днес затрупват човека. Без това културно съдържание, което може да извира единствено от духовната наука и трябва да достигне човечеството, ние занапред няма да можем да напредваме действително. Така че, въпросите, пред които сме изправени трябва да бъдат приведени в една духовна атмосфера. Това е нещото, което трябва да намери място в човешките души като убеждение. И още веднъж бих желал да подчертая: Може да се дискутира относно това, колко дълго време или колко малко време ще е нужно, докато едно подобно убеждение проникне в човешките души.
Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което човечеството се стреми несъзнателно.
Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството. То беше залегнало и в основата на често казваното от мен: духовната наука трябва да бъде разглеждана във връзка с големите исторически задачи на съвремието. Хората днес са безкрайно далеч от способността да преценяват нещата по току що описания начин. В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността. Защото как ще се ориентират хората в големия въпрос, който ги доведе дотам да разбират точно противоположното като Мая, идеология?
към текста >>
Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на
човечество
то.
Без това културно съдържание, което може да извира единствено от духовната наука и трябва да достигне човечеството, ние занапред няма да можем да напредваме действително. Така че, въпросите, пред които сме изправени трябва да бъдат приведени в една духовна атмосфера. Това е нещото, което трябва да намери място в човешките души като убеждение. И още веднъж бих желал да подчертая: Може да се дискутира относно това, колко дълго време или колко малко време ще е нужно, докато едно подобно убеждение проникне в човешките души. Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което човечеството се стреми несъзнателно.
Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството.
То беше залегнало и в основата на често казваното от мен: духовната наука трябва да бъде разглеждана във връзка с големите исторически задачи на съвремието. Хората днес са безкрайно далеч от способността да преценяват нещата по току що описания начин. В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността. Защото как ще се ориентират хората в големия въпрос, който ги доведе дотам да разбират точно противоположното като Мая, идеология? Но какво изплува?
към текста >>
В
човечество
то трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността.
И още веднъж бих желал да подчертая: Може да се дискутира относно това, колко дълго време или колко малко време ще е нужно, докато едно подобно убеждение проникне в човешките души. Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което човечеството се стреми несъзнателно. Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството. То беше залегнало и в основата на често казваното от мен: духовната наука трябва да бъде разглеждана във връзка с големите исторически задачи на съвремието. Хората днес са безкрайно далеч от способността да преценяват нещата по току що описания начин.
В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността.
Защото как ще се ориентират хората в големия въпрос, който ги доведе дотам да разбират точно противоположното като Мая, идеология? Но какво изплува? Виждате ли, импулсът, който кара човешките души от Ориента и Окцидента да мислят е различен, когато го схванем конкретно идеално. Но той съдържа и своеобразното, че предизвиква еднакво душевно настроение в Ориента и в Окцидента. Това душевно настроение също трябва да бъде обгърнато с поглед.
към текста >>
Интересно е да се види как този важен праг в развитието на
човечество
то в средата на 15 век се отразява дори и в цената на житото.
Житото днес е скъпо, и всичко, които се произвежда от зърно днес е скъпо. То е прескъпо! Ако изследваме, когато е било твърде евтино в Европа, то ние ще стигнем приблизително до 9, 10 век. Днес то беше евтино колкото е скъпо днес. А в средата на 15 век то имаше нормална цена.
Интересно е да се види как този важен праг в развитието на човечеството в средата на 15 век се отразява дори и в цената на житото.
А какво беше следствието от това, че в Европа съществуваха справедливи цени на зърното? Древното свойство на тялото, древната обвързаност беше започнала отчасти да изчезва в средата на 15 век. Тогава, за да унищожи започващата свобода, в сила влезе римското право. Нашия политически и държавнически живот е обусловен от римското право така както в духовно отношение сме обусловени от гръцката духовна и душевна структура. Досега в областта на правото не сме съумели да произведем нещо различно от един ренесанс, ренесанса на римското право.
към текста >>
А с това, което е заложено най-дълбоко в развитието на по-новото
човечество
е свързано това, което трябва да бъде изречено с изискването на триделение на социалния организъм.
Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен живот, то те трябва да се образуват по нов начин. Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората. Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния живот на базата на равенството на хората. И не ни е нужен просто ренесанс на духовния живот, какъвто настъпи в началото на новото време, а ни е нужно ново образуване, ново сътворяване на духовния живот. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се изправим съзнателно пред това ново сътворяване на духовния живот.
А с това, което е заложено най-дълбоко в развитието на по-новото човечество е свързано това, което трябва да бъде изречено с изискването на триделение на социалния организъм.
Това не е хрумване, това нещото, което е родено от най-дълбоката потребност на времето и което най-много отговаря на настоящето. Има хора, много хора, които казват, че не разбират, че е трудно, прекалено трудно. В Германия често казвах на хората, когато те отново и отново повдигаха този въпрос, че нещата са трудни за разбиране, че аз във всеки случай ги различавам от това, което сме свикнали да разбираме през последните 4 5 години. Тогава се мяташе за лесно да се разбират неща, които аз не разбирах така казвах нужно беше само да се заповяда да се разберат нещата. Главният щаб или някоя друга инстанция трябваше да заповяда, нещата да бъдат разбрани, те дори биваха набивани в главите на хората.
към текста >>
В последните години се говори много за правото, за правното устройство в
човечество
то, в цивилизованото
човечество
.
Хората не притежават това днес. Защото когато те днес говорят, то те най-често говорят фрази. Но защо днес се говорят фрази? Фразите се получават, когато не съществува връзка с това, което фразите би трябвало да означават. Думите на хората са се превърнали във фрази, защото им липсва връзката с духовния живот.
В последните години се говори много за правото, за правното устройство в човечеството, в цивилизованото човечество.
Събитията от съвремието показват достатъчно ясно колко са отдалечени хората по отношение на правото от действителността. Досега разбира се борбата не се водеше за права, а за власт, но все пак се говореше за правата. А стопанския живот: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си. Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли. Хаотичен, безпланов стопански живот.
към текста >>
93.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ако искаме да разберем каква задача има антропософската духовна наука в съвремието и в бъдещето, то ние, както чухме това преди време, а също и вчера, ние трябва да включим в наблюденията си и характера на развитието на
човечество
то от средата на 15 век насам.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 август 1919
Ако искаме да разберем каква задача има антропософската духовна наука в съвремието и в бъдещето, то ние, както чухме това преди време, а също и вчера, ние трябва да включим в наблюденията си и характера на развитието на човечеството от средата на 15 век насам.
В крайна сметка всичко, което се случва в съвремието, зависи от това, което от 15 век насам живее в човечеството като порив отделната индивидуалност да се постави на върха на личността, да стане една цяла личност. Подобно нещо не беше възможно, а и съвсем не беше задача на човечеството в по-ранните епохи на човешкото развитие. Ако искаме да разберем големия прелом, в който се намираме, то ние трябва да обхванем подобни неща още по-задълбочено, такива каквито са, и каквито вчера отново описах. Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство. Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство.
към текста >>
В крайна сметка всичко, което се случва в съвремието, зависи от това, което от 15 век насам живее в
човечество
то като порив отделната индивидуалност да се постави на върха на личността, да стане една цяла личност.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 август 1919 Ако искаме да разберем каква задача има антропософската духовна наука в съвремието и в бъдещето, то ние, както чухме това преди време, а също и вчера, ние трябва да включим в наблюденията си и характера на развитието на човечеството от средата на 15 век насам.
В крайна сметка всичко, което се случва в съвремието, зависи от това, което от 15 век насам живее в човечеството като порив отделната индивидуалност да се постави на върха на личността, да стане една цяла личност.
Подобно нещо не беше възможно, а и съвсем не беше задача на човечеството в по-ранните епохи на човешкото развитие. Ако искаме да разберем големия прелом, в който се намираме, то ние трябва да обхванем подобни неща още по-задълбочено, такива каквито са, и каквито вчера отново описах. Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство. Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство. А начинът, по който сме свикнали да гледаме на правото и на това, което е свързано в правото, то е отзвук отрическото душевно устройство.
към текста >>
Подобно нещо не беше възможно, а и съвсем не беше задача на
човечество
то в по-ранните епохи на човешкото развитие.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 август 1919 Ако искаме да разберем каква задача има антропософската духовна наука в съвремието и в бъдещето, то ние, както чухме това преди време, а също и вчера, ние трябва да включим в наблюденията си и характера на развитието на човечеството от средата на 15 век насам. В крайна сметка всичко, което се случва в съвремието, зависи от това, което от 15 век насам живее в човечеството като порив отделната индивидуалност да се постави на върха на личността, да стане една цяла личност.
Подобно нещо не беше възможно, а и съвсем не беше задача на човечеството в по-ранните епохи на човешкото развитие.
Ако искаме да разберем големия прелом, в който се намираме, то ние трябва да обхванем подобни неща още по-задълбочено, такива каквито са, и каквито вчера отново описах. Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство. Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство. А начинът, по който сме свикнали да гледаме на правото и на това, което е свързано в правото, то е отзвук отрическото душевно устройство. Ние все още гледаме на държавата си като на онова образувание, което принципно беше римската империя.
към текста >>
Разбира се, съвременното
човечество
е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците.
Ние все още гледаме на държавата си като на онова образувание, което принципно беше римската империя. И едва когато се прозре, как в това хаотично съвремие трябва да се потопи триделението на социалния организъм, ще възникне способността за ясно виждане и отчетливо желание. Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век. Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция. Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател.
Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците.
За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище.
към текста >>
Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на
човечество
то от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо.
Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура. А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция.
Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо.
И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици. Вие знаете, че това, което се образува в гръцката култура от кръвта, стана абстрактно в римската култура. Вече съм споменавал това тук. Докато гръцката социална структура който може да се нарече и държавна структура излезе напълно, обособи се напълно от кръвното родство, то произхождащото от кръвта не премина в римската култура.
към текста >>
Ето защо трябва да кажем: от средата на 15 век насам
човечество
то е в състояние да си състави един призрачен образ на света по отношение на едната му половина.
Това, което трябва да се обяви като обновление в човешките души е свързано с много по-дълбоки импулси на човешкото развитие изобщо. Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на познанието се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи научен начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения. Нищо друго не може да се признае тук, освен това, което идва от сетивните наблюдения и това, което се произвежда като мисли върху сетивното наблюдение. Вчера споменах това и преди последното ми отпътуване отново ви обърнах внимание върху това, че днес вече съществуват достатъчно хора, които за стъпват правилното схващане, че с едно такова природонаблюдение, каквото придобиваме по току що описания начин получаваме само един призрачен образ на природата. Образът, който естествоизпитателя се създава за света, е един призрак на света, той не е действителния свят.
Ето защо трябва да кажем: от средата на 15 век насам човечеството е в състояние да си състави един призрачен образ на света по отношение на едната му половина.
Зад нея обаче за науката на посвещението се крие нещо много по-дълбоко, и то трябва да бъде изведено пред душите ни. Виждате ли, сетивното наблюдение като такова не може да се коригира. Дори и да го разглеждаме като Мая то принципно е безразлично към един по-дълбок светоглед. Сетивното наблюдение не може да се коригира, то е такова, каквото е. Едно червено цвете е едно червено цвете.
към текста >>
Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на
човечество
то.
Без значение дали го разглеждате като Мая или като действителност, то е това, което е. Така цялото сетивно наблюдение е това, което е. Дискусията започва в мига, когато ние създадем мислите си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме като едно или друго, интерпретираме го като едно или друго. Едва тогава започва трудността. И защо трудността започва тогава?
Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството.
В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен смисъл. Този, който има възможност да се спре върху понятията на човечеството преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на човечеството бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации. Абстрактността на понятията съществува като такава, каквато е сега едва от средата на 15 век насам. Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим? Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия?
към текста >>
Този, който има възможност да се спре върху понятията на
човечество
то преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на
човечество
то бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации.
Дискусията започва в мига, когато ние създадем мислите си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме като едно или друго, интерпретираме го като едно или друго. Едва тогава започва трудността. И защо трудността започва тогава? Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството. В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен смисъл.
Този, който има възможност да се спре върху понятията на човечеството преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на човечеството бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации.
Абстрактността на понятията съществува като такава, каквато е сега едва от средата на 15 век насам. Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим? Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия? Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят.
към текста >>
Защо сме се развили като
човечество
така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим?
И защо трудността започва тогава? Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството. В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен смисъл. Този, който има възможност да се спре върху понятията на човечеството преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на човечеството бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации. Абстрактността на понятията съществува като такава, каквато е сега едва от средата на 15 век насам.
Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим?
Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия? Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение.
към текста >>
Защо развихме ние като цяло
човечество
тези абстрактни понятия?
Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството. В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен смисъл. Този, който има възможност да се спре върху понятията на човечеството преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на човечеството бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации. Абстрактността на понятията съществува като такава, каквато е сега едва от средата на 15 век насам. Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим?
Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия?
Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб.
към текста >>
Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло
човечество
, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят.
В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен смисъл. Този, който има възможност да се спре върху понятията на човечеството преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на човечеството бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации. Абстрактността на понятията съществува като такава, каквато е сега едва от средата на 15 век насам. Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим? Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия?
Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят.
Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето!
към текста >>
И докато
човечество
то не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души.
Гьоте не желае да изразява при родните закони с понятия. Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа. Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло.
И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души.
Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло. Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло. Така самият човек на петата следатлантска епоха е насилствено насочен към духовното, към предрожденното, и така той е поставен и от още нещо в една необичайна ситуация, който трябва да развие, коя то трябва да доведе до напредък. Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това.
към текста >>
Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото
човечество
бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена.
Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност. А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл.
Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена.
Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно. Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята. Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект. Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй като за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено.
към текста >>
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на
човечество
то?
В него се поставя човешката воля, без това да има космически смисъл. Помислете какво означава това. То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно познание, което е призрачно, което не се докосва до действителността. Ние изпълняваме все повече и повече дейности, за които ни е нужна машина. Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството?
Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля.
към текста >>
То има смисъла, че ние като
човечество
можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно познание, което е призрачно, което не се докосва до действителността. Ние изпълняваме все повече и повече дейности, за които ни е нужна машина. Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие. Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл.
То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа.
към текста >>
Но съвременното
човечество
и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа.
Виждате ли, мисля, че някои днес биха останали изумени, ако му се каже: Ти си прав, ако особено почиташ Рафаел заради картините му. Но ако изискваш от хората да рисуват като Рафаел, не си прав. Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил лош художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето. Човек не би могъл да чувства времето, ако не усеща тези неща така, че да усеща непрестанно задачите на едно определено време. В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока.
Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа.
В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща! Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените.
към текста >>
В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде смисъл на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от
човечество
то.
Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща? Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело. И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини? Причината се съдържа в следното.
В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде смисъл на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от човечеството.
Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот. Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н. Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред?
към текста >>
94.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на
човечество
то.
Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея. А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика. Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика. Тя е една теория без разбиране на практиката. В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот.
В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството.
И вие лесно ще разберете това, защото социалния живот всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен живот трябва да лежи едно определено настроя ние. И виждате ли, затова става дума в триделението на социалния организъм, да се подбуди едно определено настроение във взаимносвързаните социални области. Без това настроение между хората социалният живот не би могъл наистина да процъфти. И тъкмо това настроение трябва да държи сметка социалното триделение. Днес бих желал, както казах, само епизодично да ви посоча някои неща.
към текста >>
Той беше сметнал, че възгледите, които бях застъпил не само в онази лекция, а и във всичките ми книги са инфантилни, което означава, че се намират на едно детински стъпало в развитието на
човечество
то.
Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж? Хората от днешното време, когато почти са израснали са много умни, изключително умни. Те съвсем и не помислят, че човек вероятно може да бъде умен и по друг начин, различен от начина, по който те със своите абстрактни понятия си представят, че са умни. Много е странно какви са хората по отношение на тази своя днешна умност! Към една лекция, която изнесох веднъж преди седмици, се включи и един държавно-научно дружество, и за лекцията и свързаното с нея се изказа един университетски професор, значи естествено един умен съвременен мъж, нали така.
Той беше сметнал, че възгледите, които бях застъпил не само в онази лекция, а и във всичките ми книги са инфантилни, което означава, че се намират на едно детински стъпало в развитието на човечеството.
Виждате ли, много добре разбирам една такава присъда от страна на един умен човек от съвремието. И особено добре го разбирам, когато той е именно професор в университета. Разбирам го поради тази причина, че в науката, която се има впредвид, не се съдържа никакъв действително картинен живот, и всичко, което бъде разбрано, или казано по-добре не бъде разбра но се намира за детинско. Да, виждате ли, своеобразното е именно това, че хората от днешната умност идват и казват: Ако поискаме да употребим една такава картина, как: безсмъртната душа позволява да се сравни с пеперудата, която излита от пашкула, то тогава ние сме умните, ние разбира се знаем, че това, което направихме е един образ. Ние сме отвъд това, което съдържа един такъв образ.
към текста >>
Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще
човечество
то трябва да се проникне от социален ред.
Стоката ще намери правилно своето място, когато се признае, че са нужни имагинации. И работата ще се вмести правилно, когато се признае, че трябват инспирации. Ако вземете тази схема, ако не напишете трите понятия едно под друго, а ги напишете така, както съм ги поставил в тази схема, то вие можете, ако я проникнете с всички понятия, които се съдържат в книгата ми за триделението, вие можете да научите много. Защото съществуват двупосочни връзки между работата и стоката, стоката и капитала, при които капиталът купува стоката. Съществуват връзки между работата и капитала и така нататък, само трябва да ги подредите по този начин (виж схемата).
Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред.
Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите. Това е сериозно нещо, защото аз не ви казвам нищо по-малко от това, че без Духовната наука не би имало социално преустрояване в бъдещето, но това е истина. Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата. Защото в какво прави държавата от училищата? Не е ли така, наблюдавайте нещо, което е напълно училищно от една страна и държавно от друга.
към текста >>
Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на
човечество
то по благотворен начин.
Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си.
Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин.
Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни. И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието. Там могат да се наблюдават куриозни неща.
към текста >>
95.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на
човечество
то в това време премина вълната на материалистическите изпитания.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 15 август 1919 От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието. Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието. И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители.
Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания.
А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа. Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно. Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството. Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите. Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване.
към текста >>
Пътят към духа, който беше известен на
човечество
то през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може
човечество
то да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието. Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието. И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители. Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа.
Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството. Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите. Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове.
към текста >>
Преходът, който
човечество
то трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на
човечество
то.
Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието. И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители. Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа. Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството.
Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите. Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини!
към текста >>
В хода на последните три четири столетия
човечество
то все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция.
То не може да бъде преобразувано другояче, освен така, че учителите да възприемат в себе си познанията за природата на човека, които могат да дойдат от духовната наука. Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния свят. Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане. Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят. Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука.
В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция.
Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение. Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек.
към текста >>
Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от
човечество
то разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието.
Те трябва особено да приемат в себе си това раздвижено мислене, това несхематично мислене. Защото само когато приемат това несхематично мислене в себе си, те могат да се приближат до истината с душата си. Но те няма да се приближат до истината ако не са в състояние да обхванат това приближаване от една определена по-голяма гледна точка като проявление на епохата. Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на живота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на живо та да се свържат с големите житейски въпроси. А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието.
Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието.
Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора? В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта. Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта? Човекът съзнава: той е един Аз. В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му.
към текста >>
А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах като изпитание на
човечество
то.
Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени. И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло. И колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече ние трябва да се учим да схващаме духовно това, което сетивно е около нас. Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете. Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах като изпитание на човечеството.
Всъщност това, което описах напира натам: да индивидуализира повече и повече, да разглежда всеки човек като същество само за себе си. Това трябва да се изправи пред нас като велик идеал: никой не е равен на другия, всеки, всеки е същество само за себе си. Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си. Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората.
към текста >>
Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то
човечество
то на земята няма да е постигнало целта си.
Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете. Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек! А сега вие можете да почувствате, колко силно е в нашето време това, което описах като изпитание на човечеството. Всъщност това, което описах напира натам: да индивидуализира повече и повече, да разглежда всеки човек като същество само за себе си. Това трябва да се изправи пред нас като велик идеал: никой не е равен на другия, всеки, всеки е същество само за себе си.
Ако земята достигне целта си, без ние да се приучим като хора, да възприемаме всеки човек като същество само за себе си, то човечеството на земята няма да е постигнало целта си.
Но колко далеч сме ние днес от това убеждение, което се стреми към тази цел! Та ние днес нивелираме хората. Ние ги гледаме така, че съвсем не ги изпитва ме по техните индивидуални качества. Херман Бар, за когото често съм ви разказвал веднъж сподели в Берлин, че съвременното образование върви натам напълно да спре да индивидуализира. Когато през деветдесетте години Херман Бар живееше за известно време в Берлин и участвуваше в живота на обществото в Берлин той, разбира се, всяка вечер имаше на масата от дясната си страна една дама и още една от лявата си страна, нали така.
към текста >>
96.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
От вчерашното изложение видяхте, че ако желаем да вървим напред като
човечество
е все по-необходимо и по-необходимо скованите, абстрактни понятия, на които съвременния човек е свикнал да се превърнат в течащи, живи понятия.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 16 август 1919 Част от разглежданията, които сега провеждаме е и едно все по-дълбоко навлизане в историята на времето в смисъла, как световните сили се намесват в хода на развитието на съвремието и как формират основата на човешкото ни тяло.
От вчерашното изложение видяхте, че ако желаем да вървим напред като човечество е все по-необходимо и по-необходимо скованите, абстрактни понятия, на които съвременния човек е свикнал да се превърнат в течащи, живи понятия.
Особена светлина върху всички спадали към разглеждането ни факти хвърля това от човешките душевни сили, което наричаме интелигентност. Знаете, че съвременният човек особено се гордее с интелигентността си. Той я разглежда като това, което е постигнал в хода на времето като нещо особено отличително. Когато съвременният човек погледне назад към минали епохи, към това как хората от миналото са си представяли нещата картинно, как те се опитваха да проникнат с митове, легенди и подобно това, което днес човекът смята че може да познае посредством интелигентността си, науката си, то съвременният човек нарича това минало духовно и душевно устройство напълно детинско. Той поглежда назад към детинските степени на развитие и с удоволствие отбелязва колко е напреднал по отношение на разгръщането на интелигентността.
към текста >>
Като
човечество
ние ще преминем през едно такова развитие на интелигентността, което ще и придаде склонността да разбира само грешното, само заблудата, измамата, и да измисля само злото.
Тя поема определен път, днес ние се намираме още дълбоко в степента на интелигентността, каквато беше тя у гърците. С интелигентността си ние можем да разберем това, което е подчинено на смъртта. Но и този вид интелигентност, която разбира смъртта, също претърпява промени. В следващите векове и хилядолетия интелигентността ще бъде нещо друго, нещо много по-различно. Днес тя вече има определени заложби.
Като човечество ние ще преминем през едно такова развитие на интелигентността, което ще и придаде склонността да разбира само грешното, само заблудата, измамата, и да измисля само злото.
Учениците, а именно и посветените в тайните школи знаеха от определено време насам, че човешката интелигентност ще тръгне в развитието си по пътя към злото, че ще е все по-невъзможно и по-невъзможно доброто да се разбере с чистата интелигентност. Днес човечеството се намира в този преход. Можем да кажем: все още, когато съсредоточат интелигентността си и не носят в себе си много диви инстинкти, хората успяват да видят нещо в светлината на доброто. Но човешката интелигентност все повече ще придобива склонността да измисля злото и да вплита човешкото зло в моралното, да вплита заблудата в познанието. Това беше една от причините поради които посветените се нарекоха Мъже на скръбта, защото на дело, когато наблюдавам развитието на човечеството от гледна точка на тази едностранчивост, когато току що описах, ние ще се обезпокоим: ще се обезпокоим именно относно развитието на интелигентността.
към текста >>
Днес
човечество
то се намира в този преход.
Но и този вид интелигентност, която разбира смъртта, също претърпява промени. В следващите векове и хилядолетия интелигентността ще бъде нещо друго, нещо много по-различно. Днес тя вече има определени заложби. Като човечество ние ще преминем през едно такова развитие на интелигентността, което ще и придаде склонността да разбира само грешното, само заблудата, измамата, и да измисля само злото. Учениците, а именно и посветените в тайните школи знаеха от определено време насам, че човешката интелигентност ще тръгне в развитието си по пътя към злото, че ще е все по-невъзможно и по-невъзможно доброто да се разбере с чистата интелигентност.
Днес човечеството се намира в този преход.
Можем да кажем: все още, когато съсредоточат интелигентността си и не носят в себе си много диви инстинкти, хората успяват да видят нещо в светлината на доброто. Но човешката интелигентност все повече ще придобива склонността да измисля злото и да вплита човешкото зло в моралното, да вплита заблудата в познанието. Това беше една от причините поради които посветените се нарекоха Мъже на скръбта, защото на дело, когато наблюдавам развитието на човечеството от гледна точка на тази едностранчивост, когато току що описах, ние ще се обезпокоим: ще се обезпокоим именно относно развитието на интелигентността. Съвсем не е случайно, че интелигентността може да влее толкова много гордост и високомерие в днешните хора. Това, бих казал, е предчувствието на злото, в което ще се превърне интелигентността в пета та следатлантска епоха, и в началото на чиито процес ние се намираме.
към текста >>
Това беше една от причините поради които посветените се нарекоха Мъже на скръбта, защото на дело, когато наблюдавам развитието на
човечество
то от гледна точка на тази едностранчивост, когато току що описах, ние ще се обезпокоим: ще се обезпокоим именно относно развитието на интелигентността.
Като човечество ние ще преминем през едно такова развитие на интелигентността, което ще и придаде склонността да разбира само грешното, само заблудата, измамата, и да измисля само злото. Учениците, а именно и посветените в тайните школи знаеха от определено време насам, че човешката интелигентност ще тръгне в развитието си по пътя към злото, че ще е все по-невъзможно и по-невъзможно доброто да се разбере с чистата интелигентност. Днес човечеството се намира в този преход. Можем да кажем: все още, когато съсредоточат интелигентността си и не носят в себе си много диви инстинкти, хората успяват да видят нещо в светлината на доброто. Но човешката интелигентност все повече ще придобива склонността да измисля злото и да вплита човешкото зло в моралното, да вплита заблудата в познанието.
Това беше една от причините поради които посветените се нарекоха Мъже на скръбта, защото на дело, когато наблюдавам развитието на човечеството от гледна точка на тази едностранчивост, когато току що описах, ние ще се обезпокоим: ще се обезпокоим именно относно развитието на интелигентността.
Съвсем не е случайно, че интелигентността може да влее толкова много гордост и високомерие в днешните хора. Това, бих казал, е предчувствието на злото, в което ще се превърне интелигентността в пета та следатлантска епоха, и в началото на чиито процес ние се намираме. И ако човекът не развие нищо друго освен интелигентността си, то той ще се превърне на земята в едно зло същество. Когато мислим за бъдещето и искаме да си го представяме благотворно, ние не бива да разчитаме на едностранчивото развитие на интелигентността. В египетско-халдейската епоха тази интелигентност все още беше нещо добро, но след това се превърна в нещо, което встъпи в родство със смъртта.
към текста >>
Човечество
то трябва да се съобрази непосредствено с това, че трябва да се предпазва от едностранчивото развитие на интелигентността.
И ако човекът не развие нищо друго освен интелигентността си, то той ще се превърне на земята в едно зло същество. Когато мислим за бъдещето и искаме да си го представяме благотворно, ние не бива да разчитаме на едностранчивото развитие на интелигентността. В египетско-халдейската епоха тази интелигентност все още беше нещо добро, но след това се превърна в нещо, което встъпи в родство със смъртта. Интелигентността ще встъпи в родство със силите на заблудата, на измамата и на злото. Това е нещо, по отношение на което хората всъщност не би трябвало да се отдават на илюзии.
Човечеството трябва да се съобрази непосредствено с това, че трябва да се предпазва от едностранчивото развитие на интелигентността.
И не напразно именно Антропософската Духовна наука се опитва да по стигне нещо друго, да постигне приемането на това, до което може да се стигне с едно възобновено виждане на духовния свят, което не може да бъде разбрано с интелигентността, а само когато се позовем и на това, което науката на посветените извлича от духовния свят посредством виждането. За това е нужно и нещо обективно. На това място ние се изправяме пред една дълбока истина именно на християнско езотеричното развитие. Ако мистерията на Голгота не се бе състояла в хода на развитието на земята, то чрез интелигентността си хората неизбежно щяха да станат зли и щяха да се превърнат в пропаднали в заблудата същества. Знаете, че с мистерията на Голгота в развитието на земята се вля не просто едно учение, не просто една теория, един светоглед, една религия, а с това събитие се случи нещо действително.
към текста >>
И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в
човечество
то, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос.
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота. Когато осъзнаваме, че сме родени от природата и нейните сили, ние можем, проследявайки със здрава душа това раждане да достигнем до понятието за бога. Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос. Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека.
И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос.
След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си. А в това новораждане, в това откриване на Христовата искрица, в това правилно и честно признание пред себе си: "Не аз, а Христос в мен", се съдържа възможносттта, интелекта да бъде спасен от изпада нето в заблудата и в злото. А в езотерически смисъл това е по-висшето понятие на спасението. Ние трябва да развием интелигентността си, тъй като не можем да останем лишени от интелигентност, но в стремежа си да развием интелигентността си ние сме поставени пред изкушението да се подведем по заблудата и по злото.
към текста >>
Това изкушение може да се избегне единствено, когато си добием усещане за това, което Мистерията на Голгота е внесла в развитието на
човечество
то.
След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си. А в това новораждане, в това откриване на Христовата искрица, в това правилно и честно признание пред себе си: "Не аз, а Христос в мен", се съдържа възможносттта, интелекта да бъде спасен от изпада нето в заблудата и в злото. А в езотерически смисъл това е по-висшето понятие на спасението. Ние трябва да развием интелигентността си, тъй като не можем да останем лишени от интелигентност, но в стремежа си да развием интелигентността си ние сме поставени пред изкушението да се подведем по заблудата и по злото.
Това изкушение може да се избегне единствено, когато си добием усещане за това, което Мистерията на Голгота е внесла в развитието на човечеството.
Нещата са така, че човек с Христово съзнание, намиращ се в съединение с Христос, открива възможността да избегне злото, заблудата. Египетско-халдейският човек не се нуждаеше от това новораждане в Христа, защото със своята природна интелигентност той все още усещаше родството си с Космоса. Общо казано гъркът виждаше пред себе си изправена сериозността на смъртта, когато се отдаваше на интелигентността си. днес човекът живее в една епоха, в която интелигентността ще стане нещо зло, ако човешкото душевно същество не се проникне от Христовата сила. Помислете, това е много сериозно.
към текста >>
Знаете колко много може да се забележи в развитието на
човечество
то, особено в настоящето, от това, което вече се показва пред зрящия, че нещата вече се оповестяват така, както току що ви ги описах.
Помислете, това е много сериозно. То показва, как трябва да се мисли за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане на интелигентността си. Напълно погрешна спекулация естествено би било да се вярва, че интелигентността може да бъде потисната. Тя не бива да се потиска, но за виждащия е ясно, че в бъдеще ще е нужна известна смелост, човек да и се отдаде изцяло, тъй като интелигентността води до изкушението на злото и на заблудата, и тъй като чрез проникването и с Христовия принцип трябва да намерим възможността да я преобразуваме. Човешката интелигентност ще стане напълно ариманическа, ако Христовият принцип не проникне душите на хората.
Знаете колко много може да се забележи в развитието на човечеството, особено в настоящето, от това, което вече се показва пред зрящия, че нещата вече се оповестяват така, както току що ви ги описах.
По мислете само какво излива над човечеството третият клон на развитието, които заплашват човечеството чрез материализма. Виждате ли, ако помислите, с колко много ужаси е проникнато днешното културно развитие, които не могат да се сравняват с ужасите от варварските времена, то във вас надали ще остане съмнение относно това, че на хоризонта вече ясно се забелязва залеза на интелигентността. Така наречените културни проявления на днешната епоха не трябва да се разглеждат повърхностно, и наистина не бива да се съмняваме в това, че съвременните хора трябва да се съвземат за едно истинско обгръщане на Христовия импулс, ако желаят да поемат по благотворен път на развитие. Днес вече може да се наблюдава от две страни: хора, които са много интелигентни, и които имат силна склонност към злото; а от другата страна може да се наблюдава, колко много хора потискат тази склонност несъзнателно, не се борят с нея като оставят интелигентността си в едно спящо състояние. Дрямка на душата, или при будните души една силна склонност към злото и към заблуждението, това може да се наблюдава много ясно в съвременността.
към текста >>
По мислете само какво излива над
човечество
то третият клон на развитието, които заплашват
човечество
то чрез материализма.
То показва, как трябва да се мисли за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане на интелигентността си. Напълно погрешна спекулация естествено би било да се вярва, че интелигентността може да бъде потисната. Тя не бива да се потиска, но за виждащия е ясно, че в бъдеще ще е нужна известна смелост, човек да и се отдаде изцяло, тъй като интелигентността води до изкушението на злото и на заблудата, и тъй като чрез проникването и с Христовия принцип трябва да намерим възможността да я преобразуваме. Човешката интелигентност ще стане напълно ариманическа, ако Христовият принцип не проникне душите на хората. Знаете колко много може да се забележи в развитието на човечеството, особено в настоящето, от това, което вече се показва пред зрящия, че нещата вече се оповестяват така, както току що ви ги описах.
По мислете само какво излива над човечеството третият клон на развитието, които заплашват човечеството чрез материализма.
Виждате ли, ако помислите, с колко много ужаси е проникнато днешното културно развитие, които не могат да се сравняват с ужасите от варварските времена, то във вас надали ще остане съмнение относно това, че на хоризонта вече ясно се забелязва залеза на интелигентността. Така наречените културни проявления на днешната епоха не трябва да се разглеждат повърхностно, и наистина не бива да се съмняваме в това, че съвременните хора трябва да се съвземат за едно истинско обгръщане на Христовия импулс, ако желаят да поемат по благотворен път на развитие. Днес вече може да се наблюдава от две страни: хора, които са много интелигентни, и които имат силна склонност към злото; а от другата страна може да се наблюдава, колко много хора потискат тази склонност несъзнателно, не се борят с нея като оставят интелигентността си в едно спящо състояние. Дрямка на душата, или при будните души една силна склонност към злото и към заблуждението, това може да се наблюдава много ясно в съвременността. А сега си спомнете, как преди последното си заминаване ви описах колко различни деца се раждат от пет, шест, седем, осем години насам, те се раждат може да се каже, с едно изражение на меланхолия на лицата си, което е ясно различимо за този, който може да различава тези неща.
към текста >>
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на
човечество
то.
Днес вече може да се наблюдава от две страни: хора, които са много интелигентни, и които имат силна склонност към злото; а от другата страна може да се наблюдава, колко много хора потискат тази склонност несъзнателно, не се борят с нея като оставят интелигентността си в едно спящо състояние. Дрямка на душата, или при будните души една силна склонност към злото и към заблуждението, това може да се наблюдава много ясно в съвременността. А сега си спомнете, как преди последното си заминаване ви описах колко различни деца се раждат от пет, шест, седем, осем години насам, те се раждат може да се каже, с едно изражение на меланхолия на лицата си, което е ясно различимо за този, който може да различава тези неща. Аз ви казах: това се дължи на обстоятелството, че днес душите не слизат с удоволствие в изпълнения от материализъм свят. Би могло да се каже: преди раждането си душите изпитват известен страх да встъпят в света, в който интелигентността има склонност, предразположение към злото и се схваща в посока на отрицателно развитие.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството.
Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането. Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория.
към текста >>
Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за
човечество
то, което носи със себе си изкушение то на интелекта!
Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането. Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория. Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща.
Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта!
Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс. И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност. Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него. Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс. Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Гордостта, която днешното
човечество
развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на
човечество
то, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането. Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория. Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта!
Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност. Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него. Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс. Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота. Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението.
към текста >>
Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от
човечество
то, отколкото да го приближат до него.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория. Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта! Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс. И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност.
Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него.
Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс. Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота. Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението. Ако смисълът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано като лишено от смисъл. Човек трябва много силно да се проникне с тези неща, ако желае да направи днес нещо за бъдещето, за да възпитава човека, за да преподава на човека.
към текста >>
Затова е нищо не е по-необходимо от това, не само отново и отново да посочваме важността на духовнонаучното учение, а и да посочваме и сериозността, с която трябва да се сдобие душата ни с това, че посредством Духовната наука ние се запознаваме със съответните факти от развитието на
човечество
то.
Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението. Ако смисълът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано като лишено от смисъл. Човек трябва много силно да се проникне с тези неща, ако желае да направи днес нещо за бъдещето, за да възпитава човека, за да преподава на човека. Трябва да бъдат възприети тези важни гледища. Но вие знаете също така, колко отдалечени са хората на съвремието от това, да възприемате тези важни гледни точки.
Затова е нищо не е по-необходимо от това, не само отново и отново да посочваме важността на духовнонаучното учение, а и да посочваме и сериозността, с която трябва да се сдобие душата ни с това, че посредством Духовната наука ние се запознаваме със съответните факти от развитието на човечеството.
Защото не само знанието ни, а целият ни живот трябва да се импулсира от това, което е Духовната наука. Без тази сериозност човек не може да бъде истински духовнонаучен изследовател. И аз ви моля да разгледате много внимателно от гледна точка на духовнонаучните основи това специално откровение: че човешката интелигентност, оставена сама на себе си, ще поеме по пътя на Ариман, че тя може да добие сили за доброто единствено чрез приемането на истинския Христов импулс. Вярвам, че този, който приеме в себе си тази истина с пълна сериозност, ще може да пренесе сериозността и върху това отношение, което създава в себе си към различните светогледи и светогледни течения на съвременността. Тъй като в тази област може да се направи наистина много.
към текста >>
Самото познание на развитието на
човечество
то трябва да ни доведе до тази сериозност.
Не е ли така, вече достигнахме до една съвсем особена проява на нашата съвременна цивилизация! А института на тези картечнички все пак е постижение на съвремието. Такива прояви трябва да се посочват. Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време. Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието.
Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност.
Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане. Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>
Нека си пожелаем, сънят, в който
човечество
то вече се е потопило да премине в събуждане.
А института на тези картечнички все пак е постижение на съвремието. Такива прояви трябва да се посочват. Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време. Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието. Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност.
Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане.
Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>
97.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Защото виждате ли, нещата в днешния цикъл на развитие на
човечество
то, каквито познаваме отдавна, не са били винаги по този начин.
Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност. Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека. Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството. Това осъзнаване на действителната природа на човешкото същество е все по-важно за нашата епоха.
Защото виждате ли, нещата в днешния цикъл на развитие на човечеството, каквито познаваме отдавна, не са били винаги по този начин.
Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение. Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните. Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло. Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела.
към текста >>
И така, това, което казах се намира в съществена връзка с развитието на
човечество
то.
Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем. За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът. А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха. Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха.
И така, това, което казах се намира в съществена връзка с развитието на човечеството.
Като съвременни хора ние значи разнасяме един труп. Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на растение. Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето познание, интелигентността му действаше различно от нашата. Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото!
към текста >>
Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на
човечество
то в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло.
Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо. Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото. Колкото повече се стремим към бъдещето, толкова по-интензивно ще възниква копнежът отново да познаем живото. Но това живо няма да се разбере с обикновената интелигентност, която е прикована към трупа. Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в живия смисъл на света, отново да навлезе в света по този начин.
към текста >>
Човечество
то ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото.
Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло. Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно. Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо.
Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото.
Колкото повече се стремим към бъдещето, толкова по-интензивно ще възниква копнежът отново да познаем живото. Но това живо няма да се разбере с обикновената интелигентност, която е прикована към трупа. Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в живия смисъл на света, отново да навлезе в света по този начин. Днес вече е нужно да се знае колко много неща всъщност човекът е изгубил. Когато той премина от атлантската епоха в следатлантската, то той не умееше голяма част от нещата, на които е способен днес.
към текста >>
Но това "Аз" не се изричаше винаги толкова безреспектно през развитието на
човечество
то.
Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в живия смисъл на света, отново да навлезе в света по този начин. Днес вече е нужно да се знае колко много неща всъщност човекът е изгубил. Когато той премина от атлантската епоха в следатлантската, то той не умееше голяма част от нещата, на които е способен днес. Виждате ли, вие можете, всеки отделен човек, ако имате впредвид себе си, от един известен момент през детството си да казвате на себе си "Аз". Вие изричате това "Аз" сравнително без респект.
Но това "Аз" не се изричаше винаги толкова безреспектно през развитието на човечеството.
Съществуваха по-древни моменти от развитието на човечеството, които отчасти бяха изтлели още през египетската епоха, времена, когато за това, което изразява Азът да използваше едно име, чието изговаряне зашеметяваше човека. Затова изговарянето му беше забранено. Ако на първото население непосредствено след атлантската катастрофа се беше случило да се изговори известното само на посветените име на Аза, то цялата тълпа щеше да се за шемети, щеше да припадне, толкова силно щеше да подействува това име върху Аза. Отклик на този факт намираме в древното хебрейско време, когато се говори за неизговоримото име на Бога в душата, което може да се изрича единствено от посветените или да бъде евритмизирано от общността. Неизговоримото име на бога произхожда от това, което току що ви разказах.
към текста >>
Съществуваха по-древни моменти от развитието на
човечество
то, които отчасти бяха изтлели още през египетската епоха, времена, когато за това, което изразява Азът да използваше едно име, чието изговаряне зашеметяваше човека.
Днес вече е нужно да се знае колко много неща всъщност човекът е изгубил. Когато той премина от атлантската епоха в следатлантската, то той не умееше голяма част от нещата, на които е способен днес. Виждате ли, вие можете, всеки отделен човек, ако имате впредвид себе си, от един известен момент през детството си да казвате на себе си "Аз". Вие изричате това "Аз" сравнително без респект. Но това "Аз" не се изричаше винаги толкова безреспектно през развитието на човечеството.
Съществуваха по-древни моменти от развитието на човечеството, които отчасти бяха изтлели още през египетската епоха, времена, когато за това, което изразява Азът да използваше едно име, чието изговаряне зашеметяваше човека.
Затова изговарянето му беше забранено. Ако на първото население непосредствено след атлантската катастрофа се беше случило да се изговори известното само на посветените име на Аза, то цялата тълпа щеше да се за шемети, щеше да припадне, толкова силно щеше да подействува това име върху Аза. Отклик на този факт намираме в древното хебрейско време, когато се говори за неизговоримото име на Бога в душата, което може да се изрича единствено от посветените или да бъде евритмизирано от общността. Неизговоримото име на бога произхожда от това, което току що ви разказах. Постепенно това се изгубваше все повече.
към текста >>
Затова задача на
човечество
то ще бъде да се изкачи от едно такова познаване на минералното до познаването на растителното.
Но ние трябва отново да се издигнем дотам, да се върнем обратно в онези области, в които да обгръщаме и живота. Ако по време на гръко-латинската епоха, между осмия предихристиянски век и средата на 15 век след Христа, се наблягаше на това, трупът да придобие все повече и повече мъртво знание, то сега нашата интелигентност поема по пътя, за който вчера говорих. Тъкмо затова ние трябва да се противопоставим на голата интелигентност. Към нея ние трябва да прибавим нещо друго. Характерно за това е, че ние трябва да извървим правилно пътя назад, че днес в петата следатлатска епоха ние трябва да познаем в известно отношение растителното, в шестата епоха животинското, и едва в седмата истински човешкото.
Затова задача на човечеството ще бъде да се изкачи от едно такова познаване на минералното до познаването на растителното.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте. Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало. Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист. Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
Защото в общи линии в днешното
човечество
не съществува особено много интерес за други неща.
По отношение на това не бива да си правим илюзии. Егоистични станаха преди всичко вероизповеданията. А това вие можете да видите и в съвсем външни неща. Помислете как днешните свещеници зависят от това, да разчитат на егоизма на хората. Защото колкото повече се уповават на човешкия егоизъм, колкото повече обещават на човека за живота на душата след смъртта, толкова повече постигат целта си.
Защото в общи линии в днешното човечество не съществува особено много интерес за други неща.
Малко се интересуват хората и за онова духовно изтъкаване и оживотворяване, което се оповестява така прекрасно след раждането, или след зачатието, с душата, която преди това се е намирала в духовния свят. Следствие от това е начинът, по който днес човекът изобщо мисли за божественото в различните вероизповедания. Това, че си представяме Бога като най-висшето, то още не казва нищо. В това отношение е важно най-вече да разчистим всички заблуди. Какво всъщност имат впредвид повечето хора, които днес казват "Бог"?
към текста >>
Питат ли много за общите съдби на
човечество
то?
Дали ще го наричат Ангел, или бог, те имат впредвид единствено ангела. В основата си това, че не можем да превъзмогнем ангела и да достигнем до идеята за Бога, е един егоизъм на религиозната вяра. Причината за това е сгъстяването на интересите, което е предизвикано от егоизма. Това сгъстяване на интересите днес ние можем да видим излизащо на преден план съвсем ясно в обществения ни живот. За какво задават днес хората много въпроси?
Питат ли много за общите съдби на човечеството?
О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби. Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха. Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология. Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него! Това преобразяване на човечеството, това безразличие на човечеството спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление.
към текста >>
О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно
човечество
за общите човешки съдби.
В основата си това, че не можем да превъзмогнем ангела и да достигнем до идеята за Бога, е един егоизъм на религиозната вяра. Причината за това е сгъстяването на интересите, което е предизвикано от егоизма. Това сгъстяване на интересите днес ние можем да видим излизащо на преден план съвсем ясно в обществения ни живот. За какво задават днес хората много въпроси? Питат ли много за общите съдби на човечеството?
О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби.
Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха. Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология. Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него! Това преобразяване на човечеството, това безразличие на човечеството спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление. Днес всичко рикошира в човечеството.
към текста >>
Вниманието на
човечество
то днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
За какво задават днес хората много въпроси? Питат ли много за общите съдби на човечеството? О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби. Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха. Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология.
Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
Това преобразяване на човечеството, това безразличие на човечеството спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление. Днес всичко рикошира в човечеството. Най-всеобхватните, най-решаващите, най-интензивните факти се приемат като сензация. Те не действат достатъчно покъртително. А това се дължи единствено на факта, че все по-усилващия се интелигентен егоизъм на хората ограничава интересите им.
към текста >>
Това преобразяване на
човечество
то, това безразличие на
човечество
то спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление.
Питат ли много за общите съдби на човечеството? О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби. Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха. Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология. Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
Това преобразяване на човечеството, това безразличие на човечеството спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление.
Днес всичко рикошира в човечеството. Най-всеобхватните, най-решаващите, най-интензивните факти се приемат като сензация. Те не действат достатъчно покъртително. А това се дължи единствено на факта, че все по-усилващия се интелигентен егоизъм на хората ограничава интересите им. Затова дори и хората днес да имат демокрации, парламенти когато се събират в парламентите, съдбите на хората не живеят в тях, защото хората, или поне тези, които биват избирани в парламентите, не се вълнуват от съдбата на човечеството.
към текста >>
Днес всичко рикошира в
човечество
то.
О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби. Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха. Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология. Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него! Това преобразяване на човечеството, това безразличие на човечеството спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление.
Днес всичко рикошира в човечеството.
Най-всеобхватните, най-решаващите, най-интензивните факти се приемат като сензация. Те не действат достатъчно покъртително. А това се дължи единствено на факта, че все по-усилващия се интелигентен егоизъм на хората ограничава интересите им. Затова дори и хората днес да имат демокрации, парламенти когато се събират в парламентите, съдбите на хората не живеят в тях, защото хората, или поне тези, които биват избирани в парламентите, не се вълнуват от съдбата на човечеството. Там бушуват егоистичните интереси.
към текста >>
Затова дори и хората днес да имат демокрации, парламенти когато се събират в парламентите, съдбите на хората не живеят в тях, защото хората, или поне тези, които биват избирани в парламентите, не се вълнуват от съдбата на
човечество
то.
Това преобразяване на човечеството, това безразличие на човечеството спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление. Днес всичко рикошира в човечеството. Най-всеобхватните, най-решаващите, най-интензивните факти се приемат като сензация. Те не действат достатъчно покъртително. А това се дължи единствено на факта, че все по-усилващия се интелигентен егоизъм на хората ограничава интересите им.
Затова дори и хората днес да имат демокрации, парламенти когато се събират в парламентите, съдбите на хората не живеят в тях, защото хората, или поне тези, които биват избирани в парламентите, не се вълнуват от съдбата на човечеството.
Там бушуват егоистичните интереси. Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора.
към текста >>
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на
човечество
то, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на
човечество
то когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора. Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма.
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща. Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството като цяло. Тези речи се четат като фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор. Не се осъзнава, че наред една с друга живеят различни расови субстанциалности.
към текста >>
Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на
човечество
то.
Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора. Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма. Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството.
Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща. Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството като цяло. Тези речи се четат като фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор. Не се осъзнава, че наред една с друга живеят различни расови субстанциалности. Това, което е в сила за Централна Европа, вече е казано от мен преди много години в обществени лекции.
към текста >>
Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на
човечество
то като цяло.
И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора. Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма. Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели. Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството като цяло.
Тези речи се четат като фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор. Не се осъзнава, че наред една с друга живеят различни расови субстанциалности. Това, което е в сила за Централна Европа, вече е казано от мен преди много години в обществени лекции. Всичко това не се прие такова, каквото трябваше да се приеме. С това обаче само искам да намекна, че може да се осъзнае нещо, което надхвърля границите на егоистичната човешка участ, което е свързано с участта на групи от хора, така че може да се диференцира конкретно извън границите на земята.
към текста >>
Почувствайте в нас това, което посочих в тези доклади като следващи един друг импулси на развитието на
човечество
то?
Мисли за това, какво означава съществото на Архангела, съвсем не идват на човек, ако той остане само в регионите, които засягат егоистичните хора. Ако се проповядва само в регионите на егоистичните хора, то колкото и проповедниците да говорят за божественото, те говорят само за Ангела. Защото това, че се нарича различно е само една лъжа, това не прави нещата такива каквито са. Едва когато хората започнат да се интересуват за участта в пространството, тогава душата ще започне да се настройва за това, да се издигне до съществото на Архангела. А сега преминете към нещо друго.
Почувствайте в нас това, което посочих в тези доклади като следващи един друг импулси на развитието на човечеството?
Почувствайте, че една голяма част от ръководещите хора се обучават в годините, в които на човешката душа е присъща една определена гъвкавост, в гимназиите; в гимназиите, които не са родени като плод на съвременната култура, а които, в днешния им вид все още са плод на културата от миналото, на гръко-римската, на гръко-латинската културна епоха. Виждате ли, ако тези гърци и латинци правеха същото, каквото правим ние днес, то те щяха да устроят една египетско-халдейска гимназия. Те не направиха това. Те извлякоха учебния си материал направо от живота. Ние го извличаме от предходната епоха, и обучаваме хората според него.
към текста >>
И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на
човечество
то, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение.
Да, наша работа е да се намесва и бъдещето. Защото ако във всеки човек не съществуваше един вид, сравнително скрито за съзнание то, бунт срещу гръцка та култура в образованието и римската в правото, то бъдещето нямаше да може да проблясва, и ние щяхме да бъдем едни тъжни човеци, доста тъжни човеци. Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение.
И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране. Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах!
към текста >>
Но днес
човечество
то има твърде малко склонност да се отдава на тези неща.
Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране. Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах! Особено трябва да се подчертае, че в обучението на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас. Учителят не трябва да бъде оставян да преподава и възпитава без да е получил понятие за егоизма, който се надига до най-близкия бог, т.е. до ангела, но и без да има понятие да неегоистичните, определящи съдбините сили, и без да е получил понятие за това, как в нашата култура се преплитат миналото и бъдещето, римското право, гръцката духовна субстанция, и неопределения бунт на бъдещето, който ни спасява.
Но днес човечеството има твърде малко склонност да се отдава на тези неща.
Преди известно време отново и отново подчертавах в лекциите, че една от нашите социални задачи е да извлечем от съвременността средствата си за обучение за времето, което днес човек прекарва в гимназиите, да го направим така, както в края на краищата направиха това гърците: те взеха предметите на обучение от съвремието си. На същите места поне според времето -, на които говорих отново и отново по този въпрос като за един от най-съществените социални въпроси скоро след това, на това място не желая да конструирам каузални взаимовръзки, но важна е симтоматиката на факта във всички вестници в съответния регион масово се провеждаше пропаганда на съвременната гимназия. Аз изнасях лекциите така както сега ви описвам нещата навсякъде във вестниците се появяваха обяви: колко много дължи германската култура на гимназиалното образование на младежта си за "Засилване на националното съзнание", "на националната сила" и т.н., няколко седмици преди Договора от Версай! Тези обяви бяха подписани от всевъзможни локални величини от училищата, от педагозите. Винаги става така, че това, което днес действително се представя на базата на фактическите основи на развитието на човечеството, рикошира.
към текста >>
Винаги става така, че това, което днес действително се представя на базата на фактическите основи на развитието на
човечество
то, рикошира.
Но днес човечеството има твърде малко склонност да се отдава на тези неща. Преди известно време отново и отново подчертавах в лекциите, че една от нашите социални задачи е да извлечем от съвременността средствата си за обучение за времето, което днес човек прекарва в гимназиите, да го направим така, както в края на краищата направиха това гърците: те взеха предметите на обучение от съвремието си. На същите места поне според времето -, на които говорих отново и отново по този въпрос като за един от най-съществените социални въпроси скоро след това, на това място не желая да конструирам каузални взаимовръзки, но важна е симтоматиката на факта във всички вестници в съответния регион масово се провеждаше пропаганда на съвременната гимназия. Аз изнасях лекциите така както сега ви описвам нещата навсякъде във вестниците се появяваха обяви: колко много дължи германската култура на гимназиалното образование на младежта си за "Засилване на националното съзнание", "на националната сила" и т.н., няколко седмици преди Договора от Версай! Тези обяви бяха подписани от всевъзможни локални величини от училищата, от педагозите.
Винаги става така, че това, което днес действително се представя на базата на фактическите основи на развитието на човечеството, рикошира.
Хората го оставят да рикошира то не докосва дълбините на душата. На това се дължи трудността на делото в областта на социалния въпрос. Защото с тази повърхностност, с която днес обикновено се прави опит да се приближи социалния въпрос, това никога няма да стане. Социалният въпрос е въпрос с дълбоко значение, въпрос, към който ние не можем да се приближим, ако не желаем да насочим поглед съм дълбините на човешкото е световното същество. Именно поради обстоятелството, че това е така, може да се разбере, колко необходими са определени постановки, които създава тъкмо триделението на социалния организъм.
към текста >>
И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава
човечество
то все още е твърде мръсно за държавата.
Именно поради обстоятелството, че това е така, може да се разбере, колко необходими са определени постановки, които създава тъкмо триделението на социалния организъм. Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време. В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура. Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат.
И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата.
Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия.
към текста >>
За да получим усещане за това, което е нужно в тази област, ние трябва да оставяме именно подобни неща, така както ви ги описах днес, да изникват пред душите ни: метаморфозата на
човечество
то от времето на древните египтяни, когато дори и тялото беше по-скоро растително по природата си, така че, когато изпадне обратно в миналото се разболява, развива язвени образувания и т.н., и че ние носим един труп, който всъщност познава нещата.
Те са егоистични, егоистични в основата си, те не желаят да направят нищо в душата си, а да оставят божественото да се погрижи затова, да пренесе душата приятно пенсионирана през портата на смъртта. Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето. Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата. Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията. Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
За да получим усещане за това, което е нужно в тази област, ние трябва да оставяме именно подобни неща, така както ви ги описах днес, да изникват пред душите ни: метаморфозата на човечеството от времето на древните египтяни, когато дори и тялото беше по-скоро растително по природата си, така че, когато изпадне обратно в миналото се разболява, развива язвени образувания и т.н., и че ние носим един труп, който всъщност познава нещата.
Посредством тези неща ние ще си създадем усещане, чувство за това, което е необходимо на човечеството: наистина да напредне в посоката, как социалният въпрос може да бъде решен в съвремието. Ние вече не можем да си позволим да разглеждаме във възможно на елементарен вид нещо като социалния въпрос. Виждате ли, в това именно се състои извънредно голямата трудност на съвремието, и вие трябва да си изясните тази трудност, че с няколко абстрактни изречения хората искат да са наясно с най-съществени те аспекти на живота. Когато нещо като "Същностна социалния въпрос" съдържа нещо повече от няколко абстрактни изречения, когато то съдържа резултатите от едно наблюдение на живота, хората казват, че не го разбират. То дори им се струва объркано.
към текста >>
Посредством тези неща ние ще си създадем усещане, чувство за това, което е необходимо на
човечество
то: наистина да напредне в посоката, как социалният въпрос може да бъде решен в съвремието.
Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето. Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата. Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията. Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много. За да получим усещане за това, което е нужно в тази област, ние трябва да оставяме именно подобни неща, така както ви ги описах днес, да изникват пред душите ни: метаморфозата на човечеството от времето на древните египтяни, когато дори и тялото беше по-скоро растително по природата си, така че, когато изпадне обратно в миналото се разболява, развива язвени образувания и т.н., и че ние носим един труп, който всъщност познава нещата.
Посредством тези неща ние ще си създадем усещане, чувство за това, което е необходимо на човечеството: наистина да напредне в посоката, как социалният въпрос може да бъде решен в съвремието.
Ние вече не можем да си позволим да разглеждаме във възможно на елементарен вид нещо като социалния въпрос. Виждате ли, в това именно се състои извънредно голямата трудност на съвремието, и вие трябва да си изясните тази трудност, че с няколко абстрактни изречения хората искат да са наясно с най-съществени те аспекти на живота. Когато нещо като "Същностна социалния въпрос" съдържа нещо повече от няколко абстрактни изречения, когато то съдържа резултатите от едно наблюдение на живота, хората казват, че не го разбират. То дори им се струва объркано. Но това е нещастието на съвремието, че хората не искат да се обърнат към това, към което именно трябва да се обърнат.
към текста >>
Нежно е именно чрез нещо като този строеж, в своите по-силни форми от тези на другите архитектонични форми, да се въздействува върху духовното облагородяване на силите на
човечество
то.
Бих желал това да бъде изречено още днес. То е така, че ние вече, бих казал искаме копнеем настъпването на всеки ден, който ни приближава до делото което сега освен всичко е и много затруднено чрез този строеж за света. В края на краищата това, този строеж е единственото, което има отношение към големите съдбини на хората във формите. И радостно е, че на този строеж още днес се обръща внимание. Но за едно плодотворно напредване по социалния въпрос е нужно и нещо друго.
Нежно е именно чрез нещо като този строеж, в своите по-силни форми от тези на другите архитектонични форми, да се въздействува върху духовното облагородяване на силите на човечеството.
За да могат хората да станат по-достъпни за това, за което се желае да се знае, за да могат да се издигнат, не само до ангелоподобното, но и до архангеловото, до същността на духа на времето. С тези думи бих искал отново да се сбогувам с вас за няколко седмици. Надявам се да можем да продължим тези наблюдения след няколко седмици, и че през това време ще се насочим с оживена деятелност към строежа ни. Защото, скъпи приятели, с право се подчертава от всички страни на света отвън: радост за работа, готовност за работа са нужни на хората. Но те няма да дойдат, ако хората не бъдат убедени в големите цели.
към текста >>
Но и не по друг начин освен само да покажем, как работата ни дава плод поне на един обект и как засиява в света, и ние ще можем да дадем на
човечество
то тласъка да превъзмогне духовно това, което е просто мъртво в нашето време.
Но те няма да дойдат, ако хората не бъдат убедени в големите цели. Вярвам, че ако хората можеха да бъдат убедени в това, че посредством триделението на социалния организъм ще постигнат едно достойно за човека съществуване, то те ще започнат да работят. В противен случай ще продължат да стачкуват. Защото хората се нуждаят от такъв силен тласък, който да ги засегне дълбоко в душите им, в нашето съвремие. Това е в областта на физическата работа.
Но и не по друг начин освен само да покажем, как работата ни дава плод поне на един обект и как засиява в света, и ние ще можем да дадем на човечеството тласъка да превъзмогне духовно това, което е просто мъртво в нашето време.
Нека помислим върху това, скъпи приятели, до момента, когато отново ще поговорим. Довиждане!
към текста >>
98.
Съдържание
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Развитието на социалния живот в историята на
човечество
то
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Възпитанието в по-късната училищна възраст Оксфорд, 25. Август 1922 ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Развитието на социалния живот в историята на човечеството
Оксфорд, 26. Август 1922 ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Социалните импулси в съвременния свят Оксфорд, 28.
към текста >>
99.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над
човечество
то, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот. Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело. Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух. Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек.
към текста >>
100.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над
човечество
то, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот. Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело. Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух. Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек.
към текста >>
НАГОРЕ